НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
84
резултата в
70
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
2_17 Втората Голгота и възкресението на Духа и на песента
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
И когато братята и сестрите запеят тази песен, аз винаги се пренасям в онези години и в оня миг на
свещенодействие
, което изпитвахме с тази песен към Духа Господен - Духа на Силите и на Обновата.
Точно в този момент болшевишка Русия изпълняваше Волята на Бога и прилагаше Божията Правда на земята. Това беше втората Голгота на земята. Това бе втората Голгота за Христовия Дух и за Учителя, за българския народ и за Русия. Това бе второто Възкресение на Духа Христов и Възкръсването на Русия от пепелищата и разрухата на войната. Това бе нашият поздрав от песента на Учителя, изпята на "Извора на двете ръце" при Седемте рилски езера след Възкресението Христово и появяването на Великия Учител отново между нас.
И когато братята и сестрите запеят тази песен, аз винаги се пренасям в онези години и в оня миг на
свещенодействие
, което изпитвахме с тази песен към Духа Господен - Духа на Силите и на Обновата.
Поздрав от мен, Учителю любим, Учителю на Любовта, на Мъдростта и на Истината.
към текста >>
2.
3_43 Думите на Паневритмията - на Олга Славчева от Изгрева и на Асавита от Божествения свят
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Затова Паневритмията бе
свещенодействие
за нас на поляната на "Изгрева".
Това за нас бе общение на душите, бе съединение на човешките души, долу - с нашите тела и горе - с песните ни в Невидимия свят. Тази връзка, един път образувана в живия кръг на Паневритмията долу на земята и горе на небето, тази връзка остава вечна. Затова Паневритмията - със словата, движенията, мелодията и ритъма - е връзката между човешката душа и човешкия дух с човешкото тяло на земята и връзката на духовните ни тела със съществата горе в Невидимия свят. Този свят е свят на Мъдростта, където всичко е хармония, музика, чистота и Виделина. Словото на Учителя предхожда Виделината, музиката и хармонията, защото Словото на Учителя идва от Света на Истината, който е свят на Божествения Дух и Божествената Душа.
Затова Паневритмията бе
свещенодействие
за нас на поляната на "Изгрева".
Тя бе посвещение на нашите души, които играеха горе в Невидимия свят и създаваха втория кръг на неръкотворната, истинската Паневритмията. Това за нас беше Паневритмията - свещенодействие и посвещение. "Има хармония и ритъм в цялото Битие. Целият Космос е проникнат от музика и движение, съчетани в едно. Това е именно Паневритмията (стр.
към текста >>
Това за нас беше Паневритмията -
свещенодействие
и посвещение.
Затова Паневритмията - със словата, движенията, мелодията и ритъма - е връзката между човешката душа и човешкия дух с човешкото тяло на земята и връзката на духовните ни тела със съществата горе в Невидимия свят. Този свят е свят на Мъдростта, където всичко е хармония, музика, чистота и Виделина. Словото на Учителя предхожда Виделината, музиката и хармонията, защото Словото на Учителя идва от Света на Истината, който е свят на Божествения Дух и Божествената Душа. Затова Паневритмията бе свещенодействие за нас на поляната на "Изгрева". Тя бе посвещение на нашите души, които играеха горе в Невидимия свят и създаваха втория кръг на неръкотворната, истинската Паневритмията.
Това за нас беше Паневритмията -
свещенодействие
и посвещение.
"Има хармония и ритъм в цялото Битие. Целият Космос е проникнат от музика и движение, съчетани в едно. Това е именно Паневритмията (стр. 15)." Е, разбрахте ли какво е Паневритмията и че тя е свещена? Че тя е недосегаема, неръкотворна за человеците по земята, тя е Идеал за човешката душа и човешкия дух.
към текста >>
3.
5_06 Песните на Учителя
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Пеенето е
свещенодействие
, а ти кощунстваш!
Не е редно. Това е извращение. Но как да му кажеш да не прави това, когато той ще се разсърди и ще ти цитира нещо от Учителя, че музиката Му трябва да бъде в кръвта ни, в живота ни и така нататък. Казах веднъж на един: "Не! Ти знаеш ли къде се намираш?
Пеенето е
свещенодействие
, а ти кощунстваш!
" Онзи се стресна и ме намрази - вече не му се пеело и свирело като работел, а като работел и пеел, времето му минавало по-бързо. Обяснение за невежи. Пеенето е акт на свещенодействие, трябва да се настроиш индивидуално, трябва да си в особено състояние на духа, за да изпълняваш тези песни. А всяка изпята от тебе песен никога не се повтаря вече. Всеки път се пее различно, защото това е пулсът на Космическото Съзнание, което трепти, пулсира, движи се и се развива.
към текста >>
Пеенето е акт на
свещенодействие
, трябва да се настроиш индивидуално, трябва да си в особено състояние на духа, за да изпълняваш тези песни.
Казах веднъж на един: "Не! Ти знаеш ли къде се намираш? Пеенето е свещенодействие, а ти кощунстваш! " Онзи се стресна и ме намрази - вече не му се пеело и свирело като работел, а като работел и пеел, времето му минавало по-бързо. Обяснение за невежи.
Пеенето е акт на
свещенодействие
, трябва да се настроиш индивидуално, трябва да си в особено състояние на духа, за да изпълняваш тези песни.
А всяка изпята от тебе песен никога не се повтаря вече. Всеки път се пее различно, защото това е пулсът на Космическото Съзнание, което трепти, пулсира, движи се и се развива. Химни на слънцето Тази песен е любимата ми песен. Защо ли? С тези химни, идващи от слънцето, аз слизам тук на земята, те ме довеждат тук, защото аз не съм тук; но с тях идвам тук.
към текста >>
4.
8_05 Катя Грива - певица и ученик
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
Когато Катя пееше, нейната фигура и глас се извайваха пред нас като фигура и образ на жрица, която извършва
свещенодействие
с песента на Учителя.
Но тази Кичка, след като се ожени, зароби се с несполучлив брак, престана да пее и загуби своя талант, който Учителят бе оценил по достойнство. Друга сестра бе Любка Стефанова, която имаше хубав алт, но тя пееше повече след като си замина Учителят. В същото време имаше една певица, Надя Костова, дъщеря на наша сестра. Но после тя се омъжи за италианец, замина за Италия и там пееше в Скалата. Тя беше сопран.
Когато Катя пееше, нейната фигура и глас се извайваха пред нас като фигура и образ на жрица, която извършва
свещенодействие
с песента на Учителя.
Това бе неподражаемо и незабравимо. Затова приятелите непрекъснато я караха да пее и тя с удоволствие пееше. Но когато Кичка Вълчанова пееше, всички се струпваха в салона да я слушат със и зяпнали уста, защото тя бе едно звънливо поточе, което излизаше от един вълшебен чучур, през който минаваше живата песен на Учителя и внасяше в слушателите Живата вода от Неговата песен и от Божествения извор, откъдето тя идеше. Надя Костова, с нейния металичен сопран ни връщаше в ония години, когато с Учителя се движехме по върховете на Рила. Ирина Кисьова бе алт и пианистка.
към текста >>
5.
68. РЪКОВОДИТЕЛИТЕ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Тук вече
свещенодействува
брат Добрев от Сливен.
Изпяват се няколко песни. Хубавият ден донася и добро разположение. Братята шетат старателно и поглеждат сестрите насмешливо. Само сестри ли могат да шетат и ние умеем нещо да направим. Турят картофената супа.
Тук вече
свещенодействува
брат Добрев от Сливен.
Става обед, супата е готова. Всички насядат около Учителя, брат Добрев отива да донесе тенджерата със супата, но огнището несръчно направено, камъните се разпръсват, тенджерата се обръща и супата се разлива. Всички ахват и сестрите се разсмиват. Този смях заразява и братята и доброто разположение отново се връща. Сестрите приготвиха набързо някакъв обед.
към текста >>
6.
І.4. УЧЕНИКЪТ АВЕРУНИ
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Всяка стъпка до приемната, или горницата, до салона или трапезарията, до китната полянка за паневритмията, или до лозето, бе
свещенодействие
.
Именно оттук започва изграждането на свещената връзка между Учител и ученик. Връзка, която ще остане паметна за бъдните времена, тъй като е документирана в издадената през 1938 г. книга - „Свещени думи на УЧИТЕЛЯ, привет на ученика! " Аверуни заслужено придоби доверието. А доверието е достъп до УЧИТЕЛЯ.
Всяка стъпка до приемната, или горницата, до салона или трапезарията, до китната полянка за паневритмията, или до лозето, бе
свещенодействие
.
А когато Той диктуваше мъдростта на вековете, когато разказваше за повсеместната връзка между душите във всемира - Любовта, когато говореше за езика на Великата природа, изявен в отношения между най-малките същества - тревички и бубулечици, поетичният полет на мисълта Му бе одухотворен, така както са одухотворени взаимните връзки между съществата от висшите ангелски йерархии. Така през 1932 г., след поетичното слово на Рилските езера, бе отпечатана книгата „В света на Великите души! " Но дните на УЧИТЕЛЯ не са били само концертен подиум за музика и поезия. Имало е такива дни, с много отдалечен залез. Много дълги дни!
към текста >>
7.
І.18. БЪЛГАРИЯ
,
,
ТОМ 4
Храм, в който
свещенодействат
невидими същества от далечните светове.
Никоя друга страна няма толкова слънчево разположение на Алпийски върхове и била, като тези на Рила. Това е планината на най-чистите и пивки води. Тя прилича на красива и умна глава. В тази глава е скрито най-скъпото и съкровено съдържание на Рила. Тя е духовното богатство на България, защото е храм на посветени.
Храм, в който
свещенодействат
невидими същества от далечните светове.
Рила е планетен оазис на великите души, които служат на всички българи и на цялото човечество. Подобни центрове на нашата планета има само на няколко места: на Алпите, на Пиринеите, на Кордилерите, на Андите, на Хималаите, на Северния полюс. Ето защо си се зарадвал, когато си стъпил на българска земя. Усетил си полъха на родния Дух, одухотворен от Божието присъствие. Навън пред приемната чакаха приятели, които очакваха среща с УЧИТЕЛЯ, затова почнах да се подготвям да прекъсна разговора.
към текста >>
8.
ІІІ.66. ВЕРНИ И ПРЕДАНИ ПРИЯТЕЛИ
,
,
ТОМ 4
Окултизмът е едно, а Учението на Учителя е нещо съвсем друго, а Словото на Учителя и Школата на Учителя са свещени неща и към тях трябва да се отнасяме със
свещенодействие
.
Влад Пашов беше също с анархистични и комунистически идеи, като към края клонеше повече към комунистите. Беше дори в комунистическата група на Изгрева, а брат му беше комунист и дори стана генерал. Влад беше печатар, взе участие в Братското книгопечатане на Изгрева и свърши много работа. Написа някои неща за Учителя и събра много опитности на ученици с Учителя. Но много от тези опитности не бяха точни и те трябва да се коригират, понеже Влад Пашов имаше свои постановки за окултизма.
Окултизмът е едно, а Учението на Учителя е нещо съвсем друго, а Словото на Учителя и Школата на Учителя са свещени неща и към тях трябва да се отнасяме със
свещенодействие
.
Неделчо Попов беше естет по природа и като видеше някъде хубав плат, купуваше го за Учителя, за да Му се ушие костюм. Като видеше хубави обуща, купуваше и тях. Той бе този, който се грижеше за облеклото на Учителя. Единствено Неделчо Попов е бил с Учителя на всички обществени места, по концерти, по изложби. Ако трябваше Учителят да слезне в града, винаги вземаше Неделчо със себе си.
към текста >>
9.
ІІІ.82. СКРИЖАЛИТЕ НА ДУХА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
Сълзите са за доброто на неговата душа." И оттогава аз пристъпвам със
свещенодействие
пред тези скрижали на Духа Господен.
Савка, веднага след завръщането ни от Витоша, споделя с Учителя случилото се. Не без вълнение тя разказва за нестихващия плач от моя милост. „Да" проговорил Учителят. „Плачът е признак на прякото въздействие на Живото Слово, а обилните сълзи са необходими да смекчат и разширят съзнанието му и да се полеят посетите семена от Живото Слово. Всяко посято семе търси влага и топлина.
Сълзите са за доброто на неговата душа." И оттогава аз пристъпвам със
свещенодействие
пред тези скрижали на Духа Господен.
към текста >>
10.
ІІІ.121. Спомените на Галилей Величков
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
А за чистотата на цигулковото изпълнение на песните на Учителя -
свещенодействаше
.
Това, което изпитах при първата си среща с него от цигулковото изпълнение на песните на Учителя, същото изпитах при неговите срещи и разговори. Това бяха анализи, с най-големи подробности за хора, личности и събития. И винаги разглеждахме нещата в перспектива за съхранение Словото на Учителя и запазване чистотата на Школата от чужди примеси и влияния. Тук той бе безкомпромисен. Не позволяваше никой да осквернява Школата на Учителя с празни приказки и недомислия.
А за чистотата на цигулковото изпълнение на песните на Учителя -
свещенодействаше
.
В последните години, когато бе разрешено да се играе Паневритмия, около 1980 година, той излизаше с цигулката и свиреше на приятелите. Имах възможност да наблюдавам как те го приемаха и как слушаха цигулката му. По това съдех какво представляваше той за своите съвременници. Защото той бе цигуларят на Младежкия Окултен клас по времето на Учителя. Такъв остана до края - служител на Учителя в Слово и в Дух.
към текста >>
11.
5. 23. Братски песни за Учителя
,
ДРАГА МИХАЙЛОВА
,
ТОМ 4
Било е цяло
свещенодействие
, което поразило всички.
Изпя я и след това си отиде. После я записаха. Авторът на текста е Димитринка Антонова, която бе поетеса. Сестрата се казваше Люба Радославова, дъщеря на Иван Радославов. Тя излезна от храстите с дълга светла рокля и най-тържествено е изпяла и се поклонила пред Учителя.
Било е цяло
свещенодействие
, което поразило всички.
Това нещо се помни и до днес.
към текста >>
12.
6.13. Двата разностранни триъгълници
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Това беше за мене
свещенодействие
.
После всичко протичаше по своя нормален ход. При хроматичната гама има едно уравновесяване между ума и сърцето. Имаме приближаване към Космичното единство, където се чувства пулса на хармонията. В момента тези неща идваха като откровение. Те съвпадаха с Неговите мисли.
Това беше за мене
свещенодействие
.
Не ги споделях с никого. Събуждаше най-дълбоките сили в мене. Такива личности Той непосредствено ги обозначаваше. Такъв пример бе Магдалена. Аз й уреждах паспорта, уреждах й пътя, когато тръгваше на Запад по заръка на Учителя.
към текста >>
13.
27. ПОСУДАТА
,
,
ТОМ 5
Обикновено приготовлявах някой сладкиш, който знаех, че Той обича, но го приготвях така, като че ли
свещенодействах
с такова внимание и с голяма предпазливост, за да излезне хем хубаво приготвен, хем вкусен и приличен на глед.
27. ПОСУДАТА Една сутрин станах както обикновено, приготвих се, взех някои неща, които предният ден бях приготвила на Учителя и реших да го посетя.
Обикновено приготовлявах някой сладкиш, който знаех, че Той обича, но го приготвях така, като че ли
свещенодействах
с такова внимание и с голяма предпазливост, за да излезне хем хубаво приготвен, хем вкусен и приличен на глед.
Освен това носех сготвено нещо от моята кухня. Някаква гозба, която специално беше приготвена, за да се хареса на Учителя и да може да хапне от нея. Поставях я в специална за случая съдина и полека-полека я занасях. Останалото ядене се разпределяше за дома ми. Учителят се хранеше малко, взимаше от онази храна, която предварително познаваше и както от онзи, който я приготвяше и беше познат на Учителя като добър готвач.
