Търсене в текстове за 'Ядене'

" Свари чай, поднесе ни каквото имаше за ядене и се разположихме.
Хубава на вид, благородна осанка и сериозна. И се държи хубаво. Облечена с достойнство. Тя ни прие много любезно и внимателно. „Братя, заповядайте! " Свари чай, поднесе ни каквото имаше за ядене и се разположихме. Останахме в нейната къща. След малко идва жената и каза: „Братко, ние ще излезем, имаме малко . работа, а ти си остани тук вкъщи." За пръв път чувах името братко, и някой да се обръща така към мен. „Ако дойде някой, приеми го! " И си отидоха.
към текста >>

4. 19. ОБЩАТА КУХНЯ

Имаше само едно ядене, нямаше никакъв разкош, но беше достатъчно.
Отидем на обяд и помогнем на дежурните сестри каквото можем. Те са си свършили работата и са сготвили. Сестрите готвят, но хубаво готвят. Сядаме на трапезата, след малко идва Учителят и Той сяда до нас, кажем си общата молитва и сестрите ни поднасят топлата манджа в едни паници напълнени до горе. А ние от гладни по-гладни. Имаше само едно ядене, нямаше никакъв разкош, но беше достатъчно. Учителят ще намигне на сестрата, ще й даде знак и тя донесе тенджерата и с големия черпак напълни втори че и трети път чиниите ни. Ние се смущавахме, а тя каже: „Сготвили сме да се изяде. Няма да я хвърлим я." Там храната не се застояваше, защото на обед и вечеря винаги имаше гости. След обеда винаги се повдигаха въпроси, които ни интересуваха пред Учителя и се водеха интересни разговори. Тази обща кухня ни улесни много.
към текста >>

Присламчват се и ни изпапат яденето.
Ние се споглеждахме и толкоз. Учителят почака да се опомнят, но на тях хич не им дойде ума, че като ни изместват те ни ядат от храната. А ние сме студенти, нито имаме време да готвим, нито има с какво да си купим продукти. Бяхме бедни студенти. Освен туй, ние си бяхме изработили тези продукти от братските комуни в Ачларе и Русе, а те възрастните братя не донесоха нищо, макар че са богати. Присламчват се и ни изпапат яденето. Така Учителят затвори общата кухня. След това обеди имаше, но ние вече не бяхме поканени. Идват следващия път възрастните братя, седнат на трапезата, но трапезата е празна само с голи дъски на масата. Един от тях пита сестра Гумнерова, защо е закъсняла с обеда. А тя му отговаря: „Учителят нареди да се затвори хранилнята!
към текста >>

Главното ни ядене беше сварени картофи, като всеки сам си белеше, разрязваше ги и слагаше по няколко капки чист зехтин и с малко резенче лимон.
Но нямаше шега. А ние започнахме да се храним кой където живее. Ние винаги се хранехме общо, защото живеехме в квартири по трима човека. И тогава идваха още по един-двама и се събирахме по пет човека на масата. Нашата трапеза бе отворена за всички. Главното ни ядене беше сварени картофи, като всеки сам си белеше, разрязваше ги и слагаше по няколко капки чист зехтин и с малко резенче лимон. Това бяха нашите братски обеди. Как се хранеха бедните студенти? На пазара имаше много неща, но джобовете ни бяха празни, събирахме грошове, за да можем няколко човека да си купим нещо малко, за да залъжем глада си. Тогава се продаваше много хубаво кисело мляко, което беше евтино, но не можехме да го купим. Със събраните грошове купим едно кило кисело мляко.
към текста >>

5. 27. ЕКСКУРЗИЯ ДО КОДЖА-БАЛКAН

Това е източния Балкан, но нямаме никакви средства, нямаме почти нищо за ядене.
27. ЕКСКУРЗИЯ ДО КОДЖА-БАЛКАН Вместо да бездействаме и да се чудим какво да правим, докато чакаме денят определен за пренасяне на снопите от полето, а това беше след 15 дни, то ние решихме да направим една голяма екскурзия до Коджа-Балкан. Това е източния Балкан, но нямаме никакви средства, нямаме почти нищо за ядене. Вземахме малко брашънце и нищо друго няма. Такива неща като масло, сирене, кашкавал не ни се присънваха. Само хлябът сънувахме, който нямахме. Тръгваме всичко с 50 лв., с които може да купиш само едно кило захар. Аз бях намерил една стара конска кожа, когато на Жечо на времето му умря кобилата.
към текста >>

6. 38. БАБА ДОНКА

Върнем се от университета към обяд и яденето е готово, какво по-хубаво от това.
38. БАБА ДОНКА В първите години, когато отидохме на Изгрева нямаше къде да живеем. Изгревът още не беше построен. Живеехме у брат Димитрий Стоянов с майка му баба Донка. Тази баба Донка бе забележителна жена. На 90 години тя ни готвеше разни чорби и ястия. Върнем се от университета към обяд и яденето е готово, какво по-хубаво от това. Сядаме всички на масата, тя насипва с черпака, а ние огладнели кусаме с дървени лъжици. След обед работехме, за да си изкараме прехраната по разни обекти, а вечер отново намирахме готово ядене. Баба Донка готвеше хубаво и след като се нахраним ще изпеем няколко песни. А какви песни се пееха тогава! Имаше у нас плам и огън.
към текста >>

След обед работехме, за да си изкараме прехраната по разни обекти, а вечер отново намирахме готово ядене.
Живеехме у брат Димитрий Стоянов с майка му баба Донка. Тази баба Донка бе забележителна жена. На 90 години тя ни готвеше разни чорби и ястия. Върнем се от университета към обяд и яденето е готово, какво по-хубаво от това. Сядаме всички на масата, тя насипва с черпака, а ние огладнели кусаме с дървени лъжици. След обед работехме, за да си изкараме прехраната по разни обекти, а вечер отново намирахме готово ядене. Баба Донка готвеше хубаво и след като се нахраним ще изпеем няколко песни. А какви песни се пееха тогава! Имаше у нас плам и огън. В това се криеше нашият подем тогава. Една сутрин баба Донка ми вика: „Борисчо, искам да се науча да чета." Тогава много от възрастните не знаеха да четат.
към текста >>

7. 67. ЕДИН ДЕН НА ИЗГРЕВА

Храната се приготовляваше скромничко, обикновено едно ядене, но достатъчно, можеш да си сипеш два пъти ако си още гладен.
Така ни водеше и учеше. Без такова интуитивно прозрение в самата човешка душа не е възможно ръководството на душите. Значи този, който ръководи трябва да има безпогрешно интуитивно чувство. И не само това, но той трябва да осветлява със светлината, която посочва техния път. След неделната беседа имаше почивка, разговори и следваха общите обеди. Храната се приготовляваше скромничко, обикновено едно ядене, но достатъчно, можеш да си сипеш два пъти ако си още гладен. Тези обеди осигуряваха храната на всички хора, които живееха на Изгрева, но и на външни хора, които разбраха, че могат да си хапнат без пари. Никой не контролираше кой плаща и кой не плаща. Учителят тури тази идея още в началото, когато дойде на Изгрева: „Тук не трябва да има гладен човек! " Това ние го спазихме. Общите вечери ставаха по повод на нещо.
към текста >>

8. 73. БИТ НА УЧИТЕЛЯ

Тя бе един вид като главно ядене на приятелите.
И обичаше тази простота и естествена обстановка и обходата между хората. Много обичаше картофи, които наричаше „картошки" и Той ни запозна с тях, показа ни колко са ценни те като храна и ни упъти как да ги употребяваме. Най-напред Той даде рецептата за картофената супа, която седи в това, да свариш няколко картофа обелени, като свариш най-напред малко лук разрязан и след като картофите са уврели хубаво да ги размачкаш в чинията. Към тази супичка се слага една чаена лъжичка зехтин и се изцеждаше голям резен лимон. Тази картофена супа толкова много хареса на приятелите, че я нарекоха „ангелска супа". Тя бе един вид като главно ядене на приятелите. Друга рецепта бяха сварени картофи с кожичката им. Картофите се белят, после се посоляват с черен пипер и сол, капва се по някоя капка зехтин и се ядът топли. Друго ястие бе картофеното пюре. Обелени сварени картофи, смачкани на пюре, слага се малко сол, черен пипер и зехтин. Картофите бяха нашата главна храна.
към текста >>

9. 158. ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС

ПОВЕСТВМОВАНИЕ ВТОРО - ЛЕТОПИС ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Ако е за ядене, за пиене, ще плати ама за това гдето не се пие и не се яде, а само се чете, то е вятър работа.
Но издателството закъса. Трябваше средства, трябваше сътрудници и трябваше да има редовни абонати, за да се издържа. Той се опитваше да намери абонати в братските среди. Но в онова време това ставаше трудно. Не можеш да накараш лесно българина да бръкне в джоба си и да плати за списание. Ако е за ядене, за пиене, ще плати ама за това гдето не се пие и не се яде, а само се чете, то е вятър работа. А за вятър никой не вади пари и не плаща. Вятърът си иде от там от където не го чакаш и си заминава накъдето си иска. Тогава Иван Толев поиска от Учителя да препоръча списанието на братските кръжоци в страната, за да се записват абонати. Учителят не се съгласи на такава препоръка, защото като редактор Толев поместваше статии по окултизма, които нямаха нищо общо със Словото на Учителя и с Неговата Школа. Препоръчването официално на едно такова списание означаваше да се пусне вълкът в кошарата на овцете.
към текста >>

10. ПРИМЕРИ ИЗ ЖИВОТА НИ С УЧИТЕЛЯ - БОРИС НИКОЛОВ. 1. ТРИТЕ МАСЛИНКИ.

Братът също казва нашата кратичка молитва преди ядене.
Раздвижват се долу, разместват се столове, значи сядат на трапезата.Братът губи надежда, че ще го поканят, но си казва, макар и от тук, от моята стаичка, аз ще участвувам на вечерята. Поглежда той запасите си и намира,че има само една филийка хляб и три маслинки. Постила кърпичка на масата,слага запасите си. Долу затихва. Значи, молитва. Братът също казва нашата кратичка молитва преди ядене. След това се чува песента на чиниите и вилиците. Вечерята е започнала. Братът и той започва вечерята. Отчупва си помалко от хлебеца, дъвчи дълго време, изсмуква маслинката, но и долу вечеря-та не продължава много. Пак затихва песента на вилиците, значи казва се молитвата след ядене.
към текста >>

Пак затихва песента на вилиците, значи казва се молитвата след ядене.
Братът също казва нашата кратичка молитва преди ядене. След това се чува песента на чиниите и вилиците. Вечерята е започнала. Братът и той започва вечерята. Отчупва си помалко от хлебеца, дъвчи дълго време, изсмуква маслинката, но и долу вечеря-та не продължава много. Пак затихва песента на вилиците, значи казва се молитвата след ядене. След това разместват се столовете, раздвижват се долу,файтона идва, Учителят си отива. Сутринта брата като слиза да се измие в кухнята, сестрите са там и шетат. Чува той хазайката да се оплаква:- „Чудна работа, толкова труд положихме, толкова приготовления, а Учителят от нищо не хапна. Изяде само една филийка хляб и три маслинки. Не остана и на разговор, а веднага стана и си отиде." Младият брат като чул за трите маслини така му се надигнала в гърлото глътката, бързо избягал от кухнята - да не видят сестрите, че очите му се налели със сълзи.
към текста >>

11. 115. КРУШАТА

Но те са останали там не за ядене и не за гледане, а за изпит на учениците.
„Хубави са крушите, Учителю, много ги обичам." Учителят й казва: „Ще ти дам едната круша, но ще отидеш при Савка и ще й кажеш: „Учителят ми даде тази круша, има още една, но не ти я дава, защото не я заслужаваш." Паша казва: „Учителю, не мога да направя това". „Е, дай сега крушата! " Паша връща крушата на Учителя, а Учителят сияе. Той е доволен, че Паша е останала вярна на себе си. На Паша очите отново са в крушите. Но те са останали там не за ядене и не за гледане, а за изпит на учениците.
към текста >>

12. 144. ГОСПОДНАТА ВЕЧЕРЯ

Няма нищо за ядене и тя си казва: „Ако Учителят е Учител, трябва да знае, че съм гладна, а нямам нищо за ядене и трябва да ми помогне." Тъй си казва тя с плач.
144. ГОСПОДНАТА ВЕЧЕРЯ В първите години сестра Милка Периклиева минаваше големи материални затруднения. Нямаше работа, родителите й западнаха, дойдоха да живеят и те в София и цялото семейство се намираше в крайна нужда. Милка живееше в бараката на Милева. Прибира се тя една вечер, гладна, след като е ходила да търси работа. Изморена влиза в барачката си. Няма нищо за ядене и тя си казва: „Ако Учителят е Учител, трябва да знае, че съм гладна, а нямам нищо за ядене и трябва да ми помогне." Тъй си казва тя с плач. Не минава много време на вратата й се хлопа силно и отвън брат Епитропов вика: „Сестра Милке, тази вечер си у нас на вечеря! Тръгвай веднага с мене! " И брат Епитропов я завежда у тях на вечеря. На следващият ден тя отива и благодари на Учителя за вечерята.
към текста >>

13. 26. ДЯДО БЛАГО (1865-1938)

А ти лично видя как Той внесе моето ядене, което аз съм Му приготвила.
Мария е щастлива, приготвя салата и тръгва да занесе чинията на Учителя. Дядо Благо, който е на пост пред вратата и е стража, казва: „Дай, аз да го дам! " Но Мария не му дава. „Учителят ми поръча лично одеве на полянката да Му приготвя тая салата. Поръча на мен, а не на теб. А ти лично видя как Той внесе моето ядене, което аз съм Му приготвила. Внесе моето, а не твоето, което не си приготвил. А ти си гледай твоята работа и работата на този, който те е цанил да му я вършиш." Дядо Благо е смутен и поразколебан. Мария чука на вратата, вратата се отваря и Учителят усмихнат я посреща. Протяга с ръка и взема чинията от ръцете на Мария. Учителят се усмихва на Мария и я кани да влезе в стаята Му.
към текста >>

14. 34. ЗА ГОДИШНИНАТА НА БРАТ ГЕОРГИ

Никакво ядене през деня, сутрин закусвахме и чак вечер когато привършим работата си, измием се и се преоблечем, приберем се в малката си стаичка - тогава се хранехме.
Леглата са изпълнени, турят по коридорите, всяко местенце е заето, нема къде да се мине. Работа непосилна. Работа лице срещу лице със смъртта. Работят от тъмно сутрин, до късно вечер. Брат Георги разправя: „Почвахме деня с молитва и цял ден се молехме и призовавахме Учителя и псалми пеехме. Никакво ядене през деня, сутрин закусвахме и чак вечер когато привършим работата си, измием се и се преоблечем, приберем се в малката си стаичка - тогава се хранехме. Тъй издържахме девет месеца. Заприличахме на сенки. Изтощихме се, нямахме сили да издържаме, нито физически, нито духовни. Бяхме близо до отчаяние. Тогава получихме от Учителя писмо.
към текста >>

15. 41. ЧЕШМАТА В ТОПОЛИЦА

Защото зад нас стояха 90 души братя и сестри, които ни носеха за ядене.
„Елате при нас, работа имаме за всички." Дойдоха и станаха най-добрите ни помощници. Освен че помагат, но те са и най-богатите хора на селото. Като започнаха да носят снахите им сутрин кобилици с торби пълни с хляб. Изпекли цяла фурна с хляб и го носят. Те поеха грижата за нашата прехрана тогава, макар че ние си имахме. Защото зад нас стояха 90 души братя и сестри, които ни носеха за ядене. Та като започнаха снахите на богатите старци да носят - баници, гозби, то изобилие, което не съм виждал през живота си. И тъкмо по туй време започнаха да зреят лозята, които се намираха от чешмата нататък. Като идват селяни с коли, брали грозде, дойдат, че напълнят с грозде коритата на чешмата, които ние бяхме вече направили. Разделихме чешмата на две: едната да бъде само за хора, да могат да си точат вода и добитък да не влиза. И тук направихме 6 корита.
към текста >>

16. 86. ИСПАНСКАТА БОЛЕСТ

пийте гореща вода, за ядене топли, варени картофи.
Магическата операция е извършена. Тя сяда на леглото, изпива една чаша мляко и заспива. На следващия ден пощата донася писмо. Тя го отваря и вижда, че това е писмо от Учителя. „Любезна Олга Славчева, Употребявайте, т. е. пийте гореща вода, за ядене топли, варени картофи. Сутрин и вечер по една лъжица вземайте центрофужен мед. Ако ви е възможно, взимайте по една или две чаши мляко прясно, кравешко. Пазете диета и всичко ще мине благополучно. Носете в душата си живата вяра, която въздига и възкресява. Болестите, това са почиствание на Природата.
към текста >>

