Търсене в текстове за 'Хипотеза'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 27 резултата в 21 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 04.Когато слушах Словото на Учителя

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Чужда ми беше това и го приех само като хипотеза.
Когато слушах Словото на Учителя, не чувствах потиснатост. Напротив, чувствах вътрешно успокоение и радост. В Словото му не срещнах нещо, което да ме смущава, да ми създава вътрешни противоречия. Тогава ми беше мъчно да приема идеята за прераждането. Чужда ми беше това и го приех само като хипотеза. Като ученичка в гимназията бях загубила вярата си в Бога. Когато слушах Учителя да говори за Бога, беше ми приятно и приемливо. Той не доказваше, не обещаваше, а казваше: Бог е първото начало; Бог е Любов, Мъдрост и Истина - три принципа, по които се строи, изгражда и проявява всичко в природата и в света. Бог се проявява във всичко и твори непрестанно и поддържа живота във вселената. Бог не наказва и не изисква нищо от нас, но мъчнотиите и трудностите, в които човек изпада се дължат на това, че той не спазва законите, на които е подчинен нашият живот.
към текста >>

2. 4. ЛУНАТА

Николай Дойнов

Това трябва да ни подскаже, че тези образования са плод на една необходима разумност, на каквато разумност са плод и самите планети, пък и всички небесни тела, а не на някакви случайни явления, каквито прокарва материалната хипотеза.
Подутините се пукат, а може и да не се пукат, гъстата маса се сляга и на мястото се образуват кратери, кръгли, сферични образувания, снабдени често с малки връхчета в центъра, което нещо се наблюдава при много Лунни кратери. Тъй приетото, напълно съвпада с казаното от Учителя, защото тези движения са съпроводени с разумност. В подкрепа на тази теория за издиганията и сляганията, плод на процеси във вътрешността на небесното тяло, като причина за образуването на тези кръгли паничообразни форми, които се нарекоха кратери, идва и направените от изпратените към Марс и Меркурий междупланетни станции, които дадоха снимки от повърхнината на тези планети. Тези снимки показаха, че на тях има същите кратери, каквито и на Луната. Особено е сходен пейзажа на Меркурий с този на Луната. Това трябва да ни подскаже, че тези образования са плод на една необходима разумност, на каквато разумност са плод и самите планети, пък и всички небесни тела, а не на някакви случайни явления, каквито прокарва материалната хипотеза. Откъде биха дишли толкова много и големи метеори и да произведат еднакви образувания и на трите небесни тела? Освен това, отразителната способност, тъй нареченото Албедо на Меркурий е същото, каквото и на Луната, това е пак поради еднаквия строеж на техните повърхнини изпълнени с такива кратери. Разбира се, някой би възразил, че поради голямата близост на Меркурий до Слънцето, той едва ли не изнемогва от преизобилна светлина и горещина и не би имал нужда да събира енергиите, които Слънцето изпраща. Но ние съвсем не приемаме, че Слънцето праща само светлина и топлина. То праща и други видове сили, които за в бъдеще ще се изучават и изследват, и за които разстоянието не е фактор.
към текста >>

3. 12. Учителят Дънов и Неговото учение

I. Един живот - една епоха. Мара Белчева

Това Негово гледище за мирозданието не е хипотеза или теория, а една опитна реалност.
По всяко време на годината Той е с учениците Си на излет на Витоша. А всяко лято - на Мусала. През последните години те остават да летуват при седемте Рилски езера, дето са прокарали пътеки, мостчета и две чешми от мраморни камъни струят обилна вода. До второто езеро е самият лагер. * Учителят Дънов излиза от същите предпоставки за мирозданието, както и всички окултни писатели, както и будизмът, но никога Той не говори специално върху това, защото ученикът трябва всичко сам да провери - неговата вяра трябва да бъде знание, а не суеверие. Това Негово гледище за мирозданието не е хипотеза или теория, а една опитна реалност. Той гради върху тази висша реалност учението Си за живота, оттам и думите Му звучат като откровение. Природата е жива и разумна. Нищо не е случайно. Всичко се движи по един определен план. Животът е една непреривност.
към текста >>

4. 7. Научна астрология – II

ГЕОРГИ РАДЕВ

Анри Паункаре - Наука и Хипотеза Мислите, изказани от бележития французки математик и философ Паункаре, са достатъчно ясни за всеки едного, който е що-годе запознат със съвременната наука, за да имат нужда от коментарии.
1925), с. 73 ÷ 77 Всички науки са само несъзнателни приложения на теорията на вероятностите. Отхвърли ли се тя, с това ще бъде отхвърлена и цялата наука. В много случаи физикът се намира в положението на играч, който пресмята своите благоприятни и неблагоприятни възможности. И когато той тегли своите индуктивни заключения, трябва винаги да прилага, повече или по - малко съзнателно, вероятностите. Анри Паункаре - Наука и Хипотеза Мислите, изказани от бележития французки математик и философ Паункаре, са достатъчно ясни за всеки едного, който е що-годе запознат със съвременната наука, за да имат нужда от коментарии. Наистина, всички закони на днешните тъй наречени точни науки, са статистични. Астрологията, както вече не веднъж се изтъкна, почива на системни статистични издирвания. Нейните закони, статистични по естество, са толкова убедителни, колкото и законите на всички останали експериментални науки и да се отрекат те, ще каже да се отрекат основите на цялото съвременно познание. Ще изложим накъсо и в едри черти начина, по който се третират астрологичните проблеми, без да се впускаме в разните математични подробности, с които е свързано прилагането на теорията на вероятностите в астрологията. При това излагане ние ще се придържаме към работите на Пол Фламбар, един от най-видните работници в областта на научната астрология, който и най - систематично е разработил тези въпроси.
към текста >>

