Търсене в текстове за 'Въглен'

НАЧАЛО

ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 42 резултата в 34 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1_03 ) Езикът на Разумното начало - Боян Боев (1883 – 1963)

Това, което става с въглена, ще стане с хората.
Във всеки човек да вижда Божествената душа. Иначе ние сме все още в областта на сенките. Докато гледаш само външното, то е неразбрана работа. Този човек, който не познава Бога, може да извърши престъпление. А онези, които чакат Господа, тяхната сила ще се обнови, ще се подмладят. Това, което става с въглена, ще стане с хората. Въгленът струва два-три лева, а като стане диамант, колко ще струва! И хората от въглен трябва да станат на диамант, като се турят при температура 15 милиона градуса. Когато си болен, ти имаш да плащаш на някое същество и сега, като боледуваш, му плащаш. Обаче, като се обърнеш към Бога, идва Бог и плаща за теб и те освобождават, ти оздравяваш. Ние трябва да имаме желание да се новородим духовно.
към текста >>

Въгленът струва два-три лева, а като стане диамант, колко ще струва!
Иначе ние сме все още в областта на сенките. Докато гледаш само външното, то е неразбрана работа. Този човек, който не познава Бога, може да извърши престъпление. А онези, които чакат Господа, тяхната сила ще се обнови, ще се подмладят. Това, което става с въглена, ще стане с хората. Въгленът струва два-три лева, а като стане диамант, колко ще струва! И хората от въглен трябва да станат на диамант, като се турят при температура 15 милиона градуса. Когато си болен, ти имаш да плащаш на някое същество и сега, като боледуваш, му плащаш. Обаче, като се обърнеш към Бога, идва Бог и плаща за теб и те освобождават, ти оздравяваш. Ние трябва да имаме желание да се новородим духовно. Още преди раждането ни изново ние искаме да бъдем щастливи, но това не може.
към текста >>

И хората от въглен трябва да станат на диамант, като се турят при температура 15 милиона градуса.
Докато гледаш само външното, то е неразбрана работа. Този човек, който не познава Бога, може да извърши престъпление. А онези, които чакат Господа, тяхната сила ще се обнови, ще се подмладят. Това, което става с въглена, ще стане с хората. Въгленът струва два-три лева, а като стане диамант, колко ще струва! И хората от въглен трябва да станат на диамант, като се турят при температура 15 милиона градуса. Когато си болен, ти имаш да плащаш на някое същество и сега, като боледуваш, му плащаш. Обаче, като се обърнеш към Бога, идва Бог и плаща за теб и те освобождават, ти оздравяваш. Ние трябва да имаме желание да се новородим духовно. Още преди раждането ни изново ние искаме да бъдем щастливи, но това не може. Чак когато човек се роди изново, ще бъде щастлив както Йова, комуто се възвърна всичко изново.
към текста >>

2. 5_15 ) Като седнеш да разсъждаваш - Боян Боев (1883 – 1963)

Та греховете, които имате, са въглени, които трябва да превърнете в диаманти.
Човек в разбирането си трябва да бъде безпощаден – абсолютно да не допуска никаква погрешка, да се изчисти абсолютно, съвършено и до дъно. Разкривай всяка погрешка, която правиш. Тогава, ако си остарял, ще се подмладиш. Няма да се критикуваш, само ще констатираш погрешката и ще се поправиш. Съвременната наука има възможност да превърне въглерода в диамант, като прилага голямо налягане и висока температура. Та греховете, които имате, са въглени, които трябва да превърнете в диаманти. Това е наука, задача ви дава Господ. Не съжалявай за погрешките, за да можеш да ги поправиш. Съжаляваш ли, губиш време. Отначало една погрешка е толкова микроскопическа, че трябва да я гледаш с увеличително стъкло, а после като се разгори, става голяма. Да се не самоосъждаш, защото така осъждаш Бога в себе си.
към текста >>

3. 95) Смени съдбата си - Боян Боев (1883 – 1963)

Едната душа е плътска, тя държи всичко лошо в себе си: омраза, злоба, егоизъм; черна е като въглен.
Техните мисли могат да го смутят: те го държат в ума си като длъжник и това го обезсилва, затова е хубаво да не се вземат пари назаем. Тези, на които има да дава, го държат като слаб, безпомощен човек и смятат, че може да ги излъже. Така му внушават постоянно ту едно, ту друго отрицателно състояние, затова от първа необходимост е да се освободи от дълговете си. За да не загубите свободата на мисълта си, никога не четете автор, който има отрицателни мисли, а проучвайте онзи автор, който има положителни схващания за живота и изтъква светли идеи. Човек има две души. Едната душа е плътска, тя държи всичко лошо в себе си: омраза, злоба, егоизъм; черна е като въглен. А другата душа е светла като Слънцето. Тези две души имат връзка помежду си и са винаги в борба. Както се казва: борба между Духа и плътта. Тази, която надвива, проявява своите качества. Като говорим лошо, проявява се черната душа; като говорим добро, дава се ход на бялата душа.
към текста >>

4. 7.II.1953 г. Изгрев - Боян Боев (1883 – 1963)

Греховете, които имате, това са въглени.
Учителя каза: „Вие като работите върху себе си, то има резултат, но резултатът е горе, в душата и после ще се проектира на земята. Ще дойде време, когато ще ви посрещнат с финикови вейки. Това са вашите добри мисли, желания и постъпки към околните. Съвременната наука има възможност да превърне въглерода в диамант. Трябва голямо налягане и висока температура. Греховете, които имате, това са въглени. Трябва да ги превърнете в диамант. Това е наука. Задача ви дава Господ. Човек трябва да е смел. Да не го е страх от погрешките и да ги изправя.
към текста >>

5. Новите възгледи върху материята - Боян Боев (1883 – 1963)

