НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
1.
2_17 Втората Голгота и възкресението на Духа и на песента
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
земята. Това бе втората Голгота за Христовия Дух и за Учителя, за българския народ и за Русия. Това бе второто Възкресение на Духа Христов и Възкръсването на Русия от пепелищата и разрухата на войната. Това бе нашият поздрав от песента на Учителя, изпята на "Извора на двете ръце" при Седемте рилски езера след Възкресението Христово и появяването на Великия Учител отново между нас. И когато братята и сестрите запеят тази песен, аз винаги се пренасям в онези години и в оня миг на
свещенодейст
вие, което изпитвахме с тази песен към Духа Господен - Духа на Силите и на Обновата. Поздрав от мен, Учителю любим, Учителю на Любовта, на Мъдростта и на
към текста >>
2.
3_43 Думите на Паневритмията - на Олга Славчева от Изгрева и на Асавита от Божествения свят
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Паневритмията - със словата, движенията, мелодията и ритъма - е връзката между човешката душа и човешкия дух с човешкото тяло на земята и връзката на духовните ни тела със съществата горе в Невидимия свят. Този свят е свят на Мъдростта, където всичко е хармония, музика, чистота и Виделина. Словото на Учителя предхожда Виделината, музиката и хармонията, защото Словото на Учителя идва от Света на Истината, който е свят на Божествения Дух и Божествената Душа. Затова Паневритмията бе
свещенодейст
вие за нас на поляната на "Изгрева". Тя бе посвещение на нашите души, които играеха горе в Невидимия свят и създаваха втория кръг на неръкотворната, истинската Паневритмията. Това за нас беше Паневритмията -
свещенодейст
вие и посвещение. "Има хармония и ритъм в цялото Битие. Целият Космос е проникнат от музика и движение, съчетани в едно. Това е именно Паневритмията (стр. 15)." Е, разбрахте ли какво е Паневритмията и че тя е свещена? Че тя е недосегаема, неръкотворна за человеците по земята, тя е Идеал за човешката душа и човешкия
към текста >>
3.
5_06 Песните на Учителя
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
на Учителя са дълбоко духовни. Те не бива да се пеят по всяко време и на всяко място. При нас, в мозайкаджийската бригада, където работехме, някой бърка цимент с лопатата и си подсвирква с уста от мелодиите на Учителя. Не е редно. Това е извращение. Но как да му кажеш да не прави това, когато той ще се разсърди и ще ти цитира нещо от Учителя, че музиката Му трябва да бъде в кръвта ни, в живота ни и така нататък. Казах веднъж на един: "Не! Ти знаеш ли къде се намираш? Пеенето е
свещенодейст
вие, а ти кощунстваш!" Онзи се стресна и ме намрази - вече не му се пеело и свирело като работел, а като работел и пеел, времето му минавало по-бързо. Обяснение за невежи. Пеенето е акт на
свещенодейст
вие, трябва да се настроиш индивидуално, трябва да си в особено състояние на духа, за да изпълняваш тези песни. А всяка изпята от тебе песен никога не се повтаря вече. Всеки път се пее различно, защото това е пулсът на Космическото Съзнание, което трепти, пулсира, движи се и се развива. Химни на слънцето Тази песен е любимата ми песен. Защо ли? С тези химни, идващи от слънцето, аз слизам тук на земята, те ме довеждат тук, защото аз не съм тук; но с тях идвам тук. Те могат, тези химни, да ме извикат от слънцето като душа и да ме доведат тук на земята. Това е особено състояние. Ти си тук, на земята, в тяло, а усещаш, че си половината горе във висините. За да дойде другата половина, тя трябва да слезе по някакъв начин. Тя може да слезе по пътя, прокаран от звуците на химните, тя ще се качи на тяхната
към текста >>
4.
8_05 Катя Грива - певица и ученик
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
ожени, зароби се с несполучлив брак, престана да пее и загуби своя талант, който Учителят бе оценил по достойнство. Друга сестра бе Любка Стефанова, която имаше хубав алт, но тя пееше повече след като си замина Учителят. В същото време имаше една певица, Надя Костова, дъщеря на наша сестра. Но после тя се омъжи за италианец, замина за Италия и там пееше в Скалата. Тя беше сопран. Когато Катя пееше, нейната фигура и глас се извайваха пред нас като фигура и образ на жрица, която извършва
свещенодейст
вие с песента на Учителя. Това бе неподражаемо и незабравимо. Затова приятелите непрекъснато я караха да пее и тя с удоволствие пееше. Но когато Кичка Вълчанова пееше, всички се струпваха в салона да я слушат със и зяпнали уста, защото тя бе едно звънливо поточе, което излизаше от един вълшебен чучур, през който минаваше живата песен на Учителя и внасяше в слушателите Живата вода от Неговата песен и от Божествения извор, откъдето тя идеше. Надя Костова, с нейния металичен сопран ни връщаше в ония години, когато с Учителя се движехме по върховете на Рила. Ирина Кисьова бе алт и пианистка. Когато пееше и свиреше, от нея се излъчваше живот на едно същество, което е направило връзка с музиката на Учителя, черпи с шепи от нея и раздава на нас, жадните да вкусим от Живата вода на песните на Учителя, за да задоволим жаждата
към текста >>
5.
68. РЪКОВОДИТЕЛИТЕ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
покани две сестри да дойдат на екскурзията. Пристигнаха на Ел Шадай, разположиха се, денят беше хубав, слънчев, топъл, накладоха огън, възвариха чайника. Само братята прислужват около Учителя. Сестрите държат на страна. След закуската и почивката, пак почва разговор. Изпяват се няколко песни. Хубавият ден донася и добро разположение. Братята шетат старателно и поглеждат сестрите насмешливо. Само сестри ли могат да шетат и ние умеем нещо да направим. Турят картофената супа. Тук вече
свещенодейст
вува брат Добрев от Сливен. Става обед, супата е готова. Всички насядат около Учителя, брат Добрев отива да донесе тенджерата със супата, но огнището несръчно направено, камъните се разпръсват, тенджерата се обръща и супата се разлива. Всички ахват и сестрите се разсмиват. Този смях заразява и братята и доброто разположение отново се връща. Сестрите приготвиха набързо някакъв обед. Учителят се усмихва и казва: „Ех, без сестри не може. Те са необходим елемент, а братята искаха да ги отстранят." Екскурзията завършва добре. Всички се върнаха освежени, бодри, радостни. Учителят обичаше нещата да стават естествено, просто. Ръководителите по време на Школата бяха все мъже, братя дошли при Учителя при отварянето на Школата. Братя с тежест, с авторитет, които идваха от една друга епоха. А ние младите тогава бяхме деца на Школата, ние дойдохме с нея и по нейното време възраснахме, станахме големи и поехме своя път на
към текста >>
6.
І.4. УЧЕНИКЪТ АВЕРУНИ
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
УЧИТЕЛЯ, освен тогава, когато Той бе.гост на други ученици. Именно оттук започва изграждането на свещената връзка между Учител и ученик. Връзка, която ще остане паметна за бъдните времена, тъй като е документирана в издадената през 1938 г. книга - „Свещени думи на УЧИТЕЛЯ, привет на ученика!" Аверуни заслужено придоби доверието. А доверието е достъп до УЧИТЕЛЯ. Всяка стъпка до приемната, или горницата, до салона или трапезарията, до китната полянка за паневритмията, или до лозето, бе
свещенодейст
вие. А когато Той диктуваше мъдростта на вековете, когато разказваше за повсеместната връзка между душите във всемира - Любовта, когато говореше за езика на Великата природа, изявен в отношения между най-малките същества - тревички и бубулечици, поетичният полет на мисълта Му бе одухотворен, така както са одухотворени взаимните връзки между съществата от висшите ангелски йерархии. Така през 1932 г., след поетичното слово на Рилските езера, бе отпечатана книгата „В света на Великите души!" Но дните на УЧИТЕЛЯ не са били само концертен подиум за музика и поезия. Имало е такива дни, с много отдалечен залез. Много дълги дни! Дни и нощи на напрежение и страдания, продължили цели седмици. Тогава УЧИТЕЛЯ не общува. Мълчалив и тъжен е. Затворен и углъбен решава сплетените задачи на държавници, повели народа към братоубийствени войни. Големите войни през 1913,1914,1918 години и Световната - през 1939 до 1944 година, стовариха на УЧИТЕЛЯ непосилно бреме. Военните авантюри на озлобени и амбициозни
към текста >>
7.
І.18. БЪЛГАРИЯ
,
,
ТОМ 4
води. Никоя друга страна в света няма такава планинска верига като Стара планина, която се простира от единия край до другия, опъната като гръбначен стълб. Никоя друга страна няма толкова слънчево разположение на Алпийски върхове и била, като тези на Рила. Това е планината на най-чистите и пивки води. Тя прилича на красива и умна глава. В тази глава е скрито най-скъпото и съкровено съдържание на Рила. Тя е духовното богатство на България, защото е храм на посветени. Храм, в който
свещенодейст
ват невидими същества от далечните светове. Рила е планетен оазис на великите души, които служат на всички българи и на цялото човечество. Подобни центрове на нашата планета има само на няколко места: на Алпите, на Пиринеите, на Кордилерите, на Андите, на Хималаите, на Северния полюс. Ето защо си се зарадвал, когато си стъпил на българска земя. Усетил си полъха на родния Дух, одухотворен от Божието присъствие. Навън пред приемната чакаха приятели, които очакваха среща с УЧИТЕЛЯ, затова почнах да се подготвям да прекъсна разговора. За моя изненада УЧИТЕЛЯТ само погледна навън и продължи: - Неправилна е тезата на някои историци, които считат българите като потомци на скитници и азиатски скотовъдци - грабители. Моите проверки на голям брой черепи потвърждават обратното. Българинът има един овал на главата, който говори за прилежна домовитост. Този овал е резултат на „заседнал" хилядогодишен живот. Прочутата гостоприемност на българина говори красноречиво за домолюбието, което притежават добрите
към текста >>
8.
ІІІ.66. ВЕРНИ И ПРЕДАНИ ПРИЯТЕЛИ
,
,
ТОМ 4
му беше комунист и дори стана генерал. Влад беше печатар, взе участие в Братското книгопечатане на Изгрева и свърши много работа. Написа някои неща за Учителя и събра много опитности на ученици с Учителя. Но много от тези опитности не бяха точни и те трябва да се коригират, понеже Влад Пашов имаше свои постановки за окултизма. Окултизмът е едно, а Учението на Учителя е нещо съвсем друго, а Словото на Учителя и Школата на Учителя са свещени неща и към тях трябва да се отнасяме със
свещенодейст
вие. Неделчо Попов беше естет по природа и като видеше някъде хубав плат, купуваше го за Учителя, за да Му се ушие костюм. Като видеше хубави обуща, купуваше и тях. Той бе този, който се грижеше за облеклото на Учителя. Единствено Неделчо Попов е бил с Учителя на всички обществени места, по концерти, по изложби. Ако трябваше Учителят да слезне в града, винаги вземаше Неделчо със себе си. Той така естествено се държеше с него, че за нас бе непостижимо това негово отношение към Учителя. Неделчо извикваше един шивач, който само той взимаше мерки на Учителя и Му шиеше костюмите. Казваше се Дойчинов. Тодор Стоименов бе един от първите трима ученика на Учителя. През цялото време на Школата на него му бе поверено да държи братската каса и парите. Неговото легло представляваше цяла банка. Ако сте чували, че някой е лежал върху пари, да знаете, че това е истина. Тодор направо лежеше върху банкноти пари. Когато отивахме да вземем пари, по нареждане на Учителя, от него, той вдигаше дюшека си и под него се
към текста >>
9.
ІІІ.82. СКРИЖАЛИТЕ НА ДУХА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
в мен дълго и да принесе своя плод. Савка, веднага след завръщането ни от Витоша, споделя с Учителя случилото се. Не без вълнение тя разказва за нестихващия плач от моя милост. „Да" проговорил Учителят. „Плачът е признак на прякото въздействие на Живото Слово, а обилните сълзи са необходими да смекчат и разширят съзнанието му и да се полеят посетите семена от Живото Слово. Всяко посято семе търси влага и топлина. Сълзите са за доброто на неговата душа." И оттогава аз пристъпвам със
свещенодейст
вие пред тези скрижали на Духа
към текста >>
10.
ІІІ.121. Спомените на Галилей Величков
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
с него от цигулковото изпълнение на песните на Учителя, същото изпитах при неговите срещи и разговори. Това бяха анализи, с най-големи подробности за хора, личности и събития. И винаги разглеждахме нещата в перспектива за съхранение Словото на Учителя и запазване чистотата на Школата от чужди примеси и влияния. Тук той бе безкомпромисен. Не позволяваше никой да осквернява Школата на Учителя с празни приказки и недомислия. А за чистотата на цигулковото изпълнение на песните на Учителя -
свещенодейст
ваше. В последните години, когато бе разрешено да се играе Паневритмия, около 1980 година, той излизаше с цигулката и свиреше на приятелите. Имах възможност да наблюдавам как те го приемаха и как слушаха цигулката му. По това съдех какво представляваше той за своите съвременници. Защото той бе цигуларят на Младежкия Окултен клас по времето на Учителя. Такъв остана до края - служител на Учителя в Слово и в
към текста >>
11.
5. 23. Братски песни за Учителя
,
ДРАГА МИХАЙЛОВА
,
ТОМ 4
това четиристишие. Ето, това е обединението. Има и друга песен: „Поздрав на Учителя", Тя е от Елена Казанаклиева. Има и трета песен: „О, Учителю благати". Бяхме на Бивака, дойде една сестра и изпя песента. Изпя я и след това си отиде. После я записаха. Авторът на текста е Димитринка Антонова, която бе поетеса. Сестрата се казваше Люба Радославова, дъщеря на Иван Радославов. Тя излезна от храстите с дълга светла рокля и най-тържествено е изпяла и се поклонила пред Учителя. Било е цяло
свещенодейст
вие, което поразило всички. Това нещо се помни и до
към текста >>
12.