към текста >>
14.
35. ИЗКЪРТЕНОТО КЮШЕ
,
,
ТОМ 5
Не работеше, а
свещенодействуваше
.
намерих каквото се искаше от мен и занасям кофата на Учителя. А той ме чака. Излезнал вън, застанал до приемната си и оглежда едно кюше на стената, където се е откъртила мазилката. Подавам му кофата с инструмента и той започва да замазва с мистрията въпросното откъртено кюшенце и ъгъл на стената. Ех, да видите какви движения имаше Учителя и как работеше съвсем обикновени неща с умения и неповторимо майсторство.
Не работеше, а
свещенодействуваше
.
Аз стоя и го наблюдавам и мълча. Учителят също мълчи, целият е съсредоточен в своята работа и то толкова, че за момент аз смятам, че за него аз не съществувам и че той си работи с мистрията и е навлязъл в своят си свят и си върши своята работа не само като майстор-мазач, но и като Учител. А аз бях дошла при него по работа, за да споделя всичко с него каквото бе в главата ми. Аз стоя и чакам, за да се завърши с тази мазилка на стената. Накрая Учителят привършваше мазилката и аз имах усещането, че това бе за него някакво развлечение и в същият момент нямаше никакво отношение към мен, а моята цел и моето посещение бе много важно за мен.
към текста >>
15.
78. БОЖИЯТА ЛЮБОВ ЗА ЧОВЕШКАТА ДУША
,
,
ТОМ 5
Да, тук имаше методи общи за всички души и методи, които се касаеха за човешката душа, за съкровените подстъпи към нея, когато единствено Божия Дух трябва да се съобщава с нея, за да се запази онова
свещенодействие
на Духа и да не се оскверни.
Учителят продължи: „Никой да не те открие, че ти работиш за Бога". Ами сега, ето ти нов отговор. Та ние като работехме, ние тръбяхме насам-натам и хвалехме се, че работим за Бога и накрая на краищата никаква работа не свършвахме. Учителят продължи: „Никой да не те открие, че ти обичаш Бога и че Бог те люби". Ами сега какво можеше да се каже още?
Да, тук имаше методи общи за всички души и методи, които се касаеха за човешката душа, за съкровените подстъпи към нея, когато единствено Божия Дух трябва да се съобщава с нея, за да се запази онова
свещенодействие
на Духа и да не се оскверни.
И да се запази връзката между човешката душа и Божия Дух трябваше да се пази чрез чистотата, чрез мълчанието и чрез непроникновението на света към нея. Защото света на душите бе свят на Божието откровение, че Духът е слязъл върху тях и дава от благата си. А Божиите блага са за човешките души. Намирам се пред Учителя на разговор. „Любов към хората не ти трябва.
към текста >>
16.
167. НА ЕКСКУРЗИЯ С РЪКОВОДИТЕЛИТЕ ОТ ПРОВИНЦИЯТА
,
,
ТОМ 5
Извадиха от раниците си всички продукти, измиха картофите на чешмата и започнаха да
свещенодействуват
при всеки обелен картоф.
Отново тръгнахме, пристигнахме на Бивака, Учителят се отстрани и поиска от нас ризи и долно бельо да се преоблече, защото беше изпотен. Той препоръчваше на всички, когато сме изпотени в планината след преход винаги да си сменяваме потните ризи на гърба и да пием топла вода. С одеало направихме заслон от вятъра и Учителят се преоблече. През това време братята палеха огън на огнището. Учителят пие топла вода от моя термос, а те започнаха да се приготовляват да сварят супа за всички ни.
Извадиха от раниците си всички продукти, измиха картофите на чешмата и започнаха да
свещенодействуват
при всеки обелен картоф.
Аз ги наблюдавам с какво усърдие нарязаха лука, сложиха чушки и други подправки и най-тържествено положиха тенджерата върху три камъка. Когато супата бе вече готова и всички се облизваха, защото миришеше много хубаво, то случайно тенджерата се обърна от камъните и се разсипа цялата върху огъня. Не само се обърна сама голямата тенджера, но започна да се търкаля десетина метра. До, нея нямаше никой, а нямаше и вятър. Аз прихнах да се смея.
към текста >>
17.
262. ВЪТРЕШНАТА ШКОЛА НА ДЕСЕТТЕ УЧЕНИЧКИ
,
,
ТОМ 5
Ето защо Учителят винаги отклоняваше и едните, които
свещенодействуваха
, и другите, които от грижата към Учителя правеха ритуал като особена своя заслуга.
Така го приемаха и в това нямаше нищо лошо. Но друг път го правеха на ритуал, за да подчертаят и своето присъствие, и своята особа край Учителя. Ето това бе началото за едно голямо неразбиране, за вътрешната Школа на Учителя. Ако се огледа човек ще забележи, че в света има толкова различни форми и не е необходимо да. се пренасят в Школата.
Ето защо Учителят винаги отклоняваше и едните, които
свещенодействуваха
, и другите, които от грижата към Учителя правеха ритуал като особена своя заслуга.
А какви бяха тези ежедневни нужди на Учителя? Те бяха толкова елементарни, толкова обикновени, че човек като види и срещне Учителя ще се засрами от себе си, че е очаквал да види в живота на Учителя нещо необикновено и някакъв необикновен разкош. Толкова обикновено, толкова простичко, че по-простичко не съм виждала и не съм срещала. А аз бях излезнала от заможно семейство и много добре бях запозната с реда и порядъка на това общество и за неговите изисквания. Познавах всички страни и знаех живота на семействата в онези изискани среди на висшето общество,, защото минах през тези среди, а дойде време, когато се преместих на Изгрева да живея, да наблюдавам и живота на Учителя с други очи.
към текста >>
18.
39. ПОЛЯНКАТА
,
,
ТОМ 6
Всеки
свещенодействуваше
тука.
Те не бива да се стъпчат. Околовръст са борове, кипариси, ели, плодни дървета. Те така са преплетени, че образуват един живописен борд1ор достоен за четката на голям майстор. Когато за пръв път посетих поляната преди 47 години тези борове бяха малки, крехки, нежни борчета, които не можеха и сянка да хвърлят, под която да се подслониш. С каква любов бяха посадени, с каква грижа бяха поливани през сухите лета.
Всеки
свещенодействуваше
тука.
Един полива, друг изкоренява трънчета, друг сади здравец в някой кът, друг сковава скамейки, боядисва с блажна боя и т.н. Тука всичко е бяло, бяло, слънчево. Тука за пръв път Учителят ни позова към природата. Тука за пръв път Той ни научи да обичаме, да посрещаме и да търсим слънцето, да се ползуваме от неговите целебни сили, да се вдъхновяваме от неговите красиви изгреви, да се стремим към него, като символ на Нещо Велико, Мощно, Светло, Красиво, Благодатно! Тука ни научи да дишаме дълбоко ранния сутрешен, прекрасен, чист и свеж въздух напоен с боров и цветен ароматен дъх, тъй необходим за здравето на човека.
към текста >>
19.
75. ЛЕТУВАНЕ НА СЕДЕМТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА
,
,
ТОМ 6
Всички пристъпват с някакво благоговение тихо, сякаш да не нарушат нещо свещено, някое
свещенодействие
- приготвяне за посрещане на дневното светило.
Зов за върха! Скачаш, приготвяш се набързо и тръгваш. И пак тайнственост и мистика. По пътечката нагоре се изкачват сенки на изпреварилите братя и сестри. Други ни застигат.
Всички пристъпват с някакво благоговение тихо, сякаш да не нарушат нещо свещено, някое
свещенодействие
- приготвяне за посрещане на дневното светило.
Клековете и те са тайнствени, а птичките - мълчаливи. Пристигаме тихо и насядваме по големите камъни на върха. Учителят вече отдавна е там на своето място. Стенографите са около Него. Те не трябва да пропуснат нито един от бисерите, които ще се отронят от Него тази сутрин.
към текста >>
20.
76. СУРОВИ ПРЕЖИВЯВАНИЯ БУРЯТА
,
,
ТОМ 6
Вечерите край огнището са
свещенодействие
.
Понякога, макар и рядко, някои сестри и братя рецитираха свои стихове или четяха свои разкази, приказки... Никакви разговори. Сам Учителят не говореше. Той е говорил цял ден: говорил е сутринта на върха, говорил е на обед и след обед, говорил е на чешмичката, при някое езеро, където сме били на Паневритмия или на разходка, някъде по пътя, или там, където се е работило нещо. Говорил е край палатката си. И сега мълчи.
Вечерите край огнището са
свещенодействие
.
Песните са молитва. Почивките между тях - размишление. Дълбоко размишление, което издига и носи душата някъде високо и далеч... дори до Бога. Най-после - „Добрата молитва" или „Отче наш" и всеки се прибира мълком в палатката си за „сладък и спокоен сън", както Той много пъти ни пожелаваше. И наистина, колко беше сладък и спокоен, окрилен от една безгранична Любов.
към текста >>
21.
2. НЕОБИКНОВЕНОТО ПОСЕЩЕНИЕ
,
Цанка Екимова
,
ТОМ 6
Тогава никой не работеше, обличаха си най-новите дрехи, заставаха чинно в църквата, защото това бе
свещенодействие
за тях.
2. НЕОБИКНОВЕНОТО ПОСЕЩЕНИЕ Била съм малка и не ходех още на училище. Беше дошъл някакъв голям празник - или Рождество Христово или Великден, нали бях малка не си спомням кой бе този празник. Моите родители отидоха сутринта на църква, черковната камбана бе била и призовала всички на черковна служба. Това бяха големи празници.
Тогава никой не работеше, обличаха си най-новите дрехи, заставаха чинно в църквата, защото това бе
свещенодействие
за тях.
Тогава бяха годините след Възраждането когато възрожденския дух още обитаваше църквите. По-късно нещата се измениха, защото този възрожденски дух се оттегли. Така възрастните отидоха на църква, а аз бях сама в голямата стая, легнала на леглото, бях разбудена от родителите ми и будувах в момента. Както си лежа и будувам, по едно време виждам, че се отвориха вратите на стаята и започнаха да влизат в строен ред същества неземни, движещи се във въздуха, а телата им цели от светлина. Напред вървеше голямо същество, облечено в млечно бяла светлина, стройно и много красиво и застанало в средата на това множество.
към текста >>
22.
18. СЛОВОТО Е МЕЧЪТ
,
СТОЯНКА ИЛИЕВА
,
ТОМ 8
Не можах да седна пред едно такова дълбоко изживяване и
свещенодействувах
пред Словото на Учителя, което бе Мечът на Духът.
Но защо излезнаха от устата на инспектора? Кой беше всъщност там в него? Инспектор ли беше или беше някой друг в него? Разбрах, че в него бе влезнало Словото на Истината и то победи със своят меч. До края на беседата аз стоях права.
Не можах да седна пред едно такова дълбоко изживяване и
свещенодействувах
пред Словото на Учителя, което бе Мечът на Духът.
След беседата Учителят каза да изпеем песента "Духът Божий". Тук пред Учителя разбрах тази песен.
към текста >>
23.
86. СВЕЩЕНИЯТ ОБРАЗ
,
СТОЯНКА ИЛИЕВА
,
ТОМ 8
Само там ли, на катедрата, откъдето изричаше Словото и общите молитви, само там ли
свещенодействуваше
?
В себе си вече ти долавяш, че си изправен пред една планина, започва изкачването. Но това не е като във физическия свят бърз процес, не - бавен, продължителен, понякога и мъчителен. Неделен ден е преди обяд, слънчево озареният салон е препълнен с хора жадни, търсещи; те пеят или в последните тонове на затихващата песен дочуват леките бързи стъпки на Учителя и стават на крака. Той слиза по дървената стълба, прекосява салона с величествена осанка и се изкачва по трите стъпала на малката катедра, обърната на изток, прикрита с бяла покривка. Учителят започва свещено действие, но не греша ли?
Само там ли, на катедрата, откъдето изричаше Словото и общите молитви, само там ли
свещенодействуваше
?
Не, целият Му видим живот беше открай докрай пример, образец на свещенодействие. Бързо тече мисълта на Учителя и те повдига в един по-висок свят, чувствуваш, че съзнанието ти се разширява донякъде, просветлява се, чувствуваш наплив на сили, вдъхновение, възторг, радост и ти се струва, че и ти самият и всички около тебе са станали подобри. Откъде иде всичко туй, не може да не се запиташ и поглеждаш малката катедра, откъдето Учителят е вече слязъл. Един жив поток от хора потича край Него. Той подава ръка наляво, надясно и следи никого да не лиши от вниманието си.
към текста >>
Не, целият Му видим живот беше открай докрай пример, образец на
свещенодействие
.
Но това не е като във физическия свят бърз процес, не - бавен, продължителен, понякога и мъчителен. Неделен ден е преди обяд, слънчево озареният салон е препълнен с хора жадни, търсещи; те пеят или в последните тонове на затихващата песен дочуват леките бързи стъпки на Учителя и стават на крака. Той слиза по дървената стълба, прекосява салона с величествена осанка и се изкачва по трите стъпала на малката катедра, обърната на изток, прикрита с бяла покривка. Учителят започва свещено действие, но не греша ли? Само там ли, на катедрата, откъдето изричаше Словото и общите молитви, само там ли свещенодействуваше?
Не, целият Му видим живот беше открай докрай пример, образец на
свещенодействие
.
Бързо тече мисълта на Учителя и те повдига в един по-висок свят, чувствуваш, че съзнанието ти се разширява донякъде, просветлява се, чувствуваш наплив на сили, вдъхновение, възторг, радост и ти се струва, че и ти самият и всички около тебе са станали подобри. Откъде иде всичко туй, не може да не се запиташ и поглеждаш малката катедра, откъдето Учителят е вече слязъл. Един жив поток от хора потича край Него. Той подава ръка наляво, надясно и следи никого да не лиши от вниманието си. - Сега Учителят е между нас, слязъл е на Земята.
към текста >>
24.
1. ВЕЛИЧКА СТОЙЧЕВА
,
ВЕЛИЧКА НЯГОЛОВА
,
ТОМ 8
Учителят поименно е повиквал своите ученици на тези събрания, които са се организирали във Велико Търново и така наречените вериги, духовни вериги и в голямо
свещенодействие
и в една силна духовна атмосфера са прекарвали тези дни с голямо присъствие от невидимите, светли същества.
Вечерно време е имало трапези, имало е разговори, свещени разговори, беседи и песни са се пеели. Баба ми Величка Стойчева и Кънчо Стойчев са от първите ученици на Учителя и участват в първите вериги, които Учителят организира в гр. Велико Търново. Това е преди Школата. Школата се открива 1922 г., това са годините 1910, 1911, 1912, а може би и по-рано.
Учителят поименно е повиквал своите ученици на тези събрания, които са се организирали във Велико Търново и така наречените вериги, духовни вериги и в голямо
свещенодействие
и в една силна духовна атмосфера са прекарвали тези дни с голямо присъствие от невидимите, светли същества.
Баба ни Величка и дядо ни Кънчо Стойчев са участвали в тези вериги и имената им ги има в протоколите от тези години. Баба ни става една добра ученичка на Учителя и Учителят е работил над нея, защото тя е споделяла с моята майка, че има едни особени силни видения, виждания и присъствия и разговори, но не желае да ги разкаже, за да не се възгордее. Под ръководството на Учителя тя в Бургас е организирала женски и детски събрания, като е разработвала теми съгласно идеите на Учителя. Баба ни Величка е била с деликатно здраве, а дядо ми Кънчо е работил в пощата, като пощенски служител. Случвало се е, когато тя не е добре със здравето, той трябвало да изпрати телеграма до София, да попита Учителя какво да прави и как да лекува Величка.