17. 17. ЕКСКУРЗИЯ ДО ЧЕРНИ ВРЪХ

Та сега всичко, което правиме - ядене, пиене, лягане или ставане - всичко правете за Славата Божия.
Казвам: във вас тези два процеса вървят. Има във вас един процес, който постоянно има съмнение както при Захария. А пък като дойде този процес на Мария, тогава всичко става. Когато слезе Любовта, която ще спаси света и когато слезне Божествения Дух, те оправят всичко и тогаз Божието Благослове-ние почива върху нас. Тогава всичко, което мислиш, чувствуваш и вършиш се благославя. Та сега всичко, което правиме - ядене, пиене, лягане или ставане - всичко правете за Славата Божия. Ония, които, са в София очакват от вас. Захарий като го посети ангела, това беше посещение на Любовта и той се усъмни в тази Любов, гледайте да не се случи и с вас така, понеже някой може да каже: „Аз съм грешник, стар човек съм". От сега нататък ще раждам синове! Че къде ще бъде това? Не трябва да се съмняваш.
към текста >>

18. 29. ЗАСЛОНЪТ И КУХНЯТА

После вътре направихме огнище за казаните, за да могат да се слагат удобно, та да може водата да заври и яденето да се сготви.
Тези плочи са от кристалните шисти, те се рушат сами, отлюпват се самички, тъй че всеки може да си вземе от тях. Имаше доста големи плочи. Тук идвахме няколко пъти цялото Братство с Учителя. Всеки вземе по една плоча каквато може да носи, а някои по-големи ги носеха и по двама човеци. Така ние с тези плочи покрихме нашия заслон и го оформихме. После вътре направихме огнище за казаните, за да могат да се слагат удобно, та да може водата да заври и яденето да се сготви. Получи се една доста солидна сграда, в която сестрите можеха да работят, да готвят каквото и да е времето навън. Дърва също се складираха тука и се пазеха на сухо. Така нашата кухня влезе в общия братски живот и ни вършеше много добра работа. При лошо време и в дъжд, които се измокреха тука можеха да се изсушат и стоплят. А понякога преспиваха между казаните.
към текста >>

Когато яденето е сготвено свири тръбата.
Обикновено труда се разпределяше естествено без някакви нареждания и правила. Братята поемаха естествено онази работа, която им беше присъща. Те ще донесат дърва, ще ги насекат, ще отидат за вода, ще наглеждат казаните, а сестрите готвеха. Тъй непринудено се разпределяше труда и така простичко, че никому нищо не тежеше, а напротив винаги имаше доброволци и общия братски живот вървеше много добре. А помощници колкото искаш. Когато яденето е сготвено свири тръбата. Тази задача беше възложена на брат Цеко, който беше гърлев, широкоплещест. Имаше въздух и като надуе тръбата тя се чуе до най-далечните върхове. Тогава всеки, който искаше да дойде на общия обяд трябваше да побърза, за да яде от топлото ядене. Трябва да кажа, че общия обяд бе много важен и хубав момент от братския живот. Всеки с удоволствие сядаше между приятелите и близките си и това наистина беше общ братски обед.
към текста >>

Тогава всеки, който искаше да дойде на общия обяд трябваше да побърза, за да яде от топлото ядене.
Тъй непринудено се разпределяше труда и така простичко, че никому нищо не тежеше, а напротив винаги имаше доброволци и общия братски живот вървеше много добре. А помощници колкото искаш. Когато яденето е сготвено свири тръбата. Тази задача беше възложена на брат Цеко, който беше гърлев, широкоплещест. Имаше въздух и като надуе тръбата тя се чуе до най-далечните върхове. Тогава всеки, който искаше да дойде на общия обяд трябваше да побърза, за да яде от топлото ядене. Трябва да кажа, че общия обяд бе много важен и хубав момент от братския живот. Всеки с удоволствие сядаше между приятелите и близките си и това наистина беше общ братски обед. Казаните са изнесени вън, дежурните разливат храната в съдовете, които всеки сам си поднася, храната е разлята, съдините са на импровизираната каменна маса и накрая се дава знак, започва се обща кратка молитва. Пожелават добър обяд. Като се нахраним, водеха се разговори, след което винаги започваха обедни братски концерти.
към текста >>

19. 32. УСТРОЙВАНЕ И БИТ НА ЛАГЕРА

Когато казаните бяха готови с яденето и гозбата приготвена, дежурните изнасяха казаните от огнището и ги поставяха в средата на поляната.
Банята работеше почти непрекъснато. Работната група трябваше да се погрижи и за отходни места поотделно за братята и сестрите. Това беше най-трудната и най-деликатна работа. Винаги имаше забележки как да се направят отходните места. За цялата хигиена на лагера и за кухнята се грижеше д-р Иван Жеков. Когато казаните бяха готови с яденето и гозбата приготвена, дежурните изнасяха казаните от огнището и ги поставяха в средата на поляната. С големи черпаци сестрите разсипваха обеда. Споменахме по-рано, че имахме склад за продуктите, както и магазин от който се зареждаха приятелите. За магазина се грижеше Гради Минчев. Дърва се донасяха от района на първото езеро. По средата на поляната бе оформен един кръг, който бе ограден с камъни и служеше за огнище на нашите лагерни вечерни огньове, които бяха съпроводени с братски песни и декламация на стихове от нашите поети.
към текста >>

20. ІІ.40. УЧИТЕЛЯТ КАТО ПРЕПОДАВАТЕЛ В СЕЛО ХОТАНЦА, РУСЕНСКО

Галилей Величков

Нямат много пари, за да възнаградят своя учител, но затова пък са готови да го нахранят, като всеки дом, откъдето е излязло дете за школото, е готов да отдели от залъка си, за да го поднесе, заедно със скромното домашно ядене.
Водата е, която привлича и прави живота привлекателен и красив. Тя е, която може да задържи хората и да направи селището многолюдно и богато. Ето защо Хотанца е бедно селце. От няколко години жителите му се радват на ожиданата с векове свобода и бързат да създадат деен израз на своите подтиснати копнежи. Топлият повей към нов живот пробужда и у хотанчани стремежа към духовна светлина, която започва с обикновеното знание - четмото, писмото, смятането, природознанието, рисунката, звездите и пр...Те нямат нарочна сграда за училище, но намира се добър, обичащ просветата българин и отстъпва една по-голяма стая. Нямат много пари, за да възнаградят своя учител, но затова пък са готови да го нахранят, като всеки дом, откъдето е излязло дете за школото, е готов да отдели от залъка си, за да го поднесе, заедно със скромното домашно ядене. Нямат гориво за отопление, но всеки е готов по рожбата си да изпрати и дръвце за огрев. Няма училищен двор, но пък има голямо поле, с китна дъбова гора. Ето условията на хотанчани, на които са дали гласност между близки и далечни чак в Русе. Реални условия, но неприемливи. Следват неудачи.
към текста >>

21. 5.03. Слънцето на Цялата Вселена

ДРАГА МИХАЙЛОВА

Сега второто ядене го поемам аз, но друг път ще знаете - каквото ви кажа, точно ще изпълнявате." По това време у дома идват лекарите да изкажат съболезнование на семейството ни, но заварват баща ми здрав да се разхожда и да говори.
На следващия ден брат ми отива при Учителя да Му благодари. А Той го пита: „А колко пъти му дадохте супа да яде от пилето? " „Ами сестрите ми се престараха и му дадоха още два -три пъти." „Не, друг път ще знаете. Каквото ви кажа, това е. Един път е за него. Сега второто ядене го поемам аз, но друг път ще знаете - каквото ви кажа, точно ще изпълнявате." По това време у дома идват лекарите да изкажат съболезнование на семейството ни, но заварват баща ми здрав да се разхожда и да говори. Питат се, как е възможно? Брат ми отговаря: „Възможно е, защото звездата Сириус изпрати помощта си за него! " Коя е тази звезда? " Брат ми отговаря: „Сириус е Слънцето на цялата Вселена." Те вдигат рамене и казват: „Нищо не разбираме" и си тръгват. Баща ми живя още 18 години.
към текста >>

22. 5.38. Кръстю Христов

ДРАГА МИХАЙЛОВА

Понеже е гладувал, влизал е без позволение в приемната и обирал, каквото има за ядене е го е носил в бараката си.
38. Кръстю Христов Той живееше на Изгрева и нищо не работеше. За да се изхранва, ходеше и просеше, и дрънчеше пари за прехрана. Той нямаше професия. Много пъти дохождаше у нас на обяд и вечеря. По времето на Учителя неговата барака се намираше срещу приемната на Учителя. Понеже е гладувал, влизал е без позволение в приемната и обирал, каквото има за ядене е го е носил в бараката си. Когато Учителят се научава за тази работа, Учителят нарежда да се заключи тази стая. Кръстю ходеше и се подвизаваше като ясновидец. Беше се свързал с певицата Лиляна Табакова, така беше я омотал и замотал, че тя го смяташе за Господ. Имаше един художник - Кършовски, който беше направил един много хубав портрет на Учителя. Кръстю го открадна и го даде на Лиляна.
към текста >>

23. 7.18. ЛИЛЯНА ТАБАКОВА

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Всички виждаха това и й носеха при посещенията си нещо за ядене.
Но накрая тя направи груба грешка, че не ми предаде архива си и накрая я ограбиха. Материалите са днес в ръцете на лица, които изобщо не познават нейния материал, нито са работили с нея, нито пък тя им се довери за материалите, когато беше още способна да контролира всичко това, за което става дума. При една от нашите срещи, тя поиска от мен да заплатя за едно бъдещо издание, защото тя нямаше пари. Тя имаше социална пенсия и нямаше възможност да плаща за осветление, отопление, а за преживяване да не говорим. Тя се хранеше много оскъдно. Всички виждаха това и й носеха при посещенията си нещо за ядене. А тя можеше да има изключителна кариера, да има дом, голяма пенсия и да бъде материално добре обезпечена. Но нея я провали Кръстю Христов окончателно и тя навремето напусна операта и остана без препитание и без възможност да упражнява гласа си на оперната сцена. Тя не работеше десетки години и се прехранваха с Кръстю, като търсеха помощи от този и от онзи. А беше много сръчна, имаше умение за всичко и можеше в разстояние на 45 години да работи на всяко едно място, да получава заплата и да има пенсия. Ето поради кои причини тя търсеше в този момент пари, които аз не пожелах да извадя, защото имах друг план.
към текста >>

24. 18. ЛИЛЯНА ТАБАКОВА

Всички виждаха това и й носеха при посещенията си нещо за ядене.
Но накрая тя направи груба грешка, че не ми предаде архива си и накрая я ограбиха. Материалите са днес в ръцете на лица, които изобщо не познават нейния материал, нито са работили с нея, нито пък тя им се довери за материалите, когато беше още способна да контролира всичко това, за което става дума. При една от нашите срещи, тя поиска от мен да заплатя за едно бъдещо издание, защото тя нямаше пари. Тя имаше социална пенсия и нямаше възможност да плаща за осветление, отопление, а за преживяване да не говорим. Тя се хранеше много оскъдно. Всички виждаха това и й носеха при посещенията си нещо за ядене. А тя можеше да има изключителна кариера, да има дом, голяма пенсия и да бъде материално добре обезпечена. Но нея я провали Кръстю Христов окончателно и тя навремето напусна операта и остана без препитание и без възможност да упражнява гласа си на оперната сцена. Тя не работеше десетки години и се прехранваха с Кръстю, като търсеха помощи от този и от онзи. А беше много сръчна, имаше умение за всичко и можеше в разстояние на 45 години да работи на всяко едно място, да получава заплата и да има пенсия. Ето поради кои причини тя търсеше в този момент пари, които аз не пожелах да извадя, защото имах друг план.
към текста >>

25. 7. И ВРАГ НА ЧОВЕКУ СА НЕГОВИТЕ ДОМАШНИ

Отивам при нея и се оказва, че у нея няма нищо за ядене.
Ето накрая и аз съм дошла и съм прибавила към немотията им още едно гладно гърло. Бяха решили да се помолят на Бога, молили се за помощ и ето аз накрая пристигам и предоставям този плик с тази голяма сума. Така те имаха една опитност с мен, както и аз с тях. Тези пари останаха за тях, аз похарчих само 25 лева от тази голяма сума. На следващия ден ме покани Балтова да ям у тях. Отивам при нея и се оказва, че у нея няма нищо за ядене. Как така те кани на обяд, но няма нищо за ядене. Беше забравила, че у дома си има нещо за ядене. Тогава аз се върнах, взех 25 лева за храна, купих това-онова, а Балтова направи каша и ядохме каша. Като разказвах това на комуната от трите сестри защо съм похарчила тези 25 лева и как съм била поканена на обяд без да има нещо те се превиваха от смях и казваха, че Балтова прилагала много често този номер като казвала „Важно е Бог да види, че имам добро сърце и че си отварям сърцето за всички, а Бог като види това ще тури в торбата някой комат хляб". Та комата хляб го донесох аз с тези 25 лева.
към текста >>

Как така те кани на обяд, но няма нищо за ядене.
Бяха решили да се помолят на Бога, молили се за помощ и ето аз накрая пристигам и предоставям този плик с тази голяма сума. Така те имаха една опитност с мен, както и аз с тях. Тези пари останаха за тях, аз похарчих само 25 лева от тази голяма сума. На следващия ден ме покани Балтова да ям у тях. Отивам при нея и се оказва, че у нея няма нищо за ядене. Как така те кани на обяд, но няма нищо за ядене. Беше забравила, че у дома си има нещо за ядене. Тогава аз се върнах, взех 25 лева за храна, купих това-онова, а Балтова направи каша и ядохме каша. Като разказвах това на комуната от трите сестри защо съм похарчила тези 25 лева и как съм била поканена на обяд без да има нещо те се превиваха от смях и казваха, че Балтова прилагала много често този номер като казвала „Важно е Бог да види, че имам добро сърце и че си отварям сърцето за всички, а Бог като види това ще тури в торбата някой комат хляб". Та комата хляб го донесох аз с тези 25 лева. Всички се смяхме през сълзи.
към текста >>

Беше забравила, че у дома си има нещо за ядене.
Така те имаха една опитност с мен, както и аз с тях. Тези пари останаха за тях, аз похарчих само 25 лева от тази голяма сума. На следващия ден ме покани Балтова да ям у тях. Отивам при нея и се оказва, че у нея няма нищо за ядене. Как така те кани на обяд, но няма нищо за ядене. Беше забравила, че у дома си има нещо за ядене. Тогава аз се върнах, взех 25 лева за храна, купих това-онова, а Балтова направи каша и ядохме каша. Като разказвах това на комуната от трите сестри защо съм похарчила тези 25 лева и как съм била поканена на обяд без да има нещо те се превиваха от смях и казваха, че Балтова прилагала много често този номер като казвала „Важно е Бог да види, че имам добро сърце и че си отварям сърцето за всички, а Бог като види това ще тури в торбата някой комат хляб". Та комата хляб го донесох аз с тези 25 лева. Всички се смяхме през сълзи. Тук моето появяване донесе толкова много опитности на всички.
към текста >>

26. 13. МОРАЛЪТ НА НЕЗАКОПЧАНИТЕ КОПЧЕТА НА РОКЛЯТА

Това, което спъва стари и млади то са седемте смъртни грехове: щестлавие, гордост, ядене и пиене, чувственост, удоволствие и т.н.
На следващият ден отивам при Учителя и споделям за случилото се. Каза ми: „Ти имаш един недостатък, че искаш всички да те харесват. Твоят практически ум е силно развит. В обществото знаеш как да постъпваш. Когато направиш погрешка нищо няма да ти кажат от Небето, но само ще те накарат да я платиш, но ако не изпълниш, ще те накажат. Това, което спъва стари и млади то са седемте смъртни грехове: щестлавие, гордост, ядене и пиене, чувственост, удоволствие и т.н. Днешният морал е само формален. То не е морал. Те останалите гледат да бъдат само по форма чисти. Човек не трябва да се спира само на формите, а на духът, който преминава чрез тях и ги изпълня." Минаха години и ние трябваше да работим върху чистотата у себе си, онази чистота, която е свързана с чисти мисли, чисти чувства и праведни постъпки. Това знание го имаше в Словото на Учителя, а ние чрез Него трябваше да се доберем до новият вътрешен морал на новия човек.
към текста >>

27. 25. БРАКЪТ И ЧОВЕШКАТА ЛЮБОВ

2. Яденето. 3.
Вие още не сте ученици. Ами ако станете ученици? Слушай сега: има три отношения. 1. Когато детето е съвсем малко, майката го носи на ръце. Ако е гладно ще му даде да бозае. 2. Яденето. 3. Учението, Ти сега си между яденето и учението. Ако имаш вяра аз отдавна да съм те излекувал. Когато човек получава Божественото трябва абсолютна чистота, защото иначе се раждат обратни резултати. Бог се отнася по три начина: ако ти се отнасяш с него по човешки и Той ти отговаря по човешки. Ако се отнасяш божествено и Той ти отговаря по божествено, пък ако се отнасяш по животински и Той ти отговаря по животински.
към текста >>

