Търсене в текстове за 'взаимоотношени'

ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС

На онези, които са имали някакви недоразумения в семействата си, той е помагал да разрешат кармичните си взаимоотношения и е укрепявал вярата им в Бога нагледно, като разрешавал техния проблем.
По онези години малко бяха лекарите, които работеха по селата. А Георги Куртев пътуваше от село на село, пренощуваше в къщите на приятелите, преглеждаше и лекуваше твърде често напълно безплатно, а на крайно бедните дори е купувал и плащал лекарствата. Онзи, който веднъж е бил лекуван от него, завинаги става негов приятел, а по-късно и съмишленик в идеите. Този метод за работа наглед е много прост, но същевременно и много сложен и недостъпен за мнозина. Трябва да бъдеш образец на някаква идея, за да може да спечелиш доверието на обкръжаващите. На онези, които са имали някакви недоразумения в семействата си, той е помагал да разрешат кармичните си взаимоотношения и е укрепявал вярата им в Бога нагледно, като разрешавал техния проблем. Такива случаи има много. И те могат да бъдат описани от неговите съвременници. Брат Куртев не изнасяше пламенни речи, не държеше сказки или беседи, за да възбуди интерес у населението. Той работеше по съвсем друг метод - строго индивидуално. За него хората бяха души, които се нуждаят подобно на цветята от почистване, прекопаване, поливане или торене.
към текста >>

12. 01 - 69. ДЯСНАТА РЪКА НА ГЕОРГИ КУРТЕВ - БРАТ БОЖИЛ ИВАНОВ

Румяна Добрева Ганева /по мъж Серафимова/

Какви връзки и какви взаимоотношения, непонятни за нас, възрастните, а понятни за едно малко тригодишно дете, което много точно е определило и намерило само втората си майка.
Бебето Божанка, е било гледано известно време от семейството на брат Георги Куртев, докато се намерят осиновители. Любка е била веднага осиновена от семейството на Илия Габровски от гр. Айтос. Интересното е, че детето Любка, още преди да бъде осиновено от семейство Габровски, се е обръщало към сестра Габровска с думата „мамо". Тогава всички смятали, че детето е малко и казва „мамо" на всяка добра леличка. Но след като се развиха тези драматични събития със заминаването на Божил и на Станка, оставили двама сираци, невръстни деца, и след като те бяха осиновени, тогава всички признаха, че детето Любка си е казвало нещата много точно и много вярно. Какви връзки и какви взаимоотношения, непонятни за нас, възрастните, а понятни за едно малко тригодишно дете, което много точно е определило и намерило само втората си майка. Когато се устройвала братската градина през 1922 -1923 г., брат Божил Иванов, след като вижда, че градината има нужда от работници, заключил работилницата, дал няколко стотинки за геврек на детето и казал на жена си: „Станке, пари нямам да ти дам, ето защо, ако искаш, ела на градината да готвиш на майсторите и ще се храниш. Там имаме нужда от готвач. " Станка отишла на градината с него и така се увеличила работната ръка с още двама души. Там двамата работеха всеотдайно. Брат Божил е изпълнявал длъжността на нещатен куриер при брат Георги Куртев.
към текста >>

13. 15 - 00. АВРАМОВИЯТ ДОМ НА ДОБРИ ГАНЕВ И НАДЕЖДА КУРТЕВА

По следите на архива на Анина Бертоли - Вергилий Кръстев

Понякога биваше неразбирана и огорчавана, но прощаваше на всички и стоеше високо над тези земни взаимоотношения с присъщото й достойнство.
Това, което най- много обединяваше всички сестри - Надя, Верка, Донка и Дора Куртеви, беше онзи специален духовен елемент, който те носеха в себе си. Разказвано ми е, че навремето, когато Учителят е посетил дома на Георги Куртев, е казал: „Георги, вие имате много специални деца. Радвайте се! " Мама не даваше много външен израз на нейния богат вътрешен живот но той се усещаше от всички, които я познаваха. Стоеше скромно, Но и с велико достойнство. Понякога биваше неразбирана и огорчавана, но прощаваше на всички и стоеше високо над тези земни взаимоотношения с присъщото й достойнство. Тя имаше особено място в братския живот в Айтос и околия, особено след дядо ми Георги. Като един негласен обединителен център се превърна нашият дом. Приятели отвсякъде идваха за духовен обмен. У нас, на Градината, в Братския салон винаги се чувстваше нейното присъствие. Ще приготви обед или вечеря, ще подбере молитви, ще прочете по вдъхновение пасаж от Евангелието.
към текста >>

14. 28 - 2. Писмо на Милка Кралева до Жана Иванова от 16 март 1999 г.

Нека не замесваме децата във взаимоотношенията си.
А истината си е истина. Тя не се нуждае от доказателства. Не Ви задължавам да ми вярвате Не ме заплашвайте, че някой някъде си щял да ме пише. Една заблуда повече там, не е от значение. Друг ще държи сметка за това, не аз. Нека не замесваме децата във взаимоотношенията си. Недостойно е! Чии очи и кога ще се отворят, нека не обсъждаме. Вие какво общо имате с моето дете? Дали то ще ме напусне или не, Вас какво ви засяга? И какво ако това стане?
към текста >>

15. НАРЯДИ за 1914 година

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

Във взаимоотношенията и дейността на хората има два вида, две категории закони.
И тъй, искаме ли да сме Синове на Виделината, трябва да използуваме всички условия - добри и лоши, в които сме вдаден момент и като ги използуваме за своето развитие, ще се освободим от лошите условия, т.е. ще станем свободни. По този начин със собствен опит и придобито знание ще намерим Бога, Източника на Виделината. Тъй Синът на Виделината става радостен, не се отчайва в душата се. Ето как Синът на Виделината добива Божественото равновесие в себе си, а също го изнася и в света. Във взаимоотношенията и дейността на хората има два вида, две категории закони. Първият вид има механичен характер и има две страни: събиране и изваждане. Вторият вид пък има Божествен характер, страните му са умножаване и деление. Грехът винаги се съпровожда с първата категория. Например Адам и Ева се събраха, събраха себе си и плода, събраха се и със змията. С това извадиха наяве непослушанието и гордостта си.
към текста >>

16. VII.9. РАЗМЕННАТА МОНЕТА

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

Докато физическите хора, обикновените хора, имат разменна монета и това е левът, с който се разплащат, разчистват взаимоотношенията помежду си и накрая сядат на една маса, ядат и пият и се веселят, че са се разплатили помежду си.
Разменната монета на Омразата е представена от Духът на Заблуждението и Опорочението, който е обсебил т. нар. последователи на Дънов. С тази разменна монета на Омразата се купува само разруха, провал и Падение. В Словото Си Учителят Дънов споменава, че между духовните хора ревността към Бога е толкова голяма, че се превръща в завист, в омраза, стигаща до крайните предели на яростта! Причината е, че духовните хора нямат разменна монета, с която да се разплащат помежду си. Докато физическите хора, обикновените хора, имат разменна монета и това е левът, с който се разплащат, разчистват взаимоотношенията помежду си и накрая сядат на една маса, ядат и пият и се веселят, че са се разплатили помежду си. Духовните хора трябва да си изработят вътре в себе си чрез Добродетелите си разменна монета. И тя ще бъде монетата на Любовта. А монетата на Любовта е вътре в нас и тя се реализира само чрез човешките добродетели, които сами сме изработили чрез Словото на Учителя Дънов. Ето защо я няма разменната монета на Любовта. Ето защо я има разменната монета на Омразата.
към текста >>

17. САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА БОГАТСТВОТО НА СЪРЦЕТО, УМА И ДУШАТА VII част

Продължение 1

ТОМ 14

И живота им седи в тяхното взаимоотношение помежду им.
Не можах да вложа съдържанието на думите в отделните букви, все съдържанието - тежестта на думата или идеята литваше навън нейде си, а отделните буквички оставаха като празни сандъченца долу. На 24.02 четвъртък (9 с. - 6 ч.в.) почнах броенето на всяка отделна буквичка и тук дадох 9 пълни часа съсредоточено изчисляване. Стигнах до известни резултати, разбрах нещо. Живи са буквите. И живота им седи в тяхното взаимоотношение помежду им. Но ми липсваха 15 буквички. Аз трябва да ги намеря, си мислех, нали и за тях трябва да давам отчет. Пред нощта дори сънувах загубените букви. Станах. Значи те са живи? И ще ги намеря.
към текста >>

18. 4. ДВАТА ПРИНЦИПА

Когато човек се ражда на земята, той се развива и оформя съобразно неговият двойник, който е поле на космични сили, а живота му протича съобразно разположението, връзката и взаимоотношението между тях.
И според това, на кой от тези два принципа служи това мислещо същество, с такива качества ще бъде и изграденото същество, плод на неговата мисъл. По този повод Учителят един път каза: „Въшките са създадени от човека". Не само за тях, но и за много други вредни твари, те са плод на разрушителната и егоистична човешка мисъл. Следователно, борбата на човека с вредителите на живота ще бъде не толкова с външните средства, с разните отровни препарати, които заедно с вредното нанасят поражение и на полезното, но в едно освобождаване на човека от мисълта и желанието му да живее само с права без задължения, да живее като паразит, за сметка на другите, за да бъде проводникЛна разрушителните сили в природата. За правилното развитие на човека е от изключително значение на кой от тези принципи служи. Когато човек се ражда на земята, той се развива и оформя съобразно неговият двойник, който е поле на космични сили, а живота му протича съобразно разположението, връзката и взаимоотношението между тях. Тези сили са същите, които са създали слънчевата система. Слънцето, Луната и всяка една от планетите са носители на една от тях. Има една подчертана връзка между разположението на тези небесни тела и разположението на силите, които те носят в човешкият двойник. В момента на раждането, за мястото където то става, разположението на Слънцето, Луната и планетите е напълно идентично с разположението на силите, които те носят в човешкия двойник. За разположението на тези сили там, се вади заключение от звездната карта, която се изчислява със съответни таблици.
към текста >>

Това създава дисхармонично взаимоотношение на силите в двойника.
В момента на раждането, за мястото където то става, разположението на Слънцето, Луната и планетите е напълно идентично с разположението на силите, които те носят в човешкия двойник. За разположението на тези сили там, се вади заключение от звездната карта, която се изчислява със съответни таблици. Ако човек в живота си, преди този е служил на принципа на доброто, то тези сили изразени в Слънцето, Луната и планетите, са разположени на благоприятни места и във формата на Мерцедес, ъглово разстояние от 120 градуса. Животът в такъв човек тече свободно, плавно, безпрепятствено, радва се на добро здраве, успехи в живота и благоприятни условия за своето развитие. Ако обаче в миналия си живот е служил на принципа на злото, то Слънцето, Луната и планетите са на неподходящи места, а взаимното им разположение е във форма на кръст, ъглово разстояние от 90 и 180 градуса. Това създава дисхармонично взаимоотношение на силите в двойника. Жизнените сили вървят неритмично, често с прекъсване. В моменти и периоди на такива прекъсвания, злото се изявява със страшна сила, като създава болести, нещастни случаи, катастрофи, осакатявания, неуспехи, спънки и трудности във всяко отношение и от най-различно естество. Празно място в пространството няма. Там където единият принцип не се проявява, действува другият. Особено тежки са случаите, когато в такова положение се намират Слънцето и далечните планети Сатурн, Уран, Нептун и Плутон, които са най-строгите съдници.
към текста >>

19. 14. „СТУДЕН СИ ТИ...

Светът, в който живеем е безкраен в своите форми, съдържание и взаимоотношения.
Учителят се обръща към мене и ме пита: „Кажи какво нещо е топлината? " Отговорих - „Съвременната наука казва, че колкото по-бързо трептят частиците на веществото, толкова то има по-голяма топлина". Приветливата усмивка, която грейна на лицето Му, ми подсказа - Една крачка направена към Еверест е нищо, но все пак за да се стигне дотам, тя е необходима, трябва да се направи. Сериозна задача на ученика е да учи, да знае, за да може. Разбрах, че науката с това още нищо не е казала, но една малка крачка е направена към тази велика тайна на природата. Светът, в който живеем е безкраен в своите форми, съдържание и взаимоотношения. Ние хората имаме възможност да проникнем в неговите тайни чрез нашите шест сетива: кожата, езика, носа, ушите, очите и главният мозък. Първите пет органа, възприемат ефекти и ги пращат в мозъка, като само част от тях, повече или по-малко, според развитието на човека, стигат до съзнанието му и с това има представа за възприетото. Другата част отива във необятното хранилище наречено „подсъзнание". Главният мозък обаче, може да приеме без посредничеството на сегашните органи сигнали, имащи най-различен произход: било от света, който ни заобикаля, било от безкрайният извънземен свят - слънца, планети, спътници, комети. Когато тези сигнали стигнат до нашето съзнание, тогава имаме така нареченото ясновидство, телепатия.
към текста >>

20. 32. ВСЕМИРНИЯ ЗАКОН

Влизайки в контакт с по-многобройни слънца, които са източници на могъщи жизнени сили, Слънцето и неговото семейство естествено ще получат и своя голям дял от живот във взаимоотношенията си с тях.
32. ВСЕМИРНИЯ ЗАКОН Ние ще трябва по безспорен начин да се съгласим, че живота на слънцата в ядрото на Галактиката е в много по-висок стадий, отколкото живота на слънцата, които са близо около него и най-после от онези, които са в края. Имат привилегия слънцата, които са в ядрото - те са нещо по- съвършено, нещо по-велико в своя стадий на развитие. Американският астроном Бааде е прав като иска да постави една класификация в Галактиката съобразно тяхното място в нея. Учителят казва: „За нашата слънчева система настъпват по- благоприятни условия". Защо? - Ако ние разгледаме положението на Слънчевата система в нашата Галактика, която се намира на разстояние около 2/3 от ядрото, движейки се в своя път със скорост 250 километра в секунда, виждаме че трябва да навлезе в един по-гъст рояк от слънца. Влизайки в контакт с по-многобройни слънца, които са източници на могъщи жизнени сили, Слънцето и неговото семейство естествено ще получат и своя голям дял от живот във взаимоотношенията си с тях. На 19 май 1920 г. Халеевата комета премина покрай Земята, наблюдавали са я през нощта на небето. Всявала е ужас, че идва края на Света. И той наистина е дошъл. През 1922 г.
към текста >>

21. 34. МЕЗОНИ

Променят се бързо и се разпадат на други частици, които влизат във взаимоотношения една с друга.
34. МЕЗОНИ Мезоните са едно особено състояние на веществото. Те са твърде активни частици. Променят се бързо и се разпадат на други частици, които влизат във взаимоотношения една с друга. Всички тези промени в тях стават във време от милиардна част от секундата, като се движат до скорост близка до тая на светлината. В тези мезони се намират и частиците на светлината, на положителното и отрицателното електричество, на магнетизма, любовта и живота, омразата и завистта и много още. Тези висши състояния на веществото не са само в атома на триизмерната материя, но и извън нея, навсякъде около нас. Древните философи са ги изразявали с термина ДВИЖЕНИЕ. Аверос казва: „Движението е най-съвършеното състояние на веществото".
към текста >>

22. I. ИВАН ТОЛЕВ - Ефросина Ангелова - Пенкова

Иван Толев

И ТАКА ДО КРАЯ Нови взаимоотношения, нови събития, нов завой в лабиринта на живота на Иван Толев.
197; том II, стр. 286; том IV, стр. 523-524; том V, стр. 477-480). Идват и атаките срещу „Всемирна летопис" от страна на църквата и теософите (мнението на Иван Грозев) по страниците на периодичния печат, както и от страниците на книгата „Човекът за теософията и за науката" на Стефан Консулов (София, 1926). И списанието е спряно (Виж„Изгревът", том V, стр. 502-507). И ТАКА ДО КРАЯ Нови взаимоотношения, нови събития, нов завой в лабиринта на живота на Иван Толев. Творческите му прояви в различни вестници и списания, като „Час": всекидневен вестник за политика, народностопанска книжнина и изкуство (1922-1923), „Гражданин" (1935) продължават, но в тях вече липсва искрата. Превежда - „Сатанизмът в България - масонството като оръжие на сатанизма" - (1933) и слушателят на учението за светлината и любовта, популяризаторът на неговите идеи отива в другата крайност - даване под съд, изява на първични човешки чувства, търсене на житейски социални и личностни реализации. Следва период на творческо затишие, а по-късно през 1942 година Толев издава една ретроспекция на преживяното - последната стихосбирка - „През бездните и върховете". И животът издълбава нови белези на лицето и в душата. И отново поглеждам двете снимки - изгрев и залез.
към текста >>

