НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
112
резултата в
73
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
2_20 Цигулката на Игнат и запалената клечка кибрит от Учителя
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Една сестра се навежда, взема клечката, слага я в дланта на Игнат и му казва: "Запази си я, брат Игнат, за спомен от днешния разговор." Гледа Игнат
овъглената
и изгоряла наполовина клечка и нищо не казва.
Друг случай няма да имаш - нито днес, нито утре, нито във вечността. Знаеш ли защо? Защото нямаш смирение пред Бога." Учителят спира. Хвърля изгорялата наполовина клечка на земята. Ние стоим и гледаме.
Една сестра се навежда, взема клечката, слага я в дланта на Игнат и му казва: "Запази си я, брат Игнат, за спомен от днешния разговор." Гледа Игнат
овъглената
и изгоряла наполовина клечка и нищо не казва.
А иначе бе разговорлив и гръмогласен. Накрая изважда една кърпа от джоба си, завива в нея клечката кибрит и обратно връща кърпата в джоба си. До този момент Учителят го наблюдава. Но след като вижда, че Игнат прибира клечката, увита в кърпа, в джоба си, обръща се и започва да изкачва стъпалата на стълбата към стаята Си. Разговорът и случаят за Игнат е приключен.
към текста >>
Игнат изважда кърпата, разгъва я и поднася пред Учителя
овъглените
две клечки кибрит.
Разгъва кърпата и там съзира онази изгоряла наполовина клечка кибрит, с която Учителят му бе предал урока за светлината на запалената клечка, която гореше у него. До нея той слага и току-що прегарялата клечка кибрит и загъва кърпата. Сутринта отива при Учителя за обяснение. Учителят го приема. "Учителю, искам едно обяснение по един важен за мен въпрос." Учителят кимва.
Игнат изважда кърпата, разгъва я и поднася пред Учителя
овъглените
две клечки кибрит.
"Учителю, тази, по-голямата клечка, която е овъглена е Вашата клечка, а тази, по-малката - чия е тази клечка, Учителю? " Учителят го поглежда с дълбок поглед и казва: "И втората клечка е Моя. Трябваше да взема мерки и да изгорим книжата, защото ако полицията ги бе намерила, с тях щеше да разпали такъв огън и такъв пожар на "Изгрева", че никоя пожарна команда нямаше да може да го угаси. Добре, че нещата приключиха с тази клечка кибрит." И Учителят посочва с пръст втората, по-малката овъглена клечка, с която Игнат бе запалил и изгорил онези книжа в своята печка. Игнат целува ръка и напуска стаята на Учителя.
към текста >>
"Учителю, тази, по-голямата клечка, която е
овъглена
е Вашата клечка, а тази, по-малката - чия е тази клечка, Учителю?
До нея той слага и току-що прегарялата клечка кибрит и загъва кърпата. Сутринта отива при Учителя за обяснение. Учителят го приема. "Учителю, искам едно обяснение по един важен за мен въпрос." Учителят кимва. Игнат изважда кърпата, разгъва я и поднася пред Учителя овъглените две клечки кибрит.
"Учителю, тази, по-голямата клечка, която е
овъглена
е Вашата клечка, а тази, по-малката - чия е тази клечка, Учителю?
" Учителят го поглежда с дълбок поглед и казва: "И втората клечка е Моя. Трябваше да взема мерки и да изгорим книжата, защото ако полицията ги бе намерила, с тях щеше да разпали такъв огън и такъв пожар на "Изгрева", че никоя пожарна команда нямаше да може да го угаси. Добре, че нещата приключиха с тази клечка кибрит." И Учителят посочва с пръст втората, по-малката овъглена клечка, с която Игнат бе запалил и изгорил онези книжа в своята печка. Игнат целува ръка и напуска стаята на Учителя. Минаха години.
към текста >>
Добре, че нещата приключиха с тази клечка кибрит." И Учителят посочва с пръст втората, по-малката
овъглена
клечка, с която Игнат бе запалил и изгорил онези книжа в своята печка.
"Учителю, искам едно обяснение по един важен за мен въпрос." Учителят кимва. Игнат изважда кърпата, разгъва я и поднася пред Учителя овъглените две клечки кибрит. "Учителю, тази, по-голямата клечка, която е овъглена е Вашата клечка, а тази, по-малката - чия е тази клечка, Учителю? " Учителят го поглежда с дълбок поглед и казва: "И втората клечка е Моя. Трябваше да взема мерки и да изгорим книжата, защото ако полицията ги бе намерила, с тях щеше да разпали такъв огън и такъв пожар на "Изгрева", че никоя пожарна команда нямаше да може да го угаси.
Добре, че нещата приключиха с тази клечка кибрит." И Учителят посочва с пръст втората, по-малката
овъглена
клечка, с която Игнат бе запалил и изгорил онези книжа в своята печка.
Игнат целува ръка и напуска стаята на Учителя. Минаха години. Комунистите дойдоха на власт. Но Игнат все пак остана в нашите среди. Дойде 1953 година и едно голямо събитие.
към текста >>
2.
3_73 Последни разговори и откровения с Учителя
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Затова те не заслужават и аз изгорих всичко." Учителят отваря вратичката на печката и там се виждат изгорени и
овъглени
листа на тефтерчета, които са се превърнали вече на пепел.
Чука на врата и влиза. Казва Му: "Учителю, дойдох да ми предадете онези работи." Учителят е строг и мълчи. Йорданка повтаря думите си. Учителят отсича: "Българският народ не заслужава тези откровения на Бога и Аз току що ги изгорих в печката." "Ама аз, Учителю, исках да свърша моята работа" - оправдава се Йорданка. "Да, българският народ иска първо да свърши своята работа и ако му остане време, тогава ще умува дали да изпълни Волята на Бога.
Затова те не заслужават и аз изгорих всичко." Учителят отваря вратичката на печката и там се виждат изгорени и
овъглени
листа на тефтерчета, които са се превърнали вече на пепел.
Йорданка излиза и след това ни разказа какво се бе случило. А аз искам да добавя следното: Йорданка не знаеше да чете и да пише. В този момент, българският народ излъчи като свой представител човека, който бе невежа, за да изпълни Волята на Всемировия Учител. Ето това бе трагедията на българския народ и трагедията на всички братя и сестри, които бяха край Учителя. Непоправима! Тази трагедия започваше с невежеството и завършваше със своеволието, непослушанието и безотговорността.
към текста >>
3.
8_09 Молитвеният връх при Седемте рилски езера
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
Там имаше много изгорели дървета, вероятно
овъглени
от светкавица и гръм.
Дървата се стоварваха до кухнята, правеше се една голяма камара от дърва, които стигаха за няколко дена. Има запазени снимки, на които се вижда как Учителят е нарамил едно дърво и го носи. А музикантите в едната си ръка носят кутията с цигулката, а в другата - подходящо за носене дърво. Там, на Първото езеро, имаше много сухи дървета, вероятно повалени и останали след някоя буря. В първите години, чак до заминаването на Учителя, се снабдявахме с дърва от Първото езеро.
Там имаше много изгорели дървета, вероятно
овъглени
от светкавица и гръм.
Най-величествена бе Паневритмията на Третото езеро, защото пространството бе такова, че бяхме заградени отвсякъде от езера, а около нас се издигаше целият циркус на Седемте езера. Това предразполагаше към изключително молитвено съзерцание и задълбоченост при играта на участниците в Паневритмията. Фотографът Васко Искренов е направил панорамни снимки там и те говорят много повече от моите думи. Друг път излизахме на Петото езеро. Там обстановката бе друга.
към текста >>
4.
18. УЧЕТЕ ЕДИН ЗАНАЯТ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
По това време се пръснаха слухове, че в
миновъглената
мина в гр.
Идеята за Братство се роди при такава обстановка и ние дойдохме при Учителя с мечтата да направим опит за братски живот. Тази идея ни обхвана изцяло. Ние горяхме като факли. Но затова бе необходимо един стопански инвентар, стопанство, добитък, жилища. А ние бяхме бедни студенти и нямахме нищо.
По това време се пръснаха слухове, че в
миновъглената
мина в гр.
Перник могат да се изкарат много големи надници. Групата се беше сформирала, отидохме, за да работим в мината, но скоро се убедихме, че това беше измама, за да привлекат работници. Битови условия - отвратителни, заплати малки и труд непосилен. Отказахме се от тоя проект и се върнахме отново в София да посещаваме лекции. Пари не спечелихме, за да се устроим и да добием стопански инвентар за общ братски живот.
към текста >>
5.
4. ПО ПЪТЕКИТЕ НАГОРЕ КЪМ МУСАЛА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
До него огнището беше направено от нас, обградено от камъни, за да не се запалят клековете от
въглените
.
Учителят не разрешаваше да се бърза. Прекрасна река, да гледаш и да се не наситиш да я гледаш. Толкова гъсти клекове бяха по онова време, че само по пътечката можеше да се върви. Прекарвахме 2-3 часа на поляната, защото голяма почивка даваше Учителят и след това потегляхме нагоре. Това мостче днес е отбелязано в картата като Велчово мостче.
До него огнището беше направено от нас, обградено от камъни, за да не се запалят клековете от
въглените
.
Изобщо бяхме много предпазливи с огньовете. Край мостчето сме пренощували на полянката до него няколко пъти с Учителя и то обикновено на връщане от Мусала. Още стоят камъните, които ограждаха навремето огнището. Какви цветя прекрасни има тук! Това е една чудна поляна непосредствено след мостчето.
към текста >>
6.
І.14. НЕСТИНАРИ
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
А тези чудодейци на нашето време ходят по разпалени
въглени
, играят кръшни народни танци върху огнена площадка, без да бъдат обгорени.
14. НЕСТИНАРИ Към 1940 година за нестинарите се знаеше малко. Оскъдните и неточни разкази не бяха достатъчни, за да се оформи правилна представа.
А тези чудодейци на нашето време ходят по разпалени
въглени
, играят кръшни народни танци върху огнена площадка, без да бъдат обгорени.
Очевидците споделяха с почуда необикновените игри. Онези, които не бяха свидетели - украсяваха разказа с небивалици. По време на нестинарските игри, ежедневният и периодичен печат само хроникираше станалото в село Кости - като местно фолклорно и религиозни празненство. Катедрите по медицина, психиатрия и философия изпращаха свои наблюдатели, но обясненията бяха въздържани, а отговорите на многобройните въпроси - наивни. Те казваха: „Нестинарите имат загрубели ходила, слоести и мазолести пети, притъпена чувствителност към по-високи температури и прочие." Любознателни очевидци, които едвам са изтрайвали на топлия полъх от разпалените въглени, не оставаха доволни от обясненията за „грубовавото рогово вещество на ходилото" и „деформираната кожа на краката".
към текста >>
Те казваха: „Нестинарите имат загрубели ходила, слоести и мазолести пети, притъпена чувствителност към по-високи температури и прочие." Любознателни очевидци, които едвам са изтрайвали на топлия полъх от разпалените
въглени
, не оставаха доволни от обясненията за „грубовавото рогово вещество на ходилото" и „деформираната кожа на краката".
А тези чудодейци на нашето време ходят по разпалени въглени, играят кръшни народни танци върху огнена площадка, без да бъдат обгорени. Очевидците споделяха с почуда необикновените игри. Онези, които не бяха свидетели - украсяваха разказа с небивалици. По време на нестинарските игри, ежедневният и периодичен печат само хроникираше станалото в село Кости - като местно фолклорно и религиозни празненство. Катедрите по медицина, психиатрия и философия изпращаха свои наблюдатели, но обясненията бяха въздържани, а отговорите на многобройните въпроси - наивни.
Те казваха: „Нестинарите имат загрубели ходила, слоести и мазолести пети, притъпена чувствителност към по-високи температури и прочие." Любознателни очевидци, които едвам са изтрайвали на топлия полъх от разпалените
въглени
, не оставаха доволни от обясненията за „грубовавото рогово вещество на ходилото" и „деформираната кожа на краката".
Отговор се очакваше на много въпроси, които вълнуваха както обикновените хора, така и медиците и психиатрите. - Защо от високата температура на горящите въглени не обгаря кожата на краката над ходилата? - Защо не пламват дългополите сукмани и бели ризи? - Защо не се топи запалената свещ в ръката на нестинара? - Защо игрите се придружават с хороводни мотиви, изпълнявани от гайди, кларнет, тъпан?
към текста >>
- Защо от високата температура на горящите
въглени
не обгаря кожата на краката над ходилата?
Онези, които не бяха свидетели - украсяваха разказа с небивалици. По време на нестинарските игри, ежедневният и периодичен печат само хроникираше станалото в село Кости - като местно фолклорно и религиозни празненство. Катедрите по медицина, психиатрия и философия изпращаха свои наблюдатели, но обясненията бяха въздържани, а отговорите на многобройните въпроси - наивни. Те казваха: „Нестинарите имат загрубели ходила, слоести и мазолести пети, притъпена чувствителност към по-високи температури и прочие." Любознателни очевидци, които едвам са изтрайвали на топлия полъх от разпалените въглени, не оставаха доволни от обясненията за „грубовавото рогово вещество на ходилото" и „деформираната кожа на краката". Отговор се очакваше на много въпроси, които вълнуваха както обикновените хора, така и медиците и психиатрите.
- Защо от високата температура на горящите
въглени
не обгаря кожата на краката над ходилата?
- Защо не пламват дългополите сукмани и бели ризи? - Защо не се топи запалената свещ в ръката на нестинара? - Защо игрите се придружават с хороводни мотиви, изпълнявани от гайди, кларнет, тъпан? - Защо преди играта, жрицата на огъня отива в малкото параклисче, за да се помоли на покровителя на игрите - свети Константин? Такива въпроси поставяха приятелите и пред УЧИТЕЛЯ, Който с внимание следеше всеки разказ за нестинарите.
към текста >>
Не веднъж топлите
въглени
са престоявали цяла нощ на огнището и после, на следващия ден, дежурните са раздавали ароматен чай.
Те ще трябва да огледат, къде и как се провеждат танците и след като ни разкажат за онова, което са видяли и чули, тогава и ние ще се произнесем! Още същата вечер при УЧИТЕЛЯ се явяват двамина, които пожелават да проучат на самото място, как се играе върху огъня. Оказа се, че двамата са добри „специалисти". Единият от тях е опитен майстор на буйните рилски огньове. Той не веднъж е издигал грамадни клади от сухи клекове.
Не веднъж топлите
въглени
са престоявали цяла нощ на огнището и после, на следващия ден, дежурните са раздавали ароматен чай.
Другият съгледател е известен като музикант с верен усет за ритмика на българската хороводна песен. В лицето на тези съгледатели, ние виждахме добри пратеници. Бяхме уверени, че техния разказ, достоверен и точен, ще разсее недомлъвките и тайната за игрите щеше да бъде разбулена. По-сетне разбрахме, че нашите приятели най-добросъвестно са провели своите наблюдения. Нещо повече, те са взели дейно участие в организиране и провеждане на игрите.
към текста >>
С дълги пръти започнах разстилането на жарещите
въглени
.
Майсторът на огъня накупил достатъчно дърва за голяма клада. Получената жар успял да разстеле на мегдана, близо до параклисчето. Същият разказваше: - Повече от два часа дъбовите дървета горяха на кладата. Огнените езици правеха непоносим въздуха. Търпеливо изчаках да изгори и последното дърво.
С дълги пръти започнах разстилането на жарещите
въглени
.
Едвам се опазих от обгаряне на лицето и кожата на ръцете. Другият съгледател добави: - На мен бе по-леко. Намерих свирците. Намерих и специалните „викачи", които по време на играта подвикват заедно с играещата нестинарка. Баба Наста намерих в нейния дом.
към текста >>
От време на време под игривите й крака се разбягваха
въглени
, но те не припалиха сукмана й, жарта не обгори краката, не опърли ръцете, кичура коса, който се подаваше под забрадката й не припламна, парещият нажежен въздух не засуши дробовете й, не възпали гласните струни, които продължаваха да издават възторжени викове, както правят всички хороводци.
Пред нажежената настилка нестинарката се спря, замаха ръце и се понесе над златистата жар. Далеч встрани гайдата и кларнета продължаваха да изпълняват ритмичен странджански хороводен мотив. Наблюдатели и гости следяха със захлас и потръпваха при всяко движение и подвикване на нестинарката. А тя продължаваше играта си бурно и ритмично. Размахваше с ръце бяла кърпичка и в кръшна игра тепаше на място.
От време на време под игривите й крака се разбягваха
въглени
, но те не припалиха сукмана й, жарта не обгори краката, не опърли ръцете, кичура коса, който се подаваше под забрадката й не припламна, парещият нажежен въздух не засуши дробовете й, не възпали гласните струни, които продължаваха да издават възторжени викове, както правят всички хороводци.
Ето че нейната игра стана по-жива и по-бърза, тя прелетя от край до край огнената площ с вдигнати за поздрав ръце, прекръсти се, и все - играеща - се отправи към параклиса. ... Наново молитва пред иконата на свети Константин и баба Наста отвори очи, приведе гръб, взе бастунчето си и се отправи към своя дом... Специалистът на огъня довърши разказа си, като добави: - Докато моят приятел придружаваше баба Наста до параклиса, няколко деца в училищна възраст се втурнаха към огнената площадка, правеха опит да имитират играта, след което се отдалечаваха. Нито виковете на близките им, нито големият прът, с който ги гонех, не отклони децата от огнената игра. Когато по-сетне проверих какво е станало с тях, разбрах, че нищо лошо не се е случило и по децата няма следи от обгаряния. Така че, не само баба Наста може да играе върху огъня!
към текста >>
7.
105. ВЪТРЕШНАТА ШКОЛА БЕ ВРЪЗКАТА С ДУХА ОТ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ
,
,
ТОМ 5
Отвори я, а вътре имаше жарава и
въглени
, които светеха.
