Търсене в текстове за 'замисъл'

ТОМ 3

Ние твърдим, че както науката, така и човешкият усет са продукт на Божествения замисъл и продължение на развитието.
Томалевски - „Знакът на новото време". Ще ви говоря за една категория хора, които изучават света, живеят и промишляват проблемите на живота. Това са смирените дховни, съзнателни люде в света. Като изучаваме явленията на живота, ние изключваме суеверието, което е голям враг на вярата. Признаваме същевременно, че науката е един непрестанен прогрес. Ние твърдим, че както науката, така и човешкият усет са продукт на Божествения замисъл и продължение на развитието. При наличността на всички днешни изнамирания, привидно нищо не ни липсва; изглежда, че ние живеем много щастливо; ние сме близо до щастието, но трябва да открием и още нещо, което ни липсва, за да бъдем наистина щастливи. Между хората съществува голямо ротиворечие, когато дойдат до въпроса, какво е предназначението на човека. Всички Учители на човечеството са вярвали в безсмъртието на живота; същото може да се каже и за хората на науката. Човек, отвреме навреме е хващан за ръка и повеждан напред. Отделните религии не са нищо друго, освен опит за извеждане човека на пътя на неговото издигане.
към текста >>

4. 06.ЗАВЕТЪТ НА БОГА - ЕЛОХИМ, ЕДИННАГО БОГА И БОГ НА БОГОВЕТЕ

Вергилий Кръстев

Основният замисъл бе, че освен със Слово и Светлина, работихме и с музиката на Учителя, която е също Светлина и Виделина.
цветът е оранж, който се намира на стр. 17 от книжката на „Заветът". По този начин певецът, който изпълняваше тази песен, преди да започне да я изпълнява, бе осветяван от прожекторите с оранжева светлина. По същия начин се работеше и с всички останали 16 песни, които бяха изпълнени на концерта. Режисьорката Зунка Янкова следеше по схемата, която бях направил, следеше основния текст, където бе отбелязано къде, кога и каква песен се включва и диктуваше на осветителя каква светлина да се включва от прожекторите. Основният замисъл бе, че освен със Слово и Светлина, работихме и с музиката на Учителя, която е също Светлина и Виделина. По този начин, на сцената на Театър „София" на 22 май 1994 г., в неделя, от 11 часа бе оповестено „Призванието", като на сцената и в салона се работеше с текст, музика и светлини. Това бяха Седемте Духове и Седемте Лъча и Седемте Съзвучия в пълнотата на Божието Единство. Това е Заветът на Бога Елохим. А Елохил, ангелът на Завета Господен, чрез Словото, оповести "Призванието". Подготовката на този концерт-рецитал бе свързано с много противодействия.
към текста >>

Аз трябваше да се уточня с нея и да обясня какъв е замисъла на онези думи, които са подчертани в нейния текст, и които тя трябва да повтаря, за да може в този момент прожекторите над нея да я облъчат със съответната светлина, докато чете съответния пасаж.
Платихме му една надница, за да ни отвори салона. Успяхме да влезем в салона и на сцената, а тя бе неустроена и пуста, и се движехме в полутъмнина. Така, както е отбелязано и започва Първа глава на Битието. По-късно дойде уговореният осветител и включи на сцената една бледа светлина. Докато другите се уточняваха със сценария и бъдещата уредба на сцената, аз извиках Виолета Гиндева и ние двамата застанахме пред една малка масичка, поставена от някого на средата на сцената. Аз трябваше да се уточня с нея и да обясня какъв е замисъла на онези думи, които са подчертани в нейния текст, и които тя трябва да повтаря, за да може в този момент прожекторите над нея да я облъчат със съответната светлина, докато чете съответния пасаж. На масата тя сложи своя текст, а до него аз сложих моята схема и започнах да чета какво означава ключовата дума „живот", по същия начин, както описах по-горе. И в момента, когато преминах на втората ключова дума, която е „Истината на Живота" и се управлява от Духа на Истината, Който произвежда синия цвят, тогава небето над нас се отвори и един Небесен сноп от синя светлина се насочи към нас, и освети сцената. Аз се стреснах, не очаквах тази развръзка, защото бе спасителна за нас. Казах: „Концертът ще стане! " Да, Небето бе казало: „Да бъде Виделина".
към текста >>

И което е най-интересното, когато трябваше да издадем следващия по мой замисъл концерт-рецитал - „Мисията на Славянството" на 29 януари 1996 г.
Отговарях, че аз съм този, който я е избрал и това съм аз, който организира този концерт. Една вечер по телефона ме запитват: „Как може една върла комунистка да стане върла дъновистка? " Отговорих, че е напълно възможно, и че навремето апостол Павел като Савел е гонил и убивал първите християни, но после Духът, като идва върху него, от Савел става на Павел и е свършил най-голяма работа от всички апостоли. „Да, ама на Савел се яви Христос, а на Виолета Гиндева кой се яви? " Отговорих им: „Яви се Духът на Истината и Той свидетелства за нея, а аз бях очевидец". И което е най-интересното, когато трябваше да издадем следващия по мой замисъл концерт-рецитал - „Мисията на Славянството" на 29 януари 1996 г. се повтори същото. Тя бе също определена, първо от Духа на Истината и след това от мен, да бъде водеща и да чете предварителния текст, който аз бях подготвил за този концерт. Тя извика и артиста Юри Ангелов. И двамата бяха водещи на този концерт. Така с нея работихме и при един друг концерт-рецитал „Новата Ева".
към текста >>

5. І.4. УЧЕНИКЪТ АВЕРУНИ

Галилей Величков

Израз на висок идеен замисъл.
Тя е лицето, на което дължим също така благодарност за съпричастие в книгопечатането. Ученикът Аверуни прие грижата за ежедневието на УЧИТЕЛЯ. Школните занимания - лекциите, приемите, участието в някои домакински дейности бяха неизбежна програма на УЧИТЕЛЯ. Общите обеди бяха едно улеснение за Него и за всички сътрудници и работници на „нивата". Общата храна е невидимата връзка между душите. Израз на висок идеен замисъл. Обедите станаха жизнена необходимост, дори и през тежките военни години, и прераснаха в неотменна традиция в живота на Братството. Аверуни прие задължението да се грижи за утринната закуска и вечеря на УЧИТЕЛЯ, освен тогава, когато Той бе.гост на други ученици. Именно оттук започва изграждането на свещената връзка между Учител и ученик. Връзка, която ще остане паметна за бъдните времена, тъй като е документирана в издадената през 1938 г. книга - „Свещени думи на УЧИТЕЛЯ, привет на ученика!
към текста >>

