Търсене в текстове за 'сътрудни'

Галилей Величков (1911-1985)

Библиотека “Житен клас” СЪСТАВИТЕЛ И РЕДАКТОР д-р Вергилий Кръстев ГЛАВЕН СЪТРУДНИК И ПРЕДВАРИТЕЛЕН МАШИНОПИС Марийка Марашлиева КОМПЮТЪРЕН НАБОР Екатерина Власякиева Ирена Канинчева Наталия Ангелова КОМПЮТЪРЕН КОНСУЛТАНТ Стефан Кръстев София 1993
Исус Христос – Глава на Великото Бяло Братство 10. Всемировият Учител Беинса Дуно – Глава на Всемирното Велико Бяло Братство 11. Великият Учител Беинса Дуно и Космогония на музиката Му 12. Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно в Школата на Всемирното Велико Бяло Братство 13. Школата на Всемирното Велико Бяло Братство ХII. Библиотека “Житен клас” СЪСТАВИТЕЛ И РЕДАКТОР д-р Вергилий Кръстев ГЛАВЕН СЪТРУДНИК И ПРЕДВАРИТЕЛЕН МАШИНОПИС Марийка Марашлиева КОМПЮТЪРЕН НАБОР Екатерина Власякиева Ирена Канинчева Наталия Ангелова КОМПЮТЪРЕН КОНСУЛТАНТ Стефан Кръстев София 1993
към текста >>

2. 2_10 Отношение и съзвучие на човешките души към Бога

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

Стоим с Учителя и наблюдаваме как двамата се разхождат - Асен и Весела - прегърнати през рамо, бавно движейки се в изблик на своето музикално сътрудничество и съзвучие на две човешки души.
Те излязоха в отделна книжка, като главна заслуга в оформянето и съставянето на текста се пада на нея. Книжката е издадена през 1942 година, като предварително Учителят я одобри и каза похвални думи за изданието. Аз питам сега, ще се намери ли някой втори умник да съставя свой собствен текст, да подменя оригиналния и да коригира Словото и музиката на Учителя? Може да опитате. Резултатите ще ги проверите чрез собствения си живот. Стоим с Учителя и наблюдаваме как двамата се разхождат - Асен и Весела - прегърнати през рамо, бавно движейки се в изблик на своето музикално сътрудничество и съзвучие на две човешки души. Учителят ги разглежда внимателно и продумва: "Ако Асен знаеше, че във Веса е влязъл" баща й и е в нейното тяло и той сега прегръща не Веса, а баща й, никак не би се докоснал до нея". Аз се вторачвам в тях, искам да видя баща й, който е в нея, но не виждам нищо, а само усмихнатата Весела, която се разхожда с Асен, щастлива и погълната в необикновен разговор. Учителят продължи: "Добре, че не са ви отворени очите, иначе не бихте могли да се съберете тук на "Изгрева" - не бихте изтърпели да виждате, че вашите състояния се дължат на други, заминали в Невидимия свят същества." Аз слушам и мисля. Зная много неща за музиката. Сега уча за отношенията между музикантите - а това не е шега работа.
към текста >>

3. 3_39 Талисманът на оперната певица Лиляна Табакова

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

През този период, когато Учителят беше на "Изгрева", започна едно сътрудничество.
А на следващия ден тя трябваше да бъде примадона и откъдето мине, всички или да свеждат глава пред нея, или да вдигат глава и да викат "браво". Или, казано по-точно, тя искаше на "Изгрева" да намери театрална публика и зрители, които да й ръкопляскат, да я аплодират и да я отрупват с цветя. Да се прехвърлят театралните духове от града на "Изгрева" не беше трудна работа. Но нещата не се развиха така, защото на "Изгрева" имаше Школа и тук беше Учителят. Тук навсякъде вреше и кипеше и всеки си имаше своята задача за разрешаване - кой колкото може и както може. През този период, когато Учителят беше на "Изгрева", започна едно сътрудничество. Учителят й даваше песни, които тя заучаваше като певица, отличаваща се с музикален талант и добро чувство за изпълнение. По-късно Лиляна Табакова записа тези песни. При изпълнението им аз виждах, че тя прави промени в онези височини, където искаше да блесне с диапазона на гласа си и да покаже висше певческо изпълнение. Но за песните на Учителя това не се допуска. Не се допуска да се променят песните Му с цел да се покаже гласа на певицата - да го прекара тя през тези височини с цел да покаже тавана му и да демонстрира блестящо изпълнение на школувана оперна певица.
към текста >>

4. 3_54 Анархизмът и Новото Учение

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

Ние имахме плодотворно сътрудничество с него.
На изпращане Учителят му казва: "Аз съм проникнал всичките ти клетки. И в дъното на ада да слезеш, пак ще те избавя, за да свършиш работата, която ти предстои." Тази мисъл го охранява и съхранява през всичките му изпитания по време на Школата. Той научи един закон - че всяко житно зърно се посява от Сеяча и Господаря на нивата в точно определено време, на определено място и в най-подходящия момент в душата на ученика от Школата. Методи Константинов завърши, получи докторат и ние работихме с него, както и с Боян Боев, по издаването на книгите "Учителят" и "Учителят на Седемте рилски езера". Той успя да издаде във Франция няколко книги във връзка с Учението на Учителя. Ние имахме плодотворно сътрудничество с него. Ние сме се събрали на "Изгрева" около Учителя и се провежда свободен разговор. Приятелите задават въпроси, а Учителят отговаря и обяснява. Точно по това време приятелите запитват Учителя дали е възможна материализация на същества от Невидимия свят на "Изгрева", които да се явят в човешки и материален образ. Всички с нетърпение очакват какво ще каже Учителят. Той замълчава за няколко секунди.
към текста >>

5. 5_55 Телеграмата-отговор, която трябваше да дойде

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Ние дружахме и си сътрудничехме.
Много наши братя и сестри владееха есперанто. В София есперантистите се познаваха помежду си. Освен това, брат Пампоров превеждаше беседи на Учителя на есперанто и бяха напечатани немалко книги. Чрез есперанто с идеите на Учителя бяха запознати всички есперантисти, дори пееха песни на Учителя, преведени на есперанто. Така че, есперантистите ни познаваха. Ние дружахме и си сътрудничехме. Нашите приятели използуваха есперантските среди у нас и в чужбина, за да изпращат беседи на Учителя на есперанто. Този, който печаташе, бе есперантистът Атанас Николов, а се печаташе в печатницата на Сава Калименов в Севлиево. Там излизаше на есперанто вестник "Фратецо" (Братство). Този служител-есперантист е дежурен в пощата на телеграфа този ден и трябва да препредаде подадените при него телеграми. Но му съобщават, че телеграфната връзка между София и Москва е прекъсната.
към текста >>

6. 8_02 Как се записаха и издадоха песните на Учителя

"Как се записаха и издадоха песните на Учителя" След заминаването на Учителя, след някоя и друга година, излезе една книга на четирима сътрудници: Боян Боев, доктор Методи Константинов, Мария Тодорова и Борис Николов.
"Как се записаха и издадоха песните на Учителя" След заминаването на Учителя, след някоя и друга година, излезе една книга на четирима сътрудници: Боян Боев, доктор Методи Константинов, Мария Тодорова и Борис Николов. Тя бе озаглавена "Учителят". След като излезе тази книга, вместо да се създаде подем в нашата работа, както смятаха нейните създатели, се получи точно обратното- неразбория, противопоставяне и борби. Причината бе, че не се постъпи честно и почтено с останалите приятели от Братския просветен съвет, които също работиха и събираха материали, за да издадат книга за Учителя. Те не знаеха, че тази група от четирима приятели работи в пълна тайна и че книгата бе отпечатана в пълна тайна. Вероятно те имаха причина да сторят това.
към текста >>

Създадоха се сблъсъци, както стана преди това това при издаването на книгата "Учителят" от четиримата сътрудници.
И когато издаде песните, имаше някои изменения, които ние не сме пяли през толкова години на Школата. Защо тя така ги издаде, не зная. Мария имаше свое обяснение, но споровете бяха ожесточени и никой не искаше да я изслуша! Онези, които я изслушаха, застанаха на нейна страна. Създадоха се групи една срещу друга. Създадоха се сблъсъци, както стана преди това това при издаването на книгата "Учителят" от четиримата сътрудници. Това нещо беше фатално за братския живот и за "Изгрева". Всичко, което стана по-късно с "Изгрева", бе само една проекция от последиците на тези две бомби, които паднаха на "Изгрева". По време на английските и американските бомбардировки над София, в очертанията на "Изгрева" не падна нито една бомба. Той бе охраняван отгоре и отдолу от Невидимия свят и от Учителя. След заминаването на Учителя, ние сами си конструирахме, построихме и възпламенихме тези две бомби и с тях взривихме себе си и целия "Изгрев".
към текста >>

7. 10_16 БИБЛИОТЕКА ЖИТЕН КЛАС

Главен сътрудник в работата над този обемист материал бе Марийка Марашлиева.
Очакваме жетварите. Готови ли сте? Библиотека "Житен клас" се представя от доктор Вергилий Кръстев Всички забележки, мнения, препоръки към този том могат да бъдат адресирани към редактора. Онези, които имат материали, оставени от предишните поколения ученици за времето от Школата на Учителя, могат да ни ги предоставят за включване във следващите сборници. Имената на авторите ще бъдат запазени, както и имената на онези, които ще предоставят собствени материали. Главен сътрудник в работата над този обемист материал бе Марийка Марашлиева. Целият предварителен материал от стотици страници премина под нейните пръсти като машинописен текст. Нотите на песента "Писмото" ми бяха предоставени от Мария Златева. Магнетофонният запис на изпълнението на "Идилията" от Петър Камбуров ми бе предаден от неговия рожден брат Марин Камбуров. Песента "Мирът иде" получих от Цветана-Лиляна Табакова. Нотните текстове на песните бяха преписани от Иван Райков, а бяха подготвени и предоставени от Йоанна Стратева.
към текста >>

Трудът на всички сътрудници бе безкористен.
Целият предварителен материал от стотици страници премина под нейните пръсти като машинописен текст. Нотите на песента "Писмото" ми бяха предоставени от Мария Златева. Магнетофонният запис на изпълнението на "Идилията" от Петър Камбуров ми бе предаден от неговия рожден брат Марин Камбуров. Песента "Мирът иде" получих от Цветана-Лиляна Табакова. Нотните текстове на песните бяха преписани от Иван Райков, а бяха подготвени и предоставени от Йоанна Стратева. Трудът на всички сътрудници бе безкористен. Прекланяме се пред жеста на Жанета Йорданова от Русе, дъщеря на Йордан Новаков, ръководител на русенското Братство след заминаването на стария ръководител Никола Ватев, която закупи необходимия за предпечатната подготовка на първия том паус. Настоящото издание се финансира от доктор Вергилий Кръстев, Йоанна Стратева, Марийка Марашлиева.
към текста >>

8. СЪДЪРЖАНИЕ

Истинският държавник СЪСТАВИТЕЛ И РЕДАКТОР д-р Вергилий Кръстев ГЛАВЕН СЪТРУДНИК, ПРЕДВАРИТЕЛЕН МАШИНОПИС И КОРЕКТУРА Марийка Марашлиева КОМПЮТЪРЕН НАБОР И СТРАНИРАНЕ Величка Халембакова КОМПЮТЪРЕН КОНСУЛТАНТ Стефан Кръстев София 1995
Конфедерацията 143. Силата на Евангелието 144. Господната вечеря 145. Чешмата 146. Държавният преврат на 19 май 1934 г. 147. Истинският държавник СЪСТАВИТЕЛ И РЕДАКТОР д-р Вергилий Кръстев ГЛАВЕН СЪТРУДНИК, ПРЕДВАРИТЕЛЕН МАШИНОПИС И КОРЕКТУРА Марийка Марашлиева КОМПЮТЪРЕН НАБОР И СТРАНИРАНЕ Величка Халембакова КОМПЮТЪРЕН КОНСУЛТАНТ Стефан Кръстев София 1995
към текста >>

9. III. ПРИЗВАНИЕТО ГОСПОДНЕ КЪМ ЧЕЛОВЕЧЕСКИЯ РОД ОТ ПЕТАТА РАСА

Сложено е началото на една обширна кореспонденция чрез писма с първите му сътрудници.
Отседнал е при рождената си сестра Мария на ул. Дунав. Посещава рождения си брат по плът Атанас в с. Гюлеко от Николаевската община, околия Варненска. Петър Дънов започва издирването на първите си ученици, изпратени от Небето, за да бъдат при нозете на Всемировия Учител. Първите срещи са осъществени. Сложено е началото на една обширна кореспонденция чрез писма с първите му сътрудници. Посещава различни градове в страната. Главно отсяда в гр. Нови Пазар при баща си, който е свещеник в местната църква. Постепенно слага началото на първите обиколки по села и градове в България, така че всяка година започва обиколките си от Варна, преминава през София, посещава Нови Пазар, отсяда при баща си и накрая завършва обиколката си във Варна. С тези обиколки Той издирва своите изпратени от Небето и родени вече между българите ученици.
към текста >>

10. 82. РЕДАКТИРАНЕ НА СТЕНОГРАМИТЕ

Борис Николов

След като моите верни сътрудници и съратници през 1980 г.
И Елена Андреева си свърши работата. Сега трябва да видя кой от вас от следващото поколение ще довърши моята работа. Защото Учителят ми нареди и предаде всички стенограми, за да бъдат отпечатани. Това е колективен процес, но отговорността се носи от едного. Досега аз носих тази отговорност. След като моите верни сътрудници и съратници през 1980 г. откраднаха, разбиха и разпръснаха копията на непечатаните беседи, ще видим сега кой ще поеме отговорността да довърши моята работа? Ще я довърши този, който е определен от Учителя.
към текста >>

11. 94. СПИСАНИЕ „ЖИТНО ЗЪРНО

Борис Николов

Нямахме опит, практика и отначало списанието беше малко наивно, но постепенно с течение на годините подготвиха се хора, разшири се сътрудничеството, дойдоха нови сътрудници и списанието тръгна.
Другото, което се печаташе бяха преводи, статии, поезия, проза, която за някои бе без значение и затова това списание трудно се издържаше. Но то се набираше от абонати. Учителят много пъти е говорил за Житното зърно какво представлява за човека на земята като източник на хляб, каква идея е вложена в него, в духовния свят и каква е истинската му същност в Божествения свят. За това наименованието на списанието бе напълно подходящо. Ние отначало бяхме неопитни. Нямахме опит, практика и отначало списанието беше малко наивно, но постепенно с течение на годините подготвиха се хора, разшири се сътрудничеството, дойдоха нови сътрудници и списанието тръгна. Разпространението ставаше чрез абонати. Разпръснаха се покани между приятелите в София и провинцията и мнозина се отзоваха. Тиражът не бе голям, не се целяха никакви печалби и едва се покриваха разноските. Сътрудниците работеха безвъзмездно, нямаше хонорари, нито заплати. Редовно се изпращаха писма за нови абонати и за изплащане на вноските.
към текста >>

Сътрудниците работеха безвъзмездно, нямаше хонорари, нито заплати.
Ние отначало бяхме неопитни. Нямахме опит, практика и отначало списанието беше малко наивно, но постепенно с течение на годините подготвиха се хора, разшири се сътрудничеството, дойдоха нови сътрудници и списанието тръгна. Разпространението ставаше чрез абонати. Разпръснаха се покани между приятелите в София и провинцията и мнозина се отзоваха. Тиражът не бе голям, не се целяха никакви печалби и едва се покриваха разноските. Сътрудниците работеха безвъзмездно, нямаше хонорари, нито заплати. Редовно се изпращаха писма за нови абонати и за изплащане на вноските. През втората годишнина на списанието Учителят подсети на събора в Търново 1923 г. да се организира издаването на книжнината. Това подтикна приятелите и те създадоха редакционен комитет в София, в който влязоха 5 братя и пет сестри с литературни наклонности. Редакцията на „Житно зърно" се помещаваше в салона на „Оборище" 14.
към текста >>

12. 158. ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС

Борис Николов

Боян Боев му сътрудничеше и написа много статии в него.
158. ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС От 1922 г. в разстояние на няколко години излизаше едно окултно списание „Всемирна летопис". Редакторът на това списание беше Иван Толев. Той по професия беше адвокат и бе с големи амбиции за това списание. Боян Боев му сътрудничеше и написа много статии в него. Той посещаваше Учителят, често се срещаше с Него и си водеше бележки. В голяма част от броевете на това списание уводните статии бяха написани от Иван Толев, но те бяха по идеи на Учителя или пък той преразказваше разговора с Учителя по набелязаната тема. Толев си водеше записки и в зависимост от това, дали преразказа му беше пълен от разговора му с Учителя, той го отбелязваше накрая на статията с три последователни (XXX) хикса. А когато статията беше по идея на Учителя, той слагаше едно X или отбелязваше с някой друга точка. Така че тези уводни статии са били много интересни за онова време.
към текста >>

Трябваше средства, трябваше сътрудници и трябваше да има редовни абонати, за да се издържа.
Толев си водеше записки и в зависимост от това, дали преразказа му беше пълен от разговора му с Учителя, той го отбелязваше накрая на статията с три последователни (XXX) хикса. А когато статията беше по идея на Учителя, той слагаше едно X или отбелязваше с някой друга точка. Така че тези уводни статии са били много интересни за онова време. Жена му също идваше с него и се числяха, че са от Братството. Но издателството закъса. Трябваше средства, трябваше сътрудници и трябваше да има редовни абонати, за да се издържа. Той се опитваше да намери абонати в братските среди. Но в онова време това ставаше трудно. Не можеш да накараш лесно българина да бръкне в джоба си и да плати за списание. Ако е за ядене, за пиене, ще плати ама за това гдето не се пие и не се яде, а само се чете, то е вятър работа. А за вятър никой не вади пари и не плаща.
към текста >>

13. 96. АРХИВЪТ НА САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА

А онова, което остана и аз съхранявах 35 години до 1980 г., моите най-верни сътрудници ги откраднаха под внушение на жена и провалиха всичко.
Петър Филипов си замина от този свят през 1984 г., а Боянчо през 1986 г., а аз останах и преживях всички, защото трябваше да остане онзи, който Учителят бе определил да съхранява Словото. Всички мои опоненти и врагове си заминаха. Аз също ще си замина, но някой трябва да провери как действува окултния закон. И така нещата на Савка се пръснаха. Тя приживе си ги пръскаше и тогава сама си раздаваше тефтерчетата на този или онзи, на своите познати. А онова, което остана и аз съхранявах 35 години до 1980 г., моите най-верни сътрудници ги откраднаха под внушение на жена и провалиха всичко. Влезне ли жена в една Окултна Школа и започне ли да управлява, то се проваля всичко. Така една жена провали Боян Златарев и Петър Филипов. Така изгоряха много братя в Братството от жени и заради жени. Изгоряха в борбите, които водеха помежду си подтиквани и направлявани от жени. Аз съм свидетел на всички тези неща и преживях всички и дочаках когато младите трябваше да видят как се изпълнява Окултния закон за съхранение Словото на Учителя.
към текста >>

14. 111. АЛфИЕРИ БЕРТОЛИ

По-късно с него станахме сътрудници.
Той имаше работилница на Орханийското шосе и ние отивахме там и работехме. В събота ни плащаше на парче, което си бяхме изработили. Беше много акуратен, дисциплиниран и изпълнителен. Когато му възложи някоя работа Учителят, той винаги я изпълняваше. При него аз учих занаят. По-късно с него станахме сътрудници. После замина в Букурещ при свой роднина, където научи как се прави изкуствен мрамор. Италианците тогава пазеха много секретно този занаят и го предаваха по роднинска линия. А той след това го предаде на мен. Имаше две дъщери Анина Бертоли, която бе в Париж и Мариета, която се омъжи за музиканта, а в последствие диригент Влади Симеонов. След като издадохме през 1947 г.
към текста >>

15. 4. КОЙ СЪХРАНИ И ОПАЗИ НЕПЕЧАТАНОТО СЛОВО НА УЧИТЕЛЯ? ТРИТЕ КРАЖБИ

По тия времена верни сътрудници ми бяха Боян Златарев, който със своята раница на гърба пренасяше от едно място на друго оригиналите както и напечатаните екземпляри.
Освен това бяха години, когато неприятелите ми вървяха по петите ми, но не можеха да ме уловят и да се доберат до неиздадените беседи, за да ги намерят и унищожат. Тогава всяка година се правеха обиски, изземваха се беседи от властта и се горяха. В нашите среди имаше техни съгледвачи и доносници и всичко им занасяха и всички обиски, които се правеха бяха сполучливи, защото информацията бе точна. По тези съображения аз не спрях тази задача с преписването на беседите. Но тя се спря по друг начин. По тия времена верни сътрудници ми бяха Боян Златарев, който със своята раница на гърба пренасяше от едно място на друго оригиналите както и напечатаните екземпляри. Петър Филипов също ми съ-действуваше. Години преди кражбата на архива от „Резньовете" на Витоша, аз заведох един млад брат с когото работих и го посветих и му показах точното място къде се намира архива. Той направи, скица, засне всичко с фотоапарат и документира мен с архива, както бе укрит. Боян Златарев също бе уведомен, че архива ще се предаде на този млад брат и никой няма право да го сваля от горе без знанието на тримата. Аз отговарях пред Учителя за него.
към текста >>

Аз ги съхраних и запазих и дойде време, когато моите сътрудници се подадоха на други сили, които разпръснаха материалите.
Ето вече десет години аз искам да ми се върнат куфарите. А те ги откраднаха и укриха там където само Боян Златарев им знае мястото. Боян си замина през 1986 г. и вече няколко години след заминаването му те още не могат да се открият. Ето това е една грозна история. Аз ги съхраних и запазих и дойде време, когато моите сътрудници се подадоха на други сили, които разпръснаха материалите. А това са тези сили, които разрушиха Братството и които унищожаваха Словото на Учителя. Проверете след време онези, които откраднаха материалите дали са направили нещо за Учителя. С тези материали може да работи само онзи, комуто аз съм ги предал в името на Учителя, да ги съхранява и ги пази за следващото човечество. Приемствеността се осъществява по други духовни закони. Приемникът се определя от Духа.
към текста >>

16. 10. ДАР ЗА УЧИТЕЛЯ

Четиримата сътрудници Боян Боев, Методи Константинов, Мария Тодорова и аз заедно с Неделчо Попов се качихме в Горницата на Учителя.
Според Учителя няма по опасна ревност от ревността на духовните хора. Тя може да помете, завлече и унищожи всичко. Ние нееднократно се сблъсквахме с тази ревност. Тази книга ние я финансирахме, а не бяха употребявани братски средства. Книгата излезна от печат и ние решихме да я поднесем в дар на Учителя. Четиримата сътрудници Боян Боев, Методи Константинов, Мария Тодорова и аз заедно с Неделчо Попов се качихме в Горницата на Учителя. В тази стаичка Учителят бе прекарал земния си живот от 1927 до 1944 г. Всеки от нас носеше по една книга и я поднесохме като дар върху масата на Учителя. Когато поставихме книгата върху масата на Учителя, електрическите лампи в стаята на Учителя светнаха сами. Спогледахме се. Мълчание. Всички видяхме това и се зарадвахме много на този знак.
към текста >>

