Търсене в текстове за 'Училище'

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

Ама аз съм твоят съученик от Николаевка, та ние седяхме на един чин с теб в училището.
" Той вече се приближи на два метра от нас. Ние мълчим. Учителят също мълчи и го гледа безучастно, все едно че гледа един стълб - неодушевен и случайно изпречил се пред нас. "Ама Петре, ти не ме ли познаваш? Ама ти не си ли спомняш кой съм аз? Ама аз съм твоят съученик от Николаевка, та ние седяхме на един чин с теб в училището. Не си ли спомняш? " Учителят мълчи, гледа го и нищо не казва. Ние също мълчим. "Ама Петре, май и ти си остарял като другите. Та малко ли години минаха оттогава?
към текста >>

2. 3_48 Ученикът с четирите факултета и отклонението от Школат а

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

" Шивачката мълчи, а Учителят продължава: "Това означава, да се запишете в училище и след две години да завършите основното си образование, след три години да завършите прогимназията, а след четири години - гимназия и накрая, като запишете Юридическия факултет и завършите за адвокат, тогава ще видим какво сте научили." Така Учителят повтаря същите думи, които съм изрекла в "парахода" и заради което тя я е отишла да се оплаква при Него от мен.
Но аз им разказах, че след като съм видяла тази срамна сцена, съм отишла при Учителя и всичко съм Му разказала. Предадох им каквото ми бе казал Учителят. Шивачката отиде при Учителя да се оплаква от мен, като взе една от сестрите за свидетелка, да докаже това, че съм я обидила и съм се държала грубо с нея, когато ученикът трябва да бъде вежлив и учтив с другите. След като Учителят я изслушал, казал: "Сестра, за да разговаряте със сестрите- учителки, трябва да имате техния ценз. А знаете ли, сестра, какво означава ценз? " Шивачката мълчи, а Учителят продължава: "Това означава, да се запишете в училище и след две години да завършите основното си образование, след три години да завършите прогимназията, а след четири години - гимназия и накрая, като запишете Юридическия факултет и завършите за адвокат, тогава ще видим какво сте научили." Така Учителят повтаря същите думи, които съм изрекла в "парахода" и заради което тя я е отишла да се оплаква при Него от мен. Това бе един метод на Учителя - когато някой отиде при Него, Той му предава същите думи, които се приказват от приятелите на "Изгрева" за него. И след това идваше голямата задача за разрешение. Зависи как ще отговориш и как ще постъпиш, а това определяше дали ще разрешиш задачата си. Но шивачката не знае и не познава метода, затова не се предава и не отстъпва, а казва: "Но Учителю, нали всички хора са еднакви пред Бога? " Учителят се усмихва и казва: "Всички хора са еднакви пред Бога, но не всички са еднакви пред закона: така, едни са излезли по-рано от Бога, а други са излезли милиони и милиарди години по-късно от Него.
към текста >>

А ти, ако искаш да станеш учена, ще се запишеш в училище и след четиринадесет години, като завършиш и имаш ценз за адвокат, ще видим какво знаеш и можеш." И Учителят и този път цитирал точно моите думи, че трябва да учи цели четиринадесет години.
И след това идваше голямата задача за разрешение. Зависи как ще отговориш и как ще постъпиш, а това определяше дали ще разрешиш задачата си. Но шивачката не знае и не познава метода, затова не се предава и не отстъпва, а казва: "Но Учителю, нали всички хора са еднакви пред Бога? " Учителят се усмихва и казва: "Всички хора са еднакви пред Бога, но не всички са еднакви пред закона: така, едни са излезли по-рано от Бога, а други са излезли милиони и милиарди години по-късно от Него. Ето защо, едни са учени, а други - прости. А ти, ако искаш да станеш учена, ще се запишеш в училище и след четиринадесет години, като завършиш и имаш ценз за адвокат, ще видим какво знаеш и можеш." И Учителят и този път цитирал точно моите думи, че трябва да учи цели четиринадесет години. Тя си отишла от Него крайно недоволна, придружена от сестрата-свидетелка, но вече никога не стъпи в "парахода", а се прехвърли да командува на друга територия. Отиде в кухнята да командува сестрите, които се грижеха за приготовлението на общите обеди. Но все пак, тя не се записа да учи. Предпочете да командува така, както си беше - без основно образование. Този случай ви го разказвам, за да видите откъде дойде отклонението в Школата.
към текста >>

3. 3_52 Рудолф Щайнер и Всемировият Учител

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

Тази тайна днес е известна на учениците в училище, като "питагорова теорема".
При кардинални прераждания тези души вървят заедно." Мина също много време. Неведнъж Учителят в беседите си е говорил за Питагор и за неговата Школа. Това ще намерите в Словото Му. Разказвал ни е как Питагор отишъл в Египет и престоял петнадесет години при египетските жреци, само и само да получи посвещение. Открили му една единствена тайна. Тази тайна днес е известна на учениците в училище, като "питагорова теорема". Според нея, хипотенузата на квадрат е равна от сбора от квадратите на двата катета. Но това е едната страна на въпроса. Онова, което научава там Питагор не е това, което се учи в училище. Питагоровата теорема има друго значение и Учителят я разкри пред нас. Учителят разглежда триъгълника и неговите катети и хипотенуза като проекция на човешката личност.
към текста >>

Онова, което научава там Питагор не е това, което се учи в училище.
Разказвал ни е как Питагор отишъл в Египет и престоял петнадесет години при египетските жреци, само и само да получи посвещение. Открили му една единствена тайна. Тази тайна днес е известна на учениците в училище, като "питагорова теорема". Според нея, хипотенузата на квадрат е равна от сбора от квадратите на двата катета. Но това е едната страна на въпроса. Онова, което научава там Питагор не е това, което се учи в училище. Питагоровата теорема има друго значение и Учителят я разкри пред нас. Учителят разглежда триъгълника и неговите катети и хипотенуза като проекция на човешката личност. Единият катет представлява чувствата, другият катет - мислите на човека, а хипотенузата представлява волята му. В такъв случай питагоровата теорема има друго значение, което е истинското духовно знание. Или - волята у човека на квадрат (хипотенузата на триъгълника) е равна на сбора от чувствата на квадрат плюс мислите на квадрат (това са двата катета на триъгълника).
към текста >>