6. І.13. ТРИТЕ ИЗПИТА

Галилей Величков

Твърде озадачен от замисъла на добрите приятели, попита: - Така ли мислят приятелите?...
Запознах Го с възникналата история. Наблегнах на загрижеността, с която добрите приятели следят работата на Михаил Иванов. Тяхното решение бе - именно сега, в началото на дейността е необходим работник от Изгрева. Говоря на УЧИТЕЛЯ и следя държанието Му. Лицеизразът бе сериозен и замислен. Твърде озадачен от замисъла на добрите приятели, попита: - Така ли мислят приятелите?... - Ето - продължи УЧИТЕЛЯТ - ти ще следващ в Париж и ще станеш един добър концерт-майстор, а дали ще бъдеш полезен на обществото, което организира Михаил Иванов е въпрос, чието решение не зависи нито от тебе, нито от добрите приятели. Тогава какво ще последва - ти ще постъпиш в Парижката консерватория, а ще оставиш Консерваторията на Изгрева, където имаш определено място и определена работа! Ще оставиш ли цигуларския стол на младежкия окултен клас, за да заемеш такъв в някакъв оркестър? Консерваторията на Изгрева е привилегирована! Тук преподаватели са музикални духове от невидимите светове на вселената!
към текста >>

7. 7.11. ИЛИЯ УЗУНОВ

БЕЛЕЖКА НА РЕДАКТОРА - ВАРМАВУ - тУ - 1997

След време отивам и виждам, че той беше изрязал снимките по начин, който не очаквах, по който начин се нарушаваше първоначалния замисъл.
Паневритмията имаше нотен текст, имаше поетичен тест, имаше обяснение, но трябваше да се вмъкнат по няколко снимки, илюстриращи началото, средата и края на едно упражнение. Те трябваше да се подредят последователно под нотния текст. И онзи, който реши да изучава Паневритмията да има едно практическо ръководство. За тази цел аз работих три месеца с него, заснех всички упражнения, които той показваше и направих 400 снимки, които му ги връчих. Това ми костваше три лекарски заплати и към четири месеца работа. След време отивам и виждам, че той беше изрязал снимките по начин, който не очаквах, по който начин се нарушаваше първоначалния замисъл. Изказах недоволство. Той започна да развива теории и да философства. Разбрах, че нищо няма да направи. Упрекна мнозина, че никой не му съдейства със снимки. Искал да приложи снимки, направени от Васко Искренов на Рила, с общи изгледи на Паневритмията.
към текста >>

8. 81. БОГ Е СВЕТЛИНА. БОГ Е ЛЮБОВ. БОГ Е ДУХ.

ТОМ 5

Такива случаи имахме няколко и всеки един се различаваше от предходния по замисъла, по мотива, както и резултата от самата опитност за Светлината.
Или когато човешкото съзнание направи връзка към Божественото съзнание и Бога то връзката между тези две съзнания е връзка на Светлината, защото само тя може да обединява физическия свят с духовния свят и с Божествения свят, защото тя преминава навред и е продукт на Божествения Дух и изявление на Бога. Бог е Светлина на физическото поле. В духовното поле Бог е Виделина. А в Божественият свят Бог е Слава. Така че Бог бе Светлина, Виделина и Слава. Такива случаи имахме няколко и всеки един се различаваше от предходния по замисъла, по мотива, както и резултата от самата опитност за Светлината. Бяхме на екскурзия, неголяма група, почивахме на една поляна. Изведнъж се усетихме, че времето се разваля, задуха вятър, надвиснаха черни облаци, застудя, започна да фучи, започна да гърми, да трещи, да бушува вятър и някакъв тътен отгоре над нас се търкаляше. Огледахме се наоколо и се чудехме къде да се подслоним, че ако захване бурята отърваване няма от нея. Оглеждам се аз както се оглеждат всички, а Учителят седи невъзмутимо, Аз въртя глава насам-натам, виждам тази буря, че бушува, а тези черни облаци връхлитат върху нас. Загледах се и изведнъж очите ми се отвориха.
към текста >>

9. 8. ПЕЧКАТА В МАЛКИЯ САЛОН

ТОМ 8

У Учителя има замисъл и план за замисленото, а у нас - радост.
След като се построи големия салон, стаята на Учителя и някои подробности около тях, дойде редът да се устрои и малкия салон. С каква любов се опипваше всяка летвичка, всяко гвоздейче, всеки инструмент, който си бе предложил услугите да присъствува тук. Гради се не салон за трапезария, но свят някакъв се гради Пък може и така да е. Ние виждаме формата на нещата, но какво е тяхното съдържание и смисъл от гледището на Учителя, не знаем. И ние се радваме, не за това, което става ли, което е замислено, или за това, че сме около Учителя. У Учителя има замисъл и план за замисленото, а у нас - радост. Да бъде човек близичко при Учителя! Колко е красиво, колко е радостно, колко е неописуемо хубаво. О, Учителю, благодарим! Малкият салон е готов. Трапезарията отвори двери за своите питомци, и се зачу тук новата песен от тракане на чинии и лъжици.
към текста >>

10. 19. ПИСМО НА М-Р БРАУН ДО ВИОЛА ЙОРДАНОВА

ТОМ 8

Описанието, което Периклиева дава на движенията е било директно взето от демонстрациите /показванията/ дадени от Дънов и изглежда в по-малка степен да изопачава Неговия замисъл.
Преди няколко години, обаче музиканти в България се върнаха към употребата на оригиналните ключове, които са съвършено пригодими за ниски гласове. ЛЯВО ИЛИ ДЯСНО? Също така, за да направи естеството на музиката по-ясно за окото на четящият, това издание публикува разрешението на Асен Арнаудов на един конфликт между теория и практика. В тази стандартизирана форма музиката се нуждае да бъдат ревизирани /изменени/диктаторските описания на Милка Периклиева и на Ярмила Менцлова. През време на процеса, при който музиката се създаде се замесиха много лица. Описанието, което Периклиева дава на движенията е било директно взето от демонстрациите /показванията/ дадени от Дънов и изглежда в по-малка степен да изопачава Неговия замисъл. Менцлова, на която Дънов по-късно е дал задачата да представи Паневритмията коректно също така решила да ревизира музиката в по-голяма степен от описанието на Периклиева. И поради това се предполага, че една нота в „Първия ден на пролетта" е скъсена, така че 7,9 и 10 започват с десния вместо с левия крак. Това прави музиката по-малко повторяема наизуст, като я прави по-лесна за изпълнение наизуст и изяснява момента за смяна на ръцете в номер 6 „Отваряне". Единствената друга разлика от стандартната версия обикновено практикувана в България е позицията на повторението в номер 11 „Евера", тук внушена пред четири тактови черти. Даже, ако повторението от тактова черта 21 е автентична, което се явява по-скоро като произлизащо от погрешно отпечатване в А, версията с текстът, предложен от Арнаудов и отдавна свирен в Русия е възприет, тъй като с това се избягва музиката да завърши в една неестествена /несвойствена/ точка в последователността на движенията.
към текста >>

