Търсене в текстове за 'Щъркел'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 32 резултата в 18 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 99. ДУХЪТ НА ПТИЦИТЕ И ДУХЪТ НА ЖИВОТНИТЕ

Борис Николов

ТОМ 2

Една пролет седи под брястовете в двора си на пейчицата и слуша глас: „Аз съм духът на щъркелите!
99. ДУХЪТ НА ПТИЦИТЕ И ДУХЪТ НА ЖИВОТНИТЕ Имаше наш брат от старозагорските села, който се казваше Иван Гашнев. Той имаше странната способност да слуша гласове. Една пролет седи под брястовете в двора си на пейчицата и слуша глас: „Аз съм духът на щъркелите! След няколко дни ще дойдем и тази година искаме да направим гнездото си на твоите брястове, а не на комшията ти. Затуй направи нужното." Брат Иван скача веднага, извиква синовете си, разказва им всичко, но те не вярват, но все пак изкачват се на брястовете и вързват едно колело от стара кола там здраво. Окастрят клонете, които пречат, а след няколко дни щъркелите пристигат и се заселват на неговия бряст. Синовете му гледат и се чудят. Друг път през пролетта си полегнал така под едно дърво и слуша глас: „От това дърво ще излезе един гущер, който иска да си почине на ръката ти.
към текста >>

Окастрят клонете, които пречат, а след няколко дни щъркелите пристигат и се заселват на неговия бряст.
99. ДУХЪТ НА ПТИЦИТЕ И ДУХЪТ НА ЖИВОТНИТЕ Имаше наш брат от старозагорските села, който се казваше Иван Гашнев. Той имаше странната способност да слуша гласове. Една пролет седи под брястовете в двора си на пейчицата и слуша глас: „Аз съм духът на щъркелите! След няколко дни ще дойдем и тази година искаме да направим гнездото си на твоите брястове, а не на комшията ти. Затуй направи нужното." Брат Иван скача веднага, извиква синовете си, разказва им всичко, но те не вярват, но все пак изкачват се на брястовете и вързват едно колело от стара кола там здраво. Окастрят клонете, които пречат, а след няколко дни щъркелите пристигат и се заселват на неговия бряст. Синовете му гледат и се чудят. Друг път през пролетта си полегнал така под едно дърво и слуша глас: „От това дърво ще излезе един гущер, който иска да си почине на ръката ти. Ще го приемеш ли? " Брат Иван казва: „Слушам." И наистина след малко едно малко гущерче излиза от дървото, покачва се на ръката му и се грее на слънцето. Брат Иван не мръдва, не шава.
към текста >>

2. 20. ЕКСКУРЗИЯ ДО 7-ТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА ПРЕЗ 1942 г.

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Щем не щем изчистихме боклука, където са лежали животните, изнесохме тора от добитъка и с клекови клони направихме нещо като общ нар около огнището, а на Учителя направихме подобно на щъркелово гнездо от клони.
Учителят я отсече с нож и тя спря. Спря изведнъж. Но ние не можехме вече да останем под платното и излезнахме навън, а там лед 15 см покрил всичко. Стана студено. Щем не щем се върнахме в братската кухня, която бе иззидана с камъни, покрита с плочи и, в която имаше голямо огнище. Щем не щем изчистихме боклука, където са лежали животните, изнесохме тора от добитъка и с клекови клони направихме нещо като общ нар около огнището, а на Учителя направихме подобно на щъркелово гнездо от клони. Опънахме платнището, което имахме към отвора на кухнята и стана като затворена стая. Накладохме огъня и турнахме чайника. Стана топло като в къща. Разбира се след туй носим дърва. Клекове имаше, с брадвичката сечем и поддържаме огъня.
към текста >>

