Търсене в текстове за 'Бивол'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 56 резултата в 28 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 2_14 ) Любов към всички - Боян Боев (1883 – 1963)

Напуснете вашите биволски коли и влакове и пътувайте със Светлината.
ЛЮБОВ КЪМ ВСИЧКИ В частен разговор с един брат Учителя каза: Напуснете вашите биволски коли и влакове и пътувайте със Светлината. Вие всички искате новото, но стоите и не се освобождавате от старото. Всеки да чувства себе си и другите като души! Новата епоха ще бъде любовна епоха и затова ще освободи хората от ненужните страдания. Хората ще разберат, че няма друг начин, освен Любовта. Това е единственият Път – с най-малко разходи.
към текста >>

2. 5_17 ) Сигурността на ученика - Боян Боев (1883 – 1963)

Погрешката е в нас: когато сме дошли на Земята, където има разни превозни средства, ние сме се качили на биволска кола и казваме, че тя бавно върви.
Това е специално за всички, които търсят пътя. Говоря символично. Които са работили повече, развили са Божествените дарби. Напреднали души са тези, които са работили. Всяка душа, която иде от Невидимия свят, носи нови условия за развитие на Божественото. Погрешката е в нас: когато сме дошли на Земята, където има разни превозни средства, ние сме се качили на биволска кола и казваме, че тя бавно върви. На следващата станция слез от бавното превозно средство и се качи в друго – по-бързо. Повечето от правилата не се дават на всекиго по две причини: първо, защото някои ще злоупотребят и ще си послужат с тях, за да вземат пари от хората и ще ги използват за лични цели. Второ, защото няма да благодарят на Бога. Мъчно е да се каже какво може да бъде човек, защото той не е още завършен процес. Трябват три неща – Любов, Знание и работа.
към текста >>

3. 4) Болести на храносмилателната и отделителната системи - Боян Боев (1883 – 1963)

Да се тури на болното място млечен компрес от биволско или овче мляко.
През втория ден на отпостването ще се яде картофена супа с картофите, но пак без хляб. На третия ден ще се вземе вече и хляб, и меки храни, например бамя, праз, картофи и постепенно ще се премине след това към обикновената храна. Братът приложи този метод, оздравя напълно и даже дойде още същото лято на Езерата. Един брат от София заболя от апендицит. Учителя препоръча следното: Да се тури на болното място млечен компрес от биволско или овче мляко. Ще заври два килограма мляко, ще се свали от огъня, ще се изстиска в него един лимон и ще се прецеди през тюл. Болното място ще се намаже с дървено масло и пресеченото мляко, още докато е горещо, ще се тури на болното място, обвито с тюл. Отгоре ще се покрие с мушама или гутаперча и после ще се турят вълнени покривки. Тези покривки така да се завият, че отдолу да не влиза въздух. Всичко ще се бинтова.
към текста >>

4. 33) Какво значи да любиш - Боян Боев (1883 – 1963)

Не биволи да водим,
Трябва да съгласувате времето с пространството. През различните култури времето и пространството в музиката са били разбирани по различен начин: индусите – по един начин, китайците – по друг, и народите от Бялата раса – по различен начин. Не всички думи могат да бъдат включени в една песен, защото някой път трептенията на думите не съответстват на трептенията на тона и тогава има дисонанс. Ето една песен: Настанаха, мамо, нови времена. Не биволи да водим, но на училище да ходим. С биволите, мамо, гръбнака си изкривих. Една сестра каза: „За да се създаде в българина новата музика, той трябва да стане нов човек“. На огъня, на който е турен, българинът ще се разтопи. Като изучавам българските песни, разбирам при какви условия е бил българинът, когато се е създавала песента.
към текста >>

С биволите, мамо, гръбнака си изкривих.
Не всички думи могат да бъдат включени в една песен, защото някой път трептенията на думите не съответстват на трептенията на тона и тогава има дисонанс. Ето една песен: Настанаха, мамо, нови времена. Не биволи да водим, но на училище да ходим. С биволите, мамо, гръбнака си изкривих. Една сестра каза: „За да се създаде в българина новата музика, той трябва да стане нов човек“. На огъня, на който е турен, българинът ще се разтопи. Като изучавам българските песни, разбирам при какви условия е бил българинът, когато се е създавала песента. Все още важи една народопсихология в българските песни: богатият да се показва, че не е богат, а пък сиромахът се показва, че е богат. Стана въпрос за възпитанието на детето.
към текста >>

5. 95) Смени съдбата си - Боян Боев (1883 – 1963)

Някои вървят с биволска бързина, други – с волска, волът е по-бърз.
СМЕНИ СЪДБАТА СИ Учителя прие една група посетители и една от сестрите попита с какви темпове се развиваме. Някои вървят с биволска бързина, други – с волска, волът е по-бърз. Трети се носят с конска бързина, а други хващат влака. Има и такива, които се движат с аероплан. Но ако сме напреднали, ще вървим с по-голяма бързина. Хората все още не са оживели, но първата фаза са минали, втората я изкарват сега, а някои вече преминават в третата. Духовният човек най-първо се чисти отвътре и после – външно, докато светският човек се чисти отвън и оставя за после да се чисти отвътре.
към текста >>

6. Екскурзия на Витоша на 3 ноември 1942 г. - Боян Боев (1883 – 1963)

Не биволи да водим,но на училище да ходим.
Времето и пространството са ги разбирали по различен начин в музиката: индусите по един начин, китайците по друг, разните народи от бялата раса - по различен начин. Не всички думи можеш да туриш в една песен. Някой път трептенията на думите не съответстват на трептенията на тона и тогава се получава дисонанс. Ето една песен: „Настанаха, мамо, нови времена. Не биволи да водим,но на училище да ходим. С биволите, мамо, гръбнака си изкривих". Една сестра каза: - За да се създаде у българина новата музика, той трябва да стане нов човек. - На огъня, на който е турен, българинът ще се разтопи. Аз като изучавам българските песни, разбирам при какви условия е бил българинът, когато се е създала тази или онази песен.
към текста >>

С биволите, мамо, гръбнака си изкривих".
Не всички думи можеш да туриш в една песен. Някой път трептенията на думите не съответстват на трептенията на тона и тогава се получава дисонанс. Ето една песен: „Настанаха, мамо, нови времена. Не биволи да водим,но на училище да ходим. С биволите, мамо, гръбнака си изкривих". Една сестра каза: - За да се създаде у българина новата музика, той трябва да стане нов човек. - На огъня, на който е турен, българинът ще се разтопи. Аз като изучавам българските песни, разбирам при какви условия е бил българинът, когато се е създала тази или онази песен. Богатият българин се показва, че не е богат, а пък сиромахът българин се показва, че е богат.
към текста >>

7. 057 СПРАВЕДЛИВОСТТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Богаташ сънувал една вечер следното: иде една каруца с три чифта бели биволи, натоварена със злато и всеки получава по малко от златото.
Там е заблуждението. Всички хора трябва да работят. От извора, където се черпи Божествената вода, всеки да вземе толкова, колкото му трябва, не повече. Не се позволява да се трупат благата. Правилото е: всеки да вземе толкова, колкото може да носи. Богаташ сънувал една вечер следното: иде една каруца с три чифта бели биволи, натоварена със злато и всеки получава по малко от златото. Този богаташ донесъл един голям сандък и поискал да му го напълнят. Казали му: "Всеки може да вземе само толкова, колкото може да носи на гърба си." Турили сандъка на гърба му и почнали да сипват злато - една лопата, две лопати, три и той все казвал: "Още, още! " Най-после сандъкът станал толкова тежък, че богатият не можел да се мръдне и се задушил под тежестта му. Като се събудил, разбрал, че има богатство повече, отколкото му трябва и почнал да го раздава на другите. Минаваш покрай едно дърво.
към текста >>

8. 062 ПРИТЧИ ЗА ЛЮБОВТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Онези, които се противят на закона на Любовта, участта им е като на оня бивол, който застанал срещу влака и бил смазан.
Това е Свещеният Огън, през който трябва да прекарате всички ваши мисли и желания. Всички неща, които не са минали през Свещения Огън на Любовта, са нечисти. Както пиленцето слуша майка си, така и вие трябва да слушате Великата Майка - Любовта. Не й препятствайте да се прояви чрез вас. Който греши против Любовта, мъчно може да създаде хармония в себе си. Онези, които се противят на закона на Любовта, участта им е като на оня бивол, който застанал срещу влака и бил смазан. Всяко същество, в което се поражда желание да ограничи проявите на Божията Любов, бива смачкано като този бивол. Любовта е извор. Изворът не се спира. Ако речеш да го спреш, ще те завлече. Не отлагай Любовта.
към текста >>

Всяко същество, в което се поражда желание да ограничи проявите на Божията Любов, бива смачкано като този бивол.
Всички неща, които не са минали през Свещения Огън на Любовта, са нечисти. Както пиленцето слуша майка си, така и вие трябва да слушате Великата Майка - Любовта. Не й препятствайте да се прояви чрез вас. Който греши против Любовта, мъчно може да създаде хармония в себе си. Онези, които се противят на закона на Любовта, участта им е като на оня бивол, който застанал срещу влака и бил смазан. Всяко същество, в което се поражда желание да ограничи проявите на Божията Любов, бива смачкано като този бивол. Любовта е извор. Изворът не се спира. Ако речеш да го спреш, ще те завлече. Не отлагай Любовта. В дадения момент, сега, ще обичаш хората.
към текста >>

9. 092 ЗАКОНИ НА МИСЪЛТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Движението на светлината, в сравнение с нея, е като бързината на биволска кола.
Но тук под "мисъл" разбирам Божествената мисъл. Всеки човек, който мисли, е господар. Ти казваш: "Искам да стана добър, искам да стана учен и пр." Започни да мислиш и това ще стане. Ние с мислите си можем да помогнем за повдигането на цял народ и на човечеството. Мисълта върви с грамадна бързина. Движението на светлината, в сравнение с нея, е като бързината на биволска кола. Има един закон: когато има нишки, които те свързват, ти ги късай в началото, когато се появят, не чакай да се умножат, да станат въжета. Това значи: като дойде една отрицателна мисъл, например: "Ти ще заболееш", веднага тури положителната мисъл: "Ще бъда здрав". Когато дойде мисълта: " Ще остарееш", тури веднага мисълта: "Ще се подмладя". Като дойде мисълта: "Ти си лош", тури веднага другата мисъл: "Добър съм". Когато ти дойдат отрицателни мисли, всяка една прилича на нишка.
към текста >>

10. 102 ЗАКОНЪТ НА СПРАВЕДЛИВОСТТА - Боян Боев (1883 – 1963)

- С биволска кола се пътува много бавно.
И това, което имаш да вземаш, не го вземай”, т.е. да стане международно взаимно опрощаване на вземанията и даванията. Един брат запита: - Кога ще се реализира Новото на Земята? Учителят каза: - С биволска кола се пътува много бавно. По-бързо се пътува с конска кола, още по-бързо - с автомобил. С още по-голяма бързина - с аероплан. И още по-бързо - с бързината на светлината. Питате кога ще се оправят работите? Ако пътувате с биволска кола, ще се оправят за много време.
към текста >>

Ако пътувате с биволска кола, ще се оправят за много време.
- С биволска кола се пътува много бавно. По-бързо се пътува с конска кола, още по-бързо - с автомобил. С още по-голяма бързина - с аероплан. И още по-бързо - с бързината на светлината. Питате кога ще се оправят работите? Ако пътувате с биволска кола, ще се оправят за много време. Ако пътувате с бързината на светлината - за много малко време.
към текста >>

11. 105 КУЛТУРАТА НА АНГЕЛИТЕ - Боян Боев (1883 – 1963)

Светлината за тях е биволска кола.
500 милиона години пътува светлината от някоя вселена, за да дойде до тук. Какво огромно пространство! За ангела това е разходка. Нашата мярка е мярка на микроб. Ангелите пътуват по-бързо от светлината. Светлината за тях е биволска кола. За човека бързината на светлината е непонятна, а какво остава за по-бързото движение. Светлината има най-голяма възможна бързина във физическия свят, а тези бързини, за които говорим, стават в други по-горни светове, в други измерения. Ангелите са Възвишени Същества, които изпращат енергии по цялата слънчева система Земята е много тясно поле за мощта на един ангел. Ако ангелът се движеше с бързината на светлината, той за част от секундата щеше да обходи цялата Земя. А той се движи с по-голяма бързина.
към текста >>

12. 114 МЪЧЕНИЕ, ТРУД И РАБОТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Някой пътува с биволска кола.
Ето виждате, че тя става слуга на Любовта, жертва се в името на Любовта. Значи имаме пример за слугуване и без пари. Майките слугуват без пари - имаме образец. Божественият порядък не е за всички хора. Има хора, които трябва да живеят с пари, а други, които ще живеят без пари. Някой пътува с биволска кола. Онзи, който лети с аероплан, по-скъпо ще плати, но по-бързо ще стигне. От мое гледище, светът ще се оправи, когато хората разберат, че трябва да работят безкористно, без пари, от Любов. За в бъдеще ще има такъв строй. Това ще бъде най-свещеното нещо на света. Славяните трябва да дадат пример – с какво трябва да се заместят парите, интересът.
към текста >>

13. 129 МИСЛИ ВЪРХУ МУЗИКАТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Има музика, която пътува с биволска кола, друга - с конска.
- Всеки човек, който иска да пее, трябва да има светла мисъл и пластична воля. Има музика светла, има музика топла, наричат я и музика на чувствата. Но тя не е музика на чувствата, а е музика на Любовта. Музиката на Любовта не е позната още на хората. Сегашната не е музика на Любовта, тя е музика на чувствата. Има музика, която пътува с биволска кола, друга - с конска. А има музика, която пътува сама. Аз обичам музиката, която пътува сама. Музиката и поезията трябва да вървят заедно - ръка за ръка. И философията трябва да ги следва. Музиката ще бъде авангард, поезията ще носи материалите, а философията ще ги подтиква.
към текста >>

14. Бъди като Слънцето - Боян Боев (1883 – 1963)

