НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
148
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
2_45 Електричеството на Изгрева и бунт на изгревяни
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Точно тогава става атентатът в църквата Света Неделя, поставената под
кубетата
бомба разрушава покрива, загиват много хора и стотици са ранени.
Имаш послушание - пътят на ученика е отворен! Нямаш послушание - пътят ти е затворен! Старите приятели разказваха, че когато била прекарана трамвайната линия в София, началната спирка в центъра на града е била около църквата "Света Неделя". Там се спирали трамваите, после обикаляли целия площад и църквата и поемали обратния път. Веднъж Учителят, като минал оттам, погледнал към църквата и жиците и изрекъл следното: "Не е на хубаво, че тези трамваи с тези жици обикалят непрекъснато около тази църква." Приятелите запомнили думите Му, за да могат да ги проверят след няколко месеца.
Точно тогава става атентатът в църквата Света Неделя, поставената под
кубетата
бомба разрушава покрива, загиват много хора и стотици са ранени.
Това стана на 16 април 1925 година, в 15,23 часа. Загинаха над 150 човека и имаше около 500 човека ранени. Властта обвини комунистите за този атентат. Те бяха извършителите - това се знае. Но кой бе онзи, който нареди да се прокарат и който прокара тези жици около църквата?
към текста >>
2.
3_31 Истинската работа
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Успях да се
отскубна
за един час и решавам да отида при Учителя и да споделя с Него моите впечатления за това, с което се занимавам сега.
През време на следването ми посещавах редовно Школата, посещавах Учителя, имах много интересни опитности и разговори с Него, които съм записала. Нито един път не пропуснах да бъда до пианото преди беседа на Учителя. Така веднъж, като студентка в Академията, имах много напрегната програма - бяха ни дали задание, което трябваше да науча много добре наизуст за изпит. По цял ден го проучвах, учех го и непрекъснато свирех на пианото. Бях много заета, работех непрекъснато от сутрин до вечер по осем часа на пианото.
Успях да се
отскубна
за един час и решавам да отида при Учителя и да споделя с Него моите впечатления за това, с което се занимавам сега.
Той ме прие, седнах на стола, разказах Му всичко, а Той ми каза: "Марийке, Марийке, много малко работиш". Стреснах се, огледах се, бях сама с Него. Нямаше грешка. Това нещо го изрече Той, Учителят. Аз се смутих, станах и излязох.
към текста >>
3.
3_38 Рибарската мрежа на Черната ложа
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Накрая Савка изкрещя със силен глас, това, което беше у нея, това, което държеше у себе си, се
изскубна
, изтръгна се, излетя като вихър от нея, мина през отворения прозорец на Учителя и излезе навън в пространството.
Учителят ме вижда, че съм тук и продължава още по-силно да вика. А Савка също така вика в защитата си, че гласът й започва да ми прилича на вой на хванато в клопка животно, към което е протегната вила да бъде унищожено. Савка вика и в нея нещо се противопоставя - да не би да се изтръгне от нея нещо, на което тя държи. Онова нещо в нея, се е вкопчило и не иска да излезе от нея. Учителят продължава да вика.
Накрая Савка изкрещя със силен глас, това, което беше у нея, това, което държеше у себе си, се
изскубна
, изтръгна се, излетя като вихър от нея, мина през отворения прозорец на Учителя и излезе навън в пространството.
Савка се свлече на земята. Учителят стои до нея, гледа я, обърна се към мен и ми каза: "Повдигни я и я сложи на кревата! Онзи кърлеж така се бе впил в нея, че докато го изтръгна заедно с пипалата му, зор видяхме. Ама и Савка зор видя". Учителят зави Савка с едно одеало и ние с Него излязохме навън.
към текста >>
4.
3_56 Богомилското учение и Дървото на живота
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Имаше интелигентни братя - че с образование, че с перо - и щеше наистина да се разнася перушина от
оскубани
кокошки.
" Може би ще срещнете единични случаи, но те бяха в първите години на Школата. В по-късните години Учителят не даваше на приятелите да излизат срещу нападките явно във вестниците. Той само казваше: "Истината е една и тя няма нужда от защита! " Много от приятелите възприемаха това като възбрана, а много им се искаше да се втурнат в тази борба. Имаше много борбени братя.
Имаше интелигентни братя - че с образование, че с перо - и щеше наистина да се разнася перушина от
оскубани
кокошки.
Но накрая перата щяха да се оскубят, а кокошките щяха да останат за хитрата лисана, защото само лисици ядат кокошки, а ние нали бяхме вегетарианци и ядяхме само чушки, домати и картофи. Та хитрата лисана се облизваше понякога, похапваше си и някоя и друга оскубана от нас кокошка, но това бяха единични случаи и затова на стопанина на кокошарника не му се даде повод да пусне псетата и копоите срещу лисицата. А тя, като хитра лисица, щеше с опашката си да махне ей така и щеше да насочи цялата глутница от псета и кучета върху нас. Ето това имаше предвид Учителят, като казваше, че Истината е една и тя няма нужда от защита. А на мен ми беше показано и нещо съвсем друго - че ние трябваше да се съобразяваме с препоръките на Учителя.
към текста >>
Но накрая перата щяха да се
оскубят
, а кокошките щяха да останат за хитрата лисана, защото само лисици ядат кокошки, а ние нали бяхме вегетарианци и ядяхме само чушки, домати и картофи.
В по-късните години Учителят не даваше на приятелите да излизат срещу нападките явно във вестниците. Той само казваше: "Истината е една и тя няма нужда от защита! " Много от приятелите възприемаха това като възбрана, а много им се искаше да се втурнат в тази борба. Имаше много борбени братя. Имаше интелигентни братя - че с образование, че с перо - и щеше наистина да се разнася перушина от оскубани кокошки.
Но накрая перата щяха да се
оскубят
, а кокошките щяха да останат за хитрата лисана, защото само лисици ядат кокошки, а ние нали бяхме вегетарианци и ядяхме само чушки, домати и картофи.
Та хитрата лисана се облизваше понякога, похапваше си и някоя и друга оскубана от нас кокошка, но това бяха единични случаи и затова на стопанина на кокошарника не му се даде повод да пусне псетата и копоите срещу лисицата. А тя, като хитра лисица, щеше с опашката си да махне ей така и щеше да насочи цялата глутница от псета и кучета върху нас. Ето това имаше предвид Учителят, като казваше, че Истината е една и тя няма нужда от защита. А на мен ми беше показано и нещо съвсем друго - че ние трябваше да се съобразяваме с препоръките на Учителя. А ние не се съобразявахме и тогава идваха противоречията в нас.
към текста >>
Та хитрата лисана се облизваше понякога, похапваше си и някоя и друга
оскубана
от нас кокошка, но това бяха единични случаи и затова на стопанина на кокошарника не му се даде повод да пусне псетата и копоите срещу лисицата.
Той само казваше: "Истината е една и тя няма нужда от защита! " Много от приятелите възприемаха това като възбрана, а много им се искаше да се втурнат в тази борба. Имаше много борбени братя. Имаше интелигентни братя - че с образование, че с перо - и щеше наистина да се разнася перушина от оскубани кокошки. Но накрая перата щяха да се оскубят, а кокошките щяха да останат за хитрата лисана, защото само лисици ядат кокошки, а ние нали бяхме вегетарианци и ядяхме само чушки, домати и картофи.
Та хитрата лисана се облизваше понякога, похапваше си и някоя и друга
оскубана
от нас кокошка, но това бяха единични случаи и затова на стопанина на кокошарника не му се даде повод да пусне псетата и копоите срещу лисицата.
А тя, като хитра лисица, щеше с опашката си да махне ей така и щеше да насочи цялата глутница от псета и кучета върху нас. Ето това имаше предвид Учителят, като казваше, че Истината е една и тя няма нужда от защита. А на мен ми беше показано и нещо съвсем друго - че ние трябваше да се съобразяваме с препоръките на Учителя. А ние не се съобразявахме и тогава идваха противоречията в нас. Веднъж отивам при Учителя, пълна с такива противоречия, като че ли са слезли от въздуха и са ме запълнили като чувал с картофи.
към текста >>
5.
50. ОВОЩНАТА ГРАДИНА НА ИЗГРЕВА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Селяните ги
отскубваха
и си ги пренасяха в техните дворове.
Тези чудеса за нас бяха нещо естествено. Сега за вас са чудеса, а за нас учениците от Школата не бяха такива, защото ние живеехме с тях и това беше нашият живот. А чудесата започнаха още при насаждането на дръвчетата. Ние насадим дръвчетата и си заминем в града, където живеехме. Когато дойдем след няколко дни дръвчетата ги нямаше.
Селяните ги
отскубваха
и си ги пренасяха в техните дворове.
Това ни изненада. Учителят нареди да посадим втори в същите дупки. След няколко дни и тези дръвчета бяха отскубнати от селяните на село Слатина. Те бяха се похвалили, че там горе има завеяни хора, гдето садят дръвчета в пущинака. Ние вече не сме изненадани, а се питаме какво да правим.
към текста >>
След няколко дни и тези дръвчета бяха
отскубнати
от селяните на село Слатина.
Ние насадим дръвчетата и си заминем в града, където живеехме. Когато дойдем след няколко дни дръвчетата ги нямаше. Селяните ги отскубваха и си ги пренасяха в техните дворове. Това ни изненада. Учителят нареди да посадим втори в същите дупки.
След няколко дни и тези дръвчета бяха
отскубнати
от селяните на село Слатина.
Те бяха се похвалили, че там горе има завеяни хора, гдето садят дръвчета в пущинака. Ние вече не сме изненадани, а се питаме какво да правим. Учителят разреши въпроса така: „Е, научиха се да ни отскубват дръвчетата. Е, нали ще ги посадят наново в земята? За дръвчето е важно да бъде посадено в земята.
към текста >>
Учителят разреши въпроса така: „Е, научиха се да ни
отскубват
дръвчетата.
Това ни изненада. Учителят нареди да посадим втори в същите дупки. След няколко дни и тези дръвчета бяха отскубнати от селяните на село Слатина. Те бяха се похвалили, че там горе има завеяни хора, гдето садят дръвчета в пущинака. Ние вече не сме изненадани, а се питаме какво да правим.
Учителят разреши въпроса така: „Е, научиха се да ни
отскубват
дръвчетата.
Е, нали ще ги посадят наново в земята? За дръвчето е важно да бъде посадено в земята. А за нас какво е важно? Важно е че тук трябва да има вече хора." И Учителят поглежда нас, младежите. И от тогава ние започнахме да преспиваме на Изгрева, отначало да пазим дръвчетата докато се разлистят и укрепнат, а след това ни хареса и накрая свикнахме и така дойде есента, когато Бертоли ни подари палатката.
към текста >>
6.
57. ЗАДАЧИ С ВОДАТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Като заколят кокошка, сложат я във вряла вода, тя се попарва и лесно се
оскубва
перушината.
Учителят изнесе цяла беседа върху горещата вода още в първите години. Той даде тези задачи с водите и дълги години всички, които живееха на Изгрева ги правеха. Много братя и сестри чрез туй водолечение се излекуваха и имаха много добри резултати от тези упражнения. От тогава всички пиеха гореща вода, независимо къде бяха - на Изгрева, на гости или на планината. Понякога прекаляваха, за което Учителят каза: „Като ви казах да пиете гореща вода вие почнахте да се щавите." По онези години българите обработваха кожите като ги поставяха в гореща вода, от която космите падат.
Като заколят кокошка, сложат я във вряла вода, тя се попарва и лесно се
оскубва
перушината.
Обикновено минаваха под един и същ израз - „щавене". Та като пиеха гореща вода и прекаляваха, те си изгаряха стомаха и с това го щавеха. Тогава тази дума беше за нас жива дума, защото беше свързана с живота на българина. Днес за вас тази дума е мъртва, защото го няма вече този бит на българина. Времето го отвя, но остана Словото на Учителя.
към текста >>
7.
18. ПОСЛЕДНОТО ПОСЕЩЕНИЕ НА УЧИТЕЛЯ В ДОМЪТ ГУМНЕРОВ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Те бяха направени по кристалографски-те системи - имаше от
кубичната
система, комбинация на
куб
с октоедър.
Методий взе кутията, понеже живееше у Гръблашеви. Имаше връзка с тях - с майката и дъщерята. След това Учителят взе тетрадките на Петко Гумнеров, в които той е записал първите беседи, които Учителят е държал в София. Учителят ги предаде на Боян Боев. На мен предаде кристали направени от стъкло, специални големи, едри кристали.
Те бяха направени по кристалографски-те системи - имаше от
кубичната
система, комбинация на
куб
с октоедър.
Те бяха седем, осем кристала. Бяха ги донесли от чужбина. Те имаха хубав син цвят. Учителят ми ги предаде в ръцете. Последните години аз ги бях сложил на пияното в моята стая и вероятно съм разказвал историята на някого за тези кристали и след това те изчезнаха.
към текста >>
8.
7.04. СТОЯНКА ИЛИЕВА
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
да си купиш пет
кубика
чамови дъски и с тях да си сковеш нова барака".
Ха днес да ги предаде, ха утре и до днес остана непредадена. В онези години Изгревът се вдигаше, разрушаваше се и аз исках да закупя нейната барака. Уговорихме се за 500 лв., а това правеха пет лекарски заплати. Баща ми дойде, видя бараката, чукна я оттук и оттам с бастуна и ми каза: „Та това е съборетина, всичко е изгнило. По-хубаво е за тези 500 лв.
да си купиш пет
кубика
чамови дъски и с тях да си сковеш нова барака".
„Да, но тази барака е историческа. Лично Учителят Дънов е дал чертежа да се направи." „Като историческа ценност вземи, че я заснеми с фотоапарат от край до край, направете чертежи и така ще остане като историческа ценност". И така направих. Илия Узунов успя да начертае с нужните размери самата барака, а аз я заснех на фото лента метър по метър. След това описах историята на бараката.
към текста >>
9.
47. ШКОЛАТА И СВЕТСКАТА УЧИТЕЛКА
,
,
ТОМ 5
Близките ни въставаха срещу нас и се водеше борба на живот и смърт и онези, които се
отскубнаха
от тяхната опека - биваха спасени за Школата.
По това време България се наводни с различни окултни течения, които имаха за цел да привлекат колкото може повече младежи и то онези с духовни стремления, за да могат да бъдат отклонени и да не отидат при Учителя. Това нещо го видяхме през цялото време на Школата. Така че онези, от Черната Ложа не стояха със скръстени ръце и не спяха, те работеха и през деня и през нощта. Те успяха да насъскат срещу Учителя духовенството и църквата и подведоха държавните органи срещу нас, забраняваха съборите на Учителя, преследваха ни и какви ли не неща преживяхме. Бяхме атакувани в семействата ни, където се бяхме родили.
Близките ни въставаха срещу нас и се водеше борба на живот и смърт и онези, които се
отскубнаха
от тяхната опека - биваха спасени за Школата.
А другите, които се връщаха бяха загубени и за самите себе си. Такива случаи има много и постепенно ще ги покажем, за да видите трагедията на едно цяло поколение и огорчението на Учителя от българския народ. За най-голяма изненада учениците в Школата създадоха създадоха най-големите затруднения на Учителя. В Школата имаше представители на всички политически и окултни течения в Европа. Веднъж Учителят сподели пред мен: „Да знаеш, че тук в Школата половината са представители на Черното Братство, а другата половина на Бялото Братство".
към текста >>
10.
77. ЖЪЛТИЯТ КОТАРАК
,
,
ТОМ 5
Успях само веднъж да ги перна, те се
отскубнаха
и побягнаха.
Та той стана голям проблем за всички и голяма задача. Всички предсказвахме, че това така не може вечно да продължи и искахме да се махне котарака, за да се приближаваме нормално до Учителя. Един път аз виждам, че този жълт котарак се сби с един друг черен котарак. Те се търкаляха на земята като кълбо, чуваше се съскане и котешки яростни звуци. Аз взех една дебела пръчка, приближих се и със сила замахнах да ги ударя.
Успях само веднъж да ги перна, те се
отскубнаха
и побягнаха.
Успокоих се. Отидох и казах на Учителя. „Много добре си направила." Бях вътрешно удовлетворена, жълтият котарак остана, а другият черен, който беше дошъл да му оспорва първенството изчезна. По това време някои се сърдеха на Учителя, че някой ученик стои повече, а друг по-малко при него на разговор. Такива случаи имаше, особено аз престоявах много часове при него и след това другите сестри понякога правеха скандали на Учителя, че ме държи толкова много при себе си.
към текста >>
Върна се след десет години на Изгрева, но беше с
оскубана
козина и с подвита опашка и нямаше нищо от онази осанка, която имаше преди.
А когато дойде онази сутрин целия пребит и след като го бяхме наобиколили заедно с Учителя, приближи се една сестра и каза: „Учителю, този жълт котарак си намери една котарана-пйсана и с нея се залюби и цели три дни и три нощи се чуваха любовни им серенади. Но кой го преби, не зная". Учителят ни изгледа и каза: „Един от вас ще направи същото като него". Оглеждаме се и се питаме кой ще бъде котаракът и коя ще бъде писаната-котарана. Минаха месеци и един млад брат надигна опашка като жълтия котарак, после се яви една писана-котарана от града и той се завлече с нея.
Върна се след десет години на Изгрева, но беше с
оскубана
козина и с подвита опашка и нямаше нищо от онази осанка, която имаше преди.
Тогава ние си спомнихме думите на Учителя, че един от нас ще направи същото, Направи го. Но не само той направи този опит. Направиха го и сестрите, Някои се ожениха за мъже от света и след време прихождаха по някой път и беше жалостно да ги погледнем. Беше жалостна картина. Онова, което бе казал Учителя се сбъдна.
към текста >>
11.
164. ТАКСА ЗА КОНЕ И НАЕМ ЗА ПЛАНИНАТА
,
,
ТОМ 5
Та следващата година онези селяни от Сапарева баня дето ни обраха парите, накупили коне, мулета потриват с ръце и ни чакат да дойдем отново, за да ни оберат отново и да ни
оскубят
перушината.
" „Да, но сега са дошли тук в България, за да акумулират себе си Божествена енергия от присъствието на Божествения Дух в България и когато след време се преродят в Англия няма да бъдат простаци, а джентълмени. Сега тук са с празни стомни, но като си напълнят стомните и се родят в Англия, тогава ще ги видиш кои са и какви са. Затова търпи и работи с тях." Как ги е изтърпяла учителката само тя си знае. А това беше Веса Несторова. Така ние напуснахме Сапарева баня и се прехвърлихме да се придвижваме през Самоков и Говедарци.
Та следващата година онези селяни от Сапарева баня дето ни обраха парите, накупили коне, мулета потриват с ръце и ни чакат да дойдем отново, за да ни оберат отново и да ни
оскубят
перушината.
Чудят се защо ни няма и защо не идваме. Решили и се качили на езерата, за да проверят защо ни няма. Там заварват стотици палатки. Разбират, че сме минали от друго място. Слизат долу и умуват какво да правят с нас.
към текста >>
12.
172. РАЗГОВОР НА УЧИТЕЛЯ С ЛАТВИЙЦИТЕ
,
,
ТОМ 5
Анна
Скуискубре
- майка й и брат й.
Марта Спрингес 12. с. Мария Витиня - и нейните сродници. 13. с. Шарлота Григор - и нейните дъщери. 14. с.
Анна
Скуискубре
- майка й и брат й.
15. с. Емма Риба - и нейният другар Янис и родителите й. 16. с. Едита Старк - майка й и сестрите й. 18. с.
към текста >>
13.
215. ГЕОРГИ РАДЕВ И ДАФИНКА
,
,
ТОМ 5
По едно време беше си наумила да окошари Борис Николов в нейният кокошарник, та да му бъде
оскубана
перушината, за да бъде поднесен на тепсия на дъщеря й Сийка.
215. ГЕОРГИ РАДЕВ И ДАФИНКА Имаше една сестра Анка Динова представител на фарисеите в Школата. Тя беше създала група около себе си. Беше много усърдна и волева.
По едно време беше си наумила да окошари Борис Николов в нейният кокошарник, та да му бъде
оскубана
перушината, за да бъде поднесен на тепсия на дъщеря й Сийка.
Но номера на тази кума лисана не мина, защото аз излезнах и започнах люта битка с нея, за да запася Борис с когото ни свързваше приятелство. След като не можа да се справи с мен и да ме смачка и да ме отстрани от Борис, то каквото имаше да наговори по мой адрес беше разнесено по всички страни. Накрая като видяха, че няма никакъв резултат, то те се насочиха към друго място. А това беше Георги Радев. Започнаха да го ухажват, да го канят на гости, да го черпят със сладкиши само и само да го прикоткат и да го направят жених на дъщеря си Сийка.
към текста >>
Жорж мляска от залъците на Динова, ама не знае този гъсок, че господарката на кошницата ще си вдигне кошницата след малко и него ще го занесат на пазара да го продадат за 10 гроша на някой купувач и след като му
оскубят
перушината ще сготвят пълен гъсок напълнен със зеле.
Залъците й заседнаха на гърлото и не можеше да преглътне и за малко да се задави. Започнаха да я тупат по гърба, дадоха й водичка да пие и всичко се размина. Тя наведе поглед и повече не яде. Учителят я погледне, погледне Жорж как е седнал до Сийка Динова, как се е изтъпанчил и протегнал врат като гъсок в кошница, т.е. в кошницата на Динова.
Жорж мляска от залъците на Динова, ама не знае този гъсок, че господарката на кошницата ще си вдигне кошницата след малко и него ще го занесат на пазара да го продадат за 10 гроша на някой купувач и след като му
оскубят
перушината ще сготвят пълен гъсок напълнен със зеле.
