НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Издателство Бяло Братство
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
101
резултата в
62
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
3_08 ) Възвишеното в човека
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Връх Мусала е
кубето
на Рила.
Всеки да си измие тук лицето и косата и при измиване да каже: „Господи, изпълни ме с чистота, нежност, вяра, смирение и другите добродетели.“ Измиването на лицето тук има значение. После, като погледна водата, която течеше, Учителя каза: Като погледне човек тази вода, която тече, ако е неразположен духом, веднага ще почувства подем. Като застанахме на снега под „Окото“, Учителя каза: Тук е Светилището на Рила.
Връх Мусала е
кубето
на Рила.
Светилището е триъгълник, образуван от езерото „Окото“, Маричините езера и връх Мусала. Светилището обхваща всичката тази местност от езерото „Окото“ до Маричините езера. Като днешният ден на сто години веднъж се случва. Върнахме се в нашия стан при долните Мусаленски езера. Там стояхме малко и в това време Учителя каза в разговор:
към текста >>
2.
46) Мъдреците от изток
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Когато става въпрос за човешка физика, от една страна, важи формата на черепа,
кубатурата
на мозъка и на мозъчните центрове, а от друга страна – самият строеж на материята, нейните трептения, на които може да отговаря, за да възприема и предава, защото характеристиката ѝ трябва да бъде изключително чувствителна и възприемчива към фини трептения, които слизат от Божествения свят.
Освен това е било необходимо да се подготвят и реални условия за проявата на физическото тяло на Исус от Назарет. Някой може да се запита защо с толкова голямо внимание и с такива подробности се излага родословието на Христа съответно в Евангелието на Матея и в това на Лука. Дали е изнесена само една историческа хроника? Не, позовавайки се на окултните закони, се съзира едно дълбоко указание за начина, по който постепенно са били подготвяни условията за физическата пътека на Христа, или Месията. Всички тези поколения, от чието потомство се е получило физическото тяло на Исус, са еволюирали и през вековете са образували специална родова верига, за да бъде възможна изявата на очакваното Божествено същество, каквото е Христос – същество извън човешкия кръг, което не може да си послужи с каквото и да е физическо тяло, така както и геният на един Бетовен или Шилер не може да се прояви чрез тялото на някой австралийски абориген.
Когато става въпрос за човешка физика, от една страна, важи формата на черепа,
кубатурата
на мозъка и на мозъчните центрове, а от друга страна – самият строеж на материята, нейните трептения, на които може да отговаря, за да възприема и предава, защото характеристиката ѝ трябва да бъде изключително чувствителна и възприемчива към фини трептения, които слизат от Божествения свят.
И една от причините, които можем да изтъкнем за ограничеността на съвременния човек, е несъвършенството на неговата форма. Тялото трябва да стане храм на човешката душа, която е от друго светло и ефирно естество. Тя има много по-големи знания, сили, способности и дарби, но в това несъвършено физическо тяло не може да ги прояви. А точно тази проява е въпрос на бъдните векове, когато човек ще еволюира в своето развитие. Всички поколения, предшестващи Христа и изброени в Евангелията на Матея и Лука, са били ръководени от същества, които са подготвяли идването на Месията.
към текста >>
3.
01. НЕЩО ОТ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ДИШАНЕТО
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Знаем, че белият дроб има обем повече от 3 500
куб
. сантиметра.
Като се изпоти добре, ще изтрие тялото си с влажна кърпа, после със суха кърпа ще попие влагата и ще се преоблече. После може да изпие още една чаша гореща вода, за да възстанови изгубената топлина при изпотяването." Вдишването трябва да става бавно, дълбоко и ритмично. Като се задържи въздухът известно време, човек трябва да го издиша пак много бавно. От особена важност е да се знае следното: задържането да става винаги при пълни гърди и никога при празни.
Знаем, че белият дроб има обем повече от 3 500
куб
. сантиметра.
Обаче, при обикновеното дишане на човека, което е много плитко, той вдишва и издишва само около 350- 400 куб. сантиметра въздух, а другият въздух остава непроменен. Как може при такова дишане човек да бъде здрав, бодър духом, да има силна памет, добро разположение и светъл ум! При такова дишане всички органи обедняват на прана и се израждат постепенно! Така идва преждевременното остаряване!
към текста >>
Обаче, при обикновеното дишане на човека, което е много плитко, той вдишва и издишва само около 350- 400
куб
.
После може да изпие още една чаша гореща вода, за да възстанови изгубената топлина при изпотяването." Вдишването трябва да става бавно, дълбоко и ритмично. Като се задържи въздухът известно време, човек трябва да го издиша пак много бавно. От особена важност е да се знае следното: задържането да става винаги при пълни гърди и никога при празни. Знаем, че белият дроб има обем повече от 3 500 куб. сантиметра.
Обаче, при обикновеното дишане на човека, което е много плитко, той вдишва и издишва само около 350- 400
куб
.
сантиметра въздух, а другият въздух остава непроменен. Как може при такова дишане човек да бъде здрав, бодър духом, да има силна памет, добро разположение и светъл ум! При такова дишане всички органи обедняват на прана и се израждат постепенно! Така идва преждевременното остаряване! Учителя дава следните съвети по това (10): "Преди всичко човек трябва да прави упражнения за дълбоко дишане.
към текста >>
4.
В училището на планината
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Горе Мусала е
кубето
на Рила.
Измиването на лицето тук си има значение. После, като погледна водата, която течеше, Учителя каза: Като погледне тая вода, която тече, ако някой е неразположен духом, веднага ще почувствува подем. Като застанахме на снега под Окото, Учителя каза: Тук е светилището на Рила.
Горе Мусала е
кубето
на Рила.
Светилището обхваща всичката тази местност от Окото на Рила до Маричините езера. Тук има местности, дето човешки крак не е стъпвал. Значи те са много чисти. Като днешния ден в сто години веднъж се случва. Върнахме се в нашия стан при Долните мусаленски езера.
към текста >>
5.
Земята е Господня
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Представете си, че при мен идва един и косъм по косъм
изскубва
всичката коса от главата ми.
Един ден и те ще заприличат на откъснати цветя. Плодовете и цветята носят здраве, ако хората знаят как да постъпват с тях. Откъсването на едно цвете се отразява зле на човека. Хората не знаят това. В Америка късат много цветя и всеки се кичи на палтото с лист или с цветя и затова всички американци страдат.
Представете си, че при мен идва един и косъм по косъм
изскубва
всичката коса от главата ми.
Главата ще оголее. Късането на цветята се отразява на Земята тъй, както скубането на косата на главата. . Един плод, който е узрял на дървото и е готов да падне, могат да ви го дадат. Който иска да получи Божието благословение, да не пипа нищо ненавреме. Земята е Господня и ти си длъжен да изпълняваш Божия закон.
към текста >>
Късането на цветята се отразява на Земята тъй, както
скубането
на косата на главата. .
Откъсването на едно цвете се отразява зле на човека. Хората не знаят това. В Америка късат много цветя и всеки се кичи на палтото с лист или с цветя и затова всички американци страдат. Представете си, че при мен идва един и косъм по косъм изскубва всичката коса от главата ми. Главата ще оголее.
Късането на цветята се отразява на Земята тъй, както
скубането
на косата на главата. .
Един плод, който е узрял на дървото и е готов да падне, могат да ви го дадат. Който иска да получи Божието благословение, да не пипа нищо ненавреме. Земята е Господня и ти си длъжен да изпълняваш Божия закон. Позволение ще вземеш за всичко. Свободата стои в разумното - позволеното.
към текста >>
6.
00 Съдържание
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
* 41.
Оскубан
Домашната помощница * 38. Крушите * 39. Швейцария * 40. Откачен от въжето
* 41.
Оскубан
* 42. Хамалин * 43. Порядък * 44. Голямата ягода * 45. Маслото
към текста >>
7.
41 ОСКУБАН
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
ОСКУБАН
[[Николай Дойнов - И очите ми видяха Изгрева]]
ОСКУБАН
След като бях минал голямото изпитание през 1942 година, един пролетен ден на 1943 година съм на Изгрева. Нещо помагах на бай Ради, нашият мил и симпатичен брат, който с похвално усърдие се грижеше за малкото ни стопанство. Гледам по пътеката, която минава покрай боровата горичка, с бавни стъпки да се задава Учителя, идвайки от стаичката си. Спря се на пътеката, на възможно най-близко разстояние до мен и ме гледаше. Разбрах, че иска да ме види, за да ми каже нещо.
към текста >>
" - "А не, не, този път ще бъдеш
оскубан
" - добави Учителя със същия тон, в който се четеше мъка.
" От думите Му нищо не разбрах, за какви и кои закони да спазвам. Не Го запитах за пояснение. После разбрах, че ставало въпрос за законите, които ще дойдат в страната ни след 9 Септември 1944 година. "Защо? - с нарастваща тревога, запитах аз. - Пак ли ще мина през нови изпитания като онези с бесилката?
" - "А не, не, този път ще бъдеш
оскубан
" - добави Учителя със същия тон, в който се четеше мъка.
Помълчах в недоумение, разбрах само, че предупреждението Му се отнася до моята твърде много нараснала търговия. Интересно е, че макар всякога да съм бил много свободен пред Него, също и този път не Го запитах да ми поясни казаното. По това време търговията със стоки от първа необходимост беше напълно ограничена, те бяха под контрола на тогавашното, тъй наречено комисарство. Търгувах със стоки, които не представляваха някаква насъщна нужда за човека и задоволяваха само неговите второстепенни потребности. Производството на тези стоки беше обект преди всичко на занаятчийството, което използваше само отпадъчни материали и така се намираше начин за тяхното оползотворяване.
към текста >>
С това бях не само
оскубан
, но и напълно обезличен и ликвидиран.
Така и не отделих време и внимание, за да схвана и погледна по-задълбочено пътя, по който се върви. Мисълта, че върша полезна обществена работа, ме беше изцяло завладяла. По-късно се опомних, разбрах, че за тях най-важното е пълната ликвидация на частния сектор. В себе си обаче не намерих сили и оправдание да спра своята дейност - това беше моята грешка. В началото на 1952 година органи на Столичния градски народен съвет, занимаващи се със стопанския сектор, подтикнати от злобни и завистливи хора, конфискуваха намерената в склада ми стока за 22 милиона лева и ми наложиха глоба от два милиона.
С това бях не само
оскубан
, но и напълно обезличен и ликвидиран.
Защо не разбрах и защо не послушах Учителя, още тогава да преустановя всяка търговска дейност? В ушите ми звучаха само думите Му: "Не, не, този път ще те оскубят." По-късно разбрах, че и законите на справедливостта не съм спазвал напълно.
към текста >>
В ушите ми звучаха само думите Му: "Не, не, този път ще те
оскубят
."
По-късно се опомних, разбрах, че за тях най-важното е пълната ликвидация на частния сектор. В себе си обаче не намерих сили и оправдание да спра своята дейност - това беше моята грешка. В началото на 1952 година органи на Столичния градски народен съвет, занимаващи се със стопанския сектор, подтикнати от злобни и завистливи хора, конфискуваха намерената в склада ми стока за 22 милиона лева и ми наложиха глоба от два милиона. С това бях не само оскубан, но и напълно обезличен и ликвидиран. Защо не разбрах и защо не послушах Учителя, още тогава да преустановя всяка търговска дейност?
В ушите ми звучаха само думите Му: "Не, не, този път ще те
оскубят
."
По-късно разбрах, че и законите на справедливостта не съм спазвал напълно.
към текста >>
8.
52 ОБСТАНОВКА В СТРАНАТА И ПРОТОКОЛИ ЗА РАЗПИТ
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
На 16 април 1925 година, в три часа след пладне, чудовищен трясък от поставена бомба с часовников механизъм, разтърсва из основи църквата и събаря върху главите на хората цялото централно
кубе
.
Виждайки поголовното избиване и затваряне на най-активните членове на партията, пленумът на Коминтерна в Москва, който заседава през януари и февруари 1925 година, решава да препоръча настотелно на ЦК на партията да отмени курса към въоръжено въстание. За тази цел от Коминтерна се изпращат в България изтъкнати комунисти емигранти, които да занесат решението. Но докато преминат по околните пътища на дългите и бавни нелегални канали до България, пратениците закъсняват. Те не успяват да спрат тръгналия по неудържим наклон военен център, който вече е решил на терора да отговаря с терор. Така се стига до атентата в църквата Света Неделя.
На 16 април 1925 година, в три часа след пладне, чудовищен трясък от поставена бомба с часовников механизъм, разтърсва из основи църквата и събаря върху главите на хората цялото централно
кубе
.
В момента се извършва погребалното опело на запасния генерал Константин Георгиев, бивш началник-щаб на армията и градоначалник на София. Присъстват много официални лица. Под развалините намират смъртта си стотина души и двойно повече са ранените. След този атентат властта пристъпва с възможно най-голяма суровост към преследване на комунистите. Бесилки, избивания, мъчителни съдебни процеси, тежки присъди, затвори.
към текста >>
9.
73 МУЗИКАНТИТЕ
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Учителя посещаваше концертите на изпълнители със световна известност като Хуберман, Пшихода,
Кубелек
и др.
МУЗИКАНТИТЕ Музикантите и композиторите у нас имаха много добро отношение към Учителя и Неговото дело. Често Му пращаха билети, за да посети концертите им. Някои от тях даваха концерти и в нашия салон на Изгрева. Към музиката и високото художествено изпълнение, Учителя имаше подчертано уважение.
Учителя посещаваше концертите на изпълнители със световна известност като Хуберман, Пшихода,
Кубелек
и др.
След такива концерти, връщайки се от тях, пред стаичката на Учителя всякога се споделяха впечатленията с приятелите, които го придружаваха и тези, които се случваха да бъдат наоколо. Учителя се произнесе особено ласкаво за Хуберман и Пшихода. Учителя посещаваше и Операта. За гласовото изкуство винаги се е произнасял особено ласкаво. Той често казваше, че хубавият глас е дар за човека.
към текста >>
10.
ЕЗОТЕРИЧНА (ОКУЛТНА) ИСТОРИЯ НА АСТРОЛОГИЯТА
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Данните на съвременните учени за плътността на спътника са 150 килограма на
кубически
сантиметър, което точно съвпада с изчисленията на догоните.
На техните първенци Саабеистите предали част от големите свои познания върху науките за Звездния мир. Те именно са внесли голямо недоумение сред съвременните учени-астрономи от Френската академия на науките, във връзка с най-ярката звезда на Небесната сфера - Сириус, към която Саабеистите имали най-голямо уважение. Първенците на Догоните съхранявали знания, според които Сириус има два спътника - слънца, които не могат да се видят с просто око; знаели точния период на обиколка на единия спътник, равен на 50 земни години. А според най-съвременни изследвания, той е 49.9 години. Знаели също за необикновената плътност на веществото му и твърдели, че малка бучка от него тежи колкото 480 магарешки товара, което е приблизително 35 тона.
Данните на съвременните учени за плътността на спътника са 150 килограма на
кубически
сантиметър, което точно съвпада с изчисленията на догоните.
Звезда с такава плътност на веществото си се нарича днес "бяло джудже". Втория спътник на Сириус не е наблюдаван от съвременните астрономи. Предполага се съществуването му поради констатирани смущения в орбитата на първия спътник. За първенците на Догоните било известно също, че на голяма височина, небето е напълно черно дори и през най-яркия слънчев ден, което едва наскоро се установи от съвременната наука. Известни са им били грамадните спирални звездни светове, наричани днес "галактики".
към текста >>
11.
МАРСОВ ТИП
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Черепът е с яка и дебела кост и има формата на
куб
(тип дебелоглави).
МАРСОВ ТИП Силовите течения на Марс и добре развитите центрове, които той е създал, определят израза както на главата и лицето, така и на самото тяло.
Черепът е с яка и дебела кост и има формата на
куб
(тип дебелоглави).
Лицето е квадратно. Косата е гъста, обилна, тъмна на цвят, с по-дебели косми и започва ниско над челото, поради което обикновено се оформя не голямо чело, израз на по-слаба интелигентност. Горните челни издатини са средно развити. Колкото челото е по-голямо и челните издатини са са по-добре изразени, толкова Марсовият тип е по-интелигентен. Веждите са гъсти, груби и обикновено са под ъгъл, извисяващи се близо над очите, като в повечето случаи са сключени.
към текста >>
12.
ПЛАТОН И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
На него се приписва решаването на делфийската задача, зададена от оракула, която е подобна на питагоровата теорема, но се отнася до
куба
.
Той изучавал също елеатите и особено питагорейците, чието учение той възприел и усвоил. Общувал и с най-прочутите софисти. След като се задълбочил така във философията, той загубил интерес към държавните работи, отказал се напълно от тях и се посветил на науката и философията. След смъртта на Сократ, с когото общувал осем години - от 20 до 28 годишна възраст, той, както много други философи, избягали от Атина и отишли в Мегара, при знаменития математик Евклид. От Мегара почнал да пътува и отишъл най-напред в Кирена на африканския бряг, където се заел с изучаването на математиката под ръководството на прочутия математик Теодор, и самият той станал добър математик.
На него се приписва решаването на делфийската задача, зададена от оракула, която е подобна на питагоровата теорема, но се отнася до
куба
.
От Кирена Платон отишъл в Египет, където се запознал с египетската Мъдрост и наука. Оттам се завърнал във велика Гърция (южна Италия), където се запознал с питагорейците на тогавашното време. Най- прочут от тях бил Архид Таренски, при когото Платон изучавал питагоровата философия и закупил за крупна сума съчиненията на старите питагорейци. Оттам той отишъл в Сицилия, където се запознал с Дион, също питагореец. Оттам се завърнал в Атина.
към текста >>
13.
Псалмите на Давид
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Четвъртият аркан е наречен „
Кубическият
камък", отговаря на буквата далет и е описан по следния начин: „Душата ми се залепи за пръстта, оживи ме според Словото Си."
В повеленията Ти ще се наслаждавам, не ще да забравя Твоето Слово." Това са пътищата, по които се стига до окултното знание. Третият аркан, който отговаря на буквата гимел, носи името Изис - Урания. Символът й е една жена, седнала посред лъчезарното слънце, коронясана с 12 звезди, и единия крак почива върху Луната. Псалмопевецът го описва по следния начин: „Стори добро на раба ти, за да живее и да опази Словото Ти. Отвори очите ми и ще гледам чудесата на Твоя закон."
Четвъртият аркан е наречен „
Кубическият
камък", отговаря на буквата далет и е описан по следния начин: „Душата ми се залепи за пръстта, оживи ме според Словото Си."
Петият аркан е наречен „Учителят на тайните", отговаря на буквата хе и е описан по следния начин: „Покажи ми, Господи, пътя на Твоите повеления и ще ги съхранявам до край. Вразуми ме и ще съхранявам закона Ти, ще го пазя от все сърце." Шестият аркан е наречен „двата пътя", отговаря на буквата вав или вау, и е описан по следния начин: „И да дойде върху мене, Господи, Твоята милост, Твоето спасение според Словото Ти. Тогаз ще дам ответ на оногоз, който ме укорява, защото аз се надея на Твоето Слово." Седмият аркан е наречен „Колесницата на Озирис", отговаря на буквата заин и е описан по следния начин: „Помни Словото към раба си, на което си ме направил да уповавам.
към текста >>
14.
II. ТАЙНАТА НА ГОЛГОТА ВЪВ ВРЪЗКА С РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕКА И ЧОВЕЧЕСТВОТО. ДВЕТЕ ГОЛГОТИ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Единствено тук той ще се
отскубне
от изгнанието в материята и ще се издигне със съзнанието до едно свръхсетивно изживяване, което вече не е свързано с тялото.
Най-древната позната история е пълна с тях. Днес съзнанието на човечеството е стигнало до Лобното място - мозъка. Мислителното съзнание е бедно спрямо предишните степени на пътя, но то носи в себе си студеното дихание на умирането. На Лобното място на човешката мисъл [са] човешкият дух и светът, мислещият и мисленето. Обаче, само на Лобното място човек е напълно буден и свободен.
Единствено тук той ще се
отскубне
от изгнанието в материята и ще се издигне със съзнанието до едно свръхсетивно изживяване, което вече не е свързано с тялото.
Тук смъртта и новият живот граничат едно с друго, както в Палестина Голгота и гробът на Възкресението в градината на Йосиф от Ариматея граничат едно с друго. Голгота, като място на поклонение, ни насочва в настоящето, поставя пред нас образно развръзката на най-дълбоките съвременни душевни неволи на душата, обясняват ни смисъла на всяко умиране, което интелектуализмът на нашето време трябваше да разпростре над цялото човечество. Животът на Христа на Земята е като едно драматично резюме на развитие на съзнанието на човечеството. В течение на хилядолетия съзнанието на човека е извършило изкачване към Лобното място. В течение на три години Христос, завърши Пътя нагоре към Ерусалим, към Голгота.
към текста >>
15.
СЪДЪРЖАНИЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
4. Четвърти Аркан: ФАРАОНЪТ или
КУБИЧНИЯТ
КАМЪК. 93
ТАРОТО - 22-та ГОЛЕМИ АРКАНА 83 ДВАДЕСЕТ И ДВАТА ГОЛЕМИ АРКАНА 85 1. Първи Аркан: ОЗИРИС - МАГЪТ 85 2. Втори Аркан: ИЗИДА - Врата на окултното Светилище. 88 3. Трети Аркан: ИЗИС, УРАНИЯ ИЛИ ХОРУС 90
4. Четвърти Аркан: ФАРАОНЪТ или
КУБИЧНИЯТ
КАМЪК. 93
5. Пети Аркан: ЙЕРОФАНТЪТ, Учителят, ръководителят, Господарят на Арканите. 95 6. Шести Аркан: ДВАТА ПЪТЯ или Влюбеният. 99 7. Седми Аркан: ТРИУМФИРАЩАТА КОЛЕСНИЦА НА ОЗИРИС или осъществяването на Великия План. 102 8. Осми Аркан: ВЕЗНИТЕ И МЕЧЪТ, равосъдие, Справедливост и Истина. 105 9. Девети Аркан: ЗАБУЛЕНАТА ЛАМПА или ПИЛИГРИМЪТ, ОТШЕЛНИКЪТ. 108
към текста >>
16.
1.Първи Аркан: ОЗИРИС - МАГЪТ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Пред Него, върху един
кубичен
камък, има четири предмета, които са четири символа: един жезъл, една чаша, един меч и една монета.
Този двоен жест още изразява, че човешката воля трябва да отразява тук долу на земята Божествената Воля, за да произвежда доброто и да пречи на злото. Този жест на ръцете показва още, че Той заповядва на Небето и осъществява на Земята. Така Той е олицетворение на великото първоначално Божество - Създателят на всичко, от Когото всичко е произлязло и към Когото всичко пак ще се върне, Чиято ръка достига навсякъде, Чието око вижда всичко, Чието ухо чува всичко, Който е Всемогъщ и Вездесъщ. Той е също великият Законодател: в своята Мъдрост Той е установил законите, които владеят и запазват сътвореното. Духове, хора, елементи, природни сили, всичко живеещо и всичко умряло Му е подвластно.
Пред Него, върху един
кубичен
камък, има четири предмета, които са четири символа: един жезъл, една чаша, един меч и една монета.
Те символизират много неща. Кубическият камък символизира триизмерното пространство, което Магът владее и заповядва с нещата, поставени върху кубическия камък. Тези четири символа са четири части на човешкото тяло, които Магът владее до съвършенство. Жезълът символизира главата, в която се създават мислите. Чашата представя ритмичната система, получаващите и даващите гърди, където е човешкото сърце.
към текста >>
Кубическият
камък символизира триизмерното пространство, което Магът владее и заповядва с нещата, поставени върху
кубическия
камък.
Така Той е олицетворение на великото първоначално Божество - Създателят на всичко, от Когото всичко е произлязло и към Когото всичко пак ще се върне, Чиято ръка достига навсякъде, Чието око вижда всичко, Чието ухо чува всичко, Който е Всемогъщ и Вездесъщ. Той е също великият Законодател: в своята Мъдрост Той е установил законите, които владеят и запазват сътвореното. Духове, хора, елементи, природни сили, всичко живеещо и всичко умряло Му е подвластно. Пред Него, върху един кубичен камък, има четири предмета, които са четири символа: един жезъл, една чаша, един меч и една монета. Те символизират много неща.
Кубическият
камък символизира триизмерното пространство, което Магът владее и заповядва с нещата, поставени върху
кубическия
камък.
Тези четири символа са четири части на човешкото тяло, които Магът владее до съвършенство. Жезълът символизира главата, в която се създават мислите. Чашата представя ритмичната система, получаващите и даващите гърди, където е човешкото сърце. Мечът, който променя съдбите на държавите сочи стомаха, който преработва приетата храна. А монетата сочи половите органи, които създават новото поколение.
към текста >>
17.
4. Четвърти Аркан: ФАРАОНЪТ или КУБИЧНИЯТ КАМЪК
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
4. Четвърти Аркан: ФАРАОНЪТ или
КУБИЧНИЯТ
КАМЪК
4. Четвърти Аркан: ФАРАОНЪТ или
КУБИЧНИЯТ
КАМЪК
