НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
190
резултата в
93
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
СЪДЪРЖАНИЕ
,
,
ТОМ 2
Биволско
мляко за Учителя 197.
Защо Учителят отиде в село Мърчаево? 192. Последната Пасха 193. Лековитата вода от село Рударци 194. Саанска коза за Учителя 195. Яйца за Учителя 196.
Биволско
мляко за Учителя 197.
Обявяване на войната 198. Последни екскурзии от Мърчаево към Витоша. Хижа Острец и хижа Еделвайс 199. Изворът на Доброто 200. Новата епоха 201.
към текста >>
2.
41. ПРЪВ ОПИТ ЗА ОБЩ БРАТСКИ ЖИВОТ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
И като мислили, мислили, решили да купят две
биволици
, които да пасат поред всеки ден и млякото да продават или да го приготовляват на сирене и от него да получават един малък доход, за да се издържат.
41. ПРЪВ ОПИТ ЗА ОБЩ БРАТСКИ ЖИВОТ Първите ученици на Учителя - Пеню Киров, Тодор Стоименов и още един-двама образували нещо като дружество в Бургас. По това време Учителят беше почнал своите сказки в България. Сказките тогава бяха с вход. Имаше тогава известен приход и Учителят редовно изпраща на касиера Пеню Киров каквото се е полагало. Въодушевяват се от идеята за Братство, за общ братски живот тези приятели в Бургас и им се приискало да имат обща братска работа.
И като мислили, мислили, решили да купят две
биволици
, които да пасат поред всеки ден и млякото да продават или да го приготовляват на сирене и от него да получават един малък доход, за да се издържат.
Купили биволиците, но те им създали толкова главоболия и грижи. Една биволица трябва да се пасе, да се храни със сено, да се зоби, да се пои, да се чисти с гребен, да се изхвърлят нечистотиите от обора. Изобщо грижи и половина. А като се съберат две биволици, грижите им стават три пъти по-големи. Та онези, които им подшушнаха тая мисъл в главите ги отклониха и заангажираха така, че за идеята не им останало време.
към текста >>
Купили
биволиците
, но те им създали толкова главоболия и грижи.
По това време Учителят беше почнал своите сказки в България. Сказките тогава бяха с вход. Имаше тогава известен приход и Учителят редовно изпраща на касиера Пеню Киров каквото се е полагало. Въодушевяват се от идеята за Братство, за общ братски живот тези приятели в Бургас и им се приискало да имат обща братска работа. И като мислили, мислили, решили да купят две биволици, които да пасат поред всеки ден и млякото да продават или да го приготовляват на сирене и от него да получават един малък доход, за да се издържат.
Купили
биволиците
, но те им създали толкова главоболия и грижи.
Една биволица трябва да се пасе, да се храни със сено, да се зоби, да се пои, да се чисти с гребен, да се изхвърлят нечистотиите от обора. Изобщо грижи и половина. А като се съберат две биволици, грижите им стават три пъти по-големи. Та онези, които им подшушнаха тая мисъл в главите ги отклониха и заангажираха така, че за идеята не им останало време. А за духовна работа, за четене на Евангелието, за размишление и молитви, нямали сили и време от преумора.
към текста >>
Една
биволица
трябва да се пасе, да се храни със сено, да се зоби, да се пои, да се чисти с гребен, да се изхвърлят нечистотиите от обора.
Сказките тогава бяха с вход. Имаше тогава известен приход и Учителят редовно изпраща на касиера Пеню Киров каквото се е полагало. Въодушевяват се от идеята за Братство, за общ братски живот тези приятели в Бургас и им се приискало да имат обща братска работа. И като мислили, мислили, решили да купят две биволици, които да пасат поред всеки ден и млякото да продават или да го приготовляват на сирене и от него да получават един малък доход, за да се издържат. Купили биволиците, но те им създали толкова главоболия и грижи.
Една
биволица
трябва да се пасе, да се храни със сено, да се зоби, да се пои, да се чисти с гребен, да се изхвърлят нечистотиите от обора.
Изобщо грижи и половина. А като се съберат две биволици, грижите им стават три пъти по-големи. Та онези, които им подшушнаха тая мисъл в главите ги отклониха и заангажираха така, че за идеята не им останало време. А за духовна работа, за четене на Евангелието, за размишление и молитви, нямали сили и време от преумора. Всички близки са виждали предварително, че това е една фантазия.
към текста >>
А като се съберат две
биволици
, грижите им стават три пъти по-големи.
Въодушевяват се от идеята за Братство, за общ братски живот тези приятели в Бургас и им се приискало да имат обща братска работа. И като мислили, мислили, решили да купят две биволици, които да пасат поред всеки ден и млякото да продават или да го приготовляват на сирене и от него да получават един малък доход, за да се издържат. Купили биволиците, но те им създали толкова главоболия и грижи. Една биволица трябва да се пасе, да се храни със сено, да се зоби, да се пои, да се чисти с гребен, да се изхвърлят нечистотиите от обора. Изобщо грижи и половина.
А като се съберат две
биволици
, грижите им стават три пъти по-големи.
Та онези, които им подшушнаха тая мисъл в главите ги отклониха и заангажираха така, че за идеята не им останало време. А за духовна работа, за четене на Евангелието, за размишление и молитви, нямали сили и време от преумора. Всички близки са виждали предварително, че това е една фантазия. Накрая продали биволиците, за да се отърват от тях и като направили сметка накрая видяли, че няма никаква сметка. Важното е, че това бил първият опит за братски живот макар и несполучлив.
към текста >>
Накрая продали
биволиците
, за да се отърват от тях и като направили сметка накрая видяли, че няма никаква сметка.
Изобщо грижи и половина. А като се съберат две биволици, грижите им стават три пъти по-големи. Та онези, които им подшушнаха тая мисъл в главите ги отклониха и заангажираха така, че за идеята не им останало време. А за духовна работа, за четене на Евангелието, за размишление и молитви, нямали сили и време от преумора. Всички близки са виждали предварително, че това е една фантазия.
Накрая продали
биволиците
, за да се отърват от тях и като направили сметка накрая видяли, че няма никаква сметка.
Важното е, че това бил първият опит за братски живот макар и несполучлив. И макар и несполучлив, той посочва към правия път. Братския живот е преди всичко съзнание, будно съзнание и съзнание за цело-купността в природата и в живота на хората. А външната форма е второстепенна. Тя е средство да се свали и реализира една идея.
към текста >>
3.
196. БИВОЛСКО МЛЯКО ЗА УЧИТЕЛЯ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
196.
БИВОЛСКО
МЛЯКО ЗА УЧИТЕЛЯ Последните години на Учителя бяха в години на недоимък.
196.
БИВОЛСКО
МЛЯКО ЗА УЧИТЕЛЯ Последните години на Учителя бяха в години на недоимък.
Хранителните продукти, като сиренето, кашкавала липсваха. Те отиваха за войската. Реших, че трябва да се намери силно и хранително мляко за Учителя, защото бе отслабнал. Споделих с Него и Той каза: „Биволско мляко". Отидох в село Драгалевци, намерих един селянин, който имаше биволица и му казах: „Слушай какво, ще ти дам повече пари, но ми давай чисто мляко, неразредено".
към текста >>
Споделих с Него и Той каза: „
Биволско
мляко".
196. БИВОЛСКО МЛЯКО ЗА УЧИТЕЛЯ Последните години на Учителя бяха в години на недоимък. Хранителните продукти, като сиренето, кашкавала липсваха. Те отиваха за войската. Реших, че трябва да се намери силно и хранително мляко за Учителя, защото бе отслабнал.
Споделих с Него и Той каза: „
Биволско
мляко".
Отидох в село Драгалевци, намерих един селянин, който имаше биволица и му казах: „Слушай какво, ще ти дам повече пари, но ми давай чисто мляко, неразредено". Но след няколко пъти този селянин се изкуши и започна да разрежда млякото. Плащам го по-скъпо, а той ми го дава по-разредено. Българска работа. Плащаш му, а той не изпълнява.
към текста >>
Отидох в село Драгалевци, намерих един селянин, който имаше
биволица
и му казах: „Слушай какво, ще ти дам повече пари, но ми давай чисто мляко, неразредено".
196. БИВОЛСКО МЛЯКО ЗА УЧИТЕЛЯ Последните години на Учителя бяха в години на недоимък. Хранителните продукти, като сиренето, кашкавала липсваха. Те отиваха за войската. Реших, че трябва да се намери силно и хранително мляко за Учителя, защото бе отслабнал. Споделих с Него и Той каза: „Биволско мляко".
Отидох в село Драгалевци, намерих един селянин, който имаше
биволица
и му казах: „Слушай какво, ще ти дам повече пари, но ми давай чисто мляко, неразредено".
Но след няколко пъти този селянин се изкуши и започна да разрежда млякото. Плащам го по-скъпо, а той ми го дава по-разредено. Българска работа. Плащаш му, а той не изпълнява. Ето това е отношението на българина към Учителя.
към текста >>
После отидох в село Симеоново и намерих друг селянин с
биволица
.
Българска работа. Плащаш му, а той не изпълнява. Ето това е отношението на българина към Учителя. Това го видях с очите си и по-късно, многократно. Толкова години Учителя хранеше с Божественото си Слово душите на този народ и ето сега, този българин ни дава разредено мляко.
После отидох в село Симеоново и намерих друг селянин с
биволица
.
Казваше се бай Иван. Излезна честен човек. От него взимах биволско мляко често за Учителя и го подквасвахме у дома. Предлагахме го на Учителя в чиния, поръсено с пудра захар. Така млякото беше много вкусно и Учителят го харесваше.
към текста >>
От него взимах
биволско
мляко често за Учителя и го подквасвахме у дома.
Това го видях с очите си и по-късно, многократно. Толкова години Учителя хранеше с Божественото си Слово душите на този народ и ето сега, този българин ни дава разредено мляко. После отидох в село Симеоново и намерих друг селянин с биволица. Казваше се бай Иван. Излезна честен човек.
От него взимах
биволско
мляко често за Учителя и го подквасвахме у дома.
Предлагахме го на Учителя в чиния, поръсено с пудра захар. Така млякото беше много вкусно и Учителят го харесваше. А сега ще чуете най-интересното за биволското мляко на бай Иван. Този бай Иван до края ни даваше неразредено биволско мляко. Чрез нас дойдоха при него и други, които искаха от млякото му.
към текста >>
А сега ще чуете най-интересното за
биволското
мляко на бай Иван.
Казваше се бай Иван. Излезна честен човек. От него взимах биволско мляко често за Учителя и го подквасвахме у дома. Предлагахме го на Учителя в чиния, поръсено с пудра захар. Така млякото беше много вкусно и Учителят го харесваше.
А сега ще чуете най-интересното за
биволското
мляко на бай Иван.
Този бай Иван до края ни даваше неразредено биволско мляко. Чрез нас дойдоха при него и други, които искаха от млякото му. Отели му се и втора биволица. Клиентелата му се разрастна. Започна да печели хубави пари и пръв той си построи в Симеоново голяма, хубава къща.
към текста >>
Този бай Иван до края ни даваше неразредено
биволско
мляко.
Излезна честен човек. От него взимах биволско мляко често за Учителя и го подквасвахме у дома. Предлагахме го на Учителя в чиния, поръсено с пудра захар. Така млякото беше много вкусно и Учителят го харесваше. А сега ще чуете най-интересното за биволското мляко на бай Иван.
Този бай Иван до края ни даваше неразредено
биволско
мляко.
Чрез нас дойдоха при него и други, които искаха от млякото му. Отели му се и втора биволица. Клиентелата му се разрастна. Започна да печели хубави пари и пръв той си построи в Симеоново голяма, хубава къща. Парите дойдоха от продажбата на биволското мляко.
към текста >>
Отели му се и втора
биволица
.
Предлагахме го на Учителя в чиния, поръсено с пудра захар. Така млякото беше много вкусно и Учителят го харесваше. А сега ще чуете най-интересното за биволското мляко на бай Иван. Този бай Иван до края ни даваше неразредено биволско мляко. Чрез нас дойдоха при него и други, които искаха от млякото му.
Отели му се и втора
биволица
.
Клиентелата му се разрастна. Започна да печели хубави пари и пръв той си построи в Симеоново голяма, хубава къща. Парите дойдоха от продажбата на биволското мляко. Това бе благословението, което се изсипа върху домът му заради честността му. Беше урок за нас и беше непонятно за селяните, защо толкова хора търсят само неговото мляко, а подминават другите биволици.
към текста >>
Парите дойдоха от продажбата на
биволското
мляко.
Този бай Иван до края ни даваше неразредено биволско мляко. Чрез нас дойдоха при него и други, които искаха от млякото му. Отели му се и втора биволица. Клиентелата му се разрастна. Започна да печели хубави пари и пръв той си построи в Симеоново голяма, хубава къща.
Парите дойдоха от продажбата на
биволското
мляко.
Това бе благословението, което се изсипа върху домът му заради честността му. Беше урок за нас и беше непонятно за селяните, защо толкова хора търсят само неговото мляко, а подминават другите биволици. Та и от биволица до биволица има разлика. Разликата я създава стопанинът. Ние само я оценяваме.
към текста >>
Беше урок за нас и беше непонятно за селяните, защо толкова хора търсят само неговото мляко, а подминават другите
биволици
.
Отели му се и втора биволица. Клиентелата му се разрастна. Започна да печели хубави пари и пръв той си построи в Симеоново голяма, хубава къща. Парите дойдоха от продажбата на биволското мляко. Това бе благословението, което се изсипа върху домът му заради честността му.
Беше урок за нас и беше непонятно за селяните, защо толкова хора търсят само неговото мляко, а подминават другите
биволици
.
Та и от биволица до биволица има разлика. Разликата я създава стопанинът. Ние само я оценяваме.
към текста >>
Та и от
биволица
до
биволица
има разлика.
Клиентелата му се разрастна. Започна да печели хубави пари и пръв той си построи в Симеоново голяма, хубава къща. Парите дойдоха от продажбата на биволското мляко. Това бе благословението, което се изсипа върху домът му заради честността му. Беше урок за нас и беше непонятно за селяните, защо толкова хора търсят само неговото мляко, а подминават другите биволици.
Та и от
биволица
до
биволица
има разлика.
Разликата я създава стопанинът. Ние само я оценяваме.
към текста >>
4.
202. ПОСЛЕДНИ ДНИ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Учителят пожела: „Искам
биволско
мляко".
" А брат Боян праща човек. Той знае, че ние отиваме в Карлово и прати човек да намери друг брат, да му съобщи заръката и той дойде и ни намери. Предаде ни какво бе казал Учителят и ние тръгнахме обратно. Като се върнахме на Изгрева Учителят беше доста отпаднал и полягаше през деня, което друг път не Го правеше. Ние организирахме около Учителя каквото е нужно за подкрепа и помощ.
Учителят пожела: „Искам
биволско
мляко".
Това каза на мен. Отивам аз в с. Драгалевци да търся шоп, който има биволици. Казвам му: „Ще ми даваш ли биволско мляко? " „Ще ти давам, оти да не ти давам".
към текста >>
Драгалевци да търся шоп, който има
биволици
.
Като се върнахме на Изгрева Учителят беше доста отпаднал и полягаше през деня, което друг път не Го правеше. Ние организирахме около Учителя каквото е нужно за подкрепа и помощ. Учителят пожела: „Искам биволско мляко". Това каза на мен. Отивам аз в с.
Драгалевци да търся шоп, който има
биволици
.
Казвам му: „Ще ми даваш ли биволско мляко? " „Ще ти давам, оти да не ти давам". Пък нямаше кандидати за мляко. Нямаше хора, всички бяха евакуирани зарази бомбардировките над София. Рекох: „Ще ти го плащам колкото искаш.
към текста >>
Казвам му: „Ще ми даваш ли
биволско
мляко?
Ние организирахме около Учителя каквото е нужно за подкрепа и помощ. Учителят пожела: „Искам биволско мляко". Това каза на мен. Отивам аз в с. Драгалевци да търся шоп, който има биволици.
Казвам му: „Ще ми даваш ли
биволско
мляко?
" „Ще ти давам, оти да не ти давам". Пък нямаше кандидати за мляко. Нямаше хора, всички бяха евакуирани зарази бомбардировките над София. Рекох: „Ще ти го плащам колкото искаш. Още толкова ще ти дам, но ще ми го даваш чисто, без никаква вода." „А-a чисто ще ти го дам, оти да не ти го дам".
към текста >>
Първия път ми наля
биволско
мляко чисто.
" „Ще ти давам, оти да не ти давам". Пък нямаше кандидати за мляко. Нямаше хора, всички бяха евакуирани зарази бомбардировките над София. Рекох: „Ще ти го плащам колкото искаш. Още толкова ще ти дам, но ще ми го даваш чисто, без никаква вода." „А-a чисто ще ти го дам, оти да не ти го дам".
Първия път ми наля
биволско
мляко чисто.
На втория път пак отивам. Пак ми наля мляко. Платих му го както бяхме говорили. Старецът доволен. Гледам вече, че млякото синее, не е като първото.
към текста >>
Бай Иван имаше две
биволици
.
Нищо не му казах. Занесох го на Учителя и Той пи от него. Но аз си казах: „Не може тъй този шоп не дава чисто мляко". Отидох в село Симеоново. Намерих друг шоп.
Бай Иван имаше две
биволици
.
А те лъщят. Чисто ги подържа, грижи се за тях, чеше ги. Имаше една дълга барака - половината е за биволиците, а в другата половина те живеят с бабата. „Е, бай Иване, имаш ли мляко? " „Как да нямам мляко.
към текста >>
Имаше една дълга барака - половината е за
биволиците
, а в другата половина те живеят с бабата.
Отидох в село Симеоново. Намерих друг шоп. Бай Иван имаше две биволици. А те лъщят. Чисто ги подържа, грижи се за тях, чеше ги.
Имаше една дълга барака - половината е за
биволиците
, а в другата половина те живеят с бабата.
„Е, бай Иване, имаш ли мляко? " „Как да нямам мляко. Ето ти биволици". А те силни и хубави. Казвам му: „Ще ти го плащам, колкото ми искаш ще ти го плащам, обаче искам чисто мляко".
към текста >>
Ето ти
биволици
".
А те лъщят. Чисто ги подържа, грижи се за тях, чеше ги. Имаше една дълга барака - половината е за биволиците, а в другата половина те живеят с бабата. „Е, бай Иване, имаш ли мляко? " „Как да нямам мляко.
Ето ти
биволици
".
А те силни и хубави. Казвам му: „Ще ти го плащам, колкото ми искаш ще ти го плащам, обаче искам чисто мляко". И наистина този човек ми даваше мляко съвършено чисто. Както го издои, така го даваше. Нямаше шмекерии.
към текста >>
Аз започнах да нося на Учителя от туй,
биволско
мляко.
А те силни и хубави. Казвам му: „Ще ти го плащам, колкото ми искаш ще ти го плащам, обаче искам чисто мляко". И наистина този човек ми даваше мляко съвършено чисто. Както го издои, така го даваше. Нямаше шмекерии.
Аз започнах да нося на Учителя от туй,
биволско
мляко.
Учителят беше доволен и пиеше по няколко глътки от него. По едно време каза: „Абе то като че ли едно-две яйца да сварим". Значи трябваше яйца от кокошка. Пресни яйца да се вземат. Намерих аз въпросната кокошка и от време на време Мария Тодорова Сваряваше по едно яйце на Учителя.
към текста >>
5.
05. ПЕНЮ КИРОВ (13.07.1868-27.01.1918)
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Купили две
биволици
, които двамата пасели на смени покрай ливадите в Бургас.
Но той не отстъпвал. Накрая те го оставили да си прави своите опити. Не издържал тъста му и отсякъл: „Оставете го, нека прави каквото си иска, защото му трябва много време, за да му дойде акъла в главата". Това било едно разумно решение за онова време, което донесло мир в дома му. Пеню Киров решил да прави комуна с Тодор Стоименов в Бургас.
Купили две
биволици
, които двамата пасели на смени покрай ливадите в Бургас.
Но комуната не е само идея, а тя трябва да стане живот. А биволиците са живи твари и тях трябва някой да ги пасе, да ги храни със сено и слама, да ги дои и да ги наглежда. Трябвало е човек роден за тази работа, да си отбира от работата, а те двамата са били чиновници. Минавали са през много комични положения с тях стигащи до разпри между Пеню и жена му. Накрая комуната се разтурила, като биволиците са били продадени.
към текста >>
А
биволиците
са живи твари и тях трябва някой да ги пасе, да ги храни със сено и слама, да ги дои и да ги наглежда.
Не издържал тъста му и отсякъл: „Оставете го, нека прави каквото си иска, защото му трябва много време, за да му дойде акъла в главата". Това било едно разумно решение за онова време, което донесло мир в дома му. Пеню Киров решил да прави комуна с Тодор Стоименов в Бургас. Купили две биволици, които двамата пасели на смени покрай ливадите в Бургас. Но комуната не е само идея, а тя трябва да стане живот.
А
биволиците
са живи твари и тях трябва някой да ги пасе, да ги храни със сено и слама, да ги дои и да ги наглежда.
Трябвало е човек роден за тази работа, да си отбира от работата, а те двамата са били чиновници. Минавали са през много комични положения с тях стигащи до разпри между Пеню и жена му. Накрая комуната се разтурила, като биволиците са били продадени. Причините са били ясни. Този опит с комуните бе повторен след двадесет години от нашето поколение.
към текста >>
Накрая комуната се разтурила, като
биволиците
са били продадени.
Купили две биволици, които двамата пасели на смени покрай ливадите в Бургас. Но комуната не е само идея, а тя трябва да стане живот. А биволиците са живи твари и тях трябва някой да ги пасе, да ги храни със сено и слама, да ги дои и да ги наглежда. Трябвало е човек роден за тази работа, да си отбира от работата, а те двамата са били чиновници. Минавали са през много комични положения с тях стигащи до разпри между Пеню и жена му.
Накрая комуната се разтурила, като
биволиците
са били продадени.
Причините са били ясни. Този опит с комуните бе повторен след двадесет години от нашето поколение. И той се провали. Причините ги знаете, защото Учителят ги бе казал: „Не се кому низира капитала, а се комунизира труда". След още толкова години комунистите, когато дойдоха на власт решиха да приложат идеята за комуната чрез сила и власт като комунизираха капитала.
към текста >>
Първо Пеню и Тодор с двете
биволици
, после ние с комуните по времето на Школата и накрая комунистите го правиха с власт и сила.
Само човек с пробудено съзнание, с космическо съзнание може да води комунален живот, което означава единство на човешкото съзнание с всички човеци и от там съединение с Космическото Съзнание. Това е пътят. Но това не е за съвременното човечество, а за едно друго човечество, което идва. Но опита трябваше да бъде направен. И три пъти беше правен.
Първо Пеню и Тодор с двете
биволици
, после ние с комуните по времето на Школата и накрая комунистите го правиха с власт и сила.
Тъстът на Пеню бил богат човек и се чудел как да вкара зет си в пътя на успяващ занаятчия или търговец, защото каквото хванел - нищо не излизало. Понеже акъла на Пеню бил друг, а не такъв, който да знае и да може да печели пари. Бабалъка на Пеню имал гладачница, в която се гладели изпраните мъжки ризи и се правели онези колосани мъжки бели яки, които са били на мода и които може да ги видите по старите фотографии от тези години. Наистина колко официално са изглеждали мъжете тогава. А да станат такива е било необходимо да има добри перачки, с умели женски ръце и след това всичко да бъде изгладено както тряЬва.
към текста >>
6.
29. ТВОРЧЕСТВОТО НА ДЯДО БЛАГО
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Скоропоговорки:
Биволарю
,
биволарю
, като
биволарува
,
биволарува
не
набиволарува
ли се?
Не се меси в чужди грешки, Да не си причиниш болежки. 2. Гатанки: Малък Сечко сред реката сапун прави от водата. Баба Марта го събира, За един ден го изпира. Що е то? (Ледът) 3.
Скоропоговорки:
Биволарю
,
биволарю
, като
биволарува
,
биволарува
не
набиволарува
ли се?
(Кажете го бърже, ама много бърже) Бодлива крава през плет минава Опашката й отвън остава. Що е това? (Иглата) Трака, чука във реката, Брашно бълва в торбата. Що е то? (Воденицата) 4.
към текста >>
7.
34. ЗА ГОДИШНИНАТА НА БРАТ ГЕОРГИ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Пристигат
биволските
кервани, стоварят болни и отиват за други.
Понякога снарядите достигат и до тях. Тъй в битки и походи достигат до Мраморно море. Тогава на фронта избухва холерата. Болницата получава заповед да се преустрои за приемане на холерно болни. Построяват бараките вън от селището на един хълм, обзавеждат всичко потребно и ето от фронта почват да пристигат първите кервани с болни.