Грамадна разлика има между вътрешната Школа на Учителя и това, което сега ни заобикаля. Животът ще отсее всичко непотребно. Така правеше и Учителя. За да се оправят отношенията на учениците към Учителя той раздухваше в самите тях съмнение към него. Затова не случайно по друг повод, когато аз ревнувах Савка от него той се спря и ми каза: „Ела тук при печката".
Отвори я, а вътре имаше жарава и
въглени
, които светеха.
„Ще можеш ли с ръка да бръкнеш вътре и да извадиш един въглен от жарта? " „Не мога, Учителю, ще се изгоря." „Виж сега как аз ще направя това". Учителят се наведе, в кофата имаше една маша и с нея бръкна в горящата печка, извади един горящ въглен и го вдигна на височината на главата ми. „Видя ли как го извадих с машата? " После хвърли светящият въглен отново в печката: „Ами, ако Савка е само една маша, с която разбутвам огъня ти какво има да кажеш против това?
към текста >>
„Ще можеш ли с ръка да бръкнеш вътре и да извадиш един
въглен
от жарта?
Животът ще отсее всичко непотребно. Така правеше и Учителя. За да се оправят отношенията на учениците към Учителя той раздухваше в самите тях съмнение към него. Затова не случайно по друг повод, когато аз ревнувах Савка от него той се спря и ми каза: „Ела тук при печката". Отвори я, а вътре имаше жарава и въглени, които светеха.
„Ще можеш ли с ръка да бръкнеш вътре и да извадиш един
въглен
от жарта?
" „Не мога, Учителю, ще се изгоря." „Виж сега как аз ще направя това". Учителят се наведе, в кофата имаше една маша и с нея бръкна в горящата печка, извади един горящ въглен и го вдигна на височината на главата ми. „Видя ли как го извадих с машата? " После хвърли светящият въглен отново в печката: „Ами, ако Савка е само една маша, с която разбутвам огъня ти какво има да кажеш против това? " Аз стоя безмълвна, гледам машата и гледам горящата печка.
към текста >>
Учителят се наведе, в кофата имаше една маша и с нея бръкна в горящата печка, извади един горящ
въглен
и го вдигна на височината на главата ми.
За да се оправят отношенията на учениците към Учителя той раздухваше в самите тях съмнение към него. Затова не случайно по друг повод, когато аз ревнувах Савка от него той се спря и ми каза: „Ела тук при печката". Отвори я, а вътре имаше жарава и въглени, които светеха. „Ще можеш ли с ръка да бръкнеш вътре и да извадиш един въглен от жарта? " „Не мога, Учителю, ще се изгоря." „Виж сега как аз ще направя това".
Учителят се наведе, в кофата имаше една маша и с нея бръкна в горящата печка, извади един горящ
въглен
и го вдигна на височината на главата ми.
„Видя ли как го извадих с машата? " После хвърли светящият въглен отново в печката: „Ами, ако Савка е само една маша, с която разбутвам огъня ти какво има да кажеш против това? " Аз стоя безмълвна, гледам машата и гледам горящата печка. Ето така чрез отношенията си към нея Учителят разбутваше съмненията на учениците към самия него и после те си изясняваха изкривените отношения към него. Това бяха методи на Учителя, Затова учениците трябваше сами да коригират отношението си към Учителя, а отношението към Великия Учител е отношение на ученика към Бога.
към текста >>
" После хвърли светящият
въглен
отново в печката: „Ами, ако Савка е само една маша, с която разбутвам огъня ти какво има да кажеш против това?
Отвори я, а вътре имаше жарава и въглени, които светеха. „Ще можеш ли с ръка да бръкнеш вътре и да извадиш един въглен от жарта? " „Не мога, Учителю, ще се изгоря." „Виж сега как аз ще направя това". Учителят се наведе, в кофата имаше една маша и с нея бръкна в горящата печка, извади един горящ въглен и го вдигна на височината на главата ми. „Видя ли как го извадих с машата?
" После хвърли светящият
въглен
отново в печката: „Ами, ако Савка е само една маша, с която разбутвам огъня ти какво има да кажеш против това?
" Аз стоя безмълвна, гледам машата и гледам горящата печка. Ето така чрез отношенията си към нея Учителят разбутваше съмненията на учениците към самия него и после те си изясняваха изкривените отношения към него. Това бяха методи на Учителя, Затова учениците трябваше сами да коригират отношението си към Учителя, а отношението към Великия Учител е отношение на ученика към Бога. В Школата всичко беше предметно учение и случаите бяха създадени не да изкушават, не да изпитват изкуствено, а да създадат у ученика стимул за правилно разрешение на задачите. Учителят ще ти се усмихне ако го погледнеш с пълна чистота.
към текста >>
8.
115. НЕЗАДОВОЛЕНОТО ЖЕЛАНИЕ
,
,
ТОМ 5
А при Учителя когато те разбърка с неговата маша, то
въглените
на твоята ревност избуяват, избухва огън, който те изгаря от вътре и изгаря и онези, които са около него.
115. НЕЗАДОВОЛЕНОТО ЖЕЛАНИЕ Учителят работеше по различен начин, като метод с метод почти не се повтаряше или ако се повтаряше то с невероятни изменения, че не се познаваше първообраза на първоначалният метод. Но те се подчиняваха на строго определени духовни методи и духовни закони. И само човек запознат с тези духовни закони можеше да схване някой жест и някоя дума изречена от Учителя така символично, че трудно бе за останалите да проумеят за какво ли се отнася. Понякога Учителят открие за някой ревността и го остави сам да се справи със себе си. А ревността е голяма сила и е един свят на големи борби вън от тебе и вътре в самия себе си.
А при Учителя когато те разбърка с неговата маша, то
въглените
на твоята ревност избуяват, избухва огън, който те изгаря от вътре и изгаря и онези, които са около него.
Как може да се справи човек в такъв случай. Много трудно. Накрая трябва да разшириш съзнанието си и да се издигнеш над всичко и сам да се оправиш. Това е лесно казано, но трудно се изпълнява. Че трябва да превъзмогнеш себе си, да прескочиш частния случай, когато е твоя лична неразрешима задача и трябва да я надраснеш, да я наскочиш и от частния случай да минеш към общият принцип, който управлява твоя случай и накрая сам да се справиш съобразно законите дадени чрез Словото на Учителя.
към текста >>
9.
129. НЕПОСЛУШАНИЕТО НА УЧЕНИКА, ЧОВЕШКАТА СЪДБА И ЧОВЕШКАТА КАРМА
,
,
ТОМ 5
Учителят разбутваше умело жаравата и
въглените
с машата си, те лумваха в огън и онзи, чиито
въглени
са разместени започва да се пече от вътре и от вън на този невидим вътрешен огън.
Споделила веднъж с Учителя за своите страхове. „Не се плашете, когато идвате от града към Изгрева и вървете по средата на пътя. Всеки път когато има беседа аз бдя над пътя, минавам през него, почиствам го, изчиствам го и отстранявам и отклонявам онези, които биха ви пречили. Затова няма да се страхувате, молете се и бъдете с будно съзнание." Та сестра Куна се връща у дома и вече знае, че пътят към Школата е винаги почистен, а този път тръгва и върви със Словото на Учителя, а за него е нужно будно съзнание и светлина в съзнанието, за да може това Слово да влезне в него човека и да го оживи. Учителят често говореше за хармонията и че в името на хармонията трябва да се прави жертва, но нещата стояха практически по-иначе.
Учителят разбутваше умело жаравата и
въглените
с машата си, те лумваха в огън и онзи, чиито
въглени
са разместени започва да се пече от вътре и от вън на този невидим вътрешен огън.
Пече се от вътре със страдания, а от вън с мъчнотии. Но се печеше бавно, но сигурно. И именно тук трябваше да положи себе си в жертва, за да реши задачата си. А тя можеше да се реши само чрез саможертвата, доброволно и в името на Бога. В такива случаи той казваше: „Вие в един ден минавате това тук на Изгрева, което за една година се минава в света.
към текста >>
10.
134. ХИЩНИЦИ
,
,
ТОМ 5
Учителят извика една от сестрите, нареди й да вземе
въглен
от кухнята и после да „гаси"
въглен
на сестрата.
А той им каза: „Сестрата не е болна, а е от магия". Всички подскочиха като ужилени от тези думи на Учителя, защото той рядко говореше за такива неща. После той даде напътствия на онези сестри, които я бяха подслонили. До вечерта тя се съвзе. После отиде при Учителя и му разказа всичко за живота си и за разправиите, които имаше в този дом.
Учителят извика една от сестрите, нареди й да вземе
въглен
от кухнята и после да „гаси"
въглен
на сестрата.
По онези години много хора се занимаваха с черна магия и свекървата си бе послужила с нея, за да премахне снахата от дома си, а пък тази сестра изпълни нареждането на Учителя, отиде в кухнята, взе въглен и два пъти сутрин и вечер с формули от Учителя и с една манипулация, която едвам ли ще я знаете, тя „гаси въглен" на сестрата сутрин и вечер и по-лека-полека сестрата се оправи и се освободи от магията. После се разведе с мъжа си и по този начин се освободи напълно. Успя да се освободи от ноктите на хищника с помощта на Учителя и на онази сестра, която й „гаси" въглена. Та с тази манипулация се развали магията и тя бе освободена. Една нощ у нас както си бях легнала у дома и не бях загасила лампата виждам как някакси се отвори стената на стаята ми и от един отвор на стаята се показа ръка и се хвърли една дрипа на кревата ми.
към текста >>
По онези години много хора се занимаваха с черна магия и свекървата си бе послужила с нея, за да премахне снахата от дома си, а пък тази сестра изпълни нареждането на Учителя, отиде в кухнята, взе
въглен
и два пъти сутрин и вечер с формули от Учителя и с една манипулация, която едвам ли ще я знаете, тя „гаси
въглен
" на сестрата сутрин и вечер и по-лека-полека сестрата се оправи и се освободи от магията.
Всички подскочиха като ужилени от тези думи на Учителя, защото той рядко говореше за такива неща. После той даде напътствия на онези сестри, които я бяха подслонили. До вечерта тя се съвзе. После отиде при Учителя и му разказа всичко за живота си и за разправиите, които имаше в този дом. Учителят извика една от сестрите, нареди й да вземе въглен от кухнята и после да „гаси" въглен на сестрата.
По онези години много хора се занимаваха с черна магия и свекървата си бе послужила с нея, за да премахне снахата от дома си, а пък тази сестра изпълни нареждането на Учителя, отиде в кухнята, взе
въглен
и два пъти сутрин и вечер с формули от Учителя и с една манипулация, която едвам ли ще я знаете, тя „гаси
въглен
" на сестрата сутрин и вечер и по-лека-полека сестрата се оправи и се освободи от магията.
После се разведе с мъжа си и по този начин се освободи напълно. Успя да се освободи от ноктите на хищника с помощта на Учителя и на онази сестра, която й „гаси" въглена. Та с тази манипулация се развали магията и тя бе освободена. Една нощ у нас както си бях легнала у дома и не бях загасила лампата виждам как някакси се отвори стената на стаята ми и от един отвор на стаята се показа ръка и се хвърли една дрипа на кревата ми. Било е около 1925 г.
към текста >>
Успя да се освободи от ноктите на хищника с помощта на Учителя и на онази сестра, която й „гаси"
въглена
.
До вечерта тя се съвзе. После отиде при Учителя и му разказа всичко за живота си и за разправиите, които имаше в този дом. Учителят извика една от сестрите, нареди й да вземе въглен от кухнята и после да „гаси" въглен на сестрата. По онези години много хора се занимаваха с черна магия и свекървата си бе послужила с нея, за да премахне снахата от дома си, а пък тази сестра изпълни нареждането на Учителя, отиде в кухнята, взе въглен и два пъти сутрин и вечер с формули от Учителя и с една манипулация, която едвам ли ще я знаете, тя „гаси въглен" на сестрата сутрин и вечер и по-лека-полека сестрата се оправи и се освободи от магията. После се разведе с мъжа си и по този начин се освободи напълно.
Успя да се освободи от ноктите на хищника с помощта на Учителя и на онази сестра, която й „гаси"
въглена
.
Та с тази манипулация се развали магията и тя бе освободена. Една нощ у нас както си бях легнала у дома и не бях загасила лампата виждам как някакси се отвори стената на стаята ми и от един отвор на стаята се показа ръка и се хвърли една дрипа на кревата ми. Било е около 1925 г. После се показа един черен дух и си простре едно крило върху ми, което изведнъж ме покри и започна да ме стяга като железни клещи и искаше да ме удуши. Но аз бях здрав дух и се молех непрекъснато на Учителя и на Бога.
към текста >>
11.
237. ОБУЩА ЗА ПАША
,
,
ТОМ 5
Ние бяхме живите
въглени
на този огън и трудно можехме да се справим всеки един по отделно.
Ние бяхме скачени съдове на една невидима верига, но тогава това не виждахме и не знаехме. По този повод по-късно Учителят заяви: „Трябва първо двама души да минат по мостчето, което виси над реката и след това другите след тях ще минат също и ще видят, че не е страшно". Трябва да се даде пример за методите, с които да се работи. А Учителят ги бе дал в Словото си. Та остана да се проучава Словото му от идното човечество.
Ние бяхме живите
въглени
на този огън и трудно можехме да се справим всеки един по отделно.
А що се касаеше за даване на пример някому, то това беше невъзможно. Ние бяхме непрекъснато подлагани на изпити. Минат два-три дни, отдъхнеш си и отново идва изпита по своите видими и невидими пътища. Случи се отново едно недоразумение между мен и Паша и отивам при Учителя. Рече ми: „На Пашината любов едно й недостига.
към текста >>
12.
268. МАШАТА НА УЧИТЕЛЯ
,
,
ТОМ 5
После той стана, отвори вратата на печката, взе машата и разбърка и намести няколко
въглена
, които не бяха изгорели, а пламтяха.
С една дума аз отивам при Учителя с изискванията си да се коригира той към Савка и да може малко да я отстрани, защото тази близост предизвикваше ревнос-у всички ни. А онези, които не бяха на Изгрева изпадаха в различни човешки изкушения. Учителят ме прие в стаята. Беше сезон, когато бе запалена печката му. Показа ми стола и аз седнах.
После той стана, отвори вратата на печката, взе машата и разбърка и намести няколко
въглена
, които не бяха изгорели, а пламтяха.
Той се отопляваше с дърва. После затвори печката , седна. След малко каза: „Ти можеш ли с ръка да преместиш тези въглени Е печката както аз сторих с машата? " „Не мога, Учителю, ще се изгоря." „Ето виждаш ли, ти не можеш. Ами ако Савка е машата, с която аз вадя и разбърквам въглените в тази жарава, ти какво ще кажеш?
към текста >>
След малко каза: „Ти можеш ли с ръка да преместиш тези
въглени
Е печката както аз сторих с машата?
Беше сезон, когато бе запалена печката му. Показа ми стола и аз седнах. После той стана, отвори вратата на печката, взе машата и разбърка и намести няколко въглена, които не бяха изгорели, а пламтяха. Той се отопляваше с дърва. После затвори печката , седна.
След малко каза: „Ти можеш ли с ръка да преместиш тези
въглени
Е печката както аз сторих с машата?
" „Не мога, Учителю, ще се изгоря." „Ето виждаш ли, ти не можеш. Ами ако Савка е машата, с която аз вадя и разбърквам въглените в тази жарава, ти какво ще кажеш? " „Нищо, Учителю, нищ: не казвам." „Ето видя ли, а сега си отивай. Този урок с машата, с въглена и с печката вече три пъти в разстояние на десет години ти го преподавам. Не можа ли най-сетне да го запомниш?
към текста >>
Ами ако Савка е машата, с която аз вадя и разбърквам
въглените
в тази жарава, ти какво ще кажеш?
После той стана, отвори вратата на печката, взе машата и разбърка и намести няколко въглена, които не бяха изгорели, а пламтяха. Той се отопляваше с дърва. После затвори печката , седна. След малко каза: „Ти можеш ли с ръка да преместиш тези въглени Е печката както аз сторих с машата? " „Не мога, Учителю, ще се изгоря." „Ето виждаш ли, ти не можеш.
Ами ако Савка е машата, с която аз вадя и разбърквам
въглените
в тази жарава, ти какво ще кажеш?
" „Нищо, Учителю, нищ: не казвам." „Ето видя ли, а сега си отивай. Този урок с машата, с въглена и с печката вече три пъти в разстояние на десет години ти го преподавам. Не можа ли най-сетне да го запомниш? " Аз мълча. И този път задачата бе разрешена по един такъв драстичен пример, че аз се засрамих.
към текста >>
Този урок с машата, с
въглена
и с печката вече три пъти в разстояние на десет години ти го преподавам.
После затвори печката , седна. След малко каза: „Ти можеш ли с ръка да преместиш тези въглени Е печката както аз сторих с машата? " „Не мога, Учителю, ще се изгоря." „Ето виждаш ли, ти не можеш. Ами ако Савка е машата, с която аз вадя и разбърквам въглените в тази жарава, ти какво ще кажеш? " „Нищо, Учителю, нищ: не казвам." „Ето видя ли, а сега си отивай.
Този урок с машата, с
въглена
и с печката вече три пъти в разстояние на десет години ти го преподавам.
Не можа ли най-сетне да го запомниш? " Аз мълча. И този път задачата бе разрешена по един такъв драстичен пример, че аз се засрамих. После като наблюдавах Савка имах друго виждане за нея и за нейната служба, защото в къщата си имах печка, отоплявах се с дърва и имах и маша, с която разравях жаравата. Но това беше моята маша, за моят дом, а Учителят имаше Школа и в тази Школа всичко вреше и кипеше и всеки се печеше на някакъв огън и решаваше житейски задачи.
