Търсене в текстове за 'добродуш'

VI. Очерци за Мара Белчева

А хуморът му, добродушен, спокоен и очарователен, сипан разточително в някои от разказите му, осветлява с лъчи на радост и живот нашата изящна литература, изобщо навъсена, както сме и ние всички.
Предговор от Иван Вазов С две ценности, скъпи и редки, се отличават разказите на М. Георгиев, две ценности, неотбелязави достатъчно от нашата критика - уви, ние сб още я очакваме! - но разбрани от обществото, когато се появиха тия разкази, и те спечелиха на покойния писател живи и единодушни симпатии и го туриха веднага в реда на ония самородни и хубави таланти, с които историята на нашата книжнина е длъжна да разчита: правдиво възпроизвеждане живота и хуморът. И в това възпроизвеждане живота М. Георгиев е тъй оригинален и самобитен, неповлиян от никакви чужди навеи и предвзетости, както рядко други писател у нас. А хуморът му, добродушен, спокоен и очарователен, сипан разточително в някои от разказите му, осветлява с лъчи на радост и живот нашата изящна литература, изобщо навъсена, както сме и ние всички. Условията на живота попречиха да ни надари с още повече духовни ценности тая богата натура; но и това, което имаме от М. Георгиев, е доста да запази ненакърнима паметта му в нашите души и завидното му място в литературата ни. И. Вазов Б. Михалаки Георгиев (Биографична бележка) Михалаки Георгиев е роден на 11-и август, 1854 г. в гр. Видин.
към текста >>

12. 2. Владимир Полянов. Срещи по дългия път. Мемоарни импресии: кн. 2 - София: Бълг. писател, 1988 г., с. 168-173

I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев

Ръкува се с мене и сега видях очите й, излъчващи добродушие и ласка.
Коларов"), изведнъж тя, загледана напред, каза: Мара Белчева! Погледнах в посоката. Към нас идваше висока, стройна жена с особено бяло лице, поне тъй ми се стори, по-възрастна от Дора, но не повече от четиридесет и пет - петдесетгодишна. Скоро тя спря. Разцелуваха се със спътницата ми. Ръкува се с мене и сега видях очите й, излъчващи добродушие и ласка. Бях особено развълнуван - виждах я за първи път, след като бях чел и слушал толкова много за нея. Всъщност по това време - 1926-1928 година - тя беше вече към шестдесетгодишна, но изглеждаше по-млада и все тъй красива и със запазена бодрост. Но не това ме вълнуваше, а всичко, което събуди у мене срещата. Тя беше последна останала жива от кръга на списание „Мисъл" и последна жива свидетелка през най-тревожните дни от живота на Пенчо Славейков, когото аз слагах на най-високото място между обичните ми поети и бях истински пленен от неговия буен порив да види нашия народ културно по-издигнат и зачетен. Без да се поведе някакъв особен разговор, тя ни поведе назад към нейната квартира, дето скоро се била настанила и която се оказа на същата улица „Белчев" на ъгъла с улица „Парчевич".
към текста >>

13. 1. Предговор

I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев

Това очевидно не оставаше недоловено от него и затова веднъж, добродушно усмихнат, той му каза: „Аз не предсказвам, а само предвиждам." А това вече е съвършено друга категория душевни качества.
Другояче стоят обаче нещата при „легендата". Тя създава простор за свободно творческо въображение. Но даже най-нелепата „легенда" има в основата си някаква доловена истина - народът никога не създава нещо от нищо - винаги има „от крушка опашка". А знае се, че не за всеки човек се създават „легенди". Лично авторът на предговора, поради естеството на лекарската си работа, беше много критичен към Петър Дънов. Това очевидно не оставаше недоловено от него и затова веднъж, добродушно усмихнат, той му каза: „Аз не предсказвам, а само предвиждам." А това вече е съвършено друга категория душевни качества. „Предвиждането" е логически построено умозаключение на човек, който предварително знае причините и не му е мъчно да извлече заключението. „Прочее, не ме мисли за някакъв пророк" - искаше да каже Дънов. Предлаганият материал обаче лесно може да ни убеди, че се касае именно не до „предвиждане", а до „предсказание", до „пророчество", колкото и странно необяснимо да се вижда това за нашата съвременна наука. Ползуваме се от случая да кажем, че всички тия грамади от фактически материали са само един блед увод за разбиране на необикновено богатата личност на Петър Дънов, на неговото голямо дело. Струва ми се, че дори когато човек добросъвестно прочете всичките следващи страници, ще прилича на пътник, който току-що е пристигнал до брега на един огромен океан.
към текста >>

14. 5.8. Конфликт с полицията

II. Рила, когато проговори. Орион - Д-р Стефан Кадиев

Скоро той се почувствува ограден от добродушни, усмихнати, светещи образи, прилично облечени - а не голи, както му бяха говорили, - граждани и селяни, мъже и жени, видимо интелигентни.
Размътеното настроение постепенно се избистри и направи място на дръзка самоувереност. Песните продължиха така, като че нищо не беше се случило. След „Напред да ходим смело" идваше „Братство, единство", после - „Ний сме славейчета горски". Редиците на ескадроните стояха с извадени саби, като че отдаваха почит. Конете потропваха нетърпеливо, докато полицейският началник, дошел лично между нас, слушаше, говореше с някого, мислеше и съобразяваше. Скоро той се почувствува ограден от добродушни, усмихнати, светещи образи, прилично облечени - а не голи, както му бяха говорили, - граждани и селяни, мъже и жени, видимо интелигентни. Постепенно към полицейския началник наклони дружелюбно настроение, изразено и в кратки въпроси и отговори. Разговорите между него и представителите на братството - Начо Петров, Тодор Стоименов са се водили някъде по-настрани и завършиха със следните думи на полицейския началник: - Аз се убедих, че вие сте мирни, кротки граждани и ще ходатайствувам повече да не ви се пречи на събора! Довиждане! Радостна тръпка пробегна по ентусиазираното мнозинство. То се изрази в наистина мощен хорал на „Братство, единство", който сякаш стресна конете и учуди полицаите.
към текста >>

15. 19. Слънцето на планината

Протегнах ръце да го прегърна; ръцете ми се приключиха празни, а то ми се усмихваше с широка, добродушна усмивка.
То сипеше с щедри шепи лъчите си по моето зажадняло за слънчеви ласки тяло. Всяка пора се отваряше, за да го поеме. Всеки мускул, всяка става, всяка костица трепкаше от радостта на неговото докосване. Поисках да го погледна с двете си очи, да го погълна с погледа си. То ме заслепи. Протегнах ръце да го прегърна; ръцете ми се приключиха празни, а то ми се усмихваше с широка, добродушна усмивка. С какви други средства можех да изразя радостта си? Съблякох се, прострях дрехите върху един камък, легнах върху тях и поръчах на всяко кътче от тялото да го попие: ненагледното, животворящо слънце на планината. Всяко късче от мене трепкаше от радост. Всяка клетка от кожата ми беше малка устничка, която се целуваше с лъчите му. - Ей - казвах с глас, - слънчице, благодаря ти!
към текста >>

16. 22. Сфера на Юпитера

ГЕОРГИ РАДЕВ

Добродушно усмихнат, той топло се ръкува с новодошлите и покровителствено ги кани.
Юпитерианецът, изобщо, цени и уважава всичко авторитетно. Може в къщата му да видите и два, и три портрета, особено на жена му. Не се учудвайте — в мецеиатските си жестове, той е поръчал портрети при няколко художници, които често ще срещнете да се навъртат в дома му, особено при угощения и приеми. Юпитер обича да покровителствува. Всред пъстрата смесица от гости, вие веднага различавате домакина. Добродушно усмихнат, той топло се ръкува с новодошлите и покровителствено ги кани. На ръст е среден. Доста пълен, дори корпулентен. Както се казва, охранен човек. Костите и мускулите на тялото му не личат под неговите меса. Главата му е заоблена, горната част от веждите до коренната част, е доволно висока.
към текста >>

Очите му се усмихват добродушно.
На ръст е среден. Доста пълен, дори корпулентен. Както се казва, охранен човек. Костите и мускулите на тялото му не личат под неговите меса. Главата му е заоблена, горната част от веждите до коренната част, е доволно висока. Очите му се усмихват добродушно. Усмивката му така се е разляла по лицето, че още по-разширява доволно широкия му, средна големина нос, и разтваря дебеличките му, месести устни, които, вижда се, обичат да си вкусват и да мляскат. Брадата му, изобщо долната част на лицето, е доста широка и голяма. Челната зона на лицето имат значително надмощие. Лицето му, макар охранено и заоблено, може да се затвори в един правоъгълник. Чувствува се, че домакинът е приятно разположен в тази охолна, богата обстановка, всред толкова гости.
към текста >>

