Търсене в текстове за 'чувствителн'

ТОМ 1

йогите. Прочела и започнала да прави упражнения с дишането така, както те препоръчвали в книгите си. Веднъж, както лежала, изведнъж се видяла във въздуха, а тялото й останало на кревата. Значи, тя се е излъчила. Катя не знаела как се влиза обратно в тялото и се уплашила много. Поради това, че не могла да влезе в тялото си както трябва, след това Катя била раздвоена и имала усещането, че се намира наполовина в тялото си и наполовина - вън от него. Освен това, станала изключително чувствителна, понеже нейният двойник не бил се наместил в тялото й, а стоял извън него. По този начин тя станала толкова чувствителна, че поемала чуждите влияния като свои собствени, от което страдала много. След като се запознала с Учителя, тя Го помолила за съвет, а Той й помогнал отново да се намести в тялото си както трябва. Как станало това, аз не съм я питала. Но доколкото зная от беседите на Учителя, първо човек трябва отново да бъде извлечен от тялото си и след това по най-фин начин да бъде вместен в него. За това е необходимо знание. Защото можеш да се излъчиш, но най-голямото умение е да влезеш отново правилно в тялото си. Освен това, когато си излъчен, трябва да има някой, който да пази тялото ти, за да не влезе в него някой низш дух, да те обсеби и когато се върнеш да видиш, че твоята къща е заета от друг, а ти ще витаеш във въздуха. Така че, ако точно не се влезе в тялото, може много да се страда, понеже човек става чувствителен на външни влияния. В Школата на Учителя, ние сме наблюдавали
към текста >>

4. I. ВСЕМИРОВИЯТ УЧИТЕЛ НА ВСЕЛЕНАТА СЛИЗА НА ЗЕМЯТА

ПРЕДИСЛОВИЯ

ТОМ 2

свещеник в църквата „Архангел Михаил" - Варна през 1898 год. Като свещеник в местната църква на гр. Нови Пазар той често е посещаван от сина си Петър. Има много случки и събития, отнасящи се за детето Петър, за момчето Петър, за юношата Петър, разказвани в последствие от рождената му сестра Мария на учениците от Школата на Учителя. Те ще бъдат описани и дадени в последствие. Всички те показват, че и в детските си години Петър Константинов Дънов е надарен с една изключителна чувствителност, непроникновена духовност за обикновените хора, както и с ясновидски и пророчески дарби. През юношеството му тези качества се доразвиват и той вече има пряка и косвена връзка с Невидимия свят. Тези дарби и способности се знаели от съучениците му в Богословското училище в гр. Свищов, които по-късно, след 50 години, са разказвали тези интересни случки на последователите му от Школата на Бялото Братство. А през годините на университетското си образование в Америка има замайващи преживелици и събития, на които са били свидетели неговите състуденти българи. Един такъв случай за посещение при Ордена на Розенкройцерите е описан в книгата „ Изгревът", том I, стр. 248-251. Рожденият му брат Атанас, който е първороденото дете в семейството, рождената му сестра Мария - родена като второ дете, както и майка му Добра са знаели за тези негови качества и надарената му човешка природа, както и необикновеното присъствие на същества от Невидимия свят, които са предавали необикновено излъчване около сина
към текста >>

5. 44. ЧЕРНИЯТ ГАРВАН И СТУДЕНТСКАТА ШАПКА

ТОМ 2

г., бе свалил Стамболийски, след което последва кървава разправа както с него така и със земеделците. Той не обичаше Учителя и Неговите последователи. Под влияние на духовенството и под внушенията и подстрекателствата на някои военни, той издаде една наредба, според която не се приемаше на държавна работа човек от Бялото Братство. Който даде декларация, че се отказва от идеите си, можеше да бъде приет. Ето с какво се засрещнахме ние тогава. А бяхме свободолюбиви хора, много чувствителни за свободата си и тази наредба ни възмути до дъното на душите ни. Ние отхвърлихме и отрекохме всяко ограничение и всякаква декларация и с това отхвърлихме всяка държавна работа. В протест и други приятели не си взеха дипломите, които останаха в чекмеджетата на канцелариите. Които имаха занаят като мене, направо стъпихме в занаята си и забравихме, че сме следвали. Други пък изчакаха известно време да видят как ще се развият събитията. Някои се принудиха да дават декларации, а пък при други случаи наредбата не се приложи толкова строго. Така че тези, които си взеха дипломите отидоха на държавна работа. Но една група, която беше възмутена от тази наредба отказа държавна работа и докрая на живота си работеха като занаятчии, но бяха свободни хора. Един от тези свободни хора бях и аз. Но трябва да признаем, че никой от нас не отиде да пита Учителя как да постъпи в този случай. За какви ли не дребни неща сме го питали, но за един такъв важен въпрос за нашата професия, решихме, че само ние можем да го
към текста >>

6. 111. МАРИЯ ТОДОРОВА. ВРЪЗКАТА

ТОМ 2

„На тебе я поверявам." Всички наоколо останаха учудени, защото Учителят посочи мен и Мария. По такъв начин Учителят направи връзка между мен и нея. Така започна нашето запознанство, нашата дружба, която остана до края на живота ни. Това беше един живот - минало, настояще и бъдеще. Той си остана неразривно свързан с Учителя и Братството. Затова не може да се говори за Братството без да се говори за този живот. Нашата дружба с Мария трая повече от 55 години. Живеехме добре с нея. Тя беше чувствителна много и откликваше на всичко. Беше чуден барометър. В нея се кръстосваха почти всички братски проблеми през време на Школата. Посетихме село Арбанаси, разгледахме старите къщи, уличките криви калдаръмлии. Тука преди стотици години е текъл живота. Широки дворове, градини, тесни криви улици, стари чешми пресъхнали вече. Някога са текли води, звънели са менци, чували са се смехове, разговори и песни. Весел народ е живял тук. Ние преживяхме това минало като свое. Прекарахме съборните дни на Братството при Учителя в Търново, но невидимата връзка бе направена както с Учителя, така и с Мария. Бях срещнал Учителя, а трябваше да замина на, запад да уча. Идеите, молитвите, чувствата, които носеше душата ми оживяха и аз чувствах, че живота ми е в тях. От запада останах разочарован. Не ме възхищаваха формите, чрез които се беше изразил живота там. Аз се върнах, намерих Учителя в София, намерих братята и сестрите, които ми.бяха станали родни. Тъй че се включих в общия голям живот на Братството. Така отново
към текста >>

7. 70. ГЕОРГИ РАДЕВ И ЦЕНАТА НА ОТКУПА

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

в Школата. Учителят не искаше да отделяме всичкото си време за Школата. Каза ни: „Достатъчно е да работите по един час на ден съзнателно за Школата, другото време използвайте както намерите за добре". Той ни насърчаваше да учим и особено се радваше на нашите успехи, защото бяхме добри студенти. Когато завършихме през 1925 г., управляваше Александър Цанков. Под влияние на духовенството и под настроение на някои военни, той издаде горната наредба. Ние бяхме свободолюбиви хора и много чувствителни за свободата си. Ето защо ние отхвърлихме и отрекохме всяка държавна работа. Някои не си взеха дипломите като нас, но други останаха известно време и изчакаха. Тази наредба не се приложи толкова строго и някои постъпиха на държавна работа като в последствие се издигнаха високо в кариерата си. А ние завършихме живота си като занаятчии, но бяхме свободни хора. Георги Радев завърши като преводач. Когато Жорж преведе „Занони" тогава Учителят каза: „Лицата, героите и събитията в този роман са истински". Жорж имаше деликатно здраве и една есен се намокря на дъжда, простудява се, започва да кашля, разболя се от възпаление на белия дроб и след това го докопа туберкулозата и за няколко години го смля. Накрая той пожела да излезе от града като ми каза: „Нямам въздух и не мога да дишам!" Тогава по съвета на Учителя аз го изведох в Родопите горе под Юндола има големи поляни, покрити върхове с гори и местността ре казваше Куртово. Та държавната печатница, в която работеше Неделчо Попов там имаше летовище.
към текста >>

8. І.2.ПОСЛЕДНАТА ПАНЕВРИТМИЯ С УЧИТЕЛЯ, НА ВРЪХ МУСАЛА - 22.VII.1940 ГОДИНА

Галилей Величков

от този паметен летен ден, заслизаха към уговорения вечерен бивак -малката полянка над "Велчовото мосте". Късно през деня, светлините на запалените огньове пак заиграха по зелената ограда на клековете и бивакуването премина в необичайно мълчание. Подобни нощи ние не сме имали! Замислени и смълчани - поетите дума не продумват, а гласовитите певци само шепнешком споделят бегли впечатления. Още веднъж се убедихме във въздействието на драматичните събития на живота върху чувствителните души. Нощта пак бе прохладна и ясна. Много често звездите по небосвода бяха приветствани от прелитащите искри и от чудната игра на огнените светлини. Тази вечер имахме две големи огнища, които едвам побираха бивакува-щото множество, които търсеха в прохладната лятна нощ милващата топлина на горящите клади - спомен за домашен уют! УЧИТЕЛЯТ бе мълчалив и тъжен. Ние - по-младото поколение, не сме наблюдавали тъгата на УЧИТЕЛЯ, освен през лятото на 1936 година, когато Той бе преживял жесток побой от подведени младежи. Днес УЧИТЕЛЯТ знаеше за какво тъжи и за какво страда. Ние не знаехме. Но старателно се опитвахме да се вживеем в Неговата мъка и да дочакаме раждането на деня. Утрото дойде ведро, слънчево, тихо и спокойно. Бивакуващите се раздвижиха за утринния наряд и всеки пое задачите, предварително разпределени помежду ни. УЧИТЕЛЯТ изпроводи двамата братя - Борис и Неделчо. А всички останали обмисляха начина на завръщането, за което бяха известени по време на лагерния огън. Малко преди обед,
към текста >>

9. І.14. НЕСТИНАРИ

Галилей Величков

почуда необикновените игри. Онези, които не бяха свидетели - украсяваха разказа с небивалици. По време на нестинарските игри, ежедневният и периодичен печат само хроникираше станалото в село Кости - като местно фолклорно и религиозни празненство. Катедрите по медицина, психиатрия и философия изпращаха свои наблюдатели, но обясненията бяха въздържани, а отговорите на многобройните въпроси - наивни. Те казваха: „Нестинарите имат загрубели ходила, слоести и мазолести пети, притъпена чувствителност към по-високи температури и прочие." Любознателни очевидци, които едвам са изтрайвали на топлия полъх от разпалените въглени, не оставаха доволни от обясненията за „грубовавото рогово вещество на ходилото" и „деформираната кожа на краката". Отговор се очакваше на много въпроси, които вълнуваха както обикновените хора, така и медиците и психиатрите. - Защо от високата температура на горящите въглени не обгаря кожата на краката над ходилата? - Защо не пламват дългополите сукмани и бели ризи? - Защо не се топи запалената свещ в ръката на нестинара? - Защо игрите се придружават с хороводни мотиви, изпълнявани от гайди, кларнет, тъпан? - Защо преди играта, жрицата на огъня отива в малкото параклисче, за да се помоли на покровителя на игрите - свети Константин? Такива въпроси поставяха приятелите и пред УЧИТЕЛЯ, Който с внимание следеше всеки разказ за нестинарите. А Той само слушаше и не бързаше да отговори. Тайната оставаше забулена... През едно от летата, малко преди дните на огнените танци на
към текста >>

10. ІІ.32. ПРИЛОЖНИТЕ ИЗКУСТВА

Галилей Величков

далтонистите и други, с оскъдни представи за цветовете. Художникът има много добра представа за светлосенките, които отбягват от окото на обикновения човек. Пълни френологични данни, плюс хиромантичните за добра и сръчна ръка, са основата на творческата изява на човека като скулптор и живописец. По-очебийна е необходимата връзка между отделните качества, които трябва да има един музикант. Всеки изпълнител, било той певец, или инструменталист, трябва да има изработено ухо, чувствително към музикалните тонове. Наред с подобен център за тона, трябва да е изработен и центъра за метриката и ритмиката. Ако към тези центрове прибавим и чувствителна ръка, готова да претворява звука чрез музикалните инструменти, можем да очакваме изявата на добрият музикант. Нали има певци, които детонират. Фалшивото пеене се дължи на недостатъчно развитие - центъра за тона и певеца не може да прави разлика между тях. А има и други - които са без достатъчно развито ритмично чувство, те пък не могат да спазват времетраенето на тоновете и те мъчно запаметяват мелодичната линия. А има и такива - които не могат да контролират гласните струни, а още по-малко, ръцете си. Явно е, музикантът трябва да има стабилно към тоновете ухо, сигурно ритмично чувство и ръка, готова да даде музикален израз на звука. При европейските народи музикалното изкуство е достигнало най-голямо съвършенство. Но и това съвършенство е резултат на многовековен път, изминат от много народи в далечната древност. Понастоящем ние си
към текста >>

11. ІІІ.68. УЧИТЕЛЯТ КАТО ЛЕЧИТЕЛ

за златната рибка от морето се бе пренесла на Изгрева и се бе реализирала в своята пълнота. Имаше много случаи, когато хора от града идваха и търсеха помощ от Учителя. На много от тях Учителят им препоръча да станат вегетарианци и да се откажат от месото. Мнозина от тях послушаха съвета Му и след като оздравяха, идваха да благодарят. Тогава ние научавахме тези случаи. Имаше и още по-заплетени случаи. На някои казваше да не обличат кожуси, кожни изделия, защото са били чувствителни от влиянията на убитите животни. Случаите бяха най-различни. И те не могат да се подредят в една система, както прави съвременната медицина. Как можете да подредите тези случаи, които ви разказах? Трябва да имате голямо познание и знание от Словото на Учителя, както и професионална подготовка на лекар. А тези неща са дълъг период за проучване и усвояване. Това ще направи едно друго
към текста >>

12. ІІІ.97. НА ПЪТ ЗА ГОЛГОТА

си 2000 години назад, по времето на Христа. Знаехме как Той пое кръста на страданието и разпятието и го понесе към ГОЛГОТА. Кожата на лицето, поела юмручните удари, бе издържала. Тя не се пукна. Подкожен кръвоизлив обаче бе оформен около очите. След време синевината се разнесе, но ние забелязахме, че настъпват по-дълбоки промени, които засегнаха говора и движението. Появиха се белези за десностранна пареза. Дясната половина на лицето имаше по-слаба подвижност. Говорът Му бе бавен, с чувствително замятане на езика. Десният крак и дясната ръка намалиха своята пъргавина. Между нас имаше лекари, които ни обясниха, че ударът е предизвикал кръвоизлив в лявото полушарие на мозъка. Ние знаехме, че Учителят много добре знаеше какво се е случило и какви са биологичните последици. Въпреки това състояние, Той идваше на Клас, изнасяше лекции, приемаше посетители и разговаряше с тях. Ние виждахме Неговите усилия при походката и известни мудни движения на дясната Му ръка. Белезите на десностранна пареза бяха налице. Бавният и труден говор подсказваше за изменение на езика. Дясната страна на лицето не се движеше. Десните крайници рязко намалиха своята пъргавина. Той трудно движеше десния си крак. С дясната ръка вече не можеше да се храни, а си служеше с лявата ръка. Но продължаваше да изнася беседите Си. Говореше бавно и трудно. Настъпилите изменения не нарушиха Неговият мир. Останахме крайно изненадани, когато в началото на месец юли (14 юли 1936 г.), без да са настъпили известни видими подобрения
към текста >>

13. ІІІ.119. ПАНЕВРИТМИЯТА

музикалната звукова хармония. По този начин на изпълнение Паневритмията въздейства за пробуждане вложеното дълбоко в душата на всеки чувство за хармония. В света на музиката всяка добра мелодия събужда хармония. За доброто изпълнение на Паневритмията на „живо", или за качествени записи, ние предлагаме следните основни изисквания: На първо място - изпълнители музиканти, нотно ограмотени и значително овладяли инструмента. Те трябва да свирят чисто и безпогрешно. Играещите са твърде чувствителни към неверните и фалшиви тонове и не е уместно именно през време на играта да се получат дразнители. Смущенията от какъвто и да било източник не е желателно. Едно от най-високите постижения на Паневритмията е преживяването на Единство между музика и ритми, между изпълнители - музиканти и играещите. Второто изискване е, да се запази равномерен ритъм от началото до края на упражнението, да няма нито забързване, нито забавяне. Един по-внимателен поглед може да открие, че играещите със своите отмерени движения наподобяват маховете на диригент, който изисква спазването на ритъма - това важно условие. За добрите и школувани музиканти, които свирят чисто и ритмично, горните две условия не са проблем за превъзмогване. Третият проблем, необходим за доброто изпълнение на Паневритмията е този за ТЕМПАТА - на отделните упражнения. Правилното разрешение на проблема не е нито в „спомена" на онези, които са играли или свирили, нито някакво преднамерено тълкуване. Изходна база на решението е: познаване отлично
към текста >>

14. 5.21. Тереза Керемидчиева

ДРАГА МИХАЙЛОВА

и Савчето винаги ще присъстват в нашите срещи. Сега още нещо из Савкините бележки и с това ще свърша за днес. Има един закон: „Ти като не обичаш Онзи, който те обича пръв, то няма и да те обича онзи, който искаш да те обича". „Ако в началото още не може да обичаш Онзи, който те обича, то поне да го цениш. Оценката е първата стъпка, после ще дойде Любовта. Мъчно е да обичаш един човек, който не те обича, но ти трябва да го обичаш. Страданията правят човек по-чувствителен, а пък чувствителността е необходима за възприемане и разбиране на Любовта. Страданието превръща в Любов енергиите на душата, или други думи казано - чрез страданието съзнанието се превръща в Любов, или с други думи - чрез страданието душата се изявява като любов. Един човек, който не е страдал, е груб, а който е страдал, има нежност, мекота и милосърдие. Скръбта е един метод на Невидимия свят за префиняване на човешкото естество, за да се засили неговата възприемчивост за една нова светлина, за едно висше изявяване на Любовта - за ново откровение на Божествената мисъл. Чрез страданията организмът се префинява. Затова се казва: През страданието в човека проблясва едно ново откровение за любовта, едно ново откровение за мир, нежност и чистота". Двата закона: Щом любиш хората (брат си) с това познаваш, че Бог те обича. А щом другите те обичат, с това познаваш, че ти обичаш Бога. 1. Човек се свързва с Христа, когато мисли за Христа - когато мисли с любов. 2. Човек се свързва с Христа и когато чете Евангелието.
към текста >>

15. 6.07. ПЪРВИТЕ ИДЕЙНИ НАСОКИ

царува вечната хармония и красота... При раздялата си с Учителя, Той така бащински ме погледна със Своя нежен поглед, че като тръгнах към Изгрева, почувствах такава дълбока вътрешна сила, и готовност да литна из целия свят, и да разнеса чистотата и невинността към всички народи и цялото човечество. Размишлявайки, постепенно разбрах за каква чистота ми говореше Той. Тази необикновена чистота имаше отношение към моето сърце, то трябваше да добие образа на една Слънчева Дева, чиято чувствителност може да се уподоби на многострунна арфа, която при най-малкия досег може да долови скръбта на всяко страдащо същество. Аз пожелах да стана истински проповедник на това Висше целомъдрие към Първата причина, Космичния център, от който произтичат всички неща. Този паметен разговор с Учителя ми оказа такова силно въздействие, че първото действие, което направих бе - раздадох всичките си дрехи на нуждаещите се. Облада ме подвигът на жертвата, както първите християни, които тръгнаха по стъпките на Исуса от Назарет. Аз почувствах силата на мъчениците, които вървяха без страх към пламтящите клади, върху арените на Римската империя, когато са били разкъсвани от свирепите лъвове и тигри. В мен същевременно ставаше една борба. Тази борба беше между животинското съзнание в мен и висшата Божествена природа. Трябваше с геройство да се заема да трансформирам всички нисши енергии, всички бушуващи страсти, които опетняваха моята чистота. По природа бях надарен със здраво, силно, енергично тяло, което беше
към текста >>

16. 6.08. КОТВАТА

по различните въпроси респектираше участващите в разискванията. Те с дълбок интерес следяха оригиналните му схващания, които бяха далеч от сухата схоластична мисъл, от плоската площадна полемика, от ограниченото научно разглеждане. В тези разисквания Учителят винаги изхождаше от интелектуалния уровен на присъстващите. Правеше впечатление, че между посетителите преобладаваше академичната младеж, понеже тя беше най-чутка към новите идейни насоки. Тази младеж представляваше най-чувствителните антени на изискванията на времето. Тя беше призвана да бъде осъществителка на новите големи социални, духовни и културни тежнения. Изгревът изобщо стана символ на Светлина, Свобода и Красота. Той привличаше душите като някакъв голям магнит, източник на културен подтик към творчество и тласък към духовен
към текста >>

17. 6.14. Трите мистерии в битието

която идва след вълната на Мъдростта, произтича от Истината. Според Учителя при тази вълна също има два важни периода. Първият период, при който се ликвидира с общочовешката карма, като по този начин ученикът прави връзка със своето безсмъртно начало, или влиза в пътя на посвещение във великите мистерии на Битието. Ликвидирането с общочовешката карма е най-великата жертва, когато ученикът минава през кръста на живота и се справя с две важни качества - със своята венерина чувствителност и с марсовата си природа на гнева - злобата и отмъщението. След посвещението настъпва един от най-важните периоди при вълната на Истината - Възкресението, т.е. става едно със своя Учител. При Истината човек добива своята свобода и става сътрудник на Великата разумна природа. Тези три вълни, тези три принципа, след като дадат съдържание и ритъм на Новата култура, те отиват и се възвръщат високо към сферата на есенциалния свят. Тези три принципа на Любовта, Мъдростта и Истината, след като изразят своето съдържание на физическия свят, те отново се възвръщат към есенциалния свят на принципите, а съдържанието остава да се реализира на физическия свят. Истината, след като покаже пътя към свободата, и тя се оттегля при Любовта и Мъдростта - в света на принципите. Така скициран, този важен съществен разговор, който има отношение към самата същност на Школата на Учителя - ще бъде предмет на разглеждане в следващите
към текста >>

18. 6.15. Космичната вълна на любовта

отбележим как Великият Мъдрец подготвяше своите актьори във великата драма, която се играеше в Неговата школа. Въпросната сестра - Магдалена Попова, преди да започне да играе своята роля - започна да ми предава уроци по френски език. Тя представляваше интересен екземпляр от голямата колекция на веригата души около Учителя. По възпитание и образование тя се е школувала в един католически пансион. Езиците й се поддаваха много и знаеше няколко модерни европейски езици. По характер беше много чувствителна, крайно самостоятелна, упорита, с изискана интелигентност. Тя имаше много голям интерес към идеите на Учителя, към новите начала, които влизаха в живота, които Учителят постепенно разкриваше в Своите беседи. Величието на Учителя се изразяваше в онази могъща духовна природа на Неговия характер, където се чувстваше ритъма на космичния пулс. Неговото кристално чисто сърце, където липсваха всякакви примеси от религиозни суеверия, догми и заблуждения, привличаше магически душите към Себе си. Мъчно човек може да направи вътрешен контакт с Него, ако няма онази голяма преданост и мистичен копнеж към тази чистота, която беше най-реалната връзка с мистичния свят, в който Той живееше. Магдалена често започна да прави посещение на Учителя заедно с мен. Тя в Неговото присъствие усещаше дълбоко кристалните извори на мистичната чистота. Тя изпита трепетите на онова Висше Целомъдрие към Първата причина, към Космичното начало, чийто представител реално се изрази чрез присъствието на Учителя. Той владееше
към текста >>

19. 6.32. Синът на Учителя

Ще си позволя да разкажа в това направление само една моя опитност, след като разбира се, Учителят беше събудил тези два центъра в мен. Един ден, слизайки от Изгрева с един от моите съученици - Асен Арнаудов, с един стар автобус, чиито врати бяха направени от плътно желязо, когато се качвах последен, едно дете на около 10 години така силно блъсна вратата, че пръстът ми на дясната ръка - най-малкият - остана между рамката на вратата и самата врата. Тази част на ръката е най-чувствителна и в този миг аз веднага си представих образа на Исуса, който беше разпнат на кръста с гвоздеи върху ръцете, спомних си за онзи момък през средните векове, който пред съда на инквизицията спокойно поставил своя пръст върху горящата свещ, за да им докаже силата на своя дух, и че няма да се уплаши от горящата клада, която му готвят. Тези два случая ми дадоха сила да взема твърдото решение да изпитам мощта на човешката воля, дали е в състояние да обуздае болките на плътта. В този момент помолих да отворят вратата и като си извадих пръста, той беше разбит до костта и облян цял в кръв. Запазвайки самообладание, моят приятел ме заведе да ме превържат в една от близките аптеки. Докато ме превързваха, аз пазех пълно спокойствие, без да издам нито звук. Излизайки обаче от аптеката, аз паднах на улицата, изглежда че моето тяло, въпреки силата на моя дух, не можа да издържи вибрациите на това силно нервно напрежение. Кое е характерното в този епизод, който може да се случи с всеки човек. Това може би беше
към текста >>

20. 6.35. Mладежките събори

Винаги съм бил критичен, защото съм търсил да видя Истината в нейната пълнота и дълбочина. Но не да бъде оцветена от някакво съзнание. За него може да бъде реалност, но за обективната реалност да не е. Учителят към Щайнер имаше едно положително отношение. Смяташе го като добър работник, докато за другите беше крайно критичен. Особено за Бо-Ин-Ра - и го отхвърли. За Щайнер Учителят говори, че в него тече славянска кръв, че той не е чист германец. Носи нещо от славянската психика и чувствителност. Смяташе го като един авторитет, в този смисъл, че имаше ръстът на един учен. Учителят го смяташе като едно въведение, като една подготовка на европейския ум, за да може да се добере до Учението на Учителя. Учителят беше казал, че единствено от заминалите окултисти, само Рудолф Щайнер и Седир посещават беседите Му в невидимата аудитория за нашите очи. Седир. Във всеки народ има известни силови линии в невидимия свят, които слизат на земята чрез дадени личности, със своя неподправена индивидуалност, и които след това разкриват и описват духовния свят. Седир е един от тези много положителни хора. Той във Франция се явява като един от подготвителните етапи на Учението на Учителя. Ето защо Франция ще играе такава световна роля. Той е написал едно много хубаво произведение и често го цитираше. Тази книжка се казваше " YnItatIon", което значи - „Посвещение". Той е бил един скромен човек, счетоводител, но да стои под тази маска се крие една крупна, духовна фигура. По-голям мистик след Седир
към текста >>

21. 2. ВЛИЗАНЕ В ШКОЛАТА

МАРИЯ ТОДОРОВА

ШКОЛАТА След като Учителя работи около три години с мен като частна ученичка като ме приемаше редовно два пъти в седмицата аз постепенно се въвеждах в пътя на ученика. Част от този път се намира в моите спомени, които по-късно ще дам. От 1916 година до 1920 година Учителя ме държа настрана, за да ме подготви и за да провери дали мога да схвана онези основни идеи, които Той ми дава, за да разработя у дома. Освен това аз бях много чувствителна, бях неподготвена и непременно щях да изгоря, ако той беше ме въвел неподготвена. Щях да изгоря така както изгарят крилете на нощните пеперуди, които са привлечени от блясъка на запаления огън. А въвеждането ми става съвсем простичко и съвсем обикновено. Учителят се обърна един ден към мен: „А готова ли сте довечера да дойдете на беседа, която ще имам с приятелите?" „Готова съм." „Хубаво, елате довечера". Аз отидох вечерта, влезнах в салона, видях един свободен стол, единственият свободен стол, а залата беше препълнена. Без да искам отдадох се на своя вътрешен порив, насочих се към този единствен свободен стол и седнах. Учителят при влизането в салона ме погледна и се усмихна, разбрах, че столът беше определен точно за мен. Това бе моето място в Школата и аз го пазих до края на живота и не го отстъпих никому. Всеки ученик има свое място в Школата на Учителя. Мястото на всеки един ученик е строго определено. Неговото място не може да се заеме от никого. И да дойде друг ученик и да седне на същия стол, то той не може да седне на неговото място.
към текста >>

22. 54. ПОСЕЩЕНИЕ НА УЧИТЕЛЯ В МАЛКИЯТ ДОМ

дадем повод за какви ли не коментари както на Изгрева, така и в града. Наредиха се благоп-сиятни условия и ние закупихме една малка къщичка на пет километра от Изгрева на пътя на Симеоновското шосе. Това бе една малка гиздава къщичка с бунар, с голяма градина и дървета към 1500 кв. м, Тук се родих за втори път, бях по-настрана от Изгрева и от неговия шум. Аз по това време минавах през една фаза на развитие с много противоречия с братя и сестри от Изгрева и бях станала много чувствителна и това ми действаше много пагубно върху здравето ми, А пък моята барака, къщичка на Изгрева я оставихме, че като прихождаме за беседи там да отсядам за почивка или пък да приемаме гости. В този малък дом аз се чувствах като домакиня, като стопанка на дома си. Тук имах пиано, работех с музиката на Учителя, занимавах се с домакинство, проучвах беседите му. По едно време Учителят започна да ни идва на гости в този малък дом. Това учуди всички. Не само учуди, но ги изказа от равновесие, защото много хора на Изгрева ни упрекваха в това, че сме напуснали Изгрева, че сме се отдалечили и сме избягали от Учителя. А това беше и метод на Учителя, когато започваха да упрекват в нещо и когато всички се нахвърлят върху някого и онзи човечец остане беззащитен, тогава Учителят се приближаваше към това същество, протягаше му ръка и го изваждаше от това му състояние - вътрешно, а пък и външните му условия се подобряваха. Може би Учителят приложи и този негов метод към нас и затова дойде на гости при нас. Всички
към текста >>

23. 68. СЪЖИТЕЛСТВОТО

пристъпваше и почваше да я гълчи и да казва: „Ти си такава, онакава, всякаква си. Пфу не те е срам" и я заплюва. Изпраща плюнката в нозете й. После продължава: „Ти си онакава, онакава, онакава. Пфу, не те е срам" и я заплюва. „Ти си всякаква си, дето те няма по света" и отново я заплюва. Това се прави по селата и особено тука при шопите в Софийско. Та нещо такова ми се случи на мен и аз бях в едно чудно състояние, а тя на всяко изречение ме заплюваше и заплашваше. Аз бях много чувствителна изобщо към мислите и чувствата на хората и реагирах точно и бързо. Но в случая всичко това не ме засегна, като че ли не се отнасяше за мен. Бях още в онова чудно състояние и не можех да излезна от него и то именно ме спаси, така че ако не бях в него не знам как бих реагирала и щеше да се получи голям скандал. Вероятно Небето ме бе подготвило предварително и за да ме защити от наближаващия ураган, беше ме вдигнало нависоко, на небето. Тя се наприказва, направи ме на „мат и маскара" и какво ли не още и като ме заплю окончателно и унижи завинаги с презрителен поглед си отиде. Аз стоях още дълго време в онова чудно състояние, после отидох и разказах всичко на Учителя. Той ме изслуша и каза: „Ти си постъпила правилно и си издържала изпита си по един Божествен начин". Слезнахме от Витоша, онази беше разказала на всички, че окончателно ме е разгромила като неин враг и че вече съм унищожена и не съм за нищо. Аз вървя отново в онова приповдигнато настроение, все едно че нищо не е станало с мен. Добре,
към текста >>

24. 89. ВЪТРЕШНИЯТ ИЗПИТ В ШКОЛАТА - ТЪРПЕНИЕ ПРЕД БОЖЕСТВЕНОТО

В ШКОЛАТА - ТЪРПЕНИЕ ПРЕД БОЖЕСТВЕНОТО Имаше моменти, които продължаваха доста дълго време изброени със седмици и месеци, през които преминавах в различни състояния понеже бях много чувствителна и цялата тази дисхармонична среда около мен ме тормозеше, ужасяваше и се движех на дъното на моят вътрешен ад. Много трудно бе да се излезне от него. Ходех при Учителя, той ме посрещаше, даваше ми различни задачи и упражнения, за да ми се промени вътрешното състояния, когато всичко се основаваше на едно правило, че ученикът трябва да прави усилия на волята си. Може човек да си протегне ръка, но е необходимо воля от негова страна. Когато Учителят не беше доволен от мене само сбръчкваше вежди или ме поглеждаше строго. Аз веднага зареждах два реда сълзи, които се стичаха по бузите ми. Плачех отвън, плачех отвътре и отчитах грешките си. Веднъж Учителят рече: „Ех, Марийке, защо си толкова развила сърцето си? Сега ти е по-трудно от другите." И наистина аз бях много чувствителна на всички влияния, бързо схващах нещата и някой път само с поглед разбирах Учителя. Но повечето страдах вътрешно, там преминавах много труден път на възлизането ми нагоре. Трудно, много трудно бе това възкачване. Един път имам важен въпрос и отивам при Учителя. Казаха ми, че е зает и аз седнах да почакам. Таман сядам на стола, вратата се отваря, ето го Учителя, аз ставам, а той се приближава към мен, дойде до мен и каза: „Еди коя си сестра и брат чакат". Каза го с такъв тон, като че ли кой знае колко важни са. Аз
към текста >>

25. 225. ПИЕСА СРЕЩУ УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ ИГРАНА В „МОДЕРНИЯ ТЕАТЪР

видя на сцената, но от похвалния отзив на младия наш професор г-н Михаил Арнаудов, поместен в брой 6432 от 12 ноември 1921 г. на в. „Мир", се учим, че автора „избира за предмет на своя персифлак една широко разпространена у нас и другаде социална психоза, всичко онова именно, което под името на теософия и спиритизъм, на окултизъм и фре-нология е могло да увлече голяма част от полуинтелигентната публика, особено жените. Какви големи опустошения на обществената съвест и на религиозната чувствителност означават често тия едва разбрани мистични учения, заразили духа на жадните за бързи откровения невинни хора, знаят мнозина наблюдатели в София и в провинцията. И ако разумната критика или откритата проповед не могат да сторят нищо за спиране на опасната игра с душите, толкова по-сполучливо може да бъде разбулването чрез изкуството на актьора... Не зная дали е прав моя съсед в театъра, който мислеше, че Светия Синод би трябвало да даде премия на г-н Костов за сторената услуга чрез това демаскиране на подобни сектанти, но публиката възнагради с непринуден смях и бурни аплодисменти една картина на нрави, каквато не бе давана още на наша почва". Не познавам лично автора на тая тъй похвалена от г-н професора комедия и не мога да съдя за мотивите, които са го подбудили да я напише. Ала в горните мисли на критика се прозира, че личните сметки са го подбуждали да излага на позор честта на хора, която неговата интрига не може да засегне, щом стоят те много по-високо от неговия духовен уровен. - Ако
към текста >>

26. 243. БЪДЕЩАТА ДОБРА КАРМА И БОЖИЯТ ДАР

се отнема от бъдещата добра карма на някого, за да му се дадат условия, за да учи. Наблюдавах Учителят как той към всяка една от трите ни имаше специален подход. Към Паша Теодорова се отнасяше по един начин, към Савка по друг начин, а към мене по трети начин. И все смятах, че аз съм пренебрегнатата и затова отивам при него и направо го питам: „Вие, Учителю, сте много внимателен към Савка и Паша?" Отговаря ми: „Лъжеш се, защото с теб съм много по-внимателен". Тогава бях станала много чувствителна и преминавах един период на прекомерна чувствителност. А това беше един етап на моето развитие. С тази моя чувствителност откликвах на всичко, страдах за всичко и товара ми се беше увеличил стократно. Това бе етап на ученичеството. „И онези от вас, които влязат като ученици, трябва най-първо да развият голяма чувствителност. А човек, който е много чувствителен страда повече. С големите страдания се добиват повече опитности и знания. Мнозина от учениците не искат тези страдания" (Събори, Търново, 1922 г., стр. 96). „При сегашните условия е невъзможно. Следователно на всекиго от нас му е даден известен дял от страдания и блага, ще ги минем еднакво и едните, и другите -трябва да ги приемем на драго сърце" (Стр. 97). И наистина това бе най-важният въпрос. Един трябваше да носи благото, докато друг мъкнеше страданието, после идваше време и си сменявахме местата, но нашето неразбиране бе, че всички в едно и също време протягахме с ръце към благото, а всеки бягаше от страданието. И затова се
към текста >>

27. 81. МАЛКА СЪМ ЗА ГОЛЯМАТА СКРЪБ

не останах на 22. септември в Мърчаево, задето не се отказах от Кюстендил, задето си отидох много рано на 1-ви септември, а Той не искаше да ме пусне. Сега разбрах защо е било всичко това. Сега разбрах, защо не ме е пускал - искал е да бъда близо до Него повече време, да Му се радвам и да Го слушам, защото е знаел, че времето Му е малко. Но късно! Не! Това отвращение не може да бъде от мене. Какво съм дете! Та тогава Той беше тъй мил с мене! Тъй мило ми прощаваше моята слепота и нечувствителност! Но аз никога няма да си простя. И дано да запомня. Та ако някога имам щастието пак^да го срещна на физическия свят да бъда будна и чутка за най-малката дума и най-малкия жест. Почти целия ден прекарах край Него с малки изключения. Че колко още ми остава да го гледам? Само днес и утре до обед. Кой е очаквал, кой е подозирал такова нещо?! Ние всички очаквахме, че Той ще живее най-малко 120 години, а може би и повече. Не беше ли възможно това? - Беше! за Него всичко беше възможно. Но има и Божи план. И Той се подчиняваше винаги на Божия план. Той беше единственият, Който познавам, Който изпълняваше Божията воля и Божия план, тъй както трябва. Такава е била волята Божия. И Той се подчини на нея. Ще се подчиним и ние. Но не можеше да не ни е мъчно, да не скърбим и да не плачем. Всички плачеха - тихо, мълчаливо, но плачат и мъже, и жени, и наши, и чужди, непознати хора, които не бях виждала никога. Извървя се невъобразимо много народ, тихичко, незабележимо, . непринудено. Никой не ги покани,
към текста >>

28. 1. ПЕТЪР КАМБУРОВ (1899-1969)

МОЯТ ЖИВОТ С УЧИТЕЛЯ

и очи - белези, от които даже и от пръв поглед можеше да се разбере, че г-н Дънов не беше обикновен човек като нас. Ковачев и Учителят направиха посещение на всички братски домове. Посетиха и нашия дом. От това първо посещение на Учителя у нас, спомням си само онова, което Ковачев след отпътуването на Учителя .казал на тати, какво казал Учителят за нас, децата: „Да се радва и благодари брат Стефан, че са му изпратени добри духове". През 1910 година животът на Братството чувствително се засили, като се присъединиха още нови членове-семейства: Димитър Маркови, Сава Вълканови, Иван Николови, Иван Котарови и др. През 1911 година Учителят отново посети Стара Загора като обяви публична сказка по френология. Баща ми, като печатар, отпечата два вида афиши голям формат за разлепване на съответни места в града и малки, които ние, момчетата от братските семейства разнесохме на ръка по учреждения, сладкарници, кафенета и раздавахме на случайно срещнати лица. Сказката се състоя в салона на Общинското управление. В определения ден и час гражданите масово започнаха да пълнят салона. За съжаление 9/10 от публиката бяха правостоящи, тъй като нямаше повече столове, освен изнесените от канцелариите на Общинското управление 30-40 стола, наредени в две редици отпред и заети от най-видните представители на гражданството: кмета, съдиите, някои свещеници начело с владиката Йосиф, някои висши чиновници, стари чорбаджии и др. Тук ще отбележа първата ми опитност, преживяна на тази сказка.
към текста >>

29. 24. КАРУЦАР ВСОФИЯ ЗА МНОГО ПАРИ

Петър Камбуров

ранената ми ръка и я бинтова. Кръвта веднага спря. Сега на всичко отгоре - ранена ръка! Понеже не можех да си служа с лопата и кирка за копане и товарене на пясъка и баластра от Малашевци, решихме с другия каруцар да превозваме цимента до Гранитоид пак за работилницата на Бертоли. Товарехме по 20 торби -1000 килограма. Георги беше як каруцар. Един ден решихме да си изпробваме гърбовете кой колко торби може да занесе от каруцата в склада на работилницата. Междувременно ръката ми чувствително се подобряваше и можех да си помагам с нея при товаренето и разтоварването на торбите. Аз натоварих на гърба му две торби и той ги занесе. Сега на моя гръб той натовари две торби и аз ги занесох; после по три торби и най-после и той, и аз занесохме по четири торби, т.е. 200 килограма. Той искаше да ме победи, като пожела да му натоваря пет торби, но не бе възможно, тъй като петата торба трябваше да се сложи високо над главата му и той отказа. Така направихме един глупав и рискован опит. Тогава бях на 25 години. Най-сетне катърът оздравя. Можеше вече да се впряга. Обърнах пак каруцата за чифт и започнах работа. Превозвах баластра на строящия се агрономически факултет и др. За една седмица спечелих 13 хиляди лева, изплатих на Бертоли дълга си от 10 хиляди и с хиляда лева реших да се върна в Търново. Беше вече средата на септември. Пътувах пак 6 дни и най-сетне благополучно пристигнах в Търново на Колибата. Каква беше изненадата ми, когато видях, че съборът още продължаваше! Може би повече от
към текста >>

30. 21. ЧОВЕКЪТ, ПРИГОДЕН ЗА 2000 МЕТРА ВИСОЧИНА

Цанка Екимова

благодарност. Състоянието ми се подобри: Когато се върнах в Габрово, с моят баща правехме редовни екскурзии всяка сряда и неделя в планината. При първото ми възлизане, след като се върнах от София, когато вървяхме по „Куминя" за Узана, получих пристъп от сърцебиене, което стигна до 195 удара в минута, цялата посинях, но не умрях, а оживях. Постепенно започнах да се възстановявам след всеки излет в планината, но не можех да понасям шум и присъствието на много хора. Бях станала много чувствителна и приемах техните дисхармонични състояния. Не можех да ги трансформирам в себе си и да ги изхвърлям. В следващите години още повече се свързах с планината и продължавах да излизам по височините. Високата планина ме спаси и чрез нея се свързах със силите, които минаваха през нея и те ми даваха сила да издържа долу в града, когато се потапях в дъното на ада, там където ми беше определено от съдбата да пребивавам. Бях подложена на невероятна разправа, разкъсваха ме на хиляди парчета, само и само да бъда унищожена. Опитваха се да ме ограбват и да присвоят онова, което бях изработила в себе си през дните, когато работех върху Словото на Учителя. Излизах отново горе на планината и се завръщах~заредена със сила. Моят път
към текста >>

31. РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ НА МУСАЛА И ПО ПЪТЯ - 9, 10, 11.IX.1935 Г.

Цанка Екимова

Надежда Георгиева Кьосева

- налягането на въздуха. Въздушното налягане е надолу, влагата действува на страни, а пък топлината във всички посоки. Върху всеки организъм се упражнява налягане отвън. А пък с топлината има напор на етера от вътре. И тогаз се дохожда в равновесие. Когато хората изгубят Любовта, тогаз човек става тромав, тежък, както казва българина, тогаз отвътре няма разширение и външният свят наляга. Мусала е над 3000 м. Понеже има едно явление, от което може да се съди. Ако дойде едно чувствително същество отдолу и почне да му тече кръв от носа, това показва тук е по-високо от 3000 м, тия неща стават над 3000 м. Това става, защото тогаз вътрешното налягане е по-силно, отколкото външното. Затова, когато вървим отдолу нагоре трябва да се приспособяваме към слабото външно налягане и вътрешното разширение да се уравновесят. Трябва да се спираме по 30 секунди от време на време, за да дойде това уравновесяване". Учителят пак погледна върховете осеяни зад долината на Бели Искър и каза: „Представете си, че тия същества живеят на едно място, което никак не е привлекателно за хората. Наглед голи скали, а пък те го правят да не е привлекателно и хората няма да искат да живеят там. Има едно Братство, което пътува в света и носи култура. То е живяло в Египет, Вавилон, Персия, Палестина, Гърция, Рим, Англия, Франция, Германия, англосаксонската раса и сега това Братство се е преместило в България у славяните и гдето то дойде - има култура, всичко се движи и се развива. Колкото едно същество живее в
към текста >>

32. 7. ГРОЗДЪТ

края на пейката. Ученичка бях тогава. Било е есен щом е имало грозде. И Учителят излиза от своята стая с един голям грозд в ръката и сяда точно до мене на пейката. Къса клончета от грозда и ми дава. Трябва да отбележа, че макар и да съм била малка Учителят към мене се обръщаше на „ВИ". Така казваше: „Рекох, заповядайте, сестра". И аз Му благодарих, взимам гроздето, усмихвам се и така ядем грозде. Той ми подава и т. н. По едно време ми взе лявата ръка. Погледна лявата ръка, но аз бях чувствителна и не Го попитах какво вижда или нещо да му каже. Мълча и се усмихвам и ям грозде, а Той ми гледа лявата ръка. И това беше. И аз после се питах: „Защо не Го попитах Учителя какво е видял, да ми каже нещо", Но... Законът е такъв: Ученикът трябва да почука и тогава Учителят отговаря. Но ученика трябва да поиска. И понеже аз не съм поискала, а Той не може да изнасилва ученика. И не каза нищо - сега ме е яд, ама много. Аз бях много стеснителна и не смеех, понеже много сестри отиваха да питат Учителя за всяко нещо, даже за някаква дреболия и аз казвах, какво да занимавам Учителя с такива дребни неща. Та сега съжалявам, че не съм Го питала. Знаете ли, правилно е впечатление, че тия, които са били свити така, не са смеели да питат Учителя за някои неща, те са имали едно благоговение към тоя Дух вътрешно. Те са усещали Духът, затова не са смеели. Плодът на Духа - това е
към текста >>

33. 6. Йордан Антов - учител по цигулка

Анка Тодорова Петрова

ТОМ 7

я обиждала, но тя никога не ме е обидила. Сега, да ме прости Господ, но Гита ме обичаше. Аз съм експанзивна натура и по съм искрена, а тя обичаше да послъгва. Сега какво да правя. Моят син пък лъжеше много - Стефчо. И станахме вече приятели с Антов и ходехме. И аз ходя, а Йоанна там спеше и той я подготви за музикалното училище. Йоанна свири по-топло. Гого е по-студен. Антов казваше за Йоанна, че е много упорита: „Като със слон съм се борил с нея, а ти и Гого сте по-способни и сте чувствителни. А пък аз обичам и да побийвам с пръчичката, защото тя беше голям инат.“ Даже аз я питах Йоанна: „Верно ли е, че Антов те е бил? Защо не си се оплакала на майка си?“ Пък тя каза: „Даже се напиках и така ми протече.“ „Йоанна, нали сме приятелки, аз да съм на тебе, веднага ще се разправям с него. Как ще бие чужди деца?“ Даже той ми викаше: „Ти твоето дете защо не го доведеш тука да го занимавам?“ „А, да му се караш ли, аз си обичам детето, не обичам да му креснеш.“ А за кое дете говоря ли? За Петърчо, на сестра ми детето, то е много чувствително. „Но не може човек докато не кресне. Пък дебелите глави трябва да им се кресне на тях“. И един път той отишъл при Софийка, майката на Танито-цигуларката да пита за мен, защото един път се бях разсърдила и не ходих на уроци. И така минаха няколко години и Анчето ходи когато й е кеф. А той вика: „Аз обичам редовни ученици. Ти отиваш, работиш и т.н. и когато ти е кеф тогава дойдеш, но хайде, ти нали си любителка, да свириш, хайде.“ Научи ме да свиря арията
към текста >>

34. 86. СВЕЩЕНИЯТ ОБРАЗ

СТОЯНКА ИЛИЕВА

набързо свои грижи, болки, според случая Той казва някоя утешна, ободряваща дума или определя среща. А сиянието на лицето Му не изчезва. Запазила съм спомен, усет за нежността и мекотата на ръката Му, от която изтича сила, магнетична сила. Имаше случаи, когато Той самия подаваше тая ръка по два пъти през малък интервал от време, защото знаеше какво влага в тоя контакт, от който дадено лице в момента имаше нужда. Нито окото на обикновения ясновидец, нито душата и на най-чувствителния между нас можеше да опише духовната атмосфера, наситена с лъчезарната аура на Учителя и присъствието на напреднали души. В общи линии ние я долавяхме, всеки според степента на развитието си и гледахме по-дълго време да останем потопени в нея и да я запазим. В светлината, която Учителят ни даваше, мога да кажа на дози, Той целеше да ни освободи от хилядите заблуждения, които ние мъкнехме от незнайното минало. В тази светлина Той набелязваше, рисуваше контурите на един по-красив, по-смислен, богат и разумен живот, при условие, че ние възприемаме светлината. Но действуваше по закона на свободата, предупреждаваше и за голямата отговорност, която носим, и само толкова. Голямото знание за живота, изразено в познаване на принципи, закони, правила. Учителят ни правеше достъпното постепенно. Той не бързаше, работеше с необикновено постоянство, с ненадминато усърдие и даде незабелязано за нас самите голям тласък на нашето духовно развитие, на нашата еволюция. Затова и ние Му дължим и във
към текста >>

35. 5. ДУХОВНАТА КРАЖБА

Случи се така, че заболях от една сериозна болест - дизентерия. Отслабнах много от непрекъснатата диария, губех сили и за малко щях да си замина. Съобщиха на Учителя, Той си даде съветите и след като ги изпълних се почувствах по-добре и полека-лека се възстанових. Но след заболяването бях станала много чувствителна на чужди влияния и много болезнено изживявах дисхармонията, която се явяваше ежедневно между нашите на Изгрева. Понякога виждах братя и сестра, които бяха усърдни и се стремяха към Учението на Учителя, но вместо да сияят от светлина, бяха много често с клюмнали глави. Понякога ги виждах с наведени глави, свели поглед надолу, като че ли са загубили нещо по земята и го търсят. А пък сестрите освен, че търсеха това загубено нещо по земята, те си поплакваха също така усърдно. По това време яз бях на палатка, която беше опъната на поляната срещу салона през лятото, а по-настрани от моята палатка беше голямата палатка, една военна палатка на Любомир Лулчев, където се събираха неговите хора. И какво наблюдавам? Виждам как хората на Лулчев, онези които се въртяха около него бяха всякога силни, с вирнати глави и като стъпват по земята, сякаш искри излизат от петите им. Вървят наперени и със самочувствие. А всички наоколо около тях са с клюмнали глави и с очи отправени към земята, като че ли търсят нещо, което са загубили. Накрая не изтърпях и попитах Учителя: "Защо, Учителю, става така, че всички братя и сестри стремещи се към високия идеал на Словото
към текста >>

36. 23. ДВА ВИДА ПУШЕНЕ

Когато бяхме на Рила, един ден пристигнаха туристи, обикновени светски хора покрай нашия лагер и безспорно някои от тях са пушили цигари и братя, които пък държаха на чистотата на атмосферата на езерата са им направили забележка. Нали там е Школа. Вече знаете какво е Школа, че това е едно свещено място. Безспорно им се видяло неприемливо един обикновен човек да седне там и да пуши. И направиха забележка, от което нали знаете всички пушачи, всички пиячи знаете, че те са много чувствителни на тая тема. И те споделят с Учителя обидата си и Учителят казва: "Вие пушите, но и те пушат и още как пушат!" С това искаше да каже, че и в нашето съзнание често пъти има мисли, чувства, които образуват пушек в атмосферата, в която се намираме. И опушва всичко. Този пушек е по-опасен. На Изгрева дойдоха група латвийци, които бяха много мили хора, много смирени хора с много голямо уважение към Учителя. При тях се открои така една по-ярка личност, енергична, която правеше впечатление със своя специален тоалет, една рокля дълга, с дълги ръкави, която тя специално облича за молитвените си моменти. Казва се Мариана, но не си спомням нейното презиме, енергична, жизнена, която моментално се открои, направо се увлякоха много наши приятели, между които беше Николай Шиваров, Неделчо Попов и там различни други покрай нея. Защото тя като се молеше правеше едни специални физиономии, държеше се като актриса. И впоследствие проявяваше много голяма ревност в началото, но впоследствие към нея се
към текста >>

37. 35. АСЕН АРНАУДОВ

В: Веднага нотира. Веска: Нотира, да. Имаше разкошно ухо. Око, ухо и ръка имаше. Разбира се и тука имаше знание, но веднъж така говорих с един мой познат пианист. Асен беше написал Рапсодията, и много други неща на Учителя. Пианистът каза: "Асен Арнаудов, това е посредствена работа". Понеже Асен си почиваше може би в тоя живот. Сега, доколкото зная в дадени момент чрез него се е проявявал Шопен. И действително, Асен имаше нещо от характера на Шопен. Болезнено, свръхчувствително, песимистично, имаше някакво вечно недоволство в живота у него. Аз имах с него един интересен път, заедно с него извървяхме един интересен път и Учителят ме насърчаваше да бъда с него, понеже моето отношение беше съвсем, в друга гама протече моето отношение към него, макар че много от Изгрева, дори майка му и сестра му мислеха, че аз имам някакви еснафски намерения, които бяха далеч, далеч от моето съзнание. Но интересното беше, че когато той, да, те ми направиха предложение за женитба. Майка му говореше така малко диалектно, проста женица, беше ограничена жена всъщност и като всяка майка гледа да нареди синът си някъде добре. Тя първо не знаеше, че ние не сме заможно семейство, те това не го знаеха, понеже начина, по който аз се обличам, начина по който аз се държах им говореше нещо друго. Обаче вкъщи обстановката беше съвсем семпла, живота ни беше много така, в една проста линия протичаше, здрава, проста линия, чиста, проста здрава линия без разкош, без лукс и т.н., а той
към текста >>