към текста >>
Понякога един беше машата, друг
въглена
, а трети жаравата.
Не можа ли най-сетне да го запомниш? " Аз мълча. И този път задачата бе разрешена по един такъв драстичен пример, че аз се засрамих. После като наблюдавах Савка имах друго виждане за нея и за нейната служба, защото в къщата си имах печка, отоплявах се с дърва и имах и маша, с която разравях жаравата. Но това беше моята маша, за моят дом, а Учителят имаше Школа и в тази Школа всичко вреше и кипеше и всеки се печеше на някакъв огън и решаваше житейски задачи.
Понякога един беше машата, друг
въглена
, а трети жаравата.
Ролята на машата се сменяваше периодично, вероятно и аз съм била понякога тази маша, с която Учителят разравяше и преместваше въглените, за да може по-добре да гори огъня и да се опича онзи, който трябва да се опече. Нали хляба когато се замеси и се сложи във фурната трябва да се опече? В Школата на Учителя ние говорехме за Божественият хляб, който трябва да се опече. Той се опичаше чрез Словото и чрез нашият живот. И тази жарава бе един огън, това бе Божественият огън, онзи огън, който гореше и ни изгаряше.
към текста >>
Ролята на машата се сменяваше периодично, вероятно и аз съм била понякога тази маша, с която Учителят разравяше и преместваше
въглените
, за да може по-добре да гори огъня и да се опича онзи, който трябва да се опече.
" Аз мълча. И този път задачата бе разрешена по един такъв драстичен пример, че аз се засрамих. После като наблюдавах Савка имах друго виждане за нея и за нейната служба, защото в къщата си имах печка, отоплявах се с дърва и имах и маша, с която разравях жаравата. Но това беше моята маша, за моят дом, а Учителят имаше Школа и в тази Школа всичко вреше и кипеше и всеки се печеше на някакъв огън и решаваше житейски задачи. Понякога един беше машата, друг въглена, а трети жаравата.
Ролята на машата се сменяваше периодично, вероятно и аз съм била понякога тази маша, с която Учителят разравяше и преместваше
въглените
, за да може по-добре да гори огъня и да се опича онзи, който трябва да се опече.
Нали хляба когато се замеси и се сложи във фурната трябва да се опече? В Школата на Учителя ние говорехме за Божественият хляб, който трябва да се опече. Той се опичаше чрез Словото и чрез нашият живот. И тази жарава бе един огън, това бе Божественият огън, онзи огън, който гореше и ни изгаряше. Онзи огън, за който се говореше, че Бог е огън всепояждащ.
към текста >>
13.
279. ЩЕ НАПИШЕШ!
,
,
ТОМ 5
А как да напиша за нея, когато учениците в тази Школа бяха
въглените
от една жарава и от един огън, който гореше и през деня, и през нощта на Изгрева.
Отново мигам, гледам Учителя и срамежливо казвам: „Учителю, не мога да го напиша. Аз не съм писателка". А той твърдо и строго ми говори: „Ще напишеш! " Направо ми заповяда. Наистина аз не можах да напиша роман, но аз исках да напиша историята за вътрешната Школа на Учителя.
А как да напиша за нея, когато учениците в тази Школа бяха
въглените
от една жарава и от един огън, който гореше и през деня, и през нощта на Изгрева.
Учителят бе ни показал навремето, че да борави човек с въглени и с жарава трябва да има маша, а аз я нямах тази маша. Трябваше да се изнесе живота на Школата не като роман, а като низ от опитности от моят път. Аз все отлагах с годините, но Небето ми изпрати един помощник и ето аз сега диктувам, а той записва, събира по-малко опитности от мен, събира ги и всяка седмица си пълни торбата с някоя и друга опитност. Дано ги предаде както трябва, че да се види вътрешният път на ученика в Школата на Учителя. За мен това е важното, а че тук участвувах и аз - нали трябваше да го има такъв човек, който да бе заел това място, на което аз бях.
към текста >>
Учителят бе ни показал навремето, че да борави човек с
въглени
и с жарава трябва да има маша, а аз я нямах тази маша.
Аз не съм писателка". А той твърдо и строго ми говори: „Ще напишеш! " Направо ми заповяда. Наистина аз не можах да напиша роман, но аз исках да напиша историята за вътрешната Школа на Учителя. А как да напиша за нея, когато учениците в тази Школа бяха въглените от една жарава и от един огън, който гореше и през деня, и през нощта на Изгрева.
Учителят бе ни показал навремето, че да борави човек с
въглени
и с жарава трябва да има маша, а аз я нямах тази маша.
Трябваше да се изнесе живота на Школата не като роман, а като низ от опитности от моят път. Аз все отлагах с годините, но Небето ми изпрати един помощник и ето аз сега диктувам, а той записва, събира по-малко опитности от мен, събира ги и всяка седмица си пълни торбата с някоя и друга опитност. Дано ги предаде както трябва, че да се види вътрешният път на ученика в Школата на Учителя. За мен това е важното, а че тук участвувах и аз - нали трябваше да го има такъв човек, който да бе заел това място, на което аз бях. Но че не съм представена някой път в благоприятна светлина, то това бяха сенките на един образ, за да се покаже светлината на слънцето, а това бе Божествения Дух в лицето на Учителя.
към текста >>
14.
11. СПАСЯВАНЕ ОТ РАЗСТРЕЛ НА 54 ДУШИ КОМУНИСТИ ОТ ЕДИН ЧЛЕН НА БЯЛОТО БРАТСТВО
,
,
ТОМ 6
Грижите на неговите другари са много скромни: разкопчават му панталоните и долните гащи, червени от кръв, отлепват окървавената риза, разголват седалището посиняло, напукано, подуто и то с такава температура, че прилича на мангал с разжарени
въглени
.
", тогава ти си завинаги загубен. Такъв бе случаят с нещастника Ст. Воденичаров, укривател на нелегални. След като го убили, за да прикрият злодеянието си, те го хвърлили от прозореца на четвъртия етаж, уж че той сам се хвърлил и рано заранта го погребват без предварително обследване и 152 медицинска експертиза. С пребито тяло и окървавена риза те отвеждат обратно във вагона своята жертва, мислейки, че с това са убили неговия борчески дух и че след ден-два ще се принуди да направи пълни самопризнания.
Грижите на неговите другари са много скромни: разкопчават му панталоните и долните гащи, червени от кръв, отлепват окървавената риза, разголват седалището посиняло, напукано, подуто и то с такава температура, че прилича на мангал с разжарени
въглени
.
Само въздухът може да облекчи състоянието на нещастната жертва. Това се повтаря всяка нощ по няколко пъти от всички вагони с редки изключения. Казвам с редки изключения, защото имаше един от дежурните по караулите офицер, който не позволяваше през неговото дежурство да вземат арестанти от вагоните. А как узнавахме, кога ще бъде той дежурен по караулите? Това ни известяваше малкото конспиративно кокалче със скритата в него бележчица.
към текста >>
15.
5. ОПОЖАРЕНАТА ХИЖА
,
Крум Въжаров
,
ТОМ 6
Пред нас се търкаляха
овъглени
греди, Оглеждаме се и ето се задава един селянин, който караше дърва.
По онези години имаше много ловци по Рила, защото имаше и много дивеч. Каквото искат, това могат да убиват. И щяха да пият, да ядат, да печат убития дивеч в нашата хижа, която построихме в името на Високия Идеал. Какво стана по-нататък? На следващата година, когато се изкачихме отново там - какво да видим: хижата бе опожарена.
Пред нас се търкаляха
овъглени
греди, Оглеждаме се и ето се задава един селянин, който караше дърва.
Спряхме го, той ни позна, защото ние бяхме същите, които бяхме построили тази хижа. Разказа ни какво се бе случило. Попът от селото насъскал селяните да я изгорят, да не би да стане дъновистко свърталище. Попът им разказвал, че ние ще им крадем жените, после щели сме да ги караме в хижата и да правим с тях, каквото си искаме. И после те щели да се върнат в селото боси и по бели кошули.
към текста >>
16.
38. Вила под наем
,
Гради Колев Минчв
,
ТОМ 7
Години наред там е тлеело и станало като
въглен
и понеже брат ми бил напълнил много хубаво кюмбето, там се зачервява и се запалват летвите и почнало да кади.
Като се връща от разходка, гледа целия багаж от вилата изхвърлен вън на двора. А какво било. Като изхвърлили целия багаж от вилата, един войник, който бил до банята и нещо удари в стената и какво става, точно където е печката, кюмбето, бойлера, всичко това от години наред е нагрявало.А там е било стаичка направена с летви. Отвътре летви измазано и отвън пак летви и измазано и това никой не знае. Нито хазаите, нито ние.
Години наред там е тлеело и станало като
въглен
и понеже брат ми бил напълнил много хубаво кюмбето, там се зачервява и се запалват летвите и почнало да кади.
та и това нещо преживях. От пожара само тази стеничка пострада. Ние после преместихме кюмбето настрани, замазахме там и така се оправи всичко: Та с тая вила имах доста неприятности. За да вляза да живея в нея аз бях изхарчил 40 000 лева за ремонт, тъй като в нея са живели германски войници. Вилата беше в много лошо състояние.
към текста >>
17.
2. Първи срещи с Учителя
,
Васко Искренов
,
ТОМ 7
Той ми каза, че имам едно запалено
въгленче
и го нося, да запаля тук, да запаля там.
Вътре бяха 6000 лв. С тия пари аз започнах отново работа в Лом. Никога не съм отишъл при Учителя да се оплаквам, да искам нещо, да казвам от какво имам нужда. Задал съм само два въпроса: първия въпрос зададох веднъж когато имахме прием на всеки събор и исках: „Учителю, аз не знам какво мога да поискам, мога да поискам нещо, което за мен би било много хубаво, а пък всъщност да е вредно за мен. А пък вие знаете всичко, вашият съвет може да ме предпази да не извърша погрешки, които биха се направили“.
Той ми каза, че имам едно запалено
въгленче
и го нося, да запаля тук, да запаля там.
„Нищо няма да запалите и въгленчето ще угасне.“ И почувствувах, че ми дава знак да мълча, че ще продължи. И наистина, това въгленче каза, че трябва да стои на едно място, да обгаря, да образува силен огън. Тоя огън може да стане толкова голям, че да запали целия свят. Ясно, нали стабилизирай се и тогава атакувай. В: А втория ви въпрос?
към текста >>
„Нищо няма да запалите и
въгленчето
ще угасне.“ И почувствувах, че ми дава знак да мълча, че ще продължи.
С тия пари аз започнах отново работа в Лом. Никога не съм отишъл при Учителя да се оплаквам, да искам нещо, да казвам от какво имам нужда. Задал съм само два въпроса: първия въпрос зададох веднъж когато имахме прием на всеки събор и исках: „Учителю, аз не знам какво мога да поискам, мога да поискам нещо, което за мен би било много хубаво, а пък всъщност да е вредно за мен. А пък вие знаете всичко, вашият съвет може да ме предпази да не извърша погрешки, които биха се направили“. Той ми каза, че имам едно запалено въгленче и го нося, да запаля тук, да запаля там.
„Нищо няма да запалите и
въгленчето
ще угасне.“ И почувствувах, че ми дава знак да мълча, че ще продължи.
И наистина, това въгленче каза, че трябва да стои на едно място, да обгаря, да образува силен огън. Тоя огън може да стане толкова голям, че да запали целия свят. Ясно, нали стабилизирай се и тогава атакувай. В: А втория ви въпрос? И: Втория въпрос беше към края на Неговия живот на земята.
към текста >>
И наистина, това
въгленче
каза, че трябва да стои на едно място, да обгаря, да образува силен огън.
Никога не съм отишъл при Учителя да се оплаквам, да искам нещо, да казвам от какво имам нужда. Задал съм само два въпроса: първия въпрос зададох веднъж когато имахме прием на всеки събор и исках: „Учителю, аз не знам какво мога да поискам, мога да поискам нещо, което за мен би било много хубаво, а пък всъщност да е вредно за мен. А пък вие знаете всичко, вашият съвет може да ме предпази да не извърша погрешки, които биха се направили“. Той ми каза, че имам едно запалено въгленче и го нося, да запаля тук, да запаля там. „Нищо няма да запалите и въгленчето ще угасне.“ И почувствувах, че ми дава знак да мълча, че ще продължи.
И наистина, това
въгленче
каза, че трябва да стои на едно място, да обгаря, да образува силен огън.
Тоя огън може да стане толкова голям, че да запали целия свят. Ясно, нали стабилизирай се и тогава атакувай. В: А втория ви въпрос? И: Втория въпрос беше към края на Неговия живот на земята. Запитах Го: „Учителю, предлагат ми голяма работа в София в една фирма, но се страхувам от големия град.
към текста >>
18.
21. Отнемане на жизнения кредит
,
Васко Искренов
,
ТОМ 7
В Англия направиха експеримент, обърнаха
въглена
в злато, това което беше мечта на химиците, обаче за голямо съжаление на световните спекуланти не можа да се използва това откритие, защото масрафа, който се прави, за да се получи златото е по-голям от придобитата стойност на златото.
Тя ми помогна много да разбера какво е материя, какво е дух, превръщане на елементите и т.н. В: Това сте разбрали от него, какво е материя и какво е дух? И: Ами неделимата частичка на материята беше атома, два милиона част от милиметъра. И науката казваше, че превръщането на елементите ще си остане само като блян за химиците. Обаче след откритието на радия от двойката Пиер и Мария Кюри този блян стана научна действителност.
В Англия направиха експеримент, обърнаха
въглена
в злато, това което беше мечта на химиците, обаче за голямо съжаление на световните спекуланти не можа да се използва това откритие, защото масрафа, който се прави, за да се получи златото е по-голям от придобитата стойност на златото.
Учените се интересуват от наука, а пък спекулантите и военните се интересуват от друго. Светът узря най-после да разбере, че по пътя на насилието има само зло и сега големите сили си подадоха ръка да сътрудничат, нали? В: Вие щяхте да ми разкажете нещо за Георги Марков. И: Да. В очите на съгражданите ни бе фанатик.
към текста >>
19.
57. Младоженецът
,
Ангел Вълков
,
ТОМ 7
А вие сте тука само маши, чрез които се местят
въглените
в жаравата“.
Него ден валеше ситен дъжд. Аз и Учителят бяхме при палатката Му, която е доста нависоко от кухнята и от там наблюдаваме как агентите долу ходят между нашите хора, търсят някого и надникват в палатките. Като видя това Учителят ми каза: „Тя горе става каквато става. Горе е войната между духовете. Едни духове са със тебе, други духове са със Тодор.
А вие сте тука само маши, чрез които се местят
въглените
в жаравата“.
И както се развиха после работите се разбра, че са надделели светлите духове и войната се реши в полза на сестра Тодора и с нейното освобождаване от мъжът й. Преди да започне нейното освобождаване, Учителят й бе казал: „Ти си затънала и загазила до гуша в калта. Ако дойда Аз да те освобождавам и да те извадя и аз ще се удавя. Затова ще ти хвърлим дъска, по която да излезеш от блатото. Дето ще се оцапа главата, по-добре е да се окалят краката“.
към текста >>
20.
24. МАГДАЛИНА - БЕЗ НЕЯ НЕ МОЖЕМ
,
,
ТОМ 8
Учителят обаче следи цялата тази процедура и един ден написва едно писмо, в което иска да спаси Кришна Мурти от това падение, защото за него ще бъде това едно сгромолясване, една лъжа, ако се допусне, това той ще стане направо на
въглен
, той ще стане направо обект, пионка на Черната ложа, която ще го ликвидира.
Очаквали са, мислейки че индуския народ в това отношение е най-издигнат, най-духовен, че вероятно Христовия Дух ще се всели или ще дойде, ще се изяви на полето физическото чрез някой индус. И понеже в това време се изявява един много хубав младеж, красив, много духовен, с много сериозно подвижничество в този духовен път, наречен Кришна Мурти, Ани Безант и другите водачи на теософс-кото общество в Европа решават, че именно в него се изявява Христовия Дух. Той вероятно е бил склонен това да го приеме, за да има безспорно много високо духовни преживявания далеч надхвърлящи преживяването на неговите последователи европейци. Даже когато са били в Холандия на конгрес в някаква си много живописна местност, всички са били разположени в палатки, докато европейците са прекарвали известно време на духовни разговори, то се канили и на чай в 5 часа и са имали и по-светски разговори, той даже им правел бележка, като е сравнявал своят начин, по който той престоява на този конгрес, в постоянна молитва, съзерцание, медитация. И в един тържествен момент те решават вече да го обявят за дошлия Христос на земята.
Учителят обаче следи цялата тази процедура и един ден написва едно писмо, в което иска да спаси Кришна Мурти от това падение, защото за него ще бъде това едно сгромолясване, една лъжа, ако се допусне, това той ще стане направо на
въглен
, той ще стане направо обект, пионка на Черната ложа, която ще го ликвидира.
И да спаси от една лъжа и самото общество, европейското окултно общество, Учителят избира сестра Магдалина. Тя беше много оригинална личност. Винаги носеше някакви особени облекла, чалми си правеше, някакви облекла с наметала особени широки такива дрехи, беше интелигентна, знаеше няколко езика: немски, френски, английски, италиански, беше смела, безпардонна бих казала направо, както сега се изразяват. В: Безцеремонна? Веска: Безцеремонна.
към текста >>
21.
13. ПЪРВИТЕ ЕКСКУРЗИИ НА ВИТОША
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Направиха, мисля че три самовара бяха, така извити от едната страна, обли, в средата с една дупчица, слагат се
въглени
дървени въглища, има решетка долу и се запалва вътре огъня и го карат и той завира.