17. 7. СЛЪНЦЕТО

Иван Антонов

Хармонията между Слънцето и Юпитер всякога прави човека дълбоко религиозен, с философски схващания и разбирания, с вродено благородство, благоразумие, добродушие, добросърдечие, приветливост, дружелюбност, общителност, внимателност, щедрост, чистосърдечие, милосърдие, дава му високо съзнание за дълг и отговорност към Бога, природата и човека, вярност и почит към традициите, законите и реда на обществото, желание за покровителстване на по-слабите, стремеж към обществена дейност и добротворство, любов към философията, религията, духовните науки и идеи, към всички духовни общества.
АСПЕКТИ НА СЛЪНЦЕТО С ЮПИТЕР СЛЪНЦЕТО в съвпад, тритон, паралел, съвпад в скоби, секстил, или квинтил с ЮПИТЕР Юпитер е най-голямата планета в Слънчевата система. Той е 1300 пъти по-голям от Земята и масата на всички планети от Слънчевата система общо е по-малка от масата на Юпитер. От древността още Юпитер е известен с името „ВЕЛИКИЯТ ДОБРОТВОРЕЦ”, големият благодетел, носителят на голямото щастие, на изобилието, в умствено, духовно и физическо отношение, на голямата слава и почести. Но Юпитер може да даде всички тези благословения на човека, само когато е в най-силно хармонично съчетание със Слънцето. Според силата на хармонията между Слънцето и Юпитер, човек получава благословенията, дарбите, способностите и добродетелните качества от Юпитер. Хармонията между Слънцето и Юпитер всякога прави човека дълбоко религиозен, с философски схващания и разбирания, с вродено благородство, благоразумие, добродушие, добросърдечие, приветливост, дружелюбност, общителност, внимателност, щедрост, чистосърдечие, милосърдие, дава му високо съзнание за дълг и отговорност към Бога, природата и човека, вярност и почит към традициите, законите и реда на обществото, желание за покровителстване на по-слабите, стремеж към обществена дейност и добротворство, любов към философията, религията, духовните науки и идеи, към всички духовни общества. Люде, които в хороскопа си имат силно хармонично съчетание между Слънцето и Юпитер, непременно в живота си ще бъдат поставени на видни места, на отговорни длъжности и ще упражняват широко обществено влияние. Люде със силни хармонии между Слънцето и Юпитер стават най-големите преобразователи и основатели на разни философски системи, на религиозни течения и религиозни общества, биват най-големите и най-почитаните държавници, общественици, водачи на различни общества, с една реч - такива люде всякога заемат ръководните места във всички обществени среди. Поради своята приветливост, добродушие и любвеобилност такива люде навсякъде са добре приети, всички ги обичат и навсякъде имат голям успех и бърз напредък. Човек с хармонични аспекти между Слънцето и Юпитер, чрез мислите, чувствата и цялата си духовна същност излъчва електромагнитни хармонични вълни, които носят разположение у околните и им действат благотворно. Най-добрите философи, религиозни реформатори, свещеници, държавници и общественици са били люде, които са имали хармония между Слънцето и Юпитер.
към текста >>

Поради своята приветливост, добродушие и любвеобилност такива люде навсякъде са добре приети, всички ги обичат и навсякъде имат голям успех и бърз напредък.
Но Юпитер може да даде всички тези благословения на човека, само когато е в най-силно хармонично съчетание със Слънцето. Според силата на хармонията между Слънцето и Юпитер, човек получава благословенията, дарбите, способностите и добродетелните качества от Юпитер. Хармонията между Слънцето и Юпитер всякога прави човека дълбоко религиозен, с философски схващания и разбирания, с вродено благородство, благоразумие, добродушие, добросърдечие, приветливост, дружелюбност, общителност, внимателност, щедрост, чистосърдечие, милосърдие, дава му високо съзнание за дълг и отговорност към Бога, природата и човека, вярност и почит към традициите, законите и реда на обществото, желание за покровителстване на по-слабите, стремеж към обществена дейност и добротворство, любов към философията, религията, духовните науки и идеи, към всички духовни общества. Люде, които в хороскопа си имат силно хармонично съчетание между Слънцето и Юпитер, непременно в живота си ще бъдат поставени на видни места, на отговорни длъжности и ще упражняват широко обществено влияние. Люде със силни хармонии между Слънцето и Юпитер стават най-големите преобразователи и основатели на разни философски системи, на религиозни течения и религиозни общества, биват най-големите и най-почитаните държавници, общественици, водачи на различни общества, с една реч - такива люде всякога заемат ръководните места във всички обществени среди. Поради своята приветливост, добродушие и любвеобилност такива люде навсякъде са добре приети, всички ги обичат и навсякъде имат голям успех и бърз напредък. Човек с хармонични аспекти между Слънцето и Юпитер, чрез мислите, чувствата и цялата си духовна същност излъчва електромагнитни хармонични вълни, които носят разположение у околните и им действат благотворно. Най-добрите философи, религиозни реформатори, свещеници, държавници и общественици са били люде, които са имали хармония между Слънцето и Юпитер. У такива люде най-силно и най-хармонично са развити семейните и обществените чувства. Те са много добросъвестни, справедливи и доброжелателни. По техен почини с тяхна материална подкрепа се изграждат благотворителни дружества, приюти, сиропиталища.
към текста >>

18. 12. ЮПИТЕР

Иван Антонов

Влад Пашов (1902 г. ÷ 1974 г.)

Такива люде се отличават с голяма религиозност, човеколюбив, милосърдие, добродушие, общителност и услужливост.
прави въображението на човека - най-висшето качество на Луната - възходящо, богато, добродетелно и творческо. Луната има отношение главно към най-долния слой на народа - към простолюдието, както и към материалните работи и условия и женския свят. Следователно, при хармония между Юпитер и Луната човек ще има най-добрите условия и възможности за придобиване на материални богатства, за тяхното оползотворяване, за оказване на големи услуги на простолюдието и за придобиване на обичта на широките народни маси. При хармония между Юпитер и Луната, работите на човека се нареждат лесно, той лесно печели приятели, лесно се разбира с всички обществени среди и слоеве, защото Луната в този случай става причина за проявяването на всички положителни Юпитерови качества. При хармония между Юпитер и Луната, ако Юпитер е пo-силен и ръководещ, човек придобива широка обществена известност с големите услуги и добрини, направени на народа. Такива люде се отличават с голяма религиозност, човеколюбив, милосърдие, добродушие, общителност и услужливост. При дисхармония между Юпитер и Луната, в зависимост от нейната сила, въображението на човека е изопачено, поддава се на заблуди, ограничено е и е лишено от творчески качества. В такива случаи Луната става изразителка на отрицателните Юпитерови качества: тщеславие, гордост, надменност, празнословие, желание да се заемат незаслужено високи служби, самомнителност и самонадценяване, изразено и в схващане, че стои над другите човеци и може да ги ръководи. Колкото по-голяма е хармонията между Юпитер и Луната, толкова по-големи условия и възможности има човек за придобиване на материални богатства, чрез които да осъществи духовните си идеали. Колкото по-голяма е дисхармонията между Юпитер и Луната, толкова повече липсват условия и възможности за придобиване на материални богатства. При хармония между Юпитер и Меркурий т. е.
към текста >>

При хармонията между Юпитер и Сатурн се съчетават Юпитеровите и Сатурновите добродетели: Юпитеровата широта със Сатурновата дълбочина, Юпитеровия идеализъм със Сатурновата тьрпеливост и устойчивост, Юпитеровата любов към творчество със Сатурновото постоянство, Юпитеровото любвеобилие със Сатурновата справедливост, Юпитеровата общителност и добродушие със Сатурновата разсъдителност и постоянство.
Тези системи са здрави и активно функционират, когато между Юпитер и Марс има хармония в хороскопа. Хармонията между Юпитер и Марс показва до каква степен човек е успял да организира, контролира, направлява и оползотворява низшето, Марсово естество у себе си посредством силите и светлината на висшия разум, т,е. доколко с разума си човек има правилни връзки, отношения и обмяна с животинския свят, доколко човек се е научил да контролира своите инстинкти и да жертва по-низшето на по-висшето, до каква степен също човек е подчинил стомаха на разума си. Когато Юпитер и Сатурн са в хармония според нейната сила съдим доколко човек е съгласувал силите, светлината и дейността на висшия разум със знанията и опитността на низшия си ум, на низшето себе, на материалното си човешко естество и на човешката мъдрост. При хармония между Юпитер и Сатурн, ако Юпитер е по-високо в хороскопа и е ръководещ, в такива случаи положителните Сатурнови качества служат за усилване и проявяване на положителните Юпитерови качества. При хармонията между Юпитер и Сатурн се съчетават Юпитеровите и Сатурновите добродетели: Юпитеровата широта със Сатурновата дълбочина, Юпитеровия идеализъм със Сатурновата тьрпеливост и устойчивост, Юпитеровата любов към творчество със Сатурновото постоянство, Юпитеровото любвеобилие със Сатурновата справедливост, Юпитеровата общителност и добродушие със Сатурновата разсъдителност и постоянство. Люде с хармония между Юпитер и Сатурн, с ръководещ Юпитер, всякога успяват да постигнат своите идеали, защото тези идеали са естествени, добри, общополезни. Такива люде всякога и във всичко напълно съчетават теорията с практиката. Те строго различават възможното от невъзможното. Хармонията между Юпитер и Сатурн може да се сравни с много плодородна почва, разработвана от разумен господар, защото силите, качествата и свойствата на Сатурновото влияния биват най-добре обработвани и оползотворявани от Юпитер. Хармонията между Юпитер и Сатурн е свидетелство, че такъв човек в минали животи е бил окултен ученик, бил е назначаван за управник на народи и е изпълнявал честно и добросъвестно всичките си задължения.
към текста >>