Така се продаваха гъсоците на пазаря. Гъсок в кошница, само главата му стърчи, оглежда се наляво и надясно, не може да мръдне, защото са му завързали краката и крилете. Гледам как Жорж сам си седна в тая кошница, мляска разни лакомства, които му предлага Динова, която го подканва: „Хапни си, Жорж това, хапни си онова! " И той си похапва и опитва от всичко сложено пред него. А ние седим уж закусваме, но знаем всички, че сме свидетели на голяма развръзка, но мълчим.
към текста >>
14.
227. САВОВ - ОБРАЗ НА ИМИТАТОРЪТ
,
,
ТОМ 5
По-късно идва един приятел и казва на офицера: „Кажете си името, за да ви черпя, защото този паун открай време си надуваше опашката и ние отколе чакахме да дойде някой да му
изскубе
всичката перушина.
По това време Савов тръгнал от града към Изгрева и понеже е бил с брада и е носел псевдообраза на Учителя той е искал да влезне през кордона направен от войниците. Но някои от войниците казали: „Ето го Дънов, иска да мине през охраната". Войниците го набили и свалили на земята с прикладите на пушките. Мислели, че е Дънов. След малко идва началството и го вижда как се търкаля по земята бит и пребит.
По-късно идва един приятел и казва на офицера: „Кажете си името, за да ви черпя, защото този паун открай време си надуваше опашката и ние отколе чакахме да дойде някой да му
изскубе
всичката перушина.
Благодарим ви, че го утрепахте". Офицерът пита: „Кой е този? " Отговарят му: „Това е самозванецът на Учителят Дънов". Офицерът отива, вдига го от земята и му зашлевява две плесници: „Лъжец и измамник". Нарежда на войниците да го вземат и да го изхвърлят в гората.
към текста >>
15.
228. БОГАТСТВОТО НА БОГАТИТЕ
,
,
ТОМ 5
След това видях много братя, които бяха богати и бяха притеснени с грижи и едвам се
отскубваха
понякога да посетят някоя и друга беседа на Учителя и тогава за тях беше празник на освобождение и бяха толкова възторжени когато идваха на Изгрева.
Дойдат ли тези души, те ще носят в себе си условията и средствата, с които ще служат на Бога". Ето това бе разрешението на задачата: трябва да служиш на Бога и то с Любов. По времето на Школата ние бяхме в изключително материално затруднение и преживявахме доста трудно и бяхме с непрекъснати лишения. Учителят ни подпомагаше финансово и с неговите методи и знания, но веднъж споделих с Учителя, че ако имам по-добри условия ще работя по-добре. Той се обърна към мен и каза: „На вас не ви е дадено да бъдете богати, защото ще почнете да правите къщи и ще забравите за духовната работа".
След това видях много братя, които бяха богати и бяха притеснени с грижи и едвам се
отскубваха
понякога да посетят някоя и друга беседа на Учителя и тогава за тях беше празник на освобождение и бяха толкова възторжени когато идваха на Изгрева.
Понякога си тръгваха с въздишки, а веднъж един сподели с мен: „Да знаеш, сестра, какво ме чака долу, жив ще ме оплачеш". А той беше богат брат и ние смятахме, че ако имаме неговото богатство ще вървим и ще пеем. А сега той трябваше да слезне в града и нито му се пееше, а влизаше в своя собствен ад, съграден от неговото богатство. Затова най-главното, което много пъти съм чувала от Учителя бе: „Проучавайте беседите". Да, те трябва да се проучават, защото с едно четене нищо не става.
към текста >>
16.
230. ЯНАКИЕВА
,
,
ТОМ 5
Накрая тя успя да се
изскубне
от него и да дойде на събора в Търново през 1922 г.
„Опълченска" 66. Тя беше облечена с бели дрехи, бяла коса, с бяло лице, беше хубавица на млади години, а като душа и като характер беше щедра. Тя готвеше на Учителя и на всички онези, които идваха и обядваха в приземният етаж в дома на Гумнерови. Там тя беше главната готвачка. Янакиева имаше болен мъж, който петнайсет години беше на легло.
Накрая тя успя да се
изскубне
от него и да дойде на събора в Търново през 1922 г.
Точно там се получи телеграма, че мъжа й починал. Отива при Учителя и съобщава новината. „Отиди си, погреби го и пак ела". Янакиева изпълни поръчката на Учителя, върна се на събора, свали черната кърпа от главата си знак на траур по мъжа си и сложи бяла кърпа на духовна сестра. Янакиева по едно време се разболява и приятелите я закарват на Седемте рилски езера като я качват догоре с кон.
към текста >>
17.
3. ВЪЛЦИТЕ И ТЕХНИТЕ ЗАКЛЮЧЕНИ ЧЕЛЮСТИ
,
,
ТОМ 6
Началникът на участъка, подполковник Димитър Попов ме задържаше, но аз се
отскубнах
и към 18 часа тръгнах.
Исперих) и реших по тъмно да се върна в село Салтъклар, където беше моя щаб. Разстоянието беше 22 км. При обикновено, хубаво време го вземах за 2 часа най-много. Тогава време беше много лошо. Насрещен за мене вятър, мрак, гъста мъгла и слаб дъжд.
Началникът на участъка, подполковник Димитър Попов ме задържаше, но аз се
отскубнах
и към 18 часа тръгнах.
Беше началото на декември 1923. До село Подайва вместо за 40 минути, стигнах за четири часа. Шест пъти по-бавно. Нищо не виждах. На коня бях отпуснал юздата, закачих я на седлото и оставих той да ме води.
към текста >>
18.
29. НА КОНЦЕРТ
,
Петър Камбуров
,
ТОМ 6
" „
Кубелик
залязва, Пшихода изгрява!
Така под ръководството на Учителя оградата стана идеално права. След няколко дни реших да си отпътувам за Арбанаси. Предстоеше да отпътувам и за Нова Загора, дето в печатницата на чичо ми Слави Камбуров под ръководството на сестра Паша щяха да се печатат беседи от 11 и 12 серии. В това време из София бяха налепени грамадни афиши: „Сензация на деня! ", „Музикално чудо!
" „
Кубелик
залязва, Пшихода изгрява!
- Концерт от знаменития чешки цигулар Ваша Пшихода. Много ми се искаше да чуя този знаменит цигулар, но концертът беше обявен за четвъртък, а аз трябваше в понеделник да отпътувам. Отидох при Учителя да се сбогувам. Като му целунах ръка на тръгване, той ми каза: „Рекох, останете до четвъртък да чуете този цигулар. Друг път няма да ви се отдаде случай да го чуете".
към текста >>
19.
21. ДЕТЕТО С МАНДОЛИНАТА
,
Станка Иванова Тотева
,
ТОМ 6
Изскубнало
се от ръцете й, а тя се разплакала.
Като минавали за пръв път с детето край една местност, детето изведнъж извикало: „Мамо, ела да отидем на сухи кладенец, по-рано като бях, аз си изтървах там една кратунка, да ида да си я взема". Майката рекла: „Какъв сух кладенец, бе? " „А-а, когато аз бях, преди да играя аз бях болен, тогава. Тогава един път дойдохме на нивата, далечната и си изтървах кратунката. Мамо, нека си я взема".
Изскубнало
се от ръцете й, а тя се разплакала.
А то били минали пет години ли какво и от кратунката била останала само една мрежичка такава, личало, че имало кратунка. Кладенецът бил сух, нямало вече вода. Кладенеца бил съборен и не бил дълбок. Вторият случай: Детето си играело вкъщи и изведнъж казало: „Мамо, я да ми свалиш ти мандолинката от тавана да си подрънкам малко". Вуйна му казала: „каква мандолинка, бе?
към текста >>
20.
8. СИНОВЕ ПО ПЛЪТ И СИНОВЕ ПО ДУХ
,
Златка Георгиева (Вачева)
,
ТОМ 6
Той се
отскубна
от ръката на майка си.
На Рила с чичо Васил сме ходили още преди 1930 г. както и 1931 г., когато стана нещастието с детето на брат Новаков. Аз бях свидетелка на това, което се случи с момчето на Новаков. Той, Георги притича просто срещу колата. Ние отивахме във вегетарианския ресторант.
Той се
отскубна
от ръката на майка си.
Колата идваше по ул. „Раковска" отгоре, спускаше се, ние вървяхме по „Царя" и той се притече в колата, тя го блъсна и го уби. съпругата на Новаков Стефка много тежко понесе това нещастие и след смъртта на детето живееше като че без желание. А чичо Васил почина в София през 1948 г. Не видя сина си но плът, но живя и работи с други, които му станаха синове по дух.
към текста >>
21.
18. СНЕЖНАТА БУРЯ НА МУСАЛА
,
Надежда Георгиева Кьосева
,
ТОМ 6
„Прощавайте, Ваше Величество", объркано казах аз „нали не съм добра скиорка" и започнах да се
отскубвам
, а той ми помагаше да се отърва, а Буриш се превиваше от смях.
Цар Борис беше излязъл с г-н Буриш, който бил мисля директор на музеите и знаехме, че е бил много сърдечен и изпращал закъсалите и сега в момента посрещаше закъсалите скиори, каквито бяхме ние. Жоро отдалече го видя и понеже не обичаше царя, понеже беше с малко леви убеждения, веднага зави на дясно, изкачи се насреща и застана. Мойта милост, нали не бях голяма скиорка забих право в него и се врязах между краката му с единия крак и се хванах за него и той се заклати и аз потънах в земята. И като видях, че е царя започнах да се извинявам: „Ваше Величество, прощавайте! ", но бях станала червена като божур.
„Прощавайте, Ваше Величество", объркано казах аз „нали не съм добра скиорка" и започнах да се
отскубвам
, а той ми помагаше да се отърва, а Буриш се превиваше от смях.
Беше се хванал за корема и се превиваше от смях. Величеството попита: „Как прекарахте горе? ", малко с немски акцент. „Страшно беше, Ваше Величество, но беше и весело", отговорих, „но аз не съм добра скиорка, извинете ме! " А той: „Ха, ха, ха!
към текста >>
22.
БЪДЕТЕ УМНИ КАТО ЗМИИТЕ И НЕЗЛОБЛИВИ КАТО ГЪЛЪБИТЕ
,
Йордан Георгиев Бобев
,
ТОМ 6
Отгоре имаше нещо като
кубе
.
Той бе онзи, който управляваше България след като военните свалиха чрез преврат Александър Стамболийски и го убиха. Следващите месеци и години бяха избити много земеделци и комунисти. Затова сега Цанков вървеше с охрана и с полицейско куче. Методий Попов имаше американска кола. Тя беше друг модел, беше по-друга от обикновените коли.
Отгоре имаше нещо като
кубе
.
Отстрани нямаше стъкла, а нещо като слюда, която се навиваше отстрана на колата. А когато се отвори вратата на колата отиваше прозореца горе в кубето. Методий Попов беше женен за германка. Като семеен шофьор аз я возех с колата на Витоша до там, докъдето имаше път. Возех я да пазарува с колата и после я връщах у дома.
към текста >>
А когато се отвори вратата на колата отиваше прозореца горе в
кубето
.
Затова сега Цанков вървеше с охрана и с полицейско куче. Методий Попов имаше американска кола. Тя беше друг модел, беше по-друга от обикновените коли. Отгоре имаше нещо като кубе. Отстрани нямаше стъкла, а нещо като слюда, която се навиваше отстрана на колата.
А когато се отвори вратата на колата отиваше прозореца горе в
кубето
.
Методий Попов беше женен за германка. Като семеен шофьор аз я возех с колата на Витоша до там, докъдето имаше път. Возех я да пазарува с колата и после я връщах у дома. Така че аз знаех за живота на Методий Попов както и за живота на неговия приятел Александър Цанков, наречен още главореза. Имаше един лаборант по същото време при Методий Попов във факултета му.
към текста >>
23.
5. СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ
,
Донка Георгиева Кънева
,
ТОМ 6
Тогава Той ми каза: „Сестра, при нас порядката е такава, всеки, когото приемаме в Школата, трябва да му
изскубвам
косата".
В това време влезе Учителя, носещ шапка в ръката си. Качи се на катедрата, разтвори я и от нея извади тетрадка, като разтвори тетрадката, каза: „Днес ще приема нови братя и сестри като членове на Братството. Който си чуе името да дойде при мене". Първото име, което Той прочете беше моето. Аз веднага отидох при Него.
Тогава Той ми каза: „Сестра, при нас порядката е такава, всеки, когото приемаме в Школата, трябва да му
изскубвам
косата".
Без никакво колебание аз веднага започнах да свалям фуркетите си, с които бях закрепила голямата си коса, готова да я изскубят. Учителят застана пред мене, прибра с ръка косите ми и рече: „Сестра, ще боли! " „Скуби, Учителю", казах му аз. Той пак отговори: „Ще боли! " „Скуби", повторих аз още по-твърдо.
към текста >>
Без никакво колебание аз веднага започнах да свалям фуркетите си, с които бях закрепила голямата си коса, готова да я
изскубят
.
Качи се на катедрата, разтвори я и от нея извади тетрадка, като разтвори тетрадката, каза: „Днес ще приема нови братя и сестри като членове на Братството. Който си чуе името да дойде при мене". Първото име, което Той прочете беше моето. Аз веднага отидох при Него. Тогава Той ми каза: „Сестра, при нас порядката е такава, всеки, когото приемаме в Школата, трябва да му изскубвам косата".
Без никакво колебание аз веднага започнах да свалям фуркетите си, с които бях закрепила голямата си коса, готова да я
изскубят
.
Учителят застана пред мене, прибра с ръка косите ми и рече: „Сестра, ще боли! " „Скуби, Учителю", казах му аз. Той пак отговори: „Ще боли! " „Скуби", повторих аз още по-твърдо. Той дръпна косите ми и от силната болка, която почувствувах, сълзи бликнаха от очите ми.
към текста >>
" „
Скуби
, Учителю", казах му аз.
Първото име, което Той прочете беше моето. Аз веднага отидох при Него. Тогава Той ми каза: „Сестра, при нас порядката е такава, всеки, когото приемаме в Школата, трябва да му изскубвам косата". Без никакво колебание аз веднага започнах да свалям фуркетите си, с които бях закрепила голямата си коса, готова да я изскубят. Учителят застана пред мене, прибра с ръка косите ми и рече: „Сестра, ще боли!
" „
Скуби
, Учителю", казах му аз.
Той пак отговори: „Ще боли! " „Скуби", повторих аз още по-твърдо. Той дръпна косите ми и от силната болка, която почувствувах, сълзи бликнаха от очите ми. В този момент видях върху катедрата нова ножица и си помислих: „Защо Учителят не ми отряза косата, ами я изскуба? " На негласния ми въпрос, за моя изненада, Той каза: „Аз ви питах".
към текста >>
" „
Скуби
", повторих аз още по-твърдо.
Тогава Той ми каза: „Сестра, при нас порядката е такава, всеки, когото приемаме в Школата, трябва да му изскубвам косата". Без никакво колебание аз веднага започнах да свалям фуркетите си, с които бях закрепила голямата си коса, готова да я изскубят. Учителят застана пред мене, прибра с ръка косите ми и рече: „Сестра, ще боли! " „Скуби, Учителю", казах му аз. Той пак отговори: „Ще боли!
" „
Скуби
", повторих аз още по-твърдо.
Той дръпна косите ми и от силната болка, която почувствувах, сълзи бликнаха от очите ми. В този момент видях върху катедрата нова ножица и си помислих: „Защо Учителят не ми отряза косата, ами я изскуба? " На негласния ми въпрос, за моя изненада, Той каза: „Аз ви питах". В този момент видях, че Той вече държи косата ми в ръцете си, прекара я от дясно към ляво през главата ми и видях, че цялата ми лява страна беше покрита със златни коси. Виждайки това, аз коленичих пред Учителя и казах: „Великий Боже, Ти сложи началото на Твоето Дело, довърши го до край!
към текста >>
В този момент видях върху катедрата нова ножица и си помислих: „Защо Учителят не ми отряза косата, ами я
изскуба
?
Учителят застана пред мене, прибра с ръка косите ми и рече: „Сестра, ще боли! " „Скуби, Учителю", казах му аз. Той пак отговори: „Ще боли! " „Скуби", повторих аз още по-твърдо. Той дръпна косите ми и от силната болка, която почувствувах, сълзи бликнаха от очите ми.
В този момент видях върху катедрата нова ножица и си помислих: „Защо Учителят не ми отряза косата, ами я
изскуба
?
" На негласния ми въпрос, за моя изненада, Той каза: „Аз ви питах". В този момент видях, че Той вече държи косата ми в ръцете си, прекара я от дясно към ляво през главата ми и видях, че цялата ми лява страна беше покрита със златни коси. Виждайки това, аз коленичих пред Учителя и казах: „Великий Боже, Ти сложи началото на Твоето Дело, довърши го до край! " В същия момент се събудих. Сънят ми се видя толкова необикновен, че събудих съпруга си, да му го разкажа.
към текста >>
Изскубването
на косите е
изскубване
на греховете.
Учителят се интересуваше от Братството в Стара Загора. Между другото моят другар Му каза, че съм сънувала необикновен сън. Той се обърна към мене и пожела да го чуе. Аз Му разправих съня си, точно както го бях сънувала. Тогава Той каза: „Сестра, вие вече сте ученик в Школата на Бялото Братство - Великото.
Изскубването
на косите е
изскубване
на греховете.
Поп когато го запопват, оставят му косата, брадата, за да се захващат за тях хората. Когато младеж отива войник, остригват му косата, обръсват му брадата, защото става вече страж на държавата. А вие вече сте войник на Христа". От тази среща с Учителя душата ми се изпълни с неизказан мир, със светлина, увереност в истинността на всичко, което четях и чувах от Учителя. Въпросът за прераждането вече не ме смущаваше.
към текста >>
24.
7. ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ЗРЯЛАТА КАРМА
,
Маргарита Рангелова Стратева
,
ТОМ 6
Дърпали я,
скубали
й косите, ритали я и й викали: „Ти си шпионка, къде си отивала, предателю, такава!
Кина: „Ама тя има малко детенце, кърмаче! " А те отговориха: „Вие си отивайте, ние ще я пуснем след малко". И аз си тръгнах. А те като я подхванали да я бият. Самия началник на участъка я хванал за косата и й ударил главата в стената, от което тя се зашеметила.
Дърпали я,
скубали
й косите, ритали я и й викали: „Ти си шпионка, къде си отивала, предателю, такава!
" Пребили я от бой. Впоследствие разбрахме, че тоя началник се е самоубил. Той извикал после един от полицаите и му казал: „Ти знаеш какво да й наложиш там (нещо подобно, като си послужили с някакъв техен израз). Свалили й колана, свалили й фибите от косите и полицая я вкарал в една стая. Но той се смилил над нея, виждал, че е невинна жена и й казал: „Виждам, че ти си невинна, затова ще знаеш, аз ще удрям с каиша, а ти ще пищиш!
към текста >>
25.
4. НА ЕКСКУРЗИЯ ДО МУСАЛА
,
Йорданка Димитрова Колева
,
ТОМ 6
И спахме там, имаше дървета,
кубици
наредени, до тях на завет, дадоха ни завивки и така преспахме.
Ама като видях това изобилие, викам: Ще се наям, пък каквото ще да става. Ако умра там ще ме погребат, там гдето оня е погребан на Мусала, надолу там, онзи затрупан скиор. И наядох се и нищо не ми стана. И сега брат Игнат искаше да ни подслони всички там в станцията, но по някое време се обадиха, че идват туристи и той каза: „Сега само кака Райна и брат Ковачев ще подслоня, на тях ще намеря място, пък на вас не мога да обещая". Ние казахме, че ще спим на върха на Мусала.
И спахме там, имаше дървета,
кубици
наредени, до тях на завет, дадоха ни завивки и така преспахме.
На другият ден слязохме в Самоков и от там се завърнахме в София.
към текста >>
26.
2. ЛЕТУВАНЕ НА РИЛСКИТЕ ЕЗЕРА ПРЕЗ 1931 ГОДИНА
,
Марийка Великова Марашлиева
,
ТОМ 6
Но когато се прибирахме на Изгрева и вървяхме по шосето край гората видяхме майка му, Стефка Новакова седнала на земята като си
скубеше
косите от скръб по детето.
а майка ми на 35 години. Когато от Рила слязохме в София на Изгрева и се готвехме да си заминаваме в Русе стана нещастие с момчето на брат Йордан Новаков, който по-късно беше ръководител на братството в Русе. Неговото момче Георги беше мой съученик от училище и като ходили из града в София го премаза някаква министерска кола. После научихме, че е била на министър Мушанов. Ние с мама също бяхме из града, но не бяхме с тях.
Но когато се прибирахме на Изгрева и вървяхме по шосето край гората видяхме майка му, Стефка Новакова седнала на земята като си
скубеше
косите от скръб по детето.
После научихме, че били пренесли детето на разноските на тоя министър, чиято кола е била причина за нещастието. Нали трябваше да го погребат в Русе. И тъй на снимка № 1, последния ред в ляво трета по ред е майка ми Вичка Желева Марашлиева и пред нея с бяла рокличка съм аз, с права коса подстригана на бретон - Марийка Великова Марашлиева. Учителят е в средата 3 ред отдолу. На снимка № 2, която е на първия молитвен връх, на втория ред отдолу в ляво, четвърта под ред с кърпа на главата е майка ми Вичка Марашлиева, до нея Златка Константинова от Русе, която е три години по-голяма от мене и също учеше в немското училище, до нея в дясно се вижда моята глава - Марийка, където сме на закуска.
към текста >>
27.
9. Разговори на Илия Младенов с Учителя в с. Мърчаево
,
Полк. Илия Младенов (от Мария Младенова)
,
ТОМ 7
Цялата година вече германците водят боеве на изтока и все се
отскубват
.
Япония е далеч и тя работи за себе си. Тя мъчно може да има връзка с Германия и как може да й помогне, за да победи? Те (воюващите) трябва да дойдат по-скоро до споразумение. Един германец ми казваше във връзка с новите оръжия, че имат много силни изобретения, обаче за крайния момент имат едно най-силно оръжие - бялото знаме. Войната вече няма смисъл - с бой нищо не ще се постигне, а трябва споразумения.
