Търсене в текстове за 'чувствителн'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени резултати от текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

1. 1896_1 Двe влияния - Науката и възпитанието

и характера на человека. Человеческият мозък не се вече сматря като едно просто оръдие, което умът употребява за каквото му скимне, но че е седалище на всичките душевни дарби и способности. Той е столицата, в която заседават всичките представители на душата под председателството на ума, който е главният водител на общите дела. Душата по всяка вероятност трябва да е облообразно кълбо от психическа жизнена сила, която приема своите впечатления от всяка част на своята безкрайно чувствителна повърхност, от която зависят мислите до голяма степен. Когато умът се представя да завзема мястото на една жизнено магнитна иглена тръбица, на която върхът се движи и привлича с неописуема бързина към всяка точка на тази душевна вътрешност, към която различните впечатления и двигателни мисли се докосват. По този начин вътрешните и външни действия ту се приемат, ту се предават от един център в друг, от една област на мировия свят към друга. Има нещо чудно действително в Природата. Този свят, когото гледаме и усещаме, науката ни казва, че е направен от малки кирпичи, наречени атоми. Те са толкова малки, щото едвам ли можем да си съставим какво-годе понятие за тяхното съществуване. Казва ни се, че в главата на една металическа игла, която има два милиметра в диаметъра си, се съдържа толкова много от тия малки частици, наречени атоми, щото ако се заловяхме да ги преброим и ако отделяхме всяка секунда по един милиард, то щеше да ни вземе не по-малко от двеста и петдесет хиляди години, докато ги
към текста >>

2. 1896_2 Двата велики закона на развитието - Науката и възпитанието

грубата му натура и да го подготви да се облече в благородното си естество, нему подобающо като человек, като същество разумно. Любовта е била могъща със своите добродетели, за да го убеди и изведе вън от пътя на варварството и да му покаже правия път на просвещението. За да се постигнат тия резултати в неговия живот, не е била лесна работата. Цяла върволица от променения са били необходими да вземат място в неговия душевен организъм, в неговия духовен живот. Неговата вътрешна чувствителност и душевни усещания, неговите вътрешни мисли и умствени центрове претърпели едно коренно преобразувание, което дало подтик на неговата духовна еволюция, която създала в него понятията за нравствения свят. Само след това радикално променение в естеството на человека той е бил вече в състояние да разпознава дясната си ръка от лявата, правото от кривото, злото от Доброто и истинното от лъжливото. От този духовно-нравствен подтик той е бил принуден да следва пътя на разума. В този път той е трябвал да се подвизава винаги, макар и да е правил чести отклонения. Обаче Любовта вдъхнала в душата му нов живот, истински понятия, добри желания и стремления към Доброто, към истинното и хубавото – самия център на всичкото му съществувание. От естествата на тия два закона именно – закона на самосъхранението и закона на дълга вътре в человека се е породила борба, която е произлязла от пробуждането на неговата духовна природа, която предизвикала человеческия Дух да се яви на сцената и да вземе управлението на
към текста >>

3. 01_ЕПИСТОЛАРНИ ДИАЛОЗИ - ПРЕДГОВОР

съществена характеристика на индивидуалностите, включени в категорията ученик, е интересът им към свръхсетивната духовна реалност, практикуван чрез спиритизъм. Всички те участват в сеанси и употребяват собственото си тяло и съзнание като медиум за връзка със свръхсетивни същества. Дори Георги Миркович учредява първото българско спиритично дружество Милосърдие, а в едно свое писмо П. Киров го нарича „баща на спиритистите в България". Явно става дума за хора с все още запазена чувствителност към мислите като живи същества и в тази атавистична функция на съзнанието им лесно могат да бъдат открити импулсите на Отец, така присъщи на източноевропейските култури. Въобще притежанието на всички главни белези, специфични за източноправославния културен дискурс, е третата характеристика на категорията ученик. Особено симптоматично е отношението към Христос, на когото инстинктивно се приписват качества, принадлежащи на Отец. Например в писмо от 1899 г. П. Киров рисува едно пришествие на Христос в своето съзнание по следния начин: ...няма нищо, което да обичаме толкова, колкото нашия Спасител. Да, аз и като се моля, понякога като че Го виждам на кръста, а понякога кротък иде насреща ми и виждам с духовните си очи, че нашият Небесен Баща постоянно с разтворени ръце ни чака. Четвърта характеристика, без която диалогът не би могъл да се състои, е присъствието на импулса на Архангел Михаил. Той започва с констатация за безжизнената интелектуалност на настоящето, която у П. Киров звучи с
към текста >>

4. Влиянието на Слънчевата Енергия

най-благоприятни условия за своето развитие. А частта ѝ, която се отдалечава, губи повечето от тези условия. Един час преди изгрева на Слънцето неговата енергия има психическо влияние върху клетките на тялото – обновява тяхната енергия и създава нов импулс за работа у тях. Преди изгрев лъчите, които се пречупват през атмосферата, имат влияние повече върху мозъка. Във време на изгрева лъчите на Слънцето, които идват по права линия, имат влияние върху дихателната система и върху нашата чувствителност. А колкото наближава към пладне, същите лъчи имат влияние върху стомашната (храносмилателната) ни система. Затова лечебността на слънчевата енергия е различна: преди изгрев Слънце – за подобрение на мозъчната нервна система; при изгрев Слънце за уякчаване на дихателната система, а от 9–12 часа – за уякчаване на стомаха, т.е. през това време от деня слънчевите лъчи произвеждат целебно действие на болния стомах. А след обяд, изобщо, слънчевата енергия има малки целебни резултати. Повърхностно погледнато, би трябвало слънчевите лъчи да са най-лечебни към един–два часа след обяд, когато топлината им е най-голяма. Но ако слънчевите лъчи действуваха лечебно чрез топлината си, тогава защо топлината от печката не може да замени лечебното им действие? Не е слънчевата топлина главният лечебен фактор, а други по-високи енергии, които можем да наречем прана (жизнена енергия), а към тях Земята е по-възприемчива сутринта. Когато най-новите научни изследвания говорят, че слънчевите лъчи са най-лечебни
към текста >>

5. Пред новата епоха. Развитието на народите. Идването на шестата раса

родителите и на всички околни, и затова са обичани от всички. Те носят в себе си новия живот, новия стремеж, носят в себе си чистота и невинна любов, още неопетнена с лъжата, подозрението, насилието и други процеси. Децата носят духа на смирението и помирението. Следователно и съвременните народи трябва да станат като децата, т.е. да се помирят с новите наредби, които природата внася сега. Хората с обикновени ежедневни стремежи не съзират още тия нови наредби; само високо развитите и чувствителни души, които са се издигнали с необикновени усилия над уровена на обикновеното схващане и разбиране, само те могат да съзират това ново, което влиза в живота, както ранобудните птички и нежните цветенца схващат приближаването на пролетта или изгрева на Слънцето и оповестяват това, едните със своите мелодични песни, а другите със своето израстване и цъфтене. Новото време ни налага по необходимост да променим своите стари възгледи, да се съобразим с настъпващото ново и да започнем да прилагаме новите методи, които животът изисква в настоящето време. Едно сравнение ще поясни мисълта ни: когато богатият осиромашее, трябва да започне да работи; когато младежът се лиши от удоволствия, трябва да започне да се учи; когато болният оздравее, трябва да напусне болницата; когато затворникът излежи наказанието си, трябва да излезе из затвора и да не се тревожи как ще се справи с новите условия, които го чакат; затворническите и външните условия са диаметрално противоположни. Съвременните народи са вече
към текста >>

6. Умът, сърцето и волята. Влиянието им върху живота – форма, съдържание и смисъл на живота