38. 41. ДУХЪТ НА ИСТИНАТА ДУХЪТ НА ЗАБЛУЖДЕНИЕТО

ВЕСЕЛА ВЕЛИЧКОВА

човек на изкуството. Един темпераментен човек с много живот изнасяше от музикалното творение на Учителя. Тя самата аранжираше много от песните на Учителя и имаме добри аранжименти от нея на пиано. Изпълняваше на всички наши празници музикални моменти от песенното творчество на Учителя. Те имат един трагичен момент в техния живот. Тяхната голяма дъщеря Данушка, Йорданка, Данушка, понеже сестра Кисьова е чехкиня, тя я наричаше Данушка, много добра пианистка, много музикална, много чувствителна. Но вероятно по линия на бащата предполагам, защото той беше добър човек, но беше някакси залитащ емоционално, имаше нещо, често пъти така, как да ви кажа, нещо особено в него, добър човек беше, много добър човек беше, бяха непрактични хора, но много тактични хора също. И Данушка заболява психически, много сериозно и безспорно те вече прибягват към помощта на Учителя и в момента, когато Учителят се отправя към техния дом, за да помогне на Данушка, Данушка Го среща и казва: "Ти си невежа!" Така, че духът, който я обсебил нея така посреща Учителя с тези думи: Невежа. Впоследствие Данушка беше излекувана, завърши музикалната академия като пианистка, работи като пианистка, но сега я виждам, че пак е така. В: Разстроена. Веска: Не е съвсем. В: Значи "Ти си невежа". Веска: Да. В: Ще видим кой е невежа, ха, ха, ха. Веска: Та това са изживели те с това дете, това зная за тях. Като научават за Учителя, веднага идват на Изгрева, правят си една скромна къщичка. Бяха ентусиазирани, те бяха ентусиазирани.
към текста >>

39. ИРИНКА КИСЬОВА

на изкуството. Един темпераментен човек с много живот изнасяше от музикалното творение на Учителя. Тя самата аранжираше много от песните на Учителя и имаме добри аранжименти от нея на пиано. Изпълняваше на всички наши празници музикални моменти от песенното творчество на Учителя. Те имат един трагичен момент в техния живот. Тяхната голяма дъщеря Данушка, Йорданка, Данушка, понеже сестра Кисьова е чехкиня, тя я наричаше Данушка, много добра пианистка, много музикална, много чувствителна. Но вероятно по линия на бащата предполагам, защото той беше добър човек, но беше някакси залитащ емоционално, имаше нещо, често пъти така, как да ви кажа, нещо особено в него, добър човек беше, много добър човек беше, бяха непрактични хора, но много тактични хора също. И Данушка заболява психически, много сериозно и безспорно те вече прибягват към помощта на Учителя и в момента, когато Учителят се отправя към техния дом, за да помогне на Данушка, Данушка Го среща и казва: "Ти си невежа!" Така, че духът, който я обсебил нея така посреща Учителя с тези думи: Невежа. Впоследствие Данушка беше излекувана, завърши музикалната академия като пианистка, работи като пианистка, но сега я виждам, че пак е така. В: Разстроена. Веска: Не е съвсем. В: Значи "Ти си невежа". Веска: Да. В: Ще видим кой е невежа, ха, ха, ха. Веска: Та това са изживели те с това дете, това зная за тях. Като научават за Учителя, веднага идват на Изгрева, правят си една скромна къщичка. Бяха ентусиазирани, те
към текста >>

40. МУЗИКАТА НА УЧИТЕЛЯ И НИЕ

солово, вокално или инструментално изпълнение, за хор или камерен оркестър, за соло пиано и т.н. При разработване вземаме един или повече мотиви от песните и ги развиваме тематически, като влагаме собствени идеи и разбирания. Разработването на една песен на Учителя е трудно постижимо начинание. Не само, че трябва да бъде овладян духът на песента, но трябва да не се допускат лични елементи, които да дадат чужд облик на вложеното от Учителя съдържание. А това предполага голяма чувствителност, добра композиционна техника и силна интуиция. Правени са опити за разработки: сестра Кисьова има разработки върху "Махар Бену", "Да бих Го слушал", "Химн на великата душа", "Изгрява Слънцето" - за пиано. Аз имам вариации върху "Изгрява Слънцето" за пеене, Кирил Икономов и Мария Тодорова имат също разработки. Песните на Учителя се нуждаят преди всичко от хармонизиране на пиано, за да служат при общото пеене и съпровод на цигулките. При досегашните издания се практикуваше само едногласното им изложение, с изключение на първата песнопойка, издадена и за пиано. Наистина, едно издание на Учителевите песни с хармония е голямо дело. От нашите музиканти главно сестра Кисьова, която е пианистка, има добри хармонизации на много песни. В тази област успешно се проявява и сестра Мария Тодорова. Нямаме обаче системно изработени хармонизации за пиано на всички песни. Аз работя главно за камерен оркестър. Кирил Икономов работеше повече за смесен хор или за солово пеене с камерен оркестър. На
към текста >>

41. 25. ЗАДАЧИТЕ В КЛАСОВЕТЕ

когато съм карала вече житен режим, съм го мокрила нали. Като стои 48 часа във вода, като се смени водата на 24 часа, то така хубаво смеква, че може да го ядеш. Хубаво е и приятно, а после съм карала един режим само със сурова храна три седмици. За краката си го правих, когато ме заболяха, три седмици никаква друга храна. То беше след Учителя, нищо топло не съм яла. Но аз сега такъв режим не мога да направя, щото като не ям топло, виждате ли как гърлото ми, как много ми е чувствително и мога даже да добия болест, ако ям само студено. А пък сега го правим другояче, ние го сведохме към наше удобство. Десет дена го правим. Той го е дал и в такава форма на други и които нямат зъби, казва да варят, малко повечко, двойно могат да вземат, които го варят. И като изядат на ден и една ябълка, портокал или пък бадеми, или малко орехи. Десетина ореха на ден могат да изядат и въобще и плод, така, за ... Той го е направил така за наше облекчение. Но Той казваше, че най-пълната храна е житото и много е хубаво, ако можем да го включваме в трапезата
към текста >>

42. 40. САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)

Вижте и Савка имаше много бурни преживявания, много бурни. Тя беше такъв темперамент Савка, имаше някаква психика по-чувствителна, сензитивна, аз даже някои неща не разбирах, право да Ви кажа тогава, щото нямах никакви опитности и аз не ми беше ясно така, както тя постъпваше. Тя например и тя като мене плачеше много при страданията си, и така някак по-бурно го преживяваше това. Ще Ви разкажа за нея един случай, който е свързан с Учителя. Ние живеехме в парахода и трите, и аз не съм ли Ви разказвала това? Когато Той я излекува? В.К.: He. Е.А.: Савка беше получила нещо като удар. Дясната й страна беше свита, нали. Знаете как при удара се получава, да лявата, като се парализира и така нали вече се виждаше. Аз го видях и Паша го видя, пък ние вече заедно живеехме и дойде Учителят сутринта и казва: „Савка къде е?" Савка беше при нас, излезе и Учителя така тръгна и тя тръгна с Него, щото Той я придружи, още пред нас почна да я гълчи, след като беше получила това нещо. И да й се кара, но тежки думи й казваше брат. Много строги думи, аз не мога нищо да повторя от това което казваше, щото не помня конкретно нищо. Но това което каза беше за мене много тежко. Ако Учителя ми беше казал това на мене, да Ви кажа, аз много тежко бих го преживяла. И така близо един час й говори и след това Савка се завря някъде в гората, тогава гората на Изгрева беше гъста, до долу клонете бяха, не беше още изсечена. Завря се някъде и просто не я виждаме къде е. След няколко часа идва Учителя и казва:
към текста >>

43. 61. БЕСЕДИ ЗА СЕСТРИТЕ

е засегнало така както това, защото казвам пък щом не ме искат, що ме канят за втората група? Аз усетих че не ме искат. Казвам, защо ще ме канят? И затуй аз към този клас не можах да се приобщя с всичкият си ум, с всичкото си сърце и цялото си естество. Останах чужда на него. Има нещо, което някога като те засегне у човека, така си остава до края, не може да се поправи. Тъй че и това е в отношенията на хората същото. Ако някога някого засегнеш, един човек е една струна, която е така чувствителна не може вече да се коригира това. Та за този клас моето отношение. Това никому не съм го казала, понеже сега говориме за история и го казвам как е било в моето съзнание. След това беше още една група и след туй се разтури класа. Нямаше хармония между тези които бяхме събрани. Не може да работиш върху добродетели и да няма хармония. То беше една хубава Учителова идея, която е имал, но ние не можахме така да я приложим и да я живеем, защото хората сме много различни, всеки иска от свое /негово/ гледище да бъде и не можехме да повдигнем съзнанието си на едно духовно ниво, където вече да изчезнат тези работи, поне в момента докато беше класът, тъй че моето състояние беше това отрицателно, което имах. Другите, ако бяха хармонични пак щеше да се задържи. Не може един човек да разтури клас. Значи и у тях не е било нещо. После някои искат някак да доминират, искаха да се прояват. Тези неща не вървят в духовния път. Тези неща отделят хората един от друг. В духовния път хората трябва да бъдат много
към текста >>

44. 133. ПЛАЧЪТ

Един случай ми разказвахте за ръката. Е.А.: То беше в една от най-първите години. Бях отишла на ул. „Опълченска" № 66 и Учителят след като копахме там малко градинката с няколко души. Знам, че беше и Георги Томалевски и още един брат, но не помня другия. И Учителят тогава като ме погледна, каза ми че съм много чувствителна, да се пазя от малките работи и после като видя ръката ми ми каза: „Няма какво да учите повече в брака" и посочи сърдечната линия, която отива между Юпитер и Сатурн. И Учителят посочи: „Ще развиваш любов към всички и към Бога!" Като посочи клона, който отива към Юпитер. Тогава клончето беше в самото начало. С течение на времето сега се продължи до Юпитер, до показалеца е линията. Каза ми тогава, че ще развивам тази линия. В.К.: Е сега вие не минахте през брака или се разминахте само? Е.А.: Не минах, но минавах покрай него. Ето един случай... Когато бях на 24 години, появи се у мен едно желание да имам дете. Сега, нали човещина, аз тогава се срамувах да кажа на Учителя. И не Му казах. Но след 10 години същото чувство пак го изпитах. И тогава вече се осмелих да кажа на Учителя: „Странно, Учителю, никак до 24 години не съм имала желание да имам дете и за известен период от време имах такова желание. След това 10 години минаха нямах такова желание. Но сега на 34 години пак ми дойде това желание. И аз се чудя защо така периодично някак идва?" „Имаш една леля, която иска да се прероди". Така ми каза. И ме освободи. След това не съм имала желание такова. Как, защо
към текста >>

45. 156. УЧЕНИКЪТ ТЪРСИ УЧИТЕЛЯ СИ

Ами разбира се, веднага. Виж аз от такива неща съм видяла Учителя, от такива неща малки. В.К.: Той веднага се обръща срещу тебе. Е.А.: Веднага, моментално се обърна. В.К.: И се усмихна. Е.А.: Не, да ме вижда. Не, не Той се криеше. Той се криеше. Ех, ще ми хвърли поглед така, ама не обичаше да ни казва тези свои работи. Това, тези задачи и отношения, които правеше, опити, които правеше с нас. Е, Той ми го показа, това беше един опит нали, като ми обръщаше гръб, за да видя моята чувствителност, да разбера моята чувствителност. В.К.: Значи: „Когато слънцето е закрито от облак, не смятай, че ти си виновна". Е.А.: Да, Той ми каза, да. Виж. Ама аз знаеш ли колко пък страдах, когато Учителят беше строг, да. Ама това беше друг случай. В.К.: Разкажи го другия случай. Е.А.: Не, не, друг случай, не едно след друго. То беше при друг случай. Аз страдах като виждах Учителя строг мислех, че аз съм все виновна и затуй ми каза това:„Когато е облачно времето не си виновна". Той видя, че аз се тормозя и искаше да ми помогне и аз тогава вече бях по-спокойна нали в очакването. Ами много беше хубаво при Учителя. В.К.: А другият случай какъв беше? Е.А.: Е тоя гдето го говорихме. В.К.: Продължавам по-нататък да чета бележките си. Веднъж в салона Учителят попита: „Кой от вас иска да бъде сам на някоя планета и да няма нито едно живо същество?" Само дядо Благо каза: „Аз!" Какъв богат вътрешен живот имаше този човек, че само той можеше.да издържи това нещо. Ями разкажете този случай. Е.А.: Виж сега,
към текста >>

46. 159. НА БУЙНИЯТ КОН МУ СЛОЖИХА БУКАИ

тогава, щом Учителят ти е казал така, че ще те послуша толкоз, колкото баща му Го послушал?" „Искам да опитам". Виж какво. Малко беше така с едно тщеславие. Имаше такова нещо. В.К.: Чета от бележника си. Поисках от Учителя една беседа да я дешифрирам, да я подготвим за печат, Учителят каза: „Опитай се!" Ти каза, че от Паша не ти е било удобно. Е.А.: Знаеш ли, щадях я Паша. Този случай също описахме, когато Учителят казал: „Това не е лъжица за тяхната уста". В.К.: Паша беше много чувствителна и веднъж Николай й направил забележка и тя не можа да спи цяла нощ. Е,А.: Да, такива забележки. В.К.: Понеже нямаше кой да работи, остана Паша да работи. Е.А.: Да. В.К.: И то е наистина така. Когато няма кой да работи, остава този, който може да работи. Е.А.: Който може, да. В.К.: Когато Паша беше без зрение работехме заедно. Тя ми даде повече свобода. Е.А.: Иначе аз не смеех. Е неудобно сега. Нали, не искам така да излезе, като че ли й взимам дела, разбираш ли? В.К.: Когато е била едва 22 годишна д-р Пашев й казал: „Вие сте учителка, но идете да работите в градината, защото ще ослепеете". Е.А.: Да, д-р Пашев. „Отидете да работите в градина с мотика, защото ще ослепеете" й е казал. Брат й отива при Германов и помоли да й се даде кураж. Тя след Учителя си загуби зрението. В.К.: Значи Пашев, той е най-добрият, Пашев е бил най-добрият офталмолог, най-добрият очен лекар, той е професор. Е.А.: Д-р Пашев още не беше професор, когато й е казал това. Защото мисля, че по-късно откриха факултета за
към текста >>

47. 164. ЗАКЛЮЧЕНИТЕ СЪРЦА

скъсана. Е.А.: Да. На същият изпит дето учи в стаята на Учителя. В.К.: Значи стаята на Учителя не й помогна и Неговата аура, но затова „Учителят бе виновен", това бе урок за нея. Е.А.: Е сигурно, да. В.К.: Разкажи ми сега, какво каза Учителят за нея? Е.А.: Виж какво ама това е мое тълкувание. В.К.: Това е твое тълкувание. Е.А.: Това е всичкото мое тълкувание и моя мисъл. В.К.: Тя отиваше да учи в стаята My. Е.А.: Учеше в стаята на Учителя. В.К.: Защо? Е.А.: Виж какво, Савка имаше някаква чувствителност, нещо имаше в нея, тя получаваше, нали съм ти казвала, че получи веднъж промяна, парализа на лицето. И Учителят като й се кара три пъти по един час, на другия ден беше със здраво лице. Така че. В.К.: Беше чувствителна. Е.А.: Имаше някаква чувствителност и Учителят употребяваше методите, за да й помогне. Нищо друго. Някои мислеха, че била любимката на Учителя. Даже кой ми каза, че е любимка на Учителя, Мара Белчева. И други мислеха, че е любимка, тя ходеше много често при Учителя. Но честото ходене при Учителя не значи, че е любимка. А тя ходеше, защото имаше нужда да ходи при Учителя, защото тя нещо не й достигаше. Нещо не разбираше и даже много мъчно разбираше. Аз например не можех с нея да работя. В.К.: Една сестра казваше: „Савка беше едно голямо дете". Е.А.: Е, казвам ти. Аз например веднъж започнахме нещо да работим заедно - един стил съм аз, тя е друг стил и е невъзможно и аз казах: „Не мога!" В.К.: Значи тя седя няколко дни в стаята на Учителя. Е.А.: Не в стаята. В стаята на Учителя
към текста >>

48. 185. ХОРОСКОПЪТ НА ЕЛЕНА АНДРЕЕВА

БЕЛЕЖКИ НА РЕДАКТОРА

слабостите им. Чувствата й ще са дълбоки и трайни, ще е добър защитник на онези, които обича, но доста силна ще е и в антипатиите си. Упорита и фиксирана ще е в целите си, благодарение на което ще достига успех. Като приятел ще е лоялна, а като враг великодушна. Успех като учител, публицист или издател. Слънце в Лъв, тригон с Уран. Интуитивна, оригинална, независима природа. Ще се увлича от учения и вярвания, които другите смятат за странни, като окултизъм, астрология и др. Ще е чувствителна към по-висшите сили на природата и ще може да им бъде проводник. Ще се ползва много от помощта на приятели и чрез тях може да осъществи целите и амбициите си. Темпераментът й ще е доста високо акордиран, но ще умее да се контролира и рядко ще проявява гневът си. Слънце тригон със Сатурн. Ще притежава ред, предвидливост, организаторски, изпълнителски и дипломатични способности с морална устойчивост да доведе проектираното до успешен завършек, въпреки отлаганията и пречките. Честен характер, добра и внимателна природа. Искрена и справедлива в отношенията си с другите, но когато вярва, че известен курс на действие е прав никой не ще може да я отклони от него. Слънце квадрат с Юпитер. Ще обича т.н. „добри" неща на живота и ще проявява известна себичност в създаването си на удобства. Поради липса на правилни, здравни навици и достатъчно физически упражнения, циркулацията ще се замърси и има опасност от функционални разстройства и други страдания следствие замърсена, неподвижна кръв. Да бъде
към текста >>

49. 9.Учителят следеше процесите

ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ (Магнетофонен запис от Вергилий Кръстев)

поучи, да подсети, да обърне внимание на нещо неправилно, за да се изправи. Не всякога съзнанието ни беше будно и трябваше да се замислим защо Учителят ни казва това, какво иска да ни каже, какво нередно има в нашето съзнание, което трябва да се изправи. Учителят четеше по нас. Ние бяхме написана книга за него. Нашата книга беше отворена за него, той виждаше, четеше и така можеше да ни помогне. Спомням си веднъж, в първите години когато се запознах с Учителя, той ми каза: „Много си чувствителна, пази се от малките работи". Тогава не разбирах за какви малки работи ми говори и как трябва да се пазя от тях, но Учителят виждаше и предупреждаваше. А всеки трябваше да мисли и да разбере какво трябва да прави. През целият си живот има какво да учим и да прилагаме за нашето самоусъвършенстване. Човешкото същество е многостранно, различни сили действат в него и не всякога е ясно и лесно да разбере човек коя е правата посока в дадения случай и момент. Все нещо няма да вземе предвид, все нещо ще пропусне или не е разбрал. И затова, когато нямаме яснота в съзнанието си, не трябва да вземаме решение, за да не съжаляваме после. Много пъти ние сме под влияние на външни сили, много често ние възприемаме чужди мисли и състояние. Ние хората си влияем едни на други. Всеки от нас влияе на другите, но и другите му влияят. Важно е човек да различава чуждите влияния. А това не е така лесно. За да можем да различаваме, трябва да имаме една основна идея, която може да бъде като стълб, като фар. В обърканите
към текста >>

50. БЕЛЕЖКИ КЪМ „ОБРАЗЪТ НА УЧИТЕЛЯ

не помня нещо да съм направила, погрешка, да съм казала нещо, да съм сбъркала. Ама на другия ден пак ми обръща гръб. Ама това не е един път, това е последователно на три пъти. В.К.: Натри пъти. Е.А.: Натри пъти беше в различни дни. Не в един ден. В.К.: А-а, да. Е.А.: Вижте, не е в един ден. В.К.: А да, след някой и друг ден. Е.А.: Да. Пак ми обърна гръб. В.К.: Аз мисля да не ви обръща гръб във връзка с романа с Лулчев. Е.А.: А не, не, не с романа. Тука беше във връзка с моята чувствителност повече беше така. Нали, така го разбрах, щото мислено аз казах: „Учителю, благодаря ти и като не ми обръщаш внимание пак ми обръщаш внимание". И Той веднага се обърна към мене. В.К.: Ха, ха, обърна се. Е.А.: Много чувствителен беше към тия работи. В.К.: Вие разправяте един друг случай. Тука четем: „На главата си аз носех барета". Е.А.: Да. В.К.: Барета ли? Е.А.: Барета. В.К.: Как се казваше? Е.А.: Казват го „Баре". Ама барета, барета го казваме ние българите. В.К.: Щото аз исках да питам, нали, тези като френските шапки? Барета, обикновена барета. Е.а.: Да. Не плетените. Тези от плат правени, да. Аз я бях малко накривала и Учителят ми вика: „Еленке, ти си надвила на харча, шапката си си накривила". Ха, ха. Малко ще ти го каже деликатно. В.К.: Находчив a? Е.А.: О-о-о. Толкова находчив беше, така буден беше да отговори на всекиго съответно, че това ми е правило така великолепно впечатление. Аз съм се радвала, като Му кажат нещо Той как отговаряше. В.К.: Четем: „Спомням си друг един случай.
към текста >>

51. 08.През един зимен ден

Учителя. И аз съм почувствувала присъствието на нейната мисъл в мен. Така си го обясних. През пролетта на 1921 или 1922 год. не помня точно, бях отишла на ул. „Опълченска" 66 и там, заедно с двама братя, прекопахме градинката в двора на къщата, в която живееше Учителя. Единият брат беше Георги Томалевски, но за другият не си спомням кой беше. Като свършихме работата, Учителят излезе на двора и се поведе разговор между него и нас тримата. На мене Учителят ми каза: „Много си чувствителна, пази се от малките работи". И на другите каза нещо, но не помня кому какво е казал. После погледна ръцете ни и на всеки каза по нещо. Аз помня това, което се отнасяше до мене. Като ми погледна дланта на дясната ръка, на която сърдечната линия вървеше в права посока до средният пръст и оттам прави завой до основата на показалеца. На завоя имаше малко разклонение по посока към показалеца. Учителят постави пръста си в началото на завоя, подвижи ръката си по сърдечната линия от до основата на показалеца до средния пръст и каза: „Няма какво повече да учиш в брака". Вдигна ръката си, постави пръста си до разклонението, подвижи ръката си по хълма на показалеца до основата му и каза: „Сега ще развиваш любов към всички". Линията, която Учителят посочи за да развивам, с течението на годините си изяви на ръката ми. И досега я имам на ръката си. В първите години на школата за изясняване на някои въпроси свързани с принципите на учението ние четяхме и странична литература. Така направихме един курс да
към текста >>

52. XI. БЕЛЕЖКИ КЪМ ЗАПИСВАНЕТО СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ-2

ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ

КОРЕСПОНДЕНЦИЯ НА ГЕОРГИ КУРТЕВ

когато сте били, къде беше Младежкия клас и Общия клас? Е.А.: Общия клас беше в „Турнферайн", а Младежкия клас беше в курса на Маркова. В.К.: Значи Младежкия клас е при Маркова, а Общия клас в „Турнферайн". А, неделните беседи и Общия в „Турнферайн". Е.А.: Да. В.К.: Така. Е.А.: Ама виж, аз съм била много така точна тук. В.К.: Точна си, точно сега аз искам затова тука някои допълнения нали, да се запълнят тези неща. Е.А.: Аз самата исках да дешифрирам, но понеже Паша беше много чувствителна на тая тема и пак ще разбере, че правя опити и за да не я засегна не го направих. В.К.: Четем: „В 1925 год. съборът стана в Търново. Той беше голям събор. Имаше повече от 1000 души". Това е. И защо се затвориха съборите в Търново? Е.А.: Съборите в Търново: в 1922 год. събор имахме. В1923 год. нямахме събор. В 1924 год. е в София. В.К.: Да. 1925 год. стана. Е.А.: А вижте защо. В.К.: След това си остана само в София. В.К.: А защо се прехвърлиха съборите? Е.А.: Учителят каза. В.К.: Сега аз съм чувал, че владиците са направили някакво прошение там, събирали са подписи от гражданите в Търново, да не се събират дъновистите повече в Търново. Е.А.: Може да са правили владиците всичко, ама както виждаш, но не беше само от владиците. Виж какво чух аз, някой казал: „Да беше събор, а беше сбор". В.К.: Там. Е.А.: Да. А пък от Невидимия свят забраняват съборите за тая дума. Така го знам аз. В.К.: Значи само за тази дума „сбор" и Учителят го спира. Е.А.: Сега, казвам ти. Така го знам. В.К.: Четем: „След като
към текста >>

53. 06 - 32.ПИСМО НА ГЕОРГИ КУРТЕВ ДО УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ

ТОМ 10

като гледа да ни предизвика, обаче ний мълчим, учим се на търпение и упование на Господа. Чакаме резултата на Божията милост. Не стигна и това, но тръгна по селата, гдето има наши приятели, събира селяните на публично събрание и говори против нашите събрания, като посочва за главен виновник Вас, а мен, Божил и Крум Ваши последователи, като сме внасяли разкол в църквата. Но, понеже събранията му са публични, като свърши своята реч, някой от нашите приятели са му възразявали доста чувствително, докато го заставят да признае, че събранията били полезни, но не трябвало да се слушат други хора вън от църквата, поповете и пр. и така той продължава да ни гони с разни средства, а ний продължаваме да се учим на търпение, като Ви молим да ни съдействувате да можем докрай да изтърпим изпитанията в живота и да понесем всичко за Славата Божия. Сега, като целувам десницата Ви, оставам в надежда за Ваш отговор. Ваш ученик Г. В.
към текста >>

54. 8. КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ И МОНАСТИРЪТ „СВЕТИ КОНСТАНТИН КРАЙ ВАРНА

на Окръжната постоянна комисия всички приходи, които е събирала от 14 август 1891 г. до 26 ноемврий 1897 г. Това решение на съда е било обжалвано от гръцката община пред Русенския апелативен съд, който с решение № 14 от 22 януарий 1907 г. потвърдил решението на окръжния съд. След закриването на Окръжната постоянна комисия, монастирът и тоя път е преминал във владение не на Митрополията, а на Варненската градска община. На 11 август 1897 г., вследствие голямото наводнение, монастирът чувствително е пострадал. Църквицата, сградите и чешмата бяха почти разрушени. Впоследствие постепенно се възобновява. През 1922 г. гръцко-българската емиграционна подкомисия в България, между другите имоти, е повдигнала въпрос и за ликвидиране с монастира „Св. Константин" и имотите му. За тази цел е било образувано емиграционно дело № 30 702, което дело бе разгледано от Върховния международен съд и решено в наша полза. Днес този „монастир"-летовище, със своята приказна околност, великолепни сгради и красиви градини, хубаво слънце и приятен морски въздух, кристален целебен морски пясък, студени и топли морски бани и грижите на общината да го постави наравно с европейските морски летовища, е едно от най-красивите места на Черноморското ни крайбрежие, гдето човек ще намери най-добри условия за закрепване на своето здраве. „Монастирът" е свързан с града с китонирано шосе. Недалече от монастира се издигат множество летовища в разни красиви стилове на множество различни дружества и институти, наши и чужди,
към текста >>

55. 10. ВЪЗРАЖДАНИЕ НА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД. ЦЪРКОВНО-НАЦИОНАЛНИ БОРБИ И ПОСТИЖЕНИЯ

от всички български епархии, които съвместно с цариградските да действуват с по-голяма тяжест пред правителството за задоволяване на българското искане за независима църква. Така в 1859 г. такава покана е била отправена от Цариград до пловдивската община, която от своя страна е трябвало да покани съседните епархии да изберат и пратят представители в Цариград, Когато народните работи след акта от З. април се усложнили, нуждата от изпращане на представители станала още по-чувствителна и от Пловдив тая идея била подета. На 10. януарий 1861 г. първи пловци изпратили в Цариград двама свои прсдставитсли: Сапчо Чомаков и д-р Ст. Чомаков, които заедно с тамошните първенци подканили още на 12. януарий всички епархии да сторят същото. Тая покана била подновена през април под натиска и впечатлението от заточаването на народните владици. Така един след друг в Цариград почнали да пристигат представители от цяла България, така че през май и юний се явили тридесет такива, снабдени с пълномощия и с особени прошения до правителството, в които българските градове и общини потвърждавали своето отричане от патриаршията и присъединението си към българската независима църква в Цариград, протестирали против нейните 15 точки и ги отхвърляли, като молили султана да утвърди и признае българската независима църква. Пловдив представяли Хр. Гешов, Сапчо Чомаков и д-р Ст. Чомаков; София - пак последният и Г. Д. Трайкович; Вратца и Севлиево - П. Р. Славейков: Търново (каазата) - Н. Михаиловски и х. Н.
към текста >>

56. IV.ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1908 година ВАРНА

Записала: МАРИЯ КАЗАКОВА

затвора, в който сме Го затворили. Нам остава да отвалим камъка. Когато плътта е по-силна от духа, се отделя и остава душата друг да се занимава с нея и трябва да чака друг ден да му се помогне. Господ е с вас тази година, да видим как ще Го разберете. Апаратът, чрез който можем да чувствуваме Бога, е в нас, затова трябва да го развием, за да чувствуваме Бога. Вий трябва да се постараете да вдигнете 75 % акциите на българския народ, понеже сте в него. Във вашата Верига повечето са чувствителни и пречат за развитието й и не се помага на народа. И тая година ще присъствува Господ с нас през цялата
към текста >>

57. IV.16 август, понеделник

Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ

се вижда, но не се съглеждат и облаци. В 10 часа сутринта всички са по местата си, определени в началото. След като се помолихме гласно с „Добрата молитва", г-н Дънов ни продиктува, та си преписахме една молитва, която каза, че се казва „Молитва на Духа" и за която ни обясни, че не можем да я даваме никому. - Тези молитви - каза той - ще четете само при голяма нужда, но никога пред хората, защото човекът, с когото ще я четете, ще съсредоточи ума си и ще ви повреди и напакости твърде чувствително. Вие трябва да се научите да не огорчавате Господа, защото ако Него огорчим, никой не може да ни помогне. Трябва да сме чисти, святи и послушни. Послушанието е първият основен закон на Небето и който се готви да стане член на Небето, трябва да бъде послушен, защото знайте, че се приближаваме до Същество, Което е безгрешно, чисто и свято. В края на тази молитва има като че ли 4, а те са 5 букви, четвъртата и петата са една до друга. Тези букви значат (тълкуванието на тия букви не може да бъде достояние на тази протоколна книга, при все че аз го отбелязах за себе си на доуго място, гдето е самият текст на молитвата, който текст тук също пропущам. Това е заповедта.) Всички молитви са лозинки, пропуски; и които нямат в себе си такова нещо, нямат смисъл. Днешният ред ще бъде следният: В началото ще имаме едно Слово от Духа, после може да се дадат някои писмени работи. А следобед към 5 часа, двама по двама ще продължаваме реда на нещата. Ще имаме молитва, така щото в 5 часа трябва да бъдем всички
към текста >>

58. IV.ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА през 1914 година (10-18 август) ТЪРНОВО

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

стана в Търново. Забелязваше се, че всички с нетърпение и възхита са очаквали срещата, защото с горест устните преговаряха преминаването ни през 1913 година -войни, неприятелски нашествия, спорове, което стана причина миналата година да не се съберем. Та при тазгодишната обмяна на мисли в школата за подвиг всички очаквахме подновяването на изтощените сили и насърчение на понататъшния подем в делото Господне. Всички участвуващи в срещата са весели и бодри, при все че мнозина са били чувствително засегнати от събитията, които България преживя през изтеклата година. Промисълът и милостта Божия са ни следили най-бащински и това е, което личи осезателно, защото всички идем здрави, бодри, весели, засмени. Събранията станаха в миналогодишните места в колибите на Атанас Бойнов и Бостанджиев. Колибата на първия служеше за преподаване и на втория - за трапезария. Присъствуват 81 души, членове на Веригата. Не са се явили 6 души. Има надошли и 34 гости от Търново, Стара Загора, Русе, селата Кръвеник и Гачевци. Освен тях има 27 деца, доведени било приятелите във Веригата, било от гостите, но децата изключително се навъртаха около трапезарията и, без да щат, служеха през деня за охрана на помещенията, докато възрастните бяха на училищни занятия. Подробен списък на членовете и гостите е приложен накрая на настоящето изложение и който е прегледан и одобрен от Учителя, може да служи през годината за предназначението си. 10 август, неделя При откриването на срещата, 10 август, времето е тихо, ясно и с
към текста >>

59. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА през 1915 година (4-8 август) ТЪРНОВО

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

и се образуваха две дъги от север към юг. Викат момиче, което пита: „Гледай този човек какво вижда." Попитали го какво вижда и той отговорил: „Виждам буквата X." - „Какво казва този знак?" - го попитали. Той отговорил: „Христос казва: „Или на Мене гледайте, или сте изгубени." И знакът след това се изгубил. Да попитате този човек сега за това, ще ви каже, че не помни. Всеки има такива посещения на Божествения Дух, само че някои ги чувствуват по-осезателно, а други не са толкова чувствителни. Колкото повече вашето подсъзнание е будно и вие придобивате един подем на духа, Господ се приближава и ви дава знак за Своето проявление. И какво казва Господ? -Готов ли си да направиш нещо? Има там много хора, които страдат, готов ли си да отидеш и да им помогнеш? Господ ще заобиколи всички един по един, докато намери онзи, който е готов да бъде носител на Неговата мисъл, готов да изпълни Неговата воля. И сега Христос като казва в прочетения стих „Прослави името Си", на друго място казва: „Не дойдох да изпълня Своята воля, но волята на Отца Ми и каквото Ми е казал, това върша." Сега ние всички можем ли да изпълним тази Негова воля? Някой от нас може в 50, в 1000 години. Всяко желание, което се ражда във вас, не мислете, че ще остане безплодно. Мисълта, която е дошла чрез Духа, ще принесе своята полза. В Исаия има един стих: „Словото Ми не ще се върне празно." (Исаия 55:1 /). И бъдете уверени, че Словото Божие няма да се върне безплодно. Той е днес между нас да насади добрата работа на живота
към текста >>

60. НАРЯД за 1916 година

дето има известни органи, които не се развалят. Ние знаем, че на физическото поле има известни съединения, които претърпяват изменения. Но във висшите светове има съединения, които не се изменят. Аз ги наричам тях „устойчивите съединения", а идеалистите ги наричат „първоначалните типове", от които съвременният свят е създаден. Този свят в своето външно проявление ние го наричаме физически, т.е. в него няма това високо съзнание, както в разумния духовен свят. Пръстите нямат тази чувствителност, както вашият мозък или вашите ръце нямат тази чувствителност както вашите очи да възприемат светлината. На какво се дължи тази чувствителност на очите? Разбира се, на това разни отговори могат да се дадат. Все трябва да вземем едно твърдение, от което трябва да почнем своите съждения. В математиката има аксиоми, от които се почва. Например има една аксиома, която казва: Две линии, които са равни на една трета, са равни помежду си. Тоест всякога трябва да имаме едно положение, от което трябва да почнем, една мярка, с която трябва да почнем. Тая чувствителност зависи от човешката душа. Аз нямам сега време да ви разправям какво нещо е душата. Човешката душа е нещо обширно. Тя се проявява единично (както се проявява в човека) и колективно (всъщност, една душа е един живот). Но хората, които казват една душа е или много души са, те имат много криви понятия. Желъдът е един. Но желъдът, като го (посеем) посадим, образува клони, които се разклоняват и после се образуват хиляди индивидуални листа от
към текста >>

61. Наряди за 1935 г.

на въздуха. Въздушното налягане е надолу, влагата действува настрани, а пък топлината - във всички посоки. Върху всеки организъм се упражнява въздушно налягане отвън. А пък с топлината има напор на етера отвътре. И тогаз се дохожда в равновесие. Когато хората изгубят любовта, тогаз човек става тромав, тежък, както казва българинът. Тогаз отвътре няма разширение, а външният свят наляга. Мусала е над 3000 метра, понеже има едно явление, от което може да се съди. Ако дойде едно чувствително същество отдолу тук и почне да му тече кръв, това показва, че тук е по-високо от 3000 метра. Тия неща стават над 3000 метра. Това става, защото тогава вътрешното налягане е по-силно, отколкото външното. Затова, когато вървим отдолу нагоре, трябва да се приспособяваме постепенно към по-слабото външно налягане, та външното налягане и вътрешното разширение да се уравновесат. Трябва да се спираш по 30 секунди от време на време, за да дойде това уравновесяване. Учителят пак погледна върховете, осеяни зад долината на река Бели Искър, и каза: Представете си, че тия същества живеят на едно място, което никак не е привлекателно за хората (наглед голи скали). А пък те го правят да не е привлекателно и хората няма да искат да живеят там. Има едно Братство, което пътува в света и носи култура. То е било в Египет, във Вавилон, в Персия, в Палестина, Гърция, Рим, Англия, Франция, Германия (англосаксонската раса) и сега това Братство се премества у славяните и България и дето то дойде, има култура, всичко се
към текста >>

62. Наряди за 1950 г.

пощата. Ще очакваме да ни се обадиш по този въпрос, а най-вече да ми съобщиш можеме ли оттук направо да им изпращаме по пощата такива и подобни писма или това да правиме чрез тебе. Например как да постъпиме, когато ще поканим ръководителите да дойдат за събора? За нашия живот тук няма какво да прибавиме. Миналата седмица четирима братя от Братския съвет ходиха по делегация пред министъра относно устава. Получихме нови уверения, че ще ни се предаде готов наскоро. Дано е така! Брат Боев чувствително по-добре. Все пак още му правят превръзки и изглежда, че по-голямата част от времето прекарва на легло. Прави постоянно и слънчеви бани. Другите всички сме живо-здраво. Пожелаваме ви всичко хубаво и те моля лично да поздравиш братята и сестрите около теб. Чакаме да ни се обадите. /п/Жечо Панайотов Забележка на редактора: Писмото е до Георги Куртев от гр. Айтос. 5) ОБИЧНИ БРАТЯ И СЕСТРИ, Съобщава ви се, че тази година празникът 22 септември ще се отпразнува в 5 часа сутринта по следния начин:Добрата молитва.91 псалом.Молитвата на Царството.„Духът Божи".Евангелие от Матея, 18 гл., 18-35 ст.Евангелие от Марка, 9 гл., 9-23 ст.Евангелие от Лука, 15 гл., 1-10 ст.Евангелие от Йоана, 10 гл., 10-21 ст.Послание към Галатяните, 5 гл., 22-26 ст.„Благославяй, душе моя, Господа".Беседа: Правила за живота" (от тома „Ново разбиране").„Господи Боже наш, да дойде Твоето Царство на земята, както е горе на небето и всички народи, които Ти си призовал, да заемат своето място в Царството Ти, за да Ти служат с
към текста >>

63. 9. КОЙТО НАМИГНУВА

вашия буквар под мишци, без да го четете, той не ще ви ползва. Ето защо Господ ви е дал очи, които са прозорци на душата. Следователно всякога, когато е светло, трябва да държим очите си отворени и да вземаме толкова светлина, колкото ви е потребно. Някой път казвате: „Е, много е светло.“ Някога казвате: „Тъмно е.“ Е, добре, отвори си повече очите! Има хора, които нощем пътуват и им е светло, а други пътуват денем и им е тъмно. И вечер има светлина, само че за нея са необходими по-чувствителни органи, за да я възприемат. Нея я използуват ясновидците. Истинските ясновидци виждат вечер по-добре, отколкото денем, но те не намигват. Те държат очите си отворени. Имайте всякога мисълта очите ви да бъдат отворени. Казват за някого: „Умрял с отворени очи.“ И скоро бързат да му затварят очите. Оставете този умрял с отворени очи. Сега всички, учители, свещеници, гледат да затварят очите на хората. Отваряйте очите на хората! Например някой се подвизава в живота, а вие му казвате: „И ти мислиш, че християнин ще станеш? Че, ти си много закъснял, ние колко неща вече знаем.“ Това значи да му затвориш очите. Какво знаете вие? Не така, не! Кажи на този свой брат: „Братко, много добре си направил, започнал си хубаво.“ Не е важно кога ще се стигне - когато стигнеш. Аз, като тръгна на разходка, вървя полека, разглеждам всички буболечки, всичко, каквото срещна из пътя и най-после стигам. Не е важно да се бърза, за да се стигне скоро до Черния връх. Като тръгнеш за Черния връх, наблюдавай по пътя
към текста >>

64. 15. СИЛИТЕ В ПРИРОДАТА

някои корени потъват дълбоко в земята, други - по-плитко, трети излизат на повърхността на земята, поради което различните корени биват различно дълги. Ако почвата е чернозем или някой насип, корените търсят винаги тези течения, които вървят по земята. И в съответствие на тия течения корените се проектират надолу, а клончетата се проектират в разни посоки. Всяко течение долу, в земята, има съответно течение горе, във въздуха. Тези течения вие не може да ги проверите, понеже не сте чувствителни. Ако имате време, някоя ясна вечер може да направим една малка екскурзия към Витоша, за да ви покажа тези магнетически течения, които вървят в разни посоки. Всяка добра мисъл, която излиза от вашия мозък и я проектирате в пространството, върви нагоре-надолу, като тези течения в растенията, и търси съответствуващ жив магнетизъм или електричество, които служат за нейното оформяване или развитие. Следователно онзи, който по-често изпраща добри мисли, те не се отделят далеч от него, а остават тясно свързани с него. Съвременните учени, които са малко запознати с окултизма, мислят, че нашите мисли са далеч от нас. Не, всяка добра или лоша мисъл, която вие изпращате, си остава винаги ваша, никой не може да ви я вземе, тя си е ваша собственост, защото вие сте я създали. Тази мисъл трябва завинаги да задържите в ума си. Всяко едно растение, след като пусне по всички посоки своите коренчета, след това започват последователно да се развиват клончета, листа, цветове, плодове и най-после зреене на
към текста >>

65. 16. ВЕЛИКАТА МАЙКА

у мнозина от вас има желание да се покажат по-добри отколкото са или по- лоши отколкото са. Това е едно лъжливо положение и Природата не търпи такъв фалш. Природата има два метода, чрез които Тя си служи: или точно математически трябва да определяш нещата, във всичката им точност, или никак не трябва да ги измерваш. За да се измерят точно силите, които действуват в нас, ние трябва да развием тези сетива, които имаме в организма си, за да работят, т.е. да развием нашата душевна чувствителност. Вземете понятието „студено“ - имате физиологически процес, физиологически причини на студа. Как ще преведете студа? Той е емблем на какво? На омразата. Значи подобно на студа е омразата. Направете една аналогия между студа и омразата. Какво произвежда студът върху организма? Свиване. И наистина, всички тела от студа се свиват до известна степен. Омразата предизвиква същото действие - и тя свива човека. Противоположното на студа е топлината. Преводът на топлината е обичта. Какво произвежда топлината? Разширение. Какво произвежда обичта? Също разширение. Следователно окултистите, които разбират законите, могат чрез топлината да въздействуват на омразата, а чрез студа - на обичта. Великите маги в бялата окултна школа, употребяват топлината против омразата, а черните маги употребяват студа, като противодействие на обичта. Белите маги употребяват топлината за усилване на обичта, а черните употребяват студа за усилване на омразата. Ако ме запитате защо имаме студена зима, ще ви отговоря: тия две
към текста >>

66. 18. РАБОТЕТЕ С ЛЮБОВ

субекта? - Трябва да се премахнат препятствията. Представете си, че отгоре на едно цветенце турите един трън - ще може ли [то] да расте? Не може. Така е и с вас. Ако вие не можете да растете, то е защото някой ви е турил трън. Трябва да гледате да няма такъв трън върху вас. Ако ви дадат везни, с които мерите течностите и твърдите материали и следвате правилата, които ви са дадени, при меренето, всичко ще върви наред. Но представете си, че някой дойде и ви каже: „Тези везни не са тъй чувствителни, ние ще ви дадем други“ - тогава отношенията се изменят. Всичко трябва да турите на Божествените везни и по тях да мерите. Тогава не може да има дисхармония. Ако у вас има дисхармония, ще ви създадат неприятности. Когато Господ иска да застави някои да Го слушат, дава им неприятности, болести, глад. А когато Го разбират, говори им разумно. Има два начина на говорене от Бога: един физически разумен, а друг - с разумно Слово. Та, ако вие дойдете в съгласие, в хармония помежду си, ние сме готови да ви помогнем. Даже и да не сте тук, всеки, който е готов, аз му помагам. Всеки, у когото има условия, аз му помагам. У някого има желание да учи - спра се, помагам му. Някой си напълнил главата с правила, знания, преживявания, а те не живеят в него. И той казва: „Да се любим, да се обичаме, да бъдем милосердни!“ Е, хубаво, добре. Но всичко това са качества, а не правила. Е, как да се любим? Ти дойдеш при мене, помолиш се, искаш 20 лева. „Нямам“ - не му услужвам. Вървя по пътя, минава някой покрай мене,
към текста >>

67. 25. БЕЗ НАУКА НЯМА СПОЛУКА

набира, и като я отпуснеш, изведнъж тече. Такъв човек започва да говори и после пак млъква. Обаче в Божественото говорене законът не е такъв. Там, като си туриш стомната, чуваш и гласа. Господ ти казва тъй: „Вземи си стомната от извора, защото колкото повече стоиш, нито капка повече няма да влезе вътре.“ Вземи си стомната! Колкото се е напълнила, то е достатъчно за тебе. Нещата са приятни, докато те стимулират в нас желанието, защото, ако говориш дълго време, има хора, които са много чувствителни, казват: „Не ми говори повече, защото ще ми се размъти умът.“ А има други, които казват: „Кажи още, още говори!“ Някои казват: „Стига, много съм уморен, повече не мога да издържам!“ Това е Божественото. Ще дойдеш до една мярка и ще се спреш. Не бързай и за себе си не желай повече, отколкото ти трябва. Някой път имаш неразположение на духа си, паднал си, унил си, като че си изоставен. Ами че то е едно прекрасно състояние, не са те забравили. Господ казва: „Не си научил урока.“ Страданията са път да се събереш в себе си. Какво представляват страданията? Че, то е едно красиво състояние на духа! И който е силен, ако благодари, като страда, няма да се мине и един час, два часа, и най-лошото си състояние, като го триеш два часа, изведнъж ще ти светне. Една славянка, като правила този опит, тя била скръбна и след два часа почнала да играе. Тъй е и у децата. Ние, за да изразим своята радост; ще се разиграем. Ние мислим, че игрането е едно грешно състояние. Не, но да играеш когато трябва, и да седиш
към текста >>

68. 28. ПРИНУЖДАВА НИ

изяде. Бог никога няма да накаже мечката, че те е изяла. Ако мечката те изяде, няма да те държи в ума си след това, а ще търси друг, и него да изяде. Ако мечката изяде само един човек и никого друг не яде, това ядене е на място. Ако иска да яде всеки ден по един човек, тогава... Това са сравнения. Когато вземете думите Христови и на пророците, тези думи трябва да се врязват във вас. И тогава целият свят ще добие друга осанка за вас. Какъвто и предмет да пипнете, ще бъдете възприемчиви, чувствителни към нещата. Дете, което обича майка си, ако е от чувствителните, като пипне един предмет, който е пипала майка му, това дете знае, че го е пипала майка му. Ако ние обичаме Бога, Той трябва да дойде при нас и ако ни обича Бог, ние трябва да идем при Него. Ако Бог ви е оставил, Той ви чака да Го обикнете, за да дойде при вас. Когато дойде някоя болест, то Господ иска да ви повика за онзи свят, но вие казвате, че не сте готови още. Той иска да ви обикне и болният казва: „Кажете на Господа, че още не съм готов да отложи тази работа.“ Казвам: Може да се отложи. Господ казва: „Или ще Ме обичате, или ще ви обичам.“ Няма среден път. Тук има голяма свобода. Сега, според мене, аз имам едно схващане. Да ви кажа аз как гледам на нещата. Когато някой разбойник ме обере, аз се радвам, че Господ му е дал свобода да ме обере, но не одобрявам постъпката на разбойника. Свободата на разбойника е от Бога, а постъпката му не е от Бога. Защото утре ще дойде друг майстор, ще обере разбойника. Колко е добър Господ.
към текста >>

69. 33. ПЪТИЩА НА МЪДРОСТТА

ви обичат]. Вие казвате: „Не зная защо никой не ме обича!“ Тогава казвам: Вие, който не обичате, защо не го обичате? Ти казваш: „Не ми харесва!“ Тогава и онзи не харесва вас. Ти не виждаш никакъв недостатък в себе си, но другите виждат. Тогава де е истината? Казва се: „Истината ще ви освободи.“ Когато имате правилни понятия, то страданията ще изчезнат или най-малко вие разумно ще се справите със страданията. За пример ноктите си трябва да ги режеш. Има части на тялото, които не са чувствителни, а пък има части на тялото, които са чувствителни. Защо някои части не са чувствителни? Ноктите не са чувствителни по единствената причина, понеже са една написана книга. На тях се пише. Като погледнете нокътя на показалеца, може да гадаете какво има във вас - дали сте скържави или не, дали сте ученолюбиви или не, дали сте ученолюбиви или завистливи. Всеки нокът показва по коя причина са станали нещата. Някои режат ноктите си, дано изтрият написаното, но не могат. Тази книга е такава, защото колкото повече се изтриват, толкова повече растат. Вие имате известни дарби, които трябва да ги разработвате. Вие имате за онзи свят същата идея, както една млада мома за момъка. Някоя млада мома фантазира, че ще дойде нейният възлюбен и тя ще бъде като царица, ще има ядене и пиене и те само ще се потриват. В онзи свят има интензивен живот. Там не може да влезе човек невежа, който казва, че не знае това и онова. Ако това, което правите на Земята, там го направите, то за 10 000 години не може да стъпите
към текста >>

70. 5. ЛЮБОВ. НЕЙНИТЕ ВЪЗМОЖНОСТИ И ПРОЯВЛЕНИЯ

Трети урок от Учителя

Пети урок от Учителя; дни - четвърти, пети

от това: Когато гонят някое дете, то казва най-първо: „Мамо!“; след туй, като се намери на по-голям зор, вика баща си; после вика: „Бате!“, „Како!“; а като се намери в най-голямата опасност, тогава вика: „Божичко!“ Кака си вика и всичките други, но като не помагат, вика: „Божичко!“ Вие наблюдавайте децата, те са особени психолози. По реда, по който те викат едного, другиго, показва, че чувствата за Бога се явяват едва когато дойдат много големи страдания. Защото в основата на нашата чувствителност се намират тия чувства към Бога. Каката излиза преди Бога, защото тя показва девствения живот. Каката е душата в дадения случай, но в духовния свят тя е сестрата. А брата си като вика, то е духът. Бащата и майката, те играят ролята на ума и сърцето - отвънка те играят ролята на ума и сърцето. Майката е много близка до детето. Най-първо тя се вика, тя изпъква най-първо на сцената. Тя е най-близката, но когато тя не може да помага, то почва да вика другите - значи има тил още навътре. Божествената идея почва да минава през своите градации; или, Божествената идея се е реализирала у майката, бащата, брата, сестрата и най-после (*се изявява) у Бога, причината на всичко. Сега, ако намерите, че този ред на нещата малко варира, то зависи от това дали детето е момиче или момче. Защото и момчетата викат, но те имат друго нареждане. Когато малките деца викат, понеже умът им не взема участие, тия прояви са естествени у тях. Затуй най-първо човек уповава на туй, което е нежно, след туй на това, което е
към текста >>

71. 8. ДОБРО - ОБРАЗИ НА ЖИВАТА ПРИРОДА

Ще влезе и в огъня, понеже е пара - пак въздух, пак вода и пак в твърдата почва. Човек постоянно минава от едно състояние в друго. Сегашната наука е за колективния труд на човечеството. Е, какво означава това? Котвата, това е човекът, въплотен вече на Земята. Казват му отгоре: бъди разумен, да използуваш живота, който ти е даден.О - Тази част представлява неговото око, но представлява и неговия нос. Те са хубави знаци. Кръстът всякога показва чистене - тежък е той. Там, дето чувствителността е чрезмерна, тя може да се превърне на мнителност. 1 ч [на] обяд Значи, за да се разберат двама души, те трябва да си намерят вълните и тогава да влезнат в съобщение. Всичкото е: щом се нагласиш, чуваш, щом не се нагласиш, не чуваш. 3 часа - Учителят си отиде. Ден четвърти Празникът на Любовта [Присъстват:] Л.м., М.Е. (духом), Д.с. (духом), И.с., П.п.* Ръководителка: Марика** 6 часа сутринта Утринната молитва:Съсредоточаване върху ангела на Любовта. (Паша преживя картината, че ангелът на Любовта постави по едно писмо на главата на всяка една от нас.)Добрата Молитва„Махар Бену Аба"Молитва за класа„Сила Жива Изворна Течуща"Молитва за Коста и Мария Радева„Бог е Любов"Живата ПентограмаПо една мисъл за Любовта М.:-„Бог е Любов" П. - „Възлюби Бога и себе си и ближния си и бъди съвършен, както е съвършен Отец, Който е на Небеса." С. - „Любовта е Воля." Ден пети Празникът на Мъдростта 26 декември 1924 г., петък, 6.30 часа сутринта [Присъстват:] М.Е. (духом), Д.с. (духом), И.с., П.п., Л.м.*
към текста >>

72. ТРЕТА БЕСЕДА, ДЪРЖАНА НА УЧЕНИЧКИТЕ ОТ СПЕЦИАЛНИЯ КЛАС НА ДОБРОДЕТЕЛИТЕ. ДА БЪДЕМ СВЪРЗАНИ С БОГА !

