Търсене в текстове за 'Щъркел'

И като се умори тоя, старият щъркел, който е бил много силен, дава водачеството на следния след него, но му казва да пази посоката, а той постоянно обикаля всички други народи и пак се връща и застава начело на ятото.

И като се умори тоя, старият щъркел, който е бил много силен, дава водачеството на следния след него, но му казва да пази посоката, а той постоянно обикаля всички други народи и пак се връща и застава начело на ятото.
Тоя ръководител трябва да се роди, той в една година не става, той си е роден за такъв. Роденият за проповедник си остава такъв, каквото и да прави, каквото и да върши, гдето и да ходи. В тази работа трябва да имате най-първо съзнанието, че от Духовния свят ви е нещо възложено и тогава отвън ще дойде една запалка, и като се запали отвън, тогава ще четат. Да кажеме, че един от вас е ръководител на 5-10 души, как ще ги ръководи? Тогава вземете за пример ятото жерави, какво прави ръководителя им - дава им посока. И като се умори тоя, старият щъркел, който е бил много силен, дава водачеството на следния след него, но му казва да пази посоката, а той постоянно обикаля всички други народи и пак се връща и застава начело на ятото. Това е работата на Божествения Дух. Той се проявява чрез този водач. И ние трябва да убедим външните хора, че той е пътя за отиване към духовния свят. Сега, от това ято заболее някой - те не се спират заради него, а го оставят на някое затаено място и си продължават пътя. И у нас заболяват някои, много често заболяват - това са пречки в дейността на обществото.
към текста >>

Из ливадите гордо се разхождат дългокраки щъркели, чиито червени крака личат във високата сочна трева.

Колко невежествено и предателски звучат думите на оногова, който гледайки осакатената ни карта рече: „взети са само някои покрайнини - паланки и села”, пред които се очертава грозната ивица, поставена от съседи грабители. Но я да видят тия „някои незначителни покрайнини” какво богатство от хора и имот крият в себе си, от природна красота и стопанско благополучие. Я да видят как това българче от люлката пораства и вместо родния си език, почва да бръщолеви чужд, натрапен му от опасни „обединители”. Тогава ще разбере как боли, как страшно боли от такова пладнешко посегателство.Слънцето се издига все по-високо и облива със своята бяла светлина красивите селища и сините очертания на Рила. О, тя ни кима отсреща с белоснежна кърпа, като с Осогово се препират - кому от двете ще гостуваме.Дупница със своите разкошни лозя и градини е вече зад нас. Из ливадите гордо се разхождат дългокраки щъркели, чиито червени крака личат във високата сочна трева. Небето е синьо. Тук-таме малки бели облачета като цветя украсяват лазурната глъбина, като незнайни символи се реят, скрили за себе си своите потайни писмена.Сапарево. Тютюневи полета се хлъзнали навред с яснозелени знамена. По стените на къщята гъсти гердани от сушени листа. По нивите берачи и берачки на тия толкова скъпоценни тютюневи листа, които сякаш са едничкото богатство на тия селища.
към текста >>

Щъркел ми се оплаква, че му счупено крилото.

29.ХII.1938 год. Като се изливат тъгите, чувствата, ние ги схващаме като ухание. Тъгите, чувствата са ухание за нас, а нашите скърби са ухание за другите. Скръбта е израз на стремеж. Ако не скърбим, не ухаем. Щъркел ми се оплаква, че му счупено крилото. Гладих този щъркел по главата. Тъй и човешката душа, като си счупи крилцето, дойде при Учителя. Има различни същества. Унди[ни] са съществата на водата, саламандри - на огъня, силви - на ... Изгревът - Том 17
към текста >>

Гладих този щъркел по главата.

Като се изливат тъгите, чувствата, ние ги схващаме като ухание. Тъгите, чувствата са ухание за нас, а нашите скърби са ухание за другите. Скръбта е израз на стремеж. Ако не скърбим, не ухаем. Щъркел ми се оплаква, че му счупено крилото. Гладих този щъркел по главата. Тъй и човешката душа, като си счупи крилцето, дойде при Учителя. Има различни същества. Унди[ни] са съществата на водата, саламандри - на огъня, силви - на ... Изгревът - Том 17 22. Уханието
към текста >>

Обещал много нещо на един щъркел, да му я извади.

С нея се мери кривата линия. Правото си е право, то не може да се мери. Ще го приемем такова, каквото е. (Фиг. 12) Линията „а" и линията „b" са свързани, но в един свят, непонятен за нас. Вълк имал кост в гърлото. Обещал много нещо на един щъркел, да му я извади. Щъркелът му я извадил. После щъркелът казал: „Обещаното? " Вълкът казал: „Благодари, че не ти откъснах главата, че всичко, което до днес е влизало в моята уста, съм го разкъсвал." Има сега една религиозна нива, неработена, с много бодили. Трябва да се обработи.
към текста >>

Щъркелът му я извадил.

Правото си е право, то не може да се мери. Ще го приемем такова, каквото е. (Фиг. 12) Линията „а" и линията „b" са свързани, но в един свят, непонятен за нас. Вълк имал кост в гърлото. Обещал много нещо на един щъркел, да му я извади. Щъркелът му я извадил. После щъркелът казал: „Обещаното? " Вълкът казал: „Благодари, че не ти откъснах главата, че всичко, което до днес е влизало в моята уста, съм го разкъсвал." Има сега една религиозна нива, неработена, с много бодили. Трябва да се обработи. Ти трябва да обработиш своята нива.
към текста >>

После щъркелът казал: „Обещаното?

Ще го приемем такова, каквото е. (Фиг. 12) Линията „а" и линията „b" са свързани, но в един свят, непонятен за нас. Вълк имал кост в гърлото. Обещал много нещо на един щъркел, да му я извади. Щъркелът му я извадил. После щъркелът казал: „Обещаното? " Вълкът казал: „Благодари, че не ти откъснах главата, че всичко, което до днес е влизало в моята уста, съм го разкъсвал." Има сега една религиозна нива, неработена, с много бодили. Трябва да се обработи. Ти трябва да обработиш своята нива. Никой не може да възнесе молитва за тебе.
към текста >>

Щем не щем изчистихме боклука, където са лежали животните, изнесохме тора от добитъка и с клекови клони направихме нещо като общ нар около огнището, а на Учителя направихме подобно на щъркелово гнездо от клони.

Щем не щем изчистихме боклука, където са лежали животните, изнесохме тора от добитъка и с клекови клони направихме нещо като общ нар около огнището, а на Учителя направихме подобно на щъркелово гнездо от клони.
Учителят я отсече с нож и тя спря. Спря изведнъж. Но ние не можехме вече да останем под платното и излезнахме навън, а там лед 15 см покрил всичко. Стана студено. Щем не щем се върнахме в братската кухня, която бе иззидана с камъни, покрита с плочи и, в която имаше голямо огнище. Щем не щем изчистихме боклука, където са лежали животните, изнесохме тора от добитъка и с клекови клони направихме нещо като общ нар около огнището, а на Учителя направихме подобно на щъркелово гнездо от клони. Опънахме платнището, което имахме към отвора на кухнята и стана като затворена стая. Накладохме огъня и турнахме чайника. Стана топло като в къща. Разбира се след туй носим дърва. Клекове имаше, с брадвичката сечем и поддържаме огъня.
към текста >>