Търсене в текстове за 'Чудеса'

Галилей Величков (1911-1985)

В тази груба среда тук, при българите, при тези канари и камънаци, да се посее едно житно зърно от Словото и да се роди нещо като стрък, тук в България - това е цяло чудо на чудесата, не само за земята, но и чудо за Небето.
Те отстояха на "Изгрева", докато се даде Словото на Бога. Това не е малко за тях, а цял подвиг пред вечността. Ако запазят Словото - тогава това ще бъде техният втори подвиг пред вечността. Тогава ще стана прав и ще им се поклоня до земята. И това не ще бъде малко за тях. В тази груба среда тук, при българите, при тези канари и камънаци, да се посее едно житно зърно от Словото и да се роди нещо като стрък, тук в България - това е цяло чудо на чудесата, не само за земята, но и чудо за Небето. Затова трябва да им се зачете това, че те отстояха. И аз им го зачетох и станах на крака. Но ако го запазят, съхранят и предадат на останалото човечество, тогава ще им се поклоня до земята." Сестра Тереза стои втрещена - ни дума, ни звук. Лицето й не трепва. Стои вкаменена като статуя пред Учителя и сълзи започват да текат от очите й.
към текста >>

2. 2_41 Учителят готви общ обяд за изгревяни

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

Така Учителят ни предаде един урок за чудесата.
Учителят мина с кошницата и на всеки постави в чинията по една ябълка. После Той седна на стола Си, извади последната ябълка и я сложи в собствената Си чиния. Накрая Учителят извади ножче и разряза ябълката в собствената Си чиния и започна сладко да я яде и да се усмихва. Ние се оглеждаме, но като се отприщва един общ смях - за чудо и приказ. Всеки се смее, на всеки сълзи му текат от очите и всеки мляска хубавата си ябълка. Така Учителят ни предаде един урок за чудесата. Накрая каза: "Най-голямото чудо в Природата е това - от една пъпка и от един цвят да се образува този плод. Тайната на това чудо е в този плод. Който разгадае тази тайна, ще се добере до онова познание и до онези закони, които управляват живота на Природата." Ние станахме и се разотидохме. На следващия ден Учителят каза: "Вие търсите чудеса. Та чудесата са около вас.
към текста >>

На следващия ден Учителят каза: "Вие търсите чудеса.
Всеки се смее, на всеки сълзи му текат от очите и всеки мляска хубавата си ябълка. Така Учителят ни предаде един урок за чудесата. Накрая каза: "Най-голямото чудо в Природата е това - от една пъпка и от един цвят да се образува този плод. Тайната на това чудо е в този плод. Който разгадае тази тайна, ще се добере до онова познание и до онези закони, които управляват живота на Природата." Ние станахме и се разотидохме. На следващия ден Учителят каза: "Вие търсите чудеса. Та чудесата са около вас. Няма по-голямо чудо от това на светлината. Няма по-голямо чудо от това на водата и на въздуха. Няма по-голямо чудо от това на хляба. На нито една планета няма такива чудеса, както на земята, които са ежедневни за вас и които вие не виждате.А най-голямото чудо днес е, че Словото на Бога се предава на човешки език и то с българска реч, с българско четмо и писмо.
към текста >>

Та чудесата са около вас.
Така Учителят ни предаде един урок за чудесата. Накрая каза: "Най-голямото чудо в Природата е това - от една пъпка и от един цвят да се образува този плод. Тайната на това чудо е в този плод. Който разгадае тази тайна, ще се добере до онова познание и до онези закони, които управляват живота на Природата." Ние станахме и се разотидохме. На следващия ден Учителят каза: "Вие търсите чудеса. Та чудесата са около вас. Няма по-голямо чудо от това на светлината. Няма по-голямо чудо от това на водата и на въздуха. Няма по-голямо чудо от това на хляба. На нито една планета няма такива чудеса, както на земята, които са ежедневни за вас и които вие не виждате.А най-голямото чудо днес е, че Словото на Бога се предава на човешки език и то с българска реч, с българско четмо и писмо. По-голямо чудо от това българите няма да видят и да срещнат нито днес, нито утре, нито во веки веков, защото никога вече няма да се повтори - както тук, на българска земя, така и на земята.
към текста >>

На нито една планета няма такива чудеса, както на земята, които са ежедневни за вас и които вие не виждате.А най-голямото чудо днес е, че Словото на Бога се предава на човешки език и то с българска реч, с българско четмо и писмо.
На следващия ден Учителят каза: "Вие търсите чудеса. Та чудесата са около вас. Няма по-голямо чудо от това на светлината. Няма по-голямо чудо от това на водата и на въздуха. Няма по-голямо чудо от това на хляба. На нито една планета няма такива чудеса, както на земята, които са ежедневни за вас и които вие не виждате.А най-голямото чудо днес е, че Словото на Бога се предава на човешки език и то с българска реч, с българско четмо и писмо. По-голямо чудо от това българите няма да видят и да срещнат нито днес, нито утре, нито во веки веков, защото никога вече няма да се повтори - както тук, на българска земя, така и на земята. Ето, това е най-голямото чудо на чудесата на българската земя, което вие искате да срещнете и да видите. То е между вас и около вас, но вашите очи са затворени, вашите уши са запушени, защото вашето съзнание не е будно и в него още не е влязла Светлината от Словото на Великия Учител." Ето, така през времето на Школата, всеки ден, Учителят ни хранеше със Словото Божие, което бе Божественият хляб за душите на учениците от Школата. Ние бяхме свидетели, очевидци и съвременници на тази история. Това видяхме с нашите човешки очи, това чухме и това предаваме чрез българско четмо и писмо на человеческите синове на земята българска, за поучение на следващите поколения, за свидетелство за времето от Школата на Великия Учител.
към текста >>

Ето, това е най-голямото чудо на чудесата на българската земя, което вие искате да срещнете и да видите.
Няма по-голямо чудо от това на светлината. Няма по-голямо чудо от това на водата и на въздуха. Няма по-голямо чудо от това на хляба. На нито една планета няма такива чудеса, както на земята, които са ежедневни за вас и които вие не виждате.А най-голямото чудо днес е, че Словото на Бога се предава на човешки език и то с българска реч, с българско четмо и писмо. По-голямо чудо от това българите няма да видят и да срещнат нито днес, нито утре, нито во веки веков, защото никога вече няма да се повтори - както тук, на българска земя, така и на земята. Ето, това е най-голямото чудо на чудесата на българската земя, което вие искате да срещнете и да видите. То е между вас и около вас, но вашите очи са затворени, вашите уши са запушени, защото вашето съзнание не е будно и в него още не е влязла Светлината от Словото на Великия Учител." Ето, така през времето на Школата, всеки ден, Учителят ни хранеше със Словото Божие, което бе Божественият хляб за душите на учениците от Школата. Ние бяхме свидетели, очевидци и съвременници на тази история. Това видяхме с нашите човешки очи, това чухме и това предаваме чрез българско четмо и писмо на человеческите синове на земята българска, за поучение на следващите поколения, за свидетелство за времето от Школата на Великия Учител.
към текста >>

3. 3_41 Паневритмия в Невидимия свят. Паневритмия в небето над връх Мусала

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

Това на връх Мусала ставаше рядко и ако се случеше, беше чудо на чудесата.
Беше още тъмно. Направихме обща молитва. Постепенно небето започна да светлее на изток. Беше необикновено преживяване. Очакваше се хубаво време и ясно небе. Това на връх Мусала ставаше рядко и ако се случеше, беше чудо на чудесата. Очаквахме изгрева. От края на пространството и на света се показа първият лъч. Пяхме песни от Учителя. След това Учителят каза няколко Слова. Изчакахме дискът на слънцето да излезе една педя над хоризонта.
към текста >>

Понеже е имал и други опитности с Учителя от най-необикновен порядък, граничещ с чудеса, непонятни за човешкия ум, той разбира, че това е работа на Учителя.
Обръща се назад, гледа - няма никой. И пред него няма никой. Поглежда нагоре над главата си, нищо не вижда, няма никой. Но светлината идва от два метра височина над земята и една педя над главата му и е насочена косо като сноп надолу, един-два метра пред него и му осветява пътя. Преодолява страха и изненадата. Понеже е имал и други опитности с Учителя от най-необикновен порядък, граничещ с чудеса, непонятни за човешкия ум, той разбира, че това е работа на Учителя. Благодари Му мислено и тръгва все по-уверено и без да се бави. Където трябва, светлината спира да се движи и това значи, че трябва да направи почивка. Когато тръгне светлината, тръгва и той. Мислено преживява онези събития от Библията, когато Духът Господен във вид на огнено кълбо нощем и огнен стълб денем е водил евреите през пустинята. Сега преживява същото.
към текста >>

4. 3_53 На път за Америка в търсене на Христа при розенкройцерите

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

Върнал се от Америка, той се занимава с окултизма, написва книгата "Спиритически чудеса" и я издава през 1906 година.
"На път за Америка в търсене на Христа при розенкройцерите" Величко Гръблашев бе един от онези, които бяха съвременници на Петър Дънов и негови състуденти в Америка. Бяха следвали заедно. По- късно той разказваше някои интересни неща за Петър Дънов от студентските му години, които са описани и ще ги прочетете в спомените на други приятели. Още в Америка се запознава с окултизма на розенкройцерите, а връщайки се тук, той преведе някои от техните книги. В началото на века той е адвокат. Върнал се от Америка, той се занимава с окултизма, написва книгата "Спиритически чудеса" и я издава през 1906 година. Започва издаване на спиритически ръководства. След това образува "Психическо дружество" в София и от 1907 година започва да издава списание "Задгробен мир", занимаващо се със спиритизъм, окултизъм, мистицизъм и теософия. В това списание има глава "Домашна хроника", в която се описват интересни явления от спиритическите сеанси от тези години в България, които се разпространяват извънредно много. Споменава се как тогавашният министър Живков бива принуден да си подаде оставката, след като на спиритичен сеанс се явил духът на Раковски и го предупредил, че ако не си подаде оставката, ще да бъде убит заедно със Стефан Стамболов. Министър Живков послушва и си подава оставката.
към текста >>

5. 3_67 Котката, която мижеше

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

Казвам чудесии, а не чудеса.
"Котката, която мижеше" Та какви ли не чудесии имаше в първите години от Школата. Казвам чудесии, а не чудеса. Чудесата се отнасят за друга категория от неща и събития. Чудесата са за мене неща и събития, които се подчиняват на окултни духовни закони, съобразно с движението на Духа, което предполага хармония във всичко - хармония горе и хармония долу на земята. Или по Мировия принцип - каквото е горе, такова е и долу. Та ние бяхме свидетели на такива събития, които съпътствуваха Школата и които за мнозина бяха чудеса. Защото тяхното обяснение беше невъзможно с онези познания, които имахме за света.
към текста >>

Чудесата се отнасят за друга категория от неща и събития.
"Котката, която мижеше" Та какви ли не чудесии имаше в първите години от Школата. Казвам чудесии, а не чудеса. Чудесата се отнасят за друга категория от неща и събития. Чудесата са за мене неща и събития, които се подчиняват на окултни духовни закони, съобразно с движението на Духа, което предполага хармония във всичко - хармония горе и хармония долу на земята. Или по Мировия принцип - каквото е горе, такова е и долу. Та ние бяхме свидетели на такива събития, които съпътствуваха Школата и които за мнозина бяха чудеса. Защото тяхното обяснение беше невъзможно с онези познания, които имахме за света. Но със знанията, дадени чрез Словото на Учителя, придобивахме повече светлина, почвахме да оглеждаме някои неща в тяхната външна проява и стигнахме до виждане, че има някаква връзка между тези неща.
към текста >>

Чудесата са за мене неща и събития, които се подчиняват на окултни духовни закони, съобразно с движението на Духа, което предполага хармония във всичко - хармония горе и хармония долу на земята.
"Котката, която мижеше" Та какви ли не чудесии имаше в първите години от Школата. Казвам чудесии, а не чудеса. Чудесата се отнасят за друга категория от неща и събития. Чудесата са за мене неща и събития, които се подчиняват на окултни духовни закони, съобразно с движението на Духа, което предполага хармония във всичко - хармония горе и хармония долу на земята. Или по Мировия принцип - каквото е горе, такова е и долу. Та ние бяхме свидетели на такива събития, които съпътствуваха Школата и които за мнозина бяха чудеса. Защото тяхното обяснение беше невъзможно с онези познания, които имахме за света. Но със знанията, дадени чрез Словото на Учителя, придобивахме повече светлина, почвахме да оглеждаме някои неща в тяхната външна проява и стигнахме до виждане, че има някаква връзка между тези неща. Тогава стигнахме до онзи етап - да осъзнаем съществуването на тази връзка с нещата, които бяха проекция на духовните закони.
към текста >>

Та ние бяхме свидетели на такива събития, които съпътствуваха Школата и които за мнозина бяха чудеса.
"Котката, която мижеше" Та какви ли не чудесии имаше в първите години от Школата. Казвам чудесии, а не чудеса. Чудесата се отнасят за друга категория от неща и събития. Чудесата са за мене неща и събития, които се подчиняват на окултни духовни закони, съобразно с движението на Духа, което предполага хармония във всичко - хармония горе и хармония долу на земята. Или по Мировия принцип - каквото е горе, такова е и долу. Та ние бяхме свидетели на такива събития, които съпътствуваха Школата и които за мнозина бяха чудеса. Защото тяхното обяснение беше невъзможно с онези познания, които имахме за света. Но със знанията, дадени чрез Словото на Учителя, придобивахме повече светлина, почвахме да оглеждаме някои неща в тяхната външна проява и стигнахме до виждане, че има някаква връзка между тези неща. Тогава стигнахме до онзи етап - да осъзнаем съществуването на тази връзка с нещата, които бяха проекция на духовните закони. Това бяха чудесата, а опитностите бяха колкото искаш. Постепенно тези чудеса ставаха обикновени неща, ние заживяхме с тях и те навлязоха в нашия бит и живот.
към текста >>

Това бяха чудесата, а опитностите бяха колкото искаш.
Или по Мировия принцип - каквото е горе, такова е и долу. Та ние бяхме свидетели на такива събития, които съпътствуваха Школата и които за мнозина бяха чудеса. Защото тяхното обяснение беше невъзможно с онези познания, които имахме за света. Но със знанията, дадени чрез Словото на Учителя, придобивахме повече светлина, почвахме да оглеждаме някои неща в тяхната външна проява и стигнахме до виждане, че има някаква връзка между тези неща. Тогава стигнахме до онзи етап - да осъзнаем съществуването на тази връзка с нещата, които бяха проекция на духовните закони. Това бяха чудесата, а опитностите бяха колкото искаш. Постепенно тези чудеса ставаха обикновени неща, ние заживяхме с тях и те навлязоха в нашия бит и живот. Как ли? Някои проблеми се разрешаваха от Учителя след нашата молба и тя вече слизаше от пиедестала на непостижимото и влизаше в нашия живот. Това бяха опитности на ученика, това бяха опитности на цялата Школа. Отначало свидетели на тези опитности бяха старите приятели, които заварихме, а по-късно и по малко се открехваше вратата на това знание и за нас, по-младите.
към текста >>

Постепенно тези чудеса ставаха обикновени неща, ние заживяхме с тях и те навлязоха в нашия бит и живот.
Та ние бяхме свидетели на такива събития, които съпътствуваха Школата и които за мнозина бяха чудеса. Защото тяхното обяснение беше невъзможно с онези познания, които имахме за света. Но със знанията, дадени чрез Словото на Учителя, придобивахме повече светлина, почвахме да оглеждаме някои неща в тяхната външна проява и стигнахме до виждане, че има някаква връзка между тези неща. Тогава стигнахме до онзи етап - да осъзнаем съществуването на тази връзка с нещата, които бяха проекция на духовните закони. Това бяха чудесата, а опитностите бяха колкото искаш. Постепенно тези чудеса ставаха обикновени неща, ние заживяхме с тях и те навлязоха в нашия бит и живот. Как ли? Някои проблеми се разрешаваха от Учителя след нашата молба и тя вече слизаше от пиедестала на непостижимото и влизаше в нашия живот. Това бяха опитности на ученика, това бяха опитности на цялата Школа. Отначало свидетели на тези опитности бяха старите приятели, които заварихме, а по-късно и по малко се открехваше вратата на това знание и за нас, по-младите. Но възрастните приятели бяха направили грешки - на тези, които ги заобикаляха като младежи през онези години, на тях те им се отвориха и им разказаха всичко.
към текста >>

6. 5_58 Диамантите на евреите и скинията на Мойсея

Но преди да научим за това се случиха други събития, които ни озадачиха и граничеха с чудеса.
"Диамантите на евреите и скинията на Мойсея" През време на войната Хитлер реши да се разправи с евреите и започна изселването от тяхното местожителство по цяла Европа и препращането им в концлагерите за тяхното пълно унищожение. Но преди да научим за това се случиха други събития, които ни озадачиха и граничеха с чудеса. Еврейската община в София бе подушила как ще се развият нещата. Техният съвет на синагогата и управата на еврейската община вземат едно решение, което ни озадачи всички. Идват трима техни представители на "Изгрева", търсят среща с Учителя и в присъствието на брат Боян Боев Го запитват дали може да им запази няколко диаманта, които се явяват като символи при тяхното богослужение в синагогата в София. Тази синагога е най-голямата от всички синагоги в Европа. Това не е случайно - да се построи такава голяма и висока синагога в града, където е Великият Учител.
към текста >>

7. 6_03 Паневритмията на Учителя и българският народ

НИКОЛАЙ ДОЙНОВ

Петров и Кънчева възторжено ме поздравиха, като Петров каза весело: "Какви чудеса се правят тук!
По утринните лъчи усещах, че се сипеха светли пътеки от Висините. Всички музиканти и аз усещахме, че има присъствие от Невидимия свят. Това нещо го знаехме и го усещахме, когато играехме Паневритмия на "Изгрева" с Учителя. Всички играеха съсредоточено с тиха радост и жадно поглъщаха небесната благодат. След определените два часа, урокът свърши. Петров и Кънчева възторжено ме поздравиха, като Петров каза весело: "Какви чудеса се правят тук! При мене курсистите бягат и гледат по-скоро да свърши часът, а тук се работи без прекъсване два часа, като при това искат да им се увеличават часовете при тези игри". Изразиха своето възхищение и за това, че е могло така добре да се съчетае движението с музиката. Кънчева, от своя страна, се изрази, че всичко й много харесва, само че, ако може, обръщането на упражнението "Евера" да бъде с подскачане. Отговорих, че упражненията не могат да се изменят, тъй като друг е авторът им. Накрая Петров предложи музикантите да посвирят някои от мелодиите и на упражненията, които той преподаваше.
към текста >>

8. 7_06 Как Катя Грива разреши задачата си

НЕСТОР ИЛИЕВ

А тук, на "Изгрева", видях и срещнах чудеса, сътворени от Божествения Дух.
Чрез нея на "Изгрева" идва нейният брат Димитър и сестра й Стефанка. Веднъж тя сподели с мен: "Прекараното ми на "Изгрева" време е истинското ми време. Другото е слама. Видях Рим, Париж, Венеция. Видях красоти, сътворени от човешката ръка. А тук, на "Изгрева", видях и срещнах чудеса, сътворени от Божествения Дух. Затова за мен истинското ми време е тук, на "Изгрева". Другото е слама и плява в този ми живот". Катя Грива бе дребничка, нежничка. Към края на живота й нейното поведение ме развълнува. Казаха ми, че е болна и аз отидох да я посетя.
към текста >>

9. 8_08 Откриването на извора Ръцете на Рила

Е, това е една голяма лъжа и едно голямо заблуждение от страна на лица, които искаха и търсеха непрекъснато чудеса около Учителя.
Аз виждах, че и другите братя го клатят с пръст. Учителят често говореше в беседи, че където отидем в планината, трябва да почистваме изворите. Това бе постоянна задача за нас. Бяха изминали десетилетия след заминаването Му. Веднъж идва при мен един брат и споделя, че чул как една възрастна сестра от моето поколение разказва на по-младите, събрани около нея, че Учителят, като вдигнал бастуна си, като ударил скалата и произнесъл някакви магически думи, под скалата веднага потекъл извор. Е, това е една голяма лъжа и едно голямо заблуждение от страна на лица, които искаха и търсеха непрекъснато чудеса около Учителя. Но чудесата около Него и около нас ставаха по съвсем друг начин. Той бе казал, че тук има извор и един от братята го намери, а ние направихме с общи усилия чешмата. Ето, това е чудото, защото преди това тук бе само вода. От този извор ние носехме вода за кухнята. Отначало, тя се носеше на ръце от дежурните.
към текста >>

Но чудесата около Него и около нас ставаха по съвсем друг начин.
Учителят често говореше в беседи, че където отидем в планината, трябва да почистваме изворите. Това бе постоянна задача за нас. Бяха изминали десетилетия след заминаването Му. Веднъж идва при мен един брат и споделя, че чул как една възрастна сестра от моето поколение разказва на по-младите, събрани около нея, че Учителят, като вдигнал бастуна си, като ударил скалата и произнесъл някакви магически думи, под скалата веднага потекъл извор. Е, това е една голяма лъжа и едно голямо заблуждение от страна на лица, които искаха и търсеха непрекъснато чудеса около Учителя. Но чудесата около Него и около нас ставаха по съвсем друг начин. Той бе казал, че тук има извор и един от братята го намери, а ние направихме с общи усилия чешмата. Ето, това е чудото, защото преди това тук бе само вода. От този извор ние носехме вода за кухнята. Отначало, тя се носеше на ръце от дежурните. По-късно се даде идея да се направи сал и да се вози водата с него.
към текста >>

10. 8_15 Кои изпълниха Волята на Учителя?

