Търсене в текстове за 'Ходене'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 116 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 67. ЕДИН ДЕН НА ИЗГРЕВА

Борис Николов

ТОМ 2

Нямаше ходене насам-натам, всеки тихичко идваше и заемаше едно място.
67. ЕДИН ДЕН НА ИЗГРЕВА Един ден на Изгрева беше богато изживяване. В първите години в пет часа приятелите бяха събрани на поляната. Всеки си избере място между боровете, прави размишление, прави своята лична молитва. Тогава на Изгрева имаше ред и тишина. Нямаше ходене насам-натам, всеки тихичко идваше и заемаше едно място. Обстановката беше красива. Мълчаливи млади борове, голямо небе, простор наоколо, хубав въздух и тишина. Изгревът беше далеч от града и нямаше постройки наоколо. Всичко наоколо беше ниви. По поляната прекарвахме в размишление докато дойде и наближи изгрева на слънцето.
към текста >>

2. 73. БИТ НА УЧИТЕЛЯ

Борис Николов

ТОМ 2

Така ни показа какви възможности има Той при ходене.
„И аз ще бягам." А Учителят надбяга всички. Бягаше като вятър. Докато видим ние, Той беше отсреща. Стигна на финала и се върна. Никой не можа да Го стигне. Така ни показа какви възможности има Той при ходене. Аз този случай съм ви го разказвал по-подробно. Ходили сме в планините дълго време. Умора не знаеше и не показваше. Не даваше да се пресилваме. Обикновено даваше почивка, наклаждахме огън, пиехме чай и си отггочивахме хубаво.
към текста >>

Масовото ходене по планините ние го дадохме.
Издържаше продължително пътуване пешком. Издържаше на суровия живот. Спали сме с Него по планините зиме, при сняг, при дъжд, при студ и пек. Учителят даде подтик на туризма като явление у нас. Тогава ни се смееха отначало. Масовото ходене по планините ние го дадохме. По времето когато Учителят е съставял „Завета на цветните лъчи на светлината" е бил в колибата на Иларионова в тяхното лозе извън града. Учителят е боледувал известно време по това време както ми казваше сама Еленка. После на събора в Търново Той споменава, че когато готвел тази книжка е бил атакуван и че са опитвали да посегнат на здравето Му онези от другата Ложа. Учителят когато имаше нужда да Му се помогне и да Му се подкрепи здравето, Мария Тодорова винаги се отзоваваше и Му помагаше. Има много такива примери.
към текста >>

3. 70. ГЕОРГИ РАДЕВ И ЦЕНАТА НА ОТКУПА

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Беше любител на природата, винаги весел, разположен и лек за ходене.
Дойде денят, в който той си замина. Със Жорж изживяхме цял живот. Бяхме неразделни приятели, наедно учехме в клас, наедно правехме упражненията си. наедно с него предприемахме разни задачи и Учителят накрая ни посочи като пример на ученици, които изпълняват окултни задачи. С него сме правили незабравими екскурзии. Беше любител на природата, винаги весел, разположен и лек за ходене. Брат Жорж беше високо интелигентен с широко разбиране и знание, с широка култура. Знаеше много езици и направи много преводи. Може би тук Жорж направи една голяма погрешка. Не можа да прозре кой е Бо-Ин-Ра, който бе представител на крайния индивидуализъм и който от началото на Школата започна да го превежда. Не се допита до Учителя.
към текста >>

4. 2. ПЪРВИТЕ ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ ДО МУСАЛА. ЧАМ КУРИЯ

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Можем да кажем, че Той при нашето ходене в планините отвори очите ни за красотите на природата.
Тук палехме огньове. Учителят пие също 1-2-3 чая. Прави се една по-продължителна почивка, защото тук е почти половината път до хижата при първото езеро. Тук се водят разговори. Учителят засяга някои въпроси и обръща вниманието ни на хубавите неща в планината. Можем да кажем, че Той при нашето ходене в планините отвори очите ни за красотите на природата. От големия камък като станем и тръгнем, на половин час се достига реката. Има едно мостче прехвърлено върху реката на Царска Бистрица. И оттам нагоре започват клековете. До тук свършва високата гора. Големият камък, който сега наричат Миалов камък при пътеката е скала, която е паднала от околните стръмни скали някога.
към текста >>

5. 3. ЕДНА ЗИМНА ЕКСКУРЗИЯ ДО СКАЛАТА НАД ЦАРСКА БИСТРИЦА

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Ние не можехме да отидем от рекичката нагоре, но те тръгнаха, защото имаха приспособление за ходене в снега.
А разговорът бе на общи теми за времето, за планината, за чая, за туризма и т. н. След това царят и придружаващите го войници с конете тръгнаха нагоре към Мусала. Ние се сбогувахме. След това ние всички живи и здрави се смъкнахме долу на Чам Курия, днешно Боровец. А оттам се прибрахме до София също с кола. Ние не можехме да отидем от рекичката нагоре, но те тръгнаха, защото имаха приспособление за ходене в снега. Казваха се „ракети" за ходене. Това са елипсовидни решетки, които се слагат на краката и с тях не се потъва в снега. Така те трима човека заминаха нагоре, а ние останахме при нашата скала. Прекарахме там още няколко часа и след обед слезнахме в Чам Курия. Беше уговорено в този ден и час да ни чака колата.
към текста >>

Казваха се „ракети" за ходене.
След това царят и придружаващите го войници с конете тръгнаха нагоре към Мусала. Ние се сбогувахме. След това ние всички живи и здрави се смъкнахме долу на Чам Курия, днешно Боровец. А оттам се прибрахме до София също с кола. Ние не можехме да отидем от рекичката нагоре, но те тръгнаха, защото имаха приспособление за ходене в снега. Казваха се „ракети" за ходене. Това са елипсовидни решетки, които се слагат на краката и с тях не се потъва в снега. Така те трима човека заминаха нагоре, а ние останахме при нашата скала. Прекарахме там още няколко часа и след обед слезнахме в Чам Курия. Беше уговорено в този ден и час да ни чака колата. Тя дойде от София навреме, качихме се и се върнахме в града.
към текста >>

6. 13. БРАТСКАТА ЕКСКУРЗИЯ И СЕСТРАТА

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

С една дума Учителят се затрудняваше при ходене.
Аз вървях редом с Него. Учителят често пъти се спираше. И като се спре, задъхва се. Даже се залюлява малко. Беше много строг и беше много сериозен. С една дума Учителят се затрудняваше при ходене. Почине си и после тури си волята в действие и така излизахме до върха. Тогава пожелаха да дойдат само братя на тази екскурзия, защото според братята сестрите като жени само пречат за истинска духовна екскурзия. А какво се случи. Като излязохме горе на хижата, първия човек, който ни посрещна бе едно момиченце. От къде бе то, не се знаеше.
към текста >>

7. 17. ЕКСКУРЗИЯ ДО ЧЕРНИ ВРЪХ

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

през лятото имаше някакви пречки за ходене на Рила.
Полека лека подобрихме екипа си - дрехи, пелерини срещу дъжд, удобни обувки. Ние дадохме тон на пътуванията в планината. Гражданите по-лека-лека се увлякоха покрай нас. Така че ние турихме начало на богатия туристически живот, на който днес сме свидетели. През 1932/33 г. през лятото имаше някакви пречки за ходене на Рила. Не мога да кажа какво беше, събития ли имаше, но имаше нещо. Тогава Учителят предпочете да отидем на Витоша, в местността „Яворови пресои". Това е към Бистришката част. Там има чудесни поляни, има големи витошки гори, запазени вековни гори. И там, на тези поляни се разположиха приятелите и прекарвахме летата на 1932 и 1933 г.
към текста >>

8. 26. ПЪРВОТО ЕЗЕРО „МАХАРЗИ

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Мъчна за ходене, още повече за конете, които бяха натоварени с тежък товар.
Клековете ни улесняваха много, защото ние веднага трябваше да направим огньове, да стоплим вода и да пием чай. От тук се откриват върхове пред нас, към които ние трябва да се отправим и с които се запознавахме постепенно и с които ние вътрешно забогатявахме. Това езеро е прекрасно, тишина, спокойствие, чистота. От езерото започва пътечка, която излиза на прага към второто езеро. Тази пътечка не беше устроена никак. Мъчна за ходене, още повече за конете, които бяха натоварени с тежък товар. В последствие ние, неколцина братя, след като се установихме на лагер при 2-рото езеро се впуснахме и направихме пътечката, изправихме пътя, за да могат хора и животни по лесно да се изкачват. Първото езеро свети с чистота и спокойствие и прави неотразимо впечатление. Прагът към второто езеро е стръмен и труден за излизане, но ние сме планинари, закалени, изпитани и за нас изкачването не беше много трудно. Още повече, че тежкият ни багаж беше натоварен на конете. Когато се установихме край 2-рото езеро, опънахме нашите палатки и започнахме нашия живот в планината, налагаше се да слизаме за дърва при първото езеро, където клековете бяха по-големи и по-буйни.
към текста >>

9. 18. ТРИМЕСЕЧНАТА ТЕМПЕРАТУРА

Мария Райчева

ТОМ 6

След като бях посещавала вече толкова години беседите и бях опознавала все повече Учителя аз вече знаех, че Той може да ми помогне, но не исках да го безпокоя, нито пък да използвам ходенето си при Него за разни неща.
18. ТРИМЕСЕЧНАТА ТЕМПЕРАТУРА Беше през март, около 1936-1937 г, когато започнах да правя една постоянна субфебрилна ниска температура от 37,2 - 37,3 градуса. В началото не й обръщах внимание, но с изминаването на седмици и месеци отпаднах много и видях, че е наложително да взема мерки да се излекувам. След като бях посещавала вече толкова години беседите и бях опознавала все повече Учителя аз вече знаех, че Той може да ми помогне, но не исках да го безпокоя, нито пък да използвам ходенето си при Него за разни неща. Преди всичко виждах, че ние сме хиляди ученици около Него и можех да си представя какво щеше да бъде ако Той трябва да отделя по толкова време и сили за всекиго от нас. Освен това исках да бъда уверена и в себе си, че ходя на беседите и при Него не за някакви облаги, а изключително за духовното си повдигане. Обаче от ден на ден отпадах все повече. Изтощението ми пречеше на работата ми с децата като лекторка в курсовете при първоначалните училища, която е уморителна и черпи много сили. Започнах да се опасявам, че силите ми няма да стигнат да довърша учебната година.
към текста >>

10. 30. МОМЕНТАЛНОТО ИЗЛЕКУВАНЕ НА СТОМАХА МИ

Мария Райчева

ТОМ 6

А за ходене на беседи и Паневритмия на Изгрева не можех и да си помисля.
Спомних си и думите Му при излекуването ми от тримесечната температура: „Можете и да се обърнете към лекар, но тогава ще се натъкнете на други противоречия". И наистина те не бяха малко сега: Трябваше да седя седнала на корав стол в чакалнята у доктора, при което болките се усилваха, като бъда при това всеки момент на щрек да не почна да повръщам в чакалнята; трябваше по 500 тогавашни лева да плащам да всяка визита и да изгубвам по няколко от частните си уроци с ученици за ходете си при доктора, като при това отслабвах от наложената ми диета. Хляб на можех да ям, защото го примесваха с царевица. Докторът ми предписваше тестени храни, но тях ги даваха само с рецепта от доктора, каквато той не можеше да ми издаде, докато болестта не е определена. В резултат се стигна до там, че не можех вече да ставам от леглото, не можех да давам частните си уроци и да гледам домакинската си работа. А за ходене на беседи и Паневритмия на Изгрева не можех и да си помисля. Два месеца мъжът ми ме гледа на легло, а изгледи за оздравяване никакви нямаше. При това положение на нещата мисълта ми се обърна пак към Учителя, който от четири години вече не беше между нас на земята. Казах си така: Ако Учителят в 1940 година в 3 часа през нощта чу като извиках от мъка и в миг прекрати болките на момиченцето, Той и сега е толкова досегаем за моята мисъл колкото беше и тогава. Реших да помоля Учителя да ми помогне, като обещах четири неща, като оздравея: да водя сляпата си другарка всяка сряда и неделя на Изгрева за беседа и Паневритмия, както правех това преди да се разболея; второ - да постя всеки петък, нещо, което бях спряла да правя поради крайно трудните ми тогавашни условия; трето - никога вече да не хапвам царевица в какъвто и да е вид и четвърто - да употребя в специално направление останалата част от живота си. Молитвата си направих в петък вечерта.
към текста >>

11. МАРИН КАМБУРОВ

Допълнения и разяснения към спомените на брат му Петър Камбуров

ТОМ 6

И ходенето през нощта, защото и вълци минаваха зиме.
" Пък тя като го заяла и казал: „Не те ли е срам, дърт човек си, а пък те деца, да ги изпратиш там да се блъскат посред нощите". А пък нали е зимно време, страшно положение беше. И той дойде и отключи. Та на 12 места сложихме легени, легени, прибрахме килимите там и тъй спасихме положението, колкото можахме. Но това беше един голям изпит за мене. И ходенето през нощта, защото и вълци минаваха зиме. Там имаше кошари, та имаше и вълци. Един голям изпит беше. Но на стълбата беше върха. Лампата беше в ръцете ми. Добре, че не я изтървах, да се счупи, да направи по-голяма беля, да се запали всичко.
към текста >>

12. ШКОЛАТА НА ВСЕМИРНОТО ВЕЛИКО БЯЛО БРАТСТВО - От Учителя - мисли

Цанка Екимова

ТОМ 6

Банята, която аз мога да си направя е по-хубава, отколкото ходенето на баня.
Когато кажем: „Защо Господ ме е направил такъв" ти грешиш. Бог не те е направил такъв; ти си богат, умен, добър човек, но понеже си вързан, затова си беден, глупав, грешен. Всеки един от вас може да си направи първоначална баня. Банята в зданието ли седи? Не, в топлата вода. Банята, която аз мога да си направя е по-хубава, отколкото ходенето на баня. Вие да кажем, че отивате на банята и влизате в басейна; онзи, който пръв е влязъл в банята, е направил най-хубавата баня. Трябва да се къпеме във вода, в която никой не се е къпал; това е баня, а щом един се е къпал, това не е баня. Това е обикновено съзнание. Щом се усетиш неразположен, ще кажем, че има разединение между вашето обикновено и вашето свръхсъзнание, тогаз хората имат такова отношение към вас. Ще кажеш: „Нямам връзка".
към текста >>

13. ЕДИНСТВЕНАТА СРЕЩА

Стефанка Петрова

ТОМ 6

Завърнала се вкъщи, умъчнена до неимоверност, защото знаех, че това няма да хареса на мама, която с пиетет посещава Божия храм, а аз държах да не я огорчавам с ходенето ми при Дънов.
Неделя" бе поставена една ненормална, неугледна жена в черни дрипи, на мърлявата й забрадка бе прикрепен надпис, написан несръчно с бяла блажна боя „ЖЕРТВА НА ДЪНОВ". Тази жена всяваше у мен страх още от малко детенце, който не ме напусна и до голяма. Поради това аз най-енергично му отказах. Обаче, роднината ни пак се обади: „Ама, Фанче, защо не искаш да отидеш, то ще е много интересно и аз ще дойда с вас". Съставът се измени и аз измених решението си. Завърнала се вкъщи, умъчнена до неимоверност, защото знаех, че това няма да хареса на мама, която с пиетет посещава Божия храм, а аз държах да не я огорчавам с ходенето ми при Дънов. За моя изненада обаче тя каза: „Иди, иди, пък сама се увери, не слушай хората какво говорят". Тежката ми мъка изчезна моментално и без заменена с небивала радост. Впоследствие си обясних и този факт като дело на Учителя. На уговореното място ние тримата се събрахме и през пустата по онова време гора се запътихме към мястото, където играеха Паневритмия. Още отдалеч дочух свежите й звуци, а като стигнахме до мястото и погледнах към оркестъра, бях зашеметена от обстоятелството, че моят, въздигнат до култ Терзиев свири там в унес.
към текста >>

14. 14.ОЛГА СЛАВЧЕВА

Марийка Великова Марашлиева

ТОМ 6

Но ходенето на Рила не можа да стане всяка година.
По съвета на Учителя правехме екскурзии, но още да бъде смела и да ходя ежедневно, да изляза от пасивното състояние и да мобилизирам волевия си принцип, който трябва да се активизира и мобилизира онези сили в организма ми, които трябва да се справят с болестта ми. Като малка съм била бледа и жълта и слаба. Иначе обичах много да пея и пеех всички братски песни още от малка. Спомням си, че ми харесваше много песента „Тъги, скърби" и припева на сестра Дора Карастоянова накрая, който бях научила добре и един път, когато нея я нямаше аз спокойно го изпях, на големите братя и сестри направи впечатление това, а Учителят, Който бил там рекъл: „Оставете я, нека пее! " А това беше на Рила. Но ходенето на Рила не можа да стане всяка година. На другата година мисля, че брат ми ходи и минаха доста години, не зная защо, но не ме пратиха на Рила пък може би и аз не съм настоявала. Спомням си дори, че 1939 г. брат Петър като дойде веднъж в салона каза, че Учителят казал, който има възможност да отиде тая година на Рила. Но аз бях повлияна от други неща и така мина тая година и не ходих и не настоявах за отиване на Рила. Дори когато изпращаха чужденците от Латвия и другаде брат Петър и други ходиха да ги изпращат, но аз не отидох.
към текста >>

15. 25. Дядо Благо си заминава

Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)