Цялата година вече германците водят боеве на изтока и все се
отскубват
.
Е, добре, това отскубване, което правят всеки военен най-добре го разбира добро ли е? В Германия има две течения - едно за Русия, друго за разбирателство с Англия, кое ще надделее е въпросът. Във случай Германия няма да се пожертвува за Хитлер. Най-сетне, в крайния момент военните там ще решат. Злото няма да оправи света, а доброто.
към текста >>
Е, добре, това
отскубване
, което правят всеки военен най-добре го разбира добро ли е?
Тя мъчно може да има връзка с Германия и как може да й помогне, за да победи? Те (воюващите) трябва да дойдат по-скоро до споразумение. Един германец ми казваше във връзка с новите оръжия, че имат много силни изобретения, обаче за крайния момент имат едно най-силно оръжие - бялото знаме. Войната вече няма смисъл - с бой нищо не ще се постигне, а трябва споразумения. Цялата година вече германците водят боеве на изтока и все се отскубват.
Е, добре, това
отскубване
, което правят всеки военен най-добре го разбира добро ли е?
В Германия има две течения - едно за Русия, друго за разбирателство с Англия, кое ще надделее е въпросът. Във случай Германия няма да се пожертвува за Хитлер. Най-сетне, в крайния момент военните там ще решат. Злото няма да оправи света, а доброто. Ако един колар знае да прави кола и да я кара, не значи, че може да кара и оправя света.
към текста >>
28.
13. Никола Антов и Дантон
,
Георги Йорданов Добрев
,
ТОМ 7
Учителят каза: „Ако остане вие да се разправяте, ще се избиете, ще си
изскубете
косите“.
Г.Д.: И като тъй, даже Учителят може би е наредил тъй, че да остане мястото на държавата и целия Изгрев. Да го вземе нали държавата и да построи тези работи. Щото Учителят тъй го каза веднъж: „Един ден рекох, тука, няма да знаете къде какво е било, тъй такова изменение ще стане, тъй нищо няма да има от това, което е сега, което виждаме... Салон, трапезария, пейки, тези неща там поляната, слънчев часовник, на Жорж Радев там метеорологията всичко, от всичко - нищо няма да остане“. Значи каквото каза Учителят туй стана. Но Той е доволен, че го даде на държавата.
Учителят каза: „Ако остане вие да се разправяте, ще се избиете, ще си
изскубете
косите“.
Ако остане ние да се оправяме. Добре, че се намеси държавата. Затуй го дава на държавата туй място. „И ще ви пръснат, тъй ще ви пръснат, че един с един да не се виждате“. И тъй стана.
към текста >>
29.
22. От къде не са дошли българите
,
Васко Искренов
,
ТОМ 7
В единия от тях четем: „Още по времето на
Кубрата
, когато българските владетели са кйязе, а не тархани (или тюркски владетели) владееха Илирия, Панония, Горна Мизия включително Белград, преди да дойде Аспарух, избягалите при далматинците поради религиозни несъгласия българи притежаваха всички църковни книги написани с букви, които българите изоставиха след като си намериха Кирилските.“ Ясно, нали?
Първата случка, че Иван Момчилов не може да приеме сътворението на глаголицата в IV век, защото българите не са били тука. Така ли? През 1961 г. в България се преиздаде и Паисиевата история славянобългарска. Втората случка: Накрая на тая книга бяха цитирани три намерени стари разкази за българите.
В единия от тях четем: „Още по времето на
Кубрата
, когато българските владетели са кйязе, а не тархани (или тюркски владетели) владееха Илирия, Панония, Горна Мизия включително Белград, преди да дойде Аспарух, избягалите при далматинците поради религиозни несъгласия българи притежаваха всички църковни книги написани с букви, които българите изоставиха след като си намериха Кирилските.“ Ясно, нали?
Аспарух е вписан като шести княз в именика на рода Дуло. Пътувам от Шапхаузен за Щутгарт. Във вагона на моето купе виси едно списание „Шьоне Велт“, немско списание. Редакторът, собственик на списанието написал една подробна статия за Югославия, в която споменава за една базилика на остров Крит в Адриатическия залив, че са я изградили в 480 г., т.е. 360 години преди Кирил и Методи, в която и до ден днешен християнската служба се извършва с глаголичното писмо.
към текста >>
В Солун българите в 610 година се бият в града на своите деди с
Кубер
, който е един от синовете на
Кубрат
, първоначално заселил се в Панония.
А българите официално от днешната история няма до VII.век. А българите разрушиха римската империя: готите и хуните. Анастасий библиотекарят, който е взел непосредствено участие в миналото за покръстването на българите от гърците доказва, че не е имало никакво покръстване от гърците, а е имало спор между тях под чия зависимост да остане българската църква - под Византия или Рим. Анастасий библиотекарят показва българите в IV.век, че са завладели двата Епира, Тесалия, Дарадания и други Дунавски области. Че българите от IV.век са стари християни и владеят двата Епира чак до Гърция.
В Солун българите в 610 година се бият в града на своите деди с
Кубер
, който е един от синовете на
Кубрат
, първоначално заселил се в Панония.
През 670-675 г. вдигнал въстание срещу аварите и след това напуска и се заселва с хората си в Битолския край. През 688 г. води сражение с Византийската империя. Това са Куберовите българи.
към текста >>
Това са
Куберовите
българи.
В Солун българите в 610 година се бият в града на своите деди с Кубер, който е един от синовете на Кубрат, първоначално заселил се в Панония. През 670-675 г. вдигнал въстание срещу аварите и след това напуска и се заселва с хората си в Битолския край. През 688 г. води сражение с Византийската империя.
Това са
Куберовите
българи.
Надписите около Мадарския конник сочат, че Кубер в Битолско е брат на хан Аспарух. Дошъл някой си Кирил от Кападокия, той се меси, бърка с Улфила, щото от Кападокия е Улфила, а не е Кирил от Кападокия. Той е чул глас в александрийския патриаршески храм, който му казва: „Иди в земята при българите да им дадеш закон. Нали той минава после Кипър, идва до Солун и там се натъква на гръцкия владика Йоан. Войната в СолуН с българите се е водила не с гръцката армия, а с гръцкия владика Йоан.
към текста >>
Надписите около Мадарския конник сочат, че
Кубер
в Битолско е брат на хан Аспарух.
През 670-675 г. вдигнал въстание срещу аварите и след това напуска и се заселва с хората си в Битолския край. През 688 г. води сражение с Византийската империя. Това са Куберовите българи.
Надписите около Мадарския конник сочат, че
Кубер
в Битолско е брат на хан Аспарух.
Дошъл някой си Кирил от Кападокия, той се меси, бърка с Улфила, щото от Кападокия е Улфила, а не е Кирил от Кападокия. Той е чул глас в александрийския патриаршески храм, който му казва: „Иди в земята при българите да им дадеш закон. Нали той минава после Кипър, идва до Солун и там се натъква на гръцкия владика Йоан. Войната в СолуН с българите се е водила не с гръцката армия, а с гръцкия владика Йоан. Не са били два народа, а са били две християнски секти.
към текста >>
Така че
Кубратовата
България никога не се е намирала в Приазовието, а в Трако- Илирия, където по исторически документи са показани още в IV. век.
век Никъде не фигурира титлата хан или тюркския произход на българите. Авитохол е родоначалник на прабългарската династия произлязла от рода Дуло. Предполага се, че това е хунския вожд Атила (434-454) владеещ земите между Волга, Рейн и Дунав с център Панония. Втори княз след него е Ирник князувал в Добруджа около 460 г., който е най- малкия му син. Пети под ред е Аспарух, който е хун и господар на хуни.
Така че
Кубратовата
България никога не се е намирала в Приазовието, а в Трако- Илирия, където по исторически документи са показани още в IV. век.
Единствено, което ни смущава днес е славянския език. Той идва от славяните, които населяват тези територии на Кубратова Велика България. Декларация Аз, долуподписаният Васил Искренов, роден на 29.XII.1899 г. в гр. Видин, присъствувал в Школата на Учителя от 1924 г.
към текста >>
Той идва от славяните, които населяват тези територии на
Кубратова
Велика България.
Предполага се, че това е хунския вожд Атила (434-454) владеещ земите между Волга, Рейн и Дунав с център Панония. Втори княз след него е Ирник князувал в Добруджа около 460 г., който е най- малкия му син. Пети под ред е Аспарух, който е хун и господар на хуни. Така че Кубратовата България никога не се е намирала в Приазовието, а в Трако- Илирия, където по исторически документи са показани още в IV. век. Единствено, което ни смущава днес е славянския език.
Той идва от славяните, които населяват тези територии на
Кубратова
Велика България.
Декларация Аз, долуподписаният Васил Искренов, роден на 29.XII.1899 г. в гр. Видин, присъствувал в Школата на Учителя от 1924 г. по професия фотограф- художник. През време на Школата съм правел снимки с фотоапарат Лайка - 24x36 формат като съм илюстрирал живота на братството и Учителя в София на Изгрева и на Рила.
към текста >>
30.
1. Хвърленият зъб - хвърлен камък - посадена мечта
,
Мариета Бертоли
,
ТОМ 7
Тогава ние отидохме в Беловец,
Кубратско
, близо до Русе, където беше сестрата на свекърва ми и след три месеца отидохме в Разград при свекър ми.Там стояхме до юни-юли и 2-3 месеца преди 9.IX.1944 г.
После 1942 г. ме пратиха в Скопие където стоях 1942/43 г., есента ме назначават вече тука в София в италианското училище. 1943 г. декември и януари 1944 г. пак са големите бомбардировки и затварят всички училища.
Тогава ние отидохме в Беловец,
Кубратско
, близо до Русе, където беше сестрата на свекърва ми и след три месеца отидохме в Разград при свекър ми.Там стояхме до юни-юли и 2-3 месеца преди 9.IX.1944 г.
свекър и свекърва ми дойдоха в София и ние с Влади дойдохме и останахме също в София. Докато бяхме евакуирани Влади беше образувал един хор в Беловец и с него обикаляхме селата и събирахме пари за пострадалите от бомбардировките. Като се върнахме вече в София, него го назначиха лектор в консерваторията, те със Сашо Попов винаги имаха антагонизъм, той все го гонеше, защото беше много способен и така се страхуваше от него и го беше назначил като тонмайстор в радиото. А той беше завършил с диплома с най-висок успех за диригент, а той го слага тонмайстор. Същевременно го назначават лектор, а после доцент в консерваторията по дирижиране.
към текста >>
31.
11. ТЕЛЕФОННАТА СЛУШАЛКА
,
СТОЯНКА ИЛИЕВА
,
ТОМ 8
А неуспехите при вътрешните усилия да
изскубнеш
някой плевел?
Кой не бе плакал пред Него? Плачат всички деца, когато се събуждат. Плаках и аз и много понятно. При светлината, с която озаряваше съзнанието, ставаше някакво подсъзнателно припомняне за нещо далечно, изгубено, идеше съжаление, скръб, после - подем с всички сили, които Той умело и тихичко раздвижваше, подем към нещо по-възвишено. И само това ли е причинявало сълзите?
А неуспехите при вътрешните усилия да
изскубнеш
някой плевел?
А съзнанието, че не разбираш още Божията любов, че не я живееш? Да, имаше много причини за сълзи, но те са били необходими да смекчат коравата почва на сърцето, за да могат да поникнат и растат посетите семена. Един път аз Му казвам: "По-рано се чудех на Божието дълго търпение, сега се учудвам на вашето търпение. И можеше ли иначе? - Нали любовта дълго търпи, благосклонна е.
към текста >>
32.
33. УПЛЕТЕНА КАТО ПЕТЕЛ В КЪЛЧИЩА
,
,
ТОМ 8
На село хората садяха гръсници (коноп), порастваше,
отскубваха
го след това го потапяха в реката, стоеше няколко седмици, изваждаха го .сушаха го и след това го кълцаха в едно устройство така, че стеблата му, наречени пъздерки се трошеха на парченца и оставаше онова лико, което дава кълчищата.
Бях така устроена, бях аналитичен тип. Това нещо съм го показвала и пред Учителя при нашите разговори. Обичах да разнищвам нещата докрай. Но като ги разнищвах, разплитах онези конци и връзки чрез които тези неща бяха скрепени и ушити. Но пък се заплитах в освободените конци като петел в кълчища.
На село хората садяха гръсници (коноп), порастваше,
отскубваха
го след това го потапяха в реката, стоеше няколко седмици, изваждаха го .сушаха го и след това го кълцаха в едно устройство така, че стеблата му, наречени пъздерки се трошеха на парченца и оставаше онова лико, което дава кълчищата.
От кълчищата тъчеха чували, а бедните хора -ризи, кълчищата се предяха, правеха се върви и най-важното въжета и канапи. Тогава обикновено кокошките се ровеха в пъздерките и най-вече петлите се уплитаха в кълчищата, падаха по гръб, вдигаха краката си и крякаха. Беше много смешно и забавно. Тогава стопанина отиваше при падналия и уплетен петел, повдигаше го, слагаше го между краката си и с двете си ръце го разплита, като бавно и бавно изтегля уплетените кълчища от пръстите на краката му. След това го повдигаше, хвърляше го във въздуха, петелът хвърчи, приземява се, започва да подскача и да кукурига.
към текста >>
33.
19. УЧИТЕЛЯТ - КОСМИЧЕСКОТО ЯВЛЕНИЕ
,
,
ТОМ 8
В: Интересно е, че още от историята идването на българите брата на Аспарух, наречен
Кубер
отива в Битоля и там се заселва.
Къде ги праща той, Борис? Праща ги долу в Охрид, в Македония. Там е бил голям център. Тая Македония знаеш какво нещо е? Условия големи.Климат, почва, плодородие.
В: Интересно е, че още от историята идването на българите брата на Аспарух, наречен
Кубер
отива в Битоля и там се заселва.
По късно там се раждат личности, които задействуват културния живот и историческите процеси в България. Възраждането идва от долу и освобождението от византийско робство пак от долу тръгва. Д: Тука има много култури на Балканския полуостров. Като започнеш от траките. Ние не знаем още за траките, не знаем за преселението, не знаем за културата им.
към текста >>
34.
44. ВЗАЙМОПОМОЩА
,
,
ТОМ 8
Той
скубеше
трева.
Имах кашлица... Не казах: имам, но имах. Сега я няма". 30.Х. Днес сутринта бях в ягодовата градина. Беше и Учителят. Исках да намеря момент, за да го запитам, как да се освободя от мисълта, която ме гнети.
Той
скубеше
трева.
И аз край Него. Но момента не ми се отдаде, защото Го повикаха. Осъзнах сама. Започнах са скубя и да плевя тревата от ягодите. Мисълта, която ме гнетеше изчезна.
към текста >>
Започнах са
скубя
и да плевя тревата от ягодите.
Исках да намеря момент, за да го запитам, как да се освободя от мисълта, която ме гнети. Той скубеше трева. И аз край Него. Но момента не ми се отдаде, защото Го повикаха. Осъзнах сама.
Започнах са
скубя
и да плевя тревата от ягодите.
Мисълта, която ме гнетеше изчезна. Някой я бе изскубал преди това от главата ми.
към текста >>
Някой я бе
изскубал
преди това от главата ми.
И аз край Него. Но момента не ми се отдаде, защото Го повикаха. Осъзнах сама. Започнах са скубя и да плевя тревата от ягодите. Мисълта, която ме гнетеше изчезна.
Някой я бе
изскубал
преди това от главата ми.
към текста >>
35.
56. БОЖЕСТВЕНИЯТ ИЗВОР
,
,
ТОМ 8
Те са тъй наречените земни банкери, които
скубят
хората.
Всеки човек е една чешма, през която тече Божествената вода. Ти не трябва да се отказваш от онова, което ти дават. Защото се отказваш от живота. Кой градинар се отказва от водата, която е нужна да полее градината му? И тъй, помнете, че в света има земни кредитори, на които сте задължени.
Те са тъй наречените земни банкери, които
скубят
хората.
Те взимат по 10, 20, 30%. Трябва да се освободите от тези кредитори, нищо повече. Ти имаш излишни желания, от които трябва да се освободиш, нищо повече. Това са банкерски операции. Стремете се към такива мисли, чувства и постъпки, на които да разчитате при мъчнотиите си.
към текста >>
36.
33. МИХАИЛ ИВАНОВ
,
,
ТОМ 8
Даже имало заради него
скубане
на коси между жените.
Той улавя тая тяхна страна, обкръжава се обаче с магнати, финансови магнати, които щедро дават за неговата школа. И доколкото си спомням, срещайки една чужденка, беше на гости у мои близки, и стана въпрос за Михаил, тя каза: "Да, да, ние сме били в Севър, в това имение, което се проявява Михаил, там е неговата ложа, неговата школа. Ами, казва, направи ми впечатление, че той живее в една разкошна вила в розово цялата, в розово и ние се разхождаме, казва, с нашите приятели, които са към Братството там, по една алея и няколко метра преди да приближим вече до вилата, казват: "Мълчание, понеже тука живее учителя, ние трябва да минем мълчаливо край вилата". Отношение. Значи успял е да им се наложи там. По едно време брат Боев му писа след като разбраха, че той имал така от един нисш астрален порядък прояви.
Даже имало заради него
скубане
на коси между жените.
Това е било едното. Другото, някакво момиче си извадило очите заради него. Знаете ли го това нещо? В: Чувал съм. Веска: Чувал сте, да.
към текста >>
37.
2. ЮРДАН ХАРАЛАМПИЕВ СИМЕОНОВ - ДАНКО
,
,
ТОМ 8
Майка му - Евангелия е била учителка в
Кубрат
.
2. ЮРДАН ХАРАЛАМПИЕВ СИМЕОНОВ - ДАНКО Родителите на Данко са от В. Търново. Баща му - Харалампи е от фамилията Вълнарови, които били търговци. Той е работил като чиновник в банка "Гирдап" в Русе и в народната библиотека в Русе.
Майка му - Евангелия е била учителка в
Кубрат
.
Данко е роден в София на 6.111.1895 г. Завършил е гимназия в Русе. Баща му, както и най-големия му брат Симеон са свирили на цигулка, Данко на кларинет, след него, по-малкия - Величко, на фагот и най-малкия -Иванчо, на флейта. Симеон завършил юридическия факултет в София. Данко следвал музикална академия в Париж и там е специализирал.
към текста >>
38.
71. АНАСТАСИЯ ЯНАКИЕВА
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)
,
ТОМ 9
Ще ви кажа още един случай с нея: Един ден тя седи така, седнала на едно столче, защото се уморяваше, нали и
скубеше
тревичките между цветята.
Сега хората не всякога могат да носят чаршафи, защото внезапно тръгнал и после то е задължение такова, оказа се че не е удобно за всички да го правят и не го правеха. И когато наприготвихме стаите вече имаше повече стаи. Ние имахме, на Изгрева бяхме приготвили доста стаи за братски и бяха хубаво поддържани чисти и ги перяха чаршафите, сестрите ги перяха. И тя беше една от тях, която се грижеше, но най-хубавата й работа беше това, грижата й за цветята. Знаете ли колко простота и чистота имаше около нея.
Ще ви кажа още един случай с нея: Един ден тя седи така, седнала на едно столче, защото се уморяваше, нали и
скубеше
тревичките между цветята.
Премести си столчето, пак скуби и така една част, друга част. И Учителя вижда че тя става и си взела столчето. „Къде отиваш каза сестра? " „Отивам на молитвено събрание". „Ами като чистиш тука тревите, това не е ли молитва?
към текста >>
Премести си столчето, пак
скуби
и така една част, друга част.
И когато наприготвихме стаите вече имаше повече стаи. Ние имахме, на Изгрева бяхме приготвили доста стаи за братски и бяха хубаво поддържани чисти и ги перяха чаршафите, сестрите ги перяха. И тя беше една от тях, която се грижеше, но най-хубавата й работа беше това, грижата й за цветята. Знаете ли колко простота и чистота имаше около нея. Ще ви кажа още един случай с нея: Един ден тя седи така, седнала на едно столче, защото се уморяваше, нали и скубеше тревичките между цветята.
Премести си столчето, пак
скуби
и така една част, друга част.
И Учителя вижда че тя става и си взела столчето. „Къде отиваш каза сестра? " „Отивам на молитвено събрание". „Ами като чистиш тука тревите, това не е ли молитва? " И повече нищо не знам.
към текста >>
39.
ЗАБЕЛЯЗАНИ ГРЕШКИ В „ИЗГРЕВЪТ том VIII
,
,
ТОМ 9
374, № 44, 3 ред отдолу нагоре да бъде: Започнах да
скубя
... 98. Стр.
346, 6 ред отгоре надолу да бъде: Дето минехте щяха да ви чакат като ангел. 94. Стр. 352, 4 ред отгоре надолу да бъде: тя много се е разплаквала... 95. Стр. 354,9 ред отгоре надолу да бъде: Тя съжалявала, че не отишла веднага при Него... 96. Стр. 371, 7 ред отгоре надолу да бъде: с раница на път за града... 97. Стр.
374, № 44, 3 ред отдолу нагоре да бъде: Започнах да
скубя
... 98. Стр.
374, № 45, 3 ред отгоре надолу да бъде: ще го пишеш тъй... 99. Стр. 379, № 50,19 ред отгоре надолу да бъде: Пея: „И скачам аз". 100. Стр. 383, № 58, 2 ред отдолу нагоре да бъде: музикалната академия да свърши. 101. Стр.
към текста >>
40.
08 - 12. КАК ЩЕ СЕ ПРОПОВЯДВА НОВОТО УЧЕНИЕ
,
В ЦАРСТВОТО НА СПОМЕНИТЕ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ ОТ ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ
,
ТОМ 10
Детето се
отскубнало
от ръката му, подскочило и побягнало към къщичката.