Учението, Ти сега си между яденето и учението.
Ами ако станете ученици? Слушай сега: има три отношения. 1. Когато детето е съвсем малко, майката го носи на ръце. Ако е гладно ще му даде да бозае. 2. Яденето. 3. Учението, Ти сега си между яденето и учението. Ако имаш вяра аз отдавна да съм те излекувал. Когато човек получава Божественото трябва абсолютна чистота, защото иначе се раждат обратни резултати. Бог се отнася по три начина: ако ти се отнасяш с него по човешки и Той ти отговаря по човешки. Ако се отнасяш божествено и Той ти отговаря по божествено, пък ако се отнасяш по животински и Той ти отговаря по животински. Законът си е закон.
към текста >>

28. 27. ПОСУДАТА

Останалото ядене се разпределяше за дома ми.
27. ПОСУДАТА Една сутрин станах както обикновено, приготвих се, взех някои неща, които предният ден бях приготвила на Учителя и реших да го посетя. Обикновено приготовлявах някой сладкиш, който знаех, че Той обича, но го приготвях така, като че ли свещенодействах с такова внимание и с голяма предпазливост, за да излезне хем хубаво приготвен, хем вкусен и приличен на глед. Освен това носех сготвено нещо от моята кухня. Някаква гозба, която специално беше приготвена, за да се хареса на Учителя и да може да хапне от нея. Поставях я в специална за случая съдина и полека-полека я занасях. Останалото ядене се разпределяше за дома ми. Учителят се хранеше малко, взимаше от онази храна, която предварително познаваше и както от онзи, който я приготвяше и беше познат на Учителя като добър готвач. Веднъж моето психическо състояние беше много напрегнато и с приготвянето на храната съм сложила в него цялата си психическа напрегнатост и когато я поднесох Той се усмихна и каза: „Яденето днес е прегоряло". „Ама как, Учителю, не е прегоряло? " „Прегоряло е, Марийке, прегоряло е, това ще си го ядеш ти." Това ми го каза само веднъж и затова се стараех да му занасям приготвено само тогава, когато съм в разположение и в най-добро психическо състояние. А тук бе Школа и ние бяхме непрекъснато в изпити и в такова положение, че едвам се измъкваме от едно противоречие и навлизаме в друго.
към текста >>

Веднъж моето психическо състояние беше много напрегнато и с приготвянето на храната съм сложила в него цялата си психическа напрегнатост и когато я поднесох Той се усмихна и каза: „Яденето днес е прегоряло".
Освен това носех сготвено нещо от моята кухня. Някаква гозба, която специално беше приготвена, за да се хареса на Учителя и да може да хапне от нея. Поставях я в специална за случая съдина и полека-полека я занасях. Останалото ядене се разпределяше за дома ми. Учителят се хранеше малко, взимаше от онази храна, която предварително познаваше и както от онзи, който я приготвяше и беше познат на Учителя като добър готвач. Веднъж моето психическо състояние беше много напрегнато и с приготвянето на храната съм сложила в него цялата си психическа напрегнатост и когато я поднесох Той се усмихна и каза: „Яденето днес е прегоряло". „Ама как, Учителю, не е прегоряло? " „Прегоряло е, Марийке, прегоряло е, това ще си го ядеш ти." Това ми го каза само веднъж и затова се стараех да му занасям приготвено само тогава, когато съм в разположение и в най-добро психическо състояние. А тук бе Школа и ние бяхме непрекъснато в изпити и в такова положение, че едвам се измъкваме от едно противоречие и навлизаме в друго. И психическите ни състояния ни следваха едно след друго, така както на един синджир са закачени неговите ченгели във верига. В този ден аз толкова внимателно бях приготвила гозбата и Учителят когато ми каза, че е прегоряла, тогава разбрах, че онова, което е прегоряло беше у мен.
към текста >>

29. 28. СТРАЖАТА

Това бе външната страна, но Той погледна яденето и ми каза: „Марийке, яденето ти е прегоряло".
Това означаваше, че трябваше да се повдигне жената и това Учителят го е дал многократно в различни беседи, а има и една такава „Новата Ева". Но този състав от млади жени и млади мъже, с всичките наши въжделения, които носехме от света от ред поколения, които носехме от различни, безброй прераждания, то всичко това тук се изнасяше като на показ, като на панаир пред лицето на Учителя. А понякога пред него ние изнасяхме своето несъвършенство и нашите подпушени чувства, нашите замърсени мисли и неправилни постъпки. И това всичко ние го поднасяхме на Учителя. Ето защо, когато аз веднъж Му поднесох едно ястие направено много хубаво така сготвено, че като го погледнеш да ти потекат слюнки. Това бе външната страна, но Той погледна яденето и ми каза: „Марийке, яденето ти е прегоряло". А това бе символично казано, защото отговаряше на моето вътрешно състояние, което тогава е било такова, че нещо в себе си не съм свършила както трябва, че нещо в мене е прегоряло и че аз съм скъсана на този изпит. И трябваше да се явявам на поправителен студентски изпит. Аз си взех ястието и си го отнесох вкъщи. Извиках гости и те го изядоха и ме похвалиха. Те го изядоха, но Учителя не го прие.
към текста >>

Той се усмихна и каза: „Марийке, този път яденето ти не е прегоряло".
И трябваше да се явявам на поправителен студентски изпит. Аз си взех ястието и си го отнесох вкъщи. Извиках гости и те го изядоха и ме похвалиха. Те го изядоха, но Учителя не го прие. След два дни след като си трансформирах състоянията аз сготвих ново ястие и го поднесох на Учителя. Той се усмихна и каза: „Марийке, този път яденето ти не е прегоряло". Ето символика външна и вътрешна, двупосочна. Когато старите братя и сестри бяха решили да ни забранят на нас младите да прислужваме на Учителя и по този начин да спрат нашият контакт с него бе направено с единствената цел да се спрат тези млади жени да се въртят около Учителя. А имаше и ревност към нас младите, понеже Учителят ни обгръщаше с по-голямо внимание, а това донесе и доведе завистта на възрастните към нас. А това нещо се отклони и отиде в своята крайност - някой се озлобиха и това озлобение дори не можеше да се срещне долу в света, а камо ли в една окултна школа. Точно в този момент те решиха да поставят да прислужва на Учителя сестра Станка и по този начин да не се допуска външен човек да пристъпва прага и вратата на Учителя.
към текста >>

30. 31. ПЪРЖЕНИТЕ ЯЙЦА

Яденето е важно, но не е най-важният закон.
На следващият ден съм при Учителя на разговор с него. „Човек като се качи на колата трябва да си свали раницата, а вие, гледам ви на колата с раницата си стоите. Тука трябва да си свалите всичкия си товар, нищо да не ви смущава. Аз забелязвам у тебе,че има вяра, но ти липсва светлина и топлина. В пътя на ученика се изисква воля. Яденето е важно, но не е най-важният закон. Има няколко начини да се нахрани човек. Човек може де се храни духовно. На хората човек не може да угоди. И да се пожертвуваш за тех, да им слугуваш, те са взискателни и ще бъдат недоволни от слугуването. Човек трябва да желае най-малките неща.
към текста >>

31. 45. КАК ДА СЕ ИЗПЪЛНИ ВОЛЯТА БОЖИЯ

Материята у мен има нужда от ядене, а духът няма нужда.
45. КАК ДА СЕ ИЗПЪЛНИ ВОЛЯТА БОЖИЯ Имаше дни, когато мислите ми като сноп минаваха през главата ми. Опитвах се да ги разгранича дали са мои, дали са мисли от Словото на Учителя или дали са чужди. Ето някои от тях „Какъв бе смисъла на живота? Да се учиш да проявяваш реалността. Човек яде, за да има сили, да извършва тази работа. Материята у мен има нужда от ядене, а духът няма нужда. Той само работи. А като извод човек ще яде само толкова, колкото му трябва да работи. А ако някой път е лишен от необходимото, той спокойно ще се остави да отиде в реалният свят при баща си и там да разреши въпроса." Да, това беше така теоретически, но как стоеше долу в моят живот. Беше около 1925 г., аз учех в университета и посещавах Школата и трябваше да разрешавам неща, за които никога не предполагах, че ще станат проблем за мен. Без да искам аз започнах да се съобразявам с общественото мнение и се стараех да бъда по-благоприлична.
към текста >>

32. 53. БОЖИЕТО ОКО

А Събчо му бе отговорил: „Господин Дънов, дори и след един месец да си замина и да умра не мога без пиене и без ядене".
Какво ли не изтърпяваше Учителя заради нас и заради своето Дело. Един пример за потвърждение, В София имаше един оперен певец, казваше се Събчо Събев. Имаше собствена певческа школа в София. Но пиеше много. Беше отишъл при Учителя и той му бе казал: „Ако не престанете да пиете то след две години ще си заминете от този свят". А Събчо му бе отговорил: „Господин Дънов, дори и след един месец да си замина и да умра не мога без пиене и без ядене". А Учителят му отговорил: „Е, както намерите за добре". Той продължава да пие и накрая умря на оперната сцена на операта „Евгений Онегин", пеещ арията на Евгений. Беше баритон. Той се беше оженил за италианка, която беше добра музикантка и тя се бе жертвала за него. На другата година умря сина му, а на следващата пък почина жена му, италианката.
към текста >>

33. 54. ПОСЕЩЕНИЕ НА УЧИТЕЛЯ В МАЛКИЯТ ДОМ

Учителят опитваше от гозбите ми, харесваше ги, понякога даваше някой съвет как да се сготви някое ядене следващият път.
Едно е да имаш представа, но друго е да се справяш, да разплащаш чужда карма да я разплиташ, да разплиташ тези връзки направени от векове, само и само да помогнеш да се разплетат тези човеци, а пък някои от благодарност идваха при Учителя, поднасяха своята лепта за Господа, а пък други идваха и влизаха в Школата. Ето защо Учителят се измъкваше понякога от Изгрева, идваше при нас, полегваше на малкия креват, за да си почине. Аз винаги в такива моменти бях на вьрха на небето, бях в неописуема радост и изживяване. Докато Учителят почиваше на кревата аз приготовлявах ястията. Бях добра в това изкуство. Учителят опитваше от гозбите ми, харесваше ги, понякога даваше някой съвет как да се сготви някое ядене следващият път. В такива случаи аз искрено благодарях на небето, че ми даде този дом. Веднъж Учителят беше пристигнал на гости. Без да искам му казвам: „Учителю, чувствувайте се като у дома си". А той: „Та аз съм у дома си". Та може ли да има по-добро пожелание за домакинята, за стопанката на един дом, за ученика, когато Учителят му каже: „Та аз съм у дома си".
към текста >>

34. 55. ДУХОВЕТЕ НА ЛЕМУРИЯ

Едно от тези неща е яденето".
Беше приятно да се наблюдава как се храни Учителя. Имаше музика във всяко едно движение и необикновена хармония. Веднъж един брат фотограф, а това бе Васко Искренов реши да ни фотографира в столовата как се храним. Беше си поставил и разположил фотографския си апарат така, че да ни заснеме със залъци в уста или нещо подобно. Учителят влезна, поздрави насъбралите се братя, които се бяха почтително изправили на крака, хвърли поглед към фотоапарата и забеляза неодобрително: „Разберете, че има свещени неща и тези неща не се изнасят на показ. Едно от тези неща е яденето". Братът-фотограф се сконфузи, бързо прибра фотоапарата и друг път не посмя да ни снима как се храним. Може би да видите в снимките от онова време как сме застанали на масите за обяд, но това е преди самото хранене или след това, но някои фотографи не бяха чули мнението на Учителя по този въпрос и ни заснемаха по всякое време. Преди известно време видях една снимка как са седнали и братята и сестрите мляскат с уста, а това е вече грозно. Този случай го разказах понеже споменах, че имаше музикално съчетание и хармония, когато Учителят се хранеше. Как го правеше не зная, но го имаше и беше приятно да се наблюдава това.
към текста >>

35. 58. ОПУЩЕНИЯ И ПРЕСТЪПЛЕНИЯ

Аз още от самото начало ти слагам свинска мас в яденето".
Той влиза в кухнята и какво да види. Тя в гозбата слага половината олио и половината свинска мас. Той се скрива и наблюдава как тя готви Сложила този път повече мас. Поднася храната на обед, той вече разбира каква е работата, вдига скандал и я пита: „Ти откога ми слагаш свинска мас храната? " Отговаря му: „Ами ти мен за каква ме смяташ, аз да не съм щура като теб. Аз още от самото начало ти слагам свинска мас в яденето". Брата излезнал, напуска дома и отново се качва горе на Изгрева и търси Учителя „Учителю, прав беше, те ме пържат не само отвънка, но и от вътре. Какво да направя, Учителю? " Учителят го погледнал строго и казал: „Теб отдавна те извадиха от морето и сега си в друг тиган и други те пържат, и други те учат, за да си научиш урока. Ако го научиш добре. Ако не го научиш пак добре Братът си тръгна, след няколко месеца видяхме неговият некролог, окачен по стените на някои сгради в града.
към текста >>

36. 59. СЕМЕЙНИ ИСТОРИИ

" Представете си, че аз говоря на един човек, който не вярва и който казва: „Трябва ядене и пиене".
Тази опитност я разказваше лично Георги много пъти. Беше честен и почтен. Не може да има извинение за онези, на които им бе говорено, изнасяно окултни знания за живота на земята от Словото Божие. Отново съм при Учителя за разговор. „Е, сега представете си, че някой казва: „Как да работя? " Представете си, че аз говоря на един човек, който не вярва и който казва: „Трябва ядене и пиене". Минава той през някой счупен мост и аз го предупреждавам, но той минава и пада долу при онези, които мислят като него. Аз виждам това, протягам ръка и го изваждам. Тогава той няма ли да повярва на това, което аз му говоря? Ще вярва, защото вече има опитност. Затова, когато говорим на някой човек ще чакаме Бог да създаде такива условия, щото онзи индивид, на който говорим да разбере, че действително ние сме на правата страна.
към текста >>

37. 67. АСТРОЛОГИЧЕСКИ АСПЕКТ ОТ 15 000 ГОДИНИ

Ти не се грижи за яденето, не се страхувай, че може да останеш гладна.
За там страхът е едно предпазително средство. Някои хора като се погледнат в огледалото ако лицето им е пълно радват се, ако е сухо - то скърбят. Когато те трябва да са еднакво радостни и в двата случая. Когато са пълни - те са натоварени, а когато са сухи - са разтоварени. Когато са натоварени - са богати и има какво да ядат, а когато са сухи - може да гладуват. Ти не се грижи за яденето, не се страхувай, че може да останеш гладна. Те, мислите ще дойдат. Няма защо да се страхуваш, ти само работи и върви напред. Любовта е вън от времето и пространството. Трябва да се пазиш да приемаш от хора, които стоят на по-ниска степен на развитие. Това могат да приемат само велики духове.
към текста >>

38. 83. КЪЩНАТА ПОМОЩНИЦА СТАНКА

А той беше малко капризен с яденето, понеже стомаха му не можеше да поема каква да е храна, защото имаше язва, приемаше само пасирани храни.
А всеки, който идваше на гости винаги се оставаше на обед или на вечеря. А само да се разтреби и да се измият чиниите означаваше много време. А да се приготви храната беше трудоемка работа, защото вегетарианските ястия са много по-трудни за приготовляване. Изморявах се и едвам се справях. Борис по това време работеше и трябваше сутрин в торбата му да се сложи храна, която бе сготвена предния ден. А той беше малко капризен с яденето, понеже стомаха му не можеше да поема каква да е храна, защото имаше язва, приемаше само пасирани храни. А да се подготви това е изключително трудоемка и трудна работа. Уморявах се много. А посетителите се увеличаваха, особено след като започна да прихожда често в нашия дом и Учителя. Веднъж той идва и аз го виждам от далече, излизам да го посрещна, той се спря пред вратата, огледа къщичката и каза: „След 25-30 години има възможност да ви преместят от тук". Аз се изненадах, толкова бях свикнала с малкия дом и не го давах за нищо на света.
към текста >>

39. 83. КЪЩНАТА ПОМОЩНИЦА СТАНКА

А той беше малко капризен с яденето, понеже стомаха му не можеше да поема каква да е храна, защото имаше язва, приемаше само пасирани храни.
А всеки, който идваше на гости винаги се оставаше на обед или на вечеря. А само да се разтреби и да се измият чиниите означаваше много време. А да се приготви храната беше трудоемка работа, защото вегетарианските ястия са много по-трудни за приготовляване. Изморявах се и едвам се справях. Борис по това време работеше и трябваше сутрин в торбата му да се сложи храна, която бе сготвена предния ден. А той беше малко капризен с яденето, понеже стомаха му не можеше да поема каква да е храна, защото имаше язва, приемаше само пасирани храни. А да се подготви това е изключително трудоемка и трудна работа. Уморявах се много. А посетителите се увеличаваха, особено след като започна да прихожда често в нашия дом и Учителя. Веднъж той идва и аз го виждам от далече, излизам да го посрещна, той се спря пред вратата, огледа къщичката и каза: „След 25-30 години има възможност да ви преместят от тук". Аз се изненадах, толкова бях свикнала с малкия дом и не го давах за нищо на света.
към текста >>

