Търсене в текстове за 'Чудеса'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 69 резултата в 50 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)

Има да последват чудеса и знамения в тая земя.
10:31]„Гдето са събрани двама или трима, там съм и Аз." [Мат. 18:20] Вий имате всичките условия, при това гледайте да водите и д-р Мирковича в пътя Христов. Най-първият дух, с когото всякой трябва да се запознае, Той е Христос. Ето, моята радост е тази — да сте усърдни в молитва, духом пламенни, Господу служете.При това, бр[ат], помнете, че ний сме в настъпилите най-важни събития, които се развиват пред нашите очи. Господ няма да закъснее, Той ще се яви във времена усилни. Има да последват чудеса и знамения в тая земя. Господ няма да забрави. Най-късно до трите половини на идущата година125 времето ще се съкрати. Делателите на беззаконието ще се отсекат и този народ ще бъде повикан на подвиг. Сполучи или не, все едно.Три важни събития имат да последват:1) Вождът ще се яви; кой е Той, Господ знае;2) Началникът на силите ще бъде изпратен от Господа да накаже враговете Му;3) И най-после Господ на силите ще се яви да тури съд и правда.Ний живеем вече във вечността. Ако и да сме тука засега, но то е за кратко време.
към текста >>

2. Учителя Петър Дънов приема по духовн път „Седемтях разговори с Духа Господен” - разговор трети - ХРАНАТА И СЛОВОТО

Ако тя би била толкова голяма, даже колкото синаповото зърно, тя би извършила чудеса.
И нека да ти кажа чисто и ясно, да знаеш че Аз зная, защото любовта ти към Бога е несъвършена. Ти говориш за Него, но не си готов да сториш всичко за Него. Ето това е то, което те бърка теб – твоето двоумение. Днес едно мислиш, утре – друго; днес едно чувстваш, утре – друго. Вярата ти е слаба. Ако тя би била толкова голяма, даже колкото синаповото зърно, тя би извършила чудеса. Помниш ли думите, които съм Аз казал на друго място в Словото Божие, че съвършената Любов изпъжда вън всякой страх. Това Съм го казал на учениците Христови, това го казвам и на вази. Вие всички сте ученици Христови, разликата помежду ви е само разлика на времето. Ето пак виждам, че твоето сърце се смущава; вие като че ли усещате някаква вътрешна болка. Що те е теб грижа какво хората ще мислят, не е ли по-важно за теб какво Господ за теб мисли?
към текста >>

3. Учителя Петър Дънов приема по духовн път „Седемтях разговори с Духа Господен” - разговор седми - ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Ако техните сърца да бяха напълно освободени и напълно предадени на Господа, и ако тяхната вяра да беше тъй непоколебима и силна, те биха извършили чудеса.
Вашият живот трябва да се промени. Не се страхувайте от мрачните бури на тоя свят, те са Божий благословения. Аз тъй също имам поръчение от Господа да съобщя на твоите приятели, приятели на Господа Исуса, да не поставят спънки сами на живота си. Желанията им за всяко добро и благородно дело ще се изпълнят. Великите работи на Царството Божие не се мерят, както работите в тоя свят. Ако техните сърца да бяха напълно освободени и напълно предадени на Господа, и ако тяхната вяра да беше тъй непоколебима и силна, те биха извършили чудеса. Но и те, както и мнозина други, се спъват тука. Да, вяра – тя е необходима. Без вяра не може да се угоди на Бога. Очаквайте от Бога всяка сила и просете усърдно, и ще ви се даде. Господ няма да ви лиши от нищо добро, милостив е Той и благ.
към текста >>

4. Учителя заминава за Разград - трета обиколка на България

100 с.; „Опасност“, сказка, Свищов, [1901], 24 с.;„Ръководство за добиване спиритически явления“, София, 1907, 24 с.;„Спиритически чудеса или доказателства за задгробния живот“,София, 1906, 223 с.; „Философията на живота според Розенкройцерското учение, или Тайните на живота в Христовото учение“, София, 1912, 192 с.; Сказка, Казанлък, Баптистка евангелска църква, 1901. (Вж.
– септ. 1910.Автор е на книгите: „Зло! От какво страдаме и где е церът? “,Свищов, 1901. 16 с.; „Окултизъм, мистицизъм и учението на Дънов“,София, 1922. 100 с.; „Опасност“, сказка, Свищов, [1901], 24 с.;„Ръководство за добиване спиритически явления“, София, 1907, 24 с.;„Спиритически чудеса или доказателства за задгробния живот“,София, 1906, 223 с.; „Философията на живота според Розенкройцерското учение, или Тайните на живота в Христовото учение“, София, 1912, 192 с.; Сказка, Казанлък, Баптистка евангелска църква, 1901. (Вж. РБК, №29641); „Нечестивият оправдан“, проповед.Казанлък, Баптистка евангелска църква, 1901. (Вж. РБК, № 49097)Преводач е на книгите: Инглез, Изабела „Тайната на живота,или Свързани души“, [Роман], София, 1919, 173 с.; Лумис, Е. У.„Практически окултизъм“, София, 1919, 120 с.; Алексис „Изкуството за хипнотизиране“, София, 1907, 33 с.; Браун, П. „Могуществото на душата или как да бъдеш господар на своята съдба“, София, 1908, 40с.; Браун, П. „Откъслеци от тайната наука, или Магнетическо лекуване“, София, 1908, 32 с.; Браун, П.
към текста >>

5. Учителя е в Силистра - трета обиколка на България

100 с.; „Опасност“, сказка, Свищов, [1901], 24 с.;„Ръководство за добиване спиритически явления“, София, 1907, 24 с.;„Спиритически чудеса или доказателства за задгробния живот“,София, 1906, 223 с.; „Философията на живота според Розенкройцерското учение, или Тайните на живота в Христовото учение“, София, 1912, 192 с.; Сказка, Казанлък, Баптистка евангелска църква, 1901. (Вж.
– септ. 1910.Автор е на книгите: „Зло! От какво страдаме и где е церът? “,Свищов, 1901. 16 с.; „Окултизъм, мистицизъм и учението на Дънов“,София, 1922. 100 с.; „Опасност“, сказка, Свищов, [1901], 24 с.;„Ръководство за добиване спиритически явления“, София, 1907, 24 с.;„Спиритически чудеса или доказателства за задгробния живот“,София, 1906, 223 с.; „Философията на живота според Розенкройцерското учение, или Тайните на живота в Христовото учение“, София, 1912, 192 с.; Сказка, Казанлък, Баптистка евангелска църква, 1901. (Вж. РБК, №29641); „Нечестивият оправдан“, проповед.Казанлък, Баптистка евангелска църква, 1901. (Вж. РБК, № 49097)Преводач е на книгите: Инглез, Изабела „Тайната на живота,или Свързани души“, [Роман], София, 1919, 173 с.; Лумис, Е. У.„Практически окултизъм“, София, 1919, 120 с.; Алексис „Изкуството за хипнотизиране“, София, 1907, 33 с.; Браун, П. „Могуществото на душата или как да бъдеш господар на своята съдба“, София, 1908, 40с.; Браун, П. „Откъслеци от тайната наука, или Магнетическо лекуване“, София, 1908, 32 с.; Браун, П.
към текста >>

6. Учителя е в Русе - трета обиколка на България

100 с.; „Опасност“, сказка, Свищов, [1901], 24 с.;„Ръководство за добиване спиритически явления“, София, 1907, 24 с.;„Спиритически чудеса или доказателства за задгробния живот“,София, 1906, 223 с.; „Философията на живота според Розенкройцерското учение, или Тайните на живота в Христовото учение“, София, 1912, 192 с.; Сказка, Казанлък, Баптистка евангелска църква, 1901. (Вж.
– септ. 1910.Автор е на книгите: „Зло! От какво страдаме и где е церът? “,Свищов, 1901. 16 с.; „Окултизъм, мистицизъм и учението на Дънов“,София, 1922. 100 с.; „Опасност“, сказка, Свищов, [1901], 24 с.;„Ръководство за добиване спиритически явления“, София, 1907, 24 с.;„Спиритически чудеса или доказателства за задгробния живот“,София, 1906, 223 с.; „Философията на живота според Розенкройцерското учение, или Тайните на живота в Христовото учение“, София, 1912, 192 с.; Сказка, Казанлък, Баптистка евангелска църква, 1901. (Вж. РБК, №29641); „Нечестивият оправдан“, проповед.Казанлък, Баптистка евангелска църква, 1901. (Вж. РБК, № 49097)Преводач е на книгите: Инглез, Изабела „Тайната на живота,или Свързани души“, [Роман], София, 1919, 173 с.; Лумис, Е. У.„Практически окултизъм“, София, 1919, 120 с.; Алексис „Изкуството за хипнотизиране“, София, 1907, 33 с.; Браун, П. „Могуществото на душата или как да бъдеш господар на своята съдба“, София, 1908, 40с.; Браун, П. „Откъслеци от тайната наука, или Магнетическо лекуване“, София, 1908, 32 с.; Браун, П.
към текста >>

7. Писмо на Учителя до Пеню Киров, Русе

100 с.; „Опасност“, сказка, Свищов, [1901], 24 с.;„Ръководство за добиване спиритически явления“, София, 1907, 24 с.;„Спиритически чудеса или доказателства за задгробния живот“,София, 1906, 223 с.; „Философията на живота според Розенкройцерското учение, или Тайните на живота в Христовото учение“, София, 1912, 192 с.; Сказка, Казанлък, Баптистка евангелска църква, 1901. (Вж.
– септ. 1910.Автор е на книгите: „Зло! От какво страдаме и где е церът? “,Свищов, 1901. 16 с.; „Окултизъм, мистицизъм и учението на Дънов“,София, 1922. 100 с.; „Опасност“, сказка, Свищов, [1901], 24 с.;„Ръководство за добиване спиритически явления“, София, 1907, 24 с.;„Спиритически чудеса или доказателства за задгробния живот“,София, 1906, 223 с.; „Философията на живота според Розенкройцерското учение, или Тайните на живота в Христовото учение“, София, 1912, 192 с.; Сказка, Казанлък, Баптистка евангелска църква, 1901. (Вж. РБК, №29641); „Нечестивият оправдан“, проповед.Казанлък, Баптистка евангелска църква, 1901. (Вж. РБК, № 49097)Преводач е на книгите: Инглез, Изабела „Тайната на живота,или Свързани души“, [Роман], София, 1919, 173 с.; Лумис, Е. У.„Практически окултизъм“, София, 1919, 120 с.; Алексис „Изкуството за хипнотизиране“, София, 1907, 33 с.; Браун, П. „Могуществото на душата или как да бъдеш господар на своята съдба“, София, 1908, 40с.; Браун, П. „Откъслеци от тайната наука, или Магнетическо лекуване“, София, 1908, 32 с.; Браун, П.
към текста >>

8. Учителя е във Варна - Слово, 22 август 1904 г.