5. 3. Зодиакални знаци

ПЕТЪР МАНЕВ

С оглед на това и като се има предвид, че земното привличане е съществувало и преди Нютон да го бе обяснил, ние можем да разглеждаме въпросния възглед, както и много други в астрологията, като проста хипотеза за работа, която ще трябва да се приеме или отхвърли, след като я опитаме достатъчно на практика.
Промените в биофизичното действие на Слънцето, които знаците причиняват поради своето северно или южно положение спрямо екватора, не са единствените. Хилядолетни наблюдения са довели до мисълта, че знаците сами по себе представляват зони на астрални енергии и че те по силата на своите собствени качества модифицират влиянията на всички тела от нашата планетна система. Ето едно от астрологическите твърдения, за които не се дават никакви теоретически доказателства. Колкото и да изглежда необосновано, това схващане не ще да е лишено от известна доза истина. Ние сме склонни да мислим така, не само защото в случая имаме работа с опитно установени влияния или съответствия, издържали контрола на много векове, но и поради факта, че те са били признати дори и от хора като Кеплера и астролозите-статистици, които бяха отхвърлили по принцип всички астрологически положения, за да приемат впоследствие само ония, които са се оказали верни след проверка, направена от тях лично. С оглед на това и като се има предвид, че земното привличане е съществувало и преди Нютон да го бе обяснил, ние можем да разглеждаме въпросния възглед, както и много други в астрологията, като проста хипотеза за работа, която ще трябва да се приеме или отхвърли, след като я опитаме достатъчно на практика. Въз основа на качествата, които се приписват на зодиакалните знаци, традицията дава следните класификации. С оглед на техния позитивен или негативен характер, тя различава мъжки или женски знаци, които се редуват един след друг. Според динамичното им естество знаците се делят на: 1) кардинални - това са знаците, с които започват годишните времена, 2) неподвижни - средата, най-типичното време на всеки сезон и 3) подвижни - последните месеци на сезоните, които представляват край на едно годишно време и преход към следващото. „Динамичните групи показват следните възможности на дейност: Кардинална: Овен, Рак, Везни и Козирог - честолюбие, предприемчивост, любов към независимост, самосъзнание, дейност, стремеж за вземане ръководството в свои ръце, за заставане начело. Неподвижна: Телец, Лъв, Скорпион и Водолей - гордост, достойнство, догматизъм, издръжливост, търпение, солидарност.
към текста >>

6. (Продължение)

ПЕТЪР МАНЕВ

Според същата хипотеза, планетите управляват по два знака - един сроден и един допълнителен на тяхната природа.
Така, Овен напомня борчески импулс, Телец — постоянство, Лъв - мощ, благородство, Везни - равновесие, хармония, справедливост и пр. Най-после, връзките, които според традицията съществуват между планетите и съответните знаци, обясняват известни оттенъци при някои знаци, които като че ли не могат да се изведат от дадените миналия път общи класификации и характеристики на знаците, например типично марсовите черти в един женски и воден знак като Скорпион. Астрологията поддържа, че Слънцето управлява знака Лъв, т. е., че между Слънцето и тоя знак има някакво сродство. Луната владее знака Рак. Според същата хипотеза, планетите управляват по два знака - един сроден и един допълнителен на тяхната природа. Така, Меркурий владее знаците Близнаци и Дева, Венера Телец и Везни, Марс господствува в Овен и Скорпион, Юпитер има своя „дом” в знаците Стрелец и Риби и, най-после, Сатурн е господар на Козирог и Водолей. Според традицията, радиациите на дадена планета, запазвайки своя основен характер, се оцветяват или пречупват различно в зависимост от знака, в който планетата се намира. Нейното действие, например, ще се активизира в един огнен знак, особено кардинален, какъвто е Овен, докато в подвижния воден знак Риби то ще се прояви много по-флегматично. По аналогия, влиянието на една планета, разположена във въздушен или земен знак, ще получи съответна окраска в духа на елементарната и динамична принадлежност на тоя знак. Ако се групират планетите на един хороскоп според тяхното положение по елементи, може да се получи една приблизителна представа за преодоляващия темперамент на индивида, а като се разпределят според присъствието им по динамични групи, ще може да се съди за динамизма, с който тоя темперамент би могъл да се прояви.
към текста >>

Но въпросната хипотеза отива и по-нататък.
Нейното действие, например, ще се активизира в един огнен знак, особено кардинален, какъвто е Овен, докато в подвижния воден знак Риби то ще се прояви много по-флегматично. По аналогия, влиянието на една планета, разположена във въздушен или земен знак, ще получи съответна окраска в духа на елементарната и динамична принадлежност на тоя знак. Ако се групират планетите на един хороскоп според тяхното положение по елементи, може да се получи една приблизителна представа за преодоляващия темперамент на индивида, а като се разпределят според присъствието им по динамични групи, ще може да се съди за динамизма, с който тоя темперамент би могъл да се прояви. Някои автори се опитват въз основа на елементарните комбинации, които дава тоя метод, да теглят далечни заключения дори за съдбата на индивида. Синдбад и д-р Вайс смятат, че такива опити може би са оправдани, доколкото характерът и темпераментът имат дял в определяне съдбата на човека, но съветват да се избягват увлечения в тая посока, защото по тоя метод могат да се получат само твърде общи (сумарни) резултати, толкоз повече, че в хороскопа има фактори, които дават по-добър и по-обоснован поглед върху съдбата на човека. Но въпросната хипотеза отива и по-нататък. Тя твърди още, че знаците упражняват влияние и без посредничеството на планетите. Според нея, цялата физиономия на човека получава отпечатъка на знака, под който се е родил, т. е. знакът, който в момента на раждането, респективно първата вдишка, е заемал източния хоризонт или, както се казва още, е възлизал или изгрявал. Обратно, от телесната форма може да се вади заключение за изгряващия знак, или както се нарича в астрологията - асцендента. „Колкото са трудни, от една страна, ясни дефиниции на телесните белези, толкова лесно могат да се направят, от друга страна, опити в това направление, които без съмнение могат да докажат поддържаната връзка между хороскопа и външния вид.
към текста >>