След продължителни опити чрез веществото дицианин, произведен от каменовъглената смола, според него окото става чувствително към невидимите лъчеизпускания на тялото.
Освен това, тези изследвачи твърдят, че лъчеизпусканията нямат еднакъв цвят в тялото. Първият учен, който се опита да приложи по-точно опитното изследване на този проблем, е д-р Валтер Килнер. Чрез особени течности, които усилват чувствителността, той се подлага най-напред на т.нар. сенсибилизация или придобиване на по-голяма чувствителност. По същия начин се усилва, например, и чувствителността на фотографските стъкла към червената, гълъбовата и др. боя. След продължителни опити чрез веществото дицианин, произведен от каменовъглената смола, според него окото става чувствително към невидимите лъчеизпускания на тялото. За да извърши опита, разтвореното вещество се поставя в плосък стъклен съд, изправен пред окото. Тогава според Килнер около човешкото тяло се вижда овално дълго сияние. Най-интересното, което ученият твърди е, че има строга зависимост между невидимото сияние и болезненото състояние на тялото, защото при заболяване на някои от вътрешните органи, сиянието потъмнявало на съответното място. Той твърди още, че у по-културните хора сиянието се проявява по-силно, отколкото у грубите и умствено недоразвитите.” Изследвания върху телепатията
към текста >>

6. Основни образователни принципи - Боян Боев (1883 – 1963)

Всички, които сте въглени, като мине токът на Любовта през вас ще светнете и ще горите.
Закони и методи на любовта „Любовта е тази сила, която подмладява. Любовта е това, което носи мир. Тя носи условия за ума. Само при любовта умът функционира правилно. Всички, които сте въглени, като мине токът на Любовта през вас ще светнете и ще горите. Всеки ден трябва да минавате през огъня на любовта. Култура може да има само там, дето е огънят на любовта. Доколкото един човек има любов към вас, до толкова можете да си създадете донякъде едно вътрешно понятие за него. Вашето бъдещо щастие и всичко зависи от вашата любов, която показвате към хората. Не можете да разберете любовта, ако не й слугувате.
към текста >>

Щом любовта престане да действа в него, той става черен въглен; съзнанието му се помрачава, и всичко у него потъмнява.
За да получат нещо от плодовете, които зреят при любовта. Вътрешната нужда на човека да бъде обичан показва, че той търси живота. Любовта носи свобода, истина, щастие. Следователно, когато човек разбере живота, свободата, истината и щастието, той вече се намира в областта на великата любов! Докато любовта се проявява чрез човека, той свети. Щом любовта престане да действа в него, той става черен въглен; съзнанието му се помрачава, и всичко у него потъмнява. Който е изгубил любовта си, той се намира в свят, гдето всичко умира. Всяка мисъл, чувство и постъпка, които човек изявява не по пътя на любовта, носят страдания. Всички онези прояви на живота, които не са свързани с процеса на любовта, са опасни, те носят смърт.” Затова всяка работа, вършена с любов, успява. Тя е магическият ключ. Даже, ако отгледаме едно растение с любов, то ще даде по-изобилен плод.
към текста >>

7. Детската природа - Боян Боев (1883 – 1963)

” „Що се отнася до човешката душа, имайте предвид следното: Никоя сила в света не е в състояние да превърне душата във въглен.
Ценният камък е всякога ценен. Дето и да го намерите, в чисто или нечисто място, той не губи свойствата си. Душата е скъпоценен камък в човека. В нея се крият условията за неговото развитие. Чрез нея човек се свързва с божественото съзнание и започва съзнателно да работи за Цялото! ” „Що се отнася до човешката душа, имайте предвид следното: Никоя сила в света не е в състояние да превърне душата във въглен. Тя за вечни времена си остава един скъпоценен камък. Тя е излязла от Божественото дихание. Това трябва да считате като закон.” ”3наете ли, колко е нежна човешката душа? В нея няма абсолютно никаква грубост. А нежността, благостта, които тя притежава, това са качества на Безграничния.”
към текста >>

8. 06. Символи в природата - Боян Боев (1883 – 1963)

Тези диаманти, брилянти, които така красиво пречупват слънчевата светлина, според науката те се образуват в земните дълбочини от въглерод, от въглена, при силно налягане и висока температура - няколко хиляди градуса.
Това пак символизира прераждането. Който не може да разбере закона на прераждането, дай му този пример. Реките, които текат по земната повърхност, те тичат, стремят се, гонят нещо. Какво? Морето, океана, Великото. Следователно, ние като гледаме в планината един поток, който тече към морето, тогава ще кажем така: Както този поток има стремеж към океана, такъв стремеж има човешката душа към Бога. Тези диаманти, брилянти, които така красиво пречупват слънчевата светлина, според науката те се образуват в земните дълбочини от въглерод, от въглена, при силно налягане и висока температура - няколко хиляди градуса. Даже химикът Моасан е получил в своята лаборатория изкуствено, с апарати и машини, малки диаманти. В човешкия живот страданията, скърбите отговарят на високата температура и налягане. Диамантите отговарят на добродетелите. Значи, както диамантите се образуват при налягането, така при страданията вътре в човешката душа се образува друг скъпоценен камък - добродетелта. Друг пример: Колко са красиви бисерите!
към текста >>

9. 01.ПРИ ЕЗЕРОТО 'МАХАБУР' - Боян Боев (1883 – 1963)

Всеки въглен като гори, нали оставя пепел?
Това, което се променя, което изгасва, което отпада, то не е любов. При най-големи бури в живота си да запазиш мекотата в душата си. Кое само остава неизменяемо? Само любовта! Тая любов, от която човек се оплаква, това е любовта, която оставя пепел. Всеки въглен като гори, нали оставя пепел? А пък оная любов няма пепел. Тя носи щастие, радост и веселие. Да не внасяш в любовта никакви външни примеси. Да я оставиш да тече в душата ти в своята кристална чистота, както излиза от Безграничния! В любовта се изисква чистота!
към текста >>