17. ОКОВАНИЯТ АНГЕЛ ГОВОРИ Част трета 62. МИСЛИ ЗА УЧЕНИКА ОТ ОКОВАНИЯ АНГЕЛ

Никакво сътрудничество с предателите, оставете ги сами.
Календарче да разрешат, някоя книжка или да допуснат някоя слабичка, анемична дейност, колкото да се представят, че и те дават свобода, тъй да украсят венеца си с Братството: „един вид толерираме, съвместно живеем." Бялото Братство не може да служи за украса и забавление на никого. И всеки, който се е опитал да преследва и угнетява Братството, не е видял добро. Великият морален закон, който живее във всички ни ще го съди. Такъв е урокът на историята. А вие вършете своята работа където сте. Никакво сътрудничество с предателите, оставете ги сами. Мълчете и работете, никакви спорове, никакви разисквания, никакво съвещание с тях. Мълчанието е достойният отговор на ученика в такива случаи. Ако е за условия, Учителят е, който държи в ръката си всички условия. И когато дойде време, Той ще ги даде. Днес разумният, свят работи и ние работим с него.
към текста >>

18. 65. „ЖИВОТ ЗА ЦЯЛОТО

Учените от всички народи си сътрудничат, споделят своите знания и опит.
Народите трябва да живеят в мир. Те са едно голямо семейство. Те трябва да се обединят и да си помагат. Тази Идея вече работи в човечеството. Знанието също е Едно. Учените от всички народи си сътрудничат, споделят своите знания и опит. В миналото знанието е било скрито. То се е пазило в светилищата и е било достояние само на посветени. Христос възразява на това: „Не се запаля свещ, за да се тури под шиник, но на светилника да свети на всички". Всяко творчество, всяко изкуство се подхранва от Единния Център. -Това е Творческият Дух.
към текста >>

19. 66. РАДОСТТА

Днес на човечеството може да се каже - „Наближило е вече Царството Божие" = Едно човечество, една правда за всички, един живот, сътрудничество и взаимопомощ.
То не е секта. То присъствува в цялото човечество, във всички народи. Българите дължат на Бялото Братство почит и уважение. Днес човечеството идва с едно ново отношение към природата, към Разумния свят, който стои зад нея. Наблюдавайте какво става в света - нови идеи идват, нова мисъл, създават се нови отношения между народите и между човеците. Днес на човечеството може да се каже - „Наближило е вече Царството Божие" = Едно човечество, една правда за всички, един живот, сътрудничество и взаимопомощ. Тези явления се обединяват в едно, можем да го наречем - „Йоан Предтеча". Подготвят се условията за живота на ученика и за знанието, което донесе Учителят. Светлината създаде органическия живот, той разкрива нейната дълбока вътрешна същина. Светлината на Слънцето и на звездите е една и съща. Следователно, живот има в цялата вселена.
към текста >>

20. СЪДЪРЖАНИЕ

Спомени на съвременници и пос-ли на Всемировия Учител БЕИНСА ДУНО

Сътрудниците 81.
Разривът 76. Недоразумения 77. Служителите на двете ложи 78. Спасяването на евреите 79. Борби и изпитания 80. Сътрудниците 81. Възпоминание от редактора и съставителя на “Изгревът” Д-р Вергилий Кръстев VII. ДУХЪТ НА ИСТИНАТА И ДУХЪТ НА ЗАБЛУЖДЕНИЕТО / д-р Вергилий Кръстев. Очерци и поучения за слушатели, последователи, ученици в Дух, в Слово и в Дело на Всемировият Учител Беинса Дуно 1. “Разпни го” 2. “Изгревът и боклуците” - Кина Рангелова Василева 3.
към текста >>

Бележки към том IV на “Изгревът” СЪСТАВИТЕЛ И РЕДАКТОР д-р Вергилий Кръстев ГЛАВЕН СЪТРУДНИК И ПРЕДВАРИТЕЛЕН МАШИНОПИС Марийка Марашлиева ПРЕДПЕЧАТНА ПОДГОТОВКА Величка Халембакова КОМПЮТЪРЕН КОНСУЛТАНТ Стефан Кръстев София 1995
Моят персонален отговор на подписалите “Отворено писмо” 27. Въпроси, които чакат отговор 28. Защо не се печатат неиздадените беседи на Учителя Дънов? 29. Бележки към том II на “Изгревът” 30. Бележки към том III на “Изгревът” 31. Бележки към том IV на “Изгревът” СЪСТАВИТЕЛ И РЕДАКТОР д-р Вергилий Кръстев ГЛАВЕН СЪТРУДНИК И ПРЕДВАРИТЕЛЕН МАШИНОПИС Марийка Марашлиева ПРЕДПЕЧАТНА ПОДГОТОВКА Величка Халембакова КОМПЮТЪРЕН КОНСУЛТАНТ Стефан Кръстев София 1995
към текста >>

21. Сборник ТОМ 4

На моят главен и незаменим сътрудник-Марийка Марашлиева-с благодарност и поклон.
Сборник ТОМ 4 Спомени на съвременници и последователи на Всемировия Учител БЕИНСА ДУНО Събрал, подбрал, записал, съхранил и представил Вергилий Кръстев Библиотека "Житен клас" София 1995 Сборник ТОМ 4 Посвещава се на онези братя и сестри,които бяха в Школата на Бялото Братство,при нозете на Всемировия Учител Беинса Дуно,слушаха словото на Бога за идното човечество от Шестата Раса и пееха песните Му,които ще бъдат молитви за Новото Човечество. Поднасям този мой труд-резултат на двадесет и две годишно издирване и проучване като дар на онези,на които очите са отворени и съзнанието е будно за Словото на Великия Учител Беинса Дуно,и на които ушите са отпушени за музиката Му,защото я възприемат за като творчески акт на Божествения Дух. С признателност и поклонение пред саможертвения труд на Марийка Марашлиева. На моят главен и незаменим сътрудник-Марийка Марашлиева-с благодарност и поклон. Д-р Вергилий Кръстев
към текста >>

22. І.4. УЧЕНИКЪТ АВЕРУНИ

Те бяха непосредствени сътрудници на УЧИТЕЛЯ.
Така УЧИТЕЛЯТ изтъкна много трудния път на ученика. Но при всички превратности на живота, от ученика се изисква да бъде верен и истинен, добър и правдив, чист и благ. Няма лесен път. Всякога обаче ученикът придобива опитности, знание и мъдрост, без които не може да се разбере Истината. Ученикът Аверуни е познат в школата, като един от четиримата стенографи. Те бяха непосредствени сътрудници на УЧИТЕЛЯ. Близостта, съдействието и общуването с Него бяха великолепни условия - съкровена мечта на всеки ученик. Самото ученичество е дълъг и непреривен процес. Не всякога може да има на физическото поле такова съвпадение - УЧИТЕЛ и ученик да бъдат едновременно в една страна. Съкратеното физическо разстояние - близостта е много ценно условие. Стенографите знаеха това и се радваха на привилегията да бъдат заедно почти по всяко време, да обменят мисли, да се вглеждат в поведението Му и да се учат.
към текста >>

Общите обеди бяха едно улеснение за Него и за всички сътрудници и работници на „нивата".
Грижливо запазените копия от писмата, станали достояние на учениците, бяха огледало на един деен живот, извор на светлина. Сестра Елена Андреева непрекъснато бе на пишещата машина. Тя е лицето, на което дължим също така благодарност за съпричастие в книгопечатането. Ученикът Аверуни прие грижата за ежедневието на УЧИТЕЛЯ. Школните занимания - лекциите, приемите, участието в някои домакински дейности бяха неизбежна програма на УЧИТЕЛЯ. Общите обеди бяха едно улеснение за Него и за всички сътрудници и работници на „нивата". Общата храна е невидимата връзка между душите. Израз на висок идеен замисъл. Обедите станаха жизнена необходимост, дори и през тежките военни години, и прераснаха в неотменна традиция в живота на Братството. Аверуни прие задължението да се грижи за утринната закуска и вечеря на УЧИТЕЛЯ, освен тогава, когато Той бе.гост на други ученици. Именно оттук започва изграждането на свещената връзка между Учител и ученик.
към текста >>

23. І.5. БАНЯТА

Макар и рядко, той бе сътрудник на списание „Житно зърно", в някои от концертите на Изгрева изпълняваше на цитра (музикален инструмент) подходящи пиеси, в младежкия клас най-добросъвестно развиваше зададените теми.
При един случай, когато с УЧИТЕЛЯ се връщаме от лозето на Изгрева, до боровете срещаме Димитър и Той казва: - Това е един добър брат! Светия! Посочвам го като представител на добротворците на школата. Действително, в многогодишното приятелство ние бяхме неразделни и неведнъж съм се убеждавал в правотата на УЧИТЕЛЯ. Димитър бе и поетична, музикална и мистична душа. Макар и рядко, той бе сътрудник на списание „Житно зърно", в някои от концертите на Изгрева изпълняваше на цитра (музикален инструмент) подходящи пиеси, в младежкия клас най-добросъвестно развиваше зададените теми. До последния ден на живота си той бе добрият изгревянин. За Рилските езера неговото добро сърце, точен поглед, верен усет и сръчни ръце направиха банята. Ето повода. Рилските езера станаха център на Братството от по-високо измерение. УЧИТЕЛЯТ пренесе школната дейност от Изгрева на Рилските висини.
към текста >>

24. ІІ.28. ОЩЕ ЕДНО ПРЕРАЖДАНЕ

Той продължава своята дейност като деен и задълбочен сътрудник на УЧИТЕЛЯ.
Така, ден след ден, взаимната обич между баща и дъщеря изгражда надеждна връзка - условия за добри постижения. Но... в дни на върлуваща епидемия, малкото дете, пораснало като момиченце, заболява, не издържа болезнените кризи и умира. Брат Райнов е покрусен от ранната смърт на свидната рожба, макар че добре разбира смисъла и значението на подобна загуба, но бащиното му чувство е накърнено и скръбта тежи на неговата душа. Времето все пак лекува. С течение на годините бащината мъка преминава, той се примирява с повелята на великата съдба, призовала любимата му дъщеря в друго измерение на живота. Той продължава своята дейност като деен и задълбочен сътрудник на УЧИТЕЛЯ. В онези години, животът на братските кръжоци в провинцията бе динамичен. Редовно поддържаният контакт с УЧИТЕЛЯ, изпращането на резюмета на беседите, или получаването на пратки от новоотпечатаните беседи, много често става повод за братски срещи. Събират се приятелите от Бургас и Айтос, Ямбол и Сливен, от Стара Загора и Нова Загора, да разменят Словото на УЧИТЕЛЯ, да споделят опитности, да се нарадват на взаимната обич, родена на чиста духовна основа. Подобни срещи са били очаквани и желани и винаги са били придружавани от повишено настроение и възторжени чувства. С една дума - духовен подем.
към текста >>

25. ІІ.38. ЕДНО ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ТЕОСОФИТЕ

Те непрекъснато са се уверявали в Неговото абсолютно точно и правилно разбиране и неведнъж са изказвали мнението, че Той е „готов" за работник в теософското общество и „ценен сътрудник" за разпространяване на идеите им.
Достатъчно е било, в такава интимна среда, УЧИТЕЛЯТ да обърне внимание за някоя кармична завръзка или развръзка между членовете на едно семейство, да насочи развитието на децата към тяхното действително поприще, или да отвали бремето на противоречиви изживявания, за да стане Той желан и очакван гост на този дом. Така методично е действал УЧИТЕЛЯТ. Така Той е припалвал светлинка след светлинка в съзнанието на онези, които са Го слушали. Тази многостранна изява на УЧИТЕЛЯ е наблюдавана много внимателно от духовници и възраждащите се приятели на езотеричното познание - теософите. Познавайки по-добре от обикновените християни структурата на световете, теософите са били много взискателни към светогледа на УЧИТЕЛЯ. Те непрекъснато са се уверявали в Неговото абсолютно точно и правилно разбиране и неведнъж са изказвали мнението, че Той е „готов" за работник в теософското общество и „ценен сътрудник" за разпространяване на идеите им. За това те своевременно уведомяват ръководителите на Европейските теософски ложи и са получили разрешение да привлекат УЧИТЕЛЯ в редиците на своите „добри работници". Председателят на теософската ложа в България Софрони Ников не закъснява да поиска среща с УЧИТЕЛЯ, за да Го извести за добрите възможности, които Му предлага организираното теософско общество и големите успехи, които Го очакват както в нашата страна, така и в чужбина. На устроената среща се разменят наново доброто мнение и висока оценка за публичната дейност, в духа и стила на теософските идеи, правят се комплименти за усърдната духовна работа и председателят на теософската ложа открива богатите перспективи за една съвместна дейност. УЧИТЕЛЯТ с внимание изслушва поднесената покана за работа в полето на теософията, пожелава успех на теософската ложа и отказва да стане сътрудник. Дълги години след тази кардинална среща, в поредица от изказвания и разговори, УЧИТЕЛЯТ разкри основните принципи на започнатото от Него дело, в което по неповторим начин се изявява новата и светла мисъл за възхода на човешкия дух, за неговия светъл и слънчев път, който е крайно различен от известните философски, религиозни и теософски концепции.
към текста >>

УЧИТЕЛЯТ с внимание изслушва поднесената покана за работа в полето на теософията, пожелава успех на теософската ложа и отказва да стане сътрудник.
Познавайки по-добре от обикновените християни структурата на световете, теософите са били много взискателни към светогледа на УЧИТЕЛЯ. Те непрекъснато са се уверявали в Неговото абсолютно точно и правилно разбиране и неведнъж са изказвали мнението, че Той е „готов" за работник в теософското общество и „ценен сътрудник" за разпространяване на идеите им. За това те своевременно уведомяват ръководителите на Европейските теософски ложи и са получили разрешение да привлекат УЧИТЕЛЯ в редиците на своите „добри работници". Председателят на теософската ложа в България Софрони Ников не закъснява да поиска среща с УЧИТЕЛЯ, за да Го извести за добрите възможности, които Му предлага организираното теософско общество и големите успехи, които Го очакват както в нашата страна, така и в чужбина. На устроената среща се разменят наново доброто мнение и висока оценка за публичната дейност, в духа и стила на теософските идеи, правят се комплименти за усърдната духовна работа и председателят на теософската ложа открива богатите перспективи за една съвместна дейност. УЧИТЕЛЯТ с внимание изслушва поднесената покана за работа в полето на теософията, пожелава успех на теософската ложа и отказва да стане сътрудник. Дълги години след тази кардинална среща, в поредица от изказвания и разговори, УЧИТЕЛЯТ разкри основните принципи на започнатото от Него дело, в което по неповторим начин се изявява новата и светла мисъл за възхода на човешкия дух, за неговия светъл и слънчев път, който е крайно различен от известните философски, религиозни и теософски концепции. Теософите и до ден днешен не могат да си обяснят отказа на УЧИТЕЛЯ да бъде сътрудник на движението им. До ден днешен те са верни на структурните формулировки на битието, които, за съжаление, не включват нито Образа, нито дейността на УЧИТЕЛЯ! Настоящето, а и бъдещето правят образа и дейността на УЧИТЕЛЯ все по-разбрана и по-достъпна до съзнанието на всяка душа, готова да отвали камъка на традиционните разбирания за живота и се радва като малката тревичка на живота и слънчевите лъчи, в единство и хармония с любовта на битието.
към текста >>

Теософите и до ден днешен не могат да си обяснят отказа на УЧИТЕЛЯ да бъде сътрудник на движението им.
За това те своевременно уведомяват ръководителите на Европейските теософски ложи и са получили разрешение да привлекат УЧИТЕЛЯ в редиците на своите „добри работници". Председателят на теософската ложа в България Софрони Ников не закъснява да поиска среща с УЧИТЕЛЯ, за да Го извести за добрите възможности, които Му предлага организираното теософско общество и големите успехи, които Го очакват както в нашата страна, така и в чужбина. На устроената среща се разменят наново доброто мнение и висока оценка за публичната дейност, в духа и стила на теософските идеи, правят се комплименти за усърдната духовна работа и председателят на теософската ложа открива богатите перспективи за една съвместна дейност. УЧИТЕЛЯТ с внимание изслушва поднесената покана за работа в полето на теософията, пожелава успех на теософската ложа и отказва да стане сътрудник. Дълги години след тази кардинална среща, в поредица от изказвания и разговори, УЧИТЕЛЯТ разкри основните принципи на започнатото от Него дело, в което по неповторим начин се изявява новата и светла мисъл за възхода на човешкия дух, за неговия светъл и слънчев път, който е крайно различен от известните философски, религиозни и теософски концепции. Теософите и до ден днешен не могат да си обяснят отказа на УЧИТЕЛЯ да бъде сътрудник на движението им. До ден днешен те са верни на структурните формулировки на битието, които, за съжаление, не включват нито Образа, нито дейността на УЧИТЕЛЯ! Настоящето, а и бъдещето правят образа и дейността на УЧИТЕЛЯ все по-разбрана и по-достъпна до съзнанието на всяка душа, готова да отвали камъка на традиционните разбирания за живота и се радва като малката тревичка на живота и слънчевите лъчи, в единство и хармония с любовта на битието.
към текста >>

26. ІІІ.59. СПИРИТИСТИ НА ИЗГРЕВА

Та най-близките сътрудници на Учителя, дори стенографките бяха завлечени от спиритизма и отклонени.
Духовете излизаха с едно твърдение чрез медиумите, че истинското знание може да се даде само от тях, понеже са безплътни. Защото всеки, който е в плът, можел да греши. Това бе насочено срещу Учителя, макар че за Него духовете казваха, че е голям дух, но понеже е в плътско тяло, затова Той можел да греши. Така, по този начин, имахме много неприятности на Изгрева. Учителят бе крайно недоволен от това. Та най-близките сътрудници на Учителя, дори стенографките бяха завлечени от спиритизма и отклонени. Примери много и премного. Дори Савка Керемедчиева, Елена Андреева и още няколко сестри духовете чрез медиумите ги бяха накарали да си острижат косите нула номер, за да не хванат чужди влияния от Космоса. А да поемат само онова, което им казват духовете. Бяха ги накарали да ходят с гумени галоши посред лято и зима, за да изолират влиянията, които идват от земята. А Учителят говореше тъкмо обратното: жените да имат дълги коси, поддържани, вчесани, обувките да бъдат хигиенични, дрехите широки и удобни, цветът на дрехите да бъде светъл и т.н.
към текста >>

27. ІІІ.106. ЗАДАЧАТА С ЛЕВЧЕТО

Чрез тях ние поддържаме връзка с духовния свят и сътрудничим в неговата работа.
Така работеше Учителят с всички ни. По-възрастните братя знаят, как-ва важна работа извърши Той в това отношение. Необходимо е, от време на време, да се внасят нови мисли, нови идеи, нови подтици в човешките души. За това работят всички духовни хора по света, обединени в общества или братства по цялата земя. Задачите на съзнателния живот са особено важни в днешните времена. Чрез тях ние поддържаме връзка с духовния свят и сътрудничим в неговата работа. Ние се обръщаме към всички братя и сестри - ученици в цялата страна и целия свят, с цел да им напомним и освежим една от хубавите задачи, която Учителят ни е дал някога - да изпращаме всеки ден зов към всички човеци -братя, да дадем малък подтик: всеки да направи една малка жертва за Божието Слово. Навремето, задачата е поставена от Учителя така: Всеки ден, ученикът, като прочете нарядната страница от Словото на Учителя, да пусне своята малка лепта в една кутия и каже: „Господи, както аз пускам своята скромна лепта за Твоето Слово, тъй да направят всички хора по земята." Като се изпълнява тази задача от учениците, дава се малък подтик, който действа вече в душите на всички човеци. Той ще се зароди вътре в душите им, и те да жертват за Божественото. Днес има нужда от този подтик в света. Учителят свързва тази задача с издаването на беседите.
към текста >>

28. 6.08. КОТВАТА

Особено неделните дни бяха посещавани от софиянци - едни подтиквани от любопитство, други - от дълбок интерес към учението, към новите идеи, които чертаеха контурите на новото светло бъдеще, бъдеще, което носеше повече светлина, по-големи духовни познания, едно братско духовно - културно сътрудничество.
Тя написа прекрасни сонети за красивия живот на Изгрева. Изгревът за късо време се превърна в един много важен духовен център на братския живот. Той представляваше оазис, където човек може да си от-почине, да обърне своя поглед нависоко и далеч от всекидневния и еднообразен живот. Посрещането на слънчевите изгреви беше като празник. Всички приятели като че ли се окъпваха в утринните лъчи на Слънцето и с нови подтици тръгваха към своите ежедневни занимания. Особено неделните дни бяха посещавани от софиянци - едни подтиквани от любопитство, други - от дълбок интерес към учението, към новите идеи, които чертаеха контурите на новото светло бъдеще, бъдеще, което носеше повече светлина, по-големи духовни познания, едно братско духовно - културно сътрудничество. Между посетителите и учениците на Учителя ставаха интересни разисквания по ред идейно -културни въпроси. Посетителите бяха специално от средите на толстоистите, анархистите, комунистите. Много често при тези разисквания присъстваше и Учителят. Към него се отправяха всевъзможни въпроси, било от областта на науката, на изкуството, философията, или из областта на социалните проблеми. Учителят отговаряше образно, картинно, по пътя на аналогиите, даваше най-реалистични и конкретни отговори на зададените въпроси.
към текста >>

29. 6.14. Трите мистерии в битието

При Истината човек добива своята свобода и става сътрудник на Великата разумна природа.
Според Учителя при тази вълна също има два важни периода. Първият период, при който се ликвидира с общочовешката карма, като по този начин ученикът прави връзка със своето безсмъртно начало, или влиза в пътя на посвещение във великите мистерии на Битието. Ликвидирането с общочовешката карма е най-великата жертва, когато ученикът минава през кръста на живота и се справя с две важни качества - със своята венерина чувствителност и с марсовата си природа на гнева - злобата и отмъщението. След посвещението настъпва един от най-важните периоди при вълната на Истината - Възкресението, т.е. става едно със своя Учител. При Истината човек добива своята свобода и става сътрудник на Великата разумна природа. Тези три вълни, тези три принципа, след като дадат съдържание и ритъм на Новата култура, те отиват и се възвръщат високо към сферата на есенциалния свят. Тези три принципа на Любовта, Мъдростта и Истината, след като изразят своето съдържание на физическия свят, те отново се възвръщат към есенциалния свят на принципите, а съдържанието остава да се реализира на физическия свят. Истината, след като покаже пътя към свободата, и тя се оттегля при Любовта и Мъдростта - в света на принципите. Така скициран, този важен съществен разговор, който има отношение към самата същност на Школата на Учителя - ще бъде предмет на разглеждане в следващите глави.
към текста >>

30. 6.28. Връзката между самосъзнанието и свръхсъзнанието

Взаимното сътрудничество във всички области на живота и онази духовна, интимна топлота ще легнат в отношенията между индивидите, обществата, народите и цялото човечество.
Това знание създаваше условия със своята статичност за събуждане гордостта в човека и онази алчност - всичко да използва за користни цели. Цялата западна култура беше потопена в света на самосъзнанието и се стимулираше от идеята за свръхчовека. А ще видим как впоследствие Михаил Иванов ще наметне тази културна мантия в дейността си, която ще разгърне в един малък кръг във Франция. Даже като правех своите психологични наблюдения, често виждах в отношенията между Георги Радев и Михаил Иванов тази диаметралност на тези два свята. Чувствах и виждах в картини онзи нов свят, който Учителят чертаеше, онези нови обществени отношения, които ще почиват на Великия закон на Справедливостта, онази истинска връзка между душите, които ще се чувстват като клетки на един велик организъм. Взаимното сътрудничество във всички области на живота и онази духовна, интимна топлота ще легнат в отношенията между индивидите, обществата, народите и цялото човечество. При тези нови отношения виждах онези величествени перспективи, които се отварят за новата култура, където природата ще открие на човека много от своите тайни, за да може да подобри своите битови условия и духовния ръст, да се възвиси все повече и повече към идеалите на съвършенството. Всички тези постижения ще бъдат плод на новата раса, която иде с много по-големи вътрешни възможности за проявления и творчество. Тази вълна на второто действие създаде в цялото Братство един голям устрем, към големите знания, които Учителят разкриваше в специалния младежки клас, в окултния общ клас и чрез неделните беседи. Тази вълна се съвпадна с моето завършване на университета. Аз завърших през 1931 г.
към текста >>