3. 08 - 33. ГЕНЧО АЛЕКСИЕВ, ХУДОЖНИК - ПЕЙЗАЖИСТ

В царсттвото на спомените с Учителя Дънов от Изгрева. Георги Събев

ТОМ 10

Ние не ще го сравняваме с разни други художници-пейзажисти, каквито има много, но ще го сравним само с най-изтъкнатия от тях майстор на акварела, Константин Щъркелов.
Ето защо на земята са изпратени да се родят 7000 адепти, които ще дадат мощен тласък на човешкото развитие. Светлината, която струи от едно мощно слънце, което изгрява на 25000 земни години веднъж. Към това велико и мощно слънце ни сочи ръката на Мировия Учител, чийто образ грее в надоблачните висини, светъл и сияещ. Няколко думи за творчеството на Генчо Алексиев. Сега, преди да се разделим с картините на художника, макар и посмъртно, необходимо е да кажем няколко думи за художественото му творчество. Ние не ще го сравняваме с разни други художници-пейзажисти, каквито има много, но ще го сравним само с най-изтъкнатия от тях майстор на акварела, Константин Щъркелов. Последният е всепризнат като голям майстор. Ако сравним таблата на брат Генчо Алексиев с тия на Щъркелов, ние биваме поразени от голямото сходство между двамата, че трудно би било да ги различим. По богатство на идеи, както и по колорит много си приличат. Онова, обаче, което отличава Генчо Алексиев от Щъркелов, е това, че Г. Алексиев долавя аурата на цветята и се опитва да я направи достъпна за обикновения зрител.
към текста >>

Ако сравним таблата на брат Генчо Алексиев с тия на Щъркелов, ние биваме поразени от голямото сходство между двамата, че трудно би било да ги различим.
Към това велико и мощно слънце ни сочи ръката на Мировия Учител, чийто образ грее в надоблачните висини, светъл и сияещ. Няколко думи за творчеството на Генчо Алексиев. Сега, преди да се разделим с картините на художника, макар и посмъртно, необходимо е да кажем няколко думи за художественото му творчество. Ние не ще го сравняваме с разни други художници-пейзажисти, каквито има много, но ще го сравним само с най-изтъкнатия от тях майстор на акварела, Константин Щъркелов. Последният е всепризнат като голям майстор. Ако сравним таблата на брат Генчо Алексиев с тия на Щъркелов, ние биваме поразени от голямото сходство между двамата, че трудно би било да ги различим. По богатство на идеи, както и по колорит много си приличат. Онова, обаче, което отличава Генчо Алексиев от Щъркелов, е това, че Г. Алексиев долавя аурата на цветята и се опитва да я направи достъпна за обикновения зрител. Поредицата от трите му последни картини, които ние нарекохме Трилогия, е край на неговото творчество, на неговото творческо десетилетие, което обхваща периода от 1945 до 1955 година. Ето защо с право можем да кажем, че Трилогията е неговата лебедова песен, с която той се прощава със света на изкуството.
към текста >>

Онова, обаче, което отличава Генчо Алексиев от Щъркелов, е това, че Г.
Сега, преди да се разделим с картините на художника, макар и посмъртно, необходимо е да кажем няколко думи за художественото му творчество. Ние не ще го сравняваме с разни други художници-пейзажисти, каквито има много, но ще го сравним само с най-изтъкнатия от тях майстор на акварела, Константин Щъркелов. Последният е всепризнат като голям майстор. Ако сравним таблата на брат Генчо Алексиев с тия на Щъркелов, ние биваме поразени от голямото сходство между двамата, че трудно би било да ги различим. По богатство на идеи, както и по колорит много си приличат. Онова, обаче, което отличава Генчо Алексиев от Щъркелов, е това, че Г. Алексиев долавя аурата на цветята и се опитва да я направи достъпна за обикновения зрител. Поредицата от трите му последни картини, които ние нарекохме Трилогия, е край на неговото творчество, на неговото творческо десетилетие, което обхваща периода от 1945 до 1955 година. Ето защо с право можем да кажем, че Трилогията е неговата лебедова песен, с която той се прощава със света на изкуството. Поминал сее от Т. Б. С (туберкулоза на белите дробове).
към текста >>

4. 23 - 5. КАК ЩЕ СЕ РЪКОВОДИ БРАТСКИЯ КРЪЖОК

Бялото Братство в град Ямбол. Георги Радев Дюлгеров. Как намерих и познах Учителя.