10. 12. ПОЗДРАВЪТ НА ПЛАНИНАТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Всички, които сте въглени, да светнете и да горите.
Животът има за цел любовта. Онзи, който обича, не може да умре. И да умре, ще оживее. Любовта е свещеният огън на безсмъртието, Ти не можеш да станеш безсмъртен, ако най-първо не се научиш да влезеш в огъня на любовта. Трябва да минете през огъня на любовта. Всички, които сте въглени, да светнете и да горите. Има обикновено горене, от което се раждат всички нещастия. Докато най-малките работи ви смущават, вие имате обикновения огън. Всеки ден трябва да минаваш през огъня на любовта. Като станеш сутринта, трябва да минеш през него. Култура може да има само там, дето има огън на любовта.
към текста >>

11. Символи в природата - Боян Боев (1883 – 1963)

Тези диаманти, брилянти, които така красиво пречупват слънчевата светлина, според науката те се образуват в земните дълбочини от въглерод, от въглена, при силно налягане и висока температура - няколко хиляди градуса.
Това пак символизира прераждането. Който не може да разбере закона на прераждането, дай му този пример. Реките, които текат по земната повърхност, те тичат, стремят се, гонят нещо. Какво? Морето, океана, Великото. Следователно, ние като гледаме в планината един поток, който тече към морето, тогава ще кажем така: Както този поток има стремеж към океана, такъв стремеж има човешката душа към Бога. Тези диаманти, брилянти, които така красиво пречупват слънчевата светлина, според науката те се образуват в земните дълбочини от въглерод, от въглена, при силно налягане и висока температура - няколко хиляди градуса. Даже химикът Моасан е получил в своята лаборатория изкуствено, с апарати и машини, малки диаманти. В човешкия живот страданията, скърбите отговарят на високата температура и налягане. Диамантите отговарят на добродетелите. Значи, както диамантите се образуват при налягането, така при страданията вътре в човешката душа се образува друг скъпоценен камък - добродетелта. Друг пример: Колко са красиви бисерите!
към текста >>

12. 101 РАЗУМНОСТТА НА ПРИРОДАТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Ако вземем с дилаф разгорен въглен и го турим в огнището, дърветата ще се запалят.
Човек трябва да гледа на нея като на сбор от Разумни Сили. Зад вятъра, зад мъглата има други Сили, които трябва да изучавате. Вятърът и мъглите са резултат на тези Сили. Докато не изучите Разумните Сили, които действат в Природата, вие винаги ще се намирате в противоречие. Една от задачите на хората е да образуват връзка с Разумните Сили. Ако вземем с дилаф разгорен въглен и го турим в огнището, дърветата ще се запалят. Въгленът и дилафът не знаят какво мисля, но зад тях седи една разумна ръка, която ги управлява. Зад всяко явление, каквото и да е то, се крие Разумна Сила. Тя го направлява. Отивате в една фабрика и гледате как се движат машините. Съзнателно ли е тяхното движение?
към текста >>

Въгленът и дилафът не знаят какво мисля, но зад тях седи една разумна ръка, която ги управлява.
Зад вятъра, зад мъглата има други Сили, които трябва да изучавате. Вятърът и мъглите са резултат на тези Сили. Докато не изучите Разумните Сили, които действат в Природата, вие винаги ще се намирате в противоречие. Една от задачите на хората е да образуват връзка с Разумните Сили. Ако вземем с дилаф разгорен въглен и го турим в огнището, дърветата ще се запалят. Въгленът и дилафът не знаят какво мисля, но зад тях седи една разумна ръка, която ги управлява. Зад всяко явление, каквото и да е то, се крие Разумна Сила. Тя го направлява. Отивате в една фабрика и гледате как се движат машините. Съзнателно ли е тяхното движение? Кой ги е поставил в движение?
към текста >>

13. Духовната практика на ученика - Боян Боев (1883 – 1963)

Греховете, които имате, това са въглени.
Вие, като работите върху себе си, има резултат, но резултатът е горе, в душата, и после ще се проектира на земята. Ще дойде време, когато ще ви посрещнат с финикови вейки. Това са вашите добри мисли, желания и постъпки към околните. Съвременната наука има възможност да превърне въглерода в диамант. Трябват само голямо налягане и висока температура. Греховете, които имате, това са въглени. Трябва да ги превърнете в диамант. Това е наука. Задача ви дава Господ. Човек трябва да е смел. Да не го е страх от погрешките и да ги изправя.
към текста >>

14. Работата на ученика върху себе си - Боян Боев (1883 – 1963)

Съвременната наука има възможност да превърне въглена в диамант.
Разкривай всяка погрешка, която направиш. Тогава, ако е остарял, човек ще се подмлади. Няма да се критикуваш. Само ще се констатира погрешката. И ще се поправи. Съвременната наука има възможност да превърне въглена в диамант. Трябва само голямо налягане и висока температура. Греховете, които имате, са въглени, трябва да ги превърнете в диаманти. Задачи ви се дават. Не съжалявай за погрешките, за да можеш да ги поправиш. Щом съжаляваш, ти губиш време.
към текста >>

Греховете, които имате, са въглени, трябва да ги превърнете в диаманти.
Няма да се критикуваш. Само ще се констатира погрешката. И ще се поправи. Съвременната наука има възможност да превърне въглена в диамант. Трябва само голямо налягане и висока температура. Греховете, които имате, са въглени, трябва да ги превърнете в диаманти. Задачи ви се дават. Не съжалявай за погрешките, за да можеш да ги поправиш. Щом съжаляваш, ти губиш време. Всички радости се дължат на поправени грешки, а всички скърби на направени грешки. Човек се докача за нищо и никакво.
към текста >>