4. 3_58 Философията на йогите и Школата на Учителя

Заминаха там, където им е мястото, тоест на онзи свят, за да си научат някои ненаучени уроци от началното училище.
Учителят по онези години посещава Габрово, заради което Цанка Евтимова иска от от читалищната управа да се даде под наем за една вечер салонът на читалището, за да може Учителят на следващия ден да държи беседа за гражданството на Габрово. Отговорът е бил следният: "За господин Дънов място в Габрово няма." Само за шест месеца всички членове на управата си заминават скоропостижно, изпратени с тържествени погребения. Какво излезе накрая? Че за тези също няма място в Габрово. Мястото им бе на друго място. Заминаха там, където им е мястото, тоест на онзи свят, за да си научат някои ненаучени уроци от началното училище. Така бе направен първият опит срещу Учителя в Габрово. Вторият опит бе направен и бяха предизвикани Силите Господни. А беше направен и трети опит срещу Школата на Учителя. В Габрово има издание на Йога-клуб "Свами Шивананда Сарасвати" - списание "Йога". В брой 2 от 1992 година, под заглавието на списанието беше поместен портретът на Учителя, искащ да покаже, че Учителят Беинса Дуно може да се постави заедно, на един кантар с класическите йога-текстове и че те съвпадат със Словото на Учителя, видно от уводната статия.
към текста >>

5. 4_01 Любовта е извор

МАРИЯ ЗЛАТЕВА

През 1921 година бях ученичка в Музикалното училище в София.
Той е един от съоснователите на операта в Стара Загора. Дядо ми е бил певец в църквата на дядо поп Константин Дъновски в с. Николаевка. Майка ми е от Трявна, учителка. След 1910 година тя учителствува в софийските села, придружена от мен, от сестра ми и от баба ми. Там сме учили. През 1921 година бях ученичка в Музикалното училище в София. Между съучениците ми имаше един, който ми правеше особено впечатление и постепенно се сприятелих с него. Казваше се Харалампиев. Веднъж той ми се довери, че неделен ден ходи да слуша сказките на един Мъдрец. Това ме много заинтригува и пожелах да ме заведе. Следващия неделен ден ние се срещнахме на уреченото място и малко преди десет сутринта, отидохме на ул."Опълченска" 66.
към текста >>

6. 4_13 Фрагменти от музикалния живот на Изгрева

МАРИЯ ЗЛАТЕВА

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

Беше школувана певица и стана преподавателка в Музикалното училище.
Няколко пъти изнесе концерти на Седемте езера на Рила. Сестра Дафинка пееше много чисто. Беше приятелка на Асен Арнаудов. Разболя се от туберкулоза и си замина. Мария Славова също вземаше участие. Беше школувана певица и стана преподавателка в Музикалното училище. Разработваха се песни за хор и оркестър, както и различни сола от: Кирил Икономов, Ирина Кисьова, Димитър Грива, Лиляна Табакова, Филип Стоицев, Весела Несторова и други. На Паневритмията акомпанираха на китара: Невена Капитанова, Верка Куртева, Гита Стратева и други. Втори глас цигулки свиреха: Асен Арнаудов, Галилей Величков, Станка Йорданова, Филип Стоицев. Първа цигулка свиреха: Симеон Симеонов, Мария Златева, Ангел Янушев, Кирил Икономов, Игнат Котаров и много други, които желаеха. Диригент на оркестъра за Паневритмията бе Матей Калудов - военен капелмайстор.
към текста >>

Помагах им да влязат в Музикалното училище и да продължат да учат.
За мое голямо учудване, той сподели, че не знаел къде го е сложил и не можел да го намери. Това дали беше ирония на съдбата или пък беше истинската му съдба - не мога да кажа. Но не мога да се примиря с това, че ето - изминаха четиридесет и пет години от заминаването на Учителя, а той нищо не написа за Него, нито публикува свои разработки на песните на Учителя, при положение, че имаше условия, имаше възможност да стори това. Коментарите са излишни, защото се предхождат от непослушанието на ученика към Учителя. През всичкото време, докато бях в Братството, аз преподавах уроци по цигулка на братските деца. Помагах им да влязат в Музикалното училище и да продължат да учат. Сега младите братски музикални деца израснаха. Станаха добри музиканти и продължават музикалния живот на Братството. През времето на Школата непрекъснато съм била на всички екскурзии с Учителя на Витоша и на Рила и непрекъснато съм свирила на Паневритмия. Изминаха много години, младите братски деца израснаха, станаха добри музиканти и сега те осъществяват музикалния живот на Братството. Настоящите бележки, които предоставям, имат за цел да подтикнат младите музиканти в техния път към изучаване песните на Учителя, за да могат от своя страна да ги предадат на следващите поколения.
към текста >>

7. 5_06 Песните на Учителя

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

Дадена е през 1888 година, в село Хотанца, Русенско, където Учителят е бил назначен за учител в местното училище и където е учил децата на четмо и писмо.
Това е първата песен, която се даде в Школата, след като аз влязох в нея. Лично аз много я обичам. Фир-фюр-фен Това е химн на ученика. С този химн Учителят изпраща ученика в света. За Небесния цар Мелодия и текст от Учителя. Дадена е през 1888 година, в село Хотанца, Русенско, където Учителят е бил назначен за учител в местното училище и където е учил децата на четмо и писмо.
към текста >>

8. 5_08 Паневритмията на слънцето за Изгрева

Един разговор в Мърчаево Учителят завърши с думите: "Трябва да има специално училище за изучаване движенията на Паневритмията." Един ден към Братството ще има хореографска школа, ще се изучава изкуството на движенията и музиката." Това е една идея на Учителя за бъдещата работа на учениците със Словото Му, песните и Паневритмията.
Учениците създават условията и средата, за да се прояви Словото на Всемировия Учител в музика и движение, за да се създаде Паневритмията. Паневритмията - това са танци на слънцето и на слънчевите лъчи, прости и съвършени. Учителят каза веднъж в Мърчаево: "Ако не беше Паневритмията, много лошо щеше да бъде на света и на българите." "Ако не бяхме играли Паневритмия, положението на българите щеше да бъде много по-тежко от сега. Ние сме свързани с българския народ, ние сме свързани с човечеството. Каквото правим - отразява се върху Цялото" - допълни друг път Учителят. Един разговор в Мърчаево Учителят завърши с думите: "Трябва да има специално училище за изучаване движенията на Паневритмията." Един ден към Братството ще има хореографска школа, ще се изучава изкуството на движенията и музиката." Това е една идея на Учителя за бъдещата работа на учениците със Словото Му, песните и Паневритмията. С песните и музиката на Паневритмията, чрез слънчевите лъчи, които ги носят, с които те пристигат, ние на земята я играем като танци на слънцето. Ние пеем песните на Паневритмията като песни на слънцето. Чрез песните и танците на Паневритмията ние слизаме от слънцето и създаваме Школата на Бялото Братство на земята. Това е Паневритмията за нас. А Пентаграмът, който Учителят ни даде, е емблема на Пътя на ученика.
към текста >>