6 юли 1923 г.

цял един въпрос, писка, реве. Казвам: „Ще му дадете очистително, за да изхвърли тази материя от стомаха си.“ И тогава престава да плаче. Сега мнозина запитват: „Защо именно тази материя, която е вътре в умствения свят и в сърцето, да не може да влезе в душата?“ Може, но питам: Ако вие вземете малко прашец в ръката си, може ли да го държите? Можете, ще ви бъде приятно, но ако този малък прашец влезе в окото ви, може ли да го държите? - Не, ще ви дразни. Защо? - Защото окото е по-чувствително. Тъй щото душата е толкова чувствителна, че тази груба материя на ума и сърцето ще я дразнят. Затуй ви казвам, че ние изискваме, когато влезете в душевния свят, вие трябва да бъдете чисти, защото щом не сте чисти, ще носите прах и тям подобни, ще причините страдания на мнозина, а най-първо на себе си. Най-много вие ще плачете, ако не се съобразявате. Такъв е законът. Туй е сега тъй наречената философска страна, от части философската страна на въпроса. Сега, думата е, че всяка една мисъл трябва да си има свое приложение. Под думата „мисъл“ аз разбирам Божествена мисъл и всяка една такава мисъл трябва да си има или по-право си има свое Божествено приложение. По това се отличават Божествените мисли от човешките. Ще ви определя пак разликата в какво седи. Божествените мисли имат навсякъде приложение, а човешките мисли не могат навсякъде да се приложат. Туй, което е Божествено, навсякъде можете да го приложите и всякога дава добри резултати без изключение, когато в човешките мисли не е така. Друго,
към текста >>

73. 10. ГЛАВНИЯТ РЕВИЗОР В ЗАЩИТА НА ЗАКОНА

Стефан Тошев

му заявих, че почвам ревизия на това учреждение, като ревизор на Дирекцията. Той се уплаши и не ме допусна да ревизирам, като оспори правата ми за това. И отнесе въпроса в Дирекцията. Още на следващия ден аз изготвих обширен доклад до Дирекцията: Да се закрие тази Комисия и функциите й да се прелеят в окръжния комитет на Дирекцията, за да се реализара голяма икономия на фиска. Съвета на Дирекцията разгледа доклада ми и закри това учреждение. Функциите на Комитета се разрастнаха чувствително и председателя на същия си подаде оставката. Произведе се избор за нов председател. Обаче всички членове от съвета под разни предлози отказаха да бъдат избрани на този пост и за председател бях избран аз. Увеличих броя на ревизорите от 15 на 20. Стегнах здраво всички търговци - ангросисти и детайлисти, да съблюдават точно наредбите на Дирекцията. Нашите ревизори твърде често откриваха нарушения и аз давах нарушителите под съд. Името ми стана известно на цялото гражданство. Един пример: Един русенски търговец евреин бе заловен, че изкупил всичките джамове (стъкла) от търговците на стъкла в Русе, Варна и Шумен и почнал да ги продава на произволни цени. По мое нареждане бяха конфискувани всичките му джамове и го дадох на съд. По мое настояване пред Дирекцията (с коятс почти всеки ден говорех по телефона) складовете ни бяха напълнени с вълнени платове и материали за обуща и не остана дом в Русе, който да не получи вълнен плат, материали за обуща и пр. По това време Ръководител на кръжока на
към текста >>

74. 13. ДУБЛИКАТ НА ЕДНО КРЪЩЕЛНО СВИДЕТЕЛСТВО

Стефан Тошев

дали е дъновист или безбожник! Разбирате ли?" Протосингелът пребледня и като заговори, гласът му трепереше: „Кажете му да дойде в 2 часа следобед да си получи дубликата." През 1919 г. аз бях Председател на русенския Комитет за Стопански грижи и обществена предвидливост. Полагаше се в комитета да участвува и един интелигентен достоен свещеник от града, в Съвета на комитета. Такъв беше свещеник Тончев. Членовете получаваха за всяко заседание на Комитета, около за три часа, чувствителна сума. А свещеник Тончев имаше няколко деца. Животът тогава беше станал неимоверно скъп, тежък. Мазният протосингел успява чрез влиятелни партизани да замести свещеник Тончев в Комитета. След това Тончев ме посети в кабинета ми и ми обрисува колко е паднал в морално отношение този протосингел. Майка вдовица има само една млада, красива дъщеря, наскоро овдовяла, които живеят в енорията му. Протосингелът посещава това семейство два-три пъти под предлог, че ходи да ги утешава, докато един ден предложил на младата вдовичка да се съгласи да води полов живот с него. Тя му казала втори път да не стъпва в дома им и с огорчение майка и дъщеря разправили на този енорииски свещеник Тончев какъв мръсник е протосингелът... Аз казах на Тончев: „Аз ще махна Филипа от Комитета и ще си заемеш наново мястото. Имай малко търпение." Наскоро след това Филип ме посещава в кабинета ми и смутен ми заговори: „Вчера Вашият разсилен, ми донесе да подпиша протоколите на заседанията, в които съм участвувал. И аз ги
към текста >>

75. 10. НЕОБИКНОВЕН МЕЖДУ ОБИКНОВЕНИТЕ

Паша Теодорова

ОБИКНОВЕНИТЕ Това, което пиша сега, се случи през 1944 година, в първите дни на месец декември, не помня точно кой ден. Тогава Учителят не беше добре, не лежеше, но постепенно отпадаше. От месец септември се забелязваше чувствително отслабване. Пв това време се печатаха беседите, томчето „Великите условия на живота". Аз отивах в горната стая на Учителя, там да чета това, което до този ден беше напечатано. Един ден, като отидох, видях, че Учителят не беше никак добре, но ме покани да седна. Като разгъвах шпалтите да чета, от време навреме поглеждах Учителя и сърцето ми се свиваше от мъка. Въздържах се да не издам мъката си, но почувствувах като че някой забоде дълбоко в сърцето ми нож. За да трансформирам състоянието си, аз заговорих със задавен глас: „Ех, Учителю, ако аз бих могла само да си представя какъв товар носите Вие, бих се схумила, на пихтия бих станала." Само това можах да кажа и млъкнах... И пак поглеждам към Учителя и какво виждам! На моите думи Той каза само: „Да", но аз видях чудо: Учителят седеше пак на стола, както по-рано, но вече съвършено здрав, прав, със спокойно изражение на лицето. Въртя шпалтите в ръцете си, но още не чета. Гледам смаяна, някак си объркана към Учителя и не зная кое е истинското състояние: първото или сегашното, здрав ли е Учителят или болен. Успокоих се малко, но съм в недоумение и си мисля: Дали грешката не е в мене? Вярно ли видях? И кое от двете състояния беше действителното? Кое наистина беше вярно и докато си мислех така и
към текста >>

76. 6. СВЕТЛИЯТ ДЕН

Лидия Соломонова Аладжем

Отговори ми: „Какво може затворникът да направи?" По-късно разбрах защо, за какво, че Небето ме е затваряло. През тази дружба с Генчо, Учителят даде една задача на художниците, да направят картина за кориците на Паневритмията. Мнозина се изредиха, но Той не одобряваше. И Генчо донесе своята, когато я показа, Учителят се усмихна задоволен, хареса Му. Генчо се издигна, но в дружбата се яви една хладина. Често го виждах, че помежду ни е застанала една тъмна жена и той я хранел. Бях много чувствителна, винаги знаех кога не е в София и дава изложба. Аз му пращах колети и дрехи, пари и т.н. и получавах благодарствени писма. Бях „Мила моя". Една вечер, мисля, че е било когато спах при Гина, когато ни евакуираха, сънувам, че тичам по платото към Дамка, и доближавам ръба на пропастта, откъдето се очертават върховете на Главата, Рупите и цялата верига. Тичайки към тях, паднах в пропастта. Успях да извикам само „Господи" и се събудих. Не се ударих, къде останах, не знам. Но да продължа за 22 март. На другия ден беше празникът. Учителят беше в салона, та си рекох: „Той ще излезе на обед, ще го почакам." Пак Му зададох същия въпрос и пак същото ми отговори. Ядосах се и с болка в душата си рекох: „Учителю, не мога да се радвам." Той направи един рязък жест и рече: „Как ще се радваш, като не си работила?" Остави ме и си тръгна. Отидох на поляната. Плаках и се чудех какво да разбера от тези думи, обикалях, обикалях поляната, не зная колко пъти. Вечерта спах при Гина, а сутринта на беседа и гимнастики.
към текста >>

77. 5. ПИСМА НА ЦВЕТАНА ЩИЛЯНОВА НА ЗАДАДЕНИ ВЪПРОСИ

Йона, която вдигаше на ръце сестра ми, всяка сутрин в определени от Учителя часове я сваляше на двора на слънце, после я връщаше горе в леглото й. Тя тежеше 32 килограма! По това време тате е уволнен, отива в провинцията да търси работа, остава на мама колкото пари има и казва: децата растат, и те ще печелят. За сестра ми ще прибавя: цял живот тя беше тънка - висока, с благороден облик, нещо царствено имаше в нея, излъчваше една особена красота, хранеше се съвсем малко, много чувствителна, с красиви, нежни ръце, с дълги пръсти. Сестра ми вече се съвзе, макар и слабичка, тя желае да работи. Моли Учителя за съвет. Той казва: „Ще даваш уроци по пиано, но не да се затвориш у дома си, ти ще отиваш." - „Но как ще стане това?" - „Не се тревожи, всичко ще се нареди." Само след два дена идва нейна съученичка от гимназията, момиче от бедно семейство, но красавица. „Розке, само ти ще ми помогнеш! Ела да ми преподаваш уроци, че моят Гошо ми е подарил пиано, иска да му свиря, а е и ревнив - не иска да излизам за уроците. Той ме доведе дотука с колата ни и чака вънка да ме отведе." Гошо, богат търговец, преценява, че Мара ще научи още много неща от такава интелигентна учителка, той е във възторг. Уроците започват веднага, Мара я обича. „Розке, много си слабичка!" Приготвя какви ли не лакомства да я гощава, туря я да си полегне да почива, уроците плаща скъпо, мама й уши няколко хубави рокли. Познати на Мара поискват уроци и за техните деца. Следващото лято завеждат сестра ми във Вършец -
към текста >>

78. 6. ОПИТ ЗА БИОГРАФИЧЕН ОЧЕРК НА ЦВЕТАНА ЩИЛЯНОВА

вакарелка, Йона, която вдигала на ръце сестра й всяка сутрин в определени от Учителя часове, сваляла я на двора на слънце, после я връщала горе в леглото й. Роза тежала 32 килограма. 10. По това време баща им е уволнен, отива в провинцията да търси работа. Оставил на майка й колкото пари имал и казал: „Децата растат и те ще печелят." Сестра й била цял живот тънка, висока, с благороден облик, нещо царствено имало в нея, излъчвала една особена красота, хранела се съвсем малко, много чувствителна, с красиви ръце, с дълги пръсти. Сестра й вече се съвзела, макар и слабичка, желаела да работи. Помолила Учителя за съвет и Той казал: „Ще даваш уроци по пиано, но не да се затвориш у дома си, а ти ще отиваш." - „Но как ще стане това?" - „Не се тревожи, всичко ще се уреди", казал той. Само след два дена идва нейна съученичка от гимназията, момиче от бедно семейсто, но красавица и казва: „Розке, само ти ще ми помогнеш! Ела да ми преподаваш уроци, че моят Гошо ми е подарил пиано, искам да му свиря, а е и ревнив, не иска да излизам за уроци. Той ме доведе дотука с колата ни и чака вънка да ме отведе." Гошо, богат търговец, преценявал, че Мара ще научи още много неща от такава интелигентна учителка, той бил във възторг. Уроците започнали веднага. Мара я обичала. Казвала: „Розке, много си слабича!" Мара приготвяла какви ли не лакомства да я гощава, туря я да си полегне да почива, уроците плащат скъпо. Майка й ушила няколко хубави рокли. Познати на Мара поискали уроци и за техните деца. Следващото
към текста >>

79. 2) Второ тефтерче

искат храна, причиняват икономическа загуба. Всеки един трябва да има едно основно желание, върху което трябва да работите, което да ви дава импулс. Най-добрият метод за самовъзпитание Никога не си парете ръцете. Никога не се допирайте до много горещи или много студени тела. Всякога докосвайте неща, които да ви произвеждат едно приятно впечатление. Предметите, които обичаш, никога не ги дръж много близо до себе си, нито много далеч от себе си. Пръстите ви трябва да бъдат чрезмерно чувствителни. Никога не спирайте погледа си върху отвратителни форми; нито сърцето си - върху престъпни чувства; нито ума си - върху престъпни мисли! Формата привлича съответни сили - т.е. създава нещастието. Каквито форми имаш в ума си - това и става. Като си вдигнеш ръцете, трябва да знаеш имаш ли връзка с Първопричината. Щом имаш тази връзка - ти имаш всичко необходимо в живота, за да развиеш своите дарби и способности. Разумният човек трябва да има храна за ума си. Да нахрани всичките свои чувства и способности. Ако ние страдаме и не можем да използваме страданията - животът ни е безсмислен. Упражнение: за осезанието и зрението. 21 ден - три пъти на ден. Цигуларят чрез своята аура може да улеснява вибрациите на тоновете (фиг. 3). Слабият като се упражнява, силен става, даровит става, добър става. Животът на великите хора - това са все методи, през които трябва да минете. ВСИЧКО Е ВЪЗМОЖНО! Всичко онова, което разумният човек желае, може да се реализира, стига да намерим разумните методи. Най-първо ти
към текста >>

80. 14. КАКВИ СЪВЕТИ СЪМ ПОЛУЧИЛА ОТ УЧИТЕЛЯ

ни и пътя към него е съвършената красота. Красотата е извор на най-възвишените побуждения в душата ни, тя прави живота на скръбта по-смекчен, поносим. Вечен факел пред безкрайния нанагорен път е тя, съвършената красота, що ни води към Бога." * * * „Има лица, у които изразът - най-неуловимото, се съдържа от тъй тънки трептения, щото трудно художникът може да ги нарисува. Нито фотография може да предаде лицето им верно. А може само онзи художник, който е развил тънък усет, най-тънка чувствителност. Тая чувствителност може да се придобие, тя може да се развие. В хубавите картини боите не изглеждат като нещо статическо, а сякаш са живи-тетрептят." * * * 29 септември 1933 г. (След завръщането ни от Париж) Забележка: Цветка е била в Париж със сестра си Роза и Данко Симеонов, съпруг на последната. Затова вероятно е писала „ние". „Изкуството действува възпитателно. Красотата поражда благородни чувства." * * * Изгрева, 5 февруари 1934 г. „Важното в един портрет е да се предаде външната прилика и вътрешната прилика. Започни от най-малкото! Нарисувай например следните контрасти: 1. Красотата, добродетелта - и грозотата, порока; 2. Смелост - и страхливост (или смелия и страхливия човек). В една хубава картина трябва да има въздух, дълбочина, атмосфера. В изкуството не слушай никого! Слушай само себе си! Човек за да успее в нещо, трябва да има голямо постоянство. Успехът ще дойде. Мъчното е докато водата си проправи път. Веднъж протече ли - тя вече постоянно си тече. * * * 1933-1934 г.
към текста >>

81. 9. ИЗЛОЖБАТА НА ЦВЕТАНА ГАТЕВА СИМЕОНОВА

Цветана Симеонова

живее какъв да е живот, може да има какви да е мисли, какви да е чувства. И тогава той пак може да твори, но неща посредствени; това, което ще твори, няма да събужда у нас копнеж към един красив свят, в който художникът живее, няма да събуди у нас желание да реализираме този красив свят в нас и във външния живот. За художника споменът за този свят и общението с него е по-жив. Само чистият, идейният, само човекът на всеобемляющата любов представлява този чувствителен инструмент, тая чувствителна арфа, чиито струни са отзивчиви към всички онези неуловими вибрации, които ни идат от Божествения свят! Само той може да долови идеите, които ни носи слънчевият лъч. Само той може да разбира какво ни говорят слънчевите лъчи, изворът, синият цвят на небето, краските на цветята, планините. Нека след тези думи разгледаме картините на Цветана Симеонова. Новото, което иде в живота, ясно се изразява в тези картини. Тя е изложила 43 картини. Нека разгледаме само някои от тях, понеже мястото не ни позволява разглеждане на всичките. „Светилото на човека". Представлява конник, държащ високо над главата си светящ факел. „Съкровище на смирените". Една жена държи светилник близо до сърцето си. Този светилник е онзи огън, който гори с неугасим пламък във всяка човешка душа. При най-големите кризи, сътресения на душата, при най-голямото униние, при най-силните вихрушки, този пламък гори тихо. Това е Божественото в човека, свещеният олтар, синята птица на Метерлинк, синьото цвете на Новалис; това е лебедът на
към текста >>

82. 1. ПЪТ В ЖИВОТА

Преслав Кършовски

на две години. Във Варшава той не е равнодушен нито към типичната национална полска култура, нито към славянската гостоприемност. Атмосферата в академията, изкуството на славянската столица с историческата река Висла, която се носи през полските поля и лесове от далечния юг - на север до неспокойния Балтик; онова дълбоко полско небе, което особено през трите топли сезона привлича с лазурните си изгледи. Изгревите и залезите в Мазовецката равнина - всичко това не е отминала чувствителността на отзивчивия българин. Признателният Преслав Кършовски с време ще преживее дълбоко тази духовна атмосфера, за да се върне в родината си след повече от шест години непрекъснато следване там, проникнат от духа на полския народ и неговия творчески гений в изкуството. Във Варшава цели шест години той специализира живопис при професор Тадеуш Прушковски, изящна графика при професор Владислав Скочилас, а приложна - при професор Едмунт Бартоломейчик, театрална декорация при професорите Винценти Драбик и Владислав Дашевски, и излиза дипломиран художник на тамошната академия. Като участник в нейните конкурси Преслав Кършовски е получавал награди и поощрения. В дружбата си с полски студенти, принадлежи към комунистическата партия, във Варшава той е изпълнявал възлаганата му отговорна конспиративна работа. През ваканцията на 1931 г. Преслав Кършовски се завръща за кратко време в София. Като член на новооснованото Дружество на новите художници, участвува в първата му изложба с две творби -
към текста >>

83. I част. ПЪТЯТ НА УЧИТЕЛЯ Свещени Думи 151-200

Савка Керемидчиева

чака. Тъй ти се приближаваш до новата изненада на Реалния свят. 183.Любов. При всички изпити остани верен на Любовта! Ученикът трябва да издържа в Любовта до край, без да се усъмни в нея. Пътят на Любовта е път на множество изпити, през които ще мине той, за да се види, ДО КОЛКО е издържлив в Любовта. 184.Чувстви- телност. Ученикът не трябва да губи своята чувстви- телност. В неговите чувства не трябва да настъпи претъпяване. Възвишената мисъл префинява нервната система и я прави по-чувствителна. 185.Любов и Мъдрост. Необикновен е животът на ученика. Любовта и Мъдростта пребъдват във всяка негова постъпка. Любовта представлява бистра, кристална вода, от която ученикът пие, а Мъдростта представлява планински връх, който той изкачва. 186.Нежност. Нежността е необходимо качество за ученика. Той трябва да бъде нежен! Тя подготвя пътя на Любовта. Нежността не настъпва смазаната тръст и не угасва замъждяло кандило. Тя внася на земята сиянието на ангелския свят. 187.Светът. Ученикът ще бъде в света, но светът не бива да бъде в него. 188.Великото. Висок идеал изпълва съзнанието на ученика! Колко е хубаво, когато ученикът носи нещо велико в душата си! 189.Към Великото. Колко е хубаво, когато знаеш, че отиваш към Великото, защото там животът напълно се осмисля! 190.Чистота. Чистият диамант по съвършен начин отразява Светлината. Чистотата е условие за всички постижения. Само чистият прекрачва портите на Висшето Знание! Ученикът трябва да бъде чист. - Чист всякога! Няма по-велико нещо за ученика
към текста >>

84. МИСЛИ НА ВЕЛИКАТА ДУША И ЕДИННАТА ЛЮБОВ III ЧАСТ 1641-1654

Савка Керемидчиева

Класа на Добродетелите, записани от Мария Тодорова

доверие. Жасмин - непорочна любов Зокум - хубост. Белият крин - невинност. Белият люляк - постоянство. Бръшляна- преданост. Маргаритка- щастие. Риган - носител на щастие. Момина сълза - нежност. Мирт- чиста любов. Нарцис- вярност. Бял каламфир- мир, спокойствие. Маслина- мир, спокойствие. Червения мак- гордост, високомерие Теменуга- спомен. (трицветна) Зеленика- вечно приятелство. Иглика- надежда. Лютиче- нетърпение. Резеда- кротост, доброта. Роза- живот, преснота. Мимоза- чувствителност. Ружа- мъка, безпокойство,грижа. Мащерика- ревност. Теменужка- скромност. (виолетка) Вечните процеси. 1650 Всички процеси, които стават по Божията воля, са вътрешни, те съществуват вечно. Всяка връзка, направена от Бога, е вечна на земята, тя само се проявява, а не се прави сега. Това трябва да знаят всички. Учителят. 1651 Човек трябва да учи от любов знанието, като нещо Божествено. Бог е Учителят на всеки човек. Служение. 1652 Каквото и да се случи на човек, който е дошъл до реалния живот, той всякога ще е готов да служи на Бога. Другия свят - извънземния. 1653 Хората търсят щастието там, дето то не съществува. Никоя жена не може да даде щастие на мъжа. Никой мъж не може да даде щастие на жената. Това е в съвременния свят. Туй, което хората търсят на земята, съществува в другия свят - извънземния. Обича се само Великото, Разумното. Идейното, което съдържа в себе си чистотата и знанието. Възлюбленият. 1654 Ти ще обичаш онзи, който познава живота ти, който те разбира и може да ти даде от своя
към текста >>

85. ТРИТЕ ОБРАЗА НА ВЕЛИКИЯТ И ТРИТЕ ВЕЛИКИ ЗАКОНА IV ЧАСТ 1941-1960

неща са морални и кои не са. Правило за пътя. 1957 На болния дай, а здравия прати на работа. Когато вървиш към Истината, не се спирай по пътя, върви направо към нея, смело и без страх. Дълготърпението. 1958 Дълготърпението е качество Божествено. Блажен е, който го притежава. Любовта. 1959 Любовта е закон за служене на Бога. К о г а т о обичате някого той трябва да премине от смърт в живот. Тогава любовта е Божествена. Страданията. 1960 Страданията правят човек чувствителен, а пък чувствителността е необходима за възприемане и разбиране на любовта. Страданието развива корените на любовта, а радостта развива клоните на любовта. Хората искат живот без страдание, това е дребнав живот, то е безсмислен живот, защото в страданията се разрешават великите въпроси. При страданията се каляват чувствата. Страданията са метод за растене. Страданията се превръщат в любов. Чрез страданията душата се изявява като любов. Човек, който не е страдал е груб, а който е страдал има нежност, мекота,
към текста >>

86. ТРИТЕ СВЕЩЕНИ ИМЕНА НА УЧЕНИКА И УЧЕНИКЪТ АВЕРУНИ IV 111-140

Савка Керемидчиева

не обичаш някого, пак ще ти се отворят ред картини и ще видиш защо не го обичаш. Ще видиш какви пакости и страдания ти е причинил той в миналото. И когато не те обичат, пак чрез ред картини ще видиш защо не те обичат. И ще ти кажат тогава: „Направи сега това и това." И на онзи ще кажат: „Направи сега това и това." Аз ви поздравлявам сега, че имате по един билет да присъствувате на представлението, което става сега. Страданията. 117 Страданията правят човека по-чувствителен, а пък чувствителността е необходима за възприемане и разбиране на Любовта. Страданието развива корените на Любовта, а пък Радостта развива клонищата на Любовта. Великите въпроси. 118 Хората искат живот без страдание. Че това е дребнав живот. То е безмислен живот. Защото в страданията се разрешават великите въпроси. Метод за растене. 119 При страданията се каляват чувствата. Страданията са метод за растене. Страданията са най.добрия признак за подигане на душата. Страданията трябва да дойдат, те трябва да дойдат като едно ликвидиране на човешката карма. Затова се препоръчват страданията. Страданието е Любов. Страдание и Любов. 120 Издържането на страданието показва лю- бовта ни. Ако Христос не беше страдал, той щеше да е един обикновен човек. Всички страдания са стимули за душата. Страданията превръщат в Любов енергиите на душата или с други думи: чрез страданията душата се изявява като Любов. Възприемчивост на Любовта. 121 Един човек, който не е страдал, е груб, а който е страдал има нежност, мекота и
към текста >>

87. 42. РЕВНОСТТА

Жечо Панайотов

разбирания за отношенията между мъже и жени: „Видя ли мъж да обръща внимание на друга жена, свършено е приятелството ми с него!" Както и да е, поправихме приятелството си и често прекарвахме заедно. Тя си дружеше с млади сестри, но като виждаше, че всяка си има приятел някой брат, пак ме потърсваше за компания, било на екскурзия или за някаква услуга. Тя беше много ревнива. Ако говоря с някоя сестра, след това имах с нея обяснения. Така цял живот. Така бе устроена, беше много чувствителна на чужди
към текста >>

88. 12. ЕРАТА НА ВОДОЛЕЯ

двадесет и три и половина градуса. При движението на Земята около Слънцето тази ос бавно се люлее, като описва една пълна конусна повърхнина в продължение на 25,800 години. При това люлеене, пролетната равноденствена точка влиза последователно във всеки зодиак, като го преминава за около 2150 години. Влизането на тази точка в даден зодиак, има епохално значение, както за нашата планета, така и за всички живи същества на нея и най-вече за човека и човешките общества, като най-чувствителни за възприемане на космичните влияния. Всеки знак създава условията за събуждането и развитието на дадени качества, способности и стремежи, както за отделния човек, така и за обществото. Влизането на пролетната равноденствена точка в ново съзвездие, в нова зодия е всякога начало на ново характерно развитие на човешката култура. В сегашната епоха равнодейнствената точка за човека и човешкото общество според Учителя е в областта на съзвездието ВОДОЛЕЙ. Влиянието на това влизане започва от 1914 година. От тази година, човешкият род, влиза в нова ера, Ерата на Водолея. Най-характерният белег на този зодиак е, че той ще събуди и оформи в човека и човешкото общество, стремежа за справедливост, а също към духовното и мистичното, както в човешкия род, така и в отделния човек. Ще се събудят и оформят подтиците към тези области. Справедливостта трябва да стане основен елемент в отношенията, както на отделните личности, така и в отношенията на народите. Справедливостта е първото стъпало, първото качество,
към текста >>

89. 85. МАГДАЛИНА И ТЕОСОФСКИЯ КОНГРЕС

ТЕОСОФСКИЯ КОНГРЕС Животът на Изгрева не беше чужд за някои особени случаи. Съвсем неочаквано за приятелите на Изгрева, се приобщава като крайно ревностна последователка към делото на Учителя, една млада жена, която преди това е била учителка по немски език в една от гимназиите в град Пловдив. Държеше се особено, без да приемаме, че имаше някакво психическо разстройство. Но крайно чувствителна, самостоятелна, упорита, незачитаща установените порядки. Научихме, че е завършила католически пансион и е човек с големи способности за изучаване на езиците. Владееше всички европейски езици, а също и испански. Вървеше, куцукайки с единия си крак. Много често пътуваше из другите държави и казваха, че е обиколила 19 от тях. Дойде ли й някаква идея, тя не се спираше пред нищо за да я постигне. Стане ли каквото й да било събитие по света, от забележителен духовен характер - Магдалина, така се казваше тя, е там. По това време, някъде около 1933 г. теософското общество е в най- голям разцвет. Години преди това, водачите на това общество Ана Безант, Ледбитер и индуса Джинараджаса, по ясновидски път, установяват, че на Земята се е родил вече Мировият Учител, който се очакваше, съгласно старият и новият Завет. Тези тримата, тръгват да го търсят и го намират в младото момче индуса Кришна Мурти - със своята богата литература, която теософското общество издаваше и написаната от този младеж книга „При нозете на Учителя", за която някои казват, че е написана под ръководството на Ана Безант. Водачите на
към текста >>

90. 4. ЛУНАТА

мило и драго. Среброто има отношение към Луната. Каквито са отношенията между среброто и Луната, такива са и между златото и Слънцето. Ако човек няма злато в кръвта си, Слънцето не може да му действува. Има хора, които не могат да се лекуват на Слънце. Луната влияе върху въображението, тя е свързана с религията и религиозните форми. Жената е силна, когато е религиозна. Мъжът е силен, когато е духовен, справедлив. Луната в своите фази на пълнене и празнене, се отразява особено чувствително на някои натури. Когато тя се пълни, те са неспокойни, не могат да спят. Щом Луната почне да се празни те се успокояват. Безпокойството при пълненето се дължи на излишната енергия възбудена у тях, което нещо се отразява върху мозъка, върху дробовете или върху стомаха им. Затова те трябва да работят върху себе си, да намерят начин, чрез който да могат да се справят с тази излишна енергия. Когато болният иска да се излекува от болестта си, се препоръчва да гледа Луната, когато се празни и да се свързва с нея. Но пълни ли се, да затваря кепенците, да не прониква нейната светлина в стаята. Пълненето на Луната се отразява благотворно върху онези хора, които искат да се развиват духовно. Има хора, на които Луната оказва лошо влияние, особено вечер. Луната изсмуква силите на човека. Тя има свойството да изтегля лошите, нечистите влияния, обаче като изтегля лошите изтегля с тях и добрите влияния. Среброто е най-добрият проводник на енергиите, които идват от Луната. Тия енергии чистят човешкия
към текста >>

91. 20. ИЗГРЕВЪТ НА СЛЪНЦЕТО

животворен, той постепенно намалява до обед. След това започва отливът и най-силният отлив е при залезът. Един час преди изгрева на Слънцето неговата енергия има психическо влияние върху клетките на тялото, обновява тяхната енергия и създава нов импулс за работа върху тях. Пред изгрева лъчите, които се пречупват през атмосферата, имат влияние повече върху мозъка. По време на изгрева лъчите на Слънцето, които идват по права линия, имат влияние върху дихателната система, върху нашата чувствителност. А когато наближава към пладне същите лъчи имат влияние върху стомашната, храносмилателната система. Затова лечебността на Слънцето, на слънчевата енергия е различна: Преди изгрева на Слънцето - за подобряване на мозъчната и нервна система; При изгрев Слънце - за уякчаване на дихателната система, а от 9 до 12 часа - за уякчаване на стомаха т.е. през това време слънчевите лъчи произвеждат лечебно действие на болния стомах; А следобед изобщо - слънчевата енергия има малко лечебни резултати. Аналогично нещо става и в течение на годината. През всички годишни времена слънчевите лъчи не действуват еднакво. Земята /всъщност дадено място/ в началото на пролетта е повече отрицателна и затова най-много приема. Ето защо от всички годишни времена през пролетта слънчевите лъчи действуват най-лечебно. От 22 март нататък Земята постепенно става положителна. През лятото тя е вече доста положителна и затова приема по-малко. И летните лъчи действуват, но по-слабо. В началото на пролетта има повече Прана и
към текста >>

92. 1 .ВЛИЯНИЕТО НА СЛЪНЧЕВАТА ЕНЕРГИЯ

и остава излишък, който не влиза в съединение. По тази причина при залез слънце ние усещаме една тъга, като да сме изгубили нещо, т.е. дали сме нещо, без да вземем. А при изгрев слънце има излишък от положителна енергия и затова тая слънчева енергия е целебна. Преди изгрева, тази енергия, която се пречупва през атмосферата, има влияние повече върху мозъка. Във време на изгрева, лъчите на слънцето, които идат по права линия, имат влияние върху дихателната ни система и върху нашата чувствителност. А колкото наближава към пладне, същите лъчи имат влияние върху стомашната (храносмилателната) ни система. Затуй лечебността на слънчевата енергия е различна: пред изгрев слънце - за подобрение на мозъчната нервна система, при изгрев слънце - за уякване на дихателната система, а от 9 до 12 часа - за уякване на стомаха, т.е. през това време от деня слънчевите лъчи произвеждат целебно действие на болния стомах. А след обяд, изобщо, слънчевата енергия има малки целебни резултати. Най-добрите месеци за обновяване са от 15 април нов стил, през целия месец май до 22 юни нов стил. На последната дата всяко растене спира. Денят може да се раздели на четири периода от по 6 часа: от 12 часа на полунощ до 6 часа сутрин - това е пролет, от 6 часа сутрин до 12 часа на пладне - това е лято, от 12 часа на пладне до 6 вечер - това е есен (до залязването на слънцето), а от 6 часа вечер до 12 часа на полунощ е зима. Поради въртенето на земята, през известно време на годината лятото на деня е по-дълго, а зимата
към текста >>

93. 3. СРАВНИТЕЛНИЯТ БИОЛОГИЧЕСКИ ПРОЦЕС

новото, те стават обект на нейния живот. Следователно, ние просто трябва да признаем факта, че в света е . влязла една нова сила, която действува по един много чувствителен начин. Промяната, която става, ще ни се уясни, като си послужим и с примера за сътворението на човека. Когато Бог го направил от пръст, човекът бил без живот или можем да го уподобим на движещ се автомат, а когато Бог вдъхнал в ноздрите му диханието на живота, човекът станал жива душа, tie; в съзнанието му се явила чувствителността, с която могъл да различава разните състояния и промените в проявленията на човешкия дух. Значи, човекът оживял, като придобил съзнание, а с него веднага почнал да се отличава от животните по ума и сърцето си и по действието на своята воля. Тогава започнал новата си култура - градинарството, като насаждал плодните растения, това именно човекът учил в райската градина. А след като излязъл от рая, той се научил да оре земята, да сече дървета, да чупи камъни и да гради къщи. В това си състояние той дошъл до последния си предел, опитал всички положения на живота, споходил е в това малко езерце, в което е живял, всичките места, изял и изпил всичко в това езерце и като нямало повече с какво да се храни, той се изложил на съвременния глад, който се оповестява с появяването на болестта неврастения: тя не е нищо друго, освен духовен глад. В разните състояния на тази болест липсват за човека всички ония елементи, в които правилния живот може да се проявява. Такава е промяната, която е станала с
към текста >>

94. 5. ПРЕД НОВАТА ЕПОХА

деца знаят тайната за възприемане на новото. И всеки знае, че когато малките деца дойдат в един дом, носят радост на родителите и на всички околни, и всички ги обичат. Те носят със себе си новия живот, новия стремеж, носят със себе си непристорената любов и обич, духът на смирение и примирение. Следователно и съвременните народи трябва да станат като децата, т.е. да се примирят с новите наредби, които природата е внесла. Те не съзират още тия наредби. Само високо развитите и чувствителни души могат да схващат това ново, което влиза в живота, тъй както ранобудните пойни лтички и нежните цветенца схващат приближаването на пролетта: едните със своите мелодични песни, с които посрещат изгрева на слънцето и изпращат неговия залез, а другите - със своето израстване и цъфтене. Прочее, новото време ни налага, по необходимост, да изменим своите стари възгледи, да се съобразим с новото и да започнем да прилагаме новите методи, които животът изисква. Едно сравнение ще поясни мисълта ни: когато богатият осиромашее, трябва да започне да работи; когато младият се лиши от удоволствия, трябва да започне да се учи; когато болният оздравее, трябва да напусне болницата; когато затворникът излежи наказанието си, трябва да излезе от затвора и да не мисли за новите условия, които го чакат: затворнишките и външните условия са диаметрално противоположни. Съвременните народи са вече освободени от затвора, но още не знаят и не могат да се приспособят на външните условия, като мислят, че набралата се
към текста >>

95. 6. УМЪТ, СЪРЦЕТО И ВОЛЯТА

живот като три велики сили, които работят за неговото съграждане. Сами по себе си те са невидими и не можем да ги конкретизираме и изпитаме като материални сили, но те се изразяват в трите главни системи на човешкия организъм, от които можем да съдим за тяхната проява и дейност. Принципът на ума или силата на умствения живот се обуславя от мозъчната нервна система, в която главната роля играят мозъкът, нервната система и чувството на човека. Принципът на сърцето или силата на чувствителността е свързана с неговата дихателна, кървообращателна система, в която главната роля играят дробовете, стомахът и кръвоносните съдове, носители на чувствителността у човека. Волята на човека, която е обусловена от най-висшата му способност разума, е сила, която се проявява чрез тъй наречената двигателна система. Главната роля в нея играят мускулите, лигаментите и краищниците. Човек е разумен само тогава, когато знае, как да употребява разните членове на тялото си. В тях трябва да има хармонична проява. Когато един организъм действува по тоя начин, ние казваме, че една висша разумна сила се проявява чрез един целесъобразен закон вътре в самата природа. Законосъобразността и целесъобразността се проявява само в дадения случай: тя действува само в настоящето. Запример: целесъобразно е човек да се храни, понеже храната уталожва глада му и го избавя от страданията, на които е изложен без нея. Но само подходящата храна уталожва глада. Тя трябва да има тясна връзка със самия организъм. И всякога,
към текста >>

96. 7. ПОВЕЧЕ СВЕТЛИНА!

на Добродетелта, върху която всичко трябва да се съгради - ние подразбираме, че трябва да се отворят големи и широки прозорци на човешкото знание, а не средновековни мазгали. Но не само това, а и целият покрив на бъдещето човешко жилище трябва да бъде направен от прозрачна материя, от най-финно стъкло, през което да преминава светлината. Изразяваме се символично, но подразбираме, че човешката глава - черепът - трябва да бъде тъй пластична, мозъкът тъй възприемчив, сърцето тъй чувствително и волята тъй деятелна, та да бъдат винаги отзивчиви на всичко, което е възвишено и благородно в живота. Най- хубавите фотографски апарати са ония, на които пластинките са най- чувствителни към светлината. Учените хора даже са сполучили сега да направят такива пластинки, които да схващат и светлината, която изтича от човешкия мозък, колкото малка и да е тя. Хората трябва да бъдат идейни, а идейни ние наричаме само хората на светлината, с които можем да се разбираме. Както светлината прониква цялото пространство и не се спира пред никакви прегради, така и нашите мисли, нашите идеи и нашите чувствувания, които са родени от светлината, трябва да имат качеството на тоя принцип - на своя прародител. Различаването на един човек от друг става най-добре по правилата на светлината. По какво се отличава културният човек? - по своята светлина. По какво се отличава ученият? - пак по светлината на неговото знание. По какво се отличава философът? - по светлината на неговия разум, която му разкрива дълбокия
към текста >>

97. 13. ДА СЕ САМООСЪЗНАЕМ!

може да бъде вътре в нас и вън от нас. Ако се раждат в нас, те служат не само за постоянна вътрешна опора, но и като средство за защита от външни лоши влияния. Всеки трябва да научи закона за поляризирането, т.е. на трансформирането на енергиите. Да запазиш недокоснат ума си от всяка чужда лоша мисъл, да оградиш сърцето си от всяко външно лошо чувство и да не допуснеш да се изопачи волята ти от всяко вредно чуждо действие, това е едновременно и наука, и изкуство. Високо развитите, чувствителните, напредналите души лесно възприемат чуждите мисли и чувства, от дето и да идат те, разпознават тяхното качество по формата, цвета и действието им, и ако са развили у себе си в достатъчна мярка способността за поляризация, могат да се самозащитават. Окултните способи за това са известни на някои. Същевременно може да се дава достъп само на добрите мисли и чувства. „Каквото човек мисли и чувства, такъв става", казват Упанишадите. Мисълта и чувството у човека са два фактора в живота му, които правят чудеса! Най-близкото общение, обаче, с Учителите и ползуването от плодовете на тяхната мъдрост и от влиянието на благотворната им аура е най-ефикасна гаранция за духовна неприкосновеност, чистота и растеж. Но понеже тая гаранция е неосъществима за всички, необходимо е всеки сам за себе да дисциплинира мислите, чувствата, желанията идействията си, и така да изработи методите за своя личен духовен напредък. А здравето на тялото е в тясна и неразривна зависимост от здравето на душата и духа. Тук
към текста >>

98. III. ИВАН ТОЛЕВ И „ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС, БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ НА „ИЗГРЕВЪТ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

горното писмо съставлява corpus delicti и отговорността за него един ден ще се наложи. ОТЗИВИ Всемирна летопис, Г. IV, кн. 5 (5.XI. 1925 - III. 1926), с. 118. - рубрика „ Вести " Въпреки незаконните преследвания и дивата злоба на безсъвестните противници против нас, редакцията продължава да получава най-съчувствени и трогателни отзиви за делото на народна просвета и духовна култура, на което служи. Бихме обнародвали много такива писма, ако мястото ни позволяваше. Обаче, особено чувствителни към изявленията от подобен род, идещи от нашата младеж, даваме място, засега, на следните две писма: Association Academique Liege, des Etudiants bulgares le 11 Novembre 1925 „Rodina" Liege Уважаеми r. Толев, Позволете ни да Ви предадем най-горещите благодарности на българските лиежки студенти за любезността, която имахте да уредите изпращането на сп. „Всемирна Летопис" до дружеството ни. Българската младеж не е никога преставала да се интересува от големите мирови въпроси и ето защо получаването на сп. „Всемирна Летопис" и достави най-голямо удоволствие. Приемете и пр. Председател: (п) - секретар: (п) Лом, 2.XII.1925 г. Уважаеми брат Толев, Аз получих списанието в I, II и III му годишнини, но по-нататък не мога, защото икономически не съм добре. А аз желая да го получавам, защото винаги в него има духовна храна за здравомислещия четец. Ползата, която съм получил от Вашето списание, може да се оцени само с един живот, но не и с пари. Аз дължа много на Вашето списание... Ваш ученик от VII кл.
към текста >>

99. 1929 година

преобличане и други чисти дрехи и наново за вода по същия начин и пак вода и изкъпване и преобличане и най-после изпирахме хвърените дрехи и следобед вършехме друга работа. След 15 дена се дава 5 дни почивка и наново се почва всеки ден 3 бани 9 пъти за вода. На тия бани Учителят придава голямо значение. Те пречистват тялото, обновяват клетките, нервната система, оживяват с голяма сила изобщо целия организъм. И по този продължителен процес ще се стигне до едно положение на чистота и чувствителност на здравето, щото да общува с по-висши светове, да чуваме и чувстваме по-висши вибрации и живот, недоловим за грубите чувства и сетива. (Това изобщо от мен описание, а буквално Учителят е казал, че това потните бани са път към съвършенство, те имат не само физическо и физиологично значение, но и чисто духовно, защото чистите светли духове живеят в чисти и подходящи домове - тела.) Аз направих само 15 дена това и на 26 - 27 август потеглих заедно с Антоний Димитров и Марийка Гърнева за Пирин планина. На 28 бяхме с Андрей в Горна Джумая. На 29 - на гара Симитли, където ни посрещна Гърнева. Спахме у дома й. Сутринта намерихме автомобили за Неврокоп и потеглихме по шосето по Гръдевската река към Предела. За Махамия и Банско. Слязохме в Банско. Тук бе военно положение, та в Махамия ни искаха и в Банско лични карти. От Банско потеглихме веднага за Ел-тепе, за хижа Бъндърица, намираща се под Ел-тепе, на Бъндеришката река изпод езерата, между Тодорин връх и Ел-тепе. На 29 вечерта спахме из под
към текста >>

100. 1930 година

хора, даже нервна система на общия организъм - държава и човечество, а другите слоеве са другите удове на общото цяло. Или, аз идейните хора ги уподобявам на подсъзнание и свръх-съзнание, а сегашните официални интелигенти и държавници и широки политикани - на ум, умът на човечеството, защото умът е проницателен, подвижен, способен, но зад ума стои диригентът, който го направлява и насочва - това е Духът, висшият Дух - Божественото, каквито се явяват идейните хора, които са по-чувствителни към висшето и искат да го приложат в живота. Те са надрасли животинските етапи и състояния и са жадни за братство, за хармоничен живот, за широта и простор!!! 21.V.1930. Станах, кога се разсъмна. След наряда прочетох от III серия „Изведоха Исуса" - много хубава беседа, много научих от нея. След свършване първия час, започнахме репетиция за „Св. Кирил и Методий"; а аз потеглих за Годеч. Минах през Равна. Поговорихме си с Еленка. Аз й се покарах, така, наздравата, задето проявява детинщини, в смисъл, задето се тревожи за бъдащи работи и задето допуска посторонни идеи и неща и после се плаши от тях. После тя ми прави бележка, че в обществото аз не съм бил предвидлив, много галено съм постъпвал с хората - особно с женския свят, и последствията били, че си съставям мнение по жени и си мислят, че „може да се прилепим, да го използуваме тоя мекия човек". След като й обясних с няколко думи няколко положения, че аз не съм лепка, да се прилепям към никоя, то я предупредих подобни въпроси да не допуща в
към текста >>

101. Извадки от окултни лекции I и II година на общия окултен клас

подмладяване. Музиката е една дълбока сфера на Битието. Окултната музика има за цел облагородяване и възпитание на човека, Упр.: си-му-ту-си = dо, si, ге, sol. Музиката се изразява със същите органи, с каквито говорим, т. е. същата оная ципица на гърлото, която служи за говора, служи и за пение. Първото нещо, с което започва черната ложа, като попаднеш в нея, е огрубяване на гласа ти. Щом почне да загрубява гласът, изменя се ципата, изменя се и характерът, понеже тия вибрации са много чувствителни. Кажи: „Аз съм мобилизиран в Божествената музика и не мога да пея другояче, освен по всичките правила на Божествената музика." Ти няма да позволиш никому да те хваща за гърлото, гърлото ти трябва да бъде свободно. Кажи на душата си: „Качи се в гърлото ми, да ми изпееш една хубава песен, каквато ти знаеш." Не спъвайте разумната душа в нейните проявления, всяко едно желание или стремеж трябва да бъдат свещени, както са свещени мислите и желанията на Бога. Всички пориви на душата са: благородни, свещени, чисти и святи. Ще спазвате Божествените закони! Истинският плач е първото музикално упражнение. Съвременните хора страдат от натрупване на енергия. Често болестите произтичат от натрупване на енергия. Ще кажеш на болестта: „Слушай, приятелю, аз съм мобилизиран. Аз живея в Божествения свят, дето всички същества живеят в хармония, какво търсиш в мен? Ще излезеш навънка. Слушай, приятелю, ти тука не може да градиш! Взе ли позволение? Ти мобилизиран ли си? Ще спреш този градеж! В името на онзи велик
към текста >>

102. VII. Вътрешна индивидуална работа на ученика Пеню Ганев

V. Писма на Елена Хаджи Григорова до Пеню Ганев

Общия окултен клас Тема от общия клас Разликата между духовната и светската музика Разликата е тая: че светската музика действа на чувствата, а духовната музика има високо нравствено значение - тя е, която действува на душата и сърцето и ги облагородява. Тя е, която прави човека милостив и състрадателен към всичко. 8.1.1924 год. с. Водица 11.3 2.1.11924 г. Водица Разликата между духовна и светска музика Духовната и светската музика имат голямо различие помежду си. Разликата става чувствителна, когато произведат ефект те върху човешката душа. Тъй например: светската музика прави ефект върху човешката душа, т. е. действува й, като подбужда нисшите индивидуални чувства у човека. Тя е буйна музика, силна, написана е в мажорната гама и дава съответно настроение на сърцето. Напротив, духовната музика е музика на висшите чувства у човека, тя облагородява човешката душа, кара го да преживява онези чувства на възвишеност. Тя е написана в миньорната гама. 12. Разлика между човека и животните 20.11.1924 год. с. Водица Общ клас Разлика между човека и животните има, но не съвсем голяма. И едните, и другите живеят, движат се и съществуват, но човек интелектуално е на много по-голяма висота от животните. Той обсъжда своите чувства, мисли, постъпки, и тогава ги проявява; човек действува под влиянието на разума, а животните -под инстинкта. Човек съзнателно проявява своята любов спрямо някой обект или субект, но в животните не всякога е така, в тях всякога правото е на по-силния. Човек съзнателно
към текста >>

103. 8. Писмо на Елена Хаджи Григорова до Пеню Ганев от 23.XII.1936 г.

