Търсене в текстове за 'взаимоотношени'

НАЧАЛО

ТЕКСТОВЕ И ДОКУМЕНТИ ОТ УЧИТЕЛЯ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 13 резултата в 11 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1896_2 Двата велики закона на развитието - Науката и възпитанието

Частите на това Цяло се намират в тесни взаимоотношения и са свързани помежду си по силата на едно вътрешно сродство.
1. Природата работи чрез три характерни неща: – общ план; – общ стремеж; – обща цел. 2. Чрез тях тя се проявява като едно велико единство, като едно Цяло. Частите на това Цяло се намират в тесни взаимоотношения и са свързани помежду си по силата на едно вътрешно сродство. 3. Най-важното за нашия ум е да наблюдава и да проследи тази връзка, това тясно сродство, което съществува между частите на всички нива в природата. 4. А пред разума[83] ни стои великата задача да разбере и осъзнае смисъла на законите и естеството на силите, които създават тази пълна хармония, това единство в нейната система. Освен това той трябва да ни запознае и осветли чрез достоверни факти за неизменното им отношение към нас, разумните същества. 5. Разумът трябва да покаже също така каква е службата на човека и на всички други същества, както и изконните им задължения, наложени от законите на разумната природа, чиито действия по същина остават неизменни[84]. 6. Тия закони и сили, с всички условия, които съдържат в себе си, са онзи основен, крайъгълен камък, върху който е положена основата на живота.
към текста >>

2. 01.Тефтерче с размишления 3.03.1899 - 16.10.1900

В живота си всичко наблюдавай и постепенно изучавай техните взаимоотношения.
Преди всичко стой бодър, готов да посрещнеш всичките мъчнотии и от тях урок да извлечеш за своя живот. Не пренебрегвай гласа, който те води и упътва в пътя на живота. Внимавай с пълнотата на сърцето си и знай, че от него излизат добрите и лоши последствия. Малките случки и неща са нищожни, не ги взимай под внимание, но не ги и избягвай. Малките стъпки взимай впредвид, те са предпазителни мерки, за да ти внушат сериозност във всичките ти постъпки. В живота си всичко наблюдавай и постепенно изучавай техните взаимоотношения. Не пренебрегвай в живота си най-малкия случай да го оползотвориш в нещо добро или полезно. Знай, че силата на всички неща зависи от малките обикновени случки в напредъка на твоя живот. Повседневно гледай да извлечеш полза, където и да се намериш, каквото и да вършиш. Не стой празен никога, защото празнотата е голямо зло, което зле действа на всичко. Аз съм Господ твой, който ти говоря сега.
към текста >>

3. №61 (Петър Дънов) [отворена карта]

Колесников има финансови взаимоотношения с доктор Миркович, които притесняват П.
Има двама сина – Петър и Павел, и дъщеря Анастасия. През лятото на 1901 г. Колесников е в Бургас. Когато П. Дънов ев Пловдив, преспива в дома му. Колесников има финансови взаимоотношения с доктор Миркович, които притесняват П. Киров.Вероятно става дума за някакви средства, които отиват към протестантската общност в Бургас. В този случай П. Дънов дава еднозначната си оценка в писмото си от декември 1901 г.: „Колкото за Д-ра и Колесников, аз отдавна съм разбрал кой е влязъл под кожата им.Бог се от зло не изкушава. Няма нищо! Господ да ги вразуми, според както вижда за добре.
към текста >>

4. ПОСЛЕСЛОВ

В обсега на „Диалозите“ влизат и по-периферни теми като утвърждаване на протестантството в младата българска държава и взаимоотношенията на Петър Дънов с най- известните му функционери от онова време; възникване и развитие на спиритизма и теософията в България; битът, душевността и духовните търсения на обикновения човек тогава и др.
Киров, Т. Стоименов и д-р Миркович. Същевременно подробните им биографии в този си вид се публикуват тук за първи път. Чрез тази кореспонденция изследователите и биографите на Учителя П. Дънов могат да възстановят, допълнят и пояснят бележниците (дневниците) му от този период. В обсега на „Диалозите“ влизат и по-периферни теми като утвърждаване на протестантството в младата българска държава и взаимоотношенията на Петър Дънов с най- известните му функционери от онова време; възникване и развитие на спиритизма и теософията в България; битът, душевността и духовните търсения на обикновения човек тогава и др. Работата върху двете части на „Епистоларни диалози“, отразяващи личната кореспонденция между Петър Дънов и Пеню Киров в периода 1898-1917 г., отне на екипа повече от 5 години – от втората половина на 2006 почти до края на 2011 г. Големият обем на кореспонденцията и приложенията към нея наложиха тя да бъде представена в две отделни части. Всяка част съдържа писма, показелец на лични имена, показелец на географски имена, показалец на библейски цитати, хронологичен показалец на писмата, речник на остарели и чужди думи, обяснителни бележки към писмата, използвана литература. В първата част (1898-1900 г.) са приложени биографиите на Пеню Киров (1868-1918), д-р Георги В.
към текста >>

5. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 4

Колесников има финансови взаимоотношения с доктор Миркович, които притесняват П. Киров.
Има двама сина – Петър и Павел, и дъщеря Анастасия. През лятото на 1901 г. Колесников е в Бургас. Когато П. Дънов е в Пловдив, преспива в дома му. Колесников има финансови взаимоотношения с доктор Миркович, които притесняват П. Киров. Вероятно става дума за някакви средства, които отиват към протестантската общност в Бургас. В този случай П. Дънов дава еднозначната си оценка в писмото си от декември 1901 г.: „Колкото за Д-ра и Колесников, аз отдавна съм разбрал кой е влязъл под кожата им. Бог се от зло не изкушава. Няма нищо!
към текста >>

6. 1926_11 Съдържание

Учителя на Бялото Братство и Българската православна църква – взаимоотношения върху сцената на обществения живот (историко-философски обзор от Елеотон) ... 212
Спомени на Гена Папазова ... 207 Спомени на Георги Попов ... 208 Спомени на Георги Овчаров ... 208 Писма до семейство Иларионови ... 209 Имало ли е диспут в читалище „Надежда" ... 210 Учителя на Бялото Братство и Българската православна църква – взаимоотношения върху сцената на обществения живот (историко-философски обзор от Елеотон) ... 212 Интервюта, дадени на събора, от Учителя ... 223 ПЕНТАТРАМЪТ ... 228 Същност ... 229 Външен кръг ... 231 формулата ... 231
към текста >>

7. 1922_11 Учителя на Бялото Братство и Българската православна църква

УЧИТЕЛЯ НА БЯЛОТО БРАТСТВО И БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА - ВЗАИМООТНОШЕНИЯ ВЪРХУ СЦЕНАТА НА ОБЩЕСТВЕНИЯ ЖИВОТ
УЧИТЕЛЯ НА БЯЛОТО БРАТСТВО И БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА - ВЗАИМООТНОШЕНИЯ ВЪРХУ СЦЕНАТА НА ОБЩЕСТВЕНИЯ ЖИВОТ Историко-философски обзор от Елеотон За да вникнем в същността на взаимоотношенията между Българска православна църква (БПЦ) и Бялото Братство (ББ) през разглеждания исторически период от време, следва да проследим хронологически и фактологически позицията на Църквата – представител и стожер на официалната държавна религия (според действащата тогава Търновска конституция – източно-православното християнско вероизповедание), спрямо личността на Учителя Петър Дънов и неговото учение. Обликът на тази позиция се определя в най-висока степен от различията между класическото християнско богословие и църковното учение, от една страна, и цялостната идейна система, излагана не последователно, а събирателно в беседите на Учителя – система, която разбира се, се е оформяла, обогатявала и доизграждала до самото му заминаване на 27.12.1944г. Преди всичко правят впечатление теоретическите различия между двете учения. Те са концентрирани в проповядваните от Учителя основни закони на Космоса – за кармата и прераждането, във възгледите му относно върховната духовна институция, която ръководи еволюцията на Вселената – Великото Всемирно Братство и двата му клона: Бялото Братство (ложа) и Черната ложа, във формулираните от него най-важни принципи и задачи на Новата епоха, която изгрява за цялото човечество – епохата на шестата коренна (окултна) раса, и др.
към текста >>