Искате чудеса, искате знамения.
Матея 12:12"А колко е по-добър човек от овца." Ако Бог се грижи за птиците небесни и за зверовете земни, нима Той ще да забрави вас? – Не, няма да ви забрави. Но вас ви съблазняват най-малките противоречия на живота. Не сте се научили да служите на Бога. Вие все търсите вашето „хляба и рибите". Искате чудеса, искате знамения. Ще ви се дадат, но не тия, които вие очаквате. Аз ще извърша това така, щото да не остане никакво съмнение в сърцето ви. И когато ви се отворят очите като на слепия, ще видите хубавия Божи свят. Няма да се минат нито три години от днес, когато тази истина ще блесне по-ясно. Вяра искам от вас.
към текста >>

9. Учителя участва в събора, 1910 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 16 август

Хората искат винаги в света чудеса.
После иде числото 7, което е също като числото 6, само е прибавено послушанието. Числото 8 е смирението и когато човек иска да смири някого, дава му цифрите 2, 4 и 8. И Господ, когато дава на човека богатство, значи иска да го смири. Девет представлява възвишеност, всичките възвишени духове и показва, че те са страдали, дохождали тук и работили. Числото десет, то е чудо. Хората искат винаги в света чудеса. С думата „чудо“ иска да се каже Господ да извади истината и да я покаже на света. Страданието, например, е едно чудо, понеже не си го очаквал. Всякога, когато се дава едно чудо и един урок, трябва да го разберем и ако не сме го разбрали, значи, че не се ползуваме. Числото 11 се състои от две единици и представлява вечната борба в света: това са двата Бога, Които воюват. Тия две числа воюват.
към текста >>

10. Учителя присъства на събора, 1912 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 16 август

Човек, който иска доказателства, трябва да повярва в Христос и ще прави чудеса по-големи, отколкото е Той правил.
Вие искате доказателства и аз ще ви ги дам, но няма да сторя това дотогава, докато не можете да унищожите една лоша мисъл у себе си. За мен не са важни доказателствата — аз не искам доказателства да прославям себе си. Не искам да ме правите център; не искам да ставам проводник на вашите, ако щете, даже добри мисли. Не искам да изпъква във вашия ум някой си г-н Дънов, а онова, което желая, е вие да познаете Господа, защото аз имам и вземам участие във всичките Му работи. И ако не вярвате в мене, вярвайте в Неговото Слово. Човек, който иска доказателства, трябва да повярва в Христос и ще прави чудеса по-големи, отколкото е Той правил. Всички се стремете към добри мисли и само тогава се бих помолил за вас и бих ви дал доказателства, които искате. Аз искам да изпъкне във вас Христос и Той да се възцари във вас. Тогава ще изчезне антагонизмът между вас и самаго мене; защото сега както е положението, аз се стремя в една посока, а вие в друга, а докато не сме аз и вие в една посока, никога не можем да се разберем и вие никога не можете прие доказателствата, които искате. А като разберем всичко това, всичко ще се управи, защото в същност какво виждаме? Като започне да страда някой, думаме: „Ха така, хак му е“, а пък като дойде ние да го опитаме, виждаме, че не така, както сме желали на хората.
към текста >>

11. Писмо на Петко Гумнеров до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви (по идея на Учителя), София

И всичко чудо и чудеса.
Любезни Господин Стойчев, Важни времена преживяваме. И, ако има нещо, за което най-много да благодарим, то е, че сме се родили в тая „епоха – кърмачка” на велики събития, за които било писано да сме техни съвременници и зрители. А пък нам конкретно надлежи да славословим и хвалим Господаря на Силите, че ни е сподобил да се срещнем при нашето пътешествие с Тогози, Когото, колкото и да крие небето от нас, пак, ради Него, ни се дарува и благодат, и сила, и крепост. Да, да. Само 10 месеци ни делят от миналогодишната среща, и сега, ако застанем един срещу друг, ще можем да разказваме и да разказваме.: за балкански съюз - чудо; за съюзно турския вой и погрома на вековна империя - чудо; за трусове и землетресения в средата на България - чудо; локализацията на дипломатически и политически сплетни - пак чудо. И всичко чудо и чудеса. Всичко се уреди и нареди, урежда и нарежда чудесно. Ние нека искаме доказателства. Доказателствата дохождат и заминават, но ще ли ги използваме? Щем. А ако не щем, ще ни се наложи да ги използваме. „Който има уши да слуша, нека слуша.” Българите не възприеха 100 % доказателствата след Лозенград - дадоха им мъчнотии около Одринските крепости и ги спряха при Чаталджа.
към текста >>

12. Учителя присъства на събора, 1914 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 10 август

Това е едно от най-големите чудеса, които Христос върши.
Турили сме вече огъня на четирите страни на света и всичко ще се запали и ще гори: чума, холера, земетресения и всевъзможни страдания - Свети Илия всичко ще разруши. И когато той направи всичко на каша, тогава Христос ще прибере житото. Свети Илия сега вършее и неговата тояга е четиридесет оки и не се церемони и след като той се разправи, ще се появи и ще дойде Христос, за да заговори Духът на Любовта.В тези усилни времена Христос ни е събрал - ето това е едно чудо. И Господ, за да ни събере, ока е наредил работите, че България да кротува, затова тя държи неутралитет, когато всякъде другаде се бият. Затова кротуват засега Гърция, Турция, и Румъния. Това е едно от най-големите чудеса, които Христос върши. В България свещениците щяха да имат събрание на 20 август, но го отложили, защото времената са лоши. Но ние нашето събрание не го отлагаме, защото за нас лошо време няма. И действително в по-добри времена отколкото сегашните, право да си кажа, аз не съм живял. Сегашните времена са най-добрите, главно защото досега сте били роби, а отсега сте вече свободни и тази свобода ще носим и разнасяме на другите, пие ще оставим Свети Илия да свьрши своята работа, а след него, като свърши той, ние ще отидем да сеем. Обаче докато Свети Илия борави, ние ще чакаме, ще чакаме известно време, през което време друго има да работим.Всеки един от вас е същество колективно, имате познати, приятели и роднини.
към текста >>

13. Учителя присъства на събора, 1914 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 14 август

Можем да правим чудеса, можем да имаме и дарби на изцеление, помагания, управления и да притежаваме разни езици.
Като се ожени един момък за една мома, той се оженва, за да я храни, и я храни на драго сърце, а тя пък го обича и му дава радост и подтик в живота.Ние следва да дадем на Христа стимул, щото чрез нашия добър живот Той да влезе в нас и да ни благослови. И тогава всичките ни работи ще се благословят, всичко ще върви с благословение. Затова всеки от нас трябва да се старае да има поне една от тия дарби, за които четем в днешната 12 глава от Първото послание към Коринтяните, 28 стих. Там се говори за апостоли, учители и пророци. Но апостолството е високо, учители имаме много, пророци можем да бъдем. Можем да правим чудеса, можем да имаме и дарби на изцеление, помагания, управления и да притежаваме разни езици. Ако например знаехме езика на нашия вол или петел, нямаше да имаме спънки. Ако можехме да разбираме говора на растенията, насекомите и пр., ако, казвам, разбирахме езика на тия същества, щяхме да бъдем във връзка с тях. Такъв е законът.Бог влиза вътре в нас, гледа ни работата. Така както ние бяхме ограничени от нещата, пак се интересува от нашите дребни работи и ни помага. Даже като напишем едно писмо, Той се интересува от него.
към текста >>

14. Учителя присъства на събора, 1914 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 16 август

Можем да правим чудеса, можем да имаме и дарби на изцеление, помагания, управления и да притежаваме разни езици.
Като се ожени един момък за една мома, той се оженва, за да я храни, и я храни на драго сърце, а тя пък го обича и му дава радост и подтик в живота.Ние следва да дадем на Христа стимул, щото чрез нашия добър живот Той да влезе в нас и да ни благослови. И тогава всичките ни работи ще се благословят, всичко ще върви с благословение. Затова всеки от нас трябва да се старае да има поне една от тия дарби, за които четем в днешната 12 глава от Първото послание към Коринтяните, 28 стих. Там се говори за апостоли, учители и пророци. Но апостолството е високо, учители имаме много, пророци можем да бъдем. Можем да правим чудеса, можем да имаме и дарби на изцеление, помагания, управления и да притежаваме разни езици. Ако например знаехме езика на нашия вол или петел, нямаше да имаме спънки. Ако можехме да разбираме говора на растенията, насекомите и пр., ако, казвам, разбирахме езика на тия същества, щяхме да бъдем във връзка с тях. Такъв е законът.Бог влиза вътре в нас, гледа ни работата. Така както ние бяхме ограничени от нещата, пак се интересува от нашите дребни работи и ни помага. Даже като напишем едно писмо, Той се интересува от него.
към текста >>

15. Учителя присъства на събора, 1914 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 17 август

Мойсей дигаше дясната си ръка и правеше чудеса.
Две хиляди години става, откак Христос все ни учи да произнасяме тази дума. Може да я произнасяме, но не е достатъчно просто нейното произношение, а трябва да се научим да произнасяме тази дума, „любов", както тя се произнася с небесния език, щото един ангел да може да те познае, че си човек - това е изкуство. Другите думи, които ще бъдат подир думата „любов", после по-лесно ще ги научим. А тези думи са например: „живот", „свят", „мъдрост", „благост", „Христос", „Дух". Ако поне един от вас знаеше как да произнася тези думи, щеше да бъде най-силният, най-умният, най-добрият.Когато ви казвам приказки на ония от рода на „Хиляда и една нощ" и пр., те не са много далеч от истината, защото четем, че Мойсей произнесъл само една дума, дигнал жезъла и морето се разтворило; дигна ръце към небето и слезе манна: удари с жезъла си канарата и изскочи вода оттам. Мойсей дигаше дясната си ръка и правеше чудеса. А вие може ли да дигнете дясната си ръка както трябва? Но ние сме в дисхармония с невидимия свят по отношение дигането на ръцете и тази е причината, дето не можем да се ползуваме от благата и благословенията на Небето. Даже лошо правим често пъти с дигането на ръцете си, когато хич не е трябвало да струваме това.Преди 35 години един българин в едно варненско село обичал една мома и през една дупка ходил да я гледа. Но момата искала да отучи момъка да туря окото си на дупката. Една вечер тя с един железен [шиш] запушила дупката, на която момъкът нагаждал окото си да гледа.
към текста >>

16. Учителя присъства на събора, 1915 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 4 август