6.13. Двата разностранни триъгълници
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Учителят. А когато я насочваше към интелектуалните натури, аз усещах друго нещо. В мен силата Кундалини веднага се възвисяваше и активизираше и виждах как блокираха съзнанието ми в даден момент. После всичко протичаше по своя нормален ход. При хроматичната гама има едно уравновесяване между ума и сърцето. Имаме приближаване към Космичното единство, където се чувства пулса на хармонията. В момента тези неща идваха като откровение. Те съвпадаха с Неговите мисли. Това беше за мене
свещенодейст
вие. Не ги споделях с никого. Събуждаше най-дълбоките сили в мене. Такива личности Той непосредствено ги обозначаваше. Такъв пример бе Магдалена. Аз й уреждах паспорта, уреждах й пътя, когато тръгваше на Запад по заръка на Учителя. Тя обиколи 14 страни с този паспорт, по поръчение на Учителя. Затова бе необходимо и пари. Аз трябваше да ги взема от Тодор Стоименов. Обикновено Учителят напише на едно листче само числата на сумата и нищо повече. С това листче аз отивах при Тодорчо и му го подавах. Аз не му давах никакви обяснения и те се настройваха срещу мене. Мислеха, че това са пари, определени за мен. Казах на Учителя за обвиненията срещу мен. Успокои ме: „Те не разбират. На пощальона трябва да му се заплаща, когато заминава за Европа." Тези неща за пръв път ги изнасям. Не съм споделял с никого. Беседите са фокуси на космически сили за дадено място и дадени събития. Когато се подредят в бъдеще беседите, както са издавани по години, по месеци и по числа, ще се намерят много големи аналогии. Ще
към текста >>
13.
27. ПОСУДАТА
,
,
ТОМ 5
сутрин станах както обикновено, приготвих се, взех някои неща, които предният ден бях приготвила на Учителя и реших да го посетя. Обикновено приготовлявах някой сладкиш, който знаех, че Той обича, но го приготвях така, като че ли
свещенодейст
вах с такова внимание и с голяма предпазливост, за да излезне хем хубаво приготвен, хем вкусен и приличен на глед. Освен това носех сготвено нещо от моята кухня. Някаква гозба, която специално беше приготвена, за да се хареса на Учителя и да може да хапне от нея. Поставях я в специална за случая съдина и полека-полека я занасях. Останалото ядене се разпределяше за дома ми. Учителят се хранеше малко, взимаше от онази храна, която предварително познаваше и както от онзи, който я приготвяше и беше познат на Учителя като добър готвач. Веднъж моето психическо състояние беше много напрегнато и с приготвянето на храната съм сложила в него цялата си психическа напрегнатост и когато я поднесох Той се усмихна и каза: „Яденето днес е прегоряло". „Ама как, Учителю, не е прегоряло?" „Прегоряло е, Марийке, прегоряло е, това ще си го ядеш ти." Това ми го каза само веднъж и затова се стараех да му занасям приготвено само тогава, когато съм в разположение и в най-добро психическо състояние. А тук бе Школа и ние бяхме непрекъснато в изпити и в такова положение, че едвам се измъкваме от едно противоречие и навлизаме в друго. И психическите ни състояния ни следваха едно след друго, така както на един синджир са закачени неговите ченгели във верига. В този ден аз
към текста >>
14.
35. ИЗКЪРТЕНОТО КЮШЕ
,
,
ТОМ 5
и една мистрия. Разтичвам се аз по Изгрева, ту тук, ту там. намерих каквото се искаше от мен и занасям кофата на Учителя. А той ме чака. Излезнал вън, застанал до приемната си и оглежда едно кюше на стената, където се е откъртила мазилката. Подавам му кофата с инструмента и той започва да замазва с мистрията въпросното откъртено кюшенце и ъгъл на стената. Ех, да видите какви движения имаше Учителя и как работеше съвсем обикновени неща с умения и неповторимо майсторство. Не работеше, а
свещенодейст
вуваше. Аз стоя и го наблюдавам и мълча. Учителят също мълчи, целият е съсредоточен в своята работа и то толкова, че за момент аз смятам, че за него аз не съществувам и че той си работи с мистрията и е навлязъл в своят си свят и си върши своята работа не само като майстор-мазач, но и като Учител. А аз бях дошла при него по работа, за да споделя всичко с него каквото бе в главата ми. Аз стоя и чакам, за да се завърши с тази мазилка на стената. Накрая Учителят привършваше мазилката и аз имах усещането, че това бе за него някакво развлечение и в същият момент нямаше никакво отношение към мен, а моята цел и моето посещение бе много важно за мен. Но аз търпях и чаках. Учителят приключи, изправи се и с ръка се усмихна и посочи стената: „Е, Марийке, какво ще кажеш за изкъртеното кюше? Нали го оправихме? А с това оправихме и твоето състояние, Марийке, и твоето раз-къртено кюше замазахме". Аз се стреснах, изведнъж се оглеждам в себе си и около себе си. Наистина състоянието ми се бе оправило и
към текста >>
15.
78. БОЖИЯТА ЛЮБОВ ЗА ЧОВЕШКАТА ДУША
,
,
ТОМ 5
Бога". Ами сега, ето ти нов отговор. Та ние като работехме, ние тръбяхме насам-натам и хвалехме се, че работим за Бога и накрая на краищата никаква работа не свършвахме. Учителят продължи: „Никой да не те открие, че ти обичаш Бога и че Бог те люби". Ами сега какво можеше да се каже още? Да, тук имаше методи общи за всички души и методи, които се касаеха за човешката душа, за съкровените подстъпи към нея, когато единствено Божия Дух трябва да се съобщава с нея, за да се запази онова
свещенодейст
вие на Духа и да не се оскверни. И да се запази връзката между човешката душа и Божия Дух трябваше да се пази чрез чистотата, чрез мълчанието и чрез непроникновението на света към нея. Защото света на душите бе свят на Божието откровение, че Духът е слязъл върху тях и дава от благата си. А Божиите блага са за човешките души. Намирам се пред Учителя на разговор. „Любов към хората не ти трябва. Пък ти и да искаш да обичаш хората-,не ще можеш. Хората не могат да се обичат. Обича се само Бог. Ако една вода цирика, тя е човешка. Докато е минала през човека тя се е омърсила и няма защо да я пиеш. Изворът, който постоянно тече е чист. Ти трябва да се превърнеш на извор, който като тече да пои и хората наоколо." „Учителю, аз много неща не разбирам." „Ако разбереш всичко, ти няма да се учиш, а ще отидеш да учиш хората като Бога. Хората вливат в Бога мръсната вода, а той ги полива с чиста. Най-важното Бог отдавна ви го е дал. Сега, което ви дава то не е най-важното. Можеш ли да се съмняваш в Този, който е
към текста >>
16.
167. НА ЕКСКУРЗИЯ С РЪКОВОДИТЕЛИТЕ ОТ ПРОВИНЦИЯТА
,
,
ТОМ 5
и долно бельо да се преоблече, защото беше изпотен. Той препоръчваше на всички, когато сме изпотени в планината след преход винаги да си сменяваме потните ризи на гърба и да пием топла вода. С одеало направихме заслон от вятъра и Учителят се преоблече. През това време братята палеха огън на огнището. Учителят пие топла вода от моя термос, а те започнаха да се приготовляват да сварят супа за всички ни. Извадиха от раниците си всички продукти, измиха картофите на чешмата и започнаха да
свещенодейст
вуват при всеки обелен картоф. Аз ги наблюдавам с какво усърдие нарязаха лука, сложиха чушки и други подправки и най-тържествено положиха тенджерата върху три камъка. Когато супата бе вече готова и всички се облизваха, защото миришеше много хубаво, то случайно тенджерата се обърна от камъните и се разсипа цялата върху огъня. Не само се обърна сама голямата тенджера, но започна да се търкаля десетина метра. До, нея нямаше никой, а нямаше и вятър. Аз прихнах да се смея. Ръководителите гледаха и не можеха да повярват как така стана, че всичко се преобърна и сега няма нито супа за Учителя, нито супа за тях. А те бяха взели само хляб и продукти за супата. Искаха да направят ангелска супа. Така наричахме супата, която правехме от картофи, кромид лук и слагахме понякога моркови или други корени за подправка. В чините добавяхме черен пипер и зехтин. А сега всичко се разваля. Никой не беше се сетил да вземе сирене, масло, кашкавал и други неща. Вероятно като ръководители в провинцията те бяха свикнали
към текста >>
17.
262. ВЪТРЕШНАТА ШКОЛА НА ДЕСЕТТЕ УЧЕНИЧКИ
,
,
ТОМ 5
тяхната грижа към Учителя приемаше формата на някакво свещено действие. Така го приемаха и в това нямаше нищо лошо. Но друг път го правеха на ритуал, за да подчертаят и своето присъствие, и своята особа край Учителя. Ето това бе началото за едно голямо неразбиране, за вътрешната Школа на Учителя. Ако се огледа човек ще забележи, че в света има толкова различни форми и не е необходимо да. се пренасят в Школата. Ето защо Учителят винаги отклоняваше и едните, които
свещенодейст
вуваха, и другите, които от грижата към Учителя правеха ритуал като особена своя заслуга. А какви бяха тези ежедневни нужди на Учителя? Те бяха толкова елементарни, толкова обикновени, че човек като види и срещне Учителя ще се засрами от себе си, че е очаквал да види в живота на Учителя нещо необикновено и някакъв необикновен разкош. Толкова обикновено, толкова простичко, че по-простичко не съм виждала и не съм срещала. А аз бях излезнала от заможно семейство и много добре бях запозната с реда и порядъка на това общество и за неговите изисквания. Познавах всички страни и знаех живота на семействата в онези изискани среди на висшето общество,, защото минах през тези среди, а дойде време, когато се преместих на Изгрева да живея, да наблюдавам и живота на Учителя с други очи. Учителят се движеше и поемаше от живот най-необходимото за момента, но най-чистото и подготвено по най-естествен и обикновен начин. Това се отнасяше както за облеклото му така и за храната. Савка беше допусната да се грижи за
към текста >>
18.
39. ПОЛЯНКАТА
,
,
ТОМ 6
не стъпвате, вие се носите леко над тревите и цветенцата между тях. Те не бива да се стъпчат. Околовръст са борове, кипариси, ели, плодни дървета. Те така са преплетени, че образуват един живописен борд1ор достоен за четката на голям майстор. Когато за пръв път посетих поляната преди 47 години тези борове бяха малки, крехки, нежни борчета, които не можеха и сянка да хвърлят, под която да се подслониш. С каква любов бяха посадени, с каква грижа бяха поливани през сухите лета. Всеки
свещенодейст
вуваше тука. Един полива, друг изкоренява трънчета, друг сади здравец в някой кът, друг сковава скамейки, боядисва с блажна боя и т.н. Тука всичко е бяло, бяло, слънчево. Тука за пръв път Учителят ни позова към природата. Тука за пръв път Той ни научи да обичаме, да посрещаме и да търсим слънцето, да се ползуваме от неговите целебни сили, да се вдъхновяваме от неговите красиви изгреви, да се стремим към него, като символ на Нещо Велико, Мощно, Светло, Красиво, Благодатно! Тука ни научи да дишаме дълбоко ранния сутрешен, прекрасен, чист и свеж въздух напоен с боров и цветен ароматен дъх, тъй необходим за здравето на човека. Тука ни даде Паневритмията. За нея ще пишат други. Аз ще кажа само, че когато си дойдох едно лято на ваканция и срещнах сестри и братя, които идваха от полянката с учудване констатирах, че тези хора - и млади, и стари, не ходят, а някак си ритмично, леко се движат, носят се над земята, като че танцуват. Не! Тази дума не може да изрази това, което искам да кажа. Движенията им са
към текста >>
19.
75. ЛЕТУВАНЕ НА СЕДЕМТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА
,
,
ТОМ 6
наистина, сънят ни е един сладък дъх. И този сладък дъх е прекъснат от още по-сладка мелодия. Цигулка в ранния утринен здрач. Песента „Събуди се, братко мили" обхожда лагера, влиза във всяка палатка и прекъсва сладкия сън. Зов за върха! Скачаш, приготвяш се набързо и тръгваш. И пак тайнственост и мистика. По пътечката нагоре се изкачват сенки на изпреварилите братя и сестри. Други ни застигат. Всички пристъпват с някакво благоговение тихо, сякаш да не нарушат нещо свещено, някое
свещенодейст
вие - приготвяне за посрещане на дневното светило. Клековете и те са тайнствени, а птичките - мълчаливи. Пристигаме тихо и насядваме по големите камъни на върха. Учителят вече отдавна е там на своето място. Стенографите са около Него. Те не трябва да пропуснат нито един от бисерите, които ще се отронят от Него тази сутрин. Защото това са Божествени слова. Сам Бог говори чрез Неговите уста. Той е потънал в съзерцание! В какви ли светове се е издигнал сега? Какво ли вижда? С кого ли разговаря? С ангелите? С Бога?... Какво знаем ние, малките, за Него? Гледаш Го човек като човек! Седнал редом с нас в студената утрин, наметнат с шал. А такива нечовешки, Божествени слова чуваме от Него и такива нечовешки, Божествени дела видяхме от Него. Изтокът светлее. Хоризонтът почва да се багри. Невидим художник мени картините пред очите ни ежеминутно в най-нежни тонове и краски -розови, златисти, пурпурни, виолетови и им придава най-причудливи фантастични, форми. Всяка сутрин картината е нова и неповторима. Над
към текста >>
20.