Напуснете вашата биволска кола и вашите влакове и пътувайте със светлината.
БЪДИ КАТО СЛЪНЦЕТО Изгрев, 24 януари 1956 г. Любезни брат, Тук ще ви изложа един частен разговор с един брат. В този разговор Учителя каза: Напуснете вашата биволска кола и вашите влакове и пътувайте със светлината. Вие стоите и не искате да се освободите от старото, а всички искате новото. Да чувствува всеки себе си и другите като души! Новата епоха ще бъде любовна епоха и затова ще освободи хората от ненужни страдания. Хората ще разберат, че няма друг начин, освен любовта. Това е единственият път с най-малко разходи.
към текста >>

15. 10 КОМУНИТЕ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Натоварени на биволска кола, върху куп слама, напуснахме Ачларе и от гара Карнобат отпътувахме с влака към Търново.
Ние трябваше да отидем, а нямахме пари за път. Двама от нас се сдобиха с пари, намериха начин и хоп в Търново. В това време по някакво чудно съвпадение, родителите ми изпратиха пари, макар че бях им забранил. С тези пари можахме да купим билети до Търново за всички останали от комуната. Така завърши този опит. Натоварени на биволска кола, върху куп слама, напуснахме Ачларе и от гара Карнобат отпътувахме с влака към Търново. Там бяхме посрещнати много сърдечно от братята и сестрите. Сам Учителя нареди да ни създадат всички най-добри условия. Славата на комунари ни се беше разнесла навсякъде из братските среди и всички с обич, уважение и почит се отнасяха към нас. Другите образувани комуни не бяха в по-добро положение. С маларията се борихме няколко години, но двама от нас станаха жертва на тази болест.
към текста >>

16. 45 МАСЛОТО - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Когато Му я поднесох, Той ме попита: "Какво е маслото - краве или биволско?
Пазарищата бяха много оживени, пъстри и изобилни места. И в Габрово, родния ми град, маслото го носеха от селата, в голямо изобилие и от най-високо качество. Един ден получавам колет от близките си в Габрово. В него имаше няколко буци масло. Една от тях, както си беше завита в хартия, занесох на Учителя. Когато Му я поднесох, Той ме попита: "Какво е маслото - краве или биволско? " Казах Му че не зная. Той ме погледна, усмихна се и каза: "Ако маслото е жълто, краве е, ако е бяло - биволско е. Кравата е по-мъдра от биволицата, затова маслото й е жълто. Знай още, че маслото е есенциален продукт в природата." Тръгнах си дълбоко зарадван в себе си, че и в този ден научих нови мъдрости.
към текста >>

Той ме погледна, усмихна се и каза: "Ако маслото е жълто, краве е, ако е бяло - биволско е.
Един ден получавам колет от близките си в Габрово. В него имаше няколко буци масло. Една от тях, както си беше завита в хартия, занесох на Учителя. Когато Му я поднесох, Той ме попита: "Какво е маслото - краве или биволско? " Казах Му че не зная. Той ме погледна, усмихна се и каза: "Ако маслото е жълто, краве е, ако е бяло - биволско е. Кравата е по-мъдра от биволицата, затова маслото й е жълто. Знай още, че маслото е есенциален продукт в природата." Тръгнах си дълбоко зарадван в себе си, че и в този ден научих нови мъдрости.
към текста >>

Кравата е по-мъдра от биволицата, затова маслото й е жълто.
В него имаше няколко буци масло. Една от тях, както си беше завита в хартия, занесох на Учителя. Когато Му я поднесох, Той ме попита: "Какво е маслото - краве или биволско? " Казах Му че не зная. Той ме погледна, усмихна се и каза: "Ако маслото е жълто, краве е, ако е бяло - биволско е. Кравата е по-мъдра от биволицата, затова маслото й е жълто. Знай още, че маслото е есенциален продукт в природата." Тръгнах си дълбоко зарадван в себе си, че и в този ден научих нови мъдрости.
към текста >>

17. ТРИ МЕТОДА ЗА РАБОТА НА УЧЕНИКА - РАБОТА, ПЕЕНЕ, СЪЗЕРЦАНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

– с бързината на биволска кола.
Всичко естествено е приятно и хармонично. Обаче наруши ли се естественият вид на нещата, те губят своята красота. Всичко е за човека, да не би вместо да изпише вежди, да извади очи. Мисълта на разумните хора се движи с бързината на светлината, на обикновените – с бързината на експреса, на глупавите – с бързината на биволска кола. Между мисълта и светлината има известно съотношение. Като знаете това, работете върху мисълта си, да увеличите нейната светлина и бързина.
към текста >>

18. ГРЕШКИ, НЕДОСТАТЪЦИ, ЗАБЛУДИ - Лалка Кръстева (1927-1998)

С девет чифта биволи човек не може да ви измъкне от блатото, в което сте затънали.
* Щом пожелаеш нещо, ти си обвързан. Щом отхвърлиш едно желание, ти си свободен. Има желания, които не трябва да се постигат. * Вие много здраво се държите за всички отживели работи: панихиди, помени, стари вярвания, стари идоли, жени, къщи. Не можах да ви измъкна от суеверията, от пелените ви, от старите възгледи. С девет чифта биволи човек не може да ви измъкне от блатото, в което сте затънали. Има неща, които трябва да оставите завинаги в гардероба и да се облечете с нови дрехи, необикновени, красиви, светли, празнични. * Който живее разкошно на Земята и тъне в удоволствия, той изцяло разпилява своята духовна енергия. * От страха и тщеславието не търсете никакъв съвет. * Всеки, който прави погрешки, ги прави от незнание. Ако знае какви ще бъдат резултатите, няма да ги прави.
към текста >>

19. Бае Митар пророкът - Михалаки Георгиев (1854 - 1916)

Страх побираше човека, когато го видеше, какъвто беше: висок, черноманест, грозен, па като те изгледа с ония биволски очи, да ти дойде, да прощаваш, лошо, като че си преял на сирни поклади.
Това мълчание показва икрам, ихтибар, приличие. Както и да е, но такова разпитване с „чиниш и правиш“ отнема повече време, отколкото на поп Гьоко му требваше да изчете едно цело повечерие в черква. Яйцето в джоба ми не беше изсъхнало — мокреше ми още, — та колкото и да ми се виждаха нелюбопитни междуособните поздравления на киришчийките с кака Вокя, пак не можах да отида на игра, та се смирясвах на местото си и се озъртах като плъх в брашно, докато тетка Елисавета не настави бае Митровия разказ така: — Дошло ред на Ибрахим вали паша. Не беше там оня Ибрахим паша, гдето го знаехме тука. Страх побираше човека, когато го видеше, какъвто беше: висок, черноманест, грозен, па като те изгледа с ония биволски очи, да ти дойде, да прощаваш, лошо, като че си преял на сирни поклади. Там се беше свил като разклопана квачка, когато я полеят със студена вода, та да не разваля яйцата. Беше се скротил, беше се смирил, като Тачо просякът, както се свива пред черквата, за да му хвърлят един мангър. Греховете много — беха ги натоварили на едни кола, впрегната с два чифта биволи. Ашикере си се видеше кое кьопче от везнето ще натегнее. Та асли и от другата страна немаше що да турят!
към текста >>