15. 10 КОМУНИТЕ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Беше се пуснал слух, че каменовъглените мини в град Перник приемат работници и могат да се изкарат добри надници.
Решихме, че трябва да имаме земя, да образуваме земеделско стопанство, за да бъдем независими за насъщните си нужди. А всички от групата бяхме студенти. При това вече бяхме отказали да получаваме пари от родителите си, искахме сами да се издържаме. Освен това имахме идеята със собствен труд да спечелим необходимите средства за закупуване на земя. А работа тогава трудно се намираше. Беше се пуснал слух, че каменовъглените мини в град Перник приемат работници и могат да се изкарат добри надници. Ние вече бяхме сформирали група от осем души за основаване на комуната. Решихме да отидем да работим в мините за спечелване на необходимите за целта средства. Но щом отидохме там, веднага се убедихме, че това е измама. Битовите условия за работниците бяха отвратителни, заплатите малки, трудът непосилен. Това ни разочарова, отказахме се от този проект и се върнахме в София.
към текста >>

16. 40 ОТКАЧЕН ОТ ВЪЖЕТО - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Една от нашите каменовъглени мини, доколкото си спомням тази при гара Пирин, се управляваше от голямото акционерно дружество "Гранитоид", което тогава се занимаваше и с производство на цимент.
И за това едрите търговци бяха внимателно следени. Срещу хората, които бързо прогресират, всякога е имало озлобление, така и срещу мен се породи голяма завист. Хората, които се въртяха около мен и искаха и те да имат голямо име, известност, възможности, представяйки ми се все за мои приятели и доброжелатели, ме наклеветяват пред властта и аз бях взет под око, тъй като според тях съм имал необходимите елементи, за да могат да поднесат на народа търсения от тях показен процес. Един ден, през лятото на 1942 година, при мен идва бай Ради, братът, който се грижеше за малкото ни земеделско стопанство на Изгрева, и ми казва: "Учителя иска да се достави един вагон въглища за отоплението на салона, където се държат беседите." Приех с радост задачата. По това време въглищата бяха дефицитни и имаше нужда от голямо тичане и грижа, за да ги имаме. Една от нашите каменовъглени мини, доколкото си спомням тази при гара Пирин, се управляваше от голямото акционерно дружество "Гранитоид", което тогава се занимаваше и с производство на цимент. Управлението на това дружество се намираше в голяма постройка до гара Подуене. Сетих се, че там имам познат чиновник, когото съм виждал да посещава и беседите на Учителя. Отидох право при него и съвсем откровено му казах, че искам вагон въглища от най-високо качество за нашия салон. Той прие поръчката, без възражение и уговорки. Благодарих му, платих стойността на вагона и си излязох.
към текста >>

17. Пророк Исайя - Влад Пашов (1902- 1974)

В това време дошъл при него един серафим, който носел в ръката си запален въглен и го допрял до устните му.
„Затова гневът Господен се разпали против людете му и простре ръката си върху тях и ги порази." В шеста глава Исайя дава едно знаменито видение, което изразява по следния начин: „В лятото, когато умре цар Озия, видех Господ че седеше на престол висок и превъзнесен и въкрилието му изпълни храма. Над него стояха серафими, от които всеки имаше по шест крила, с двете покриваше лицето си, с двете покриваше нозете си и с двете летеше. И викаха един къа1 друг и думаха: „Свят, Свят, Свят Господ Саваот! Всичката земя е пълна със славата му." По-нататък той описва, че изпаднал в трепет и униние от своето нищожество и греховност. В това време дошъл при него един серафим, който носел в ръката си запален въглен и го допрял до устните му. като му казал: „Ето, това се допре до устните ти и беззаконието ти се отне. и грехът ти се очисти." Допирането на този въглен, носен от серафима, духът на Любовта, казва авторът. е Любовта, която като проникне в човека, отнема беззаконията му и очиства греховете му. Тогава Исайя чува гласа на Господа, Който пита кого да проводи в света да изнесе Словото Му. Тогава пророкът казва: „Ето, аз съм готов, проводи ме.
към текста >>

и грехът ти се очисти." Допирането на този въглен, носен от серафима, духът на Любовта, казва авторът.
Над него стояха серафими, от които всеки имаше по шест крила, с двете покриваше лицето си, с двете покриваше нозете си и с двете летеше. И викаха един къа1 друг и думаха: „Свят, Свят, Свят Господ Саваот! Всичката земя е пълна със славата му." По-нататък той описва, че изпаднал в трепет и униние от своето нищожество и греховност. В това време дошъл при него един серафим, който носел в ръката си запален въглен и го допрял до устните му. като му казал: „Ето, това се допре до устните ти и беззаконието ти се отне. и грехът ти се очисти." Допирането на този въглен, носен от серафима, духът на Любовта, казва авторът. е Любовта, която като проникне в човека, отнема беззаконията му и очиства греховете му. Тогава Исайя чува гласа на Господа, Който пита кого да проводи в света да изнесе Словото Му. Тогава пророкът казва: „Ето, аз съм готов, проводи ме. Господ му казва: „Иди и кажи на тези люде: с уши ще чуете но няма да разумеете. И с очи ще видите, но няма да разберете.
към текста >>

18. 11. Единадесети Аркан: ОБУЗДАНИЯТ, УКРОТЕНИЯТ ЛЪВ, лъвът с намордник - смелост, магически сили - Влад Пашов (1902- 1974)