АНГЕЛ ВЪЛКОВ (1899-1986 )

Чудо на чудесата, приказка за устата, и мехлем за ушите на човеците от "Изгрева".
Също избра за югославската акция разни дрехи, почисти ги и ги изкърпи. Посрещнахме общо Червената армия, настанихме ги на квартири с всичките му нужди като инвентар и др. Женското дружество посрещна три пъти Първа българска армия. Посети болниците няколко пъти, занесе храни и изнесе музикални номера. Това е актив на другарите дъновисти-комунисти, заедно със сестрите от женското дружество." Това е част от един изключителен протокол, който е за чудо и за приказ. Чудо на чудесата, приказка за устата, и мехлем за ушите на човеците от "Изгрева". В Школата на Учителя няма мъже и жени! В Школата има души! Затова ние трябва да се върнем към истинското идейно братство и сестринство. Трябва да се живее чрез Словото на Учителя. И като го видят такъв човек, да се питат защо е такъв и кой го учи на тези неща.
към текста >>

11. 9_05 Кой бе Учителят?

Тогава Той им демонстрира различни чудеса, които вие ще прочетете като опитности на онези приятели.
Но той лично е отишъл при Бога и е помолил това наказание да се отнеме от София, защото могат да пострадат и ученици от Школата. Това изказване стана достояние на вестниците и много хули и подигравки се изсипаха върху Учителя. Във връзка с това, Той каза: "Един Учител регулира земните пластове и въздушните пластове на земята. Той регулира земния и духовния живот на земята и на Небето". В първите години приятелите смятаха, че Учителят е също като останалите, но е само малко по-учен от тях. Тогава Той им демонстрира различни чудеса, които вие ще прочетете като опитности на онези приятели. Тогава им каза: "Аз приличам на вас, но не съм като вас. Вашата майка е Ева, но тя не е моя майка и Аз не съм от Мира Ceгo". Бяха се събрали приятели и умуваха колко е голяма силата на Учителя. Тогава Той им каза: "На Мен всички хора ми се подчиняват. На Мен всички форми ми се подчиняват.
към текста >>

12. Разговор Третий. Храната и Словото

ТОМ 2

Ако тя би била толкова голяма даже колкото синаповото зърно, тя би извършила чудеса.
Ти говориш за Него, но не си готов да сториш всичко за Него. Ето това е то, което те бърка теб, твоето двоумение. Днес едно мислиш, утре друго. Днес едно чувствуваш, утре друго. Вярата ти е слаба. Ако тя би била толкова голяма даже колкото синаповото зърно, тя би извършила чудеса. Помниш ли думите, които съм Аз казал на друго място в Словото Божие, че съвършената Любов изпъжда вън всякой страх. Това Съм го казал на учениците Христови, това го казвам и на вази. Вие всички сте ученици Христови. Разликата помежду ви е само разлика на времето. Ето пак виждам, че твоето сърце се смущава; вие като че ли усещате някаква вътрешна болка.
към текста >>

13. Разговор Седмий. Заключение

ТОМ 2

Ако тяхните сърца да бяха напълно освободени и напълно предадени на Господа, и ако тяхната вяра да беше тъй непоколебима и силна, те биха извършили чудеса.
Не се страхувайте от мрачните бури на тоя свят. Те са Божии благословения. Аз тъй също имам поръчение от Господа да съобщя на твоите приятели, приятели на Господа Исуса, да не поставят спънки сами на живота си. Желанията им за всяко добро и благородно дело ще се изпълнят. Великите работи на Царството Божие не се мерят както работите на тоя свят. Ако тяхните сърца да бяха напълно освободени и напълно предадени на Господа, и ако тяхната вяра да беше тъй непоколебима и силна, те биха извършили чудеса. Но и те, както и мнозина други, се спъват тука. Да, Вяра. Тя е необходима. Без вяра не може да се угоди на Бога. Очаквайте от Бога всяка сила и просете усърдно и ще ви се даде.
към текста >>

14. 50. ОВОЩНАТА ГРАДИНА НА ИЗГРЕВА

Борис Николов

ТОМ 2

Тези чудеса за нас бяха нещо естествено.
А брат Ради ги пълнеше и не знаеше колко ябълки има в тях, не ги броеше, но когато Учителят почваше да ги раздава, стигаха за всички, независимо колко души биваха там. Никому не правеше впечатление как от две кошници с ябълки или круши, като се раздаде по един плод, да стигне за 200 човека. Тогава не обръщахме внимание на това раздаване от Учителя, защото го смятахме за нещо естествено. Учителят да бръкне с ръка в кошницата, да извади една ябълка и да я подаде на някого. Ха сега вие напълнете две кошници с ябълки и с тях почерпете 200 човека, че дори и повече, както биваше тогава. Тези чудеса за нас бяха нещо естествено. Сега за вас са чудеса, а за нас учениците от Школата не бяха такива, защото ние живеехме с тях и това беше нашият живот. А чудесата започнаха още при насаждането на дръвчетата. Ние насадим дръвчетата и си заминем в града, където живеехме. Когато дойдем след няколко дни дръвчетата ги нямаше. Селяните ги отскубваха и си ги пренасяха в техните дворове.
към текста >>

Сега за вас са чудеса, а за нас учениците от Школата не бяха такива, защото ние живеехме с тях и това беше нашият живот.
Никому не правеше впечатление как от две кошници с ябълки или круши, като се раздаде по един плод, да стигне за 200 човека. Тогава не обръщахме внимание на това раздаване от Учителя, защото го смятахме за нещо естествено. Учителят да бръкне с ръка в кошницата, да извади една ябълка и да я подаде на някого. Ха сега вие напълнете две кошници с ябълки и с тях почерпете 200 човека, че дори и повече, както биваше тогава. Тези чудеса за нас бяха нещо естествено. Сега за вас са чудеса, а за нас учениците от Школата не бяха такива, защото ние живеехме с тях и това беше нашият живот. А чудесата започнаха още при насаждането на дръвчетата. Ние насадим дръвчетата и си заминем в града, където живеехме. Когато дойдем след няколко дни дръвчетата ги нямаше. Селяните ги отскубваха и си ги пренасяха в техните дворове. Това ни изненада.
към текста >>

А чудесата започнаха още при насаждането на дръвчетата.
Тогава не обръщахме внимание на това раздаване от Учителя, защото го смятахме за нещо естествено. Учителят да бръкне с ръка в кошницата, да извади една ябълка и да я подаде на някого. Ха сега вие напълнете две кошници с ябълки и с тях почерпете 200 човека, че дори и повече, както биваше тогава. Тези чудеса за нас бяха нещо естествено. Сега за вас са чудеса, а за нас учениците от Школата не бяха такива, защото ние живеехме с тях и това беше нашият живот. А чудесата започнаха още при насаждането на дръвчетата. Ние насадим дръвчетата и си заминем в града, където живеехме. Когато дойдем след няколко дни дръвчетата ги нямаше. Селяните ги отскубваха и си ги пренасяха в техните дворове. Това ни изненада. Учителят нареди да посадим втори в същите дупки.
към текста >>

15. 20. БОЯН БОЕВ (17.Х. 1883,гр. Бургас - 21.07.1963,18.35 мин, в София)

случайно са останали в някой полицейски архив и ако е така, то това ще бъде чудо на чудесата.
Дойде време брат Боян си замина. Освен добрите спомени за него, като верен ученик на Учителя, той остави едно голямо творчество, което трябва да бъде отпечатано от членовете на Синархическата верига. Това са главно дешифрираните стенограми от Словото на Учителя, така също и онези тетрадки и стенограми, които не са дешифрирани. И ако някой от вас проучи, дали онези тетрадки, които плениха на 6.Х11. 1957 г. случайно са останали в някой полицейски архив и ако е така, то това ще бъде чудо на чудесата. Има една работа за следващите поколения, да се разчетат тези стенограми. Освен Словото на Учителя, при различни частни разговори, Слово на Рила, на Витоша, в тях има частни разговори на Учителя с братята. Боян записваше всяка една опитност на приятелите. Обикновено изчакваше онзи, който бе влезнал при Учителя и го разпитваше. Сега виждате ли колко са ценни неговите тетрадки и каква е загубата за целия български народ и за човечеството, ако тези тетрадки са унищожени от комунистическата власт в България.
към текста >>

16. 38. ГЕОРГИ КУРТЕВ И ФАЙТОНА НА МУСТАФА

Слушат и записват и след това умуват и разказват какви чудеса има по света.
Но чешмата стана, водата потече и утоли жаждата на всяка жива твар в селото. Било човеци, било добитък, а и враговете започнаха да пият от тази вода и утоляваха жаждата си. Как се запознава Георги Куртев с Учителя? Брат Георги заедно с няколко човека са имали малка спиритическа група в Айтос, която е работела с медиуми. Невидимият свят се изявява чрез някой чувствителен човек, наречен медиум и чрез него говорят заминали хора, отдавна погребани и съобщават разни неща на тези, които слушат. Слушат и записват и след това умуват и разказват какви чудеса има по света. През 1920 г. Учителят отива на „Сините камъни" в Сливен при извора „Куш-бунар". Там прекарват около 20 човека с него на лагер направен тогава от палатки. Събират се значи около 20 души от околността и от Сливен, направят си колиби от буковата шума, а който има някоя палатка останала от войната също я опъва. Учителят прекарва 20 дни на Куш-бунар.
към текста >>

17. 43. НЕОБИКНОВЕНА ПОЧЕРПУШКА

Минаха години и днес ние го изнасяме за учениците от вътрешната Школа, а не за онези, които търсят чудеса под път и над път.
А тя отново е заключена? Изяждат по един портокал и след малко Учителят се явява за трети път пред тях и им поднася чиния с мед, с две лъжички да си засладят накрая. „Още една почерпушка за вас". После се усмихва и тихичко казва: „Това, което видяхте сега, то е за вас и няма да го разказвате за сега. Ще го разкажете след години". Минаха години и днес ние го изнасяме за учениците от вътрешната Школа, а не за онези, които търсят чудеса под път и над път.
към текста >>

18. 63: БРАТЪТ НА НАЙ-МАЛКИТЕ

Като се връща Учителят му казва: „Вземи парите, виждаш тя си плаща." Любовта прави чудеса тъй естествено и просто, че те остават незабелязани.
От какво има да се смущаваш? " - „Ти всичко знаеш", вика жената и плаче. След това бръква в пазвата си, изважда кърпа, развързва възел и туря на земята пред Учителя 2 левова сребърна монета. После става, целува ръката на Учителя, покланя се ниско и се отдалечава все с лице към него. Братът я изпраща до пътя. Като се връща Учителят му казва: „Вземи парите, виждаш тя си плаща." Любовта прави чудеса тъй естествено и просто, че те остават незабелязани. Брат Иван Антонов прибира парите за десятък за Господа. Днес ние с благодарност отваряме душите си за нашия обичен Учител, да ни посети той със своята мисъл, да почувстваме Неговото присъствие, неговия мир и неговата светла вяра в Истината и Доброто, за които Той дойде и за които свидетелствува. Ние отправяме нашата молитва към него - „Да ни ръководи и крепи в пътя на живота." С него ние всякога сме силни. Бъдете верни и истинни в пътя към него. Поздрав на всички братя и сестри.
към текста >>

19. 72. НИВА ЗА ПОСЕВ И ИСТОРИЯТА ЗА КРИНАТА ЖИТО НА ИЗГРЕВА. МНОЖЕНИЕ

МНОЖЕНИЕ „Търсите ме не, защото видяхте чудеса, а защото ядохте от хляба." Христос след като извърши много чудеса, изцели болни, възкреси мъртви.
72. НИВА ЗА ПОСЕВ И ИСТОРИЯТА ЗА КРИНАТА ЖИТО НА ИЗГРЕВА. МНОЖЕНИЕ „Търсите ме не, защото видяхте чудеса, а защото ядохте от хляба." Христос след като извърши много чудеса, изцели болни, възкреси мъртви. отвори очи на слепи, нахрани и пет хиляди души мъже и жени с пет хляба и две риби. - „ - и като благослови хлябовете разчупваше ги, и даваше на учениците си, а те - на народа." „- и като се нахраниха, вдигнаха дванадесет коша укрухи." Човекът на логичната мисъл пита: „От къде се взе този хляб? " Явлението „Множение" срещаме на всяка крачка в природата. Благодарение на него, живота се разгъва и изявява в своята пълнота и богатство, и пак се намалява и прибира в едно малко семенце. Явлението „Множение", е най-обикновеното и най-необикновеното в природата.
към текста >>

Много чудеса на живота ни окръжават, много от тях ние приемаме като обикновени явления, а те всъщност са чудеса, не могат да се обяснят с обикновената логична мисъл.
" Казвам: „Не мога да си спомня". Аз съм братът, който преди години пося нивата на Изгрева". Колко съжалявам и сега, че не си взех от онова жито, което остана в крината. МНОЖЕНИЕ. Само синове Божии имат власт и сила да предизвикат това явление. Материята е също тъй загадъчна и тайнствена както Духът. Много чудеса на живота ни окръжават, много от тях ние приемаме като обикновени явления, а те всъщност са чудеса, не могат да се обяснят с обикновената логична мисъл. „МНОЖЕНИЕТО", е качество на материята, то може да се прояви по волята на Синовете Божии. Тук се намираме на границата между два свята. Как става преминаването от единия свят в другия, как става трансформирането на силите и материята - това е чудо. И материята е вечна и безгранична както Духът и може да се увеличава и намалява до безкрайност. МНОЖЕНИЕТО: говори за единството в Природата.
към текста >>

Христос казва: „Търсите ме не защото видяхте чудеса, а защото ядохте от хляба." Хлябът - това е Божественото, което излиза от Бога към човека.
Как става преминаването от единия свят в другия, как става трансформирането на силите и материята - това е чудо. И материята е вечна и безгранична както Духът и може да се увеличава и намалява до безкрайност. МНОЖЕНИЕТО: говори за единството в Природата. То се явява естествено или може да бъде предизвикано по волята на Синовете Божии. „и нахрани пет хиляди души мъже и жени с пет хляба и две риби, и вдигнаха дванадесет коша укрухи." Обикновената логика е смутена от този пример., тя го отрича. Христос казва: „Търсите ме не защото видяхте чудеса, а защото ядохте от хляба." Хлябът - това е Божественото, което излиза от Бога към човека. То е същественото! Да ви посети Господ тази година, да се нахраните с хлябът - това е бла-гословението на Учителя за нас учениците. Една добавка: Името на този брат го забравихме. Не си го записах, забравих да го питам как се казва през 1972 г. когато бе дошъл горе на „Салоните" на 7-те Рилски езера.
към текста >>

20. 86. ИСПАНСКАТА БОЛЕСТ

Душата е по-силна и от смъртта, а вярата твори чудеса.
Пазете диета и всичко ще мине благополучно. Носете в душата си живата вяра, която въздига и възкресява. Болестите, това са почиствание на Природата. Всяка болест донася нещо ново в живота. Бъди бодра и весела Духом. Душата е по-силна и от смъртта, а вярата твори чудеса. Там гдето Духът действува всичко се урежда. Лекар в света е само Господ и природата е Негова сестра милоеерна, а земните лекари са нейни помощници там гдето те добре разбират нейния език. Моят привет и поздрав вам и на сестра ви. София, 30 ноември 1918 г. Подпис: Дънов /Свещеният подпис/ Олга Славчева чете писмото, плаче и знае кому дължи спасението си.
към текста >>

21. 21. ПРОЩАВАНЕ НА УЧИТЕЛЯ С ЧЕРНИ ВРЪХ

Така ставаха чудесата чрез хората и чрез Бога.
Застава пред Учителя, изважда две големи тави, а в тях два големи хляба и дебели една педя. „Майка ми ги пече за Учителя". Ние се споглеждаме и се усмихваме. Онези, които поглеждаха към Небето, за небесната манна рекоха: „Е, Черни връх е над главите ни и ние на там поглеждахме". Всички се смеем до насита. Така ставаха чудесата чрез хората и чрез Бога. По съвсем естествен начин. А да знаете как се яде топъл, пресен хляб на върха на Витоша. Топи се в устата. На следващия ден дойдоха и други братя и сестри от София. Те бяха научили къде е Учителя и групата ни се увеличи.
към текста >>

22. V. КНЯЗЪТ НА ТОЗИ СВЯТ И НЕГОВАТА ВЛАСТ

Какви чудеса прави слънцето.
10 милиона души са работили по 30 години на великата китайска стена, 100 000 души са работили на Хеопсовата пирамида в Египет 100 години. Да. Ако е за социализъм, монашеството представляваше една от формите на социализмй. Заслужава си да се проследи неговата история. Погледнете една нивичка. Наблюдавайте как расте житото. Какви чудеса прави слънцето. Има тука на какво да се замисли човек. Житните класове в тази нива е социализмът в пълната си реализация. Работи за другите и се жертвува за другите. 16. Съдебният процес. Комунистическата власт направи процес срещу Бялото Братство.
към текста >>

23. СЪДЪРЖАНИЕ

Чудесата 7.
Как хванахме мигът на вечността 2. Небрежност 3. Слънцето на цялата Вселена 4. Мълчаливият разговор 5. Да прогледнеш чрез Словото на Учителя 6. Чудесата 7. Кой и как си търси белята 8. Бомбата, която знаеше къде да падне 9. Опитностите на най-духовната ни сестра 10. Ябълка от Учителя 11. Траурът на България 12.
към текста >>

24. ІІІ.67. ЧОВЕШКИТЕ ФЛУИДИ И РЕКА СЕНА

Чудесата са чудеса, но те стават реалност, само когато излизат от своя първоизточник на живота.
Имаме нова гледна точка и нова светлина в съзнанието. Вече разбираме какво значи чиста планинска вода, налята от извора. Знаем също, че пречистената вода, макар да е бистра, още не значи, че е чиста и чистотата на природата да е в нея. Днес в големите градове в Европа има течаща вода, която се използва за миене и за промишлени цели, но не и за пиене. За пиене използват специално бутилирана вода, взета от някой извор. Чудесата са чудеса, но те стават реалност, само когато излизат от своя първоизточник на живота. За това има чистота на идеи, има чистота на мисли и чистота на чувства. А за чистотата на живота около себе си можем да съдим само по високия идеал от Словото на Учителя.
към текста >>

25. ІІІ.105. УЧИТЕЛЯТ И МУЗИКАТА

Под звуците на музикалните инструменти са ставали истински чудеса.
Хората, за пример, от атлантската раса, не са били музикални. Това личи ясно от изследване на техните черепи. Музиката, това е дихание на душата, без музика, без света на тоновете човешката душа и дух не могат да се проявят. Ако хората желаят да се пре-възпитат и бъдещите поколения да станат носители на онова в живота, което е красиво и възвишено, те трябва да поставят в основата на възпитанието и образованието музиката. Редица факти потвърждават мисълта, че в звука и ритъма се крият мощни сили. Под звуците на музикалните инструменти са ставали истински чудеса. Библейските разкази за рухването на Йерихонската стена под тръбните звуци не е само поетична измислица. Всичко в природата е музика. Музика има и в текущите води, във вечно вълнуващите се океани и морета, музика се носи във въздуха. Музика има в живота на птиците и всички животни. Звучи цялата материя.
към текста >>