ТОМ 10

Той помолил щъркела, който бил наблизо, да извади костта.
Решили да закачат звънец на котарака, за да го чуват когато идва. Но възникнал проблемът, кой да закачи звънеца. Този въпрос и до днес не е разрешен. На въпроса България ще влезели във войната, Учителят отговори, че засега пази неутралитет, но няма да издържи. На въпроса какъв ще бъде краят, Учителят каза: „Един вълк, като разкъсал жертвата си, една кост се забила в гърлото му. Той помолил щъркела, който бил наблизо, да извади костта. Щъркелът извадил костта и поискал малко от плячката, но вълкът му казал: Бъди благодарен, че когато вади костта, не ти загризах главата." Вечерта се събрахме на беседа - „Вие сте солта на земята". Към края на беседата зададох мислено въпроса на Учителя. Той се обърна към мен и каза: „В един град двама съдружници решили да направят баня. Построили я и дошъл ред да поставят пода. Възникнал въпросът какви да бъдат дъските - рендосани или не.
към текста >>

Щъркелът извадил костта и поискал малко от плячката, но вълкът му казал: Бъди благодарен, че когато вади костта, не ти загризах главата." Вечерта се събрахме на беседа - „Вие сте солта на земята".
Но възникнал проблемът, кой да закачи звънеца. Този въпрос и до днес не е разрешен. На въпроса България ще влезели във войната, Учителят отговори, че засега пази неутралитет, но няма да издържи. На въпроса какъв ще бъде краят, Учителят каза: „Един вълк, като разкъсал жертвата си, една кост се забила в гърлото му. Той помолил щъркела, който бил наблизо, да извади костта. Щъркелът извадил костта и поискал малко от плячката, но вълкът му казал: Бъди благодарен, че когато вади костта, не ти загризах главата." Вечерта се събрахме на беседа - „Вие сте солта на земята". Към края на беседата зададох мислено въпроса на Учителя. Той се обърна към мен и каза: „В един град двама съдружници решили да направят баня. Построили я и дошъл ред да поставят пода. Възникнал въпросът какви да бъдат дъските - рендосани или не. Този спор продължил две години.
към текста >>

5. II. ГЕНЧО АЛЕКСИЕВ, ХУДОЖНИК - ПЕЙЗАЖИСТ

Лидия Соломонова Аладжем

ТОМ 13

Ние не ще го сравняваме с другите художници, майстори на пейзажа, каквито има много, а само с най-изтъкнатия от тях негов съвременник, Константин Щъркелов.
Да му помагат да се пробуди и обърне към своя Велик Баща, като доброволно изпълнява Неговата воля. Според думите на Учителя сега на земята са пратени 7000 адепти (посветени), които ще дадат мощен тласък на човешкото развитие. Горе надясно се вижда да изгрява едно мощно слънце, чийто ден е равен на 25000 земни години. Най-високо на картината е образът на Мировия Учител, който сочи с ръка към това велико слънце, сияещ в надоблачните висоти, светъл и лъчезарен. НЯКОЛКО ДУМИ ЗА ТВОРЧЕСТВОТО НА ХУДОЖНИКА Преди да се разделим с картините на художника-юбиляр, макар и посмъртно, трябва да кажем няколко думи за художественото му творчество. Ние не ще го сравняваме с другите художници, майстори на пейзажа, каквито има много, а само с най-изтъкнатия от тях негов съвременник, Константин Щъркелов. Ако сравним таблата им, те имат голямо сходство, че трудно бихме различили кое табло на кого е. Толкова голяма е приликата по идея и колорит. Онова, обаче, което отличава Генчо Алексиев от другите майстори на пейзажа е, че той долавя аурата на цветята, като се опитва да я направи достъпна за нашето око. Погледнете неговите табла: нарциси, теменуги и зюмбюли, и вие ще се уверите в това. Разгледате ли внимателно неговото символично творчество, вие ще доловите загатнатите окултни истини, които са негово съкровено убеждение и те никога не ще остареят.
към текста >>