9. 6_03 Паневритмията на Учителя и българският народ

НИКОЛАЙ ДОЙНОВ

Казах му, че съм учителка в училището "Стефан Караджа", намиращо се на улица "Пиротска" и допълних, че през летните месеци, когато сме във ваканция, съм учителка и в детската градина при "Близкоизточната фондация".
Тези паралели са много важни. В обозначения в бележката ден и час тя отива в министерството, изчаква реда си и се явява при Борис Йоцов, който по това време е секретар на министерството. "За голяма моя изненада, той ме посрещна много добре - казва Милка. - Любезно ме покани да седна и ме запита къде съм учителка, как работя и прочее. Аз отговарях предпазливо и внимателно, защото не знаех защо съм извикана и бях много уплашена. Казах му, че съм учителка в училището "Стефан Караджа", намиращо се на улица "Пиротска" и допълних, че през летните месеци, когато сме във ваканция, съм учителка и в детската градина при "Близкоизточната фондация". Там има и игрище. На това игрище идваха учители от цяла България, където изкарваха курсове за ръководители на детските градини, а аз бях определена за ръководител на тези курсове. Тези учители бяха насочени за там от министерството на просветата. След обясненията, които дадох на секретаря Борис Йоцов, той ме запита: "Какви гимнастически упражнения знаете, с какви игри занимавате децата? " Аз изредих програмата, която прилагам на игрището си, като изтъквах авторите,от които съм ползувала, а също и онова, което аз съм изнесла в своите трудове - мои лични методи, придобити от опита и творческия порив в тази област.
към текста >>

" "Да, зная за Паневритмията, но в училище не работя с нея" - смело казах аз и започнах да разбирам накъде бие работата.
" Аз изредих програмата, която прилагам на игрището си, като изтъквах авторите,от които съм ползувала, а също и онова, което аз съм изнесла в своите трудове - мои лични методи, придобити от опита и творческия порив в тази област. Най-после, като ме видя, че не съм подготвена и заобикалям въпроса, който го интересуваше, ме запита: "Нещо друго прилагате ли? " Аз не отговорих. Мълчах. След минутка мълчание, той ми каза: "С Паневритмията не се ли занимавате? Знаете ли за нея? " "Да, зная за Паневритмията, но в училище не работя с нея" - смело казах аз и започнах да разбирам накъде бие работата. Въздъхнах с облегчение, като разбрах, че за добро съм повикана и отговорих: "Досега не съм прилагала тези упражнения". "Помислете като как може да се приложи в българските училища и ми донесете доклад за тази възможност при пръв удобен случай." Разбрах задачата си, станах и напуснах министерството, изпратена любезно от главния секретар. Оттам като с криле се озовах на "Изгрева" при Учителя. Явих се при Него и с възторг Му разказах за случилото се в министерството със секретаря Йоцов. Учителят ме погледна и каза: "Можеш ли да изпълниш задачата си като ученичка?
към текста >>

Препоръчала е най-напред да се започне в едно училище като утринна гимнастика преди започването на училищните занимания на учениците.
След това се прибрах в къщи, отправих молитва за помощ и написах доклада ръкописно. След това го преписах на пишеща машина в четири екземпляра". От този доклад на Милка, за съжаление, днес не можахме да намерим нито един екземпляр. Но в него, доколкото Милка си спомняше, първо е написала няколко реда за значението и силата на Паневритмията. След това е пояснила пътя, начина, по който тези упражнения ще могат да се въведат в училищата. Препоръчала е най-напред да се започне в едно училище като утринна гимнастика преди започването на училищните занимания на учениците. А впоследствие да се разшири и до всички училища в България. За тази цел било необходимо да се организира курс за учителите по физкултура от цялата страна. Учителите от курса щели да имат за задача да усвоят цялата Паневритмия и начина, по който тя се предава, за да могат да я предадат на учениците. "След два дена занесох доклада на Учителя, прочетох Му го и Той го одобри. Оставих Му един екземпляр.
към текста >>

Едни от тях са настанени и в училището, където е работела Милка.
"На мене - поясни ми Милка в разговора, който имахме с нея - задачата ми се видя доста сложна за практическо осъществяване". И както разбирам, започва един период от нейна страна на колеблива и плаха нерешителност, както и протакане за осъществяването на това Велико и Красиво Дело. Едно ново събитие, според нея, също донесло усложнение. В първата половина на месец март 1942 година, Видин и Видинско са потопени от едно катастрофално наводнение на Дунава, при което са разрушени много сгради и се наложи голяма евакуация на тамошното население. По-голямата част от тях идват като бежанци в град София. Едни от тях са настанени и в училището, където е работела Милка. А децата от училището били разпръснати по други училища. "Мен като учителка и моите деца бяхме изпратени в училището "Константин Фотинов". Там, като гостенка, намерих за неудобно и нямах смелостта да искам от директора на училището да ми разреши да играя сутрин Паневритмията с децата от цялото училище. От своя страна, не се сетих, че упражненията може да ги проведа и с моите ученици. Пък, от друга страна, въздържанието ми беше и за това, че моите ученици бяха шестгодишни, а пък аз исках да направя опит и с по-големите - от прогимназията, дори и с гимназистите.
към текста >>

А децата от училището били разпръснати по други училища.
И както разбирам, започва един период от нейна страна на колеблива и плаха нерешителност, както и протакане за осъществяването на това Велико и Красиво Дело. Едно ново събитие, според нея, също донесло усложнение. В първата половина на месец март 1942 година, Видин и Видинско са потопени от едно катастрофално наводнение на Дунава, при което са разрушени много сгради и се наложи голяма евакуация на тамошното население. По-голямата част от тях идват като бежанци в град София. Едни от тях са настанени и в училището, където е работела Милка. А децата от училището били разпръснати по други училища. "Мен като учителка и моите деца бяхме изпратени в училището "Константин Фотинов". Там, като гостенка, намерих за неудобно и нямах смелостта да искам от директора на училището да ми разреши да играя сутрин Паневритмията с децата от цялото училище. От своя страна, не се сетих, че упражненията може да ги проведа и с моите ученици. Пък, от друга страна, въздържанието ми беше и за това, че моите ученици бяха шестгодишни, а пък аз исках да направя опит и с по-големите - от прогимназията, дори и с гимназистите. През това време често идвах на "Изгрева" и се срещах с Учителя.
към текста >>