26. 5.05. Да прогледнеш чрез Словото на Учителя

Та всички чудеса по времето на Христа се повториха в нашето семейство.
Вижда го и ахва: „Ама как стана? Как е възможно това? " Отговаряме, че Учителят го е излекувал по този начин с компреси от горещи кърпи. „Боже, такова нещо никога не съм чувал." А беше дошъл, за да карат баща ми в болница, където да му извадят окото. Накрая всичко завърши благополучно, баща ми сложи очила и с тях си служеше до края на живота си. Та всички чудеса по времето на Христа се повториха в нашето семейство. Онези, които трябваше да прогледнат - проглеждаха чрез Словото на Учителя. Онези, които трябваше да останат слепи - оставаха и те си вървяха по своя път.
към текста >>

27. 5.06. Чудесата

6. Чудесата Един ден майка ми, като пиеше кафе, се задави.
6. Чудесата Един ден майка ми, като пиеше кафе, се задави. Част от кафето отиде в кривото й гърло. Тогава така се казваше, когато някой се задави с храна, или с течност. А човек може да се задави и с капка вода. Започва да кашля, пожълтя, отпадна, не може да ходи. Чудим се какво да правим.
към текста >>

Какви чудеса стават тук в София.
А лекарят извиква: „Каква е тази работа? " Ние всички с глас отговаряме: „Учителят я излекува! " „Кой е този Учител? " „Ами Петър Дънов е този Учител." „А, така ли? И аз трябва да отида да Го видя. Какви чудеса стават тук в София. А ние не знаем чрез кого стават." Да, тук на Изгрева ставаха чудеса. За другите бяха чудеса, но за нас бяха естествени неща, защото те идваха чрез изреченото Слово от устата на Учителя. За нас това беше част от живота на Школата, когато Словото на Учителя, чрез нашия живот, се претворяваше в Сила и Живот. Това беше за нас. А за другите бе чудеса.
към текста >>

А ние не знаем чрез кого стават." Да, тук на Изгрева ставаха чудеса.
" Ние всички с глас отговаряме: „Учителят я излекува! " „Кой е този Учител? " „Ами Петър Дънов е този Учител." „А, така ли? И аз трябва да отида да Го видя. Какви чудеса стават тук в София. А ние не знаем чрез кого стават." Да, тук на Изгрева ставаха чудеса. За другите бяха чудеса, но за нас бяха естествени неща, защото те идваха чрез изреченото Слово от устата на Учителя. За нас това беше част от живота на Школата, когато Словото на Учителя, чрез нашия живот, се претворяваше в Сила и Живот. Това беше за нас. А за другите бе чудеса. Някои Го търсеха за чудесата.
към текста >>

За другите бяха чудеса, но за нас бяха естествени неща, защото те идваха чрез изреченото Слово от устата на Учителя.
" „Кой е този Учител? " „Ами Петър Дънов е този Учител." „А, така ли? И аз трябва да отида да Го видя. Какви чудеса стават тук в София. А ние не знаем чрез кого стават." Да, тук на Изгрева ставаха чудеса. За другите бяха чудеса, но за нас бяха естествени неща, защото те идваха чрез изреченото Слово от устата на Учителя. За нас това беше част от живота на Школата, когато Словото на Учителя, чрез нашия живот, се претворяваше в Сила и Живот. Това беше за нас. А за другите бе чудеса. Някои Го търсеха за чудесата. Но ние Го търсехме заради Словото Му, понеже то беше за нас Божественият хляб за душите ни.
към текста >>

А за другите бе чудеса.
Какви чудеса стават тук в София. А ние не знаем чрез кого стават." Да, тук на Изгрева ставаха чудеса. За другите бяха чудеса, но за нас бяха естествени неща, защото те идваха чрез изреченото Слово от устата на Учителя. За нас това беше част от живота на Школата, когато Словото на Учителя, чрез нашия живот, се претворяваше в Сила и Живот. Това беше за нас. А за другите бе чудеса. Някои Го търсеха за чудесата. Но ние Го търсехме заради Словото Му, понеже то беше за нас Божественият хляб за душите ни. Нали така и Христа бе казал, че Го търсят не за чудесата, които прави, а за живия хляб, от който ядоха, защото душите ни бяха гладни за него.
към текста >>

Някои Го търсеха за чудесата.
А ние не знаем чрез кого стават." Да, тук на Изгрева ставаха чудеса. За другите бяха чудеса, но за нас бяха естествени неща, защото те идваха чрез изреченото Слово от устата на Учителя. За нас това беше част от живота на Школата, когато Словото на Учителя, чрез нашия живот, се претворяваше в Сила и Живот. Това беше за нас. А за другите бе чудеса. Някои Го търсеха за чудесата. Но ние Го търсехме заради Словото Му, понеже то беше за нас Божественият хляб за душите ни. Нали така и Христа бе казал, че Го търсят не за чудесата, които прави, а за живия хляб, от който ядоха, защото душите ни бяха гладни за него.
към текста >>

Нали така и Христа бе казал, че Го търсят не за чудесата, които прави, а за живия хляб, от който ядоха, защото душите ни бяха гладни за него.
За нас това беше част от живота на Школата, когато Словото на Учителя, чрез нашия живот, се претворяваше в Сила и Живот. Това беше за нас. А за другите бе чудеса. Някои Го търсеха за чудесата. Но ние Го търсехме заради Словото Му, понеже то беше за нас Божественият хляб за душите ни. Нали така и Христа бе казал, че Го търсят не за чудесата, които прави, а за живия хляб, от който ядоха, защото душите ни бяха гладни за него.
към текста >>

28. 5.21. Тереза Керемидчиева

Вие не знаете още какви чудеса ще преживеете.
Ами с попа как сте? Общувате ли с него? Трябва да му говорите най-смело. Ами как мислите, Господ ви изпрати там като две свещи, които ще трябва да пръскат светлина. Вие трябва да се радвате, че сте Учителеви работници. Вие не знаете още какви чудеса ще преживеете. Бъдете смели, Бог е с вас и във вас, той е сила. Какви хубави неща ще дойдат сега. Ето, полунощ минава, чувствам как сме сега заедно тука. Вие може да спите - нищо не значи, но душите са сега в молитва, в разговор с Бога и Учителя. Колко ли сме ние щастливи, какви богатства имаме.
към текста >>

29. 5.27. Лечение за Славата Божия

А когато се прави за Славата Божия, тогава идва чудото и стават чудеса Божии, за да говорят за Силата Божия.
Ще ми взимаш хляба. Ще те дам под съд." Защо, бре, че аз добро съм направила. Не е грехота това. Пари не съм взела." Всички селяни ме защитиха. Доброто е винаги добро. А когато се прави за Славата Божия, тогава идва чудото и стават чудеса Божии, за да говорят за Силата Божия.
към текста >>

30. 5.40. Закон за изобилието

Ако ви се случи това да го видите, то ще видите и ще ви се случат по-големи чудеса от онова, което аз видях.
Ние се помолихме и дойде законът на изобилието. При него всички са еднакви, всички са равни и всички еднакво разделят Божието благословение." Всички се радват. Такова нещо на мен за пръв път ми се случи. И втори път не се повтори в моя живот. Знаете ли какво значи 36 гимназиални ученички да се молят от сърце и душа? Ако ви се случи това да го видите, то ще видите и ще ви се случат по-големи чудеса от онова, което аз видях. По едно време онова момче, дето прякора му бе Музген стана и пред всички каза: „Другарко учителко, аз съм от Комсомола. Изпратиха ме да Ви проследя и да Ви шпионирам. Обаче това, което аз видях тук, ме накара да се откажа от Комсомола и да остана при Вас". Всички ученички плачеха от радост, че този Мугзен се обърна към Бога. Накрая на годината казах на ученичките да съберем пари и му купихме костюм, и му го подарихме.
към текста >>

31. 6.26. Погледът на мъдреца

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

Съобщавам този факт, защото по принцип за мен чудеса не съществуват, тъй като бях произлязъл от атеистични среди, никога не се поддавах на религиозни мистификации, на суеверни загадки.
Той беше сам в палатката си. Станах изразител на големия смут, който цареше почти във всички братя и сестри. Учителят стана сериозен, излезе от палатката и заедно отидохме зад палатката, където никой не можеше да ни види. Лицето на Учителя в този момент беше много тържествено. Той вдигна дясната си ръка, направи някакво магическо движение, произнесе една формула и за мое учудване, небето разкъса своята облачност, бурята спря, снегът престана да вали и слънцето величествено се показа. Съобщавам този факт, защото по принцип за мен чудеса не съществуват, тъй като бях произлязъл от атеистични среди, никога не се поддавах на религиозни мистификации, на суеверни загадки. Това, което Учителят направи, звучеше в моето съзнание не като някаква легенда, не - то беше един факт. Подобно както един държавен глава, когато подпише един указ за обявяване на война, или сключване на мир, целият народ извършва съответните действия, така също и духовните Същества, които разполагат със силите на природата, могат да предизвикват известни действия, които за обикновения човек изглеждат като чудеса. За този интересен факт години мълчах. Защо? Исках да си обясня по какъв начин силите на природата могат да бъдат респектирани от могъщата воля на едно Същество, на което е дадена картбланш от Космичния свят да разполага с Неговите сили. Какво въздействие упражни магическото движение на Неговата ръка, каква мисъл - форма изказа Той чрез произнесената формула, че електромагнитните течения, в тази географска точка на земята, бяха отправени в диаметрално противоположна посока?
към текста >>

Подобно както един държавен глава, когато подпише един указ за обявяване на война, или сключване на мир, целият народ извършва съответните действия, така също и духовните Същества, които разполагат със силите на природата, могат да предизвикват известни действия, които за обикновения човек изглеждат като чудеса.
Учителят стана сериозен, излезе от палатката и заедно отидохме зад палатката, където никой не можеше да ни види. Лицето на Учителя в този момент беше много тържествено. Той вдигна дясната си ръка, направи някакво магическо движение, произнесе една формула и за мое учудване, небето разкъса своята облачност, бурята спря, снегът престана да вали и слънцето величествено се показа. Съобщавам този факт, защото по принцип за мен чудеса не съществуват, тъй като бях произлязъл от атеистични среди, никога не се поддавах на религиозни мистификации, на суеверни загадки. Това, което Учителят направи, звучеше в моето съзнание не като някаква легенда, не - то беше един факт. Подобно както един държавен глава, когато подпише един указ за обявяване на война, или сключване на мир, целият народ извършва съответните действия, така също и духовните Същества, които разполагат със силите на природата, могат да предизвикват известни действия, които за обикновения човек изглеждат като чудеса. За този интересен факт години мълчах. Защо? Исках да си обясня по какъв начин силите на природата могат да бъдат респектирани от могъщата воля на едно Същество, на което е дадена картбланш от Космичния свят да разполага с Неговите сили. Какво въздействие упражни магическото движение на Неговата ръка, каква мисъл - форма изказа Той чрез произнесената формула, че електромагнитните течения, в тази географска точка на земята, бяха отправени в диаметрално противоположна посока? Правейки аналогия с последните постижения на съвременната наука, когато природата им позволи да се домогнат до тайната на атома и да използват неговите сили. Колко повече ще се даде възможност на едно високо издигнато Същество да помогне на човечеството в най-трудните му моменти, подтиквано от голямата му любов към него, когато учените използват тия сили само за зло и за разрушение.
към текста >>

32. 6.53. ГОЛЯМАТА БОМБАРДИРОВКА

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

Какви чудеса!
Върнах се в печатницата и започна тревогата, но работниците бяха я напуснали вече. Ако беше ги заварила тревогата, те тутакси щяха да се напъхат в скривалищата, както всеки път и след това всички щяха да загинат от бомбите. И в този момент, в суматохата, аз трябваше да отида в скривалището на Народната банка както всеки път. Но отидох в скривалището на Д-р Лонг, където можеха да се скрият 200 човека. Успяхме да се скрием преди бомбардировката. Какви чудеса! Аз стоя пред една врата и тихичко интуицията ми нашепва: „Махни се оттук! " Аз се махам оттам и след три секунди падат три бомби и затриват вдън земя всичко. Ако бях останал, нямаше да остане нищо от мене. От експлозията на бомбите се вдигна прах, пръст и се затвори входът. Имаше една стомна вода, с която да си мокрят кърпите и да си ги слагат на устата, и да дишат през нея против праха.
към текста >>

33. 6.70. МИХАИЛ ИВАНОВ

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

Останаха при него хора, които търсеха чудеса.
Един ден Михаил влиза при нея: „Махнете този портрет на стария учител, а оставете портрета само на новия учител." И Михаил си посочва с жезъла гърдите. Жената толкова се разочаровала от него, че сваля и двата портрета - и на Учителя, и неговия. Тези прояви нямат нищо общо с Учението на Учителя. Учението на Учителя е Словото Му, а не в кандила, икони и актьори. Много хора като видяха, че той позира на Учителя Дънов, то те се разпръснаха. Останаха при него хора, които търсеха чудеса. В Париж духовните среди нямат отношение към него. Те го знаят като един религиозен разпространител, изтъкващ себе си. Артистът Михаил си направи снимки, досущ образа на Учителя, и ни ги изпрати тук, за да видим и да се убедим, че той е новият учител. Навремето дружах с Михаил и казвам на Учителя: „Учителю, като получавам средства, черпя го и как веднъж не ме почерпи с някоя боза." Учителят ме изгледа: „Ти какъв си френолог? Не виждаш ли неговото ухо?
към текста >>

34. 7.02. „ИЗГРЕВЪТ И БОКЛУЦИТЕ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Благославях го и казвах: Господ да му дава сили и здраве да работи, защото чрез книгата му ние получаваме една ясна представа за Учителя, какво е бил, каква е историята на Братството, какви преживявания са имали, какви грешки са допущали, какви трудности са имали, когато не са слушали Учителя, какви случки са ставали край Него, които бихме могли да наречем чудеса.
Като почнах да чета първия том, проследявах разказите на братята и сестрите, които са дали различните събития с Учителя, различните случки. Ставаше ми приятно да чета и така продължавах и продължавах, и по такъв начин научих много работи от тях, и от писаното разбрах какво са изживяли, какво нещо е Учителят за нас. И тъй, когато четях беседите, ги разбирах по-доб-ре. Научих какво значи Школа, какъв трябва да бъде братът и сестрата, за да може да се нарече "ученик" и какви качества да има. Четях с голяма лекота и си давах сметка колко ценна е книгата на Вергилий, и колко много е направил като е събрал тези материали. Благославях го и казвах: Господ да му дава сили и здраве да работи, защото чрез книгата му ние получаваме една ясна представа за Учителя, какво е бил, каква е историята на Братството, какви преживявания са имали, какви грешки са допущали, какви трудности са имали, когато не са слушали Учителя, какви случки са ставали край Него, които бихме могли да наречем чудеса. Особено ме впечатли разказа на брат Борис, който, като ходил в Австрия, на такива изпитания бил подложен, щото е трябвало да вземе решение да се върне в България и да остави следването. Също и запознанството му с Братството. Всичко е много поучително, особено за младите, които сега навлизат в него. Ще разберат много неща как са били, какви грешки са правили, какво е било и какво е станало. Тук бих си послужила по отношение на книгата с един стих от Евангелието, гдето се казва: „Всичко що е писано, за нас е предписано!
към текста >>

35. СЪДЪРЖАНИЕ ТОМ IV

Чудесата - 312 7.
Как хванахме мигът на вечността - 308 2. Небрежност - 309 3. Слънцето на цялата вселена - 309 4. Мълчаливият разговор - 311 5. Да прогледнеш чрез Словото на Учителя - 312 6. Чудесата - 312 7. Кой и как си търси белята - 313 8. Бомбата, която знаеше къде да падне - 314 9. Опитностите на най-духовната ни сестра - 314 10. Ябълка от Учителя - 315 11. Траурът на България - 316 12.
към текста >>

36. 35. ИЗКЪРТЕНОТО КЮШЕ

Обикновено идвайки от света и влизайки в Школата ние смятахме, че тук ще видим чудеса и ще видим как земята ще се разтвори и ще разкрие тайните си или небесата ще се раздерат и небесната завеса ще се отвори и ние ще полетим във въздуха като птиците.
35. ИЗКЪРТЕНОТО КЮШЕ Учителят в Школата беше дал много методи, за които казваше, че са много прости, но че имат голямо въздействие, когато ученикът ги прилага съзнателно и с пълна вяра в тях. Те бяха толкова обикновени, че ние се усмихвахме в началото, но после след дълги прекарани години с него, когато наблюдавахме тяхното въздействие, изпитвайки ги лично на гърба си, тогава започнахме да си променяме мнението за тях. То се променяше не само от познанията, които добивахме, не само от знанията, които получавахме, не само от наблюденията, които имахме от заобикалящите приятели, които също прилагаха, но и от мъничката вяра, която укрепваше все повече у нас, че учението на Учителя е неповторимо. Това бяха онези малки величини, на които обикновените хора не обръщат внимание,че в малките величини се намира голямата сила. А колко неща е изнесъл Учителят в беседите си - знания за цели епохи на човечеството. Обикновено идвайки от света и влизайки в Школата ние смятахме, че тук ще видим чудеса и ще видим как земята ще се разтвори и ще разкрие тайните си или небесата ще се раздерат и небесната завеса ще се отвори и ние ще полетим във въздуха като птиците. Това бяха влияния от различните окултни течения и литература, която бе заляла България, дори и Изгрева. Учителят беше тук при българите, а онези учениците около него търсеха авторитети та чрез тях да докажат присъствието на Учителя. Това бе смешно, но и трагично едновременно, защото се отклониха от Школата и техният живот протече драматично. Те се загубиха в света и за околните. В методите на Учителя беше залегнало истинското знание, което за пръв път се даваше.
към текста >>

37. 46. МАЛКИТЕ ВЕЛИЧИНИ, КОИТО УПРАВЛЯВАТ СВЕТА

Разбрахме, че с тях не можем да добием онези сили, с които да правим чудеса.
А това можеше да каже само Учителя - дали сме си разрешили задачите. Ние искахме да работим с големи величини и да имаме големи постижения. Ние знаехме от възрастните приятели много опитности, които даваха представа за възможностите на Учителя и че той е едно необикновено Същество в човешко тяло. Смятахме, че щом той може да прави тези неща защо да не можем и ние с малко повече усърдие и с малко повече амбиция. Учителят започна да дава методи за Младежкият Окултен клас и за нас те бяха много елементарни и простички. Разбрахме, че с тях не можем да добием онези сили, с които да правим чудеса. А какви бяха чудесата на Учителя? Те бяха съвсем естествени, защото той работеше с малките величини. Ето един пример. Непосредствено след Европейската война брат Пеню Ганев по това време е бил войник в град Скопие, където по същото време са били и Боян Боев и Георги Куртев от Айтос. Брат Пеню са го пуснали в годишен отпуск и той минал през града и си купил някакви книги.
към текста >>

А какви бяха чудесата на Учителя?
Ние искахме да работим с големи величини и да имаме големи постижения. Ние знаехме от възрастните приятели много опитности, които даваха представа за възможностите на Учителя и че той е едно необикновено Същество в човешко тяло. Смятахме, че щом той може да прави тези неща защо да не можем и ние с малко повече усърдие и с малко повече амбиция. Учителят започна да дава методи за Младежкият Окултен клас и за нас те бяха много елементарни и простички. Разбрахме, че с тях не можем да добием онези сили, с които да правим чудеса. А какви бяха чудесата на Учителя? Те бяха съвсем естествени, защото той работеше с малките величини. Ето един пример. Непосредствено след Европейската война брат Пеню Ганев по това време е бил войник в град Скопие, където по същото време са били и Боян Боев и Георги Куртев от Айтос. Брат Пеню са го пуснали в годишен отпуск и той минал през града и си купил някакви книги. Избирал ги да бъдат интересни и да отговарят на неговият вътрешен интерес.
към текста >>