11. XIII. КАК СЕ ИЗДАВАШЕ СПИСАНИЕ „ЖИТНО ЗЪРНО?

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 9

Нека неговите думи ни послужат като насърчение и като метод за осъществяване на нашата замисъл.
Братски привет, Редакцияонния комитет /Кръгъл печат с надпис Редакция Житно зърно - София/ * * * 6. Любезни братя и сестри, И втората годишнина на „Житно зърно" изтича. Предстои трета. От нашите лични усилия зависи дали тя ще бъде по-успешна от изтеклите. Всички млади братя и сестри помнят насърчителните думи, които Учителят изказа, когато ни държа своята хубава беседа на събора. Нека неговите думи ни послужат като насърчение и като метод за осъществяване на нашата замисъл. Така както се чертаят перспективите на близкото бъдеще, изглежда, че нашата книжнина има да изиграе известна роля. Негли за това беше подсещането на Учителя да се организира тази година книжнината. Обществото желае осветление. Има сума млади хора, които са в безпътица и чакат да им се посочи път и цел в живота. При днешните условия най-годно средство се явява книжнината.
към текста >>

12. 1.Изпратено препоръчано писмо до Мария Кисова

ТОМ 9

Тя се помества, за да се покаже, че Борис Николов стенографира на тефтерче и да се докаже, че той е стенографирал и дешифрирал „Изворът на Доброто" според Вашият първоначален замисъл на една голяма лъжа.
На първа страница е публикувана снимка с Учителя, на която се отбелязва, че се публикува за първи път. Вие я публикувате без да искате разрешение от автора фотограф на тази снимка. Авторът е Георги Кьосев, а неговата съпруга Надежда Кьосева, е не само възмутена от постъпката Ви, но е убедена, че Вие търгувате с образа на Учителя. Освен това тази снимка е от Молитвения връх на Рила, а не е от Мърчаево. И това Вие знаете много добре. Тя се помества, за да се покаже, че Борис Николов стенографира на тефтерче и да се докаже, че той е стенографирал и дешифрирал „Изворът на Доброто" според Вашият първоначален замисъл на една голяма лъжа. Зад Учителя има личности, които са действени в живота на Братството и които Вие не познавате. Освен това при нозете на Учителя седят трите стенографки на Учителя: Паша Теодорова, Елена Андреева и Савка Керемидчиева, които Вие не познавате, защото сте друго поколение. На корицата тези три стенографки са отрязани, така че да не се види, че при нозете на Учителя има три стенографки, които стенографират и си вършат своята работа като ученици. Това е направено с цел да се види, че Борис Николов е стенографа на Учителя и че това е негов труд според Вашия първоначален замисъл. А това е една голяма лъжа.
към текста >>

Това е направено с цел да се види, че Борис Николов е стенографа на Учителя и че това е негов труд според Вашия първоначален замисъл.
И това Вие знаете много добре. Тя се помества, за да се покаже, че Борис Николов стенографира на тефтерче и да се докаже, че той е стенографирал и дешифрирал „Изворът на Доброто" според Вашият първоначален замисъл на една голяма лъжа. Зад Учителя има личности, които са действени в живота на Братството и които Вие не познавате. Освен това при нозете на Учителя седят трите стенографки на Учителя: Паша Теодорова, Елена Андреева и Савка Керемидчиева, които Вие не познавате, защото сте друго поколение. На корицата тези три стенографки са отрязани, така че да не се види, че при нозете на Учителя има три стенографки, които стенографират и си вършат своята работа като ученици. Това е направено с цел да се види, че Борис Николов е стенографа на Учителя и че това е негов труд според Вашия първоначален замисъл. А това е една голяма лъжа. Освен това фотографът е заснел още три-четири пози от същото място в разстояние от 5-10 минути, в които се вижда, че Борис не само не записва, но дори и не слуша, а си гледа встрани, други неща. Защо не поместихте именно една от тези снимки, за да се види кой стенографира, кой слуша и кой се разсейва насам-нататък. Така, че публикацията на тази снимка е пълен провал за Вас. Ако не бях се намесил, за да коригирате авторството, провала Ви щеше да бъде необратим.
към текста >>

13. VII. КАКВА Е СЪДБАТА НА ЧЕТИРИТЕ КОПИЯ ОРИГИНАЛНИ ДЕШИФРИРАНИ БЕСЕДИ И ЛЕКЦИИ НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ СЛЕД 1944 ГОД.

Вергилий Кръстев

ТОМ 9

А Боян Златарев е изпълнителя на техния замисъл, той го сваля.
По-късно този архив се разбива, прехвърля се насам-нататък. Доказателство е, че аз притежавам две годишнини от това копие, на което е написано Георги Куртев - фелдшер, Айтос, върху опаковката. Третото копие се укрива от Борис на Витоша, на „Резньовите" в скалите, в специално укрито скривалище. Този архив беше определен също за мен. Но той чрез Петър Филипов и Лалка Кръстева се окрадва. А Боян Златарев е изпълнителя на техния замисъл, той го сваля. Той се разпръсва и не идва до мен. От този архив също никой не печати по оригинала. Виж „Изгревът", т. Ill, стр. 201-203 и неговата съдба.
към текста >>

14. 23 - 18. ЦИКЛИ НА ЖИВОТА

Бялото Братство в град Ямбол. Георги Радев Дюлгеров. Как намерих и познах Учителя.

ТОМ 10

Този свят е замисъл на Божествената разумност, а човекът е лъч от това живо слънце. Съзнание.
А ние виждаме точно обратното. Светът се строи целесъобразно планомерно, според плана на един Велик Архитект, че всичко, което става, е целенасочено, защото всички органи и системи в човешкия организъм действат синхронно между сили, здраве, съзнание и разумна дейност, насочена към неговото съвършенство. Така, слъчевите лъчи са трептения и напрежения, предизвикани от всемирния живот. Те са живи и разумни и осъществяват волята на разумния архитект. Те стават това, което той е замислил. Този свят е замисъл на Божествената разумност, а човекът е лъч от това живо слънце. Съзнание. Свързани сме с него и получаваме живот, енергия, разум и светлина за живота. Той е физическа, сърдечна и разумна храна за нашия живот. Апостол Павел е казал на атиняните - „Незнайният Бог е Бог, в който живеем, движим се и съществуваме", а някои стихотворци са прибавили „и негов род сме". В природата, в която живеем и растем, има свой ритъм - годишните времена. Ние живеем всред тях и те оставят своите незаличими следи.
към текста >>

15. І.03.14.ТУДОР ВЛАДИМИРЕСКУ И САВА БИНБАШИ

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

Той подозира гърците, че са вдигнали въстание и в България, за да настъпят към него войските на турците, а те необезпокоявани от никого да изпълнят отдавнашния си замисъл да разширят границите на Гърция.
Поради голямата популярност на Сава Бинбаши, заверата на румънска почва, се казвала „Сава кавгасъ" а за Гърция - „Мора кавгасъ" - от областта Морея. Целта на въстанието на Ипсиланти във Влашко и Молдова е била първо да премине през Сърбия в Пелопонес и да оглави въстанието в Гърция. Но след отказа на Сърбия да участва, неговата цел е била да могат да се заангажират колкото се може повече турски войски на север, за да се облекчи положението на воюващите въстаници в Пелопонес. Но във всички изброени варианти въстанието не е успяло, понеже е положено на лъжа и измама от самия Ипсиланти. Император Александър I (1804-1825 г.) порицава преврата на етеристите, че с бунт и гражданска война, тайна пропаганда, не могат да доведат до свободата на един народ и че помощ от руска страна не бива да се очаква. Той подозира гърците, че са вдигнали въстание и в България, за да настъпят към него войските на турците, а те необезпокоявани от никого да изпълнят отдавнашния си замисъл да разширят границите на Гърция. Турските войски разбиват и унищожават въстаниците. Портата снема доверието си от фанариотите и ги отстранява от управлението на държавата,
към текста >>

16. Наряди за 1945 г.