След като си замина Учителят, няколко години след това. те отиват пак на Изгрева, разхождат се по алеите, сред цветята и си говорят взаимно: „Хей тука всяко едно място познава стъпките на Учителя! Де го сега Учителя, де го Учителя? " - „Ами той къде живееше? " - „Хей, в онази къщичка", му казал той.
Детето се
отскубнало
от ръката му, подскочило и побягнало към къщичката.
Нали е 3-4 годишно и стъпило на перваза на стената и се хванало затова, да гледа вътре и видяло Учителя, седнал на един плетен стол. А пък той беше си заминал вече, А Учителят му казал само така с пръст да мълчи. И то се връща и казва: „Чичо, ела бързо, ела тука, ето Учителя вътре! Аз го видях! " Отива, гледа, гледа, но няма нищо, столът празен.
към текста >>
41.
09 - 105. ПОД КРИЛОТО НА СЪДБАТА
,
Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев
,
ТОМ 10
По едно чудо Мирчо се
отскубна
от ръцете на баща си и избяга навън, и се скри в кошарата при овцете.
„Аз правя белите, пък все бати Мирчо бият", се хвалеше веднъж малкият Щериончо на другарчетата си. Занизаха се черни дни за Мирчо. Бавно течеше времето. „Кога ще порастна, че вече да не ме бият", си мислеше Мирчо. Един ден за нищожно провинение майката го наклевети на бащата и той го би жестоко.
По едно чудо Мирчо се
отскубна
от ръцете на баща си и избяга навън, и се скри в кошарата при овцете.
Беше нощ. Бащата го подгони в тъмнината, но така се удари в едно дърво, че падна в безсъзнание. С линейка го отнесоха в града на лечение. И тъй, по една случайност, Мирчо се отърва от ръцете на озверелия и пиян баща оная вечер. Не мина и половин година от тогава, бащата на Мирчо изпада в умопомрачение и се обесва в дома си.
към текста >>
42.
І.03.02. СЛАВЯНСКИТЕ НАПАДЕНИЯ СРЕЩУ СОЛУН
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Опитът на българите
Кубер
и Мавър да превземат Солун през 660 година Един от синовете на
Кубрат
на име Алцек в Панония, след разногласие с аварския владетел, напуска Панония и се заселил в Италия.
устроил поход срещу славяните и ги победил. Между IV-то и V-то нашествие, между 622-645 г. храмът на Св. Димитър изгаря напълно. Славяните окончателно заселили Балканския полуостров в средата на VII век. VI.
Опитът на българите
Кубер
и Мавър да превземат Солун през 660 година Един от синовете на
Кубрат
на име Алцек в Панония, след разногласие с аварския владетел, напуска Панония и се заселил в Италия.
Друг от синовете на Кубрат на име Кубер с голяма дружина от прабългари се заселил в Македония към 685 г., след бунт срещу аварския хаган. Заедно пристигнали с пленници, докарани в Панония, по време на похода през 626 г. срещу Цариград. Те се заселили в областта Битоля, където живеело славянското племе драгувити. Той се стремял да създаде заедно със славянските племена обединение, да превземе Солун и да я направи столица.
към текста >>
Друг от синовете на
Кубрат
на име
Кубер
с голяма дружина от прабългари се заселил в Македония към 685 г., след бунт срещу аварския хаган.
Между IV-то и V-то нашествие, между 622-645 г. храмът на Св. Димитър изгаря напълно. Славяните окончателно заселили Балканския полуостров в средата на VII век. VI. Опитът на българите Кубер и Мавър да превземат Солун през 660 година Един от синовете на Кубрат на име Алцек в Панония, след разногласие с аварския владетел, напуска Панония и се заселил в Италия.
Друг от синовете на
Кубрат
на име
Кубер
с голяма дружина от прабългари се заселил в Македония към 685 г., след бунт срещу аварския хаган.
Заедно пристигнали с пленници, докарани в Панония, по време на похода през 626 г. срещу Цариград. Те се заселили в областта Битоля, където живеело славянското племе драгувити. Той се стремял да създаде заедно със славянските племена обединение, да превземе Солун и да я направи столица. И после с брат си Аспарух да се обединят в една обща държава, за да изпълнят завета на Кубрат за тяхното съединение в един сноп пръчки, съюз, който да е неразрушим.
към текста >>
И после с брат си Аспарух да се обединят в една обща държава, за да изпълнят завета на
Кубрат
за тяхното съединение в един сноп пръчки, съюз, който да е неразрушим.
Друг от синовете на Кубрат на име Кубер с голяма дружина от прабългари се заселил в Македония към 685 г., след бунт срещу аварския хаган. Заедно пристигнали с пленници, докарани в Панония, по време на похода през 626 г. срещу Цариград. Те се заселили в областта Битоля, където живеело славянското племе драгувити. Той се стремял да създаде заедно със славянските племена обединение, да превземе Солун и да я направи столица.
И после с брат си Аспарух да се обединят в една обща държава, за да изпълнят завета на
Кубрат
за тяхното съединение в един сноп пръчки, съюз, който да е неразрушим.
Кубер изпраща Мавър в Солун, той постъпва на византийска служба и командвал българо-славянски отряд. Той е трябвало да подготви превземането на града отвътре. Но Св. Димитър се явява на сън на Сисиний -пълководец и той през една нощ вдигнал корабите и влезнал в Солун. Така пропаднал планът за гражданската война в Солун на Кубер и Мавър.
към текста >>
Кубер
изпраща Мавър в Солун, той постъпва на византийска служба и командвал българо-славянски отряд.
Заедно пристигнали с пленници, докарани в Панония, по време на похода през 626 г. срещу Цариград. Те се заселили в областта Битоля, където живеело славянското племе драгувити. Той се стремял да създаде заедно със славянските племена обединение, да превземе Солун и да я направи столица. И после с брат си Аспарух да се обединят в една обща държава, за да изпълнят завета на Кубрат за тяхното съединение в един сноп пръчки, съюз, който да е неразрушим.
Кубер
изпраща Мавър в Солун, той постъпва на византийска служба и командвал българо-славянски отряд.
Той е трябвало да подготви превземането на града отвътре. Но Св. Димитър се явява на сън на Сисиний -пълководец и той през една нощ вдигнал корабите и влезнал в Солун. Така пропаднал планът за гражданската война в Солун на Кубер и Мавър. Куберова България продължила да съществува.
към текста >>
Така пропаднал планът за гражданската война в Солун на
Кубер
и Мавър.
И после с брат си Аспарух да се обединят в една обща държава, за да изпълнят завета на Кубрат за тяхното съединение в един сноп пръчки, съюз, който да е неразрушим. Кубер изпраща Мавър в Солун, той постъпва на византийска служба и командвал българо-славянски отряд. Той е трябвало да подготви превземането на града отвътре. Но Св. Димитър се явява на сън на Сисиний -пълководец и той през една нощ вдигнал корабите и влезнал в Солун.
Така пропаднал планът за гражданската война в Солун на
Кубер
и Мавър.
Куберова България продължила да съществува. Култът към Димитър Солунски се разпространява сред славянското население. Кирил и Методий, които са били от славянски произход и родени в Солун, са допринесли много за това. Методий създава канон на Димитър Солунски, а Климент Охридски - похвално слово в негова чест. През IX-X век култът се е развивал и при Комните се превръща в имперски култ.
към текста >>
Куберова
България продължила да съществува.
Кубер изпраща Мавър в Солун, той постъпва на византийска служба и командвал българо-славянски отряд. Той е трябвало да подготви превземането на града отвътре. Но Св. Димитър се явява на сън на Сисиний -пълководец и той през една нощ вдигнал корабите и влезнал в Солун. Така пропаднал планът за гражданската война в Солун на Кубер и Мавър.
Куберова
България продължила да съществува.
Култът към Димитър Солунски се разпространява сред славянското население. Кирил и Методий, които са били от славянски произход и родени в Солун, са допринесли много за това. Методий създава канон на Димитър Солунски, а Климент Охридски - похвално слово в негова чест. През IX-X век култът се е развивал и при Комните се превръща в имперски култ. През VII век солунския архиепископ Йоан събира разказите за чудесата на Св.
към текста >>
43.
І.03.06. ЦЪРКВАТА „СВЕТИ ДИМИТЪР В СОЛУН
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Якуб
-паша и Синан-паша.
Една година преди това, през 1386 г., обсаденият от османците Солун, официално признава папската църковна власт и католическата догма за Святия Дух и след това попада под робството на османците, заедно с католическата догма за Духа. Ето това е причината. По времето, когато Бог пожела да предаде Солун в турските ръце, Св. Димитър бил отдавна напуснал града, поради беззаконието на солуняни. И така всички църкви били превърнати в джамии и вече имали османски имена, като Касъмие, Ески джами, Касъм-паша.
Якуб
-паша и Синан-паша.
Най-светлата страница и начало на възраждането на славянските и християнските народи започва от Откровението, дадено през 1854 г. от Светия Дух в Кассъмъ джами (Св. Димитър) на Константин Дъновски.
към текста >>
44.
ИВАН ЦЕРОВ V. ПРОСВЕТНА ДЕЙНИНА на МИТРОПОЛИТА СИМЕОНА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Словесност, земеописание (край) и козмография, аритметика, с
куб
и квадрат, рисувание, всеобща история (нова), френски (граматика, превод от Телемаха и Олендорф), българска история (край), турска граматика и превод, словенски превод и словосъчинение, геометрия (цяла плани-метрия), физика (до акустика), естествена история (четвероножни и птици), катехизис (край).
За изучаване на тези предмети определяват се 4 години, от които състои курсът на началните училища." (Следва учебният материал за всяка от четирите години.) От програмата на градските главни училища: „Градските главни училища се състоят от 4 класа: I клас. Българска граматика, славянска граматика, краснописание, земеописание (южни и средни страни на Европа), аритметика (прости и десетични дроби), писание разни предмети, неорганични без сянка, всеобща история (стара), свободен прочит френски и турски. II клас. Българска граматика, славянска граматика, пространен катехизис, земеописание (северни страни на Европа, Азия и Африка), числител-ница (край), рисувание - изображение неорганични предмети със сянка, всеобща история (средна), френски и турски език до глаголите, кратка геометрия, българска история (до Симеона). III клас.
Словесност, земеописание (край) и козмография, аритметика, с
куб
и квадрат, рисувание, всеобща история (нова), френски (граматика, превод от Телемаха и Олендорф), българска история (край), турска граматика и превод, словенски превод и словосъчинение, геометрия (цяла плани-метрия), физика (до акустика), естествена история (четвероножни и птици), катехизис (край).
IV клас. Словесност (край), алгебра (край), геометрия (край), физика (край), естествена история (зоология), турски език (превод, граматика, писма и телеграми), френски език (граматика, превод и Олендорф), рисувание, диплография, органическа и неорганическа химия." От устава за селските училища: „Всяко село във Варненско-Преслав-ската епархия трябва да има училище (чл. 1). - Всеки селянин е задължен да проважда децата си редовно в училището през цялата училищна година. Забел. 1. Селскоучилищната година се определя от 9 месеца, по име: от 15 септ.
към текста >>
45.
IV. 16 август, четвъртък
,
Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ
,
ТОМ 11
Ако вие съзнаете, че Бог е у вас, по светлината, която ще излиза от вас, ще озари всеки един брат и вие ще го виждате такъв, какъвто си е, също ще може да видите как сте
скубали
косите на някой ваш приятел и в тази светлина именно ще виждате и ще се разкаете за всичко, което сте вършили.
Не се бойте, че може да пропаднете. Знайте, че е невъзможно да се изгубите. Бог, Който е всесилен, ще избави всичките. Научете се да познавате Бога. Бог сега е във Веригата, гледа ви, но вие не Го познавате.
Ако вие съзнаете, че Бог е у вас, по светлината, която ще излиза от вас, ще озари всеки един брат и вие ще го виждате такъв, какъвто си е, също ще може да видите как сте
скубали
косите на някой ваш приятел и в тази светлина именно ще виждате и ще се разкаете за всичко, което сте вършили.
Ако дойде една лоша мисъл, кажете й: „Ти не съществуваш и нямаш власт над мене. Ти си илюзия и нямаш сила над мене." Защото лошите духове понякога хипнотизирват и връзват человека, но ти можеш да се освободиш от въжето на лошия дух. Когато дължим на някого, ние постоянно мислим за него, неговите магнетически течения ни препятствуват и ни спират. Затова добре е всякой да се освободи от онова, което дължи на другиго. Така при скарването някой те обиди и ти постоянно мислиш защо да те обиди така.
към текста >>
46.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА през 1915 година (4-8 август) ТЪРНОВО
,
Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ
,
ТОМ 11
Аз съм виждал хора при големи опасности да си вържат ръцете, да
скубят
косата, но няма да им помогне, да ги послуша Господ.
И когато работим по този път, да се приближаваме към Бога и да чакаме, докато Той не отговори, да не бързаме. Във всяко бързане напакостяваме на своето развитие, смущаваме ума и сърцето си. И в тия войни, в които сега живеете, вие всички тук, които присъствувате, сте изложени на големи опасности. Често гледаме религиозни хора, изложени на големи опасности, призовават името Божие. Успокойте първо себе си, докато Духът заработи, и обърнете ума си нагоре.
Аз съм виждал хора при големи опасности да си вържат ръцете, да
скубят
косата, но няма да им помогне, да ги послуша Господ.
Но ако рекат: „Господи, Ти си всякога благ, никога не си ме оставил и сега ще ме избавиш, аз вярвам и на Тебе оставям слабостта си", Господ ще те послуша и ще ти помогне. Ще направим още няколко бележки и ще завърша тази обща беседа. Най-елементарното, което е потребно за всички приятели от Веригата, е учтивост на мъжете и жените. През тази година трябва да започнете с учтивостта в духа, душата и сърцето. Може да съзнавате, че някой има недостатъци, не го съдете, понеже като съдите него, съдите Господа.
към текста >>
47.
IV.5 август, сряда 1915г.
,
Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ
,
ТОМ 11
Кубът
е четвъртото измерение.
И всички религии, като ги изучавате, може да съдите по техния култ, по формата, която имат, какво съчетание има между тия форми. Опасната страна на религията е, понеже е наука за формата и човек може да се хипнотизира от известни форми. Не можете да се избавите от туй тежко влияние сега, то е най-благотворно, което може да ви подействува. С тези форми искам да изчезнат вашите рабски мисли. Като започнете да мислите постоянно за тая валчеста топка (посочва една стъклена топка в ръцете си), течението върви постоянно в тази страна (посочва).
Кубът
е четвъртото измерение.
Тук пък имате един.конус, перспективата турена на физическото поле. Разбира се, върху човешкия ум влияят едновременно и цветовете, и външните форми. И тъй, когато се казва, че „Главата на Твоето Слово е истината", под думата „глава" разбираме известна форма. И човека ценим за неговата глава, за неговото лице. Колкото по-правилни черти можем да турим на лицето, толкова по-благоприятно ще влияе то.
към текста >>
Тя е чиста доколкото можем да си я представим на физическото поле с този кристален
куб
(показва
куб
).
Сега да дойдем до думата „добродетел". Каква форма има тя, какъв цвят? Доброто е бял цвят. И затуй всичко тук на тази маса е бяло. Добродетелта при това не е само бяла, но и чиста.
Тя е чиста доколкото можем да си я представим на физическото поле с този кристален
куб
(показва
куб
).
Но формата на добродетелта е още обла (показва стъклена кръгла топка - сфера). Че е обла, показват всичките плодове, те също ни представят добродетели. Нашата глава, и тя е валчеста. То е външното изявление на добродетелта. Сферата представя пластичност на елементите.
към текста >>
Например, вземете
куба
или такава топка от книжарницата, много обикновено нещо, с нея си играят децата, но трябва да почнем и ние да се занимаваме с тях.
Всеки час проявлението на вашата душа показва какво е религиозното ни настроение. Тази сутрин дойде един господин толкова развълнуван, че лицето му имаше червен цвят, беше почти безформено, съвършено изменен, и почна да мени цвета и мускулите на лицето си, когато почнах да взимам друга форма. Всяка мисъл, която влезе в човека, е като чук, който работи. Не трябва да оставяте лоши форми, а добри. Даже и дяволът ако ви даде добра форма, вземете я, но той е скъперник, та никога няма да ви даде добра форма.
Например, вземете
куба
или такава топка от книжарницата, много обикновено нещо, с нея си играят децата, но трябва да почнем и ние да се занимаваме с тях.
От дълго време и аз се занимавам с тях. Някои казват: „Наивно е да се занимаваме с такива работи." Кои са добрите форми? Набръчканите ли лица, развалените ли стомаси и дробове, разнебитените ли мисли? Долу такива старости. Нам ни трябват старци, които са обработили хубави форми, за да кажат хората: „Като го искате, да бъде", а не да кажат: „Какъв е този калпазанин старец?
към текста >>
48.
Наряди за 1937 г.
,
,
ТОМ 12
Някои си
скубят
веждите, за да изглеждат млади!
Когато вие обичате някой човек, задайте си въпроса защо го обичате: може да го обичате за неговото тяло, можете да го обичате за неговото сърце, за неговия ум, душа, за неговия дух. Но влиза ли във вас някоя користолюбива лъст, пазете се! Когато ние се обичаме, интересите ни стават общи. А когато не се обичаме, интересите ни са различни. И ако хората се обикнат, то интересите им ще станат общи и всички ще имат преизобилно.
Някои си
скубят
веждите, за да изглеждат млади!
Внесете най-хубавите мисли, вие ще гримирате вашите вежди. Занимайте се малко с червения цвят и вие ще гримирате устата си. Като си лягате вечерта, кажете си: „С пет години съм се подмладил." Тъй правете една седмица. Ако сте на 55 години, след една седмица ще бъдеш на 50 години.След това във втората седмица кажи: „Подмладил съм се с още пет години" и т.н. Като стигнеш до 25 години, спри се там.
към текста >>
49.
5. ЛЮБОВ. НЕЙНИТЕ ВЪЗМОЖНОСТИ И ПРОЯВЛЕНИЯ
,
Трети урок от Учителя
,
ТОМ 12
Така, аз мога с един наполеон да позлатя цяло
кубе
, но колко ще трае то?
А работата на физическото поле - страданията. Значи орете, копаете. Страданията идват, понеже всяка една работа си има своите мъчнотии. [...]* И тогава, накрая каквото спечелите, то е ваше. Сегашните отношения на хората трябва да се изменят, понеже са неестествени, лъжливи са; позлатени са само отгоре.
Така, аз мога с един наполеон да позлатя цяло
кубе
, но колко ще трае то?
Това е само един тънък пласт отгоре. Ако ви представя един предмет, тъй позлатен, само отгоре, и би го представя за същински, чист, това значи, не говоря истината. И затуй, чувствата, мислите и волевите действия се определят все по същия начин. Онези, които издържат при големи изпити, са златни, а онези, които не издържат при най- малкия изпит, са позлатени. Изисква се голяма точност, чистота, редовност.
към текста >>
50.
МЕТОДИ И НАСЪРЧЕНИЯ ЗА ВЪНШНО И ВЪТРЕШНО ХАРМОНИЗИРАНЕ МЕЖДУ 10-ТЕ И ВСЯКА ЗА СЕБЕ СИ
,
Беседа държана на 25 април 1923 г. сряда от 3.30 до 10.30 часа сутринта
,
ТОМ 12
Триъгълника и пирамидата представляват една малка отсечка от тесарак- та, а
куба
представлява една страна на тесаракта.
Тия окръжности всякога показват движението. И страните АС, СВ и АВ и те се движат, те представляват радиуси. 1/1 трите линии са в движение едновременно. Ето посоката на тяхното движение (по стрелките). Окръжностите се допират една до друга със своите периферии.
Триъгълника и пирамидата представляват една малка отсечка от тесарак- та, а
куба
представлява една страна на тесаракта.
Как се проектират те във вашия свят? Като една малка отсечка. Значи горе, над туй поле, седи един цял невидим свят за нашето зрение (- „Каква е тази пропаст? “) Ето каква е пропастта. Допуснете, че С е едно твърдо вещество, което постоянно потъва надолу.
към текста >>
51.
11. ГЕНА ПАПАЗОВА ИДВА С РОДА СИ
,
Гена Папазова
,
ТОМ 13
Те воюват,
изскубват
растенията.
Надарен човек, аз сега пиша за него и написах за него в История на декоративната растителност. Той е там фактор. Той е правил озеленяването на София. Тука всичките борови гори са негово дело и той се е борил с тези от Слатина, защото е било мера на слатинчени. Той взема мерата на добитъка им.
Те воюват,
изскубват
растенията.
Най-после става въпрос, че се намесва и армията, воюват, сражение имало, убити хора има, докато се запази тази гора. иглолистната на Петър Беров. Тогава той е фигурирал като горски инспектор. Обаче е агроном по професия. Сега после какво е правил, не знам, но когато аз бях дете 10-12 годишно, той беше директор на Държавната подвижна земеделска катедра.
към текста >>
52.
14. ПЕВИЦА НА ИЗГРЕВА
,
Милка Говедева
,
ТОМ 13
" - „Аз много добре си върша работата сам." А отива при Паша, която съм подстригала и я
скуби
.
М.Г.: Всички, значи целият свят, последна. Не разрешава. Отивам пак при Учителя. „Учителю, ами аз разбирам от подстригване. Може ли да ви подстрижа аз косите?
" - „Аз много добре си върша работата сам." А отива при Паша, която съм подстригала и я
скуби
.
„Това що е, това що е? " Демек не одобрява както съм я направила, нали? Не ми одобрява работата, искам да кажа. Аз знаех, че там Панталей ходи, Галито, Галилей ходеше да ги подстригват, както и да е. Един ден, аз като певица вече, Паша отива при Учителя и казва: „Учителю, абе Милка нещо глас има, тука пее в братския хор, който Кирил Икономов ръководи.
към текста >>
53.
II. ГЕНЧО АЛЕКСИЕВ, ХУДОЖНИК - ПЕЙЗАЖИСТ
,
Лидия Соломонова Аладжем
,
ТОМ 13
Христос проповядваше живо учение за любов и братство, а не да правим катедрали със златни
кубета
и да се обличаме в златни одежди, лезли и кръстове.