76. СУРОВИ ПРЕЖИВЯВАНИЯ БУРЯТА
,
,
ТОМ 6
бяха посветени главно на песните. Понякога, макар и рядко, някои сестри и братя рецитираха свои стихове или четяха свои разкази, приказки... Никакви разговори. Сам Учителят не говореше. Той е говорил цял ден: говорил е сутринта на върха, говорил е на обед и след обед, говорил е на чешмичката, при някое езеро, където сме били на Паневритмия или на разходка, някъде по пътя, или там, където се е работило нещо. Говорил е край палатката си. И сега мълчи. Вечерите край огнището са
свещенодейст
вие. Песните са молитва. Почивките между тях - размишление. Дълбоко размишление, което издига и носи душата някъде високо и далеч... дори до Бога. Най-после - „Добрата молитва" или „Отче наш" и всеки се прибира мълком в палатката си за „сладък и спокоен сън", както Той много пъти ни пожелаваше. И наистина, колко беше сладък и спокоен, окрилен от една безгранична Любов. И какви чудновати и красиви сънища се сънуват там. Ето, например, един: На небесния син купол ярко блестящи златни звезди са събрани в съзвездия, които представляват чертежи, фигури, математически формули, тъй както Учителят ги чертаеше и пишеше на черната дъска в клас. Или пък някоя от дадените от Него формули: „Бог е Л1обов!" „Верен, истинен, чист и благ всякога бъди" и т.н... И тука е школа. И денят е школа, и нощта е школа - тихата, звездна и спокойна нощ. БУРЯ И НОЩИ БЕЗДОМНИ Да разкажа ли сега за една бурна нощ? Може би и тя е школа - друг род школа! Небето е ясно, чисто, кристално. И слънцето от него почти жари. Но ето от
към текста >>
21.
2. НЕОБИКНОВЕНОТО ПОСЕЩЕНИЕ
,
Цанка Екимова
,
ТОМ 6
Била съм малка и не ходех още на училище. Беше дошъл някакъв голям празник - или Рождество Христово или Великден, нали бях малка не си спомням кой бе този празник. Моите родители отидоха сутринта на църква, черковната камбана бе била и призовала всички на черковна служба. Това бяха големи празници. Тогава никой не работеше, обличаха си най-новите дрехи, заставаха чинно в църквата, защото това бе
свещенодейст
вие за тях. Тогава бяха годините след Възраждането когато възрожденския дух още обитаваше църквите. По-късно нещата се измениха, защото този възрожденски дух се оттегли. Така възрастните отидоха на църква, а аз бях сама в голямата стая, легнала на леглото, бях разбудена от родителите ми и будувах в момента. Както си лежа и будувам, по едно време виждам, че се отвориха вратите на стаята и започнаха да влизат в строен ред същества неземни, движещи се във въздуха, а телата им цели от светлина. Напред вървеше голямо същество, облечено в млечно бяла светлина, стройно и много красиво и застанало в средата на това множество. То беше жрец. След него вървяха малко по-ниски по двама в неземна светлина бледо розово, бледо небесно, бледо кремаво и всички носеха по нещо в ръцете си. Застанаха на средата на стаята в кръг, поставиха в средата някакъв съд неземен, той висеше във въздуха, целия светещ и извършиха някакво тайнство. След като свърши ритуала, жрецът дойде до мен и като ме благослови по особен начин, ме намаза с някакъв елей по челото. След това вратите на стаята
към текста >>
22.
18. СЛОВОТО Е МЕЧЪТ
,
СТОЯНКА ИЛИЕВА
,
ТОМ 8
Спря за миг и ме погледна. Аз изтръпнах. Станах права. Той повтори същите думи, които ми каза инспектора и на които думи аз много се замислих, понеже знаех, че съм ги чувала от някъде. Но защо излезнаха от устата на инспектора? Кой беше всъщност там в него? Инспектор ли беше или беше някой друг в него? Разбрах, че в него бе влезнало Словото на Истината и то победи със своят меч. До края на беседата аз стоях права. Не можах да седна пред едно такова дълбоко изживяване и
свещенодейст
вувах пред Словото на Учителя, което бе Мечът на Духът. След беседата Учителят каза да изпеем песента "Духът Божий". Тук пред Учителя разбрах тази
към текста >>
23.
86. СВЕЩЕНИЯТ ОБРАЗ
,
СТОЯНКА ИЛИЕВА
,
ТОМ 8
преди обяд, слънчево озареният салон е препълнен с хора жадни, търсещи; те пеят или в последните тонове на затихващата песен дочуват леките бързи стъпки на Учителя и стават на крака. Той слиза по дървената стълба, прекосява салона с величествена осанка и се изкачва по трите стъпала на малката катедра, обърната на изток, прикрита с бяла покривка. Учителят започва свещено действие, но не греша ли? Само там ли, на катедрата, откъдето изричаше Словото и общите молитви, само там ли
свещенодейст
вуваше? Не, целият Му видим живот беше открай докрай пример, образец на
свещенодейст
вие. Бързо тече мисълта на Учителя и те повдига в един по-висок свят, чувствуваш, че съзнанието ти се разширява донякъде, просветлява се, чувствуваш наплив на сили, вдъхновение, възторг, радост и ти се струва, че и ти самият и всички около тебе са станали подобри. Откъде иде всичко туй, не може да не се запиташ и поглеждаш малката катедра, откъдето Учителят е вече слязъл. Един жив поток от хора потича край Него. Той подава ръка наляво, надясно и следи никого да не лиши от вниманието си. - Сега Учителят е между нас, слязъл е на Земята. - Споделят се усмивки, погледи, впечатления от Словото, някои му доверяват набързо свои грижи, болки, според случая Той казва някоя утешна, ободряваща дума или определя среща. А сиянието на лицето Му не изчезва. Запазила съм спомен, усет за нежността и мекотата на ръката Му, от която изтича сила, магнетична сила. Имаше случаи, когато Той самия подаваше тая ръка по два
към текста >>
24.
1. ВЕЛИЧКА СТОЙЧЕВА
,
ВЕЛИЧКА НЯГОЛОВА
,
ТОМ 8
разговори, свещени разговори, беседи и песни са се пеели. Баба ми Величка Стойчева и Кънчо Стойчев са от първите ученици на Учителя и участват в първите вериги, които Учителят организира в гр. Велико Търново. Това е преди Школата. Школата се открива 1922 г., това са годините 1910, 1911, 1912, а може би и по-рано. Учителят поименно е повиквал своите ученици на тези събрания, които са се организирали във Велико Търново и така наречените вериги, духовни вериги и в голямо
свещенодейст
вие и в една силна духовна атмосфера са прекарвали тези дни с голямо присъствие от невидимите, светли същества. Баба ни Величка и дядо ни Кънчо Стойчев са участвали в тези вериги и имената им ги има в протоколите от тези години. Баба ни става една добра ученичка на Учителя и Учителят е работил над нея, защото тя е споделяла с моята майка, че има едни особени силни видения, виждания и присъствия и разговори, но не желае да ги разкаже, за да не се възгордее. Под ръководството на Учителя тя в Бургас е организирала женски и детски събрания, като е разработвала теми съгласно идеите на Учителя. Баба ни Величка е била с деликатно здраве, а дядо ми Кънчо е работил в пощата, като пощенски служител. Случвало се е, когато тя не е добре със здравето, той трябвало да изпрати телеграма до София, да попита Учителя какво да прави и как да лекува Величка. Като отива на работа с телеграмата приготвена за подаване в джоба му, какво е учудването му, щото като отива на работа той получава телеграма и то
към текста >>
25.
МУЗИКАТА НА УЧИТЕЛЯ И НИЕ
,
,
ТОМ 8
скритите сили на душата. Окултната музика си поставя по-висши цели и по-високи задачи от обикновената музика, тя едва сега навлиза в света и затова е достъпна за малцина". Да продължим с разглеждане характера на Учителевите песни. Песните: "Ще се развеселя", "Духът Божий", "Бог е Любов", "В начало бе Словото" и др. са мистични песни. Те разтварят душата на ученика да направи връзка с Великото Начало на Битието. Те трябва да се пеят съсредоточено и със съзнанието, че се
свещенодейст
ва. От тези песни аз обикнах много "Духът Божий", за която песен брат Борис Николов ми съобщи, че е била любима песен на Учителя. Песента "Радост и скръб" е нещо изключително по музика и текст. В текста е вложена дълбока философия. Даже без да се разработи тя може да се аранжира за една малка оратория за хор, двама солисти и камерен оркестър. Същото може да се каже и за песента "Студът всичко дава", вероятно единствена по рода си песен върху такъв тест. Хубава аранжировка за пеене и пиано на тази песен има сестра Кисьова, която сама изпълняваше песента в салона. Още в 1933 г. Учителят е дал мелодията "Мирът иде", на която по-късно е написан текст от сестра Стоянка Илиева. Човечеството бленува за един траен и справедлив мир на земята и Учителят откликва с едно музикално произведение на този копнеж, дадено още през 1933 г. "Българска рапсодия" е едно нежно и вълнуващо произведение в български стил. В текста е вложена идеята за идеалните отношения между момъкът и момата. "Българска
към текста >>
26.
11. БРАТСКИТЕ ОБЕДИ И ВЕЧЕРИ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
и Славчо Печеников кани всичките гости в своя си апартамент. Той имаше така един дълъг хол. Ама дървена барака разбира се. Пък и накарал Искренов да направи снимка от края. Ама никой не знае, че накарал да направи такава снимка. И тогава Учителят направи една много строга забележка на Искренов: „Има казва, свещени работи, не може казва да правите всякога снимки". Щото обедът, храненето е свещен акт. Той го смята така, нали не е за показ. Ние не правим гуляй. Това е храна. Това е
свещенодейст
вие, така е от окултна гледна точка. Храненето е да се концентрираш, да приемеш храната с любов и т.н., така съвсем се развали настроението. Толкоз. Но, Учителя строга забележка направи. Много строга. В.К.: Това са общи обеди в столовата с Учителя. Кога бяха тези обеди. Всеки ден ли бяха? Е.А.: Всеки ден когато имахме стол. Един път на ден имахме стол. В.К.: Това на обед ли беше? Е.А.: Обед и вечеря. В.К.: Тука тази снимка е по-хубава. Е.А.: Вижте сега, правеха ги тези снимки може би със знанието на Учителя. В.К.: Сега интересува ме, тази столова впоследствие се оформя като столова-салон. Е.А.: Тя беше оградена, беше обикновен навес. Само откъм пътя беше оградена и даже се влизаше направо в мястото, братското място, но така беше направена продълговата, че беше като ограда всъщност което беше удобство. И когато се реши да има салон, да има столова, трябваше да има къде да се храним, нали, и тогава я довършиха, затвориха я, направиха я както трябва. Тя беше така. В.К.: Когато имахте общ обед там
към текста >>
27.
112. СВЕЩЕНОДЕЙСТВИЕ КЪМ СЛОВОТО
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
СЛОВОТО Е.А.: Паша ми е казала това, че Учителят предложил и сестра й да работи тази работа, която Паша работеше, да стилизира. Тя не беше стенографка. На сестра й Аня Учителя е предложил, защото тя имаше хубав език, беше свършила философия. Тя беше работила въз българския език най-много, беше така строга, изискана, така имаше много хубави черти като човек и като характер, но когато се опитала да работи с беседите, не е смеела да направи никаква промяна. Нищо, така нямала свободата, която Паша е имала. И тя е казала, че затова не може да прави стилизация. Значи всеки е различен. Вижте какво отношение тя е имала към Словото, обратно на Паша. Паша имаше свобода да го прави това, което го правеше. А тя не е могла. Паша го е казала това на Учителя впоследствие, да. Аз знам, че Учителят е дал и на Георги Радев също да опита, да стилизира беседа, но и той е казал, че не може да се заеме. Сега какви му са били съображенията не зная, но туй съм чула, че на него е дал. Той е искал може би повече хора да ангажира в работата, за да има и различие в работата, но така стана. Когато стана въпрос за „Разговорите на Рила", аз ги прочетох и тъй както са дадени, самата аз видях, че не са дадени в един момент, върху един въпрос по този начин както са изложени, а са вземани от други разговори и така са сглобени впоследствие по смисъл. И както разбрах, че това е наистина така. Защото Словсто на Учителя по друга линия течеше. Не така както е дадено в това томче „Разговорите на езерата". Различни
към текста >>
28.
04 - 11. СЪКРОВИЩАТА НА ТОПОЛИЦА
,
ИСТОРИЯ НА ЧЕШМАТА - ПАМЕТНИК СЕЛО ТОПОЛИЦА
,
ТОМ 10
красота, която се струи, която блика тук безспир, отвред? „АЧИ ФАИЛ" е един Божествен духовен, невидим, нетленен Извор! От тук бликат могъщи сили, които издигат, вдъхновяват, укрепяват, окриляват духа на тези, които са избрали и тръгнали по пътя на Доброто, по пътя на братството, единството, на Любовта... Тук трептят, обгърнати в дълбоко мълчание, вибрациите - мислите, чувствата, преживяванията, духовната сила и духовната красота на нашите предшественици, идвали, живели,
свещенодейст
вували някога тук, във вековете и хилядолетията на миналото... Да замълчим!... Нещата не могат да бъдат изказани. Нещата трябва да бъдат преживяни, те трябва да бъдат почувствувани. Те трябва да бъдат възприети в мълчанието!... И още едно съкровище притежава Тополица. Съкровище с необикновена, нетленна, върховна стойност. Това са двете картини в Братския салон от покойния наш брат, художника Генчо Алексиев, едната от които е самият оригинал, Втората, в умален вид, авторско копие на оригинала, който се намира в салона на Братската градина край Айтос. Истински великото никога не парадира, никога не се натрапва, Не се вдига излишен шум около себе си. Така, брат Генчо Алексиев живя и си замина от този живот безшумно, за мнозина незабелязан, от мнозина неразбран и неоценен, без да дава вид колко велико, дълбоко, съдържателно, епохално е неговото творческо дело. Но за това - за картините на брат Генчо в Айтос и Тополица, ще говорим другаде... Най-хубавото в Тополица, това са очите на нашите братя и
към текста >>
29.
