Търсене в текстове за 'взаимоотношени'

ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС

напълно безплатно, а на крайно бедните дори е купувал и плащал лекарствата. Онзи, който веднъж е бил лекуван от него, завинаги става негов приятел, а по-късно и съмишленик в идеите. Този метод за работа наглед е много прост, но същевременно и много сложен и недостъпен за мнозина. Трябва да бъдеш образец на някаква идея, за да може да спечелиш доверието на обкръжаващите. На онези, които са имали някакви недоразумения в семействата си, той е помагал да разрешат кармичните си взаимоотношения и е укрепявал вярата им в Бога нагледно, като разрешавал техния проблем. Такива случаи има много. И те могат да бъдат описани от неговите съвременници. Брат Куртев не изнасяше пламенни речи, не държеше сказки или беседи, за да възбуди интерес у населението. Той работеше по съвсем друг метод - строго индивидуално. За него хората бяха души, които се нуждаят подобно на цветята от почистване, прекопаване, поливане или торене. Той постъпваше специфично към всяка душа, не работеше по шаблон. Всички знаят и признават, че той се ползваше с особена почит, уважение и любов от хората, които го познаваха. На какво се дължеше това обаяние? Трудно е да се отговори. Той никога не казваше нещо, което няма да направи. Думи и дела, слово и живот се сливаха в едно. Ето защо каквото той кажеше, се слушаше и изпълняваше. Съмишлениците в негово лице виждаха един от учениците на Учителя. Дори нещо повече, те виждаха в него един от образите на Учителя. Така че те го поздравяваха с целуване на ръка, така, както
към текста >>

12. 01 - 69. ДЯСНАТА РЪКА НА ГЕОРГИ КУРТЕВ - БРАТ БОЖИЛ ИВАНОВ

Румяна Добрева Ганева /по мъж Серафимова/

Айтос. Интересното е, че детето Любка, още преди да бъде осиновено от семейство Габровски, се е обръщало към сестра Габровска с думата „мамо". Тогава всички смятали, че детето е малко и казва „мамо" на всяка добра леличка. Но след като се развиха тези драматични събития със заминаването на Божил и на Станка, оставили двама сираци, невръстни деца, и след като те бяха осиновени, тогава всички признаха, че детето Любка си е казвало нещата много точно и много вярно. Какви връзки и какви взаимоотношения, непонятни за нас, възрастните, а понятни за едно малко тригодишно дете, което много точно е определило и намерило само втората си майка. Когато се устройвала братската градина през 1922 -1923 г., брат Божил Иванов, след като вижда, че градината има нужда от работници, заключил работилницата, дал няколко стотинки за геврек на детето и казал на жена си: „Станке, пари нямам да ти дам, ето защо, ако искаш, ела на градината да готвиш на майсторите и ще се храниш. Там имаме нужда от готвач. " Станка отишла на градината с него и така се увеличила работната ръка с още двама души. Там двамата работеха всеотдайно. Брат Божил е изпълнявал длъжността на нещатен куриер при брат Георги Куртев. Щом станело нужда да се занесе някое писмо до ръководителите на братствата по селата на айтоска околия, брат Куртев, след като написвал писмото, отивал при Божил в работилницата му и само го поглеждал. Последният веднага снемал работната си престилка, обличал си сакото, вземал писмото и тръгвал да изпълни поръчението,
към текста >>

13. 15 - 00. АВРАМОВИЯТ ДОМ НА ДОБРИ ГАНЕВ И НАДЕЖДА КУРТЕВА

По следите на архива на Анина Бертоли - Вергилий Кръстев

Верка, Донка и Дора Куртеви, беше онзи специален духовен елемент, който те носеха в себе си. Разказвано ми е, че навремето, когато Учителят е посетил дома на Георги Куртев, е казал: „Георги, вие имате много специални деца. Радвайте се!" Мама не даваше много външен израз на нейния богат вътрешен живот но той се усещаше от всички, които я познаваха. Стоеше скромно, Но и с велико достойнство. Понякога биваше неразбирана и огорчавана, но прощаваше на всички и стоеше високо над тези земни взаимоотношения с присъщото й достойнство. Тя имаше особено място в братския живот в Айтос и околия, особено след дядо ми Георги. Като един негласен обединителен център се превърна нашият дом. Приятели отвсякъде идваха за духовен обмен. У нас, на Градината, в Братския салон винаги се чувстваше нейното присъствие. Ще приготви обед или вечеря, ще подбере молитви, ще прочете по вдъхновение пасаж от Евангелието. Тя беше молена понякога от братя и сестри да даде тон за духовна работа. Имаше и особени медиумни състояния, когато приемаше Святи Дух и изричаше важни напътствия и решения за всички присъстващи. Не си спомняше какво точно, после й го казвах, но това беше най-доброто за учениците - глас отвисоко и то многократно проверено. Мама поддържаше връзки с много сестри от София и други градове. Често са гостували по месец и духовната работа, която са свършили, се чувстваше от цялото общество на братството в града. С мекотата на нейния характер, с любовта си, тя сгряваше душите и сърцата на всички, които се нуждаеха
към текста >>

14. 28 - 2. Писмо на Милка Кралева до Жана Иванова от 16 март 1999 г.

и тези, под чиито думи се подписвате. Не Ви изпратих копие от писмото си, защото преосмислих даденото обещание. Не съм длъжна да участвам във Вашата лична война със семейство Гобо, нито да ставам нечия маша. Обещанието ми бе неразумно. А истината си е истина. Тя не се нуждае от доказателства. Не Ви задължавам да ми вярвате Не ме заплашвайте, че някой някъде си щял да ме пише. Една заблуда повече там, не е от значение. Друг ще държи сметка за това, не аз. Нека не замесваме децата във взаимоотношенията си. Недостойно е! Чии очи и кога ще се отворят, нека не обсъждаме. Вие какво общо имате с моето дете? Дали то ще ме напусне или не, Вас какво ви засяга? И какво ако това стане? Моя грижа бе да му осигуря условия да се развие. Но ако 18 години то е при мен, въпреки „пророчества" още от ранната му детска възраст, че щяло да ме напусне, това е от значение само за мен и за детето. Вашият коментар просто не е на място. Заблуждавате се, че съм си правила труд да търся издадените от Вас книги. Истината е, че сестра Павлинка сама ми ги изпрати, за да Ви помогне в разпространението. Тя впоследствие ми се обади със скандални подробности около връзките си с Вас, които не е моя работа да коментирам тук. Още веднъж благодаря за безценната реликва: Вашето писмо. В следващото хилядолетие то ще бъде експонат, по който студентите ще изучават как не трябва да се мисли! /подпис/ Милка
към текста >>

15. НАРЯДИ за 1914 година

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

тъй, искаме ли да сме Синове на Виделината, трябва да използуваме всички условия - добри и лоши, в които сме вдаден момент и като ги използуваме за своето развитие, ще се освободим от лошите условия, т.е. ще станем свободни. По този начин със собствен опит и придобито знание ще намерим Бога, Източника на Виделината. Тъй Синът на Виделината става радостен, не се отчайва в душата се. Ето как Синът на Виделината добива Божественото равновесие в себе си, а също го изнася и в света. Във взаимоотношенията и дейността на хората има два вида, две категории закони. Първият вид има механичен характер и има две страни: събиране и изваждане. Вторият вид пък има Божествен характер, страните му са умножаване и деление. Грехът винаги се съпровожда с първата категория. Например Адам и Ева се събраха, събраха себе си и плода, събраха се и със змията. С това извадиха наяве непослушанието и гордостта си. Извади ги Бог из рая. Събират се жени на едно място и почват да събират при себе си греховете: почват да критикуват и одумват хората, изваждат наяве хорските и своите недостатъци. Евангелският богаташ направил житница и събрал вътре житото си, без да го използува по Божественому. Затова пък Бог му извадил душата в същата нощ. Елмазът е скъп, лъскав, но той събира и чупи слънчевите лъчи, без да ги умножава. Житното зърно е скромно, евтино, но то, посято в земята, се умножава. Такъв е духовният човек. Добрият е верен раб, умножава талантите на господаря си - изпълнява Божествения закон. Семето, паднало в
към текста >>

16. VII.9. РАЗМЕННАТА МОНЕТА

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

т. нар. последователи на Дънов. С тази разменна монета на Омразата се купува само разруха, провал и Падение. В Словото Си Учителят Дънов споменава, че между духовните хора ревността към Бога е толкова голяма, че се превръща в завист, в омраза, стигаща до крайните предели на яростта! Причината е, че духовните хора нямат разменна монета, с която да се разплащат помежду си. Докато физическите хора, обикновените хора, имат разменна монета и това е левът, с който се разплащат, разчистват взаимоотношенията помежду си и накрая сядат на една маса, ядат и пият и се веселят, че са се разплатили помежду си. Духовните хора трябва да си изработят вътре в себе си чрез Добродетелите си разменна монета. И тя ще бъде монетата на Любовта. А монетата на Любовта е вътре в нас и тя се реализира само чрез човешките добродетели, които сами сме изработили чрез Словото на Учителя Дънов. Ето защо я няма разменната монета на Любовта. Ето защо я има разменната монета на Омразата. Ето защо в „Изгревът" го има и Възходът на Словото в душите на учениците. Има го и Падението в живота на т. нар. последователи на Дънов. Има всичко. И Възход. И Падение. Има всичко. И Живот. И Смърт. Има всичко. И Бялата ложа. И Черната ложа. И двете ложи държат по един меч. И те посичат всеки, който говори и се бори срещу „Изгревът". Едната ложа посича „своите си" с мечът на Омразата. Другата ложа посича „своите си" с мечът на Любовта. Но непосечени няма да се отърват в никакъв случай. Учителят в един разговор бе казал: „Днес законът на
към текста >>

17. САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА БОГАТСТВОТО НА СЪРЦЕТО, УМА И ДУШАТА VII част

Продължение 1

ТОМ 14

тя като съвокупност от букви? Четох я, гледах я и нищо не разбрах. Не можах да вложа съдържанието на думите в отделните букви, все съдържанието - тежестта на думата или идеята литваше навън нейде си, а отделните буквички оставаха като празни сандъченца долу. На 24.02 четвъртък (9 с. - 6 ч.в.) почнах броенето на всяка отделна буквичка и тук дадох 9 пълни часа съсредоточено изчисляване. Стигнах до известни резултати, разбрах нещо. Живи са буквите. И живота им седи в тяхното взаимоотношение помежду им. Но ми липсваха 15 буквички. Аз трябва да ги намеря, си мислех, нали и за тях трябва да давам отчет. Пред нощта дори сънувах загубените букви. Станах. Значи те са живи? И ще ги намеря. И на туй се радвах. Никога през живота си досега, не мислех, че мога да се радвам на букви. Но дотогава те не носеха живот за мене. Живи са буквите и живо нещо носят те. Цяла музика има в тяхното съчетание! 25.02. петък - денят на задачата. О, това е цял празник! С какво вътрешно достойнство и същевременно смирение и унижение са изправих още при зори (3 ч.с.), на молитва и си казах: Днес мога да произнеса гласно Доброто молитва, а друго? - Нищо. От 3 ч.с.о. - 5 ч.с.о. продължих си работата. Намерих изгубените 15 букви (9 съгл. и 6 гл.) след многократна проверка, като през всичкото време все учех буквите - гласни и съгласни. 26.02. събота - преписах още веднъж всичката си работа в резултатна форма, на късо изчисленията и едно мое заключение. 3 часа. II. 11.30 ч. преди обед Отче наш Отче наш, който Си
към текста >>

18. 4. ДВАТА ПРИНЦИПА

и на полезното, но в едно освобождаване на човека от мисълта и желанието му да живее само с права без задължения, да живее като паразит, за сметка на другите, за да бъде проводникЛна разрушителните сили в природата. За правилното развитие на човека е от изключително значение на кой от тези принципи служи. Когато човек се ражда на земята, той се развива и оформя съобразно неговият двойник, който е поле на космични сили, а живота му протича съобразно разположението, връзката и взаимоотношението между тях. Тези сили са същите, които са създали слънчевата система. Слънцето, Луната и всяка една от планетите са носители на една от тях. Има една подчертана връзка между разположението на тези небесни тела и разположението на силите, които те носят в човешкият двойник. В момента на раждането, за мястото където то става, разположението на Слънцето, Луната и планетите е напълно идентично с разположението на силите, които те носят в човешкия двойник. За разположението на тези сили там, се вади заключение от звездната карта, която се изчислява със съответни таблици. Ако човек в живота си, преди този е служил на принципа на доброто, то тези сили изразени в Слънцето, Луната и планетите, са разположени на благоприятни места и във формата на Мерцедес, ъглово разстояние от 120 градуса. Животът в такъв човек тече свободно, плавно, безпрепятствено, радва се на добро здраве, успехи в живота и благоприятни условия за своето развитие. Ако обаче в миналия си живот е служил на принципа на злото, то
към текста >>

19. 14. „СТУДЕН СИ ТИ...