19. IV. ПЕЧАТАРЯТ на Изгрева и АСТРОЛОГЪТ на Космическия и Земен човек

ЧАСТ I АСТРОЛОГИЯТА В ШКОЛАТА ЕЛЕНА ХАДЖИ ГРИГОРОВА

Но хубавата, мека, блага, добродушна, красива усмивка на чичо Влад няма да забравя никога.
Новите събития ги изместват. Старите приятели постепенно, според плана на природата и капиталите си за живот, напускат тоя свят и се преселват в другия свят. На тяхно място съдбата ни изпраща нови представители на тая наука. Всичко тече, всичко се променя, е казал древният философ. В съзнанието се запечатват новите събития. Но хубавата, мека, блага, добродушна, красива усмивка на чичо Влад няма да забравя никога. И да имаш за нещо да си недоволен от него, тая усмивка облагородяваше всяко недоволство. Такава усмивка не се забравя. Тогавашните външни условия бяха трудни. Вътрешният живот обаче беше богат. Говорехме си тихо, но разумно, научно.
към текста >>

20. 9. ЮПИТЕР

ТОМ 19

Усмивката им е добродушна.
У трети, средната част е добре развита, показваща човека, който не се поддава на влияния. Носът там е леко заорлен, леко загърбен - извит. Общо този едър нос в тях говори за голямата интелектуална сила, с която тези типове разполагат. Устата е голяма, месеста, добре очертана, показваща изпълнителност и сериозни задължения към поставената задача, а също и по-силните чувства и меко отношение към всичко. Тя хлабаво се затваря, показваща липса на твърдост в отношенията към хората, меко и лабилно отношение към въпросите и делата, които предстоят да се разрешават. Усмивката им е добродушна. Тези типове, както вече отбелязахме, са създадени за председатели, ръководители на големи предприятия, защото от тях лъха енергия, сигурност в успеха, инициатива, поемане на всякаква отговорност за благополучния изход на всяка работа. Идейният свят, с които те имат тесен контакт, им е дал всичко необходимо за успеха. Юпитеровите типове са общо взето весели оптимисти, обичат хумора, свободния богат живот. Те са добри съпрузи, сериозни, миролюбиви, привързани, услужливи, обичат и децата си. Юпитер се движи по една слабо сплесната елипса - орбита с ексцентритет 0,048, което също допринася за благотворното му влияние.
към текста >>

21. I. Въведение

ТОМ 19

Юпитер Дава весел нрав, оптимизъм, добродушие, щедрост, богат и плодотворен ум.
Господстваща черта у марсианеца е енергията. Той е способен да посрещне най-големите опасности, да се пожертва за слава. Той е самоуверен и самодоволен, оптимист, горд, често високомерен, говори високо и ясно, обича да командва и скоро кипва, когато някои не сподели възгледите му. Те са буини, ала гневът им е кратковременен. При добро влияние на Марс човек е великодушен, обича правдата и закриля слабите. 6. Юпитер Дава весел нрав, оптимизъм, добродушие, щедрост, богат и плодотворен ум. Юпитер прави човека щастлив в предприятията му, като му дава успех, а често и богатство. У когото тая планета е силна в хороскопа, той никога не пропада. Има връзка с артериите и с болестите, причинени от преяждане, затлъстяване, и пълнокръвие. Те са едри, снажни, пълни хора, с голями сини или кафяви очи, дъговидни вежди, високи чела, овални лица, богата кестенова коса, когато не са плешиви. Те са добродушни.
към текста >>

Те са добродушни.
Юпитер Дава весел нрав, оптимизъм, добродушие, щедрост, богат и плодотворен ум. Юпитер прави човека щастлив в предприятията му, като му дава успех, а често и богатство. У когото тая планета е силна в хороскопа, той никога не пропада. Има връзка с артериите и с болестите, причинени от преяждане, затлъстяване, и пълнокръвие. Те са едри, снажни, пълни хора, с голями сини или кафяви очи, дъговидни вежди, високи чела, овални лица, богата кестенова коса, когато не са плешиви. Те са добродушни. Те са създадени да председателствуват. Те обичат охолния живот при лошо влияние, хубаво хапване и пийване, обича да покровителства. 7 Сатурн Дава разсъдлив, трезвен и уравновесен ум, постоянство, търпение и издържливост. Склонност към рутината и приетите навици, към методичност. Във финансиите дава успех бавен, но сигурен, Сатурн носи понякога затвор, мъчнотии, лишения.
към текста >>

22. B. УЧИТЕЛЯТ И ЧОВЕКЪТ ПЕТЪР КОНСТАНТИНОВ ДЪНОВ

ТОМ 19

Носителка е на добродушие и най- високи морални качества.
Изключително чувствителен, но притежава пълен контрол над себе си и почти никога не се показва в лошо настроение или гняв. Според земната астрология Учителят е идеалист в пълния смисъл на думата. (Слънце квадрат Асцендент) говори за големите му здравословни проблеми в детския период и до средата на живота 33 години. Понеже Слънцето е много добре аспектирано и най-високо в хороскопа (X дом), то озарява родения с животворните си енергии и му помага да реши трудната задача за повдигане на българите и освобождаване душите им от материалното робство и той да излезе от болезненото си критично състояние. Слънцето на 19°15'56" в Рак е в съвпад точен с алфа Близнаци, звездата Кастор, 18°22'36" в Рак, която има силно Меркуриево и Юпитерово влияние. Носителка е на добродушие и най- високи морални качества. Учителят има много изискани маниери (винаги скромно, добре облечен с чисти огладени дрехи и лъснати обувки, дори и на планината.) Изпълнен е с много физически и духовни енергии, които проявява в живота си и делото, което вършеше. Неговият буден дух проникваше в същината на всяко човешко същество, като го изпълваше със своята велика любов и виждаше всичките му недъзи и недостатъци, и веднага помагаше да се освободи от тях. Учителят даде пълен ход на Божествената наука - астрологията, да влезе в умовете на най-интелигентните и будни ученици от класа, за да напътстват и помагат на закъсалите души в земния им път. Не само с внушение, но Той сам е предавал уроци на брат Иван Антонов и подари астрологията на Саабей на Николай Дойнов, който написа учебник по астрология. Венера в X дом е един от най-добрите признаци на здраве и общо благосъстояние.
към текста >>

23. II. НА НЕДЕЛНА БЕСЕДА НА ИЗГРЕВА (стр. 202-219) «АКО СЕ НЕ РОДИТЕ ИЗНОВО»

ТОМ 20

При това всеки отговор той придружаваше с широка усмивка, която разтягаше устните му до ушите, червеното лице грейваше като пълна луна с такова добродушие, че който го гледаше, се усмихваше неволно.
Тия сведения му даде един момък, почти колкото него възрастен, с големи скули и провиснали мустаци - типично селско лице. Облечен беше скромно, със синя работническа дреха, но се държеше с чувство на собствено достойнство. Винаги готов да се засмее. При това твърде често, без да ще, той говореше римувано и когато някой го запитваше, отговаряше вече преднамерено с някой цитат от стихове набързо калъпен, което караше да се смеят. По-късно от разговорите Генко разбра, че е попаднал на доморасъл поет Цеко, родоначалник на школата «Цекизъм», която той още не можеше да схване в що се състои.38 Но самият «поет» беше изглежда широка душа, която всяко подмятане взимаше в добрата страна и отговаряше дружелюбно. При това всеки отговор той придружаваше с широка усмивка, която разтягаше устните му до ушите, червеното лице грейваше като пълна луна с такова добродушие, че който го гледаше, се усмихваше неволно. Той въведе Генко в салона и му го показа. Голям, хубав, чист салон, с големи прозорци, които заемаха цялата южна страна.39 В средата - малка, покрита с бяло масичка върху възвишение. До нея - стол. Пред нея - столове и маса - за стенографките. Всичко, което говори Учителят, се стенографира и досега са излезли около стотина тома «на всички езици, храна готова, за Европа Нова!
към текста >>

24. 19. Характерология

(В. «Братство», г. I, бр. 180, 7.III.1937 г., стр. 4)