26 - 00. СПОМЕНИ ОТ СЪБОРА НА БЯЛОТО БРАТСТВО, СЪСТОЯЛ СЕ НА 19 АВГУСТ 1922 г. В ГРАД ТЪРНОВО
,
Бялото Братство в град Ямбол. Георги Атанасов Попов.
,
ТОМ 10
че желанието е да отидем преди закуска. „Тогава", каза Учителят, „ще станете по-рано." Като определи часа, в който всички да бъдем готови за тръгване. На 19 август 1922 година утрото беше светло, бодро, небето ясно, чисто, никакво петно от облаче не можеше да се забележи по красивото му лице. Рано, в уречения час, наредени по особен начин в особени редици, мълчаливи, съсредоточени в една мисъл, според указанията на Учителя, потеглихме за сградата, където Учителят щеше да
свещенодейст
вува този ден, денят „Преображение Господне". Придружени от по-стари братя, постигнахме пред читалищната сграда, където имаше вече много да чакат. Братът ръководител отключи вратите и ние навлязохме в салона. Зачакахме пристигането на Учителя с хорови песни, най-вече песента „Братство, единство". Точно в уреченото време ето че и той пристигна. Всичко утихна, зае си мястото на поставеното бюро всред салона и след като ни поизгледа, ни покани да отстъпим местата си на гостите свещеници и владици и много други, които бяха дошли. Ние веднага сторихме това и се качихме по балконите или застанахаме правостоящи, кой където намери място. Салонът се препълни от публика. Владиците заеха първите места, имаше и официални лица и всички извадиха бележници. Личеше, че всички идат в този салон да развият битка, диспут, да нанесат унищожителен удар на Учителя. Учителят погледна часовника си, взе присъщата си красива стойка и заговори: „Най-важното в този свят, това е животът. Моето Учение не е теория и диспут. То
към текста >>
30.
І.02.25. НАЧАЛОТО НА КЛАСИЧЕСКИЯ АНТИМИНС
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
КЛАСИЧЕСКИЯ АНТИМИНС I. Антиминсът по времето на Петър I Великий (Петра Елексеевича) - (1682-1725). Тук се слага началото през 1713 г. от западни гравьори на първоначалния класически тип Антиминс с неговата иконографска композиция. Надписът на руски над „Небесната твърд" гласи: „Сй Антиминс е свещена трапеза, скъпоценна за приношение на безкръвни жертви в Божествената литургия, осветена с благодатта на пресвятия и животворящ Дух, поради което да има власт да
свещенодейст
вува в храма на „Въведение на Пресветата Богородица" в същата епархия на Новгород." В „Небесната твърд" е нарисуван образа на Бог Саваот и оттам лъчи от светлина са насочени кьм 6-те хирувима, които го обграждат. А три лъча от него изхождат и слизат надолу, преобръщайки се в гълъб, като Святият Дух е с ореол около гълъба. Композициите в „Поднебесната твърд" е същата. При полагането на Исуса в гроба е запазен същият иконообразен сюжет. Стълбът на езичестеото е отляво, а оръдията за страстите Христови в дясно. Надписът „Подземната твърд" е на руски език и оповестява, че е издаден при богоизбрания, государствуващ и царствуващ велик княз Петра Алексеевича от цялата Велика и Малка, и Бела Русия. От този Антиминс и чрез него започва възхода на Русия в лицето на Петра Алексеевича (Петър I Великий). При него Русия излиза на Балтийско море, на север и на юг се закрепва на Азовско море. На 27 юни 1709 г. е Полтавската победа срещу шведите. През 1722 - 1723 г. война на Русия с Персия и присъединяване на западното и южното
към текста >>
31.
II.КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ СВЕЩЕНИК на ВСЕВИШНОГО БОГА и ВЪЗРАЖДАНЕТО на БЪЛГАРСКИЯ НАРОД Д-Р ПЕТЪР НИКОВ I.КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
началото на 1874 г., както и в другите епархии, смесен епархиален съвет, във Варна бил избран на 17 март 1873 г. от варненските жители - българи, търговците и еснафите, особен градски съвет за управлението на градските работи. За председател на същия бил избран Велико Христов. За председател пък на епархиалния смесен съвет бил издигнат Конст. А. Дъновски, който през 1873 г., т.е. в промеждутъка между унищожението на дотогавашната община до конституирането на смесения съвет,
свещенодейст
вувал в с. Николаевка. Освободителната война заварила Конст. Дъновски все още начело на епархиалния смесен съвет сред грижи за уреждането и управата на народните работи в епархията. През 1876 г. той почнал да служи и в руския параклис при консулството. Неговата дотогавашна дейност за пробуда и закрепа на българщината и централното му положение на водител на същата, връзките му от друга страна с руското консулство, му навлекли силни подозрения у турската власт. И в началото на Руско-Турската война (1877 г.) той бил хванат и като опасен човек бил хвърлен в затвора, дето пролежал цели седем месеци. Изправен пред военен съд, него го очаквала бесилка. Но не стигали физическите мъки и терзания, които той изпитвал в затвора. Варненските гърци, които имало защо да са недоволни от него, се възползували от случая, за да го подложат на една неизказано подла и позорна морална инквизиция. На изправения пред лицето на смъртта се предлагало спасение само срещу отказване от българската независима църква и
към текста >>
32.
II.II. ПЕТДЕСЕТГОДИШНИНАТА на ПЪРВАТА БЪЛГАРСКА ЦЪРКВА „СВ. АРХАНГЕЛ МИХАИЛ в гр. ВАРНА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
когото те държали и за всичко отговорен. Архим. Панарет стоял във Варна две години и напуснал почти едновременно със свещ. Ив. Русев. След неговото оттегляне, свещ. Константин, който до това време повече живял в Николаевка и обикалял селата, пак поел управлението на българската община. През 1870 год. дошел от Сърбия архим. Дионисий, който служил в църквата „Св. Архангел" няколко месеца и си заминал по Димитровден. След него се намерил тук светогорският йеромонах Партений и той
свещенодейст
вувап на българите до април 1872 год. Едва в началото на 1872 год. дохажда от Джумая за постоянен енорийски свещеник Ив. Славов, който служил във Варна чак до смъртта си през 1896 година. По-късно, през август месец 1875 год., дошел свещ. Хр. Върбанов из Шумен, а наскоро подир освобождението веч дохождат свещ. Енчо Димитров и Желязко Градев. Покрай упоменатите по-горе свещеници, които до освобождението повече или по-малко временно служили при църквата „Св. Архангел", свещ. Константин е пребъдвал почти постоянно тук. При нямане на други свещеници, служил е редовно в казаната църква и е изпълнявал религиозните нужди на тукашните българи- В качеството си на предстоятел на черковно-училишната община, той е бил ангажиран повече с черковно-управните дела както в града, така и в околните села. Застъпвайки се във всички народни начинания пред турската власт, той е бил най-после заподозрян като опасен за нея човек и в началото на Руско-турската война хвърлен във варненския окръжен затвор. Повод дало и
към текста >>
33.
II.02.05. Откриване на българско училище
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
последният бил вече във Варна. Наето било училищно помещение, снабдено с нужната покъщнина, и се готвело откриването, когато неочаквано се появили спънки: поради гръцки интриги турската власт не давала позволение. До 1860 г. във Варна национален въпрос е нямало, и разните народности са живели спокойно една до друга, при всичко, че от 1840 г. елинизмът е започнал национална офанзива. Тогава, според свидетелството на съвременника-туземец Василакоглу, варненският митрополит Порфирий, като
свещенодейст
вувал, произнасял изрази от свещеното писание, както и евангелието, освен на гръцки и турски, още дори и на славянски език, а общоговорим език в града бил турският, а не гръцкият, който се знаел и употребявал от малцина. Обаче разгарянето на българския църковен въпрос в Цариград се отразило и на националните отношения във Варна, дето изведнъж настъпило едно охлаждание и дори вражда между българи и гърци: първите заявили вече гласно и настоятелно своите национални претенции и права, а вторите, раздразнени вече от общия ход на събитията, считали в свой интерес, че трябва да поставят всички пречки в пътя на възраждането на варненските българи, съгласно с общата тогавашна политика на Патриаршията. Всички средства били позволени. Гръцката община се противопоставила пред властта на откриването на българско училище във Варна. Митрополит Порфирий изтъкнал, че гр. Варна е населен само от гърци и затова място за българско училище в нея няма и не може да има. Че въпросното училище няма да бъде българско, а
към текста >>
34.
II.02.08. Борбата за българска независима църква се разраства
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
неговите съселяни с призоваване на Св. Дух, в деня на неговото ръкоположени е за свещеник в църквата на митрополията, като държеше на ръце свещения залог и щеше да помене името на архиерея, който преди малко го ръкоположи, с висок глас поменал името на Илариона. Аз, обаче, след като в църква се отнесох с голямо внимание, за да не стане нещо нежелателно, защото народът бе веднага възбуден, като му дадох нужните съвети, изпратих го с благословение. И при всичко че селото, в което
свещенодейст
вува, да лежи около града Варна, той нито приближава митрополията". „Понесох, казва Йоаким, много оскърбления и затворих очи пред много беззакония. И пак съм готов да съдействувам, доколкото мога, даже и с някои възможни жертви, за тяхното (т.е. на българите) спокойствие и щастие." Обаче въпреки всички свои усилия да се покаже безпартиен и безпристрастен арбитър, който стои над партиите и нациите, Йоаким оставал в душата си все пак грък, с гръцки чувства и стремежи. И докато публично старателно се кичи с мантията на безпартийност, в поверителната си кореспонденция с Патриаршията той снема своята мантия и се явява в същинския си гръцки образ. Той проявява в писмата си явно гръцки чувства, желания и стремежи; говори за защита правата освен на църквата, още и на нацията, за въздигане на националната сграда, разбира се гръцката; за нуждата от бързи и продължителни действия за ослабяването' и осуетяването на отчаяните усилия на българщината, която е станала твърде опасна; оплаква се, че българите
към текста >>
35.
II.02.14. Писма на митрополит Йоаким
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
минаха се празниците на Св. Пасха в пълно спокойствие и ред, като се предвзеха чрез неуморни старания твърде неприятни случки, които биха имали в много отношения лоши последици. И ето защо и как. Съобщих вече на достопоклонното ми Ваше Всесветейшество, че твърде малобройните тукашни пришелци българи; десет дена преди пристигането ми тук превърнаха една стая на своето училище в параклис, в който един свещеник Констандий от едно село, по произхождение българин,
свещенодейст
вува, като поменува името на Илариона. Това възбуди и смути всички, но особено разпали духовете на по-простите, които по всякакъв начин искаха съгласието ми за саморазправа, т.е. искаха да разрушат къщата, в която се помещаваше параклисът, и много други неща. Понеже това им се обаче строго забрани по начин убедителен, доказващ вредата изобшо за града, ако те прибягнат до такива работи, приготвиха се през Великата седмица да изгорят чучулите на тримата тукашни първенци българи вместо онази на Юда, която изгаряха дотогава, а отпосле да нападнат готвеното тържествено шествие на плащаницата от българския параклис. Защото, както казваха и казват, не могат да гледат осквернението на светините и оскърбленията на вярата и Църквата в лицето на своя архиерей. Трябваше да се положат големи усилия, за да се възпрепятствуват и тези работи. Затова казвам във въведението, че благодарение на всесветите Ви молитви, прекарахме спокойно светите празници. Обаче, за избягване и за в бъдеще на други подобни неща и за
към текста >>
36.
5. РОДОСЛОВИЕТО НА КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
понеже била започнала Севастополската война (Кримската) 1854-1856 год., то село Хадърджа е било препълнено с турци и затова заминава в град Балчик, където е бил две години, след което се завръща в Хадърджа и учителствува една година. Оттам водят връзките му с това население. През 1857 год. Константин Дъновски е ръкоположен за свещеник, като преди това още като учител се оженва за дъщерята на Атанас Чорбаджи, на име Добра. Така започва неговия нов живот за полза роду българскому чрез
свещенодейст
вие на роден старославянски и български език. Същевременно се включва активно в борбата за църковна независимост. Този период е описан подробно от българските истсрици, чиито трудове ние публикуваме дословно. Д-р Вергилий Кръстев Б. Какво е родословието на Константин Дъновски? Родът на баща му Доньо се преселил от Северозападна Македония от областта Полог, разположена в разкошна местност по горното течение на река Вардар между Шар планина, Рудокой планина, Сухой Горой и Жеден планина. След завладяването на Албания от турците след 1478 година много албански групи се преселили на север. Приели мюсюлманството, те станали бич за славянското българско население. Те навлизали в Полог, където албанските бейове организирали насилие, грабежи, както и помохамеданчването им. Местното население е било мирно и не е могло да даде отпор и въоръжена съпротива на албанците (арнаутите). Ето защо част от това население напуска родните места и бяга. Една част се придвижила на изток и се заселили в Родопите в
към текста >>
37.