40. 124. БОЖЕСТВЕНИЯТ ОГЪН

Животинското с това се характеризира, че то мисли само за ядене.
" „Скоро скоро. До китката кожата на ръката ти е променена. Това показва, че умствено и астрално си се подобрила. До лакътя кожата ти е груба - физически още си груба. Там трябва да работиш. Животинското с това се характеризира, че то мисли само за ядене. Някога ти си била много груба: била си слугините и им си се карала." „Учителю, аз вече груба няма да бъда." „То човек и много мек не трябва да бъде. Кога един Учител обича ученика си? Когато като посети градината на ученика види, че той в негово отсъствие е разкопал лехите прекопал зеленчуците, полял лука, премел с метлата къщата си, всичко турнал на ред. Тогава Учителят ще каже: „Този ученик е работил". И всякога когато мине ще каже: „Аз трябва да се отбия при този ученик".
към текста >>

41. 125. ВЪТРЕШНАТА СВЕТЛИНА У УЧЕНИКА Е ДУХОВНАТА СВЕТЛИНА ЗА ПЪТЯ МУ

Той, студента изгладнял от недо-яждане лека-полека с известен страх вкусвал от яденето.
Обикновено се поднася обща вегетарианска гозба сготвена в големи казани. Поднася се чиния на Учителя както и на студента, а той казал: „Учителю, не смея да ям такава храна, защото имам язва и ме боли стомаха от нея". Учителят го погледнал, усмихнал се и казал: „Ние нали построихме салона, нали сложихме покрива и керемидите, нали бе-лосахме салона, ти нали също участваше тук? Как така, та ние ремонтирахме и измазахме и твоят стомах. Яж спокойно". Той, студента изгладнял от недо-яждане лека-полека с известен страх вкусвал от яденето. Усетил, че стомаха го възприема и изял чинията с поднесената гозба. Нямал никакви болки, следващия ден опитал друга гозба и накрая идва и се сбогува с Учителя. На отиване Учителят се усмихнал и казал: „Е, ти си един от свидетелите да види и да чуе и да разбере, че когато човек и други като него строят къща за Господа, то Господ пък строи къща за самите тях". Студентът заминава за Прага и десетилетия след това той не боледуваше от язва, защото Господ бе построил дома му по законите Господни. Аз съм пред Учителя на разговор.
към текста >>

42. 129. НЕПОСЛУШАНИЕТО НА УЧЕНИКА, ЧОВЕШКАТА СЪДБА И ЧОВЕШКАТА КАРМА

Може да е прав, че страданието му е голямо, защото той мисли, че всичко е заключено в яденето.
На следващия ден отново заставаш пред стъргалото, идва нова задача за разрешаване. И така всеки ден до края на живота ти, Тук на Изгрева беше забавачка за света и Школа за учениците. Аз съм пред Учителя на разговор. „Някой казва: „Ти знаеш ли, че от два дена не съм ял и страдам". Аз му казвам: „А пък аз от десет дена не съм ял и не страдам". Може да е прав, че страданието му е голямо, защото той мисли, че всичко е заключено в яденето. А пък аз макар че десет дена не съм ял ми е радостно, защото зная, че това е хубаво за моя идеал. Геройството е когато не си ял два-три дена и дойде някой, че ти донесе малко храница, а пък ти вместо да я изядеш сам ти я дадеш другиму, който има същата нужда. Значи твоята жертва те приближава до високият идеал - да обичаш ближния си като себе си. Тези хора, които живеят само с желания са от черната раса. Тези, които се борят, за да реализират желанията си са от червената раса.
към текста >>

43. 130. ХРИСТОВИЯТ ДУХ И ВРЪЗКАТА НА ХРИСТА

Влизам вътре при тях, за да съобщя, че яденето е готово.
В Търново на съборите имаше един поп, който беше приятелски разположен към Учителя и към приятелите. От къде беше той не зная. Как беше дошъл на събора също не зная. Аз бях останала да готвя в лагера за Учителя. Влизам в колибата, така се казваше къщата, а там вътре виждам попа и Учителя седят и си говорят. Влизам вътре при тях, за да съобщя, че яденето е готово. Попът ме поглежда, подава ми ръка и казва; „Целувай ръка, чедо". Аз се смутих. Та нали знаех как се хулеше Учителя и то от поповете. Че този беше приятелски настроен нямаше значение, защото той носеше същото расо и с думите му ме стресна. Попът чакаше с протегната ръка, та да му я целуна.
към текста >>

Представи си, че гостилничарят ти дава на вересия да ядеш, но за всяко ядене записва.
У красивият има една естествена привлекателност, а силният с Духът Божий дава сила и живот на онези, които го търсят. Физическо отношение е когато аз съм гостилничаря, а ти си много гладен и дойдеш та ми искаш да ядеш. Но представи си, че в тази гостилница има надпис: „Днеска с пари, а утре на вяра". Гостилничаря ти каже: „Плати си, ще ти дам да ядеш". Ти идеш, работиш, работиш и най-после спечелиш пари, платиш си и се нахраниш. Представи си, че гостилничарят ти дава на вересия да ядеш, но за всяко ядене записва. В такъв случай доброжелател ли ти е? Духовно отношение е, когато ти си ученик и отиваш при един Учител да се учиш. Но представи си, че ти си беден и не можеш да си плащаш уроците. Учителят пише уроците и си казва: „Този ученик не плаща". Но като те вижда, че ти се стараеш и учиш, казва: „Той учи добре, от него ще излезе човек в живота" и става снизходителен към твоята беднотия и те учи без пари.
към текста >>

44. 131. ПОСЛУШАНИЕТО НА УЧЕНИКА - ВРЪЗКА С БОГА

На един болник каквито яденета и да му даваш все му се виждат безвкусни.
Общението на ученика с Бога става чрез тази незрима връзка на общение". Аз съм на разговор пред Учителя. „Да жертваш, но да жертвуваш разумно. Да си не пръскаш богатството само за едно угощение. Някой си даде всичкото богатство за нищо и никакво, а полза - никаква. На един болник каквито яденета и да му даваш все му се виждат безвкусни. Затова ядене се дава на здравия човек. Някому се дава по-малко, защото толкова може да носи, а на някому повече, защото повече може да носи. Пък има и друго нещо - не е важно количеството на хляба, а качеството. Аз предпочитам бяло симидче, приготвено от чисто бяло брашно пред цял черен хляб месен от какво и да е брашно. Важна е чистотата, а тя е средата, в която може да живее човешката душа.
към текста >>

Затова ядене се дава на здравия човек.
Аз съм на разговор пред Учителя. „Да жертваш, но да жертвуваш разумно. Да си не пръскаш богатството само за едно угощение. Някой си даде всичкото богатство за нищо и никакво, а полза - никаква. На един болник каквито яденета и да му даваш все му се виждат безвкусни. Затова ядене се дава на здравия човек. Някому се дава по-малко, защото толкова може да носи, а на някому повече, защото повече може да носи. Пък има и друго нещо - не е важно количеството на хляба, а качеството. Аз предпочитам бяло симидче, приготвено от чисто бяло брашно пред цял черен хляб месен от какво и да е брашно. Важна е чистотата, а тя е средата, в която може да живее човешката душа. Бог може да люби човешката душа само в чистотата и когато се каже „Бог да бъде с теб" това означава Бог да се влее в теб.
към текста >>

45. 133. ФОРМИ И СИМВОЛИ

Ще излезеш опечена, излъс-кана и всеки ще иска да свари в теб едно ядене.
Ти си влезнала в някой магазин за дрехи и исках да си купиш някоя дрешка. Харесаш си някой костюм, кажат ти, че той е ангажиран за друг купувач, после ти харесаш друг костюм, но се оказва, че и той е ангажиран за втори купувач и най-накрая за тебе остава най-обикновената дрешка и ти си недоволна. Щом си хубава глина майстора ще работи върху теб, за да изкара едно хубаво гърне от теб, после ще те сложи в пещта да те опече, след това ще те гланцира и пак ще те пече. Сега ти си във времето, когато те поставят в пещта, за да те опекат. Трябва да се издържи. Ще излезеш опечена, излъс-кана и всеки ще иска да свари в теб едно ядене. Така ще бъдеш полезна и на себе си, и на другите. Когато се намираш в тъмнина ще се държиш за интуицията си - тя ще те изведе на видело."
към текста >>

46. 137. БЕДИТЕ ДРЕХИ

Ако се съберат десет души и аз ти дам само на тебе обяд, а на другите не дам ти или ще поделиш яденето си с другите, или ще се откажеш и ти да ядеш.
Трябва да си готова всичко да пожертвуваш всичко за любовта си. Аз гледам, които се качват първи на трамвая все са със скъсани рокли или счупени омбрели (шапки). Качила се първа ама роклята й скъсана. А който изчака и се качи последен - той е последен. Който получава последен се ползува най-добре. Ако се съберат десет души и аз ти дам само на тебе обяд, а на другите не дам ти или ще поделиш яденето си с другите, или ще се откажеш и ти да ядеш. Пък когато останеш самичка можеш спокойно да си ядеш и благодариш, че никой не те смущава. Когато аз ти помагам колко хора обикалят прозорците и си казват: „Защо Учителя я не изхвърли навън? " Ще гледаш по възможност да се събуждаш ревност у другите души. Не всеки, който е във водата може да пие от нея."
към текста >>

47. 141. ЧЕРНИЯТ КОТАРАК НА СЪБОР В ТЪРНОВО

И се случи така, че дойде от някъде един котарак и то черен котарак, че изяде яденето на Добрев в палатката и че той така се вбеси от този котарак, че го гонеше и с него гонеше всички черни сили, за да може да ги унищожи.
Та тук Добрев беше дошъл със сливенци след като се бяха разделили на бели и на черни. А един ръководител не може да бъде друг освен бял брат. Та той беше от белите и онези, които бяха с неговата група, а другите пък бяха от черните. И това трябваше да излезе на показ. Но как? И се случи така, че дойде от някъде един котарак и то черен котарак, че изяде яденето на Добрев в палатката и че той така се вбеси от този котарак, че го гонеше и с него гонеше всички черни сили, за да може да ги унищожи. Погледнато един бял брат гонеше да унищожи един черен брат в един котарак и то с метлата пред цялото Братство в Търново. За всекиго беше от смешно, по-смешно. Но за Добрев не бе смешно, а беше цяло ожесточение, а за котарака черен също не беше смешно, той се стремеше да си спаси черната кожа. На яве бе показан целият спор между сливенци - на едната партия и на другата партия, и на белите, и на черните. А общият смях на всички показа несъстоятелността на тези спорове.
към текста >>

48. 142. АНГЕЛИ И УЧЕНИЦИ НА ПЪТ

На събора в Търново веднъж ме поставиха дежурна, сготвих ядене, поднесох го на Учителя и на приятелите.
Засрамих се. Чак тогава обърнах внимание, че всяко излизане и влизане на Учителя във вилата бе свързано с някаква работа. Като излизаше даваше напътствия, разговаряше с този -онзи, после пак влизаше в стаята си, някой чукаше, влизаше, след малко пак излизаше и т.н. Пак по това време се обърна към мене и рече: „Досега все Злото е побеждавало, но този път ний ще победим". Това беше свързано с голямата война, която му беше отворило духовенството и църквата. На събора в Търново веднъж ме поставиха дежурна, сготвих ядене, поднесох го на Учителя и на приятелите. А на мен ми вървеше много да готвя. Спореше ми и ми идваше отръки. Майка ми, която ме готвеше да стана светска дама и която имаше къщна прислужница, която й помагаше в готвенето винаги с почуда ме оглеждаше когато се наканя и аз да сготвя нещо. А като сготвя всички си облизваха пръстите. То не беше само до това какво ще готвиш, с какво ще готвиш, но как го готвиш и с какво умение го правиш и най-важното какво влагаш в него от себе си.
към текста >>

49. 144. БУРЕНИТЕ В БОЖИЯТА НИВА

МАРИЯ ТОДОРОВА

Носи сготвеното ядене, качва се по стъпалата, чука на вратата, а тя е затворена.
Те бяха измолили от Учителя да им отстъпи Горницата в Търново, за да се помолят в нея. Учителят я отстъпва, прави опит с тях, прави опит и с останалите, които са заслепени, които са обвързани чрез невидимата мрежа на Михаил и Кръстю. Всички узнават в Търново, че Учителят им е отстъпил Горницата да се молят и смятат, че те ще придобият посвещение и ще станат адепти и светии. Всички без изключение от Търново се подвеждат и попадат под уловките на тези двама красавци. Дори лично Елена Иларионова готви, слага храната в един съд и носи съдовете от града до вилата, а това не е малко разстояние. Носи сготвеното ядене, качва се по стъпалата, чука на вратата, а тя е затворена. Онези там двамата са горе, те са я видели, че идва, но се затварят в Горницата и нарочно я държат вън да стои със съдовете в ръка, за да покажат на нея, че те двамата в този момент се намират във висшите светове на небето и са на духовна работа и че не могат в този момент да слезат на земята. Иларионова стои със съдовете с храна и чака да се върнат тези двамата от духовните небесни сфери. Седи тя и чака, а онези по това време горе се боричкат, борят се и се търкалят по стаята. Накрая онези отварят вратата и казват: „Сестра, извикани бяхме горе по една много важна работа, но докато слезнем от небето в телата си трябваше да измине време, защото трудно човек се връща на земята, защото горе на небето е Рая". Елена им слага яденето, онези лапат топлата супа, а сестрата си казва: „Какви млади посветени братя имаме".
към текста >>

Елена им слага яденето, онези лапат топлата супа, а сестрата си казва: „Какви млади посветени братя имаме".
Носи сготвеното ядене, качва се по стъпалата, чука на вратата, а тя е затворена. Онези там двамата са горе, те са я видели, че идва, но се затварят в Горницата и нарочно я държат вън да стои със съдовете в ръка, за да покажат на нея, че те двамата в този момент се намират във висшите светове на небето и са на духовна работа и че не могат в този момент да слезат на земята. Иларионова стои със съдовете с храна и чака да се върнат тези двамата от духовните небесни сфери. Седи тя и чака, а онези по това време горе се боричкат, борят се и се търкалят по стаята. Накрая онези отварят вратата и казват: „Сестра, извикани бяхме горе по една много важна работа, но докато слезнем от небето в телата си трябваше да измине време, защото трудно човек се връща на земята, защото горе на небето е Рая". Елена им слага яденето, онези лапат топлата супа, а сестрата си казва: „Какви млади посветени братя имаме". След това Елена Иларионова разказва случая на Учителя, а той строго й нарежда: „Не хвърляйте бисерите на свинете, защото ще ги стъпчат, ще се обърнат и ще ви разкъсат". Сестра Елена Иларионова слуша, слуша и не може нищо да проумее. „Но, Учителю, но нали тези са братя, нали са млади братя? " „Не, сестра, те не са млади братя, те са много стари братя от памти века, но тези братя не са от Бялото Братство, а са братя от Черното Братство. Запомни сестра това и помни винаги притчата за бисерите.
към текста >>

50. 153. КОМУНАТА НА УЛ. „ОПЪЛЧЕНСКА 66

Наблюдавах ги и се питах, че те за едно ядене ли идват?
" Ето така Учителят заради онези закри комуната. А защо комуната? Това беше един комунален обяд, сядахме на обща трапеза, след това се изпяваха песни и накрая Учителят казваше някои поучителни слова. През следващите дни онези пак идваха, но кака Гина ги пресрещаше. „Учителят нареди да не се готви повече." Те се оглеждаха и недоволни си тръгваха. Наблюдавах ги и се питах, че те за едно ядене ли идват? Че те за едно виждане с.Учителя ли идваха? Та те идваха винаги при него, когато имаха въпрос за разрешаване и търсеха неговата помощ. А той винаги ги приемаше, не им отказваше. А сега идваха, поглеждаха към трапезарията и чакаха да им замирише на гозба. Така се разтури тази първа комуна.
към текста >>

51. 155. КОМУНИ И КОМУНАРИ

Но натрупаните чинии никой не иска да мие, а събират мухите и за следващото ядене трябва да бъдат измити.
А тези са само гладни и жадни. Върне се Борис и гледа колета изяден и само опаковката седи на масата. Ядат каквото ядат, станат и си излезнат навън всеки по своята работа. Защото в комуналния живот най-важното е личната работа да върви. И тя си върви. Но натрупаните чинии никой не иска да мие, а събират мухите и за следващото ядене трябва да бъдат измити. Борис погледне, пък вземе, че ги измие. Нали комуналния живот трябва да се поддържа и да върви. Като похлупак на всичко се явява и сестра Динова, която го изпраща с едни големи стомни по 15 кг до Диана бад за вода. При комуналния живот най-важното е да се правят услуги на другите. Борис тръгва с такива големи стомни, които никога през живота си не съм виждала по-големи.
към текста >>