живот като три велики сили, които работят за неговото съграждане. Сами по себе си те са невидими и не можем да ги конкретизираме и изпитаме като материални сили, но те се изразяват в трите главни системи на човешкия организъм, от които можем да съдим за тяхната проява и дейност. Принципът на ума или силата на умствения живот се обуславя от мозъчната нервна система, в която главната роля играят мозъкът, нервната система и сетивата на човека. Принципът на сърцето или силата на чувствителността е свързана с неговата дихателна, кръвоносна и храносмилателна системи, в които главната роля играят дробовете, стомахът и кръвоносните съдове; те имат връзка с чувствата на човека. Волята на човека, която е обусловена от най-висшата му способност – разума, е сила, която се проявява чрез тъй наречената двигателна система. Главната роля в нея играят костите, мускулите, лигаментите и краишниците. Човекът е разумен само тогава, когато знае как да употребява разните членове на тялото си. В тях трябва да има хармонична проява. Когато един организъм действува по този начин, ние казваме, че една висша разумна сила се проявява чрез един целесъобразен закон вътре в самата природа. Законосъобразността и целесъобразността се проявяват само в дадения случай: тя действува само в настоящето. Например: целесъобразно е човек да се храни, понеже храната уталожва глада му и го избавя от страданията, на които е изложен без нея. Но само подходящата храна уталожва глада. Тя трябва да има тясна връзка със самия
към текста >>

7. Повече светлина

тури вечното основание на Добродетелта, върху която всичко трябва да се съгради – ние подразбираме, че трябва да се отворят големи и широки прозорци на човешкото знание, а не мазгали. Но не само това, а и целият покрив на бъдещето човешко жилище трябва да бъде направен от прозрачна материя, от най-фино стъкло, през което да преминава светлината. Изразяваме се символично, но подразбираме, че човешката глава – черепът – трябва да бъде тъй пластична, мозъкът тъй възприемчив, сърцето тъй чувствително, волята тъй деятелна, та да бъдат винаги отзивчиви на всичко, което е възвишено и благородно в живота. Най-хубавите фотографски апарати са ония, на които пластинките са най-чувствителни към светлината. Учени хора даже са сполучили сега да направят такива пластинки, които да схващат и светлината, която изтича от човешкия мозък, колкото малка и да е тя. Хората трябва да бъдат идейни, а идейни ние наричаме само хората на светлината, с които можем да се разбираме. Както светлината прониква цялото пространство и не се спира пред никакви прегради, както светлината разкрива пред нас далечните светове, целия космос и ни донася новини от там, така и нашите мисли, нашите идеи, нашите чувствувания, които са родени от светлината, трябва да имат качествата на този принцип – на своя прародител. Различаването на един човек от друг става най-добре по правилата на светлината. По какво се отличава културният човек? – По своята светлина. По какво се отличава ученият? – Пак по светлината на своето знание. По
към текста >>

8. 150–200

тя вечно расте. 151 Към Любовта, Светлината, Истината. Дръж мислите си всякога над земните работи. Повдигай мисълта си нагоре към Любовта, към Светлината, към Истината. 152 Изненада. Нищо не трябва да изненадва ученика. Той трябва винаги да е спокоен. Той знае, че има един Божествен план, който урежда нещата. И затова нищо не го учудва. 153 Благоразумие. В живота на ученика се изисква благоразумие! Ученикът избягва всеки спор. Благоразумието е дъщеря на Любовта и Знанието. 154 Чувствителност. Езерните води затрептяват от най-нежния зефир. Ученикът трябва да стане по-чувствителен, за да възприема нежните вълни, които идат от горе. 155 Бялата Светлина. Когато ученикът се потопи в Бялата Светлина, той познава своя Учител. Учителят му говори от полето на Бялата Светлина. 156 Истинският дом. Истинският дом на ученика е вътре в душата му. Той няма дом отвън. 157 Бог. Велико е да се служи на Бога. При Бога е винаги хубаво. 158 Божествената Любов. Както се печем на Слънцето, тъй трябва да живеем в Божествената Любов. 159 Любовта Ученикът като люби Бога, се чисти. А може да се изчисти и чрез страданията. Любовта е една жива сила, едно течение, което постоянно иде от Бога и трябва да минава през нашите души. 160 Любов. Когато ученикът живее в Любовта, лесно разрешава всички въпроси и за него не съществуват противоречия. 161 Съсредоточаване. Ученикът трябва да владее мислите си и със своята мисъл да служи на Истината. Затова необходимо е за него да се съсредоточава в себе си. Може да мисли
към текста >>

9. УЧИТЕЛЯ ВЪВ ВАРНА

културата, която го е породила. Може да се твърди, че всеки исторически документ съдържа скрита мъдрост и ни подтиква към езотерична интерпретация. „ Учителя във Варна " на пръв поглед продължава документалната поредица, започната в двата тома на „Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново", публикувани през 1995 и 1996 г. Хронологично, разбира се, събитията във Варна далеч предшестват тези в Търново и понеже на практика представляват начало на всички начала, като че ли най-чувствително са застрашени от примитивизма на историческата обективност. Езотеричната интерпретация на появата на Учителя и на неговото първо варненско Слово е не по-настойчиво необходима, отколкото внимателното вникване в духовните приморски пространства на град Варна. Дори в лаконизма на Евангелието градовете не са просто социален декор на Христовите събития — и Кана Галилейска, и Капернаум са първите участници в Евангелската драма, не само защото са крайморски, но и защото са преизпълнени с древна култура. Като че ли винаги, когато историята вдига сценичната си завеса, първо се вижда море. Или поне вода. Опит за езотерична история на Варна. Известно е схващането на езотеричната наука за ролята на Черноморското пространство да генерира културни импулси от най-дълбока древност до наши дни. Дори най-схематичните географски карти представят Черно море, прищъпнато в средата между Крим (на север) и Синопския залив (на юг), разделено на Азиатското (на изток) и Европейското (на запад) водно пространство, по
към текста >>

10. КРАТКИ БЕЛЕЖКИ ЗА НАЧАЛОТО НА БРАТСКАТА ГРУПА ВЪВ ВАРНА

време на войната, Учителя беше интерниран от София във Варна. Отседна на най-горния етаж на тогавашния хотел „Лондон", сред града. Братската група често го посещаваше. Той ни говореше за Новия живот, за Великото, което иде на земята, и за първи път ни изпя песните „Мирът вече иде" и „Стани, стани". През този период в Братството дойдоха братята Арабаджиеви -Христо, Васил и Петър, братята Терзистоеви - Никола, Петър и Ангел, също и Васил Ставрев*. Всички те със своята преданост подсилиха чувствително братския живот. През 1918 г. във Варна дойде семейство Люба и Манол Иванови. Още през 1905 г. Манол Иванов** е имал възможността да присъства на сказка по френология, изнесена от Учителя по времето, когато обикалял България с цел да изучи характерните черти на българина. В началото на 1918 г. Учителя беше освободен и замина за Търново, а оттам - за София. Същата година приключи и войната. Братската група наново се съвзе. Принудихме се да наемем стая за молитвените си събрания в къщата на сестра София Георгиева, на улица „Братя Миладинови" 77. Събранията ставаха всяка неделя от 10 ч. Ня-махме още беседи от Учителя, а се четеше Евангелието и се тълкуваше от четящия. Безспорно предимство имаше извисеният наш брат Илия Стойчев, директор на банка във Варна. Беше доста посветен в окултните науки, особено по хиромантия, астрология, графология и френология. По това време във Варна често идваше и Петко Епитропов, който вдъхновено ни разказваше за Христа и за Учителя. През 1919, 1920 и 1921 г. се
към текста >>

11. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1910г.