Тогава ще се сбъднат думите Христови: „След Мене който ще дойде, ще прави по-големи чудеса." Като казва „повече от Мене", то е превод в четвъпта степен.
И аз се радвам, но в едно куцате всички -практически не знаете колкото мене По философия може да ме борите, но в практика не можете.(Пример, прибавен в препис. Веднъж Учителят бил в Русе в едно братско семейство, където присъствувал един, който бил много начетен във философията и окултните науки, казва, че бил розенкройцер. Той задал много въпроси на Учителя и искал отговор, с което искал да покаже, че много знае. Учителят на всички въпроси не му отговорил, но му дал следния въпрос: „Кажи колко тежи един портокал." Той отговорил, че трябва да го премери, така не може да определи. Но Учителят определил теглото на всички портокали, които били на масата, до грам и когато ги претеглили, оказало се точно това, което Учителят казал).- Ще ми бъде приятно да ме борите и на практика. Тогава ще се сбъднат думите Христови: „След Мене който ще дойде, ще прави по-големи чудеса." Като казва „повече от Мене", то е превод в четвъпта степен. Намерете оригинала. Христос казва: „Ученикът да бъде като Учителя си." Често ние мислим, че светът не е направен добре, че знаем повече от Господа, критикуваме Го и казваме: „Моят живот не е живот." Такъв е по-голям от учителя си, той има по-голяма философия. В този смисъл ние казваме: „Това не е така, онова не е така", а как трябва да бъде, не знаем.Тази година трябва да научим как трябва да бъдат нещата, защото тази година носи много страдания за лошите хора и голямо благословение за добрите. И чрез страдание ще се оправи светът. Трябва да се увеличат страданията на лошите хора; тогава ще се спаси светът.
към текста >>

17. Иван Толев започва да издава в София списание 'Всемирна летопис'

Статията му „Ако бях богат", в брой 14 на „Свят" е цяла безсмислица, защото с „Ако" аз мога да извърша най- великите чудеса на света, даже да освободя българските селяни от всякакъв данък, обаче целта на статията е явна, именно гражданите и заможните не се грижат за доброто на селяните.
Ако и да е похвалявал понякога правителството ни, духът на писането му е бил винаги левичарски и едностранчив. Когато преди две години правителството ни направи усилие да спаси отечеството от кръвопролитна вътрешна революция, която комунистите готвеха, г-н Маркъм тенденциозно и графически описа, как жестоко били избити някои от водачите на тази революция, но той не каза, доколкото аз знаех, че революция почти никога не се предотвратява или прекращава без някои жестокости. В една статия в „Зорница" той високо хвали комунистите, като най-добри хора, а всеки знае, какви са политическите и социални възгледи на тези добри хора и какво те са правили и правят с нещастния руски народ. Маркъм говори за народно единство, а сам посява студенина между гражданите и селяните, между заможните и сиромасите. Той често окайва селяните, задето работели за гражданите, а сами те ходели с цървули и живеели в мизерия. Статията му „Ако бях богат", в брой 14 на „Свят" е цяла безсмислица, защото с „Ако" аз мога да извърша най- великите чудеса на света, даже да освободя българските селяни от всякакъв данък, обаче целта на статията е явна, именно гражданите и заможните не се грижат за доброто на селяните. В други свои статии, пак в „Свят", разправя, какво видял на бал, сетне се простира в нещастието на селяните, как те работили от сутрин до вечер, за да могат гражданите да ходят на бал и да седят на канапета. Със статията си „Концерта и кравата" също всява враждувание между селския и градския народ. Маркъм забравя, че българският народ е 47 г. на възраст, че човек се учи с години, а народ с векове, че този народ през последните 40 г. е направил голям напредък във всяко отношение, че искренни чужденци нарекоха този народ „балкански саксонци и японци", че за напредъка и подигането на селяните всички български правителства са полагали големи усилия.
към текста >>

18. Учителя с група ученици - първи планински лагер - „Куш-бунар', Сливен, 1 юни

Слушат и записват и след това умуват и разказват какви чудеса има по света.
Но чешмата стана, водата потече и утоли жаждата на всяка жива твар в селото. Било човеци, било добитък, а и враговете започнаха да пият от тази вода и утоляваха жаждата си. Как се запознава Георги Куртев с Учителя? Брат Георги заедно с няколко човека са имали малка спиритическа група в Айтос, която е работела с медиуми. Невидимият свят се изявява чрез някой чувствителен човек, наречен медиум и чрез него говорят заминали хора, отдавна погребани и съобщават разни неща на тези, които слушат. Слушат и записват и след това умуват и разказват какви чудеса има по света. През 1920 г. Учителят отива на „Сините камъни" в Сливен при извора „Куш-бунар". Там прекарват около 20 човека с него на лагер направен тогава от палатки. Събират се значи около 20 души от околността и от Сливен, направят си колиби от буковата шума, а който има някоя палатка останала от войната също я опъва. Учителят прекарва 20 дни на Куш-бунар.
към текста >>

19. Учителят е на екскурзия на Витоша с група ученици - Ел Ше-дар

Кой по-велик първосвещеник може да бъде, освен самия човешки Дух, който сам открива всичките му безчислени чудеса и непрекъснато се стреми към подвиг и съвършенство.Цялата природа пее хвалебна песен.
От нея лъха празнична тържественост. Бялата й дреха - бяла, като самата Белота. Като че ли е последния празничен прием, на който тя се прощава със зимата. Тя свършва вече своите зимни приеми и скоро ще отвори пролетните, и друга ще бъде вече празничната й дреха.Хе, доле, в далечината се гуши монастира - орехова хвалебна черупка - храм, човешко творение - измислица на тесногръдие -тесногръдие, колкото фанатично, толкова и страшно... Страшно, защото му липсва невинност, защото в негово име свободният човешки дух е дал кървави жертви. Кой храм е по-достоен и по-величествен от човешкото сърце? Кой по-велик първосвещеник може да бъде, освен самия човешки Дух, който сам открива всичките му безчислени чудеса и непрекъснато се стреми към подвиг и съвършенство.Цялата природа пее хвалебна песен. Цялата природа е неизменим свещенослужител, така че всички човешки словесни хвалебствия остават малки и безсилни опити да се изкаже неизповедимото възхищение, докато сърцето, макар и невидимо с всеки удар се радва и благодари на своя творец.Нозете - до колене в сняг. Тук-таме из белината, като нечие живо око наднича бистър поток. Той прилича на воден път, жила, по която се носи живота на хиляди тревички и цветя, хиляди семенца и коренчета.Едвам, едвам през падащите меки снежинки се вижда едвам забележимото очертание на Стара планина. Тя прилича на някакъв приказен сън за онова блажено царство, което е пълно с всякакви приятни чудесии за човешките създания.Из храстите подал глава кукуряка - първия зелен пряпорец на пролетта.Бавно се движим към нашата планинска „Гостна” близо при многоводния извор, близо при ония огромни скали, струпани като че ли в безпорядък, като помен ни е останал от първия им строеж, когато са подпирали куполите на прастаро светилище на човеците - гиганти.Ето ни, вече пристигаме. Доброволците - младежи вече са наклали голям огън, чийто пушек и пламъци приятно се отделяше към царствената белота.
към текста >>

20. Учителя дава песента 'Грее, грее светлината'

Това бяха музикалните упражнения дадени на ученика, които правеха чудесата в неговия път.
Аз се поклоних и тихо се отдалечих. Ето, това е музиката на Учителя. - Това е стремежа на човешката душа, да търси и да се стреми да постигне съзвучие с Бога.Не мога да отделя музиката на Учителя от Школата на Учителя. Колко малки наглед упражнения бяха дадени в Школата от Учителя, които ученикът трябваше да ги изпълни. Ако правилно решаваше задачата си, то у него се изменяше нещо, построяваше се нещо ново и просветваше някаква нова идея в ума му и даваше нов подтик в живота му. Това бяха музикалните упражнения дадени на ученика, които правеха чудесата в неговия път. Те го завеждаха често в незнайни светове. Често някоя фраза от Неговата музика е като запалена свещичка, която търси и намира пролука в човешката тъма, от която можеш да излезеш. Тези музикални фрази често в началото, ти не можеш да ги разбереш, но след като ги изпълниш, ти се учудваш как е станало така, че ти излизаш от това голямо противоречие на собствения си живот.Веднъж съм вързана вътрешно психически като че съм прикована за нещо. Външно се движа, ходя и говоря. Но съм изтерзана от това вътрешно завързано психическо състояние.
към текста >>

21. Учителя с група ученици - екскурзия до Мусала. Втори ден - 12 юли. Подаръкът на Савка

И ако успее съвършено да пречисти своята мисъл, той може да избърши чудеса, както със себе си, така и с околните.
Казано е в Писанието: “Бог е Живот.” А всеки живот е добър. Тогава няма зло в света - това е Истината. Учителят казва: “вие не сте добри, но добър е само Бог в света.” Понеже Бог прониква навсякъде, значи, и ние сме добри, защото в нас живее Бог: нашият живот е от Бога даден. За да дойде човек до съзнание на тези три неща, предстои му работа - пречистване, освобождаване от всички примесени вещества в него, останали от далечното минало. Това пречистване не е предвидено да стане отвън, други да го направят, но сам човек ще избърши тази работа. И ако успее съвършено да пречисти своята мисъл, той може да избърши чудеса, както със себе си, така и с околните. Сега, за да започне човек да се пречиства, най-първо той трябва да се научи да слуша. Кого? - Само великият може да се слуша. Към Него ние всякога апелираме, Той да ни слуша, Той да чуе нашата молба, нашата просба. При това, ние знаем, че Бог може да ни послуша, но ние никога не се спираме да чуем, какво Той ни казва, какво Той ни говори всеки миг. Ние имаме едно свещено ухо, чрез което можем да слушаме, да възприемаме това, което великият ни говори.
към текста >>

22. Учителя е на екскурзия на Витоша с ученици - Ел Шадай

Желязното дуло е събрало силната струя, която сега вече знае своя път по долината.Но чудо на чудесата!
Тичаме по завет да се преоблечем със сухи дрехи и после край огъня пием бавни глътки ароматичен руски чай с много захар и много лимон. Налягаме по сгорещените камъни и си почиваме като стадо овци. Едни пеят кацнали върху сграмадените скали, други току що пристигат, трети изследват съдържанието на раниците си.Имаме вече истинска чешма. Върху нея тежи могила от сняг. Тя тече обилно и огласява долчинката с бодър глас. Желязното дуло е събрало силната струя, която сега вече знае своя път по долината.Но чудо на чудесата! Каква е тази грамадна каменна ограда около нашето огнище. Кой и кога е идвал тука и е направил този прекрасен щит от вятъра? О, това не е работа само на едного! Не, най-малко 20 души са свършили това нещо. Едни са пренасяли камъни, други са ги нареждали.
към текста >>