52. 189. МАГДАЛЕНА ПОПОВА

Например, яденето никой не може да яде заради другиго.
Може да каже: „Искам и аз да слушам, може ли да остана да послушам? " и ако й кажат, че разговора е частен да се извини и да си отиде. Има неща, които са само за едного. Има неща, които е невъзможно друг да ги прави заради някого. Има неща, които човек трябва да ги прави сам. Например, яденето никой не може да яде заради другиго. Човек се храни в Добродетелите. В нея, Магдалена има раздвоение, обладават я два различни духа. Егоистичните духове са останали още от Лемурийската раса. Те искат да се повдигнат така без работа затова си дават имена на пророци и светии и искат така да ги пуснат в Царството Божие, но така не може. Те ще трябва да започнат съвсем отначало и да минат през дълга еволюция.
към текста >>

Веднъж бяхме на обща вечеря и Учителят каза, че разликата между неговата ядене и нашето е, че ние изпитваме удоволствие като ядем, а той изпитва страдание, защото той прави жертва.
Затова пазете се да не се цапате. В една окултна Школа е строго забранено да се критикуват учениците по между си и да се одумват, защото се цапат един другиго. Но има случаи когато Учителят даде задача на един ученик и той трябва да изчисти всичката мръсотия, която е завладяла наоколо. Той тогава става канал, чрез който трябва да изле-зат всички нечистотии и мръсотии. Една такава роля и задача изпълнява и Магдалена тук на Изгрева". Веднъж бяхме на обща вечеря и Учителят каза, че разликата между неговата ядене и нашето е, че ние изпитваме удоволствие като ядем, а той изпитва страдание, защото той прави жертва. До него беше седнала Магдалена и той разговаряше много любезно и внимателно с нея. Виждах как той работеше възпитателно върху нея. А това, което й казваше беше същевременно поучение и за всички ни. Същевременно той възпитаваше и мене и навярно всички останали присъствуващи на тази вечеря. Аз бързах да си отида, защото беше станало късно и валеше дъжд, но Учителя се държеше като че ли няма хабер за това и продължаваше да разговаря.
към текста >>

53. 209. БОЯН БОЕВ

Веднъж ме среща и се оплаква: „Ти знаеше ли, че тези сестри тук на Изгрева не знаят да готвят и ще ме уморят с техните яденета".
Тогава отидох при Боян и му казвам: „Брат Боян досега ти носех храна и не ми беше тежко, нито ме затрудняваше. Готвех за Борис, където се готви за един там има и за двама. Но сега вече търча по други неща и няма да мога нито да готвя, нито да нося". На Боян му беше много неприятно, защото се лишаваше от тази вкусна и лесно смилаема храна, която готвех. Започнаха други да му готвят и носят. Веднъж ме среща и се оплаква: „Ти знаеше ли, че тези сестри тук на Изгрева не знаят да готвят и ще ме уморят с техните яденета". За мен това беше само една похвала, но сега времената бяха други и аз тичах и си имах други грижи и неволи. Боян беше много разположен към нас, а ние бяхме преминали през изпитания и чрез тези опити, които бяха направени с издаването на беседите и книгите на Учителя нашите връзки се уякчиха. Спомням си, че той обикновено се намираше много близко до Учителя, непрекъснато с бележник и писалка в ръка, за да стенографира думите на Учителя. През 1926 г. шест месеца преди да се пенсионира той бе уволнен дисциплинарно от Министерството на просвещението и то след доноси и интриги като онези, които се подписаха за неговото дисциплинарно уволнение бяха директора на министерството Радославов, както и професор Консулов, които двамата са били бивши съученици на Боян Боев.
към текста >>

54. 229. КАТЯ ГРИВА

Катя беше много капризна на ядене, а да се яде тази имам баялдъ, която бе направена от сини патладжани, олио и чесън бе много трудно да се мирише, а камо ли да се яде.
Катя знае, че Учителят е приел нейното извинение. Веднъж Катя Грива беше болна от дизентерия и Любомир Лулчев изпраща Невена Неделчева при нея със свой съвет и да може Невена да й помогне каквото трябва. Но Катя отказва помощта: „Аз имам Учител". Невена напуска бараката и само след минути към бараката приближава една сестра и носи една паница пълна с имам баялдъ. Сестрата обяснява: „Учителят ми нареди да ти донеса тази паница и да я изядеш, за да оздравееш". Катя беше много капризна на ядене, а да се яде тази имам баялдъ, която бе направена от сини патладжани, олио и чесън бе много трудно да се мирише, а камо ли да се яде. Катя отначало отказва. След малко сестрата идва и носи ново нареждане от Учителя: „Да яде, защото ако не яде аз не отговарям за нея". И тогава тя с големи мъки започва да яде и накрая оздравя. Катя беше своенравна и много често постеше. Учителят и се караше неведнъж, защото по този начин изтощава организма си.
към текста >>

55. 248 ИДЕИ И ПРЕДМЕТНО УЧЕНИЕ

След като разви темата то тя критикуваше една наредба на Министерството, че не може и не трябва да се свързват празниците с ядене и пиене и ритуали.
248 ИДЕИ И ПРЕДМЕТНО УЧЕНИЕ Със Савка бяхме стажант-студентки, когато следвахме философия и то в един и същи курс. Тогава бяха ни дали различни теми за разработка. Нейната тема бе за характера на народните празници в бита на българина. След като разви темата то тя критикуваше една наредба на Министерството, че не може и не трябва да се свързват празниците с ядене и пиене и ритуали. Тя се обяви срещу правилника на Министерството, срещу реда и порядъка им. Веднага ръководството на курса и на факултета я порица за това. Тогава аз станах да защитавам Савка, че празниците са религиозни, че в тях се влага друга идея, друг смисъл и за доказателство започнах да цитирам по памет стихове от Библията за идейната и духовна страна на тези празници. Всички останаха изненадани, че една госпожица, висока, стройна, хубава и добре, елегантно облечена по последната мода може да цитира Библията. А тя бе обект само на възрастни хора решили да се отдадат на старини на размишления в последните дни на живота си.
към текста >>

И тогава споменах, че никъде нито в Евангелието, нито в в някой от пророците не се говори за такива лакомства и че трапезата отрупана с ядене и пиене създава празника.
Тя се обяви срещу правилника на Министерството, срещу реда и порядъка им. Веднага ръководството на курса и на факултета я порица за това. Тогава аз станах да защитавам Савка, че празниците са религиозни, че в тях се влага друга идея, друг смисъл и за доказателство започнах да цитирам по памет стихове от Библията за идейната и духовна страна на тези празници. Всички останаха изненадани, че една госпожица, висока, стройна, хубава и добре, елегантно облечена по последната мода може да цитира Библията. А тя бе обект само на възрастни хора решили да се отдадат на старини на размишления в последните дни на живота си. И тогава споменах, че никъде нито в Евангелието, нито в в някой от пророците не се говори за такива лакомства и че трапезата отрупана с ядене и пиене създава празника. Една такава връзка между Библията и празниците малко омекоти атмосферата, защото тогава Библията се приемаше като настолна книга за всяка нравственост и за лоялността на гражданина към държавата. Така защитих Савка и омекотих нажежената атмосфера. Тя бе допуснала грешка, че атакуваше направо тези порядки заредена от идеите на Учителя. А аз при защитата й използвах част от знанията; които имах при редовните ми посещения при Учителя като частна ученичка в разстояние на три години. Аз също имах тема и трябваше да систематизирам целият материал от един семестър в една обобщаваща тема, да се предаде нагледно с практическа насоченост.
към текста >>

56. 274. КОЙ КАКВО ОБИЧА В РЕАЛНИЯ И ИДЕАЛНИЯ СВЯТ

Това са трите състояния - сън (почивка), ядене и работа." Моят разговор с Учителя завърши.
Всяко положение, в което човек е поставен, всяка сила, която преминава през него е за негово добро. Бог има три вида отношения в материалния свят. Едно дете майката като иска да си върши работата ще го приспи. Като се събуди то ще почне да вика и тогава тя ще го нахрани. След като се нахрани тя ще му намери игра да се занимава, за да може да си върши работата. Това са трите състояния - сън (почивка), ядене и работа." Моят разговор с Учителя завърши. На изпроводяк ми каза: „В реалния свят ученикът обича идеалният образ на Учителя. А в идеалния свят ученикът обича идеалния образ на Бога".
към текста >>

57. 280. ПОСТ

По едно време на петия-шестия ден той се обръща към сестрата, която му носи храна и пита: „Ами къде е Савка, защо тя не ми носи яденето?
Решила да пости и тя, която за най-дребното нещо се отнасяше до Учителя и то за такива маловажни и дребни работи, че ако ви ги разкажа ще ви се завие свят, как може да се безпокои за такива дребнавици. Аз съм присъствувала при тези положения, при които тя за най-малкото безпокоеше Учителят като едно двегодишно дете пита майка си дали да направи това или онова. Но аз го приемах тогава за нещо естествено за самата Савка. А тя започва едно такова голямо изпитание, влиза в пост без да уведоми Учителя. Минават няколко дни, а Учителят е занят със своята си работа, затворен е в стаята си, не приема гости, а само по изключение, а храна му носят други сестри. По едно време на петия-шестия ден той се обръща към сестрата, която му носи храна и пита: „Ами къде е Савка, защо тя не ми носи яденето? " „Учителю, Савка влезна в пост. Тя сега пости", със страхопочитание споделя сестрата. Той скача на крака, започва да се разхожда в стаята си и пита сърдито: „Кой й разреши на нея този пост? Тя знае ли, че сега не се пости? Тя знае ли сега, че днес се разрешават такива важни събития за света и за планетата земя и че постът е недопустим на Изгрева, а тук трябва будно съзнание?
към текста >>

58. Сборник ТОМ 6

Ето пъргави сестри и братя разнасят топлото ядене.
Ние стануваме пак по традиция при Седемте рилски езера. Палатките се белеят около второто езеро. Всяко утро се ниже редицата богомолно към Молитвения връх. Всяко утро колелото на Паневритмията се върти на меката кадифена поляна край някое от езерата. Всяко пладне ограждаме полянката, на която беше палатката на Учителя и чакаме смирено и търпеливо обеда. Ето пъргави сестри и братя разнасят топлото ядене. Ние сме развълнувани и благодарни. На тази височина топъл обяд всекидневно: 10, 20, 30, 40, 50 дни! Но това го прави Той, Учителят! И занизват се спомените! И разтварят се сърцата и душите!
към текста >>

59. ПРЕДГОВОР

Наталия Чакова

Ето пъргави сестри и братя разнасят топлото ядене.
Ние стануваме пак по традиция при Седемте рилски езера. Палатките се белеят около второто езеро. Всяко утро се ниже редицата богомолно към Молитвения връх. Всяко утро колелото на Паневритмията се върти на меката кадифена поляна край някое от езерата. Всяко пладне ограждаме полянката, на която беше палатката на Учителя и чакаме смирено и търпеливо обеда. Ето пъргави сестри и братя разнасят топлото ядене. Ние сме развълнувани и благодарни. На тази височина топъл обяд всекидневно: 10, 20, 30, 40, 50 дни! Но това го прави Той, Учителят! И занизват се спомените! И разтварят се сърцата и душите!
към текста >>

60. 10. НАЙ-ХУБАВАТА ПРОФЕСИЯ

Пред всички имаше бели кърпи с остатъци от яденето.
Помня само картината, която беше трогателно мила и невиждана до сега. Бяха насядали всички околовръст в „яйцето". Яйцето беше едно елипсовидно кътче в началото на полянката, заградено също с млади борчета. По-късно се направиха пейки, които го обградиха елипсовидно пак и чешмата с 12-те зодиакални знаци. Сега бяха насядали на земята. Пред всички имаше бели кърпи с остатъци от яденето. До едно борче беше седнал Учителят. Борчетата бяха ниски и не можеха да хвърлят сянка, а августовското слънце жареше. Всички бяха с бели кърпи на главата. Само Той беше без нищо на главата. Една сестра - с.
към текста >>

61. 22. НА ВЕЧЕРЯ ПРИ УЧИТЕЛЯ

Влиза милата сестра Ана Динова с две големи купи, с два вида ядене - компот и другото не помня какво беше.
Но за Него не беше голямо чудо както ние го сметнахме тогава, да предвиди, да знае, че ще дойдат още двама души да Го питат нещо и Той ще покани и тях, за да намали нашето напрежение, нашето смущение. Станахме пет души. Ето защо е сложил пет прибора. Изнесе и хляб. Наряза. И тъкмо си мисля, какво ли ще ни гощава пък, чука се на вратата. Влиза милата сестра Ана Динова с две големи купи, с два вида ядене - компот и другото не помня какво беше. „Учителю, сготвихме, рекох си: чакай да занеса на Учителя." Учителят се усмихна, благодари и се обърна към нас с думите: „Ето, и вечерята пристигна." „И аз така си помислих, Учителят може да има гости, чакай да сипя малко повечко", каза сестра Динова. „Хайде, да ви е сладко." и си излезе. Аз се поосвободих като видях, че станахме повече души. Тези братя бяха интелигентни, те ще водят разговора. Аз бях още доста неопитна, за да разбирам, че Той не търси интелигентните и издигнатите, а тъкмо малките и простите, защото не Той ще учи от хората, но хората ще учат от Него.
към текста >>

62. 31. В СТОЛА - ТРАПЕЗАРИЯТА

„Яденето е свещена работа", казва Учителят.
Наближи обяд. Дежурните сестри сервираха с бели престилки. И когато беше всичко готово към 12 часа дойде и Той. Нас - гостите от провинцията ни сложиха на Неговата маса. Ние се храним мълчаливи. „Яденето е свещена работа", казва Учителят. „Когато човек се храни, не трябва да говори и мисли за друго, освен за храната, която приема, как да я препрати горе в ума и сърцето и да я оползотвори за светли мисли и възвишени и благородни чувства." Но нали сме си твърдоглавички, както казва Йорданка и следваме все още старите си навици и през време на обяда задаваме Му въпроси и Той отговаря на кратко, а някога се увлича и Той и изменя на разбирането си и говори дълго с прекъсвания и през време на обяда. Но повечето пъти оставя разговора за след ядене. Така беше и този път. Разговорът беше оставил за после. А то разговор ли беше.
към текста >>

Но повечето пъти оставя разговора за след ядене.
И когато беше всичко готово към 12 часа дойде и Той. Нас - гостите от провинцията ни сложиха на Неговата маса. Ние се храним мълчаливи. „Яденето е свещена работа", казва Учителят. „Когато човек се храни, не трябва да говори и мисли за друго, освен за храната, която приема, как да я препрати горе в ума и сърцето и да я оползотвори за светли мисли и възвишени и благородни чувства." Но нали сме си твърдоглавички, както казва Йорданка и следваме все още старите си навици и през време на обяда задаваме Му въпроси и Той отговаря на кратко, а някога се увлича и Той и изменя на разбирането си и говори дълго с прекъсвания и през време на обяда. Но повечето пъти оставя разговора за след ядене. Така беше и този път. Разговорът беше оставил за после. А то разговор ли беше. До 4 часа след обед и разговор, и песни. Когато завършихме и Той стана да си върви, Йорданка, която беше по-свободничка каза: „Е, Учителю, това беше за гостите от провинцията, за учителките.
към текста >>

63. 40. ДЕСЯТЪК ЗА ГОСПОДА

Винаги когато отивал да се храни, ще го помилва, ще поръча две порции ядене, ще покани Панайотчо да се хранят заедно и ще разговарят.
В ранните години когато Учителят се върнал от Америка и живял в София, може би още преди да се образува обществото Бяло Братство, Той се е хранил в една скромна гостилница, но е ходел винаги късно, когато не е имало вече много посетители или даже никой. В тази гостилница работело, било чираче, едно 10-12-годишно момченце - кръгло сираче - Панайотчо. Панайотчо бил слабичък, бледничък, недохранен, макар че работи в гостилница. Той миел паници, метял, чистил, разтребвал масите, поднасял вкусните ястия на клиентите, но изглежда сам той не ги е вкусвал. Какво е видял в това дете Учителят - обиква го. Винаги когато отивал да се храни, ще го помилва, ще поръча две порции ядене, ще покани Панайотчо да се хранят заедно и ще разговарят. Един ден Учителят му казва: „Панайотчо, искаш ли да учиш? " „Много искам, но нямам възможност, нямам условия, няма кой да ме поддържа." „А искаш ли да отидеш в Америка ако аз пиша там на мои познати, които ще ти изпратят пари да пътуваш и които ще те поддържат там да учиш? " „Искам", отвърнал зарадван Панайотчо. Учителят писал на своите познати - американски благодетели, те отговорили утвърдително и Панайот заминал за Америка. Какво е учил там и колко е стоял не знаем.
към текста >>