Ходихме там с Учителя една година 1921 год. няколко пъти и тогава вече ходихме с чайниците, казвали ли са Ви това? С тези чайници-самовари? В.К.: He. Е.А.: За да имаме вода по пътя, много далече ни се виждаше да отидем чак на Витоша и без почивка, защото нямаше тогава превозни средства, всички пеш вървяхме.
Направиха, мисля че три самовара бяха, така извити от едната страна, обли, в средата с една дупчица, слагат се
въглени
дървени въглища, има решетка долу и се запалва вътре огъня и го карат и той завира.
На гърба го носят, отзад има едно кранче от което си наливахме вода. И когато пристигахме над Драгалевци, под манастира имаше полянки, където сега е лифта. И малко по-горе от лифта така по пътеката която тръгва, тя е малка полянка и там сядахме, и там правехме закуска. Да видите, ние какви пътища сме правили впоследствие. Но Учителят беше внимателен докато свикнем с този път.
към текста >>
22.
02-ЯСНОВИДСТВОТО И ЯСНОВИДСКИТЕ ПРЕДСКАЗАНИЯ НА ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ
,
,
ТОМ 9
В неговите ръце тъй наречената „магическа пръчка", с която известни сензитиви откриват подпочвените водни течения, минерални и
каменовъглени
залежи, действува като един много чувствителен интрумент.
Тоя факт ще ни стане сам по себе си много по-ясен и разбираем, ако го съпоставим и разгледаме във връзка с цялата духовна и морална личност на г. Л. Лулчев, както и с проявените при други случаи от него ясновидски способности и изобщо с неговите сензитивни, интелектуални и ясновидски дарби. Трябва да кажем, че г. Л. Лулчев е ясновидец от една степен, която доста нарядко се среща. Той притежава една крайно развита сензитивност.
В неговите ръце тъй наречената „магическа пръчка", с която известни сензитиви откриват подпочвените водни течения, минерални и
каменовъглени
залежи, действува като един много чувствителен интрумент.
Нещо повече, той чувствува вибрациите на подпочвените водни течения и минерални залежи и без помощта на тая магическа пръчка и то от невероятно големи разстояния. В редактирания от г. Л. Лулчев миналата година вестник „Живот" може всеки да прочете покани за графологически, хиромантични и френологически анализи. Той е от тия, които притежават нужните за случая знания, умения и силно развита интуиция за четене на скритите способости, на характера и миналото на човека във външните черти и белези на тялото, специално на главата, лицето, очите, ръцете - в които най-много се отразява скрития вътрешен живот. Но г.
към текста >>
23.
СЪДЪРЖАНИЕ
,
,
ТОМ 10
Овъгленият
покойник 92.
Дрехи с намалени цени 87. Гъби за Учителя 88. Какво да правим с децата 89. Ако има Бог, да ме порази 90. Махнете иконата 91.
Овъгленият
покойник 92.
Обрал пеленаче 93. Камшикът на природата 94. Жестокият облог 95. Отложи пътуването си 96. Заровеното богатство 97.
към текста >>
24.
БЕЛЕЖКИ И ДОПЪЛНЕНИЯ - ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
СРЕЩИ, СЛУЧКИ СПОМЕНИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ
,
ТОМ 10
Цеко се качил на стълба до къщата на брат Пеню Ганев да оправя проводниците, които били се оплели от бурята и в един момент, понеже косата му се опряла до жиците, в момента изгаря и пада като
въглен
, пада на земята, почернял, В.
когато Учителят бил на масата вън, в Мърчаево, тъкмо били свършили обеда и Учителят казал: „Брат Цеко дойде! " Всички се огледали наоколо, никъде не го виждат. „А, няма го, Учителю! " Учителят обаче замълчал. След два часа получават телеграма за смъртта на брат Цеко.
Цеко се качил на стълба до къщата на брат Пеню Ганев да оправя проводниците, които били се оплели от бурята и в един момент, понеже косата му се опряла до жиците, в момента изгаря и пада като
въглен
, пада на земята, почернял, В.
К.: Аз от Пеню Ганев го знам така: Той казал: „Няма такова нещо! " В смисъл, че той няма пари да си купи апартамент на земята. Г. С.: Не, той разбрал, че горе на небето му готвят апартамент. В. К.: Значи сигурен си, че той е разбрал? Г. С.: Той разбрал и казал: „Няма такова нещо, Учителю!
към текста >>
25.
08 - 25. НАКАЗАНИЕТО ЗА БОГОХУЛСТВО
,
В царсттвото на спомените с Учителя Дънов от Изгрева. Георги Събев
,
ТОМ 10
Брат Цеко се качва със стълбата горе да оправи жиците, в туй време вятърът му духал косата и той, като я метнал така, косата свързва и понеже косата е добър проводник, веднага гохваща токът, нали високото напрежение и брат Цеко изгаря като
въглен
- пада на земята, черен като
въглен
.
" Брат Цеко се усмихнал, защото се чувствал здрав и бодър. „Няма таквоз нещо, Учителю! " Учителят нищо повече не му казал и си мълчал. Брат Цеко си заминал за София и на другия ден или наскоро духал вятър и на стълба жиците се преплели, образувала се искра, А стълбът бил до къщата на Пеню Ганев, на мястото, където е сега руската легация. Получило се високо напрежение там и повикали брат Цеко да оправи това.
Брат Цеко се качва със стълбата горе да оправи жиците, в туй време вятърът му духал косата и той, като я метнал така, косата свързва и понеже косата е добър проводник, веднага гохваща токът, нали високото напрежение и брат Цеко изгаря като
въглен
- пада на земята, черен като
въглен
.
Това е за смъртта на брат Цеко, дето казал на Учителя: „А-а, Учителю, няма такова нещо! " Значи Учителят е могъл да предвиди това. Сега по-нататък. След като станало това, в този момент Учителят е в Мърчаево, на двора, на масата при брат Темелко, където се хранел с приятелите на една дълга маса. На нея могат да се хранят двайсетина души и повече.
към текста >>
26.
09 - 92. ОВЪГЛЕНИЯТ ПОКОЙНИК .
,
Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев
,
ТОМ 10
92.
ОВЪГЛЕНИЯТ
ПОКОЙНИК .
92.
ОВЪГЛЕНИЯТ
ПОКОЙНИК .
Бай Щилян от Горно-оряховско на младини ходил в Америка, откъдето се беше върнал школуван атеист. Всякога, кагото ставало дума за религия, за вяра в Бога и ангелите, той все хулел и псувал и какви ли нелепости още не казвал против Бога, против Твореца. Верующ или неверующ, животът се изнизал, година след година, дошъл последният му час. Сега всичките му близки се струпали около него, за да чуят последната му дума: „Аз в Бога не вярвам. Църква и поп не признавам.
към текста >>
27.
IV.ПРИЛОЖЕНИЕ КЪМ ПРОТОКОЛА НА 1910 ГОДИНА Разни
,
Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ
,
ТОМ 11
На запад над дефилето на село Княжево се яви едно малко, червено, горещо като
въглен
облаче, за което г-н Дънов ми каза, че с това облаче се потвърждава разговорът ни, че човек трябва да използува благата, които Господ му дава. 10.
от капитала, никога не давайте, а давайте от лихвата. В прочетената глава вие виждате, че се казва: „Просете." Значи когато желаете и поискате да ви се даде каквото и да е благо, вие трябва да просите за вътрешната духовна светлина, за да ви се разкрие същественото, което ви е потребно да разбирате. 9. На 18 октомври 1909 г., неделя, в частен разговор в стаята на г-н Дънов, той ми каза: - Що е воля? Волята е желание, мисъл, сила - то е воля. А пък същия ден, като бяхме към Семинарията в 5 часа вечерта на изток г-н Дънов току-що ми казваше, че човек трябва да използува благата, които Господ му дава.
На запад над дефилето на село Княжево се яви едно малко, червено, горещо като
въглен
облаче, за което г-н Дънов ми каза, че с това облаче се потвърждава разговорът ни, че човек трябва да използува благата, които Господ му дава. 10.
На 22 октомври 1909 г., сряда, бяхме на обед в трапезарията. Г-н Дънов в разговора си с мене и Гина изказа следните важни мисли: - Тези, които умират, ги пущат в чистилището (пургаториум). Тези, които бракуват (тези, които заспиват), те чакат за прераждане. Тези, които заминават, отиват в рая. Грешните се мъчат.
към текста >>
28.
IV.13 август, събота
,
Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ
,
ТОМ 11
През тази година вие ще трябва постоянно да палите, да бъдете като
въглен
, с който постоянно да палите другите, та да може огънят да се задържа у вас като
въглен
.
" И отговаря: „Аз дойдох, за да ви осоля и да няма нужда да ви изваждат навън." Прилагайте истината в живота си и викайте винаги Христа, за да ни осоли, защото ако не е Христос с нас и не пребъдва постоянно в нас, има опасност постоянно да се обезсоляваме. Ние можем да имаме всичката възможност на всяка минута да се осоляваме дотогава, докато осоляването придобие онази норма, при която външните условия ще съдействуват да се задържи осоляването. Вие имате нужда постоянно да ви осолява Христос. Той много пъти ви е осолявал. Има нужда постоянно да Го призоваваме, за да ни осолява, защото има опасност всякога да се обезсоляваме.
През тази година вие ще трябва постоянно да палите, да бъдете като
въглен
, с който постоянно да палите другите, та да може огънят да се задържа у вас като
въглен
.
А думата „запалите" остава за вас една запалка, която вие трябва да я разгадаете. Виждате, че тази година Христос ви даде един много добър план за работа. Той ще ви научи как да работите, не се безпокойте, защото Господ ще работи във вас, и когато Той е във вас, не бойте се. Не мислете, че само сега Той е с вас, а когато излезете оттука, не ще бъде с вас. Не, напротив, Той ще бъде постоянно с вас, ще ви ръководи и съдействува.
към текста >>
29.
IV.16 август, четвъртък
,
Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ
,
ТОМ 11
Ние като
въглен
трябва да се запалим.
Не бива да се заблуждаваме с мисълта, че Господ е далеч. Това не е вярно, защото Той е толкова близо, щото да посочи само с ръцете Си, ще може да ни набара. Затова необходимо е за нас да се молим с всичкото си сърце, с всичкия си ум Господ да ни упъти в истинския път. Ако така се държим, може да разчитаме, че сме свързани с Небето и следователно - полезни за България. И когато се молим да бъде волята Божия, ние казваме, че тя трябва да бъде не само за България, но и за всички да бъде полезна, даже и лично за тебе, който така мислиш.
Ние като
въглен
трябва да се запалим.
Аз мога да ви говоря на два езика: на някои - с прост език, а на други - с научен. Защото на нас ни трябва една гимнастика на ума, та затова трябва да се направи машината така, щото да се ползуваме. Трябва да се изпитаме готови ли сме да възприемем истината. Така около Исуса Христа имаше дванадесет души ученици, но някои не възприеха мисълта, че ако не ядат плътта Му и не пият кръвта Му, не могат да Го последват. От разбирането, прочее, много зависи - от нашето разбиране зависят някои въпроси.
към текста >>
30.
Наряди за 1942 г.
,
,
ТОМ 12
Направете
въглените
, които сега имате, на диаманти, с които да се украсявате.
А шестте заедно раждат работата. Блажени, които любят. Блажени, които обичат. Блажени, които служат и говорят Истината. Направете вашите хижи, вашите тела храмове, в които да живее любовта.
Направете
въглените
, които сега имате, на диаманти, с които да се украсявате.
4) ОБИЧНИ БРАТЯ, Съобщава ви се, че есенното равноденствие ще се отпразднува в неделя на 20 септемврий, в 5ч. с., по следния начин:Добрата молитва.Молитвата на Царството.Евангелие от Йоана, 14 гл., 1-16ст.„В начало бе Словото".Отче наш.Гимнастически упражнения. При братската вечеря в 7.30 ч ще се повтори утринният ред. Тая програма важи само за 20 септември, а не за цялата година. * * *През годината ще се проучават Новият Завет и беседите по следния начин: Всеки ден ще се прочита с размишление посочената глава от Новия Завет или посочената страница от беседите.В другото свободно време - проучаване на Библията и беседите по свобода.При изпълнение на задачата, вместо старото мото ще се произнася следното само веднъж:„Да бъдем готови да приемем Словото Божие в нашите умове, в нашите сърца и в нашите души и да го приложим. Амин.
към текста >>
31.
13. ПРИЗОВАХА ИСУСА
,
,
ТОМ 12
Например
въгленът
може при специални условия да се превърне в диамант, диамантът после може да се превърне в семка, в дърво отново, после - пак във
въглен
.
Ако сте в положение на една човешка душа, ще изисквате благоприятни условия за своето развитие. Това, което страда, което въздиша у нас, това е душата, която е затворена. Често ние искаме да премахнем страданията. Страданията не трябва да се премахнат, но да се превърнат в радост. Превръщания могат да стават навсякъде в природата.
Например
въгленът
може при специални условия да се превърне в диамант, диамантът после може да се превърне в семка, в дърво отново, после - пак във
въглен
.
Исус дойде на сватбата, за да покаже да младите как трябва да живеят. Всеки от вас се е женил, знае колко хубаво е времето до сватбата, какви мечти, какви фантазии на ума и мисълта има. Всеки, като се ожени, казва: „Всичката прелест е до годежа.“ Момъкът и момата са идеални, но щом се оженят, всичко минава и затова хората казват: „Не струва човек да се жени.“ Действително, не струва човек да се жени, защото това не е сватба, а свада. Според мене умът, който се жени за сърцето, трябва да е здрав, да не е заразен от никаква болест. Сърцето, което се жени за ума, трябва да здраво, чисто.
към текста >>
32.
32. УЗРЯЛ ПЛОД
,
,
ТОМ 12
Един
въглен
, за който не давате пет пари, става скъпоценен камък.
Като не изплащаш злото, няма да ти се даде и доброто. Не е важно дали външният свят ни одобрява или не. Всички вие живеете в един свят, който е добър. Как ще обясните следното? На 2-3 километра дълбочина, при най- неблагоприятни условия как се е образувал този скъпоценен камък, който струва милиони английски стерлинги?
Един
въглен
, за който не давате пет пари, става скъпоценен камък.
Съзнанието на този, скъпоценния камък се е подигнало. Скъпоценните камъни са камъни, чието съзнание е прогресирало. Това са праведните скъпоценни камъни, а пък другите са въглища. Като излиза един скъпоценен камък на повърхността, той си има цена. Той в дълбочините на Земята е водил чист живот.
към текста >>
Ако при най-лошите условия
въгленът
стане диамант, после светията при тия условия, в които живее, защо да не стане светия?
Съзнанието на този, скъпоценния камък се е подигнало. Скъпоценните камъни са камъни, чието съзнание е прогресирало. Това са праведните скъпоценни камъни, а пък другите са въглища. Като излиза един скъпоценен камък на повърхността, той си има цена. Той в дълбочините на Земята е водил чист живот.
Ако при най-лошите условия
въгленът
стане диамант, после светията при тия условия, в които живее, защо да не стане светия?
Може, стига да иска човек. Онзи, който мисли, че лесно може да влезе в царството Божие, но това ще бъдат по-обикновени камъни. Може да бъде диамант, а има разреди камъни, додето дойдеш до обикновеното стъкло, до обикновената пръст, до обикновената кал. Калта всеки я гази и в калта се зараждат всички буболечици. Калта е изложена на постоянни страдания, разлагане и пр.
към текста >>
33.
ПЪРВИ МЕСЕЦ
,
22 август - 22 септември 1922 г.
,
ТОМ 12
Диамантената воля показва, че той притежава един запас от жива опитност, защото пътя по който е добил тази опитност е бил тежък и труден, за да може трошливият
въглен
да стане диамант.
28 октомври 1922 г., събота, 6 часа сутринта Н. с. е. с. л. и. ч. е. н. д. Б. в. с. п. в. л. и. н. с. е. с. Б Добродетелта е да проявиш в дело благия роден подтик. Затова само човек със силна положителна воля може да бъде добродетелен. За да бъде човек добродетелен, той трябва да има диамантена воля, на която цвета е бял.
Диамантената воля показва, че той притежава един запас от жива опитност, защото пътя по който е добил тази опитност е бил тежък и труден, за да може трошливият
въглен
да стане диамант.
На колко градуса температура трябва да се подложи въглена и при какво налягане, за да се превърне в диамант. И колко трансформации трябва да премине, за да се очисти черната аморфна маса и се получат най-сетне съвършените форми на диамантения кристал. Въгленът е черен защото поглъща всичката светлина и не отразява никак. А диамантът е прозрачен, защото материята му е толкова фина, че всичката светлина преминава през него и се излива навън. От добродетелния човек излиза светлина.
към текста >>
На колко градуса температура трябва да се подложи
въглена
и при какво налягане, за да се превърне в диамант.
с. е. с. л. и. ч. е. н. д. Б. в. с. п. в. л. и. н. с. е. с. Б Добродетелта е да проявиш в дело благия роден подтик. Затова само човек със силна положителна воля може да бъде добродетелен. За да бъде човек добродетелен, той трябва да има диамантена воля, на която цвета е бял. Диамантената воля показва, че той притежава един запас от жива опитност, защото пътя по който е добил тази опитност е бил тежък и труден, за да може трошливият въглен да стане диамант.
На колко градуса температура трябва да се подложи
въглена
и при какво налягане, за да се превърне в диамант.
И колко трансформации трябва да премине, за да се очисти черната аморфна маса и се получат най-сетне съвършените форми на диамантения кристал. Въгленът е черен защото поглъща всичката светлина и не отразява никак. А диамантът е прозрачен, защото материята му е толкова фина, че всичката светлина преминава през него и се излива навън. От добродетелния човек излиза светлина. Защото благия роден подтик, са лъчите, които идат от духовното слънце.
