НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
с която и да е дума
търси в изречение
с точна фраза
търси в текст
в заглавия на текстове
ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
42
резултата в
39
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
1_02 ) Разумното начало в света
- Боян Боев (1883 – 1963)
Когато човек не прониква в далечния добър
замисъл
на Бога, той не разбира нещата.
Защото ги обича, затова ги изпъди, за да се учат от училището на Живота. Ние като се отвращаваме от греха, то Бог е в нас, който се отвращава от греха. Той отвътре ти сигнализира: „Не е хубаво това, което правиш.“ А пък падналите духове, когато правиш грях, ти нашепват: „Добре е това, което правиш.“ Правиш ли грях, този, който го одобрява отвътре, е паднал дух, а пък Този, който отвътре не го одобрява, е Бог. Бог никога не обича външно. Например човек иска богатство, обаче Бог не му дава, понеже това ще му повреди.
Когато човек не прониква в далечния добър
замисъл
на Бога, той не разбира нещата.
Ако Бог не ти причини страдание, няма да можеш да се изцелиш. Във вечната Радост човек трябва да влезе готов. Какво е Бог? Бог е това, което те прави доволен, радостен, чувстващ пълнота и нямащ нужда от нищо. Дето е Бог, там е силата, там е красивото.
към текста >>
2.
44) Митологията от окултно гледище
- Боян Боев (1883 – 1963)
Всеки вид човешка култура минава през свой период на детство, юношество, младост, зрялост, старост, защото когато достигне кулминациионната си точка, тя сбъдва своя
замисъл
, след което залязва.
МИТОЛОГИЯТА ОТ ОКУЛТНО ГЛЕДИЩЕ46 В своя еволюционен път човечеството бележи съответна степен на развитие на съзнанието и културата.
Всеки вид човешка култура минава през свой период на детство, юношество, младост, зрялост, старост, защото когато достигне кулминациионната си точка, тя сбъдва своя
замисъл
, след което залязва.
Но на нейно място идва все още неизпитана, но младенчески чиста култура, носеща нови духовни и материални ценности, и чрез нейната изява ще прозвучи идеята, която Невидимият свят въплъщава в живота. При културния си възход човечеството всякога е подпомагано и ръководено от невидимата ръка на напредналите същества. Значението на тази съпричастност можем да обрисуваме с някоя подходяща аналогия. Например ако едно дете бъде оставено да изучи четирите аритметически действия без чужда помощ, то, разбира се, че ще може да ги усвои, но ще употреби повече усилия и време. Също така човек сам би могъл да открие и усвои цялата аритметика с дробите, с пропорциите, с простото и сложно тройно правило, след това – цялата алгебра, тригонометрия, аналитична и дескриптивна геометрия и т.
към текста >>
3.
Сеятелят на Божията нива
- Боян Боев (1883 – 1963)
Сега той ми се видя по-голям, по-светъл, а ученият - още по-вдъхновен, по-лъчезарен, със
замисъл
за нова работа, за нов труд.
Чете съобщения за нови открития в областта на науката и към края на колоната следва „Излезли нови книги от печат“. Окото му се спира върху заглавието „Разрешени спорни въпроси на живота и науката“. Авторът - името на един негов студент. Крайно изненадан, но е лице пак така спокойно, одухотворено, той тихо прошепва: „Нищо, нищо от това, поне истината излезе на бял свят.“ Казвам си: Ето човека, който обича истината, живее и работи за нея. Надникнах пак в кабинета.
Сега той ми се видя по-голям, по-светъл, а ученият - още по-вдъхновен, по-лъчезарен, със
замисъл
за нова работа, за нов труд.
Когато стремежът, интересът на учениците към духовна работа, към високо духовно знание порасна, Учителя изяви Словото в една форма лекции - окултни лекции. В тях той изнесе много методи и правила, закони и принципи за работа на ученика, на човека върху себе си - истински човек да стане. В тези лекции Учителя-строител безболезнено събаряше старите, разколебани, разклатени основи на старото здание и на мястото им поставяше здрави, солидни, положителни основи на новата сграда, на новата култура. На мястото на гнилите греди, на изпочупените тухли и керемиди, той постави нови, огнеупорни греди, тухли, керемиди, минали през огъня на житейската пещ. Така Словото, излязло от тясната, малка стаичка на бялата къщичка на ул.
към текста >>
4.
51 ИЗГРЕВА
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Никой, който гледаше как я строим, не допускаше, че е собствен
замисъл
и изпълнение.
Къщичката си направихме сами в ранната пролет на 1926 година. Тогава за такива леки строежи нямаше ограничения. Материали имаше обилно и преизобилно навсякъде, в най-пълен асортимент и предлагани с най-голямо внимание и любезност. Направихме къщичката по един своеобразен начин - сглобяема от дъски. Идеята беше дадена от двамата техници - Борис и Димитрий.
Никой, който гледаше как я строим, не допускаше, че е собствен
замисъл
и изпълнение.
Всички мислеха, че е някакъв американски модел. Завършихме я само за няколко дни. Така възникна първата постройчица в непосредствена близост до Изгревската поляна, а ние, петимата братя, бяхме първите постоянни заселници и уредници на Изгрева и така почти до самия му край. Къщичката се състоеше от две стаички - по-малка от около десетина квадратни метра и по-голяма от около четиринадесет. В по-малката се настаниха Димитрий и Никола, а в другата - останалите трима.
към текста >>
5.
5. ПРЕОБРАЖЕНИЕТО НА ХРИСТА
- Влад Пашов (1902- 1974)
Това не е само едно просто показване на величието на Христа, за да Го видят учениците в Неговата Слава, но с това Христос е имал един по-дълбок
замисъл
.
В случая Христос се издига в Своето свръхсъзнание, пробужда свръхсъзнанието в тримата ученици и те Го виждат в Неговото Божествено естество. Божествената природа на човека е троична. И тройката - Исус, Илия и Мойсей - представя както Висшата космична Троица, така и Божествената Троица в човека, която е идентична на Висшата космична Троица. Редом с тях стоят тримата ученици, които може да се вземат като емблема на нисшата човешка природа, която също е троична. Какъв е смисълът на това откровение, на това Преображение и каква е целта на Христа?
Това не е само едно просто показване на величието на Христа, за да Го видят учениците в Неговата Слава, но с това Христос е имал един по-дълбок
замисъл
.
Петър казва: "Господи, да направим три шатри"; това е вече загатване за смисъла на откровението. Тримата ученици са трите шатри, в които Христос иска да вложи новия импулс, който Той внася в света, за да го предадат на хората. Всеки един от тях трябва да стане носител на един от принципите на Божествената Троица. А да стане човек носител на Божественото, това значи да види, да преживее Божието Царство в себе си.
към текста >>
6.
25. Основите на новото общество, 5 ноември 1933г.
- Влад Пашов (1902- 1974)
Предполага се, че е било време, когато не е съществувало месоядство и природата като го е допуснала, е имала една крайна цел и една крайна
замисъл
.Чрез допущането на месната храна, тя е целяла нещо разумно.
За да разберем истината, която съществува в природата, трябва да разгледаме въпросите широко, от гледището на целокупния живот, а не от нашите частични гледища. Сега хората не се нуждаят от спекулативни философии, а имат нужда от една положителна наука, която да им покаже пътищата, по които като работят, да имат постижения. Тя не трябва да бъде една наука на отрицанието и спекулациите, а трябва да се стреми да обясни процесите и явленията в живота и природата, като не изпуска изпредвид, че зад разнообразието в природата стои едно вътрешно единство и всеки процес и явление си имат своя цел и смисъл. Всеки процес и всяко явление има смисъл на своето време и място. Да вземем за пример месоядството.
Предполага се, че е било време, когато не е съществувало месоядство и природата като го е допуснала, е имала една крайна цел и една крайна
замисъл
.Чрез допущането на месната храна, тя е целяла нещо разумно.
Така че, било е време, когато месоядството е имало свой смисъл и значение, но сега влизаме в една епоха, когато месоядството е станало едно зло. Учените казват, че съвременните животни носят зараза в себе си. Аз ще изразя това в един друг образ: Когато се коли едно животно, този страх, който изпитва то, произвежда една от най-силните отрови, които остават в организма на животното. И заедно с тази храна ние поглъщаме и отровата. Тази неврастения, която е обхванала бялата раса, се дължи на отровата, която месната храна съдържа в себе си.