Има число 4 и буква Д. Кубическият камък е символ на осъществено дело и показва власт, победа над материята. Картината представя човек с шлем като корона, който стои пред кубическия камък. Дясната му ръка държи жезъла на Изис-Урания и десният крак е прегънат и приляга върху левия крак във формата на кръст. Тази картина представя Бога, господстващ чрез законите на създаденото.
към текста >>
Кубическият
камък е символ на осъществено дело и показва власт, победа над материята.
4. Четвърти Аркан: ФАРАОНЪТ или КУБИЧНИЯТ КАМЪК Има число 4 и буква Д.
Кубическият
камък е символ на осъществено дело и показва власт, победа над материята.
Картината представя човек с шлем като корона, който стои пред кубическия камък. Дясната му ръка държи жезъла на Изис-Урания и десният крак е прегънат и приляга върху левия крак във формата на кръст. Тази картина представя Бога, господстващ чрез законите на създаденото. Короната върху главата му, бичът и скиптърът в ръцете му показват, че той владее чрез законите на Всемира както видимия, така и невидимия свят. Вселената, която владее, е представена чрез куба, понеже четворният закон е основният закон на Творението и върху него се строи всичко.
към текста >>
Картината представя човек с шлем като корона, който стои пред
кубическия
камък.
4. Четвърти Аркан: ФАРАОНЪТ или КУБИЧНИЯТ КАМЪК Има число 4 и буква Д. Кубическият камък е символ на осъществено дело и показва власт, победа над материята.
Картината представя човек с шлем като корона, който стои пред
кубическия
камък.
Дясната му ръка държи жезъла на Изис-Урания и десният крак е прегънат и приляга върху левия крак във формата на кръст. Тази картина представя Бога, господстващ чрез законите на създаденото. Короната върху главата му, бичът и скиптърът в ръцете му показват, че той владее чрез законите на Всемира както видимия, така и невидимия свят. Вселената, която владее, е представена чрез куба, понеже четворният закон е основният закон на Творението и върху него се строи всичко. Кубическият камък, който е съвсем твърд, означава извършената работа, създадената Вселена, сътвореното дело.
към текста >>
Вселената, която владее, е представена чрез
куба
, понеже четворният закон е основният закон на Творението и върху него се строи всичко.
Кубическият камък е символ на осъществено дело и показва власт, победа над материята. Картината представя човек с шлем като корона, който стои пред кубическия камък. Дясната му ръка държи жезъла на Изис-Урания и десният крак е прегънат и приляга върху левия крак във формата на кръст. Тази картина представя Бога, господстващ чрез законите на създаденото. Короната върху главата му, бичът и скиптърът в ръцете му показват, че той владее чрез законите на Всемира както видимия, така и невидимия свят.
Вселената, която владее, е представена чрез
куба
, понеже четворният закон е основният закон на Творението и върху него се строи всичко.
Кубическият камък, който е съвсем твърд, означава извършената работа, създадената Вселена, сътвореното дело. Коронованият шлем символизира победата на силата. Този повелител притежава жезъла на Природата и камъка, който му служи за престол, представя обузданата материя. Кръстът, който образуват краката, символизира четирите елемента и разширяването на човешкото могъщество в трите посоки на Безкрайността - височина, широчина и дълбочина. Божеството е Триединно.
към текста >>
Кубическият
камък, който е съвсем твърд, означава извършената работа, създадената Вселена, сътвореното дело.
Картината представя човек с шлем като корона, който стои пред кубическия камък. Дясната му ръка държи жезъла на Изис-Урания и десният крак е прегънат и приляга върху левия крак във формата на кръст. Тази картина представя Бога, господстващ чрез законите на създаденото. Короната върху главата му, бичът и скиптърът в ръцете му показват, че той владее чрез законите на Всемира както видимия, така и невидимия свят. Вселената, която владее, е представена чрез куба, понеже четворният закон е основният закон на Творението и върху него се строи всичко.
Кубическият
камък, който е съвсем твърд, означава извършената работа, създадената Вселена, сътвореното дело.
Коронованият шлем символизира победата на силата. Този повелител притежава жезъла на Природата и камъка, който му служи за престол, представя обузданата материя. Кръстът, който образуват краката, символизира четирите елемента и разширяването на човешкото могъщество в трите посоки на Безкрайността - височина, широчина и дълбочина. Божеството е Триединно. То е вечното Праначало, Което в Своето проявление се проявява като активно, пасивно и неутрално начало.
към текста >>
18.
7. Седми Аркан: ТРИУМФИРАЩАТА КОЛЕСНИЦА НА ОЗИРИС или осъществяването на Великия План
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Картината представя една колесница с
кубическа
форма, върху която е изграден балдахин от звезден лазур, който се поддържа от четири колони.
7. Седми Аркан: ТРИУМФИРАЩАТА КОЛЕСНИЦА НА ОЗИРИС или осъществяването на Великия План Този Аркан има числото 7 и буква 3.
Картината представя една колесница с
кубическа
форма, върху която е изграден балдахин от звезден лазур, който се поддържа от четири колони.
В колесницата се намира един рицар с броня, въоръжен с меч и скиптър. Той е коронован с един кръг от злато, което се украсява от три златни шестоъгълници или звезди е винетки с пет точки. Колесницата, която има кубическа форма, символизира делото, извършено от волята, която е победила пречките. Четирите колони на звездовидния балдахин представят четирите начала-принципи, подчинени на господаря на скиптъра и меча. Върху карираната плоскост, лицевата част, която образува предната част на колесницата, е начертан кръг или сфера, поддържана от разперени крила — знак на въодушевление, на екзалтация, неограничена от човешката сила във време и пространство.
към текста >>
Колесницата, която има
кубическа
форма, символизира делото, извършено от волята, която е победила пречките.
7. Седми Аркан: ТРИУМФИРАЩАТА КОЛЕСНИЦА НА ОЗИРИС или осъществяването на Великия План Този Аркан има числото 7 и буква 3. Картината представя една колесница с кубическа форма, върху която е изграден балдахин от звезден лазур, който се поддържа от четири колони. В колесницата се намира един рицар с броня, въоръжен с меч и скиптър. Той е коронован с един кръг от злато, което се украсява от три златни шестоъгълници или звезди е винетки с пет точки.
Колесницата, която има
кубическа
форма, символизира делото, извършено от волята, която е победила пречките.
Четирите колони на звездовидния балдахин представят четирите начала-принципи, подчинени на господаря на скиптъра и меча. Върху карираната плоскост, лицевата част, която образува предната част на колесницата, е начертан кръг или сфера, поддържана от разперени крила — знак на въодушевление, на екзалтация, неограничена от човешката сила във време и пространство. Златната корона на челото на победителя означава притежанието на Светлината, която осветява всички Аркани на съдбата. Трите звезди, които украсяват короната, символизират могъществото и равновесието на Ума и Мъдростта. Три винкела са поставени върху ризницата.
към текста >>
19.
15. Петнадесети Аркан: ФАТАЛНОСТ, ТИФОН или още КОЗЕЛЪТ МЕНДЕС
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Според една друга версия картината представя едно полу-човешко, полуживотинеко същество, което седи на трон, представящ един черен
куб
.
15. Петнадесети Аркан: ФАТАЛНОСТ, ТИФОН или още КОЗЕЛЪТ МЕНДЕС Този Аркан има числото 60 и буквата X. Картината представя един дух с глава на козел, който се издига от една бездна, изпълнена с пламъци, размахвайки факли. Това е образът на предопределението, което изригва като вулкан през мрака на животинските страсти.
Според една друга версия картината представя едно полу-човешко, полуживотинеко същество, което седи на трон, представящ един черен
куб
.
То има рога, между които се намира една пентаграма с върха надолу. То има крила на прилеп, а краката му имат нокти на хищна птица. Пред това същество са коленичили две фигури, вързани за черния куб. Това са неговите ученици. Тази картина по съдържание е противоположна на осма картина, която се нарича Истината и Справедливостта.
към текста >>
Пред това същество са коленичили две фигури, вързани за черния
куб
.
Картината представя един дух с глава на козел, който се издига от една бездна, изпълнена с пламъци, размахвайки факли. Това е образът на предопределението, което изригва като вулкан през мрака на животинските страсти. Според една друга версия картината представя едно полу-човешко, полуживотинеко същество, което седи на трон, представящ един черен куб. То има рога, между които се намира една пентаграма с върха надолу. То има крила на прилеп, а краката му имат нокти на хищна птица.
Пред това същество са коленичили две фигури, вързани за черния
куб
.
Това са неговите ученици. Тази картина по съдържание е противоположна на осма картина, която се нарича Истината и Справедливостта. Затова можем да наречем петнадесета картина противоположност на истината и справедливостта, т.е. лъжа и несправедливост. Тази картина е пета от Пътя на Хорус.
към текста >>
20.
21. Двадесет и първи Аркан:КОРОНАТА НА МАГОВЕТЕ или ПОСВЕЩЕНИЕ - БОГ Е ВСИЧКО ВЪВ ВСИЧКО
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
4. Фараонът или
Кубическият
камък.
13, 16, 19. В Пътя на Изида влизат следните седем Аркана: 2, 5, 8, 11, 14, 17. 20. В Пътя на Хорус влизат следните седем Аркана: 3, 6, 9, 12, 15, 18,21. В Пътя на Озирис влизат следните Аркани: 1. Магът или Озирис.
4. Фараонът или
Кубическият
камък.
7. Колесницата на Озирис. 10. Колелото на Съдбата. 13. Косачът или Смъртта. 16. Гръмнатата Кула. 19. Слънцето на Озирис.
към текста >>
21.
МАЛКИТЕ АРКАНИ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
48-ми Аркан: Осем купи, разположени върху осемте ъгли на един
куб
.
Число 70, буква О. В хороскопа този Аркан предсказва победа в любовта; лош избор на съпруг чрез лоши съвети на родителите или ако човек не слуша гласа на своето сърце или на своята съвест, изоставяне, напускане, скъсване на приятелство в любовта и в брака; вятърничав, непостоянен човек. 47-ми Аркан: Седем купи, които образуват квадрат и триъгълник над него. Число 80, букви Ф и П. В хороскопа този Аркан предсказва победа на жена или чрез жена, спечелени победи над страстите; щастие в живота от срещите на една любеща жена, но след големи борби и безбройни перипетии.
48-ми Аркан: Осем купи, разположени върху осемте ъгли на един
куб
.
Число 80, букви Т и С. В хороскопа този Аркан показва опасност от любовни скандали, осъдителни действия, свързани с любовните страсти. Забранени любовни страсти, буйни страсти. Развод, лошо разбиране на съпрузите, нещастен брак, опасност от прелъстяване. 49-ти Аркан: Девет купи, от които три образуват един триъгълник с обърнат връх над два други триъгълника, които са разположени противоположно и пресичащи се взаимно.
към текста >>
76-ти Аркан: Осем сикли, разположени върху осемте ъгли на един
куб
.
В хороскопа този Аркан предсказва неочаквани богатства, но опасност да се изгубят поради лоши съвети, лоши сдружения. Опасност от бедност през старостта, несигурно положение. 75-ти Аркан: Седем сикли, образуващи един триъгълник над един четириъгълник. Число 80, букви Ф и П. В хороскопа този Аркан предсказва голямо богатство от някаква победа, богатство спечелено от самото лице.
76-ти Аркан: Осем сикли, разположени върху осемте ъгли на един
куб
.
Число 90, букви Т и С. В хороскопа този Аркан предсказва големи спорове заради богатство, съдебни дела, отричане или непризнато наследство, лошо придобити пари, които не ще се използват. Опасност, идваща от лихварство; опасност от кражби. Големи надежди за богатство, но посредствени резултати. 77-ми Аркан: Девет сикли, разпололжеии в три колони.
към текста >>
22.
АЛИ ИБН СЕНА - АВИЦЕНА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Аз реших всички мирови загадки, от дълбочините на земния прах и до върховете на Сатурн,
изкубнах
се от оковите на всички хитрости, развързах се от всички възли освен от възела на смъртния час."
Той казва в автобиографията си: "Когато навърших 18 години аз завърших изучаването на всички науки и след това вече нищо ново не ми се откриваше. Разликата е там, че тогаз ловех науката сякаш повече от въздуха, а сега подхождам към нея зряло и я познавам по-основно и по-ясно." "Когато бях на 20 години аз написах книгата "Ат Ма-джум", сборник в който изнесох цялата наука. След това написах книгата "Получаемо и достигаемо" в 20 тома. След това написах книгата "Добро деяние и грях".
Аз реших всички мирови загадки, от дълбочините на земния прах и до върховете на Сатурн,
изкубнах
се от оковите на всички хитрости, развързах се от всички възли освен от възела на смъртния час."
800 години преди Декарт Авицена изказва бележитите думи, които направиха Декарт безсмъртен: "Аз мисля, следователно съществувам." Около него се образува цяла школа от ученици, които разпространявали неговите познания. Весел и разположен, той не се пестял. От многобройните му ученици му останал верен до края на живота през всички превратности на съдбата ученикът му Абу Убейт Джусджа-ни. Благодарение на него много от трудовете на Авицена са запазени до наши дни. Той описва Авицена в записките си като едър и здрав богатир в железно здраве, издръжлив на труд и несгоди.
към текста >>
23.
8. Новите принципи и методи за възпитание на човека, 2 септември 1934 г.
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
А пък сегашните плевели ще ги оставите, няма да ги
скубете
.
Като дойдете до Бога, ще считате неговия закон за свещен. И жената като дойде до мъжа, и тя трябва да го счита за свещен. Говоря за мъжа излязъл от Бога. Когато жената намери онзи мъж, по който въздиша и почне да живее в него и когато мъжът намери Бога и заживее в Него - това е доброто семе, което човек трябва да посее. Това е новият човек, в който трябва да се посее доброто семе.
А пък сегашните плевели ще ги оставите, няма да ги
скубете
.
Забелязваш някой дефект. Не се мъчи да го изскубваш. Това не ще рече, че човек трябва да бъде сляп за своите погрешки, но не трябва да се бори с тях да ги изкоренява. Човек трябва само да подхранва и проявява Божественото. Да се опира върху силните си положителни черти, и оттам да почне да разработва всичките други чувства, сили и способности.
към текста >>
Не се мъчи да го
изскубваш
.
Говоря за мъжа излязъл от Бога. Когато жената намери онзи мъж, по който въздиша и почне да живее в него и когато мъжът намери Бога и заживее в Него - това е доброто семе, което човек трябва да посее. Това е новият човек, в който трябва да се посее доброто семе. А пък сегашните плевели ще ги оставите, няма да ги скубете. Забелязваш някой дефект.
Не се мъчи да го
изскубваш
.
Това не ще рече, че човек трябва да бъде сляп за своите погрешки, но не трябва да се бори с тях да ги изкоренява. Човек трябва само да подхранва и проявява Божественото. Да се опира върху силните си положителни черти, и оттам да почне да разработва всичките други чувства, сили и способности. Дружете с хора, които имат вяра, за да развиете вярата си. И любовта в своето проявление подлежи на развитие.
към текста >>
24.
12. Задачите на човека в днешната епоха, 14 октомври 1934 г.
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Кубът
, който в триизмерния свят е тяло, в четириизмерния свят е само страна на тяло, а за да образуваме тесаракта, необходими ни са осем
куба
от триизмерния свят.
Бог не е толкова малък, че да се събере в едно човешко сърце. Един философ казва пък, че Бог е толкова голям, че цялата вечност не може да Го събере. А при това пак е някъде. Времето и пространството са определени идеи. Разгледан светът от едно по-висше знание, вечността на нашия триизмерен свят съставлява само една малка част на едно четириизмерно състояние.
Кубът
, който в триизмерния свят е тяло, в четириизмерния свят е само страна на тяло, а за да образуваме тесаракта, необходими ни са осем
куба
от триизмерния свят.
Следователно, една вечност от триизмерния свят, за да я приведем в четвърто измерение, трябва да я увеличим осем пъти. Тогаз, какъв трябва да бъде четириизмерният човек? За да се разбере четириизмерното пространство, човек трябва да има едно ново чувство, за да вижда тесаракта. И невидимите неща в света представляват тела от едно по-високо измерение. Неща, които се движат много бързо, остават невидими.
към текста >>
25.
14. Основите на новото светоразбиране, 22 септември 1935 г.
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Такива хора лесно се
изскубват
и имат съвсем фантастични схващания за живота.
Затова, като обичате животните, не ги обичайте като животни, а като проява на Великата Разумност. И когато обичаш човека, ще намериш една отличителна черта, която да обичаш и тази черта ще се предаде и на теб. Никога не обичайте един човек със стиснати устни. Никога не обичайте човек с много дебели вежди, понеже е краен сметкаджия. Обичайте хора, на които веждите са тънки, но гледайте пръстите им да не са конусообразни.
Такива хора лесно се
изскубват
и имат съвсем фантастични схващания за живота.
Ако пръстите са заострени, а главата е добре устроена, това е спасително положение. Три неща са необходими на човека, за да излезе от областта на противоречията: трябва да обича доброто; трябва да обича знанието; трябва да обича свободата. Човек трябва да обича в света. Под обич разбирам където и да си, да намериш един предмет да го обичаш - човек, животно, растение, извор и като ги видиш, изпрати им по една хубава мисъл. Това нищо няма да ви струва.
към текста >>
26.
Окултната Школа
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Един го удари, друг
скубе
косата му, трети му каже обидни думи или го заплюе.
• 187 • Окултната Школа. Окултната Школа дава условие на ученика да учи, да придобива знания. В старите окултни школи ученикът се е поставял на подигравките и закачките на своите съученици и трябвало да ги издържи.
Един го удари, друг
скубе
косата му, трети му каже обидни думи или го заплюе.
Какво значи да те заплюе човек? – За съзнателния ученик това е все едно да паднат върху него няколко дъждовни капки. Той знае, че минава през известна дисциплина. Изпитанията, изкушенията, недоразуменията са условия за дисциплиниране на човека. Цялата Бяла раса, цялото човечество минава през изпитания и който издържи, приемат го за ученик.
към текста >>
27.
40-то писмо
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Който има тщеславие, ще му
оскубят
задницата тъй, че не ще може да си представи как е станало това.
Лицемерието е родено от Тщеславието. Тщеславният човек, за да покаже, че не е като другите хора, че е необикновен, той лицемери. Сега вие влизате в една Окултна Школа, дето светлината е толкова голяма, че всички недостатъци тъй ще изпъкнат отгоре ви, че ще станете като някоя попарена кокошка. Като Ученици ще знаете що е попарена кокошка. Няма да бъдете от мен попарени, а от тези Бели Братя, които са много добри.
Който има тщеславие, ще му
оскубят
задницата тъй, че не ще може да си представи как е станало това.
Така че като влизате в Окултната Школа, ще се простите с тщеславието. За света то може да е потребно, но за Окултната Школа е абсолютно непотребно. Когато някой пита: Как мислите, аз успял ли съм в Окултната Школа, това е чисто тщеславие. Или някои питат: Дали съм усвоил Любовта? В Окултната Школа всичко се подлага на опит, да се види кой доколко е напреднал и какви качества е развил.
към текста >>
28.
Музиката, като метод за работа с малките
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
Влизат няколко деца, поздравляват и свободно се заиграват с
кубчетата
; две от тях отиват при кончето, а едно момиченце грижливо се навежда над куклата.
Радиото може да бъде използувано най-широко като средство за музициране. Нека забравим стария и суров начин на работа чрез грубост и насилие над децата и да тръгнем по новия път на музиката и ритъма, който е път на радостта, най-близкият до детската природа. А как по-конкретно да приложим музиката във всекидневната ни работа като възпитателен метод в детския дом или градина? Излизайки от основното положение, че всичко в живота е музика, ще започнем с пример от всекидневието. Сутрин в детската градина.
Влизат няколко деца, поздравляват и свободно се заиграват с
кубчетата
; две от тях отиват при кончето, а едно момиченце грижливо се навежда над куклата.
След няколко минути влизат други, след тях още и скоро стаята се изпълва с играещи, весели деца. Картината е пълна и жива. В този момент една тиха групова песен би сплотила другарството и уравновесила случайните отделни дисхармонични прояви. Учителката или най-често едно от децата (когато имат навик) започва песен, която подемат всички. Непрекъснатата песен през време на работа отегчава групата, погубва ефекта и нарушава най-обикновената дисциплина.
към текста >>
На следния ден седнах до Нина, която си редеше
кубчетата
и я помолих да ми изпее същата песенчица.
— Коя да изпея? — Която искаш, Нина, може и за зайчето, която знаеш от дома. Нина обичаше да пее и с удоволствие изпя песничката за зайчето. Всички я харесаха и аз предложих да я научим всички. Опитахме се заедно с нея да я изпеем няколко пъти.
На следния ден седнах до Нина, която си редеше
кубчетата
и я помолих да ми изпее същата песенчица.
Заговорихме за зайчето, приповторихме си текста и подканих детето да нарисува зайчето, за което се говори в песента, че после, когато всички запеем песента, зайчо да скочи от стената. Детето неусетно се увлече и заради ефекта на песента нарисува зайче, което беше оценено наред с всички рисунки. При няколко подобни случаи Нина се насърчи и свикна да рисува. Самата работа най-често ни насочва на методично музикално възпитание. „Музиката и ритъмът са жив кръг, който хармонизира и споява душите в едно цяло.
към текста >>
29.
1. Видове материали за работа с децата и от где могат да се набавят те
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
За нареждане —
кубчета
, дървени изрезки, мозайки, дървени фигури и матадори,.
от где могат да се набавят те Не е необходимо да разполагаме с много средства, за да си набавим достатъчно материали. Най-често природата ни предлага безплатно богато изобилие от такива. От друга страна, излишеци и изрезки при различните производства често са готов материал за работа. Няма да пренебрегнем и различните видове хартии, мукави и др.
За нареждане —
кубчета
, дървени изрезки, мозайки, дървени фигури и матадори,.
дървени тухлички за строеж, клечици, желъди, камъчета, мидички или охлювчета, — боядисани или естествени и поставени в специални кутии, — са добро занимание за малките. Те обичат да ги нареждат в различни комбинации. (Това занимание развива у децата търпение, вкус и мислене.) Кукленски кът и магазин. Няколко кукли и покъщнина по възможност по-едри, са всякога любимо занимание за малките. Нареждане, чистене, шиене, готвене и пр.
към текста >>
30.
Обзавеждане на детската градина
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
В един от ъглите има сандъчета на колелца с дървени тухлички и
кубчинки
за строеж.
Различни игри и играчки са поставени в специални етажерки и шкафчета, на разположение на децата. Черна дъска и триножник, поставени на ниско, с приготвени до тях цветни тебеширени или водни бои (пред триножника). В същата занимателна ще видим и кукленски кът. Децата трябва да играят с по-големи кукли, с по-големи прибори и с по-едра покъщнина. Тук ще потърсим и пясъчника с пясък, а до него в ъгъла ще е и кофата с глина и дъски за работа.
В един от ъглите има сандъчета на колелца с дървени тухлички и
кубчинки
за строеж.
Под прозорците ще видим нисък шкаф с дидактически материали: рисувателна хартия, моливи, бои, пластелин, картони, моделчета, кутии, макари, ролки и др. В същата стая ще намерим място и за индивидуалните шкафчета, в които децата си поставят недовършените неща. Един музикален инструмент — пиано, хармониум, грамофон или радио — са идеално допълнение в детската градина. (Ако разполагаме с повече стаи, естествено че ще се справим умело). В трапезарията.
към текста >>
Като по-интересни можем да имаме пред вид: няколко кукли, топки, кончета, матадори, мозайки, цветни
кубчета
, въженца и колела, колца, кухненски прибори, креватче, мебелки и различни дървени — лодки, животни, тренчета и пр., няколко механизми, като: танкове, автомобили и пр.
Хубав и практичен абажур, няколко картини и няколко поставки със саксии на ниско са достатъчна украса за стените на детската градина. Всичко около детето трябва да бъде за него. Претрупаността уморява, пречи на хигиената и действува нестимулиращо. Преди да завършим с тази точка, ще кажем няколко думи за детските играчки. Последните трябва да бъдат разнообразни, практични, интересни и достатъчни.
Като по-интересни можем да имаме пред вид: няколко кукли, топки, кончета, матадори, мозайки, цветни
кубчета
, въженца и колела, колца, кухненски прибори, креватче, мебелки и различни дървени — лодки, животни, тренчета и пр., няколко механизми, като: танкове, автомобили и пр.
Всяка играчка трябва да бъде по възможност в по-голям размер, за да не изнервя децата. Трудно е да се постигне идеално обзаведена детска градина (дом). Изкуството ни обаче ще бъде двойно по-голямо, ако съумеем при ограничени възможности да създадем за децата хигиенична, удобна и красива обстановка. При всеки случаи, детската градина (дом) трябва да отразява сезона, духа на времето и творческото настроение на групата. Детската градина трябва да бъде красив кът за свежа творческа игра и радост.
към текста >>
31.
Увод към френското издание
 