към текста >>
Въгленът
е черен защото поглъща всичката светлина и не отразява никак.
Затова само човек със силна положителна воля може да бъде добродетелен. За да бъде човек добродетелен, той трябва да има диамантена воля, на която цвета е бял. Диамантената воля показва, че той притежава един запас от жива опитност, защото пътя по който е добил тази опитност е бил тежък и труден, за да може трошливият въглен да стане диамант. На колко градуса температура трябва да се подложи въглена и при какво налягане, за да се превърне в диамант. И колко трансформации трябва да премине, за да се очисти черната аморфна маса и се получат най-сетне съвършените форми на диамантения кристал.
Въгленът
е черен защото поглъща всичката светлина и не отразява никак.
А диамантът е прозрачен, защото материята му е толкова фина, че всичката светлина преминава през него и се излива навън. От добродетелния човек излиза светлина. Защото благия роден подтик, са лъчите, които идат от духовното слънце. Те преминават през него, като светли мисли и се превръщат в дела. Само добродетелният човек може да бъде чист.
към текста >>
34.
8. ШКОЛАТА НА УЧИТЕЛЯ
,
Нейните задачи, принципи и методи. Влад Пашов
,
ТОМ 12
По такъв начин енергиите на човешкото сърце, които са локализирани предимно в симпатичната нервна система и оттам в астралното тяло, което е свързано със симпатичната нервна система, се отправят към възходяща посока - към Бога на Любовта, където те се трансформират и се превръщат от обикновен
въглен
в диамант и от обикновен метал в злато.
Любовта е съграждащия принцип в битието и живота. В човешкия живот тя има преди всичко като обект човешкото сърце. Затова всички методи, които произтичат от любовта, са насочени към облагородяването и възпитанието на човешкото сърце - превръщането от животинско в човешко и от човешко в ангелско. В тази насока са работили почти всички религии. Тука от ученика се изисква преди всичко Любов към Бога, Любов към ближните, благоговение пред Великата Разумност, преданост, почитание и всеотдайност.
По такъв начин енергиите на човешкото сърце, които са локализирани предимно в симпатичната нервна система и оттам в астралното тяло, което е свързано със симпатичната нервна система, се отправят към възходяща посока - към Бога на Любовта, където те се трансформират и се превръщат от обикновен
въглен
в диамант и от обикновен метал в злато.
В центъра на тези методи стои молитвата. Чрез молитвата човек се свързва с Бога на Любовта, от Когото очаква помощ и подкрепа. Чрез молитвата ученикът добива от Бога една вътрешна светлина, която е необходима за неговото духовно развитие. Без тази светлина той не може да прогресира, а тя се добива само чрез молитва. В пътя на тези методи на Любовта човек се свързва със силите, които изтичат от Любовта, като един велик принцип и по такъв начин човек организира и трансформира висшата си природа и извлича елементи за съграждане на безсмъртното тяло на Любовта.
към текста >>
35.
4. ИЗЛОЖБАТА НА ПРЕСЛАВ КЪРШОВСКИ
,
Преслав Кършовски
,
ТОМ 13
Има портрети с моливи, с бои и с
въглен
.
Изложбата е по случай тяхното заминаване. Вече зарад туй тя е интересна. Изложени са портрети - големи и малки, между които особено изпъкват портретите на д-р Н. Радев, на композитора Киселков, на писателя П. Михайлов, на г-ца Тодорова, на Кръстьо Христов и други.
Има портрети с моливи, с бои и с
въглен
.
Във всички обаче личи големия талант на младия художник - с най-прости средства да предаде своята идея. Особено впечатление прави портрета на Учителя на Бялото Братство. Лицето, челото, очите - тия дълбоки, благи, спокойни очи, които като че проникват със своите лъчи цялата вселена, изобщо цялата глава показва, че художникът е смогнал да надникне в оня светъл мир на вечните идеи, които вдъхновяват Учителя. Ние вярваме, че всеки художник, музикант и поет, който иска да представи и да изрази най-ценното, най-дълбокото и най-доброто на българската душа, трябва да бъде във връзка с онези духовни движения, които в миналото (богомилство) и сега (Бялото Братство) не са пренесени отвън, а са рожба на творческия гений и изпълнение историческата мисия на България и Славянството. Пожелаваме успех на младия художник с неговите спътници.
към текста >>
36.
15. КОМУНИТЕ - КОМУНАТА В СЕЛО АЧЛАРЕ И РУСЕ
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
По това време се пусна слух, че
каменовъглените
мини в град Перник, приемат работници и могат да се изкарат добри надници.
За провеждането й решихме, че трябва да имаме земя, за да образуваме земеделско стопанство, да бъдем независими, свободни за насъщните си нужди. А всички от групата бяхме бедни студенти. При това, бяхме отказали вече да получаваме пари от родителите си, искахме сами да се издържаме. Освен това имахме идеята, с труд да спечелим необходимите средства за закупуване на земя. А работа тогава мъчно се намираше.
По това време се пусна слух, че
каменовъглените
мини в град Перник, приемат работници и могат да се изкарат добри надници.
Ние вече бяхме сформирали група от осем души, за основаването на комуната. Решихме да отидем да работим в мините за спечелване на необходимите за целта средства. Но щом отидохме там веднага се убедихме, че това е измама. Битовите условия за работниците, бяха отвратителни, заплатите малки, труда непосилен. Това ни разочарова, отказахме се от този проект и се върнахме в София.
към текста >>
37.
50. ОТКАЧЕН ОТ ВЪЖЕТО
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
Една от нашите
каменовъглени
мини, доколкото си спомням тази при гара Пирин, се управляваше от голямото акционерно дружество „Гранитоид", което тогава се занимаваше и с произвоството на цимент.
Хора, които се въртяха около мене и искаха да имат и те голямо име, известност, възможности, представяйки ми се, все за мои приятели и доброжелатели, ме наклеветяват пред властта и бях взет под око, тъй като имах необходимите елементи според тях, за да могат да поднесат на народа, търсения от тях показен процес. Един ден през лятото на 1942 г. при мене идва Бай Ради, много мил, работлив и с редки качества наш брат, който се грижеше за малкото ни стопанство на Изгрева и ми каза: „Учителят иска да се достави за нуждите на салона, където се държат беседите един вагон въглища". Приех с радост задачата. По това време въглищата бяха дефицитни и имаше нужда от голямо тичане и грижи, за да ги имаме.
Една от нашите
каменовъглени
мини, доколкото си спомням тази при гара Пирин, се управляваше от голямото акционерно дружество „Гранитоид", което тогава се занимаваше и с произвоството на цимент.
Това дружество, имаше своето управление, в голяма постройка до гара Подуене. Сетих се, че там имам познат, като чиновник в това дружество, когото съм виждал да посещава и беседи на Учителя. Отидох при него и съвсем откровено му казах, че искам един вагон въглища от най-високо качество за нашия салон. Той ме посрещна и изслуша с изненадващо за мене голямо внимание и без възражения и уговорки прие поръчката. Обеща ми да изпълни поръчката, както за качеството, така и за скорошното й изпълнение.
към текста >>
38.
2. ИЗ ТРЕПЕТИ НА ЕДНА ДУША (СОНЕТИ)
,
Иван Толев
,
ТОМ 15
Из бисерни води изплува в миг сирена с разпуснати коси и страстно дишащ взор, и нежно, на брега примамливо опрена, зовеше, шъпнеше, във таен разговор... Тозчас косите й засъскаха кат змии и пламнаха със жар два
въглена
-очи, за буйни сладости в несбъднати оргии тело си алабастр отчаяно сгърчи... Коварна Гретхен, скрий отровното си жило: душата нивга то не би ми доближило, кога ме ти лъстиш с лукавите уста... Но теб, ехидна зла, стократната награда ще ти въздам, щом кат с целувката на ада предателски дръзна да оскверниш Христа... "Всемирна летопис", Г.
I, кн. 10 (22.II.1920), с. 3 - рубрика Нова естетика Пролет - Единението на душите в Любовта е една насъщна нужда и бленувано състояние. Обмената на духовните енергии, особено когато и природата празднува своята пролет - началото на новия живот и растеж - е едно мистично упоение от неизразима радост и възторг, чрез което душата се повдига и прониква в благодатта, изпитана от апостола Павла. Тогава изчезва преградата между малкия и големия ГРЕТХЕН На Е .В.
Из бисерни води изплува в миг сирена с разпуснати коси и страстно дишащ взор, и нежно, на брега примамливо опрена, зовеше, шъпнеше, във таен разговор... Тозчас косите й засъскаха кат змии и пламнаха със жар два
въглена
-очи, за буйни сладости в несбъднати оргии тело си алабастр отчаяно сгърчи... Коварна Гретхен, скрий отровното си жило: душата нивга то не би ми доближило, кога ме ти лъстиш с лукавите уста... Но теб, ехидна зла, стократната награда ще ти въздам, щом кат с целувката на ада предателски дръзна да оскверниш Христа... "Всемирна летопис", Г.
II, кн. 1-2 (I.1921), с. 3 - рубрика Нова естетика Гретхен - Съвременната Ева - прекрасната, приказната Елена - не се различава от ветхозаветната по низшето си естество. Тя е вечната Дона-Жуана, женският принцип в предателя Юда. Необходима е постоянна борба с нейната лъст, егоизъм, суетност и порочност, за да се запази чиста и невредима човешката душа.
към текста >>
39.
4. ПРЕЗ БЕЗДНИТЕ И ВЪРХОВЕТЕ (СОНЕТИ)
,
Иван Толев
,
ТОМ 15
Да, стар си Ти, по-стар от слънцето, от вековете, затуй с диханието си Ти раждаш световете, с светкавици им светиш, с златни химни им звучиш с червен нектар ги храниш и с измирна ги поиш... И аз, преминал три врати, със поглед впит в Ахея, приех от Теб огнйовете и чашата с елея - запалих
въглена
и най-обилно го полях... Сега, бял страж на прага веч, над бездните владея и рея волно във Сърдцето Ти и там младея, защото всичко взех от Теб: възлюбих, преживях!...
4. ПРЕЗ БЕЗДНИТЕ И ВЪРХОВЕТЕ (СОНЕТИ) ЕДИНИЦА "Ах, да бих знаял, къде да Го намеря, отишъл бих чак до престола Му..." Йов -23:3 "Бог е любов"... Йоан 1,4 :8, 16 О Всеобятни, да помисля ли за Тебе вече? Проникнах ли до центъра на Твоите глъбини? Узнах ли тайните, които първен ми обрече? Завладах ли стихийни Дух на Твойте старини?
Да, стар си Ти, по-стар от слънцето, от вековете, затуй с диханието си Ти раждаш световете, с светкавици им светиш, с златни химни им звучиш с червен нектар ги храниш и с измирна ги поиш... И аз, преминал три врати, със поглед впит в Ахея, приех от Теб огнйовете и чашата с елея - запалих
въглена
и най-обилно го полях... Сега, бял страж на прага веч, над бездните владея и рея волно във Сърдцето Ти и там младея, защото всичко взех от Теб: възлюбих, преживях!...
През бездните и върховете : Сонети. - София, 1942. - с. 5 Единица - Бог. В любовта е животът.
към текста >>
Огъньтъ,
въгленът
и чашата с елея ("Елей на радост" - Павел)" са етапи на духовния растеж, а в тесен смисъл - предмети на големата магическа операция.
Неговата двойна троичност (видима в материалния триизмерен свет и духовна или невидима за нас в другите измерения), проявена в тройната вселена или в трицветната светлина (од, об и аур), се отразява и в човека: и той е двойна троичност - телесна и духовна. Последнята се изявява чрез ума, сърдцето и волята в мисъл,чувство и действие - трите прояви на душата, в центъра на която, както се каза по-горе, свети божественият лъч, духът, Единицата у човека. - По-подробен анализ се намира в съответните окултни науки, които съдържат само отчасти знанията, вложени във Великата Книга на Живота. Измирна - благовонието на Първородения, балсамът на безсмъртието. Ахея - мистично име.
Огъньтъ,
въгленът
и чашата с елея ("Елей на радост" - Павел)" са етапи на духовния растеж, а в тесен смисъл - предмети на големата магическа операция.
"Запален въглен" -живота на посветения... Постигането на висшето посвещение означава осъществяване на вечната младост, вечното щастие, вечния живот - безсмъртието и блаженството, чрез обладание на жизнения еликсир, божествената есенция - Любовта... Защото Бог е любов (I Иоаново - 4, 8 и 16) и ние "в Бога живеем, движим се и съществуваме..." "Който има моите заповеди и ги държи, той е, който ме люби; а който ме люби, възлюбен ще бъде от Отца ми; и аз ще го възлюбя и ще явя себе си нему" (Йоан - 14; 21). И тъй, да мислиш за Бога, това значи да живееш в божествения свет, а да го възлюбиш с всичкото си сърдце и да бъдеш възлюбен от него - това е най-великото благо, за което жадува човешката душа, най-възвишената цел, към която тя се стреми по пътя на ученичеството... Всичко това - и много друго - се съдържа в първия сонет Единица: обективна реалност, идеално достижение, въжделение на съвършенство... НА ПЪРВИЯ ИЗГРЕВ Разля съсъда Той с ефири пъстроцветни и пламна бездната в необозрим пожар: в кипящето море от мълнии безчетни раздра се булото на царския олтар... И гръмна хор велик от химни непознати всред недогледния ефирен океан - в безчислен сонм летят археите крилати и пеят и тръбят в божествения стан... И младенецът свят във златно одеянйе, с корона от слънца със блескаво сиянйе, излезе величав пред царските врата... Тогаз вселената, в почуда и възхита, трепна пред тоя лик, възрадвана, честита: в Витлеем, в яслата, роди се - Любовта!... През бездните и върховете : Сонети. • София, 1942. - с.
към текста >>
"Запален
въглен
" -живота на посветения... Постигането на висшето посвещение означава осъществяване на вечната младост, вечното щастие, вечния живот - безсмъртието и блаженството, чрез обладание на жизнения еликсир, божествената есенция - Любовта... Защото Бог е любов (I Иоаново - 4, 8 и 16) и ние "в Бога живеем, движим се и съществуваме..." "Който има моите заповеди и ги държи, той е, който ме люби; а който ме люби, възлюбен ще бъде от Отца ми; и аз ще го възлюбя и ще явя себе си нему" (Йоан - 14; 21).
Последнята се изявява чрез ума, сърдцето и волята в мисъл,чувство и действие - трите прояви на душата, в центъра на която, както се каза по-горе, свети божественият лъч, духът, Единицата у човека. - По-подробен анализ се намира в съответните окултни науки, които съдържат само отчасти знанията, вложени във Великата Книга на Живота. Измирна - благовонието на Първородения, балсамът на безсмъртието. Ахея - мистично име. Огъньтъ, въгленът и чашата с елея ("Елей на радост" - Павел)" са етапи на духовния растеж, а в тесен смисъл - предмети на големата магическа операция.
"Запален
въглен
" -живота на посветения... Постигането на висшето посвещение означава осъществяване на вечната младост, вечното щастие, вечния живот - безсмъртието и блаженството, чрез обладание на жизнения еликсир, божествената есенция - Любовта... Защото Бог е любов (I Иоаново - 4, 8 и 16) и ние "в Бога живеем, движим се и съществуваме..." "Който има моите заповеди и ги държи, той е, който ме люби; а който ме люби, възлюбен ще бъде от Отца ми; и аз ще го възлюбя и ще явя себе си нему" (Йоан - 14; 21).
И тъй, да мислиш за Бога, това значи да живееш в божествения свет, а да го възлюбиш с всичкото си сърдце и да бъдеш възлюбен от него - това е най-великото благо, за което жадува човешката душа, най-възвишената цел, към която тя се стреми по пътя на ученичеството... Всичко това - и много друго - се съдържа в първия сонет Единица: обективна реалност, идеално достижение, въжделение на съвършенство... НА ПЪРВИЯ ИЗГРЕВ Разля съсъда Той с ефири пъстроцветни и пламна бездната в необозрим пожар: в кипящето море от мълнии безчетни раздра се булото на царския олтар... И гръмна хор велик от химни непознати всред недогледния ефирен океан - в безчислен сонм летят археите крилати и пеят и тръбят в божествения стан... И младенецът свят във златно одеянйе, с корона от слънца със блескаво сиянйе, излезе величав пред царските врата... Тогаз вселената, в почуда и възхита, трепна пред тоя лик, възрадвана, честита: в Витлеем, в яслата, роди се - Любовта!... През бездните и върховете : Сонети. • София, 1942. - с. 6 На първия изгрев - Раждането на световете според Космогонията.
към текста >>
40.
XX. БЪЛГАРИЯ ГОРИ, ЗАПАЛЕНА ОТ БЪЛГАРИ ПО ПЛЪТ, НО ЧУЖДЕНЦИ И ВРАГОВЕ ПО ДУХ. БЪЛГАРИЯ СЕ РАЗРУШАВА.
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 15
Като ги палеха и изгаряха, остявяха
овъглени
иглолистни дървета, които отсичаха и изнасяха в Гърция и ги продаваха на безценица, но някои забогатяха от това.
Първо започнаха да я палят. Запалваха умишлено горите още през 2000 г. и цяла година горите горяха. Защо ги горяха? Понеже те бяха държавни и започнаха да ги предават на частни лица бивши собственици, и поради озлобление почнаха да ги палят умишлено и да ги горят.
Като ги палеха и изгаряха, остявяха
овъглени
иглолистни дървета, които отсичаха и изнасяха в Гърция и ги продаваха на безценица, но някои забогатяха от това.
