Търсене в текстове за 'сътрудни'

НАЧАЛО

ТЕКСТОВЕ И ДОКУМЕНТИ ОТ УЧИТЕЛЯ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 33 резултата в 30 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. УВОД

Дънов, дело на неговата сътрудничка Савка Керемидчиева.
Алдомировци, Софийско и умира през 1998г. в София. Свързва се с членове на Бялото братство и започва да посещава беседи на Учителя П. Дънов в столицата още като ученичка през 40-те години на XX в. След унищожаването на селището на братството „Изгрева" през 50- те години от комунистическата власт, Лалка Кръстева успява да съхрани част от оцелялата книжнина, сред която са и множество стенограми на беседи на П. Дънов, дело на неговата сътрудничка Савка Керемидчиева. Над 30 години от живота си Л. Кръстева посвещава на дешифрирането, обработката и подготовката за печат на стенограмите на беседите на П. Дънов. Преобладаващата част от архивния фонд „Лалка Кръстева" по същество са материали на Учителя П. Дънов и по-специално над 60 тома разчетени негови беседи. След смъртта на Л.
към текста >>

2. 07_БИОГРАФИЯ - ГЕОРГИ МИРКОВИЧ

Там работи като лекар, сътрудничи в списание „Български книжици", а през 1860 г.
Успява да събере 600 златни минца, но идеята по-късно пропада по вина на сливенските еснафи. През 1858-1859 г. е градски лекар в Стара Загора. От 1859 г. заживява в Цариград. Там работи като лекар, сътрудничи в списание „Български книжици", а през 1860 г. публикува своята „Кратка и методична българска граматика". Учебникът получава възторжени оценки. Драган Цанков, сам автор на такава граматика, и Тодор Бурмов поместват положителни рецензии за нея в издаваните от тях вестник „България" и списание „Български книжици". Поради това, че методическите правила в нея са формулирани много ясно, тази граматика служи като ръководно начало в предосвобожденското методическо обучение на българчетата, а през 1883 г. тя бива издадена за втори път.
към текста >>

д-р Миркович сътрудничи на вестник „Македония", издаван от Петко Р. Славейков.
Последният се съгласява с предложението, но при условие училищата да бъдат смесени (турски и български). Д-р Миркович не приема и разочарован се отдръпва. Това обаче предизвиква продължилите с години полемики в българските вестници във Влашко и Цариград, в които участва цялата наша тогавашна интелигенция. Накрая споровете довеждат до изясняване на възгледите за независимо и самостоятелно българско училище, без участие на турци и гърци. През 1867-1868 г. д-р Миркович сътрудничи на вестник „Македония", издаван от Петко Р. Славейков. От 1867 до 1869 г. е градски лекар във Видин и Лом. В края на 1868 г. взема участие в един заговор, целта на който е да принуди турското правителство да издаде по-скоро дълго отлагания ферман по църковния въпрос. Идеята е с помощта на фалшиви донесения да се убеди Портата, че в страната са се явили брожения и че се очаква през Дунава да преминат чети като тази на Хаджи Димитър, които ще воюват за църковна независимост от гърците.
към текста >>

3. №76 (Петър Дънов)

А това е нашата радост, да имаме Господа за наш помощник и сътрудник.
Опитали сте и знаете, че са благи Божиите пътища и няма нужда да се убеждаваме в това. Господ ни е говорил ясно и откровено. Ний имаме Неговите обещания: „Желая кога дойда, да имате всички духа на единство". А всяко добро желание Бог ще изпълни. Той ще укрепи, ще утвърди, ще насърчи и ще благослови. А това е нашата радост, да имаме Господа за наш помощник и сътрудник. Поздрави всички приятели, бр. Тодор, Мелкон, и всички други, които още не познавам. Ваш верен: П. К. Дънов
към текста >>

4. №93 (Пеню Киров)

Работи като сътрудник на много вестници – „Църковен вестник“, „Илинден“, „Отечество“, „Македония“, „Слово“, „Зорница“, „Мир“, „Демократичен сговор“, в списанието на Димитър Голов „Летописи“ и в това на В.
Носител е на бронзов медал. През 1923 г. заминава за Америка. Връща се през 1925 г., като описва преживяванията си там в книгата си „В Америка. Впечатления“ (София, 1926). Работи като сътрудник на много вестници – „Църковен вестник“, „Илинден“, „Отечество“, „Македония“, „Слово“, „Зорница“, „Мир“, „Демократичен сговор“, в списанието на Димитър Голов „Летописи“ и в това на В. Граблашев „Задгробен мир“ (издание на Психическото дружество), в християнското списание „Народен страж“. В периода 1922-1923 г. редактира литературното списание „Мироглед“, а в 1929-1932 г. е редактор-стопанин на списание „Заря“, финансирано от масонското акционерно дружество „Подем“. Автор е на 25 книги, както и на около 200 статии, публикувани в периодичния печат.
към текста >>

5. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 16

Работи като сътрудник на много вестници – „Църковен вестник“, „Илинден“, „Отечество“, „Македония“, „Слово“, „Зорница“,
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 16 През 1923 г. заминава за Америка. Връща се през 1925 г., като описва преживяванията си там в книгата си „В Америка. Впечатления“ (София, 1926). Работи като сътрудник на много вестници – „Църковен вестник“, „Илинден“, „Отечество“, „Македония“, „Слово“, „Зорница“, „Мир“, „Демократичен сговор“, в списанието на Димитър Голов „Летописи“ и в това на В. Граблашев „Задгробен мир“ (издание на Психическото дружество), в християнското списание „Народен страж“. В периода 1922-1923 г. редактира литературното списание
към текста >>

6. 59 ПИСМО

А това е нашата радост, да имаме Господа за наш помощник и сътрудник.
А колкото как да го сторим, ще бъдем научени от Негова Свят Дух. Опитали сте и знаете, че са благи Божиите пътища и няма нужда да се убеждаваме в това. Господ ни е говорил ясно и откровено. Ние имаме Неговите обещания: „Желая кога дойда, да имате всички Духа на единство." А всяко добро желание Бог ще изпълни. Той ще укрепи, ще утвърди, ще насърчи и ще благослови. А това е нашата радост, да имаме Господа за наш помощник и сътрудник. Поздрави всички приятели, бр. Тодор, Милкан, и всички други, които още не познаваме. Ваш верен П. К. Дънов
към текста >>

7. МОЛИТВА ЗА МИРА

Озари, Господи, с Твоята Светлина всички умове, сърца и души, за да се проникнат от идеята за братство, взаимно сътрудничество и любов между народите.
МОЛИТВА ЗА МИРА Казва се вечер. Господи на Любовта, да се изпълни Твоята Воля на Земята. Да се въдвори мир между народите. Озари, Господи, с Твоята Светлина всички умове, сърца и души, за да се проникнат от идеята за братство, взаимно сътрудничество и любов между народите. Господи, Иисусе Христе, Велики Учителю, Троица неразделна с Духа, Ти, Който с Твоята Любов поучаваше, с Твоята Мъдрост просвещаваше и със Своята Истина освобождаваше; Отче святи, Ти, Който си създал всичко, а и нас чрез Христа и Духа Си, пратил си ни на Земята, не само да еволюираме, но и да помагаме на по-слабите с нашата светлина на ума и с дело в живота си. Ето, ние всички, пробудени в Твоето велико учение чрез Учителя, заставаме пред Теб в този вечерен час. Благодарим Ти за всичко, което допускаш в нашия живот. Ние знаем, че всичко е за добро. То е и за Славата Божия.
към текста >>

8. Молитва за мира

Озари, Господи, с Твоята светлина всички умове, сърца и души, за да се проникнат от идеята за братство, взаимно сътрудничество и любов между народите.
Молитва за мира Казва се вечер. Господи на любовта, да се изпълни Твоята воля на земята. Да се въдвори мир между народите. Озари, Господи, с Твоята светлина всички умове, сърца и души, за да се проникнат от идеята за братство, взаимно сътрудничество и любов между народите. Господи, Исусе Христе, велики Учителю, Троица неразделна с Духа, Ти, който с Твоята любов поучаваш, с Твоята мъдрост просвещаваш и със Своята истина освобождаваш. Отче святи, Ти, който си създал всичко, а и нас чрез Христа и Духа Си, пратил си ни на земята, не само да еволюираме, но и да помагаме на по-слабите с нашата светлина на ума и с дело в живота си. Ето, ние всички, пробудени в Твоето велико учение чрез Учителя, заставаме пред Теб в този вечерен час. Благодарим Ти за всичко, което допускаш в нашия живот. Ние знаем, че всичко е за добро.
към текста >>

9. УЧИТЕЛЯ ВЪВ ВАРНА

е стопанин на списание „Летописи" с директор Константин Величков и със сътрудници Иван Вазов, Михалаки Георгиев, Антон Страшимиров, Цанко Церковски и проф.
От тях излизат наяве неизвестни досега исторически факти, най-същественият от които може би е този, че начало на Веригата на Бялото братство е Обществото за повдигане религиозния дух на българския народ, което Учителя учредява във Варна още през 1897 г. В протоколите по особен начин се открояват и две личности, повече или по-малко пренебрегвани досега в мемоарите на съвременниците си. Първата е Анастасия Узунова-Желязкова, на която е посветен отделен очерк в третата част на книгата. Втората личност е самият протоколчик Димитър Голов, чиито са записките от 1906 до 1909 г. Димитър Голов (1863 - 1917) е роден в Котел, завършва френски колеж в Одрин (където се ражда и учи Анастасия Желязкова), следва католическо богословие в Рим, работи като мисионер в Африка и учител в Солунската българска мъжка гимназия, накрая се установява като издател в София и от 1899 г. е стопанин на списание „Летописи" с директор Константин Величков и със сътрудници Иван Вазов, Михалаки Георгиев, Антон Страшимиров, Цанко Церковски и проф. Марко Балабанов, ръководи през 1912 г. отпечатването на „Завета на цветните лъчи на Светлината", умира в София. В края на втората част в отделна глава, озаглавена „Епистоларно Слово ", са публикувани избрани писма на Учителя, писани във Варна. Между тях са и писма от варненския хотел „Лондон" през периода от юни 1917 г. до лятото на 1918 г., когато правителството на В.
към текста >>