Пристигат
биволските
кервани, стоварят болни и отиват за други.
Всички са уплашени. Персоналът на болницата се е събрал под хълма, никой не смее да отиде в болницата. А от там се чуват стоновете на болните. Главният лекар изгубил и ума и дума, на место да ги окуражи казва: „Който отиде там, нема да види вече жена си и децата си". Тогава брат Георги излиза и казва: „Братя, с Бога напред, аз отивам.
към текста >>
8.
40. БРАТ ГЕОРГИ КУРТЕВ И ХОЛЕРНАТА БОЛЕСТ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
„Да дойдем в тази болница е все едно да мрем заедно с холерно болните." С
биволски
коли започват да карат болни.
Всички изпадат в ужас. Големи жертви даде нашата войска при Чаталджа. Паднаха много убити. След като избухна холерата, болницата, в която е брат Георги и Боян е обявена за холерна болница. Но всички санитари и лекари не искат да влизат в болницата.
„Да дойдем в тази болница е все едно да мрем заедно с холерно болните." С
биволски
коли започват да карат болни.
За болницата правят бараки, вън от селото на един баир. От фронта"' от Чаталджа пристигат с биволски коли ранени войници и холерно болни и всичко стоварват на баира. А болните викат и вият от нетърпими болки. Главният лекар заявява: „Който отиде горе при болните няма да види семейството си вече". Наместо да ги насърчи, той ги обезсърчава.
към текста >>
От фронта"' от Чаталджа пристигат с
биволски
коли ранени войници и холерно болни и всичко стоварват на баира.
Паднаха много убити. След като избухна холерата, болницата, в която е брат Георги и Боян е обявена за холерна болница. Но всички санитари и лекари не искат да влизат в болницата. „Да дойдем в тази болница е все едно да мрем заедно с холерно болните." С биволски коли започват да карат болни. За болницата правят бараки, вън от селото на един баир.
От фронта"' от Чаталджа пристигат с
биволски
коли ранени войници и холерно болни и всичко стоварват на баира.
А болните викат и вият от нетърпими болки. Главният лекар заявява: „Който отиде горе при болните няма да види семейството си вече". Наместо да ги насърчи, той ги обезсърчава. Голям ужас и бич е холерата. Никой от санитарите не смее да отиде горе при болните.
към текста >>
Биволските
коли стоварват болните и се връщат за нови.
С него отиват трима души наши приятели - брат Боян и още двама. Четирима души отиват горе и започват да се грижат за болните. А това холерата е страшна работа. Брат Георги ни е разказвал потресающи ужасии. Болницата започва да се пълни.
Биволските
коли стоварват болните и се връщат за нови.
Разпореждат се и напълват бараките и коридорите. Мият болните, къпят ги, преобличат ги. Лекарите не смеят да влезат в болницата. Казали са им, да им дават по пет капки три пъти на ден йодова тинктура. А брат Георги нарежда да се увеличи три пъти дозировката.
към текста >>
9.
105. ФОТО Д-Р ЖЕКОВ - ПРАВО ЗАПАЗЕНО
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Имаше много овце, крави,
биволици
, кози и какво ли не още.
105. ФОТО Д-Р ЖЕКОВ - ПРАВО ЗАПАЗЕНО Д-р Иван Жеков беше следвал ветеринарна медицина в Италия. По онова време добитъкът бе главната работна сила. С него се ореше, вършееше, караха се каруци и се придвижваха от едно място на друго.
Имаше много овце, крави,
биволици
, кози и какво ли не още.
Това подхранваше една голяма промишленост, от която се хранеха и обличаха българите. Затова ветеринарния лекар беше тогава на почит. По време на съборите той беше санитарен контрол на кухнята. Държеше за реда и чистотата. Проверяваше дали са чисти дежурните по кухня и дали са пресни продуктите.
към текста >>
10.
5.42. На разпятие заради Христа
,
ДРАГА МИХАЙЛОВА
,
ТОМ 4
Един
биволар
караше
биволи
.
42. На разпятие заради Христа На следващата година ме преместиха като учителка в гимназията в Михайловград. Започнах да работя по същия начин с моя клас. Отначало им разказвах приказки и легенди от беседите на Учителя, а после започнах да чета беседи, пеехме, давах им портрети и научиха от мене няколко молитви. Излизахме сутрин на един баир и там посрещахме слънцето, и правехме молитви. Един ден пеем песента „Ний сме славейчета горски".
Един
биволар
караше
биволи
.
Като чуха песента, спряха да вървят, вдигнаха глави и слушат. А да подкараш бивола е много трудно, когато той не иска. „Защо ми спряхте биволите? " „Чичо, не сме ние ги спряли, а слушат песента." Казах им: „Ученички, спрете песента." Те спряха да пеят и биволите тръгнаха. Отминаха нагоре.
към текста >>
А да подкараш
бивола
е много трудно, когато той не иска.
Отначало им разказвах приказки и легенди от беседите на Учителя, а после започнах да чета беседи, пеехме, давах им портрети и научиха от мене няколко молитви. Излизахме сутрин на един баир и там посрещахме слънцето, и правехме молитви. Един ден пеем песента „Ний сме славейчета горски". Един биволар караше биволи. Като чуха песента, спряха да вървят, вдигнаха глави и слушат.
А да подкараш
бивола
е много трудно, когато той не иска.
„Защо ми спряхте биволите? " „Чичо, не сме ние ги спряли, а слушат песента." Казах им: „Ученички, спрете песента." Те спряха да пеят и биволите тръгнаха. Отминаха нагоре. Казах им: „А сега запейте! " Като чуха песента, биволите отново спряха да вървят.
към текста >>
„Защо ми спряхте
биволите
?
Излизахме сутрин на един баир и там посрещахме слънцето, и правехме молитви. Един ден пеем песента „Ний сме славейчета горски". Един биволар караше биволи. Като чуха песента, спряха да вървят, вдигнаха глави и слушат. А да подкараш бивола е много трудно, когато той не иска.
„Защо ми спряхте
биволите
?
" „Чичо, не сме ние ги спряли, а слушат песента." Казах им: „Ученички, спрете песента." Те спряха да пеят и биволите тръгнаха. Отминаха нагоре. Казах им: „А сега запейте! " Като чуха песента, биволите отново спряха да вървят. Едни бяха горе на баира, други по средата и имаше долу още такива, които бавно се движеха.
към текста >>
" „Чичо, не сме ние ги спряли, а слушат песента." Казах им: „Ученички, спрете песента." Те спряха да пеят и
биволите
тръгнаха.
Един ден пеем песента „Ний сме славейчета горски". Един биволар караше биволи. Като чуха песента, спряха да вървят, вдигнаха глави и слушат. А да подкараш бивола е много трудно, когато той не иска. „Защо ми спряхте биволите?
" „Чичо, не сме ние ги спряли, а слушат песента." Казах им: „Ученички, спрете песента." Те спряха да пеят и
биволите
тръгнаха.
Отминаха нагоре. Казах им: „А сега запейте! " Като чуха песента, биволите отново спряха да вървят. Едни бяха горе на баира, други по средата и имаше долу още такива, които бавно се движеха. Стоят, вдигнали глави и слушат.
към текста >>
" Като чуха песента,
биволите
отново спряха да вървят.
А да подкараш бивола е много трудно, когато той не иска. „Защо ми спряхте биволите? " „Чичо, не сме ние ги спряли, а слушат песента." Казах им: „Ученички, спрете песента." Те спряха да пеят и биволите тръгнаха. Отминаха нагоре. Казах им: „А сега запейте!
" Като чуха песента,
биволите
отново спряха да вървят.
Едни бяха горе на баира, други по средата и имаше долу още такива, които бавно се движеха. Стоят, вдигнали глави и слушат. Биволарят маха с ръце, иска да освободим биволите. Обръщам се: „Замълчете! " Песента секна и биволите тръгнаха.
към текста >>
Биволарят
маха с ръце, иска да освободим
биволите
.
Отминаха нагоре. Казах им: „А сега запейте! " Като чуха песента, биволите отново спряха да вървят. Едни бяха горе на баира, други по средата и имаше долу още такива, които бавно се движеха. Стоят, вдигнали глави и слушат.
Биволарят
маха с ръце, иска да освободим
биволите
.
Обръщам се: „Замълчете! " Песента секна и биволите тръгнаха. После пак запяха и биволите пак спряха. После отново спряха, а биволите тръгнаха. Това направи невероятно впечатление на учениците.
към текста >>
" Песента секна и
биволите
тръгнаха.
" Като чуха песента, биволите отново спряха да вървят. Едни бяха горе на баира, други по средата и имаше долу още такива, които бавно се движеха. Стоят, вдигнали глави и слушат. Биволарят маха с ръце, иска да освободим биволите. Обръщам се: „Замълчете!
" Песента секна и
биволите
тръгнаха.
После пак запяха и биволите пак спряха. После отново спряха, а биволите тръгнаха. Това направи невероятно впечатление на учениците. Всяка сутрин излизахме на баира, а вечер минавахме покрай реката Огоста с учениците. Това не остана скрито за другите учители.
към текста >>
После пак запяха и
биволите
пак спряха.
Едни бяха горе на баира, други по средата и имаше долу още такива, които бавно се движеха. Стоят, вдигнали глави и слушат. Биволарят маха с ръце, иска да освободим биволите. Обръщам се: „Замълчете! " Песента секна и биволите тръгнаха.
После пак запяха и
биволите
пак спряха.
После отново спряха, а биволите тръгнаха. Това направи невероятно впечатление на учениците. Всяка сутрин излизахме на баира, а вечер минавахме покрай реката Огоста с учениците. Това не остана скрито за другите учители. Имаше една учителка по немски език.
към текста >>
После отново спряха, а
биволите
тръгнаха.
Стоят, вдигнали глави и слушат. Биволарят маха с ръце, иска да освободим биволите. Обръщам се: „Замълчете! " Песента секна и биволите тръгнаха. После пак запяха и биволите пак спряха.
После отново спряха, а
биволите
тръгнаха.
Това направи невероятно впечатление на учениците. Всяка сутрин излизахме на баира, а вечер минавахме покрай реката Огоста с учениците. Това не остана скрито за другите учители. Имаше една учителка по немски език. Казваше се Барухчийска.
към текста >>
11.
88. ХЕМ МИ СЕ ИСКА, ХЕМ НЕ МИ СТИСКА
,
,
ТОМ 5
Бива гонение бива, ама да бъда
бивол
не бива, не мога да издържа, защото нямам
биволска
кожа.
Но имаше моменти когато това не можех да направя и отивах да се оплаквам пред Учителя, че гоненията върху мен не се подчиняват на никакви правила - нито на кавалерство, а безогледна атака от всички страни. Аз смятах, че във всяко нещо трябва да има ред и порядък и че и в гоненията срещу мен трябва да има система и организация. А тук какво ставаше - всеки кой от където дойде и от къде завари дойде и върху мен се стовари. Ама точно така беше. Беше не беше, ама ми дойде до гушата и си рекох: отивам при Учителя да му се оплаквам.
Бива гонение бива, ама да бъда
бивол
не бива, не мога да издържа, защото нямам
биволска
кожа.
Вече съм при него и искам така на шега да подхвана и му казвам: „Учителю, бива гонение, бива настървение срещу мен, но и от бивол мезе не бива да се взема". Учителят се усмихва, разбира шегата и казва: „По-добре да си гонена, отколкото ти да гониш". Усмивката ми изчезна и всичко в мен се преобърна наопаки. Ами как така, та какъв е този свят дето се е разделил на две - на гонители и гонени, на преследвачи и преследвани. Та нали тук е Школа, а не планина и не сме дивеч за ловците.
към текста >>
Вече съм при него и искам така на шега да подхвана и му казвам: „Учителю, бива гонение, бива настървение срещу мен, но и от
бивол
мезе не бива да се взема".
Аз смятах, че във всяко нещо трябва да има ред и порядък и че и в гоненията срещу мен трябва да има система и организация. А тук какво ставаше - всеки кой от където дойде и от къде завари дойде и върху мен се стовари. Ама точно така беше. Беше не беше, ама ми дойде до гушата и си рекох: отивам при Учителя да му се оплаквам. Бива гонение бива, ама да бъда бивол не бива, не мога да издържа, защото нямам биволска кожа.
Вече съм при него и искам така на шега да подхвана и му казвам: „Учителю, бива гонение, бива настървение срещу мен, но и от
бивол
мезе не бива да се взема".
Учителят се усмихва, разбира шегата и казва: „По-добре да си гонена, отколкото ти да гониш". Усмивката ми изчезна и всичко в мен се преобърна наопаки. Ами как така, та какъв е този свят дето се е разделил на две - на гонители и гонени, на преследвачи и преследвани. Та нали тук е Школа, а не планина и не сме дивеч за ловците. Вървя си И си мисля, че как се случи така, че този свят от града се вмести и премести в Школата на Учителя.
към текста >>
12.
106. КОКОШКАТА НА УЧИТЕЛЯ
,
,
ТОМ 5
Дори Тодор Стоименов, който държеше всички средства в ръцете си беше толкова стиснат за парите, може би защото беше започнал от онова време с Учителя, когато са имали само една черна
биволица
в Бургас, с която са смятали да се замогнат.
Ами защо не е наше и какво търсят онези хора тук? Отидоха при Учителя да се оплакват, а той им каза: „Те направиха точно това, което вие не направихте, те закупиха местата". Отидоха си омърлушени и тогава нещата се промениха така както беше предвидил Учителя. Но възрастните приятели не искаха да си признаят грешката. Ние от нашето поколение нямахме право да се бъркаме в такива неща, ние бяхме млади, а тези възрастни приятели държаха всичко в ръцете си до заминаването на Учителя, че дори и след това.
Дори Тодор Стоименов, който държеше всички средства в ръцете си беше толкова стиснат за парите, може би защото беше започнал от онова време с Учителя, когато са имали само една черна
биволица
в Бургас, с която са смятали да се замогнат.
Накрая биволицата са я продали, почнали са с грошове и затова той беше много стиснат. Та тази кръчма бе допусната поради грубата грешка на тези приятели. Тя не случайно се пълнеше там с хора, дори свещениците бяха финансирали онзи да направи кръчмата с цел да се пречи на Учителя, а от друга страна да може някой от пияниците да прескочи оградата на Изгрева, за да отиде и да ощипе по задника някоя и друга дъновистка. Та такива им бяха мераците и плановете. И цялото това непослушание се стовари върху Учителя и той бе принуден да търпи всяка вечер пиянските песни, миризмата на кебапчета и атаките на онези сили, които атакуваха Школата в гърба.
към текста >>
Накрая
биволицата
са я продали, почнали са с грошове и затова той беше много стиснат.
Отидоха при Учителя да се оплакват, а той им каза: „Те направиха точно това, което вие не направихте, те закупиха местата". Отидоха си омърлушени и тогава нещата се промениха така както беше предвидил Учителя. Но възрастните приятели не искаха да си признаят грешката. Ние от нашето поколение нямахме право да се бъркаме в такива неща, ние бяхме млади, а тези възрастни приятели държаха всичко в ръцете си до заминаването на Учителя, че дори и след това. Дори Тодор Стоименов, който държеше всички средства в ръцете си беше толкова стиснат за парите, може би защото беше започнал от онова време с Учителя, когато са имали само една черна биволица в Бургас, с която са смятали да се замогнат.
Накрая
биволицата
са я продали, почнали са с грошове и затова той беше много стиснат.
Та тази кръчма бе допусната поради грубата грешка на тези приятели. Тя не случайно се пълнеше там с хора, дори свещениците бяха финансирали онзи да направи кръчмата с цел да се пречи на Учителя, а от друга страна да може някой от пияниците да прескочи оградата на Изгрева, за да отиде и да ощипе по задника някоя и друга дъновистка. Та такива им бяха мераците и плановете. И цялото това непослушание се стовари върху Учителя и той бе принуден да търпи всяка вечер пиянските песни, миризмата на кебапчета и атаките на онези сили, които атакуваха Школата в гърба. Този кръчмар имаше стопанство, отглеждаше свине, които ги изхранваше с отпадъците от храната, имаше и кокошки.
към текста >>
13.
179. АМЕРИКАНЦИТЕ И ДОБРИЯ ЧОВЕК
,
,
ТОМ 5
Изпращат един брой от вестника на Весела Несторова по пощата, тя го получава, прочита собствената си статия и вижда как горе в страни е сложена една снимка на Учителя, голяма колкото
биволско
око.
Веднъж във вдъхновение и извисяване на Духа беше написала една статия за Учителя и Учението му на английски език. Поднася я на Учителя, той я прочита и я одобрява. Тя после успява да се свърже с един неин познат, който заминаваше за САЩ и му предаде статията, за да може да се отпечата в някой от американските вестници, за да стане достояние на американския народ. По този начин тя е смятала да се отблагодари на американския народ за тези четири години, когато е следвала там като поднесе един обзор за Школата на Учителя. Така се случило, че нейния познат предава статията на другиго и той от своя страна успява да издействува да се отпечата в някой от американските вестници.
Изпращат един брой от вестника на Весела Несторова по пощата, тя го получава, прочита собствената си статия и вижда как горе в страни е сложена една снимка на Учителя, голяма колкото
биволско
око.
Това беше израз, който се използваше тогава, за да се покаже, че снимката е в малък размер. Весела е възбудена, скача, държи в една ръка вестника и хвърчи към Изгрева. Размахва го вестника, тичайки през поляната и вика: „Учителю, ние победихме! Учителю, ние превзехме Америка! " Учителят протяга ръка към вестника: „Дай да видим какво пише и как сме превзели Америка".
към текста >>
14.
5. ЕЮЕМАТА
,
,
ТОМ 6
Беше голяма колкото ръката ми и дебела около един сантиметър, черна като кожата на
бивол
, напукана, нацепена и от пукнатините течеше кръв и гной.
5. ЕЮЕМАТА През 1935 година ми се яви под лявото коляно злокачествена еюема.
Беше голяма колкото ръката ми и дебела около един сантиметър, черна като кожата на
бивол
, напукана, нацепена и от пукнатините течеше кръв и гной.
Тогава бях на служба в гр. Бургас. През лятото поне 30 пъти ходих на морето и засипвах крака си с горещ пясък. Облекчение не почувствувах никакво. През лятото на 1936 г. отидох в София, ходих при Учителя и между другото Му казах и за еюемата.
към текста >>
15.
20. ОСНОВАВАНЕ НА КОМУНАТА В АРБАНАСИ
,
Петър Камбуров
,
ТОМ 6
Фураж за добитъка в това число и две
биволици
на сестра Мария Каишева, две кози и едно магаре.
Имахме на разположение над 100 хиляди лева и решихме най-напред да закупим ниви. Купихме изцяло имота на една вдовица - Мола хаджи Димитрова, която след това се изсели от Арбанаси. Имотът бе 12 декара ниви и 3 декара лозе. И от друг стопанин купихме една нива около 12 декара. Набавихме инвентар: плуг, вили, лопати, мотики и др.
Фураж за добитъка в това число и две
биволици
на сестра Мария Каишева, две кози и едно магаре.
Останаха 20-30 хиляди лева резервен фонд. Докато се ориентираме в новата обстановка, дойде зимата. А приходи още нямаше никакви. Затова, наложи се да теглим по малко от резервния фонд. Днес малко, утре малко, готовите пари се изнизваха хилядарка след хилядарка.
към текста >>
16.
МАРИН КАМБУРОВ
,
Допълнения и разяснения към спомените на брат му Петър Камбуров
,
ТОМ 6
Пък дядо Пеню бил младеж на 20 години и като гледал, гледал, че като му причерняло, че като отвързал на баща си
биволите
, за да е свободен.
Като минавали на мегдана имало борци - турци-пехливани. Дядо Колю отишъл да някъде да купи нещо и оставил каруцата си на сина си - дядо Пеню в случая, да я пази и да гледа през това време пехливаните, та после ще тръгнат за Сливен. Турчинът бил намазан целия с масло и тялото му лъщяло. То й надвил всички, имало и българи - местни и от северна България. Те били истински борци.
Пък дядо Пеню бил младеж на 20 години и като гледал, гледал, че като му причерняло, че като отвързал на баща си
биволите
, за да е свободен.
А пък турчина бил казал, че залага биволите си на тоя, който го надвие. Дядо Пеню - 20-годишен хлапак тогава като някой петел като си махнал престилката, че като запретнал потурите и казал: „Аз ще се боря с тебе! " А през това време турците се смеели: ха, ха, ха... Зер турчина-борец, намазан с масло - пехливанин... Но дядо бил силен човек. Като хванал с едната ръка турчина за рамото, а другата за чатала и като го вдигнал и с все сила го ударил в земята, та турчина не може да стане. Че като се спуснали турците, щели да убият дядо.
към текста >>
А пък турчина бил казал, че залага
биволи
те си на тоя, който го надвие.
Дядо Колю отишъл да някъде да купи нещо и оставил каруцата си на сина си - дядо Пеню в случая, да я пази и да гледа през това време пехливаните, та после ще тръгнат за Сливен. Турчинът бил намазан целия с масло и тялото му лъщяло. То й надвил всички, имало и българи - местни и от северна България. Те били истински борци. Пък дядо Пеню бил младеж на 20 години и като гледал, гледал, че като му причерняло, че като отвързал на баща си биволите, за да е свободен.
А пък турчина бил казал, че залага
биволи
те си на тоя, който го надвие.
Дядо Пеню - 20-годишен хлапак тогава като някой петел като си махнал престилката, че като запретнал потурите и казал: „Аз ще се боря с тебе! " А през това време турците се смеели: ха, ха, ха... Зер турчина-борец, намазан с масло - пехливанин... Но дядо бил силен човек. Като хванал с едната ръка турчина за рамото, а другата за чатала и като го вдигнал и с все сила го ударил в земята, та турчина не може да стане. Че като се спуснали турците, щели да убият дядо. В това време идва баща му - дядо Колю и се развикал: „Абе аз затуй ли те оставих тука", скочил да го бие.
към текста >>
17.
ПОСЛЕДНИ СЛОВА НА УЧИТЕЛЯ ЗАПИСАНИ В ТЕФТЕРЧЕТО НА ЦАНКА ЕКИМОВА
,
Цанка Екимова
,
ТОМ 6
Млекопитаещите, които ни орат, овците, белите говеда, черните
биволи
, те са връзка на архангелите и хората.
Казваш, че зад това цвете седи разумно същество. Туй ухание, което чувствуваш не е негово. Туй ухание е на онова същество. Цветята са връзка между хората и ангелите. Растенията са връзка между ангелите и хората.
Млекопитаещите, които ни орат, овците, белите говеда, черните
биволи
, те са връзка на архангелите и хората.
Волът ти оре заради архангелите. Той казва, като ги погледне: Заради тях от любов дойдох. Новото седи в противоречията. Там, дето няма противоречия, няма ново, има ново, има противоречия. Хубавото дишане е свързано с хубавите мисли.
към текста >>
18.
26. „ВЪН ОТ ИЗГРЕВА
,
Симеон Арнаудов
,
ТОМ 6
Понеже българите имаха волски коли,
биволски
коли и коли теглени с коне.
" Бях веднъж при Лулчев в бараката му. Държеше се с мене важно, важно, а като си припомням как Учителят слизаше до моят уровен и до моето вътрешно състояние и бащински ми говореше. Няма сравнение. А Лулчев ви-окопарно ми казваше, че току-що бил слезнал от планетата Сатурн и не искал да се вози на колата на Учителя. Тогава имаше един такъв израз.
Понеже българите имаха волски коли,
биволски
коли и коли теглени с коне.
Това им беше превозното средство. Та Лулчев не искаше да се вози на колата на Учителя, защото стопанина на колата и на конете обикновено седи отпред, държи юздите на конете и ги насочва по този път, който той е избрал. Та смисълът е този, който има колата, има и юздите, има и властта да тегли юздите му в ляво или в дясно, да спира конете или да размахва с камшика, та да ги подкарва в тръс или в галоп. След 9.1Х.1944т. комунистите дойдоха на власт.
към текста >>
19.
9. ДЕТСКИ СПОМЕНИ
,
Надежда Георгиева Кьосева
,
ТОМ 6
На ливадата пасеше едно стадо черни
биволи
.
Топките трябваше да минат през тези вратички и да минат през всичките препятствия. Ние малчуганите само гледахме. А ние с Лулу се завирахме в един голям сандък и там се целувахме. Помня, че веднъж беше неделя и всички бяха отишли вече на игрището, а аз с Линчето бяхме закъснели, облечени в червени тиролски рокли, минавахме през поляната и отивахме на фабриката на игрището. Една голяма ливада.