ТОМ 12

Ние твърдим, че както науката, така и човешкият усет, са продукт на Божествения замисъл и продължение на развитието.
Томалевски - „Знакът на новото време". Ще ви говоря за една категория хора, които изучават света, живеят и промишляват проблемите на живота. Това са смирените духовни, съзнателни люде в света. Като изучаваме явленията на живота, ние изключваме суеверието, което е голям враг на вярата. Признаваме същевременно, че науката е един непрестанен прогрес. Ние твърдим, че както науката, така и човешкият усет, са продукт на Божествения замисъл и продължение на развитието. При наличността на всички днешни изнамирания, привидно нищо не ни липсва; изглежда, че ние живеем много щастливо; ние сме близо до щастието, но трябва да открием и още нещо, което ни липсва, за да бъдем наистина щастливи. Между хората съществува голямо противоречие, когато дойдат до въпроса какво е предназначението на човека. Всички Учители на човечеството са вярвали в безсмъртието на живота; същото може да се каже и за хората на науката. Човек отвреме навреме е хващан за ръка и повеждан напред. Отделните религии не са нищо друго, освен опит за извеждане човека на пътя на неговото издигане.
към текста >>

17. 3. ПЕНТОГРАМЪТ

22. 03.1932 г.

ТОМ 12

Всички рано или късно ще осъществят Божия замисъл.
Той е символ - знак и с този символ са си служили много окултни школи. Пентограмът е символ на петте велики добродетели и петте велики принципа: Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата и Добродетелта. Чрез ъгъла на Добродетелта става повдигането. Това са петте качества, които трябва да изработи в себе си човек, за да бъде съвършен. Във всичко пулсира живият Бог. Всички рано или късно ще осъществят Божия замисъл. Пентограмът е извор на светлина, на динамическа и на магическа сила. От Пентограма на всички посоки струят лъчи. Този символ има благоприятно влияние и може да съдействува на ученика понеже създава наоколо благоприятна аура чрез окултните сили, които дейс- твуват в Него. Но ако човек не живее в абсолютна чистота на мислите, чувствата и делата, Пентограмът има обратно действие. Затова трябва да се носи само от човек с високо съзнание - посветени, адепти.
към текста >>

18. 6. ВЕЛИКДЕН

Забележка: Тук е мястото да опиша една малка своя опитност, която ще нарека малка опитност с велик замисъл.
И когато неговата жена, Михала - царска дъщеря го упрекна, че се излага пред народа си, той отговори: „Да не играя ли пред Господа? " И аз си казвам: Давид игра пред скрижалите и пред Господа и заради Господа, а аз играя със столовете пак заради Господа за онова Велико Слово, малка част от което се вля в моята душа. Играх и заради Учителя - Божия пратеник, Който дойде на земята да донесе това Слово на цялото човечество. Благодаря на Учителя, стократно Му благодаря! Тази беседа - „Истината" - е печатана в тома, втора серия неделни беседи, първо издание, под заглавие „Сила и живот" и същият том, второ издание, под ново заглавие „Духът и плътта". Забележка: Тук е мястото да опиша една малка своя опитност, която ще нарека малка опитност с велик замисъл. Малката опитност мина през мене, а великият замисъл иде отгоре. Ето какво разбрах впоследствие от този велик замисъл. Божието Слово е Божествен нектар, който се налива в предварително специално приготвени форми, съсъди, но така внимателно, че капка да не се разлее на земята. Дават се кому повече, кому по-малко капки от този нектар, според големината на формата или съда, в който се наливат и според възможностите на човека да ги използува и обработи. И тук е важен законът „Нищо не се губи, нищо не се създава." Ако съдът е по- големичък и събрал повече нектар, който не може веднага да обработи, отгоре ни чакат.
към текста >>

Малката опитност мина през мене, а великият замисъл иде отгоре.
" И аз си казвам: Давид игра пред скрижалите и пред Господа и заради Господа, а аз играя със столовете пак заради Господа за онова Велико Слово, малка част от което се вля в моята душа. Играх и заради Учителя - Божия пратеник, Който дойде на земята да донесе това Слово на цялото човечество. Благодаря на Учителя, стократно Му благодаря! Тази беседа - „Истината" - е печатана в тома, втора серия неделни беседи, първо издание, под заглавие „Сила и живот" и същият том, второ издание, под ново заглавие „Духът и плътта". Забележка: Тук е мястото да опиша една малка своя опитност, която ще нарека малка опитност с велик замисъл. Малката опитност мина през мене, а великият замисъл иде отгоре. Ето какво разбрах впоследствие от този велик замисъл. Божието Слово е Божествен нектар, който се налива в предварително специално приготвени форми, съсъди, но така внимателно, че капка да не се разлее на земята. Дават се кому повече, кому по-малко капки от този нектар, според големината на формата или съда, в който се наливат и според възможностите на човека да ги използува и обработи. И тук е важен законът „Нищо не се губи, нищо не се създава." Ако съдът е по- големичък и събрал повече нектар, който не може веднага да обработи, отгоре ни чакат. Те знаят, че ако не днес, утре, ако и утре не може, тогава други ден.
към текста >>

Ето какво разбрах впоследствие от този велик замисъл.
Играх и заради Учителя - Божия пратеник, Който дойде на земята да донесе това Слово на цялото човечество. Благодаря на Учителя, стократно Му благодаря! Тази беседа - „Истината" - е печатана в тома, втора серия неделни беседи, първо издание, под заглавие „Сила и живот" и същият том, второ издание, под ново заглавие „Духът и плътта". Забележка: Тук е мястото да опиша една малка своя опитност, която ще нарека малка опитност с велик замисъл. Малката опитност мина през мене, а великият замисъл иде отгоре. Ето какво разбрах впоследствие от този велик замисъл. Божието Слово е Божествен нектар, който се налива в предварително специално приготвени форми, съсъди, но така внимателно, че капка да не се разлее на земята. Дават се кому повече, кому по-малко капки от този нектар, според големината на формата или съда, в който се наливат и според възможностите на човека да ги използува и обработи. И тук е важен законът „Нищо не се губи, нищо не се създава." Ако съдът е по- големичък и събрал повече нектар, който не може веднага да обработи, отгоре ни чакат. Те знаят, че ако не днес, утре, ако и утре не може, тогава други ден. Ден след ден, вечността е пред нас.
към текста >>