10. СЪРАБОТНИЦИТЕ

сътрудничи на вестник „Век" и публикува в Пловдив „Буквар на француския язик.
до 1876 г. - в Пловдив. През 1869 г. основава в Пловдив женско дружество, наречено „Майчина грижа". През 1879 г. сътрудничи на вестник „Век" и публикува в Пловдив „Буквар на француския язик. Наря-дила А. Ц. Узунова. Издава книжарницата на Хр. Г. Данов в Пловдив, Русчук, Велес, Виена, у книгопечат-ницата Л. Сомер, 1875".
към текста >>

11. Д-Р ГЕОРГИ МИРКОВИЧ Вергилий Кръстев

Там работил като лекар, сътрудничил в списание „Български книжици", а през 1860 г.
Д-р Миркович заминал за Румъния (1857-58 г.), за да иска парична помощ от богатите сливенски търговци. През 1858/59 г. бил градски лекар в Стара Загора. От 1859 г. заживял в Цариград. Там работил като лекар, сътрудничил в списание „Български книжици", а през 1860 г. публикувал своята „Кратка и методична българска граматика". Учебникът получил възторжени оценки. Драган Цанков, сам автор на такава граматика, и Тодор Бурмов поместили положителни рецензии за нея в издаваните от тях вестник „България" и списание „Български книжици". Поради това, че методическите правила в нея са показани много ясно, тази граматика служила като ръководно начало в предосвобож-денското методическо обучение на българчетата, а второто и издание било през 1883 г. От 1860 г.
към текста >>

д-р Миркович сътрудничил на вестник „Македония", издаван от Петко Р. Славейков.
Последният се съгласил с предложението, но при условие училищата да бъдат смесени - турски и български. Д-р Миркович не приел и разочарован се отдръпнал. Това обаче предизвикало продължилите с години полемики в българските вестници във Влашко и Цариград, в които участвала цялата наша тогавашна интелигенция. Накрая споровете довели до изясняване на възгледите за независимо и самостоятелно българско училище, без участие на турци и гърци. През 1867-1868 г. д-р Миркович сътрудничил на вестник „Македония", издаван от Петко Р. Славейков. От 1867 до 1869 г. бил лекар във Видин и Лом. В края на 1868 г. взел участие в един заговор, целта на който бил да принуди турското правителство да издаде по-скоро дълго отлагания ферман по църковния въпрос. Идеята била с помощта на фалшиви донесения да се убеди Портата, че в страната са се явили брожения и че се очаква през Дунав да преминат чети, като тази на Хаджи Димитър, които ще воюват за църковна независимост от гърците.
към текста >>

12. Годишна среща на Веригата - Варна, 1903

Работи като лекар, участва в униатското движение за църковна независимост, създава проект за български училища, сътрудничи на революционното движение.
Работи като чиновник в Пазарджишката община и секретар в Окръжния съд в Бургас. След създаване на Общество Всемирно Бяло Братство е дългогодишен негов касиер. 3 Доктора – става дума за д-р Георги Миркович (1826–1905), бележит български възрожденец, един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно. Роден и завършил земния си път в Сливен. Завършва френско католическо училище в Цариград и медицина в Монпелие, Франция. Работи като лекар, участва в униатското движение за църковна независимост, създава проект за български училища, сътрудничи на революционното движение. След осемгодишна каторга в Диарбекир работи в новоосвободена България като директор на гимназия, създава спиритическо дружество Милосърдие. Деятел на Червения кръст и депутат в Областното събрание. Издава списания Нова светлина и Виделина, където публикува първите статии на Учителя Беинса Дуно. Счита се за основател на българската класическа хомеопатична медицина. 4 Протоколът и бележките от 1903 г.
към текста >>

13. ПРИЛОЖЕНИЯ ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ

Работи като лекар, участва в униатското движение за църковна независимост, създава проект за български училища, сътрудничи на революционното движение.
Работи като чиновник в Пазарджишката община и секретар в Окръжния съд в Бургас. След създаване на Общество Всемирно Бяло Братство е дългогодишен негов касиер. 3 Доктора – става дума за д-р Георги Миркович (1826–1905), бележит български възрожденец, един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно. Роден и завършил земния си път в Сливен. Завършва френско католическо училище в Цариград и медицина в Монпелие, Франция. Работи като лекар, участва в униатското движение за църковна независимост, създава проект за български училища, сътрудничи на революционното движение. След осемгодишна каторга в Диарбекир работи в новоосвободена България като директор на гимназия, създава спиритическо дружество Милосърдие. Деятел на Червения кръст и депутат в Областното събрание. Издава списания Нова светлина и Виделина, където публикува първите статии на Учителя Беинса Дуно. Счита се за основател на българската класическа хомеопатична медицина. 4 Протоколът и бележките от 1903 г.
към текста >>

