Търсене в текстове за 'Ходене'

НАЧАЛО

ТЕКСТОВЕ И ДОКУМЕНТИ ОТ УЧИТЕЛЯ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 23 резултата в 22 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Пеню Киров - №38 (отворено писмо)

Пътуват три дни, през които срещат различни препятствия - Тодор върви добре, но на Пеню му се подбиват краката и ходенето му е затруднено.
От Д-ра изпратените п[ари] получи ли? .................... 130. П. Киров и Т. Стоименов тръгват за първия събор пеша на 15.07.1900 г., събота. Пътуват три дни, през които срещат различни препятствия - Тодор върви добре, но на Пеню му се подбиват краката и ходенето му е затруднено. Той се качва на една талига, която го откарва до Варна. (П.К., № 38, 18.07.1900 г.)
към текста >>

2. 04_1900г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ

Пътуват три дни, през които срещат различни препятствия - Тодор върви добре, но на Пеню му се подбиват краката и ходенето му е затруднено.
От Д-ра изпратените п[ари] получи ли? .................... 130. П. Киров и Т. Стоименов тръгват за първия събор пеша на 15.07.1900 г., събота. Пътуват три дни, през които срещат различни препятствия - Тодор върви добре, но на Пеню му се подбиват краката и ходенето му е затруднено. Той се качва на една талига, която го откарва до Варна. (П.К., № 38, 18.07.1900 г.) №42 Телеграма № 48131 Подадена от Н.
към текста >>

3. 08_БИОГРАФИЯ - ТОДОР СТОИМЕНОВ

Последният ден Пеню Киров, понеже му се подбиха краката и ходенето му стана затруднено, можа да се качи на една селска кола със сено и така ме изпревари.
Когато излезе разписанието за отпуските на чиновниците, беше предвидено ние двамата да бъдем в отпуска точно през дните, които бяха предвидени за конгреса. Тъй като ни пуснаха три дни по-рано от датата на парахода, ние решихме да не се бавим нито час - кой знае какво може да му дойде на началника на ума и да вземе да ни спре. Затова решихме да тръгнем пеш. Така и потеглихме сутринта с по едно палтенце на гръб. Пътят беше 120 км, през мъчнопроходими места, покрити с гори и планини. Последният ден Пеню Киров, понеже му се подбиха краката и ходенето му стана затруднено, можа да се качи на една селска кола със сено и така ме изпревари. Когато пристигнах сам във Варна, той вече се беше окъпал и преоблякъл. На другия ден пристигна и третият конгресист - д-р Миркович, идвайки от Сливен и с параход през Бургас. Той малко се разсърди, че не сме го чакали, но му мина. Конгресът трая три дни и беше едно от най-паметните ми преживявания. Това бяха дни на беседи, разходки из околностите на Варна, молитви, приятелски разговори.
към текста >>

4. 67 ПИСМО

Не мислете, че с многото си ходене на църква и многото си молитви ще ви се даде нещо.
Вие сте всички свободни. Господ ви е дал тая свобода. Защо се подлагате отново на робство? Ако сте разединени, как мислите да имате успех и благословение? И ако Любовта не ви свързва, как мислите да угодите на Бога? Не мислете, че с многото си ходене на църква и многото си молитви ще ви се даде нещо. Църквата е вътре в душата, там трябва да слугувате на Господа. В този ваш Храм трябва да принасяте жертви и хваления. Слаби сте още. Вас ви влече външното. Ако е Господ помежду ви, няма ли да уреди всичко?
към текста >>

5. БЕЛЕЖКИ

Не мислете, че с многото си ходене на църква и многото си молитви ще ви се даде нещо.
пише до Киров: „Вие сте всички свободни. Господ ви е дал тая свобода. Защо се подлагате отново на робство? Ако сте разединени, как мислите да имате успех и благословение? И ако Любовта не ви свързва, как мислите да угодите на Бога? Не мислете, че с многото си ходене на църква и многото си молитви ще ви се даде нещо. Църквата е вътре в душата, там трябва да слугувате на Господа. В този храм трябва да принасяте жертви и хваления. Слаби сте сйце. Вас ви влече външното." Първите ученици са присъствали редовно на службите, участвали са в църковни хорове. По-късно Учителя се превръща в неоспорим духовен фактор и водач, а словото му - в единствено прибежище за учениците.
към текста >>

