НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Издателство Бяло Братство
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
с която и да е дума
търси в изречение
с точна фраза
търси в текст
в заглавия на текстове
ХРОНОЛОГИЯ НА БРАТСТВОТО
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
173
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Раждане на Петър Константинов Дънов - Учителя. Ранно детство
, 11.07.1864 г.
Веднъж, когато майка му Добра е на нивата, вкъщи остават малкият Петър и баба му, за да го наглежда, да готви
яденето
и да оправя къщата.
Тази психична аномалия е позната в науката като дислексия (гр. безмълвие). Дислексията засяга тази част от мозъка, която отговаря за речта; съответно води до различия в начина, по който се обработва информацията. Симптомите са: липса на говор до две, три, понякога и повече години; смесване на звуковете и объркване на думите, неуверен говор и заекване, трудности при завързване и обуване на обувките, многократно повтарящи се ушни инфекции. За много световни учени и гении се знае, че са имали дислексия - като например Айнщайн, който според биографите му прохожда по-късно, расте като затворено и необщително дете и проговаря едва на 6 г. Подобни неща са известни и за ранното детство на Леонардо да Винчи, Ханс Кристиян Андерсен, Чарлс Дарвин, Томас Едисон, Александър Бел, Огюст Роден, Нилс Бор и др.
Веднъж, когато майка му Добра е на нивата, вкъщи остават малкият Петър и баба му, за да го наглежда, да готви
яденето
и да оправя къщата.
Както си играе, детето се обръща към баба си и казва: „Бабо, направи ми люлка". Бабата така се изненадва и зарадва, че веднага се разтичва, връзва му люлка, започва да го люлее и да му пее. Когато за първи път завеждат малкия Петър на нивата в един слънчев, горещ ден по време на жътва, той се качва на една купа от снопи и извиква: „Селяни, прибирайте снопите, защото иде страшна буря! ". Всички много се изненадали, тъй като на небето нямало облаци и времето с нищо не предвещавало буря. Хората не му обръщат внимание и не събират класовете да ги вържат на снопи и после на кръстци, един върху друг, за да не ги удари градушката.
към текста >>
2.
(стар стил) Учителя свиква първият годишен събор, 1900 - Варна
, 6.04.1900 г.
Яденето
сближава хората, задължава ги да се чувстват близки, премахва преградите между тях.
Възпитателите пък поемат грижата за децата. Всеки е щастлив, че може да извърши нещо за другите. Учителя казва:Служенето е най-високата точка, до която може да достигне човек. И тук,и горе няма по-високо нещо от служенето.През време на съборните дни всички се храним общо. Насядали на дългите трапези под вековните брястове, всички се чувстваме като едно семейство.
Яденето
сближава хората, задължава ги да се чувстват близки, премахва преградите между тях.
Дежурните прислужват сръчно. Доброто разположение като благословение лъха от всички лица. Първият ден на събора започва. Нова страница от великата книга на вечността се отваря и ни дарява своето откровение. Изток вече се заруменява.
към текста >>
3.
Учителя Петър Дънов приема по духовн път „Седемтях разговори с Духа Господен” - разговор седми - ЗАКЛЮЧЕНИЕ
, 9.07.1900 г.
Изисква се бодрост и сила, да не би да отегнат сърцата ви от
ядене
и пиене на други земни грижи.
Като имате Неговото благословение, работите ще вървят благополучно. И сега, преди да напусна и се отправя към Небесните жилища, искам да ти съобщя, че знамената Божии ще се развяват надлъж и нашир по Земята. Ще има постоянни преговарения на земните царства, но в края Господ ще ги смути! Всички тия зверове и зверчета, които днес управляват, ще им се вземе силата. Това е духът на пророчеството.
Изисква се бодрост и сила, да не би да отегнат сърцата ви от
ядене
и пиене на други земни грижи.
А преди всичко, служете Господу усърдно, имайте общение с Неговия Дух и Небето ще бъде на ваша страна. За вашето избавление, за един, който се кае от греховете си, става голяма радост на Небето между Ангелите Божии. Божиите дела са чудни – между тях има такава тясна връзка, както между два духа добри. Не е ли чудно на тези, които не са просветени от Духа, за нашето идване от такова далечно пространство на Небето да ви помагаме, да споделяме по някой път вашите радости, вашите скърби и при това да ви утешаваме, постоянно да ви насърчаваме, като ви носим вътрешното уверение на сърцето, че всичко това Господ върши за вашето добро чрез действието на Своя велик и Свят Дух. Колко пъти ние сме се притичвали да избавим живота ви, да отмахнем едно ваше отчаяние, да ви избавим от една гибелна мисъл.
към текста >>
4.
Писмо на Учителя до Пеню Киров [отворена карта] (снимка на писмото), Варна
, 25.07.1901 г.
След това ни предложи чай,
ядене
и ни задържа да нощуваме при него.
Казвам му: „Тази вечер ще отидем при постовия офицер.“ „Как така? Шегувате ли се с мене? Там веднага ще ни арестуват...“ „Нищо, ще се опитаме“. Отидохме до поста,похлопахме на вратата и веднага един млад офицер излезе и любезно ни покани да влезем. Запита ни откъде идваме и така влязохме в разговор с него цели два часа.
След това ни предложи чай,
ядене
и ни задържа да нощуваме при него.
Сутринта се приготвихме за път.Младият офицер излезе с нас да ни изпрати. Придружи ни на един километър разстояние вън от града. Тогава моят приятел се обърна към мене и каза: „Има добри хора и между офицерите“. Казвам: има добри хора навсякъде по света, но трябва да се намерите в 12 ч. през нощта при този млад офицер, за да се уверите в това“
към текста >>
5.
Учителя предприема първата обиколка на България
, 26.07.1901 г.
След това ни предложи чай,
ядене
и ни задържа да нощуваме при него.
Казвам му: „Тази вечер ще отидем при постовия офицер.“ „Как така? Шегувате ли се с мене? Там веднага ще ни арестуват...“ „Нищо, ще се опитаме“. Отидохме до поста,похлопахме на вратата и веднага един млад офицер излезе и любезно ни покани да влезем. Запита ни откъде идваме и така влязохме в разговор с него цели два часа.
След това ни предложи чай,
ядене
и ни задържа да нощуваме при него.
Сутринта се приготвихме за път.Младият офицер излезе с нас да ни изпрати. Придружи ни на един километър разстояние вън от града. Тогава моят приятел се обърна към мене и каза: „Има добри хора и между офицерите“. Казвам: има добри хора навсякъде по света, но трябва да се намерите в 12 ч. през нощта при този млад офицер, за да се уверите в това“
към текста >>
6.
Учителя пристига в Бургас - първия град от обиколката му на България през 1901 г.
, 28.07.1901 г.
След това ни предложи чай,
ядене
и ни задържа да нощуваме при него.
Казвам му: „Тази вечер ще отидем при постовия офицер.“ „Как така? Шегувате ли се с мене? Там веднага ще ни арестуват...“ „Нищо, ще се опитаме“. Отидохме до поста,похлопахме на вратата и веднага един млад офицер излезе и любезно ни покани да влезем. Запита ни откъде идваме и така влязохме в разговор с него цели два часа.
След това ни предложи чай,
ядене
и ни задържа да нощуваме при него.
Сутринта се приготвихме за път.Младият офицер излезе с нас да ни изпрати. Придружи ни на един километър разстояние вън от града. Тогава моят приятел се обърна към мене и каза: „Има добри хора и между офицерите“. Казвам: има добри хора навсякъде по света, но трябва да се намерите в 12 ч. през нощта при този млад офицер, за да се уверите в това“
към текста >>
7.
Учителя организира втория събор на Веригата - Бургас
, 08.1901 г.
След това ни предложи чай,
ядене
и ни задържа да нощуваме при него.
Казвам му: „Тази вечер ще отидем при постовия офицер.“ „Как така? Шегувате ли се с мене? Там веднага ще ни арестуват...“ „Нищо, ще се опитаме“. Отидохме до поста,похлопахме на вратата и веднага един млад офицер излезе и любезно ни покани да влезем. Запита ни откъде идваме и така влязохме в разговор с него цели два часа.
След това ни предложи чай,
ядене
и ни задържа да нощуваме при него.
Сутринта се приготвихме за път.Младият офицер излезе с нас да ни изпрати. Придружи ни на един километър разстояние вън от града. Тогава моят приятел се обърна към мене и каза: „Има добри хора и между офицерите“. Казвам: има добри хора навсякъде по света, но трябва да се намерите в 12 ч. през нощта при този млад офицер, за да се уверите в това“
към текста >>
8.
Учителя посещава Ямбол
, 12.08.1901 г.
След това ни предложи чай,
ядене
и ни задържа да нощуваме при него.
Казвам му: „Тази вечер ще отидем при постовия офицер.“ „Как така? Шегувате ли се с мене? Там веднага ще ни арестуват...“ „Нищо, ще се опитаме“. Отидохме до поста,похлопахме на вратата и веднага един млад офицер излезе и любезно ни покани да влезем. Запита ни откъде идваме и така влязохме в разговор с него цели два часа.
След това ни предложи чай,
ядене
и ни задържа да нощуваме при него.
Сутринта се приготвихме за път.Младият офицер излезе с нас да ни изпрати. Придружи ни на един километър разстояние вън от града. Тогава моят приятел се обърна към мене и каза: „Има добри хора и между офицерите“. Казвам: има добри хора навсякъде по света, но трябва да се намерите в 12 ч. през нощта при този млад офицер, за да се уверите в това“
към текста >>
9.
Учителя посещава семейство Иларионови в Цариброд
, 10.01.1905 г.
Тя им предложила вечеря от това
ядене
и хляб, толкова чер и клисав, като че ли от кал замесен.
Тоя сняг ни поздравява” и си продължили пътя. Стигнали до едно планинско село от три или пет къщи, не помня добре. Учителя влязъл в една от тях. Домакинята го приела с радост. На огнището на една верига висяло котле с няколко зърна боб.
Тя им предложила вечеря от това
ядене
и хляб, толкова чер и клисав, като че ли от кал замесен.
Учителя после ми донесе парченце от тоя хляб и ми каза: „Вземах тоя хляб да ти покажа какви страдания има по хората, каква беднотия. Там мястото е непроизводително. На вас големи блага е дал Бог.” Пренощували в тая къща и на сутринта, при хубав слънчев ден, продължили пътя си. Стигнали до една дълбока река. Спрели се, защото с нищо не можело да се премине, а наоколо никой нямало.
към текста >>
10.
Учителя посещава за втори път семейство Иларионови в Цариброд
, 10.02.1905 г.
Тя им предложила вечеря от това
ядене
и хляб, толкова чер и клисав, като че ли от кал замесен.
Тоя сняг ни поздравява” и си продължили пътя. Стигнали до едно планинско село от три или пет къщи, не помня добре. Учителя влязъл в една от тях. Домакинята го приела с радост. На огнището на една верига висяло котле с няколко зърна боб.
Тя им предложила вечеря от това
ядене
и хляб, толкова чер и клисав, като че ли от кал замесен.
Учителя после ми донесе парченце от тоя хляб и ми каза: „Вземах тоя хляб да ти покажа какви страдания има по хората, каква беднотия. Там мястото е непроизводително. На вас големи блага е дал Бог.” Пренощували в тая къща и на сутринта, при хубав слънчев ден, продължили пътя си. Стигнали до една дълбока река. Спрели се, защото с нищо не можело да се премине, а наоколо никой нямало.
към текста >>
11.
Учителя участва в събора, 1908 - Варна (Годишна среща на Веригата). Протокол за 13 август
, 13.08.1908 г.
Георгиев - лешници и бадеми, Бъчваров - круши, Стойчев - грозде, Петко - 3 кила маслини, Гина - 3 кила сухо грозде, Елена - 3 кила ябълки, Казакова - едно кило смокини и Пеньо, Голов, Иларионов ще купят и донесат рибата, която ще занесат в дома на Желязкова, за да се приготви за
ядене
, само да се внимава рибите да са 12, ни повече, ни по-малко.
Тази мисъл, дадена от Христа: „гдето са двама или трима...", е много важна, с която навсякъде ще могат да ви пускат И този пропуск се дава не за философски размишления, а за практическо приложение. Искаме да градим, нека турим основа и ще дойде време и за по-дълбоки работи.Утре, 14 август, 10 и половина, ще имаме пак събрание. Вечерта ще имаме Господня вечеря, за която се задължава всякой един от нас да купи и донесе по нещо. Пеньо ще донесе хляба, Голов - виното, Бойнов -5 лимона и 3 кила захар, Т. Стоянов - 3 кила праскови, М.
Георгиев - лешници и бадеми, Бъчваров - круши, Стойчев - грозде, Петко - 3 кила маслини, Гина - 3 кила сухо грозде, Елена - 3 кила ябълки, Казакова - едно кило смокини и Пеньо, Голов, Иларионов ще купят и донесат рибата, която ще занесат в дома на Желязкова, за да се приготви за
ядене
, само да се внимава рибите да са 12, ни повече, ни по-малко.
IV.13 август, сряда Изгревът - Том 11
към текста >>
12.
Учителя организира събора, 1909 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол за 15 август
, 15.08.1909 г.
Всеки един човек трябва да бъде една прекрасна долина, в която да има за
ядене
и пиене.
Вие трябва да съсредоточите мислите си нагоре, та утре да ви се каже повече, иначе някои неща аз ще премълча и няма да ви ги кажа. Законът е такъв, че ако ви кажа нещо, за което не сте готови, вие ще почнете да се гордеете, че много знаете. Това ще се отрази върху мен и аз ще почна да чувствам същото, пък аз нямам нужда да мисля, че много зная. Аз не искам да бъдете напрегнати, като че ли ви съдят, а да бъдете свободни, за да можете да разберете Истината. Да се не смущавате, че нещо не разбирате, защото даже подир година, две, десет, пак ще ви стане ясно.
Всеки един човек трябва да бъде една прекрасна долина, в която да има за
ядене
и пиене.
Това е желанието на нашите приятели Отгоре: да се не боите, да са свободни сърцата и умовете ви, и да бъдете готови за утре. Амин.В 7 ч. вечерта се прочете от Първо послание Йоанново 3:4. Този стих ще служи за база на разговора. Когато говорим за Господа, трябва да разбираме колективност от духове; когато говорим за Бога, трябва да разбираме единствено число.
към текста >>
Аз не искам да бъдете напрегнати, като че ли ви съдят, а да бъдете свободни, че нещо не разбирате, защото даже подир година, две, десет, пак ще ви стане ясно.Всеки един човек трябва да бъде една прекрасна долина, в която да има за
ядене
и пиене.
например, формите на параходите, железниците и пр. Този, Който всъщност мисли, Той е Господ, Който съставлява организма на Вселената и този, който иска да има нови мисли, трябва да е свързан с Бога, защото там е изворът.Утре ще се научите защо именно трябва да любите Господа, кои са причините, защо трябва да любим ближния си. Вие трябва да съсредоточите мислите си нагоре, та утре да ви се каже повече, иначе някои неща аз ще премълча и няма да ви ги кажа. Законът е такъв, че ако ви се каже нещо, за което вие не сте готови, вие ще почнете да се гордеете, че много знаете. Това ще се отрази върху мене и аз ще почна да чувствувам същото, пък аз нямам нужда да мисля, че много зная.
Аз не искам да бъдете напрегнати, като че ли ви съдят, а да бъдете свободни, че нещо не разбирате, защото даже подир година, две, десет, пак ще ви стане ясно.Всеки един човек трябва да бъде една прекрасна долина, в която да има за
ядене
и пиене.
Това е желанието на нашите приятели от горе. Да не се боите, да са свободни сърцата и умовете ви и да бъдете готови за утре. (Амин.)В 7 часа вечерта се прочете 3 глава, 4 стих от Първо Иоаново послание.- Този стих ще служи за база за разговора. Когато говорим за Господа, трябва да разбираме колективност от духове, а когато говорим за Бога, трябва да разбираме единствено число. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1909 година (15-20 август) ТЪРНОВО
към текста >>
След това обяснил: „Ние направихме едно добро на кръчмаря и го освобождаваме от тази му длъжност, и ще го накараме да продава продукти за
ядене
.
Учителят, Който по това време разговарял с приятелите, се изправил, обърнал се и казал: „Искате ли да спрем гайдата? ” Величка се зачудила на думите Му, понеже нищо не Му била казала. Гайдата, както свирела, се пукнала, чуло се „пиу”, и млъкнала. Гайдарджията взел да се вайка; „Толкова години свиря с тази гайда, сега ли намери да се пукне? ” - и напуснал кръчмата.* Учителят си сложил кърпичката на устата и се смеел със сълзи.
След това обяснил: „Ние направихме едно добро на кръчмаря и го освобождаваме от тази му длъжност, и ще го накараме да продава продукти за
ядене
.
Така той се повдига в еволюцията си.” След този случай кръчмата запустяла и кръчмарят се принудил да стане бакалин.* Вж. «Изгревът», том I, стр. 405; том VII, стр. 452 ÷ 453.5. Съборите на Синархическата верига Баба ми и дядо ми са участвали във всички събори до 1915 г., като винаги са закупували продукти, необходими за кухнята през съборните дни.
към текста >>
”* Дядо ми Кънчо имал лош навик - преди или след
ядене
пиел по чашка ракия.
Написва Му една телеграма, но на баба ми пак й прилошава и дядо ми й помага. Отива на пощата, но тя била затворена - закъснял. Връща се у дома и оставя телеграмата на масата. Сутринта здравето на Величка се подобрява значително. Когато дядо решава да отиде на пощата и подаде телеграмата си, получава такава от Учителя, в която получава отговор на всичките въпроси, поставени в неизпратената Му телеграма и съвети как да лекува Величка, След 2 дена получава писмо от Учителя, в което между другото Той му пише: „Кънчо, когато имаш някоя трудност, напиши ми телеграма, остави я на масата, няма нужда да я изпращаш, аз ще ти отговоря!
”* Дядо ми Кънчо имал лош навик - преди или след
ядене
пиел по чашка ракия.
Баба Величка се молила да го освободи Господ от този му недостатък и се обърнала с молба към Учителя. Скоро, като се върнал от някаква работа, дядо влязъл в кухнята и казал: „Стефке, налей ми една чашка ракия! ” На полицата в кухнята имало много шишета с оливия, оцет, спирт, ракия, газ, зехтин. Майка ми му наляла една чашка, но в тъмното сбъркала шишето. Кънчо на екс изпил съдържанието в чашката, но се оказало не ракия, а газ.
към текста >>
Вечерта Стевка дояжда
яденето
, останало в бакърения тиган.
При гуша да се разтрива подутината със зехтин по половин час и да се казва всеки ден: „Туморът намалява, намалява, намалява”, в продължение на 9 дни. Хубаво е, ако при това разтриване болният се изпоти.*___________________*Виж „Изгревът”, том VII, стр. 457, № 7.11. Отравяне През 1926 г. майка ми сготвя спанак в бакърен тиган и ядат на обед със една своя състудентка.
Вечерта Стевка дояжда
яденето
, останало в бакърения тиган.
Почувствала, че се е отровила. Повръщала черно и изкарала една тежка нощ. Сутринта лицето й потъмняло от окисления бакър и тя отива при Учителя, като Му занася вестници и питка. Учителят отваря вратата, взима това, което му подава, но майка ми не Му казва нищо за състоянието си - да не Го безпокои. Тръгва си и извън братския двор й става лошо и припада.* Лежи известно време, става, оглежда се - никой не я видял.
към текста >>
13.
Учителя организира събора, 1909 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол за 16 август
, 16.08.1909 г.
А след молитвата започнахме вечерята.Като свършихме
яденето
, към 10 ч.
Благодарим Ти за Правдата, с която Си ни заобиколил. Благодарим Ти за Любовта, с която Си ни изпълнил. Благодарим Ти за великата Мъдрост и Те славим за Твоята Истина, с която Си ни озарил, и се радваме за Живота, който Си ни дал. Изпълняваме Твоята Воля сега заради Духа, който Си ни дал да ни ръководи. Бъди благословен от всинца ни сега и всякога. Амин.
А след молитвата започнахме вечерята.Като свършихме
яденето
, към 10 ч.
се събрахме пак около масата и г-н Дънов ни каза да отиваме по групи от по пет души пред престола в другата стая, гдето след поклонение да оставяме пожертвуванията си. Така първата група бе: Т. Бъчваров, Д. Голов, И. Стойчев, Т.
към текста >>
Великов.Каза ни се на всинца, че от остатъците подир
яденето
на трапезата Господня можем да си вземем и занесем по домовете, след което в 10,30 ч.
Стойчева; и най-сетне петата група се състоеше от Н. Ватев, В. Узунов, П. Епитропов, С. Шиваров и С.
Великов.Каза ни се на всинца, че от остатъците подир
яденето
на трапезата Господня можем да си вземем и занесем по домовете, след което в 10,30 ч.
през нощта събранието, при весело настроение на всинца ни, се закри, за да се открие пак утре, на 17 август, понеделник, в 9 ч.Годишна среща на Веригата - Варна, 1909г.от книгата "Годишни срещи на Веригата (1900-1915г.)" ------------------------------------27 Петко Епитропов – един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно, роден в Панагюрище, живял в Пловдив, работил като търговски агент.28 Кънчо Стойчев – един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно, роден в с. Дервене (сега Змейово), Старозагорско, живял в Бургас, работил като телеграфист. 29 Иван Дойнов Кехайов – един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно, роден в с. Черни дял, Еленско, живял в Елена, Велико Търново и София, работил като чиновник.
към текста >>
14.
Учителя организира събора, 1909 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол за 19 август
, 19.08.1909 г.
Опасността е, че с подигането на България управляващите ще могат да се заблудят и да го ударят на
ядене
и пиене, да забравят, че са били 500 години под робство и затова ние работим именно, за да не се повтаря робството.Цар Освободител (Александър //) е бил оръдие на духа, който обединява славянството, той е именно, който му е заповядал и той не можеше да не послуша да не освободи България.
Те ще се явят чрез въплощаване до края на този век, за да подготвят духовно този народ и ще повдигнат славянството.Цар Борис е бил ръководен от един дух, който е обединявал славянството.Казакова ще дойде след 4 години чрез въплъщаване на физическото поле, а докторът (Миркович) - след 2 години.Този век е определен като век за чистене. И ако кавказката раса не приеме, ще стане катастрофално променение - половината от Европа ще потъне в океана, а културата ще се пренесе в Африка. Но през този свят сега иде магнетическа вълна, която ще пречисти всичко негодно и тая вълна ще се пред-шествува от признаци: земетресения, омрази, напасти, злото ще се увеличи, войните, които се готвят, и пр. Но има всичките условия да стане обединение на народа и положението на българския народ е много добро. Влиянията в Европа му съдействуват да се подигне, а именно английското и германското влияние му съдействуват да се подигне.
Опасността е, че с подигането на България управляващите ще могат да се заблудят и да го ударят на
ядене
и пиене, да забравят, че са били 500 години под робство и затова ние работим именно, за да не се повтаря робството.Цар Освободител (Александър //) е бил оръдие на духа, който обединява славянството, той е именно, който му е заповядал и той не можеше да не послуша да не освободи България.
Най-важните събития, които има да станат, не може да се кажат положително, защото много работи се отсрочват, понеже фактите не се подчиняват на пророчествата, а пророчествата - на фактите.Аз не искам да знаете кой съм аз, защото ако искам да бъда известен, ще отворя очите на двама слепи, те ще разправят кой съм. Добре, да ви явя кой съм, но ако се подигне едно гонение, колко от вас ще изтърпите? Затова аз не искам да ви туря на хлъзгава почва. Аз избягвам това, познавам душата на българския народ и не искам да му създавам карма. Исус Христос се изяви на еврейския народ, но Го не приеха и си навлякоха карма.
към текста >>
Опасността е само там, че с въздигането на България управляващите могат да се заблудят, като го ударят на
ядене
и пиене, и да забравят, че са били петстотин години под робство.
През този мир сега иде магнетическа вълна, която ще пречисти всичко негодно. И тази вълна ще се предшества от признаци, като земетресения, омрази, ненависти. Злото ще се увеличи – това са войните, които се готвят. Но има всички условия да стане обединение на народа и положението на българския народ е много добро. Влиянието на Европа му съдейства, за да се повдига, а именно съдействат му германското и английското влияние, за да се той повдига.
Опасността е само там, че с въздигането на България управляващите могат да се заблудят, като го ударят на
ядене
и пиене, и да забравят, че са били петстотин години под робство.
Затова именно ние работим – да се не повтаря робството. Царят-освободител98 е бил оръжие на Духа, който обединява славянството. Той е именно, който му заповядва, та той не може да не се вслуша и да не освободи България. За най-важните събития, които има да станат, не може да се говори с положителност, защото много работи се отсрочват, понеже фактите не се подчиняват на пророчествата, а пророчествата се подчиняват на фактите. Не искам да знаете кой именно съм аз, желанието ми е други да говорят за това.
към текста >>
15.
Учителя дава Трите закона на Веригата на събора, 1909 - Търново (Годишна среща на Веригата)
, 19.08.1909 г.
Опасността е само там, че с въздигането на България управляващите могат да се заблудят, като го ударят на
ядене
и пиене, и да забравят, че са били петстотин години под робство.
През този мир сега иде магнетическа вълна, която ще пречисти всичко негодно. И тази вълна ще се предшества от признаци, като земетресения, омрази, ненависти. Злото ще се увеличи – това са войните, които се готвят. Но има всички условия да стане обединение на народа и положението на българския народ е много добро. Влиянието на Европа му съдейства, за да се повдига, а именно съдействат му германското и английското влияние, за да се той повдига.
Опасността е само там, че с въздигането на България управляващите могат да се заблудят, като го ударят на
ядене
и пиене, и да забравят, че са били петстотин години под робство.
Затова именно ние работим – да се не повтаря робството. Царят-освободител98 е бил оръжие на Духа, който обединява славянството. Той е именно, който му заповядва, та той не може да не се вслуша и да не освободи България. За най-важните събития, които има да станат, не може да се говори с положителност, защото много работи се отсрочват, понеже фактите не се подчиняват на пророчествата, а пророчествата се подчиняват на фактите. Не искам да знаете кой именно съм аз, желанието ми е други да говорят за това.
към текста >>
16.
Учителя присъства на събора, 1911 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 12 август
, 12.08.1911 г.
Спестените от
неяденето
в 12 петъка пари ще ги отделяте и давате на някои бедни деца, без баща и без майка, сираци; защото вие постите, но тия пари, които щяхте да похарчите ако ядехте, не бива да остават у вас, а ги раздавайте на нуждающите се хора.
Постенето си ще подкачате откогато искате, от който час желаете. Имате свободата на Духа. Който ще присъствува с вас и ще ви ръководи. И после, знайте, че сте свободни, щото някои петъци може да постите по 24 часа, а някои по 40 часа. Само че си отбележете в такъв случай колко сте постили по 24 часа и колко петъка по 40 часа.
Спестените от
неяденето
в 12 петъка пари ще ги отделяте и давате на някои бедни деца, без баща и без майка, сираци; защото вие постите, но тия пари, които щяхте да похарчите ако ядехте, не бива да остават у вас, а ги раздавайте на нуждающите се хора.
Освен на бедни, без баща и без майка кръгли сираци, тия пари могат да се дават и на жени, бедни, с деца без баща и труден поминък. По такива места тия пари ще се раздават веднага подир прекарания в пост петък, като се внимава раздаването им да не стане по-късно от следващия заповядан петък. До следващия, определен за пост, петък парите ще трябва вече да са раздадени. Освен тия 12 петъка в годината има още 40, нали? В тия 40 петъка вие сами ще си избирате предмета, върху който да размишлявате и по който да се молите.
към текста >>
17.
Учителя присъства на събора, 1911 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 13 август
, 13.08.1911 г.
е помислил за
ядене
и други нужди тук на събора, но щом се разотидем,
тогава как ще им помагам? Затова най-първо, аз искам между Веригата да дойде Истината, да има не само привидно, външно съгласие, а да настане между членовете й същинско съгласие. Ние сега сме съгласни, защото Господ
е помислил за
ядене
и други нужди тук на събора, но щом се разотидем,
всякой се скрие в своята черупка. А ние трябва да имаме вяра, защото светът черпи от нас. Плашим се от много работи, когато трябва да имаме истината заедно с един свят, който да ни служи като опорна точка в живота.