9. КОЙТО НАМИГНУВА
,
,
ТОМ 12
крадец е и разбойник.“ Всяка мисъл трябва да влиза през вашите очи и мозък. Всяка мисъл, която е влязла през сърцето ви, тя е един разбойник. Всяка такава мисъл не трябва да ви безпокои, но да се държи вън от кошарата. Вътре в човека има три подразделения. В православната църква има също три подразделения, които са измислени от хиляди, хиляди години. Това показва вървежа, развитието на човека. Първо иде отделението за оглашените, после - за верующите и трето - за свещеника, който
свещенодейст
вува, разбира начина, по който да се служи на Бога. Попът е учителят. Олтарът е мястото на учителя, който излиза оттам, турва огън и тамян в кадилницата, кади. Ако питате днешните попове защо правят това, защо кадят, те не знаят защо. Аз зная защо. Това правите и вие често, тургате тамян в кадилниците си и тръгвате да гоните дявола. Дяволът с тамян не се гони. Тамянът е само едно дезинфекционно средство. Когато гори тамянът, това показва, че вашето сърце трябва да бъде тъй горещо. Хубави мисли от сърцето ви трябва да излизат и да освежават атмосферата, в която вие живеете. Ако така кадите, вие добре разбирате символа на тамяна. Но ако носите вашия буквар под мишци, без да го четете, той не ще ви ползва. Ето защо Господ ви е дал очи, които са прозорци на душата. Следователно всякога, когато е светло, трябва да държим очите си отворени и да вземаме толкова светлина, колкото ви е потребно. Някой път казвате: „Е, много е светло.“ Някога казвате: „Тъмно е.“ Е, добре, отвори си повече очите! Има хора,
към текста >>
38.
12. СВЕТОТО ЦЕЛОВАНИЕ
,
Паша Теодорова
,
ТОМ 13
от другите братя, обаче съзнателно пренебрегнат от своята другарка. От думите на Учителя не се разбираше, че брат и сестра не могат да се целунат. Ние не бяхме броени двама пo двама, следователно можеше да се случи да останат брат и сестра свободни, без другар, с когото да изпълнят светия акт. Как ще го разрешат, това зависи от техния морал. Тук, при този свят момент, не се целуваха мъж и жена, нито мъже или жени помежду си, тук се целуваха души. Тази целувка беше акт на
свещенодейст
вие, с който Учителят направи опит да освети и очисти целувката като свят символ на чистота и святост, за който символ Учителят много ни е говорил. Учителят казва: Такава една целувка е в сила да преобрази човека, от смърт да го върне, да го направи нов човек. На човека предстои да работи много върху себе си, да изправи кривото в своя живот и да възстанови чистотата и светостта, които някога е имал, а днес загубил, но не безвъзвратно. Всичко загубено може да се възстанови. Ето и сестрата избегна от своя другар, за да подчертае, че веднъж влязла в духовния път, тя живее вече в чистота и святост. Тя беше в случая едно предметно учение, от което и в този случай видяхме, че чистотата и светостта не са във формите, но в смисъла на нещата. Така е, всички хора сме отвън като ония дървета в горите, които външно са загладени, прави като тополи, но някъде на върха са още кривички. На върха, т.е. към този връх в човешкия живот, който сочи към красивото и великото, към чистотата и светостта - там е още
към текста >>
39.
3. МИРОГЛЕД И ТВОРЧЕСТВО НА ХУДОЖНИКА БОРИС ГЕОРГИЕВ
,
БОРИС ГЕОРГИЕВ
,
ТОМ 13
му. Чрез съзерцание на художественото произведение човек трябва да почувствува, че в основата на битието лежи възвишеното, великата хармония. Той да почувствува, че животът има дълбок смисъл. „В този смисъл, казва Борис Георгиев, изкуството е допринасяне на религията, то е тайнство, то е едно велико дело. То е нещо чисто мистично. То изразява нашия стремеж към отвъдното, към мистичното. Трагедията на днешното изкуство е в изгубване на съзнанието, че изкуството е религия, че то е
свещенодейст
вие, че то е Слово Божие, чрез което душата се освобождава. Днес изкуството е изгубило това съдържание. Целта на изкуството не може да бъде да отрази действителността точно, защото и без изкуството виждаме действителността около нас. Истински религиозният човек търси в религията изход от ограничението на физичното битие. Всеки човек чувствува една висша красота, нещо безсмъртно, безконечно. Това висше трябва да се събуди в човека. Това е задачата на изкуството. Погледнато така, изкуството става доста трудно дело. И само това изкуство е истинско, което постига тази задача." Борис Георгиев е против принципа „изкуство за изкуството", „наука за наука". „Не, казва той, то не трябва да бъде самоцел, но чрез него трябва да си обясним смисъла на живота; то трябва да подпомогне нашата еволюция." С други думи изкуството трябва да стои на чисти етични основи: то не е дело за развлечение, а е от чисто духовен характер. Ето защо той високо цени египетското изкуство, което било чисто религиозно. „Египетското
към текста >>
40.
10. МИСЛИ ПО ПОВОД ХУДОЖЕСТВЕНИТЕ ИЗЛОЖБИ НА ЦВЕТАНА ГАТЕВА СИМЕОНОВА, ИВАН ТРИЧКОВ И ПРЕСЛАВ КЪРШОВСКИ
,
Цветана Симеонова
,
ТОМ 13
това, което животът носи. Ако скръбният посети изложбата му, ще се обнадежди. При съзерцание на картините му, като че ли човек влиза в друг един свят. Природата в картините на Тричков става храм, в който човек чувствува присъствието на Бога, на Великото и Неизразимото. При съзерцанието на неговите картини човек чувствува, че зад материалните форми в природата стои Разумното, Духовното начало, което твори и гради. При картините на Тричков природата става за нас олтар, гдето трябва да се
свещенодейст
вува, гдето трябва да се мълчи, гдето човек може да говори само шепнешком и гдето човек трябва да се моли! Формите, представени в картините на Тричков, като че ли са души, които излагат пред нас своя вътрешен свят. Например, картината „Белоградчишки скали", позлатени от слънчевите лъчи, изразява слънчевото състояние на душата, когато тя на всичко гледа с усмивка, радост, и вяра. Картината „Вечер край Белоградчишките скали" представя планини в по-тъмни краски. Тук, като че ли душата се отдръпва от външното и прекарва самовдълбочаване в себе си. Картината „Врачански Балкан" представя град Враца и над него мощен планински масив. Като че ли тази картина ни говори следното: Над обикновеното и делничното в живота се намира една вечна, висша Същина на всемира. Картината „Долината Туювка" представя радостна, засмяна, пъстра долина с цветя, а над нея високи планински върхове, позлатени от изгряващото слънце. Тая картина, като че ли ни говори на свой език: Много човешки души живеят в долината, а във
към текста >>
41.
IV. ИВАН ТРИЧКОВ (1892-1954 г.)
,
,
ТОМ 13
това, което животът носи. Ако скръбният посети изложбата му, ще се обнадежди. При съзерцание на картините му, като че ли човек влиза в друг един свят. Природата в картините на Тричков става храм, в който човек чувствува присъствието на Бога, на Великото и Неизразимото. При съзерцанието на неговите картини човек чувствува, че зад материалните форми в природата стои Разумното, Духовното начало, което твори и гради. При картините на Тричков природата става за нас олтар, гдето трябва да се
свещенодейст
вува, гдето трябва да се мълчи, гдето човек може да говори само шепнешком и гдето човек трябва да се моли! Формите, представени в картините на Тричков, като че ли са души, които излагат пред нас своя вътрешен свят. Например, картината „Белоградчишки скали", позлатени от слънчевите лъчи, изразява слънчевото състояние на душата, когато тя на всичко гледа с усмивка, радост, и вяра. Картината „Вечер край Белоградчишките скали" представя планини в по-тъмни краски. Тук като че ли душата се отдръпва от външното и прекарва самовдълбочаване в себе си. Картината „Врачански Балкан" представя град Враца и над него мощен планински масив. Като че ли тази картина ни говори следното: Над обикновеното и делничното в живота се намира една вечна, висша Същина на всемира. Картината „Долината Туювка" представя радостна, засмяна, пъстра долина с цветя, а над нея високи планински върхове, позлатени от изгряващото слънце. Тая картина като че ли ни говори на свой език: Много човешки души живеят в долината, а във висините
към текста >>
42.
65. ГОНЕНИЯ СРЕЩУ УЧИТЕЛЯ ОТ ЦЪРКВАТА
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
беше, че желанието е да се отиде преди закуска. „Тогава, каза Учителят, ще станете по-рано", като определи и часа, в който всички да бъдем готови за тръгване. На 19 август 1922 г. утрото беше светло, бодро, небето ясно, чисто, никакви петна от облаче, не можеше да се забележи по красивото му лице. Рано в уреченият час, наредени по особен начин в особени редици, мълчаливи, съсредоточени в една мисъл според указанията на Учителя, потеглихме за сградата, където Учителят щеше да
свещенодейст
вува на този ден, денят „Преображение Господне". Придружени от по-стари братя, пристигнахме пред читалищната сграда, където имаше много да чакат вече. Братът-ръководител, отключи вратата и ние навлязохме в салона. Зачакахме пристигането на Учителя, с хорови песни, най-вече песента „Братство единство". Точно в уреченото време, ето че и Той пристигна. Всичко утихна. Учителят си зае мястото на поставеното бюро, всред салона и след като ни поизгледа, ни покани да отстъпим местата си на гостите, свещеници, владици и много други, които бяха дошли. Ние веднага сторихме това и се качихме на балконите или застанахме правостоящи, кой където намери място. Салонът се препълни от публика. Владиците заеха първите места. Имаше официални лица и всички извадиха бележници. Личеше, че всички идват в този салон, да развият битка, диспут, да нанесат унищожителен удар на Учителя. Учителят погледна часовника си, зае присъщата си красива стойка и заговори: „Най-важното в този свят, това е животът. Моето учение не е за
към текста >>
43.
БЕЛЕЖКИ
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 15
описани в тази книга. Но те ще бъдат поднесени по-късно, в специални подготвени раздели от следващите томове на „Изгревът", като му дойде времето. Има сведения за Търновският митрополит Йосиф, който издействува спирането на събора през 1915 г. в Търново и си заминава скоропостижно от този свят. (Виж „Изгревът" том V стр. 357-358), а комендантът на град Търново спрял събора, бива убит в атентата в църквата „Св. София" през 1925 г. А 27 пехотен Чепински полк, в който полк е
свещенодейст
вувал с чаша в ръка Търновския митрополит Йосиф се разбунтувал. Бунтарите били заловени и трябвало да ги съдят полеви военен съд в деня на пробива на Добро поле, откъдето започва втората национална катастрофа на България и така остават неосъдени. А и за Ласков, който е писал статии по вестниците и брошури срещу Петър Дънов също бърже си заминава за онзи свят. (Виж„Изгревът", том V. стр. 358). А след Втората световна война, след 1945 г. се разруши Британската империя и се прибра на острова, френската империя също се разруши и Франция се прибра на континента. По волята и решението на Учителя остана да съществува Съветската империя - СССР от 1945 до 1990 г., която се разпадна и остана сама. Така както Той предрече, остана като Русия, а всички други страни от империята се отцепиха от нея. 14. Защо трябваше тези статии обозначени с X или X. или *. да се отпечатат? Отговаряме, че не трябваше да се загуби онова, което знаем за лица, събития и времена. И освен това, така редакторът на сп. „Всемирна
към текста >>
44.
III. ИВАН ТОЛЕВ И „ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС, БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ НА „ИЗГРЕВЪТ
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 15
възприели формата на обгорено сребро. Аз видях под същия микроскоп други кристали в една тръбичка. Газовете на тия кристали очевидно са зародили някои дребни животинчета, които тичаха около кристалите, от които бяха произлезли". „Поради лесно обяснимата му връзка с алхимичните издирвания въпросното откритие, ще повдигне най-голям интерес между четците ни. Ще се попита, дали ние имаме тук дълго търсения ключ на произхода на живота и обяснението на окултната основа на египетското
свещенодейст
вие пред „бръмбара"? Тайното превръщане на материята между трите царства и нейната еволюция във форма на съвършено образуван бръмбар може да послужи за обяснение, защо египтяните усвоиха бръмбара като предмет на обожаване"... „Трябва също да се забележи, че веществото, открито от г-жа Дикинсън, води към превръщения, които обгръщат трите - животното, растителното и минералното - царства". Ето ви дотук една лекция от науката „окултна биология". Това не е измислено от мене, това са пасажи от дълбоко научната статия, озаглавена „Окултна биология - новооткритата органическа сила" - поместена в „научното" окултно списание „Всемирна летопис", год. IV (1925), кн.1, което е „Орган за висша духовна култура". Значи, като забъркате разни масла „от източен произход" и ги сварите, добре в епруветката ще запълзят бръмбари, ще махат рогчетата си и напред и назад, ще тичат около кристалите, от които са се зародили, философският камък на средните векове е вече намерен. От малкото, само чрез лъчеизпусканията на
към текста >>
45.
5. Съборите на Всемирното Бяло Братство 5.1. Съборите във Велико Търново
,
I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев
,
ТОМ 17
се изсипваше единственото горещо ядене, приготвено с неповторима вещина от нашите дежурни сестри. Това беше заключителната част от дейността на снабдителите, докарали с коричка продуктите, на старателните братя и сестри, които с ножове в ръка бяха белили и рязали картофите и другия зеленчук. Останалите съборяни се застояваха наоколо и пееха заедно с дежурните. Песните бяха неделима част от самото готвене. Те превръщаха скучната и не много приятна работа около готвенето в някакво
свещенодейст
вие. Когато идваше време за обед, един гръмогласен мъжки глас извикваше: „Обе-е-ед!" Тогава изпод палатките излизаха братя и сестри с канчета, нареждаха се на опашка около казаните и спокойно чакаха да получат пълната лъжица с ястие. Тя беше достатъчна за един хубав, макар и скромен обед. Макар и насипано яденето, никой не почваше да яде. Изчакваше се да се каже в хор от всички хиляда уста молитвата: „Само Божията Любов носи пълния живот." Яденето беше негласно
свещенодейст
вие. Разговорите бяха тихи, делови. Сам Учителят не приказваше много - казваше само най-необходимото. Всеки можеше да се съсредоточи в самото ядене и да го дъвче грижливо. Когато свършваше обедът, всички замълчаваха по малко и всеки произнасяше полугласно същите думи, с които беше почнал обедът: „Само Божията Любов носи пълния живот." Всички бавно се разотиваха по палатките си. Над лагера прилягаше спокойната полудрямка на летния следобед. Някои наистина заспиваха. Други пазеха тишина и мълчаливо си гледаха работата.