На ливадата пасеше едно стадо черни
биволи
.
Много не ги обичам. Вече бяхме близко до фабриката, когато мойта милост отиде при един от биволите и му размаха червената си престилка пред очите. Биволарят ми каза: „Дете, не го закачай, не си махай престилката". Но аз точно затова се ядосах, че не ме поглежда и почнах да махам престилката пред очите му. Може би съм била на пет години.
към текста >>
Вече бяхме близко до фабриката, когато мойта милост отиде при един от
биволите
и му размаха червената си престилка пред очите.
А ние с Лулу се завирахме в един голям сандък и там се целувахме. Помня, че веднъж беше неделя и всички бяха отишли вече на игрището, а аз с Линчето бяхме закъснели, облечени в червени тиролски рокли, минавахме през поляната и отивахме на фабриката на игрището. Една голяма ливада. На ливадата пасеше едно стадо черни биволи. Много не ги обичам.
Вече бяхме близко до фабриката, когато мойта милост отиде при един от
биволите
и му размаха червената си престилка пред очите.
Биволарят ми каза: „Дете, не го закачай, не си махай престилката". Но аз точно затова се ядосах, че не ме поглежда и почнах да махам престилката пред очите му. Може би съм била на пет години. Линчето също ми казваше: „Абе върви бе, не го закачай, не го дразни, ще закъснеем". Не изведнъж бивола изви главата си и ме погледна.
към текста >>
Биволарят
ми каза: „Дете, не го закачай, не си махай престилката".
Помня, че веднъж беше неделя и всички бяха отишли вече на игрището, а аз с Линчето бяхме закъснели, облечени в червени тиролски рокли, минавахме през поляната и отивахме на фабриката на игрището. Една голяма ливада. На ливадата пасеше едно стадо черни биволи. Много не ги обичам. Вече бяхме близко до фабриката, когато мойта милост отиде при един от биволите и му размаха червената си престилка пред очите.
Биволарят
ми каза: „Дете, не го закачай, не си махай престилката".
Но аз точно затова се ядосах, че не ме поглежда и почнах да махам престилката пред очите му. Може би съм била на пет години. Линчето също ми казваше: „Абе върви бе, не го закачай, не го дразни, ще закъснеем". Не изведнъж бивола изви главата си и ме погледна. Мале какъв поглед. Изтръпнах.
към текста >>
Не изведнъж
бивола
изви главата си и ме погледна.
Вече бяхме близко до фабриката, когато мойта милост отиде при един от биволите и му размаха червената си престилка пред очите. Биволарят ми каза: „Дете, не го закачай, не си махай престилката". Но аз точно затова се ядосах, че не ме поглежда и почнах да махам престилката пред очите му. Може би съм била на пет години. Линчето също ми казваше: „Абе върви бе, не го закачай, не го дразни, ще закъснеем".
Не изведнъж
бивола
изви главата си и ме погледна.
Мале какъв поглед. Изтръпнах. Но после изправи опашката си и докато се усетя аз хукнах като стрела напред, а той подире ми. Гони ме. Краката ми не се виждаха, така ми казаха после, така съм хвърчала и съм пищяла щото вратата на фабриката. добре че беше отворена и всички ме гледаха с ужас отвътре, а бивола подир мене грухтял.
към текста >>
добре че беше отворена и всички ме гледаха с ужас отвътре, а
бивола
подир мене грухтял.
Не изведнъж бивола изви главата си и ме погледна. Мале какъв поглед. Изтръпнах. Но после изправи опашката си и докато се усетя аз хукнах като стрела напред, а той подире ми. Гони ме. Краката ми не се виждаха, така ми казаха после, така съм хвърчала и съм пищяла щото вратата на фабриката.
добре че беше отворена и всички ме гледаха с ужас отвътре, а
бивола
подир мене грухтял.
Същият търчал, мучал. Ама това не се забравя. Още виждах червените му очи. Като съм връхлетяла вътре съм припаднала на земята Голяма суматоха е било. Но било що било.
към текста >>
20.
11. СКИТНИЦИ
,
Надежда Георгиева Кьосева
,
ТОМ 6
От тогава не смея да погледна нито
бивол
, нито бик.
Той като й показал камшика, тя се изплашила и си тръгнала. Тук съм учила вероятно първо и второ отделение и имам едно страшно приключение, което можеше да ми коства живота. На връщане от училище минавам по една забутана улица, на която пасяха крави и един грамаден бик с голяма глава. Как съм го погледнала или съм го подразнила, но той като ме подгони, та аз като вятър съм тичала да стигна обратно и да вляза в една от отворените врати, просто връхлетях вътре, а той остана отвън да беснее. Но сърцето ми от ужас щеше да изхвръкне.
От тогава не смея да погледна нито
бивол
, нито бик.
Страшно нещо беше. И бивол ме е гонил и бик сега ме гони. Все страшилища, но добре, че съм имала късмет да се отърва. Тук живеехме, когато един неделен ден чухме един ужасен тътен - гърмеж от София. А то било атентата в „Св.
към текста >>
И
бивол
ме е гонил и бик сега ме гони.
На връщане от училище минавам по една забутана улица, на която пасяха крави и един грамаден бик с голяма глава. Как съм го погледнала или съм го подразнила, но той като ме подгони, та аз като вятър съм тичала да стигна обратно и да вляза в една от отворените врати, просто връхлетях вътре, а той остана отвън да беснее. Но сърцето ми от ужас щеше да изхвръкне. От тогава не смея да погледна нито бивол, нито бик. Страшно нещо беше.
И
бивол
ме е гонил и бик сега ме гони.
Все страшилища, но добре, че съм имала късмет да се отърва. Тук живеехме, когато един неделен ден чухме един ужасен тътен - гърмеж от София. А то било атентата в „Св. Неделя" на 16 април 1925 г. До тук има много неща да се кажат, но има много неща, които вече не помня.
към текста >>
21.
Трети разговор с Темелко, септември 1978 г.
,
Темелко Стефанов Гьорев
,
ТОМ 7
Имаше един син на един богат човек - имаше двеста овци, кози,
биволи
.
Кои хора бяха? Т.: Симеон Стоянов, Петър Пурака, Владо-руснака, Никола Георгиев и я - Темелко Темелков - пет. Най-разтурените хора у селото. Кой вземе заплата до дека не изпиеме у кръчмата, вкъщи не се връщаме. И когато изтрезнеем тогава се събираме.
Имаше един син на един богат човек - имаше двеста овци, кози,
биволи
.
Продаде един бивол - ние го изпиеме, продаде един кон - ние го изпиеме. Ето какво правиме? Той ни съветва, той беше учил малко до трети клас. Каза: „Слушайте, аз съм син на богат човек. Баща ми има слуги, има това нищо не обръща внимание на мене.
към текста >>
Продаде един
бивол
- ние го изпиеме, продаде един кон - ние го изпиеме.
Т.: Симеон Стоянов, Петър Пурака, Владо-руснака, Никола Георгиев и я - Темелко Темелков - пет. Най-разтурените хора у селото. Кой вземе заплата до дека не изпиеме у кръчмата, вкъщи не се връщаме. И когато изтрезнеем тогава се събираме. Имаше един син на един богат човек - имаше двеста овци, кози, биволи.
Продаде един
бивол
- ние го изпиеме, продаде един кон - ние го изпиеме.
Ето какво правиме? Той ни съветва, той беше учил малко до трети клас. Каза: „Слушайте, аз съм син на богат човек. Баща ми има слуги, има това нищо не обръща внимание на мене. Има вие що правите?
към текста >>
22.
57. Младоженецът
,
Ангел Вълков
,
ТОМ 7
Тодор стана черен
бивол
, а сестра Тодора - черната овца, а пък аз - черен гарван.
А затова, че дъската се въргаля в калта за нея да не говорим. Дъската бях аз, бях сложен в калта, окалях се и вече ме викаха не Ангел на Изгрева, а черен гарван. От Ангел станах на чер гарван. Как ви сте струва цялата тая работа? Разбъркана, че объркана и всички се въргаляме в калта и станахме от черни, по-черни.
Тодор стана черен
бивол
, а сестра Тодора - черната овца, а пък аз - черен гарван.
В тази връзка веднъж Учителят на една беседа споменава за нас следното: „Тя, сестрата се е хванала за едно клонче от един бряст, дето се е надвиснал над реката, а вие искате да я откачите оттам и да падне във водата, та да се удави“. След това изгледа всички и помълча малко. И така в развоя на тия събития Учителят веднъж ме пита: „Какво, тя да не иска да се омъжи за тебе? Ти какво, да«не би да искаш да се жениш за нея? Ако се ожениш за нея ти ще умреш!
към текста >>
23.
6. Драма във влака
,
Юрданка Жекова (от Цанка Екимова)
,
ТОМ 7
Тя се приготви да нахрани с тях децата си, а аз й казах: „Знаеш ли, че са приготвени от умрял
бивол
?
Още тогава в купето Учителят каза: „Той горе е дал обещание да работи, но е забравил задачата си, но сега ще започне да работи“. И така стана. Той беше един от редовните посетители на беседите на Учителя. След него в купето на вагона влезна една жена с две деца момиченца. На една гара си купи карначета и кюфтета от месо.
Тя се приготви да нахрани с тях децата си, а аз й казах: „Знаеш ли, че са приготвени от умрял
бивол
?
“ Като чу това тя се ужаси и ги хвърли навън през прозореца. Тогава Учителят каза: „Дай чантата“. Аз Му я подадох и Той извади от нея кашкавал, отряза едно голямо парче от кашкавала, взе няколко домата и ги връчи на жената. „Нахрани с тях децата! “ Тогава тя Му каза, че понякога има усещането, че става много малка, а понякога много голяма, като че ли някой с цев я надува, така че ще се пукне.
към текста >>
24.
04 - 09. СКРИТИТЕ СИЛИ В НАРОДА ЧЕШМАТА В ТОПОЛИЦА
,
ИСТОРИЯ НА ЧЕШМАТА - ПАМЕТНИК СЕЛО ТОПОЛИЦА
,
ТОМ 10
Преди 7-8 години източно от селото, не по-далече от един километър, се намирали мочурища с дълбока кал и само
биволите
ги навестявали сегиз-тогиз.
Отговорили им: „Набожните. " Кои са тия „набожни"? Това са учениците на Всемирното Братство в селото. В селото някои ги наричали така. Нека кажа няколко думи за тая чешма.
Преди 7-8 години източно от селото, не по-далече от един километър, се намирали мочурища с дълбока кал и само
биволите
ги навестявали сегиз-тогиз.
Бива ли тия мочурища да стоят в това положение? Какво може да се направи? Тая мисъл работи у „набожните", те искат да творят! Искат да дадат реален израз на възвишените идеи, които ги вдъхновяват. И ето, веднага пристъпват към дело.
към текста >>
25.
08 - 01. КАК СЕ СТАВА ВЕГЕТАРИАНЕЦ
,
В ЦАРСТВОТО НА СПОМЕНИТЕ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ ОТ ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ
,
ТОМ 10
Имахме
биволица
, дояхме тогава, имаше масло, имаше отвара и аз седнах отделно на трапезата.
Като заколя петлето, като ти опека дробчето, нали го изядаш? " - „Изядам го." - „Е, значи пак ще ядеш." Казвам: „Няма да ям. Ще видиш. Ако искаш, аз довечера на трапезата няма да седна. Сготви ми нещо вегетарианско, каквото направиш." И майка ми взема, че ми направи пражена отвара.
Имахме
биволица
, дояхме тогава, имаше масло, имаше отвара и аз седнах отделно на трапезата.
Никой не ме гони от трапезата, но аз се отделих. Виждах, че не ми е мястото на трапезата и седнах отстрани. И през деня още казах на майка си, когато приготвяше вечерята за заговезни. Казах „Ако направиш баница с масло, ще ям. Ако я направиш със свинска мас, няма да ям баница." Вика: „Какво ще кажеш - две-три кори в една малка тавичка да ти направя баница, да направя на тебе, да направя и на другите." Като седнаха да се хранят, направиха молитва, устроиха трапезата както старите хора си обичат и си знаят реда.
към текста >>
26.
09 - 100. МИРЪТ ИДЕ
,
Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев
,
ТОМ 10
Иде с
биволска
кола." Ще кажете защо.
100. МИРЪТ ИДЕ Това беше през август 1944 година, когато Учителят току що се бе върнал от Мърчаево. Срещнахме се на Изгрева и аз го запитах: „Учителю, ще има ли скоро мир? " - „Мирът иде-каза Учителят-само че много бавно.
Иде с
биволска
кола." Ще кажете защо.
Защото сега се гради мир за 1020 години. Мирът ще дойде, но чак през 1968 година. Дотогава ще се водят преговори, но мир все още няма да има. Вие обаче не се отчайвайте, но работете За мир в себе си, за мир в семейството, за мир в Братството, за мир между народите. Засега три неща ви са необходими: Не се съмнявай!
към текста >>
27.
09 - 301. ИЗЛЪГАЛ СЕБЕ СИ
,
Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев
,
ТОМ 10
301. ИЗЛЪГАЛ СЕБЕ СИ Един селянин доял две
биволици
, вадел прясно масло и го продавал на висока цена.
301. ИЗЛЪГАЛ СЕБЕ СИ Един селянин доял две
биволици
, вадел прясно масло и го продавал на висока цена.
Но сторило му се, това не е достатъчно и решил да печели повече. Той хранел и свини, от които получавал мас. Хрумнало му да слага в маслото 30 % мас, никой няма да може да го познае. Почнал да слага мас и го продавал за чисто масло. Това продължило години.
към текста >>
28.
09 - 347.ГЛАСЪТ НА ПРОВИДЕНИЕТО
,
Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев
,
ТОМ 10
Един офицер, Золупов, вижда една
биволица
в напреднала бременност и казал на своите войници да я заколят, а на него да направят кебап от нероденото.
347.ГЛАСЪТ НА ПРОВИДЕНИЕТО Това се случило през 1943 година, по време на войната в Югославия.
Един офицер, Золупов, вижда една
биволица
в напреднала бременност и казал на своите войници да я заколят, а на него да направят кебап от нероденото.
Заповедта на офицера била изпълнена, както бил поръчал. Войниците и офицерът яли, но добро не видяли. След няколко дни пада бомба и убила всички, които били взели участие в отнемане живота на бременната биволица. Разказала: Мария Цочева.
към текста >>
След няколко дни пада бомба и убила всички, които били взели участие в отнемане живота на бременната
биволица
.
347.ГЛАСЪТ НА ПРОВИДЕНИЕТО Това се случило през 1943 година, по време на войната в Югославия. Един офицер, Золупов, вижда една биволица в напреднала бременност и казал на своите войници да я заколят, а на него да направят кебап от нероденото. Заповедта на офицера била изпълнена, както бил поръчал. Войниците и офицерът яли, но добро не видяли.
След няколко дни пада бомба и убила всички, които били взели участие в отнемане живота на бременната
биволица
.
Разказала: Мария Цочева.
към текста >>
29.
8. КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ И МОНАСТИРЪТ „СВЕТИ КОНСТАНТИН КРАЙ ВАРНА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Константин", който се намира на 10 версти от Варна... Недалеч от една чешма по пътя някакъв овчар пасеше
биволи
... Той тананикаше някаква песен... Мелодията беше ту весела, ту печална, мелодия на българска песен.
По всяка вероятност иконата е била изработена в Цариград и след това пренесена и вложена в иконостаса на монастирската църквица. Около монастира „Св. Константин" по-рано е съществувала гъста, непроходима гора. Интересни сведения за монастира дава руският пътешественик и историк Виктор Тепляков в своята книга „Письма из Болгарии", издадена в град Мрсква през 1837 год. Ето какво пише той: „Ходих в монастира „Св.
Константин", който се намира на 10 версти от Варна... Недалеч от една чешма по пътя някакъв овчар пасеше
биволи
... Той тананикаше някаква песен... Мелодията беше ту весела, ту печална, мелодия на българска песен.
Под къдравия му калпак се показваше лице с атлетически черти. Това бе една от ония масови фигури на българи. Моят преводач запита българина колко часа има още до монастира. Суха монотонна фигура ме посрещна (в монастира). Зад монаха следваше едно младо българче... Храмът „Св.
към текста >>
30.
слово на УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ за 1913 година
,
,
ТОМ 11
Но разясних ви го, защото желая доброто на вашите души и защото виждам, че на повечето от вас в това отношение очите ви са към света, също както на
бивола
окото е все в просото.
Бившата негова жена отива при него и го помолила да забрави миналото и да приеме да заживеят заедно. Той не й отговорил нищо, а взел, че излял една чаша нектар, след което й казал да го събере, ако може. Разбира се, че тя не могла да стори това. Така и Христос, като дойде, ще ви каже да съберете този изсипан нектар, но не ще можете да го съберете. И аз трябваше да ви оставя сами да разрешите този ребус.
Но разясних ви го, защото желая доброто на вашите души и защото виждам, че на повечето от вас в това отношение очите ви са към света, също както на
бивола
окото е все в просото.
Внимавайте, прочее, за да опазите вашите души и да ви помогне Христос.
към текста >>
31.
IV.14 август, четвъртък 1914г.
,
Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ
,
ТОМ 11
А пък човек, който има надежда, мяза на онзи
бивол
, върху който кацнала една муха и го питала усеща ли я.
Казах ви днес, например, да се освободите от мислите на вашите попове, а с това аз исках да ви кажа да се освободите от вашия поп - попа вътре и около вас. Аз не подразбирам поповете, които са в църквата и служат, а подразбирам вашите попове, които седят над гръбначния стълб, който когато кади, е толкова лош, щото може да запали нещата около вас. И когато ви казвам да се освободите от вашите жени, ни най-малко не разбирам да оставите вашите съпруги или да ги изполовите за гушата. Не, тази жена е отзад на черепа ви, тя е вратарка, всичките пари са в нейните ръце и затова е поговорката: „Дом без жена и мъж без пари, огън да ги гори." От чисто френологическо гледище ние трябва да въздействуваме на нашето естество. Някои хора имат вяра, но нямат надежда и по тоя начин дяволът ги много измъчва.
А пък човек, който има надежда, мяза на онзи
бивол
, върху който кацнала една муха и го питала усеща ли я.
А той спокойно отговорил, че не е усетил кога е дошла. Някой път се оплаквате от дявола, но той на нас не ни е крив. Половината от нашите нещастия си причиняваме ние, виновни сме ние, защото дяволът може да ти даде един проект, но ти си напълно свободен дали да го приемеш или не. Той е търговец и на дребно, и на едро, и винаги предлага, може да извърши търговия и после, като те вкопчи, взима ти всичкия капитал и ти започваш да плачеш. Питам те: Ами защо имате взимане-даване с такова същество?
към текста >>
32.
IV.16 август, събота 1914г.
,
Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ
,
ТОМ 11
А пък човек, който има надежда, мяза на онзи
бивол
, върху който кацнала една муха и го питала усеща ли я.
Казах ви днес, например, да се освободите от мислите на вашите попове, а с това аз исках да ви кажа да се освободите от вашия поп - попа вътре и около вас. Аз не подразбирам поповете, които са в църквата и служат, а подразбирам вашите попове, които седят над гръбначния стълб, който когато кади, е толкова лош, щото може да запали нещата около вас. И когато ви казвам да се освободите от вашите жени, ни най-малко не разбирам да оставите вашите съпруги или да ги изполовите за гушата. Не, тази жена е отзад на черепа ви, тя е вратарка, всичките пари са в нейните ръце и затова е поговорката: „Дом без жена и мъж без пари, огън да ги гори." От чисто френологическо гледище ние трябва да въздействуваме на нашето естество. Някои хора имат вяра, но нямат надежда и по тоя начин дяволът ги много измъчва.
А пък човек, който има надежда, мяза на онзи
бивол
, върху който кацнала една муха и го питала усеща ли я.
А той спокойно отговорил, че не е усетил кога е дошла. Някой път се оплаквате от дявола, но той на нас не ни е крив. Половината от нашите нещастия си причиняваме ние, виновни сме ние, защото дяволът може да ти даде един проект, но ти си напълно свободен дали да го приемеш или не. Той е търговец и на дребно, и на едро, и винаги предлага, може да извърши търговия и после, като те вкопчи, взима ти всичкия капитал и ти започваш да плачеш. Питам те: Ами защо имате взимане-даване с такова същество?
към текста >>
33.
НАРЯД за 1913 година
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Но разясних ви го, защото желая доброто на вашите души, защото виждам, че на повечето от вас в това отношение очите ви са към света, също както на
бивола
окото е все в просото.
Обаче по едно време Китай се вижда натясно и китайските първенци потьрсват Леонга за съвет, чрез който той се подигнал много и станал всеизвестен. Бившата негова жена отива при него и го помолва да забрави миналото и да я приеме да заживеят пак заедно. Той не й отговорил нищо, а взел, че излял една чаша нектар, след което й казал да го събере, ако може Разбира се, тя не могла да стори това. Така и Христос като дойде, ще ви каже да съберете този изсипан нектар, но не ще можете да го съберете. А аз трябваше да ви оставя, та сами да разрешите този ребус.
Но разясних ви го, защото желая доброто на вашите души, защото виждам, че на повечето от вас в това отношение очите ви са към света, също както на
бивола
окото е все в просото.
Внимавайте прочее, за да опазите вашите души и да ви помогне Христос.
към текста >>
34.
27. ИСТИНА И ЖИВОТ
,
,
ТОМ 12
Виждал съм някой път вол С
биволица
женят.
Женитба без любов не става. Всякога, дето има обич между двама души, това е една връзка, то е от Бога. Дето няма връзка, защо ще се лъжете? Два вола събрали на едно място, впрягат ги и те се женят. Аз съм виждал, че и две крави ги женят - крава с крава женят.
Виждал съм някой път вол С
биволица
женят.
Виждал съм и вол с крава. Казвам: Това е по- естествено. Има съчетания съвсем не по Бога. Сега хората вървят по естествен път. Има вече трактори, няма да впрегнат добичетата, освобождават ги.
към текста >>
35.
31. ДОБРОТО СЕМЕ
,
,
ТОМ 12
Една българска учителка я карали на кола, но нея я било страх от
биволи
.
Някой ще каже: дали това е буквално или алегорично? Както искате го вземете, но така ще бъде. Писанието казва така: „Страхливите няма да наследят царството Божие.“ Защото страхливите всякога, като тръгват за Невидимия свят, ще го опитат с най-големите изпитания, фиктивни. Той ще се уплаши и няма да влезе. И да искат да го вкарат, няма да влезе.
Една българска учителка я карали на кола, но нея я било страх от
биволи
.
На половин километър тя видяла биволи, скочила от каруцата и хукнала да бяга. Где е по-безопасно: на каруцата или като бяга? Като бяга, не може да се спаси, ако я гони бивол, а на каруцата по-лесно може да се спаси. Та, най-после, този бивол не мисли за нея. Той ще си повдигне главата, за да види кой минава оттам.
към текста >>
На половин километър тя видяла
биволи
, скочила от каруцата и хукнала да бяга.
Както искате го вземете, но така ще бъде. Писанието казва така: „Страхливите няма да наследят царството Божие.“ Защото страхливите всякога, като тръгват за Невидимия свят, ще го опитат с най-големите изпитания, фиктивни. Той ще се уплаши и няма да влезе. И да искат да го вкарат, няма да влезе. Една българска учителка я карали на кола, но нея я било страх от биволи.
На половин километър тя видяла
биволи
, скочила от каруцата и хукнала да бяга.
Где е по-безопасно: на каруцата или като бяга? Като бяга, не може да се спаси, ако я гони бивол, а на каруцата по-лесно може да се спаси. Та, най-после, този бивол не мисли за нея. Той ще си повдигне главата, за да види кой минава оттам. Всеки един от вас има по един бивол.
към текста >>
Като бяга, не може да се спаси, ако я гони
бивол
, а на каруцата по-лесно може да се спаси.
Той ще се уплаши и няма да влезе. И да искат да го вкарат, няма да влезе. Една българска учителка я карали на кола, но нея я било страх от биволи. На половин километър тя видяла биволи, скочила от каруцата и хукнала да бяга. Где е по-безопасно: на каруцата или като бяга?
Като бяга, не може да се спаси, ако я гони
бивол
, а на каруцата по-лесно може да се спаси.
Та, най-после, този бивол не мисли за нея. Той ще си повдигне главата, за да види кой минава оттам. Всеки един от вас има по един бивол. Няма никой от вас, който да няма по един бивол, който като дойде, ви трепне сърцето. Един от едно нещо, друг от друго нещо, но всеки човек има нещо, от което го е страх.