31. 6.34. Астрокосмична синтеза

Тук само ще подчертаем, че третият вид души, които идват да помагат на човечеството, са успели да превият врата на звяра в себе си, да обуздаят своите страсти и желания, с други думи - те са завършили еволюцията на своето сърце, чрез хилядите си прераждания са закръглили способностите на своя ум и чрез ключа на търпението са изработили една диамантена воля, която има един идеал - да бъде непрекъснат сътрудник във великото дело на своя Учител.
Тази наука ни разкрива великите мистерии. Човек вижда в себе си отразено цялото Звездно небе, същевременно и великото знание на Мъдростта. Той чувства всички центрове в своята глава като системите, които съществуват в Звездното небе, и започва да чувства великия пулс на живота, чудната хармония в Битието и по този начин тръгва смело по пътя на Божественото съвършенство. Народите, обществата и хората той ги чувства в себе си като системи, органи и клетки. Ние няма в подробности да се спираме върху тази наука, защото тя е дадена в генералните си линии в книгата „Новата култура в ерата на Водолея". Тук само ще подчертаем, че третият вид души, които идват да помагат на човечеството, са успели да превият врата на звяра в себе си, да обуздаят своите страсти и желания, с други думи - те са завършили еволюцията на своето сърце, чрез хилядите си прераждания са закръглили способностите на своя ум и чрез ключа на търпението са изработили една диамантена воля, която има един идеал - да бъде непрекъснат сътрудник във великото дело на своя Учител. Тези души са солта на земята, те са изразители на дълбокия смисъл на живота. Тях ще ги познаем по три елемента: те носят в себе си чара на любовния магнетизъм, магичното въздействие на дълбокото знание и неизказаната красота на истината. В техния поглед се чете искреност, чистота, невинност, същевременно имат чертите на онази крайна интелигентност, на изисканата справедливост и на онова високо благородство. При тези души, в тяхното присъствие човек чувства устрема и подтика на творческото вдъхновение. Тихият и скромен ученик на Учителя Кузман Кузманов, най-добре го разбираше.
към текста >>

Те непрекъснато са воювали помежду си, но Учителят намери допирни точки, които ще ги обедини в новата култура и заедно ще си сътрудничат.
Той беше много надарен и като художник и обичаше да рисува. Същевременно идеите, които му минаваха през главата той само ги отбелязваше. Той беше написал една голяма работа: „Връзката между Ориента и Запада". Кузман, по пътя на философското мислене, схвана дълбоката мисъл, че Учителят иде да хвърли мост между двете философски, самоотричащи се схващания - от една страна идеализма, а от друга - материализма. Тези две схващания са стари, колкото е стар света. Те непрекъснато са воювали помежду си, но Учителят намери допирни точки, които ще ги обедини в новата култура и заедно ще си сътрудничат. Тези допирни точки в най-широки линии се хармонизират. Материализмът дойде до една идея, че материята е безгранична и непрекъснато преминава от едно състояние в друго. Школата на идеалистите също така приема, че Духът е безграничен. Следователно идеята, която Учителят хвърля като мост между тези две противоположности - е Космичното начало, което има за атрибут безкрайността. Само този мост може да създаде условие за така желания мир между народите в цялото човечество.
към текста >>

32. 6.35. Mладежките събори

Дори и комунистите го пускаха да ходи на есперантски конгреси, като изнасяше по някой доклад за мира и сътрудничеството между народите.
Аз живях с Петър Пампоров и Георги Марков в една и съща квартира. Тогаз турихме начало на списанието „Новият живот" и което се замени по-късно със списание „Житно зърно". Пампоров е един ентусиаст, който е роден просто за проповедник. Където се спре и седне, говори за вегетарианство, за есперанто, за толстоизъм. Имаше условия да ходи в чужбина като есперантист. Дори и комунистите го пускаха да ходи на есперантски конгреси, като изнасяше по някой доклад за мира и сътрудничеството между народите. А това бяха политически идеи, които застъпваха комунистите. В него имаше някакъв наивитет. Замина за Лондон на някакъв конгрес по есперанто. Пише ми писмо оттам, да му изпратя белия панталон. Представяте ли си?
към текста >>

33. 6.37. ПЪТЯТ Е ОТКРИТ

Тези мои трима приятели, които изразяваха три свята - светът на мистиката, светът на окултното знание и светът на обществената реформация, вляха своите капитали и събудиха в мен непобедима вяра, интелектуалното проникновение и несъкрушимата воля под ръководството на Учителя, който действаше като една динамична, Космична сила, дълбоко в моята душа, да стана сътрудник в Неговото велико дело.
37. ПЪТЯТ Е ОТКРИТ Така протекоха трите вълни в Школата на Учителя. Вълната на Любовта внесе семената на новия живот в човечеството; вълната на Мъдростта разкри дълбокото знание, а вълната на Истината откри пътя към свободата. Така в миниатюр около Учителя беше скицирана историята на новата култура, която ще настъпи на земята. В мен тези три вълни събудиха скритите дълбоки окултни центрове, чрез които моята душа виждаше живота в нова светлина. Моят критичен ум, моят атеистичен дух, моята сурова воля - под влиянието на тези три действия на тази драма, която се извърши в Школата на Учителя, претърпяха коренни преобразувания. Тези мои трима приятели, които изразяваха три свята - светът на мистиката, светът на окултното знание и светът на обществената реформация, вляха своите капитали и събудиха в мен непобедима вяра, интелектуалното проникновение и несъкрушимата воля под ръководството на Учителя, който действаше като една динамична, Космична сила, дълбоко в моята душа, да стана сътрудник в Неговото велико дело. Моето физическо тяло беше средата, в която Учителят извършваше Своите метапсихични операции. Понякога Учителят с усмивка ми казваше: „Рекох, ти си международната банка". Понеже всички тези съзнания вляха в мен своите капитали и когато започнах да пиша книгите си, чувствах как всички идват да ми помагат. Просто ми нашепват, обкръжават ме и ме вдъхновяват. Чрез техните съзнания можах именно да изразя тези велики мисли.
към текста >>

34. 6.38. Следването ми в чужбина

През това време аз се опознах с обществените среди, започнах да сътруднича в ежедневната преса, говорих по радиото и пр.
Пребиваването ми в Полша беше в годините 1933-1938 г. В началото чувствах един страх и безпокойство, но в процеса на работата се учудих, че при него ще изработя един сериозен научен похват, който впоследствие ще улесни моята публицистична дейност. Психологията на гражданите на този град беше много по-различна от тази, на Варшава. Те бяха по-недостъпни, мълчаливи и сериозни. Настъпи 1934 г. През това време аз се опознах с обществените среди, започнах да сътруднича в ежедневната преса, говорих по радиото и пр. По това време международната обстановка беше в твърде критични политически моменти, фашизмът се изправяше като една сила, която претендираше да разреши социалните проблеми. Това беше един параван, под който се прикриваха шовинистичните и империалистическите интереси на Италия и специално на Германия. Много будно следях всички политически събития, които ставаха в Европа, понеже бяха във връзка с моята докторска теза, която се явяваше като един комплекс на всички стопански, културни и политически отношения между народите. Сведенията, които получавах от България, бяха доста тревожни, тъй като обществените сили в България бяха така раздробени, разкъсани, почиващи на лични или на съсловни интереси, без някакви перспективи, или идеали за българския народ. При тази политическа неориентираност, при лошата стопанска обстановка, в която се намираше българския народ, в България се създаде една нова обществена сила, която имаше повече корените си в интелигенцията, отколкото в обществените слоеве на българския народ.
към текста >>

Диктатурите, в лицето на оторитарните режими, не само че узурпираха много демократични свободи, извоювани с кръвта на народите през вековете, но и не даваха никакви условия да се посеят семената на едно обществено обновление и международно стопанско и политическо сътрудничество.
И от тук Учителят дава своето заключение. Тази кратка, но съдържателна фраза ми отвори очите, да видя с погледа на Мъдреца едно положение, което нищо не обещаваше. Убедих се, че всички обществени деятели, в лицето и на короната, не притежаваха нито едно от качествата, които Учителят смяташе като най-голяма необходимост за един държавен мъж - честност, справедливост, крайна интелигентност и благородство. Тези качества не се отнасяха само към българските общественици, но и към обществениците на всички държави. И действително, всичките народи, в лицето на цялото човечество, минаваха през едни неестествени пътища в своето развитие. Диктатурите, в лицето на оторитарните режими, не само че узурпираха много демократични свободи, извоювани с кръвта на народите през вековете, но и не даваха никакви условия да се посеят семената на едно обществено обновление и международно стопанско и политическо сътрудничество. При тази обстановка аз отново се завърнах в Полша, след като престоях тук 6 месеца, за да си взема университетските изпити и закръгля висшите си образования с докторска титла. Тезата ми беше отпечатана и аз отново се завърнах в България в края на 1937 г. Отначало се отдадох на публицистична дейност, подготвях някои малки книжки с не особено значение. Вземах участие в разните кръжоци по международни проучвания, без да имам някакви конкретни обществени насоки. Годината 1938 беше много решителна за мен.
към текста >>

35. 6.39. Равносметката

И тогава той ще обича всички същества, ще им сътрудничи и той ще бъде пълен с радост и блаженство от този дух на служене.
Ще му открие дълбоките закони на природата и ще го направи по-възприемчив към новите идеи, които сега слизат към земята. Епохата на Водолея всичко ще примири. Тя е духовната пролет на човечеството. Главното качество на Водолея е чистотата. Епохата на Водолея ще събуди Космичното съзнание на човека. И тогава той ще обича всички същества, ще им сътрудничи и той ще бъде пълен с радост и блаженство от този дух на служене. След известни години ще настъпи голям духовен глад на земята, казва Учителят. И всички ще тичат да търсят Словото, което едничко може да разреши семейните, обществените, народните и международни проблеми. Културата на Водолея носи Третия завет: Прославяне на Синовете Божии, учениците на Учителя. Под завета на Синовете Божии, казва Учителят, някои разбират, когато светиите ще управляват света. Светът ще се оправи, когато Първата причина се всели и почне да живее във всички хора.
към текста >>

Споразумяха се за сътрудничество, признаха се следвоенните граници за ненакърними, заговориха за човешките права и се омекоти политическата атмосфера.
Даже за тази година - 1975 г. мога да кажа, че е определено астрологически следното: „Планетата Юпитер, която е символ на Бялото Братство, ще бъде в областта на Овена, който дирижира във всички области на живота. Забележка на редактора: Този документален магнетофонен запис бе правен през септември 1974 г. Наистина през 1975 г. - август се състоя международна конференция в Хелзинки между източния блок на СССР и западния блок - Европа и САЩ. Споразумяха се за сътрудничество, признаха се следвоенните граници за ненакърними, заговориха за човешките права и се омекоти политическата атмосфера. През 1974 г. имаше един тригон между Юпитер и Сатурн. Този тригон се явява на 20 години веднъж. Сатурн представлява лявото посвещение, а Юпитер представлява дясното посвещение, според Учителя. Туй показваше, че сега няма условия да се развихрят някакви големи политически събития, които да доведат до война.
към текста >>

36. 6.62. ВЕЛИКАТА ФОРМУЛА

Тази глава е само за онези души, които имат онзи копнеж да търсят тясната пътека, която води към Истината, за онези души, които искат да сътрудничат във "Великото дело на Учителя.
" Той ме погледна и само с едно отрицателно движение на главата ми даде да разбера, че няма да остане. След това Той се приближи до мен, до ухото ми и съвсем тихо, много тихо ми прошепна една магическа формула. Като чух тази формула, цялото ми тяло изтръпна, почувствах как живият огън на Кундалини се изви по целия ми гръбначен стълб и в мозъка ми произведе такава ослепителна светлина, като че ли всички центрове на главата ми се активизираха и аз видях една картина, която представляваше откровение. Тази картина ми разкри една велика тайна, тази картина съдържаше бъдещето, което ни предстоеше. В следващите страници ще посветя една глава на тази формула. Тази глава е само за онези души, които имат онзи копнеж да търсят тясната пътека, която води към Истината, за онези души, които искат да сътрудничат във "Великото дело на Учителя. Тази моя последна среща беше три дни преди заминаването на Учителя. На 27.XII.1944 г. в 5,45 часа сутринта Учителят напусна физическото си тяло. Това Космично Същество, Чийто символ беше равностранният триъгълник, т.е. онази висша хармония - между емоционалното, умственото и волевото съзнание.
към текста >>

Ще извадят народите от тази безпътица, в която се намират, за да си подадат ръка за едно всестранно сътрудничество.
Велика култура очаква този народ, в който се въплътяват тези Велики Посветени, защото този народ представлява разсадникът на новите идеи, които след това трябва да се възприемат от другите народи. Българският народ сега се намира в най-интересния си момент, когато трябва да разбере дълбоката същност на Учението на Учителя. Не само трябва да го разбере, но трябва и да го приложи, да изпита всички негови методи, които ще донесат тази велика хармония между неговия ум, сърце и воля. По този начин той ще стане изразител на тези велики идеи, предвестник на новата култура, която трябва да се разпространи из всичките народи. Това учение е единствено, което носи нови елементи и тези елементи ще дадат подтик на духовната и материална култура на човечеството. Ще извадят народите от тази безпътица, в която се намират, за да си подадат ръка за едно всестранно сътрудничество. Само по този път може да се дойде до този желан мир, до тази велика свобода, за която толкова много се е писало и говорило, за която потоци кръв е пролята в историята на човечеството. Наистина Учителят донесе едно ново откровение на човечеството. Той не дойде тук на земята да създаде някаква нова религия, някакъв култ от ритуали, а напротив - Той дойде да събори всичките тези религиозни заблуждения, които през вековете създаваха чрез религиите един деспотичен йерархизъм, или пък някакви исторически божества, на които по един външен начин те им се кланят и слагат прегради между Първата Причина - Божественото Начало и своята душа. Аз точно това разбрах от Учителя, че една от най-големите Му мисии тук на земята е да разбие всички тези заблуждения на религиозното съзнание. По този начин човечеството ще дойде в непосредствен контакт по пътя на Мистичната Чистота с живота на Цялото.
към текста >>

37. 6.63. ТРИТЕ ЛОЖИ И ШЕСТАТА РАСА

Инволюционните периоди се характеризират като борби, войни, стълкновения и кървави насилия, докато при еволюционния период културите ще се развиват под знака на духовното опознаване, културите ще бъдат изграждани чрез взаимопомощ и сътрудничество.
Голямо сражение си дават двете сили - Омразата и Любовта. Това сражение ще определи съдбата на човечеството за хилядолетия. При тази епоха ще има смяна на ръководещите фактори и обществени сили. Шестата раса в еволюционния път на човечеството ще разреши един дълбок и основен проблем - мъжкият принцип, умът, който при слизането в материята е ръководил историята на човечеството, тогава е имал в тези култури първостепенна роля. Но при възходящото движение, при втората половина на еволюционните манвантари мъжкият принцип трябва да отстъпи своето място на женския принцип - на сърцето, на любовта, понеже човешките души тръгват към сферите на по-рядката материя, чиито вибрации ще внесат едно омекотяване на характера на човека. Инволюционните периоди се характеризират като борби, войни, стълкновения и кървави насилия, докато при еволюционния период културите ще се развиват под знака на духовното опознаване, културите ще бъдат изграждани чрез взаимопомощ и сътрудничество. Тези големи задачи ще се разрешат чрез новата раса - расата на учениците, или расата на Синовете Божии. Учителят откри Своята Школа в този малък народ, за да разкрие новите методи, чрез които ще се преустрои живота на индивидите, обществата и народите в по-съвършени форми. Доброто ще бъде главният двигател и критерий. То ще вземе надмощия над Злото. Изграждането на новите форми на живота подразбира едно по-високо и по-просветено отношение към Разумната природа.
към текста >>

38. 6.66. ЛИТЕРАТУРНО ТВОРЧЕСТВО НА ИЗГРЕВА

С тази книга се даде път за моето сътрудничество с Боян Боев.
Тази книга премина между българския народ. На нея не бе определена цена. А Боян Боев написа, че тя ще се продава по нов начин: съобразно Учението. Кой колкото може и колкото поиска след получаването й може да заплати за нея. Тя бърже се разпродаде, понеже там са третирани въпросите за новото образование и новото възпитание. С тази книга се даде път за моето сътрудничество с Боян Боев. Преди заминаването на Учителя от физическия свят, Той също така ме насочи да работя и с брат Борис Николов. Тези двама братя, които със своята преданост към Учителя и със своята ревност към прилагане и разпространение идеите на Учителя, а също и под давлението на Учителя, намерих като най-добри сътрудници за едно колективно творчество. Учението на Учителя не е някаква научна доктрина, или някакво религиозно верую, нито пък някакво обществено течение, което да засяга специални категории съзнания. Напротив, то включва целокупния живот. Горните обстоятелства налагат при излизането на едно съчинение, което да даде една закръгленост на общия мироглед на Учителя, да вземат участие в това съчинение няколко души, като по този начин ще се даде на цело-купността на учението.
към текста >>

Тези двама братя, които със своята преданост към Учителя и със своята ревност към прилагане и разпространение идеите на Учителя, а също и под давлението на Учителя, намерих като най-добри сътрудници за едно колективно творчество.
А Боян Боев написа, че тя ще се продава по нов начин: съобразно Учението. Кой колкото може и колкото поиска след получаването й може да заплати за нея. Тя бърже се разпродаде, понеже там са третирани въпросите за новото образование и новото възпитание. С тази книга се даде път за моето сътрудничество с Боян Боев. Преди заминаването на Учителя от физическия свят, Той също така ме насочи да работя и с брат Борис Николов. Тези двама братя, които със своята преданост към Учителя и със своята ревност към прилагане и разпространение идеите на Учителя, а също и под давлението на Учителя, намерих като най-добри сътрудници за едно колективно творчество. Учението на Учителя не е някаква научна доктрина, или някакво религиозно верую, нито пък някакво обществено течение, което да засяга специални категории съзнания. Напротив, то включва целокупния живот. Горните обстоятелства налагат при излизането на едно съчинение, което да даде една закръгленост на общия мироглед на Учителя, да вземат участие в това съчинение няколко души, като по този начин ще се даде на цело-купността на учението. Отидох и споделих с Боев. Интересно е съвпадението, което съществуваше между брат Боев и мен.
към текста >>

39. 6.69. КОЙ КАК ПОСРЕЩНА КНИГАТА УЧИТЕЛЯТ

Докато не беше излязла на бял свят, не беше станала достояние на никого, освен в тесния кръг от сътрудници.
Първият дял - животопис и творчество, имаше за задача да разкрие великия и гигантски духовен образ на Учителя, а вторият - идеи, разкриваше дълбоките съкровищници на знанието, което ни даде Учителят чрез Своето Слово. Така замислена, книгата имаше за задача да въведе българския народ в същността на едно учение, което е имало съдбата, както в древността на окултните школи да бъде цапано, да бъде подценявано и отричано от всички онези заинтересовани обществени фактори, които постепенно губеха устоите си в съзнанието на народа. Това беше, от една страна - духовенството, от друга - казионата наука и трето - партийната държава. Няма да описваме онези творчески моменти, преживяни в тази малка група, която се вдъхновяваше изключително от чисти идейни подбуди, без всякакви комерчески или кариеристични намерения. Тази книга, като всяко зачатие, се зачена в пълна тайна. Докато не беше излязла на бял свят, не беше станала достояние на никого, освен в тесния кръг от сътрудници. Когато книгата беше представена в просветния съвет от страна на брат Борис Николов, нейният външен внушителен вид е внесъл неописуема изненада. Най-силно били засегнати по-изтъкнатите личности, които имаха известно обществено признание в литературата или в музиката. В обществото около Учителя, както и в средите на българския народ книгата беше приета с отворени обятия. Нескончаемите отзиви, които постъпваха особено от будните души, бяха доказателство, че книгата не само оправдава своето съществувание, но ще изиграе и своята предначертана роля. Какво силно влияние упражняваше книгата „Учителят", каква силна светлина хвърляше в съзнанието на хората по отношение живота и идеите на Учителя, ще посочим като се ограничим само с два примера.
към текста >>

40. 6.80. СЪТРУДНИЦИТЕ

От редактора и съставителя Вергилий Кръстев

80. СЪТРУДНИЦИТЕ През 1939 година в София пристигна една голяма група французи, които бяха заинтересовани от Бертоли за Учението на Учителя.
80. СЪТРУДНИЦИТЕ През 1939 година в София пристигна една голяма група французи, които бяха заинтересовани от Бертоли за Учението на Учителя. Като дойдоха тук, те подариха една бяла връзка на Учителя. Той не носи връзки и взе, че тази връзка я подари на мене. И какво беше моето учудване, когато видях как едно малко действие от Него, какво силно влияние упражни върху мен в далечното бъдеще. За мен Франция е една от най-либералните страни в света. С нея не може да се сравни никоя държава.
към текста >>

Имам две сътруднички, които са изиграли много голяма роля при оформяне, при редактиране на книгите и при изглаждане на стила.
Във Франция са представени трите школи: Лявото посвещение и Дясното посвещение. Но там се намира и Космичното течение. Тези три центъра съществуват там. Какво стана с бялата връзка на французите, която ми подари Учителят? Аз я носих известно време и тя ми отвори пътят на моите книги към Франция. Имам две сътруднички, които са изиграли много голяма роля при оформяне, при редактиране на книгите и при изглаждане на стила. Колкото и да бъдат добре преведени, те трябва да бъдат аклиматизирани към даден език. Там има тънки нюанси и само тези, които са родени с този език, могат да го изразят. Едната се казваше Амрика Ханизе. Тя е един много интересен тип. Тя не е французойка.
към текста >>

Тя е била една от големите ми сътрудници.
Има славянски произход. Тази жена просто ме е поразявала. Този устрем, който има, този естествен интелект и този естетичен вкус ме удивлява. По професия е балерина, но туй, което е направила в своя живот, то е един голям пример за подражение. Тя не е само мъченик при тези трудни условия, да живееш в една страна като Франция със своята професия, но и същевременно е един герой, който може да отстоява и да преодолява всички пречки. Тя е била една от големите ми сътрудници. Тя имаше една приятелка, която се казваше Жанин. Тя е една писателка, която преди 15 години бе издала приказки за инките. Тя имаше особено виждане за светлините. Един крайно надарен човек, романски тип. Още като я видите - главата, нейната стройна фигура, нейното овално лице, нейните тънки черти, всичко това показва един изтънчен вкус.
към текста >>

Тези две сътруднички играят голяма роля в моето творчество.
Тя е една писателка, която преди 15 години бе издала приказки за инките. Тя имаше особено виждане за светлините. Един крайно надарен човек, романски тип. Още като я видите - главата, нейната стройна фигура, нейното овално лице, нейните тънки черти, всичко това показва един изтънчен вкус. Родена е като творчески тип, макар че милосърдието е силно застъпено у нея. Тези две сътруднички играят голяма роля в моето творчество. Ще спра вниманието ви към един човек, който има моята благодарност. Това е издателят на книгата: „Новата култура в ерата на Водолея". Оригиналът на този мой труд носеше името „Мъдростта". Но след френския превод и след редакцията, която претърпя, издателят решава и слага горното име. Така че има разлика в текста на френския превод и българския оригинал.
към текста >>