към текста >>
46.
22. Сфера на Юпитера
,
ГЕОРГИ РАДЕВ
,
ТОМ 18
разположен в тази охолна, богата обстановка, всред толкова гости. Обърнете внимание на костюма му - той е съвсем нов, хубаво, грижливо съшит от виден шивач, но е някак широчък. Защото домакинът е доста пълничък. В момента той е разкопчан дори, та се вижда пo-добре неговата нова връзка от тежка коприна. За „линия”, за фино изящество и дума не може да става. Просто и чисто добре ушит, нов костюм. Вечерята започва. Трапеза буквално пищна. Вижте домакина! Той целият се е отдал на
свещенодейст
вие. Яде, мляска, усмихнато подканя - има нещо заразително, което се предава по симпатия и на другите, когато Юпитерианецът подканя! Тия люде не само обичат добре, сито да си похапнат и попийнат, но често страдат от прекалено чревоугодие. Там е слабата им страна. Оттам и тяхното затлъстяване, техния „буржоазен”, „чорбаджийски” вид, тяхната тежка, важна походка. Това е така, защото биологичната основа, върху която израства и се съгражда юпитеровият тип, е инстинктът за хранене. От този инстинкт произтича у юпитеровия тип инстинкта за придобиване на материални блага, за забогатяване. У юпитерианците любостежанието е обикновено силно развито. То е, което определя и чисто положителното, конкретно, практично направление на техния ум, на тяхната склонност към стопанска дейност. Тоя тип люде се интересуват най-вече от производството и обмяната на материални блага, и то в широк мащаб. Благодарение на своя развит, уравновесен ум, на своя вроден усет за материалните ценности и обществената стойност на
към текста >>
47.
XXV. Писма от Величка Няголова до Вергилий Кръстев
,
,
ТОМ 21
ни (голямата тетрадка). Бях получила лятото подаръци, разни листчета, писани на машина. И едва сега успях да ги разгледам, след лятото. И добре, че го сторих. Защото едно листче беше: „Петнадесетото съновмдение на брат Иван Бойчев от Бургас” и от 1929 г. А аз го познавах! Писала съм в голямата тетрадка за него. Всяко лято отивахме у тях, у жена му Радка с моите родители. И изкарвахме чудесно! Тогава той беше ръководител на Братството в Бургас. И са ни водили и в Салона! Какво
свещенодейст
вие беше! Защото брат Иван беше много духовен брат. Той беше и ясновидец, виждаше аурата и други светлинни тела, особено при изгрев слънце. Много ми е разказвал, защото ме обичаше. А аз бях много млада, около 15 г. После те си заминаха! И като чета спомените на брат Жечо Панайотов в „Изгревът”, том XV, стр. 5 ÷ 194, намирам снимка и на тях с жена му (№ 36 - в ляво са двамата и № 37 ги има). И толкова много се зарадвах! Бях започнала да губя образите им с годините (почти 50 г. вече), а иначе останах с духовна връзка с този чуден брат Иван - за цял живот. И сега е така. Та - написах няколко изречения и за него, но нямах никакъв материал. И гледай как отгоре този брат Бойчев нареди така, че да получа този лист с неговото видение. И да знаеш как се зарадвах! Няма случайни неща, а този брат заслужава да се спомене в томовете на „Изгревът”. И ето, изпращам ти това негово видение. Ти си имал и други. Сложи, моля те, този материал на мястото в голямата тетрадка, към края, където говоря за брат Иван
към текста >>
48.
II. Правила от Учителя за Паневритмията
,
,
ТОМ 22
големи духовни сили и хармония, които ползват всички играещи. Затова всеки трябва да играе с пробудено съзнание и да има пълно единство в движенията, а те напълно да съвпадат с музиката. Има много спорове за неточности в упражненията и младите хора, които не са виждали дори Учителя, най-настойчиво искат да ни учат на една Паневритмия, която и на тях никак не им е ясна. В Паневритмията всичко е Любов. И всяко насилие внася голям дисонанс във всички играещи. Паневритмията е
свещенодейст
вие пред лицето на Бога и всички ангелски ликове и затова ние постоянно трябва да правим съзнателни усилия, за да сме на висотата на призванието си като ученици на велик Учител. В бъдеще на пробудените души ще се отворят очите и те ще започнат да гледат как ангелите играят Паневритмията във въздуха в невидимия свят при голяма светлина и изящна музика от хиляди инструменти. Тогава споровете веднага ще престанат. Ангелите в бъдеще ще дойдат, ще се вселят у нас и ще живеят с нас и тогава ние ще се приближим до тяхното съвършенство, ще станем послушни и търпеливи и няма да правим никакви грешки в духовната си работа. Тогава тази Божествена енергия ще тече непреривно към земята под ъгъл от 45° като светъл пояс и ще ни изпълва със своите могъщи сили, любов и мъдрост. Сега от нас се иска всеки, който играе паневритмичните упражнения, да стане глух и сляп за погрешките на околните и да се стреми към точна, съвършена изява на онова, което той носи в себе си - на мислите, чувствата и характера си на
към текста >>
49.
14. ОТГОРЕ НАДОЛУ
,
Тодор Божков
,
ТОМ 25
блага и в замяна на това не иска нищо от нас, освен Любов и послушание. С чувство на стеснение аз отидох при Учителя и Му изказах нашата молба, ако е по Неговата Воля да заповяда у дома на една скромна братска вечеря. Учителят прие поканата и сам определи денят и часът на посещението. Аз отидох да Го взема от Изгрева и Го заведох у дома, заедно с още един наш брат. Имаше поканени и други наши братя и сестри. Това не беше обикновена вечеря, нито обикновено гостуване, а беше едно
свещенодейст
вие, посвещение, и изявление Божие. Всички съзнавахме това и се радвахме на Учительовото благоволение, внимание и чест, като всичко това изпълваше душата ни с радост и вътрешно задоволство. Много неща могат да се кажат във връзка с това посещение, но аз ще се спра само на един факт. През време на вечерята Учителят ми зададе един малко странен въпрос и особен: "Кой етаж сте, рекох, отгоре надолу?" - Аз машинално отговорих, че отгоре надолу сме втори етаж, а след като помислих малко допълних отговора си, че отгоре надолу сме трети етаж. Всъщност над нас има три етажа, следователно, отгоре надолу ние сме четвърти етаж. Нито аз, нито някои от присъствуващите тогава на вечерята не разбраха смисъла и значението на този въпрос на Учителя. През месец април 1944 г., т.е. след една година и четири месеца при великденските въздушни бомбардировки на англичаните трите етажа на нашата жилищна сграда, които са над нашия апартамент и особено над ъгловата стая. където бяхме посрещнали Учителя бяха разрушени
към текста >>
50.
Нова година 1925 г. - 19 ЮЛИ 1926 г.
,
1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година
,
ТОМ 26
„пеперуди” и св. Франциск ходи по водата... Нищо не разбрах. Като слушах и гледах този музикант, почувствувах се тъй да се каже във висок стил. Пораснах. Почетох себе си. Нещо неземно, чисто и красиво лъхаше от него. Стори ми се, че не съм на земята. Той свиреше необикновено. Той караше да го забравиш, а да обърнеш внимание на художествените музикални фрази, които пленяваха и възвисяваха едновременно. Когато свиреше, приличаше на жрец, готов да изпълни най-възвишено
свещенодейст
вие. Исках да седна до него и да го гледам. После исках да плача от радост. Но, не смеех да мръдна. Погледнах Учителя - притворил клепки слушаше вглъбено. Германката гледаше в един албум. Хвана ме яд на нея. Сега ли й се пригледало снимки. Незабравима вечер! Какви хубави неща имаше пък за ядене! Господи, освен избраните гозби, но плодовете и сладкишите. За всичко благодаря разбира се на Учителя. Той искаше да взема и аз участие в тая радост на n-та степен. Стана един часа. Андрей и семейството си отидоха. Учителят биде поканен да остане, а мойта милост, щастлива и блажена слязох в моя затоплен сутерен. Но кой чукна веднага на прозореца ми. Чие лице се мярна отвън, та аз бързо отворих и пъргав скок ми доведе скъп гост в прегръдките ми. С бяло сребърно шалче на врата моят древен рицар, цял помръзнал, влетя в стаята ми и съблече дрехата си, отрупана със сняг. Цели четири часа обикалял тоя мой бял хайдутин. Искал непременно да ме види, да ми се кара, но аз не знаех що да правя, полудях от голяма
към текста >>
51.
7 ЮЛИ 1927 г. - 18 АВГУСТ 1927 г.
,
1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година
,
ТОМ 26
подухнала е върху тях и в бисери ги е превърнала. Красивата огърлица, която след туй наниза е нетленна и вечно ще краси шията на тази, която е мила на душата ми. Хелмира, Хелмира! Много мисли протичат през мен, всекидневно когато единствено за Вас мисля и подобно на Вас, мислено водя разговор с Вашата душа. И понеже е невъзможно да се пише това, копнее душата ми да Ви говоря... Действително, ний влагаме в писмата си най-чистите пориви на нашите души, затова и четенето им бива като
свещенодейст
вие. Също и за мен те са толкова ценни, че избирам най-красивият час на денят, на най-красивото място, гдето прочитам и препрочитам словата на Хелмира. Това, което сте започнали с новата тема е добре очъртано. Началото е бегъл поглед на миналото, както бегло се преминава през потайна пътечка, коя през дебри и потоци, пропасти и скали ни отвежда в скрита пещера, где неизчерпаеми съкровища на вдъхновение очакват да гребеме от тях до насита. Това Ви пожелавам, да стигнете тия съкровища и с тяхната чиста материя да изградите формата, в която „синът” ще се всели. Вярно е, че богомилството може да ви даде материал, но мисля че трябва от там да използвате някои красиви легенди, които считайте като есенция на оная знаменита епоха. След това, вече като преминете към днешното време, спрете се с всички сили да обрисувате Българският дядо, който работи сред тоя народ; вярвам, че Учителят Ви е напътил и тук, а след време прочетете Му написаното и Той пак ще допълни. 8 юлий; Относно литературата, която четете
към текста >>
52.
3.4.1. Личността на учителя. реферат 1935-1936 уч. година
,
3.4. Реферати
,
ТОМ 26
да работи. Когато картината била свършена и моделът, който позирал я видял, казал с огорчение: „А защо вие преди 10 год. ме рисувахте Христос, а сега Юда?" Микел Анджело нищо не му отговорил, но разпитал за неговия живот, че този човек отдавна бил тръгнал по нанадолната плоскост, докато най- подир от едни префинени черти на непокварен човек дал предателския профил. Да, вътрешният образ детерминира външния! И затова, учителят работейки в една среда от нежни формиращи се души трябва да
свещенодейст
вува в живота си, за да не спъне тия, които възпитава, нито в настоящето, нито в бъдащето. Учителят носи голяма нравствена отговорност. Заради великия пост, който заема той трябва да се ограничава в много отрицателни свои прояви, за да не предизвика и най-малката съблазън, да не събуди и най-малкото подозрение. Той трябва да търси велики характери и да им подражава. Той трябва непрестанно да чете и да се обогатява с нови знания. Или хубавите неща, които знае, които е приложил вече с успех, да търси нови форми в които да ги изрази, нови методи, с които да ги покаже. Защото дори и най-красивото нещо, ако го виждаме винаги в една и съща форма дотяга. И най-красивата статуя гледана постоянно омръзва, докато живия образ, макар и не до там красив, вибриращ постоянно от вътрешните промени на духовното естество е винаги по за предпочитане. Всичко до сега казано звучи като една поетическа възможност, като че ли човек щом като каже и ще стане. Не мисля така. Зная, че пътят е осеян с камъни и тръне. Зная,
към текста >>
53.
8. Трапезарията: малкият салон
,
Част 1. ИЗГРЕВА (София, V.1977 г.)
,
ТОМ 28
наистина съвсем друго, за което никога докато сме живи няма да престанем да бленуваме - моделът е жив, един дом светъл, уютен, топъл и чист - едно семейство сговорно и топлосърдечно, където всеки се стараеше да бъде внимателен и нежен. И една атмосфера, която Той насищаше с нещо неповторимо, като осмисляше всека минута и час прекаран край Него. За това общество ратуваше Учителят, за такова братство, за такова семейство, където членовете се събират не само да се нахранят, а за да
свещенодейст
вуват, за да се видят, за да попеят, за да се радват. Ние вярваме, че някога цялото човечество ще стигне до идеята за братството, до едно разумно и духовно общество, до едно хармонично семейство. Продължаваме да бленуваме и се питаме; Дали след две хиляди години на някоя празнична вечер - една бъдеща Коледа, ще празнуваме този свят празник - Рождество Христово с пищна трапеза, или пред една проста, чиста, безкръвна трапеза, за да останем верни на принципите, верни на всичко, което Той ни научи, предаде ни и завеща - една нова наука за душата, една нова философия за живота, едно голямо изкуство за правилната обхода - едно живо учение, което Той свали и поднесе навред: В големия салон, на планината и в тая скромна трапезария - тоя покрит сайвант в чисто български
към текста >>
54.
17. Празниците на Изгрева
,
Част 1. ИЗГРЕВА (София, V.1977 г.)
