Търсене в текстове за 'добродуш'

Няма го чичовското добродушие на „Дрю".

Италия, Хетман от Финландия и Теобалд Аугустус Смит от Ямайка. Останалите са добре подготвени американски студенти, започнали да учат с ясното съзнание, че са в най-престижния университет, в най- аристократичния квартал на най-английския и най-благоустроен град на Съединените щати. Петър Дънов се настанява да живее в елитния квартал „Бийкън Хил", на север от парка „Бостън Камън", където се намира и Богословският факултет. Сдържаната и строга красота на Бостън господства и в студентско-преподавателските отношения на факултета. Пуританският дух на самоконтрол и дисциплина е сложил своя отпечатък. Няма го чичовското добродушие на „Дрю". На лекциите на проф. Бордън Паркър Боун по теизъм и философия на етиката Петър Дънов усеща най-силно липсата на бащинско отношение, така характерно за „Дрю". На първата обща среща между новопостъпилите студенти и семействата на преподавателите проф. Боун е с малките деца. Те не се отделят от него, но даже тук на преден план не изпъква емоционална привързаност (макар че такава не липсва), а тяхното уважение и възхищение от баща им и майка им.
към текста >>

Слязох по четирите стъпала и вече съм на двора, дето ме чака с добродушните си очи моята учителка.

Откакто го видях, оттогава досега заявявам: видях, познах, разбрах какво значи смирение. В ушите ми звучи “Чели ли сте нещо? ” Това нещо той не може да нарече свое, словото, което ни даде, нито веднъж не нарече “мое”. Митар и фарисей - човечеството се движи между тия два колоса - беден и богат, слаб и силен, слуга и господар, смирен и горделив. Сбогувах се с Учителя, турих в торбичката си, от никого невидима, няколко важни въпроси, задачи и портрети, които да изучавам с години и векове, да оживявам и прилагам, за да станат някога и моя кръв и плът, и това богатство, тогава сложено в торбичката, и днес не мога да го изброя и пресметна. Слязох по четирите стъпала и вече съм на двора, дето ме чака с добродушните си очи моята учителка. Погледът й ме питаше дали съм доволна от посещението. - Как бих искала пак да дойда! - й казах. Тя бързо добави: ще ти се нареди. Как ще стане това, аз не знаех, но стана и безброй пъти стана.
към текста >>

Хубавата му мека, блага, добродушна, красива усмивка няма да забравят никога неговите познати и приятели.

Тук трябва да подчертая, че това занимание с тая сложна наука не водеше до конкуренция и конфликти помежду им, както биха очаквали някои. Напротив, обменяха знанията помежду си, както това правят всички разумни учени люде по света. И двамата написаха трудове по астрология, които четящите тези редове ще имат удоволствието да прочетат и ако имат воля, желания и качества – да ги изучават“. В спомените на съвременниците си Влад Пашов е тих, скромен и благ по характер, готов да бъде в услуга на всеки в нужда. Той е добър, уравновесен и спокоен. Хубавата му мека, блага, добродушна, красива усмивка няма да забравят никога неговите познати и приятели. Влад Пашов обича Природата и планината, но над всичко обича звездното небе. Душата му е отворена за живото знание, което идва от Всемира… ___________________________ Източник: Приятели на дъгата Снимки на Влад Пашов
към текста >>

Но хубавата, мека, блага, добродушна, красива усмивка на чичо Влад няма да забравя никога.

Новите събития ги изместват. Старите приятели постепенно, според плана на природата и капиталите си за живот, напускат тоя свят и се преселват в другия свят. На тяхно място съдбата ни изпраща нови представители на тая наука. Всичко тече, всичко се променя, е казал древният философ. В съзнанието се запечатват новите събития. Но хубавата, мека, блага, добродушна, красива усмивка на чичо Влад няма да забравя никога. И да имаш за нещо да си недоволен от него, тая усмивка облагородяваше всяко недоволство. Такава усмивка не се забравя.Тогавашните външни условия бяха трудни. Вътрешният живот обаче беше богат. Говорехме си тихо, но разумно, научно. Не търсехме външни изяви.
към текста >>