При този велик замисъл, още с влизането ми в този път, небето или невидимият свят или разумният свят започна своята работа върху мене, която аз чувствувах върху себе си и всяка душа може да каже същото за себе си.
Божието Слово е Божествен нектар, който се налива в предварително специално приготвени форми, съсъди, но така внимателно, че капка да не се разлее на земята. Дават се кому повече, кому по-малко капки от този нектар, според големината на формата или съда, в който се наливат и според възможностите на човека да ги използува и обработи. И тук е важен законът „Нищо не се губи, нищо не се създава." Ако съдът е по- големичък и събрал повече нектар, който не може веднага да обработи, отгоре ни чакат. Те знаят, че ако не днес, утре, ако и утре не може, тогава други ден. Ден след ден, вечността е пред нас. При този велик замисъл, още с влизането ми в този път, небето или невидимият свят или разумният свят започна своята работа върху мене, която аз чувствувах върху себе си и всяка душа може да каже същото за себе си. Пътят е един, а методите са различни: според подготовката, темперамента, възможностите на човека и т.н. Значи небето работи, а аз чувствувам, че съм някакво тесто, поставено в голямо корито и някаква особена мека, фина, пластична ръка ме меси в коритото ту от една, ту от друга страна. Това месене и чувствувам, и виждам, и ми е приятно - нищо не ме боли, дори ми е весело и приятно. Казах един ден това на Учителя и Той ми отговори: „Когато възвишените същества работят, те не искат да ги виждат и разбират други." Казах на Учителя: „Уважавам и ценя тяхната работа, затова ще мълча, докато ми се разреши или докато те си свършат работата." Днес аз съзнателно се запитвам: какво омесиха тези същества от това тесто? И сама пак съзнателно си отговарям: те омесиха онази форма, онзи калъп или онзи съд, в който ще се налива Божественият нектар, т.е.
към текста >>

19. 5. СЛОВО ЗА УЧИТЕЛЯ 27.12.1956 г.

Сега той ми се видя по-голям, по-светъл, а ученият - още по-вдъхновен, по-лъчезарен, със замисъл за нова работа, за нов труд.
Той взима вестника, бързо го отваря и поглежда към научния отдел. Чете съобщения за нови открития из областта на науката и към края на колоната следват излезли нови книги от печат. Окото му спира върху заглавието: „Разрешени спорни въпроси из живота и науката." Автор - името на един негов студент. Крайно изненаден, но с лице пак така спокойно, одухотворено, той тихо прошепна: „Нищо, нищо от това, поне истината излезе на бял свят." Казвам си: Ето човекът, който обича истината, живее и работи за нея. Надникнах пак в кабинета. Сега той ми се видя по-голям, по-светъл, а ученият - още по-вдъхновен, по-лъчезарен, със замисъл за нова работа, за нов труд. Когато стремежът, интересът на учениците към духовна наука, към високо духовно знание порасна, Учителят изяви Словото в още една форма лекции - окултни лекции. В тях той изнася много методи и правила, закони и принципи за работа на ученика, на човека върху себе си - истински човек да стане. В тия лекции Учителят - Строител безболезнено събаряше старите разколебани, разклатени основи на старото здание и на мястото им поставяше здрави, солидни, положителни основи на новата сграда, на новата култура. На мястото на изгнилите греди, на изпочупените тухли и керемиди, той постави нови - огнеупорни греди, тухли, керемиди, минали през огъня на житейската пещ. Така Словото, излязло от тясната малка стаичка на бялата къщичка на улица „Опълченска", дойде до големия салон на Изгрев, отдето стигна до високите върхове на Витоша и Рила.
към текста >>

20. 14. ДА СЕ ПРОСЛАВИ БОГ

Знаем с положителност, че сме Божии създания, създадени пак чрез мощното Слово Божие... И направи Бог човека в шестия ден по образ и подобие свое с велик замисъл, с ненадмината по красота форма, по свой оригинален план и като го разгледа, пристъпи към последната работа на този ден - вдъхна в него дихание на живот, и човекът стана Жива Душа.
Кой бе този момент, не знаем. Какви са многобройните форми на живот, при какви разнообразни условия живеят и се развиват, и това не знаем. Обаче смело, положително, категорично ние, малките Божии творения твърдим - живот съществува навсякъде, в знайни и незнайни за нас светове. Какво от това, че днес не знаем много неща? Това, което днес не знаем, утре ще го знаем. Знаем с положителност, че сме Божии създания, създадени пак чрез мощното Слово Божие... И направи Бог човека в шестия ден по образ и подобие свое с велик замисъл, с ненадмината по красота форма, по свой оригинален план и като го разгледа, пристъпи към последната работа на този ден - вдъхна в него дихание на живот, и човекът стана Жива Душа. И нарече този човек храм Божи - храм неръкотворен, създаден от Бога по известни закони и сили, каквито само Великото Битие познава, разбира и прилага. И въведе Бог човека - венец на Творението - в необятния свят, там да расте, да се развива и да учи. Казано е: В седмия ден Бог си почина от своите дела, а ние казваме: премина Бог от една работа в друга, за която нищо не е казано, но която се открива в микроскопически мащаб за ония, които имат очи да гледат и уши да чуват. И до днес още големи философи, учени, лекари и хирурзи от различни величини стоят пред този малък човек с перо и хартия, с различни инструменти, игли и спринцовки, описват го, пипат го от различни страни, изучават го най- щателно и в края на краищата застават в учудване, в недоумение и казват: Чудно, странно и велико е това последно видимо за всички хора творение - човек, което заслужава поклон, слава и хвала на Онзи, Който го е създал. Колкото по- недостъпен е този човек за подобните си, толкова е по-велик и неизчерпаем.
към текста >>

21. 15. ЧУХ НЕЩО София, 22 декември 1967 година - първи ден на зимата.

Важното е, че характерът, замисълът на лотарията се съобщава само на ония, които могат да пазят тайна и които са искрени, имат силно желание да са участници в лотарията.
Чух, че от две години и половина, т.е. от тридесет месеца насам в София се разиграва някаква чудна, чудновата оригинална лотария, която е валидна само за тия определени 30 месеци. Тегленето става всеки месец. Щом чух, че тук има нещо оригинално, веднага реших да взема участие в нея - обичам оригиналните неща. Какви ще бъдат печалбите, това не ме интересуваше. Важното е, че характерът, замисълът на лотарията се съобщава само на ония, които могат да пазят тайна и които са искрени, имат силно желание да са участници в лотарията. Цената на всеки билет била голяма, понеже имала отношение към уроците на живота. Значи, както уроците на живота са скъпи, толкова скъпо ще струва и билетът. При това, всеки билет ще струва различно. И това ми се видя интересно, не знаех дали ще имам средства за тия билети, но хванах се веднъж на хорото, не мога вече да се пусна. Друго нещо ми направи впечатление: на всеки участник в лотарията предварително се съобщава какви печалби ще има и той да си избере печалбата според желанието и нуждата си.
към текста >>