към текста >>
25.
МУЗИКАТА НА УЧИТЕЛЯ И НИЕ
,
,
ТОМ 8
Те трябва да се пеят съсредоточено и със съзнанието, че се
свещенодейства
.
Окултната музика си поставя по-висши цели и по-високи задачи от обикновената музика, тя едва сега навлиза в света и затова е достъпна за малцина". Да продължим с разглеждане характера на Учителевите песни. Песните: "Ще се развеселя", "Духът Божий", "Бог е Любов", "В начало бе Словото" и др. са мистични песни. Те разтварят душата на ученика да направи връзка с Великото Начало на Битието.
Те трябва да се пеят съсредоточено и със съзнанието, че се
свещенодейства
.
От тези песни аз обикнах много "Духът Божий", за която песен брат Борис Николов ми съобщи, че е била любима песен на Учителя. Песента "Радост и скръб" е нещо изключително по музика и текст. В текста е вложена дълбока философия. Даже без да се разработи тя може да се аранжира за една малка оратория за хор, двама солисти и камерен оркестър. Същото може да се каже и за песента "Студът всичко дава", вероятно единствена по рода си песен върху такъв тест.
към текста >>
26.
11. БРАТСКИТЕ ОБЕДИ И ВЕЧЕРИ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Това е
свещенодействие
, така е от окултна гледна точка.
И тогава Учителят направи една много строга забележка на Искренов: „Има казва, свещени работи, не може казва да правите всякога снимки". Щото обедът, храненето е свещен акт. Той го смята така, нали не е за показ. Ние не правим гуляй. Това е храна.
Това е
свещенодействие
, така е от окултна гледна точка.
Храненето е да се концентрираш, да приемеш храната с любов и т.н., така съвсем се развали настроението. Толкоз. Но, Учителя строга забележка направи. Много строга. В.К.: Това са общи обеди в столовата с Учителя. Кога бяха тези обеди.
към текста >>
27.
112. СВЕЩЕНОДЕЙСТВИЕ КЪМ СЛОВОТО
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
112.
СВЕЩЕНОДЕЙСТВИЕ
КЪМ СЛОВОТО Е.А.: Паша ми е казала това, че Учителят предложил и сестра й да работи тази работа, която Паша работеше, да стилизира.
112.
СВЕЩЕНОДЕЙСТВИЕ
КЪМ СЛОВОТО Е.А.: Паша ми е казала това, че Учителят предложил и сестра й да работи тази работа, която Паша работеше, да стилизира.
Тя не беше стенографка. На сестра й Аня Учителя е предложил, защото тя имаше хубав език, беше свършила философия. Тя беше работила въз българския език най-много, беше така строга, изискана, така имаше много хубави черти като човек и като характер, но когато се опитала да работи с беседите, не е смеела да направи никаква промяна. Нищо, така нямала свободата, която Паша е имала. И тя е казала, че затова не може да прави стилизация.
към текста >>
28.
04 - 11. СЪКРОВИЩАТА НА ТОПОЛИЦА
,
ИСТОРИЯ НА ЧЕШМАТА - ПАМЕТНИК СЕЛО ТОПОЛИЦА
,
ТОМ 10
От тук бликат могъщи сили, които издигат, вдъхновяват, укрепяват, окриляват духа на тези, които са избрали и тръгнали по пътя на Доброто, по пътя на братството, единството, на Любовта... Тук трептят, обгърнати в дълбоко мълчание, вибрациите - мислите, чувствата, преживяванията, духовната сила и духовната красота на нашите предшественици, идвали, живели,
свещенодействували
някога тук, във вековете и хилядолетията на миналото... Да замълчим!...
Ще имаш ли обаче очи - да видиш тук невидимото, необикновеното! Ще имаш ли слух - да чуеш недоловимото с обикновения земен слух? Да чуеш неземното, небесното, Божественото! ' Ще имаш ли будна душа - да се отзовеш, да почувствуваш невидимата, нетленна, Божествена красота, която се струи, която блика тук безспир, отвред? „АЧИ ФАИЛ" е един Божествен духовен, невидим, нетленен Извор!
От тук бликат могъщи сили, които издигат, вдъхновяват, укрепяват, окриляват духа на тези, които са избрали и тръгнали по пътя на Доброто, по пътя на братството, единството, на Любовта... Тук трептят, обгърнати в дълбоко мълчание, вибрациите - мислите, чувствата, преживяванията, духовната сила и духовната красота на нашите предшественици, идвали, живели,
свещенодействували
някога тук, във вековете и хилядолетията на миналото... Да замълчим!...
Нещата не могат да бъдат изказани. Нещата трябва да бъдат преживяни, те трябва да бъдат почувствувани. Те трябва да бъдат възприети в мълчанието!... И още едно съкровище притежава Тополица. Съкровище с необикновена, нетленна, върховна стойност.
към текста >>
29.
26 - 00. СПОМЕНИ ОТ СЪБОРА НА БЯЛОТО БРАТСТВО, СЪСТОЯЛ СЕ НА 19 АВГУСТ 1922 г. В ГРАД ТЪРНОВО
,
Бялото Братство в град Ямбол. Георги Атанасов Попов.
,
ТОМ 10
Рано, в уречения час, наредени по особен начин в особени редици, мълчаливи, съсредоточени в една мисъл, според указанията на Учителя, потеглихме за сградата, където Учителят щеше да
свещенодействува
този ден, денят „Преображение Господне".
Това беше най-важното в момента. След вечеря Учителят се обърна към всички ни и запита: „Как желаете: преди закуска или след закуска да отидем в салона? " Отговорът беше, че желанието е да отидем преди закуска. „Тогава", каза Учителят, „ще станете по-рано." Като определи часа, в който всички да бъдем готови за тръгване. На 19 август 1922 година утрото беше светло, бодро, небето ясно, чисто, никакво петно от облаче не можеше да се забележи по красивото му лице.
Рано, в уречения час, наредени по особен начин в особени редици, мълчаливи, съсредоточени в една мисъл, според указанията на Учителя, потеглихме за сградата, където Учителят щеше да
свещенодействува
този ден, денят „Преображение Господне".
Придружени от по-стари братя, постигнахме пред читалищната сграда, където имаше вече много да чакат. Братът ръководител отключи вратите и ние навлязохме в салона. Зачакахме пристигането на Учителя с хорови песни, най-вече песента „Братство, единство". Точно в уреченото време ето че и той пристигна. Всичко утихна, зае си мястото на поставеното бюро всред салона и след като ни поизгледа, ни покани да отстъпим местата си на гостите свещеници и владици и много други, които бяха дошли.
към текста >>
Всички се бяха умълчали, като че ли се извършваше някакво
свещенодействие
на природата.
Вятърът започна отначало да подухва леко, докато се разрази в страшна тъмна буря, прах, пясък и листа се разнасяха от земята във въздуха, дърветата превиваха върховете си към земята... Започна едър дъжд, примесен с градушка, която престана, а дъжд се изливаше като из ведро на земята. Облаците притъмняха и забулиха Търново. Всичко плувна във вода. Това беше точно 2 часа и пет минути. През това време и дума не можеше да става за някакво предвижване.
Всички се бяха умълчали, като че ли се извършваше някакво
свещенодействие
на природата.
Така бяхме арестувани в палатките до 4 часа следобяд. След като силният дъжд престана и само ръмеше, от града дойдоха братя, които бяха останали там и разказваха впечатленията си от тези, които преди тази канонада разправяли глупости, а след това онемели и гузно избягали от читалището. След като всичко стихна и дъждът спря, Учителят слезе от вилата и каза много ценни думи за това събитие, с които се разбираше, че никой не е в състояние да развали това, което Бог иска да направи. След това даде песента: „Фир, Фюр, фен". На другия ден, 20 август, още от сутринта мъже, жени от всякаква възраст цял ден прииждаха и всеки търсеше да види Учителя.
към текста >>
30.
І.02.25. НАЧАЛОТО НА КЛАСИЧЕСКИЯ АНТИМИНС
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Надписът на руски над „Небесната твърд" гласи: „Сй Антиминс е свещена трапеза, скъпоценна за приношение на безкръвни жертви в Божествената литургия, осветена с благодатта на пресвятия и животворящ Дух, поради което да има власт да
свещенодействува
в храма на „Въведение на Пресветата Богородица" в същата епархия на Новгород." В „Небесната твърд" е нарисуван образа на Бог Саваот и оттам лъчи от светлина са насочени кьм 6-те хирувима, които го обграждат.
25. НАЧАЛОТО НА КЛАСИЧЕСКИЯ АНТИМИНС I. Антиминсът по времето на Петър I Великий (Петра Елексеевича) - (1682-1725). Тук се слага началото през 1713 г. от западни гравьори на първоначалния класически тип Антиминс с неговата иконографска композиция.
Надписът на руски над „Небесната твърд" гласи: „Сй Антиминс е свещена трапеза, скъпоценна за приношение на безкръвни жертви в Божествената литургия, осветена с благодатта на пресвятия и животворящ Дух, поради което да има власт да
свещенодействува
в храма на „Въведение на Пресветата Богородица" в същата епархия на Новгород." В „Небесната твърд" е нарисуван образа на Бог Саваот и оттам лъчи от светлина са насочени кьм 6-те хирувима, които го обграждат.
А три лъча от него изхождат и слизат надолу, преобръщайки се в гълъб, като Святият Дух е с ореол около гълъба. Композициите в „Поднебесната твърд" е същата. При полагането на Исуса в гроба е запазен същият иконообразен сюжет. Стълбът на езичестеото е отляво, а оръдията за страстите Христови в дясно. Надписът „Подземната твърд" е на руски език и оповестява, че е издаден при богоизбрания, государствуващ и царствуващ велик княз Петра Алексеевича от цялата Велика и Малка, и Бела Русия.
към текста >>
31.
II.КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ СВЕЩЕНИК на ВСЕВИШНОГО БОГА и ВЪЗРАЖДАНЕТО на БЪЛГАРСКИЯ НАРОД Д-Р ПЕТЪР НИКОВ I.КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
в промеждутъка между унищожението на дотогавашната община до конституирането на смесения съвет,
свещенодействувал
в с. Николаевка.
Освен образувания тук през началото на 1874 г., както и в другите епархии, смесен епархиален съвет, във Варна бил избран на 17 март 1873 г. от варненските жители - българи, търговците и еснафите, особен градски съвет за управлението на градските работи. За председател на същия бил избран Велико Христов. За председател пък на епархиалния смесен съвет бил издигнат Конст. А. Дъновски, който през 1873 г., т.е.
в промеждутъка между унищожението на дотогавашната община до конституирането на смесения съвет,
свещенодействувал
в с. Николаевка.
Освободителната война заварила Конст. Дъновски все още начело на епархиалния смесен съвет сред грижи за уреждането и управата на народните работи в епархията. През 1876 г. той почнал да служи и в руския параклис при консулството. Неговата дотогавашна дейност за пробуда и закрепа на българщината и централното му положение на водител на същата, връзките му от друга страна с руското консулство, му навлекли силни подозрения у турската власт.
към текста >>
32.
II.II. ПЕТДЕСЕТГОДИШНИНАТА на ПЪРВАТА БЪЛГАРСКА ЦЪРКВА „СВ. АРХАНГЕЛ МИХАИЛ в гр. ВАРНА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
След него се намерил тук светогорският йеромонах Партений и той
свещенодействувап
на българите до април 1872 год.
Константин, който до това време повече живял в Николаевка и обикалял селата, пак поел управлението на българската община. През 1870 год. дошел от Сърбия архим. Дионисий, който служил в църквата „Св. Архангел" няколко месеца и си заминал по Димитровден.
След него се намерил тук светогорският йеромонах Партений и той
свещенодействувап
на българите до април 1872 год.
Едва в началото на 1872 год. дохажда от Джумая за постоянен енорийски свещеник Ив. Славов, който служил във Варна чак до смъртта си през 1896 година. По-късно, през август месец 1875 год., дошел свещ. Хр. Върбанов из Шумен, а наскоро подир освобождението веч дохождат свещ.
към текста >>
В този законник (правилник), който срещаме в черковната кондика за 1866 г., под заглавие привременен законник, съставен от Варненското българско общество за управление на епархиалното духовенство, са прокарани следую-щите положения: 1) всички епархиални свещеници са длъжни да се събират два пъти в годината (4-8 май и 16-20 септемврий) на общи заседания; 2) никой свещеник не може да
свещенодействува
във Варненско, в град или село, без знанието или одобрението на Варненското българско общество; 3) никой свещеник не бива да венчава без вула от обществото; 4) всеки свещеник е длъжен да държи метрическа книга, в която да записва всички кръстени деца и венчани лица; 5) дават се упътвания как да се разглеждат бракоразводни дела; 6) всички свещеници са длъжни да бъдат в добри отношения с християните; 7) свещениците са длъжни да плащат за издръжка на общината по 60 пари (30 стотинки) на венчило, а всички селяни - по 6 гроша на венчило; 8) селяните могат да си условят учител само след като по-напред изпратят кандидата си във Варна, за да се изпитат и оценят способностите му в общината: и 9) всяка година ще се свиква във Варна епархиално събрание от представителите на всички общини, в което „Главното Варненско общество" ще дава отчет за извършеното от него и сметка за приходо-разхода.
По отношение към градовете и селата в епархията, тукашната община полага усилия и грижи, за да създаде здрава основа за черковно-училищното дело, на което тя се поставя като главен ръководител. Тя взима повод от настъпили някои неуредици по селата, изработва един проекто-законник и на 11 май 1866 г. свиква събор от свещениците, епитропите и чорбаджиите в епархията, за да се разгледа и приеме той като задължителен за цялата епархия. Съборът с малки изменения одобрил предложения проект, който бил подписан от представителите, в това число и от тия из Добрич, Балчик и Провадия. Последните го и подпечатали с печата на своите общини и заявили, че ще се подчиняват на неговите наредби.
В този законник (правилник), който срещаме в черковната кондика за 1866 г., под заглавие привременен законник, съставен от Варненското българско общество за управление на епархиалното духовенство, са прокарани следую-щите положения: 1) всички епархиални свещеници са длъжни да се събират два пъти в годината (4-8 май и 16-20 септемврий) на общи заседания; 2) никой свещеник не може да
свещенодействува
във Варненско, в град или село, без знанието или одобрението на Варненското българско общество; 3) никой свещеник не бива да венчава без вула от обществото; 4) всеки свещеник е длъжен да държи метрическа книга, в която да записва всички кръстени деца и венчани лица; 5) дават се упътвания как да се разглеждат бракоразводни дела; 6) всички свещеници са длъжни да бъдат в добри отношения с християните; 7) свещениците са длъжни да плащат за издръжка на общината по 60 пари (30 стотинки) на венчило, а всички селяни - по 6 гроша на венчило; 8) селяните могат да си условят учител само след като по-напред изпратят кандидата си във Варна, за да се изпитат и оценят способностите му в общината: и 9) всяка година ще се свиква във Варна епархиално събрание от представителите на всички общини, в което „Главното Варненско общество" ще дава отчет за извършеното от него и сметка за приходо-разхода.
От прокараните в законника положения се вижда, че варненската община от 1866 година се конституира веч по отношение към черковното и училищно дело в епархията като черковно-управен институт със значение и власт такава, каквато отпосле придобиват у нас до освобождението епархиалните смесени съвети. Варненци още от самото начало взимат живо участие и в църковните работи в Цариград. Още през 1861 г. Варненско, както споменахме вече, е имал свой представител по църковния въпрос в лицето на известния Атанас Георгиев. По-късно, в 1871 г., след издаване фермана за учреждаването на Българска Екзархия, когато трябваше да се свика първият народен черковен събор за изработване Екзархийския Устав, тукашната община изпраща за свой представител Господин х.