14. 001. За книгата и нейния автор

Събирайки данни и материали за бащата на Учителя, авторът установява колко голямо е било влиянието на възрожденеца Атанас Георгиев-Чорбаджи (дядо на Петър Дънов по майчина линия) върху Константин Дъновски, с когото той установява тясно сътрудничество още в младежките си години.
Интересът на автора към живота и рода на Учителя Беинса Дуно е събуден не само от дълбокото му отношение към неговото духовно учение, но и от интереса му към историческите условия, обстоятелства, събития и личности, способствали за изграждането и опазването на народностен дух, национално и духовно съзнание на българския народ, преминал през най-големи изпитания в своето развитие. Обстоятелството, че родната му къща във Варна е граничела с двора на храм “Св. Архангел Михаил”, където в уединение завършва земния си път (1919 г.) бащата на Учителя свещеник Константин, също провокират интереса на автора към рода на Учителя. Образът на светия старец, изплувал често в спомените от детските му и младежки години, събужда у него желание да събере исторически сведения за живота му, посветен в служба на самоопределението и духовното пробуждане на поробения български народ. Като просветител и отвержен защитник на религиозната независимост, свещеник Константин се изявява при основаването на параклис към Руското консулство във Варна, където за първи път се провежда богослужение на църковнославянски език, във времето, когато цялото богослужение се изнася само на гръцки. Събирайки данни и материали за бащата на Учителя, авторът установява колко голямо е било влиянието на възрожденеца Атанас Георгиев-Чорбаджи (дядо на Петър Дънов по майчина линия) върху Константин Дъновски, с когото той установява тясно сътрудничество още в младежките си години. Заедно те работят неотстъпно за организиране на български училища и за утвърждаването на българския език в социалното и духовното общуване във Варненска област, където гръцкото, турското и гагаузкото влияние са били особено силни. По-късно те се сродяват и Константин се оженва за Добра, дъщеря на Атанас Георгиев-Чорбаджи и майка на Петър Дънов. Семейният дух за отстояване на национални и духовни ценности е повлиял върху формиране на мирогледа на Петър Дънов. Но в течение на своя жизнен път и духовно подвизаване той надминава националните рамки и придвижва далече напред своето виждане и философия за развитието на човечеството като едно цяло, макар и състоящо се от различни вероизповедания и народи. Наследил от своите родители и деди силен просвещенски дух, Беинса Дуно през целия си живот се стреми да предаде дълбокото знание за същността на човека и пътищата за повдигане на неговото съзнание.
към текста >>

15. 010. Среща с Атанас Георгиев-Чорбаджи

Това тяхно взаимно сътрудничество трябва да бъде разгледано не само от локален, но и от общонационален мащаб, защото не само по време, а и по значимост то не отстъпва пред делата на други наши възрожденски дейци.
010. Среща с Атанас Георгиев-Чорбаджи Съдбовен момент в живота на Константин Дъновски е срещата му с дядо Атанас Георгиев-Чорбаджи. Последният вижда в лицето на младия ентусиазиран момък свой надежден съратник в патриотичните си начинания и го спечелва завинаги. Всъщност срещата, задружното им сработване и сродяване е връзката, чрез която се обединяват силите на два духовно възвисени колоса, които стават стожери в борбата за верска и национална свобода на поробения български народ в целия Варненски край. Това тяхно взаимно сътрудничество трябва да бъде разгледано не само от локален, но и от общонационален мащаб, защото не само по време, а и по значимост то не отстъпва пред делата на други наши възрожденски дейци. Така например, когато Константин Дъновски се включва във възрожденската работа на варненци, Левски е едва десетгодишно невръстно дете, а Ботев още не се е родил. Нека охарактеризираме духовния ръст на Атанас Георгиев-Чорбаджи, който по онова време е изразител на националните и верски борби на българите от Варна и Варненско. Сведения за Атанас Георгиев-Чорбаджи намираме в статията на свещеник иконом Иван К. Радов, негов приятел и сподвижник, отпечатана в списание “Памятник”, от които ще се ползваме по-долу, като дори запазим някои характерни за автора изрази.22 Според ръкопис на неизвестен автор, съхраняван във Варненското археологическо дружество, за рождената дата на Атанас Георгиев-Чорбаджи се сочи 1790 г.21 В съгласие със свещеник Иван К.
към текста >>

16. 018. Откровението в църквата „Св. Димитрий Солунски”