Тлеещият още въглен може да се разбута в силен и голям огън от духове, които имат една ужасна и отвратителна страст за това.
Понеже ако в случая в тебе е останало макар и сянка от алчност и страстно пожелание, те могат да се събудят тук и ти ще бъдеш задържан тук непременно. Всеки човешки дух след смъртта на своята земна черупка ще мине през това място. Чистите, посветените ще минат като в сън нагоре, без да забележат нещо от тези ужасни и омразни неща, които ние днес виждаме. Но онези, в които страстите, греховете и алчността още живеят, ще бъдат задържани в тази област, както железните стърготини се привличат от магнита. Още ненапълно пречистените влечения и пожелания се съживяват от влиянието на това място. Тлеещият още въглен може да се разбута в силен и голям огън от духове, които имат една ужасна и отвратителна страст за това. Тук остават да прекарват и да страдат душите, докато се уверят, че нисшите страсти и пожелания до нищо не водят. Те ще страдат тук, докато се отвратят от онези влечения и пожелания, и страстите изчезнат, измрат в тях. Тук ученикът вижда също онези, които са злоупотребили с пола и са го употребявали не за продължение на рода, което е свещено и определено от Природата за поддържане на човешкия род, но са се удоволствали чрез него. Ученикът вижда и онези, които са употребявали алкохол и други напитки. На трета страна вижда други, които са измъчвани от други страсти.
към текста >>

19. ПЪРВИ СТЪПКИ НА ДВИЖЕНИЕТО - Влад Пашов (1902- 1974)

Духовната верига от устрем, мисъл и чиста ревност за делото трябвало да роди буря, да разрови въглените на жадно духовно дирене — и метежът се наложи.
В наши дни това звучи като съдбоносно пророчество, но тогава, в далечната епоха на устрем и борба, тези думи са звучали само като строга увереност. Учениците, за които споменахме по-горе, са били изпращани през 928-929 година. Те се пръснали по света и работили, разнасяли учението и създавали братства, като по някой път минавали през България, за да искат насока и осветление. Нуждите на времената са били наложили всеки да бъде сам съдник и ръководител, като се придържа към основните Принципи, получени от Боян, понеже нямало нито време, нито възможност да се искат наставления по всички въпроси. Но за направеното се е долагало. Духовната верига от устрем, мисъл и чиста ревност за делото трябвало да роди буря, да разрови въглените на жадно духовно дирене — и метежът се наложи. Той дойде по шаблона на онези исторически закони, които еднакво извикват падането на снежинките и падането на метеора и сега трябваше метеорът да падне. По времето, когато Боян започна своята дейност, както дворецът, така и църквата, бяха потънали в разкош и разврат и народът не можеше да вярва в догмите на една вяра, чиито представители не живееха по морала на тези догми. Той се отвращаваше от разпътния клир, от разтленните властници — боляри и слабия цар. Политическите условия помогнали на това недоволство да се разрази на няколко пъти. В 928 година, както летописец Кедрин говори, боляри въстанали, за да свалят от преславския трон Петра и да покачат на престола брат му Иван.
към текста >>

20. РАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА И ИЗВЪН НЕЙНИТЕ ПРЕДЕЛИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Духовната верига от устрем, мисъл и чиста ревност за делото трябвало да роди буря, да разрови въглените на жадно духовно искане и метежът се наложил.
Разгледани са тридесет и две години от дейността на движението - от 928 до 960 година. Учениците, за които споменах, са били изпращани през 928-929 година. Те се пръснали по света и работили, разнасяйки учението, като създали братства и само понякога минавали през България, за да искат насока и осветление. Нуждите на времето били наложили всеки да работи самостоятелно, като се придържа към основните принципи, получени от Боян, понеже нямало време, нито възможност да искат наставления по всички въпроси. Но за направеното винаги се е долагало. Духовната верига от устрем, мисъл и чиста ревност за делото трябвало да роди буря, да разрови въглените на жадно духовно искане и метежът се наложил. Боян с покривало на лицето обикалял цяла България и събирал ученици. Народът се събирал да слуша жадно думите му, които говорили за Правда, за Величие в живота и за търпелива кротост. Така постепенно богомилите станали много, неизброими, те били вече половината от църквата и народа и техните сухи, бледи като вощеници, светнали от бдение и пост очи, сухи ръце привличат вниманието на народа. Те говорят тихо, умно, никога не се карат и не спорят, кротки са, но изобличават всяка неправда, казват истината всекиму в лицето, проповядват, без да дирят многобройни слушатели — чисто, без корист и умисъл. И народът отивал на тълпи подир тези непознати апостоли, които давали само една гаранция за истинността на своята доктрина — че тя ги учила да живеят разумно и чисто.
към текста >>

21. 11. Пътят на Новия Живот, 7 октомври 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Вземете един въглен в ръката си и при това концентрирано състояние, без да има раздвоение в мисълта и съмнение, ще може да пренесете въглена от едно място на друго, без да се изгорите.
Как издържаха тримата момци, за които се говори в Библията, че били хвърлени в огнената пещ? - Това зависи от силата на човешката мисъл. Има едно състояние, при което човек не може да гори. Направете един малък опит. Дръжте концентрирано съзнанието си, че вие сте господари на огъня. Вземете един въглен в ръката си и при това концентрирано състояние, без да има раздвоение в мисълта и съмнение, ще може да пренесете въглена от едно място на друго, без да се изгорите. Ако се изгорите, това показва, че вашето съзнание не е концентрирано. Ако съзнанието е концентрирано изгаряне не може да стане. Сега законът е следният: Ние на земята сме под ръководството на известни наши братя, които са минали по този път, по който ние сега вървим и които сега ръководят хората. Наричат ги старши братя на хората, които са турили известни предпазителни мерки в пътя ни. Ще кажете: Каква е тогава целта на идването на Христа на земята?
към текста >>

22. Магическата сила на мисълта - Влад Пашов (1902- 1974)

Тя превръща въглена в диамант.
Само онзи може да бъде уважаван, който носи в себе си Бо-жественото, т. е. мисълта. Който мисли, всякога успява и за него няма невъзможни неща. Каже ли някой, че е невъзможно да постигне това или онова, той не мисли. Мисълта превръща нещата. Тя превръща въглена в диамант. Тя крие в себе си магическа сила. Мисълта примирява най-големите неприятели. Срещне ли противника си, мислещият човек му подава ръка и го превръща в приятел. Когато хората мислят право, всяко различие между тях изчезва. Мисълта е център, от който всички точки на окръжността се намират на еднакво разстояние.
към текста >>