към текста >>
33.
II.02.05. Откриване на българско училище
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Тогава, според свидетелството на съвременника-туземец Василакоглу, варненският митрополит Порфирий, като
свещенодействувал
, произнасял изрази от свещеното писание, както и евангелието, освен на гръцки и турски, още дори и на славянски език, а общоговорим език в града бил турският, а не гръцкият, който се знаел и употребявал от малцина.
Към началото на юни, последният бил вече във Варна. Наето било училищно помещение, снабдено с нужната покъщнина, и се готвело откриването, когато неочаквано се появили спънки: поради гръцки интриги турската власт не давала позволение. До 1860 г. във Варна национален въпрос е нямало, и разните народности са живели спокойно една до друга, при всичко, че от 1840 г. елинизмът е започнал национална офанзива.
Тогава, според свидетелството на съвременника-туземец Василакоглу, варненският митрополит Порфирий, като
свещенодействувал
, произнасял изрази от свещеното писание, както и евангелието, освен на гръцки и турски, още дори и на славянски език, а общоговорим език в града бил турският, а не гръцкият, който се знаел и употребявал от малцина.
Обаче разгарянето на българския църковен въпрос в Цариград се отразило и на националните отношения във Варна, дето изведнъж настъпило едно охлаждание и дори вражда между българи и гърци: първите заявили вече гласно и настоятелно своите национални претенции и права, а вторите, раздразнени вече от общия ход на събитията, считали в свой интерес, че трябва да поставят всички пречки в пътя на възраждането на варненските българи, съгласно с общата тогавашна политика на Патриаршията. Всички средства били позволени. Гръцката община се противопоставила пред властта на откриването на българско училище във Варна. Митрополит Порфирий изтъкнал, че гр. Варна е населен само от гърци и затова място за българско училище в нея няма и не може да има.
към текста >>
34.
II.02.08. Борбата за българска независима църква се разраства
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
И при всичко че селото, в което
свещенодействува
, да лежи около града Варна, той нито приближава митрополията".
Обаче не станало нито едното, нито другото поради отрицателното държане на българите. Йоаким ръкополагал свещеници за някои (осем) български села, които не го признавали, ако и да знаел предварително, че след ръкоположението си същите няма да го признават. „Един от тях, разказва сам Йоаким през 1866 г., ръкоположен преди година по писмено искане на неговите съселяни с призоваване на Св. Дух, в деня на неговото ръкоположени е за свещеник в църквата на митрополията, като държеше на ръце свещения залог и щеше да помене името на архиерея, който преди малко го ръкоположи, с висок глас поменал името на Илариона. Аз, обаче, след като в църква се отнесох с голямо внимание, за да не стане нещо нежелателно, защото народът бе веднага възбуден, като му дадох нужните съвети, изпратих го с благословение.
И при всичко че селото, в което
свещенодействува
, да лежи около града Варна, той нито приближава митрополията".
„Понесох, казва Йоаким, много оскърбления и затворих очи пред много беззакония. И пак съм готов да съдействувам, доколкото мога, даже и с някои възможни жертви, за тяхното (т.е. на българите) спокойствие и щастие." Обаче въпреки всички свои усилия да се покаже безпартиен и безпристрастен арбитър, който стои над партиите и нациите, Йоаким оставал в душата си все пак грък, с гръцки чувства и стремежи. И докато публично старателно се кичи с мантията на безпартийност, в поверителната си кореспонденция с Патриаршията той снема своята мантия и се явява в същинския си гръцки образ. Той проявява в писмата си явно гръцки чувства, желания и стремежи; говори за защита правата освен на църквата, още и на нацията, за въздигане на националната сграда, разбира се гръцката; за нуждата от бързи и продължителни действия за ослабяването' и осуетяването на отчаяните усилия на българщината, която е станала твърде опасна; оплаква се, че българите измамили гърците, докато е трябвало да стане обратното Също и статистиката за гърците и българите във Варна и епархията, която Йоаким дава на Патриаршията, не е лишена от гръцка тенденция.
към текста >>
35.
II.02.14. Писма на митрополит Йоаким
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Съобщих вече на достопоклонното ми Ваше Всесветейшество, че твърде малобройните тукашни пришелци българи; десет дена преди пристигането ми тук превърнаха една стая на своето училище в параклис, в който един свещеник Констандий от едно село, по произхождение българин,
свещенодействува
, като поменува името на Илариона.
14. Писма на митрополит Йоаким №4 До Негово Всесветейшество и Св. Синод. Чрез светите молитви на божественейшото ми и достопоклонно Ваше Всесветейшество, минаха се празниците на Св. Пасха в пълно спокойствие и ред, като се предвзеха чрез неуморни старания твърде неприятни случки, които биха имали в много отношения лоши последици. И ето защо и как.
Съобщих вече на достопоклонното ми Ваше Всесветейшество, че твърде малобройните тукашни пришелци българи; десет дена преди пристигането ми тук превърнаха една стая на своето училище в параклис, в който един свещеник Констандий от едно село, по произхождение българин,
свещенодействува
, като поменува името на Илариона.
Това възбуди и смути всички, но особено разпали духовете на по-простите, които по всякакъв начин искаха съгласието ми за саморазправа, т.е. искаха да разрушат къщата, в която се помещаваше параклисът, и много други неща. Понеже това им се обаче строго забрани по начин убедителен, доказващ вредата изобшо за града, ако те прибягнат до такива работи, приготвиха се през Великата седмица да изгорят чучулите на тримата тукашни първенци българи вместо онази на Юда, която изгаряха дотогава, а отпосле да нападнат готвеното тържествено шествие на плащаницата от българския параклис. Защото, както казваха и казват, не могат да гледат осквернението на светините и оскърбленията на вярата и Църквата в лицето на своя архиерей. Трябваше да се положат големи усилия, за да се възпрепятствуват и тези работи.
към текста >>
Тези
свещенодействия
се правят и много други работи се вършат от двама прости неграмотни монаси, от двама, тъй да се каже, момчетии.
Но тези не приеха поканата, постоянствуват както преди, смущават и скандализират по-простите хора. Поради своите мръснокористолюбиви цели те се провъзгласиха вече за неприятели на митрополията, съединиха се напълно с българите и, като взеха от тукашните препоръчителни писма, обиколиха с тях епархията и, възвестявайки кръстоносен поход против гърка архиерей, участвуват в осветяване на църкви от протойерея на българите Костандий, като му доставят част от св. мощи, които носят, и много други работи правят, както чух със собствените си уши във време на една малка моя обиколка в няколко малки села. Като се завърнали тук, те наели една къща, на която едната стая украсили и поставили в нея св. мощи, които носят, и канят всекиго да се поклони.
Тези
свещенодействия
се правят и много други работи се вършат от двама прости неграмотни монаси, от двама, тъй да се каже, момчетии.
Чудно ми се вижда и непонятно как богочестието на отците от онзи монастир позволява така и такова свещено посланичество на двама млади калугери, които, ако и да носят св. съкровища, не могат да извършат никакво свещенодействие, а изпадат, може би, от незнание, в скандални действия. Варна, 7. ноемврий 1866. № 26 С благоговение приключвам прошение на общинарите от Варна, с което изискват учтиво издаването на височайши ферман за въздигане на монастиря при града Св.
към текста >>
съкровища, не могат да извършат никакво
свещенодействие
, а изпадат, може би, от незнание, в скандални действия.
мощи, които носят, и много други работи правят, както чух със собствените си уши във време на една малка моя обиколка в няколко малки села. Като се завърнали тук, те наели една къща, на която едната стая украсили и поставили в нея св. мощи, които носят, и канят всекиго да се поклони. Тези свещенодействия се правят и много други работи се вършат от двама прости неграмотни монаси, от двама, тъй да се каже, момчетии. Чудно ми се вижда и непонятно как богочестието на отците от онзи монастир позволява така и такова свещено посланичество на двама млади калугери, които, ако и да носят св.
съкровища, не могат да извършат никакво
свещенодействие
, а изпадат, може би, от незнание, в скандални действия.
Варна, 7. ноемврий 1866. № 26 С благоговение приключвам прошение на общинарите от Варна, с което изискват учтиво издаването на височайши ферман за въздигане на монастиря при града Св. Константин, който е много стар и на срутване. Никаква вреда не причинява никому, защото лежи в една гора при морето, твърде далеч от селата и самия град на час и половина, а около нея няма турско село.
към текста >>
36.
5. РОДОСЛОВИЕТО НА КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Така започва неговия нов живот за полза роду българскому чрез
свещенодействие
на роден старославянски и български език.
Димитрий Солунски" той получава откровение чрез Светия Дух и му бил връчен Антиминс от един възрастен монах. На връщане от Солун, понеже била започнала Севастополската война (Кримската) 1854-1856 год., то село Хадърджа е било препълнено с турци и затова заминава в град Балчик, където е бил две години, след което се завръща в Хадърджа и учителствува една година. Оттам водят връзките му с това население. През 1857 год. Константин Дъновски е ръкоположен за свещеник, като преди това още като учител се оженва за дъщерята на Атанас Чорбаджи, на име Добра.
Така започва неговия нов живот за полза роду българскому чрез
свещенодействие
на роден старославянски и български език.
Същевременно се включва активно в борбата за църковна независимост. Този период е описан подробно от българските истсрици, чиито трудове ние публикуваме дословно. Д-р Вергилий Кръстев Б. Какво е родословието на Константин Дъновски? Родът на баща му Доньо се преселил от Северозападна Македония от областта Полог, разположена в разкошна местност по горното течение на река Вардар между Шар планина, Рудокой планина, Сухой Горой и Жеден планина.
към текста >>
37.
9. КОЙТО НАМИГНУВА
,
,
ТОМ 12
Първо иде отделението за оглашените, после - за верующите и трето - за свещеника, който
свещенодействува
, разбира начина, по който да се служи на Бога.
Всяка мисъл, която е влязла през сърцето ви, тя е един разбойник. Всяка такава мисъл не трябва да ви безпокои, но да се държи вън от кошарата. Вътре в човека има три подразделения. В православната църква има също три подразделения, които са измислени от хиляди, хиляди години. Това показва вървежа, развитието на човека.
Първо иде отделението за оглашените, после - за верующите и трето - за свещеника, който
свещенодействува
, разбира начина, по който да се служи на Бога.
Попът е учителят. Олтарът е мястото на учителя, който излиза оттам, турва огън и тамян в кадилницата, кади. Ако питате днешните попове защо правят това, защо кадят, те не знаят защо. Аз зная защо. Това правите и вие често, тургате тамян в кадилниците си и тръгвате да гоните дявола.
към текста >>
38.
12. СВЕТОТО ЦЕЛОВАНИЕ
,
Паша Теодорова
,
ТОМ 13
Тази целувка беше акт на
свещенодействие
, с който Учителят направи опит да освети и очисти целувката като свят символ на чистота и святост, за който символ Учителят много ни е говорил.
Всички доволни, че можаха да си дадат света целувка, но един единствен остана сам, пренебрегнат съзнателно или несъзнателно от другите братя, обаче съзнателно пренебрегнат от своята другарка. От думите на Учителя не се разбираше, че брат и сестра не могат да се целунат. Ние не бяхме броени двама пo двама, следователно можеше да се случи да останат брат и сестра свободни, без другар, с когото да изпълнят светия акт. Как ще го разрешат, това зависи от техния морал. Тук, при този свят момент, не се целуваха мъж и жена, нито мъже или жени помежду си, тук се целуваха души.
Тази целувка беше акт на
свещенодействие
, с който Учителят направи опит да освети и очисти целувката като свят символ на чистота и святост, за който символ Учителят много ни е говорил.
Учителят казва: Такава една целувка е в сила да преобрази човека, от смърт да го върне, да го направи нов човек. На човека предстои да работи много върху себе си, да изправи кривото в своя живот и да възстанови чистотата и светостта, които някога е имал, а днес загубил, но не безвъзвратно. Всичко загубено може да се възстанови. Ето и сестрата избегна от своя другар, за да подчертае, че веднъж влязла в духовния път, тя живее вече в чистота и святост. Тя беше в случая едно предметно учение, от което и в този случай видяхме, че чистотата и светостта не са във формите, но в смисъла на нещата.
към текста >>
39.
3. МИРОГЛЕД И ТВОРЧЕСТВО НА ХУДОЖНИКА БОРИС ГЕОРГИЕВ
,
БОРИС ГЕОРГИЕВ
,
ТОМ 13
Трагедията на днешното изкуство е в изгубване на съзнанието, че изкуството е религия, че то е
свещенодействие
, че то е Слово Божие, чрез което душата се освобождава.
Чрез съзерцание на художественото произведение човек трябва да почувствува, че в основата на битието лежи възвишеното, великата хармония. Той да почувствува, че животът има дълбок смисъл. „В този смисъл, казва Борис Георгиев, изкуството е допринасяне на религията, то е тайнство, то е едно велико дело. То е нещо чисто мистично. То изразява нашия стремеж към отвъдното, към мистичното.
Трагедията на днешното изкуство е в изгубване на съзнанието, че изкуството е религия, че то е
свещенодействие
, че то е Слово Божие, чрез което душата се освобождава.
Днес изкуството е изгубило това съдържание. Целта на изкуството не може да бъде да отрази действителността точно, защото и без изкуството виждаме действителността около нас. Истински религиозният човек търси в религията изход от ограничението на физичното битие. Всеки човек чувствува една висша красота, нещо безсмъртно, безконечно. Това висше трябва да се събуди в човека.
към текста >>
40.
10. МИСЛИ ПО ПОВОД ХУДОЖЕСТВЕНИТЕ ИЗЛОЖБИ НА ЦВЕТАНА ГАТЕВА СИМЕОНОВА, ИВАН ТРИЧКОВ И ПРЕСЛАВ КЪРШОВСКИ
,
Цветана Симеонова
,
ТОМ 13
При картините на Тричков природата става за нас олтар, гдето трябва да се
свещенодействува
, гдето трябва да се мълчи, гдето човек може да говори само шепнешком и гдето човек трябва да се моли!
Онзи, който съзерцава картините му, се изпълва с жизнерадост, с надежда, с вяра в това, което животът носи. Ако скръбният посети изложбата му, ще се обнадежди. При съзерцание на картините му, като че ли човек влиза в друг един свят. Природата в картините на Тричков става храм, в който човек чувствува присъствието на Бога, на Великото и Неизразимото. При съзерцанието на неговите картини човек чувствува, че зад материалните форми в природата стои Разумното, Духовното начало, което твори и гради.
При картините на Тричков природата става за нас олтар, гдето трябва да се
свещенодействува
, гдето трябва да се мълчи, гдето човек може да говори само шепнешком и гдето човек трябва да се моли!
Формите, представени в картините на Тричков, като че ли са души, които излагат пред нас своя вътрешен свят. Например, картината „Белоградчишки скали", позлатени от слънчевите лъчи, изразява слънчевото състояние на душата, когато тя на всичко гледа с усмивка, радост, и вяра. Картината „Вечер край Белоградчишките скали" представя планини в по-тъмни краски. Тук, като че ли душата се отдръпва от външното и прекарва самовдълбочаване в себе си. Картината „Врачански Балкан" представя град Враца и над него мощен планински масив.
към текста >>
41.
IV. ИВАН ТРИЧКОВ (1892-1954 г.)
,
,
ТОМ 13
При картините на Тричков природата става за нас олтар, гдето трябва да се
свещенодействува
, гдето трябва да се мълчи, гдето човек може да говори само шепнешком и гдето човек трябва да се моли!