Чрез нововъзприетата държавническа линия Калоян, сътрудничейки на Западната римска империя, респективно на римокатолическата църква, въвлича България във война с новообразуваната на Балканския полуостров Латинска държава, с която Рим враждува.
Обсадата на града била преустановена и Солун бил спасен. Също така тази сцена, изобразена на каменен барелеф, намираме и в Третяковската галерия (иконописната приземна зала) в Москва. В легендата за смъртта на Калояна византийският историк Георги Акрополит31 казва, че Солунският покровител го пробожда с копието си в знак на несъгласие с политиката за прехвърлянето на българската източноправославна църква в лоното на римокатолическата. През 1204 г. Калоян сключва уния с римската курия, като получава папската титла “рекс” (крал), а търновският епископ бива провъзгласен за “примас”, с което българските граждански и църковни власти признават върховенството на римокатолическия папа и напуска източноправославието. Чрез нововъзприетата държавническа линия Калоян, сътрудничейки на Западната римска империя, респективно на римокатолическата църква, въвлича България във война с новообразуваната на Балканския полуостров Латинска държава, с която Рим враждува. Проектираното отхвърляне на източноправославието не се споделяло от православните християни, населяващи Балканския полуостров, и според легендите не се е нравило и на самия солунски светец. Неестествената смърт на Калояна пред стените на Солун става причина да се предотврати замисълът на цар Калоян за отделянето на българите от източноправославната църква и преминаването ¢ към римокатолическата. Какви последици би имала тази политика на цар Калоян за народите, населяващи тогава Балканския полуостров, е трудно да се гадае, но истината е, че измествайки източноправославието от Югоизточната част на Европа, би се разширило влиянието на Рим. Като спираме вниманието си върху горепосочените събития, по асоциация си спомняме драматичната борба на католичката Мария Стюарт срещу Елизабет І, която е държала за самостоятелността на английската църква. По всяка вероятност нещата в Англия щяха да се изменят и католицизмът би се утвърдил по територията на целия Британски остров, ако Мария Стюарт бе излязла от лондонския Тауер като победителка.
към текста >>

17. 025. Руският консул Александър Рачински и въвеждане на славянско богослужение

От горните сведения се вижда тясната връзка и сътрудничество между Рачински и отец Константин, в резултат на което се получават конкретни придобивки за българите във Варна.
Той взе всичко присърце, повика няколко рибари, та отидоха на казаното място и извадиха камбана, която тежеше около 14 пуда. Между това Рачински се научи от мене за всичките ми случайности в Солун. През зимата си отиде в Русия. През март на същата година дойде с всички принадлежности за обзавеждане на църковен параклис и на 12 април 1861 г. биде отворен и осветен този параклис на името на “Свети Никола” архиепископа Мириклийского Чудотвореца, в домът на Залъмоглу, където живееше и самия той.” От горните сведения се вижда тясната връзка и сътрудничество между Рачински и отец Константин, в резултат на което се получават конкретни придобивки за българите във Варна. Писаното в горецитираното писмо относно руския параклис се покрива с изследването на проф. д-р Петър Ников, където се казва, че през втората половина на 1860 г. Рачински заминал за Петербург, за да издейства построяването във Варна на руска църква и при нея – българско училище. По този въпрос той сондира мнение и със самия руски император. Поради противодействието на гърците обаче могло да се осъществи само създаването на руски параклис при консулството.
към текста >>

18. 029. Константин Дъновски – първи български свещеник във Варна

Георги” и търсят неговото одобрение и сътрудничество.42 По това време отец Константин се среща с току-що пристигналия в града стар български свещеник отец Наум от Охридския манастир “Св.
по инициатива на отец Константин варненските българи свикват събрание в търговската кантора на Сава Георгиевич, където обсъждат начина, по който да проведат цялостното разрешаване на църковния въпрос във Варна.18 След задълбочено обмисляне те решават да отправят аргументирана молба пред турското правителство, а след това и пред гръцката цариградска патриаршия за откриването на собствена църква, в която богослужението да се води на старобългарски език. Тази им молба завършвала с предупреждението, че ако не бъде уважено искането им, те са готови да осуетят посрещането на новия варненски владика и да обсебят за свои нужди някоя от гръцките църкви във Варна. Така съответната ултимативна молба, подписана от първенците на петдесет-шестдесет села от Варненския санджак (област), бива изпратена в Цариград. На 10 февруари 1865 г. група ентусиазирани вар-ненски младежи доверяват на отец Константин, че възнамеряват да завземат с пристъп гръцката църква “Св. Георги” и търсят неговото одобрение и сътрудничество.42 По това време отец Константин се среща с току-що пристигналия в града стар български свещеник отец Наум от Охридския манастир “Св. Наум”, на когото разказал какво възнамеряват да направят варненските българи. Охридският свещеник не одобрил тази им постъпка, като го посъветвал, вместо да предизвикват гърците и техните църковни власти, които естествено ще реагират на постъпките им, по-добре би било без много шум, но с твърда решимост да приспособят за българска църква долния етаж на българското училище и да започнат отслужването на църковни служби на старобългарски. Тази идея била възприета от отец Константин и той се заел енергично за нейното осъществяване. Предложението било подкрепено и от патриотично настроените български граждани. Без да подозират гърците, отец Константин спечелва на своя страна и турския мухтар (кмет) на Варна Ибиш Ефенди, който дал своето мълчаливо съгласие.
към текста >>