38. 46. МАЛКИТЕ ВЕЛИЧИНИ, КОИТО УПРАВЛЯВАТ СВЕТА

Разбрахме, че с тях не можем да добием онези сили, с които да правим чудеса.
А това можеше да каже само Учителя - дали сме си разрешили задачите. Ние искахме да работим с големи величини и да имаме големи постижения. Ние знаехме от възрастните приятели много опитности, които даваха представа за възможностите на Учителя и че той е едно необикновено Същество в човешко тяло. Смятахме, че щом той може да прави тези неща защо да не можем и ние с малко повече усърдие и с малко повече амбиция. Учителят започна да дава методи за Младежкият Окултен клас и за нас те бяха много елементарни и простички. Разбрахме, че с тях не можем да добием онези сили, с които да правим чудеса. А какви бяха чудесата на Учителя? Те бяха съвсем естествени, защото той работеше с малките величини. Ето един пример. Непосредствено след Европейската война брат Пеню Ганев по това време е бил войник в град Скопие, където по същото време са били и Боян Боев и Георги Куртев от Айтос. Брат Пеню са го пуснали в годишен отпуск и той минал през града и си купил някакви книги.
към текста >>

А какви бяха чудесата на Учителя?
Ние искахме да работим с големи величини и да имаме големи постижения. Ние знаехме от възрастните приятели много опитности, които даваха представа за възможностите на Учителя и че той е едно необикновено Същество в човешко тяло. Смятахме, че щом той може да прави тези неща защо да не можем и ние с малко повече усърдие и с малко повече амбиция. Учителят започна да дава методи за Младежкият Окултен клас и за нас те бяха много елементарни и простички. Разбрахме, че с тях не можем да добием онези сили, с които да правим чудеса. А какви бяха чудесата на Учителя? Те бяха съвсем естествени, защото той работеше с малките величини. Ето един пример. Непосредствено след Европейската война брат Пеню Ганев по това време е бил войник в град Скопие, където по същото време са били и Боян Боев и Георги Куртев от Айтос. Брат Пеню са го пуснали в годишен отпуск и той минал през града и си купил някакви книги. Избирал ги да бъдат интересни и да отговарят на неговият вътрешен интерес.
към текста >>

39. 53. БОЖИЕТО ОКО

с невероятни чудеса.
Но след като отвори Школата Учителят по друг начин заговори и неговите методи се промениха. Една от причините бе, че духовенството го атакуваше открито както и обществеността и го упрекваха, че богохулства понеже се провъзгласил за жив Христос и за доказателство бяха му поместили един негов порт-оет в един от вестниците. От тогава Учителят не позволи да бьде сниман може би десет години. С него имаме снимки от 1926 и 1927 г., а преди това около десет години Учителят не разрешаваше никаква фотографска снимка с -его или с приятелите. Но за сметка на това Школата продължаваше, нашите опитности с него вървяха една след друга, а пък понякога възрастните приятели се разприказваха и споделяха съкровени тайни от онова време, когато Учителят се изявявал по Библейски и по Евангелски, т.е. с невероятни чудеса. Те знаеха да пазят мълчание, защото Учителят ги бе предупредил, че -ова са свещени неща, а от друга страна те виждаха реакцията на общество--о и възмущението на това общество срещу Дънов, който бил се провъзгласил за Христос. За тях Учителят беше самозванец, а той отговори много просто и по обикновеному и това, което ще го кажа ще го намерите в първите серии на „Сила и живот". Учителят бе казал: „Любовта, която е в мене е Божията любов. Любовта, която е в мене е Бог". Ето по-добро обяснение от -ова няма.
към текста >>

Ето така по този начин ние също започнахме да се срещаме ежедневно и да виждаме как чудесата изникваха и се реализираха едно след друго.
Учителят бе казал: „Любовта, която е в мене е Божията любов. Любовта, която е в мене е Бог". Ето по-добро обяснение от -ова няма. Но ние младите в Школата започнахме да виждаме Учителя по друг начин. Той външно беше се затворил, но вече ние получавахме задачи за разрешение, слушахме Словото му, а от друга страна наблюдавахме всички онези, които отиваха при Учителя за помощ и разрешение на личните им -роблеми. Ето така по този начин ние също започнахме да се срещаме ежедневно и да виждаме как чудесата изникваха и се реализираха едно след друго. И като резултат на нашите опитности и спомени ние от своя страна разказваме на следващото поколение и имате възможност да се запознаете с тях. Веднъж ме среща един възрастен приятел, усмихнат, имаше претенции, че е високо издигнат и всичко може. Среща ме и ме запитва: Сестра, какво става с вас? Имате ли нужда от моята помощ? " Аз спирам и го питам: „Каква помощ мога да получа от вас, та аз току-що бях при Учителя и при Бога".
към текста >>

Така че при всяка една среща на един българин с Учителя то той, българина винаги имаше възможност да се срещне с едно от чудесата, с които ние бяхме свикнали на Изгрева и които за нас не бяха чудеса, а беше едно обикновено ежедневие.
На другата година умря сина му, а на следващата пък почина жена му, италианката. Вечерта срещу злокобното представление преди той да почине една наша сестра от Изгрева - Марчето Петрова е била при италианката. Тя е доловила, че тази нощ ще стане нещо и я помолила да остане при нея, защото нещо лошо щяло да се случи и нямало да може да издържи. Но Марчето си имала работа и си отишла. А на следващия ден тя прочита некролога на Събчо Събев закачен по стените и оградите в София. Така че при всяка една среща на един българин с Учителя то той, българина винаги имаше възможност да се срещне с едно от чудесата, с които ние бяхме свикнали на Изгрева и които за нас не бяха чудеса, а беше едно обикновено ежедневие. Споделям с Учителя за горната преживелица, а той ми казва: „Онзи Божествен Учител има ли право, когато Той ви говори? За Божието око, което наблюдава то строго следи и нищо няма скрито и покрито за него. Ами аз, когато стоя в тъмната нощ нали Бог гледа? Пред Бога всичко се отпечатва. За мен вечерно време няма, нощта е тъй както е и през деня.
към текста >>

40. 113. УЧИТЕЛЯТ. БОЖЕСТВЕНИЯТ ПРИНЦИП В ДЕЙСТВИЕ

Тя беше слушала дълго време много неща за Учителя и това бяха разкази на първите приятели когато Учителят им се изявяваше чрез Дух и чрез Сила и опитностите на първите приятели граничеха с библейските чудеса.
Веднъж Учителят ми каза по един повод: „Направи доброто и го забрави". А после след миг продължи: „В мене има една черта, която е по-силна от мен - аз съм винаги на страната на слабите". Да, това означаваше, че Божественият Дух в света, в своята изява бе множество и като множество се доближаваше до всички големи и малки и понеже Учителят работеше с малките величини на земята затова бе винаги на страната на малките и слабите, отхвърлените, унижените и оскърбените и чак там в тази немощ на слабите се виждаше величието на Духът Божий. Има една такава формула „Бог не е в Слово, а в Сила Божия". Един пример с една сестра - Василка от Варна. Тя беше слушала дълго време много неща за Учителя и това бяха разкази на първите приятели когато Учителят им се изявяваше чрез Дух и чрез Сила и опитностите на първите приятели граничеха с библейските чудеса. Ние заварихме тези приятели, които ни разказваха такива опитности, че ние ги слушахме с отворени уста, очи и уши. При един такъв разказ сестра Василка, казваше: „Аз съм неверник Тома" и все чакаше момента и времето да се случи нещо, което да бъде само нейно, за да може от неверни Тома да стане на верующ Тома, А това означава да се сблъска и да се срещне с една истинска опитност от живота на Учителя. И така тя дошла на Изгрева през време на един от съборите, седнала на един стол, слушала беседите на Учителя и от време на време си мислела така: „Е, много хубаво говориш, Учителю, но аз искам да ти вярвам, но нищо не мога да сторя, не мога да ти повярвам, а искам". И така както Учителя си говори и както ние седнали на столовете в салона слушаме и записваме, то изведнъж на сестра Василка й се отварят очите. Или казано на образен език - люспите от очите й падат, т.е.
към текста >>

41. 114. СЛУЖЕНИЕТО НА СТАРИТЕ И МЛАДИТЕ

Затова тези опитности на възрастните приятели бяха много драматични, интересни и бяха от категорията на чудесата.
Такива примери имаше много от възрастните приятели, които бяха дошли по различно време, идваха при нас, разказваха ги и после си заминаваха по пътя, от където бяха дошли, а някои от тях си живееха своя живот, Тази част от приятелите имаха големи, съдбовни опитности с Учителя. Те по друг начин имаха контакт със Словото на Учителя. Докато ние го слушахме и разучавахме, то техния контакт със Словото на Учителя бе в това, че те го видяха в Сила и в Мощ, така както бе горния случай. Обикновено на нашите събори идваха стотици хора от града, които ние едвам-едвам познавахме. Ние смятахме, че те са външни хора, но когато идваха и ни разказваха своите опитности с Учителя виждахме, че техните опитности бяха опитности при срещата с Духът чрез Сила и Мощ, а ние бяхме ученици на Школата и методите бяха вече други. Затова тези опитности на възрастните приятели бяха много драматични, интересни и бяха от категорията на чудесата. И ние преминахме през чудеса, но нашите чудеса бяха от вътрешната Школа. Техния път бе друг и опитностите им бяха назидателни и очебиещи, по-изпъкващи и помнещи се. Когато идваха и ни ги разказваха горе на Изгрева ние се оглеждахме и се питахме: ето тия са от света, гледай ги докъде стигнаха с помощта на Учителя. Ами ние дето сме тук на Изгрева, докъде ли ще стигнем ние? Това бе един въпрос, на който никой не можеше да отговори освен Учителя.
към текста >>

И ние преминахме през чудеса, но нашите чудеса бяха от вътрешната Школа.
Те по друг начин имаха контакт със Словото на Учителя. Докато ние го слушахме и разучавахме, то техния контакт със Словото на Учителя бе в това, че те го видяха в Сила и в Мощ, така както бе горния случай. Обикновено на нашите събори идваха стотици хора от града, които ние едвам-едвам познавахме. Ние смятахме, че те са външни хора, но когато идваха и ни разказваха своите опитности с Учителя виждахме, че техните опитности бяха опитности при срещата с Духът чрез Сила и Мощ, а ние бяхме ученици на Школата и методите бяха вече други. Затова тези опитности на възрастните приятели бяха много драматични, интересни и бяха от категорията на чудесата. И ние преминахме през чудеса, но нашите чудеса бяха от вътрешната Школа. Техния път бе друг и опитностите им бяха назидателни и очебиещи, по-изпъкващи и помнещи се. Когато идваха и ни ги разказваха горе на Изгрева ние се оглеждахме и се питахме: ето тия са от света, гледай ги докъде стигнаха с помощта на Учителя. Ами ние дето сме тук на Изгрева, докъде ли ще стигнем ние? Това бе един въпрос, на който никой не можеше да отговори освен Учителя. Един път пред мен каза: „Ученик е онзи, който учи, който прилага, който случи на Бога".
към текста >>

42. 123. ПЪТЯТ НА УЧЕНИКА Е СТРЪМЕН И СДАВЕН

Така че се осъществило онова чудо, за което понякога ни се иска да стане винаги и по всяко време, но за да се осъществи трябва човек да се доближи и да се добере до закона, който управлява чудесата, а това е законът на вярата.
Учителят наредил да донесат в една чаша вода и една чиста кърпа. След това започнал да намокря кърпата и да я поставя на лицето на детето, след което помолил и сестра Елена да излезе от стаята и той останал сам с детето. Какво е правил там Учителя с детето, никой не знае. След минути Учителят излиза от стаята и казал на родителите, че то вече полека-полека ще се оправи. Той дал наставления с какво да го хранят и след една седмица то оздравяло. Така че се осъществило онова чудо, за което понякога ни се иска да стане винаги и по всяко време, но за да се осъществи трябва човек да се доближи и да се добере до закона, който управлява чудесата, а това е законът на вярата. Учителят лекуваше онези, които имаха вяра и вярата в тях съществуваше като една незрима, но яка връзка понякога тънка като конец, друг път като връв, трети път като въже, която връзка съединяваше човека с човешката душа и от там с Бога. Много пъти имаше и комични положения в Школата. Спомням си Методи Константинов се върна от Полша и донесе докторат и вървеше важ-но-важно по Изгрева и се перчеше със своят докторат. Имах усещането, че се движи като петел между кокошки. Гледам го, наблюдавам го и казвам на Учителя: „Учителю, наш Методи според мен се е оцапал духовно и астрално с жени в Полша".
към текста >>

43. 165. ЯНКО - КОНЯРЯТ И ВОДАЧА НА КЕРВАНА В ПУСТИНЯТА

Сестрите подскачат от радост, виждат чудо на чудесата сътворено от ръцете и труда на младежите.
Тръгват да го търсят, а него го няма. Завеждат сестрите до една палатка и им казват: „Затворете си очите! " Затварят ги, а онези казват: „фокус, мокус, препаратус" и ги вкарват в същата палатка. Отварят очи и какво да видят - вътре техния багаж. А понеже палатките ги правеха по един и същ тертип отвън, трудно можеха да ги различат при първо виждане. Сестрите подскачат от радост, виждат чудо на чудесата сътворено от ръцете и труда на младежите. Понякога се наемаше един автобус, над чийто покрив имаше багажник и се слагаше багаж. Побираше 80 човека, а шофьора бе Начев. С него транспорта бе най-добре организиран, защото вътре сядаха около 30 човека и имаше място за багаж. Понякога време не беше благосклонно към нас. Имаше мъгли и за да не се загубят конете ги връзваха по два коня с въже.
към текста >>

44. 180. ДЕДО ПОП КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ

И затова опитностите на първите приятели с Учителя са от категорията на чудесата.
Учителят беше забранил да разказват опитностите си и всичко, което знаеха около него. Тогава бяха започнали атаките от духовенството срещу Учителя и те търсеха под дърво и под камък всяко нещо, с което да се хвърли кал върху името и образа на Учителя. Другата причина бе, че възрастните приятели тогава не взеха на сериозно да проучат и да запазят онези оскъдни данни, които знаеха за рода на Учителя и за ранните му години. Те бяха влезнали в едно такова психическо поле, което бе разширило съзнанието им, бяха видели какво представлява Учението, защото Учителят в началните години се е изявявал в съвсем друга светлина. Той направо и категорично е изявил себе си и е показал на своите съвременници кой е той. И затова опитностите на първите приятели с Учителя са от категорията на чудесата. И затова всичко останало беше за тях безпредметно и без значение. А моето поколение, което оформи Школата на Учителя бяхме млади и продължихме две десетилетия с него и ние никога не предполагахме, че Учителят ще си замине. Аз лично определено смятах, че Учителят ще живее на земята 120 години, толкова колкото е пълният зодиакален цикъл и дори смятах, че аз ще си замина по-рано, а Учителят ще остане след мен на земята. И така нашите приятели нищо почти не направиха, за да се увековечи родословното дърво на Учителя, както и да се запишат данни от първите му години. Но сега ще видите как работи Духът.
към текста >>

45. 235. ЧЕРЕШИ ЗА ТРИТЕ СЪПЕРНИЧКИ

Но методите за разрешение бяха едни такива обикновени, че на човек свят да му се завие, защото ние очаквахме кой знае какви велики работи и какви необикновени чудеса.
Тогава почвахме от начало да я изпълняваме. Но когато бяхме в условията на самата задача загубвахме ориентация къде сме, какво сме и се потапяхме в условия на тази задача и всички живи величини от задачата се раздвижваха около нас, защото тези величини бяха живи хора, ние се срещахме с тях, те имаха имена, бяха личности, те се движеха насам и натам докато ние се намествахме накрая така че се получаваше едно крайно решение на задачата, Ама че бяхме смешни понякога, ама че бяхме трагични накрая, чак накрая виждахме решението на задачата така както никак и не предполагахме, че тя може да бъде. Учителят ни беше дал условията на задачата, беше ни обозначил като живи условни величини в нея, а решението трябваше и преминаваше през загадката, която знаехме теоретически или пък не я знаехме, но едновременно учехме и едното, и другото. Беше много трудно и непосилно да се изнесе всичко това. Ние се движехме и знаехме, че сме живи величини от задачата, която се решаваше, а как ще я решим, то зависеше от самите нас. Но методите за разрешение бяха едни такива обикновени, че на човек свят да му се завие, защото ние очаквахме кой знае какви велики работи и какви необикновени чудеса. А тези чудеса наистина ставаха, но вътре в нас и се претворяваха на истински откровения от Духа на Учителя и от Духа на Словото му. Така Словото му ставаше и се претворяваше на живият небесен хляб в нас и бе Слово и Живот в нас. Една пролет така се завъртяха нещата около мен и около другите две сестри, че ни се бяха обтегнали отношенията изключително много. Това се дължеше на една истинска ревност помежду ни, която се бе изопачила дори стигнала и изродила се до озлобление помежду ни. На ученика му е позволено ревността само към Бога.
към текста >>

А тези чудеса наистина ставаха, но вътре в нас и се претворяваха на истински откровения от Духа на Учителя и от Духа на Словото му.
Но когато бяхме в условията на самата задача загубвахме ориентация къде сме, какво сме и се потапяхме в условия на тази задача и всички живи величини от задачата се раздвижваха около нас, защото тези величини бяха живи хора, ние се срещахме с тях, те имаха имена, бяха личности, те се движеха насам и натам докато ние се намествахме накрая така че се получаваше едно крайно решение на задачата, Ама че бяхме смешни понякога, ама че бяхме трагични накрая, чак накрая виждахме решението на задачата така както никак и не предполагахме, че тя може да бъде. Учителят ни беше дал условията на задачата, беше ни обозначил като живи условни величини в нея, а решението трябваше и преминаваше през загадката, която знаехме теоретически или пък не я знаехме, но едновременно учехме и едното, и другото. Беше много трудно и непосилно да се изнесе всичко това. Ние се движехме и знаехме, че сме живи величини от задачата, която се решаваше, а как ще я решим, то зависеше от самите нас. Но методите за разрешение бяха едни такива обикновени, че на човек свят да му се завие, защото ние очаквахме кой знае какви велики работи и какви необикновени чудеса. А тези чудеса наистина ставаха, но вътре в нас и се претворяваха на истински откровения от Духа на Учителя и от Духа на Словото му. Така Словото му ставаше и се претворяваше на живият небесен хляб в нас и бе Слово и Живот в нас. Една пролет така се завъртяха нещата около мен и около другите две сестри, че ни се бяха обтегнали отношенията изключително много. Това се дължеше на една истинска ревност помежду ни, която се бе изопачила дори стигнала и изродила се до озлобление помежду ни. На ученика му е позволено ревността само към Бога. Но именно този наш стремеж към ревност към Бога, към връзката ни с Бога чрез Учителя и търсене на ежедневна близост с него и търсейки и настоявайки за неговото внимание всичко това бе прекрачило прага на идейния ни свят и бе се насочило в друго русло и взело други форми известни за обикновените хора като завист, непримиримост, озлобле-ние и ненавист.
към текста >>

46. 242. СТЕНОГРАФКАТА САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА И УЧЕНИКЪТ АВЕРУНИ. ТЕРЕЗА КЕРЕМИДЧИЕВА

Когато ги изваждаха и обезвредяваха военните се учудваха на това чудо на чудесата.
По време на големите нощни бомбардировки над София, затъмнението на прозорците на гражданството не попречи на американските самолети. Те бомбардираха цялата нощ града като пускаха осветителни тела с парашути и падайки бавно осветяваха целия град и самолетите бомбардираха безпогрешно набелязаните цели. Една от тези цели бе Изгревът и салона на Изгрева. На Изгрева не падна нито една бомба. Но около Изгрева паднаха около десетина бомби. Когато ги изваждаха и обезвредяваха военните се учудваха на това чудо на чудесата. Тези бомби бяха очертали околовръстно територията на Изгрева. Та друга защитна сила запази Изгрева от американските бомбардировки. Друга бе противозенитната артилерия и про-тивосамолетната защита на Изгрева, а не черната хартия на Тереза. Може би ще се спрем как Изгревът бе запазен от бомбите в друг разказ. Тереза бе и медиумична натура.
към текста >>