Тогава няма да има граници, нито ще има страх от война, защото не ще има кой да напада. Както казва пророк Исая, че сабите ще се превърнат на сърпове, танковете - на трактори. Очакваме това време. Попското расо и калимявка - това е символ на клерикализма, на попщината, на обрядното служене, което си е отживяло времето. Всички църкви трябва да проповядват живото Христово учение, а не мъртви обряди.
Христос проповядваше живо учение за любов и братство, а не да правим катедрали със златни
кубета
и да се обличаме в златни одежди, лезли и кръстове.
Христос е живял в крайна бедност и нямал къде глава да подслони, а сегашните папи, кардинали и митрополити тънат в разкош. Редно е да се запитаме: чие учение проповядват те? Христовото или някое друго? Ето защо дошло е вече време тези три символа да станат музейни експонати. На втори план към центъра на картината се вижда светъл конус, чийто връх сочи на изток.
към текста >>
54.
3. МИРОГЛЕД И ТВОРЧЕСТВО НА ХУДОЖНИКА БОРИС ГЕОРГИЕВ
,
БОРИС ГЕОРГИЕВ
,
ТОМ 13
После виждаме разни нови направления в изкуството:
кубизъм
, футуризъм, дадаизъм.
Всяка истинска картина е религиозна, макар и да не носи религиозен надпис (религиозна в смисъл, че събужда най-възвишеното, най-прекрасното в човешката душа). Някой композитор може да е с великолепна техника, но няма душа. А за Бетховен казват, че когато човек го слуша, чувствува, че влиза в един храм и душата се освобождава, познава същността на нещата. Музиката и живописта трябва да дадат на човека истинска представа за религията, за истинската религия." „За висшата красота, висшата поезия няма нужда от невероятни образи, от чудовища, кули, както някои школи бяха въвели на мода, като израз на висшето изкуство. Истинският символизъм в своята същност може да се почувствува в един изгрев слънце, в едно изражение на човешко лице, в едно животно." Като изхожда от това разбиране на изкуството, Борис Георгиев е против импресионизма.
После виждаме разни нови направления в изкуството:
кубизъм
, футуризъм, дадаизъм.
Той е против всички тези течения. Има друга важна точка в неговия мироглед. Неговите изложби са винаги безплатни. Той не продава картините си. Според него, когато художествените произведения се свържат с пари, с материални придобивки, изворът в душата на художника спира, истинското вдъхновение престава, изкуството престава да бъде религиозна дейност.
към текста >>
55.
Приложение Четвърто
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 13
Единствено може да се
изскубне
и спаси от провала Йоанна, понеже въпреки че и тя се подписа, продължава да продава книгата „Изгревът".
Същата тази програма тя я предлага от нейно име и така наречения Братски Съвет я приема и всички се учудили как на Йоанна са й хрумнали тези неща. Но Йоанна не е смеела да каже, че това са мои идеи, защото всички се бяха подписали срещу мене. Това е положението. И сега смятат, че те са техни. 15. След подписването на „Отвореното писмо" според мен те се провалиха.
Единствено може да се
изскубне
и спаси от провала Йоанна, понеже въпреки че и тя се подписа, продължава да продава книгата „Изгревът".
Ето, на последния концерт на 21.10.1995 г. се яви Ина на хармониум и Йоанна на цигулка. Аз също им съдействувах, защото това беше една моя идея преди пет години, която сега се реализира. Концертът бе сполучлив, но вече се изпокараха и се разделиха. 16. А сега ще ти припомня някои неща: А) Ти навремето беше в групата на Крум Въжаров, ти работеше в онзи турски край и вземаше 800 лева заплата, а моята заплата тогава бе 100 лева.
към текста >>
56.
VI част ЕДНА СТРАННА ОПИТНОСТ НА ЕДИН ОКУЛТЕН УЧЕНИК НА ВЕЛИКОТО БЯЛО БРАТСТВО
,
САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА
,
ТОМ 14
Ах, как искам да ми говори, чувствувам, че той е много умен.) - Знаете ли какво значи
куб
в трета степен?
- А какво е право действие? - Във философията има спор, какво е право дали като нещо обективно то може да съществува или то е чисто субективно нещо. Приема се, че право е взаимно спогаждане върху известно нещо, достигнато с известни отстъпки от двете страни, при това то не е непроменливо, може да се измени, и като така, не мога да отговоря какво е права мисъл. Това е много мъчно за мене, защото тук виждам, че аз нямам свободен, самостоятелен ум. Не зная. (Мълчание.
Ах, как искам да ми говори, чувствувам, че той е много умен.) - Знаете ли какво значи
куб
в трета степен?
Петнадесет отсечки, куб в четвърта степен, три движения на r ? (Аз съм свършила университет, човек с висше образование, а нищо не разбирам.) - Ами точка в осмото движение, R в 21-о пресичане. (Нищо, нищо не разбирам, аз изумявам при тази мъдрост.) Но това са реални работи. Ти сега се убеждаваш, че имаш пред себе си най-способният ученик. - Да, в това не се и съмнявах в началото.
към текста >>
Петнадесет отсечки,
куб
в четвърта степен, три движения на r ?
- Във философията има спор, какво е право дали като нещо обективно то може да съществува или то е чисто субективно нещо. Приема се, че право е взаимно спогаждане върху известно нещо, достигнато с известни отстъпки от двете страни, при това то не е непроменливо, може да се измени, и като така, не мога да отговоря какво е права мисъл. Това е много мъчно за мене, защото тук виждам, че аз нямам свободен, самостоятелен ум. Не зная. (Мълчание. Ах, как искам да ми говори, чувствувам, че той е много умен.) - Знаете ли какво значи куб в трета степен?
Петнадесет отсечки,
куб
в четвърта степен, три движения на r ?
(Аз съм свършила университет, човек с висше образование, а нищо не разбирам.) - Ами точка в осмото движение, R в 21-о пресичане. (Нищо, нищо не разбирам, аз изумявам при тази мъдрост.) Но това са реални работи. Ти сега се убеждаваш, че имаш пред себе си най-способният ученик. - Да, в това не се и съмнявах в началото. - Дайте тези задачи на Вашите ученици и вижте как ще ги разрешат.
към текста >>
В това положение Добрият изговори тихо: „
Беркуб
".
- Може. (Сега е десет часа без двадесет минути.) - Сега трябва да се молиш повече. - Аз се моля повече (Добрият застана в една много хубава поза, прав, естествен, показващ почитание и доброта. Отлична картина. Учителят в позата си на ученик, такова нещо за пръв път виждам.
В това положение Добрият изговори тихо: „
Беркуб
".
- Какво е то? - „Бера, Бериши, Елохим Хахарец" (каза нещо и на английски) - О, тука стават сеанси! А аз съм сама. Индуси идват, такова - онакова, какво е това? - Не, най-добрият, най-верният и най-умният ученик е тук.
към текста >>
57.
РАЗГОВОРИ И ПРОТОКОЛИ пред ръководителите 1927 година
,
I. Бележки от разговори 19. IV. 1927-25. IV. 1927
,
ТОМ 14
Сега дяволът не прави камъните хлябове, не качва хората на черквата, а казва: „Съборете
кубетата
на църквите".
защо ни ограничаваш да не правиме зло? На пияницата като не даваш вино, казва: „Защо ме мъчиш? " На крадеца като не позволяваш да краде, казва:„Защо ме мъчиш? " На вълка като не даваш агне казва: „Защо ме мъчиш? " Дявола като не бе послушан от Христа, остави го и ангелите дойдоха да му слугуват.
Сега дяволът не прави камъните хлябове, не качва хората на черквата, а казва: „Съборете
кубетата
на църквите".
Мото за тази вечер: (Ев. Йоан 5:5) - „И там имаше някой си человек болен от 38 години" - това е емблема на вяра - най-после побеждава, дига одъра си и си отива. Тук е скрита идеята: тоя болен е чакал Христа 38 години докато дойде - това е за ученика. Къпалнята е учението. Ангелът е интелигентността, която е оставил у хората.
към текста >>
58.
51. ОСКУБАН
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
51.
ОСКУБАН
След като бях минал голямото си изпитание, през 1942 г., един пролетен ден на 1943 г.
51.
ОСКУБАН
След като бях минал голямото си изпитание, през 1942 г., един пролетен ден на 1943 г.
съм на Изгрева. Нещо помагах на Бай Ради, нашият мил и симпатичен брат, който с похвално усърдие се грижеше за малкото ни стопанство. Гледам по пътеката, която минаваше покрай боровата горичка с бавни стъпки да се задава Учителя, идвайки от стаичката си. Спря се на пътеката, на възможно най-близко разстояние до мене и ме гледаше. Разбрах, че иска да ме види, за да ми каже нещо.
към текста >>
" - „А, не, не, този път ще бъдеш
оскубан
".
„Спазвай законите, бе Николай! " От думите му нищо не разбрах, за какви и кои закони да спазвам. Не го запитах за пояснение. После разбрах, че ставало въпрос, за законите, които ще дойдат в страната ни след септември 1944 г. „Защо? " С нарастваща тревога запитах аз - „пак ли ще мина през нови изпитания, като тези, които преминах с бесилката?
" - „А, не, не, този път ще бъдеш
оскубан
".
Добави Учителят със същия тон, в който се четеше мъка. Помълчах в недоумение задълбочен, да разбера думите му и какво да правя. Разбрах само, че думите и предупреждението Му се отнасят до моята твърде много нараснала търговия. Интересно е, че макар всякога да съм бил много свободен пред Него и този път не Го запитах да ми поясни казаното. По това време търговията със стоки от първа необходимост беше напълно ограничена и те бяха под пълния контрол на тогавашното тъй наречено комисарство.
към текста >>
С това бях не само
оскубан
, но и напълно обезличен и ликвидиран.
Не отделих време и внимание за да схвана и погледна по-задълбочено пътя, по който се върви. Мисълта, че върша полезна обществена работа ме беше изцяло завладяла. По-късно се опомних, разбрах, че за тях целта е най-важното, пълна ликвидация на частния сектор. В себе си обаче не намерих сили и оправдание да спра своята дейност, това беше и моята грешка. В началото на 1952 г., органи на Столичният градски народен съвет занимаващи се със стопанския сектор, подтикнати от злобни и завистливи хора, ми конфискуваха намерената ми в склада стока за 22 милиона лева и ми наложиха глоба от два милиона лева.
С това бях не само
оскубан
, но и напълно обезличен и ликвидиран.
Защо не разбрах и защо не послушах Учителя, още тогава, да преустановя всяка търговска дейност? В ушите ми звучаха само думите Му: „Не, не, този път ще те оскубят". Наложиха ми глоба равняваща се на 1/5 от заплатата ми и я плащах цели 20 години, дори и като станах пенсионер. Доста яко ме оскубаха. Нямат грешка.
към текста >>
В ушите ми звучаха само думите Му: „Не, не, този път ще те
оскубят
".
По-късно се опомних, разбрах, че за тях целта е най-важното, пълна ликвидация на частния сектор. В себе си обаче не намерих сили и оправдание да спра своята дейност, това беше и моята грешка. В началото на 1952 г., органи на Столичният градски народен съвет занимаващи се със стопанския сектор, подтикнати от злобни и завистливи хора, ми конфискуваха намерената ми в склада стока за 22 милиона лева и ми наложиха глоба от два милиона лева. С това бях не само оскубан, но и напълно обезличен и ликвидиран. Защо не разбрах и защо не послушах Учителя, още тогава, да преустановя всяка търговска дейност?
В ушите ми звучаха само думите Му: „Не, не, този път ще те
оскубят
".
Наложиха ми глоба равняваща се на 1/5 от заплатата ми и я плащах цели 20 години, дори и като станах пенсионер. Доста яко ме оскубаха. Нямат грешка.
към текста >>
Доста яко ме
оскубаха
.
В началото на 1952 г., органи на Столичният градски народен съвет занимаващи се със стопанския сектор, подтикнати от злобни и завистливи хора, ми конфискуваха намерената ми в склада стока за 22 милиона лева и ми наложиха глоба от два милиона лева. С това бях не само оскубан, но и напълно обезличен и ликвидиран. Защо не разбрах и защо не послушах Учителя, още тогава, да преустановя всяка търговска дейност? В ушите ми звучаха само думите Му: „Не, не, този път ще те оскубят". Наложиха ми глоба равняваща се на 1/5 от заплатата ми и я плащах цели 20 години, дори и като станах пенсионер.
Доста яко ме
оскубаха
.
Нямат грешка.
към текста >>
59.
63.ПОЛИТИЧЕСКИТЕ СЪТРЕСЕНИЯ В БЪЛГАРИЯ 1923 - 1925 г.
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
в три часа след пладне, чудовищен трясък от поставена над централното
кубе
бомба с часовников механизъм, разтърсва из основи църквата и цялото централно
кубе
се събаря върху главите на препълнената с хора черква.
За тази цел от Коминтерна се изпращат в България изтъкнати комунисти, емигранти, които да занесат това решение. Но, докато тези пратеници преминат по околните дълги и бавни нелегални канали до България, те закъсняват. Когато стигат, те не успяват да спрат, тръгналия по неудържим наклон, военен център, който вече е решил на терора да отговаря с терор. В този устрем се стига от негова страна до атентата в църквата „Света Неделя". На 16 април 1925 г.
в три часа след пладне, чудовищен трясък от поставена над централното
кубе
бомба с часовников механизъм, разтърсва из основи църквата и цялото централно
кубе
се събаря върху главите на препълнената с хора черква.
В момента в черквата се извършвало погребалното опело на убития от комунистите запасен генерал Константин Георгиев, бивш началник щаб на армията и градоначалник на София. Присъствуват много официални лица. Под развалините намират смърта си стотина души и двойно повече ранени. Преди да стане атентата Учителят среща една група приятели и казва: „В България ще стане голямо събитие, тук в София и ще пратим един от вас да види кое и как". Изпраща се Начо Петров, като голям чиновник в общината той има пропуск и влиза в църквата „Св.
към текста >>
60.
86. СЪБИТИЯ НА ИЗГРЕВА
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
Всякога, когато в София идваха изпълнители със световна известност, като Хуберман, Пшихода,
Кубелек
и др.
Камбуров започнал веднага много точно да изпява някои от мелодиите, като е изказвал и своето голямо задоволство от тях. Музикантите и композиторите у нас имаха много добро отношение към Учителя и неговото дело. Когато някои от тях даваха концерти, пращаха му билети за да посети концертите им. Някои от тях даваха концерти и в нашия салон на Изгрева. Към музиката и високото художествено изпълнение, Учителят имаше едно подчертано уважение.
Всякога, когато в София идваха изпълнители със световна известност, като Хуберман, Пшихода,
Кубелек
и др.
Учителят всякога отиваше на техните концерти. Отиваше понякога и на опера, за гласовото изкуство, всякога се е произнасял особено ласкаво - „Хубавият глас е голям дар за човека", казваше често Той. И приведе един път една случка станала с голямата певица Аделина Пати. Тя е трябвало да изтегли от пощата значителна сума, но нямала у себе си документи за самоличност. Тогава започнала да пее всред салона.
към текста >>
61.
10. НАЙ-МАЛКИЯТ
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
„А, не, не, този път само ще те
пооскубят
" - отговори Той.
„Изпълнявай ги" - повтори Той, с тих умолителен бащински тон. Изненадах се, стана ми някак си неудобно, засрамих се, че се стига дотам, че Учителя да ме съветва да не допусна това в стопанската ми дейност. Трепнах, защото току-що бях минал през много сериозен път и само Той ме беше спасил от въжето. Та трябваше ли пак да му създавам, такива грижи около мен и то за какво, за някакви чисто материални неща, почувствувах се като един неуморим палавник. „Пак ли ще мина по такъв път", изстенах аз.
„А, не, не, този път само ще те
пооскубят
" - отговори Той.
В устрема на младостта и поради една стихийност, която ме съпътствуваше, не взех под внимание това, което каза. Десет години по- късно, не само, че бях оскубан, но и кожата ми беше остъргана. От големите материални възможности, които имах, нищо не остана. И други неща ми е казал Той, изглеждащи съвсем невероятни, че ще ми се случат, съвсем чудни, изненадващи, но когато след десетина години станаха, аз бях поразен. Той беше проникнал и в най-дълбоките гънки на една човешка душа, беше проследил пътя и за всяка крачка, и беше проправил този път да мине тя възможно най-безболезнено.
към текста >>
Десет години по- късно, не само, че бях
оскубан
, но и кожата ми беше остъргана.
Трепнах, защото току-що бях минал през много сериозен път и само Той ме беше спасил от въжето. Та трябваше ли пак да му създавам, такива грижи около мен и то за какво, за някакви чисто материални неща, почувствувах се като един неуморим палавник. „Пак ли ще мина по такъв път", изстенах аз. „А, не, не, този път само ще те пооскубят" - отговори Той. В устрема на младостта и поради една стихийност, която ме съпътствуваше, не взех под внимание това, което каза.
Десет години по- късно, не само, че бях
оскубан
, но и кожата ми беше остъргана.
От големите материални възможности, които имах, нищо не остана. И други неща ми е казал Той, изглеждащи съвсем невероятни, че ще ми се случат, съвсем чудни, изненадващи, но когато след десетина години станаха, аз бях поразен. Той беше проникнал и в най-дълбоките гънки на една човешка душа, беше проследил пътя и за всяка крачка, и беше проправил този път да мине тя възможно най-безболезнено. Тъй лъчите на най-малкия проникваха дълбоко, дълбоко през цялата човешка душа, тъй както тези най-малките идващи от слънцето, пратеници от великите братя там. А това да се проникне изцяло в една човешка душа е по-мъчно, отколкото през цялата наша земя. В.К.
към текста >>
62.
24. МАТУРАТА
,
,
ТОМ 16
Както се молех, в мозъка ми, като на църковното
кубе
на църквата Александър Невски, се очерта едро числото 82.
По общия конспект имахме 120 въпроса. По всички предмети си отговорих добре. Най-последният изпит бе по математика. Четях денонощно, дано да мога да взема изпита си. Вечерта срещу деня на изпита, към 11 часа вечерта, преди лягане, се обърнах с дълбока молитва към Бога, да ми помогне Господ, да мога и този изпит да взема.
Както се молех, в мозъка ми, като на църковното
кубе
на църквата Александър Невски, се очерта едро числото 82.
Разтворих конспекта и заучих трите въпроса, които се съдържаха в 82-ри въпрос. Сутринта, като се пробудих, в паметта ми ясно се очертаваше 82-ри въпрос. Пак повторих и наизустих въпросите. Аритметична и геометрична прогресия и някакви си задачи. Денят бе хубав, небето ясно и грееше топло слънце.
към текста >>
63.
67. ОБЪРНАТАТА КОЛА
,
,
ТОМ 16
Нарязал един
кубик
дърва и ги натоварил на каруцата.
А майка ти, откъде е майка ти? ПГ: Майка ми пак, и тя е от Водица, от Арабаджиеви, Арабаджи Петю. А пък на Арабаджи Петю синът му е мой вуйчо, на мама брат. Той отиде в Америка и напечели много пари и си купи два коня големи, ей, едри, яки. Тръгва веднъж да отиде в Попово, като си казва: „Да не отивам празен само." А пък много дърва имахме.
Нарязал един
кубик
дърва и ги натоварил на каруцата.
Седнали с вуйна. Обаче, като дохождат тука, на Ковачевския баир, където се наклонява шосето надолу, конете вземат преднина. Той не може да ги озапти, защото това са големи коне, много яки, много добре охранени, и дървата се свличат и удрят конете в краката. Конете се подплашват, започват да бягат вече галоп. Вуйчо пада с дървата, те го намъкват в краката на конете, а пък винтовете долу на оста на колата закачат вуйчо за гърдите и едното колело пада в близкия коловоз на шосето, а другото е високо и колата се обръща и вуйчо пада.
към текста >>
64.
73. СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ В СЛИВЕН
,
,
ТОМ 16
Сливен, у учителя, който предава музика, гимназиалния учител." И аз сутринта станах, взех една торба, турих в нея един самун хляб и не зная друго какво съм
отскубнал
, като лук от градината, и тръгнах през Посабина, където е чичо ми Рали, оттам през разни села: Исинлери, не знам какви си, Осман пазар.
Вика: „Пеньо, ще заместиш дядо поп." Поп Никола беше стар вече, остарял попът, като върви, вече залита. И аз се чудя какво да направя. Писах писмо. Имаше една Стиляна Русева тука, която отговаряше за Шуменски окръг. Писах до нея писмо, попитах я къде се намира Учителят, а тя ми отговори: „Той се намира в гр.
Сливен, у учителя, който предава музика, гимназиалния учител." И аз сутринта станах, взех една торба, турих в нея един самун хляб и не зная друго какво съм
отскубнал
, като лук от градината, и тръгнах през Посабина, където е чичо ми Рали, оттам през разни села: Исинлери, не знам какви си, Осман пазар.
Отидох в Котел, обаче гледам, че Слънцето захожда вече и пред една къща - една малка пейчица и седнали един старец с бабата си, седнали на една малка дъсчица, така е направена една пейка. Та ми викат: „Къде отиваш, бе момче? " Рекох: „Отивам у Сливен." „Амчи ти ходил ли си си друг път у Сливен? " Рекох: „Не съм ходил." - „Ти по никой начин не можеш да го намериш Сливен - каза, - Сливен е далеч. Ти само лозята на Сливен няма да изходиш." Тез хора казаха: „Ще спиш у нас." Вечерта ми сготвиха, туриха ме да спя на спалня.
към текста >>
65.
1929 година - продължение
,
,
ТОМ 16
Вечерта ходих да си
отскубя
чесън от Ангелови и тамо вечерях.