6. РАЗГОВОРИ И ПРОТОКОЛИ пред ръководителите 1927 година

I. Бележки от разговори 19. IV. 1927-25. IV. 1927

ТОМ 14

И като се умори тоя, старият щъркел, който е бил много силен, дава водачеството на следния след него, но му казва да пази посоката, а той постоянно обикаля всички други народи и пак се връща и застава начело на ятото.
Тоя ръководител трябва да се роди, той в една година не става, той си е роден за такъв. Роденият за проповедник си остава такъв, каквото и да прави, каквото и да върши, гдето и да ходи. В тази работа трябва да имате най-първо съзнанието, че от Духовния свят ви е нещо възложено и тогава отвън ще дойде една запалка, и като се запали отвън, тогава ще четат. Да кажеме, че един от вас е ръководител на 5-10 души, как ще ги ръководи? Тогава вземете за пример ятото жерави, какво прави ръководителя им - дава им посока. И като се умори тоя, старият щъркел, който е бил много силен, дава водачеството на следния след него, но му казва да пази посоката, а той постоянно обикаля всички други народи и пак се връща и застава начело на ятото. Това е работата на Божествения Дух. Той се проявява чрез този водач. И ние трябва да убедим външните хора, че той е пътя за отиване към духовния свят. Сега, от това ято заболее някой - те не се спират заради него, а го оставят на някое затаено място и си продължават пътя. И у нас заболяват някои, много често заболяват - това са пречки в дейността на обществото.
към текста >>

7. 6. Изгревът на слънцето

IV. На Изгрева и на Рила 22.VI.1935 год. - 15.VII.1936 год. (откъси от две тетрадки на Елена Хаджи Григорова)

ТОМ 17

Пред една нива видяхме щъркел изправен, като че ли прави ревизия.
Време приятно, свежо, топло, лятно утро! Отбихме се наляво от шосето при кръстци жито към 5 ч, за да посрещнем изгрева, първия лъч на слънцето. На изток хоризонтът изпърво розов, после взе да става оранжев, жълт и тук изведнъж над бреговата линия се яви оранево-жълта завеса, слънцето се показа всред завесата и картината все продължава да се променя. Прекарахме няколко минути в наблюдения на изтока и слънцето, на бързите промени и съзерцание и към 5.15 напътихме се нататък към 7 км. Стигнахме, поогледахме се наоколо и към 6.15 потеглихме за връщане. Пред една нива видяхме щъркел изправен, като че ли прави ревизия. В 7 ч бяхме на Изгрева. На поляната направих си упражненията и поканих Ангел и Пеньо на закуска, на мляко. Дойде и Асен, а след малко дойде и Катя с братчето си.
към текста >>

8. XII. Последно Слово на Учителя Петър Дънов. Елена Хаджи Григорова

26.VIII.1944-17.XI.1944 г. (От тетрадка на Елена Хаджи Григорова)

ТОМ 17

Дълго време щъркелът е мислил за дълъг нос, и природата му дала, за да не го хапят влечугите.
Малко е туй, като го носиш, да ти е приятно, а голямо - обратното. Докато човек дава, е добре, а като почне да взема... Във вземането се иска голямо изкуство. В една лекция, която ви предавам, не си давате най-малко труд за най- малкото да вземете. Природата, щом искаш объл нос, само й нашепни, тя ще ти даде какъвто трябва, не какъвто искаш ти. Къс ако искаш, и такъв ще ти даде. Дълго време щъркелът е мислил за дълъг нос, и природата му дала, за да не го хапят влечугите. Гениалните поети знаят да съчетават думите и знаят откъде иде речта. Срещали ли сте голям човек с къси крака и малък човек с дълги крака? Вие такива работи искате. Това е неразумно. Защо ви са дълги крака?
към текста >>