23. Разговор на Учителя с ръководителите - 22 април. София

Учителят: Ще прочета 105 псалом: „Славословете Господа..."Изобщо верующите във всички векове, са искали Бог да се изявява в чудеса.
Господнята молитва и мотото: „Бог царува на небето, Бог царува на земята, Да бъде името Му благословено! " Учителят: Ще прочета 105 псалом: „Славословете Господа..."Изобщо верующите във всички векове, са искали Бог да се изявява в чудеса. Ако външните чудеса могат да повдигнат един народ, евреите са първите - най- много чудеса у тях са ставали, но какво е състоянието днес на евреите? Не е духовен Израил, който е по плът такъв, но онзи е духовен на когото съзнанието е винаги готово да изпълни волята Божия. И те винаги са били покровителствувани, това са начатъка. Няма народ, който да е имал по големи страдания от еврейския. Който има материални разбирания ще има опитността на сегашните евреи, но ако има вътрешно разбирание ще има опитността на християните.
към текста >>

Ако външните чудеса могат да повдигнат един народ, евреите са първите - най- много чудеса у тях са ставали, но какво е състоянието днес на евреите?
„Бог царува на небето, Бог царува на земята, Да бъде името Му благословено! " Учителят: Ще прочета 105 псалом: „Славословете Господа..."Изобщо верующите във всички векове, са искали Бог да се изявява в чудеса. Ако външните чудеса могат да повдигнат един народ, евреите са първите - най- много чудеса у тях са ставали, но какво е състоянието днес на евреите? Не е духовен Израил, който е по плът такъв, но онзи е духовен на когото съзнанието е винаги готово да изпълни волята Божия. И те винаги са били покровителствувани, това са начатъка. Няма народ, който да е имал по големи страдания от еврейския. Който има материални разбирания ще има опитността на сегашните евреи, но ако има вътрешно разбирание ще има опитността на християните. Ако искате да разбирате Божиите закони не можете да се отделите от цялото.
към текста >>

24. Разговор на Учителя с ръководителите - 23 април. София

Ще станат чудеса и с праведниците, но не и грешниците.
И тогава ще се определи кой от вас за какво е годен да работи. Ще ви дам метод, някои формули малки, които да приложите. Апостолът казва: „Мъртвите да възкръснат и живите да бъдат грабнати на въздуха". Свидетели ще бъдете всички на всичко това.Вие стегание нямате още - щом се събуете ще се освободите и ще бъдете нашироко. Вие трябва най-първо да оздравеете и тогава ще бъдете пратени да лекувате други - клосни, хроми но тия от тях, които са избрани. Ще станат чудеса и с праведниците, но не и грешниците. Вие живеете на земята и без тъмнина не може - тя е едно естествено състояние на земята. Щом мръкне ще запалите лампата, а вие за икономия, завъртите ключа за да не гори лампата.Има закони за лекувание: чрез храната, чрез водата, чрез топлината, чрез светлината. Най-първо трябва да дадете светлина, после топлина и най-после храна. Христос събуди Лазаря от сън - не че бе умрял, а заспал в летаргичен сън.„Грабнати на въздуха" и „турнати в нови тела", „аз ще привлека всички към себе си", това само по закона на Любовта може да стане.Сърдечните и умствени болести само мъчно се лекуват.Нашите приятели си заминават в едно отношение, а са тук в друго отношение. До края на годината ще ви кажа: „Ако можете да приемете Еди кой си брат, името му ще кажа - ето той е!
към текста >>

А чудеса могат да се правят само там, гдето има вяра.
От тях някои си мълчат, но щом им се дадат благоприятни условия, ще излезат. Тая година имате условия да постигнете много неща, но ако не постигнете, грешката ще бъде ваша. Нещата не се повтарят. На гроба на Елисея оживя един умрял.Знания трябват. Еликсирът е като масло, което наливаш в кандило, което гори, а което е угаснало и да налееш, не ще гори, а трябва кибрит да драснеш за да се запали.Та за здравето на вашите деца, екскурзии ще правите. А чудеса могат да се правят само там, гдето има вяра. Христос в своите си не можа да направи чудеса заради безверието им.1 часа и 20 минути след пладне. Отче наш. Очаквайте да станат неща, които е определено да станат, а не очаквайте да стане онова, което не е определено да стане. * * *
към текста >>

Христос в своите си не можа да направи чудеса заради безверието им.1 часа и 20 минути след пладне.
Тая година имате условия да постигнете много неща, но ако не постигнете, грешката ще бъде ваша. Нещата не се повтарят. На гроба на Елисея оживя един умрял.Знания трябват. Еликсирът е като масло, което наливаш в кандило, което гори, а което е угаснало и да налееш, не ще гори, а трябва кибрит да драснеш за да се запали.Та за здравето на вашите деца, екскурзии ще правите. А чудеса могат да се правят само там, гдето има вяра. Христос в своите си не можа да направи чудеса заради безверието им.1 часа и 20 минути след пладне. Отче наш. Очаквайте да станат неща, които е определено да станат, а не очаквайте да стане онова, което не е определено да стане. * * * Вечерта от 9-11 часа вечеря и разговор с Учителя и ръководителите върху бъдещето:Появата на новия континентСредиземно море ще се съедини с Каспийско море, в Азия ще се образуват много големи езера; Балканския полуостров постепенно потъва; Средиземното море ще се приближи до Родопите и защо тогава се борят българите за излаз на Бяло море - то само ще дойде при тях.
към текста >>

25. Учителя с група ученици на екскурзия до Витоша - 4 юни

Сега Бог ще ви изпрати по двама: единият ще говори, а другият ще прави чудеса.
Много работници ще дойдат. Вие ще бъдете командировани към тях като отряди, като доброволци. Когато някой има желание да работи, то е от Бога. Започнете да работите. Можете да работите по разни начини – в болници, в затвори и пр. Сега Бог ще ви изпрати по двама: единият ще говори, а другият ще прави чудеса. Най-напред започнете с най-малките работи, с най-важното. Щом като отидете при хората, ще видите гладни ли са, или не. Ще носите торба с хляб. Ще им кажете, че Господ ви е пратил да им занесете хляб. И след това ще им проповядвате.
към текста >>

26. Учителя е на Витоша с учениците - 4 юни 1929

Сега Бог ще ви изпрати по двама: единият ще говори, а другият ще прави чудеса.
Много работници ще дойдат. Вие ще се прикомандировате към тях като отряди доброволци. Когато някой има желание да работи, то е от Бога. Започнете да работите! Можете да работите по разни начини: в болници, в затвори. Сега Бог ще ви изпрати по двама: единият ще говори, а другият ще прави чудеса. Най-напред започнете с най-малките работи, с най-важното. Щом отидете при някои хора, ще видите първо гладни ли са или не. Ще носите една торба хляб, ще кажете, че Господ ви е пратил да им занесете хляб. И след това ще им проповядвате. Като искате дарби, те ще дойдат.
към текста >>

27. Беседа на Учителя пред ръководителите. Протокол от 28 август

" И привеждат Христос за пример, който е дал на учениците си сила да правят чудеса.
" Тогаз ти постъпваш по закона на Мойсея. Ако днес умре едно добро желание в тебе, утре друго добро желание, тогаз какво остава в тебе? Защото бъдещият ти живот ще се роди от добрите ти желания. Та трябва да имаме нов мироглед. Някои казват: „Дай ни сила отгоре! " И привеждат Христос за пример, който е дал на учениците си сила да правят чудеса. Но като четете Писанията ще видите, че тези хора бяха като една душа. 120 души се събираха заедно и желаеха хубавото в тях да възтържествува. И тези 120 души скоро станаха 3000 души. И тези християни на първо време много хубаво вървяха, а днес вървят по пътя на раздора. Сега по пътя на християнството има Новото учение: Да се обединят хората и като се роди една добра мисъл в някого, трябва да се роди във всинца ви желание да я реализирате.
към текста >>

28. Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици - 19 януари

Искате чудеса.
Като работиш, ще станеш светия. Не си разположен - направи едно най-малко добро. Например напиши едно писмо на някой познат и го насърчи. Не чакай да станеш свстия изведнъж, без да Вършиш нищо и без да работиш. Не оценяваш ли малкото, многото няма да ти се даде. Искате чудеса. Че малко ли са чудесата В нашите екскурзии? На такава Височина се изкачваме при големи студове и никому нищо не става. Винаги сме обкръжени от чудеса. Най-малките случаи във Външния и вътрешния ни живот - това са чудеса! Стига да сме внимателни да ги наблюдаваме.
към текста >>

Че малко ли са чудесата В нашите екскурзии?
Не си разположен - направи едно най-малко добро. Например напиши едно писмо на някой познат и го насърчи. Не чакай да станеш свстия изведнъж, без да Вършиш нищо и без да работиш. Не оценяваш ли малкото, многото няма да ти се даде. Искате чудеса. Че малко ли са чудесата В нашите екскурзии? На такава Височина се изкачваме при големи студове и никому нищо не става. Винаги сме обкръжени от чудеса. Най-малките случаи във Външния и вътрешния ни живот - това са чудеса! Стига да сме внимателни да ги наблюдаваме. В бъдеще ще има да виждате много чудеса....
към текста >>

Винаги сме обкръжени от чудеса.
Не чакай да станеш свстия изведнъж, без да Вършиш нищо и без да работиш. Не оценяваш ли малкото, многото няма да ти се даде. Искате чудеса. Че малко ли са чудесата В нашите екскурзии? На такава Височина се изкачваме при големи студове и никому нищо не става. Винаги сме обкръжени от чудеса. Най-малките случаи във Външния и вътрешния ни живот - това са чудеса! Стига да сме внимателни да ги наблюдаваме. В бъдеще ще има да виждате много чудеса.... Всеки може да бъде щастлив. Човек трябва да научи закона на щастието.
към текста >>

Най-малките случаи във Външния и вътрешния ни живот - това са чудеса!
Не оценяваш ли малкото, многото няма да ти се даде. Искате чудеса. Че малко ли са чудесата В нашите екскурзии? На такава Височина се изкачваме при големи студове и никому нищо не става. Винаги сме обкръжени от чудеса. Най-малките случаи във Външния и вътрешния ни живот - това са чудеса! Стига да сме внимателни да ги наблюдаваме. В бъдеще ще има да виждате много чудеса.... Всеки може да бъде щастлив. Човек трябва да научи закона на щастието. Като знаеш да се пълниш и да се изпразваш, всякога ще бъдеш щастлив.
към текста >>