вижда, но не се съглеждат и облаци. В 10 ч. заранта всичките сме по местата си, определени в началото. След като се молихме с„Добрата молитва", г-н Дънов ни продиктува, та си записахме една молитва, която каза, че се именува „Молитва на Духа" и за която ни обясни, че не можем да я даваме на никого. Тази молитва - каза той - ще четете само при много голяма нужда, но никога пред хората, защото човекът, пред когото ще я четете, ще съсредоточи ума си и ще ви повреди и ще ви напакости твърде чувствително. Вие трябва да се научите да не огорчавате Господа, защото ако Него огорчим, никой не може да ни помогне. Трябва да сме чисти, свети и послушни. Послушанието е първият основен закон в Небето и който се кани да стане член на Небето, трябва да бъде послушен123. Защото знайте, че се приближаваме към Същество, което е безгрешно и чисто, и свято. В края на тази молитва има, като че ли четири, но те са пет букви - четвъртата и петата са една до друга. Тези букви значат... (Тълкуването, дадено на тия букви, не може да е достояние на тази протоколна книга - това е заповед.) Всичките молитви са лозинка, пропуск, и които нямат в себе си такова нещо, нямат смисъл. Днешният ред ще бъде следният: в началото ще имате едно слово от Духа. После могат да се дадат някои писмени работи. А следобед, в 5 ч., двама по двама с мен ще продължаваме реда на нещата - ще имаме молитва. Така щото в 5 ч. трябва да бъдете всички тук. Всички, които имате да задавате някакви въпроси, ще си ги напишете на книжки, които ще
към текста >>

12. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1914 г

от Веригата стана в Търново. Забелязваше се, че всички с нетърпение и възхищение са очаквали срещата, защото с горест преговаряха преминалото в 1913 г. - войни, неприятелски нашествия, земетръси и морове 300. То и стана причина лани да не се съберем, та при тази годишна обмяна на мисли в Школата за подвига всички очаквахме подновяване на изтощените сили и насърчение за по-интензивен подем в делото Господне. Всички участващи в срещата са весели и бодри, при все че мнозина са били чувствително засегнати от събитията, които България преживя през изтеклата година. Промисълът и милостта Божия са ни следили най-бащински и това е, което личи осезателно, защото всинца идем здрави, бодри, весели и засмени. Събранията станаха в миналогодишните места - колибите (вилите) на А. Бойнов и Бостанджиев. Вилата на първия служеше за преподаване, а оная на последния - за трапезария. Присъстват 81 души. Не са се явили 6 души 301. Има надошли и 34 гости от Търново, Ст. Загора, Русе и от разни села: Кръвеник, Гачевци и прочее. Освен тях имаше и 27 деца, доведени било от приятелите на Веригата, било от гостите, но те, децата, изключително се навъртаха около трапезарията и без да щат, служеха за охрана през деня на помещенията, докато възрастните слушаха беседите. Подробен списък на членовете и гостите е приложен на края на настоящото изложение и прегледан и одобрен от Учителя, може да служи през годината за предназначената цел. 10 август, неделя При откриването на срещата, 10 август, времето е ясно, тихо
към текста >>

13. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1915 г.

около 4 ч. следобед валяло дъжд и се образували две дъги от север към юг. Викат момичетата [му]: -Я гледайте! Този човек какво вижда? Попитали го какво вижда, той отговорил: -Буквата X. -Какво казва този знак? - попитали го. -Христос казва: „Или на Мене гледайте, или сте изгубени." И знакът след това се изгубил. Да попитате този човек за това сега, ще ви каже: „Не помня." Всякой има такива посещения на Божествения Дух, само че някой ги чувства по-осезателно, а други не са толкоз чувствителни. Колкото повече нашето подсъзнание е будно и ние придобиваме един подем на духа, Господ се приближава и ни дава знак за Своето прославление. И какво казва Господ? - „Готов ли си днес да направиш нещо? Има там много хора, които страдат - готов ли си да отидеш да им помогнеш?" Някой отговаря: „Сега имам работа, извинявай, нямам време." Господ ще наобиколи всички един по един, докато намери онзи, който е готов да бъде носител на Неговите мисли, готов да изпълнява Неговата Воля. И сега Христос, като казва в прочетения стих: „Прослави името си", на друго място казва: „Не дойдох да изпълня своята воля, но волята на Отца ми; каквото ми е казал, това и върша." 373 Сега ние всинца можем ли да изпълним тази Негова воля - някои от нас за петдесет, за хиляда години? Всяко желание, което се ражда във вас, не мислете, че ще остане безполезно; мисълта, която е дошла чрез Духа, ще принесе своята полза. Исаия има един стих: „Словото Ми не ще се върне празно." 374 И бъдете уверени, че Славата Божия 375 няма да
към текста >>

14. Френологично изследване на Константин Иларионов

КОНСТАНТИН ИЛАРИОНОВ 18.02.1904 г. По преглеждане черепа ми от г-н П. Дънов : 1. Телосложението ми е здраво, дихателната система — развита, темпераментът ми е нервно-сангвиничен, преобладаващо влияние имат нервната система и кръвоносните съдове. 2. По естество съм крайно чувствителен — чувствителност, която произтича от силно развитите ми лични чувства; по естество мъчно понасям обиди, по натура съм многочестолюбив, от малки неща мога да се докачам и да се огорчавам вътрешно. Домашните ми чувства са средно развити. От обществените ми чувства най-много са развити дружелюбието и съобщителността. Имам силно развита съвест и религиозно чувство. По естество съм много милосърден, скоро се разкайвам вътрешно за погрешките си и съм готов комуто и да било да услужа, вследствие на което пари не задържам за дълго време и не ще забогатея; затова парите ми друг трябва да ги държи, ако искам да вържа две на място. 3. По ум съм човек силно проницателен, много наблюдавам и много забелязвам. На нещата гледам критически, т.е. едно и също нещо в умствено отношение обичам да го проверявам няколко пъти. В характера ми се забелязва един вид небрежност и разсеяност на вниманието по някой път.По склонност на ума съм с философско разположение, обичам да търся причините на нещата и да обкритикувам. 4. По характер съм крайно настойчив, веднъж като започна една работа, обичам да я завърша, макар да се продължи 10 год. По естество съм човек честен и справедлив; да ми се откаже на едно мое желание,
към текста >>

15. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1910 Г., ВЕЛИКО ТЪРНОВО

но не се съглеждат и облаци. В 10 часа заранта всичките сме по местата си, определени в началото. След като се молихме с „Добрата молитва“, г-н Дънов ни продиктува, та си записахме една молитва, която каза, че се именува „Молитва на Духа“ за която ни обясни, че не можем да я даваме на никого. - Тази молитва — каза той — ще четете само при много голяма нужда, но никога пред хората, защото човекът, пред когото ще я четете, ще съсредоточи ума си и ще ви повреди и ще ви напакости твърде чувствително. Вие трябва да се научите да не огорчавате Господа, защото ако Него огорчим, никой не може да ни помогне. Трябва да сме чисти, свети и послушни, защото знайте, че се приближаваме към Същество, Което е безгрешно и чисто, и свято. В края на тази молитва има като че ли 4, но те са 5 букви — четвъртата и петата са една до друга. Тези букви значат ... ( Тълкуването, дадено на тия букви, не може да е достояние на тази протоколна книга. Това е заповед.) — Всичките молитви са лозинка7, пропуск, и които нямат в себе си такова нещо, нямат смисъл. Днешният ред ще бъде следният: в началото ще имате едно слово от Духа. После могат да се дадат някои писмени работи. А следобед, в 5 часа, двама по двама с мен ще продължаваме реда на нещата — ще имаме молитва. Така щото, в 5 часа трябва да бъдете всички тук. Всички, които имате да задавате някакви въпроси, ще си ги напишете на книжки, които ще оставите на масата. Снощи някои от вас направихте една грешка. Такива погрешки избягвайте. Вие излязохте оттук и
към текста >>

16. 1914_1 Спомени на Елена Иларионова

в Невидимия свят, Светлите невидими духове също празнуват. Там празнуват, защото всички членове на Черната ложа са изгонени, изхвърлени от астралния свят. Астралният свят е вече очистен от ангелите на тъмнината, от членовете на обществото на Сатаната. Но всички те са слезли тук, на земята, както когато се измита втория етаж на една двуетажна сграда, всичкият боклук от втория етаж пада на първия, на долния етаж. Това става и сега. Броят на адептите на Черната ложа на земята е вече чувствително увеличен." Тази е годината, в която Учителя държи първата публична беседа – неделната беседа „Ето човекът" от 16.03. (29.03.) – една седмица след отбелязване началото на епохата на Водолея. Това е и първата стенографирана беседа. Стенограф е Гълъбов. От тази година се стенографират и беседите на съборите и по този начин съдържанието им се запазва изцяло. До 1914 г. Словото се записва от бързописци и затова има непълноти. Новата 1914 г. Учителя посреща по всяка вероятност в Търново, понеже още на 7.01. пише на Иларионови от София: „Аз пристигнах в София благополучно." Втори път посещава града през април. А през лятото Учителя е в Търново, както винаги, няколко дена преди началото на годишната среща. Съборът продължава от 10 до 17 август (23–31 н.ст.) Участват 81 членове на Веригата, отсъстват шестима, а са поканени и гости. В първата беседа на срещата Учителя говори върху съвременната криза. Казва, че са свидетели на едно велико събитие – идването на Христа. Господ, за да ги събере, накарал е
към текста >>