9. 22. Уханието

I. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова

ТОМ 17

Щъркел ми се оплаква, че му счупено крилото.
22. Уханието 29.ХII.1938 год. Като се изливат тъгите, чувствата, ние ги схващаме като ухание. Тъгите, чувствата са ухание за нас, а нашите скърби са ухание за другите. Скръбта е израз на стремеж. Ако не скърбим, не ухаем. Щъркел ми се оплаква, че му счупено крилото. Гладих този щъркел по главата. Тъй и човешката душа, като си счупи крилцето, дойде при Учителя. Има различни същества. Унди[ни] са съществата на водата, саламандри - на огъня, силви - на ...
към текста >>

Гладих този щъркел по главата.
Като се изливат тъгите, чувствата, ние ги схващаме като ухание. Тъгите, чувствата са ухание за нас, а нашите скърби са ухание за другите. Скръбта е израз на стремеж. Ако не скърбим, не ухаем. Щъркел ми се оплаква, че му счупено крилото. Гладих този щъркел по главата. Тъй и човешката душа, като си счупи крилцето, дойде при Учителя. Има различни същества. Унди[ни] са съществата на водата, саламандри - на огъня, силви - на ...
към текста >>

10. 105. Съотношения

III. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова

ТОМ 17

Обещал много нещо на един щъркел, да му я извади.
С нея се мери кривата линия. Правото си е право, то не може да се мери. Ще го приемем такова, каквото е. (Фиг. 12) Линията „а" и линията „b" са свързани, но в един свят, непонятен за нас. Вълк имал кост в гърлото. Обещал много нещо на един щъркел, да му я извади. Щъркелът му я извадил. После щъркелът казал: „Обещаното? " Вълкът казал: „Благодари, че не ти откъснах главата, че всичко, което до днес е влизало в моята уста, съм го разкъсвал." Има сега една религиозна нива, неработена, с много бодили. Трябва да се обработи. Ти трябва да обработиш своята нива.
към текста >>

Щъркелът му я извадил.
Правото си е право, то не може да се мери. Ще го приемем такова, каквото е. (Фиг. 12) Линията „а" и линията „b" са свързани, но в един свят, непонятен за нас. Вълк имал кост в гърлото. Обещал много нещо на един щъркел, да му я извади. Щъркелът му я извадил. После щъркелът казал: „Обещаното? " Вълкът казал: „Благодари, че не ти откъснах главата, че всичко, което до днес е влизало в моята уста, съм го разкъсвал." Има сега една религиозна нива, неработена, с много бодили. Трябва да се обработи. Ти трябва да обработиш своята нива. Никой не може да възнесе молитва за тебе.
към текста >>

После щъркелът казал: „Обещаното?
Ще го приемем такова, каквото е. (Фиг. 12) Линията „а" и линията „b" са свързани, но в един свят, непонятен за нас. Вълк имал кост в гърлото. Обещал много нещо на един щъркел, да му я извади. Щъркелът му я извадил. После щъркелът казал: „Обещаното? " Вълкът казал: „Благодари, че не ти откъснах главата, че всичко, което до днес е влизало в моята уста, съм го разкъсвал." Има сега една религиозна нива, неработена, с много бодили. Трябва да се обработи. Ти трябва да обработиш своята нива. Никой не може да възнесе молитва за тебе. И ти трябва с него да се молиш заедно.
към текста >>

11. VI.3. Кратки бележки от Общия окултен клас, от Беседи за жените и от извънредни беседи от 1926 г.

Д-р Иван Жеков

ТОМ 23

И аз зная да нарисувам щъркел, (фиг.
Хората - също. Колкото имат по-много желания, се изтощават. Любовта, и тя има проявления. Опитай Любовта в милосердието, във вяра, в разумност, добродетел. Оставете природата, кога рисува нещо, да си довърши работата. И аз зная да нарисувам щъркел, (фиг. 46.1) Такива са и вашите желания - щъркели. Когато изхарчим енергията, в природата има отгоре инспектори, които следят всичко и ни търсят обяснения. Казвате: тежка карма. Що е тежка карма? Човек, който не изпълнил дълга си честно.
към текста >>