Греховете много — беха ги натоварили на едни кола, впрегната с два чифта биволи.
— Дошло ред на Ибрахим вали паша. Не беше там оня Ибрахим паша, гдето го знаехме тука. Страх побираше човека, когато го видеше, какъвто беше: висок, черноманест, грозен, па като те изгледа с ония биволски очи, да ти дойде, да прощаваш, лошо, като че си преял на сирни поклади. Там се беше свил като разклопана квачка, когато я полеят със студена вода, та да не разваля яйцата. Беше се скротил, беше се смирил, като Тачо просякът, както се свива пред черквата, за да му хвърлят един мангър. Греховете много — беха ги натоварили на едни кола, впрегната с два чифта биволи. Ашикере си се видеше кое кьопче от везнето ще натегнее. Та асли и от другата страна немаше що да турят! … Ангелът му подаде книгата с греховете да ги чете, но той климна с глава и рече да му ги четат други. Излезе архангел Гавраил, пружи ръка, та хвана книгата и почна: — От грех си почнат, истина, за това е крива майка ти, но нейния грех тя изкупи с твоите злини: ти я остави да гладува баш тогава, когато ти се въргаляше в боллук.
към текста >>

20. 2. ДУХОВНИ УСЛОВИЯ В БЪЛГАРИЯ ПРЕДИ ИДВАНЕТО НА УЧИТЕЛЯ - Светозар Няголов ( -2013)

С девет чифта биволи не можеш да го мръднеш от пътя му.
Българите трябва да възстановят любовта си към Бога, изгубена при падението им." (64) Защо невидимият свят оказва това доверие на българите? Когато питат Учителя защо е дошъл в България, а не във Франция, Англия или Америка, той отговаря: „Всички нови идеи, които идват до тези народи, са като модата, те ги приемат за 1-2 години и ги изоставят. Докато българинът мъчно приема нещата, но приеме ли веднъж нещо, не го напуща. Ако търсите професор по твърдост, по упоритост, само в България може да го намерите. От всички народи в света няма по-твърд от българския. С девет чифта биволи не можеш да го мръднеш от пътя му. Като як дирек е." (64) Една сестра пита Учителя: „Кажи ни, Учителю, защо дойдохте в България, а не в някоя друга страна, по-голяма и с по-културен народ? " Той отговаря: „Господ ме прати в България, за да ви предам Неговото учение." (64) „Какво означава думата „българин"? Тя е от древен произход.
към текста >>

21. Пентаграмата. Окултното пеене. Регистри - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Аз въобще имам тих и спокоен сън, но посред нощ съм извикала с глас: "Бивол, бивол!
Пентаграмата. Окултното пеене. Регистри 01.09.1944 година — село Светляево. Снощи пристигнаха при мене сестра Сийка Динова, сестра Елена Каназирева и брат Неделчо Попов. Аз спах на едното легло, Елена на другото до мен, а сестра Сийка — на дивана. Брат Неделчо пък спа на кушетката. Аз въобще имам тих и спокоен сън, но посред нощ съм извикала с глас: "Бивол, бивол! " Сестра Елена запали лампата и ме попита: — Какво има, сестра? Отговорих: — Бивол имаше тук! — и сочех възглавницата.
към текста >>

— Бивол имаше тук!
Брат Неделчо пък спа на кушетката. Аз въобще имам тих и спокоен сън, но посред нощ съм извикала с глас: "Бивол, бивол! " Сестра Елена запали лампата и ме попита: — Какво има, сестра? Отговорих: — Бивол имаше тук! — и сочех възглавницата. На сутринта отидохме с брат Христо при Учителя. Аз му разправих съня си и как извиках посред нощ. Лицето на Учителя доби много строго и сериозно изражение. Той си затвори очите и много дълго време не ги отваряше.
към текста >>

22. МУЦИНКА - Борис Николов

В двора работеха чифт биволи – големи и силни животни, добре гледани и охранени – косъмът им лъщеше.
МУЦИНКА Работех на голям строителен обект. Ръководех бригада от 30 до 60 души. Работата беше тежка и напрегната. Пред обекта имаше обширен двор със строителни материали. В двора работеха чифт биволи – големи и силни животни, добре гледани и охранени – косъмът им лъщеше. Стопанинът им се грижеше за тях добре, но и добре ги използваше. Тежката, яка кола беше винаги претоварена; когато ги подкарваше, той като че сам се опиваше от силата им. Особено тежка беше работата на животните в дъждовно време, когато дворът се превръщаше в блато; колата потъваше, биволите се разтреперваха от усилие, от ноздрите им излизаше с фучене горещ, влажен въздух. Но те всякога успяваха да изведат колата и после спираха, тежко задъхани. Приятелството ни започна естествено.
към текста >>

Особено тежка беше работата на животните в дъждовно време, когато дворът се превръщаше в блато; колата потъваше, биволите се разтреперваха от усилие, от ноздрите им излизаше с фучене горещ, влажен въздух.
Работата беше тежка и напрегната. Пред обекта имаше обширен двор със строителни материали. В двора работеха чифт биволи – големи и силни животни, добре гледани и охранени – косъмът им лъщеше. Стопанинът им се грижеше за тях добре, но и добре ги използваше. Тежката, яка кола беше винаги претоварена; когато ги подкарваше, той като че сам се опиваше от силата им. Особено тежка беше работата на животните в дъждовно време, когато дворът се превръщаше в блато; колата потъваше, биволите се разтреперваха от усилие, от ноздрите им излизаше с фучене горещ, влажен въздух. Но те всякога успяваха да изведат колата и после спираха, тежко задъхани. Приятелството ни започна естествено. Ние с бригадата се хранехме заедно. Аз събирах чистите късчета хляб, които оставаха; ще ги нарежа на филийки, ще ги поръся с малко сол и с ласкави думи ще ги подавам на изморените животни. Биволът обича чистотата и не се докосва до хляб, който мирише на нещо друго.
към текста >>

Биволът обича чистотата и не се докосва до хляб, който мирише на нещо друго.
Особено тежка беше работата на животните в дъждовно време, когато дворът се превръщаше в блато; колата потъваше, биволите се разтреперваха от усилие, от ноздрите им излизаше с фучене горещ, влажен въздух. Но те всякога успяваха да изведат колата и после спираха, тежко задъхани. Приятелството ни започна естествено. Ние с бригадата се хранехме заедно. Аз събирах чистите късчета хляб, които оставаха; ще ги нарежа на филийки, ще ги поръся с малко сол и с ласкави думи ще ги подавам на изморените животни. Биволът обича чистотата и не се докосва до хляб, който мирише на нещо друго. Милвах ги по челата или ги чешех лекичко зад ушите – това те особено обичаха. Големите печални очи овлажняваха от приятност. Те говореха по-красноречиво от всякакви думи. Всяко същество жадува за малко съчувствие, за малко обич. Нашето приятелство укрепна.
към текста >>

По едно време биволите се изгубиха.
Те говореха по-красноречиво от всякакви думи. Всяко същество жадува за малко съчувствие, за малко обич. Нашето приятелство укрепна. Достатъчно беше да подвикна: „Муцинка! “ – големите уши се обръщаха към посоката, откъдето идеше гласът и топлите влажни муцунки се насочваха към мене. По едно време биволите се изгубиха. Навярно бяха отишли на друг обект. Напразно търсех с очи да ги видя в двора. Нямаше ги два-три месеца. Тъжно ми беше за моите приятели, чувствах празнота. Един ден вече предавахме обекта, в двора беше събрана голяма комисия: архитекти, инженери, техници и официални лица.
към текста >>