частиците на веществото, толкова то има по-голяма топлина". Приветливата усмивка, която грейна на лицето Му, ми подсказа - Една крачка направена към Еверест е нищо, но все пак за да се стигне дотам, тя е необходима, трябва да се направи. Сериозна задача на ученика е да учи, да знае, за да може. Разбрах, че науката с това още нищо не е казала, но една малка крачка е направена към тази велика тайна на природата. Светът, в който живеем е безкраен в своите форми, съдържание и взаимоотношения. Ние хората имаме възможност да проникнем в неговите тайни чрез нашите шест сетива: кожата, езика, носа, ушите, очите и главният мозък. Първите пет органа, възприемат ефекти и ги пращат в мозъка, като само част от тях, повече или по-малко, според развитието на човека, стигат до съзнанието му и с това има представа за възприетото. Другата част отива във необятното хранилище наречено „подсъзнание". Главният мозък обаче, може да приеме без посредничеството на сегашните органи сигнали, имащи най-различен произход: било от света, който ни заобикаля, било от безкрайният извънземен свят - слънца, планети, спътници, комети. Когато тези сигнали стигнат до нашето съзнание, тогава имаме така нареченото ясновидство, телепатия. В повечето случаи те се възприемат от подсъзнанието, откъдето оказват влияние върху проявите и способностите на човека. За тази дейност на мозъка в древността е имало създадени цели науки. В.К. Във връзка с този случай, можа ли да си изясниш какво е топлината? Н.Д. Не, повече от туй,
към текста >>

20. 32. ВСЕМИРНИЯ ЗАКОН

нашата слънчева система настъпват по- благоприятни условия". Защо? - Ако ние разгледаме положението на Слънчевата система в нашата Галактика, която се намира на разстояние около 2/3 от ядрото, движейки се в своя път със скорост 250 километра в секунда, виждаме че трябва да навлезе в един по-гъст рояк от слънца. Влизайки в контакт с по-многобройни слънца, които са източници на могъщи жизнени сили, Слънцето и неговото семейство естествено ще получат и своя голям дял от живот във взаимоотношенията си с тях. На 19 май 1920 г. Халеевата комета премина покрай Земята, наблюдавали са я през нощта на небето. Всявала е ужас, че идва края на Света. И той наистина е дошъл. През 1922 г. е Балканската война, 1913 г. е Междусъюзническата война, 1914 -1918 г. е Първата световна война. Ясно е, че кометите имат някакво друго непознато състояние на веществото. Учителят казва: „Кометите са боклукчийски коли". Като почнем от минералите и свършим до човека, всичко приема и изхвърля нещо. Приема онова, което го ползва и изхвърля онова, което не може да му бъде полезно. Минералите радиират, растенията, животните, човека - също отделят вещества. И Слънцето, и планетите и те се подчиняват на този закон. Тези отпадъци, още неоформени в такъв вид вещество каквото ние познаваме, без онези сложни и могъщи сили, които са включени в материята, която ние имаме, без онази велика закономерност, която цари между елементарните частици в нея. Това е веществото на кометите. Много идеи и „учения", които често се явяват в
към текста >>

21. 34. МЕЗОНИ

са едно особено състояние на веществото. Те са твърде активни частици. Променят се бързо и се разпадат на други частици, които влизат във взаимоотношения една с друга. Всички тези промени в тях стават във време от милиардна част от секундата, като се движат до скорост близка до тая на светлината. В тези мезони се намират и частиците на светлината, на положителното и отрицателното електричество, на магнетизма, любовта и живота, омразата и завистта и много още. Тези висши състояния на веществото не са само в атома на триизмерната материя, но и извън нея, навсякъде около нас. Древните философи са ги изразявали с термина ДВИЖЕНИЕ. Аверос казва: „Движението е най-съвършеното състояние на веществото". Той отъждествява движението с понятието Бог. Авицена казва също, че движението е включено в материята. Учителят казва: „Онова, което привежда в движение всичко, аз наричам Бог". Колкото по-съвършено е нещото, толкова то се движи по-бързо. Само разумното се движи. Това значи, че тези стихийно движещи се мезони, са нещо разумно. Величието на едно същество седи в това, доколко то познава и може да си служи с висшите състояния на материята. Обикновените науки си служат и изучават първите три състояния на материята: твърдо, течно и въздухообразно. А окултните науки изучават следващите след тях по-висши състояния на веществото. Всеки, който стигне да познае тези състояния на веществото и да си служи с тях, той е окултист. Не ги ли познаваш и не можеш ли да си служиш с тях, ти си обикновен човек,
към текста >>

22. I. ИВАН ТОЛЕВ - Ефросина Ангелова - Пенкова

Иван Толев

от него идеи на Любов и Братство се оказва трудно (Виж„Изгревът", том I, стр. 197; том II, стр. 286; том IV, стр. 523-524; том V, стр. 477-480). Идват и атаките срещу „Всемирна летопис" от страна на църквата и теософите (мнението на Иван Грозев) по страниците на периодичния печат, както и от страниците на книгата „Човекът за теософията и за науката" на Стефан Консулов (София, 1926). И списанието е спряно (Виж„Изгревът", том V, стр. 502-507). И ТАКА ДО КРАЯ Нови взаимоотношения, нови събития, нов завой в лабиринта на живота на Иван Толев. Творческите му прояви в различни вестници и списания, като „Час": всекидневен вестник за политика, народностопанска книжнина и изкуство (1922-1923), „Гражданин" (1935) продължават, но в тях вече липсва искрата. Превежда - „Сатанизмът в България - масонството като оръжие на сатанизма" - (1933) и слушателят на учението за светлината и любовта, популяризаторът на неговите идеи отива в другата крайност - даване под съд, изява на първични човешки чувства, търсене на житейски социални и личностни реализации. Следва период на творческо затишие, а по-късно през 1942 година Толев издава една ретроспекция на преживяното - последната стихосбирка - „През бездните и върховете". И животът издълбава нови белези на лицето и в душата. И отново поглеждам двете снимки - изгрев и залез. 7.1.2000
към текста >>

23. XIII. БЯЛАТА И ЧЕРНАТА ЛОЖА В СЕМЕЙСТВАТА НА „ИЗГРЕВЪТ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

вършили опорочението му. 19. Тук въпроса не е за морала. Такива са хората - така живеят. Тук е въпроса, че се изопачава Високият Идеал в Словото и Учението на Учителя Дънов. Ето това е най-страшното. Хората виждат изопачението и се отвращават от последователите му. Те ги отблъскват от Учението му. 20. Тук въпроса не е само до изопаченията. Тук е въпроса до голямата лъжа. Говорим едно, а вършим друго. И после хората казват така „ Щом това учение произвежда такива хора, такъв морал, такива взаимоотношения, то тогава това учение е вредно за обществото и държавата". Ето такъв е бил изводът и по времето на Учителя и след него, че и до сега. Че и за утре. Ето защо трябва да излезе това в „Изгревът". Трябва да се каже, за да изтече тинята и калта. 21. Спомням си разочарованието на моите родители, когато разбраха, че съм станал дъновист. Те бяха виждали отвеяни, отнесени и психически разстроени дъновисти. Смятаха, че и аз ще стана такъв. Впоследствие видяха, че съм нормален човек. Но баща ми знаеше, че дъновистите ще ме излъжат, изиграят и измамят. Казваше ми го много пъти. Беше го много яд. Виждаше, че аз давам сила, средства, време за една идея. Той нямаше нищо против идеята, която осъществявам, но беше против дъновистите. Казваше обикновено така: „За Дънов - да, но за дъновисти - не!" Правеше разлика, защото имаше очи да вижда. Само че аз тогава виждах само Високия идеал на человеците. Не бях се срещал още с изопачението. Стана така, че се оказа прав. Дънов - да. Но дъновистите се оказаха онези,
към текста >>

24. XXIII. КОЙ И ЗАЩО ИСКА ДА ОТХВЪРЛИ „ИЗГРЕВЪТ ТОМ XIV И „СВЕЩЕНИТЕ ДУМИ НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ КЪМ УЧЕНИКА

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

III. Михалаки Георгиев и Учителя Дънов

Слово. Трябва да се има предвид и това, че всичко е по свобода - който желае, може да прочете поясненията, а комуто пречи - не - те са написани под черта. Що се касае до другия елемент от нашата работа сме достигнали до извод, почерпен от практиката, че намерените грешки, в коректурата или след нея, са в рамките на допустимото и те не ни изненадват. И както казва Учителя: "Не е в писалката, а в написаното; не е в написаното, а - в разбраното". Но на фона на цялостната картина от взаимоотношения, която се очерта около въвеждането, отпечатването и последвалите действия, особено ярко изпъкна, като окултна опитност за нас - открития пропуск ("Изгревът", т. XIV, с. 24. N 156), който като че ли я осветли и много въпроси получиха своя отговор. Ето ви и едно откровение. Днес, 19 август 2002 г., понеделник, работим по последната част на "Изгревът", т. XV - Духът на Истината и Духът на Заблуждението (другите части са вече в печатницата) и оригиналите на "Свещени думи на Учителя" се сканират - доказателства за тяхната автентичност! Обикновено когато се работи с архивни материали една част от тях се ползуват от копия или от диапозитиви. Това е практика установена в големите депозиториуми. И в случая преценката за ползуването на архива принадлежи на Вергилий Кръстев. Като имаме предвид, че голяма част от архива му беше окраден от негови близки и "приятели", той с пълно основание не допуска всеки до останалата му част. А всеки, който се е докосвал до Словото на Учителя и до "Изгревът" задължително се
към текста >>

25. XII. ГОСПОДАРЯТ И СЛУГАТА

ТОМ 16

неговия екип, от онези, които той ръководи и онези, които искат да съдействуват. След приключване на предпечатната подготовка Петю Цанов е длъжен да се консултира с Вергилий Кръстев къде може и кой ще издаде томчето. 12. Финансирането на цялото томче ще бъде определено, след като се вземе решение кой ще отпечата томчето. При положение, че Петю Цанов участвува във финансирането на печата, трябва точно да регламентира с онзи, който издава под неговата фирма, какви ще им бъдат финансовите взаимоотношения и давания. 13. Тиражът трябва да бъде най-малко 1000 бройки. При положение, че се яви еднолична фирма, която да финансира или да издаде, то е необходимо отново консултация с Вергилий Кръстев. 14. Върху предоставения материал не се драска, не се правят забележки, а се работа най-внимателно и разчитането да става най-внимателно на оригиналния текст, като се премахнат задраскванията на Лалка Кръстева. 15. Онези, които работят с оригиналния текст, трябва да знаят, че през 1976 г. и 1978 г. бяха събрани пари от провинцията от последователи на Учителя, една сума от 19 000 лв. и Нестор Илиев лично им ги предаде. Тези пари се равняваха на два тристайни апартамента по онова време. С тези пари трябваше само да прехвърлят на машинописен текст предишния текст, но Лалка Кръстева взема самоволно решение и прави самоволни зачерквания и редакции върху оригиналното Слово на Учителя. Този текст е бил предаден на човек, който е взимал по 50 стотинки на страница за препис и понеже се преписват в четири екземпляра,
към текста >>

26. II. Биографични бележки. Михалаки Георгиев (24/11.VIII.1852-14.II.1916 г.)

ТОМ 17

аспекти в цялото творчество на Г. Вниманието му е насочено предимно към селото, в чиито устойчиви форми на живот настъпват драм. промени. Тази тема, нова и актуална, привличаща интереса на бълг. писатели от 90-те г., намира характерни решения в прозата му. Писателят разглежда проблемите на живота през призмата на морала, който е и критерий при анализа на социалните явления. Рушенето на устойчивата до този момент ценностна система на патриархалния човек, на установените форми на взаимоотношения се разглежда като пагубно явление. Концентрирана проява на деморализацията на обществото Г. вижда в полит. борби. Тревожат го безотговорността и безогледната алчност на управляващите. Разочарованието му от следосвобожденското време в Б-я намира най-обобщен израз в автобиогр. разказ „Три срещи". Консерватизмът на Г е принципен и последователен. Той критикува привнасянето на чужди, несъответстващи на навиците и разбиранията на народа форми на държ. и административно устройство („С тебешир и въглен"). Въплъщение на градивното начало в живота вижда в носителите на колективния опит и традиционните нравствени добродетели („Бае Митар пророкът"). Г. пише почти изключително разкази, които в жанрово отношение са близки до възрожд. традиция. Разказвачът се идентифицира с патриархалния човек не само в мирогледно отношение, но и чрез сказовия тип повествование. Композицията следва логиката на традиционния устен разказ с множество забавяния и отклонения от основния сюжет, в речта има подчертано диалектни
към текста >>