Онзи, който съзерцава картините му, се изпълва с жизнерадост, с надежда, с вяра в това, което животът носи. Ако скръбният посети изложбата му, ще се обнадежди. При съзерцание на картините му, като че ли човек влиза в друг един свят. Природата в картините на Тричков става храм, в който човек чувствува присъствието на Бога, на Великото и Неизразимото. При съзерцанието на неговите картини човек чувствува, че зад материалните форми в природата стои Разумното, Духовното начало, което твори и гради.
При картините на Тричков природата става за нас олтар, гдето трябва да се
свещенодействува
, гдето трябва да се мълчи, гдето човек може да говори само шепнешком и гдето човек трябва да се моли!
Формите, представени в картините на Тричков, като че ли са души, които излагат пред нас своя вътрешен свят. Например, картината „Белоградчишки скали", позлатени от слънчевите лъчи, изразява слънчевото състояние на душата, когато тя на всичко гледа с усмивка, радост, и вяра. Картината „Вечер край Белоградчишките скали" представя планини в по-тъмни краски. Тук като че ли душата се отдръпва от външното и прекарва самовдълбочаване в себе си. Картината „Врачански Балкан" представя град Враца и над него мощен планински масив.
към текста >>
42.
65. ГОНЕНИЯ СРЕЩУ УЧИТЕЛЯ ОТ ЦЪРКВАТА
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
Рано в уреченият час, наредени по особен начин в особени редици, мълчаливи, съсредоточени в една мисъл според указанията на Учителя, потеглихме за сградата, където Учителят щеше да
свещенодействува
на този ден, денят „Преображение Господне".
След вечеря Учителят се обърна към всички и ни запита: „Как желаете, преди закуска или след закуска да отидем в салона? " Отговорът беше, че желанието е да се отиде преди закуска. „Тогава, каза Учителят, ще станете по-рано", като определи и часа, в който всички да бъдем готови за тръгване. На 19 август 1922 г. утрото беше светло, бодро, небето ясно, чисто, никакви петна от облаче, не можеше да се забележи по красивото му лице.
Рано в уреченият час, наредени по особен начин в особени редици, мълчаливи, съсредоточени в една мисъл според указанията на Учителя, потеглихме за сградата, където Учителят щеше да
свещенодействува
на този ден, денят „Преображение Господне".
Придружени от по-стари братя, пристигнахме пред читалищната сграда, където имаше много да чакат вече. Братът-ръководител, отключи вратата и ние навлязохме в салона. Зачакахме пристигането на Учителя, с хорови песни, най-вече песента „Братство единство". Точно в уреченото време, ето че и Той пристигна. Всичко утихна.
към текста >>
Всички се бяха умълчали, като че ли се извършваше някакво
свещенодействие
в природата.
Започна едър дъжд, примесен с градушка, която престана, а дъждът се изливаше като из ведро на земята. Облаците потъмняха и забулиха Търново. Всичко плувна във вода. Това беше точно в два часа без пет минути. През това време и дума не можеше да става за някакво придвижване.
Всички се бяха умълчали, като че ли се извършваше някакво
свещенодействие
в природата.
Така бяхме арестувани в палатките до четири часа следобед. След като силният дъжд престана и слабо ръмеше, от града дойдоха братята, които бяха останали там и разказаха впечатленията си от тези, които преди канонадата разправяли глупости, а след това, онемяли и гузно избягали от читалището. След като всичко стихна и дъждът спря, Учителят слезна от вилата и каза много ценни думи за това събитие, с което се разбираше, че никой не е в състояние да развали това, което Бог иска да направи. След това даде песента „Фир- фюр-фен". На другият ден 20 август още от сутринта, мъже, жени от всяка възраст, цял ден прииждаха и всеки искаше да види Учителя.
към текста >>
43.
БЕЛЕЖКИ
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 15
А 27 пехотен Чепински полк, в който полк е
свещенодействувал
с чаша в ръка Търновския митрополит Йосиф се разбунтувал.
Има сведения за Търновският митрополит Йосиф, който издействува спирането на събора през 1915 г. в Търново и си заминава скоропостижно от този свят. (Виж „Изгревът" том V стр. 357-358), а комендантът на град Търново спрял събора, бива убит в атентата в църквата „Св. София" през 1925 г.
А 27 пехотен Чепински полк, в който полк е
свещенодействувал
с чаша в ръка Търновския митрополит Йосиф се разбунтувал.
Бунтарите били заловени и трябвало да ги съдят полеви военен съд в деня на пробива на Добро поле, откъдето започва втората национална катастрофа на България и така остават неосъдени. А и за Ласков, който е писал статии по вестниците и брошури срещу Петър Дънов също бърже си заминава за онзи свят. (Виж„Изгревът", том V. стр. 358). А след Втората световна война, след 1945 г.
към текста >>
44.
III. ИВАН ТОЛЕВ И „ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС, БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ НА „ИЗГРЕВЪТ
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 15
Ще се попита, дали ние имаме тук дълго търсения ключ на произхода на живота и обяснението на окултната основа на египетското
свещенодействие
пред „бръмбара"?
Г-жа Дикинсън ме уверяваше, че след време бубулечката ще се превърне в предишната си кристална форма. Под влиянието на слънчевите лъчи, кристалите и бубулечката са възприели формата на обгорено сребро. Аз видях под същия микроскоп други кристали в една тръбичка. Газовете на тия кристали очевидно са зародили някои дребни животинчета, които тичаха около кристалите, от които бяха произлезли". „Поради лесно обяснимата му връзка с алхимичните издирвания въпросното откритие, ще повдигне най-голям интерес между четците ни.
Ще се попита, дали ние имаме тук дълго търсения ключ на произхода на живота и обяснението на окултната основа на египетското
свещенодействие
пред „бръмбара"?
Тайното превръщане на материята между трите царства и нейната еволюция във форма на съвършено образуван бръмбар може да послужи за обяснение, защо египтяните усвоиха бръмбара като предмет на обожаване"... „Трябва също да се забележи, че веществото, открито от г-жа Дикинсън, води към превръщения, които обгръщат трите - животното, растителното и минералното - царства". Ето ви дотук една лекция от науката „окултна биология". Това не е измислено от мене, това са пасажи от дълбоко научната статия, озаглавена „Окултна биология - новооткритата органическа сила" - поместена в „научното" окултно списание „Всемирна летопис", год. IV (1925), кн.1, което е „Орган за висша духовна култура". Значи, като забъркате разни масла „от източен произход" и ги сварите, добре в епруветката ще запълзят бръмбари, ще махат рогчетата си и напред и назад, ще тичат около кристалите, от които са се зародили, философският камък на средните векове е вече намерен.
към текста >>
45.
5. Съборите на Всемирното Бяло Братство 5.1. Съборите във Велико Търново
,
I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев
,
ТОМ 17
Те превръщаха скучната и не много приятна работа около готвенето в някакво
свещенодействие
.
Сутрин от тях се наливаше така ароматичният билков чай. На обед от тях се изсипваше единственото горещо ядене, приготвено с неповторима вещина от нашите дежурни сестри. Това беше заключителната част от дейността на снабдителите, докарали с коричка продуктите, на старателните братя и сестри, които с ножове в ръка бяха белили и рязали картофите и другия зеленчук. Останалите съборяни се застояваха наоколо и пееха заедно с дежурните. Песните бяха неделима част от самото готвене.
Те превръщаха скучната и не много приятна работа около готвенето в някакво
свещенодействие
.
Когато идваше време за обед, един гръмогласен мъжки глас извикваше: „Обе-е-ед! " Тогава изпод палатките излизаха братя и сестри с канчета, нареждаха се на опашка около казаните и спокойно чакаха да получат пълната лъжица с ястие. Тя беше достатъчна за един хубав, макар и скромен обед. Макар и насипано яденето, никой не почваше да яде. Изчакваше се да се каже в хор от всички хиляда уста молитвата: „Само Божията Любов носи пълния живот." Яденето беше негласно свещенодействие.
към текста >>
Изчакваше се да се каже в хор от всички хиляда уста молитвата: „Само Божията Любов носи пълния живот." Яденето беше негласно
свещенодействие
.
Те превръщаха скучната и не много приятна работа около готвенето в някакво свещенодействие. Когато идваше време за обед, един гръмогласен мъжки глас извикваше: „Обе-е-ед! " Тогава изпод палатките излизаха братя и сестри с канчета, нареждаха се на опашка около казаните и спокойно чакаха да получат пълната лъжица с ястие. Тя беше достатъчна за един хубав, макар и скромен обед. Макар и насипано яденето, никой не почваше да яде.
Изчакваше се да се каже в хор от всички хиляда уста молитвата: „Само Божията Любов носи пълния живот." Яденето беше негласно
свещенодействие
.
Разговорите бяха тихи, делови. Сам Учителят не приказваше много - казваше само най-необходимото. Всеки можеше да се съсредоточи в самото ядене и да го дъвче грижливо. Когато свършваше обедът, всички замълчаваха по малко и всеки произнасяше полугласно същите думи, с които беше почнал обедът: „Само Божията Любов носи пълния живот." Всички бавно се разотиваха по палатките си. Над лагера прилягаше спокойната полудрямка на летния следобед.
към текста >>
46.
22. Сфера на Юпитера
,
ГЕОРГИ РАДЕВ
,
ТОМ 18
Той целият се е отдал на
свещенодействие
.
За „линия”, за фино изящество и дума не може да става. Просто и чисто добре ушит, нов костюм. Вечерята започва. Трапеза буквално пищна. Вижте домакина!
Той целият се е отдал на
свещенодействие
.
Яде, мляска, усмихнато подканя - има нещо заразително, което се предава по симпатия и на другите, когато Юпитерианецът подканя! Тия люде не само обичат добре, сито да си похапнат и попийнат, но често страдат от прекалено чревоугодие. Там е слабата им страна. Оттам и тяхното затлъстяване, техния „буржоазен”, „чорбаджийски” вид, тяхната тежка, важна походка. Това е така, защото биологичната основа, върху която израства и се съгражда юпитеровият тип, е инстинктът за хранене.
към текста >>
47.
XXV. Писма от Величка Няголова до Вергилий Кръстев
,
,
ТОМ 21
Какво
свещенодействие
беше!
Писала съм в голямата тетрадка за него. Всяко лято отивахме у тях, у жена му Радка с моите родители. И изкарвахме чудесно! Тогава той беше ръководител на Братството в Бургас. И са ни водили и в Салона!
Какво
свещенодействие
беше!
Защото брат Иван беше много духовен брат. Той беше и ясновидец, виждаше аурата и други светлинни тела, особено при изгрев слънце. Много ми е разказвал, защото ме обичаше. А аз бях много млада, около 15 г. После те си заминаха!
към текста >>
48.
II. Правила от Учителя за Паневритмията
,
,
ТОМ 22
Паневритмията е
свещенодействие
пред лицето на Бога и всички ангелски ликове и затова ние постоянно трябва да правим съзнателни усилия, за да сме на висотата на призванието си като ученици на велик Учител.
При играене на Паневритмията, когато нашите движения се правят едновременно и ритмично, се получават големи духовни сили и хармония, които ползват всички играещи. Затова всеки трябва да играе с пробудено съзнание и да има пълно единство в движенията, а те напълно да съвпадат с музиката. Има много спорове за неточности в упражненията и младите хора, които не са виждали дори Учителя, най-настойчиво искат да ни учат на една Паневритмия, която и на тях никак не им е ясна. В Паневритмията всичко е Любов. И всяко насилие внася голям дисонанс във всички играещи.
Паневритмията е
свещенодействие
пред лицето на Бога и всички ангелски ликове и затова ние постоянно трябва да правим съзнателни усилия, за да сме на висотата на призванието си като ученици на велик Учител.
В бъдеще на пробудените души ще се отворят очите и те ще започнат да гледат как ангелите играят Паневритмията във въздуха в невидимия свят при голяма светлина и изящна музика от хиляди инструменти. Тогава споровете веднага ще престанат. Ангелите в бъдеще ще дойдат, ще се вселят у нас и ще живеят с нас и тогава ние ще се приближим до тяхното съвършенство, ще станем послушни и търпеливи и няма да правим никакви грешки в духовната си работа. Тогава тази Божествена енергия ще тече непреривно към земята под ъгъл от 45° като светъл пояс и ще ни изпълва със своите могъщи сили, любов и мъдрост. Сега от нас се иска всеки, който играе паневритмичните упражнения, да стане глух и сляп за погрешките на околните и да се стреми към точна, съвършена изява на онова, което той носи в себе си - на мислите, чувствата и характера си на физическото поле главно чрез изящни движения.
към текста >>
49.
14. ОТГОРЕ НАДОЛУ
,
Тодор Божков
,
ТОМ 25
Това не беше обикновена вечеря, нито обикновено гостуване, а беше едно
свещенодействие
, посвещение, и изявление Божие.
Всеки момент Бог ни облива със Своите блага и в замяна на това не иска нищо от нас, освен Любов и послушание. С чувство на стеснение аз отидох при Учителя и Му изказах нашата молба, ако е по Неговата Воля да заповяда у дома на една скромна братска вечеря. Учителят прие поканата и сам определи денят и часът на посещението. Аз отидох да Го взема от Изгрева и Го заведох у дома, заедно с още един наш брат. Имаше поканени и други наши братя и сестри.
Това не беше обикновена вечеря, нито обикновено гостуване, а беше едно
свещенодействие
, посвещение, и изявление Божие.
Всички съзнавахме това и се радвахме на Учительовото благоволение, внимание и чест, като всичко това изпълваше душата ни с радост и вътрешно задоволство. Много неща могат да се кажат във връзка с това посещение, но аз ще се спра само на един факт. През време на вечерята Учителят ми зададе един малко странен въпрос и особен: "Кой етаж сте, рекох, отгоре надолу? " - Аз машинално отговорих, че отгоре надолу сме втори етаж, а след като помислих малко допълних отговора си, че отгоре надолу сме трети етаж. Всъщност над нас има три етажа, следователно, отгоре надолу ние сме четвърти етаж.
към текста >>
50.
Нова година 1925 г. - 19 ЮЛИ 1926 г.
,
1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година
,
ТОМ 26
Когато свиреше, приличаше на жрец, готов да изпълни най-възвишено
свещенодействие
.
Почетох себе си. Нещо неземно, чисто и красиво лъхаше от него. Стори ми се, че не съм на земята. Той свиреше необикновено. Той караше да го забравиш, а да обърнеш внимание на художествените музикални фрази, които пленяваха и възвисяваха едновременно.
Когато свиреше, приличаше на жрец, готов да изпълни най-възвишено
свещенодействие
.
Исках да седна до него и да го гледам. После исках да плача от радост. Но, не смеех да мръдна. Погледнах Учителя - притворил клепки слушаше вглъбено. Германката гледаше в един албум.
към текста >>
51.
7 ЮЛИ 1927 г. - 18 АВГУСТ 1927 г.
,
1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година
,
ТОМ 26
И понеже е невъзможно да се пише това, копнее душата ми да Ви говоря... Действително, ний влагаме в писмата си най-чистите пориви на нашите души, затова и четенето им бива като
свещенодействие
.
Пред нозете ни сълзи се ронят, сълзи, които измиват преживявания на нашите сърца. Кой цени тия сълзи, но тя - немирничката моя дружка, събрала ги е, подухнала е върху тях и в бисери ги е превърнала. Красивата огърлица, която след туй наниза е нетленна и вечно ще краси шията на тази, която е мила на душата ми. Хелмира, Хелмира! Много мисли протичат през мен, всекидневно когато единствено за Вас мисля и подобно на Вас, мислено водя разговор с Вашата душа.