- „Тогава дано да ми се падне жена." - „Какъвто ти е късметът." Малко се окуражих и проговорих: „Вижте, мене ми хареса третия вид печалба, защото имам нужда от жена около мене, като сестра, като приятелка, а това съчетание е чудно, чудновато по характер, по замисъл, по всичко друго." Строгият пак се обажда: „Нямаме време за философии.
Билетът може да излезе празен. Ако е пълен, може да ти се падне мъж, жена или дете." - „Мога ли да се откажа от печалбата си? " - „Ти не може да се откажеш. Право на отказ е даден само на онзи, който влиза като номер в билета." Питам вече крайно смутена: „Ако ми се падне мъж, какво да го правя? " - „Твоя работа." - „Ако ми се падне дете, и това е невъзможно за мене." - „Да си мислила навреме" - отговаря строгият господин. - „Тогава дано да ми се падне жена." - „Какъвто ти е късметът." Малко се окуражих и проговорих: „Вижте, мене ми хареса третия вид печалба, защото имам нужда от жена около мене, като сестра, като приятелка, а това съчетание е чудно, чудновато по характер, по замисъл, по всичко друго." Строгият пак се обажда: „Нямаме време за философии. Взимайте билета и си вървете." - „Господи, спаси ме" - тихо, едва чуто си шепнах. „Хайде, излизай, че други чакат вън." - „Моля, моля, само още един въпрос. Да не съм попаднала в бюро за женитби? " - „Нищо подобно. Вън ще разискваш.
към текста >>

22. 18. НАДКА ТИХОЛОВА Кратко слово по случай заминаването за отвъдния свят

В областта на поезията нищо не оставаше скрито от замисъла и полета на поета и писателя.
Обаче дойдеше ли нашата Надка до рецитацията, там Надка се преобразяваше. Тя заставаше обикновено пред малочислената си публика като дете, покланяше се и с малко мълчание, с похвата на голям вдъхновен артист, тя приковаваше вниманието на слушателя, който със затаен дъх очакваше началото на стихотворението или на поемата и следеше с голямо разположение, и обхванатото от нея настроение, и със силното желание рецитацията да продължи повече. В началото на рецитацията чуваш заглавието, чуваш и автора, но постепенно него забравяш, а изпъква рецитаторът, който се е дълбоко проникнал в думите на автора, които са станали вече и негова плът и кръв. Интересното е, че и чужди автори, тя и тях предаваше като свои. Лесно проникваше в тяхното съдържание и смисъл, и след известно вглъбяване в тях, влюбваше се в тях като в свои деца и ги изнасяше вън, облечени в техните дълбоко скрити идеи. В областта на поезията нищо не оставаше скрито от замисъла и полета на поета и писателя. Както рудокопачът открива и микроскопически скъпоценни метали и рудата, така нашата майсторка Надка в областта на поезията откриваше ценното в куплетите и ги изнасяше на светлина. Казано е за човека: Напиши две думи или изговори две думи, да ти кажа кой си. И ние, слушали често рецитациите на Надка, казваме: Дай и най- простото и обикновено стихотворение на Надка, и виж как тя ще го одухотвори и оживи - и в него ще намери скъпоценното зрънце. И след нейното заминаване ние дълго време ще чуваме думите от баладата „Клепалото бие" на големия наш народен поет Иван Вазов. Много време ще се вдълбочаваме в стихотворението на английския поет Едуард Киплинг - дълбоката житейска философия в малката дума на заглавието „Ако".
към текста >>

23. 61. СТОПАНСКАТА КРИЗА И ПЪРВАТА КЪЩИЧКА НА ИЗГРЕВА

Николай Дойнов

Всички, които гледаха как я строим, не допускаха, че начина по който я правим е наш, оригинален по своя замисъл и изпълнение.
Тогава беше свободно и за такива леки строежи, нямаше ограничения. Материали имаше обилно и преизобилно, навсякъде в най-пълен асортимент и предлаган с най-голямо внимание и любезност. Направихме я по един своеобразен начин. Сглобяема от дъски. Идеята за този начин на направа, беше дадена от двамата подчертани вече техници Борис и Димитрий. Всички, които гледаха как я строим, не допускаха, че начина по който я правим е наш, оригинален по своя замисъл и изпълнение. Мислеха, че е някакъв американски модел. Завършихме я само за няколко дни. Така възникна първата постройчица, в непосредствено съседство с Изгревската поляна, а ние петимата братя, първите постоянни заселници и уредници на Изгрева, почти до самия му край. Къщичката беше от две стаички: по- малка от около десетина квадратни метра и по-голяма от около четиринадесет. В по-малката се настаниха Димитър и Никола Нанков, а в другата по-голямата - останалите трима.
към текста >>

24. 97.ИЗБИРАНЕ НА ВЪРХОВЕН БРАТСКИ СЪВЕТ

Николай Дойнов

Пак по негово предложение, като член на този съвет да се приеме /Братята все още не разбрали злокобният замисъл/ неговият най-предан негов приятел Манол Иванов, който също се подвизаваше в братските среди.
Да се положат съответните грижи за отпечатването на неиздадените досега беседи и лекции на Учителя. 5. Да се продължи живота на школите на Учителя, като редовно се четат беседи и лекции в салона на Изгрева през дните и часовете, както това е ставало през времето на Учителя. Под натиска на Антов и по негово предложение, без да се подозира уловката, която той поставя, братята от Братския съвет и въобще събранието приемат да има и „Финансов съвет", който ще има за задача да следи за състоянието на'материалните средства на Братството, движимото имущество и най-важното приходите и разходите на парите. В този съвет разбира се кой ще влезне? - Никола Антов, щом като той е предложил това фатално за Братството решение и се натрапва той, като председател на този съвет. Пак по негово предложение, като член на този съвет да се приеме /Братята все още не разбрали злокобният замисъл/ неговият най-предан негов приятел Манол Иванов, който също се подвизаваше в братските среди. Вярно е, че като братски касиер и това беше на първо време, влезна в този съвет и Жечо Панайотов. Но какво можеше той да направи със своят мек и тих характер, срещу тези двама с твърдите си и брутални похвати? А по-късно играта беше предвидена, Жечо да бъде сменен, като братски касиер и с това отхвърлен от Финансовия съвет, и на негово място поставен друг приятел на Антов на име Коста Стефанов. Избирането на „Финансов съвет" - тази юзда на братската дейност, беше една от капиталните грешки на старейшените братя в това събрание, в което аз не присъствувах. Тази грешка беше фатална както за двамата най-активни и дейни братя Борис и Жечо от Братския съвет, така и за дейността на съвета и ликвидирането на Братството, като оформено общество.
към текста >>

25. III. ИВАН ТОЛЕВ И „ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС, БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ НА „ИЗГРЕВЪТ