27. 27. Сфера на Слънцето

ГЕОРГИ РАДЕВ

слънчева система, е един символ. Слънцето, Луната, планетите, покрай физичното си значение, имат символичен смисъл. Слънчевата система представя един образец, един модел, по който е устроено всяко живо същество, което живее в нейните предели. Каквито сили действуват в нея, такива сили действуват и във всички същества, принадлежащи към нейната система. Тези сили на живота, функциониращи в слънчевата система, с всички възможности за развитие, които съдържат в себе си, с всичките им взаимоотношения, са намерили още в най-дълбока древност израз в геометричната формула на Зодиака. Ако погледнем, именно, този астрологичен зодиак, установяващ преди всичко връзката между знакове и планети, ще видим, че на Слънцето, което се третира привидно като планета, е отреден само един знак за жилище - знака Лъв†. Но тъкмо до Лъва - жилище на Слънцето, се намира знак Рак - жилище на Луната. Ясно е, че от астрологично гледище, като се вземе предвид окултния строеж на зодиака, Слънцето и Луната се явяват два полюса на оная първична енергия, която се развива в цяла система от сили, проявяващи се полярно. Тия, именно, сили са свързани, по закона на съответствията, с планетите от нашата слънчева система. Движението на планетите, погледнато геоцентричвски, не показва нищо друго, освен движението на тия мирови сили в аурата на земята. Слънцето, Луната и планетите, в случая, представят стрелките на един идеално работещ небесен часовник, който всеки момент показва състоянието и взаимодействието на силите, които
към текста >>

28. (Продължение)

може да чете великата книга на природата и да се добере до мъдростта, която е вложена в нея. Астрологията ни учи на азбуката на херметичната наука и философия, като ни дава и практическите методи за ползване от великото знание на природата. Без познаването, астрологията, херметичната наука остава недостъпна. За херметичната наука цялата природа, целия Космос е жив и е проникнат от едно велико съзнание, от една велика Разумност. И всички процеси и явления в природата са резултат на взаимоотношение на разумни и съзнателни единици. В процеса на своята проява разумно съзнателните единици си служат с материята и енергията. И Херметичната наука изучава състоянията на материята - и енергията, на съзнанието и на онази разумност, която прониква и използва тези три същини. Всяко едно живо същество е съчетание и комплекс на тези четири елемента, които обуславят неговото Битие. И цялата вселена в своята целокупност е проява на тези четири принципи. Това също бих нарекъл, четири състояния на Битието, на Единната Първична Същина, която сама по себе си остава непознаваема. Това е тайнствената Първична причина, за която Хермес казва, че е недостъпна за обикновеното познание. На познанието се подават само вторичните причини, проявени в четирите състояния на Битието, за които споменахме. Ето дословно какво казва Хермес: „Ни една от нашите мисли - говори Хермес на своя ученик Асклепиос, не е в състояние да познае Бога, и никой език не е в състояние да Го определи. Това, което е безтелесно, невидимо и няма
към текста >>

29. (Продължение)

имаме голямо спокойствие, меланхоликът е със силна мисъл и богат вътрешен живот, но затворен. Следователно, живота на човека се развива под действието на два вида сили. От една страна етерните сили на външния космос, проявени чрез знаците на зодиака и планетите, вземани за момента и мястото на раждането и от друга страна силите вложени в самия организъм. Следователно, животът на индивида, неговите физически и психически състояния, неговото здраве и болести са резултат на взаимоотношението между тези два вида сили. ГЛАВА VI. Трите рода сили I. Според Херметичната философия, света с всички живи същества в него е плод на три рода сили, които отговарят на трите велики свята в космоса. Първият род сили имат началото си в Божествения свят; - в света на принципите, в света на основните начала, или както го нарича Учителя идейния свят, който е създаден от Бога. Тук е първопричината на всичко съществуващо. Вторият род сили имат началото си в „небето на зодиака”, както се изразяват древните, сиреч в света на четворната тройка от елементи - в света на вторичните начала, в света на законите и силите, в реалния свят, както Учителят го нарича, който свята създаден от природата, която представя от себе си съвкупност от всички възвишени разумни същества. Третият род сили имат началото си в областта на планетите, сиреч в областта на седморката от произвеждащи и поддържащи сили - това е материалният свят, създаден от човека като космическо същество. Всяко земно създание е образувано от
към текста >>

30. (Продължение)

представя съвокупност от взаимодействието на различните космични сили, обединени и направлявани от един принцип. Но характера на планетата и условията, които се развиват на нея, зависи от отношението на силите, които вземат участие в нея. А същевременно зависи и от посоката на тези сили. А всичко това зависи от онзи принцип, който стои в центъра на планетата и дава тон на всичко. Четирите елемента, за които говори херметичната наука, в различните планети се намират в различно взаимоотношение. За Земята специално, в някои области преобладават едни елементи, в други - други елементи. Това е подробно проучено в херметичната наука, и се знае точно в коя област на Земята какво е разпределението на силите, което вече определя и условията за дадена работа. Същевременно в различните епохи, отношението между силите е различно. Това е един факт, който е много важен и който обяснява развоя на цивилизациите и културите по лицето на земята. То е основата, върху която се проявяват другите два фактора. Другите два фактора независимо от него не могат да се проявяват. Но той е само една проекция на другите два фактора и същевременно е основа за тяхната проява. Тъй че, разпределението на етерните сили по лицето на Земята служи като база за проявата на силите на планетите, Слънцето и за силите на зодиака. Това е един много важен факт, който трябва да се има предвид при астрологичното изследване. Защото, един ефект ще произведат космичните сили, проектирани в една област, където има преобладаващо
към текста >>

31. (Продължение)

Г. X, бр. 219 (5.VI.1938), с. 3 ÷ 4 В херметичната философия е подробно проучено взаимоотношението между тези принципи и сили, които действуват в космичния човек във всички области на Битието. Специално в астрологията се изучават отношенията и влиянията на тези творчески сили върху живота на Земята и специално върху човека. Тези дванадесет принципи вземат материя и енергия за своята проява от четирите елемента и затова и зодиакалните знаци се разпределят в херметичната наука на четири групи от по три знаци, в зависимост от елемента, от който взема материя и енергия за своята проява. Когато говорим за космичните принципи, които обуславят проявата на Космичния човек, ние разбираме, че тези принципи са израз на мисълта на Космичния човек, и зад тях стои мисълта на космичния човек, съединена с мисълта на Природата и мисълта на Бога, както казва Учителя. Това е в съгласие с първия принцип на херметичната философия - че всичко в света е ум, че умът прониква цялото Битие. Тези принципи се проявяват в човешкия живот като качества. И астрологията именно проучва качествата и силите, като израз на принципите, които стоят в основата на Битието, които са основно проучени в херметичната философия. Въз основа на горното, значи, когато кажем, че знака Овен е глава на Космичния човек, ние вече разбираме този принцип, чрез който се проявява космичната мисъл. И същевременно, тези принципи се трансформират в човешкия свят, като качества - правейки връзки между космичната мисъл и
към текста >>

32. Част II - Елементите на астрологията - ГЛАВА III.

на волята е той. При меланхолика имаме човек, у когото преобладава нервната система. Той е човек, който мисли и разсъждава. Въз основа на всичко гореказано, можем да кажем, че всеки един елемент създава определена геометрическа форма, или определен морфологичен тип и специфичен темперамент. На това основание, нормални типове имаме тогаз, когато имаме съответствие, хармония между морфологичен тип и темперамента. Това е изразено в хороскопа с добрите аспекти и хармоничните взаимоотношения между планетите и зодиакалните знаци. При ненормалните типове няма съответствие между морфологичния тип и темперамента. Това е изразено в хороскопа с лошите аспекти и дисхармонията между знаците и планетите. След тези общи бележки върху типовете, можем да пристъпим към описание на четирите основни типа, които са се развили от четирите основни елемента. Ще разгледам тяхната външна форма, техния темперамент, характер, умствените им способности и въобще техния психически живот. Впоследствие ще видим как тези четири основни типа се диференцират в 12-те зодиакални типове, които се развиват под въздействието на 12-те зодиакални знаци. Тогаз, както от всеки морфологически тип, така и от всеки темперамент, ще имаме по три варианти. ТИПЪТ НА ОГЪНЯ - ХОЛЕРИЧНИЯТ ТЕМПЕРАМЕНТ Видяхме по-горе, че в холерика преобладава костно-мускулната система, черния дроб и жлъчката, затова те са хора с едра кост, високи или среден ръст, с жълто-мургава, суха и груба кожа; лицето рязко очертано, кръвообращението е силно.
към текста >>

33. 2. ЕЛЕМЕНТИ НА АСТРОЛОГИЯТА

на Слънцето, Луната, планетите и зодиакалните съзвездия за дадено време и място по небесната сфера е същото, каквото е и в двойника на човека - Звездното му тяло в момента на неговото раждане. Според това разположение се разбира самият човек - неговите качества, способности, устрема за изява, а също й условията, при които ще се намери той през този си живот. Това нещо се дава от силовите течения, които имаме от членовете на Слънчевото семейство, зодиакалните съзвездия и взаимоотношенията между тях. Разположението на Слънцето, Луната, планетите и зодиакалните съзвездия го вземаме от астрономически таблици, наречени „Ефемериди”. Като начертаем тази звездна карта, ние получаваме тъй нареченият „хороскоп”. Думата „хороскоп” е гръцка дума и значи карта за предсказване. Тази карта се прави за дадено място и време. С други думи, за да се начертае хороскопа, трябва да имаме географските координати на мястото, където даденият човек се ражда. Тези географски координати са дадени от пресечната точка на съответният меридиан и паралел за даденото място и я намираме по географските карти. Всяко място на нашата планета си има свое време, а времето се приема като интервал между две събития. Едно важно и ясно изразено събитие, по което можем да определяме времето, е изгрева на Слънцето. Това изгряване за различните точки на Земята е различно, следователно и времето за отделните места по Земята е различно. За улеснение на човешкия род, за да има единство за времето в дадена област, държава,
към текста >>

34. 8.1. МАРС В ДОМОВЕТЕ

е притъпено и отслабено. Роденият не ще обича разправии, дразнения и резки груби отношения. В девети дом - особено, ако е близо до Зенита, роденият ще има дръзко, критично отношение към всички и всичко. Ще обича да командва и разпорежда, но друг да го свършва. Опасност от катастрофа, падане, нараняване при пътуване. В десети дом - роденият обикновено ще бъде военен. Общественото му положение ще бъде свързано с метали, машини, оръжия. В единадесети дом - връзки с военни и взаимоотношенията с тях, като често партньорът е женитбата му ще бъде военен или все връзка с военните. В дванадесети дом - голяма енергия, усет за справедливост и застъпничество за нея. При интелигентният и възпитан човек имаме реформатора, а също човека, борещ се за закрила на слабите и онеправданите. Но също и неприятни случки е живота му - катастрофи, операция, падане,
към текста >>

35. 16. ЗЕМЯТА

като изключим това на Меркурий и Венера, за които наклонението на осите им е неизвестно, само Юпитер със своята царствена ос, (наклонена само на около 3 градуса), я превъзхожда и е най- малко от всички останали оси на планетите. Това определя по-малката пострадалост и сравнително по-добрите условия за живота. ЗЕМЕН ТИП Когато едно същество се ражда на Земята, като човек в своя пръв стадий, то в неговият двойник - звездното му тяло, все още Слънцето, Луната и планетите нямат взаимоотношения с него и едва сега започват да създават и оформят мозъчни центрове в мозъка му, защото този мозък все още не е достатъчно добре организиран, за да може да изразява влиянието на членовете на Слънчевото семейство. Земята сама изгражда това живо същество- земен тип. Пред нас този човешки тип в тази първа фаза има примитивен образ. Главата иа родения бързо и равно се втвърдява поради липса всe още на въздействието от силовите течения от другите членове на Слънчевото семейство. Главата само бавно нараства с годините и стига приблизително до размерите, които вече посочихме като такива, изразяващи по- примитивния човек. Тъй създаден, той има някои стремежи и качества, даващи му възможността за съществуването при условията на Земята. Обикновено черепите на тези типове хора са малко разширение, което дава склонността и възможност за борба в живота. Косата е гъста и ниско пада над малкото чело, на което има ясно изразени бръчки, показващи напрежението на мисълта в грижите около задоволяване насъщните му
към текста >>