ТОМ 7

По такъв начин той искал да освободи жена си от ходене по гробищата и да не прави нищо повече.
Някакъв близък на дядо Благо, колега или роднина почива и дядо Благо отива на погребението му, но тъй като есента била много студена той се разболява от това, че се е простудил, че е прекарал дълго време навънка. Заболява от простудата и не може да му мине да оздравее и той през месец декември си заминава, така както бил предсказал Учителят, без да е посочил поименно кой ще бъде. Но интересно е предчувствието, което имал дядо Благо и че предсказанието, което е направил Учителя се е сбъднало. Но преди да си замине дядо Благо казва на жена си: „Аз сигурно ще си замина, но като си замина ти да не тръгнеш по гробищата. Ако искаш можеш да ми запалиш две свещи, да ги сложиш на комина, те ще ме намерят къде съм“. По такъв начин той искал да освободи жена си от ходене по гробищата и да не прави нищо повече. Следващата неделя когато в 10 часа се държи беседа, както и по-следващата неделя в 10 часа Учителят накрая на беседата казва: „Тия две беседи“, за предната неделя и тая неделя, това са държани декември месец 1937 г. след непосредственото заминаване на дядо Благо, „аз ги държах за дядо Благо. Те са като две запалени свещи за него и в Невидимия свят те ще му светят и той ще има свободата да се движи безпрепятствено където си пожелае. Аз държах тези беседи за него, защото много го обичах“. Това е единственото изказване на Учителя за един наш приятел и то в такава форма, нали Той се е изразил, че много го обича!
към текста >>

16. 5. Открития лист

Ангел Вълков

ТОМ 7

След това пак имаше ходене до Мусала с превозни средства, които наемахме от София.
Там бяха насядали братя и сестри с Учителя и разговаряхме. Ето, че по едно време откъм гората дойдоха няколко войника с пушки и искаха от присъствуващите открити листове. Който имаше го показа, но един брат от Търговище нямаше и те го забраха със себе си. След като разпитаха околните, не знам по каква причина, към мене не се задянаха за открит лист и така минах благополучно. Все едно, че не ме забелязаха. След това пак имаше ходене до Мусала с превозни средства, които наемахме от София. На връщане от Сапарева баня бяхме са качили на една открита кола с Учителя. Таман тръгнахме и от един полицейски пост ни спира полиция и искаше открити листове. Само аз нямах. Всички провериха, а аз като че ли не бях там. Нито ме забелязаха, нито ми поискаха открит лист.
към текста >>

17. 37. Задача в мълчание

Ангел Вълков

ТОМ 7

Тодора обикаля котвата, а пък Учителят направил още няколко ходенета около полянката и се прибира.
Когато се помина Царят, тя пак беше викана през нощта по дух и като пристигнала пред салона заедно с Него тръгват. Той й посочва да отиде към котвата. Имаше на полянката изработена на земята една котва от пръст, на която ние посаждахме различни цветя. Като се погледне отстрани с разцъфналите цветя наподобяваше на цветна котва. А това е емблемата с котвата, която беше дадена от Учителя и беше отлята от гипс и тази емблема висеше по стените на братските салони. Тодора обикаля котвата, а пък Учителят направил още няколко ходенета около полянката и се прибира. След това и тя си отива. И всичко това става в мълчание. След време Тодора запитва какво означаваха тези задачи в мълчание. Тогава Учителят й обяснил: „Едни бяха решили посред нощ да нападнат Изгрева и като запалихме лампите навсякъде те разбраха, че сме будни и не посмяха да ни нападат. Втория път Царят си замина и беше дошъл да ме пита какво да прави по-нататък.
към текста >>

18. 19. ИЗЛЕТИ ОТ ЛАГЕРА КЪМ ОКОЛНОСТТА

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 9

Не беше за безразборното ходене и скитане.
Е.А.: Не, с Учителя не, не сме минавали. В.К.: Значи Той отдолу не се е качвал. Той минавал ли е нататък до „Страшното езеро" нататък да е ходил? Е.А.: Не съм чула. Той казваше така: „Вие като дойдете тука, почвате навсякъде да ходите и да обикаляте и енергията която взимате от планината я изразходвате в движение, и не се ползвате". Не беше за безразборното ходене и скитане. Щото първите години за кристали се ходеше на по-далечни места.
към текста >>

19. 143. ЖИВОТЪТ НА РИЛА

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 9

Той не беше така за непрекъснато ходене.
През нощта не ходеше, но така се казва. Значи екскурзиите там ставаха групово, на малки групички. А с Учителя когато се ходеше, Учителят определяше най-много две екскурзии на седмица. А най-често един път само. Един път ще отидеме на някои от върховете. Той не беше така за непрекъснато ходене. В.К.: А по това време, тези, които остават в лагера? Е.А.: Те са дежурните. Дежурните остават да приготвят обяд. После и пазачи да има, защото всички палатки са отворени, въпреки, че тогава, знаете ли по-малко кражби имаше. Впослествие, когато Учителят си отиде и когато ходехме, например на Анина Бертоли откраднаха палатката, която си беше донесла от Париж, хубава палатка, на Молитвения връх.
към текста >>

20. 164. ЗАКЛЮЧЕНИТЕ СЪРЦА

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 9

Но честото ходене при Учителя не значи, че е любимка.
Е.А.: Имаше някаква чувствителност и Учителят употребяваше методите, за да й помогне. Нищо друго. Някои мислеха, че била любимката на Учителя. Даже кой ми каза, че е любимка на Учителя, Мара Белчева. И други мислеха, че е любимка, тя ходеше много често при Учителя. Но честото ходене при Учителя не значи, че е любимка. А тя ходеше, защото имаше нужда да ходи при Учителя, защото тя нещо не й достигаше. Нещо не разбираше и даже много мъчно разбираше. Аз например не можех с нея да работя. В.К.: Една сестра казваше: „Савка беше едно голямо дете". Е.А.: Е, казвам ти.
към текста >>

21. 181. ЛАГЕРЪТ НА ВАДА 1970- 1975 ГОДИНА

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 9

Щото спорът между мене и баща ми е бил само за Изгрева и за ходенето ми на Изгрева, и за връзката ми, че съм при Учителя.
И аз го попитах: „Доволен ли си татко? " „Да, доволен съм". После викам: „Ами искаш ли да ти дам някоя беседа от Учителя? " „Искам! " Аз вече трепнах. Щото спорът между мене и баща ми е бил само за Изгрева и за ходенето ми на Изгрева, и за връзката ми, че съм при Учителя. Помислих, че някакво разплитане ще стане, което много ме зарадва. И което стана. И тогава дадох му едно голямо томче. Знаеш ли кое е то, сега не ми идва на ума. Дадох му го и почна да чете.
към текста >>

22. ПИСМА НА ЕЛЕНА АНДРЕЕВА ДО ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ

ТОМ 9

Боя се да не се отуча от ходене.
Ако през коледната ваканция братята отидат към Рила - Борис ми каза, че мислели такова нещо -може да идем заедно. Аз много ще се радвам, ако може да стане това нещо. Борис каза, че щели да се съгласят да отида и аз, защото съм ходела мъжки. Добре ще е да идеш ти зиме на Рила, за да имаш ясна представа, какви трудности ще има едно зимуване на екскурзията. Аз като не ходя сега, усещам тялото си отпуснато. Боя се да не се отуча от ходене. За N. (Невенка) от вчера все се надявах да дойде. Не мислейки, че трябва да я каня, защото тя вече има легло при мене, което я чака. Тя всякога, когато намери тя за добре може да дойде ида вярва, че ще намери сестрински прием. Тя може да бъде при мене като при духовна сестра, без да се стеснява от нищо.
към текста >>

23. 02-ЯСНОВИДСТВОТО И ЯСНОВИДСКИТЕ ПРЕДСКАЗАНИЯ НА ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ

ТОМ 9

Той, прекарал цялата сутрин в ходене из полето - обичаше да става рано, преди изгрев слънце и да ходи по хълмовете, щом се приближи до масата да си заеме мястото, се някак си спря, погледна много втренчено г-ца М-ич, но като че ли не самата нея, а нещо над главата й - и преди да бяха казани обикновените в случая фрази за представяне, той се обърна направо към нея и с един много дързък тон й каза: -,,Г-це, Вашият живот ще свърши с катастрофа".
Искам само да отбележа, че той беше и дълбоко верующ човек, но не тъй, както обикновено се вярва. „Вярата без знание, като последствие е суеверие" -казваше той. „Вярата е необходима да те подтикне, да станеш да търсиш каквото и да нали... Но вярата е само стимул, ако след нея не дойдат делата и знанието - напразна е тая вяра - суеверие е тя". Изобщо той охотно говореше на подобна тема и доста оригинално. Един ден, вторият откак беше дошъл, ний имахме гости на обяд, както винаги - г-ца М-ич от Виена, беше току-що пристигнала от Лом, отбила се за няколко часа да види сестра си, която гостуваше също в чифлика. Той, прекарал цялата сутрин в ходене из полето - обичаше да става рано, преди изгрев слънце и да ходи по хълмовете, щом се приближи до масата да си заеме мястото, се някак си спря, погледна много втренчено г-ца М-ич, но като че ли не самата нея, а нещо над главата й - и преди да бяха казани обикновените в случая фрази за представяне, той се обърна направо към нея и с един много дързък тон й каза: -,,Г-це, Вашият живот ще свърши с катастрофа". Всички млъкнахме, неприятно изненадани от тая неочакваност. Енергична, духовита, доста възрастна, но твърде добре запазена, г-ца М-вич, живяла дълги години в Европа, като секретарка на едно грамадно българско предприятие във Виена и други градове, се почувства живо засегната от тази дебелащина и тутакси му отговори. -„ Г-не, не ви познавам! Дръжте Вашите предсказания за себе си. Не съм от тия лековерни, които може да смутите с думите си!
към текста >>

24. 01 - 53. ОСТАВИ ЛИ КОЛАТА

ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС

ТОМ 10

Те се върнали към светския живот с неговите примамки, ударили го на ядене и на пиене и на ходене по кръчмите.
Отказали се. А той, въпреки че останал сам, не се отказал, а продължил да тегли товара с удвоени усилия. И според съня, той изтеглил колата догоре. Това е сънят. Не минало много време и ето, бай Станчо — Барабана и Яни Кавръков престанали да ходят в салона и на събранието. Те се върнали към светския живот с неговите примамки, ударили го на ядене и на пиене и на ходене по кръчмите. Сбъднал се сънят - нали те бяха оставили колата насред пътя и брат Куртев трябваше да я изкара до билото. След като минали около 15 години, брат Куртев написал писмо на Янаки Кавръков, с което го поканил да се върне в Братството, където се бил подвизавал много години и е бил набелязан от него за ръководител на мястото на брат Куртев един ден. Срещнал се брат Куртев веднъж, два пъти с него и си поговорили надлъж и нашир на тази тема. Послушал той съвета на брат Куртев и наново се връща към трезвен и разумен живот. Наново се отказал от онова, което го съблазнявало - месото, виното и ракията.
към текста >>

25. 07 - 15. ШАПКАТА НА УЧИТЕЛЯ

СРЕЩИ, СЛУЧКИ СПОМЕНИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

ТОМ 10

Духал насреща и пречел на ходенето.
Нямало още тия удобства, с които сега разполагаме. Времето било облачно. Баирът за изкачване голям, а раницата на брат Неделчо - порядъчно тежка. По едно време задухал вятър. Колкото се изкачвали по-нагоре, вятърът се усилвал. Духал насреща и пречел на ходенето. Когато пристигнали на бивака, вятърът бил толкова силен, че било невъзможно да се остане на поляната. Тогава някой предложил да слязат долу, в дерето, на завет. И там духало, но по-слабо. Учителят седнал и всички около него, като пиленца около квачка. Последен пристигнал брат Неделчо.
към текста >>

26. 09 - 153. КАК БЕ СПАСЕН ЖИВОТЪТ МИ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

ТОМ 10

Ето защо ние и след два часа пъргаво ходене все още бяхме в село Градец.
Всеки е оставил дом, жена, деца, които го чакат. Но тъй като на глава не се излиза с околийския, решихме един ден с Борислав Звънчето да отидем - той да издаде училището, а аз да приема общината. Рано в зори на 17август 1943 година ние с Борислав напуснахме Крива паланка и поехме посока на север към село Герман, където е седалището на общината. След около два часа минавахме през село Градец. А за да ви е по-ясно ще ви кажем, че селата в Балканските райони са съставени от махали от по пет-шест къщи, пръснати по деретата. Ето защо ние и след два часа пъргаво ходене все още бяхме в село Градец. Но другото е по-важно. Ето че взехме да чуваме пресекнат лай на картечници и то тъкмо от тая посока, на която отивахме. Двамата с Борислав чувахме картечницата и се взаимно окуражавахме, че не е картечница, а взривове от тунелите под Девебаир. Когато наближихме нивите на село Жерав, минахме през една поляна от буен папрат. Пътят водеше през нивите и завиваше край една скала.
към текста >>

27. 09 - 173. КАК ТОШКО СТАНА БЯЛ БРАТ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

ТОМ 10

Характерното за тази болест е, че при нея се явява треперене на цялото тяло, което затруднява ходенето на болния.
173. КАК ТОШКО СТАНА БЯЛ БРАТ Беше към средата на лятната ваканция, когато Тошко заедно с племенницата, дванадесет-годишната Росица, обикаляше от болница на болница да търси лек за болното от хорея момиче. Характерното за тази болест е, че при нея се явява треперене на цялото тяло, което затруднява ходенето на болния. Брат Тахчиев и Тошко бяха колеги. Те работеха в една и съща гимназия Всеки от тях си имаше свое убеждение, по което се различаваха, но като колеги и граждани те се уважаваха. Докато Тахчиев бе бял брат, Тошко бе върл атеист. Тошко обичаше да спори и да доказва, както всички атеисти, правотата на своите убеждения. Брат Тахчиев.
към текста >>

28. 09 - 238. КУЧЕ ПАЗАЧ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

ТОМ 10

Бе светло, но прохладно, приятно за ходене.
238. КУЧЕ ПАЗАЧ През есента на 1928 година отивахме на гости в село Гълъбец. Беше хубав есенен ден. Изпъстрените листа на дърветата се стелеха по сухата земя. Няколко приятели отивахме на гости. Слънцето прозираше през облаците. Бе светло, но прохладно, приятно за ходене. Когато пристигнахме в селото, пет-шест кучета се завтекоха стремително към нас, но ни помен от страх, защото се бяхме оградили с молитви и формули. Ето че едно голямо куче се завтече към нас, но някак приятелски, изпревари другите кучета и легна на пътя между кучетата и нас. Това респектираше другите кучета с ръмжене, а към нас поглеждаше приятелски и си въртеше, т.е. тупаше опашката о земята, с доверие и преданост. Така голямото куче ни запази от задирянето на другите кучета, които след малко се пръснаха.
към текста >>

29. 6. ПРОСТОТА

ТОМ 12

Гледайте да приложите всичко това във вашия духовен живот в целокупност: и в ядене, и в пиене, и в ходене, и в пение.
Вие сте много честолюбиви, срамите се да не изпаднете пред едни, пред други. А колко пъти на ден се засрамявате пред Бога? Но като не го виждате, не държите сметка за това. След време ще ви дам начин да превърнете лошите думи в добри. Искам да се въодушевите от тези добри идеи. Гледайте да приложите всичко това във вашия духовен живот в целокупност: и в ядене, и в пиене, и в ходене, и в пение. Това значи духовен човек - да върши човек всичко за славата Божия. Трето правило: Ако у вас се зароди желание да избягвате хората, пазете се от това. Искам да имате приятели от вън, от света, а не само между вас. Защо се женят хората? Нали за да се сдружат.
към текста >>

Има други начини за изпълняване закона на ходенето: ако нямаш възможност да излезеш, то ще станеш рано и след като си направиш молитвата, ще направиш мислено една разходка.
Защото то е отражение. Когато помисля за хората зло, то и на мене ще се отрази. Мисълта създава нещата и се отразява и върху нас. Тези неща ще ги прилагате този месец. Ще излизате до 24 юни на изгрев Слънце и ще си починете у дома 20 дни. Има други начини за изпълняване закона на ходенето: ако нямаш възможност да излезеш, то ще станеш рано и след като си направиш молитвата, ще направиш мислено една разходка. А като казвате: „Днес не мога да изляза“, вие с това разваляте работата си. Искаш някой път да посетиш някоя твоя сестра, но нямаш възможност- седни на стола си и духовно я посети. Не трябва да си внасяте отрицателни мисли: „Това не мога, онова не мога.“ Даже на легло да си, болен да си, кажи: „Тялото си сега го поправям, но душата ми може да отиде.“ Тъй че, законът всякога да е с „може“. Тъй се проявява човешката воля. Ако някои неща ви са неясни, съберете се по няколко и размишлявайте, защото това, което опитате и научите, то е полезно за вас и ще уякчи вашата вяра, че имате една положителна наука, на която може да се базирате.
към текста >>

30. ВТОРИ МЕСЕЦ - ПРАЗНИК НА ПРАВДАТА

от 22 септември до 22 октомври

ТОМ 12

- Празникът на Истината.Моята работа - упражнението - ходене при извора.Етическото значение от ходене при извор за вода.
Нареждане от ръководителката за този месец.Втори ден - 23 с/врий 924 г. Празникът на Любовта.Трети ден - 24.! Х.Т.Г. - Празникът на Мъдростта. 8. Втори разговор от Учителя: „Послушание“.Съдържание. Приложение. Впечатление.Четвърти ден - 25.IX. - Празникът на Добродетелта.Пети ден - 26.IX. - Празникът на Истината.Моята работа - упражнението - ходене при извора.Етическото значение от ходене при извор за вода. Правдата е на върха. Правда. Любов. Мъдрост. Добродетел. Истина.) ----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------- [1] Пенторамата се завъртва отляво надясно, по посоката, чрез която са очертани, така че на върха на Пентаграмата е Правдата, а върхът на Истината е станал ляв крак, а десен е Любовта, на които стои. Пентограмата стои на два крака, на два върха винаги. При въртенето на Пентограмата те се променят. (Бел.
към текста >>

31. НАРЕЖДАНЕ ОТ РЪКОВОДИТЕЛКАТА ЗА ТОЗИ МЕСЕЦ

София, 22 септември - 22 октомври 1924 г.