За да вникнем в същността на взаимоотношенията между Българска православна църква (БПЦ) и Бялото Братство (ББ) през разглеждания исторически период от време, следва да проследим хронологически и фактологически позицията на Църквата – представител и стожер на официалната държавна религия (според действащата тогава Търновска конституция – източно-православното християнско вероизповедание), спрямо личността на Учителя Петър Дънов и неговото учение.
УЧИТЕЛЯ НА БЯЛОТО БРАТСТВО И БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА - ВЗАИМООТНОШЕНИЯ ВЪРХУ СЦЕНАТА НА ОБЩЕСТВЕНИЯ ЖИВОТ Историко-философски обзор от Елеотон За да вникнем в същността на взаимоотношенията между Българска православна църква (БПЦ) и Бялото Братство (ББ) през разглеждания исторически период от време, следва да проследим хронологически и фактологически позицията на Църквата – представител и стожер на официалната държавна религия (според действащата тогава Търновска конституция – източно-православното християнско вероизповедание), спрямо личността на Учителя Петър Дънов и неговото учение. Обликът на тази позиция се определя в най-висока степен от различията между класическото християнско богословие и църковното учение, от една страна, и цялостната идейна система, излагана не последователно, а събирателно в беседите на Учителя – система, която разбира се, се е оформяла, обогатявала и доизграждала до самото му заминаване на 27.12.1944г. Преди всичко правят впечатление теоретическите различия между двете учения. Те са концентрирани в проповядваните от Учителя основни закони на Космоса – за кармата и прераждането, във възгледите му относно върховната духовна институция, която ръководи еволюцията на Вселената – Великото Всемирно Братство и двата му клона: Бялото Братство (ложа) и Черната ложа, във формулираните от него най-важни принципи и задачи на Новата епоха, която изгрява за цялото човечество – епохата на шестата коренна (окултна) раса, и др. Не е за пренебрегване в този ред на мисли и становището на Учителя, по повод моментното състояние на Църквата като духовна и обществена организация, от гледна точка на първоначално заложените в нея от Спасителя Иисус Христос цели. Учителя е на мнение, че в настоящата си форма християнската Църква не е адекватна на изискванията на историческия момент и не е способна да изпълнява предназначението си на Божествен обединител, пастир и водител на всички вярващи в Христа.
към текста >>

8. 1926_6 Спомени на Павлина Даскалова

Той ми беше директор в прогимназията и поддържахме добри взаимоотношения.
Един ден снахата на сестра Христина, Миланка, като се върнала вкъщи, съобщила на свекърва си, че започват акции против религиозните хора, включително и Бялото Братство. Сестра Христина получаваше народна пенсия. Тя отишла при директорката ми, която живееше в нейната махала, и казала: „Янке, ще започнат да преследват Павлина Даскалова за нейните убеждения. Моля те, направи всичко възможно да й помогнеш." И действително, когато извикали директорката в МВР, тя казала, че нейната канцелария е до моята занималия и че се чува всичко, което преподавам на децата, че не е чувала да споменавам думата „Бог" и пр. По това време началник на градския отдел „Просвета" беше Венелин Друмев. Той ми беше директор в прогимназията и поддържахме добри взаимоотношения. Извика ме при себе си, заключи вратата и ме помоли, да не се занимавам с Бялото Братство. Той самият, обаче, на младини е бил вегетарианец и толстоист. Каза ми: „Павлина, чети каквото искаш, но мълчи и не ходи при Стамат Тодоров. Работи си индивидуално." На 6 декември 1957 г.
към текста >>

9. ВЪВЕДЕНИЕ

Трудно се обясняват взаимовръзки и взаимоотношения на отделни събития или направо чезнат и се размиват във времето, какъвто е случаят с богомилското учение без чието присъствие на Запад е абсурдно да си представим Реформацията и европейската цивилизация.
Три мощни духовни вълни играли решаваща роля във вътрешния и външния ни живот, в най-интимните и най-грандиозни страници на историята ни. В целия този процес от духовни течения, още от дълбоката първооснова на националната ни култура и до днес продължават усилията за по-вярно разчитане и тълкуване на старата ни традиция. И въпреки широката и все по-добра историческа осведоменост, натрупана от времето, различните духовни нива на проблемите, подсказват трудността при разкриването им. Явления с по-висша еманация и синтези на творческия дух, със своята си логика за истина, изискват и по-широко езотерично тълкуване. Ако ролята на културата е да ги спасява, редно е да погледнем и към българските „спасени и недоспасени" явления, в нелеката ни историческа съдба, с така накъсаната й хронология. Трудно се обясняват взаимовръзки и взаимоотношения на отделни събития или направо чезнат и се размиват във времето, какъвто е случаят с богомилското учение без чието присъствие на Запад е абсурдно да си представим Реформацията и европейската цивилизация. Допустимо е да не сме дооценили някои събития и загубили шанса да се реализираме и пречистим в аурата на възможни светли идеи, да сме забавили развитието на националното ни мислене и култура. Трябва да се съгласим, че придобитите ценности в най-висшата духовна сфера са съхранени в генетичния ни код и независимо от отдалечеността на времето и историческата забрава при известни условия се проявяват. Приемем ли един път генетичният феномен като фактор на благословение в нашето развитие, необходимо е изново да променим културно-историческата си гледна точка. Отправим ли поглед назад към вътрешното съдържание и смисъла на духовните сили, движили живота ни, усетим ли сенките на дедите ни, които са ни наблюдавали през хилядолетията, непременно ще дойдем до простия човешки извод, че и днес ни наблюдават с надежда и укор, че пътят на духовната ни биография е път през тайнствата на историята ни. Ние не познаваме философията на Тангра, но историческите й следи с основание ни карат да смятаме, че тя е стъпила на здрави, непоклатими основи, отвеждаща българина към шеметни космически висини, внушаваща му грандиозни асоциации за света.
към текста >>