към текста >>
18.
Учителя присъства на събора, 1911 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 14 август
, 14.08.1911 г.
А в другата къща-колиба бе сервирано обикновеното
ядене
— риба и пр., от което вечеряхме след отслужването на Господнята вечеря.
Прочее, пак ще кажа: бъдете свободни! Не се ограничавайте! Оставете Господ да действува според разположението и подготовката на вашия ум и вашето сърце. ГОСПОДНЯТА ВЕЧЕРЯ В 7 часа вечерта се събрахме всички в заседателния салон, по местата си около масите, на които бе сложено виното, хлябът и плодовете.
А в другата къща-колиба бе сервирано обикновеното
ядене
— риба и пр., от което вечеряхме след отслужването на Господнята вечеря.
По насока от г-н Дънов Пеню Киров прочете от Матея 26, 26-30; дядо Петър Тихчев — от Марка 14, 22-26; Ил. Зурков — Лука 22,14-20; Д. Голов — Йоан 6,53-58; Матей Попов — Йоан 13,1-29; Тодор Стоименов — I Коринт. 11, 23-32; Римляном 5,15 се прочете най-после пак от Пеню Киров. След прочитането на горните места от Господнята книга г-н Дънов направи следните бележки:
към текста >>
Понеже навън валеше и не бе възможно да отидем в другата къща, колиба наречена от търновци, гдето бе сложена маса за
ядене
, то от находящите се в заседателния салон при отслужването на Господнята вечеря плодове — сухо и тазгодишно грозде, чупени бадеми и лешници, смокини, круши и др.
Искам да приемете у вас това, което Господ ще ви даде. Само когато се обедините с Христа, вие ще Го познаете, както Той ви е познал. Искам Духът във вас да действува, за да ви се открие според начина и нуждата, щото всяко колебание, съмнение, страдание да го преобърне в радост и веселие. На всекиму се раздаде хляб и вино от г-н Дънов, при когото един по един прихождахме. При подаването на хляба г-н Дънов изговаряше: „Това е Живият хляб на Живота, който е слязъл от небето за спасението на твоята душа.“ А при подаването на чашата с виното казваше: „Това е чашата Господня, Духът Господен, Който се дава за твоето спасение.“ Някои от братята и сестрите твърдят, че всекиму отделни думи се казвали.
Понеже навън валеше и не бе възможно да отидем в другата къща, колиба наречена от търновци, гдето бе сложена маса за
ядене
, то от находящите се в заседателния салон при отслужването на Господнята вечеря плодове — сухо и тазгодишно грозде, чупени бадеми и лешници, смокини, круши и др.
— закусихме, а като престана дъждът към 9-10 часа, всички се отправихме в другата къща на вечеря, при все че като нощно време, па и кално, доста трудно се пристъпваше по пътеката, свързваща двете къщи. Тъкмо що започнахме да вечеряме, нов дъжд почна. Към 11-12 часа през нощта на групи се разотидохме, кой пеша, кой с кола. А времето следваше да бъде начумерено — да е облачно и да превалява. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1911 г.
към текста >>
19.
Учителя присъства на събора, 1912 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 19 август
, 19.08.1912 г.
В хляба виждаме зелената краска, но този хляб за да узрее, трябват и другите шест краски, който принцип обезателно трябва да работи, та да може хлебното дърво да узрее и стане годно за хляб за
ядене
.
— Този обичай на вечерята е обичай на Братството и съществува от десет хиляди години насам. Хлябът представлява добродетелта, а виното представлява правдата. Умиването на нозете е пак стар обичай. Нозете, както знаете вече, представляват тоже добродетелта, а ръцете — правдата. Значи от същото това Братство искат, щото добродетелта и правдата да бъдат в порядък.
В хляба виждаме зелената краска, но този хляб за да узрее, трябват и другите шест краски, който принцип обезателно трябва да работи, та да може хлебното дърво да узрее и стане годно за хляб за
ядене
.
Всички братя са насочили своята енергия към света и като разберем дълбокия смисъл на това, нека правим усилие за нашето подигане. Хлябът още показва, че ние трябва да се притичваме към всяка една страдаща душа и с това ние ще изпълним Христовия закон. При това ние имаме всичките почти плодове, които земята може да даде, а всичко това е символ, доказателство, че Господ ни люби и тази вечер като действуваме в тази любов, нека Му благодарим за неизследимата благост.След тия кратки бележки последва отиването ни един по един в Бостанджиевата колиба, като всеки от нас взе по нещо от сложените на масата съестни продукти: хляб, рибни ястия и разни овощия, които отнесохме и насложихме на трапезата и вечеряхме. Към 11 часа през нощта се разотидохме по квартирите си при много хубаво време — лунна нощ, ясно небе, тихо и приятно. 12 Хитросплетня (диал.) - лукава интрига (Бел.ред.)
към текста >>
20.
Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София
, 9.04.1913 г.
При
ядене
и на двете сокове и плодове.
След това пак ще говорим. Сега да се повърнем на първия урок. Играчките винаги трябва да съответствуват на природата на децата. На момиченцето кукли, на момчето конче. На момичето рокля, на момчето гащи.
При
ядене
и на двете сокове и плодове.
Сега да дойдем до друг род размишления. Играчките, дрешките изискват ум. А соковете, плодовете, топлина. Значи на сцената излиза трета група, която настоява на своето право да вземе участие във вашия живот. Да представим тая философска работа в проста ученическа задача.
към текста >>
21.
Писмо на Учителя до Стефан Тошев, София
, 10.04.1913 г.
Вий си варете по малко и употребявайте сутрин и вечер на гладно сърце, а може понякой път и след
ядене
.
Човек, който прави грешки като свободна воля е и човек, който прави добрини като свободна воля. Значи волята у човека е силата, която прави и добро, и зло. Произвожда здравето и създава болестите. Това ви го навождам просто като пример, за да може по аналогия да съдите за самата скрита истина, която от невежите е покрита с девет покривала. Който знае да снема разумно тия покривала, той намира това, което търси.
Вий си варете по малко и употребявайте сутрин и вечер на гладно сърце, а може понякой път и след
ядене
.
Наблюдавайте вашето душевно състояние. Моя поздрав на приятелите там. Ваш верен П. К. Дънов Възстановяванието на нервната енергия в живота на земята е най-важна.
към текста >>
22.
Писмо на Учителя до Константин Иларионов, ноември, 1913 г.
, 11.1913 г.
Това са живи процеси, тъй както
яденето
, пиенето, дишането, чувствуването и мисленето.
Така и в духовно отношение верующите попадат в тая грешка. Дръзкте постоянна връзка - то е най-безопасното положение. Мъчнотиите, страданията не трябва да стават причина да се губи връзката между Бога и всяка жива душа. И тъй, надеждата случки за връзка между хората, вярата за връзка между ангелите, а любовта за връзка между Бога и човека. Дръжте тия три връзки в постоянна изправност.
Това са живи процеси, тъй както
яденето
, пиенето, дишането, чувствуването и мисленето.
Когато скъсаме връзката с надеждата, ражда се отчаянието, разочарованието. Когато скъсаме връзката с вярата, ражда се безверието, съмнението, а когато скъсаме връзката с любовта, ражда се злобата, омразата и недоволството. И тъй, това е цяла наука на живота - да се разбира той правилно. Аз ви изяснявам някои положения из духовния свят тъй, както други малцина ще направят това. Ний знаем причините на всички неща - защо се случват тъй, а не другояче.
към текста >>
23.
Писмо на Учителя до Пеню Киров, Търново
, 19.11.1913 г.
Това е
яденето
, това е вълкът, това са раздорите, крамолите и тем подобните.
Казано е: „Плодете се, умножавайте се и завладейте рибите, птиците и земята". [Бит. 1:28] Но за това се иска знание и мъдрост и сила. Не е казано: завладявайте человеците. И всеки, който се стреми да завладява това, което не му е позволено, е на крив път. Това са делата на плътта.
Това е
яденето
, това е вълкът, това са раздорите, крамолите и тем подобните.
Аз желая да Ви заставя да гледате по-дълбоко, по- обширно на Божиите наредби. Ще плачем, кога сме деца, и ще се смеем, кога сме млади, ще мислим, кога сме стари. Сега които плачат, нека плачат; които се смеят, нека се смеят; които мислят, нека мислят. Някои хора са като търговци на вехто, всичко купуват. Други са като млади моми нагиздени - само очакват, а други като млади момци, обути, напети - потропват, похлопват, своето щастие търсят.
към текста >>
Дайте място на дървото на живота да се разклонява, разширява, да се умножава и разплодява във вас и да принесе плод, достоен за
ядене
.
Някои хора са като търговци на вехто, всичко купуват. Други са като млади моми нагиздени - само очакват, а други като млади момци, обути, напети - потропват, похлопват, своето щастие търсят. А останалите обмислят кой от трите пътища да хванат. Малкото с Любов е за предпочитане пред многото с раздори. Имайте предвид, че Небето може да ви даде да разполагате с неговото богатство и сила само тогава, когато се окажете достойни по ум, по душа, по сърце и по вярност и смирение.
Дайте място на дървото на живота да се разклонява, разширява, да се умножава и разплодява във вас и да принесе плод, достоен за
ядене
.
Дайте място на Бащата - Любов, и на майката - Радост, и на чадото [им] - Мира, да сте в свръзка с Бога. Дайте място на Бащата - дълготърпението, и на майката - благостта, и на детето им - милосърдието, за да сте в общение с ангелите. Дайте място на Бащата - вяра, и на майката - кротост, и на чедото - въздържанието251, за да сте в свръзка с добрите хора по лицето на земята и с любящите вас ваши напреднали братя и сестри в царството на Мира. Моят душевен поздрав към всички приятели и братя. Ваш всякога верен: П.
към текста >>
24.
Учителя присъства на събора, 1914 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 16 август
, 16.08.1914 г.
Неговото падение е като падението на блудния син, който като се върна при баща си, баща му го прие, при все че за отиването му в странство и за
яденето
и пиенето не са виновни родителите.
Слепотата е да бъдеш лишен от зрение, а зрението е символ на знанието, което значи да видим обстановката около себе и, та да се ориентираме съобразно със своето зрение.Да се роди човек сляп не е случайно. Слепотата не е нещо случайно. В Писанието се говори за друг един сляп, за когото питаха Христа той ли е съгрешил или баща му и майка му са съгрешили. Христос отговори, че нито слепият е съгрешил, нито баща му и майка му са съгрешили, но за да се изяви славата Божия. Той разреши много правилно въпроса, защото бащата и майката не раждат сляп човек, а сам [той се ражда].
Неговото падение е като падението на блудния син, който като се върна при баща си, баща му го прие, при все че за отиването му в странство и за
яденето
и пиенето не са виновни родителите.
Така и за тия двама слепци, родителите им не са виновни. И не искаха да им върне Христос вътрешното зрение, защото мнозина имат очи, гледат, но не виждат. Запример, срещнете един човек, когото, за да разберете, трябва да разбирате неговата душа. Много хора, когато им разправят известни неща, те не могат да разберат.Задачата на Христа не беше да отваря физическите очи на хората, а имаше за цел да просвети цялото човечество и да им даде хляб. Днес Христос иска да излекува хората и да им даде зрение.
към текста >>
25.
Учителя присъства на събора, 1915 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 4 август
, 4.08.1915 г.
Аз пък лично ви поздравлявам и желая всички да бъдете радостни и весели (Обаждат се: -Амин), за да може да прекарате този събор.Сега ще отидем на
ядене
долу, ще сложим голяма трапеза, да угостим нашите приятели, приготвено е угощение за тях.Да имате благословението на Господа!
Сега те ви поздравляват пак.Обаждат се: - Благодарим.- Някои от тях са били наскоро на Земята, но някои от тях хиляди години не са се прераждали в България. Някои от тях са живели в този народ, българския, но по-голямата част не са идвали и понеже настава ден, върнали са се и са ви намерили.В астралния свят сега има ден, Слънцето е изгряло и вследствие на това те са ви намерили, а известни приятели, които са ви преследвали, те ще ви загубят.Обаждат се: - Амин.- Тяхната сила ще започне малко по малко да се намалява.Обаждат се: - Амин.- И чрез тях Господ Бог ще се прослави.През цялата година ще ви говори Господ. Да не мислите, че всичко ви казах. Казал съм началото на първата буква. Ако през цялата година ви разкрия три-четири букви, то ще бъде много казано върху този въпрос.
Аз пък лично ви поздравлявам и желая всички да бъдете радостни и весели (Обаждат се: -Амин), за да може да прекарате този събор.Сега ще отидем на
ядене
долу, ще сложим голяма трапеза, да угостим нашите приятели, приготвено е угощение за тях.Да имате благословението на Господа!
Обаждат се: - Амин.В 2 и половина часа свърши събранието, а подир обед от 5 часа ходихме по 9 души на групи на съзерцание в преподавателния салон. Изгревът - Том 11ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА през 1915 година (4-8 август) ТЪРНОВО
към текста >>
26.
Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София
, 11.10.1919 г.
За
ядене
може житен сок, супа от целина, моркови, картофи, зеле, магданоз, домати сварени, наедно и прецедени, с малко препечен хляб.
К., а така също и Р. за температурата на баща си. Те са подложени на един временен изпит. Кажи им, ще мине всичко, да имат жива вяра, да пазят диета. Да пият на глътки вряла вода.
За
ядене
може житен сок, супа от целина, моркови, картофи, зеле, магданоз, домати сварени, наедно и прецедени, с малко препечен хляб.
Печени или варени картофи. По малко мед, сутрин на гладно сърце. Дълбоко дишане. Молитва усърдна. Вяра крепка, надежда постоянна, мир и спокойствие.
към текста >>
27.
Учителя с последователи от Айтос на излет до връх Паспалата
, 12.07.1920 г.
„Нашите хора си носят всичко и за
ядене
, и за пиене.
Какво да се направи, че да се пресече веднъж завинаги пътят на тия търговци към срещите и съборите? Умът му заработил светкавично. Да им забрани, няма право. Единственото, което може да се направи - да не се купува нищо от тях и втори път те вече няма да дойдат. Отишъл той при тях, поздравил ги и им изказал съжалението си, дето са дошли от толкова далече в дъжд и кал.
„Нашите хора си носят всичко и за
ядене
, и за пиене.
" После свикал ръководителите и им казал да предадат на хората си да не купуват нищо от търговците, които дотогава едва ли били продали нещо. До вечерта никой нищо не купил и амбулантните търговци, като видели, че стоката им не се харчи, прибрали я и поели обратно пътя за града като си думали: „Той, бай Георги право ни каза, че техните хора всичко си носят и нищо не купуват. " Така завинаги брат Куртев отбил потока на амбулантните търговци към срещите и съборите на Бялото Братство в Айтос. Попречено било на опорочаването им. Възможно е това обстоятелство да е породило у брат Куртев идеята за един братски имот и едно братско общежитие, отворено за жадните души за Словото на Учителя, но затворено за амбулантни търговци.
към текста >>
28.
Писмо на Учителя до Паша Тодорова (Теодорова), София
, 19.11.1920 г.
Най-необходимото в живота е
яденето
, това е въведение на видимото, ограниченото, материалното.
София, 19.XI.1920 г. Обична Паша,
Най-необходимото в живота е
яденето
, това е въведение на видимото, ограниченото, материалното.
Най-приятното в живота е музиката, това е въведение на съзнателното, мъдрото, ума, който ражда и съгражда това е света на мисълта. Най-възвишеното в живота, това е молитвата, тя е въведение на Божественото, светът на Духа. В първото въведение влизат ядението, тъй ги наричам, влизат: Въглеродните енергии, водородни, азотни и кислородни. Те са подигнали човека на сегашното негово развитие. Първите са му създали почвата, вторите му дали средствата, материалите, третите условията и четвъртите - начините и пътищата, условията за живота да го придобива.
към текста >>
29.
Писмо на Учителя до Минчо Сотиров, Варна
, 9.12.1920 г.
В
ядене
и пиене се безпокоите.
След като мине тая буря, която сега чисти светът, всичко ще дойде в своя естествен вид. Моя привет вам и на всички добри приятели! Бодри и весели бъдете. Водата е за жадните, хлябът за гладните, знанието за простодушните, Любовта за слабите, Мъдростта за силните по сърце в доброто. Вие сте всички там добре, но хамбарите ви са празни, а касите пълни.
В
ядене
и пиене се безпокоите.
Водата ви е добра, но е малко поизстудяла. Огънят ви гори, но дървата ви са скъпи. Но ще кажете къде ли не е тъй. Там е трудността. Има места където е обратното.
към текста >>
30.
Алфиери Бертоли построява първата палатка на Изгрева
, 21.03.1921 г.
Като всяка машина спира продължителна работа, като мелницата, която всеки месец подновява камъните си, така и организмът трябва да си почива от прекомерното
ядене
.)
новата Земя и начините за нейното построяване в която любовта ще царува. В сряда, четвъртия ден от сътворението на света, когато Бог е създал Слънцето и природата, Учителят говори пред Общият клас,********** съставен главно от праведни, за принципите и законите, по които са създадена природата и Слънцето и методите за използването на животворните им сили. В петък,* ********** шестия ден, в който Бог създаде човека, Учителят определя качествата на новия човек, роден от Бога, който ще бъде нито мъж нито жена, а ученик на Бялото Братство през вековете. Понеже основата на новия човек ще бъде чистотата, затова Учителя даде поста за пречистване на тялото, от четвъртък на обяд, до петък на обяд, което е важно условие за правилно възприемане и разбиране на качествата и характера на новите хора и новия живот който ще дойде на Земята. (Постът е една необходима почивка на десетте милиона клетки на стомаха, за да може организмът да се обнови, пречисти и прояви своите скрити възможности.
Като всяка машина спира продължителна работа, като мелницата, която всеки месец подновява камъните си, така и организмът трябва да си почива от прекомерното
ядене
.)
Словото на Учителя е неповторимо и е точен превод на Божествените закони, които той сваля на Земята. „Словото подразбира Божествените мисли. Милиони години са били нужни, докато се създаде сегашното Слово! " (27, с. 86) „Много са буквите на Божествената азбука!
към текста >>
31.
Учителя изнася първата лекция от ООК - 'Трите живота'
, 24.02.1922 г.
Под думата илюзия разбирам: Не трябва да правим
яденето
център на живота.
А и човешката обич без Божествената и тя губи смисъла си. Нещата стават ценни зарад приятеля, който ги дава. Пръстенът от приятеля ти е ценен, защото обичаш приятеля си, но в деня, в който ще го намразиш, ще намразиш и пръстена му. Обичаш някого и затуй четеш книгите му. Каква промяна става?
Под думата илюзия разбирам: Не трябва да правим
яденето
център на живота.
Че ще ядеш, ще ядеш, но яденето то е само условие. Защото ще дойде време, когато и без да работим, ще ядем. Никой няма да работи, всички ще почиваме. Ние казваме: Без работа не може на земята. Може, тогава ще дойде приятната работа.
към текста >>
Че ще ядеш, ще ядеш, но
яденето
то е само условие.
Нещата стават ценни зарад приятеля, който ги дава. Пръстенът от приятеля ти е ценен, защото обичаш приятеля си, но в деня, в който ще го намразиш, ще намразиш и пръстена му. Обичаш някого и затуй четеш книгите му. Каква промяна става? Под думата илюзия разбирам: Не трябва да правим яденето център на живота.
Че ще ядеш, ще ядеш, но
яденето
то е само условие.
Защото ще дойде време, когато и без да работим, ще ядем. Никой няма да работи, всички ще почиваме. Ние казваме: Без работа не може на земята. Може, тогава ще дойде приятната работа. Сега физическите нужди ни налагат да работим.
към текста >>
32.
Учителя организира първо посрещане на пролетта на Изгрева
, 22.03.1922 г.
Като всяка машина спира продължителна работа, като мелницата, която всеки месец подновява камъните си, така и организмът трябва да си почива от прекомерното
ядене
.)
новата Земя и начините за нейното построяване в която любовта ще царува. В сряда, четвъртия ден от сътворението на света, когато Бог е създал Слънцето и природата, Учителят говори пред Общият клас,********** съставен главно от праведни, за принципите и законите, по които са създадена природата и Слънцето и методите за използването на животворните им сили. В петък,* ********** шестия ден, в който Бог създаде човека, Учителят определя качествата на новия човек, роден от Бога, който ще бъде нито мъж нито жена, а ученик на Бялото Братство през вековете. Понеже основата на новия човек ще бъде чистотата, затова Учителя даде поста за пречистване на тялото, от четвъртък на обяд, до петък на обяд, което е важно условие за правилно възприемане и разбиране на качествата и характера на новите хора и новия живот който ще дойде на Земята. (Постът е една необходима почивка на десетте милиона клетки на стомаха, за да може организмът да се обнови, пречисти и прояви своите скрити възможности.
Като всяка машина спира продължителна работа, като мелницата, която всеки месец подновява камъните си, така и организмът трябва да си почива от прекомерното
ядене
.)
Словото на Учителя е неповторимо и е точен превод на Божествените закони, които той сваля на Земята. „Словото подразбира Божествените мисли. Милиони години са били нужни, докато се създаде сегашното Слово! " (27, с. 86) „Много са буквите на Божествената азбука!
към текста >>
33.
Привършен е строежът на салона на ул. 'Оборище', 14
, 04.1923 г.
Те се познавали с Иван Радославов, понеже те са били хора на стомаха, на
яденето
и пиенето, повежда ги с широка ръка Радославов в разкошните, тогава скъпо платени ресторанти.
Този брат, учител по история в Първа мъжка гимназия, е бил човек с широка ръка, крайно доверчив към своите приятели и заради тях натрупал дългове. Иван Радославов беше много мил и бе симпатичен. Имаше някакъв руски произход. И когато след Октомврийската революция в Русия след 1921 -22 г. идват белогвардейците в България, между тях на първо място са графове, князе с висок произход.
Те се познавали с Иван Радославов, понеже те са били хора на стомаха, на
яденето
и пиенето, повежда ги с широка ръка Радославов в разкошните, тогава скъпо платени ресторанти.
Води ги от ресторант на ресторант разните графове, но вече без пукната пара, защото са изгонени от болшевиците в Русия и той плаща и плаща. Така заборчлява. И оттам са борчовете. Оттам са дълговете. Братството му предлага да му изплати дълговете, като срещу това той отстъпи празното си място, пред и зад къщата.
към текста >>
34.
Бесед 'Здравият ум', изнесена от Учителя на екскурзията до Чернни връх
, 26.08.1923 г.
Той дрънка за една чаша бира и чака десет минути, а за семенцето му трябват пет минути само, а за
ядене
той намира много повече време, а за семенцето не намира пет минути.
Ще кажете: "Аз не мога", то е най-малкото. Истината иска много малко, но да го направиш много хубаво. Питам: През вашия живот от сто години се изисква всяка година само едно семенце да посадите. Пет минути няма ли да намерите в годината? Ако каже някой, че една година като живее, един човек не намерил пет минути да посади едно семенце, то е една квадратна лъжа.
Той дрънка за една чаша бира и чака десет минути, а за семенцето му трябват пет минути само, а за
ядене
той намира много повече време, а за семенцето не намира пет минути.
Сега вие, като не посадите вашето семе, искате да посадите чуждите семена. Не се бъркайте в чуждите семена. Това е истината. Това е една силна мисъл. Няма подобна беседа на "Истината" в цялата литература.
към текста >>
35.
Учителя държи беседи пред ръководителите на братски групи - 9 септември
, 9.09.1923 г.
Бог е създал закона за
яденето
, закона за движението, закона за светлината и пр.
Преди да пристъпя към предмета ще кажа следното: В умовете на всички верующи, въобще във всички хора, в които умът действува, има някои противоречия. Ние мислим, че ако тръгнем по Божествения път ще се лишим от известни блага. Откъде е проникнало това мнение? Бог е създал всички неща. Някой казва: „Не яж".
Бог е създал закона за
яденето
, закона за движението, закона за светлината и пр.
Отде е проникнало това вярване, че хората като тръгнат по Божия път ще им се случи нещо зло? Кой човек е пострадал от светлината или от топлината? Много хора са пострадали от огъня, от топлината, но от коя топлина - от човешката. Запали се къщата и изгори. Но от слъчевата топлина хората никак не са пострадали.
към текста >>
Като сложиш
ядене
на сина си той ще го яде.
Ти можеш да доставиш дрехи, обуща и храна на сина си, но ти не можеш да ядеш заради своя син. Ако син ти яде за тебе или пък ти ядеш за него, то единият от вас ще трябва да замине. И дрехите му, ако ти ги носиш заради него, той ще се стопли ли? Следователно Божествените идеи всички трябва да ги приемем и приложим. И щом се приложи първият Божествен закон - служенето на другите става една необходимост за тебе.
Като сложиш
ядене
на сина си той ще го яде.
Някои казват: „Да учим хората как да любят". Любенето е ядене. Всяка дума, която е излязла от Бога знае да люби. Неудоволствието, което вие усещате от какво произтича? Ядеш - недоволен си, обичаш жена си - недоволен си, обичаш сина си - недоволен си.
към текста >>
Любенето е
ядене
.
И дрехите му, ако ти ги носиш заради него, той ще се стопли ли? Следователно Божествените идеи всички трябва да ги приемем и приложим. И щом се приложи първият Божествен закон - служенето на другите става една необходимост за тебе. Като сложиш ядене на сина си той ще го яде. Някои казват: „Да учим хората как да любят".
Любенето е
ядене
.
Всяка дума, която е излязла от Бога знае да люби. Неудоволствието, което вие усещате от какво произтича? Ядеш - недоволен си, обичаш жена си - недоволен си, обичаш сина си - недоволен си. Това недоволство произтича от следующето: Нарушил си първото нещо - любов към Бога няма. Всички имаш, но любовта към Бога нямаш.
към текста >>
36.
Учителя държи беседи пред ръководителите на братски групи - 10 септември
, 10.09.1923 г.
За
ядене
няма да ги харчите, нито дрехи ще си направите с тях.
Имате 9 души братя нуждаещи се. Давате им по 10,000 лева. Те имат по 10,000 лева дълг. Ще им изплатите дълга. Тези пари няма да харчите за друго.
За
ядене
няма да ги харчите, нито дрехи ще си направите с тях.
Ще се освободите от тях като ги дадете.Тези мъчнотии, които сега има в света, те са благоприятни условия, които сега се дават за развитие на вашия ум, на вашите сили. Някои ученици, на които се съобщиха някои работи, първият опит с мен направиха. Така че става. Искам да ви наблегна на мисълта, че силата е в нашите ръце, силата е вътре в живата природа и ние имаме възможност да си помогнем сами. Идваха при мене някои приятели, даваха ми разни планове (по забраната на събора).
към текста >>
При
ядене
американецът най-напред яде супа, после горещо месо, след това картофи, след това чаша ледено кафе.
Американците на 55 години остаряват. Гърдите им са хлътнали навътре. Те сега се борят против този недъг в училището, в гимназиите. Стараят се да правят дихателни упражнения, физически упражнения, за да обновят своята дихателна система, Американците, които са един културен народ, се хранят много нехигиенично. Няма друг народ, който да се храни по- нехигиенично от тях.
При
ядене
американецът най-напред яде супа, после горещо месо, след това картофи, след това чаша ледено кафе.
На пикник, вечеринка ще пият кафе, след това чай, после ледено. При такава диета какво здраве може да има? На всички стомасите са развалени. Аз им казвам: Вие сте много некултурни, вие не знаете да ядете. Българите в това отношение са много по-културни в яденето си.
към текста >>
Българите в това отношение са много по-културни в
яденето
си.
При ядене американецът най-напред яде супа, после горещо месо, след това картофи, след това чаша ледено кафе. На пикник, вечеринка ще пият кафе, след това чай, после ледено. При такава диета какво здраве може да има? На всички стомасите са развалени. Аз им казвам: Вие сте много некултурни, вие не знаете да ядете.
Българите в това отношение са много по-културни в
яденето
си.