X. Събрания на „Класът на Добродетелите' през 1922 год. в ден вторник (9.V.1922-11.VII.1922 г.) (От тетрадка на Елена Хаджи Григорова)

навсякъде, всякога и във всичко все тайно, скрито работи, чудеса прави, вселени твори безмълвно, безгласно, без да чуе някой, без да го видиш, и ръкопляскат, както това правят по театри, по събрания и пр. Хората искат все да ги видят, да ги чуят, да ги хвалят, да им ръкопляскат. Нищо лошо няма в това, всеки един ще бъде научен от последствията си. Не забравяй закона на скачените съдове. Тука Катя пости 10 дена и аз трябваше да й прислужвам. Та ме възлюби и понеже в пост беше толкова чувствителна, че не можеше и не искаше никой да отиде при нея. Не можеше да ги търпи, а мойте стъпки отдалече ги усещаше и познаваше и ожидаше за мене, леко й ставаше. Нали и другите са сестри и братя! Но! Не можеше цели нощи да спи, пък аз така спях, чак ме беше яд на себе си. Значи по симпатия сънят неин дойде при мене, законът на скачените съдове и без да искаш, изтича от тебе това, което имаш, и се втича от онова, което имат хората, с които дружиш. Закон е това. И сега се уверявам защо духовните хора не издържат присъствието на всекиго едного и защо обичат да се поизолирват, обичат самота, защото само в самотата си те не са сами. После, те са по-чувствителни, по- фини. Нали и затова правят толкова усилия и работят над себе си! И ти сега се сравняваш с онзи Пеньо, който е бил преди 5-6 прераждания учител, как скачал и играел и барабар със селските ергени по седенки с момите и пр. Нито се сравнявай с колегите си - ти не можеш да бъдеш като тях, нито те като тебе в този момент, затуй не гледай те
към текста >>

104. 27. VI. 1922 г., София, Събрание VIII. Лекция VII. от Учителя

I. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова

пъпеша - те са петолистни. Вземете сливата, разгледайте венчето, направете, по какво се различава. Всички петолистни цветя действуват разслабително на стомаха. Шестолистните - влиянията им са добри. Опишете крушата, ябълката, сливата, черешата, динята, краставицата - те са доста. Ще ги проучите, опити ще направите; тъй всеки може да говори. Ще попитате някои агрономи и градинари - проучете ги. После, какви им са соковете и как въздействуват на човека. Ако вие бихте били чувствителни, още като хванете една круша в ръката си, ще я познаете тая круша сочна ли е, стипчива ли е или крехка. Също и за ябълката. Наблюдавайте ония плодове, които имат деликатна кожа. Вземете една любеница, която има лъскава кожа - то е признак, че тя е сладка. После, можете да знаете каква е на цвят - навън има написано, можете да знаете с положителност] и [с] математическа вярност. На 100 случая акс отгадаеш 75, то е знание, а 10% - не е; виж, 60% - то е пак знание. Ще развиете у вас {естествено} [1] и правилно въображение. Ще гледате туй, което пишете, да е вярно. Сами да сте доволни от темата си. Някой път туй, което пишете, не ви се нрави, като че нещо ви дращи - оставете го за друг ден. Прочетете го и ако пак не ви се хареса, махнете го. Сега, някой път може да имате желание да пишете с малко думи. Не е нито в многото думи, нито в малкото. Например, как ще изразите това предложение [2]? Може да кажете тъй: „Ходих на един прекрасен излет, пих от един бистър, кристален извор и си утолих
към текста >>

105. 37. Барометър

III. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова

1938 год. Чувствителните души отдалеч познават какво ще стане. Петелът пее, птиците пеят, кучетата лаят. Ако петлите престанат да пеят, трябва да бягате. Петлите са барометър. Петелът, като изкукурига, казва: „От теб човек ще стане!" Всичко в света си има свой дълбок произход. Бог ни дава всичките условия. Днешният ден показва, че бъдещето, което Бог създава, ще бъде отлично за всички
към текста >>

106. 128. Природата

природата е готова да му помага, като негодува и е недоволен. Ако е натоварен с 5 килограма, повече го натоварва. Като пееш, да пееш за някого. На малките работи не обръщай внимание! Главните чърти, като художника! Музика има навсякъде. Ще водя децата при извора, да слушат. Като разбираме природата, тя се отваря за нас. В Княжево размишлявам - една музика иде от трепетликите. По 5-10 минути да пее човек, половин час да пее за музиката. Паганини свирил по 12 часа. Придобил голяма чувствителност. Ако пееш: „Мога да кажа, че утре ще бъда богат, мога да кажа, че утре ще бъда здрав", тогава волтаж имаш. Утре мога да кажа: „Ще бъда търпелива." Законът действува. Опасно е да видиш Слънцето в същината си. Музикантът да е като малкото слънце. Не ти трябва да си много добър - цяло нещастие ще бъде. Да си добър, значи да ходиш хубаво, да не падаш. Право постъпяй, да му докажеш. Право си кажи: Сега дарбите не ги оценяваме. Навреме пей, навреме свири! Старите сестри, пейте с млад диригент! Вдъхновение, енергия има. Човек на ден да се изменя 10 пъти, но равновесието си да не губи. Тъжният да пее „Тъги, скърби..." В живота има положение, което не се губи. Доброто не може да пропадне. Вярата не се губи и не отпада, но чувствата. Не смесвай вярата с чувството. Вярата си е и при най-лоши условия. Бъдете свободни в мисълта си! Не критикувай човека, който седи по- горе от тебе! Ако някой ти даде добър съвет, слушай! Не мислете, че сте завършеното. Природата още не ви говори. Щом едно дърво те
към текста >>

107. XI. Призов към майките

Елена Казанлъклиева

чувства. И наистина, само майчината любов е в сила лъва да отстрани, смъртта да победи, студеното сърце да съживи и болестта да стопи. Така, като я гледам, за мен майката е великан. Пред нейното сърце всеки лед ще се стопи и всички страдания са бисери изкупени за нейната любов. Нейната топла любов ще вдъхнови поета, ще вдъхнови писателя, ще вдъхнови художника и той ще рисува майчината любов с най-нежни тонове и ще й даде най-красива усмивка. Ще вдъхнови артиста, музиканта и неговото чувствително сърце ще излее най-чудната песен с божествена хармония. Нейната любов и вятъра спира, и бурята утихва. Бръмбарчето, пчеличката, пъстрата пеперудка и гущерчето, което е толкова страхливо, и те застават в закрила над своите мънички. В своята обилна любов тя е чудна и може чудеса да стори, ако би знаяла какво повече да направи. Но тази любов бива прекъсвана от друг живот, който е от друг род и той тъй хитро се вплита в тази майка, в този нежен живот и после какво става? - Нарушава се тази божествена хармония и почват се викове, охкания, проклятия, бури се вият над този живот и както ябълката отначало е чиста, а после става грапава, червива и огрозява плодът, така и този майчин живот, вместо радост, изпълва се с грижи, с плач и не е така хармоничен, както е мислила тя. А не знае, клетата, че в нея играят роля два живота и че трябваше отдавна да ги отдели, както би отделила житото от къклицата, както би отделила семето от пясъка. Не е лесно да бъдеш майка, в нея има най-голямата приятност, има
към текста >>

108. 1. Езикът на природата

посока на известни линии, и ние добиваме някакъв образ. Знайно е, че този образ зависи от сума физични условия — строеж на плочката, форма, точките, в които е опряна и т. н. Явно е, че по този образ ние можем да отгадаем дори и условията, при които музикалната енергия се проявява. И когато казват: „очите са огледало на душата” - това не е само поетичен образ. Защото ириса на окото, ако внимателно се наблюдава, търпи непрекъснати промени, макар тънки и едва уловими. То е като онези чувствителни плочки, в които трептят образите, що образува светлината. Като в тия плаки, и в ириса се отразяват трептенията на светлината на нашето съзнание. И ако човек може интуитивно да схване тия живи образи, те по симпатия ще възбудят в него същите трептения и той ще долови техният език. Днес за днес съществува особена наука за окото. По цвета и белезите на ириса — резчици, петна — се прослеждат болезнените състояния на организма, органите, които са засегнати и т. н. Ще рече окото се явява един от най-верните диагностични апарати. И това не са голословни твърдения, а факти, които могат да се наблюдават и да се проверяват. Но в окото се отразяват не само физиологичните промени на организма. Окултната наука твърди, че в него се отразява мъничката вселена на човека с всички промени, които стават в нея - от мига на раждането до последното издихание. И не само окото на човека говори живият език на природата, а и целият му организъм. Френологията, физиогномията, Хиромантията, Графологията и сродните тям
към текста >>

109. СЕФАРИАЛЪ - АСТРОЛОГИЯ

планетните влияния. Но това са още само скици. Този метод налага значителни изчисления и прилагане на най-последните данни на модерната физика. Изследванията, до които той е довел, са в състояние на развой и могат днес за днес да се разглеждат само като правни елементи на една физична Астрология. Вместо да се изчисляват действията на планетните трептения, може да се постигне тяхното експериментално определяне с приспособени за целта инструменти от рода на биометрите, сиреч уреди чувствителни за нервното въздействие във връзка със звездните влияния. И тук проучванията са още в своето начало. Това се дължи на обстоятелството, че наблюденията, които е необходимо да се направят в течение на много планетни цикли, за да се синтезуват и проверят, изискват значителен период от време, поради голямата продължителност на някои от тия цикли. Все пак може да се каже, че първите резултати са интересни и представят едно отлично обещание за в бъдеще. Ония, които пишат биографиите на Птоломея, Кепелера, Тихо Брахе - все бележити астрономи, които са оставили дълбоки следи в разви - тието на астрономията - изпадат често в неловко положение. Защото тези учени мъже са се занимавали и с Астрология, практикували са я и са оставили съчинения върху нея! Как да си обясни човек това противоречие - трезви умове като Иохана Кеплера, способни на търпелива и систематична научна работа, да се занимават с пустоверици, и да не разберат това. Кеплер, който години наред прави по възможност най - точни и най-прецизни
към текста >>

110. 18. Езикът на Зодиака

определят по симпатия. Но „телците” изобщо не издават лесно своите чувства - те са сдържани, скрити и мълчаливи. Склонност към охолност и чувствени удоволствия - ето слабостите на родените под тази зодия. Една черта, която почти всички последователи изтъкват у родените под Телеца, е особено характерна за тях - тия люде мъчно се разгневяват, но ядосат ли се веднъж, стават яростни и бавно се укротяват. Затова у тях нерядко се заражда желание за мъст. Родените под тоя знак, са изобщо чувствителни натури, с добре развит природен ум, с поетични, музикални и литературни дарби. Измежду тях - освен хора на практичната стопанска дейност, свързана със земята и производството - се срещат и добри писатели, художници, певци и дори оратори. Прекомерното угаждане в ядене и пиене, прекаляването в областта на чувствените удоволствия често съкратяват техния живот, който иначе би могъл да бъде по-продължителен. Болестите, от които най-често страдат са: разстройства на черния дроб, жлъчката и бъбреците, диабет и болести на гърлото. БЛИЗНАЦИ Слънцето преминава през този знак от 21/22 май до 21/22 юни. Пръв въздушен знак. Дом на Меркурий - планета на интелекта. Сфера на познавателните процеси, на обмяната между индивид и околна среда, на практическата деятелност и на разпространението. Символ на знанието, на съобщителните и разменни средства. Затова и в митологията Меркурий се е считал за посланик на боговете и покровител на търговията. Възвисоки и стройни хора, но с дребни и фино изработени гърди и
към текста >>

111. 23. Сфера на Меркурия

тя не е особено заострена и удължена, защото имаме пред себе си един доста енергичен тип, с по-устойчива и съсредоточена воля. Косата му, гладко причесана, с тънък, прав косъм, кестенява на цвят, покрива доста плътно удължения му отзад-напред, сиреч долихоцефален череп. Челото му е право, доста високо и отворено, ала по-гладко и плоско от това на слънчевия тип. Вертикални бръчки в основата на носа, и в случая, както и в общия случай, липсват. Кожата, обаче, е тънка, деликатна и чувствителна към нервните трептения. Веждите, по-скоро дъговидни, отколкото прави, вземат живо участие при говора. Те нерядко реагират, като някакви чувствителни апарати, и при слушане. Изобщо, мимиката на веждите и очите у меркурианците, твърде жива и изразителна, е особено интересна за наблюдаване. Очите, живи, подвижни, с умен и по-скоро бързо-схватлив, отколкото съсредоточено-наблюдателен поглед, отбелязват особено ясно ония бързи промени на нервните токове, които се развиват в мозъка на Меркурианеца, притежаващ обикновено голям интелектуален капацитет. Особено е характерен у меркуриевия тип от долния уровен оня беглив, „крадлив” поглед, чийто блясък излиза сякаш на пресекулки и който често издава неговата склонност към лъжа и лукавство. У такива типове, зеницата на окото е полускрита под горния клепач и изнича човека някак косо. Носът на меркурианеца е прав, доста изтънен на края, дори в много случаи заострен. Устата е с тънки устни, особено горната устна е понякога твърде изтънена и права като черта
към текста >>

112. 27. Сфера на Слънцето

една уравновесена воля. Господствуваща черта в характера на слънчевия тип е самообладанието. Но не самообладание, което произтича от едно усилие и напрежение на волята, а от постигната хармония и равновесие на душевните сили. Най-добрият израз, с който можем да характеризираме душевното състояние на слънчевия тип, е ведра яснота. Истинският слънчев тип е тих и спокоен - той излъчва своята душевна сила навън така спокойно и тихо, както Слънцето. Обладаващ тънка и деликатна чувствителност, възприемчив за чистите идеи, способен да схваща непосредствено „дълбоките съзвучия” в природата, поет и музикант по душа, която е способна да трепти от възторг и вдъхновение, той е роден човек на изкуството. У него действува по-скоро непосредственото вдъхновение, творческото въображение и интуицията, отколкото аналитичния интелект. Умът му е по естество синтетичен. Най-високо развитият „Аполон” често се издига до пророчески екстаз. Завършеният слънчев тип - благороден, великодушен, самообладан - е човек на качеството, не на количеството. Навсякъде той търси истината и красотата. Понякога твърде развитото съзнание за лично превъзходство кара слънчевите типове да стоят настрана от обществото, или по-скоро над него. Впрочем съдба на слънчевия тип е да бъде център в своята среда, да я организира в една „система”, и да я поддържа със своята магнетична сила, както Слънцето поддържа своята планетна система. Това не важи за всички „аполоновци” в еднакви размери. Ала най-големите между тях са родени
към текста >>

113. (Продължение)

Г. XII (1938), кн. 2 ÷ 3, с. 50 ÷ 52 „Космичните влияния създават само една душевна чувствителност, предварително нагласена, както и редица възможности, поставящи човека при раждането му в оная среда, която му подхожда. Узряването на тия предразположения е резултат на Живота и неговите опитности. Психическото лекуване доказва, че създаденото от контакта ни с хората, други хора могат да го развалят отчасти; но първичната ориентация си остава незасегната. Без съмнение, тя е, която остава трайна, основна и за всякога неизменна в съдбата на човека”. д - р Рене Аланди Символиката на знаците също подсказва някоя тяхна характерна черта, защото „имената на знаците стоят в някакво съответствие с техните качества” (М. Хайндел). Така, Овен напомня борчески импулс, Телец — постоянство, Лъв - мощ, благородство, Везни - равновесие, хармония, справедливост и пр. Най-после, връзките, които според традицията съществуват между планетите и съответните знаци, обясняват известни оттенъци при някои знаци, които като че ли не могат да се изведат от дадените миналия път общи класификации и характеристики на знаците, например типично марсовите черти в един женски и воден знак като Скорпион. Астрологията поддържа, че Слънцето управлява знака Лъв, т. е., че между Слънцето и тоя знак има някакво сродство. Луната владее знака Рак. Според същата хипотеза, планетите управляват по два знака - един сроден и един допълнителен на тяхната природа. Така, Меркурий владее знаците Близнаци и Дева, Венера
към текста >>

114. (Продължение)

да обясним действието на аспектите, трябва да споменем за един от основните астрологични принципи именно че планетните радиации, и в частност комбинираните радиации на планетите свързани с аспект, оставят своя отпечатък върху новородения. Опити за обяснение има повече от един. Едни приемат, че младият организъм, който влиза в напълно нова среда, заживява самостоен живот, развива нови функции - дишане, хранене, реагиране и пр. - е особено чувствителен към новите условия. Поради тая чувствителност на младия организъм, която някои сравняват с тая на фотографическата плоча спрямо първия допир със светлината, видимите и невидими трептения на небесните тела упражняват едно толкова силно влияние, че го тонират за през цял живот. Има и друго мнение, което би могло да се нарече по-чисто астрологично. Интересно е, че това второ гледище получи своята най-категорична формулировка не от представител на традиционната астрология, а от един човек на науката — П. Шоанар (Фламбар), който, както е известно, при изследване валидността на астрологичните принципи си служи изключително с теория на вероятностите, приложена върху статистически данни. Въз основа на своя доста богат материал Фламбар е дошъл до заключението, че „човек не се ражда под, кое да е небе, а природата избира за тая цел тъкмо оня четвърт час от всички 35,064 четвърт часове в годината, при който планетните конфигурации имат възможно най-голяма прилика с конфигурациите в хороскопите на родителите или най-близките роднини на
към текста >>

115. (Продължение)

знаци (Телец, Лъв, Скорпион и Водолей) - постоянство, устойчивост, упоритост, подвижни знаци (Близнаци, Дева, Стрелец и Риби) - подвижност, общителност, приспособимост. Когато много планети, особено господарят на хороскопа и асцендентът, се намират в: огнени знаци (Овен, Лъв и Стрелец) - се получават хора с повече или по-малко пламенен темперамент, въздушни знаци (Близнаци, Везни и Водолей) - интелектуални типове. водни знаци (Рак, Скорпион и Риби) - те създават чувствителните натури, земни знаци (Телец, Дева и Козирог) - практичните хора, „реалните политици”, хора с усет към действителността. Естествено, това, което се казва за планетните групи, важи и за отделните планети. „Обяснението” извеждат от астрологичната хипотеза, която разглежда знака като среда, в която се проявяват жизнените сили на индивида, представлявани от планетите в неговия хороскоп. 4. Тъй като планетите действат заедно със знака, в който се намират, а знакът се проявява всякога в съгласие със своя господар, то в случая ще имаме едно оцветяване на Дадена планета не само от знака, но и от господаря на тоя знак, т. е. ще имаме комбиниране на влиянията на владяната планета с тия на нейния владетел или диспозитор. При това може да се получат различни ефекти в зависимост от хармонията или дисхармонията, която съществува между двете небесни тела. Чистотата и силата на влиянията на една планета, разположена в свой знак, се дължи именно на това, че тя се намира в хармонична среда - сродна или
към текста >>

116. (Продължение)

философско или метафизично отношение. Затруднения в правни дела. Опасности при пътувания в странство и неприятности в отношенията с чужбина. Х - Неочаквани социални промени в положението и професията. Един живот богат с неочаквани събития и обрати. ХІ - Ексцентрични, несигурни приятелства. Импулсивни влечения, които свършват зле. ХІІ - Своеобразни, неочаквани вражди. Отчуждаване от отечество и семейство. Затваряне в чужда страна. Нептун в 12-тях домове І - Непостоянство, свръхчувствителност, възприемчивост, често достигаща до медиумизъм. Ясновидски манталитет. Необикновени психични опитности. ІІ - Загуби поради измама и мошеничество. Хаотично състояние на финансите. ІІІ - Плодовито въображение. Психични способности. Находчив дух. Загуби или измамничества от страна на роднини. ІV - Опасност от съзаклятия и разочарования в собствения дом. Наследствена болезненост. Краят на живота при някакво затваряне. Загуба на недвижим имот поради измама и мошеничество. V - Морални слабости. Чувственост. Извратености. Необикновени любовни отношения. Преобладаваща страст към удоволствия и стремеж към сензации. Разочарования в любовния живот. VІ - Изтощаващи тайни болести вследствие на болезнени състояния. Предателска, невярна прислуга. Интриги и загуби чрез нея. VІІ - Своеобразни опитности в брачния живот. Ревност, скандали и прелюбодейство или пък напротив, платонични съюзи. VІІІ - Финансови загуби във връзка със завещания и поверени пари. Своеобразно линеене. Опасност човек да бъде
към текста >>

117. (Продължение)

Г. XIV (1940), бр. 1, с. 17 ÷ 19 рубрика Елементарни астрологични комбинации Някои автори - К. Брандлер Прахт, Пикар и др. - работят не само с планетите и лунните възли, но и с така наречените чувствителни точки в хороскопа. Ето мнението на Синдбад и д-р Вайс и по тоя въпрос: „Често пренебрегваният пункт на щастието в по-ново време се взима пак под внимание”. Обикновено тоя пункт се получава като се прибави разстоянието между Слънцето и Луната в хороскопа към градусите, минутите и секундите на асцендента. Според Синдбад и д-р Вайс тоя пункт ще подобри или влоши работите на дома, в който се намира, според неговите аспекти и според положението на планетата, управляваща неговия знак, т. е. неговия диспозитор. Както се знае, това положение на диспозитора се определя от знака и дома, в които той се намира, както и от аспектите, които получава. „Ако, например, пунктът на щастието би бил в знака Телец, управляван от Венера, и последната - диспозиторка на пункта на щастието - се намира в 10. дом в знака Скорпион, то би трябвало тая позиция на диспозиторката Венера по знак, дом и аспекти да се вземе под съображение при оценката на пункта на щастието. Чувствителните точки не заслужават според нашия опит внимание нито отстрана на начеващия, нито от напредналия” (Синдбад - д-р Вайс). „Чувствителните точки за даден хороскоп се получават обикновено, като се прибави към асцендента на хороскопа разстоянието, на което се намират в същия хороскоп две планети, които имат аналогия към
към текста >>

118. (Продължение)

авторитетност, честност, вярност, истинолюбие, откровеност, воля, солидарност, деловитост, жизнерадост, независимост, сериозност, спокойствие, енергия; дисхармонични - Липса на всякаква амбиция, небрежност, самонадеяност, бомбастичност, тщеславие, страхливост, надменност, гняв, властолюбив, себелюбие, деспотичност. Луна хармонични - Майчинска любов, градивни способности, мистични склонности, разсъдливост, доброта, религиозно чувство, магнетичност, въображение, чувствителност, възприемчивост, съзерцателност, кротост, мек, тих характер, скромност, приспособяване, общителност, обич към домашното удобство, но и към пътуванията, романтичност, послушност; дисхармонични - Мечтателност, подражание, свенливост, равнодушие, болезнена чувствителност, меланхоличност, нерешителност, колебливост, безпокойство, боязливост, суеверие, непостоянство, детински характер, суетност, страхливост, недеятелност, небрежност, наивност, капризност, фантастичност, сервилност, необмисленост, безхарактерност. Меркурий хармонични - Интелигентност, остроумие, находчивост, прозорливост, писателски дарби, ораторски способности, Логика, финост, любознателност, убедителност, хитрост, схватливост, съобщителност, приспособимост, практичност, сръчност, бързина; дисхармонични - Недеятелност, разсеяност, безпокойство, забравяна, бъбривост, повърхностност, непостоянство, капризност, любопитство, неодяланост, нахалство, глупост, сервилност, профаниране, скритост, демагогия, интриги, невярност, нечестност,
към текста >>

119. 10. Главни значения и аналогии на планетите

транспортни средства - пътища, телеграфи, телефони, книги, вестници, документи, кореспонденция; Размяна, посредничество, търговия, пропаганда, връзки, нервни болести; Практически ум, интелигентност, литература, критика, прозорливост, пъргавост, сръчност, хитрост, капризност, любопитство, повърхностност, непостоянство, демагогия, измама. Венера - „Малкото щастие” - Хармония, ритъм, цъфтеж, красота; Удоволствия, лукс, връзки, венерически болести; Любов, милосърдие, доброта, чувствителност, нежност, миролюбив, изкуство, общителност, веселие, гъвкавост, разпуснатост. Марс - „Малкото нещастие” - Двигателна енергия, огън, желязо, кръв, бързина; Борба, спорове, разпиляване, кражба, насилие, остри заболявания, разрушение, смърт; Храброст, предприемчивост, амбиция, дисциплина, нетърпение, гняв, страсти, ревност, егоизъм, необузданост, омраза, жестокост. Юпитер - „Голямото щастие” - Равновесие, съхраняване; Изобилие, авторитет, покровителство, философия, религия, право, здраве; Висш разум, благородство, доброта, морал, достойнство, честност, толерантност, миролюбив, откровеност, любов към наслажденията, суетност, надутост, лицемерна набожност. Сатурн - „Голямото нещастие”, планетата на съдбата - Време, старост, минало, традиция, тежест, студ, свиване, кристализация, костна система, сухота, покой, тишина, тъмнина. Стабилност, трайност, служене, съпротива, осуетяване, ограничение, оскъдност, лишение, съблазън, изпитание, грижи, депресии, разо-чарование, самоизмъчване, скръб,
към текста >>

120. Част II - Елементите на астрологията - ГЛАВА I.

космоса се повтори това отношение между Сатурн и Слънцето, то този човек, който има това съчетание в хороскопа си, ще преживее това ограничение било психически или физически, в зависимост от положението на Сатурна и Слънцето в хороскопа. Онзи, който няма този аспект в хороскопа си, него няма да го засегне това космично съчетание. Това показва, че всеки индивид трепти, вибрира в онази гама, която е имал космоса при неговото раждане. И когато тази гама се повтори в космоса, тя го засяга чувствително. Както споменах и както гласи първия принцип на Херметичната философия, в центъра на Битието стои един велик и мощен ум, чийто външен израз се явява Битието. И от този мощен космичен център, живота като едно мощно течение се разнася по цялата вселена. В своя творчески ход във вселената, космичното течение на живота се придава и на най-малките частици по законите на вибрациите и ритмуса. Така че във всяка частица на Битието пулсира този велик космичен ритмус на живота. Но в своето космично проявление този ритмус минава през 12 стадии или фази, които се изучават в астрологията, като 12 зодиакални знаци. Това не е в противоречие с това, което казах, че 12-те знака са проявление на четирите елемента, но само едно разглеждане на въпроса от друго гледище. Този въпрос за отношението на тези две положения го разгледах до известна степен в очерка върху херметичната наука и той е обект на проучване от езотеричната астрология. Когато говорим за звездните влияния, нямаме предвид само механическото
към текста >>

121. Част II - Елементите на астрологията - ГЛАВА II.

спокойно, където отделността, частта изчезва и доминира общата маса - Цялото. И чисто психологически у типовете на Рибите има нещо много интересно - у тях се заражда едно ново съзнание, в което се отразява вечността. Това е знака, под който се развива общочовешката и космична обич у хората - отделността изчезва и човека се чувства като част от Цялото. Но понеже съвременните хора не могат да реагират правилно на тези висши космични влияния, затова под Риби често се раждат хора с голяма чувствителност, която не могат да владеят, от което се ражда ексцентричност. IV. Триеонът на земята представя Севера - който символизира студа, инертността и кристализацията - качества на земята. Той е свързан с формата, пропорцията и звука. В характера се проявява като твърдост, постоянство, консерватизъм. Има отношение също и към търговията, промишлеността и изкуството. Елементът на земята е женски, негативен, студен и сух и има отношение към меланхоличния темперамент. Първият знак на земята - Телец , е символ на търпеливия труд и постоянство. Вторият знак Дева е символ на образуването на формите и тяхното преобразяване. Третият знак Козирог е резултат на Телеца и Девата - носи качествата и на двата. Тритоните могат да се разглеждат от две гледища - като обективни творчески сили на космоса и като вътрешни сили на човешката душа. Тригонът на огъня, проявен като вътрешни качества на човешката душа, се проявява като борба, властолюбив, войнственост. Тригонът на земята като търпение, трудолюбив и
към текста >>

122. Част II - Елементите на астрологията - ГЛАВА III.

са трудолюбиви. Те обичат златото и собствеността и се стремят към почести и ордени. Но те са скромни и нерешителни в делото. Те са интелектуални, умът им е широк, многостранен, свободен, но не проницателен и дълбок. Те лесно запомнят и съжденията им са прави и добри, но без особена връзка. Те са осторожни, хитри и лесно измислят разни разказчета и са изкусни разказвачи, и са твърде находчиви, насмешливи и закачливи. Те са человеколюбиви, състрадателни, благородни и особено чувствителни към внимание и ласки. Те са искренни и предани приятели. Тяхното сърце е твърде впечатлително и отзивчиво. Те са твърде внимателни към противния пол и се стремят към комфорт и радост в живота. Те са чувствени и лакоми в яденето. Обичат науката и изкуствата и са с голямо въображение, и затова между тях се срещат често откриватели и изобретатели. Те са в постоянно колебание между материализма и спиратуализма. Горещи проповедници на доктрината, която възприемат за себе си и с ожесточение водят борбата със своите идейни противници. И няма жертва, която да не биха могли да направят, за да възтържествува делото, което защищават. Колкото повече пречки срещат на пътя си, толкова повече се увеличава тяхната упоритост. Те са по-силни в теориите, отколкото в практиката. Те са способни към точните науки. В отрицателните типове са развити лъжата, кражбата и лицемерието. Не понасят никаква дисциплина. Те са поклонници на свободата и са готови да направят всичко на света, за да запазят своята независимост.
към текста >>

123. Част II - Елементите на астрологията - ГЛАВА IV.

амбициозни, с високо мнение за себе си. Те са хора огнени, пламенни, като стихия. Сангвиниците, които са израз на елемента на въздуха, са дружелюбиви, обичат мира и хармонията и са справедливи, идеалисти, обичат науката и изкуствата, те са интелектуални типове. Меланхолиците, като проява на елемента на земята, са практични, реалисти, критично настроени, с дълбока мисъл, способни на дълбока концентрация и себевглъбяване. флегматиците, като проява на водния елемент, са сензитивни, чувствителни, мечтатели, хора със силно въображение, религиозни. От друга страна знаците се разделяха на положителни или мъжки и негативни или женски. Мъжки знаци са тези на огъня и на въздуха, Овен, Лъв, Стрелец, Близнаци, Везни, Водолей, а женски са тези на водата - Рак, Скорпион, Риби, и на земята - Телец, Дева, Козирог. Знаците се делят още на северни и южни. Северни знаци са: Овен, Телец, Близнаци, Рак, Лъв, Дева. Наричат ги така, защото когато Слънцето минава през тях, то се намира на север от екватора, т. е. през пролетта и лятото. Южни знаци са: Везни, Скорпион, Стрелец, Козирог, Водолей и Риби. Наричат се така, защото когато Слънцето минава през тях, се намира на юг от екватора, т. е. през есента и зимата. След това имаме деление на знаците на три динамични групи от по четири знака, според които знаците се делят на кардинални или главни, неподвижни и подвижни, или общи. Кардинални знаци са: Овен, Рак, Везни, Козирог. През тях Слънцето преминава в началото на всеки от четирите сезона и главната
към текста >>

124. Част II - Елементите на астрологията - ГЛАВА V.

на чувствата, облагородява сърцето. Той събужда най-възвишените чувства в човека, окриля неговия идеализъм и вяра. Приет в малко количество и нечист вид, той носи съмнение, безверие, малодушие” (Учителя). Тази енергия е гореща и импулсивна по вътрешните си свойства, но от външна страна е хладна и влажна. Тъй като тази енергия е свързана предимно с емоционалния живот, то тя дава импулс и копнеж към всичко красиво, изящно. Тя дава подтика на поета, изящния вкус, деликатната чувствителност, артистични дарби, кротост, мекота, любов към удоволствията, както и склонност към бездействие. Тя прави работите приятни и благополучни. Носи сполука, както в селско-стопанските, тъй и в артистичните занятия. Редом с Юпитера, тя е най-благотворната от всички останали планети. В известно отношение Венера се разглежда като полярна с Марса. Защото казахме, че Венера управлява любовта и чувствата във всичките им гами, а Марс е планета на страстта. Затова енергията на Марса трябва да бъде победена, за да се прояви във всичката си чистота възвишената природа на Венера. хороскопа представя сестрите, любовниците, жената. Марс. Зад тази енергия стои червеният цвят и тона do. „Червеният цвят сам по себе си е проява на един висш свят. Той е емблема на живота, който произтича от Любовта. Затова червеният цвят всякога носи животворна сила. В своите чисти прояви, той е толкова деликатен и красив, че ако само се докосне човек до него, той ще внесе в него интензивните трептения на един висш живот. Но
към текста >>

125. Част II - Елементите на астрологията - ГЛАВА VIII.

не са му наложени от външна сила. Каква е връзката между космичните явления и динамиката на силите в човека, е дълбок философски въпрос, който предстои за бъдеще да бъде разрешен, но това, което е като факт, е следното: че когато в рождения хороскоп на един човек имаме известни аспекти и когато тези аспекти се явят отново в Космоса, те оказват силно влияние само на онези хора, които ги имат в хороскопа си. Например една квадратура между Слънцето и Сатурн в Космоса, винаги ще засегне чувствително онези, които я имат в хороскопа си, като породи някакъв род ограничения, в зависимост от това в кои домове и знаци се намират Сатурн и Слънцето в хороскопа. Такъв човек може да се уподоби на антена, която е нагласена да приеме вълни с определена дължина. Когато такива вълни преминат през пространството, тя ги долавя, а човек като жива антена изпитва и въздействието на тези вълни. Понеже в Ефемеридите са дадени положенията на планетите и аспектите за всеки ден, то като знае човек, какви са аспектите в неговия хороскоп, той ще знае кога с какви влияния ще има да се справя, ще знае на що се дължат неговите настроения - разположения и неговите успехи или неуспехи в известна работа. По този начин човек може да провери и истинността на астрологичните твърдения. * * * Вземайки външните механични аспекти като символ на вътрешното съотношение на енергиите в човека, можем да допуснем, че различните аспекти - от съвпада до опозицията, ни показват различните фази, през които минават енергиите, които
към текста >>

126. Част II - Елементите на астрологията - ГЛАВА IX.

9. Лунните възли, точката на щастието и неподвижните звезди Както казах в края на предната глава, древните са взимали под внимание освен четирите основни елемента още и така наречените Лунни възли, горен лунен възел и долен лунен възел, точката на Щастието и други чувствителни астрономични точки и неподвижните звезди. Модерната астрология доскоро пренебрегваше тези елементи, но днес вече постепенно почва да ги взима под внимание при разглеждането на хороскопа. Лунните възли или главата и опашката на Дракона Така се наричат двете пресечни точки на еклиптиката с лунната орбита. Горната, или възходящата пресечна точка, се нарича горен лунен възел или глава на Дракона и е добротворен по природа, от природата на Юпитер е. Долната, или низходяща пресечна точка, се нарича долен лунен възел или опашка на Дракона, и е злотворна по природа - има влияние подобно на Сатурна. Ето какво казва за тези възли Синдбад - д-р Вайс: „Би трябвало да забележим, че лунните възли - главата и опашката на дракона - съгласно по-новите възгледи и наблюдения на английските астролози, дойдоха пак на почит като фактори с голямо значение, според тяхното положение по дом. Горният възел - главата на дракона, подобрява работите на дома, в който той се намира и при добри аспекти и когато е към зенита и асцендента, действува силно. Той е особено силен, в благоприятен смисъл, когато стои близо до асцендента. Долният възел - опашката на дракона, е неблаготворна и влошава работите на дома, в който се намира, като носи
към текста >>

127. Влад Пашов 4. Животът след смъртта на физическото тяло 1. Животът в духовните светове

панорамата на своя живот, отпечатвана в етерното тяло, която в течение на тези три дена се отпечатва в астралното тяло. След третия ден сребърната нишка се скъсва и тялото е окончателно мъртво. От неспазването на този срок често хората биват живи погребвани, защото те са били само излъчени и след третия ден се връщат в тялото. Един американски учен е правил опити, с които установил, че при изпускане на последната вдишка тялото намалява от теглото си. Той е правил опити с много чувствителни везни. Това показва, че нещо невидимо напуска тялото. Това е етерното тяло, съставено от четирите вида етер - топлинен, светлинен, химически и жизнен, което е все пак физическо, заедно с душата и астралното тяло. Понеже при смъртта и в течение на трите дена душата преглежда изтеклия си живот, който се изрежда пред нея в картини, от момента на смъртта до момента на раждането, затова не трябва да бъде обезпокоявана от плачове и шумове, за да може да се съсредоточи и да вижда ясно картините на изтеклия си живот. Защото оттова ясно виждане зависи и отпечатването им в астралното тяло, оттова зависи и правилното заключение, което душата ще си извади от тези картини, а това вече ще влияе върху живота на душата в бъдещето въплъщение. Затова хората, ако искат да направят добро на умиращия, не трябва да плачат и да вдигат шум около него, и най-много могат да направят една молитва, която действува успокоително върху него и го насочва към картините на изтеклия живот. В това време, когато съзерцава
към текста >>

128. Иван Антонов Част I ЕЛЕМЕНТИ НА АСТРОЛОГИЯТА

ПЛАНЕТИ - СВЕТИЛАТА ОТ СЛЪНЧЕВАТА СИСТЕМА 4. СЪОТНОШЕНИЕ МЕЖДУ СВЕТИЛАТА И СЪЗВЕЗДИЯТА 5. ДОМОВЕ ИЛИ ГРАДИНИ И ТЯХНОТО ЗНАЧЕНИЕ 6. ОТНОШЕНИЯТА МЕЖДУ СЪЗВЕЗДИЯТА, ПЛАНЕТИТЕ И ДОМОВЕТЕ 7. ОТНОШЕНИЕТО НА ЗОДИАКАЛНИТЕ СЪЗВЕЗДИЯ КЪМ ЧАСТИТЕ НА ЧОВЕШКОТО ТЯЛО 8. ПОДЯЛБА НА ЗНАЦИТЕ 9. КОСМИЧНИ КРЪСТОВЕ 10. ЕВОЛЮЦИОННА И КАЧЕСТВЕНА ПОДЯЛБА НА СВЕТИЛАТА 11. ЗОДИАКАЛНИ ЗНАЦИ И ТЯХНАТА ПОДЯЛБА НА ДЕКАНАТИ 12. ВРЪЗКИ И ОТНОШЕНИЯ НА СВЕТИЛАТА С ЧАСТИТЕ НА ЧОВЕШКОТО ТЯЛО .......... 13. ЧУВСТВИТЕЛНИ ГРАДУСИ В ЗОДИАКАЛНИТЕ ЗНАЦИ 14. БОЖЕСТВЕНИТЕ ПРИНЦИПИ, ЗАКОНИ И СИЛИ В АСТРОЛОГИЯТА 15. ОСНОВНИ АСТРОЛОГИЧНИ ЗАКОНИ И ПРАВИЛА ПРИ ТЪЛКУВАНЕ НА ХОРОСКОП 16. СЪЧЕТАНИЯ ИЛИ АСПЕКТИ НА СВЕТИЛАТА 17. СВЕТИЛАТА И ТЯХНОТО ОТНОШЕНИЕ КЪМ ПРИРОДАТА И ЧОВЕКА 17.1. СВЕТИЛАТА И ПРИРОДАТА 17.2 ЦВЕТОВЕТЕ И
към текста >>

129. 13. ЧУВСТВИТЕЛНИ ГРАДУСИ В ЗОДИАКАЛНИТЕ ЗНАЦИ

Иван Антонов

В ЗОДИАКАЛНИТЕ ЗНАЦИ В главните или кардинални знаци ОВЕН, РАК, ВЕЗНИ и КОЗИРОГ чувствителни градуси са: 0°, 13° и 26°. В НЕПОДВИЖНИТЕ знаци ТЕЛЕЦ, ЛЪВ, СКОРПИОН и ВОДОЛЕЙ чувствителни градуси са: 9° и 21°. В ПОДВИЖНИТЕ знаци БЛИЗНАЦИ, ДЕВА, СТРЕЛЕЦ и РИБИ чувствителни градуси са: 4° и 17°. Когато светилата се намират точно на чувствителните градуси, те въздействат с особена сила и влиянието им е хармонично или дисхармонично, в зависимост от това какво е естеството на светилата и дали те образуват хармонични или дисхармонични съчетания с други светила. Когато светилата се намират в интервал до 2° от чувствителните, те действат с по-голяма сила от обикновената, но по-късо, отколкото когато са точно върху съответния чувствителен градус. Връзките на човешкия дух, душа, ум, сърце и тяло с Божествените принципи на Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата и Доброто чрез светлината на Слънчевата система Светилата, които са включени в орбитата на Земята, а именно: СЛЪНЦЕ, МЕРКУРИЙ и ВЕНЕРА може да уподобиме на семепроизводителни, т. е., които дават семена за всички видове щастие на човешкия живот. Светилата, които включват в себе си орбитата на Земята, а именно: МАРС, ЮПИТЕР, САТУРН, УРАН, НЕПТУН и ПЛУТОН можем да уподобим на градини, на полета, на различни природни условия, при които могат да се сеят, да растат и да дават плодове всички видове семена на човешкото щастие. Понеже ЛУНАТА е единственото светило, което ту влиза в орбитата на Земята, ту излиза извън орбитата на Земята в
към текста >>

130. 8. ЛУНАТА

Иван Антонов

Дух на воин и душа на девойка

живот или невъзможност за семеен живот, при твърде голяма дисхармония. Дисхармонията между Луната и Уран се проявява най-силно до тридесетгодишна възраст, през което време човек се проявява като ексцентричен, особен, неразбран характер, неприятен за околните, внасящ навсякъде раздор и смут. Такъв човек мисли за себе си, че много знае и се отнася към другите с презрение и надменност, като ги смята за глупави. Тази диехармония често се превръща в болезнено честолюбие, болезнена чувствителност - обидчивост, сръдливост, неотстъпчивост, непримиримост, инат. Ако освен диехармоничното съчетание с Уран, Луната има и хармонични съчетания от добротворците, тогава много от казаните отрицателни качества ще се намалят и съответно видоизменят, в зависимост от аспектите, които облекчават дисхармонията. ЛУНАТА в съвпад, паралел, съвпад в скоби с УРАН Тези съчетания на Луната с Уран са хармонични, благотворни, усилват духовните дарби и способности на човека, толкова повече, колкото по-силна е неговата любов към Бога, към окултните идеи и науки, колкото е по-духовен и по-определен в следването на своя висш идеал. Люде с материалистически схващания и разбирания, които нямат вяра в Бога и стремежи към духовните науки, ако имат в звездослова си някое от горните съчетания на Луната с Уран, това означава, че у тях те засилват материалистическите нагони и действат като отрицателни съчетания, т. е. проявяват се с гореказаните отрицателни качества и прояви. Липсата на съчетания между Луната и Уран
към текста >>

131. I. Георги Радев (12.IX.1900 г. ÷ 22.VII.1940 г.)

успял да реализира в един кратък живот гореспоменатите постижения, някои, от които са диаметрално противоположни на основните наследени тенденции - един факт, който говори както за огромната работа, която Жорж е извършил съзнателно върху себе си, така и за Висшето Ръководство, което му е помагало. Тоя мощен дух обаче разполагаше с твърде слаба физика. Жорж бе наследил твърде деликатно здраве, което при това е било атакувано от един воден плеврит през ученически години. Неговата крайна чувствителност и прекомерно критичното отношение към света също не бяха от естество да подобрят здравословното му състояние. Онова, което природосъобразният режим в братска среда поправяше, е бивало често подравяно от една почти непонятна небрежност към собственото здраве. Като астролог, Жорж е знаел, че 1940 г. е критична за него. Но той никога не се оплака пред нас. Напротив, неведнъж спомена с най-голямо спокойствие за едно евентуално заминаване от тоя свят. Съгласно желанието си, той прекара три месеца на една висока поляна в Родопите, доминираща над далечни простори. Той предпочете последния месец да остане само с чужди хора, може би, за да се сбъдне онова, което бе предсказал сам за края на своя живот. Иначе, той запази бодрост докрай. Последните му писма дишат свежест и възторг от дивната хубост на оня планински кът и говорят за една ненамалена жажда за работа. На 22 юлий т. г. обаче, към 9 ч сутринта, Жорж е отлетял към един по-хубав свят, за който той копнееше в последно време.* Така, земният път
към текста >>

132. 3. ДОМОВЕТЕ И СЪОТВЕТСТВАЩИТЕ ИМ ЗНАЦИ

упадък. Науките и философията поддържат хипотези и погрешни теории. Несигурност цари в профсъюзите и в различните колективи. Народите са принудени да се покоряват на диктаторски режими, произлизащи от консервативните среди. Международните отношения са под знака на фалша и лицемерието. В човешкия организъм, знакът на Водолея се отнася до прасците. Дванадесетият дом е под знака Риби, чийто управител е Нептун. В този знак Меркурий е в изгнание, Венера-в екзалтация. Природа: чувствителност, романтичност, възвишен мистицизъм, могъщо творческо въображение, гений. Всички тези качества може да намерят израз в откровения и в пророчества. Чувство за саможертва и за висша благотворителност. Астросоциологическо значение: водите на океаните и моретата, мъглата, изпаренията в атмосферата, различните лъчения, затворите, болниците, благотворителните дружества, публичните домове, търговията с наркотици, тайните агенти, мистериозните заговори, съмнителните афери, политическите и шпионските заговори, тайните окултни науки и магията. Положителен полюс: гениално творческо въображение, носталгия по Великия Космичен Принцип, романтичност, нежност и красота във всички области на изкуството, склонност към окултизма, към метапсихичните явления, алтруизъм и саможертва за бедните и унижените. Отрицателен полюс: опасни пороци, болести, епидемии сред народа, демагогия от страна на духовенството, неразумна разточителност в обществените среди, природни бедствия и колективни наводнения, корабокрушения и
към текста >>

133. 2. ОБЩ ПОГЛЕД

след това обновление засяга тоталния живот на индивидите, обществата, народите и цялата международна общност. При идването на тези Велики посветени върху нашата планета са бивали мобилизирани и активизирани нови интелектуални способности, нови емоционални качества и нови волеви сили. Обект на преустрояване е не само цялостния човешки организъм, но и човешкия череп, и по- специално към развитието на камперовия ъгъл се прибавят нови градуси, които издигат по-високи и по-чувствителни антени към Космоса. С тези изменения и подобрения. Живата разумна природа създава за човека още по-благоприятна обстановка за творчество и развитие. Тази нова обстановка е в кореспонденция с новите изисквания на времето. Самата планета преминава през нови космични пространства, следвайки хода на слънчевата спирала. Това положение особено ярко изпъква при създаването на новата шеста култура на бялата раса. Тази нова космична обстановка, чрез своите нови космични радиации, е от естество да внесе основни преобразования в цялата планета. За новата шеста раса, която идва да наследи сегашната пета такава се подготвя нов континент, който ще изплува от дълбочините на Тихия океан. Стари континенти ще потънат в океанските дълбочини под напора на баласта, натрупан върху тях следствие на отклоненията, извършени от законите на Живота разумна пр2ирода - отклонения, извървени от индивидуалните, обществени, национални и международни единици и фактори. Както се каза, раждането на една нова епоха се диктува от
към текста >>

134. 2.2 НАЙ-НОВИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ НА ЧОВЕШКИЯ МОЗЪК

интелектуален характер, докато задната й част има женски, емоционален характер. При това, в зависимост от доминирането на предната или на задната част на хипофизата се проявяват качества на мъжкия или качества на женския тип, независимо от морфологичната мъжка или женска изразност. Женският тип, при доминиране на задната част на хипофизата има обикновено средно развито хармонично тяло, с меки физиогномически черти, гладка нежна кожа, обезкосмена, фин лиричен гласов тембър, силна чувствителност и склонност към удоволствия. При доминиране на предхипофизата, обратно, изразните морфологични средства са противни: имаме висок ръст, добре развита костна система, с дълги крайници; чертите на лицето са едри и изпъкнали, излъчващи волева, съпротивителна сила, силно развити интелектуални способности, при слаба емоционална изява. Тази физиологична и психологична специфичност на двете части на хипофизата, при анормалност дават съответни анормални, отрицателни прояви. Забелязано е, че когато в жената бъде активизирана предната част на хипофизата, настъпва едно огрубяване в характера, както и съответно окосмяване и засилване на интелектуалните способности. Обратно, при мъжа, когато бива активизирана задната част на хипофизата, настъпва пасивност в характера и затлъстяване и обезформяване на тялото. От това се вижда, колко ясно живата разумна природа е изразила чрез хипофизата своята психична полярност, противоположност, посредством мъжа и жената. Човешката глава, действително представлява
към текста >>

135. 2.4 ФАЗИ, ПРЕЗ КОИТО МИНАВАТ МЪЖЪТ И ЖЕНАТА

разполагане и то не само относно нашата малка Земя, но и относно другите планети и слънчеви системи. Нашето човешко въображение днес е бедно и ограничено и не е в състояние да схване какви творчески перспективи и възможности ще се открият при осъществяването на великите максими на свободата.* 9) За забелязване е, че при днешната международна обстановка, почти във всички народи, и специално всред младежта, са налице известни вълнения. Студентските среди, които са един от най-чувствителните антени, долавят вълните на новите веения, на новите идеологични повели на времето. * Гл. книгата L'homme libеre prеnd conscience du Cosmos. Paris. 1963. Стр. 98/943 Младежта изпитва остра нужда да бъде стимулирана и насочвана към един нов космичен мироглед, който ще внесе топлина в сърцата и светлина в умовете. Студентската младеж, в лицето на момъка и девойката, търси нови идеали. Тези идеали са съчетани във великата духовна идея за Слънчевата Дева и за Сина на Мъдростта. Така говори Мъдрецът за отношенията между жената и мъжа: „Любов може да съществува само между две разумни души. Между един разумен и един глупав човек никаква любов не може да съществува. Между тях може да има само отношение, както между господар и слуга. Любовта между разумните души е широка, тя е космичната Любов, която обхваща целия свят. В космичната любов, космичното начало ни оставя свободни да се проявяваме както разбираме”. 10) И действително, какви необозрими перспективи очакват младежта, която търси истината
към текста >>

136. 5. АСПЕКТИ

е ъглово отстояние между планетите и светилата по еклиптиката. Тези аспекти имат отношение към чувствителните точки на небесната карта. Тези чувствителни точки са: асцендентът. МС (Медиум цели), десцендентът и надирът; също - към точката на щастието и възходящите и низходящи вьзли на Луната. Главните аспекти са следните: Съвпад - планетите са поставени приблизително в един и същи градус. Съвпадът се приема за неутрален, защото неговото въздействие, независимо от психическия комплекс, образуващ се от собствените естества на планетите, е в зависимост и от аспектите, които получава чрез другите планети. Полусекстил - 30°. Секстил - 60°. Тригон - 120°. Тези три аспекта се считат за благоприятни, хармонични. Неблагоприятни или дисхармонични са следните аспекти: Полуквадрат - 45°. Квадрат - 90°. Опозиция - 180° Квадрат и половина - 135°. Тук е мястото да се направи една съществена забележка по отношение естеството на аспектите. Стереотипно погледнато, това охарактеризиране на аспектите не се оправдава, гледано през погледа на посветения. Необходимо е да се направят известни допълнения. Учителят изтъква следното: „Много добри аспекти в една небесна карта допринасят действително за добър живот, но същевременно me намаляват жизнената и психична издръжливост. В нашия свят, където нищо ценно не се дава без усилия, дисхармоничните аспекти са най-ползотворни, най-продуктивни за едно трайно благоденствие.” За да илюстрираме: тригонът между Венера и Нептун носи нежност, мекота, изящност и
към текста >>

137. Б. ЧОВЕКЪТ ПО ПЪТЯ НА КОСМИЧЕСКАТА СПИРАЛА Б.1. ЕПОХАТА НА ВОДОЛЕЯ (ИЗВАДКИ)

облачност, бурята спря, снегът престана да вали и слънцето величествено се показа.” „Веднъж Учителят ми каза, че за най-малкото същество има досие на Слънцето.” „Един ден, слизайки от Изгрева с един мой съученик, с един стар автобус, чиято врата беше направена от плътно желязо. Като се качвах последен, едно дете на около 10 години така силно блъсна вратата, че малкия пръст на дясната ми ръка остана между рамките на вратата и самата врата. Всеки знае, че тази част на ръката е най-чувствителна, в този миг не знам в каква част от секундата, аз веднага си представих образа на Исуса от Назарет, който беше разпънат на кръста с гвоздеи върху ръцете. Също така си спомних за онзи момък през средните векове, който пред съда на инквизицията спокойно постави своя пръст върху горящата свещ, за да им докаже силата на своя дух, че няма да се уплаши от горящата клада, която му готвят. Точно тези два случая ми дадоха кураж и сила да взема твърдото решение да изпитам мощта на човешката воля, именно дали е в състояние да обуздае болката на плътта. В това мигновение на разсъждение помолих да отворят вратата и като си извадих пръста - той беше разбит до костта и облян цял в кръв. Запазвайки високо самообладание моят приятел ме заведе да ме превържат в една аптека. Докато ме превързваха аз пазех пълно равновесие, изразено в едно мълчание. Излизайки от аптеката, аз паднах на улицата. Изглежда, че моето тяло, въпреки силата на моя дух не можеше да издържи вибрациите на това силно нервно напрежение. Но
към текста >>

138. 1. ПЪРВИ ДУМИ КЪМ ЕДИН СТРАНЕН СВЯТ

и нарушим неговата форма, като отчупим върхове и ръбове. То поставен в средата, от която се е образувал, и условията, при които той е станал, той ще възстанови тези ръбове и върхове, така както са били, изобщо ще възстанови своята първична форма. Оттук трябва да се извади заключението, че зад видимата за нас форма на кристала имаме нещо друго, неосезаемо за нашите пет сетива, което е създало и поддьржа неговата форма. Такова нещо имаме и при растенията. Учените, правейки опити с чувствителни измервателни уреди, са установили присъствието на тази неосезаема същина в тях. Правели са опити, като от дадено растение са откъсвали или изобщо са въздействали върху растението по един груб начин. С тези уреди те установяват бурна и неприятна реакция не само на самото растение, но и на околните в съседство с растението, обект на опита. Те реагират не само когато имаме едно грубо отношение към тях, но и когато имаме благородно такова. При животните имаме същото. В моя роден град - провинциален, познавах един човек, който избиваше скитащите безстопанствени кучета из града, за да им одира кожите и ги продава. Страшно и бурно реагираше всяко куче където и да го срещне или види на улицата, или в помещение - кръчмите, където той ходеше, а това е необичайно за тях. Това именно - „нещо”, двойникът, извън физическото тяло, има и човека, разбира се в много по- организирана и облагородена форма. Това много нагледно се вижда при спане, упойка, припадък. При тези състояния, явно излиза нещо от човека,
към текста >>

139. 6. МЕРКУРИЙ

осъществяването на поставените задачи. Веждите им са повече или по-малко дъгообразни, показващи лесната възбудимост на този тип хора. Очите са обикновено по-големи и имат формата на бадеми, изразяващи интереса, изгодата в чувствата, които ще отдадат. Носът на Меркуриевите типове е прав и тънък, което показва повърхностно и бързо разглеждане на всеки въпрос. Устата е средно голяма, с тънки устни, особено горната. Това говори за големия контрол на ума върху чувствата - слаба чувствителност, емоционалност, силно себе владение, студена пресметливост при всички случаи в живота. Този тип хора отдават чувствата си, пресмятайки всякога ползата, изгодата, която ще имат от това. Брадата е заострена, показваща променливост в мисли, идеи, липса на устойчива воля за осъществяване и реализиране на поставените задачи. Като изключим Плутон, който малко е прочут, установено е, че Меркурий има най-голяма плътност на своята маса от всички планети, която е изчислена на 5,62 по-голяма от тази на водата. Затова неговото влияние предразполага човека към по-тесен контакт с материалното, осезаемото -материалистичните науки и ползата, която може да се извлече от всичко това, преди всичко лично за него. Меркурий обикаля около Слънцето за 88 земни денонощия, като се движи със средна скорост от около 48 километра в секунда, а когато той е най-близо до Слънцето - в перихелий, тази скорост достига 58 километра. Това дава на влиянието му върху родения способността бързо да схваща, разбира и да се ориентира
към текста >>

140. 7. ВЕНЕРА

се приема, че те са израз на старост. Веждите са красиви, гъсти, дъгообразни. Те по-често се издигат в положение на пасивно съзерцание, отколкото да се спускат, за да искат. Венера - мъжки тип 1 женски тип Очите са големи и с омайна пленителност, нежности заразяваща любов. Хармоничната завеса на техните дълги и малко завити нагоре ресници, които често жените изкуствено удължават, увеличават още повече чара, който се излъчва от техните очи. Венериният поглед изразява още тънка чувствителност и развита интуиция. Носът не е голям и често кокетно вирнат нагоре. Ноздрите са трептящи, подчертавайки любовната чувствителност, която се излъчва от очите. Устата е обикновено малка, с добре и красиво оформени сочни устни. Вертикалната бразда, която се спуска от долната част на носа към горната устна, е изящно издълбана, показваща деликатност, отмерено и справедливо отношение към околните. Красивата и пленителна усмивка разкриват изящно наредените като бисери зъби. Една обла мека брадичка завършва лицето с една малка приятна трапчинка. Венера - това е типът жена. Силата й не седи в мускулите, нито във волята, тя седи в силата на опияняващите чувства. Венерините типове мъже са хубави, изнежени, с добре нагласена вратовръзка, изискана прическа, хубави засукани мустачки, Държат да се нравят на жените с тези си качества, отколкото със своя ум. Те са по погрешка мъже и като жените от този тип са меки, чувствителни, кокетни, впечатлителни, нежни, скромни. Венерините типове лесно се разсмиват и
към текста >>

141. 9.2. АСПЕКТИ НА ЮПИТЕР

на всяка работа, като за нейното реализиране се влага и изкуство. При добрите аспекти имаме човека с дипломатически способности, в обществената си работа да бъде добър дипломат. Способността да се измъква и заглажда всяка неприятна случка, задача, разправия и каквото и да било. Приятни хора са те, със своето меко отношение към всичко. При лошите аспекти имаме двуличният, фалшив човек. Такива хора обикновено едно мислят, друго говорят - фалшивите дипломати. Имат подострена чувствителност и хладно отношение към околните, особено така се проявяват по-елементарните типове. ЮПИТЕР - ПЛУТОН При съвпад имаме едно притъпяване, безинтересно отношение на родения към материалните задачи. Липса на интерес към творчество. Липса на идеи, когато е необходимо нещо да се осъществи. При добрите аспекти - особено при точните имаме у човека ясно изразеният стремеж към придобиване на материалните богатства - пари. имоти и той ще успее да ги има, ще бъде богат. При много добрите поставени типове с добра интелигентност, този стремеж ще се изрази в голям стремеж към придобиване на знания и ще ги има. При лошите аспекти имаме човек, който е много привързан към своите материални ценности и към всичко свое, но понякога съвсем неочаквано проявява жестове и разпиляване на тези ценности. Онези пък, много интелигентните, не обичат да дават своите знания. * * * Изобщо Юпитер има отношение преди всичко към материалните неща - пари, имоти и пр. От металите има отношение към калая. От цветовете към
към текста >>