6. ***

Път на Любовта е приятен за ходене.
във вечната Любов другояче действуват законите на живота. Човекът на Любовта е ограден с жива светлина. Благодатта на цялото небе се изявява в Любовта! Знайте, че два пътя водят към Бога. Път на Любовта и Път на Мъдростта. Път на Любовта е приятен за ходене. По него и децата ходят. Но пътят на Мъдростта е стръмен, скалист и пълен с препятствия. Той минава през най-високите планински върхове, де буря цари. През този път ученикът може да мине само със своя Учител. Оня, който мине по пътя на Любовта, е подготвен да възприеме Великата Божествена Мъдрост.
към текста >>

7. КРАТКИ БЕЛЕЖКИ ЗА НАЧАЛОТО НА БРАТСКАТА ГРУПА ВЪВ ВАРНА

Ходенето на църква се почти прекрати.
През 1915 г. вече се бяхме снабдили с доста спиритическа и философска литература. Същата година си набавихме и първата неделна беседа от Учителя - „Ето Човекът". Групата бързо растеше и през 1914 и 1915 г. животът и се обособи като независима братска общност, свободна от която и да е църква. Ходенето на църква се почти прекрати. Групата търсеше научната стойност на нещата. За принципи в живота и възприеха въздържанието, вегетарианството, моралът, чистата мисъл, свещените чувства и благородните постъпки, ревностното изучаване на окултните истини. През август 1915 г. за пръв път се срещнах с Учителя. Намерих го при баща му, свещеник Константин Дъновски, в църквата „Св.
към текста >>

8. ПРИЛОЖЕНИЯ ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ

Черкуване (ост.) – ходене на черква.
Фрез, фрезов (фр.) – ягодово-светлочервена багра. Хвала (ост.) – благодарност. Хитросплетня (диал.) – измислена хитрост. Хич гювенден (тур.) – нямам доверие. Чакмак (тур.) – огниво, ударник на пушка. Черкуване (ост.) – ходене на черква. Чиня хас (тур.) – интересувам се, обръщам внимание. Чрезвичайно (рус.) – извънредно. Шекер (тур.) – захар. Явства (ост.) – става явно, видно, очевидно. Язик (ост.) – изострен метален детайл от битов инструмент.
към текста >>

9. 1922_ 21 СЪБОРНО СЛОВО 1922 г.

Задачите, изобщо, ще бъдат от следния характер: качване по високи планински места, ходене в опасни местности, където живеят караконджовци и др.
Тъй че, за окултния ученик е една привилегия, да може да се бори с известни мъчнотии. От астралния свят ви дойде някоя мъчнотия, и когато вие чудите, как да се освободите от нея, отгоре тия ученици на Бялото Братство се радват и ми казват: „Иди там, между сливенци има голямо недоразумение, иди да ги успокоиш." Тук бутнеш, там бутнеш, казват: „Примирихме се." (122-123 стр.) После, всяко упражнение, което ще се даде в Общия клас, не трябва да го отлагате, защото отложите ли едно упражнение, откажете ли се да мислите върху него, или да изпълните едно упражнение, или да решите една задача, не само вие се спъвате, но, до известна степен, спъвате и целия клас. Запример, на вас, в провинцията, ви се даде да изпълните следната задача: вечерно време да отидете на гробищата и да се върнете в 12 часа през нощта. За някои е лесно да отидат до гробищата и да се върнат назад. Задачите, изобщо, ще бъдат от следния характер: качване по високи планински места, ходене в опасни местности, където живеят караконджовци и др. (355-356 стр.) И всяка задача трябва да извършите навреме, не я отлагайте. Изгубите ли времето, и условията се изгубват. Имайте предвид, че всяко нещо си има специално време. Дойде ли, не отлагайте.
към текста >>

Сега, братя и сестри, ще се приготвите за ходене (бел. ред.
Дръпнат някому една черта отпред и му казват, че не може да върви. Той я вижда, а другите не я виждат. И после казват, че аз ви хипнотизирвам. Не, вие сами си теглите една линия, а после казвате, че ви теглили такава линия. (105 стр.) Сега, братя и сестри, ще се приготвите за ходене (бел. ред. – за публичната беседа на 19.08). Е, как разбирате вие, сестри, с белите ли дрехи ще отидете? Питам всички братя: как ще кажете? Забелязвам един вътрешен страх, едно вътрешно обществено мнение... Сега, ако ви е срам от общественото мнение, ще идете с белите дрехи. Пък, ако имате Любов в душата си, ще съблечете белите дрехи и ще облечете обикновените.
към текста >>