46.1) Такива са и вашите желания - щъркели.
Колкото имат по-много желания, се изтощават. Любовта, и тя има проявления. Опитай Любовта в милосердието, във вяра, в разумност, добродетел. Оставете природата, кога рисува нещо, да си довърши работата. И аз зная да нарисувам щъркел, (фиг. 46.1) Такива са и вашите желания - щъркели. Когато изхарчим енергията, в природата има отгоре инспектори, които следят всичко и ни търсят обяснения. Казвате: тежка карма. Що е тежка карма? Човек, който не изпълнил дълга си честно. Вършил много престъпления; и когато е убивал, и тогава пак не е постъпвал честно.
към текста >>

12. 13. Слави Василев Гюдеров

ТОМ 24

Като студент дружи с Александър Божинов, Илия Петров, Константин Щъркелов, Йордан Йовков, Николай Лилиев, Георги Караславов, Никола Ракитин.
Василев" - най-реномираното училище в града - през учебната 1913-1914 година. Проявява интерес към рисуването, литературата и философията. Направил е много сполучливи рисунки между които и няколко автопортрета. Желае да продължи образованието си в Художествената академия, но родителите му не се съгласяват. Същата година записва право в Софийския университет. Като студент дружи с Александър Божинов, Илия Петров, Константин Щъркелов, Йордан Йовков, Николай Лилиев, Георги Караславов, Никола Ракитин. Присъства на литературните четения в София, а на такива четения в Свищов винаги посреща и изпраща авторите. Фанка Мушмова си спомня "Веднъж при такова литературно четене в Свищов пристигат Никола Ракитин, Пантелеев и Панчо Михайлов. Вуйчо Слави ги заведе на гости в дома си. Гостите бяха стъписани от достолепното посрещане." В София е станала срещата му с Учителя около 1914 г. Бил е почти непрекъснато с Него или са си писали.
към текста >>

13. 2.1.34. Еди гьол, 12-23 август 1929 г., [Рила]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

ТОМ 26

Из ливадите гордо се разхождат дългокраки щъркели, чиито червени крака личат във високата сочна трева.
Я да видят как това българче от люлката пораства и вместо родния си език, почва да бръщолеви чужд, натрапен му от опасни „обединители”. Тогава ще разбере как боли, как страшно боли от такова пладнешко посегателство. Слънцето се издига все по-високо и облива със своята бяла светлина красивите селища и сините очертания на Рила. О, тя ни кима отсреща с белоснежна кърпа, като с Осогово се препират - кому от двете ще гостуваме. Дупница със своите разкошни лозя и градини е вече зад нас. Из ливадите гордо се разхождат дългокраки щъркели, чиито червени крака личат във високата сочна трева. Небето е синьо. Тук-таме малки бели облачета като цветя украсяват лазурната глъбина, като незнайни символи се реят, скрили за себе си своите потайни писмена. Сапарево. Тютюневи полета се хлъзнали навред с яснозелени знамена. По стените на къщята гъсти гердани от сушени листа. По нивите берачи и берачки на тия толкова скъпоценни тютюневи листа, които сякаш са едничкото богатство на тия селища.
към текста >>

14. СЪДЪРЖАНИЕ

ТОМ 32

Гнездо за щъркели.
– стр.833 2.8. Шар планина. Сърничката. – стр.834 2.9. Скърбят ли животните.. – стр.834 2.10. Дядо Иван. Гнездо за щъркели. – стр.835 2.11. Дядо Иван. Овощната градина. – стр.835 2.12. Срещи с малките братя - дивият заек.
към текста >>