7. 6. Планети и зодиакални знаци

ПЕТЪР МАНЕВ

И друг път имахме случай да споменем за астрологичната хипотеза, според която планетите от старата серия управляват или владеят по два, а светилата - по един от зодиакалните знаци.
Така, преминаванията на неблаготворните планети през 8° от Рак (точка, която се намира в квадратен аспект с 8° Овен), през 8° Везни (като опозиционната точка спрямо 8° Овен) и през 8° от Козирог (като квадратура към 8° Овен) обикновено ще се придружават от по-големи или по-малки мъчнотии за същото лице. Разбира се, това, което се каза за Слънцето във връзка с преминаванията на някои планети, важи по Принцип и за преминаванията на всички планети спрямо позициите на всички планети в хороскопа. само че в съответни разлики в силата и характера на получените ефекти. Но ние няма да се спираме върху тия въпроси, понеже ги споменахме само за изяснение на един факт, за който нямаме никаква теоретическа обосновка. Засега ще се задоволим да забележим, че методата на транзитите, употребена правилно, представлява едно от твърде сигурните предсказатели и средства на традицията. 2. И друг път имахме случай да споменем за астрологичната хипотеза, според която планетите от старата серия управляват или владеят по два, а светилата - по един от зодиакалните знаци. В тоя случай знакът се нарича жилище на въпросната планета, която пък се счита негов господар (Виж фигурата). Както се каза и по-рано, един от двата знака, които се управляват от един и същ господар, е сроден по естество с владеещата планета, а другият има допълнителен, комплементарен характер на нейния. Следната таблица изразява тия отношения: Новооткритите планети - Уран, който се смята горна октава на Меркурий, и Нептун, когото считат горна октава на Венера, - нямат свое жилище. Твърди се, че Уран, на който приписват огнен характер, се чувствувал добре във Водолей, а може би и в Скорпион, а Нептун, който минава за водна планета - в Риби, а може би и в Рак. Обратно, е знаците, които лежат срещу техните жилища, планетите се считат, че са на „заточение”.
към текста >>

Според същата хипотеза, планетите в падение губят значителна част от своята сила.
Твърди се, че: Противоположните знаци на току-що споменатите са знаци на „падение” за същите планети. Така че, Слънцето се смята в падение във Везни, Обикновено се приема, че планетите, разположени в свой знак, развиват най-добрите си качества, и тяхното влияние е трайно. Планетите в заточение губят положителните си качества и проявяват по-скоро отрицателните. Повечето автори приемат, че планетите, разположени в знака на своята екзалтация (подем), развиват едно понякога внезапно проявено, но силно влияние. Например, ако се касае за господаря на хороскопа, може да имаме едно забележително издигане на индивида. Според същата хипотеза, планетите в падение губят значителна част от своята сила.
към текста >>

8. (Продължение)

ПЕТЪР МАНЕВ

„Обяснението” извеждат от астрологичната хипотеза, която разглежда знака като среда, в която се проявяват жизнените сили на индивида, представлявани от планетите в неговия хороскоп. 4.
С оглед на това, смята се като неблагоприятен признак, когато в един женски хороскоп много планети, особено господарят на хороскопа и самият асцендент са разположени в електрични, мъжки знаци (огнени и въздушни). Ако, разпределени по динамични групи, планетите от даден хороскоп, а особено господарят на хороскопа и самият асцендент са струпани главно в: кардинални знаци (Овен, Рак, Везни и Козирог) - те ще придадат инициатива на родения, неподвижни знаци (Телец, Лъв, Скорпион и Водолей) - постоянство, устойчивост, упоритост, подвижни знаци (Близнаци, Дева, Стрелец и Риби) - подвижност, общителност, приспособимост. Когато много планети, особено господарят на хороскопа и асцендентът, се намират в: огнени знаци (Овен, Лъв и Стрелец) - се получават хора с повече или по-малко пламенен темперамент, въздушни знаци (Близнаци, Везни и Водолей) - интелектуални типове. водни знаци (Рак, Скорпион и Риби) - те създават чувствителните натури, земни знаци (Телец, Дева и Козирог) - практичните хора, „реалните политици”, хора с усет към действителността. Естествено, това, което се казва за планетните групи, важи и за отделните планети. „Обяснението” извеждат от астрологичната хипотеза, която разглежда знака като среда, в която се проявяват жизнените сили на индивида, представлявани от планетите в неговия хороскоп. 4. Тъй като планетите действат заедно със знака, в който се намират, а знакът се проявява всякога в съгласие със своя господар, то в случая ще имаме едно оцветяване на Дадена планета не само от знака, но и от господаря на тоя знак, т. е. ще имаме комбиниране на влиянията на владяната планета с тия на нейния владетел или диспозитор. При това може да се получат различни ефекти в зависимост от хармонията или дисхармонията, която съществува между двете небесни тела. Чистотата и силата на влиянията на една планета, разположена в свой знак, се дължи именно на това, че тя се намира в хармонична среда - сродна или комплиментарна - и освен това, нейните вибрации не се смесват с радиациите на друга планета. Лошото влияние на планета в заточение се обяснява с дисхармоничната резултанта, която се получава поради обстоятелството, че влиянията на въпросната планета се кръстосват с радиациите на диспозитора, които по естество са противоположни на нейните.
към текста >>

9. (Продължение)