към текста >>
7.
С ПОГЛЕД КЪМ ИЗГРЕВА
- Теофана Савова
богата по съдържание и
замисъл
картина!
Малка стая, току зад стаята, в която Учителя държеше в началото своите беседи. Сутрин. Два реда маси. Чисти покривки и прибори. Скромна храна. А красива и
богата по съдържание и
замисъл
картина!
Учителя заедно е млади, ентусиазирани, мили сестри и братя - студенти още, и по-възрастни хора, също сестри и братя - пробудени за новия живот. Всичко в тази малка обедна е приготвено с Любов. Всички са дошли е Любов. И всички в момента са огрени от Божествената любов на Учителя. Всеки, който е ходил в този дом, е запазил незаличим спомен.
към текста >>
8.
5.13 Възприемане и създаване на паневритмията
- Светозар Няголов ( -2013)
По известни причини този
замисъл
на Учителя не можа да се реализира на практика.
След известно време братята и сестрите ги научават и започват редовно да ги играят след свършване на паневритмията. През 1939 г. ги показваме на чужденците, дошли в България, които също ги научават и започват да ги играят. Така Учителя оформя и предава на братството паневритмията, „Слъчевите лъчи" и „Пентаграма". Той пожелава тези свещени упражнения да се въведат във всички учебни заведения в цялата страна и България да се оформи като център на мир, хармония и разумен живот в света.
По известни причини този
замисъл
на Учителя не можа да се реализира на практика.
към текста >>
9.
ПЕНТАГРАМЪТ И РАЗВИТИЕТО НА ПЕТАТА ЧОВЕШКА РАСА
- Светозар Няголов ( -2013)
Във всичко пулсира живият Бог и хората рано или късно ще осъществят Божия
замисъл
- чрез силите на Пентаграма да намерят пътя към истинския живот.
Използването на Пентаграма датира от дълбока древност. Той е Соломонов знак и с този символ са си служили много окултни школи за своето духовно повдигане. Пентаграмът е символ на петте велики добродетели - петте велики принципа: Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел. Чрез ъгъла на Добродетелта - левия крак на човека, става повдигането. Това са петте качества, които трябва човек да изработи у себе си, за да стане съвършен.
Във всичко пулсира живият Бог и хората рано или късно ще осъществят Божия
замисъл
- чрез силите на Пентаграма да намерят пътя към истинския живот.
Пентаграмът представлява велики и разумни течения в живата природа - течения на светлината, които индусите наричат „прана". Те се наричат още „движения на праната", или „течения на живота". Това са пет велики центъра, в които стават разумни процеси. Те представляват от себе си 5 положителни и 5 отрицателни сили. Възходящите или положителни сили се намират по върховете на Пентаграма, обърнат с върха си нагоре, а низходящите, т.е отрицателните, се намират във вътрешния петоъгълник, обърнат с върха надолу.
към текста >>
10.
4. Седемте езера
- Светозар Няголов ( -2013)
Като приспива, на другия ден за обяд той изпълнява
замисъла
си и се скрива зад клек, за да обядва.
Един беден брат от провинцията имал силно желание да посети лагера на Рила. Помолил се на Учителя да му съдейства за това желание. Едва успял да събере пари само за път. За храна взел една торбичка с жито и решил, когато братята и сестрите седнат за обяд да се хранят, той да се скрие в клековете и там ще яде сурово жито. Братът пристигнал от провинцията на езерата и там го настаняват в една палатка.
Като приспива, на другия ден за обяд той изпълнява
замисъла
си и се скрива зад клек, за да обядва.
Всички сядат на обяд, но Учителя не прави молитва. Приятелите му казват, че всичко е готово и може да каже молитвата. Учителя им отговаря, че докато не дойде този брат, който се е скрил в клековете и яде сурово жито и не седне да се храни с всички, няма да каже молитва. Братята веднага го намират и го довеждат до трапезата. Сипват му една пълна чиния с ядене и тогава Учителя казва молитва и обядът започва.
към текста >>
11.
Да звучиш добре
- Георги Томалевски (1897-1988)
Всеки художник трябва усърдно да работи дотогава, докато линиите и багрите станат послушни на неговия
замисъл
.
Той трябва да си представи, че арфистът е взел ключа и започнал да изпъва струната, докато се получи чистото „ми“. Тънкото ухо на виртуоза долавя всичко най-прецизно. Този музикант не може да позволи на струната да звучи както си иска, защото тя се е разпуснала от топлина или се е свила от студа. Струната трябва да звучи с определения брой трептения и нищо повече. Всеки музикант трябва да научи великото изкуство да говори на хората със своята музика.
Всеки художник трябва усърдно да работи дотогава, докато линиите и багрите станат послушни на неговия
замисъл
.
Поетът пък - да нареди думите на човешкото слово така, че те да изразят най-добре вдъхновението на сърцето му. Това ще рече да си верующ. Верующият не е механически изпълнител на обряди, които дори и не проумява. Верующият трябва да се разговори с Господа така, както се разговаря с приятели. Ако е музикант, верующият трябва да се разговоря с Господ така, както се разговаря със своята цигулка.
към текста >>
12.
Закони
- Георги Томалевски (1897-1988)
9. Закон: В действията на човека не трябва да има
замисъл
и съображение, както и пресметливост, за да добие чрез тях нещо материално.
Пояснение: Материализмът, който е създаден като антитеза на истинската наука в живота, човека и вселената и който улеснява духовно невежите да разбират живота, е същевременно бариера, която е поставена да бъде премината от напредващия и творчески дух на новата епоха. Тази бариера е поставена за упражнения, но бариерата никога не е била цел. 8. Закон: Всяка форма в науката и изкуството е потребна, за да се изрази чрез нея някакво съдържание, а всяко съдържание е необходимо, за да се изрази смисълът на самия живот. Пояснение: Абстракционизмът може да има само частично влияние върху изкуството, за да внесе известен психологизъм и малка загадка за този, който го възприема. Пълният абстракционизъм, който съвсем е изгонил формата, е вече вън от изкуството.
9. Закон: В действията на човека не трябва да има
замисъл
и съображение, както и пресметливост, за да добие чрез тях нещо материално.
Пояснение: Хората най-често дават, защото знаят, че ще получат. Такава постъпка е елементарна и банална правда. Любовта пренебрегва тази правда и дава не само повече от това, което ще получи, но дава и без оглед на каквото и да е получаване. Това е законът на изобилието, наречен опуленс. 10. Закон: На човека не е позволено да отнема ничий живот.
към текста >>
13.
II. БЪЛГАРСКИЯТ ДУХОВЕН УЧИТЕЛ ПЕТЪР ДЪНОВ - ЖИЗНЕН ПЪТ
- Константин Златев
Интерес представлява
замисълът
в края на всяка книжка да се публикуват части от беседите, обикновено в превод на френски език, като авторът е назован "Учителят".
Името "Житно зърно" отразява идеята на П. Дънов, че съзнанието на хората е нива, която новото учение ще подготви и засее с Божественото семе на знанието, т. е. то е израз на схващането за просветителската и мисионерската задача, която П. Дънов и неговите последователи поставят пред себе си. Основните тематични кръгове са из областта на историята, философията, социологията, окултното учение, изкуството, вести от живота на Братството и книгопис.
Интерес представлява
замисълът
в края на всяка книжка да се публикуват части от беседите, обикновено в превод на френски език, като авторът е назован "Учителят".
Най-голям печатен и издателски център на движението става Севлиево благодарение на енергичната дейност на Сава Калименов (починал 1990 г.). Тук започва издаването на в. "Братство" - първият брой е от 15.11.1928 г. Изданието е безплатно и излиза между 1928 и 1944 г. След края на тоталитарния период вестникът е възстановен през м.
към текста >>
14.
Божественият Принцип на МЪДРОСТТА
- Константин Златев
За това, че в основата и на сътворяването, и на съхраняването и поддържането на вече сътвореното лежи Божият творчески
замисъл
, говори Учителят П.