"Мен като учителка и моите деца бяхме изпратени в училището "Константин Фотинов".
Едно ново събитие, според нея, също донесло усложнение. В първата половина на месец март 1942 година, Видин и Видинско са потопени от едно катастрофално наводнение на Дунава, при което са разрушени много сгради и се наложи голяма евакуация на тамошното население. По-голямата част от тях идват като бежанци в град София. Едни от тях са настанени и в училището, където е работела Милка. А децата от училището били разпръснати по други училища. "Мен като учителка и моите деца бяхме изпратени в училището "Константин Фотинов". Там, като гостенка, намерих за неудобно и нямах смелостта да искам от директора на училището да ми разреши да играя сутрин Паневритмията с децата от цялото училище. От своя страна, не се сетих, че упражненията може да ги проведа и с моите ученици. Пък, от друга страна, въздържанието ми беше и за това, че моите ученици бяха шестгодишни, а пък аз исках да направя опит и с по-големите - от прогимназията, дори и с гимназистите. През това време често идвах на "Изгрева" и се срещах с Учителя. Той, разбира се, винаги ме запитваше загрижено: "Какво става, Милке, с работата?
към текста >>

Там, като гостенка, намерих за неудобно и нямах смелостта да искам от директора на училището да ми разреши да играя сутрин Паневритмията с децата от цялото училище.
В първата половина на месец март 1942 година, Видин и Видинско са потопени от едно катастрофално наводнение на Дунава, при което са разрушени много сгради и се наложи голяма евакуация на тамошното население. По-голямата част от тях идват като бежанци в град София. Едни от тях са настанени и в училището, където е работела Милка. А децата от училището били разпръснати по други училища. "Мен като учителка и моите деца бяхме изпратени в училището "Константин Фотинов". Там, като гостенка, намерих за неудобно и нямах смелостта да искам от директора на училището да ми разреши да играя сутрин Паневритмията с децата от цялото училище. От своя страна, не се сетих, че упражненията може да ги проведа и с моите ученици. Пък, от друга страна, въздържанието ми беше и за това, че моите ученици бяха шестгодишни, а пък аз исках да направя опит и с по-големите - от прогимназията, дори и с гимназистите. През това време често идвах на "Изгрева" и се срещах с Учителя. Той, разбира се, винаги ме запитваше загрижено: "Какво става, Милке, с работата? " А Лулчев, с когото също се срещах, доста сериозно ми се скарваше, че работата се протака, като ми напомняше, че Учителят е казвал: "Да става по-бързо".
към текста >>

Един ден получавам писмо от министерството, че ме назначават да преподавам физкултура на един клас ученици от четвърто отделение в училището "Тодор Минков".
През това време често идвах на "Изгрева" и се срещах с Учителя. Той, разбира се, винаги ме запитваше загрижено: "Какво става, Милке, с работата? " А Лулчев, с когото също се срещах, доста сериозно ми се скарваше, че работата се протака, като ми напомняше, че Учителят е казвал: "Да става по-бързо". За причината на това забавяне аз, разбира се, давах своето обяснение - липсата на помещение и на деца. Така се загуби ценно време. Един ден получавам писмо от министерството, че ме назначават да преподавам физкултура на един клас ученици от четвърто отделение в училището "Тодор Минков". Учителката на училището, госпожа Величкова, доста възрастна жена, много се зарадва, че ще я замести млада учителка, каквато бях аз. Учителят сдържано, но сериозно изчакваше резултата от моята работа. Най-после започнах работата в салона по физкултура на това училище. Учениците с радост приеха упражненията и с нетърпение очакваха всеки час по физкултура. Стигна се дотам, че много често и майки идваха да гледат как играят децата им.
към текста >>

Учителката на училището, госпожа Величкова, доста възрастна жена, много се зарадва, че ще я замести млада учителка, каквато бях аз.
Той, разбира се, винаги ме запитваше загрижено: "Какво става, Милке, с работата? " А Лулчев, с когото също се срещах, доста сериозно ми се скарваше, че работата се протака, като ми напомняше, че Учителят е казвал: "Да става по-бързо". За причината на това забавяне аз, разбира се, давах своето обяснение - липсата на помещение и на деца. Така се загуби ценно време. Един ден получавам писмо от министерството, че ме назначават да преподавам физкултура на един клас ученици от четвърто отделение в училището "Тодор Минков". Учителката на училището, госпожа Величкова, доста възрастна жена, много се зарадва, че ще я замести млада учителка, каквато бях аз. Учителят сдържано, но сериозно изчакваше резултата от моята работа. Най-после започнах работата в салона по физкултура на това училище. Учениците с радост приеха упражненията и с нетърпение очакваха всеки час по физкултура. Стигна се дотам, че много често и майки идваха да гледат как играят децата им. Най-напред музикалната част се изпълняваше от сестра Ирина Кисьова, наша съмишленичка, която добре свиреше на пиано и имаше известен дар за композиране.
към текста >>

Най-после започнах работата в салона по физкултура на това училище.
За причината на това забавяне аз, разбира се, давах своето обяснение - липсата на помещение и на деца. Така се загуби ценно време. Един ден получавам писмо от министерството, че ме назначават да преподавам физкултура на един клас ученици от четвърто отделение в училището "Тодор Минков". Учителката на училището, госпожа Величкова, доста възрастна жена, много се зарадва, че ще я замести млада учителка, каквато бях аз. Учителят сдържано, но сериозно изчакваше резултата от моята работа. Най-после започнах работата в салона по физкултура на това училище. Учениците с радост приеха упражненията и с нетърпение очакваха всеки час по физкултура. Стигна се дотам, че много често и майки идваха да гледат как играят децата им. Най-напред музикалната част се изпълняваше от сестра Ирина Кисьова, наша съмишленичка, която добре свиреше на пиано и имаше известен дар за композиране. След около месец упражнения по този начин, учениците усвоиха Паневритмията отлично. Сега оставаше да поканя министър Борис Йоцов и началника по физкултура Петров, за да видят упражненията.
към текста >>

" Курсът се водеше на открито в училището в Борисовата градина, в Дианабат.
Срещнах са веднага с Учителя и Му казах за това назначение. Той от своя страна нареди да кажат на Весела Несторова да ме потърси. При срещата ми с нея тя изрази своята голяма радост. Подадохме си ръце за обща радост. Двете застанахме пред Него и Той ни каза: "Сега вие като две свещи ще светите в едно! " Курсът се водеше на открито в училището в Борисовата градина, в Дианабат. Там бяха на пансион шестдесет млади учители от цяла България. Ръководители на курса бяха двама специалисти с висше образование по физкултура - Кирил Петров и Кънчева. Явих се и аз като трета ръководителка по ритмични игри. Тези двама специалисти ме познаваха от игрището на Фондацията и ме посрещнаха много добре. Моите часове се определиха два пъти седмично - от седем до девет часа преди обед.
към текста >>