- Методи Константинов (1902-1979)
Индивидът се стреми да се
отскубне
от жалката си условност, проектирайки се в образи на прославени знаменитости, господари или принцеси.
Царуващ „отвисоко", поведението му е вече хитро или наивно, според случаите. Той действа според римската максима „хляб и зрелища". След толкова лишения, унижения и мъки, човекът се стреми към приятни моменти и развлечения, които да заглушат съзнанието му, за да забрави жестокостта на земния живот, и да подхранват неговия суетен характер абсурд между две неразбираеми нищожности. Ако човешкото съществуване се свеждаше до съвкупността от материални усещания в чисто земен аспект, единственото средство като отдушник за съзнанието е то да се изкриви възможно най-много, абстрахирайки се от проблемите си. Богатите не работят, а посвещават цялото си време на тоалети, приеми, представления и пр.
Индивидът се стреми да се
отскубне
от жалката си условност, проектирайки се в образи на прославени знаменитости, господари или принцеси.
Бедната работничка напр. бяга от действителността и се разминава със смисъла на своето съществуване. Всичко тук долу в материалната област е белязано с печата на преходното, на суетата. Колкото и зрелищни да са материалните дейности на човека, те винаги завършват с гроба. Тази идея с изразена чрез множество прочути гравюри и картини от хилядолетия, в които духовници медитират върху череп.
към текста >>
32.
Рибарската мрежа на Черната ложа
 
- Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)
това, което беше у нея, това, което държеше у себе си, се
изскубна
, изтръгна
вика и в нея нещо се противопоставя - да не би да се изтръгне от нея нещо, на което тя държи. Онова нещо в нея, се е вкопчило и не иска да излезе от нея. Учителят продължава да вика. Накрая Савка изкрещя със силен глас,
това, което беше у нея, това, което държеше у себе си, се
изскубна
, изтръгна
се, излетя като вихър от нея, мина през отворения прозорец на Учителя и излезе навън в пространството. Савка се свлече на земята. Учителят стои до нея, гледа я, обърна се към мен и ми каза: "Повдигни я и я сложи на кревата!
към текста >>
33.
МИХАИЛ ИВАНОВ
 
- Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)
Даже имало заради него
скубане
на коси между жените.
Той улавя тая тяхна страна, обкръжава се обаче с магнати, финансови магнати, които щедро дават за неговата школа. И доколкото си спомням, срещайки една чужденка, беше на гости у мои близки, и стана въпрос за Михаил, тя каза: "Да, да, ние сме били в Севър, в това имение, което се проявява Михаил, там е неговата ложа, неговата школа. Ами, казва, направи ми впечатление, че той живее в една разкошна вила в розово цялата, в розово и ние се разхождаме, казва, с нашите приятели, които са към Братството там, по една алея и няколко метра преди да приближим вече до вилата, казват: "Мълчание, понеже тука живее учителя, ние трябва да минем мълчаливо край вилата". Отношение. Значи успял е да им се наложи там. По едно време брат Боев му писа след като разбраха, че той имал така от един нисш астрален порядък прояви.
Даже имало заради него
скубане
на коси между жените.
Това е било едното. Другото, някакво момиче си извадило очите заради него. Знаете ли го това нещо? В: Чувал съм. Веска: Чувал сте, да.
към текста >>
34.
22 март 1928 г
 
- Теофана Савова
И вие започвате да се пазарите: давате 400 или 350 лева за един
кубически
метър дърва, а 600 - 700 за тон въглища.
Слънцето никога не казва: От толкова години ви топля и осветявам, платете си данъка! Обаче хората продават, използуват енергията на слънцето. Как? Например дърветата, въглищата съдържат слънчева енергия и хората скъпо я продават. Отивате при дърваря и казвате: „Дай ми от благословението на слънцето." Той ви пита: „Колко ще платите за него? " Ето де се проявява човешкото.
И вие започвате да се пазарите: давате 400 или 350 лева за един
кубически
метър дърва, а 600 - 700 за тон въглища.
За колко време ще ви послужат тия дърва или въглища? При това колко души ще могат да се отопляват, ако се наредят около една камина? Следователно, когато ние говорим за човешката любов, подразбираме дървената любов и любовта от въглищата. И едната, и другата любов са дошли от слънцето, но силата им трае за няколко часа само. Като се турят в огъня, осветляват, отопляват за малко време и после изгасват.
към текста >>
35.
2. Мусала!
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Пожелахме да преспим в хижата, но пазачите грубо ни отказаха, понеже била почивна станция на Пенчо
Кубадински
и ни насочиха да минем покрай Чадър тепе, връх Дено и да отидем на хижа „Мусала".
Ще изнеса няколко случки, свързани с отиването на Мусала. На 4 май 1956 г. (петък) след беседата в младежкия клас аз и сестра ми Величка тръгнахме за Мусала. Раниците ги бяхме заредили от вечерта. Пристигнахме в Боровец и вместо по редовния път, минахме покрай горското училище и отидохме при Саръгьол.
Пожелахме да преспим в хижата, но пазачите грубо ни отказаха, понеже била почивна станция на Пенчо
Кубадински
и ни насочиха да минем покрай Чадър тепе, връх Дено и да отидем на хижа „Мусала".
Късно следобед ние тръгнахме нагоре. Аз носех моята раница и тази на сестра ми, за да може да върви по-лесно. Тя беше доста слаба и мъчно понасяше дългия път. За подкрепа й дадох да изпие всичката вода от термоса. По пътя за Дено видяхме на една пряспа пепелянка, останала върху нея.
към текста >>
36.
4. Седемте езера
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Имахме големи трудности с дървата за кухнята и се уговорихме с горския и ни докараха 6
кубика
дърва с камион, по 30 лева
кубика
, на новата хижа „Рилски езера".
Веднага отидохме на Молитвения връх с цигулката, изсвирихме и изпяхме няколко песни, които ми се дадоха и дъждът със светкавиците и гръмотевиците зави на изток и се изсипа в Стара Загора, Димитровград и Любимец. Слезох от Молитвения връх и вдясно от пътеката за изворчето извадих с двайсетина приятели много дърва, които ги хвърляхме на пътеката, а други непрекъснато ги носеха при кухнята. Стигнаха ни до 19 август, останалите ги хвърлихме на север от пътеката за Молитвения връх да останат за следващата година. На 21 август си слязохме от езерата и се прибрахме спокойно в София. На 8 август 2000 година, вторник, отидохме на езерата със сестра ми Величка, Истиян, Емилия, Елена и аз с Павел, който по-късно слезе за кандидат-студентски изпити.
Имахме големи трудности с дървата за кухнята и се уговорихме с горския и ни докараха 6
кубика
дърва с камион, по 30 лева
кубика
, на новата хижа „Рилски езера".
Направихме Паневритмията на поляната южно от хижата и след това всеки взема по няколко дървета и ги занесохме при кухнята. Останаха малко, които конярите ги докараха с конете. Имахме хубави сухи дърва до края на лагера. Готвехме си на газовия котлон и заедно се хранехме с Величка, Истиян, Пенка Дянкова, Емилия и други приятели. На 18 и 19 август нашата група станахме дежурни в кухнята и не ходихме на Паневритмията на петото езеро да се ядосваме.
към текста >>
37.
Разговори с Учителя. Разговор първи
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Ако в един стъклен съд с вместимост един литър налеем чиста вода и после капнем една капка багрилно вещество, например калиев перманганат, тази капка след разливането във водата ще се разпредели по молекулите на водата и ще се получи разтвор едно към хиляда (1:1000) при условие, че капката има обем един
кубически
сантиметър.
Ученикът: Толкова ли е голяма чувствителността на невидимото поле? Учителят: За чувствителността не само на невидимото, но и на човешкия организъм и на някои хора ще дам пример с хомеопатията. Хомеопатията е един от методите в медицината за лекуване на някои болести с извънредно малки дози лекарства. Забележителното в тази терапия е това, че за да стане лечебна, дозата трябва да е под един минимум. Един от начините за получаване на такава минимална доза може да се постигне по следния начин.
Ако в един стъклен съд с вместимост един литър налеем чиста вода и после капнем една капка багрилно вещество, например калиев перманганат, тази капка след разливането във водата ще се разпредели по молекулите на водата и ще се получи разтвор едно към хиляда (1:1000) при условие, че капката има обем един
кубически
сантиметър.
Ако към друг литър чиста вода капнем капка от първия разтвор, тогава ще се получи разтвор 1:1 000 000. Хомеопатите твърдят, че тази манипулация с разтворите трябва да се продължи дори до тридесет пъти, за да се получи хомеопатична доза, която е вече годна за хомеопатично лечение. Взех примера за хомеопатичното лечение, за да видите какво значение може да имат малките количества вещество при лечението, а оттам да направим извод за значението на малките идеи, които съзнателно или несъзнателно проникват в нашето съзнание. Те са много по-ефикасни от ония идеи, които наричат с името „велики“. Да имаш малката хомеопатична идея в себе си да оправиш своя живот е по-полезно и повече постижимо, отколкото идеята да оправиш света.
към текста >>
38.
19. РАСТЕЖ
 
- Весела Нестерова (1909 - 2002)
Природата не отглежда децата си в
инкубатори
, а ги поставя при условия на борба за преживяването си.
Всеки зародиш чака момента за своето развитие. Във всеки зародиш е скрита силата, необходима за развитието му, когато попадне при благоприятни и подходящи условия. Човекът, който е микрокосмосът, съдържа зародиши, които още не са намерили подходящи условия за своето развитие. Много малка част от неговите възможности е проявена досега. Това се дължи на дълбоки причини, които тепърва ще разберем.
Природата не отглежда децата си в
инкубатори
, а ги поставя при условия на борба за преживяването си.
Устояват най-здравите, най-издръжливите. Редом с физиологичното развитие върви духовното развитие на човека, защото той е същество със самосъзнание, което е проява на душевните му способности, които го отличават от другите същества на земята. Духовното развитие подразбира съзнателна дейност в областта на дарбите и добродетелите, които човек носи. Ако спрем да работим и създаваме условия за духовното си развитие, ние оставаме на едно ниско ниво в еволюцията си и постепенно слизаме, защото в природата няма статични положения. Ти или възлизаш, или слизаш.
към текста >>
39.
39. ПЛАСТИЧНОСТ
 
- Весела Нестерова (1909 - 2002)
За дървото има само една посока — правата линия, за животното е хоризонталната — плоскостта, а за човека —
кубът
, височината на мисълта.
Човек стои изправен, за разлика от животното, което има хоризонтален строеж, но мисълта на човека още не е свикнала да се движи по перпендикуляра. Мисълта му е праволинейна и се блъска в умствените препятствия на живота. Птиците са риби, които в стремежа си да напуснат водата са се опитвали да летят и хрилете им са станали криле, поели са посоката на перпендикуляра. А човешката мисъл тепърва ще се учи да лети и се движи по перпендикуляра. Противоречията в живота не се разрешават на физическото поле.
За дървото има само една посока — правата линия, за животното е хоризонталната — плоскостта, а за човека —
кубът
, височината на мисълта.
Висшата, принципна, висока мисъл е идеал на човека. Целият културен процес на живота е да ни научи да мислим правилно, истинно. Целият човешки език е стремеж към даване на точни понятия за нещата и явленията в живота. И когато хората постигнат точност, яснота и истинност в мисълта, ще започнат и да говорят истината. Сега речта е примесена с неясни, неточни понятия, често илюзорни и неверни.
към текста >>
40.
Ягодите
 
- Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)
Образуват се последователно, права, плоскост и
куб
.
Например До и Ре. Вие бяхте ми казали, че първият тон в обертоновете е мъжки, а вторият е женски. — Такова е съзвучието между мъжа и жената, докато се яви детето или терцата, третия тон — МИ. Защо? Защото те винаги вървят в противоположни посоки. От До до Ре имаме първо измерение, от Ре до Ми, имаме второ измерение, от Ми до Фа, имаме трето измерение.
Образуват се последователно, права, плоскост и
куб
.
В бъдеще гениалните певци ще пеят наведнъж по 3, 4, 5 и 6 тона. — Как е възможно това, Учителю? — учудих се аз. — И сега — каза той, — при бързи упражнения се получава същото. Гласните струни в гласовия орган са създадени от духовния свят.
към текста >>
41.
Новото Битие — Втори Божествен ден
 
- Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)
Опашката му беше
оскубана
.
Днес, 28 юли преди обяд, отидохме с брат Христо при Учителя. По пътя към трамвая вървяхме по тротоара, покрай Двореца. Изведнъж, едно гълъбче падна от клоните, пред нозете ни. Брат Христо се наведе и го взе. Цялото беше в кръв.
Опашката му беше
оскубана
.
Ние внимателно го увихме, потърсихме в един магазин една мукавяна кутия и го сложихме вътре. Донесохме го при Учителя. Като седнахме на столовете, аз поставих кутията на празния стол до мен. Учителят погали гълъбчето и то, въпреки че беше тежко ранено, започна да гука. Попитах Учителя, как да го храня и как да го лекувам?
към текста >>
42.
СЪРНИЧКАТА
 