Изведнъж гледам – вън, по пътя, вървят моите биволи и както винаги теглят тежко натоварена кола.
Навярно бяха отишли на друг обект. Напразно търсех с очи да ги видя в двора. Нямаше ги два-три месеца. Тъжно ми беше за моите приятели, чувствах празнота. Един ден вече предавахме обекта, в двора беше събрана голяма комисия: архитекти, инженери, техници и официални лица. Изведнъж гледам – вън, по пътя, вървят моите биволи и както винаги теглят тежко натоварена кола. Не можах да се въздържа и по навик подвикнах: „Муцинка! “ Колата спря. За миг големите уши разкроиха пространството. В следващия миг биволите се устремиха към мене с такава сила, че събориха портата и повлякоха оградата. Комисията се разбяга в паника: „Какво става с биволите?!
към текста >>

В следващия миг биволите се устремиха към мене с такава сила, че събориха портата и повлякоха оградата.
Един ден вече предавахме обекта, в двора беше събрана голяма комисия: архитекти, инженери, техници и официални лица. Изведнъж гледам – вън, по пътя, вървят моите биволи и както винаги теглят тежко натоварена кола. Не можах да се въздържа и по навик подвикнах: „Муцинка! “ Колата спря. За миг големите уши разкроиха пространството. В следващия миг биволите се устремиха към мене с такава сила, че събориха портата и повлякоха оградата. Комисията се разбяга в паника: „Какво става с биволите?! “ Стопанинът им вика и тича след тях. Биволите спряха пред мене запъхтени. Какви думи можехме да си кажем след толкова дълга раздяла? Погледите говореха по-красноречиво от всякакви думи.
към текста >>

Комисията се разбяга в паника: „Какво става с биволите?!
Изведнъж гледам – вън, по пътя, вървят моите биволи и както винаги теглят тежко натоварена кола. Не можах да се въздържа и по навик подвикнах: „Муцинка! “ Колата спря. За миг големите уши разкроиха пространството. В следващия миг биволите се устремиха към мене с такава сила, че събориха портата и повлякоха оградата. Комисията се разбяга в паника: „Какво става с биволите?! “ Стопанинът им вика и тича след тях. Биволите спряха пред мене запъхтени. Какви думи можехме да си кажем след толкова дълга раздяла? Погледите говореха по-красноречиво от всякакви думи. Имали ли сте възможност да видите колко изразителен поглед имат биволите, каква топлота и добродушие се излъчват в него?
към текста >>

Биволите спряха пред мене запъхтени.
“ Колата спря. За миг големите уши разкроиха пространството. В следващия миг биволите се устремиха към мене с такава сила, че събориха портата и повлякоха оградата. Комисията се разбяга в паника: „Какво става с биволите?! “ Стопанинът им вика и тича след тях. Биволите спряха пред мене запъхтени. Какви думи можехме да си кажем след толкова дълга раздяла? Погледите говореха по-красноречиво от всякакви думи. Имали ли сте възможност да видите колко изразителен поглед имат биволите, каква топлота и добродушие се излъчват в него? Понякога ми се струва, че зад животните стои един голям, далечен свят, а те са само една безкрайно малка проекция от него. Наистина, велико единство има във Вселената.
към текста >>

Имали ли сте възможност да видите колко изразителен поглед имат биволите, каква топлота и добродушие се излъчват в него?
Комисията се разбяга в паника: „Какво става с биволите?! “ Стопанинът им вика и тича след тях. Биволите спряха пред мене запъхтени. Какви думи можехме да си кажем след толкова дълга раздяла? Погледите говореха по-красноречиво от всякакви думи. Имали ли сте възможност да видите колко изразителен поглед имат биволите, каква топлота и добродушие се излъчват в него? Понякога ми се струва, че зад животните стои един голям, далечен свят, а те са само една безкрайно малка проекция от него. Наистина, велико единство има във Вселената.
към текста >>

23. Гатанки. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

— игла и конец Не се впряга моят бивол в ярема, по послано ходи, огън му в корема.
— небето Воденичка на стената, денем нощем не спира, работа си намира. Чука, трака, отпява, дига глъчка и врява. Сто години вървяла, нито зрънце не смляла. —- часовник Костен зъблю гора броди, път оправя, в път не ходи. — гребен Бодлива крава през плет минава, опашката й отвън остава. — игла и конец Не се впряга моят бивол в ярема, по послано ходи, огън му в корема. — ютия Бубулеста невяста, от цветята в полята ясте прави за здраве по цял свят се тя слави. — пчелица Два юнака, два близнака път пътуват, другаруват, всъде всичко разузнават, а сами се не познават. — очите Есен се Тодор с плюнка заключва, пролет се Тодор с плюнка отключва. — охлюв Бод бодило, пар-парило край плета ни се родило, хванахме го с ръкавица, сготвихме го на чорбица. — коприва Дядо Благо На стряха плаче бяло юначе, че ми го вече слънце напече.
към текста >>

24. Глава първа: Лъкът и тетивата - Атанас Славов

Искат се биволски каруци, иска се сечене на камък, леене на желязо, ахчийници, терзийски дюкяни, лечебници; иска се масов приток на млади хора в градските занаяти, които биват защитавани от турския закон за занаятчийските гилдии, така че - какъвто и да си по произход - хванеш ли занаята, ставаш свободен гражданин.
Нека добавя. Страховитото величие на Варненската крепост, за което Айни лее стихове, е такова, че при подписване на мира, който дава Варна на България под руско покровителство, англичаните налагат клауза Варненската крепост да се събори; само така военният баланс в Черноморието няма да се наклони трайно към Русия. Но за строежа. Това не е ангария, такава каквато я знаем от българските читанки, защото Махмуд не минава както досега само с добре известните лозунги от цялата история на българския народ, че раята щастливо работи в трудови бригади за своето сияйно бъдеще и бъдещето на всички народи по света. Към този край потичат истински пари, потича ново изучаване на занаяти, чудовищни по размер полеви кухни, с музиканти, които свирят денонощно години наред, циркаджии, фокусници, вечерни гюбеци, баклава и шуруп. Искат се биволски каруци, иска се сечене на камък, леене на желязо, ахчийници, терзийски дюкяни, лечебници; иска се масов приток на млади хора в градските занаяти, които биват защитавани от турския закон за занаятчийските гилдии, така че - какъвто и да си по произход - хванеш ли занаята, ставаш свободен гражданин. Можете ли да си представите какво означава това за селските чорбаджии на българския хинтерланд на Варна, за новите пътища из целия район с новите им ханове, с новите одаи, приготвяни от селските първенци за вечно шарещи инженери, техници, военни чинове, говорещи на турски, немски, унгарски, английски, френски, хамитски? В етнически чисто българското селско море, което единствено може да даде новите занаятчии, нужни на черноморската столица на султанските земи? Полиглотът чорбаджи Атанас, който на млади години бе щастлив да превежда за руските победили генерали по времето на Дибичовия поход в околностите на сринатата до основи Варна, едва сега - по времето на този строеж, десетилетие по-късно, истински разгръща силите си. Неговото село - Хадърча - е на пъпа на строежите между Осман пазар (сегашния Добрич, който от житарско градче се превръща в десеторно пораснал град само за едно десетилетие), Шуменската крепост и Варна. През него по това време се стържат волски каруци с мраморни плочи и дялани камъни и колони от развалините на древна Плиска за новите единадесет порти на Варненската крепост, които каменарите ще изпишат с краснословните стихове на Айни.
към текста >>