ТОМ 20

Когато вдлъбнатината е meka (а не внезапна и при това съпроводена с не много високо издадено чело до веждите), тогава имаме добродушен човек, който може да «лае», но не «хапе» (В).
Те обикновено разбират нещата след като си чукнат главата, и то поне два пъти, в стената чак тогава се съгласяват, че е стена, а не врата. При първия удар допускат, че само така им се струва... 2) Колкото линията е по-огъната, толкова съобразителността и отстъпчивостта са свойствени на тая натура. Но, разбира се, и тук имаме много възможни случаи, както се вижда от тия чертежи. Колкото линията е по-хармонична, толкова отстъпчивостта се дължи на разумна съобразителност. Колкото линията на челото хлътва силно и внезапно, толкова тая отстъпчивост минава към подозрителност и страх, а понякога е израз на психични и други недостатъци (епилепсия, злоба тогава и очите са верен решителен по-казалец: съмнение). Когато вдлъбнатината е meka (а не внезапна и при това съпроводена с не много високо издадено чело до веждите), тогава имаме добродушен човек, който може да «лае», но не «хапе» (В). Когато гънката е много дълбока, вследствие на което коренът на носа почти изчезва и очите да изглеждат като да са на повърхността на самия корен на носа това показва лукавство (особено ако очите са близо едно до друго, малки, тъмни и бързи), бърз, дребнав ум, човек на дреболии (Г). Хармоничното минаване на челото в нос, когато въпреки вдлъбнатината, носът си остава все още твърде висока преграда между очите такъв характер крие в себе си ценни качества, още повече ако мостът е широк, очите разпо-ложени нормално или широко. Изобщо взето, ъглите, които образуват органите на човешкото лице, по-между си са от голямо значение и никой не ги е изнасял тъй дълбоко и по същина, както Учителя. Но Той никога не ни е разказвал докрай тия закони на органическа проекция, които засягат (понякога дълбоко) природата на човека, а често и неговото минало, па и вероятно и бъдеще. Причините за това са несъмнено важни и не е мъчно да се доловят.
към текста >>

25. 25. ИЗБОРИ (г. III, бр. 6, 22.ІV.1931 г.)

ТОМ 21

1) Плъзнаха вече партизаните по села и градове, да увещават добродушния българин да даде и сега своя глас и подкрепа за тия, които довчера го продаваха за шепа злато на чужденците.
III, бр. 6, 22.ІV.1931 г.) (В. „Ратник на свободата”, г. III, бр. 6, 22.ІV.1931 г., София, стр. 1) Плъзнаха вече партизаните по села и градове, да увещават добродушния българин да даде и сега своя глас и подкрепа за тия, които довчера го продаваха за шепа злато на чужденците. И тия фокусници в своите обещания какви ли чудеса не правят. Строят мостове; ако няма река - прокарват, и пак мост направят. Строят шосета, училища и какви ли не работи; даже някъде се толкова забравят и от милост идва им на ум да понесат избирателя на ръце. Това става винаги, когато наближат избори; тия хитри лисици излизат по обиколка за плячка, след което се връщат, забравят и не познават никого от своите избиратели. Досега в Парламента са влизали не хора за там, а съвсем за другаде, и затова винаги са пречели и пречат за развитието на страната ни, и докараха народа ни до това дередже, т. е.
към текста >>

26. 5. РОЛЯТА НА ЦАР БОРИС III ПРИ ИЗСЕЛВАНЕТО НА ЕВРЕИТЕ ОТ БЪЛГАРИЯ

V. Истината за спасяването на евреите в България от нацизма, хитлеризма и фашизма

ТОМ 21

Могат ли българските евреи, които са имали щастието през онази мрачна епоха да живеят в затънтени и забравени селца, да забравят гостоприемството, добродушието, отзивчивостта на коравия, на затворения в себе си български селянин?
Съзнателната част от народа се издигна на онази висота, на която застава един честен и морално издигнат народ, когато трябва да защити своята чест и своите съграждани. Би ли могъл евреинът от България да си представи каква би била неговата съдба - даже в случай, че българските евреи не биха били изселени, - ако обкръжаващите го българи бяха неприязнено настроени? Не биха ли се повторили в България изстъпленията от Румъния? Не биха ли били мнозина евреи избити из улиците? Могат ли българските евреи да забравят, че когато се наложиха крайните ограничения и свободата на движението бе сведена до минимум, простият, обикновеният българин от улицата предлагаше - въпреки грозящата го опасност - услугите си, за да смекчи отчасти поне злата участ на съгражданите си евреи? Могат ли българските евреи, които са имали щастието през онази мрачна епоха да живеят в затънтени и забравени селца, да забравят гостоприемството, добродушието, отзивчивостта на коравия, на затворения в себе си български селянин? Този изблик на человеколюбиви чувства бе естествен и непринуден. Ненужно е да повторим всички прояви в естествената и самоотвержена борба на българите. Но има ли подобен случай в историята на друг народ, щото един подпредседател на Народното събрание да поставя на карта не само цялата си политическа кариера, но и бъдещето си, за да спаси съгражданите си евреи? А такива прояви оставят като златни страници в историята на човечеството. Но всички тия прояви биха останали само великолепни прояви на човешката добродетел и не биха имали никакви практически резултати, ако на престола на българската държава не би седял цар Борис III.
към текста >>

27. А. Писма във връзка с делото срещу Любомир Лулчев

VII. Възражения, заявления, писма, застъпничества по делото на Любомир Лулчев

ТОМ 21

Външността му издава добродушен, но твърд човек.
Жена му е сирак от войната. Той лично е участвувал в Тракийската чета на д-р Нейчев против гърците. Син на бедни родители; баща му на времето се е борил против Гръцката патриаршия. Има двама братя, пострадали от войните. Болен от язва в стомаха, едва ли ще издържи на неблагоприятните условия в затвора продължително. Външността му издава добродушен, но твърд човек. 4) Никола Гърнев, роден от село Либяхово, Неврокопско. Участвувал е в македонското движение на страна на протогеровистите и федералистите, В Балканската война е бил доброволец. Участвувал е като редовен войник във втората война. Платил е скъпа дан на македонските междуособици. При разговор проявява качества на уравновесен и здравомислящ човек.
към текста >>

28. А. ПИСМА ОТ Д-Р ИВАН ЖЕКОВ ДО ЮРДАНКА ЖЕКОВА

Д-р Иван Жеков

ТОМ 23

Аз сега разбрах колко си добродушна, скромна и вярна - качества, които не всеки ги има.
Емирово с. Емирово, 5.III.926 г. Юрданке, Днес едва ми остана време да ти пиша това писмо и да ти се обадя, че съм жив и здрав и се радвам на всичко в света. Разбира се, че в тая ми радост една ми тъга хваща, когато помисля за тебе, че не сме наедно, както по-рано. Но чувствувам, че скоро пак ще бъдем наедно и ще се радваме по-добре и повече на живота, отколкото по-рано, защото този живот тука ми даде голяма поука: да те ценя повече - както трябва... Както заслужаваш. Аз сега разбрах колко си добродушна, скромна и вярна - качества, които не всеки ги има. Качества, които са ми били ценни и които радват душата ми. И Господ, Който ни събра, за щастие ми изпрати теб, за да бъдем верни чада на бялото братство, гдето наистина, моята душа намери отдих, мир и спокойствие... Ти си жертвата за моето спасение и аз съзнавам това от дълбочината на моята душа. Амин. Аз писах на писаря Кирил да ти донесе в кьошка 1500 лв. от заплатата ми, с която сума да се улесниш, докато си дода. Навярно до 15 март ще си дода, когато ще имам да събирам повече пари, и тогава ще гледам да накупим някои неща за вкъщи.
към текста >>

29. 3.4. Не се боя от смъртта, защото знам къде ще отида. Паметни слова

Ще повторя: високо интелигентна, християнски силно вярваща, неуморимо трудолюбива, добродушна.
Каквото вярваше, изповядваше и говореше, тя го живееше. От нея лъхаше само благост и доброта; гласът бе нежен; усмивката лъчиста; сърцето горещо и отзивчиво. Тя би ангелът на "Д-р Лонг". - Основа при църковното Неделно училище благотворителна група "Капка мляко"; колко деца и болни е спасила чрез това от смърт. Събирала е суми за бедни; посещавала е, помагала е, утешавала и се е молела за болни и самотни. Ще повторя: високо интелигентна, християнски силно вярваща, неуморимо трудолюбива, добродушна. Лаская се от мисълта с това да съм казал поне малко за нея. Ето що бе тя: истинска жена, истинска българска, истинска християнка. Губим много, защото тя бе много. Ние сме скръбни. Лицата са бледи; небето е сиво; очите сълзят, сълзи и небето.
към текста >>

30. 6.2. В стан Изгрев край София

Един друг от Белите братя, с когото влязохме в разговор е познатият ни още от Варна, добродушният г.
Интересно е да се отбележи, че г. Пампоров е пропътувал Европа без никаква парична помощ. Издържал се е със сказките, с курсовете си и гостоприемството на евангелските църкви и домове. Сега в Париж и цяла Франция много успешно работи големият български мистик г. Михаил Иванов, варненец. Един друг от Белите братя, с когото влязохме в разговор е познатият ни още от Варна, добродушният г. Матей Калудов, сега 64 г., родом от с. Курия, Лозенградско. Завършил е музика в Русия, където е специализирал хармония. За 17 години е бил военен капелмайстор и е автор на няколко музикални композиции. В Учението е от 1919 г.
към текста >>