в) Мъдростта като компонент (елемент) на Божието естество Според учението на П. Дънов в Космоса съществува Закон на Мъдростта. Това е закон за поддържане и уравновесяване на сътворения свят. Същността му поражда сравнение с обосновавания от някои езотерични концепции Женски (пасивен) принцип в Битието, който служи на съхраняването, поддържането и утвърждаването на вече създаденото и структурираното от Мъжкия (активен) принцип.
За това, че в основата и на сътворяването, и на съхраняването и поддържането на вече сътвореното лежи Божият творчески
замисъл
, говори Учителят П.
Дънов: "Това, което виждаме в света, е израз на Божията мисъл. Мисълта на Бога се изразява в разни форми. Всичко в природата е форма на Божията мисъл - Слънцето, звездите, растенията, животните, водите, въздухът." Петте творчески принципа в Битието - Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел - са неизменна съставна част на Божията Същност, на Божието естество. В света те се проявяват като основа на вечните принципи и закони, които действат навсякъде и във всичко още от момента на Сътворението.
към текста >>
15.
VII. Антропологически и етически идеи в учението на Петър Дънов. Здравословен начин на живот. Екология на духа
- Константин Златев
Такъв е първоначалният
замисъл
на Твореца, в чието съдържание и проявления сме се устремили да прозрем извечния Смисъл на съществуващото.
Всеки човек е нещо особено, специфично. Човеците са много разнообразни. При ангелите има едно външно еднообразие, а вътрешно неимоверно разнообразие." Казано с други думи: човекът е първото в йерархията на живите същества, което притежава индивидуален дух, частица обособена Божествена искра, монада. Според езотеричното познание представителите на по- нисшите царства - животни, растения и минерали, не са индивидуалности, като видове те биват направлявани от колективен разум - групова душа. " Човек се ръководи от свой личен вътрешен дух, докато животните са ръководени от техен групов дух, който работи върху тях отвън" (Учителят П. Дънов).
Такъв е първоначалният
замисъл
на Твореца, в чието съдържание и проявления сме се устремили да прозрем извечния Смисъл на съществуващото.
2. Етика. Културата на Любовта Етическата система на Учителя П. Дънов се изгражда върху основополагащото становище, че човекът е най-голямата ценност на единния живот. Неговият морален свят притежава редица добродетели: правда, скромност, истинност, чистота, любов, братство, трудолюбие.
към текста >>
16.
I. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА ХРИСТОС
- Константин Златев
Тя е и израз на потресаваща по
замисъла
и осъществяването си саможертва, която е променила невъзвратимо облика на нашата действителност и хода на земната еволюция.
Зад цялата тази грандиозна картина на из- вечното Божествено проявление се таи една непобедима Сила, която вече разкрихме - именно Неговата Любов. Живият образ на тази Любов е Христос. За да се въплъти Той сред нас в материално тяло, било е нужно Неговата върховна, непостижима Божественост да се самоограничи доброволно до размери, достъпни за мащабите на нашия свят. Подобна изява на смирение, подчинена на един вездесъщ Промисъл, е подвластна единствено и само на Богоравните. Тя е образец за нас, простосмъртните.
Тя е и израз на потресаваща по
замисъла
и осъществяването си саможертва, която е променила невъзвратимо облика на нашата действителност и хода на земната еволюция.
Ето как Учителят на ББ в България рисува в едри, вълнуващи щрихи естеството и мисията на Богочовека Христос: "Христос е първото ограничение на Бога - Неговото проявление в Битието. Този акт на Божията Любов се изявява като Дух на Христа (курсивът мой - К. З.). Христос не е във формата, понеже тя се мени. През всички векове Христос е един и същ, но тъй като съзнанието на хората е различно, затова и техните схващания за Него са различни. Като говорим за Христа, най-правилно е да разбираме, че Той е първата проява на Бога в Битието като Любов (курсивът мой - К. З.)."
към текста >>
17.
III. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА БЕЗСМЪРТИЕТО НА ДУШАТА. ЕВОЛЮЦИЯ НА СЪЗНАНИЕТО
- Константин Златев
Формите - вместилищата за изява на съзнанието - биват изграждани въз основа на Божия план за всяка конкретна индивидуалност или общност от същества, отчитайки редица фактори: първоначалния
замисъл
на Твореца; дадения еволюционен момент; кармичните обвързаности и задачи на съществото или групата същества; степента на напредък на съзнанието по пътя на индивидуализацията и усъвършенстването и т. н.
В пределите на Живата Разумна Природа между еволюцията на формите и еволюцията на съзнанието е налице ярко изразен па- ралелизъм, движен и насочван от разумни космически сили и същности. Както е известно, на нашата планета Земя съществуват четири природни царства: минерално, растително, животинско и човешко. Еволюцията на всяко едно от тях е в съответствие с проявлението на посочения по-горе паралелизъм. Той от своя страна е израз на висшата телеология във Вселената - целесъобразността на всичко съществуващо, която пък е функция от Единството на Живота в Цялото, което наричаме Космос или Божие творение. Напредъкът по еволюционния път се реализира в две направления: 1) развитие и усъвършенстване на формите в съответствие със степента на съзнанието, което се проявява чрез тях; 2) развитие, издигане и разширяване на самото индивидуално съзнание като изява на вездесъщото, абсолютно Божествено Свръхсъзнание.
Формите - вместилищата за изява на съзнанието - биват изграждани въз основа на Божия план за всяка конкретна индивидуалност или общност от същества, отчитайки редица фактори: първоначалния
замисъл
на Твореца; дадения еволюционен момент; кармичните обвързаности и задачи на съществото или групата същества; степента на напредък на съзнанието по пътя на индивидуализацията и усъвършенстването и т. н.
Тъй като в тази подтема предстои да бъде разгледана еволюцията на съзнанието в светлината на Словото на Учителя П. Дънов, логично е да допълним характеристиките на душата (на чието безсмъртие се спряхме в т. 1) с още една теза, имаща пряко отношение към изследваната тук проблематика. А именно - по своята същност душата, безсмъртната човешка природа не притежава пол. В така дългата поредица от своите изяви в материалния свят тя се превъп- лъщава ту в мъжка, ту в женска форма, изхождайки от личния избор на живото същество, от неговите кармични задачи и обуслове- ности, както и от програмата за всеки отделен живот в плът.
към текста >>
18.
VIII. ПАНЕВРИТМИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ
- Константин Златев
В конкретния случай с хореографията като вид изкуство нейната изразност би трябвало да преследва такова съвършенство, че зрителят да улови, да разгадае в движенията мисълта, идеята, заложени в тях и предназначени да ни внушат
замисъла
на автора.
Музика, изобразително изкуство (живопис, графика, скулптура), танцово изкуство, архитектура, опера, театър, драма и колко още красиви нюанси и варианти в храма на безсмъртните музи на негово величество Изкуството... Сред тях достойно място заема и хореографията. Тя демонстрира по безспорен начин ролята на движенията в нашето съществуване. Дори и в ежедневния ни живот всяко движение изразява някаква идея. В полето на изкуството движенията най-често се явяват синтезиран израз на дълбоки естетически и духовни идеи и преживявания. Главната закономерност в случая е, че всяко движение представлява въплъщение на определена мисъл.
В конкретния случай с хореографията като вид изкуство нейната изразност би трябвало да преследва такова съвършенство, че зрителят да улови, да разгадае в движенията мисълта, идеята, заложени в тях и предназначени да ни внушат
замисъла
на автора.
Идеалното постижение е, когато достигаме като наблюдатели до пълнотата на авторовата идея и се сливаме с мисъл-формата, която той е изпълнил със съдържание - с помощта на изпълнителите, разбира се. Изводът е, че и танцът (в балета, операта и оперетата), както и играта (в драмата, комедията и трагедията), биха могли да станат изразители на духовната същност на човека. И едно далеч по-глобално обобщение: ритмиката на телесните движения ни отвежда до идеята за ритмиката на Космоса. Всички упражнения от Големия цикъл на Паневритмията - заимствани от Живата Разумна Природа - са по своята същност и съдържание израз на съответстващи им възходящи състояния на човешката душевност. Отличителен техен белег са спокойствието, липсата на стихийност и необуздана емоционалност, величествена простота и гениално прозрение за извечната връзка между земното и небесното.