ПЕТЪР МАНЕВ

Макс Хайндел обяснява тоя факт с хипотезата, че буйната енергия на Марс се обуздавала от сдържания владетел на Козирог - Сатурн.
4 ÷ 5, с. 102 ÷ 104 рубрика Елементарни астрологични комбинации Дадените в миналия брой общи правила нямат абсолютна стойност, както не е абсолютно и самото разделяне на планетите на добри и лоши. Така, че не трябва да ни учудва, че в отклонение от последното правило Меркурий се счита сравнително добре поставен в сатурновите знаци Козирог и Водолей, поне доколкото се касае за умствените способности и развитие на индивида, докато в друго отношение същата комбинация може да даде по-малко благоприятен резултат. Не трябва да се забравя, при това, че споменатите правила важат само за планетите в перегринно състояние, но не и за планетите в знаковете на своето достойнство или слабост. Така, въпреки че имаме работа с неблаготворни планети, Марс се чувства добре поставен в знака на Сатурна - Козирог, защото там той има своя „подем”. Макс Хайндел обяснява тоя факт с хипотезата, че буйната енергия на Марс се обуздавала от сдържания владетел на Козирог - Сатурн. Обратно, въпреки симпатията, която съществува между благотворните небесни тела Венера и Слънцето, последното е слабо във венериния знак Везни, понеже Везни е знакът на неговото падение. Встъпвайки в тоя знак, Слънцето слиза на юг от екватора и по тоя начин неговото влияние отслабва в северното полукълбо. Меркурий в Стрелец, макар че се намира на разположение на „големия благодетел” Юпитер, не се проявява добре, понеже Стрелец е знак на заточение за Меркурий; в Риби, дето Меркурий комбинира своето влияние пак с това на Юпитер, също така не е добре поставен, понеже Риби е знакът на заточение и падение за тая планета. Връзката между владяната планета и нейния владетел е един вид съвпад, силата, на който е по-малка от тая на обикновения съвпад, но - според Морен - по-голяма от силата на един тригонален аспект. Ето защо, трябва да се държи сметка за тая връзка, нещо, което неоснователно се пренебрегва често пъти.
към текста >>

10. 2.3 ШЕСТАТА КУЛТУРА - МЪЖЪТ И ЖЕНАТА

* „Ортогенеза” - хипотеза, че човешкият мозък се развива моногенетично по линията на известен род маймуни.
Това са същите противоположности, които тласкат слънчевите системи в техните безкрайни пътища; това са същите два полюса на електрическата енергия - мъжкият - анодът, и женският - катодьт. Всички процеси в живата разумна природа се извършват под знака на тези изначални, велики противоположности. Без електронната противоположност няма да съществува движение, няма да има творчество, както при химическите процеси, така и при процесите, които се извършвате сложните психични комплекси. Съвременната научна мисъл е стъпила на здрава основа. И това е само едно начало, което постепенно ще разкрие великите тайни, които се крият в безкрайното: малкото - микрокосмосът и безкрайно голямата - макрокосмоса. * „Ортогенеза” - хипотеза, че човешкият мозък се развива моногенетично по линията на известен род маймуни.
към текста >>

11. 15. РАЗРУШЕНАТА ПЛАНЕТА ФАЕТОН

Между многото доводи за несъстоятелността на тази хипотеза ще отбележим само, че Лаплас не е знаел за силите, които има във всяко вещество, които оформят веществото в сферичната форма и тези сили биха оформили остатъците в сферични.
Фаетон, които е бил обсебен от влиянието на Черното Слънце е приел неговите качества, които са останали и в неговите късове, затова и те носят неговият демонизъм. Като понякога се раждат деца осакатени, с неправилни развити форми на тялото, крака, ръце, гръбнак, неправилни функции на мозъка - разстройства. Късовете на разрушената планета са създали на мястото, където тя е била между Марс и Юпитер на разстояние 2,8 астрономически единици един пояс наречен „Астероиден” - пояс на малките звезди. Ще споменем само, че за съществуването на този пояс има и две крайно неприемливи хипотези. Едната е от френския астроном Лаплас, според която тези късове са материали от първичната материя, създала Слънчевата система, които са останали и не са могли да се обособят като едно цяло. Между многото доводи за несъстоятелността на тази хипотеза ще отбележим само, че Лаплас не е знаел за силите, които има във всяко вещество, които оформят веществото в сферичната форма и тези сили биха оформили остатъците в сферични. Ние имаме, обаче, безспорни доказателства, че късовете в този пръстен, пък и онези късове, които са станали като спътници на поменатите планети, имат неправилна форма. Другата също крайно неприемлива хипотеза на някои астрономи, които съвсем не са разбирали естеството на кометите, както е и сега са отбелязали, че късовете на Астероидният пояс са били остатъци от комети. В подкрепа на изводите на гениалния д-р Олберс имаме много доказателства, които няма защо да изнасяме, защото това не е цел на този труд. Но ще споменем само, че средната и най- плътна област от астероидният пръстен се съгласува с правилото на Тициус-Боде да бъде на 2,8 Астрономически единици. Установено е също, че планетата Фаетон не се пръснала изведнъж при някакъв чудовищен взрив.
към текста >>