Курсантите заявиха, че това са най- приятните им часове и споделиха също, че вечер в салона на училището ще ги играят, като пеят мелодиите.
Следващият път пристъпихме към практиката. Курсантите възприемаха много лесно и с радост всичко, което им се показваше. Като свърших първия час от определените ми за този ден два часа, предложих им почивка, но курсантите спонтанно изявиха желание да се продължи без почивка. И така, определените за занимание два часа бяха взети без прекъсване. Работата тръгна много леко. Курсантите заявиха, че това са най- приятните им часове и споделиха също, че вечер в салона на училището ще ги играят, като пеят мелодиите. Един ден моите колеги Кирил Петров и Кънчева, слушайки от курсантите похвалите за игрите, пожелаха да присъствуват на някой час. Поканих ги и те дойдоха още на следващия ден. Заниманията започнаха, засвири оркестърът и всички започнахме да играем. Свириха - на цигулка Симеон Симеонов, на кларинет Данко Симеонов и на китара Верка Куртева. Петров седна настрана и почна нещо да си записва, а колежката Кънчева възторжено се включи в кръга да играе.
към текста >>

На този разговор Учителят им казва да бъдат две свещи, поставени една до друга, които да осветяват наедно пътя, по който трябва да премине Паневритмията от "Изгрева" към българското училище.
Весела е взела живо участие при разучаването на "Слънчеви лъчи", както и при оформянето на книжката. Така че Весела Несторова не бе случайна проекция на "Изгрева" в онзи момент, когато се даваха "Слънчевите лъчи" от Паневритмията. Това показва, че тя има отношение към създаването на Паневритмията в нейния последен етап. Ето защо Милка Периклиева не случайно се спира върху Весела Несторова, защото знае за нейното участие в "Слънчеви лъчи" така, както познава и нейните възможности. След като Учителят одобрява Весела Несторова за помощник на Милка Периклиева за обучение на учителския курс в Дианабат, тогава една сутрин Учителят извиква Милка и Весела на разговор. На този разговор Учителят им казва да бъдат две свещи, поставени една до друга, които да осветяват наедно пътя, по който трябва да премине Паневритмията от "Изгрева" към българското училище. Освен това им казва, че те двете заедно трябва да преподават Паневритмията на учителите по физкултура. След като напускат Учителя, те заминават за Дианабат и започват работата с учителите по физкултура. Но тук се случва най-неочакваното. Милка изведнъж се стъписва от педагогическия похват, умението и качествата на Весела Несторова и започва да ревнува, понеже усеща, че ще бъде изместена на втори план. А разрешението на министъра за провеждане на този курс е на нейно име.
към текста >>

10. 7_07 Бомбардираното пиано и разрушеният Изгрев

НЕСТОР ИЛИЕВ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Била учителка в едно училище, намиращо се срещу бул.
"Бомбардираното пиано и разрушеният "Изгрев" Една интересна опитност ми разказа Милка Периклиева. Тя беше детска учителка, музикантка, свиреше на пиано. Бе родена във Варна, а родителите й бяха от Македония.Аз бях близък с нея и тя ми разказа следната случка. Била учителка в едно училище, намиращо се срещу бул. "Фердинанд", срещу бившата Зоологическа градина. Училището се наричало "Свети Седмочисленици", понеже се намирало до едноименната черква. Тя занесла в училището собственото си пиано, за да занимава децата. Идва войната и започват бомбардировките над София. Учителят й прави забележка да премести пианото от училището на друго място, в някоя къща.
към текста >>

Училището се наричало "Свети Седмочисленици", понеже се намирало до едноименната черква.
"Бомбардираното пиано и разрушеният "Изгрев" Една интересна опитност ми разказа Милка Периклиева. Тя беше детска учителка, музикантка, свиреше на пиано. Бе родена във Варна, а родителите й бяха от Македония.Аз бях близък с нея и тя ми разказа следната случка. Била учителка в едно училище, намиращо се срещу бул. "Фердинанд", срещу бившата Зоологическа градина. Училището се наричало "Свети Седмочисленици", понеже се намирало до едноименната черква. Тя занесла в училището собственото си пиано, за да занимава децата. Идва войната и започват бомбардировките над София. Учителят й прави забележка да премести пианото от училището на друго място, в някоя къща. Милка не успява да направи това. Стават бомбардировките, които разрушават училището.
към текста >>

Тя занесла в училището собственото си пиано, за да занимава децата.
Тя беше детска учителка, музикантка, свиреше на пиано. Бе родена във Варна, а родителите й бяха от Македония.Аз бях близък с нея и тя ми разказа следната случка. Била учителка в едно училище, намиращо се срещу бул. "Фердинанд", срещу бившата Зоологическа градина. Училището се наричало "Свети Седмочисленици", понеже се намирало до едноименната черква. Тя занесла в училището собственото си пиано, за да занимава децата. Идва войната и започват бомбардировките над София. Учителят й прави забележка да премести пианото от училището на друго място, в някоя къща. Милка не успява да направи това. Стават бомбардировките, които разрушават училището. Уврежда се и нейното пиано.
към текста >>

Учителят й прави забележка да премести пианото от училището на друго място, в някоя къща.
Била учителка в едно училище, намиращо се срещу бул. "Фердинанд", срещу бившата Зоологическа градина. Училището се наричало "Свети Седмочисленици", понеже се намирало до едноименната черква. Тя занесла в училището собственото си пиано, за да занимава децата. Идва войната и започват бомбардировките над София. Учителят й прави забележка да премести пианото от училището на друго място, в някоя къща. Милка не успява да направи това. Стават бомбардировките, които разрушават училището. Уврежда се и нейното пиано. Тя научава за това, но не пожелава да отиде да го прибере. Но Учителят на два пъти й казва да отиде и да го прибере.
към текста >>

Стават бомбардировките, които разрушават училището.
Училището се наричало "Свети Седмочисленици", понеже се намирало до едноименната черква. Тя занесла в училището собственото си пиано, за да занимава децата. Идва войната и започват бомбардировките над София. Учителят й прави забележка да премести пианото от училището на друго място, в някоя къща. Милка не успява да направи това. Стават бомбардировките, които разрушават училището. Уврежда се и нейното пиано. Тя научава за това, но не пожелава да отиде да го прибере. Но Учителят на два пъти й казва да отиде и да го прибере. "Прибери каквото е останало и виж, та намери един майстор да го поправи! " Накрая тя го прибира, закарва го на един майстор да го поправи и после доста време си служи с него.
към текста >>