По това време правителството криеше, че са умишлени палежите. Чак през 2001/2002 г. това бе официално признато. Така България гореше, палиха я българи по плът, но чужди по дух и врагове по дух. А причината бе, че българското целокупно народностно съзнание се разцепи и разруши от Разрушителните сили, задействувани чрез видеокасетата за Паневритмията с отрязаните кадри и променената и заменена музика на Учителя за Паневритмията с класическа музика.
към текста >>
41.
Дневник VI. 19.ХI.1934 год. - 10.III.1937 год.
,
1936 година
,
ТОМ 16
Направих му една като черен
въглен
палка, голяма, като грамаден молив.
31.Х.1936 год., събота Сън: Не запомних добре целия си сън. Намирам се някъде в непознато здание. При мен е братът ми Иван. Ставаше въпрос да се нарисуват разни рекламни фирми. Аз му казах, че мога да ги напиша с такива букви, каквито са на първо отделение началните букви и думички, с печатни букви.
Направих му една като черен
въглен
палка, голяма, като грамаден молив.
Вземах едни ножици, та с тях го подстригвах и заострих отпред и Иван с него сам щял да си нарисува фирмата. В самото здание имаше нарисувани разни зевзеци по стъклата откъм шосето. Тая заран е облачно и гъста мъгла забулила околността. За малки промеждутъци се приповдига мъглата, която е отпред селото над Годеч и се вижда Нишавската долина с бяла мъгла. Тази сутрин стоях в леглото, докато започна да се развиделява.
към текста >>
42.
Дневник VI. 19.ХI.1934 год. - 10.III.1937 год.
,
1937 година
,
ТОМ 16
Из огнището намерихме и
въглени
из пепелта още неизгаснали.
След това слязох долу на ливадите. Там имаше познати хора, момче с майка си, която е с дете на гърди, и се разговаряхме нещо за Учителя. 19.II.1937 год., петък Сън: Между 2 и 3 ч след полунощ сънувах, че сме няколко души на екскурзия в непозната местност. Дъжд като че щеше да вали ли, или защо, не помня, но предстоеше да намерим подслон за престояване. Намерихме едно навесче като овчарска колиба.
Из огнището намерихме и
въглени
из пепелта още неизгаснали.
Накладохме огъня. Покрай навесчето тече вода, като че на воденица Водата се поотбила,: така че щеше да залее огъня, но аз изместих огъня, за да се не подлива от водата. Предстоеше ни възваряване вода за чай. След тая картина се намирам в селище, наподобяващо като града Скопие, при първа местна болница - калето. Като турско селище.
към текста >>
43.
VII. Вътрешна индивидуална работа на ученика Пеню Ганев
,
,
ТОМ 16
Като растения, те с дишането си окисляват въздуха, а приемат
въглената
киселина, която човек и животните издишват, затова човек между тях се чувствува бодър, весел и енергичен.
Водица С произнасянето на думата „пустиня" ние си представяме местност, в която не расте никакво растение, никаква билка или трева, а само пясък и небе. Еднообразие навред, задушност дене, студ ноще, няма какво да развесели човека. А кога се намерим между цветята, ние се обайваме от тяхната красота и омайност. В цветята ние наблюдаваме величието на Твореца, Който чрез форми, краски и цветове изразява Своята мъдрост и любов. Те са и канали на известен род енергии и магнетизъм и затова ги използуваме за лекуване на разни болести.
Като растения, те с дишането си окисляват въздуха, а приемат
въглената
киселина, която човек и животните издишват, затова човек между тях се чувствува бодър, весел и енергичен.
Те със своя аромат и краски действуват магически на човека, успокояват неговите страсти и чувства и възвисяват неговата душа и дух към нещо по-велико, което те действително изразяват. Цветята не са случайни комбинации на сляпата природа, както се изразяват някои, а са живи слова на великия и мъдър Творец и затова, който ги приема и изучава като сляпа и случайна творба на природата, той най-после свършва с оглупяване, а който ги разгледва и проучава като разумни същества и сили, те му съдействуват да се развива и обогатява постепенно от знания във все повече познания и мъдрост. Така че ползата от цветята е двояка - и психическа, и физическа. (с почерка на Пеню Ганев) 5. Предназначението на космите 30.1.1924 год., гр.
към текста >>
44.
Дневник V. Наченат на 22.IV.1934 год. Завършен на 18.Х1.1934 год.
,
,
ТОМ 16
Тъкмо разравям, и виждам, че има още ситни
въгленчета
и започнах да ги духам.
След силни астрални напрежения, станах. Сън. Сънувах, че съм някъде отишел на екскурзия. Оставам да нощувам в една срутена изоставена къща. Отидох да събирам дърва, за да накладем огън. Кога се завърнах, потърсих да видя дали на огнището има огън, понеже и преди нас някои са клали огън и тъкмо си отишли.
Тъкмо разравям, и виждам, че има още ситни
въгленчета
и започнах да ги духам.
Ето, влиза Цеко Симов, който се оказа, че и той ще нощува заедно с мен тук. Завързаха се разговори и се събудих. * Прочетох окултната лекция от Общия клас от III томче на VI година - „Опити". Меланхолия и безпричинна тъга ме е обзела. Къде се крие причината, точен отчет сам не мога да си дам.
към текста >>
45.
21. Разговор с Учителя на 9.IX.1933 г. в големия салон при новото пиано
,
VII. Писма на приятелите до Елена Хаджи Григорова
,
ТОМ 17
Ти седиш в това положение като беден и казваш: „Какво може да стане от мене, почернял съм, никой не ме иска, който се допре до мене, почернява, подритват ме." Но ако този
въглен
го прекараш през 20 000 градуса температура и го стопим, ще го направим голям брилянт и нали той тогава става ценен?
Ще се откажеш от едно и ще придобиеш друго. Нима с живота, който ти придобиеш, сиромах ще станеш? Парите, златото, са резултат на живота. Ако ти си болен и ако носиш злато, ще оздравееш. Златото е много добър проводник.
Ти седиш в това положение като беден и казваш: „Какво може да стане от мене, почернял съм, никой не ме иска, който се допре до мене, почернява, подритват ме." Но ако този
въглен
го прекараш през 20 000 градуса температура и го стопим, ще го направим голям брилянт и нали той тогава става ценен?
Ти си въглен, готов си за диамант, трябва да те нагреят на една голяма температура само и после ще ти трябва човек, който ще те тури за украшение. Страданието е работа. Всеки, който страда, значи работи. Моите ръце са нежни, хубави, но когато копая с мотиката, излизат ми пришки, значи има страдание. И казвам: „Де се намери тая мотика?
към текста >>
Ти си
въглен
, готов си за диамант, трябва да те нагреят на една голяма температура само и после ще ти трябва човек, който ще те тури за украшение.
Нима с живота, който ти придобиеш, сиромах ще станеш? Парите, златото, са резултат на живота. Ако ти си болен и ако носиш злато, ще оздравееш. Златото е много добър проводник. Ти седиш в това положение като беден и казваш: „Какво може да стане от мене, почернял съм, никой не ме иска, който се допре до мене, почернява, подритват ме." Но ако този въглен го прекараш през 20 000 градуса температура и го стопим, ще го направим голям брилянт и нали той тогава става ценен?
Ти си
въглен
, готов си за диамант, трябва да те нагреят на една голяма температура само и после ще ти трябва човек, който ще те тури за украшение.
Страданието е работа. Всеки, който страда, значи работи. Моите ръце са нежни, хубави, но когато копая с мотиката, излизат ми пришки, значи има страдание. И казвам: „Де се намери тая мотика? " Но като пораснат дините и другите плодове, забравям пришките и се компенсира.
към текста >>
46.
II. Биографични бележки. Михалаки Георгиев (24/11.VIII.1852-14.II.1916 г.)
,
III. Михалаки Георгиев и Учителя Дънов
,
ТОМ 17
и административно устройство („С тебешир и
въглен
").
Тревожат го безотговорността и безогледната алчност на управляващите. Разочарованието му от следосвобожденското време в Б-я намира най-обобщен израз в автобиогр. разказ „Три срещи". Консерватизмът на Г е принципен и последователен. Той критикува привнасянето на чужди, несъответстващи на навиците и разбиранията на народа форми на държ.
и административно устройство („С тебешир и
въглен
").
Въплъщение на градивното начало в живота вижда в носителите на колективния опит и традиционните нравствени добродетели („Бае Митар пророкът"). Г. пише почти изключително разкази, които в жанрово отношение са близки до възрожд. традиция. Разказвачът се идентифицира с патриархалния човек не само в мирогледно отношение, но и чрез сказовия тип повествование. Композицията следва логиката на традиционния устен разказ с множество забавяния и отклонения от основния сюжет, в речта има подчертано диалектни думи и изрази. Вътрешният живот на героите не се засяга.
към текста >>
47.
Бележки на съставителя Вергилий Кръстев
,
VII. Мара Белчева и истинският Учител
,
ТОМ 17
Мара Белчева Три стихотворения ОСЕНЕНИЕ I Кога ме осени Божествения плам и ме обжегне, всичко е магия около мен: Ей малката келия превръща се в старинен храм и всичко в нея на молитва ме зове: - Портретите - икони по стените - изничат в рамките си веч изтрити, - далечни, свидни гласове - Във тоз, във онзи поглед, нявга
въглен
жив, сърдце ми изгоря като измирна... А моята душа - речица мирна - не вика вятъра игрив да я вълнува.
И за доказателство на нейния Път ще представим нейното собствено пророчество, написано в три стихотворения. 16. Това е „Осенение" от Божествения план за пътя на пробудената душа. 17. „Молитва за душата", която да се слее с душите, които вървят в пътя на светлината. 18. „Светият", дошел в човешкия род, със сияние в плът лъчезарна, за да запечати с огън Словото си за малцината избрани. А това Слово е Словото на Учителят - Беинса Дуно.
Мара Белчева Три стихотворения ОСЕНЕНИЕ I Кога ме осени Божествения плам и ме обжегне, всичко е магия около мен: Ей малката келия превръща се в старинен храм и всичко в нея на молитва ме зове: - Портретите - икони по стените - изничат в рамките си веч изтрити, - далечни, свидни гласове - Във тоз, във онзи поглед, нявга
въглен
жив, сърдце ми изгоря като измирна... А моята душа - речица мирна - не вика вятъра игрив да я вълнува.
Тя оглежда своя бряг, - изваяните скали белогръди и туй, което в нея ще пребъде. Небето бяга с нейния бяг. МОЛИТВА ЗА ДУШАТА I I Сама във гроба искам да почивам. И никой да не знай къде е той. Да ми кадят, с молитва мълчалива, мъглите вечния покой.
към текста >>
48.
XI. Призов към майките
,
Елена Казанлъклиева
,
ТОМ 17
На кревата, на голите дъски, бе постлано едно скъсано шелте, без чаршаф, а възглавницата черна като
въглен
.
Тя се разболя, оставиха я на жена да се грижи за нея, тя си гледаше своята работа, а за болната нямаше кой да се грижи. Веднъж минах покрай тях и влязох да я видя, защото ми е близка сродница. Питам: къде е тук старата жена? Отговори ми жената, че е болна. Влизам в стаята, гледам на кревата няма никой.
На кревата, на голите дъски, бе постлано едно скъсано шелте, без чаршаф, а възглавницата черна като
въглен
.
Гледам на земята купчина дрехи, човек не се вижда. Оставам дрехите и виждам не човек, а чудовище. Коси разрошени, от месеци не видели гребен и в измъченото й лице от страдание не можах да я позная. „Кръстнице! " - извиках аз, защото ме е кръстила. Като я видях, стана ми болно на душата, защото я знаех каква жена беше.
към текста >>
49.
12. По колелото на Зодиака
,
ГЕОРГИ ТОМАЛЕВСКИ
,
ТОМ 18
Навън утихват фъртуните, а в мълчаливата стая догарят червени
въглени
.
XV (1941), кн. 1, с. 37 КОЗИРОГ Земята е постлана с меката постелка на искрящ сняг. Слънцето бяга между пролуките на сивата облачна покривка и скоро върхът на планината пламва в червените зари на залеза като че по него е потекла обилна лава. Настъпва мъдроока нощ и по небето се сипят едри, трептящи звезди.
Навън утихват фъртуните, а в мълчаливата стая догарят червени
въглени
.
Студена е земята, вковани в ледове са водите, в които играеше слънчевият лъч и водното конче, вковани са човешките сърца. Дълбока и мълчалива е нощта, в която небето е извезано със студени звезди, нощта, в която гасне въгленчето на огнището и надеждите на чакащите люде. Но никой не знае, колко е богата тая бременна нощ, защото из сърцето на света ще се роди светлият младенец, обещан още тогава, когато земята беше неустроена и пуста. Ще грейне на небето едра пътеводна звезда и ангели ще запеят в сърцата ни. Никой не знае, колко е богата тая вкована в ледове нощ, под снежните преспи, на която спи и чака житното зърно.
към текста >>
Дълбока и мълчалива е нощта, в която небето е извезано със студени звезди, нощта, в която гасне
въгленчето
на огнището и надеждите на чакащите люде.
37 КОЗИРОГ Земята е постлана с меката постелка на искрящ сняг. Слънцето бяга между пролуките на сивата облачна покривка и скоро върхът на планината пламва в червените зари на залеза като че по него е потекла обилна лава. Настъпва мъдроока нощ и по небето се сипят едри, трептящи звезди. Навън утихват фъртуните, а в мълчаливата стая догарят червени въглени. Студена е земята, вковани в ледове са водите, в които играеше слънчевият лъч и водното конче, вковани са човешките сърца.
Дълбока и мълчалива е нощта, в която небето е извезано със студени звезди, нощта, в която гасне
въгленчето
на огнището и надеждите на чакащите люде.
Но никой не знае, колко е богата тая бременна нощ, защото из сърцето на света ще се роди светлият младенец, обещан още тогава, когато земята беше неустроена и пуста. Ще грейне на небето едра пътеводна звезда и ангели ще запеят в сърцата ни. Никой не знае, колко е богата тая вкована в ледове нощ, под снежните преспи, на която спи и чака житното зърно. Тъкмо сега, когато всички са престанали да вярват и нищо не очакват от земята, тъкмо сега тя ще разтвори топлите си пазви, за да даде най-скъпия си плод. В тая корава гръд, шибана от камшиците на зли фъртуни, напукана от мъка, изтъпкана с копитата на вражи конници, тихо зрее ласката на идещия ден, който ще залее света със своя блясък.
към текста >>
Вътре блещукат сетните
въглени
на огнището.
Той е приготвил даровете си и когато на тъмния купол светне великолепието на звездата, той ще тръгне да се поклони на любовта, която се роди. И колко са тия, които чакат! Сега дните са малки, а нощите дълги като нощи на затворник. Слънцето бързо пробягва по небето, заспиват планините, мрак пада над света и в дълбоката нощ, която обвива света, будни са тия, които чакат тихия зов. Навън е сковаващ студ.
Вътре блещукат сетните
въглени
на огнището.
Но знаете ли, колко е богата тая нощ над света? Знаете ли, че младенецът ще се роди? Пригответе дара - смирна и елей, да идем да ги поднесем! Стрелец
към текста >>
50.
Част II - Елементите на астрологията - ГЛАВА V.
,
Влад Пашов
,
ТОМ 18
Сатурн предразполага към разнообразни занаяти, които имат отношение към неговата сложна природа - като почнете от големите световни дипломати и политици, минета през крупните финансисти и стигнете надолу до
каменовъглените
и въобще руднични работници, и земеделските работници - са все под Сатурна.
Такива примери има много в историята. Такъв за пример е пътя на Наполеон, такъв е пътя и на Хитлер. Него не го очаква по-завидна съдба от тази на Наполеон - както бързо се въздигна, още по-бързо ще се сгромоляса, и то в момента, когато се мисли за най-неуязвим. Така действа Сатурн. И повечето велики хора са имали силен и на видно място Сатурн в хороскопа, и са минали през всички негови реторти, и превъзмогвайки нисшата си природа, са се издигали по светлите, но стръмни върхове на познанието, където вечно грее слънцето на Божествената мъдрост.
Сатурн предразполага към разнообразни занаяти, които имат отношение към неговата сложна природа - като почнете от големите световни дипломати и политици, минета през крупните финансисти и стигнете надолу до
каменовъглените
и въобще руднични работници, и земеделските работници - са все под Сатурна.
Под него спадат и печатарите, които работят с оловото - метала на Сатурн. Уран, Нептун и Плутон се разглеждат в астрологията като октава: Уран на Меркурий, Нептун на Венера и Плутон на Марса. Това показва, че тези нови планети действат в същите области, само че с по-високи трептения. На друг език казано, те са проява на нови принципи и сили в човешкото съзнание и затова разкриват и нови светове пред човешкото съзнание, разкриват пред него друга, непозната досега страна на света и живота. Но понеже човек не може да даде съответния външен израз на тези вътрешни изживявания, затова проявите им се схващат като ексцентрични и ненормални за съвременните хора.
към текста >>
51.
7. ВЛЪХВИТЕ ИЗ ЛЕТОПИСИТЕ НА ДРЕВНОСТТА
,
,
ТОМ 19
" - Чакай - промълви той едва и замислен още, грабна
въглен
и започна да пише по гладката плоча, която седеше пред него, цифри и знаци, които тя не разбираше.
Затам минаваше покрай богатия дом, където живееше Аниме, една стройна красива и с буден ум девойка. Тя нямаше родители и живееше там при свои роднини. Топлите и чисти чувства, които тя имаше към големия учен, които отдавна таеше тя в себе си, най-после разкъсаха веригите на стеснението и една привечер, когато той минаваше, тя излезе пред него и го помоли, тласкана от жаждата за знания и тя да идва и наблюдава звездния мир. Една нощ, както наблюдаваше звездите, той изведнъж сбърчи вежди, замисли се, млъкна и потъна погълнат в себе си, съвсем се забрави, Анима разбра, че той преживява нещо особено, погледна го ласкаво с топла тревога и най-после леко го побутна, като промълви: „Какво ти стана, защо спря. къде отиде?