23. XIII. БЯЛАТА И ЧЕРНАТА ЛОЖА В СЕМЕЙСТВАТА НА „ИЗГРЕВЪТ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

И после хората казват така „ Щом това учение произвежда такива хора, такъв морал, такива взаимоотношения, то тогава това учение е вредно за обществото и държавата".
Хората виждат изопачението и се отвращават от последователите му. Те ги отблъскват от Учението му. 20. Тук въпроса не е само до изопаченията. Тук е въпроса до голямата лъжа. Говорим едно, а вършим друго. И после хората казват така „ Щом това учение произвежда такива хора, такъв морал, такива взаимоотношения, то тогава това учение е вредно за обществото и държавата". Ето такъв е бил изводът и по времето на Учителя и след него, че и до сега. Че и за утре. Ето защо трябва да излезе това в „Изгревът". Трябва да се каже, за да изтече тинята и калта. 21. Спомням си разочарованието на моите родители, когато разбраха, че съм станал дъновист.
към текста >>

24. XXIII. КОЙ И ЗАЩО ИСКА ДА ОТХВЪРЛИ „ИЗГРЕВЪТ ТОМ XIV И „СВЕЩЕНИТЕ ДУМИ НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ КЪМ УЧЕНИКА

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

III. Михалаки Георгиев и Учителя Дънов

Но на фона на цялостната картина от взаимоотношения, която се очерта около въвеждането, отпечатването и последвалите действия, особено ярко изпъкна, като окултна опитност за нас - открития пропуск ("Изгревът", т.
да се проверява за граматически грешки и идентичност с оригинала, но да се възприема и от гледната точка на читател - бил то българин или чужденец. И в тази връзка смятаме, че забележките не пречат и не спъват възприемането на записаното Слово. Трябва да се има предвид и това, че всичко е по свобода - който желае, може да прочете поясненията, а комуто пречи - не - те са написани под черта. Що се касае до другия елемент от нашата работа сме достигнали до извод, почерпен от практиката, че намерените грешки, в коректурата или след нея, са в рамките на допустимото и те не ни изненадват. И както казва Учителя: "Не е в писалката, а в написаното; не е в написаното, а - в разбраното". Но на фона на цялостната картина от взаимоотношения, която се очерта около въвеждането, отпечатването и последвалите действия, особено ярко изпъкна, като окултна опитност за нас - открития пропуск ("Изгревът", т. XIV, с. 24. N 156), който като че ли я осветли и много въпроси получиха своя отговор. Ето ви и едно откровение. Днес, 19 август 2002 г., понеделник, работим по последната част на "Изгревът", т. XV - Духът на Истината и Духът на Заблуждението (другите части са вече в печатницата) и оригиналите на "Свещени думи на Учителя" се сканират - доказателства за тяхната автентичност!
към текста >>

25. XII. ГОСПОДАРЯТ И СЛУГАТА

ТОМ 16

При положение, че Петю Цанов участвува във финансирането на печата, трябва точно да регламентира с онзи, който издава под неговата фирма, какви ще им бъдат финансовите взаимоотношения и давания. 13.
При издаването на томчето не се поставят никакви уводи и заключения. Отзад, на последната страница, се поставя съдържанието и се отбелязва поредицата „Младежки окултен клас" - това, което е излязло досега, а заглавията на новите томчета ще бъдат отбелязани със задебелени букви (болд). 11. Финансирането на предпечатната подготовка се осъществява от Петю Цанов и неговия екип, от онези, които той ръководи и онези, които искат да съдействуват. След приключване на предпечатната подготовка Петю Цанов е длъжен да се консултира с Вергилий Кръстев къде може и кой ще издаде томчето. 12. Финансирането на цялото томче ще бъде определено, след като се вземе решение кой ще отпечата томчето. При положение, че Петю Цанов участвува във финансирането на печата, трябва точно да регламентира с онзи, който издава под неговата фирма, какви ще им бъдат финансовите взаимоотношения и давания. 13. Тиражът трябва да бъде най-малко 1000 бройки. При положение, че се яви еднолична фирма, която да финансира или да издаде, то е необходимо отново консултация с Вергилий Кръстев. 14. Върху предоставения материал не се драска, не се правят забележки, а се работа най-внимателно и разчитането да става най-внимателно на оригиналния текст, като се премахнат задраскванията на Лалка Кръстева. 15. Онези, които работят с оригиналния текст, трябва да знаят, че през 1976 г. и 1978 г.
към текста >>

26. II. Биографични бележки. Михалаки Георгиев (24/11.VIII.1852-14.II.1916 г.)

ТОМ 17

Рушенето на устойчивата до този момент ценностна система на патриархалния човек, на установените форми на взаимоотношения се разглежда като пагубно явление.
решения и действия, в които човешкият живот се обезценява, присъства в различни аспекти в цялото творчество на Г. Вниманието му е насочено предимно към селото, в чиито устойчиви форми на живот настъпват драм. промени. Тази тема, нова и актуална, привличаща интереса на бълг. писатели от 90-те г., намира характерни решения в прозата му. Писателят разглежда проблемите на живота през призмата на морала, който е и критерий при анализа на социалните явления. Рушенето на устойчивата до този момент ценностна система на патриархалния човек, на установените форми на взаимоотношения се разглежда като пагубно явление. Концентрирана проява на деморализацията на обществото Г. вижда в полит. борби. Тревожат го безотговорността и безогледната алчност на управляващите. Разочарованието му от следосвобожденското време в Б-я намира най-обобщен израз в автобиогр. разказ „Три срещи".
към текста >>

27. 27. Сфера на Слънцето

ГЕОРГИ РАДЕВ

Тези сили на живота, функциониращи в слънчевата система, с всички възможности за развитие, които съдържат в себе си, с всичките им взаимоотношения, са намерили още в най-дълбока древност израз в геометричната формула на Зодиака.
Те се явяват символи, съответствия на известни идеи. Ето защо, и видимата гледка на небето, специално на нашата слънчева система, е един символ. Слънцето, Луната, планетите, покрай физичното си значение, имат символичен смисъл. Слънчевата система представя един образец, един модел, по който е устроено всяко живо същество, което живее в нейните предели. Каквито сили действуват в нея, такива сили действуват и във всички същества, принадлежащи към нейната система. Тези сили на живота, функциониращи в слънчевата система, с всички възможности за развитие, които съдържат в себе си, с всичките им взаимоотношения, са намерили още в най-дълбока древност израз в геометричната формула на Зодиака. Ако погледнем, именно, този астрологичен зодиак, установяващ преди всичко връзката между знакове и планети, ще видим, че на Слънцето, което се третира привидно като планета, е отреден само един знак за жилище - знака Лъв†. Но тъкмо до Лъва - жилище на Слънцето, се намира знак Рак - жилище на Луната. Ясно е, че от астрологично гледище, като се вземе предвид окултния строеж на зодиака, Слънцето и Луната се явяват два полюса на оная първична енергия, която се развива в цяла система от сили, проявяващи се полярно. Тия, именно, сили са свързани, по закона на съответствията, с планетите от нашата слънчева система. Движението на планетите, погледнато геоцентричвски, не показва нищо друго, освен движението на тия мирови сили в аурата на земята.
към текста >>

28. (Продължение)

И всички процеси и явления в природата са резултат на взаимоотношение на разумни и съзнателни единици.
От гледището на херметичната философия, цялата природа, както и живота, са велика книга, която посветения разчита и вижда какъв е плана на Великото в света и каква е онази мъдрост, която чертае и ръководи този план. Всичко в природата е белег, знак и дума на великата книга, и който знае този тайнствен език на боговете, той лесно може да чете великата книга на природата и да се добере до мъдростта, която е вложена в нея. Астрологията ни учи на азбуката на херметичната наука и философия, като ни дава и практическите методи за ползване от великото знание на природата. Без познаването, астрологията, херметичната наука остава недостъпна. За херметичната наука цялата природа, целия Космос е жив и е проникнат от едно велико съзнание, от една велика Разумност. И всички процеси и явления в природата са резултат на взаимоотношение на разумни и съзнателни единици. В процеса на своята проява разумно съзнателните единици си служат с материята и енергията. И Херметичната наука изучава състоянията на материята - и енергията, на съзнанието и на онази разумност, която прониква и използва тези три същини. Всяко едно живо същество е съчетание и комплекс на тези четири елемента, които обуславят неговото Битие. И цялата вселена в своята целокупност е проява на тези четири принципи. Това също бих нарекъл, четири състояния на Битието, на Единната Първична Същина, която сама по себе си остава непознаваема.
към текста >>

29. (Продължение)

Следователно, животът на индивида, неговите физически и психически състояния, неговото здраве и болести са резултат на взаимоотношението между тези два вида сили.
Флегматикът е бавен, несръчен, спокоен. В холерикът имаме един вътрешен огън. В сангвиника имаме излъчване на светлина, във флегматика имаме голямо спокойствие, меланхоликът е със силна мисъл и богат вътрешен живот, но затворен. Следователно, живота на човека се развива под действието на два вида сили. От една страна етерните сили на външния космос, проявени чрез знаците на зодиака и планетите, вземани за момента и мястото на раждането и от друга страна силите вложени в самия организъм. Следователно, животът на индивида, неговите физически и психически състояния, неговото здраве и болести са резултат на взаимоотношението между тези два вида сили. ГЛАВА VI. Трите рода сили I. Според Херметичната философия, света с всички живи същества в него е плод на три рода сили, които отговарят на трите велики свята в космоса. Първият род сили имат началото си в Божествения свят; - в света на принципите, в света на основните начала, или както го нарича Учителя идейния свят, който е създаден от Бога. Тук е първопричината на всичко съществуващо.
към текста >>

30. (Продължение)

Четирите елемента, за които говори херметичната наука, в различните планети се намират в различно взаимоотношение.
Третият фактор на развитието са силите, свързани със Земята. Всяка една планета представя съвокупност от взаимодействието на различните космични сили, обединени и направлявани от един принцип. Но характера на планетата и условията, които се развиват на нея, зависи от отношението на силите, които вземат участие в нея. А същевременно зависи и от посоката на тези сили. А всичко това зависи от онзи принцип, който стои в центъра на планетата и дава тон на всичко. Четирите елемента, за които говори херметичната наука, в различните планети се намират в различно взаимоотношение. За Земята специално, в някои области преобладават едни елементи, в други - други елементи. Това е подробно проучено в херметичната наука, и се знае точно в коя област на Земята какво е разпределението на силите, което вече определя и условията за дадена работа. Същевременно в различните епохи, отношението между силите е различно. Това е един факт, който е много важен и който обяснява развоя на цивилизациите и културите по лицето на земята. То е основата, върху която се проявяват другите два фактора.
към текста >>

31. (Продължение)

3 ÷ 4 В херметичната философия е подробно проучено взаимоотношението между тези принципи и сили, които действуват в космичния човек във всички области на Битието.
(Продължение) Братство (Севлиево), Г. X, бр. 219 (5.VI.1938), с. 3 ÷ 4 В херметичната философия е подробно проучено взаимоотношението между тези принципи и сили, които действуват в космичния човек във всички области на Битието. Специално в астрологията се изучават отношенията и влиянията на тези творчески сили върху живота на Земята и специално върху човека. Тези дванадесет принципи вземат материя и енергия за своята проява от четирите елемента и затова и зодиакалните знаци се разпределят в херметичната наука на четири групи от по три знаци, в зависимост от елемента, от който взема материя и енергия за своята проява. Когато говорим за космичните принципи, които обуславят проявата на Космичния човек, ние разбираме, че тези принципи са израз на мисълта на Космичния човек, и зад тях стои мисълта на космичния човек, съединена с мисълта на Природата и мисълта на Бога, както казва Учителя. Това е в съгласие с първия принцип на херметичната философия - че всичко в света е ум, че умът прониква цялото Битие. Тези принципи се проявяват в човешкия живот като качества.
към текста >>

И астрологията именно изучава това взаимоотношение между тези два рода сипи, които строят всички форми.
Тези качества, по този начин се предават на материята на нашето тяло и на растенията, които употребяваме за храна. Но в творческия процес, освен външните сили на космоса вземат участие и вътрешните сили на организма, като последните са подобни на първите. И законът на аналогията гласи: Туй, което е във външния свят, е и вътре в самия организъм. Така че външните форми са резултат на взаимодействието между две сили: вътрешните присъщи на организма и външни, които действуват от космоса, като съществува подобие между едните и другите. Но вътрешните, сили на организма, се намират в повече или по-малко потенциално състояние и по закона на сродството се събуждат и динамизират от външните космични сили. И астрологията именно изучава това взаимоотношение между тези два рода сипи, които строят всички форми. ГЛАВА IX Тайната на зодиака. Цялото небесно пространство, т. е. небето, което виждаме „над нас” и „под нас”, можем да си го представим като една грамадна сфера, която подобно на Земята си има своя ос, свои полюси и екватор. По тази сфера се намират всичките подвижни и неподвижни звезди, всяка, от които е образувана от четирите елемента, които в различните звезди са в различни съотношения, но навсякъде са израз на един принцип, около когото са групирани всички сили и елементи, които обуславят проявата на звездата. Подвижните звезди наричаме планети, а неподвижните - слънца, които са групирани в съзвездия.
към текста >>

32. Част II - Елементите на астрологията - ГЛАВА III.