36. 19. СЪСТАВЯНЕ НА ХОРОСКОП

планета в кои градус на даденото зодиакално съзвездие се намират, пресмятаме след това те на колко градуса се намират от нулевия градус на зодиакалното съзвездие Овен. Така например, ако Слънцето се намира на 20 градуса от Близнаци, то от нулевия градус на Овен ще се намира на 80 градуса. Защо така? За изминаването на Овен - 30 градуса, за Бик – също 30, и за Близнаци още 20, или събрано всичко 80 градуса. За Луната и планетите пресмятаме по същия начин. За аспектите, или казано още за взаимоотношение, между кои да било два члена от Слънчевото семейство имаме, ако между тези два члена ъгловото разстояние бъде: нула градуса - наречено съвпад, 30 градуса - наречен полусекстил, 45 градуса - полуквадрат, 60 градуса - секстил, 72 градуса - пентостил, 90 градуса - квадратура, 120 градуса - тригон, 135 градуса – квадрат и половина,150 градуса - квинконция, 130 градуса - опозиция. Най-големият ъгъл между два члена от Слънчевото семейство ще приемем за 180 градуса. Ако обаче при изваждането на ъгловите разстояния между два члена се получи по-голям ъгъл от 180 градуса, то приемаме за ъглово разстояние между тях допълнителният ъгъл до 360 градуса. Така например, ако между Слънцето и Марс имаме ъгъл от 270 градуса, то за ъглово разстояние между тях ще приемем допълнителния до 360 градуса, което прави, като извадим от 360, 270 и ще получим за ъглово разстояние между Марс и Слънцето само 90 градуса. Така се постъпва и прй другите външни планети. За вътрешните планети Меркурий и Венера, те не могат да
към текста >>

37. 11. САТУРН КРАЧКА КЪМ ОСНОВИТЕ НА АСТРОЛОГИЯТА

АСТРОЛОГИЯТА В „ИЗГРЕВЪТ” - Вергилий Кръстев

вече зрелият възрастен член от семейството, погълнат в големи грижи и задачи, имащи отношение към много сериозните проблеми на живота. Заедно с това, че тя от всички планети в слънчевата система има най-малка плътност 0.68 процента от тази на нашата вода, ни дава основание да приемем, че Сатурн има извънредно дебела въздушна обвивка. Атмосферата - този газов слой, който имат планетите - е плод на един дълъг и бавен процес, които става във веществата, през които те минават, в сложни взаимоотношения и промени, в който процес веществото приема все по-съвършен и по-съвършен вид, при които се отделя и водата като есенциален продукт на минералния свят и газове, които в своите дълги и бавни взаимоотношения добиват една сравнително устойчива група, годна да принесе своя принос във великата задача на природата, наречена жиеот. Този еволюционен процес е вечен, като създава условия за все по- съвършена проява на живота. Тази най-малка плътност, която планетата има от всички други планети на слънчевото семейство, ни налага да приемем, че въздушната му обвивка е най-голяма от тази на другите, а оттам и да заключим, че тя е най-старият член от това семейство. Веществото, проявено в твърдото му състояние има отношение към волята на човека, импулса за действие, подтика за проява. От качеството на веществото, от което е създадено човешкото тяло, можем да вадим заключение за съвършенството на изявяването им. Качеството на веществото, от което е създадена ръката на един художник, на музиканта, на хирурга, и
към текста >>

38. Б. ЛЕТОПИС ЗА АСТРОЛОЗИТЕ НА ИЗГРЕВА Продължение

Учителят ЦАРЯТ ИСКА ДА ЗНАЕ

Методи Константинов. Световна астросоциология”. Прев. от фр. Радка Митова. Състав. Видка Николова София; Унив. изд. Св. Климент Охридски, 1992. 14,95 лв. В заключение - кьм всеки пореден том от „Изгревът” се отнасям като към изключително богатство: документално богатство, насочено към българската историография и към различните раздели на бъдещата българска наука и техния реален огромен принос за световната хуманитаристична мисъл и за всечовешкото духовно развитие в хилядолетното взаимоотношение Божествен живот - човешка история. Видка Николова (Доктор по филология и доктор на философските науки) Декември, 2003 г. София VIII. Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ КАТО АСТРОЛОГ 1. Аз съм единственият човек, който строго определено знае какво представлява Методи като астролог. А защо? Защото онова, което той е говорил за моята астрологична карта, аз съм го записал на магнетофон така че мога да я проверя след точно 30 години. 2. През 1974 г. аз бях на 36 години, бях се свързал с Методи чрез Цанка Екимова. Помолих го да ми направи хороскопа. Той се съгласи. На следващата ни среща аз му бях записал на лист хартия към 20 въпроса, на които трябваше да отговори. След известно време се срещнах с него в дома на родителите ми, които бяха отишли в провинцията за няколко дни. На онзи етап те бяха срещу това, с което се занимавах. Бяха срещу всякакъв род дъновисти, защото те бяха съвременници на онази епоха, когато общество, журналисти, власт, църква са бълвали змии и гущери срещу Учителя. И те вярваха на това
към текста >>

39. Любомир Лулчев III. Творчество: Приказки и разкази I. На планината

себе си, но сборът от клетките имат и цялостния живот на индивида или личността. Ето тая мисъл, тая логическа форма е, която донася едно сливане или преливане на едно съзнание с друго, което и органически е възможно и става: пренасяне на поетите и писателите в душите на героите и в своите читатели. Това именно гледище е по-вероятно, то ще донесе разширение и промяна и в науката, и в етиката, на нравствените норми. Исус по този начин е описал в приказки и притчи една дълбока истина на взаимоотношение на силовите центрове и полета, които занимават съвременните учени... В един вечен символ Той е вложил истината, която ще става постепенно достъпна на съзнанията. Помислете си само за това. Представете си ясно картината на едно съзнание, което се обособява. То има свое и «мое» - и съзнанието, което се прелива в другите - и се радва с всички, скърби с всички, носи общия живот. В такова съзнание на голямата истина животът вече има друг образ. Както хиляди клетки всеки ден загиват в тялото, но животът в цялото все остава, така и животът на хиляди хора, прикрепени към съзнанието на Христа, меняват формата си, но не изчезват, а само се преливат в общия вечен живот. Ето, това е великата картина на живота, гледана от свръхчовеците, които са много по-близко до реалността от нас. Христос не е употребявал научния жаргон, но това, което е разкрил, са основни, вековни истини, ясни за всеки разумен човек, който може да разбере понятието «пребъдва», който може да се откаже от многообразието и
към текста >>

40. 32. СЪВРЕМЕННИЯТ МОРАЛ, ДЪРЖАВАТА И ХРИСТИЯНСТВОТО

(Сп. «Житно зърно», г. IV, 1928 г., книжка 4, стр. 117-123)

авторитет на нейната йерархия и смисъл на държавния й живот и поданици. Мястото на отиващата си, разкапала в разврат аристокрация, бе заето от новата, духовна аристокрация. Когато по-късно дойдоха и турците, загиващата изцяло източна империя пренесе прерогативите си, дрехите, короните и блясъка върху черковната йерархия, под който скрит вид остана да съществува и до днес. Но тая форма на управление, с всичкия свой комплекс от правила и норми, които регулираха взаимоотношенията на поданиците, бяха се формирали при по-други условия, друга култура, по-други схващания, отколкото християнските - и естествено бе, че те щяха повече или по-малко да се различават помежду си. На християнството и тия, които го представляваха, предстоеше или рязко да се произнесат срещу всичко това, което не отговаряше на основните им принципи, или пък мълком да се заемат с реформирането им в смисъл да се приближат към тия разбирания и живот в Христовите истини, за които се говореше в Евангелието и бяха живели апостолите и учениците. Не стана обаче нито едното, нито другото. От преследвано и гонено, християнството се видя поставено не само на равна нога със старата религия, но нещо повече -предпочетено. Боговете си отиваха, трябваше на мястото им да дойде други. По име бе провъзгласен Христос, но само по име - в душата и обичаите на «покръстения» уж масово народ остана и всичко друго, като изключиха някои чисто езически ритуали (и то не всичките) - затова християнството даде малък
към текста >>

41. 3. Землетресенията и тяхното предсказване. Факти и мнения

(Сп. «Житно зърно», г. IV, 1928 г., кн. 6-7, 176-183)

”The Nature of Mathematics", па и самият Айнщайн: „Доколкото предложенията на математиката се отнасят км действителността, те не са достоверни; а доколкото са достоверни, те не се отнасят към действителността”. (Айнщайн „Геометрията и опита") и пр. [5]Гледай „Обоснование Интуитивизма" от Н. О. Лосский (Берлин 1924 година [6]Едно съществено преработване на класическите схващания в съвременната механика се налага. Понятието за сила, движение и скорост, работа, ускорение, взаимоотношенията на факторите в механиката, условията на механическите процеси, уравненията на механическото състояние и преходните процеси (скритата енергия, инертността и пр.) Съвременните теории на Лоренц, принципите на Делембер, потенциалната и кинетическа енергия и пр. и пр. - всички те ще претърпят корекции, които се налагат от факта, че в действителност телата са пъргави, а не недефиренцуеми (Гледай „Механика Упругого тела" Берлин 1922 г., проф. Federigo Furigues “Les Conupts fondamenteaux de la Sciens” Paris, 1919). [7]Модерно беше, па и сега някои учени обичат да „възстановяват" фактите, По една малка намерена кост от допотопни gживотни са направени доста сполучливи екземпляри, в които същественото е костта, а останалото е моделирания по фантазията на учения гипсова маса И често за едно и също животно имаме по 2-3 образа, съчинени все от „учени" разбира се. За тях е думата. [8]Гледай; Frischeisen-Kohlr wissenschaft und Wirklichkeit (1910 г.); Според В. Оствалд задачата на науката се явява
към текста >>

42. 4. Землетресенията и тяхното предсказване. Причините за землетресенията

(Сп. «Житно зърно», г. IV, 1929 г., кн. 8-9, стр. 232-235, 265)

сътворяват науки и им се кланят: събрали са капитали - техни творения - а смятат капитализма като основа и творец на съвременното общество, готови да се преклонят пред неговите „закони" като една неумолимост? Странно явление, наистина! Ако действително има нещо, което заслужава уважение и почит. това е онзи неугасим вечен подтик на човешкия дух, който в своя стремеж да проникне в незнайното, което го заобикаля - е създал и създава всички науки, идейни течения, обществени форми и взаимоотношения. Виждане механическата страна на явленията, не изключва разумната мисъл и целесъобразност, които стоят зад тях, както зад механически повтарящите се движения на една машина стои идеята на жив инженер конструктор. Но за да бъде проумяна тя, нужно е едно издигнато съзнание, което да може да схваща нещата малко по-дълбоко. Често жените на великите философи или математици са знаяли най-малко за тяхното величие, понеже за тях те са били най често, независимо от постоянната близост, само мъже, а онова великото, за което те са само чувствували, чували или констатирали по отношение на външните хора, те са само приемали, без да го разбират, защото не са имали онова, което е необходимо, за да бъде схванат един гениален човек - приблизителната поне висота на съзнанието в тоя, който би искал да го разбере. Но да се върнем на мисълта си. Съвременната наука в най-младите си разклонения - бихме рекли последните постижения на своите схващания за материята[7] приема по начало, че всичко се състои от електрони,
към текста >>

43. 5. Землетресенията и тяхното предсказване (Продължение и край)

I. А. ПСИХИЧНОТО ВЪЗДЕЙСТВИЕ И РЕАКТИВНИТЕ ИДЕИ

канали, по които се проявяват и текат самите модифицирани енергии в природата. И както ако ние турим тънки електрически проводници, може да извикаме нагорещяване и даже подпалване, вследствие вътрешното съпротивление на жичките в случая; така също нецелесъобразният живот ще предизвика на първо време подпушване на енергиите, което ще се изрази в нервност повечето (особено в по-силно отклонилите се от нормалния природосъобразен живот); тази нервност ще се изрази в остри и груби взаимоотношения, в обществени акции, в нравствения подем или упадък, в ожесточени борби, революции, войни дотогава, докато най-после туй нарушение на равновесието може да започне да се отразява и върху естествения процес (вървеж) на околната природа. Нарушеното равновесие се отразява преди всичко в промяна на времето[2] големите въздушни пластове се разместват често пъти поради силното и дълготрайно концентрирано напрежение около една идея[3]. Деформираните и отклонилите се течения проникват в земните пластове и нарушават и там неустойчивото им поради други причини равновесие, (слънчеви петна, бури, магнитни или въздушни и др.) - и стават последната капка, която прелива чашата. Затова появата на слънчевите петна ние можем да смятаме като ония огромни регулатори, чрез които разумните сили направляват живота в слънчевата система, а техните последици между другото са и в едно изобилие и приток на електромагнитна енергия, която като не може да бъде съдържана в човека, предизвиква експанзивност, в растенията обилно
към текста >>