64. 42. ЯСТИЯ ОТ РИБА

Наталия Чакова

По едно време братът-домакин подканя Учителя: „Заповядайте, Учителю, че яденето ще изстине." Учителят продължава да говори... От трапезата се издига дразнеща апетита миризма, времето е напреднало, изгладнели сме, братът пак подканя: „Учителю, заповядайте, яденето ще изстине." Учителят, сякаш не чува, продължава да говори интересни работи и леко се усмихва.
Тогава всички и аз ядяхме риба и казваха, че и Учителят ядял риба. Видели ли са Го или само така си предполагаха, но целият обед приготвихме само от риба: разни рибници от шаран, супа от риба, пържена, майонези, хайвери и какво ли не от вкусни, по-вкусни, от майсторски, по-майсторски приготвени и естетично наредени. Наредихме една дълга трапеза в дома на ръководителя, Учителят дойде, поканиха Го на челното място, от дясната страна домакина, от лявата друг възрастен брат и цялата маса се изпълни с братя и сестри. Учителят разговаря - говори интересни работи, всички сме обърнати в слух. Ястията издават своята специфична и приятна за нас тогава миризма и дразни апетита ни. По едно време братът-домакин подканя Учителя: „Заповядайте, Учителю, че яденето ще изстине." Учителят продължава да говори... От трапезата се издига дразнеща апетита миризма, времето е напреднало, изгладнели сме, братът пак подканя: „Учителю, заповядайте, яденето ще изстине." Учителят, сякаш не чува, продължава да говори интересни работи и леко се усмихва. Рибата ухае... Стомасите се бунтуват... Учителят говори... Най-после Той попита домакинята: „Имате ли в градината си посадена бакла? " „Да, Учителю, имаме. „Рекох, наберете ми малко." Сестрата изтичва в градината, набира, измива я и я поднася на Учителя. Тогава Той казва: „Молитва! " и почваме.
към текста >>

65. 54. СЛЪНЦЕ, ВЪЗДУХ И ВРЯЛА ВОДА

Наталия Чакова

Сутрин преди ядене една чаша вряла вода, на обяд преди ядене вряла вода и вечер преди ядене една чаша вряла вода." На друго' място казва: „Простудил си се или имаш треска, изпий 4-5 чаши вряла вода, да се изпотиш и преоблечеш и ще ти мине." Ние, нашите хора така се лекувахме от много болести.
Но Той не позволяваше да се излагаме по кожа на слънцето, а да се печем през някаква лека бяла фланелка. Друго едно лечебно средство, което препоръчваше почти за всички болести и състояния на човешкия организъм е топлата, врялата вода. Каквото и да те боли - корем, глава, крака и т.н., каквото и състояние да имаш - уморен си, нямаш апетит, разтревожен, раздразнен си, не можеш да спиш, изпий една, две, три, четири, пет до шест чаши вряла вода според болестта и нуждата, бавно с лъжичка, на глътки и ще ти мине или поне ще те облекчи. И за нея има на много места в беседите казани много неща при различни случаи как да се употребява. Например: „Аз препоръчвам инжекциите с вряла вода. Сутрин преди ядене една чаша вряла вода, на обяд преди ядене вряла вода и вечер преди ядене една чаша вряла вода." На друго' място казва: „Простудил си се или имаш треска, изпий 4-5 чаши вряла вода, да се изпотиш и преоблечеш и ще ти мине." Ние, нашите хора така се лекувахме от много болести. „Врялата вода", казва Той, „разрежда серума в кръвта, от който се хранят бацилите и те умират." „Така могат да се лекуват даже и холерата, чума- 72 та и туберкулозата." „Заболял някой от туберкулоза, нека вземе чайник, фланели за преобличане и тръгне из планините. Да пие вряла вода, да се изпотява и преоблича, да диша дълбоко." Сама аз имам опит с врялата вода. Заболяла съм,без да зная и подозирам от начална туберкулоза. Селото ми беше много туберкулозно и училището и квартирата ми нехигиенични. Тресеше ме всеки ден.
към текста >>

66. 69. СЪБОРНИ ДНИ НА ИЗГРЕВА

Яденето е топло и вкусно.
Той е приятно изненадан и трогнат. От сега нататък Той ще ни говори от катедрата, защитен от силните слънчеви лъчи, защото беседите са дълги и преди обед, и след обед, а слънцето е жарко. Беседата свърши. Ще обядваме вън от поляната. Същите масички. Яденето е топло и вкусно. След обед на групички се събираме и разменяме мисли върху сутрешната беседа и дочакваме четири часа, когато започва следобедната беседа. Беседите в 7-тех съборни дни са стенографирани и издадени по-късно в томчето „Свещеният огън" - съборни беседи от 1926 г. Вечеряме пак на поляната под трептящото звездно небе. След вечерята се започват разговори по астрономия, астрология, физика, математика, музика, поезия и пр. Десет часа е часът зовящ за почивка.
към текста >>

67. 75. ЛЕТУВАНЕ НА СЕДЕМТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА

Разсипва се топлото ядене.
Полянката е готова, почистена. Уморени, но вдъхновени пристигат сестри и братя с паничките си. Нареждаме се в кръг. Казанът е в средата и дига пара. Пристига и Учителят. Молитва! Разсипва се топлото ядене. И под милващите лъчи на топлото слънце, то е толкова сладко. След обед някои почиват, някои продължават устройването. То ще продължи няколко дни... Устройва се лагер за 100, 200, 300, 400 души. Трябват огнища за готвене. Трябва магазин за провизии.
към текста >>

68. 76. СУРОВИ ПРЕЖИВЯВАНИЯ БУРЯТА

След нея постоим малко на слънце, попеем, поговори ни Учителят и се връщаме за обед на второто езеро, където ни чака топлото вкусно ядене.
Слава на Господа! " Всичко, до което са се докосвали стъпките Му и ръката Му, е оживявало, възкръсвало, благославяло. Благословени да бъдат и стъпката Му и ръката Му навеки! Понякога си взимахме храна и обикаляхме всички по-близки върхове и езера за цял ден. А някога отивахме само за Паневритмия. След нея постоим малко на слънце, попеем, поговори ни Учителят и се връщаме за обед на второто езеро, където ни чака топлото вкусно ядене. Понякога след Паневритмията ни завежда край брега на езерото, наредим се по един събути и по даден знак навлизаме наблизо във водата, измиваме лицето, ръцете и краката си, правим някакви леки упражнения с плиска-не на вода и когато излезем на брега се чувствуваме като младенци. Това сме правили на по-плитките, по-топлите и по-чистите езера - на „Езерото на Чистота", на външния Близнак и на Махабур - петото езеро. Много пъти като се върнем на лагера заварваме туристи. Ако са някои по-културни и по-любознателни хора и се приближат при нас с въпроси, Учителят влиза в разговор с тях и им обяснява много неща. Те остават доволни, много доволни и усмихнати се сбогуват.
към текста >>

69. 11. СПАСЯВАНЕ ОТ РАЗСТРЕЛ НА 54 ДУШИ КОМУНИСТИ ОТ ЕДИН ЧЛЕН НА БЯЛОТО БРАТСТВО

Оставих яденето, позамислих се малко и си казах: „Една глава е по-малко от 50 глави, да става каквото ще".
„Ако нощес не ги избият, после няма да го направят, защото са направени постъпки". Казах им, че много трудна задача ми дават. Разводът на караулите става в 14 часа, а сега вече е 13 часа. Освен това, вчера в 14 часа се смених, като дежурен по караулите. „Господин капитан, друго няма какво да ви кажем, оставяме на вас, каквото можете да направите" и си отидоха. Оставих яденето, позамислих се малко и си казах: „Една глава е по-малко от 50 глави, да става каквото ще". Бях ерген, нямах задължения към никого, от смърт не се боях. Поисках служебната книга и видях, че дежурен по караулите трябва да постъпи капитан Шукаров. Изтичах до тях. Сварих го, че обядва. По щастлива случайност бях получил парол за постъпване дежурен по караулите в събота.
към текста >>

70. 3. ФОРМУЛАТА „ЯЖТЕ, ПЕЙТЕ, МОЛЕТЕ СЕ

"Не помня точните думи, с които той отговори, но те бяха в смисъл, че яденето е храна за тялото, песента - храна за душата, а молитвите - храна за духа. 11.
„Опълченска" 66. Това беше през време на Балканската война. Тогава бях още момиче. Веднъж при един от частните ми разговори с г-н Дънов, го попитах: „Защо ни казахте в беседата „Яжте, пейте и молете се! ". Да ни кажете да се молим - това разбирам, да пеем - това още как да е, но защо ни казахте да ядем? "Не помня точните думи, с които той отговори, но те бяха в смисъл, че яденето е храна за тялото, песента - храна за душата, а молитвите - храна за духа. 11. Изгревът..., т. 6 161
към текста >>

71. 10. ДВЕТЕ МАСЛИНКИ

Петър Камбуров

Толкова хубави яденета бяхме приготвили!
И това преживяване за мене ще остане паметно през вековете! Най-после, след като се поуспокоих, реших да хапна, но преживяното бе толкова силно, че не можех да ям. Изядох едно съвсем малко залъче хляб и две маслинки. След като мина около един час, аз вече се бях почти напълно успокоил, реших да изляза малко да се разведря. Хазайката с двете си дъщери изнасят блюда, подноси с гозби и се разговарят: „Язък ни за масрафа! Толкова хубави яденета бяхме приготвили! Бъчваров и другите ядоха до пресищане, а г-н Дънов през всичкото време мълча. Накрая изяде едно залъче хляб с две маслинки - ето им костилките". За мене това беше достатъчно да разбера на какво се дължеше моето необикновено преживяване. Учителят е бил тялом долу, дето през всичкото време е мълчал, а духом горе при мен и е споделил моя скромен обяд - едно малко залъче хляб и две маслинки, за който обяд аз от сърце и душа чрез моята молитва, бях благодарил на Бога.
към текста >>

72. 25. КОМУНАТА СЕ РАЗТУРЯ

Петър Камбуров

Приятелите се прибрали вечерта, но не намерили ни запален огън, ни ядене и след два дни всички се разотишли по домовете.
Имаше и други гости. Тогава сестра Мария Каишева каза: „Учителю, на Катеринка й е много мъчно, че напуща комуната". „Нищо, каза Учителят - те ще постоят малко в Казанлък и пак ще се върнат. Така ще бъде по-добре за тях. А Петър и Марин аз ги изпращам да отидат и поработят с конете и каруцата в София." Но с това работите в комуната не се оправиха. Приятелите се прибрали вечерта, но не намерили ни запален огън, ни ядене и след два дни всички се разотишли по домовете. Комуната се развали. Учителят сам я развали. Поуката от направения опит е, че всеки член на комуната трябва да е готов да дава, да жертвува, а не само да взема. Нямаше я Любовта, за която пеем!
към текста >>

73. РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ НА МУСАЛА И ПО ПЪТЯ - 9, 10, 11.IX.1935 Г.

Цанка Екимова

Хубави материали трябва да се взимат за яденето и хубаво трябва да се приготви яденето.
Но това е външната страна. Бог урежда работите чрез Любовта, чрез живота, чрез работата и чрез онова богатство от познание! Когато човек загуби нещо в света, казвам: „Обикни Бога! " „Де да го намеря? „Обикни Бога". Хубави материали трябва да се взимат за яденето и хубаво трябва да се приготви яденето. Хубавата храна, това е Любовта. Разговор 3.III.1936 г. Силното ражда слабото и слабото ражда силното. В малката форма енергията е кондензирана и като се пръсне от напрежение, разширява се и като се разшири напрежението отслабва. Затова силното ражда слабото.
към текста >>

74. 2. ПЪРВИТЕ ЛЕТУВАНИЯ НА БРАТСТВОТО НА РИЛА

Крум Въжаров

Нямаше спане, нямаше ядене.
Но в онова време човек лесно се губеше в тези дебри. Рейсовете от София с приятелите пристигаха рано сутринта към 6.30 часа. А ние трябва да сме слезнали преди тях от езерата. Да сме възварили гореща вода като носехме чайниците със себе си, трябваше да ги напоим, да ги поемем нагоре и да ги водим. Това ставаше всеки ден. Нямаше спане, нямаше ядене. За да бъдем в 6.30 часа на мястото, където се спираха камионите, трябваше да тръгваме към три часа от езерата. И като се качи групата горе имахме грижата да им правим палатки, да ги уреждаме. А ние имахме много сили. Това ни правеше удоволствие. През 1939 г, имахме 500 души.
към текста >>

75. 1. КАРУЦАТА С ДИНИ

Имало жена, която готвела и насипвала на всички ядене.
Брат Никола Ватев бил тогава председател на стопанството на Бялото Братство и баща ми постъпил там на работа в градината като общ работник. Това е било при основаването на комуната в гр. Русе. Там работели и се хранели общо. Имало организация. На обед постилали на земята един мендил (дълга покривка), край която насядвали всички на колена или си кръстосвали краката. Имало жена, която готвела и насипвала на всички ядене. Там се приготвяла само вегетарианска храна. Брат Никола Ватев сядал също на специално място между работниците и се хранел с тях. На баща ми много му харесал общия живот. Брат Ватев прочитал преди и след ядене молитва, говорел за Учителя - Петър Дънов. Баща ми като гледал всичко това и слушал какво се говори, всичко много го интригувало и той пожелал да види с очите си Учителя.
към текста >>

Брат Ватев прочитал преди и след ядене молитва, говорел за Учителя - Петър Дънов.
На обед постилали на земята един мендил (дълга покривка), край която насядвали всички на колена или си кръстосвали краката. Имало жена, която готвела и насипвала на всички ядене. Там се приготвяла само вегетарианска храна. Брат Никола Ватев сядал също на специално място между работниците и се хранел с тях. На баща ми много му харесал общия живот. Брат Ватев прочитал преди и след ядене молитва, говорел за Учителя - Петър Дънов. Баща ми като гледал всичко това и слушал какво се говори, всичко много го интригувало и той пожелал да види с очите си Учителя. Две години подред баща ми отивал в Русе и работил на комуната на Бялото Братство през лятото, а зимно време прекарвал на село като продавал разни сладкарски изделия като халва, бонбони, локум и др. купени от Русе. Той ги купувал от там и после ги продавал в село на хорото. По такъв начин спечелвал по някой лев.
към текста >>

76. 6. ВЕСТНИК „БРАТСТВО

А аз бях правила през есента нещо, което сърбите наричат „хайвар" и през зимата се маже на филии и така се яде или пък от него се слага на яденето и то става много вкусно.
И Минко идва и ми казва: „Станке, една жена, която живее на края на махалата ми даде това шишенце рициново масло". Викам: „Добре". После вземах рициновото. Мина известно време и ми се прияде хляб. Но Минко не ми дава хляб. А аз бях правила през есента нещо, което сърбите наричат „хайвар" и през зимата се маже на филии и така се яде или пък от него се слага на яденето и то става много вкусно. Това представляваше: 5 кг. домати печени, 10 кг. печени чушки и люти чушки 1/2 кг. Всичко това се пържи в 2 и 1/2 олио. Всичко предварително избелено и изчистено и прекарано през машинка за месо.
към текста >>

През зимата е готово ядене подобно на нашата лютеница.
печени чушки и люти чушки 1/2 кг. Всичко това се пържи в 2 и 1/2 олио. Всичко предварително избелено и изчистено и прекарано през машинка за месо. Когато се изпържи хубаво се слагат две китки ситно нарязан магданоз. Това нещо се слага в буркан, връзва се отгоре с пергамент и се слага на хладно. През зимата е готово ядене подобно на нашата лютеница. На мене ми се прияде от това нещо „хайвар". Казах на Минко: „Минко, намажи ми от хайвара мъничко". Той взема „хайвар" колкото върха на кутрето ми и ми го намаза на хляб и ми го подаде. Аз го хапнах и то ми се видя нещо много вкусно. А в това време никой никому нищо не даваше освен срещу плат, олио или нещо за ядене.
към текста >>

А в това време никой никому нищо не даваше освен срещу плат, олио или нещо за ядене.
През зимата е готово ядене подобно на нашата лютеница. На мене ми се прияде от това нещо „хайвар". Казах на Минко: „Минко, намажи ми от хайвара мъничко". Той взема „хайвар" колкото върха на кутрето ми и ми го намаза на хляб и ми го подаде. Аз го хапнах и то ми се видя нещо много вкусно. А в това време никой никому нищо не даваше освен срещу плат, олио или нещо за ядене. Минко даде плат за една риза, който плат бяхме купили с купон и така започнаха да ни дават по един литър мляко всеки ден и аз започнах да го изпивам. Постепенно започнах да хапвам и по нещо друго. Хляб по едно къшейче и каквото има. Така малко по малко започнах да се храня. А бях гладувала близо два месеца.
към текста >>