И понеже е невъзможно да се пише това, копнее душата ми да Ви говоря... Действително, ний влагаме в писмата си най-чистите пориви на нашите души, затова и четенето им бива като
свещенодействие
.
Също и за мен те са толкова ценни, че избирам най-красивият час на денят, на най-красивото място, гдето прочитам и препрочитам словата на Хелмира. Това, което сте започнали с новата тема е добре очъртано. Началото е бегъл поглед на миналото, както бегло се преминава през потайна пътечка, коя през дебри и потоци, пропасти и скали ни отвежда в скрита пещера, где неизчерпаеми съкровища на вдъхновение очакват да гребеме от тях до насита. Това Ви пожелавам, да стигнете тия съкровища и с тяхната чиста материя да изградите формата, в която „синът” ще се всели. Вярно е, че богомилството може да ви даде материал, но мисля че трябва от там да използвате някои красиви легенди, които считайте като есенция на оная знаменита епоха.
към текста >>
Свещенодействувам
когато ги чета.
И тая пречка са я имали всички, които са искали да направят нещо за него. Но аз ще упорствувам и вярвам, че макар и след години, ще успея! Да, вместих цялата Ви тема в резюмето, защото е прелестна. Вие там говорите така хубаво: „Защо човек е слязъл на земята.” Но не е лесно да се направи хубаво резюме! Хубавите мисли са така разпръснати, че трябва грижливо да се подберат и подредят.
Свещенодействувам
когато ги чета.
Колко хубави има измежду тях. Значи намирате, че вече имам хубава дикция. Радвам се. Колко е хубава лекцията на Учителя: „Светило на нозете ми е Словото Ти”. Нозете - не са ли добродетелите на човека?
към текста >>
52.
3.4.1. Личността на учителя. реферат 1935-1936 уч. година
,
3.4. Реферати
,
ТОМ 26
И затова, учителят работейки в една среда от нежни формиращи се души трябва да
свещенодействува
в живота си, за да не спъне тия, които възпитава, нито в настоящето, нито в бъдащето.
Пак потърсил подобающо лице, намерил такъв в ателието си и почнал да работи. Когато картината била свършена и моделът, който позирал я видял, казал с огорчение: „А защо вие преди 10 год. ме рисувахте Христос, а сега Юда? " Микел Анджело нищо не му отговорил, но разпитал за неговия живот, че този човек отдавна бил тръгнал по нанадолната плоскост, докато най- подир от едни префинени черти на непокварен човек дал предателския профил. Да, вътрешният образ детерминира външния!
И затова, учителят работейки в една среда от нежни формиращи се души трябва да
свещенодействува
в живота си, за да не спъне тия, които възпитава, нито в настоящето, нито в бъдащето.
Учителят носи голяма нравствена отговорност. Заради великия пост, който заема той трябва да се ограничава в много отрицателни свои прояви, за да не предизвика и най-малката съблазън, да не събуди и най-малкото подозрение. Той трябва да търси велики характери и да им подражава. Той трябва непрестанно да чете и да се обогатява с нови знания. Или хубавите неща, които знае, които е приложил вече с успех, да търси нови форми в които да ги изрази, нови методи, с които да ги покаже.
към текста >>
53.
8. Трапезарията: малкият салон
,
Част 1. ИЗГРЕВА (София, V.1977 г.)
,
ТОМ 28
За това общество ратуваше Учителят, за такова братство, за такова семейство, където членовете се събират не само да се нахранят, а за да
свещенодействуват
, за да се видят, за да попеят, за да се радват.
Само да прострем ръка върху месинговата брава и вече сме вътре с изути обуща - сядаме, където намерим, все едно къде, всички ни са близки и чакаме да ни поднесат яденето. Дали затова само си дошъл, дали само това си чакал... Имаше нещо съвсем друго, съвсем различно. Защото, какво е човек да не може на много места да успее да се нахрани. За нещо наистина съвсем друго, за което никога докато сме живи няма да престанем да бленуваме - моделът е жив, един дом светъл, уютен, топъл и чист - едно семейство сговорно и топлосърдечно, където всеки се стараеше да бъде внимателен и нежен. И една атмосфера, която Той насищаше с нещо неповторимо, като осмисляше всека минута и час прекаран край Него.
За това общество ратуваше Учителят, за такова братство, за такова семейство, където членовете се събират не само да се нахранят, а за да
свещенодействуват
, за да се видят, за да попеят, за да се радват.
Ние вярваме, че някога цялото човечество ще стигне до идеята за братството, до едно разумно и духовно общество, до едно хармонично семейство. Продължаваме да бленуваме и се питаме; Дали след две хиляди години на някоя празнична вечер - една бъдеща Коледа, ще празнуваме този свят празник - Рождество Христово с пищна трапеза, или пред една проста, чиста, безкръвна трапеза, за да останем верни на принципите, верни на всичко, което Той ни научи, предаде ни и завеща - една нова наука за душата, една нова философия за живота, едно голямо изкуство за правилната обхода - едно живо учение, което Той свали и поднесе навред: В големия салон, на планината и в тая скромна трапезария - тоя покрит сайвант в чисто български стил.
към текста >>
54.
17. Празниците на Изгрева
,
Част 1. ИЗГРЕВА (София, V.1977 г.)
,
ТОМ 28
Много бяхме слушали за слънцето, няма да се спираме сега на това, но ще кажем - ние посрещахме всяко утро Слънцето, излизахме половин час преди изгряването и прави като свещи очаквахме всекидневното чудо - беше миг на
свещенодействие
, ако успеем да уловим първия слънчев лъч.
Много рано, да не кажем твърде рано още през декември ние отбелязваме вече минутите, които ни деляха от оня час, който ни приближава към равноденствието и слънцето поема обратния видимия си път. Ние успяхме органически да се свържем с тази дата, с тоя космически удар, който щеше да ни подари ожидания час. Какъв момент и какви дни, които ни приближаваха до пукването на пролетта... Устремът ни беше устрем към слънцето, защото знаехме, че в основата на всичко стоеше то с неизброимите, неизчислими с човешки мерки киловата час енергия, която движеше всичко в последна сметка и нас като ни отнасяше със своя вихър и ни подаряваше най-съкровеното. Затова и отношението ни към Слънцето беше различно, специфично, казано с езика на любовта - любовно. Няма човек на земята да не обича Слънцето, но ние смеем да кажем - нашето беше нещо друго - едно съзнателно отношение, не като към всекидневно небесно светило, а като могъщ фактор, като живо тяло - източник на огромни сили.
Много бяхме слушали за слънцето, няма да се спираме сега на това, но ще кажем - ние посрещахме всяко утро Слънцето, излизахме половин час преди изгряването и прави като свещи очаквахме всекидневното чудо - беше миг на
свещенодействие
, ако успеем да уловим първия слънчев лъч.
Гледахме да не го пропуснем. Магията му докосваше не само душата, но и тялото. Късно науката щеше да се произнесе - ултравиолетовите лъчи се съдържат в тези утринни мигове на изгряването. Неща, които много отрано ние бяхме успели да преживеем, не беше нужно да се назоват нещата в своята научна фразеология - беше важно да се прилагат и използуват. Ние именно това правехме.
към текста >>
55.
20. Като ято прелетно
,
Част 1. ИЗГРЕВА (София, V.1977 г.)
,
ТОМ 28
За нас това бяха свещени моменти, пристъпвахме към всекидневната работа като към
свещенодействие
и влагахме душата си във всяка наша дума, съвет и жест.
За нас учителския живот съдържаше нещо необяснимо прекрасно, което ни откриваше вътрешното съдържание на професията. Излишни бяха многото думи и многото томове написани на тази тема - беше миг като светкавица, която осветлява небесата и ти виждаш, какво се съдържа в тази работа, в това поприще, към което Той ни бе насочил, като я наричаше най-хубавата и най-благородната професия и сам Той бил една година учител в началното училище на село. Бе минал този път и винаги подчертаваше голямото значение на учебния процес при формирането на детската личност. Не беше важно само това да се разкриват буквите и числата и процесите свързани с тях, а онова дълбокото, което ставаше вътре в детската душа, пламването на искрата, които събуждат мислите и емоциите и оформяват характера на човека. Влизането в контакт с детската душа, с неговото сърце и ум изпълнени с вяра и доверчивост, задълбочаваше процеса и те караше да внимаваш на всяка стъпка, която те отвеждаше до детския мир, за да му подариш най-ценното, което притежаваш - частичка от твоя идеал, вярата в доброто, хуманното отношение към цялата заобикаляща природа.
За нас това бяха свещени моменти, пристъпвахме към всекидневната работа като към
свещенодействие
и влагахме душата си във всяка наша дума, съвет и жест.
За нас идеята отиваше много далеч - необходимостта от здрава ръка, която да води, да открива, да направлява, сумираше всичко в едно единно цяло оня стрък от педагогическата ни работа, наречено обучение, свързано с огромната деятелност, наречена - възпитание. Човекът беше сложно построен, човекът се раждаше слаб, неук, малък - предстоеше му да расте, да се развива, да се научи на много сръчности и да придобива много знания. Две жени стояха до него и бдяха непрестанно и правеха всичко възможно задачата да бъде постигната идеално. Тъкмо тази задача стоеше твърде близко до нас, поради една друга причина, че и ние бяхме ученици в една друга по-висока школа -тая на живота. В един свят и ние бяхме деца, слаби и неуки, жадни за познания; не сричахме ние словесните или аритметичните знаци, а знаците на голямата наука, която щеше да ни научи да живеем като истински човеци.
към текста >>
56.
32. Първият и десетия извор: есе (20.I.1977 г.)
,
Част 2. ЗАПАЛЕНИТЕ
,
ТОМ 28
Една бяла магия се очертава пред тебе и ти
свещенодействуваш
дано никога не се опорочи, дано никога не бъде сведена до дребните себични цели, както вече бе станало някога.
Бе нещо много голямо. Постави стрелка и по тия науки. Ние ги обичаме, ние жадуваме и сега за тях. Днес, след като знаеш и другата им страна! пожелаваме те да слязат при нас с всичката си кристална чистота и ние да пристигнем при тях също с кристална чистота, защото какво са те?
Една бяла магия се очертава пред тебе и ти
свещенодействуваш
дано никога не се опорочи, дано никога не бъде сведена до дребните себични цели, както вече бе станало някога.
Бихме желали да бъде, както Учителят го каза: “Коренно преобразование”. И по време на този събор Учителя намери време да нахвърли ... около тях, да ни покаже някои неща и да ни каже колко необходими са те при познаването на човека. Материалите сумирани и подредени не са малко - от тях може да се изгради строен увод. Днес след толкова години, не само в нашите среди, но и в другите, се забелязва един жив интерес към тези науки - макар, че те са отречени, книгите по тях инкриминирани, а някои дори изтормозени от старата власт. До литература по тези въпроси човек може да се домогне само по нелегален път.
към текста >>
57.
33. Колонията на „Възражданци” в България. Характеристика на общинарите.
,
I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ
,
ТОМ 30
Жеков не работеше, не помагаше, а
свещенодействуваше
.
Другар и връстник, а след това едномишленик на Жечкова, Жеков работейки в една Бургаска содена фабрика, взе върху си всички пощенски операции на „Възраждане". Той получаваше парите, разпращаше книги и списанието, пишеше писмата. И цялата тази голяма работа той успяваше да направи между другото в свободното време от работата във фабриката - на обед и вечер. Когато поизостане работата, като не може да свърши всичко сам, той викаше някого от нас на помощ. Извиканият поставя всичко в порядък и пак оставя работата на него.
Жеков не работеше, не помагаше, а
свещенодействуваше
.
Той живееше и дишаше само за „Възраждане”. А когато ни се случваха „финансови кризи”, той ни даваше своите малко спестени пари и ни изваждаше от затруднението. Никола Антонов беше учител в Алан-Кайряк. Възнисък, с плосък, малък нос на мрачно, мургаво и широко лице, с черни мустаци, черни, някак замъглени подвижни очи, с черни като смола къдрави коси. Ние го намерихме в ужасно душевно състояние.
към текста >>
58.
44. Статията „Ново учение” / П.Г.
,
I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ
,
ТОМ 30
Храм, в който се извършват велики мистерии,
свещенодействия
, които са израз на най-светлото, най-чистото, най-възвишеното, на Божествения живот, който го одухотворява.
Това, което обикновено се нарича „природа", т.е. доловимите от нашите пет чувства форми и прояви, представлява само външното облекло, разноцветната дреха; в която са облечени множество дълбоки и живи идеи, отделни прояви на единичната творческа Идея, която е дала живот на всичко...И пред очите на дълбокия изследовател, пред очите на истинския художник - цялата природа оживява; реките, горите, планините, растенията, животните, слънцата, планетите - всичко това са само символи, свещенни писмена в езика на Живота Природа, които съставляват нейната книга на тайните. Всеки един цветец, представлява нещо живо и при това, е израз, проекция на известна идея, която в своята чистота съществува в Божествения свят - „света на идеите", както го нарича Платон. И затова с всички тия неща ний можем да се свържем; да им дадем да почувствуват нашата любов, да проникнем по-дълбоко в тяхната същност, да почерпим, да извлечем от техните сили. Пред един такъв поглед - външната страна на Природата, проявена в своите форми, краски и звуци, представлява един храм - величествен, безкраен, недостъпен в своята цялост за човека.
Храм, в който се извършват велики мистерии,
свещенодействия
, които са израз на най-светлото, най-чистото, най-възвишеното, на Божествения живот, който го одухотворява.
Живата Природа, обаче, обгръща всичко: - живота и формата, идеята и нейните прояви, законите и тяхното приложение. Живата Природа - това е проявлението на Бога. Това е сам Бог, слезъл от висините на Абсолютното, за което нищо не знаем, разлял се навсякъде, ограничил се в материята, изразил се в закони и принципи и дал по такъв начин чрез своята велика Жертва живота на милиони същества, на безброй слънца и планети, на непознати системи и вселени... Бог, който е скрит и в най-малката мравинка, и в „бездушния" камък, и в „мъртвия" метал: Бог, който шепне в сладостното полъхване на вечерника, който пее в буйния рев на планинските потоци, който гърми над смутените съвести в несдържаните прояви на физическа или духовна буря; Бог, който ни поздравлява с лъчите на утринното слънце, който ни се усмихва с милионите златни очи на безкрайното звездно небе, който - в зеленината на разцъфтялата се природа, в опияняващата синева на чистото небе ни кани в своите обятия, в които има място за всички... Бог, който въздиша във всяко страдащо, измъчено същество, който се радва и страда заедно с нас, който взема грижи еднакво за всички - без да прави ни най-малка разлика, еднакво любящ, еднакво грижещ се за всичките си деца Баща. Бог - като подтик, като стремеж, като потенциал - вътре в нас; като регулатор на този стремеж със своите закони и принципи - вън от нас; като цел - далечина, светла, мамяща погледа - далеч пред нас... Бог, като нещо, което обгръща всичко; и отвлечено и конкретно е сила и материя, и закон и санкция, познати или непознати нам - това е нашето схващане за Живата Природа, доколкото сме могли да я разберем от думите на Учителя, в които всеки интересуващ се сам трябва да потърси истината, да провери и сравни с това, което неговите наблюдения му дават и което неговата мисъл му подсказва. П.Г. [- Пламен Грядющий / Сава Калименов]
към текста >>
59.
40. Кой е този народ / Пламен. - В: Братство, Севлиево. Г. 15, бр. 296, 22.09.1942, с. 1.