Това е изразено в хороскопа с добрите аспекти и хармоничните взаимоотношения между планетите и зодиакалните знаци.
У холерика преобладава костната и мускулната системи - той е човек на практиката, човекът, който реализира нещата, човек на волята е той. При меланхолика имаме човек, у когото преобладава нервната система. Той е човек, който мисли и разсъждава. Въз основа на всичко гореказано, можем да кажем, че всеки един елемент създава определена геометрическа форма, или определен морфологичен тип и специфичен темперамент. На това основание, нормални типове имаме тогаз, когато имаме съответствие, хармония между морфологичен тип и темперамента. Това е изразено в хороскопа с добрите аспекти и хармоничните взаимоотношения между планетите и зодиакалните знаци. При ненормалните типове няма съответствие между морфологичния тип и темперамента. Това е изразено в хороскопа с лошите аспекти и дисхармонията между знаците и планетите. След тези общи бележки върху типовете, можем да пристъпим към описание на четирите основни типа, които са се развили от четирите основни елемента. Ще разгледам тяхната външна форма, техния темперамент, характер, умствените им способности и въобще техния психически живот. Впоследствие ще видим как тези четири основни типа се диференцират в 12-те зодиакални типове, които се развиват под въздействието на 12-те зодиакални знаци.
към текста >>

33. 2. ЕЛЕМЕНТИ НА АСТРОЛОГИЯТА

Това нещо се дава от силовите течения, които имаме от членовете на Слънчевото семейство, зодиакалните съзвездия и взаимоотношенията между тях.
2. ЕЛЕМЕНТИ НА АСТРОЛОГИЯТА Време и домове Време и Домове. Времето и мястото на раждането са важни елементи в астрологията. Изтъкнахме, че разположението на Слънцето, Луната, планетите и зодиакалните съзвездия за дадено време и място по небесната сфера е същото, каквото е и в двойника на човека - Звездното му тяло в момента на неговото раждане. Според това разположение се разбира самият човек - неговите качества, способности, устрема за изява, а също й условията, при които ще се намери той през този си живот. Това нещо се дава от силовите течения, които имаме от членовете на Слънчевото семейство, зодиакалните съзвездия и взаимоотношенията между тях. Разположението на Слънцето, Луната, планетите и зодиакалните съзвездия го вземаме от астрономически таблици, наречени „Ефемериди”. Като начертаем тази звездна карта, ние получаваме тъй нареченият „хороскоп”. Думата „хороскоп” е гръцка дума и значи карта за предсказване. Тази карта се прави за дадено място и време. С други думи, за да се начертае хороскопа, трябва да имаме географските координати на мястото, където даденият човек се ражда.
към текста >>

Всички тези отклонения на планетите са особено важни за характера, силата и напрежението на изтичащите сили на планетите на техните влияния, имащи значение както за живота на Земята и на първо място за човека, така и за взаимоотношенията на самите планети.
Явно е, че последните два резултата на този закон, че съвпадат с изчислените дистанции на планетите Нептун и Плутон. Нептун се намира на около 30 астрономически единици от Слънцето, а Плутон на около 40. Явно е, че и тук имаме едно нарушение на закона. Саабей и древните звездобройци са приемали, че някога Слънчевата система се е ръководила от едни хармонични, разумни, ярко установени закони, които са създали ред ихармония във всички изяви на нейните членове. Всичко това говори, че някога могъщ фактор на безпорядъка и разрушението се е вмъкнал в Слънчевата система и е внесъл това безредие. Всички тези отклонения на планетите са особено важни за характера, силата и напрежението на изтичащите сили на планетите на техните влияния, имащи значение както за живота на Земята и на първо място за човека, така и за взаимоотношенията на самите планети. Спътниците, които някои планети имат, са също важен елемент за тяхното влияние. Но това ще разгледаме за всяка една планета поотделно. През осемнадесетия век и по-точно в 1776 и 1772 години, големите астрономи Тициус и Боде, след като създадоха закона, за който отбелязахме, астрономите по онова време останаха много изненадани, че на дистанцията 2,8 астрономически единици, което е равно на 420,000,000 километра от Слънцето, няма планета, че пространството там е празно. Но много скоро се изясни, че там няма празнота. На първи януари 1801 година, италианският астроном Пиаца открива небесно тяло, което се е намирало точно в отбелязаното пространство, пространство между орбитите на Марс и Юпитер.
към текста >>

34. 8.1. МАРС В ДОМОВЕТЕ

В единадесети дом - връзки с военни и взаимоотношенията с тях, като често партньорът е женитбата му ще бъде военен или все връзка с военните.
В девети дом - особено, ако е близо до Зенита, роденият ще има дръзко, критично отношение към всички и всичко. Ще обича да командва и разпорежда, но друг да го свършва. Опасност от катастрофа, падане, нараняване при пътуване. В десети дом - роденият обикновено ще бъде военен. Общественото му положение ще бъде свързано с метали, машини, оръжия. В единадесети дом - връзки с военни и взаимоотношенията с тях, като често партньорът е женитбата му ще бъде военен или все връзка с военните. В дванадесети дом - голяма енергия, усет за справедливост и застъпничество за нея. При интелигентният и възпитан човек имаме реформатора, а също човека, борещ се за закрила на слабите и онеправданите. Но също и неприятни случки е живота му - катастрофи, операция, падане, нараняване.
към текста >>

35. 16. ЗЕМЯТА

ЗЕМЕН ТИП Когато едно същество се ражда на Земята, като човек в своя пръв стадий, то в неговият двойник - звездното му тяло, все още Слънцето, Луната и планетите нямат взаимоотношения с него и едва сега започват да създават и оформят мозъчни центрове в мозъка му, защото този мозък все още не е достатъчно добре организиран, за да може да изразява влиянието на членовете на Слънчевото семейство.
16. ЗЕМЯТА Земята е сравнително по-малко пострадала планета при катастрофата в Слънчевата система. Нейната орбита е по-малко разтеглена елипса и е на трето място след тази на Венера и Нептун. Разликата между голямата ос на орбитата и малката е 5,000,000 километра, което се приема, че не е много. Оста на въртението е наклонена на 23 и половина градуса, което наклонение, като изключим това на Меркурий и Венера, за които наклонението на осите им е неизвестно, само Юпитер със своята царствена ос, (наклонена само на около 3 градуса), я превъзхожда и е най- малко от всички останали оси на планетите. Това определя по-малката пострадалост и сравнително по-добрите условия за живота. ЗЕМЕН ТИП Когато едно същество се ражда на Земята, като човек в своя пръв стадий, то в неговият двойник - звездното му тяло, все още Слънцето, Луната и планетите нямат взаимоотношения с него и едва сега започват да създават и оформят мозъчни центрове в мозъка му, защото този мозък все още не е достатъчно добре организиран, за да може да изразява влиянието на членовете на Слънчевото семейство. Земята сама изгражда това живо същество- земен тип. Пред нас този човешки тип в тази първа фаза има примитивен образ. Главата иа родения бързо и равно се втвърдява поради липса всe още на въздействието от силовите течения от другите членове на Слънчевото семейство. Главата само бавно нараства с годините и стига приблизително до размерите, които вече посочихме като такива, изразяващи по- примитивния човек. Тъй създаден, той има някои стремежи и качества, даващи му възможността за съществуването при условията на Земята.
към текста >>

36. 19. СЪСТАВЯНЕ НА ХОРОСКОП

За аспектите, или казано още за взаимоотношение, между кои да било два члена от Слънчевото семейство имаме, ако между тези два члена ъгловото разстояние бъде: нула градуса - наречено съвпад, 30 градуса - наречен полусекстил, 45 градуса - полуквадрат, 60 градуса - секстил, 72 градуса - пентостил, 90 градуса - квадратура, 120 градуса - тригон, 135 градуса – квадрат и половина,150 градуса - квинконция, 130 градуса - опозиция.
След като имаме положението на Слънцето, Луната и всяка планета в кои градус на даденото зодиакално съзвездие се намират, пресмятаме след това те на колко градуса се намират от нулевия градус на зодиакалното съзвездие Овен. Така например, ако Слънцето се намира на 20 градуса от Близнаци, то от нулевия градус на Овен ще се намира на 80 градуса. Защо така? За изминаването на Овен - 30 градуса, за Бик – също 30, и за Близнаци още 20, или събрано всичко 80 градуса. За Луната и планетите пресмятаме по същия начин. За аспектите, или казано още за взаимоотношение, между кои да било два члена от Слънчевото семейство имаме, ако между тези два члена ъгловото разстояние бъде: нула градуса - наречено съвпад, 30 градуса - наречен полусекстил, 45 градуса - полуквадрат, 60 градуса - секстил, 72 градуса - пентостил, 90 градуса - квадратура, 120 градуса - тригон, 135 градуса – квадрат и половина,150 градуса - квинконция, 130 градуса - опозиция. Най-големият ъгъл между два члена от Слънчевото семейство ще приемем за 180 градуса. Ако обаче при изваждането на ъгловите разстояния между два члена се получи по-голям ъгъл от 180 градуса, то приемаме за ъглово разстояние между тях допълнителният ъгъл до 360 градуса. Така например, ако между Слънцето и Марс имаме ъгъл от 270 градуса, то за ъглово разстояние между тях ще приемем допълнителния до 360 градуса, което прави, като извадим от 360, 270 и ще получим за ъглово разстояние между Марс и Слънцето само 90 градуса. Така се постъпва и прй другите външни планети. За вътрешните планети Меркурий и Венера, те не могат да образуват със Слънцето големи ъглови разстояния - да имат големи аспекти, защото Меркурий се отклонява от него най-много на 28 градуса, а Венера на 48.
към текста >>

37. 11. САТУРН КРАЧКА КЪМ ОСНОВИТЕ НА АСТРОЛОГИЯТА

АСТРОЛОГИЯТА В „ИЗГРЕВЪТ” - Вергилий Кръстев

Атмосферата - този газов слой, който имат планетите - е плод на един дълъг и бавен процес, които става във веществата, през които те минават, в сложни взаимоотношения и промени, в който процес веществото приема все по-съвършен и по-съвършен вид, при които се отделя и водата като есенциален продукт на минералния свят и газове, които в своите дълги и бавни взаимоотношения добиват една сравнително устойчива група, годна да принесе своя принос във великата задача на природата, наречена жиеот.
А когато планетата се намира в тъй нареченото горно съединение в права линия - Земя, Слънце, Сатурн - тогава нейната яркост пада на минус 0.4, която е значително по-малка. Средните разстояния на планетата до Слънцето е 1426 милиона километра. Тази отдалеченост, това голямо разстояние дава една важна характерност на силите, които са станали причина за създаването й, а също на силите, в които тя е потопена и силовите импулси, които тя излъчва. Тази отдалеченост дава на силовите му импулси качествата, които има вече зрелият възрастен член от семейството, погълнат в големи грижи и задачи, имащи отношение към много сериозните проблеми на живота. Заедно с това, че тя от всички планети в слънчевата система има най-малка плътност 0.68 процента от тази на нашата вода, ни дава основание да приемем, че Сатурн има извънредно дебела въздушна обвивка. Атмосферата - този газов слой, който имат планетите - е плод на един дълъг и бавен процес, които става във веществата, през които те минават, в сложни взаимоотношения и промени, в който процес веществото приема все по-съвършен и по-съвършен вид, при които се отделя и водата като есенциален продукт на минералния свят и газове, които в своите дълги и бавни взаимоотношения добиват една сравнително устойчива група, годна да принесе своя принос във великата задача на природата, наречена жиеот. Този еволюционен процес е вечен, като създава условия за все по- съвършена проява на живота. Тази най-малка плътност, която планетата има от всички други планети на слънчевото семейство, ни налага да приемем, че въздушната му обвивка е най-голяма от тази на другите, а оттам и да заключим, че тя е най-старият член от това семейство. Веществото, проявено в твърдото му състояние има отношение към волята на човека, импулса за действие, подтика за проява. От качеството на веществото, от което е създадено човешкото тяло, можем да вадим заключение за съвършенството на изявяването им. Качеството на веществото, от което е създадена ръката на един художник, на музиканта, на хирурга, и всички творци на изящното, е нещо съвършено друго от ръката на човек, които няма отношение към такива прояви.
към текста >>

Сегашните учени са установили по безспорен начин, че тези велики пратеници от Слънцето и звездния мир, тъй наречените космични лъчи, идвайки до нашата атмосфера, много от тях се поглъщат, влизат във взаимоотношение с елементите на въздуха и не достигат Земята.
Без напрежение на мисълта, човешкият ум не може да стигне до идеите. Тъй както едно растение не би могло да се развие, ако не се напрегне да пробива почвата, било нагоре, за да пусне надземните си части, било надолу в самата почва, за да има корени. Учителят казва; „Мозък, който не се напряга и не издържа дадено напрежение, не е готов за Божествените идеи”. Един ден отивам при Учителя, показвам му ръката си и го питам да ми каже значението на една линия, която имах и значението, на която не знаех точно какво е? Учителят ме погледна и ми каза: „Ще гледаш хиляди ръце и ще изучаваш нейното значение”. Сегашните учени са установили по безспорен начин, че тези велики пратеници от Слънцето и звездния мир, тъй наречените космични лъчи, идвайки до нашата атмосфера, много от тях се поглъщат, влизат във взаимоотношение с елементите на въздуха и не достигат Земята. Логично е да се приеме, че колкото една планета има по-дебела въздушна обвивка, толкова по-малко космични лъчи по брой и вид ще стигнат до нея. По този начин между нея и великият звезден мир връзката е по-слаба. При Сатурн тази обмяна поражда най-дебелата му атмосферна обвивка й най- слаба от всички планети. Това дава особената характерност на импулсите му, които в човешкия мозък се изявяват като подтик към самота, уединеност, липса на желание за общуване, странене от обществото, близки, приятели, и една скритост във всяко отношение. В замяна на това, тези погълнати космични лъчи от атмосферата му я правят по-активна и с по-голяма стойност за живота.
към текста >>

Взаимоотношенията между тези полета са, които създават и нейното въртение.
С други думи, мъчно се задвижва кьм мисъл, чувство и действие, но задвижи ли се веднъж, мъчно се спира. Тук можем да имаме случаите на мързеливи и инертни прояви. Около своята ос той се завърта за 10 часа и 14 минути. Скоростта на околоосното движение определя интензитета на живота, който има на дадена планета, колкото по-бързо се върти около своята ос небесното тяло, толкова по-бурно се развива живота там. Защото, както и един електромер, напрежението на електричното поле е, което определя скоростта на движението му, така и при една планета, която в случая не е нищо друго, освен един проводник, през който минава напрежение от електрично поле, което създава и нейното въртение, като образува около нея едно магнитно поле. Взаимоотношенията между тези полета са, които създават и нейното въртение. Тези именно силови полета са, които определят и интензитета на живота в нея. Това качество на планетата дава на силовите й импулси свойствата да събужда в човешкия мозък стремежа да поема отговорност й инициатива във всяка работа, макари след внимателно обмисляне. Поеме ли една работа като задача, изкарва я докрай. Само той може да носи и изведе на добър край, ако има и подкрепата на Юпитер, големите, тежки и отговорни задачи, защото в големите задачи мисълта е решителен фактор. Когато почнала Втората световна война, попитали Учителя - „Кой ще победи?
към текста >>

38. Б. ЛЕТОПИС ЗА АСТРОЛОЗИТЕ НА ИЗГРЕВА Продължение

Учителят ЦАРЯТ ИСКА ДА ЗНАЕ

В заключение - кьм всеки пореден том от „Изгревът” се отнасям като към изключително богатство: документално богатство, насочено към българската историография и към различните раздели на бъдещата българска наука и техния реален огромен принос за световната хуманитаристична мисъл и за всечовешкото духовно развитие в хилядолетното взаимоотношение Божествен живот - човешка история.
Радка Митова. Състав. Видка Николова София; Унив. изд. Св. Климент Охридски, 1992. 14,95 лв. В заключение - кьм всеки пореден том от „Изгревът” се отнасям като към изключително богатство: документално богатство, насочено към българската историография и към различните раздели на бъдещата българска наука и техния реален огромен принос за световната хуманитаристична мисъл и за всечовешкото духовно развитие в хилядолетното взаимоотношение Божествен живот - човешка история. Видка Николова (Доктор по филология и доктор на философските науки) Декември, 2003 г. София VIII. Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ КАТО АСТРОЛОГ 1. Аз съм единственият човек, който строго определено знае какво представлява Методи като астролог. А защо?
към текста >>

39. Любомир Лулчев III. Творчество: Приказки и разкази I. На планината

Исус по този начин е описал в приказки и притчи една дълбока истина на взаимоотношение на силовите центрове и полета, които занимават съвременните учени... В един вечен символ Той е вложил истината, която ще става постепенно достъпна на съзнанията.
Какво им разправя? Един принцип, който съществува в природата - че човек не е затворен индивид, че той не е откъснато съзнание, самостоятелна клетка, а една частица живот, който взема участие в един по-висш живот, както клетката, която участвува в нашето тяло. Тя има и живот за себе си и в себе си, но сборът от клетките имат и цялостния живот на индивида или личността. Ето тая мисъл, тая логическа форма е, която донася едно сливане или преливане на едно съзнание с друго, което и органически е възможно и става: пренасяне на поетите и писателите в душите на героите и в своите читатели. Това именно гледище е по-вероятно, то ще донесе разширение и промяна и в науката, и в етиката, на нравствените норми. Исус по този начин е описал в приказки и притчи една дълбока истина на взаимоотношение на силовите центрове и полета, които занимават съвременните учени... В един вечен символ Той е вложил истината, която ще става постепенно достъпна на съзнанията. Помислете си само за това. Представете си ясно картината на едно съзнание, което се обособява. То има свое и «мое» - и съзнанието, което се прелива в другите - и се радва с всички, скърби с всички, носи общия живот. В такова съзнание на голямата истина животът вече има друг образ. Както хиляди клетки всеки ден загиват в тялото, но животът в цялото все остава, така и животът на хиляди хора, прикрепени към съзнанието на Христа, меняват формата си, но не изчезват, а само се преливат в общия вечен живот.
към текста >>

40. 32. СЪВРЕМЕННИЯТ МОРАЛ, ДЪРЖАВАТА И ХРИСТИЯНСТВОТО

(Сп. «Житно зърно», г. IV, 1928 г., книжка 4, стр. 117-123)