Май, велик е Май и омайва със своя изблик. Молих се, правих ред гимнастически упражнения и след това четох 2 брой на „Житно зърно" до 11 ч и слязох. Турците имаха байрам. Гледах гьореш. Не ми харесва това състезание.
Вечерта ходих да си
отскубя
чесън от Ангелови и тамо вечерях.
*алия -тучна местност, с много растителност. (Бел, на съставителя Вергилий Кръстев) 21.V.1929 год., вторник Станах и започнах да се готвя за Попово. Измих, избръснах се и приготвих това-онова и хайде. Но прочетох от Ш серия това, което Небето ми даде: стр. 29 из беседата „Раждането".
към текста >>
66.
Дневник IV. 27.IX.1933 год. - 21.IV.1934 год. - Продължение 1
,
,
ТОМ 16
Кога излязох,
наскубах
луцерина [люцерна] - трева и започнах да го изцеждам, и излезе много нечистота, просто и мен ме учуди, как е възможно толкова нечистота да се е натъпкала.
Клозетът е с едни дървета рядко наковани, почти с изгнило дюшеме. Тъкмо ставам отстрани на отверстието и десният ми чехъл падна в нужника, но се извъртя и падна на стъпалата си, без да се изцапа. Аз си помислих, че веднага ще закова един пирон на една тояга и ще го извадя. Но ето че се подхлъзна десният крак и се натопи крачолът под коляното надолу в нечистотиите. Кога го извадих, като че крачолът е имал като торба, та се напълнил с нечистотии.
Кога излязох,
наскубах
луцерина [люцерна] - трева и започнах да го изцеждам, и излезе много нечистота, просто и мен ме учуди, как е възможно толкова нечистота да се е натъпкала.
Помислих си, че като намеря вода, веднага ще го изстискам и ще го изпера, за да не личи тая мръсотия, и се събудих. Днес не исках да отивам към града. След закуска помагах на Станка да реши няколко задачи от сложно тройно правило. След това нацепих на Еленка отделените от брата Иван дъски и й ги занесох. Понеже я нямаше, за да ми отвори, то отидох при Савка да я диря.
към текста >>
67.
Дневник IV. 27.IX.1933 год. - 21.IV.1934 год. - Продължение 2
,
,
ТОМ 16
Тая сутрин започнах да размишлявам върху въпросите, които ми предстоят за днес да се извършат в Кърджали, и понеже бе неотложно отиването ми, то затова и дойде касиерът на училищното настоятелство Рамадан Рамаданов, правих му сметкоразписка за 29
кубика
дърва по 13 лв.
Имах много хубаво настроение и единственото, откак съм дошъл тук, аз не пея, защото ходжата като е в съседната стая, хайде да не го безпокоя й затова рано спирам свиренето и пеенето, а сега, тая вечер, свирих и пях на воля. Радвах се, че в Кърджали се намери един близък, един познати повече от познат-наш духовен брат, който вчера ме утеши и насърчи да си гледам работата и че тоя партизанин Кирков не ще има куража да ме уволнява, а още повече, че в Министерството го знаяли, че скоро излязъл от затвора и че живее безпорядъчно, та не ще се намери кой да го слуша. 9.II.1934 год., петък Събудих се в 6 1/2 и станах. Запалих печката и започнах да чета лекцията „Природни звукове", която преди няколко дни пак бях чел. Препрочетох тая лекция, понеже исках днес да изпълня дадената в нея задача - именно, да следя от изгрева до залеза на Слънцето какъв разговор ще водя, с кого, на каква тема и кои думи най-вече ще се повтарят и в тях кои гласове най-вече ще са употребени.
Тая сутрин започнах да размишлявам върху въпросите, които ми предстоят за днес да се извършат в Кърджали, и понеже бе неотложно отиването ми, то затова и дойде касиерът на училищното настоятелство Рамадан Рамаданов, правих му сметкоразписка за 29
кубика
дърва по 13 лв.
После се старах надълго и широко да им обяснявам, собствено на Рамадана, по отношение счетоводството. След като си отиде Рамадан, аз се залових да преглеждам училищния правилник за отчета на училищните общини. След това учих думи на есперанто. Къде обед започнах да се обличам и към 1 1/2 ч потеглих за Кърджали. Тая сутрин времето бе много тихо, ясно небе, хубаво слънце, но около 12 ч и нещо изведнъж задухна силен, буен северен вятър, толкова, че като че земетръс има.
към текста >>
68.
1934 година
,
,
ТОМ 16
Тая сутрин започнах да размишлявам върху въпросите, които ми предстоят за днес да се извършат в Кърджали, и понеже бе неотложно отиването ми, то затова и дойде касиерът на училищното настоятелство Рамадан Рамаданов, правих му сметкоразписка за 29
кубика
дърва по 13 лв.
Имах много хубаво настроение и единственото, откак съм дошъл тук, аз не пея, защото ходжата като е в съседната стая, хайде да не го безпокоя й затова рано спирам свиренето и пеенето, а сега, тая вечер, свирих и пях на воля. Радвах се, че в Кърджали се намери един близък, един познати повече от познат-наш духовен брат, който вчера ме утеши и насърчи да си гледам работата и че тоя партизанин Кирков не ще има куража да ме уволнява, а още повече, че в Министерството го знаяли, че скоро излязъл от затвора и че живее безпорядъчно, та не ще се намери кой да го слуша. 9.II.1934 год., петък Събудих се в 6 1/2 и станах. Запалих печката и започнах да чета лекцията „Природни звукове", която преди няколко дни пак бях чел. Препрочетох тая лекция, понеже исках днес да изпълня дадената в нея задача - именно, да следя от изгрева до залеза на Слънцето какъв разговор ще водя, с кого, на каква тема и кои думи най-вече ще се повтарят и в тях кои гласове най-вече ще са употребени.
Тая сутрин започнах да размишлявам върху въпросите, които ми предстоят за днес да се извършат в Кърджали, и понеже бе неотложно отиването ми, то затова и дойде касиерът на училищното настоятелство Рамадан Рамаданов, правих му сметкоразписка за 29
кубика
дърва по 13 лв.
После се старах надълго и широко да им обяснявам, собствено на Рамадана, по отношение счетоводството. След като си отиде Рамадан, аз се залових да преглеждам училищния правилник за отчета на училищните общини. След това учих думи на есперанто. Къде обед започнах да се обличам и към 1 1/2 ч потеглих за Кърджали. Тая сутрин времето бе много тихо, ясно небе, хубаво слънце, но около 12 ч и нещо изведнъж задухна силен, буен северен вятър, толкова, че като че земетръс има.
към текста >>
69.
Дневник VI. 19.ХI.1934 год. - 10.III.1937 год
,
1935 г
,
ТОМ 16
След това имаше един в земята изкопан трап, като
кубична
стая.
Прочетох от младежкия клас I година лекцията „Картата". Сънувал съм, че се намирам около едно село, гара. Там е и наш Иван, Торим някаква си нива, а торта е човешки извержения. И то редки, та кога един друг товареше, цръкна, та може би ме изцапа по гърба. После ставаха някакви подпирания на една вода, която бе пълноводна и водата се разливаше, та туряхме тор и земя, за да се не отбива водата.
След това имаше един в земята изкопан трап, като
кубична
стая.
И някой ми викаше: „Ето, лягай сега, та да полежим." А трапът е влажен. Едно дете на 2 ^ 3 години е легнало и ще спи. Но нито аз, нито Еленка пожелахме да легнем сега в тоя трап да спим и то завира се в моята вълнена черга, като това отложихме за вечерта, а не посред пладне. Много хубав ясен ден. Никакъв вятър няма.
към текста >>
70.
Дневник VII. 24.ХI.1941 год. - 14.ХII.1943 год. - Продължение 2
,
,
ТОМ 16
7.Х.1943 год., четвъртък, Пожега Тази заран се събудих в съзнанието си със сън, че съм влязъл някъде си в едно подземие и някакви си минерали с тъмночервен цвят, едни - кръгли като монети, други - в
кубична
форма.
Направих 2 снимки. Днес, поради четиридесетия ден от смъртта на обозе починалия Цар Обединител Борис III, бивш цар на Българите, и ден, определен от Министерския съвет за неприсъствен, дадоха на обед по 2 просоти питки на всеки войник. Чорбата днес бе постна, та си взех манджа от казана. Към 4.30 ч следобед самолетът си отпътува. Аз тая сутрин започнах да чета из томчето „Възможности за щастие" беседата „ Четирите положения", сега започнах да я дочета до края.
7.Х.1943 год., четвъртък, Пожега Тази заран се събудих в съзнанието си със сън, че съм влязъл някъде си в едно подземие и някакви си минерали с тъмночервен цвят, едни - кръгли като монети, други - в
кубична
форма.
Нагребах от тях и взех. При мен беше Еленка. На излизане за дома тя тръгна със свой приятел, разговаряйки се с него. Аз предложих от друго място да си отидем, но тя отиде с него. На мен не ми стана добре.
към текста >>
Около огньовете свини се пърлят, кокошки, патки, пуйки се
скубят
, вода се носи, готвене ядене, веселба.
По-нататък се чува женски плач, високо да извива плачуща жена, вика, оплаква горящата си къща. Стоя и натъжен за тая съдба на тия колибари, които, воля и неволя, може би, са съдействували на шумците, ги постига тая съдба, ми извика полковият командир отдалече: „Докторе, какво си се замислил тъй дълбоко"? - „Нищо, господин полковник! " Разпоредиха войсковите части, кои где ще нощуват. Пак окопаване, заемане позиции от охраняващи роти, пак палатки, сено и слама за храна на коне и постелки на войниците за спане.
Около огньовете свини се пърлят, кокошки, патки, пуйки се
скубят
, вода се носи, готвене ядене, веселба.
Тръгвам за вода. Минавам покрай горяща къща. Мълчалива жена изнесла дрехите, стои всред двора, деца около нея, гледа как цялото й богатство огнената стихия отнема. Чуват се няколко вистрела на близко заемащите позиция войници. Завикаха: „Лекар, лекар!
към текста >>
71.
27. Частни разговори с Учителя през август, септември и октомври 1933 г.
,
VII. Писма на приятелите до Елена Хаджи Григорова
,
ТОМ 17
Представете си, че дохожда един при мене и косъм по косъм ми
оскубва
всичката коса от главата.
Един ден и ти ще заприличаш на откъснато цвете. Плодовете и цветята носят здраве, ако хората знаят как да постъпват с тях. Откъсването на едно цвете зле се отразява върху човека. Хората не знаят това. В Америка късат много цветята и всеки се кичи на палтото с лист или цвете и затова всички американци страдат.
Представете си, че дохожда един при мене и косъм по косъм ми
оскубва
всичката коса от главата.
Главата ще оголее. Късането на цветята се отразява на Земята тъй, както скуба- нето на косата от главата. Един плод, който е узрял на дървото и готов да падне, могат да ви го дадат. Който иска да получи Божието благословение, да не пипа нищо без позволение и не навреме. Земята е Господня и ти си длъжен да изпълниш Божия закон.
към текста >>
Късането на цветята се отразява на Земята тъй, както
скуба
- нето на косата от главата.
Откъсването на едно цвете зле се отразява върху човека. Хората не знаят това. В Америка късат много цветята и всеки се кичи на палтото с лист или цвете и затова всички американци страдат. Представете си, че дохожда един при мене и косъм по косъм ми оскубва всичката коса от главата. Главата ще оголее.
Късането на цветята се отразява на Земята тъй, както
скуба
- нето на косата от главата.
Един плод, който е узрял на дървото и готов да падне, могат да ви го дадат. Който иска да получи Божието благословение, да не пипа нищо без позволение и не навреме. Земята е Господня и ти си длъжен да изпълниш Божия закон. Позволение ще взимаш за всичко. Свободата седи в разумното- позволението.
към текста >>
72.
29. Списък на адресите, на които Димитър Звездински е изпратил брошурата „Човешкият дух
,
VII. Писма на приятелите до Елена Хаджи Григорова
,
ТОМ 17
Червенков, адвокат, „
Кубрат
" 2, Пловдив 29.
Коста Костадинов, „Карловска" 25, Пловдив 24. Инженер Милер, „Дюстабанов" 28, Пловдив 25. Хр. Жилов, „Гете" 25, Пловдив 26. Марчев М., „Радецки" 8, Пловдив 27. Кескинов Хр., „Палаузов" 3, Пловдив 28. Хр.
Червенков, адвокат, „
Кубрат
" 2, Пловдив 29.
Д-р Н. Кънчев, „Гладстон" 47, Пловдив 30. Ив. Радулов, „Ваучер" 25, Варна 31. Ст. Стойнов, „Търновска" 30, Варна 32. Донка Тодорова, „Ат.
към текста >>
73.
5. Педагогическа лекция
,
IX. Народни учители и Изгревът. Елена Хаджи Григорова
,
ТОМ 17
Тогава те са потребни да образуват правите линии, плоскостите, да образуват
кубовете
или да образуват сферите.
Но големите гърбавини в художеството не са потребни. Там са нужни малки, микроскопически гърбавини, като точици. Може само една точица гърбавина да турите някъде. По възможност, като учители, да докарате вашите погрешки за в бъдеще да станат като точки. Не съвсем да ги изкарате, но да останат като математически точки.
Тогава те са потребни да образуват правите линии, плоскостите, да образуват
кубовете
или да образуват сферите.
Една погрешка е една съвместимост. Представете си, че един човек прави една крива линия, много голяма крива линия. В това има три съображения. Той взема дълъг път. После, по кривата линия се ходи по-лесно, понеже по-малко сили харчи човек.
към текста >>
74.
6. „Явно говорих - Исус
,
XI. Развити теми по задание на Учителя Петър Дънов. Елена Хаджи Григорова
,
ТОМ 17
Петела го
оскубват
за почуда на кокошките: също.
6. „Явно говорих" - Исус [1] Човека, който изявява Исус, животът му е драми и трагедии в света. - И вие ще бъдете живи камъни, по които ще мине Истината.
Петела го
оскубват
за почуда на кокошките: също.
Защо разпнаха Исуса? Това е тайна. Но той каза: „Аз затова се родих в този свят, за да свидетелствувам на Истината. И всеки на моето място ще има същата участ." „Страданията на всеки, това е Гетсиманската [градина]. Христос се моли и Му изпратиха ангел - Любовта не взе участие и Него [Го] разпънаха.
към текста >>
75.
III. Моята молитва в Ада
,
Елена Казанлъклиева
,
ТОМ 17
Кажи ми де си, да мога да Те намеря, за да Ти кажа колко души намерих погубени в пиянство, в блуд, в кражби... И викаха ме и убеждаваха ме да влезна в тяхната дружба, защото казваха те: „Само тук утеха има." В тези часове дохаждах до полуда и
скубех
косите си, раздирах дрехите и проклинах сатанинската измама, която тури око на мен и ме привлече в ръцете си.
От деня на моето непослушание, когато Те излъгах и съгреших, аз Те изгубих и в душата ми настъпи тъмнина и никога не чух вече Твоя глас. Пръв път, когато усмивката на злия дух ме измами и моето сърце се поддаде на съблазън, душата ми загуби зрак... Ала скоро тя се пробуди и възнегодува. Сърцето се усети в измама, падна в отчаяние и скръб и викаше с висок глас: Господи мой, де си? -обади се! Аз ида разкаяна - приеми ме!...
Кажи ми де си, да мога да Те намеря, за да Ти кажа колко души намерих погубени в пиянство, в блуд, в кражби... И викаха ме и убеждаваха ме да влезна в тяхната дружба, защото казваха те: „Само тук утеха има." В тези часове дохаждах до полуда и
скубех
косите си, раздирах дрехите и проклинах сатанинската измама, която тури око на мен и ме привлече в ръцете си.
Изчиствах с пост душата си, молех се денонощно, непрестанно Те виках и не оставих място, дето да не вляза и питам кой може да ми каже нещо за Тебе. И намерих най-после люде, които ми посочиха истинския път. Но преди да тръгна из тоя път, трябваше да оставя всичко, що съм придобила на земята. И аз извиках с радост в този час: - О, благодаря ви за това, що ми казахте. Нищо не искам от тази земя, даже и дрехата, която нося - вземете я, защото и тя е шита тук и не искам нищо друго освен свободата, която изгубих.
към текста >>
76.
4. Пролетната очистителна диета според „Бялото Братство
,
I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев
,
ТОМ 17
Наред с това беше много нагледно твърде намаленото количество на урината - едвам 450
куб
.
Лицето изглеждаше подмладено. През последните три дни правеше впечатление намалената жажда за вода. Очевидно резервите от сол бяха изчерпани. Наред с това все повече намаляваше апетитът - очевидно във връзка с намаляването на солната киселина в стомашния сок. Наред с това се покачваше нетърпението да се свърши по- скоро диетата и да се пристъпи към обикновена храна.
Наред с това беше много нагледно твърде намаленото количество на урината - едвам 450
куб
.
см за денонощие. Напротив, урината имаше голяма концентрация - 1030 и в изобилие утайки и тъмночервен пигмент. Тялото беше олекнало с три килограма в сравнение с началното тегло. Прекъсването на пролетната диета се извърши според традициите на братството, като групово се направи общ обед, на който се сервира изключително гореща супа от коприва и картофи, достатъчно осолена, без мазнини, с лимон и чер пипер, с много малко хляб, малък къс портокал. Това се оказа за първо ядене напълно задоволително.
към текста >>
77.
30. Весела Радоева Козарева
,
I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев
,
ТОМ 17
Въпреки нищожната
кубатура
на бараката, Веса си има в нея всичко, каквото й трябва: чисто легло, чисто постлана маса, печка, която може лесно да затопли облепената с книги барака, полица с книги, по стените - картини из живота на братството, в рамки, чисто избърсани.
Веса Козарева живее в собствената си дървена барака вляво от голямата градина на братството, между два парцела, останала сега на улицата. Някога тук беше непланирана поляна. Едно широко разклонено лешниково дърво е надвесило клони над бараката й. Зад нея расте праскова, която понякога се отрупва с плодове, които не биват обирани от приходящи пътници и Веса има възможност да ги вкусва. Въпреки притесненото място, останало за бараката й, Веса всякога си сади цветя - крем и невен, които грижливо полива.
Въпреки нищожната
кубатура
на бараката, Веса си има в нея всичко, каквото й трябва: чисто легло, чисто постлана маса, печка, която може лесно да затопли облепената с книги барака, полица с книги, по стените - картини из живота на братството, в рамки, чисто избърсани.
Веса Козарева е родена през 1886 г. в Разград, в семейството на адвокат, между пет момчета и три момичета. Още през време на бременността си с нея майката чувствала особеното влияние на нейния вкус - самата майка получила странно отвращение към месото. - Веднъж да родя това дете, че да мога да се наям както трябва с кюфтета и пържоли! - казвала натъжено майката.
към текста >>
78.
5. Моята палатка
,
II. Рила, когато проговори. Орион - Д-р Стефан Кадиев
,
ТОМ 17
След това изведнъж надуваше гърди, напрягаше гръб и се опитваше да
изскубне
и палатка, и въжета, и колове.
Дъждът все още плискаше. Духна вятър. Остър планински вятър, който нямаше нито име, нито посока, духаше от север, от запад, от изток, отвсякъде. Започна се истинска борба между него и моята палатка, Която аз трябваше да наблюдавам мълчаливо от моя ъгъл. Хитрецът се преструваше на укротен и дружелюбен, докато провреше лапите си през междините на вратата или през полита на палатката и нахлуеше вътре.
След това изведнъж надуваше гърди, напрягаше гръб и се опитваше да
изскубне
и палатка, и въжета, и колове.
Поспираше за малко, поемаше си дъх, събираше пресни сили и се нахвърляше отново в бясна атака. Загърнат в одеалото си, аз следях мълчаливо борбата им и тръпнех. Палатката се надуваше, задъхваше от напрежение, пръхтеше с раздутите си до пръсване бузи, пляскаше с полите си, опираше доверчиво дланите си о въжетата и сякаш с още по-голямо упорство вкопаваше ноктите си в земята. След това, когато мина напорът, тя се надвеси над главата ми като замисленото лице на моята майка и ми шепнеше: - Не бой се! Аз съм все пак здрава и читава!
към текста >>
79.
5. Наука и метафизика
,
V. Статии от д-р Стефан Кадиев в сп. „Житно зърно'
,
ТОМ 17
Ако например този разум не беше създал точно определения закон, че квадратите от времената на въртенето на планетите около Слънцето се отнасят помежду си, както
кубовете
на разстоянията, как астрономите биха се справили със своята задача?
Ако този разум не беше определил с математическа точност законите, които управляват движението на звездите, планетите и кометите, човешкият разум не би могъл да изучи техните посоки и скорости на движение, тяхната големина, разстоянието им от земята и положението им спрямо нея във всеки момент, понеже те биха се лутали в безредие и пълен хаос, при който, преди всичко, самите те не биха могли да съществуват. Ако този разум не беше поставил в движение електроните и йоните и не беше вложил в тях способността да се съединяват в атоми, а тези последните - в молекули и ако тази способност на съединение не беше различна за атомите на разните елементи, то не само че не щяхме да имаме никакви елементи, сложни тела (съединения на елементи), растения и животни, но, преди всичко, не бихме имали материя! Ако този разум не беше дал притегателната сила на телата и не беше определил законите на нейното действие, то предметите, които сега се намират върху Земята, биха литнали в пространството, океаните биха се разлели и самата Земя би се разпаднала. Същото би станало и с другите небесни тела и хаосът, който би произлязъл от всичко това, никой не би бил в състояние да си представи. Ако всемирният разум суспендираше своите закони, то би ли имало база за човешкия разум, човешката наука и човешкото същестувание?
Ако например този разум не беше създал точно определения закон, че квадратите от времената на въртенето на планетите около Слънцето се отнасят помежду си, както
кубовете
на разстоянията, как астрономите биха се справили със своята задача?