Другата също крайно неприемлива хипотеза на някои астрономи, които съвсем не са разбирали естеството на кометите, както е и сега са отбелязали, че късовете на Астероидният пояс са били остатъци от комети.
Късовете на разрушената планета са създали на мястото, където тя е била между Марс и Юпитер на разстояние 2,8 астрономически единици един пояс наречен „Астероиден” - пояс на малките звезди. Ще споменем само, че за съществуването на този пояс има и две крайно неприемливи хипотези. Едната е от френския астроном Лаплас, според която тези късове са материали от първичната материя, създала Слънчевата система, които са останали и не са могли да се обособят като едно цяло. Между многото доводи за несъстоятелността на тази хипотеза ще отбележим само, че Лаплас не е знаел за силите, които има във всяко вещество, които оформят веществото в сферичната форма и тези сили биха оформили остатъците в сферични. Ние имаме, обаче, безспорни доказателства, че късовете в този пръстен, пък и онези късове, които са станали като спътници на поменатите планети, имат неправилна форма. Другата също крайно неприемлива хипотеза на някои астрономи, които съвсем не са разбирали естеството на кометите, както е и сега са отбелязали, че късовете на Астероидният пояс са били остатъци от комети. В подкрепа на изводите на гениалния д-р Олберс имаме много доказателства, които няма защо да изнасяме, защото това не е цел на този труд. Но ще споменем само, че средната и най- плътна област от астероидният пръстен се съгласува с правилото на Тициус-Боде да бъде на 2,8 Астрономически единици. Установено е също, че планетата Фаетон не се пръснала изведнъж при някакъв чудовищен взрив. Черното Слънце, вмъквайки се със своите влияния в нея, то силите на разединението постепенно са създали процеса на разпадането, като отначало е било на няколко кьса, а впоследствие те са продължили да се разпадат. В потвърждение на това видни астрономи установяват, че един-единствен взрив не може да обясни сегашното състояние на Астероидния пръстен.
към текста >>

12. 1930 г-1940 г Из беседи, лекции и други

Част III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ

Това е хипотеза, може да е вярна, може и да не е вярна.
те питат, знае ли Луната, че действува върху въображението на човека? Като тяло, Луната не съзнава това, но като съвкупност от разумни сили, тя съзнава действието си върху Земята и живите същества по нея. Най-малкото, вие можете да си представите, че Луната се управлява от разумни същества, за пример от един ангел, които я върти на една и на друга страна, вследствие на което ние я виждаме от Земята цяла. или в различните и фази. Ще кажете, че това не е научно доказано. Това е хипотеза, може да е вярна, може и да не е вярна. Много хипотези и теории съществуват в науката, едни от които са доказани, а други - недоказани. Бъдещето е пред вас. То ви носи възможности за откриване и доказване на непознатото и незнайното в света.” 231. СКРИТИТЕ ТАЛАНТИ: 37 лекция от Учителя, държана на 31 май 1931 г., София. - В: Методи за самовъзпитание: Младежки окултен клас, Г.
към текста >>

13. Любомир Лулчев II. Творчество: В светлината на Учителя

I . При Адепта (Любомир Лулчев. При Адепта: Окултна повест. София)

Енергията, като основна хипотеза на живота, като целокупност и непреривност, се отхвърля от всички тия, на които умът не издържа постоянното напрежение на вечно следващия процес.
Тия паузи, смени на дейност и почивка налагат печат върху разбиранията, върху схващанията, върху съзнанието... Когато човечеството преживее един прилив... - Прилив! - почудих се аз. - Да, в проявата на човешкия живот, та ако щете и в природата, има приливи и отливи, както в морето - за тях ще ви кажа по-после. Но когато има един прилив в живота, тогава цивилизации се разцъфтяват, общества се повдигат и в схващанията на учените настъпва просветление - тогава техните теории са изразени с възгледи и понятия, според които природата е изпълнена с непрекъснати процеси, в които ние долавяме само отделни части, като «събития». А като настъпи упадък, отлив, тогава се създава теория на цялото число, отричат се непрекъснатите континууми и се стига до квантите - модели на атома, въз който измореното съзнание на съвременния учен от една западваща култура търси да намери образи, форми, за да си почине. Енергията, като основна хипотеза на живота, като целокупност и непреривност, се отхвърля от всички тия, на които умът не издържа постоянното напрежение на вечно следващия процес. - Нищо не разбирам от всичко това - признах си чистосърдечно аз. -Зная, че във философиите и науките теориите се меняват често, но в подробности не са ми известни. - Там е именно чудното на днешния материалистичен свят, че теориите на науката, на които те се кланят, се изменят много често, някои изчезват преди още да са могли да се твърдят или докажат достатъчно, отричат се едни други - и въпреки това хората «скептици», «неверниците» хора им вярват и смятайки, че знаят нещо «научно», доказват... тъкмо тогава, когато основите на тия науки още искат своето доказателство. - Може - казах аз, - но това ми е непонятно, па и не е в моята област. Вярно е, че ние се доверяваме на съвременната наука може би повече, отколкото трябва... но човек все в нещо трябва да вярва.
към текста >>

14. Любомир Лулчев VIII. Списание «Житно зърно» Статии. 1. Магическата пръчка

(Сп. «Житно зърно», г. 1,1924 г., бр. 9-10, стр. 29-43)

Всички метали са били безпогрешно указани, при което Густав ле Бон изрично е накарал да се отбележи в протокола, че той не е знаел, в кой плик какво е имало и че следователно хипотезата за предаване на мисълта трябва да бъде съвършено отхвърлена в случая.
Потретва се опитът, като хващат съвместно от двете страни Густав ле Бон и редакторът на вестника „Journai des Débats." Резултатите са същите. Минават към основния опит. Густав ле Бон е приготвил предварително пет плика с еднакъв цвят и формат и във всеки от тях е затворил по една плочица от различен метал (олово, алуминий, сребро, цинк и червена мед) по определен формат и равно тегло. Решават, че опитите ще се правят без да се казва до свършването им дали са сполучливи или не. Хората, които си служат с пръчката, се пущат един след друг в стаята с няколко секунди пауза и резултатите се отбелязват. Всички метали са били безпогрешно указани, при което Густав ле Бон изрично е накарал да се отбележи в протокола, че той не е знаел, в кой плик какво е имало и че следователно хипотезата за предаване на мисълта трябва да бъде съвършено отхвърлена в случая. Той изрично подчертал, че в начините на работа вижда научни основи и че въпросът заслужава сериозно проучване, понеже представлява голям интерес. В главното си събрание вторият интернационален конгрес по експериментална психология гласува резолюция по въпроса за магическата пръчка, в която между другото се казва: „несъмнено е че има лица, които могат да намират подземния и подземни потоци, да измерват тяхната дълбочина и количество, да намерят заровени металически маси и по тия начини да правят неща, които досега са се смятали за невъзможни – да познават състава на скритите вещества и затова решава. 1.Че движението на пръчката се дължи на сили, които заслужава да бъдат проучени методически. 2.Назначава една постоянна комисия, която ще води анкетата проучванията и издирванията върху бъдещите факти. Преди да видят по нататъшните резултати от тия проучвания в продължение на изминалите десет години оттогаз, нека кажем няколко думи за самата пръчка, нейния вид и начин на употребление.
към текста >>