23. Естеството на душата - Влад Пашов (1902- 1974)

Никоя сила в света не е в състояние да превърне душата във въглен.
• 371 • Естеството на душата. Никоя сила в света не е в състояние да превърне душата във въглен. Тя за вечни времена си остава един скъпоценен камък на Небесното царство. Тя е излязла от Божественото дихание. Туй трябва да считате като закон. Чистотата на душата не може да се опорочи, тя всякога е чиста. Помнете това, дръжте тази мисъл в себе си, за да не се обезсърчавате.
към текста >>

24. Разговори с Учителя. Разговор трети - Георги Томалевски (1897-1988)

Има сили в този свят, които могат да превърнат въглена в диамант и диаманта във въглен.
Ученикът: Като е така, ще си позволя да Ви запитам, Учителю, кое е най-ценното у човека? Ние знаем, че всеки човек има ум, чувства и воля. Но все пак над тях има нещо друго, защото не всеки ум е съвършен, не всички чувства са кристално чисти, не всяка воля е добротворна. Кое е това, което стои над тях? Учителят: Направо отговарям - душата? Има сили в този свят, които могат да превърнат въглена в диамант и диаманта във въглен. Такова алхимично превръщане е рядко, но на физическия свят - възможно. Но що се отнася до човешката душа, имайте предвид, че никоя сила в света не може да превърне душата, която е най-съвършеният диамант, във въглен. Душата остава за вечни времена един скъпоценен камък на небесното царство, защото душата е произлязла от Божественото дихание. Това считайте за неотменим закон. При това не забравяйте, че душата не може да се опорочи.
към текста >>

Но що се отнася до човешката душа, имайте предвид, че никоя сила в света не може да превърне душата, която е най-съвършеният диамант, във въглен.
Но все пак над тях има нещо друго, защото не всеки ум е съвършен, не всички чувства са кристално чисти, не всяка воля е добротворна. Кое е това, което стои над тях? Учителят: Направо отговарям - душата? Има сили в този свят, които могат да превърнат въглена в диамант и диаманта във въглен. Такова алхимично превръщане е рядко, но на физическия свят - възможно. Но що се отнася до човешката душа, имайте предвид, че никоя сила в света не може да превърне душата, която е най-съвършеният диамант, във въглен. Душата остава за вечни времена един скъпоценен камък на небесното царство, защото душата е произлязла от Божественото дихание. Това считайте за неотменим закон. При това не забравяйте, че душата не може да се опорочи. Тя е всякога чиста. Това ви казвам, за да не се обезсърчавате.
към текста >>

25. ИДИ ТАМ – НЕ ЗНАЯ КЪДЕ, ДОНЕСИ ОНОВА – НЕ ЗНАЯ КОЕ - Борис Николов

Наоколо – гори, а в тях – пътеки по всички посоки, водят до малки, частни каменовъглени мини.
– Какво да правим? – Да вървим! – казват те. Но къде? Не познавах тази част на планината. Наоколо – гори, а в тях – пътеки по всички посоки, водят до малки, частни каменовъглени мини. Невъзможно е да се оправиш! Спирам се. Човек има и други сетива освен обикновените пет. Търся в сложното силово поле, наречено Пространство – отправям въпрос и чакам отговор. Знам, че Пространството е живо, изпълнено с живот, разумно и отзивчиво.
към текста >>

Ниски помещения, явно е – изоставена каменовъглена мина.
В това време гората се разреди. Излязохме на открито. Пред нас – полянка, ограда и няколко постройки. Отворих портата и влязохме в двора. Оставих сестрите в една от стаите, а аз тръгнах да проучвам. Ниски помещения, явно е – изоставена каменовъглена мина. Казвам си: Поне ще можем да се изсушим и да пренощуваме. Обиколих всички помещения – никакъв човек. Връщам се при сестрите – няма ги. Къде може да са? Оставаше двуетажната къща в двора.
към текста >>

26. VII. УЧЕНИЕТО НА БЯЛОТО БРАТСТВО ЗА ДУШАТА - Константин Златев

Такова гледище застъпва и Учителят на ББ у нас: „Никоя сила в света не е в състояние да превърне душата във въглен.
В този ред на размисли с мистичен оттенък се връщаме към едно изявление на Учителя П. Дънов, в което той определя душата като мярка на Божествената мисъл. В древността един от представителите на школата на софистите – Протагор, отива още по-далеч в своето прозрение с крилатата си фраза: „Човекът е мярка за всички неща! “ И отново душата е тази, която отсъжда нравствената стойност на човешките действия посредством гласа на Вечното Начало у себе си – съвестта. За да играе ролята на морален съдник, душата следва да обладава още едно качество – непорочност. Такова гледище застъпва и Учителят на ББ у нас: „Никоя сила в света не е в състояние да превърне душата във въглен. Тя за вечни времена си остава един скъпоценен камък на Небесното царство. Тя е излязла от Божественото дихание. Туй трябва да считате като закон. Чистата душа не може да се опорочи, тя всякога си е чиста! “
към текста >>

27. Исторически мистификации около богомилството - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Но живите въглени на истината все остават някъде да тлеят, пазени от грижовни ръце.
ИСТОРИЧЕСКИ МИСТИФИКАЦИИ ОКОЛО БОГОМИЛСТВОТО Не е тайна, че народ, който при всяка нова власт преписва и преправя историята си, никога не може да съхрани истинската си родова памет. Но живите въглени на истината все остават някъде да тлеят, пазени от грижовни ръце. И днес, ако отворите учебниците по история, ще прочетете, че богомилството е ерес, появила се по българските земи някъде около X век. Неин основател бил простият човек от народа - поп Богомил. Богомилите били фанатици, които без страх се качвали на кладите, но не се отказвали от идеите си. Били противници на църквата и държавата, подкопали основите й и какви ли още не лъжи. Техният последовател Иван Рилски също бил обикновен монах, роден в някакво село Скрина.
към текста >>