" - Чакай - промълви той едва и замислен още, грабна
въглен
и започна да пише по гладката плоча, която седеше пред него, цифри и знаци, които тя не разбираше.
Като спря, той вдигна глава и каза: - Радвай се, ще бъдем свидетели на едно изключително, на едно небивало досега велико събитие. Велик вожд, велик реформатор, цар спасител на човешкия род ще се роди, Нова ера ще открие той на човешкия род, ера на чуден възход. Аниме притисната до него го слушаше в захлас, мълчеше и не можеше да разбере откъде му дойде това нещо на ум. - Виждаш ли там горе - сьс завладяна възбуда и посочи той двете звезди. По-светлата Юпитер и по-червената малко след него - Марс.
към текста >>
Това е Каин-Ману, Сатурн, злият човек - той бързо се наведе, грабна
въглена
и отново започна да пише върху плочите също такива неразбрани знаци и цифри - Боже Господи - изстена Инин, когато спря - тя се намира само на няколко минути от върха на десетия сектор от небесната сфера и на 33 градуса от зенита, където ще се намери съединението на двете планети.
Изведнъж тя почувства, че възторгът му потъмня и изчезна, и Инин потъна като че ли някъде в тъмната бездна. - Какво, какво ти стана пък сега - този път с тревога го побутваше Аниме. Успокой се, нещо лошо ли ти стана от толкова безсънни нощи? - О, не, не - едва промълви той с болка на сърцето, като й стискаше ръката й с мъка й показа нагоре. - Ето, виждаш ли там една по-малка, жълтеникава звезда.
Това е Каин-Ману, Сатурн, злият човек - той бързо се наведе, грабна
въглена
и отново започна да пише върху плочите също такива неразбрани знаци и цифри - Боже Господи - изстена Инин, когато спря - тя се намира само на няколко минути от върха на десетия сектор от небесната сфера и на 33 градуса от зенита, където ще се намери съединението на двете планети.
Това ще рече, че само няколко месеца от раждането на младенеца, неговият живот ще бъде в опасност. Но на 33 години животът му ще свърши с чудовищни страдания, защото Слънцето се намира с тази планета в точна опозиция. Намира се точно на 180 градуса. Дълго седяха те в мълчание, зашеметени от голямата радост, съпроводена веднага след това от тъй неочакваната мъка. Гледаха и звездният мир, който тъй много тайни крие той на красота и ужас.
към текста >>
52.
УЧИТЕЛЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА АСТРОЛОГИЯТА
,
ЧАСТ I КОСМИЧНИЯТ СВЯТ
,
ТОМ 19
У всички тия Сатурнови типове преобладава
въглена
.
Всички най-ужасни престъпления, които стават в света, всички мъчения и убийства се дьлжат все на Сатурн. Разбира се, някои път тия влияния идат във връзка с Марса. Марсовият тип е героичен, войнствен, доблестен. Песимизмът, недоволството у хората се дължи все на тоя Марсианец. Преобладаващо влияние в организма има венозната кръв.
У всички тия Сатурнови типове преобладава
въглена
.
Аз ги наричам хора на въглерода, направени са все от въглен. Те в нищо не виждат доброто. Каквото хубаво нещо и да му кажеш, той ще ти покаже обратната страна. У Сатурна повечето черти са лоши, но някой пьт се случва, че има и добри страни. Една част от планетите действат зле върху човечеството, но благодарение, че друга част действа благотворно, та се взаимно компенсират.
към текста >>
Аз ги наричам хора на въглерода, направени са все от
въглен
.
Разбира се, някои път тия влияния идат във връзка с Марса. Марсовият тип е героичен, войнствен, доблестен. Песимизмът, недоволството у хората се дължи все на тоя Марсианец. Преобладаващо влияние в организма има венозната кръв. У всички тия Сатурнови типове преобладава въглена.
Аз ги наричам хора на въглерода, направени са все от
въглен
.
Те в нищо не виждат доброто. Каквото хубаво нещо и да му кажеш, той ще ти покаже обратната страна. У Сатурна повечето черти са лоши, но някой пьт се случва, че има и добри страни. Една част от планетите действат зле върху човечеството, но благодарение, че друга част действа благотворно, та се взаимно компенсират. Сатурновите типове хора изобщо са сухи, храносмилателната им система е слабо развита, всякога имат развален стомах.
към текста >>
53.
1. Влиянието на планетите
,
ЧАСТ II ВСЕЛЕНАТА И ЧОВЕКА Резюмета от беседи
,
ТОМ 19
У всички тия Сатурнови типове преобладава
въглена
.
Всичките най-ужасни престъпления, които стават в света, всички мъчения, убийства се дължат все на Сатурн. Разбира се, някой пьт тия влияния идат в свръзка с Марса. Марсовият тип е героичен, войнствен, доблестен. Песимизмът, недоволството у хората се дължи все на тоя марсианец. Преобладаващо влияние в организма има венозната кръв.
У всички тия Сатурнови типове преобладава
въглена
.
Аз ги наричам хора на въглерода, направени са все от въглен. Те в нищо не виждат доброто. Каквото хубаво нещо и да му кажеш, той ще ти покаже обратната страна. У Сатурна повечето черти са лоши. но някои път се случва, че има и добри страни.
към текста >>
Аз ги наричам хора на въглерода, направени са все от
въглен
.
Разбира се, някой пьт тия влияния идат в свръзка с Марса. Марсовият тип е героичен, войнствен, доблестен. Песимизмът, недоволството у хората се дължи все на тоя марсианец. Преобладаващо влияние в организма има венозната кръв. У всички тия Сатурнови типове преобладава въглена.
Аз ги наричам хора на въглерода, направени са все от
въглен
.
Те в нищо не виждат доброто. Каквото хубаво нещо и да му кажеш, той ще ти покаже обратната страна. У Сатурна повечето черти са лоши. но някои път се случва, че има и добри страни. Една част от планетите действат зле върху човечеството, но благодарение, че другата част действа благотворно, та се взаимно компенсират.
към текста >>
54.
3. ПЪТЯТ НА НОВИЯ ЖИВОТ
,
ЧАСТ II ВСЕЛЕНАТА И ЧОВЕКА Резюмета от беседи
,
ТОМ 19
Вземете един
въглен
в ръката си, и при това концентрирано състояние, без да има раздвоение в мисълта и съмнение, ще може да пренесете
въглена
от едно място на друго, без да се изгорите.
Как издържаха тримата момци, за който се говори в Библията, че били хвърлени в огнената пещ? - Това зависи от силата на човешката мисъл. Има едно състояние, при което човек не може да гори. Направете един малък опит. Дръжте концентрирано съзнанието си, че вие сте господар на огъня.
Вземете един
въглен
в ръката си, и при това концентрирано състояние, без да има раздвоение в мисълта и съмнение, ще може да пренесете
въглена
от едно място на друго, без да се изгорите.
Ако се изгорите, това показва, че вашето съзнание не е концентрирано. Ако съзнанието е концентрирано, изгаряне не може да стане. Сега законьт е следният - ние на Земята сме под ръководството на известни наши братя, които са минали по този път, по които ние сега вървим и които сега ръководят хората. Наричат ги старши братя на хората, които са турили известни предпазителни мерки в пътя ни. Ще кажете: Каква е тогаз целта на идването на Христа на Земята?
към текста >>
55.
1928 г. Из беседи, лекции и други
,
III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ
,
ТОМ 19
Щом дойде въпрос до петната, които показват живота на земята, те са особено черни, като
въглени
.
Тия петна предупреждават хората да изправят живота си. Щом хората изправят живота си, и слънчевите петна ще изчезнат. Слънчевите петна се отнасят не само до Земята, но и до другите планети. Има петна на Слънцето, които показват греховния живот на Венера, на Юпитер, на Марс, на Сатурн. Тия петна се различават едни от други.
Щом дойде въпрос до петната, които показват живота на земята, те са особено черни, като
въглени
.
Сега като говоря за слънчевите петна, това не значи, че вие непременно трябва да ми вярвате. За мене това е факт, това е научно обяснение. С тия петна главно учените хора се предупреждават. По тия петна се определя не само живота на хората изобщо, но по тях може да се познае кои народи грешат най-много. Големите грехове на бьлгарите, на французите, на англичаните, на италианците, на всички народи изобщо, се отбелязват на Слънцето.
към текста >>
56.
1929 г. Из беседи, лекции и други
,
III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ
,
ТОМ 19
Когато земята действува вьрху човека, той е подобен на
въглен
.
Материята на различните планети коренно се различава от тази на земята. Влиянието на планетите върху Земята се дължи на тяхната особена материя и на техните особени сили. Koгaтo силите, енергиите на Юпитер влияят върху някои човек на земята, те му придават особен израз, особена стойка и положение на тялото, които говорят за благородство, за достойнство, за религиозност. Такьв човек обича реда и порядъка, обича да заповядва. Защо? - Юпитер е в него.
Когато земята действува вьрху човека, той е подобен на
въглен
.
Когато се говори за материализъма на земята, ние разбираме живота на въглена, който няма никакъв смисьл. Какъв смисъл може да има в един въглен, които гори и изгаря и се превръща в пепел? Като дойдат до въглена, всички го подритват. Защо? - Живот няма в него. Когато добрата домакиня вземе въглена, тя го туря в огнището си и го запалва.
към текста >>
Когато се говори за материализъма на земята, ние разбираме живота на
въглена
, който няма никакъв смисьл.
Влиянието на планетите върху Земята се дължи на тяхната особена материя и на техните особени сили. Koгaтo силите, енергиите на Юпитер влияят върху някои човек на земята, те му придават особен израз, особена стойка и положение на тялото, които говорят за благородство, за достойнство, за религиозност. Такьв човек обича реда и порядъка, обича да заповядва. Защо? - Юпитер е в него. Когато земята действува вьрху човека, той е подобен на въглен.
Когато се говори за материализъма на земята, ние разбираме живота на
въглена
, който няма никакъв смисьл.
Какъв смисъл може да има в един въглен, които гори и изгаря и се превръща в пепел? Като дойдат до въглена, всички го подритват. Защо? - Живот няма в него. Когато добрата домакиня вземе въглена, тя го туря в огнището си и го запалва. По този начин тя го осмисля.
към текста >>
Какъв смисъл може да има в един
въглен
, които гори и изгаря и се превръща в пепел?
Koгaтo силите, енергиите на Юпитер влияят върху някои човек на земята, те му придават особен израз, особена стойка и положение на тялото, които говорят за благородство, за достойнство, за религиозност. Такьв човек обича реда и порядъка, обича да заповядва. Защо? - Юпитер е в него. Когато земята действува вьрху човека, той е подобен на въглен. Когато се говори за материализъма на земята, ние разбираме живота на въглена, който няма никакъв смисьл.
Какъв смисъл може да има в един
въглен
, които гори и изгаря и се превръща в пепел?
Като дойдат до въглена, всички го подритват. Защо? - Живот няма в него. Когато добрата домакиня вземе въглена, тя го туря в огнището си и го запалва. По този начин тя го осмисля. Едва сега въгленът познава, че има нещо в него - може да гори, да отделя светлина и топлина.
към текста >>
Като дойдат до
въглена
, всички го подритват. Защо?
Такьв човек обича реда и порядъка, обича да заповядва. Защо? - Юпитер е в него. Когато земята действува вьрху човека, той е подобен на въглен. Когато се говори за материализъма на земята, ние разбираме живота на въглена, който няма никакъв смисьл. Какъв смисъл може да има в един въглен, които гори и изгаря и се превръща в пепел?
Като дойдат до
въглена
, всички го подритват. Защо?
- Живот няма в него. Когато добрата домакиня вземе въглена, тя го туря в огнището си и го запалва. По този начин тя го осмисля. Едва сега въгленът познава, че има нещо в него - може да гори, да отделя светлина и топлина. Въгленът е един ог елементите на природата, който трябва да се изучи, да се познаят неговите свойства.
към текста >>
Когато добрата домакиня вземе
въглена
, тя го туря в огнището си и го запалва.
Когато земята действува вьрху човека, той е подобен на въглен. Когато се говори за материализъма на земята, ние разбираме живота на въглена, който няма никакъв смисьл. Какъв смисъл може да има в един въглен, които гори и изгаря и се превръща в пепел? Като дойдат до въглена, всички го подритват. Защо? - Живот няма в него.
Когато добрата домакиня вземе
въглена
, тя го туря в огнището си и го запалва.
По този начин тя го осмисля. Едва сега въгленът познава, че има нещо в него - може да гори, да отделя светлина и топлина. Въгленът е един ог елементите на природата, който трябва да се изучи, да се познаят неговите свойства. И тъй. природата представя сбор от елементи и сили, които трябва да се изучават.
към текста >>
Едва сега
въгленът
познава, че има нещо в него - може да гори, да отделя светлина и топлина.
Какъв смисъл може да има в един въглен, които гори и изгаря и се превръща в пепел? Като дойдат до въглена, всички го подритват. Защо? - Живот няма в него. Когато добрата домакиня вземе въглена, тя го туря в огнището си и го запалва. По този начин тя го осмисля.
Едва сега
въгленът
познава, че има нещо в него - може да гори, да отделя светлина и топлина.
Въгленът е един ог елементите на природата, който трябва да се изучи, да се познаят неговите свойства. И тъй. природата представя сбор от елементи и сили, които трябва да се изучават. За да се ползува от тия елементи и сили, човек трябва да бъде в съгласие с природата. Някои от елементите на природата носят безсмъртието, което се дава на хората периодически.
към текста >>
Въгленът
е един ог елементите на природата, който трябва да се изучи, да се познаят неговите свойства.
Като дойдат до въглена, всички го подритват. Защо? - Живот няма в него. Когато добрата домакиня вземе въглена, тя го туря в огнището си и го запалва. По този начин тя го осмисля. Едва сега въгленът познава, че има нещо в него - може да гори, да отделя светлина и топлина.
Въгленът
е един ог елементите на природата, който трябва да се изучи, да се познаят неговите свойства.
И тъй. природата представя сбор от елементи и сили, които трябва да се изучават. За да се ползува от тия елементи и сили, човек трябва да бъде в съгласие с природата. Някои от елементите на природата носят безсмъртието, което се дава на хората периодически. Жизненият елексир, който алхимиците изучавали, иде отдалеч някъде, минава през Слънцето и слиза на Земята.
към текста >>
57.
А. Хороскопът на Учителят Беинса Дуно и човекът Петър Дънов
,
АСТРОЛОГИЯТА В „ИЗГРЕВЪТ”
,
ТОМ 19
(„Допреният от
въглен
”: Беседа, държана на 20.І.1924 г, - В: „ Сила и живот”: Беседи, Серия VІ, Двата природни метода - София, 1924 г., с.
Божието Слово се дава чрез Светия Дух, който слиза върху учениците на Христа. „И като се помолиха, потресе се мястото, дето бяха събрани И изпълниха се всички Духом Светим и проповядваха Словото Божие с дързновение”. (Деяния 4:31) 8). Исус е от човешка еволюция и ангелска еволюция. Той е единствен и пьрви ангел, който се е въплотил на Земята.
(„Допреният от
въглен
”: Беседа, държана на 20.І.1924 г, - В: „ Сила и живот”: Беседи, Серия VІ, Двата природни метода - София, 1924 г., с.
352) 9). След възкресението си Исус Христос прокара път между Земята и Небето чрез Христовия Дух, оформи астралния свят и организира астралното тяло на Земята. Неговата сила се прояви като изпрати Светия Дух и чрез него отвори умовете на учениците, а чрез тях и на хората да разбират Писанията. Той внесе сили и светлини в умовете им да разбират хората причините и последствията на нещата. „Тогава им отвори ума да разумеят писанията.” (Лука 24:45) („ Отвори им умовете”: Беседа, държана на 4.XI.1923 г.
към текста >>
58.
Любомир Лулчев (1886-1945 г.)
,
I. Творчество: Мистични съчинения I. Възкресение
,
ТОМ 20
Хубав старец, с характерно еврейско лице, бяла брада и остри, впити в Исуса очи, горящи като два
въглена
, следяха всяко Негово движение.
Погледни, има ли поне един след Тебе да върви? Къде са Твоите последователи, ученици?... Исус се обърна бавно към говорещия. Той стоеше на прага на самата врата. Изглеждаше като че ли къщата беше негова.
Хубав старец, с характерно еврейско лице, бяла брада и остри, впити в Исуса очи, горящи като два
въглена
, следяха всяко Негово движение.
А и погледите на римските войници бяха също така внимателно насочени към лицето Исусово, като че ли искаха да прочетат по него впечатлението от тези бързи думи на непознат за тях език - и сякаш бяха готови при най-малкия израз на недоволство да сложат незабавно тежкото копие върху главата на брадатия евреин. Но Исус бавно изви глава и само кротко погледна... - Защо дойде Ти, изчадие юдейско, защо? Исус пак го погледна и тоя път като че ли по-внимателно, с по-голям интерес. - Аз дойдох да свидетелствувам Истината. И ти знаеш това, защото четеш писанията и ги разби-раш.
към текста >>
59.
ФИГУРИ ЗА МИСЪЛ
,
,
ТОМ 20
Например цинк и
въглен
с нишадър като турим, казваме, че се образува ток, който кара звънец да дрънка, но нищо не виждаме от тия вътрешни отношения, а констатираме само външни факти с известна последователност във времето.