10. ОБРАЗЪТ НА УЧИТЕЛЯ

Масовото ходене по планините ние го дадохме.
Изкачваше се на височини. Издържаше продължително пътуване пешком. Издържаше на суровия живот. Зиме сме спали с Него по планините при сняг, дъжд и студ. Той даде подтик на туризма като явление у нас. Масовото ходене по планините ние го дадохме. Когато беше на седемдесет земни години и предприемаше екскурзия на Витоша, ние, макар че бяхме с тридесет-четиридесет години по-млади от Него, едва Го стигахме по пътя. Той така се движеше, като че ли вървеше не по земята, а на десет сантиметра над нея. Походката Му беше такава, сякаш не стъпваше по земята, а някъде по въздуха вървеше. Стъпваше отмерено, имаше красота и хармония в движенията Му. Движеше се по земята, като че ли стъпваше на нещо меко.
към текста >>

11. УЧЕНИЦИ

По такъв начин той искал да освободи жена си от ходене по гробищата и да не прави нищо повече.
Студена, влажна била есента на 1937 г. Някакъв близък на дядо Благо починал и дядо Благо отива на погребението му, но тъй като есента била много студена, той се разболява, защото прекарал дълго време навън. Простудява се, не може да оздравее и той през месец декември си заминава - така, както бил предсказал Учителят, без да е посочил поименно кой ще бъде. Преди да си замине, Дядо Благо казва на жена си: "Аз сигурно ще си замина, но като си замина, ти да не тръгнеш по гробищата. Ако искаш можеш да ми запалиш две свещи, да ги сложиш на комина, те ще ме намерят къде съм". По такъв начин той искал да освободи жена си от ходене по гробищата и да не прави нищо повече. За следващите две неделни беседи в 10 часа, Учителят накрая на беседата казва: "Тия две беседи, аз ги държах за дядо Благо. Те са като две запалени свещи за него и в Невидимия свят те ще му светят и той ще има свободата да се движи безпрепятствено, където си пожелае. Аз държах тези беседи за него, защото много го обичах". Това е единственото изказване на Учителя за наш приятел в такава форма. Тодор Ковачев - внук разказва спомените на Иван Антонов
към текста >>

12. МУЗИКА

Яденето, говорът, писането, ходенето, движенията са все музика.
Ако твоята песен е Божествена, болният ще стане от леглото си и ще оздравее. Като се изпее песента "Благославяй, душе моя, Господа", човек може да се лекува. Глупавият човек не може да пее. В народ, в който има вложено нещо добро, в който има вложени дарби, само в него може да се раждат добри певци и музиканти. Не, без музика човек не може да съществува. Яденето, говорът, писането, ходенето, движенията са все музика. Българинът се движи между две гами: мажорна и миньорна. В българските народни песни преобладават ми- ньорните гами. Тези гами не се отразяват добре върху възпитанието на българина. Той трябва да измени нещо в своята песен, за да придобие онзи елемент, който му липсва. За да разбере какво му липсва, той трябва да изучи добре физическия свят.
към текста >>

13. ЧУДОТВОРНИ ИЗЦЕЛЕНИЯ

Характерното за тази болест е, че при нея се явява треперене на цялото тяло, което затруднява ходенето на болния.
Десет години си служих с тези укрухи, добре, че ги събрах. Значи каква сила има всяко нещо, до което се е докоснал Учителят. Учителят не е като нас, както го виждаме, с брада и мустаци, както ние си мислим. Мария Милева Беше към средата на лятната ваканция, когато Георги Попов заедно с племенницата си, дванадесетгодишната Росица, обикаляше от болница на болница да търси лек за болното от хорея момиче. Характерното за тази болест е, че при нея се явява треперене на цялото тяло, което затруднява ходенето на болния. Брат Тахчиев и Георги бяха колеги. Те работеха в една и съща гимназия. Всеки от тях си имаше свое убеждение, по което се различаваха, но като колеги и граждани те се уважаваха. Докато Тахчиев бе бял брат, Георги бе върл атеист. Георги обичаше да спори и да доказва, както всички атеисти, правотата на своите убеждения.
към текста >>