Обработването на материала бе осъществен от двете мои сътруднички Амрика и Жанин.
За да излезе тази книга голяма е заслугата на българския художник Васил Иванов, наш приятел, който живееше във Франция от дълго време. По това време Димитър Грива беше на посещение в Париж. Той заинтересува няколко човека и те се включиха в издаването на книгата. Васил Иванов нарисува корицата на книгата, една картина, на която се вижда, как човешката душа се издига от миналото към бъдещето. Васил Иванов даде няколко хиляди франка и депозира излизането на книгата. Обработването на материала бе осъществен от двете мои сътруднички Амрика и Жанин. Уводът бе направен от Маршосо, биолог - преподавател в Сорбоната. Най-важният сътрудник в България бе Димитрина Захариева (Деметра). Аз разказах за нея. Тя, от една работничка, завърши музикална академия и стана след това гимназиална учителка по пеене. Разбира се аз бях онзи благодетел, който я издържаше.
към текста >>

Най-важният сътрудник в България бе Димитрина Захариева (Деметра).
Той заинтересува няколко човека и те се включиха в издаването на книгата. Васил Иванов нарисува корицата на книгата, една картина, на която се вижда, как човешката душа се издига от миналото към бъдещето. Васил Иванов даде няколко хиляди франка и депозира излизането на книгата. Обработването на материала бе осъществен от двете мои сътруднички Амрика и Жанин. Уводът бе направен от Маршосо, биолог - преподавател в Сорбоната. Най-важният сътрудник в България бе Димитрина Захариева (Деметра). Аз разказах за нея. Тя, от една работничка, завърши музикална академия и стана след това гимназиална учителка по пеене. Разбира се аз бях онзи благодетел, който я издържаше. Но дойде време тя да се отблагодари. Тя се научи да пише на пишеща машина и аз й диктувах на „прима виста" моите трудове.
към текста >>

Втората сътрудничка е Цанка Екимова.
Всичките мои трудове излезнаха под нейните пръсти. То е едно същество, което бе така предано към Учението на Учителя, че стигаше до фанатизъм. В нея имаше чистота, въздържателност и преданост. Тя е играла роля не само за моето творчество, но и спираше всички околни домогвания към мене. Тя ме ревнуваше и пазеше. Втората сътрудничка е Цанка Екимова. Един закръглен характер. Радваше ме нейната точност, постоянство, трудолюбие и честност. Тя беше направила много извадки от беседите на Учителя с най-съществените неща. Тя ми ги предаваше и те много ми помогнаха. Третата под ред е д-р Янка Попова.
към текста >>

Тя е сътрудничка, която бе много критична към моите книги.
Един закръглен характер. Радваше ме нейната точност, постоянство, трудолюбие и честност. Тя беше направила много извадки от беседите на Учителя с най-съществените неща. Тя ми ги предаваше и те много ми помогнаха. Третата под ред е д-р Янка Попова. Тя е сътрудничка, която бе много критична към моите книги. Тя прочиташе материала и правеше известни забележки, които съм вземал под внимание. Челото й издаваше една научна стойност, конструкция, маниер и излъчваше живот, който е подходящ за един сътрудник. Обичаше свободата и красотата. Когато напиша нещо, аз й го давам да го прочете. Винаги ми е била огледало, в което съм се оглеждал.
към текста >>

Челото й издаваше една научна стойност, конструкция, маниер и излъчваше живот, който е подходящ за един сътрудник.
Тя беше направила много извадки от беседите на Учителя с най-съществените неща. Тя ми ги предаваше и те много ми помогнаха. Третата под ред е д-р Янка Попова. Тя е сътрудничка, която бе много критична към моите книги. Тя прочиташе материала и правеше известни забележки, които съм вземал под внимание. Челото й издаваше една научна стойност, конструкция, маниер и излъчваше живот, който е подходящ за един сътрудник. Обичаше свободата и красотата. Когато напиша нещо, аз й го давам да го прочете. Винаги ми е била огледало, в което съм се оглеждал. Не мога да не се възхитя от нейното търпение и постоянство. Тя се яви накрая в моя път.
към текста >>

41. 6.81. ВЪЗПОМИНАНИЕ

В последно време се молих на Учителя да ми изпрати един сътрудник, с когото да свърша тази работа.
След като изложих своя план Методи сподели, че има такъв материал. Аз направо му казах: „Кога започваме? " Методи се усмихна, огледа ме внимателно, след това се разсмяха заедно с Цанка Екимова напълно дружелюбно. Аз не разбирах нищо. Методи се обърна към мене: „Аз съм готов с този материал от 1966 година. В последно време се молих на Учителя да ми изпрати един сътрудник, с когото да свърша тази работа. Преди известно време сънувам Учителя и Той ми казва: „Този човек, когото искаш, е вече изпратен и можеш да почнеш работа с него". „И ето, вече един месец аз чакам да се яви този, който е изпратен. Като чух за твоята задача, която изпълняваш, разбрах, че ти си човекът, който е изпратен." Особено се радваше Цанка Екимова на това разрешение, че то стана в нейния дом. Определихме си среща за предстоящата работа. Когато отидох да го посрещна, беше началото на септември 1974 година.
към текста >>

42. 7.Духът на Истината и Духът на Заблуждението 1. РАЗПНИ ГО

А тази, която организира концерта в Русе, беше Росица Марашлиева, която е снаха на Марийка Марашлиева - главният сътрудник на книгата „Изгревът".
Но за сметка на това в залата беше Илья, синът на певицата, като слушател, така че онзи, който съдейства в пренасянето на книгите, то след това съставителят на книгата съдейства на майка му да излезе на сцената. А тя беше превъзходен сопран и изпълни блестящо песните на Учителя. На заминаване, певицата Евгения Шевельова бе поканена да участва в концерт и в гр. Русе, който мина отлично. Ето как работи веригата на Бялото Братство. А тази, която организира концерта в Русе, беше Росица Марашлиева, която е снаха на Марийка Марашлиева - главният сътрудник на книгата „Изгревът". Ето как се свързват нещата и как последователно се явяват онези хора, които работят за делото на Учителя. По това се познават, че тези слуги имат свой Господар и този господар е Учението на Учителя с Неговото Слово и с Неговите песни. А онзи, който беше Председател на Братския съвет, изхвърли книгата на улицата и я нарече „боклук" и наговори толкова обидни думи срещу книгата, срещу съставителя и срещу леля Кина. Накрая най-демонстративно заявил: „Вергилий не е от Братството и няма нищо общо с нас". Присъстват трима души свидетели.
към текста >>

43. 7.12. НИКОЛА НАНКОВ

При една среща с Томалевски той ми разказа, че няма да вписва нито своето име, нито имената на онези, които са му дали материалите, и които са сътрудници поради това, че духовните хора трябва да имат смирение и да не се самоиз-тъкват.
Познаваше лица, хора и събития. Беше огорчен от много съвременници. Около 1972 г. Никола, заедно с Галилей Величков и още други лица бяха предоставили материалите си на Георги Томалевски, да напише една книга за Учителя, понеже той имал писателско перо. Георги, в разстояние на шест месеца, успя да подготви книгата, като почти ма-териалът на Галилей не бе променен, но на останалите бе преразказан. При една среща с Томалевски той ми разказа, че няма да вписва нито своето име, нито имената на онези, които са му дали материалите, и които са сътрудници поради това, че духовните хора трябва да имат смирение и да не се самоиз-тъкват. Казах му, че това е груба грешка и че той, като писател, знае много добре какво значи авторство. Не ме послуша. Пуснаха книгата без автор и без имената на сътрудниците. Всички знаеха, че Георги Томалевски е написал тази книга и го хвалеха. Но никой не знаеше имената на сътрудниците, освен Георги.
към текста >>

Пуснаха книгата без автор и без имената на сътрудниците.
Никола, заедно с Галилей Величков и още други лица бяха предоставили материалите си на Георги Томалевски, да напише една книга за Учителя, понеже той имал писателско перо. Георги, в разстояние на шест месеца, успя да подготви книгата, като почти ма-териалът на Галилей не бе променен, но на останалите бе преразказан. При една среща с Томалевски той ми разказа, че няма да вписва нито своето име, нито имената на онези, които са му дали материалите, и които са сътрудници поради това, че духовните хора трябва да имат смирение и да не се самоиз-тъкват. Казах му, че това е груба грешка и че той, като писател, знае много добре какво значи авторство. Не ме послуша. Пуснаха книгата без автор и без имената на сътрудниците. Всички знаеха, че Георги Томалевски е написал тази книга и го хвалеха. Но никой не знаеше имената на сътрудниците, освен Георги. Той не ги каза на останалите, а читателите на книгата знаеха, че това е труд на Томалевски. И това предизвика бурната реакция на Галилей Величков и Никола Нанков срещу Георги. Никола крещеше пред мене: „Ограбиха ми материалите!
към текста >>

Но никой не знаеше имената на сътрудниците, освен Георги.
При една среща с Томалевски той ми разказа, че няма да вписва нито своето име, нито имената на онези, които са му дали материалите, и които са сътрудници поради това, че духовните хора трябва да имат смирение и да не се самоиз-тъкват. Казах му, че това е груба грешка и че той, като писател, знае много добре какво значи авторство. Не ме послуша. Пуснаха книгата без автор и без имената на сътрудниците. Всички знаеха, че Георги Томалевски е написал тази книга и го хвалеха. Но никой не знаеше имената на сътрудниците, освен Георги. Той не ги каза на останалите, а читателите на книгата знаеха, че това е труд на Томалевски. И това предизвика бурната реакция на Галилей Величков и Никола Нанков срещу Георги. Никола крещеше пред мене: „Ограбиха ми материалите! " А Галилей беше изключително възмутен. Дори Никола написа към 11 страници, нещо като критика, срещу книгата на Георги Томалевски, като бе извадил и доказваше с фактически материал за някои неточности в биографичния очерк, направен от Георги Томалевски.
към текста >>

44. 7.21. ЕЛЕНА АНДРЕЕВА

Привлякох три сътруднички да набират на компютър машинописния текст.
И то, да се случи с така наречените "последователи" на Учителя Дънов. През 1992 г. реших да издам един сборник от спомени на съвременници на Учителя, в който да се намерят отговорите на много наболели въпроси и проблеми, които трябваше да се разрешават от днешното поколение, което изобщо не беше запознато с Школата на Учителя Петър Дънов. Бях решил да включа и материали на стенографката Елена Андреева. Извадих подходящ материал от нейните магнетофонни записи, които бях направил лично и включих някои документи, които тя ми бе предала лично. Привлякох три сътруднички да набират на компютър машинописния текст. Една от трите бе и Наталия Ангелова Попова, която работеше върху материала на Елена Андреева. В мое присъствие тя предаде така наречената "разпечатка" за корекция на Елена Николова, понеже тя изяви желание да направи необходимата корекция, понеже желаеше да се запознае със съдържанието на материала. След една седмица тя ми се обажда по телефона и се нахвърля върху мене, че това което изнасям, изобщо не е вярно. А забележете, че нито един от поколението на Елена Андреева, че дори и от моето поколение не се интересуваше от историята на Братството и затова никой не бе запознат с елементарни неща, засягащи живота на Бялото Братство в България. Това се отнасяше и за Елена Николова, която също не познаваше тази епоха, а беше близо 30 години по-млада от мен.
към текста >>

В обработването на записания от него материал той има пълната свобода за работа върху него, но понеже това е документален разказ, имам претенцията да запазя моят стил на изложение, моят език на разказ, така че в работата, която му предстои, да се съобразява с моята философска концепция за всички проблеми, които засягам, които му са напълно познати поради многогодишния ни контакт и сътрудничество. 5.
Предава лично на д-р Вергилий Кръстев целия си наличен и останал в оскъдно количество от различните по време обиски и изземване архив, в който са включени кореспонденция - писма от приятели и съвременници, незначителни по брой лични снимки, някои лични забележки, тефтерчета, някои печатни материали и други текущи написани неща. 2. Предавам по едно копие от написаните в последните ми години от 1983-1987 г. спомени от пребиваването ми в Школата на Учителя - Беинса Дуно, които са в три отделни папки, както следва: а) Моят роман; б) Образът на Учителя; в) Записване на Словото на Учителя - Беинса Дуно. 3. В разстояние на 19 години с д-р Вергилий Кръстев съм споделяла, разказвала, разисквала и коментирала подробно за живота на Школата, както и за образа на Учителя, който той подробно записваше и си вземаше бележки, въз основа на които по-късно, работейки с него, успях да възстановя всички детайли от братския живот, така както го бях видяла като съвременничка, така както бях го живяла, като се стараех да изнеса нещата такива, каквито бяха в действителност. Всички тези неща са записани от него и подлежат на по-нататъшна обработка, както за написването им съм му гласувала пълно доверие, както за редактирането им, така и за цялостното им представяне по форма, по стил и по съдържание. 4. В обработването на записания от него материал той има пълната свобода за работа върху него, но понеже това е документален разказ, имам претенцията да запазя моят стил на изложение, моят език на разказ, така че в работата, която му предстои, да се съобразява с моята философска концепция за всички проблеми, които засягам, които му са напълно познати поради многогодишния ни контакт и сътрудничество. 5. В разстояние на деветнадесет години той бе единственият човек, който най-последователно години наред ме подтикваше, подканваше ме, а понякога и твърдо категорично изискваше от мен да опиша спомените си от епохата на Учителя, като в целия този период аз се задоволявах само да разказвам, а той да записва моя разказ. 6. След 1983 г., след като той замина на работа в чужбина и след уточняване с него, аз реших, че бе крайно време да опиша онова, на което бях свидетел и което до 1986 г. успях да приключа. По-късно д-р Вергилий Кръстев през 1987г. той се запозна лично с моите спомени, които бях написала, работихме върху тях като той лично задаваше въпроси за уточняване, но разбора по тях и коментарите само си ги записа, без да се направи ново издание върху спомените ми. 7.
към текста >>

Затова доверието, с което го обличам, е доверие, изпитано чрез труд и работа от 19-годишно сътрудничество. 9.
Ако намери за удачно, може да изнесе написаният материал от него отделно и да го представи отделно. Той има правото да избере коя да е от двете форми, така може да избере и трета форма, с единствената цел - да се изнесе всичко, което съм разказала, да го предаде точно както съм го разказвала, да го напише така и в такава форма, че да отговаря на истинността на нещата и събитията, да отговаря на моя стил и език, на моята индивидуалност и на моята личност, така както той ме познава и така както се вижда в моят разказ. 8. Д-р Вергилий Кръстев беше първият човек, на когото лично съм разказвала цялата истина за моя живот; освен събеседник се явяваше като изповедник и лично настояваше, че всичко трябва да се запише и документира от мен. Макар че ни разделяше една възрастова граница от четиридесет години, той бе онзи, който успя да доведе докрай една започната работа отпреди деветнадесет години. Много неща съм споделяла и с други приятели, но това оставаше в рамките на един разказ и пожелания на добрите и благодарни слушатели, и нищо повече. Затова доверието, с което го обличам, е доверие, изпитано чрез труд и работа от 19-годишно сътрудничество. 9. След като избере формата, начина и принципа на представяне на моите спомени и опитности, след като той редактира същите, след като се възползва от свободата на избора от средствата, които съм му предоставила, спазвайки единствено истинността на разказа ми, накрая той ще представи всичко това като автор Елена Андреева, а своето име ще добави в рубриката под следния надслов: Слушал, записвал, редактирал и представил за прочит д-р Вергилий Кръстев. По този начин ще се зачете неговия труд както и истинността за нашия съвместен труд, защото без неговата намеса и настоятелност настоящето трудно би излязло на бял свят. Ако след години, десетилетия или столетия моето изложение за Школата на Учителя излезе под печат, то авторското право и възнаграждение да се вложи за издаване спомени на другите приятели за Учителя, както и за издаване Словото на Учителя. Настоящият протокол бе написан след подробно обсъждане на проблеми в разстояние на период от дълги години, но бе дошло времето да се определят времената и лицата от хора в своето истинско измерение. Беше написан в четири екземпляра, текстът съставен от д-р Вергилий Кръстев, а написан от Марийка Великова Иванова, като един екземпляр остава в нея, а три в д-р Кръстев.
към текста >>

45. СЪДЪРЖАНИЕ ТОМ IV

Сътрудниците - 537 81.
Разривът - 526 76. Недоразумения - 528 77. Служителите на двете ложи - 530 78. Спасяването на евреите - 533 79. Борби и изпитания - 535 80. Сътрудниците - 537 81. Възпоминание - 540 VII. Вергилий Кръстев - Духът на Истината и Духът на Заблуждението 1. „Разпни го" -546 2. Изгревът и боклуците от Кина Рангелова - 550 3. Пеню Ганев - 554 4.
към текста >>

- 646 Съставител и редактор д-р Вергилий Кръстев Главен сътрудник и предварителен машинопис Марийка Марашлиева Предпечатна подготовка Величка Халембакова
Бележки към том II. - 645 30. Бележки към том III. - 646 31. Бележки към том IV. - 646 Съставител и редактор д-р Вергилий Кръстев Главен сътрудник и предварителен машинопис Марийка Марашлиева Предпечатна подготовка Величка Халембакова
към текста >>

46. Въведение

На моят глвен незаменим сътрудник -Марийка Марашлиева - с благодарност и поклон.
Посвещава се на онези Братя и сестри, които бяха в Школата на Бялото Братство, при нозете на Всемировия учител Беинса Дуно, слушаха Оловото на Бога за идното човечество от Шестата раса и пееха песните Му, които ще бъдат молитви за Новото Човечество. Поднасям този мой труд - резултат на двадесет и две годишно издирване и проучване като дар на онези, на които очите са отворени и съзнанието е Будно за Оловото на Великия Учител Беинса Дуно, и на които ушите са отпушени за музиката Му, защото я възприемат като творчески акт на Божествения Дух- признателност и преклонение пред саможертвеният труд на Марийка Марашлиева. На моят глвен незаменим сътрудник -Марийка Марашлиева - с благодарност и поклон. Д-р Вергилий Кръстев 15ВИ 954-90041-4-7, том IV © Всички права запазени Не се разрешава препечатването на отделни части от книгата в периодичния печат - вестници и списания, без разрешение на съставителя на сборника. Ие се позволява преразказването на отпечатания летописен материал от нелегални и явни разказвачи с цел - издаването на пиратски издания.
към текста >>

47. 7.11. ИЛИЯ УЗУНОВ

Ако не ги реализира, имам пълномощно от Илия Узунов да прибера нещата и тогава аз ще си избирам сътрудниците.
Когато се задвижи една работа, за да се реализира, тя минава през различни етапи. Всеки един човек, който участва в един отделен етап, без него не може. Трябва всички да участват в реализацията. По внушение на чужди лица Илия Узунов отстрани мен и Милка Кралева и вече двадесет и три години тази прекрасна идея не може да се реализира. Дано Мария Арсова реализира нещата докрай. Ако не ги реализира, имам пълномощно от Илия Узунов да прибера нещата и тогава аз ще си избирам сътрудниците. Разказах това, за да видите колко трудно се реализира една идея. Веднъж Илия направи една изповед: "Ние от Братството направихме фатална грешка след 9.IХ.1944г., че се отделихме и отдалечихме от обществото. Сами се изолирахме. Това ни провали." Да, това бе вярно. Дори и през времето на социализма, когато държавата задължаваше всички да работят на държавна служба, мнозина от изгревяни не работеха и затова нямат държавна пенсия.
към текста >>

Не съм била негов сътрудник.
С него не съм имала никакъв творчески контакт след като бях прогонена от сприхавостта му, бременна с Богдана. Възмутена съм, че той коментира така превратно събитията и ми приписва неща които не съм правила. Аз не съм живяла в София с него, а в Своге. Софийското жителство не съм ползвала никога, както той се опитва да намеква. Никога не съм одобрявала каквито и идеи за работата на Вергилий с материали от Учителя. Не съм била негов сътрудник. Наивно повярвах че ме обича и се жени за мен с чувство за отговорност. Така каза на баща ми, в подлеза на Гарата в София на 11 май 1980 г. Илия Узунов ми донесе материалите си в Бургас за да довърша неговата работа, за което той вече бе неспособен поради възрастта. Аз ги приех. Но да обработваш материали по чужди идеи и да зарежеш своите, не е в моето разбиране за творчество.
към текста >>

48. 12. НИКОЛА НАНКОВ

При една среща с Томалевски той ми разказа, че няма да вписва нито своето име, нито имената на онези, които са му дали материалите, и които са сътрудници поради това, че духовните хора трябва да имат смирение и да не се самоиз-тъкват.
Познаваше лица, хора и събития. Беше огорчен от много съвременници. Около 1972 г. Никола, заедно с Галилей Величков и още други лица бяха предоставили материалите си на Георги Томалевски, да напише една книга за Учителя, понеже той имал писателско перо. Георги, в разстояние на шест месеца, успя да подготви книгата, като почти ма-териалът на Галилей не бе променен, но на останалите бе преразказан. При една среща с Томалевски той ми разказа, че няма да вписва нито своето име, нито имената на онези, които са му дали материалите, и които са сътрудници поради това, че духовните хора трябва да имат смирение и да не се самоиз-тъкват. Казах му, че това е груба грешка и че той, като писател, знае много добре какво значи авторство. Не ме послуша. Пуснаха книгата без автор и без имената на сътрудниците. Всички знаеха, че Георги Томалевски е написал тази книга и го хвалеха. Но никой не знаеше имената на сътрудниците, освен Георги.
към текста >>

Пуснаха книгата без автор и без имената на сътрудниците.
Никола, заедно с Галилей Величков и още други лица бяха предоставили материалите си на Георги Томалевски, да напише една книга за Учителя, понеже той имал писателско перо. Георги, в разстояние на шест месеца, успя да подготви книгата, като почти ма-териалът на Галилей не бе променен, но на останалите бе преразказан. При една среща с Томалевски той ми разказа, че няма да вписва нито своето име, нито имената на онези, които са му дали материалите, и които са сътрудници поради това, че духовните хора трябва да имат смирение и да не се самоиз-тъкват. Казах му, че това е груба грешка и че той, като писател, знае много добре какво значи авторство. Не ме послуша. Пуснаха книгата без автор и без имената на сътрудниците. Всички знаеха, че Георги Томалевски е написал тази книга и го хвалеха. Но никой не знаеше имената на сътрудниците, освен Георги. Той не ги каза на останалите, а читателите на книгата знаеха, че това е труд на Томалевски. И това предизвика бурната реакция на Галилей Величков и Никола Нанков срещу Георги. Никола крещеше пред мене: „Ограбиха ми материалите!
към текста >>

Но никой не знаеше имената на сътрудниците, освен Георги.
При една среща с Томалевски той ми разказа, че няма да вписва нито своето име, нито имената на онези, които са му дали материалите, и които са сътрудници поради това, че духовните хора трябва да имат смирение и да не се самоиз-тъкват. Казах му, че това е груба грешка и че той, като писател, знае много добре какво значи авторство. Не ме послуша. Пуснаха книгата без автор и без имената на сътрудниците. Всички знаеха, че Георги Томалевски е написал тази книга и го хвалеха. Но никой не знаеше имената на сътрудниците, освен Георги. Той не ги каза на останалите, а читателите на книгата знаеха, че това е труд на Томалевски. И това предизвика бурната реакция на Галилей Величков и Никола Нанков срещу Георги. Никола крещеше пред мене: „Ограбиха ми материалите! " А Галилей беше изключително възмутен. Дори Никола написа към 11 страници, нещо като критика, срещу книгата на Георги Томалевски, като бе извадил и доказваше с фактически материал за някои неточности в биографичния очерк, направен от Георги Томалевски.
към текста >>