31. 6.9. Сестрата на Учителя

Но за тая светла и добродушна сестра в Господа заслужава да се каже много повече дори от онова, което мястото ни позволява да пишем сега.
121/22 (I-II.1941), с. 5-6. М. Марков "... Но едно е потребно, и Мария избра добрата част - Исус." (Лук. 10:42) Вестниците просто отбелязаха, че Мария Пенкова Стамова почина на 24 декември 1940 г. И толкоз. Но за тая светла и добродушна сестра в Господа заслужава да се каже много повече дори от онова, което мястото ни позволява да пишем сега. Моето познанство с нея датира като гимназист още от Варна, откъдето е и цялото й семейство. Голяма беше радостта ми да узная, че тя е сестра на г. Дънов. Запознахме се в Евангелската методистка църква там. До последния дъх на земния си живот тя остана вярна на евангелската кауза, в която беше предала сърцето си от ранните дни на варненската църква, но от друга страна - тя с голяма любов и съчувствие разправяше за възхода на окултното движение на своя Брат, защото в движението тя не виждаше нищо друго, освен една друга страна на Христовата спасителна работа тук на земята. - Всички ония, които иначе не биха влезли в църква, не биха познали що е Свещено Писание, идват в Бялото братство, казваше със смирение тя, и стават верующи, трезви и новородени.
към текста >>

32. 38. Заминаване за Америка със стипендия за колеж

Весела Несторова

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

Цървулките довършваха националната ми носия, с която щях да се явявам пред любопитните погледи на хиляди американци, за да им говоря за любимата си родина, за красотата на природата й, а най-вече за добродушието на моя народ, където посрещат всеки гост със сложена трапеза и сърдечна усмивка.
На какво дължах тази привилегия? Намерили ме за най-добре овладяла езика. Уговорката бе, да се върна след завършването на колежа и преподавам английски език за пет години в пансиона. Започна подготовката за далечното лътешествие. Майка ми купи един трънски черен сукман с шарена престилка, пафти на везан колан и бели ръкави от домашно платно с дантела накрая. Цървулките довършваха националната ми носия, с която щях да се явявам пред любопитните погледи на хиляди американци, за да им говоря за любимата си родина, за красотата на природата й, а най-вече за добродушието на моя народ, където посрещат всеки гост със сложена трапеза и сърдечна усмивка. В куфара ми бе сложена единствената жоржетена рокля от сестра ми, наред с ученическата ми матроска униформа. Но това никога не ме засягаше, никога не бях мислила за дрехи. В няколкодневен срок документите ми бяха уредени и мис Търнър, която щеше да ме заведе в семейството си като мои настойници, понеже бях още малолетна, пристигна от Ловеч и дойде да ме вземе. Майка ми ме изпрати на гарата и не заплака пред мен на раздяла, но като се върнала дълго плакала. Аз не можах да се въздържа в този силен момент и заплаках гласно.
към текста >>

33. 11. ПИСМО ОТ МИНЧО СОТИРОВ ДО УЧИТЕЛЯ, 16 март 1913 г., село Подима

Минчо Сотиров, писма

ТОМ 25

Всяко тяхно натякване се попива от силното душевно схващане на нашия скромен, безпретенциозен, добродушен, доверчив и предан войник.
Той си казва: "Така е. Господ може да си вземе всичко или да ни даде много." Но ето, че иска всякъде да има добри началници, съзнателни, верующи, а то за жалост нямаме много подобни. Даже и от страна на началници и офицери се чуват често въздишки и охкания, че предстои им глад тая година! О, колко назад са останали тия с високо назначение человеци! Трябвало вече да свършиме тая война казват, защото духа у войниците бил отпаднал, а те не виждат, че едничката причина се крие в подобни началници, в самите тях! Всяко тяхно натякване се попива от силното душевно схващане на нашия скромен, безпретенциозен, добродушен, доверчив и предан войник. И наистина, ако се забелязва вече някъде отпаднал дух, вместо бодър, наскърбена душа вместо весела, причината аз търся в тоя, който трябва да ободрява, да развеселява, да възпитава и да насажда и налива изобщо добродетелите в своите подчинени, а това е само началника. И наистина, щастлив е тоя началник, който съзнава своето велико призвание пред Бога и себе си, пред народа и закона, пред всичко възвишено. Но нека бъде волята Твоя Отче Святий! Аз Ти благодаря Господи, ако ми отвориш и благословиш път към братята в Теб верующи и съвместно да Ти песнопеем, хвалиме и благодариме за всички големи милости, които щедро изля в тая война върху Твоя избран народ. Аз Ти благодаря Господи, ако ми позволиш да работя и по-нататък за Свободата на поробения верующ, за да може той по-смело с по-силна вяра да заработи за своя и на ближния си прогрес.
към текста >>

34. 46. ПИСМО ОТ МИНЧО СОТИРОВ ДО УЧИТЕЛЯ 26 ноември 1916 г., неделя източно от Серес

Минчо Сотиров, писма

ТОМ 25

Войниците ми изглеждат на добродушни, предани, верни, послушни на своите началници.
46. ПИСМО ОТ МИНЧО СОТИРОВ ДО УЧИТЕЛЯ 26 ноември 1916 г., неделя източно от Серес, 4 км по шосето за Неврокопол 26 ноември 1916.Г., неделя, източно от Серес, 4 км по шосето за Неврокопол Учителю, На 22 пристигнах и на 23 - четвъртък приех и встъпих в командуването на 3 пех. Бдински полк. Първите ми впечатления са много добри. Полка се комплектува от Видинска и Кулска околия. Войниците ми изглеждат на добродушни, предани, верни, послушни на своите началници. По-слаби са в интелектуално отношение. Разчитам и вярвам, че със съвети, упътвания, беседи силно готовите за развитие добродетели, съединени сума ще дават всякога една жива сила, която ще е в състояние да извършва възлаганията и поръчения и да оправдава показаното доверие към хората, към чиновете от полка. Моля Вас Учителю, имайте ме Господи всякога близо до Себе си. С Вашето съдействие на макар слаби сили вярвам да се прослави Името Божие, да се посее Словото Негово и в северозападните краища на нашата Родина. Чрез тия крехки души, които по милостта Божия са ми дадени в управленски командувание, нека Господ Бог на Силите прояви Своето Могъщество, несъкрушима сила само за Своята слава и прославление Неговото име.
към текста >>

35. Цариброд, 1916 г.

ТОМ 26

Но, то не лае, а върти опашка и добродушно скимти.
Доктор ли е той? Паважът ечи от конските копита, трамваи стрелкат, но аз се возя във файтон. Студено на бузите, а на душата топло, топло. Пристигаме. Добрият непознат човек чу някаква плахо изречена благодарност и отлетява. Ето ме в двора. Куче. Но, то не лае, а върти опашка и добродушно скимти. Качвам се по дървените стълби. Чукам на вратата... - Кой е, чувам сънен женски глас. - Аз съм, како, отвори! - О! - ридално, радостно, приветливо „О!
към текста >>

36. ФЕВРУАРИЙ 1920 г. - ДЕКЕМВРИЙ 1921 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

ТОМ 26

Сепна се добродушния човек, вари ми билки, мляко с магданоз, подлага ме на строга диета, като ми прави многократни горещи компреси на страшно простудените ми черва.
Падам на легло, без да мога да стана вече. Юрданка се плаши. Тя не споделя мнението му, че това, което изтича от мен е чуждото вещество, а моята кръвчица. Животът ми е в опасност и той трябва да вземе мерки. После да си отваря добре очите, че как ще отговаря пред Учителя. Сепна се добродушния човек, вари ми билки, мляко с магданоз, подлага ме на строга диета, като ми прави многократни горещи компреси на страшно простудените ми черва. Той забрави собственото си лечение. Две седмици на легло. Бавно оздравям - едвам се изправям на нозете си и пак сядам да си почивам. 16 АВГУСТ 1921 г., Търново Учителят ме изглежда странно. Казах Му, че съм се лекувала по Луи Куне и че чуждото вещество си излязло от мен заедно с дизентерията.
към текста >>

37. 4-7 ЮЛИ 1928 г. - 29 АВГУСТ 1928 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

ТОМ 26

Сините й очи гледат искрено и добродушно.
Пролет тя пъпли количка с луковици и разсади; всяко цвете по вида му насади. Тя се увлича с часове. Забравя кога е дошла и кога трябва да си ходи. Наведе се, изправи се, стиснала бурени в ръката си, пак се наведе -чопли, скубе, оправя и пее, все пее. Русата й коса е побеляла, слънцето я прави сребърна. Сините й очи гледат искрено и добродушно. Усмивката не слиза от устата й. Думите й са окъпани в нейната песен. Това е Анастасия Янакиева - приятелката на цветята, тяхна служителка и почетна дама. О, Господи, благослови ги всички тия, които работят за идването на Твоето Царство на земята. Благослови и Хелмира да стане съработница с всички тия, достойна ученичка на Учителя и приятелка на Асавита.
към текста >>