15. 2. ЕССЕ HOMO

Понякога се иска човеку, четящ печатните клевети на тия, които виждат сламката в очите на брата си, а гредата в свойте не чувстват, да се запита: Толкова ли е важно за България съществуванието на един шарлатанин (както е нарекъл в печата един от православните християни Дънова), та църквата се безпокои за него повече, отколкото за петдесеттях хиляди апаши, които пълнят затворите и улиците ни, десятките хиляди нещастници, които подлагат телата си, за да изкарват насъщния си хляб, сто петдесеттях хиляди инвалиди, които тръгнаха с попска благословия на бойните полета, гдето оставиха другари и собствените си ръце и крака; стотях хиляди вдовици и невръстни сираци, които протягат ръце за милост и чакат подаяния, защото няма кой да им даде работа и подслон; стотиците учени, доктори и професори, които гордо твърдят, че в тяхната наука няма място за «хипотезата Бог».
Има души гладни нахранени, има души жедни напоени, има слепи прогледнали - е ли той спасител за тях?... Бог се изявява чрез частицата нетленно в человека, във всеки человек. И всеки, който може да помогне другиму и облекчи безкористно страданието на близкия си, с какво и да е, е изпълнил само волята Божия. - И това ли се вменява в грях на Дънова? Него обвиняват охотно и за греховете на всекиго, който, случайно или не, се е прилепил при него, като че ли той е създал цялото му минало, прекарано в «православие», проявление на което са всичките му отрицателни качества сега! Понякога се иска човеку, четящ печатните клевети на тия, които виждат сламката в очите на брата си, а гредата в свойте не чувстват, да се запита: Толкова ли е важно за България съществуванието на един шарлатанин (както е нарекъл в печата един от православните християни Дънова), та църквата се безпокои за него повече, отколкото за петдесеттях хиляди апаши, които пълнят затворите и улиците ни, десятките хиляди нещастници, които подлагат телата си, за да изкарват насъщния си хляб, сто петдесеттях хиляди инвалиди, които тръгнаха с попска благословия на бойните полета, гдето оставиха другари и собствените си ръце и крака; стотях хиляди вдовици и невръстни сираци, които протягат ръце за милост и чакат подаяния, защото няма кой да им даде работа и подслон; стотиците учени, доктори и професори, които гордо твърдят, че в тяхната наука няма място за «хипотезата Бог». Изглежда, че Дънов е по-важен. И те имат право. Той говори какви трябва да бъдат тия, които не само споменуват Исусовото име и думи, а и живеят принципите Му. Той рисува новия живот на щастие в хармония с тия Божествени закони - а в тоя нов живот няма доходи само от споменуванието на Христовото име... От друга страна, и разбиранието на това учение изисква знание, самовдълбявание, наблюдение, една душевна еволюция, която не всеки може да има - оттам и идейната реакция, която то среща в някои кръгове. Многото страдали, люшканите от живота, изнемогващите под ударите или тяжестите му, имат най-достъпни души, защото са разбрали суетата на временното.
към текста >>

16. 8. Вестник „Зора”, г. XII, бр. 3295, З.VІІ.1930 г., стр. 1

Тъй както се формулира обвинението от г-н прокурора, хипотезата, на която основава цялото свое обвинение, е възможна.
- Този процес - започва защитникът - представлява един особен интерес не само за нашия бит, но изобщо за нашите криминалози. Една беззащитна жена, в една тъмна нощ бива жестоко убита. Какво може да се иска повече, за да може такова едно престъпление да възбуди не само голям интерес, но и да издигне извършеното деяние като едно от редките престъпления в целия свят? Настоящото дело заслужава да бъде отбелязано в аналите на българското правосъдие и поради едно друго съображение. Едва ли ще се намери друг процес у нас, в който обвинението да е било изградено на такива изключителни положения, както настоящия. Тъй както се формулира обвинението от г-н прокурора, хипотезата, на която основава цялото свое обвинение, е възможна. Нищо невъзможно няма за човешката душа. Тя е такъв голям лабиринт, че изненадите са възможни и бихме допуснали в края на краищата и едно изключително психологическо съвпадение на обективните данни. Но за да може едно обвинение да бъде изградено върху такива едни психологически предпоставки, би трябвало да има по-осезателни, обективни данни, които да ни дадат основание да твърдим, че настоящият процес е действително извършен при една извънредно психологическа предпоставка. Аз смятам, че това е най-слабата страна на процеса, защото според моето дълбоко убеждение трябвало е много малко усилия, за да съберат нужните, необходими обективни данни, та да може обвинението, което се гради върху изключителни положения, да излезе поне правдоподобно. Установява се, че убийството е станало с тесла.
към текста >>