77. 11. СИНИТЕ СЛИВИ

Но ще вземеш чист зехтин, три пъти на ден преди ядене по една супена лъжица ще изпиваш".
Минавайки край братската градина, отвън на улицата бяха паднали сини сливи и аз се наведох, събрах ги, осем сливи и ги изядох. Обаче се разболях от дезинтерия. Много отслабнах, много бях зле и тогава отидох при Учителя, да Го питам какво да правя. Разказах Му историята със сините сливи. Той се поусмихна и каза: „Рекох, ще ти мине! Но ще вземеш чист зехтин, три пъти на ден преди ядене по една супена лъжица ще изпиваш". Връщайки се от Учителя като минавах по пътя видях Пеню Ганев, че прави снимки на полянката. Той ми махна с ръка, отидохме при него, а той ми каза: „Ела да ти направя снимка! " Отидох на полянката и той ми направи снимка както бях много слаба. Приложих лечението, което Учителят ми даде със зехтина и след един месец си направих отново снимка за училище. Но каква голяма разлика.
към текста >>

78. 12. БЛАГОСЛОВЕНИЕТО

Райна Стефанова Георгиева (Арнаудова)

Но брат Сава е осиновен от сестра Жекова.) Аз разправих това видение на сестра Жекова и че трябва да повика брат Симо и виждам, тя приготвила - сърми прави, разни сладкиши прави, приготвила разни манджи, супа прави - яденета много.
И всички, които имат да ходят на работа, могат да дойдат на празника у тях и после да си отидат на работа. И всички, които дойдат там ще бъдат благословени. Но ако не извикат брат Симо, аз няма да дойда и няма да бъдете благословени". Аз станах, облякох се и веднага отидох у сестра Жекова. (Брат Симо е баща на брат Сава и Еленка от Мърчаево. Но брат Сава е осиновен от сестра Жекова.) Аз разправих това видение на сестра Жекова и че трябва да повика брат Симо и виждам, тя приготвила - сърми прави, разни сладкиши прави, приготвила разни манджи, супа прави - яденета много. Я тя ми отговори: „А кой ще ходи да го вика, кой ще се занимава, имаме работа. Няма кой да отиде там да го вика, да се занимаваме с него". Аз й викам: „Ваша работа, както искате, така ми каза Учителят". И разбира се те не го повикали. Вечерта се събрали всичките и на другия ден се научихме, че когато се събрали всички, не могли дори да ядът.
към текста >>

79. 1. ВЕГЕТАРИАНСКИ ГОСТИЛНИЦИ

Надежда Георгиева Кьосева

Запомнила съм, че от вегетарианската гостилница ни носеха ядене вкъщи.
Собственикът на гостилницата умира и баща ми остава да я ръководи. Там отначало идват да се хранят Андрейчин, Кацаров. Около тях се оформя малка група, която ратува за вегетарианска гостилница. По-късно Христо Досев заминава за Русия, а да се поддържа вегетарианска гостилница през зимата трябва да има консервирани зеленчуци. Ето защо баща ми отваря консервна работилница през 1914 ^ 1915 г., когато аз започнах да ходя на училище. Запомнила съм, че от вегетарианската гостилница ни носеха ядене вкъщи. После започнаха войните. Тук идваха много идейни хора от Бялото Братство - Дафинка Доганова, Деветаков. Те сутрин ходеха на изгрев слънце, пееха песни, четяха беседите на Учителя. А след 1919 г. гостилницата стана модерен вегетариански ресторант и посетителите се увеличиха.
към текста >>

80. 17. ВЕКОВНА КАРМА И ЖЕНИТБА

Един ден пристигна с една голяма диня на рамо и падна весело ядене.
Имаше нещо като печатница на ул. „Гурко" № 22, но по-късно бомба удари всички тези негови книги. Цялата печатница бомба я удари на „Гурко" 22. Случайно ли бе? Жоро имаше фотоапарат и правеше много снимки - на салона, при празници, на Петровден, на поляната и на Витоша и на Рила. Един ден пристигна с една голяма диня на рамо и падна весело ядене. Друг път идва с щайга грозде. Личеше, че иска да носи така нещо по-голямо и хубаво. Той беше по хубавите неща. Искам да кажа, че имахме хор в салона на Изгрева и Кисьова и Кирил Икономов и брат Стоицев ни ръководеха хора, а по-късно и Влади Симеонов. Аз бях сопран, Жоро - тенор, Верка Куртева - алт и пр.
към текста >>

А той горкия с една пенсия, пак нямаше нищо и ми приготви само две одеала, а сестра ми Сашка ми уши една смяна чаршафи и покривки за ядене и така със съвсем малко неща, уж да се отсрамя, но това си бях, бедна работа.
И най-после се определи датата на сватбата. Щеше да бъде на 12.VIII.1935 г., но по известни причини отложихме сватбата за 23.VIII. И започнаха приготовления за сватбата. Аз не знаех дори къде и какво работеше Жоро. Това хич не ме интересуваше и тогава отидох в Карлово, където беше баща ми и му казах за предстоящата сватба. А той горкия с една пенсия, пак нямаше нищо и ми приготви само две одеала, а сестра ми Сашка ми уши една смяна чаршафи и покривки за ядене и така със съвсем малко неща, уж да се отсрамя, но това си бях, бедна работа. А родителите му нищо не знаеха за мене. Че съм от голям род, че баща ми е македонец от Щип, а те са също македонци от Струмица. Жоро е роден в Дойран. Баща ми много се радваше, че Жоро е македонец и много го харесваха. Неговите родители извикаха тяхна позната шивачка и няколко дена подред са шили пижами, нощници и още какви ли не още неща за сватбата, после имаше една Селемена Сирийска, прочута, най-голяма шивачка, която ми направи сватбената рокля - дълга, бяла с воал, а Рут ми даде нейния воал от нейната сватба.
към текста >>

81. 6. ПРАВИЛНО ОТНОШЕНИЕ КЪМ МАЛЦИНСТВАТА

Георги Сотиров

По настояване на диригента, управителя разпореди да приготвят вегетарианска храна - донесоха ни ядене с картофи, салата, а за пиене имахме като другите - лимонада.
Той заяви, че с това разполагат и нямат какво друго да ни сервират. При това положение рискувахме да останем ненахранени. Тогава наши другари на масата като видяха това положение казаха на диригента. Той дойде при нашата маса дето беше управителят и му каза: „Аз съм говорил по този въпрос с Комитета и те ми казаха, че макар вегетарианците да са малцинство между нас и на тях трябва да се даде право да се хранят както желаят. Длъжни сме да ги нахраним, защото и за тяхната храна е платено". По настояване на диригента, управителя разпореди да приготвят вегетарианска храна - донесоха ни ядене с картофи, салата, а за пиене имахме като другите - лимонада. В разговора си с управителя, диригента му каза, че сме длъжни да уважаваме начина, по който живеят малцинствата, защото иначе се излагаме пред външния свят. Дойде време вегетарианците да ги определят за малцинство. А ще дойде ли друго време, когато месоядите да ги обявят също за малцинство? Записала: Марийка Марашлиева
към текста >>

82. РАЗМИНАВАНЕ

Паша Белева

„Опълченска" 66 и били седнали в столовата, сестра Василка разсипвала яденето, я тя с една позната стояли на края на масата и не смеели да говорят.
до 1963 г. Сестра Паша Белева каза, че тя не е ходила много при Учителя. Достатъчно било като се обърне мислено към Него. Той й помагал винаги. Тя разказа как за пръв път като отишла на ул. „Опълченска" 66 и били седнали в столовата, сестра Василка разсипвала яденето, я тя с една позната стояли на края на масата и не смеели да говорят. В това време дошла една жена и направо започнала: „Учителю, аз пък рекох да убедя адвентистите и отидох при тях, а се намерих като в небрано лозе". Учителят казал: „Ами ти защо отиваш в небрано лозе? Ти като видиш злото, ще го заобиколиш и така ще минеш." Забележка: Преразказала Марийка Марашлиева, тъй като сестра Паша Белева не искаше да го разказва, да не би Борис Николов да го научи горното. Мъжът й се казва Стоян Белев.
към текста >>

83. ПЕНКА КРАЕВА

Йорданка Димитрова Колева

Родителите ми скромно заплащаха моя престой у братовчедката ми с докарване на продукти за ядене, дърва за горене и плодове, каквито имахме на село.
Заслуга за завършването на прогимназията ми има учителката ни от първоначалното училище Невянка Димова от Разград. При завършването ми на четвърто отделение тя дойде у нас на гости и настоятелно говори пред баща ми, че съм добра, отлична ученичка, та да продължа образованието си. Имах в Русе леля, моя братовчедка. Значи условията за завършване на прогимназията ми бяха добри, понеже родителите ми едва ли имаха пари за плащане на квартира. Но аз живеех у тая братовчедка Марийка Георгиева Казакова - шивачка. Родителите ми скромно заплащаха моя престой у братовчедката ми с докарване на продукти за ядене, дърва за горене и плодове, каквито имахме на село. Прогимназия завърших пак с отличие. По това време дойде в града брат ми със семейството си. Брат ми Петър Константинов Краев, снаха ми Савка Владимирова Краева. Освен този брат имах и по-голям брат Илия. Той беше първото дете на моите родители.
към текста >>

84. 10. НЕОБИКНОВЕНАТА ТРАПЕЗА

Марийка Великова Марашлиева

Ех да има сега ако може такъв хляб да има, такова ядене да има, такива плодове.
10. НЕОБИКНОВЕНАТА ТРАПЕЗА Една сестра от Добрич, който се казва Веса Петрова, тя е стара не знам вече дали е жива ми разказа следния случай: Тя издържала един младеж, с който щели да се женят двамата, обаче нещастие се случило. Той я зарязал. Тя ходила след него в София, напуснала си работата, отишла да работи в София, ту на Изгрева, ту където намери работа, само да е при него. Обаче той й дава гръб, въобще не се вземали и сестрата ми казва следното: Работели в ягодите на градината на Изгрева с. Янакиева, брат Ради, мисля, че и Ганка даже и други, които са работили там и в гладните години си мечтаели. Ех да има сега ако може такъв хляб да има, такова ядене да има, такива плодове. Нали говорят си какво им се яде. Поспрели да говорят. Сестра Янакиева отишла за нещо до нейната барака и се показала от бараката и викала, махала с ръка възбудено: „Елате всичките! " И кога отишли видел масата натрупана, цялата с това, което са си пожелавали. И те наяли се едно хубаво и казват: „Досега не разбрахме кой е наредил тая трапеза.
към текста >>

85. 5. ВОДЕН ПЛЕВРИТ

Марийка Великова Марашлиева

Нямах тогава никаква охота за ядене и не можех да се държа на краката си.
Трябва да поясня, че сестра Олга беше назначена като учителка в гимназията в гр. Тутракан по това време и понякога идваше в Русе, защото се познаваха с брат Петър, както и с другите приятели в Русе. На сутринта сестра Олга замина с кораба за Тутракан, но брат Петър дойде да я вземе, защото тя пренощува у нас и наедно с нея отидоха на пристанището. Какво са говорили не зная, но след като я изпратил брат Петър дойде у нас и ми даде някои наставления как да започна лекуването. Аз нямах познания, нямах и опит. Нямах тогава никаква охота за ядене и не можех да се държа на краката си. Изкарах една седмица на череши и ягоди без никакъв хляб. През това време правех по една изпотяваща парна баня. В кухнята по това време палехме печка. Беше 31 март 1943 г. И тъй върху печката слагахме един котел с вода, която оставяхме да заври и в самата печка слагахме 2 - 3 камъка, които да се сгорещят силно.
към текста >>

Тогава постепенно получих и охота за ядене и започнах да ям по малко готвено и малко хляб.
Така направих десетина парни бани съпроводени от коремообтривни седящи, охлаждащи бани. Брат Петър ми беше казал също да напиша едно писмо до Учителя, което изпратих чрез сестра Паша Теодорова в София и после, когато баща ми отиде в София при Учителя, последният казал на баща ми да спрем парните бани и да започнем сега слънчеви бани. Трябва да обърна внимание, че към края на времето когато правех парните бани един ден тъй обилно уринирах, което нещо учуди майка ми. Тя казваше, от къде се взе толкова течност от мене. По тоя начин водата от плеврита изтече и на мене ми олекна. Тогава постепенно получих и охота за ядене и започнах да ям по малко готвено и малко хляб. През това време се бях откъснала съвсем от работата си, редовно правех дълбоки вдишки, молех се, четях, почнах да свиря и на цигулка и т. н., както и да излизам. Учителят беше казал на баща ми да продължа лекуването като правя слънчеви бани макар и леко облечена, когато е облачно. Аз изпълнявах точно указанията, които ми беше дал брат Петър, както и Учителят. Аз правех слънчевите бани със зелени листа от репей, тиква или слънчоглед.
към текста >>

86. 7. НА ПЪТ ЗА ИЗГРЕВА

Вечерната храна беше винаги постна и на мен се даваше от вечерното ядене на обяд.
Като ми дадоха картата аз написах писмо до брат Боев, в което го молех да ми изпрати адрес на някои приятели в Трявна, за да мога да се свържа с тях. Боев ми изпрати телеграма преди да тръгна за Трябва, в която пишеше да се свържа със сестра Росица Илиева, която работи в почивната станция като медицинска сестра. При пристигането си аз потърсих сестра Илиева. Като й показах телеграмата, тя я грабна от ръцете ми и с нея отиде направо при управителя на станцията. Аз стоях изумена, но чух тя като му казва, че брат Боев ми е пратил телеграма и че моли управителя да нареди да ми се дава постна храна на обяд. Вечерната храна беше винаги постна и на мен се даваше от вечерното ядене на обяд. По такъв начин въпроса с храната ми беше разрешен за един месец. Това беше през месец декември 1954 г. По-късно разбрах, че управителят на станцията бил зет на инж. Руси Николов от Стара Загора, наш брат, т. е. управителят водеше дъщерята на онзи Николов, снаха ми беше приятелка на жена му и е живяла преди у тях на квартира в Стара Загора.
към текста >>

87. МАРИЙКА МАРАШЛИЕВА БЯЛОТО БРАТСТВО В РУСЕ

Нарушение на окултните закони

Спомням си как отивахме у брат Ватев на вечеря в голямата светла стая, седяхме в кръг на земята, а пред нас постлани бели покривки и на тях поставени разни плодове и други неща за ядене.
Той слязъл от каруцата, но станало така, че каруцата минала през тялото му и той починал веднага. По същото това време е имало в Русе доста братя и сестри. Те се събирали у брат Никола Ватев, бивш ковчежник при военните. Като дете аз съм ходила на вечери в неговата къща на ул. „Видин", в която се събирахме, там се правеха молитви, четяха се беседи, правеха вечери. Спомням си как отивахме у брат Ватев на вечеря в голямата светла стая, седяхме в кръг на земята, а пред нас постлани бели покривки и на тях поставени разни плодове и други неща за ядене. Брат Ватев беше внушителен със своята бяла брада и мустаци, синеок и красив. Той беше ръководител, а също и медиум. Съпругата му Величка Ватева беше починала и той правеше връзка с нея. Тя му е диктувала назидателни писма, които по-късно бяха събрани и напечатани на пишеща машина, На вечерята брат Ватев заедно с другите братя и сестри правеха молитва, а след това всички сядаха, а брат Ватев разчупваше голям хляб изпечен за случая, благославяше го като произнасяше разни формули и отчупваше всекиму по парче хляб, което внасяше една особена тържественост на вечерята. Трябва да отбележа, че колкото и приятели да присъствуват на вечерята накрая винаги оставаше по едно голямо парче хляб.
към текста >>

Момичета и момчета, всички ще работят: Ще слагат трапеза, ще я вдигат, ще сипват ядене, ще прислужват, ще мият чинии, тенджери - всичко ще става по дежурство.
23: „За пример, в някое общество се устройва комуна, всички се хранят заедно, на братски начала. Какво се забелязва в такива комуни? Едни работят, а други се ползуват наготово от техния труд. Те се оправдават с това, че плащали. - Не, плащат или не, всички еднакво да работят! Момичета и момчета, всички ще работят: Ще слагат трапеза, ще я вдигат, ще сипват ядене, ще прислужват, ще мият чинии, тенджери - всичко ще става по дежурство. Всеки ще знае, кога е дежурен и ще изпълни задълженията си, както трябва. Между комунарите трябва да съществуват добри отношения; да не се обиждат, да не се докачат - всички да се разбират помежду си като братя и сестри. Какво става сега в братските комуни? Едни работят, други чакат на готово. Вследствие на това се явяеат недоразумения, недоволство и виждате, че след една година най- много, комуната се разваля. Защо?
към текста >>