142. 20.1. ВУЛКАН

се намират от 22 февруари до 22 март. В това съзвездие, макар и доста звезди да има, но те са с много слаб блясък, поради голямата си отдалеченост от нас и няма други небесни образувания с ярка изразеност. Но влиянието на Вулкан в това съзвездие за висшите типове хора една мекота, приятност от тяхното присъствие, проявен стремеж имат те, да бъдат в помощ и услуга на другите, ясно изразено чувство на състрадание и съчувствие. При по- примитивиите и с лоши аспекти имаме една прекалена чувствителност и остро безчувствено реагиране при всички случаи и преувеличават своите
към текста >>

143. 20.9. НЕПТУН

Овен - При по-издигнатите и с добри аспекти, подсилва чувствителността, изразена в благородно съчувствие и желание за помощ. В по-примитивните и с лоши аспекти имаме хлад и незаинтересованост, несъчувствие. В Телец - При по-издигнатите и с добри аспекти, дава една широта, топлота в отношенията, а също и подтика към изкуствата, особено пеене. В Близнаци - При по-издигнатите и с добри аспекти дава по ясно интуитивно долавяне на всеки въпрос, задача, която вълнува човека. При по-примитивните и с лоши аспекти имаме склонност към изпадане в заблуда и измама. В Рак - При по-издигнатите и с добри аспекти имаме добре изразена интуиция, преда всичко към по-топло съчувствие по отношение кьм най-близките си - деца, партньор по женитба, предугаждане на техните нужди и старание за тяхното задоволяване, преди още те да са изказали нещо за тях, за тези нужди. При по-примитивните и с лоши аспекти, имаме израз на несериозно и незадълбочено отношение към женитбата и към партньора. В Лъв - При по-издигнатите и с добри аспекти дава израз на по-голяма мекота и приятност на индивида, приятен е и се посреща навсякъде, където отиде със задоволство, подтик за изказване съчувствие, услуга, помощ към близките и всички околни. При по-примитивните и с лоши аспекти, имаме подострена чувствителност, липса на съчувствие и стремежа да преувеличава всичко преживяно. В Дева - При по-издигнатите и с добри аспекти, стремежа към по-възвишени идеи и тяхното разискване. При по-примитивните и с лоши аспекти - стремеж към
към текста >>

144. 21. СИЛАТА НА ЗОДИАКАЛНИТЕ СЪЗВЕЗДИЯ И ПЛАНЕТИТЕ

те имат помежду си. Колкото Слънцето, Луната и планетите имат повече аспекти помежду си в даден хороскоп, толкова човекът, който го има, е по- богат, по-пълно изразен, с повече качества, способности и устрем за изява. Разбирането и добре усвоеното на всичко това изложено по-горе е особено полезно и важно, когато имаме да разглеждаме хороскопи на близнаци. Защото, макар че имаме при тях общи белези в качествата, способностите и пътя в живота им, все пак имаме често пъти и чувствителни различия. Това по-добре ще разгледаме и по-обстойно с примери в отделна
към текста >>

145. 1. ЕРИТЕ В ЧОВЕШКАТА ИСТОРИЯ

Николай Дойнов Статии

ЧАСТ I АСТРОЛОГИЯТА В ШКОЛАТА ЕЛЕНА ХАДЖИ ГРИГОРОВА

около Слънцето тази ос бавно се люлее, като описва една пълна конусна повърхнина в продължение иа 25,800 години. При това люлеене пролетната равноденствена точка влиза последователно във всяко едно от зодиакалните съзвездия, като го преминава за около 2150 години. Влизането на тази точка в дадено зодиакално съзвездие има епохално значение, като открива нова ера, както за нашата планета, така и за всички живи същества на нея и най-вече за човека и човешките общества, като най-чувствителни за възприемане на космичните влияния. Всяко едно зодиакално съзвездие създава условията за събуждането и развитието на дадени качества, стремежи, както за отделният човек, така и за обществото. Влизането на пролетната равноденствена точка в ново зодиакално съзвездие е всякога началото на ново характерно развитие на човешката култура. Въздействието на ерите е с малки отклонения от влизането на пролетната равноденствена точка и съответното зодиакално съзвездие. Първите данни за ерите, първите сведения за тяхното въздействие върху човека и човешките общества, имаме за Ерата на Лъва, която е протекла от 10,000 до 8,000 години преди Христа. Следвана от Ерата на Рака, протекла между, 8,000 и 6,000 година. Ерата на Близнаци от 6,000 до 4,000 години. Ерата на Бика от 4,000 до 2,000 година. Ерата на Овена от 2,000 до началото на Християнската Ера. Ерата на Риби от началото на нашата Ера, до, както Учителят казва, 1914 година и Ерата на Водолея, в която ера сега човешкият род живее. За характера и
към текста >>

146. I. Въведение

ЧАСТ I АСТРОЛОГИЯТА В ШКОЛАТА ЕЛЕНА ХАДЖИ ГРИГОРОВА

с жлезите и лимфатичната система и болестите, които тя поражда, са в тая система. Те са повечето ниски и пълни хора, с бледо лице, меки и светли очи, тъмно-кестенява или средно-кафява коса, ситни зъби, широки гърди. Те са предразположени към напълняване. Челото им е обикновено високо и широко, полегнало назад. Слънцето преставлява човешката индивидуалност, а Луната - личността. Луната символизира в човека възприемателното, пасивното. 4. Венера Дава поезия, изящен вкус, деликатна чувствителност, артистични дарби, кротост, мекота, склонност към бездействие и денгубство, както и любов към удоволствието. Венера прави работите приятни и благополучни и носи сполука, както в земледелческите, така и в артистичните занятия. Венера и Юпитер са най-благотворните от планетите във влиянието си. Венера има връзка с венозната система и нейните болести произлизат от нечиста кръв, малокрьвие и екзема, Те са хора изящни, спретнати на вид, сьс сини или бледнокестенови очи, кестенова коса, ситни и хубави зъби и нокти, малки крачка и къси пухкави ръце. Погледът на венерианеца е нежен, мек и изразява любов. Венерианците са верни в дружбата си, но не винаги верни в любовта си. Те се влюбват лесно и силно, ала страстите им са като пламъци от слама. Те се ужасяват от борби, усилия и умора. 5. Марс Дава чувство за независимост, голяма амбиция и изпълнителна способност, искреност, вярност, не иска да знае за последствията. Марс прави ума силен и боек, подтиква към нови проекти и предприятия. Има връзка с
към текста >>

147. 2. Планети, домове, аспекти

е преход между добрия и лошия аспект, както и за Марс и за Сатурн. Венера в аспект с Нептун. Добрите аспекти изтънчват и усилват чувствата, благоприятствуват за музиката, изкуствата и пр. Възможно е, щото роденият да има повече от една любовна афера или повече от един брак, защото той е по-силно развълнуван от любовта. Лошите аспекти заплашват със заблуди в парите, идещи от неблагоразумие, лошо отсъждане или контрабанда, измяна. Срок или разочарование в любовта, капризи и една чувствителна натура. 2.5. МАРС Марс е горещ сух и безплоден. Неговият цвят е червеният, неговият метал е желязото, неговият ден е вторник. В тялото той управлява главата, челото, мускулите, външните производителни органи. Под негово владение са: химията, болниците, моряците, търговците на желязо и остри сечива, оръжия, коларите (строителите на кола), касапите, инженерите, механиците, предприемачите, всички занаятчии, в които се употребява огъня, киселини, отрови, произведенията на химията и експлозивните вещества. Означава също до известна степен адвокатите. Всички, които се борят и воюват, могат да се класират под негово управление. Когато е на възход, Марс дава един среден ръст, едно тяло сухо и мускулесто; косите са червени и светли, орлов нос. В зависимост от положението, роденият е смел, предприемчив, войнствен, дързък, пълен със самоувереност, отсъствие на почит и внимание към другите, непокорен, бунтовник против всяка ограничености контрол, неразумен и горд. Коси къдрави, цвета на лицето е румен
към текста >>

148. 1. ВЛАД ИВАНОВ ПАШОВ

време е работил тайно, без шум, без глас върху окултните науки и е придобил трайно знание. Цар Борис го поканва в двореца - не го преследва и го пита: „Млади човече, какво зло съм ти направил, че искаше да ме убиеш?" В него заговорва дълбокото скрито в глъбините на душата му християнско съзнание и той става неузнаваем: мек, тих и крайно трудолюбив. Господарят на хороскопа му, Луната, му е създавала много промени в живота, големи умствени напрежения ( - Луна квадрат Меркурий) и крайна чувствителност към негативното в обществото ( - Луна опозиция Нептун). Същевременно душата му е облагодетелствана от ангелската мъдрост (Юпитер), която придобива от Словото и красивото, което изгражда в себе си (Луна паралел Юпитер). Той се затваря за света и контактува с определени братя и сестри ( - Луна паралел и полусекстил Юпитер). Печатарството му идва отръки с известно закъснение, понеже Сатурн е ретрограден в собствен знак - Козирог. (Ретрограден Сатурн тригон Слънце, паралел Уран, паралел Нептун). До пенсионирането си той работи с любов като словослагател - многоюмъчна и тежка работа навремето и придоби силна, диамантена воля. Влад попада под благотворното влияние на Бялото братство със закъснение, понеже Юпитер е ретрограден. Астрологията му и писането на книгите идват от ( - Юпитер ретрограден съвпад Уран) - разменени знаци (Юпитер във Водолей, Уран в Стрелец) - астрологията, и писането (Юпитер ретрограден полусекстил Луна, тригон Меркурий, паралел Луна, паралел Марс). (Юпитер опозиция Марс)
към текста >>

149. 2. ГЕОРГИ ХРИСТОВ РАДЕВ

любовта си. Венера в знака Лъв показва пълна изявана любовта в живота. (Венера полуквадрат Слънце, секстил Плутон, лат. Марс. Нептун). Има влияние и от Божествената любов ( - Венера латитюд Нептун) и голяма вътрешна борба между ума и сърцето. В 1937 г. той се сприятелява с Дафинка, дава ход на някакви чувства и след това се отдръпва от нея. Тя се разболява от туберкулоза и си заминава в 1938 г. Когато двама се обичат, Бог ги кара да се обичат и ако се разделят, Бог ги напуска и по-чувствителният си заминава (Дафинка). Две години по-късно, Ha 22.VІІ.1940 г. си заминава и Георги Радев в Куртово на Рила, самотен, от същата болест. (Сатурн точна опозиция Нептун) показва също отравяне от храни, престояли известно време. Учителят казва за него: „Нашият брат Георги беше много даровит. Знаеше няколко езика. Имаше особени хубави схващания. Разбираше много добре онзи свят, но той умря от едно противоречие на своя ум и своето сърце. Казах му го по един и по друг начин и после му казах: Аз мислех, че вие младите сте много силни хора, но вие сте били много слаби хора. Вие мислите, че знаете най-същественото. Казах му един прост начин да се освободи от болестта, а той не можа.” Георги Радев не послуша Учителя и не можа да си създаде нов хороскоп като брат Влад Пашов например, и си замина. * Забележка на съставителя: За Георги Радев виж в „Изгревът”, т. XVIII, с. 6 ÷ 161, 798 ÷
към текста >>

150. 6. ПЕТЪР ФИЛИПОВ НИКОЛОВ

Меркурий, паралел Юпитер). Слънцето е във втори дом. Показва, че ще има благоволението на околните и с тяхна помощ ще си създаде задоволително съществуване. Ще има склонност към прахосничество - харчи повече, отколкото печели и оттам материални затруднения. Слънцето е в Рак, вратата на живота. Жизнеността е слаба и има склонност да се отпуска. Характерът е незлоблив, избягва свадите. Първата половина от живота му е безплодна, но Слънцето носи успех в зряла възраст. Психиката е чувствителна и е насочен към изучаване на окултното. (Слънце паралел Меркурий) благоприятства паметта и интелекта му. Много практичен в живота си. (Слънце паралел Юпитер) дава добро здраве, богатство и щастие. Има голяма жизнена сила, с която преодолява тежките болезнени състояния. Характерът е благороден и весел и всички околни му стават приятели. Ползва се от тяхното доверие и любов, понеже никого не е излъгал и проявява добри дела в подкрепа на околните. Има ясно съзнание, деловитост и се е родил да помага хармонично на близките си. Ще придобие богатство с честен труд, което ще използва разумно. Има хубаво отношение към началниците и високопоставените. (Слънце секстил Марс) дава изобилие от жизнени сили и здраве. Тялото е годно да изпълнява и най-тежките задачи. Има смелост и сила да преодолява големите затруднения. Притежава изпълнителни и градивни способности и непобедима воля, която не познава поражение. Характерът е прям, открит и често недодялан, понеже е погълнат изцяло от целите, който преследва
към текста >>

151. 7. ИВАН АНТОНОВ ИЗВОРСКИ

към всички, от които се надява да има някаква облага. (Слънце квадрат Луна) дава непостоянство, нерешителност, променчивост и неспособност да преследва определена цел в живота. Ще се хвърля безразсъдно в различни предприятия, но поради липса на настойчивост и сила на волята не ще има добър резултат. Мъчно ще успява в това, което предприема, особено в отношенията му с жените и високопоставените в обществото. Трудно ще си намира работа и мъчно ще се задържа на нея, поради голямата му чувствителност и това, че винаги е готов да нанесе обида, предизвикано или не. Здравето се уврежда и го предразполага към простуди. Този аспект показва, че когато майка му е била бременна с него, е имала големи противоречия в семейството им, разправии със свекървата и свекъра и цялата тази дисхармония се лепва на детето, което я носи през целия си живот. (Слънце съвпад точен, паралел Венера) му дава артистични заложби, музикалност, силно влечение към изкуството и поезията. Прави го любвеобилен и понеже Слънце съвпад Венера е в Дева, усилва много паметта му. * Забележка на съставителя: За Иван Антонов виж в „Изгревът”, т. VII, с. 333 ÷ 405; т. XVIII, с. 512 ÷ 796, 847 ÷ 888. (Слънце квадрат Сатурн) е много неблагоприятно въздействие, при което устойчивостта му е из основи отслабена и има наклонност към туберкулоза. При този аспект болестите мъчно се лекуват. Пречи му много на успеха в живота, но дава ценни опитности на душата. Много пречки и постоянни забавяния ще осуетяват неговите желания. Бракът ще е
към текста >>

152. 9. ПЕТЪР МАНЕВ

Из беседи, лекции и други 1916 г. - 1923 г.

VI дом показва, че роденият има скрити духовни, психически способности. Имало е опасност да се занимава със сеанси и да попадне под влиянието на духове, които ще му причиняват постоянни безпокойства. Говори за ядове и загуби причинени от подчинените му. Същохронически болести, водещи го към смърт. Нептун във VI дом дава показания за редки умствени способности при овладяване на окултните науки - астрологията. Ще има окултни и пророчески вдъхновения и способности. Притежава изключителна чувствителност за най-нежните интуитивни вибрации на природата. Това е знак за гениалност в окултните науки. Има способности за механика и особено за математика. Притежавал е красноречие, литературен талант, музикален, но се е стремял никога да не изпъква. Нептун сьвпад Плутон. В минали пререждания е бил окултен ученик, но не е проявил Божествената любов към хората (не се е жертвал за тях) и към бога. Винаги съществува опасност да бъде обсебен от низши духове, които ще внасят различни заблуждения в ума му, че му говорят ангели и висши същества и ако се поддаде на тези внушения, ще извърши големи глупости. Някои хора с такъв аспект вършат престъпления и се самозаблуждават, че вършат Волята Божия и му служат. Нептун 19°58' в Близнаци – Гама Орион – Бегатрикс 19°33; в Близнаци. Има марсова природа и Меркуриево влияние. Помага иа родения да взема бързи и умни решения. Смело и енергично реализира плановете си. Около него може да се появят хора с ненавист и враждебност, които ще му завиждат и пречат в живота
към текста >>

153. Част III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ

Част III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ

секунда, за да измине само диаметъра на нашата вселена, който, за да се премине, трябват 31,000 години. Тъй че, цялото това пространство е пълно със светове. Когато се движи нашата земя в пространството на тази вселена, ние се намираме под влиянието на тези същества, с които дохождаме в съприкосновение. И всичкото това грамадно пространство с всичките тези същества имат един отглас в нашите сърца, умове и души. Някой пьт ви дойде някоя мисъл, тежко ви е, но тази мисъл не е ваша; вие сте чувствителни и като тъй долавяте тъгата на някое малко същество някъде в Ню Йорк, което в даден момент не е изпълнило някои свой дълг, не е изпълнило волята Божия, този велик Божи закон. Друг път изпитвате една радост. Защо? - Защото другаде някъде по света, в някои будийски храм е Китай, без да знаете за това нещо, някое малко същество е изпълнило своя дълг както трябва. И тъй, всеки ден, като се менят мислите ви, аз се радвам, защото виждам какво става по света, какво става в Ню Йорк, в Китай, и от всичко, което се върши, забелязвам две неща, че някъде едни хора изпълняват, а други не изпълняват Божия закон. След това се връщам в живота, гледам там какви неща стават; връщам се кьм миналото и гледам, кога са замислени тези неща, та днес вече се реализират. Минават хиляди години в минутата и виждам, кога тия събития са замислени и са взели това лошо направление. Следя и виждам, че преди 2000 хиляди години един български жрец е завъртял крана на живота в крива посока, и нему днес се дължат тези последствия.
към текста >>

154. 1925 г. Из беседи, лекции и други

Част III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ

неизбежно. - Защо? - Защото те влияят и върху земята. Щом влияят на земята, върху която живеем, неизбежно ще влияят и върху нас. Планетите са живи, разумни същества. Следователно, влиянията им върху хората представят разумни отношения. Днес планетите се разглеждат като символи, но в бъдеще, когато човек достигне високо развитие, той ще проникне в тяхната същина, ще разбере, какви тайни се крият в тях. Забелязано е, че Луната в своите фази на пълнене и празнене, се отразява особено чувствително върху някои натури: когато Луната се пълни, те са неспокойни, не могат да спят. Щом Луната започне да се празни, те се успокояват. Безпокойствието, което някои хора изпитват при пълнене на луната, се дължи на излишна енергия в тях, която се отразява върху мозъка, върху дробовете или върху стомаха им. Как могат да се справят с тази енергия? Те трябва съзнателно да работят върху себе си, да намерят начин, чрез които да се справят с излишната енергия. Сега аз говоря по въпроса за влиянието на планетите, за да си обясните всички ваши прояви, и по този начин да поставите живота си на солидна основа, да знаете, кога как да постъпвате. За тази цел вие трябва да се заемете с възпитание на волята си Който има вьзпитана воля, той знае, кои от желанията си да ограничи и на кои от тях да даде пьт да се реализират. Същото се отнася и до мислите на човека. Който има възпитана воля, той знае на кои мисли даде път кои да ограничи. Че някоя лоша мисъл минала през ума ви, това ни най-малко не ви дава право да я
към текста >>

155. 1926 г. Из беседи, лекции и други

III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ

седем - Божествен принцип. Преди да се е справил със злото в себе си, човек живее в числото 18. Ако е търговец, той се кара с длъжниците си, дава ги под съд, взима големи лихви от тях, докато един ден фалира. Като се види в положението на последния сиромах, той иска да се самоубие, да тури край на живота си. Най-после той се смирява, започва да търси Бога и казва: Да бъде волята Божия! Числото 15 е число, при което силата на злото е най-голяма. Дойде ли до числото 16, силата му чувствително намалява. Сумата от цифрите на числото 15 е 6, което число на илюзии. Като ученици на окултната школа, вие трябва да изучавате астрология, да я прилагате в живота си. Като знаете влиянията на планетите върху земята, върху всеки човек, вие ще може да определите, какви резултати ще имате при започване на известна работа, или някакво предприятие. От гледище на астрологията, за пример, не е безразлично, кога започва човек да учи музика. За да успява в музиката, човек трябва да започне да я изучава в най-благоприятната година, най-благоприятния месец, ден и час. Това се отнася не само до музиката, но до всички човешки предприятия. Не се ли съобразява с тия неща, човек всякога губи. Когато не иска да учи и да мисли, човек казва, че всички дни са Божии и не е важно кой ден, каква работа ще започне. Обаче, като види, че при всички усилия, които прави, работите му не се нареждат, той започва да мисли, да търси причината на неуспехите си вън от себе си. Като четете Библията, вие казвате, че Бог създаде
към текста >>

156. 1929 г. Из беседи, лекции и други

АСТРОЛОГИЯТА В „ИЗГРЕВЪТ”

създал всичко в света. Този зов е в самите вас, но въпреки това вие постоянно се съмнявате. Единният говори на всички езици и на всички живи същества. Няма момент в живота на човека, когато Той да не е говорил и да не говори, но често в съзнанието на човека стават наслоявания, вследствие на което той изгубва красивите образи. Наслояванията отговарят на тъмните места във фотографията, а местата, свободни от наслоявания, отговарят на светлите места. Наистина, когато изложите светочувствителната плоча на фотографията пред някои предмет, само ония части от предмета се изобразяват ярко вьрху плочата, от който излиза светлина. Другите части на предмета, които не са осветени, не се отразяват върху плочата. Следователно, една Божествена идея може да се отрази върху съзнанието на човека само тогава, когато намери свободно място, върху което да се проектира За тази цел в съзнанието на човека са прокарани специални пътища, през които Божествените идеи могат да минат, за да се отпечатат. Тия идеи не могат всякога да се отпечатват. Има специални периоди от времето, когато отпечатването на тия идеи става лесно. Тези периоди са известни под името „пробуждане на човешкото съзнание.” Пробуждането на съзнанието води към безсмъртие. Само безсмъртният разбира Божествения език на нещата. В какво седи силата на този език: в книгата, върху която е написан, или в съдържанието и смисъла му? И на халваджииска книга да пише царят, силата е в написаното от него, а не в книгата, на която е писал. Като се
към текста >>

157. А. Хороскопът на Учителят Беинса Дуно и човекът Петър Дънов ПРОДЪЛЖЕНИЕ

секунда, за да измине само диаметъра на нашата вселена, който за да се премине, трябва 31,000 години. Тъй че цялото това пространство е пълно със светове. Когато се движи нашата земя в пространството на тази вселена, ние се намираме под влиянието на тези същества, с които дохождаме в съприкосновение. И всичкото това грамадно пространство с всичките тези същества имат един отглас в нашите сърца, умове и души. Някой път ви дойде някоя мисъл, тежко ви е, но тази мисъл не е ваша; вие сте чувствителни и като тъй долавяте тъгата на някое малко същество някъде в Hю Йорк, което в даден момент не е изпълнило някой свой дълг, не е изпълнило волята Божия, този велик Божи закон. Друг път изпитвате една радост. Защо? - Защото другаде някъде по света, в някой будийски храм, в Китай, без да знаете за това нещо, някое малко същество е изпълнило своя дълг както трябва. И тъй, всеки ден, като се менят мислите ви, аз се радвам, защото виждам какво става по света, какво става в Ню Йорк, в Китай, и от всичко, което се върши, забелязвам две неща, че някъде едни хора изпълняват, а други не изпълняват Божия закон. След това се връщам в живота, гледам там какви неща стават; връщам се към миналото и гледам кога са замислени тези неща, та днес вече се реализират. Минават хиляди години в минутата и виждам, когато тия събития са замислени и са взели това лошо направление. Следя и виждам, че преди 2000 години един български жрец е завъртял крана на живота в крива посока и нему днес се дължат тия последствия. Ето
към текста >>

158. ЩО Е СФИНКСЪТ?

I . При Адепта (Любомир Лулчев. При Адепта: Окултна повест. София)

- воюването в нея е абсолютно изключено. Тя казва: във всяко същество се крие нещо по-високо от всяко оръжие, по-силно от всяко насилие. Кое? - Разумното Божествено Начало! Сега на вас казвам: развърнете крилата на това Начало у вас, дайте му път да се прояви - и ще паднат веригите, мъките ще станат спомени и препятствията - детски играчки! Приближете се до вашата майка, Природата, като нейни умни деца, и ще видите, че по-мека от нея няма, но и по-строга няма! По-чувствителна няма, но и по-безчувствена няма. Тя говори на всички езици, разбира всички същества. Но тя има и свой език. И когато ви извика да ви гости - тя говори на вашия език. Но когато вие отидете при нея, на нейния език ще й говорите - инак глуха ще бъде тя! А на гости можеш да отидеш само когато си направил погрешка. И ще ти дойдат на гости само когато си направил някакво добро. И тъй, когато се молиш Богу, то значи - на гости при Него отиваш. Само когато си направил погрешка, имаш право да разговаряш с Него. А направите ли добро - тия, на които си сторил доброто, ще идат при Него, а не ти. За доброто ще говорят те, а за злото - ти сам, - и за доброто, което тебе са сторили! Защото казвам ви: да живееш, то е да изправяш погрешки! От качване по върховете и слизането в долините се добива знанието. И всяка култура, която възхожда, ще залезе. И на залез със себе знанието ще носи - за другата, която иде след нея. Днес хората търсят Любовта - и Христа - чак в Палестина. И мнозина по стъпките Му
към текста >>

159. Любомир Лулчев II. Творчество: В светлината на Учителя

(В. «Братство», бр. 180, 7.III.1937 г., стр. 3-4)

смелостта да протегна ръка и вдигна завесата. Но аз не смеех. Ръката ми гореше вече като стоплена на огън и аз неволно, вместо всякакъв въпрос, погледнах нея, после лампата, Чудно - пламъкът на лампата беше се почти установил, розовият - отгоре, а синият - долу, и само слабо пулсираше, като живо сърце. Но щом започнах да го гледам, веднага започна да става като че ли безпокоен, да се прелива от една форма в друга все по-силно и по-бързо. Той ме погледна пак. - Виждате ли колко е чувствителна живата светлина! Достатъчно е само да я погледнете, за да ви отговори... Съвременните учени са близко към откриване един от основните процеси на тая светлина. Вие познавате явлението на катализата, нали? Аз кимнах с глава, защото наистина то донякъде ми бе известно: - При синтез, за да получат ново съединение от няколко по-прости, изисква се присъствието на трети елемент, който не влиза в химически или физически връзки с другия, но действува някак с присъствието си само, защото остава неизменен при цялата реакция. Катализаторът действува динамичес-ки - ми каза той, - развързва известни енергии в природата. В тия свойства на телата, които са присъщи на всички без изключение, но не се проявяват еднакво, т.е. не са еднакво известни на вашите учени, се очертава една особена среда и картина на цялата природа, в която боравят знаещи люде, но си мълчат. Вземете например електричеството. Всички тела имат отношения и го съдържат. Въз основа на него може да им се въздействува по един или
към текста >>

160. 3. Лъчи от «Изгрева». ЗА ПРОТИВОРЕЧИЯТА В ЖИВОТА

(Сп. «Житно зърно», г. 1,1924 г., бр. 9-10, стр. 29-43)

живот плюсовете и минусите се почти уравнове-сяват, та винаги знающият може да има едно равновесие, постигнато волево. Нощта и денят са две състояния, свързани с въртенето на Земята. За тия, които са вън от нея, няма нито залез, нито изгрев - Слънцето вечно грее. И за знающия, който може да си създаде една бързина наравно с видимата слънчева (около 1200 км в час на паралела на Берлин), за него Слънцето няма да залезе никога. Също не би залязло и за очите, които биха били чувствителни за тия лъчи на Слънцето, които преминават през цялата маса на Земята. За истинския вечен непрекъснат живот, в който няма предмети, закони, явления, а има нещо непрекъснато и общо, както самата вода, която образува извори, реки, заливи, морета - в този живот няма никакви противоречия. Когато един ученик добие възможност да се домогне до тоя живот - тогава той има само една идея, само един Учител, когото следва с радост, защото, като търси първом тоя живот, Големият, Висшият - всичкото останало се съдържа в него като съставни части. Онзи, който е разбрал цялото, лесно ще разбере функциите на частите, но онзи, който не знае за какво служи един часовник като идея, напразно ще изучава колелетата му - те никога няма да му кажат това. Докато човек не счупи черупката и излезе вън от индивидуалното, той не може да има новия живот. Черупката е личното. То е необходимо да съхранява благата, които имаме, докато сме в неблагоприятна среда. Но щом семето попадне в земята, яйцето -
към текста >>

161. Любомир Лулчев VIII. Списание «Житно зърно» Статии. 1. Магическата пръчка

(В. «Живот», бр. 18, 21 .VII.1929 г., стр. 4)

кръгови подразделение на градуси. Пръчката се държи обикновено с две ръце сгънати под прав ъгъл, прилепени до тялото и с дланите, обърнати нагоре, хваната с цяла шепа и палеца отгоре, освен металическите, които се държат с трите пръста без малкия, който остава отдолу, а стоманените пружини (с които главно си служат английските оператори) се държат само с показалеца и палеца. Китовите боядисани пръчки се държат по особен начин, само с безименния пръст и палеца, при което те са много чувствителни и има случаи да изкачат от ръцете като пружини, когато се срещат със силовите полета на подземните води. При това самото положение на пръчката може да бъде вертикално – тогава обикновено се движи по посока към стомаха; хоризонтално – тогава се движи към земята; насочена под 45º към хоризонта, в който случай еднакво се движи към едната и към другата посока. При това изследване с пръчка в ръка се ходи бавно по полето, като краката се вдигат при всяка стъпка по възможност високо. Щом търсещият вода се надвеси или приближи на известно разстояние над един подземен извор или руди, пръчката почва особени движения, които са различни в различните хора и при различни случаи и по тях именно те, на основание практиката си, могат да укажат дълбочината на водата и нейното количество. Изброяванията на тия характерни движения на пръчката класифицирани в около 48 главни разновидности би ни завело далече от рамките на настоящата малка статия. Несъмнено многобройните опити, направени след 1913 година от учени
към текста >>

162. 2. Магическата пръчка или вилка за търсене подземни води и руди

(Сп. «Житно зърно», г. VI, 1931 г., кн. 4, стр. 106-109)

сребърна и други), тая вилка на някои места на земята се повдига, на други спада или завърта около себе си. Дългите опити, които са правени в разни времена, са доказали, че тая вилка (главно лесковата) играе ролята на показалец, където има подпочвени води, различни руди, метали и пр. Затова и мнозина иманяри си служат с тях, за да търсят закопани съкровища. В голяма степен движението на пръчката зависи от человека, в смисъл, че не във всички ръце тази пръчка е еднакво чувствителна към находящите се в земята води, руди или съкровища. Както хората не са еднакво надарени във всяко друго отношение, така и в това - както има по-учени и по-простички души, така има и хора, които са по- чувствителни, в ръцете на които пръчката действува по-силно. Самото движение на тая пръчка е проучвано внимателно от много учени по 15, 20 до 40 години непрекъснато (Барон Моргю, Граф де Тристан, Вторият Интернационален конгрес по експериментална психология, познатият учен Густав Льо Бон и т.н.) и са определили донякъде причините за това странно наглед движение. Има няколко теории, които посвоему обясняват тоя факт. Колкото и да са остроумни, те не са същественото в случая - важно е резултатите, които са от полза за всички, които са имали нужда от търсене вода за водоснабдява- не, било за изнамерване жили, пластове или слоища от руди, метали и зарове- ни металически пари. Във Франция е признато правото официално на всички държавни, общински, окръжни власти, при водоснабдявание, когато усилията
към текста >>

163. 7. Землетресенията и слънчевите петна (Продължение)

случаи е действувало противоположно на онова, което сме приели да наричаме «инстинкт» - ето защо не всякога и всички животни могат да бъдат сеизмически предсказвачи. Но понеже стадният живот или «стадната душа» е по-достъпна за предаване на колективните усети и състояния - особено онова състояние, което се нарича «паника» и се характеризира с белези и дейност почти еднаква и в животните, и в човека, то достатъчно е да има едно или няколко екземпляра между животните сензитиви, с по-чувствителна нервна система, за да се предаде тяхното предчувствие и безпокойство и на другите. В такъв случай систематическите наблюдения в една зоологическа градина биха играли ролята на една своего рода метеорологическа станция, и те с време, макар изначало и с известни допустими грешки, биха могли да служат за основа на предсказания, особено ако бъдат във връзка и със станциите за наблюдение слънчевите петна. Наблюденията на тия петна, тяхното системно проучване - даже на първо време като едно елементарно съпоставяне техния вид, големина, развита скорост (понеже някои от тях имат и своя собствена скорост, независима от общата на цялата слънчева повърхност) със събитията на Земята по време и място - биха дали онзи ключ, еквивалент или корелат, който изведнъж ще измени направлението на човешката мисъл, ще очертае друг централен стълб, около когото биха се наредили събитията на целия обществен, политически, семеен и частен, физически и психически живот. Много случки от историята ще намерят други
към текста >>

164. (5) Писмо от Любомир Лулчев до цар Борис III от 6.VII.1938 г.

до последнята колиба. Спомнете си, там живеят при най-лоши условия обикновено ония, които най-сърдечно Ви целуват ръка... А за тях най-малко се прави... Тогава и Вашият живот ще се изпълни с радост и няма като сега да е мъчение! Ако ще тръгвате за странство, изберете си подходящ благоприятен ден за тръгване.9 Хороскопа Ви връщам. Може би ще ми трябва за още едно наблюдение чак след 15.8.т.г.10 Портретите на Симеончо с Вас и майка му са цяла история без думи! Изглежда, че е много чувствително дете. А фотографията на княгинята между цветята е една истинска картина. Благодаря много за тия фотографии. Бог да пази Вас и домочадието Ви. 6.VII.1938 С искрена почит: [подпис:] Любомир Лулчев ____________ * Оставено е празно място за думата. (бел.
към текста >>

165. (82) Писмо от Любомир Лулчев до цар Борис III от 27.VI.1940 г.

I. ДЕЛОТО НА МАЛИНА И СТОЙКА ТИМЕВИ

ще трябва да иде човек, който да може да парира неговите ходове. 2. На много места реколтата ни е компрометирана от градушки, наводнения и пр. Никак не ще е излишно, ако се вземат навреме мерки, да не се изнесе повече, отколкото трябва (защото има и неофициални канали, през които, изглежда, [ще] изтече бобът и олиото...) Алчните търгаши трябва в тия времена да се третират като национални врагове и [да] се приложи конфискуване на имотите им - на такива типове кесията е най-чувствителното място на съзнанието им... 3. Езикът на правителствените комюникета за стачките бе правен с един маниер, който си имаше мястото преди 20 години, но сега, когато се смятат за държавни строители... При това имаше и наивни несъобразности - обявяват решението на Министерския съвет, току-що взето, и казват, че целият народ го одобрявал, като изпускат из предвид, че всички едва сега го узнават... Слава Богу, че дойдоха известията от Москва за седемдневната работна седмица навреме - това подействува като студен душ на много глави... Но все пак, колкото по-скоро се мине на нормални отношения, и главно - справедливи, толкова по-добре (справедливи не да се разбира някак отвлечено, а да се третират и двете страни според закона и еднакво, защото има станали нехубави работи между работници и полиция, които може да радват само враговете на България). Прилагам Ви едно писмо на човек, натоварен от мен да провери. Полицията изглежда, че не смята работниците за българи... В Пловдив също са били
към текста >>

166. 5. Вестник „Зора”, год. XII, бр. 3291, 28.VІ.1930 г., стр. 1, 3

ДЕЛОТО НА ТИМЕВИ ПРЕД АПЕЛАЦИЯТА

си послужиха с проверката на личните карти, като арестуваха неколцина души, за да сплашат публиката да напусне коридорите, но напразно. След това се прибягна до едно друго средство - наливаха се кофи с вода, която се хвърляше върху натъпканите като сардели мъже и жени, но пак напразно. Хвърлени бяха повече от десетина кофи вода. ДОКОЛКО ГОЛЯМО БЕ ЛЮБОПИТСТВОТО, ОСОБЕНО У ЖЕНИТЕ, може да се види от обстоятелството, че имаше случай, когато и след като бяха намокрени чувствително, някои жени успяха да се промъкнат в заседателната зала и останаха да слушат процеса. След като е заел вече мястото си прокурорът г-н Хр. Стомоняков, малко след 8 и половина часа, ВЛИЗАТ СЪДИИТЕ: председател - Илия Чайлев, - председател на Софийския окръжен съд, и членове: Димитър Пешев и Никола Кирков. Граждански ищци са Вл, Темпаров, Дюкмеджиев и Чичовски, а защитници - проф. Венелин Ганев, Спиро Константинов, Хр. Стратев и Велико Савов. От защитниците отсъствува само проф. Ганев, който бил в Пловдив по друго дело и за снощи се очакваше да пристигне в София. Председателят обявява заседанието за открито. След конституирането на защитата, ДАВА СЕ ДУМАТА НА ПРОКУРОРА Г-Н СТОМОНЯКОВ. Той иска да бъдат допуснати като свидетели по делото VIІ съдия-следовател г-н Костойчинов, лекарят при Дирекцията на полицията г-н Портарски, полицейският следовател г-н Ат. Малинков и прислужникът при затвора Живко Златарев. Първите трима свидетели щели да дадат известни осветления върху показанията на Малина
към текста >>

167. 12. Вестник „Зора”, г. ХІІ, бр. 3416, 21.XI.1930 г.

VII. Възражения, заявления, писма, застъпничества по делото на Любомир Лулчев

симптоми, по които могла да се съмнява, че Тимева може да симулира, но това ставало много по-късно, след като тя дошла на себе си. Правило й впечатление, че била много спокойна, че танцувала с една от сестрите, когато е била обвинена в толкова тежко престъпление. Евгения Янкулова: Говори също за положението, в което била М. Тимева, когато била в болницата. Буйствувала и късала дрехите си. През време на транса е била с отворени очи. Професор Попов: - Аз лекувах М. Тимева. Чувствителността на кожата липсваше, на запитванията не отговаряше. Вторият път я видях да пее. На запитванията пак не отговаряше. Чувствителността на кожата бе пак повишена. На третия ден отговаряше на запитванията, но в безпорядък. Възпроизвеждаше някакво спречкване. Тия хора й казвали, че е много хубава. Казваше, че е македонка. На четвъртия ден бе вече в съзнание, много уморена и се оплакваше от силни главоболия. След два-три дни бе изписана за затвора. Доктор Антонов: - След разглеждането на делото от окръжния съд, говорих със сестрата Зора Бакалова. Тя ми разказа какво е говорила М. Тимева първия ден, когато е била доведена в психиатрическото отделение. Прислужницата Елена Дачева я извикала към 11 ч през нощта, казвайки й: „Ела, сестро, да чуеш и видиш как се признава Малина. „Аз я ударих веднъж - казвала тя - а майка ми я удари три пъти.” говореше нещо за теслата и казваше: „Намерете кръв де, какво ще ми направите.” Тези думи аз записах и по-късно ги съобщих на прокурора. Зора Бакалова: Описва
към текста >>

168. B. ПИСМА, ИЗПРАТЕНИ ДО ЦАР БОРИС III, ДО МИНИСТРИ, ДО КОМАНДИРИ, ИЗПРАТЕНИ И КАТО КОПИЯ ДО ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ, ЗА ДА СЪДЕЙСТВУВА

братя на съпруга ми, но и двамата са инвалиди и не могат да изхранят и себе си, а камо ли отделят нещо и за братовите си деца. Тежко е положението на моя съпруг в затвора, но несравнено по-тежко е сега моето положение и това на четирите ми дребни деца, защото съпругът ми е лишен от свобода, а аз с децата си сме изложени на гладна смърт. Не протестирам против присъдата на съда, защото не се съмнявам, че тя е основана на законите в страната, но тая присъда, високо заявявам, далеч по-чувствително засяга мене и децата ми, които не сме извършили никакво престъпление, отколкото моя съпруг, който е престъпил закона. Ваше Величество, Скопският полеви военен съд, като издаде своята осъдителна присъда, призна в същата присъда, че са налице крайно смекчающи обстоятелства за вината на съпруга ми и затова му наложи най-малкото, предвидено в закона наказание. Повече от това не можеше съдът да направи. Имайки предвид тежкото материално положение на съпруга ми и неговото многочленно семейство, съдът, не се съмнявам, би го освободил от излежаване на наложеното му с присъдата наказание, но това е вън от пределите на неговата власт. Това можете да направите само Вие, Ваше Величество. Коленопреклонно Ви моля да го направите! Направете го - за да не гладуват четирите дребни деца. Направете го - за да мога и аз наред с всички българи да се радвам, без свито сърце, на свободата на Македония, извоювана с Вашето мъдро ръководене на държавната [външната?] политика. Направете го - за да зарадвате и брата на
към текста >>

169. VIII. Величка Стойчева А. Статии

VIII. Величка Стойчева

като скромна свинарка по Орлеанските пасища тя се явява и святица Жана Д'Арк. Като Хипация, тя преподава възвишеното учение на неоплатонизма и мечтае да съгради наново съборените храмове на древногръцките божества; в образа на Лукреция Борджия тя е истинско олицетворение на зъл, коварен дух. Жената е способна на всичко; тя е раят за мъжа, ако е възвишена душа, и пъкъл, ако злото в нея царува с всичката си сила. Жената обича крайностите повече от мъжа; нейната душа е по- чувствителна и по-колеблива за влиянията на невидимите области. Изглежда, че жената е повече от мъжа предмет на съдбата; тя я търпи с една много по-голяма простота. Съдбата не се бори никога искрено против нея, тя е по-близо до Бога и се отдава много по-предпазливо на чистото дело на Мистерията, казва съвременният мистичен писател М. Метерлинк. Животът е една мъчна гатанка, чието решение посветеният в духознанието по-лесно намерва. Жената, с чувствителното си, любящо сърце, долавя много по-скоро от мъжа целта на живота, тя по- бързо от него схваща задачите на човечеството. Ницше се гаври с нея в своите философски афоризми, наричайки я „поверенност на мъжа и предмет за удоволствие на свръхчовека”, но тоя птицелов на човешката мисъл забравя, че цялата негова философия е женствена. На същото мнение е и бележитият певец на волята, философът Шопенхауер. Но жените няма защо да му се сърдят за това отчаяно мизогинство (женомразие), тъй като то произтича, или поне е свързано с друго - омразата му към целия свят.
към текста >>

170. IX. Светозар Няголов А. Автобиография

Първа част

* Писмата от Учителя Петър Дънов до Величка Стойчева са публикувани в настоящия том на „Изгревът”, в раздел VIII.Б., а една част от тях- в том VII, стр. 469 ÷ 475 (бележки на съставителя Вергилий Кръстев) 6. Неизпратената телеграма Майка ми Стевка израства под любящите грижи на Величка и в 1911 г. изкарва първо отделение, а след това продължава учението си в Бургас. Започва войната, която донася голяма оскъдица в живота. Баба Величка е много нежна, чувствителна и се разболява тежко и дядо Кънчо постоянно се грижи за нея. Изкарва няколко кризи и дядо ми решава да иска помощ от Учителя. Написва Му една телеграма, но на баба ми пак й прилошава и дядо ми й помага. Отива на пощата, но тя била затворена - закъснял. Връща се у дома и оставя телеграмата на масата. Сутринта здравето на Величка се подобрява значително. Когато дядо решава да отиде на пощата и подаде телеграмата си, получава такава от Учителя, в която получава отговор на всичките въпроси, поставени в неизпратената Му телеграма и съвети как да лекува Величка, След 2 дена получава писмо от Учителя, в което между другото Той му пише: „Кънчо, когато имаш някоя трудност, напиши ми телеграма, остави я на масата, няма нужда да я изпращаш, аз ще ти отговоря!”* Дядо ми Кънчо имал лош навик - преди или след ядене пиел по чашка ракия. Баба Величка се молила да го освободи Господ от този му недостатък и се обърнала с молба към Учителя. Скоро, като се върнал от някаква работа, дядо влязъл в кухнята и
към текста >>

171. IX. Светозар Няголов А. Автобиография

Трета част

във вътрешната школа на Учителя. 106. Срещали ли сте черна магия? През 1958 г. осъдиха брат Борис Николов и брат Жечо Панайотов на 12 години затвор. Борис го изпратиха да работи на кариерата в с. Огняново. Мария Тодорова всеки петък го посещаваше и носеше по две торби храна. Борбата продължаваше на Изгрева. На брат Борис не му беше лесно, а и тук борбата беше голяма. С Петър Филипов, на когото Борис повери сестра Мария след процеса, редовно я посещавахме. Сестра Мария беше много чувствителна и схващаше всичките злини, които се отправяха към тях. Домът им често беше обикалян от Любен евреинът. Направили магия двамата с Борис да си заминат за 48 часа. Мария усеща тежкото влияние и веднага ни извика. До източната страна на къщата имаше пчелен кошер, в който беше сложена магията (черна топка от парцали, преседели 40 дена в гробищата), обработи се и кака Станка, без да я пипа с ръка, я хвърли в реката.* На другия ден двамата извършители - Мария Иванова и Коста Стефанов, си заминаха в едно и също време. Опитаха се и на нас да сложат магия, но кучето Белчо ги подуши и взе да лае яростно. Веднага излязохме с баща ми и брат ми и видяхме Тошо босия, който бягаше по улицата. Този период изтече безвъзвратно. Майка ми 3 пъти се трови от гъби (Слънце в Скорпион в квадрат със Сатурн) и все нощем й помагах с мляко и паси. Петър Филипов се отрови от печурки купени, и сготвени от снаха му Цветанка, която много тормозеше брат му Илия. Една от печурките е била по-стара и взела да се разлага. Казах му
към текста >>

172. IX. Светозар Няголов Б. Хороскоп

превръща лошите влияния на Лилит от пети дом в добри и положителни. Луна в трети дом говори за силна наклонност към науката. Роденият има будно, ползотворно въображение и силен стремеж към литературни занимания. Ще обича неестественото осветление и ще го ползва често. Луна в Риби дарява родения със схватлив ум, плодоносно въображение, безгрижен характер, и непостоянност. Обича да мечтае и всичко, което буди чувствата му. Има дар слово - да приказва много. Притежава изключителна чувствителност и интуиция. (Лунаточен квадрат и половина Слънце, разтуряща се опозиция Нептун, латитюд Марс, Сатурн ретрограден, Уран квадрат с Асцендента, съвпад Главата на Дракона, квинтил. Хирон). (Луна разтуряща се опозиция Нептун) дава богато въображение, сънища и видения, които го свързват със съществата от невидимия свят. Роденият има способности да изучава окултните науки с успех и да търси великото в природата, особено в планините. Не трябва да участва в сеанси, понеже има опасност от медиумизъм. Никога не съм присъствал на сеанси. (Луна латитюд Марс, Сатурн, Уран) показват голямата помощ от небето към моята душа от тези три злосторници, които в Божествения свят са големи добротворци. Марс носи много положителни сили, Сатурн ме изпълва с топлината на Божията правда, а Уран - с Божията мъдрост, носителка на езотеричната астрология. Луна квадрат Асцендент говори за мъчнотиите и болезнените ми състояния през моя детски период - нервен и чувствителен стомах (Слънце опозиция Сатурн). Бях много слаб -
към текста >>

173. X Величка Няголова Спомени за брат ми Светозар Няголов и за приятелите

Братството в Бургас ....................................................................................................................... 700 19. За Вергилий Кръстев, 21.01.2003 г., Париж ................................................................................ 702 1. Светозар Няголов Светозар е роден на 21 юли 1932 г. в София. Той е зодия Рак с Асцендент Стрелец. Вода и огън се сменят непрекъснато! С чувствителността на водата, сензитивност, интуиция и с плам и сила на огъня! Когато се ражда, на Изгрева, в малката ни барачка, построена от баща ни Крум, майка ни Стевка чува името му да слиза отгоре надолу и просто стъпва на земята. Ето така: Све-то-за-а-р! И слиза със светлина и мощ. До майка ми е имало една комшийка (или леля, не помня) и тя веднага й казва: „Моля ти се, дай ми лист и молив, да запиша името, което слезе от Небето и което аз не зная!” Майка ми не е била чувала друг път това име. И го записва. И то изиграва ролята си: Светлина, която озарява света! И така и става. Майка ни Стевка е осиновена дъщеря на баба ни Величка Стойчева, от първите ученици на Учителя. Когато в началото на века Учителят обикаля България и търси Своите ученици, Той отсяда винаги при баба ни, когато посещава гр, Бургас. Баба ни Го е посрещала както Господ се посреща! Учителят е оставал по 1 ÷ 2 месеца у тях. Дядо ни Костадин Стойчев е бил чиновник в пощата, а баба ни е от заможно семейство в Габрово. Братята й там са
към текста >>

174. XX.Хороскоп на Величка Крумова Няголова

със здравето си. Типът Рак е незлоблиз и избягва свадите. Родената проявява тих и приятен нрав, стига да не изискват от нея много работа. Това положение на Слънцето прави първата половина на живота на родената безплодна, но Слънцето носи успех в зряла възраст, след Сатурновия период - след 30- годишна възраст. Ракът е най-психичният знак в Зодиака, врата на живота (в него е дошъл и Учителят) и води родената към окултизъм и психически експерименти. Хората на Рака са с изключителна чувствителност, силна интуиция и богат вътрешен духовен живот и разбиране на нещата. Те минават повече за мълчаливи и дълбоко в себе си изживяват всичко, което им се случва и без шум се справят с мъчнотиите си. Те са хора, в които работи душата и Духът. Преди 2 хиляди години Христос дойде на Земята в противоположния знак на Рака - Козирог, който е вратата на смъртта, знак на Сатурн и мина през кръстната смърт, а Учителят Беинса Дуно дойде със Слънцето в зодиакалния знак Рак, вратата на живота и последният в зенита, в МС да озарява неговото свръхсъзнание. (Слънце съвпад Луна в разменени знаци) се отнася първо до четвъртия дом, семейните отношения и хубавия дом, който ще има във втората половина на живота си. Този съвпад в зодиакалния знак Рак говори за богата духовна и душевна дейност на родената със силна чувствителност и успех в окултните науки и изкуства. Дава щастлив живот, добро здраве, материално състояние, приятен дом и кръг от верни приятели и висока оценка на обществото. Благоприятства за бързото й
към текста >>

175. XXI. Елена Казанлъклиева и семейство Няголови

Продължение

нищо общо с младостта на възрастта. Някак безшумно и незабелязано мина край нас един от талантливите представители на това поколение - Кирил Казанлъклиев: недооценено е все още творчеството, което този млад художник ни остави. Кирил Казанлъклиев израсна в едно тревожно време, изпълнено с противоречия, с несгоди, с борби. Той има пролетарска биография. Роден в Търново на 31 август 1921 г., прекарал ученическите си години в Перник в пълна оскъдица, той носеше една изключителна чувствителност и надареност. В Художествената академия дойде, след като бе минал през Музикалната академия, където бе завършил средния отдел специалност виолончело. След постъпването си в Академията замина за фронта и продължи следването си след края на войната. Кирил Казанлъклиее възприе пластическата концепция на проф. Кирил Цонев, с когото го свързваше най-чиста и плодотворна творческа дружба до края на живота му. От него той усвои солидното техническо изграждане на картината през цялото това време, прекарано също при тежки условия, той успя да се развие като художник със свой творчески облик, да създаде свое изкуство. През август 1958 г. той уреди в София първата си и единствена изложба. В нея бяха показани 25 картини. 25 картини - сериозно изкуство - углъбено, искрено, вълнуващо, лишено от фалшива ефектност, лишено от съблазните на подсладения пейзаж, който години наред преди се поощряваше. В изказването си по Радио София, по повод изложбата си, Кирил Казанлъклиев каза:„Обичам Балкана, синьото му
към текста >>

176. XXIII. Хороскоп на Стевка Крумова Няголова

брака и семейния живот, особено в края на живота й. Ще прави много физически опити. Осведомява за чести промени в местожителството. Луната в зодиакалния знак Риби дава схватлив ум, плодоносно въображение, безгрижен характер, непостоянство и склонност да възбужда съжаление върху себе си. Склонна е повече да мечтае, отколкото да действа (животът й се обърна обратно). От това инертно състояние следват мъчнотии и изпитания, разочарования, които постоянно ще съпътства живота й. Много чувствителна и често стига до медиумизъм. Обича всичко, което възбужда чувствата й. Обича и доста да говори. Може да бъде добър музикант. Луната наранена в зодиакалния знак Риби - любовните й отношения ще я водят към скърби. (Луна опозиция, паралел, латитюд Венера) указва за брачни неприятности и силни разстройства нателесните й функции, също храносмилателни разстройства. Лошо кръвообращение. Пълно неразбирателство с жените и сестрите в Братството. (Луна съвпад Юпитер). Това е един от най-хубавите признаци за успех и щастие изобщо в живота. Благоприятства за придобиване на богатство и вкусване от всичките луксове на живота. Дава щастлив и сполучлив брак. Ще има добро обществено влияние и уважение от всички, които са около нея. Има весел, оптимистичен характер, благороден, с открито сърце. Тя е гостоприемна в най-висока степен, и привързана и дейна към човеколюбиви начинания. Има свободолюбив дух и уважава възгледите на другите, даже и на тези, които са съвсем различни от нейните. Ще обича пътуванията,
към текста >>