ТОМ 12

Всяка сутрин да си правим гимнастическите упражнения.(* Упражнението „Ходене при Извора".) Десет дена подред всяка ще ходи при извор за вода.
Да проявим Божието в нас. Естественият човек е красивият Божествен човек.Да си пишем писма една на друга. Само Божественото е, което свързва хората. Дойде ли нещо Божествено, реализирай го, не го подпушвай. Най- малкото и да е, реализирай го! Всяка сутрин да си правим гимнастическите упражнения.(* Упражнението „Ходене при Извора".) Десет дена подред всяка ще ходи при извор за вода. Ще си налееш в стомничката и ще се върнеш. Може на различни извори да ходим. Всяка по свобода ще си определи времето кога да почне и ще продължава 10 дена наред. Ще направим този опит и ще видим резултатите. Във всичко спънки ще срещнем, но ще преодоляваме!
към текста >>

32. МЕТОДИ И НАСЪРЧЕНИЯ ЗА ВЪНШНО И ВЪТРЕШНО ХАРМОНИЗИРАНЕ МЕЖДУ 10-ТЕ И ВСЯКА ЗА СЕБЕ СИ

Беседа държана на 25 април 1923 г. сряда от 3.30 до 10.30 часа сутринта

ТОМ 12

---------------------------------------------------------------------- [*] закум (ар., тур.) - леандро [†] от хоцкам - ходкане, ходене
Марика За да позная любовта трябва да любя Бога, а за да любя Бога трябва да съм чиста. А за да бъда такава може само като се отрека от себе си, да претърпя всички унижения на тази земя, да страдам като невинна, а не като виновна, да стана измет, за да придобия Христа. Само тогава ще почувствам Божествената любов в душата си. [Василка Иванова] 01. VII. 1923 г. ---------------------------------------------------------------------- [*] закум (ар., тур.) - леандро [†] от хоцкам - ходкане, ходене
към текста >>

33. 6. УЧЕНИЦИ НА ДРУГИ УЧИТЕЛИ

ТОМ 13

(В моя дом Софрони Ников е прекарвал като гост не един път.) Очевидно, в минали животи той е бил ученик на някой от Учителите, които са се проявявали в Индия или другаде на Изток, и той най-малко интуитивно е узнал това, ако при двукратното му ходене в Индия и при многократните му срещи с Ани Безант, тя изрично не му е казала това.
Амзел лично ми разправи това. Учителят дебело е подчертал, че без съдействието на един от Учителите, никой не може да влезе в Царството Божие. Не е нужно Учителят да е във физическо тяло. Дал съм цитати за това в съчиненията си. Някои от нашите приятели са споделяли с мене учудването си, защо Софрони Ников, който добре познаваше Учителя, чел е доста от беседите Му и нашите списания, сестрите му са от Обществото ни „Бяло братство" и са му говорили доста за Учителя, самият Ников беше в тесни приятелски връзки с неколцина от най-изтъкнатите последователи на Учителя, гостуваше в домовете им при своите обиколки със сказки из България като теософ, е слушал от тях аргументирани характеристики за Учителя и доводи, че Той е един от Учителите, не пожела да стане един от учениците на Учителя. (В моя дом Софрони Ников е прекарвал като гост не един път.) Очевидно, в минали животи той е бил ученик на някой от Учителите, които са се проявявали в Индия или другаде на Изток, и той най-малко интуитивно е узнал това, ако при двукратното му ходене в Индия и при многократните му срещи с Ани Безант, тя изрично не му е казала това. На мене лично той ми е казвал това, че много уважава Ани Безант и приема с пълно доверие всичко, което са учили и писали, както тя, тъй и Блаватска, Ледбитер и др., които са били в преки връзки с Учителите Мория и Котхуми, които не са били във физически тела. Очевидно и Софрони Ников имаше своя мисия в България, която той с рядко усърдие върши десетки години, като обикаляше България със сказки и най-много държеше такива в София - на теософски теми. Преводите на ценни съчинения от Ани Безант, Блаватска, Ледбитер и други на български са почти изключително негово дело. И същият имаше голям дял в редактирането години подред, теософските списания у нас. Преводната теософска литература бе четена от мнозина из нашите среди, преди да се свържем с Учителя.
към текста >>

34. II. АГРОНОМЪТ И РАЗВРЪЗКАТА НА КАРМАТА МУ 13. АГРОНОМЪТ

Гена Папазова

ТОМ 13

Г.П.: На мама казват че приличам, но Учителят казваше: „Тя към бащата клони, по начина на ходенето, по начина на мисленето." Та аз отидох да следвам и моето слеДване както беше: теоретично обясняване на мероприятията, които провеждахме на село.
Аз познавам селекцията, аз познавам семепроизводството, аз познавам всичко. Имаме много хубави крави, имахме от Дания, ангелска порода. В.К.: Всичко идва по родова линия на баща ви. Г.П.: На баща ми. В.К.: Вие на него ли приличате или на майка си? Г.П.: На мама казват че приличам, но Учителят казваше: „Тя към бащата клони, по начина на ходенето, по начина на мисленето." Та аз отидох да следвам и моето слеДване както беше: теоретично обясняване на мероприятията, които провеждахме на село. Ние всичко правехме с модерни съоръжения и аз само си ги изяснявах тука. И затова една съвипусничка, Вевчето, Геновева, тя софиянка, влязла е като агороном заради стипендията, понеже сираче, даваха стипендии тогава на момичетата. Не, то и на момчета, но нямаше момчета. Бяха момичета. И тя вика: „Ти ни беше светило, ние какво знаехме, ние какво можехме?
към текста >>

35. 10. МИСЛИ ПО ПОВОД ХУДОЖЕСТВЕНИТЕ ИЗЛОЖБИ НА ЦВЕТАНА ГАТЕВА СИМЕОНОВА, ИВАН ТРИЧКОВ И ПРЕСЛАВ КЪРШОВСКИ

Цветана Симеонова

ТОМ 13

Тая картина, като че ли представя живота на човешката душа, която след дълбоко преживяна скръб, след дълго ходене в тунели, е озарена от първия лъч на радостта.
Димитър в Сер" представя църква, около която са нарисувани тополи. Последните като че ли представят молитвения стремеж на човешката душа към Бога В картината „Подуене" художникът искал да изрази едно състояние на човешката душа. Картината представя ранна пролет. Дърветата са още голи, сухи. Голите клони са проточени през цялата картина, но вече са се явили първите зелени листенца. Тая картина, като че ли представя живота на човешката душа, която след дълбоко преживяна скръб, след дълго ходене в тунели, е озарена от първия лъч на радостта. При пейзажите на. Кършовски изобщо господствува една основна краска, на която той сполучливо дава множество отенъци. Краските за него са живи, одухотворени, те ни говорят и разкриват вътрешен, психичен живот. Чрез езика на краските у него всичко става живо, духовно, психично: една рекичка, един мост, една поляно и пр. Кършовски успешно работи и в графиката, което се вижда от няколко негови произведения, които са много оригинални, даже ненадминати, особено автопортретът му.
към текста >>

36. Приложение Десето

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

ТОМ 13

Аз решавам да хвана по левия път, в резултат на което след няколко часово ходене влязохме в едни високи хвойни и се заблудихме.
План нямаме, а действуваме според обстоятелствата. Решаваме Марийка да остане долу и да продава книги, а ние с Роси да се изкачим до езерата, и ако книгата се продава, ще наемем коне и ще качим това, което носим. Речено сторено. Пълня една раница с книги, която качвам на гръб, около 20 кг., вземаме малко храна и тръгваме. На едно място пътят се разделя в ляво и дясно. Аз решавам да хвана по левия път, в резултат на което след няколко часово ходене влязохме в едни високи хвойни и се заблудихме. И така до вечерта. Успяхме да се измъкнем и по тъмно се прибрахме на Вада. Първият ден не се качихме на езерата, а цял ден ходим из планината, аз натоварен като кон с тежката раница с книги. На следващия ден пак потегляме. Този път с нас е и Тони, който изпраща жена си и се качва отново на езерата.
към текста >>

37. МИСЛИ НА ВЕЛИКАТА ДУША И ЕДИННАТА ЛЮБОВ III ЧАСТ 1061-1080

Савка Керемидчиева

ТОМ 14

Във вашият говор, в ходенето, в лягането и в ставането и всичко онова, което Бог е направил, да обичаме.
Един човек, когото аз обичам и той ме обича, мога да го излекувам. Щом Бог те обича и ти Го обичаш, веднага може да се лекуваш. Дишане. 1064 Като поемеш въздух, да го обикнеш, да го задържиш повече. Най-малко 4-5 вдишки сутрин като станеш трябва да вземеш, да задържиш въздуха, да благодариш. Най-важното. 1065 Във вашия поглед вложете Любовта. Във вашият говор, в ходенето, в лягането и в ставането и всичко онова, което Бог е направил, да обичаме. Туй, което ние правим по любов, в бъдеще хората ще го обичат „Онзи, който изучава." 1066 Трябва да мислите хубаво, за да може онзи, който изучава вашата мисъл, да се ползува от нея. Трябва да вървим по закона на Любовта, че онзи, който проучава нашите чувства, да има какво да придобие. Човек, който иска волята му да бъде силна, трябва постоянно да мисли за Истината. Който иска да има едно здраво тяло, трябва да мисли за онази необятна Божия Любов, която ражда живота и премахва всички противоречия. Разумността. 1067 Разумността съдържа магията на живота.
към текста >>

38. 1. ПРОИЗХОД НА СЕМЕЙСТВОТО МИ. ДЕТСКИ И ЮНОШЕСКИ ГОДИНИ

Жечо Панайотов

ТОМ 15

Казвал е често: „Щом се ожених, вече скъсвам с приятели от ергенлъка; няма ходене навън, животът ми е в дома, при семейството!
Навярно съм знаел, че децата като пораснат отиват на училище, така че вземах някои книги от извадените, турих ги под мишница и като казвам: „Отивам на училище", тръгнах засмян към пътната врата. Майка ми и леля ми излязоха след мен и искат да ме спрат. Една от тях казва: - „Остави го да видим какво ще прави". Разбира се, отидох до пътната врата и се върнах. Баща ми беше много редовен в живота си. Казвал е често: „Щом се ожених, вече скъсвам с приятели от ергенлъка; няма ходене навън, животът ми е в дома, при семейството! " Види се, по-рано, подражавайки на свои приятели, обичал да ходи на лов - имаше модерна двуцевна ловджийска пушка. Не съм запомнил да ходи на лов или да донесе дивеч. Помня го, обаче, как пълнеше с барут и съчми патрони за пушката си. Имаше гилзи, поставяше им определено количество барут и съчми, запушваше ги с някакво картонче-тапичка и така ги прибираше. Стана нужда един ден да употреби пушката си.
към текста >>

39. 17. ЕКСКУРЗИИТЕ

Николай Дойнов

ТОМ 15

Когато приятелите посвикнали с ходенето, Учителят почнал да ги извежда нагоре, по стръмните склонове вляво от реката, до поляните над горите, малко под втората сега лифтова станция „Бай Кръстю", непосредствено под шосето, което минава сега за хижа „Алеко".
Второто правило - на екскурзия - всеки трябва да си носи поне по една чиста суха риза. Щом се стигне до определния бивак, всеки изпотен, трябва да се преоблече с чиста суха риза. И това правило се спазваше много строго. Третото правило - за почивка или бивак се избират слънчеви склонове, източен или южен, добре огряни от слънцето. Ето какво разказва моят роден брат Борис Николов* : „До тези полянки под манастиря се е ходело само до известно време. Когато приятелите посвикнали с ходенето, Учителят почнал да ги извежда нагоре, по стръмните склонове вляво от реката, до поляните над горите, малко под втората сега лифтова станция „Бай Кръстю", непосредствено под шосето, което минава сега за хижа „Алеко". Там беше просторно, слънчево, имаше обилна изворна вода и много дърва. Изкачването дотам беше трудно. Тогава по Витоша нямаше направени пътеки и изкачвахме този баир по една долчина с голяма мъка, затова находчиви приятели в израза го нарекоха „Бери душо". А Учителят с усмивка поправяше „Буди душа". Каквото и да беше времето, в деня определен от Учителя за екскурзия, тя не се отменяше.
към текста >>

40. 41. ДАФИНКА

Николай Дойнов

ТОМ 15

Знаех, че уреждането на такива случаи, по това време, беше съпроводено с много ходене.
В този момент някой почука на вратата ми. Отварям и пред мене застава сестра Василка от ул. „Опълченска" N 66, която беше плетачка, едричка и много симпатична, предана наша сестра. „Брат Николай, обърна се тя към мене, сестра Дафинка почина и Учителят каза, някой да се погрижи за нейното погребение". Василка си каза урока и си отиде. Знаех, че уреждането на такива случаи, по това време, беше съпроводено с много ходене. Нямахме нито ние, нито пък наблизо телефон, а за използуването на някакви превозни средства не можеше и да се мисли. Оставаше само с ходене, да се урежда всичко. А как с този болен крак ще ходя и то толкова много? Озърнах се да видя дали няма някой друг брат, който да ме замести. Нямаше. Реших, че макар и да се влача, аз трябва да тръгна.
към текста >>

Оставаше само с ходене, да се урежда всичко.
„Опълченска" N 66, която беше плетачка, едричка и много симпатична, предана наша сестра. „Брат Николай, обърна се тя към мене, сестра Дафинка почина и Учителят каза, някой да се погрижи за нейното погребение". Василка си каза урока и си отиде. Знаех, че уреждането на такива случаи, по това време, беше съпроводено с много ходене. Нямахме нито ние, нито пък наблизо телефон, а за използуването на някакви превозни средства не можеше и да се мисли. Оставаше само с ходене, да се урежда всичко. А как с този болен крак ще ходя и то толкова много? Озърнах се да видя дали няма някой друг брат, който да ме замести. Нямаше. Реших, че макар и да се влача, аз трябва да тръгна. Поумих и си помасажирах малко крака преди да се обуя и чудо, библейско, отока спадна, тревожният червен цвят се махна, а болката съвсем изчезна. Кракът ми беше вече здрав.
към текста >>

41. 68. ЛЕТУВАНЕ НА 7-те РИЛСКИ ЕЗЕРА

Николай Дойнов

ТОМ 15

По онова време туризмът не беше навлязъл у нас със своите специални екипировки и ходенето в планината се провеждаше обикновено с онова облекло и обувки, каквито и в града се носеха.
Едно езеро с кристално чиста вода, обградено с хълмове, потънали в зеленината на вековни клекове. Буйната река, която се изтичаше от езерото за да хвърли своите води, на многобройни водопади към първото езеро намиращо се под нас, на около 150 метра във височина, разположено на обширно плато, потънало също в зеленината на клековете, беше гледка, която също приковаваше със своята величественост. На източния бряг на езерото, хълмът беше особено привлекателен, обгърнат от мощните прегръдки на зелените клекове. Малката полянка, единственото свободно място от клекове, непосредствено до самото езеро, създаваше условия най- подходящи да се установим там на лагер. Минахме бистрата игрива река малко трудно и установихме лагера си на тази полянка. По онова време туризмът не беше навлязъл у нас със своите специални екипировки и ходенето в планината се провеждаше обикновено с онова облекло и обувки, каквито и в града се носеха. За палатки и някакви други удобства и необходимости от този род се говореше като за нещо възможно само за хора, белязани като такива с изключителни достойнства и привилегии, с каквито ние не можехме да се похвалим. Затова само буйният огън, който накладохме, беше нашият закрилник и защитник срещу хладнината, която цареше там, и която бързо се засилваше с настъпването на вечерния мрак. Прекарахме един или два дена в почивка и недалечни обиколки, приятни и полезни разговори, а вечер буйният огън под звездното небе, внасяше своят принос, към много богатите преживелици. Времето беше хубаво, ясно-синьо небе над нас и това ни даде възможност, да приемем по-добре и по-пълно цялата прелест на този Рилски кът. У мене, пък вярвам у всички, тази екскурзия остави незабравими скъпи спомени.
към текста >>

42. 26. ПЛАНЕТАТА ЗЕМЯ

Николай Дойнов

ТОМ 15

По първият й белег - люлеенето на оста, можем да я оприличим или сравним с един човек, който при ходене се люлее.
Какъв величав образ на целия този процес. Оста, около която се върти Земята има два характерни белега. Първо, при движението на Земята оста се люлее и за един период от 26 000 години тя описва един конус. Този период се нарича „Прецесия". Второ - оста е наклонена спрямо перпендикуляра на еклиптиката с 231 /2 градуса. По първият й белег - люлеенето на оста, можем да я оприличим или сравним с един човек, който при ходене се люлее. Това показва, че той няма една стабилност в своите принципи. Изправи ли гръбнака си в две плоскости, криви ли си раменете - едното по-високо, другото по-ниско, криви ли главата наляво или надясно, това показва, че този човек обича да угодничи. Така и Земята отстъпва от своите принципи. Тя отстъпи под натиска на злото и в резултат, връхлетяха я няколко ледени епохи, които нанесоха тежки поражения на много от растенията, животните и хората. „Гълъбът при всички условия остана вегетарианец", каза Учителя.
към текста >>