17. 1915_6 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА

около 4 часа след обед, валяло дъжд и се образували две дъги от север към юг. Викат момичетата: – Я гледайте! Този човек какво вижда? Попитали го какво вижда, той отговорил: – Буквата X – Какво казва този знак? – попитали го. – Христос казва: "Или на Мене гледайте, или сте изгубени". И знакът след това се изгубил. Да попитате този човек за това сега, ще ви каже: "Не помня". Всеки има такива посещения на Божествения Дух, само че някой ги чувства по-осезателно, а други не са толкоз чувствителни. Колкото повече нашето подсъзнание е будно и ние придобиваме един подем на духа, Господ се приближава и ни дава знак за Своето прославление. И какво казва Господ: „Готов ли си днес да направиш нещо? Има там много хора, които страдат. Готов ли си да отидеш да им помогнеш?" Някой отговаря: "Сега имам работа, извинявай, нямам време". Господ ще наобиколи всички, един по един, докато намери онзи, който е готов да бъде носител на Неговите мисли, готов да изпълнява Неговата Воля. И сега Христос, като казва в прочетения стих: "Прослави Името Си", на друго място казва: "Не дойдох да изпълня Своята воля, но волята на Отца Ми; каквото ми е казал, това и върша". Сега ние всинца можем ли да изпълним тази Негова Воля? Някои от нас за петдесет, за хиляда години? Всяко желание, което се ражда във вас, не мислете, че ще остане безполезно; мисълта, която е дошла чрез Духа, ще принесе своята полза. Исайя има един стих: "Словото Ми не ще се върне празно". (Ис.55:11). И бъдете уверени, че Славата Божия няма да се
към текста >>

18. 1925_ 5 Спомени на Петър Камбуров — за арбанашката комуна

и я бинтова. Кръвта веднага спря. Сега, на всичко отгоре - ранена ръка! Понеже не можех да си служа с лопата и кирка, за копане и товарене на пясък и баластра от Малашевци, решихме с другия каруцар да превозваме цимента от „Гранито не се чете за работилницата на Бертоли. Товарехме по двадесет торби, общо хиляда килограма. Георги беше як каруцар. Един ден решихме да си изпробваме гърбовете - кой колко торби може да занесе от каруцата до склада на работилницата. Междувременно ръката ми чувствително се подобряваше и можех да си помагам с нея при товаренето и разтоварването. Аз натоварих на гърба му две торби и той ги занесе. Сега на моя гръб той натовари две торби и аз ги занесох; после по три торби, и най-после той и аз понесохме по четири торби, т.е. 200 килограма. Той искаше да ме победи, като пожела да му натоваря пет торби, но не бе възможно, тъй като петата торба трябваше да се сложи високо над главата му и той се отказа. Така направихме един глупав и рискован опит. Тогава бях на 25 години. Най-сетне катърът оздравя. Можеше вече да се впряга. Обърнах пак каруцата за чифт и започнах работа. Превозвах баластра на строящия се Агрономически факултет и пр. За една седмица спечелих 13 000 лева, изплатих на Бертоли дълга си от 12 000 и с хилядата лева реших да се върна в Търново. Беше вече средата на септември. Пътувах пак шест дни и най-сетне благополучно пристигнах в Търново на колибата. Каква беше изненадата ми, когато видях, че съборът още продължаваше! Може би повече от сто свободни
към текста >>

19. УЧИТЕЛЯТ

вече е сгодена за богаташкия син. Но, на следващия ден тя получила вест, че момъкът, комуто се била врекла да се сгодят, е пристигнал от Румъния, където бил известно време по търговия. Тя също му изпратила вест и вечерта избягала с него. Пристанала му. Така пророчеството на малкия Петър, изречено след разкъсването на сплитовете от царевица, се сбъднало. Има много случки и събития, които показват, че още от детските си години Петър Константинов Дънов е надарен с една изключителна чувствителност, както и с ясновидски и пророчески дарби. Рожденият му брат Атанас, който е първородно дете в семейството, сестра му Мария и майка му Добра са знаели за тези Негови качества. Баща му поп Константин Дъновски е знаел много добре кой е Неговият син. През 1872г. Петър Дънов постъпва в основно училище в град Варна, а след освобождението на България, учи в петокласната мъжка гимназия, където завършва гимназиално образование. През 1884г. учи в Американското научно-богословско училище в град Свищов. Той наема квартира в дома на Петър Тихчев, който е бил пътуващ проповедник. Дядо Петър имал две дъщери ученички, които били вече девойки. Той разказваше, че Петър като ученик бил много силен по успех, честен, скромен и смирен. По часове четял и след това свирел на цигулка. Понякога разговарял с двете дъщери на дядо Петър, но разговорите били изключително върху музика, наука и други въпроси, засягащи духовния живот на човека. През зимата на третата година съпругата на дядо Петър започнала да се безпокои
към текста >>

20. КАТЯ ГРИВА

книги на йогите. Започнала да прави упражнения с дишането така, както те препоръчвали в книгите си. Веднъж, както лежала, изведнъж се видяла във въздуха, а тялото й останало на кревата. Значи, тя се е излъчила. Катя не знаела как се влиза обратно в тялото и се уплашила много. Поради това, че не могла да влезе в тялото си както трябва, след това Катя била раздвоена и имала усещането, че се намира наполовина в тялото си и наполовина - вън от него. Освен това, станала изключително чувствителна, понеже нейният двойник не бил се наместил в тялото й, а стоял извън него. Тя станала толкова чувствителна, че поемала чуждите влияния като свои собствени, от което страдала много. След като се запознала с Учителя, Той й помогнал отново да се намести в тялото си, както трябва. Как станало това, аз не съм я питала, но доколкото зная от беседите на Учителя, първо човек трябва отново да бъде извлечен от тялото си и след това по най-фин начин да бъде вместен в него. Затова е необходимо знание. Защото можеш да се излъчиш, но най-голямото умение е да влезеш отново правилно в тялото си. Освен това, когато си излъчен, трябва да има някой, който да пази тялото ти, за да не влезе в него някой низш дух, да те обсеби и когато се върнеш да видиш, че твоята къща е заета от друг, а ти ще витаеш във въздуха. Така че, ако точно не се влезе в тялото, може много да се страда, понеже човек става чувствителен на външни влияния. В Рим се опитвали да правят Катя католичка, но тя отказала. По-късно Учителят й бе
към текста >>

21. ГЕОРГИ РАДЕВ

в Школата. Учителят не искаше да отделяме всичкото си време за Школата. Каза ни: "Достатъчно е да работите по един час на ден съзнателно за Школата, другото време използвайте, както намерите за добре". Той ни насърчаваше да учим и особено се радваше на нашите успехи, защото бяхме добри студенти. Когато завършихме през 1925 година, управляваше Александър Цанков. Под влияние на духовенството и под настроение на някои военни, той издаде горната наредба. Ние бяхме свободолюбиви и много чувствителни за свободата си. Ето защо отхвърлихме и отрекохме всяка държавна работа. Някои не си взеха дипломите като нас, но други изчакаха. Тази наредба не се приложи толкова строго и някои постъпиха на държавна работа, като впоследствие се издигнаха високо в кариерата си. Има една необикновена снимка на Георги Радев с Учителя, заснети до един камък. В нея се вижда проекцията на човека и неговата философска мисъл пред лицето на Всемировия Учител, слезнал на земята в човешко тяло. Тази снимка е достойна за паралели и сравнения от космически порядък Сега ще ви разкажа най-драматичното, което се случи с Георги Радев. Без да пита Учителя, той преведе един окултист на име Бо-Ин-Ра. Публикува от тези преводи в списание "Житно зърно" от 1926 г., че дори и по-късно. Тези статии бяха издадени в три отделни книги: 1. Книга за живия Бог 2. Книга за човека 3. Книга за отвъдния свят. Той ги издаде на собствени разноски през 1931-1932 г. като предговора в тези книги беше от него. Всичко това той направи, без да пита
към текста >>