към текста >>
Та, най-после, този
бивол
не мисли за нея.
И да искат да го вкарат, няма да влезе. Една българска учителка я карали на кола, но нея я било страх от биволи. На половин километър тя видяла биволи, скочила от каруцата и хукнала да бяга. Где е по-безопасно: на каруцата или като бяга? Като бяга, не може да се спаси, ако я гони бивол, а на каруцата по-лесно може да се спаси.
Та, най-после, този
бивол
не мисли за нея.
Той ще си повдигне главата, за да види кой минава оттам. Всеки един от вас има по един бивол. Няма никой от вас, който да няма по един бивол, който като дойде, ви трепне сърцето. Един от едно нещо, друг от друго нещо, но всеки човек има нещо, от което го е страх. Дойде болестта, подуването на краката и казвате: „Ако се качи на сърцето ми?
към текста >>
Всеки един от вас има по един
бивол
.
На половин километър тя видяла биволи, скочила от каруцата и хукнала да бяга. Где е по-безопасно: на каруцата или като бяга? Като бяга, не може да се спаси, ако я гони бивол, а на каруцата по-лесно може да се спаси. Та, най-после, този бивол не мисли за нея. Той ще си повдигне главата, за да види кой минава оттам.
Всеки един от вас има по един
бивол
.
Няма никой от вас, който да няма по един бивол, който като дойде, ви трепне сърцето. Един от едно нещо, друг от друго нещо, но всеки човек има нещо, от което го е страх. Дойде болестта, подуването на краката и казвате: „Ако се качи на сърцето ми? “ Докато е здрав, той е с кураж, но силата на човека се показва, като е болен. Човек трябва да заболее, да види колко е силен.
към текста >>
Няма никой от вас, който да няма по един
бивол
, който като дойде, ви трепне сърцето.
Где е по-безопасно: на каруцата или като бяга? Като бяга, не може да се спаси, ако я гони бивол, а на каруцата по-лесно може да се спаси. Та, най-после, този бивол не мисли за нея. Той ще си повдигне главата, за да види кой минава оттам. Всеки един от вас има по един бивол.
Няма никой от вас, който да няма по един
бивол
, който като дойде, ви трепне сърцето.
Един от едно нещо, друг от друго нещо, но всеки човек има нещо, от което го е страх. Дойде болестта, подуването на краката и казвате: „Ако се качи на сърцето ми? “ Докато е здрав, той е с кураж, но силата на човека се показва, като е болен. Човек трябва да заболее, да види колко е силен. Това е изпитание.
към текста >>
36.
15. УЧИТЕЛЯТ СИ ЗАМИНА
,
Милка Говедева
,
ТОМ 13
И на последното село Кумарица, най-близко, знам, че Учителят обичаше
биволско
мляко и реших да му взема едно шише
биволско
мляко.
15. УЧИТЕЛЯТ СИ ЗАМИНА М.Г.: Друг случай с Учителя, когато си замина. Преди да си замине, аз съм по тия обиколки, нали, пращат ме за укрепване на комунистическата власт след 9.09.1944 година. Но все гледах да ходя по близките села.
И на последното село Кумарица, най-близко, знам, че Учителят обичаше
биволско
мляко и реших да му взема едно шише
биволско
мляко.
Взех биволското мляко и с трамвая бързах да дойда и после пеш се вървеше в гората. И ми казва този, срещам художника, Борис Шаров. Шаров - художникът ми каза. Аз се връщам някъде към 7 или 8 часа а той казва: „Ти знаеш ли какво се случи? " - „Какво?
към текста >>
Взех
биволското
мляко и с трамвая бързах да дойда и после пеш се вървеше в гората.
15. УЧИТЕЛЯТ СИ ЗАМИНА М.Г.: Друг случай с Учителя, когато си замина. Преди да си замине, аз съм по тия обиколки, нали, пращат ме за укрепване на комунистическата власт след 9.09.1944 година. Но все гледах да ходя по близките села. И на последното село Кумарица, най-близко, знам, че Учителят обичаше биволско мляко и реших да му взема едно шише биволско мляко.
Взех
биволското
мляко и с трамвая бързах да дойда и после пеш се вървеше в гората.
И ми казва този, срещам художника, Борис Шаров. Шаров - художникът ми каза. Аз се връщам някъде към 7 или 8 часа а той казва: „Ти знаеш ли какво се случи? " - „Какво? Само да не е за Учителя." - „Учителят си замина." - „Как?
към текста >>
" - „Да, тази сутрин в пет часа." Рев, рев... „Аз му нося мляко
биволско
, викам, от Кумарица." И така с плач стигнах дотам.
И ми казва този, срещам художника, Борис Шаров. Шаров - художникът ми каза. Аз се връщам някъде към 7 или 8 часа а той казва: „Ти знаеш ли какво се случи? " - „Какво? Само да не е за Учителя." - „Учителят си замина." - „Как?
" - „Да, тази сутрин в пет часа." Рев, рев... „Аз му нося мляко
биволско
, викам, от Кумарица." И така с плач стигнах дотам.
Те го облекли вече, сложили го в салона. А в осем часа сутринта пристига милиция, да го арестува. С Нареждане да бъде арестуван. И Борис Николов попада там и го питат: „Къде е вашият Учител, къде е? " - „Заповядайте." И го въвежда в салона да го види изложен за поклонение.
към текста >>
37.
25. ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ
,
Милка Говедева
,
ТОМ 13
Спомням си, че от Кумарица Му носех мляко,
биволско
мляко, но вечерта, когато дойдох и когато бях, всички бяха там вътре.
Пневмония имаше." Д-р Овчарова, мисля беше оная, която идваше тогава. Та така протече тоя въпрос. А аз не знам дали казах - всички влизаха вечерта, преди да си замине. Аз пък ходех тогава, другарите ме пращаха по укрепване на властта, та нямаше как, не знаех какво да правя. Побързах да се връщам, ходех до близки села и бързах да се връщам, да видя как е положението с Учителя.
Спомням си, че от Кумарица Му носех мляко,
биволско
мляко, но вечерта, когато дойдох и когато бях, всички бяха там вътре.
И аз исках да вляза вътре, пък те не ме пускаха. Викам, поне в антрето да го видя, и аз го видях, вече той бе с отворени уста, хъркаше, беше в безсъзнание. Излезнах и като видях пред себе си така жици, жици, жици и такива едни като пликове на върха закачени: „Петър Дънов почина, Петър Дънов почина". И аз си търкам очите и казвам: „Не, това не може да бъде." Но нали? И пак като погледна, пак жици, виждам пред себе си жици, жици и на тях жици до едно като телеграма.
към текста >>
38.
САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА БОГАТСТВОТО НА СЪРЦЕТО, УМА И ДУШАТА VII част
,
Продължение 2
,
ТОМ 14
По- рано преди години Учителят беше казал: „Мирът иде с
биволска
кола, но иде." А сега е повече.
Учителят каза по повод на твоето писмо още доста думи, но тях Милчо ще ти изпрати. Сега искам да ти споделя нещо много интересно. Сега в неделя на 3.05. Учителят каза накрая при свършване Словото: „Сега пригответе се всички, защото Мирът вече иде с конска бързина! " Ние всички се зарадвахме много.
По- рано преди години Учителят беше казал: „Мирът иде с
биволска
кола, но иде." А сега е повече.
Това е хубаво и това всички сега чакаме. В моето тефтерче има една хубава мисъл, която е и за тебе: „Ходи с всичкото незлобие на сърцето си и мирът ти ще изгрее като утринната зора." 2 май 1942 г. Изгрев Следва и един подпис. Ние тук те и чакаме - нали работа имаме и обща. Искам да завърша писмото си с едно мото: „Люби, учи и свободен бъди!
към текста >>
39.
РАЗГОВОРИ И ПРОТОКОЛИ пред ръководителите 1927 година
,
I. Бележки от разговори 19. IV. 1927-25. IV. 1927
,
ТОМ 14
Вие можете да отидете с най-бързите възможни средства, а може и с волски кола, и с
биволски
.
Опитва где е здравия път, твърдата почва, твърдата земя и с тия си проверки той върви напред, но нищо не вижда пред себе си. Тоягата е нашият ум, с него все опитваме и вървим. Друг начин за да вървиш напред е да виждаш. И Бог като ви отвори очите вие имате светлина и тогава вървите напред без да имате нужда да опитвате - другият метод. Имате да извървите един дълъг път, да кажем до слънцето.
Вие можете да отидете с най-бързите възможни средства, а може и с волски кола, и с
биволски
.
Но в последния случай вам ви е потребно да имате по пътя провизии, когато при бързите превозни средства, тогава не ви са толкова потребни провизии или в много по-малко количество. В духовния свят ви е всичко приготвено, няма да носите никакви провизии. Това е „Хвърлете това си на Господа", няма вие да го носите. Вие прегрешите някога - ще се обърнете към Господа. Новото учение ще го приложите на дело.
към текста >>
40.
1. РОДОСЛОВИЕТО НА ЕДИН РОД МЕЖДУ БЪЛГАРИТЕ
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
Предимно работеха
биволски
кожи, защото в Габрово по онуй време беше много силно разпространен занаята за правене на имении.
И най-малкият ми брат през юни 1911 г. По маичина линия, малко знам за дядо си. Знам, че е бил търговец на жито и му казваха „Ботю жита", защото се казваше Ботю. След това става табашки работник. Обработвал е говежди, телешки кожи.
Предимно работеха
биволски
кожи, защото в Габрово по онуй време беше много силно разпространен занаята за правене на имении.
Имениите са пантофи, с които турците се обуват и преди да влязат в джамията събуват тез пантофи, нещо като галоши. Тези имении имаха голямо разпространение в Добруджа. И габровските маистори правеха ги, натоварваха стоката и я закарваха към Добруджа да я продават. Затуй, за правенето на тези имении най-подходяща беше кожата от биволи, защото са меки и като се обработят и лесно се шият. Това са данни по рода на моя дядо по майчина линия.
към текста >>
Затуй, за правенето на тези имении най-подходяща беше кожата от
биволи
, защото са меки и като се обработят и лесно се шият.
Обработвал е говежди, телешки кожи. Предимно работеха биволски кожи, защото в Габрово по онуй време беше много силно разпространен занаята за правене на имении. Имениите са пантофи, с които турците се обуват и преди да влязат в джамията събуват тез пантофи, нещо като галоши. Тези имении имаха голямо разпространение в Добруджа. И габровските маистори правеха ги, натоварваха стоката и я закарваха към Добруджа да я продават.
Затуй, за правенето на тези имении най-подходяща беше кожата от
биволи
, защото са меки и като се обработят и лесно се шият.
Това са данни по рода на моя дядо по майчина линия. Дядо ми имаше 3 дъщери: леля Донка, майка ми, още една леля и вуйчо. Всичките се поминаха с изключение на леля Донка, която е сестра на майка ми. Майка ми и баща ми са се оженили някъде към края на XIX век. Зная, че се бяха оженили на Архангелов ден и този ден го чествувахме като празник.
към текста >>
41.
15. КОМУНИТЕ - КОМУНАТА В СЕЛО АЧЛАРЕ И РУСЕ
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
Натоварени на
биволска
кола върху малко слама от Ачларе, пристигнахме до гара Карнобат, оттам по влака до Търново.
Ние трябваше да отидем, а нямахме пари за път. Двама от комунарите, намериха начин и заминаха за Търново. В това време по някакво чудно съвпадение, родителите ми изпратиха пари, макар, че бях им забранил да ми пращат. С тези пари можахме да си купим билети за всички останали до Търново. Трагично завърши този опит.
Натоварени на
биволска
кола върху малко слама от Ачларе, пристигнахме до гара Карнобат, оттам по влака до Търново.
Тук бяхме посрещнати много сърдечно от братята и сестрите. Сам Учителят нареди да ни се създадат всички най-добри условия. Славата на комунари ни се беше разнесла навсякъде из братските среди и всички с обич, уважение и почит се отнасяха към нас. Другите образувани комуни не бяха в по-добро положение. С маларията се борихме няколко години, но двама от комунарите станаха жертва на тази болест.
към текста >>
42.
55. МАСЛОТО
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
Когато Му я поднесох Той ме запита: „Какво е маслото кравешко или
биволско
?
То беше ронливо, ароматно, вкусно. Носеха го на големи буци от по едно-две кила, в чисти глинени съдове или калайдисани сахани, завито в бели кърпи в пазарните дни. Пазарищата бяха нещо много оживено, пъстро, изобилно. Един ден получавам от близките си в Габрово, колет с няколко буци масло, там от селата носеха маслото в голямо изобилие и от най-високо качество. Една от тези, както беше завита в книгата занесох на Учителя.
Когато Му я поднесох Той ме запита: „Какво е маслото кравешко или
биволско
?
" Казах Му, че не зная. Той ме погледна, усмихна се и каза: „Ако маслото е жълто, кравешко е, ако е бяло - биволско е. Кравата е по-мъдра от биволицата затова маслото й е жълто. Знай още, че маслото е есенциален продукт в природата". Тръгнах си зарадван в себе си, че и днес научих нови мъдрости.
към текста >>
Той ме погледна, усмихна се и каза: „Ако маслото е жълто, кравешко е, ако е бяло -
биволско
е.
Пазарищата бяха нещо много оживено, пъстро, изобилно. Един ден получавам от близките си в Габрово, колет с няколко буци масло, там от селата носеха маслото в голямо изобилие и от най-високо качество. Една от тези, както беше завита в книгата занесох на Учителя. Когато Му я поднесох Той ме запита: „Какво е маслото кравешко или биволско? " Казах Му, че не зная.
Той ме погледна, усмихна се и каза: „Ако маслото е жълто, кравешко е, ако е бяло -
биволско
е.
Кравата е по-мъдра от биволицата затова маслото й е жълто. Знай още, че маслото е есенциален продукт в природата". Тръгнах си зарадван в себе си, че и днес научих нови мъдрости.
към текста >>
Кравата е по-мъдра от
биволицата
затова маслото й е жълто.
Един ден получавам от близките си в Габрово, колет с няколко буци масло, там от селата носеха маслото в голямо изобилие и от най-високо качество. Една от тези, както беше завита в книгата занесох на Учителя. Когато Му я поднесох Той ме запита: „Какво е маслото кравешко или биволско? " Казах Му, че не зная. Той ме погледна, усмихна се и каза: „Ако маслото е жълто, кравешко е, ако е бяло - биволско е.
Кравата е по-мъдра от
биволицата
затова маслото й е жълто.
Знай още, че маслото е есенциален продукт в природата". Тръгнах си зарадван в себе си, че и днес научих нови мъдрости.
към текста >>
43.
22. РАСИ
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
Подавайки маслото, Той ме запита, какво е маслото - кравешко или
биволско
.
От тях повече от половината са китайци. Отделни варианти населяват части от Азиатската област на Съветска Русия, където живеят - якути, буряти, тунгуси, чукчи, алтайци, ескимоси и др. В южната част на Русия са калмуците, башкирите, татарите, чувашите и някои други народи там. Кожата с жълтеникав цвят е признак на подострен ум. Един ден занасям на Учителя бучка масло, купено от селянка.
Подавайки маслото, Той ме запита, какво е маслото - кравешко или
биволско
.
Отговорих му, че не знам. Той се усмихна и ми каза: „Ако е жълто маслото е кравешко, ако е бяло биволско е, кравата е по-мъдра от биволицата, затова и маслото й е жълто". Косата на тези народи е права, тънка, твърда - израз на грубост, твърдост, безогледност, несдържаност, потайност и изненадващо действие. Челото развито в долната и средна част с подчертано развитие на центровете пред ушите е признак на добре развити лични интереси и много силно чувство за стежение, за придобиване, за завладяване на големи пространства. Такива са Атила, Чингиз Хан, Тамерлан.
към текста >>
Той се усмихна и ми каза: „Ако е жълто маслото е кравешко, ако е бяло
биволско
е, кравата е по-мъдра от
биволицата
, затова и маслото й е жълто".
В южната част на Русия са калмуците, башкирите, татарите, чувашите и някои други народи там. Кожата с жълтеникав цвят е признак на подострен ум. Един ден занасям на Учителя бучка масло, купено от селянка. Подавайки маслото, Той ме запита, какво е маслото - кравешко или биволско. Отговорих му, че не знам.
Той се усмихна и ми каза: „Ако е жълто маслото е кравешко, ако е бяло
биволско
е, кравата е по-мъдра от
биволицата
, затова и маслото й е жълто".
Косата на тези народи е права, тънка, твърда - израз на грубост, твърдост, безогледност, несдържаност, потайност и изненадващо действие. Челото развито в долната и средна част с подчертано развитие на центровете пред ушите е признак на добре развити лични интереси и много силно чувство за стежение, за придобиване, за завладяване на големи пространства. Такива са Атила, Чингиз Хан, Тамерлан. Те имат също така и голяма охота към яденето. Това е изразено и в изкуството им.
към текста >>
44.
I. ПЪТ СРЕЩУ ТЕЧЕНИЕТО НА ЖИВОТА
,
Тодорица Панталеева Карастоянова
,
ТОМ 15
С
биволски
впрягове са закарани машините, които трябвало да се движат от пада на водата, от силата на водата като енергия.
Кармична връзка от вековете. И то фатална. Необикновена. И за пример, и за поучение на всички. Например Николай Дойнов, когато е бил на 19 години, гимназист и баща му Никола Дойнов е бил преуспяващ търговец и построил една дъскорезница в недрата на Стара планина, която е била оборудвана с внесена от странство машини, станове тъкачни, в които той е вложил целият си капитал и всички други инвестиции, които е имал. Трябвало е да се движат машините от водата, която е течала в реката.
С
биволски
впрягове са закарани машините, които трябвало да се движат от пада на водата, от силата на водата като енергия.
Пускат становете, но те не мърдат. Всички са в паника. Николай цяла нощ не спи. Проверява цялата документация. Открива грешката.
към текста >>
45.
2. РОДЕН КЪТ. УЧИЛИЩЕ И ДОМАШНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ
,
,
ТОМ 16
Имахме 17 говеда, коне,
биволици
и крави.
2. РОДЕН КЪТ. УЧИЛИЩЕ И ДОМАШНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ Моят баща и моята майка са родили осем деца. Четири от тях умрели, а четири са останали до дълбока възраст. Имахме 105 декара земя, която работехме и се прехранвахме. Отглеждахме 10 - 15 овци за вълна и мляко.
Имахме 17 говеда, коне,
биволици
и крави.
Сестра ми Неда бе най-възрастната - кака. По нея бе по-големият ни брат Боби. По брат ми Боби сме аз - Пеню, и по-малкият - Иван. Чичо ни Иван имаше двама синове и три дъщери. Отначало живеехме заедно, голяма фамилия.
към текста >>
46.
3. СТАРАТА ЧЕШМА
,
,
ТОМ 16
3. СТАРАТА ЧЕШМА В турско време е нямало железници, а от град Свищов, където се стоварела стока, каквато идела по река Дунав, се е пренасяло с
биволски
кервани до гр. Варна.
3. СТАРАТА ЧЕШМА В турско време е нямало железници, а от град Свищов, където се стоварела стока, каквато идела по река Дунав, се е пренасяло с
биволски
кервани до гр. Варна.
А биволските кервани нощували в село Водица на дядовата Бобева чешма. Дядо Боби е син на Дели-Пеню. В по-ново време иманяри разкопаха и развалиха дядовата Бобева чешма, мислейки, че ще намерят закопано злато. Чешмата остана само с едно корито и един чучур. В селото имахме още една чешма - Калюджова чешма, построена от Калюджиевци.
към текста >>
А
биволските
кервани нощували в село Водица на дядовата Бобева чешма.
3. СТАРАТА ЧЕШМА В турско време е нямало железници, а от град Свищов, където се стоварела стока, каквато идела по река Дунав, се е пренасяло с биволски кервани до гр. Варна.
А
биволските
кервани нощували в село Водица на дядовата Бобева чешма.
Дядо Боби е син на Дели-Пеню. В по-ново време иманяри разкопаха и развалиха дядовата Бобева чешма, мислейки, че ще намерят закопано злато. Чешмата остана само с едно корито и един чучур. В селото имахме още една чешма - Калюджова чешма, построена от Калюджиевци. Когато тя се повреждаше и водата спираше, всякога идваха при моя баща - Ганю Бобев, и взимаха и разрешение от брата на баща ми - чичо ми Иван Бобев Дели-Пенев.
към текста >>
47.
5. ЯСНОВИДСТВОТО НА КОРТЕЗА И ПРОМЯНАТА С МЕН
,
,
ТОМ 16
Аз носех по няколко коша слама, за да се нахранят 17 говеда - обещах си да почиствам дама, да чеша добитъка, хубаво да почиствам конете и да отивам да ги напоя сутрин и вечер на Крайната чешма, а кравите и
биволиците
- на обед.
Речта й продължи дълго време. Като слушах хубавата реч, аз се размислих за моя личен живот. Размислих се, че досега не съм слушал родителите си, братята и сестрите си и че сам предизвиквах с непослушанието си да ме бият всеки ден. Хубавите слова на Кортеза събудиха човешкото в мен. Аз се разплаках и в душата си в момента реших да стана послушно дете, да бъда готов, без да ми заповядват родителите ми, да върша домашната работа.
Аз носех по няколко коша слама, за да се нахранят 17 говеда - обещах си да почиствам дама, да чеша добитъка, хубаво да почиствам конете и да отивам да ги напоя сутрин и вечер на Крайната чешма, а кравите и
биволиците
- на обед.
В задълженията ми влизаше още да насичам и да пренасям дърва за огрев и понеже майка ми бе претрупана с къщна работа и не успяваше да ни донесе вода, аз трябваше да нося с кобилицата вода от селския кладенец, който не бе близо. Събранието завърши в църковния двор. Кортеза каза, че сега ще отидат на гробищата. Народът потегли към гробищата. Баща ми ме намери и ми каза да отида да посрещна добитъка, за да не отидат кравите и биволиците в махленските земи и хорските лозя и зеленчукови градини, да направят пакости,защото слънцето бе към икиндия.
към текста >>
Баща ми ме намери и ми каза да отида да посрещна добитъка, за да не отидат кравите и
биволиците
в махленските земи и хорските лозя и зеленчукови градини, да направят пакости,защото слънцето бе към икиндия.
Аз носех по няколко коша слама, за да се нахранят 17 говеда - обещах си да почиствам дама, да чеша добитъка, хубаво да почиствам конете и да отивам да ги напоя сутрин и вечер на Крайната чешма, а кравите и биволиците - на обед. В задълженията ми влизаше още да насичам и да пренасям дърва за огрев и понеже майка ми бе претрупана с къщна работа и не успяваше да ни донесе вода, аз трябваше да нося с кобилицата вода от селския кладенец, който не бе близо. Събранието завърши в църковния двор. Кортеза каза, че сега ще отидат на гробищата. Народът потегли към гробищата.
Баща ми ме намери и ми каза да отида да посрещна добитъка, за да не отидат кравите и
биволиците
в махленските земи и хорските лозя и зеленчукови градини, да направят пакости,защото слънцето бе към икиндия.
„Ти иди при говедата, а ние ще отидем да слушаме какво ще говори Кортеза на гробищата." Аз отидох и намерих говедата, които пасяха в местността Цари-гьол, Денят бе ясен, топъл. Седнах под сянката и се потопих в размисъл върху преживяното и слушаното слово на говорителката. През съзнанието ми като на кинолента преминаха цели спомени от досегашния ми живот. Припомних си колко тревоги и душевни страдания съм причинявал на родителите си. Разкаях се дълбоко и реших от този момент да бъда нов човек.
към текста >>
48.
9. В СКОПИЕ, ВЪВ ВЕТЕРИНАРНАТА ЛЕЧЕБНИЦА. ЗАПОЗНАНСТВО С ХОРА ОТ БЯЛОТО БРАТСТВО
,
,
ТОМ 16
Когато се откри курсът, имаше 550 болни добитъци: коне, крави, волове, катъри,
биволи
и пр.
9. В СКОПИЕ, ВЪВ ВЕТЕРИНАРНАТА ЛЕЧЕБНИЦА. ЗАПОЗНАНСТВО С ХОРА ОТ БЯЛОТО БРАТСТВО Първа армейска ветеринарна лечебница в Скопие се помещаваше от северната страна на Скопие, в армейските казарми до римския водопровод. От първа армия, от южния фронт всичкият болен добитък се изпращаше на лечение в армейската лечебница.
Когато се откри курсът, имаше 550 болни добитъци: коне, крави, волове, катъри,
биволи
и пр.