43. Дневник VI. 19.ХI.1934 год. - 10.III.1937 год

1935 г

ТОМ 16

Настинал съм с ходенето си в Годеч, та сега ме силно боли гърбаво-поясната и срещутазната част на кръста.
Легнах си в 2 ч след полунощ. 20.II.1935 год., Сряда Като се разсъмна, станах. За школа не станах, защото се чувствувах много изморен. Прочетох резюметата, които Еленка ми изпратила, от 9.11. и от 15.11. т. г. 21.II.1935 год., четвъртък Абсолютно ясно небе и хубав, светъл снежен ден, без ветрове. Настинал съм с ходенето си в Годеч, та сега ме силно боли гърбаво-поясната и срещутазната част на кръста. Душевно състояние нерадостно, тягостно, но нещо средна хубост. Учебният ден мина добре. 22.II.1935 год., петък Събудих се в 5 и 20. Прочетох от младежкия клас I година лекцията „Картата". Сънувал съм, че се намирам около едно село, гара.
към текста >>

След 3 ^ 4-дневно копане и ходене пак до инженерството и Слатина, докато ми издадат позволителното, то мен ме утресе от тежката работа.
7.VIII.1935 год., сряда, София, Изгрева След цяла седмица спънки по плана ми, че не бил добър, че не бил направен от техническо лице, което да разбира от планове и пр., Плаиопазителят Никола Влъчков дойде и ми даде линия за строеж. Много ми помогна сестрата Николина Добрева, Бургазлийка, която работи в инженерството, за разрешението на плана и утвърждаването му. На този ден, сряда, 7.VIII. 1935 год., аз започнах за първи път да копая мазата на къщата си. Еленка, Учителят и братята и сестрите бяха отишли на Рила. След 3 ^ 4-дневно копане и ходене пак до инженерството и Слатина, докато ми издадат позволителното, то мен ме утресе от тежката работа. Откупих 2 работника, които доизкопаха за 2 дни мазата. 14.VIII.1935 год., сряда Дойдоха работниците, които вече бях пазарил да ми изработят къщата и започнаха да работят зидовете с бетон. Предварително аз вече си бях вземал цимент 35 торби, баластрата бе готова, дограмата - почти, дървеният материал, желязото и пр. От 14.VIII. като се започна, вече непрекъснато се работи до 14 септемврий 1935.
към текста >>

44. Дневник VII. 24.ХI.1941 год. - 14.ХII.1943 год. - Продължение 1

ТОМ 16

Рашка Прекарах деня в ходене и разнасяне картички по разни части.
В 7 1/2 ч влакът пристигна. Отнесох багажа си в щаба на дружината и там се установих да спя на креватите на дежурни телефонисти. Вечерта разговаряхме до късно с тукашни деца на сръбски учител. Учих ги да пеят песента „Вижте моите ръчички". 7.VII.1943 год., сряда, гр. Рашка Прекарах деня в ходене и разнасяне картички по разни части. Вечерта свирих с цигулката на улицата пред офицери и децата. Разпечатах трите колета с фотоматериали, изпратени от Еленка, и писах на Еленка писмо. 8.VII.1943 год., четвъртък, гр. Рашка Сутринта до обед бях в полковата ветеринарна лечебница и премихме приходящите болни коне. Следобед отидох по Тчерновската река, за да се изкъпя и изпера.
към текста >>

45. Дневник V. Наченат на 22.IV.1934 год. Завършен на 18.Х1.1934 год.

ТОМ 16

" След гимнастическите упражнения разговарях с Еленка по ходенето ми в Равна.
Следобед копирах картички от Есперантския конгрес. В 8 ч ходих у Кръстанов, за да му дам снимки. 31.VII.1934 год. Събудих се рано. Станах. Утринната първа мисъл ми бе: „Повече духовното трябва да имам! " След гимнастическите упражнения разговарях с Еленка по ходенето ми в Равна. После попълних декларацията със семейното и материалното ми положение и дадох писмото Наталия да го изпрати. Владо от Мърчаево дойде за малко до Еленкината барака и ми каза, че ако получи пари, ще отпътува и той утре с Учителя на Витоша. Много от братята и сестрите се канят да отиват за „Яворовия присой" на Витоша. Чувствувам меланхолия и тъга по това, че не съм в близки отношения с Еленка и че тя отстава от мен и дружи вече с други братя. Връщането на Пеню Ганев на учителска длъжност отново в с.
към текста >>

Уморен съм от вчерашното много ходене.
Говорихме с Монова, г-жа Петрова, Дончева, и др. и в 10 без 10 бях в Равна. Кипнах вода, Напарих си краката, натопих ризите за пране, напих се с гореща вода и легнах. Събота, тръгвайки за Петрохан, и в неделя, ми играе все дясното око. 22.Х.1934 год., понеделник Вънка вятър вее. Уморен съм от вчерашното много ходене. Слънцето изгря на ясно, обаче на запад бе облачно. После цялото небе се покри с облаци. Мисълта ми е за Еленка. Мисля си и все поглеждам кога ще се зададе да дойде тя учителка наново. Цялото ми внимание е съсредоточено по това тя [да] си дойде в Равна.
към текста >>

46. 9. Из беседата от Учителя на 27.VII.1932 г., 5 ч сутринта

III. Разговори с Учителя на Рила при извора Махабур и на Молитвения хълм. 1932 г. (От тетрадка на Елена Хаджи Григорова)

ТОМ 17

Сряда е ден на учене, на работа, на ходене по високите места, да знаеш да се сприятеляваш, как да пазиш приятелството, да мислиш и пр.
Калта иде от мъжа на дъното. Жената трябва да чисти калта. Отношението на нашата душа към духа, това е женитба. Също и отношението на слънцето към тревата, която расте, и отношението на бреговете към реката - тези положения трябва да седят в ума ви. Така ще имате правилно развиване, растене. Сряда е ден на учене, на работа, на ходене по високите места, да знаеш да се сприятеляваш, как да пазиш приятелството, да мислиш и пр. Когато умът, сърцето и силите в него [в човека] са хармонични, тогава „се"-то [буквата „с" той] ще пише правилно. Додеш някъде, дето можеш да направиш една голяма беля - прескочи реката от единия до другия бряг. Никога не възприемай една мисъл, която ще размъти ума ти; също - и с чувство и действие. На планината се придобива само чистота. Планината е банкерска кантора - ако го изтегляш, ще го туриш на работа долу.
към текста >>

47. 5. Опитване на вярата

IV. На Изгрева и на Рила 22.VI.1935 год. - 15.VII.1936 год. (откъси от две тетрадки на Елена Хаджи Григорова)

ТОМ 17

Ние усилихме хода до бързо ходене.
5. Опитване на вярата 7.VII. 1935 г., неделя, 2.30 ч сутринта, Изгрев. Потеглихме в 2.40 ч сутринта. Тъмно. Небето покрито със звезди. Близо до кантонера минахме покрай един автомобил, хората бяха будни. Ние усилихме хода до бързо ходене. Чухме ги да казват: „Е, не бойте се, спокойно вървете! " Доста се уплашихме и не смеехме да отидем на новото място. Спряхме на старата нива, помолихме се, седнахме, а по шосето минаваха автомобили, пълни с пияни хора, чувахме песни на пиянски женски гласове. Минахме един изпит, за да си видим и примерим силите си. Оказа се, че не сме силни и че вярата ни е слаба.
към текста >>

48. 10. Музиката на природата

IV. На Изгрева и на Рила 22.VI.1935 год. - 15.VII.1936 год. (откъси от две тетрадки на Елена Хаджи Григорова)

ТОМ 17

Ветровито, приятно за ходене.
10. Музиката на природата 23.VII. 1935г., вторник, 3.30 ч сутринта, Изгрев Потеглихме в 4 ч сутринта към 7ми километър по Цариградското шосе. Небето покрито с облаци. Ветровито, приятно за ходене. В 5 ч бяхме горе. Изтокът в облаци. Приятен ветрец шуми, пее своята песен, леко развява косите и ни милва и гали. Седнахме на размишление до пътя. Тихо и спокойно наоколо, тихо и спокойно вътре в нас.
към текста >>

49. 4. Писмо от Елена Хаджи Григорова до Пеню Ганев от 25.IX.1935 г.

V. Писма на Елена Хаджи Григорова до Пеню Ганев

ТОМ 17

Заредиха се миналогодишните ходенета, губене на време и главно раздвоение, а то е ужасна умора.
Куп резюмета съм приготвила за тебе, но не ги пращах: едно, че те очаквам да се явиш, и друго, не съм си извадила по-важните мисли, които са много важни закони, които хвърлят светлина и разрешават сегашните моменти, противоречия, важни за днешния ден! Ти как си? Как отпътува? Като беше крайно уморен, можали да си отпочинеш, или и там намери работа, която не ти дава възможност да си отдъхнеш? Аз след твоето заминаване всеки ден слизам в града, в инспекцията, и все до 6 ч чакам, че да видя какво ще изчакам. Заредиха се миналогодишните ходенета, губене на време и главно раздвоение, а то е ужасна умора. Констатирах от факти едно: че дошло е време такова, дето без приятелство или заповед от по-горна инстанция никому не се дава учителско място. Запитвам Учителя по този въпрос, за да доловя поне малко решението на небето, но Той ми казва да не се тревожа: ако ми дадат - добре, ако не - пак добре. Подадох заявление и до Неврокопския околийски инспектор за място. Андреев, както миналата година, и сега все го няма в инспекцията, а назначенията вървят. Казал на чичо Яков, че тази година щял да гледа да ме нареди, пък го няма никакъв.
към текста >>

50. 26. Писмо на Елена Хаджи Григорова до Пеню Ганев от 2.IV.1938 год.

V. Писма на Елена Хаджи Григорова до Пеню Ганев

ТОМ 17

Утрешният ден не знаеш какво ще донесе, как ще се развият събитията, затова трябва да използуваме благата на днескашния ден, да благодарим за всичко, което става, и по-често да се виждаме, времето сега е хубаво, приятно за ходене, още 2 месеца, и голямата ваканция ще дойде.
Навремето ми бяха много ценни, и сега ми са още ценни и незабравими. Още едно нещо щети кажа, то е следното: щом почувствуваш тъга, неразположение и пр., веднага на автомобила или на трена се качи и си дойди. Използувай условията и близостта до София; като видят от горе колко цениш тази близост и я използуваш, ще те доведат още по-близо и съвсем близо - в София. Защото, когато душите се срещат, другояче се разбират и се обменят. Словото ни сближи нас с тебе и словото на Учителя трябва да бъде прицелната ни точка. Утрешният ден не знаеш какво ще донесе, как ще се развият събитията, затова трябва да използуваме благата на днескашния ден, да благодарим за всичко, което става, и по-често да се виждаме, времето сега е хубаво, приятно за ходене, още 2 месеца, и голямата ваканция ще дойде. Едно ни трябва да ценим! Още един път гледах „Пролетна песен". Идеен филм, постоянно мисля върху него. Много ми харесва. И в него авторът се е домогнал до един вътрешен закон, именно: че любовта не е от този свят, тя се проявява в други светове - проявява се в един вътрешен свят и никога не се губи.
към текста >>

51. 10. Писмо на Георги Радев до Елена Хаджи Григорова от 20.XI.1926 г.

VII. Писма на приятелите до Елена Хаджи Григорова

ТОМ 17

Не можете да ходите както искате." „Най-хубаво е успоредното ходене: не блъскайте силно петите си, защото става сътресение в гръбначния стълб, а това се отразява на ума.
Говори се за окото. Сестра Савка предаде някои и други данни от една немска книга върху окото. „В окото са написани - каза Учителят - всички правила как да изправи човек живота си." „Като станеш сутрин, кой е най-хубавият поглед? " „Как да погледна сутрин? " * „Много нещастия в живота ви се дължат на анормални движения. Не можете да ходите както искате." „Най-хубаво е успоредното ходене: не блъскайте силно петите си, защото става сътресение в гръбначния стълб, а това се отразява на ума. Трябва да обръщате внимание на движенията си." * Сряда, 18 ноември 1926. Основното: Душите - това са състояния на Божественото Съзнание. Всички души се движат като състояния в Божието Съзнание. Те съставят едно цяло. Никой не може да те извади от Божието съзнание, не е в състояние да ти направи пакост.
към текста >>

52. 30. Писмо от Мария Зафирова до Елена Хаджи Григорова от 18.III.1937 г.

VII. Писма на приятелите до Елена Хаджи Григорова

ТОМ 17

Най-хубавото ходене е краката да бъдат успоредни.
В окото ще намерите цялата ваша история и правила как да изправите мъчнотиите в живота. И ако искате да не лъжете, погледни нагоре, помисли малко. Всички, които замислят лошо, все надолу гледат. Много нещастия се дължат на някое анормално движение - изменя се мисълта. Трябва да обръщате внимание на движенията. Най-хубавото ходене е краката да бъдат успоредни. Трябва да се научите да ходите така. Да се пазите от безволните движения. Съществена идея е само това, което никой не може да ви вземе. II. От сряда: Щом си сам, свободен си; дето са двама, се спорят. Мъжът вънка от жената не съществува, то е проекция.
към текста >>

53. 42. Нови разбирания

II. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова

ТОМ 17

Правото в краката е в ходенето - ту на левия крак, ту на десния.
А има насилие, когато силата е турена в безправие, не на своето място. Често ние осъждаме. В мисълта на хората съществува безправие и виждаш, че в себе си си по-грешен, не знаеш как да си поправиш грешките. Как се е родило безправието? Безправието в един не може да се яви, но между двама - отношение. Правото в краката е в ходенето - ту на левия крак, ту на десния. В правото процесът е непреривен. Някой човек е лишен от едно право, взем[еш] ли му парите, не може да отиде в Америка. Право е да му се дадат средствата, да отиде в Америка. Всичките хора трябва да се убеждават да постъпват правилно. В Америка в един щат съдията сам бие престъпника - не друг да го бие, но той прилага закона.
към текста >>

54. 43. Равновесието

II. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова

ТОМ 17

Щастието седи в това: при ходене - равновесие, иначе ще си счупи главата човек сам.
43. Равновесието Да си пазим чувствата. Щастието седи в това: при ходене - равновесие, иначе ще си счупи главата човек сам. И в живота да се пази равновесие. Всичките нещастия са от непазене равновесие. Изгубиш ли равновесието на своя ум и своето сърце, ти ставаш нещастен. Направете си ръцете и краката за един ден щастливи. Да не търсите вашето щастие където не е.
към текста >>

55. Спомени за милата ми майка Анка Атанасова Шишкова

II. Спомени на Донка Славкова, дъщеря на Ана Шишкова

ТОМ 17

Тя изпълняваше точно зададените задачи от Учителя: писане теми, резюмета, посрещане изгрева, гимнастическите упражнения, ходене в полунощ и др.
Брат Боев откри и Школата в Панагюрище в тесен кръг окултни ученици, които се събирахме вечер в квартирата му за четене беседи от Учителя и пение песните Му, които се заучаваха по домовете на учениците, дето ставаха често събрания само на окултните ученици за четене, разговори, пение, молитви. Аз бях винаги с майка ми. Тя стана ревностна ученичка на Учителя. Четеше много беседите Му и окултни книги. Заедно с брат Боев, аз (бях вече гимназистка) и няколко по-възрастни от братята, ходихме в някои села: Бъта, Баня и Мухово, където майка ми държа сказки по окултизма. Тя изпълняваше точно зададените задачи от Учителя: писане теми, резюмета, посрещане изгрева, гимнастическите упражнения, ходене в полунощ и др. Веднъж тръгна от къщи в 12 часа през нощта за връх Братия, за да посрещне там изгрева. А този връх е на повече от 20 км от града и се минава през гъста гора. Смела беше тя, със силна вяра и упование в Бога и Учителя, вършеше всичко с любов и преданост в учението и така напредваше и в знания, и в приложение. Като се запозна с брат Боев, стана вегетарианка. Въздействува и на мене, и на другите си деца, та завършихме гимназия вегетарианци.
към текста >>

56. 54. Мария Здравкова Милева. 54.1. Първа среща с Учителя чрез отпечатана брошура

I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев

ТОМ 17

Страда и от ревматизъм, който значително я затруднява при продължително ходене.
Леглото й - застлано с чисто, синьо одеало, полуоткрито от едната гънка, през която се вижда чисто бял чаршаф. На стената над малката кушетка виси портретът на Учителя. Всичко в стаята свети от чистота и издава добрия вкус на домакинята. Въпреки своите осемдесет години, сестра Милева е бодра, изправена, с бистър ум, пълно съзнание, добре ориентирана в действителността. Тя се оплаква от шум в ушите, настъпил през последно време, против който търси лекарска помощ. Страда и от ревматизъм, който значително я затруднява при продължително ходене. Тя скоро схваща целта на нашето идване при нея. Макар и прескачайки от тема на тема - нещата я силно вълнуват и тя не може да разказва за тях напълно спокойно, - тя ни разказва следното: - Аз съм родена на 12 април 1880 година във Видин. Баща ми беше заможен търговец. Значително състояние му беше донесла моята майка, също по произход от търговско семейство. Баща ми беше много разумен, стегнат, строг човек, чиято дума тегнеше като тежко злато.
към текста >>

57. Част II - Елементите на астрологията - ГЛАВА III.