- Борис Николов
Наскуба
от сеното, направи гнездо и положи прималялата сърничка.
Занесе я в колибата. В дъното беше натрупано сено. Сега той разбра колко хубаво направи, като послуша Тихия глас, който му беше подсказал есента да окоси тревата пред колибата, за да не се тъпче, и да я прибере изсушена. Сега тя щеше да послужи. Благодарност изпълни сърцето му.
Наскуба
от сеното, направи гнездо и положи прималялата сърничка.
След това разпали огъня. Когато се обърна след малко, сърничката се беше изправила и пощипваше от сеното. Като поживяха заедно десетина-петнадесет дни, сърничката свикна и не го напущаше, навсякъде ходеше с него. Когато той се хранеше, и тя идваше. Мартин печеше в жаравата питки и тя особено обичаше да хрупа къшеи, поръсени със сол.
към текста >>
43.
НИКИФОР ЗВЪНАРЯТ
 
- Борис Николов
Тогава прозорците на
кубето
звъняха и пламъчетата на свещите и кандилата се люлееха.
Никѝфор пееше и в манастирската черква. Неговият дълбок бас тъй се схождаше с гласа на отец Йероним, че двата гласа се прегръщаха и изпълваха храма с благоговение – като че ли ангели Божии слизаха на Земята! Това беше повече от проповед. Те си подаваха по време на службата. Понякога Никѝфор се позабравяше, увличаше се, отпускаше гласа си.
Тогава прозорците на
кубето
звъняха и пламъчетата на свещите и кандилата се люлееха.
Отец Йероним казваше на шега: – Не ми е чудно, че са паднали Йерихонските стени. Ако Никѝфор пусне всичкия си глас, може да събори черквата! Зимно време, когато паднат големите снегове и камък и дърво се пукат от студ, службата не се прекъсваше. Богомолци нямаше, но все пак, със същото усърдие и ревност, отец Йероним изпълняваше служението си.
към текста >>
44.
VIII. ПАНЕВРИТМИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ
 
- Константин Златев
Аналогично - при движението на квадрата се образува
куб
.
От своя страна при движението на правата линия възниква плоскостта. Тя има две измерения - числото 22=4. За този процес Учителят на ББ у нас подчертава: "Четириъгълникът е основа на Битието. Целият Космос е създаден по закона на четириъгълника." Според него квадратът е закон на творчеството и "който е разбрал законите на квадрата, той ще може да разреши най-трудните задачи в живота си". При движението на плоскостта се образува тяло - представител на системата от три измерения (числото 23=8).
Аналогично - при движението на квадрата се образува
куб
.
А когато се движи кубът, тогава възниква те- саракт - тяло извън нашите представи, обективна реалност от света на четирите измерения. Духовното съдържание на тесаракта е свързано с излизане от живота на земното, ограничено в материята човешко "аз" и проникване в естеството на духовната същност на човека. Учителят П. Дънов илюстрира тази идея с разгръщането на куба и нарича този процес разцъфтяване на човешката душа. При разтварянето на куба се появява кръст.
към текста >>
А когато се движи
кубът
, тогава възниква те- саракт - тяло извън нашите представи, обективна реалност от света на четирите измерения.
Тя има две измерения - числото 22=4. За този процес Учителят на ББ у нас подчертава: "Четириъгълникът е основа на Битието. Целият Космос е създаден по закона на четириъгълника." Според него квадратът е закон на творчеството и "който е разбрал законите на квадрата, той ще може да разреши най-трудните задачи в живота си". При движението на плоскостта се образува тяло - представител на системата от три измерения (числото 23=8). Аналогично - при движението на квадрата се образува куб.
А когато се движи
кубът
, тогава възниква те- саракт - тяло извън нашите представи, обективна реалност от света на четирите измерения.
Духовното съдържание на тесаракта е свързано с излизане от живота на земното, ограничено в материята човешко "аз" и проникване в естеството на духовната същност на човека. Учителят П. Дънов илюстрира тази идея с разгръщането на куба и нарича този процес разцъфтяване на човешката душа. При разтварянето на куба се появява кръст. Шестте куба на тесаракта се проектират в шестте квадрата на кръста.
към текста >>
Дънов илюстрира тази идея с разгръщането на
куба
и нарича този процес разцъфтяване на човешката душа.
При движението на плоскостта се образува тяло - представител на системата от три измерения (числото 23=8). Аналогично - при движението на квадрата се образува куб. А когато се движи кубът, тогава възниква те- саракт - тяло извън нашите представи, обективна реалност от света на четирите измерения. Духовното съдържание на тесаракта е свързано с излизане от живота на земното, ограничено в материята човешко "аз" и проникване в естеството на духовната същност на човека. Учителят П.
Дънов илюстрира тази идея с разгръщането на
куба
и нарича този процес разцъфтяване на човешката душа.
При разтварянето на куба се появява кръст. Шестте куба на тесаракта се проектират в шестте квадрата на кръста. За всичко това Учителят на ББ у нас изтъква: "В първото, второто и третото измерение не съществува време и пространство, понеже съзнанието на живите същества в тях не е пробудено и те не могат да го възприемат. Обаче в четвъртото измерение, когато се прояви съзнанието на човека, съществува време и пространство. Който влезе в четвъртото измерение, той непременно ще го почувства.
към текста >>
При разтварянето на
куба
се появява кръст.
Аналогично - при движението на квадрата се образува куб. А когато се движи кубът, тогава възниква те- саракт - тяло извън нашите представи, обективна реалност от света на четирите измерения. Духовното съдържание на тесаракта е свързано с излизане от живота на земното, ограничено в материята човешко "аз" и проникване в естеството на духовната същност на човека. Учителят П. Дънов илюстрира тази идея с разгръщането на куба и нарича този процес разцъфтяване на човешката душа.
При разтварянето на
куба
се появява кръст.
Шестте куба на тесаракта се проектират в шестте квадрата на кръста. За всичко това Учителят на ББ у нас изтъква: "В първото, второто и третото измерение не съществува време и пространство, понеже съзнанието на живите същества в тях не е пробудено и те не могат да го възприемат. Обаче в четвъртото измерение, когато се прояви съзнанието на човека, съществува време и пространство. Който влезе в четвъртото измерение, той непременно ще го почувства. - Как?
към текста >>
Шестте
куба
на тесаракта се проектират в шестте квадрата на кръста.
А когато се движи кубът, тогава възниква те- саракт - тяло извън нашите представи, обективна реалност от света на четирите измерения. Духовното съдържание на тесаракта е свързано с излизане от живота на земното, ограничено в материята човешко "аз" и проникване в естеството на духовната същност на човека. Учителят П. Дънов илюстрира тази идея с разгръщането на куба и нарича този процес разцъфтяване на човешката душа. При разтварянето на куба се появява кръст.
Шестте
куба
на тесаракта се проектират в шестте квадрата на кръста.
За всичко това Учителят на ББ у нас изтъква: "В първото, второто и третото измерение не съществува време и пространство, понеже съзнанието на живите същества в тях не е пробудено и те не могат да го възприемат. Обаче в четвъртото измерение, когато се прояви съзнанието на човека, съществува време и пространство. Който влезе в четвъртото измерение, той непременно ще го почувства. - Как? - Чрез кръста, т. е.
към текста >>
Числото осем (23=8) има отношение към системата от три измерения, която свързваме с
куба
като геометрично тяло.
Ъглите на хексаграма разделят окръжността на шест дъги от по 60 градуса. Ъгълът 60 градуса в астрологията говори за конструктивен, хармоничен аспект. Интерес представляват и циклите на планетата Марс, понеже притежават тясна връзка с Паневритмията. В продължение на период от около 16 години Марс преминава през 8 съвпада и 8 опозиции със Слънцето, които рисуват осмоъгълник върху небесния свод. Осмоъгълникът разделя окръжността на осем дъги от по 45 градуса.
Числото осем (23=8) има отношение към системата от три измерения, която свързваме с
куба
като геометрично тяло.
Марс има свойството да структурира материята, да я изгражда в разнообразни форми. Неслучайно първата половина от Земния период в еволюцията на планетата ни преминава именно под знака на Марс. Освен това Марс кристализира духовната енергия. Символ на тази кристализация е химическият елемент желязо. През Марсовата половина на Земния период е сформирана окончателно структурата на човешкото същество с неговите четири тела: умствено (ментално), астрално, етерно и физическо (материално).
към текста >>
45.
XV. МЪЛЧАНИЕТО
 
- Константин Златев
Усещаме се така малки и нищожни пред непосилното бреме, с което ни натоварва съдбата, че ни иде да вием и да си
скубем
косите.
Това не може да бъде постигнато чрез сила, а само по пътя на постепенното духовно-нравствено развитие и усъвършенстване, по пътя на Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата и Добродетелта. Това е знанието, за което Учителят на ББ в нашата страна казва: „Това знание никъде няма да го намерите, в никоя книга няма да го прочетете, а ще го придобиете в най-голямото мълчание на вашата душа.“ Следователно именно мълчанието е онзи задължителен фон, върху който пробуденото Божествено съзнание у човека нанася рисунъка на извечния Промисъл – дотогава, докато той не се превърне в картината на Божествената пълнота на познанието за света като цяло и за всичко в него по отделно. Картина на съвършеното единство и хармония, в която ролята на познаващия – според сценария на всемирната драма – изпъква с кристална яснота. На езотеричен език този велик миг на самоосъществяване се нарича „просветление“. Твърде често – най-малкото, толкова често, че да се почувстваме уязвени по отношение на самоуважението си – застиваме в безпомощност пред дилемите на ежедневието или пред съдбоносни за решаване въпроси.
Усещаме се така малки и нищожни пред непосилното бреме, с което ни натоварва съдбата, че ни иде да вием и да си
скубем
косите.
Започваме да мислим, че всичко, с което сме се преборили до този момент, че целият изминат дотук път е бил безсмислен. И с трепет или безразличие, със смирение или бушуваща ярост очакваме развитието на събитията, на които не можем да повлияем. Все пак – има ли изход от ситуацията? Разбира се! Само че не го търсим там, където трябва.
към текста >>
46.
Исторически предпоставки за идването на Учителя
 
- Крум Въжаров (1908- 1991)
И до днес тя щеше да съществува, ако синовете приемат завета на своя баща
Кубрат
да са заедно и да не се делят.
Един от най-старите звездни календари е българският. По време на великото преселение на народите българите напускат обиталищата край Тибет и се преселват и настаняват в северните поли на Кавказ. И днес там има една област, която се нарича Балкария, съгласните „к“ и „г“ имат еднаква гласова постановка и много лесно „к“ преминава в „г“, и обратно. Така че при Древната Балкария, „к“ се заменя с „г“ и става България**. Там българите основават велика държава.
И до днес тя щеше да съществува, ако синовете приемат завета на своя баща
Кубрат
да са заедно и да не се делят.
Бидейки заедно, никой не може да разбие тяхното царство. Когато Кубрат им дава сноп от върбови пръчки да го строшат, нагледно им дава пример за силата на единството и на многото. Вземайки от снопа върбови пръчки и започвайки една по една да ги чупи, той им показва, че ако се разединят, ще бъдат сломени от съдбата. И те, неразумни, не послушват съвета на баща си, разделят се и под натиска на хазарите се пръскат по света. Един от синовете на Кубрат - Аспарух, повежда своето племе на запад и след това на юг, отвъд Дунава, открива приказно хубава страна, където се заселва.
към текста >>
Когато
Кубрат
им дава сноп от върбови пръчки да го строшат, нагледно им дава пример за силата на единството и на многото.
И днес там има една област, която се нарича Балкария, съгласните „к“ и „г“ имат еднаква гласова постановка и много лесно „к“ преминава в „г“, и обратно. Така че при Древната Балкария, „к“ се заменя с „г“ и става България**. Там българите основават велика държава. И до днес тя щеше да съществува, ако синовете приемат завета на своя баща Кубрат да са заедно и да не се делят. Бидейки заедно, никой не може да разбие тяхното царство.
Когато
Кубрат
им дава сноп от върбови пръчки да го строшат, нагледно им дава пример за силата на единството и на многото.
Вземайки от снопа върбови пръчки и започвайки една по една да ги чупи, той им показва, че ако се разединят, ще бъдат сломени от съдбата. И те, неразумни, не послушват съвета на баща си, разделят се и под натиска на хазарите се пръскат по света. Един от синовете на Кубрат - Аспарух, повежда своето племе на запад и след това на юг, отвъд Дунава, открива приказно хубава страна, където се заселва. Тя обаче е заселена от славянски племена, които живеят разпокъсано и поради това нямат силата да устояват на могъщата Византия. Аспарух, бидейки мъдър държавник и владетел, не тръгва да се бие със славяните и да завоюва земите им, а им протяга братска ръка да се обединят и освободят от игото на Византия.
към текста >>
Един от синовете на
Кубрат
- Аспарух, повежда своето племе на запад и след това на юг, отвъд Дунава, открива приказно хубава страна, където се заселва.
И до днес тя щеше да съществува, ако синовете приемат завета на своя баща Кубрат да са заедно и да не се делят. Бидейки заедно, никой не може да разбие тяхното царство. Когато Кубрат им дава сноп от върбови пръчки да го строшат, нагледно им дава пример за силата на единството и на многото. Вземайки от снопа върбови пръчки и започвайки една по една да ги чупи, той им показва, че ако се разединят, ще бъдат сломени от съдбата. И те, неразумни, не послушват съвета на баща си, разделят се и под натиска на хазарите се пръскат по света.
Един от синовете на
Кубрат
- Аспарух, повежда своето племе на запад и след това на юг, отвъд Дунава, открива приказно хубава страна, където се заселва.
Тя обаче е заселена от славянски племена, които живеят разпокъсано и поради това нямат силата да устояват на могъщата Византия. Аспарух, бидейки мъдър държавник и владетел, не тръгва да се бие със славяните и да завоюва земите им, а им протяга братска ръка да се обединят и освободят от игото на Византия. Византия по това време е най-могъщата империя в Европа и в Близкия изток, наследница на Римската империя. Аспарух с шепа българи, но обединени със славяните, се стоварва като железен юмрук върху най-могъщата империя и я сразява. Твърде скоро владенията на България опират до трите морета: Черно, Егейско и Адриатическо.
към текста >>
47.
Първи думи към един странен свят
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
А учените изчисляват плътност от 150 килограма на
кубически
сантиметър, което е същото.
Известна е най-ярката звезда на небето - С И Р И У С, към която Саабеистите са имали най-голямо уважение. Тази най-светла звезда, както твърдят първенците на Догоните, има два спътника - също слънца, които не могат да се видят с просто око. Те знаят точно периода на обиколката на единия спътник, равен на 50 земни години. А според най-съвременните изследвания той е равен на 49,9 години. Знаят също и за необикновената плътност на веществото му, като твърдят, че малка бучка от него тежи колкото 480 магарешки товара, което е около 35 тона.
А учените изчисляват плътност от 150 килограма на
кубически
сантиметър, което е същото.
Звезди с такава плътност на веществото си се наричат сега „Бели джуджета“. За втория спътник на Сириус съвременните астрономи не са наясно. Те предполагат, че съществува, поради това, че са констатирали известни смущения в орбитата на първия спътник, но не са могли да го наблюдават. На първенците на Догоните е известно, че небето на голяма височина, дори през ярките слънчеви дни, е напълно черно, което се установява едва сега. На тях са известни грамадните спирални звездни светове - галактиките, които едва в ново време се откриха.
към текста >>
48.
Марс
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Главата (черепът) има изобщо формата на
куб
с яка, дебела кост (дебелоглави), а лицето е квадратно.
Силата, жизнеността са така необходими в един свят, където толкова много изобилстват мъчнотиите, които ни заобикалят и срещу които трябва да се борим, за да поддържаме съществуването си. Ако е слабо влиянието на Марс, тези центрове са слабо развити; тогава човек се отличава с боязливост, склонност да избягва всички положения, където ще трябва да се противопоставя на предразсъдъците и да посреща враждебността на хората. Изобщо имаме слаба съпротивителна сила и издръжливост както на психичен натиск, така и на физически външни условия на живота. При слабо влияние на Марс главата там е тясна и ушите са прилепнали до нея. Силовите течения на Марс и добре развитите центрове, които той е създал, дават израз както на главата и лицето, така също и на самото тяло.
Главата (черепът) има изобщо формата на
куб
с яка, дебела кост (дебелоглави), а лицето е квадратно.
Косата е гъста, обилна, тъмна на цвят и започва ниско над челото, поради което се получава обикновено неголямо чело, израз на по-слаба интелигентност. А самите косми са по- дебели. Челните издатини в горната част са средно развити. Колкото челото е по-голямо и тези челни издатини са по-добре изразени, толкова Марсовият тип е по-интелигентен. Веждите са гъсти, груби и обикновено са под ъгъл, близко извисяващи се над очите, като в много случаи са сключени.
към текста >>
49.
Общи положения
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Ако главата има формата на
куб
(квадратно лице), то имаме един активен, лесно възбудим човек.
Тя трябва да бъде с хармонична дължина. Дългата и тънка шия говори за слаби бели дробове, предразположени към заболяване (слабо дишане). Чрезмерно дебелата шия е предвестник на апоплектичен удар (инсулт). Апоплексията е болест, при която става кръвоизлив в мозъка, при който спират внезапно всякаква сетивност и движения, без да се прекъсва дишането и кръвообращението. Главата и лицето дават най-добрата и пълна представа за човека.
Ако главата има формата на
куб
(квадратно лице), то имаме един активен, лесно възбудим човек.
Такъв човек не търпи възражения и не приема каквито и да било директиви. съвети, наставления. Той е под силното влияние на планетата Марс. Ако лицето е продълговато, то имаме човек с активна. динамична и творческа мисъл.
към текста >>
50.
18. Друг случай за завършване годината
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
Едни строяха аеропланите от столчета,
кубчета
и дъски, други готвеха програма за забави през време на гостуването, трети уреждаха билетната служба и най-после пътниците се готвеха да пътуват и носеха подаръци от характерни български произведения.
С малък потик от моя страна играТа се оформи в пътуване с един български и един руски аероплани из славянските страни. Спонтанно всеки, според интересите и силите си, започна работа в длъжността, която сам си избра. Времето беше малко и трябваше да се бърза. Организирахме играта в различните й дейности и ето нашите малки авиатори, пилоти, инженери, пътници, птички и др. усилено се готвеха за пътуването из славянските страни.
Едни строяха аеропланите от столчета,
кубчета
и дъски, други готвеха програма за забави през време на гостуването, трети уреждаха билетната служба и най-после пътниците се готвеха да пътуват и носеха подаръци от характерни български произведения.
Всеки най-усърдно изпълняваше възложената1 му работа за общия успех на играта. Неусетно минаха две седмици в общи усилия и задружна работа. Всеки беше поставен в своето амплуа. Същевременно родителите щяха да видят при годишния акт една цялостна групова работа, застъпваща всички видове дейности в детската градина. Към края на последната седмица всяко дете занесе на родителите си покана, изработена лично от него, с която се канеха майка и татко на годишния изпит.
към текста >>
51.
Каин и Евел
 