До обед школниците помагахме на лекарския персонал да лекуват болния добитък, а следобед и в обедната почивка се водеха лекциите по различните дисциплини от разни лекари. В армейската лечебница постъпваха тежко болните добитъци, най-много коне, с набити холки, с дълбоки фистули между плешките, из които извираше гной. Сондите се спускаха 20 - 25 см до дълбоките фистули. За да се намали периметърът на оголената холка, обгаряха с нажежени плоски железа. Добичетата реват от болки.
към текста >>
49.
16. КОНЯТ ПОЗНАВА СТОПАНИНА СИ
,
,
ТОМ 16
След него идваха воловете, кравите и
биволите
.
От силната умора конят умрял тутакси. Арабите оплакали умното животно и там, където го погребали, на същото място направили паметник на коня. По моето време, до 1944 г., конят бе едно много важно животно. Той служеше за езда, впрягаше се в конска каруца, с него се ореше, с него се вършееше на хармана. Той, конят, бе най-главното впрегатно животно.
След него идваха воловете, кравите и
биволите
.
Аз живеех в свят, населен с едър и дребен рогат добитък. Животът на човека зависеше изцяло от добитъка.
към текста >>
50.
38. РУШВЕТИ И ВЛАСТВУВАЩИ
,
,
ТОМ 16
Но в съдилищата ние, съдиите, имаме едно правило: в рядко
биволско
лайно камък недей хвърля, защото ще те опръска.
Той прави тук поразии. Либералите са разделени тук, в Кърджали, на две. Околийският управител е от едно крило, които са честни и почтени либерали, а пък ей-тоз уволнява разни чиновници и им взема рушвети и ги назначава. Аз мога сега много лесно да го наредя. Щети дам белязани банкноти, ти ще му ги дадеш, аз ще го обискирам след това и ще го туря пак в затвора.
Но в съдилищата ние, съдиите, имаме едно правило: в рядко
биволско
лайно камък недей хвърля, защото ще те опръска.
Понеже и съдилището е под Министерството на либералите, ще ме намерят мене виновен нещо и ще ме уволнят от службата. Затова го търпя, този човек. Той се мъчи по всякакъв начин да се запознае с мене, но аз даже не му отговарям на поздравите. И сега, да знаеш, той седи хей в оная кръчма, гдето е срещу прокуратурата, и знае, че ти си дошъл тук. Той те наблюдава.
към текста >>
51.
69. ОЩЕ ЗА ЯСНОВИДКАТА КОРТЕЗА ОТ СЛИВЕН
,
,
ТОМ 16
И започна вече Слънцето да се преваля и тя каза: „Вече стига, сега ще отидем на гробищата." И баща ми ме намери и каза: „Пеньо, иди да посрещнеш добитъка (щото ний имахме 17 говеда, имахме
биволица
и т.
" И го изпъдиха вънка. И тя започна да говори върху Евангелието, какво казал Христос, изобщо. Устата на човека са дадени, каза, да говори благи думи. Пък аз си спомних, че псувам на всяка дума, и заплаках. Говори толкова хубаво какво е казал Христос, да слушаме, да ходим на църква, защото тя беше църковничка.
И започна вече Слънцето да се преваля и тя каза: „Вече стига, сега ще отидем на гробищата." И баща ми ме намери и каза: „Пеньо, иди да посрещнеш добитъка (щото ний имахме 17 говеда, имахме
биволица
и т.
н., да не би да отидат в чуждите бахчи и да направят пакост), а ний с майка ти ще отидем на гробищата." И после мама и татко ми казаха така: че тя не чете кой е погребан тука, но тя ги вижда, умрелите, и казва: Драганка Стоянова е с такава шамия погребана. Описва каква е била. А пък еди-кой си -по име ги казва, - „вашият умрял казва": на някой беден човек да дадат, да направят добро. Същото и за мъжете, казва, ама по име ги вика. „Вашият заминал казва: да направиш добро на еди-кой си." И всичките хора се увериха, че тя е един преводчик между живите и между мъртвите.
към текста >>
(Джамал казвахме на печката, която е направена с керемиди.) И изобщо, имаме и 17 говеда, имахме два коня, имахме
биволица
, дамът ни е голям и много пъти, като не сме почистили хубаво на добитъка, то после ни биеха.
Описва каква е била. А пък еди-кой си -по име ги казва, - „вашият умрял казва": на някой беден човек да дадат, да направят добро. Същото и за мъжете, казва, ама по име ги вика. „Вашият заминал казва: да направиш добро на еди-кой си." И всичките хора се увериха, че тя е един преводчик между живите и между мъртвите. И аз, понеже си спомних, че аз накарвах баща ми да ме бие много пъти... И брат ми също ме биеше, защото не слушах вечерно време, нали трябва да насека дърва за джамала.
(Джамал казвахме на печката, която е направена с керемиди.) И изобщо, имаме и 17 говеда, имахме два коня, имахме
биволица
, дамът ни е голям и много пъти, като не сме почистили хубаво на добитъка, то после ни биеха.
ВК: Много бой си ял. ПГ: Изобщо у дома и мама ме бие, и бати ме бие, баща ми пък ме бие най-много, дето не сме почистили дама, защото много добитък имахме и беше замърсено. Понякога пък види, че не е вчесан добитъкът, има по него си мръсотии. И всичкото това на мене много ми тежеше. И затуй на мене думите на тази сестра от Сливен, Кортеза се казва, която говори за Бога, да бъдем изпълнителни, много силно ми подействаха.
към текста >>
52.
11. „БЛАГОСЛОВЕН ДА Е, КОЙТО ЛЮБИ И ОБИЧА!
,
,
ТОМ 16
Тази песен е забатачена в един
биволски
гьол, както
биволите
лежат лятно време в гьола и се търкалят в калта.
Да, това е така, но то се отнася за света на човешките чувства, за човешкото сърце, а това е съвсем друг свят от проявлението на човека на Земята. Затова се казва: чисти мисли, чисти чувства, чисти действия - това е чистотата, която е идеалът на човека. А Абсолютната чистота се отнася за човешката душа. Душата пребивава в свят на Абсолютна чистота, което представлява Виделината на духовния свят. Затова не може един човек да обича една душа в духовния свят и после да я мрази.
Тази песен е забатачена в един
биволски
гьол, както
биволите
лежат лятно време в гьола и се търкалят в калта.
За да се измъкне тази песен от този гьол, е необходимо 3 чифта биволи да се впрегнат във впряг и да се извади. И понеже мелодията на тази песен е хубава, то заслужава да се впрегнат 3 биволски чифта волове и да я извадим. Понеже тази песен по съдържание не е вярна, то аз ще ви продиктувам нов текст и така ще я извадим от гьола. Ще дадем нова редакция на думите. Заглавието на тази песен не е вече „Проклет да е", а ще бъде: „Благословен да е!
към текста >>
За да се измъкне тази песен от този гьол, е необходимо 3 чифта
биволи
да се впрегнат във впряг и да се извади.
Затова се казва: чисти мисли, чисти чувства, чисти действия - това е чистотата, която е идеалът на човека. А Абсолютната чистота се отнася за човешката душа. Душата пребивава в свят на Абсолютна чистота, което представлява Виделината на духовния свят. Затова не може един човек да обича една душа в духовния свят и после да я мрази. Тази песен е забатачена в един биволски гьол, както биволите лежат лятно време в гьола и се търкалят в калта.
За да се измъкне тази песен от този гьол, е необходимо 3 чифта
биволи
да се впрегнат във впряг и да се извади.
И понеже мелодията на тази песен е хубава, то заслужава да се впрегнат 3 биволски чифта волове и да я извадим. Понеже тази песен по съдържание не е вярна, то аз ще ви продиктувам нов текст и така ще я извадим от гьола. Ще дадем нова редакция на думите. Заглавието на тази песен не е вече „Проклет да е", а ще бъде: „Благословен да е! " Благословен да е!
към текста >>
И понеже мелодията на тази песен е хубава, то заслужава да се впрегнат 3
биволски
чифта волове и да я извадим.
А Абсолютната чистота се отнася за човешката душа. Душата пребивава в свят на Абсолютна чистота, което представлява Виделината на духовния свят. Затова не може един човек да обича една душа в духовния свят и после да я мрази. Тази песен е забатачена в един биволски гьол, както биволите лежат лятно време в гьола и се търкалят в калта. За да се измъкне тази песен от този гьол, е необходимо 3 чифта биволи да се впрегнат във впряг и да се извади.
И понеже мелодията на тази песен е хубава, то заслужава да се впрегнат 3
биволски
чифта волове и да я извадим.
Понеже тази песен по съдържание не е вярна, то аз ще ви продиктувам нов текст и така ще я извадим от гьола. Ще дадем нова редакция на думите. Заглавието на тази песен не е вече „Проклет да е", а ще бъде: „Благословен да е! " Благословен да е! Тъй се мъчех, мила мамо, и таз песен пеех, докат дойде светъл ангел и вест ми донесе: Че любовта, мила мамо, нивга се не мени, нивга се не мени, мамо, никога не чезне.
към текста >>
53.
Дневник VI. 19.ХI.1934 год. - 10.III.1937 год
,
1935 г
,
ТОМ 16
Погна ме един
биволски
бик - страшен.
9.Х.1935 год., сряда Сън: Сънувах, че съм някъде при голяма пълноводна река с хубава местност. Лунна нощ, тихо време. Аз съм се съблякъл гол и се къпя. Къпят се до мен и двама евреи, но с бански гащи, а аз съм гол. След банята аз се намерих сам денно време.
Погна ме един
биволски
бик - страшен.
Аз бях гол и се крих и той по дирите ми и най-после успях да се скрия невредим. * Като се разсъмна, дойде Зара, слугинята, и ми каза, че бай Илия Тошев сънувал, че нощес училището съвсем изгоряло. Аз си спомних съня на Зара през 1933 година, през есента срещу 7 ноемврий, че сънувала, че училището изгоряло и през деня ни дойде съобщението, че мен и Еленка ни уволняват. И сега се чувствувам много неразположен, с тежко душевно неразположение. В Годеч не отидох на пазар.
към текста >>
54.
Дневник VI. 19.ХI.1934 год. - 10.III.1937 год.
,
1936 година
,
ТОМ 16
И то братският багаж се изразява в много кашкавал, сирене и най-многото се състои от каси яйца, натоварени в една голяма
биволска
кола, която е накамарена догоре и надвесена с каси яйца и други работи.
Гледам, лицето й не е чисто. Има пъпки по него. И важното е, че преди два дена я бях сънувал пак с такова нечисто лице, с петна от пъпки и сега виждам, че лицето й не е очистено. Заприказвахме се нещо, но не така, като свои, както друг път, тя като че нещо страни. Отидохме после да посрещнем багажа на братството.
И то братският багаж се изразява в много кашкавал, сирене и най-многото се състои от каси яйца, натоварени в една голяма
биволска
кола, която е накамарена догоре и надвесена с каси яйца и други работи.
Йордан Ралев, Грозданов Рали от с. Водица им води биволите. Той оставил за малко биволите и отишъл като че ли в хана. Те потеглиха малко. Колата се сецна и се залюля нагоре към баиря и се гътна.
към текста >>
Водица им води
биволите
.
И важното е, че преди два дена я бях сънувал пак с такова нечисто лице, с петна от пъпки и сега виждам, че лицето й не е очистено. Заприказвахме се нещо, но не така, като свои, както друг път, тя като че нещо страни. Отидохме после да посрещнем багажа на братството. И то братският багаж се изразява в много кашкавал, сирене и най-многото се състои от каси яйца, натоварени в една голяма биволска кола, която е накамарена догоре и надвесена с каси яйца и други работи. Йордан Ралев, Грозданов Рали от с.
Водица им води
биволите
.
Той оставил за малко биволите и отишъл като че ли в хана. Те потеглиха малко. Колата се сецна и се залюля нагоре към баиря и се гътна. Седеше една сестра и щяха да я затиснат. Аз й извиках и преди да се гътнат колата, тя се отдръпна и не я засегнаха.
към текста >>
Той оставил за малко
биволите
и отишъл като че ли в хана.
Заприказвахме се нещо, но не така, като свои, както друг път, тя като че нещо страни. Отидохме после да посрещнем багажа на братството. И то братският багаж се изразява в много кашкавал, сирене и най-многото се състои от каси яйца, натоварени в една голяма биволска кола, която е накамарена догоре и надвесена с каси яйца и други работи. Йордан Ралев, Грозданов Рали от с. Водица им води биволите.
Той оставил за малко
биволите
и отишъл като че ли в хана.
Те потеглиха малко. Колата се сецна и се залюля нагоре към баиря и се гътна. Седеше една сестра и щяха да я затиснат. Аз й извиках и преди да се гътнат колата, тя се отдръпна и не я засегнаха. След миг биволите се дръпнаха и колата се изправи и от инерцията полетя на обратната страна и се гътна на наклона надолу.
към текста >>
След миг
биволите
се дръпнаха и колата се изправи и от инерцията полетя на обратната страна и се гътна на наклона надолу.
Той оставил за малко биволите и отишъл като че ли в хана. Те потеглиха малко. Колата се сецна и се залюля нагоре към баиря и се гътна. Седеше една сестра и щяха да я затиснат. Аз й извиках и преди да се гътнат колата, тя се отдръпна и не я засегнаха.
След миг
биволите
се дръпнаха и колата се изправи и от инерцията полетя на обратната страна и се гътна на наклона надолу.
Всички гледахме ужасени как се изпотрошиха с хиляди яйца може би, и кой знай още що пакости са станали. А яйцата, уж те са били капиталът на братството. Аз си помислих, че ще падне ядене сега на яйца варени, печени и пържени. Но се коригирах в мисълта си, че тая мисъл е егоистична, недобра, задето си помислих това, след като постигна братството тая беда. Учителят затъжил, Савка дойде при мен и Еленка и си нещо говорят с Еленка по станалата катастрофа.
към текста >>
Но с пробуждането съм останал с ужаса за постигналата катастрофа за багажа, за имуществото на братството, което бе в
биволската
кола, която се гътна.
А яйцата, уж те са били капиталът на братството. Аз си помислих, че ще падне ядене сега на яйца варени, печени и пържени. Но се коригирах в мисълта си, че тая мисъл е егоистична, недобра, задето си помислих това, след като постигна братството тая беда. Учителят затъжил, Савка дойде при мен и Еленка и си нещо говорят с Еленка по станалата катастрофа. След това мен ми предстоеше да се изкача на една висока къща на покрива, нещо да редя покривай; видях, че има капандур и си рекох, че чрез него по-лесно ще се изкача, а една госпожа с дъщеря си ме нещо гледат.
Но с пробуждането съм останал с ужаса за постигналата катастрофа за багажа, за имуществото на братството, което бе в
биволската
кола, която се гътна.
* Вън - мъгла и земята забелена със снежец. Чувствувам се много разстроен, с изтощени нерви. Неотпочиването, преумората, тревогата, която получавам от децата - всичко това ме е изтощило, огорчило и отчаяло. Много тежко е да учителствуваш в некултурна среда, между хора, които са некултурни, самите родители нямат стремеж към по-хубавото. Възпитание от страна на родителите - никакво и на всяка добра инициатива от страна на учителя, те го вземат за това, какво че учителят си няма работа, че говори за чистота, за хигиена, за добри привички у децата.
към текста >>
55.
Дневник VI. 19.ХI.1934 год. - 10.III.1937 год.
,
1937 година
,
ТОМ 16
От едно стадо
биволици
един чер голям
биволски
бик се отдели от стадото и ме подгони, като се мъчеше да ме стигне и ме убие със силната си глава.
Аз не му услужих. Днеска тук учих децата. Вечерта до 10 ч имах репетиция с ергени и моми. 19.I.1937 год., вторник Валя хубав сняг нощес. Сън: Сънувах, че пътувах в поле.
От едно стадо
биволици
един чер голям
биволски
бик се отдели от стадото и ме подгони, като се мъчеше да ме стигне и ме убие със силната си глава.
Характерното бе, че бикът ми проговори, че ще ме убие и тогава падна в дирята ми. Аз бягах с всичка сила, но видях, че той ще ме настигне и се отбих на една височинка, до една рекичка и имаше едно дъбово дърво, но дървото свлечено някога отвисоко, че изникнал дебел клон нагоре, и аз се покатерих. Страх ме бе, че той може със сила да удари клона и да го счупи и аз да падна. Ужас ме обзе и аз започнах да обикалям дървото, като баирчината бе така, че слезех ли аз долу, бикът оставаше отгоре, зад дървото, извиеше ли се на моето място, долу, аз се качвах горе, зад дървото. И бикът ми говори с човешки глас, че ще ме научи, само да може да ме настигне.
към текста >>
56.
IV. Разговори с Учителя ОТ ТЕТРАДКИ НА ПЕНЮ ГАНЕВ И ЕЛЕНА ХАДЖИ ГРИГОРОВА
,
продължение 2
,
ТОМ 16
А представете си, че има същества, за които скоростта на слънчевата светлина е
биволска
кола.
Физическата свобода е 1/3. Духовната свобода е 2/3. Божествената свобода е 3/3=1. Работете за пълната свобода в трите свята. Представете си, че има същества, които оформят свят във въздуха.
А представете си, че има същества, за които скоростта на слънчевата светлина е
биволска
кола.
Да виждаш е една мъчнотия, а да не виждаш е друга мъчнотия. Да примириш душата с материята, то е искането на хората да снемат слънцето и да го турят в мазето си. Ако ходиш в доброто, ще срещнеш онзи, който те обича, а ако не ходиш в доброто, ще срещнеш този, който ще те набие. Онзи свят не е за вас. Сега онзи свят за вас е зима, а когато за вас стане земята пролет, тогава ще отидеш там.
към текста >>
57.
Дневник V. Наченат на 22.IV.1934 год. Завършен на 18.Х1.1934 год.
,
,
ТОМ 16
Но видях един
бивол
чер, който с еша си бе и така ми се понаежи, но аз го подкарах и той си замина.
Моми и момци помагаха, свириха, играха около ми, а аз работих и на стъмняване я доизкарах. Вечерях у Младенови и си дойдох в училище. Днес не бях добре разположен. Мъка ме сподавя, че няма още Еленка. Нощес сънувах и сънища някакви, които добре не помня.
Но видях един
бивол
чер, който с еша си бе и така ми се понаежи, но аз го подкарах и той си замина.
После стоях покрай ж. п. линия и минавайки тренът, аз гледах да товаря някакъв товар в него. Вънка облачно и днеска малко грея слънцето. 5.ХI.1934 год., понеделник Станах на разсъмване. Вънка свири вятърът и е студено.
към текста >>
58.
4. Биволската кола
,
I. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова
,
ТОМ 17
4.
Биволската
кола На 6 май 1934 год,, Гергьовден, вечеряхме заедно с Учителя.
4.
Биволската
кола На 6 май 1934 год,, Гергьовден, вечеряхме заедно с Учителя.
Сестра Бал- това седеше от дясната Му страна и каза на Учителя: - Учителю, като заминем, нали ще сме пак с Тебе? Учителят, след кратко мълчание, отговори: - Ами, ако вървите с бързината на биволски кола. Тази мисъл заработи в съзнанието ми и до 10 часа, докато траеше вечерята, аз все върху нея мислех. Като се върнах вкъщи, една светлина озари съзнанието ми: „С бързината на слънчевий лъч." Изпитах много голяма радост и вдъхновение да напиша желанието си - „След Тебе" и го написах за миг. Чудех се какво е това нещо Вдъхновение, знаях, че [е] благословение, но от що произлиза, не знаех.
към текста >>
Учителят, след кратко мълчание, отговори: - Ами, ако вървите с бързината на
биволски
кола.
4. Биволската кола На 6 май 1934 год,, Гергьовден, вечеряхме заедно с Учителя. Сестра Бал- това седеше от дясната Му страна и каза на Учителя: - Учителю, като заминем, нали ще сме пак с Тебе?
Учителят, след кратко мълчание, отговори: - Ами, ако вървите с бързината на
биволски
кола.
Тази мисъл заработи в съзнанието ми и до 10 часа, докато траеше вечерята, аз все върху нея мислех. Като се върнах вкъщи, една светлина озари съзнанието ми: „С бързината на слънчевий лъч." Изпитах много голяма радост и вдъхновение да напиша желанието си - „След Тебе" и го написах за миг. Чудех се какво е това нещо Вдъхновение, знаях, че [е] благословение, но от що произлиза, не знаех. Един ден Учителят каза: - Когато имате Вдъхновение, Бог ви е посетил.
към текста >>
59.
46. Адът и раят
,
II. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова
,
ТОМ 17
Подлудява
биволът
на един човек.
Тогава се мяркат зелени работи, хората са със светнали лица. Иначе се виждат с черни дрехи, лица. „Аллах" е което съхранява нещата и ги държи. Човек може да говори само което знае. Страданието е губерка.
Подлудява
биволът
на един човек.
Друг човек, който познава езика му, си туря ръката на главата му и биволът му казва: „Желязо имам в крака ми." Като му го извадили, не лудял. Че, ако на тебе ти кажат една дума (- губерка), толкова ще подскочиш.
към текста >>
Друг човек, който познава езика му, си туря ръката на главата му и
биволът
му казва: „Желязо имам в крака ми." Като му го извадили, не лудял.
Иначе се виждат с черни дрехи, лица. „Аллах" е което съхранява нещата и ги държи. Човек може да говори само което знае. Страданието е губерка. Подлудява биволът на един човек.
Друг човек, който познава езика му, си туря ръката на главата му и
биволът
му казва: „Желязо имам в крака ми." Като му го извадили, не лудял.
Че, ако на тебе ти кажат една дума (- губерка), толкова ще подскочиш.
към текста >>
60.
V. Бае Митар пророкът. Михалаки Георгиев
,
III. Михалаки Георгиев и Учителя Дънов
,
ТОМ 17
Страх побираше човека, когато го видеше, какъвто беше: висок, черноманест, грозен, па като те изгледа с ония
биволски
очи, да ти дойде, да прощаваш, лошо, като че си преял на сирни поклади.
Докато се питат с една — всичките други мълчат. Това мълчание показва икрам, ихтибар, приличие. Както и да е, но такова разпитване с „чиниш и правиш“ отнема повече време, отколкото на поп Гьоко му требваше да изчете едно цело повечерие в черква. Яйцето в джоба ми не беше изсъхнало — мокреше ми още, — та колкото и да ми се виждаха нелюбопитни междуособните поздравления на киришчийките с кака Вокя, пак не можах да отида на игра, та се смирясвах на местото си и се озъртах като плъх в брашно, докато тетка Елисавета не настави бае Митровия разказ така: — Дошло ред на Ибрахим вали паша. Не беше там оня Ибрахим паша, гдето го знаехме тука.
Страх побираше човека, когато го видеше, какъвто беше: висок, черноманест, грозен, па като те изгледа с ония
биволски
очи, да ти дойде, да прощаваш, лошо, като че си преял на сирни поклади.
Там се беше свил като разклопана квачка, когато я полеят със студена вода, та да не разваля яйцата. Беше се скротил, беше се смирил, като Тачо просякът, както се свива пред черквата, за да му хвърлят един мангър. Греховете много — беха ги натоварили на едни кола, впрегната с два чифта биволи. Ашикере си се видеше кое кьопче от везнето ще натегнее. Та асли и от другата страна немаше що да турят!
към текста >>
Греховете много — беха ги натоварили на едни кола, впрегната с два чифта
биволи
.
Яйцето в джоба ми не беше изсъхнало — мокреше ми още, — та колкото и да ми се виждаха нелюбопитни междуособните поздравления на киришчийките с кака Вокя, пак не можах да отида на игра, та се смирясвах на местото си и се озъртах като плъх в брашно, докато тетка Елисавета не настави бае Митровия разказ така: — Дошло ред на Ибрахим вали паша. Не беше там оня Ибрахим паша, гдето го знаехме тука. Страх побираше човека, когато го видеше, какъвто беше: висок, черноманест, грозен, па като те изгледа с ония биволски очи, да ти дойде, да прощаваш, лошо, като че си преял на сирни поклади. Там се беше свил като разклопана квачка, когато я полеят със студена вода, та да не разваля яйцата. Беше се скротил, беше се смирил, като Тачо просякът, както се свива пред черквата, за да му хвърлят един мангър.
Греховете много — беха ги натоварили на едни кола, впрегната с два чифта
биволи
.
Ашикере си се видеше кое кьопче от везнето ще натегнее. Та асли и от другата страна немаше що да турят! … Ангелът му подаде книгата с греховете да ги чете, но той климна с глава и рече да му ги четат други. Излезе архангел Гавраил, пружи ръка, та хвана книгата и почна: — От грех си почнат, истина, за това е крива майка ти, но нейния грех тя изкупи с твоите злини: ти я остави да гладува баш тогава, когато ти се въргаляше в боллук. Първата си жена, дето а взе, взе я с измама, а не по любов; ти обичаше само парите й и като ги тури на ръка, измислюваше най-грозни мъки, за да я умориш, та да се куртулисаш от нея.