177. 5. ВЪТРЕШНИЯТ ЖИВОТ НА УЧИТЕЛЯ

Случки и събития в България свързани с дейността на Учителя

този салон е добър и в цяла Европа окултистите нямат такъв хубав акустичен салон. „Засега няма нужда да правим по-голям салон, но ако някой има глава колкото този салон: дълга 25 метра, широка осем метра и висока 4 метра и отиде с нея в една от школите на невидимия свят и слуша само един час, великото знание, което се преподава там, главата му ще се пръсне. Какво може да разберете, ако отидете горе с тези малки глави? Тия условия, които имате сега са най-подходящите за вас." Една чувствителна сестра има виждане в невидимия свят и казва на братята и сестрите: „Учителят горе, в невидимия свят, е Слънце на слънцата. Той излъчва такава силна светлина, че не може даже да гледаш към него, а камо ли да го приближиш." Друга сестра с пробудено съзнание, вдъхновена от Словото на Учителя, отива при него и казва: „Учителю, защо не направите нещо, за да се изявите пред хората като Господ и Бог, за да Ви познаят всички?" Учителя отговаря, че това е много лесно: „Ще отида на Орландовци на кръстопътя, ще възкреся няколко умрели и на Изгрева ще има опашка от чужди хора чак до Княжево. Тогава ви няма да ме виждате, камо ли да ме слушате. И нито аз ще свърша работата си да предам Новото учение на вас, нито вие ще го приемете, приложите и предадете на българския народ." (64) Сестра има да разрешава много труден въпрос и разтревожена отива при Учителя: „Учителю, ти, който си най-големият на Земята, помогни ми да разреша правилно мъчната си задача." Той се обръща към нея, усмихва се и казва: „Не
към текста >>

178. Лекуване на хора- Мария Шопова

Случки и събития в България свързани с дейността на Учителя - Лекуване на хора

не я хващат магиите (тя е от ангелската йерархия). Зълвата й накрая решава да я уплаши и така Мария да получи инфаркт и да си замине. Една сутрин рано зълвата се хвърля от балкона и пада на стълбите пред вратата на Мария и умира. Идва милиция и много хора, а в това време Мария спи дълбоко, така небето я предпазва да види тази грозна картина. Дигат я, откарват я в болницата за аутопсия и чак тогава Мария става, и се научава, че се е освободила от едно неизцелимо зло. Мария беше много чувствителна и като отидеше на гробищата да изпраща някой заминал, цял месец не можеше да се оправи. Предложих й изобщо да не ходи на гробищата, защото ние, като отидем там светим и по нас се залепват много тъмни престъпни духове, които искат помощ и докато се освободим от техните влияния, може да мине повече от един месец. През 1968 г. аз заведох моята приятелка Еленка при Мария Шопова и тя я обикна много. Имаха силна връзка от миналото. Ние често я посещавахме. 8.8 Веднъж Павел и Йорданка ни поканиха на гости и Елена им направи две баници. Павел я призна за голям майстор на баниците. Подобни баници му правила майка му. И двамата останаха много доволни от нашето пребиваване. Павел не беше комунист, но много способен машинен инженер и затова заемаше длъжността главен инженер. На общозаводското събрание го обвиняват в допускане на грешки и искали да го уволнят. Павел им отговорил: „Вие ще ми направите най- голямото добро, да ме освободите от този затвор и отговорност за кривите работи в производството.
към текста >>

179. Лекуване на хора

VI. Ученици,участвали в школата на Учителя и техните прояви в живота

При друга среща Петко я пита дали е разбрала беседата. Тя се амбицира и я чете девет пъти безуспешно. В същото време се кара непрекъснато със съпруга си. Вечерта той ляга и заспива, а Цветана омъчнена продължила да чете за десети път беседата. Към 23 ч. й става лошо, схващат се ръцете, краката и гърлото. Не може да извика за помощ, но очите й следят написаното в беседата, което се оказва, че се отнася за нейния случай. Казва се: „Когато двама - мъж и жена - се скарат много, по- чувствителният от тях се схваща и може да си замине. Единственият начин да си помогне е да се обърне към Бога и да каже три пъти: „Господи, помогни ми да изляза от това трудно положение." Тя казва три пъти мислено формулата и след няколко минути започват да се отпускат ръцете, краката и гърлото. Чувства прилив на сили в тялото си и се изправя. Благодари за чудното си спасение. Умът й се отваря и тя започва да разбира добре беседата. Прочита я докрай и остава възхитена от дълбоката и всеобхватна мисъл на Учителя. Впоследствие разбира всички беседи, които чете, стават й близки, познати. Омъжва се малката й дъщеря Димитрина и отива да живее в квартал „Люлин". Един ден тя поканва майка си и баща си на гости. Същия ден й отича един зъб и му правят дренаж, но страната й се подува и зачервява. Цветана отива при нея и я заварва подута, с температура, в тежко състояние. Казва на мъжа й веднага да извика зъболекар. Той има наблизо един свой приятел зъболекар и отива да го доведе. Цветана слага дъщеря си на леглото и
към текста >>

180. 35. Катя Христова Грива

VI. Ученици,участвали в школата на Учителя и техните прояви в живота

блок към гара Искър и често се тревожи за своя Димитър Грива. От тревогите и трудния живот й излиза бучка на гърдата. При направения медицински преглед лекарите й предлагат да направят операция. Тя категорично отказва, като иска да си замине, без да нарушава целостта на тялото си - това, което Учителят съветва в Словото си. Катя с голямо вдъхновение и благодарност си спомня за най-важната част от живота си - присъствието около Учителя на Изгрева и неговото слънчево влияние върху чувствителната й душа. „Всичко, каквото преживях в Италия, в Рим, в Академията „Санта Чечилия" и в Пловдив, е смет пред великия живот, който прекарах при Учителя на Изгрева." Катя си заминава с просветено съзнание и благодарност от
към текста >>

181. 43. Мария Михайлова Тодорова

VI. Ученици,участвали в школата на Учителя и техните прояви в живота

събрани около Учителя, двама от тях - Георги Радев и Борис Николов, ходят редовно по един път в седмицата на Витоша. Учителят насочва Мария да ходи заедно с тях, за да излекува сърцето си. Тя дълго време не приема съвета наУчителя, защото това е вън от моралните разбирания на тогавашното общество. По-късно пречупва характера си, тръгва с тях и се създава добро приятелство между тримата. * Виж « Изгревът» том І стр. 109-340; том V стр.4-736. Мария Тодорова е много възприемчива и чувствителна към външните влияния. В хороскопа на Мария Луната се намира в 12 дом в съвпад със Слънцето, Венера, Меркурий и тригон с Нептун и Плутон. Това й дава силна интуиция и голяма прозорливост за разбиране на отношенията в братския живот и честите вмъквания на отрицателните сили в него. При всички трудни положения тя отива при Учителя и иска неговото мнение и съвет, докато той е във физическото си тяло на Земята. Тя винаги слуша Учителя и точно изпълнява неговите съвети. През 1933 година Мария оформя връзката си с Борис, като сключва брак с него. Започва да свири редовно на хармониума в Младежкия клас заедно с Гавраил Величков. През 1927 година Учителят организира една голяма екскурзия до връх Мусала с повече от 300 души. Времето е дъждовно и по пътя непрекъснато вали дъжд, който през нощта се обръща на сняг. Вечерта групата пристига до езерата и прави лагер до второто езеро, където сега е хижата. Братята палят голям огън и цяла нощ се греят и сушат. Учителя е настанен под един войнишки брезент,
към текста >>

182. 47. Савка Керемидчиева

VI. Ученици,участвали в школата на Учителя и техните прояви в живота

й следване Учителят се обръща към нея с името Добра. Всъщност той се обръща към своята вселена в Савка майка. Савка учи и се подготвя за изпитите си в стаята на Учителя, но често я късат, докато другите й колеги учат в бараките и изкарват добре изпитите си. Значи не е физическата близост до Учителя фактор за успеха, а вътрешната връзка, която човек има с този светъл дух. Скъсват я даже и по немски език, който тя говори от дете. Накрая завършва философия. По характер е много чувствителна и дълбоко изживява неудачите в живота, като плаче продължително и страни от близките си. При едно такова психическо разстройство получава парализа на лицето и се скрива в гората. Учителят изпраща хора да я намерят и като идва, три пъти й се кара продължително. На другия ден лицето й има нормален вид, Веднъж тя загубва зрението си и моли стенографките да я заведат до салона. Питат Учителя как да се оправи и той нарежда да се моли всеки час на денонощието с Добрата молитва, като вземе будилник, за да е точна - в продължение на една седмица. Така тя излиза от това тежко състояние и зрението й става нормално. * Виж « Изгревът» том І стр. 98-103; том III стр. 108-114; том IV стр. 162-164, 166,222, 325; том V стр. 619-631, 674-681; том /Xстр. 96-98; том XIVстр. 479-574. Савка има много опитности с Учителя. Веднъж облича панталон и се явява пред него. Той й се скарва и й казва да не слага никога панталон, за да не разваля формата си. Друг път тя облича копринена рокля, малко къса, над коленете, със
към текста >>

183. 50. Ангел Керемедчиев

VIII. Учението на Учителя - предвестник на новия живот и идването на Шестата светеща раса .

своето, което било изключително точно. Веднага го оставя да оправя уредите и дефектните машини и мотори. Все пак Ангел напуска и отива в друг завод, където имало пълна автоматика. Приели го като конструктор. Видял една автоматична линия и запитал за какво производство е. „За цигари" - му отговорил директора. Той отишъл при машината, която била в движение. В нея се слагало всичко необходимо за производство: тютюн, хартия за цигарите, картон за кутиите и т.н. Машината била много чувствителна и когато се окажело например, че картона е по-широк с 1 мм., линията спирала и трябвало работника да отиде напред, да завърти един лост и тя пак тръгвала. Ангел начертал на лист едно приспособление, с което този лост да се завърта от моторче, което се задвижва с натискане на копче от мястото на работника. Няма да ходи да премества лоста. Извикал отговорника си, и му дал плана. Последният го разгледал и след малко довел директора на завода, един дебел германец, който поразгледал чертежа и казал: „Гут!" Веднага приложили предложението, дадено от Ангел, и той получил голяма награда за изобретението си. Директорът го извикал в канцеларията си и взел да го разпитва какво е учил и т.н. Поканил го в дома си. Неговият приятел Павел му дал един свой черен хубав костюм, с който той отишъл на гости в един небивало разкошен апартамент. Запознал се с дебеличката му дъщеря. Като тръгвал за Германия, му казали, че там няма мъже и жените се хвърлят на всеки, който се яви пред тях и той решил да няма никаква
към текста >>

184. Из Словото на Учителя - Краят-ликвидацията на века.

Учителя Беинса Дуно за Рила и екскурзиите по планините - Светозар Няголов

ограничени количества атомната енергия за военни цели - до пет обикновени атомни бомби, ще се наруши енергийния баланс на Земята и около нея ще се образува дебел слой от облаци, които няма да пропускат слънчевата светлина и топлина. Това ще доведе до постоянна зима на Земята. Хората ще започнат да умират от студ и глад, понеже няма да има и селскостопанско производство на храни. Според ясновидски предсказания оста на Земята ще започне да се изправя постепенно от 2002 година. По-чувствително изправяне на оста ще стане през 2029 г., в резултат на което ще се стопят белите шапки на Северния и Южния полюс и Земята в ниските си части ще бъде залята от голямо количеството вода. От Европа, Африка, Америка, Австралия и Азия ще останат като острови, най-високите и непристъпни сега планински вериги като Алпите, Кордилерите, планините в Норвегия, Швеция и други. Най-голям ще е континентът - островът в Азия, където се намира сега високото Тибетско плато. Англия ще остане като малък остров. Водата, ще залее и остави само 1/10 част от сушата на Земята. Населението на Земята от 5-6 милиарда в 2080 г. ще бъде около 120 милиона. Това са големите бедствия, които предстоят за хората от Земята. „Казвам ви да вземете мерки, защото Земята ще претърпи голяма промяна. Ако не вярвате, ще дойде ден, когато ще проверите думите ми. Слънцето ще започне по-силно да грее и ще стопи ледовете. Къщите ви ще се разпукат, ледовете ще се стопят и вие ще започнете да потъвате. Казвате: „Каква съдба ни сполетя!"
към текста >>

185. 4. Условията в планината и отношенията между хората

така осезателно, особено на връх Мусала. При посрещане на пролетта на 22 март 1998 г. понеже точният час беше около 22.00 ч., ние излязохме навън, където непрекъснатата мъгла до този момент се разпръсна и над нас блесна чудното небе с грамадни, приказни звезди. Един брат от Шумен ни направи със светкавица снимка в тъмнината. След проявяването на филма ние видяхме на снимката, че сме заобиколени с десетки бели кълбета - идеалната форма на възвишените същества, които чувствителната фотографска плака е отразила, а ние не можем да ги видим с нашите очи, а само ги
към текста >>

186. 10.Дисхармония в планината

т. н. Мнозина могат да мислят за вас, че сте глупави, дето се излагате на такива трудни условия. Други пък ви съжаляват. Благодарете и на едните, и на другите. Нека мислят както искат, а вие бъдете доволни и радостни, че се ползвате от благата, които планината ви предлага, със своя чист въздух, чиста вода и красиви, величествени изгледи. Помнете едно нещо: планината, високите места не търпят лоши мисли, чувства и желания. Атмосферата, както и всички условия на планината, са толкова чувствителни, че не могат да понасят никаква дисхармония. Най-малката погрешка, най-малкото престъпление се отразява върху нея... *Вж Изгревът, т. IV, с. 418, N26 Дойдат ли лоши условия на планината - бури, гръмотевици, ще знаете, че те са резултата на лошия живот, на погрешките на хората, които се намират там. Силните гръмотевици, които стават на планината, са предметно учение. Те показват какво нещо е истината. Силно нещо е истината! С нея не може да се играе. Истината изисква от човека абсолютно чист живот." /"Двигатели в живота", с. 135/ През 1992 г. при лагеруването на езерата с една малка група бяхме на езерото на Съзерцанието. Времето беше слънчево, топло и приятно. Към обяд на бивака взе да гърми. Аз казах на приятелите: „Пак някои са се скарали в лагера." Веднага тръгнахме и пристигнахме в лагера. Там бяха дошли един мъж Виктор и приятелката му Марика от Белгия и си построили палатка. Една сестра, като ги видяла, ги попитала кои са и откъде идват. Те и отговорили на френски, че са посетили
към текста >>

187. 4. Моите спомени за Витоша

бе останала и следа. На Малкия Купен има пещера, в която вероятно зимно време мечките преспиват своя зимен сън, Друг път през пролетта, пак в долината на Бели извор, ни срещна едно голямо стадо от диви свине. Най-отпред вървеше най-малкото прасе, а отзад един голям шопар. Минаха вляво покрай нас, на 2 метра и като ни задминаха, завиха нагоре в планината по посока на Присоите. Много пъти сме виждали диви петли - глухари, които са много красиви и сутрин кукуригат. Обаче, те са много чувствителни и щом подушат опасност, бързо изчезват в гората. Над нас са летели семейства орли, които писукат особено и учат малките си как да летят. От Големия Купен се вижда Рила като на длан, а слънцето изгрява някъде по-отдолу, от Стара планина. По-късно до Купена построиха студентска хижа. Там сме прекарвали с палатка по една седмица. Имахме столова с пейки и огнище, направени от камъни, която при дъжд покривахме с голям найлон и там прекарвахме целия ден. Природните явления на върха са много активни. Едно лято бяхме на палатка с Елена Симеонова и се изля такъв силен дъжд, сякаш с ведра се изливаше вода. По целия връх течаха големи буйни реки. Дъждът спря, Слънцето огря и картината се смени - сякаш изобщо не е валяло. Там срещнахме сърни, зайци и други животни. Много пъти по обяд, легнали на гръб, ние виждахме добре планетата Венера. Оттам лесно се слиза в с. Бистрица и с. Железница. На юг от Големия Купен - по посока на Скопарника, намерихме един хубав извор, от който си вземахме вода и си носехме в
към текста >>

188. Светослав Няголов 2.Хороскоп на Епохата на Водолея

жизнена сила, те ще защитават своите убеждения смело и докрай, които в повечето случаи ще бъдат стари и атавистични. Известно е, че зодиакалният знак Рак и неговият господар - Луната, управляват стомаха и храносмилането. Добрите аспекти на Луната говорят за нормалното състояние на физическите тела на българите, но те ще проявяват лакомия в храненето, понеже Нептун ретрограден е в съвпад с Асцендента в 12 дом, опозиция Луна. Ще има много страдащи от нервни стомаси и ще са крайно чувствителни към вътрешните влияния на духовния свят (Нептун в 12 дом). Нервната система ще бъде лабилна и ще има много случаи на психически разстройства, някога ще взимат епидемични размери. Влизането на Слънцето в нулевия градус на Овен става в 9 дом. Това е Юпитеровият дом на духовното развитие на човечеството, относно религии, духовенство, съдилища и съдии. Другото мондиално значение е, че в колониите ще има много напрежения и бъркотии и новата епоха на Водолей ще ликвидира колониализма из основи. Това стана след 13 години, когато господарят на епохата Уран направи съвпад по дирекция с обективния човешки търговски ум - Меркурий, 1945 г. след свършването на втората световна война. Освободи се Индия и почти всички колонии. Слънцето в своята екзалтация - Овен, е много силно и съвпад Медиум цели ще залее човечеството с животворните си сили и ще пробуди човешкот о свръхсъзнание хората да познаят Бога, да го приемат, възлюбят и да му служат. Чрез него се проявява Бог, Учителят донесъл Словото Божие на
към текста >>

189. X. САБЯТА НА ТУРСКИЯ ГЛАВНОКОМАНДВАЩ В ГР. ОДРИН

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Той е вече обсебен. Бива принуден поради заболяването си да напусне армията. Уволняват го. 9. Като малък, като юноша и по-късно, на Константин Иларионов му е било трудно да се контролира и е бил непрекъснато в гневна възбудимост. Причината я открива Учителят Петър Дънов, когато на 18.02.1904 г. лично му прави френологично измерване на черепа, прави му френологична карта и там е записано, че дясната страна на мозъка му е по-силно развита от лявата му страна, което довежда до увеличена чувствителност, след това - възбуда, която преминава в гняв към околните. 10. След като турските духове го обсебват при този неправилно оформен мозък, той става бреме на околните. Жена му Елена търси помощ от Учителя и Той дава съвети, които се намират в писмата Му, изпращани до тях. 11. По това време Константин Иларионов е поставен от Учителя за ръководител на Търновското братство, макар че всичко там се върши от Елена. Като ръководител, Константин Иларионов участвува в организирането на Търновските събори. Вж. снимка № 6 от «Изгревът», том VI, където той е девети подред отляво надясно. Много добре си личи, че е психически разстроен, от самата снимка. Вж. «Изгревът», том V, стр. 362-364. 12. Учителят посещава гр. Търново и Константин показва сабята на турския командир. Учителят се ядосва много, скарва му се и му нарежда да я върне. А как и къде да я върне, когато са минали месеци и години и още много войни в България? Дали я връща и кому я изпраща, това не се знае. Но се знае друго - че идва време да се
към текста >>

190. 11. Астрологична карта и хороскоп на Иван Жеков от Мажис, Мексико, юли 1948 г.

Д-р Иван Жеков

и хороскоп на Иван Жеков от Мажис, Мексико, юли 1948 г. СЛЪНЧЕВ ХОРОСКОП НА ИВАН ЖЕКОВ I. Описание на характера и наклонностите Слънцето в знака на Риби и в Съзвездието Водолей, в съединение и с участие на Меркурий ретрограден, показва един дух безпокоен, надарен с ин- тенсивни, прогресивни аспирации и с големи хуманитарни тенденции. Чувствителността, впечатлителността и мистическите тенденции, които утвърждават знака Риби, се комбинират обаче с наклонности в голяма степен активни на трите знака на ОГЪНЯ, заети поне от четири планети, които характеризират човек на дейността, в постоянно движение и винаги неуморим. Меркурий в знака на водата и подвижен по съдействие, иска да дава един ум крайно опитен, надарен с голямо разнообразие на интереси, значително приспособими и приложими, но лесно променя идеи и мнения по какъв да е предмет и повод: голямо увлечение по история и археология, не по-малко по астрономия, и въобще - по науката, интерес за пътуванията, голяма любов за водата, и преди всичко - за морето. Квадратурата на Слънцето и на Меркурий с Марса дава на ума една голяма острота, проницателност, като усилва аналитическата способност и критическата умелост, ловкост и хитрост, усилва още енергията, но обаче изглежда да проявява тенденция на раздразнение и гневност. Проявява една особена склонност към механиката, медицината и хирургията и една забележителна привързаност към механическите средства по транспорта. Тригонът на Урана с Марса в знаковете на огъня увеличава
към текста >>

191. В. БЛАГОДАРСТВЕНИ ПИСМА ДО Д-Р ИВАН ЖЕКОВ ОТ ИЗЛЕКУВАНИ БОЛНИ

Д-р Иван Жеков

преподавател по пиано страдаше и можеше да ме лиши от възможността да я практикувам. Опитах електризацията по съветите на един прочут специалист по нервните болести в София, но, обаче, вместо да се подобри болестта ми, то тя се влоши. И затова бях изгубил надежда да се излекувам по официалната медицина. Затова именно прибягнах до Вас като известен природолечител и по вашите съвети и упътвания в непродължително време - 50 дни - с водолечението по методата на Луи Куне, аз получих чувствително подобрение на болестта ми и мога днес да гледам с радост за окончателното подобрение на болестта ми и без мъки да практикувам професията си. За всичко това повторно изказвам моята сърдечна признателност. С почитание: Георги Атанасов (преподавател по пиано, ул. «Тетевенска» № 64) 7. Писмо до д-р Иван Жеков от Д. Бабаджова от 15.XII.1936 г. До господин д-р Иван Жеков София Уважаеми господин Докторе, Изказвам своята крайна благодарност на изпратените от Вас две шишета лекарство (Ваш специалитет) за лекуването ми от Arterio Sclerosa, от която страдам от дълги години и благодарение на това Ваше лекарство, което употребявам вече в продължение на две години, аз се чувствам доста добре. Макар и да съм вече на 82-годишна възраст, аз благодарение на него се чувствам добре, мога да се движа доста свободно, ям добре, но само вегетариански храни, и спя доста добре. Понеже това лекарство ми се свърши, моля Ви, бъдете тъй добри и ми изпратете още едно шише, за да продължа лекуването си с него. Приемете моите
към текста >>

192. VI.3. Кратки бележки от Общия окултен клас, от Беседи за жените и от извънредни беседи от 1926 г.

Д-р Иван Жеков

прояви. Иска се само малко усилие, да потекат тия сили. Да се освободим от лоши навици. Зад всяко състояние седят разумни същества и работят и ви убеждават, че това е така. Всякой може да се справи със своя навик. Да изучи красивата черта, да се самообладава. Вие схващате живота отделно. Ако той е едно, във великото може много да разбере. Имаме органи, но не са тонирани и схващат само малките вълнения. Трябва да сте светия, за да схващате висшите трептения. Онези, които развиват своята чувствителност, страдат. Вашият двойник излиза извън тялото ви. За това трябва самообладание. Човек, на когото двойникът му е излязъл отгоре, затвори си очите, когато отиваш при него и не му причинявай страдания! Има си за това метод. В Окултната школа човек минава през 3 изпита: като елемент на висше съзнание, като киселина или като сол. Невидимите същества, които искат да те изпитат, като елемент те разлагат. На [...] основата е почивка. Всеки ученик да знае какви опити правят над него - като елемент ли го вземат, като киселина ли или като сол. Ние говорим за свобода, като че сме господари, разправяме се безце- ремонно с по-низшите същества от нас. Въздържаният човек трябва да бъде сол. Всяка душа представлява като елемент на Божественото съзнание. Ако се зароди у вас законът на Любовта, какво ще стане с вас, като станете на 60-70 години? Истина е това, че стари и млади, в този [и] оня свят да не стават промени, и да си всякога радостен, и ще сте всякога млад. Ще се освободите от годините. Това са идеи
към текста >>

193. IV. Хороскоп на Елена Симеонова Стоянова

разболее родената, околните трябва да бъдат строги към нея, за да изпълнява методите, предписани от лекаря, защото обикновено упорито отказва да се подчинява на режима, който й е даден. Родената обича близките й да я съжаляват. Тя трябва да мисли право и никога да не мисли, че е болна. Може да стане отлична медицинска сестра, но не може да гледа пролята кръв и да се опира до умряло тяло. Чувства болестите на другите хора много по-силно, отколкото собствените си болести. Много е чувствителна към страданията на околните. Като прибавим към това, че и Нептун е на Асцендента й, тя проявява болезнена чувствителност към болестите на ближните си. Ако хвърлим един бегъл поглед върху хороскопа на родената, ще забележим, че над хоризонта има три планети и седем - под хоризонта, което говори, че родената ще живее един дълбок вътрешен скрит духовен живот с малко външни прояви. Това се потвърждава и от това, че Луната е в разсип, което подсилва духовното развитие на човека. В хороскопа й има шест планети в перихелий (най-близо до Земята), чрез които тя се проявява много активно, три ретроградни планети, при които е пасивна и проявява половината от характерните им качества и една в афелий, при която проявява нормалните качества на планетата. Това сочи, че родената има един много активен дух (Слънце в перихелий), много активна душа (Луната в перихелий), много активен ум (Меркурий в перихелий), много активна човешка и ангелска любов, което много рядко се случва (Венера в перихелий). Много активна
към текста >>

194. 11. «КОГАТО НЕБЕТО ПОЖЕЛАЕ ДА ТИ ДАДЕ НЕЩО...»

Милка Периклиева

понякога и с двадесет, наобиколили Го. Винаги, когато отивах на Изгрева вечер, обичах да се включвам в групата около Него, да Го слушам и да Го гледам. Никога не участвувах в разговорите, бях твърде свенлива. Една такава вечер Учителят ме погледна и запита: - Е, Милке, ако Небето пожелае да ти даде нещо, ти какво ще поискаш? - Аз ли? Бих пожелала да бъда богата. Отговорих без да размисля и цялата се изчервих, тъй като бях станала център на внимание и несъзнателно издадох моята чувствителност към нещата, които ми липсваха. - Слушай какво ще ти кажа: Когато Небето пожелае да ти даде нещо, никога не пожелавай временни неща. Парите ще се изхарчат и дрехите ще се скъсат. Поискай да ти се даде сърце чисто като кристал, ум светъл като Слънцето, душа обширна като Вселената, дух мощен като Бога и едно с Бога. Поискай онова, което никой друг не може да ти даде и никой не може да ти отнеме. Богатство е да бъдеш здрава, да имаш чиста кръв, чисти мисли, чисто сърце. Материалните неща са временни. Учителят изрече това, като огледа всички, събрани наоколо Му. Минаха години. Многократно падах и пак ставах. Стъпка по стъпка вървях по стръмния път на ученичеството. И веднъж отново, горе, в Неговата стая, Учителят ме попита: -Ако Небето пожелае да ти даде нещо, ти какво ще поискаш? Със сърце, обгорено от много преживявания и с душа, уморена от много лутания, аз твърдо отговорих: - Аз бих поискала, Учителю... И нея вечер, вървейки по пътя към града, аз почти гласно говорих със себе си как след
към текста >>

195. 2.4. Какво е допринесло Евангелското движение за България

а именно приноса на Евангелското движение по случай въстанието и клането през 1876 г. Девизът "Свобода или Смърт" обви Панагюрище в пламъци, с. Стрелча бе обърнато на пепел, Пловдив трепереше от башибозуците, Клисура бе ограбена до ключовете на къщите и после бе запалена, Батак, Перущица и Брацигово бяха подложени на най-потресни зверства и на изтребителни кланета. Десетки хиляди, мирно население остана без препитание и закрила. Що беше първата нужда на нещастното население? Само "Съчувствително сърце и спомагателна ръка". Това съчувствително сърце и спомагателна ръка дойдоха впоследствие позивите на представители на Евангелското движение в България. Представители на същото движение също допринесоха по случай Сръбско-българската война, 1885 г. Сигурно читателят си спомня какви суми се събираха и раздадоха на пострадалите наши сънародници по случай Крушевското въстание, 1903 г.; какви щедри помощи се раздадоха около балканските войни на бежанци и други; какви суми пари и материали се получиха и раздадоха на бежанците от Световната война; колко делово съчувствие се оказа на пострадалите от земетресението в Южна България, 1928 г. и пр. Движение с такива жизнени и творчески сили не можеше да не допринесе за всестранния напредък на народ и църква. Ще подкрепим твърдението си с думите на един свидетел, който далече не може да се вземе за пристрастен към Евангелското дело, а именно, П. Яворов. За културното влияние на Евангелското движение той казва: "При нас идеха пъстра върволица хора. Тук
към текста >>

196. 4.1. Проникване и разпространение на методизма в България Протестантските секти в България.

сериозни прегради за проникване на протестантското и по-специално на методисткото влияние. С тези прегради методистките мисионери се сблъскват още от самото начало и по неволя биват заставяни да се съобразяват с тях. Всеки опит да прокарват прозападно и антируско ориентиране и мислене по социалните политическите и културните проблеми на нашия народ тогава среща неодобрение и осъждане от страна дори и на тези, които са започнали вече да слушат техните проповеди. Особена чувствителност проявявали българите и към прозелитичния дух на методистката пропаганда: било е достатъчно само да се намекне пред обикновените хора от народа за критично отношение към православието или да се внушава под каквато и да е форма отказване от него и приемане "новата" и "истинската" вяра - и аудиториите на "благовестителите" на тази вяра внезапно оредявали, а често въобще се стопявали. Това неведнъж е ставало причина мисионерите да започват работата си с нови средства и съвсем отново, да се местят от едно селище в друго, а някои дори да се отказват след неуспеха си, какъвто е и случаят с У. Претимън след неуспеха му в Шумен. (Заб. Вж. М. Стоянов. Начало на протестантската пропаганда в България, с. 60-61.) Много ефективно на разобличение била подлагана методистката пропаганда от напредничавите българи по това време, между които с особени заслуги се отличават Д. Войников, Д. Боцаров, Матей Петров - Преображенски и други. (Заб. Пактам.) Интензивната и широко организирана методистка пропаганда не
към текста >>

197. 6.11. Моята църква

площада на улицата бяха препълнени от почитатели. Църквата се радва на искрения респект, както на духовната, така и на светската власт. Други, които ценят, но не признават тоя авторитет на нашата църква и които са излезли дори от нея - нейни чада - развиват своята дейност под нейната сянка и се радват на пълна свобода, също. Църквата е вземала винаги живо участие в благотворителност във време на народни напасти и страдания, особено тя се е проявила през време на войните, като "съчувствителна ръка и спомагателно сърце". Тя е била първата пионерка на Въздържателното Движение. И днес гр. Бургас се слави с толкова много въздържателни организации, клубове и ложи. Мен ми се струва, обаче, че Евангелската Църква в Бургас не е дала всичкото онова благословение на града, което може и трябва да даде. Ако бихме имали общественици с по-далновидно око и ако имахме граждани, които и материално биха ни подкрепили - ние, евангелистите, може много нещо да сторим частно за гр. Бургас! Благодарение връзките, които имаме с други църкви в България и с външния свят, ние може да рекламираме града в среди, които не може да достигне ни консулство, ни параходна агенция. Нашата организация ни позволява това. А един търговски град. пристанищен град, се нуждае от връзки. Ето ви един пример: г. М. Халадей, инженер, е изпратен от Англия в България, по рилския водопровод в София. Посрещайки тия големи тръби, товарени по три на вагон, той идва в Бургас. Преди да тръгне за България г. Халадей чете на английски не
към текста >>

198. 7. ДРАГОМИР ИВАНОВ ВАСИЛЕВ

Накрая той го завел при един арменец- лечител. Този лечител казал, че може да спаси крака, но ще стане бавно и ще вземе много време. Затова му препоръчал да се върне във Варна и в околностите на града имало друг арменец, който ще го излекува. Зимата била много голяма и този българин от хана с шейна, теглена от три коня, го отвел до границата. Край Варна Драгомир намира посочения арменец, който с масаж и лапи със зехтин и бъз, постепенно изправил изсъхналия крак, а после възстановил и чувствителността му. След 6 месеца упорито лечение Драгомир започнал да стъпва на крака си. До завършване на Варненската гимназия (1911 г.), той се е лекувал, докато свободно, без патерици и бастун започнал да ходи. През 1912 г. Драгомир е мобилизиран и назначен изпълняващ ротен командир (заради гимназиалното образование) на 1000 войници нестроеваци (турци, гагаузи и цигани). След отбиване на военната си служба, Драгомир взема изпитите за геодез- плано-снимач. Повече от 4 години той живее и пътува от едно село в друго из Добруджа, правейки кадастъра на тези земи. През това време с много лишения и икономии подкрепя и издържа майка си и сестричките си. С негова помощ и двете му сестри завършват гимназия и започват работа като учителки из селата на Добруджа. След това те се омъжват и заминават за Америка. Трудно събраните пари Драгомир оставя на майка си във Варна и с 50 наполеона заминава за София да търси работа и да учи. Постъпва на работа условно, за шест месеца, в Българската генерална банка (без
към текста >>

199. 6. Обикновени и необикновени идеи

държана на 8 май 1931 г., София-Изгрев. - В: Методи на самовъзпитание. Лекции от Учителя на Младежкия окултен клас, Г. X (1930-1931), т. 2. София, 1941, с. 182-185. "... Като ученици вие изучавате музика и пение, минавате за музикални. Щом е така изпейте един идеен тон. Вие знаете вече в какво се заключава идейното. Идеен тон е този, който никога не губи стойността си. Който чуе такъв тон той не може да го забрави. Обикновените тонове лесно губят цената си. Те дразнят ухото, особено чувствителното. Ако някой музикален човек чуе един обикновен тон, той напуща салона и излиза вън. За него обикновения тон е фалшив. Ухото му не може да възприема фалшивите тонове. На такива тонове се натъкваме навсякъде в живота. Проповедникът говори от амвона и чува фалшивите гласове на своите пасоми. Ако има крайно музикално ухо, той веднага ще напусне амвона. Изкуство е човек да чува фалшиви тонове, т. е. обикновени и да ги трансформира. Не може ли да ги трасформира той иска да напусне живота и казва: Дотегна ми този живот - Кое му е дотегнало? - Фалшивите тонове, т. е. обикновените идеи. Не е лесно човек да понася фалшивите тонове, но не е лесно да взима всякога чисти, идейни тонове. Да взимаш всякога чист тон, това значи да носиш в себе си основния тон и да можеш да се нагласиш според него. Не можеш ли да постигнеш това, ти прибягваш до някакъв външен иструмент - камертонът. Щом не можеш да се нагласиш по естествен начин и с камертон е добре. Важно е, да не бързаш, да се нагласиш по камертона. И тъй
към текста >>

200. 4. Детето, което напълно отрече човешкия свят

едно мечтателно дете, което още живее в един свят, където багрите се преливат в изящни образи и лъчите на някакво незримо слънце плетат непрестанно чаровни приказки, изпълнени с феи и богини, с небесни образи и ухания, с мелодии, които никакъв земен инструмент не може да произведе! Свят, в който ангели живеят, където погледът е усмивка, обноската - милувка, а словото - любов. А в обстановката ми нямаше нито помен от него! Този груб, мрачен свят, затвор и пустиня бе непоносим за нежното, чувствително дете. Мечтаех за красота, за златокоси кукли, за играчки, а какво получих? Малка порцеланова кукличка, с прилепени ръце и крака, с черни порцеланови коси! Това е единствената играчка на цялото ми детство. Получих я, когато лежах тежко болна от паратиф - татко ми я подаде през прозореца. Седях край прозореца и гледах как минават белите априлски облаци по небето - те взимаха чудновати форми - ето полянка с бели агънца - чуден свят бяха облаците - много по-близък до онзи вътрешен свят, в който непрестанно живеех, отколкото външната обстановка, която ми бе противна, чужда и
към текста >>

201. 57. Отказвах предложения за женитба

женитба Отказвах на всички предложения за женитба в Америка, защото не исках да остана там. Струваше ми се, че не ще мога да живея далеч от родината си. Аз бях длъжна да се върна и работя за този малък, но тъй надарен и добър народ. С нищо не можех да заменя сърдечния, съчувствен поглед на българина, или отзивчивото му сърце към мъката на ближния. Дълго страдал народ, познал всички горчивини на живота, този народ бе изработил велики качества - твърдост, дълбок философски ум и чувствително сърце. А тези богатства не се намират навсякъде. Народ, живял в материално изобилие не се развива творчески, а върви по пътя на студената логика и безчувствие към нуждите на другите. Нали казва поговорката, че ситият не хваща вяра на гладния. Материалното изобилие ще играе положителна роля при хора, развили духовните си качества, при хора - творци, при хора, изпълнени с чувство за другия, каквито са развили славяните след дългите си
към текста >>

202. 94. Как се създават приятели в невидимия свят

не сме щастливи, погрешката е вътре в нас. Лично щастие няма по пътя, по който се търси. Щастието седи в това: да знаеш цената на въздуха, храната, земята и да ги употребяваш. Не може да ви обичат хората, защото нищо не сте направили за тях. Една книга се обича за съдържанието й. Ние трябва да държим, каквото Бог е написал в нашето сърце, ум, душа - за това ще ни обичат. Камъкът е проста книга, в която тепърва ще се пише. Планината не търпи лоши мисли и желания. Тук атмосферата е чувствителна, престъплението ще си намери беля на главата. Човек не трябва да напуща земята преждевременно, преди да свърши работата си Ако сега учите добре, ще минете. Бъдещето ви щастие сега се гради. Вашият живот е уреден. Баща ви оставил наследство, не знаете за това десет години и случайно откривате наследството. Бог ви е осигурил, а вие трябва да учите, а не да се осигурявате. При всякакви условия да ви е приятно, че живеете на земята. Най- лошият живот е по-добър от смъртта. Но животът има утайки, който ще се изцедят. Божествената искра сте вие. Истината е Божествения зародиш. Да се събуди Божественото в нас и да го оценяваме. Обръщайте внимание на хубавото във вас, туй, което ви хвали и критикува. Каквото направим на земята и горе на небето да става, та да си образувате приятели в невидимия свят Тежкият земен живот казва, че нямаме горе приятели. Ние ги имаме сега, само учете се добре. Като се върнете, благодарете за този ден - сега и в бъдеще." В.К.: На с. 91 "Светът е създаден с много мъчнотии"
към текста >>

203. 171. Има музикално завистливи същества, които пречат на човека

Ти, Учителю, вечно Ти благодаря." Имах чувството, че на този връх свършихме една добра работа. Два дни Учителят разгонваше плеади тъмни сили и ги отпращаше далеч от нас, а останалите дни бяха ясни, тихи и изпълнени с Божествено Присъствие, което ни възроди. Велика опитност за душата ми. След ударите, които бях преживяла долу на Изгрева, върхът бе лечебен балсам за душата ми. Духовната ревност е по-страшна от материалните користни чувства, защото е силно язвителна. Бях нежно, чувствително момиче и вибрирах на всички мисли и чувства, които се отправяха към мен от мнозина недоброжелатели. На Изгрева свирех и пеех на братята и сестрите, разговарях любезно с тях, но не получавах от много от тях онази нежност и благост, която очаквах. Единствената ми утеха в живота бе Учителя. Дори собствената ми майка не ме разбираше, както желаех и жадувах за отзвук на близка душа. След беседа, няколко дни след слизането ни от Черни връх, Учителят ме извика и ме заведе пред катедрата в салона насаме, като ми каза: "Първо трябва да оправим отношенията си към невидимия свят, напредналите същества, това е важното. Музиката освобождава човека. Има музикално завистливи същества, които пречат на човека. Който се движи бавно, да отстъпи на по-бързия, а не да запречва пътя. В музиката идват същества, които хвърлят смут, за да скъсат връзката ти с музикалния свят, и като внесат дисхармония, те ограбят. Музикални крадци са те. Когато двама се карат, трети ги граби и после скарания се чувства изпразнен. При
към текста >>

204. 174. Като зачиташ свободата на природата, ще ти даде и тя свобода

свободата на природата, ще ти даде и тя свобода На Изгрева имаше голяма плодна градина. Есента садихме ягоди и доста работихме в нея. Един ден Учителят влезе в градината и край ягодите започна да ми говори: "Растенията са много чувствителни и са складове на Божествена енергия. Като влизаме в контакт стях, обмяна става. Ти си повече във фактите и законите, отколкото в принципите. Немотията те вкарва в законите, а страданията - в принципите. Свобода имаш само в принципите на нещата, в законите си ограничен и праволинеен. Като зачиташ свободата на природата, ще ти даде и тя свобода. Трябва да си предвидлив, за да виждаш отдалече резултатите. Принципите, причините са математически отношения - абстрактен свят. Геометрията - това е законите, а естествената наука - фактите. Във факта нямаш никаква свобода, в закона има малка свобода, а в принципа има пълна свобода. Да си в принципите, то е да си извън учрежденията, да си чиновник, е да си в законите - не си свободен. За пример, имаш снимка, то е факт. Закон е, че в апарата само за миг трябва да влезе светлина, а принцип е - авиаторът да не прави снимки по задължение, а да отиде в страната като техен приятел - то е принципът. Ние влизаме в малките и големите закони. Да излезеш в 8 часа е факт, да се грееш е закон, а да се разговаряш със слънцето е принцип. Мравката природата я е направила малка, понеже ходи по земята, та да се крие в най-малката дупчица. Човек да се смалява, че и муха да не може да кацне на него. Ако ти по закон се
към текста >>

205. 176. Противоречията ми са в духовния свят

нареждах по двама и ги карах дружно да пеят. Подготвих пиески и програми с тях и децата оживяха. Инспекторът ги намери съвсем променени. Радвах се, че можех да приложа методите на Новото Учение там и да работя над тия изостанали душички, които живееха при много примитивни условия. Същият месец получих писмо от брат Гавраил, в което ми пишеше, че имал разговор с Учителя за мен и Учителят му казал: "Пишете й за музиката, за красивата страна на живота, за положителното. Тя е много чувствителна и лесно се тонира от средата. Кажете й да не ходи боса в циганското тръне. Точно тук стои същественото в ограниченото и разширеното съзнание. Светлината е, която дава растежна формите. Щом има тя повече светлина и вижда и усеща, че краката й се набиват от тези тръне, нека се обуе. Тогаз тя ще бъде свободна. Тя е наследила много хубави качества от баща си, но трябва да регулира разумно личните си чувства. Спънките, спирачките и противоречията са й в духовния свят. Когато трябва да се реализира нещо хубаво, разумно, хармонично и трайно, ще се явят пречки на физическия свят. Ако там човек се справи, обаждат се от духовния свят." В.К.: На с. 154 Учителят ви дава защо имате пречки. Ту горе, ту долу. Този квадрат, който го имате в хороскопа, трябва да се разреши или горе или долу. Разрешението на квадрата е в центъра, някой път в успоредните линии. Тук се споменава, че не трябва да ходите боса в циганско тръне. Весела: Което означава, че условията ми са много лоши. Външните условия. Аз съм попаднала
към текста >>

206. 192 г. Баба Мария, рождената сестра на Учителя

скромен, много прилежен, изключителен характер, сериозен. Най-високо мнение дават за него в Дрю. Университетът, където е учил теология. В.К.: Къде точно е Дрю? Весела: В Мадисън, щат Ню Джърси. След това е отишъл в Бостон, където е учил медицина. В.К.: Нещо друго там от първите години, като дете, от баба Мария да знаете? Весела: Ами тя разказваше случки, но тези две съм запомнила. Така интересно разказваше, че бил много интересно дете. Много слаб и боледувал, много слабичко дете. Много чувствително дете бил. Но много послушно и любящо дете. Много кротко, послушно и много уважавало родителите си. Като дете много уважавал родителите
към текста >>

207. VI. ТРЯБВА ЛИ ДА СЕ БОИМ ЗА БЪДЕЩЕТО?

Софроний Ников

погрома- ние бяхме обидени, изиграни в него. Следствие на болката ние не можем да се отдадем на веселие и безгрижие. Напротив, всички сме стегнати от нещастието и предвид опасността работим и ще работим, за да се приготвим хубаво. При това, ние не сме взели много нови земи, за да видим трудност да ги уредим и в скоро време да ги почувствуваме като неразделна част от нашия организъм. Уреждането няма да извика големи харчове, тъй както ще извика в Сърбия и Гърция, които се увеличиха чувствително - първата с 53% и втората с 91% от старите им територии. На тези две лесно разбогатени страни днес ще трябва големи харчове за поддържане двойна войска, и полиция, и чиновничество, учителство и пр., и естествено не ще им останат средства за приготовление на всеобщата война. При всичките добри страни на нашата българска действителност, едно само беше зло, и от него ние се освободихме в Балканската война; това бе русофилството, т.е., причината на тази любов и привързаност към Русия - доброто, което ни направиха, като ни освободиха едно време. То беше велико добро, и народът ни беше наистина благороден, като признателността си към Освободителката беше възвел на култ, но лошото беше това, че Русия злоупотребяваше с признателността ни и си игра с нея в тази война, за да ни доведе до погром. До войната ние водехме, и трябваше да водим, руска политика, но това ни съсипа. Сега обидени и окрадени от придобивките ни от Русия, народът истина към нея и днес няма вече оная привързаност, която правеше
към текста >>

208. I. НА ВОЙНА С ВОЙНИКА. 1. ОСВОБОДИТЕЛНАТА ВОЙНА (1912-1913 г.)

и особено новодошлите и току- що настанени на позиция батареи, се премерваха!... Те бяха изненада за противника, ясно се забелязваше вече неговото безпокойство!... Той почна да "търси" тая неизвестна досега за него батарея, где бяха разположени, как дойдоха, отгде се явиха, тая изненада за него, го накара да стреля безразборно, разхвърлено, разсеяно, без всякакъв резултат за в полза на турците... Огънят на нашите батареи твърде бързо стана действителен и почна да. нанася чувствителни поражения на противника... Колкото тоя наш огън бе унищожителен, поради своето спокойствие от страна на нашите смели и отлични артилеристи, пропити с твърде технически познания, толкова противника стана по-неспокоен и по-колеблив... Чрез постепенното явяване все нови и нови бойни вериги отзад напред, виждаше се, че противника искаше непременно да даде един силен тласък и на своя краен десен фланг, да го импулсира и да му даде възможност да завземе висотата по десния бряг на р. Караач и по тоя начин да добие командващо положение на целия боен фронт. Бунар Хисар - Люле Бургас и застраши тила ни, като има пред себе си най-късото разстояние до Лозенград... Обаче, късно бе вече за него предприемането на тая операция и да разчита на успех в нея. Нашето разположение бе подкрепено с пресни тилни части, а и други още пристигаха - това било части от 3-а пехотна дивизия, нейните колони се забелязваха по шосето към Бунар Хисар и турците вероятно искаха да авансират чрез един настъпателен боен акт. Бегом,
към текста >>

209. 1.7. В ДОЛИНАТА НА СТРУМА

тях весели зрелища. И когато се случеше в числото на тези наивници да попадне в плен някой интелигентен шотландец, той разказваше на съвършен француски език най-чистосърдечно на нашите офицери, как техните войници са били лъгани от своите началници, че българите са диваци и ядат живи хора и че те могат да се изплашат дори и от подобни зрелища! В 7 часа и 15 минути предпладне на 15.IX. от страна на противника по целия участък на полка биде открит рядък артилерийски огън с прекъсвания. Най-чувствително, обаче, бяха обстрелвани с. с. Горно и Долно Караджово, Комарян, Джами махле, Агова махла и Кара-орман. В това време над нашето разположение летеше непрекъснато неприятелски аероплан, който коригираше данните на стрелбата и повидимому, разузнаваше подробно за разположението на нашите войски. Явно бе, че тези действия на противника означаваха подготовка за едни предстоящи бойни действия от по-голям мащаб. В 3 ч. след пладне артилерийската стрелба по посочените по-горе села се усили, четвърт час след което противникът, поддържан от своя преграден огън, настъпи с множество леки картечници към същите села, с цел да ги завладее. Нашите защитници дочакаха спокойно настъпващия противник и с дружен поривист пушечен и картечен огън го отблъснаха и заставиха да отстъпи, понасяйки големи загуби. По-късно към 3½ часа, срещу с. Комарян настъпиха две неприятелски роти с две картечници. Забелязани своевременно, те бяха обстреляни от полската батарея на този дружинен подучастък, а така също и с пушечния огън
към текста >>

210. 1.12. ГАЛИЧИЦА

червени ракети раздират общия мрак, в който тънеше цялото бойно разположение и един ужасен гръм и трясък разтърсват земята: стотици бомби хвърчат и тряскат пред и зад защитниците от всички посоки; десетки картечници и автоматични пушки непрестанно тракат и хиляди смъртоносни куршуми зловещо пищят над главите на юнаците. Ето, редеят вече веригите, ние даваме загуби! Земята ври... Грамадни огнени гейзери, размесени с дим, камъни и сняг тресат със страшна сила земята и ни нанасят чувствителни загуби. И посред тоя ужас няколко гъсти пехотни вълни налитат бясно една след друга върху шепата наши герои от 14-а и 15-а роти, увенчали двете скалисти висоти, съставляващи ключа на цялата позиция. Започва една неравна, стръвна и ожесточена борба - борба на един срещу петдесет! Девет последователни атаки, една след друга по- ожесточени и по-кръвожадни! И макар че тук беше една само дружина от полка, една шепа бдинци, те знаеха, че тук се решаваше честта и завидната слава не само на дружината, но и на целия полк - на хубавото и скъпо бдинско име. Нещо повече - тук бе подложена на карта съдбата на Отечеството, съдбата на България! Дружен поривист огън, навреме открит, поваля като откосена първата настъпваща неприятелска вълна. На бомбите се отговаря с бомби... Но, озверелият противник, подкрепян непрекъснато от своята мощна артилерия, повтаряше и потретяше бесните си атаки, все тъй, обаче, храбро и неустрашимо, както и първата, отбивани. Противникът е пред последните си усилия. В момента,
към текста >>

211. 3. БЕЛЕЖКИ ОТ РАЗГОВОРИ И СРЕЩИ С УЧИТЕЛЯ; Януари 1915 година

ни трябват за работа." Вие ще живеете в този свят и ще проверите това, което ви казвам. Господ от хиляди години говори. Това не е цялата Библия. Има още неща, които не са писани и тя е една много голяма книга. А след време ще стане още по-голяма. Сегашната Библия ви служи като ръководство да се отнесете към другата Библия. В живота трябва простота - то е чистосърдечие. На чистосърдечните хора Бог открива много неща. Ще знаете например какво стана на бойното поле. Ясновидството е чувствителност. Ще усетите, че ще стане престъпление и можете да предупредите. Необходимо е християнина да развие чувствата си, за да знае местото, гдето ще стане престъплението и да се предотврати. Една неделя не бяхте спали, ако ви кажех всичко. Временно на един период, някоя година ще охладнее Любовта между бащи, майки, деца и пр. Затова е казано: "Да не натегнат сърцата ви." СВЕТА ИМА НУЖДА ОТ НАС - ТОЙ ЩЕ ВИ ТЪРСИ. Войната сега влиза в нова фаза. Те се ожесточават германци и англичани. Войната е за смърт и живот. Едната страна трябва да капитулира. Намесва се Романия. Ще се намеси и Италия. Ще се намеси и Гърция. Германците гонят Католическата църква, застрелват много свещеници - това е голямо ожесточение. Англичани и германци искат едни други да се смажат. Немците пратиха русите в Далечния Изток, японците ги върнаха, защото предназначението им е в Европа, а Далечния Изток по-подир ще дойде да се разреши. Сегашното нахлуване на германците в Румъния е да им вземат складираните храни, бензиновите извори
към текста >>

212. 66. ПИСМО ОТ МИНЧО СОТИРОВ ДО ДИМЧЕВ, 20 август 1917 г., понеделник

Минчо Сотиров, писма

Материали от личния архив на МИНЧО СОТИРОВ

МИНЧО СОТИРОВ ДО ДИМЧЕВ 20 август 1917 г., понеделник понеделник, 20.VIII.917 Дълбоко уважаеми Г-н Димчев, Ще ми простите, че се реших да Ви безпокоя. Не можах повече да се противя на вътрешния ми заповеднически глас. Обръщам се към Вас, пиша Вам, защото Вашата чувствителна душа е напълно готова, искрена, милосърдна да възприема вибрациите, трептенията на моя вътрешен мир, да ги проумее, да вникне в тях, да разбере страданията, неволите на една душа, която със слабите си жизнени сили се е отдала да служи на своя многострадален народ в пътя на Правдата, Истината, Свободата, Светлината, без жал за себе си, без оглед на всички загуби във всяко отношение. На любящите самопожертвувани Господа дава всички небесни и земни блага. Българина люби своето племе и това племе е благословено в своята мисия за своята и Божията слава. Г-н Димчев, обръщам се към Вас като високопоставено световно лице, обръщам се към духовния, религиозния Г-н Димчев, към неговия духовен мир, духовно тяло, в ръцете на което е дадена власт "от Горе", за да бъде добър градинар, смел чист вожд на своя народ, решителен, мъдър, разумен, пълен със знания управлението на един народ, за който са настъпили вече дни, седмици, години, столетие, за да работи за своето духовно, просветно, икономическо, културно повдигане и да бъде слънце водач на човечеството. Значи не от световно гледище ще изслушате и изпълните моята молба. Истините, законите в живота са много, но всички те имат един общ център, един произход от Един извор
към текста >>

213. 28. АЛЕКСАНДРА СОТИРОВА (26.03.1880, Сливен - 8.12.1924, Бургас)

1915 г. в дома на Сотирови Учителят държи беседата "Равновесие между мъдростта и любовта". През 1915 г. присъства на събора във Велико Търново по лична покана от Учителя. През 1917 г. се ражда Матей. През лятото на 1919 г. отива в Лъджене, за да се срещне с Учителя, чиято духовна помощ и закрила е едно от най-съществените неща в живота й. Години наред със семейството си посрещат Учителя в своя дом и с голямо внимание и любов се грижат за всичко, свързано с престоя Му. Интелигентна и чувствителна, тя разбира най-добре от всички изключителната привилегия да общуваш духовно със Същество от духовния Ранг на Учителя. През 1924 г. прави дарение на Братството в Бургас. Предоставя част от имота на ул. "Безименна" (сега "Охрид") заедно с малка постройка за нуждите на братята и сестрите. Този жест стига до знанието на православната църква, която не й прощава тази щедрост към Бялото Братство и реагира по изискващи се от нейния канон начини. През ноември 1924 г. заболява от скоротечна туберкулоза и на 8 декември с.г. в Бургас тя завършва земния си
към текста >>

214. 12. ЕЛА И ВИЖ

Тодор Божков

не умре, а тя е обичала много живота и себе си и се е бояла много от смъртта, но тя няма да умре, каза Учителят. Подобрението в нея е настъпило още при слизането от планината. Следователно, Учителят фактически пак й е помогнал, но не така, както тя е очаквала. И аз останах много доволен от тези обяснения на Учителя, защото имах чувството, че жената може да умре. При завръщането ми, един брат- разпоредил - сам си беше присвоил това качество, мълком със своите обноски ме засегна много чувствително. Аз разбрах и си обясних това положение с обстоятелството, че той, поради своите убеждения, в мое лице виждаше не брата си, а някакъв военен, полковник, към които той питаеше омраза и следователно, аз трябваше да понесе обидите за моето служебно положение. В душата си аз чувствувах огорчение, унижение и обида. Това ми беше като един изпит. Тази болка обаче остана в мен и ми направи лоши поражения в душата. Но това беше като малко горчица към великолепния банкет на Рила. Аз се върнах обогатен, възроден, с много знания и опити, но над всичко и сега още чувам думите на Учителя: "Ела и виж как аз живея и как Аз постъпвам и ти прави същото!" Колцина от нас, които бяхме на Рила биха могли да кажат за себе си тези думи? - И въпреки, че от тогава минаха много години и сега аз с чиста съвест мога да кажа, че никой, освен Учителят не е достоен да каже това за себе си. Тук се крие и обяснението и на всички неблагоприятни събития, които дойдоха след заминаването на Учителя. Аз зная, че нашите братя са
към текста >>

215. 26. ХИТЛЕР ОБЯВИ ВОЙНА НА СЪВЕТСКИЯ СЪЮЗ

Тодор Божков

повече на дявола, отколкото на себе си, т.е. грешат от непослушание и гордост. На какво разчиташе Хитлер? - Всяка година равновесието на силите се изменяше в негова вреда. Намеси се и Америка, Англия и тя се ангажира повече. Те имаха мощна авиация, а тяхната дипломация работеше безупречно. Русия се показа много по- готова за война, отколкото се предполагаше. Навред се създаде мощно съпротивително движение, което все повече и повече се засилваше. В това време силите на Германия бързо и чувствително намаляваха. Учителят знаеше кога и как да се намери разрешение и изход от тежкото положение. Той знаеше в кои моменти можеше да стане това и през време на продължителната 4-5 годишна война. За нас тези неща се виждаха невъзможни, и за мен това ми се виждаше някак неясно и неразбрано, макар и да имах пълна вяра и личен опит с Учителя. Той каза, че е по-добре сега Германия да направи решителната крачка, защото, ако чака края, тя ще бъде разделена на две и то за много години. Сегашното разделение на Германия Учителят го знаеше много преди нейната капитулация. За Бога всякога има начин за добро разрешение, но за хората - не! Защото те предварително са се обвързали с някои свои погрешни решения и предубеждения, въображаеми пречки и трудности. Аз сам още цитирам някои неща: Фон Браухич, гениалното човече, беше сменен с Кайтел. Чукът биеше върху наковалнята, обаче чукът ще бъде разбит, а наковалнята ще излезе по-здрава. Тигърът, всичко, каквото излезе срещу него, го унищожава, но пред кобрата - е
към текста >>

216. 29. НАЙ-ГОЛЯМОТО ДОБРО

Тодор Божков

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

които бяха при Учителя, които знаеха и разбираха какво е Учителят за нас българите и за цялото човечество, те знаят и разбират значението на тези думи. Те знаят, че тези думи бяха Божии думи и че те бяха изпълнени по един незабележим начин, но те бяха разбрани само от тези, на които беше дадено това. И наистина, Втората световна война беше вече към своя край. Военната стихия вече беше отминала на Запад и България остана невредима. България е в центъра на Балканския полуостров, на най- чувствителното място, където се кръстосваха много интереси на големи държави и тя беше център на опасни спорове и борби, а ето, че тя в тази дълга война беше запазена като по чудо. От цяла Европа България беше една от малкото страни, която остана незасегната от стихията на войната. Тази война помете и разруши много страни, събори и разруши много държави, унищожи толкова материални ценности. И германците напуснаха България без бой. Дойдоха руските армии, те бяха посрещнати без да гръмне нито една пушка срещу тях, народът ги посрещна като братя и освободители. Започна Отечествената война, в която взе участие и България на страната на Съветския съюз, но тя беше водена вън от границите на България. Как Учителят гледаше на всичко това? - Запитах го за този небивал преломен момент, а той съвсем кратко и спокойно каза: "Добре стана, че България взе страната на русите и се нареди в числото на победителите. Нека, рекох, и българите един път да се наредят на страната на победителите." Разбрах всичко. Много преди
към текста >>

217. 2 МАРТ 1928 г. - 26 АПРИЛ 1928 г.