38. 1. Немото: разказ на Буча Бехар от Когато зреят житата. Казанлък: печ. и книговезница Гутенберг, 1937, с. 3-8

Г. ПИСАТЕЛКАТА БУЧА БЕХАР

ТОМ 28

Погледна го с добродушните си очи, потупа го по рамото и му рече: - Дали си добър, или лош - аз не зная, но ти си за мене Божи човек.
- Бай Йордане, не разбрах аз добър човек ли съм, или лош? Да беше видял как дигах камшика, като звяр се нахвърлих върху момчето ти. А то какво излезе! - Прошка искам! Бай Йордан никога не се лъжеше. Погледна го с добродушните си очи, потупа го по рамото и му рече: - Дали си добър, или лош - аз не зная, но ти си за мене Божи човек. Това горският никога не разбра, но и никога вече не дигна камшик, ако ще и десет неми да проговорят.
към текста >>

39. 4. Как се ражда атеизма и анархизма

И спомням си при уроците по история, понеже той беше така много едър, добродушен и сърдечен човек, ама лицето му малко приличаше на, както портретите на Бакунин, малко така с дълга коса, и така малко на маймуна приличаше.
За атеизма, там всички неща ги имаше. Атеизмът, вярно е, че и в училище имахме един учител по история, който също така беше атеист. От една страна преподават ни вероучение, от друга страна учителя по история, той беше много симпатяга така, един едър така и изобщо много симпатичен. Обаче нали те хората тогава като свърши някой гимназия той трябва да е атеист вече, особено университет като свърши. Той беше свършил в Германия и често ни е говорил за Германия така, че хората били здрави и силни защото пиели много бира. И спомням си при уроците по история, понеже той беше така много едър, добродушен и сърдечен човек, ама лицето му малко приличаше на, както портретите на Бакунин, малко така с дълга коса, и така малко на маймуна приличаше. Макар, че беше симпатичен така общо казано и така с ръкомахане и жестове. Ами казва, те, първобитните хора, те понеже нищо не знаят, нищо не разбират, като стане гръмотевица или някакво природно явление, по-особено, те понеже това им внушава страх и като нямат никакви обяснения казват: Е, какво е туй? - Бог. И казва, ето тъй се е родила идеята за Бога пред необяснимите и страшни природни явления, пред съзнанието на първобитния човек. От една страна един учител ми преподава вероучение, а той ни разправя как се е родила идеята за Бога.
към текста >>

40. 9. Собствена революция

Околийският началник беше земеделец, един много добродушен човек така, много добродушен и разположен.
А туй дето са ме изследвали, аз нищо не съм казал, щото туй дето ме изследваха във Варна, те нищо не знаеха. Пък в Севлиево като дойдох отгоре, там с простреляна ръка, запазиха ме. А тази закрила беше от Небето да ме запази, защото имаше цяло стечение на обстоятелствата, които ми помогнаха. Така например секретаря на Околийския началник живее в нашата къща, като наемател. Баща ми беше напуснал тази къща, и взел бе бащината си къща. Околийският началник беше земеделец, един много добродушен човек така, много добродушен и разположен. В него няма нещо така лошо и пък самия секретар на Околийския, той беше всъщност душата на цялата околия, той Околийския беше само фигура. Другият секретар беше, той живееше в нашата къща близост с нашите така. Цялата ни къща е дадена на него и т.н. И когато ме заловиха мене, като се върнах. В.К.: Кой те хвана?
към текста >>

41. 16. В затвора в Севлиево

Хубаво спретнато облечен, може би да е бил и ерген, както и да е, но добродушен човек.
Той даже по едно време прави подаръци на вестник „Братство”, пари праща така, беше вече отдавна пенсионер, беше от Търново някъде, от там ни праща, но аз контакт не съм имал, аз не знаех туй нещо, но въпреки, както виждаш доста окултусти се явиха. И прокурора беше окултист, и следователя окултист, и началника на затвора окултист, пък началника на участъка, първия път като бях, беше бивш анархист, та разни идейни хора, по разни високи места. Но сега вече беше чисто земеделско управление. Нямаше вече демократи, нямаше широки, само земеделци държаха властта. Околийският началник беше един Дафин Стоянов, който беше от едно съседно село, млад човек така, той го караше повече на ергенлък, нали ходеше така, разхождаше се с едно камшиче, се шляпаше така. Хубаво спретнато облечен, може би да е бил и ерген, както и да е, но добродушен човек. И нали той е бил главния фактор така, да нареди да не ме закачат, да не ме бутат и пък секретаря, както ви казвам е в нашия дом на квартира, близък с нашите хора. Абе тоз секретар знаеш ли кой е? Той е баща на големия склуптор в Италия, който се прочу много и на когото бяха възложили да направи паметника на Леонардо да Винчи, разбираш, толкоз склуптури са се състезавали, неговия син израстнал в нашата къща, дето съм израстнал и аз. А Пейков се казва, само че как му беше първото име, възложили му да направи паметник на Леонардо да Винчи, който е на централното летище в Рим. На централното летище в Рим са вдигнали паметник на най-голямата личност на Италия Леонардо да Винчи, този българин я направил - Пейков, син на секретаря.
към текста >>

42. 32. Колонията на „Възражданци” в България. В Алан Кайряк.

И въпреки тази забърканост и притесненост, селяните са добродушни, а понякога и весели.
Само разхождащия се търговец върви бодро, носейки с достойнство шкембето си. Към тази беднота прибавете и пиянството. Цяла зима кръчмите са пълни с народ. Виното се лее на реки, а кръчмаря записва взетото на вересия. „Нищо, той ще си го изработи". И въпреки тази забърканост и притесненост, селяните са добродушни, а понякога и весели. Печална гледка представляват техните хора. Всеки празник на площада се събираше народ да се повесели. Но от черните дрехи на мъжете и жените, тъжните плачещи звуци на еднообразната хороводна песен, отпадналото движение на самото хоро се хвърля в очи само едно униние на угнетения народ. Съвсем друго нещо са хората в средна България, в Балкана. Всички там се обличат в най-ярки дрехи.
към текста >>

Той беше добродушен към нас.
Като ни срещнат селяните питаха: - Е какво, днес ще четем ли пак? - Ще четем, непременно. - Е, донесете тогаз нещо подобно на „Ахмака”. Числото на посетителите в кафенето се увеличи. На нашите четения дохожда и попа - отчаян пияница. Той беше добродушен към нас. - Нищо, нищо - казваше той - живейте си. А лятос, като ви сгази баба треска, ще протегнете крака. Тогава ще има за мене доходец - и той примигва от удоволствие със своите замръзнали стъклени очи. Нашите отношения със селяните ставаха все по-определени. Онези, у които имаше само празно любопитство към нас и нашия живот, скоро се отделиха от нас.
към текста >>

43. 33. Колонията на „Възражданци” в България. Характеристика на общинарите.

Добродушен и сърдечен, увличащ се и деятелен, Петър Жеков отдаде всичките си сили за служене на делото на „Възраждане".
На Жечков било много тежко да преживее това. Аз зная - ми каза той еднаж - че никога в живота си няма да доставя на някого толкова радост, колкото скръб съм причинил на майка си. Но, като съм избрал този път, аз се успокоявам с едно: аз правя това не за себе си, а за Бога, за Истината. Служенето на нея ще изкупи сълзите на майка ми. Не мога да не кажа няколко думи и за нашите другари Петър Жеков и Никола Антонов, които макар да не живееха в общината ни, но бяха толкова близки към нея, толкова много техния тогавашен живот се преплиташе с нашия, че не можеше да се отдели от нас. Добродушен и сърдечен, увличащ се и деятелен, Петър Жеков отдаде всичките си сили за служене на делото на „Възраждане". И аз не зная как щяхме да изнесем без негово участие първата тежка година на нашето издателско предприятие. Другар и връстник, а след това едномишленик на Жечкова, Жеков работейки в една Бургаска содена фабрика, взе върху си всички пощенски операции на „Възраждане". Той получаваше парите, разпращаше книги и списанието, пишеше писмата. И цялата тази голяма работа той успяваше да направи между другото в свободното време от работата във фабриката - на обед и вечер. Когато поизостане работата, като не може да свърши всичко сам, той викаше някого от нас на помощ.
към текста >>

44. 2.2. Тошката

Борис Николов

То беше добродушно, не лаеше - който и да дойдеше.
2.2. ТОШКАТА Имахме куче, порода Сетер - кафяво като шоколад. То беше добродушно, не лаеше - който и да дойдеше. Тошката любезно го приветствуваше с опашката си. По едно време започнаха да идват сигнали от квартала: някакво куче отвличало пилета и кокошки, при това кучето било кафяво. Един ден в двора връхлетя „сеньоре Коре”, италианец. Вдигна скандал, ругаеше и заплашваше: „Това кафяво куче ми изяде три патици! ” Докато италианеца ругаеше на своя повален български език, застанал пред него, Тошката приветливо махаше опашка.
към текста >>