Влад Пашов

ТОМ 18

Имат навик да си държат стиснати юмруците във време на ходене.
В звука им има нещо заповедническо, твърдо и жестоко. Говорят много и твърде бързо. Речта у тях е лека. Разговорът им е твърде оживен, екзалтиран и страстен, образен и горещ. Походката им е горда, надменна, смела и в тяхната поза има нещо закачливо. Имат навик да си държат стиснати юмруците във време на ходене. Движенията им са резки и нервни. Никога в техния жест не се забелязва ни покорност, ни пасивност, ни унижение. Когато се намират в спокойно състояние, стоят гордо изправени с ръце скръстени на гърдите. Холеричният темперамент изисква умерена деятелност и ежедневни физически упражнения. Седящият живот е вреден за хората от този тип, защото той ги предразполага към запичане, застой в червата и жлъчката.
към текста >>

Занаятите, които изискват ходене, деятелност и физически труд са полезни за тях.
Те са неловки в своите жестове и пози, затова обичат да седят, колкото могат повече и да бъдат спокойни. Тяхната мимика е твърде ограничена и каквито впечатления и вълнения да изпитват, техните движения са неспособни да ги изразят. И нищо в техния външен вид не показва това, което става у тях, ако само това не е ленивото блаженство на покоя. Спокойствието на техния ум ги прави съзерцателни. За лимфатиците е потребно движение, за да усилят кръвообращението и изпотяването. Занаятите, които изискват ходене, деятелност и физически труд са полезни за тях. Чист въздух, стоене на слънце са нужни за тях. Затова за тях е полският труд - градинарство и земеделие. Седящият занаят и пътуване във влажни и студени места, отслабват тяхната конструкция и ги излагат на сериозни заболявания. ЗЕМНИЯТ ТИП - МЕЛАНХОЛИЧЕН ТЕМПЕРАМЕНТ Тук се отбелязват два ясно разграничени типа. Единият е с пълно, ниско, набито тяло, силен врат, яки плещи, с черни къдрави коси, пълна уста и валчеста глава.
към текста >>

58. 16.1. ЗОДИАКАЛНИТЕ СЪЗВЕЗДИЯ И ТЯЛОТО НА ЧОВЕКА

ТОМ 19

От голямо значение е, за да се поддържа една нормална функция на черния дроб, което ще осигури здравето на човека, необходимо е по-енергични физически движения - упражнения, работа, ходене по планината и изобщо човек да има в своя живот и тези дейности, свързани с дълбокото дишане, но обезателно на чист въздух, при които диафрагмата ще вибрира и ще масажира свързаният с нея черен дроб, което нещо ще поддържа и улеснява неговите функции в една добра форма.
Осмият сектор - осмият дом има отношение към зодиакалното съзвездие Скорпион и планетата Плутон, Те имат връзка и управляват половата система в човека. В този сектор Слънцето, Луната и планетите губят значително от силите на своите влияния, там действат те с по- малка изразителност. Деветият сектор - деветият дом има отношение към Зодиакалното съзвездие Стрелец със символичен знак и планетата Юпитер. В човешкото тяло те имат връзка с черния дроб, който е най-голямата и сложно устроена жлеза с размер от около 1500 грама и е най-важната за здравословното състояние на човека. Горният дял на тази жлеза е съединена с диафрагмата. От голямо значение е, за да се поддържа една нормална функция на черния дроб, което ще осигури здравето на човека, необходимо е по-енергични физически движения - упражнения, работа, ходене по планината и изобщо човек да има в своя живот и тези дейности, свързани с дълбокото дишане, но обезателно на чист въздух, при които диафрагмата ще вибрира и ще масажира свързаният с нея черен дроб, което нещо ще поддържа и улеснява неговите функции в една добра форма. Този дом има отношение също и към ханша на човека, а също и към неговия вътрешен и идеен живот, планове, идеи, които ще го вълнуват през живота му . Десетият сектор - десетият дом, има отношение към зодиакалното съзвездие „Козирог” със символичен знак и планетата Сатурн. Те имат връзка в човешкото тяло с колената, зъбите, кожата, слуха. Този дом определя и общественото положение на родения човек. Какво място и в каква област ще се изяви той.
към текста >>

59. 9. ПЛАНЕТАТА ЗЕМЯ

ТОМ 19

Първото - когато един човек при движение, при ходене се люлее, това показва, че той няма една стабилност в своите принципи, а изкриви ли грьбнака си в две плоскости, криви ли си раменете, едното по-високо, другото по-ниско, криви ли си главата наляво или надясно, това показва, че този човек обича да угодничи и при случаи да отстъпва от своите принципи.
Двата примера за Чирпанското земетресение и за майката, която кърми детето, и още много подобни, казани от Учителя от този род, говорят за грамадната роля, която трите милиарда хора на Земята могат да изиграят в еволюцията на планетата и в нашата съдба, до каква грамадна степен те могат да облекчат планетата в чистенето на това антивещество. Катаклизмите, ако и да не изчезнат, то биха се значително намалили. А и Христос казва: „...Птиците небесни ще дойдат до вашата глава, но не им давайте да свият гнездо”. Какъв величав образ за целия този процес. Оста, около която се върти Земята, има два характерни белега: Първо, при движението на Земята, оста се люлее и за един период от 26,000 години тя описва един конус: този период се нарича прецесия; и второ: оста е наклонена спрямо перпендикуляра на еклиптиката с 23 1/2 градуса. Първото - когато един човек при движение, при ходене се люлее, това показва, че той няма една стабилност в своите принципи, а изкриви ли грьбнака си в две плоскости, криви ли си раменете, едното по-високо, другото по-ниско, криви ли си главата наляво или надясно, това показва, че този човек обича да угодничи и при случаи да отстъпва от своите принципи. И Земята отстъпва от своите принципи. Тя отстъпва под натиска на злото и в резултат връхлетяха я няколко ледени епохи, които нанесоха тежки поражения на много от растенията, животните и хората. „Гълъбьт при всички условия остана вегетарианец, каза Учителят, ето една птица, която устоя, не се огъна пред злото, запази свещените принципи, и между животните и между хората има такива, които устояха.” Това отклонение на оста, разумният свят наложи като контра мярка срещу провала, който Земята прие. Благодарение на това отклонение, ние имаме топли месеци по-далеч на север и юг и с това висшия живот получи по-голям простор. Сега, когато последния леден период си отива и Земята се затопля, констатирано е, че замразеността в Сибир се оттегля все по-на север.
към текста >>

60. Любомир Лулчев I. Творчество: Мистични съчинения III.

Думите на Видния Странник Буди-Са

ТОМ 20

С ходене по кръчми и пиене вино работите не се оправят.
Проста работа. Ако един човек е пил у един кръчмар и опитвал една бъчва с вино - напил се, направил пакости; пил от втора бъчва вино - напил се, правил пакости, бил се, затваряли го; пил от трета бъчва вино - счупили му главата; пил от четвърта бъчва, уж ново нещо - развалил му се стомахът, лежал болен с недели. Питам, какъв смисъл има да отива пак в кръчмата, да опитва пак уж новите бъчви на кръчмаря? Такива кръчми са и сегашният ви живот. Не е ли време да се разбере, че е по-добре да се пие това, което Господ е дал: бистра водица, та мирна главица? С ходене по кръчми и пиене вино работите не се оправят. Но със здравето, с водицата, с мирната главица, с истината, с обичта, хората може помежду си да се разберат и да направят това, от което всички ще бъдат доволни. Защото истинско добро е само доброто за всички. Когато един прави добро за своите само - той е вълк, който радва вълчетата, но овцата плаче за отвлеченото агне. Когато ние отвличаме, радваме се, но когато ни отвличат, крещим, плачем и негодуваме. А законът е такъв: който отвлича - ще го отвлекат!
към текста >>

Ходене в тъмна нощ е постоянно препъване.
Опитай, и ще се увериш! Как сте живели досега е важно. Но как ще живеете от днес нататък е още по-важно. Ако боледувате, ако сте нещастни, ако се измъчвате един друг, това не е още истинският живот. Живот без светлина е мъчение. Ходене в тъмна нощ е постоянно препъване. В истинския живот всеки мисли за другия като за себе си! И тогава няма да има нужда от затвори, полиция, съдии и стражари. Тогава всички ще си уреждате сами помежду си, защото ще разберете, че всич- ки сте братя. Защото в света Един е, Който решава и всичко останало или изпълнява волята му и се ползва от благата - живот, радост, Любов, Мъдрост, знание, сила, Свобода, или не изпълнява - и тегли през целия си живот, като живее в омраза, бедност, ненавист, съмнение, тъмнота, болести, нещастия, смърт. Който бяга от светлината, сам се наказва - върви и не вижда, спъва се, пада, удря се и страда.
към текста >>

61. 29. Писма до познати и непознати

(В. «Братство», бр. 300 (5), 1.I.1943 г., стр. 3)

ТОМ 20

И при всичко това усърдие, което сте по-казали досега, Вие се чудите защо нямате резултат от ходенето Ви на църква, постоянните молитви по всевъзможни начини, включително и употреблението на индуски мантри... Според мен Вие би трябвало да прецизирате по-ясно какво собствено искате.
29. ПИСМА ДО ПОЗНАТИ И НЕПОЗНАТИ Любомир Лулчев (В. «Братство», бр. (5) 300, 1.I.1943 г., стр. 3) Драги приятелю, Макар непознат, позволявам си това обръщение поради Вашето сърдечно писмо, с което разкривате душата си. Вие сте прав, че хора като Вас днес в този материалистичен век са малко. И при всичко това усърдие, което сте по-казали досега, Вие се чудите защо нямате резултат от ходенето Ви на църква, постоянните молитви по всевъзможни начини, включително и употреблението на индуски мантри... Според мен Вие би трябвало да прецизирате по-ясно какво собствено искате. От факта, че Вие сте верующ човек в Бога, не следва, че всичко, за което се помолите, Бог трябва непременно да го изпълни или пък че успехите трябва да се редуват един след друг в живота Ви. Пък и Вашето много четене може да Ви бъде полезно само ако разбирате как и какво да четете. Книгите са храна и трябва грижливо да се подбират и да се не злоупотребява с тях. Те са като една клечка кибрит може да запалят огън само ако съществува материал за горене. Словото Божие не е книгата, а ехото му във Вашата собствена душа!
към текста >>

62. 3. ЯСНОВИДСТВОТО И ЯСНОВИДСКИТЕ ПРЕДСКАЗВАНИЯ НА ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ

ТОМ 20

Той, прекарал цялата сутри-на в ходене из полето - обичаше да става рано, преди изгрев слънце, и да ходи по хълмовете, - щом се приближи до масата да си заеме местото, се някак си спря, погледна много втренчено г-ца М-ич, но като че ли не самата нея, а нещо над главата й - и преди да бяха казани обикновените в случая фрази за представяне, той се обърна направо към нея и с един много дързък тон й каза: - Госпожице, Вашият живот ще свърши с катастрофа.
Искам само да отбележа, че той беше и дълбоко верующ човек, но не тъй, както обикновено се вярва. «Вярата без знание, като последствие, е суеверие» - казваше той. «Вярата е необходима да те подтикне, да станеш да търсиш каквото и да е. Без вяра не ще намериш хляб, не би се мръднал... Но вярата е само стимул - ако след нея не дойдат делата и знанието - напразна е тая вяра - суеверие е тя.» Изобщо, той охотно говореше на подобна тема, и доста оригинално. Един ден, вторият откак беше дошел, ний имахме гости на обед, както винаги - г-ца М-ич от Виена, беше току-що пристигнала от Лом, отбила се за няколко часа да види сестра си, която гостуваше също в чифлика. Той, прекарал цялата сутри-на в ходене из полето - обичаше да става рано, преди изгрев слънце, и да ходи по хълмовете, - щом се приближи до масата да си заеме местото, се някак си спря, погледна много втренчено г-ца М-ич, но като че ли не самата нея, а нещо над главата й - и преди да бяха казани обикновените в случая фрази за представяне, той се обърна направо към нея и с един много дързък тон й каза: - Госпожице, Вашият живот ще свърши с катастрофа. Всички млъкнахме, неприятно изненадани от тая неочакваност. Енергична, духовита, доста възрастна, но твърде добре запазена, г-ца М-вич, живяла дълги години в Европа, като секретарка на едно грамадно българско предприятие във Виена и други градове, се почувства живо засегната от тази дебе-лащина и тутакси му отговори: - Господине, не Ви познавам! Дръжте Вашите предсказания за себе си. Не съм от тия лековерни, които може да смутите с думите си! И наистина, тя дишаше жизненост, радост, здраве - пълна, красива, засмяна, тя владееше там, където се явеше.
към текста >>

63. 4. ПРЕДСКАЗАНИЯ

ТОМ 20

Той, прекарал цялата сутрина в ходене из полето - обичаше да става рано, преди изгрев слънце, и да ходи по хълмовете, - щом се приближи до масата да си заеме мястото, се някак си спря, погледна много втренчено г-ца М-ич, но като че ли не самата нея, а нещо над главата й - и преди да бяха казани обикновените в случая фрази за представяне, той се обърна направо към нея и с един много дързък тон й каза: - Госпожице, Вашият живот ще свърши с катастрофа!
Но, както и да е, това не е важно. Искам само да отбележа, че той беше и дълбоко верующ човек, но не тъй, както обикновено се вярва. «Вярата без знание, като последствие е суеверие - казваше той. - Вярата е необходима да те подтикне да станеш да търсиш каквото и да Без вяра не ще намериш хляб, не би се мръднал... Но вярата е само стимул -ако след нея не дойдат делата и знанието - напразно е тая вяра - суеверие е тя.» Изобщо, той охотно говореше на подобна тема, и доста оригинално. Един ден, вторият, който той беше дошел, ний имахме госте на обед, както винаги -г-ца М-ич от Виена, беше току-що пристигнала от Лом, отбила се за няколко часа да види сестра си, която гостуваше също в чифлика. Той, прекарал цялата сутрина в ходене из полето - обичаше да става рано, преди изгрев слънце, и да ходи по хълмовете, - щом се приближи до масата да си заеме мястото, се някак си спря, погледна много втренчено г-ца М-ич, но като че ли не самата нея, а нещо над главата й - и преди да бяха казани обикновените в случая фрази за представяне, той се обърна направо към нея и с един много дързък тон й каза: - Госпожице, Вашият живот ще свърши с катастрофа! Всички млъкнахме, неприятно изненадани от тая неочакваност. Енергична, духовита, доста възрастна, но твърде добре запазена, г-ца М-вич, живяла дълги години в Европа, като секретарка на едно грамадно българско предприятие във Виена и други градове, се почувства живо засегната от тази дебе-лащина и тутакси му отговори: - Господине, не Ви познавам! Дръжте Вашите предсказания за себе си. Не съм от тия лековерни, които може да смутите с думите си! И наистина, тя дишаше жизненост, радост, здраве - пълна, красива, засмяна, тя владееше там, където се явеше.
към текста >>

64. (54) Срещи с разни хора

ТОМ 20

Главен обект беше, разбира се, той и неговото ходене в Лондон и Кьосето.
Каза между другото, че не е вече масон и не е вярно, че е ходил при масоните в Лондон. - Аз сам принадлежа към Великото Всемирно Бяло Братство и ние сме помагали на масоните - казах му аз, - и не сте спечелили, като сте се отказали. - Мене не ме е страх, а защото не мога да бъда 100% масон, затова се отказах. И, разбира се, лъжеше. Излъга и други работи, без да забележи даже, но аз, който внимавах добре, нето пресичах, защото смятах [за] излишно. Главен обект беше, разбира се, той и неговото ходене в Лондон и Кьосето. Аз, аз, аз, аз - колко искаш!!! - От 5 месеца не съм виждал царя. - Та каква нужда има да го виждате, ако вървите в същия път, както твърдите! - Все пак има много интриги натрупани. Но и Вие малко правите, за да се премахнат.
към текста >>

65. 7. Вестник „Зора”, г. XII, бр. 3294, 2.VІІ.1930 г.