49. 21. ЕЛЕНА АНДРЕЕВА

Привлякох три сътруднички да набират на компютър машинописния текст.
И то, да се случи с така наречените "последователи" на Учителя Дънов. През 1992 г. реших да издам един сборник от спомени на съвременници на Учителя, в който да се намерят отговорите на много наболели въпроси и проблеми, които трябваше да се разрешават от днешното поколение, което изобщо не беше запознато с Школата на Учителя Петър Дънов. Бях решил да включа и материали на стенографката Елена Андреева. Извадих подходящ материал от нейните магнетофонни записи, които бях направил лично и включих някои документи, които тя ми бе предала лично. Привлякох три сътруднички да набират на компютър машинописния текст. Една от трите бе и Наталия Ангелова Попова, която работеше върху материала на Елена Андреева. В мое присъствие тя предаде така наречената "разпечатка" за корекция на Елена Николова, понеже тя изяви желание да направи необходимата корекция, понеже желаеше да се запознае със съдържанието на материала. След една седмица тя ми се обажда по телефона и се нахвърля върху мене, че това което изнасям, изобщо не е вярно. А забележете, че нито един от поколението на Елена Андреева, че дори и от моето поколение не се интересуваше от историята на Братството и затова никой не бе запознат с елементарни неща, засягащи живота на Бялото Братство в България. Това се отнасяше и за Елена Николова, която също не познаваше тази епоха, а беше близо 30 години по-млада от мен.
към текста >>

В обработването на записания от него материал той има пълната свобода за работа върху него, но понеже това е документален разказ, имам претенцията да запазя моят стил на изложение, моят език на разказ, така че в работата, която му предстои, да се съобразява с моята философска концепция за всички проблеми, които засягам, които му са напълно познати поради многогодишния ни контакт и сътрудничество. 5.
Предава лично на д-р Вергилий Кръстев целия си наличен и останал в оскъдно количество от различните по време обиски и изземване архив, в който са включени кореспонденция - писма от приятели и съвременници, незначителни по брой лични снимки, някои лични забележки, тефтерчета, някои печатни материали и други текущи написани неща. 2. Предавам по едно копие от написаните в последните ми години от 1983-1987 г. спомени от пребиваването ми в Школата на Учителя - Беинса Дуно, които са в три отделни папки, както следва: а) Моят роман; б) Образът на Учителя; в) Записване на Словото на Учителя - Беинса Дуно. 3. В разстояние на 19 години с д-р Вергилий Кръстев съм споделяла, разказвала, разисквала и коментирала подробно за живота на Школата, както и за образа на Учителя, който той подробно записваше и си вземаше бележки, въз основа на които по-късно, работейки с него, успях да възстановя всички детайли от братския живот, така както го бях видяла като съвременничка, така както бях го живяла, като се стараех да изнеса нещата такива, каквито бяха в действителност. Всички тези неща са записани от него и подлежат на по-нататъшна обработка, както за написването им съм му гласувала пълно доверие, както за редактирането им, така и за цялостното им представяне по форма, по стил и по съдържание. 4. В обработването на записания от него материал той има пълната свобода за работа върху него, но понеже това е документален разказ, имам претенцията да запазя моят стил на изложение, моят език на разказ, така че в работата, която му предстои, да се съобразява с моята философска концепция за всички проблеми, които засягам, които му са напълно познати поради многогодишния ни контакт и сътрудничество. 5. В разстояние на деветнадесет години той бе единственият човек, който най-последователно години наред ме подтикваше, подканваше ме, а понякога и твърдо категорично изискваше от мен да опиша спомените си от епохата на Учителя, като в целия този период аз се задоволявах само да разказвам, а той да записва моя разказ. 6. След 1983 г., след като той замина на работа в чужбина и след уточняване с него, аз реших, че бе крайно време да опиша онова, на което бях свидетел и което до 1986 г. успях да приключа. По-късно д-р Вергилий Кръстев през 1987г. той се запозна лично с моите спомени, които бях написала, работихме върху тях като той лично задаваше въпроси за уточняване, но разбора по тях и коментарите само си ги записа, без да се направи ново издание върху спомените ми. 7.
към текста >>

Затова доверието, с което го обличам, е доверие, изпитано чрез труд и работа от 19-годишно сътрудничество. 9.
Ако намери за удачно, може да изнесе написаният материал от него отделно и да го представи отделно. Той има правото да избере коя да е от двете форми, така може да избере и трета форма, с единствената цел - да се изнесе всичко, което съм разказала, да го предаде точно както съм го разказвала, да го напише така и в такава форма, че да отговаря на истинността на нещата и събитията, да отговаря на моя стил и език, на моята индивидуалност и на моята личност, така както той ме познава и така както се вижда в моят разказ. 8. Д-р Вергилий Кръстев беше първият човек, на когото лично съм разказвала цялата истина за моя живот; освен събеседник се явяваше като изповедник и лично настояваше, че всичко трябва да се запише и документира от мен. Макар че ни разделяше една възрастова граница от четиридесет години, той бе онзи, който успя да доведе докрай една започната работа отпреди деветнадесет години. Много неща съм споделяла и с други приятели, но това оставаше в рамките на един разказ и пожелания на добрите и благодарни слушатели, и нищо повече. Затова доверието, с което го обличам, е доверие, изпитано чрез труд и работа от 19-годишно сътрудничество. 9. След като избере формата, начина и принципа на представяне на моите спомени и опитности, след като той редактира същите, след като се възползва от свободата на избора от средствата, които съм му предоставила, спазвайки единствено истинността на разказа ми, накрая той ще представи всичко това като автор Елена Андреева, а своето име ще добави в рубриката под следния надслов: Слушал, записвал, редактирал и представил за прочит д-р Вергилий Кръстев. По този начин ще се зачете неговия труд както и истинността за нашия съвместен труд, защото без неговата намеса и настоятелност настоящето трудно би излязло на бял свят. Ако след години, десетилетия или столетия моето изложение за Школата на Учителя излезе под печат, то авторското право и възнаграждение да се вложи за издаване спомени на другите приятели за Учителя, както и за издаване Словото на Учителя. Настоящият протокол бе написан след подробно обсъждане на проблеми в разстояние на период от дълги години, но бе дошло времето да се определят времената и лицата от хора в своето истинско измерение. Беше написан в четири екземпляра, текстът съставен от д-р Вергилий Кръстев, а написан от Марийка Великова Иванова, като един екземпляр остава в нея, а три в д-р Кръстев.
към текста >>

50. СЪДЪРЖАНИЕ

Писмо на Учителя до изгревяни СЪСТАВИТЕЛ И РЕДАКТОР д-р Вергилий Кръстев ГЛАВЕН СЪТРУДНИКИ ПРЕДВАРИТЕЛЕН МАШИНОПИС Марийка Марашлиева ПРЕДПЕЧАТНА ПОДГОТОВКА Величка Халембакова КОМПЮТЪРЕН КОНСУЛТАНТ Стефан Кръстев София 1996
Тодор Стоименов и първородството 291. Никола Антов 292. Лъжепророците 293. Дисхармония в Братството 294. Писма на Учителя до учениците на Всемирното Велико Бяло Братство 295. Писмо на Учителя до изгревяни СЪСТАВИТЕЛ И РЕДАКТОР д-р Вергилий Кръстев ГЛАВЕН СЪТРУДНИКИ ПРЕДВАРИТЕЛЕН МАШИНОПИС Марийка Марашлиева ПРЕДПЕЧАТНА ПОДГОТОВКА Величка Халембакова КОМПЮТЪРЕН КОНСУЛТАНТ Стефан Кръстев София 1996
към текста >>

51. 135. СЪБОРИТЕ ВЪВ ВЕЛИКО ТЪРНОВО

" където разглежда всички нападки срещу Учителя и защитава Учението като книгата е подписана с псевдоним Сюуапш УегоНего като аз съм сътрудник в тази книга и всички извадки от беседите на Учителя са направени от мен от стр.
В същото време писателят Стоян Михайловски започва да чете сказки във Военния клуб срещу Учителя. През 1917 г. на 20 юли Иван Радославов, който бе гимназиален учител по история публикува една малка книжка озаглавена „Не съдете" и дава отговор на тези нападки. По-късно през 1922 г. той пише един голям труд „Где е истината? " където разглежда всички нападки срещу Учителя и защитава Учението като книгата е подписана с псевдоним Сюуапш УегоНего като аз съм сътрудник в тази книга и всички извадки от беседите на Учителя са направени от мен от стр. 277 до 303. По време на интернирането на Учителя във Варна са известни много случаи, които възрастните приятели ги разказваха с десетилетия - някои от тях бяха записани, други бяха забравени. По това време Учителят е отседнал в хотел „Лондон" на последният етаж, в една малка стая и се отоплява с един мангал. Обикновено го посещават приятели и той сутрин излиза с тях да посрещат изгрева на слънцето на Ташлъ тепе. Това прави впечатление на властите и било наредено на двама полицаи да противодействуват на тези събирания сутрин рано извън града.
към текста >>

52. 183. ИВАН ПЕТРОВИЧ РАДОСЛАВОВ

Аз бях не само възторжена от него, но той ме привлече като сътрудник и ме помоли да направя извадки от беседите на Учителя по дадени възлови въпроси, които той приложи, за да се запознае читателят с дадени мисли от Словото на Учителя.
И едва ли ще го намери някой да го направи така. А той беше съвременник на тези събития и ги отрази точно по време. Прочетете тези книги. Те трябва да се изучават, за да видите какви бяха нападките срещу Учителя, с какви методи си служеха тогава среyу нас и по какъв начин и с какъв език и с какви познания той отговори на авторите и ги направи на пух и прах. За да се напишат тези книги са необходими познания, език и перо, а той ги имаше. Аз бях не само възторжена от него, но той ме привлече като сътрудник и ме помоли да направя извадки от беседите на Учителя по дадени възлови въпроси, които той приложи, за да се запознае читателят с дадени мисли от Словото на Учителя. Веднъж Иван Петрович ми разказваше как отначало отишъл при Учителя и искал да му покаже, че е голям учен, образован човек и затова започнал да говори с Учителя за разни исторически личности, поради това, че е бил историк, познавал е много добре материята дори е знаел на изуст много цитати и се е славел с отлична памет. А какво е било учудването му когато Учителят започнал да дава характеристика на всяка една личност, която той споменавал и дори допълвал такива неща, които Иван Петрович изобщо не е знаел. Разбрал, че Учителят черпи знанията си моментално от някакъв друг източник, който той не познава. Спомене Иван Радославов някаква историческа личност и веднага Учителят допълва и дава допълнителни факти и прави такива обобщения, които са го стряскали със своята точност и категоричност. Тогава той се засрамил и си отишъл.
към текста >>

53. 184. ИВАН ТОЛЕВ, РЕДАКТОРЪТ НА „ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС

184. ИВАН ТОЛЕВ, РЕДАКТОРЪТ НА „ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС" Когато влезнах в Школата около братските среди се вреше един адвокат на име Толев, който освен адвокатската си дейност се занимаваше с окултизъм и издаваше списание „Всемирна летопис", в което сътрудничеха много хора от Братството като Боян Боев и др.
184. ИВАН ТОЛЕВ, РЕДАКТОРЪТ НА „ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС" Когато влезнах в Школата около братските среди се вреше един адвокат на име Толев, който освен адвокатската си дейност се занимаваше с окултизъм и издаваше списание „Всемирна летопис", в което сътрудничеха много хора от Братството като Боян Боев и др. Той беше женен и си имаше семейство и дом. Аз бях млада и понеже съм приличала на една негова възлюбена от младите години той ме погна да ме ухажва. Да, погна ме като куче и ме преследваше като дивеч. Започна непрекъснато да ме спира, беше ме харесал и се влюбил в мен. Аз се страхувах от него, но винаги като ме спираше ми говореше своите любовни чувства, а след това аз отивах и разказвах всичко на Учителя какво той ми говори.
към текста >>

54. 197. ЗАЩО И КАК БЕ ЗАКРИТО И СПРЯНО СПИСАНИЕТО „ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС

В списанието участват много сътрудници като Боян Боев, Пампоров и други приятели, които са привърженици на Учителя.
Но поради това, че приятелите са обичали да говорят, да се хвалят ето защо се оформя официална атака срещу това списание и то се заключава в няколко точки. 1. Уводните статии подписани с едно хикс или три хикс са от Учителя Дънов. Вече се знае кой е автора и кой дава идеите на тези редакционни статии. 2. Наличието на Пентаграма на корицата говори, че тук е замесен Учителя Дънов. 3. Изобразен е ликът на Христа, който не почива на църковните догми. 4. В списанието участват много сътрудници като Боян Боев, Пампоров и други приятели, които са привърженици на Учителя. Ето защо държавните органи решават чрез своите подведомостни инстанции да закрият списанието. В кн. 4, IX годишнина от 1926 г. на стр. 211 под рубриката „Вести" Иван Толев изнася целият проблем за спиране на списанието му.
към текста >>

55. 204.УЧИТЕЛЯТ И ПРОТЕСТАНТИТЕ

На добрите от вас той е мощен сътрудник за възобновление и изправление на живота.
А Небето изпрати един протестант, който да дойде от любопитство и по идейни подбуждения, за да види какво представлява Учението и учениците на Петър Дънов. И той взе, че написа и описа събора в тези посочени статии. Накрая ще цитираме част от заключителните му слова на стр. 26 от споменатата брошура. „Господа черковници, макар и да не следва вас, недейте му запрещава. На добрите от вас той е мощен сътрудник за възобновление и изправление на живота. А на злите и невежите, той несъмнено пречи. Но на пусто ще си хабите барута и едните и другите. Не можете го увреди. Ако го убиете само ще го увенчаете с мъченичество; ще окървавите себе си и ще засилите делото му. Но няма да го спрете.
към текста >>

56. 295. ПИСМО НА УЧИТЕЛЯ ДО ИЗГРЕВЯНИ

Русе и Величка Няголова - Франция, * Съставител и редактор д-р Вергилий Кръстев Глабен сътрудник и предварителен машинопис Марийка Марашлиева Компютърен консултант от том I до том V Стефан Кръстев Предпечатна подготовка Величка Халембакова Тираж том I, II, III, IV по 3000 броя.Том V по 2000 броя.
Мирът на вечното благо да бъде с вас! От Седемструнната рилска арфа." 30.6.1931 г. /Свещения подпис/ Забележка: Поради големият обем на книгата не бяха включени още няколко раздела както и не бе поставено съдържание на книгата, за което се извиняваме на читателите. Благодаря на онези, които дадоха своята лепта според своите възможности за издаването на том V: Марийка Марашлиева, Мария Арсова -София, Кина Стоянова - гр. Раднево, Жанета Йорданова Новакова - гр. Русе и Величка Няголова - Франция, * Съставител и редактор д-р Вергилий Кръстев Глабен сътрудник и предварителен машинопис Марийка Марашлиева Компютърен консултант от том I до том V Стефан Кръстев Предпечатна подготовка Величка Халембакова Тираж том I, II, III, IV по 3000 броя.Том V по 2000 броя. Печатницата изчислява книгопечата във валута - ОМ, поради което не е поставена цена на книгата и тя се определя допълнително съобразно курса за месеца. Семейна идилия - съпрузи: Недялка и Михаил Тодорови. Деца: Славчо, Мария Тодорова и Тодор. Девойката Мария Тодорова - 1916 г. Голямото семейство.
към текста >>

57. Забележка:

Русе и Величка Няголова - Франция, * * * Съставител и редактор д-р Вергилий Кръстев Глабен сътрудник и предварителен машинопис Марийка Марашлиева Компютърен консултант от том I до том V Стефан Кръстев Предпечатна подготовка Величка Халембакова Тираж том I, II, III, IV по 3000 броя.Том V по 2000 броя.
Забележка: Поради големият обем на книгата не бяха включени още няколко раздела както и не бе поставено съдържание на книгата, за което се извиняваме на читателите. Благодаря на онези, които дадоха своята лепта според своите възможности за издаването на том V: Марийка Марашлиева, Мария Арсова - София, Кина Стоянова - гр. Раднево, Жанета Йорданова Новакова - гр. Русе и Величка Няголова - Франция, * * * Съставител и редактор д-р Вергилий Кръстев Глабен сътрудник и предварителен машинопис Марийка Марашлиева Компютърен консултант от том I до том V Стефан Кръстев Предпечатна подготовка Величка Халембакова Тираж том I, II, III, IV по 3000 броя.Том V по 2000 броя. Печатницата изчислява книгопечата във валута - DM, поради което не е поставена цена на книгата и тя се определя допълнително съобразно курса за месеца.
към текста >>

58. СЪДЪРЖАНИЕ

Маргарита Рангелова Стратева

Бележки към снимките............................... - 751 Съставител и редактор д-р Вергилий Кръстев Главен сътрудник и предварителен машинопис Марийка Марашлиева Компютърен консултант Стефан Кръстев Предпечатна подготовка Величка Халембакова
Геновева Жекова....................................... - 713 41. Люба Стойкова.......................................... - 724 42. Отвореното писмо...................................... - 737 43. Отговорът ............................................... - 739 44. Анка Венкова .......................................... - 748 45. Бележки към снимките............................... - 751 Съставител и редактор д-р Вергилий Кръстев Главен сътрудник и предварителен машинопис Марийка Марашлиева Компютърен консултант Стефан Кръстев Предпечатна подготовка Величка Халембакова
към текста >>

59. 4. В ПАРТИЯТА ИЛИ НА ИЗГРЕВА?

Той беше сътрудник на някои вестници и както казах редактор на в-к „Сеяч".
Той ме гледаше много мило, а аз като гузна, нали съм яла месо, гледах да застана зад някого, да скрия погледа си от Него. И тъй през време на беседата аз се криех зад стоящия пред мене. После излязохме на полянката, където правехме гимнастическите упражнения и Учителят пак ме поглеждаше, (а в момента лицето Му грееше някак и Той ми се виждаше особен - светещ) и като че искаше да ми каже, че няма, нищо че съм яла месо. Аз чувствувах, че не може да скрия нищо от Учителя. Гита: Емил работеше като преводчик в авиацията. Той беше сътрудник на някои вестници и както казах редактор на в-к „Сеяч". Ние живеехме в София на ул. „Оборище" № 95. Кина живееше при нас, а гледахме и Лили, която беше болна. През 1939 г. бяха поканили Емил на конгреса на есперантистите в Лондон като секретар на конгреса с проф.
към текста >>

60. 19. БЕЛЕЖКИ НА ГЛАВНИЯ СЪТРУДНИК

Люба Стойкова

19. БЕЛЕЖКИ НА ГЛАВНИЯ СЪТРУДНИК Люба Стойкова казва, че Георги Йорданов не бил купил мястото на лозе.
19. БЕЛЕЖКИ НА ГЛАВНИЯ СЪТРУДНИК Люба Стойкова казва, че Георги Йорданов не бил купил мястото на лозе. Имало едно място на името на Георги Йорданов, което дал на Ангел - архитекта. Идеята за мястото е дадена от Учителя. Велко, Христо Арабаджиев и Тодор Дренски са закупили 21 декара място, което братя и сестри са го разработили (Люба също била взела участие). Направили кьошкове, вадили камъни. Всички с ентусиазъм работели.
към текста >>

61. ЗАБЕЛЯЗАНИ ПЕЧАТНИ ГРЕШКИ В ТОМ V

Трудът на съставителя на сборника и на главния сътрудник Марийка Марашлиева е безвъзмезден.
100 лв. За том VI е почти същото. За 1 книга за печат е заплатено 2,54 ДМ. Предпечатната подготовка за всеки том е от порядъка на 50 - 60 пфенинга. Така че една книга от том V или том VI струва по 3 германски марки. Трудът на съставителя на сборника и на главния сътрудник Марийка Марашлиева е безвъзмезден.
към текста >>

62. СЪДЪРЖАНИЕ

Гради Колев Минчв (от Марийка Марашлиева)

Забелязани грешки в том VI * * * * * * * Съставител и редактор д-р Вергилий Кръстев Главен сътрудник и предварителен машинопис Марийка Марашлиева Компютърен консултант Стефан Кръстев Предпечатна подготовка Величка Халембакова Тираж том VII - 2000 броя
Анина Бертоли 22. Мариета Бертоли 23. Крум Божинов 24. Писмо на Учителя 25. Снимки и бележки към снимките 26. Забелязани грешки в том VI * * * * * * * Съставител и редактор д-р Вергилий Кръстев Главен сътрудник и предварителен машинопис Марийка Марашлиева Компютърен консултант Стефан Кръстев Предпечатна подготовка Величка Халембакова Тираж том VII - 2000 броя
към текста >>

63. 47. Бележки към спомените на Гради Колев Минчев

Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)

д-р Вергилий Кръстев ме привлече за своя сътрудница и като първа задача ми бе дадена от него да запиша опитностите и житейския път на Гради Колев Минчев.
на 5.IV.1984 г. от МВР - Русе, живуща в София, ул. „Люл. градина" N6 5, ап. 34, декларирам следното: 1. През есента на 1986 г. д-р Вергилий Кръстев ме привлече за своя сътрудница и като първа задача ми бе дадена от него да запиша опитностите и житейския път на Гради Колев Минчев. Понеже за пръв път работех такава работа той ми изработи план, който трябваше да спазвам. Той закупи с негови лични средства касетките, с които трябваше да работя и да записвам гласа на Гради, които не бяха евтини за онези години. 2. Работата ми с Гради Минчев бе свързана с много затруднения, понеже той страдаше от болестта на Паркинсон и беше крайно раздразнителен и своенравен. Но за сметка на това умът му беше бистър и ясен. Работата вървеше много трудно, защото той се опитваше да ръководи този процес, който стигаше понякога до разиграване от негова страна.
към текста >>

64. 18. Кой е Наполеон

Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)

Това е по повод връзката на нашите приятели на Учението с вестниците и нещата, които са свързани и може да се каже, че бай Иван е бил в основата на тези защити, защото е бил просто сътрудник-журналист във вестниците.
“ И бай Иван откровено си казва: „Учителю, остави го, калпазанин такъв, той направил сума пакости и т.н.“ И тогава Учителят му казва: „А-а, не, Наполеон е ученик на Бялото Братство и той имаше задача да събори феодализма в Европа. И той изпълни задачата си. Само че на него му беше казано със славяните, с Русия няма да се занимаваш. Той обаче направи нарушение, не изпълни това, отиде да се занимава със славяните и затова трябваше после да води размисли като заточеник на Св. Елена. Инак той е ученик на Бялото Братство“. Това е по повод връзката на нашите приятели на Учението с вестниците и нещата, които са свързани и може да се каже, че бай Иван е бил в основата на тези защити, защото е бил просто сътрудник-журналист във вестниците.
към текста >>

65. 41. Ивайло и Александър Стамболийски

Тая идея обаче не е била негова, нито на неговите сътрудници, а е била идея дадена от Учителя.
Следствие резултатите от Ньойския договор Стамболийски е бил принуден да подпише капитулацията на България във Франция. Съгласно този договор България е нямала право да притежава войска след l-вата световна война. Стамболийски обаче, за да излезе от това положение въвежда трудовата повинност. Събирал е набора и вместо да извършват военни обучения са извършвали трудови задачи. Правила са пътища, мостове и др., но това е била външната страна на нещата, а зад това се е криело военното обучение. Тая идея обаче не е била негова, нито на неговите сътрудници, а е била идея дадена от Учителя. Сега за събора в Търново, дали наши приятели са ходили.при Стамболийски и дали той се е отнесъл грубо с тях, така както го предава в б.том на „Изгревът“ нашия приятел Симеон Арнаудов, не знам. Според мене може би не е точно така, но това е неговото виждане. Какво е казал Учителят за Стамболийски? Той е казал, че това е преродения свинар Ивайло, който е повдигнал въстание през средновековието и след това се оженил за царицата. Според Учителя, тогава той е направил грешка и сега като Стамболийски отново направил същата погрешка, като е имал пълно доверие на Царя.
към текста >>