към текста >>
Освен външната си форма - физическия израз на
замисъла
му, то е неизчерпаем конгломерат от идеи, проникновения, енергийни взаимодействия и духовни извисявания.
При тези хармонични движения (на Паневритмията - бел. К. З.) ние ставаме способни да доловим мислите на тези напреднали братя по разум, да влезем в един свят на висша хармония и мъдрост." Движението на светлината също е Паневритмия; и песента на пенливите планински потоци е Паневритмия; полъхът на вятъра е Паневритмия. Братята и сестрите от ББ - по време на техния ежегоден събор в района на Седемте Рилски езера - играят Паневритмия на Рила (или на поляната до петото езеро, "Бъбрека", или до Езерото на чистотата). Паневритмия играят и съществата в надпланинските зони на Космоса, жителите на Слънцето, ангелските йерархии във Вселената... Учителят Петър Дънов - в лицето на всеобщия космичен танц, наречен от самия него "Паневритмия" - остави на своите последователи и на всички хора по планетата едно неоценимо богатство.
Освен външната си форма - физическия израз на
замисъла
му, то е неизчерпаем конгломерат от идеи, проникновения, енергийни взаимодействия и духовни извисявания.
Тепърва предстои това скъпоценно наследство да бъде в пълнота изследвано, проучено и научнообосновано. Практическият опит вече несъмнено е доказал неговата стойност. За съвременниците ни остава главната задача - да разпространят Паневритмията, наред със Словото и музиката на Учителя П. Дънов, по всички краища на планетата Земя, за да могат всички желаещи да се докоснат до този бисер на българската духовност. Прекрачили прага на една нова, съдбоносна за човечеството епоха, ние имаме дълбокото основание да отбележим: Паневритмията - това е новото, което трябва да бъде внесено в българската и световната култура!
към текста >>
19.
IX. ОТНОШЕНИЕТО НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА И БЪЛГАРСКАТА НАУЧНО-БОГОСЛОВСКА И ФИЛОСОФСКА МИСЪЛ КЪМ ПЕТЪР ДЪНОВ И НЕГОВОТО ДУХОВН
- Константин Златев
Павел) посъветва побелелите си колеги първосвещеници от еврейския Синедрион, когато те разпалено обсъждаха Христовото благовестие и как да постъпят с учениците на възнеслия се вече Божествен Учител от Назарет: "... Ако тоя
замисъл
или това дело е от човеци, ще се разруши; ако ли пък е от Бога, вие не можете го разруши; пазете се да не би да излезете и богоборци" (Деяния Апостолски 5:38-39).
Какви основни изводи бихме могли да направим от изложените по-горе отзиви и анализи на личността на П. Дънов и неговото Слово? Най-важното според нас е вече изтъкнатото дотук утвърждаване влиянието на българския духовен Учител и ББ на родна почва, както и постепенното разпространяване на Новото учение зад граница - до мащабите на обхвата на цялата планета. Създаването на една неформална духовна общност в нашата страна, каквато е ББ, се оказва жизнен и силен алтернативен социален модел на едно общество, преболедувало три поредни войни и изживяващо кризата на идейна, нравствена и културна безпътица. И на финала нека си припомним как преди близо две хилядолетия мъдрият законоучител Гамалиил (духовен наставник и учител на ап.
Павел) посъветва побелелите си колеги първосвещеници от еврейския Синедрион, когато те разпалено обсъждаха Христовото благовестие и как да постъпят с учениците на възнеслия се вече Божествен Учител от Назарет: "... Ако тоя
замисъл
или това дело е от човеци, ще се разруши; ако ли пък е от Бога, вие не можете го разруши; пазете се да не би да излезете и богоборци" (Деяния Апостолски 5:38-39).
Тази дълбока мисъл, родена очевидно от Божието озарение, се отнася в пълнота и за Делото на Учителя Петър Дънов. Актуална по времето на Иисус Христос, тя е непреклонно действена и могъща днес, когато вече десетилетия наред последователите на българския Небесен Пратеник вървят по небесния лъч, прокаран от него към изгрева на Шестата раса, към общочовешкото братство на хармонията, взаимната любов, мира и разбирателството. Премъдростта да прозрем Божественото в нашия тъй оскъден на светлина и истински смисъл живот, премъдростта да му се поклоним и с готовност да го следваме ще пребъдва във вековете, докато човекът изкачи и последния връх на своето космическо съвършенство.
към текста >>
20.
І. НЕЗАГЛЪХВАЩ ЗОВ ЗА ПЛАНЕТАРНО ОБНОВЛЕНИЕ
- Константин Златев
Следва уверение за това, че няма да бъде позволено на силите на злото да осуетят
замисъла
на ВББ: „Рушителите на Божия мир ще бъдат наказани навсякъде и правдата Му ще се възстанови на земята.“
(През 1998 г. българската преса публикува съобщение за прабългарски град, отличаващ се с изумителни архитектурни решения, открит в Сибир още по времето на Сталин. След научни проучвания, установили безспорно прабългарския му произход, тогавашната съветска власт го засекретява и консервира, забранявайки достъпа до него. Скоро след настъпването на ерата на космическите полети американската система за спътниково наблюдение го разкрива и поставя въпроса за него в ООН. От официалната трибуна на Общото събрание съветският представител с половин уста признава наличието и произхода на находката.) Когато днес или утре Русия възприеме и Словото на Учителя Беинса Дуно (руската общност на ББ – макар и все още малобройна – се отличава с изключителна преданост и самоотверженост към заветите на българския духовен Учител), това би било сигурен знак за скорошната победа на Новото учение навред по света.
Следва уверение за това, че няма да бъде позволено на силите на злото да осуетят
замисъла
на ВББ: „Рушителите на Божия мир ще бъдат наказани навсякъде и правдата Му ще се възстанови на земята.“
Кой ще бъде водещият импулс на Новата Култура? – „Царството, което ида да възстановя, не е Царство на омраза, но на любов. Повдигнете очите си и вижте, че светът е узрял за жътва (курсивът мой – К.З.).“ Новата Култура на VI раса ще бъде изцяло под знака на Любовта – Божествената, святата, всепобеждаващата. А изразът „светът е узрял за жътва“ означава, че Промяната – в глобален мащаб – е близка и неизбежна! Следват заключителните думи на Учителя П.
към текста >>
21.
II. ОБРАЗОВАНИЕТО В НОВАТА ЕПОХА
- Константин Златев
Един от най-значимите компоненти при осъществяването на този колосален по мащаби и
замисъл
План е въвеждането на принципно ново образование за младото поколение в България и навред по Земята.
Нашият дълг е да започнем. Ако сме напълно безкористни и готови на саможертва, съчетали ентусиазъм с компетентност и брилянтна организация, Небето само ще ни изпрати тези, които да продължат започнатото от нас. Дилемата пред нас е: или в крак с времето, или догонващи времето! България от най-дълбока древност е средище на върхови изяви на Духа, вещаещи и определящи перспективите на планетарната еволюция. И днес ние повече от всякога сме длъжни да бъдем на висотата на изискванията, предявявани към българите от Божествения план за развитието на света.
Един от най-значимите компоненти при осъществяването на този колосален по мащаби и
замисъл
План е въвеждането на принципно ново образование за младото поколение в България и навред по Земята.
към текста >>
22.
V. ДУХОВНИЯТ УЧИТЕЛ
- Константин Златев
Така всичко, което става в Космоса, се насочва – рано или късно – в грандиозния поток на първоначалния Божий
замисъл
и план за света.
На учениците си казва: „Не очаквайте много от мен! “ За да не изпадне ученикът в заблуда, той иска да го накара сам да изпита чистотата на своя Учител, сам да намери неговите вътрешни богатства, да види не външния, а вътрешния му блясък. При това Учителят на Бялото братство не ограничава учениците си, а им дава пълна свобода.“ Над Учителите от Бялата ложа и адептите на лявото посвещение (Черната ложа) се издига „друга една категория Учители – Великите Учители на Всемирното Братство, които познават методите и на едните, и на другите и регулират тяхната дейност“ (Учителят П. Дънов). Всемирната Ложа ръководи дейността на другите две, подчинени на нея ложи, които са нейни разклонения в Проявеното Битие.