Начинът на яденето у американците е традиция и трябва дълго време, за да се измени. Сега има там хора, които работят в противна посока. Тая американска традиция аз наричам традиция на черната ложа.Сега вие сте влезли в тази школа и очаквате големи резултати. Но имайте предвид от какъв материал е създадена сегашната ваша къща. Вземете предвид материята, от която вие сте създадени.
към текста >>
Начинът на
яденето
у американците е традиция и трябва дълго време, за да се измени.
На пикник, вечеринка ще пият кафе, след това чай, после ледено. При такава диета какво здраве може да има? На всички стомасите са развалени. Аз им казвам: Вие сте много некултурни, вие не знаете да ядете. Българите в това отношение са много по-културни в яденето си.
Начинът на
яденето
у американците е традиция и трябва дълго време, за да се измени.
Сега има там хора, които работят в противна посока. Тая американска традиция аз наричам традиция на черната ложа.Сега вие сте влезли в тази школа и очаквате големи резултати. Но имайте предвид от какъв материал е създадена сегашната ваша къща. Вземете предвид материята, от която вие сте създадени. Изисква се цялото ви тяло да се преустрои.
към текста >>
37.
Учителя изнася лекцията 'Високият идеал' пред Общия окултен клас
, 11.09.1923 г.
Той е много внимателен към хляба, към
яденето
, но в друго отношение – като открадне – не е тъй внимателен.
Знаете ли, няма да ви дам кърпи. Щом си изцапате ръцете, ще ви заведа при най-хубавата си чешма, ще ви кажа: измийте се тук, извадете си вашите кърпи и се избършете. Туй е един идеал на съзнателния живот. Например много богати хора има, които са взискателни към храната, но те в морално отношение, в умствено отношение нямат такъв идеал. Аз харесвам един богат човек.
Той е много внимателен към хляба, към
яденето
, но в друго отношение – като открадне – не е тъй внимателен.
Казвам: добре започваш, зле свършваш. Идеалът ти на физическото поле е добър, но в Духовния свят от теб човек няма да стане.Някой казва: „Аз мога да любя когото и да е.“ Не, вие не говорите Истината. Аз бих желал един от вас да ми каже, че той може да люби когото и да е. Не само тъй да кажеш. Ние трябва да поставим Любовта на един вътрешен опит.
към текста >>
38.
Учителя държи беседа пред ръководителите на братски групи - 11 септември
, 11.09.1923 г.
Ядене
без глад може ли да се прояви?
1923 г., вторник, 5.30 часа сутринта, София. 5. За чистотата11. IX. 1923 г., вторник, 5.30 часа сутринтаТайна молитва. Добрата молитва.Аз ще ви кажа сега малко работи, които ще бъдат особени. Живот без здраве може ли да съществува?
Ядене
без глад може ли да се прояви?
Пиене без жажда може ли? Вървеж без движение може ли? Мисълта без ум може ли? Чувство без сърце може ли? Сила без воля може ли?
към текста >>
39.
Писмо от Учителя до Елена и Константин Иларионови, София
, 16.12.1923 г.
Ядене
умерено.
София, 16. XII. 1923 г. Любез. К. Ти няма защо да падаш духом. Трябва да спазваш правилата на живата природа.
Ядене
умерено.
Не знаете ли, че студената вода е вредна. При това на всяко място вода не се пие. Разумно живеене е потребно не само привидно, но и по същество. Цялата душа на человека трябва да е пълна с Божествени мисли, при които упадък не става На земята сега трябва да се живее, за да бъде праведният свидетел на Божията правда. Бодри и весели духом, това е потребно сега.
към текста >>
40.
Писмо от Учителя до Елена и Константин Иларионови, София
, 2.01.1924 г.
Трябва да бъдете нещо повече от хора, не по обикновеному хора за
ядене
и пиене, а служители на Бога, Синове на Светлината.
Иде време и сега е, когато целият свят ще разбере, че има Бог и Този Бог е абсолютно справедлив и въздава на всички според заслугата. Иде ден да видим кой от кого ще се отрича. Помнете, не е страхът, който ще ви въведе в Царството Божие, но Любовта. Не са търговските съображения, а безкористието в неговата пълнота. Бъдете Мъдри, умни и интелигентни, добри, правдиви, честни, благородни, безстрашливи, с вяра, която мести планините.
Трябва да бъдете нещо повече от хора, не по обикновеному хора за
ядене
и пиене, а служители на Бога, Синове на Светлината.
Моят поздрав на всички. (Свещеният подпис) Източник: Писма до първите ученици (1889-1906г.)
към текста >>
41.
Учителя с група ученици - екскурзия до Мусала. Втори ден - 12 юли. Подаръкът на Савка
, 12.07.1924 г.
11) От никого нищо да не вземам, абсолютно нищо /нито за
ядене
, нито друго за пиене или обличане/.
1922 Рила, 1 ч. об. I-то езеро/ 8) За пиене - само вода, никакви соди, лимонади и пр. 9) Учениците от окултната школа не употребяват чадър за слънце. 10) Никакви къси ръкави, а дълги и широки, също и роклите да бъдат дълги.
11) От никого нищо да не вземам, абсолютно нищо /нито за
ядене
, нито друго за пиене или обличане/.
12) Нищо мое да не давам на другиго /особено за обличане/. На 23 годишна възраст по случай Петровден на Рила Савка Керемидчиева поднесла на Учителя свой подарък: една книжка, наречена “Свещени думи на Учителя към ученика”. Това са отговорите на Учителя по зададени от нея въпроси. За нейна голяма изненада Учителят отхвърлил книгата. Обхванало я дълбоко отчаяние.
към текста >>
42.
Беседа на Учителя пред ръководителите. Събора в Търново, 1925 г. Втори ден - 24 август.
, 24.08.1925 г.
Така той постига целта си - втори път като отидеш при него той ще ви каже: „Ще си платите за
яденето
." Сега в света вие сте в първото положение, защото у вас се заражда желание да се учите.
Тогава се заражда у вас желание да се учите, а целта на живота е да ви предизвика това желание. Първото положение е, че този бижутер занимава вашия ум. Сега идва второто положение: вие сте гладен влизате в една гостилница дето има много гозби. Гостилничарят ви показва своите тенджери и най-сетне той ви сипва малко само за реклама. Вие излезете от гостилницата му и почнете да хвалите неговите гозби.
Така той постига целта си - втори път като отидеш при него той ще ви каже: „Ще си платите за
яденето
." Сега в света вие сте в първото положение, защото у вас се заражда желание да се учите.
А когато бъдете във второто положение вие ще придобиете малко. Но какво ще бъде вашето положение, ако не си забогатял от бижутера и не си се наял при гостилничаря? Аз питам: Защо е станало това? И отговарям: Защото ти си бедняк, ти си сирак, не можеш да платиш за този скъпоценен камък, който се иска. Ако си бил син на някой богат баща щеше да купиш скъпоценният камък.
към текста >>
Също и в сърцето ви трябва да бъде вложено най-доброто
ядене
.
Това значи, че трябва да се намерят същинските отношения между Бога и нас. И тъй първият въпрос е - отношението ви към бижутера, а вторият въпрос - любовта, която трябва да носите в света. Тя е любовта на гостилничаря. Всеки човек, който иска да проповядва Божественото учение трябва да бъде богат. В ума ви трябва да бъде складирано най-голямото богатство.
Също и в сърцето ви трябва да бъде вложено най-доброто
ядене
.
Всеки от вас трябва да стане богат. Вие всички минавате за ръководители. Ако придобиете знание, знанието трябва да има отчасти поне малко приложение. У всички хора има един вътрешен егоизъм, но вие трябва да обръщате и на другите толкова внимание, колкото и на себе си. Вие трябва да знаете, че хората, които идват при вас са от разни категории.
към текста >>
43.
Учителя е на екскурзия на Витоша с ученици - 6 май, Гергьовден, петък
, 6.05.1926 г.
Тогава Учителя ме погледна, като ме запита; „Имаш ли нещо за
ядене
?
” - Вазов, отговарям, и Славейков. „Ами коя е най-голямата българска поетеса? ”, продължава той. Вместо да кажа Мара Белчева поради плача едвам изговарям: Вара Велчева; (а тази същата Мара... но да спи зло под камък). Хълцам задавена от плач и гледам пръскащите искри.
Тогава Учителя ме погледна, като ме запита; „Имаш ли нещо за
ядене
?
” И кротко, чудно благо с очи на грижовна майка, на любящ брат и верен приятел ме погледна Той. Може би също тъй, както Христос запита учениците си: „Имате ли нещо за ядене? ”. „Ивав”, отвръщам с надебелени устни. Изваждам уломъка хляб, зрялата сочна крушка и му ги подавам. Той простря ръка и ги взе; залъче по залъче той ги изяде - моята мъка, моят хлебец и крушка.
към текста >>
Може би също тъй, както Христос запита учениците си: „Имате ли нещо за
ядене
?
”, продължава той. Вместо да кажа Мара Белчева поради плача едвам изговарям: Вара Велчева; (а тази същата Мара... но да спи зло под камък). Хълцам задавена от плач и гледам пръскащите искри. Тогава Учителя ме погледна, като ме запита; „Имаш ли нещо за ядене? ” И кротко, чудно благо с очи на грижовна майка, на любящ брат и верен приятел ме погледна Той.
Може би също тъй, както Христос запита учениците си: „Имате ли нещо за
ядене
?
”. „Ивав”, отвръщам с надебелени устни. Изваждам уломъка хляб, зрялата сочна крушка и му ги подавам. Той простря ръка и ги взе; залъче по залъче той ги изяде - моята мъка, моят хлебец и крушка. Той друго не яде през деня; не. Моята мъка се вдигна високо, изчезна, разпръсна се, както невидимо се разпилява облак от небето.
към текста >>
44.
Учителя е на екскурзия на Витоша. Празникът на Будителите
, 1.11.1927 г.
Изглежда, че трябва пред видът на вечната красота, охотата за
ядене
да отстъпи за малко.
Горе, тревата е още тъй зелена. Оголените клони на леската са тъй надути и напъпили, като че след някой ден ще пуснат нова шума. На боровия клек - срещу Резньовете лягаме за почивка. Слънцето дружелюбно ни огрява, без да въси вежди... Приятно галят есенните лъчи, милват гърба, разгорещяват бузите и правят гърдите леко, леко да дишат.Не си взехме никаква закуска. Дългото „съзерцание” по хубости и прелести, тъй ни изглади, че по някое време, вместо лазурно небе, почнаха да ни се привиждат ябълки, круши, бели питички хляб... Изглежда, че това е било общото усещане, че единодушно решихме час по-скоро да се върнем доле при торбите.Но, Учителят ни задържа още малко.
Изглежда, че трябва пред видът на вечната красота, охотата за
ядене
да отстъпи за малко.
Той спря погледа ни още някое време в мълчаливо съзерцание. О, то бе тъй хубаво, тъй хубаво, че едва ли би му се дало име. Приличаше на безгласна песен, на молитва, на хвала.И наистина, целта биде постигната. Вместо да тичаме с луд бяг към нашите хранителни вързопи, ние бавно, бавно заслизахме, понесли в душите си още едно неизречено чудо, чудо на Духа - Висшия разум, който има „друга храна”, с която можеше да утоли глада си. Неволно, устните ми шепнеха жарка молитва: „Господи, Боже наш, искам да служа на Тебе, комуто служи и Учителя”.На групи, на групи слизаме из кичестата гора.
към текста >>
45.
Седемте рилски езера - Тръгване за Рила на група ученици без Учителя 14 август 1929 г.
, 14.08.1929 г.
Едно приятно оживление в лагера сочеше грижата около закуската и след това внимание към стомаха, за което Учителя казваше: „
Яденето
е най-важната работа!
В тишината на утринното зазоряване тази песен прозвучаваше като някакъв вълшебен зов към събуждане, като подтик към светлина и живот. Ставахме и се отправяхме мълчаливо към Молитвения връх, за да посрещнем Слънцето и да чуем утринното слово на Учителя. Молитви, песни и беседа. След това като привърши всичко, се връщаме обратно към лагера, обновени, освежени, с нови идеи и мисли, получени от утринната беседа. Тихите приятни разговори помежду ни в краткия обратен път запълваха прелестта на утринните ни часове.
Едно приятно оживление в лагера сочеше грижата около закуската и след това внимание към стомаха, за което Учителя казваше: „
Яденето
е най-важната работа!
”, тръгвахме към някои от прелестните места, които бяха оценени от Учителя, че дават всички условия да си направим утринната гимнастика и Паневритмията. Едно от тези места беше на обширната поляна край първото езеро. Отиването там имаше и една чисто практическа задача, след упражненията всеки вземаше според силите си дърва за огъня. Там ги имаше в голямо изобилие. Това стана особено необходимо, когато взехме решение да запазим клековете около бивака.
към текста >>
46.
Беседа на Учителя пред ръководителите. Протокол от 28 август
, 28.08.1930 г.
Лукът ми ще загори и
яденето
ще се развали".
Срещнал един военачалник, който си бил дигнал сабята да воюва, но и в неговата мисъл Господ прочел същото и си отишъл. Отива при една майка, която тъкмо се канела да окъпе детенцето си и тя също помислила дали Бог ще я забави и дали ще успее да окъпе детето си. Най-после Господ отишъл при един готвач. Последният тъкмо бъркал в тенд жерата. Готвачът си помислил: „Да не би Господ да стои дълго време?
Лукът ми ще загори и
яденето
ще се развали".
Но готвачът веднага съзнал грешката си, разкаял се и се изповядал пред Господа: „Прости ми Господи, аз си помислих, че като дойде, ще останеш при мене повече време и яденето ми ще пригори. Дотегна ми този занаят, искам да го напусна. Той не е за мене. Големи пакости ми създаде. Ето с тези тенджери влязох в грях сега".Всеки човек има някакво желание, което поставя в себе си по-високо и от Божественото, от идейното, вследствие на които не може да търпи, не може да издържа, Неговото присъствие.
към текста >>
Но готвачът веднага съзнал грешката си, разкаял се и се изповядал пред Господа: „Прости ми Господи, аз си помислих, че като дойде, ще останеш при мене повече време и
яденето
ми ще пригори.
Отива при една майка, която тъкмо се канела да окъпе детенцето си и тя също помислила дали Бог ще я забави и дали ще успее да окъпе детето си. Най-после Господ отишъл при един готвач. Последният тъкмо бъркал в тенд жерата. Готвачът си помислил: „Да не би Господ да стои дълго време? Лукът ми ще загори и яденето ще се развали".
Но готвачът веднага съзнал грешката си, разкаял се и се изповядал пред Господа: „Прости ми Господи, аз си помислих, че като дойде, ще останеш при мене повече време и
яденето
ми ще пригори.
Дотегна ми този занаят, искам да го напусна. Той не е за мене. Големи пакости ми създаде. Ето с тези тенджери влязох в грях сега".Всеки човек има някакво желание, което поставя в себе си по-високо и от Божественото, от идейното, вследствие на които не може да търпи, не може да издържа, Неговото присъствие. Единствен от всичките само готвачът разрешил правилно въпросът, понеже изповядал грешката си.
към текста >>
47.
Беседа на Учителя пред ръководителите. Протокол от 31 август
, 31.08.1930 г.
Но за един обикновен човек, който не е навикнал да мисли, това е като един кон, който един час е прекарал на празни ясли, без
ядене
.Да не се роди у вас Дух на нехайство, да не кажете: „Тази работа не мога да направя".
Ще оставиш само едно място, през което само Божествената светлина да влиза в тебе. А ако искаш да си отдъхнеш, има един канал в човека, ще отвориш този канал и като излезнат всичките тези нечистотии, ти ще си отдъхнеш. Та при първия опит ще видиш дали съзнанието ти е уредено. Прозорците ви още не са отворени. Един час размишление за един светия представлява едно хубаво забавление, едно угощение, един голям царски банкет, гдето е ял и пил по светски казано.
Но за един обикновен човек, който не е навикнал да мисли, това е като един кон, който един час е прекарал на празни ясли, без
ядене
.Да не се роди у вас Дух на нехайство, да не кажете: „Тази работа не мога да направя".
Вие ще направите 52 опита. Можеш да скъсаш 52 конци - по-добре разкъсай конците и нищо да не направиш, отколкото да се откажеш от работа. По- добре е да тръгнеш по пътя и да вървиш донякъде, макар и че не си достигнал, отколкото да седиш в къщи. По-добре на път отколкото в застой. Всяка добра мисъл, която човек има представлява едно усилие и един ден, онези, които искат да ви помогнат в онова, което вие сте започнали, те ще го доизкарат.
към текста >>
48.
Учителя дава песента 'Сила, живот, здраве'
, 6.01.1932 г.
Музиката се проявява в три направления: музика в движенията, музика в дишането, музика в
яденето
.
Младостта и мъдростта да бъдат в тебе вътре, а не вън от тебе. Пейте така, че да се храните с пеенето. Пеенето, музиката трябва да бъдат храна за човека. Ще пеете и свирите по-малко, цял ден няма да се храните само с музика. Колкото години сте пели досега, ако сте пели с любов, щяхте да станете първокласни певци.
Музиката се проявява в три направления: музика в движенията, музика в дишането, музика в
яденето
.
Текст на песента: Сила, живот, здраве Сила, живот, здраве – те са едно, те са едно. Служители на Духа,
към текста >>
49.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 15 юли
, 15.07.1932 г.
Над седмото езеро насядахме така да се полюбуваме на всичките езера, не се виждаше само шестото езеро.Там Учителят каза, каквото има за
ядене
, да се извади и нему му носеха хляб, козунак, сливи, круши.
След като се свършиха упражненията, потеглихме за гъби към Дамга и Пазар-дере. Горе вече като се пое, направих една снимка както се изкачвахме нагоре, а братята долу са около Учителя, а пред апарата са Мика Тодорова, Спаска, Стоян Дойнов и аз. Далеко в пейзажа се вижда Бъбрекът. На Дамга се не качихме.Направихме по нареждане на Учителя една снимка с фон Калинините върхове (Поличите), но Учителят, понеже се трупнаха сестри до него, той излезе навън от снимката. Това бе вече към 11 ч.Потеглихме за бивака, понеже гъби нема.
Над седмото езеро насядахме така да се полюбуваме на всичките езера, не се виждаше само шестото езеро.Там Учителят каза, каквото има за
ядене
, да се извади и нему му носеха хляб, козунак, сливи, круши.
Извадиха всичко и Той заповяда да се разпредели на тия около 150 братя и сестри. Дадоха и други кой що имаше и така се образува голяма купчина неща за ядене.Когато раздаваха и ядяха, аз направих една снимка. Вече часът бе къде 11 1/2.Потеглихме към шестото езеро (Сърцето). Тамо фотографирах Учителя сам. Часът бе 12 -обед.След това замолих братята и сестрите, също и Учителя, да се наредят с гръб към Бъбрека и направих снимка с фон Бъбрека.Понеже имах още едно стъкло, замолих Учителя, заедно с настояването на Савка, да го фотографирам при второто езеро (El Bur), покрай което е нашият бивак-летовище.
към текста >>
Дадоха и други кой що имаше и така се образува голяма купчина неща за
ядене
.Когато раздаваха и ядяха, аз направих една снимка.
Далеко в пейзажа се вижда Бъбрекът. На Дамга се не качихме.Направихме по нареждане на Учителя една снимка с фон Калинините върхове (Поличите), но Учителят, понеже се трупнаха сестри до него, той излезе навън от снимката. Това бе вече към 11 ч.Потеглихме за бивака, понеже гъби нема. Над седмото езеро насядахме така да се полюбуваме на всичките езера, не се виждаше само шестото езеро.Там Учителят каза, каквото има за ядене, да се извади и нему му носеха хляб, козунак, сливи, круши. Извадиха всичко и Той заповяда да се разпредели на тия около 150 братя и сестри.
Дадоха и други кой що имаше и така се образува голяма купчина неща за
ядене
.Когато раздаваха и ядяха, аз направих една снимка.
Вече часът бе къде 11 1/2.Потеглихме към шестото езеро (Сърцето). Тамо фотографирах Учителя сам. Часът бе 12 -обед.След това замолих братята и сестрите, също и Учителя, да се наредят с гръб към Бъбрека и направих снимка с фон Бъбрека.Понеже имах още едно стъкло, замолих Учителя, заедно с настояването на Савка, да го фотографирам при второто езеро (El Bur), покрай което е нашият бивак-летовище. Учителят се съгласи и така направих и тая хубава снимка с фон бивака. Часът вече бе 1 следобед.Наобядвахме се хубаво с добре сготвения обед, зелен фасул, от сестрата Епитропова.
към текста >>
50.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 16 юли
, 16.07.1932 г.
Над седмото езеро насядахме така да се полюбуваме на всичките езера, не се виждаше само шестото езеро.Там Учителят каза, каквото има за
ядене
, да се извади и нему му носеха хляб, козунак, сливи, круши.
След като се свършиха упражненията, потеглихме за гъби към Дамга и Пазар-дере. Горе вече като се пое, направих една снимка както се изкачвахме нагоре, а братята долу са около Учителя, а пред апарата са Мика Тодорова, Спаска, Стоян Дойнов и аз. Далеко в пейзажа се вижда Бъбрекът. На Дамга се не качихме.Направихме по нареждане на Учителя една снимка с фон Калинините върхове (Поличите), но Учителят, понеже се трупнаха сестри до него, той излезе навън от снимката. Това бе вече към 11 ч.Потеглихме за бивака, понеже гъби нема.
Над седмото езеро насядахме така да се полюбуваме на всичките езера, не се виждаше само шестото езеро.Там Учителят каза, каквото има за
ядене
, да се извади и нему му носеха хляб, козунак, сливи, круши.
Извадиха всичко и Той заповяда да се разпредели на тия около 150 братя и сестри. Дадоха и други кой що имаше и така се образува голяма купчина неща за ядене.Когато раздаваха и ядяха, аз направих една снимка. Вече часът бе къде 11 1/2.Потеглихме към шестото езеро (Сърцето). Тамо фотографирах Учителя сам. Часът бе 12 -обед.След това замолих братята и сестрите, също и Учителя, да се наредят с гръб към Бъбрека и направих снимка с фон Бъбрека.Понеже имах още едно стъкло, замолих Учителя, заедно с настояването на Савка, да го фотографирам при второто езеро (El Bur), покрай което е нашият бивак-летовище.
към текста >>
Дадоха и други кой що имаше и така се образува голяма купчина неща за
ядене
.Когато раздаваха и ядяха, аз направих една снимка.
Далеко в пейзажа се вижда Бъбрекът. На Дамга се не качихме.Направихме по нареждане на Учителя една снимка с фон Калинините върхове (Поличите), но Учителят, понеже се трупнаха сестри до него, той излезе навън от снимката. Това бе вече към 11 ч.Потеглихме за бивака, понеже гъби нема. Над седмото езеро насядахме така да се полюбуваме на всичките езера, не се виждаше само шестото езеро.Там Учителят каза, каквото има за ядене, да се извади и нему му носеха хляб, козунак, сливи, круши. Извадиха всичко и Той заповяда да се разпредели на тия около 150 братя и сестри.
Дадоха и други кой що имаше и така се образува голяма купчина неща за
ядене
.Когато раздаваха и ядяха, аз направих една снимка.
Вече часът бе къде 11 1/2.Потеглихме към шестото езеро (Сърцето). Тамо фотографирах Учителя сам. Часът бе 12 -обед.След това замолих братята и сестрите, също и Учителя, да се наредят с гръб към Бъбрека и направих снимка с фон Бъбрека.Понеже имах още едно стъкло, замолих Учителя, заедно с настояването на Савка, да го фотографирам при второто езеро (El Bur), покрай което е нашият бивак-летовище. Учителят се съгласи и така направих и тая хубава снимка с фон бивака. Часът вече бе 1 следобед.Наобядвахме се хубаво с добре сготвения обед, зелен фасул, от сестрата Епитропова.
към текста >>
51.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 17 юли
, 17.07.1932 г.
Над седмото езеро насядахме така да се полюбуваме на всичките езера, не се виждаше само шестото езеро.Там Учителят каза, каквото има за
ядене
, да се извади и нему му носеха хляб, козунак, сливи, круши.
След като се свършиха упражненията, потеглихме за гъби към Дамга и Пазар-дере. Горе вече като се пое, направих една снимка както се изкачвахме нагоре, а братята долу са около Учителя, а пред апарата са Мика Тодорова, Спаска, Стоян Дойнов и аз. Далеко в пейзажа се вижда Бъбрекът. На Дамга се не качихме.Направихме по нареждане на Учителя една снимка с фон Калинините върхове (Поличите), но Учителят, понеже се трупнаха сестри до него, той излезе навън от снимката. Това бе вече към 11 ч.Потеглихме за бивака, понеже гъби нема.
Над седмото езеро насядахме така да се полюбуваме на всичките езера, не се виждаше само шестото езеро.Там Учителят каза, каквото има за
ядене
, да се извади и нему му носеха хляб, козунак, сливи, круши.
Извадиха всичко и Той заповяда да се разпредели на тия около 150 братя и сестри. Дадоха и други кой що имаше и така се образува голяма купчина неща за ядене.Когато раздаваха и ядяха, аз направих една снимка. Вече часът бе къде 11 1/2.Потеглихме към шестото езеро (Сърцето). Тамо фотографирах Учителя сам. Часът бе 12 -обед.След това замолих братята и сестрите, също и Учителя, да се наредят с гръб към Бъбрека и направих снимка с фон Бъбрека.Понеже имах още едно стъкло, замолих Учителя, заедно с настояването на Савка, да го фотографирам при второто езеро (El Bur), покрай което е нашият бивак-летовище.
към текста >>
Дадоха и други кой що имаше и така се образува голяма купчина неща за
ядене
.Когато раздаваха и ядяха, аз направих една снимка.
Далеко в пейзажа се вижда Бъбрекът. На Дамга се не качихме.Направихме по нареждане на Учителя една снимка с фон Калинините върхове (Поличите), но Учителят, понеже се трупнаха сестри до него, той излезе навън от снимката. Това бе вече към 11 ч.Потеглихме за бивака, понеже гъби нема. Над седмото езеро насядахме така да се полюбуваме на всичките езера, не се виждаше само шестото езеро.Там Учителят каза, каквото има за ядене, да се извади и нему му носеха хляб, козунак, сливи, круши. Извадиха всичко и Той заповяда да се разпредели на тия около 150 братя и сестри.
Дадоха и други кой що имаше и така се образува голяма купчина неща за
ядене
.Когато раздаваха и ядяха, аз направих една снимка.
Вече часът бе къде 11 1/2.Потеглихме към шестото езеро (Сърцето). Тамо фотографирах Учителя сам. Часът бе 12 -обед.След това замолих братята и сестрите, също и Учителя, да се наредят с гръб към Бъбрека и направих снимка с фон Бъбрека.Понеже имах още едно стъкло, замолих Учителя, заедно с настояването на Савка, да го фотографирам при второто езеро (El Bur), покрай което е нашият бивак-летовище. Учителят се съгласи и така направих и тая хубава снимка с фон бивака. Часът вече бе 1 следобед.Наобядвахме се хубаво с добре сготвения обед, зелен фасул, от сестрата Епитропова.
към текста >>
52.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 18 юли
, 18.07.1932 г.
Над седмото езеро насядахме така да се полюбуваме на всичките езера, не се виждаше само шестото езеро.Там Учителят каза, каквото има за
ядене
, да се извади и нему му носеха хляб, козунак, сливи, круши.
След като се свършиха упражненията, потеглихме за гъби към Дамга и Пазар-дере. Горе вече като се пое, направих една снимка както се изкачвахме нагоре, а братята долу са около Учителя, а пред апарата са Мика Тодорова, Спаска, Стоян Дойнов и аз. Далеко в пейзажа се вижда Бъбрекът. На Дамга се не качихме.Направихме по нареждане на Учителя една снимка с фон Калинините върхове (Поличите), но Учителят, понеже се трупнаха сестри до него, той излезе навън от снимката. Това бе вече към 11 ч.Потеглихме за бивака, понеже гъби нема.
Над седмото езеро насядахме така да се полюбуваме на всичките езера, не се виждаше само шестото езеро.Там Учителят каза, каквото има за
ядене
, да се извади и нему му носеха хляб, козунак, сливи, круши.