66. 21. Отнемане на жизнения кредит

Васко Искренов

Светът узря най-после да разбере, че по пътя на насилието има само зло и сега големите сили си подадоха ръка да сътрудничат, нали?
И: Ами неделимата частичка на материята беше атома, два милиона част от милиметъра. И науката казваше, че превръщането на елементите ще си остане само като блян за химиците. Обаче след откритието на радия от двойката Пиер и Мария Кюри този блян стана научна действителност. В Англия направиха експеримент, обърнаха въглена в злато, това което беше мечта на химиците, обаче за голямо съжаление на световните спекуланти не можа да се използва това откритие, защото масрафа, който се прави, за да се получи златото е по-голям от придобитата стойност на златото. Учените се интересуват от наука, а пък спекулантите и военните се интересуват от друго. Светът узря най-после да разбере, че по пътя на насилието има само зло и сега големите сили си подадоха ръка да сътрудничат, нали? В: Вие щяхте да ми разкажете нещо за Георги Марков. И: Да. В очите на съгражданите ни бе фанатик. Аз не знаех, че той е дъновист, обаче всички хора в Лом го знаеха, а когато си идваше той знаеха, че е вечен студент. Ходил е във Франция, запознал се е с френския астроном Камил фламарион, занимаваше се с астрология и беше малко своенравен така някак си.
към текста >>

67. 7. Машинописка, учителка и поетеса

Любка Хаджиева

Гледах деца, болни, клосни и най-после нарекох моя живот на моя съгражданин Андрей Андреев, попски син, старши сътрудник в Българската академия на науките.
Колко работи, какви пари са минавали през мен, какво нещо. И затова Бог ми помага и досега. На другия ден гледам в списъка поставен до вратата на ректората пише, че съм назначена в Търновските села. Отказах, не приех. И така седем години като Левски работех най- различно. Гледах деца, болни, клосни и най-после нарекох моя живот на моя съгражданин Андрей Андреев, попски син, старши сътрудник в Българската академия на науките. Той отива в Министерството, взима досието ми и пред началника на просветата го скъсва и казва: „Ще я пуснете за учителка, тя е от трудово семейство“. Получих назначение в Родопите по френски език. Тогава бяха много строги и искаха учители, които не са верующи. Аз на два пъти съм уволнена като учителка като верующа. Как съм прекарвала?
към текста >>

И така, благодарение на старши-сътрудника Андрей Андреев днес имам пенсия.
Получих назначение в Родопите по френски език. Тогава бяха много строги и искаха учители, които не са верующи. Аз на два пъти съм уволнена като учителка като верующа. Как съм прекарвала? Лесно ли ми е било, но пак ме назначаваха. И така, благодарение на старши-сътрудника Андрей Андреев днес имам пенсия. На Изгрева живях около 35 години и после като го взеха за нуждите на съветското посолство ме преместиха с моята сестра да живеем в ж.к. „Младост“, 99 блок, а след 17 години, понеже сестра ми се беше поминала ме преместиха тук където и сега живея. От сутрин до вечер съм със Словото на Великия Учител. Колкото мъчнотии и страдания преживях и преживявам, благодарение на Учителя превъзмогвам и до ден днешен. Той ме крепи, Той ме благослови.
към текста >>

68. Съдържание

КЪЩИЧКАТА НА СЕСТРА СТОЯНКА ИЛИЕВА ХРИСТОВА

София, Военно издателство, 1980 ДУХЪТ НА ИСТИНАТА И ДУХЪТ НА ПЛАГИАТСТВОТО / Вергилий Кръстев Поздрав на всички мои братя До всички приятели малки и големи и на добрите ученици Бележки към снимките на “Изгревът”, том VIII Забелязани грешки в “Изгревът”, том VII СЪСТАВИТЕЛ И РЕДАКТОР д-р Вергилий Кръстев ГЛАВЕН СЪТРУДНИКИ ПРЕДВАРИТЕЛЕН МАШИНОПИС Марийка Марашлиева ПРЕДПЕЧАТНА ПОДГОТОВКА Величка Халембакова КОМПЮТЪРЕН КОНСУЛТАНТ Стефан Кръстев София 1997
Двете окръжности на двете Школи 12. Да ходиш с два крака 13. Гарант за едного 14. Братско общежитие 15. Тежката карма / Цветанка Нанкова (19.Х.1908-02.VII.1996 г.) Документално означава истинско / Никола Нанков Вместо предговор Беинса дуно – Учителят на бялото братство “Моят роден град София” / Райна Констанцева Червената ескадра / Недю Недев. София, Военно издателство, 1980 ДУХЪТ НА ИСТИНАТА И ДУХЪТ НА ПЛАГИАТСТВОТО / Вергилий Кръстев Поздрав на всички мои братя До всички приятели малки и големи и на добрите ученици Бележки към снимките на “Изгревът”, том VIII Забелязани грешки в “Изгревът”, том VII СЪСТАВИТЕЛ И РЕДАКТОР д-р Вергилий Кръстев ГЛАВЕН СЪТРУДНИКИ ПРЕДВАРИТЕЛЕН МАШИНОПИС Марийка Марашлиева ПРЕДПЕЧАТНА ПОДГОТОВКА Величка Халембакова КОМПЮТЪРЕН КОНСУЛТАНТ Стефан Кръстев София 1997
към текста >>

69. ПРАВИЛО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ

Това бе Наталия Попова, архитект по професия, с която работя от дълги години в ползотворно сътрудничество и за двама ни.
Вторият етап бе да накараме Илия Узунов, който имаше технически умения да направи чертеж и скици на къщичката с всички размери и възможни разрези, както и да даде някои пояснения. След много настоявания той го направи и ми го предаде. Третият етап бе да се опише историята от тези, които са участвали при строежа на къщата. Това бе направено от мен и е цитирано по страници и видно по-горе. Четвъртият етап бе да бъде изпратен човекът, който да подготви този материал. Това бе Наталия Попова, архитект по професия, с която работя от дълги години в ползотворно сътрудничество и за двама ни. Беше й предоставен целия архив от скици, снимки и тя подготви онова, което ще предоставим от стр. 85 до 92. В случая се спряхме на един от вариантите, който се публикува в този том. При едно следващо поколение, което ще има интерес, ще може да се издаде в отделна книжка като ще трябва да се включат следните неща: 1. Историята на къщичката в посочените по-горе страници от томовете на „Изгревът". 2.
към текста >>

70. 36. РУДОЛФ ЩАЙНЕР

ВЕСЕЛА ВЕЛИЧКОВА

В това време една от неговите най-културни и добри сътруднички е Мария фон Сиверс, една много културна жена, знаеща няколко езика.
Един абсолютно богат диапазон, който обхваща всички дейности на човешкия дух във философско, в научно и в естетично отношение. Той даже е и скулптор, той сам изработва някои скулптурни фигури в този храм, в този негов институт. Прочул се е в цяла Европа и Англия, даже и в Америка вече, той е уважаван, почитан, търсен, води усилена кореспонденция с лекари, инженери, архитекти, педагози, създава своя специална школа, своя концепция педагогическа, според която всяко дете трябва да се възпитава, да се обучава с любов, с нежност, с проникновение в неговия характер и да се наблюдават неговите прояви и така да му се даде правилно отношение при неговите изяви и евентуално професията, която би имало в живота си. В Европа имало навсякъде такива негови училища, по негов образец създадени, даже и в Америка, дори аз имах случайно възможност да се запозная с един швейцарец, чиято съпруга и сега работи в едно такова училище в Швейцария по образец и системата на Рудолф Щайнер. Имало е такива училища и в Германия, в Чехия и в Полша, но по време на Хитлеро-фашизма те са били закрити. В това време една от неговите най-културни и добри сътруднички е Мария фон Сиверс, една много културна жена, знаеща няколко езика. Тя познаваше литературните ценности на Европа, отлична музикантка, която е била дясната ръка в цялата негова работа, която той е вършил. И когато аз съм чела негови лекции, той казва: "Тази задача, която по план ще изнеса, поверявам на г-ца фон Сиверс, тя ще я разработи". Но изглежда, че тука освен тази чисто делова сътрудническа работа ги е свързало и нещо по-дълбоко, по-интимно, за което самата фон Сиверс споменава в своите мемоари. Когато го среща, тя има и сън-откровение, че това е връзка от много далечни времена, от времето на древна Елада, когато той бидейки Питагор, ръководител на древногръцката окултна школа, я среща като своя ученичка. С нея сключил брак.
към текста >>

Но изглежда, че тука освен тази чисто делова сътрудническа работа ги е свързало и нещо по-дълбоко, по-интимно, за което самата фон Сиверс споменава в своите мемоари.
В Европа имало навсякъде такива негови училища, по негов образец създадени, даже и в Америка, дори аз имах случайно възможност да се запозная с един швейцарец, чиято съпруга и сега работи в едно такова училище в Швейцария по образец и системата на Рудолф Щайнер. Имало е такива училища и в Германия, в Чехия и в Полша, но по време на Хитлеро-фашизма те са били закрити. В това време една от неговите най-културни и добри сътруднички е Мария фон Сиверс, една много културна жена, знаеща няколко езика. Тя познаваше литературните ценности на Европа, отлична музикантка, която е била дясната ръка в цялата негова работа, която той е вършил. И когато аз съм чела негови лекции, той казва: "Тази задача, която по план ще изнеса, поверявам на г-ца фон Сиверс, тя ще я разработи". Но изглежда, че тука освен тази чисто делова сътрудническа работа ги е свързало и нещо по-дълбоко, по-интимно, за което самата фон Сиверс споменава в своите мемоари. Когато го среща, тя има и сън-откровение, че това е връзка от много далечни времена, от времето на древна Елада, когато той бидейки Питагор, ръководител на древногръцката окултна школа, я среща като своя ученичка. С нея сключил брак. Тя разбира това нещо, разбира се и той го разбира, но Учителят в беседата си казва: "Той не разбира как се подплъзна", защото все пак у него, той е бил един човек с много голяма любов към ближния, обичал е своите ученици, ценял е своите ученици като сътрудници. Моето предположение е, че той е сключил с нея брак, един брак, който е абсолютно необикновен, щото тя му е била дясната ръка и може би той от кавалерство, от рицарско чувство да я защити от клюките на обществото, вероятно той е направил този брак заради това. Но той не е трябвало да жертва, все пак да прави този компромис заради мнението на хората.
към текста >>

Тя разбира това нещо, разбира се и той го разбира, но Учителят в беседата си казва: "Той не разбира как се подплъзна", защото все пак у него, той е бил един човек с много голяма любов към ближния, обичал е своите ученици, ценял е своите ученици като сътрудници.
Тя познаваше литературните ценности на Европа, отлична музикантка, която е била дясната ръка в цялата негова работа, която той е вършил. И когато аз съм чела негови лекции, той казва: "Тази задача, която по план ще изнеса, поверявам на г-ца фон Сиверс, тя ще я разработи". Но изглежда, че тука освен тази чисто делова сътрудническа работа ги е свързало и нещо по-дълбоко, по-интимно, за което самата фон Сиверс споменава в своите мемоари. Когато го среща, тя има и сън-откровение, че това е връзка от много далечни времена, от времето на древна Елада, когато той бидейки Питагор, ръководител на древногръцката окултна школа, я среща като своя ученичка. С нея сключил брак. Тя разбира това нещо, разбира се и той го разбира, но Учителят в беседата си казва: "Той не разбира как се подплъзна", защото все пак у него, той е бил един човек с много голяма любов към ближния, обичал е своите ученици, ценял е своите ученици като сътрудници. Моето предположение е, че той е сключил с нея брак, един брак, който е абсолютно необикновен, щото тя му е била дясната ръка и може би той от кавалерство, от рицарско чувство да я защити от клюките на обществото, вероятно той е направил този брак заради това. Но той не е трябвало да жертва, все пак да прави този компромис заради мнението на хората. Той може би трябваше да остави тя да понесе да кажем клюките по свой адрес, той по свой адрес, без да има някаква истина, т.е. някаква как да ви кажа обикновена връзка, за която тъй може би се говори. Това е моето схващане, защото те са работили така кьртовски, че те не са имали време да спят.
към текста >>

71. 8. НАПИСАНОТО С ЧЕРНО МАСТИЛО

ВИОЛА ЙОРДАНОВА

Разчу се, че Михаил има близка сътрудница, французойка - Стела, която е негова доверена помощница.
Измина дълго време получавам една книга написана на френски от Михаил. Отивам пак при Учителя и му я поднесох. Учителят взе книгата и я захвърли на пода. Останах изумена, но не посмях да питам или кажа нещо. Целунах Му ръката и си отидох. Разчу се, че Михаил има близка сътрудница, французойка - Стела, която е негова доверена помощница. Неговите писма до мене се получаваха рядко. Започнах да мисля, че съм вече освободена от Михаил. Даже се сгодих за един адвокат, който познавах от детинство.
към текста >>

72. 21. ГОЛЯМОТО СЕМЕЙСТВО

ВИОЛА ЙОРДАНОВА

Става инструк-тор-изпитателен пилот, инженер, сътрудник на различни авиационни списания.
През 1917 год. завършва авиационно училище и участвува в Първата световна война. През 1921 год. и изпратен в САЩ за да участвува в международен конкурс за околосветско пътешествие. Конкурсът е анулиран и той остава завинаги там. Става инструк-тор-изпитателен пилот, инженер, сътрудник на различни авиационни списания. МИЛКА - родена в София, свири на цигулка, оркестрантка в Пловдивския симфоничен оркестър през 1946 г., след това става музикален педагог в София. От 1957 г. живее в Париж. Пише книги за брат си „Асен Йорданов и авиацията", който е построил първия български аероплан, изпитан успешно на 10 август 1915 г. НАДЯ - която сега живее в Скопие - Македония.
към текста >>

73. 13. АНИНА (АННА) БЕРТОЛИ

И дори нейното списание "Житно зърно" след като тя си замина абонатите бяха платили и последния брой, нейните приятелки и сътруднички се организираха и издадоха и едно последно "Житно зърно", така че един вид приключиха нейната работа за годината.
Обикновено сутринта не валеше дъжд, за да можем да си изиграем Паневритмията. Всъщност тази сестра работи до последния момент от своя живот. Тя си замина 1989 г. някъде към Петровден, месец юли. И в крайна сметка, всъщност последните години и месеци е работила и е била болна, но не е споделяла това и накрая вече ние видяхме, че тя съвсем вече не е добре и така разбрахме, че всъщност тя с последните си сили работи. И дори нейното списание "Житно зърно" след като тя си замина абонатите бяха платили и последния брой, нейните приятелки и сътруднички се организираха и издадоха и едно последно "Житно зърно", така че един вид приключиха нейната работа за годината. Спомням си още, че сестра Анна Бертоли организираше празници за Учителя във връзка с Неговото заминаване - 27.декември. Тя плащаше за една голяма зала наема, където се събирахме, към 20-25 души сме се събирали на хубава вечеря. Всеки носеше по нещо и с песни и разговори сме прекарвали много приятно. Всъщност аз дружах и с двете сестри, понеже те не се разбираха и малко се ревнуваха една друга, аз бях неутрална всъщност, но дружах и с двете. И когато някой от последователите от групата на Анна, ни заведоха един вид в тази група на Ярмила, за да можем да пеем в това хорче, което тя беше създала, песните на Учителя, Анна Бертоли се много възмути и много ожесточи, ядоса и просто ме нападна много остро с много силни думи.
към текста >>

74. 24. ПРЕДАТЕЛСТОВТО Писмо на Величка Няголова до семейство Гобо

Писмо на Величка Няголова за доверието и предаността

Те ни бяха поверени след нейната смърт от нейните сътруднички.
Циркулярно писмо на семейство Гобо до познатите им българи 2.02.1998 г. Превод на текста, написан от Жан-Луи Гобо в писмото на Йоанна, а може би и във всички други писма, изпратени от него на известни лица, като Павел Желязков, Светозар Няголов, Милка Кралева, Георги Петков от Габрово, Мария Кисьова, бившата жена на брат Борис, и може би и други. "Ето три писма, които ни адресира Вергилий Кръстев, посредством Величка Няголова - Пен. Ние бихме желали да получим вашето мнение за тази личност, която желае да ни конфискува всичко. Ние притежаваме в действителност неиздадени беседи на български и които принадлежаха на Анна Бертоли. Те ни бяха поверени след нейната смърт от нейните сътруднички. Ние не познавахме истинската цена на тези документи до деня, когато ние получихме първото писмо на Вергилий Кръстев, през август'97г. Ние бихме желали да се свържем с представители - българи на Братството, които желаят да ги издадат в България, знаейки, че ние вече изпратихме техни фотокопия на Павел Желязков. Причината за това писмо е да запозная българите със средствата, които използва Вергилий Кръстев, за да завземе само за себе си всичките тези документи. Трябва ли да му се гласува едно абсолютно доверие? Ние му съобщихме нашият отговор с помощта на Величка - това е не, без коментарии.
към текста >>

75. 25. ПОДЛОСТТА

Говорих с един българин, Борислав Георгиев, живее тук в Париж, научен сътрудник е, та той има всичките седем тома, прочел ги е, и тъй като и той издава разни научни докторати и пише по разни теми, неговото мнение е много важно.
Но е съвсем ясно, че трудът ти е огромен, също и жертвата ти, и че без тебе това Братство и Изгрев, нямаше да имат никаква история. А чрез тази история се изгражда още по-пълно и образа на Великия Учител, предал Божественото Слово, направо от извора. Затова си и благословен за в бъдеще и вечността! Също и тази скромна сестричка Марийка, която работи безвъзмездно, Бог да ви помага, да сте живи и здрави, за да свършите тази велика работа. Така я оценявам аз! Говорих с един българин, Борислав Георгиев, живее тук в Париж, научен сътрудник е, та той има всичките седем тома, прочел ги е, и тъй като и той издава разни научни докторати и пише по разни теми, неговото мнение е много важно. Той не е от Братството, но много добре познава и уважава Учителя. Той ми каза, че е отличен твоят труд, много е важен и той желае да се срещне с тебе и да ти даде някои обяснения, като например за всички имена, които фигурират, трябвало да се зарегистрират някъде в някакъв институт, за в бъдещето, като исторически проекции. Той ще ти обясни всичко това, ще идва някъде в началото на април, и щял да те потърси. Неговата сестра от София, му купува и изпраща томовете на "Изгрева". Той е много доволен от този твой труд.
към текста >>

76. 26. КЛОПКАТА

Те пишат, че са получили архива на Анина Бертоли от нейните сътруднички - французойки. 2.
Посъветвах я да напише отговор до семейство Гобо и да ми го предостави, за да го публикувам. Уверих я, че може да пише каквото си иска по моя адрес, но писмото ще бъде публикувано дословно. Целта ми бе да се публикува и да се изнесе и да се покаже една лъжа и измяна, като се даде възможност на Йоанна да се измъкне от този капан, който бяха поставили Михайловистите от Франция. Семейство Гобо са свързани от самото начало с Михаил Иванов от Франция и освен това техните методи на действие потвърждават изнесеното от мен. Какво прави впечатление от писмото на семейство Гобо до десет човека - българи, избрани от тях в България: 1. Те пишат, че са получили архива на Анина Бертоли от нейните сътруднички - французойки. 2. Нито френските сътруднички, нито семейство Гобо познават както съдържанието, така и ценността на този архив, понеже не знаят български и при това той е опакован в куфари и които не са отваряни изобщо от тях. И не знаят тайната в тези куфари понеже няма от кого да я научат. А аз това знам от Борис Николов и от Анина Бертоли, понеже съм работил с тях и те са ме посветили в тази тайна. И съм упълномощен! 3. Единствено Величка Няголова във Франция след моето разкритие бе посветена за този архив и чрез мой списък изпратен до нея с обозначени точки за съдържанието на архива.
към текста >>

Нито френските сътруднички, нито семейство Гобо познават както съдържанието, така и ценността на този архив, понеже не знаят български и при това той е опакован в куфари и които не са отваряни изобщо от тях.
Уверих я, че може да пише каквото си иска по моя адрес, но писмото ще бъде публикувано дословно. Целта ми бе да се публикува и да се изнесе и да се покаже една лъжа и измяна, като се даде възможност на Йоанна да се измъкне от този капан, който бяха поставили Михайловистите от Франция. Семейство Гобо са свързани от самото начало с Михаил Иванов от Франция и освен това техните методи на действие потвърждават изнесеното от мен. Какво прави впечатление от писмото на семейство Гобо до десет човека - българи, избрани от тях в България: 1. Те пишат, че са получили архива на Анина Бертоли от нейните сътруднички - французойки. 2. Нито френските сътруднички, нито семейство Гобо познават както съдържанието, така и ценността на този архив, понеже не знаят български и при това той е опакован в куфари и които не са отваряни изобщо от тях. И не знаят тайната в тези куфари понеже няма от кого да я научат. А аз това знам от Борис Николов и от Анина Бертоли, понеже съм работил с тях и те са ме посветили в тази тайна. И съм упълномощен! 3. Единствено Величка Няголова във Франция след моето разкритие бе посветена за този архив и чрез мой списък изпратен до нея с обозначени точки за съдържанието на архива. В писмото имаше и указание, че Величка отива при семейство Гобо и им разкрива Истината за архива.
към текста >>

Тя ни ги повери след смъртта си чрез своите сътруднички.
Превод на френското писмо от Гобо до Йоанна Стратева „Ето три писма, които ни е изпратил В. Кръстев с посредничеството на В. Няголова - Пен. Ние бихме искали да имаме вашето мнение за тази личност, която иска да ни конфискува всичко. Ние действително притежаваме неиздавани беседи на български, които принадлежаха на Анна Бертоли. Тя ни ги повери след смъртта си чрез своите сътруднички. Ние не познавахме реалната стойност на тези документи до деня, когато получихме първото писмо на В. Кръстев през август'97 г. Бихме желали да познаваме български представители на Братството, които биха искали да ги публикуват в България, като се знае, че ние вече предадохме фотокопията на Павел Желязков. Целта на това писмо е да станат известни на българите средствата, които В. Кръстев употребява, за да вземе за него самия всички тези документи.
към текста >>

77. 3. ДЪЩЕРИ - МУЗИКАНТКИ

Те търсят материална изгода от музиката, да падне пара и затова Лиляна не може да си намери постоянни сътрудници за едно трио.
В Белгия се наложи да завърши още една Консерватория в съкратен срок. Беше изпратена като белгийска лауреатка, заедно с двама белгийци, един певец и един пианист за обменен концерт в Парижката Консерватория. Там свири Изаи и Моцарт. Лиляла концертира в Брюксел, имаше дуо, цигулка и пиано, направи и трио с един челист и един пианист. Белгийците не са музикални хора като българите. Те търсят материална изгода от музиката, да падне пара и затова Лиляна не може да си намери постоянни сътрудници за едно трио. Тя в момента е водач на вторите цигулки в оркестър на Брюкселското радио. Макар че е най-добрата цигуларка на този оркестър, тя е вече 18 години в Белгия, задоми се за много добър белгийски художник. Отначало я смятаха за невъзвръщенка, но сега има вече само българи живеещи в чужбина. Идва си лятно време редовно. Ние всички я посетихме по няколко пъти.
към текста >>