Те виждат колелцата, но не виждат «часовника», защото часовникът е пак колелца, но съединени посредством една обединена около една цел идея, която не е от категорията на колелцата, а от тая на цялото. И сега те само констатират известни микроби, без и да помислят, че всичките образуват нещо цяло, организирано цяло, а не само куп клетки, без никаква връзка помежду им. То е все едно да се набутва козината на едно животно, да се определя цветът и дължината, видът и пр., ограниченото, а да се не вижда животното, което образува тая козина, благодарение само на ограниченото съзнание на наблюдателя. Нашата «научна мисъл» обединява известни факти в «причина» и «следствие», които могат да бъдат обединени по още хиляди начини и да ни дадат невъобразимо различни и особени резултати: «свойства», «явления», «закони». Ние знаем много малка част от възможностите на природата.
Например цинк и
въглен
с нишадър като турим, казваме, че се образува ток, който кара звънец да дрънка, но нищо не виждаме от тия вътрешни отношения, а констатираме само външни факти с известна последователност във времето.
Но дали те са единствените и съществените? Или те са само най-близките до нашето съзнание, или до оная амплитуда на сетивни възможности, с които разполага нашето развитие в дадена епоха?... И дали последователността във времето на два процеса е и причинна връзка, или се намираме само при съвпадение на факти, които ние временно свързваме в едно? Еднообразни движения на лъка може при все това да дават начало на различни звукове. Или например: щом стане 12 часът, фабриките почват да свирят, но часовникът не може да се сметне за причината на това свирене, защото часът може да сочи 12, без да свирят (празник, например).
към текста >>
60.
ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ
,
,
ТОМ 20
Беше некролог - в една от малките
каменовъглени
мини на Стара планина беше убит по непредпазливост електротехникът от тока на динамото.
Не мръднах от стола, когато си тръгна. Нито можех нещо повече да й говоря. Само мисълта, че в Бога всичко е справедливо и си има мястото, ме въздържаше да не питам безумно небето: Защо? Защо всичко това, когато и тя е тъй хубава, и той я тъй много обича...? След четири месеца една вечер преглеждам сутрешния вестник - едва тогава бях останал свободен - веднага сетих едно потръпване.
Беше некролог - в една от малките
каменовъглени
мини на Стара планина беше убит по непредпазливост електротехникът от тока на динамото.
Знаех, че беше той. След два дни дойде и тя. Много плака и много ми говори за последната си среща, която била само от три часа. - В осем часа стъпи в България и точно след един месец пак в осем часа сутринта е бил убит от електрическия ток. И половината му тяло е станало черно виолетово, а другата половина е останала бяла.
към текста >>
61.
3. ЯСНОВИДСТВОТО И ЯСНОВИДСКИТЕ ПРЕДСКАЗВАНИЯ НА ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ
,
,
ТОМ 20
В неговите ръце тъй наречената «магическа пръчка», с която известни сензитиви откриват подпочвените водни течения, минерални и
каменовъглени
залежи, действува като един много чувствителен инструмент.
Тоя факт ще ни стане сам по себе си много по-ясен и разбираем, ако го съпоставим и разгледаме във връзка с цялата духовна и морална личност на г-н Л. Лулчев, както и с проявените при други случаи от него ясновидски способности, и изобщо с неговите сензитивни, интелектуални и ясновидски дарби. Трябва да кажем, че г-н Л. Лулчев е ясновидец от една степен, която доста нарядко се среща. Той притежава една крайно развита сензитивност.
В неговите ръце тъй наречената «магическа пръчка», с която известни сензитиви откриват подпочвените водни течения, минерални и
каменовъглени
залежи, действува като един много чувствителен инструмент.
Нещо повече, той чувствува вибрациите на подпочвените водни течения и минерални залежи и без помощта на тая магическа пръчка, и то от невероятно големи разстояния. В редактирания от г-н Л. Лулчев миналата година в. «Живот» може всеки да прочете покани за графологически, хиромантични и френологически анализи. Той е от тия, които притежават нужните за случая знания, умения и силно развита интуиция за четене на скритите способности, на характера и миналото на човека във външните черти и белези на тялото, специално на главата, лицето, очите, ръцете - в които най-много се отразява скритият вътрешен живот.
към текста >>
62.
VIII. В отговор на една защита
,
(Църковен вестник, г. XXXII, бр. 44, 12.ХII. 1931 г, стр. 524-525)
,
ТОМ 20
Колкото и да хитрува г-н Лулчев, като се опитва да прави ignoratio elenshi, не може да ни убеди, че човек със здрава психика, когато е изправен пред един следовател, може да говори: «аз мога да предизвикам температура от 4000 градуса и ти ще изгориш като
въглен
, а аз ще стана невидим.» А Дънов тези думи, както пише «Зора», ги е казал на следователя (по-подробно за другото, казано от Дънова, вж в «Ц.
3706) били приведени откъслечни сведения от онова, що Дънов говорил пред следователя, а тия сведения подчертавали една несвързаност и нелогичност, която не отговаряла на действителността. Господин Лулчев бие в чука, а не в наковалнята. Той не отрича верността на цитираните в «Зора» пасажи, а само забелязва, че те били откъслечни. Та що от туй? Нима като се поставят тези пасажи в логическа връзка(!), тъй както те стоят в цялостното признание на Дънова, ще намалят с нещо неблагоприятното впечатление за техния автор?
Колкото и да хитрува г-н Лулчев, като се опитва да прави ignoratio elenshi, не може да ни убеди, че човек със здрава психика, когато е изправен пред един следовател, може да говори: «аз мога да предизвикам температура от 4000 градуса и ти ще изгориш като
въглен
, а аз ще стана невидим.» А Дънов тези думи, както пише «Зора», ги е казал на следователя (по-подробно за другото, казано от Дънова, вж в «Ц.
В.», бр. 42, «Отзиви и бележки»). Като не говори нищо по същество върху учението на Дънова, понеже то е сбор от безсмислици, г-н Лулчев не ни дава ясна и точна характеристика и за личността на Дънова. И тук защитникът си позволява да подчертае с общи думи, че Дънов проповядвал цели 35 години, че той е служил безкористно, че не бил искал никога помощ от държавата и пр., а откъде намерил средства да построи десетки здания, бараки и салони за проповеди, както и да печати книги, всичко това защитникът благоразумно замълчава. Впрочем съдът ще си каже думата и по материалната издръжка на «братството», както и по това, дали Дънов не е обсебвал имоти на свои наивни последователи.
към текста >>
63.
II. РЕЛИГИЯ, ХРИСТИЯНСТВО, ТВОРЧЕСКИ ДУХОВЕН ЖИВОТ И ЕВОЛЮЦИЯ НА ЧОВЕШКАТА ДУША
,
Д-р Михаил Стоицев
,
ТОМ 23
Нима твърдата воля за зло не е израз на
въглена
- тъмните сили?
Не, това е лъжа, това е заблуда. Такивато със своето невежество не ще спрат и видоизменят един природен закон, нито ще накарат верующите и опиталите този закон да повярват в тяхното неверие. Човек нито се е родил, нито се ражда, нито ще се ражда от животни и в животни, както някои мислят, както и науката несигурно изнася, че човек се е родил от миниатюрно животно и по пътя на еволюцията е достигнал до сегашното си състояние на човек. Човек само е минал през живота на другите царства и е взел техните качества, а не и тяхната форма. Нима твърдата воля за доброто не е израз на минералното царство - на диаманта, който е израз и на Божията мъдрост?
Нима твърдата воля за зло не е израз на
въглена
- тъмните сили?
Нима безсилието на човека не е от растителното царство? Нима безлюбието и ред хищнически прояви на човека не са му подарък от грубите животни? Нито пък светът и человекът са създадени по буквалната смисъл на Библията, както схващат голяма част от религиозните хора. Велик и грандиозен е бил планът на Бога за създаването на космоса, на земята, а след това и на минералното, растителното, животинското, и най-после и человеческото царства. Само смиреният человек ще ги открие в самата Библия!
към текста >>
64.
22. Идването на Христа начало на еволюцията на човеците на земята
,
,
ТОМ 24
Това, което става с
въглена
, за да се превърне на диамант, ще стане и с хората.
Бъдещето носи добри условия. Всеки момент се отива от добро към по-добро. Всичко старо, всичко отрицателно - кражба, лъжа ще изчезнат. Шестата раса носи положителното в света. Казано е: "Онези, които чакат Господа, ще се обновят".
Това, което става с
въглена
, за да се превърне на диамант, ще стане и с хората.
Новият човек ще бъде като диаманта, ще свети и ще устоява на всичко. "Блажени кротките, защото те ще наследят земята". Кроткият се отличава с вътрешна мекота. Ако търсите Божественото, ще го намерите в мекия елемент. Той иде в света.
към текста >>
65.
3. Великите българи и Петър Дънов
,
,
ТОМ 24
Тя владееше знание и можеш да врачува, да лекува, да разваля магии, да "гаси
въглен
", да "премета вода".
Тя нямаше нито една родилка, която да е умряла при раждане и нито едно загубено новородено дете. Аз бях свидетел на това. (Виж "Изгревът", т. XIX, с. 978-979, точка 13).
Тя владееше знание и можеш да врачува, да лекува, да разваля магии, да "гаси
въглен
", да "премета вода".
Хвърляше бобени зърна и по тях пророкуваше, като всяко зърно бе наречено за нещо - здраве, къща, имот, женитба, смърт и т.н. Това знание тя си го носеше от вековете. А беше неписмена и не можеше да чете и да пише, защото е била момиче и не са я пращали на училище. Много я беше яд, че не може да чете писмата на децата си, които пишеха до дядо ми Цветко. Ходеше на църква.
към текста >>
66.
Съдържание
,
,
ТОМ 25
19-20. 4.11 Законите на обществото, войната и промените в живата природа 319 ДОПРЕНИЯ Т
ВЪГЛЕН
: [Неделна] беседа [от Учителя], държана на 20. I.
11-13, 19-20. 4.10 Всеобщата война 1914-1918 г. 318 БЪДЕТЕ РАЗУМНИ: [Неделна] беседа [от Учителя], държана на 16.IX.1923 г. - В: Двата природни метода: Беседи; [Сила и живот] VI серия. [София, 1924], с.
19-20. 4.11 Законите на обществото, войната и промените в живата природа 319 ДОПРЕНИЯ Т
ВЪГЛЕН
: [Неделна] беседа [от Учителя], държана на 20. I.
1924 г. - В: Двата природни метода: Беседи: [Сила и живот] VI серия. [София, 1924], е. 342-343, 344, 345. 5. УЧИТЕЛЯТ ЗА МИРА И СЪГЛАШЕНИЕТО СЛЕД ВОЙНАТА 1914-1918 г.
към текста >>
67.
27 ФЕВРУАРИ 1916 г. - 20 АПРИЛ 1916 г.
,
1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година
,
ТОМ 26
Купища развалини и
овъглени
трупове. Безпътица.
Разбирам отгде идват „виденията”. Обстановката създава и блянове и сънища, па и видения. Защото и аз сънувам Люси Стоянова, какината зълвичка, а по някой път, Господи Боже, и моята родителка. Но, чакай, има изключения. Сънувам наскоро: Земята гори от всички краища.
Купища развалини и
овъглени
трупове. Безпътица.
Лутам се да си найда път, но напразно. Далече и високо сякаш над земята множество народ със светли дрехи отминава и пее... Сърцето ми бе с тях. Внезапно някой застана до мене и ме изведе. Още един скоро след този. Намирам се в подземие, обградена отвредом с дебели, яки стени.
към текста >>
68.
ЯНУАРИ 1918 г. - 15 ДЕКЕМВРИ 1918 г.
,
1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година
,
ТОМ 26
Квартирантката ни г-жа Вучкова ме научи да рисувам с
въглен
.
Препоръчва хладни компреси. Тя сяда на трапезата, почва да се храни и казва: „Да ги слага който ще”; Бека ме гледа със зли очи. Тя е дясна ръка на мама, десен крак и дясно око. Всичките ми и най-невинни прояви тя ги „отнася” преиначени и всеки ден е нов ужас, страх и трепет. Крия книгите си под дърво и под камък, защото ще бъдат унищожени.
Квартирантката ни г-жа Вучкова ме научи да рисувам с
въглен
.
Посочва ми образци от Третяковската галерия. Почвам с портрета на Гаршин. Мама го намира и добре го размазва с разтришавката на петте си пръстта. Но не се отчайвам. Заемам се с Христос в Гетсиманската градина.
към текста >>
Думите й падат по мен като разпалени
въглени
, не, отровни жила.
Томова пуши цигара след цигара, чака ме да се прибера. Оставила ми е парченце питка, която веднага изяждам. Македонка дългоглава с тумбесто чело. Единственият й преден зъб - опушен, очите - ласкави. Загатва ми приятелски да не стоя „така”, а да си намеря някой приятел да ме издържал.
Думите й падат по мен като разпалени
въглени
, не, отровни жила.
Лягам си покрусена, унижена. След няколко дена намирам при нея млад ерменец кафеджия. Запознава ни тя и изчезва някъде. Чак когато момъкът си отиде разбирам защо е дошел и защо тя излезе. А ние се разговаряме за туй, за онуй.
към текста >>
69.
ФЕВРУАРИЙ 1920 г. - ДЕКЕМВРИЙ 1921 г.
,
1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година
,
ТОМ 26
Ах, тия очи черни
въглени
и тия гъсти щръкнали вежди като на разярена птичка.
- Хубав, завиден късмет - казват колежките. Будевска чете моята „Дриничка” в Славянска беседа. Е, това се казва радост. Тя не я чете, тя я преобразява. Прави я жива и нагледна, че ти сякаш виждаш бедното средногорче да яде хляб със зелеви кочани.
Ах, тия очи черни
въглени
и тия гъсти щръкнали вежди като на разярена птичка.
Това ще ми е съпруг. Да, той казва това. Иска час по-скоро. Гощава ме с плодове, пее ми руски песни. Изпърво не искал да се жени, но като ме видял, променил становището си.
към текста >>
70.
23. Младенците: есе (4.I.1977 г.)
,
Част 2. ЗАПАЛЕНИТЕ
,
ТОМ 28
Една светкавица и един миг, изживян някога от Исая: “Как - като устните ми са нечисти!...” И ето ангел Господен взе горящ
въглен
и го допря.
Направи го, позови се на онзи стих от прочетената глава на Лука: “Благодаря ти Отче, че си утаил от мъдри и разумни и открил си го на младенеца”. Младенците, там бяха и слушаха - да казва “колко е угодно да живеят братя в единомислие" -“Братя в Любовта, братя, като вас да не живеят за себе си”. Всичко бе просто и чисто, без шум - година 1927 на нашия век - спокойно и ведро небе - и тоя събор - тия дни епохални дни, слънчеви, епохални. Това утро сега, тоя стих от 133 Псалом и тоя от Лука и Словото Му. Всичко е сякаш все от мярката на обикновените люде, каквито бяхме ние.
Една светкавица и един миг, изживян някога от Исая: “Как - като устните ми са нечисти!...” И ето ангел Господен взе горящ
въглен
и го допря.
Като светкавица прорязала нашето небе, усещаш и блясъка и гръмотевичния удар, но не си уплашен, а си развълнуван, защо си само слух и трепет, добре чуваш, внимателно слушаш. Говори ти сякаш цялото небе и ти мълчиш и заставаш пак като пред горящата къпина. “Някои от вас говорят, без да мислят. Няма да говорите, понеже сега Господ е между вас. Сега Той говори.” Покорен си.
към текста >>
71.
5. Малки песни за безначалният, неизвестния мъдрец, когато бе Учител и Господ мой
,
Г. ПИСАТЕЛКАТА БУЧА БЕХАР
,
ТОМ 28
В него не се струи топла кръв Превърна се на
въглен
, превърна се на лед.
БУРЯ Не чакам. Знам, че Ти не ще дойдеш. Знам, че аз не ще отида Нашите пътища се разделиха. Вихър се изви над моя хоризонт и облаци от прах Те затулиха от моя взор. Времето бавно се ниже край мен и неговите удари падат, като удари на чук върху моето изстинало сърце.
В него не се струи топла кръв Превърна се на
въглен
, превърна се на лед.
Моя вик не ще стигне до Теб и Твоята любов не ще го оживи. О, нека лежи мъртво в моята изстинала гръд. Моето сърце има само един господар, само един повелител. Познава само Неговия глас и само Неговата обич може да го съживи. А где е Той?
към текста >>
72.
2.33. „Иди там - не зная къде. Донеси онова - не зная кое”
,
Борис Николов
,
ТОМ 32
Наоколо - гори, а в тях пътеки за всички посоки, водят до малки частни
каменовъглени
мини.
Скриха се и чиновниците. Тук влакове минават рядко. Питам сестрите, които бяха с мен: „Какво да правим? ” Казват: „Да вървим! ” Не познавах тази част на планината.
Наоколо - гори, а в тях пътеки за всички посоки, водят до малки частни
каменовъглени
мини.
Невъзможно беше да се оправиш! Спирам се. Човек има и други сетива, освен петте. Търся в сложното силово поле, наречено „Пространство”, отправям въпрос и чакам отговор. Зная, че пространството е живо, изпълнено с живот, разумно и отзивчиво.
към текста >>
73.
12. Какво е Всемирното Бяло Братство
,
I. В кабинета на подполковника
,
ТОМ 33
- А-а-а, ти си бил цял дървен философ - покрит
въглен
!
760-772.] И в същото време се сети да провери наистина ли работникът е така смел, затова не дочака отговора му: - Ти си много устат! Като те уволня, кой ще храни семейството ти? Защо се излагаш на излишни страдания? В Европа, особено в Америка ги има с хиляди - бели, черни, какви ли не! - Не господин началник, това не е въпрос на интерес - това е смисълът на живота ми!
- А-а-а, ти си бил цял дървен философ - покрит
въглен
!
До сега не съм те познавал! Но запомни, че ти и жена ти ще дойдете да ме молите, за да те върна на работа! - Не! - каза работникът. - Ние на хора не се молим!
към текста >>
НАГОРЕ