Извадиха всичко и Той заповяда да се разпредели на тия около 150 братя и сестри. Дадоха и други кой що имаше и така се образува голяма купчина неща за ядене.Когато раздаваха и ядяха, аз направих една снимка. Вече часът бе къде 11 1/2.Потеглихме към шестото езеро (Сърцето). Тамо фотографирах Учителя сам. Часът бе 12 -обед.След това замолих братята и сестрите, също и Учителя, да се наредят с гръб към Бъбрека и направих снимка с фон Бъбрека.Понеже имах още едно стъкло, замолих Учителя, заедно с настояването на Савка, да го фотографирам при второто езеро (El Bur), покрай което е нашият бивак-летовище.
към текста >>
Дадоха и други кой що имаше и така се образува голяма купчина неща за
ядене
.Когато раздаваха и ядяха, аз направих една снимка.
Далеко в пейзажа се вижда Бъбрекът. На Дамга се не качихме.Направихме по нареждане на Учителя една снимка с фон Калинините върхове (Поличите), но Учителят, понеже се трупнаха сестри до него, той излезе навън от снимката. Това бе вече към 11 ч.Потеглихме за бивака, понеже гъби нема. Над седмото езеро насядахме така да се полюбуваме на всичките езера, не се виждаше само шестото езеро.Там Учителят каза, каквото има за ядене, да се извади и нему му носеха хляб, козунак, сливи, круши. Извадиха всичко и Той заповяда да се разпредели на тия около 150 братя и сестри.
Дадоха и други кой що имаше и така се образува голяма купчина неща за
ядене
.Когато раздаваха и ядяха, аз направих една снимка.
Вече часът бе къде 11 1/2.Потеглихме към шестото езеро (Сърцето). Тамо фотографирах Учителя сам. Часът бе 12 -обед.След това замолих братята и сестрите, също и Учителя, да се наредят с гръб към Бъбрека и направих снимка с фон Бъбрека.Понеже имах още едно стъкло, замолих Учителя, заедно с настояването на Савка, да го фотографирам при второто езеро (El Bur), покрай което е нашият бивак-летовище. Учителят се съгласи и така направих и тая хубава снимка с фон бивака. Часът вече бе 1 следобед.Наобядвахме се хубаво с добре сготвения обед, зелен фасул, от сестрата Епитропова.
към текста >>
53.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 19 юли
, 19.07.1932 г.
Над седмото езеро насядахме така да се полюбуваме на всичките езера, не се виждаше само шестото езеро.Там Учителят каза, каквото има за
ядене
, да се извади и нему му носеха хляб, козунак, сливи, круши.
След като се свършиха упражненията, потеглихме за гъби към Дамга и Пазар-дере. Горе вече като се пое, направих една снимка както се изкачвахме нагоре, а братята долу са около Учителя, а пред апарата са Мика Тодорова, Спаска, Стоян Дойнов и аз. Далеко в пейзажа се вижда Бъбрекът. На Дамга се не качихме.Направихме по нареждане на Учителя една снимка с фон Калинините върхове (Поличите), но Учителят, понеже се трупнаха сестри до него, той излезе навън от снимката. Това бе вече към 11 ч.Потеглихме за бивака, понеже гъби нема.
Над седмото езеро насядахме така да се полюбуваме на всичките езера, не се виждаше само шестото езеро.Там Учителят каза, каквото има за
ядене
, да се извади и нему му носеха хляб, козунак, сливи, круши.
Извадиха всичко и Той заповяда да се разпредели на тия около 150 братя и сестри. Дадоха и други кой що имаше и така се образува голяма купчина неща за ядене.Когато раздаваха и ядяха, аз направих една снимка. Вече часът бе къде 11 1/2.Потеглихме към шестото езеро (Сърцето). Тамо фотографирах Учителя сам. Часът бе 12 -обед.След това замолих братята и сестрите, също и Учителя, да се наредят с гръб към Бъбрека и направих снимка с фон Бъбрека.Понеже имах още едно стъкло, замолих Учителя, заедно с настояването на Савка, да го фотографирам при второто езеро (El Bur), покрай което е нашият бивак-летовище.
към текста >>
Дадоха и други кой що имаше и така се образува голяма купчина неща за
ядене
.Когато раздаваха и ядяха, аз направих една снимка.
Далеко в пейзажа се вижда Бъбрекът. На Дамга се не качихме.Направихме по нареждане на Учителя една снимка с фон Калинините върхове (Поличите), но Учителят, понеже се трупнаха сестри до него, той излезе навън от снимката. Това бе вече към 11 ч.Потеглихме за бивака, понеже гъби нема. Над седмото езеро насядахме така да се полюбуваме на всичките езера, не се виждаше само шестото езеро.Там Учителят каза, каквото има за ядене, да се извади и нему му носеха хляб, козунак, сливи, круши. Извадиха всичко и Той заповяда да се разпредели на тия около 150 братя и сестри.
Дадоха и други кой що имаше и така се образува голяма купчина неща за
ядене
.Когато раздаваха и ядяха, аз направих една снимка.
Вече часът бе къде 11 1/2.Потеглихме към шестото езеро (Сърцето). Тамо фотографирах Учителя сам. Часът бе 12 -обед.След това замолих братята и сестрите, също и Учителя, да се наредят с гръб към Бъбрека и направих снимка с фон Бъбрека.Понеже имах още едно стъкло, замолих Учителя, заедно с настояването на Савка, да го фотографирам при второто езеро (El Bur), покрай което е нашият бивак-летовище. Учителят се съгласи и така направих и тая хубава снимка с фон бивака. Часът вече бе 1 следобед.Наобядвахме се хубаво с добре сготвения обед, зелен фасул, от сестрата Епитропова.
към текста >>
54.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 20 юли
, 20.07.1932 г.
Над седмото езеро насядахме така да се полюбуваме на всичките езера, не се виждаше само шестото езеро.Там Учителят каза, каквото има за
ядене
, да се извади и нему му носеха хляб, козунак, сливи, круши.
След като се свършиха упражненията, потеглихме за гъби към Дамга и Пазар-дере. Горе вече като се пое, направих една снимка както се изкачвахме нагоре, а братята долу са около Учителя, а пред апарата са Мика Тодорова, Спаска, Стоян Дойнов и аз. Далеко в пейзажа се вижда Бъбрекът. На Дамга се не качихме.Направихме по нареждане на Учителя една снимка с фон Калинините върхове (Поличите), но Учителят, понеже се трупнаха сестри до него, той излезе навън от снимката. Това бе вече към 11 ч.Потеглихме за бивака, понеже гъби нема.
Над седмото езеро насядахме така да се полюбуваме на всичките езера, не се виждаше само шестото езеро.Там Учителят каза, каквото има за
ядене
, да се извади и нему му носеха хляб, козунак, сливи, круши.
Извадиха всичко и Той заповяда да се разпредели на тия около 150 братя и сестри. Дадоха и други кой що имаше и така се образува голяма купчина неща за ядене.Когато раздаваха и ядяха, аз направих една снимка. Вече часът бе къде 11 1/2.Потеглихме към шестото езеро (Сърцето). Тамо фотографирах Учителя сам. Часът бе 12 -обед.След това замолих братята и сестрите, също и Учителя, да се наредят с гръб към Бъбрека и направих снимка с фон Бъбрека.Понеже имах още едно стъкло, замолих Учителя, заедно с настояването на Савка, да го фотографирам при второто езеро (El Bur), покрай което е нашият бивак-летовище.
към текста >>
Дадоха и други кой що имаше и така се образува голяма купчина неща за
ядене
.Когато раздаваха и ядяха, аз направих една снимка.
Далеко в пейзажа се вижда Бъбрекът. На Дамга се не качихме.Направихме по нареждане на Учителя една снимка с фон Калинините върхове (Поличите), но Учителят, понеже се трупнаха сестри до него, той излезе навън от снимката. Това бе вече към 11 ч.Потеглихме за бивака, понеже гъби нема. Над седмото езеро насядахме така да се полюбуваме на всичките езера, не се виждаше само шестото езеро.Там Учителят каза, каквото има за ядене, да се извади и нему му носеха хляб, козунак, сливи, круши. Извадиха всичко и Той заповяда да се разпредели на тия около 150 братя и сестри.
Дадоха и други кой що имаше и така се образува голяма купчина неща за
ядене
.Когато раздаваха и ядяха, аз направих една снимка.
Вече часът бе къде 11 1/2.Потеглихме към шестото езеро (Сърцето). Тамо фотографирах Учителя сам. Часът бе 12 -обед.След това замолих братята и сестрите, също и Учителя, да се наредят с гръб към Бъбрека и направих снимка с фон Бъбрека.Понеже имах още едно стъкло, замолих Учителя, заедно с настояването на Савка, да го фотографирам при второто езеро (El Bur), покрай което е нашият бивак-летовище. Учителят се съгласи и така направих и тая хубава снимка с фон бивака. Часът вече бе 1 следобед.Наобядвахме се хубаво с добре сготвения обед, зелен фасул, от сестрата Епитропова.
към текста >>
55.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 23 юли
, 23.07.1932 г.
След залез - никакво
ядене
.
Силния огън дъждът мъчно го изгасва, но слабия огън лесно го изгасва. Ако си слаб огън, не се сравнявай със силния огън. В топло време денем краставици яжте, но в студено време, вечерно време, не яжте. Едно от правилата за тук: всички ще ядете тук преди да е залязло Слънцето. След като залезе, да не ядете; вода може да пиете.
След залез - никакво
ядене
.
Стойте гладни. Нищо. То е за предпочитане. Съзнанието да бъде будно. Дето е будна мисълта, не е опасно. Някой път страхът спасява хората, но при пиенето на студена вода страхът не ползува.
към текста >>
56.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 24 юли
, 24.07.1932 г.
Над седмото езеро насядахме така да се полюбуваме на всичките езера, не се виждаше само шестото езеро.Там Учителят каза, каквото има за
ядене
, да се извади и нему му носеха хляб, козунак, сливи, круши.
След като се свършиха упражненията, потеглихме за гъби към Дамга и Пазар-дере. Горе вече като се пое, направих една снимка както се изкачвахме нагоре, а братята долу са около Учителя, а пред апарата са Мика Тодорова, Спаска, Стоян Дойнов и аз. Далеко в пейзажа се вижда Бъбрекът. На Дамга се не качихме.Направихме по нареждане на Учителя една снимка с фон Калинините върхове (Поличите), но Учителят, понеже се трупнаха сестри до него, той излезе навън от снимката. Това бе вече към 11 ч.Потеглихме за бивака, понеже гъби нема.
Над седмото езеро насядахме така да се полюбуваме на всичките езера, не се виждаше само шестото езеро.Там Учителят каза, каквото има за
ядене
, да се извади и нему му носеха хляб, козунак, сливи, круши.
Извадиха всичко и Той заповяда да се разпредели на тия около 150 братя и сестри. Дадоха и други кой що имаше и така се образува голяма купчина неща за ядене.Когато раздаваха и ядяха, аз направих една снимка. Вече часът бе къде 11 1/2.Потеглихме към шестото езеро (Сърцето). Тамо фотографирах Учителя сам. Часът бе 12 -обед.След това замолих братята и сестрите, също и Учителя, да се наредят с гръб към Бъбрека и направих снимка с фон Бъбрека.Понеже имах още едно стъкло, замолих Учителя, заедно с настояването на Савка, да го фотографирам при второто езеро (El Bur), покрай което е нашият бивак-летовище.
към текста >>
Дадоха и други кой що имаше и така се образува голяма купчина неща за
ядене
.Когато раздаваха и ядяха, аз направих една снимка.
Далеко в пейзажа се вижда Бъбрекът. На Дамга се не качихме.Направихме по нареждане на Учителя една снимка с фон Калинините върхове (Поличите), но Учителят, понеже се трупнаха сестри до него, той излезе навън от снимката. Това бе вече към 11 ч.Потеглихме за бивака, понеже гъби нема. Над седмото езеро насядахме така да се полюбуваме на всичките езера, не се виждаше само шестото езеро.Там Учителят каза, каквото има за ядене, да се извади и нему му носеха хляб, козунак, сливи, круши. Извадиха всичко и Той заповяда да се разпредели на тия около 150 братя и сестри.
Дадоха и други кой що имаше и така се образува голяма купчина неща за
ядене
.Когато раздаваха и ядяха, аз направих една снимка.
Вече часът бе къде 11 1/2.Потеглихме към шестото езеро (Сърцето). Тамо фотографирах Учителя сам. Часът бе 12 -обед.След това замолих братята и сестрите, също и Учителя, да се наредят с гръб към Бъбрека и направих снимка с фон Бъбрека.Понеже имах още едно стъкло, замолих Учителя, заедно с настояването на Савка, да го фотографирам при второто езеро (El Bur), покрай което е нашият бивак-летовище. Учителят се съгласи и така направих и тая хубава снимка с фон бивака. Часът вече бе 1 следобед.Наобядвахме се хубаво с добре сготвения обед, зелен фасул, от сестрата Епитропова.
към текста >>
57.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 25 юли
, 25.07.1932 г.
Над седмото езеро насядахме така да се полюбуваме на всичките езера, не се виждаше само шестото езеро.Там Учителят каза, каквото има за
ядене
, да се извади и нему му носеха хляб, козунак, сливи, круши.
След като се свършиха упражненията, потеглихме за гъби към Дамга и Пазар-дере. Горе вече като се пое, направих една снимка както се изкачвахме нагоре, а братята долу са около Учителя, а пред апарата са Мика Тодорова, Спаска, Стоян Дойнов и аз. Далеко в пейзажа се вижда Бъбрекът. На Дамга се не качихме.Направихме по нареждане на Учителя една снимка с фон Калинините върхове (Поличите), но Учителят, понеже се трупнаха сестри до него, той излезе навън от снимката. Това бе вече към 11 ч.Потеглихме за бивака, понеже гъби нема.
Над седмото езеро насядахме така да се полюбуваме на всичките езера, не се виждаше само шестото езеро.Там Учителят каза, каквото има за
ядене
, да се извади и нему му носеха хляб, козунак, сливи, круши.
Извадиха всичко и Той заповяда да се разпредели на тия около 150 братя и сестри. Дадоха и други кой що имаше и така се образува голяма купчина неща за ядене.Когато раздаваха и ядяха, аз направих една снимка. Вече часът бе къде 11 1/2.Потеглихме към шестото езеро (Сърцето). Тамо фотографирах Учителя сам. Часът бе 12 -обед.След това замолих братята и сестрите, също и Учителя, да се наредят с гръб към Бъбрека и направих снимка с фон Бъбрека.Понеже имах още едно стъкло, замолих Учителя, заедно с настояването на Савка, да го фотографирам при второто езеро (El Bur), покрай което е нашият бивак-летовище.
към текста >>
Дадоха и други кой що имаше и така се образува голяма купчина неща за
ядене
.Когато раздаваха и ядяха, аз направих една снимка.
Далеко в пейзажа се вижда Бъбрекът. На Дамга се не качихме.Направихме по нареждане на Учителя една снимка с фон Калинините върхове (Поличите), но Учителят, понеже се трупнаха сестри до него, той излезе навън от снимката. Това бе вече към 11 ч.Потеглихме за бивака, понеже гъби нема. Над седмото езеро насядахме така да се полюбуваме на всичките езера, не се виждаше само шестото езеро.Там Учителят каза, каквото има за ядене, да се извади и нему му носеха хляб, козунак, сливи, круши. Извадиха всичко и Той заповяда да се разпредели на тия около 150 братя и сестри.
Дадоха и други кой що имаше и така се образува голяма купчина неща за
ядене
.Когато раздаваха и ядяха, аз направих една снимка.
Вече часът бе къде 11 1/2.Потеглихме към шестото езеро (Сърцето). Тамо фотографирах Учителя сам. Часът бе 12 -обед.След това замолих братята и сестрите, също и Учителя, да се наредят с гръб към Бъбрека и направих снимка с фон Бъбрека.Понеже имах още едно стъкло, замолих Учителя, заедно с настояването на Савка, да го фотографирам при второто езеро (El Bur), покрай което е нашият бивак-летовище. Учителят се съгласи и така направих и тая хубава снимка с фон бивака. Часът вече бе 1 следобед.Наобядвахме се хубаво с добре сготвения обед, зелен фасул, от сестрата Епитропова.
към текста >>
58.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 26 юли
, 26.07.1932 г.
Над седмото езеро насядахме така да се полюбуваме на всичките езера, не се виждаше само шестото езеро.Там Учителят каза, каквото има за
ядене
, да се извади и нему му носеха хляб, козунак, сливи, круши.
След като се свършиха упражненията, потеглихме за гъби към Дамга и Пазар-дере. Горе вече като се пое, направих една снимка както се изкачвахме нагоре, а братята долу са около Учителя, а пред апарата са Мика Тодорова, Спаска, Стоян Дойнов и аз. Далеко в пейзажа се вижда Бъбрекът. На Дамга се не качихме.Направихме по нареждане на Учителя една снимка с фон Калинините върхове (Поличите), но Учителят, понеже се трупнаха сестри до него, той излезе навън от снимката. Това бе вече към 11 ч.Потеглихме за бивака, понеже гъби нема.
Над седмото езеро насядахме така да се полюбуваме на всичките езера, не се виждаше само шестото езеро.Там Учителят каза, каквото има за
ядене
, да се извади и нему му носеха хляб, козунак, сливи, круши.
Извадиха всичко и Той заповяда да се разпредели на тия около 150 братя и сестри. Дадоха и други кой що имаше и така се образува голяма купчина неща за ядене.Когато раздаваха и ядяха, аз направих една снимка. Вече часът бе къде 11 1/2.Потеглихме към шестото езеро (Сърцето). Тамо фотографирах Учителя сам. Часът бе 12 -обед.След това замолих братята и сестрите, също и Учителя, да се наредят с гръб към Бъбрека и направих снимка с фон Бъбрека.Понеже имах още едно стъкло, замолих Учителя, заедно с настояването на Савка, да го фотографирам при второто езеро (El Bur), покрай което е нашият бивак-летовище.
към текста >>
Дадоха и други кой що имаше и така се образува голяма купчина неща за
ядене
.Когато раздаваха и ядяха, аз направих една снимка.
Далеко в пейзажа се вижда Бъбрекът. На Дамга се не качихме.Направихме по нареждане на Учителя една снимка с фон Калинините върхове (Поличите), но Учителят, понеже се трупнаха сестри до него, той излезе навън от снимката. Това бе вече към 11 ч.Потеглихме за бивака, понеже гъби нема. Над седмото езеро насядахме така да се полюбуваме на всичките езера, не се виждаше само шестото езеро.Там Учителят каза, каквото има за ядене, да се извади и нему му носеха хляб, козунак, сливи, круши. Извадиха всичко и Той заповяда да се разпредели на тия около 150 братя и сестри.
Дадоха и други кой що имаше и така се образува голяма купчина неща за
ядене
.Когато раздаваха и ядяха, аз направих една снимка.
Вече часът бе къде 11 1/2.Потеглихме към шестото езеро (Сърцето). Тамо фотографирах Учителя сам. Часът бе 12 -обед.След това замолих братята и сестрите, също и Учителя, да се наредят с гръб към Бъбрека и направих снимка с фон Бъбрека.Понеже имах още едно стъкло, замолих Учителя, заедно с настояването на Савка, да го фотографирам при второто езеро (El Bur), покрай което е нашият бивак-летовище. Учителят се съгласи и така направих и тая хубава снимка с фон бивака. Часът вече бе 1 следобед.Наобядвахме се хубаво с добре сготвения обед, зелен фасул, от сестрата Епитропова.
към текста >>
59.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 27 юли
, 27.07.1932 г.
Ако гладният яде и не придобива нищо, има ли смисъл това
ядене
?
Туй, което четох, не го разбирате. Как тъй жената да се покорява на мъжа си? Да се боиш от това, което не разбираш. Всяка опасност произтича от това, което не знаеш. {За}[1] онзи, който е на полето, няма опасност, но {за} онзи, който е в планината и се качва на върховете?
Ако гладният яде и не придобива нищо, има ли смисъл това
ядене
?
Нахраненият - знае да се товари сам и да се разтовари. Всички се въртим на всички страни. Огънатите места са хубави полета. Ако полето иска да вземе мястото на върха и пр., какво ще излезе? Глава, която храни светли мисли, сърце, което храни светли чувства, тяло, което храни {светли сили} и кратуна, която {възприема чиста вода, са желателни неща.}
към текста >>
Над седмото езеро насядахме така да се полюбуваме на всичките езера, не се виждаше само шестото езеро.Там Учителят каза, каквото има за
ядене
, да се извади и нему му носеха хляб, козунак, сливи, круши.
След като се свършиха упражненията, потеглихме за гъби към Дамга и Пазар-дере. Горе вече като се пое, направих една снимка както се изкачвахме нагоре, а братята долу са около Учителя, а пред апарата са Мика Тодорова, Спаска, Стоян Дойнов и аз. Далеко в пейзажа се вижда Бъбрекът. На Дамга се не качихме.Направихме по нареждане на Учителя една снимка с фон Калинините върхове (Поличите), но Учителят, понеже се трупнаха сестри до него, той излезе навън от снимката. Това бе вече към 11 ч.Потеглихме за бивака, понеже гъби нема.
Над седмото езеро насядахме така да се полюбуваме на всичките езера, не се виждаше само шестото езеро.Там Учителят каза, каквото има за
ядене
, да се извади и нему му носеха хляб, козунак, сливи, круши.
Извадиха всичко и Той заповяда да се разпредели на тия около 150 братя и сестри. Дадоха и други кой що имаше и така се образува голяма купчина неща за ядене.Когато раздаваха и ядяха, аз направих една снимка. Вече часът бе къде 11 1/2.Потеглихме към шестото езеро (Сърцето). Тамо фотографирах Учителя сам. Часът бе 12 -обед.След това замолих братята и сестрите, също и Учителя, да се наредят с гръб към Бъбрека и направих снимка с фон Бъбрека.Понеже имах още едно стъкло, замолих Учителя, заедно с настояването на Савка, да го фотографирам при второто езеро (El Bur), покрай което е нашият бивак-летовище.
към текста >>
Дадоха и други кой що имаше и така се образува голяма купчина неща за
ядене
.Когато раздаваха и ядяха, аз направих една снимка.
Далеко в пейзажа се вижда Бъбрекът. На Дамга се не качихме.Направихме по нареждане на Учителя една снимка с фон Калинините върхове (Поличите), но Учителят, понеже се трупнаха сестри до него, той излезе навън от снимката. Това бе вече към 11 ч.Потеглихме за бивака, понеже гъби нема. Над седмото езеро насядахме така да се полюбуваме на всичките езера, не се виждаше само шестото езеро.Там Учителят каза, каквото има за ядене, да се извади и нему му носеха хляб, козунак, сливи, круши. Извадиха всичко и Той заповяда да се разпредели на тия около 150 братя и сестри.
Дадоха и други кой що имаше и така се образува голяма купчина неща за
ядене
.Когато раздаваха и ядяха, аз направих една снимка.
Вече часът бе къде 11 1/2.Потеглихме към шестото езеро (Сърцето). Тамо фотографирах Учителя сам. Часът бе 12 -обед.След това замолих братята и сестрите, също и Учителя, да се наредят с гръб към Бъбрека и направих снимка с фон Бъбрека.Понеже имах още едно стъкло, замолих Учителя, заедно с настояването на Савка, да го фотографирам при второто езеро (El Bur), покрай което е нашият бивак-летовище. Учителят се съгласи и така направих и тая хубава снимка с фон бивака. Часът вече бе 1 следобед.Наобядвахме се хубаво с добре сготвения обед, зелен фасул, от сестрата Епитропова.
към текста >>
60.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 28 юли
, 28.07.1932 г.
Над седмото езеро насядахме така да се полюбуваме на всичките езера, не се виждаше само шестото езеро.Там Учителят каза, каквото има за
ядене
, да се извади и нему му носеха хляб, козунак, сливи, круши.
След като се свършиха упражненията, потеглихме за гъби към Дамга и Пазар-дере. Горе вече като се пое, направих една снимка както се изкачвахме нагоре, а братята долу са около Учителя, а пред апарата са Мика Тодорова, Спаска, Стоян Дойнов и аз. Далеко в пейзажа се вижда Бъбрекът. На Дамга се не качихме.Направихме по нареждане на Учителя една снимка с фон Калинините върхове (Поличите), но Учителят, понеже се трупнаха сестри до него, той излезе навън от снимката. Това бе вече към 11 ч.Потеглихме за бивака, понеже гъби нема.
Над седмото езеро насядахме така да се полюбуваме на всичките езера, не се виждаше само шестото езеро.Там Учителят каза, каквото има за
ядене
, да се извади и нему му носеха хляб, козунак, сливи, круши.
Извадиха всичко и Той заповяда да се разпредели на тия около 150 братя и сестри. Дадоха и други кой що имаше и така се образува голяма купчина неща за ядене.Когато раздаваха и ядяха, аз направих една снимка. Вече часът бе къде 11 1/2.Потеглихме към шестото езеро (Сърцето). Тамо фотографирах Учителя сам. Часът бе 12 -обед.След това замолих братята и сестрите, също и Учителя, да се наредят с гръб към Бъбрека и направих снимка с фон Бъбрека.Понеже имах още едно стъкло, замолих Учителя, заедно с настояването на Савка, да го фотографирам при второто езеро (El Bur), покрай което е нашият бивак-летовище.
към текста >>
Дадоха и други кой що имаше и така се образува голяма купчина неща за
ядене
.Когато раздаваха и ядяха, аз направих една снимка.
Далеко в пейзажа се вижда Бъбрекът. На Дамга се не качихме.Направихме по нареждане на Учителя една снимка с фон Калинините върхове (Поличите), но Учителят, понеже се трупнаха сестри до него, той излезе навън от снимката. Това бе вече към 11 ч.Потеглихме за бивака, понеже гъби нема. Над седмото езеро насядахме така да се полюбуваме на всичките езера, не се виждаше само шестото езеро.Там Учителят каза, каквото има за ядене, да се извади и нему му носеха хляб, козунак, сливи, круши. Извадиха всичко и Той заповяда да се разпредели на тия около 150 братя и сестри.
Дадоха и други кой що имаше и така се образува голяма купчина неща за
ядене
.Когато раздаваха и ядяха, аз направих една снимка.
Вече часът бе къде 11 1/2.Потеглихме към шестото езеро (Сърцето). Тамо фотографирах Учителя сам. Часът бе 12 -обед.След това замолих братята и сестрите, също и Учителя, да се наредят с гръб към Бъбрека и направих снимка с фон Бъбрека.Понеже имах още едно стъкло, замолих Учителя, заедно с настояването на Савка, да го фотографирам при второто езеро (El Bur), покрай което е нашият бивак-летовище. Учителят се съгласи и така направих и тая хубава снимка с фон бивака. Часът вече бе 1 следобед.Наобядвахме се хубаво с добре сготвения обед, зелен фасул, от сестрата Епитропова.
към текста >>
61.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 29 юли
, 29.07.1932 г.
Над седмото езеро насядахме така да се полюбуваме на всичките езера, не се виждаше само шестото езеро.Там Учителят каза, каквото има за
ядене
, да се извади и нему му носеха хляб, козунак, сливи, круши.
След като се свършиха упражненията, потеглихме за гъби към Дамга и Пазар-дере. Горе вече като се пое, направих една снимка както се изкачвахме нагоре, а братята долу са около Учителя, а пред апарата са Мика Тодорова, Спаска, Стоян Дойнов и аз. Далеко в пейзажа се вижда Бъбрекът. На Дамга се не качихме.Направихме по нареждане на Учителя една снимка с фон Калинините върхове (Поличите), но Учителят, понеже се трупнаха сестри до него, той излезе навън от снимката. Това бе вече към 11 ч.Потеглихме за бивака, понеже гъби нема.
Над седмото езеро насядахме така да се полюбуваме на всичките езера, не се виждаше само шестото езеро.Там Учителят каза, каквото има за
ядене
, да се извади и нему му носеха хляб, козунак, сливи, круши.