Така всичко, което става в Космоса, се насочва – рано или късно – в грандиозния поток на първоначалния Божий
замисъл
и план за света.
Духовният Учител не идва на Земята на празно място. Огромен сонм разумни същества подготвят неговото пристигане, за да се увенчае с успех мисията му. Невидима за очите на незрящия, тази подготовка засяга всички природни царства, както и зоните на невидимата реалност, в които протича еволюцията на съответната планетарна общност. Учителят П. Дънов разкрива картината на тези приготовления по следния начин: „Идването на един Учител на Земята е разумен акт на цялата Жива Природа.
към текста >>
23.
XIII. ЖЕНИТБАТА
- Константин Златев
Тяхното съществуване, изява и специфични особености са следствие от първоначалния
замисъл
на Твореца на този свят.
Учителят на ББ недвусмислено посочва, че Новото учение подкрепя категорично еднобрачието, сиреч избора и споделянето на живота с един-единствен брачен партньор. И това не би могло да бъде просто случайно хрумване на един наблюдаващ отстрани, хладен, макар и извисен, Свръхразум. Това е повеля на епохата, в която сме призвани да положим основите на една нова планетарна култура – културата на Божествената Любов. * * * Мъжкото и женското космическо начало в своето единство и богата гама от взаимодействия са проявления на Третия херметически принцип – този на полярността, двойнствеността и пола.
Тяхното съществуване, изява и специфични особености са следствие от първоначалния
замисъл
на Твореца на този свят.
В качеството си на полюси в Проявеното Битие – с амплитуда от мащабите на вселенския безкрай – те изграждат панорамата на съществуващото такова, каквото го познаваме. Ала същевременно крият в недрата си все още неизвестен, неизследван и неизползван потенциал, който ние, хората, сме длъжни да проучим и да употребим в полза на Божия план за всекиго от нас по отделно и за Космоса като цяло. Това е безспорно задача с повишена трудност. Затова пък разполагаме за решаването ў с неизчерпаемия ресурс на Вечността. И колкото повече напредваме по своя път във всички сфери на безсмъртния живот, толкова повече се доближаваме до Истината за предназначението на мъжа и жената като сътворци в осъществяването на една велика идея – възтържествуването на Хармонията, Красотата, Сътрудничеството и Любовта във Всемира.
към текста >>
24.
XVIII. СЛУЖЕНИЕТО
- Константин Златев
Нещо повече – прозираш и
замисъла
на Създателя за Космоса като цяло и за всяка обективна реалност в него, за назначението на всяко творение.
Единствено те притежават правото да прекрачат този праг и да се прислонят в подножието на олтара на Вседържителя на всичко съществуващо. Няма и не може да има по-ярко признание за достойнството на изпълнения с чест дълг. А това е дълг към Промисъла на Твореца за крайната цел на проявлението на сътворените от Него живи същества. Всяко действително познание започва от самопознанието. Познавайки себе си, ти достигаш до познание на всичко във Вселената.
Нещо повече – прозираш и
замисъла
на Създателя за Космоса като цяло и за всяка обективна реалност в него, за назначението на всяко творение.
И това е така, понеже в най-дълбоката същност на човека, в ядрото на неговото вечно и безсмъртно естество е вложена изначално Истината за Божия план, обхващащ всемирната Цялост. А за да познаеш себе си, трябва да се отдадеш с пълно съзнание и готовност на служението. Вървейки по духовния Път и изпълнявайки дълга си на Божий служител, ти откриваш в отражението на картината на света своя собствен истински облик. Това е обликът на Божието чедо, чийто духовен потенциал е равнобожествен. Влагаш ли в служението си великата Любов на Първопричината, наградата ти е по-ценна от всички богатства на Земята – заплащат ти с Истината за твоята Божествена природа и за мисията ти тук и сега.
към текста >>
25.
Лъжата не е от вчера
- Павел Желязков
Учудващ е не толкова самият факт на подвеждането и измамата, колкото неговата целесъобразност, когато
замисълът
е един растителен или животински вид да се запази от опасностите в заобикалящата го естествена среда.
Лъжата не е от вчера Често в живота попадаме в ситуации, където редица обстоятелства стават причина да приемем лъжата за истина и да бъдем измамени. В класическия случай опасността е старателно замаскирана, т. е. ние не я виждаме, защото е скрита зад приятен и съблазнителен образ. Подобни измами в природата стават непрекъснато.
Учудващ е не толкова самият факт на подвеждането и измамата, колкото неговата целесъобразност, когато
замисълът
е един растителен или животински вид да се запази от опасностите в заобикалящата го естествена среда.
Съвсем целесъобразни са например живите цветове, с които някои растения привличат особен вид насекоми, за да ги опрашат в периода на цъфтеж. В такъв случай имаме целесъобразност на поведението. Ползата е двустранна както за растението, което цели опрашването на плодника си, така и за насекомото, което получава нектар или прашец за своите нужди. Човекът с чувствително съзнание и будна съвест ще се възхити на целесъобразността в това сътрудничество, ще изпита приятно чувство, когато го открие. В други случаи обаче, растението има привлекателен външен вид (например петлугата, мехурката и др.) с тлъстите си листа, но щом насекомото се докосне до тях, то веднага губи свободата си; една лепкава течност го хваща и обездвижва, след което в течение на няколко дни растението бавно изтегля жизнените му сокове.
към текста >>
26.
ШАМАНЪТ И СТАРАТА МАГЬОСНИЦА
- Павел Желязков
Ако се вживеем в една подобна ситуация и направим анализ на идеята, която я поражда, на компромисите при избора на методите за постигане на целта и на необходимите условия за тяхната ефикасност, ще установим наличието на един твърде елементарен
замисъл
, лишен от разумни мотиви.
Това са предимно спекулативни действия на ума у загрубелия интелектуалец, нагазил в грубия материализъм. В такива случаи, за да повлияе, техношаманът упражнява власт, която има силата да парализира личната воля. Когато е завоювал доверието на една отклонила се от пътя си човешка душа, за да упражни контрол над личността, той налага редица формални условия във взаимоотношенията. Характерното в неговия подход е, че най-напред започва с блазнещи обещания, към които в подходящ момент прибавя и условия за изпълнението на обещанията. Тази класическа схема на действие е определила трагичната съдба на Гьотевия Фауст.
Ако се вживеем в една подобна ситуация и направим анализ на идеята, която я поражда, на компромисите при избора на методите за постигане на целта и на необходимите условия за тяхната ефикасност, ще установим наличието на един твърде елементарен
замисъл
, лишен от разумни мотиви.
Ако в идеята, която мотивира двустранните отношения, са скрити лични интереси на индивид, упражняващ паразитизъм, тогава една личност се стреми да обсеби друга, която в случая е застрашена да загуби свободата, дадена й от Бога. Често използваните методи целят втълпяване на догми под силно чуждо влияние. Най-вероятният резултат в по-тежките случаи е изгубване на свободната лична воля и дезинтегриране на индивидуалността. Когато пък поради наивна доверчивост волята на един човек отслабва, а духовният му живот замира в еднообразието на безсмислени повторения, тогава изводът е един: той е попаднал в мрежата на мисловния паяк, който се готви да изтегли неговите духовни и жизнени сили. Предвестникът, аларменият сигнал за надвиснала опасност е усещането, че сме на път да загубим нещо много съществено връзката си с Бога.
към текста >>
27.
ПРОБЛЕМИ И ОПАСНОСТИ В ДУХОВНИЯ ПЪТ
- Павел Желязков
Учителя произнася по особен начин фразата: „Който победи, той ще се облече в бели дрехи." Учениците му сами трябвало да схванат дълбокия
замисъл
на тази велика истина, да стигнат до нея по вътрешен път.