ТОМ 26

продължих малко мълчанието си, за да „остане Бог при нас”. Вашето поздравление в деня на празника ме зарадва много, а така също и прочетените стихове след вечерята. Последните все пак бяха едни от най-красивите номера на програмата. За Вас специално, имаше три важни момента от времето на казания ден: заранта, когато докоснахте ръката за благословение от Учителя, който момент Ви свърза с Бога за през този ден, вечерта - при четене добре разработените стихове, които извикаха съчувствителни сълзи в очите на Асавита и най-после когато всичко бе привършено, трети един положителен акт Ви оправда още повече. Не по-малко следва да Ви благодаря за скромното стръкче розов карамфил от „моята” саксия. Той така си стои натопен в малката вазичка, която го донесе, разцъфтява се и изпуска аромата на своя род. 29 март 1928 г. Така се позабави моят отговор, че мога и днес да добавя нещо и да Ви го изпратя. Желая да споделя с Вас, как намирате във връзка с времето, потребно Ви за училище, добре ли е да продължим нашите писма - на седмица или на две, или да замълчиме до вземането на новите и последни изпити? Така също явете ми какво да предприемем и с четвъртъка. Би могло много да се пише и много неща да споделим, но ще Ви кажа само, че най-добрите изпити, които тази година бихте сполучила да вземете ще са истинската награда за Учителя ни и за мен самата. Прочее, трудете се и уповайте усърдно на Бога нашего. Заедно с това, като прилагате и добрите духовни качества към всички околни, ще имате
към текста >>

218. 4-7 ЮЛИ 1928 г. - 29 АВГУСТ 1928 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

ТОМ 26

обрисува детето в неговата първична чистота и стремежи. С голяма похватност съумя да ни наложи убежденията си, че детето трябва да стане наша най-голяма грижа, наша най-голяма любов, че то е „бъдното поколение”, че то в същност е „грядущия наш народ”, на чието просвещение трябва да се отдадем беззаветно. Хубавите й думи, изказани със сърдечна простота и благост накараха всички да я слушат с дълбоко внимание, особено не малкото учители и учителки, чиито души бидоха засегнати най-чувствително, чиито очи заблестяха в радостни сълзи. Най-после моя милост им чете стихове и те - публиката от учени и прости искаха все „още” и още... После пяхме задружно. Ах, колко хубаво ехтят нашите четиригласни песни, разработени от великия Дързев. Като че ли той и сега е между нас и с камертона дирижира огромния хор, гледайки в партитурата с чистите си теменужени очи. 9 юли 1927 [1928] г. Асавита, ето Ви бележки покрай събора. Много още неща могат да се запишат, но то ще обземе много страници, а и писмото ми ще вземе образ на брошура. Учителят казал да чакаме още за нашето свиждане. Напълно съм съгласна. И аз чувствувам, че „плодът още трябва да стои на дървото”. Не се чувствувам силна да Ви срещна, нито на Резньовете, нито където и да било. (Някакво предчувствие ме спира да се видя с Асавита.) Той е заминал. Напразно днес вървях из красивите алеи на Борисовата градина, никъде не го видях. О, soave Colombo! [(итал.) О, сладък Коломбо!] Успях да се добера до Учителя. Той погледна благосклонно за една
към текста >>

219. 2. Учителят

Глава 1. РАЗКРИВАНЕ НА РЕАЛНОСТТА

Глава 5. Учителят и истината

те стоят до Него и еднакво той отговаря на техните нужди и копнежи. Всичко лежи пред Него и у него естествено, като широк вход към целия свят, който всяка минута стои открит пред Него със всичките борби, противоречия, страдания,скърби,мъки, недоразумения, престъпления. “Не бихте издържали” - казва Той “ако ви се отворят очите и видите съществуващия ужас на Земята”. Неговите нерви са непознати, необхватни за нашите мерки на издръжливост и сила. Те притежават онова, което ние наричаме чувствителност, а същевременно те притежават нещо, което не може да се окачестви - здравина и устойчивост. Причината на всичко това, лежи може би в оная непозната материя от която Той е изтъкан и от начина на Неговото виждане. Както очите на гения откриват краски и тонове там, където обикновените нищо не виждат, така и Неговият поглед обхваща несъизмеримостта на световете, вътрешната страна на човека и на живота, скритите взаимоотношения и причини. Нещата за Него получават реален и точен облик. Затова нищо не го учудва, затова Неговото снизхождение и търпимост спрямо човека е безгранично. Той не гледа и не вижда както обикновено сме свикнали да гледаме и да виждаме ние. До Неговия слух стигат всичките звуци, които изпълват Всемира, не само в тяхната хармония и величавост, а и ония, които идат отдолу, от земята, където Той е слязъл за да поднесе на човека големия дар на една Велика Любов. Еднакво Той слуша музиката на световете, както и воплите на всички отрудени, които в даден момент издигат глас за милост
към текста >>

220. 7. Бисерът на безконечността

Глава 6. Разкриване на реалността

в наши дни. Постановките на легендите са досущ еднакви, както и тези на сънищата; в едните и другите времето и пространството играят особена роля, неизмерима с обикновените човешки мерки. Сатанаил е съкрушен от отговора на Христа. Първото и най-главно сражение е вече загубено. Христос мина напред и очерта път по който народите щяха да тръгнат. Той пръв мина по него и на първия хвърлей светеше стрелка: “Аз съм пътят, истината и живота." Властта и силата на Сатанаил беше ударена на най-чувствителното място. Но нали той не беше сам. Зад себе си той имаше цяла войска от служители, въоръжени с изпитаното средство, чийто варианти и форми се меняха според времето и условията, но си оставаха да властвуват дори и в Царските дворове. Нека не се отклоняваме. До пълното поражение на Сатанаил и неговата вярна дружина имаше още време. Синът Божий имаше още много да чака, докато се стигне до неговата гибел. Великото в света не си служи с драстични методи. Всичко става спокойно и медлено, разкривайки една пречудна картина, където всичко е творчески обмислено и винаги сполучливо. Плановете на Битието никога не претърпяват крах - те могат да се забавят или отложат, но се изпълняват в пълнота. Делото на Христа имаше същия характер. Имаше време да се проверяват законите и да се опита вкуса на истината, на Земята щеше явно да станат делата на Сатанаил и лъжата щеше да бъде развенчана по най-съвършен начин, какъвто само големите приятели на човечеството и на истината можеха да направят. Така действуваше и
към текста >>

221. 1. Животът на проявения Бог.

Глава 6. Разкриване на реалността

ала винаги с преобладаващия език на истината. За да се разбира Словото се изисква забележителен ум. Погледнато отвън какво представлява Библията? - Сбор от станали събития, богат епичен материал събран, подреден от умелата ръка на опитен разказвач, историк, писател. Наистина епизодите следват един след друг, живи, сочни и сгрети от топлия дъх на неувяхваща слава. Те могат да увличат читателя, да го трогнат, да го вдъхновяват и повдигат. Всичко зависи от степента на духовната чувствителност и от възможността да приеме повече или по-малко количества светлина и топлина. Къде се крие онова, което й предава сила, къде лежи нейната цена, която я прави вечна и бликаща, единствена по рода книга - хиляди години да стои вечна и нова, да разлива едно сияние, което никога нямаше да бъде помрачено. Всяка отделна книга има обект, тематика, както се казва в литературата. Зад тематиката стоят идеите, обединени от една централна идея. Героите са само изразители на идеите, екран и среда, където се проявява Великото, което в края на краищата намира Своята пълна концентрация и Своето пълно проявление в една личност, един герой, едно лице. Централната фигура обединява всички останали, които играят ролята на път, на второстепенни лица в голямата драма, за да дадат яснота и динамичност на централната личност, на главния герой. В изкуството постановката е позната, тя крие законите по които творчески се пресъздават героите и образите, респективно образа, който ще изрази централното, същественото,
към текста >>

222. 5. Първата заповед

Глава 1. Разговор с великото

едната венозна, другата артериална, едната нечиста, другата чиста. Животът зависи само от онзи забележителен миг, когато венозната кръв стигне до алвеолите и прави интимна среща с кислорода. Всичко е толкова просто, толкова величествено просто, човек е загубил усета към тия велики неща. Ликуващата кръв тръгва пак на път за да храни цялото тяло, милиардите клетки, които по великия закон на единството работят обща заповед. До обогатената и очарована младост и будната за новото чувствителност в пълнота стигна новия призив: Ще любиш, ще обичаш Великото - Реалното, Него, Нематериалния Бог, Непознатия, за който велики народи от древността са умирали щастливи! Не се умира, ако душата не е докосната от жезъла на безсмъртието. Ще любиш и ще обичаш, защото Непознатия Бог е сърце и дробове, които пречистват кръвта от която живее твоята душа, твоите мисли, твоите чувства. Тая кръв храни душата, духа, ума, сърцето. Тя не може да се озонира другаде и никъде. Само там, затова и задушаването не е нищо друго, а липса на чиста артериална кръв в духовното тяло на човека. Как ще се избегне задушаването? С любов. Ще обичаш. Това е великото в света, това е живота, това е динамиката в духовното кръвообращение, което никога не трябва да се забравя. Една наука предстои да се учи, да се разбира, да се прилага, за да се разбере основния принцип на живота, за да се проумее великото значение на Първата заповед. Както неотменен и важен е закона на обикновеното кръвообращение от което зависи живота на
към текста >>

223. 6.7. “Странник съм в този свят”

Глава 2. Движение и гимнастика

защото Той е отсядал винаги на това избрано място на един хвърлей от планинския път, а толкова защитено от много хора и от много шум. “Ел Шадай” - 16.VI.1941 год. Един дълъг пролетен ден, всичката разливаща се красота от кристално синьото небе, от зеленеещите се гърбове на планината, от уханието на цъфтящите планински цветя. Ужасите на войната бяха далеч, ала не прониква ли страданието, мъката, неволята и ужаса всяко отзивчиво човешко сърце? Не хвърлят ли те призрачната си мрежа и чувствителните хора не долавят ли, че на земята вилнее насилието и дихание на ужас се изтръгва от невинните жертви... Планината за нас ще си остане най-хубавото и най-познатото, най-любимото място - нещо като роден край, където единствено се чувствуваме най-добре. За нас тя е дом лъчезарен, чист, приветлив. За планината думите винаги ще бъдат недостатъчни, толкова тя е заела място в нашите сърца и в нашия живот. Благодарни сме, че Той ни изведе от прашните улици и булеварди на големия град, за да ни покаже най-голямата красота на земята - планините, където чистотата, красотата и музиката се сливаше в общ синтез. Неудържимо тя ни привличаше. Именно там в планината прозвуча последния акорд на една нестихваща симфония, която никога нямаше да глъхне - именно в планината, а не някъде другаде прозвуча последната песен ако можем да се изразим с езика на земята и на обикновеното човешко мислене за този задълбочен и върховен миг не само от Неговото музикално творчество, а миг от Неговия дълбок, вътрешен живот,
към текста >>

224. 2. Изгревите на слънцето

Глава 4. Съборите - духовните празници на братството

СЛЪНЦЕТО Цялата природа е подчинена на този ритъм. Годишните сезони, равноденствените точки, изгревите на Слънцето са израз на вечния ритъм, който стига до нас по неведоми пътища и движи нашето сърце. Равноденствените дати са за нас празнични дати. Посрещането на пролетта и изпращането на лятото са два дни през годината, които ни приобщават към забележителните промени на природата, чийто приливи и отливи чувствително ни засягаха и будеха най-разнообразни емоции. Изпитваме чувства на благодарност и благоговение, когато претоварената атмосфера през пролетта ни дарява с оная жизнена енергия, наречена прана, а през есента с обилието на плодовете, които претоварената земя ни подарява. Посрещането на пролетта за нас е живо свързано с посрещането на Слънцето. Много рано, още в последните дни на декември ние започваме да броим дните, оглеждаме пейзажите, наблюдаваме дърветата и тревите, за да стигнем до ония предпролетни дни, когато пъпките на дърветата започват да наедряват, Слънцето започва да изгрява по-рано, снеговете изчезват, потоците шумно скачат, небето се покрива с бледо розови облачета и в цялата атмосфера трепти някакво свежа нежност. Ранната пролет ни вълнува, защото тя е която ни отдалечава от студените дни на зимата, изпитваме радост че сутрешния хлад не щипе вече остро и скоро, ние ще започнем нашите утринни, всекидневни излети. Слънцето ние започваме да посрещаме от първите дни на март, а по-точна определена дата от 22, когато Слънцето навлиза в знака Водолей. Тази част на
към текста >>

225. 4. Покрай водите на Седемте рилски езера: събор, 1939 г.

Глава 4. Съборите - духовните празници на братството

паметник, ще го разруша" - беше казал Той. Учението имаше само едно място, човешкото сърце, човешкия ум и човешката душа. Законите бяха написани там и всеки опит да се отлее в човешка форма щеше да свърши с крах. Изгревът може би не задоволяваше дълбоките и пораснали нужди на учениците - върховете ни зовяха и красотата на съборните дни се вляха в тия на рилските. Историята на тия дни ще си остане неизчерпаема. Планината ни прие ласкаво, безмълвна и тиха тя оживя пред нашата чувствителност и нейното разнообразие ни пленяваше всеки миг. Като разкошен цвят животът на братството се разцъфна и уханието на този живот премина пределите на общността, за да залее целия свят и покаже на всички красотата на един смел и внушителен опит. От тези летувания на Рила всички се връщаха ободрени, освежени, пълни не само с физически сили, но и обогатени от много планове, много надежди и много работа. Преживяните дни, общите песни, общите излети, новото, което докосна душата, всичко това даваше отражение и нямаше човек, който върнал се от това пребиваване, да не започне от първия ден да мечтае и да се приготвя за следващото. Освежаването не идваше само от рилския въздух, рилската вода или от обилното слънце - Словото и атмосферата -братската атмосфера подаряваха на човека, онова, което и планината в своето богатство не можеше да даде. Когато през тези богати и слънчеви дни се спирахме да огледаме тяхната вътрешна обстановка, разбирахме, че съборът беше станал. След като си бил на Рила, нямаше да
към текста >>

226. 5. Като вик на съдба - любовта: Рила, последния събор,1939 г

Глава 5. Гласове, които стигат до сърцето

със свещен трепет и любов към Неизвестния Бог на евреите, и Живия, Опитания на всички, които са горяли в този пламък? Ще кажат - ние ценим изкуството, изкуството е универсално. Да, и ние така мислим, ала това разбиране на изкуството не е нищо друго, а влизане в залата на някой музей. Колкото музейните предмети могат да будят възторзи, толкова и музиката на Хендел ще извиси душата и ще изтръгне сърцето. Влизането в концертните зали без разбиране, без сърце, без душа, без чувствителност не е нищо друго, а показно представление, игра на артисти на сцената, които след падането на завесата нахлузват пак обикновената одежда, одеждата на безидейността. Човек е сляп и глух за тоновете и краските на други светове. Изкуството не е обикновена проява на дар, талант и гениалност дори. Изкуството е едно от великите проявления на Словото, на Мощното, на Великото чрез което се прехвърля мост към човека, за да го приближи при Себе си и застане смирено пред Своя Баща, пред Своя създател, пред Любовта. Музиката, поезията са висши еманации на Словото, говора на Великото чрез което се цели да се извиси човешката душа до първоизточника, за да уталожи жаждата си от най-чистите извори на красотата, на истината, на светлината, на любовта, за да се даде импулс и тласък към онзи живот красив и осмислен отвътре. Задачата, целта и идеала на човека, които определят неговото съществувание, целят само това - да влезе в свещения кръг, да познае Великото и да реализира задачата на Битието. Великите творби
към текста >>

227. 2. Човекът и планината - нашия живот

годината живеехме в хижи - тези глинени дупки както ги нарича Киплинг, но тия сгради построени и обзаведени над 2000 или 2400 метра над морското равнище с течение на времето, неизвестно как получаваха облика, специфичната психология на хотелите или хановете с неизбежната миризма на същите, тия бездушни кръстопътища, където се кръстосваха пътници от всички страни и всеки по отделно оставаше нещо от себе си там. Един живот оставаше своите следи там и ония, които имаха изострена чувствителност трудно понасяха атмосферата на тези уредени станции от човешката ръка, безсилна по някакъв начин да запази чистия и изрядния стил на светло и уредено жилище. В планината идваха много хора, по хижите нощуваха много хора, които знаеха и не знаеха защо идват в планината, помъкнали заедно с раниците и своите атавистични навици. Човешката цивилизация не можеше да се похвали с много неща, а най-вече с отношението към планината. Изискани не бяхме и ние, за да стане нужда постоянно да ни се говори за идеалния ред на планината, за нейната чистота, за нейната дълбока непозната същност, която криеше несметни богатства, които планината открива на ония които я обичаха и разбираха. Планината беше жива и редът в нея беше идеален. Никак не беше безразлично, как пристъпваш праговете й, какво отношение имаш към лесовете, към цветята, към водите, към цялата външна украса, която с нищо не трябва да се наруши. За това и една от главните ни задачи, когато сядахме и ставахме да унищожим следите от нашия живот -
към текста >>

228. 5. Съчетанието на звездите

Глава 2. Образи и идеи

жестоко и брутално и съдбоносно. Ужасът от това деяние беше неописуем. Да нападнат Учителя пред неговия дом, през деня!... Той никога не оставаше долу без хора, имаше винаги посетители. На прага, когато се готвел да посрещне този незнаен престъпник, ударите били тежки и целили главата. Имало и счупено стъкло и кръв, както научихме по-късно. Това нещастие ни струваше скъпо, скъпо ни струва още и миналото напира и мъчително като свредел то продължава да дълбае нашето сърце и нашата чувствителност. Да се нападне невъоръжен и незащитен човек от засада, откъм гърба беше нещо толкова подло и престъпно, не само от негова страна, но и от страна на тези, които са стояли зад него, най-заинтересованите, най - отявлените Му врагове, които не можеха да Му простят това, че Неговата аудитория беше голяма, че тя се увеличаваше и най-вече, че младежта прииждаше. Ние бяхме там и не бяхме слаби, неустановени, опитващи още учението, а бяхме узрели, стъпили здраво на краката си и щяха да оцелеят до края, както и устояха. Дали би могъл Той да се защищава по същия начин, дали би могъл да причини една драскотина на врага си? Бяхме потресени. Българската преса не обели зъб, а българското правосъдие не си помръдна пръста, за да предизвиква съдебно дирене и открият кои бяха истинските автори на това жестоко покушение. Нищо от никъде. Сякаш челюстите им бяха схванати и сякаш Учителят не беше поданик с всичките си акредитивни писма на тази държава, която по най-циничен начин вдигаше рамене и казваше: “Това са
към текста >>

229. 6. Учителят и Живата природа

Глава 2. Образи и идеи

Част 1. ИЗГРЕВА (София, V.1977 г.)

сухи. Няколко пчели лежали мъртви. Напълват веднага паничките и пчелите се съживяват и успокояват. Нека се върнем на нашето ежедневие, понесли образа на необикновеното в нашите души, да погледнем себе си с очите на обикновеното. Възможностите за които стана дума тук, са далечни перспективи за нас, но ето, че хоризонта и над нас се откроява чист и светъл - човек може да си изработи отношение и с помощта на сетивата си, да погледне на всичко, което става с други очи и отзвучи с друга чувствителност. Ако успеем да направим това, ние ще можем да си изработим правилно отношение към природните сили, които винаги са готови да ни се притекат на помощ. Ще научим изкуството не само внимателно да наблюдаваме, но и да отзвучаваме, там, където са нужни разумността, любовта и доброто желание на човека. Да спасиш едно дърво, да помогнеш на едно водно конче, да пренесеш една жаба, да напоиш един жаден кон, да сториш път на една мравка са неща, които всеки може да направи, стига само да живее с идеята за вътрешния ред и стил на този свят и стига да има доброто желание да живее по нов начин. Красотата се разкрива пред нас, природата непрестанно ни подарява все по-живи и по-живи табла, да умеем да гледаме на целия живот с очите на мъдреца и да преживеем голямата мъдрост: "Всичко, каквото става е за добро” - е указание за нас, че сме успели да вникнем поне отчасти в живота на Учителя и от Неговото светло и богато ежедневие сме успели да си изработим трайни
към текста >>

230. 4. Петият час

Част 1. ИЗГРЕВА (София, V.1977 г.)

Бог”. Какво беше Словото на Учителя, ако не самия Той? И не бе ли казал Той: “Ако искате да ме намерите, търсете ме в думите, аз съм това, което говоря”. А на друго място: “Ако искате да се свържете с мене, четете Словото". Ние знаехме законите, по които духовния живот се реализира на земята, за да получи своя мистичен смисъл. Точно така бяхме схванали събитието - втория удар, стоварен върху здравия гръбнак на Братството. Един голям епос може да се сътвори и една лирика, изпълнена с чувствителна тъга може да се изпее. Духовното съкровище на един народ, на една нация е хиляди пъти по-скъпо от всичкото златно наличие на държавното съкровище. Духовното е хиляди пъти по-силно, по-мощно и по-значимо; огромен извор с мощно течение, неизброими киловат час енергия, която преобразява света. Затова и духовните личности в миналото и днес, броени на пръсти дори всяват трепет и страх в сърцата на насилниците. Затова и най-богатите народи в края на краищата смирено скланят коляно и пристъпват при ония светилища, откъдето могат да запалят факлите на своята култура. Да се унищожат духовните съкровища на един народ е кощунство и насилие, най-голямото, което може да съществува в света. Защото не се ограбва само един народ, а цялото човечество. Когато се връщаме на това събитие, изпитваме дълбока скръб и бихме желали не българи, а някакви далечни племена от средновековието да бяха извършили това, за да не съществува в историята на българския народ тази страница, най-черната бихме казали след
към текста >>

231. 10. Сестринските стаи

както вървях по алеята тя оживя и бавно, проточено, както само къщите могат да говорят, разказа ми всичките перипетии от онези дни. Аз внимателно я слушах и малко тъжно и още тогава реших да отбележа главните моменти от нейния живот: Помниш ли, когато вие вече не можехте да гостувате там и да ме оживявате с вашите приказки и песни? Помниш ли, когато от мене направиха книговезница и аз загубих хубавия си лик? А когато тази книговезница се разтури, ударена от пестник, който чувствително ме засегна, аз бях грабната, сякаш бях безстопанствена - ничия вещ. Исках да кажа всичко, но никой не ме слушаше, дори и онзи, който ме предаде и който знаеше цялата ми история, както ти я знаеш, защото през всичкото време откак се помня бяхме с него съседи. Той ме предаде като лична собственост без пари и без нотариален акт. Какви времена... Всеки, който имаше власт се чувствуваше господар и хазаин на нашата онеправдана земя. Последният удар сега е този и предчувствувам разрухата си. Ти вече го видя. Каква жена беше Янакиева, помниш ли нейните прочути лалета, молофите, които красяха прозорците, а мушкатите, които миришеха на дъвка, и накрая и розите, ех розите!... Дето цъфтяха през цялото лято до късна есен - бели, розови и карминените... Розите сега бяха струпани в количката и отнесени като последен трофей от този безстопанствен дом. Къщата ми кимаше с глава и утвърдително и малко тъжно ми казваше: Да. Къщите говорят. Чух всичко - една история, която ми беше позната и която сега навяваше
към текста >>

232. 4. Огънят: есе (6.Х. 1970 г.)

който щеше да го отведе до идеята за Великото. Обикновените можеха да минат със заспали сетива край това явление, то нямаше да буди у тях възвишени емоции и остра нужда да четат езика на символа. Изгревите на Слънцето, както и огромната дейност на светилото не правеше никакво впечатление. Безспир тече част от оная панорама, която не будеше нищо повече от резервоар на блага, чийто ресурси безогледно струваше да се използуват. Човекът не беше дорасъл до онова състояние на тънка чувствителност, чрез което се улавят необикновените неща зад обикновените форми и тези, облечени в чудеса форми не го вълнуват. Човекът живееше някак си бездушно и ледено студено като чужденец в един свят, който вибрираше живо и му предлагаше серия от богати багри, красота и трепет. Затова е животът. Стигаше до еднообразието, до пустотата, до безсмислието, защото липсваше същественото, което не се стигаше и с най-високия стандарт на живот. Човекът живееше крайно обикновен живот, чийто граници варираха между две измерения, лишен от дълбочина, перспектива. А беше сложно устроен човекът и невъзможно беше да се обърне гръб на тая съществуваща глъбина, което не се задоволяваше само с очевидното, невъзможно беше да се хвърли през прозореца онова, което метафизиците наричаха душевност. Тя не се задоволяваше с каква да е черта, рецепти, или полемики, теориите никак, а най-малко с желанията на заинтересованите да сведат всичко до материалистическите сентенции. Всичките опити в това направление отиваха напусто. Една
към текста >>

233. 7. Мярката (2.IX.1969 г.)

г. Мярката!... Той я носеше в себе си. Той я притежаваше, донесе я, поднесе я като дар на ония, които разбираха, слушаха, копнееха за нея. Носеше познато и обикновено име, премного похулено, опошлено, опростено. Това не пречеше Той да не я повтаря нескончаемо пъти, за Него думата бе свещена. Наричаше се Любов - сега тя се бе превърнала в ръцете Му на мярка, най-чувствителната везна, с която можеше да се мери всичко, най-вече човека. Великата правда бе изляла соковете си в нея, а Истината този път й бе предала ненарушимия си блясък и сила. Историята е премного дълга и невъзможно е да се разкаже какво направи Той с нея. Преливаща като дълбок извор, шумяща като водите на океан, тя щеше да залее света. Приличаше на запалена факла и светът щеше да бъде запален от всичките си страни. Сега тя се превърна и на мярка. Човекът можеше да си отдъхне и да въздъхне облекчено. Добро е това - нека Любовта да ни съди, нека тя да се превърне на световна везна. Ала в началото и в края на века стоеше Той. Никога не спеше и с будни очи гледаше всичко, навсякъде, всички. Светът лежеше открит до най-големите си глъбини и човешките общества в куп или отделно дефилираха пред Него и не една резка от големия или от малкия живот можеше да избегне от Неговото око. Той виждаше по особен начин, необикновен. Невъзможно бе да се формулира, защото граничеше до неповторимите неща - не правим опит дори да докоснем тази част от живота Му. Знаеше какво става в света, най-вече знаеше какво става вътре в човека -
към текста >>

234. 10. Имаше ли място за страха: есе (30.I.1969 г.)

носеше белега на помръкнали небеса., на далечна печал се разтопяваше, изчезваше в пламъка на младежката радост и безгрижие. Само Той будуваше и знаеше какво щеше да се случи и през какво сиво утро щяха да бъдат изправени. Нека да разбирахме, нека да бяхме назубрили, ако щеш фактическите знания за онова, което ние наричахме заминаване от този свят. Непрестанно ние се натъквахме на най-великото - безсмъртието - но в един свят като нашия. Дистанцията между мисленето и живота беше чувствително дълга. От мислите до чувствата имаше обширно поле, където човек изживява леко или тежко безутешната си скръб. Всичко казано по този въпрос нека кажем ни звучеше някак си чуждо и далечно. Ала усетил досежно учебната зала и уроците, изпитите и проблемите - школата отвътре останаха непокътнати - затова, когато намираме сигнали като горният, не сме изненадани, не звучат като непозната тайна. Защото, тъкмо тогава, пред нас се изправя мирогледа ни, изправя се цялата наша лична философия по отношение на принципни положения, които в основата си остават непроменени. Бяхме успели да построим живота си и разбирането си по този въпрос на здрави основи. Знаехме и бяхме уверени, че бяхме се приближили до реалното, значимото на живота и света,на което можехме да разчитаме при всичките условия. Нямаше за нас друга алтернатива. Бяхме уверени до дълбочините на душата си, че държим в ръцете си самородно злато и чист диамант. Повече не очаквахме и не искахме повече от това, което векът не можеше да ни даде. Бяхме
към текста >>

235. 12. Принципите. Майстора (1.II.1962 г.)

Не веднъж Той беше безпощаден към тяхната програма на действия, която по всички пунктове се съгласуваше с политическите стремежи и интереси на държавата, но нито по един пункт с принципите на Христовото учение, за чийто последователи се считаха те. В случая Учителят не се спираше специално на българските свещеници, а на всичките христови служители от първия до последния. За Него цялото църковно тяло по целия свят, представляваше сила, която би могла да прави чудеса и да удари в най-чувствителното място, светът на големите заблуждения и лъжи, където бяха поразени най-съществените Христови принципи. Той не лъжеше и изнасяше на показ с тънкото умение на познавач тези основни линии, които бяха изкривени в началото още и днес вършеха огромно зло за цялото човечество. Понижението на авторитета на съвременната църква беше резултат именно на тези големи нарушения - така старателно прикрити и сведени до полезната държавническа политика на съвременната власт. Христос никога не е бил солидарен със съществуващите на времето власти. Той беше новатор от голям мащаб и никога Той не можеше да координира великото към малкото, необикновеното към обикновеното, Божественото към човешкото. Съществено беше малкото -държавната и религиозна власт да се координират към Него. Голямото море не се влива в малката река, а обратно - законът нямаше да се промени, заради удобствата на еврейската религиозна власт и за римската католическа такава. Затова, че едната и другата не бяха съгласни с Него, Той не намали
към текста >>

236. 16. Безначална и безкрайна: есе (8.XII.1976 г.)

Д. ЛЕТОПИС ЗА БУЧА БЕХАР (6.I.1903-10.II.1978)

измервали от глава до пети, за да разберат какво Той може; трети, ония недоволници от положението си, поглеждайки завистливо към облика му, други надяващи бързо да пораснат духовно, очакващи от Него по магичен начин да им помогне, други пък, които мислеха, че много даваха, а насреща нищо не получаваха, а в последна сметка и ония, които спазиха всяка етика, жест, действие и думи, за да си послужат с тайния си език и критически да я насочат срещу Него. И всичко това Той усещаше, с най-чувствителната система, каквато притежаваше, виждаше го с онова зрение, което никога не лъжеше, чуваше го с невидимите си антени по които всичко, насочено срещу Него, стигаше до Него, за да докосне накрая всеобемащото сърце, изпълнено с неподозираща любов и търпимост, с които Той посрещаше и изпращаше всичките. Ние изпитвахме чувство на радост, че край Него имало ангели - видими и невидими, с които Той общувал, ангели - добри люде, които не питаха: “Кой си ти"; не настояваха да им открие тайни; не поставяха неуместни въпроси; не насилваха и не просеха внимание и обич; не недоволствуваха и бяха винаги благодарни при всичките условия. Това бяха ангелите - добрите хора, ученици, които никога не си служеха с лъжа, ученици, за които беше казал Той, че Го разбирали от един поглед, от една дума, отлични работници - ангелите от този видим, или от онзи невидим свят. Вече не беше важно, доволни сме, че те съществуваха, че те образуваха онова ядро, онова средище на Неговата скрита школа, където се ковяха бъдещите
към текста >>

237. 9.6. Писмо до Учителя: Търговище, 30.VIII.1944 г.

УЧИТЕЛЯ Търговище, 30.VIII.1944 г. Търговище 30.VIII.1944 г. Мили Учителю, Вие вече знаете всичко, знаете най-последните събития, които станаха в нашия политически живот, събития, които чувствително засегнаха и нас. Няма да се опитвам да Ви пиша, да опиша оная радост, онова пълно и незабравимо изживяване, когато се разбра, че и небето над нас ще просветне. Бих желала да бъда близо до Вас и да видите облика на онова, което се преживя през последните дни. Още не можем да се опомним и да изживеем напълно радостта си. Свободни! Ние, които имаме други понятия за живота и за принципите, може би не сме изживели така трагично всичко. Говоря за себе си. Вие сте ни учили къде да търсим свободата и правото си. Аз разбирам всичко това, помъчих се да го живея през последните години, помъчих се да запазя здрава душата си и бодър духът си и да не се подам на общите вълни. Искала съм през всичкото време да бъда там, където Вие винаги ни сте учили да бъдем през тежки години на изпитания. Жадувала съм като ученик да посрещна всичко и да виждам във всичко, което става волята на Бога, който ни изпраща всичко за наше добро. Искала съм винаги, Мили Учителю да не Ви огорчавам с каквото и да е, мечтала съм винаги да се приближа при Вас с чисто сърце, със смирена душа и с топла благодарност за всичко, което е ставало и се е случвало добро или привидно зло. И най-после искала съм да придобия известни богатства за душата, съхранени като жива опитност за вековете, да ми послужи всичко за пример и да науча
към текста >>

238. 2. Леонид Андреев

той имаше пак от Георги Бакалов издадено, изглежда, че от жена му Ст. Попова, така тя се подписваше, не е преведено, под заглавие „Проклятието на звяра". То е един малък разказ, но който не може всеки да го напише. Той започва така: „Аз се боя от града. Аз обичам бурното море и гората". А фактически разказа е, че той предава състоянието, ужаса на тези същества, които ние наричаме животни, които са затворени в техния затвор, наречен зоологическа градина. Понеже той е много чувствителна душа Леонид Андреев, той като никой друг. Защото ония там децата, отиват там да се любуват на външните форми, на това, онова. Той е почувствал ужаса, духовния гнет на тия същества, които макар, че не са човешки, обаче те чувстват отнемането на свободата им. Те дори не са живели като хората те са живели много по-свободно от хората, щото човешкия живот до известна степен е робски. Човек сам се е заробил в тия градове и в тоя изкуствен и фалшив живот, а те са били съвършенно свободни. Те са се наслаждавали на пълен размер на свободата в природата, тия диви животни А той е преживял този ужас и го описва именно в този си разказ Проклятието на звяра". Аз понеже съм го прочел някъде преди 70 години, не мога да възпроизведа, помня само впечатлението, но както всичките му други работи и това е извънредно силно, просто, казва така, проклина този изкуствен живот, който хората живеят и туй, което се наложи на тези животни. Сега друг един, пак от тия едно сборниче имаше „За свободата". И то е тъй написано,
към текста >>

239. 20. Среща с книгите на Учителя Дънов

питат: „Какво ще стане с нас в конференцията?” Господ казва на тези, които сега заседават, да внимават за черния дроб, защото, ако се пукне жлъчката му, всички култури по дяволите ще идат. Другите народи вие ще намерите къде седят. Тъй че не пъшкайте, не се безпокойте, Господ се грижи за черния дроб, той е много необходим, без него не може. Следователно, между вас не трябва да има разделение. Между сърцето и черния дроб има тясна връзка, те много си симпатизират. Сърцето е много чувствително, а черния дроб е по-пасивен, та се обичат. И тъй разрешавам ви въпроса с българите: те, като черен дроб са на мястото си, и жлъчката няма да се пукне. Благодарете, че сте българи и не се безпокойте какво ще стане с вас. Старайте се всички да имате единство в мислите си, без раздвояване, без страх.” (с. 53) „Днес в България има много разделения, много партии и всяка се надпреварва, коя да властвува, но по-добре ще бъде, всички да се обединят, да свирят всички заедно, като в един оркестър. В дадения момент трябва единство, а не разделение. С това деление българите си пакостят много. Аз не ги обвинявам за това нещо, но обръщам внимание на тях, защото клетките на черния дроб са най-глупави, най-некултурни с неговите клетки, но в тях се съдържат условията на бъдещата култура. Но и между разните черни дробове има голяма разлика. Например между черния дроб на един вол и този на един човек има разлика; между черния дроб на един ангел и на един серафим също има разлика, клетките на неговия дроб мислят
към текста >>

240. 28. Запознанството с Толстой

оставеното от него завещание, там то пишеше, че отива на дуела, за да не го обвинят в страхливост, че ако стрелят първо в него и не го убият, той ще откаже да стреля, защото не желае да убива. Той молеше препис от неговото завещание да се изпрати на Толстой. В камарата, като депутат, той посрещна една плесница със скръстени ръце. Дядо Найчо бе голяма фигура у нас; той бе се превърнал в народен трибун и респектираше дори и политическите си противници. Със силно развита съвест и тънко чувствителна душа, той страдаше особено силно след войната от широко развилата се корупция. Никога няма да забравя, когато еднъж през войната, разхождайки се с мене в градската градина, внезапно спря и като ме погледна втренчено, пророчески изрече; „Георги, помни ми думите, че ако не друг, Бог ще ни накаже, че вдигнахме ръка срещу русите”. Ето именно тоя човек със своята статия „На тихо пристанище” е първата връзка на Толстоя с мене. Трябва дебело подчертано да кажа, че ако политическите мъже поне у нас имаха нещо що-годе от добродетелите на дядо Найчо, животът би бил несравнено по-добър. И аз вярвам, че колкото повечето времето ни отдалечава от него, толкова повече неговият ореол на добър човек ще расте в нашите очи. Освободил, както много други свои ученици, така и мене от властта на авторитета, Толстой често пъти ставаше жертва и на критиката на своите ученици. В такива именно случаи той разкриваше величието на своята душа повече от всеки друг път и даваше израз на велика любов и велико смирение. Ако не
към текста >>

241. 29.1. За Христо Досев в България. 29.1. За Христо Досев в България

ново за тях, те откриват други мисли и чувства, каквито няма в училището и литературата. А младият човек, който ги продава е цяла изненада за тях. Те го гледат снажен, с остър поглед, буен, говорлив: те слушат от него разкази за борба със злото в света и го намират легендарен. Те прекарват с него няколко часа, навземат си книги, научават интересни работи и се разотиват. Сухичкият, височкият, енергичният ученик е Христо Досев. Той е особено възприемчив към неща, които искат жива, чувствителна натура. Той е бил отдаден повече от другите на младежката разгулност, на възприемане всички навици, обикновени у възрастните, но тъй примамливи с ония нови чувствувания, които носят за човека при първо узнаване. Младежката възраст възприема всичко ново, за което няма усвоена оценка като лошо. А при отсъствието на едно чисто, духовно разбиране живота, при невежеството и немаренето кое е зло и добро за живота на хората, нито родителите, нито училищата, нито обществото дават на младите поука в добрите и лошите постъпки и привички. И на младите остава само да възприемат всичко, с което живеят възрастните. Възрастните пият, пушат, развратничат. С това е изпълнена цялата атмосфера, дето се учат на науки и убийство, дето се молят, дето се трудят, дето се хранят, дето спят хората. Младежът у когого се развиват вече усещания и наклонности, който може вече да изпитва тези усещания, с които се хвалят възрастните, се отдава на лудо възприемане привичките на възрастните. И Христо Досев, ведно със своите
към текста >>

242. 42. Статията „Еделвайс” / П.Г. [Пламен Градющий=Сава Калименов].

тъмнината, покрай трапища и препятствия, рискувайки всеки момент да падне и мислеше за своята съдба, която му бе отредила вечно да се скита в тоя мрак. Досега той не бе мислил. До днес той живееше в тъмнината, без да чувствува нужда от светлина; той даже не помнеше да е виждал някога подобно нещо. а паданията и повръщанията от пътя пред неочаквани препятствия бяха за него обикновено нещо... Днес, обаче, дълбока мисъл бе набраздила сбръчканото му чело, изопнала бе и направила крайно чувствителни нежните корди на неговото сърце и съсредоточила в едно направление всичките сили на волята му. Човекът вървеше и мислеше. А неговата мисъл бе, че той е сам. Никога не ще срещне той това, за чието съществуване узна едва днес и което той, без да подозира даже, бе дирил тъй дълго в тъмата и страхотиите на нощта. Никога не ще дочака нещо хубаво в бъдещето, както не помни нищо подобно в миналото и никога не ще види това - той още не знаеше името на Светлината - за което неговите очи започнаха да се отварят едва днес. Човекът вървеше и мислеше, че е сам, а в същото време над него бдеше непрестанно, вземаше грижа за всички негови работи и направляваше всяка негова стъпка към нещо много хубаво, нещо много светло и красиво, към една велика цел - този, който, без човека да подозира това, го съпровождаше от самото начало на неговото скитничество. Човекът мислеше, че винаги е било и винаги ще съществува само тъмнина, а при това над него се разливаха безкрайни потоци светлина и той не знаеше, че трябва
към текста >>

243. 49. Статията „Международен език” от Лудвиг Заменхоф

за Есперанто. L.L. ZAMENHOF Лудовик Лазар Заменхоф, твореца на международния език Есперанто, се е родил на 19 декември 1859 г. в полския град Белосток. Целият му живот представлява верига от благородни стремежи и дела. Израснал върху ужасната реалност на диви, кървави борби между различните националисти в родния му град, бил свидетел на сляпата омраза, предразсъдъци, заблуждения, които овладяват хората и ги хвърлят едни срещу други във взаимноунищожителна борба, в неговото крайно чувствително сърце още от малък се заражда постоянно следващата го цял живот, до последното му издихание, мисъл да примири тия братя-хора, да ги обедини, да им даде възможност да се разберат и обикнат. Всичко друго в живота му, с всичките му преживявания и събития, е второстепенно и третостепенно за него. Над всичко и винаги за него е била идеята за братството на хората и народите и на тази идея той посветил целия си живот. Вдъхновен от нея именно и за нейното реализиране той създаде международен език есперанато, който да даде възможност на хората да се разбират помежду си. Уви! Заменхоф не можа да дочака триумфа на възлюбената от него идея. Той умря в разгара на бясното взаимоунищожение обхванало народите през световната война. Той умря, но делото, което остави на следващите поколения никога не ще умре, но постепенно ще расте и ще се развива до пълна победа над тъмните сили на омразата, разединението и злото. PREGO SUB LA STANDARDO Al vi, ho potenca, senkorpa Mistero, Fortego, la mondon reganta, Al Vi,
към текста >>

244. 5.9. Задача № 1

VII. СПОДЕЛЕНИ МИСЛИ

1 Нека преди всичко обясним за кого се отнася тази задача. Тя не е за всички. Не! Тя е задача за малцина. За малцина - днес. Утре -за мнозина. Задача № 1 е за будните хора. За пробудените съзнания. За чувствителните съвести. Тя е само за тях. Днес те са малко. Утре ще бъдат много. Днес са единици. Утре ще бъдат хиляди, милиони. Във всеки град, във всяко село. Навсякъде по света. И така, задача № 1. Когато се вече назрял, тя ще почука на твоите врати. На вратите на твоето съзнание. Не по-рано. Затова ние не бързаме. Природата не бърза. Бог не бърза. Само когато си готов, само когато времето ти е дошло, тогава тя ще почука на твоите врати. Затуй ний не убеждаваме. Не проповядваме, не принуждаваме. Ний само изясняваме: Ако за тебе е още рано, не се заемай със задача № 1. Бъди си такъв, какъвто си бил досега. Не се насилвай, ако времето ти още не е дошло. Всичко трябва да стане естествено. Всичко ще стане естествено. Точно на време. Точно когато му дойде времето: както детето се ражда - на деветия месец. Така е правилото. Малко по-рано или малко по-късно - това са изключения. И тъй, задача № 1 се отнася до храненето. Какво да ядем. По-точно - да ядем ли месо. Да убиваме ли, за да ядем? Да убиваме ли - за да живеем? Да убиваме ли, за да си доставим храна? Все едно е - дали ний самите, или други стават убийци заради нас. Да ядем ли телата на убитите от нас животни - това е задача № 1 Ще дойде ден, когато тя ще почука на вратите на твоето съзнание Който и какъвто и да си ти, не се
към текста >>

245. 14.7. Лечението на Борис

Вергилий Кръстев

ТОМ 31

БОРИС И аз започнах едно лечение, както се лекуват такива болни в болницата. Първо направих проба за чувствителност към антибиотиците. И наложих му една система - венозна. Всеки път слагахме венозно със „серум глюкозе". Това е 5% глюкоза с натриев хлорид. Глюкоза отделно с разни витамини и сърдечносъдови средства, които се вкарваха в самата система. Вкарвах и други разтвори, съобразно състоянието му. Така, че всичко приличаше както в една реанимация. Той лежеше, бяхме сложили една голяма закачалка. Там висеше отгоре самата банка, която аз бех превързал по особен начин с бинтове, висеше. И това всичко влизаше в неговите вени. А той през това време го нямаше в тялото си. Той беше в безсъзнание 10 дни. Не 1, не 2, не 3, а 10. Така, по това време Мария Тодорова реши да му слага така наречения млечен компрес, нещо, което като рецепта е дадено от Учителя Дънов, и този млечен компрес се е прилагал много по времето на Школата. С този млечен компрес тя е лекувала и самата си майка, и самият си баща на времето, когато са били болни, макар че нейния рожден брат е бил лекар. И така, какво представлява този млечен компрес? Взима се 3 кг. прясно мляко, слага се в една тенджера, слага се на печката да заври. След това се изцежда и един лимон, и всичко ври. Млекото се пресича от лимона. След това се прецежда през тензух. И след това т.н. сурватка се изхвърля, и онова, което е останало пресечено като извара, се слага в една торбичка, която е ушита. И тя се слага на гърба от едната страна и от
към текста >>

246. 3. Земетресенията Из Словото на Учителя Дънов с бележки на съставителя на „Изгревът. 3.1. Разговор с Учителя

Вергилий Кръстев

ТОМ 31

СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ С БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ НА „ИЗГРЕВЪТ" 3.1. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ Човек в себе си има един барометър. Ако ти е тягостно, дъжд ще има. Ако ти смъди пръстта, или коляното, или главата, показва промяните, или земетресения ще има. Когато хората са много чувствителни - усещат. Като не знаят това, хората не могат да си обяснят страданията. След земетресението в Търново като отидох там, кучетата лаеха, петлите пееха, магаретата ревяха, това са барометри, които говореха, че няма да се влоши положението. Петлите са авторитет. Птиците разбират, кога ще се развали времето, те вземат храна за повече време. В животните има нещо по-определено за метеорологията. Пчелите кога ще се развали времето, те тичат на струи в кошера. Паякът кога ще се развали времето удвоява нишките на мрежата си и се крие горе. А когато ще се оправи времето, то застава като цар в средата. Боли те гърба, ще се развали времето. Човешкият организъм е една електрическа батерия, понеже не е разпределено равномерно, то като се съединява с атмосферното електричество, се образуват като искри, бодежи то са електрически токове. Много от вашите страдания природата като ги гледа, тя се смее, тя слага нещо във вас. Човек трябва да оставя много работи в своето подсъзнание. Неразбирането носи скръбта. Разбирането носи
към текста >>

247. II. Писма от затвора: магнетофонен запис

личен въпрос, той е въпрос на Братството. Той ще се разреши, когато се разреши въпроса на Братството. Трябва да имаме търпение. Учителят бди над Своето Дело. Не е въпрос само да излезем от затвора. Трябва да бъде реабилитирано Братството, и Учителя и ние. Тогава може да излезем. Едно любящо сърце е изворче. То върши волята Божия. Някои се възхищават от съвършенството. Казват - съвършен човек. В личното съвършенство има гордост. Съвършенството подразбира Бог в човек. Човек има такива чувствителни органи, с които знае какво става в природата, в глъбините и ширините на Вселената, кога има благоприятни условия за дадена работа, и кога нема. Хубава есен ни подари Господ тази година. Изявление на Любовта. Тя е връзка със света на Любовта. Чрез нея можем да извикаме една любима душа, да разговаряме с нея. Цветята служат за връзка с Духовния свят. Чудни са Божиите пътища! [12 септември 1962 г.] Обична моя Мария, Аз всякога мисля за тебе! Аз всякога мисля за нашия светъл път - Пътя на учениците на Божествената Школа! Аз всякога мисля за нашия обичен Учител! Това е света в който живеем. Нашето приятелство запази чистотата и свежестта. Обична моя Мария, Сега е нашето време за Езерата. То не е преминало, то е и сега и всякога. Този живот ни е подаръкотУчителя. Малката чешмичка под върха на „Размишлението” и сега си тече на свобода, и пее своята песенчица. Каменоломчето цъфти в скалите, ветреца разклаща тревичките, смриките ухаят на здраве. Над белите преспи небето е дълбоко, синьо. Нощем звездите
към текста >>