Извадиха всичко и Той заповяда да се разпредели на тия около 150 братя и сестри. Дадоха и други кой що имаше и така се образува голяма купчина неща за ядене.Когато раздаваха и ядяха, аз направих една снимка. Вече часът бе къде 11 1/2.Потеглихме към шестото езеро (Сърцето). Тамо фотографирах Учителя сам. Часът бе 12 -обед.След това замолих братята и сестрите, също и Учителя, да се наредят с гръб към Бъбрека и направих снимка с фон Бъбрека.Понеже имах още едно стъкло, замолих Учителя, заедно с настояването на Савка, да го фотографирам при второто езеро (El Bur), покрай което е нашият бивак-летовище.
към текста >>
Дадоха и други кой що имаше и така се образува голяма купчина неща за
ядене
.Когато раздаваха и ядяха, аз направих една снимка.
Далеко в пейзажа се вижда Бъбрекът. На Дамга се не качихме.Направихме по нареждане на Учителя една снимка с фон Калинините върхове (Поличите), но Учителят, понеже се трупнаха сестри до него, той излезе навън от снимката. Това бе вече към 11 ч.Потеглихме за бивака, понеже гъби нема. Над седмото езеро насядахме така да се полюбуваме на всичките езера, не се виждаше само шестото езеро.Там Учителят каза, каквото има за ядене, да се извади и нему му носеха хляб, козунак, сливи, круши. Извадиха всичко и Той заповяда да се разпредели на тия около 150 братя и сестри.
Дадоха и други кой що имаше и така се образува голяма купчина неща за
ядене
.Когато раздаваха и ядяха, аз направих една снимка.
Вече часът бе къде 11 1/2.Потеглихме към шестото езеро (Сърцето). Тамо фотографирах Учителя сам. Часът бе 12 -обед.След това замолих братята и сестрите, също и Учителя, да се наредят с гръб към Бъбрека и направих снимка с фон Бъбрека.Понеже имах още едно стъкло, замолих Учителя, заедно с настояването на Савка, да го фотографирам при второто езеро (El Bur), покрай което е нашият бивак-летовище. Учителят се съгласи и така направих и тая хубава снимка с фон бивака. Часът вече бе 1 следобед.Наобядвахме се хубаво с добре сготвения обед, зелен фасул, от сестрата Епитропова.
към текста >>
62.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 30 юли
, 30.07.1932 г.
Над седмото езеро насядахме така да се полюбуваме на всичките езера, не се виждаше само шестото езеро.Там Учителят каза, каквото има за
ядене
, да се извади и нему му носеха хляб, козунак, сливи, круши.
Далеко в пейзажа се вижда Бъбрекът. На Дамга се не качихме. Направихме по нареждане на Учителя една снимка с фон Калинините върхове (Поличите), но Учителят, понеже се трупнаха сестри до него, той излезе навън от снимката. Това бе вече към 11 ч. Потеглихме за бивака, понеже гъби нема.
Над седмото езеро насядахме така да се полюбуваме на всичките езера, не се виждаше само шестото езеро.Там Учителят каза, каквото има за
ядене
, да се извади и нему му носеха хляб, козунак, сливи, круши.
Извадиха всичко и Той заповяда да се разпредели на тия около 150 братя и сестри. Дадоха и други кой що имаше и така се образува голяма купчина неща за ядене. Когато раздаваха и ядяха, аз направих една снимка. Вече часът бе къде 11 1/2. Потеглихме към шестото езеро (Сърцето).
към текста >>
Дадоха и други кой що имаше и така се образува голяма купчина неща за
ядене
.
Направихме по нареждане на Учителя една снимка с фон Калинините върхове (Поличите), но Учителят, понеже се трупнаха сестри до него, той излезе навън от снимката. Това бе вече към 11 ч. Потеглихме за бивака, понеже гъби нема. Над седмото езеро насядахме така да се полюбуваме на всичките езера, не се виждаше само шестото езеро.Там Учителят каза, каквото има за ядене, да се извади и нему му носеха хляб, козунак, сливи, круши. Извадиха всичко и Той заповяда да се разпредели на тия около 150 братя и сестри.
Дадоха и други кой що имаше и така се образува голяма купчина неща за
ядене
.
Когато раздаваха и ядяха, аз направих една снимка. Вече часът бе къде 11 1/2. Потеглихме към шестото езеро (Сърцето). Тамо фотографирах Учителя сам. Часът бе 12 - обед.След това замолих братята и сестрите, също и Учителя, да се наредят с гръб към Бъбрека и направих снимка с фон Бъбрека.
към текста >>
Над седмото езеро насядахме така да се полюбуваме на всичките езера, не се виждаше само шестото езеро.Там Учителят каза, каквото има за
ядене
, да се извади и нему му носеха хляб, козунак, сливи, круши.
След като се свършиха упражненията, потеглихме за гъби към Дамга и Пазар-дере. Горе вече като се пое, направих една снимка както се изкачвахме нагоре, а братята долу са около Учителя, а пред апарата са Мика Тодорова, Спаска, Стоян Дойнов и аз. Далеко в пейзажа се вижда Бъбрекът. На Дамга се не качихме.Направихме по нареждане на Учителя една снимка с фон Калинините върхове (Поличите), но Учителят, понеже се трупнаха сестри до него, той излезе навън от снимката. Това бе вече към 11 ч.Потеглихме за бивака, понеже гъби нема.
Над седмото езеро насядахме така да се полюбуваме на всичките езера, не се виждаше само шестото езеро.Там Учителят каза, каквото има за
ядене
, да се извади и нему му носеха хляб, козунак, сливи, круши.
Извадиха всичко и Той заповяда да се разпредели на тия около 150 братя и сестри. Дадоха и други кой що имаше и така се образува голяма купчина неща за ядене.Когато раздаваха и ядяха, аз направих една снимка. Вече часът бе къде 11 1/2.Потеглихме към шестото езеро (Сърцето). Тамо фотографирах Учителя сам. Часът бе 12 -обед.След това замолих братята и сестрите, също и Учителя, да се наредят с гръб към Бъбрека и направих снимка с фон Бъбрека.Понеже имах още едно стъкло, замолих Учителя, заедно с настояването на Савка, да го фотографирам при второто езеро (El Bur), покрай което е нашият бивак-летовище.
към текста >>
Дадоха и други кой що имаше и така се образува голяма купчина неща за
ядене
.Когато раздаваха и ядяха, аз направих една снимка.
Далеко в пейзажа се вижда Бъбрекът. На Дамга се не качихме.Направихме по нареждане на Учителя една снимка с фон Калинините върхове (Поличите), но Учителят, понеже се трупнаха сестри до него, той излезе навън от снимката. Това бе вече към 11 ч.Потеглихме за бивака, понеже гъби нема. Над седмото езеро насядахме така да се полюбуваме на всичките езера, не се виждаше само шестото езеро.Там Учителят каза, каквото има за ядене, да се извади и нему му носеха хляб, козунак, сливи, круши. Извадиха всичко и Той заповяда да се разпредели на тия около 150 братя и сестри.
Дадоха и други кой що имаше и така се образува голяма купчина неща за
ядене
.Когато раздаваха и ядяха, аз направих една снимка.
Вече часът бе къде 11 1/2.Потеглихме към шестото езеро (Сърцето). Тамо фотографирах Учителя сам. Часът бе 12 -обед.След това замолих братята и сестрите, също и Учителя, да се наредят с гръб към Бъбрека и направих снимка с фон Бъбрека.Понеже имах още едно стъкло, замолих Учителя, заедно с настояването на Савка, да го фотографирам при второто езеро (El Bur), покрай което е нашият бивак-летовище. Учителят се съгласи и така направих и тая хубава снимка с фон бивака. Часът вече бе 1 следобед.Наобядвахме се хубаво с добре сготвения обед, зелен фасул, от сестрата Епитропова.
към текста >>
63.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 1 август
, 1.08.1932 г.
Над седмото езеро насядахме така да се полюбуваме на всичките езера, не се виждаше само шестото езеро.Там Учителят каза, каквото има за
ядене
, да се извади и нему му носеха хляб, козунак, сливи, круши.
След като се свършиха упражненията, потеглихме за гъби към Дамга и Пазар-дере. Горе вече като се пое, направих една снимка както се изкачвахме нагоре, а братята долу са около Учителя, а пред апарата са Мика Тодорова, Спаска, Стоян Дойнов и аз. Далеко в пейзажа се вижда Бъбрекът. На Дамга се не качихме.Направихме по нареждане на Учителя една снимка с фон Калинините върхове (Поличите), но Учителят, понеже се трупнаха сестри до него, той излезе навън от снимката. Това бе вече към 11 ч.Потеглихме за бивака, понеже гъби нема.
Над седмото езеро насядахме така да се полюбуваме на всичките езера, не се виждаше само шестото езеро.Там Учителят каза, каквото има за
ядене
, да се извади и нему му носеха хляб, козунак, сливи, круши.
Извадиха всичко и Той заповяда да се разпредели на тия около 150 братя и сестри. Дадоха и други кой що имаше и така се образува голяма купчина неща за ядене.Когато раздаваха и ядяха, аз направих една снимка. Вече часът бе къде 11 1/2.Потеглихме към шестото езеро (Сърцето). Тамо фотографирах Учителя сам. Часът бе 12 -обед.След това замолих братята и сестрите, също и Учителя, да се наредят с гръб към Бъбрека и направих снимка с фон Бъбрека.Понеже имах още едно стъкло, замолих Учителя, заедно с настояването на Савка, да го фотографирам при второто езеро (El Bur), покрай което е нашият бивак-летовище.
към текста >>
Дадоха и други кой що имаше и така се образува голяма купчина неща за
ядене
.Когато раздаваха и ядяха, аз направих една снимка.
Далеко в пейзажа се вижда Бъбрекът. На Дамга се не качихме.Направихме по нареждане на Учителя една снимка с фон Калинините върхове (Поличите), но Учителят, понеже се трупнаха сестри до него, той излезе навън от снимката. Това бе вече към 11 ч.Потеглихме за бивака, понеже гъби нема. Над седмото езеро насядахме така да се полюбуваме на всичките езера, не се виждаше само шестото езеро.Там Учителят каза, каквото има за ядене, да се извади и нему му носеха хляб, козунак, сливи, круши. Извадиха всичко и Той заповяда да се разпредели на тия около 150 братя и сестри.
Дадоха и други кой що имаше и така се образува голяма купчина неща за
ядене
.Когато раздаваха и ядяха, аз направих една снимка.
Вече часът бе къде 11 1/2.Потеглихме към шестото езеро (Сърцето). Тамо фотографирах Учителя сам. Часът бе 12 -обед.След това замолих братята и сестрите, също и Учителя, да се наредят с гръб към Бъбрека и направих снимка с фон Бъбрека.Понеже имах още едно стъкло, замолих Учителя, заедно с настояването на Савка, да го фотографирам при второто езеро (El Bur), покрай което е нашият бивак-летовище. Учителят се съгласи и така направих и тая хубава снимка с фон бивака. Часът вече бе 1 следобед.Наобядвахме се хубаво с добре сготвения обед, зелен фасул, от сестрата Епитропова.
към текста >>
64.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 2 август
, 2.08.1932 г.
Над седмото езеро насядахме така да се полюбуваме на всичките езера, не се виждаше само шестото езеро.Там Учителят каза, каквото има за
ядене
, да се извади и нему му носеха хляб, козунак, сливи, круши.
След като се свършиха упражненията, потеглихме за гъби към Дамга и Пазар-дере. Горе вече като се пое, направих една снимка както се изкачвахме нагоре, а братята долу са около Учителя, а пред апарата са Мика Тодорова, Спаска, Стоян Дойнов и аз. Далеко в пейзажа се вижда Бъбрекът. На Дамга се не качихме.Направихме по нареждане на Учителя една снимка с фон Калинините върхове (Поличите), но Учителят, понеже се трупнаха сестри до него, той излезе навън от снимката. Това бе вече към 11 ч.Потеглихме за бивака, понеже гъби нема.
Над седмото езеро насядахме така да се полюбуваме на всичките езера, не се виждаше само шестото езеро.Там Учителят каза, каквото има за
ядене
, да се извади и нему му носеха хляб, козунак, сливи, круши.
Извадиха всичко и Той заповяда да се разпредели на тия около 150 братя и сестри. Дадоха и други кой що имаше и така се образува голяма купчина неща за ядене.Когато раздаваха и ядяха, аз направих една снимка. Вече часът бе къде 11 1/2.Потеглихме към шестото езеро (Сърцето). Тамо фотографирах Учителя сам. Часът бе 12 -обед.След това замолих братята и сестрите, също и Учителя, да се наредят с гръб към Бъбрека и направих снимка с фон Бъбрека.Понеже имах още едно стъкло, замолих Учителя, заедно с настояването на Савка, да го фотографирам при второто езеро (El Bur), покрай което е нашият бивак-летовище.
към текста >>
Дадоха и други кой що имаше и така се образува голяма купчина неща за
ядене
.Когато раздаваха и ядяха, аз направих една снимка.
Далеко в пейзажа се вижда Бъбрекът. На Дамга се не качихме.Направихме по нареждане на Учителя една снимка с фон Калинините върхове (Поличите), но Учителят, понеже се трупнаха сестри до него, той излезе навън от снимката. Това бе вече към 11 ч.Потеглихме за бивака, понеже гъби нема. Над седмото езеро насядахме така да се полюбуваме на всичките езера, не се виждаше само шестото езеро.Там Учителят каза, каквото има за ядене, да се извади и нему му носеха хляб, козунак, сливи, круши. Извадиха всичко и Той заповяда да се разпредели на тия около 150 братя и сестри.
Дадоха и други кой що имаше и така се образува голяма купчина неща за
ядене
.Когато раздаваха и ядяха, аз направих една снимка.
Вече часът бе къде 11 1/2.Потеглихме към шестото езеро (Сърцето). Тамо фотографирах Учителя сам. Часът бе 12 -обед.След това замолих братята и сестрите, също и Учителя, да се наредят с гръб към Бъбрека и направих снимка с фон Бъбрека.Понеже имах още едно стъкло, замолих Учителя, заедно с настояването на Савка, да го фотографирам при второто езеро (El Bur), покрай което е нашият бивак-летовище. Учителят се съгласи и така направих и тая хубава снимка с фон бивака. Часът вече бе 1 следобед.Наобядвахме се хубаво с добре сготвения обед, зелен фасул, от сестрата Епитропова.
към текста >>
65.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 3 август
, 3.08.1932 г.
Над седмото езеро насядахме така да се полюбуваме на всичките езера, не се виждаше само шестото езеро.Там Учителят каза, каквото има за
ядене
, да се извади и нему му носеха хляб, козунак, сливи, круши.
След като се свършиха упражненията, потеглихме за гъби към Дамга и Пазар-дере. Горе вече като се пое, направих една снимка както се изкачвахме нагоре, а братята долу са около Учителя, а пред апарата са Мика Тодорова, Спаска, Стоян Дойнов и аз. Далеко в пейзажа се вижда Бъбрекът. На Дамга се не качихме.Направихме по нареждане на Учителя една снимка с фон Калинините върхове (Поличите), но Учителят, понеже се трупнаха сестри до него, той излезе навън от снимката. Това бе вече към 11 ч.Потеглихме за бивака, понеже гъби нема.
Над седмото езеро насядахме така да се полюбуваме на всичките езера, не се виждаше само шестото езеро.Там Учителят каза, каквото има за
ядене
, да се извади и нему му носеха хляб, козунак, сливи, круши.
Извадиха всичко и Той заповяда да се разпредели на тия около 150 братя и сестри. Дадоха и други кой що имаше и така се образува голяма купчина неща за ядене.Когато раздаваха и ядяха, аз направих една снимка. Вече часът бе къде 11 1/2.Потеглихме към шестото езеро (Сърцето). Тамо фотографирах Учителя сам. Часът бе 12 -обед.След това замолих братята и сестрите, също и Учителя, да се наредят с гръб към Бъбрека и направих снимка с фон Бъбрека.Понеже имах още едно стъкло, замолих Учителя, заедно с настояването на Савка, да го фотографирам при второто езеро (El Bur), покрай което е нашият бивак-летовище.
към текста >>
Дадоха и други кой що имаше и така се образува голяма купчина неща за
ядене
.Когато раздаваха и ядяха, аз направих една снимка.
Далеко в пейзажа се вижда Бъбрекът. На Дамга се не качихме.Направихме по нареждане на Учителя една снимка с фон Калинините върхове (Поличите), но Учителят, понеже се трупнаха сестри до него, той излезе навън от снимката. Това бе вече към 11 ч.Потеглихме за бивака, понеже гъби нема. Над седмото езеро насядахме така да се полюбуваме на всичките езера, не се виждаше само шестото езеро.Там Учителят каза, каквото има за ядене, да се извади и нему му носеха хляб, козунак, сливи, круши. Извадиха всичко и Той заповяда да се разпредели на тия около 150 братя и сестри.
Дадоха и други кой що имаше и така се образува голяма купчина неща за
ядене
.Когато раздаваха и ядяха, аз направих една снимка.
Вече часът бе къде 11 1/2.Потеглихме към шестото езеро (Сърцето). Тамо фотографирах Учителя сам. Часът бе 12 -обед.След това замолих братята и сестрите, също и Учителя, да се наредят с гръб към Бъбрека и направих снимка с фон Бъбрека.Понеже имах още едно стъкло, замолих Учителя, заедно с настояването на Савка, да го фотографирам при второто езеро (El Bur), покрай което е нашият бивак-летовище. Учителят се съгласи и така направих и тая хубава снимка с фон бивака. Часът вече бе 1 следобед.Наобядвахме се хубаво с добре сготвения обед, зелен фасул, от сестрата Епитропова.
към текста >>
66.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 4 август
, 4.08.1932 г.
Над седмото езеро насядахме така да се полюбуваме на всичките езера, не се виждаше само шестото езеро.Там Учителят каза, каквото има за
ядене
, да се извади и нему му носеха хляб, козунак, сливи, круши.
След като се свършиха упражненията, потеглихме за гъби към Дамга и Пазар-дере. Горе вече като се пое, направих една снимка както се изкачвахме нагоре, а братята долу са около Учителя, а пред апарата са Мика Тодорова, Спаска, Стоян Дойнов и аз. Далеко в пейзажа се вижда Бъбрекът. На Дамга се не качихме.Направихме по нареждане на Учителя една снимка с фон Калинините върхове (Поличите), но Учителят, понеже се трупнаха сестри до него, той излезе навън от снимката. Това бе вече към 11 ч.Потеглихме за бивака, понеже гъби нема.
Над седмото езеро насядахме така да се полюбуваме на всичките езера, не се виждаше само шестото езеро.Там Учителят каза, каквото има за
ядене
, да се извади и нему му носеха хляб, козунак, сливи, круши.
Извадиха всичко и Той заповяда да се разпредели на тия около 150 братя и сестри. Дадоха и други кой що имаше и така се образува голяма купчина неща за ядене.Когато раздаваха и ядяха, аз направих една снимка. Вече часът бе къде 11 1/2.Потеглихме към шестото езеро (Сърцето). Тамо фотографирах Учителя сам. Часът бе 12 -обед.След това замолих братята и сестрите, също и Учителя, да се наредят с гръб към Бъбрека и направих снимка с фон Бъбрека.Понеже имах още едно стъкло, замолих Учителя, заедно с настояването на Савка, да го фотографирам при второто езеро (El Bur), покрай което е нашият бивак-летовище.
към текста >>
Дадоха и други кой що имаше и така се образува голяма купчина неща за
ядене
.Когато раздаваха и ядяха, аз направих една снимка.
Далеко в пейзажа се вижда Бъбрекът. На Дамга се не качихме.Направихме по нареждане на Учителя една снимка с фон Калинините върхове (Поличите), но Учителят, понеже се трупнаха сестри до него, той излезе навън от снимката. Това бе вече към 11 ч.Потеглихме за бивака, понеже гъби нема. Над седмото езеро насядахме така да се полюбуваме на всичките езера, не се виждаше само шестото езеро.Там Учителят каза, каквото има за ядене, да се извади и нему му носеха хляб, козунак, сливи, круши. Извадиха всичко и Той заповяда да се разпредели на тия около 150 братя и сестри.
Дадоха и други кой що имаше и така се образува голяма купчина неща за
ядене
.Когато раздаваха и ядяха, аз направих една снимка.
Вече часът бе къде 11 1/2.Потеглихме към шестото езеро (Сърцето). Тамо фотографирах Учителя сам. Часът бе 12 -обед.След това замолих братята и сестрите, също и Учителя, да се наредят с гръб към Бъбрека и направих снимка с фон Бъбрека.Понеже имах още едно стъкло, замолих Учителя, заедно с настояването на Савка, да го фотографирам при второто езеро (El Bur), покрай което е нашият бивак-летовище. Учителят се съгласи и така направих и тая хубава снимка с фон бивака. Часът вече бе 1 следобед.Наобядвахме се хубаво с добре сготвения обед, зелен фасул, от сестрата Епитропова.
към текста >>
67.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 5 август
, 5.08.1932 г.
Над седмото езеро насядахме така да се полюбуваме на всичките езера, не се виждаше само шестото езеро.Там Учителят каза, каквото има за
ядене
, да се извади и нему му носеха хляб, козунак, сливи, круши.
След като се свършиха упражненията, потеглихме за гъби към Дамга и Пазар-дере. Горе вече като се пое, направих една снимка както се изкачвахме нагоре, а братята долу са около Учителя, а пред апарата са Мика Тодорова, Спаска, Стоян Дойнов и аз. Далеко в пейзажа се вижда Бъбрекът. На Дамга се не качихме.Направихме по нареждане на Учителя една снимка с фон Калинините върхове (Поличите), но Учителят, понеже се трупнаха сестри до него, той излезе навън от снимката. Това бе вече към 11 ч.Потеглихме за бивака, понеже гъби нема.
Над седмото езеро насядахме така да се полюбуваме на всичките езера, не се виждаше само шестото езеро.Там Учителят каза, каквото има за
ядене
, да се извади и нему му носеха хляб, козунак, сливи, круши.
Извадиха всичко и Той заповяда да се разпредели на тия около 150 братя и сестри. Дадоха и други кой що имаше и така се образува голяма купчина неща за ядене.Когато раздаваха и ядяха, аз направих една снимка. Вече часът бе къде 11 1/2.Потеглихме към шестото езеро (Сърцето). Тамо фотографирах Учителя сам. Часът бе 12 -обед.След това замолих братята и сестрите, също и Учителя, да се наредят с гръб към Бъбрека и направих снимка с фон Бъбрека.Понеже имах още едно стъкло, замолих Учителя, заедно с настояването на Савка, да го фотографирам при второто езеро (El Bur), покрай което е нашият бивак-летовище.
към текста >>
Дадоха и други кой що имаше и така се образува голяма купчина неща за
ядене
.Когато раздаваха и ядяха, аз направих една снимка.
Далеко в пейзажа се вижда Бъбрекът. На Дамга се не качихме.Направихме по нареждане на Учителя една снимка с фон Калинините върхове (Поличите), но Учителят, понеже се трупнаха сестри до него, той излезе навън от снимката. Това бе вече към 11 ч.Потеглихме за бивака, понеже гъби нема. Над седмото езеро насядахме така да се полюбуваме на всичките езера, не се виждаше само шестото езеро.Там Учителят каза, каквото има за ядене, да се извади и нему му носеха хляб, козунак, сливи, круши. Извадиха всичко и Той заповяда да се разпредели на тия около 150 братя и сестри.
Дадоха и други кой що имаше и така се образува голяма купчина неща за
ядене
.Когато раздаваха и ядяха, аз направих една снимка.
Вече часът бе къде 11 1/2.Потеглихме към шестото езеро (Сърцето). Тамо фотографирах Учителя сам. Часът бе 12 -обед.След това замолих братята и сестрите, също и Учителя, да се наредят с гръб към Бъбрека и направих снимка с фон Бъбрека.Понеже имах още едно стъкло, замолих Учителя, заедно с настояването на Савка, да го фотографирам при второто езеро (El Bur), покрай което е нашият бивак-летовище. Учителят се съгласи и така направих и тая хубава снимка с фон бивака. Часът вече бе 1 следобед.Наобядвахме се хубаво с добре сготвения обед, зелен фасул, от сестрата Епитропова.
към текста >>
68.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 6 август
, 6.08.1932 г.
Над седмото езеро насядахме така да се полюбуваме на всичките езера, не се виждаше само шестото езеро.Там Учителят каза, каквото има за
ядене
, да се извади и нему му носеха хляб, козунак, сливи, круши.
След като се свършиха упражненията, потеглихме за гъби към Дамга и Пазар-дере. Горе вече като се пое, направих една снимка както се изкачвахме нагоре, а братята долу са около Учителя, а пред апарата са Мика Тодорова, Спаска, Стоян Дойнов и аз. Далеко в пейзажа се вижда Бъбрекът. На Дамга се не качихме.Направихме по нареждане на Учителя една снимка с фон Калинините върхове (Поличите), но Учителят, понеже се трупнаха сестри до него, той излезе навън от снимката. Това бе вече към 11 ч.Потеглихме за бивака, понеже гъби нема.
Над седмото езеро насядахме така да се полюбуваме на всичките езера, не се виждаше само шестото езеро.Там Учителят каза, каквото има за
ядене
, да се извади и нему му носеха хляб, козунак, сливи, круши.
Извадиха всичко и Той заповяда да се разпредели на тия около 150 братя и сестри. Дадоха и други кой що имаше и така се образува голяма купчина неща за ядене.Когато раздаваха и ядяха, аз направих една снимка. Вече часът бе къде 11 1/2.Потеглихме към шестото езеро (Сърцето). Тамо фотографирах Учителя сам. Часът бе 12 -обед.След това замолих братята и сестрите, също и Учителя, да се наредят с гръб към Бъбрека и направих снимка с фон Бъбрека.Понеже имах още едно стъкло, замолих Учителя, заедно с настояването на Савка, да го фотографирам при второто езеро (El Bur), покрай което е нашият бивак-летовище.
към текста >>
Дадоха и други кой що имаше и така се образува голяма купчина неща за
ядене
.Когато раздаваха и ядяха, аз направих една снимка.
Далеко в пейзажа се вижда Бъбрекът. На Дамга се не качихме.Направихме по нареждане на Учителя една снимка с фон Калинините върхове (Поличите), но Учителят, понеже се трупнаха сестри до него, той излезе навън от снимката. Това бе вече към 11 ч.Потеглихме за бивака, понеже гъби нема. Над седмото езеро насядахме така да се полюбуваме на всичките езера, не се виждаше само шестото езеро.Там Учителят каза, каквото има за ядене, да се извади и нему му носеха хляб, козунак, сливи, круши. Извадиха всичко и Той заповяда да се разпредели на тия около 150 братя и сестри.
Дадоха и други кой що имаше и така се образува голяма купчина неща за
ядене
.Когато раздаваха и ядяха, аз направих една снимка.
Вече часът бе къде 11 1/2.Потеглихме към шестото езеро (Сърцето). Тамо фотографирах Учителя сам. Часът бе 12 -обед.След това замолих братята и сестрите, също и Учителя, да се наредят с гръб към Бъбрека и направих снимка с фон Бъбрека.Понеже имах още едно стъкло, замолих Учителя, заедно с настояването на Савка, да го фотографирам при второто езеро (El Bur), покрай което е нашият бивак-летовище. Учителят се съгласи и така направих и тая хубава снимка с фон бивака. Часът вече бе 1 следобед.Наобядвахме се хубаво с добре сготвения обед, зелен фасул, от сестрата Епитропова.
към текста >>
69.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 8 август
, 8.08.1932 г.
Над седмото езеро насядахме така да се полюбуваме на всичките езера, не се виждаше само шестото езеро.Там Учителят каза, каквото има за
ядене
, да се извади и нему му носеха хляб, козунак, сливи, круши.
След като се свършиха упражненията, потеглихме за гъби към Дамга и Пазар-дере. Горе вече като се пое, направих една снимка както се изкачвахме нагоре, а братята долу са около Учителя, а пред апарата са Мика Тодорова, Спаска, Стоян Дойнов и аз. Далеко в пейзажа се вижда Бъбрекът. На Дамга се не качихме.Направихме по нареждане на Учителя една снимка с фон Калинините върхове (Поличите), но Учителят, понеже се трупнаха сестри до него, той излезе навън от снимката. Това бе вече към 11 ч.Потеглихме за бивака, понеже гъби нема.