В бъдеще ще има да виждате много чудеса....
Че малко ли са чудесата В нашите екскурзии? На такава Височина се изкачваме при големи студове и никому нищо не става. Винаги сме обкръжени от чудеса. Най-малките случаи във Външния и вътрешния ни живот - това са чудеса! Стига да сме внимателни да ги наблюдаваме. В бъдеще ще има да виждате много чудеса.... Всеки може да бъде щастлив. Човек трябва да научи закона на щастието. Като знаеш да се пълниш и да се изпразваш, всякога ще бъдеш щастлив. Всички философи разглеждат въпроса за еднократното щастие. А истинското щастие е многократното, непреривното.
към текста >>

29. Учителя на Рила - спомен на Олга Славчева

Какво ли няма в нея, чудо над чудесата!
Кой с чаша, с термос, или кана, тичаме да ни налеят. За обяд същата тръба ни вика: „Обяд! Обяд! ” Тихо насядаме край огнището върху нови клекови пейки; пред нас и бели масички, току-що издялани от майстор Боянчо -наш брат.Всяка сутрин ранобудни овчари ни носят по 50 - 60 литра овчо мляко - само каймак. Някога ни носят и прясно овчо сирене от стадата горе при „Пазар дере”.Голяма червена палатка е нашата „Кооперация”. Какво ли няма в нея, чудо над чудесата! Халва, локум, дървено масло (тук се готви само с краве масло, или зехтин), маслини, едри като орехи и сочни, сочни. И орехи, и свещи, и захар, и шоколад, и круши, и дини, и пъпеши... Почти всеки ден керван коне докарва и багаж, и зеленчук, и хляб, и всичко, що бе нужно. Даже и сапуна - разни качества, каси лимони за нашия неотменим чай, яйца, бензин, спирт, ориз, захар, лешници, бонбони разни видове. Разменната монета е купонът. Той носи братски печат и Рилски надпис.
към текста >>

30. Учителя е на Рила. Започва да се оправя от парализата. Из дневника на Пеню Ганев. 7 август

Аз му изкряках за постъпката му, като му казах, че това е непристойно и непочтено от негова страна и че каквито чудеса да прави пред нашите братя и сестри, в мрежите си не ще хване никого, защото ние си имаме Учител, ръководител.
Излизайки си къде нашата сая, ето ние със Стоицев го пресрещнахме и понеже попът ни срещна, внезапно си подаде ръката за целуване. Аз, без да обмисля, вместо поне здрасти да направя, му целунах ръката, като краката ми бяха малко преплетени и с крака аз направих един реверанс с малко приклякване. Когато приклекнах и се наведох, то краката ми останаха преплетени, като парализирани. Аз усетих, че тоя поп ме хипнотизира и повлия на краката ми. Възпротивих се в съзнанието си вътре в мен, че няма да му се поддам, но той като доволен Сатана, че ми повлиял, самодоволно се подсмихваше, че уж нищо нямало. Аз му изкряках за постъпката му, като му казах, че това е непристойно и непочтено от негова страна и че каквито чудеса да прави пред нашите братя и сестри, в мрежите си не ще хване никого, защото ние си имаме Учител, ръководител. И Стоицев му каза няколко упрекни думи и се разделихме. Той си замина. Аз говорих с Учителя за тая случка, също и с братя и сестри. Добре прекарахме така, във взаимно поучение и наставления. *
към текста >>

31. Учителя е на Рила. Започва да се оправя от парализата. Из дневника на Пеню Ганев. 8 август

Аз му изкряках за постъпката му, като му казах, че това е непристойно и непочтено от негова страна и че каквито чудеса да прави пред нашите братя и сестри, в мрежите си не ще хване никого, защото ние си имаме Учител, ръководител.
Излизайки си къде нашата сая, ето ние със Стоицев го пресрещнахме и понеже попът ни срещна, внезапно си подаде ръката за целуване. Аз, без да обмисля, вместо поне здрасти да направя, му целунах ръката, като краката ми бяха малко преплетени и с крака аз направих един реверанс с малко приклякване. Когато приклекнах и се наведох, то краката ми останаха преплетени, като парализирани. Аз усетих, че тоя поп ме хипнотизира и повлия на краката ми. Възпротивих се в съзнанието си вътре в мен, че няма да му се поддам, но той като доволен Сатана, че ми повлиял, самодоволно се подсмихваше, че уж нищо нямало. Аз му изкряках за постъпката му, като му казах, че това е непристойно и непочтено от негова страна и че каквито чудеса да прави пред нашите братя и сестри, в мрежите си не ще хване никого, защото ние си имаме Учител, ръководител. И Стоицев му каза няколко упрекни думи и се разделихме. Той си замина. Аз говорих с Учителя за тая случка, също и с братя и сестри. Добре прекарахме така, във взаимно поучение и наставления. *
към текста >>

32. Учителя е на Рила. Започва да се оправя от парализата. Из дневника на Пеню Ганев. 10 август

Аз му изкряках за постъпката му, като му казах, че това е непристойно и непочтено от негова страна и че каквито чудеса да прави пред нашите братя и сестри, в мрежите си не ще хване никого, защото ние си имаме Учител, ръководител.
Излизайки си къде нашата сая, ето ние със Стоицев го пресрещнахме и понеже попът ни срещна, внезапно си подаде ръката за целуване. Аз, без да обмисля, вместо поне здрасти да направя, му целунах ръката, като краката ми бяха малко преплетени и с крака аз направих един реверанс с малко приклякване. Когато приклекнах и се наведох, то краката ми останаха преплетени, като парализирани. Аз усетих, че тоя поп ме хипнотизира и повлия на краката ми. Възпротивих се в съзнанието си вътре в мен, че няма да му се поддам, но той като доволен Сатана, че ми повлиял, самодоволно се подсмихваше, че уж нищо нямало. Аз му изкряках за постъпката му, като му казах, че това е непристойно и непочтено от негова страна и че каквито чудеса да прави пред нашите братя и сестри, в мрежите си не ще хване никого, защото ние си имаме Учител, ръководител. И Стоицев му каза няколко упрекни думи и се разделихме. Той си замина. Аз говорих с Учителя за тая случка, също и с братя и сестри. Добре прекарахме така, във взаимно поучение и наставления. *
към текста >>

33. Учителя и част от лагеруващите на Рила - езерат,а слизат от Рила.

Аз му изкряках за постъпката му, като му казах, че това е непристойно и непочтено от негова страна и че каквито чудеса да прави пред нашите братя и сестри, в мрежите си не ще хване никого, защото ние си имаме Учител, ръководител.
Излизайки си къде нашата сая, ето ние със Стоицев го пресрещнахме и понеже попът ни срещна, внезапно си подаде ръката за целуване. Аз, без да обмисля, вместо поне здрасти да направя, му целунах ръката, като краката ми бяха малко преплетени и с крака аз направих един реверанс с малко приклякване. Когато приклекнах и се наведох, то краката ми останаха преплетени, като парализирани. Аз усетих, че тоя поп ме хипнотизира и повлия на краката ми. Възпротивих се в съзнанието си вътре в мен, че няма да му се поддам, но той като доволен Сатана, че ми повлиял, самодоволно се подсмихваше, че уж нищо нямало. Аз му изкряках за постъпката му, като му казах, че това е непристойно и непочтено от негова страна и че каквито чудеса да прави пред нашите братя и сестри, в мрежите си не ще хване никого, защото ние си имаме Учител, ръководител. И Стоицев му каза няколко упрекни думи и се разделихме. Той си замина. Аз говорих с Учителя за тая случка, също и с братя и сестри. Добре прекарахме така, във взаимно поучение и наставления. *
към текста >>

34. Учителя и част от учениците организират летуване на Рила - езерата, 1937 г.

Често най-скромните и слаби физически на вид братя и сестри вършеха чудеса на геройство в изпълнение на трудни задачи.
Често приятелите са ходили на първото езеро, където са играли Паневритмия, и след свършването и са вземали дърва от изгорялата гора. Учителят, и той взима голямо дърво и го носи до кухнята. Навсякъде макар и значително по- възрастен от нас той ни даваше личен пример на работа и постоянство. Той обикновено на никого не нареждаше да свърши някаква работа, но пращаше мисъл и братът сам се залавяше за работа, като смяташе, че това е негова идея.Духът на Учителя насочваше живота на школата на Рила по най-правия път за учениците, необходим за тяхното духовно развитие. Всяка работа на Рила се благославя и всеки, който върши нещо за общото, чувства в себе си една лекота, едно разположение и любов към всички присъстващи в лагера. Често най-скромните и слаби физически на вид братя и сестри вършеха чудеса на геройство в изпълнение на трудни задачи. Зад всички беше той - Духът Беинса Дуно, който ни ръководеше и вдъхновяваше.През 1930 г. след устройването на лагера при Седемте езера, приятелите се радват една седмица на хубаво слънчево време. Те не са добре екипирани: с тънки дрехи и палатки, повечето от които направени от войнишки брезент, опънат на два кола. Внезапно времето се променя, небето се заоблачава и започва да вали сняг, който скоро достига 10 см. Приятелите, неподготвени за такава изненада, се умърлушват и отправят умоляващите си погледи към Учителя, който в това време стои до палатката си.
към текста >>

35. Формула за ограждане, дадена от Учителя, 7 юли 1939

Вие не знаете още какви чудеса ще преживеете.
Ами с попа как сте? Общувате ли с него? Трябва да му говорите най-смело. Ами как мислите, Господ ви изпрати там като две свещи, които ще трябва да пръскат светлина. Вие трябва да се радвате, че сте Учителеви работници. Вие не знаете още какви чудеса ще преживеете. Бъдете смели, Бог е с вас и във вас, той е сила. Какви хубави неща ще дойдат сега. Ето, полунощ минава, чувствам как сме сега заедно тука. Вие може да спите - нищо не значи, но душите са сега в молитва, в разговор с Бога и Учителя. Колко ли сме ние щастливи, какви богатства имаме.
към текста >>

36. Милка Периклиева и Весела Несторова, започват курсове с учители по физкултура за въвеждане на Паневритмията в българ...