22. ХРАНЕНЕ

тя съдържа фосфор, а той беше висок и слаб, с нежна конструкция. Та рибата за него не бе само храна, но и лекарство. Борис Николов Имаше много случаи, когато хора от града идваха и търсеха помощ от Учителя. На много от тях Учителят им препоръча да станат вегетарианци. Мнозина от тях послушаха съвета Му и след като оздравяваха, идваха да благодарят. Тогава ние научавахме тези случаи. Имаше и още по-заплетени случаи. На някои казваше да не обличат кожуси, кожени изделия, защото са чувствителни от влиянията на убитите животни. Галилей Величков Току-що бях влязла в Братството. Научих се, че Учителят ще идва в Бургас да ни посети. Всички бяхме извън себе си от радост. Сестрите се суетяха как да Го посрещнат, какво да приготвят да Го гощават. Всички искат да вземат участие в приготовленията. Аз бях съвсем нова, но ми се искаше и аз да взема участие и помолих сестрите да приемат и мене и аз да помагам нещо. Разбира се, те ме приеха с готовност. Ще гостува Учителя у брат Минчо Сотиров - ръководител на Бургаското братство. Тогава всички ядяхме риба и казваха, че Учителят ядял риба или само така си предполагаха. Целият обед приготвихме само от риба: рибници от шаран, супа от риба, пържена, майонези, хайвери и какво ли не, майсторски приготвени и естетично наредени. Учителят дойде. Наредихме една дълга трапеза и цялата маса се изпълни с братя и сестри. Учителят разговаря - говори интересни работи, всички сме обърнати в слух. Ястията издават своята приятна за нас тогава миризма и дразни
към текста >>

23. ОТНОШЕНИЕ КЪМ ПРИРОДАТА

заблуждаваш. Дърветата са толкоз учени, те са по-учени от нашите химици. Едно дърво е по-голям специалист. Един химик не може да направи една ябълка така вкусна. Туй дърво, което ти го считаш за невежа, прави най-хубавите плодове. Много учени са. После казвате, че те не виждат. Много очи имат. Растенията имат не едно, а хиляди очи. На всеки лист има по едно око. Ти като седиш при някое растение, мислиш, че не те видяло. Като идеш при него, растението знае какъв си. Има растения толкоз чувствителни, че ако се допре до тях един разбойник, те изсъхват. Те са толкоз чисти, че не живеят, преместват се на друго място, напускат къщата си. Това, което виждате на Земята, съществува в душата. Следователно, когато вие правите пакост на някое растение, на някое животно във физическия свят, правите пакост на растението или животното във вашата душа. Тогава се поражда болест. Ето как се пораждат болестите. Защото външният свят е едно отражение на вътрешния, който съществува в нас. И тогава, значи, ние не можем да направим изменение вън, ако не направим изменение вътре в нас. Хората обичат букети от скъсани цветя, но това е едно нещастие за тях. По-добре цветята да си живеят. Ще гледате да не тъпчете цветята. И най-малкото цветенце да стъпчете, вие разваляте работата на някой художник. Както постъпвате с картините на художниците, така ще постъпват и с вас. Колкото по-добър е човек, толкова по-внимателно стъпва. Той знае къде да стъпи. Той знае законите на общността и единството. Ще се качваш по
към текста >>

24. РАДОСТ И СКРЪБ

и чакат наготово да ядат. Който иска да бъде работник на Божията нива, той трябва да се радва при всички условия на живота. Някои от вас страдат. Защо? Парички нямате. Всички страдате за пари. Аз обаче мисля, че съвременните хора страдат от липса на идеи - безидеен е животът им, убеждения нямат. Те имат вяра, която не издържа критика. Ние страдаме, защото се уповаваме на хора, които са като нас изменчиви. Страданията, особено при духовните хора, се дължат на тяхната чрезмерна чувствителност; на това, че етерният, астралният двойник излиза повече, отколкото трябва навън, вследствие на това приема повече впечатления и разбира се, страдат повече. Скръбта е нещо много егоистично. Всички хора, които са скръбни, мислят само за себе си. Всички страдат, защото искат хората да ги разбират и обичат. Докато очакват разбиране и любов от хората, всякога ще страдат. Искате ли да бъдете разбрани, вие трябва първо Бога да обичате. Щом Бог изгрее в душата на човека, всички облаци, болести, страдания и противоречия изчезват. Тогава настава мир и радост в душата на човека, каквито той никога не си е представял. Значи, всички страдания, противоречия в живота на човека се дължат на това, че той е далеч от Бога, далеч от Божията светлина. Сегашните хора страдат и се питат защо идат страданията? Много просто - пъдарят ги е хванал. С други думи казано: хората страдат, защото не постъпват както трябва нито във физическия, нито в астралния, нито в умствения, нито в причинния свят. Всяка разумност се
към текста >>

25. ЛЮБОВ

да не изгубиш всичко. Любовта желае всички хора да опитат еднакво всички блага. Любовта дели и най-малките трошици, тя е готова да раздели всички блага. Казвам ви: За да придобиете живота, най-великото благо на Земята, трябва ви Любовта. А за нейното придобиване има само един път - мекотата. Мекотата е предверие на Любовта. Докато не приложите мълчанието, търпението, вярата, надеждата - Любовта никога не бихте могли да приложите. Страданията правят човека по-чувствителен, а пък чувствителността е необходима за възприемане и разбиране на Любовта. Който се грижи, безпокои за ежедневните работи, той няма Любов в себе си. Който не се тревожи за обикновените, за дребните работи в живота, той има Любов в себе си. Ако външните условия изменят нашата любов, значи ние сме слаби. Не може да има обич между хората, ако няма смирение. Дето умът не работи, там Любовта не може да се прояви. Закон е: Човек, който се оплаква от хората, той не ги обича, нито те го обичат. Първото качество на Любовта е дълготърпението. Имате ли търпение, можете да постигнете всичко. Ако искаш нещо ново да придобиеш, има само един начин: Да се научиш да обичаш ближния си. Никой не може да внесе в човека някаква дарба, след като се роди. Роденият човек носи всичко в себе си. Туй, с което се е родил човек, това се развива. Тогаз се подига въпросът: Как може да се придобие нещо ново? - Който иска да придобие нещо ново, трябва да се научи да обича ближните си - защото новото е в Любовта. Христос казва: "Ако не станете
към текста >>

26. ОГРАЖДАНЕ И ЗАЩИТА

да излиза на повече от един сантиметър, даже половин сантиметър извън тялото, защото средата, в която живеете, е груба. На какво се дължи нетърпението? - На излизане на двойника. Често двойникът излиза един-два сантиметра навън, а някога - повече. Щом излезе повече, отколкото трябва, човек става крайно нетърпелив. За да не се гневи, той трябва да се бронира. Мекотата е броня за човека. Затова казвам: Колкото по-чувствителен става човек, толкова по-мек език трябва да има. Ако чувствителността ти се увеличава, а езикът огрубява, ти сам се натъкваш на мъчнотии и изпитания. Ако си твърдо вещество, ще ти пукнат главата. Ако си вода, въздух или светлина, нищо не могат да ви направят. Колкото и да те предизвикват, ще се въздържаш. Няма да се гневиш, ще търпиш, защото при разгневяването не само че умират хиляди клетки, но цялото тяло се замърсява. Всеки разгневен човек е окраден, защото е извън тялото си и духовете го обират. Затова всеки да пази своята "къща". И сега, ще идете при Господа и ще кажете: "Господи, аз искам търпение, дай ми Твоята сила, за да понасям всяко изпитание, което ми иде, да го понасям с готовност. Искам смирение." Или има някой лош навик. Когато дойде този лош навик, вие почнете да броите: 1, 2, 3, 4 до 30, до 40, 50 - и докато изброите, ще ви мине лошото настроение. Как ще броите? Ето как: Днес изтърпях малко, не се разгневих толкова. Утре - два пъти се въздържах да не излъжа. Друг път - три пъти се опазих да не одумвам. И така всеки порок ще се намалява с по
към текста >>