14. ЦАРЕ И УПРАВНИЦИ

Ние не можахме да продължим нагоре, защото нямахме приспособления за ходене по снега.
Според мен, това бе единствената среща на цар Борис с Учителя. Повече те не се срещнаха на физическото поле. В това съм напълно сигурен и точен. След това ние се сбогувахме. Царят и придружаващите го войници с конете тръгнаха към Мусала. Ние не можахме да продължим нагоре, защото нямахме приспособления за ходене по снега. Казваха се "ракети". Това са елипсовидни решетки, които се слагат на краката и с тях не се потъва в снега. Така те, трима души, заминаха нагоре, а ние останахме при нашата скала. Прекарахме още няколко часа и следобед слязохме в Чам Кория. В уречения час колата дойде и ни откара в София.
към текста >>

15. ПОСТАВЯНЕ ОСНОВИТЕ НА ОБЩЕСТВОТО

Не мислете, че с многото си ходене на църква ще придобиете нещо.
Неприятностите и спънките идват от друг източник, а не от този, който е Виделина. Свободата е дело на духовния живот на Любов. По онова време някои от приятелите са твърде много свързани с официалната църква, с нейните форми и търсят помощ и подкрепа оттам, откъдето не може да дойде. Учителя казва: Ако Любовта не ви свързва, как мислите да вършите Волята Божия? Не мислете, че с многото си ходене на църква ще придобиете нещо. Църквата е вътре в душата ви. Там трябва да слугувате на Господа. В този ваш храм трябва да принасяте жертви и хваление. Като спорите и се състезавате един друг, на мен вредите повече. Но няма нищо.
към текста >>

16. ЕЛ-ШАДАЙ

Ходенето на планината за нас никога не е било спорт.
Словото на Учителя имаше магическа сила да събужда тези спомени. Сякаш То идеше от тая чудна страна. То говори на роден, познат език на душата, почти забравен. То пробуждаше и развързваше силите ни, освобождаваше волята ни, зовеше ни на работа. Така постепенно ние станахме ученици и работници за делото Божие на Земята. Ходенето на планината за нас никога не е било спорт. По-скоро то беше поклонение. По скоро то бе свещенодействие. Тук Учителя ни научи да се молим в ранни зори и да пеем нашите химни. Песните и музиката придружаваха всяка стъпка на Учителя. Много от песните, които Той ни даде, са създадени на планината.
към текста >>

17. УЧИТЕЛ И УЧЕНИК

Пътят на Любовта е приятен за ходене, по него и децата ходят.
Къде е Истината? – Там, дето душата, Духът и сърцето са свободни. Живейте в Любовта, за да разберете Божията мисъл за самите вас. Великото и малкото са в хармония само в Любовта, в която Бог се изявява. Два пътя водят към Бога: пътят на Любовта и пътят на Мъдростта. Пътят на Любовта е приятен за ходене, по него и децата ходят. Но пътят на Мъдростта е стръмен и скалист, пълен с препятствия. Той минава през най- високите върхове, където бури вилнеят. През този път ученикът може да мине само със своя Учител. Любовта е най-добрата подготовка за възприемане на Мъдростта. Приложете живия Огън на Любовта, живата Светлина на Мъдростта; живата Сила на Истината.
към текста >>

18. 4. Възлизане

Нали и при обикновеното ходене кракът се вдига от земята?
(Лявата ръка изчаква, спусната надолу, прибирането на дясната ръка до тялото.) Обяснение: Това последователно вдигане на дясната и лявата ръка отвесно нагоре говори за вечния път на живота. То говори за слизане и възлизане като два процеса в Природата, които се сменят. Страданието е долина, а радостта - връх. Сиромашията е долина, а богатството - връх. Този процес го имаме навсякъде в Природата. Нали и при обикновеното ходене кракът се вдига от земята? Това е възлизане. След това отново се слага на земята. Това е слизане. И при възлизане, и при слизане човек трябва да знае, че този е пътят, по който трябва да се върви, че този е пътят на Живота. Защото ако човек не слезе, не може да се качи.
към текста >>