47. 283. ФИЗИЧЕСКО И ДУХОВНО ЛЕЧЕНИЕ

Не случайно Учителят споделяше, че едновремешните индуски адепти сега са се преродили като учени на Запад с цилиндри на главата и създават едно след друго съвременните чудеса на науката, които трябва да бъдат в услуга на човека.
Служехме си с много мазила и с т.нар. благ мехлем, който го използвахме за рани. А онези съвети с билколечението, които Учителят даваше на различни приятели, за да си поправят здравословното състояние те ги прилагаха, получаваха лечебния ефект и след това те ни разказваха по какъв начин да ги използваме. Имах положително отношение и към различните нагревки, които съвременната физиотерапия прилагаше. Този научен потенциал стана под напора на човешкия дух за познание. Не случайно Учителят споделяше, че едновремешните индуски адепти сега са се преродили като учени на Запад с цилиндри на главата и създават едно след друго съвременните чудеса на науката, които трябва да бъдат в услуга на човека. Така че аз имах широта по въпроса, защото бях освободена. Спомням си когато Борис Николов беше болен през 1972 г. от бронхопневмония цял месец у дома един приятел-лекар направи стаята му цяла болница, че му слагаше инфузионни разтвори в системи, които се вливаха непрекъснато във вените, слагаха му се антибиотици венозно и така го лекуваше според съвременната наука. Но аз исках да му поставя млечен компрес. Той ме оглеждаше и се усмихваше и ми показваше системата и шишето, което висеше над Борис и по нейните маркучи се вливаха във вените на Борис различни разтвори: „Ей това ще му помогне, защото едновременното храним и лекуваме".
към текста >>

48. 41. ЗАВРЪЩАНЕ ОТ АМЕРИКА

За обикновените хора това са чудеса, за Него бяха всекидневни прояви и възможности.
Всички сме Го виждали винаги тука между нас. В Америка е ходил само на младини. Как е била тази работа? И мъжът, и жената са били напълно нормални хора, с нормални сетива, а и двамата твърдят, че Той им е помогнал да се съберат отново. Мнозина няма да повярват, други ще се чудят, а тези, които са чели и разбират от окултна наука, ще си обяснят как е станало всичко това. За обикновените хора това са чудеса, за Него бяха всекидневни прояви и възможности. Той работеше с тях, както ние работим с действията от триизмерния свят. Учителят се затваряше горе с дни и седмици и не слизаше при нас и работеше горе. Какво работеше, ние можехме само да гадаем. Освен това когато тук е нощ, в Америка е ден. Трудно ли е за Него да остави тука физическото си тяло и да отиде да свърши една работа с астралното, или дори да пренесе физическото си тяло?
към текста >>

49. 48. КАК ЛЕКУВАШЕ УЧИТЕЛЯТ. ПРОСТУДАТА

Толкова за Него бяха незначителни всекидневните малки чудеса, които извършваше пред нас и за нас.
Олекна ми! Всичко се свлече от мене." Зарадва се и Буча. И докато се радвахме и разговаряхме, Той слезе от -оре с няколко томчета беседи и бързо, и сериозен, без да ни погледне си влезе в долната приемна стая при човека, за когото изглежда носеше тези беседи. Не успях, не позволи дори да се приближа при Него, Да Му благодаря. А аз, а ние затова Го чакахме да слезе. Толкова за Него бяха незначителни всекидневните малки чудеса, които извършваше пред нас и за нас.
към текста >>

50. 61. ВИДЕНИЯ И ЛЕЧЕНИЯ

За обикновените хора това са чудеса, за Него бяха всекидневни прояви и възможности.
61. ВИДЕНИЯ И ЛЕЧЕНИЯ Ето това работеше Учителят когато се затваряше горе в стаята си и не слизаше и не приемаше никого. Ходеше да лекува, да помага, да избавя ония, които викат за помощ. В една беседа казва: „Когато вие спите, аз ходя и лекувам болните". Как стават тези неща могат да разбират онези, които са чели и са се занимавали с окултна наука. За обикновените хора това са чудеса, за Него бяха всекидневни прояви и възможности. Той боравеше с тях, както ние боравим с триизмерния свят. Каква представа има една мравка за нашия триизмерен свят с нашата техника, нашите небостъргачи, нашата култура, наука, музика, изкуство, поезия? Какво е нейното съзнание за тези неща? Ето такова е нашето съзнание в сравнение с Неговото за онзи красив и грандиозен, възвишен свят с невъобразими за обикновения човек възможности, в които Той живее. Струва ми се даже, че животът на обикновените хора, който Той трябваше да живее, за да можем да Го разбираме, беше за Него мъка.
към текста >>

51. 70. САЛОНЪТ НА ИЗГРЕВА

Няма да стигне ни време, ни хартия, ни мастило да се опишат всичките дни от живота ни прекарани край Учителя в продължение на 25-30 години -все разнообразни и неповторими по красота, по чудеса, по величие.
сутринта всички сме изпълнили новия бял и светнал салон, насядали по пода, понеже нямахме още столове. С неизразима радост в душите слушаме незабравимото Слово на Учителя, което се излива като поток, като река сутринта в 5 часа и в 10 ч. преди обед и в 4 часа след обед щедро, щедро по 2-3 часа непрекъснато, което е събрано в томчето „Пътят на ученика" - съборни беседи от 1927 г. Няма да стигне ни време, ни хартия, ни мастило да се опишат всички съборни дни, които ставаха редовно всяко лято на Изгрева до 1944 г. И биваха все разнообразни и неповторими. Няма да стигне ни време, ни хартия, ни мастило да се опишат всичките дни от живота ни прекарани край Учителя в продължение на 25-30 години -все разнообразни и неповторими по красота, по чудеса, по величие. И аз вече започнах да се обърквам за какво да пиша по-напред, Боже мой. Кое е по-важно и кое не е? Та нима когато е в градината и оправя клончетата на дървото е маловажно? Нямаше плодна градина в София или другаде, която да ражда повече плод от изгревската. Дърветата с ниско сведени до земята клони биваха отрупани с плод: жълти, сочни, сладки круши, едри червени ябълки, череши, вишни, вишнапи, праскови, които нямаха толкова листа, колкото плод.
към текста >>

52. 30. МОМЕНТАЛНОТО ИЗЛЕКУВАНЕ НА СТОМАХА МИ

Мария Райчева

Като се връщахме през гората с Еленка, казах й: „Еленке, ако това не е чудо, тогава няма чудеса на този свят".
От нейната,къща до Изгрева вървях още три километра и половина и пак нищо не ми стана. Там седях седнала в салона от 5 до 6 часа да слушам като четоха беседата. В 6 часа отидох на полянката за Паневритмията. От 6 до 7 ч. изиграх всичките упражнения и пак нищо не ми стана. Като се връщахме през гората с Еленка, казах й: „Еленке, ако това не е чудо, тогава няма чудеса на този свят". Жилището ми беше между инвалидния дом и Александровската болница, което прави от Изгрева до дома 3 км и половина и до дома нищо не ми стана, нито пък ми прилоша до вечерта вкъщи и така не стана нужда и да легна. На другия ден чаках перачка. Станах в 5 часа и прекарах целия ден в движение, като разтребвах, готвих и помагах на перачката. Седнала бях само през време на закуската и обяда и докато дадох два урока. След като си отиде перачката още до 11 часа извивах и простирах прането, чувствувайки се съвършено здрава.
към текста >>

53. 5. ОПОЖАРЕНАТА ХИЖА

Крум Въжаров

Цялата младежка група се прибираме в София и реших да се похваля на Учителя, какво чудо на чудесата сме направили за два месеца.
Самоков, където ги продаваха на гражданите за отопление. А ние искахме да отсечем дървета, за да направим хижа. Събрахме се една група младежи и за два месеца вдигнахме цяла хижа на два етажа. Долу имаше мазе, а на първият етаж имаше столова и над нея спалня. Работехме цяла есен докато падна първия сняг. Цялата младежка група се прибираме в София и реших да се похваля на Учителя, какво чудо на чудесата сме направили за два месеца. Но искам да подчертая, че ние изобщо не Го бяхме питали, а решението беше лично мое. А аз го правех в името на общото дело и за улеснение на Братството. Така аз смятах. Като разказах на Учителя, Той за първи и последен път ме гълча. А знаете ли какво нещо е да те гълчи и да ти се скара Учителят?
към текста >>

54. 6. ВЕСТНИК „БРАТСТВО

Станка Иванова Тотева

Ето ви чудо на чудесата, което се реализира чрез мен и в мен.
Та той не можеше и нямаше как да дойде поради трите метра дълбок сняг и той изобщо не съществуваше. Връзките с други населени места бяха прекъснати изобщо. После всички вестници на времето ги получавахме под номера, а тоя именно не го намерих никъде, защото той не беше материален. Той беше изпратен по незнаен начин от Учителя, за да ми повдигне духа. А мехура, който почувствувах, че ми се пукна и потече хладна течност от слепоочието ми надолу по двете страни, това беше само чувство, което изпитах, а не действителна течност. Ето ви чудо на чудесата, което се реализира чрез мен и в мен.
към текста >>

55. БЕЛЕЖКИ

Станка Иванова Тотева

Райна Стефанова Георгиева (Арнаудова)

Опитността, която има с в-к „Братство" е от порядъка на онези чудеса, които през време на Школата са се срещали често, били са реални, били са доказвани, били са видени от мнозина, но поради нашето незнание, на този етап е трудно да бъдат обяснени.
А дъщеря му Станка със своят любим Минко решават да се оженят в Рилския манастир, без да питат Учителя, но там не сполучват. Връщайки се на езерата, те споделят с Учителя и с разрешението на Учителя по-късно се оженват. Тука е спазен по принуда един окултен закон, за родовата верига. Бащата търси мнението на Учителя, Учителят го изказва, но дъщерята на своя глава търси разрешение, като не знае, че нейният баща е вече вложил съдбата на брака им в ръцете на Учителя. Когато получават разрешение бракът се осъществява. Опитността, която има с в-к „Братство" е от порядъка на онези чудеса, които през време на Школата са се срещали често, били са реални, били са доказвани, били са видени от мнозина, но поради нашето незнание, на този етап е трудно да бъдат обяснени. Обяснението им се намира в Словото на Учителя. За нас, които слушаме и описваме тези случаи и познавайки много такива, не е никакво противоречие една такава случка. Лечението проведено от Учителя на Станка от разстояние е лечение на нейният етерен двойник, който Учителят коригира и трансформира още в София на Изгрева, а прехвърлянето му чрез разстояние, както и явяването на в-к „Братство" и прочитането на онзи пасаж е от компетенцията на Всемировият Учител. А възможностите на Всемировият Учител и условията, в които Той работи, може да ги намерите в Неговото Слово, а случаите, които описваме потвърждават реализацията на това Слово. През време на екскурзиите на Братството на Рила имаше много и най-различни случаи.
към текста >>

56. 5. ПЕВЕЦЪТ СИМЕОН

Той бе по големите работи, граничещи с чудесата, а пък аз се грижех за семейството.
5. ПЕВЕЦЪТ СИМЕОН Имаше голям устрем в него. С голямо уважение се отнасях към неговите певчески занимания. Не ми омръзваше нито да мизеруваме, нито да гладуваме, нито да се ограничаваме в нещо, когато ставаше вьпрос той да има условия дори да си заплаща уроците по пеене. Той бе по големите работи, граничещи с чудесата, а пък аз се грижех за семейството. Онова, което му бе казал Учителят той не изпълни нищо. Защо? Много прибързваше. Изобщо никъде не заставаше, не се спираше и все намираше кусури. Учителят му каза как да работи в църквата, да сложи специално облекло, състоящо се от бяло расо и син подрастник. И в църквата му обещаваха много неща, защото те нямаха тогава такива хора, които да имат такъв глас и му разрешиха едновременно да бъде дякон и в същото време да следва музикалната академия.
към текста >>

57. 1. ЗРИМИ ЧУДЕСА

Георги Сотиров

ЗРИМИ ЧУДЕСА През 1940 година, когато немските войски бяха допуснати в България един съботен ден дойдох на Изгрева с намерение да се видя с Учителя.
ГЕОРГИ СОТИРОВ 1. ЗРИМИ ЧУДЕСА През 1940 година, когато немските войски бяха допуснати в България един съботен ден дойдох на Изгрева с намерение да се видя с Учителя. Посрещна ме една сестра и ми каза, че него ден Учителя не приема. Аз обаче застанах долу до стълбите при салона и очаквах. Като видях, че всички братя и сестри се разотидоха и вече нямаше никой, осмелих се и се качих по стълбите, към стаята на Учителя. Почуках два-три пъти на вратата и вратата сама се отвори. Гледам, пред мене няма никой.
към текста >>

58. 3. БЕЛЕЖКИ

Русава Стойчева

Онова, което остана за нас бе чудо на чудесата.
3. БЕЛЕЖКИ Русава Нейчева Георгиева Времената, в които живеехме и работехме за събиране на опитности и останали материали за живота на Братството, бяха много усилни и пълни с противоречия, външни ограничения и гонения. Затова много си заминаха и не посмяха да оставят своите спомени, за да не предизвикат гонения на техните семейства, като някои направо унищожаваха сами онова, което властта не бе иззела при многото обиски. Онова, което остана за нас бе чудо на чудесата. В нашия случай Димитър Явашев не остави никакви спомени, но когато се обърнахме към неговата съпруга Русава, тя ни разказа някои случки за своят рожден баща Нейчо Георгиев Чобанов и семейството му. Бяха ни предоставени някои снимки и съответни обяснения към тях. Беше ни приятно да видим как работи един закон, който се отнася за Христовия Дух, когато трябва да се прояви по закона на изобилието. Примерът ще го намерите в разказа на Русава за онези вкусни мекици правени през 1939 г. на седемте Рилски езера, която е последната година от летуването на Учителя на Рила.
към текста >>

59. 1. ИЗПИТАНИЯ

Анка Венкова Георгиева

Четях беседите, чувала съм, че Учителя прави чудеса, лекува болни, помага много.
После имаше достатъчно бензин и тогава ме назначиха, помолих там да ме назначат към трамвайното депо. Назначиха ме като книговодител там. Работих няколко години и накрая ме преназначиха икономист. Само една година работих като икономист и след това ме пенсионираха с 10 % намаление, тъй като нямах достатъчно възраст, искали на това място да назначат човек партиец. Аз се пенсионирах през 1962 г., през комунистическо време. Четях беседите, чувала съм, че Учителя прави чудеса, лекува болни, помага много. Веднъж отидох на събор в Тополица. Учителят беше вече си заминал. В Тополица се събират на Никулден. Тръгвам си една вечер от там като свърши събора. Всички ме убеждаваха да не тръгвам в това лошо време.
към текста >>

60. 12. Големият обиск на Изгрева

Стоянка Цанева Драгнева

Та и след Учителя ставаха чудеса и то на Изгрева.
Аз като разбрах туй нещо, връщам се вкъщи и застанах и казвам: „Господи, най-голямото ми богатство е литературата, която имаме“. И сега когато го разказвам настръхвам, защото то беше много критичен момент. Как да се запази това нещо, защото Колю беше един бунтарин, известен с това. И какво можем да направим, никъде нито можеш да мръднеш, нито можеш да излезнеш, навсякъде блокада с милиция. И тази молитва отправена към Господа за чудо невиждано след заминаването на Учителя, че не дойде никой в нас. Та и след Учителя ставаха чудеса и то на Изгрева. На Изгрева е дошла милиция, изземва се всичко, навсякъде, ровят, пискат хора, всичко се взима. На всяка барака застанала милиция с чувалите и прибират. От печатницата изнесоха 19 камиона литература. Разбирате ли какво нещо става? И аз се връщам вкъщи, седя, чупя ръце и викам: „Ами сега, какво да направя?
към текста >>

61. 9. Плацентата

Стефка Няголова

За да прикрива своите методи на духовна помощ, Той си служеше с най-различни средства, за да не се прочуе със своите чудеса.
Той ми помогна да се спася. Наистина беше странно и необяснимо, че това съвсем леко духване в малкото шишенце ме спаси. Аз почувствах, че Учителят беше вече взел предварителни мерки, за да ме спаси. Но трябва да има една външна физическа причина, за да се обоснове това велико чудо, което направи Учителят с мене. Пътищата, по които Той помагаше и спасяваше дори и от смърт бяха незнайни и необясними от съвременната медицина. За да прикрива своите методи на духовна помощ, Той си служеше с най-различни средства, за да не се прочуе със своите чудеса. А такива Той правеше почти всеки ден с нуждаещите се и любящи за Него души. За Него беше достатъчно да каже на някой болен брат или сестра: „Изпий, рекох, чашка гореща вода или сварете си, рекох, чорбичка от картофки, или разтрийте се с чист зехтин“ А можеше да препоръча и екскурзия на болния и те по чудо оздравяваха. А понякога Той помагаше незнайно, без болния дори да Му е казал за състоянието си. Тогава нямаше нужда Той да препоръчва физически мерки. След срещата си с Учителя внезапно болният оздравяваше.
към текста >>

Учителят беше способен на чудеса.
Тогава нямаше нужда Той да препоръчва физически мерки. След срещата си с Учителя внезапно болният оздравяваше. Наистина това бяха необясними методи за медицината. Но трябва да подчертая, от своя личен опит, че помощта Му беше духовна. Той беше в състояние да направи всичко ако болния заслужаваше това. Учителят беше способен на чудеса.
към текста >>

62. 17. Бурята над Търново

Васко Искренов

За мен беше особено, първо преживяване от този род чудеса.
Обаче всички се преобърна наопаки. Тогава се изви една буря, керемидите хвърчаха от покривите на къщите. Всички се изпокриха в домовете си. Никой не дойде в лагера. Бурята премина. За мен беше особено, първо преживяване от този род чудеса. А на заминаване трябваше да си взема сбогом с Учителя. Чака ни един файтон трима души, вземаме си довиждане. Ама приказките не ни се чуват, само бърните се движат на устните ни. Изведнъж една огнена вълна премина през мен. Качвам се като перце лек, сядам и не мога да си намеря място от радост.
към текста >>

63. 18. Притча за чувала с жито и въшката

Васко Искренов

Всеки каза, неочаквано, нечувано, необяснимо, чудеса за земята и за света.
Може ли Учителят да сбърка, когато всичко е казал така. Какво е станало? Личеше, че света отива на катастрофа. Изведнъж стана чудото. И всеки го признава, че е чудо. Всеки каза, неочаквано, нечувано, необяснимо, чудеса за земята и за света. В: Учителят дава примера така: за Невидимия свят е много лесно да промени съдбините на света. Ще вземе този, който е ръководител на държавата, ще вкарва друг дух в неговото тяло и той взима коренно противоположни решения. И: Точно така. След това Учителят казва така: „Да кажем, че когато станаха войните когато бушуваха. Казвате, дали Господ няма сила да спре това нещо?
към текста >>

64. 34. Чудесата

Ангел Вълков

Юрданка Жекова (от Радка Левордашка)

34. ЧУДЕСАТА Веднъж брат Юрдан-бояджията се среща с Учителя пред приемната.
34. ЧУДЕСАТА Веднъж брат Юрдан-бояджията се среща с Учителя пред приемната. В момента са били само двамата и той Го пита: „Учителю, Христос на времето правеше чудеса, направи и Ти някое чудо, та да видим, че и Ти можеш да правиш такива“. Учителят нищо не му казва, но го оставил долу да чака пред приемната, а Той по дървените стъпала се изкачил в горната Си стая като му казал, че ще се върне скоро. Юрдан Го чака да се върне по стълбите при него. Каква му била изненадата когато видял, че Учителят иде и се задава откъм поляната. А друг изход освен стъпалата, до които Юрдан стои няма.
към текста >>

В момента са били само двамата и той Го пита: „Учителю, Христос на времето правеше чудеса, направи и Ти някое чудо, та да видим, че и Ти можеш да правиш такива“.
34. ЧУДЕСАТА Веднъж брат Юрдан-бояджията се среща с Учителя пред приемната. В момента са били само двамата и той Го пита: „Учителю, Христос на времето правеше чудеса, направи и Ти някое чудо, та да видим, че и Ти можеш да правиш такива“. Учителят нищо не му казва, но го оставил долу да чака пред приемната, а Той по дървените стъпала се изкачил в горната Си стая като му казал, че ще се върне скоро. Юрдан Го чака да се върне по стълбите при него. Каква му била изненадата когато видял, че Учителят иде и се задава откъм поляната. А друг изход освен стъпалата, до които Юрдан стои няма. Учителят може да излезе от стаята Си единствено да слезе по стълбите така, както се качва по тях.
към текста >>