А може ли човекът да нарича разум това, което си присвоява от природата, а да отрича разумността на източника, от който черпи? - Но душата не се вижда. Е, добре. Каква е реалността, която материалистът вижда? Той вижда материята, която е една измама на несъвършените ни сетива, а не вижда ума, който му дава абсолютна истина, каквато е например тази: 2X2 = 4; той не вижда съвестта, която му казва кое е лошо и кое - добро и му иска отчет за неговите дела; той не вижда волята, която движи живота на индивида и на човечеството; той не вижда онова възвишено чувство, което в известни моменти побеждава всичко и кара човека да се жертвува за мило същество или за цялото човечество; той не вижда любовта, която поддържа живота; той не вижда и онази сила, която, чрез тъй наречения закон за гравитацията, държи в непостижим за човешкия разум ред и порядък вселената: той не познава и всички онези закони на природата, които в продължение на милиони години неизменно действуват.
към текста >>
80.
4. Биографични бележки за Иванка Петкова Тетевенска (Кадиева)
,
VIII. Биографични бележки. Д-р Стефан Кадиев
,
ТОМ 17
Когато близките й със свито сърце успяват след няколко седмици да се
отскубнат
от града и да отидат и да я видят, се оказва, че нея я няма.
Последствието е тежко заболяване. Консилиумът от колеги на д-р Кадиев има разногласия само по отношение на сроковете на неизбежната й смърт - дали ще бъде след няколко дни или след няколко месеца. Но съветите на Петър Дънов изникват в измъченото съзнание на майката. С последните си сили тя нарежда на семейството си да я отведат в Симеоново на квартира и да се опитат да се справят без нея. Приютена от състрадателната баба Гика, прекарва известно време при повече от скромни условия - почти без контакти с хора, в малко килерче, с храна единствено козе мляко и къшей хляб.
Когато близките й със свито сърце успяват след няколко седмици да се
отскубнат
от града и да отидат и да я видят, се оказва, че нея я няма.
Баба Гика ги информира: „А, она ойде на връо! " После се изяснява, че става дума за Черни връх... Годините след 9 септември 1944 г. не са години, през които е безопасно да се говори за идеите на Петър Дънов. Тя ги заключва в себе си. Няма да е пресилено, ако се каже, че пази близките си от пряко запознаване с тях.
към текста >>
81.
24. Сфера на Венера
,
ГЕОРГИ РАДЕВ
,
ТОМ 18
Веждите, макар в случая да са подправени чрез
скубане
на космите - едно явно неудобство при физиогномичния анализ - все пак са запазили своята основна дъговидна линия.
В него се чувствува сочността и свежестта на добре разцъфналия цвят. Косата - светлокестенява, макар и да е фризирана в случая - личи, че има тънък и лъскав косъм, и че е рехава, и излеко накъдрена. Челото не е така изпъкнало като слънчевото, ала все пак има доста голяма прилика с него. Преди всичко, и то е спокойно като него, защото венерините типове не обичат напрегнатата мисъл, силното съсредоточаване, волевите напрежения. Те обичат животът да тече като вода, да се лее като песен.
Веждите, макар в случая да са подправени чрез
скубане
на космите - едно явно неудобство при физиогномичния анализ - все пак са запазили своята основна дъговидна линия.
Скубането, може би, е отнело малко нещо от гъстотата им. „Венера” няма защо да подхранва и подправя своите ресници - те са си естествено дълги, гъсти и образуват една фина завеса, която още по-вече увеличава с движението си чара на очите. Тия бадемовидни Венерини очи, пълни с нега, ласкави, разтапящи! Те излъчват обайния магнетизъм на любовта и у високо развития в душевно отношение венерин тип лъчеизпускат доброта, симпатия, топло участие. Носът е не особено дълъг, към ноздрите - трептящи често от чувственост - той е по-месест.
към текста >>
Скубането
, може би, е отнело малко нещо от гъстотата им.
Косата - светлокестенява, макар и да е фризирана в случая - личи, че има тънък и лъскав косъм, и че е рехава, и излеко накъдрена. Челото не е така изпъкнало като слънчевото, ала все пак има доста голяма прилика с него. Преди всичко, и то е спокойно като него, защото венерините типове не обичат напрегнатата мисъл, силното съсредоточаване, волевите напрежения. Те обичат животът да тече като вода, да се лее като песен. Веждите, макар в случая да са подправени чрез скубане на космите - едно явно неудобство при физиогномичния анализ - все пак са запазили своята основна дъговидна линия.
Скубането
, може би, е отнело малко нещо от гъстотата им.
„Венера” няма защо да подхранва и подправя своите ресници - те са си естествено дълги, гъсти и образуват една фина завеса, която още по-вече увеличава с движението си чара на очите. Тия бадемовидни Венерини очи, пълни с нега, ласкави, разтапящи! Те излъчват обайния магнетизъм на любовта и у високо развития в душевно отношение венерин тип лъчеизпускат доброта, симпатия, топло участие. Носът е не особено дълъг, към ноздрите - трептящи често от чувственост - той е по-месест. Не рядко той е излеко вирнат нагоре.
към текста >>
82.
7. СЛЪНЦЕТО
,
Иван Антонов
,
ТОМ 18
Към тази група спадат всевъзможните:
кубисти
, футуристи, акмеисти, имажинисти и пр.
Следователно, ако дисхармонията между Слънцето и Нептун е в хороскопа на високо издигнат, разумен и добър човек, тогава тя не само, че няма да донесе нещастие, но обратно - може да донесе голямо щастие. Ако, обаче, дисхармонията на Слънцето с Нептун се намира в хороскоп на неразумен човек, лишен от висш идеал в живота си, тогава този аспект носи голямо нещастие. Дисхармонията между Слънцето и Нептун при неразумните люде обикновено може да причини всякакви умствени и душевни разстроиства и подлудявайия. Изобщо тя носи силни душевни смущения, хаотични душевни състояния, загадъчни и неопределени нарушения в душевния живот. Под дисхармоничното влияние на Слънцето и Нептун се раждат всички люде, които в минали животи са внасяли заблуждения и аномалии в областта на изящните изкуства, в които няма никаква проява на красотата, доброто и истината.
Към тази група спадат всевъзможните:
кубисти
, футуристи, акмеисти, имажинисти и пр.
Дисхармонията между Слънцето и Нептун е свидетелство, че в минали животи такива люде са били ученици в окултни школи, но са направили множество нарушения на законите на Божествената любов, не са я прилагали правилно и с чистотата, допуснали са груби нарушения, поради което са натрупали голяма карма спрямо Божествената любов. Ето защо всички тези лица нямат правилна връзка, правилни отношения и правилна обмяна със света на Божествената любов. Те не могат да възприемат благословенията на Божествената любов и не могат да създават нищо красиво в живота. Техният живот от начало до край минава като кошмарен сън, без определена цел и без ръководно начало. Влиянието на хармоничен Нептун със Слънцето може да бъде чувствано само от високо напреднали в духовно отношение люде и то след тридесетгодишна възраст, като в такъв случай възприемането на това влияние продължава до края на човешкия живот.
към текста >>
83.
9. МЕРКУРИЙ
,
Иван Антонов
,
ТОМ 18
Артисти с дисхармония между Меркурий и Нептун често създават всевъзможни изопачени възгледи в изкуството (
кубизъм
, сюрреализъм и др.).
Създателите на всички окултни учения са имали голяма хармония между Меркурий и Уран. При дисхармония между Меркурий и Уран човек притежава много отрицателни Уранови качества. Люде с такива умове съзнателно или несъзнателно изопачават окултните идеи и учения, изразители са на Ницшеански и подобни лъжефилософски идеи и стремежи, свързани със свръхчовешко високомерие, със страст за господство и с презрение към обикновените или слабите. Хармонията между Меркурий и Нептун придава на човешкия ум най-хубавите Нептунови качества: любов към всички мистични учения и идеи, дарби и способности за пророчески съновидения, телепатични и психометрични способности, гениални заложби изобщо. Дисхармонията между Меркурий и Нептун прави човешкия ум ексцентричен, хаотичен и неопределен, неориентиран, непрактичен, разсеян, занесен.
Артисти с дисхармония между Меркурий и Нептун често създават всевъзможни изопачени възгледи в изкуството (
кубизъм
, сюрреализъм и др.).
Хармонията между Меркурий и Плутон придава на човешкия ум положителните Плутонови качества: дарби и способности за съпротива срещу всякакви изкушения и съблазни, за използване на подземните богатства. Дисхармонията между Меркурий и Плутон показва податливост на ума към всякакви изкушения и съблазни, към всякакви заблуди и прегрешения. Чрез Меркуриевия ум става зачеването, раждането, осъществяването и приложението на всички идеи и замисли на земята, идещо от висшите и низшите светове. Чрез Меркуриевия ум човек може да изучава и разбира силите, законите и явленията в природата и да се ползва от тях. Чрез Меркуриевия ум човек пуска корените на своя умствен живот в природата.
към текста >>
84.
1. ПЪРВИ ДУМИ КЪМ ЕДИН СТРАНЕН СВЯТ
,
,
ТОМ 19
Знаели са също й за необикновената плътност на веществото му, като са казвали, че малка бучка от него тежи толкова, колкото 430 магарешки товара, което е около 35 тона, А учените изчисляват сега 150 килограма на
кубически
сантиметър, което е същото.
Известна е най-ярката звезда от небесната сфера – „Сириус”, към която саабеистите са имали най-голямо уважение. Тази най-светла звезда, както твърдят първенците на догоните, има два спътника - пак слънца. Но те не могат да се видят с просто око. Знаели са правилно периода на обиколката на единият спътник, които период е равен на 50 земни години. А според най-новите сегашни изследвания той е равен на 49,9 години.
Знаели са също й за необикновената плътност на веществото му, като са казвали, че малка бучка от него тежи толкова, колкото 430 магарешки товара, което е около 35 тона, А учените изчисляват сега 150 килограма на
кубически
сантиметър, което е същото.
Тези звезди, с такава плътност на веществото си, се наричат сега „бели джуджета”. За втория спътник на Сириус, съвременните астрономи не са наясно. Те предполагат, че го има, поради това, че са констатирани известни смущения в орбитата на първия спътник, но не са могли да го наблюдават. За първенците на догоните е било известно, че небето на голяма височина, през яркият слънчев ден е напълно черно, което нещо се установява едва сега. На тях са били известни грамадните спирални звездни светове - „Галактиките”, което нещо в ново време се узна.
към текста >>
85.
8. МАРС
,
,
ТОМ 19
Главата - черепът, имат изобщо формата на
куб
с яка дебела кост - дебелоглави.
Силата, жизнеността са така необходими в един свят, където тъй много изобилстват мъчнотиите, които ни заобикалят и срещу които ние трябва да се борим, за да поддържаме съществуването си. Слабо ли е влиянието на Марс, тези центрове са слабо развити, то човека ще се отличава с боязливост, склонност да избягва всички положения, където ще трябва да се противопоставя на предразсъдъците и да посреща враждебността на хората. Изобщо имаме слаба съпротивителна сила и издръжливост, както на психичния натиск, така и на физическите външни условия на живота. При слабото влияние на Марс, главата там е тясна и ушите са прилепнали до нея. Силовите течения на Марса - влиянието му, добре развитите центрове, които той е създал, дават израза както на главата, лицето, а така също и на самото тяло.
Главата - черепът, имат изобщо формата на
куб
с яка дебела кост - дебелоглави.
Лицето е квадратно. Косата е гъста, обилна, тъмна на цвят и започва ниско над челото. Затова се получава обикновено не голямо чело, израз на по-слаба интелигентност. А самите косми са по-дебели. Челните издатини горе са средно развити.
към текста >>
86.
3. ПРАГЪТ НА ЧОВЕШКАТА ЕВОЛЮЦИЯ
,
,
ТОМ 19
Веществото му е толкова плътно, че само
кубически
сантиметър от него, казват астрономите, тежи много тонове.
Съзвездието Дева е богато на небесни образувания. В него има променливи звезди, двойни звезди, звездни купове и галактики. Но най-интересните обекти в него са един звезден куп, които блести сто милиона пъти по-ярко от нашето Слънце. Този куп е величието на това съзвездие, създал двойника на лъчезарния Фаетон и всички най-хубави влияния на съзвездието Дева. Но там има и едно черно слънце-гигант: с размера, колкото цялата наша Слънчева система.
Веществото му е толкова плътно, че само
кубически
сантиметър от него, казват астрономите, тежи много тонове.
То е царство на смъртта, покоя, разрушението, царство на диаметралност по отношение на разумния творчески подтик в природата със своите излъчвания. То внесе в двойника на планетата Фаетон недоволството, презрението, отричането на висшия разумен порядък в еволюционния процес, изразен в древната легенда за Фаетон, в която се казва, че той, синът, не е послушал, не е приел съветите, напътствията на лъчезарния си баща, като е поискал сам, по свой път, по свое разбиране да ръководи своя живот, своята съдба, с което докарва своята катастрофа, своята смърт. Затова Учителят казва: „Всеки, който отрече висшата разумност в Природата и поиска да ръководи сам своя живот, своята съдба, ще свърши с катастрофа.” Това се отнася както за самия човек, така и за обществата и народите. Най-лъчезарният, най-яркият звезден куп беше заедно с най-мрачното, с най-противоречивото черно Слънце. Древната мъдрост за този случай казва: „Когато фенерът свети, най-тъмно е под него.” Със своите силови излъчвания това черно слънце внесе в двойника на планетата Фаетон, недоволството, презрението, отричането на висшия разумен порядък в еволюционния процес.
към текста >>
При едно отиване в храм-паметника със златните
кубета
в село Шипка, сега мисля, че е преименуван град, като разглеждах в него иконите и картините с рядко художествена стойност, намерих в един затънтен ъгъл старинна икона, образът на Христа със силно заострена в горната си част глава.
Чингис Хан и неговите потомци успяха да завладеят цяла Азия и голяма част от Европа, като стигнаха до Будапеща. Техните воини носеха на главите си шлемове от дебела кожа, силно заострени отгоре, показващи прекалено развитие на центровете, създадени от Плутон и Хано. Дали техните вождове, първите им хора съзнателно или не приеха тази форма на шлема, е мъчно да се отговори. Но той, изразяващ чудовищният подтик, действителният им стремеж към власт и господство. Наистина действието на тези центрове в цялата им сила и благородна изява имаме тогава, когато те са много добре развити, облагородени и организирани.
При едно отиване в храм-паметника със златните
кубета
в село Шипка, сега мисля, че е преименуван град, като разглеждах в него иконите и картините с рядко художествена стойност, намерих в един затънтен ъгъл старинна икона, образът на Христа със силно заострена в горната си част глава.
Чудно е какво е дало подтика на този художник да нарисува Христа с такава неестествено заострена глава. Съзнателен или несъзнателен подтик той е изразил голямата мощ на Христа. Фаетон, и той създаде в човешкия мозък центрове, които се оформиха в предната горна част над центровете, създадени от Сатурна, в съседство с центровете, създадени от планетата Вулкан. Той създаде още и противолежащи на тези в основата на мозъка между центровете на Меркурий и Марс. Първите, след разрушението на Фаетон за своето развитие, се поеха от планетата Вулкан, а вторите, които носят презрението към висшата природа - атеизма, бавно, но сигурно се атрофират, като само при някои хора намират още място да се изявят.
към текста >>
87.
9. ПЛАНЕТАТА ЗЕМЯ
,
,
ТОМ 19
Съгласно формулата на Айнщайн: Е = mс2, от 1
кубически
сантиметър от тази материя може да се получи 300,000,000 киловатчаса енергия.
За централното ядро е намерено още, че никакви вълни не могат да преминат през него. Не са открити още вълни, които да преминат през него. Какво показват тези белези? Плътността е израз на голяма центростремителност, на голям егоизъм. Голямата плътност на централното ядро показва и грамадната енергия, която то има.
Съгласно формулата на Айнщайн: Е = mс2, от 1
кубически
сантиметър от тази материя може да се получи 300,000,000 киловатчаса енергия.
А това, че през него не са открити вълни, които да преминават, показва, че материята на ядрото няма еластичност, което ще рече, че няма връзка, няма обмен между елементарните частици. Ние хората не познаваме материя без пъргавина, без връзка между елементарните частици. Всичко онова, което ни заобикаля, което ние виждаме, е материя, в която между елементарните частици има обмен, има връзка. Загуби ли се този обмен, тази връзка, то тя би се разсеяла, би изчезнала за нашите сетива. Светът би изчезнал за нас.
към текста >>
88.
13. НЕПТУН КРАЧКА КЪМ ОСНОВИТЕ НА АСТРОЛОГИЯТА
,
,
ТОМ 19
250 ÷ 251 Средната плътност на веществото от планетата за един
кубически
сантиметър е 1.61 грама.
Влюбеният мъчително страда. Това са отровни Лотоси. За такива случаи, Учителят казва: „Какво ще бъде вашето положение, ако си сложите главата в циментова каша? ”.* * Забележка на съставителя: Виж „Изгревът” т. XV, с.
250 ÷ 251 Средната плътност на веществото от планетата за един
кубически
сантиметър е 1.61 грама.
Това също потвърждава дебелата въздушна обвивка, която има планетата, а косвено присъствието и на много влага в тази атмосфера. Както влагата е добър проводник на електричеството, така и добре развитите чувства, емоции, каквито имат хората под влиянието на Нептун, са един проводник, един път, една възможност за общуване между хората тук на Земята и онези, които са си заминали, които не са с физически тела лесно приемат внушенията на тези хора, което в по-висшите Нептунови типове се изразява като добра интуиция. Те са добри медиуми. Връзката, обаче с този свят на заминалите, е много опасна, защото и там, както и на Земята, има лъжци, измамници, същества, които търсят да командват другите, с едно желание да си играят с хората, да ги карат да изпълняват техните прищевки, често пъти най-чудновати. За тези случаи, Учителят казва: „Ще дойде често пъти при вас някакво същество от заминалите хора, от оня свят, с открадната светлина; с други думи ще ви каже нещо вярно.
към текста >>
89.
5. НИКОЛАЙ НИКОЛОВ ДОЙНОВ
,
A. Астролозите на Изгрева
,
ТОМ 19
Там всеки лагерист трябва да изкопае два
кубически
метра пръст, непосилна норма за Николай.
Николай Дойнов и брат му Стефан застават на вратата на салона и не пущат Никола Антов на беседа. Той се ядосва много и казва, че ще им покаже кой е. Няколко дена след тази случка в дома на Николай идва милиция, прави му обиск и му конфискуват 120 милиона лева, намиращи се в жилището му. Веднага го изпращат в Белене. Интернираните са голяма група и като слизат от влака, ги посреща конна милиция, която с камшици и бои ги закарват в лагера.
Там всеки лагерист трябва да изкопае два
кубически
метра пръст, непосилна норма за Николай.
Габровци, негови приятели, му дават пари, с които заплаща на здрави, силни затворници да изпълняват неговата норма. Ако някои не изпълни нормата, спират му храната, или го разстрелват. Така Николай изкарва лагера и се връща жив и здрав през 1963 г. В Белене му се променя съзнанието и той се отказва от заблуждението си да печели с всички средства пари и други да ги ползват (комунистите). В хороскопа му Слънцето е в съвпад със звездата Етамин - гама или дясното око на Дракона.
към текста >>
90.
6. ПЕТЪР ФИЛИПОВ НИКОЛОВ
,
A. Астролозите на Изгрева
,
ТОМ 19
бригадата е извикана от Пенчо
Кубадински
да работи мозайките на театъра и културния дом в град Русе.
Послушанието на Учителя спасило братя Филипови от много опасни и ненужни страдания. Един ден, като минавал покрай пристанището, Петър срещнал един народен представител, Стоев и вътрешният му глас казал - какво прави този човек още тук на Земята? На другия ден го арестували, тормозели и след няколко дена си заминал от този свят. След като им взели работилницата и останал без работа, Петър дошъл в София и започнал да работи в строителството в бригадата на брат Борис Николов. През 1952 г.
бригадата е извикана от Пенчо
Кубадински
да работи мозайките на театъра и културния дом в град Русе.
Работата продължила няколко години и много приятели от братството се включили в бригадата и научили мозайкаджийския занаят. Работело се предимно римска мозайка, която привлякла много жени да редят камъчетата. Ръководител на жените станал Петър Филипов. Той се отнасял много добре с тях. От строителството той получава софийско жителство.
към текста >>
Пенчо
Кубадински
извиква Борис Николов и му възлага задачата да събере бригада, с която да изпълни работата по мозайките на новостроящото се министерство на транспорта.
Аз странях от него. Беше груб човек. Напоследък го срещнах няколко пъти на братските концерти и други братски прояви. На 1.І.1963 г. брат Борис и Жечо излязоха от затвора.
Пенчо
Кубадински
извиква Борис Николов и му възлага задачата да събере бригада, с която да изпълни работата по мозайките на новостроящото се министерство на транспорта.
Борис с бригада е работил с него в град Русе от 1952 до 1956 г. Покани ме и мене и аз напуснах „Софстрои” и от 20.ХІ.1963 г. започнах да работя в „Транстрой”. Бригадата беше над 30 души, предимно от братството, и Петър, разбира се. Дойде на профсъкззния дом на транспорта да работи при нас Еленка Симеонова от с.
към текста >>
91.
1925 г. Из беседи, лекции и други
,
Част III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ
,
ТОМ 19
Понеже това същество живее в плоскост, как ще представите
куба
?
да стопим леда. На какво ще се превърне леда, като се стопи? - На вода Както ледът при топенето си изгубва своята форма, така и духовните работи губят своята форма, ако някой учен се заеме да ги обяснява на физическия свят Духовните работи не могат да се обясняват по физически начин. Представете си, например, че се намирате в един двуизмерен свят, който има само дьлжина и широчина, и вие искате на едно от съществата в тоя свят да разправяте за света на трите измерения. Как ще му представите този свят?
Понеже това същество живее в плоскост, как ще представите
куба
?