,
VI. ИЗБРАНИ УВОДНИ СТАТИИ НА САВА КАЛИМЕНОВ ВЪВ ВЕСТНИК „БРАТСТВО”
,
ТОМ 30
Нуждни са всякакъв вид работници, но особено са необходими съзнателни работници, чиито вътрешни очи прозират величието, красотата и многообразието на Божия План и чиито дела ще бъдат
свещенодействие
пред олтаря на Божието Дело на земята.
Имената им са вписани в Божествения списък. И когато дойде часът за Божествената мобилизация, те ще бъдат призовани. И все пак, търсят се още работници. Нуждни са много, много работници. Защото Делото, което Бог днес предприема на земята, няма равно на себе си в досегашната човешка история - то е велико, грандиозно, необхватно.
Нуждни са всякакъв вид работници, но особено са необходими съзнателни работници, чиито вътрешни очи прозират величието, красотата и многообразието на Божия План и чиито дела ще бъдат
свещенодействие
пред олтаря на Божието Дело на земята.
Търсят се работници! Бог призовава своите хора към дело. Тези, които искат Нему да служат, нека се вслушат в гласа Му: Цялата земя трябва да бъде обгърната от Любовта! Тази Любов, тази мощна сила идва от Бога. Но, за да може да стопли земята, да се превърне в изобилен живот за всички, тя трябва да премине през трансформатора на човешките сърдца.
към текста >>
60.
47. Към примирие. - В: Братство, Севлиево. Г. 15, бр. 303, 7.03.1943, с. 1.
,
VI. ИЗБРАНИ УВОДНИ СТАТИИ НА САВА КАЛИМЕНОВ ВЪВ ВЕСТНИК „БРАТСТВО”
,
ТОМ 30
Не с действия, извършвани пред очите на всички, а със
свещенодействие
в олтаря на душите си.
Мощни вълни на любов и светлина трябва да излизат из сърдцата и душите ви. На бурния поток на заблуждението трябва да бъде противопоставен също така мощен поток от любов и светлина. Въпросът тук е да се спаси цял един народ от пристъпите на разединението и на превратните пътища. А това може да стане само с любов и разумност, а - никога с умраза и насилие. Затова вий, които знаете тази истина, вий днес сте призвани да действувате: безшумно, спокойно, безмълвно - не с ръцете и устата си, а със сърдцата и душите си.
Не с действия, извършвани пред очите на всички, а със
свещенодействие
в олтаря на душите си.
Не с молби и апелиране към хората, към вкостенелия в заблуждението човешки ум, а с молитви към Бога - молитви, които като мощна, неотразима сила ще засегнат и обгърнат душите на тия наши заблудени братя. Когато умът, когато външното съзнание на човека не възприема, когато волята се противопоставя, тогава трябва да се действува на душата - на вътрешното съзнание. А на душата се въздействува преди всичко чрез молитва. На душата се въздействува по вътрешен път. На душата се говори направо: говори се в безмълвие, говори се без посредството на гласно изказаните думи.
към текста >>
61.
52. Благодарност. - В: Братство, Севлиево. Г. 16, бр. 313, 15.10.1943, с. 1, 3.
,
VI. ИЗБРАНИ УВОДНИ СТАТИИ НА САВА КАЛИМЕНОВ ВЪВ ВЕСТНИК „БРАТСТВО”
,
ТОМ 30
И ако ние не съзнаваме, че всеки залък хляб, който слагаме в устата си, е проникнат и изпълнен с живота на Бога, ако ние не съзнаваме, че всяко наше хранене е
свещенодействие
, е причестяване, т.е.
Няма никакво значение, съвършено безразлично е в случая, дали ние ще се наричаме и считаме за религиозни, за вярващи или не. Можем да бъдем православни, протестанти, католици, мохамедани, езичници, окултисти, и какви ли не още, но ако ние не съзнаваме и не благодарим непрестанно за непрестанния поток от Божествен живот, който безспирно се влива в нас, то ние все още не сме напълно съзнателни и мислящи същества, все още не сме истински човеци, съзнаващи ясно връзката със своя Първоизточник... Второто нещо, за което ние непрестанно трябва да благодарим, това е слънчевата светлина, която непрестанно, безспирно слиза към нас, която непрестанно целува, прегръща и оплодява нашата земя, а с нея заедно и всички живи същества, намиращи се на нея, която влива живот в нашия живот, защото е живота на живота ни, силата на нашата сила, свещеният, небесен хляб, който се разчупва, за да можем да живеем ний - великата жертва на Бога за нас. И ако ние не съзнаваме, че всеки слънчев лъч, който слиза от небесата към нас, е любовен поздрав, е любовен подарък, е изпълнената със свята обич жертва на Бога за нас, и ако ние не благодарим за тази жертва, за тоя поздрав, за тоя подарък, то ние сме още полусъзнателни същества, не знаещи своето място, своята роля и своята зависимост в живота на земята и всемира... Третото нещо, за което ние непрестанно трябва да благодарим, това е хляба, това е храната, това е онова безкрайно разнообразие от плодове и храни, необходими за подържане на живота ни, за които непостижимото по своята дълбочина и мъдрост Божествено Провидение е промислило още от началото на вековете на земния живот, и които щедрата ръка на Божествения промисъл разлива изобилно по земята... Ние много грешим, когато мислим, че ние, хората, сме тия, които произвеждаме хляба, плодовете и другите храни, които са необходими за живота ни. Ние грешим и тогава, когато смятаме, че благодарността ни за тяхното произвеждане трябва да бъде отправена пак изключително към хора като нас, които с труда си, с грижите и усилията си са ги произвели... Не, и тук първата ни благодарност трябва да бъде отправена преди всичко към Бога, Бог ги създаде, Бог ги възраства и Бог ги кара да зреят със своето слънце със своята благодатна влага и своята тучна земя, (защото земята е Божия), а хората са само второстепенни сътрудници, помощници в този Божествен процес. И затова хлябът, който ядем, водата, която пием, въздухът, който дишаме и слънчевата светлина, чрез която живеем, са наистина тялото и кръвта на Бога, които се разчупват и проливат, за да живеем ний - те са Неговата велика непрестанна Жертва, чрез която ний живеем.
И ако ние не съзнаваме, че всеки залък хляб, който слагаме в устата си, е проникнат и изпълнен с живота на Бога, ако ние не съзнаваме, че всяко наше хранене е
свещенодействие
, е причестяване, т.е.
общуване със светите дарове на Бога, и ако ние не благодарим на Бога за тия Негови дарове, то ние живеем един наистина полусъзнателен живот, един живот в тъмнина, който прилича по-скоро на сън. В този грозд, който ти издигаш в ръката си, и чиито бисерни зърна отразяват светлината и са изпълнени с живота на слънцето, е мисълта на Бога за тебе. В него е Неговата мъдрост, която от векове е промислила за теб. В него е любовта на Бога към теб, която никога не те е забравила и никога не ще те забрави. Той е божествен подарък, той е дар от Бога за теб - не трябва ли да благодариш?
към текста >>
62.
5.2. Има бъдеще!
,
VII. СПОДЕЛЕНИ МИСЛИ
,
ТОМ 30
Те ще създадат истинска култура: култура, в която животът ще бъде
свещенодействие
, в която животът ще бъде служене на Бога: служене на Доброто, на Красотата, на Истината, на Любовта, служене на по-малките, на по-слабите братя, служене на великия, безкраен, Божествен живот.
Те ще станат творци на красота: творци на радост и щастие, на благоденствие, на чудна хармония, на нов живот: на Божествено изкуство, на Божествена наука, на Божествена справедливост и ред. Те ще станат проводници на Божествените Сили на земята. Ще светят, ще стоплят, ще озаряват всички. Защото чрез тях ще се прояви великата сила на Доброто. Чрез тях ще се прояви Бог.
Те ще създадат истинска култура: култура, в която животът ще бъде
свещенодействие
, в която животът ще бъде служене на Бога: служене на Доброто, на Красотата, на Истината, на Любовта, служене на по-малките, на по-слабите братя, служене на великия, безкраен, Божествен живот.
Има бъдеще за тия, които се свържат с Безкрайността: с далечните светове, средища на безгранична светлина, на безгранична мъдрост, на безгранична любов, на съвършено знание; средища на великия живот, в светлина и красота, недостъпни, непонятни за сега, за нас, жителите на земята; светове - източници на всяка светла мисъл, на всяко благородно чувство, на всеки потик към доброто, към красивото, към съвършеното, които се раждат в душите, в сърцата и умовете на хората. Има бъдеще за тия, които се свържат с Бога: с безграничната Любов, с безграничната Мъдрост, с безграничната Сила, с безграничната Светлина, с безграничния Живот. Има бъдеще за тия, които служат на Бога: за тези, които служат на живота, за тези, които служат на Любовта! За тия, които се откажат от великия Бащин Завет, от великия Божи Завет; за тия, които се откажат от любовта, от жертвата, от служенето от истината, от правдата, от вярата, от разумността; за тия, които предпочитат да живеят за себе си, в страхливо, жалко ограничение: да не би да нарушат нечий и преди всичко своя покой, своето еснафско материално и душевно благуване; за тия, които се страхуват да излезат, както срещу вековните, така и срещу модерните, нови „съвременни" предразсъдъци, срещу общоприетата, узаконена, тържествуваща глупост, ограничение, тъпост; за тия, които се страхуват, които треперят за своята сигурност, за своите временни постижения; за тия, за които най-важното нещо в живота е да бъдат сити, да бъдат материално задоволени, да бъдат добре поставени пред силните на деня, които и каквито и да бъдат те; за тия, които избират широкия, отъпкания, лесния път, път без особени усилия, без жертви, без препятствия, трудности; за тия, които отхвърлят тесния път - пътя на любовта, на жертвата, на изпитанията; за тия, за които върховното благо - това е тяхното лично благо, неправилно, късогледо, тясно разбирано единствено като материално благополучие; за тях има само един обикновен, сив, посредствен живот, с каквито и външни блясъци и разнообразие да го украсяват; живот, лишен от истински простор, от смел полет, от големи постижения, от истински успехи, от истинско, духовно, всестранно развитие; за тях има деградация, застой, връщане назад, бавно изгасване, потъване в блатото на делничността, на безкрилото ежедневие, на еснафското самодоволство, на тъпостта, на суетата, на пошлостта. За тях има „модерни танци" - дивашки кълчения, израз и проява на изостанали в еволюцията си същества, израз на архаичен живот, на едно съзнание, което стои много по-ниско от нивото на културната, съзнателна, просветена личност, притежаваща мерило за красота, за хармония, за истина, за правда, за добро; за тях има „музика", която свидетелствува за съзнателно, несъзнателно или полусъзнателно връщане назад, към тъмните дебри на далечното, дивашко минало на човека; връщане към едно съзнание, лишено от естетически, етически и логически норми; към едно съзнание, към едни прояви, които не отговарят на понятието „човек" - същество, което мисли, което съзнава, което разбира, което цени: За тях има ядене и пиене до самозабрава, далеч з ад всяка нормална, естествена граница, което докарва човека, разумното и съзнателно същество, до физическото и душевно състояние на известни всеядни животни; за тях има мощни гуляи, придружени с дивашки, пиянски викове, цинизми, богохулства, падения, свади; за тях има „силна храна" - труповете на убитите животни, което свидетелствува за това, че човечеството, в своето болшинство, въпреки външния блясък на техника, наука, изкуство, култура, все още не е излязло от варварското си състояние, че е далеч още от мисълта, от съзнанието, от решението -да изпълни повелителния закон на Бога: „Не убивай!
към текста >>
63.
1.16. Истинският път
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 31
Окончателно. Той имаше
свещенодействие
към Словото на Учителя.
Че песните му бяха давани, това е факт неоспорим, но от кого, това може да се провери, когато се проучава музиката му. За мен всяко едно лично творчество, има право да види бял свят, и трябва да се окуражава. И ще му ги издам! Петър имаше заложби и качества, които разработваше, но ги насочи в съвсем друга посока. Бяха го заблудили, и така го отклониха!
Окончателно. Той имаше
свещенодействие
към Словото на Учителя.
Виждал съм го как го чете. Присъствувал съм в домът му, когато заедно сме се молили. Той имаше молитвен дух, нещо, което съм виждал у малцина. Имаше вътрешна връзка със Словото на Учителя. Той не беше случаен дух, той бе представител на онези души от времето на Халдей.
към текста >>
64.
III. Мисли на ученика
,
Борис Николов
,
ТОМ 32
Работи тъй като че
свещенодействаш
!
За да общува с Висшите светове, да разговаря с Бога. А сърцето, за да опитва Божествения живот. Трудът Когато човек работи, ръката му е в услуга на Твореца. Помисли тогава какво трябва да бъде отношението ти към работата. Истинската заплата иде от общението с Бога.
Работи тъй като че
свещенодействаш
!
Посещение Когато Господ те посети, Той иде със светлата мисъл, с добрите чувства, Той носи мир в душата ти. Тогава човек живее в Царството Божие. Морал Когато говорим за морал разбираме, че Бог присъства в човека. Без Бога няма никакъв морал. Ти мислиш, защото Бог е в тебе.
към текста >>
65.
5. Вековната борба днес продължава
,
Въведение
,
ТОМ 33
Тези църкви бяха в техните души, душите им бяха храм Божи, в който всеки от тях
свещенодействуваше
.
Този символ показва, че Рим ще загине! Но стана и нещо неочаквано! Първите християни, начело с Павел поведоха борба на живот и смърт с Рим и го победиха! Но като се докоснаха до него, те се заразиха с неговата болест и недъзите му. Христос учеше и проповядваше по планините, бреговете на реките и моретата, по площадите, а Неговите приемници Му построиха огромни храмове, монументални паметници на римското изкуство.
Тези църкви бяха в техните души, душите им бяха храм Божи, в който всеки от тях
свещенодействуваше
.
Те ги изявиха навън, но изпразниха душите си. Вместо те да свещенодействуват, назначиха свещеници. Почнаха да търсят вън, във външния свят това, което беше вътре в тях. „Син Человечески нямаше глава къде да подслони”, а победителите на езичеството - Неговите последователи, заживяха в дворци! Христовата църква стана официална държавна църква!
към текста >>
Вместо те да
свещенодействуват
, назначиха свещеници.
Първите християни, начело с Павел поведоха борба на живот и смърт с Рим и го победиха! Но като се докоснаха до него, те се заразиха с неговата болест и недъзите му. Христос учеше и проповядваше по планините, бреговете на реките и моретата, по площадите, а Неговите приемници Му построиха огромни храмове, монументални паметници на римското изкуство. Тези църкви бяха в техните души, душите им бяха храм Божи, в който всеки от тях свещенодействуваше. Те ги изявиха навън, но изпразниха душите си.
Вместо те да
свещенодействуват
, назначиха свещеници.
Почнаха да търсят вън, във външния свят това, което беше вътре в тях. „Син Человечески нямаше глава къде да подслони”, а победителите на езичеството - Неговите последователи, заживяха в дворци! Христовата църква стана официална държавна църква! В новата държава се въведе старото езическо римско право -правото, с което Рим загина, вместо християнското право. Официалните представители на Християнството облякоха дрехите на чумавите, и сами те станаха чумави!
към текста >>
66.
152. Ангелът от Царството на Светлината
,
II. В колибата на Христов
,
ТОМ 33
Цялото му същество говореше, че в молитвата си беше се приготвил да
свещенодейства
над изпратената му от Бога душа.
Къде ще му излезе края, ако почне с всички хора да се занимава, това му е невъзможно! ” Разбира се, тези размишления звучаха фалшиво, защото беше ги чувал на събрания, митинги и разговори. Христов бавно отвори очите си. Една светлина, като блестяща мантия го загръщаше. Беше като ангел, дошъл от царството на Светлината!
Цялото му същество говореше, че в молитвата си беше се приготвил да
свещенодейства
над изпратената му от Бога душа.