към текста >>
61.
Д-р Стефан Кадиев - Бележки на съставителя Вергилий Кръстев
,
X. Бележки на съставителя Вергилий Кръстев
,
ТОМ 17
Чистеше къщи, готвеше, доеше козата или
биволицата
, каквито имаше често в малкия обор.
А баба Теофана не е обикновена бабичка, а истинска баба на рода си и на внука си Стефан. Теофана Хаджи Найдева (1842-1926 г.), бабата на Кадиев, е човекът, който е имал най-силно влияние върху същия, тъй като върху нея пада значителна част от неговото отглеждане. Средна на ръст, с бяло, червендалесто, кръгло лице, с типичен хаджинайдевски орлов нос, с тънки устни, с малки уши, тя беше много умна, мълчалива. Правеше от време на време хапливи забележки, които се губеха в цялостната й трудова значимост. Не се караше, но без много приказки провеждаше това, което беше необходимо за семейството.
Чистеше къщи, готвеше, доеше козата или
биволицата
, каквито имаше често в малкия обор.
Палеше кандилото, кръстеше се скришом, ходеше на черква - „Света Богородица", гдето водеше и най-големия си внук - Стефан, на Великденските молби и служби. Стефан беше свикнал с нея, както се свиква с масата или стола вкъщи. С ъгъла на окото си той забелязваше, че тя повече обича неговата братовчедка Савка, лелината му дъщеря, като се стараеше всякак да я облагодетелствува. Повече обичаше лелята, дъщеря си Иванка, отколкото сина си Станчо, бащата на Стефана. Когато майката на Стефан прибра семейството на Станчо в поправената си бащина къща в Овчарски участък, баба Теофана отиде да живее у дъщеря си Иванка.
към текста >>
62.
17. СВЕТИЛАТА И ТЯХНОТО ОТНОШЕНИЕ КЪМ ПРИРОДАТА И ЧОВЕКА
,
Иван Антонов
,
ТОМ 18
Под негово влияние са КОЗАТА,
биволът
, магарето, камилата, змията.
ЮПИТЕР проявява своите сили чрез числото ТРИ, ЯСНО-СИНИЯТ ЦВЯТ и тонът СОЛ. Негови са ЦИНКЪТ, калаят, растителните и животински масла, млякото, картофите, фъстъците, СЛОНЪТ, волът. Юпитер управлява ЧЕТВЪРТЪК. САТУРН проявява своите сили чрез числото ОСЕМ, чрез ЧЕРНИЯ ЦВЯТ. Негови са ОЛОВОТО и плодовете с черупка и голяма концентрация - орехи, бадеми, лешници, кокосови орехи, кестени.
Под негово влияние са КОЗАТА,
биволът
, магарето, камилата, змията.
Сатурн управлява СЪБОТА. УРАН е втора октава на Меркурий, следователно всичко, което има отношение към Меркурий, е свързано с Уран. Уранови са металите УРАН, радий, платина и ВИОЛЕТОВИЯТ ЦВЯТ. НЕПТУН е no-висока октава на Венера и има отношение към всичко, което е свързано с Венера. ПЛУТОН е октава на Земята.
към текста >>
63.
1928 г. Из беседи, лекции и други
,
III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ
,
ТОМ 19
Ако и главата му горе е широка, той се отличава с голяма упоритост - с девет чифта
биволи
не можете да го мръднете от мястото му.
VIII (1928 ÷ 1929), Т. I. София, 1942, с. 271 „Ако физиогномистът разглежда човешката брада, ще намери най-малко три характерни типа бради: брада на волев човек, която е широка долу, заема голям простор. В този човек действуват повече груби, физически сили. Той се намира под влияние на Марс.
Ако и главата му горе е широка, той се отличава с голяма упоритост - с девет чифта
биволи
не можете да го мръднете от мястото му.
Вторият вид брада е на човек, в когото сърдцето работи повече отума - човек на чувствата. Брадата е по-малко широка, заоблена. Колкото по-тясна и остра става брадата, толкова повече се проявява умът. Този човек се намира под влиянието на Меркурий. Изобщо, острата брада напомня нещо остро - нож, игла.
към текста >>
64.
(87) Мнения и информации (за Царя, 28.VIII.1940 г.)
,
,
ТОМ 20
Месото -
биволско
или развалени консерви.
които искат да се организират в спорта - да се организират там, които искат в задруги - там, да им се остави свобода, защото всяко принуждение може да извика реакция или пък задължително вмъкване на нещо гнило, което може да зарази и останалото. 11. По военните порядки - мобилизираните (проверени сведения). Хляб, месо, олио и подвоз - крайно лоши. Много са заболели от стомах. Храната -по-често ориз с долнокачествено олио.
Месото -
биволско
или развалени консерви.
Има войници, спаднали с по 10-14 кг от лошата храна и мнозина заболели. И това-още като сме при мирна обстановка и в България... Офицерските столове са били отлично организирани. Даже, като в село Левка, офицерите са дали пари да се отвори лавка за войниците, продавали им кашкавала по 80 лв./кг и печалбите отивали за подобрение на офицерския стол... Церът му? Днес, когато се говори за единомислие, единност и единение между народ и интелигенция и пр., и пр., офицерът да бъде задължен при мобилизация да се храни заедно с частта си, от същото ядене - тогава сигурно и яденето ще се подобри, защото и контролът ще стане по-ефикасен. За готвачи, хлебари (набедените - повече интелигентни хора, които, да отърват копанието, отиват колари и пр.) да се устроят предварително неколкодневни курсове. 12.
към текста >>
65.
22. ИМАШЕ ВРЕМЕ, КОГАТО... (бр. 7, 4.ІІІ. 1924 г.)
,
,
ТОМ 21
Ако сте министър - не идвайте с автомобил, защото три чифта
биволи
не могат го изтегли от двора, т. е.
Но в нас всичко това е тъй рядко, че ний с радост отбелязваме тази човешка черта.Но имаше време, когато... нам се иска да продължим - когато екна тръба бойна по всичките полета балкански, народ призова в кървави боеве юнашки, подвизи и славни страници на историята да пише със собствената си кръв... „Вървете, юнаци, орли балкански, смажете врага! Тоз, който падне, той не умира, за него”... хм, за него... Знаете ли какво става за него? Който е умрял, той е виновен за катастрофата, а който пък е имал късмета да окуцее, или стане нещо инвалид, за него... „певците пеят за него песни”... Да, пеят, но знаете ли кои певци? Елате да ви ги покажа. Ако имате ботуши, обуйте ги, а ако не сте застраховани в някое дружество, застраховайте се за всеки случай, знаете.
Ако сте министър - не идвайте с автомобил, защото три чифта
биволи
не могат го изтегли от двора, т. е.
не от двора, но от блатото в двора на Инвалидния дом. Там, зер, там ви каня. Не е толкова страшно. „Светците на България”, „героите с лаврови венци”, „орлите балкански” и пр. и пр., колко патерици са оставили в тази кал досега, но, нали са храбри хора, газят я и не се отчайват.
към текста >>
66.
13. УТОПИСТИ (бр. 4, 25.І.1930 г.)
,
,
ТОМ 21
Авторитетният капитан Янков не се ли изсмя и подигра с юнкера пред цял клас: „Момче бе,
бивол
може ли да хвърчи бе?
Драгиев, „Моите спомени” от Ю. Н. Пекарев, за да се убеди всеки какви епитети са наричани и какви теории са развивали в онези вестници... Днес така ли е?.,. Преди години млад юнкер не застана ли във В. на Н. В. училище пред капитан Янков и с формули не му ли доказваше, че може да се построи апарат, с който може да се лети из въздуха?
Авторитетният капитан Янков не се ли изсмя и подигра с юнкера пред цял клас: „Момче бе,
бивол
може ли да хвърчи бе?
Та и ти апарат ще правиш да хвърчиш” - и цял клас не прихна ли да се смее заедно с капитана, който не след много му заяви все тъй авторитетно, че това, що прави и чертае, е утопия, която граничи до лудост. Капитан Янков не стана ли генерал Янков, началник на инженерните войски, т. е. и началник на „биволите”? Утопистът юнкер не стана ли един от първите наши авиатори, който доживя да види осъществени своите „утопии” от други, летя с „бивол” - само че генерал Янков, макар и началник на биволите, началник и на някогашния „утопист” юнкер, не се качи на бивол (аероплан), и за да оправдае навярно своя страх, както по-рано своето невежество, измисля все тъй пак авторитетно формулата: „На дърво без корен не се качвам аз”... Първите пионери на вегетарианството как бяха посрещнати? С какви мъки се отвори първата вегетарианска гостилница?
към текста >>
и началник на „
биволите
”?
на Н. В. училище пред капитан Янков и с формули не му ли доказваше, че може да се построи апарат, с който може да се лети из въздуха? Авторитетният капитан Янков не се ли изсмя и подигра с юнкера пред цял клас: „Момче бе, бивол може ли да хвърчи бе? Та и ти апарат ще правиш да хвърчиш” - и цял клас не прихна ли да се смее заедно с капитана, който не след много му заяви все тъй авторитетно, че това, що прави и чертае, е утопия, която граничи до лудост. Капитан Янков не стана ли генерал Янков, началник на инженерните войски, т. е.
и началник на „
биволите
”?
Утопистът юнкер не стана ли един от първите наши авиатори, който доживя да види осъществени своите „утопии” от други, летя с „бивол” - само че генерал Янков, макар и началник на биволите, началник и на някогашния „утопист” юнкер, не се качи на бивол (аероплан), и за да оправдае навярно своя страх, както по-рано своето невежество, измисля все тъй пак авторитетно формулата: „На дърво без корен не се качвам аз”... Първите пионери на вегетарианството как бяха посрещнати? С какви мъки се отвори първата вегетарианска гостилница? „За тревопасни животни на два крака място няма и пари няма за утопии. Време няма” - се провикваха авторитетите - а днес? След погрома 1918 г.
към текста >>
Утопистът юнкер не стана ли един от първите наши авиатори, който доживя да види осъществени своите „утопии” от други, летя с „
бивол
” - само че генерал Янков, макар и началник на
биволите
, началник и на някогашния „утопист” юнкер, не се качи на
бивол
(аероплан), и за да оправдае навярно своя страх, както по-рано своето невежество, измисля все тъй пак авторитетно формулата: „На дърво без корен не се качвам аз”... Първите пионери на вегетарианството как бяха посрещнати?
училище пред капитан Янков и с формули не му ли доказваше, че може да се построи апарат, с който може да се лети из въздуха? Авторитетният капитан Янков не се ли изсмя и подигра с юнкера пред цял клас: „Момче бе, бивол може ли да хвърчи бе? Та и ти апарат ще правиш да хвърчиш” - и цял клас не прихна ли да се смее заедно с капитана, който не след много му заяви все тъй авторитетно, че това, що прави и чертае, е утопия, която граничи до лудост. Капитан Янков не стана ли генерал Янков, началник на инженерните войски, т. е. и началник на „биволите”?
Утопистът юнкер не стана ли един от първите наши авиатори, който доживя да види осъществени своите „утопии” от други, летя с „
бивол
” - само че генерал Янков, макар и началник на
биволите
, началник и на някогашния „утопист” юнкер, не се качи на
бивол
(аероплан), и за да оправдае навярно своя страх, както по-рано своето невежество, измисля все тъй пак авторитетно формулата: „На дърво без корен не се качвам аз”... Първите пионери на вегетарианството как бяха посрещнати?
С какви мъки се отвори първата вегетарианска гостилница? „За тревопасни животни на два крака място няма и пари няма за утопии. Време няма” - се провикваха авторитетите - а днес? След погрома 1918 г. много глави се наведоха и много души смутиха.
към текста >>
67.
26. АФИФ РАБОТА (бр. 6, 22.ІV.1931 г.)*
,
,
ТОМ 21
Почувства се свободен - въпреки робски вериги... „Афиф работа е.” -
Бивол
хвърчи ли бе, глупчо!
Българският народен земеделски съюз се организира мощен, силен, въпреки всички „пророкувания”. „Афиф работа е! ” - се провикнаха хората на старото, когато след войната водачът на Македонска революционна организация, след онази покруса и паднал дух, вдигна глава към отново поробена Македония и извика: „Не се гаси това, що не гасне. Македонският народ е бил свободен и ще бъде отново волен и свободен.” В това време хората на старото като ехо му отговаряха: „Умрял кон не рита.” „Афиф работа.”„ Скоро думите на водача се сбъднаха. Македонският народ се събуди, организира тук и там в Робска земя.
Почувства се свободен - въпреки робски вериги... „Афиф работа е.” -
Бивол
хвърчи ли бе, глупчо!
- се провикна някога майор Янков пред цял клас юнкери, когато младо момче - юнкер, чертаеше по черната дъска и доказваше на важния майор, че може да се направи аероплан, с който да се хвърчи (лети) във въздуха. Младият юнкер дълго се бори да доказва на майора, но и двамата си останаха на своето. Мина време. Времето донесе новото и своето, Франция осъществи това, което юнкерът чертаеше по черната дъска... Войната ни донесе аеропланите. Майорът стана генерал и началник на аеропланите, но той остана верен на себе си.
към текста >>
Майор-генерал - началник и на „
биволите
”... Младият авиатор поканва веднъж своя началник да се качи на апарата -
бивола
, но генералът заяви пак авторитетно, както нявга,че на дърво без корени не се качва!
Младият юнкер дълго се бори да доказва на майора, но и двамата си останаха на своето. Мина време. Времето донесе новото и своето, Франция осъществи това, което юнкерът чертаеше по черната дъска... Войната ни донесе аеропланите. Майорът стана генерал и началник на аеропланите, но той остана верен на себе си. Младият юнкер стана офицер и един от първите наши авиатори.
Майор-генерал - началник и на „
биволите
”... Младият авиатор поканва веднъж своя началник да се качи на апарата -
бивола
, но генералът заяви пак авторитетно, както нявга,че на дърво без корени не се качва!
Младият офицер смело му заяви: „Господин генерал, бивол хвърчи вече и дървото има корени, на - гледайте! ” Подпалва машината, излита като лястовица в небесните висини, а генералът - началникът на биволите, с шапка в ръка гледа как младият наш авиатор лети високо, високо!... Клюмва глава генералът и прошепва: „Е, години! Да бях млад, щях да се кача. Бъркал съм и бъркам, ама ако не държа на думата си, ще бъда ли началник а?
към текста >>
Младият офицер смело му заяви: „Господин генерал,
бивол
хвърчи вече и дървото има корени, на - гледайте!
Мина време. Времето донесе новото и своето, Франция осъществи това, което юнкерът чертаеше по черната дъска... Войната ни донесе аеропланите. Майорът стана генерал и началник на аеропланите, но той остана верен на себе си. Младият юнкер стана офицер и един от първите наши авиатори. Майор-генерал - началник и на „биволите”... Младият авиатор поканва веднъж своя началник да се качи на апарата - бивола, но генералът заяви пак авторитетно, както нявга,че на дърво без корени не се качва!
Младият офицер смело му заяви: „Господин генерал,
бивол
хвърчи вече и дървото има корени, на - гледайте!
” Подпалва машината, излита като лястовица в небесните висини, а генералът - началникът на биволите, с шапка в ръка гледа как младият наш авиатор лети високо, високо!... Клюмва глава генералът и прошепва: „Е, години! Да бях млад, щях да се кача. Бъркал съм и бъркам, ама ако не държа на думата си, ще бъда ли началник а? ”** „Афиф работа, извеяни” - се провикват сега хората на старото, когато чуват новите идеи, носени от нас, ратниците на свободата.
към текста >>
” Подпалва машината, излита като лястовица в небесните висини, а генералът - началникът на
биволите
, с шапка в ръка гледа как младият наш авиатор лети високо, високо!...
Времето донесе новото и своето, Франция осъществи това, което юнкерът чертаеше по черната дъска... Войната ни донесе аеропланите. Майорът стана генерал и началник на аеропланите, но той остана верен на себе си. Младият юнкер стана офицер и един от първите наши авиатори. Майор-генерал - началник и на „биволите”... Младият авиатор поканва веднъж своя началник да се качи на апарата - бивола, но генералът заяви пак авторитетно, както нявга,че на дърво без корени не се качва! Младият офицер смело му заяви: „Господин генерал, бивол хвърчи вече и дървото има корени, на - гледайте!
” Подпалва машината, излита като лястовица в небесните висини, а генералът - началникът на
биволите
, с шапка в ръка гледа как младият наш авиатор лети високо, високо!...
Клюмва глава генералът и прошепва: „Е, години! Да бях млад, щях да се кача. Бъркал съм и бъркам, ама ако не държа на думата си, ще бъда ли началник а? ”** „Афиф работа, извеяни” - се провикват сега хората на старото, когато чуват новите идеи, носени от нас, ратниците на свободата. Да, афиф работа е нашият път, Ний се радваме, че ни се поставя същата вярна диагноза, както нявга я поставяха на Исуса Христа, Галилей, Лютер, Отец Паисий, „чапкънина” Левски, хаирсъзина Ботев, умопобъркания Драган Цанков, нихилиста Петко Каравелов, „простаците” Д.
към текста >>
68.
4. МИРЪТ ИДЕ СЛЕД ВОЙНАТА 1914 ÷ 1918 Г.
,
В ИСТИЯ ЧАС: Беседа от Учителя, държана на 14.VII.1918 г., София. - В: Дали може: [Неделни] беседи от Учителя. София, 1942, стр. 50÷51, 57÷60.
,
ТОМ 21
Иде мирът, но не скоро, защото не иде с коне, нито с
биволи
; пеш иде той.
Те са нашите светли братя, които страдаха и се пожертвуваха за Христа. Днес те се жертвуват и за по-малките си братя, да ги спасят. „Дух Свети ще ви научи на всичко.” Под думите „Дух Свети” разбираме всички светли, възвишени духове, които съставят едно цяло с Христа. В този смисъл, Христос е колективно същество. Той казва: „Светлите духове и ангелите постоянно слизат и възлизат.” Те носят мир първо за Балканските държави, а после - за по-големите, най-после - за цяла Европа.
Иде мирът, но не скоро, защото не иде с коне, нито с
биволи
; пеш иде той.
Когато дойде мирът, ще настане голяма радост, малки и големи ще се радват и веселят. Дух Свети иде да ви научи на всичко. Слушайте Неговия глас. Иде Божественият мир. Той ще възкреси всички мъртви, паднали на бойните полета.
към текста >>
69.
IX. Светозар Няголов А. Автобиография
,
Втора част
,
ТОМ 21
С Косю бяхме свободни и станахме ратайчета да пасем
биволици
.
С Косю бяхме се записали в 14-а прогимназия в София до реката, края на ул. „Раковски”. Хазяите имаха дъщеря и син и бяха много недоволни от нас. Често мърмореха. В селото имаше всичко за ядене и само от фурната ни викнаха да кажем по колко хляба ще искаме на ден, за да знаят по колко да правят. Селото беше богато - и най-бедният стопанин имаше по 10 ÷ 15 декара лозе.
С Косю бяхме свободни и станахме ратайчета да пасем
биволици
.
Аз отидох при Атанас Калъна, който имаше две дъщери и ме прие като син. Слагаха ми цяла торба с храна, понеже съм вегетарианец: половин домашен хляб, към 2 кг, сирене, компот, ядене. Свикнал съм да ям малко в купонната система и всяка вечер ми се караха, че нищо не ям. Положението се оправи, когато послушах съвета на едно ратайче и започнах вечер да давам хляба на биволиците. Имаше повече от 1000 биволици и за да ги познавам, им вързах по една тенекия, но като им давах хляб, те сами ме намираха.
към текста >>
Положението се оправи, когато послушах съвета на едно ратайче и започнах вечер да давам хляба на
биволиците
.
Селото беше богато - и най-бедният стопанин имаше по 10 ÷ 15 декара лозе. С Косю бяхме свободни и станахме ратайчета да пасем биволици. Аз отидох при Атанас Калъна, който имаше две дъщери и ме прие като син. Слагаха ми цяла торба с храна, понеже съм вегетарианец: половин домашен хляб, към 2 кг, сирене, компот, ядене. Свикнал съм да ям малко в купонната система и всяка вечер ми се караха, че нищо не ям.
Положението се оправи, когато послушах съвета на едно ратайче и започнах вечер да давам хляба на
биволиците
.
Имаше повече от 1000 биволици и за да ги познавам, им вързах по една тенекия, но като им давах хляб, те сами ме намираха. Давах и на майка ми. Когато обрахме дините, закарах половин кола в дома - имаше голямо изобилие. Често минаваха самолети и отиваха да бомбардират Румъния. Дъщерята на хазяина отива да копае на баира над Павликени, до един мост е тяхното лозе.
към текста >>
Имаше повече от 1000
биволици
и за да ги познавам, им вързах по една тенекия, но като им давах хляб, те сами ме намираха.
С Косю бяхме свободни и станахме ратайчета да пасем биволици. Аз отидох при Атанас Калъна, който имаше две дъщери и ме прие като син. Слагаха ми цяла торба с храна, понеже съм вегетарианец: половин домашен хляб, към 2 кг, сирене, компот, ядене. Свикнал съм да ям малко в купонната система и всяка вечер ми се караха, че нищо не ям. Положението се оправи, когато послушах съвета на едно ратайче и започнах вечер да давам хляба на биволиците.
Имаше повече от 1000
биволици
и за да ги познавам, им вързах по една тенекия, но като им давах хляб, те сами ме намираха.
Давах и на майка ми. Когато обрахме дините, закарах половин кола в дома - имаше голямо изобилие. Често минаваха самолети и отиваха да бомбардират Румъния. Дъщерята на хазяина отива да копае на баира над Павликени, до един мост е тяхното лозе. Минава ударен самолет и се освобождава от 10-тината си бомби, които падат до дъщерята.
към текста >>
70.
I. ДУХОВНИ УСЛОВИЯ В БЪЛГАРИЯ ПРЕДИ ИДВАНЕТО НА УЧИТЕЛЯ
,
,
ТОМ 22
С девет чифта
биволи
не може ш да го мръднеш от пътя му.
Българите трябва да възстановят любовта си към Бога, изгубена при падението им." (64) Защо невидимият свят оказва това доверие на българите? Когат о питат Учителя защ о е дошъл в България, а не във Франция, Англия или Америка, то й отговаря: „Всички нови идеи, които идват до тези народи, са като модата, те ги приемат за 1-2 години и ги изоставят. Докато българинът мъчно приема нещата, но приеме ли веднъж нещо, не го напуща. Ако търсите професор по твърдост, по упоритост, само в България може да го намерите. От всички народи в света няма по - твърд от българския.
С девет чифта
биволи
не може ш да го мръднеш от пътя му.
Като як дирек е.» (64) Една сестра пита Учителя: „Кажи ни, Учителю, защо дойдохте в България, а не в някоя друга страна по-голяма и с по-културен народ? " Той отговаря: „Господ ме прати в България, за да ви предам Неговото учение." (64) Какво означава думата „българин"? „Тя е от древен произход. Коренът й се крие в дълбоката древност. Под «българин» разбирам човек, койт о търс и Учителя си, намира Го и учи.
към текста >>
71.
44.Пенка Дякова Георгиева
,
VI. Ученици,участвали в школата на Учителя и техните прояви в живота
,
ТОМ 22
В Странджа планина живеел един брат Дойчин, за когото го питали: „Какво прави сега твоят първи ученик" Учителят казал: „Сега моят първи ученик оре с
биволите
си на живота." Учителят обяснява закона на природата, че не разхищава енергиите, а тя затваря големите умове в ниски и малки форми - такъв е бил и внукът на брат Дойчин - Дойчо.
Пенка пеела в хора на института и диригента я викал да отиде при него да се разпява като първи сопран. Николай му казва, че Пенка е дошла за беседата и няма да отиде на втория етаж с нея да се разпява. На катедрата Николай чете беседата. В това време пред нея минава някой и тя си затваря очите и като ги отваря, вижда Учителя, че е до Николай и е с Библията на гърдите си, смее се и я поздравява с ръка. Пенка цялата сияела, че вижда Учителя, който е много доволен, че започва да посещава беседите в салона.
В Странджа планина живеел един брат Дойчин, за когото го питали: „Какво прави сега твоят първи ученик" Учителят казал: „Сега моят първи ученик оре с
биволите
си на живота." Учителят обяснява закона на природата, че не разхищава енергиите, а тя затваря големите умове в ниски и малки форми - такъв е бил и внукът на брат Дойчин - Дойчо.