17. 13. Вестник „Зора”, г. XII, бр. 3417, 22.ХІ.1930 г., стр. 2

ВТОРИЯТ ДЕН НА ДЕЛОТО ТИМЕВИ

Тодоров заключава, че неговата хипотеза се приближава твърде много до начина, който се описва в показанията, и че е възможно убийството да е станало при една такава обстановка.
Тодоров даде обяснения върху начина, по който е било извършено убийството на Гела. В това време Малина Тимева се заглежда продължително пред себе си и прави впечатление като че ли не слуша нищо. Стойка Тимева следи внимателно думите на вещото лице. Прочита се пасажът от показанията на Ст. Тимева, дадени при следователя, за начина, по който двете подсъдими са извършили убийството. Проф. Тодоров заключава, че неговата хипотеза се приближава твърде много до начина, който се описва в показанията, и че е възможно убийството да е станало при една такава обстановка. Днес ще бъдат разпитани останалите вещи лица: Кръстников, проф. Попов и д-р Шеханова. * При едно следствие, проведено срещу Учителя Дънов в полицията, следователят се държи грубо с Него и Той го предупреждава, че ще отговаря с живота си. По-късно комунистите го разстрелват за отмъщение. (бел. на съставителя на „Изгревът” Вергилий Кръстев)
към текста >>

18. X. АСПАРУХОВИЯТ КАЛЕНДАР

Борис Рогев

И първата хипотеза на Рогев е, че в първобългарския календар е съществувал цикъл от 17 първобългарски години.
Приписката към словата на Атанаси Александрийски и Откъслечният (фрагментиран) надпис. От тях той е извадил 13 календарно-астрономически събития. Това са двойките думи Шегор Алем, Шегор Твирим, Сомор Алтем и т. н. Извадил е и 12 числа 300, 150, 17 и пр., които означават първобългарски години. Естествено е при подобна задача човек да започне от няколко начални хипотези. И първата хипотеза на Рогев е, че в първобългарския календар е съществувал цикъл от 17 първобългарски години. Втората хипотеза е, че календарът е слънчево-лунен, т. е. при отчитането на времето се взема пред вид движението и на Слънцето, и на Луната. Разбира се, хипотезата е едно, а доказателството е съвсем друго нещо лесно е да се каже, но е трудно да се докаже. Необходимо е било да се установи в кое от периодичните движения на небесните тела участвува числото 17 и в каква връзка е това с измерването на земното време. Вече е мъчно да се определи дали следващата стъпка е била само плод на прозрение или само резултат от дълги изчисления, но тя е довела до планетата Юпитер.
към текста >>

Втората хипотеза е, че календарът е слънчево-лунен, т. е.
От тях той е извадил 13 календарно-астрономически събития. Това са двойките думи Шегор Алем, Шегор Твирим, Сомор Алтем и т. н. Извадил е и 12 числа 300, 150, 17 и пр., които означават първобългарски години. Естествено е при подобна задача човек да започне от няколко начални хипотези. И първата хипотеза на Рогев е, че в първобългарския календар е съществувал цикъл от 17 първобългарски години. Втората хипотеза е, че календарът е слънчево-лунен, т. е. при отчитането на времето се взема пред вид движението и на Слънцето, и на Луната. Разбира се, хипотезата е едно, а доказателството е съвсем друго нещо лесно е да се каже, но е трудно да се докаже. Необходимо е било да се установи в кое от периодичните движения на небесните тела участвува числото 17 и в каква връзка е това с измерването на земното време. Вече е мъчно да се определи дали следващата стъпка е била само плод на прозрение или само резултат от дълги изчисления, но тя е довела до планетата Юпитер. Оказало се, че една Юпитерова година се дели на 17.
към текста >>

Разбира се, хипотезата е едно, а доказателството е съвсем друго нещо лесно е да се каже, но е трудно да се докаже.
Извадил е и 12 числа 300, 150, 17 и пр., които означават първобългарски години. Естествено е при подобна задача човек да започне от няколко начални хипотези. И първата хипотеза на Рогев е, че в първобългарския календар е съществувал цикъл от 17 първобългарски години. Втората хипотеза е, че календарът е слънчево-лунен, т. е. при отчитането на времето се взема пред вид движението и на Слънцето, и на Луната. Разбира се, хипотезата е едно, а доказателството е съвсем друго нещо лесно е да се каже, но е трудно да се докаже. Необходимо е било да се установи в кое от периодичните движения на небесните тела участвува числото 17 и в каква връзка е това с измерването на земното време. Вече е мъчно да се определи дали следващата стъпка е била само плод на прозрение или само резултат от дълги изчисления, но тя е довела до планетата Юпитер. Оказало се, че една Юпитерова година се дели на 17. После пресмятанията показали, че тези 300 първобългарски години, отделени в Именника на Авитохол, съответствуват на 128 и 256 синодични* периода на планетата Сатурн. Така в първобългарското летоброене се «намесили» пет небесни тела Земята, Луната, Слънцето, Юпитер и Сатурн.
към текста >>