ТОМ 21

Манолов (експерт) обяснява, че отпечатъците от стъпките били взети по два начина: чрез ходене по гипсов прах и чрез ходене по чист под с ходила, намазани с мастило, и в двата случая подсъдимите били по чорапи, тъй като намерената на тавана стъпка е била също от крак, обут в чорап.
Вчера, 30 т. м. съдебното заседание започна с експертизата по следите от стъпка, намерена в къщата на убитата Лулчева. Следователят г-н Костойчинов очерта приблизителната форма на намерените стъпки, след което подсъдимите бяха отведени в друга стая, за да се измерят стъпалата им от експертите Н. Манолов и инженер Ненов. ЗАКЛЮЧЕНИЯТА НА ЕКСПЕРТИЗАТА Н. Манолов (експерт) обяснява, че отпечатъците от стъпките били взети по два начина: чрез ходене по гипсов прах и чрез ходене по чист под с ходила, намазани с мастило, и в двата случая подсъдимите били по чорапи, тъй като намерената на тавана стъпка е била също от крак, обут в чорап. СТЪПКИТЕ НА ПОДСЪДИМИТЕ По дадените размери от експерта са по-малки от 28 см - размер, посочен в следствения протокол за намерената стъпка в тавана; стъпките на Малина върху гипса била 26 см дълги, широчина на пръстите 7,8 см и на петата - 5 см; в мастилото - дължина 24,5 см, широчина на петата 4,5 см; на майката - 25,5 см дълга и 7,5 см широчина на пръстите, и 5 см на петата върху гипса; а с мастило - 23,2 см дълга и 5 см широка в петата. Експертът обаче пояснява, че и най-опитният криминалист не би могъл да установи идентичността между двете стъпки, когато едната от тях му е дадена само в описание, какъвто е случаят. Освен това размерите на отпечатъците на една стъпка зависят от ред обстоятелства: хода на лицето, плоскостта на мястото, наклона на повърхността и пр. ОБВИНИТЕЛНАТА РЕЧ НА ПРОКУРОРА Преди да пристъпи към същността на обвинението, той посочи причините, които предизвикали тъй големия интерес на обществото към това дело. Считайки, че възбуждането на духовете не е само резултат на едно булевардно любопитство, той изтъкна като особена причина за повишения интерес факта, че дейците на престъплението са жени, действуващи без каква да е мъжка помощ - нещо рядко в аналите на криминалната история и обстоятелството, че обикновеното средство на жените-престъпнички - отровата, е заменено със секущо оръжие, което също е много рядко.
към текста >>

66. ІІІ. A. ДОЗНАНИЕ НА ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ

VI. Народният съд на Отечествения фронт и комунистическата власт в България срещу обвиняемия Любомир Лулчев

ТОМ 21

По-късно царят говореше с неприязън за нея и от това разбрах, че тя след новото си ходене в Германия е донесла още по-”тъмни очила”.
Аз отидох вкъщи при Евдокия и там говорихме между другото и за нейното впечатление от Германия, когато беше ходила при сестра си на гости. Мен ме изненада това, което ми каза, че там от цяла къща (и то на херцог!) се отоплявало само една стая, и че имало голям недоимък на храна и пр. По-късно, когато случайно заговорих с царя по същия повод, той призна, че това е вярно, че той викал децата и сестра си тук, да се поохранят, но не изпусна да ми каже, че Евдокия си е турила черни очила и че бръщолеви работи, които не са верни. На моя въпросителен поглед той ми каза, че тя била много песимистка относително германците и че му омръзнало да слуша все едно и също. От това разбрах, че му беше говорила нещо повече, отколкото е казала на мен. По-късно царят говореше с неприязън за нея и от това разбрах, че тя след новото си ходене в Германия е донесла още по-”тъмни очила”. Царя не можеше да му се помене, че може и тя да има верни наблюдения. “Преувеличава” - ми възразяваше той. Евдокия, сестрата на царя, ми е правила впечатление на умна и енергична жена. Тя скоро схващаше същността на въпроса и си правеше свои изводи. Така, преди доста години, при един разговор бях я помолил да вземе под свое покровителство идеята да се отворят школи за даровити деца.
към текста >>

67. IX. Светозар Няголов А. Автобиография

Трета част

ТОМ 21

Той каза: „Отлично.” По това време се построи ЦУМ и за година стъпалата от римската мозайка се изядоха от ходенето на хората, Кубадински поиска от нас да направим стъпала, които да не се изядат от движението на хората.
Кубадински удвои цената на търкането и получавахме добри заплати.* Стъпалата и плотовете работихме в топлото мазе и после ги монтирахме. Николай Дойнов не можеше да се разбере в работата с никого и Борис го тури сам да монтира плотовете. Всяка вечер Кубадински идваше да проверява как върви работата. Борис ме направи отговорник - да се грижа за материалите и доставянето им. Една вечер Кубадински ми каза: „Светозаре, стъпалата не са монтирани точно.” Извадих метъра и пред него измерих стъпалата от едно крило: 15 см височина, 15 см, 14,9 см и т. н. Той каза: „Отлично.” По това време се построи ЦУМ и за година стъпалата от римската мозайка се изядоха от ходенето на хората, Кубадински поиска от нас да направим стъпала, които да не се изядат от движението на хората. Брат Борис беше специалист по свойствата на минералите и докара от с. Гложене черни, много твърди, мъчни за обработка камъни, от които направихме стъпалата. Те няма да се променят до 100 години. Министърът, като гледаше хубавата ни работа, ми предложи да ни представи да получихме ордени. Казах му, че е по-хубаво да ни награди с пари.
към текста >>

68. XI. Писма от Светозар Няголов до сестра му Величка Няголова, живуща във Франция

ТОМ 21

Времето беше облачно, мъгливо и хладно и много подходящо за ходене.
Тръгнахме на 20.06. сутринта. Красимира има много изпити и рожден ден на 22.06. С голяма радост дойде и Наталия. Косю ни закара до Боровец с колата. Оказа се, че лифтът е в ремонт и тръгнахме пеша нагоре. Времето беше облачно, мъгливо и хладно и много подходящо за ходене. Дъжд не ни валя. Пътеките са се изровили от поройните дъждове, които са текли и са стопили почти напълно снеговете. Поляните около пътеката са чудна картина, нарисувана от природата. Незабравими жълтурчета (мечо око), лютичета, овча опашка и чудно красиви омайничета. Вървяхме бавно и слушахме песента на Бистришката река.
към текста >>

69. В. Лекции и беседи от Словото на Учителя Петър Дънов: записки на Любомир Лулчев

ТОМ 21

Ходенето по ситен пясък може да му помогне.
Ако не сте разположени духом, ако се усещате онеправдани, умът ви не работи (а по-рано сте имали радост и вдъхновение), и всичко сте изгубили - вземете и измийте само левия крак 1, 2, 3 пъти през деня. Това е наука. После - десния крак, с особена вода, и умивайте с любов, понеже те са крака на Любовта. Краката трябва да се мият с най-чиста вода, за да имаме резултат. Ако краката почнат да изстиват или треперят, човек не е вече здрав - неврастеник е. Ходенето по ситен пясък може да му помогне. От сутрин до обяд слънчевите енергии се възприемат чрез ръцете, а вечер - чрез краката, и от това се получават различни резултати, понеже вечерно време се освобождава от излишно набраното по веждите, лицето, носа, косите и пр. Затова е опасно понякога да се бутне човек - има енергия като бомба. Ама ще речете: „Защо е направил Бог така света? ” Така е - ако искаш, може да ходиш както искаш, но и резултатите ще бъдат други. Няма да бързаш, когато отиваш някъде... Вечерно време се учи законът на изпразванието.
към текста >>

70. II. ЖИЗНЕН ПЪТ И РАБОТА НА УЧИТЕЛЯ ДО СЪЗДАВАНЕТО НА ВЕРИГАТА ПРЕЗ 1900 ГОДИНА

ТОМ 22

Оттам започват да се изкачват по висока планина и след около два часа ходене пред очите им се появява голям бял храм, към който се отправя Петър Дънов.
Един неделен ден се качват на влак. Пътуват някокло часа и слизат на непозната гара. Взимат кола и стигат до голямо езеро. На брега на езерото има лодка. Качват се в нея лодкарят ги прекарва на другия бряг. Оттам започват да се изкачват по висока планина и след около два часа ходене пред очите им се появява голям бял храм, към който се отправя Петър Дънов. Пред вратата му има две светли същества, които поздравяват Петър и той влиза вътре, като казва на Граблашев да остане навън да го почака. Облечените с бели дрехи съществ а не пуска т колегата му да влезе. Петър се срещ а с представители на Бялото Братство, с които провежда разговор. Граблашев чува, че се говори нещо, но нищо не разбира. След около половин час Дънов излиза от храма, изпратен от група светли същества, и заедно с Граблашев поема по обратния път.
към текста >>

71. 2. ЖИЗНЕН ПЪТ И РАБОТА НА УЧИТЕЛЯ ДО СЪЗДАВАНЕТО НА ВЕРИГАТА ПРЕЗ 1900 ГОДИНА

ТОМ 22

Оттам започват да се изкачват по висока планина и след около два часа ходене пред очите им се появява голям бял храм, към който се отправя Петър Дънов.
Един неделен ден се качват на влак. Пътуват някокло часа и слизат на непозната гара. Взимат кола и стигат до голямо езеро. На брега на езерото има лодка. Качват се в нея лодкарят ги прекарва на другия бряг. Оттам започват да се изкачват по висока планина и след около два часа ходене пред очите им се появява голям бял храм, към който се отправя Петър Дънов. Пред вратата му има две светли същества, които поздравяват Петър и той влиза вътре, като казва на Граблашев да остане навън да го почака. Облечените с бели дрехи съществ а не пуска т колегата му да влезе. Петър се срещ а с представители на Бялото Братство, с които провежда разговор. Граблашев чува, че се говори нещо, но нищо не разбира. След около половин час Дънов излиза от храма, изпратен от група светли същества, и заедно с Граблашев поема по обратния път.
към текста >>

72. III. ДУХОВНА ДЕЙНОСТ В БЪЛГАРИЯ НА УЧИТЕЛЯ С ВЕРИГАТА ОТ 1900 ГОДИНА ДО СЪЗДАВАНЕТО НА ШКОЛАТА ПРЕЗ 1922 ГОДИНА

ТОМ 22

Дойнов отля бетонна стълба и Елена Казанлъклиева се облекчи в ходенето.
Казанлъклиева живя последните си дни на Изгрева. Живееше на Изгрева в задната част, в къщата на Николай Дойнов. Имаше една дървена стълба, която се клатеше, по която постоянно се качваше и слизаше Елена. Там бяха две стаи и дойде да живее един техник във втората стая. Веднага Н. Дойнов отля бетонна стълба и Елена Казанлъклиева се облекчи в ходенето. Тя беше често посещавана от нашите приятели, изпаднали в беда. Баща ми беше уволнен от „Транспроект" и ходеше повече от една година при нея. Тя му предсказа, че след още една година ще се върне да работи на същото място. И това се сбъдна. През 1956 г.
към текста >>

73. 3. ДУХОВНА ДЕЙНОСТ В БЪЛГАРИЯ НА УЧИТЕЛЯ С ВЕРИГАТА ОТ 1900 ГОДИНА ДО СЪЗДАВАНЕТО НА ШКОЛАТА ПРЕЗ 1922 ГОДИНА

ТОМ 22

Дойнов отля бетонна стълба и Елена Казанлъклиева се облекчи в ходенето.
Казанлъклиева живя последните си дни на Изгрева. Живееше на Изгрева в задната част, в къщата на Николай Дойнов. Имаше една дървена стълба, която се клатеше, по която постоянно се качваше и слизаше Елена. Там бяха две стаи и дойде да живее един техник във втората стая. Веднага Н. Дойнов отля бетонна стълба и Елена Казанлъклиева се облекчи в ходенето. Тя беше често посещавана от нашите приятели, изпаднали в беда. Баща ми беше уволнен от „Транспроект" и ходеше повече от една година при нея. Тя му предсказа, че след още една година ще се върне да работи на същото място. И това се сбъдна. През 1956 г.
към текста >>

74. 3. ЗАСЕЛВАНЕ НА ИЗГРЕВА

ТОМ 22

На нея правят молитва, почиват известно време и след 15 минути ходене излизат на открито на Баучеровата поляна.
Заселване на Изгрева През 1920 г. Учителят и Начо Петров отиват на разходка в Борисовата Градина, до така наречената Баучерова поляна, днешния Изгрев. Преди да стигнат края на гората, те често спират на една поляна, която Учителят нарича Червения салон. На нея правят молитва, почиват известно време и след 15 минути ходене излизат на открито на Баучеровата поляна. Тази поляна - Червеният салон, е същата, на която сега ние играем Паневритмията, близо до сградата на телевизията. На 21 март 1921 година италианецът Алфиери Бертоли построява първата палатка на Баучеровата полянка, с която поставя началото на заселването на Изгрева. В палатката по-късно влиза да живее брат Методи Константинов. На тази поляна приятелите идват да посрещат изгрева на Слънцето и Учителя изнася беседи * На 22 март 1922 година за пръв път там се посреща първият ден на пролетта. На поляната се събират старото и новото поколение на Братството.
към текста >>

75. 41.Гавраил Велев Величков ( Галилей )

VI. Ученици,участвали в школата на Учителя и техните прояви в живота

ТОМ 22

Учителят го поглежда много строго и му казва: „Аз ще ви спестя едно ходене, останете тука, защото съществата ще дойдат утре тук.
Понеже разумът им е силно развит, те могат да управляват и контролират чувствата си, запазват детинските си отношения към хората през целия си живот." Така тази жена изразява своята най-чиста любов към приятелите. Гавраил Величков, Димитър Костов и Стефан Дойнов решават да отидат на Рила през зимата. Вечерта в събота, Галилей, облечен туристически, със ски на рамо, среща Марето и Теофана пред салона, които го питат: „Къде ще ходиш в това студено време? " Той им отговаря, че ще ходи на Рила, и се качва горе при Учителя като оставя ските до стълбата. Чука на врата, влиза при Учителя и му казва намерението си отидат на Рила на гости на съществата. Учителят го поглежда много строго и му казва: „Аз ще ви спестя едно ходене, останете тука, защото съществата ще дойдат утре тук. Съблечете се, оставете ските и елате утре в клас. Съществата ще бъдат тук." Тримата остават на Изгрева и отиват на беседа. На следващия ден, понеделник, на Рила се разразява голяма снежна буря, при която нашите приятели сигурно са щели да загинат. Така Учителят ги избавя от смъртна опасност. По едно време Гавраил харесва една сестра и се опитва да се приближи до нея, но тя тактично се отдалечава, След известно време тя се приближава до него, а той се отдръпва.
към текста >>

76. 3. Задачи и правила в планината

Учителя Беинса Дуно за Рила и екскурзиите по планините - Светозар Няголов

ТОМ 22

Тогава ходенето е мъчно, трудно се диша, на всеки 10-15 крачки трябва да се спира и да се урегулира пулсът на сърцето, което може да „изхвръкне".
Някой път височината на Мусала според вашия високомер се увеличава с 300 метра, друг път се е намалила с 300 метра... Тогава според закона, когато височината на Мусала се намалява, времето се подобрява, когато височината на Мусала се увеличава - времето се разваля. Тогава ако някой се качи на Мусала и гледа височината на високомера, ще каже, че Мусала е с 300 метра по-ниска. Не, да знае, че времето се подобрява. Затова Мусала смирена станала." /"Възможности в живота", с. 18/ Често пъти при изкачване на Мусала има буря и въздухът е рядък - отговаря на въздуха на 5-6-7 хиляди метра височина. Тогава ходенето е мъчно, трудно се диша, на всеки 10-15 крачки трябва да се спира и да се урегулира пулсът на сърцето, което може да „изхвръкне". Щом сърцето започне да бие като барабан, човек трябва да спре за 30-60 секунди, да регулира пулса си и едва тогава бавно да продължи, за да не получи инфаркт. Много от заминалите в планината не са спазвали това важно правило. По време на такива трудни положения много помага молитвата - връзката с Бога. Когато човек попадне сам в природна стихия, той може да уповава само на Бога и тогава той си спомня всички молитви, които знае, и ги казва непрекъснато, докато стигне върха. Веднъж се качвах към върха, както обикновено сам, през зимата и цялата долина на подковата бе в заледен сняг.
към текста >>

77. 5. Първите екскурзии до Мусала

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСА ДУНО ЗА РИЛА И ЕКСКУРЗИИТЕ ПО ПЛАНИНИТЕ

ТОМ 22

Всички са спазвали съзнателно правилата, дадени отУчителя за ходенето, пиенето на гореща вода, преобличането при изпотяване и дълбокото дишане.
Веднага тя отива при Учителя и иска помощ. Той нарежда на сестра Мария Златева да я намаже със зехтин. Болката преминава и скоро кожата се обелва и постепенно раната заздравява. Учителят винаги зорко следи хода на приятелите по Мусаленските масиви, като ги предупреждава да му се обаждат, когато тръгват за някъде. Няма случай в многобройните екскурзии, направени до връх Мусала от Братството, някой да е пострадал сериозно. Всички са спазвали съзнателно правилата, дадени отУчителя за ходенето, пиенето на гореща вода, преобличането при изпотяване и дълбокото дишане. Няма случай на разболели се приятели, макар че много пъти летните екскурзии са ставали в зимна обстановка - в сняг, лед и бури. Най-важното качество, което са придобили приятелите, е смелостта, безстрашието, с което са посрещали различните промени на времето и постоянните изненади в планината. Учителят, който е критикуван и атакуван постоянно от духовенството, ги поканва на връх Мусала - близо до Бога, където да разрешат въпроса за православното духовенство. И сегашните разногласия и разправии, които стават в българската църква, най-правилно може да се разрешат на връх Мусала. Учителят казва: „Аз съм готов със съвременното духовенство, с нашите братя, владици и свещеници, да обменя мисли.
към текста >>

78. 24. Защо планината е сурова към случайните гости

ТОМ 22

Беше много изстинала от ходенето и имаше висока температура.
Бавно напредвахме и след обяд бяхме на върхът. Георги ни настани в западната стая мен, Елена и близначките. Предложих на Румяна да я разтрия, но тя отказа. Легнах си веднага. Към 0 часа ме събуди сестра и, че Румяна е много зле. Беше много изстинала от ходенето и имаше висока температура. Челото и гореше, освен това имаше болки в стомаха. Не даваше да я разтривам, понеже я боляло. Разтрих я добре и сърцето и, което биеше инфарктно: тупа няколко пъти, спира и пак така започна да бие нормално. Това е опасно за живота. Сгорещихме вода и с две фланелки и слагахме със сестра и горещи компреси на стомаха.
към текста >>