Но тая форма на управление, с всичкия свой комплекс от правила и норми, които регулираха взаимоотношенията на поданиците, бяха се формирали при по-други условия, друга култура, по-други схващания, отколкото християнските - и естествено бе, че те щяха повече или по-малко да се различават помежду си.
Така е било - така и ще бъде. Умиращото езичес-тво бе заменено с християнство, а клатушкащият цезаризъм - със станалите за посмешище сенатори, зад които не стоеше вече никакъв народ, а само срамен спомен на недалечното минало, когато те се кланяха на императорския кон или оправдаваха матероубийцата Нерона - с национални господарства, в които царят беше и вожд на въоръжения народ, а болярите - войводите му. Разлагащата се империя намери в християнството един съюзник, нещо повече - едно организирано множество, един съществен стимул, който даде авторитет на нейната йерархия и смисъл на държавния й живот и поданици. Мястото на отиващата си, разкапала в разврат аристокрация, бе заето от новата, духовна аристокрация. Когато по-късно дойдоха и турците, загиващата изцяло източна империя пренесе прерогативите си, дрехите, короните и блясъка върху черковната йерархия, под който скрит вид остана да съществува и до днес. Но тая форма на управление, с всичкия свой комплекс от правила и норми, които регулираха взаимоотношенията на поданиците, бяха се формирали при по-други условия, друга култура, по-други схващания, отколкото християнските - и естествено бе, че те щяха повече или по-малко да се различават помежду си. На християнството и тия, които го представляваха, предстоеше или рязко да се произнесат срещу всичко това, което не отговаряше на основните им принципи, или пък мълком да се заемат с реформирането им в смисъл да се приближат към тия разбирания и живот в Христовите истини, за които се говореше в Евангелието и бяха живели апостолите и учениците. Не стана обаче нито едното, нито другото. От преследвано и гонено, християнството се видя поставено не само на равна нога със старата религия, но нещо повече -предпочетено. Боговете си отиваха, трябваше на мястото им да дойде други. По име бе провъзгласен Христос, но само по име - в душата и обичаите на «покръстения» уж масово народ остана и всичко друго, като изключиха някои чисто езически ритуали (и то не всичките) - затова християнството даде малък отпечатък върху живота.
към текста >>

41. 3. Землетресенията и тяхното предсказване. Факти и мнения

(Сп. «Житно зърно», г. IV, 1928 г., кн. 6-7, 176-183)

Понятието за сила, движение и скорост, работа, ускорение, взаимоотношенията на факторите в механиката, условията на механическите процеси, уравненията на механическото състояние и преходните процеси (скритата енергия, инертността и пр.) Съвременните теории на Лоренц, принципите на Делембер, потенциалната и кинетическа енергия и пр.
Съвременните математици (Феликс, Клайн, Давид Хилберт, Вайл, Леви Чевита) - всички си имат създадени теории за Материя и движението. За парадоксите в математиката гледай: Jordan ”The Nature of Mathematics", па и самият Айнщайн: „Доколкото предложенията на математиката се отнасят км действителността, те не са достоверни; а доколкото са достоверни, те не се отнасят към действителността”. (Айнщайн „Геометрията и опита") и пр. [5]Гледай „Обоснование Интуитивизма" от Н. О. Лосский (Берлин 1924 година [6]Едно съществено преработване на класическите схващания в съвременната механика се налага. Понятието за сила, движение и скорост, работа, ускорение, взаимоотношенията на факторите в механиката, условията на механическите процеси, уравненията на механическото състояние и преходните процеси (скритата енергия, инертността и пр.) Съвременните теории на Лоренц, принципите на Делембер, потенциалната и кинетическа енергия и пр. и пр. - всички те ще претърпят корекции, които се налагат от факта, че в действителност телата са пъргави, а не недефиренцуеми (Гледай „Механика Упругого тела" Берлин 1922 г., проф. Federigo Furigues “Les Conupts fondamenteaux de la Sciens” Paris, 1919). [7]Модерно беше, па и сега някои учени обичат да „възстановяват" фактите, По една малка намерена кост от допотопни gживотни са направени доста сполучливи екземпляри, в които същественото е костта, а останалото е моделирания по фантазията на учения гипсова маса И често за едно и също животно имаме по 2-3 образа, съчинени все от „учени" разбира се. За тях е думата.
към текста >>

42. 4. Землетресенията и тяхното предсказване. Причините за землетресенията

(Сп. «Житно зърно», г. IV, 1929 г., кн. 8-9, стр. 232-235, 265)

това е онзи неугасим вечен подтик на човешкия дух, който в своя стремеж да проникне в незнайното, което го заобикаля - е създал и създава всички науки, идейни течения, обществени форми и взаимоотношения.
И наистина, какво ни говори съвременната наука за материята? Колкото и да са видоизменящи модните теории, ние все пак можем да цитираме най-последната. Но не са ли чудни съвременните хора, че сътворяват науки и им се кланят: събрали са капитали - техни творения - а смятат капитализма като основа и творец на съвременното общество, готови да се преклонят пред неговите „закони" като една неумолимост? Странно явление, наистина! Ако действително има нещо, което заслужава уважение и почит. това е онзи неугасим вечен подтик на човешкия дух, който в своя стремеж да проникне в незнайното, което го заобикаля - е създал и създава всички науки, идейни течения, обществени форми и взаимоотношения. Виждане механическата страна на явленията, не изключва разумната мисъл и целесъобразност, които стоят зад тях, както зад механически повтарящите се движения на една машина стои идеята на жив инженер конструктор. Но за да бъде проумяна тя, нужно е едно издигнато съзнание, което да може да схваща нещата малко по-дълбоко. Често жените на великите философи или математици са знаяли най-малко за тяхното величие, понеже за тях те са били най често, независимо от постоянната близост, само мъже, а онова великото, за което те са само чувствували, чували или констатирали по отношение на външните хора, те са само приемали, без да го разбират, защото не са имали онова, което е необходимо, за да бъде схванат един гениален човек - приблизителната поне висота на съзнанието в тоя, който би искал да го разбере. Но да се върнем на мисълта си. Съвременната наука в най-младите си разклонения - бихме рекли последните постижения на своите схващания за материята[7] приема по начало, че всичко се състои от електрони, протони и от йони, ядра централни и ядра въртящи се като планетите около слънцето.
към текста >>

Положението на човека в живата природа, в целокупния живот, е едно явление от общото Битие, което се намира в постоянна непреривна връзка на взаимоотношения.
Че всичко около нас е вибрации, които имат разни форми и бързини. Това е също един от основните факти на съвременната физика. Че в известни предели тия трептения минават в светлина, електричество, невидими лъчи, ултравиолетови и др., и това се смята като напълно ,,доказано"[9]. Както и да е, ние можем да приемем, което и да е от тия гледища, защото трансформирането вибрациите едно в друго в някои случаи е възможно[10] и съгласно модерните схващания. Именно в тая трансформация се крие значителният източник на сили, с които в бъдеще се смята, че ще се оперира свободно и леко. Положението на човека в живата природа, в целокупния живот, е едно явление от общото Битие, което се намира в постоянна непреривна връзка на взаимоотношения. Вън от проявите на своя индивидуален и обществен живот, човек има и един „естествен'' свръхиндивидуален[11] и общочовешки, космически, в който той, като частица от голямото разляно във всичкото Битие-живот-струя има свой дял и служба. Че в света има една постоянна борба и разрушение, това е един очевиден факт, но самото съществуване на тоя свят сочи на друг не по-малко съществен, макар и не така очевиден на пръв поглед факт - че творческите сили са по-големи от разрушителните, защото въпреки всичко, светът съществува от безкрайно число години! И в това съществувание, в тоя творчески възстановителен акт на изчезващите и трансформиращи сили, човек, заедно с всичките растителни и животински форми, играе ролята на мощен възстановител на енергията в противовес на ентропията[12]. Но което гледище и да приемем, а можем и всички заедно - те не си противоречат значително, все пак ние ще се намерим пред несъмнен факт, който никой непревзет ум не може да отрече - че има взаимоотношение между човека и природата и то не само външни но и дълбоко вътрешно, бихме рекли, рискуващи да бъдем разбрани неправилно - органическо. Здравата храна, чистият въздух, обилната светлина - ние смятаме като ония естествени необходими среди, които дават здраво тяло, сиреч хармонична частица от цялото, пречистена кръв - достатъчно и правилна асимилация на тялото, а тя е основа на самия процес; и най после обилната светлина, като необходима храна на нашата мисъл, независимо от физическата.
към текста >>

Но което гледище и да приемем, а можем и всички заедно - те не си противоречат значително, все пак ние ще се намерим пред несъмнен факт, който никой непревзет ум не може да отрече - че има взаимоотношение между човека и природата и то не само външни но и дълбоко вътрешно, бихме рекли, рискуващи да бъдем разбрани неправилно - органическо.
Именно в тая трансформация се крие значителният източник на сили, с които в бъдеще се смята, че ще се оперира свободно и леко. Положението на човека в живата природа, в целокупния живот, е едно явление от общото Битие, което се намира в постоянна непреривна връзка на взаимоотношения. Вън от проявите на своя индивидуален и обществен живот, човек има и един „естествен'' свръхиндивидуален[11] и общочовешки, космически, в който той, като частица от голямото разляно във всичкото Битие-живот-струя има свой дял и служба. Че в света има една постоянна борба и разрушение, това е един очевиден факт, но самото съществуване на тоя свят сочи на друг не по-малко съществен, макар и не така очевиден на пръв поглед факт - че творческите сили са по-големи от разрушителните, защото въпреки всичко, светът съществува от безкрайно число години! И в това съществувание, в тоя творчески възстановителен акт на изчезващите и трансформиращи сили, човек, заедно с всичките растителни и животински форми, играе ролята на мощен възстановител на енергията в противовес на ентропията[12]. Но което гледище и да приемем, а можем и всички заедно - те не си противоречат значително, все пак ние ще се намерим пред несъмнен факт, който никой непревзет ум не може да отрече - че има взаимоотношение между човека и природата и то не само външни но и дълбоко вътрешно, бихме рекли, рискуващи да бъдем разбрани неправилно - органическо. Здравата храна, чистият въздух, обилната светлина - ние смятаме като ония естествени необходими среди, които дават здраво тяло, сиреч хармонична частица от цялото, пречистена кръв - достатъчно и правилна асимилация на тялото, а тя е основа на самия процес; и най после обилната светлина, като необходима храна на нашата мисъл, независимо от физическата. По-добре пригоденият, т.е. тоя индивид, който се намира в по-малко противоречие с естествения си път, той по-лесно може да схване законите на живата природа, да влезе в по-правилно съотношение и контакт с него и оттам да има верни заключения, правилна дейност, успех в живота[13]. Човек, наистина, не яде никакви електрони и йони, а печени прасета, посръбва кога вода, кога вино и разни шарени отрови, които подлъгват вкуса му и разрушават организма му - но все пак ние не можем да не приемем, че електрическото обяснение строежа на материята, като общопризната днес, е едно от състоянията на материята или поне това, което ние сме свикнали да наричаме с това име. Но тия електрони, протони и йони, със своите бесни движения на ядра[14] и спътници, по един или други начин, влизат като храна в човешкото тяло и взимат участие в неговия градеж.
към текста >>

43. 5. Землетресенията и тяхното предсказване (Продължение и край)

I. А. ПСИХИЧНОТО ВЪЗДЕЙСТВИЕ И РЕАКТИВНИТЕ ИДЕИ

И както ако ние турим тънки електрически проводници, може да извикаме нагорещяване и даже подпалване, вследствие вътрешното съпротивление на жичките в случая; така също нецелесъобразният живот ще предизвика на първо време подпушване на енергиите, което ще се изрази в нервност повечето (особено в по-силно отклонилите се от нормалния природосъобразен живот); тази нервност ще се изрази в остри и груби взаимоотношения, в обществени акции, в нравствения подем или упадък, в ожесточени борби, революции, войни дотогава, докато най-после туй нарушение на равновесието може да започне да се отразява и върху естествения процес (вървеж) на околната природа.
232-235, 265) В този вечно вариращ по интензивитет електрически океан, стават всичките световни сбития на нашето битие, а също и тия явления, които ние наричаме природни - включително и землетръсите. Слънчевите петна и ерупции, които заемат грамадни пространства (понякога ерупции има по 150,000 км., а в петната може да се вмести земята няколко пъти и имат шеметна скорост) са тия първични фактори от решително значение, които влияят съществено, като първоизточник на изключителните или, да не бъдем антропоморфни в своите съждения, в тия стихийни манифестации на голямата мощ на действуващите във въздушните и водни маси и в земната кора сили. Тъкмо тук вече се явява от значение и човекът като малка частица от живата природа в своята съвкупност, като група материя, индивиди - или най-после колония, от добри или лоши проводници на световната енергия. Ако нашите точни наблюдения са дали достатъчни доказателства, че известни дървета се изключително предпочитат от светкавиците[1], това е истински факт и за самите хора и групи от хора и общества, по отношение на тия и други природни сили. Индивидуализмът и общественият живот, неговите прояви образуват онези канали, по които се проявяват и текат самите модифицирани енергии в природата. И както ако ние турим тънки електрически проводници, може да извикаме нагорещяване и даже подпалване, вследствие вътрешното съпротивление на жичките в случая; така също нецелесъобразният живот ще предизвика на първо време подпушване на енергиите, което ще се изрази в нервност повечето (особено в по-силно отклонилите се от нормалния природосъобразен живот); тази нервност ще се изрази в остри и груби взаимоотношения, в обществени акции, в нравствения подем или упадък, в ожесточени борби, революции, войни дотогава, докато най-после туй нарушение на равновесието може да започне да се отразява и върху естествения процес (вървеж) на околната природа. Нарушеното равновесие се отразява преди всичко в промяна на времето[2] големите въздушни пластове се разместват често пъти поради силното и дълготрайно концентрирано напрежение около една идея[3]. Деформираните и отклонилите се течения проникват в земните пластове и нарушават и там неустойчивото им поради други причини равновесие, (слънчеви петна, бури, магнитни или въздушни и др.) - и стават последната капка, която прелива чашата. Затова появата на слънчевите петна ние можем да смятаме като ония огромни регулатори, чрез които разумните сили направляват живота в слънчевата система, а техните последици между другото са и в едно изобилие и приток на електромагнитна енергия, която като не може да бъде съдържана в човека, предизвиква експанзивност, в растенията обилно растене, във въздушните маси движения и резки промени, в земните пластове пречупвания и разтърсвания[4]. Досегашните наблюдения на значителен брой учени идат да покажат тясната връзка или най-малко съвпадение (да бъдем предпазливи в израза си, за да не бъдем напразно атакувани) на тия петна с метеорологическите, сеизмически, вулканически и електромагнитни явления. Малцина са човеците, които днес в нашия материалистичен век се занимават с наблюдения на тия връзки и отношения, които съществуват между нашия живот и околната природа.
към текста >>

44. Любомир Лулчев IX. Реактивните идеи на Тайните общества на новите хора

Динамически взаимоотношения.
-Библиотека «Народни Будители» (Би На Бу) № 4, стр. 1-45) Съвременните страдания не са нищо друго, освен горчиви уроци, за да дойдем към онова вътрешно познание, от което произтича животът. Посвещава се на учащите се и техните родители. Идейното въздействие. Вътрешният мир. Динамически взаимоотношения. Среди и индекси. Реактивните идеи. Доминиращата идея. Човешката дейност и природните закони. Нещастието на днешния свят.
към текста >>