Над седмото езеро насядахме така да се полюбуваме на всичките езера, не се виждаше само шестото езеро.Там Учителят каза, каквото има за
ядене
, да се извади и нему му носеха хляб, козунак, сливи, круши.
Извадиха всичко и Той заповяда да се разпредели на тия около 150 братя и сестри. Дадоха и други кой що имаше и така се образува голяма купчина неща за ядене.Когато раздаваха и ядяха, аз направих една снимка. Вече часът бе къде 11 1/2.Потеглихме към шестото езеро (Сърцето). Тамо фотографирах Учителя сам. Часът бе 12 -обед.След това замолих братята и сестрите, също и Учителя, да се наредят с гръб към Бъбрека и направих снимка с фон Бъбрека.Понеже имах още едно стъкло, замолих Учителя, заедно с настояването на Савка, да го фотографирам при второто езеро (El Bur), покрай което е нашият бивак-летовище.
към текста >>
Дадоха и други кой що имаше и така се образува голяма купчина неща за
ядене
.Когато раздаваха и ядяха, аз направих една снимка.
Далеко в пейзажа се вижда Бъбрекът. На Дамга се не качихме.Направихме по нареждане на Учителя една снимка с фон Калинините върхове (Поличите), но Учителят, понеже се трупнаха сестри до него, той излезе навън от снимката. Това бе вече към 11 ч.Потеглихме за бивака, понеже гъби нема. Над седмото езеро насядахме така да се полюбуваме на всичките езера, не се виждаше само шестото езеро.Там Учителят каза, каквото има за ядене, да се извади и нему му носеха хляб, козунак, сливи, круши. Извадиха всичко и Той заповяда да се разпредели на тия около 150 братя и сестри.
Дадоха и други кой що имаше и така се образува голяма купчина неща за
ядене
.Когато раздаваха и ядяха, аз направих една снимка.
Вече часът бе къде 11 1/2.Потеглихме към шестото езеро (Сърцето). Тамо фотографирах Учителя сам. Часът бе 12 -обед.След това замолих братята и сестрите, също и Учителя, да се наредят с гръб към Бъбрека и направих снимка с фон Бъбрека.Понеже имах още едно стъкло, замолих Учителя, заедно с настояването на Савка, да го фотографирам при второто езеро (El Bur), покрай което е нашият бивак-летовище. Учителят се съгласи и така направих и тая хубава снимка с фон бивака. Часът вече бе 1 следобед.Наобядвахме се хубаво с добре сготвения обед, зелен фасул, от сестрата Епитропова.
към текста >>
70.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 9 август
, 9.08.1932 г.
Над седмото езеро насядахме така да се полюбуваме на всичките езера, не се виждаше само шестото езеро.Там Учителят каза, каквото има за
ядене
, да се извади и нему му носеха хляб, козунак, сливи, круши.
След като се свършиха упражненията, потеглихме за гъби към Дамга и Пазар-дере. Горе вече като се пое, направих една снимка както се изкачвахме нагоре, а братята долу са около Учителя, а пред апарата са Мика Тодорова, Спаска, Стоян Дойнов и аз. Далеко в пейзажа се вижда Бъбрекът. На Дамга се не качихме.Направихме по нареждане на Учителя една снимка с фон Калинините върхове (Поличите), но Учителят, понеже се трупнаха сестри до него, той излезе навън от снимката. Това бе вече към 11 ч.Потеглихме за бивака, понеже гъби нема.
Над седмото езеро насядахме така да се полюбуваме на всичките езера, не се виждаше само шестото езеро.Там Учителят каза, каквото има за
ядене
, да се извади и нему му носеха хляб, козунак, сливи, круши.
Извадиха всичко и Той заповяда да се разпредели на тия около 150 братя и сестри. Дадоха и други кой що имаше и така се образува голяма купчина неща за ядене.Когато раздаваха и ядяха, аз направих една снимка. Вече часът бе къде 11 1/2.Потеглихме към шестото езеро (Сърцето). Тамо фотографирах Учителя сам. Часът бе 12 -обед.След това замолих братята и сестрите, също и Учителя, да се наредят с гръб към Бъбрека и направих снимка с фон Бъбрека.Понеже имах още едно стъкло, замолих Учителя, заедно с настояването на Савка, да го фотографирам при второто езеро (El Bur), покрай което е нашият бивак-летовище.
към текста >>
Дадоха и други кой що имаше и така се образува голяма купчина неща за
ядене
.Когато раздаваха и ядяха, аз направих една снимка.
Далеко в пейзажа се вижда Бъбрекът. На Дамга се не качихме.Направихме по нареждане на Учителя една снимка с фон Калинините върхове (Поличите), но Учителят, понеже се трупнаха сестри до него, той излезе навън от снимката. Това бе вече към 11 ч.Потеглихме за бивака, понеже гъби нема. Над седмото езеро насядахме така да се полюбуваме на всичките езера, не се виждаше само шестото езеро.Там Учителят каза, каквото има за ядене, да се извади и нему му носеха хляб, козунак, сливи, круши. Извадиха всичко и Той заповяда да се разпредели на тия около 150 братя и сестри.
Дадоха и други кой що имаше и така се образува голяма купчина неща за
ядене
.Когато раздаваха и ядяха, аз направих една снимка.
Вече часът бе къде 11 1/2.Потеглихме към шестото езеро (Сърцето). Тамо фотографирах Учителя сам. Часът бе 12 -обед.След това замолих братята и сестрите, също и Учителя, да се наредят с гръб към Бъбрека и направих снимка с фон Бъбрека.Понеже имах още едно стъкло, замолих Учителя, заедно с настояването на Савка, да го фотографирам при второто езеро (El Bur), покрай което е нашият бивак-летовище. Учителят се съгласи и така направих и тая хубава снимка с фон бивака. Часът вече бе 1 следобед.Наобядвахме се хубаво с добре сготвения обед, зелен фасул, от сестрата Епитропова.
към текста >>
71.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 10 август
, 10.08.1932 г.
Над седмото езеро насядахме така да се полюбуваме на всичките езера, не се виждаше само шестото езеро.Там Учителят каза, каквото има за
ядене
, да се извади и нему му носеха хляб, козунак, сливи, круши.
След като се свършиха упражненията, потеглихме за гъби към Дамга и Пазар-дере. Горе вече като се пое, направих една снимка както се изкачвахме нагоре, а братята долу са около Учителя, а пред апарата са Мика Тодорова, Спаска, Стоян Дойнов и аз. Далеко в пейзажа се вижда Бъбрекът. На Дамга се не качихме.Направихме по нареждане на Учителя една снимка с фон Калинините върхове (Поличите), но Учителят, понеже се трупнаха сестри до него, той излезе навън от снимката. Това бе вече към 11 ч.Потеглихме за бивака, понеже гъби нема.
Над седмото езеро насядахме така да се полюбуваме на всичките езера, не се виждаше само шестото езеро.Там Учителят каза, каквото има за
ядене
, да се извади и нему му носеха хляб, козунак, сливи, круши.
Извадиха всичко и Той заповяда да се разпредели на тия около 150 братя и сестри. Дадоха и други кой що имаше и така се образува голяма купчина неща за ядене.Когато раздаваха и ядяха, аз направих една снимка. Вече часът бе къде 11 1/2.Потеглихме към шестото езеро (Сърцето). Тамо фотографирах Учителя сам. Часът бе 12 -обед.След това замолих братята и сестрите, също и Учителя, да се наредят с гръб към Бъбрека и направих снимка с фон Бъбрека.Понеже имах още едно стъкло, замолих Учителя, заедно с настояването на Савка, да го фотографирам при второто езеро (El Bur), покрай което е нашият бивак-летовище.
към текста >>
Дадоха и други кой що имаше и така се образува голяма купчина неща за
ядене
.Когато раздаваха и ядяха, аз направих една снимка.
Далеко в пейзажа се вижда Бъбрекът. На Дамга се не качихме.Направихме по нареждане на Учителя една снимка с фон Калинините върхове (Поличите), но Учителят, понеже се трупнаха сестри до него, той излезе навън от снимката. Това бе вече към 11 ч.Потеглихме за бивака, понеже гъби нема. Над седмото езеро насядахме така да се полюбуваме на всичките езера, не се виждаше само шестото езеро.Там Учителят каза, каквото има за ядене, да се извади и нему му носеха хляб, козунак, сливи, круши. Извадиха всичко и Той заповяда да се разпредели на тия около 150 братя и сестри.
Дадоха и други кой що имаше и така се образува голяма купчина неща за
ядене
.Когато раздаваха и ядяха, аз направих една снимка.
Вече часът бе къде 11 1/2.Потеглихме към шестото езеро (Сърцето). Тамо фотографирах Учителя сам. Часът бе 12 -обед.След това замолих братята и сестрите, също и Учителя, да се наредят с гръб към Бъбрека и направих снимка с фон Бъбрека.Понеже имах още едно стъкло, замолих Учителя, заедно с настояването на Савка, да го фотографирам при второто езеро (El Bur), покрай което е нашият бивак-летовище. Учителят се съгласи и така направих и тая хубава снимка с фон бивака. Часът вече бе 1 следобед.Наобядвахме се хубаво с добре сготвения обед, зелен фасул, от сестрата Епитропова.
към текста >>
72.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 11 август
, 11.08.1932 г.
Над седмото езеро насядахме така да се полюбуваме на всичките езера, не се виждаше само шестото езеро.Там Учителят каза, каквото има за
ядене
, да се извади и нему му носеха хляб, козунак, сливи, круши.
След като се свършиха упражненията, потеглихме за гъби към Дамга и Пазар-дере. Горе вече като се пое, направих една снимка както се изкачвахме нагоре, а братята долу са около Учителя, а пред апарата са Мика Тодорова, Спаска, Стоян Дойнов и аз. Далеко в пейзажа се вижда Бъбрекът. На Дамга се не качихме.Направихме по нареждане на Учителя една снимка с фон Калинините върхове (Поличите), но Учителят, понеже се трупнаха сестри до него, той излезе навън от снимката. Това бе вече към 11 ч.Потеглихме за бивака, понеже гъби нема.
Над седмото езеро насядахме така да се полюбуваме на всичките езера, не се виждаше само шестото езеро.Там Учителят каза, каквото има за
ядене
, да се извади и нему му носеха хляб, козунак, сливи, круши.
Извадиха всичко и Той заповяда да се разпредели на тия около 150 братя и сестри. Дадоха и други кой що имаше и така се образува голяма купчина неща за ядене.Когато раздаваха и ядяха, аз направих една снимка. Вече часът бе къде 11 1/2.Потеглихме към шестото езеро (Сърцето). Тамо фотографирах Учителя сам. Часът бе 12 -обед.След това замолих братята и сестрите, също и Учителя, да се наредят с гръб към Бъбрека и направих снимка с фон Бъбрека.Понеже имах още едно стъкло, замолих Учителя, заедно с настояването на Савка, да го фотографирам при второто езеро (El Bur), покрай което е нашият бивак-летовище.
към текста >>
Дадоха и други кой що имаше и така се образува голяма купчина неща за
ядене
.Когато раздаваха и ядяха, аз направих една снимка.
Далеко в пейзажа се вижда Бъбрекът. На Дамга се не качихме.Направихме по нареждане на Учителя една снимка с фон Калинините върхове (Поличите), но Учителят, понеже се трупнаха сестри до него, той излезе навън от снимката. Това бе вече към 11 ч.Потеглихме за бивака, понеже гъби нема. Над седмото езеро насядахме така да се полюбуваме на всичките езера, не се виждаше само шестото езеро.Там Учителят каза, каквото има за ядене, да се извади и нему му носеха хляб, козунак, сливи, круши. Извадиха всичко и Той заповяда да се разпредели на тия около 150 братя и сестри.
Дадоха и други кой що имаше и така се образува голяма купчина неща за
ядене
.Когато раздаваха и ядяха, аз направих една снимка.
Вече часът бе къде 11 1/2.Потеглихме към шестото езеро (Сърцето). Тамо фотографирах Учителя сам. Часът бе 12 -обед.След това замолих братята и сестрите, също и Учителя, да се наредят с гръб към Бъбрека и направих снимка с фон Бъбрека.Понеже имах още едно стъкло, замолих Учителя, заедно с настояването на Савка, да го фотографирам при второто езеро (El Bur), покрай което е нашият бивак-летовище. Учителят се съгласи и така направих и тая хубава снимка с фон бивака. Часът вече бе 1 следобед.Наобядвахме се хубаво с добре сготвения обед, зелен фасул, от сестрата Епитропова.
към текста >>
73.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 12 август
, 12.08.1932 г.
Над седмото езеро насядахме така да се полюбуваме на всичките езера, не се виждаше само шестото езеро.Там Учителят каза, каквото има за
ядене
, да се извади и нему му носеха хляб, козунак, сливи, круши.
След като се свършиха упражненията, потеглихме за гъби към Дамга и Пазар-дере. Горе вече като се пое, направих една снимка както се изкачвахме нагоре, а братята долу са около Учителя, а пред апарата са Мика Тодорова, Спаска, Стоян Дойнов и аз. Далеко в пейзажа се вижда Бъбрекът. На Дамга се не качихме.Направихме по нареждане на Учителя една снимка с фон Калинините върхове (Поличите), но Учителят, понеже се трупнаха сестри до него, той излезе навън от снимката. Това бе вече към 11 ч.Потеглихме за бивака, понеже гъби нема.
Над седмото езеро насядахме така да се полюбуваме на всичките езера, не се виждаше само шестото езеро.Там Учителят каза, каквото има за
ядене
, да се извади и нему му носеха хляб, козунак, сливи, круши.
Извадиха всичко и Той заповяда да се разпредели на тия около 150 братя и сестри. Дадоха и други кой що имаше и така се образува голяма купчина неща за ядене.Когато раздаваха и ядяха, аз направих една снимка. Вече часът бе къде 11 1/2.Потеглихме към шестото езеро (Сърцето). Тамо фотографирах Учителя сам. Часът бе 12 -обед.След това замолих братята и сестрите, също и Учителя, да се наредят с гръб към Бъбрека и направих снимка с фон Бъбрека.Понеже имах още едно стъкло, замолих Учителя, заедно с настояването на Савка, да го фотографирам при второто езеро (El Bur), покрай което е нашият бивак-летовище.
към текста >>
Дадоха и други кой що имаше и така се образува голяма купчина неща за
ядене
.Когато раздаваха и ядяха, аз направих една снимка.
Далеко в пейзажа се вижда Бъбрекът. На Дамга се не качихме.Направихме по нареждане на Учителя една снимка с фон Калинините върхове (Поличите), но Учителят, понеже се трупнаха сестри до него, той излезе навън от снимката. Това бе вече към 11 ч.Потеглихме за бивака, понеже гъби нема. Над седмото езеро насядахме така да се полюбуваме на всичките езера, не се виждаше само шестото езеро.Там Учителят каза, каквото има за ядене, да се извади и нему му носеха хляб, козунак, сливи, круши. Извадиха всичко и Той заповяда да се разпредели на тия около 150 братя и сестри.
Дадоха и други кой що имаше и така се образува голяма купчина неща за
ядене
.Когато раздаваха и ядяха, аз направих една снимка.
Вече часът бе къде 11 1/2.Потеглихме към шестото езеро (Сърцето). Тамо фотографирах Учителя сам. Часът бе 12 -обед.След това замолих братята и сестрите, също и Учителя, да се наредят с гръб към Бъбрека и направих снимка с фон Бъбрека.Понеже имах още едно стъкло, замолих Учителя, заедно с настояването на Савка, да го фотографирам при второто езеро (El Bur), покрай което е нашият бивак-летовище. Учителят се съгласи и така направих и тая хубава снимка с фон бивака. Часът вече бе 1 следобед.Наобядвахме се хубаво с добре сготвения обед, зелен фасул, от сестрата Епитропова.
към текста >>
Много свят надойде, много
ядене
трябва да се сготви.
Дойдоха и милионери - онези с меките длани, що умеят само пари да броят, но до сръчност дойде ли, няма ги никакви. Но примерът е нещо заразяващо. Па и от децата срам да те хване. Само онази литовката все мисли и все мисли, и не й омръзва да мижи. Не мижи само когато се храни.Дежурните чистят зарзават - два казана ще пълнят.
Много свят надойде, много
ядене
трябва да се сготви.
А братята опъват канапи, забиват колчета и почват да копаят основите. Когато 10 души държат търнокопи, основата бърже се очертава. Други с лопати изхвърлят пръстта. После почва строежа. Очертава се на зида пълна метрова ширина.
към текста >>
74.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 13 август
, 13.08.1932 г.
Малка драскотина се образува по кутията и тогаз имаш
ядене
и пиене, цял ден ти е приятно.
Ти питаш: „Как да позная Истината? " Ще драснеш клечката и веднага ще дойде светлината - с най-малко усилие; но непременно ще допреш клечката до кутията, няма да я махаш във въздуха, инак с години ще чакаш. И когато се случват някои страдания в живота ви, това е, когато от невидимия свят искат да ти помогнат и те драснат; нещо те засегне - това е запалената клечка. То е за добро. Ти казваш: „Много пострадах." Не.
Малка драскотина се образува по кутията и тогаз имаш
ядене
и пиене, цял ден ти е приятно.
Това малко страдание, това драсване не се ли заплаща с тези блага, които ви идват? Изгревът - Том 17 Глава: 24. Из беседата от Учителя на 13.VIII.1932 г., 5 ч сутринта Спомен на Пеню Ганев
към текста >>
Над седмото езеро насядахме така да се полюбуваме на всичките езера, не се виждаше само шестото езеро.Там Учителят каза, каквото има за
ядене
, да се извади и нему му носеха хляб, козунак, сливи, круши.
След като се свършиха упражненията, потеглихме за гъби към Дамга и Пазар-дере. Горе вече като се пое, направих една снимка както се изкачвахме нагоре, а братята долу са около Учителя, а пред апарата са Мика Тодорова, Спаска, Стоян Дойнов и аз. Далеко в пейзажа се вижда Бъбрекът. На Дамга се не качихме.Направихме по нареждане на Учителя една снимка с фон Калинините върхове (Поличите), но Учителят, понеже се трупнаха сестри до него, той излезе навън от снимката. Това бе вече към 11 ч.Потеглихме за бивака, понеже гъби нема.
Над седмото езеро насядахме така да се полюбуваме на всичките езера, не се виждаше само шестото езеро.Там Учителят каза, каквото има за
ядене
, да се извади и нему му носеха хляб, козунак, сливи, круши.
Извадиха всичко и Той заповяда да се разпредели на тия около 150 братя и сестри. Дадоха и други кой що имаше и така се образува голяма купчина неща за ядене.Когато раздаваха и ядяха, аз направих една снимка. Вече часът бе къде 11 1/2.Потеглихме към шестото езеро (Сърцето). Тамо фотографирах Учителя сам. Часът бе 12 -обед.След това замолих братята и сестрите, също и Учителя, да се наредят с гръб към Бъбрека и направих снимка с фон Бъбрека.Понеже имах още едно стъкло, замолих Учителя, заедно с настояването на Савка, да го фотографирам при второто езеро (El Bur), покрай което е нашият бивак-летовище.
към текста >>
Дадоха и други кой що имаше и така се образува голяма купчина неща за
ядене
.Когато раздаваха и ядяха, аз направих една снимка.
Далеко в пейзажа се вижда Бъбрекът. На Дамга се не качихме.Направихме по нареждане на Учителя една снимка с фон Калинините върхове (Поличите), но Учителят, понеже се трупнаха сестри до него, той излезе навън от снимката. Това бе вече към 11 ч.Потеглихме за бивака, понеже гъби нема. Над седмото езеро насядахме така да се полюбуваме на всичките езера, не се виждаше само шестото езеро.Там Учителят каза, каквото има за ядене, да се извади и нему му носеха хляб, козунак, сливи, круши. Извадиха всичко и Той заповяда да се разпредели на тия около 150 братя и сестри.
Дадоха и други кой що имаше и така се образува голяма купчина неща за
ядене
.Когато раздаваха и ядяха, аз направих една снимка.
Вече часът бе къде 11 1/2.Потеглихме към шестото езеро (Сърцето). Тамо фотографирах Учителя сам. Часът бе 12 -обед.След това замолих братята и сестрите, също и Учителя, да се наредят с гръб към Бъбрека и направих снимка с фон Бъбрека.Понеже имах още едно стъкло, замолих Учителя, заедно с настояването на Савка, да го фотографирам при второто езеро (El Bur), покрай което е нашият бивак-летовище. Учителят се съгласи и така направих и тая хубава снимка с фон бивака. Часът вече бе 1 следобед.Наобядвахме се хубаво с добре сготвения обед, зелен фасул, от сестрата Епитропова.
към текста >>
75.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 15 август
, 15.08.1932 г.
Над седмото езеро насядахме така да се полюбуваме на всичките езера, не се виждаше само шестото езеро.Там Учителят каза, каквото има за
ядене
, да се извади и нему му носеха хляб, козунак, сливи, круши.
След като се свършиха упражненията, потеглихме за гъби към Дамга и Пазар-дере. Горе вече като се пое, направих една снимка както се изкачвахме нагоре, а братята долу са около Учителя, а пред апарата са Мика Тодорова, Спаска, Стоян Дойнов и аз. Далеко в пейзажа се вижда Бъбрекът. На Дамга се не качихме.Направихме по нареждане на Учителя една снимка с фон Калинините върхове (Поличите), но Учителят, понеже се трупнаха сестри до него, той излезе навън от снимката. Това бе вече към 11 ч.Потеглихме за бивака, понеже гъби нема.
Над седмото езеро насядахме така да се полюбуваме на всичките езера, не се виждаше само шестото езеро.Там Учителят каза, каквото има за
ядене
, да се извади и нему му носеха хляб, козунак, сливи, круши.
Извадиха всичко и Той заповяда да се разпредели на тия около 150 братя и сестри. Дадоха и други кой що имаше и така се образува голяма купчина неща за ядене.Когато раздаваха и ядяха, аз направих една снимка. Вече часът бе къде 11 1/2.Потеглихме към шестото езеро (Сърцето). Тамо фотографирах Учителя сам. Часът бе 12 -обед.След това замолих братята и сестрите, също и Учителя, да се наредят с гръб към Бъбрека и направих снимка с фон Бъбрека.Понеже имах още едно стъкло, замолих Учителя, заедно с настояването на Савка, да го фотографирам при второто езеро (El Bur), покрай което е нашият бивак-летовище.
към текста >>
Дадоха и други кой що имаше и така се образува голяма купчина неща за
ядене
.Когато раздаваха и ядяха, аз направих една снимка.
Далеко в пейзажа се вижда Бъбрекът. На Дамга се не качихме.Направихме по нареждане на Учителя една снимка с фон Калинините върхове (Поличите), но Учителят, понеже се трупнаха сестри до него, той излезе навън от снимката. Това бе вече към 11 ч.Потеглихме за бивака, понеже гъби нема. Над седмото езеро насядахме така да се полюбуваме на всичките езера, не се виждаше само шестото езеро.Там Учителят каза, каквото има за ядене, да се извади и нему му носеха хляб, козунак, сливи, круши. Извадиха всичко и Той заповяда да се разпредели на тия около 150 братя и сестри.
Дадоха и други кой що имаше и така се образува голяма купчина неща за
ядене
.Когато раздаваха и ядяха, аз направих една снимка.
Вече часът бе къде 11 1/2.Потеглихме към шестото езеро (Сърцето). Тамо фотографирах Учителя сам. Часът бе 12 -обед.След това замолих братята и сестрите, също и Учителя, да се наредят с гръб към Бъбрека и направих снимка с фон Бъбрека.Понеже имах още едно стъкло, замолих Учителя, заедно с настояването на Савка, да го фотографирам при второто езеро (El Bur), покрай което е нашият бивак-летовище. Учителят се съгласи и така направих и тая хубава снимка с фон бивака. Часът вече бе 1 следобед.Наобядвахме се хубаво с добре сготвения обед, зелен фасул, от сестрата Епитропова.
към текста >>
76.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 16 август
, 16.08.1932 г.
Над седмото езеро насядахме така да се полюбуваме на всичките езера, не се виждаше само шестото езеро.Там Учителят каза, каквото има за
ядене
, да се извади и нему му носеха хляб, козунак, сливи, круши.
След като се свършиха упражненията, потеглихме за гъби към Дамга и Пазар-дере. Горе вече като се пое, направих една снимка както се изкачвахме нагоре, а братята долу са около Учителя, а пред апарата са Мика Тодорова, Спаска, Стоян Дойнов и аз. Далеко в пейзажа се вижда Бъбрекът. На Дамга се не качихме.Направихме по нареждане на Учителя една снимка с фон Калинините върхове (Поличите), но Учителят, понеже се трупнаха сестри до него, той излезе навън от снимката. Това бе вече към 11 ч.Потеглихме за бивака, понеже гъби нема.
Над седмото езеро насядахме така да се полюбуваме на всичките езера, не се виждаше само шестото езеро.Там Учителят каза, каквото има за
ядене
, да се извади и нему му носеха хляб, козунак, сливи, круши.
Извадиха всичко и Той заповяда да се разпредели на тия около 150 братя и сестри. Дадоха и други кой що имаше и така се образува голяма купчина неща за ядене.Когато раздаваха и ядяха, аз направих една снимка. Вече часът бе къде 11 1/2.Потеглихме към шестото езеро (Сърцето). Тамо фотографирах Учителя сам. Часът бе 12 -обед.След това замолих братята и сестрите, също и Учителя, да се наредят с гръб към Бъбрека и направих снимка с фон Бъбрека.Понеже имах още едно стъкло, замолих Учителя, заедно с настояването на Савка, да го фотографирам при второто езеро (El Bur), покрай което е нашият бивак-летовище.
към текста >>
Дадоха и други кой що имаше и така се образува голяма купчина неща за
ядене
.Когато раздаваха и ядяха, аз направих една снимка.
Далеко в пейзажа се вижда Бъбрекът. На Дамга се не качихме.Направихме по нареждане на Учителя една снимка с фон Калинините върхове (Поличите), но Учителят, понеже се трупнаха сестри до него, той излезе навън от снимката. Това бе вече към 11 ч.Потеглихме за бивака, понеже гъби нема. Над седмото езеро насядахме така да се полюбуваме на всичките езера, не се виждаше само шестото езеро.Там Учителят каза, каквото има за ядене, да се извади и нему му носеха хляб, козунак, сливи, круши. Извадиха всичко и Той заповяда да се разпредели на тия около 150 братя и сестри.
Дадоха и други кой що имаше и така се образува голяма купчина неща за
ядене
.Когато раздаваха и ядяха, аз направих една снимка.
Вече часът бе къде 11 1/2.Потеглихме към шестото езеро (Сърцето). Тамо фотографирах Учителя сам. Часът бе 12 -обед.След това замолих братята и сестрите, също и Учителя, да се наредят с гръб към Бъбрека и направих снимка с фон Бъбрека.Понеже имах още едно стъкло, замолих Учителя, заедно с настояването на Савка, да го фотографирам при второто езеро (El Bur), покрай което е нашият бивак-летовище. Учителят се съгласи и така направих и тая хубава снимка с фон бивака. Часът вече бе 1 следобед.Наобядвахме се хубаво с добре сготвения обед, зелен фасул, от сестрата Епитропова.
към текста >>
77.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 17 август
, 17.08.1932 г.
Над седмото езеро насядахме така да се полюбуваме на всичките езера, не се виждаше само шестото езеро.Там Учителят каза, каквото има за
ядене
, да се извади и нему му носеха хляб, козунак, сливи, круши.
След като се свършиха упражненията, потеглихме за гъби към Дамга и Пазар-дере. Горе вече като се пое, направих една снимка както се изкачвахме нагоре, а братята долу са около Учителя, а пред апарата са Мика Тодорова, Спаска, Стоян Дойнов и аз. Далеко в пейзажа се вижда Бъбрекът. На Дамга се не качихме.Направихме по нареждане на Учителя една снимка с фон Калинините върхове (Поличите), но Учителят, понеже се трупнаха сестри до него, той излезе навън от снимката. Това бе вече към 11 ч.Потеглихме за бивака, понеже гъби нема.