79. VI. Любовта на Учителя към учениците му

ТОМ 22

Учителят го поглежда много строго и му казва: „Аз ще ви спестя едно ходене, останете тук, защото съществата ще дойдат утре тук.
Гаврил Величков, Димитър Костов и Стефан Дойнов решават да отидат на Рила през зимата. В събота вечерта брат Галилей, облечен туристически, със ски на рамо, среща Марето и сестра Теофана Савова пред салона, които го питат: „Къде ще ходиш в това студено време? " Той им отговаря, че ще ходи на Рила. Оставя ските си до стълбата и се качва пред Горницата на Учителя. Почуква. Учителят му отваря, той влиза пред него и споделя решението на тримата да отидат на Рила - на гости на съществата. Учителят го поглежда много строго и му казва: „Аз ще ви спестя едно ходене, останете тук, защото съществата ще дойдат утре тук. Съблечете се, оставете ските и елате утре в клас." Тримата остават и отиват на беседа. На следващия ден - понеделник на Рила се разразява голяма снежна буря, при която, ако нашите приятели бяха отишли, щяха да загинат. Учителят ги избавя от явна смърт, за което те отиват и му благодарят.
към текста >>

80. Боян Боев - Значение на шестте гимнастически упражнения

ТОМ 22

Сърцето пръска кръвта по организма, ръцете работят, краката служат за ходене и т.н.
По-рано влизаш във връзка с Бога и тогава приемаш Любовта. Влизаш във връзка с природата и приемаш енергии от нея. ТРЕТО УПРАЖНЕНИЕ Турянето ръката на коляното при това упражнение има голямо окултно значение. Тялото е материя, обаче, всяка част от него има връзка с известни духовни сили, известни добродетели. Ние мислим, че и енергиите на тялото имат връзка само с материални и физиологични процеси. Сърцето пръска кръвта по организма, ръцете работят, краката служат за ходене и т.н. Това е така, обаче, освен това значение, всяка част от човешкото тяло има връзка с известни добродетели и сили в природата. Например, пръстите на ръката. Палецът е свързан с Божествената Любов, показалецът - с благородството. Ако липсват някои от пръстите, това е голяма загуба. Средният пръст е свързан с правдата.
към текста >>

81. 4. За дишането

Д-р Михаил Стоицев

ТОМ 23

Като се изкачваме на високи места, при умора от ходенето, умора от работата, щом се спрем половин-една минута и направим дълбоко дишане, ние получаваме облекчение. Защо?
Ако това може да се прави и преди обяд, то е от голямо значение. Дишането, това е животът, а поглъщането на повече кислород с жизнената сила - праната от въздуха, това е условие за продължителността на живота. Никой да се не самоизлъгва и мисли, че ежедневната физическа работа ще замести дълбокото дишане и разумната гимнастика. Само с разумното дълбоко дишане и гимнастика ние даваме възможност на кислорода да проникне с жизнената сила до върховете на дробовете. На дълбокото дишане се дължи и облекчението при умората. Като се изкачваме на високи места, при умора от ходенето, умора от работата, щом се спрем половин-една минута и направим дълбоко дишане, ние получаваме облекчение. Защо? Защото отровите, които се движат и събират в ставите, предизвикват умора. Щом обаче се направи дълбоко дишане, кислородът раздвижва тези отрови и се усеща едно облекчение. Ако чрез елементите на храната се възобновяват клетките, то чрез кислорода и жизнената сила те се оживотворяват. Така и животът се продължава. Ето защо, нужно е постоянно и с мисъл да се съсредоточаваме при дишането и гимнастиките, за да използуваме максималната придобивка.
към текста >>

82. I. НОВОТО ДУХОВНО УЧЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ Е ЧИСТОТО ХРИСТОВО ОКУЛТНО УЧЕНИЕ

Д-р Михаил Стоицев

ТОМ 23

неходене в църква, губене приходи за църквата, защото се не палят свещи и пр.
Тъй щото, непросветналите и по-долу стоящи в тази еволюция, безразлично, малък или голям процент, не ще могат да спъват по-напредналите, защото Бог не ще измени Своите закони в полза на назадничавите. Следователно, от горното ще се разбере, че не само опасност няма от това ново учение, но напротив - то хвърля една светлина у всеки последовател, че действително има Бог, и по този начин неговата вяра се засилва. И всички, които живеят в чистота, според Христовите желания, ще се издигнат духовно, а издигнатите ще имат опити в живота, ще видят Бога в любовта. Ето защо страхът на духовенството, че окултизмът е опасен, е неоснователен. Що се отнася до материалната страна на въпроса, т. е. неходене в църква, губене приходи за църквата, защото се не палят свещи и пр. и пр., и то не почива на истината, защото ние знаем, че много от последователите на окултизма уважават църквата и я посещаваха, докле не бяха отлъчени от нея, защото смятаха, че отиват в истински Божи храм, без да обръщат внимание на външните форми. Обаче, след като духовенството отлъчи Бялото братство от църквата, което не почива на никакви канонически правила, нито на конституцията, и което е едно късогледство, ние смятаме, че то, духовенството, е далеч от Христовото учение, щом върши такива нарушения. От друга страна, и самата църква губи от това, защото действително след това отлъчвание, а особено отказването да се опее и погребе един смъртник, както бе случаят с дългогодишния учител в Пловдив - Стефанов, членовете на Бялото братство не смеят вече да ходят в църква. Значи, духовенството със своето зло направи едно добро на Бялото братство и нам не остава друго, освен да му благодарим. Тук пак ще спомним, че външните форми не са, които ще накарат посетителя да стане Христов последовател, а вярата и живеенето според Неговите желания.
към текста >>

Нека духовенството схване, че не външната форма - ходенето в църква и паленето на свещи са гаранция за издигането наличността в духовно отношение.
Това ново учение, усвоено от всекиго и подпомогнато от съвременната наука, ще бъде гранитният камък за всяка личност, общество, народ. И само с тия качества, с тия знания и добродетели, човечеството ще може да твори и да живее в щастие. Тогава не ще има нужда това щастие да се постига, и то временно, само за известна част хора, с кървави революции, болести, стихии, глад и пр. като наказание от Бога, поради нашите пороци, а ще се добие по пътя на нашето съзнание, нашето издигане, и плодовете ще му са дълготрайни. 3. Това ново учение не лишава никого от неговата религия, нито от църквата; а напротив, то засилва безгранично вярата в Бога, Който е един за всички човеци и всички религии. Нека духовенството схване, че не външната форма - ходенето в църква и паленето на свещи са гаранция за издигането наличността в духовно отношение. Ние знаем, че има големи грешници, които палят най-големите свещи в църквите, четат им дълги молитви, а щом си отидат, вършат пак същото, каквото са вършили. Само истинската вяра в Бога и убеждението, че всеки трябва да направи своето сърце храм на Духа Божий, а волята да я направи диамантна, ще бъде истински творец на Христовите добродетели. Само така може да се издигне всеки човек и тогава в който път и да се спре и моли, за него ще бъде църква Божия. От това не трябва да се разбира, че църквата е непотребна, не. Тя си е била, е, и ще си бъде, само че външните форми на църквата, животът и работата на духовенството трябва да се видоизменят така, че да се чувствува духът Христов в църквата и духовенството живее и работи в духа на Христовото учение.
към текста >>

83. II. РАЗКАЗВА Д-Р ИВАН СТАЙКОВ ЖЕКОВ, ветеринарен лекар, роден през 1875 г. във Варна, живущ в кв. «Изгрев», ул. 15 № 2, София

Д-р Иван Жеков

ТОМ 23

Прилагаше се лечение - водолечение, ходене бос по тревата, различни бани, диети, билколечение.
Сменях гарнизони, обикалях границите на България, служих и в Шумен, и в София. През 1916 г., по особено благоволение на Министерството на войната, ми предложиха да замина на лечение в прочутия на времето си санаториум на Кнайп във Вертесхофен, тъй като усилията по службата подействуваха зле върху нервната ми система. Това беше село в подножието на Баварските Алпи. Ръководеше се от католишки свещеници, наследници на Кнайпа. Това е лечение със слънце, въздух и вода. Прилагаше се лечение - водолечение, ходене бос по тревата, различни бани, диети, билколечение. Резултатите бяха много добри и тук се стичаха пациенти от цял свят, включително американски милионери. (Д-р Жеков ми показа снимка от санаториума, той във военна униформа, няколко свещеници и възрастни граждани пациенти на санаториума.) Аз сам скоро се почувствувах напълно добре и затова останах да помагам при работата на персонала. Цяла една година работих, здравето ми укрепна и получих ПРИРОДОЛЕЧЕБНА НАСОЧЕНОСТ. Втората ми среща с Учителя беше през 1917 г., когато Той беше интерниран от Фердинанд във Варна. Вие знаете тая история.
към текста >>

84. 8. Изложение до Министъра на Народното здраве от 26.XII. 1950 г. от д-р Иван Жеков за лечението по метода на Севастиян Кнайп и Луи Куне

Д-р Иван Жеков

ТОМ 23

Ходене бос. 2.
Моето съчинение е написано с любов към Създателя и в полза на ближния. Нека Господ-Бог, без Когото нищо не става, да благослови и това ново мое творение. И състраданието към нещастните болни ме подбуди да стъпя и на медицинското поприще. Това мое милосердие ще ми помогне, надявам се, да търся милосердие и за себе си, защото в Светото Писание е казано: «Блажени са милосердните, защото и към тях ще бъдат милосердни.» А за яснота за лечебните средства по методата на Кнайпа давам приложената таблица, скицирана от книгата му: I. Каляване на тялото. 1. Ходене бос. 2. Ходене по росата или мократа трева. 3. Ходене по мокри камъни. 4. Ходене по що падналия сняг. 5. Ходене по студената вода. 6. Умиване със студена вода ръцете и краката. 7.
към текста >>

Ходене по росата или мократа трева. 3.
Нека Господ-Бог, без Когото нищо не става, да благослови и това ново мое творение. И състраданието към нещастните болни ме подбуди да стъпя и на медицинското поприще. Това мое милосердие ще ми помогне, надявам се, да търся милосердие и за себе си, защото в Светото Писание е казано: «Блажени са милосердните, защото и към тях ще бъдат милосердни.» А за яснота за лечебните средства по методата на Кнайпа давам приложената таблица, скицирана от книгата му: I. Каляване на тялото. 1. Ходене бос. 2. Ходене по росата или мократа трева. 3. Ходене по мокри камъни. 4. Ходене по що падналия сняг. 5. Ходене по студената вода. 6. Умиване със студена вода ръцете и краката. 7. Умиване на колената. 8.
към текста >>

Ходене по мокри камъни. 4.
И състраданието към нещастните болни ме подбуди да стъпя и на медицинското поприще. Това мое милосердие ще ми помогне, надявам се, да търся милосердие и за себе си, защото в Светото Писание е казано: «Блажени са милосердните, защото и към тях ще бъдат милосердни.» А за яснота за лечебните средства по методата на Кнайпа давам приложената таблица, скицирана от книгата му: I. Каляване на тялото. 1. Ходене бос. 2. Ходене по росата или мократа трева. 3. Ходене по мокри камъни. 4. Ходене по що падналия сняг. 5. Ходене по студената вода. 6. Умиване със студена вода ръцете и краката. 7. Умиване на колената. 8. Умиване на цялото тяло.
към текста >>

Ходене по що падналия сняг. 5.
Това мое милосердие ще ми помогне, надявам се, да търся милосердие и за себе си, защото в Светото Писание е казано: «Блажени са милосердните, защото и към тях ще бъдат милосердни.» А за яснота за лечебните средства по методата на Кнайпа давам приложената таблица, скицирана от книгата му: I. Каляване на тялото. 1. Ходене бос. 2. Ходене по росата или мократа трева. 3. Ходене по мокри камъни. 4. Ходене по що падналия сняг. 5. Ходене по студената вода. 6. Умиване със студена вода ръцете и краката. 7. Умиване на колената. 8. Умиване на цялото тяло. «Единственото естествено и просто средство, това е ходенето боси.
към текста >>

Ходене по студената вода. 6.
Каляване на тялото. 1. Ходене бос. 2. Ходене по росата или мократа трева. 3. Ходене по мокри камъни. 4. Ходене по що падналия сняг. 5. Ходене по студената вода. 6. Умиване със студена вода ръцете и краката. 7. Умиване на колената. 8. Умиване на цялото тяло. «Единственото естествено и просто средство, това е ходенето боси. Но много полезно е ходенето боси и по мократа трева, все едно дали тя е намокрена от роса, дъжд или просто от поливане с вода.» II.
към текста >>

«Единственото естествено и просто средство, това е ходенето боси.
Ходене по що падналия сняг. 5. Ходене по студената вода. 6. Умиване със студена вода ръцете и краката. 7. Умиване на колената. 8. Умиване на цялото тяло. «Единственото естествено и просто средство, това е ходенето боси. Но много полезно е ходенето боси и по мократа трева, все едно дали тя е намокрена от роса, дъжд или просто от поливане с вода.» II. Ползуване с водата. A. Компреси. 1. На снагата. 2. На гърба. 3.
към текста >>

Но много полезно е ходенето боси и по мократа трева, все едно дали тя е намокрена от роса, дъжд или просто от поливане с вода.» II.
Ходене по студената вода. 6. Умиване със студена вода ръцете и краката. 7. Умиване на колената. 8. Умиване на цялото тяло. «Единственото естествено и просто средство, това е ходенето боси. Но много полезно е ходенето боси и по мократа трева, все едно дали тя е намокрена от роса, дъжд или просто от поливане с вода.» II. Ползуване с водата. A. Компреси. 1. На снагата. 2. На гърба. 3. На снагата и кръста, взети наедно. 4.
към текста >>

85. 17. Мелодии от Невидимия свят

Невена Неделчева

ТОМ 23

Отначало той беше много против ходенето ми горе, на Изгрева, но полека- лека, той сам има опитности и видя, че не там разделят мъж от жена, майка от деца, напротив - семейството ни се запази само благодарение на отиването ми там.
Наша си пътеводна звезда, осветяваш наший път, учиш ни на любов, на Истина и Мъдрост. И понякога ми се струва, че ден и нощ да благодаря с думи и песни, няма да мога да се отблагодаря за всичката оная милост, която получих. Не само ония хубави духовни опитности, които закрепват все повече и повече устрема към Божественото, но и самите факти в живота ми ми говорят за реалната проява на това Божествено във всичко. Как да не благодаря, когато сега мъжът ми, когато се завърне пиян, по-скоро, тихичко, безшумно си легне в леглото, и - ни дума, ни вик - напротив - чувствува се виновен. А и напива се по-рядко. Отначало той беше много против ходенето ми горе, на Изгрева, но полека- лека, той сам има опитности и видя, че не там разделят мъж от жена, майка от деца, напротив - семейството ни се запази само благодарение на отиването ми там. И сега той сам идва Горе. Той не може да се начуди, пък и не само той, ами и аз - на моето неизвестно излекуване на слуха ми. Аз много тежко чувах, и ето - откак отидох при Учителя, почнах да чувам ясно и хубаво. И понякога си мисля, о, дано, кога закрепнем, да можем наистина да се отблагодарим за всичко добро, като ревностно работим и извършим Волята на Бога, на което именно ни учи Учителят. Как бих искала с всичкото си сърце и душа да слушам и да се уча, и да вървя във верния път към Бога, който ни посочва Учителят.
към текста >>

86. 266. Онзи, който иде сега в света носи свобода за всички

Весела Несторова

ТОМ 24

Allegro е ритмичното ходене, мислене и чувствуване.
Той иде с чистия въздух и заминава с нечистия въздух. Той иде с чистата храна и заминава с нечистата. Досега сърцето ви е било все andante, а сега ви трябва allegro. Andante, хората го създадоха, a allegro Бог го създаде. Старите хора образуваха andante. Allegro е ритмичното ходене, мислене и чувствуване. Любовта е камертон - Любовта е туй, което ви помага. Мъдростта и Истината е туй, което ви наглася. Ако не нагласиш живота си съобразно с Любовта, мисълта си съобразно с Мъдростта и постъпките си съобразно с Истината, не можеш да станеш ученик. Бог винаги говори благо, като слънцето. Гласът на Бога е благото на живота.
към текста >>

87. I. ОПРАВДАНИЕ HA МИЛИТАРИЗМА

Софроний Ников

ТОМ 25

Ние похарчихме за войска и дипломация, и за представителство и реклами; много хиляди нашият цар похарчи за ходене, за канене на гости, за декориране, за паради, тържества и маневри - но ние трябваше да направим тия харчове, за да не правим много по-големи за война.
Не с Румъния, която винаги е играла под гайдата на дипломатите във Виена? И ние като страна няма вече какво да искаме. Ние сме уважавани и третирани като равен член в европейския концерт, нашите представители са третирани с уважение, нашата стока се търси, кредитът ни расте. А това стана следствие уплаха на страната ни от опасностите, които ни окръжаваха преди 20 години. Това ни стресна, това ни направи да се организираме и замислим; и по един мирен начин, без война, ние достигнахме това, което Япония достигна с война. Ние похарчихме за войска и дипломация, и за представителство и реклами; много хиляди нашият цар похарчи за ходене, за канене на гости, за декориране, за паради, тържества и маневри - но ние трябваше да направим тия харчове, за да не правим много по-големи за война. И както Япония не изгуби даже материално като похарчи милиони за приготовление и война, толкова повече ние не изгубихме материално за тази наша мирна победа. Защото, виждате какво явление представлява нашата финансова политика през последните 18 години. От 1894 година нашият бюджет се близо утрои, войската също, държавният ни дълг учетвори, толкова пристанища, железници, телеграфи и телефони, дори кабели и безжични телеграфи направихме, толкова държавни шосета и мостове и здания вдигнахме — и гледайте, че главният контингент на страната, земеделците, все същият лев на декар плащат данък. А колко в това време поскъпна всичко, което този същият народ продава? Житото три пъти, кокошката три пъти, яйцето четири пъти!
към текста >>