45. ПСИХИЧНОТО ВЪЗДЕЙСТВИЕ И РЕАКТИВНИТЕ ИДЕИ

ОБШИРНОСТТА НА ВЪПРОСА

Голяма смелост ще да е от наша страна да мислим, че ще добавим нещо съществено, но все пак, поради обширното поле на дейност, което се отваря пред всяко будно съзнание, ежедневните опити и наблюдения, достъпни за всички, които желаят да работят; новите идеи, които проникват в това поле и дават ново осветление и насока на много от въпросните, трактувани в миналото; най-после, мно-гостранността на човешката натура, която с всеки изминат ден става по-сложна, по-обширна в своето съдържание, и следователно и по-загадъчна, и по-комплицирана в своите отношения към другите - всичко това ни дава една надежда и малко насърчение да добавим и нашите, макар и не съвсем самостоятелни, наблюдения и заключения върху фактите на човешките взаимоотношения - частични случаи от които може да смятаме възпитанието - и самовъз-питанието.
ПСИХИЧНОТО ВЪЗДЕЙСТВИЕ И РЕАКТИВНИТЕ ИДЕИ Казвам: Ние, хората на Новото учение, трябва да се отличаваме не със своята религиозност, не със своята наука, не със своята сила, не със своята доброта, но със своята Любов. Този е естественият път. P. Bottom ОБШИРНОСТТА НА ВЪПРОСА Възпитанието - или по-право, въздействието на един человек върху други, е обширен въпрос, с който са се занимавали мнозина капацитети и избрани умове на човечеството още от най-старо време, та и до днес. Голяма смелост ще да е от наша страна да мислим, че ще добавим нещо съществено, но все пак, поради обширното поле на дейност, което се отваря пред всяко будно съзнание, ежедневните опити и наблюдения, достъпни за всички, които желаят да работят; новите идеи, които проникват в това поле и дават ново осветление и насока на много от въпросните, трактувани в миналото; най-после, мно-гостранността на човешката натура, която с всеки изминат ден става по-сложна, по-обширна в своето съдържание, и следователно и по-загадъчна, и по-комплицирана в своите отношения към другите - всичко това ни дава една надежда и малко насърчение да добавим и нашите, макар и не съвсем самостоятелни, наблюдения и заключения върху фактите на човешките взаимоотношения - частични случаи от които може да смятаме възпитанието - и самовъз-питанието. Много естествено е, че в тия отношения индивидът ще има прояви относно себе си и колективитета. В тия прояви ще се характеризира личното - придобитото частно в живота или предаденото чрез наследствеността - и ония големи и сложни условия, които образуват рамките, всред които, при разнообразни, постоянно меняващи се изгледи, се изявява вечно променчивият живот, който - като някакъв пламък - има форми, които нито един миг не са това, което са били вече... И както разнообразните изгледи на една планина не сочат освен на различните посоки, от която тя е била гледана, тъй също разнообразните методи, които са били изтъквани от всички автори при разни случаи, са само пътеки, които са насочени към определения връх - кои по-кратки и стръмни, кои по-дълги и извилисти - всички те са според възможността на тия, които ги следват, доброволно избират или чертаят с усилията ни тяхната воля и ум. Дали ние ще приемем заедно с крайните материалисти, че битието, външният живот определя самия начин на мисление, или пък ще дадем на понятието битие по-широк смисъл - и следователно ще застанем по-близко до действителността като включим схващанието, че битието именно започва с мисълта - и че «външното» «съществува» само дотолкова, доколкото мисълта на едно разумно същество съчетава определените впечатления в нещо цялостно -това има само относително значение за обяснение на явленията, а не и за реалната им проява. Без да сме приятели на прагматиците, все пак ние сме напълно съгласни с тях, че истина е това, което се оправдава от самия живот, че мисленето е спомагателно средство на практичния живот - но с една уговорка - че то предхожда материалната изява на живота, физическата* дейност в тъй наречените разумни същества. Ето защо, без да навлизаме в границите на метафизиката, все пак предстои да се изтъкне голямото, да не речем изключително, значение на вътрешния мир на тоя, който възпитава, или по право, на тоя, който по един или други начин въздействува върху някой индивид или колективитет.
към текста >>

46. ЗНАЧЕНИЕТО НА ВЪТРЕШНИЯ МИР ПРИ ВЪЗДЕЙСТВИЕТО. ДИНАМИЧЕСКИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ

ДИНАМИЧЕСКИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ И в единия, и в другия случай в края на краищата, идейното състояние на личността може да се смята като една компонента от детерминирани величини, комплексно число или изражение, което има свой динамически коефициент и чието въздействие е в пряка зависимост от висотата на възприетите идеи, тяхната чистота, определяна, разбира се, не по една произволна стълба; от безкористието на тоя, който ги носи и съществения стремеж на неговото индивидуално «аз» да ги види реализирани.
в положителна и отрицателна смисъл, дава като резултат оная дейност и въздействие, което е обще прието да се нарича интелектуален живот. Интелектуалният живот обаче не е още «реалност» - в материалистич-ния смисъл на думата, както и метафизичните блянове на утопистите не са действителни царства на щастие, гдето измъчената човешка душа може да намери отдих и покой. Динамическата сила на идеята, възприета от индивида, се изразява преди всичко в един стремеж да обхване психическото поле изцяло, да се отрази върху чувствата, да се отпечати върху волята и съгласува движението, делото, «постъпката» с онова, което дадената идея в даден момент съдържа в себе си като «рационално» и «целесъобразно»*. В това отношение динамичните прояви на възприетите идеи се съществено различават от ония, които бихме могли да наречем «подсъзнателни», «инстинктивни», вродени, наследствени - или с едно общо име, характеризиращи ги - «пасивни» - не по същество, а по отношение на една нова, идяща отвън, от чуждо съзнание, идея. Възпитанието е преди всичко въпрос на въздействие - въздействие с помощта на механически елементи, целящи да съчетаят или образуват известни идеи в дадено съзнание - от друга страна, събуждание на съществующите в душевния живот на индивида спящи или затихнали способности и сили. ДИНАМИЧЕСКИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ И в единия, и в другия случай в края на краищата, идейното състояние на личността може да се смята като една компонента от детерминирани величини, комплексно число или изражение, което има свой динамически коефициент и чието въздействие е в пряка зависимост от висотата на възприетите идеи, тяхната чистота, определяна, разбира се, не по една произволна стълба; от безкористието на тоя, който ги носи и съществения стремеж на неговото индивидуално «аз» да ги види реализирани. Така погледнато, ний вече можем лесно да разберем защо в ежедневния живот има ред странни на вид събития, които се развиват по неочакван начин. С този душевен капацитет на интензивен идеен «пълнеж», с твърде висок динамически коефициент, можем да си обясним ония «странни» явления, когато хиляди и хиляди учени и прости съвременници на рибарите-апостоли продаваха своите имоти и слагаха парите при техните крака, а по-късно и умираха доброволно с мъченическа смърт за идеи така невероятни и нелогични дори наглед: - да се вярва във възкръсва-ние на умрели!... Народните движения, идейните течения, политическите борби и смутове, често необясними на пръв поглед, винаги почти крият в себе си, в началото на своето зачатие, някоя личност, идеите на която имат силата да се предават, да динамизират, да турят в движение, като една далечна вълна на радиопредавател туря в движение хиляди апарати, които са синтонно настроени с него. В тая способност на човешкото идейно въздействие се крие и обяснението на телепатията, а също и ония странни, зарегистрирани от историята събития, но необяснени от науката факти, когато случки на едно място са ставали известни почти веднага на хиляди километра далеч, и то без да е имало телеграфи в това време. Но това е страничен въпрос, който има малко общо с поставения.
към текста >>

47. ДОМИНИРАЩАТА ИДЕЯ

Тя там стои повече или по-малко с оглед на идейния живот, който води субектът, съответно начина на въздействието и силата, с която е станало; съпротивлението, което е срещнала и крайния резултат от всичките тия взаимоотношения.
ДОМИНИРАЩАТА ИДЕЯ Доминиращата идея представлява финалният резултат на субективното въздействие. Както някой пълководец, който е завладял вече бойното поле с повече или по-малко загуби, ако теренът е бил враждебен, или с нови прибавки при неговите сили, ако условията са благоприятствували, доминиращата в даден момент идея завладява съзнанието, ума и волята и започва да упражнява своята творческа мощ чрез ново съчетание или комбинация на съществующето. При своето изявявание тя ще вземе понякога форми, които съществено се различават от първоначално възприетите по причини, които изтъкнахме. Възприетата идея, като минава през специфични среди на индивида, пречупва се в съзнанието и самосъзнанието му, надвива противодействието и тия индивидуални среди, характеризирани с разнообразни индекси, въздействувани от закона за психическата инерция, която бихме могли да наречем отношение на консервативното начало в света или прекият контрол на инстинкта за самосъхранението - най-после доминиращата идея стъпва на пиедестала си като неоспорван от никого господар, макар и временен, развиваща своите сили, за да моделира дейността на индивида във всички области с оная енергия, която й е останала като резултатна след преживените борби за надмощие. Тя там стои повече или по-малко с оглед на идейния живот, който води субектът, съответно начина на въздействието и силата, с която е станало; съпротивлението, което е срещнала и крайния резултат от всичките тия взаимоотношения. Колкото една идея обхваща по-широко съзнанието на индивида, има повече «допирни точки», т.е. отношение с основните идеи на неговото подсъзнание, съзнание и самосъзнание - толкова идеята, станала доминираща, има шанс да остане по-дълго време като идея-директива, същественият motiv-power в живота на дадена личност - оттам и да се получат едни или други трайни резултати. Много естествено е, че при оперирание в тия области се изисква фино познавание душевния живот, голяма деликатност в похватите, яснота в схващание поставените цели, умение да бъдат обличани в съответна форма и най-после истински усет на тяхната идейна динамичност и отношение към тоя или тия, на които ще въздействуваме. Безразборното отнасяне със задачите, механично, формално «присъствие», занаятчийство - тук са изключени; напротив - изтънчена, сензитивна личност, на която дейността граничи с интуицията, винаги ще намира отворени врати за въздействие към хорските души. Идейната чистота на личността, сериозното отнасяне към поставената цел и непреодолимото желание да се спомогне някому с повече светлина, сила, знание, мощ - всички те са естествени помощници, благоприятни фактори, които облекчават достатъчно много задачата на тия, които по една или друга причина са решили да въздействат върху хората, било като възпитатели, било като общественици, чувствуващи тежката отговорност пред себе си, когато виждат слепци да водят слепи...
към текста >>

48. ЗНАЧЕНИЕ НА СЪЗДАДЕНИТЕ ОТНОШЕНИЯ

Напрежението, което се чувствува при това, и което съществено варира в разни степени и нюанси, в дадени случаи ражда онова разнообразие на отношения, което характеризира «личните» взаимоотношения между тоя, който въздействува, и единичната или колективната среда.
изключителното надмощие на ума) като че ли винаги ражда един естествен глад за идеи от други области на душата. И понякога този глад намира странно удовлетворение в неочаквани прищевки, или в бурни спорове с личности, поддържащи противоположни гледища - спорове, често ставащи привични, нещо повече -необходими заради едно душевно равновесие. В живота на много велики личности, който винаги е бил отбелязван с по-големи подробности и внимание, отколкото на обикновените хора, много страници от биографиите им са запълнени с явления от подобен род. Понякога дори е странно, че такива велики хора са изпаднали така наглед, по видимому необяснимо, в ръцете на незначителни същества, често каращи им се с часове или силни пълководци и абсолютни властелини като Людвик XIV, адмирал Нелсон и др., са се подчинявали на видими нищожества. В тия на вид противоречиви, нелогични явления, трябва да видим само резултат от въздействие на идеи, проявата на реактивната основно компонентна идея в психичния живот на субекта, която изглежда има свойство да донася известно вътрешно задоволство при доминиранието си - оттам и онзи стремеж да се постигне тяхното реализирание. Напрежението, което се чувствува при това, и което съществено варира в разни степени и нюанси, в дадени случаи ражда онова разнообразие на отношения, което характеризира «личните» взаимоотношения между тоя, който въздействува, и единичната или колективната среда. Опитният педагог или сензитивният, надарен с верен усет индивид, винаги може да предугажда известни възможни съпротиви или вероятни посоки в душевното развитие на даден субект или колективитет и да действува почти безпогрешно, като опитен моряк, който по малките белези предусеща бурята и взима овреме своите мерки. В бързо подвижния психически живот на съвременните личности, крайно неустойчив и капризен, ежеминутно повлияван от хиляди външни и вътрешни фактори; океан, който има своите приливи и отливи в неопределени времена и трайност, от извънредно голямо значение е ако тоя, който иска да въздействува, има онова прозрение, което може в даден момент да постави душата му в синхронни и синтонни трептения със средата и следователно, положително ориентиран, с по-малко грешки или усилия да постигне поставената цел. При тия усилия, много естествено е, че общите похвати, методи на миналото, педагогически изводи, добили гражданственост от дълголетията, в които са били прилагани и давали своите резултати - да имат свойто значение и донякъде приложение. Но, във всеки случай, те представляват известна отживялост, прилични на стари рицарски ризници, които имат това преимущество, че на всички могат да се навличат, и тоя недостатък, че на всички тегнат еднакво безполезно, понеже от нищо не запазват - копието и стрелата са останали вече само в музеите... Съвременният человек има сложен психически живот дори от своето най-ранно детство; хиляди условия и фактори се кръстосват в нежните съзнания на нашите деца и юноши и понякога за един ден те му натрапват повече впечатления, отколкото по-рано скритият в недрата на Балкана овчар можеше да получи в петдесетгодишен живот. Тия събития, фактори и влияния влизат във взаимоотношения - от външни стават вътрешни условия, деформират, усилват, пречупват, разкъсват - или подпомагат сложната картина на психическия живот, като из някакъв хаос въздигат и събарят временни царе - доминиращи идеи.
към текста >>

Тия събития, фактори и влияния влизат във взаимоотношения - от външни стават вътрешни условия, деформират, усилват, пречупват, разкъсват - или подпомагат сложната картина на психическия живот, като из някакъв хаос въздигат и събарят временни царе - доминиращи идеи.
Напрежението, което се чувствува при това, и което съществено варира в разни степени и нюанси, в дадени случаи ражда онова разнообразие на отношения, което характеризира «личните» взаимоотношения между тоя, който въздействува, и единичната или колективната среда. Опитният педагог или сензитивният, надарен с верен усет индивид, винаги може да предугажда известни възможни съпротиви или вероятни посоки в душевното развитие на даден субект или колективитет и да действува почти безпогрешно, като опитен моряк, който по малките белези предусеща бурята и взима овреме своите мерки. В бързо подвижния психически живот на съвременните личности, крайно неустойчив и капризен, ежеминутно повлияван от хиляди външни и вътрешни фактори; океан, който има своите приливи и отливи в неопределени времена и трайност, от извънредно голямо значение е ако тоя, който иска да въздействува, има онова прозрение, което може в даден момент да постави душата му в синхронни и синтонни трептения със средата и следователно, положително ориентиран, с по-малко грешки или усилия да постигне поставената цел. При тия усилия, много естествено е, че общите похвати, методи на миналото, педагогически изводи, добили гражданственост от дълголетията, в които са били прилагани и давали своите резултати - да имат свойто значение и донякъде приложение. Но, във всеки случай, те представляват известна отживялост, прилични на стари рицарски ризници, които имат това преимущество, че на всички могат да се навличат, и тоя недостатък, че на всички тегнат еднакво безполезно, понеже от нищо не запазват - копието и стрелата са останали вече само в музеите... Съвременният человек има сложен психически живот дори от своето най-ранно детство; хиляди условия и фактори се кръстосват в нежните съзнания на нашите деца и юноши и понякога за един ден те му натрапват повече впечатления, отколкото по-рано скритият в недрата на Балкана овчар можеше да получи в петдесетгодишен живот. Тия събития, фактори и влияния влизат във взаимоотношения - от външни стават вътрешни условия, деформират, усилват, пречупват, разкъсват - или подпомагат сложната картина на психическия живот, като из някакъв хаос въздигат и събарят временни царе - доминиращи идеи. А в туй време человекът-кораб, като в някое развълнувано море, с постоянно сменящ се кормчия, се люшка по великата стихия на живота, често дезориентиран, а понякога и съвършено изгубен всред подводните канари, отдето наднича смъртта. Привидни отношения вземат изгледи на вечности и временни съчетания, поради ограничените съзнания на водачите, добиват вид на ръководни ненарушими закони, които като че ли ще траят завинаги - а тъй често свършват с мираж и страдания...
към текста >>