19. УЧИТЕЛЯТ

Сложено е началото на една обширна кореспонденция чрез писма с първите му сътрудници.
Постепено около този триъгълник се описва кръг, в който влизат и други съподвижници на Учителя, като центърът на описания кръг е словото на Господния Дух, Който се излива чрез Петър Дънов. Идва времето, когато Господнята трапеза на Третия завет е вече сложена и постепенно идват онези, които са призвани от Духа Господен да присъстват. От 1900г. Учителят започва издирване на първите си ученици, изпратени от Небето. Първите срещи са осъществени. Сложено е началото на една обширна кореспонденция чрез писма с първите му сътрудници. Той посещава различни градове в страната. Главно отсяда в Нови Пазар при баща си. Постепенно слага началото на първите обиколки по села и градове в България, така че всяка година започва обиколките си от Варна, преминава през София, посещава Нови Пазар и накрая завършва обиколката си във Варна. С тези обиколки Той издирва своите, изпратени от Небето и родени между българите, ученици. Освен това Той посочва къде и в кои семейства трябва да се родят бъдещите Му ученици, които идват в Школата през 1922г.
към текста >>

20. ПЪТЯ НА СЛОВОТО

Моите верни сътрудници и съратници през 1980 година откраднаха, разбиха и разпръснаха копията на непечатаните беседи.
Така че стенографките си свършиха своята работа. И Елена Андреева си свърши работата. Учителят ми предаде всички стенограми, за да бъдат отпечатани. Това е колективен процес, но отговорността се носи от едного. Досега аз носех тази отговорност. Моите верни сътрудници и съратници през 1980 година откраднаха, разбиха и разпръснаха копията на непечатаните беседи. Борис Николов Когато през 1957 година дойдоха да ни изземат литературата като инкриминирана, имах само едно попълнено течение - беседите на ръководителите, което не го бях предала на съхранение. Те ми го взеха. През това време бях изработила един хронологичен каталог на цялото Слово на Учителя. Моят екземпляр беше абсолютно пълен и много съжалявам, че ми го взеха.
към текста >>

21. МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

В последно време се молих на Учителя да ми изпрати сътрудник, с когото да свърша тази работа.
По-късно Методи разправяше: "Какво велико унижение. Този, който я имаше завършено прогимназиално образование, един човек, хванат от гората, да ми говори, че аз съм селендур и цървулан, когато аз имам завършен Университет по философия и докторат по философия, защитен в Полша и то пред професор Богдан Винярски, който беше 18 години председател на Международния съд в Хага. Велико унижение с още по-велик изпит." В Школата на Учителя всички изпити за ученика идват съвсем естествено и те са в неговото ежедневие. С Методи Константинов се познавам от 1974 г. Той е единственият човек, към когото изпитвам изключително уважение затова, че когато отидох при него за работа, ми каза: "Аз съм готов с този материал от 1966 г. В последно време се молих на Учителя да ми изпрати сътрудник, с когото да свърша тази работа. Скоро сънувах Учителя и Той ми каза: "Този човек е вече изпратен и можеш да почнеш работа с него." Вече един месец аз чакам да се яви този, който е изпратен. Като чух за твоята задача, която изпълняваш, разбрах, че ти си човекът, който е изпратен. Аз съм готов и те чакам. Аз зная от Учителя, че ти ще дойдеш." Никой от неговите съвременници не беше готов.
към текста >>

22. ЛЮБОВ

Никаква друга култура не може да повдигне човечеството, освен взаимното доверие и сътрудничество между народите, а тяхната основа е Любовта.
За да се повдигне едно общество на по-високо стъпало, хората, които го съставят, трябва да имат братски отношения помежду си. Няма ли истински братски отношения между хората, никаква хармония не може да има между тях. Дето има братство, там може да се очаква истински, хармоничен живот. Дето Любовта царува, там дяволът не идва. Липсва ли Любовта, дяволът я замества. Никаква друга култура не може да повдигне човечеството, освен взаимното доверие и сътрудничество между народите, а тяхната основа е Любовта. Страданията са, които ще заставят индивидите и обществата да влязат в света на Любовта. Народите имат много закони, обаче, подобриха ли те обществения си живот с тях? Народите се обезвериха и станаха крайни материалисти, животът се механизира. Всички противоречия в живота се дължат на безлюбието. Днес в живота има противоречия навсякъде - в отделния човек, в семейството, в народите.
към текста >>