78. 21. МУЗИКАЛНИЯТ ЖИВОТ ТРЯБВА ДА СЕ ИЗЯВИ

В някои вестници и списания д-р Илиян Стратев, сътрудник на Учителя от младите си години излезе с много статии за Учението на Учителя.
След 10.Х1.1989 г. комунистите свалиха от власт Тодор Живков. България пое пътя на демокрация. Образува се Съюз на демократичните сили. Хората си отдъхнаха малко от 45-годишния гнет на комунистите в България. В някои вестници и списания д-р Илиян Стратев, сътрудник на Учителя от младите си години излезе с много статии за Учението на Учителя. Не отдавна му писах писмо, с което го похвалих за неговата дейност. Той ми се обади по телефона на 20 май т.г., поприказвахме за някои неща и той ми отправи малък упрек, че музикантите на Учителя изостават. Те трябва да излезат в пресата със статии за музиката на Учителя и нейното значение. Препоръча ми да се свържа с Димитър Грива, наш при-ятел-музикант, симфоник и евентуално той или аз да напишем статия за Учителя. Музикантите могат да работят съвместно когато правят ансамбли, струнни квартети, оркестри, но музикалното творчество е субективен процес.
към текста >>

79. ДУХЪТ НА ИСТИНАТА И ДУХЪТ НА ПЛАГИАТСТВОТО

Обърнах му внимание, че трябва да напише имената на сътрудниците си, за да няма после недоразумения.
Научавайки за това, аз отидох при Георги Томалевски. Той беше завършил книгата, която беше работил шест месеца. Каза ми, че е преразка-зал материала, че го е преработил и четири копия ги е предал за прочит на онези приятели, които му бяха предали да ползва материала. При разговора си с него се повдигна въпроса за авторството на тази книга. Той ме убеди, че това е колективен труд, че той само го е подредил и го е представил на достъпен български език. Обърнах му внимание, че трябва да напише имената на сътрудниците си, за да няма после недоразумения. Томалевски изтъкна своята теза, че окултният ученик трябва да бъде смирен и да не си изнася името си на показ и затова също не смее да напише както своето име, така и на другите. Аз възразих. Не ме послуша. Всички знаеха, че книгата е написана от Георги Томалевски и че той трябва да носи лавровия венец. След като преминаха копията от ръкописа при приятелите, то Галилей Величков се възмути, че е взел неговият материал и че го е преработил, преразказал и накрая е провалил материала и отгоре като похлупак на всичко не му е писал името.
към текста >>

80. СЪДЪРЖАНИЕ

Забелязани грешки в "Изгревът", том VII...............72 Съставител и редактор д-р Вергилий Кръстев Главен сътрудник и предварителен машинопис Марийка Марашлиева Компютърен консултант Стефан Кръстев Предпечатна подготовка Величка Халембакова Тираж том VIII - 2000 броя
Филип Стоицев......................................64 15. Никола Нанков......................................65 16. Поздрав на всички мои братя.........................73 17. До всички приятели...................................72 18. Бележки към снимките...............................72 19. Забелязани грешки в "Изгревът", том VII...............72 Съставител и редактор д-р Вергилий Кръстев Главен сътрудник и предварителен машинопис Марийка Марашлиева Компютърен консултант Стефан Кръстев Предпечатна подготовка Величка Халембакова Тираж том VIII - 2000 броя
към текста >>

81. Съдържание

Духът на Истината в Словото на Учителя Дънов, Всемировия Учител - Беинса Дуно и Духът на заблуждението в езиците и думите на человеците земни / Вергилий Кръстев..........756 ******* Съставител и редактор д-р Вергилий Кръстев Главен сътрудник и предварителен машинопис Марийка Марашлиева Компютърен набор Яна Петрова Попянева Компютърна обработка Вихър Пенков Коректор Ефросина Ангелова-Пенкова Печат „АБАГАР" ООД - Велико Търново Тираж том IX - 2000 броя
Съдържание 1. Родена в робство под пътеводна звезда и освободена чрез Дух и Слово............................................................................3 2. Образът на Учителя през моите очи..................................... .525 3. Моят роман................................................................................576 4. Записване Словото на Учителя Беинса Дуно.........................669 5. Духът на Истината в Словото на Учителя Дънов, Всемировия Учител - Беинса Дуно и Духът на заблуждението в езиците и думите на человеците земни / Вергилий Кръстев..........756 ******* Съставител и редактор д-р Вергилий Кръстев Главен сътрудник и предварителен машинопис Марийка Марашлиева Компютърен набор Яна Петрова Попянева Компютърна обработка Вихър Пенков Коректор Ефросина Ангелова-Пенкова Печат „АБАГАР" ООД - Велико Търново Тираж том IX - 2000 броя
към текста >>

82. ПРОТОКОЛ

д-р Вергилий Кръстев

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

В обработването на записания от него материал той има пълната свобода за работа върху него, но понеже това е документален разказ, имам претенцията да запазя моя стил на изложение, моят език на разказ, така че в работата която му предстои да се съобразява с моята философска концепция за всички проблеми които засягам, които му са напълно познати поради многогодишния ни контакт и сътрудничество. 5.
Аз, Елена Щерева Андреева, вследствие напредналата си възраст и съзнавайки, че през време на човешкия живот на земята, човек става притежател на спомени, опитности, идеи, както и на съпътствуващ живота му личен архив, както и от желанието да се съхрани и предаде за поколенията, които следва да дойдат, то тя в присъствието на горните двама свидетели, решава следното в пълна умствена и психическа уравновесеност, съзнавайки ясно целта на настоящето завещание: 1. Предава лично на д-р Вергилий Кръстев целия си наличен и останал в оскъдно количество от различните по време обиски и изземване архив, в който са включени кореспонденция - писма от приятели и съвременници, незначителни по брой лични снимки, някои лични забележки, тефтерчета, накои печатни материали и други текущи написани неща. 2. Предавам по едно копие от написаните в последните ми години от 1983-1987 година спомени от пребиваването ми в школата на Учителя - Беинса Дуно, които са в три отделни папки както следва: а/ Моят роман б/ Образът на Учителя в/ Записване на Словото на Учителя - Беинса Дуно 3. В разстояние на 19 години с д-р Вергилий Кръстев съм споделяла, разказвала, разисквала и коментирала подробно за живота на школата както и за образа на Учителя, който той подробно записваше и си вземаше бележки, въз основа на които по-късно работейки с него успях да възстановя всички детайли от братския живот, така както го бях видяла като съвременничка, така както бях го живяла, като се стараех да изнеса нещата такива каквито бяха в действителност. Всички тези неща са записани от него и подлежат на по-нататъшна обработка, като за написването им съм му гласувала пълно доверие, както за редактирането им, така и за цялостното им представяне по форма, по стил и по съдържание. 4. В обработването на записания от него материал той има пълната свобода за работа върху него, но понеже това е документален разказ, имам претенцията да запазя моя стил на изложение, моят език на разказ, така че в работата която му предстои да се съобразява с моята философска концепция за всички проблеми които засягам, които му са напълно познати поради многогодишния ни контакт и сътрудничество. 5. В разстояние на деветнадесет години той бе единствения човек, който най-последователно години наред ме подтикваше, подканваше ме, а понякога и твърдо категорично изискваше от мен да опиша спомените си от епохата на Учителя, като в целия този период аз се задоволявах само да разказвам, а той да записва моя разказ. 6. След 1983 г. след като той замина на работа в чужбина и след уточняване с него, аз реших, че бе крайно време да опиша онова на което бях свидетел и което до 1986 година успях да приключа. По-късно д-р Вергилий Кръстев през 1987 година той се запозна лично с моите спомени, които бях написала, работихме върху тях като той лично задаваше въпроси за уточняване, но разбора по тях и коментариите само си ги записа без да се направи ново издание върху спомените ми. 7. Поради това, че той е записал един обемист материал от мен, който материал предстои да се обработи, той има правото да използва трите папки в точка 2.
към текста >>

Затова доверието с което го обличам е доверие изпитано чрез труд и работа от 19 - годишно сътрудничество. 9.
Ако намери за удачно може да изнесе написаният материал от него отделно и да го представи отделно. Той има правото да избере коя да е от двете форми, така може да избере и трета форма с единствената цел да се изнесе всичко което съм разказала, да го предаде точно както съм го разказвала, да го напише така и в такава форма, че да отговаря на истинността на нещата и събитията, да отговаря на моя стил и език, на моята индивидуалност и на моята личност, така както той ме познава и така както се вижда в моят разказ. 8. Д-р Вергилий Кръстев беше първият човек на когото лично съм разказвала цялата истина за моят живот, освен събеседник се явяваше като изповедник и лично настояваше, че всичко трябва да се запише и документира от мен. Макар че ни разделяше една възрастова граница от четиридесет години, той бе онзи, който успя да доведе до край една започната работа отпреди деветнадесет години. Много неща съм споделяла и с други приятели, но това оставаше в рамките на един разказ и пожелания на добрите и благодарни слушатели и нищо повече. Затова доверието с което го обличам е доверие изпитано чрез труд и работа от 19 - годишно сътрудничество. 9. След като избере формата, начина и принципа на представяне на моите спомени и опитности, след като той редактира същите, след като се възползува от свободата на избора от средствата, които съм му предоставила, спазвайки единствено и истинността на разказа ми, накрая той ще представи всичко това като автор Елена Андреева, а своето име ще добави в рубриката под следния надслов: Слушал, записвал, редактирал и представил за прочит д-р Вергилий Кръстев. По този начин ще се зачете неговия труд както и истинността за нашия съвместен труд, защото без неговата намеса и настоятелност настоящето трудно би излязло на бял свят. Ако след години, десетилетия или столетия моето изложение за школата на Учителя излезе под печат, то авторското право и възнаграждение да се вложи за издаване спомени на другите приятели за Учителя, както и за издаване Словото на Учителя. Настоящият протокол бе написан след подробно обсъждане на проблеми в разстояние на период от дълги години, но бе дошло времето да се определят времената и лицата от хора в своето истинско измерение. еше написан в четири екземпляра, текста съставен от д-р Вергилий Кръстев, а написан от Марийка Великова Иванова, като един екземпляр остава в нея, а три в д-р Кръстев.
към текста >>

83. XIII. КАК СЕ ИЗДАВАШЕ СПИСАНИЕ „ЖИТНО ЗЪРНО?

Бележка на редактора Вергилий Кръстев.

Ние вярваме, че всеки където и да се намира и каквото и положение да заема може пряко или косвено да бъде ценен сътрудник на списанието.
Колективно разработени теми. Списанието ще гледа никого да не критикува да не се бърка в политически въпроси и въобще да се занимава само с положителна работа. Редакционният Комитет се избра с пълно доверие и поемайки отговорността за издаването на списанието ще съблюдава щото всичко направено и изнесено да бъде в духа на Новото Учение. По отношение на моралната и материална издръжка на списанието разчитаме на братската подкрепа от провинцията. Списанието ще може да изпълни своята задача само, ако бъде изнесено с общи усилия. Ние вярваме, че всеки където и да се намира и каквото и положение да заема може пряко или косвено да бъде ценен сътрудник на списанието. Комитетът ще се вслушва във всяко изказано мнение по общата насока на списанието и ще бъде толерантен и внимателен към всичко, което се изпраща за печатане. Общото желание е да се поместват в списанието предимно оргиналниработи, а на второ място - преводни. За материалната издръжка на списанието разчитаме на следното: 1. На вноска от 100 лв. 1/3 от обещаните 300 лв.
към текста >>

С братски поздрав: Б.Боев До в Любезни През своето седемнадесет годишно съществуване списанието „Житно зърно" е разчитало на сътрудничеството на своите добри и верни приятели.
Много е важно това списание да проникне нашироко всред народа, във всички слоеве, за да може да изпълни своята задача. Поздрав до всички братя и сестри. Учителят в последните беседи казва, че всичко ще се превърне на добро и че в скоро време иде един голям духовен глад. Всред днешните събития и страдания ще се пробуди съзнанието на човечеството, че едничкият път за изграждане на една нова светла култура на земята е духовният път, е възприемането на мощната вълна на любовта, която сега слиза отгоре и чието присъствие вече започва да се долавя от всички по-будни души. Изгрев, 14.11.1941 г. С братски поздрав: Б.Боев До в Любезни През своето седемнадесет годишно съществуване списанието „Житно зърно" е разчитало на сътрудничеството на своите добри и верни приятели. Това списание извърши и продължава да извършва своята мълчалива работа в душите на тия, които обичат светлината, вярват в неминуемата победа на любовта и в дълго чаканото царство на Божествената хармония. В желанието си да разшири кръга на своите сътрудници, редакционния комитет на списанието се обръща към Вас с братска молба да станете занапред негов сътрудник в отдела, като всеки месец до 12 число да пращате своята статия на брат Боян Боев, квартал „Изгрев", София, 13. Уверени сме, че Вие ще се отзовете без колебание на тая наша покана, защото познаваме и Вашата привързаност към идеите на това братско списание. Освен посочения по-горе отдел, в който Вие можете да бъдете отличен сътрудник, свободен сте да пишете и в останалите отдели на списанието. За осветление, по-долу даваме отделите, които възнамеряваме да застъпим.
към текста >>

В желанието си да разшири кръга на своите сътрудници, редакционния комитет на списанието се обръща към Вас с братска молба да станете занапред негов сътрудник в отдела, като всеки месец до 12 число да пращате своята статия на брат Боян Боев, квартал „Изгрев", София, 13.
Учителят в последните беседи казва, че всичко ще се превърне на добро и че в скоро време иде един голям духовен глад. Всред днешните събития и страдания ще се пробуди съзнанието на човечеството, че едничкият път за изграждане на една нова светла култура на земята е духовният път, е възприемането на мощната вълна на любовта, която сега слиза отгоре и чието присъствие вече започва да се долавя от всички по-будни души. Изгрев, 14.11.1941 г. С братски поздрав: Б.Боев До в Любезни През своето седемнадесет годишно съществуване списанието „Житно зърно" е разчитало на сътрудничеството на своите добри и верни приятели. Това списание извърши и продължава да извършва своята мълчалива работа в душите на тия, които обичат светлината, вярват в неминуемата победа на любовта и в дълго чаканото царство на Божествената хармония. В желанието си да разшири кръга на своите сътрудници, редакционния комитет на списанието се обръща към Вас с братска молба да станете занапред негов сътрудник в отдела, като всеки месец до 12 число да пращате своята статия на брат Боян Боев, квартал „Изгрев", София, 13. Уверени сме, че Вие ще се отзовете без колебание на тая наша покана, защото познаваме и Вашата привързаност към идеите на това братско списание. Освен посочения по-горе отдел, в който Вие можете да бъдете отличен сътрудник, свободен сте да пишете и в останалите отдели на списанието. За осветление, по-долу даваме отделите, които възнамеряваме да застъпим. В очакване на Вашата статия, изпращаме Ви своите братски и сърдечни поздрави. Изгрев, 17.II.1943 год.
към текста >>

Освен посочения по-горе отдел, в който Вие можете да бъдете отличен сътрудник, свободен сте да пишете и в останалите отдели на списанието.
Изгрев, 14.11.1941 г. С братски поздрав: Б.Боев До в Любезни През своето седемнадесет годишно съществуване списанието „Житно зърно" е разчитало на сътрудничеството на своите добри и верни приятели. Това списание извърши и продължава да извършва своята мълчалива работа в душите на тия, които обичат светлината, вярват в неминуемата победа на любовта и в дълго чаканото царство на Божествената хармония. В желанието си да разшири кръга на своите сътрудници, редакционния комитет на списанието се обръща към Вас с братска молба да станете занапред негов сътрудник в отдела, като всеки месец до 12 число да пращате своята статия на брат Боян Боев, квартал „Изгрев", София, 13. Уверени сме, че Вие ще се отзовете без колебание на тая наша покана, защото познаваме и Вашата привързаност към идеите на това братско списание. Освен посочения по-горе отдел, в който Вие можете да бъдете отличен сътрудник, свободен сте да пишете и в останалите отдели на списанието. За осветление, по-долу даваме отделите, които възнамеряваме да застъпим. В очакване на Вашата статия, изпращаме Ви своите братски и сърдечни поздрави. Изгрев, 17.II.1943 год. Редакционен комитет Отдели на списанието: 1. Резюме от беседите на Учителя 2.
към текста >>

84. III. КАК СЕ ЗАЩИЩАВА ОРИГИНАЛА НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ

Всеки един екип има по 3-4 сътрудници, т.е.
Написах писмо на Георги Петков от гр. Габрово, ул. „Любен Каравелов" 35, блок „Здравец" ап. 8, изпратено препоръчано, което публикуваме, за да се знае целия етап на Отклонението от определени лица напълно съзнателно. Днес към 15 екипа въвеждат Словото на Учителя по неговия оригинал. Всеки един екип има по 3-4 сътрудници, т.е. към 60 човека виждат зачертаванията, унищожаването, и подменянето на Словото на Учителя Дънов. За справка виж „Изгревът", т. Ill, с приложението на стр. 398-399. Препоръчано писмо от Вергилий Кръстев до Георги Петков 05.03.1993 г. София Здравей Жоро, Настоящите редове се пишат от Вергилий във връзка със следният проблем, който изникна преди един месец. 1.
към текста >>

85. IX. ПРОДЪЛЖЕНИЕ ЗА СЪДБАТА НА АРХИВИТЕ НА АНИНА БЕРТОЛИ В СЕМЕЙСТВО ГОБО - ФРАНЦИЯ

Вергилий Кръстев

ВТОРИЯТ МУ КРАК В ПРОВИНЦИЯТА СВИНАРНИКЪТ В СТАРА ЗАГОРА

Отговорът на Раймонда и Анжел, най-близките сътрудници на Анина, бяха категорично „Не".
За Вергилий. Миналото лято 1997 год. отидохме с мъжа ми у Жан-Луи и Арлет Гобо в Алпите. Предварително бях говорила с приятелките на Анина Бертоли, питах ги дали в материалите, оставени на съхранение у семейство Гобо и принадлежащи на Анна Бертоли, има ръкописи от ненапечатаните беседи на Учителя, 1 филм с 10 сестри, които играят добре Паневритмията, снимки и др. братски материали. Отговорът на Раймонда и Анжел, най-близките сътрудници на Анина, бяха категорично „Не". Раймонда беше лично опаковала материалите и не бе срещнала нищо подобно. Тя твърдеше, че са само лични материали на Анина, за нейното списание „Житно зърно", издавано в Париж. И така ние отидохме у Жан-Луи Гобо за няколко дни. Не смятах дори да му поставя въпрос за пазените у тях материали, защото вече предварително знаех, че няма търсените неща. Наближи деня на заминаването ни.
към текста >>

86. ДЯВОЛЪТ И НЕГОВИТЕ ДВА КРАКА

В царсттвото на спомените с Учителя Дънов от Изгрева. Георги Събев

Жана Иванова е мой сътрудник, но решенията ги взимам еднолично въз основа на фактите, които съм проверил и които са явни и неоспорими, и които идват по мой, личен канал за осведомяване.
Написал: Вергилий Кръстев 11. Д Е КЛ А Р А ЦИ Я Долуподписаният Вергилий Кръстев удостоверява следното: 1. Като ръководител на програмата за издаване Словото на Учителя, той взима еднолични решения. И той е, който взима решенията, а не някой други. 2. Провалът на групата в Стара Загора не се дължи на Момчил Николов, а причината е описана в точките 1, 2, 3 на I страница на Разпореждането. 3. Жана Иванова е мой сътрудник, но решенията ги взимам еднолично въз основа на фактите, които съм проверил и които са явни и неоспорими, и които идват по мой, личен канал за осведомяване. 27.02.1999 год. Вергилий Кръстев 12. Момчил Николов изпълни нареждането, донесе ми оригиналите обратно, изтриха от компютъра набраните текстове. Стоян Кючуков не пожела да прочете или да чуе моето нареждане. Той задържа дискетите, както от набора на том II на „Неделните беседи" 1940-1941 год., така също и от набираният материал на Боян Боев.
към текста >>

87. 08 - 19. ЖУРНАЛИСТИКА

В царсттвото на спомените с Учителя Дънов от Изгрева. Георги Събев

С поръчка от Йордан Ковачев да те поканим да станеш постоянен сътрудник на вестника.
Но една от темите беше: „Вегетарианството като идея за побратимяване". След като я публикуваха в „Житно зърно", редакторът на толстоисткия вестник дойде на Изгрева и ме намери. Слав Делкинов, който беше редактор на вестник „Свобода". Каза ми: „Събев, идвам специално при тебе. Говорих с Йордан Ковачев." Йордан Ковачев беше отговорен редактор на списанието, макар че не живее в София, на списание „Свобода", на вегетарианците - толстоисти. С поръчка от Йордан Ковачев да те поканим да станеш постоянен сътрудник на вестника. Много ти хареса статията. И друго: пожелахме да отпечатаме статията във вестник „Свобода". Обаче да позволиш да не пишем, че я преписваме от „Житно зърно". Викам: „Позволявам ви! " Щото ще кажат и други преписали от тук и там, събирал материал, другите нямат тези сътрудници и събират материал от другите печатни издания.
към текста >>

" Щото ще кажат и други преписали от тук и там, събирал материал, другите нямат тези сътрудници и събират материал от другите печатни издания.
С поръчка от Йордан Ковачев да те поканим да станеш постоянен сътрудник на вестника. Много ти хареса статията. И друго: пожелахме да отпечатаме статията във вестник „Свобода". Обаче да позволиш да не пишем, че я преписваме от „Житно зърно". Викам: „Позволявам ви! " Щото ще кажат и други преписали от тук и там, събирал материал, другите нямат тези сътрудници и събират материал от другите печатни издания. Викам: „Пишете както е публикувана статията." - „Вегетарианството като идея за побратимяване", тя е многохубава статия, ако я намериш някога, прочети и ще видиш. Много статии съм писал, във вестник „Братство" писах. От 1930 година съм почнал във вестник „Братство" и „Житно зърно", до 1943/1944 съм поддържал връзка с тях. Обаче първата си статия съм написал, както вчера четохме, на 2.10.1928 година по въздържанието към „Светло утро" , публикувана във вестник „Светло бъдеще". Това е първата ми статия, в 1928 година съм почнал като студент.
към текста >>

88. 08 - 27. ИВАН ТОЛЕВ

В царсттвото на спомените с Учителя Дънов от Изгрева. Георги Събев

От 1930 година участвах като сътрудник на списанието.
Защото житното зърно е най-скромно. Заровиш го в почвата, то повидимому умира, обаче след туй дава голям резултат. И заради туй каза „Житно зърно". Нека бъдем скромни по външен вид и постепенно по пътя на житното зърно да вървим. Да минем през страдания, обаче ще имаме и опитности, ще имаме придобивки. От 1930 година участвах като сътрудник на списанието. Имам доста статии, публикувани под името Г. С. Г. или само Г. С., някъде Г. Събев. А „Синемир", то е далеч по-късно, когато започнах да пиша вече разкази и други работи.
към текста >>

89. 08 - 36. РОДОСЛОВНОТО ДЪРВО

Бялото братство в град Айтос. Вергилий Кръстев

Мимоходом само ще споменем, че първата му статия е: „Към светло утро", публикувана на 2 октомври 1928 година във въздържателния вестник „Светло бъдеще", а през 1930 година почва да сътрудничи на вестник „Братство", издаван в гр.
Приликата била поразителна. Естествено ще се яви въпросът, защо Георги не е следвал пътя на дарбата си? Отговорът се подразбира: материалното затруднение на семейството. След като Георги не можа да следва пътя на призванието си като художник, насочи се към литературата. Хвана перото и почна да пише статии и да ги публикува във вестници и списания. Мимоходом само ще споменем, че първата му статия е: „Към светло утро", публикувана на 2 октомври 1928 година във въздържателния вестник „Светло бъдеще", а през 1930 година почва да сътрудничи на вестник „Братство", издаван в гр. Севлиево, и на сп. „Житно зърно", издавано в София. Също е бил сътрудник на вестник „Свобода", издание на кооперативно дружество „Последник". Георги е написал следните книги: Мисли и афоризми, Наръчник на ученика, Басни, Гатанки, Разкази, Пред прага на загадъчното, Весела хроника, Победи без насилие, Методи и правила, Вътрешните закони, Бисери на размишлението, Поеми, Пътеписи и др. Не е необходимо да изброяваме всичко, за да не обременяваме читателя, защото не всеки се интересува от умственото творчество на другите.
към текста >>

Също е бил сътрудник на вестник „Свобода", издание на кооперативно дружество „Последник".
След като Георги не можа да следва пътя на призванието си като художник, насочи се към литературата. Хвана перото и почна да пише статии и да ги публикува във вестници и списания. Мимоходом само ще споменем, че първата му статия е: „Към светло утро", публикувана на 2 октомври 1928 година във въздържателния вестник „Светло бъдеще", а през 1930 година почва да сътрудничи на вестник „Братство", издаван в гр. Севлиево, и на сп. „Житно зърно", издавано в София. Също е бил сътрудник на вестник „Свобода", издание на кооперативно дружество „Последник". Георги е написал следните книги: Мисли и афоризми, Наръчник на ученика, Басни, Гатанки, Разкази, Пред прага на загадъчното, Весела хроника, Победи без насилие, Методи и правила, Вътрешните закони, Бисери на размишлението, Поеми, Пътеписи и др. Не е необходимо да изброяваме всичко, за да не обременяваме читателя, защото не всеки се интересува от умственото творчество на другите. Дочуване, драги читателю, дано при друг случай пак се срещнем и обменим мисли върху онова, което сега, без да искаме, сме пропуснали да кажем за нашето родословие. 5. ОПРОСТЯВАНЕ На 9 февруари 1942 година ме назначиха кмет в Просенишките общини и напуснах София. Това беше тайното ми желание, щото викам, толкова години все едно и също.
към текста >>

90. 17 - 8. РЪКОВОДИТЕЛИ НА БЯЛО БРАТСТВО В ГРАД АЙТОС

Историята на Айтоското Бяло Братство. Поучение за человеците земни и небесни.