88. 5. ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ. РАЗГОВОР ЗА РУСЕНСКОТО БРАТСТВО

Нарушение на окултните закони

А Учителят (туй от мене вече) може би не му е казал, да не им казва, и той разказал какво Учителят му е наредил и те тогава, понеже са имали хубаво винце и ядене (това е от мене, почерпили са го) с приятни приказки и са го отклонили той да не направи това, да не отиде в общината и да не каже за прехвърлянето на земята.
В. К. Понеже те го използват като собственици. И печелят от него. Г. Й. Добре, но брат Бертоли като отива в Русе, отива при братя Маркови, а те бяха известни, отива у братя Маркови за гостоприемство и нощуване и разказва това нещо на братя Маркови. А Учителят (туй от мене вече) може би не му е казал, да не им казва, и той разказал какво Учителят му е наредил и те тогава, понеже са имали хубаво винце и ядене (това е от мене, почерпили са го) с приятни приказки и са го отклонили той да не направи това, да не отиде в общината и да не каже за прехвърлянето на земята. И така брат Бертоли не си изпълни задачата както трябва. Не изпълни задачата от Учителя. В. К. Значи, всеки, когото Учителят изпратил там, никой не си е изпълнил задачата. И всеки се върна небит.
към текста >>

89. 7. САЛОНЪТ В РУСЕ. ТОДОР КОВАЧЕВ - ВНУК

И наистина, пристигаха, минаваше целия ритуал от край до край с песните, с четенето, с пеенето, с яденето и като свърши яденето всички пак се поздравяват, кой каквото има останало слага в торбата, заминава, а чистенето, подреждането и привеждането на салона отново във вид удобен за ползване при четене на беседа, трябваше да го прави майка ми.
Идват, приятно им е, пеят си, слушат беседата, после пак пеят и си отиват. Стават вечери на 27 декември, на 22 септември, на 22 март и може би и някои други, не знам. Празнуват приятелите, но за да се приведе салона във вид удобен за празнуване, да се подредят столовете вече в друг вид, да се намерят маси, да се сложат тия маси, да се приведат тия маси в естетичен вид, да се нареди на тия маси и храна, и всичко в тая работа изключително участие вземаше майка ми. Другите пристигаха, ръкуват се, поздравяват се за пролетта, за есента, за всичко, но за подреждането те смятаха, че някои ангели или архангели или от тая стълбица от девет йерархии някой го прави. Може би те го правят, но не някой човек от приятелите да вземе та да го направи. И наистина, пристигаха, минаваше целия ритуал от край до край с песните, с четенето, с пеенето, с яденето и като свърши яденето всички пак се поздравяват, кой каквото има останало слага в торбата, заминава, а чистенето, подреждането и привеждането на салона отново във вид удобен за ползване при четене на беседа, трябваше да го прави майка ми. Често съм вземал участие и аз, защото ставаше така, че някой път вечерята е в такъв ден, че на другия ден сутринта трябва да има беседа. Или се случва сряда, или се случва петък, или се случва срещу неделя, а значи трябва салона още същата вечер да се приведе в такъв вид, че нашите приятели като дойдат вече всичко да е в ред и те отново да могат да се молят на Господа за тяхното щастие. Правеха го и наистина салонът биваше в ред, но тоя ред го правеше не някой друг, а майка ми. Майка ми е от едно село близо до Русе, тя също е от такъв род богат селски, от попско семейство, така че тя бе с необходимата интелигентност. Аз след години като студент прочетох Достоевски, а тя го беше чела преди мене и често пъти за Достоевски ми говореше.
към текста >>

Тя не може с ядене и с пиене да се научи.
Само да изпълняваме, а ние да не мислим. Е, има хора като Пенка Краева, които съжаляват, че им отнемат това животинско съществуване, някой друг да се грижи за тях, те да идват в салона на топличко, на приятничко, на изчистено, да слушат половин час или един час беседа, да пеят две-три песни и след това по живо, по-здраво, както се ходи на театър да се приберат вкъщи и да мислят кога пак ще дойде тоя приятен момент. Е, тия приятни моменти свършиха. Сега трябва всеки да мисли и да се учи по друг начин да осъществява това Учение. Защото това е Учение, това е наука. Тя не може с ядене и с пиене да се научи. Тя трябва да се научи по друг начин. Както математиците, както лекарите, както инженерите, както всички, които учат във висшите учебни заведения и искат да научат нещо, употребяват воля и сили, и знание, и безсъние да научат нещо, така също за това Учение се изисква много повече и безсъние, и четене, и писане, за да се научи. Те обаче искат някой там да им пее, някой там да им приказва и те само да слушат. Ама то това е Учение, не е приспивна забавачница, където някой там да те залъгват нещо. Учение е това и аз използвам момента, за да им кажа на всички приятели, ако имат изобщо в главата си намерението да четат, защото те не четат.
към текста >>

90. 2. ПОЛИЦИТЕ НА МИНАЛИЯ ДЪЛГ

Люба Стойкова

Когато се върнах във Варна пак наготвих две яденета.
Да не ям месо и да има скандали вкъщи или да ям, за да има мир? " Учителят ми отговори: „Оставете вълка да си яде месото, а овцата да си пасе тревата". За мене беше ясно вече. Реших твърдо в себе си да устоя на всичко. Но какво стана? Когато се върнах във Варна пак наготвих две яденета. Седнахме да се нахраним, но моят съпруг нищо не ми каза. Като че нищо не се бе случило. И от тогава никога не ми напомни. Учителят ми беше помогнал.
към текста >>

91. 2. ВЕГЕТАРИАНЦИ И БАНДИТИ

Анка Венкова Георгиева

Майка ми избра най-хубавата мръвка от гювеча и ми поднася чинията с яденето.
Когато Учителят изнасяше беседа, по средата погледна към мен, разбра, направи връзка с мен и каза: „Някой се страхува да не ги нападнат бандити. Като видят, че идват бандитите те се окалват да не ги познаят бандитите. Е, и вие искате да се окаляте да не ви познаят тъмните духове, но всичко ще се оправи". Тогава бях накарала и майка ми да дойде да чуе беседата. Като се върнахме вкъщи, сготвили гювеч с месо. Майка ми избра най-хубавата мръвка от гювеча и ми поднася чинията с яденето. Аз забодох с вилицата малко от зарзавата, сложих го до устата си, но чувствам, че не мога да го преглътна. Толкова ми е мъчно да се простя с вегетарианството, за да мога да отивам на Изгрева, но... разплаках се и майка ми тогава се трогна и каза:" Пък нека да яде тогава само вегетарианска храна, щом толкова й е мъчно и не може да преодолее това чувство, да се прости с вегетарианството, нека пък да яде само вегетарианска храна". Тогава един месец ме държаха само на хляб и вода. И аз заваря вода сложа малко солчица, опека лютива пиперка, за да ми замирише на нещо, защото не ми се яде само така хляб и вода. И около един месец и половина съм яла така попара.
към текста >>

92. 18. Гуляйджийство

Мария Младенова

Полк. Илия Младенов (от Мария Младенова)

Чашка аперитив ракия, после студено винце с яденето и прекаляваше като се опиваше, не можеше да носи питиетата.
18. ГУЛЯЙДЖИЙСТВО Една опитност на леля ми Ана Христо Белова, по-голяма сестра на майка ми. Мъжът на леля ми Ана беше веселяк, гуляйджия. Не пиеше никога сам, но в компания поддържаше веселието. Чашка аперитив ракия, после студено винце с яденето и прекаляваше като се опиваше, не можеше да носи питиетата. Напиваше се и често бе пиян. Голям тормоз бе за всички. Един ден отива на лозето си в подножието на Сините камъни с каруца, впрегната с два буйни коня. Те се подплашват, почват силно да бягат и го прегазват с колата заедно. Беше много болен.
към текста >>

93. 9. Разговори на Илия Младенов с Учителя в с. Мърчаево

и по едно време една сестра отвори вратата и каза, че е готово за ядене.
Ето Горбанов, на който всичкия покрив беше разнебитен, сега го поправи и покри с керемиди. Във вторник отидох на Мърчаево и бях на разговор с Учителя от 10.30 ч. до 12.20 минути. Ето като пристигнах и влязох в стаята неотпочинал, Той отвори стаята си и запита кой доде, казаха Му, че съм аз и Той ме повика веднага. Говорихме до 12.20 ч. и по едно време една сестра отвори вратата и каза, че е готово за ядене. Той тогава каза: „Ама, нима стана време за обяд? “ и тогава отидохме та обядвахме и моя милост както други път до него, но сега от лявата Му страна, където ми бяха приготвили стола. Както и други път разположен, а този път аз Му казах, че искам да записвам по-важните мисли, казани от Него и моя милост се приготви с бележника и молив, а Той се позасмя. След като ме разпита за всички в Сливен, за вас, за евакуацията на града и пр. започнахме един интересен разговор, като аз Му задавах въпроси и Той ми отговаряше.
към текста >>

94. 42. Двата свята - два морала

Георги Йорданов Добрев

Ако почвам да се храня, спирам яденето си.
Голямо чудо, голямо Божество, което е изпратено от провидението и ще спаси тази планета земя, ще помогне на всички заблудени овци да се върнат в Божието стадо. Всички, за всекиго според неговото развитие ще помогне на цялото човечество, ще помогне. Това е Учителят, този Божествен Пратеник, това е Учителят. Аз когато си спомня за Учителя, аз ако кракът ми е един върху друг, снимам го. Ако съм седнал, ставам прав. Ако почвам да се храня, спирам яденето си. Аз за себе си говоря от уважение. Преди малко го казах тука: „Учителю, Ти си толкова голям, че аз съм във възторг от Твоята Сила и от Твоята Мощ, от Твоето знание. Във възторг съм“. На преди малко си лежа и си мисля това, че заслужава човек да жертвува всичко и всякога, навсякъде, а където седне да говори. Ще говоря викам, досега съм говорил и ще продължавам да говоря, където седна и съм от сега до последния миг за тоя Велик Учител, Който ми е дал всичко и сили и знание и е оставил едно Учение, за което заслужава да се живее и да работим.
към текста >>

95. 45. Братският стол на Изгрева

Георги Йорданов Добрев

Една супа и друго ядене.
45. БРАТСКИЯТ СТОЛ НА ИЗГРЕВА В.К.: Какво представляваше този братски стол там? Г.Д.: За братския стол се закупуваше храна (продукти) от пазара и сестрите дежурни всеки ден готвеха само за обяд. Когато е петък само супа. Само другите дни е готвено. Една супа и друго ядене. Той даваше парите, а после се спускаше касичка. След като се нахранят. Обаче при храна Учителят никога не говореше и казваше, че при хранене, при ядене не се говори. В беседа го има, не се говори. Муха да бръмчи, да се чуе.
към текста >>

Обаче при храна Учителят никога не говореше и казваше, че при хранене, при ядене не се говори.
Когато е петък само супа. Само другите дни е готвено. Една супа и друго ядене. Той даваше парите, а после се спускаше касичка. След като се нахранят. Обаче при храна Учителят никога не говореше и казваше, че при хранене, при ядене не се говори. В беседа го има, не се говори. Муха да бръмчи, да се чуе. Само сестрите, които разнасят и чиниите ще тракнат или вилиците или туй-онуй, всичко мълчи. А ние тука като пазар говорим. Бъра, бъра, всичко говори.
към текста >>

96. 1. Бягство към обетованата земя

Драган Петков

Но на третия залък щях да повърна и се отказах от яденето.
Веднага като отидох на Изгрева приех вегетарианството. Но като влязох в гостилницата трябваше нещо да си поръчам. Погледнах в листа - менюто и казах: „Дайте ми една чорба“. Донесоха ми една чорба с топчета кюфтенца. Разбира се, аз нямаше да посегна на кюфтенцата, но чорбата исках да изкусам. Но на третия залък щях да повърна и се отказах от яденето. Значи аз вече бях разрешил въпроса с местната храна и така много лесно се освободих от нея. Аз живеех на Изгрева при моят братовчед Колю-обущаря. Той, Колю ме заведе няколко пъти на беседа на Учителя. Като виждах Учителя, аз си мислех за Господа Бога. Като мислих за Учителя, все едно, че мислих за Господа Бога.
към текста >>

97. 15. Брат Цеко от далеко

Драган Петков

И вместо да му благодарят, някой път го упрекваха, че донесъл много малко за ядене понеже бил мързелив и не работел.
Услужваше на всички и беше момче за всички. Що парички припечелваше, раздаваше ги на този и на онзи. Някои дори използваха неговата добрина. Те сядаха на Изгрева, не работеха, а се подвизаваха в Господа чрез съзерцание, а брат Цеко през това време работеше някъде в града, за да изкара някой лев. С този лев той „купуваше нещо за хапване от града и го пренасяше на бедната софра на онези, които се подвизаваха в Господа чрез съзерцание. И вместо да му благодарят, някой път го упрекваха, че донесъл много малко за ядене понеже бил мързелив и не работел. Няколко пъти ми се оплака брат Цеко от такива грозни случаи. Един път една сестра го помолила да донесе шевната машина от града където я дала за поправка. Вървят заедно към Изгрева, но било късничко, било се стъмнило, а по това време имало полицейски час поради политически причини. Посреща ги един полицай, закарва и двамата в участъка и искат на Цеко личната му карта. А той изобщо не си бил изваждал такава.
към текста >>

98. 17. Времето на злото и времето на доброто

Драган Петков

Дежурните по кухня разсипваха яденето от казана.
Досега всички мълчахме и скърбяхме. Беше дошло времето на радостта. След това групата се запъти към кухнята. Всички се наредихме, за да обядваме. Учителят също дойде с нас и седна на своята масичка. Дежурните по кухня разсипваха яденето от казана. След като се каза молитвата започнахме да се храним. Учителят сръбна една-две лъжици от супата и изчака всички да свършат с първото ядене. Дойде време да се разсипва млякото с ориз от втория казан. От гъстото мляко, от добре свареният ориз и от доброто бъркане, сютляшът беше станал гъст. Учителят пожела да му сложат в чинията мляко с ориз.
към текста >>

Учителят сръбна една-две лъжици от супата и изчака всички да свършат с първото ядене.
След това групата се запъти към кухнята. Всички се наредихме, за да обядваме. Учителят също дойде с нас и седна на своята масичка. Дежурните по кухня разсипваха яденето от казана. След като се каза молитвата започнахме да се храним. Учителят сръбна една-две лъжици от супата и изчака всички да свършат с първото ядене. Дойде време да се разсипва млякото с ориз от втория казан. От гъстото мляко, от добре свареният ориз и от доброто бъркане, сютляшът беше станал гъст. Учителят пожела да му сложат в чинията мляко с ориз. Сипаха Му и Той бавно го изяде. При последната лъжица Той ме погледна и се усмихна и отново един лъч от светлина излезна от Него и ме озари.
към текста >>

99. 2. Нерадостно детство

Гради Колев Минчв

2. НЕРАДОСТНО ДЕТСТВО Ние с брат ми много често ходехме у леля ми Комня и като отивахме у тях обикновено отваряхме долапа да видим какво има за ядене.
2. НЕРАДОСТНО ДЕТСТВО Ние с брат ми много често ходехме у леля ми Комня и като отивахме у тях обикновено отваряхме долапа да видим какво има за ядене. Леля казваше, че яденето е за Иринка или за Гинка, а свако казваше: „Остави децата“. Дори съм си мислил, че свако ни е роднина, а леля - не. Веднъж дори й го казах, че тя не ни е роднина, а роднина ни е свако Слави Тодоров. У лелини ставаха братски вечери и там се събирахме към 6-7 деца. Ние двамата с брат ми Атанас, кака Иринка, Гинка, Мара и Бонка и много естествено като стане по-късно и ни се приспи лягаме един до друг и заспиваме.
към текста >>

Леля казваше, че яденето е за Иринка или за Гинка, а свако казваше: „Остави децата“.
2. НЕРАДОСТНО ДЕТСТВО Ние с брат ми много често ходехме у леля ми Комня и като отивахме у тях обикновено отваряхме долапа да видим какво има за ядене. Леля казваше, че яденето е за Иринка или за Гинка, а свако казваше: „Остави децата“. Дори съм си мислил, че свако ни е роднина, а леля - не. Веднъж дори й го казах, че тя не ни е роднина, а роднина ни е свако Слави Тодоров. У лелини ставаха братски вечери и там се събирахме към 6-7 деца. Ние двамата с брат ми Атанас, кака Иринка, Гинка, Мара и Бонка и много естествено като стане по-късно и ни се приспи лягаме един до друг и заспиваме. По същото това време леля Комня като ни събереше по 5-6 или повече деца ни учеше да пеем песни от Учителя: „Ний сме славейчета горски“, „Росна капко“ и други песни.
към текста >>

100. 4. Лечители, ясновидци и фокусници

Гради Колев Минчв