44. Любомир Лулчев IX. Реактивните идеи на Тайните общества на новите хора

новото време V. Послесловие I. А. ПСИХИЧНОТО ВЪЗДЕЙСТВИЕ И РЕАКТИВНИТЕ ИДЕИ (Стефка К. Стойчева*. Психичното въздействие и реактивните идеи. София: Печатница «Независимост» А. Д. - Гурко 32, 1928. -Библиотека «Народни Будители» (Би На Бу) № 4, стр. 1-45) Съвременните страдания не са нищо друго, освен горчиви уроци, за да дойдем към онова вътрешно познание, от което произтича животът. Посвещава се на учащите се и техните родители. Идейното въздействие. Вътрешният мир. Динамически взаимоотношения. Среди и индекси. Реактивните идеи. Доминиращата идея. Човешката дейност и природните закони. Нещастието на днешния свят. Новото възпитание. Вечно преодолеюще начало. Съществени реформи. Идейният хаос в позитивните науки. Науки - търговска стока. Академическа каша в главите на студентите. Необходимият синтез. Творци на живота. БИБЛИОГРАФИЯ При написването съм се ползвала с извадки от трудовете на: W.James. Pragmatism, 1905. A. Pluralistic Universe, 1910. W. Windelband. Ein leitung in die Philosophie, 1914. E. Becher. Naturphilosophie, 1914. H. Husserl. Idlen zu einer reinen Phänomenologie und phänom Philosophie I,1923. E. Spranger. Lebensformen, 1922. H. Bergson. L'Energie spirituelle, 1920. O. Spengler. Unterganz des Abendlandes II, 1922. НЯКОЛКО НЕОБХОДИМИ ДУМИ Проблемът за идейното въздействие, в тясна смисъл засягащ възпитанието; основните елементи на това въздействие, новите методи и насоки, ненормалните условия, при които е поставена днес учащата се младеж поради царствуващия
към текста >>

45. ПСИХИЧНОТО ВЪЗДЕЙСТВИЕ И РЕАКТИВНИТЕ ИДЕИ

ОБШИРНОСТТА НА ВЪПРОСА

проникват в това поле и дават ново осветление и насока на много от въпросните, трактувани в миналото; най-после, мно-гостранността на човешката натура, която с всеки изминат ден става по-сложна, по-обширна в своето съдържание, и следователно и по-загадъчна, и по-комплицирана в своите отношения към другите - всичко това ни дава една надежда и малко насърчение да добавим и нашите, макар и не съвсем самостоятелни, наблюдения и заключения върху фактите на човешките взаимоотношения - частични случаи от които може да смятаме възпитанието - и самовъз-питанието. Много естествено е, че в тия отношения индивидът ще има прояви относно себе си и колективитета. В тия прояви ще се характеризира личното - придобитото частно в живота или предаденото чрез наследствеността - и ония големи и сложни условия, които образуват рамките, всред които, при разнообразни, постоянно меняващи се изгледи, се изявява вечно променчивият живот, който - като някакъв пламък - има форми, които нито един миг не са това, което са били вече... И както разнообразните изгледи на една планина не сочат освен на различните посоки, от която тя е била гледана, тъй също разнообразните методи, които са били изтъквани от всички автори при разни случаи, са само пътеки, които са насочени към определения връх - кои по-кратки и стръмни, кои по-дълги и извилисти - всички те са според възможността на тия, които ги следват, доброволно избират или чертаят с усилията ни тяхната воля и ум. Дали ние ще приемем заедно
към текста >>

46. ЗНАЧЕНИЕТО НА ВЪТРЕШНИЯ МИР ПРИ ВЪЗДЕЙСТВИЕТО. ДИНАМИЧЕСКИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ

наследствени - или с едно общо име, характеризиращи ги - «пасивни» - не по същество, а по отношение на една нова, идяща отвън, от чуждо съзнание, идея. Възпитанието е преди всичко въпрос на въздействие - въздействие с помощта на механически елементи, целящи да съчетаят или образуват известни идеи в дадено съзнание - от друга страна, събуждание на съществующите в душевния живот на индивида спящи или затихнали способности и сили. ДИНАМИЧЕСКИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ И в единия, и в другия случай в края на краищата, идейното състояние на личността може да се смята като една компонента от детерминирани величини, комплексно число или изражение, което има свой динамически коефициент и чието въздействие е в пряка зависимост от висотата на възприетите идеи, тяхната чистота, определяна, разбира се, не по една произволна стълба; от безкористието на тоя, който ги носи и съществения стремеж на неговото индивидуално «аз» да ги види реализирани. Така погледнато, ний вече можем лесно да разберем защо в ежедневния живот има ред странни на вид събития, които се развиват по неочакван начин. С този душевен капацитет на интензивен идеен «пълнеж», с твърде висок динамически коефициент, можем да си обясним ония «странни» явления, когато хиляди и хиляди учени и прости съвременници на рибарите-апостоли продаваха своите имоти и слагаха парите при техните крака, а по-късно и умираха доброволно с мъченическа смърт за идеи така невероятни и нелогични дори наглед: - да
към текста >>

47. ДОМИНИРАЩАТА ИДЕЯ

доминиращата идея стъпва на пиедестала си като неоспорван от никого господар, макар и временен, развиваща своите сили, за да моделира дейността на индивида във всички области с оная енергия, която й е останала като резултатна след преживените борби за надмощие. Тя там стои повече или по-малко с оглед на идейния живот, който води субектът, съответно начина на въздействието и силата, с която е станало; съпротивлението, което е срещнала и крайния резултат от всичките тия взаимоотношения. Колкото една идея обхваща по-широко съзнанието на индивида, има повече «допирни точки», т.е. отношение с основните идеи на неговото подсъзнание, съзнание и самосъзнание - толкова идеята, станала доминираща, има шанс да остане по-дълго време като идея-директива, същественият motiv-power в живота на дадена личност - оттам и да се получат едни или други трайни резултати. Много естествено е, че при оперирание в тия области се изисква фино познавание душевния живот, голяма деликатност в похватите, яснота в схващание поставените цели, умение да бъдат обличани в съответна форма и най-после истински усет на тяхната идейна динамичност и отношение към тоя или тия, на които ще въздействуваме. Безразборното отнасяне със задачите, механично, формално «присъствие», занаятчийство - тук са изключени; напротив - изтънчена, сензитивна личност, на която дейността граничи с интуицията, винаги ще намира отворени врати за въздействие към хорските души. Идейната чистота на личността, сериозното отнасяне към
към текста >>

48. ЗНАЧЕНИЕ НА СЪЗДАДЕНИТЕ ОТНОШЕНИЯ

явления, трябва да видим само резултат от въздействие на идеи, проявата на реактивната основно компонентна идея в психичния живот на субекта, която изглежда има свойство да донася известно вътрешно задоволство при доминиранието си - оттам и онзи стремеж да се постигне тяхното реализирание. Напрежението, което се чувствува при това, и което съществено варира в разни степени и нюанси, в дадени случаи ражда онова разнообразие на отношения, което характеризира «личните» взаимоотношения между тоя, който въздействува, и единичната или колективната среда. Опитният педагог или сензитивният, надарен с верен усет индивид, винаги може да предугажда известни възможни съпротиви или вероятни посоки в душевното развитие на даден субект или колективитет и да действува почти безпогрешно, като опитен моряк, който по малките белези предусеща бурята и взима овреме своите мерки. В бързо подвижния психически живот на съвременните личности, крайно неустойчив и капризен, ежеминутно повлияван от хиляди външни и вътрешни фактори; океан, който има своите приливи и отливи в неопределени времена и трайност, от извънредно голямо значение е ако тоя, който иска да въздействува, има онова прозрение, което може в даден момент да постави душата му в синхронни и синтонни трептения със средата и следователно, положително ориентиран, с по-малко грешки или усилия да постигне поставената цел. При тия усилия, много естествено е, че общите похвати, методи на миналото, педагогически изводи,
към текста >>

49. ВЕЧНО ПРЕОДОЛЯВАЩЕТО НАЧАЛО

Всяко навлизание в етическата област е свързано със спорове и неясности, но мисля, че доброто все пак има несъмнени белези в дадени рамки. Абсолютно погледнато, добро и зло - това са два образа на една и съща «реалност» - това е изпъкналата сфера, гледана отвън - и вдлъбнатата, гледана отвътре; светлина с по-голяма или по-малка интензивност, отколкото нашата собствена: по-силната е светла - а по-слабата - тъмна; перспектива на взаимоотношение, начален пункт на схващание контрастите на физическия живот като две естествени прояви на единното Битие. В тая основна смисъл трябва да се проникнем от съзнанието, че съграждающата сила е по-голяма, по-велика, надвиваща и преодолеюща в творческата еволюция на живота; че без това Земята би била развалини и хаос. Всеки порядък е резултат от регулиращи разумни сили, които творят - и в своето вечно непрекъснато творчество използуват всеки остатък и развалина, създаващи това, което е. Нашият живот е само частичен израз на тая творческа сила и процес - и нашите боледувания или скърби сочат само за нарушените закони на творческата сила. Отношението спрямо това начало е от решително значение. Хората на бъдещето ново възпитание не могат да бъдат безразлични към този основен въпрос, защото в единия случай те ще бъдат подобни на електрически лампи, които само ще висят по своите места, красиви - но тъмни, защото не са свързани с източника на светлината. Без това идейно свързвание с Първичната причина, человек винаги,
към текста >>

50. НОВИТЕ ВРЕМЕНА

нищо не иска, но всичко дава, като носи и радостта, и красотата в себе си. Дано тя обгърне всичките души и ни помогне да разберем своите по-малки братя в света и станем истински техни водачи, за да споделим с тях радостта и светлината, която съдбата ни е дала на всекиго от нас! Любов и мир на всички души! ______________________ 169 Животът на три лица е преплетен от недобросъвестни историци - Граф де Сен Жермен, Калиостро и Жозеф Балзамо - хора, както наистина са имали взаимоотношения, но не са били псевдоними на едно и също лице, както се е мислело допреди недавна. (бел. а.) 170 Казваме видимо, защото фактически борбата не е престанала нито момент и понастоящем е съществено засилена всякъде, където католицизмът има надмощие. За съжаление, и българската духовна аристокрация - черковници, е тръгнала като че ли по тоя плъзгав път, или поне е дала свобода на по-низшите йерархии да се проявят в тая посока... (бел. а.). 171 Тайни братства не в смисъл на конспиративни общества, а тайни поради факта, че не всички хора са тъй издигнати, да могат да разберат и приемат истините, сложени като основа на доброволно възприети форми на живот. Под окултни братства и общества ние разбираме тия, които имат окултни знания, черпени от свръхчувствени пътища от посветени. Най-висшите водители на всички тайни братства и общества са обикновено и донякъде и посветени, само че в различни степени. За някои оттяхсвръхчувствените полета са напълно достъпни и владеят доста загадъчни сили, неизчерпаема мощ,
към текста >>

51. XXIV. ИЗВОРЪТ НА СЛОВОТО И ПЪТЯТ НА УЧЕНИКА

Б. ПИСМА НА ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ ДО СТЕВКА СТОЙЧЕВА, ВПОСЛЕДСТВИЕ НЯГОЛОВА-ПРОДЪЛЖЕНИЕ 2

и живота на човека, неговото състояние, болести и пр. Изобщо, между алхимиците на миналото е имало тъй дълбоки умове, тъй широко обхващащи единството в природата и действующите в нея закони, че безпристрастният критик би нарекъл нашите днешни възгледи детински по своята едностранчивост и тесногърдие. (бел. а.) 169 Животът на три лица е преплетен от недобросъвестни историци - Граф де Сен Жермен, Калиостро и Жозеф Балзамо - хора, както наистина са имали взаимоотношения, но не са били псевдоними на едно и също лице, както се е мислело допреди недав-на. (бел. а.) 170 Казваме видимо, защото фактически борбата не е престанала нито момент и понастоящем е съществено засилена всякъде, където католицизмът има надмощие. За съжаление, и българската духовна аристокрация - черковници, е тръгнала като че ли по тоя плъзгав път, или поне е дала свобода на по-низшите йерархии да се проявят в тая посока... (бел. а.). 171 Тайни братства не в смисъл на конспиративни общества, а тайни поради факта, че не всички хора са тъй издигнати, да могат да разберат и приемат истините, сложени като основа на доброволно възприети форми на живот. Под окултни братства и общества ние разбираме тия, които имат окултни знания, черпени от свръхчувствени пътища от посветени. Най-висшите водители на всички тайни братства и общества са обикновено и донякъде и посветени, само че в различни степени. За някои оттяхсвръхчувствените полета са напълно достъпни и владеят доста загадъчни сили,
към текста >>