27. НАВОДНЕНИЯ

на движение, слънчевите лъчи падат под прав ъгъл и топят ледовете - оста на Земята се изправя. Вие живеете върху ледено море, закъснеете ли да промените живота си, в скоро време ще се намерите върху дъното на морето. Сега и на вас казвам: Ако не изправите живота си, същото ви очаква. Това не е заплашване, това е естествено положение на живота. Великата вълна, която иде в света, руши ледовете и ги превръща във вода. Оста на Земята ще започне да се изправя постепенно от 2002 г. По- чувствително изправяне на оста ще стане през 2029 г., в резултат на което ще се стопят белите шапки на Северния и Южния полюс и Земята в ниските си части ще бъде залята от голямо количество вода. От Европа, Африка, Австралия и Азия ще останат като острови най-високите и непристъпни сега планински вериги като Алпите, Кордилерите, планините в Норвегия, Швеция и др. Най-голям ще е континентът - островът в Азия, където се намира сега високото Тибетско плато. Англия ще остане като малък остров. Водата ще залее и остави 1/10 част от сушата. Населението от 5-6 милиарда, в 2080 г. ще бъде около 120 милиона. Това са големите бедствия, които предстоят за хората от Земята. Тоя, Непознатият, говори на целия свят, говори и на вас. Той ще разтопи къщите ви и основата, на която седите, ще изчезне. Ще се намерите върху водна повърхност. Затова постройте си кораб като Ноевия или поне малки и големи лодки. Като влезете в кораба или лодката, няма да имате нужда от никакви животни. За всекиго ще има по една малка лодка и
към текста >>

28. ПОСЛЕДНИТЕ ДНИ С УЧИТЕЛЯ НА ЗЕМЯТА

малко и тихо добавил: "Ако си замина на осемдесет години, то останалите четиридесет години ги оставям на Братството." Наистина, Той остави тези четиридесет години за Братството. Онези, които можеха да ги използват, трябваше да свършат онова, за което бяха дошли на Земята, за което бяха дошли в Школата. Борис Николов Това, което пиша сега, се случи през 1944 г., в първите дни на месец декември. Тогава Учителят не беше добре, постепенно отпадаше. От месец септември се забелязваше чувствително отслабване. По това време се печаташе томчето "Великите условия на живота". Аз отивах в горната стая на Учителя да Му чета това, което до този момент беше напечатано. Един ден отидох, видях, че Учителят не беше никак добре, но ме покани да седна. Когато разгъвах шпалтите да чета, от време на време поглеждах Учителя и сърцето ми се свиваше от мъка. Въздържах се да не издам мъката си, но почувствах, като че някой забоде дълбоко в сърцето ми нож. За да трансформирам състоянието си, аз заговорих със задавен глас: "Ех, Учителю, ако аз бих могла само да си представя какъв товар носите Вие, на пихтия бих станала." Само това можах да кажа и млъкнах... Пак поглеждам към Учителя и какво виждам! На моите думи Той каза само "Да", но аз видях чудо - Учителят седеше пак на стола, както по-рано, но вече съвършено здрав, прав, със спокойно изражение на лицето. Въртя шпалтите в ръцете си, но още не чета. Гледам смаяна, някак си объркана към Учителя и не зная кое е истинското състояние - първото или сегашното,
към текста >>

29. ЗАКОНЪТ ЗА ХЛЯБА

спрямо собственото си дете и спрямо обществото. Родители, които са активни месоядци, какви деца ще родят и отгледат?! След като две поколения наред хората активно са се хранили с месо, започват да се раждат деца със замърсена кръв и вродени увреждания, които от най-ранна възраст започват да изпитват влечение към тютюнопушене, употреба на алкохол и наркотици. Хиляди животни умират всеки ден в кланиците и тяхното избиване замърсява духовно средата. Младите хора са чувствителни и импулсивни и се влияят от тази среда. Всички месоядци, въпреки че не са преки извършители, са еднакво отговорни за неправдите и престъпленията, които стават в обществото. С увеличение консумацията на месо, се увеличава употребата на цигари, алкохол и наркотици, увеличават се болестите и престъпленията. Как искаме да го променим това общество, как искаме да направим живота по-добър, когато хората в него активно се хранят с месо?! Това е невъзможно! Последствията не могат да се избегнат, докато не се премахнат причините. Ако не намалее месоядството, не могат да намалеят и отрицателните прояви в обществото! Докато хората се хранят с месо, ще има болести, ще има неправди, ще има войни. Не, че хората искат войната, но чрез клането на животните се натрупва кармичен дълг, който трябва да се изплати. Кармичният закон не прощава! Който е причинил болка и страдание на което и да е живо същество, трябва да понесе тази болка върху себе си! Месоядството е причина за човешката жестокост, за агресията и
към текста >>

30. ПОСТАВЯНЕ ОСНОВИТЕ НА ОБЩЕСТВОТО

в Дух, отколкото много без Него. Не туряйте вашите планове и мисли за Божии. Приемете пътя така, както Разумното начало го устройва и отваря. Ние сеем, Великото Разумно начало събира. Ние работим, Великото Разумно начало гради. Има понякога въпроси, които не са ясни. Учителя не бърза да ги разрешава. Той казва: Аз искам да гледам с чисто око на тази работа и съм в молитва. За всичко Той търси да долови каква е Волята Божия. В материалните работи, към които хората са много чувствителни, Учителя беше крайно внимателен. Той отклоняваше всяка възможност да се създадат материални обекти за съблазън. Той знаеше, че такива стават цел за домогване на користолюбиви хора и ако такива се привлекат, ще се увреди на делото. По същата причина не раздаваше никакви отличия и похвали. Той работеше сам безвъзмездно, съвършено безкористно и учеше всички да работят така. Работете с Любов. Освободете се от егоизма си. Вложите ли най-малкото егоистично чувство в работата си, то ще разяде основите ¢, както червеят разяжда младите коренчета. Всяка работа трябва да се започва със свещен трепет и безкористие. Един от възрастните братя, много състоятелен, пожелава да завещае състоянието си на Братството. Някои от братята се въодушевяват от това и го насърчават. Учителя го оставя напълно свободен, ала след някое време Той забелязва едно малко колебание в него и веднага отклонява това негово желание. Учителя бди преди всичко да не се увреди с нещо на делото – което Господ ми е поверил да пазя, казва
към текста >>

31. ДУХОВНИЯТ ОБРАЗ НА УЧИТЕЛЯ

При Него идваха хора от разни професии, с най-различно обществено положение. На всекиго даваше упътвания. На земеделеца даваше ценни правила как да работи, как да отглежда своите култури според великата Божествена наука. Тя предвиждаше участието на човека не само с неговата сила, но и с неговата душа, с неговите мисли и чувства. Тъй се установява едно живо общение и сътрудничество с Разумната Природа. Резултатите, които се получаваха, бяха удивителни. Природата е отзивчива, чувствителна – тя реагира на всяка наша проява. С учителите на децата и възпитателите Той беседваше надълго върху тяхната работа, даваше им много ценни знания, методи и правила, които те прилагаха, разработваха и после обсъждаха резултатите с Него. Тъй се създаваше една нова педагогика, построена върху дълбоко познаване на човешката душа и законите на Живата Природа. Резултатите насърчаваха и вдъхновяваха работниците. Голяма част от идеите на Учителя за образованието са изложени в книгата Учителя за образованието12. Понякога при Него идваха артисти. Повечето от тях очакваха да получат само общи идейни упътвания. Ала онези, които Го запитваха във връзка с работата си, оставаха учудени от дълбоките разбирания на Учителя върху тяхното изкуство. Той даваше тълкуване на движенията, на позите, на изразите. Правеше превод на душевните преживявания. Мнозина почерпиха ценни знания. На музикантите и певците Той също даде много идеи, знания и правила за работа според Божествената наука. В това направление е
към текста >>