Божията воля. Тогава идеята, вложена в добре известният стих: „Да бъде Волята Твоя както на Небето, така и на земята", ще стане действителност, а животът на човечеството ще се преобрази. Реалните проблеми и трудности, които често ни измъчват като приемат вида на непреодолими препятствия, в действителност са опорни точки или стъпала. Те улесняват възходящото движение и ни помагат да стигнем до по-високи върхове на реализация в духовния растеж. При един интересен разговор през 1927 г.
Учителя произнася по особен начин фразата: „Който победи, той ще се облече в бели дрехи." Учениците му сами трябвало да схванат дълбокия
замисъл
на тази велика истина, да стигнат до нея по вътрешен път.
Според нас Учителя е изкал правилно да се схване основната цел на духовните науки, която се заключава в това, че само този, който победи слабостите си и реши правилно проблемите на живота си, който приложи Божието слово на практика, вътрешно ще се преобрази и ще се облече в светлина. Ученикът на Новото учение е разумен и винаги концентриран върху върховната цел на своя живот. По този начин той е в състояние да даде по-добър смисъл на своя живот и да има вдъхновение в пътя на духовното си развитие. Учителя насочва учениците си да започнат учението си с решаване на малки и прости проблеми, да се запознаят най-напред със законите на физическия свят и оттам да вървят нагоре към решаване на по-сложни и трудни задачи. Той казва:
към текста >>
28.
СВОБОДНИЯТ ЧОВЕК
- Павел Желязков
С този
замисъл
той следва агрономство, за да се засели в някое китно село, да пратикува земеделие.
Те търсят и постигат онова, което не носи радост. Събитието, което остави силни и трайни следи в мен, е свързано с човека, който бе намерил смисъла на живота в идеал, който не се изчерпва, а постоянно подхранва вярата и надаждата, стремежа да отидем по-далече и по-високо в постигането на нашата цел. Когато го срещнах, той беше на шестдесет, а аз навършвах тридесет години. Връзката ми с Вено (бате Крум, както го наричахме почтително), след като установихме отношения на приятелство, продължи около двадесет години. Идеалист и мечтател още в детските си години, Крум се стреми към чист и идиличен живот в лоното на природата.
С този
замисъл
той следва агрономство, за да се засели в някое китно село, да пратикува земеделие.
При един разговор, за да го насочи във верния път, Учителя му казва: „В миналото си бил дървен философ." Така Учителя го връща към реалните задачи на неговия живот. Основно изискване за ученика е да бъде при своя учител, а за да прилага наученото да бъде в школата на живота, т. е. да не бяга от проблемите. Крум е разумен и споделя с Учителя своите намерения да живее чист и непорочен живот на село. Учителя отново е строг и му казва: „Това са идеи на дядо ти." Ученикът бързо схванал какво ще загуби и останал при Учителя.
към текста >>
29.
Каин и Евел
- Николай Райнов
И той прозре скритата
замисъл
на Иехова и на Сатанаиля, синя мълния озари пещерите на ума му — и той проумя тайния смисъл на казаното от бащата.
То бе Дърво на Познанието. Но Змия се виеше на седем пръстена около него, та не даваше никому да яде. И когато минаваше Сатанаил през Едема, Змията се плъзваше по стъблото, свиваше се на колело и го гледаше покорно с жълтите си очи. И приближаваше се Сатанаил, та ядеше от плодовете на дървото. И когато един ден Врагът на Силния говореше на Каина за онова, що има да стане, за Тайната на Седемте Бездни, за чаровете на Земята и на съкровените Кръгове под нея, за Черните Властелини на Триъгълника, за душата на сестра му Каломаин, за Вождовете на Гнева и за деветте Алилуийа на Божията Песен — изстъпление нападна Каина.
И той прозре скритата
замисъл
на Иехова и на Сатанаиля, синя мълния озари пещерите на ума му — и той проумя тайния смисъл на казаното от бащата.
И като съзре Сатанаил своя син — мъж по мисъл и левент по мъдрост, — даде му три плода от Дървото на Познанието, но му заръча строго — да ги скрие, та после да ги изяде насаме. Но щом изяде плода на Познанието, изпадна Каин в тежък сън — и сякаш вампир завея над него кожени крила. А Каломаин и Евел ходеха, та играеха в Едема. И стигнаха до дървото, под което спеше брат им. И видяха Каина, заспал дълбоко, а в ръцете му се червенееха двата плода.
към текста >>
30.
Вавилонска кула
- Николай Райнов
И
замисъл
назря в главата му: да сгради стълп и с върха му да стигне Бога.
И растеше градът, както бе раснал Грехът, който го роди. …А живееше в онова време в Ламнахор човек мъдър, на име Алтотас, което значи: Син на Божия Тайна. И той бе силен. Лицето му бе черно като абанос, а гласът му — като звън на арфа. И сръчен бе Алтотас в Тайните, а в мъдростта — изпитан.
И
замисъл
назря в главата му: да сгради стълп и с върха му да стигне Бога.
Но понеже бе сам — стана, та отиде у Немврод. И свика синовете Каинови и синовете на неговите синове. Алтотас почна да говори с тях — и те го слушаха; но той не поиска да им разкрие всичко, що мисли, защото знаеше добре, че не могат го разбра. И рече им: „Чуйте, синове на Сатанаиля! — Чуйте душите на тогова, който е говорил с Адонай! Странни са пътищата, по които Елохим води човека. По небесните плетеници на твърдта са начъртани те — и знаковете на Зодиака са силни да разкажат мъдрост.
към текста >>
31.
Соломон и Балкиза
- Николай Райнов
И разгъваше Соломон свитъци с чудни сирийски писмена, за да търси пътищата на човешката
замисъл
.
Соломон и Балкиза Здрачевини трепереха над стихналия свят, а цар Соломон седеше, облакатен върху абаносова маса. Тъкмо надвечер, когато слънцето залезе и почне да се смрачва, царят обичаше да седне и да си помисли. Тъй като в тоя спокоен час по цялата страна затихваха грижите, страстите и борбите, самата земя си отдъхваше, и въздухът се спираше неподвижно, и звук се не чуваше, и всичко се вслушваше, като че ли иска да долови тихия шум от летежа на ангелите.
И разгъваше Соломон свитъци с чудни сирийски писмена, за да търси пътищата на човешката
замисъл
.
Защото бе силен по мъдрост цар Соломон и умът му бе остър, като резец на царски писец. ... Мракът падаше в чертозите на Соломона, като тежки дипли на старо тъмно кадифе, и през мъртвите сенки на широки стълпове се чупеха угасващите блясъци на червено-медни жертвеници. И в скъпите покои образът на Соломона грееше, като земно слънце, което народите са накитили с най-скъпите си нанизи, — да му се радват. На главата му блестеше забрадка от злато- тъкан лен със зелени цветя на папирус, — извезани тънко от ръка на жена. А на челото му — прочелник с едри змии от мед.
към текста >>
32.
Слова на Блажения
- Николай Райнов
А вечен мрак напада крехки дворци от
замисъл
и блян — и настъпи ли нощ, твоите звезди помръкват: — от що ще се опиваш?
Скъдна реч ще повтаря след тебе словата на твоята мъка — и негли беззъба уста ще пее псалмите на твоята млада радост… И в думите, с които се е надсмивало сърцето ти над света и над себе си, преситени от сласт бърни ще изсипват изцедъка на своите лишни пирове!… Изгрява слънце — и залязва слънце. А светът вечно стои: — от що ще се опиваш? Твори с болка душата ти — и с горест нарежда псалми на живота. А сластни жени и сребролюбци-мъже с едно движение ще разсипят твоята песен: — от що ще се опиваш? Тласкаш към изгрев своята малка вселена — и слънце зовеш да пръсне лъчи там.
А вечен мрак напада крехки дворци от
замисъл
и блян — и настъпи ли нощ, твоите звезди помръкват: — от що ще се опиваш?
И видях, че е суета. Слова на Соломона, син Давидов, цар на Йерусалим. Слова на Блажения. И остана едно блаженство само неразбито: сладостта на спомена за това, що е било. И погледнах го.
към текста >>
33.
Псалом на Слънцето
- Николай Райнов
По пътя на Слънцето мини, за да познаеш Слънцето! Пробуди в себе си звездността на Огъня, който твори чрез опознаване на най-скритото! И ще станеш тогава Овен ; твоето име ще бъде Цар, а твоята
замисъл
ще владее над света.