Той е бил голям шаман в България. Дойчо апострофирал Николай и му казал, че това, което говори не е така. Учителят казва, че Странджа планина не е била никога дъно на море. В дома на брат Дойчин имало стая за Учителя, в която се помещавали беседите на Учителя и подаръци от него като писалки, тетрадки, книги. Сега тази стая я използвали като молитвена стая, използвана от децата и внуците му.
към текста >>
72.
II . Вселяването на Христовият Дух в Петър Дънов
,
,
ТОМ 22
Той отговаря: „Моят първи ученик в този момент оре с
биволите
земята." Учителят е карал земеделците от провинцията да му донасят няколко килограма жито.
Така гномите, които пазят съкровищата, не го преследват. Обикновеният човек, като намери злато, го взима всичкото и понеже то е окървавено, той трябва да плати с живота си за него, за лакомията, която проявява. Учителят е абсолютно издръжлив при болести, лесно се справя и освобождава от тях и не се плаши от никакви физически изпитания. Той обича земята и умее да я обработва добре, като едновременно благославя труда на всички земеделци. Веднъж го питат - къде се намира в този момент неговия пръв ученик.
Той отговаря: „Моят първи ученик в този момент оре с
биволите
земята." Учителят е карал земеделците от провинцията да му донасят няколко килограма жито.
Той го благославял и им го давал и им заръчвал да го смесят с житото, определено за посев и го разбъркат. Така нашите приятели земеделци получаваха високи добиви. (Меркурий ретрограден паралел съвпад Слънце, полусекстил Марс, полусекстил Нептун и паралел Луна). В хороскопа Меркурий ретрограден е във втори дом в зодиакалния знак Лъв и надарява Учителя с благородни идеали, възвишени наклонности, буден, положителен и упорит разсъдък, който ненавижда долните и подли дела. Той е симпатичен, добър и казва винаги това, което мисли.
към текста >>
73.
251. Учителят ни се изявява според способността ни да го възприемем
,
Весела Несторова
,
ТОМ 24
Бях доста уморена, когато на пътя ни настигна
биволска
кола, която се движеше в нашата посока.
251. Учителят ни се изявява според способността ни да го възприемем През май 1944 г. направихме първата екскурзия. Тръгнахме рано сутринта с големи раници на гръб. Пътят бе дълъг и стръмен.
Бях доста уморена, когато на пътя ни настигна
биволска
кола, която се движеше в нашата посока.
Помолих селянина да закача раницата си на колата и ми олекна. Някои ме погледнаха малко особено, но Учителят побърза да ме успокои. "Тя се освободи от товара си, рекох", бе забележката Му. В хижата. (Забележка: Хижа "Острец".
към текста >>
74.
10. Американците и добрият човек
,
Мария Тодорова
,
ТОМ 24
Изпращат един брой от вестника на Весела Несторова по пощата, тя го получава, прочита собствената си статия и вижда как горе встрани е сложена една снимка на Учителя, голяма колкото
биволско
око.
Веднъж във вдъхновение и извисяване на Духа беше написала една статия за Учителя и Учението му на английски език. Поднася я на Учителя, той я прочита и одобрява. Тя после успява да се свърже с един неин познат, който заминаваше за САЩ и му предаде статията, за да може да се отпечата в някой от американските вестници, за да стане достояние на американския народ. По този начин тя е смятала да се отблагодари на американския народ за тези четири години, когато е следвала там, като поднесе един обзор за Школата на Учителя. Така се случило, че нейният познат предава статията на другиго и той от своя страна успява да издействува да се отпечата в някой от американските вестници.
Изпращат един брой от вестника на Весела Несторова по пощата, тя го получава, прочита собствената си статия и вижда как горе встрани е сложена една снимка на Учителя, голяма колкото
биволско
око.
Това беше израз, който се използваше тогава, за да се покаже, че снимката е в малък размер. Весела е възбудена, скача, държи в една ръка вестника и хвърчи към Изгрева. Размахва го вестника, тичайки през поляната и вика: "Учителю, ние победихме! Учителю, ние превзехме Америка! " Учителят протяга ръка към вестника: "Дай да видим какво пише и как сме превзели Америка." Той прелиства вестника, спира се на въпросната страница, вижда малката отпечатана снимка и без да чете затваря вестника и отново го предава на Весела.
към текста >>
75.
5. УЧИТЕЛЯТ ЗА МИРА И СЪГЛАШЕНИЕТО СЛЕД ВОЙНАТА; 5.1. МИРЪТ СЛЕД ВОЙНАТА 1914-1918 г.
,
В ИСТИЯ ЧАС: Неделна беседа; 14 юлий, 1918 г.
,
ТОМ 25
Иде мирът, но не скоро, защото не иде с коне, нито с
биволи
; пеш иде той.
Те са нашите светли братя, които страдаха и се пожертвуваха за Христа. Днес те се жертвуват и за по-малките си братя, да ги спасят. "Дух Свети ще ви научи на всичко." Под думите "Дух Свети" разбираме всички светли, възвишени духове, които съставят едно цяло с Христа. В този смисъл, Христос е колективно същество. Той казва: "Светлите духове и ангелите постоянно слизат и възлизат." Те носят мир, първо на Балканските държави, а после за по-големите, най-после за цяла Европа.
Иде мирът, но не скоро, защото не иде с коне, нито с
биволи
; пеш иде той.
Когато дойде мирът, ще настане голяма радост, малки и големи ще се радват и веселят. Дух Свети иде да ви научи на всичко. Слушайте Неговия глас. Иде Божественият мир. Той ще възкреси всички мъртви, паднали на бойните полета.
към текста >>
76.
Е. СПОМЕНИ НА ИВАН П. БОЙЧЕВ
,
Спомени и опитности преди Първата световна война, а също така и след нея.
,
ТОМ 25
Но с крилатият Дух на пробуденото висше съзнание, ще наблюдава хората на безлюбието, на които липсва великият идеал за добродетелен, безсмъртен живот и окаяно са заробени от материализма, егоизма и се валят в тинята на нисшите страсти, на всички дисхармонични прояви, считайки това за голямо благо, както
биволът
изпитва приятност от калта и прасето от тинята.
В манастира престоях един ден. В София работих няколко дни и от там, пак пеша до Бургас, но при завръщането вече се хранех. Дълги години аз мислех върху значението на този сън, за строгият глас на Бога към Христа - защо ме е поставил на изпит още неприготвен за живота на огненото езеро и за думите на Христа че ще изтърпя. Най-после разбрах, че Белият облак, в Който бях над огненото езеро означавало Духът. Жълтата сърмена одежда представлявала душата на ученика, която трябва да придобие търпение в материалния свят, без да заробва от него.
Но с крилатият Дух на пробуденото висше съзнание, ще наблюдава хората на безлюбието, на които липсва великият идеал за добродетелен, безсмъртен живот и окаяно са заробени от материализма, егоизма и се валят в тинята на нисшите страсти, на всички дисхармонични прояви, считайки това за голямо благо, както
биволът
изпитва приятност от калта и прасето от тинята.
Но все пак биволът и прасето могат да излязат от калта, а хората от материализма, от егоизма не могат сами да излезнат. Приличат на парализирания човек, който сам не може да се премести от едно място на друго, а трябва друг да го премести. Велики добродетели са нужни на човека, велик идеал за вечен, безсмъртен живот, които да освободят човека от робството на низшето съзнание, което е владяло човека хиляди, милиони години и го е правел послушен роб на всички животински страсти, инстинкти. Изисква се усилена работа над себе си, за да може човек да се издигне над калта на удоволствието, на неразумните навици, за да може Голготата му да се облича с дрехата на добрите човешки качества. За съществата с пробудено съзнание всичко е открито като бял ден - няма нещо, което може да се скрие.
към текста >>
Но все пак
биволът
и прасето могат да излязат от калта, а хората от материализма, от егоизма не могат сами да излезнат.
В София работих няколко дни и от там, пак пеша до Бургас, но при завръщането вече се хранех. Дълги години аз мислех върху значението на този сън, за строгият глас на Бога към Христа - защо ме е поставил на изпит още неприготвен за живота на огненото езеро и за думите на Христа че ще изтърпя. Най-после разбрах, че Белият облак, в Който бях над огненото езеро означавало Духът. Жълтата сърмена одежда представлявала душата на ученика, която трябва да придобие търпение в материалния свят, без да заробва от него. Но с крилатият Дух на пробуденото висше съзнание, ще наблюдава хората на безлюбието, на които липсва великият идеал за добродетелен, безсмъртен живот и окаяно са заробени от материализма, егоизма и се валят в тинята на нисшите страсти, на всички дисхармонични прояви, считайки това за голямо благо, както биволът изпитва приятност от калта и прасето от тинята.
Но все пак
биволът
и прасето могат да излязат от калта, а хората от материализма, от егоизма не могат сами да излезнат.
Приличат на парализирания човек, който сам не може да се премести от едно място на друго, а трябва друг да го премести. Велики добродетели са нужни на човека, велик идеал за вечен, безсмъртен живот, които да освободят човека от робството на низшето съзнание, което е владяло човека хиляди, милиони години и го е правел послушен роб на всички животински страсти, инстинкти. Изисква се усилена работа над себе си, за да може човек да се издигне над калта на удоволствието, на неразумните навици, за да може Голготата му да се облича с дрехата на добрите човешки качества. За съществата с пробудено съзнание всичко е открито като бял ден - няма нещо, което може да се скрие. Лошите черти и на добрият и на лошият човек се виждат.
към текста >>
77.
ФЕВРУАРИЙ 1920 г. - ДЕКЕМВРИЙ 1921 г.
,
1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година
,
ТОМ 26
Не ща да видя зеленото
биволско
мляко, зелената диня, зеления пъпеш.
Всичко наоколо ми - зелено - и слънце, и къщи, и път, и хора. Огънят ми се сменя със страшен студ. Слънцето пече, а мен - студено, като в хладен гроб. Той ме оставя при брат Величко в Бъта Баня и с хиляди извинения заминава в Панагюрище. Кораво легло.
Не ща да видя зеленото
биволско
мляко, зелената диня, зеления пъпеш.
Огън и студ, огън и студ и воняща пот от горкото ми тяло. Дядо Петко, баща на Величко - протестантин се досеща - оцет и захар. Само това мога. 20 СЕПТЕМВРИ [1920 г.] Не умирам, не здравея. Все по-зле.
към текста >>
78.
1922 г. - ДЕКЕМВРИ 1923 г.
,
1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година
,
ТОМ 26
Две
биволици
; мляко в изобилие, масло, плодове, бял пшеничен хляб.
Камбурови свалят звезди за мене - любимка на всички. Дворове три, къщи две - от някой си турски бей. Бухлати чемшири, кола да скриеш вътре. Голям дрян и под сянката му трапезна маса и бистра, и дълбока вада тече през двора. Няма вече глад, какво!
Две
биволици
; мляко в изобилие, масло, плодове, бял пшеничен хляб.
Господи, сякаш съм в Ханаанската земя. А каква гювеч-зарзават прави сестра Стоянка и баници, пиперки пържени със сирене и яйца, мекици; скоро се лъсват бузите ми и сякаш пъргавината ми се връща. Тук е и Кузман, и Дързев. Какви прекрасни младежи. Дързев е композитор, Кузман - студент философ.
към текста >>
Бризана,
биволицата
Бризана, отвързала се и дошла да си похапне сенце.
Това сякаш го сепна, укроти; отиде си, легна си. На сутринта сам товари багажа ни на каруцата, дойде на гарата да ни изпрати. Тъжен и блед като смъртник, маха с бялата си кърпичка... А през нощта що се уплаших. Нещо топло ме лъхна по лицето върху възглавницата. Голяма тъмна фигура закрива нощния пейзаж.
Бризана,
биволицата
Бризана, отвързала се и дошла да си похапне сенце.
Във влака ни слагат и дини за 40-дневното ни аргатуване. Не малко работа свършихме на този набеден брат. Когато след обяд изморена от шетня искам да си почина, идва влъхвата и нежно със загрижен глас ми казва: - За да не ти е мъчно самичка, ела във фабриката. Поставя ме до елеватора да поемам мокрите керемиди. Докато веднъж една ме цапна по главата и в сини кръгове изгубих свяст.
към текста >>
79.
3.3.6. Думи на Олга Славчева от отвъдното. Малката буболечка
,
3.3. Спомени и размисли
,
ТОМ 26
Онези, които се омъжиха и ожениха, ще вървят със старата
биволска
кола.
Престанете да действувате както досега сте действували. Премахнете образите на човешкия свят в съзнанието ви. Дълго време ще трябва да триете с гумата докато изтриете направената погрешка. Свещен е пътя на специалния клас. Вие знаете, че за първи път, Учителя установи специалният клас със задачата да изработи новият тип човек, който ще се яви в шестата раса.
Онези, които се омъжиха и ожениха, ще вървят със старата
биволска
кола.
Учениците от специалният клас небето ги поставя на специални места. В тях са вложени други сили, с които те се отличават от обикновените хора. Те ще носят такива сили и възможности, с които ще преобразят целият облик на сегашният свят. Огромни сили, гигантски възможности има ученика на специалният клас, защото Бог седи зад него, когато го праща на земята. Той ще проектира, чрез него всичките свещени мисли и чувства.
към текста >>
80.
11. Ако можеш да докажеш
,
Глава 6. Разкриване на реалността
,
ТОМ 28
Той каза: ” Ако те не викат, то камъните ще викат.” Учителят казва: “Ако вие се откажете от новото, воловете и
биволите
ще създадат новата култура.” “Божественото няма да се изгуби.” Затова, каквито и опити да се правят да се спре новото, каквито и бентове да се турят, новото ще пробие път и ще наводни света, за да стигне там, дето е нужно и да изпълни великото си предназначение.
Те усещат, че те носят новото и имат думи на живот. Те опитват хляба и водата и намират, че и те крият живот. Друго те не искат. За тях бляновете се превръщат на непосредствена реалност. В деня, когато Христос влиза в Ерусалим и там го посрещат с викове: Осанна, Който иде в Името на Бога!
Той каза: ” Ако те не викат, то камъните ще викат.” Учителят казва: “Ако вие се откажете от новото, воловете и
биволите
ще създадат новата култура.” “Божественото няма да се изгуби.” Затова, каквито и опити да се правят да се спре новото, каквито и бентове да се турят, новото ще пробие път и ще наводни света, за да стигне там, дето е нужно и да изпълни великото си предназначение.
Реалното ще се наложи и без доказателства!
към текста >>
81.
12.2. Руския и болшевишкия концерт-рецитал на 26 юни 2004 г., София
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 31
Получих от Надежда
Биволева
една касетка.
Поканите бяха готови. 12.2.5. По това време започнах да издирвам руски и съветски песни. А това бе трудно. Вихър имаше компактдиск, като ми ги прехвърли на касетка. Буряна дни наред извади на компактдиск от Интернет -съветски песни, които също се прехвърлиха на касетка.
Получих от Надежда
Биволева
една касетка.
А моята позната Людмила, работеща в Руския клуб ми даде около 10 плочи, но се оказаха, че те са след 1975 г. направени и нямаха онзи дух на песните от войната. После ми предаде една касетка от други записи. И трябваше всичко да прослушам, да отбележа всяка песен къде и в коя касетка се намира. Много бе трудно!
към текста >>
А пък моята позната Надежда
Биволева
ми казва: „Моят баща работеше в милицията.
Комшиите ги обраха за джибре и вариха ракия от тях. Така черешите поеха ударите, които ми изпращаха от всякъде и всичко се скапа. Поеха удара и ме спасиха! 12.2.18. А на самият концерт имаше представители на всички видове разузнавания - на милиция, на военните и на какви ли не служби. Те се познаваха веднага.
А пък моята позната Надежда
Биволева
ми казва: „Моят баща работеше в милицията.
Той създаде милицията в София след 9.IX.1944 г. Така че аз тия ги познавам и ги виждам в залата." „Нека да идват да слушат сами, а не да им разказват след това разни измислици." Така че те също присъствуваха. 12.2.19. Около деня на Учителя на Петровден през м. юли 2004 г. в София в зала „България" Петър Ганев имаше авторски концерт по музика на Учителя.
към текста >>
82.
7. Вярата и Святият Дух. беседа, държана от Учителя на 11 август 1913 г.
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 31
Но разясних ви го, защото желая доброто на вашите души, и защото виждам, че на повечето от вас в това отношение очите ви са към света, също както на
бивола
окото е все в просото.
Бившата негова жена отива при него, помолва го да забрави миналото и да приеме да си заживеят пак заедно. Той не й отговорил нищо, а взел че излял една чаша нектар, след което й казал да го събере, ако може. Разбира се, че тя не могла да стори това. Така и Христос като дойде, ще ви каже да съберете този изсипан нектар, но не ще можете да го съберете. Ако, трябваше да ви оставя сами да разрешите този ребус.
Но разясних ви го, защото желая доброто на вашите души, и защото виждам, че на повечето от вас в това отношение очите ви са към света, също както на
бивола
окото е все в просото.
Внимавайте, прочее, за да опазите вашите души и ще ви помогне Христос. Настоящето слово е дадено в Софийския кръжок чрез Г-н Дънов на 11.VIII.1913 г. *3абележка на съставителя: Тази беседа от 11 август 1913 г. е публикувана в „Изгревът", том XI, с. 542-545 като наряд за 1913 г., понеже в тази година няма събор на Бялото Братство, понеже България преминава в Междусъюзническата война, която я докара до Първата Национална катастрофа.
към текста >>
83.
1.2. Звънарницата и изповедта на Борис Николов
,
Борис Николов
,
ТОМ 32
Той беше табак, които обработваха
биволските
кожи за цървули.
Намира в една пещера, която е край реката Янтра, и тази пещера се намира между Беровата фабрика, фабриката на Иван хаджи Беров и Лулевата инсталация. Лулито от Габрово построи една водна централа на Янтра, и между тези два обекта се намира тази пещера. Сега туй щети кажа в действителност. Моят дядо, който се наричаше Ботьо Житото - много силен човек, ама мълчалив. От него дума не можеш да изкараш, но здрав за десет души.
Той беше табак, които обработваха
биволските
кожи за цървули.
И той по време на Освободителната война, дядо ми воюва на Балкана на Шипченския проход. Но воюва не така като войник, ами кара една шейна през зимата, впрегната в два чифта биволи. С тази шейна той изкарва от Габрово до Шипка горе товар, значи оръжия, каквото трябва там. За долу със същата шейна сваля ранени, болни и т.н. Ей, тази работа я изпълнявал Житото.
към текста >>
Но воюва не така като войник, ами кара една шейна през зимата, впрегната в два чифта
биволи
.
Сега туй щети кажа в действителност. Моят дядо, който се наричаше Ботьо Житото - много силен човек, ама мълчалив. От него дума не можеш да изкараш, но здрав за десет души. Той беше табак, които обработваха биволските кожи за цървули. И той по време на Освободителната война, дядо ми воюва на Балкана на Шипченския проход.
Но воюва не така като войник, ами кара една шейна през зимата, впрегната в два чифта
биволи
.
С тази шейна той изкарва от Габрово до Шипка горе товар, значи оръжия, каквото трябва там. За долу със същата шейна сваля ранени, болни и т.н. Ей, тази работа я изпълнявал Житото. Сега в Балкана той успява да спаси един българин пак от Румъния, с когото се сприятелява. Той го снема с шейната до долу, и от там той си отива за Букурещ - Румъния, влашко.
към текста >>
Б.Н.: През лятото кара вода, но през зимата, когато е най-трудно, той с шейна голяма, в тази шейна и два чифта
биволи
.
Спомняш ли си? Б.Н.: Трябва да си го спомня по-подробно. Аз ще си ги спомня и ще ти ги разправя тези случаи. Б.Н.: Светлина. В.К.: Не, не, през лятото, когато е била много топло и много голяма жега.
Б.Н.: През лятото кара вода, но през зимата, когато е най-трудно, той с шейна голяма, в тази шейна и два чифта
биволи
.
Двата чифта биволи и шейната, моя дядо слугува на чорбаджи Йордан в Габрово, който е щедър и прави всичко туй, за да помага на Шипченските боеве. И моя дядо с тази шейна изкарва през снеговете чак до горе до Шипченския проход, изкарва шейната. То много трудно нещо е било. Той върви напред и разбива пъртина на биволите и ги тегли. И така тази служба изпълнява моя дядо.
към текста >>
Двата чифта
биволи
и шейната, моя дядо слугува на чорбаджи Йордан в Габрово, който е щедър и прави всичко туй, за да помага на Шипченските боеве.
Б.Н.: Трябва да си го спомня по-подробно. Аз ще си ги спомня и ще ти ги разправя тези случаи. Б.Н.: Светлина. В.К.: Не, не, през лятото, когато е била много топло и много голяма жега. Б.Н.: През лятото кара вода, но през зимата, когато е най-трудно, той с шейна голяма, в тази шейна и два чифта биволи.
Двата чифта
биволи
и шейната, моя дядо слугува на чорбаджи Йордан в Габрово, който е щедър и прави всичко туй, за да помага на Шипченските боеве.
И моя дядо с тази шейна изкарва през снеговете чак до горе до Шипченския проход, изкарва шейната. То много трудно нещо е било. Той върви напред и разбива пъртина на биволите и ги тегли. И така тази служба изпълнява моя дядо. Тогава тука се запознава той с този от Румъния българин, който пише писмото после за туй съкровище на императори.
към текста >>
Той върви напред и разбива пъртина на
биволите
и ги тегли.
В.К.: Не, не, през лятото, когато е била много топло и много голяма жега. Б.Н.: През лятото кара вода, но през зимата, когато е най-трудно, той с шейна голяма, в тази шейна и два чифта биволи. Двата чифта биволи и шейната, моя дядо слугува на чорбаджи Йордан в Габрово, който е щедър и прави всичко туй, за да помага на Шипченските боеве. И моя дядо с тази шейна изкарва през снеговете чак до горе до Шипченския проход, изкарва шейната. То много трудно нещо е било.
Той върви напред и разбива пъртина на
биволите
и ги тегли.
И така тази служба изпълнява моя дядо. Тогава тука се запознава той с този от Румъния българин, който пише писмото после за туй съкровище на императори. В.К.: Ти си ми разказвал, че през лятото, когато е била много голяма жега, той е изкачвал с колата бъчви нагоре с вода, а на връщане е карал ранени. Б.Н.: Да, ранени. В.К.: И накрая, когато искали да го наградят, той не е искал?
към текста >>
И уреждат те със селяните там, кола направят специална, впрягат няколко чифта
биволи
, връзват я с въжета, за да я пазят.
Минават години, камбаната служи. Но идва едно време, когато става едно леко земетресение, Кулата се срива и камбаната пада долу. Тогава решават: тази Камбана наместо да седи там щото не върши работа, да я дадат на Звънарницата. Ето тогаз отец Ероним устройва изнасянето на камбаната от Етъра до манастиря горе. То е високо - височина.
И уреждат те със селяните там, кола направят специална, впрягат няколко чифта
биволи
, връзват я с въжета, за да я пазят.
Селяни стотина души вървят, държат въжетата да не би камбаната да се обърне някъде, защото пътищата лоши. Но както и да е, изкарват камбаната горе с големи усилия, и с умение успяват да закачат камбаната над пропастта в Звънарницата. И сега кога звъни камбаната, всички други звънци мълчат. Докато почне да звъни камбаната, като почне да пее отец Ероним, почват и звънците да звънтят и се получава една невиждана и нечувана хармония. Народа много обиква Звънарницата, и все там е!
към текста >>
84.
2.16. Муцинка
,
Борис Николов
,
ТОМ 32
В двора работеха чифт
биволи
- големи и силни животни.
2.16. МУЦИНКА Работех на голям строителен обект. Ръководех бригада от 30 до 60 души. Работата беше тежка и напрегната! * Пред обекта имаше обширен двор със строителни материали.
В двора работеха чифт
биволи
- големи и силни животни.
Явно те бяха добре гледани и охранени - косъмът им лъщеше. Стопанинът им се грижеше за тях, но и добре ги товареше. Тежката яка кола беше винаги препълнена, когато ги подкарваше. Той като че сам се опиваше от силата им. Особено тежка беше работата им в дъждовно време, когато дворът се превръщаше в блато - колата потъваше, биволите се разтреперваха от усилие, от задъханите им ноздри излизаше с фучене горещ влажен въздух.
към текста >>
Особено тежка беше работата им в дъждовно време, когато дворът се превръщаше в блато - колата потъваше,
биволите
се разтреперваха от усилие, от задъханите им ноздри излизаше с фучене горещ влажен въздух.