32. ЧАСТ ТРЕТА МЪДРОСТТА – НОСИТЕЛКА НА СВЕТЛИНА И ЗНАНИЕ

Това е вече преход към съзнателен Живот. Божественият Живот и Разумността проникват цялата Природа! Учителя казва: Мъдрецът се чувства щастлив, като види и най-малката тревичка между камъните. Защо? Чрез нея той влиза в общение с онази Висша интелигентност, която я е създала. Като изучите формите на растенията и на животните, от най-малките до най-големите, вие ще дойдете най-после до познаване на онази Висша интелигентност, която работи в тях. Тази Интелигентност, тази Разумност е чувствителна и отзивчива. Човек може да влезе в общение с нея. Нашите мисли и чувства, нашата Любов намират отзвук в растенията. Учителя препоръчва разни опити с растенията. Посадете в една градина две ябълкови фиданки. Всяка сутрин отивайте при едното дърво, полагайте си ръцете върху него и му изпращайте своята добра мисъл, своите хубави пожелания, своята Любов. Другото дърво само ще го поливате и ще го оставите. И ще проверите, че първото ще вирее по-добре, ще израсне по-силно, ще се разцъфти повече и ще даде по-изобилен плод. От такива малки опити ще видите какво влияние оказва добрата мисъл. Подобен опит може да се направи и с ниви. И ще видите, че житното зърно е отзивчиво на мисълта и доброто чувство. Учителя казва: Някой път аз говоря с Живата Природа. Мога да се разговарям с растенията. Техният език не е като нашия. Вие казвате, че дърветата са безсловесни същества, а човек бил словесно същество. Аз съм против това. Няма безсловесни същества в Природата. Но всяко едно говори по различен начин. За
към текста >>

33. ОБЩЕНИЕ С НЕВИДИМИЯ, РАЗУМНИЯ СВЯТ

пътя на Истината ще намериш себе си. В Шестата раса ще има нови пътища за съобщение с Разумния свят – невидим за сегашните хора. Хората на Шестата раса или на Новата култура ще се отличават от сегашните по това, че техните радиостанции ще бъдат отворени. Радиостанциите на сегашните хора са затворени, вследствие на което те не могат да влизат в общение с Възвишения свят. В Новата култура човек ще развие онези сетива, с които да схваща и най-фините прояви на Природата. Ще развие своята чувствителност и деликатност, лесно да разбира и да се досеща. Като придобие тези качества, той пръв ще се ползва. Добрите качества на човешкия характер се отразяват благотворно върху силите на ума и сърцето. Учителя казва: Новата култура е вече пред вратата. Тя ще примири хората помежду им. Старото трябва да се подчини на новото. Съществата от Невидимия свят, с които вие ще се съобщавате, няма да бъдат въздух и вятър, но ще бъдат облечени в такива хубави облекла, каквито вие не сте виждали в живота си. Като отидете при тях, те ще ви приемат в своите жилища с такава братска Любов, за която вие нямате
към текста >>

34. ЧИСТОТАТА

хармония между хората, времето се разваля. Бомбите, които пускат хората в пространството, развалят времето. На планината трябва да имате чисти мисли. Щом нямате чисти мисли, ще има буря, ветрове, гръмотевици, ще стане цяла революция, ще се промени времето. Ако вие обикнете времето, и то ще ви обикне. Не трябва да се страхувате от него. Помнете едно нещо: планината, високото място, не търпи лоши мисли и желания. Планинските места са крайно опасни. Тук атмосферата е толкова чувствителна, че ако направите нещо отрицателно, ще пострадате. В града нищо няма да стане, но ако го направите тук, ще имате неприятности. Като вървите по планината, не бързайте, не се смущавайте. На малкото, което имате, бъдете благодарни. Дръжте в ума си мисълта, че работите на света са оправени. Понеже и вие сте част от космоса, то и вашите работи са оправени. Като благодарите на планината, тя дава. Ако не благодарите, всичко е заключено. Щом благодарите, отварят ви и ви говорят. Тогава планината ви дава ценни богатства от своята съкровищница. Когато човек е благодарен, има условия да черпи от нея – той е в състояние на възприемчивост.
към текста >>

35. ЕНЕРГИИТЕ HA ПЛАНИНАТА – ПРАКТИЧЕСКИ ПРАВИЛА

докосне и им се усмихваше като на приятели. Картината напомняше нещо от първите дни на творението. Като се събрахме всички, Учителят почна да говори: – Човек има един съвършен барометър за времето. Например, ако ви боли вратът, коляното или кръстът, това показва какво ще бъде времето дали ще има град, дъжд, сняг, ветрове. После, по това може да узнаете разните течения. Малцина могат да разполагат с този деликатен инструмент. Много скъпо струва поддържането му. Нервните хора са много чувствителни. Те чувстват влагата, депресията, която съществува, и са неразположени. Когато нервният е неразположен, времето ще се промени. Когато такъв човек се сърди, не трябва да го осъждаме – депресия има отвътре. Той показва, че такова ще бъде времето и отвън. Също така и когато се радва, това показва, че отвън времето ще бъде хубаво. Интересно е, че някога, като наблюдавате времето при изгрев слънце, небето може да е ясно, но ако предстои промяна, макар и да няма облаци, можете да познаете депресията, ако сте чувствителни. Сутринта при изгрев слънце, гледате, че небето е ясно, но след 2 – 3 часа настава коренна промяна. Има и други признаци. Да кажем, че е топло, но вечерно време вие усещате, че пръстите на краката ви почват да изстиват. Няма студ. Топло е, но чувствате студ на пръстите си. Това показва, че времето ще се развали. Обратно, има 20 градуса студ, но вечер, като си лягате, ако сте чувствителни, усещате топлина в пръстите на краката си. Това показва, че времето ще се подобри. Краката
към текста >>

36. ЗАКОН ЗА МИСЪЛТА

му веригите и го освободил. Един търговец мисли, че е изиграл някого. Но Напредналите Същества често пъти отстъпват, за да настъпят. Търговецът си мисли, че е изиграл този човек, но на него е определено да пропадне. Има правда в света. Един човек завещал 20 000 лева за благотворителни цели. Синовете му си ги поделили. После ги сполетели големи нещастия. Най-добрият начин за ликвидиране на дълговете от миналите прераждания са безкористието и самопожертвуването. За да стане чувствителна промяна във вас, изисква се цял живот усилена работа. След заминаването си отвъд, в онзи свят, душата е вързана, докато се събуди. Когато се събуди там, тя е вече свободна. Някой заминава за другия свят и се пита: „Какво зло съм направил, че умрях?“ А пък то, всичко е за добро. Взема му се тази форма, за да му се даде много по-добра и по-добри условия. Наскоро бяха станали нестинарските игри в Странджанско. По този повод една сестра запита Учителя: – Как се обяснява, че нестинарите могат да танцуват върху разпалена жарава, без да се увредят. Учителят каза: – У нестинарите се увеличават трептенията на етерния двойник. Те трябва да станат по-силни от трептенията на огъня и тогава последните не могат да проникнат в тялото и да го повредят.
към текста >>

37. ЦЕННИ ПРАВИЛА

за храната. Хубаво е да пиете топла вода. Не бива да употребявате студена. Трябва да правите дълбоки дишания два пъти на ден. Всяка сутрин през всички годишни времена правете шестте гимнастически упражнения. Те действат много добре върху мозъка, симпатичната нервна система и дихателната система. Когато избирате жилище, под него не трябва да има подземни водни течения. Къщи, под които има такива течения не са здравословни. В такива къщи човек се усеща неразположен. Вие сте чувствителни към еманациите на водата. Във време на спане главата ви да е обърната към север. Освен това всяка вечер си измивайте краката с топла вода до колената. Тогава се образува реакция. Тялото трябва да се обновява. Вашата натура е много активна. Не бързайте да си лягате, докато не вземете всички предохранителни мерки. Всяка сутрин и вечер определяйте си известно време за молитва, размишление и съзерцание. Има един закон: Когато човек се моли и съзерцава, привлича се повече кръв към горната, предната част на главата и се развиват духовните органи, които са там. – Как може човек да придобие навик за концентриране? – Ето един метод: когато времето е хубаво, вземете една призма. Разложете светлината чрез призмата и разглеждайте седемте цвята на слънчевия спектър. Най-първо се спрете на цвета, който най-много обичате. След това се спрете на втори цвят, на трети и т. н. Така ще се научите да се концентрирате. От друга страна чрез действието на краските ще се подобри здравето ви. Как да
към текста >>