52. XXII. Любомир Лулчев и Стевка Стойчева

ТОМ 21

материалното и заради това за малко почит и внимание те би се радвали като за придобити милиони - тъй че имай това предвид. Ако го пък и ти, извинявай за излишното напомняние. Много приети. Р.S. Ако искаш пък, може да ти пратя ръкописа да го прочетеш и препишеш, та от него да го печатаме. Пиши ми как искаш, и ще направя. Ръкописът съдържа следните подзаглавия***: 1) Няколко необходими думи 2) Обширността на въпроса 3) Значение на вътрешния мир при въздействието 4) Динамически взаимоотношения 5) Среди и индекси на пречупване 6) Реактивни идеи 7) Доминиращи идеи 8) Значение на създадените отношения 9) Съвпад на човешката дейност с природните закони 10) Нещастието на днешния свят 11) Новото възпитание и въздействие 12) Вечно преодоляващето начало 13) Съществени реформи 14) Идейният хаос в позитивните науки 15) Необходим синтез. Р. S. Моля да ти ангажирам 500 м кв. място х 25 лв. Пиши. _____________________________________________ * Тази книга на Любомир Лулчев е публикувана в „Изгревът”, том XX, стр. 577 ÷ 626. Той е поставил като автор името на Стевка Стойчева, за което Учителят му се е карал ** Формула от Учителя Петър Дънов: Само Божията Любов носи Пълния Живот! (бележки на съставителя на „Изгревът” Вергилий Кръстев) *** Виж „Изгревът”, том XX, стр. 577 ÷ 595, със заглавие „Реактивните идеи на тайните общества на новите хора”, (бел. на съставителя Вергилий Кръстев) 39. Писмо от Любомир Лулчев до Стевка Стойчева от 10 август 1928г. Събота, 10.8.1928 [Сатурн = събота] 9 часа вечерта
към текста >>

53. II. ЖИЗНЕН ПЪТ И РАБОТА НА УЧИТЕЛЯ ДО СЪЗДАВАНЕТО НА ВЕРИГАТА ПРЕЗ 1900 ГОДИНА

на теологията. Той научава отлично английския език. В университета Петър често изнася концерти на своите състуденти с цигулката си и не се срамува от никаква трудна работа, за да изкарва и прехраната си. Понякога му се налага да носи товари по складовете, да мие чинии в гостилници и дори да чисти комини. Това е неговият външен живот, коренно различен от богатия му духовен живот, в който е бил постоянно потопен. Често посещава околните планини и сред природата, медитира. Има отлични взаимоотношения със състудентите си и е любимец на курса. На 15 октомври 1890 г. завършва подготвителния теологичен семинар и от 1891 г. е студент в Бостонския университет, в който се дипломира на 7 юни 1893 г. При завършване на факултета в Бостон, той защитава дисертация на тема: „Наука и възпитание", която прави силно впечатление на професорите и студентите със своята задълбоченост и всеобхватност. Неговият професор го поздравява и му казва: „Този човек ще стани велик проповедник." През учебната 1893/94 г. завършва едногодишен курс по практична медицина. По време на своето следване Петър често излиза някъде и отсъства по няколко дни. На запитванията на своите колеги къде ходи, отговаря, че ходи на работа при свои познати. Там той прави връзка с Бялото Братство в Америка. Свързва се с Розенкройцерите и създава кръжоци на Бялото Братство, на които изнася беседи. Розенкройцерите възпремат отлично неговите идеи и започват усърдна духовна дейност за развиване на интуицията и връзката си с невидимия свят, към
към текста >>

54. 2. ЖИЗНЕН ПЪТ И РАБОТА НА УЧИТЕЛЯ ДО СЪЗДАВАНЕТО НА ВЕРИГАТА ПРЕЗ 1900 ГОДИНА

на теологията. Той научава отлично английския език. В университета Петър често изнася концерти на своите състуденти с цигулката си и не се срамува от никаква трудна работа, за да изкарва и прехраната си. Понякога му се налага да носи товари по складовете, да мие чинии в гостилници и дори да чисти комини. Това е неговият външен живот, коренно различен от богатия му духовен живот, в който е бил постоянно потопен. Често посещава околните планини и сред природата, медитира. Има отлични взаимоотношения със състудентите си и е любимец на курса. На 15 октомври 1890 г. завършва подготвителния теологичен семинар и от 1891 г. е студент в Бостонския университет, в който се дипломира на 7 юни 1893 г. При завършване на факултета в Бостон, той защитава дисертация на тема: „Наука и възпитание", която прави силно впечатление на професорите и студентите със своята задълбоченост и всеобхватност. Неговият професор го поздравява и му казва: „Този човек ще стани велик проповедник." През учебната 1893/94 г. завършва едногодишен курс по практична медицина. По време на своето следване Петър често излиза някъде и отсъства по няколко дни. На запитванията на своите колеги къде ходи, отговаря, че ходи на работа при свои познати. Там той прави връзка с Бялото Братство в Америка. Свързва се с Розенкройцерите и създава кръжоци на Бялото Братство, на които изнася беседи. Розенкройцерите възпремат отлично неговите идеи и започват усърдна духовна дейност за развиване на интуицията и връзката си с невидимия свят, към
към текста >>

55. III. ДУХОВНА ДЕЙНОСТ В БЪЛГАРИЯ НА УЧИТЕЛЯ С ВЕРИГАТА ОТ 1900 ГОДИНА ДО СЪЗДАВАНЕТО НА ШКОЛАТА ПРЕЗ 1922 ГОДИНА

в разговор Учителят казва: „Първо, аз обработвах характера на българина. Второ, подготвях домовете и родителите, където ще се родят бъдещите ми ученици." Тази негова дейност продължава до Балканската война през 1912 г. Според Учителят Господ е решил да издигне българския народ като един от неговите първи служители. Необхватна и многостранна е дейността на Учителя в България и цялата Земя. Тя не може да се проучи и опише. Много от случаите с учениците са външно наглед обикновени взаимоотношения, но те пробуждат душите им за нов живот. Учителят казва в „Призвание към народа ми":.» ******* „Ето, втори път ида, откат сте станали мой народ, за да ви видя със собственото си око какви сте на глед, как живеете и Духът ми е трогнат от печалната картина. За оплакване сте вие, вие над които пожертвувах всичко придобито: живот, слава и чест сте злоупотребили с Моята доброта и Моята любов, Пред лицето ми стоят множество нещастни ваши братя и сестри, изнасилени и ограбени от самите вас. Идете при тях и им изповядайте прегрешенията си и направете мир с ближните си. Този ден, който иде, да ви се открия в моята пълна слава, искам да е ден на радост, а не ден на скръб. Ден, посветен Богу моему. Аз съм Елохил, Ангел на завета Господен." (1, с. 13) За всички Петър Дънов е един учен човек. Дълго време той работи върху умовете на първите си ученици, за да им отвори сетивата и да отстрани от тяхното съзнание основния им дефект - съмнението. Бог оставя всеки ученик сам да се справи с този труден
към текста >>

56. 3. ДУХОВНА ДЕЙНОСТ В БЪЛГАРИЯ НА УЧИТЕЛЯ С ВЕРИГАТА ОТ 1900 ГОДИНА ДО СЪЗДАВАНЕТО НА ШКОЛАТА ПРЕЗ 1922 ГОДИНА

в разговор Учителят казва: „Първо, аз обработвах характера на българина. Второ, подготвях домовете и родителите, където ще се родят бъдещите ми ученици." Тази негова дейност продължава до Балканската война през 1912 г. Според Учителят Господ е решил да издигне българския народ като един от неговите първи служители. Необхватна и многостранна е дейността на Учителя в България и цялата Земя. Тя не може да се проучи и опише. Много от случаите с учениците са външно наглед обикновени взаимоотношения, но те пробуждат душите им за нов живот. Учителят казва в „Призвание към народа ми":.» ******* „Ето, втори път ида, откат сте станали мой народ, за да ви видя със собственото си око какви сте на глед, как живеете и Духът ми е трогнат от печалната картина. За оплакване сте вие, вие над които пожертвувах всичко придобито: живот, слава и чест сте злоупотребили с Моята доброта и Моята любов, Пред лицето ми стоят множество нещастни ваши братя и сестри, изнасилени и ограбени от самите вас. Идете при тях и им изповядайте прегрешенията си и направете мир с ближните си. Този ден, който иде, да ви се открия в моята пълна слава, искам да е ден на радост, а не ден на скръб. Ден, посветен Богу моему. Аз съм Елохил, Ангел на завета Господен." (1, с. 13) За всички Петър Дънов е един учен човек. Дълго време той работи върху умовете на първите си ученици, за да им отвори сетивата и да отстрани от тяхното съзнание основния им дефект - съмнението. Бог оставя всеки ученик сам да се справи с този труден
към текста >>

57. Светозар Няголов 1.Епохата на Водолей

да стане слуга на доброто, като по този начин изкупи всичките си грешки и престъпления, допуснати от него през инволюционния период на развитието на човечеството и принизи човешката душа до материализма, до робството на материята. Хората ще изменят вътрешната си същина и ще вържат злото вън и вътре в себе си, ще станат носители на мъдростта, която епохата на Водолей носи. Насилието и принудата, породени от страх към човешките закони ще изчезнат и ще се заменят с добрата воля, братските взаимоотношения и сътрудничество във всички сфери на живота. Метод за разрешаване на социалните противоречия ще бъде законът на справедливостта, а не този на войната и насилието, донесли неизмерими страдания и нещастия на човечеството, достигнало до крайния егоизъм и антагонизъм между отделните държави. Епохата на Водолей ще освободи човечеството от неговите стари догматични разбирания, идеали, фетиши, митове, държали с векове в робство чистата човешка мисъл, парализирайки неговата творческа духовна работа. Всеки човек ще намери правия път на своето развитие, написан от Бога още при създаването му в неговата душа и описан ни от Учителя, който ни донесе Словото Божие на земята. В първоначалния период на своето развитие, човечеството е имало нужда да има посредници между неговата душа и Бога, каквито са били индуските брахмани и египетските жреци, Те са въвели фетишизма - човешката душа да се кланя на мъртви идоли и форми. Тази негативна религия ще се замести от принципите на Любовта, Мъдростта и Истината, дълбоко
към текста >>

58. 14. Бележки на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

ТОМ 23

съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев 1. За Михаил Иванов виж в «Изгревът», том XVII, стр. 811-819. 2. Виж моите забележки в «Изгревът», том XVII, на стр. 819-822. 3. За Михаил Иванов виж в «Изгревът», том XVII, на стр. 822 под №20 всички препратки по томовете на «Изгревът». 4. За историята на взаимоотношенията между Михаил Иванов и братския съвет в София ще се спрем по-късно в друг том. 5. Разговорът с Учителя е на 2 страници машинописен текст, като накрая под текста се е подписал лично д-р Жеков и е сложил 2 печата - на кирилица и на латиница. Това означава, че този машинописен текст е негов, и че той е съгласен с написаното. 6. Бях принуден да публикувам тези 3 материала, понеже в София вече е издадена книга, в която се твърди, че Михаил Иванов е Миров Учител на Бялото Братство. 7. За мен той е лъжец, крадец, мошеник, и накрая - самозванец. 8. За лъжеучителя Михаил Иванов съм направил подробна препратка и тя е публикувана към подобната кореспонденция между д-р Михаил Стоицев и французите. Вж. «Изгревът», том XXIII, стр. 182-199 и 199-201. 9. В архива на д-р Иван Жеков намерихме следното писмо до Учителя Петър Дънов от Пенчо Коланджиев, който Го обвинява, че неговият «син» в Париж върши безобразия. А Учителят Дънов няма деца, а някой се е представил за негов син. А това може да бъде само Михаил Иванов, който по това време е в Париж. Това е едно доказателство за всичко, което поднасяме тук за сведение, обучение и
към текста >>

59. 1. Исторически предпоставки за Реформацията

в затворите. В XVI век в Европа започват да протичат процеси на Възраждането (Ренесанса). Срещу единството на средновековното феодално общество се надига формиращата се средна класа от занаятчии (производители) и търговци, която се стреми към индивидуална и интелектуална свобода и национално обособяване в отделни държави. Нараства интересът към светския живот, започва развитие на образователната система, транспорта, съобщенията^експлоатацията на земните изкопаеми и т.н. Паричните взаимоотношения се разширяват и възникват нови градове. В същото време Римокатолическата църква като вселенска, запазва средновековния си характер. Тя е мощна и богата, като притежава земи в цяла Европа. Владелите на обособяващите се национални държави са против властта, която папата упражнява на тяхна територия. Те негодуват срещу загубата на парите, които се насочват към папската хазна в Рим. Основната дейност на църковните служители е събирането на данъци и такси. Църквата е била загубила своето истинско предназначение. Тя не давала помощ и утеха за душите на хората, както и духовно напътствие. Епископите и свещениците пренебрегвали изучаването и проповядването на Божието Слово. Те заблуждавали с ритуали и лъжливи учения. Царяла поквара и корупция между духовенството. Инквизицията унищожавала всички будни умове и хиляди били изгорени. Много от свещениците закупували службите си, били необразовани, мързеливи, алчни, неморални, занемаряващи служебните си задължения. Обаче, те, за тяхното поведение, можели да
към текста >>