19. 1.3. Стефан Томов и Учителят

Следователно, никакъв хаос и неправда не владеят в живота, а владее само най- пълна законност, която най-накрая ще доведе хората до крайната цел на живота -съвършенството на човека"... И след туй авторът тържествено заявява, че "това учение представлява една такава пълна и всеобемляюща хипотеза, щото може да се противопостави на всички хипотези по разрешението проблемата на живота".
Ников в гореспомената книга на с. 3-а учението за прераждането: "Според учението за прераждането човекът не веднъж е идвал досега на земята, както и не последно е сегашното му раждане. През тази минала редица от въплощения на земята той е събирал опитността, която се показва в настоящето му слизане, като вродени способности и предразположения, като гений, талант, а също така и характер; тогава той е изучавал този клон на науката, който днес се явява тъй леко възприемлив за него в сравнение с другите клонове на знанието, тогава е сложил причините, следствията на които го сполетяват днес, следствия добри или лоши. Всичките условия на живота му днес са просто плодове, израсли от семето, посято от него самия в миналото, те съставляват леглото, което сам той си е постлал, за да легне днес на него. Оттова излиза, че човекът сам е творец на своята настояща съдба, както и в сегашното си поведение при условията, които той сам си е причинил, си приготовлява своето бъдеще. Следователно, никакъв хаос и неправда не владеят в живота, а владее само най- пълна законност, която най-накрая ще доведе хората до крайната цел на живота -съвършенството на човека"... И след туй авторът тържествено заявява, че "това учение представлява една такава пълна и всеобемляюща хипотеза, щото може да се противопостави на всички хипотези по разрешението проблемата на живота". Да, това само наглед е пълна и всеобемляюща хипотеза-старо индийско предположение. (4) Не е ли странно да се връщаме назад в тъмните векове на староиндийската история и да възстановяваме едно отдавна забравено заблуждение, каквото е учението за прераждането? Не е чудно, че старите хиндуси, копнеещи за сърдечна чистота, са измислили това учение. Необяснимо е, обаче, това дето теософи и дъновисти, които се хвалят, че са по-добри християни от православни и евангелисти, заявяват, че учението за прераждането е начало и край на тяхното верую. Според тях, без прераждането не можело да се постигне съвършенство, което ни предлага сам Господ наш Исус Христос като казва: "Бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш небесни".
към текста >>

Да, това само наглед е пълна и всеобемляюща хипотеза-старо индийско предположение.
3-а учението за прераждането: "Според учението за прераждането човекът не веднъж е идвал досега на земята, както и не последно е сегашното му раждане. През тази минала редица от въплощения на земята той е събирал опитността, която се показва в настоящето му слизане, като вродени способности и предразположения, като гений, талант, а също така и характер; тогава той е изучавал този клон на науката, който днес се явява тъй леко възприемлив за него в сравнение с другите клонове на знанието, тогава е сложил причините, следствията на които го сполетяват днес, следствия добри или лоши. Всичките условия на живота му днес са просто плодове, израсли от семето, посято от него самия в миналото, те съставляват леглото, което сам той си е постлал, за да легне днес на него. Оттова излиза, че човекът сам е творец на своята настояща съдба, както и в сегашното си поведение при условията, които той сам си е причинил, си приготовлява своето бъдеще. Следователно, никакъв хаос и неправда не владеят в живота, а владее само най- пълна законност, която най-накрая ще доведе хората до крайната цел на живота -съвършенството на човека"... И след туй авторът тържествено заявява, че "това учение представлява една такава пълна и всеобемляюща хипотеза, щото може да се противопостави на всички хипотези по разрешението проблемата на живота". Да, това само наглед е пълна и всеобемляюща хипотеза-старо индийско предположение. (4) Не е ли странно да се връщаме назад в тъмните векове на староиндийската история и да възстановяваме едно отдавна забравено заблуждение, каквото е учението за прераждането? Не е чудно, че старите хиндуси, копнеещи за сърдечна чистота, са измислили това учение. Необяснимо е, обаче, това дето теософи и дъновисти, които се хвалят, че са по-добри християни от православни и евангелисти, заявяват, че учението за прераждането е начало и край на тяхното верую. Според тях, без прераждането не можело да се постигне съвършенство, което ни предлага сам Господ наш Исус Христос като казва: "Бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш небесни". Разбира се, за абсолютно съвършенство Христос тук не говори.
към текста >>

20. 1. Планината

Глава 5. Гласове, които стигат до сърцето

Не е нужно всред тая феерия от красота и през тоя чудесен миг да изричаме някоя научна теория, хипотеза или дори и научен факт.
С какво тя би разширила и задълбочила нашето усещание и нашето възхищение от величието на планината, която се разкрива пред нас, не само в неповторимата си красота и мощ, но и с нейния вътрешен замисъл, с неотразимата идея, вложена там определена, ясна, жива? Трепваме и излезли от рамките на рационалистическото мислене, невъзмутимо спокойно сега, досущ като учени се питаме - нима обикновеното човешко творение надвишава по замисъл и по определена наситена идейност тоя величествен планински строеж? Чудно, как не сме имали време да помислим върху това! Каква логичност и каква тривиалност в нашия умствен хоризонт! Колко ограничено сме мислили и колко е беден човек, лишен от полета на въображението и от дъха на пламенната фантазия. Не е нужно всред тая феерия от красота и през тоя чудесен миг да изричаме някоя научна теория, хипотеза или дори и научен факт. Нека в тоя час да не навлизаме в дверите на науката. Нека в тоя приказен час си останем прости хора, малко поети в сърцето и не лишени от въображение. Кой може да ни забрани да мечтаем и да изразяваме нашите видения?... Земята в желанието си да направи дар на човека, не е измислила нищо по-прекрасно от това да ни подари планини. Нищо по-хубаво не може да се намери на земята от тях.
към текста >>

21. 71. „Учението на Бялото Братство”. Статията „Учението на Бялото Братство” / Сава Калименов. - В: Братство, Севлиево. Г. 3, бр. 27, 10.01.1931, с. 1-2

II. ПОВЕСТВУВАНИЯ ЗА ВРЕМЕНА, СЪБИТИЯ И ЛИЧНОСТИ

То не е теория или хипотеза, а приложение и живот.
Тогава пред нас се разтварят всички граници и ние добиваме истинската Свобода. Любов, Мъдрост, Истина - това са трите основни принципа в учението на Бялото Братство. Това е самото учение - неговата същност. Който иска да ги проучи, нека ги опита, нека се постарае да ги приложи в живота си. Учението на Бялото Братство е учение на опита - на живия, непосредствен, личен опит. То не е теория или хипотеза, а приложение и живот. Би трябвало тези, които искат да имат свое собствено мнение за него, а най-вече тези, които искат да се произнесат за него и да го критикуват, би трябвало те да го опитат сами, да го приложат в живота си, да го изживеят в душата си и тогава, според получените плодове, нека се произнесат.
към текста >>

1.0000908374786