- Какви чудеса правиш ти, Милка!
Виждал съм ги да се играят сутрин рано. Не му отговорих нищо. Веднъж дойде ръководителят на курса, К. Петров. Той ме познаваше много добре от фондацията за детски учителки и ме разбираше. Беше много културен човек с широк поглед. - Какви чудеса правиш ти, Милка! При мене курсистите бягат и гледат по- скоро да свърши часът, а при теб се работи без прекъсване и искат да им се увеличават часовете - весело ми каза той и ме помоли да му разреша да присъс- твува на лекциите. - Е, случва се и неспециалистите да работят като специалисти - отговорих шеговито. К. Петров стоя и наблюдава с интерес лекцията и упражненията през двата часа и си вземаше бележки. Накрая изказа хубавите си впечатления. Констатира, че музиката е прекрасна и пита би ли могло нашите музиканти да посвирят някои от мелодиите на Паневритмията на неговите упражнения.
към текста >>

37. Учителя взема решение за последна екскурзия до Черни връх. 12 септември

Така ставаха чудесата чрез хората и чрез Бога.
Застава пред Учителя, изважда две големи тави, а в тях два големи хляба и дебели една педя. „Майка ми ги пече за Учителя". Ние се споглеждаме и се усмихваме. Онези, които поглеждаха към Небето, за небесната манна рекоха: „Е, Черни връх е над главите ни и ние на там поглеждахме". Всички се смеем до насита. Така ставаха чудесата чрез хората и чрез Бога. По съвсем естествен начин. А да знаете как се яде топъл, пресен хляб на върха на Витоша. Топи се в устата. На следващия ден дойдоха и други братя и сестри от София. Те бяха научили къде е Учителя и групата ни се увеличи.
към текста >>

38. Писмо от Пеню Киров до Учителя, №43

Чудесата, които ставали след смъртта на братята при гроба, накарали хората да ги почитат като светци.
сливналията дядо Киро, по прякор Савака, изградил край село Касъмово гробница с турски вид. Според преданието, пренесено през поколенията от тамошни християни, братята Илия и Димитър били овчари и работели за някой си ага. Турците поискали от тях да приемат мюсюлманската вяра. И двамата братя не се отрекли от Христа и били убити. На гроба им е построена гробницата в село Касъмово. Чудесата, които ставали след смъртта на братята при гроба, накарали хората да ги почитат като светци. Много болни получавали лек, след като спускали краката си в гроба. Гробът се почитал еднакво от българи и турци. Касъмци били сгрявани и обнадеждавани от почитта си към Илия и Димитър, но имали нужда и от храм. На 20.07.1905 г., Илинден, Сливенският митрополит Гервасий освещава гробницата и я нарича параклис „Св. пророк Илия".
към текста >>

На гроба на Илия и Димитър ставали много чудеса с хора, болни от различни болести, които след пренощуване при гроба си тръгвали оттам здрави.
На 20.07.1905 г., Илинден, Сливенският митрополит Гервасий освещава гробницата и я нарича параклис „Св. пророк Илия". Гробницата се състояла от две стаи, коридор, самата гробница, стая след нея и друга стая със сервизно помещение. Сградата и мястото давали възможност за водене на отшелнически живот. Във вече оформилия се манастир се заселили две жени. На гроба на Илия и Димитър ставали много чудеса с хора, болни от различни болести, които след пренощуване при гроба си тръгвали оттам здрави. Други чудеса са свързани с аязмото, което се намира в манастира. Вярващите християни, преди да отидат на гроба и влязат в храма, си пълнят от аязмото вода, която поставят в храма, а после на гроба. Отнасят водата в домовете си и когато не се чувстват добре, получават изцеление от благодатното й действие. След смъртта на жените, които го поддържали, манастирът започва да се руши и до около 1965 г. той рухва напълно.
към текста >>

Други чудеса са свързани с аязмото, което се намира в манастира.
пророк Илия". Гробницата се състояла от две стаи, коридор, самата гробница, стая след нея и друга стая със сервизно помещение. Сградата и мястото давали възможност за водене на отшелнически живот. Във вече оформилия се манастир се заселили две жени. На гроба на Илия и Димитър ставали много чудеса с хора, болни от различни болести, които след пренощуване при гроба си тръгвали оттам здрави. Други чудеса са свързани с аязмото, което се намира в манастира. Вярващите християни, преди да отидат на гроба и влязат в храма, си пълнят от аязмото вода, която поставят в храма, а после на гроба. Отнасят водата в домовете си и когато не се чувстват добре, получават изцеление от благодатното й действие. След смъртта на жените, които го поддържали, манастирът започва да се руши и до около 1965 г. той рухва напълно. През 1999 г.
към текста >>

39. Писмо от Учителя Дънов до Олга Славчева - 30.11.1918 г.

Душата е по-силна и от смъртта, а вярата твори чудеса.
Пазете диета и всичко ще мине благополучно. Носете в душата си живата вяра, която, въздига и възкресява. Болестите това са почиствание на природата. Всяка болест донася нещо ново в животът. Бъди бодра и весела духом. Душата е по-силна и от смъртта, а вярата твори чудеса. Там гдето духът действува всичко се урежда. Лекар в светът е само Господ и природата е Негова сестра милосерда а земните лекари са нейни помошници там гдето те добре разбират нейния язик. Моя привет и поздрав вам и на сестра ви. (Свещеният подпис) Дънов София 30.XI.1918
към текста >>

40. Роден Франц Шламбора, чешки художник, нарисувал цветния Пентаграм

През 1895 година американските вестници били пълни с разкази за чудесата, които Шлатер правел за оздравяването на мнозина чрез ръкополагане.
„Всемирна летопис” от 1919 г. В книжка 6-та на списанието (стр. 27-29) авторът Реджинал Б. Спан подробно споделя личните си впечатления от „церителя Шлатер” (навсякъде в статията името е изписано с „а”!), беден обущар, емигрант от Германия, при когото той е потърсил и намерил помощ за заболяването си в гр. Денвър, Колорадо. През 1895 година американските вестници били пълни с разкази за чудесата, които Шлатер правел за оздравяването на мнозина чрез ръкополагане. На въпроса на автора на статията „от къде добива тази сила за всичко, което върши” Шлатер отговорил: „Отец работи чрез мене”. „Втори път като дойда, ще говоря. Сега съм пратен само да лекувам. Нищо повече! ” Лекувал е само няколко месеца – от 27 юли до 12 ноември 1895 г.
към текста >>

41. Родена Олга Блажева, поетеса, последователка на Учителя

Много чудеса са ставали на света, но малко светли съзнания е имало, които да разбират Божия промисъл и въздействие!
Селяните към хазяина: “Учителката я срещнали вълци”. А той: “Учителката е една! ”. “Олга е Господ! ” – казваше жена му Госпа. След години тя отишла при Учителя. Много чудеса са ставали на света, но малко светли съзнания е имало, които да разбират Божия промисъл и въздействие! По-късно, когато преподавам в клас библейска притча и питам учениците си кое е най-голямото богатство, което ни е подарил нашият Небесен Баща, Минко вдига ръка и казва бавно: “Най-голямото богатство, което ни е подарил нашият Небесен Баща, е Животът! ”. Щях да се разплача. Въздържах се. Минко стана вегетарианец. След години, срещам го вече 30-годишен.
към текста >>

42. Последна дума на Любомир Лулчев пред Народния съд

Чудеса в природата няма - има само закони, които, ако знаем, можем да се ползуваме и ние, и околните ни.
Вие чухте от самия народен обвинител за ония общественици, които по свои съображения са намирали път към моята малка барака, но аз ще ви кажа, че и хиляди други и обикновени хора, обременени от живота и страданията, са намирали също тоя път и заедно с това утешение и помощ.Господа съдии! Казвам това със стеснение, не от желание да се похваля, а защото ми се наложи да припомня факти, които мисля, че имат значение при взимане на вашето решение.Господа съдии! Много се зарадвах, когато чух от почитаемия съд да казва на един свидетел, че за моето безкористие няма нужда да се припомня, защото му е известно. Твърдо вярвам, че също така ясни ще ви станат и останалите основни мотиви на моята дейност и живот.Господа народни съдии! В обвинението се засегнаха два въпроса, за които ще кажа само няколко думи.Господа народни съдии! Чудеса в природата няма - има само закони, които, ако знаем, можем да се ползуваме и ние, и околните ни. Когато някои казват, че нещата съществуват, това не подразбира, че те ги създават в дадения случай. И като отречем нещата, и като ги поддържаме, те пак си съществуват. С това ние нищо не можем да допринесем или отнемем на природата. Но отричането на фактите, които не разбираме или не можем в момента да обясним, това не е наука. Ако разполагах с време, бих обяснил много работи, които в Англия, Америка и други части на света отдавна се знаят, и на които у нас някои се присмиват, без да са си дали труд сериозно да ги проучат.
към текста >>

43. Заминава си Боян Боев, последовател, ученик и разпространител на Словото на Учителя

случайно са останали в някой полицейски архив и ако е така, то това ще бъде чудо на чудесата.
Дойде време брат Боян си замина. Освен добрите спомени за него, като верен ученик на Учителя, той остави едно голямо творчество, което трябва да бъде отпечатано от членовете на Синархическата верига. Това са главно дешифрираните стенограми от Словото на Учителя, така също и онези тетрадки и стенограми, които не са дешифрирани. И ако някой от вас проучи, дали онези тетрадки, които плениха на 6.Х11. 1957 г. случайно са останали в някой полицейски архив и ако е така, то това ще бъде чудо на чудесата. Има една работа за следващите поколения, да се разчетат тези стенограми. Освен Словото на Учителя, при различни частни разговори, Слово на Рила, на Витоша, в тях има частни разговори на Учителя с братята. Боян записваше всяка една опитност на приятелите. Обикновено изчакваше онзи, който бе влезнал при Учителя и го разпитваше. Сега виждате ли колко са ценни неговите тетрадки и каква е загубата за целия български народ и за човечеството, ако тези тетрадки са унищожени от комунистическата власт в България.
към текста >>

44. Родена Елена Андреева, ученичка и стенографка на Учителя, 21 август 1899 год

Учителят и чудесата - разказва Елена Андреева.
_____________________ Източник: Пътят на ученика – Елена Андреева Соня Митева В-к „Братски живот” 2006 г., бр.13 73.2. „Аз няма да оставя гроб" Учителят и чудесата - разказва Елена Андреева. Сестра Елена Андреева от Македония беше едно от лицата, които бяха най-дълго време при Учителя. Като Негова стенографка, тя живееше на Изгрева в малка дървена къщичка под големите борове. Надарена със здрав разум, завършила университета, била учителка, предана на делото на Учителя, тя запази докрай своя здрав, критичен разум. Затова й помагаше до голяма степен вроденото трудолюбие. Като шивачка, тя запази своите възможности въпреки напредващите години.
към текста >>