38. СТРАНИЦИ ИЗ КНИГАТА „НАУКА И ВЪЗПИТАНИЕ'

на душата, благодарение на която човек, от самото начало на своето възраждане, е почнал да питае любов към онова невидимо същество, създател u крепител на цялата вселена, тя е извършила велики подвизи и дела. Тя е вдъхновявала душата на човека с велики и свещени мисли, с възвишени идеи за добро, истина, красота. Що се отнася до душата, бихме могли да я уподобим на една сфера от психично-жизнена сила, която приема впечатления от целия космос, чрез всяка точка на своята безкрайно чувствителна повърхност. Умът, от своя страна, би могъл да се уподоби на една жизнено-магнитна игла, чийто връх се движи и привлича с неописуема бързина към всяка точка от свръхчувствителната сфера на душата. По този начин, вътрешните и външни въздействия се приемат и предават от един център на друг. Онова, което е събудило съзнанието на човека и го накарало да тръгне по пътя на познанието, произтича от дълбока вътрешна нужда на неговия дух, вложена у него от върховните закони на живота. Тия закони заставят човека, чрез постоянна работа, да се стреми към съвършенство. За да приключим с въпроса за науката, ще дадем едно последно определение. Науката, взета в най-дълбок смисъл, е произведение на човешкия дух, който е свързан с великия дух на битието. В човешкия дух е вложен отначало стремеж да усвои по вътрешен път пътеките на истината и да схване законите на природата, за да може да впрегне енергията и за своите нужди, да положи здрава основа за своето съществуване, добро и красота възвишеният идеал на
към текста >>

39. Дванадесета част

ни една нова мисъл и философия и ще поставят основата на великия закон, който трябва да се прояви. Следователно трябва да носим това широко разбиране в душата си... ... Колко е трудно, ние, съвременните културни хора, да приложим Любовта. Много трудно е. И когато обикнеш някого, онзи, когото обикнеш, става крайно претенциозен. Докато не го обичаш, той на всичко е съгласен, но обикнеш ли го, изведнъж става крайно взискателен. И знаете ли защо? Понеже любовта развива аурата, развива чувствителността и човек става горд. Възлюбиш ли го, става така чувствителен, че всичко оживява в него, даже и най-малката обида. По-рано не е обръщал внимание как си го поглеждал, или че не си го поздравил, но обикнеш ли го, той вече е взискателен, ти трябва да го погледнеш, да му се усмихнеш, да му направиш услуга, а не си ли внимателен, ще изложиш любовта си на критика. Не само той може да те критикува, а и други може да критикуват твоята любов. И тогава, ако все се критикуваме, на кого трябва да сложим шестица в любовта? Някои казват, че "сърцето им гори". Но в любовта има и друго едно чувство: когато обикнеш някого, ти го съжаляваш и към него трябва да се отнасяш така, както към себе си. Това чувство трябва да се проявява. Не става ли това, значи Любовта още не се е проявила в своето практическо приложение. После в нея има и друго чувство прощаването. Ти ще прощаваш, каквато и погрешка да се направи. Това е едно качество на тази Любов. Ако вашата любов не прави ли тези две изключения, тя не е още
към текста >>

40. Дванадесета част

ни една нова мисъл и философия и ще поставят основата на великия закон, който трябва да се прояви. Следователно трябва да носим това широко разбиране в душата си... ... Колко е трудно, ние, съвременните културни хора, да приложим Любовта. Много трудно е. И когато обикнеш някого, онзи, когото обикнеш, става крайно претенциозен. Докато не го обичаш, той на всичко е съгласен, но обикнеш ли го, изведнъж става крайно взискателен. И знаете ли защо? Понеже любовта развива аурата, развива чувствителността и човек става горд. Възлюбиш ли го, става така чувствителен, че всичко оживява в него, даже и най-малката обида. По-рано не е обръщал внимание как си го поглеждал, или че не си го поздравил, но обикнеш ли го, той вече е взискателен, ти трябва да го погледнеш, да му се усмихнеш, да му направиш услуга, а не си ли внимателен, ще изложиш любовта си на критика. Не само той може да те критикува, а и други може да критикуват твоята любов. И тогава, ако все се критикуваме, на кого трябва да сложим шестица в любовта? Някои казват, че "сърцето им гори". Но в любовта има и друго едно чувство: когато обикнеш някого, ти го съжаляваш и към него трябва да се отнасяш така, както към себе си. Това чувство трябва да се проявява. Не става ли това, значи Любовта още не се е проявила в своето практическо приложение. После в нея има и друго чувство прощаването. Ти ще прощаваш, каквато и погрешка да се направи. Това е едно качество на тази Любов. Ако вашата любов не прави ли тези две изключения, тя не е още
към текста >>

41. Предисловие

начин, подред и по дати, всички екскурзии на Учителя с Братството по времето на цялата Школа. Тя е един от учениците в Школата, които Учителя е ценял особено много. Сестра Олга беше слънчева, светла, жизнерадостна, енергична, работлива, всеобхватна и от нея бликаше светлина. Тя беше един слънчев лъч, слезнал и се въплътил в тяло. Нейното присъствие разтваряше врати, отваряше сърца и ни заразяваше с песни, с веселост и широта, чрез нея се преливаше част от аурата на Изгрева. Чувствителна натура от най- чист вид, вечно засмяна, в усмивката и се излъчваше слънчева енергия и слънчева аура. И все пак най-значимото, което тя ни остави, е безспорно текстът на Паневритмията. Историята на написването му е много интересна. Ето какво споделя по този въпрос сестра Мария Тодорова в своите спомени (виж том I „Изгревът на Бялото Братство“): „Учителя извиква Олга Славчева, която бе поетеса. Годината е 1934. „Ще можете ли, сестра, да напишете думи за музиката на нашите упражнения?“ Олга се стеснява: „Но Учителю, дали ще мога да ги напиша? Много е сложно това за мен. Ще улуча ли да подредя думите в съответствие с мелодията и да не загубя ритъма? Страх ме е, Учителю“. Учителя с усмивка и казва: „Ние ще ти помогнем. Ще ти изпратим едно същество, което ще ти помогне за текста. То ще ти продиктува думите за музиката на отделните упражнения“ - Учителя замълчава и се усмихва. „Е, щом е така, да се опитаме и двете - аз и това същество...“. Пълната история на написването на този текст е описана
към текста >>

42. 35. МОЛИТВА НА ДУХА СВЯТ ДАДЕНА НА СИНАРХИЧЕСКАТА ВЕРИГА

да дойде Твоето Царство, да възлезе Твоята Правда, да възсияе Твоята Истина, да се въдвори Твоята Любов и да се вселиш Ти Сий в пълнотата Си в моята душа. Единний Сий Вогих. * * * „Вогих" означава Велик Баща, Творец, Господ Исус Христос, който спасява винаги. Молитвата се казва при голяма трудност. Тази молитва (Молитвата на духа) ще четете само при голяма нужда, но никога пред хората, защото човекът, с когото ще я четете, ще съсредоточи ума си и ще ви навреди и напакости твърде чувствително. Вие трябва да се научите, да не огорчавате Господа, защото ако Го огорчим, никой не може да ни помогне. Трябва да сме чисти, святи и послушни. Послушанието е първият основен закон на Небето и който се готви да стане член на Небето, трябва да бъде послушен и да знае, че се приближава до Същество, което е Безгрешно, Чисто и
към текста >>

НАГОРЕ

1.2938618659973