10. СЛОВО ЗА ЧОВЕКА, ПЪТЯТ, ИСТИНАТА И ЖИВОТЪТ

Педагогическият му метод на пълна свобода, предпазваше ученика от двойнственост в обходата и изявите и осигуряваше искреността във взаимоотношенията ученик-учител.
Школата му не беше тясно затворена за чисто окултни проблеми, а широко обхваща световната култура и цивилизация. Учителят говореше за живота на гениите, препоръчваше да се изучава опитът им и даваше различни примери. Ученикът е морално задължен да се посвети на някоя област на науката или на изкуството, и да бъде най-добър в професията си. Критерият за „високият идеал" се отнася за всички негови постижения. Интелигентността бе качеството, което Учителят най-много ценеше. Педагогическият му метод на пълна свобода, предпазваше ученика от двойнственост в обходата и изявите и осигуряваше искреността във взаимоотношенията ученик-учител. В последната част от книгата си, сме се стараели да покажем многообхватността и многообразието от теми, намерили отражение в хилядите страници от Словото на Учителя. Могат ли хората, като излезете в света, да кажат и за вас: „Ето човекът! " За да се удостои човекът с това име, той трябва да съдържа в себе си четири неща: да бъде богат, да бъде силен, да бъде умен и да бъде добър. Богат човек е само онзи, който има богата душа, богат ум, богато сърце и силна воля.
към текста >>

Същевременно той трябва да намери онази вътрешна връзка, онова взаимоотношение, което съществува между тия неща и него.
Външно човек не може всякога да бъде спокоен. Повърхността на човека може да се вълнува, но Божественото в него трябва да е в мир, в тишина. Само Божественото в човека е в сила да го спаси. Съмнението е така необходимо за човека, както ветровете са необходими за природата. За да разбере човек живота, знанието, какво е разумната природа, която го заобикаля, той трябва да си ги представи в конкретна форма, достъпна за неговия ум и за неговото сърце. Същевременно той трябва да намери онази вътрешна връзка, онова взаимоотношение, което съществува между тия неща и него. Няма по-голямо изкуство от това, да разбираш себе си, да влизаш в дълбочината на своето естество, да разбираш своя произход, причините на твоето съществувание и предназначението ти като човек, дошъл на земята. Имам предвид вътрешната лаборатория, вътрешната наука на човека, с която той би могъл да превръща, де преработва своите отровни мисли и чувства и да ги използува за храна. Човек расте по благодат, но не се спасява. Мъжът и жената представят два принципа, две части на едно цяло. Гое е цялото?
към текста >>

11. Беинса Дуно

Това е „лятната духовна школа“, в която учениците са стимулирани да осъществяват по- тясна връзка с природата, да се ползват от нейните блага, да се справят с неблагоприятните условия на планината, както и да работят върху своите взаимоотношения.
той слага началото на духовната Школа на Бялото Братство, в която теоретичните знания са съчетани с духовни практики, с методи за самоусъвършенстване, с упражнения за развиване на тялото, ума и контрол на емоциите. От 1922 г. нататък Учителя редовно извежда учениците си в планината на_Витоша и на Мусала. От 1929 г. ежегодно се прави летен лагер на Рила, в местността Седемте рилски езера. Това е „лятната духовна школа“, в която учениците са стимулирани да осъществяват по- тясна връзка с природата, да се ползват от нейните блага, да се справят с неблагоприятните условия на планината, както и да работят върху своите взаимоотношения. През 1932 година на поляната на Изгрева край София се ражда Паневритмията - свещеният кръгов танц, чиито движения и музика са дадени от Учителя. В следващите години все повече ученици и последователи от страната се събират и обединяват в кръга на Паневритмията, която надхвърля националните граници и в момента вече се играе на петте континента. През зимата на 1944 г. Учителя завършва земния си път. Последните му думи са „Една малка работа се завърши добре“.
към текста >>

0.10847592353821