49. ВЕЧНО ПРЕОДОЛЯВАЩЕТО НАЧАЛО

Абсолютно погледнато, добро и зло - това са два образа на една и съща «реалност» - това е изпъкналата сфера, гледана отвън - и вдлъбнатата, гледана отвътре; светлина с по-голяма или по-малка интензивност, отколкото нашата собствена: по-силната е светла - а по-слабата - тъмна; перспектива на взаимоотношение, начален пункт на схващание контрастите на физическия живот като две естествени прояви на единното Битие.
ВЕЧНО ПРЕОДОЛЯВАЩЕТО НАЧАЛО Всяко навлизание в етическата област е свързано със спорове и неясности, но мисля, че доброто все пак има несъмнени белези в дадени рамки. Абсолютно погледнато, добро и зло - това са два образа на една и съща «реалност» - това е изпъкналата сфера, гледана отвън - и вдлъбнатата, гледана отвътре; светлина с по-голяма или по-малка интензивност, отколкото нашата собствена: по-силната е светла - а по-слабата - тъмна; перспектива на взаимоотношение, начален пункт на схващание контрастите на физическия живот като две естествени прояви на единното Битие. В тая основна смисъл трябва да се проникнем от съзнанието, че съграждающата сила е по-голяма, по-велика, надвиваща и преодолеюща в творческата еволюция на живота; че без това Земята би била развалини и хаос. Всеки порядък е резултат от регулиращи разумни сили, които творят - и в своето вечно непрекъснато творчество използуват всеки остатък и развалина, създаващи това, което е. Нашият живот е само частичен израз на тая творческа сила и процес - и нашите боледувания или скърби сочат само за нарушените закони на творческата сила. Отношението спрямо това начало е от решително значение. Хората на бъдещето ново възпитание не могат да бъдат безразлични към този основен въпрос, защото в единия случай те ще бъдат подобни на електрически лампи, които само ще висят по своите места, красиви - но тъмни, защото не са свързани с източника на светлината.
към текста >>

50. НОВИТЕ ВРЕМЕНА

______________________ 169 Животът на три лица е преплетен от недобросъвестни историци - Граф де Сен Жермен, Калиостро и Жозеф Балзамо - хора, както наистина са имали взаимоотношения, но не са били псевдоними на едно и също лице, както се е мислело допреди недавна. (бел.
Този дух е, който дава смисъл на всичко - без него человек остава само по име такъв. А духът носи със себе си светлина и истина - светлината дава знание, а Истината - свобода. А всичките добиват смисъл само чрез тая всеобгръщаща, свръхчовешка Любов, която всичко разбира, всичко прощава, винаги помага, нищо не иска, но всичко дава, като носи и радостта, и красотата в себе си. Дано тя обгърне всичките души и ни помогне да разберем своите по-малки братя в света и станем истински техни водачи, за да споделим с тях радостта и светлината, която съдбата ни е дала на всекиго от нас! Любов и мир на всички души! ______________________ 169 Животът на три лица е преплетен от недобросъвестни историци - Граф де Сен Жермен, Калиостро и Жозеф Балзамо - хора, както наистина са имали взаимоотношения, но не са били псевдоними на едно и също лице, както се е мислело допреди недавна. (бел. а.) 170 Казваме видимо, защото фактически борбата не е престанала нито момент и понастоящем е съществено засилена всякъде, където католицизмът има надмощие. За съжаление, и българската духовна аристокрация - черковници, е тръгнала като че ли по тоя плъзгав път, или поне е дала свобода на по-низшите йерархии да се проявят в тая посока... (бел. а.). 171 Тайни братства не в смисъл на конспиративни общества, а тайни поради факта, че не всички хора са тъй издигнати, да могат да разберат и приемат истините, сложени като основа на доброволно възприети форми на живот. Под окултни братства и общества ние разбираме тия, които имат окултни знания, черпени от свръхчувствени пътища от посветени. Най-висшите водители на всички тайни братства и общества са обикновено и донякъде и посветени, само че в различни степени.
към текста >>

51. XXIV. ИЗВОРЪТ НА СЛОВОТО И ПЪТЯТ НА УЧЕНИКА

Б. ПИСМА НА ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ ДО СТЕВКА СТОЙЧЕВА, ВПОСЛЕДСТВИЕ НЯГОЛОВА-ПРОДЪЛЖЕНИЕ 2

а.) 169 Животът на три лица е преплетен от недобросъвестни историци - Граф де Сен Жермен, Калиостро и Жозеф Балзамо - хора, както наистина са имали взаимоотношения, но не са били псевдоними на едно и също лице, както се е мислело допреди недав-на. (бел.
а.) 167 Към него са принадлежали Либкнехт, Ласал и Троцки и др. (бел. а.). 168 Разбираме трансмутацията на химическите елементи, катализата, явлението «кракинг» (атакувание на атома) - явления, с които съвременната химия малко по малко се мири и приема по неволя, но които допреди няколко години ги смяташе за утопии и фантазии на глупци алхимици... Изобщо, съвременната химия, както и другите поделения на естествознанието, се намират пред един решителен завой - предстои да се признае фактът за непрекъснатото въздействие, да се потърсят изразите на тия непрекъснати процеси (в математика и логиката преди всичко), а след туй - и влиянието на електрическия и магнетически земен потенциал върху химическите явления, а те, от своя страна - като основа на физикобиологичните, патологичните и пр. В такъв случай проличават непосредствените връзки между природата и живота на човека, неговото състояние, болести и пр. Изобщо, между алхимиците на миналото е имало тъй дълбоки умове, тъй широко обхващащи единството в природата и действующите в нея закони, че безпристрастният критик би нарекъл нашите днешни възгледи детински по своята едностранчивост и тесногърдие. (бел. а.) 169 Животът на три лица е преплетен от недобросъвестни историци - Граф де Сен Жермен, Калиостро и Жозеф Балзамо - хора, както наистина са имали взаимоотношения, но не са били псевдоними на едно и също лице, както се е мислело допреди недав-на. (бел. а.) 170 Казваме видимо, защото фактически борбата не е престанала нито момент и понастоящем е съществено засилена всякъде, където католицизмът има надмощие. За съжаление, и българската духовна аристокрация - черковници, е тръгнала като че ли по тоя плъзгав път, или поне е дала свобода на по-низшите йерархии да се проявят в тая посока... (бел. а.). 171 Тайни братства не в смисъл на конспиративни общества, а тайни поради факта, че не всички хора са тъй издигнати, да могат да разберат и приемат истините, сложени като основа на доброволно възприети форми на живот. Под окултни братства и общества ние разбираме тия, които имат окултни знания, черпени от свръхчувствени пътища от посветени. Най-висшите водители на всички тайни братства и общества са обикновено и донякъде и посветени, само че в различни степени.
към текста >>

52. XXII. Любомир Лулчев и Стевка Стойчева

ТОМ 21

Ръкописът съдържа следните подзаглавия***: 1) Няколко необходими думи 2) Обширността на въпроса 3) Значение на вътрешния мир при въздействието 4) Динамически взаимоотношения 5) Среди и индекси на пречупване 6) Реактивни идеи 7) Доминиращи идеи 8) Значение на създадените отношения 9) Съвпад на човешката дейност с природните закони 10) Нещастието на днешния свят 11) Новото възпитание и въздействие 12) Вечно преодоляващето начало 13) Съществени реформи 14) Идейният хаос в позитивните науки 15) Необходим синтез.
Знай, че старите хора са изпитали много разочарования в материалното и заради това за малко почит и внимание те би се радвали като за придобити милиони - тъй че имай това предвид. Ако го пък и ти, извинявай за излишното напомняние. Много приети. Р.S. Ако искаш пък, може да ти пратя ръкописа да го прочетеш и препишеш, та от него да го печатаме. Пиши ми как искаш, и ще направя. Ръкописът съдържа следните подзаглавия***: 1) Няколко необходими думи 2) Обширността на въпроса 3) Значение на вътрешния мир при въздействието 4) Динамически взаимоотношения 5) Среди и индекси на пречупване 6) Реактивни идеи 7) Доминиращи идеи 8) Значение на създадените отношения 9) Съвпад на човешката дейност с природните закони 10) Нещастието на днешния свят 11) Новото възпитание и въздействие 12) Вечно преодоляващето начало 13) Съществени реформи 14) Идейният хаос в позитивните науки 15) Необходим синтез. Р. S. Моля да ти ангажирам 500 м кв. място х 25 лв. Пиши. _____________________________________________ * Тази книга на Любомир Лулчев е публикувана в „Изгревът”, том XX, стр. 577 ÷ 626.
към текста >>

53. II. ЖИЗНЕН ПЪТ И РАБОТА НА УЧИТЕЛЯ ДО СЪЗДАВАНЕТО НА ВЕРИГАТА ПРЕЗ 1900 ГОДИНА

Има отлични взаимоотношения със състудентите си и е любимец на курса.
Той научава отлично английския език. В университета Петър често изнася концерти на своите състуденти с цигулката си и не се срамува от никаква трудна работа, за да изкарва и прехраната си. Понякога му се налага да носи товари по складовете, да мие чинии в гостилници и дори да чисти комини. Това е неговият външен живот, коренно различен от богатия му духовен живот, в който е бил постоянно потопен. Често посещава околните планини и сред природата, медитира. Има отлични взаимоотношения със състудентите си и е любимец на курса. На 15 октомври 1890 г. завършва подготвителния теологичен семинар и от 1891 г. е студент в Бостонския университет, в който се дипломира на 7 юни 1893 г. При завършване на факултета в Бостон, той защитава дисертация на тема: „Наука и възпитание", която прави силно впечатление на професорите и студентите със своята задълбоченост и всеобхватност. Неговият професор го поздравява и му казва: „Този човек ще стани велик проповедник." През учебната 1893/94 г.
към текста >>

54. 2. ЖИЗНЕН ПЪТ И РАБОТА НА УЧИТЕЛЯ ДО СЪЗДАВАНЕТО НА ВЕРИГАТА ПРЕЗ 1900 ГОДИНА

Има отлични взаимоотношения със състудентите си и е любимец на курса.
Той научава отлично английския език. В университета Петър често изнася концерти на своите състуденти с цигулката си и не се срамува от никаква трудна работа, за да изкарва и прехраната си. Понякога му се налага да носи товари по складовете, да мие чинии в гостилници и дори да чисти комини. Това е неговият външен живот, коренно различен от богатия му духовен живот, в който е бил постоянно потопен. Често посещава околните планини и сред природата, медитира. Има отлични взаимоотношения със състудентите си и е любимец на курса. На 15 октомври 1890 г. завършва подготвителния теологичен семинар и от 1891 г. е студент в Бостонския университет, в който се дипломира на 7 юни 1893 г. При завършване на факултета в Бостон, той защитава дисертация на тема: „Наука и възпитание", която прави силно впечатление на професорите и студентите със своята задълбоченост и всеобхватност. Неговият професор го поздравява и му казва: „Този човек ще стани велик проповедник." През учебната 1893/94 г.
към текста >>

55. III. ДУХОВНА ДЕЙНОСТ В БЪЛГАРИЯ НА УЧИТЕЛЯ С ВЕРИГАТА ОТ 1900 ГОДИНА ДО СЪЗДАВАНЕТО НА ШКОЛАТА ПРЕЗ 1922 ГОДИНА

Много от случаите с учениците са външно наглед обикновени взаимоотношения, но те пробуждат душите им за нов живот.
За тези посещения по домовете на българите в разговор Учителят казва: „Първо, аз обработвах характера на българина. Второ, подготвях домовете и родителите, където ще се родят бъдещите ми ученици." Тази негова дейност продължава до Балканската война през 1912 г. Според Учителят Господ е решил да издигне българския народ като един от неговите първи служители. Необхватна и многостранна е дейността на Учителя в България и цялата Земя. Тя не може да се проучи и опише. Много от случаите с учениците са външно наглед обикновени взаимоотношения, но те пробуждат душите им за нов живот. Учителят казва в „Призвание към народа ми":.» ******* „Ето, втори път ида, откат сте станали мой народ, за да ви видя със собственото си око какви сте на глед, как живеете и Духът ми е трогнат от печалната картина. За оплакване сте вие, вие над които пожертвувах всичко придобито: живот, слава и чест сте злоупотребили с Моята доброта и Моята любов, Пред лицето ми стоят множество нещастни ваши братя и сестри, изнасилени и ограбени от самите вас. Идете при тях и им изповядайте прегрешенията си и направете мир с ближните си. Този ден, който иде, да ви се открия в моята пълна слава, искам да е ден на радост, а не ден на скръб. Ден, посветен Богу моему.
към текста >>

56. 3. ДУХОВНА ДЕЙНОСТ В БЪЛГАРИЯ НА УЧИТЕЛЯ С ВЕРИГАТА ОТ 1900 ГОДИНА ДО СЪЗДАВАНЕТО НА ШКОЛАТА ПРЕЗ 1922 ГОДИНА

Много от случаите с учениците са външно наглед обикновени взаимоотношения, но те пробуждат душите им за нов живот.
За тези посещения по домовете на българите в разговор Учителят казва: „Първо, аз обработвах характера на българина. Второ, подготвях домовете и родителите, където ще се родят бъдещите ми ученици." Тази негова дейност продължава до Балканската война през 1912 г. Според Учителят Господ е решил да издигне българския народ като един от неговите първи служители. Необхватна и многостранна е дейността на Учителя в България и цялата Земя. Тя не може да се проучи и опише. Много от случаите с учениците са външно наглед обикновени взаимоотношения, но те пробуждат душите им за нов живот. Учителят казва в „Призвание към народа ми":.» ******* „Ето, втори път ида, откат сте станали мой народ, за да ви видя със собственото си око какви сте на глед, как живеете и Духът ми е трогнат от печалната картина. За оплакване сте вие, вие над които пожертвувах всичко придобито: живот, слава и чест сте злоупотребили с Моята доброта и Моята любов, Пред лицето ми стоят множество нещастни ваши братя и сестри, изнасилени и ограбени от самите вас. Идете при тях и им изповядайте прегрешенията си и направете мир с ближните си. Този ден, който иде, да ви се открия в моята пълна слава, искам да е ден на радост, а не ден на скръб. Ден, посветен Богу моему.
към текста >>

57. Светозар Няголов 1.Епохата на Водолей

Насилието и принудата, породени от страх към човешките закони ще изчезнат и ще се заменят с добрата воля, братските взаимоотношения и сътрудничество във всички сфери на живота.
В първия деканат на Водолей - мистичният, християнската и етична максима на покоряване на злото, ще се замени с новата, дадена от Учителя максима: „Злото или черната ложа ще станат слуги на доброто. " Злото е управлявало милиони години човечеството. Преди 2 хиляди години му беше дадена възможност да поправи грешките си чрез закона на любовта, но то направи още по-страшни нови престъпления: разпъването на Христа, създаването на инквизицията и избиването на повече от 50 милиона хора, организирането и провеждането на Първата и Втората световни войни. От провеждането на тези углавни престъпления Бялото братство е взело строго решение - злото да стане слуга на доброто, като по този начин изкупи всичките си грешки и престъпления, допуснати от него през инволюционния период на развитието на човечеството и принизи човешката душа до материализма, до робството на материята. Хората ще изменят вътрешната си същина и ще вържат злото вън и вътре в себе си, ще станат носители на мъдростта, която епохата на Водолей носи. Насилието и принудата, породени от страх към човешките закони ще изчезнат и ще се заменят с добрата воля, братските взаимоотношения и сътрудничество във всички сфери на живота. Метод за разрешаване на социалните противоречия ще бъде законът на справедливостта, а не този на войната и насилието, донесли неизмерими страдания и нещастия на човечеството, достигнало до крайния егоизъм и антагонизъм между отделните държави. Епохата на Водолей ще освободи човечеството от неговите стари догматични разбирания, идеали, фетиши, митове, държали с векове в робство чистата човешка мисъл, парализирайки неговата творческа духовна работа. Всеки човек ще намери правия път на своето развитие, написан от Бога още при създаването му в неговата душа и описан ни от Учителя, който ни донесе Словото Божие на земята. В първоначалния период на своето развитие, човечеството е имало нужда да има посредници между неговата душа и Бога, каквито са били индуските брахмани и египетските жреци, Те са въвели фетишизма - човешката душа да се кланя на мъртви идоли и форми. Тази негативна религия ще се замести от принципите на Любовта, Мъдростта и Истината, дълбоко внедрени в глъбините на човешката душа.
към текста >>