Защото от едно Слънце е бил вредом посян животът, — както се сее златно семе по разпукана орница. *** От море до море води керван от звезди Синът на Царя — и всичко живо Му въздава почет — и вси люде в Негово име начеват работа. Той е Агнето, заклано в жъртва, когато се е създал светът : Неговата кръв кипи на златни вълни по небето, Неговата плът трепери и диша, затворена в земята, като в пъстра одежда на царски празник. Нему е поверена светлата Тайна на Разпятието и Възкресението. Той е вечният Пламък, по който се топят душите и летят в опиване към Него — и Го доближават, ала не ще Го стигнат никога! *** Слава на Тебе, Който ни показваш в румени багревини светлината! Слава на Тебе, Боже на висините, — велико огнено Сърце, проляло кръв за нас! Алилуйа! Хвала и благодарност, славословие и жъртва — на Тебе, Царьо на върховната слава, — Палма, от която вси ядем и не умираме, — Хляб Небесен, който дава обич и мъдрост! Алилуйа! Властительо, Царьо на Трите Небеса, Единородни Сине на Кръвта-Лъч, Агне, което взема кървавата участ на велико страдание, — хвала на Тебе! Алилуйа! Защото Твое е Царството на Обичта — и Силата на Жъртвата — и Славата на Страданието! Алилуйа! *** Царствено Дете, разръфало гърди, за да даде сърцето Си на света, през дванадесет живелища минава — и небесният Зодияк е начертание на Пътя.
По пътя на Слънцето мини, за да познаеш Слънцето! Пробуди в себе си звездността на Огъня, който твори чрез опознаване на най-скритото! И ще станеш тогава Овен ; твоето име ще бъде Цар, а твоята
замисъл
ще владее над света.
Овладей това, което шепне в тебе — и онова, което пеe вън от тебе! Достигнеш ли себевластие, ти ще станеш Телец — и златни вериги ще сковат буйността на твоите членове. Чист, устойлив, себевластител, — ти ще приемеш в себе си един велик Син на Слънцето — и в еднозвучие ще прогърми гласът на Силния, — в съзвучие с лъчите ще се разнесе гръмливата песен на твоето вечно Побратимство. Че в непобедимото сливане на Човек и Дух е Тайната на Третия Ден.—Това наричат Близнаци. Но пак се върни в себе си — и потъни в глъбините на Мълчанието: тогава ще станеш Рак, който знае вси подмоли на живота и вси скривалища на смъртта. Добий сила, правота и разпознаване в мрака — и ще се назовеш Лъв, — с царствен поглед и свитък на Тайни в устата.
към текста >>
34.
Книга на загадките
- Николай Райнов
Ти говориш в песните ми безсмъртните слова на вечна
замисъл
и с крила докосваш душата ми.
Бог иска — да бъде душата ми чиста. Живея в градината на своите сънища и се боя, че пътеките ще останат бели и чисти. Бог иска кръв по моите пътеки и страдание в градината на моя сън. *** Ти ми повеляваш да пея. В моите песни кръвта става бистро море от светлина, плачът звъни, като ликуващ псалом, а мъката трепти, като златна радост.
Ти говориш в песните ми безсмъртните слова на вечна
замисъл
и с крила докосваш душата ми.
Моята песен тогава отразява Твоя лик. Моят тъмен грях къпе кървави ръце в талазната светлина на словото Ти — и дрехата ми става отново бяла и бляскава. В моите песни Ти пръскаш злато от Своята Вечност. *** Твоят шепотсе плъзга по членовете ми: Ти ме будиш с топлата кръв на Своя изгрев и с лъчезарната песен на Своя ден. Пролетта звъни в душата ми с въздишките на цветните венчета и с ромона на бистрите капки: Ти ме будиш с песента на златни пчели.
към текста >>
Защото моята песен иска
замисъл
не по сила на словото.
Но очите на момъка пилееха погледи някъде далеко — и тъй мълвяха тези очи: „Чужда е на моите осемнадесет години твоята осемдесетгодишна мъдрост — както на твоите осемдесет години е чужд моят осемнадесетгодишен пламък... Та кой ще ми отговори: мъдростта ли има право, или пламъкът? “ Мъдрият Ухама разбра това, поклати глава н влезе в шатъра си. *** Опна ли струната, тя се скъсва. Защото моята песен иска звук не по сила на арфата. Запея ли, думите стават изведнъж празни.
Защото моята песен иска
замисъл
не по сила на словото.
Погледна ли жена, тя пада мъртва. Защото моята обич иска безсмъртие не по сила на душата. *** Той й запя своите песни, но тя го прекъсна и рече: „Не познавам твоите звуци. Хубави са, но ме не галят. Студени са звуците на твоите песни, като планински връх.
към текста >>
И застанах, като вкаменен, от това, що бях видял, от трепет пред чудото и от уплаха, че ще открият големия позор на моята
замисъл
.
И над главите на всички, що вървяха след Него, светеше по един огнен език и озаряваше черни глави, жълти или побелели коси и мургави изпити лица. Между тях имаше и жени. Те всички говореха на непознати езици, та аз не разбирах нищо. Откъде се бяха озовали в тоя двор толкова чужденци ? Когато минаха преддверието, аз се сковах от уплаха, защото нямаше къде да се скрия.
И застанах, като вкаменен, от това, що бях видял, от трепет пред чудото и от уплаха, че ще открият големия позор на моята
замисъл
.
В онзи миг се цял разтреперих и проклех часа, когато пръв път пожелах да живея с убийство и грабеж. И тези окъсани люде, над чиито глави трептяxa светлите езици на Словото, ми се видяxa отведнъж далечни за душата ми, както е далечно слънцето за мътната яма на разкаляна улица. Те ми се видяxa недостъпни, чисти и лъчезарни. А те вървяха унесено напред, сякаш ослепели от светлина. Но Онзи, Който вървеше пред тях, ме видя и cпpя стъпките си.
към текста >>
35.
Едно сравнение
- Георги Радев (1900–1940)
За онова, обаче, което е вън от кръга на техния
замисъл
и постижение, за онова, което съществува в живата Природа, и което им служи всъщност за образец, те често изказват какви ли не нелепи твърдения - понякога дори твърде предвзети и претенциозни.
Той изтъква, не без известна национална гордост, че стоманата му произхожда от Лотарингия и Лоара, че асансьорите му са строени в Париж, динамомашините - в Елзас, вентилаторите му са изработени в Марсилия, а всевъзможните електрични апарати в Гренобъл; че керамичните изделия са от Севр, порцелановите — от Лимож, тапицерията от Обюсон, ониксът от Алжир, кристалът от Нанси, лакът от Индокитай, дървото акажу от Африка и т.н. С такива тънки подробности знаят строителите на Нормандия кое от къде е. тъй както и цял свят знае, кои са самите тия строители, кои са инициаторите и пр. Ясно е, следователно, че за онова, което е дело на човешки ръце, хората са добре осведомени. Те знаят, при това, че нищо не става без майстори - без умове, които замислят и планират и без ръце, които изпълняват.
За онова, обаче, което е вън от кръга на техния
замисъл
и постижение, за онова, което съществува в живата Природа, и което им служи всъщност за образец, те често изказват какви ли не нелепи твърдения - понякога дори твърде предвзети и претенциозни.