45. 2.16. Муцинка

Борис Николов

Имали ли сте възможност да обърнете внимание колко изразителен поглед имат биволите, каква топлота и добродушие се излъчва от него?
- „Какво става с биволите? ” Стопанинът вика и тича да ги спре. Но биволите спряха запъхтяни пред мене. Какви думи можехме да си кажем след толкова дълга раздяла! Погледите говореха по-красноречиво от всякакви думи. Имали ли сте възможност да обърнете внимание колко изразителен поглед имат биволите, каква топлота и добродушие се излъчва от него? Понякога ми се струва, че зад животните стои един голям, далечен свят, а те са само една безкрайно малка проекция от него. Наистина, Велико Единство има във Вселената! *Забележка на съставителя: Борис е затворник и ръководи бригада от затвора.
към текста >>

46. 2.51. Звънарят Никифор

Борис Николов

Добродушният планински народ се трогваше до сълзи от това!
В такива мразовити нощи, народа не можеше да дойде. Като паднат снеговете, Никифор биеше само клепалата. Техният глас тъй подхождаше на смълчаната природа, той се хлъзгаше по снеговете и отиваше по-далеч от звъна на камбаните. Набожният народ се прекръстваше - „Молят се за нас! ” И му ставаше добре, умило. Добродушният планински народ се трогваше до сълзи от това! Но какво беше в големите празници? Никифор почваше да звъни един час преди службата, за да може да пристигне народа от селата. Но всъщност те се водеха и по звездите. В неделните дни църквата беше препълнена. За отец Йероним това немаше значение, той служеше еднакво вдъхновено.
към текста >>

47. 3. Гавраил Велев Величков. Роден 21.11.1909 г.

Светозар Няголов

II. В колибата на Христов

Роденият ще е добродушен и с високи морални качества, също проявява искрени маниери и дава духовни и психически качества.
Съществата ще бъдат тука." Тримата остават на Изгрева и отиват на беседа. На следващия ден - понеделник, на Рила се разразява голяма снежна буря, при която нашите приятели сигурно са щели да загинат. Те отиват при Учителя и му благодарят, че ги е спасил от смъртна опасност в планината. Нептун е на 19°07' в зодиакалния знак Рак съвпад с алфа от Близнаци Кастор на 18°59' в зодиакалния знак Рак. Звездата има влиянието на Меркурий и Юпитер. Роденият ще е добродушен и с високи морални качества, също проявява искрени маниери и дава духовни и психически качества. Дава и интуиция. Меркурий е на 21°34' в зодиакалния знак Скорпион в съвпад с Алфа от Змея - Унук на 20°48' в зодиакалния знак Скорпион. Звездата има качествата на Марс и Сатурн и създава хранителни болести, които мъчно се поддават на диагноза, като често се явяват и операции. Дава големи напрежения на ума и грижи за излизане от болезненото състояние, в което се намира роденият. (Галилей си прави операция.) Слънце на 28°2' в зодиакалния знак Скорпион е точен съвпад с Алфа Центавър - Бунгула на 28° 18' в зодиакалния знак Скорпион.
към текста >>

48. 183. Цялата Вселена е тялото на Бога. Всичките Слънчеви Галактики, са клетките на Неговото тяло

V. Продължение: разказа от първия ден

- Каза усмихнат като дете добродушен, симпатичен мъж на около 40 или 45 години, и подаде на Христов един пакет - подарък за Новата година.
183. ЦЯЛАТА ВСЕЛЕНА Е ТЯЛОТО НА БОГА. ВСИЧКИТЕ СЛЪНЧЕВИ ГАЛАКТИКИ СА КЛЕТКИТЕ НА НЕГОВОТО ТЯЛО Почука се. Христов отвори. - Брат, Честита ти Новата година! - Каза усмихнат като дете добродушен, симпатичен мъж на около 40 или 45 години, и подаде на Христов един пакет - подарък за Новата година. Христов си подаде ръката, те хванати влязоха в стаята. Христов го представи на гостите. - Честита да бъде Новата година на тебе, жена ти, децата ти, да Ви носи живот, здраве, светлина! - пожела му Христов възторжено. А Андрей си помисли: „Виж като му носи подарък, как се ръкува и поканва вътре!...” - Брат Христов - започна добродушния човек - аз и жена ми отдавна искахме да Ви направим подарък, но се смущавахме да не си помислите, че искаме да Ви подкупим, затова чак след като ни направихте услугата, Ви носим този скромен подарък.
към текста >>

А Андрей си помисли: „Виж като му носи подарък, как се ръкува и поканва вътре!...” - Брат Христов - започна добродушния човек - аз и жена ми отдавна искахме да Ви направим подарък, но се смущавахме да не си помислите, че искаме да Ви подкупим, затова чак след като ни направихте услугата, Ви носим този скромен подарък.
- Каза усмихнат като дете добродушен, симпатичен мъж на около 40 или 45 години, и подаде на Христов един пакет - подарък за Новата година. Христов си подаде ръката, те хванати влязоха в стаята. Христов го представи на гостите. - Честита да бъде Новата година на тебе, жена ти, децата ти, да Ви носи живот, здраве, светлина! - пожела му Христов възторжено. А Андрей си помисли: „Виж като му носи подарък, как се ръкува и поканва вътре!...” - Брат Христов - започна добродушния човек - аз и жена ми отдавна искахме да Ви направим подарък, но се смущавахме да не си помислите, че искаме да Ви подкупим, затова чак след като ни направихте услугата, Ви носим този скромен подарък. - Това е правилно, добре е, че след услугата не сте ме забравили. - Ах, как може да забравим Вас? Жена ми искаше лично да дойде да Ви благодари и да Ви честити Новата година, но времето е лошо, студено, а тя е още много слаба! Знаете ли господин Христов, че всичко стана както казахте? Жена ми я върнаха на работа, ако е казал Бог от 15 януари ще започне работа.
към текста >>

49. 326. Идеалистите сами ще се оттеглят разочаровани

- Добре, добре - казваше Христов добродушно и снизходително, както много рядко.
- Ти проследи историята на всички правителства от освобождението на България от турско робство до сега във връзка с положението на народа, и ще видиш, че положението на народа е ставало все по-лошо и по-лошо, затова пък положението на партийните водачи и тези около тях си уреждат добре своя живот. - Но Вие господин Христов, трябва да знаете, че това са все буржоазни правителства, все оръдия на капитала. Аз имам предвид едно пролетарско правителство, когато няма да има частна собственост, всичко ще бъде държавно, на целия народ. Тогава тези алчни апетити няма да се подхранват. Аз Ви говоря господин Христов, какво ще бъде след революцията. - Добре, добре - казваше Христов добродушно и снизходително, както много рядко. И продължи - и Левски, и Ботев, и Раковски, и Каравелов, и когото искаш още от революционерите да вземеш от пионерите на освобождението на България от турското робство, всички мислеха като тебе, че като се свали турската власт и като се вземе властта от българите, всичко ще тръгне добре. Така ли стана? Я ми кажи, кой от тези революционери влезе в управлението? - Вие пак пропущате нещо много важно - ядосано започна Андрей -това са също буржоазни правителства! Никой от революционерите не влезе в тези правителства по единствената причина, че те бяха избити!
към текста >>

50. 362. Да се приложи Божествения закон - хлябът се дава даром

VI. Разни срещи

Но аз не можах да се срещна с него и го изпуснах да влезе в „Изгревът”.] - Вземи и яж - му каза добродушно, но тържествено.
Един господин с дълги коси*, което му показваше, че беше брат, возеше към Салона ръчна количка, отгоре покрита с чисто одеяло, над което се дигаше синкава пара и носеше миризма на топъл хляб. Андрей почувствува силно желание да си хапне топъл хляб! Братът веднага спря количката, разкри одеялото внимателно, после разкри и едно платнище, и с особен трепет гледаше добре подредените хлябове в количката! Взе един хляб с движение и маниер, като че взема най-скъпото нещо на света, разчупи го с благоговение и подаде на Андрей по-голямото парче. [*Брат Деветаков - такъв човек е съществувал на Изгрева. Но аз не можах да се срещна с него и го изпуснах да влезе в „Изгревът”.] - Вземи и яж - му каза добродушно, но тържествено. - Защо ми давате, аз не Ви познавам? - Давам Ви, защото Бог ми каза да Ви дам. - Аз не чух! - Ти не чу, но аз почувствувах! - Наистина, аз пожелах да хапна.
към текста >>