- Той никак не беше за чудесата.
Близо десетгодишното лечение я беше довело до известно подобряване. Сега вече можеше да става, да ходи, да изправя бедрата си, дори да кляка. Но борбата продължаваше. Напоследък тя прилагаше компреси от квас, всяка вечер, за което цел си беше набавила голямо количество брашно. Елена беше добре разположена и можеше да говори свободно за своите преки впечатления от Учителя. - Той никак не беше за чудесата. Всичко около Него си ставаше естествено, непринудено. Той разчиташе мислите на хората, като че беше в самите тях, разкриваше ги, за тяхно учудване, но никога не показваше, че гледа на това като на някакво „чудо". За неговото „чудо" говореха другите, а Той - никога. Нека кажа нещо и за „чудото" на Неговия гроб. Лично пред мене Учителят казваше: „Аз няма да оставя гроб." Тогава ние не можехме да разберем тия Негови думи - ние, както и мнозина от нашите приятели, вярвахме, че Той няма да умира.
към текста >>

Като имам пред вид обаче думите на нашия Учител, това, което съм видяла около Него, мога да кажа, че Той не може да се търси в някакви си чудеса, дори от това на „възкресение", за каквото се говори от някои суеверни приятели.
Но ето какво се случи. Когато се натрупа повече земя, повече пръст, тънките и несигурно поставени дъски се поддадоха, изпочупиха, пръстта е хлътнала докрай. Ние, присъствуващите, чухме именно тоя страхотен шум от страна на гроба, който даде основание да се мисли, че е станало „чудото на възкресението". Днес се говори за изваждането на тялото на Учителя от земята и за даването на мястото на Учителя на японската легация. Никак не мога да се съглася, че това трябва да стане, че се прави страшно кощунство с тялото на един много заслужил българин, което има характер на предизвикателство към националната ни карма. Като имам пред вид обаче думите на нашия Учител, това, което съм видяла около Него, мога да кажа, че Той не може да се търси в някакви си чудеса, дори от това на „възкресение", за каквото се говори от някои суеверни приятели. Но сега мога да разбера колко правдив и далновиден беше Той, като казваше: „Няма да оставя гроб." Именно - защото знаеше, че гробовете са свърталище на суеверия, каквито Той по никакъв начин не искаше да подхранва. Всичко в Него беше просто и естествено, като самия живот. И точно това беше Неговото величие. (За спомените на Елена Андреева вж. „Изгревът" том I, с.
към текста >>

45. Роден Георги Томалевски, писател и последовател на Учителя

Всекидневните чудеса, есета –1941 г.,
разкази – 1931 г., Човек, природа и Бог, есета – 1934 г., Вечната приказка, повест – 1937 г., Безсмъртната, роман – 1939 г., Сигнали, есета – 1940 г., Всекидневните чудеса, есета –1941 г., Зодиак. поеми – 1943 г., Хора по земята, разкази –1943 г., Майстор Стоян Везенков, романизуван живот – 1964 г., Воденските майстори, новели – 1965г., Цветя сред тръни, новели – 1972 г.,
към текста >>

Андрейчин, научно-популярен филм „Човекът и Вселената” в съавторство с композитора Димитър Грива, натурфилософските есета „Всекидневните чудеса”, от които в “Сказания за Новата Епоха” отпечатваме последните три: „Отделното в Цялото”, „Неравенството” и „Геометрия в мисълта”…
След разгрома на въстанието, семейството му се преселва в София. Там младежът учи в Техническото училище и пише първите любовни и политически стихове и реплики срещу „господарите на деня”. Георги Томалевски завършва физико-математическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски” със специалности физика, астрономия, метеорология, математика… Плод на това обучение са „Астрономия за народа” с илюсрации от приятеля му проф. Илия Бешков, „Нашето звездно небе” съвмесно с проф. Андрейчин, научно-популярен филм „Човекът и Вселената” в съавторство с композитора Димитър Грива, натурфилософските есета „Всекидневните чудеса”, от които в “Сказания за Новата Епоха” отпечатваме последните три: „Отделното в Цялото”, „Неравенството” и „Геометрия в мисълта”… В „Литературен глас”, „Вестник на жената”, „Мир”… се явяват отрано негови произведения, подписани с десетина псевдонима. Творческият му талант се изявява почти 7 десетилетия, като издава над 25 творби – есета, исторически повести и романи, новели, разкази, поеми, приказки и др. Броят на публикациите в периодичния печат надхвърля 500. Майсторски той разкрива битието на българина, неговото родолюбие и здрав мироглед в: „Майстор Стоян Везенков”, „Воденските майстори”, „Мраморната чешма”, „Капитан Петко войвода – Кирияков”, „Вълшебен свят” (приказки) и др. Търсенето на тайните на живота довежда през 1922 година студента Томалевски в езотеричната школа на Учителя Беинса Дуно.
към текста >>

Плод на тази трансформация са езотеричните книги: „По свещената пътека – отломки от часове на размисъл” (1926); „Псалми за живия Бог” (1929) – поеми в проза, посветени „На малцината, които поне веднъж са усетили ритъма на Неговото велико сърце”; „Човек, природа и Бог” (1934); „Вечната приказка” – повест (1937); „Безсмъртната” – роман (1939); „Сигнали” – есета, с които надниква „В лабиринта на човешката душа” (1940); „Всекидневните чудеса” – натурфилософски есета, водещи ни „в глъбините на вселената, на веществото, на мисълта”(1941); „Зодиак” – астрологични поеми (1943) и др.
Творческият му талант се изявява почти 7 десетилетия, като издава над 25 творби – есета, исторически повести и романи, новели, разкази, поеми, приказки и др. Броят на публикациите в периодичния печат надхвърля 500. Майсторски той разкрива битието на българина, неговото родолюбие и здрав мироглед в: „Майстор Стоян Везенков”, „Воденските майстори”, „Мраморната чешма”, „Капитан Петко войвода – Кирияков”, „Вълшебен свят” (приказки) и др. Търсенето на тайните на живота довежда през 1922 година студента Томалевски в езотеричната школа на Учителя Беинса Дуно. Това поставя на преоценка целия му научно-философски мироглед и се отразява и върху творчеството му. Плод на тази трансформация са езотеричните книги: „По свещената пътека – отломки от часове на размисъл” (1926); „Псалми за живия Бог” (1929) – поеми в проза, посветени „На малцината, които поне веднъж са усетили ритъма на Неговото велико сърце”; „Човек, природа и Бог” (1934); „Вечната приказка” – повест (1937); „Безсмъртната” – роман (1939); „Сигнали” – есета, с които надниква „В лабиринта на човешката душа” (1940); „Всекидневните чудеса” – натурфилософски есета, водещи ни „в глъбините на вселената, на веществото, на мисълта”(1941); „Зодиак” – астрологични поеми (1943) и др. Томалевски е автор със широк спектър жанрове, но е с водеща позиция в есеистиката. Той е един от първите наши есеисти, спомага за утвърждаване на есето като художествен жанр и за основаване на Обществото на българските писатели есеисти. В началото на 1983 г., Георги Томалевски издава във Варна „През зеницата на есето”. Там четем: „Изповед на моето поколение” (отглас от преживяното: още като ученик е мобилизиран в Първата световна война – съдбата отрежда на миролюбеца да преживее четири въстания и четири войни). Други есета от сборника са: „Човешкото лице”, „Ръката”, „Жената през вековете”; „В света на времето и пространството”, запознаваме се с неизвестни за нас щрихи от образите на Гогол, Нютон, Дж.
към текста >>

и преиздадено през 1941 г., заедно със сборника му с есета “Всекидневните чудеса”, получава наградата за “Най-хубава литературна творба през 1941 година”.
Сборникът с есета “Развигор и листопад” е последната книга на Георги Томалевски. Написана в края на земния му път, тя остава сред многото непубликувани творби от богатия архив на писателя. Безспорно Георги Томалевски е един от най-добрите есеисти в българската литература, той е и един от основателите на “Общество на българските писатели есеисти” (1935 г.). Есетата му и днес се четат с интерес, публикуват се в сборници, представящи образците на този жанр в българската литература, намират място като такива и в съвременните учебни помагала. Първото есе на Томалевски, “Душата на Македония”, отпечатано през 1927 г. и преиздадено през 1941 г., заедно със сборника му с есета “Всекидневните чудеса”, получава наградата за “Най-хубава литературна творба през 1941 година”. Следват есеистичните сборници: “Псалми за Живия бог”, “Човек, природа и Бог”, “Сигнали”, “Всекидневните чудеса”, “Слънце след буря”, “През зеницата на есето”. Публикувани са и други негови книги: “Огнена земя. Разкази за Македония”; “Самуиловото наследство”, повест; “Една пролетна нощ”, разкази; “Вечната приказка”, повест; “Безсмъртната”, роман; “Зодиак”, поеми; “Хора по земята”, разкази; “Майстор Стоян Везенков”; “Воденските майстори”; “Капитан Петко войвода – Кирияков”; “Вълшебен свят”; “Цветя сред тръни”; “Мраморна чешма”. Но една част от творчеството на писателя все още остава непубликувана. Сборникът с поетичното заглавие “Развигор и листопад” е написан, когато авторът е вече на 87 години – четири години преди края на дългия му жизнен път.
към текста >>

Следват есеистичните сборници: “Псалми за Живия бог”, “Човек, природа и Бог”, “Сигнали”, “Всекидневните чудеса”, “Слънце след буря”, “През зеницата на есето”.
Написана в края на земния му път, тя остава сред многото непубликувани творби от богатия архив на писателя. Безспорно Георги Томалевски е един от най-добрите есеисти в българската литература, той е и един от основателите на “Общество на българските писатели есеисти” (1935 г.). Есетата му и днес се четат с интерес, публикуват се в сборници, представящи образците на този жанр в българската литература, намират място като такива и в съвременните учебни помагала. Първото есе на Томалевски, “Душата на Македония”, отпечатано през 1927 г. и преиздадено през 1941 г., заедно със сборника му с есета “Всекидневните чудеса”, получава наградата за “Най-хубава литературна творба през 1941 година”. Следват есеистичните сборници: “Псалми за Живия бог”, “Човек, природа и Бог”, “Сигнали”, “Всекидневните чудеса”, “Слънце след буря”, “През зеницата на есето”. Публикувани са и други негови книги: “Огнена земя. Разкази за Македония”; “Самуиловото наследство”, повест; “Една пролетна нощ”, разкази; “Вечната приказка”, повест; “Безсмъртната”, роман; “Зодиак”, поеми; “Хора по земята”, разкази; “Майстор Стоян Везенков”; “Воденските майстори”; “Капитан Петко войвода – Кирияков”; “Вълшебен свят”; “Цветя сред тръни”; “Мраморна чешма”. Но една част от творчеството на писателя все още остава непубликувана. Сборникът с поетичното заглавие “Развигор и листопад” е написан, когато авторът е вече на 87 години – четири години преди края на дългия му жизнен път. Книгата съдържа есета-фрагменти, които той нарича с непретенциозното име “бележки”.
към текста >>