23. ПОГРЕБЕНИЕ ТЯЛОТО НА УЧИТЕЛЯ

Ние дружахме и си сътрудничехме.
Есперантистите бяха много дейни в ония години. Много наши братя и сестри владееха есперанто. Освен това, брат Пампоров превеждаше беседите на Учителя на есперанто и бяха напечатани немалко книги. Чрез този език с идеите на Учителя бяха запознати всички есперантисти, дори пееха преведени Негови песни. Така че есперантистите ни познаваха. Ние дружахме и си сътрудничехме. Нашите приятели използваха есперантските среди у нас и в чужбина, за да изпращат беседи на Учителя на есперанто. Този служител е дежурен в пощата на телеграфа и трябва да предаде подадените при него телеграми. Но му съобщават, че телеграфната връзка между София и Москва е прекъсната. В Украйна имало много снежни бури и телеграфната линия била повредена. И в София имаше тогава много люта зима, беше паднал дълбок сняг.
към текста >>

24. ДЕЛОТО НА УЧИТЕЛЯ В ЧУЖБИНА

Идейното общение на народите – ето най-късия и най-сигурния път за тяхното взаимно опознаване, единение и сътрудничество.
Французите казаха: “Това, което видяхме и чухме в България – на Изгрева и на Рила, надминава това, което ни разказваха във Франция. Братската среда, топлотата, новите отношения – всичко това остави неизгладими впечатления у нас.” Мила картина беше срещата и бързото сближаване на представители от различни народи в името на една велика идея. Ясно се чувстваше, че всички хора на Земята са близки, сродни, членове на едно семейство. Идейното общение на народите – ето най-късия и най-сигурния път за тяхното взаимно опознаване, единение и сътрудничество. Коя беше оная идея, която събра тук хора от разни краища на Земята и ги обединява в едно цяло? Служенето на Бога. Съграждане на Земята на един нов свят – свят на хармония, красота, мир, свобода и братство. Те дойдоха горе, при свещените, чисти Рилски езера и върхове, за да почерпят нови сили, ново вдъхновение от Словото на Учителя. С тия нови сили те слязоха долу, за да градят един нов свят, да работят за светлата, красива идея, която изгря в душите им.
към текста >>

25. ДУХОВНИЯТ ОБРАЗ НА УЧИТЕЛЯ

Тъй се установява едно живо общение и сътрудничество с Разумната Природа.
Всеки в своята специалност можеше да получи от Учителя ценни знания. При Него идваха хора от разни професии, с най-различно обществено положение. На всекиго даваше упътвания. На земеделеца даваше ценни правила как да работи, как да отглежда своите култури според великата Божествена наука. Тя предвиждаше участието на човека не само с неговата сила, но и с неговата душа, с неговите мисли и чувства. Тъй се установява едно живо общение и сътрудничество с Разумната Природа. Резултатите, които се получаваха, бяха удивителни. Природата е отзивчива, чувствителна – тя реагира на всяка наша проява. С учителите на децата и възпитателите Той беседваше надълго върху тяхната работа, даваше им много ценни знания, методи и правила, които те прилагаха, разработваха и после обсъждаха резултатите с Него. Тъй се създаваше една нова педагогика, построена върху дълбоко познаване на човешката душа и законите на Живата Природа. Резултатите насърчаваха и вдъхновяваха работниците.
към текста >>

26. ЖИВОТЪТ ЗА ЦЯЛОТО ЦАРУВА В РАЗУМНАТА ПРИРОДА

В основата на цялата Природа лежат взаимопомощта, сътрудничеството, Любовта и жертвата.
Животът за Цялото съществува вече в Разумната Природа! Той е приложен от Разумните същества. Те работят в цялата Природа с Любов, със самоотричане за по-долните природни царства, като им създават благоприятни условия за развитие, напредък, благоденствие и щастие. Защо подкрепят с мощната си ръка слабата още ръка на по-долностоящите в развитието си същества в техния път към върховете? Защото живеят за Цялото, в свещеното Единство. В основата на цялата Природа лежат взаимопомощта, сътрудничеството, Любовта и жертвата. Някой ще каже, че има борба в света – борба за съществуване. Това се отнася за нисшите природни царства. Това е несъвършенството на децата, които не са още пробудени. При Живот за Цялото човек е в хармония с тази велика действителност, която ни заобикаля – с методите, с които работи Разумната Природа! Животът за Цялото лежи в основата на Космичния живот.
към текста >>

27. НОВО НАПРАВЛЕНИЕ НА ТРУДА МЪЧЕНИЕ, ТРУД И РАБОТА

Човечеството отива към взаимно сътрудничество и обединение.
МЪЧЕНИЕ, ТРУД И РАБОТА Мъчението става чрез насилие. Трудът служи на дълга. А работата се върши винаги с Любов. У ч и т е л я Човечеството отива към взаимно сътрудничество и обединение. Въпросът е как ще се съчетаят хармонично Свободата и колективността, Свободата и взаимопомощта? На пръв поглед идеята за Свободата и понятието колективност взаимно се изключват. Хармоничното им съчетание е върховният идеал на човечеството. Това се постига чрез новото направление на труда, наречено още Живот за Цялото. Тази идея Учителя е разработил в Своите беседи и лекции.
към текста >>