51. 6. Вергилий тормозеше брат Борис

Милка Кралева

Брат Борис съвсем добродушно приемаше това държание, и обикновено се изправяше, обръщаше се към скрина с чекмеджетата, отваряше някое от тях и започваше да рови из книжата си.
Подредбата бе останала така още от времето, когато Учителят е посещавал Малкият дом. Брат Борис сядаше на своя стол между пианото и скрина, аз сядах на стола от другата страна на пианото, а В. обикновено оставаше прав и изразяваше с две думи целта на посещението си. Казваше: „Борисе, дай...! ” През времето докато бяхме там, този израз се повтаряше многократно. Брат Борис съвсем добродушно приемаше това държание, и обикновено се изправяше, обръщаше се към скрина с чекмеджетата, отваряше някое от тях и започваше да рови из книжата си. После се обръщаше, даваше нещо на алчния за всичко Борисово човек, и пак сядаше на стола. Само за кратко, защото с думи и жестове той бе заставян отново, и отново да погледне в чекмеджето за еди-кой си тефтер.... Брат Борис пак се усмихваше по неговия свойствен начин, и като не намираше нищо, вдигаше ръце с думите: „Къде ли съм го сложил? ” На този жест В. се разсмиваше, но като излезехме навън обидено ми казваше: „Виждаш ли? Виждаш ли колко трудно се работи със старите?
към текста >>

Веднъж, обаче, брат Борис, излезе от обичайното си добродушие.
Познавах Брат Борис отдавна, уважавах качествата му на ученик и достойнството, което имаше като ръководител на Братството! Не одобрявах държанието на В.! Чувствах се неудобно като участник в този унизителен, много пъти повтарящ се мизансцен. Но В. не допускаше да го коригирам или съветвам, още по-малко за работата му със „старите”! Веднъж, обаче, брат Борис, излезе от обичайното си добродушие. Както ровеше в чекмеджето, след потретване на фразата: „Борисе, дай!....”, той се обърна, и през рамо каза на В.: „Че ние ти дадохме най-ценното в Братството! Ние ти дадохме Милка! Какво повече искаш?!....” Изтръпнах!..... Но В. не се смути!
към текста >>

52. 1.4.3. Извадки от дневника на Стефан Ст. Гидиков от град Сливен: автобиография (ръкопис, частен архив).

Беше снажен и добродушен човек, весел, бъбрив, с потури и абичка, занимаваше се с един дарак за чепкане вълна и малка воденица на вода в махалата Гюр-чешме, сега съборено.
СЛИВЕН ръкопис Автобиография Роден съм на 10 октомврий 1871 год. в 6 часа вечерта в старата къща Миркович, долната югоизточна стая. Кръщелното ми свидетелство означава 10 октомврий, но майка ми твърди, че съм роден на 8 октомври. Баща ми се казвал Стефан Гергев Гидиков, най-големия син на Герги Гидикя. Помня дядо си, той се помина в 1879 или 80-та година. Беше снажен и добродушен човек, весел, бъбрив, с потури и абичка, занимаваше се с един дарак за чепкане вълна и малка воденица на вода в махалата Гюр-чешме, сега съборено. Правел също и абаджилък, както повечето от по-видни сливенци. Прякора си Гидик (прелез, щърбел) носеше от това, че е бил ритнат от катър, единият му зъб счупен и това е дало повод на един турчин да го прякороса „Гидик”. Помня, че вечерно време, когато сме бивали у тях на гости, сядаше в единия кът на огнището, дето имаше тясно долапче с полици, отваряше долапчето и изваждаше едно шише с вино в което плаваше резен от лимон. Пиеше с ядене или след ядене. Дядо ми беше моабетчия.
към текста >>

Баба ми беше една добродушна жена, болна от ревматизъм в единия крак, с който куцаше.
Правел също и абаджилък, както повечето от по-видни сливенци. Прякора си Гидик (прелез, щърбел) носеше от това, че е бил ритнат от катър, единият му зъб счупен и това е дало повод на един турчин да го прякороса „Гидик”. Помня, че вечерно време, когато сме бивали у тях на гости, сядаше в единия кът на огнището, дето имаше тясно долапче с полици, отваряше долапчето и изваждаше едно шише с вино в което плаваше резен от лимон. Пиеше с ядене или след ядене. Дядо ми беше моабетчия. Баба ми беше една добродушна жена, болна от ревматизъм в единия крак, с който куцаше. Тя вечно боледуваше и се оплакваше, а мене много обичаше и все плачеше и ме прегръщаше, като ме видеше. Те имаха 3 дъщери и 4 сина: Мария, Малама и Васила - Стефан, Марко, Димитър и Тодор. Чичо Марко беше едър бабаитин, обичаше да ходи с ..., с оръжие и на кон, беше буен. Чичо Димитър минаваше за много весел моабетчия, а чичо Тодор беше болнав, кротък, прекрасно свиреше на цигулка и като че ли бе алкохолик. Баща ми е бил извънредно весел и остроумен човек, обичал моабетите, но не пиел.
към текста >>

53. 2.14. Българо-гръцките църковни борби. Унията. - В: Бурмов, Тодор Стоянов.

Старецът Йосиф беше крайно добродушен и прост.
Но че отпосле папите със своето властолюбие отстъпиха от чистотата на Христовото учение и допуснаха неизвестни на древните Отци нововъведения, той не знаеше това отчетливо. Поради това той и не разбираше, защо да не бъде той ръкоположен за архиерей от папата, ако гръцкий патрик не е на това съгласен. Като стигна в Цариград, Йосиф Соколский седя няколко недели при българската църква на Фенер в очакване, че скоро ще се припознае от портата българската йерархия и той ще се бъде завладичен. Като се протакаше работата и като беше му умръзнало да седи в Цариград далеч от реките и горите на Габровската планина, за които отколе вече въздишаше сърцето му, той лесно се помами от привържениците на унията, които често слушаше да му казват, че Гърците няма никога да се съгласят да стават и Българе владици, че чорбаджиите лъжат, а пък папата, щом му се поиска българска йерархия, ще я даде незабавно, та че и него само ще направи завчас владика. Когато агентите на папството намериха за целесъобразно да се ръкоположи по-скоро патриарх за Българо-униятската община и хванаха да премислеват, като кое от духовните лица на тая община ще да е най-добре да се препоръчи за това звание, те дойдоха до убеждение, че архимандрит Йосиф Соколский притежава най-сгодните, дойдоха до убеждение, че архимандрит Йосиф Соколский притежава най-сгодните, според тях, качества да носи патриаршеската мантия. Старецът Йосиф беше крайно добродушен и прост. Като гледаха, че не отбира нищо, а пък не е нито лукав, нито сребролюбив, а още и води живот благочестив и добродетелен229, дейците на пропагандата и главатарите на новата униятска община не се страхуваха от него, че ще злоупотреби с високото си положение или че не ще се води от тях. Те бяха уверени, че, при тия качества, той ще бъде в ръцете им, като едно най-послушно дете. Избраното за патриарх лице требваше да се ръкоположи от самий папа, и поради това дядо Йосиф Соколский требваше да се заведе в Рим. Тая мисия зеха на себе си началникът на лазаристите в Цариград, Боре, който беше и най-ревностен деятел на латинската пропаганда между Българете, Драган Цанков, и д-р Георгий Миркович. Бъдещий архиепископ и патриарх на съединените Българе требваше да се съдружава и от един диакон, и за такъв се намери диакон Рафаил, монах от Рилский мънастир, който такожде бе приел унията и който по-после се произведе за епископ на униятите Българе в Едрине230.
към текста >>

54. 2.15.5. Изяснения по бягството на Йосиф Соколски

Нима тоя добродушен, но простоват, при това много честолюбив старец не е бил увлечен в унията с надежди и за себе си, похранени с обещания?
Но тоя въпрос е напълно изяснен356 и не оставя никакво съмнение относно случайността на връзката на Йосиф Соколски с Холм, дошла по-късно. Освен това напълно е изяснен и въпросът за изразеното на два пъти желание на Йосиф Соколски (вече в Киев) да бъде по законен църковен ред приет в Православната църква в архиепископския си ранг.357 Приведените свидетелства от католически произход за бягството на Йосифа Соколски и пристигането му в Одеса не могат да послужат като доказателство за насилно отвличане.358 Наистина, някои български писатели, писали по тоя въпрос, употребяват думата отвличане, но тя на български не означава безусловно принуждение, чрез насилие и измама, а и доброволно откъсване (отбиване) чрез увещания и обещания. В последния смисъл те употребяват тая дума.359 Не е необходимо да се спори, че Йосиф Соколски е бил увещаван с родолюбиви и честолюбиви доводи. Но на един „твърде привързан към Светия престол” човек такива увещания не биха подействували. На Йосифа Соколски те са подействували тъкмо защото изобщо не е бил привързан към Светия престол и защото е бил такъв колеблив наивник, какъвто Боре го е видял и го представя. Нима тоя добродушен, но простоват, при това много честолюбив старец не е бил увлечен в унията с надежди и за себе си, похранени с обещания? Знае се, че Йосиф Соколски нескрито бе търсил владишко достойнство в Цариград.360 Тоя честолюбив стремеж го бе увлякъл, чрез обещания, в унията. Не би ли могло и неговото отиване в Рим за епископско ръкоположение да са назове отвличане от Православната църква чрез обещание? 361 Но защо Йосиф Соколски отива в Русия? Не е ли било достатъчно да се откаже от унията, като си остане в Цариград? Нима това би имало по-слаб ефект?
към текста >>

55. 5.4.2.4. Писмо №4