- Николай Райнов
И разкъса Сета одеждите си — и косата си
изскуба
от жал по Евеля.
И отиде при Сета, жената на Евеля — и с ласки я облада. Защото Сета мислеше, че Евел е при нея. А към изгрев-слънце, когато видя Каина, спящ в леглото й, отвърна се Сета от него в безумна омраза — и с гняв потърси Евеля. Но не можа да го намери. И донесоха надвечер в кръв и рани мъжа й, та го сложиха пред прага.
И разкъса Сета одеждите си — и косата си
изскуба
от жал по Евеля.
И прокле Сета Каина с клетви на кръв и омраза: — в Божие име го прокле — мир да не види. И чу Елохим думите на Жената — и повика по име Каина. И запита го къде е брат му. А Каин рече: „Мъртвият е при мъртъвците — и неговият дял е с чакалите на пустинята; — комуто трябва — да го дири! Не ме е никой сложил страж на брата си да бъда…“ И отвърна лице от Господа. Разгневи се тогава Иехова, та слова на ужас изрече пред Каина.
към текста >>
52.
Съдържание
 
- Георги Радев (1900–1940)
По повод някои изчисления за
кубичната
миля 27.
Нещо из историята на хиромантията 22. Лостът на Архимеда 23. Два свята 24. Притчата за самарянина 25. Две оси в главата на човека 26.
По повод някои изчисления за
кубичната
миля 27.
Животът и жената 18. Два образа 29. Метърът-първообраз 30. Енергията на атома 31. Сфера на Урана
към текста >>
53.
По повод някои изчисления за кубичната миля
 
- Георги Радев (1900–1940)
По повод някои изчисления за
кубичната
миля Какво ще разбере едно дете от начертания на книга план на едно здание или от чертежа на някоя машина?
По повод някои изчисления за
кубичната
миля Какво ще разбере едно дете от начертания на книга план на едно здание или от чертежа на някоя машина?
Нищо. То ще си поиграе, поиграе с него, па ще го смачка и накъса. Може туй да е планът на тяхната собствена къща, за него, обаче, той не е нищо друго освен един къс хартия, с която да си поиграе. Е добре, има такива планове-чертежи, които не само децата, ами и възрастните не разбират. И те ги използуват само за игра, за забава. Отворете някоя книга с „Математични игри и развлечения" и вие ще.видите сума такива планове-чертежи, завещани от дълбоката древност, с които някои съвременни математици се занимават просто за забава.
към текста >>
Бернщайн, за географската миля - линейна, квадратна и
кубическа
.
Бихме препоръчали на тия скептици да прочетат някои от съчиненията на видни окултисти върху циганското Таро, за да видят, какво ценно богатство е скрито в тия привидно невинни символи, каквито представят картите. Мъдреците са скрили в онова, което представя за хората забава и развлечение, нетленни съкровища на мъдрост. Скрили са ги с известна умисъл. С умисъл или без умисъл и някои съвременни математици правят някои интересни пресмятания, които макар и да имат формата на математични игри и забавления, могат да дадат повод за известни размишления. Да вземем за пример изчисленията, които прави немският математик-популяризатор А.
Бернщайн, за географската миля - линейна, квадратна и
кубическа
.
Ще си припомним, че една географска миля се равнява на 1/12 от екваториалния радиус, т.е. на около 7420 метра. Взета като дължина, близо 7½ км., тя не представя нищо особено - и най-обикновеният пешеходец ще я измине за час и половина, два. Речем ли да си я представим, обаче, като квадрат, сир. една квадратна миля, тя тутакси ще вземе страхотни размери.
към текста >>
Да видим сега, какво би представяла една
кубическа
миля, сир.
Речем ли да си я представим, обаче, като квадрат, сир. една квадратна миля, тя тутакси ще вземе страхотни размери. И наистина, ако се издигне стена на големина колкото квадратна миля (7½ км. дълга и толкова висока) в посока от изток към запад, тя ще образува такава мощна преграда за ветровете, че тутакси ще измени тяхната посока. А с това ще се промени и климата: на север от стената ще върлува люта зима, а на юг ще царува топла, мека пролет.
Да видим сега, какво би представяла една
кубическа
миля, сир.
една миля, чиято дължина, широчина и височина са по 7420 метра. Немският математик изчислява, че ако се хвърлят във вътрешността на този куб материалите,от които са изградени всички градове и села по цялата земя, те ще изпълнят едва половината куб. Ако се струпат върху тия материали всички човеци, що живеят по лицето на земята, сиреч цялото човечество, с това ще се напълнят още 20 метра от куба. Следователно, за да се запълни целия куб, би трябвало да има 200 пъти повече хора, отколкото днес има по земята Понеже няма толкова хора, немският математик натъпква вътре в куба и цялото животинско царство, па прибавя и сума гори и канари, за да напълни тоя ненаситен куб. На пръв поглед това е невероятно, но езикът на цифрите е така убедителен, че не търпи никакви възражения.
към текста >>
Немският математик изчислява, че ако се хвърлят във вътрешността на този
куб
материалите,от които са изградени всички градове и села по цялата земя, те ще изпълнят едва половината
куб
.
И наистина, ако се издигне стена на големина колкото квадратна миля (7½ км. дълга и толкова висока) в посока от изток към запад, тя ще образува такава мощна преграда за ветровете, че тутакси ще измени тяхната посока. А с това ще се промени и климата: на север от стената ще върлува люта зима, а на юг ще царува топла, мека пролет. Да видим сега, какво би представяла една кубическа миля, сир. една миля, чиято дължина, широчина и височина са по 7420 метра.
Немският математик изчислява, че ако се хвърлят във вътрешността на този
куб
материалите,от които са изградени всички градове и села по цялата земя, те ще изпълнят едва половината
куб
.
Ако се струпат върху тия материали всички човеци, що живеят по лицето на земята, сиреч цялото човечество, с това ще се напълнят още 20 метра от куба. Следователно, за да се запълни целия куб, би трябвало да има 200 пъти повече хора, отколкото днес има по земята Понеже няма толкова хора, немският математик натъпква вътре в куба и цялото животинско царство, па прибавя и сума гори и канари, за да напълни тоя ненаситен куб. На пръв поглед това е невероятно, но езикът на цифрите е така убедителен, че не търпи никакви възражения. И аз мисля, че е най-добре да приемем тия изчисления за верни, да не би онова божество, което е вдъхновило тоя математик да направи такива титанически изчисления, достойни негли за боговете на Олимп, да се разгневи на нашето неверие и да натъпче цялото човечество в тоя куб за доказателство. Защото, според древната митология, такива са доказателствата на боговете - грандиозни, замашни.
към текста >>
Ако се струпат върху тия материали всички човеци, що живеят по лицето на земята, сиреч цялото човечество, с това ще се напълнят още 20 метра от
куба
.
дълга и толкова висока) в посока от изток към запад, тя ще образува такава мощна преграда за ветровете, че тутакси ще измени тяхната посока. А с това ще се промени и климата: на север от стената ще върлува люта зима, а на юг ще царува топла, мека пролет. Да видим сега, какво би представяла една кубическа миля, сир. една миля, чиято дължина, широчина и височина са по 7420 метра. Немският математик изчислява, че ако се хвърлят във вътрешността на този куб материалите,от които са изградени всички градове и села по цялата земя, те ще изпълнят едва половината куб.
Ако се струпат върху тия материали всички човеци, що живеят по лицето на земята, сиреч цялото човечество, с това ще се напълнят още 20 метра от
куба
.
Следователно, за да се запълни целия куб, би трябвало да има 200 пъти повече хора, отколкото днес има по земята Понеже няма толкова хора, немският математик натъпква вътре в куба и цялото животинско царство, па прибавя и сума гори и канари, за да напълни тоя ненаситен куб. На пръв поглед това е невероятно, но езикът на цифрите е така убедителен, че не търпи никакви възражения. И аз мисля, че е най-добре да приемем тия изчисления за верни, да не би онова божество, което е вдъхновило тоя математик да направи такива титанически изчисления, достойни негли за боговете на Олимп, да се разгневи на нашето неверие и да натъпче цялото човечество в тоя куб за доказателство. Защото, според древната митология, такива са доказателствата на боговете - грандиозни, замашни. Тъкмо затова може би хората са ги нарекли наказания.
към текста >>
Следователно, за да се запълни целия
куб
, би трябвало да има 200 пъти повече хора, отколкото днес има по земята Понеже няма толкова хора, немският математик натъпква вътре в
куба
и цялото животинско царство, па прибавя и сума гори и канари, за да напълни тоя ненаситен
куб
.
А с това ще се промени и климата: на север от стената ще върлува люта зима, а на юг ще царува топла, мека пролет. Да видим сега, какво би представяла една кубическа миля, сир. една миля, чиято дължина, широчина и височина са по 7420 метра. Немският математик изчислява, че ако се хвърлят във вътрешността на този куб материалите,от които са изградени всички градове и села по цялата земя, те ще изпълнят едва половината куб. Ако се струпат върху тия материали всички човеци, що живеят по лицето на земята, сиреч цялото човечество, с това ще се напълнят още 20 метра от куба.
Следователно, за да се запълни целия
куб
, би трябвало да има 200 пъти повече хора, отколкото днес има по земята Понеже няма толкова хора, немският математик натъпква вътре в
куба
и цялото животинско царство, па прибавя и сума гори и канари, за да напълни тоя ненаситен
куб
.
На пръв поглед това е невероятно, но езикът на цифрите е така убедителен, че не търпи никакви възражения. И аз мисля, че е най-добре да приемем тия изчисления за верни, да не би онова божество, което е вдъхновило тоя математик да направи такива титанически изчисления, достойни негли за боговете на Олимп, да се разгневи на нашето неверие и да натъпче цялото човечество в тоя куб за доказателство. Защото, според древната митология, такива са доказателствата на боговете - грандиозни, замашни. Тъкмо затова може би хората са ги нарекли наказания. И все пак Природата е прибягнала до такива натрупвания, в сравнително малък обем, на много живи същества, защото не е могла да ги остави свободно да се ширят по една повърхнина, както човеците по земната кора.
към текста >>
И аз мисля, че е най-добре да приемем тия изчисления за верни, да не би онова божество, което е вдъхновило тоя математик да направи такива титанически изчисления, достойни негли за боговете на Олимп, да се разгневи на нашето неверие и да натъпче цялото човечество в тоя
куб
за доказателство.
една миля, чиято дължина, широчина и височина са по 7420 метра. Немският математик изчислява, че ако се хвърлят във вътрешността на този куб материалите,от които са изградени всички градове и села по цялата земя, те ще изпълнят едва половината куб. Ако се струпат върху тия материали всички човеци, що живеят по лицето на земята, сиреч цялото човечество, с това ще се напълнят още 20 метра от куба. Следователно, за да се запълни целия куб, би трябвало да има 200 пъти повече хора, отколкото днес има по земята Понеже няма толкова хора, немският математик натъпква вътре в куба и цялото животинско царство, па прибавя и сума гори и канари, за да напълни тоя ненаситен куб. На пръв поглед това е невероятно, но езикът на цифрите е така убедителен, че не търпи никакви възражения.
И аз мисля, че е най-добре да приемем тия изчисления за верни, да не би онова божество, което е вдъхновило тоя математик да направи такива титанически изчисления, достойни негли за боговете на Олимп, да се разгневи на нашето неверие и да натъпче цялото човечество в тоя
куб
за доказателство.
Защото, според древната митология, такива са доказателствата на боговете - грандиозни, замашни. Тъкмо затова може би хората са ги нарекли наказания. И все пак Природата е прибягнала до такива натрупвания, в сравнително малък обем, на много живи същества, защото не е могла да ги остави свободно да се ширят по една повърхнина, както човеците по земната кора. За да дадем пример за подобно струпване, не е необходимо да пътуваме със светлинни години чак до звездите джуджета, отличаващи се с необикновено голяма гъстота на материята. Достатъчно е само да помръднем главата си - в нея са сбрани и то не струпани, а дивно организирани, милиарди и милиарди клетки на нашия мозък.
към текста >>
Ето на какви мисли може да наведе човека едно математично изчисление за вместимостта на една
кубична
миля, оживено с известни образи, за да стане по-понятен отвлеченият език на числата и мерките.
Той наистина е един малък свят, един микрокосмос, както са го нарекли древните. Ала древните, които са назовали така човека, са били посветени, те са били ясновидци и са виждали в човека нещо много повече, отколкото един сбор от клетки. „Ако разгледате човека с окото на ясновидеца", казва Учителят, ще видите в него всички видове животни и растения, всички реки, морета и океани, всички гори и планини. Изобщо външният свят е отразен в човека, но в миниатюр. Затова, именно, наричат човека малка вселена или микрокосмос".
Ето на какви мисли може да наведе човека едно математично изчисление за вместимостта на една
кубична
миля, оживено с известни образи, за да стане по-понятен отвлеченият език на числата и мерките.
към текста >>
54.
Метърът-първообраз
 