Над седмото езеро насядахме така да се полюбуваме на всичките езера, не се виждаше само шестото езеро.Там Учителят каза, каквото има за
ядене
, да се извади и нему му носеха хляб, козунак, сливи, круши.
Извадиха всичко и Той заповяда да се разпредели на тия около 150 братя и сестри. Дадоха и други кой що имаше и така се образува голяма купчина неща за ядене.Когато раздаваха и ядяха, аз направих една снимка. Вече часът бе къде 11 1/2.Потеглихме към шестото езеро (Сърцето). Тамо фотографирах Учителя сам. Часът бе 12 -обед.След това замолих братята и сестрите, също и Учителя, да се наредят с гръб към Бъбрека и направих снимка с фон Бъбрека.Понеже имах още едно стъкло, замолих Учителя, заедно с настояването на Савка, да го фотографирам при второто езеро (El Bur), покрай което е нашият бивак-летовище.
към текста >>
Дадоха и други кой що имаше и така се образува голяма купчина неща за
ядене
.Когато раздаваха и ядяха, аз направих една снимка.
Далеко в пейзажа се вижда Бъбрекът. На Дамга се не качихме.Направихме по нареждане на Учителя една снимка с фон Калинините върхове (Поличите), но Учителят, понеже се трупнаха сестри до него, той излезе навън от снимката. Това бе вече към 11 ч.Потеглихме за бивака, понеже гъби нема. Над седмото езеро насядахме така да се полюбуваме на всичките езера, не се виждаше само шестото езеро.Там Учителят каза, каквото има за ядене, да се извади и нему му носеха хляб, козунак, сливи, круши. Извадиха всичко и Той заповяда да се разпредели на тия около 150 братя и сестри.
Дадоха и други кой що имаше и така се образува голяма купчина неща за
ядене
.Когато раздаваха и ядяха, аз направих една снимка.
Вече часът бе къде 11 1/2.Потеглихме към шестото езеро (Сърцето). Тамо фотографирах Учителя сам. Часът бе 12 -обед.След това замолих братята и сестрите, също и Учителя, да се наредят с гръб към Бъбрека и направих снимка с фон Бъбрека.Понеже имах още едно стъкло, замолих Учителя, заедно с настояването на Савка, да го фотографирам при второто езеро (El Bur), покрай което е нашият бивак-летовище. Учителят се съгласи и така направих и тая хубава снимка с фон бивака. Часът вече бе 1 следобед.Наобядвахме се хубаво с добре сготвения обед, зелен фасул, от сестрата Епитропова.
към текста >>
78.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 186 август
, 18.08.1932 г.
Над седмото езеро насядахме така да се полюбуваме на всичките езера, не се виждаше само шестото езеро.Там Учителят каза, каквото има за
ядене
, да се извади и нему му носеха хляб, козунак, сливи, круши.
След като се свършиха упражненията, потеглихме за гъби към Дамга и Пазар-дере. Горе вече като се пое, направих една снимка както се изкачвахме нагоре, а братята долу са около Учителя, а пред апарата са Мика Тодорова, Спаска, Стоян Дойнов и аз. Далеко в пейзажа се вижда Бъбрекът. На Дамга се не качихме.Направихме по нареждане на Учителя една снимка с фон Калинините върхове (Поличите), но Учителят, понеже се трупнаха сестри до него, той излезе навън от снимката. Това бе вече към 11 ч.Потеглихме за бивака, понеже гъби нема.
Над седмото езеро насядахме така да се полюбуваме на всичките езера, не се виждаше само шестото езеро.Там Учителят каза, каквото има за
ядене
, да се извади и нему му носеха хляб, козунак, сливи, круши.
Извадиха всичко и Той заповяда да се разпредели на тия около 150 братя и сестри. Дадоха и други кой що имаше и така се образува голяма купчина неща за ядене.Когато раздаваха и ядяха, аз направих една снимка. Вече часът бе къде 11 1/2.Потеглихме към шестото езеро (Сърцето). Тамо фотографирах Учителя сам. Часът бе 12 -обед.След това замолих братята и сестрите, също и Учителя, да се наредят с гръб към Бъбрека и направих снимка с фон Бъбрека.Понеже имах още едно стъкло, замолих Учителя, заедно с настояването на Савка, да го фотографирам при второто езеро (El Bur), покрай което е нашият бивак-летовище.
към текста >>
Дадоха и други кой що имаше и така се образува голяма купчина неща за
ядене
.Когато раздаваха и ядяха, аз направих една снимка.
Далеко в пейзажа се вижда Бъбрекът. На Дамга се не качихме.Направихме по нареждане на Учителя една снимка с фон Калинините върхове (Поличите), но Учителят, понеже се трупнаха сестри до него, той излезе навън от снимката. Това бе вече към 11 ч.Потеглихме за бивака, понеже гъби нема. Над седмото езеро насядахме така да се полюбуваме на всичките езера, не се виждаше само шестото езеро.Там Учителят каза, каквото има за ядене, да се извади и нему му носеха хляб, козунак, сливи, круши. Извадиха всичко и Той заповяда да се разпредели на тия около 150 братя и сестри.
Дадоха и други кой що имаше и така се образува голяма купчина неща за
ядене
.Когато раздаваха и ядяха, аз направих една снимка.
Вече часът бе къде 11 1/2.Потеглихме към шестото езеро (Сърцето). Тамо фотографирах Учителя сам. Часът бе 12 -обед.След това замолих братята и сестрите, също и Учителя, да се наредят с гръб към Бъбрека и направих снимка с фон Бъбрека.Понеже имах още едно стъкло, замолих Учителя, заедно с настояването на Савка, да го фотографирам при второто езеро (El Bur), покрай което е нашият бивак-летовище. Учителят се съгласи и така направих и тая хубава снимка с фон бивака. Часът вече бе 1 следобед.Наобядвахме се хубаво с добре сготвения обед, зелен фасул, от сестрата Епитропова.
към текста >>
79.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 19 август
, 19.08.1932 г.
Над седмото езеро насядахме така да се полюбуваме на всичките езера, не се виждаше само шестото езеро.Там Учителят каза, каквото има за
ядене
, да се извади и нему му носеха хляб, козунак, сливи, круши.
След като се свършиха упражненията, потеглихме за гъби към Дамга и Пазар-дере. Горе вече като се пое, направих една снимка както се изкачвахме нагоре, а братята долу са около Учителя, а пред апарата са Мика Тодорова, Спаска, Стоян Дойнов и аз. Далеко в пейзажа се вижда Бъбрекът. На Дамга се не качихме.Направихме по нареждане на Учителя една снимка с фон Калинините върхове (Поличите), но Учителят, понеже се трупнаха сестри до него, той излезе навън от снимката. Това бе вече към 11 ч.Потеглихме за бивака, понеже гъби нема.
Над седмото езеро насядахме така да се полюбуваме на всичките езера, не се виждаше само шестото езеро.Там Учителят каза, каквото има за
ядене
, да се извади и нему му носеха хляб, козунак, сливи, круши.
Извадиха всичко и Той заповяда да се разпредели на тия около 150 братя и сестри. Дадоха и други кой що имаше и така се образува голяма купчина неща за ядене.Когато раздаваха и ядяха, аз направих една снимка. Вече часът бе къде 11 1/2.Потеглихме към шестото езеро (Сърцето). Тамо фотографирах Учителя сам. Часът бе 12 -обед.След това замолих братята и сестрите, също и Учителя, да се наредят с гръб към Бъбрека и направих снимка с фон Бъбрека.Понеже имах още едно стъкло, замолих Учителя, заедно с настояването на Савка, да го фотографирам при второто езеро (El Bur), покрай което е нашият бивак-летовище.
към текста >>
Дадоха и други кой що имаше и така се образува голяма купчина неща за
ядене
.Когато раздаваха и ядяха, аз направих една снимка.
Далеко в пейзажа се вижда Бъбрекът. На Дамга се не качихме.Направихме по нареждане на Учителя една снимка с фон Калинините върхове (Поличите), но Учителят, понеже се трупнаха сестри до него, той излезе навън от снимката. Това бе вече към 11 ч.Потеглихме за бивака, понеже гъби нема. Над седмото езеро насядахме така да се полюбуваме на всичките езера, не се виждаше само шестото езеро.Там Учителят каза, каквото има за ядене, да се извади и нему му носеха хляб, козунак, сливи, круши. Извадиха всичко и Той заповяда да се разпредели на тия около 150 братя и сестри.
Дадоха и други кой що имаше и така се образува голяма купчина неща за
ядене
.Когато раздаваха и ядяха, аз направих една снимка.
Вече часът бе къде 11 1/2.Потеглихме към шестото езеро (Сърцето). Тамо фотографирах Учителя сам. Часът бе 12 -обед.След това замолих братята и сестрите, също и Учителя, да се наредят с гръб към Бъбрека и направих снимка с фон Бъбрека.Понеже имах още едно стъкло, замолих Учителя, заедно с настояването на Савка, да го фотографирам при второто езеро (El Bur), покрай което е нашият бивак-летовище. Учителят се съгласи и така направих и тая хубава снимка с фон бивака. Часът вече бе 1 следобед.Наобядвахме се хубаво с добре сготвения обед, зелен фасул, от сестрата Епитропова.
към текста >>
80.
Първият ден за 1933 г. на Учителя и изгревяни, описан от Теофана Савова
, 1.01.1933 г.
Онзи, който два пъти е ял едно след друго, има ли нужда от трето
ядене
?
Песен на Истината, която носи свобода и песен на Мъдростта, която носи знание."27 януариИмаме нова песен - „Обетована земя".Паметта може да отслабне от:1. Събиране по повръхността на мозъка на излишна киселина (органична причина).2. Натрупване на излишни чувства.3. Натрупване на излишни мисли. Затова очистете ума си от всичко излишно.29януари, неделя, 4,30 часа сутринтаЕфесяном 5 гл., 5 ст.Галатяном 2 гл., 3 ст.Солуняном 2 гл., 6 ст.Евреем 11 гл., 11 ст.Откровение 19 гл., 19 ст.Онзи, който два пъти се е къпал едно след друго, има ли нужда от трета баня?
Онзи, който два пъти е ял едно след друго, има ли нужда от трето
ядене
?
Понеже няма гладни, ще свършим.Мото:Проявената Любов на Духа, проявената Мъдрост на Духа, проявената Истина на Духа, носят пълния живот на Бога, на Единия, Вечния Бог на живота -извор на всички блага, в Когото всичко се обединява.Същия ден в 10 часаБеседа.Да стане тъй, както Господ е казал.1 февруари, сряда, 5 часа сутринтаПрекрасна лекция.Направихме упражнения върху снежната поляна, след което се върнахме в салона при нашата прекрасна картина. Учителя е седнал на стол пред катедрата. Ние сме застанали около него, едни са прави, а други - седнали. Вълнуваме се, задаваме му въпроси:Къде са отбелязани възможностите на човека? -- Външната линия на ушите - отговаря Учителя.Къде е отбелязано как разбира човек отвътре нещата?
към текста >>
81.
Разговор с Учителя ('Добрата хигиена'), записан от Боян Боев, 8 август 1933 г.
, 8.08.1933 г.
Най-хубавото грозде за
ядене
е черният мискет, той действува благотворно върху симпатичната нервна система.
Защото никой не може да му го каже. Мозъкът на човека е една батерия, пълна с електричество, и болният, когато сам се лекува, трябва да знае как и къде да насочи мисълта си, за да може да препрати нужното електричество на болния орган. Има известни болести, които се налагат на някои хора, и те не могат да се излекуват, затова не ги бутайте. Най-добрата хигиена за човека е добре да мисли, добро да желае, добре да чувствува и добри постъпки да има. Прасковата за болния стомах действува много добре.
Най-хубавото грозде за
ядене
е черният мискет, той действува благотворно върху симпатичната нервна система.
После кой какво грозде да яде, някой път зависи и от разположението на човека. На всички ви трябва една философия: да вършите волята Божия. Всичко, каквото вършите, вършете го за Бога. Щом искаш да се осигуриш, ти ще боледуваш. Не, днес за днес живейте, защото утрешният ден си носи своето.
към текста >>
82.
Учителя организира лагеруването на Витоша - 'Яворово присое'
, 12.08.1933 г.
Та сега всичко, което правиме -
ядене
, пиене, лягане или ставане - всичко правете за Славата Божия.
Казвам: във вас тези два процеса вървят. Има във вас един процес, който постоянно има съмнение както при Захария. А пък като дойде този процес на Мария, тогава всичко става. Когато слезе Любовта, която ще спаси света и когато слезне Божествения Дух, те оправят всичко и тогаз Божието Благослове-ние почива върху нас. Тогава всичко, което мислиш, чувствуваш и вършиш се благославя.
Та сега всичко, което правиме -
ядене
, пиене, лягане или ставане - всичко правете за Славата Божия.
Ония, които, са в София очакват от вас. Захарий като го посети ангела, това беше посещение на Любовта и той се усъмни в тази Любов, гледайте да не се случи и с вас така, понеже някой може да каже: „Аз съм грешник, стар човек съм". От сега нататък ще раждам синове! Че къде ще бъде това? Не трябва да се съмняваш.
към текста >>
83.
Отношението на Учителя към политическата ситуация в страната в неделна беседа на 20 май 1934 г., София
, 20.05.1934 г.
Според мене
яденето
е благо в природата; дишането е едно голямо благо в природата.
Питам: Кое е същественото, което ни отличава от животните? Трябва да има съществено различие. Съгласен съм, че има голямо различие между човека и животното. Но коя е съществената черта? Даже и аз, като казвам, че сме животни, то не е за извинение.
Според мене
яденето
е благо в природата; дишането е едно голямо благо в природата.
Че понякога едно животно рита – казвам: Това е голямо изкуство. Колко хиляди години то е изучавало изкуството да рита? Знаете ли колко хиляди години е употребил конят, за да придобие изкуството да рита? Знаете ли колко хиляди години е употребил волът, докато създаде рогата си? Знаете ли колко хиляди години е употребило кучето, докато създаде зъбите си, с които хапе?
към текста >>
84.
Разговор с Учителя през м. септември, 1934 г., записан от Ана Шишкова
, 09.1934 г.
- Няма нищо, ще мине, но една седмица яж на всяко
ядене
по две картофчета и по малко хлебец.
Сама се мъчих да си го излекувам, не можах. Реших да се посъветвам с Учителя. Той беше пред приемната стая. Разправих Му. Той каза:
- Няма нищо, ще мине, но една седмица яж на всяко
ядене
по две картофчета и по малко хлебец.
Другата седмица - по две ябълки или круши и по малко хлебец. Направих това и ми мина. Един ден отивах към салона. Учителят беше на алеята при борчетата със сестра Савка и сестра Еленка и се разговаряха. Помислих: да мина далече от тях, през градината (нямаше още тел), без да ги поздравя, за да не прекъсна разговора им.
към текста >>
85.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 11 август
, 11.08.1935 г.
Яденетата
по форма се различават, а същината е една и съща.
Христос излиза из онзи ред на нещата, в който е бил - това значи „Оставям този свят." Животът е само в разбирането различието. И у детето, и у възрастния Вие не може да се освободите от вашата плът - ако се освободите, ще си заминете. Вие трябва да възпитавате плътта си и да сте господар на нея. Всичко е вътре в хляба.
Яденетата
по форма се различават, а същината е една и съща.
Хлябът съдържа всичко. Като дъвчеш една хапка хляб, ще си мислиш за маслин- ки, за това и онова; те са вътре в хляба. И ако се храните само с хляб, лицето ви ще стане по-хубаво, по-мекичко, отколкото да си пържите. Някой път, когато аз не идвам, от горе ви говоря. Свобода трябва.
към текста >>
86.
Учителя с група ученици на тридневна екскурзия до Рила - вр. Мусала. 9 септември
, 9.09.1935 г.
И ако при
яденето
на ябълките, крушите, хляба и пр.
Вие познавате сега живота, а чрез живота се изявява любовта. От звездите, от слънцето, от плодовете иде Божията Любов. Любовта е зад въздуха, зад водата, зад крушите, ябълките, зад хляба и пр. И затова всяка форма, която срещаме, нека да ни бъде като съединителна връзка, чрез която да се свържем с онова, което е зад тази форма, а именно с любовта на Бога, с Бога. Ето защо, когато възприемаме въздуха, водата, ябълката, крушата, хляба и пр., когато наблюдаваме звездите, камъните, цветята и пр., трябва да се свържем с онова, на което те са проводник.
И ако при
яденето
на ябълките, крушите, хляба и пр.
ние направим връзка с любовта, с Бога, тогава сме яли добре. Това е доброто ядене. И ако при дишането ние се докоснем и приемем любовта, която е зад въздуха, тогава ние сме дишали добре. И ако при гледането на камъните, цветята, планините, звездите и пр. ние се докоснем до любовта, която е зад тези форми, ние сме ги гледали добре.
към текста >>
Това е доброто
ядене
.
Любовта е зад въздуха, зад водата, зад крушите, ябълките, зад хляба и пр. И затова всяка форма, която срещаме, нека да ни бъде като съединителна връзка, чрез която да се свържем с онова, което е зад тази форма, а именно с любовта на Бога, с Бога. Ето защо, когато възприемаме въздуха, водата, ябълката, крушата, хляба и пр., когато наблюдаваме звездите, камъните, цветята и пр., трябва да се свържем с онова, на което те са проводник. И ако при яденето на ябълките, крушите, хляба и пр. ние направим връзка с любовта, с Бога, тогава сме яли добре.
Това е доброто
ядене
.
И ако при дишането ние се докоснем и приемем любовта, която е зад въздуха, тогава ние сме дишали добре. И ако при гледането на камъните, цветята, планините, звездите и пр. ние се докоснем до любовта, която е зад тези форми, ние сме ги гледали добре. Аз съм засегнал любовта от всички страни. Тя е всепроницающа, прониква навсякъде.
към текста >>
87.
Учителя с група ученици на тридневна екскурзия до Рила - вр. Мусала. 10 септември
, 10.09.1935 г.
И ако при
яденето
на ябълките, крушите, хляба и пр.
Вие познавате сега живота, а чрез живота се изявява любовта. От звездите, от слънцето, от плодовете иде Божията Любов. Любовта е зад въздуха, зад водата, зад крушите, ябълките, зад хляба и пр. И затова всяка форма, която срещаме, нека да ни бъде като съединителна връзка, чрез която да се свържем с онова, което е зад тази форма, а именно с любовта на Бога, с Бога. Ето защо, когато възприемаме въздуха, водата, ябълката, крушата, хляба и пр., когато наблюдаваме звездите, камъните, цветята и пр., трябва да се свържем с онова, на което те са проводник.
И ако при
яденето
на ябълките, крушите, хляба и пр.
ние направим връзка с любовта, с Бога, тогава сме яли добре. Това е доброто ядене. И ако при дишането ние се докоснем и приемем любовта, която е зад въздуха, тогава ние сме дишали добре. И ако при гледането на камъните, цветята, планините, звездите и пр. ние се докоснем до любовта, която е зад тези форми, ние сме ги гледали добре.
към текста >>
Това е доброто
ядене
.
Любовта е зад въздуха, зад водата, зад крушите, ябълките, зад хляба и пр. И затова всяка форма, която срещаме, нека да ни бъде като съединителна връзка, чрез която да се свържем с онова, което е зад тази форма, а именно с любовта на Бога, с Бога. Ето защо, когато възприемаме въздуха, водата, ябълката, крушата, хляба и пр., когато наблюдаваме звездите, камъните, цветята и пр., трябва да се свържем с онова, на което те са проводник. И ако при яденето на ябълките, крушите, хляба и пр. ние направим връзка с любовта, с Бога, тогава сме яли добре.
Това е доброто
ядене
.
И ако при дишането ние се докоснем и приемем любовта, която е зад въздуха, тогава ние сме дишали добре. И ако при гледането на камъните, цветята, планините, звездите и пр. ние се докоснем до любовта, която е зад тези форми, ние сме ги гледали добре. Аз съм засегнал любовта от всички страни. Тя е всепроницающа, прониква навсякъде.
към текста >>
88.
Учителя с група ученици на тридневна екскурзия до Рила - вр. Мусала. 11 септември
, 11.09.1935 г.
И ако при
яденето
на ябълките, крушите, хляба и пр.
Вие познавате сега живота, а чрез живота се изявява любовта. От звездите, от слънцето, от плодовете иде Божията Любов. Любовта е зад въздуха, зад водата, зад крушите, ябълките, зад хляба и пр. И затова всяка форма, която срещаме, нека да ни бъде като съединителна връзка, чрез която да се свържем с онова, което е зад тази форма, а именно с любовта на Бога, с Бога. Ето защо, когато възприемаме въздуха, водата, ябълката, крушата, хляба и пр., когато наблюдаваме звездите, камъните, цветята и пр., трябва да се свържем с онова, на което те са проводник.
И ако при
яденето
на ябълките, крушите, хляба и пр.
ние направим връзка с любовта, с Бога, тогава сме яли добре. Това е доброто ядене. И ако при дишането ние се докоснем и приемем любовта, която е зад въздуха, тогава ние сме дишали добре. И ако при гледането на камъните, цветята, планините, звездите и пр. ние се докоснем до любовта, която е зад тези форми, ние сме ги гледали добре.
към текста >>
Това е доброто
ядене
.
Любовта е зад въздуха, зад водата, зад крушите, ябълките, зад хляба и пр. И затова всяка форма, която срещаме, нека да ни бъде като съединителна връзка, чрез която да се свържем с онова, което е зад тази форма, а именно с любовта на Бога, с Бога. Ето защо, когато възприемаме въздуха, водата, ябълката, крушата, хляба и пр., когато наблюдаваме звездите, камъните, цветята и пр., трябва да се свържем с онова, на което те са проводник. И ако при яденето на ябълките, крушите, хляба и пр. ние направим връзка с любовта, с Бога, тогава сме яли добре.
Това е доброто
ядене
.
И ако при дишането ние се докоснем и приемем любовта, която е зад въздуха, тогава ние сме дишали добре. И ако при гледането на камъните, цветята, планините, звездите и пр. ние се докоснем до любовта, която е зад тези форми, ние сме ги гледали добре. Аз съм засегнал любовта от всички страни. Тя е всепроницающа, прониква навсякъде.
към текста >>
89.
Учителя е на Рила. Започва да се оправя от парализата. Из дневника на Пеню Ганев. 7 август
, 7.08.1936 г.
Сега, особено тая есен, много пъти съм прехвърлял филма на нашия живот и в мене си намирам много несправедливи и недобри отношения към нея.Много трябва да бъде човек внимателен, за да има един образцов живот и правилни отношения към своите, към близките си и особено към тая, която е доказала, че те обича.2.ХI.1936 год., понеделникСнощи, вследствие
яденето
на тиквеника, нощес едва че не повръщах.
Като че с Еленка става нещо, като че ли аз я изгубвам вече и става нещо лошо предчувствие и това ме измъчва много. Но не твърдя, защото много често и в миналото са ме налягали подобни състояния и виждам впоследствие, че това [са] мои мисли, навявани от същества наши неприятели. Нито Еленка, нито аз сме направили нещо да се сърдим за някакви неща. Напротив, старали сме се да имаме най-добри отношения. У Еленка аз не съм забелязал нищо, което тя да е свършила против мене, но аз много пъти съм я оскърбявал и впоследствие се кая, но пак съм повтарял тая си лоша черта, да бъда някога груб към нея.
Сега, особено тая есен, много пъти съм прехвърлял филма на нашия живот и в мене си намирам много несправедливи и недобри отношения към нея.Много трябва да бъде човек внимателен, за да има един образцов живот и правилни отношения към своите, към близките си и особено към тая, която е доказала, че те обича.2.ХI.1936 год., понеделникСнощи, вследствие
яденето
на тиквеника, нощес едва че не повръщах.
Най-хубаво е никога да не ям Зарини манджи вечерно време, защото ми е тежко от тях. Кога си вечерям в стаята си лека храна, имам и добри сънища и състояния. Чуждите хора те натоварят с боклуци, та не можеш да се очистиш с цели дни.Изобщо, тая нощ не я прекарах добре. Докато рано се въртях в леглото буден, дочух силен плач. Оплакват умряло.
към текста >>
Аз си помислих, че ще падне
ядене
сега на яйца варени, печени и пържени.
Седеше една сестра и щяха да я затиснат. Аз й извиках и преди да се гътнат колата, тя се отдръпна и не я засегнаха. След миг биволите се дръпнаха и колата се изправи и от инерцията полетя на обратната страна и се гътна на наклона надолу. Всички гледахме ужасени как се изпотрошиха с хиляди яйца може би, и кой знай още що пакости са станали. А яйцата, уж те са били капиталът на братството.
Аз си помислих, че ще падне
ядене
сега на яйца варени, печени и пържени.
Но се коригирах в мисълта си, че тая мисъл е егоистична, недобра, задето си помислих това, след като постигна братството тая беда. Учителят затъжил, Савка дойде при мен и Еленка и си нещо говорят с Еленка по станалата катастрофа.След това мен ми предстоеше да се изкача на една висока къща на покрива, нещо да редя покривай; видях, че има капандур и си рекох, че чрез него по-лесно ще се изкача, а една госпожа с дъщеря си ме нещо гледат. Но с пробуждането съм останал с ужаса за постигналата катастрофа забагажа, за имуществото на братството, което бе в биволската кола, която се гътна. * Вън - мъгла и земята забелена със снежец.Чувствувам се много разстроен, с изтощени нерви.
към текста >>
Щях да имам репетиция с моми и ергени, обаче имаше селско събрание, на което се обсъжда въпросът по протестирани полици от
ядене
и пиене по делото.
И те весели, засмени. Като че ли аз бях пътувал и се отбих в това село мен познато, като че с. Крепча, но не такова, каквото го аз познавам.17.ХII.1936 год., четвъртъкСън: Сънувам, че на източния хоризонт при ясна звездна Q нощ се е явила една форма от много звезди в такава посока на стрела, която сочи от юг към север, и от преднята страна на стрелата, надолу към земята започнаха да падат множество метеори, които образуват светла ивица от светещи метеори,летящи към земята.Днеска е празникът „Сава и Варвара". Децата ходиха да събират фасул и леща. Събраха 29 кг фасул.
Щях да имам репетиция с моми и ергени, обаче имаше селско събрание, на което се обсъжда въпросът по протестирани полици от
ядене
и пиене по делото.
Следобед водих децата горе, в Дупките, на разходка.18.ХII.1936 год., петъкСън: Сънувам, като че съм в Габрово. Предстои ни да отиваме на някаква екскурзия до планината. Срещат ме разни момчета, мъже и жени, от които аз някои по физиономия познавам. Пристигнали сме в Габрово вечерта, а на другата сутрин ще потегляме. Заведоха ни в една селска къща на вечеря.
към текста >>
90.
Учителя е на Рила. Започва да се оправя от парализата. Из дневника на Пеню Ганев. 8 август
, 8.08.1936 г.
Сега, особено тая есен, много пъти съм прехвърлял филма на нашия живот и в мене си намирам много несправедливи и недобри отношения към нея.Много трябва да бъде човек внимателен, за да има един образцов живот и правилни отношения към своите, към близките си и особено към тая, която е доказала, че те обича.2.ХI.1936 год., понеделникСнощи, вследствие
яденето
на тиквеника, нощес едва че не повръщах.
Като че с Еленка става нещо, като че ли аз я изгубвам вече и става нещо лошо предчувствие и това ме измъчва много. Но не твърдя, защото много често и в миналото са ме налягали подобни състояния и виждам впоследствие, че това [са] мои мисли, навявани от същества наши неприятели. Нито Еленка, нито аз сме направили нещо да се сърдим за някакви неща. Напротив, старали сме се да имаме най-добри отношения. У Еленка аз не съм забелязал нищо, което тя да е свършила против мене, но аз много пъти съм я оскърбявал и впоследствие се кая, но пак съм повтарял тая си лоша черта, да бъда някога груб към нея.
Сега, особено тая есен, много пъти съм прехвърлял филма на нашия живот и в мене си намирам много несправедливи и недобри отношения към нея.Много трябва да бъде човек внимателен, за да има един образцов живот и правилни отношения към своите, към близките си и особено към тая, която е доказала, че те обича.2.ХI.1936 год., понеделникСнощи, вследствие
яденето
на тиквеника, нощес едва че не повръщах.