19. II. Слънчеви лъчи - Принципи

* * * Движенията при тия упражнения не трябва да бъдат резки; те трябва да имат известна мекота, красиви линии, грациозност; при ходене да се стъпва по възможност по-рано на пръсти и после на петата.
Всяка идея, всички страдания и радости имат особени линии на движение. Движенията в настоящите упражнения „Слънчеви лъчи“ са взети из самата Природа. Те съдържат в себе си в чист първичен вид слънчевия ритъм. Той е вложен и в музиката им. Тия упражнения са взети от светилището на посветените, свалени са от висшите области на Природата. * * * Движенията при тия упражнения не трябва да бъдат резки; те трябва да имат известна мекота, красиви линии, грациозност; при ходене да се стъпва по възможност по-рано на пръсти и после на петата. Ако се стъпва по-рано на петата, предизвиква се сътресение в гръбначния мозък, и при това тогава стъпките са по-груби, механични, нервни. Стъпването по-рано на пръсти подтиква мисълта към активност; то има връзка с по-фините сили на душата. При правене на тия упражнения цялото тяло трябва да вземе участие при всяко движение. Всички клетки трябва да се раздвижат при всяко движение, и всяка част на тялото трябва да прави движение в полето, в което се намира. Всяка мисъл, всяка идея може да намери своя външен израз в едно движение, и тогава то има мощно действие в света.
към текста >>

20. Слънчеви лъчи 1942г.

*** Движенията при тия упражнения не трѣбва да бѫдатъ рѣзки; тѣ трѣбва да иматъ известна мекота, красиви линии, грациозность; при ходене да се стѫпва по възможность по-рано на пръсти и после на петата.
Всѣка идея, всички страдания и радости иматъ особени линии на движение. Движенията въ настоящитѣ упражнения „Слънчеви лѫчи“ сѫ взети изъ самата природа. Тѣ съдържатъ въ себе си въ чистъ първиченъ видъ слънчевия ритъмъ. Той е вложенъ въ музиката и движенията имъ. Тия упражнения сѫ взети отъ светилището на посветенитѣ, свалени сѫ отъ висшитѣ области на природата. *** Движенията при тия упражнения не трѣбва да бѫдатъ рѣзки; тѣ трѣбва да иматъ известна мекота, красиви линии, грациозность; при ходене да се стѫпва по възможность по-рано на пръсти и после на петата. Ако се стѫпва по-рано на петата, предизвиква се сътресение въ гръбначния мозъкъ, и при това тогава стѫпкитѣ сѫ по-груби, механични, нервни. Стѫпването по-рано на пръсти подтиква мисъльта къмъ активность; то има връзка съ по-финнитѣ сили на душата. При правене на тия упражнения цѣлото тѣло трѣбва да вземе участие при всѣко движение. Всички клетки трѣбва да се раздвижатъ при всѣко движение, и всѣка часть на тѣлото трѣбва да прави движение въ полето, въ което се намира. Всѣка мисъль, всѣка идея може да намѣри своя външенъ изразъ въ едно движение, и тогава то има мощно действие въ свѣта.
към текста >>

21. Паневритмия 1938

Нали и при обикновеното ходене кракътъ се вдига отъ земята?
Туй последователно вдигане на дѣсната и лѣвата рѫка отвесно нагоре говори за вѣчния пѫть на живота. То говори за слизането и възлизането като два процеса въ природата, които се смѣнятъ. Страданието е долина, а радостьта — връхъ. Сиромашията е долина, богатството — връхъ. Тоя процесъ го имаме навсѣкѫде въ природата. Нали и при обикновеното ходене кракътъ се вдига отъ земята? Това е възлизане. И следъ туй отново се слага на земята. Туй е слизането. И при възлизане, и при слизане човѣкъ трѣбва да знае, че този е пѫтьтъ, по който трѣбва да се върви, че този е пѫтьтъ на живота ! Защото ако човѣкъ не слѣзе, не може да се качи.
към текста >>

22. ЗНАЧЕНИЕ НА ШЕСТТЕ ГИМНАСТИЧЕСКИ УПРАЖНЕНИЯ

Сърцето пръска кръвта по организма, ръцете работят, краката служат за ходене и т.н.
Влизаш във връзка с природата и приемаш енергии от нея. ТРЕТО УПРАЖНЕНИЕ. Турянето ръката на коляното при това упражнение има голямо окултно значение. Тялото е материя, обаче всяка част от него има връзка с известни духовни сили, известни добродетели. Ние мислим, че и енергиите на тялото имат връзка само с материални и физиологични процеси. Сърцето пръска кръвта по организма, ръцете работят, краката служат за ходене и т.н. Това е така, обаче освен това значение, всяка част от човешкото тяло има връзка с известни добродетели и сили в природата. Например, пръстите на ръката. Палецът е свързан с Божествената Любов, показалецът - с благородството. Ако липсват някои от пръстите, това е голяма загуба. Средният пръст е свързан с правдата, Четвъртият - безименният - със света на изкуствата, красотата, а малкият пръст - интелигентността, умствените сили в човека.
към текста >>

0.12641310691833