28. ЖИВОТЪТ НА ШЕСТАТА РАСА

Всички народи отиват към сътрудничество, което ще донесе благоденствие, благополучие и благоприятни условия, каквито никога досега не е имало на Земята.
Учителя казва: Докато живеят в религията на труда, хората все още ще се карат, ще се бият, но влязат ли в учението на Живота, всичко това ще изчезне. Духът на Шестата раса започва да осенява човечеството! Една Светлина започва вече да озарява съзнанието на човека. В него вече прониква великата идея – Живот за Цялото. Всички народи отиват към сътрудничество, което ще донесе благоденствие, благополучие и благоприятни условия, каквито никога досега не е имало на Земята. Спящите сили на човешкия Дух ще се изявят, ще има небивали постижения във всички видове изкуства – поезия, музика, живопис, архитектура и прочее. Всички човеци ще имат условия и възможности да разкрият талантите и заложбите, вложени в тях. Свободата ще бъде закон за Новата култура. Всяко насилие ще бъде изключено. В Новата култура всички хора ще бъдат свободни, ще служат без принуждение – по свобода, разбиране и Любов.
към текста >>

29. НОВАТА МЕЖДУНАРОДНА ОРГАНИЗАЦИЯ

Международното политическо съперничество и стопанска конкуренция ще се заменят с взаимопомощ и международно сътрудничество.
Всички народи ще се обединят, и то така, че по-големите народи ще покровителстват малките, и така ще престане борбата между народите. Всеки народ да се стреми да стане велик по Дух, Мъдрост и Любов, а не голям – да владее и управлява малките народи. Благата трябва да бъдат условия за всички народи. Това ще рече, че новата световна организация трябва да почива на великия природен закон – Живот за Цялото. Това свързване между народите ще роди новия човек, новата човешка култура. Международното политическо съперничество и стопанска конкуренция ще се заменят с взаимопомощ и международно сътрудничество. Това е новото схващане, на което принадлежи бъдещето, и то непременно ще се наложи на човечеството. То узрява в съзнанието му, защото е в хармония със сегашната фаза в развоя му. Учителя казва: Съвременните народи трябва да знаят като главен фактор в живота си следното: всеки народ да проявява Любовта си към другите народи и последните от своя страна да проявят Любовта си към него. Международното сътрудничество и взаимопомощта ще привлекат благословенията на Разумната Природа върху човека.
към текста >>

Международното сътрудничество и взаимопомощта ще привлекат благословенията на Разумната Природа върху човека.
Международното политическо съперничество и стопанска конкуренция ще се заменят с взаимопомощ и международно сътрудничество. Това е новото схващане, на което принадлежи бъдещето, и то непременно ще се наложи на човечеството. То узрява в съзнанието му, защото е в хармония със сегашната фаза в развоя му. Учителя казва: Съвременните народи трябва да знаят като главен фактор в живота си следното: всеки народ да проявява Любовта си към другите народи и последните от своя страна да проявят Любовта си към него. Международното сътрудничество и взаимопомощта ще привлекат благословенията на Разумната Природа върху човека. Защото има закон: каквото даде човек или народ на другите, това Възвишените същества ще дадат нему. Човек или народ, който служи на Бога, ще привлече благословението на Разумната Природа. Учителя казва: Блажени са ония народи, които слушат Господа и изпълняват Волята Му! Трябва да отбележим, че новите форми, които се търсят с голям, напрегнат интерес от най-големите умове на човечеството, трябва да бъдат изградени върху принципите, които Учителя внася в Живота.
към текста >>

30. 63. МОЛИТВА ЗА МИРА

Озари, Господи, с Твоята Светлина всички умове, сърца и души, за да се проникнат от идеята за братство, взаимно сътрудничество и любов между народите.
63. МОЛИТВА ЗА МИРА (казва се вечерно време) Господи на Любовта, да се изпълни Твоята Воля на Земята. Да се въдвори мир между народите. Озари, Господи, с Твоята Светлина всички умове, сърца и души, за да се проникнат от идеята за братство, взаимно сътрудничество и любов между народите. Господи, Исусе Христе, Велики Учителю, Троице неразделна с Духа Ти, Който с Твоята Любов поучаваше, с Твоята Мъдрост просвещаваше и с Твоята Истина освобождаваше. Отче Святи, Ти, Който Си създал всичко, а и нас чрез Христа и Духа Си - пратил Си ни на Земята не само да еволюираме, но и да помагаме на по-слабите с нашата светлина на ума и с делото в живота си. Ето ние всички, пробудени в това велико учение, заставаме пред Тебе в този вечерен час. Благодарим Ти за всичко, което допускаш в нашия живот. Ние знаем, че всичко е за добро.
към текста >>

0.16016292572021