25. Глава втора: Ученикът и учителите му - Атанас Славов

И после през Босфора на север край брега до Варна, и сетне на биволска кола цели три дена, и стигна Хадърча, и осем души с въжета я вкараха в двора и я положиха там да се помни.
(Бяха ли го изгорили? За мен не е ясно и ще си остане под въпрос. Според официалните данни и написаното на книга тялото му било погребано от близките му в Цариград в гробището, известно под името Егри Капу.) С оставените от него пари дадоха да се изсече огромна надгробна плоча, за да пази паметта му. И я пратиха от Истанбул за Хадърча, за двора на неговата църква. И пътува тя с волска кола до пристанището. И после през Босфора на север край брега до Варна, и сетне на биволска кола цели три дена, и стигна Хадърча, и осем души с въжета я вкараха в двора и я положиха там да се помни. И както бяха сериозни, намусени мъже - заплакаха и не си криеха сълзите. Сложиха навес над плочата да не изронват дъждовете надписа, колкото и хубав да бе камъкът, защото тази плоча трябваше да стои. Сто и тридесет и не знам колко години оттогава. И стои! Паметната плоча за хаджи Атанас в двора на църквата „Св. Атанасий“ в Хадърча „Брате, благослови мужа, именуемаго Атанаса Георгиева иже управлемъ бысть в...” * Нищо особено не знаем за Петър Дънов като дете.
към текста >>

Град - строителната перла на османската архитектура! Град, от който се напуска и през който се влиза в България; отникъде другаде с изключение на Свищов може би (обърнете внимание! - всичките други български пътища към света са покрити с шопски овчи бърбонки и тракийски биволски палачинки.
Вжжжжжжж-жът! - фронтално така! - баш в кубето на „Св. Богородица“? Защото, като мисля за онези години: за влизането на Петър в реалката, за завършването му с първия випуск и прощаването му с Варна, за да отиде в Американското духовно училище в Свищов, аз виждам много светлина, много шум, много пъстрота, много радост; виждам българите най- радостно от всички по него време да викат „ура!“, но не и най-много да тежат на мястото си. Варна е върхът и Варна е сриването на надеждите на тези, дето виждат нещата ясно и точно, както подиграният Шишков вижда България на българите, защото „на българите“ значи на български първенци, които са я водили към свободата; а сега е дошло време първенците да се готвят да варят клисави домати с ориз полуслепи на тавана на някоя от църквите, които са издигнали сами, и да мигат на парцали под насмешките на учениците си и новоиздигнатите угодници на освободителите. И къде им е бил акълът наистина - две хиляди души на международен град от над 20 хиляди. С пристанище на море, с железница до речно пристанище на най-оживения път до центъра на Европа, строена от англичаните. Град - строителната перла на османската архитектура! Град, от който се напуска и през който се влиза в България; отникъде другаде с изключение на Свищов може би (обърнете внимание! - всичките други български пътища към света са покрити с шопски овчи бърбонки и тракийски биволски палачинки. Бургас смърди на сяра и колиби с рибени кости и мидени черупки из дворовете, пък е и в Източна Румелия, не в Княжеството!). Кой ще ги остави сами да решават бъдещето си! 24 юни 1879. Петър се готви да влиза в реалката и нея сутрин ще види не само бъдещите си съученици, а и представители от всички варненски училища на свободна Варна, както никога дотогава. В пълното им величие! Ще идва българският княз и как другояче и откъде другаде да пристигне в България ми кажете? Родственикът на английския вицекрал на Индия - лорд Монтбатън! Сам той най-светлият млад представител не само на немската благородническа династия Хесе, но и на Батенберг! Александър Батенберг! Пристанището е осеяно с арки, улиците със знамена! Отсам - „Да живее негова светлост Александър Първи“, оттатък - „Да живее България свободна“.
към текста >>

26. 3. Николай Дойнов представя спомените на брат си Борис Николов за комуните в Ачларе и Русе - Георги Христов

Натоварени на биволска кола върху малко слама от Ачларе, пристигнахме до гара Карнобат, оттам по влака до Търново.
Ние трябваше да отидем, а нямахме пари за път. Двама от комунарите намериха начин и заминаха за Търново. В това време, по някакво чудно съвпадение, родителите ми изпратиха пари, макар, че бях им забранил да ми пращат. С тези пари можахме да купим билети за всички останали до Търново. Трагично завърши този опит. Натоварени на биволска кола върху малко слама от Ачларе, пристигнахме до гара Карнобат, оттам по влака до Търново. Тук бяхме посрещнати много сърдечно от братята и сестрите. Сам Учителя нареди да ни се създадат всички най-добри условия. Славата на комунари ни се беше разнесла навсякъде из братските среди и всички с обич, уважение и почит се отнасяха към нас. Другите образувани комуни не бяха в по-добро положение. С маларията се борихме няколко години, но двама от комунарите станаха жертва на тази болест.
към текста >>

27. Основаване на комуната в Арбанаси през есента на 1923 г. - Георги Христов

Фураж за добитъка в това число и две биволици на сестра Мария Каишева, две кози и едно магаре.
Имахме на разположение над 100 хиляди лева и решихме най- напред да закупим ниви. Купихме изцяло имота на една вдовица - Мола хаджи Димитрова, която след това се изсели от Арбанаси. Имотът бе 12 декара ниви и 3 декара лозе. И от друг стопанин купихме една нива около 12 декара. Набавихме инвентар: плуг, вили, лопати, мотики и др. Фураж за добитъка в това число и две биволици на сестра Мария Каишева, две кози и едно магаре. Останаха 20-30 хиляди лева резервен фонд. Докато се ориентираме в новата обстановка, дойде зимата. А приходи още нямаше никакви. Затова, наложи се да теглим по малко от резервния фонд. Днес малко, утре малко, готовите пари се изнизваха хилядарка след хилядарка.
към текста >>

28. Пръв опит от ученици на Учителя за комуна в Бургас - Георги Христов

И като мислили, мислили, решили да купят две биволици, които да пасат поред всеки ден и млякото да продават или да го приготовляват на сирене и от него да получават един малък доход, за да се издържат.
IV.Опити за нови комуни - спомени на Борис Николов Пръв опит от ученици на Учителя за комуна в Бургас Първите ученици на Учителя - Пеню Киров, Тодор Стоименов и още един-двама образували нещо като дружество в Бургас. По това време Учителя беше почнал своите сказки в България. Сказките тогава бяха с вход. Имаше тогава известен приход и Учителя редовно изпраща на касиера Пеню Киров каквото се е полагало. Въодушевяват се от идеята за Братство, за общ братски живот тези приятели в Бургас и им се приискало да имат обща братска работа. И като мислили, мислили, решили да купят две биволици, които да пасат поред всеки ден и млякото да продават или да го приготовляват на сирене и от него да получават един малък доход, за да се издържат. Купили биволиците, но те им създали толкова главоболия и грижи. Една биволица трябва да се пасе, да се храни със сено, да се зоби, да се пои, да се чисти с гребен, да се изхвърлят нечистотиите от обора. Изобщо грижи и половина. А като се съберат две биволици, грижите им стават три пъти по- големи. Та онези, които им подшушнаха тая мисъл в главите, ги отклониха и заангажираха така, че за идеята не им останало време.
към текста >>