„Сестрата искаше доказателство за силата на Невидимия свят и понеже молбата й беше много силна, тя получи отговор и сега има една добра опитност.“ На Изгрева ние ежедневно, учениците от Школата се срещахме с тези необикновени чудеса, с които накрая така свикнахме, че и до днес смятаме, че това е нещо в естественият ред на нещата.
Подобен случай имаше и Тодора Юрданова. Както си държи Учителят беседата, сутринта в 5 часа, тя е седяла на стола до черната дъска. Както си седи изведнъж някаква невидима сила я повдига заедно със стола на половин метър височина и после бавно я снема на пода. Които били около нея видели това и се изненадали. Отиват да питат Учителя какво е станало с Тодора. „Сестрата искаше доказателство за силата на Невидимия свят и понеже молбата й беше много силна, тя получи отговор и сега има една добра опитност.“ На Изгрева ние ежедневно, учениците от Школата се срещахме с тези необикновени чудеса, с които накрая така свикнахме, че и до днес смятаме, че това е нещо в естественият ред на нещата. И затова днес много трудно ги разказваме, защото за нас са обикновени неща, а спомена възпроизвежда не обикновените, а необикновените неща, които са се запечатали в съзнанието на човека.
към текста >>

65. 23. Жито за посев

Та тук на Изгрева видяхме, че онези чудеса, които Христос бе извършил преди 2000 години като с пет хляба и две риби нахрани 5000 души, то и тук на Изгрева видяхме силата на умножението небесно.
“ Учителят го заведе при изорана- та нива, там беше поставена една празна кофа и в дъното на един чувал имаше жито. Учителят посочи чувала и кофата. „Рекох, брат, сипете си в кофата от житото и почнете да сеете, но така, както трябва.“ Братът взе кофата, напълни я с жито и почна да сее по всички правила с бавни стъпки и с пълни шепи жито да разпръсква по изораната нива. Насява братът с тая кофа жито трите декара изорана нива без да се свърши житото в кофата и като се свърши сеенето в кофата остана 1/4 на дъното. Изумен беше братът, изумени бяха всички, които наблюдаваха как се сее нива от три декара с половин кофа жито. Та тук на Изгрева видяхме, че онези чудеса, които Христос бе извършил преди 2000 години като с пет хляба и две риби нахрани 5000 души, то и тук на Изгрева видяхме силата на умножението небесно. Нивата бе изорана втори път, после посятото поникна, стана едно жито за чудо и приказ и същия брат дойде да участвува когато тя бе пожъната. Взе си една връзка класове за спомен от нея и до сега още ги пази. Също има запазени житни класове от същата нива в дома на брат Темелко в село Мърчаево. А братът беше от едно село Бургаско, но така се случи, че му забравихме името и адреса. Е, ако някои го знаят ще ни го кажат и ние ще го добавим по-късно.
към текста >>

66. 10. Паневритмия в Париж

Анина Бертоли

Тя си мислеше, че като излезе книгата, ще направи чудеса.
В: Това, което искаме от вас не е за разпространение, за реклама, а за архив. В: И сега казвате, че живота на Ярмила е протекъл много тежко там, така ли? А: Е, тежко, в материално отношение и напоследък можа да си има една пенсия, понеже там във Франция дават и тия, които не са работили след 70-та година дават една социална пенсия. И тя можа да изкара някакви си документи, че нали преди е живяла в Париж, че е танцувала, че е работела. Въобще имаше една малка пенсия, с която можеше да живее, но така се случи, че си замина преди книгата да излезе. Тя си мислеше, че като излезе книгата, ще направи чудеса. Но не стана. Бяха нарушени окултни закони на Школата на Учителя. В: По отношение на методите на Школата и на Учителя сме запознати и знаем как стават и стоят нещата. Тук в България имаме стотици такива примери с нарушение на окултните закони. А последиците ги виждаме.
към текста >>

67. 16. ЧУДОТО

И минавайки към мене, каза: "Искат чудеса.
16. ЧУДОТО Бях пред стаята на Учителя, а той говореше с братя по алеята, която води към поляната. Когато разговора завърши, Учителят се сбогува и тръгна към своето жилище. И минавайки към мене, каза: "Искат чудеса. По-голямо чудо от това да посадиш една семка в земята и след време да израсте от нея дърво, има ли? " И влезе Учителят в своята стая, а аз останах замислена върху чутото. И отскочи мисълта ми преди вековете, когато първата семка е станала причина и родоначалник на цялото растително царство. - Да, чудо наистина - си помислих. Погледнах гората пред мен.
към текста >>

А хората искат чудеса от Учителя.
Закрита отгоре с една по-твърда покривка, като покрив, особено във време на дъжд, за да не се повредят малките семенца. Каква разумност! Каква разумност в природата! - възкликнах и потръпнах от учудване. Какво величие на голямото, укрито в малкото! А хората искат чудеса от Учителя. Та нали Христос направи толкова чудеса пред хората? Нима тези чудеса пробудиха спящото човешко съзнание? "Христовото учение още не е приложено" - каза Учителят и затова Той донесе нови методи, с които да може да посади Своето Велико Учение по-дълбоко в човешките души. И цялата Му дейност беше една безпримерна и всеотдайна работа върху това. Мисълта ми полетя нагоре, а аз стоях пред боровата гора, оглеждах стройните дървета и малките семчици из тях и повтарях думите на Учителя: "Искат чудеса: А по-голямо чудо от това, да посееш една семка в земята и от нея да израсте дърво високо, красиво, разклонено, има ли?
към текста >>

Та нали Христос направи толкова чудеса пред хората?
Каква разумност! Каква разумност в природата! - възкликнах и потръпнах от учудване. Какво величие на голямото, укрито в малкото! А хората искат чудеса от Учителя. Та нали Христос направи толкова чудеса пред хората? Нима тези чудеса пробудиха спящото човешко съзнание? "Христовото учение още не е приложено" - каза Учителят и затова Той донесе нови методи, с които да може да посади Своето Велико Учение по-дълбоко в човешките души. И цялата Му дейност беше една безпримерна и всеотдайна работа върху това. Мисълта ми полетя нагоре, а аз стоях пред боровата гора, оглеждах стройните дървета и малките семчици из тях и повтарях думите на Учителя: "Искат чудеса: А по-голямо чудо от това, да посееш една семка в земята и от нея да израсте дърво високо, красиво, разклонено, има ли? "
към текста >>

Нима тези чудеса пробудиха спящото човешко съзнание?
Каква разумност в природата! - възкликнах и потръпнах от учудване. Какво величие на голямото, укрито в малкото! А хората искат чудеса от Учителя. Та нали Христос направи толкова чудеса пред хората? Нима тези чудеса пробудиха спящото човешко съзнание? "Христовото учение още не е приложено" - каза Учителят и затова Той донесе нови методи, с които да може да посади Своето Велико Учение по-дълбоко в човешките души. И цялата Му дейност беше една безпримерна и всеотдайна работа върху това. Мисълта ми полетя нагоре, а аз стоях пред боровата гора, оглеждах стройните дървета и малките семчици из тях и повтарях думите на Учителя: "Искат чудеса: А по-голямо чудо от това, да посееш една семка в земята и от нея да израсте дърво високо, красиво, разклонено, има ли? "
към текста >>

Мисълта ми полетя нагоре, а аз стоях пред боровата гора, оглеждах стройните дървета и малките семчици из тях и повтарях думите на Учителя: "Искат чудеса: А по-голямо чудо от това, да посееш една семка в земята и от нея да израсте дърво високо, красиво, разклонено, има ли?
А хората искат чудеса от Учителя. Та нали Христос направи толкова чудеса пред хората? Нима тези чудеса пробудиха спящото човешко съзнание? "Христовото учение още не е приложено" - каза Учителят и затова Той донесе нови методи, с които да може да посади Своето Велико Учение по-дълбоко в човешките души. И цялата Му дейност беше една безпримерна и всеотдайна работа върху това. Мисълта ми полетя нагоре, а аз стоях пред боровата гора, оглеждах стройните дървета и малките семчици из тях и повтарях думите на Учителя: "Искат чудеса: А по-голямо чудо от това, да посееш една семка в земята и от нея да израсте дърво високо, красиво, разклонено, има ли? "
към текста >>

68. 21. ВСЕКИ ДА СИ ПОЙСКА

Ние не се учудвахме на чудесата на Учителя.
21. ВСЕКИ ДА СИ ПОИСКА В една от прекрасните беседи на нашия скъпоценен и незабравим Учител, които Той изнасяше всеки неделен ден в 10 часа преди обед, направи чудото. Ние не се учудвахме на чудесата на Учителя. Ние живеехме в тях, ние ги срещахме на всяка своя стъпка, и ние бихме се учудили, ние бихме търсили причината, ако те отсъствуваха. Но те бяха всякога. Бяха навсякъде. И говори Учителят, вдига всяко съзнание във висините, вдига целия салон заедно с всички слушатели, откривайки велики Закони и хвърляйки обилно светлина както върху тях, така и върху обикновения човешки живот, разглеждайки неговото минало, настояще и бъдеще. И изведнъж между скъпоценните думи, слушателите чуват: "Сега всеки да си поиска това, което му е нужно".
към текста >>

69. 44. СУТРИН КАТО СТАНЕТЕ

Дошъл съм и да възприема." Щом си натоварен с всички добродетели, чудеса ще станат с тебе.
Това е всичката тайна. Ако повтаряте това 10 месеца, ще бъдете още по-добре. Няма по-красиво нещо от това, като ставаш сутрин да се радваш, че си стъпил на краката си и можеш да работиш. Всяка сутрин като станете, кажете си: „Боже, благодаря ти, че съм останал жив, за да мога да Ти служа и днес." Като ставаш от сън, кажи си: „Аз съм дошъл на земята да придобия Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата, Добротата." Докато не придобиеш трите велики добродетели: Любовта, Мъдростта, Истината, никога няма да бъдеш силен. Станеш ли сутрин, кажи: „Аз съм дошъл да донеса Доброто, Любовта, Мъдростта, Правдата. Дошъл съм и да възприема." Щом си натоварен с всички добродетели, чудеса ще станат с тебе. И тъй, като ставаш сутрин от сън, не мисли, че си мъж, жена или дете, но си кажи: „Аз съм ангел вестител, служител на Бога. Това е моята задача, за която съм слязъл на земята." Всяка сутрин като станете, вдигнете ръката си към небето и кажете: „Господи, погледни ръката ми и кажи какво трябва да направя днес. Ако имам някакъв дефект, кажи ми какъв е и дай ми начин да го изправя." Когато вдигнем ръката си нагоре и я отворим, едновременно с това и мъдростта в нас се разтваря и изпуща светлина навън. Ясновидецът вижда тази светлина и голяма радост изпитва. Като ставаш от сън, първо се спри върху мисълта, какво иска днес Бог от тебе.
към текста >>

70. 45. ЗА МОЛИТВАТА

Тя върши чудеса.
45. ЗА МОЛИТВАТА (Разговор с Учителя) Събрани веднъж около Учителя, един брат поиска: "Учителю, кажете ни нещо за молитвата". Учителят задоволи искането му: "Молитвата е най-силният акт в човешкия живот. Тя концентрира в едно мисълта, чувствата и волята на човека. Такава молитва е мощна. Тя върши чудеса. Молитвата е най-красивата работа. Тя е разговор с Бога. Няма по-важен момент от този, човек да зърне лицето на Бога. Колко е красиво, сутринта като станеш да се разговориш с Първата Причина на света. Който не се интересува от нея, постоянно губи силите си, остава назад, не напредва.
към текста >>

71. 51. ИСКАЙТЕ И ЩЕ ВИ СЕ ДАДЕ

Аз там живях в чудесата на Учителя, но ако ме питат някое друго чудо.
Но аз го знаех предварително и точно такива избрах. Ама преди това една сестра беше минала пред стаята на Учителя и аз й видях обувките, с нови обувки, едни бежови, хубави обувки. Ух, сега само черни правят. И казах: "О, колко хубави обувки", това само го казах. И купувам аз обувки, то същите обувки. Аз там живях в чудесата на Учителя, но ако ме питат някое друго чудо. Ами не знам, то всеки ден имаше по някакво чудо, те не могат да се запомнят, не може в момента да го усетиш, защото едното си заминаваше, а друго идва, друго идва. Те са много и само тук-там можеш да се спреш над тях и да помислиш за тях.
към текста >>

72. 16. МУЗИКАЛНАТА ТЕМА В ЖИВОТА НА ЧОВЕКА

И ако втората генерация композитори беше работила, щеше да станат чудеса.
И което е най-лошото, нашата духовна музика спря с Добри Христов. Ако и следващото поколение както Панчо Владигеров, Петко Стайнов биха работили върху църковната музика знаеш ли какви неща щяха да направят? Защото Добри Христов нямаше много възможности, но направи много хубави неща. Аз помня когато държавният глава Тодор Живков искаше преди много години да се направи един запис за българите в Америка от църковна музика. Събраха много хубави неща, но една от литургиите беше на румънски композитор на църковнославянски език. И ако втората генерация композитори беше работила, щеше да станат чудеса. В: Да, но те се родиха в друго време... Д: Да, ние бързо хвърляме камък назад. Там е цялата работа. А сега се връщаме да видим какво нещо е. Не можем без традиции. То е една брънка във веригата и без традиции, приемственост увисваме във въздуха.
към текста >>

73. 34. ЧОВЕШКИЯТ И БОЖЕСТВЕНИЯТ ПОРЯДЪК

Той дето казваше: "Мина времето на чудесата".
Той ги правеше тия неща. Да няма явен показ. Сега го разбираш, но ние виждахме и се ядосвахме. Той го оправи, накрая викна един доктор. Така се криеше Учителят. Той дето казваше: "Мина времето на чудесата". Той не искаше с чудеса, Той искаше пробуждане на съзнанието и разширяване на съзнанието. Щото чудесата са за времето на Христос, да повярваш, че стават чудеса, че да повярваш в Христа. А това е закона на насилието. Щом като правиш чудеса, аз съм готов да ти служа. И така много неща Учителят като правеше се скриваше.
към текста >>

Той не искаше с чудеса, Той искаше пробуждане на съзнанието и разширяване на съзнанието.
Да няма явен показ. Сега го разбираш, но ние виждахме и се ядосвахме. Той го оправи, накрая викна един доктор. Така се криеше Учителят. Той дето казваше: "Мина времето на чудесата". Той не искаше с чудеса, Той искаше пробуждане на съзнанието и разширяване на съзнанието. Щото чудесата са за времето на Христос, да повярваш, че стават чудеса, че да повярваш в Христа. А това е закона на насилието. Щом като правиш чудеса, аз съм готов да ти служа. И така много неща Учителят като правеше се скриваше. Той самият, самата Школа я постави зад своите паравани такива и хората казваха: "Хей тия дъновисти, ужас".
към текста >>

Щото чудесата са за времето на Христос, да повярваш, че стават чудеса, че да повярваш в Христа.
Сега го разбираш, но ние виждахме и се ядосвахме. Той го оправи, накрая викна един доктор. Така се криеше Учителят. Той дето казваше: "Мина времето на чудесата". Той не искаше с чудеса, Той искаше пробуждане на съзнанието и разширяване на съзнанието. Щото чудесата са за времето на Христос, да повярваш, че стават чудеса, че да повярваш в Христа. А това е закона на насилието. Щом като правиш чудеса, аз съм готов да ти служа. И така много неща Учителят като правеше се скриваше. Той самият, самата Школа я постави зад своите паравани такива и хората казваха: "Хей тия дъновисти, ужас". Имаше такова нещо.
към текста >>

Щом като правиш чудеса, аз съм готов да ти служа.
Така се криеше Учителят. Той дето казваше: "Мина времето на чудесата". Той не искаше с чудеса, Той искаше пробуждане на съзнанието и разширяване на съзнанието. Щото чудесата са за времето на Христос, да повярваш, че стават чудеса, че да повярваш в Христа. А това е закона на насилието. Щом като правиш чудеса, аз съм готов да ти служа. И така много неща Учителят като правеше се скриваше. Той самият, самата Школа я постави зад своите паравани такива и хората казваха: "Хей тия дъновисти, ужас". Имаше такова нещо. Сам го създаваше. Защо? Не можем да знаем.
към текста >>

74. 31. МУЗИКАТА НА УЧИТЕЛЯ, КОЯТО ОСВОБОЖДАВА ДУХА И ИЗВИСЯВА ДУШАТА

Това бяха музикалните упражнения дадени на ученика, които правеха чудесата в неговия път.
Ето, това е музиката на Учителя. - Това е стремежа на човешката душа, да търси и да се стреми да постигне съзвучие с Бога. Не мога да отделя музиката на Учителя от Школата на Учителя. Колко малки наглед упражнения бяха дадени в Школата от Учителя, които ученикът трябваше да ги изпълни. Ако правилно решаваше задачата си, то у него се изменяше нещо, построяваше се нещо ново и просветваше някаква нова идея в ума му и даваше нов подтик в живота му. Това бяха музикалните упражнения дадени на ученика, които правеха чудесата в неговия път. Те го завеждаха често в незнайни светове. Често някоя фраза от Неговата музика е като запалена свещичка, която търси и намира пролука в човешката тъма, от която можеш да излезеш. Тези музикални фрази често в началото, ти не можеш да ги разбереш, но след като ги изпълниш, ти се учудваш как е станало така, че ти излизаш от това голямо противоречие на собствения си живот. Веднъж съм вързана вътрешно психически като че съм прикована за нещо. Външно се движа, ходя и говоря.
към текста >>

75. 57. НЕВЕРИЕТО

Вижте какви чудеса върши слънцето, погледнете ягодката, която е узряла.
Като се върнах у дома скръбта ми беше изчезнала, а умът ми беше чист и светъл. А докога? На следващия ден Учителят ме срещна и каза: "Боята няма за какво да се сърди, когато художникът взема и я слага, за да рисува картината. Някъде той ще сложи повече. Аз като нямам нищо, се радвам, не ме е страх, че ще ме ограбят. Вижте какви чудеса върши слънцето, погледнете ягодката, която е узряла. Я ми разправете какво значи неверието. Много хубаво нещо е да не вярва човек. Например, някой не вярва, че има да ти дава. Вие се занимавате с тази наука: "Той не ме обича! " Не можеш да предадеш нещо, което нямаш.
към текста >>

76. 34. ДУШИ ДОШЛИ ОТ ПАМТИВЕКА

ВЕСЕЛА ВЕЛИЧКОВА

В: Защото през първите години, при първите приятели опитностите са от тези, които граничат с библейски чудеса.
И той си оздравява. Така едно наивно, една детска вяра. Тези старите сестри и братя имаха, сестрите особено, имаха една детска вяра в Учителя. В: Може би, защото в първите години Учителят повече се изявява с опити. Веска: Да, ето виж какви много силни опитности. Да. В: Защото през първите години, при първите приятели опитностите са от тези, които граничат с библейски чудеса. Веска: Да, чудеса. В: И се изявява по такъв начин, за да могат да го видят. Веска: Отговаря на техните съзнания. В: Обаче впоследствие се изменят нещата, особено като се отваря Школата. Главното е вече Словото!
към текста >>

Веска: Да, чудеса.
Така едно наивно, една детска вяра. Тези старите сестри и братя имаха, сестрите особено, имаха една детска вяра в Учителя. В: Може би, защото в първите години Учителят повече се изявява с опити. Веска: Да, ето виж какви много силни опитности. Да. В: Защото през първите години, при първите приятели опитностите са от тези, които граничат с библейски чудеса. Веска: Да, чудеса. В: И се изявява по такъв начин, за да могат да го видят. Веска: Отговаря на техните съзнания. В: Обаче впоследствие се изменят нещата, особено като се отваря Школата. Главното е вече Словото! ЯНАКИЕВА Когато отидох на Изгрева, сестра Янакиева беше една от старите сестри, които бяха верни и предани, следваха Словото на Учителя, така съвестно изпълняваха това, което бяха разбрали от Учението на Учителя.
към текста >>