- Хайде, кажи да видим какъв съвет искаш? - попита Христов любезно, и удобно се намести в стола, готов да слуша. Страданията на Андрей, се подновиха. С повдигане на рамене, той пое въздух и веднага го изпусна, преди да беше заговорил. Помъчи се да заговори без въздух, не можа.
към текста >>
67.
223. Било е време, когато съществата са се хранили само със светлина
,
II. В колибата на Христов
,
ТОМ 33
Христов ядеше бавно, всеки залък отделно сдъвкваше добре, като че не ядеше, а
свещенодействуваше
.
- Кои са тези противоречия? - Класите и борбите между тях. - Христов каза и разкри една нова перспектива пред Андрей. И веднага извика: - Детка, донеси супа! - Тя веднага донесе грамаден супник със супа, и го постави пред Андрей.
Христов ядеше бавно, всеки залък отделно сдъвкваше добре, като че не ядеше, а
свещенодействуваше
.
Андрей пък набърже излапа и тази супа, и зачака за още. Той чувстваше нужда от нещо мазничко, соленко, което да го засити. И почна да си мисли: „Чудни хора са това дъновистите! На Нова година ядат картофена супа, и то без масло и застройка! Колко хубаво ще бъде Детката да донесе сега една тепсия баница!
към текста >>
68.
2.14. Българо-гръцките църковни борби. Унията. - В: Бурмов, Тодор Стоянов.
,
,
ТОМ 35
Едновременно с това, на преосвещений Авксентия, който такожде беше
свещенодействовал
след извержението, се даде от страна на същий министр да разбере, че требва да се въздържа за напред от всеко
свещенодействие
.
Тъпчилеща и Хажи Никола Минчооглу, които от време на време се евяваха пред него с цел да чуят нещо по народното дело. Според наставленията, които беше им дал хитрий турски дипломат, истинската причина за отдалечението на Илариона, т. е. че така се заповядва от министрът, не требва да се открива никому, а требвало да се каже само, че Иларион отива, по причина на недобро расположение, да промени за няколко дни въздухът, за което гореречените първенци му били испросили нарочно позволение от Портата. Иларион, който беше вече опитвал строгостта на Великата Църква, като чу тази заповед на министрът, се тутакси усъмни за личната си безопасност. Той се отдалечи от българската църква, от първо на Принцевите острови, а после в Ени-Махале (село при Босфорът), гдето избра жилище, за всеки случай, в домът на един чужд поданик, за да не може турската полиция да го грабне тутакси, щом й се заповяда.
Едновременно с това, на преосвещений Авксентия, който такожде беше
свещенодействовал
след извержението, се даде от страна на същий министр да разбере, че требва да се въздържа за напред от всеко
свещенодействие
.
Въпросът, какво требва да се прави за да се излезе от това трудно положение, беше в устата на всичките. Насилието, което се правеше на нашите еднородци от страна на Портата в чисто вероисповедните дела беше явно. Но как и на какво основание можеше то да се отстрани? С постъпките си Портата явно показваше, че тя действително ще следва, по един от двата пътя за развръзване българский въпрос, който посочваше, както поменахме по-горе, Journal de Constantinople, официозний нейн орган, т. е. че или Българете, като остават православни, требва да се подчинят на патриархът, или пак ако не щат да му се подчинят и искат да се отделят от него, требва да изберат, към кое друго исповедание ще принадлежат.
към текста >>
Ние поменахме по-горе, че министрът на външните дела заповяда, Иларион да се отдалечи от българската църква, а Авксентий, който се остави да живее в частната си къща при нея, да не извършва никакво
свещенодействие
.
Ако ли пак тя принадлежи към едно от съществующите вероисповедания, католическо, протестант-ско, православно и проч., това требва да се каже изрично, за да знае правителството, с кое име да я обозначи. От този отговор всички Българете окончателно се убедиха, че Турското правителство си бе предначъртало да ги накара или да се подчинят на патриархът, ако искат да държат Православното исповедание, или да приемат друго, ако желаят да имат отделно от гръцката патриаршия църковно управление. Въпросът, какви постъпки треба да станат по-нататък за да се признае правото на Българский народ да има свое собствено църковно управление, със запазване праотеческото му исповедание, остана да се реши от представителите, които имаше да дойдат в Цариград от всичките български окръзи. Мисълта да е испратят представители от всичките окръзи и особено да се изберат за тая мисия способни, учени и влиятелни люде възникна още къде крайт на 1860 година, когато правителството хвана да исказва видовете си относително българското движение и предложи на малцината български представители в Цариград да отидат да се подчинят на патриархът. Сега, като народните владици се обевиха от съставений в патриаршията събор лишени от архиерейский си сан и като правителството ясно показва, че то не ще им позволи да пренебрегват съборното определение, защото няма намерение да припознае официално съществованието на една българска самостоятелна Църква, нуждата да се испроводят от всичките български окръзи представители, за да се намери някой цяр на трудното положение, се съзна по-живо на всекъде.251 Преди да дойдат представителите, народните владици се испратиха от Портата на заточение, съгласно с решението на гореказаний събор.
Ние поменахме по-горе, че министрът на външните дела заповяда, Иларион да се отдалечи от българската църква, а Авксентий, който се остави да живее в частната си къща при нея, да не извършва никакво
свещенодействие
.
Двамата народни владици стоеха така, единът затворен в една къща, далеч от народът и от църквата, а другий, ако и пребиваващ до самата църква, но без право да тури патрахил месец и половина. Наближаваше Великден. Мнозина очакваха, че поне за поразникът преосвещений Иларион ще се завърне при църквата. Бяха останали шест-седем дни до светий ден, когато министрът на външните дела извести чрез двамата гореречени първенци, че в съветът на министрите се разсъдило за добре да се проводят народните български архипастири на заточение в Анадол „за два-три месеца”. Министрът съобщи това решение в деньт, когато бе пристигнал от Рим старецът Йосиф Соколский, ръкоположен от папата за българо-униятски архиепископ.252 Българските народни владици, низложени от патриархът и унизени, требваше да вървят на заточение в истий ден, когато униятский архиепископ, посрещнати приет, като патриарх, правеше в съпровождение на една бляскава свита, официалните си посещения.
към текста >>
Вследствие на това, то беше длъжно, когато Владиците се извъртаха, най-първо да им не позволи да не зачитат определението на съборът, нещо което то и извърши, като заповяда, Иларион, комуто не доверяваше, да се отдалечи от българката църква, а Авксентий да се въздържа от всеко
свещенодействие
, до гдето да дойде моментът, когато, по планът му, беше най-целесъобразно да се испълни решението за заточение българските владици.
Едно просто низложение, без заточение низложените, беше по онова време за патриаршията безцелно. Да низложи просто българските владици, без да иска заточението им, патриаршията можеше още на другий ден след постъпката им, която се зе като нарушение на каноните. Ако тя не направи това тутакси след провинението им, то беше по единствената причина, че Портата не се съгласяваше тогава изведнаж да се заточат низложените. Портата пък не склоняваше от начало да се наложи наказание на българските владици, защото искаше да види по-напред, какъв характер ще вземе българското движение, где ще отиде то и как именно ще може тя по-добре да се въсползова от него за целите си. Когато събитията се достаточно развиха и разумя, че извержението българските владици от духовний чин, съединено със заточение, както искаше патриархът, може да спомогне за отстранението Българете от Православната Църква, султановото правителство даде съгласието си да се земе тая мярка срещу тях от страна на Великата Църква.
Вследствие на това, то беше длъжно, когато Владиците се извъртаха, най-първо да им не позволи да не зачитат определението на съборът, нещо което то и извърши, като заповяда, Иларион, комуто не доверяваше, да се отдалечи от българката църква, а Авксентий да се въздържа от всеко
свещенодействие
, до гдето да дойде моментът, когато, по планът му, беше най-целесъобразно да се испълни решението за заточение българските владици.
Същевременно с известието, че българските народни архипастири ще се испратят на заточение, на Илариона се позволи да се върне при българската църква. По распореждането на Портата, той имаше да слезе от Ени-Махале на Фенер, на 20 априлий когато се падаше светий Великий Четвъртък, и оттам да върви със събратът си Авксентия на 22 априлий, Великата Събота, в Азия на заточение. Да преседи Иларион два дни при българската църква и да върви на заточение в надвечерието на Великден беше нагласено, без съмнение, с цел да се принуди той да приеме унията. На Турците беше се подшушнало, че Иларион, за да избегне неприятностите на заточението, което му предстоеше преде самий празник, ще се реши да се подчини на папата, а неговът пример ще последва без друго и митрополит Авксентий. Иларион се върна в назначений ден при българската църква съдружен от множество верни на праотеческата Вяра и на народното дело съотечественици, които бяха отишли надалеч да го посрещнат и доведат в българский метох, гдето беше жилището му и гдето го чакаше събрат му Авксентий.
към текста >>
69.
2.17. Трите робства на българите: политическо - от турците, духовно - от гърците, чорбаджийско - от погьрчените българи
,
,
ТОМ 35
Те продаваха всичко свещено и дори
свещенодействията
, шпионираха словесното си паство и зломисляха против семейната му любов и спокойствие.
Впрочем такъв народ какво ли би могъл да направи в подобни случаи?! Българинът не смееше да се обърне за помощ към никого, защото нямаше кой да го чуе и да пожелае да му помогне, и затова търпеше всичко с голямо негодувание. Това състояние на нещата на нашия народ окуражи лошите человеци да вършат явно различните си злодеяния. Фанариотските владици, като имаха за пример варварската турска власт, се надпреварваха един друг, за да я надминат. Те не вършеха нищо друго, освен да грабят всичко, каквото им позволяваше съвестта и позволяваха обстоятелствата.
Те продаваха всичко свещено и дори
свещенодействията
, шпионираха словесното си паство и зломисляха против семейната му любов и спокойствие.
Те се намесваха във всички частни спорове и особено се стараеха да сложат ръка на всичките работи на християните, уреждайки всичко в духа и системата на фанариотизма. На първо място искаха да фанариотизират целия народ посредством въвеждане езика и идеите на фанариотския клир. Поради това вече не само не се намираха църковни книги на нашия славянски език, но кирилицата от периода на своята младост се смяташе почти за йероглифи. В родния ми град Сливен само един гражданин на име Биянос можеше да чете и да пише с кирилицата. И това се смяташе за нещо изключително.
към текста >>
Така фанариотските владици утвърдиха абсолютната си власт в българските епархии, изхвърлиха из храмовете езика на народа ни и насила въведоха гръцки език в
свещенодействията
, който език народът не знае.
И така новоръкоположеният владика, след като предразположи към себе си всички в Цариград, заминава за епархията си с цяла свита, която му импонира във всичко, и дори понякога с хора, крайно безнравствени, с много подаръци за турските бейове и първенци-християни в епархията. Като пристигне в града и си почине, той отива да представи своя ферман на управителя, после посещава турските и християнските първенци, на които раздава подаръци. Второ, обикаля епархията си, като налага данъци на всичките съсловия от народа, на свещениците и на църквите. Трето, негово задължение е да създаде група от свои приближени сред гражданите. Четвърто, да всее раздор сред гражданите, спорове между чорбаджиите и ако успее, да проникне и сред домашните тайни на гражданите, за да може да държи всичко под своя власт.
Така фанариотските владици утвърдиха абсолютната си власт в българските епархии, изхвърлиха из храмовете езика на народа ни и насила въведоха гръцки език в
свещенодействията
, който език народът не знае.
В училищата забраниха да се преподава на български език и узакониха преподаването на гръцки. Българското духовенство преследват до смърт, а на постоянните и на временните гръцки монаси дават пълна свобода, затова те злоупотребяват с доверието на народа, както пожелаят, и си служат с него като с оръдие в своята безнравственост. Чрез тях именно Владиците се запознаха със семейните работи на гражданите, чрез тях посегнаха и на семейната им чест. Тези монаси им служат за шпиони сред народа в епархията и за да не бъда голословен, ще посоча само един пример. IV. Някой си калугер на име Партений дошъл от светогорския манастир „Дохиари” като таксидиот в моя роден град Сливен.
към текста >>
70.
3.6.8. Изселванията след Одринския мир (1829 година).
,
,
ТОМ 35
Това място на последната му молитва беше същото, където той винаги отиваше да се моли и получаваше благата и благословиите на небесния отец, където се извършваха всички
свещенодействия
, където се кръщаваше новороденото дете, където се благославяше бракът, където получаваше опрощение на греховете си, където чуваше поучението за справедливото възмездие на неговите деяния - смъртта, където се извършваха молебствия за умрелите, където слушаше божието слово, където най-после намираше ежедневно утеха за скърбите и нещастията си и обещание за възмездие на добродетелните си дела.
Неизплатени дългове, складове, пълни със стока, работилници, гъмжещи от разни работи, къщи, нагласени с всичката необходима покъщнина, дворове с хубави цветни градини и овощни дървета, вътре в дворовете кладенци с най-бистра вода за пиене и вади с текуща вода, хълмове, покрити с лозя, най-плодородни полета, вечно текущи реки, много и гъсти гори, забележителни чифлици, най-здрав климат и охолен живот. Всичко това, плод на толкова векове и безброй ръце, трябвало в един миг да изчезне, а в него намираха утеха хиляди семейства на старини. Въпреки всичко те трябваше да ги напуснат с най-голямо равнодушие само и само де се избавят от нечестивото и непоносимо турско иго. За да стигне човек до такова решение, щото да пожертвува всички блага на своето благоденствие и да се изложи на нови нещастия с неизвестен завършек, показва и всеки трябва да повярва, че турското владичество е най-страшното от всички, което въпреки всичко това някои именуващи се християнски народи защищават с най-големи жертви и поддържат още запазването на тази държава всред останалите държави за срам на човечеството и на гигантския напредък на цивилизацията на настоящия век.” Българският народ тогава се е намирал в страшна нужда, за да се реши той, който е така привързан към своето родно място, към своята къща и земя, във вид на огромни кервани, които са обхванали повече от 100 хиляди души, да остави своите родни огнища и да се напъти към Влахо-Молдавия и Русия. „Човек трябва да е видял сам, пише Селимински, колко голяма скръб и душевно сътресение изпитваше народът, когато се виждаше принуден против собствената си воля да напусне преди всичко светилищата, оставени от дедите му, и гробовете на прадеди, деди и други близки сродници.
Това място на последната му молитва беше същото, където той винаги отиваше да се моли и получаваше благата и благословиите на небесния отец, където се извършваха всички
свещенодействия
, където се кръщаваше новороденото дете, където се благославяше бракът, където получаваше опрощение на греховете си, където чуваше поучението за справедливото възмездие на неговите деяния - смъртта, където се извършваха молебствия за умрелите, където слушаше божието слово, където най-после намираше ежедневно утеха за скърбите и нещастията си и обещание за възмездие на добродетелните си дела.
Той трябваше да посети за последен пътгробищата, където почиваха прадедите, родителите, роднините, приятелите и децата му, за да ги прекади, да направи последните обичайни помени за упокоение на душите на всички покойни, да ги целуне и пролее последната сълза за свое утешение. О, колко здраво е свързан човек с родното си място! - възкликва Селимински. - Той предпочита много пъти да падне в сражение за защита на отечеството си, отколкото да го остави и да се пресели на друго място, ако и да е много по-хубаво.” Настъпил последният час на раздяла. Едни, които според Селимински били по-опитни и по-далновидни, искали да бъде изгорен градът по две причини: 1) да не се ползуват от оставените неща онези, които цели 5 века са им причинявали нещастие върху нещастие, и 2) да изчезне надеждата у изселниците за обратно връщане.
към текста >>
НАГОРЕ