В малката, но изпълнена с мъдри слова книжка “всекидневните чудеса” читателите се срещат с онова пренебрегнато в забързаното ни ежедневие знание, скрито в обикновените на вид неща от живота.
из “Свещенната пътека” Факсимиле След 9 септември 1944г. Г. Томалевски е на работа в Министерството на просветата, а по-късно е директор на висшето образование и културните институти. Той е писател, но в него често проговаря и физикът и астрономът Томалевски. В малката, но изпълнена с мъдри слова книжка “всекидневните чудеса” читателите се срещат с онова пренебрегнато в забързаното ни ежедневие знание, скрито в обикновените на вид неща от живота. Особена известност добива и книгата му “Астрономия за народа”, обичана и четена в най-широки кръгове. ВОДАТА Едва ли има вещество в природата с по-голямо значение и с повече форми от водата. Нейната вездесъщност я прави като кръвта - същина на целия живот. Ние живеем непрекъснато с нея и в нея, затова й отделяме толкова малко специално внимание, макар, че тя е алфата и омегата на цялото ни битие.
към текста >>

Из “всекидневните чудеса”
Водата блести в огледална повърхност, отразила съвършената световна красота. Тя пее, слизайки по склоновете на планината, и бушува до скалите в среднощния час, когато морето е сърдито. Вслушайте се в шума на буйната планинска река, която слиза в долините, потънете в тая песен наводните снопове, вие ще чуете многогласната музика на вековете, прилична на хвалебствен химн. В тоя бумтящ глас ще чуете родената от памтивека приказка за света, която единствено водата и вятърът – тия най-стари свидетели на развитието, разказват сред дълбокото и замечтано мълчание на природата. Г. Томалевски Из “всекидневните чудеса” Погледнат през погледа на своите колеги писатели Г.Томалевски е един талантлив, скромен и трудолюбив творец, един принципен и честен човек, гражданин и общественик. Те са убедени, че неговите произведения ще вдъхновяват нови поколения читатели и всякога ще ги учат на добро, на любов, на красота. Г. Томалевски е издал е 19 белетристични и есеистични книги. “По свещената пътека”, “(Цветя сред тръни”, Шепа плодове”, “През зеницата на есето”, “Майстор Стоян Везенков", “Душата на Македония”, “Крушовската република”, “Воденските майстори”, “Цветя сред тръни”, “Слънце след буря”, “Зодияк”, “Безсмъртната", “Всекидневни чудеса”, “Псалми за живия Бог“, “Вечната приказка”, “Сигнали”, “Човек, природа и Бог“ и др. Г. Томалевски се роди и живя като космополит.
към текста >>

“По свещената пътека”, “(Цветя сред тръни”, Шепа плодове”, “През зеницата на есето”, “Майстор Стоян Везенков", “Душата на Македония”, “Крушовската република”, “Воденските майстори”, “Цветя сред тръни”, “Слънце след буря”, “Зодияк”, “Безсмъртната", “Всекидневни чудеса”, “Псалми за живия Бог“, “Вечната приказка”, “Сигнали”, “Човек, природа и Бог“ и др.
Г. Томалевски Из “всекидневните чудеса” Погледнат през погледа на своите колеги писатели Г.Томалевски е един талантлив, скромен и трудолюбив творец, един принципен и честен човек, гражданин и общественик. Те са убедени, че неговите произведения ще вдъхновяват нови поколения читатели и всякога ще ги учат на добро, на любов, на красота. Г. Томалевски е издал е 19 белетристични и есеистични книги. “По свещената пътека”, “(Цветя сред тръни”, Шепа плодове”, “През зеницата на есето”, “Майстор Стоян Везенков", “Душата на Македония”, “Крушовската република”, “Воденските майстори”, “Цветя сред тръни”, “Слънце след буря”, “Зодияк”, “Безсмъртната", “Всекидневни чудеса”, “Псалми за живия Бог“, “Вечната приказка”, “Сигнали”, “Човек, природа и Бог“ и др. Г. Томалевски се роди и живя като космополит. Той се чувстваше през целия си живот като гражданин на света. Знаеше откъде идва и какво търси тук на Земята. Но не бе от нея. Подсказа ни го в една от своите поеми:“От слънцето дойдохме и слънчевата радост дирим...” Само в тази слънчева радост можеше да се осъществи един оригинален творец, един певец на словото, какъвто беше Георги Томалевски.
към текста >>

46. Роден Димитър Грива, композитор и последовател на Учителя

Това правеше Учителя – криеше чудесата, за да не отнема свободата на другия.
Когато посее семето, един ден то само ще поникне и ще го видят”. Учителя лекуваше само с дума или дори без да каже нещо; но често посочваше на болния нещо материално, за да може съзнанието му да се хване за него и така да му се помогне. Случваше се, след като вече е дал лек, да каже на болния: “Иди на лекар! ” И човекът след това разправяше, че някой там лекар го бил излекувал. Дори не се сещаше, че изцелението му се дължи на Учителя! Това правеше Учителя – криеше чудесата, за да не отнема свободата на другия. Искаше да се пробуди и разшири съзнанието ни, и така – по свобода да следваме Учението му, а не заради чудесата, които прави. И пред българското общество той също сложи параван, оставяше без внимание клеветите, нападките, които влияеха на общественото мнение – искаше учениците му сами да го намерят. В същото време Школата на Изгрева беше отворена, никого не връщаше. Но ако някога в Питагоровата школа учениците са знаели, че трябва две години да устояват на обидите и униженията, на които ги подлагат съучениците им, то в нашата “питагорова школа” това беше самият живот. Създаваха се трудни ситуации в отношенията ни, Учителя невидимо ни разбъркваше, за да учим, да прилагаме, да изграждаме характера на ученика.
към текста >>

Искаше да се пробуди и разшири съзнанието ни, и така – по свобода да следваме Учението му, а не заради чудесата, които прави.
Учителя лекуваше само с дума или дори без да каже нещо; но често посочваше на болния нещо материално, за да може съзнанието му да се хване за него и така да му се помогне. Случваше се, след като вече е дал лек, да каже на болния: “Иди на лекар! ” И човекът след това разправяше, че някой там лекар го бил излекувал. Дори не се сещаше, че изцелението му се дължи на Учителя! Това правеше Учителя – криеше чудесата, за да не отнема свободата на другия. Искаше да се пробуди и разшири съзнанието ни, и така – по свобода да следваме Учението му, а не заради чудесата, които прави. И пред българското общество той също сложи параван, оставяше без внимание клеветите, нападките, които влияеха на общественото мнение – искаше учениците му сами да го намерят. В същото време Школата на Изгрева беше отворена, никого не връщаше. Но ако някога в Питагоровата школа учениците са знаели, че трябва две години да устояват на обидите и униженията, на които ги подлагат съучениците им, то в нашата “питагорова школа” това беше самият живот. Създаваха се трудни ситуации в отношенията ни, Учителя невидимо ни разбъркваше, за да учим, да прилагаме, да изграждаме характера на ученика. Той държеше да можем да издържаме на общественото мнение, да не сме зависими от другите.
към текста >>

47. Роден Петър Димков - Лечителя, последовател на Учителя Петър Дънов

Не по-малко чудеса ми показаха и на мене, наяве и насън." Но, без да искам, стоя като закована пред тия видения.
Чакат ме пак всички братя и сестри." Влезе през вратата, без да му отварям, и излезе през терасата на балкона и ми помаха с ръка. Ето така разбрах, че си е заминал." Стоя и я гледам като гръмната. Тя се ядоса: „Ти още ли не си разбрала какво съм ти разказвала за майка си, за Учителя и за много други хора? '. - „Не - казвам, - че се съмнявам, вярвам ти всичко. Не по-малко чудеса ми показаха и на мене, наяве и насън." Но, без да искам, стоя като закована пред тия видения. Знам, че светът е един, че има „горе" и „долу", че отгоре ни виждат - всичко, което правим. А малко са тия, които оттука виждат какво става горе. Ако всички можехме да виждаме какво става горе, по друг начин щяха да бъдат нещата на Земята... Но това е Божията работа. ___________________________ Източник: 79.
към текста >>

48. Родена Невена Неделчева, писателка и последователка на Учителя

Да се говори Словото на Бога пред девици, е чудо на чудесата.
Това бе по желание на ученичките от II софийска девическа гимназия. От всички ученички само аз дойдох на Изгрева. И затова тази беседа ми е скъпа. После я издадоха и в гр. Пловдив. Така че имам и двете издания на «Чист и светъл». Да се говори Словото на Бога пред девици, е чудо на чудесата. Ето така ме посрещна и изпрати Невена Неделчева. Чисти и светли бъдете! Чистота в сърцето и светлина в ума на човека. Това е Високият идеал на младите - онези, на които им е определено да се доближат до Словото на Учителя. Те са избраните от Бога.
към текста >>

49. Разговор на Учителя с брат Даниел Цион и брат Азриел

Аз имах привилегията да преживея няколко чудеса като отговор на моите молитви.
В Своята голяма милост, Той ми отговори. Духът на Спасителя дойде върху мене. Светият Дух започна да говори с мене чрез един вътрешен глас. Той ми даде няколко знака, чрез които да намеря Изкупителя. Неговата фигура, както виси на кръста, често пленява- ше моята мисъл. Аз имах привилегията да преживея няколко чудеса като отговор на моите молитви. Така, аз знаех вече в моята душа, че Той е Месия. Въпреки че всички тези неща ме доведоха до вяра в Него, аз не се осмелявах да изляза явно да изповядам вярата си, защото бях главен равин на България. Минаха много години, докато се реша да направя това. Най-после напуснах дейността си в България и дойдох тук, в Израел. Тук много страдания и разочарования ме споходиха, за да ме смирят.
към текста >>

50. Заминава си Франц Шламбора, чешки художник, нарисувал цветния Пентаграм

През 1895 година американските вестници били пълни с разкази за чудесата, които Шлатер правел за оздравяването на мнозина чрез ръкополагане.
„Всемирна летопис” от 1919 г. В книжка 6-та на списанието (стр. 27-29) авторът Реджинал Б. Спан подробно споделя личните си впечатления от „церителя Шлатер” (навсякъде в статията името е изписано с „а”!), беден обущар, емигрант от Германия, при когото той е потърсил и намерил помощ за заболяването си в гр. Денвър, Колорадо. През 1895 година американските вестници били пълни с разкази за чудесата, които Шлатер правел за оздравяването на мнозина чрез ръкополагане. На въпроса на автора на статията „от къде добива тази сила за всичко, което върши” Шлатер отговорил: „Отец работи чрез мене”. „Втори път като дойда, ще говоря. Сега съм пратен само да лекувам. Нищо повече! ” Лекувал е само няколко месеца – от 27 юли до 12 ноември 1895 г.
към текста >>

НАГОРЕ

0.16006922721863