77. БАБА ХАДЖИЙКА

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)

В: Защото през първите години, при първите приятели опитностите са от тези, които граничат с библейски чудеса.
И той си оздравява. Така едно наивно, една детска вяра. Тези старите сестри и братя имаха, сестрите особено, имаха една детска вяра в Учителя. В: Може би, защото в първите години Учителят повече се изявява с опити. Веска: Да, ето виж какви много силни опитности. Да. В: Защото през първите години, при първите приятели опитностите са от тези, които граничат с библейски чудеса. Веска: Да, чудеса. В: И се изявява по такъв начин, за да могат да го видят. Веска: Отговаря на техните съзнания. В: Обаче впоследствие се изменят нещата, особено като се отваря Школата. Главното е вече Словото!
към текста >>

Веска: Да, чудеса.
Така едно наивно, една детска вяра. Тези старите сестри и братя имаха, сестрите особено, имаха една детска вяра в Учителя. В: Може би, защото в първите години Учителят повече се изявява с опити. Веска: Да, ето виж какви много силни опитности. Да. В: Защото през първите години, при първите приятели опитностите са от тези, които граничат с библейски чудеса. Веска: Да, чудеса. В: И се изявява по такъв начин, за да могат да го видят. Веска: Отговаря на техните съзнания. В: Обаче впоследствие се изменят нещата, особено като се отваря Школата. Главното е вече Словото!
към текста >>

78. 85. ДЯДО РАДИ

Иска им се чудеса, за да повярват в Учителя.
Вижте да Ви кажа, Учителят не беше такъв, от тези, които правят фокуси. Не беше фокусник Учителя. Учителят беше едно разумно същество, което беше дошло да ни покаже пътя за един нов живот. Това беше Учителят. Той не беше нито плямпало, нито хайде де. Иска им се чудеса, за да повярват в Учителя. Познаването наУчителя става по Дух. Но това е дълъг процес траещ векове и вечности. Радвам се, че аз го познах. Това е най-важното в този мой живот, в това прераждане на земята.
към текста >>

79. 107. ОБХОДАТА НА УЧИТЕЛЯ

Учителят не правеше такива чудеса.
Пазехме ги като вещи, които е носил, като брилянти и като ценности от Учителя. Взеха ги. В.К.: Разправяха ми, че тая верижка е била желязна, но Той я направил златна и т.н. Верно ли е това или не е верно? Е.А.: Не вярвам брат. Учителят не правеше такива чудеса. ЗАБЕЛЕЖКА НА РЕДАКТОРА: Петър Филипов казваше, че е присъствал на лекция или беседа, когато Учителят взел ланеца, който бил от някакъв метал, Той прекарал няколко пъти ръка та си по него и той станал зла тен, бил е очевидец. Е.А.: За да прави верижка, много по-лесно е брат, да се направи от злато златна верижка, отколкото да се употребява духовна сила, за да превърне желязото в метал. Той не беше неразумен. Това са мислите на тия, които искаха чудеса от Него. В.К.: Не чудесата, Учителят правеше чудеса, но скрито.
към текста >>

Това са мислите на тия, които искаха чудеса от Него.
Е.А.: Не вярвам брат. Учителят не правеше такива чудеса. ЗАБЕЛЕЖКА НА РЕДАКТОРА: Петър Филипов казваше, че е присъствал на лекция или беседа, когато Учителят взел ланеца, който бил от някакъв метал, Той прекарал няколко пъти ръка та си по него и той станал зла тен, бил е очевидец. Е.А.: За да прави верижка, много по-лесно е брат, да се направи от злато златна верижка, отколкото да се употребява духовна сила, за да превърне желязото в метал. Той не беше неразумен. Това са мислите на тия, които искаха чудеса от Него. В.К.: Не чудесата, Учителят правеше чудеса, но скрито. Е.А.: И така ги правеше, че никой да не ги види. Добре, например как можеше Той да оздрави хора от сериозни болести само с топла вода? То не е ли чудо бе брат? Само че Той не ги правеше да се видят.
към текста >>

В.К.: Не чудесата, Учителят правеше чудеса, но скрито.
Учителят не правеше такива чудеса. ЗАБЕЛЕЖКА НА РЕДАКТОРА: Петър Филипов казваше, че е присъствал на лекция или беседа, когато Учителят взел ланеца, който бил от някакъв метал, Той прекарал няколко пъти ръка та си по него и той станал зла тен, бил е очевидец. Е.А.: За да прави верижка, много по-лесно е брат, да се направи от злато златна верижка, отколкото да се употребява духовна сила, за да превърне желязото в метал. Той не беше неразумен. Това са мислите на тия, които искаха чудеса от Него. В.К.: Не чудесата, Учителят правеше чудеса, но скрито. Е.А.: И така ги правеше, че никой да не ги види. Добре, например как можеше Той да оздрави хора от сериозни болести само с топла вода? То не е ли чудо бе брат? Само че Той не ги правеше да се видят. После опитностите, които сме имали, че Той виждаше.
към текста >>

80. 147. ЧЕШМАТА НА РИЛА

от тефтерчето на Елена Андреева

Те искат да видят чудеса.
То е чисто физическо устройство на камъка. В.К.: Аз мисля, че е употребил друга сила? Е.А.: И друг можеше да го мръдне. И сега, ако отидеш ти опитай се, ще видиш, че можеш да го мръднеш. Моето впечатление е такова. Те искат да видят чудеса. Учителят не прави чудеса пред нас. Учителят ни помагаше и в тази помощ правеше чудеса. Разбираш ли? А чудо, не. Той не прави чудеса.
към текста >>

Учителят не прави чудеса пред нас.
В.К.: Аз мисля, че е употребил друга сила? Е.А.: И друг можеше да го мръдне. И сега, ако отидеш ти опитай се, ще видиш, че можеш да го мръднеш. Моето впечатление е такова. Те искат да видят чудеса. Учителят не прави чудеса пред нас. Учителят ни помагаше и в тази помощ правеше чудеса. Разбираш ли? А чудо, не. Той не прави чудеса. Той ни показа възможности, които са чудеса.
към текста >>

Учителят ни помагаше и в тази помощ правеше чудеса.
Е.А.: И друг можеше да го мръдне. И сега, ако отидеш ти опитай се, ще видиш, че можеш да го мръднеш. Моето впечатление е такова. Те искат да видят чудеса. Учителят не прави чудеса пред нас. Учителят ни помагаше и в тази помощ правеше чудеса. Разбираш ли? А чудо, не. Той не прави чудеса. Той ни показа възможности, които са чудеса. Когато ме нападна руснака и никой нямаше кой да ме защити, и аз извиках „Учителю!
към текста >>

Той не прави чудеса.
Те искат да видят чудеса. Учителят не прави чудеса пред нас. Учителят ни помагаше и в тази помощ правеше чудеса. Разбираш ли? А чудо, не. Той не прави чудеса. Той ни показа възможности, които са чудеса. Когато ме нападна руснака и никой нямаше кой да ме защити, и аз извиках „Учителю! " два пъти и руснака избяга в гората, това е чудо. Ама защото Учителят ми помогна да го изгоня. Коя година ли беше?
към текста >>

Той ни показа възможности, които са чудеса.
Учителят не прави чудеса пред нас. Учителят ни помагаше и в тази помощ правеше чудеса. Разбираш ли? А чудо, не. Той не прави чудеса. Той ни показа възможности, които са чудеса. Когато ме нападна руснака и никой нямаше кой да ме защити, и аз извиках „Учителю! " два пъти и руснака избяга в гората, това е чудо. Ама защото Учителят ми помогна да го изгоня. Коя година ли беше? Есента на 1944 год.
към текста >>

81. XII. МИСЛИ НА УЧИТЕЛЯ

Той носи в себе си животворно електричество и магнетизъм, с които може да прави чудеса.
Проявеният живот на Бога е живот на Светлина. Казано е, че Бог е Любов. Обичате ли някого, ще знаете, че Бог се проявава чрез вас. Обича ли ви някой, Бог се проявява чрез него. Човек в когото Божественото живее, може да направи това, което и учениците не могат да направят. Той носи в себе си животворно електричество и магнетизъм, с които може да прави чудеса. Първата и най-голяма заповед е да възлюбиш Господа със всичкото си сърце, със всичкия си ум, със всичката си душа и със всичката си сила. Обикнете ли Бога, всичките противоречия ще изчезнат от живота ви. Божественото начало у човека ние наричаме изобилие. /9.г. „. Л. Об. кл. / (IX година, 4 лекция, Общ окултен клас) Бог е еднакъв и на небето и на земята.
към текста >>

82. ЗАБЕЛЯЗАНИ ГРЕШКИ В „ИЗГРЕВЪТ том VIII

ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС

214, 8 ред отдолу нагоре да бъде: щяха да станат чудеса.
206, Na 15, 12 ред отгоре надолу да бъде: ти къде искаш да бъдеш-отзад... 25. Стр. 210,9 ред отдолу нагоре да бъде: аз я направих в малко по-бързо темпо. 26. Стр. 212,15 ред отгоре надолу да бъде: аз съм го правил... 27. Стр. 214,17 ред отдолу нагоре да бъде: Пак в Източната църква музиката... 28. Стр. 214, 8 ред отдолу нагоре да бъде: щяха да станат чудеса. 29. Стр. 217, 8 ред отгоре надолу да бъде: тука в слънчевия възел. 30. Стр. 217,10 ред отгоре надолу да бъде: Грива ще направи нещо. 31. Стр.
към текста >>

83. 01 - 21. ОГНЕНАТА РИЗА

ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС

Останала опитността като едно от малките чудеса, които са ставали с него по време на Европейската война.
Това продължило 10-15 дни. Щом като наближавал часът на службата, като че ли невидима ръка събличала огнената му риза, а след службата отново му я обличала. Чрез болестта Бог изпитвал вярата му. Небето го проверявало дали ще се поколебае и дали ще прекъсне службата, която е имал да изпълни. Изпитът бил положен. Останала опитността като едно от малките чудеса, които са ставали с него по време на Европейската война.
към текста >>

84. 01 - 41. ПОМОЛИ СЕ СЪРДЕЧНО

ИЗ ТЕФТЕРЧЕТО НА ГЕОРГИ КУРТЕВ

Радост изпълнила сърцето му, като видял какви чудеса прави Господ.
„Може, бе комшу, ще ти дам, защо да не ти дам", казал дружелюбно богатият съсед. „Иди, докарай колата и натовари си ей там, от оная, най-голямата купа сено. " Светнало на брат Петър. Тичешком запряга колата, товари сеното от двора на съседа и се чудил сън ли е или яве. Товарил колата и пеел, не виждал виелицата и не чувствал студа, защото му било топло на душата. Радост изпълнила сърцето му, като видял какви чудеса прави Господ. Нали той лично беше се помолил вечерта Богу и Бог бе чул молитвата му и отворил сърцето на богатия съсед, което беше затворено досега за всички селяни. Товарел сеното и пеел любимата си песен: „Любовта е извор, тя живота ражда". Пеел за себе си, пеел за съседа си, пеел за стадото си, което ще бъде нахранено и спасено от гладна смърт. От този ден вярата на брат Петър в живия Бог, на Когото служим, укрепнала още по-здраво и той поел пътя на доброто, пътя на Бялото Братство. Мнозина се запитваха през онези години, защо е така многолюдно Айтоското братство и защо с такова уважение се отнасяха приятелите към брат Георги Куртев?
към текста >>

85. 05 - 01. ИЗ ТЕФТЕРЧЕТО НА ГЕОРГИ КУРТЕВ

СРЕЩИ, СЛУЧКИ СПОМЕНИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

Мощна е Божията мисъл, Тя върши чудеса.
Ръката, която те крепи, не е отслабнала и Любовта на живота към тебе не е угаснала. Из „Наука и възпитание". Учителят В томчето „Новото начало", стр. 40, ред 6 се казва: „ Когато Духът те посети, ако кажеш на болния, че ще оздравее, най-много след два дни той ще стане от леглото си. Кажи на обезсърдчения, че животът му ще се осмисли, той ще вдигне увисналата си глава и ще тръгне смело напред. Мощна е Божията мисъл, Тя върши чудеса. " Беседата е държана на 17 август 1943 г. В томчето „Великите условия на живота", стр. 88, от ред 11 надолу се казва: „Дошло е време, християнските народи трябва да се побратимят и приготвят за бъдещата религия, която иде. След 1945 година тя ще дойде, ще се наложи на човечеството и ще го преобрази. Тя е религията на труда.
към текста >>

86. 07 - 15. ШАПКАТА НА УЧИТЕЛЯ

СРЕЩИ, СЛУЧКИ СПОМЕНИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

През него ден бе станало едно от многото чудеса, които правеше Учителят, мълчаливо и неусетно.
" - „Неделчо! " Той вече за трети път догонва шапката, връща се, подава я и казва: „Моля Ви се, Учителю, натиснете я по-силно, да не хвърчи от вятъра повече." След малко вятърът утихва и групата напуска дълбокото дере. Излезли на хубавата поляна. Всички били бодри и весели. Всички се върнали весели и доволни от екскурзията. През него ден бе станало едно от многото чудеса, които правеше Учителят, мълчаливо и неусетно. Брат Неделчо отиде болен на Витоша, а се върна здрав, разказват очевидци. Кои бяха лечебните средства, които Учителят бе употребил? Обилното изпотяване и преобличане, няколкото чаши гореща вода, чист въздух и бодър дух, като не изключваме и вярата в Учителя.
към текста >>

87. 37. ВТОРИ СЛУЧАЙ СЪС ЗАГУБЕНИЯ КЛЮЧ

СРЕЩИ, СЛУЧКИ СПОМЕНИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

Подобни явления обикновеният човек нарича чудеса.
И тъй отключили вратата. Каква поука можем да извадим от горния случай или по право, от горните два случая? Те си приличат. При първия случай Учителят показал на живущите при него какви възможности той има, а при втория - той подложил на изпит тяхната досетливост - как биха се справили при такива обстоятелства. Посветен, който владее окултните сили, може да разпръсква своето тяло и може да става видим и невидим, когато пожелае, или по-точно, когато е потребно. Подобни явления обикновеният човек нарича чудеса. Всъщност чудеса няма, а има действие на непознати нам закони на природата, както и владеене на скрити сили. Всеки, който злоупотреби с окултните сили, скъпо заплаща.
към текста >>

Всъщност чудеса няма, а има действие на непознати нам закони на природата, както и владеене на скрити сили.
Каква поука можем да извадим от горния случай или по право, от горните два случая? Те си приличат. При първия случай Учителят показал на живущите при него какви възможности той има, а при втория - той подложил на изпит тяхната досетливост - как биха се справили при такива обстоятелства. Посветен, който владее окултните сили, може да разпръсква своето тяло и може да става видим и невидим, когато пожелае, или по-точно, когато е потребно. Подобни явления обикновеният човек нарича чудеса. Всъщност чудеса няма, а има действие на непознати нам закони на природата, както и владеене на скрити сили. Всеки, който злоупотреби с окултните сили, скъпо заплаща.
към текста >>

88. 07 - 65. БОЛНА ОТ ДЕЗИНТЕРИЯ

СРЕЩИ, СЛУЧКИ СПОМЕНИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

Ето, и това е едно от многобройните всекидневни малки чудеса, които ставаха пред очите на близки и далечни, които можеха да ги видят.
Болната, като видяла яденето, казала, че това ядене не е благоприятно за нейната болест, но щом Учителят го праща, ще го изяде. След като тя изяла яденето, положението й започнало да се подобрява и за скоро време напълно оздравяла. Кое в горния случай бе помогнало на болната? Дали пратеното ядене със своите хранителни елементи или енергиите, с които то е било облъчено от ръцете на Учителя, или най-после вярата в целебните сили на Учителя? Може би всички заедно. Ето, и това е едно от многобройните всекидневни малки чудеса, които ставаха пред очите на близки и далечни, които можеха да ги видят.
към текста >>

89. БЕЛЕЖКИ И ДОПЪЛНЕНИЯ - ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Бялото Братство в град Ямбол. Георги Радев Дюлгеров. Как намерих и познах Учителя.

През време на бомбардировките имаше такива указания за предпазване от падащи предмети, да се нахлупи на главата някоя тенджера или кофа, някой леген или друго, което нещо сега може да звучи смешно, но тогава беше друго време, време на чудесата.
Той като се загледа над мене, като че не гледаше мене, а над мене някъде далече в пространството няколко секунди или минути и вечерта, когато отидох в къщи и рекох да сменя превръзката, гледам, раната зарастнала. Само лека следа останала от нея. Значи вместо за 15-20 деня, оздравя само за 3-4 часа." „Хиляда метра вяра." Това ми го разказаха, когато бяхме в Айтос, на градината. Иванка от Хасково, тя е на Димитринка Захариева сестра. Димитринка, тя завърши консерватория, беше учителка, пенсионира се. През време на бомбардировките имаше такива указания за предпазване от падащи предмети, да се нахлупи на главата някоя тенджера или кофа, някой леген или друго, което нещо сега може да звучи смешно, но тогава беше друго време, време на чудесата. Димитринка била застанала с нахлупена на главата кофа. Когато свирят за бомбардировката, всеки си нахлупва нещо на главата. Но като я видяли приятелите така, рекли, как може да се запази с похлупена кофа на главата. Било е от смешно по-смешно. Тогава софиянци са се укривали в дълбоки мазета и скривалища от бомбите.
към текста >>

Учителят дава как са нещата, по какъв начин стават тези чудеса.
Г. С.:То става, обаче не може да се наблюдава. В. К.: А и трети случай има, да може да се наблюдава. Те са редки тия случки, както тоя - преннсяне на тяло. И понеже тия случаи не са описани така, както трябва, защото всеки иска да защити някаква теза, а единственото обяснение ще намерим в Словото на Учителя. Само че те трябва да се намерят, да се извадят и да се види как са точно нещата. Учителят дава как са нещата, по какъв начин стават тези чудеса. Дадени са тия неща. но те трябва да се намерят, да се прочетат, да се видят и т.н. Г. С.: Това ще го прави друго поколение след нас. „Случаят с извеяната." Една сестра, която всички я упреквали, че била извеяна.Тя е жена от града, не е от братството. Може да е от братството, но не ми е позната. В. К.: Учителят задава въпроса, кое жито е по- хубаво, извеяното или неизвеяното.
към текста >>

90. 23 - 15. НОВОТО УЧЕНИЕ

Бялото Братство в град Ямбол. Георги Радев Дюлгеров. Как намерих и познах Учителя.