Земята, да речем, която е един прекрасно обзаведен параход, плаващ в ефира с непостижима за никой наш апарат бързина и с безупречна точност, параход, в който пасажерите се радват на какви ли не удобства и на пълна сигурност, че не ще ги сполети корабокрушение, се смята днес за едно небесно тяло, възникнало „случайно", от никого не строено, от никого не уреждано и обзавеждано, което се движи в пространството по слепи механични закони. Един параход като Нормандия, който е жалка детска играчка в сравнение с телата на космичното пространство, си има майстори, има свой комендант и екипаж, които го направляват към една определена цел, а земята е без майстори, без комендант и ръководен персонал! Такива са фантастичните схващания на съвременните хора, които плават в ефирния океан, безпечно настанени на големия небесен параход - земята, без да знаят ни кои са го строили, ни кога, ни кой го направлява днес, ни закъде? Тям им се виждат невероятни твърденията на някои Посветени в строителното дело на живата Природа, че и земята си има своите майстори - цяла йерархия от високо-интелигентни същества, които са работили последователно и планомерно за нейното устройване. Виждат им се суеверни твърденията на тия Посветени, че тя и днес се направлява, обзавежда и устройва от разумни същества, които знаят накъде и защо я водят Като че ли съвременните вярвания, според които вселената не е нищо друго освен сбор от пусти и безжизнени механизми, не са много по-голямо и по-нелепо суеверие! Такива са съвременните вярвания и за човека. Макар че, според днешната наука, човек е плод на една дълга органическа еволюция, но тази еволюция се схваща като един чисто механичен процес, като резултат на външни сили, които действуват сляпо и произволно, неподчинени на един разум, на един предначертан план.
към текста >>
36.
Притчата за самарянина
- Георги Радев (1900–1940)
Ала тъкмо в избора на тия контрасти: свещеник - юдей самарянин - седи дълбокият
замисъл
, която Христос иска да прокара, за да осветли естеството и същината на милосърдието.
Нищо, освен като своите началници, да погледнат, па да се „отбият отсреща" по пътя и да отминат. И ето, пристига най-сетне милостивият самарянин. Трябва да знае човек, каква вражда - на религиозна почва - е съществувала между юдеи и самаряни, за да долови дълбокия умисъл, с който Христос избира за носител на милосърдието един самарянин. За юдеите този самарянин е бил „еретик", едва ли не „езичник" и „идолопоклонник". Следователно, ако този самарянин, познавайки в лицето на пострадалия един юдей - пътникът е пътувал от „Иерусалим за Иерихон" - се подадеше на своята племенна омраза, на своята религиозна нетърпимост, той с още по-голямо равнодушие и дори презрение би отминал пострадалия юдей.
Ала тъкмо в избора на тия контрасти: свещеник - юдей самарянин - седи дълбокият
замисъл
, която Христос иска да прокара, за да осветли естеството и същината на милосърдието.
Това възвишено морално чувство има универсален характер - то действува вън и свръх народностни, верски и расови различия. То се интересува от човека, от душата. То не зависи от временни настроения, от преходни чувства, от ограничените понятия и схващания на интелекта. То не зависи от никакъв външен закон. Ще обърна сега внимание на друга една подробност в притчата.
към текста >>
37.
ЖИВИТЕ СИЛИ НА СЛЪНЦЕТО
- Георги Радев (1900–1940)
Думата ми не е за домогването на някои учени да впрегнат енергията на слънцето за практичните цели на живота, както е впрегнато електричеството и парата, макар тази
замисъл
да не е неосъществима.
А също така и в свещените писания на всички народи и раси. Защото тя лежи в основата на всички религиозни учения като съкровено тяхно съдържание, въпреки привидното различие на формите. Това съдържание не изчезва дори и когато формите на външния религиозен култ, в които се облича едно учение, приспособени за дадена епоха, се втвърдят от артериосклерозата на догмите и в тях започнат да се развиват микробите на религиозните суеверия. Духът на човека вечно е превъзмогвал и вечно ще превъзмогва формите, в които временно се разраства, в своето разширително и вечно възходящо движение. След като нахвърлих най-едрите линии на съвременните познания за слънцето, така както те се очертават днес, и набелязах посоката, към която неизбежно се стремят научните изводи, аз ще премина към разглеждане живите сили на слънцето и тяхното използуване във всекидневния живот.
Думата ми не е за домогването на някои учени да впрегнат енергията на слънцето за практичните цели на живота, както е впрегнато електричеството и парата, макар тази
замисъл
да не е неосъществима.
Но тая задача ни разкрива по-далечни перспективи, които ни водят дори в смътното още за съвременния човек царство на новата култура, културата на шестата раса. Радиацията на слънцето далеч не е още напълно позната. Самите ние, така както сме физиологически и психически устроени, говоря за средния човек — долавяме пряко малък брой от живите сили на слънцето. Апаратите пък, които строим, по-тънки и по-чувствителни от нас в някои отношения, също не са в състояние да диференцират сложната слънчева радиация. Днес за днес в нея констатираме следните видове енергии: светлина, топлина, електричество, магнетизъм , химична енергия, физиологична и психична.
към текста >>
38.
Глава четвърта: Семинаристът
- Атанас Славов
В него той пише за бащите основатели на методизма, които са прекосявали гората на кон с Библия в дисагите, че „...бащите ни, Господи... дори когато дните бяха тъмни, Ти се доверяваха, не задаваха въпроси по Твоя
замисъл
; вярваха в Твоето слово, очакваха да дойде Твоят ден, очакваха да изгрее Твоето слънце и да засияе...“ Когато се ровех в архивите и едно след друго излизаха неща, които правеха Петър Дънов какъвто го знаем след завръщането му в България, толкова по-разбираем, внезапно ми мина през главата мисълта, че в дните на великите теолози и философи природници гората на Дрю сякаш е била своего рода гигантски сътворен от Всемирното съзнание олтар.
Ще го срещнете в Емерсън, ще го срещнете в Торо, във философите природници на методистката църква като Юфам, Милей и Къртис, в култа на слънчевите танци на индианците от средните щати, които пълнят вестниците със своите бунтове, трагедии, надежди и разочарования. И тази описана разходка с Юфам,. една от десетките разходки, при които Дънов го е придружавал - колкото и странно да е, се оказа, че е документирана и в друг източник. На връщане от нея чичо Сам пише едно от стихотворенията си за гората на Дрю. И си спомня за това стихотворение близо петдесет години по-късно, когато в преклонна възраст пише на един приятел, че това е „химн, който написах много отдавна след един величествен ден в Дрю“.
В него той пише за бащите основатели на методизма, които са прекосявали гората на кон с Библия в дисагите, че „...бащите ни, Господи... дори когато дните бяха тъмни, Ти се доверяваха, не задаваха въпроси по Твоя
замисъл
; вярваха в Твоето слово, очакваха да дойде Твоят ден, очакваха да изгрее Твоето слънце и да засияе...“ Когато се ровех в архивите и едно след друго излизаха неща, които правеха Петър Дънов какъвто го знаем след завръщането му в България, толкова по-разбираем, внезапно ми мина през главата мисълта, че в дните на великите теолози и философи природници гората на Дрю сякаш е била своего рода гигантски сътворен от Всемирното съзнание олтар.
Градовете наоколо растат, транспортът расте, но тук времето и пространството наистина са замръзнали; алеите през гората са същите, пробиващите слънчеви лъчи отгоре са същите и гласовете на птиците ти казват същото. А тези гласове са били съвършено различни от гласовете дома, защото са гласове от друг континент и този друг континент като че символизира паралелния духовен континент, в който се движи тук синът на поп Константин. Пространствено-временният континиум за него наистина е пробит. Дърветата са уж познати - дъбове, буки, брястове, смърчове. Но са напълно различни.
към текста >>
39.
11:00 ч., 22 юни [четвъртък], 1922 г. - София
- Георги Христов
Ония, които се съмняват, че ако някои се отделят, за да имат някакъв
замисъл
, не са събудени в съзнанието.
Всички трябва да се стараем да избегнем излишните, ненужните борби. Ако има условия, ще дадем сражение, ако не - ще отстъпим. Досега сте действали поединично, отсега ще действате колективно. В това организиране всички противоречия трябва да престанат. В самото общество да нямате никакви противоречия.
Ония, които се съмняват, че ако някои се отделят, за да имат някакъв
замисъл
, не са събудени в съзнанието.
Тази организация трябва да се постави на пост и молитва преди да се организирате, за да се пречистите. Ще се нареди по един ден в седмицата пост и молитва, за да се пречистим (за да се излекуват заболелите отделни органи на тялото). Ония, които излязоха от нас, искат да черпят енергията ни, а задълженията не искат да носят. При тия задължения те ще се отстраняват, ще ни напуснат. Нужно е постоянно общение между братствата.
към текста >>
НАГОРЕ
0.32732200622559