58. 14. Бележки на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

ТОМ 23

За историята на взаимоотношенията между Михаил Иванов и братския съвет в София ще се спрем по-късно в друг том. 5.
811-819. 2. Виж моите забележки в «Изгревът», том XVII, на стр. 819-822. 3. За Михаил Иванов виж в «Изгревът», том XVII, на стр. 822 под №20 всички препратки по томовете на «Изгревът». 4. За историята на взаимоотношенията между Михаил Иванов и братския съвет в София ще се спрем по-късно в друг том. 5. Разговорът с Учителя е на 2 страници машинописен текст, като накрая под текста се е подписал лично д-р Жеков и е сложил 2 печата - на кирилица и на латиница. Това означава, че този машинописен текст е негов, и че той е съгласен с написаното. 6. Бях принуден да публикувам тези 3 материала, понеже в София вече е издадена книга, в която се твърди, че Михаил Иванов е Миров Учител на Бялото Братство. 7. За мен той е лъжец, крадец, мошеник, и накрая - самозванец. 8. За лъжеучителя Михаил Иванов съм направил подробна препратка и тя е публикувана към подобната кореспонденция между д-р Михаил Стоицев и французите. Вж.
към текста >>

59. 1. Исторически предпоставки за Реформацията

Паричните взаимоотношения се разширяват и възникват нови градове.
За такива са смятали манихейството, несторианството, гностицизма, богомилството, а по-късно - хусистите в Чехия, хугенотите във Франция, духоборците в Русия и много други. Тогавашните фанатизирани църковни водачи повели борба против тези реформатори и техните последователи, унищожавайки ги на кладите, ешафода и в затворите. В XVI век в Европа започват да протичат процеси на Възраждането (Ренесанса). Срещу единството на средновековното феодално общество се надига формиращата се средна класа от занаятчии (производители) и търговци, която се стреми към индивидуална и интелектуална свобода и национално обособяване в отделни държави. Нараства интересът към светския живот, започва развитие на образователната система, транспорта, съобщенията^експлоатацията на земните изкопаеми и т.н. Паричните взаимоотношения се разширяват и възникват нови градове. В същото време Римокатолическата църква като вселенска, запазва средновековния си характер. Тя е мощна и богата, като притежава земи в цяла Европа. Владелите на обособяващите се национални държави са против властта, която папата упражнява на тяхна територия. Те негодуват срещу загубата на парите, които се насочват към папската хазна в Рим. Основната дейност на църковните служители е събирането на данъци и такси.
към текста >>

60. 2. Мартин Лютер (10.11.1483-18.02.1546)

В неговата душа навлиза мира на човек, който е оправил взаимоотношенията си с Бога.
Обаче, той остава разочарован от небрежността и неискреността на свещениците, които срещнал. През 1512 г. Мартин Лютер защитава докторат по теология и е направен главен професор и проповедник в университетската църква в гр. Витенберг. В процеса на подготовката си за лекциите Мартин Лютер съзнава, че спасението на всеки един човек е възможно само с вяра в Исуса Христа. Той се отърсва от съмненията, заблудите и страховете. В неговата душа навлиза мира на човек, който е оправил взаимоотношенията си с Бога. Всички тези чудни библейски истини М. Лютер разгласява чрез лекциите и проповедите си. Той е дълбоко убеден, че Словото Божие трябва да присъства във всеки един дом и в сърцето на всеки един човек. М. Лютер желае целият живот на вярващия да бъде живот на разкаяние, тогава постъпва и пълното прощение, без писма и индулгенции. Идва се до знаменателния 31 октомври 1517 г.
към текста >>

61. 6.3. Родословие на Гаврил Илиев Тодоров

Там Петър Дънов създава хубави братски взаимоотношения със съучениците си и преподавателите, от които той е обичан и уважаван.
Всички те са имали високи духовни идеали. Някои в стремежа си за повече духовна светлина са се учили и ползували от Словото, давано чрез Учителя, или са се подвизавали за различни периоди от време в Братството Това са: Дафинка Доганова, Богдан Икономов, Елеонора Тулешкова, проф д-р Кръстю Тулешков, Милка Василева и Драгоми р Василев Как с е създава връзката между потомците на Гаврил Илиев и Учителя? Пастир Йордан Икономов е съпруг на Манола (дъщеря на Гаврил Илиев). През годините 1885-1887 г. в Американското научно богословско училище в Свищов, той е преподавател на Петър Дънов. Там Петър Дънов създава хубави братски взаимоотношения със съучениците си и преподавателите, от които той е обичан и уважаван. Много трогателно Борис Николов описва срещата на Учителя със съученика си пастир Цветан Цветанов ("Изгревът", т. II, с. 225). Интересен е разказът на Цветан Цветанов за ученика в Свищов, Петър Дънов, предаден от Наталия Чакова (" Изгревът" , т. VI, с. 53). В "Изгревът " т.
към текста >>

62. 6.8. Мария Пенкова Стамова, сестрата на Учителя

С всички свои колеги - методистки пастири и проповедници, той запазил хубавите си приятелски взаимоотношения.
Дънов виждал застоя в живота на църквата и искал да раздвижи нещата или поне да потърси начин да ги тласне напред. Накрая, той ясно виждал, че усилията са му безсмислени. За да не наруши думата си, той се съгласил да изпълнява задълженията си като проповедник по техните изисквания, но при условие да не му се заплаща. Това условие била неприемливо за неговите колеги, което разклащало системата. П. Дънов бил освободен от мисията, като проповедник, без да се създаде външен срив. С всички свои колеги - методистки пастири и проповедници, той запазил хубавите си приятелски взаимоотношения. След това, за близо две години, П. Дънов се е установил да живее във Варна, в дома на сестра си Мария. Евангелистите от Варненската църква са го били канили да проповядва, но той отклонявал предложенията. Видимото бездействие на П. Дънов ставало причина за различни приказки.
към текста >>

63. 8.2. Защо приех да участвам в поредицата издания «Изгревът», том XXIV?

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

Сега нека, ние, евангелистите, да погледнем и възобновим във времето в годините от живота и дейността на Петър Дънов, нашите взаимоотношения и връзка с него.
Освен това, иска ми се доколкото мога да разсея разширяващото се негативно отношение към Бялото Братство и Учителя Петър Дънов в нашите среди. От всички, които четат тези редове, искам добре да се знае, че аз съм израсъл в евангелско семейство и приемам Исуса Христа за мой Господ и Спасител. Моят прадядо, Гаврил Илиев, е първият евангелист в България и първият българин - методистки пастир. Дядо ми, Йордан Икономов е също евангелски методистки пастир. Аз милея за Евангелската методистка църква, защото тя е реформирана и свободна църква, не е обвързана с държавните институции и позволява на всеки, който иска да учи Словото Божие, да се моли и хвали Бога, да се приобщи към нея. Сега нека, ние, евангелистите, да погледнем и възобновим във времето в годините от живота и дейността на Петър Дънов, нашите взаимоотношения и връзка с него. Да си припомним, според биографията му, периода от втората половина на XIX век. Петър Дънов е малко момченце, което малко говори и е срамежлив. Той е отглеждан в дома на по-голямата си сестра Мария. Семейството на Пеньо и Мария Стамови са евангелисти-методисти и живеят в сградата на Методистката църква във Варна. Петър Дънов участва в живота на Църквата, израства и след гимназията постъпва като ученик в Американското научнр-богословско училище в Свищов.
към текста >>

Между семействата, които посещаваха църквата "Д-р Лонг" имаше не малко, които поддържаха приятелство с братята и сестрите от Изгрева В тези усилни времена имаше взаимоотношения на помощ - не само духовна, но и материална.
5 (V.1924), s. 65-67.] Методистите, участвуващи в живота на Бялото Братство никога не са наричани дъновисти, но те учеха и растяха духовно. Моите спомени и наблюдения са от годините преди Втората световна война, по време на войната и началото на комунистическия период. Това беше време, когато напрежението в народа постоянно нарастваше от неизвестността, бомбардировките, преследванията, арестите, изселванията и убийствата, свързани с политическите промени в живота на страната. В тези години родителите ми, нашите родственици и приятели винаги са имали връзки с Бялото Братство и Учителя Петър Дънов. Между семействата, които посещаваха църквата "Д-р Лонг" имаше не малко, които поддържаха приятелство с братята и сестрите от Изгрева В тези усилни времена имаше взаимоотношения на помощ - не само духовна, но и материална. По време на бомбардировките много софиянци търсеха убежище на Изгрева или тези с по-леви идеи - укритие. Когато комунистите след 9 септември 1944 г. започнаха гонитбата и изселванията, всички вярващи в Бога, всеки един, независимо дали беше от Братството или от средите на Методистките църкви, помагаше. Тогава имаше купонна система и черна борса. В къщи понякога имахме масло, изпратено от провинцията до Изгрева.
към текста >>

Като описвам моите познанства и връзки с Изгрева, като илюстрация на взаимоотношенията през комунистическия период, ще кажа, че ние, родителите ми и аз, не бяхме единствените.
Същото преживяваше и майка ми. Щастлив бях, че можех да споделям с близките си преживяното. Елена (съпругата ми), леля Норка (Елеонора Тулешкова), баща ми и майка ми, свако ми Любен Доганов, вуйчо ми Богдан Икономов и т.н. Когато работех в Института по ботаника при бАн, бях викан и предупреден от Партийното бюро, че са ме видели в нощта срещу Великден на площад "Александър Невски". Благодаря на Бога за закрилата, която получавах! Като описвам моите познанства и връзки с Изгрева, като илюстрация на взаимоотношенията през комунистическия период, ще кажа, че ние, родителите ми и аз, не бяхме единствените. Сега ще съобщя една моя изненада. Отивайки на поредния концерт- рецитал, организиран от д-р Вергилий Кръстев, там аз срещнах близо десетина човека от посетителите в църквата "Д-р Лонг". Знам, че това не е случайно. Същият Дух, който работи на Изгрева, присъства и в "Д-р Лонг". Въпреки статията и писанията на пастир Христо Куличев във в.
към текста >>

64. 2.1.17. Гергьовден, 6 май 1926 г., петък, [Витоша, бивака Ел Ше-дар]

ТОМ 26

Но Той по един непостижим начин, невидимо, леко, оформи безпорядъка по платното, осмисли, координира, сроди помежду им; пречупените линии и петна заедно с кривите и безформените се явиха във взаимоотношения, станаха картина - песен и платното се спои, стана ценно.
Бузите заруменяват... Той, Великият направи това. Без думи, без разпит, без обещания. Прие мъката ми, стопи я в душата си, превърна я в мощ и Сила. Нали съм същата - аз, едно платно за рисуване. Някой недодялано, небрежно нахвърли там начупени и криви линии, остави петна, да някой; това платно вече не ставаше за нищо - да, съвсем за нищо. Но Той по един непостижим начин, невидимо, леко, оформи безпорядъка по платното, осмисли, координира, сроди помежду им; пречупените линии и петна заедно с кривите и безформените се явиха във взаимоотношения, станаха картина - песен и платното се спои, стана ценно. Запях тогава от все сърце: „Тъги, скърби са богатство за живота в душа скрити за бъдни добрини, за благи плодове, за светли дни, за светли дни, за светли дни, дни, дни, дни! ” Сега мога да си лягам. Съединих тия два образа - синята емайлирана чашка с жълти и червени цветица и малкото уломъче хляб и круша. Първият път той рече: „Аз пих! ”, а когато го поканиха с обяд той отвърна: „Аз се нахраних!
към текста >>

65. 8.1.2. Какво преживях с участието ми в том XXIV на “Изгревът...” /Павел Василев/

8.1. Евангелистите и “Изгревът...” том 24

ТОМ 26

Аз бях наясно, че няма публикувани и събрани заедно материали върху възникването на методизма, поява на първите методистки мисионери, църкви и училища в България, за най- ранните години от живота на Петър Дънов и връзката Му с Евангелската методистка църква, както и взаимоотношенията между Бялото Братство и Методистката църква.
КАКВО ПРЕЖИВЯХ С УЧАСТИЕТО МИ В ТОМ XXIV НА „ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО..." Павел Василев В разговорите, които имах с Д-р Вергилий Кръстев, се запознах с плана (концепцията) на том XXIV „Изгревът...", който напълно ме удовлетворяваше. Във времето, в мен се очертаха моите задачи и с какво бих могъл да бъда полезен. Аз бях наясно, че няма публикувани и събрани заедно материали върху възникването на методизма, поява на първите методистки мисионери, църкви и училища в България, за най- ранните години от живота на Петър Дънов и връзката Му с Евангелската методистка църква, както и взаимоотношенията между Бялото Братство и Методистката църква. Постепенно подготовката на исканите от мен материали за том XXIV „Изгревът...", се превърна в мисия на моя настоящ живот. Аз осъзнах, че целият ми живот - трудности, изпитания, натрупани познания и опитности - не са били случайност, а съм бил подготвян за участието ми в том XXIV. Това, което Д-р Вергилий Кръстев очакваше да направя по време на работата ми, се отваряше отгоре и аз успявах да напиша. Аз чувствах постоянно помощта от невидимия свят. Зад мен стояха моите родственици, които бяха посветили живота си на Бога чрез работата си в Методистката църква, и всички те ценяха Учителя Петър Дънов и поддържаха връзка с Бялото Братство.
към текста >>

66. 2. Учителят

Глава 1. РАЗКРИВАНЕ НА РЕАЛНОСТТА

Глава 3. Принципите на Учението.