Молитвата на щъркелите.
– стр.856 2.35. Юйий, юйий, юйий!. – стр.857 2.36. Живите барометри. – стр.858 2.37. Молитвата на щъркелите. – стр.859 2.38. Пъстървите. – стр.859 2.39. Бианка - пеещото куче. – стр.860 2.40. Орелът. – стр.861 2.41.
към текста >>

15. V. Срещи с големите и малките братя: спомени и разкази на Борис Николов: записани и написани

ТОМ 32

Гнездо за щъркели.
– стр.833 2.8. Шар планина. Сърничката. – стр.834 2.9. Скърбят ли животните.. – стр.834 2.10. Дядо Иван. Гнездо за щъркели. – стр.835 2.11. Дядо Иван. Овощната градина. – стр.835 2.12. Срещи с малките братя - дивият заек.
към текста >>

Молитвата на щъркелите.
– стр.856 2.35. Юйий, юйий, юйий!. – стр.857 2.36. Живите барометри. – стр.858 2.37. Молитвата на щъркелите. – стр.859 2.38. Пъстървите. – стр.859 2.39. Бианка - пеещото куче. – стр.860 2.40. Орелът. – стр.861 2.41.
към текста >>

16. 2.10. Дядо Иван. Гнездо за щъркели

Борис Николов

ТОМ 32

ГНЕЗДО ЗА ЩЪРКЕЛИ Дядо Иван беше заможен селянин на около 70 години, но запазен, здрав и много работлив.
2.10. ДЯДО ИВАН. ГНЕЗДО ЗА ЩЪРКЕЛИ Дядо Иван беше заможен селянин на около 70 години, но запазен, здрав и много работлив. Беше приветлив, весел, пееше песни и постоянно се молеше. Той имаше една особеност, поради която съселяните му го смятаха за малко смахнат - чуваше гласове в себе си, разговаряше с Невидимия свят. Седи дядо Иван една сутрин на пейката под брястовете и унесен, затоплен от пролетното слънце, чува тих глас в себе си: „Аз съм духът на щъркелите. След няколко дни ще дойдем, но тази година не искаме да направим гнездото си на брястовете на твоя съсед. Ще го направим на твоите.
към текста >>

Седи дядо Иван една сутрин на пейката под брястовете и унесен, затоплен от пролетното слънце, чува тих глас в себе си: „Аз съм духът на щъркелите.
2.10. ДЯДО ИВАН. ГНЕЗДО ЗА ЩЪРКЕЛИ Дядо Иван беше заможен селянин на около 70 години, но запазен, здрав и много работлив. Беше приветлив, весел, пееше песни и постоянно се молеше. Той имаше една особеност, поради която съселяните му го смятаха за малко смахнат - чуваше гласове в себе си, разговаряше с Невидимия свят. Седи дядо Иван една сутрин на пейката под брястовете и унесен, затоплен от пролетното слънце, чува тих глас в себе си: „Аз съм духът на щъркелите. След няколко дни ще дойдем, но тази година не искаме да направим гнездото си на брястовете на твоя съсед. Ще го направим на твоите. Направи потребното.” На вътрешния глас дядо Иван отговори само едно: „Слушам! ” Той повиква синовете си и се разпорежда. Качват се на брястовете, избират подходящо място, отсичат няколко клона, които пречат и завързват яко колело от стара кола.
към текста >>

След няколко дни щъркелите идват и направят гнездото си на бряста на дядо Иван.
След няколко дни ще дойдем, но тази година не искаме да направим гнездото си на брястовете на твоя съсед. Ще го направим на твоите. Направи потребното.” На вътрешния глас дядо Иван отговори само едно: „Слушам! ” Той повиква синовете си и се разпорежда. Качват се на брястовете, избират подходящо място, отсичат няколко клона, които пречат и завързват яко колело от стара кола. След няколко дни щъркелите идват и направят гнездото си на бряста на дядо Иван. Друг път, дядо Иван си почива под някое дърво на сенчица, а гласът му казва: „Едно гущерче ще излезе от дупката си под дървото. Иска да се качи на ръката ти и да се погрее на слънце. Нали нема да му навредиш? ” -„Няма” - казва дядо Иван сърдечно. След малко гущерчето излиза, изпълзява на ръката му и се грее на слънце.
към текста >>