- Георги Радев (1900–1940)
налягане в обема на един
куб
, чиито ръбове имат дължина 1 дециметър.
Нормалният метър се оказа неточен и по други съображения. Астрономът Бесел доказа, че дължината на една четвърт от земния меридиан не е десет милиона, а 10,000,856 метра, значи с 856 метра повече. Няма защо да се казва, че неточността на метъра като единица дължина води след себе си неточност и на другите мерки, преди всичко на марката за тегло. Знайно е, че за единица тежест в метричната система е приет килограма, сир. тежестта на дестилирана вода при 4°С и 760 мм атм.
налягане в обема на един
куб
, чиито ръбове имат дължина 1 дециметър.
Пътем ще помена, че единицата мярка за тегло, която е в зависимост от дължината, се оказа неточна и по друга причина: когато по времето са установявали килограма, не са теглили чиста вода, а вода смесена с въздух. Ала опитите показват, че един литър свободна от въздух и съвършено чиста вода при 4°С и 760 мм. атмосферно налягане тежи не един килограм, а 0*999973 от килограма. Споменавайки тия подробности около установяване точността на основните мерки на нашата метрична система, искам да изтъкна какви грижи е създало то на учените. Още повече, че туй точно определяне представя интерес не само за науката, а и за практичния живот, в който на всяка крачка се употребяват мерки и теглилки.
към текста >>
55.
ЖИВИТЕ СИЛИ НА СЛЪНЦЕТО
 
- Георги Радев (1900–1940)
Именно, оказва се, че сравнително малки количества радий на един
куб
.
н.) Както виждате, между минималната и максимална температура, именно: 14610 (Pouillet) и 9 милиона градуса (Waterston) има такъв огромен скок, че разликата възлиза на 8,998,5390 Очевидно, съвсем парадоксален резултат! Подобно разногласие цари и по въпроса за продължителността на живота на слънцето, както и върху начина, по който то произвежда топлината. Неотдавна се мислеше, че слънцето образува топлината чрез контракция на своя обем, други бяха на мнение, че живата сила на метеорите, които падат на слънцето, се превръща в топлина, която е предостатъчна, за да го предпази от изстиване. Други вид ни учени пък, като Улиям Томсън, изчисляваха, че възрастта на слънцето възлиза на около 20 милиона години и че му остават да живee всичко още 6 милиона години. Последното твърдение, обаче, се сблъска с мнението на геолозите, които изчисляват продължителността на отделни геологични периоди на милиони години. За щастие, откритието на радия изглади тия разногласия.
Именно, оказва се, че сравнително малки количества радий на един
куб
.
метър слънчева материя са достатъчни, за да подхранват постоянно енергията на слънцето. Така че страхът за угасване на слънцето, който авторите на популярни съчинения по астрономия бяxa породили у читателите, днес е, слава Богу, преодолян. Радият, тоя революционер в науката, както го наричат някои, защото най-безцеремонно разклати сума нейни „непоклатими“ схващания, в случая спаси и слънцето от загиване. На такива противоречия учените се натъкват не само при току-що споменатите въпроси, ами и при сума други въпроси из теоретичната астрономия и астрофизика, като запример при обясняване на планетните движения в етера—среда, която има най-противоречиви свойства — при явленията на космичния и земен магнетизъм, при проблема за предаване енергията от слънцето на планетите и т. н. Тези и редица други въпроси са накарали много учени, искрено мислещи люде, да се откажат от ония чисто механични схващания за строежа и функционирането на слънчевата система, като съвсем недостатъчни за обясняване на сложните процеси, които стават в нея.
към текста >>
56.
Глава първа: Призванието
 
- Атанас Славов
Но ако нямаш място за уединение, ако не можеш да се
отскубнеш
, да избягаш, да се скриеш?
Като Исус. Или отиваш в планината. Като Мохамед. Или отиваш в изоставения манастир в равнината. Като свети Франциск.
Но ако нямаш място за уединение, ако не можеш да се
отскубнеш
, да избягаш, да се скриеш?
Известно е какво казва поетът: в такъв случай единственото, което ти остава, е - точно така! - уединяваш се в тълпата. О, не! Няма да рисувам грандиозна картина тук на подобно уединение; и то в човъркаща, питаща, чоплеща, одумваща, гледаща през ключалки България! Няма такава картина; ако я нарисуваш, няма да е вярна, защото точно това е номерът. Отвън не се вижда, че си уединен. Това е то, Учителю, с малка или голяма буква, ще трябва да си отвоюваш нужното уединение, и да го изстрадаш сам; и не е невъзможно, ако до дясното ти коляно е седнал да те дондурна този ведър исполин - поп Константин - баща ти! * * * Наистина не мога и да си представя какво е било объркването на Дънов при завръщането му в България! След тътенът на многоетничния Ню Йорк, докато е в мисията на Чайна Таун! След театрите, парковете, църквите на какви ли не вероизповедания. На подземната железница на Бостън! ... Връща се уж, но тук я няма и неговата България на цветущата варненеска гимназия.
към текста >>
57.
Глава втора: Ученикът и учителите му
 
- Атанас Славов
Едва изпратен с плач от цялото си село Кратово, едва дошъл тук с пътници търговци с безкрайна бавна, бавна върволица катъри, едва видял чудесата на този най-хубав град на всичките времена на тази планета - провлаците, стотиците мачти на корабите, крепостните стени, дето никъде ги няма такива - безкрайни и мощни - римска работа - десетките минарета, груби, тухлени, широки, тънки като моливи и заострени към небето, в групи по четири или щръкнали самотно,
кубета
на римски църкви, станали на джамии; доде види морето, островите, рибарските лодки, хълмовете, по които лази цял европейски град - Пера, - дето малко като него ги има и в Европа, доде прекоси моста на Златния рог със скарите риба по него и количките нарове, портокали, смокини, стафиди, ананаси, ябълки; доде опита шербета и шорупа на тоя райски град, бозаджийниците, кафенетата; доде се нагледа на файтоните и дамите с големите шапки, и кадъните с трептящите в златни парички фереджета над витите форми, дето се люлеят хем скрити, хем подчертани под копринените пембяни и мандаринени шалвари; доде види покритите чаршии, бакърджийниците, златарите, гювендиите във витрините на Абанос сокак - и градът опустява.
Ходи до метоха напоследък. Ходеше до българското училище. Говореше с децата... Да ги види, да види новите ученици откъде са, що са - чак от Македония, от Охридското езеро, от Бесарабия, от Тулча... Да ги види, че щяха да го затварят и да не ги пускат, защото имало май пак холера. Един от тези малчугани подробно описва какво става по времето на тази среща, без да познава чорбаджи Атанас, нито той него. Димитър Каранов.
Едва изпратен с плач от цялото си село Кратово, едва дошъл тук с пътници търговци с безкрайна бавна, бавна върволица катъри, едва видял чудесата на този най-хубав град на всичките времена на тази планета - провлаците, стотиците мачти на корабите, крепостните стени, дето никъде ги няма такива - безкрайни и мощни - римска работа - десетките минарета, груби, тухлени, широки, тънки като моливи и заострени към небето, в групи по четири или щръкнали самотно,
кубета
на римски църкви, станали на джамии; доде види морето, островите, рибарските лодки, хълмовете, по които лази цял европейски град - Пера, - дето малко като него ги има и в Европа, доде прекоси моста на Златния рог със скарите риба по него и количките нарове, портокали, смокини, стафиди, ананаси, ябълки; доде опита шербета и шорупа на тоя райски град, бозаджийниците, кафенетата; доде се нагледа на файтоните и дамите с големите шапки, и кадъните с трептящите в златни парички фереджета над витите форми, дето се люлеят хем скрити, хем подчертани под копринените пембяни и мандаринени шалвари; доде види покритите чаршии, бакърджийниците, златарите, гювендиите във витрините на Абанос сокак - и градът опустява.
Само надниква като насън и ето че изхвърча на друга планета. Ненаселена. Кепенците на дюкяните се спускат. Трясват мандалата на къщите. Напазарили-ненапазарили - ще се крият вътре гладни, дано оцелеят. Холера. По-страшна от всякога! По улиците ще препусне само някоя самотна тулумбаджийска кола със санитари с превръзки през носовете и устата, дано избегнат заразата, и толкоз.
към текста >>
Добавете
кубетата
и камбанариите на седемте православни църкви - едната от които е именно българската „Архангел Михаил“, откъдето Петър започва тупуркането си.
Ако приближите откъм морето или дори по трите моста, които се събират пред Ибрахимовата порта „Пипи-капу“, отдето са се прибирали от паша животните, ще имате чувството, че сте някъде около Багдад или Дамаск. На самия връх стърчи римската кула с римските развалини и катакомби наоколо, а над зъберите на стените и дванадесетте им ъглови табии (укрепени кули с подземни входове и етажи, настлани с каменни плочи от стари римски и български гробове) се стрелкат към небето минаретата на четиринадесет джамии, една часовникова кула и поразителният украсен каменен обелиск на чешмата на султан Махмуд Втори. Името Божие е добре поменавано в града. Освен джамии мюсюлманите имат четири мечети - молитвени домове без минарета, за изграждането на които не се иска султански ферман. Добавете към това куполите на петте внушителни тюрбета - мавзолеи на местни турски светии и герои, на които се закачат подаръци и се палят свещи.
Добавете
кубетата
и камбанариите на седемте православни църкви - едната от които е именно българската „Архангел Михаил“, откъдето Петър започва тупуркането си.
И ако тръгнете от „Архангел Михаил“ в която и да е посока, ще ви обгърне космополитната църковна среда на черноморската столица. Освен всички споменати дотук храмове, ако поемете надолу към пристанището, след сто крачки само е слънчевата арменска църква „Св. Саркиз“ с кокетното здание на църковното настоятелство в двора. Тръгнете ли на запад към Махмудовата чешма и часовниковата кула - на триста крачки се пада протестантската църква с острата си евангелистка кула. Пак на триста крачки на югозапад налитате на нова остра кула и нова сграда на църковното настоятелство в двора - но това тука е тежка работа, това са ти цветни стъкла, това ти е желязна ограда и стъпала към входните дъбови врати на храма.
към текста >>
Вжжжжжжж-жът! - фронтално така! - баш в
кубето
на „Св. Богородица“?
С австрийския си паспорт се настанил като агент на Киряк Цанков (от националноосвободителните деятели в румънската столица) в Свищов и му въртял международната куриерска работа. Той бил, който преподава немски на Петър. Каква огромна империя са наследили българите, какви простори са им били отворени, какъв полет; и какви усилия е трябвало да положат да стигнат до това положение след петдесетина години, че който е учил в чужбина другаде освен Русия, ако отърве бесилото, трябва поне да иде в затвора за седем-осем години. Така или иначе - тогава било времето на високия полет и Петър в първите си години се носел със силните въздушни течения над родината си. Полет като кажеш на нашия литературен български език, значи право нагоре в подножието на престола Господен да стигнеш! А ако е полет от онези, дето си малко с изпъкнали очи и трохи от трахана около устата, и се опулиш и опънеш пети, и вжжжжжжж! - вземеш, че се треснеш баш в центъра на часовниковата кула?
Вжжжжжжж-жът! - фронтално така! - баш в
кубето
на „Св. Богородица“?
Защото, като мисля за онези години: за влизането на Петър в реалката, за завършването му с първия випуск и прощаването му с Варна, за да отиде в Американското духовно училище в Свищов, аз виждам много светлина, много шум, много пъстрота, много радост; виждам българите най- радостно от всички по него време да викат „ура!“, но не и най-много да тежат на мястото си. Варна е върхът и Варна е сриването на надеждите на тези, дето виждат нещата ясно и точно, както подиграният Шишков вижда България на българите, защото „на българите“ значи на български първенци, които са я водили към свободата; а сега е дошло време първенците да се готвят да варят клисави домати с ориз полуслепи на тавана на някоя от църквите, които са издигнали сами, и да мигат на парцали под насмешките на учениците си и новоиздигнатите угодници на освободителите. И къде им е бил акълът наистина - две хиляди души на международен град от над 20 хиляди. С пристанище на море, с железница до речно пристанище на най-оживения път до центъра на Европа, строена от англичаните. Град - строителната перла на османската архитектура! Град, от който се напуска и през който се влиза в България; отникъде другаде с изключение на Свищов може би (обърнете внимание! - всичките други български пътища към света са покрити с шопски овчи бърбонки и тракийски биволски палачинки.
към текста >>
58.
Глава четвърта: Семинаристът
 