И ние изгонихме религията из училищата си, свещената религия, която осветява живота на човека и го издига до Бога, и отворихме широко врати за най-страшни чудовищни напасти - и за ума на днешното поколение един атентат в самия Божи храм бе напълно възможен и естествен... Един атентат срещу Човека и Бога, пъклен замисъл на черно человеконенавистничество, тъпо отрицание на самия закон на любовта, дръзко посегателство върху самия живот.
Явно е, че такова обвинение срещу Теософията не издържа никаква критика, както и твърдението, че теософите отричали националните идеали и държавни нужди; българските теософи опровергават тази незаслужена клевета с делата си. Така, самият председател на Теософското Общество в България, г. Софрони Ников, безстрашно се е сражавал на най-предните позиции, а днес някои тилови герои излизат без свян да говорят за него, че той бил против една законна отбрана на отечеството..."Ти трябва да вършиш обикновените си работи по-добре от другите, а не по-зле" се казва в книжката „При нозете на Учителя" - евангелие за теософите. „Патриотите", които надават вик срещу „теософската напаст", могат само от едно да се плашат - че теософите са се простили с всеки вехтозаветен морал, и като общественици те са беззаветни идеалисти, които съвестно биха изпълнили всеки свой дълг, без оглед на личната си изгода. Нека се изповядаме открито освобождението до днес, ние събаряме родната вяра, на която дължим всичко - режем клона, на който се крепим, защото вярата за „просветения" българин е недостоен предразсъдък. И ние изгонихме религията из училищата си, свещената религия, която осветява живота на човека и го издига до Бога, и отворихме широко врати за най-страшни чудовищни напасти - и за ума на днешното поколение един атентат в самия Божи храм бе напълно възможен и естествен... Един атентат срещу Човека и Бога, пъклен замисъл на черно человеконенавистничество, тъпо отрицание на самия закон на любовта, дръзко посегателство върху самия живот. Къде са блюстителите на народните завети? Или те заплитат тъмна интрига? У нас, поради закъснелост на умовете и поради лошо възпитание, Теософията може да се преследва, с простени и непростени средства; в една Англия, обаче, Теософията е на почит и се проповядва от църковните амвони; там, сега засега, има 35 депутати теософи в камарата и няколко министри, между които и ивестният Балфур. Изобщо, в другите страни от Теософията са заинтересувани много учени и професори, както и именити художници и писатели, а Стриндберг е бил и член на теософското общество, както и Морис Метерлинк. Нека, прочее, бъдем спокойни за бъдещето, дълбоко невъзмутими и толерантни.[7] Всяка истина, която носи спасение за света, се е посрещала с вой и отрицание.
към текста >>

26. XXV. НИКОЛАЙ ДОЙНОВ Бележки към спомените

II. Рила, когато проговори. Орион - Д-р Стефан Кадиев

Аз след като видях замисъла на тези сили на Разрушението, отидох при него и го накарах да работим върху спомените му.
5. Четвъртият етап се състоеше в това, че ги размножиха в десетки екземпляри дори ги подвързаха в IV книжки и написаха отгоре, че това е История на Бялото Братство. По този начин искаха да попречат на програмата на „Изгревът" преди да му дойде времето. А това беше десет години преди промените в 1989 г., когато се разруши Съветската империя. Направиха го нарочно. Умишлено! 6. Петият етап. Аз след като видях замисъла на тези сили на Разрушението, отидох при него и го накарах да работим върху спомените му. Описах му моя план. Николай Дойнов се съгласи. В разстояние на два месеца, аз ходех при него и го карах да си чете спомените, записвах ги на магнетофонен запис, спирах го и го разпитвах и той обясняваше и така се допълваха някои празноти според мене. Трябваше да си довърша работата. Това беше мой план, който движех цели 30 години. 7.
към текста >>

27. 1929 година

ТОМ 16

Получих портрета на Учителя и три резюмета: 1) „Замисъл на природата", от 15.II.
Днес отначало - сутринта, бе облачно. Към обед - ясно, а на вечеря пак се заоблачи. Тази вечер след часовете ми се донесе пощата. Съобщават ми, че ще се изпращат беседите на Рали Арнаудов, Иван Петров, Васил Острев, Александър Коеджиков и до мен пак щели да пратят 5 броя от 9-а серия. Любомир Лулчев ми изпратил вестник „Живот" в 10 екземпляра по 3 лева за разпространяване. Получих портрета на Учителя и три резюмета: 1) „Замисъл на природата", от 15.II. 1929 г., 2) „Трансформиранена енергиите", от 1.III.1929 г., 3) „Добрата почва", от 3 .III.1929 г. Днеска - тази вечер, четох „Добрата почва", хубави мисли има в това резюме: „Това, което е дадено, не съставлява човека. Най-първо, за да познае човек себе си, той трябва да отдели дадените неща и да остане сам с Онзи, Който дава нещата." „Като отделите от човека доброто, неговата интелигентност, всички тези качества, къде е самият човек? Вие докато не намерите себе си, докато не се проучите, докато не проучите вашето естество, не можете да прогресирате в света. Човек не е извор на доброто.
към текста >>

28. XX. БЕЛЕЖКИ На ръководителя на Програмата за издаването на оригиналното, неиздавано досега Слово на Учителя Петър Дънов -Вергилий Кръсте

ТОМ 16

Винаги бяхме принуждавани нещо да коригираме, да доуточняваме, да оправяме, да възстановяваме оригиналния замисъл на Програмата, понеже екипите несъзнателно променяха под атаките на Духа на Заблуждението.
Така се съхрани за поколенията тази брошура от Учителя. 13. Работата с екипите бе много трудна и свързана с много противодействия от външни лица и от Духът на Заблуждението, което съм описал. Аз им предавах оригиналите, те си определяха екипите и исках да бъде донесен набран оригинален текст. Всичко туй е описано от мен. Нито един екип не си свърши работата с предпечатната подготовка както бе уговорено и както трябва. Винаги бяхме принуждавани нещо да коригираме, да доуточняваме, да оправяме, да възстановяваме оригиналния замисъл на Програмата, понеже екипите несъзнателно променяха под атаките на Духа на Заблуждението. И след това се учудваха защо това се е случило. Това се отнася за тези, които несъзнателно променяха. А имаше и такива, които съзнателно променяха и това се отнасяше от самото начало, когато започнахме да издаваме „Утринни Слова". 14. „КАТО РОДИ ДЕТЕ", XXI г., 1940 - 1941 г. том I - как бе подготвено това томче, виж в „Изгревът" том XVI, глава XV от този раздел, стр.
към текста >>

29. 10. Малките камъчета

ТОМ 17

Но за оня, който е свикнал да чувствува играта на багрите, който търси и разбира през форми и цветове идеята на художника, точно тия разхвърлени по пътеката малки камъчета му разкриват истински свят, чудно хубав, разнообразен и велик по замисъл, прекрасен по художествено постижение.
10. Малките камъчета Когато облаците плътно забулват небето със сиво було, когато името на слънцето звучи като полузабравена легенда, когато цялата котловина изглежда като намръщена част от преизподнята, когато власовидни мъгли засноват около човека като материализирани духове, има все пак неща, които могат да приковат неговото внимание. Точно тогава той ще види това, които иначе не би забелязал: ситно написани страници от многомилионната история на планината. От геоложка гледна точка малките камъчета по пътеката могат да не представляват някаква забележителност. Те нямат стопанско значение, защото никой не би дал пари за тях. Те не са благородни метали. Но за оня, който е свикнал да чувствува играта на багрите, който търси и разбира през форми и цветове идеята на художника, точно тия разхвърлени по пътеката малки камъчета му разкриват истински свят, чудно хубав, разнообразен и велик по замисъл, прекрасен по художествено постижение. Малко, плоско камъче, сиво-розова основна маса, изпъстрена с прекъснато-успоредни зелени ивици, на чиято повърхности цъфтят светложълти островчета лишеи. Замислен, тъмнозелен камък, колкото яйце, по чиято страна се откриват светлорозови паралелни наслоения, шисти, които земният огън и вековете са споили в неделима маса. Млечно-бял кварц, като прозрачните бузи на приказна красавица, приковава погледа с благородната си усмивка. Малък зърнест хубавец, тъмнозелена кръстословица, отпечатана върху сиво-бяла скалиста маса, закачливо се препречва пред натежалия крак. Шеговита смесица от кварц и гранит, прошарена от начупени зелени пътеки, снабдена с блестящи слюдени очи, около които, в мълчаливо съглашение, растат островчета жълт и черен лишей.
към текста >>