28. Цар на Мрака - Николай Райнов

Защото бе силен и погледът му беше слънце, а целувката му пареше като жив въглен.
Тя му се отдаде дръзко и без свян — както се отдава жена, която е познала много мъже. И когато Сатанаил я остави, тя се още гърчеше в тръпките на своята неутолена страст — и още го викаше с поглед — и още помнеше бурното безумие на мъжките ръце… А след греха Сатанаил се усети слаб и не можеше да сътвори нищо. Помрачиха се очите му — и видя Ева, че той страда. На лицето му се изписа непознат копнеж, тъга по нещо ново и незнание притисна душата му — и не погледна вече той Жената с око на пожелание. А Ева се мъчеше, че я е отхвърлил Сатанаил. Защото бе силен и погледът му беше слънце, а целувката му пареше като жив въглен. И роди Ева близнаци от него: — момчето нарече Каин, което значи Син на Желание, а момичето — Каломаин, което ще рече Дъщеря на хубост. И те бяха хубави. А когато Сатанаил помрачи душата си, та отвърна лице от Жената, нов копнеж облада сърцето му. И прати той втори път Авадона при Всевишния с молба да му даде лъч от Върховното Небе, за да го сложи в сърцето си. И чу го Адонай.
към текста >>

29. Каин и Евел - Николай Райнов

И въглен гореше в сърцето му, а земята пареше петите му — и не можеше да остане в Едема.
Истина, истина ти казвам: сърцето ти не ще вкуси покой! — Луната ще оповестява греха ти, а звездите ще разказват за безумието ти! — От бездна към бездна ще лети твоят дух! — По върховете ще се мъчиш огън ти да стъкнеш — но бурята ще угасява пламъците му — и ще зъзне душата ти в мрака на Моята жестока клетва! — Върви — и никой не ще посмее да те убие: тежко е да убиеш тогова, който е убил първи път!… Върви — и във вечността ти своето проклятие ще занесеш!“ И разигра се нещо бурно в душата на Каина, той гневно отвърна лице от небето, но думите на клетвата бяха силни — и заковаха се в сърцето му като нажежени клинове. …И роди Сета от Каина син — и нарече го Хет, което значи Ужас. Роди и Ада от Каина син — и назова го Навал, което значи Безумец. А те бяха и двамината силни, защото бяха потомци на Сатанаиля. А Каин стана навъсен и страшен. И въглен гореше в сърцето му, а земята пареше петите му — и не можеше да остане в Едема. Тогава извърна лице на ужас Каин и с презрение изгледа Едема и людете му. И устрем към нови земи закънтя в сърцето му тогава. И сбра шъпата си, та я разтвори срещу людете — и остави своите клетви върху Едема. …Когато зорницата разкъса черни небеса, побегна Каин от Едема и люти слова пламнаха гневно на устните му. И побегна Каин с разперени пръсти на ръцете — и побегна от Едема.
към текста >>

30. Жрец на Озириса - Николай Райнов

И рече им с треперлив глас: „Не знам, не знам кому да ви оставя, малки братя!… Оставям ви на Великото у вас: нека възрасте — и нека пази от съблазън душите ви! Гласът на Елохима обжегна моя дух: угаснал въглен е душата на Моисея… Защото — който види своя Бог, умира! …Той каза ми преди години: Снеми, безумче, своите сандали: свещена е земята, дето ще преминеш! — И ето — бос дойдох през пламъци при вас! Години в мрак ожидах огнени преображения в полите на Тавор: — и доживях до сетното преображение; плътта ще изгори, а тленното ще стане — дух.
И още ви мълвя: презирайте търговиите на кумири! Не виждате ли, че светът е препълнен с изваяния — и човек не може за миг да възправи снага, защото на всеки завой някой кумир го кара да пада ничком? И не виждате ли още: Жената е погрозняла от това, че изваянието на Жената е много по-гиздаво от Нея? Сетни съвети ви давам, малки мои братя: от сърце жалете онези, които цял ден кадят благовония пред своя собствен истукан: деца са те — смешни деца, които ловят морето в шъпа… И когато видите жена да носи алабастрова съдина с многоценно масло и със скъпа украса по съдината, ако съзрете, че очите й блестят от възторг, а тя трепери от страх — да не изпусне съдината, — ударете с жезъл нейното съкровище, та го счупете на черепки! Като слона бъдете спокойни, мъдри и силни; защото — когато слонът се разгневи — от него се боят и тигри, и лъвове. И от мравката вземете пример, а от скакалците — поука! Каква велика притча е цял свят! И тогава ще закрепнете — и в душата ви ще се родят звезди! — Защото на силния е земята!“ А после скръб обори Моисея, като видя седмината, които трябваше да остави сами. Защото си спомни, че скоро ще издъхне. И рече им с треперлив глас: „Не знам, не знам кому да ви оставя, малки братя!… Оставям ви на Великото у вас: нека възрасте — и нека пази от съблазън душите ви! Гласът на Елохима обжегна моя дух: угаснал въглен е душата на Моисея… Защото — който види своя Бог, умира! …Той каза ми преди години: Снеми, безумче, своите сандали: свещена е земята, дето ще преминеш! — И ето — бос дойдох през пламъци при вас! Години в мрак ожидах огнени преображения в полите на Тавор: — и доживях до сетното преображение; плътта ще изгори, а тленното ще стане — дух. …И нека аз умра навръх на Планината — там, дето в трепет чувах Божиите стъпки! В Града на Палмите ме занесете, братя мои — аз искам Обещаната Земя да видя! …Прощавайте — настъпва моят час!… Прощавайте — настъпва моята дълга — дълга Вечер!“ И когато свърши словото към избраните, Моисей им посочи пътя към Ханаан, а сам се върна на Планината. И щом възлезе на върха, разтръбиха ангели дохождането на жреца — и мълнии обсипаха пътя му. И мина Моисей по път от пламъци. — И, застанал на върха, видя Моисей Ханаан — всичкото величие и гиздост на Ханаан. И съжали избраните, които отиваха там: „Тежко им, ако се не върнат, преди да влезат!“ И като каза това, обърна се към Слънцето, сърцето му почна да студенее — и той умря.
към текста >>