17. 2.37. Молитвата на щъркелите

Борис Николов

ТОМ 32

2.37. МОЛИТВАТА НА ЩЪРКЕЛИТЕ Правехме едно от обичайните си пролетни пътешествия.
2.37. МОЛИТВАТА НА ЩЪРКЕЛИТЕ Правехме едно от обичайните си пролетни пътешествия. Пътувахме с жадни отворени сърца. Радвахме се на живота, който се връщаше, дишахме с пълни гърди, гледахме с благодарни очи: Пролет! Гости от един невидим свят изпълваха нашия. Първи се бяха пробудили върбите - още преди да се разлистят, тънките им гъвкави клончета се бяха раззеленили. Изведнаж ни посрещнаха и златистите цветчета на подбела.
към текста >>

Изведнаж се спрях - на поляната пред мене стояха ято щъркели.
Пътувахме пешком. Замръкнахме до някакво ханче край пътя. Понеже бяхме изморени и гладни, решихме да пренощуваме тук. Сутринта излязох да се поразходя, но времето се беше променило - духаше студен североизточен вятър. Валеше сняг на големи мокри парцали, зимата се връщаше. Изведнаж се спрях - на поляната пред мене стояха ято щъркели. Те бяха се наредили в правилни редове - всички обърнати към вятъра, с глави наведени и клюнове забодени между краката. Картината беше тъжна, трогателна. Птиците стояха неподвижно, мокрия сняг се трупаше върху тях. Щъркелите се молеха безмълвно. Застанах зад тях и се присъединих към молитвата им.
към текста >>

Щъркелите се молеха безмълвно.
Валеше сняг на големи мокри парцали, зимата се връщаше. Изведнаж се спрях - на поляната пред мене стояха ято щъркели. Те бяха се наредили в правилни редове - всички обърнати към вятъра, с глави наведени и клюнове забодени между краката. Картината беше тъжна, трогателна. Птиците стояха неподвижно, мокрия сняг се трупаше върху тях. Щъркелите се молеха безмълвно. Застанах зад тях и се присъединих към молитвата им. Не мина много време и вятърът спря, снегът престана. Слънцето изгря, небето пак се усмихна - върна се пролетта! Когато тръгвахме, ятото се изви край нас и продължи пътя си. Животът има незнайни области.
към текста >>

18. 183. Цялата Вселена е тялото на Бога. Всичките Слънчеви Галактики, са клетките на Неговото тяло

II. В колибата на Христов

ТОМ 33

На децата обикновено разказват бабите им, че щъркелите носели бебетата - аз видях, тези подаръци ги донесе господинът, и Вие ми ги дадохте!...
Христов постави пакета с подаръците в нея, постави и той няколко портокала, киви, смокини и др., подаде кошницата на Андрей и каза: - Както виждаш, Бог промисли и за тебе, остава на тебе само да го слушаш! Българинът превеждаше на немеца, който гледаше с интерес Андрей и чакаше да чуе как ще реагира, и бръкна в джоба си да си извади портфейла, но Христов го спря, като му каза на френски да не бърза. - За всичко това благодаря само на Вас, господин Христов! - отговори Андрей и взе кошницата. И после добави: - Аз не съм дете господин Христов. На децата обикновено разказват бабите им, че щъркелите носели бебетата - аз видях, тези подаръци ги донесе господинът, и Вие ми ги дадохте!... - Ти си бил голям простак! - каза му Христов с хубава усмивка на лицето. Действуваше на Андрей едно след друго: с топло - подаръка, и студено - обидата. И го загледа в очите, да види какво става зад тях. Немецът почна да се смее с глас, а Христов продължи: - Цялата Вселена - това е тялото на Бога.
към текста >>

НАГОРЕ

0.79881286621094