Изкачва се на високо, за да подиша чист въздух, да посрещне изгрева, да се порадва на бистрите извори, свежите гори, треви и цветя, да види чудесата на дивната природа.
Пита се, знаела ли е жабата за радостта на змията и знаела ли е змията за трагедията на жабата? Нищо не са знаели, защото те представляват два свята без връзка. Това, което става между жабата и змията, се случва и между човек и човек. Това отчуждение, което предизвиква враждебност, тласка към грабежи, убийства, бунтове, войни. Но има една надежда - един младеж напълва раницата си с храна, обува туристически обувки и тръгва за планината. Изкачва се на високо, за да подиша чист въздух, да посрещне изгрева, да се порадва на бистрите извори, свежите гори, треви и цветя, да види чудесата на дивната природа. Сяда до един извор да си почине. След малко идва друг пътник, изморен, отчаян. Младежът го пита за неразположението му. От десет дни търся работа, но не намирам, семейството ми гладува. Младежът отваря широко раницата си и му предлага храна и го успокоява, че ще му намери работа.
към текста >>

91. 23 - 17. ФАЗИ НА ЖИВОТА

Когато разглеждаме човешкото тяло, формата и съдържащото се в нея, виждаме чудеса, които човешкият разум не може да си обясни.
Тези сетива са като семена, като потенциални сили, които очакват своето пробуждане. В школите се изучават методите за развиване на тези способности, с които мирозданието разкрива своите тайни на ученика. Както слепият чрез пипане опознава предметите и добива ограничена представа за обективния свят, така и ученият чрез опити изучава фактите и иска да ги обясни. Каквато е разликата между слепия и зрящия, такава е разликата между учения и окултиста-ясновидец, който вижда причините, силите и разума, който обуславя фактите, явленията и връзката им с цялото. Окултистът-ясновидец вижда тяхния ритъм във Всемира и хармонията, която звучи и превръща светлина и цвят и всичко, където минало, сегашно и бъдеще е едно. Когато разглеждаме човешкото тяло, формата и съдържащото се в нея, виждаме чудеса, които човешкият разум не може да си обясни. Този механизъм не е още изучен, няма архитект, механик, скулптор, химик да сътвори такова удивително устройство като човешкото тяло. Тогава кой е строителят? Очевидно вътрешният човек. Ние го усещаме като Аз, който възприема отвън навътре, преработва възприятията и излъчва мисъл, чувство и творчество. За своите мисъл, чувство и воля, той е изработил съответни органи.
към текста >>

92. І.01.04. ПАСХАТА

И Ангел Господен Йехова го проводи да сътвори 10-те чудеса пред фараона и да извади евреите от Египет.
„И яви му се Ангел Господен в пламен огнен отсред къпината и погледна, и ето къпината гореше в огън, и къпината не изгаряше." (Изход, гл. 3, ст. 2). И рече му: „Аз съм Бог на отца ти, Бог Авраамов, Бог Исаков и Бог Яковов" и Мойсей затули лицето си, защото се боеше да погледне към Бога. (Изход гл. 3, ст. 6). И Ангел Господен Йехова го проводи да сътвори 10-те чудеса пред фараона и да извади евреите от Египет. Върна се с жезъла Божий, който се превръщаше в змия. И рече Господ Моисею да предаде на фараона, че Израил му е син: първороден и да пусне на свобода първородния син. И ако не го пусне, ще умъртви първородния син на фараона. Това бе Заветът на Господа към Мойсей, че ще го изведе от Египет. „Аз съм Йехова, Господ Бог ваш, Който ви изваждам от Египет." И Господ умножи знаменията, които направи Мойсей пред фараона.
към текста >>

„Ти си Бог, Който правиш чудеса, явил си между народите силата си.
„Тогаз Ангел Божий, който предидеше пред Израиловото войнство, дигна се, та дойде отдире им, и облачния стълб се дигна от лицето им, та застана отдире им и дойде между египетското войнство и израиловото: на едните беше тъмен облак, а на другите светъл през нощта, за то едното войнство не приближи до другото през всичката нощ." (Изход, гл. 14, ст. 19-20). „И Мойсей простря ръката си над морето и направи Господ да се оттегли морето всичката оная нощ от силен източен вятър и превърна морето в суша и водата се раздвои. И влязоха Израилевите синове всред морето по сухо и водата им беше стена от дясната и от лявата им страна." (Изход, гл. 14, ст. 21-22). „Ти си Бог, Който правиш чудеса, явил си между народите силата си. Избавил си с мишцата си людете си, синовете Якови и Йосифови. Видяха те водите и се уплашиха. Разтрепериха се и бездните. Облаците изляха вода като порой. Глас дадоха небесата и стрелите ти прелетяха.
към текста >>

93. І.01.05. ЮДЕЙСКАТА ПАСХА

След това вдигал втората чаша с червено вино и казвал: „Ние трябва да благодарим, хвалим, славословим, възвеличаваме, прославяме, почитаме и пеем песни на Оногова, Който е направил за нас и нашите отци всички тези чудеса и ни е извел от робство е свобода, от подчинение към свобода, от печал - в радост, от скръб - в празненство, от тъмнина - във велика светлина." Пак се вдигала втората чаша.
Едната половина оставял до свършека на вечерта, тя е за Ангела Господен, а другата половина я раздробявал, въздигал я на блюдо, и казвал: „Това е хлябът на страданието, който са яли нашите бащи в египетската страна." След това се наливала втората чаша. Тогава най-малкият от членовете на дома запитвал: „Що значи у вас тази служба? " Тогаз домакинът казва: „Това е жертва на Пасхата за Господа, защото премина къщите на израилевите синове в Египет, когато Той порази египтяните, а нашите къщи избави." (Изход, гл. 12, ст. 27). След това главата на семейството разказвал според Библията цялата история на израилското робство в Египет и изхода му от робството. След това вдигал втората чаша с червено вино и казвал: „Ние трябва да благодарим, хвалим, славословим, възвеличаваме, прославяме, почитаме и пеем песни на Оногова, Който е направил за нас и нашите отци всички тези чудеса и ни е извел от робство е свобода, от подчинение към свобода, от печал - в радост, от скръб - в празненство, от тъмнина - във велика светлина." Пак се вдигала втората чаша. И започва се пеенето на псалом 112: „Алилуя. Блажен онзи человек, който се бои от Господа и благоволи много в заповедите му. Семето му ще бъде силно на земята. Родът на правите ще се благослови. Изобилие и богатство ще има в дома му." После се пее псалом 113: „Алилуя.
към текста >>

94. І.01.09. БОЖЕСТВЕНИЯТ ХЛЯБ И ДУХЪТ НА ИСТИНАТА

Търсите Ме, не защото видяхте чудеса, но защото ядохте от хлябовете и се наситихте.
14, ст. 22-33). А народът, що бе видял знамението с 5 хляба и 2 риби, си казал, че този е пророкът, Който щял да дойде на света, че това е Месия, Който трябва да дойде. Това е Спасителят и Избавителят, Който трябва да бъде едновременно Цар, Свещеник на закона и Пророк на Бога. На следващия ден народът тръгнал и се прехвърлил с ладии на отсрещния бряг на Капернаум, за да го намери отново. „Исус им рече: Истина, истина, ви казвам. Търсите Ме, не защото видяхте чудеса, но защото ядохте от хлябовете и се наситихте. Работете не за храна, която се разваля, но за храна, която трае в живот вечен, която Син человечески ще ви даде, защото Отец Бог на Него е положил своя печат." (Евангелие от Иоанна, гл. 6, ст. 26-27). Евреите са смятали, че Месия трябва да прави знамения и чудеса и да задоволява с тленна храна людете си и с всички други плътски потребности. Евреите му напомнят, че бащите им яли манна в пустинята и че това е било хляб от небето, който е падал на земята за израилевите синове. „Рече им на това Исус: Истина, истина ви казвам, не ви даде Мойсей хляба от небето, но Отец Мой дава вам истинния хляб от небето.
към текста >>

Евреите са смятали, че Месия трябва да прави знамения и чудеса и да задоволява с тленна храна людете си и с всички други плътски потребности.
На следващия ден народът тръгнал и се прехвърлил с ладии на отсрещния бряг на Капернаум, за да го намери отново. „Исус им рече: Истина, истина, ви казвам. Търсите Ме, не защото видяхте чудеса, но защото ядохте от хлябовете и се наситихте. Работете не за храна, която се разваля, но за храна, която трае в живот вечен, която Син человечески ще ви даде, защото Отец Бог на Него е положил своя печат." (Евангелие от Иоанна, гл. 6, ст. 26-27). Евреите са смятали, че Месия трябва да прави знамения и чудеса и да задоволява с тленна храна людете си и с всички други плътски потребности. Евреите му напомнят, че бащите им яли манна в пустинята и че това е било хляб от небето, който е падал на земята за израилевите синове. „Рече им на това Исус: Истина, истина ви казвам, не ви даде Мойсей хляба от небето, но Отец Мой дава вам истинния хляб от небето. Защото Божиятхляб е този, Който слезна от небето и дава живот на света." (Евангелие от Иоанна, гл. 6, ст. 32-33). Тук Исус им напомня, че знае много добре писанието и какво е написано в него и че това, което е написано тогава важи и засегашния момент.
към текста >>

И този Ангел Господен е в Исуса и чрез него стават знаменията и чудесата, чрез Слово Божие, което им говори и чрез което ги храни с небесна храна за душите и телесна храна за самите тях.
Така че манната небесна не беше само небесният хляб, той бе ангелският хляб, защото изхождаше от устата на Ангела Господен и то чрез неговото Слово. Небесният хляб е Словото на Ангела Господен. И тогава евреите се обръщат към Исуса: „Господи, дай ни всякога този хляб." Преди това Исус им бе казал, че человечески син ще им даде храна за вечен живот, но сега Той определено заявява: „А Исус им рече: Аз съм хлябът на живота, който иде при Мене, няма да огладнее и който вярва в Мене никога няма да ожеднее." (Евангелие от Иоанна, гл. 6, ст. 35). Ангелът Господен, който им даде манната небесна чрез Словото Божие в пустинята, бе същото Слово Божие чрез Ангелът Господен, който умножи 5 хляба на 5000 гладни израилеви синове. И този Ангел Господен е в Исуса и чрез него стават знаменията и чудесата, чрез Слово Божие, което им говори и чрез което ги храни с небесна храна за душите и телесна храна за самите тях. Ето защо Исус казва: „Аз съм хлябът на живота." Това бе Духът, Който бе слезнал над Него, когато Йоан го кръщаваше при река Йордан и бе рекъл за Него, че Той е, Който кръщава с Духа Святаго. (Евангелие от Иоанна, гл. 1, ст. 33). И след това Исус им казва: „Защото слезох от небето не Моята воля да сторя, но волята наТогози, Който ме е проводил." (Евангелие от Иоанна, гл. 6, ст. 38).
към текста >>

95. І.01.11.СВЕТАТА ЕВХАРИСТИЯ Е СЛИЗАНЕТО НА СВЕТИЯ ДУХ И ОБЩЕНИЕ С ДУХА ХРИСТОВ

И чрез Силата, дошла върху апостолите и чрез полагане на ръцете на апостолите върху очакващите, ставали много знамения и чудеса (Деяния, гл.
Те поднасяха тези дарове, принасяха благодарствена молитва, хвалеха Бога, и Святият Дух благоволеше към тях, понеже слизаше върху тях и изливаше своята благодат. Хлябът бе Небесен хляб и Словото, което оживотворяваше всички чрез спомена за плътта на Исуса. А чашата с вино, бе наподобяваща кръвта на Исуса, дошла чрез Новия завет и вече слизаща чрез Святия Дух, и ги обличаше в Силата на Словото. Те имаха и хляба Небесен и Силата Божия и проповядваха, че Исус Христос е Син Божий чрез Словото и чрез знаменията, които правеха, със Словото на Христа и със Силата на Христовия Дух. Те виждаха, че Възкресението на Исуса чрез Христовия Дух е началото на Царството Божие. И чрез Силата, дошла върху апостолите и чрез полагане на ръцете на апостолите върху очакващите, ставали много знамения и чудеса (Деяния, гл. 5, ст. 12). Апостолите пътуваха по двама, така, както навремето Исус ги беше изпратил двама по двама да благовествуват за идването Царството Божие. Те отиваха по домовете, събираха се на трапезата с хляб и вино. И тогава апостолите „помолиха се за тях, за да приемат Духа Светаго, защото не бе слязъл още ни на едного от тях Дух Святий, но само бяха кръстени в името Исус Христово. Тогаз възлагаха ръце на тях и приемаха Духа Светаго." (Деяния, гл.
към текста >>

А на други места, когато не слизаше Светия Дух, то когато говореха за Исуса като за Господ, то те чрез своите ръце, полагайки ги върху трапезата, ставаха знамения и чудеса, Така Словото свидетелствуваше за своята благодат (Деяния, гл.
„Слезе Дух Святий на всички, които слушаха Словото" и „че дарът на Светаго Духа се изля и на езичниците." (Деяния, гл. 10, ст. 44, 45). Апостолите проповядваха благовестието за вечния живот, а „слушателите" се изпълняха с радост и със Светия Дух (Деяния, гл. 13, ст. 52). А на други места, когато не слизаше Светия Дух, то когато говореха за Исуса като за Господ, то те чрез своите ръце, полагайки ги върху трапезата, ставаха знамения и чудеса, Така Словото свидетелствуваше за своята благодат (Деяния, гл. 14, ст. 3). Апостол Павел споделя: „Със силата на знамения и чудеса, със силата на Духа Божий, така щото от Ерусалим и наоколо даже до Илирик, изпълних с проповедта на Христовото евангелие." (Послание към римляните, гл. 15, ст. 19). „А ние приехме не духа на света, но Духът, който е от Бога, за да познаем това, което е дарено нам от Бога, което и възвестяваме не със словеса, научени от человеческа мъдрост, но със словеса, научени от Духа Святаго, като сравняваме духовно с духовно." (I послание към коринтяните, гл. 2, ст.
към текста >>

Апостол Павел споделя: „Със силата на знамения и чудеса, със силата на Духа Божий, така щото от Ерусалим и наоколо даже до Илирик, изпълних с проповедта на Христовото евангелие." (Послание към римляните, гл.
44, 45). Апостолите проповядваха благовестието за вечния живот, а „слушателите" се изпълняха с радост и със Светия Дух (Деяния, гл. 13, ст. 52). А на други места, когато не слизаше Светия Дух, то когато говореха за Исуса като за Господ, то те чрез своите ръце, полагайки ги върху трапезата, ставаха знамения и чудеса, Така Словото свидетелствуваше за своята благодат (Деяния, гл. 14, ст. 3). Апостол Павел споделя: „Със силата на знамения и чудеса, със силата на Духа Божий, така щото от Ерусалим и наоколо даже до Илирик, изпълних с проповедта на Христовото евангелие." (Послание към римляните, гл. 15, ст. 19). „А ние приехме не духа на света, но Духът, който е от Бога, за да познаем това, което е дарено нам от Бога, което и възвестяваме не със словеса, научени от человеческа мъдрост, но със словеса, научени от Духа Святаго, като сравняваме духовно с духовно." (I послание към коринтяните, гл. 2, ст. 12-13.) Онези, приели кръщението в Исуса Христа, продължават да се събират по домове с подготвени трапези с хляб и вино. Апостол Павел им заявява: „Защото Царството Божие не е ядене и пиене, но правда и мир, и радост в Духа Светого." (Послание към римляните, гл.
към текста >>

96. І.01.12. ЕВХАРИСТИЯТА КАТО ТАЙНСТВО ЗА ОЖИДАНЕ ЗА СЛИЗАНЕТО НА СВЕТИЯ ДУХ

Със силата на Святия Дух те са полагали ръце и правили знамения и чудеса и мнозина са се кръщавали в един и същ Дух.
12. ЕВХАРИСТИЯТА КАТО ТАЙНСТВО ЗА ОЖИДАНЕ ЗА СЛИЗАНЕТО НА СВЕТИЯ ДУХ По времето на апостолите Евхаристията е повторение на Господнята вечеря. Правили са я за спомен на Исуса и в Негово име са викали Святия Дух, за да слезе върху трапезата им и да освети и да одухотвори хляба и виното. Със силата на Святия Дух те са полагали ръце и правили знамения и чудеса и мнозина са се кръщавали в един и същ Дух. Духът Христов. Но след като един подир друг те си заминават от този свят, то техните ученици продължават делото им. Освен това те са написали вече евангелията. Евангелието е било писание, което е давало известие за радостната вест, за благата вест за живота на Исуса и за възкресението на Духа Христов. Еванг елието е благовестие за идването Царството Божие.
към текста >>

97. І.02.15. ДУХЪТ НА ОБЕЩАНИЕТО - ДУХ СВЯТИЙ В ОТКРОВЕНИЕТО ОТ СВЯТОГО ДУХА

Християните, чрез неговата проповед и извършени чудеса от него, се увеличавали.
След бурята в църквата огряла чудна светлина като ден и когато свършвала литургията се явили трима мъже и една девойка, дрехите им греели като слънце. Това било Преображение, Святият Дух слязъл и с него дошли негови служители в бяла светлина като слънце от небесата Божии. Единият мъж е бил Свети Мина от Атина. Свети Мина Атинянин е бил военноначалник при император Максимиан Херкул на Западната Римска империя (300 год)., изпратен в Александрия да усмири вълнения в града и да отвърне християните от тяхната вяра. Но той също вярвал в Христа и имал целебна сила да лекува болни. Християните, чрез неговата проповед и извършени чудеса от него, се увеличавали. Импера-, орът изпратил Ермоген да изкорени християнството. Хванали Мина, измъчвали го, но той отново бил изцелен от Христа Тогава Ермоген видял два ангела във видение да слагат нетленен венец върху главата на Мина. Ермоген също приел Христа и двамата проповядвали. Императорът, след като научил всичко, сам дошъл в Александрия и посякъл двамата с меч и телата им били хвърлени в морето. Другият мъж е бил Св.
към текста >>

98. І.03.01. СВЕТИ ДИМИТЪР СОЛУНСКИ

Слугата му Луп изважда пръстена му, взел му връхната дреха и нараницата му (пояс), натопил я в кръвта и с тях извършил много чудеса.
След това отишъл на арената и победил Лий и го хвърлил върху копията. Като узнал имтераторът, че е бил благословен от Димитър, наредил да убият Нестор и изпратил войници да убият и Димитър. Пробили го с копие. Погребали го на същото място. Това станало на 26 октомври 306 година. Слугата му Луп изважда пръстена му, взел му връхната дреха и нараницата му (пояс), натопил я в кръвта и с тях извършил много чудеса. Императорът научил за чудесата и изпратил войници да му отсекат главата. Минали години. Цезар Констанций Хлора умрял в Британия, а неговият син Константин станал император на Западната Римска империя през 306 г., а на изток останал Лициний. Италия се намирала под властта на цезар Максенций, който преследвал християните. През 312 г.
към текста >>

Императорът научил за чудесата и изпратил войници да му отсекат главата.
Като узнал имтераторът, че е бил благословен от Димитър, наредил да убият Нестор и изпратил войници да убият и Димитър. Пробили го с копие. Погребали го на същото място. Това станало на 26 октомври 306 година. Слугата му Луп изважда пръстена му, взел му връхната дреха и нараницата му (пояс), натопил я в кръвта и с тях извършил много чудеса. Императорът научил за чудесата и изпратил войници да му отсекат главата. Минали години. Цезар Констанций Хлора умрял в Британия, а неговият син Константин станал император на Западната Римска империя през 306 г., а на изток останал Лициний. Италия се намирала под властта на цезар Максенций, който преследвал християните. През 312 г. Константин потеглил с войска срещу Максенций.
към текста >>

На мястото на гроба му се построява малък храм, където се извършват много чудеса.
Константин победил Лициний, който се върнал към езичеството и преследвал християните и след победата станал пълновластен господар на империята. През 325 г. той свиква I Вселенски събор в град Никея и открил събора. Съборът съставил „Символът на вярата". Култът към Димитър започва след спирането на гоненията. На мястото на гроба му се построява малък храм, където се извършват много чудеса. По-късно се построява по-голям храм и при изкопаване на основите намерили мощите на Св. Димитър и ги положили в сребърен ковчег. Църквата била наречена „Св. Димитър Солунски". По-късно се пише неговото житие и 12 чудеса, които е направил.
към текста >>

По-късно се пише неговото житие и 12 чудеса, които е направил.
На мястото на гроба му се построява малък храм, където се извършват много чудеса. По-късно се построява по-голям храм и при изкопаване на основите намерили мощите на Св. Димитър и ги положили в сребърен ковчег. Църквата била наречена „Св. Димитър Солунски". По-късно се пише неговото житие и 12 чудеса, които е направил. Той става патрон на гр. Солун и охранява града от нашествениците. Славата му се потвърждава като покровител на града през VI и VII век, когато Солун е безуспешно обсаждан от авари и славяни.
към текста >>

99. І.03.02. СЛАВЯНСКИТЕ НАПАДЕНИЯ СРЕЩУ СОЛУН

През VII век солунския архиепископ Йоан събира разказите за чудесата на Св.
Куберова България продължила да съществува. Култът към Димитър Солунски се разпространява сред славянското население. Кирил и Методий, които са били от славянски произход и родени в Солун, са допринесли много за това. Методий създава канон на Димитър Солунски, а Климент Охридски - похвално слово в негова чест. През IX-X век култът се е развивал и при Комните се превръща в имперски култ. През VII век солунския архиепископ Йоан събира разказите за чудесата на Св. Димитър и ги оформя в 15 самостоятелни епизода.
към текста >>

100. І.03.03. СВЕТИ ДИМИТЪР И ПАДАНЕТО НА БЪЛГАРИЯ ПОД ВИЗАНТИЙСКО РОБСТВО