Това същество, колкото и да си напряга ума, няма да ви разбере. И тъй, крьгът представлява общото развитие на човека в неговото повдигане.” 72. СЛЪНЧЕВИТЕ ТРАНСФОРМАТОРИ: 23 лекция от Учителя, държана на 29 март 1925 г., София. - В:Лекции на Младежкия окултен клас, Г. IV (1925 ÷ 1925), т. ІІІ.
към текста >>
92.
1927 г. Из беседи, лекции и други
,
Част III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ
,
ТОМ 19
Значи, правата линия има едно измерение, но две възможности на движение; плоскостта има две измерения, но четири възможности на движение, а
кубът
, като тяло, има три измерения, а 16 възможности на движение По отношение на това, в кой свят живее човек, ние казваме: Ако живее изключително за себе си, човек се движи само във физическия, в едноизмерния свят.
Съставите ли си ясна представа за физическия свят, вие ще имате представа и за духовния, и за Божествения. Тези светове представят трите допирни точки на човека с Битието. Като се говори за физическия свят, хората разбират света на времето и на пространството. Дойдат ли до пространството, те разбират света на трите измерения: на правата линия, която се движи в една посока - на дължина; на плоскостта, която се движи в две посоки - на дължина и ширина; на тялото, което се движи в три посоки - на дължина, широчина и дълбочина. Обаче, както правата линия, така и плоскостта, и тялото имат повече възможности в себе си.
Значи, правата линия има едно измерение, но две възможности на движение; плоскостта има две измерения, но четири възможности на движение, а
кубът
, като тяло, има три измерения, а 16 възможности на движение По отношение на това, в кой свят живее човек, ние казваме: Ако живее изключително за себе си, човек се движи само във физическия, в едноизмерния свят.
Когато пожелае да си намери другар или другарка, той се движи в двуизмерния - е духовният свят, в света на чувствата. Той започва да мисли, освен за себе си, още и за ближния си. Щом мисли за Цялото, за Великото в света, човек влиза в Божествения свят Физическият свят подразбира частите, а Божественият - цялото. Тази е причината, поради която физическият свят представя отражение на Божествения. Духовният свят пък е връзка между тия два свята.
към текста >>
93.
МИСЛИ ЗА ВСЕКИ ДЕН
,
Част III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ Из беседи, лекции и други
,
ТОМ 19
Земята в милиарди
кубически
метра тежка, пътува в рядка материя и се движи с шеметна бързина.
Евреите вярваха в Мойсея, като дойде Христос да говори, не вярваха в Него. Този, в Когото евреите не повярваха преди 2000 години, сега вярват в Него. Това, което сега се говори, хората не вярват, след 2000 години ще повярват. Господ и сега говори, и тогава е говорил. 1 декември 1985 г.
Земята в милиарди
кубически
метра тежка, пътува в рядка материя и се движи с шеметна бързина.
И Слънцето, което е милион и половина пъти по-голямо от Земята, се движи в тази материя. Кои ги държи тези грамадни тела в пространството? - Само мисълта, само умът ги държи. Цялата природа, цялото пространство е проникнато е ум и мисъл, които подържат Земята, Слънцето, звездите, хората и всичко. Човек, докато мисли, живее.
към текста >>
94.
От приказките на Соломон Ра
,
[ЗА ГЪЛЪБА]
,
ТОМ 20
- Преди време, години има оттогаз, млад бях аз - и всичко знаех... Всеки ден минал
скубеше
по някой косъм от моята глава - спомен отнасяше със себе... и някоя несбъдната мечта... Веднъж тогава, красив гълъб ми дариха - кротък и красив... С избрани зърна го хранех аз, от моите ръце, и милвах го, и шепнех му нежни слова, каквито никому не бях казвал - никому, на никой човек, защото и никой не е бил тъй чист като него!
- Зная, зная - каза той. - Зная вашата жадност, защото без нея не бихте били тук, но зная и вас... - Недоволен ли си нещо от нас? - запитаха го вкупом няколко души. Той се усмихна леко: - Какъв мъдрец бих бил аз, ако ставах недоволен от едно или друго? - Наистина - наведоха те глави.
- Преди време, години има оттогаз, млад бях аз - и всичко знаех... Всеки ден минал
скубеше
по някой косъм от моята глава - спомен отнасяше със себе... и някоя несбъдната мечта... Веднъж тогава, красив гълъб ми дариха - кротък и красив... С избрани зърна го хранех аз, от моите ръце, и милвах го, и шепнех му нежни слова, каквито никому не бях казвал - никому, на никой човек, защото и никой не е бил тъй чист като него!
В сила и мощ бях облечен за всички, освен за него. Той идваше свободен, кацаше на рамото и понякога, протегнал шия, вземаше храна от самите ми уста. Милвах го много - и обичах... Млъкна царят, навел глава, млъкнаха и всички. Що искаше да каже? Тихо и бавно минаваше времето над наведените глави.
към текста >>
95.
(122) Писмо от Любомир Лулчев до цар Борис III от 30.Х.1941 г.
,
,
ТОМ 20
Трябва от самото начало да се турят тия хора в правилна насока, защото ще си
скубем
косите после от това бъдеще, което ще последва, и от тая възможна поквара вместо добродетели, които може да се посеят.
Севлиево, учител по гимнастика Пеню Иванов, който е насъсквал ученици против други идейни групи (като есперантисти и пр.), като е стигал до брутални отнасяния, та дори и револвер е вадел на ученици! Сега има толкова бойни полета, не може ли да се прати някъде този бабаитин да си прояви юначеството по-достойно и над обекти, които не говорят неговия майчин език... Това е срамотно. Директорът пък на Троянската гимназия искал изключване на ученика Иван М. Георгиев, защото чел есперантски вестник! По тоя начин не се възпитава, а се деморализира.
Трябва от самото начало да се турят тия хора в правилна насока, защото ще си
скубем
косите после от това бъдеще, което ще последва, и от тая възможна поквара вместо добродетели, които може да се посеят.
Моля Вашето застъпничество в случая за бъдещето на тия нещастни младежи, попаднали в ръцете на подобни «възпитатели»... Точност, толерантност, съзнание на дълг, обич към хората и земята ни - [на] това трябва да се учат, на това трябва да се дава жив пример от ръководниците им, а не да се гонят, мразят и преследват един други хора братя. Ако сега не мисли някой като тях, утре ще стане това: всички плодове не узряват в един ден или едновременно - всеки на своето време! А насилието няма какво да се учи - него и животните, и диваците го знаят достатъчно, за да има нужда от нова формация, тъй скъпо струваща на държавата ни. С почит: [подпис] Любомир Лулчев 30.Х.1941 г., Изгрев-София
към текста >>
96.
(135) Работи, на които трябва да се обърне внимание (За царя)
,
,
ТОМ 20
Какви са тия тайни само за
скубане
[на] хората... 3.
Електричеството: 7-5. 2. С плана на Мусман стават престъпни игри и изнудвания от страна на много чиновници. Страдат много хора и няма на кого да се оплачат, защото на всички устата са свързани със закони и наказания, само за престъпниците няма нищо, понеже са синджир марка и се поддържат (справка - процеса на Загоров, речта на прокурора!). Кметът Иванов трябва да си върви. Планът да се направи публично достояние.
Какви са тия тайни само за
скубане
[на] хората... 3.
Ограбванието на евреите продължава безсрамно. Особено това се вижда по въпроса с аптеките и с оценката на къщите им и други имоти. Държава, която сама си не спазва законите, е в процес на разложение и не може да има добро бъдеще. Законите са, да внасят правда и ред, а не за ограбване и отмъщение лично. 4. Въпросът за постройките на бездомниците, пострадали от войните, за които се отпуснаха 50 000 000 лв., и сега се вършат разни нехубави отлагания за користни цели.
към текста >>
97.
XIII. Бележки към дневника на Любомир Лулчев
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 20
На впряговете се слага ярем, а от двете страни - по едно здраво дърво, което да не им позволява да се
отскубнат
от ярема.
България може да влезе в Балканския пакт (антанта), ако й се върнат от Тракия границите от 1913 г., да се върне Добуджа, Босилеградско и Царибродско, както и излаз на Егея на Бяло море. 167. Под лоялност цар Борис разбира, че в настоящия момент трябва да бъдат неутрални, което задоволява всички съседи. Този разговор е на 8 март 1939 г., а само след една седмица - на 15 март 1939 г., Германия окупира Чехословакия, като на 14 март 1939 г. с помощта на Хитлер Словакия се отцепва и става автономна. 168. Навремето основният впряг на колата е от крави и волове.
На впряговете се слага ярем, а от двете страни - по едно здраво дърво, което да не им позволява да се
отскубнат
от ярема.
Това се казва жегло. «Слага се жеглото» -значи вратът е обхванат в ярема и няма къде да върви, освен само напред и да тегли колата. А като се каже, че някой «тегли отсега на жегли», това означава, че кравата иска да счупи жеглото и да се изскубне от ярема и да не кара колата. Означава, че това е човек, който напуска онези, с които кара една и съща кола и една и съща политика. 169. Според Учителя Дънов предназначението на Англия е да сближи народите, като разнася по света Библията и християнството.
към текста >>
А като се каже, че някой «тегли отсега на жегли», това означава, че кравата иска да счупи жеглото и да се
изскубне
от ярема и да не кара колата.
с помощта на Хитлер Словакия се отцепва и става автономна. 168. Навремето основният впряг на колата е от крави и волове. На впряговете се слага ярем, а от двете страни - по едно здраво дърво, което да не им позволява да се отскубнат от ярема. Това се казва жегло. «Слага се жеглото» -значи вратът е обхванат в ярема и няма къде да върви, освен само напред и да тегли колата.
А като се каже, че някой «тегли отсега на жегли», това означава, че кравата иска да счупи жеглото и да се
изскубне
от ярема и да не кара колата.
Означава, че това е човек, който напуска онези, с които кара една и съща кола и една и съща политика. 169. Според Учителя Дънов предназначението на Англия е да сближи народите, като разнася по света Библията и християнството. Но тя на корабите отпред е носела Библията, а отстрани на бордовете и отзад са били оръдията и с тях създава колониалната Британска империя. А Хитлер е съдебният пристав, който е трябвало да приведе в действие решението на Божия съд Англия да освободи колониите и да върне териториите на Германия и България. Но той почва да се отклонява от решението на съда и тръгва да воюва на изток.
към текста >>
Но когато мечката се разсърди, тя се
отскубне
от ръцете на мечкаря, върви, тича и всичко, което е наоколо, преобръща, троши, а всички бягат от нея.
Работили са заради идеята. 203. «Щуро мечище». Навремето са хващали малки мечета, продупчва-ли са им носа, поставяли са халка, а в нея са слагали синджир и са започвали да обучават мечето. После то пораства, става мечка, мечкарят свири на гъдулка и мечката играе разни хора и прави някои заучени неща. Щом се засвири мелодията, то мечката знае какво да прави, как да играе.
Но когато мечката се разсърди, тя се
отскубне
от ръцете на мечкаря, върви, тича и всичко, което е наоколо, преобръща, троши, а всички бягат от нея.
Гъдулката вече не я управлява, защото вече е станала на «щуро мечище». Ето това означава този израз на царя. Има и други изрази: «Мечката играе наред», «Мечка дате гази», «Гладна мечка хоро не играе». 204. Борис Стоянов е син на генерал-адютанта на Фердинанд, Алекси Стоянов. Той е използван от княгиня Евдокия и от царя за куриер. 205.
към текста >>
- посланик на СССР в САЩ и
Куба
.
е заместник-народен комисар, от 1930 г. до 1939 г. - народен комисар по външните работи. Представител на СССР в Обединените народи (ОН) през 1934-1938 г. 1941-1943 г.
- посланик на СССР в САЩ и
Куба
.
1943-1946 г. -заместник-народен комисар по външните работи. 382. С договора между Рибентроп и Молотов от 28 август 1939 г. Германия взима земи от Полша, а СССР си взима своите земи от Западна Украйна и Белорусия. Виж бел.
към текста >>
98.
ПРИДОБИВАНЕ НА ЩАСТИЕ: 31. лекция от Учителя, държана на 30 май 1928 г.,София - Изгрев.
,
- В: Добри и лоши условия: Лекции на Общия окултен клас на учениците
,
ТОМ 20
На впряговете се слага ярем, а от двете страни - по едно здраво дърво, което да не им позволява да се
отскубнат
от ярема.
България може да влезе в Балканския пакт (антанта), ако й се върнат от Тракия границите от 1913 г., да се върне Добуджа, Босилеградско и Царибродско, както и излаз на Егея на Бяло море. 167. Под лоялност цар Борис разбира, че в настоящия момент трябва да бъдат неутрални, което задоволява всички съседи. Този разговор е на 8 март 1939 г., а само след една седмица - на 15 март 1939 г., Германия окупира Чехословакия, като на 14 март 1939 г. с помощта на Хитлер Словакия се отцепва и става автономна. 168. Навремето основният впряг на колата е от крави и волове.
На впряговете се слага ярем, а от двете страни - по едно здраво дърво, което да не им позволява да се
отскубнат
от ярема.
Това се казва жегло. «Слага се жеглото» -значи вратът е обхванат в ярема и няма къде да върви, освен само напред и да тегли колата. А като се каже, че някой «тегли отсега на жегли», това означава, че кравата иска да счупи жеглото и да се изскубне от ярема и да не кара колата. Означава, че това е човек, който напуска онези, с които кара една и съща кола и една и съща политика. 169. Според Учителя Дънов предназначението на Англия е да сближи народите, като разнася по света Библията и християнството.
към текста >>
А като се каже, че някой «тегли отсега на жегли», това означава, че кравата иска да счупи жеглото и да се
изскубне
от ярема и да не кара колата.
с помощта на Хитлер Словакия се отцепва и става автономна. 168. Навремето основният впряг на колата е от крави и волове. На впряговете се слага ярем, а от двете страни - по едно здраво дърво, което да не им позволява да се отскубнат от ярема. Това се казва жегло. «Слага се жеглото» -значи вратът е обхванат в ярема и няма къде да върви, освен само напред и да тегли колата.
А като се каже, че някой «тегли отсега на жегли», това означава, че кравата иска да счупи жеглото и да се
изскубне
от ярема и да не кара колата.
Означава, че това е човек, който напуска онези, с които кара една и съща кола и една и съща политика. 169. Според Учителя Дънов предназначението на Англия е да сближи народите, като разнася по света Библията и християнството. Но тя на корабите отпред е носела Библията, а отстрани на бордовете и отзад са били оръдията и с тях създава колониалната Британска империя. А Хитлер е съдебният пристав, който е трябвало да приведе в действие решението на Божия съд Англия да освободи колониите и да върне териториите на Германия и България. Но той почва да се отклонява от решението на съда и тръгва да воюва на изток.
към текста >>
Но когато мечката се разсърди, тя се
отскубне
от ръцете на мечкаря, върви, тича и всичко, което е наоколо, преобръща, троши, а всички бягат от нея.
Работили са заради идеята. 203. «Щуро мечище». Навремето са хващали малки мечета, продупчва-ли са им носа, поставяли са халка, а в нея са слагали синджир и са започвали да обучават мечето. После то пораства, става мечка, мечкарят свири на гъдулка и мечката играе разни хора и прави някои заучени неща. Щом се засвири мелодията, то мечката знае какво да прави, как да играе.
Но когато мечката се разсърди, тя се
отскубне
от ръцете на мечкаря, върви, тича и всичко, което е наоколо, преобръща, троши, а всички бягат от нея.
Гъдулката вече не я управлява, защото вече е станала на «щуро мечище». Ето това означава този израз на царя. Има и други изрази: «Мечката играе наред», «Мечка дате гази», «Гладна мечка хоро не играе». 204. Борис Стоянов е син на генерал-адютанта на Фердинанд, Алекси Стоянов. Той е използван от княгиня Евдокия и от царя за куриер. 205.
към текста >>
- посланик на СССР в САЩ и
Куба
.
е заместник-народен комисар, от 1930 г. до 1939 г. - народен комисар по външните работи. Представител на СССР в Обединените народи (ОН) през 1934-1938 г. 1941-1943 г.
- посланик на СССР в САЩ и
Куба
.
1943-1946 г. -заместник-народен комисар по външните работи. 382. С договора между Рибентроп и Молотов от 28 август 1939 г. Германия взима земи от Полша, а СССР си взима своите земи от Западна Украйна и Белорусия. Виж бел.
към текста >>
99.
50. НОВИ ФРОНТОВЕ (8.ІV.1930 г.)
,
,
ТОМ 21
2) „В съюза „Родна Защита” снощи се състоя събрание на всички родолюбиви организации (
кубратисти
, запасни подофицери и др.).
(В. „Ратник на свободата”, бр. 14, 8.ІV.1930 г., София, стр.
2) „В съюза „Родна Защита” снощи се състоя събрание на всички родолюбиви организации (
кубратисти
, запасни подофицери и др.).
Разискван бе въпросът за създаване срещу левите течения в страната общ фронт.” (В. „Заря” от 30 март т. г.) Събрали се родозащитници, кубратисти, юнаци и прочие „борци” и решават да отворят фронт на левичарските течения! Но хората на левичарските течения, истинските - са по затворите и в чужбина емигранти повечето. При това всяко идейно схващание подлежи на еволюция, а не е непогрешима догма.
към текста >>
г.) Събрали се родозащитници,
кубратисти
, юнаци и прочие „борци” и решават да отворят фронт на левичарските течения!
(В. „Ратник на свободата”, бр. 14, 8.ІV.1930 г., София, стр. 2) „В съюза „Родна Защита” снощи се състоя събрание на всички родолюбиви организации (кубратисти, запасни подофицери и др.). Разискван бе въпросът за създаване срещу левите течения в страната общ фронт.” (В. „Заря” от 30 март т.
г.) Събрали се родозащитници,
кубратисти
, юнаци и прочие „борци” и решават да отворят фронт на левичарските течения!
Но хората на левичарските течения, истинските - са по затворите и в чужбина емигранти повечето. При това всяко идейно схващание подлежи на еволюция, а не е непогрешима догма. И левичарите, и десняците еднакво показаха, че обичат да си облизват пръстите, когато бъркат в меда... Нов България има свобода на мнения и всеки порядъчен човек трябва да разбере това и да толерира противника си, ако не може да го обича, както изисква Христос - Тоя, с името на Когото всички се кичат и даже имаме патент: подписани и с печати подпечатани кръщелни свидетелства. Но ако трябва и искат непременно да работят нещо - да се отваря някакъв фронт, то тогава нека това е фронт срещу лъжата, подкупите, нечестието, лицемерието, алчността, самозабравата в тия, които имат милиони и грабят още с две ръце, а други нямат и хляб достатъчно; срещу корупцията, която се е впила като гангрена във всички слоеве на обществото отляво и отдясно... Отворете фронт на безнадеждието, което кара със стотици хора да посягат на живота си, да продават чест и съвест! Отворете фронт на глада, който покруся млади души и крехки тела и ги хвърля в страшните обятия на мизерията и смъртта!
към текста >>
Ето какво трябва нам, господа родозащитници,
кубратиста
, юнаци и прочие организации - обич, а не борба; обич, а не преследвания, обич и обич!
Не стигнаха ли ни външните фронтове по всичките граници на страната ни, та трябват сега и вътрешни фронтове да се отворят? Идеите, ако са глупави - умират от само себе си; движенията, ако да изкуствено родени - загиват с времето, но ако ги е извикал животът, ако те са една необходимост - напразни ще са всички борби и насилия - те само ще предизвикат излишни страдания и саморазправа. Стр. 174/1036 Нека си спомним някогашното християнство, което, носено от десетина дрипави рибари, запали Европа, въпреки усилията на мощната Римска империя, която владееше тогава света и гореше живи факели от християни, да осветляват оргиите й... Никой няма право да отнема мечтите на сиромаха за по-добър живот. Нека всички спазваме законите на страната, ний поне, които сме съгласни по принцип с тоя ред и строй! Въоръжете се с великата любов на Тоя, Който и в последните си земни моменти се моли за прошка на Своите врагове!
Ето какво трябва нам, господа родозащитници,
кубратиста
, юнаци и прочие организации - обич, а не борба; обич, а не преследвания, обич и обич!
Божествената любов е само, която може да изведе България на добър път. Това ви го каза и Н. В. Царят, това ви го говори разумността и предвидливостта на тия, които виждат малко повече и по- далеч от днешния ден! Любовта, взаимна помощ и уважение, толериране мненията е една необходимост днес повече от всякога! Пазете се, вие, които искате нови фронтове и насилия, да ви ги не отворят, когато ги не желаете и да ви премерят със същата мярка, с която искате вие да мерите сега!
към текста >>
100.
5. СЛЕД РОЖДЕНИЕТО (г. III, бр. 2, 21.І.1931 г.)
,
,
ТОМ 21
Първенците и свещениците
скубеха
народа само и като не вярваха в нищо, държаха се много точно в буквата на правилата, когато това им бе угодно... Хаос и подкуп царуваше навсякъде.
Преди 2000 години в малък град, непознато на никого, се роди дете. Расло непризнато, но със смели идеи. То виждаше преди другите, че старото си отива и нещо ново се приближава - ново царство, нов ред, нещо по-смислено иде...! Около него - всеки правеше каквото му бе угодно. Законите на Мойсея бяха станали празна буква.
Първенците и свещениците
скубеха
народа само и като не вярваха в нищо, държаха се много точно в буквата на правилата, когато това им бе угодно... Хаос и подкуп царуваше навсякъде.
Мъчеха се и Бога да подкупят с разни курбани... Христос възвести нов ред, царството на любовта и братството! Народът поиска да го грабне и направи цар, но първенците и свещениците му показаха какво могат - разпънаха го! И оттогава досега те се гордеят с това - сочат кръста, на който го разпнаха и мълчаливо възвеличават вековното си престъпление. Но и Исус - Идеята-вечност, показа своята сила - Той възкръсна! Но за жалост това се спомня на хората само три дена в година (а сега само един) - Възкресение Христово!
към текста >>
НАГОРЕ