,
ТОМ 28
с езика на любовта - любовно. Няма човек на земята да не обича Слънцето, но ние смеем да кажем - нашето беше нещо друго - едно съзнателно отношение, не като към всекидневно небесно светило, а като могъщ фактор, като живо тяло - източник на огромни сили. Много бяхме слушали за слънцето, няма да се спираме сега на това, но ще кажем - ние посрещахме всяко утро Слънцето, излизахме половин час преди изгряването и прави като свещи очаквахме всекидневното чудо - беше миг на
свещенодейст
вие, ако успеем да уловим първия слънчев лъч. Гледахме да не го пропуснем. Магията му докосваше не само душата, но и тялото. Късно науката щеше да се произнесе - ултравиолетовите лъчи се съдържат в тези утринни мигове на изгряването. Неща, които много отрано ние бяхме успели да преживеем, не беше нужно да се назоват нещата в своята научна фразеология - беше важно да се прилагат и използуват. Ние именно това правехме. Той нямаше време да се спира, да обяснява, да доказва. За Него пък и за нас беше по-важно да се използуват, да се опитат нещата, по-късно щяхме да ги разберем. Той никога не отиваше докрай, а оставаше човек сам да мисли и стигне до изводите. Учителят имаше за толкова много неща да говори, за да свали и предаде огромното знание по всичките отрасли на живота и да засегне всичките противоречия на личния, семейния, обществения, държавническия живот на хората. Ние като ученици се втурвахме безспирно към опитите, за да преживеем не само красотата и ползата на ранното ставане, но и да се
към текста >>
55.
20. Като ято прелетно
,
Част 1. ИЗГРЕВА (София, V.1977 г.)
,
ТОМ 28
които събуждат мислите и емоциите и оформяват характера на човека. Влизането в контакт с детската душа, с неговото сърце и ум изпълнени с вяра и доверчивост, задълбочаваше процеса и те караше да внимаваш на всяка стъпка, която те отвеждаше до детския мир, за да му подариш най-ценното, което притежаваш - частичка от твоя идеал, вярата в доброто, хуманното отношение към цялата заобикаляща природа. За нас това бяха свещени моменти, пристъпвахме към всекидневната работа като към
свещенодейст
вие и влагахме душата си във всяка наша дума, съвет и жест. За нас идеята отиваше много далеч - необходимостта от здрава ръка, която да води, да открива, да направлява, сумираше всичко в едно единно цяло оня стрък от педагогическата ни работа, наречено обучение, свързано с огромната деятелност, наречена - възпитание. Човекът беше сложно построен, човекът се раждаше слаб, неук, малък - предстоеше му да расте, да се развива, да се научи на много сръчности и да придобива много знания. Две жени стояха до него и бдяха непрестанно и правеха всичко възможно задачата да бъде постигната идеално. Тъкмо тази задача стоеше твърде близко до нас, поради една друга причина, че и ние бяхме ученици в една друга по-висока школа -тая на живота. В един свят и ние бяхме деца, слаби и неуки, жадни за познания; не сричахме ние словесните или аритметичните знаци, а знаците на голямата наука, която щеше да ни научи да живеем като истински човеци. Ние бяхме ученици, имахме Учител - идеята лежеше жива и жизнеутвърждаваща -
към текста >>
56.
32. Първият и десетия извор: есе (20.I.1977 г.)
,
Част 2. ЗАПАЛЕНИТЕ
,
ТОМ 28
по своята цел - пътят на ученика. Какво ли нямаше в тия беседи и лекции, когато задъхан от вълнение с часове си слушал, без да се уморяваш и без да кажеш: стига! Бе нещо много голямо. Постави стрелка и по тия науки. Ние ги обичаме, ние жадуваме и сега за тях. Днес, след като знаеш и другата им страна! пожелаваме те да слязат при нас с всичката си кристална чистота и ние да пристигнем при тях също с кристална чистота, защото какво са те? Една бяла магия се очертава пред тебе и ти
свещенодейст
вуваш дано никога не се опорочи, дано никога не бъде сведена до дребните себични цели, както вече бе станало някога. Бихме желали да бъде, както Учителят го каза: “Коренно преобразование”. И по време на този събор Учителя намери време да нахвърли ... около тях, да ни покаже някои неща и да ни каже колко необходими са те при познаването на човека. Материалите сумирани и подредени не са малко - от тях може да се изгради строен увод. Днес след толкова години, не само в нашите среди, но и в другите, се забелязва един жив интерес към тези науки - макар, че те са отречени, книгите по тях инкриминирани, а някои дори изтормозени от старата власт. До литература по тези въпроси човек може да се домогне само по нелегален път. Ала това далеч не е всичко по тези теми и по други, свързани с метафизичното. Нещо повече, суеверието се шири подмолно скрито, подривно. Ние сме много далеч от това израждане на духовния живот на човека. Изворите са наредени по градация - ние пием от първия извор, суеверните от
към текста >>
57.
33. Колонията на „Възражданци” в България. Характеристика на общинарите.
,
I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ
,
ТОМ 30
една Бургаска содена фабрика, взе върху си всички пощенски операции на „Възраждане". Той получаваше парите, разпращаше книги и списанието, пишеше писмата. И цялата тази голяма работа той успяваше да направи между другото в свободното време от работата във фабриката - на обед и вечер. Когато поизостане работата, като не може да свърши всичко сам, той викаше някого от нас на помощ. Извиканият поставя всичко в порядък и пак оставя работата на него. Жеков не работеше, не помагаше, а
свещенодейст
вуваше. Той живееше и дишаше само за „Възраждане”. А когато ни се случваха „финансови кризи”, той ни даваше своите малко спестени пари и ни изваждаше от затруднението. Никола Антонов беше учител в Алан-Кайряк. Възнисък, с плосък, малък нос на мрачно, мургаво и широко лице, с черни мустаци, черни, някак замъглени подвижни очи, с черни като смола къдрави коси. Ние го намерихме в ужасно душевно състояние. Той тъгуваше, странеше от хората. ‘Пътувайки из България за разпространяването на нашите издания, Жечков заболя от коремен тиф и умря в София, в Александровската болница (през септември 1907 г.). Към болестта, страданията и близката смърт, той, като религиозен човек се е отнасял спокойно, докторите го убеждавали да подкрепи своя „съсипан от вегетариански режим" организъм с питателен бульон от месо. - „Не, не трябва! - отговорил той. - Защо моя живот да е по-важен от живота на онова теленце, със соковете на което, аз уж ще се подкрепя?” отчаяно пиеше. Цялата му външност със своята душевна пустота и
към текста >>
58.
44. Статията „Ново учение” / П.Г.
,
I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ
,
ТОМ 30
чистота съществува в Божествения свят - „света на идеите", както го нарича Платон. И затова с всички тия неща ний можем да се свържем; да им дадем да почувствуват нашата любов, да проникнем по-дълбоко в тяхната същност, да почерпим, да извлечем от техните сили. Пред един такъв поглед - външната страна на Природата, проявена в своите форми, краски и звуци, представлява един храм - величествен, безкраен, недостъпен в своята цялост за човека. Храм, в който се извършват велики мистерии,
свещенодейст
вия, които са израз на най-светлото, най-чистото, най-възвишеното, на Божествения живот, който го одухотворява. Живата Природа, обаче, обгръща всичко: - живота и формата, идеята и нейните прояви, законите и тяхното приложение. Живата Природа - това е проявлението на Бога. Това е сам Бог, слезъл от висините на Абсолютното, за което нищо не знаем, разлял се навсякъде, ограничил се в материята, изразил се в закони и принципи и дал по такъв начин чрез своята велика Жертва живота на милиони същества, на безброй слънца и планети, на непознати системи и вселени... Бог, който е скрит и в най-малката мравинка, и в „бездушния" камък, и в „мъртвия" метал: Бог, който шепне в сладостното полъхване на вечерника, който пее в буйния рев на планинските потоци, който гърми над смутените съвести в несдържаните прояви на физическа или духовна буря; Бог, който ни поздравлява с лъчите на утринното слънце, който ни се усмихва с милионите златни очи на безкрайното звездно небе, който - в зеленината на разцъфтялата се
към текста >>
59.
40. Кой е този народ / Пламен. - В: Братство, Севлиево. Г. 15, бр. 296, 22.09.1942, с. 1.
,
VI. ИЗБРАНИ УВОДНИ СТАТИИ НА САВА КАЛИМЕНОВ ВЪВ ВЕСТНИК „БРАТСТВО”
,
ТОМ 30
Божествения списък. И когато дойде часът за Божествената мобилизация, те ще бъдат призовани. И все пак, търсят се още работници. Нуждни са много, много работници. Защото Делото, което Бог днес предприема на земята, няма равно на себе си в досегашната човешка история - то е велико, грандиозно, необхватно. Нуждни са всякакъв вид работници, но особено са необходими съзнателни работници, чиито вътрешни очи прозират величието, красотата и многообразието на Божия План и чиито дела ще бъдат
свещенодейст
вие пред олтаря на Божието Дело на земята. Търсят се работници! Бог призовава своите хора към дело. Тези, които искат Нему да служат, нека се вслушат в гласа Му: Цялата земя трябва да бъде обгърната от Любовта! Тази Любов, тази мощна сила идва от Бога. Но, за да може да стопли земята, да се превърне в изобилен живот за всички, тя трябва да премине през трансформатора на човешките сърдца. Ако Любовта, която Бог ни изпраща, не бъде възприета от човешките сърдца, тя остава непроявена или най-малкото ограничена в своето действие върху живота на хората. Безгранични, необхватни, непонятни за човешкото съзнание и неизмерими с човешки мерки вълни от Божествени сили, от Божествена Любов прииждат безспирно на земята, върху нас, хората. От нас не се иска нищо друго, освен това - да възприемем тези вълни - като се настроим хармонично с тях, да възприемем тази Любов и да я проявим навън. Не нашата, а Божията сила ще работи. Затова да се не страхуваме от оскудяване. Ние ще бъдем само проводници. Божията сила
към текста >>
60.
47. Към примирие. - В: Братство, Севлиево. Г. 15, бр. 303, 7.03.1943, с. 1.
,
VI. ИЗБРАНИ УВОДНИ СТАТИИ НА САВА КАЛИМЕНОВ ВЪВ ВЕСТНИК „БРАТСТВО”
,
ТОМ 30
поток на заблуждението трябва да бъде противопоставен също така мощен поток от любов и светлина. Въпросът тук е да се спаси цял един народ от пристъпите на разединението и на превратните пътища. А това може да стане само с любов и разумност, а - никога с умраза и насилие. Затова вий, които знаете тази истина, вий днес сте призвани да действувате: безшумно, спокойно, безмълвно - не с ръцете и устата си, а със сърдцата и душите си. Не с действия, извършвани пред очите на всички, а със
свещенодейст
вие в олтаря на душите си. Не с молби и апелиране към хората, към вкостенелия в заблуждението човешки ум, а с молитви към Бога - молитви, които като мощна, неотразима сила ще засегнат и обгърнат душите на тия наши заблудени братя. Когато умът, когато външното съзнание на човека не възприема, когато волята се противопоставя, тогава трябва да се действува на душата - на вътрешното съзнание. А на душата се въздействува преди всичко чрез молитва. На душата се въздействува по вътрешен път. На душата се говори направо: говори се в безмълвие, говори се без посредството на гласно изказаните думи. Днес всички пробудени хора трябва да се научат да говорят безмълвно. С нечутия глас на душата те трябва да заговорят направо на душите на своите заблудени и озлобени братя: Има друг път! Има нов път! Има истински път! Братя, спрете се, повърнете се от погрешно избрания път, който не носи добро за никого. Да изградим доброто чрез добро, да изградим новото по пътя на любовта. Да се откажем от насилието, защото то
към текста >>
61.
52. Благодарност. - В: Братство, Севлиево. Г. 16, бр. 313, 15.10.1943, с. 1, 3.
,
VI. ИЗБРАНИ УВОДНИ СТАТИИ НА САВА КАЛИМЕНОВ ВЪВ ВЕСТНИК „БРАТСТВО”
,
ТОМ 30
второстепенни сътрудници, помощници в този Божествен процес. И затова хлябът, който ядем, водата, която пием, въздухът, който дишаме и слънчевата светлина, чрез която живеем, са наистина тялото и кръвта на Бога, които се разчупват и проливат, за да живеем ний - те са Неговата велика непрестанна Жертва, чрез която ний живеем. И ако ние не съзнаваме, че всеки залък хляб, който слагаме в устата си, е проникнат и изпълнен с живота на Бога, ако ние не съзнаваме, че всяко наше хранене е
свещенодейст
вие, е причестяване, т.е. общуване със светите дарове на Бога, и ако ние не благодарим на Бога за тия Негови дарове, то ние живеем един наистина полусъзнателен живот, един живот в тъмнина, който прилича по-скоро на сън. В този грозд, който ти издигаш в ръката си, и чиито бисерни зърна отразяват светлината и са изпълнени с живота на слънцето, е мисълта на Бога за тебе. В него е Неговата мъдрост, която от векове е промислила за теб. В него е любовта на Бога към теб, която никога не те е забравила и никога не ще те забрави. Той е божествен подарък, той е дар от Бога за теб - не трябва ли да благодариш? Не трябва ли, при всяко зърно, което слагаш в устата си, душата ти да се изпълва с умиление, с дълбока, искрена, синовна благодарност към Този, Който ти е дал и продължава да ти дава всичко? Всеки плод е едно Божествено благо. Във всеки плод е скрита частица от Божествения живот. Във всеки плод е скрита мисълта и любовта на Бога към нас... И ако ние не благодарим, ако ние живеем и се храним без да
към текста >>
62.
5.2. Има бъдеще!