60. 2. Мартин Лютер (10.11.1483-18.02.1546)

Обаче, той остава разочарован от небрежността и неискреността на свещениците, които срещнал. През 1512 г. Мартин Лютер защитава докторат по теология и е направен главен професор и проповедник в университетската църква в гр. Витенберг. В процеса на подготовката си за лекциите Мартин Лютер съзнава, че спасението на всеки един човек е възможно само с вяра в Исуса Христа. Той се отърсва от съмненията, заблудите и страховете. В неговата душа навлиза мира на човек, който е оправил взаимоотношенията си с Бога. Всички тези чудни библейски истини М. Лютер разгласява чрез лекциите и проповедите си. Той е дълбоко убеден, че Словото Божие трябва да присъства във всеки един дом и в сърцето на всеки един човек. М. Лютер желае целият живот на вярващия да бъде живот на разкаяние, тогава постъпва и пълното прощение, без писма и индулгенции. Идва се до знаменателния 31 октомври 1517 г. Очакванията на М. Лютер за проява на разбиране от църковните ръководители не се оправдават. Слага се началото на преследване, разпити, дебати и осъждането на М. Лютер. Животът му е в опасност. Той разбира, че Католическата църква е поставила човешката власт над властта на Божието Слово и че църквата няма да се откаже от своето лъжеучение. М. Лютер все още остава професор и пастор във Витенберг, като започва усилено да пише и публикува брошури, памфлети и книги, които получават широко разпространение в Германия и в Европа. В тях той отбелязва, че властта на папата трябва да бъде ограничена в духовната сфера.
към текста >>

61. 6.3. Родословие на Гаврил Илиев Тодоров

или са се подвизавали за различни периоди от време в Братството Това са: Дафинка Доганова, Богдан Икономов, Елеонора Тулешкова, проф д-р Кръстю Тулешков, Милка Василева и Драгоми р Василев Как с е създава връзката между потомците на Гаврил Илиев и Учителя? Пастир Йордан Икономов е съпруг на Манола (дъщеря на Гаврил Илиев). През годините 1885-1887 г. в Американското научно богословско училище в Свищов, той е преподавател на Петър Дънов. Там Петър Дънов създава хубави братски взаимоотношения със съучениците си и преподавателите, от които той е обичан и уважаван. Много трогателно Борис Николов описва срещата на Учителя със съученика си пастир Цветан Цветанов ("Изгревът", т. II, с. 225). Интересен е разказът на Цветан Цветанов за ученика в Свищов, Петър Дънов, предаден от Наталия Чакова (" Изгревът" , т. VI, с. 53). В "Изгревът " т. V, с. 531-533 Мария Тодорова представя мнението на пастир д-р Стефан Томов и на други методистки пастири за Учителя. През учебната 1887-1888 г., Петър Дънов е учител и проповедник в Методистката църква в с. Хотанца, Русенско. С направената препоръка от преподавателите му от Свищовското училище, пастир Йордан Икономов и пастир д-р Стефан Томов (биографията му е в "Изгревът" т. V, с. 532-533), Петър Дънов получава стипендия и е приет да учи богословие в методистката семинария Дрю, гр. Медисън, щата Ню Джърси,
към текста >>

62. 6.8. Мария Пенкова Стамова, сестрата на Учителя

начин да ги тласне напред. Накрая, той ясно виждал, че усилията са му безсмислени. За да не наруши думата си, той се съгласил да изпълнява задълженията си като проповедник по техните изисквания, но при условие да не му се заплаща. Това условие била неприемливо за неговите колеги, което разклащало системата. П. Дънов бил освободен от мисията, като проповедник, без да се създаде външен срив. С всички свои колеги - методистки пастири и проповедници, той запазил хубавите си приятелски взаимоотношения. След това, за близо две години, П. Дънов се е установил да живее във Варна, в дома на сестра си Мария. Евангелистите от Варненската църква са го били канили да проповядва, но той отклонявал предложенията. Видимото бездействие на П. Дънов ставало причина за различни приказки. На подмятанията, че стои без работа и го хранят наготово, Мария твърдо отговаряла: "Бъдещето ще покаже дали ние храним Петра или той храни нас! И всички ще разберете това." Верността и любовта на Мария Стамова към брата й Петър се запазила до края на живота й. Тя с много хубаво чувство, винаги е разправяла за възхода на окултното движение на своя брат. В тази дейност на Учителя, тя не виждала противоречие с евангелизма, а една друга страна на Христовата спасителна работа тук на земята. С много смирение тя казвала: "Всички ония, които иначе не биха влезли в църквата, не биха познали що е Свещено Писание, някои от тях, обаче, идват в Бялото Братство и стават вярващи, трезви и новородени". Мария е виждала в брат си Петър Дънов
към текста >>

63. 8.2. Защо приех да участвам в поредицата издания «Изгревът», том XXIV?

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

първият евангелист в България и първият българин - методистки пастир. Дядо ми, Йордан Икономов е също евангелски методистки пастир. Аз милея за Евангелската методистка църква, защото тя е реформирана и свободна църква, не е обвързана с държавните институции и позволява на всеки, който иска да учи Словото Божие, да се моли и хвали Бога, да се приобщи към нея. Сега нека, ние, евангелистите, да погледнем и възобновим във времето в годините от живота и дейността на Петър Дънов, нашите взаимоотношения и връзка с него. Да си припомним, според биографията му, периода от втората половина на XIX век. Петър Дънов е малко момченце, което малко говори и е срамежлив. Той е отглеждан в дома на по-голямата си сестра Мария. Семейството на Пеньо и Мария Стамови са евангелисти-методисти и живеят в сградата на Методистката църква във Варна. Петър Дънов участва в живота на Църквата, израства и след гимназията постъпва като ученик в Американското научнр-богословско училище в Свищов. Там учители са му пастирите Стефан Томов и Йордан Икономов (моят дядо). Завършва с отличен през 1887 г. и през 1888 г. работи в с. Хотанца, Русенско, като първоначален учител и методистки проповедник. С препоръчително писмо от Стефан Томов и Йордан Икономов заминава за Америка да учи богословие в Методистката семинария Дрю, гр. Медисън, щата Ню Джърси. През следващия период, годините 1900-1922, методистите у нас приемаха Петър Дънов като евангелски проповедник, който има свой индивидуален път на работа. Тогава Петър Дънов
към текста >>

64. 2.1.17. Гергьовден, 6 май 1926 г., петък, [Витоша, бивака Ел Ше-дар]

ТОМ 26

Без думи, без разпит, без обещания. Прие мъката ми, стопи я в душата си, превърна я в мощ и Сила. Нали съм същата - аз, едно платно за рисуване. Някой недодялано, небрежно нахвърли там начупени и криви линии, остави петна, да някой; това платно вече не ставаше за нищо - да, съвсем за нищо. Но Той по един непостижим начин, невидимо, леко, оформи безпорядъка по платното, осмисли, координира, сроди помежду им; пречупените линии и петна заедно с кривите и безформените се явиха във взаимоотношения, станаха картина - песен и платното се спои, стана ценно. Запях тогава от все сърце: „Тъги, скърби са богатство за живота в душа скрити за бъдни добрини, за благи плодове, за светли дни, за светли дни, за светли дни, дни, дни, дни!” Сега мога да си лягам. Съединих тия два образа - синята емайлирана чашка с жълти и червени цветица и малкото уломъче хляб и круша. Първият път той рече: „Аз пих!”, а когато го поканиха с обяд той отвърна: „Аз се
към текста >>

65. 8.1.2. Какво преживях с участието ми в том XXIV на “Изгревът...” /Павел Василев/

8.1. Евангелистите и “Изгревът...” том 24

ТОМ 26

които имах с Д-р Вергилий Кръстев, се запознах с плана (концепцията) на том XXIV „Изгревът...", който напълно ме удовлетворяваше. Във времето, в мен се очертаха моите задачи и с какво бих могъл да бъда полезен. Аз бях наясно, че няма публикувани и събрани заедно материали върху възникването на методизма, поява на първите методистки мисионери, църкви и училища в България, за най- ранните години от живота на Петър Дънов и връзката Му с Евангелската методистка църква, както и взаимоотношенията между Бялото Братство и Методистката църква. Постепенно подготовката на исканите от мен материали за том XXIV „Изгревът...", се превърна в мисия на моя настоящ живот. Аз осъзнах, че целият ми живот - трудности, изпитания, натрупани познания и опитности - не са били случайност, а съм бил подготвян за участието ми в том XXIV. Това, което Д-р Вергилий Кръстев очакваше да направя по време на работата ми, се отваряше отгоре и аз успявах да напиша. Аз чувствах постоянно помощта от невидимия свят. Зад мен стояха моите родственици, които бяха посветили живота си на Бога чрез работата си в Методистката църква, и всички те ценяха Учителя Петър Дънов и поддържаха връзка с Бялото Братство. Не мога да не споделя, че до излизането на книгата, преживях един постоянен вътрешен трепет и напрежение. От една страна се радвах, че най-после ще се публикуват материали, които ще покажат мястото на Петър Дънов в методистките среди, и от друга - не можеше да не се вълнувам, как ще се приеме написаното от
към текста >>

66. 2. Учителят

Глава 1. РАЗКРИВАНЕ НА РЕАЛНОСТТА

Глава 3. Принципите на Учението.

поемат младенеца в ръцете си, за да го укрепят и направляват в този сложен и многообразен свят, където го чака учение и работа. В тия школи са навлизали видни личности, които са горяли от един и същи огън - да учат и да живеят по нов начин, за да станат и самите те съработници в преобразованието на цялото човечество. Смисълът на тия школи през всичките времена е бил един и същ - като грижливата ръка на майката да поемат човека, който ще навлезе в една нова обстановка при нови и сложни взаимоотношения Духовният свят е реален и организиран, но същевременно и опасен за новаци и неориентирани добре. Раждането в този свят не е случайно явление. Процесът е забележителен и значим; както раждането на физическия свят крие своите опасности, така също и това раждане е сложно и крие своите изненади и опасности. Веднаж роден за нещо друго, човек се намира в съвършено други условия, непознати и неясни и без здраво ръководство, човекът - ученик ще се намери в положението на малкото дете - оставено на произвола на съдбата. И докато за детето може да се намери човек да замества майката, то в духовния свят никой не може да замести оная голямата личност, която поема ръководство - Учителя. Никой не може да свърши работата, освен Единния, Истинския, Определения. Учител за когото ученикът безспирно е копнял. Нуждата от Учител за родените е необходима. Без Неговото ръководство духовното развитие е немислимо. Всички ония, които в желанието си да бъдат самостоятелни и независими твърдят, че могат без Учител в този
към текста >>

67. 6. Оригиналът

Глава 1. Разговор с великото

и копието на едно произведение е познато явление в изкуството. Представите лежат ясни и определени. Познавачите на изкуството добре знаят, къде е границата на оригинала и къде започва копието. Никой, който разбира, не се бърка при избора. През нашето време в нашата страна работи Учител. Ние Го наричахме Нашия Учител. Естествено щом е Учител ще има и ученици. Отношенията са точно определени. Учителят е на катедрата, учениците на чиновете. Той говори, те слушат - цяла верига от взаимоотношения, от които най-важното е онова, което образува, подхранва и осмисля тези отношения - любовта. Само при любовта групата може да се каже, че е идеална. Тогава започва сериозната работа - ученичеството. Едно срещу друго застават две същества от които едното дава, другото взима и всичко това въз основа на любовта. Без нея ученичеството е празна работа. Нищо не може да се постигне и реализира. Както цветята никога не биха се разцъфтели, ако слънце и влага не биха се сдружили в общ съюз да събудят цветето за живот. Отношенията са естествени, красиви, необходими. Детето не би просъществувало нито ден, ако към него непрестанно не се излива поток от обич. Законът тук е същия, душата като цветето, не би цъфнала, ако към нея една любов не излива своята топлина и светлина. Без Учител тя не би стигнала до въжделения миг на своето разцъфтяване, без Учител човек никога не би намерил възходящия път към великата цел. Учениците знаят това, нееднократно те са опитвали въздействието на тия лъчи. Тук темата ни засяга
към текста >>