Купили биволиците, но те им създали толкова главоболия и грижи.
По това време Учителя беше почнал своите сказки в България. Сказките тогава бяха с вход. Имаше тогава известен приход и Учителя редовно изпраща на касиера Пеню Киров каквото се е полагало. Въодушевяват се от идеята за Братство, за общ братски живот тези приятели в Бургас и им се приискало да имат обща братска работа. И като мислили, мислили, решили да купят две биволици, които да пасат поред всеки ден и млякото да продават или да го приготовляват на сирене и от него да получават един малък доход, за да се издържат. Купили биволиците, но те им създали толкова главоболия и грижи. Една биволица трябва да се пасе, да се храни със сено, да се зоби, да се пои, да се чисти с гребен, да се изхвърлят нечистотиите от обора. Изобщо грижи и половина. А като се съберат две биволици, грижите им стават три пъти по- големи. Та онези, които им подшушнаха тая мисъл в главите, ги отклониха и заангажираха така, че за идеята не им останало време. А за духовна работа, за четене на Евангелието, за размишление и молитви, нямали сили и време от преумора.
към текста >>

Една биволица трябва да се пасе, да се храни със сено, да се зоби, да се пои, да се чисти с гребен, да се изхвърлят нечистотиите от обора.
Сказките тогава бяха с вход. Имаше тогава известен приход и Учителя редовно изпраща на касиера Пеню Киров каквото се е полагало. Въодушевяват се от идеята за Братство, за общ братски живот тези приятели в Бургас и им се приискало да имат обща братска работа. И като мислили, мислили, решили да купят две биволици, които да пасат поред всеки ден и млякото да продават или да го приготовляват на сирене и от него да получават един малък доход, за да се издържат. Купили биволиците, но те им създали толкова главоболия и грижи. Една биволица трябва да се пасе, да се храни със сено, да се зоби, да се пои, да се чисти с гребен, да се изхвърлят нечистотиите от обора. Изобщо грижи и половина. А като се съберат две биволици, грижите им стават три пъти по- големи. Та онези, които им подшушнаха тая мисъл в главите, ги отклониха и заангажираха така, че за идеята не им останало време. А за духовна работа, за четене на Евангелието, за размишление и молитви, нямали сили и време от преумора. Всички близки са виждали предварително, че това е една фантазия.
към текста >>

А като се съберат две биволици, грижите им стават три пъти по- големи.
Въодушевяват се от идеята за Братство, за общ братски живот тези приятели в Бургас и им се приискало да имат обща братска работа. И като мислили, мислили, решили да купят две биволици, които да пасат поред всеки ден и млякото да продават или да го приготовляват на сирене и от него да получават един малък доход, за да се издържат. Купили биволиците, но те им създали толкова главоболия и грижи. Една биволица трябва да се пасе, да се храни със сено, да се зоби, да се пои, да се чисти с гребен, да се изхвърлят нечистотиите от обора. Изобщо грижи и половина. А като се съберат две биволици, грижите им стават три пъти по- големи. Та онези, които им подшушнаха тая мисъл в главите, ги отклониха и заангажираха така, че за идеята не им останало време. А за духовна работа, за четене на Евангелието, за размишление и молитви, нямали сили и време от преумора. Всички близки са виждали предварително, че това е една фантазия. Накрая продали биволиците, за да се отърват от тях и като направили сметка накрая видели, че няма никаква сметка. Важното е, че това бил първият опит за братски живот, макар и несполучлив.
към текста >>

Накрая продали биволиците, за да се отърват от тях и като направили сметка накрая видели, че няма никаква сметка.
Изобщо грижи и половина. А като се съберат две биволици, грижите им стават три пъти по- големи. Та онези, които им подшушнаха тая мисъл в главите, ги отклониха и заангажираха така, че за идеята не им останало време. А за духовна работа, за четене на Евангелието, за размишление и молитви, нямали сили и време от преумора. Всички близки са виждали предварително, че това е една фантазия. Накрая продали биволиците, за да се отърват от тях и като направили сметка накрая видели, че няма никаква сметка. Важното е, че това бил първият опит за братски живот, макар и несполучлив. И макар и несполучлив, той посочва към правия път. Братският живот е преди всичко съзнание, будно съзнание и съзнание за целокупността в природата и в живота на хората. А външната форма е второстепенна. Тя е средство да се свали и реализира една идея.
към текста >>

Ето и конкретните споменавания на въпросната биволица в писмата на Пеню Киров до Учителя: №1 „Като се върнах в Карнобат, купих от тукашния пазар една биволица за доене, която закарах в Бургас.
Без пробудено съзнание комуналният живот е изключен. Ние го проверихме десетилетия по-късно. [Историята по този случай е от 1904-1905 г. Тя може подробно да се проследи в т. 2 на „Епистоларни диалози “. Ето и конкретните споменавания на въпросната биволица в писмата на Пеню Киров до Учителя: №1 „Като се върнах в Карнобат, купих от тукашния пазар една биволица за доене, която закарах в Бургас. Но с нея още повече се огорчих. Дядо ми не ми дава място да си направя яхър и аз я дадох на други хора да я гледат.“ (Писмо от 15.09.1904 г.) №2 „ Ще ти доверя мои едни мисли, с които искам да те сондирам. Дали добре ще бъде да вземем от дружествените пари едно място в гр. Бургас от 200 кв.м, в което ще построят една къща от две стаици и ще коства всичко, двор и къща, около 1000 лв.? Това място се намира близо, между нас и протестантската църква.
към текста >>

В двора на тази къща ще построим и един яхър, в който ще турим моята биволица и две крави, които предполагам да купя на пролетта, и приходът на които крави ще служи за поддържането Ви.
Дали добре ще бъде да вземем от дружествените пари едно място в гр. Бургас от 200 кв.м, в което ще построят една къща от две стаици и ще коства всичко, двор и къща, около 1000 лв.? Това място се намира близо, между нас и протестантската църква. В тази къща искам да живеете Вий и Тодор и да бъде записана или на трима ни, или въз Вас. Тя ще служи за живеене на Вас и за събрание, понеже тука имаме повече членове. В двора на тази къща ще построим и един яхър, в който ще турим моята биволица и две крави, които предполагам да купя на пролетта, и приходът на които крави ще служи за поддържането Ви. Та по този начин да можем да послужим на нас и на нашите паднали братя. Когато има да се ходи някъде, ще се ходи - и пак тук ще се събираме. Ако Вий понякога искате да си отивате във Варна да живеете, ще си отивате. И това аз искам да стане като гнездо и като библиотека и място, което да служи като светило със своите хора. За на по-после ще действаме, според както пак Господ ни научи.
към текста >>