,
VII. СПОДЕЛЕНИ МИСЛИ
,
ТОМ 30
спасители, освободители на човечеството. Те ще станат творци на красота: творци на радост и щастие, на благоденствие, на чудна хармония, на нов живот: на Божествено изкуство, на Божествена наука, на Божествена справедливост и ред. Те ще станат проводници на Божествените Сили на земята. Ще светят, ще стоплят, ще озаряват всички. Защото чрез тях ще се прояви великата сила на Доброто. Чрез тях ще се прояви Бог. Те ще създадат истинска култура: култура, в която животът ще бъде
свещенодейст
вие, в която животът ще бъде служене на Бога: служене на Доброто, на Красотата, на Истината, на Любовта, служене на по-малките, на по-слабите братя, служене на великия, безкраен, Божествен живот. Има бъдеще за тия, които се свържат с Безкрайността: с далечните светове, средища на безгранична светлина, на безгранична мъдрост, на безгранична любов, на съвършено знание; средища на великия живот, в светлина и красота, недостъпни, непонятни за сега, за нас, жителите на земята; светове - източници на всяка светла мисъл, на всяко благородно чувство, на всеки потик към доброто, към красивото, към съвършеното, които се раждат в душите, в сърцата и умовете на хората. Има бъдеще за тия, които се свържат с Бога: с безграничната Любов, с безграничната Мъдрост, с безграничната Сила, с безграничната Светлина, с безграничния Живот. Има бъдеще за тия, които служат на Бога: за тези, които служат на живота, за тези, които служат на Любовта! За тия, които се откажат от великия Бащин Завет, от великия Божи Завет; за
към текста >>
63.
1.16. Истинският път
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 31
за тази му дейност. Той обяснява, че тези песни са му предавани от светли същества, изпращани от Учителя. Че песните му бяха давани, това е факт неоспорим, но от кого, това може да се провери, когато се проучава музиката му. За мен всяко едно лично творчество, има право да види бял свят, и трябва да се окуражава. И ще му ги издам! Петър имаше заложби и качества, които разработваше, но ги насочи в съвсем друга посока. Бяха го заблудили, и така го отклониха! Окончателно. Той имаше
свещенодейст
вие към Словото на Учителя. Виждал съм го как го чете. Присъствувал съм в домът му, когато заедно сме се молили. Той имаше молитвен дух, нещо, което съм виждал у малцина. Имаше вътрешна връзка със Словото на Учителя. Той не беше случаен дух, той бе представител на онези души от времето на Халдей. Беше дошъл в Школата на Учителя, за да научи Новото Верую от Словото на Учителя. Имаше моменти, когато симпатизираше на Михаил Иванов от Франция. Той смяташе, че Михаил може нещо да направи. При онези условия, при които ние живеехме, когато бе времето на Людмила Живкова, то Михаил Иванов пристигна около 1979 г. в България. Тогава Петър Филипов се срещна инкогнито в дома на Дина Станчева, и в присъствието на Марийка Марашлиева. Петър бе препоръчал на Михаил да съдействува за издаването на беседите на Учителя. Какво се случи по-нататък? Мина едно десетилетие след 1989 г., дойде една нова епоха, и на свободен печат. Дойде време, когато последователите на Михаил Иванов докараха книгите на Михаил Иванов,
към текста >>
64.
III. Мисли на ученика
,
Борис Николов
,
ТОМ 32
един човек, който мисли, един човек с Дух молитвен, който участва в големия живот може да долови тази песен и да я изрази и с думи и с движения и с мелодия. Умът и сърцето Защо е даден ума на човека? За да общува с Висшите светове, да разговаря с Бога. А сърцето, за да опитва Божествения живот. Трудът Когато човек работи, ръката му е в услуга на Твореца. Помисли тогава какво трябва да бъде отношението ти към работата. Истинската заплата иде от общението с Бога. Работи тъй като че
свещенодейст
ваш! Посещение Когато Господ те посети, Той иде със светлата мисъл, с добрите чувства, Той носи мир в душата ти. Тогава човек живее в Царството Божие. Морал Когато говорим за морал разбираме, че Бог присъства в човека. Без Бога няма никакъв морал. Ти мислиш, защото Бог е в тебе. Ти виждаш, защото Бог е в тебе. Ако Бог се оттегли, ще изпаднеш в мрак. Ти обичаш, защото Бог присъства в тебе. Великият Всемирен живот От него черпим всичко. Разумността иде от Него, волята да творим, да работим иде от Него. Всяко същество черпи сила от него. Черпи сила, знание, вдъхновение. Казват: инстинкт. Всяко същество черпи от този източник. Съблазните Защо трябва да бяга човек от съблазните отвън, когато може да ги превъзмогне вътре в себе си? В човека има едно Божествено естество, което прониква цялата Вселена. Чрез него човек може да знае всичко каквото става в него. Шестото чувство То съществува. Науката не е дала още едно задоволително обяснение за него. То не може да бъде обяснено докато не се вземе под
към текста >>
65.
5. Вековната борба днес продължава
,
Въведение
,
ТОМ 33
показва, че Рим ще загине! Но стана и нещо неочаквано! Първите християни, начело с Павел поведоха борба на живот и смърт с Рим и го победиха! Но като се докоснаха до него, те се заразиха с неговата болест и недъзите му. Христос учеше и проповядваше по планините, бреговете на реките и моретата, по площадите, а Неговите приемници Му построиха огромни храмове, монументални паметници на римското изкуство. Тези църкви бяха в техните души, душите им бяха храм Божи, в който всеки от тях
свещенодейст
вуваше. Те ги изявиха навън, но изпразниха душите си. Вместо те да
свещенодейст
вуват, назначиха свещеници. Почнаха да търсят вън, във външния свят това, което беше вътре в тях. „Син Человечески нямаше глава къде да подслони”, а победителите на езичеството - Неговите последователи, заживяха в дворци! Христовата църква стана официална държавна църква! В новата държава се въведе старото езическо римско право -правото, с което Рим загина, вместо християнското право. Официалните представители на Християнството облякоха дрехите на чумавите, и сами те станаха чумави! По този начин отдалечиха Христа от всекидневния живот. Фалшивите Христови последователи, почнаха в Негово име да преследват истинските Му последователи. Борбата между Каиновци и Авеловци и до днес продължава в различни форми и методи. Една малка брънка от тази борба, представлява и нашия
към текста >>
66.
152. Ангелът от Царството на Светлината
,
II. В колибата на Христов
,
ТОМ 33
случай, дори да имаше Бог, човекът е много малък и нищожен, за да се занимава Бог с него. Къде ще му излезе края, ако почне с всички хора да се занимава, това му е невъзможно!” Разбира се, тези размишления звучаха фалшиво, защото беше ги чувал на събрания, митинги и разговори. Христов бавно отвори очите си. Една светлина, като блестяща мантия го загръщаше. Беше като ангел, дошъл от царството на Светлината! Цялото му същество говореше, че в молитвата си беше се приготвил да
свещенодейст
ва над изпратената му от Бога душа. - Хайде, кажи да видим какъв съвет искаш? - попита Христов любезно, и удобно се намести в стола, готов да слуша. Страданията на Андрей, се подновиха. С повдигане на рамене, той пое въздух и веднага го изпусна, преди да беше заговорил. Помъчи се да заговори без въздух, не можа. В главата му нахлуха много и разнообразни мисли, всяка от които искаше първа да се прояви. В него стана това, което става в зала с много хора, когато някой уплашено извика: „Пожар!”-Тълпите се втурват и задръстват изхода, и никой не може да излезе. Съзнанието, устата, говорителния апарат бяха задръстени и парализирани - не можа да каже нито дума! Безпомощността удари своя печат върху очите и лицето му. Тогава Христов, като ангел спасител на сцената на неговия живот с един дълъг
към текста >>
67.
223. Било е време, когато съществата са се хранили само със светлина
,
II. В колибата на Христов
,
ТОМ 33
Братството зацаруват на Земята. Тогава много и от сегашните противоречия също ще стават безпредметни и смешни, тогава хората ще се чудят как е можело това да бъде противоречие. - Кои са тези противоречия? - Класите и борбите между тях. - Христов каза и разкри една нова перспектива пред Андрей. И веднага извика: - Детка, донеси супа! - Тя веднага донесе грамаден супник със супа, и го постави пред Андрей. Христов ядеше бавно, всеки залък отделно сдъвкваше добре, като че не ядеше, а
свещенодейст
вуваше. Андрей пък набърже излапа и тази супа, и зачака за още. Той чувстваше нужда от нещо мазничко, соленко, което да го засити. И почна да си мисли: „Чудни хора са това дъновистите! На Нова година ядат картофена супа, и то без масло и застройка! Колко хубаво ще бъде Детката да донесе сега една тепсия баница! Може би чака да си отида, тогава да я донесе!” И погледна към прозорците, вече се смрачаваше. И продължаваше да си мисли: „Да, така ще направи. Не мога да допусна, че за Нова година да не е направила баница! А пред мене само за демагогия, както поповете през постите скритичко си хапват пържоли!...” Христов му хвърли един поглед, разбра му мислите, но нищо не каза, продължи да яде съсредоточено. После дълго се моли, а Андрей четеше „Отче наш”. После извика момичето. Андрей си помисли, че ще му нареди да донесе баница, защото си мислеше, че дъновистите щом са толкова особени, за тях всичко е възможно, затова може би баницата ядат след молитвата. Но се разочарова! Детката влезе с празни ръце,
към текста >>
68.
2.14. Българо-гръцките църковни борби. Унията. - В: Бурмов, Тодор Стоянов.
,
,
ТОМ 35
от Портата. Иларион, който беше вече опитвал строгостта на Великата Църква, като чу тази заповед на министрът, се тутакси усъмни за личната си безопасност. Той се отдалечи от българската църква, от първо на Принцевите острови, а после в Ени-Махале (село при Босфорът), гдето избра жилище, за всеки случай, в домът на един чужд поданик, за да не може турската полиция да го грабне тутакси, щом й се заповяда. Едновременно с това, на преосвещений Авксентия, който такожде беше
свещенодейст
вовал след извержението, се даде от страна на същий министр да разбере, че требва да се въздържа за напред от всеко
свещенодейст
вие. Въпросът, какво требва да се прави за да се излезе от това трудно положение, беше в устата на всичките. Насилието, което се правеше на нашите еднородци от страна на Портата в чисто вероисповедните дела беше явно. Но как и на какво основание можеше то да се отстрани? С постъпките си Портата явно показваше, че тя действително ще следва, по един от двата пътя за развръзване българский въпрос, който посочваше, както поменахме по-горе, Journal de Constantinople, официозний нейн орган, т. е. че или Българете, като остават православни, требва да се подчинят на патриархът, или пак ако не щат да му се подчинят и искат да се отделят от него, требва да изберат, към кое друго исповедание ще принадлежат. Портата имаше пред очи с тази тактика, както казахме, да принуди Българете да се присъединят, кои към католическата Църква, кои към протестантските. За да не направят нито
към текста >>
69.
2.17. Трите робства на българите: политическо - от турците, духовно - от гърците, чорбаджийско - от погьрчените българи
,
,
ТОМ 35
помощ към никого, защото нямаше кой да го чуе и да пожелае да му помогне, и затова търпеше всичко с голямо негодувание. Това състояние на нещата на нашия народ окуражи лошите человеци да вършат явно различните си злодеяния. Фанариотските владици, като имаха за пример варварската турска власт, се надпреварваха един друг, за да я надминат. Те не вършеха нищо друго, освен да грабят всичко, каквото им позволяваше съвестта и позволяваха обстоятелствата. Те продаваха всичко свещено и дори
свещенодейст
вията, шпионираха словесното си паство и зломисляха против семейната му любов и спокойствие. Те се намесваха във всички частни спорове и особено се стараеха да сложат ръка на всичките работи на християните, уреждайки всичко в духа и системата на фанариотизма. На първо място искаха да фанариотизират целия народ посредством въвеждане езика и идеите на фанариотския клир. Поради това вече не само не се намираха църковни книги на нашия славянски език, но кирилицата от периода на своята младост се смяташе почти за йероглифи. В родния ми град Сливен само един гражданин на име Биянос можеше да чете и да пише с кирилицата. И това се смяташе за нещо изключително. Тези проклети фанариоти, като следваха целта си, по един твърде остроумен начин се стремяха към заменяне на кирилицата с гръцката азбука. Невежеството и неразбирането навлякоха на нашата родина и на нашия народ голямо нещастие, 7. Само тези от младежите, навлезли в лабиринта на тогавашното гръцко учение, го оценяват колко струва, които са вкусили
към текста >>
70.
3.6.8. Изселванията след Одринския мир (1829 година).
,
,
ТОМ 35
и да се напъти към Влахо-Молдавия и Русия. „Човек трябва да е видял сам, пише Селимински, колко голяма скръб и душевно сътресение изпитваше народът, когато се виждаше принуден против собствената си воля да напусне преди всичко светилищата, оставени от дедите му, и гробовете на прадеди, деди и други близки сродници. Това място на последната му молитва беше същото, където той винаги отиваше да се моли и получаваше благата и благословиите на небесния отец, където се извършваха всички
свещенодейст
вия, където се кръщаваше новороденото дете, където се благославяше бракът, където получаваше опрощение на греховете си, където чуваше поучението за справедливото възмездие на неговите деяния - смъртта, където се извършваха молебствия за умрелите, където слушаше божието слово, където най-после намираше ежедневно утеха за скърбите и нещастията си и обещание за възмездие на добродетелните си дела. Той трябваше да посети за последен пътгробищата, където почиваха прадедите, родителите, роднините, приятелите и децата му, за да ги прекади, да направи последните обичайни помени за упокоение на душите на всички покойни, да ги целуне и пролее последната сълза за свое утешение. О, колко здраво е свързан човек с родното си място! - възкликва Селимински. - Той предпочита много пъти да падне в сражение за защита на отечеството си, отколкото да го остави и да се пресели на друго място, ако и да е много по-хубаво.” Настъпил последният час на раздяла. Едни, които според Селимински били по-опитни и по-далновидни,
към текста >>
НАГОРЕ