Смисълът на тия школи през всичките времена е бил един и същ - като грижливата ръка на майката да поемат човека, който ще навлезе в една нова обстановка при нови и сложни взаимоотношения Духовният свят е реален и организиран, но същевременно и опасен за новаци и неориентирани добре.
Това са ония избрани люде - белязани да навлезнат в един свят, където ги чака онова за което цял живот са копнели, понесли копнежа си от вечността. На тях им предстои да се родят в този свят, да се събудят за друг живот. Процесът на раждането и на събуждането на човешката душа е известен още от древността. Всичките школи на миналото са имали тази грижа да поемат младенеца в ръцете си, за да го укрепят и направляват в този сложен и многообразен свят, където го чака учение и работа. В тия школи са навлизали видни личности, които са горяли от един и същи огън - да учат и да живеят по нов начин, за да станат и самите те съработници в преобразованието на цялото човечество. Смисълът на тия школи през всичките времена е бил един и същ - като грижливата ръка на майката да поемат човека, който ще навлезе в една нова обстановка при нови и сложни взаимоотношения Духовният свят е реален и организиран, но същевременно и опасен за новаци и неориентирани добре. Раждането в този свят не е случайно явление. Процесът е забележителен и значим; както раждането на физическия свят крие своите опасности, така също и това раждане е сложно и крие своите изненади и опасности. Веднаж роден за нещо друго, човек се намира в съвършено други условия, непознати и неясни и без здраво ръководство, човекът - ученик ще се намери в положението на малкото дете - оставено на произвола на съдбата. И докато за детето може да се намери човек да замества майката, то в духовния свят никой не може да замести оная голямата личност, която поема ръководство - Учителя. Никой не може да свърши работата, освен Единния, Истинския, Определения.
към текста >>

Както очите на гения откриват краски и тонове там, където обикновените нищо не виждат, така и Неговият поглед обхваща несъизмеримостта на световете, вътрешната страна на човека и на живота, скритите взаимоотношения и причини.
Всичко лежи пред Него и у него естествено, като широк вход към целия свят, който всяка минута стои открит пред Него със всичките борби, противоречия, страдания,скърби,мъки, недоразумения, престъпления. “Не бихте издържали” - казва Той “ако ви се отворят очите и видите съществуващия ужас на Земята”. Неговите нерви са непознати, необхватни за нашите мерки на издръжливост и сила. Те притежават онова, което ние наричаме чувствителност, а същевременно те притежават нещо, което не може да се окачестви - здравина и устойчивост. Причината на всичко това, лежи може би в оная непозната материя от която Той е изтъкан и от начина на Неговото виждане. Както очите на гения откриват краски и тонове там, където обикновените нищо не виждат, така и Неговият поглед обхваща несъизмеримостта на световете, вътрешната страна на човека и на живота, скритите взаимоотношения и причини. Нещата за Него получават реален и точен облик. Затова нищо не го учудва, затова Неговото снизхождение и търпимост спрямо човека е безгранично. Той не гледа и не вижда както обикновено сме свикнали да гледаме и да виждаме ние. До Неговия слух стигат всичките звуци, които изпълват Всемира, не само в тяхната хармония и величавост, а и ония, които идат отдолу, от земята, където Той е слязъл за да поднесе на човека големия дар на една Велика Любов. Еднакво Той слуша музиката на световете, както и воплите на всички отрудени, които в даден момент издигат глас за милост и пощада към небето, еднакво дали този глас идва от човек или от животно над което се упражнява насилие.
към текста >>

67. 6. Оригиналът

Глава 1. Разговор с великото

Той говори, те слушат - цяла верига от взаимоотношения, от които най-важното е онова, което образува, подхранва и осмисля тези отношения - любовта.
През нашето време в нашата страна работи Учител. Ние Го наричахме Нашия Учител. Естествено щом е Учител ще има и ученици. Отношенията са точно определени. Учителят е на катедрата, учениците на чиновете. Той говори, те слушат - цяла верига от взаимоотношения, от които най-важното е онова, което образува, подхранва и осмисля тези отношения - любовта. Само при любовта групата може да се каже, че е идеална. Тогава започва сериозната работа - ученичеството. Едно срещу друго застават две същества от които едното дава, другото взима и всичко това въз основа на любовта. Без нея ученичеството е празна работа. Нищо не може да се постигне и реализира.
към текста >>

68. 7. Молитвата. 7.1. Разговор с Великото

Глава 3. Братството - идея на нашето време

Те се редуват непрекъснато и по този начин човек гради взаимоотношенията с ближните си.
Те не питат: що е това и защо ми го даваш? Те вярват напълно на големите и в техните чисти сърца няма сянка от съмнение. Започне ли да пита, детето вече не е дете, то е пораснало и е навлязло в друга фаза - не на взимане, а на даване. Същото става и с големия човек до известно време той е в положението на взимане, дойде момент, когато навлиза в процеса на даването. На физическия свят това е естествено положение - животът оперира с два знака минус и плюс. Те се редуват непрекъснато и по този начин човек гради взаимоотношенията с ближните си. Има един свят обаче, където човек трябва да си остане дете с ония специфични качества на детето - абсолютна чистота и абсолютна вяра - доверчивостта на детето ни дава идея за това естествено състояние по отношение на Великата Първопричина. Какво би спечелил човек, изправен пред Слънцето да пита какво представлява Слънцето, каква е неговата сила в момент, когато той има вопиюща нужда от слънчевата топлина и светлина? За него не остава нищо Друго, а мълчаливо да си даде гърба и да се пече. Или какво би спечелил жадния, спрял се пред бликащия извор да пита и да изследва качествата на водата? Единственото разумно нещо, което трябва да направи е да се наведе и Да се напие.
към текста >>

69. 8. Единството

Глава 1. Откриване на Школата

Накъдето и да се обърне, човек се натъква само на този закон, който разкрива великите цели на Битието и кара човека да бленува за нов ред и порядък на земята, за нови взаимоотношения между разумните хора.
Смисълът на единството е там, че независимо от външните обвивки, независимо от горчивия им вкус, вътре ядката е сладка. Защото плодът на единството е братството, когато хората ще бъдат обединени от една обща цел и идеал. Няма нищо по-смислено и по-красиво да търси човек единството в себе си и в природата, където ярко е отразен кръговрата на живота, на водата, на времето. Да откриваш единството във всичките природни форми и явления, ще рече да се добереш до магическия ключ на мъдростта, която учи човека да мисли право, да намира скрития замисъл на Битието. Тогава човек ще знае що знае, защо живее, защо страда, защо е болен, защо е здрав, защо е богат, защо е беден. Накъдето и да се обърне, човек се натъква само на този закон, който разкрива великите цели на Битието и кара човека да бленува за нов ред и порядък на земята, за нови взаимоотношения между разумните хора. Тогава човекът няма да пита, защо светът е построен така, а не иначе. Тогава човек няма да роптае, няма да недоволствува, няма да се съмнява, когато Великият хирург прави своите операции върху човека, няма да се учудва на всичко, което става около него. Милиони години е замислян величествения план на Битието, като здрава спойка единството държи в изправност частите на този свят, които в общ унисон реализират великата цел. Кой е дал право на човека да критикува и се произнася за този план? Не изпада ли в жалката форма на мухата или на магарето, които си позволиха да се произнесат за красотата на Ева.
към текста >>

70. 2. Окултизмът и човека

Глава 1. Откриване на Школата

Единствена окултната наука е давала възможност на човека да стигне до себепознанието като най-висш момент на извисяване, запознавала го е с вътрешните взаимоотношения и му е давала методи и начини, как да овладее силите и да се справи с всички мъчнотии и противоречия.
Мравката никога не може да стигне до представите, които човек има за света. За нея пръста на човека си остава планина. Човекът с ограничени възможности и с обикновено съзнание не може да разбере и да приеме идеи, които стоят далеч и високо от неговото виждане и разбиране на живота и света. Окултната наука, позната още от древността винаги е представлявала от себе си шеметен връх, достъпен за малцина. Окултизмът никога не е бил популярно течение, което се ражда през известен период от време, за да умре при известни неблагоприятни условия - то не изгрява и не залязва; напротив придружава човека през всичките времена и епохи, винаги свързан с живота на човека, разрешаващ дълбоките конфликти и противоречия, задоволяващ неговите духовни интереси и копнежи. Единствена окултната наука е давала възможност на човека да стигне до себепознанието като най-висш момент на извисяване, запознавала го е с вътрешните взаимоотношения и му е давала методи и начини, как да овладее силите и да се справи с всички мъчнотии и противоречия. Окултната наука може да се смята за авангард на цялата наука изобщо, защото тя първа открива тайните, които открива когато намира за добре на обикновените хора. Там, където официалната наука спира своя полет, оттам започва окултната, в своите клонове тя обхваща официалната -разбира се всичко онова, което е съгласно със законите и принципите на живата природа, съобразявайки се с истината. През всичките времена окултната наука е била най-изисканата храна за жадните умове, сърца и души. В онзи дълбоки чист смисъл на думата окултизмът никога нямаше да стане за неосведомените или полуосведомените. Ония, които по някакво недоразумение, или по силата на модата са се приближавали до окултната наука, без да имат необходимия ценз за нея, водени от дребни, лични интереси винаги са изкълчвали нещата, криво са ги разбирали и прилагали, вдигали са шум край себе си и накрая са свършвали с катастрофа физическа и душевна.
към текста >>

71. 3. Пред прага на Школата

I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ

Една школа, каквото беше тази на Учителя идваше да помогне на човечеството да се справи с новите условия, със сложните взаимоотношения, за да кали нещо у себе си и се подготви да приеме, съхрани и предаде на другите новото.
Някои се чудеха и търсеха причини, обвиняваха и се оплакваха и нищо не разбираха, някои никак не се чудеха, не търсеха причини, те знаеха, че светът се подготвяше за нова сеитба и за тях не беше трагедия, че богатите хора щяха да станат бедни, щастливите нещастни, здравите болни. Промените, бурите, катаклизмите нямаха никакво значение, те мереха нещата с необикновени мерки. В света се подготвяше нещо велико. Плугът никак не се интересуваше от нарушеното спокойствие на мравките, на червеите, на бръмбарите. Земята трябваше да се разоре и се подготви за сеитба - такава беше неумолимата логика на сеяча, такава бе и тази на живата природа, която редеше своите планове. Една школа, каквото беше тази на Учителя идваше да помогне на човечеството да се справи с новите условия, със сложните взаимоотношения, за да кали нещо у себе си и се подготви да приеме, съхрани и предаде на другите новото. Да знаеш защо живееш и страдаш, да научиш великия урок да носиш като истински мъж страданията беше задача, която остро бе поставена още в навечерието, когато школата официално бе открита. Събитието беше минало безшумно и естествено и дните по нищо не се различаваха и тая първа вечер - събранията тогава ставаха вечер, когато се каза думата школа, думата прозвуча необикновено. Учениците вероятно и тогава са пели, размишлявали, молели, ала тона и стила на работата трябва да е бил друг. Учител и ученик се бяха изправили един срещу друг и бяха успели да разменят първия любовен поздрав. Нека започнем от малката причина - един спретнато подвързан том в тъмносиньо платно привлича моя поглед.
към текста >>

72. 3. Максим Горки и Леонид Андреев

I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ

Накрая е сложен послеслов от Георги Константинов, който тук прилагаме, за да се видят взаимоотношенията на тези велики личности в руската литература> които принадлежат на двата различни полюса в следвоенна Русия от 191/ г.
3. МАКСИМ ГОРКИ И ЛЕОНИД АНДРЕЕВ През 1926 г. от руски език се превеждат спомените на Максим Горки за Леонид Андреев от 58 страници в превод на Цв. Байрактаров. Накрая е сложен послеслов от Георги Константинов, който тук прилагаме, за да се видят взаимоотношенията на тези велики личности в руската литература> които принадлежат на двата различни полюса в следвоенна Русия от 191/ г. и след Октомврийската болшевишка революция в Русия от 1918 г. ПОСЛЕСЛОВ Георги Константинов Максим Горки и Леонид Андреев. - И двамата са известни на нашата интелигенция. Те дори до известна степен бяха у нас в мода. Идеите, които ни носеха техните произведения, подхраняха настроенията на цели кръгове от тая интелигенция и в тоя смисъл те са във връзка с историята на последната.
към текста >>

73. 49. Статията „Международен език” от Лудвиг Заменхоф

III. БЕЛИЯТ КОМУНИЗЪМ - КОМУНИ, КООПЕРАЦИИ И ЗАДРУГИ.

Всъщност, човечеството и без това е единно, но въпроса е да се внесе хармония във взаимоотношенията на неговите съставни части, за да може да се развива и да напредва правилно.
49. СТАТИЯТА „МЕЖДУНАРОДЕН ЕЗИК” ОТ ЛЮДВИГ ЗАМЕНХОФ МЕЖДУНАРОДЕН ЕЗИК Братство, Севлиево. Г. 6, бр. 78, 24.12.1933, с. ???? С бързи стъпки днес събитията се движат така, че всеки ден все повече и повече се приближаваме към осъществяване великия идеал за обединение на човечеството. Всъщност, човечеството и без това е единно, но въпроса е да се внесе хармония във взаимоотношенията на неговите съставни части, за да може да се развива и да напредва правилно. Наистина, като следствие на несправедливостта на мирните договори, днес съществуват големи национални противоречия главно между победители и победени. Но това не може да продължава вечно, несправедливостите трябва и ще бъдат поправени, и ако у двете страни има достатъчно разум това да стане по мирен начин, чрез взаимно разбирателство, то пътят както към сближение на досегашните противници и врагове така и към обединение на цялото човечество, ще бъде широко разтворен. Има една опасност шовинизма и алчността да вземат надмощие като се изразят в една нова война, но тези народи, които искрено желаят, могат да избегнат тази опасност, която ще увеличи и продължи разногласията и несправедливостите в света, защото чрез война никога до сега неправдите не са премахнати. Така или иначе, човешкото съзнание се пробужда по всички части на земята и правдата по-рано или по-късно, ще се наложи. Народите вече почват да съзнават безмислеността и безрезултаността на войните и изострените национални противоречия и борби, а това е най-ярко доказателство, че ние се движим към обединено човечество.
към текста >>

74. 77. Статията „Белият комунизъм” / Сава Калименов. В: Братство, Севлиево. Г 4, бр. 48, 15.07.1932

V. МИСИЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО.

Новото, колективното съзнание е именно тоя фактор, който ще възстанови правдата, ще възстанови хармонията в развитието и взаимоотношенията на различните народи и класи, съставляващи човечеството.
Така се явяват дисхармонично, едностранчиво развити индивиди, а това е противоестествено и затова наказанието на природата не закъснява да се яви. За да може организма да функционира правилно, за да бъде здрав и силен, в него трябва да има хармония между отделните органи и системи и техните функции. Само тази хармония може да му осигури правилно развитие. Същото нещо се отнася и до човечеството, взето с неговите народи и класи. И в техния живот и в тяхното развитие трябва да има хармония, за да може да бъде осигурено благоденствието на всички. Новото, колективното съзнание е именно тоя фактор, който ще възстанови правдата, ще възстанови хармонията в развитието и взаимоотношенията на различните народи и класи, съставляващи човечеството. Днешния обществен строй е продукт на старото съзнание, на егоистичното съзнание за отделеност. Този строй, изграден от човешката неправда, е пълно отрицание на Божествената Правда. Този строй е човешко дело и като такова той може и трябва да бъде променен. Щом той е резултат на човешки грешки и заблуждения, то тия последните трябва да се поправят. Щом той е пречка за правилното развитие на човечеството, то тая пречка трябва да се премахне.
към текста >>

75. 1.8. Статията „Русия, славянството и човечеството” / Сава Калименов. - В: Братство, Севлиево. Г. 17, бр. 318, 15.10.1944, с. 1.

V. МИСИЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО.

И докато огромното мнозинство вижда в нея, всеки от своето ограничено гледище, или грозната сцена на разсвирепели, необуздани от нищо човешки инстинкти, или пък, предизвикания от механическия развой на слепи икономически и обществени сили и взаимоотношения час на разплатата, то поетът, който много добре вижда и отлично рисува както едното, така и другото, вижда и нещо повече - той вижда и това, което нито едните, нито другите са способни да видят - Той вижда Христа!...
Това е видял добре Александър Блок. Видял го е, затуй, защото той не е обикновен човек, не е дори учен и философ, а е поет. С други думи, той е видял това, което обикновени, земни очи, не са способни да видят. Революцията - е нещо друго! Тя е нещо съвсем друго!... И докато огромното мнозинство вижда в нея, всеки от своето ограничено гледище, или грозната сцена на разсвирепели, необуздани от нищо човешки инстинкти, или пък, предизвикания от механическия развой на слепи икономически и обществени сили и взаимоотношения час на разплатата, то поетът, който много добре вижда и отлично рисува както едното, така и другото, вижда и нещо повече - той вижда и това, което нито едните, нито другите са способни да видят - Той вижда Христа!... Зад ужасите на революцията, зад страшното кръвопролитие, зад развихрените на воля човешки страсти, зад ужасното стълкновение на противоположните човешки материални интереси, зад всички тия видими, ясни и познати сили, явления и процеси, сблъскващи се, по силата на една желязна необходимост, по силата на една общепозната, ясна и несъмнена земна логика, върху сцената на революцията, зад всичко това, и над всичко това, окото на поета - което много добре вижда всичко земно - вижда още и нещо неземно - той вижда още и нещо невидимо за очите на обикновените люде: - над тази страшна земна буря, зад снежната виелица, той вижда да стои над всичко един светъл и чист образ, един свят образ, един образ, който стои неизмеримо по-високо от всички наши земни страсти, от всички наши земни грижи, интереси и борби - той вижда чистия образ на Христа! Как е възможно това? - ще запитат мнозина. Ще запитат може би, почти всички. Как е възможно да се свързват помежду си такива ни най-малко нехармониращи се неща: вилнеенето на човешки инстинкти, борбата между противоречивите човешки материални интереси и - светлия образ на Христа!
към текста >>

76. 3.7. Убийството на крал Александър. Преглед. - В: Братство, Севлиево. Г. 6, бр. 101, 14.10.1934, с. 3.