В двора работеха чифт биволи - големи и силни животни. Явно те бяха добре гледани и охранени - косъмът им лъщеше. Стопанинът им се грижеше за тях, но и добре ги товареше. Тежката яка кола беше винаги препълнена, когато ги подкарваше. Той като че сам се опиваше от силата им.
Особено тежка беше работата им в дъждовно време, когато дворът се превръщаше в блато - колата потъваше,
биволите
се разтреперваха от усилие, от задъханите им ноздри излизаше с фучене горещ влажен въздух.
Но те всякога успяваха да извлекат колата и спираха тежко задъхани. Приятелството ни започна естествено. Ние с бригадата се хранехме заедно. Аз събирах чистите късчета хляб, които оставаха, нарязвах и филийки, като ги поръсвах с малко сол, и с ласкави думи ги подавах на биволите. Биволът обича чистотата и не се докосва до хляб, който мирише не нещо друго.
към текста >>
Аз събирах чистите късчета хляб, които оставаха, нарязвах и филийки, като ги поръсвах с малко сол, и с ласкави думи ги подавах на
биволите
.
Той като че сам се опиваше от силата им. Особено тежка беше работата им в дъждовно време, когато дворът се превръщаше в блато - колата потъваше, биволите се разтреперваха от усилие, от задъханите им ноздри излизаше с фучене горещ влажен въздух. Но те всякога успяваха да извлекат колата и спираха тежко задъхани. Приятелството ни започна естествено. Ние с бригадата се хранехме заедно.
Аз събирах чистите късчета хляб, които оставаха, нарязвах и филийки, като ги поръсвах с малко сол, и с ласкави думи ги подавах на
биволите
.
Биволът обича чистотата и не се докосва до хляб, който мирише не нещо друго. Милвах ги по челата или ги чешех лекичко зад ушите - това те особено обичаха. Големите печални очи овлажняваха от приятност. Те говорехе по-красноречиво от всякакви думи. Всяко живо същество жадува за малко съчувствие, за малко Любов.
към текста >>
Биволът
обича чистотата и не се докосва до хляб, който мирише не нещо друго.
Особено тежка беше работата им в дъждовно време, когато дворът се превръщаше в блато - колата потъваше, биволите се разтреперваха от усилие, от задъханите им ноздри излизаше с фучене горещ влажен въздух. Но те всякога успяваха да извлекат колата и спираха тежко задъхани. Приятелството ни започна естествено. Ние с бригадата се хранехме заедно. Аз събирах чистите късчета хляб, които оставаха, нарязвах и филийки, като ги поръсвах с малко сол, и с ласкави думи ги подавах на биволите.
Биволът
обича чистотата и не се докосва до хляб, който мирише не нещо друго.
Милвах ги по челата или ги чешех лекичко зад ушите - това те особено обичаха. Големите печални очи овлажняваха от приятност. Те говорехе по-красноречиво от всякакви думи. Всяко живо същество жадува за малко съчувствие, за малко Любов. Нашето приятелство укрепна.
към текста >>
По едно време
биволите
се изгубиха.
Те говорехе по-красноречиво от всякакви думи. Всяко живо същество жадува за малко съчувствие, за малко Любов. Нашето приятелство укрепна. Достатъчно беше да подвикна: „Муцинка! ” - големите уши се обръщаха към посоката, откъдето идваше гласът и топлите влажни муцуни се насочваха към мене.
По едно време
биволите
се изгубиха.
Навярно бяха отишли на друг обект. Напразно търсех с очи да ги видя в двора - немаше ги два-три месеца. Тъжно ми беше за моите приятели, чувствувах празнота! Един ден, когато вече предавахме обекта, беше събрана голяма комисия в двора: архитекти, инженери, техници и официални лица. Изведнаж гледам: вън на пътя вървят моите биволи, и както винаги теглят тежко натоварена кола!
към текста >>
Изведнаж гледам: вън на пътя вървят моите
биволи
, и както винаги теглят тежко натоварена кола!
По едно време биволите се изгубиха. Навярно бяха отишли на друг обект. Напразно търсех с очи да ги видя в двора - немаше ги два-три месеца. Тъжно ми беше за моите приятели, чувствувах празнота! Един ден, когато вече предавахме обекта, беше събрана голяма комисия в двора: архитекти, инженери, техници и официални лица.
Изведнаж гледам: вън на пътя вървят моите
биволи
, и както винаги теглят тежко натоварена кола!
Ни можах да се въздържа и по навик им подвикнах: „Муцинка! ” Колата спря. Един миг големите уши разкройваха пространството и веднага се насочиха към мене. В следващия миг биволите се устремиха с такава сила, че събориха портата и повлякоха оградата. Комисията избяга уплашена!
към текста >>
В следващия миг
биволите
се устремиха с такава сила, че събориха портата и повлякоха оградата.
Един ден, когато вече предавахме обекта, беше събрана голяма комисия в двора: архитекти, инженери, техници и официални лица. Изведнаж гледам: вън на пътя вървят моите биволи, и както винаги теглят тежко натоварена кола! Ни можах да се въздържа и по навик им подвикнах: „Муцинка! ” Колата спря. Един миг големите уши разкройваха пространството и веднага се насочиха към мене.
В следващия миг
биволите
се устремиха с такава сила, че събориха портата и повлякоха оградата.
Комисията избяга уплашена! - „Какво става с биволите? ” Стопанинът вика и тича да ги спре. Но биволите спряха запъхтяни пред мене. Какви думи можехме да си кажем след толкова дълга раздяла!
към текста >>
- „Какво става с
биволите
?
Ни можах да се въздържа и по навик им подвикнах: „Муцинка! ” Колата спря. Един миг големите уши разкройваха пространството и веднага се насочиха към мене. В следващия миг биволите се устремиха с такава сила, че събориха портата и повлякоха оградата. Комисията избяга уплашена!
- „Какво става с
биволите
?
” Стопанинът вика и тича да ги спре. Но биволите спряха запъхтяни пред мене. Какви думи можехме да си кажем след толкова дълга раздяла! Погледите говореха по-красноречиво от всякакви думи. Имали ли сте възможност да обърнете внимание колко изразителен поглед имат биволите, каква топлота и добродушие се излъчва от него?
към текста >>
Но
биволите
спряха запъхтяни пред мене.
Един миг големите уши разкройваха пространството и веднага се насочиха към мене. В следващия миг биволите се устремиха с такава сила, че събориха портата и повлякоха оградата. Комисията избяга уплашена! - „Какво става с биволите? ” Стопанинът вика и тича да ги спре.
Но
биволите
спряха запъхтяни пред мене.
Какви думи можехме да си кажем след толкова дълга раздяла! Погледите говореха по-красноречиво от всякакви думи. Имали ли сте възможност да обърнете внимание колко изразителен поглед имат биволите, каква топлота и добродушие се излъчва от него? Понякога ми се струва, че зад животните стои един голям, далечен свят, а те са само една безкрайно малка проекция от него. Наистина, Велико Единство има във Вселената!
към текста >>
Имали ли сте възможност да обърнете внимание колко изразителен поглед имат
биволите
, каква топлота и добродушие се излъчва от него?
- „Какво става с биволите? ” Стопанинът вика и тича да ги спре. Но биволите спряха запъхтяни пред мене. Какви думи можехме да си кажем след толкова дълга раздяла! Погледите говореха по-красноречиво от всякакви думи.
Имали ли сте възможност да обърнете внимание колко изразителен поглед имат
биволите
, каква топлота и добродушие се излъчва от него?
Понякога ми се струва, че зад животните стои един голям, далечен свят, а те са само една безкрайно малка проекция от него. Наистина, Велико Единство има във Вселената! *Забележка на съставителя: Борис е затворник и ръководи бригада от затвора.
към текста >>
85.
256. Най-великите хора - най-много са страдали! Тъкмо страданията са ги направили велики!
,
III. Нощ на борба
,
ТОМ 33
Андрей си спомни и размисли за една картина, която беше наблюдавал: По едно асфалтирано шосе се движеше кола, теглена от два грамадни
бивола
, а отзад на колата беше превързан за рогата един овен, който не желаеше да върви след колата.
И бъдещето му вече беше определено, решено, но той не го знаеше. В щаба на частта му беше подписана заповед, с която частта му в определен час щеше да влезе в бой. Той и частта му бяха вече пожертвувани, с тази разлика, че Андрей беше решено да живее, защото имаше да свършва работа. Смъртта вече отстъпваше пред любовта му към Христов. Затова може би си помисли: „Аз винаги мога да се самоубия, това зависи само от мене.’ Това беше достатъчно да отиде при Христов, който не само, че беше пророка на този велик живот..., но той правеше и щеше да прави за неговото осъществяване.
Андрей си спомни и размисли за една картина, която беше наблюдавал: По едно асфалтирано шосе се движеше кола, теглена от два грамадни
бивола
, а отзад на колата беше превързан за рогата един овен, който не желаеше да върви след колата.
Беше на особено мнение, теглеше се назад и настрани, тътреше се по копитата си, които бяха почнали да пушат от търкането по асфалта. А биволите вървяха с присъщата си бавност, приказваха си, махаха с опашки ту на една, ту на друга страна и съвсем не чувстваха, че отзад овена се теглеше, беше на особено мнение. Накрая Андрей си каза: „И аз се чувствам като този овен. Теглен съм на някъде от някаква невидима сила! Тя е силата на Христов!
към текста >>
А
биволите
вървяха с присъщата си бавност, приказваха си, махаха с опашки ту на една, ту на друга страна и съвсем не чувстваха, че отзад овена се теглеше, беше на особено мнение.
Той и частта му бяха вече пожертвувани, с тази разлика, че Андрей беше решено да живее, защото имаше да свършва работа. Смъртта вече отстъпваше пред любовта му към Христов. Затова може би си помисли: „Аз винаги мога да се самоубия, това зависи само от мене.’ Това беше достатъчно да отиде при Христов, който не само, че беше пророка на този велик живот..., но той правеше и щеше да прави за неговото осъществяване. Андрей си спомни и размисли за една картина, която беше наблюдавал: По едно асфалтирано шосе се движеше кола, теглена от два грамадни бивола, а отзад на колата беше превързан за рогата един овен, който не желаеше да върви след колата. Беше на особено мнение, теглеше се назад и настрани, тътреше се по копитата си, които бяха почнали да пушат от търкането по асфалта.
А
биволите
вървяха с присъщата си бавност, приказваха си, махаха с опашки ту на една, ту на друга страна и съвсем не чувстваха, че отзад овена се теглеше, беше на особено мнение.
Накрая Андрей си каза: „И аз се чувствам като този овен. Теглен съм на някъде от някаква невидима сила! Тя е силата на Христов! ” -Просветление изпълни главата му, и той можа да се усмихне. Часовникът на „Балкан” удари 5 монотонни удари.
към текста >>
86.
262. Ще вдишваш въздух през носа си! Ще издишваш въздух през носа си!
,
IV. През очите на Христов. Посвещение
,
ТОМ 33
Вървеше след Христов, както вързания овен след
биволската
кола.
Андрей едвам повдигна тежката си раница, и с усилие я постави на раменете си. Христов не му помогна. Андрей почувства болка в гърдите си - там, където каишите се опираха на ребрата му. Христов си постави авиаторската шапка, заключи вратата с ключ и кофар. С намусено лице и вирната глава тръгна напред, а след него Андрей се заклатушка натоварен с противоречията си.
Вървеше след Христов, както вързания овен след
биволската
кола.
посоката, линията, идеите и темите на разговорите, дори и когато ги оставяше да говорят, да разказват за себе си. За него и говоренето и мълчанието и всичко, всичко до което се докоснеше, вече му служеше като средство и метод за работата му за доброто на хората. Всеки, който идваше и носеше своите болести и противоречия, за Христов беше нещо съвсем друго от всички останали. Затова към всеки прилагаше различни методи, които вадеше от неизчерпаемата си хранителница. Андрей се закашля - чувстваше силни болки в гърдите си, челото и очите му пареха.
към текста >>
87.
263. Невидимите същества
,
IV. През очите на Христов. Посвещение
,
ТОМ 33
” - И отново пред Андрей се мярна картината:
биволите
и овена, който се теглеше след колата и копитата му пушеха!
263. НЕВИДИМИТЕ СЪЩЕСТВА - Всичко това може да е така и може да не е така, но аз зная едно с положителност, че трябва да се върна. Вървя с последни сили, и всеки момент може да падна мъртъв! - Прави каквото щеш - връщай се! - Така той каза, но неговите думи в Андрей отекнаха: „Върви след мене, и ще вървиш докогато аз ти кажа!
” - И отново пред Андрей се мярна картината:
биволите
и овена, който се теглеше след колата и копитата му пушеха!
Христов здраво беше хванал Андрей за сърцето! Трудно, много трудно беше Христов да бъде обичан, защото той като ветровете бродеше по високите и непристъпни върхове на живота, и който го обичаше, там трябваше да го следва! - Но господин Христов, трябва да се разберем като хора, въпросът е много сериозен! Аз дойдох при Вас за съвет и нищо повече! Ще ми дадете ли съвета си или не - кажете направо!
към текста >>
88.
315. От нечистотата трябва да се освободиш - да станеш чист както от вън, така и от вътре
,
V. Продължение: разказа от първия ден
,
ТОМ 33
Как се движиш към целта си - с
биволска
кола или със самолет?
И тази мисъл мина и замина през съзнанието на Андрей. - Господин Христов, кога ще почна да разбирам всичко, каквото ми говорите? - Ще бъде, ще бъде, това само от тебе зависи. - Аз искам. - Щом искаш, ще бъде, но пита се какво правиш за това, какво жертвуваш?
Как се движиш към целта си - с
биволска
кола или със самолет?
- Как да го разбирам това? -За всяко нещо се заплаща. Трябва да откупиш знанието и разбирането с нещо - да започнеш да учиш. - Донесе ли раницата? - запита Христов, за да сложи край на този разговор.
към текста >>
89.
337. Природата чрез страданията кара човека да мисли, да наблюдава, да се учиш, за да еволюираш
,
V. Продължение: разказа от първия ден
,
ТОМ 33
Дори и
биволите
мислят и еволюират, макар и много бавно пак благодарение на страданията, които мухите им причиняват като ги жилят.
Аз схванах още много неща, но за тебе е важно, че ако не беше ти се случило всичко това, ти никога не би го забелязал и не би го проучавал така старателно. В това е пък смисълът на интереса, който е много необходим в дадена степен на съзнание. А някой хора го направили култ, и с това се спънали в живота си. Ако ти и от любов към знанието би направил така старателно тези наблюдения и проучвания, никога нямаше да ти дойдат тези страдания. Природата чрез страданията те накарала да мислиш, да наблюдаваш, да се учиш... да еволюираш.
Дори и
биволите
мислят и еволюират, макар и много бавно пак благодарение на страданията, които мухите им причиняват като ги жилят.
На това Андрей се усмихна недоверчиво. Христов му забеляза: - Ти се усмихваш на собственото си неразбиране! И Цонко за тебе беше една муха, която те жилеше и караше да мислиш, да наблюдаваш. Мухите като жилят биволите, принуждават гида мислят как да ги изпъдят, как да съчетаят движението на опашката си с мястото, където ги жилят мухите - страданието ги буди от техния сън и вкарва в пътя на еволюцията. От случилото ти се, вземи знанието и останалото-черупките изхвърли, не се занимавай с тях както пилето, когато се излюпи, черупките на яйцето вече не му са нужни.
към текста >>
Мухите като жилят
биволите
, принуждават гида мислят как да ги изпъдят, как да съчетаят движението на опашката си с мястото, където ги жилят мухите - страданието ги буди от техния сън и вкарва в пътя на еволюцията.
Природата чрез страданията те накарала да мислиш, да наблюдаваш, да се учиш... да еволюираш. Дори и биволите мислят и еволюират, макар и много бавно пак благодарение на страданията, които мухите им причиняват като ги жилят. На това Андрей се усмихна недоверчиво. Христов му забеляза: - Ти се усмихваш на собственото си неразбиране! И Цонко за тебе беше една муха, която те жилеше и караше да мислиш, да наблюдаваш.
Мухите като жилят
биволите
, принуждават гида мислят как да ги изпъдят, как да съчетаят движението на опашката си с мястото, където ги жилят мухите - страданието ги буди от техния сън и вкарва в пътя на еволюцията.
От случилото ти се, вземи знанието и останалото-черупките изхвърли, не се занимавай с тях както пилето, когато се излюпи, черупките на яйцето вече не му са нужни. Но много често глупавите хора се спъват в черупките, като ги вземат за най-важното. - Не разбирам! - Много просто! Благодарение на Цонко, придоби толкова много и особени знания.
към текста >>
90.
67. Музикалната Пентаграма. (01.09.1944, петък, село Светляево /Мърчаево/)
,
,
ТОМ 34
Посред нощ съм извикала с глас:
Бивол
,
бивол
!
Те пристигнаха от София. Аз спах на едното легло, а Елена на другото, до мене. Сийка спа на дивана. Неделчо спа на кушетката. Аз въобще имам тих и спокоен сън.
Посред нощ съм извикала с глас:
Бивол
,
бивол
!
Сестра Елена запита: - Какво има, сестра? Аз отговорих: - Бивол има тука, и сочех пред себе си. На сутринта ние отидохме с брат Христо при Учителя. Разправих Му съня си и как извиках посред нощ. Лицето на Учителя доби много строго и сериозно изражение.
към текста >>
Аз отговорих: -
Бивол
има тука, и сочех пред себе си.
Сийка спа на дивана. Неделчо спа на кушетката. Аз въобще имам тих и спокоен сън. Посред нощ съм извикала с глас: Бивол, бивол! Сестра Елена запита: - Какво има, сестра?
Аз отговорих: -
Бивол
има тука, и сочех пред себе си.
На сутринта ние отидохме с брат Христо при Учителя. Разправих Му съня си и как извиках посред нощ. Лицето на Учителя доби много строго и сериозно изражение. Той Си затвори очите и много дълго време не ги отваряше. Той нищо не каза, но аз разбрах, че не предвещава нещо добро.
към текста >>
91.
10. Дебют в България
,
,
ТОМ 34
Ориенталците се движат с
биволска
кола.
Сега, връщам се от Париж с поздравления и на журито, и с това, което Вие чухте. И правя постъпки в Операта. Асен Найденов каза: Ела днес, ела утре. Ела днес, ела утре. И отлага - ориенталска черта.
Ориенталците се движат с
биволска
кола.
А сега не е времето на биволската кола. Сега трябва с 300 хиляди километра в секунда да се движим, със светлината. Но какво да правя? Една година закъсня дебютът ми. Явявам се на дебют.
към текста >>
А сега не е времето на
биволската
кола.
И правя постъпки в Операта. Асен Найденов каза: Ела днес, ела утре. Ела днес, ела утре. И отлага - ориенталска черта. Ориенталците се движат с биволска кола.
А сега не е времето на
биволската
кола.
Сега трябва с 300 хиляди километра в секунда да се движим, със светлината. Но какво да правя? Една година закъсня дебютът ми. Явявам се на дебют. Баща ми през туй време е директор на фабрика „Христо Райков” в Габрово, с грамадна заплата, защото е много способен.
към текста >>
92.
266. Как се дадоха думите на „Добрия момък”
,
,
ТОМ 34
Аз спях на брачното легло - залепени две брачни легла на едно, и посред нощ (Аз имам много спокоен сън, тихо спя), добре, аз съм станала и съм седнала на колени и съм се обърнала към мойта си възглавница, на която спя, ето възглавницата, и съм извикала: „
Бивол
,
бивол
,
бивол
!
А Учителят прати брат Боян (Той тогава нямаше патерици, ходеше без патерици) да отиде, гдето е Славянски и да го предупреди (Или беше Княжево, или София - не мога да кажа), и да каже, че Лиляна Табакова ще спи в неговия евакуиран багаж у Рилкини и никой няма да влиза при нея. А те се утрепаха, целият Изгрев, всеки ден пристигаха да спят при мене. И пристигна неговата жена, на Славянски, да провери с очите си. Нея вечер спаха при мене Неделчо Попов, Асенчо Арнаудов, Сийка Динова, Елена Каназирева и още кой? Всички налягаха.
Аз спях на брачното легло - залепени две брачни легла на едно, и посред нощ (Аз имам много спокоен сън, тихо спя), добре, аз съм станала и съм седнала на колени и съм се обърнала към мойта си възглавница, на която спя, ето възглавницата, и съм извикала: „
Бивол
,
бивол
,
бивол
!
”-три пъти. И цъкнаха лампички всичките: „Какво има, сестра Лиляна? ” - „Тука, викам, имаше бивол.” И сутринта с брат Христо (който бе с мене, спеше в сеното на двора, в купа сено се пъхаше да спи) отиваме при Учителя да кажем, че аз съм видяла бивол. Учителят стана много тъжен и сериозен. Дълго време си затвори очите.
към текста >>
” - „Тука, викам, имаше
бивол
.” И сутринта с брат Христо (който бе с мене, спеше в сеното на двора, в купа сено се пъхаше да спи) отиваме при Учителя да кажем, че аз съм видяла
бивол
.
Нея вечер спаха при мене Неделчо Попов, Асенчо Арнаудов, Сийка Динова, Елена Каназирева и още кой? Всички налягаха. Аз спях на брачното легло - залепени две брачни легла на едно, и посред нощ (Аз имам много спокоен сън, тихо спя), добре, аз съм станала и съм седнала на колени и съм се обърнала към мойта си възглавница, на която спя, ето възглавницата, и съм извикала: „Бивол, бивол, бивол! ”-три пъти. И цъкнаха лампички всичките: „Какво има, сестра Лиляна?
” - „Тука, викам, имаше
бивол
.” И сутринта с брат Христо (който бе с мене, спеше в сеното на двора, в купа сено се пъхаше да спи) отиваме при Учителя да кажем, че аз съм видяла
бивол
.
Учителят стана много тъжен и сериозен. Дълго време си затвори очите. А биволът е смърт, това не е хубаво. И цялата група като дойдоха, Той им каза кой къде да седне, и на мене посочи. „Дошло е време всеки да заеме своето място на тази земя!
към текста >>
А
биволът
е смърт, това не е хубаво.
”-три пъти. И цъкнаха лампички всичките: „Какво има, сестра Лиляна? ” - „Тука, викам, имаше бивол.” И сутринта с брат Христо (който бе с мене, спеше в сеното на двора, в купа сено се пъхаше да спи) отиваме при Учителя да кажем, че аз съм видяла бивол. Учителят стана много тъжен и сериозен. Дълго време си затвори очите.
А
биволът
е смърт, това не е хубаво.
И цялата група като дойдоха, Той им каза кой къде да седне, и на мене посочи. „Дошло е време всеки да заеме своето място на тази земя! ” - тъй каза Той. И тогава се обади Неделчо Попов и каза: „Учителю, нека певицата да ни изпей една песен! ” И посочи даже коя песен.
към текста >>
93.
6.11.6. Предателят - Берковския владика Доротей. „Ние не можем повече да търпим в нашата епархия тоя еничерин...“.
,
,
ТОМ 35
Трето, почна той да гради един монастир, за който събра сичките села - и не пита кой има и кой нема - и накара ги да даде секи из тех: кой жито, кой кукуруз, кой вълна, кой крава, кой
биволче
и от събраните пари можеше да направи златна църква, а той направи само чердаца за себе си и яхър за конете си.
Най-напред, когато дойде г. Доротей в нашата епархия, той повика неколко души наши граждане и изпитва ги кой кога е болял и кой не е, кой е стар и нема деца, кой е вдовец и кой не живее добре с първенците наши! Когато добил що му треба, той почна да вика при себе си поповете един по един и да ги аргосва, да променява селата им и да им зима лирите. За една година той опопи около 50 попа и сега на 20 къщи имаме по 1 поп. После това той събра селските първенци и ги съди защо тия не ходят в черква, защо не дават на Владиците пари, защо са се карали с поповете си и пр., па и тех остриже като овце и им земе лирите.
Трето, почна той да гради един монастир, за който събра сичките села - и не пита кой има и кой нема - и накара ги да даде секи из тех: кой жито, кой кукуруз, кой вълна, кой крава, кой
биволче
и от събраните пари можеше да направи златна църква, а той направи само чердаца за себе си и яхър за конете си.
Освен това о. Доротей е зел от много богати къщи по 10 - и по 20 хиляди гроша на заем или на сила, които ще заплати на куков ден. Треба да сте чули и за това предателство, което направи негово преосвещенство преди 2 месеца, че предаде един българин на турско правителство. Казват, че тоя предаден българин е такъв човек, когото не треба да жалеем, но требаше ли и тогова българина владика да го предаде и да бъде турски шпион?
към текста >>
НАГОРЕ