" "Учителю, след бомбардировките нямам разположение да идвам, понеже пианото се разруши и училището се доразруши до основи".
"Прибери каквото е останало и виж, та намери един майстор да го поправи! " Накрая тя го прибира, закарва го на един майстор да го поправи и после доста време си служи с него. После дойде време, тя заболя и не можеше да свири, но то остана да й напомня за едно нейно непослушание и за думи на Учителя, които се сбъднаха. След бомбардировките, тя не отива на "Изгрева" доста време. Когато отишла накрая, Учителят я попитал: "Къде сте, Милке, защо ви няма тук? " "Учителю, след бомбардировките нямам разположение да идвам, понеже пианото се разруши и училището се доразруши до основи". Учителят я погледнал строго: "Слушай какво. Идвай всякога на "Изгрева", защото атмосферата тук е друга. И е много важно това, защото тук има други радиации, влияния и аура, каквато ти не знаеш". Казал това Учителят и си тръгнал. Учителят казал това на Милка, тя го разказа на мене, а аз го разказвам на вас.
към текста >>

11. 8_05 Катя Грива - певица и ученик

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Той беше най-голямата гордост за училището и за града.
Престоява известно време и работи с духовия оркестър. Това било много трудно за Катя. Но накрая духовият оркестър изсвирва първия марш, марширувайки през града, а през цялото време Катя върви след духовия оркестър и плаче, че е сполучила. И, което е най-важното, във всички градове, където е била учителка, трябвало да работи като военен капелмайстор с духови оркестри. По онова време всяка гимназия имаше духов оркестър. Той беше най-голямата гордост за училището и за града. Катя е учителствувала в Ловеч, Самоков, Пазарджик и накрая - в Трън. След като Учителят си заминава, чак тогава тя разбира какво е направил за нея. Ако не беше учителка, нямаше да има с какво да се изхранва. Тогава тя не беше млада и виждаме как Учителят има грижа за всеки един от нас. През време на всички ваканции тя идваше на "Изгрева" и прекарваше с Братството на Рила.
към текста >>

12. 8_11 Последните дни на Учителя на земята

АНГЕЛ ВЪЛКОВ (1899-1986 )

Тя е работила като секретарка в немското училище в град Русе и е получавала на месец по 4560 лева.
Парите дори били предадени и описани лично от Учителя. Това бяха пет милиона и сумата не беше малка. С тези пари можеше да се построи цяла десететажна сграда с около двадесет апартамента, ако не и повече. След четиридесет години; след като бяха преминали различни парични обмени, никой не знаеше какво е представлявала тази сума от пет милиона лева, която лично Учителят е опаковал. Ето, една сестра - Марийка Марашлиева, ми показа осигурителна си карта под Х33368 от 1944 година. Тя е работила като секретарка в немското училище в град Русе и е получавала на месец по 4560 лева. За онези години това не е малка заплата и превишава учителската. А сега пресметнете колко нейни заплати се включват в тези пет милиона лева, които лично Учителят, една седмица преди да си замине, е опаковал! Савка също беше болна тогава. Когато бяхме в Мърчаево, тя заболя. Паша не беше в Мърчаево, а в едно друго село.
към текста >>

13. 9_01 Времето, което не бе дошло

Когато бях в училището, един ученик ми даде една брошурка - беседа от Петър Дънов.
"Времето, което не бе дошло" Роден съм на 14 ноември 1899 година в село Горица, Поморийско. Бяхме трима братя и три сестри. Записах се да следвам в четиригодшен морски техникум по електротехника във Варна. Когато бях в училището, един ученик ми даде една брошурка - беседа от Петър Дънов. Аз я прочетох и всички въпроси, които ме вълнуваха и на които не можех да намеря някакво разрешение - там, в тази книжка ми се уясниха. През есента на 1914 година, училището ни, което се намираше южно от Варна беше в карантина заради холерата и го преместиха близо до града, над морската градина, край шосето за Евксиноград. Една сутрин през пролетта, нашият взводен ни поведе на разходка през лозята. Взводът вървеше без строй - свободно. Аз бях сам, най-отзад.
към текста >>

През есента на 1914 година, училището ни, което се намираше южно от Варна беше в карантина заради холерата и го преместиха близо до града, над морската градина, край шосето за Евксиноград.
"Времето, което не бе дошло" Роден съм на 14 ноември 1899 година в село Горица, Поморийско. Бяхме трима братя и три сестри. Записах се да следвам в четиригодшен морски техникум по електротехника във Варна. Когато бях в училището, един ученик ми даде една брошурка - беседа от Петър Дънов. Аз я прочетох и всички въпроси, които ме вълнуваха и на които не можех да намеря някакво разрешение - там, в тази книжка ми се уясниха. През есента на 1914 година, училището ни, което се намираше южно от Варна беше в карантина заради холерата и го преместиха близо до града, над морската градина, край шосето за Евксиноград. Една сутрин през пролетта, нашият взводен ни поведе на разходка през лозята. Взводът вървеше без строй - свободно. Аз бях сам, най-отзад. По едно време забелязвам, насреща ми идват няколко души и всред тях един елегантно облечен господин с фрак, хубава шапка и бастун. Беше с дълга коса и брада.
към текста >>

Там беше и брат Манол Иванов, който бе преподавател в училището - флотски офицер с военната си униформа.
Взводът вървеше без строй - свободно. Аз бях сам, най-отзад. По едно време забелязвам, насреща ми идват няколко души и всред тях един елегантно облечен господин с фрак, хубава шапка и бастун. Беше с дълга коса и брада. Той изпъкваше с вида си пред всички други. Там беше и брат Манол Иванов, който бе преподавател в училището - флотски офицер с военната си униформа. Аз не знаех, че това е господин Дънов. Ио наскоро на мен ми се нареди отпуска и аз отидох на село за десетина деня. А там вече се беше основал кръжок на Бялото Братство. Там чух да разказват следното: "Казаха, че Учителят е казал на княз Фердинанд да не отива с Германия като съюзник в Първата световна война, а той, освен, че не Го послушал, ами взел, че Го интернирал във Варна. Учителят му казал: "Аз ще отида и ще се върна, а ти ще излезеш от България и няма никога да се върнеш".
към текста >>

След като завърших училището, понеже не се намираше лесно работа, аз се прибрах на село при баща си.
Дадоха ми адреса Му. Той беше отседнал в най-големия тогава във Варна хотел - "Лондон". И действително, аз ги заведох, отворих им вратата на стаята, в която видях Учителя вътре с още няколко души. Те влязоха, а аз се върнах. Значи, човекът, когото сме срещнали в лозята, беше същият този Дънов. След като завърших училището, понеже не се намираше лесно работа, аз се прибрах на село при баща си. Там вече събранието на Бялото Братство функционираше и аз започнах да чета от беседите на Учителя. Под тяхното влияние аз станах вегетарианец и въздържател и към края на 1922 година започнах редовно да посещавам събранията. Цялото ни семейство беше включено в Братството. Големият ми брат Михал беше ръководител на събранието в село. Не беше дошло още времето за първата ми среща с Учителя.
към текста >>