Моята биволица сега дава 5-6 кила мляко, но хората го вземат, защото, както Ви казах, не е [у] дома.“ (Писмо от 24.09.1904 г.) №3 „Планът, който мислех да наредя за един тих живот, като накупя и гледам добитъци, не излезе тъй, както предполагах, защото аз не помислях даже, че ще ми се възпрепятства, а камо ли и да не ми дават място за яхър.
За на по-после ще действаме, според както пак Господ ни научи. Това място, за което ти казвам, е една случайност. Тези мои сега изникнали мисли може да са детински, но аз, преди да ги кажа някому, рекох само Вам да ги съобщя. Друго ще кажа, че Мелкон е осъден за два месеца в гауптвахта, но като му се считат служените предварително 53 дни. И така сега наскоро го очакваме да излезе. Моята биволица сега дава 5-6 кила мляко, но хората го вземат, защото, както Ви казах, не е [у] дома.“ (Писмо от 24.09.1904 г.) №3 „Планът, който мислех да наредя за един тих живот, като накупя и гледам добитъци, не излезе тъй, както предполагах, защото аз не помислях даже, че ще ми се възпрепятства, а камо ли и да не ми дават място за яхър. Опитът обаче доказа самата истина. Както и да е, съпругата ми взе моята страна, но с това не се свърши планът ми. Днес биволицата, която притежавам, наскоро простина и без малко щеше да умре, но Господ ми я изново подари, така щото и оттук разбирам, че не е този пътят, който трябва да пътувам.“ (Писмо от 3.04.1905 г.) №4 „За да мога да наредя работите си за покриване горните разходи и да преживявам, аз дадох заявление във финансовото управление за работа, където ми обещаха, че ще бъда приет и, че наскоро ще се отваря работата. Но ето, че краят на месеца наближава, а това „скоро“ не дохожда. И разчитах, че като постъпя на работя, за да бъда спокоен, реших да взема захире за биволицата за през зимата.
към текста >>

Днес биволицата, която притежавам, наскоро простина и без малко щеше да умре, но Господ ми я изново подари, така щото и оттук разбирам, че не е този пътят, който трябва да пътувам.“ (Писмо от 3.04.1905 г.) №4 „За да мога да наредя работите си за покриване горните разходи и да преживявам, аз дадох заявление във финансовото управление за работа, където ми обещаха, че ще бъда приет и, че наскоро ще се отваря работата.
Друго ще кажа, че Мелкон е осъден за два месеца в гауптвахта, но като му се считат служените предварително 53 дни. И така сега наскоро го очакваме да излезе. Моята биволица сега дава 5-6 кила мляко, но хората го вземат, защото, както Ви казах, не е [у] дома.“ (Писмо от 24.09.1904 г.) №3 „Планът, който мислех да наредя за един тих живот, като накупя и гледам добитъци, не излезе тъй, както предполагах, защото аз не помислях даже, че ще ми се възпрепятства, а камо ли и да не ми дават място за яхър. Опитът обаче доказа самата истина. Както и да е, съпругата ми взе моята страна, но с това не се свърши планът ми. Днес биволицата, която притежавам, наскоро простина и без малко щеше да умре, но Господ ми я изново подари, така щото и оттук разбирам, че не е този пътят, който трябва да пътувам.“ (Писмо от 3.04.1905 г.) №4 „За да мога да наредя работите си за покриване горните разходи и да преживявам, аз дадох заявление във финансовото управление за работа, където ми обещаха, че ще бъда приет и, че наскоро ще се отваря работата. Но ето, че краят на месеца наближава, а това „скоро“ не дохожда. И разчитах, че като постъпя на работя, за да бъда спокоен, реших да взема захире за биволицата за през зимата. И така парите, които криех, за да купувам добитък, [из]разходих, като разчитах, че щом спечеля, да ги приложа на мястото им. Купих една кола около 11 кила ечемик и кола плява, за които похарчих 70 лв. При това изпратих парите и за детето, стават 95 лв.
към текста >>

И разчитах, че като постъпя на работя, за да бъда спокоен, реших да взема захире за биволицата за през зимата.
Моята биволица сега дава 5-6 кила мляко, но хората го вземат, защото, както Ви казах, не е [у] дома.“ (Писмо от 24.09.1904 г.) №3 „Планът, който мислех да наредя за един тих живот, като накупя и гледам добитъци, не излезе тъй, както предполагах, защото аз не помислях даже, че ще ми се възпрепятства, а камо ли и да не ми дават място за яхър. Опитът обаче доказа самата истина. Както и да е, съпругата ми взе моята страна, но с това не се свърши планът ми. Днес биволицата, която притежавам, наскоро простина и без малко щеше да умре, но Господ ми я изново подари, така щото и оттук разбирам, че не е този пътят, който трябва да пътувам.“ (Писмо от 3.04.1905 г.) №4 „За да мога да наредя работите си за покриване горните разходи и да преживявам, аз дадох заявление във финансовото управление за работа, където ми обещаха, че ще бъда приет и, че наскоро ще се отваря работата. Но ето, че краят на месеца наближава, а това „скоро“ не дохожда. И разчитах, че като постъпя на работя, за да бъда спокоен, реших да взема захире за биволицата за през зимата. И така парите, които криех, за да купувам добитък, [из]разходих, като разчитах, че щом спечеля, да ги приложа на мястото им. Купих една кола около 11 кила ечемик и кола плява, за които похарчих 70 лв. При това изпратих парите и за детето, стават 95 лв. Но понеже нямаше що да ям досега, харчих пак от същите около 45 лв. И като вече мислих, че все таки ще мога пак да победя, съобщи ми говедарят на сюрека, където бе биволицата, че била болна.
към текста >>

И като вече мислих, че все таки ще мога пак да победя, съобщи ми говедарят на сюрека, където бе биволицата, че била болна.
И разчитах, че като постъпя на работя, за да бъда спокоен, реших да взема захире за биволицата за през зимата. И така парите, които криех, за да купувам добитък, [из]разходих, като разчитах, че щом спечеля, да ги приложа на мястото им. Купих една кола около 11 кила ечемик и кола плява, за които похарчих 70 лв. При това изпратих парите и за детето, стават 95 лв. Но понеже нямаше що да ям досега, харчих пак от същите около 45 лв. И като вече мислих, че все таки ще мога пак да победя, съобщи ми говедарят на сюрека, където бе биволицата, че била болна. Отивам един ден, докарвам я в дома, прегледах я на заранта и виждам, че задницата и червясала и освен това много [е] отслабнала. Викам фелдшер - гледахме я, лекувахме я и решихме да я продадем. Днес я изкарвам на пазара - никой я не купува. Доведох я в дома и реших да претърпя, каквото и да се случи. Бог даде и може да вземе.
към текста >>

Та като си отива биволицата, по-рано си отидоха парите и пак с дълг оставам.“ (Писмо от 19.09.1905 г.)]
Отивам един ден, докарвам я в дома, прегледах я на заранта и виждам, че задницата и червясала и освен това много [е] отслабнала. Викам фелдшер - гледахме я, лекувахме я и решихме да я продадем. Днес я изкарвам на пазара - никой я не купува. Доведох я в дома и реших да претърпя, каквото и да се случи. Бог даде и може да вземе. Та като си отива биволицата, по-рано си отидоха парите и пак с дълг оставам.“ (Писмо от 19.09.1905 г.)]
към текста >>

НАГОРЕ

0.20836687088013