248. III. Мисли на ученика

древните окултни школи. Грешникът и праведника Грешника показва докъде надолу може да слезе човек. Праведният показва до къде може да се изкачи. Не съдете лошите хора. Той показва до къде можеш да слезнеш. Радвай се на добрия и праведния. Той показва до къде можеш да се издигнеш. Формите на живота са безброй, но те са образи на силите, които действат в даден момент. Тези сили са различни. Човешките косми Човешките косми изпускат лъчи. Те са видими и осезаеми, магнитни и електрични. Чувствителният човек ги усеща. Затова до някои хора ти е приятно да се допреш, а до други не ти е приятно. Работническото движение За да се разбира правилно работническото движение, трябва да се освободи от обсебванието на азиатския дух. Небесните жилища Бог създава небесните жилища и ги украсява, за да живеят душите и да се радват на живота, но духовете на злото се стремят да ги разрушат. Паметта на природата Във веществото всичко се записва както на магнетофонната лента. Тези записи съдържат събитията, които стават. Всичко това се записва в материята. Чудното е, че човешката душа има сетива, има способности с които може да разчита тези записи. Тези записи могат да съществуват хиляди и милиони години. В тях тлее някакъв съвсем малък живот. Този живот втъкан в материята, става същина от нея, нейно свойство. Какви сили пазят тези записи, в какви тайници на материята се пазят те, това е тайна. Може би в самото атомно ядро се съхранява тази фина енергия. Човешката памет, която е едно чудо има това свойство на
към текста >>

249. 2.5. Цветето

цигулката си на цветето. Така възникна тяхното приятелство. Един ден хазяйката му влиза, за да чисти стаята му и вижда цветето. - А, това цвете е моето! Ще си го взема! - Хазяйке, нали ми го даде? - То беше тогава, но сега не го давам! Хазяйката си взема цветето, пренесе го в своята стая. След две седмици цветето беше изхвърлено в сметта: „Не вирее и не вирее при мене!” - вика хазяйката. Братът пак взема цветето, отново го възвръща към живот и вече раздяла нема. Растенията са крайно чувствителни към чувствата и мислите на човека: отрицателните мисли могат да ги погубят, а хармоничните са благоприятни за тях. Всяко живо същество разбира езика на
към текста >>

250. 2.12. Срещи с малките братя - дивият заек

от ръката ми. Големите плахи очи не гледаха вече тъй диво и недоверчиво. Установихме връзката - трепна приятелското чувство, доверието. От тогава дивият заек се засели в градината - не се плашеше от нас. Зад къщата имаше вършина, там си направи леговище. След време тъй свикна с нас, че като му подвиквахме, идваше. Така живя до пролетта, докато го откриха децата от махалата и го прогониха. Беше ни мъчно за нашия приятел - големите кадифени уши, разцепената устничка, тъй нежна и чувствителна, и очите - какъв поглед имаше! - Поглед на същество наплашено - унижавано, гонено. Сега, под влияние на тихия глас, защото той е сила, трепнаха нови чувства - плахо и свенливо се пооткриваше доверието - роди се привързаността. - Само Любовта прави такива чудеса. Човек може да разговаря с всяко същество и без думи. Има един всемирен език, чувствата се предават непосредствено. Всяко живо същество разбира този език. Любовта прониква Битието. - Какви съкровища е скрила Природата и в най-скромното на вид същество! ЛЮБОВТА Е КЛЮЧЪТ КЪМ ГОЛЕМИЯ ВСЕМИРЕН
към текста >>

251. 2.17. Светлият кръг

Кучетата са особено чувствителни към човешката мисъл. Ако се съсредоточиш в себе си, ако се концентрираш, ако се оградиш мислено с един светъл кръг, кучетата не могат да преминат този кръг. Правили сме много пъти опити в това отношение. Пътувахме из нашата прекрасна планина - Родопите. Минавахме през най-дивите й части, по река Доспат, в планината Бабек. Вървяхме по горното течение на реката. Отивахме към върха Беслет. Той е гол и зловещ връх. Някога наоколо горите са горели и сега мрачно стърчаха мъртви бели стволи, които навяваха тъга. Бяха ни предупредили да не минаваме през върха - имало каракачанско село, а кучетата били толкова зли, че можели да разкъсат човека. Каракачаните* са овчари още от дълбока древност. Пасат стадата си по планините, а зиме отиват на юг към Бялото море, където е по-топло. Зимата прекарват там и на пролет се връщат. Те живеят затворен живот -имат свой бит, обичаи, традиции, които строго спазват. Типът им е изработен - това са хора силни, подвижни, честни, но практични и хитри. По вярвания са православни и водят строг патриархален живот. Въпреки предупреждението, ние бяхме решил и да минем през върха. Бяхме четирма души. Аз и моят приятел познавахме метода за отбрана, имахме известен опит. Вървяхме двама под ръка с един от външните хора и разговаряхме. Почнахме да изкачваме стръмния склон на върха, когато отгоре към нас се устреми глутница кучета с бясен лай - бяха около двадесет. Аз приложих познатия метод. Мислено оградих и двама ни с един светъл
към текста >>

252. 2.38. Пъстървите

как есенно време пъстървите скачат срещу водопадите и бързеите? Наистина, силни пъргави риби! Засили се пъстървата във вира и скочи срещу водопада. Виждал съм някой да преодоляват един бой височина. Това е радост от живота, опиянение от силата! Зрението на пъстървите е остро. Искате ли да ги наблюдавате, не се обличайте с пъстри дрехи, но със сиви или зелени, за да не се отличавате много от камъните и тревите. Не правете никакви резки движения, стойте тихо и спокойно. Пъстървата е чувствителна даже и за мислите на човека. Лежах на затоплената от есенното слънце канара над големия вир на Габровница и наблюдавах пъстървите. Те преминаваха в изумрудените води като сенки, светкавично. Вглеждали ли сте се в изумруденото вълшебство на големия вир? Тук ще видите цялото богатство на зеления цвят - от златисто-зеления, наситен със слънчева светлина, до тъмно зеления цвят на глъбините и подмолите. Рибите се засилват във вира, изкачат из водата и се хвърлят срещу водопада. Виждал съм някоя риба да падне при скока в самия водопад, но тя пак има сила и енергия да излезе срещу водата. Затова пъстърви има и в най-горното течение на реките. Гледах и се радвах на силата и красотата на живота, на неговата първична красота. Тук царува мир. Човек пътува в него, забравя малкия личен живот и се приобщава към Големия живот. На срещния бряг на реката излезе мечка. Тя беше голяма, вървеше спокойно, а в краката й се въртеше и играеше мече. Мечката се спря на брега и се загледа във вира. Тя виждаше скачащите
към текста >>

253. 2.60. Срещи с малките братя - пъстървите

сте, как есенно време пъстървите скачат срещу водите и бързеите? Силни риби и пъргави! Пъстървата се засили във вира и скочи срещу водопада. Виждал съм риби да преодоляват един бой височина. Това е радост от живота, опиянение от силата. Пъстървата има остро зрение. Искате ли да ги наблюдавате, не се обличайте с пъстри дрехи, но със сиво или зеленикаво, за да не се отличавате много от камъните и тревите. Не правете никакви резки движения - стойте тихо и спокойно. Пъстървата е чувствителна даже за мислите на човека. И тъй, аз лежах на затоплената от есенното слънце канара над Големия вир на Габровница и наблюдавах пъстървите. В изумрудените води пъстървите минаваха като сенки - светкавично. Виждали ли сте се в изумрудените води на Големия вир? Тук ще видите голямото богатство на зеления цвят - от златисто зеления, наситен със слънчева светлина до тъмно зеления цвят в глъбините и подмолите. Рибите изскачат из водата, засилват се във вира, случва се някоя риба да падне на самия водопад - тя пак има сила и енергия да излезе срещу водата. Затова пъстърви има и в най-горното течение на реките. Аз се радвах на силата и красотата на живота - на неговата първична чистота. Тук царува мир - човек забравя малкия и личен живот и се приобщава към Големия Всемирен Живот. На срещния бряг на реката излезе мечка. Тя беше голяма - вървеше спокойно, в краката й се въртеше и играеше мече. То беше вече доста израстнало. Мечката се спря на брега и се загледа във вира. Тя виждаше скачащите риби, и
към текста >>

254. 1. Борис Николов Дойнов. Роден на 30.12.1900 г.

да си проправи път в живота на всяка цена. Роденият е готов винаги да се гневи на тези, които се месят в неговите работи. По характер е амбициозен, нападателен, но липсата на предвидливост ще му причини много несполуки. Притежава неустрашима смелост, която мъчно може да се победи. Ако загуби някое сражение, и е победен, той веднага обръща и опитва друго начинание, с което компенсира загубата. Упоритостта му е голяма и осигурява успех във всичките му начинания. Притежава много нежна и чувствителна душа с отлично и правилно отношение към жените и сестрите. Луната му е най-добре аспектирана планета в хороскопа му и душата му е омекотена, но е под силното въздействие на разрушителните животински сили на Марс, понеже е в Овен и латитюд с Марс. (Луна в перихелий точен тригон Меркурий в перихелий). Дава на родения схватлив ум, добра памет с твърде редки способности. Това е много добър указател да успех в живота, особено в Меркуриевите занятия, като литература, духовенство, пътуване. Общо взето роденият е доста бъбрив, разговорлив и притежава хубава дикция. Има склонност да вижда хубавата страна на живота, обича удоволствията и особено пътуванията най-вече в планината. (Луна в перихелий тригон Юпитер в перихелий). Това е един от най-добрите духовни и материални аспекти, понеже му дава весел оптимистичен характер, способност да гледа на добрата страна на нещата и да не пада духом в часове на несполука. Умът му е с голям кръгозор, гъвкав, способен да разсъждава правилно и да установява твърдо
към текста >>

255. 2. Мария Михайлова Тодорова. Родена на 20.02.1898 г.

преди да завърши, се прехвърля в академията, където учи пиано и завършва образованието си.) Родената е привлекателна за всички, с които влиза в обсег, което пък й осигурява успех в живота и добро здраве. Венера е в зодиакалния знак риби. Тук тя е в екзалтация и е много силна - в подем, където нейните благородни елементи, човешката и ангелската й любов се съединяват с тези на Божествената любов - Нептун, управителят на знака Риби. Водният знак Риби й придава дълбока омекотена чувствителност, често овладяна от елемента тъга. Показва нейното голямо милосърдие и силното й желание да облекчи тези, които страдат телом и духом. От състрадание, често родената може да поема служба в затвори, болници и благотворителни учреждения и други, където тя може да прояви своето милосърдие, съзвучие и силна склонност към музиката със съответни музикални инструментални способности. Чрез музиката се проявяват най-възвишените качества на човешката душа. Родената често е изложена на измама в сделките и покупките. (Венера съвпад паралел Луна в перихелий). Това отлично съчетание очертава добро здраве на родената и големи съпротивителни сили срещу болезнените състояния. Родената може да бъде добър оратор с плодоносно въображение. Има склонност към удоволствията, изкуствата и музиката. Тя е представителна личност, твърде търсена от противния пол, поради добротата, любезността, съчувствието, които проявява към хората. Аспектът предразполага към всестранни успехи в живота й и я предпазва от грижите за
към текста >>

256. 3. Гавраил Велев Величков. Роден 21.11.1909 г.

I. В кабинета на подполковника

прави непостоянен, нерешителен, променчив, неспособен да следва докрай определена цел в живота си. Ще се хвърля във всякакви занаятия, но поради липса на настойчивост и сила на волята не ще стигне до успех. Поради това тези хора не успяват в това, което предприемат. Ще има големи неприятности с жените и с тези, които са по-високо поставени в живота и обществото, като покровители, властници, началници. Трудно ще си намира работа и мъчно ще я запазва поради прекомерната си чувствителност и винаги е готов да нанесе обида предизвикано или не. Това съчетание уврежда здравето и предразполага към простуди, които бавно оздравяват. Тази тежка, трудна ситуация в живота на Галилей се дължи на майка му, която когато е била бременна с него, е изживяла големи неприятности, ядове, които са се записали на тялото му, като програма за изпълнение. Това е една голяма спирачка за неговите големи желания и идеи, да се издигне на всяка цена в живота, на високо положение. (Слънце в перихелий тригон Марс).Дава на родения предразположения към трески и главоболия, тъй като Марс е в собствения си знак Овен, който управлява главата. Той много лесно понася по-високите температури, които са фатални за останалите хора. Има свръхизобилие на сила, която му осигурява бликащо здраве през целия му живот (ако сам не го развали). Тялото му е много крепко и годно да изпълнява и най-тежки задачи при трудни условия. Има сила и смелост да посреща и най-големите трудности. Като му се даде план за следване, може със
към текста >>

257. 20. Доставките

II. На улица „Опълченска' 66

преглътна и пак спокойно отговори: - Нямам време! И вечерите ми са заети!* [*Виж „Изгревът”, т. 21, с. 225-270 - статии от „Ратник на свободата” от 1931 г.] - Добре, тогава кажете кога с две прекрасни женички да прекараме някъде край София? Аз съм спец и по уреждане и на такива работи, всичко ще наредя, както трябва. Но уви, пак думица не чу! - Добре, добре, щом искате делово, да минем направо към работата. Както казах, вече съм говорил с министъра, подготвих го. В цените има чувствителни промени! Но за мое и Ваше щастие, адвоката ми, който си разбира от работата, при изготвяне на наемните условия допуснал някои „грешки”, неточности... Нали разбирате? И тъй, при тези условия, абсолютно ми е невъзможно да извърша доставката. Има един пункт, който позволява да се променят цените общо с един милион, а може и с два - както кажете. Единият милион за мене, за да не загубя, а другия - за Вашия труд. В коя банка да внеса Вашата сума? Може и в Швейцарска. А ако искате, още сега да Ви я броя? Кажете в каква
към текста >>

258. 42. Творчеството, което изчезна

III. В Кабинета на Учителя

се пресекваха от радости като отдих и почивка. Тези страдания достигнаха най-високия си връх, когато убиха жена му, а него наклеветиха, че е убиецът. Но страданията до тук не спряха, напротив, още повече се усилиха и прогресивно се усилваха и стигнаха своя връх - краен връх, когато се изкачи на Голгота. Страданията му през първата половина имаха повече личен характер, а през втората - бяха все във връзка с борбите и страданията на българския народ, които силно се отразяваха върху чувствителната му и отзивчива душа. Той лично предсказа своята Голгота още през 1922 г. - само три години след тази първа среща с Учителя, написа брошурата „Съвременния обществен морал и Дънов”*, печатана под псевдонима Ваниел, в която на страница 30 пише: „Голгота не беше само личен път на Христа, а път през който трябва да мине всеки, който се нарича християнин, иска да бъде съвършен, за да се слее с Отца си на небето. От зрители на Христовия живот, ние трябва да станем спътници на Неговите стъпки, и ако искаме дял с Него на небето, трябва да вкусим и от Голготата Му и от земната Му чаша и от собствената Му съдба!” [*Виж „Изгревът”, един от следващите. където ще поместим цялата брошура. Сега - виж „Изгревът”, т. 20, с. 374-376, 647-661.] Единадесет години преди смъртта му - през 1934 г., дойде при него една загадъчна жена и му каза: „Видях на сън твоята смърт!” И подробно му разказа всичко, каквото е сънувала. Той спокойно отговори: „Вие сте видели картината на моята смърт, така ще бъде.” Но жената не се
към текста >>

259. 91. Мислите и чувствата на човека се отправят за изграждане на съзнанието му

но природните закони не пропущат абсолютно нищо и не прощават! Като чели хората имат донякъде право, основание да крият мотивите на постъпките си, защото живеят между хора, които са жестоки и безскрупулни и могат да ги използват против тях. В такъв случай те се страхуват от хората и обществените закони, които не са съвършени и не действуват абсолютно, може да не долавят някои нарушения или да ги пропускат. А не се страхуват от природните закони, които са неумолими, абсолютно чувствителни и към най-малките нарушения, както никоя човешка везна или уред не може да долови! Че в океана е хвърлена една песъчинка, природата веднага регистрира това и реагира, като на съответната височина водата на океана се повдига. Но какъв смисъл има евреинът да си крие мотивите и постъпките пред Учителя, за Когото знае, че при никакъв случай няма да ги използва против него?! Затова трябва ученикът да застане като дете пред Учителя, и всичко да говори както е! Доброволно и свободно да разкрива душата си, без да се извинява или оправдава! Още повече като знае, че Учителят вижда всичко, каквото става в него. Но евреинът не се спря до тук, той използваше всеки случай, дори сам създаваше такива да подкрепи и да обоснове пред Учителя правотата на своите неправи мисли, чувства и постъпки. Евреинът изваждаше от богатия си цветист речник най-хвалебствените думи, и ги отправяше към Учителя. Христов пък постъпваше тъкмо обратно - избираше най-грубите думи и епитети, за да ги отправи като отровни стрели към
към текста >>

260. 131 Пророчество за религията на труда, която ще дойде след 1945 г.

IV. Ритниците

II. В колибата на Христов

РЕЛИГИЯТА НА ТРУДА, КОЯТО ЩЕ ДОЙДЕ СЛЕД 1945 ГОДИНА Всичко това, създаде в кратко време един нов свят за него. То измести значителна територия на стария свят от съзнанието му. Сегашният Христов вече чувствително се различаваше от онзи Христов, който отиде за първи път на улица „Опълченска“ 66. Това най-ясно забелязаха и констатираха домашните му, защото стана по-мек, по-отстъпчив и по-добър. И не можеха да си обяснят на какво се дължеше тази промяна. защото той с никого не споделяше изживяванията си. Една неделя вече беше решил на всяка цена да се срещне с Дънов и да сподели с Него въпроса за ритниците и евентуалното му заминаване в Англия да се лекува. Учителят пак отсъстваше - беседата не се състоя. Христов не апострофира и не получи нито един ритник! След много размишления, той дойде до извода, че ритниците имат връзка с Дънов. С това се разгърна нова интересна страница пред него от тази комедия. Какви ли не мисли и предположения не минаха през главата му! На другата неделя, Учителят на беседата Си дословно каза: - След 1945 година работите на цяла Европа ще се оправят...* [*В беседа от 9 февруари 1919 г. в София, Учителя Дънов говори, че след 1945 г. човечеството ще се преобрази, защото ще дойде религията на труда. Публикувано в „Поучаваше ги”, 1925 г., с. 88.] Подполковникът направи цял скандал: - Какво разбирате Вие, господин Дънов под оправяне, как ще стане това - свръх-свише ли, или Вие лично ще се запретнете да ги оправите? Или най-после Господ от небето ще слезе да
към текста >>

261. 148. Главата, лицето, образът на Любомир Христов Лулчев

пък беше вълнообразно, широко, масивно и изпъкнало, в горната част леко полегнало като притиснато в някаква житейска схватка. Цялото чело стърчеше напред като скала, в която се разбиват вълните на океана. Пет линии го прекосяваха, от единия до другия край. Първите две бяха огънати, вдлъбнати като водоносни земни пластове, изпълнени с бистра вода на мъдростта, словото и златното перо, другите линии над тях, бяха прави. Дълги, тънки прави вежди стояха над очите му като силно опънати чувствителни антени, които долавяха и най-тънките и сложни заплетени преживявания на човешките души.* [*3а главата и лицето му -виж „Изгревът”, т. 20, снимки № 21, 50, 56, 57, 58, 59, 60.] Големи, синьозелени очи - като далекогледи, които приближаваха далечините! Силно се чувстваше голямото разстояние между тях, което им даваше възможност изведнъж, с един поглед да обхванат широк периметър от света, да видят изведнъж много и най-общото, затова пък изпущаха подробностите. Христов вече отлично си владееше очите! Насочваше ги само, където искаше, гледаше само това, което искаше и което трябваше, защото според него имаше неща, които не трябва да се гледат. Защото очите му бяха една от петте врати, през които влизаха материалите за изграждането на душевния му живот. Очите му обикновено биваха полуотворени, присвити. Дългите им и гъсти мигли бяха като решетки, които прецеждаха буйните талази на светлината и струящият се в тях свят. Те, като съзнателни бленди се свиваха и разпущаха, пропущаха толкова светлина,
към текста >>

262. 247. На Нова година ще ме гощава със супичка от картофи!

III. Нощ на борба

IV. През очите на Христов. Посвещение

съм туберкулозен?...“ Но ето друга мисъл: „Всичко, което мислиш за себе си и за другите, наполовина е вярно!” - каза ми той. Следователно и това, че съм туберкулозен е наполовина вярно. - Как да си обясня това? Но Христов беше му казал: „Не си обяснявай всички неща, остави нещо необяснено. Понякога е по-добре някой неща да не се обясняват, защото ако се обяснят, ще изгубят смисъла си...” При този случай, съмнението изигра положителна роля. Раздвои мисълта му, че е туберкулозен и с това чувствително намали нейната сила. Остана да действува разликата от двете мисли, че е туберкулозен, и че не е. И пак старата песен: „Трупът ми ще заведе утре на екскурзия! На екскурзия хората ходят, когато всичко им е добре, когато всичко си имат, когато са нахранени.” - И устата му се напълни със слюнка. - „Вече втори ден не съм ял, не съм спал - ходя като пребит!... При това ми положение може да мисли за екскурзия само един безумец, а колко повече да отида на екскурзия! А той как смело го каза, като че е дребна и най-лесна работа! Чуден човек е този Христов! Всичко в него е абсурдно!... Няма да отида! И не защото не искам, а защото не мога! Разбира ли той какво значи „не мога”? Решено е вече, по този въпрос няма какво повече да мисля!”. - Този Христов ли, голям демагог е! На Новата година ще ме гощава със супичка от картофи! Защо в супичката не видях поне една звездичка масълце? Какво е струвало на Детката да я застрои с яйчице? Това не беше никаква супица, а направо водица, в която с кон да гониш няколко
към текста >>

263. 294. Намирането на Учителя не е външен, а вътрешен процес. Ученикът води ученика при Учителя

IV. През очите на Христов. Посвещение

с Учителя! Ти в дъното на душата си беше против Учителя, спомни си мислите, които преминаваха през съзнанието ти. - Така беше, мислите ми бяха страшни и лоши, но най-интересното беше, че нямаше никакви причини за това. Той нищо лошо не беше ми направил! - каза Благовест, като се учудваше на себе си. - Ти в съзнанието си изживял състоянието на апостол Павел, когато пътувал за град Дамаск, където отивал да преследва християните. Разбира се, това преследване след 2 000 години чувствително избледняло, и днес се изразява вече само като краткотрайно състояние на омраза. Тогава Павел беше пред първото си посвещение. Ето, вече навлизаме в това, което те интересува - каза Христов. - Когато Савел чу гласа на Христа, Който го запита: „Кой си ти, който Ме гониш?...” Христос го бутна от коня и му отговори: „Аз съм Христа, Когото ти гониш.” Да се намери Христос, да се намери Учителя, това е вече второто посвещение. Пак ти повтарям, не става дума за приказки и цитати, а за нещо реално, действително. Пред тебе Учителят да застане като най-великото същество в света - да не има нищо по-велико от Него в живота ти! Това е процес, еволюция, дълга и трудна работа над себе си. Затова ти казах, че после ще се чудиш как да се освободиш от всичкото знание, към което са те насочили тези, при които те пращал Учителя. Те само затруднили и усложнили процеса на намиране Учителя. - А как мога всичко това да проверя? - Според това, какво можеш да жертвуваш! Човек винаги жертвува по-нисшото, по малко ценното
към текста >>

264. 308. Ако Учителят не се издига, не расте в твоето съзнание, ти не можеш да мръднеш нито крачка в новото

Б. Съветникът в очите, ума и сърцето на Величка Няголова.

Ти видя, че Учителя за този брат от „Житно зърно”, който не Го послуша, нито напечата моята статия, нито ти я даде да я прочетеш, не каза нито една лоша, обидна дума или не направи никакъв упрек, а аз казах толкова много лоши неща както за него, така и за други братя, макар това, което казах, беше истина и мое интимно разбиране за тях. По този начин аз контрастирах, за да се издигне в тебе още по-високо Учителя, като съзнателно себе си принизих - разликата да бъде още по-чувствителна. Защото ако Учителя не се издига, не расте в твоето съзнание, ти не можеш да мръднеш нито крачка в новото. Трябваше да отрека всички и себе си, на хоризонта ти да остане само Учителя като Слънце. Аз лично против тези братя нямам нищо лошо, но това направих заради тебе, като в същото време използвах това отрицание да ти обясня що е окултизъм посвещение и Учител. Както излизащия от дробовете въздух е вече нечист, наситен с въглероден двуокис и други газове, които са го замърсили, но Бог тази смет, този нечист и ненужен вече за организма въздух като го прекарва през гласните струни, той произвежда говора и красивите и затрогващи песни. - Аз съм още веднъж възхитен от Вас, господин Христов! Как можете да намерите на всичко това такива логически, обосновани и при това красиви и интересни отговори, и винаги с оглед на една основна идея, която непрекъснато държите в съзнанието си?!... - Преди всичко, на това ме е научил Учителя. - Ще ми вземете ума господин Христов! И тази похвала и възхищение
към текста >>

265. 9. Говори брата Любомир Лулчев, чрез Величка у тях: Кои са враговете

Б. Съветникът в очите, ума и сърцето на Величка Няголова.

ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ, ЧРЕЗ ВЕЛИЧКА – У ТЯХ: КОИ СА ВРАГОВЕТЕ 1 ЮЛИ 1979 г., неделя преди обед. Ти действително имаш много врагове, но не е случайно това! Всички ще гледат да те спънат и ограбят! Те не са виновни. За всичко си виновна ти! Ученик лесно не се става! Колкото повече те оплюват, толкова по-прав е пътя ти, и ти смело върви по добрия път! Лошото е, че ти затъваш, поддаваш се, и въобще си добър проводник и в единия и другия случай. Много си чувствителна, фина и податлива на атаките, и на нас ни е трудно да те измъкваме! Но едно да знаеш - на тях няма да те дадем! Ти си вписана в нашите анали. Светът ще преобразим, Земята, ако трябва ще преобърнем, но ти си наша. Всички дяволи, в пъкъла ще ги навържем и навреме! До тебе няма да се приближават повече, а ти ученичка ще бъдеш Сега в тебе се извършва една основна пертурбация! Всички клетки, свързани със злото - изгарят. Затова ще се чувстваш така омаломощена, недобре и ще си мислиш, че си заминаваш, а то няма да си заминаваш. Този процес ще продължи. Не се отчайвай от изтощението ти. Така ще караш известно време. Всички стари клетки, след тяхната смърт, ще бъдат заменени с нови. Това е равностойно на едно умиране, а след това на новораждане. И това ще стане в един живот. Не обръщай внимание на състоянието си, гледай да караш някак си, постепенно ще настъпи и подобрение. Ти беше още по-зле, сега си по-добре, и съвсем ще се оправиш постепенно! Не можеш да станеш истинска ученичка, без този процес. Той е жизнено необходим! Не губи
към текста >>

266. 10. Ние нямаме нито миг почивка. Трябва да ви пазим от злото, което ви дебне непрестанно

Б. Съветникът в очите, ума и сърцето на Величка Няголова.

И България ще даде своя дан. Ще разтворим тефтерите. Кармата на България, трябва да бъде платена. Знайте, че часът настъпва. Не се подавайте на злото, което изтича. Ще се създадат условия на Земята да останат само тези, които ще приемат Новото Учение. И ще го приложат. И вие трябва да бъдете от тях. Невидимия свят е много строг. Присъдата е вече подписана, но не за вас се отнася. Който иска да живее порочен живот, ще напусне Земята! Този огън гори сега и във вас, и вие като по-чувствителни хора, чувствате нещата отдалеч. Вашето състояние, ще обхване и всички други. Малцина ще са тези, които ще успеят! Само истинските и тези, които имат приятели. Трябва да знаете, и вие го знаете, че идването на Учителя на Земята е едно епохално събитие, което няма равно на себе си досега! И вие знаете, че такава велика сила до сега, не е слизала физически на Земята! Господ никога до сега не е направил такава голяма жертва, не е проявил татова милосърдие и такава голяма Любов, и то да помогне на онези, които Го любят, и които са готови да изпълняват волята Му безпрекословно. Към тях Той е толкова щедър, че е готов да направи всичко! Той чу воплите и молитвите на страдащите души, които копнеят да видят реализирана Божията Мъдрост на Земята. Той даде възможност на всичките хора да се пробудят и да потърсят Господа, но малцина ще бъдат избраните. Никой няма да чака тези, които не желаят да се променят. При толкова любов и грижи, тези духове не престанаха да вършат зло на Земята. Със своята наглост,
към текста >>

267. 45. В какво се състои силата в борбата със злото

работите - без да се взривявате, да не могат да ви познаят, и да не могат да ви побеждават! В това се състои силата в борбата със злото! Тогава няма да има нужда да връщате на злото със зло. Ще гледате със снизхождение на злото. Така ще израстете над условията, при които живеете. Величка има още много да работи в тази област. Когато го постигне това, задачата й ще бъде разрешена. Това ще рече да победи лошия си аспект, да изработи характера си, да победи личния си егоизъм и себе си, и чувствителността си. Това е голяма задача и най-важното за нея е - това е най-лошия й аспект за целия живот. Така че има поле за работа, и да не се отчайва! Ние ще й помагаме. Докато не победи този аспект, няма да придобие лично щастие. Благовест да продължава да свири и да учи музика. Нека да започне да учи и френски език, както желае, но да учи с желание и любов. През тази учебна година той ще бъде по-самостоятелен и ще върви по-леко, за радост на Величка. Да го остави вече по-самостоятелно да работи - да му има доверие. Той ще стане съзнателен. Избягвайте разправиите, които му влияят много зле. Когато победиш характера си, и тогава злото около тебе ще стане безпредметно, и ти ставаш свободна. Околните ти - тези хора около тебе, са много добре дадени за тебе -за тебе Величка, за да имаш поле за работа. Те са благословение за тебе! Приемете моя сърдечен поздрав и пожелание да станете кротки! Кротките ще наследят Земята! Приемете и сърдечния поздрав и от Учителя, Който ви благослови и ви се радва като на
към текста >>

268. 20. „Братство, единство, ние искаме...”, но не сега!

Милка Кралева

към София. Този път целта ни бяха Седемте езера. Съборните дни наближаваха, и пред моите гости се очертаваше отдавна мечтана среща с Братството. Излишно е да описвам атмосферата, която цареше горе, край Ел-Бур. Вие я знаете. Гостите ми наистина останаха изумени! И двамата се опияняваха от гледката на множеството бели палатки, с оживлението край тях! Танцуваха Паневритмията сутрин, пееха в душите си, и всеки техен миг бе като в Рая! Бяха много красиви, бяха и интелигентни, и чувствителни! Един ден, решихме да отидем на Салоните. Всички младежи в лагера вече ги познаваха. Събрахме се малка група, в която се включиха и Петър с Божанка, Йоанна, бр. Жоро от Габрово, и още някои. Минахме край езерото на Чистотата, и се заизкачвахме към билото на Дамга. Под краката ни камъните се търкаляха, но ние имахме цел да стигнем горе, ма Салоните. Там, между големите магнетични скали, където години наред брат Борис Николов летуваше, цареше атмосфера като в древно светилище! Малките скрити полянки между камъните, създаваха усещане, че си в храм под открито небе, място където можеш да се уединиш, и прекараш сам с Бога! След като се изкачихме там, и се порадвахме на цветята и скалите, всички седнахме в кръг за разговор. Филип и Изабел бяха сред нас, това създаваше чувство за братство, за единност!... Брат Жоро гледаше усмихнат всички нас музикантите, и на това високо място, той се изкуши още веднъж да ни подтикне да заработим заедно. Обърна се към нас с думите: „Гледам ви и ви се радвам, и си
към текста >>

269. 24. Вергилий ми посочва вратата

Милка Кралева

ми диктуваше: „Този том на този куп, другият и той тука, а сега сложи този том там...”, и така десетина минути. Вергилий слагаше книгите според онова, което баща ми казва. По едно време аз забелязах че единият от томовете е на неправилната купчина и казах: „Това е Общ окултен клас, и трябва да е върху другия куп.” Вергилий избухна: „Стига вече, няма да ме коригираш, вън от стаята!”.... Стреснах се! Грубостта му ме засегна! Излязох. Бях бременна, и това ме правеше още по-чувствителна. Безпричинният му яд, проявен за втори път в присъствието на баща ми, ме накара да се замисля. Мотивацията на Вергилий за брака му с мен бе, че съм много добра в работата си с книгите. Е, защо тогава, точно когато доказвах този факт, той не се зарадва, а грубо ме отпрати навън? Къде е логиката? И още, може ли един груб човек, да работи със светли идеи? Но нека продължа със спомените си за този ден. С Вергилий бяхме решили да отидем в Бургас за Нова година. Той ми бе обещал това пътуване. Но, след случилото се на тавана, аз се размислих, и на другия ден му казах, че искам да отида в Бургас с баща ми. Казах следните думи: „Имам нужда да си почина при семейството си, и ще те чакам да дойдеш за Нова година както сме говорили.” Не съм казвала, че си тръгвам от Своге завинаги, макар и на него да му се е струвало така. Пътуването до Бургас, бе за мен едно много тъжно пътуване! Бях наистина разочарована от държанието на човека, който пожела да влезе в живота ми като закрилник, а се държа като
към текста >>

270. 4. Каденци (30.06.1940, неделя)

нападки заради моите идеи. Аз не се оплаквах още на Учителя, но Той прочете мислите ми и аз подскочих на стола си от учудване. Той каза: - Който не те приеме с любов, Мене не приема, защото ние те изпратихме там. Ако те нямат любов към тебе, няма да им върви. Работите им вместо да се уреждат, ще се объркват. Ти не говори много с тях. Само пей и дръж връзката си с Небето. Ние с брат Христо станахме да си отиваме и той каза: - Учителю, тя обича пеенето и музиката и е много чувствителна. Часът вече беше седем и половина. Ние целунахме святата ръка на Великия Учител, благодарихме му и слязохме през гората в града. Благодарим Ви, Учителю, Господи, Боже мой, просвети ме, направи Божественият светилник да свети над главите ни! Амин! Забележка: На 5.07.1940 г. изнесох радиоконцерт. В програмата сложих „Фир-фюр-фен” с каденца от Учителя. Като Го попитах какво име да сложа в програмата, Той каза: Сложи Беинса Дуно. Акомпанираше ми Асен Найденов, първият диригент на Операта. Учителят ми показа как да изпълня Молитвата, като ми я пееше. Той слуша концерта и беше много доволен. Някои от колегите ми ме питаха откъде имам тази хубава молитва. _____________________ 5) Гавраил Велев Величков, 1909-1985, известен с името дадено му от Учителя - Галилей. 6) Каденца - хармоническо последование, от два или повече акорда, с която се изразява преминаване от неустойчивост към
към текста >>

271. 60. Как се пазеха „Срещите с Учителя”

днеска така. Сега, и накрая, понеже днес е един много важен ден за мене, за мене е много важен, аз съм донесъл фотоапарата, да направим няколко снимки както седиш така, както говориш и тя, и тя, и аз. Аз си нося фотоапарата. Искам да направя няколко снимки. Л.Т.: Сега ли искаш? В.К.: Да, за пет минути, за няколко минути става. Искам да го зафиксирам, той е много важен ден за мене, днес е 15 януари 1991 година. Л.Т.: Не е ли тъмно? В.К.: Моят фотоапарат е такъв, че лентата е много чувствителна и става. Съгласна сте, нали? Л.Т.: Да, да. В.К.: Добре, приключвам.
към текста >>

272. 187. Какъв е контактът с Учителя

челюст, на устните.” Той ме подготвяше. В.К.: Да. Л.Т.: Като не приемат каквото им казвам, то си е тяхна работа. Аз си пея по Школата на Учителя. В.К.: Сега, тука на 132 страница от спомените Вие пишете така: „Той ме погледна проницателно в очите, повдигна десния си показалец във въздуха...” Л.Т.: А-а, това ли? Той образува вече уволняването ми, самият Той каза: „Сега ти си тука.” Сне си пръста надолу: „Ще те оставим малко да починеш.” Защото на друг път ми каза: „Ти стана толкова чувствителна, че даже една памучна топка като падне на рамото ти, я усещаш.” Веднъж Той ми каза: „Ще те оставим малко да починеш” и аз казах: „А!” А Той вдигна пръста на ръката Си по-високо от първото положение, то Вие сте го чели. В.К.: Аз точно това не можах да го разбера. Л.Т.: А Той приготви вече и ми предсказа, че те ще ме освободят от Операта. В.К.: Да. Така. Л.Т.: Защото те гледаха апетитно към мене като към жена. Всички артистки, даже женени, може би, са имали близост с някои от диригентите и режисьорите. И това е нещо обикновено в Операта. Но за един окултен ученик това не е позволено. Иначе аз щях да скъсам с Учителя. Учителят ще престане да работи с мене, ако аз се поддам на любовни авантюри. В.К.: На тези неща. Л.Т.:Да. В.К.: Сега продължаваме нататък, 134 страница от спомените. Тука споменавате, че Христов Му е заговорил за някакво писмо на брат Михаил от Париж. И Учителят казал: „Неговата гордост ще го накаже!” Л.Т.: Ами наказа го. Ха-ха. Ето например научих от Петър194, забравих му
към текста >>

273. 237. Тефтерчетата на Савка

Този материал трябва да се извади. Л.Т.: Аз много ги пазя. В.К.: Разбирам. Вие ги пазите сега. Но някакси ние трябва да направим, да извадим тоя материал. Л.Т.: Трябва да излезе, да. В.К.: Има два начина: първо трябва да се преснемат, нали, да се извадят на ксерокс. Тефтерчетата на този етап ще Ви се върнат, да ги пазите пак, нали? Значи могат да се преснемат на ксерокс, да можем да ги извадим отделно като „Мисли на Учителя” от тефтерчетата на Савка. Л.Т.: Но там има едно много чувствително място, което е станало между Учителя и сестра Савка. Изведнъж Той... Ще трябва да отворя самото тефтерче, сега да говоря така не искам. Но станало е един разрив между тях - между Учителя и сестра Савка. Един разрив има, защото Той казва: „Дай ми портретите!” и ги накъсва. В.К.: Да, знам. Този случай аз го знам. Л.Т.: Ами това движение и това искане на портретите говори за нещо. В.К.: Понеже тя започва да Го обожествява като образ. Той й дал портрет и тя взема портрета и: „А-а, Учителю!” Учителят седи пред нея, Бог седи пред нея - тя взема портрета и си го слага в пазвата. Л.Т.: Може... В.К.: И Той: „Дай портрета!” - и Той го скъсва. Сега, на нейната Библия (аз имам нейната Библия) пише стенографски, тя го е написала: „Учителят пак ми върна Библията обратно. Каква мъка и каква горест изтърпях с всичко това!” - докато й върне Библията. След това й дал Библията. Тя направила някакво прегрешение и Учителят й казал: „Дай ми Библията, върни Библията!” Тя я връща и след това пак Той я връща. Вероятно
към текста >>

274. 268. Документите на една певица

Пъхайте ги в найлон! В.К.: Бъдете спокойни! Л.Т.: За „Лучия ди Ламермур” нямах дубльорка. Впоследствие туриха Екатерина Апостолова, но тя... Ето на, нямам. Веднага Любен Минчев, виждате ли! В.К.:Да. Л.Т: Нямах дубльорка. Сама пеех тази роля. Но понеже имах странични работи... Брат Христов беше тогава без работа, трябваше аз да му помагам, да го поддържам. Впоследствие му намериха само за половин ден една работа с минимално плащане. Не само това. Здравето на майка ми беше много чувствително. Аз не можех да мисля сега: за Лучия трябва да се явя, да извикам фотограф, да искам костюмите да ми дадат, че да се гримирам... Аз се грижех и за други души, нямах време да правя снимки. Тя беше коронната ми роля, но не можах да направя снимките. В.К.: На Лучия нямате снимки. Л.Т.: А, не ми беше широко около врата. Сега, тука имам други работи. B.K.:Ra. Л.Т: Ето го и Венцислав. Ето го. Вижте, ако четете почерка на брат Христов: „Днес, 22.” - виждате ли, годината, как съм пяла. В.К.: [Чете] „Днес, 22.1943 г., сряда, г-ца Табакова днес изнесе ролята на Лучия тържествено, с необикновен успех.” Л.Т: На всички програми той пише и датата, и как съм пяла. В.К.: Той се е подписал „Кръстю Стефанов”. Л.Т: Да, да, значи той винаги присъстваше. След това например „Отвличане от сарая” - пак пише, той пише, само че празно... Няма го, няма го. Ще го намеря къде е, трябва да го намеря. Дайте го отстрани, да намеря къде е вътрешното. Аз с тия сухи листа... Ето на: два гастрола в Народна опера. Аз пея,
към текста >>

275. 1.4.3. Извадки от дневника на Стефан Ст. Гидиков от град Сливен: автобиография (ръкопис, частен архив).

Миркович, който живееше наедно с нас и беше живял дълго в странство. А дядо беше възприемчив на всички нововъведения. Това много се дължи и на майка ми, която след смъртта на баба и на баща ми, завеждаше домакинството у дядови и беше много любителка на чистота, ред и комфорт по европейски образец. Дядо ми се помина през декември 1896 год., когато аз се намирах в Брюксел на учение. Биография има в Читалищния юбилеен сборник. Баба Еленка беше една слаба и нежна жена, извънредно кротка и чувствителна. Тя е била страхлива и особено се е видяла силно засегната, когато дядо е бил откаран на заточение, а тя е останала сама с дъщери и деца. Тогава е била много загрижена и отпаднала духом. Тя се помина в руската окупация - освобождението на България - от коремен тиф и дядо едвам я свари жива, когато се завърна от заточение. Дядовият ми брат д-р Георги В. Миркович, на когото аз и другите племенници казвахме чичо, а не дядо, понеже беше ерген, бе един от първите български лекари. С издръжката на дядо ми, който не бил още достатъчно богат, любознателното момче, след като стояло първо на учение в едно гръцко училище в Цариград, после в едно френско също в Цариград, сетне в едно руско училище в Русия, свършил медицинския факултет в Монпелие при извънредно мъчни условия. Парите, които му изпращал дядо не отивали редовно, а понякога и цели месеци, понеже имало разни обстоятелства - политически събития, холера и пр. - които пречели. Щом свършил бил пратен на практика във Франция, гдето по него време
към текста >>

276. 2.6.2.2. В лабиринта на голямата политика.

на тая подозрителност, на тая мнителност? Драган Цанков, обаче, беше преди всичко делови човек, той носеше в сърцето си най-благородни подбуди, а неговата съвест беше твърде чиста, за да може да следва спокойно нейния глас. И тъкмо затуй той подписа акта за унията, тъкмо затуй той отиде и в Рим. И с каква вяра, с какви надежди той бе поел пътя за вечния град? Младият публицист, обаче, в желанието си да спечели правдини за своя народ, без да иска го засегна и го засегна на най-чувствителното му място, засегна неговата вяра, вярата на неговите деди. А по онова време на двойно робство, едничкото, което все още мъждееше в душата на българина, бе само неговата вяра. Наистина, в акта за унията, който бе подписан Драган Цанков бе вмъкнал изричното постановление, че „обредите, обичаите и езикът на нашето богослужение ще останат непокътнати”, а все пак и най-простият българин бе разбрал, че новата българска църква съгласно тая уния, трябва да признае за свой върховен глава папата, който беше и главата на целия католически свят. Това обстоятелство, обаче, бе достатъчно, за да смути душата на българина. В своята простота тогава българинът бе твърде далеч от спекулациите на голямата политика. За него вярата и дори самите обреди бяха нещо възвишено, недосегаемо. Всяко посегателство върху това, което е било през вековете, върху което единствено се крепеше все още народностното съзнание, се смяташе за най-голямо светотатство. Това именно чувство залегнало дълбоко в душата на народа, младият
към текста >>

277. 2.9.4. Католическата пропаганда и черковния въпрос. - В: Арнаудов, Михаил Петров

на възбуждението, обзело цариградската българска колония по времето, когато добиването на народна йерархия е поставено на дневен ред от перото на Марко Балабанов. Раковски е между първите в обсъждането и подтикването на въпроса. Канонист, юрист и политик едновременно, той влага и пламъка на сърцето си в разговори или съчинения по него. Спорейки с Теодоси Икономова по унията, той едва се сдържа в разгара на словесния двубой да не мине към действия, Но доколко за тази повисена чувствителност по едно тъй важно народно дело трябва да държим отговорна, освен патриотизма му, и неговата религиозна вяра, остава съмнително; защото не липсуват между дейците на черковното ни движение и волтерианци като Георги Золотович напр., този образован цариградски търговец, който гледа на черквата като на просто оръдие за политическо освобождение и, макар да не обича твърде чернокапците, отдава висока почит на българските духовни лица, страдали за идеята. У Раковски религията също в голяма степен средство (а не само интимно лично чувство, без оглед към време и условия), както показват мислите му от 1861 г. за една „българска религия”, продиктувани от чисто политически съображения, и следното признание в писмо от 14 февруарий 1861 г.: „Аз ся изражявам искренно и нека никой ся не сърди на това. Ние трябва да си останем на наша прадедна вяра и друго нищо, ако исками да си увардим народност. Вие знайте чи аз не сам суеверец и пустоверец, тия неща са много далеч от мене. Но убеден съм, както съм го и
към текста >>

278. 2.15.5. Изяснения по бягството на Йосиф Соколски

узнаваме от писмото на Боре, адресирано вероятно до главния началник на Конгрегацията на мисиите, и чрез него представено на папата. В това писмо, изхождащо от Цариград, 25 юни 1861 г., Боре споделя тъгата си поради бягството на Йосифа Соколски. Но как то да се обясни? След като българската депутация се завърнала от Рим в Цариград, Боре предвиждал трудностите, които ще срещнат „тези невежи и изоставени на себе си хора”. Особено напоследък той е можал да установи тяхната крайна чувствителност към него, боейки се може би, че иска да господствува над тях и да им се налага. Поради това решил да се държи настрана, като предал всичко в ръцете на Брунони и Хасун. Боре смятал, че неговият мандат е вече свършен и че не е упълномощен нататък да ги ръководи. Все пак той „много задължил” архиепископ Брунони да се споразумее с архиепископ Хасун, за да начертаят на българоуниатския архиепископ Йосиф линията на поведение, която трябва да следва, а и да поставят в униатската общност сигурно духовно лице, годно да просвещава българите. Ще рече, той препоръчал някой от мисионерите отблизо да следи и да ръководи българоуниатската община. „Тази предпазна мярка бе пропусната; архиепископът (Йосиф Соколски, б. м.) е бил изоставен на своята неспособност, по-опасна за него след почестите, които получи.” А двамата католически архиепископи трябвало да бъдат съветници на Йосифа, пък и били имали това право, понеже издръжката на българоуниатския владика и на неговият архиепископски дом идела от подаянията
към текста >>

279. 3.7. Слово въз нуждата на учението и на възпитанието, изложено от д-ра Мирковича

страхът, че любовта е противна на ненавистта; както е тоже явно, че който има силна памят, не може да има и дълбок разсъдок; че който има голяма любов към домочадието си, не може да бъде твърд любител на отечеството си; че който ся стреми много към парите, той бива малак благодетел. В человекът, както знаеме, ся нахождат пят чувства, чувства от които, по някоя причина, ако някое ослабни или си изгуби съвсем силата, друго от тях треба да го замени с по-голяма сила и да стане по-чувствително. Кой от нас не е забележил, че слепите ся снабдени въобще с едно чувство на чуванието или на пипанието по-силно и по-деликатно от колкото бива то в другите хора? Под подобна една категория ся нахождат и умствените дарби на мозъкът; по подобен един начин почти те ся развиват: развитието на добротата обсебва лошавата наклонност. Следователно добрият человек не може да бъде лош, освен, принуден от обстоятелствата. Человек може да ся роди с лошави наклонности; но, средството на въспитанието е самото, чрез което ние много малко можем да ги ограничеми и да ги изменим. Сократ явно казваше, че чувствова себе си расположен към някои страсти, които физиономистът Зопир му указваше че има; при сичко това той ги надвиваше чрез въспитанието на неговата нравственност. Учението при въспитанието е нищо: да ся изучи человек е много по-лесно, отколкото да ся въспита. За учението трябват години, когито за въспитанието ся изискват по някоги и векове. Кой не знае че душевните наклонности, добри или зли, вървят по
към текста >>

280. 6.9.4. Общонародно изучение.

на образованието на жената зависи бъдещето на един народ. Тя е дето ни дава първите познания на истинното, на доброто, и на изящното. Тя е дето прави от нас добри люде, добри родолюбци, добродетелни человеци, както също е и тя, дето, по невежеството си, или по една лъжовна матерна любов, може ни остави да сдобием пороци и, без да подозрява, да ни насърчава в лоши наклонности, които се развиват повече с напредването ни във възрастта. От тука предразсъдъците, фанатизмът, безчувствителността, престъплението. Всички тези недостатъци ний имаме като качества, приети от нашите майки. Там дето образованието е разпространено между жените, пороците отиват на изтребление, когато гледаме противното в онези страни, дето изучението на жената е занемарено. Колкото за изучаването на служителите на различните вероизповедания, то може да се въвери [повери] на началниците на общините под надзора на минстъра на общественото просвещение. Семинарии ще бъдат основани в Цариград, както в почти всякой от главните градове на вилаетите. По този начин ще се избегне от да се изпращат предопределените за свещеници лица в Гърция или в Русия, отдето тези издат повечето с предначертани мисли, които ги правят цели политически дейци, на която целта е да поддържат в обществото разрушителни мисли за обществените порядоци и спокойствие, вместо да учат предписанията на вярата, което е истинното послание на служителите Божии. Колкото се отнася до подържането на училищата в царството, Правителството не ще има дори
към текста >>

281. 6.9.5. Устав за наредбата на Сливенските училища / Г. Миркович.

подобно училище изисква да има: да бъдат в едно време заняти учители и ученици както е навред по европейските училища - и второ да можем да отговорим на тая цел, като поставим по един учител за всеки клас. Когато, ако бяха класовете по една година, то, за да съхраним редът, трябаше да имаме, вместо три[ма] учителя - шест, нещо за което финансовото положение на нашите въобще Българи не позволява. При сичкото това от сърце въз наредбата на училищата желание -нашите граждани малко се явиха чувствителни в това отношение. После не много време на отсъствието ни, чорбаджийският дух, който е навред, най-големият враг между нази*), послужи да наруши тая наредба - вероятно по враждебно некое лично престрастие - без да подума за общото дело. Ако това не можа да произведе своето добро следствие между нас -дано барем за другите наши Българи заслужи като един добър повод за в полза на техните училища. Д-р М. *) Без да опровергавам думите на почитаемия съчинител, които за зла чест не са никак безосновни, нам ни се ще да понамалим силата им, като отнемем тежестта на думите „на вред” и „най-големият враг”, защото знаем на много места чорбаджийското съсловие, не само невраждебно, но желатели и ревнители и топли представители на народното образование и въобще на всяко добро и полезно, а между таквите ние бихме искали да счетем и сливенските граждани от това съсловие, въздържаме се обаче, като премислим, че съчинителят треба да знае по-добре от нас работите в родината си. При все това не пречи ще кажем, ако
към текста >>

282. 6.10.2. По повод обнародвания „Устав за наредбата на Сливенските училища от д-ра М.“

в края на своето изложение - че наредата школска се е нарушила в неговото отсъствие, защото мислим, че в присъствието му, не е имало някое особно влияние на школските работи, когато гражданите и без него са чувствували нуждата от учението и в доброто си съгласие и споразумение са подържали училищата си толкоз години на ред. Но ако са станали някои изменения относително за наредата на главното училище, в него отсъствие и против волята му, то не значи, че Сливенци са се явили малко чувствителни върху добрата нареда на училищата си, нито пък, че уставът е потъпкан или не е произвел своето добро следствие; само че има помежду им, които отбират колко годе и, като повторят думите на Доктора, думат - че ако публиката има да извлече нещо за своя полза, тя има и да посочи на несъвършената му страна. И ний отсред тази публика сякаме, че не направихме друго; а на читателите остава да съдят, ако Г-н Доктор М., помогна нещо на положението ни (зло и много зло, според него) с краткото изложение, което имал случай да състави преминалата година тук.537 От моя страна, аз мисля, че и без туй изложение народните ни училища от епохата на възраждането си, се напред са вървели, а не назад. Като свършваме, ний тук ще споменем само Габровското училище с твърде кратък, и съдържателен и практически устав538, Търновското без никакъв устав, а винаги с учители; тъй и Самоковското, днешното Русчушко, Шумнешско, Пловдивско, Ески-Загарско и толкоз други отсам и отвъд Стара Планина, каквото и Сливенското до сега. И
към текста >>

283. 2. ВЯРА И СЪМНЕНИЕ.