68. 7. Молитвата. 7.1. Разговор с Великото

Глава 3. Братството - идея на нашето време

и защо ми го даваш? Те вярват напълно на големите и в техните чисти сърца няма сянка от съмнение. Започне ли да пита, детето вече не е дете, то е пораснало и е навлязло в друга фаза - не на взимане, а на даване. Същото става и с големия човек до известно време той е в положението на взимане, дойде момент, когато навлиза в процеса на даването. На физическия свят това е естествено положение - животът оперира с два знака минус и плюс. Те се редуват непрекъснато и по този начин човек гради взаимоотношенията с ближните си. Има един свят обаче, където човек трябва да си остане дете с ония специфични качества на детето - абсолютна чистота и абсолютна вяра - доверчивостта на детето ни дава идея за това естествено състояние по отношение на Великата Първопричина. Какво би спечелил човек, изправен пред Слънцето да пита какво представлява Слънцето, каква е неговата сила в момент, когато той има вопиюща нужда от слънчевата топлина и светлина? За него не остава нищо Друго, а мълчаливо да си даде гърба и да се пече. Или какво би спечелил жадния, спрял се пред бликащия извор да пита и да изследва качествата на водата? Единственото разумно нещо, което трябва да направи е да се наведе и Да се напие. Нито жадния, нито гладния, нито измръзналия има нужда да питат и да умуват, когато се намерят пред благата от които се нуждаят. Разумният ги използува. Човек може да пита само, когато се намери пред своя майстор, който му преподава известно изкуство. Ученикът по скулптура или по музика може да пита своя професор -
към текста >>

69. 8. Единството

Глава 1. Откриване на Школата

водата, на времето. Да откриваш единството във всичките природни форми и явления, ще рече да се добереш до магическия ключ на мъдростта, която учи човека да мисли право, да намира скрития замисъл на Битието. Тогава човек ще знае що знае, защо живее, защо страда, защо е болен, защо е здрав, защо е богат, защо е беден. Накъдето и да се обърне, човек се натъква само на този закон, който разкрива великите цели на Битието и кара човека да бленува за нов ред и порядък на земята, за нови взаимоотношения между разумните хора. Тогава човекът няма да пита, защо светът е построен така, а не иначе. Тогава човек няма да роптае, няма да недоволствува, няма да се съмнява, когато Великият хирург прави своите операции върху човека, няма да се учудва на всичко, което става около него. Милиони години е замислян величествения план на Битието, като здрава спойка единството държи в изправност частите на този свят, които в общ унисон реализират великата цел. Кой е дал право на човека да критикува и се произнася за този план? Не изпада ли в жалката форма на мухата или на магарето, които си позволиха да се произнесат за красотата на Ева. Единството свети като зора във всичките форми в природата - дълг е на човека да го открива навсякъде вън и вътре в себе си, за да си обясни много противоречия, много проблеми, които в основата крият дълбока философия. Дойде ли човек до единството, няма смущение, няма съмнение, няма роптания, няма недоволство. Единството е едно от важните условия на братството - краеъгълен камък
към текста >>

70. 2. Окултизмът и човека

Глава 1. Откриване на Школата

е бил популярно течение, което се ражда през известен период от време, за да умре при известни неблагоприятни условия - то не изгрява и не залязва; напротив придружава човека през всичките времена и епохи, винаги свързан с живота на човека, разрешаващ дълбоките конфликти и противоречия, задоволяващ неговите духовни интереси и копнежи. Единствена окултната наука е давала възможност на човека да стигне до себепознанието като най-висш момент на извисяване, запознавала го е с вътрешните взаимоотношения и му е давала методи и начини, как да овладее силите и да се справи с всички мъчнотии и противоречия. Окултната наука може да се смята за авангард на цялата наука изобщо, защото тя първа открива тайните, които открива когато намира за добре на обикновените хора. Там, където официалната наука спира своя полет, оттам започва окултната, в своите клонове тя обхваща официалната -разбира се всичко онова, което е съгласно със законите и принципите на живата природа, съобразявайки се с истината. През всичките времена окултната наука е била най-изисканата храна за жадните умове, сърца и души. В онзи дълбоки чист смисъл на думата окултизмът никога нямаше да стане за неосведомените или полуосведомените. Ония, които по някакво недоразумение, или по силата на модата са се приближавали до окултната наука, без да имат необходимия ценз за нея, водени от дребни, лични интереси винаги са изкълчвали нещата, криво са ги разбирали и прилагали, вдигали са шум край себе си и накрая са свършвали с катастрофа физическа и
към текста >>

71. 3. Пред прага на Школата

I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ

нямаха никакво значение, те мереха нещата с необикновени мерки. В света се подготвяше нещо велико. Плугът никак не се интересуваше от нарушеното спокойствие на мравките, на червеите, на бръмбарите. Земята трябваше да се разоре и се подготви за сеитба - такава беше неумолимата логика на сеяча, такава бе и тази на живата природа, която редеше своите планове. Една школа, каквото беше тази на Учителя идваше да помогне на човечеството да се справи с новите условия, със сложните взаимоотношения, за да кали нещо у себе си и се подготви да приеме, съхрани и предаде на другите новото. Да знаеш защо живееш и страдаш, да научиш великия урок да носиш като истински мъж страданията беше задача, която остро бе поставена още в навечерието, когато школата официално бе открита. Събитието беше минало безшумно и естествено и дните по нищо не се различаваха и тая първа вечер - събранията тогава ставаха вечер, когато се каза думата школа, думата прозвуча необикновено. Учениците вероятно и тогава са пели, размишлявали, молели, ала тона и стила на работата трябва да е бил друг. Учител и ученик се бяха изправили един срещу друг и бяха успели да разменят първия любовен поздрав. Нека започнем от малката причина - един спретнато подвързан том в тъмносиньо платно привлича моя поглед. Нещо строго лъха от цвета и размера на тази книга, която ние премного обичаме. Този том е “Пътят на ученика”. Подробностите по време на този събор са ясно врязани в нашата памет - беше 1927 година, когато още същата година ни
към текста >>

72. 3. Максим Горки и Леонид Андреев

I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ

И ЛЕОНИД АНДРЕЕВ През 1926 г. от руски език се превеждат спомените на Максим Горки за Леонид Андреев от 58 страници в превод на Цв. Байрактаров. Накрая е сложен послеслов от Георги Константинов, който тук прилагаме, за да се видят взаимоотношенията на тези велики личности в руската литература> които принадлежат на двата различни полюса в следвоенна Русия от 191/ г. и след Октомврийската болшевишка революция в Русия от 1918 г. ПОСЛЕСЛОВ Георги Константинов Максим Горки и Леонид Андреев. - И двамата са известни на нашата интелигенция. Те дори до известна степен бяха у нас в мода. Идеите, които ни носеха техните произведения, подхраняха настроенията на цели кръгове от тая интелигенция и в тоя смисъл те са във връзка с историята на последната. Па и днес дори техните почитатели у нас не са малцина. Политиката от последните години, обаче ни отчужди. Дори и те двамата - Максим Горки и Леонид Андреев - някога добри другари се разделиха като два врага. В следсмъртния дневник на Леонид Андреев се намираха следните и странни, и страшни дори слова: „...Моята ненавист и презрението ми към Горки ще останат бездоказателствени, трябва да се напише цял обвинителен акт, за да се докаже престъпността на Горки, степента на неговото участие в разрушението и гибелта на Русия".* /Заб. под черта. Вж. Евг. Чириков, Смерядков. Руской революцм, София, 1921 г./ Странни са тия слова, защото се отнасят до един добър бивш другар, а и страшни са, защото голямото обвинение, което съдържат е недоказано. Но с това ще има
към текста >>

73. 49. Статията „Международен език” от Лудвиг Заменхоф

III. БЕЛИЯТ КОМУНИЗЪМ - КОМУНИ, КООПЕРАЦИИ И ЗАДРУГИ.

ЕЗИК” ОТ ЛЮДВИГ ЗАМЕНХОФ МЕЖДУНАРОДЕН ЕЗИК Братство, Севлиево. Г. 6, бр. 78, 24.12.1933, с. ???? С бързи стъпки днес събитията се движат така, че всеки ден все повече и повече се приближаваме към осъществяване великия идеал за обединение на човечеството. Всъщност, човечеството и без това е единно, но въпроса е да се внесе хармония във взаимоотношенията на неговите съставни части, за да може да се развива и да напредва правилно. Наистина, като следствие на несправедливостта на мирните договори, днес съществуват големи национални противоречия главно между победители и победени. Но това не може да продължава вечно, несправедливостите трябва и ще бъдат поправени, и ако у двете страни има достатъчно разум това да стане по мирен начин, чрез взаимно разбирателство, то пътят както към сближение на досегашните противници и врагове така и към обединение на цялото човечество, ще бъде широко разтворен. Има една опасност шовинизма и алчността да вземат надмощие като се изразят в една нова война, но тези народи, които искрено желаят, могат да избегнат тази опасност, която ще увеличи и продължи разногласията и несправедливостите в света, защото чрез война никога до сега неправдите не са премахнати. Така или иначе, човешкото съзнание се пробужда по всички части на земята и правдата по-рано или по-късно, ще се наложи. Народите вече почват да съзнават безмислеността и безрезултаността на войните и изострените национални противоречия и борби, а това е най-ярко доказателство, че ние се движим
към текста >>

74. 77. Статията „Белият комунизъм” / Сава Калименов. В: Братство, Севлиево. Г 4, бр. 48, 15.07.1932

V. МИСИЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО.

да бъде здрав и силен, в него трябва да има хармония между отделните органи и системи и техните функции. Само тази хармония може да му осигури правилно развитие. Същото нещо се отнася и до човечеството, взето с неговите народи и класи. И в техния живот и в тяхното развитие трябва да има хармония, за да може да бъде осигурено благоденствието на всички. Новото, колективното съзнание е именно тоя фактор, който ще възстанови правдата, ще възстанови хармонията в развитието и взаимоотношенията на различните народи и класи, съставляващи човечеството. Днешния обществен строй е продукт на старото съзнание, на егоистичното съзнание за отделеност. Този строй, изграден от човешката неправда, е пълно отрицание на Божествената Правда. Този строй е човешко дело и като такова той може и трябва да бъде променен. Щом той е резултат на човешки грешки и заблуждения, то тия последните трябва да се поправят. Щом той е пречка за правилното развитие на човечеството, то тая пречка трябва да се премахне. Друг е въпроса кой е начина, кой е пътя, по който трябва да бъде направено това: с насилие ли, или доброволно: с войни и революции ли, или с мирна творческа дейност, не отнемаща свободата никому; по пътя на омразата и злото ли, или пък по пътя на доброто и любовта? Как да променим тоя строй, извор на толкова страдания за човечеството - отвън ли, чрез грубата физическа сила, или отвътре, чрез промяна на съзнанието, чрез методична, мирна, творческа дейност? -Този е най-важния въпрос, който предстои днес
към текста >>

75. 1.8. Статията „Русия, славянството и човечеството” / Сава Калименов. - В: Братство, Севлиево. Г. 17, бр. 318, 15.10.1944, с. 1.

V. МИСИЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО.

Александър Блок. Видял го е, затуй, защото той не е обикновен човек, не е дори учен и философ, а е поет. С други думи, той е видял това, което обикновени, земни очи, не са способни да видят. Революцията - е нещо друго! Тя е нещо съвсем друго!... И докато огромното мнозинство вижда в нея, всеки от своето ограничено гледище, или грозната сцена на разсвирепели, необуздани от нищо човешки инстинкти, или пък, предизвикания от механическия развой на слепи икономически и обществени сили и взаимоотношения час на разплатата, то поетът, който много добре вижда и отлично рисува както едното, така и другото, вижда и нещо повече - той вижда и това, което нито едните, нито другите са способни да видят - Той вижда Христа!... Зад ужасите на революцията, зад страшното кръвопролитие, зад развихрените на воля човешки страсти, зад ужасното стълкновение на противоположните човешки материални интереси, зад всички тия видими, ясни и познати сили, явления и процеси, сблъскващи се, по силата на една желязна необходимост, по силата на една общепозната, ясна и несъмнена земна логика, върху сцената на революцията, зад всичко това, и над всичко това, окото на поета - което много добре вижда всичко земно - вижда още и нещо неземно - той вижда още и нещо невидимо за очите на обикновените люде: - над тази страшна земна буря, зад снежната виелица, той вижда да стои над всичко един светъл и чист образ, един свят образ, един образ, който стои неизмеримо по-високо от всички наши земни страсти, от всички наши земни грижи,
към текста >>

76. 3.7. Убийството на крал Александър. Преглед. - В: Братство, Севлиево. Г. 6, бр. 101, 14.10.1934, с. 3.