30. 1928 г. Из беседи, лекции и други

III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ

ТОМ 19

ДЕЙНОСТ И ЗАМИСЪЛ НА ПРИРОДАТА: 14 лекция от Учителя, държана на 30 ноември 1928 г., София.
Юпитер пък определя неговото благородство. Вьрху духовните хора оказват влияние планетите Уран и Нептун. Като ученици, добре е да изучавате астрология, да знаете какво влияние оказват различните планети върху човека. Това са интересни научни твърдения, на които мнозина гледат с недоверие. Ученият, обаче прави своите изводи и не се смущава от подозрението на хората.” 181. ДЕЙНОСТ И ЗАМИСЪЛ НА ПРИРОДАТА: 14 лекция от Учителя, държана на 30 ноември 1928 г., София. - В: Божествените условия: Младежки окултен клас, Г. VIII (1928 ÷ 1929), т. I. София, 1942, с. 239 „Една от задачите на науката е да направи живота на човека сносен. Астрономията като наука, дава ред научни сведения за състоянието на планетите, за разстоянието им от Земята, за влиянието им върху нея и т. н.
към текста >>

31. 7. Вестник „Зора”, г. XII, бр. 3294, 2.VІІ.1930 г.

ТОМ 21

След това идва замисълът за убийството, за да се прикрие кражбата.
Относно насипното изтръгване на показанията, г-н прокурорът обръща вниманието на съда, че подсъдимите след всеки разпит са били освидетелствувани от лекаря. Но дори и да се допусне, че са били бити в полицията, при следователя те не са давали показанията си при същото състояние, а пък пред последния техните показания съвпадат с тия, дадени в полицията, и дори са по-подробни. ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО Прокурорът дава характеристика на подсъдимите и намира, че те са с престъпни склонности. Малина извършва кражба и майката вместо да спре дъщеря си още в началото на престъплението, я тласка по-нататьк по тоя път. Драгоценностите се продават, за да се купи пиано. След това идва замисълът за убийството, за да се прикрие кражбата. Майката е все с дъщеря си. Убийството е извършено вечерта, когато майката дошла да прибере дъщеря си. То е извършено със секущо оръжие. Какво? Тук обвинителят се спира върху ВЪПРОСА ЗА ТЕСЛАТА. Той счита, че не е от голямо значение къде е в тоя момент оръдието, с което е извършено убийството, тъй като напълно естествено е то да бъде скрито.
към текста >>

32. 13. ВЪЗПРИЕМАНЕ И СЪЗДАВАНЕ НА ПАНЕВРИТМИЯТА

ТОМ 22

По известни причини този замисъл на Учителя не можа да се реализира на практика.
След известно време братята и сестрите ги научават и започват редовно да ги играят след свършване на Паневритмията. През 1939 г. ги показваме на чужденците, дошли в България, които също ги научават бързо и започват да ги играят. Така Учителят оформя и предава на Братството Паневритмията, „Слъчевите лъчи" и „Пентаграма". Той пожелава тези свещени упражнения да се въведат във всички учебни заведения в цялата страна и България да се оформи като център на мир хармония и разумен живот в света. По известни причини този замисъл на Учителя не можа да се реализира на практика. *Виж« Изгревът» том І стр. 204-206. ** Виж « Изгревът» том І стр, 550-556. ***Виж« Изгревът» том VІ стр. 351-354; том ІХстр . 156-159, 383-384, 781-783.
към текста >>

33. VI. Любовта на Учителя към учениците му

ТОМ 22

Като приспива на другия ден за обяд той изпълнява замисъла си и се скрива зад клек, за да обядва.
149/ Един беден брат от провинцията имал силно желание да посети лагера на Рила. Помолил се на Учителя да му съдейства за това желание. Едва успял да събере пари само за път. За храна взел една торбичка с жито и решил, когато братята и сестрите седнат за обяд да се хранят, той да се скрие в клековете и там ще яде сурово жито. Братът пристигнал от провинцията на езерата и там го настаняват в една палатка. Като приспива на другия ден за обяд той изпълнява замисъла си и се скрива зад клек, за да обядва. Всички сядат на обяд, но Учителят не прави молитва. Приятелите му казват, че всичко е готово и може да каже молитвата. Учителят им отговаря, че докато не дойде този брат, който се е скрил в клековете и яде сурово жито, и не седне да се храни с всички, няма да каже молитва. Братята веднага го намират и го довеждат до трапезата. Сипват му една пълна чиния с ядене и тогава Учителят казва молитва и обядът започва.
към текста >>

34. ПЕНТАГРАМЪТ И РАЗВИТИЕТО НА ПЕТАТА ЧОВЕШКА РАСА.Светослав Няголов I. ВЪРХОВЕТЕ НА ПЕНТАГРАМА

ТОМ 22

Във всичко пулсира живият Бог и хората, рано или късно, ще осъществят Божия замисъл - чрез силите на Пентаграмът да намерят пътя към истинския живот.
Използването на Пентаграмът датира от дълбока древност. Той е Соломонов знак и с този символ са си служили много окултни школи за своето духовно повдигане. Пентаграмът е символ на петте велики добродетели - петте велики принципа: Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел. Чрез ъгъла на Добродетелта - левия крак на човека, става повдигането. Това са петте качества, които трябва човек да изработи у себе си, за да стане съвършен. Във всичко пулсира живият Бог и хората, рано или късно, ще осъществят Божия замисъл - чрез силите на Пентаграмът да намерят пътя към истинския живот. Пентаграмът представлява велики и разумни течения в живата природа - течения на светлината, които индусите наричат „прана". Те се наричат още „движения на праната" или „течения на живота". Това са пет велики центъра, в които стават разумни процеси. Те представляват от себе си 5 положителни и 5 отрицателни сили. Възходящите или положителни сили, се намират по върховете на Пентаграмът, обърнат с върха си нагоре, а низходящите, т.е отрицателните, се намират във вътрешния петоъгълник, обърнат с върха надолу.
към текста >>

35. I. ЗАЩО НЕ СЕ ИЗДАВА ОЩЕ ИСТИНСКАТА ПАНЕВРИТМИЯ