88. III. ГЛАС КЪМ РУСИЯ ТРИДЕСЕТ ВЪПРОСА

Софроний Ников

ТОМ 25

Да, ако д-р Данев не е бил викан за бързо изнудване, защо не се изпълни искането му за отстъпване безспорното, за кондоминиум на спорното и разпущането на войската преди ходене в Петербург?
Какво искаше тя? - безспорните места да се изпразнят от гръцките и сръбски войски и настанят български, а в спорните да се оставят смесени по равно гарнизони, подир което да се демобилизира. Защо не се направи това преди откриването конференцията в Петербург, гдето работите щяха да се продължат, и в това време войските додеморализират и държавите доизтощат? Известно е протакането работите на конференциите; защо се залъгва България, че за два-три дена всичко ще се свърши? - Не е ли за това, че ако руският човек, Данев, се опре да подпише "решеното отдавна", готовата с прокламации и заповеди армия да нападне "предизвикана" от България? Да, ако д-р Данев не е бил викан за бързо изнудване, защо не се изпълни искането му за отстъпване безспорното, за кондоминиум на спорното и разпущането на войската преди ходене в Петербург? 17. Балканският съюз бил "дипломатическо тържество" на Русия. Присъствието в него на Черна-Гора - страната, която винаги трябва да се счита нещо като една руска околия - и нейното първо започване на Балканската война, трябва да ни показва, че тази война е била желана и "благословена" от Русия. Да благослови, обаче, тази война на храненицата си Черна-Гора и на любимицата си Сърбия, въобще на съюза, нейното "тържество", Русия трябва да е била уверена в успех. Хубаво, но защо, когато този неин съюз взема Одрин и помери да вземе и Цариград - тази мечта на Русия от двеста години насам - защо Русия възстана против и не даде? Ако не е искала съюзът да вземе тези места, и като е вярвала в успеха на войната, значи и във вземането тези места, защо не е предупредила борците да не ги вземат?
към текста >>

89. I. СПОМЕНИ НА ЛАЛКА ГРОЗДАНОВА

Разговор с д-р Вергилий Кръстев

ТОМ 25

И дойдох си и тогава вуйчо каза: "Не, никакво ходене при тях.
Защото на първия ден на промоциите и аз се явих да си взема доктората. Бях готова с тезата и тезимите и всичко. Щото там много тържествено е вземането на докторат. Там комисия от 12 души професори имаше на които на всички трябва да отговаряш на въпросите. С часове минават, не е както тука да вземеш и да ти напишат доктората, а не. И дойдох си и тогава вуйчо каза: "Не, никакво ходене при тях. Ще си стоиш тука." И аз си останах, не се върнах дори в Италия, защото трябваше да остана, да работя да помагам на братята ми, нали те трябваше да следват и аз трябваше да работя, за да помагам. Това е било тогава. В: И майка Ви след това? Къде живееше майка Ви? Л: След това майка ми си живееше в Сливен, ами тя въобще в Сливен си живееше, докато дойдох аз тука 64-та година.
към текста >>

90. Ж. СПОМЕНИ НА КРАЛЮ КРАЛЕВ

Разговор на д-р Вергилий Кръстев с Кралю Кралев и Милка Кралева

ТОМ 25

И до тая степен така на поклонение и на ходене като култ, не това нещо.
Аз бях съвсем доволен от това, което срещах в беседите. На градината ходех, те толкова често както обикновено приятелите около Айтос. Те го имат градината я имаха, като култ. Те като кажат градината и просто като в манастир, и като такова. Аз така не гледам на градината, макар, че имам една висока оценка какво работа е свършила и какво е всъщност. И до тая степен така на поклонение и на ходене като култ, не това нещо. Обичам си всички приятели, уважавам ги, знам, че са на правата страна, но много... Това помогна доста много за едно положение, ако Братството например - полицията например, бяха така доволни, че аз не правя агитация за постоянно събиране в Айтос, а си държах, че се събираме, именно, в Бургаското Братство. Всеки в гнездото си. Случвало се е на Петровден в Бургас няма един човек на Братството - Петровден, всички избягали и отишли в Айтос. Ние отидохме един ден с Йорданка и бяхме само двамата, всички в Айтос. И тогава един каза, бай Георги: "Бреей, те бургазлии с кучетата..." Действително така беше.
към текста >>

91. 39. ПИСМО ОТ МИНЧО СОТИРОВ ДО УЧИТЕЛЯ 28 септември 1916 г., четвъртък, Бургас

Минчо Сотиров, писма

ТОМ 25

Нека постоянно вода да пие - сухи му са устните, нередовно ходене по вън.
Пулс - чест - 120-130 и много силен. Крайниците - краката му ледено студени. Освен малко мляко, друго не яде. Неспокойствието е най-вече кога има температура и нощем от 11-2 часа. На 25 и 26-того бе лекуван в къщи със синапизми на шията - гърба и краката - жабите[1], компреси - оцет по челото. Нека постоянно вода да пие - сухи му са устните, нередовно ходене по вън. По причина на непрестанния огън, t, домашните искаха лекар. Повикаха медик. Дали се правят подобни синапизми по кръпка напоена с йод и се слага под плешката - последователно под едната и другата. Дал и вода за облекчение дишането, а днес и за задръжка възкачването на температурата. По всичко изглеждало, че е пневмония или бронхопневмония.
към текста >>

92. 145. ПИСМО ОТ МИНЧО СОТИРОВ ДО УЧИТЕЛЯ, 26 юли 1927 г., вторник, Бургас

Минчо Сотиров, писма

ТОМ 25

Скръбна ми е душата заради дисхармонията в дома откакто Димитър не желае да работи: като паразит е станал - играе на футбол, ходене вечер и храна - "от добрата".
145. ПИСМО ОТ МИНЧО СОТИРОВ ДО УЧИТЕЛЯ 26 юли 1927 г., вторник, Бургас Бургас, Н.Л.К.Б.Л. 26.VII.927, вторник Любими Учителю, За Славата Божия всичко върви добре и за добро. Резултата от възложената и изпълнена задача - баните, екскурзиите, събранията на открито и закрито са отлични както за мене, така и за ония членове братя и сестри, които ги приложиха. Скръбна ми е душата заради дисхармонията в дома откакто Димитър не желае да работи: като паразит е станал - играе на футбол, ходене вечер и храна - "от добрата". Престана да посещава школата и събранията. Напълно свободен. От съвети не приема и самостоятелен бил. Изглежда, че е под влиянието на други лица. Дъщерята Еленка го подкрепя и е в хармония с него.
към текста >>

93. 1922 г. - ДЕКЕМВРИ 1923 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

ТОМ 26

И тук ме нахокват и за бавното ходене, негли и за незавидния изглед на моята мъничка раница.
Ето отгде изтичаш, ти моя хубава река Марица. От тук тръгваш бистра като сълза, но докато минеш България и се влееш в Бялото Море, ти ставаш „кървава”. Събираме дърва за вечерния огън. Пием по чашка чай. Подсолват си ония със сирене, кашкавал и масло, ядат; „пиленцата” взели баница, а моя милост край Писинова - с моите чушки и краставици. И тук ме нахокват и за бавното ходене, негли и за незавидния изглед на моята мъничка раница. Отгоре на това се „допиля” и Пампоров, онзи, който владее есперанто като „Отче наш”, вечният апостол, гладен като хрътка. Понесъл си само алуминиево котленце с варено жито - без никаква подслада. Кани да си хапнем - всекиму отгриба по малко, щат не щат и ония му дават кой сиренце, кой масълце, кой хлебец. Смрачи се. Припадна тъмна звездна нощ; казвам тъмна, защото като надвиснат от тук Олтаря, от дясно Мусалла, сякаш непроницаеми завеси към останалия мир.
към текста >>

94. Нова година 1925 г. - 19 ЮЛИ 1926 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

ТОМ 26

Когато запея той спира ходенето си, като че слуша.
Ето и посадените костилки поникват. Тук са черешите, а там ябълките. Добре им е в тия малки саксийки. В кухнята ми живее голям дрипав паяк. Нека си живее, няма да го пъдя. Когато запея той спира ходенето си, като че слуша. Той ми е другаря тук. Приложение: ПИСМО ОТ ДОБРИНКА ЕМАНУИЛОВА ДО ОЛГА СЛАВЧЕВА: София, 24 март 1925 г. Добра г-це Славчева, Изпратената сума е за ваше улеснение и насърчение за полагания труд в училището. Употребете я както намерите за добре. Ако в дни на изобилие направите някому подобна помощ, можете да считате, че сте ми се издължили.
към текста >>

95. 4. Символичната война и англо-американските бомбардировки над България

Вергилий Кръстев

ТОМ 31

А понеже живеех в хотел си спестих ходенето и търсенето на подписи по различни места - ток, вода, данъци и т.н.
Необикновена българка по дух! На следващият ден ме извикаха в болницата, и ми дадоха заповед за освобождаване. За три дни преминах през 30 човека, които трябваше да ми се подпишат, че не дължа нищо. За останалите българи това ставаше точно за един месец. Съдействуваха ми либийците от всички страни, което ме изумяваше. А понеже живеех в хотел си спестих ходенето и търсенето на подписи по различни места - ток, вода, данъци и т.н. На 31 март 1986 г. пристигнах в София. Пътувах с либийски самолет „Боинг", който бе американска машина. През цялото време, докато пътувахме над Средиземно море -долу виждах като бели точици американските бойни кораби, които тогава бяха направили блокада на либийските брегове, и отношенията им бяха стигнали до война. Непрекъснато отгоре от самолета виждах, че отдолу ни следят самолета и се питат един другиго дали да му пуснат една ракета, та да го свалят.
към текста >>

96. 3. Гавраил Велев Величков. Роден 21.11.1909 г.

Светозар Няголов

ТОМ 32

Учителят го поглежда много строго и му казва: „Аз ще ви спестя едно ходене, останете тук, защото съществата ще дойдат утре тук.
Дава му писателски наклонности - да пише и работи с литературата. Понеже Галилей е работил с тъмните сили и е поставил Лилит на зенита, често пъти интуицията го лъже. Гавраил Величков, Димитър Костов и Стефан Дойнов решили да отидат със ски на Рила през зимата. В събота вечерта Галилей облечен туристически със ски на рамо и раница отива да се обади на Учителя. Оставя ските и раницата до стълбата, качва се горе, чука на вратата и влиза при Учителя и му казва намерението на тримата да отидат на гости на съществата. Учителят го поглежда много строго и му казва: „Аз ще ви спестя едно ходене, останете тук, защото съществата ще дойдат утре тук. Съблечете се, оставете ските и елате утре в клас. Съществата ще бъдат тука." Тримата остават на Изгрева и отиват на беседа. На следващия ден - понеделник, на Рила се разразява голяма снежна буря, при която нашите приятели сигурно са щели да загинат. Те отиват при Учителя и му благодарят, че ги е спасил от смъртна опасност в планината. Нептун е на 19°07' в зодиакалния знак Рак съвпад с алфа от Близнаци Кастор на 18°59' в зодиакалния знак Рак.
към текста >>

97. 9. Несполучлив опит на духовната група 1925 г.

Савка Керемидчиева

ТОМ 32

Обаче те ходят с „ракети” за ходене по сняг всичките.
Прекарахме една прекрасна нощ в планината посред зимата! Всички бяха весели, и песни пяхме, и разговори водехме цялата нощ. На сутринта посрещнахме изгрева на Слънцето. Обаче тъкмо свършихме нашата молитва, посрещнахме Слънцето - изгря величествено - гледаме по нашите следи от миналия ден идат 7-8 коня празни и 4-5 души. Когато се приближиха до нас, видяхме, че напред върви царят с калпак на главата. Обаче те ходят с „ракети” за ходене по сняг всичките. Конете разбиват пъртината. Царят остана смаян като ни видя край огъня, при туй тъкмо пееха песен нашите приятели. Той се здрависа с всички, усмихна се и каза: „Тези коне бяхме приготвили за вас, щото ми казаха, че сте минали вечерта през миналия ден, а не сте се върнали. Помислихме, че в туй време може да замръзнете, обаче виждам, че вие сте се обзавели много добре! ” Тогава го поканихме.
към текста >>

98. 48. Човекът идва от миналото си, което не го вижда

III. В Кабинета на Учителя

ТОМ 33

Изтритите от ходене по тях и миене дъски заскърцаха, заохкаха като старец под тежкия ботуш на времето.
Тя беше обикновена, бяло варосана стая, без тапети и картини: маса, няколко обикновени стола, легло, окачалка и три големи шкафа препълнени с книги и нищо повече. Правеше впечатление, образцовата чистота! Мебелите бяха симетрично подредени, те бяха боядисани бяло или в светли тонове.* [*Как изглежда стаята на Учителя - виж в „Изгревът”, т. 12 -снимките на ул. „Опълченска” 66 - № 18, 19, 20, 21, 22, 23, 24, 25, 26.] Бодри, смели и опнати войнишки стъпки разтърсиха задрямалата в своята старост къща. Изтритите от ходене по тях и миене дъски заскърцаха, заохкаха като старец под тежкия ботуш на времето. Но Духът на къщата -Учителят - не помръдна, косъм не трепна от главата Му! Не току така се казваше Петър Дънов - каменна основа. След студа и вятъра на двора, мека и приятна като милувка топлина облъхна Христов. Той устреми орловия си поглед към Учителя, както войник към генерал, когато рапортува. Удари силно токовете на ботушите си, шпорите звъннаха като сребърни звънчета и предупредиха, че влиза офицер.
към текста >>

99. 67. Проверката е въпрос на време и упражнение

III. В Кабинета на Учителя

ТОМ 33

В това време и от началото на разговора вън в коридора около вратата на Учителя се чуваше шепнене, ходене тихо, което сега се усили.
- Истинска, положителна наука разбирам всичко каквото Божествения Дух е създал от памтивека до сега. Христов изкриви уста на ляво, крайно недоволен беше! - Господин Дънов, мисля, мисля и не зная откъде да започна, какви въпроси още да Ви задам? Ние с Вас говорим на различни езици! Все пак аз ще се опитам да започнем от някъде. В това време и от началото на разговора вън в коридора около вратата на Учителя се чуваше шепнене, ходене тихо, което сега се усили. Христов се заслуша и после се замисли върху нещо... Но скоро започна многозначително: - Как мога всичко това, което наприказвахте, по право избърборихте. да го проверя с методите на положителната наука, тази наука, която аз и всички хора познаваме? Искам да го проверя с методите индукция и дедукция.* Аз съм човек, който иска всичко да види и чуе, нищо на вяра не приемам! Искам много пъти да проверя, искам опит да направя, така както се правят опити в химията, физиката... [* Индукция - процес, при който едно явление излиза, възниква при въздействието на друго. Дедукция - метод на логическо мислене за правене на частни изводи от общи положения.
към текста >>

100. 105. Самият живот изпитва ученика

III. В Кабинета на Учителя

ТОМ 33

Ходенето на хората и на всички живи същества, се осъществява чрез ритмичната смяна на равновесието от неравновесието - падането.
Животът и само животът, е решаващият фактор! Учителят само ръководи, осветява явленията на душата и превързва раните. Абсолютно единство на съзнанието с абсолютна хармония, абсолютно равновесие, абсолютен покой, всички изразени символично с разностранния триъгълник. Понеже всичко в живота и света е движение, тъкмо движението се осъществява чрез раздвоение на съзнанието, нарушаване хармонията, излизане от равновесие. Ритмичната смяна на равновесие с неравновесие, поражда движението, там се ражда и силата. Ходенето на хората и на всички живи същества, се осъществява чрез ритмичната смяна на равновесието от неравновесието - падането. Ходенето е непрекъснато падане и задържане от падане. Съзнанието е нещо много сложно, то е същина от един друг порядък. Само някой от неговите проекции, и то не винаги в тяхната истинска големина, същина и форма, са в нашият човешкия свят - триизмерния свят. И в съзнанието, движението се осъществява чрез излизане и влизане в равновесие, но в края на краищата всички движения в него се координират в цялото - живота и движението на личността. При нормални условия равновесието и неравновесието се сменяват ритмично, и се получава едно общо равновесие и движение.
към текста >>

Ходенето е непрекъснато падане и задържане от падане.
Учителят само ръководи, осветява явленията на душата и превързва раните. Абсолютно единство на съзнанието с абсолютна хармония, абсолютно равновесие, абсолютен покой, всички изразени символично с разностранния триъгълник. Понеже всичко в живота и света е движение, тъкмо движението се осъществява чрез раздвоение на съзнанието, нарушаване хармонията, излизане от равновесие. Ритмичната смяна на равновесие с неравновесие, поражда движението, там се ражда и силата. Ходенето на хората и на всички живи същества, се осъществява чрез ритмичната смяна на равновесието от неравновесието - падането. Ходенето е непрекъснато падане и задържане от падане. Съзнанието е нещо много сложно, то е същина от един друг порядък. Само някой от неговите проекции, и то не винаги в тяхната истинска големина, същина и форма, са в нашият човешкия свят - триизмерния свят. И в съзнанието, движението се осъществява чрез излизане и влизане в равновесие, но в края на краищата всички движения в него се координират в цялото - живота и движението на личността. При нормални условия равновесието и неравновесието се сменяват ритмично, и се получава едно общо равновесие и движение. Всичко, което съществува има място и смисъл.
към текста >>

НАГОРЕ

0.83044505119324