31. Даниил - Николай Райнов

Много трябва да отхвърлиш, за да добиеш тия сили… Знайно е: не смее всеки да върви по пламтящи въглени.
Не може ли да стигне всеки мъдростта на маг и звездогадател? Не може ли да надрасте твоята мъдрост — и да победи твоята мощ? “ И отвърна Даниил: „Гъвкава е змията и плъзгави са люспите и. Не може я хвана всеки… Па и да я хване, тя ще ги ухапе — и смърт ще му донесе. Не всекиму, царю на Вавилон, е съдено да бъде маг, знахар и звездогадател. Много трябва да отхвърлиш, за да добиеш тия сили… Знайно е: не смее всеки да върви по пламтящи въглени. Не дръзва всеки да се бори с мълнийни облаци. А пламък и мълния е Тайното Учение. Знайно е: дървета хубави има — едри, снажни и гиздави. Ала само от алмуг се прави змиевиден жезъл, който извиква духове на умрели люде, на безсмъртни богове и на загинали пророци. Тоя жезъл дава мощ на мага.
към текста >>

32. Книга на загадките - Николай Райнов

Тялото му се ожули от скалите на върховете, кожата му потъмня като въглен, а пръстите му заприличаха на куки.
В ръцете си той топеше руда, за да изсмуче с пламък златната и сребърната течност от камъка. В погледа на всеки човек той долавяше блясък на подземни богатства. Той търси цял живот злато и сребро. Но намери пепел. ... Третият цял живот дири алмази. Тялото му се ожули от скалите на върховете, кожата му потъмня като въглен, а пръстите му заприличаха на куки. В помислите на вси люде той виждаше измамни лъчи — като лъсък на скъпоценни камъни. Той търси цял живот алмази. Но намери прах. Единият претърси морето и не найде бисер. Другият прекопа земята и не намери ни злато, ни сребро.
към текста >>

33. Глава четвърта: Семинаристът - Атанас Славов

Торбите на Петър бяха нагласени до неговите, плодове, хляб и сирене размениха пръсти и ножове, и не след дълго Петър слушаше историята на свещеника; как бил униатски пастор в голямо село край Житомир, как на два пъти през последните три години прозорците на църквата, която сами си построили, без каквато и да било помощ от Ватикана, били разбити с камъни посред нощ, и как по стените били надраскани ужасни надписи с боя и въглен, искащи от „папищашите“ - слугите на папата, както ги наричали - да си вървят в Рим, където им било мястото, за да не ядели хляба на православна Украйна.
- Знам Го. Имам братовчед, готвач в Одеса, и е готвил на много кораби, дето спират във Варна. О, голямо пристанище, ми е казвал той. С много гърци и арменци, и турци. Голяма работа! Момчето си беше забравило тревогите. Торбите на Петър бяха нагласени до неговите, плодове, хляб и сирене размениха пръсти и ножове, и не след дълго Петър слушаше историята на свещеника; как бил униатски пастор в голямо село край Житомир, как на два пъти през последните три години прозорците на църквата, която сами си построили, без каквато и да било помощ от Ватикана, били разбити с камъни посред нощ, и как по стените били надраскани ужасни надписи с боя и въглен, искащи от „папищашите“ - слугите на папата, както ги наричали - да си вървят в Рим, където им било мястото, за да не ядели хляба на православна Украйна. И как, когато техният епископ се оплакал на властите в Киев, те казали, че не са виновни задето местните християни ги мразят, и как дори когато един пратеник на папата отишъл в Москва, тъй като насилията не били само около Житомир, не само че нищо не излязло от цялата работа, но един месец по-късно тяхната църква била запалена, и понеже била само малка дървена постройка, станала на пепел. Само коминът на неговата стая до църквата останал да стърчи черен и отвратителен. „Като единствен зъб, останал в устата на някой старичок, на когото обирджии по пътя са избили мутрата“ - както каза свещеникът в шегаджийския си стил. Петър им каза, че е уморен и ще си ляга да спи, когато дойде ред той да си разкаже историята. Не искаше да се занимава със себе си и миналото си.
към текста >>

34. 3. Николай Дойнов представя спомените на брат си Борис Николов за комуните в Ачларе и Русе - Георги Христов

По това време се пусна слух, че каменовъглените мини в град Перник приемат работници и могат да се изкарат добри надници.
За провеждането и решихме, че трябва да имаме земя, за да образуваме земеделско стопанство, да бъдем независими, свободни за насъщните си нужди. А всички от групата бяхме бедни студенти. При това, бяхме отказали вече да получаваме пари от родителите си, искахме сами да се издържаме. Освен това имахме идеята с труд да спечелим необходимите средства за закупуване на земя. А работа тогава мъчно се намираше. По това време се пусна слух, че каменовъглените мини в град Перник приемат работници и могат да се изкарат добри надници. Ние вече бяхме сформирали група от осем души, за основаването на комуната. Решихме да отидем да работим в мините за спечелване на необходимите за целта средства. Но щом отидохме там, веднага се убедихме, че това е измама. Битовите условия за работниците бяха отвратителни, заплатите малки, трудът непосилен. Това ни разочарова, отказахме се от този проект и се върнахме в София.
към текста >>

0.68551397323608