За това добри и обични братя и сестри, ний като сътрудници и съработници на новата религия, религията на Любовта, да бъдем първите от ония, които са приели първите уроци на самопожертвувание т. е.
Ние сега сме по-силни, Господ е с нас. Иде новата религия, която сам Господ ще възстанови и ще съедини всички народи и племена в едно непреривно братство. Иде вече голямата светлина отгоре. Аз ви препоръчвам първите уроци на Самопожертвувание. Човек не трябва да търси на земята спокойствие, но да му бъде радостно да върши волята Божия. За това добри и обични братя и сестри, ний като сътрудници и съработници на новата религия, религията на Любовта, да бъдем първите от ония, които са приели първите уроци на самопожертвувание т. е. едни от ония, които от Любов към Бога и цялото человечество да работим за мир и разбирателство на всички народи. С молитвите и мисълта си да работим за пробуждание съзнанието на всички человечески души от всички народи и племена, да се осъзнаят и потърсят Господа на Любов та, Той да живее в тяхно то съзнание и те в него. И чрез неговия Дух да придобият сила и светлина за работа и приложение Любовта Божия на земята. Всеки от нас с пробудено съзнание да работи върху своя брат и ближен, за приемание и прилагание Божията Любов между всички народи. Небето търси хора, които да работят за повдигане на цялото человечество, за да се образува непреривното братство между всички народи и племена на земята.
към текста >>

91. 18 - 2. ПЪРВИЯТ КОНЦЕРТ ОТ МУЗИКА НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ В КАМЕРНА ЗАЛА „БЪЛГАРИЯ

По следите на архива на Анина Бертоли - Вергилий Кръстев

Авторството на материалите ще бъда запазено, трудът на участниците ще бъде зачетен с вписване на имената им като сътрудници, стилът и езикът-съхранени.
Той е един от тримата ученици, заедно с Пеню Киров и Тодор Стоименов от Бургас, с които Учителят е започнал първите събори още от самото начало през 1899 година. Чрез списание „Братство" бе поместен кратък обзор за житейския път на д-р Георги Миркович, както и за осъществения концерт. Музикантите - певци и инструменталисти изпълниха песни от Учителя. 10. През времето на Школата на Учителя бяха основани братства в страната, които имат своя история и свои представители, както и свои опитности, материали - ръкописи, снимки, незаписани разкази от още живи съвременници или от техни наследници. Затова е необходимо тези материали да се съберат, да се подредят и издадат чрез книгопечат, за да се съхранят за следващите поколения, като всяко едно братство може спокойно да финансира едно издание от 1000 броя и да се разпръснат по всички приятели в страната. Авторството на материалите ще бъда запазено, трудът на участниците ще бъде зачетен с вписване на имената им като сътрудници, стилът и езикът-съхранени. За допълнителни сведения, обяснения и разяснения по този въпрос може да даде д-р Вергилий Кръстев, ул. „Васил Друмев" 1, София-1505. От организационния съвет за чествуването на 120-годишнината на брат Георги Куртев. Гр. София - гр. Айтос. Координатор - Вергилий Кръстев.
към текста >>

92. 28 - 3. Писмо на Жана Иванова до Милка Кралева от 31 май 1999 г.

Предадох на моя сътрудничка да напише писмото ми на компютър, купен за Програмата, която издава оригиналното Слово на Учителя.
Изненадата за Мария Митовска е била както голяма, така и съкрушителна. Тя не Ви е познавала до този момент, тя се отказва да търси парите и компютъра, а сама продължава работата си. Така че Вие пишете Вашите писма на чужд компютър. Със същия компютър издавате променено Слово на Учителя Дънов. И то умишлено и целенасочено. Предадох на моя сътрудничка да напише писмото ми на компютър, купен за Програмата, която издава оригиналното Слово на Учителя. Когато Ви предупредих у Вас, че издавате на Лалка промененото Слово, Вие се ударихте с юмрук в гърдите и ококорено ми казахте: „Променено, непроменено, аз ще издавам. Аз трябва да съществувам." След като разказах за това на Вергилий Кръстев, той се смя и каза, че така говори майстор Борис, който Ви е обсебил. И след написването на писмото от 16 март т.г., Вие идвате „ни лук яла, ни лук мирисала" в моята книжарница, смирена. А защо? За да ме заблудите ли?
към текста >>

93. ИЗМИСЛИЦАТА И ИСТИНАТА

Вергилий Кръстев

Всеки един екип има по 4-5 сътрудници и това означава, че към 60 човека работят с оригиналното Слово на Учителя.
Аз имам цел. Аз имам програма и според тая програма движа в момента няколко неща: а) „Изгревът", и съм стигнал до 8-ми том, който е отпечатан. б) Аз движа, ръководя, направлявам издаването на неиздаваното Слово на Учителя по оригинал. В момента досега са излезна ли десет годишнини, като "Утринните слова "успяхме да ги издадем до края. В момента работят пет екипа от цялата страна и са под мое пряко ръководство и отговарят само пред мен. Всеки един екип има по 4-5 сътрудници и това означава, че към 60 човека работят с оригиналното Слово на Учителя. Тези 60 човека непременно ще се качат на Рила и те са служители на програмата и чрез нея реализират себе си, защото имат възможност да работят за Учителя и за Господа. в) В момента отново задвижих концертите по моя програма, понеже смятам, че само със Слово и музика на Учителя в бъдеще ще се работи. Освен това на концертите показваме онези томчета, които сме отпечатали, макар че на 90% от зрителите не им изнася това и не им е приятно, защото не могат да се примирят някои, че координаторът съм аз. Затова задвижих тези концерти. А как работя с теб и как движим организацията, ти знаеш най-добре.
към текста >>

94. І.02.04. ИКОНООБРАЗИТЕ НА ЧЕТИРИМАТА ЕВАНГЕЛИСТИ В АНТИМИНСА

ТОМ 11

Като християнин от езичниците от Антиохия той е спътник и сътрудник на апостол Павел.
Той е описал Исуса като всесилен на дело и на Слово. Образът на Марка също е с ореол от небесната слава на Словото, което е записал. Цялата композиция е обградена от лавров венец. Иконообразът на Св. Лука е нарисуван долу в дясно като възрастен човек с брада. Като християнин от езичниците от Антиохия той е спътник и сътрудник на апостол Павел. Бил е възлюбленият лекар на Павел и не го е оставял и по времето на оковите му в Рим. В неговото евангелие се упоменава, че Исус е Спасител на света и не само за юдеите, но и за езичниците, не само защото произхожда от Адам, но защото Адам е Син Божий. А само Синът може да проповядва и да благовествува Божието царство. И блажени са онези, които слушат Божието Слово и го пазят. Тогава небесният Отец ще даде Святия Дух на ония, които искат от него.
към текста >>

95. II.КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ СВЕЩЕНИК на ВСЕВИШНОГО БОГА и ВЪЗРАЖДАНЕТО на БЪЛГАРСКИЯ НАРОД Д-Р ПЕТЪР НИКОВ I.КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ

ТОМ 11

Дъновски станал помощник и сътрудник на Атанас Чорбаджи в неговата народополезна дейност.
Дъновски, който тъкмо дирел работа. Срещу 500 гроша годишно и храна, последният се съгласил да стане учител в Хадърджа (1847 год.). Това бил първият български учител не само в с. Хадърджа, но и в цяло Варненско. 1 Така Конст. Дъновски станал помощник и сътрудник на Атанас Чорбаджи в неговата народополезна дейност. Резултатите от неговата учителска дейност в Хадърджа дотолкова задоволили и въодушевили селяните, щото те скоро се съгласили със своя чорбаджия и с общи сили и средства построили през сле-нята година особено здание за училище и църква. Въпреки пречките и интригите от гръцка страна, зданието било изкарано и през 1851 г. едната му част [била] осветена за църква. По залягане на дяда Атанаса в Хадърджа скоро бил извикан и един българин свещеник, вместо дотогавашния грък. който въвел в църквата славянска служба.
към текста >>

96. VII.8. КОИ СА ВРАГОВЕТЕ НА УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ?

ТОМ 11

В един разговор Учителят бе казал, че когато тръгнал да слиза на земята, изпратен от Бога, то се намесил „онзи опашатият и рогатият" и Му поставил условие: „Ще те пуснем да слезеш на земята, но аз ще ти избирам сътрудниците, с които ще работиш." Така Учителят слязъл на земята, започнал Своята дейност от 1900-1922 и от 1922-1944 год., но всички т. нар.
Кои са враговете на Учителя Дънов? На този въпрос сам Учителят отговаря по следния начин. Още в първите събори, които публикуваме в „Изгревът" том XI, Той се обръща към присъствуващите и им казва, че всички, които са пред Него застанали, то по времето на Христа са викали „Разпни го! "Били са врагове на Христа. Това са Неговите последователи вчера, днес и утре. В един разговор Учителят бе казал, че когато тръгнал да слиза на земята, изпратен от Бога, то се намесил „онзи опашатият и рогатият" и Му поставил условие: „Ще те пуснем да слезеш на земята, но аз ще ти избирам сътрудниците, с които ще работиш." Така Учителят слязъл на земята, започнал Своята дейност от 1900-1922 и от 1922-1944 год., но всички т. нар. ученици и сътрудници, с които е работил, са хора избрани и изпратени от Духът на Заблуждението. Те са Неговите врагове от памтивека. Това се Неговите последователи вчера, днес и утре. При друг разговор, когато правят забележки на Учителя, че е събрал около Себе си куцо и сакато и кьораво, а такова нещо около него е имало, Той казва: „Такива Бог ми е изпратил и с тях работя. Други няма." Той знае, че работи с враговете си от векове, дошли от всички краища на света.
към текста >>

ученици и сътрудници, с които е работил, са хора избрани и изпратени от Духът на Заблуждението.
На този въпрос сам Учителят отговаря по следния начин. Още в първите събори, които публикуваме в „Изгревът" том XI, Той се обръща към присъствуващите и им казва, че всички, които са пред Него застанали, то по времето на Христа са викали „Разпни го! "Били са врагове на Христа. Това са Неговите последователи вчера, днес и утре. В един разговор Учителят бе казал, че когато тръгнал да слиза на земята, изпратен от Бога, то се намесил „онзи опашатият и рогатият" и Му поставил условие: „Ще те пуснем да слезеш на земята, но аз ще ти избирам сътрудниците, с които ще работиш." Така Учителят слязъл на земята, започнал Своята дейност от 1900-1922 и от 1922-1944 год., но всички т. нар. ученици и сътрудници, с които е работил, са хора избрани и изпратени от Духът на Заблуждението. Те са Неговите врагове от памтивека. Това се Неговите последователи вчера, днес и утре. При друг разговор, когато правят забележки на Учителя, че е събрал около Себе си куцо и сакато и кьораво, а такова нещо около него е имало, Той казва: „Такива Бог ми е изпратил и с тях работя. Други няма." Той знае, че работи с враговете си от векове, дошли от всички краища на света. И накрая идваме до финала.
към текста >>

97. Наряди за 1945 г.

Ще трябват много сътрудници, но те не ще липсват.
1945 година Изгрев - София 13) ОБИЧНИ БРАТЯ И СЕСТРИ, Учителят в своите беседи, лекции и разговори ни остави мъдростта си, която хвърля обилна светлина върху много въпроси из всички области на живота. Ние, Неговите ученици, които първи имахме привилегията да чуем Словото Му, за щастие, записано в по-голямата си част, имаме и най-голямата отговорност и дълг да се погрижим за това неизмеримо духовно наследство, което Той ни завеща. Пред нас стои задачата: от една страна, самите ние да опознаем из основи великото дело на Учителя и от друга, да направим всички усилия да запознаем с Него както сегашните, така и бъдните поколения. Тази задача е много сериозна, но тя е най-благодарната, която бихме могли да си поставим в нашия живот. За нея ще се изискват много усилия, но те ще се дадат с обич. Ще трябват много сътрудници, но те не ще липсват. Защото Учителят казва: „Много хора са определени да свършат Божията работа и те ще дойдат." Една от задачите, които Просветният съвет си постави на първо време и за която ще се изискват задружните усилия на значителен брой приятели, е: Да се издири и събере всичко онова, което Учителят е казал за всеки отделен жизнен въпрос, за да се даде възможност отпосле да се разработят систематизирани трудове върху тях. Тия трудове ще бъдат неоценимо полезни както за нас, тъй и за всички ония по света, които дирят Истината. Защото по такъв начин ще може най- добре да се обхване и изясни широкият духовен поглед на Учителя върху тъй многоликия, но в основата си единен живот. Но тъй като тази задача е извънредно голяма и изисква много време и сили, ние ще трябва да започнем по метода на Учителя - с най-малкото и постепенно да вървим нагоре, към по-голямото. След многостранни проучвания Просветният съвет се спря на първо време върху следните седем теми: БОГ, УЧЕНИК, ЛЮБОВ, МЪДРОСТ, ИСТИНА, МУЗИКА и ОКУЛТНИ НАУКИ.
към текста >>

Ето как се поставя задачата за ония, които желаят да сътрудничат в това хубаво начинание: Всеки един от сътрудниците ще трябва да извлече всички мисли, изказани от Учителя, върху горните седем теми из един том беседи, който ще му бъде изпратен допълнително.
Защото Учителят казва: „Много хора са определени да свършат Божията работа и те ще дойдат." Една от задачите, които Просветният съвет си постави на първо време и за която ще се изискват задружните усилия на значителен брой приятели, е: Да се издири и събере всичко онова, което Учителят е казал за всеки отделен жизнен въпрос, за да се даде възможност отпосле да се разработят систематизирани трудове върху тях. Тия трудове ще бъдат неоценимо полезни както за нас, тъй и за всички ония по света, които дирят Истината. Защото по такъв начин ще може най- добре да се обхване и изясни широкият духовен поглед на Учителя върху тъй многоликия, но в основата си единен живот. Но тъй като тази задача е извънредно голяма и изисква много време и сили, ние ще трябва да започнем по метода на Учителя - с най-малкото и постепенно да вървим нагоре, към по-голямото. След многостранни проучвания Просветният съвет се спря на първо време върху следните седем теми: БОГ, УЧЕНИК, ЛЮБОВ, МЪДРОСТ, ИСТИНА, МУЗИКА и ОКУЛТНИ НАУКИ. Ето как се поставя задачата за ония, които желаят да сътрудничат в това хубаво начинание: Всеки един от сътрудниците ще трябва да извлече всички мисли, изказани от Учителя, върху горните седем теми из един том беседи, който ще му бъде изпратен допълнително. Трябва да отбележим, че в случая ще се вземат под внимание не само ония места, в които се споменава изрично интересуващата ни тема, а и всички други текстове, които по смисъл и подух спадат към нея. (Виж поясненията в приложените листа за работа.) Томчето се прочита систематично отначало до край и щом се срещне мисъл, която се отнася към някоя от посочените теми, ще трябва да се подчертае с отвесна черта отстрани на текста. Към тая черта се отбелязва съкратено за коя от темите става дума. Например, ако мисълта се отнася към темата „Бог", отбелязваме буквата Б; темата „Ученик" - с У; „Любов" - Л; „Мъдрост" - М; „Истина" - И; „Музика" - муз.; „Окултни науки" - о. н. Подчертаванията и буквите да бъдат написани с черен молив, а не с мастило, химически или цветен молив, а нанасянията върху листовете да стават с мастило.
към текста >>

Сътрудниците да запазят за себе си по един препис от попълнените със сигнатури листове.
Да се внимава щото всяка мисъл да бъде нанесена в листа със съответната тема. За улеснение, при отчитане на редовете, използувайте приложеното картонче, като поставите цифрата 1 върху горния пръв ред на страницата. Ако една мисъл има отношение към повече от една тема, тя се вписва поотделно във всеки от листовете на темите, за които се отнася. От практиката се оказа, че най-лесно ще бъде нанасянето в листовете да става наведнъж, след като сме отбелязали вече текстовете в цялото томче. Добре е, преди да се приключи работата, да се прочете томчето още веднъж, за да се види дали не е пропусната някоя мисъл и дали всичко е нанесен правилно в листовете. Сътрудниците да запазят за себе си по един препис от попълнените със сигнатури листове. Оригиналните листове, както и книгата с подчертаните текстове, снабдени с подписа и адреса на сътрудника, се изпращат препоръчаното Б. Боев за по-нататъшно използуване. Умоляват се братята-ръководители да прочетат настоящото пред общото събрание на приятелите, като подканят присъствуващитеда запознаят с въпроса и ония, които не са били на събранието. Братята-ръководители се умоляват, по възможност, в най-скоро време или най-късно след изтичане надве седмици от получаване на настоящото писмо, да ни съобщят кои братя или сестри имат желание да работят върху задачата, с оглед тя да бъде завършена най-късно до 30 октомври т. г. Разбира се, желателно е ония, които имат възможност да я завършат преди горния срок, да изпратят веднага готовия материал в София.
към текста >>

Оригиналните листове, както и книгата с подчертаните текстове, снабдени с подписа и адреса на сътрудника, се изпращат препоръчаното Б.
За улеснение, при отчитане на редовете, използувайте приложеното картонче, като поставите цифрата 1 върху горния пръв ред на страницата. Ако една мисъл има отношение към повече от една тема, тя се вписва поотделно във всеки от листовете на темите, за които се отнася. От практиката се оказа, че най-лесно ще бъде нанасянето в листовете да става наведнъж, след като сме отбелязали вече текстовете в цялото томче. Добре е, преди да се приключи работата, да се прочете томчето още веднъж, за да се види дали не е пропусната някоя мисъл и дали всичко е нанесен правилно в листовете. Сътрудниците да запазят за себе си по един препис от попълнените със сигнатури листове. Оригиналните листове, както и книгата с подчертаните текстове, снабдени с подписа и адреса на сътрудника, се изпращат препоръчаното Б. Боев за по-нататъшно използуване. Умоляват се братята-ръководители да прочетат настоящото пред общото събрание на приятелите, като подканят присъствуващитеда запознаят с въпроса и ония, които не са били на събранието. Братята-ръководители се умоляват, по възможност, в най-скоро време или най-късно след изтичане надве седмици от получаване на настоящото писмо, да ни съобщят кои братя или сестри имат желание да работят върху задачата, с оглед тя да бъде завършена най-късно до 30 октомври т. г. Разбира се, желателно е ония, които имат възможност да я завършат преди горния срок, да изпратят веднага готовия материал в София. Ще бъдат от полза още някои сведения, които по възможност да се изпратят ведно с горните или малко по-късно, а именно: а.
към текста >>

98. Наряди за 1948 г.

Чрез тях ние поддържаме връзка с духовния свят и сътрудничим в неговата работа.
Чрез тях много добри потици могат да се внесат в душата на човечеството. Така работеше Учителят с всички ни и особено по-възрастните братя знаят, голяма работа извърши Той в това отношение. Необходимо е от време на време да се внесат нови мисли, нови идеи, нови потици в човешките души. За това работят всички духовни хора по света, обединени в общества или братства по цялата земя. Тези задачи на съзнателния живот са особено важни в днешните времена. Чрез тях ние поддържаме връзка с духовния свят и сътрудничим в неговата работа. Затова ние се обръщаме към всички братя и сестри - ученици в цялата страна и целия свят, и искаме да им припомним и освежим една от хубавите задачи, която Учителят ни е дал някога - да изпращаме всеки ден зов към всички човеци - братя, да дадем малък потик, всеки да направи една малка жертва за Божието Слово. На времето задачата е поставена от Учителя така: Всеки ден ученикът като прочете нарядната страница от Словото на Учителя, да пусне своята малка лепта в една кутия и каже: „Господи, както аз пускам своята скромна лепта за Твоето Слово, тъй да направят и всички хора по земята." Като се изпълнява тази задача от учениците, дава се малкия потик и той действува вече в душите на всички човеци. Отвътре ще се зароди той в душите им и те да жертвуват за Божественото. Днес има нужда от този потик в света. Учителят свързва тази задача с издаването на беседите.
към текста >>

99. Наряди за 1949 г.

Изгрев - София 3) ДО БРАТЯТА, СЕСТРИТЕ И СЪМИШЛЕНИЦИТЕ НА ОБЩЕСТВОТО„БЯЛО БРАТСТВО" Копие: До Националния комитет за защита на мира УЧЕНИЦИ НА ОБЩЕСТВО „БЯЛО БРАТСТВО" БРАТСКИ СЪВЕТ СОФИЯ ПОЗИВ Драги братя, сестри и съмишленици, Вие знаете, че обществото „Бяло Братство" винаги е работило за мир между човеците, за сътрудничество и взаимопомощ между народите в света.
братска вечеря. На вечерята ще се повтори утринният ред без беседата. Умоляват се братята ръководители да съобщат настоящето на всички братя и сестри в града и околията. Поздрав на всички братя и сестри. Със сърдечен братски поздрав: БРАТСКИЯТ СЪВЕТ 7.III.1949 г. Изгрев - София 3) ДО БРАТЯТА, СЕСТРИТЕ И СЪМИШЛЕНИЦИТЕ НА ОБЩЕСТВОТО„БЯЛО БРАТСТВО" Копие: До Националния комитет за защита на мира УЧЕНИЦИ НА ОБЩЕСТВО „БЯЛО БРАТСТВО" БРАТСКИ СЪВЕТ СОФИЯ ПОЗИВ Драги братя, сестри и съмишленици, Вие знаете, че обществото „Бяло Братство" винаги е работило за мир между човеците, за сътрудничество и взаимопомощ между народите в света. В своята петдесетгодишна дейност Учителят П. К. Дънов е работил за мира. Цялата наша дейност е за любов, братство и мир между народите. Днешната епоха се характеризира с пробуждане на колективното съзнание. Индивидуалното съзнание разглежда живота разпокъсано, а колективното го разглежда като цяло, като едно велико единство.
към текста >>

100. 22. АКТЬОРИ И РАБОТНИЦИ