14. 10_04 Всемировият Учител Беинса Дуно и българите

Той, Петър, учи се на българско четмо и писмо при баща си в село Николаевка, околия Варненска, а през 1872 година постъпва в основното българско училище, което е открито на 11 май 1860 година и което е закрито през време на Руско-Турската Освободителна война за България 1877/78 год.
Духът Беинса Дуно бе слезнал от звездата Сириус - система и седалище на по-висша цивилизация от тази на Слънцето и слънчевата система. Културата на Сириус е по-висша от тази на слънчевата система. Само онези души, които са преминали развитието си като човешки души в слънчевата система, могат да отидат в системата на Сириус и да почнат друга Еволюция в Духовния свят. Земята се приема като паметник на човешкото падение, а Слънцето - като паметник на човешкото въздигане и изкупление, докато Сириус се приема като символ на човешкото развитие и култура за човешките души. Той, Петър Константинов Дънов, расна като дете, израсна като юноша, като младеж на земята българска. Той, Петър, учи се на българско четмо и писмо при баща си в село Николаевка, околия Варненска, а през 1872 година постъпва в основното българско училище, което е открито на 11 май 1860 година и което е закрито през време на Руско-Турската Освободителна война за България 1877/78 год. След Освобождението, във Варна е имало петокласна мъжка гимназия, където Петър завършва гимназиалното си образование по онези времена. След това постъпва в Американското научно-богословско училище и завършва на 25 юли 1886 година в гр. Свищов. Отива в село Хотанца, Русенско и учителствува в местното училище две години. Заминава през месец август 1888 година за САЩ да следва богословие. Записва се в подготвителния семинар по теология към факултета в Ню Джърси, щата Медисън, където изучава английски език и началата на теологията по тамошната университетска програма.
към текста >>

След това постъпва в Американското научно-богословско училище и завършва на 25 юли 1886 година в гр. Свищов.
Само онези души, които са преминали развитието си като човешки души в слънчевата система, могат да отидат в системата на Сириус и да почнат друга Еволюция в Духовния свят. Земята се приема като паметник на човешкото падение, а Слънцето - като паметник на човешкото въздигане и изкупление, докато Сириус се приема като символ на човешкото развитие и култура за човешките души. Той, Петър Константинов Дънов, расна като дете, израсна като юноша, като младеж на земята българска. Той, Петър, учи се на българско четмо и писмо при баща си в село Николаевка, околия Варненска, а през 1872 година постъпва в основното българско училище, което е открито на 11 май 1860 година и което е закрито през време на Руско-Турската Освободителна война за България 1877/78 год. След Освобождението, във Варна е имало петокласна мъжка гимназия, където Петър завършва гимназиалното си образование по онези времена. След това постъпва в Американското научно-богословско училище и завършва на 25 юли 1886 година в гр. Свищов. Отива в село Хотанца, Русенско и учителствува в местното училище две години. Заминава през месец август 1888 година за САЩ да следва богословие. Записва се в подготвителния семинар по теология към факултета в Ню Джърси, щата Медисън, където изучава английски език и началата на теологията по тамошната университетска програма. На 15 октомври 1890 година завършва семинара и се прехвърля като редовен студент в Бостонския университет, в богословския факултет през годините 1891-1893. На 7 юни 1893 година се дипломира.
към текста >>

Отива в село Хотанца, Русенско и учителствува в местното училище две години.
Земята се приема като паметник на човешкото падение, а Слънцето - като паметник на човешкото въздигане и изкупление, докато Сириус се приема като символ на човешкото развитие и култура за човешките души. Той, Петър Константинов Дънов, расна като дете, израсна като юноша, като младеж на земята българска. Той, Петър, учи се на българско четмо и писмо при баща си в село Николаевка, околия Варненска, а през 1872 година постъпва в основното българско училище, което е открито на 11 май 1860 година и което е закрито през време на Руско-Турската Освободителна война за България 1877/78 год. След Освобождението, във Варна е имало петокласна мъжка гимназия, където Петър завършва гимназиалното си образование по онези времена. След това постъпва в Американското научно-богословско училище и завършва на 25 юли 1886 година в гр. Свищов. Отива в село Хотанца, Русенско и учителствува в местното училище две години. Заминава през месец август 1888 година за САЩ да следва богословие. Записва се в подготвителния семинар по теология към факултета в Ню Джърси, щата Медисън, където изучава английски език и началата на теологията по тамошната университетска програма. На 15 октомври 1890 година завършва семинара и се прехвърля като редовен студент в Бостонския университет, в богословския факултет през годините 1891-1893. На 7 юни 1893 година се дипломира. А през учебната 1893-1894 година се записва да следва едногодишен курс по медицина и го завършва на 3 февруари 1984 година.
към текста >>

15. 10_12 Всемировият Учител Беинса Дуно - Глава на Всемирното Велико Бяло Братство

Галилей Величков (1911-1985)

Те са училище за човешкия дух, който трябва да премине последователно всички по степента на тяхната йерархия както на физическия свят, така и в Духовния свят, така и в Божествения свят.
Представете си какво богатство ще бъде за вас, ако ви приемат на Слънцето, да поживеете една година там. Иначе една година прекарана там, се равнява на 20 милиона земни години. Следователно, всички слънчеви системи, които съществуват в нашата Вселена, това са степени, етапи, разширение на Божественото съзнание. Мярката, с която се мерят знанията във всяка слънчева система е различна от тази, с която се мери на земята. Всички слънчеви системи са свързани една с друга. Те са училище за човешкия дух, който трябва да премине последователно всички по степента на тяхната йерархия както на физическия свят, така и в Духовния свят, така и в Божествения свят. Това означава човешката еволюция като човешка душа и човешки дух. В нашата физическа Вселена има десет милиона слънца, като около всяко Слънце се движат по 12 планети, т. е. един милиард и двеста хиляди. Нашата духовна Вселена отговаря на също толкова слънца, но е съставена от духовна материя, която съставлява Духовния свят. Нашата Божествена Вселена отговаря на също толкова слънца, но е съставена от най-висша Божествена материя, съставляваща божествените светове.
към текста >>

16. 2_37 Най-великите пирати от Французката енциклопедия

И сега са такива, ама са много луди и все бели правят, както у дома, така и в училището.
Дойде време и се срещна. При посрещането Учителят го вижда и отдалече му се усмихва лъчезарно. При тая усмивка и приятелят се усмихва и започва да се смее, макар че преди това бе угрижен и намръщен. Накрая с усмивка разказа какво го кара да дойде за съвет: "Учителю, имам двама сина, родиха се един след друг, породени са. Родиха се .живи и здрави. И сега са такива, ама са много луди и все бели правят, както у дома, така и в училището. Учителите са вдигнали ръце от тях. Искат да ги изключат за лошо поведение. Ама все се спират да го сторят, понеже са силни ученици и са отличници в гимназията. Умни са, но умът им е все в белята - каква беля да направят." Приятелят спира и след малко пита: "Учителю, какво да правя с тях? Па си спомням за това, че има на света прераждане.
към текста >>