Най-хубаво е никога да не ям Зарини манджи вечерно време, защото ми е тежко от тях. Кога си вечерям в стаята си лека храна, имам и добри сънища и състояния. Чуждите хора те натоварят с боклуци, та не можеш да се очистиш с цели дни.Изобщо, тая нощ не я прекарах добре. Докато рано се въртях в леглото буден, дочух силен плач. Оплакват умряло.
към текста >>
Аз си помислих, че ще падне
ядене
сега на яйца варени, печени и пържени.
Седеше една сестра и щяха да я затиснат. Аз й извиках и преди да се гътнат колата, тя се отдръпна и не я засегнаха. След миг биволите се дръпнаха и колата се изправи и от инерцията полетя на обратната страна и се гътна на наклона надолу. Всички гледахме ужасени как се изпотрошиха с хиляди яйца може би, и кой знай още що пакости са станали. А яйцата, уж те са били капиталът на братството.
Аз си помислих, че ще падне
ядене
сега на яйца варени, печени и пържени.
Но се коригирах в мисълта си, че тая мисъл е егоистична, недобра, задето си помислих това, след като постигна братството тая беда. Учителят затъжил, Савка дойде при мен и Еленка и си нещо говорят с Еленка по станалата катастрофа.След това мен ми предстоеше да се изкача на една висока къща на покрива, нещо да редя покривай; видях, че има капандур и си рекох, че чрез него по-лесно ще се изкача, а една госпожа с дъщеря си ме нещо гледат. Но с пробуждането съм останал с ужаса за постигналата катастрофа забагажа, за имуществото на братството, което бе в биволската кола, която се гътна. * Вън - мъгла и земята забелена със снежец.Чувствувам се много разстроен, с изтощени нерви.
към текста >>
Щях да имам репетиция с моми и ергени, обаче имаше селско събрание, на което се обсъжда въпросът по протестирани полици от
ядене
и пиене по делото.
И те весели, засмени. Като че ли аз бях пътувал и се отбих в това село мен познато, като че с. Крепча, но не такова, каквото го аз познавам.17.ХII.1936 год., четвъртъкСън: Сънувам, че на източния хоризонт при ясна звездна Q нощ се е явила една форма от много звезди в такава посока на стрела, която сочи от юг към север, и от преднята страна на стрелата, надолу към земята започнаха да падат множество метеори, които образуват светла ивица от светещи метеори,летящи към земята.Днеска е празникът „Сава и Варвара". Децата ходиха да събират фасул и леща. Събраха 29 кг фасул.
Щях да имам репетиция с моми и ергени, обаче имаше селско събрание, на което се обсъжда въпросът по протестирани полици от
ядене
и пиене по делото.
Следобед водих децата горе, в Дупките, на разходка.18.ХII.1936 год., петъкСън: Сънувам, като че съм в Габрово. Предстои ни да отиваме на някаква екскурзия до планината. Срещат ме разни момчета, мъже и жени, от които аз някои по физиономия познавам. Пристигнали сме в Габрово вечерта, а на другата сутрин ще потегляме. Заведоха ни в една селска къща на вечеря.
към текста >>
91.
Учителя е на Рила. Започва да се оправя от парализата. Из дневника на Пеню Ганев. 10 август
, 10.08.1936 г.
Сега, особено тая есен, много пъти съм прехвърлял филма на нашия живот и в мене си намирам много несправедливи и недобри отношения към нея.Много трябва да бъде човек внимателен, за да има един образцов живот и правилни отношения към своите, към близките си и особено към тая, която е доказала, че те обича.2.ХI.1936 год., понеделникСнощи, вследствие
яденето
на тиквеника, нощес едва че не повръщах.
Като че с Еленка става нещо, като че ли аз я изгубвам вече и става нещо лошо предчувствие и това ме измъчва много. Но не твърдя, защото много често и в миналото са ме налягали подобни състояния и виждам впоследствие, че това [са] мои мисли, навявани от същества наши неприятели. Нито Еленка, нито аз сме направили нещо да се сърдим за някакви неща. Напротив, старали сме се да имаме най-добри отношения. У Еленка аз не съм забелязал нищо, което тя да е свършила против мене, но аз много пъти съм я оскърбявал и впоследствие се кая, но пак съм повтарял тая си лоша черта, да бъда някога груб към нея.
Сега, особено тая есен, много пъти съм прехвърлял филма на нашия живот и в мене си намирам много несправедливи и недобри отношения към нея.Много трябва да бъде човек внимателен, за да има един образцов живот и правилни отношения към своите, към близките си и особено към тая, която е доказала, че те обича.2.ХI.1936 год., понеделникСнощи, вследствие
яденето
на тиквеника, нощес едва че не повръщах.
Най-хубаво е никога да не ям Зарини манджи вечерно време, защото ми е тежко от тях. Кога си вечерям в стаята си лека храна, имам и добри сънища и състояния. Чуждите хора те натоварят с боклуци, та не можеш да се очистиш с цели дни.Изобщо, тая нощ не я прекарах добре. Докато рано се въртях в леглото буден, дочух силен плач. Оплакват умряло.
към текста >>
Аз си помислих, че ще падне
ядене
сега на яйца варени, печени и пържени.
Седеше една сестра и щяха да я затиснат. Аз й извиках и преди да се гътнат колата, тя се отдръпна и не я засегнаха. След миг биволите се дръпнаха и колата се изправи и от инерцията полетя на обратната страна и се гътна на наклона надолу. Всички гледахме ужасени как се изпотрошиха с хиляди яйца може би, и кой знай още що пакости са станали. А яйцата, уж те са били капиталът на братството.
Аз си помислих, че ще падне
ядене
сега на яйца варени, печени и пържени.
Но се коригирах в мисълта си, че тая мисъл е егоистична, недобра, задето си помислих това, след като постигна братството тая беда. Учителят затъжил, Савка дойде при мен и Еленка и си нещо говорят с Еленка по станалата катастрофа.След това мен ми предстоеше да се изкача на една висока къща на покрива, нещо да редя покривай; видях, че има капандур и си рекох, че чрез него по-лесно ще се изкача, а една госпожа с дъщеря си ме нещо гледат. Но с пробуждането съм останал с ужаса за постигналата катастрофа забагажа, за имуществото на братството, което бе в биволската кола, която се гътна. * Вън - мъгла и земята забелена със снежец.Чувствувам се много разстроен, с изтощени нерви.
към текста >>
Щях да имам репетиция с моми и ергени, обаче имаше селско събрание, на което се обсъжда въпросът по протестирани полици от
ядене
и пиене по делото.
И те весели, засмени. Като че ли аз бях пътувал и се отбих в това село мен познато, като че с. Крепча, но не такова, каквото го аз познавам.17.ХII.1936 год., четвъртъкСън: Сънувам, че на източния хоризонт при ясна звездна Q нощ се е явила една форма от много звезди в такава посока на стрела, която сочи от юг към север, и от преднята страна на стрелата, надолу към земята започнаха да падат множество метеори, които образуват светла ивица от светещи метеори,летящи към земята.Днеска е празникът „Сава и Варвара". Децата ходиха да събират фасул и леща. Събраха 29 кг фасул.
Щях да имам репетиция с моми и ергени, обаче имаше селско събрание, на което се обсъжда въпросът по протестирани полици от
ядене
и пиене по делото.
Следобед водих децата горе, в Дупките, на разходка.18.ХII.1936 год., петъкСън: Сънувам, като че съм в Габрово. Предстои ни да отиваме на някаква екскурзия до планината. Срещат ме разни момчета, мъже и жени, от които аз някои по физиономия познавам. Пристигнали сме в Габрово вечерта, а на другата сутрин ще потегляме. Заведоха ни в една селска къща на вечеря.
към текста >>
92.
Учителя и част от лагеруващите на Рила - езерат,а слизат от Рила.
, 14.08.1936 г.
Сега, особено тая есен, много пъти съм прехвърлял филма на нашия живот и в мене си намирам много несправедливи и недобри отношения към нея.Много трябва да бъде човек внимателен, за да има един образцов живот и правилни отношения към своите, към близките си и особено към тая, която е доказала, че те обича.2.ХI.1936 год., понеделникСнощи, вследствие
яденето
на тиквеника, нощес едва че не повръщах.
Като че с Еленка става нещо, като че ли аз я изгубвам вече и става нещо лошо предчувствие и това ме измъчва много. Но не твърдя, защото много често и в миналото са ме налягали подобни състояния и виждам впоследствие, че това [са] мои мисли, навявани от същества наши неприятели. Нито Еленка, нито аз сме направили нещо да се сърдим за някакви неща. Напротив, старали сме се да имаме най-добри отношения. У Еленка аз не съм забелязал нищо, което тя да е свършила против мене, но аз много пъти съм я оскърбявал и впоследствие се кая, но пак съм повтарял тая си лоша черта, да бъда някога груб към нея.
Сега, особено тая есен, много пъти съм прехвърлял филма на нашия живот и в мене си намирам много несправедливи и недобри отношения към нея.Много трябва да бъде човек внимателен, за да има един образцов живот и правилни отношения към своите, към близките си и особено към тая, която е доказала, че те обича.2.ХI.1936 год., понеделникСнощи, вследствие
яденето
на тиквеника, нощес едва че не повръщах.
Най-хубаво е никога да не ям Зарини манджи вечерно време, защото ми е тежко от тях. Кога си вечерям в стаята си лека храна, имам и добри сънища и състояния. Чуждите хора те натоварят с боклуци, та не можеш да се очистиш с цели дни.Изобщо, тая нощ не я прекарах добре. Докато рано се въртях в леглото буден, дочух силен плач. Оплакват умряло.
към текста >>
Аз си помислих, че ще падне
ядене
сега на яйца варени, печени и пържени.
Седеше една сестра и щяха да я затиснат. Аз й извиках и преди да се гътнат колата, тя се отдръпна и не я засегнаха. След миг биволите се дръпнаха и колата се изправи и от инерцията полетя на обратната страна и се гътна на наклона надолу. Всички гледахме ужасени как се изпотрошиха с хиляди яйца може би, и кой знай още що пакости са станали. А яйцата, уж те са били капиталът на братството.
Аз си помислих, че ще падне
ядене
сега на яйца варени, печени и пържени.
Но се коригирах в мисълта си, че тая мисъл е егоистична, недобра, задето си помислих това, след като постигна братството тая беда. Учителят затъжил, Савка дойде при мен и Еленка и си нещо говорят с Еленка по станалата катастрофа.След това мен ми предстоеше да се изкача на една висока къща на покрива, нещо да редя покривай; видях, че има капандур и си рекох, че чрез него по-лесно ще се изкача, а една госпожа с дъщеря си ме нещо гледат. Но с пробуждането съм останал с ужаса за постигналата катастрофа забагажа, за имуществото на братството, което бе в биволската кола, която се гътна. * Вън - мъгла и земята забелена със снежец.Чувствувам се много разстроен, с изтощени нерви.
към текста >>
Щях да имам репетиция с моми и ергени, обаче имаше селско събрание, на което се обсъжда въпросът по протестирани полици от
ядене
и пиене по делото.
И те весели, засмени. Като че ли аз бях пътувал и се отбих в това село мен познато, като че с. Крепча, но не такова, каквото го аз познавам.17.ХII.1936 год., четвъртъкСън: Сънувам, че на източния хоризонт при ясна звездна Q нощ се е явила една форма от много звезди в такава посока на стрела, която сочи от юг към север, и от преднята страна на стрелата, надолу към земята започнаха да падат множество метеори, които образуват светла ивица от светещи метеори,летящи към земята.Днеска е празникът „Сава и Варвара". Децата ходиха да събират фасул и леща. Събраха 29 кг фасул.
Щях да имам репетиция с моми и ергени, обаче имаше селско събрание, на което се обсъжда въпросът по протестирани полици от
ядене
и пиене по делото.
Следобед водих децата горе, в Дупките, на разходка.18.ХII.1936 год., петъкСън: Сънувам, като че съм в Габрово. Предстои ни да отиваме на някаква екскурзия до планината. Срещат ме разни момчета, мъже и жени, от които аз някои по физиономия познавам. Пристигнали сме в Габрово вечерта, а на другата сутрин ще потегляме. Заведоха ни в една селска къща на вечеря.
към текста >>
93.
Спомен с Учителя на Изгрева - София от Георги Събев, Великден
, 28.05.1937 г.
В братския стол на Изгрева дежурните сестри се стараели да приготвят
ядене
като за празник.
Тъй като Великден тази година е на 28 май, то е поставена тази дата. Спомен на Георги Събев: НА ОБЯД ПРИ БЕДНИТЕ Спомен на Георги Събев 46. НА ОБЯД ПРИ БЕДНИТЕ Било по Великден през 1937 година.
В братския стол на Изгрева дежурните сестри се стараели да приготвят
ядене
като за празник.
Беседата била привършена и много от посетителите се разхождали по поляната и обменяли мисли за току-що привършената беседа. Докато на едни правело впечатление философската страна на Учението, на други - научната, а на трети - религиозната страна. И всеки мислел, че има право. Когато станало обяд, трапезарията се напълнила с гости. Всички чакали пристигането на Учителя.
към текста >>
Яденето
било постна мусака.
Когато станало обяд, трапезарията се напълнила с гости. Всички чакали пристигането на Учителя. Когато пристигнал, всички го посрещнали със ставане на крака. Чели молитва и обядът започнал. Учителят поискал от дежурните глава лук, която чукнал с юмрук и започнал да яде лук със солчица.
Яденето
било постна мусака.
Всички много го харесали и поздравили дежурните за вкусното ядене. Когато обядът привършил и прочели молитва, дежурните забелязали, че яденето на Учителя е недокоснато. Всички се изненадали и попитали Учителя: „Учителю, Вие не сте яли от яденето. Може би не го харесахте. Ние тъй много се старахме..." - „Яденето бе хубаво, но днес аз бях на гости при бедните, които днес ядат хляб и лук."
към текста >>
Всички много го харесали и поздравили дежурните за вкусното
ядене
.
Всички чакали пристигането на Учителя. Когато пристигнал, всички го посрещнали със ставане на крака. Чели молитва и обядът започнал. Учителят поискал от дежурните глава лук, която чукнал с юмрук и започнал да яде лук със солчица. Яденето било постна мусака.
Всички много го харесали и поздравили дежурните за вкусното
ядене
.
Когато обядът привършил и прочели молитва, дежурните забелязали, че яденето на Учителя е недокоснато. Всички се изненадали и попитали Учителя: „Учителю, Вие не сте яли от яденето. Може би не го харесахте. Ние тъй много се старахме..." - „Яденето бе хубаво, но днес аз бях на гости при бедните, които днес ядат хляб и лук." Учителят ни даде пример на смирение, като символично беше на трапезата на бедните.
към текста >>
Когато обядът привършил и прочели молитва, дежурните забелязали, че
яденето
на Учителя е недокоснато.
Когато пристигнал, всички го посрещнали със ставане на крака. Чели молитва и обядът започнал. Учителят поискал от дежурните глава лук, която чукнал с юмрук и започнал да яде лук със солчица. Яденето било постна мусака. Всички много го харесали и поздравили дежурните за вкусното ядене.
Когато обядът привършил и прочели молитва, дежурните забелязали, че
яденето
на Учителя е недокоснато.
Всички се изненадали и попитали Учителя: „Учителю, Вие не сте яли от яденето. Може би не го харесахте. Ние тъй много се старахме..." - „Яденето бе хубаво, но днес аз бях на гости при бедните, които днес ядат хляб и лук." Учителят ни даде пример на смирение, като символично беше на трапезата на бедните. Изгревът - Том 10
към текста >>
Всички се изненадали и попитали Учителя: „Учителю, Вие не сте яли от
яденето
.
Чели молитва и обядът започнал. Учителят поискал от дежурните глава лук, която чукнал с юмрук и започнал да яде лук със солчица. Яденето било постна мусака. Всички много го харесали и поздравили дежурните за вкусното ядене. Когато обядът привършил и прочели молитва, дежурните забелязали, че яденето на Учителя е недокоснато.
Всички се изненадали и попитали Учителя: „Учителю, Вие не сте яли от
яденето
.
Може би не го харесахте. Ние тъй много се старахме..." - „Яденето бе хубаво, но днес аз бях на гости при бедните, които днес ядат хляб и лук." Учителят ни даде пример на смирение, като символично беше на трапезата на бедните. Изгревът - Том 10 07 - 46.
към текста >>
Ние тъй много се старахме..." - „
Яденето
бе хубаво, но днес аз бях на гости при бедните, които днес ядат хляб и лук."
Яденето било постна мусака. Всички много го харесали и поздравили дежурните за вкусното ядене. Когато обядът привършил и прочели молитва, дежурните забелязали, че яденето на Учителя е недокоснато. Всички се изненадали и попитали Учителя: „Учителю, Вие не сте яли от яденето. Може би не го харесахте.
Ние тъй много се старахме..." - „
Яденето
бе хубаво, но днес аз бях на гости при бедните, които днес ядат хляб и лук."
Учителят ни даде пример на смирение, като символично беше на трапезата на бедните. Изгревът - Том 10 07 - 46. НА ОБЯД ПРИ БЕДНИТЕ
към текста >>
94.
Разговор с Учителя ('Разговор за Любовта'), записан от Боян Боев, 24 декември 1937 г.
, 24.12.1937 г.
Светът е натегнал от
ядене
и пиене йена заспиване духовно.
“ Учителя каза:Не е дошла още. Сега се подема, но не е дошла още в същинската си сила. Затова можем да кажем, че тази вълна иде. Който е дошъл на земята, трябва да използува това, тези хубави условия на живота, да не отлага.
Светът е натегнал от
ядене
и пиене йена заспиване духовно.
А заспиването, немаренето, не е хубаво нещо. Радвайте се, голяма радост ви очаква вас всички, които искате да работите и да станете съработници и съслужители Божии. Сега, ако и да прекарвате един период от страдания и големи противоречия, това не са страдания, а само проверка на това, което ще ви се възложи. Да бъдете будни, трезви, да не се улисвате в нищо друго. Дръжте същественото.
към текста >>
95.
Заминаването на дядо Благо - 16 януари 1938 г.
, 16.01.1938 г.
А ти лично видя как Той внесе моето
ядене
, което аз съм Му приготвила.
Мария е щастлива, приготвя салата и тръгва да занесе чинията на Учителя. Дядо Благо, който е на пост пред вратата и е стража, казва: „Дай, аз да го дам! " Но Мария не му дава. „Учителят ми поръча лично одеве на полянката да Му приготвя тая салата. Поръча на мен, а не на теб.
А ти лично видя как Той внесе моето
ядене
, което аз съм Му приготвила.
Внесе моето, а не твоето, което не си приготвил. А ти си гледай твоята работа и работата на този, който те е цанил да му я вършиш." Дядо Благо е смутен и поразколебан. Мария чука на вратата, вратата се отваря и Учителят усмихнат я посреща. Протяга с ръка и взема чинията от ръцете на Мария. Учителят се усмихва на Мария и я кани да влезе в стаята Му.
към текста >>
96.
Разговор с Учителя, записан от Ана Шишкова, 9 февруари
, 9.02.1938 г.
В нас има всичко: войни,
ядене
, пиене.
1. Спомен на Ана Шишкова: Идеите се филмуват, записват Спомен на Ана Шишкова 131. Идеите се филмуват, записват 9. II. 1938 г.
В нас има всичко: войни,
ядене
, пиене.
250 души от голямо напрежение прогледнаха. Децата лазят - отговарят на вашите влияния от разговорите. Студент скъсан. Носи последствията на миналото. Сега проверява дали ще му мръдне сърцето.
към текста >>
97.
Разговор с Учителя, записан от Ана Шишкова, 25 април
, 25.04.1938 г.
Яденето
, хлябът е материално, на физическия свят е.
Дявола го рисуват като мъж, понеже е вдовец, без Любов. Дяволът изневерил на жена си, Истината, и го изпъдили из небето. На религиозния човек черепът е изтънен на горната част. Под микроскопа се виждат чудни неща. И на човека може да се увеличи зрението и ще вижда повече, от което вижда сега.
Яденето
, хлябът е материално, на физическия свят е.
Реално е това, което чувствуваме в духовния свят. Идеално е, което мислим, в умствения свят. Сега ги смесяме. Вечността не е безкрайна. Бог казал: „Вечно няма да ви простя." Една вечност какво е?
към текста >>
98.
Разговор с Учителя, записан от Ана Шишкова, 27 април
, 27.04.1938 г.
В
яденето
най-същественото е храната да е хубава и без маси и покривки.
Всички да сте весели, че и в най-лошите работи има нещо хубаво. Човек не е туй, което го направят: свещеник, цар. Той още не е цар, понеже не може да владее мислите си, чувствата си - само е актьор, на сцената. Човек да има благодарно сърце. Като си неблагодарен, недоволен, да станеш благодарен, доволен.
В
яденето
най-същественото е храната да е хубава и без маси и покривки.
Та, какво е идеално, реално и материално? Идеалната любов е само за един момент, мигновено; като го видиш, и се радваш целия ден. Идеалната любов - само един момент, ходиш и мед ти капе. Ял си хубав обед и се радваш - то е реално. А като работиш 7-8 часа и едвам после се зарадваш, то е материално.
към текста >>
99.
Учителя и част от учениците организират летуване на Рила - езерата, 1938 г.
, 10.07.1938 г.
След това обяснил: „Ние направихме едно добро на кръчмаря и го освобождаваме от тази му длъжност, и ще го накараме да продава продукти за
ядене
.
Учителят, Който по това време разговарял с приятелите, се изправил, обърнал се и казал: „Искате ли да спрем гайдата? ” Величка се зачудила на думите Му, понеже нищо не Му била казала. Гайдата, както свирела, се пукнала, чуло се „пиу”, и млъкнала. Гайдарджията взел да се вайка; „Толкова години свиря с тази гайда, сега ли намери да се пукне? ” - и напуснал кръчмата.* Учителят си сложил кърпичката на устата и се смеел със сълзи.
След това обяснил: „Ние направихме едно добро на кръчмаря и го освобождаваме от тази му длъжност, и ще го накараме да продава продукти за
ядене
.
Така той се повдига в еволюцията си.” След този случай кръчмата запустяла и кръчмарят се принудил да стане бакалин.* Вж. «Изгревът», том I, стр. 405; том VII, стр. 452 ÷ 453.5. Съборите на Синархическата верига Баба ми и дядо ми са участвали във всички събори до 1915 г., като винаги са закупували продукти, необходими за кухнята през съборните дни.
към текста >>
”* Дядо ми Кънчо имал лош навик - преди или след
ядене
пиел по чашка ракия.
Написва Му една телеграма, но на баба ми пак й прилошава и дядо ми й помага. Отива на пощата, но тя била затворена - закъснял. Връща се у дома и оставя телеграмата на масата. Сутринта здравето на Величка се подобрява значително. Когато дядо решава да отиде на пощата и подаде телеграмата си, получава такава от Учителя, в която получава отговор на всичките въпроси, поставени в неизпратената Му телеграма и съвети как да лекува Величка, След 2 дена получава писмо от Учителя, в което между другото Той му пише: „Кънчо, когато имаш някоя трудност, напиши ми телеграма, остави я на масата, няма нужда да я изпращаш, аз ще ти отговоря!
”* Дядо ми Кънчо имал лош навик - преди или след
ядене
пиел по чашка ракия.
Баба Величка се молила да го освободи Господ от този му недостатък и се обърнала с молба към Учителя. Скоро, като се върнал от някаква работа, дядо влязъл в кухнята и казал: „Стефке, налей ми една чашка ракия! ” На полицата в кухнята имало много шишета с оливия, оцет, спирт, ракия, газ, зехтин. Майка ми му наляла една чашка, но в тъмното сбъркала шишето. Кънчо на екс изпил съдържанието в чашката, но се оказало не ракия, а газ.
към текста >>
Вечерта Стевка дояжда
яденето
, останало в бакърения тиган.
При гуша да се разтрива подутината със зехтин по половин час и да се казва всеки ден: „Туморът намалява, намалява, намалява”, в продължение на 9 дни. Хубаво е, ако при това разтриване болният се изпоти.*___________________*Виж „Изгревът”, том VII, стр. 457, № 7.11. Отравяне През 1926 г. майка ми сготвя спанак в бакърен тиган и ядат на обед със една своя състудентка.
Вечерта Стевка дояжда
яденето
, останало в бакърения тиган.
Почувствала, че се е отровила. Повръщала черно и изкарала една тежка нощ. Сутринта лицето й потъмняло от окисления бакър и тя отива при Учителя, като Му занася вестници и питка. Учителят отваря вратата, взима това, което му подава, но майка ми не Му казва нищо за състоянието си - да не Го безпокои. Тръгва си и извън братския двор й става лошо и припада.* Лежи известно време, става, оглежда се - никой не я видял.
към текста >>
100.
Посрещане на новата 1939-та година. Беседите 'Големият брат' и 'Малкият брат'
, 1.01.1939 г.
Има едно противоречие в света, което произлиза от
яденето
в широк смисъл на думата.
Това ще стане с мнозина, но не с всички. Нищо страшно няма в стопяването и изливането на новите форми. Това не означава умиране. Има нещо страшно в света, но то не е в умирането. Страшно е, когато човек влезе в противоречие със себе си.
Има едно противоречие в света, което произлиза от
яденето
в широк смисъл на думата.
Казано е, че Бог създаде света в шест деня, а в седмия си почина. За всички дни Той се произнесе, че това, което създаде, е добро. За втория ден, обаче, Бог не се изказа. Този ден има нещо общо с храненето. Ето защо, тази година си е поставила за задача да възпита човека в храненето.
към текста >>
Ако парчето хляб не се превърне в красиво чувство, чувството — в светла мисъл, мистълта — в доброкачествен плод,
яденето
няма смисъл.
Следователно, докато работи само с ума си, човек има знания; щом духътъ започне да прилага тия знания в живота му, той придобива любов, светлина и свобода. Съвременните хора се нуждаят от приложение. Те имат истината в себе си, но трябва да я приложат. Всяко нещо, което не може да се приложи, е мъртво. Най-малкото парче хляб, което човек е приел, трябва да се приложи, да даде плол.
Ако парчето хляб не се превърне в красиво чувство, чувството — в светла мисъл, мистълта — в доброкачествен плод,
яденето
няма смисъл.
Тези процеси са свързани помежду си. В яденето е скрито нешо, което човек не познава. В самия човек е скрито нещо, което той не познава. Скритото в човека се проявява само тогава, когато той страда. Съвременният човек не разбира, какво нещо е страданието.
към текста >>
В
яденето
е скрито нешо, което човек не познава.
Те имат истината в себе си, но трябва да я приложат. Всяко нещо, което не може да се приложи, е мъртво. Най-малкото парче хляб, което човек е приел, трябва да се приложи, да даде плол. Ако парчето хляб не се превърне в красиво чувство, чувството — в светла мисъл, мистълта — в доброкачествен плод, яденето няма смисъл. Тези процеси са свързани помежду си.
В
яденето
е скрито нешо, което човек не познава.
В самия човек е скрито нещо, което той не познава. Скритото в човека се проявява само тогава, когато той страда. Съвременният човек не разбира, какво нещо е страданието. Страданието е процес на растене. То е признак на това, че човек е вън от лошите условия.
към текста >>
Той е свободен да влезе в гостилницата да си поръча едно или две
яденета
, да си хапне от тях.
Когато обичате някого, когато искате да бъдете свободни, само Бог трябва да знае това. Мнозина говорят за свободата, търсят я, но въпреки това не са свободни. Като разискват върху известни въпроси, хората намират, че са свободни да изказват мнението си. Да изказваш мнението си, това още не подразбира свобода. Ти си толкова свободен, колкото и онзи, който влиза в гостилницата без пари.
Той е свободен да влезе в гостилницата да си поръча едно или две
яденета
, да си хапне от тях.
Рече ли да излезе от гостилницата, той не е свободен. Гостилничарят веднага го посреща и му казва: Плати! Свободен е само онзи, който носи хляба в торбата си и, когато огладнее, сяда и яде. Този човек е свободен, защото яде от своя хляб. Яде ли от чуждия хляб и не може да плати, той не е свободен.
към текста >>
НАГОРЕ