- Атанас Славов
Връхлита Курилските острови и кърти подземни планински масиви и когато те се дръннат на дъното на океана, раздвижили милиарди
кубически
метри водна маса, тежки по тон
кубическия
метър, лисва на повърхността това, което японците наричат цунами - смукващия и заливащ океан, от който няма спасение.
Америка „отплува“ от Европа. В същото време дъното на Тихия океан се плъзга на северозапад. Наблъсква Япония. Стърже над отпушените комини с лава под Хавай, трупа се сгур и сгурта се подава под повърхността във вид на вулканични острови, и те се плъзгат с целия подокеански щит на северозапад и се рушат от дъждовете и изригват нови подводни вулкани на югоизток от тях, където комините от лава в по-дълбоките земни слоеве намират отдушник. Стърже щита на дъното на северозапад по протежение на Калифорния в катаклизмични трусове.
Връхлита Курилските острови и кърти подземни планински масиви и когато те се дръннат на дъното на океана, раздвижили милиарди
кубически
метри водна маса, тежки по тон
кубическия
метър, лисва на повърхността това, което японците наричат цунами - смукващия и заливащ океан, от който няма спасение.
Водният камшик на Дядо Господ! Представете си, как в дълбоките води на Тихи океан великият шелф, прострян в протежение на Алеутските острови, се разлюлява от необхватен по мащаб воден трус и как милиони кубически метра скална маса се отъркулват и уталожват на ново място на дъното на океана, и милиони и милиони кубически метра водна маса трябва да се пренареди, да се всмуче на опразненото място и да измести водните маси в пътя си, и как в зависимост от големината си тази тежаща милиони тонове водна маса се задвижва със скорост шестстотин-седемстотин километра в час, със скорост направо близка до тази на звука, което оставя всичко произтекло тук в пълна тишина. И представете си, че освен безмълвна, тази подводна вълна остава и невидима, тъй като надига повърхността не повече от десетина-двайсет сантиметра - така че докато се уталожи (след като се отрази от леда на Антарктика), тя ще засегне до седем-осем процента от цялата маса на Тихи океан. И ще се носи светкавично така невидима и беззвучна под кораби и самолети, додето пет часа по-късно заливът Килауеа на северния бряг на хавайския остров Кауаи не се пресуши от всмуканата от цунамито вода, за да подхранва катастрофалната невидима вълна, и след минути ще се оголи дъното на Сънсет Бийч на остров Оаху на югоизток, и след минути все в същата посока полуостров Калеупапа на Молокаи ще загуби морето около себе си, и след това ще зине сух просторният северен залив на остров Мауи-Кахулуи, и когато след малко започват да се заголват полите на нос Уполу на остров Хавай, назад на северозапад заливът Килауеа, отдето започва всичко, не само отново е пълен, но водата се надига като кипнал съд и лази по дерето, и залива околните планини трийсе, четирсе метра, и върви и върви нагоре; и след това се заливат отново Оаху, Молокан, Мауи... И когато започне да залива Уполу на Хавай, океанът този път с рев се изтегля от дерето над Килауеа на 400 км на северозапад и от залива, и извлича и поглъща в бездната си всичко, което се е случило без корен на пътя му: коли, коне, бараки, плажни чадъри, лодки, плъхове... Десетки хора. Всичко, което се е случило на северните брегове на Хавайските острови в този неразбираем мигновен кошмар ту оголен, ту наводнен, ту всмукващ обратно на дъното; всичко, до което се.докосва. И тази „едновременност“ на станалото, видяна в цялостта й, няма ляво и няма дясно, няма сега и после.
към текста >>
Водният камшик на Дядо Господ! Представете си, как в дълбоките води на Тихи океан великият шелф, прострян в протежение на Алеутските острови, се разлюлява от необхватен по мащаб воден трус и как милиони
кубически
метра скална маса се отъркулват и уталожват на ново място на дъното на океана, и милиони и милиони
кубически
метра водна маса трябва да се пренареди, да се всмуче на опразненото място и да измести водните маси в пътя си, и как в зависимост от големината си тази тежаща милиони тонове водна маса се задвижва със скорост шестстотин-седемстотин километра в час, със скорост направо близка до тази на звука, което оставя всичко произтекло тук в пълна тишина.
В същото време дъното на Тихия океан се плъзга на северозапад. Наблъсква Япония. Стърже над отпушените комини с лава под Хавай, трупа се сгур и сгурта се подава под повърхността във вид на вулканични острови, и те се плъзгат с целия подокеански щит на северозапад и се рушат от дъждовете и изригват нови подводни вулкани на югоизток от тях, където комините от лава в по-дълбоките земни слоеве намират отдушник. Стърже щита на дъното на северозапад по протежение на Калифорния в катаклизмични трусове. Връхлита Курилските острови и кърти подземни планински масиви и когато те се дръннат на дъното на океана, раздвижили милиарди кубически метри водна маса, тежки по тон кубическия метър, лисва на повърхността това, което японците наричат цунами - смукващия и заливащ океан, от който няма спасение.
Водният камшик на Дядо Господ! Представете си, как в дълбоките води на Тихи океан великият шелф, прострян в протежение на Алеутските острови, се разлюлява от необхватен по мащаб воден трус и как милиони
кубически
метра скална маса се отъркулват и уталожват на ново място на дъното на океана, и милиони и милиони
кубически
метра водна маса трябва да се пренареди, да се всмуче на опразненото място и да измести водните маси в пътя си, и как в зависимост от големината си тази тежаща милиони тонове водна маса се задвижва със скорост шестстотин-седемстотин километра в час, със скорост направо близка до тази на звука, което оставя всичко произтекло тук в пълна тишина.
И представете си, че освен безмълвна, тази подводна вълна остава и невидима, тъй като надига повърхността не повече от десетина-двайсет сантиметра - така че докато се уталожи (след като се отрази от леда на Антарктика), тя ще засегне до седем-осем процента от цялата маса на Тихи океан. И ще се носи светкавично така невидима и беззвучна под кораби и самолети, додето пет часа по-късно заливът Килауеа на северния бряг на хавайския остров Кауаи не се пресуши от всмуканата от цунамито вода, за да подхранва катастрофалната невидима вълна, и след минути ще се оголи дъното на Сънсет Бийч на остров Оаху на югоизток, и след минути все в същата посока полуостров Калеупапа на Молокаи ще загуби морето около себе си, и след това ще зине сух просторният северен залив на остров Мауи-Кахулуи, и когато след малко започват да се заголват полите на нос Уполу на остров Хавай, назад на северозапад заливът Килауеа, отдето започва всичко, не само отново е пълен, но водата се надига като кипнал съд и лази по дерето, и залива околните планини трийсе, четирсе метра, и върви и върви нагоре; и след това се заливат отново Оаху, Молокан, Мауи... И когато започне да залива Уполу на Хавай, океанът този път с рев се изтегля от дерето над Килауеа на 400 км на северозапад и от залива, и извлича и поглъща в бездната си всичко, което се е случило без корен на пътя му: коли, коне, бараки, плажни чадъри, лодки, плъхове... Десетки хора. Всичко, което се е случило на северните брегове на Хавайските острови в този неразбираем мигновен кошмар ту оголен, ту наводнен, ту всмукващ обратно на дъното; всичко, до което се.докосва. И тази „едновременност“ на станалото, видяна в цялостта й, няма ляво и няма дясно, няма сега и после. То е едно и също нещо и е само сега.
към текста >>
Вечер всичко стихва донякъде и както го описва 0'Хенри в тогавашните си скици, пада нощта и двете грандами на Ню Йорк си говорят от разстояние - Статуята на свободата с корона и факел в ръка на каменния си пиедестал на островчето в Горния залив и Златната Диана с лъка си върху позлатеното
кубе
горе в Манхатън сред богатия парк на Медисън Скуеър Гардън.
След години в една от беседите си Петър Дънов описва чувството на ареалност по тези улици. Излизаш на „Хъдзън“ или „Бродуей“ и трещи музика, носи се каляска нагоре към Сохо, а на капрата разкошен кочияш с цилиндър и до него чер арапин в копринени червени шалвари и чалма с огромно щраусово перо върти очи и музикантите вътре надуват тромпети и тром- бони и тряскат чинели, и ти мислиш, че е слязла с махането на магическа пръчка „Хиляда и една нощ“, и каляската отминава, и на гърба на купето - табло с огромни букви: „Кафе Максуел - екстра до последна капка!“. Оказва се, че са пуснали ново кафе на пазара. * Времето на рекламните шествия! В главата ти е някакъв беззвучен грохот. Река по-пълноводна от Дунава тече, фериботи, кейове, транспортни кораби, море, влакове, каруци, пак влакове, улици, претъпкани горе с пране, долу със сергии; и тук вече до полуда е вряк и кряк от деца в краката на продавачи, на разхождащи се контета, на джебчии и просяци.
Вечер всичко стихва донякъде и както го описва 0'Хенри в тогавашните си скици, пада нощта и двете грандами на Ню Йорк си говорят от разстояние - Статуята на свободата с корона и факел в ръка на каменния си пиедестал на островчето в Горния залив и Златната Диана с лъка си върху позлатеното
кубе
горе в Манхатън сред богатия парк на Медисън Скуеър Гардън.
Говорят си за растежа на града, за строежите, за богаташките къщи, произшествията, вълните на емигрантите... Може би за първото изпълнение на четвъртата симфония на Чайковски от Нюйоркското симфонично дружество през май 1890 година. Със студента от университета Дрю, дето излиза от концерта и замръзва на един от стотиците тротоари между тях. За какво ли не разговарят те по време на немите си нощни диалози. Докато небето на изток порозовее... * Телескопичен блик Какво нещо е да плуваш през океана към вътрешното море на Ню Йорк, където те чака всичко това! Сега то чака Петър Илич Чайковски да дойде сам след шумната слава, която добива с изпълнението тук на неговия цигулков концерт от Мод Пауъл през 1889 и сетне още по-големия успех на четвъртата му симфония през следващата година. Но защо не идва?
към текста >>
59.
Глава шеста: Пасторът
 
- Атанас Славов
Но ако нямаш място за уединение, ако не можеш да се
отскубнеш
, да избягаш, да се скриеш?
Като Исус. Или отиваш в планината. Като Мохамед. Или отиваш в леса. Като свети Франциск.
Но ако нямаш място за уединение, ако не можеш да се
отскубнеш
, да избягаш, да се скриеш?
Известно е какво казва поетът: в такъв случай единственото, което ти остава, е - точно така! - уединяваш се в тълпата. О, не! Няма да рисувам грандиозна картина тук на подобно уединение; и то в човъркаща, питаща, чоплеща, одумваща, гледаща през ключалки България! Няма такава картина; ако я нарисуваш, няма да е вярна, защото точно това е номерът. Отвън не се вижда, че си уединен. Това е то, Учителю, с малка или голяма буква, ще трябва да си го отвоюваш нужното уединение, и да си го изстрадаш сам; и не е невъзможно, ако до дясното ти коляно е седнал да те брани този ведър, широкогърбест исполин - поп Константин - баща ти! *
към текста >>
60.
Жорж (Георги) Радев
 
- Георги Христов
Само встрани брадичката има два редки израстъка, останали там, като че след жестоко
оскубване
на останалата част.
Ризата му, една неизвестно чия черна риза, която, всички обличаме за работа, стои като стоманен пандзур на слабичките му рамене. Сандалите му, направени от кожата на без време загиналата незабравима кобила на Жечо, са изкривени встрани от несръчните изненадващи стъпки, които е принуден да прави подир непокорните впрегнати в диканята крави. Мургавата кожа на Жорж е добре изпечена и лъскава, като че е полирана. Върху и без това оригиналния профил на Жорж сега е прибавена една още по-оригинална брада, която заслужава внимателно вглеждане. Тази брада расте по-успешно под чуканчето - някъде към гушата, отколкото по бузите.
Само встрани брадичката има два редки израстъка, останали там, като че след жестоко
оскубване
на останалата част.
Ще ми позволите едно малко отклонение. Искам да се позанимая с брадите на ачларци. Кой знае защо, вероятно поради липса на време, а може би за удобство, ние дълго време не се бяхме бръснали. Това не правехме съзнателно, а просто така, от залисия. Може да имаше тук-таме и някоя мисъл да се видим как ще изглеждаме с бради, но изведнъж се озовахме в един изненадващ вид.
към текста >>
61.
Бай Жечо Вълков
 
- Георги Христов
- Да бяхме
поскубали
малко лук.
Като ни види седнали в двора или в стаичката, която сме приспособили за библиотека, Жечо почва нетърпеливо и безцелно да снове напред и назад. По лицето му се разлива червенина. Смутено конфузна усмивка се колебае по ръжената растителност на лицето му. - Братя, както виждам, вие не сте заети с нищо. - Заети сме - отговаря някой веднага.
- Да бяхме
поскубали
малко лук.
То барем не е някаква работа. Да скубеш лук е все едно, че си почиваш. Ние нищо не възразяваме срещу тази мъдрост и след минутка-две някои от нас вече скубят лук. През един също така хубав неделен ден, когато ние, уморени от работа, сме решили или да почетем, или да подредим библиотеката, Жечо пак почва да прелита насам-нататък като оса. Ако не се лъжа, Асен бе взел цигулката и тихичко си свиреше нещо в библиотечната стаичка.
към текста >>
Да
скубеш
лук е все едно, че си почиваш.
Смутено конфузна усмивка се колебае по ръжената растителност на лицето му. - Братя, както виждам, вие не сте заети с нищо. - Заети сме - отговаря някой веднага. - Да бяхме поскубали малко лук. То барем не е някаква работа.
Да
скубеш
лук е все едно, че си почиваш.
Ние нищо не възразяваме срещу тази мъдрост и след минутка-две някои от нас вече скубят лук. През един също така хубав неделен ден, когато ние, уморени от работа, сме решили или да почетем, или да подредим библиотеката, Жечо пак почва да прелита насам-нататък като оса. Ако не се лъжа, Асен бе взел цигулката и тихичко си свиреше нещо в библиотечната стаичка. Тогава маститият „шеф“ реши да постави и музиката в услуга на труда. - Знаете ли колко хубаво бихме поскубали лука при тази песенчица?
към текста >>
Ние нищо не възразяваме срещу тази мъдрост и след минутка-две някои от нас вече
скубят
лук.
- Братя, както виждам, вие не сте заети с нищо. - Заети сме - отговаря някой веднага. - Да бяхме поскубали малко лук. То барем не е някаква работа. Да скубеш лук е все едно, че си почиваш.
Ние нищо не възразяваме срещу тази мъдрост и след минутка-две някои от нас вече
скубят
лук.
През един също така хубав неделен ден, когато ние, уморени от работа, сме решили или да почетем, или да подредим библиотеката, Жечо пак почва да прелита насам-нататък като оса. Ако не се лъжа, Асен бе взел цигулката и тихичко си свиреше нещо в библиотечната стаичка. Тогава маститият „шеф“ реши да постави и музиката в услуга на труда. - Знаете ли колко хубаво бихме поскубали лука при тази песенчица? - продума той, а върху лицето му грее същата усмивка, която има за цел да прикрие хитрината му.
към текста >>
- Знаете ли колко хубаво бихме
поскубали
лука при тази песенчица?
Да скубеш лук е все едно, че си почиваш. Ние нищо не възразяваме срещу тази мъдрост и след минутка-две някои от нас вече скубят лук. През един също така хубав неделен ден, когато ние, уморени от работа, сме решили или да почетем, или да подредим библиотеката, Жечо пак почва да прелита насам-нататък като оса. Ако не се лъжа, Асен бе взел цигулката и тихичко си свиреше нещо в библиотечната стаичка. Тогава маститият „шеф“ реши да постави и музиката в услуга на труда.
- Знаете ли колко хубаво бихме
поскубали
лука при тази песенчица?
- продума той, а върху лицето му грее същата усмивка, която има за цел да прикрие хитрината му. Със същата усмивка той кани Борис на коситба и в неделен ден, както споменах, но го кани така, като че му предлага игра на тенис. За да го накара да работи, колкото е възможно по-старателно, той изтъква неговото превъзходство над другите по отношение на всички видове селски труд. Ние сме се заели бавно, системно и по братски да го преустроим. Каним го на нашите вечерни и обедни разговори или четем нещо в негово присъствие, но това много малко му помага, защото Жечо заспива, преди да са изтекли първите три минути.
към текста >>
62.
Овощната градина на Изгрева.
 
- Георги Христов
Селяните ги
отскубваха
и си ги пренасяха в техните дворове.
Тези чудеса за нас бяха нещо естествено. Сега за вас са чудеса, а за нас учениците от Школата не бяха такива, защото ние живеехме с тях и това беше нашият живот. А чудесата започнаха още при насаждането на дръвчетата. Ние насадим дръвчетата и си заминем в града, където живеехме. Когато дойдем след няколко дни дръвчетата ги нямаше.
Селяните ги
отскубваха
и си ги пренасяха в техните дворове.
Това ни изненада. Учителя нареди да посадим втори в същите дупки. След няколко дни и тези дръвчета бяха отскубнати от селяните на село Слатина. Те бяха се похвалили, че там горе има завеяни хора, гдето садят дръвчета в пущинака. Ние вече не сме изненадани, а се питаме какво да правим.
към текста >>
След няколко дни и тези дръвчета бяха
отскубнати
от селяните на село Слатина.
Ние насадим дръвчетата и си заминем в града, където живеехме. Когато дойдем след няколко дни дръвчетата ги нямаше. Селяните ги отскубваха и си ги пренасяха в техните дворове. Това ни изненада. Учителя нареди да посадим втори в същите дупки.
След няколко дни и тези дръвчета бяха
отскубнати
от селяните на село Слатина.
Те бяха се похвалили, че там горе има завеяни хора, гдето садят дръвчета в пущинака. Ние вече не сме изненадани, а се питаме какво да правим. Учителя разреши въпроса така: „Е, научиха се да ни отскубват дръвчетата. Е, нали ще ги посадят наново в земята? За дръвчето е важно да бъде посадено в земята.
към текста >>
Учителя разреши въпроса така: „Е, научиха се да ни
отскубват
дръвчетата.
Това ни изненада. Учителя нареди да посадим втори в същите дупки. След няколко дни и тези дръвчета бяха отскубнати от селяните на село Слатина. Те бяха се похвалили, че там горе има завеяни хора, гдето садят дръвчета в пущинака. Ние вече не сме изненадани, а се питаме какво да правим.
Учителя разреши въпроса така: „Е, научиха се да ни
отскубват
дръвчетата.
Е, нали ще ги посадят наново в земята? За дръвчето е важно да бъде посадено в земята. А за нас какво е важно? Важно е, че тук трябва да има вече хора.“ И Учителя поглежда нас, младежите. И оттогава ние започнахме да преспиваме на Изгрева, отначало да пазим дръвчетата докато се разлистят и укрепнат, а след това ни хареса и накрая свикнахме и така дойде есента, когато Бертоли ни подари палатката.
към текста >>
НАГОРЕ