Кажи им каквото искат, това да направят с тях и че ти изобщо не можеш да се справиш." Отива приятелят в училището и предава думите на Учителя.
"Е, рекох, да бъдеш пират и да пленяваш английски и испански кораби се иска смелост и много ум и качества. Оттам идват тези техни качества. А днешните им учители са били навремето техни пленници и роби от английската и испанска флотилия. Затова е тази борба сега, но ще премине. Отиди при учителите и им се оплачи, че каквито са при тях, три пъти по-луди са при тебе. Кажи им каквото искат, това да направят с тях и че ти изобщо не можеш да се справиш." Отива приятелят в училището и предава думите на Учителя. Те го гледат, изслушват го и накрая му казват: "Ще ги изтърпим още един месец, до края на учебната година и ако не се налудуват през лятната ваканция, то следващата учебна година няма да ги записваш при нас." Но лятото минало, а те били изпратени на село. Лудували, търчали на воля и до насита. Есента, когато се върнали, били се вече умирили. Записал ги приятелят в същото училище, но вече утихнали и не правели такива големи бели. Учителите останали доволни от тях и те завършили с пълно отличие.
към текста >>

Записал ги приятелят в същото училище, но вече утихнали и не правели такива големи бели.
Отиди при учителите и им се оплачи, че каквито са при тях, три пъти по-луди са при тебе. Кажи им каквото искат, това да направят с тях и че ти изобщо не можеш да се справиш." Отива приятелят в училището и предава думите на Учителя. Те го гледат, изслушват го и накрая му казват: "Ще ги изтърпим още един месец, до края на учебната година и ако не се налудуват през лятната ваканция, то следващата учебна година няма да ги записваш при нас." Но лятото минало, а те били изпратени на село. Лудували, търчали на воля и до насита. Есента, когато се върнали, били се вече умирили. Записал ги приятелят в същото училище, но вече утихнали и не правели такива големи бели. Учителите останали доволни от тях и те завършили с пълно отличие. А при всяка беля, която правели, баща им отварял Френската енциклопедия, която специално си изписал от Франция и започвал да чете. След малко казвал на глас: "Ето тази беля, гдето ми я направиха днес, тука е описана като велик подвиг на още по-велик пират. Какви времена доживяхме, да четем за синовете си по чуждите енциклопедии." Сълзи се ронели по лицето му и с умиление и гордост затварял Френската енциклопедия. Този случай ми го разказваше този приятел и за доказателство ми ги показа как са изографисани на портрети в енциклопедията.
към текста >>

17. I. ВСЕМИРОВИЯТ УЧИТЕЛ НА ВСЕЛЕНАТА СЛИЗА НА ЗЕМЯТА

ПРЕДИСЛОВИЯ

постъпва в основното българско училище, открито на 11 май 1860 год.
Този, който слиза и се облича в човешка плът и се ражда чрез баща Константин Дъновски и майка Добра чорбаджи Атанас Георгиева, е Духът Беинса Дуно. Духът Беинса Дуно е от Божествена еволюция и слиза от звездата Сириус, седалище на най-висшата цивилизация и култура във Вселената. Духът Беинса Дуно е Всемировият Учител на Вселената. Детето Петър на бащата, дядо поп Константин Дъновски, се учи в село Хадърджа при баща си. Момчето Петър през 1872 г. постъпва в основното българско училище, открито на 11 май 1860 год. в гр. Варна. Юношата Петър учи във Варна в петокласната мъжка гимназия, където завършва гимназиалното си образование. След това младежът Петър постъпва в Американското научно-богословско училище и завършва на 25 юли 1886 год. в гр. Свищов. Учителствува две години в с.
към текста >>

След това младежът Петър постъпва в Американското научно-богословско училище и завършва на 25 юли 1886 год.
Детето Петър на бащата, дядо поп Константин Дъновски, се учи в село Хадърджа при баща си. Момчето Петър през 1872 г. постъпва в основното българско училище, открито на 11 май 1860 год. в гр. Варна. Юношата Петър учи във Варна в петокласната мъжка гимназия, където завършва гимназиалното си образование. След това младежът Петър постъпва в Американското научно-богословско училище и завършва на 25 юли 1886 год. в гр. Свищов. Учителствува две години в с. Хотанца, Русенско, в местното начално училище. Заминава през месец август 1878 год. за Съединените Щати да следва богословие.
към текста >>

Хотанца, Русенско, в местното начално училище.
в гр. Варна. Юношата Петър учи във Варна в петокласната мъжка гимназия, където завършва гимназиалното си образование. След това младежът Петър постъпва в Американското научно-богословско училище и завършва на 25 юли 1886 год. в гр. Свищов. Учителствува две години в с. Хотанца, Русенско, в местното начално училище. Заминава през месец август 1878 год. за Съединените Щати да следва богословие. Записва се в подготвителния семинар по теология към факултета в Ню-Джърси, щата Медисън, където изучава английски език и началата на теологията по тамошната университетска програма. На 15 октомври 1890 год. завършва семинара и се прехвърля като редовен студент в Богословския факултет на Бостонския университет през годините 1891-1893 год.
към текста >>

Тези дарби и способности се знаели от съучениците му в Богословското училище в гр.
Нови Пазар той често е посещаван от сина си Петър. Има много случки и събития, отнасящи се за детето Петър, за момчето Петър, за юношата Петър, разказвани в последствие от рождената му сестра Мария на учениците от Школата на Учителя. Те ще бъдат описани и дадени в последствие. Всички те показват, че и в детските си години Петър Константинов Дънов е надарен с една изключителна чувствителност, непроникновена духовност за обикновените хора, както и с ясновидски и пророчески дарби. През юношеството му тези качества се доразвиват и той вече има пряка и косвена връзка с Невидимия свят. Тези дарби и способности се знаели от съучениците му в Богословското училище в гр. Свищов, които по-късно, след 50 години, са разказвали тези интересни случки на последователите му от Школата на Бялото Братство. А през годините на университетското си образование в Америка има замайващи преживелици и събития, на които са били свидетели неговите състуденти българи. Един такъв случай за посещение при Ордена на Розенкройцерите е описан в книгата „ Изгревът", том I, стр. 248-251. Рожденият му брат Атанас, който е първороденото дете в семейството, рождената му сестра Мария - родена като второ дете, както и майка му Добра са знаели за тези негови качества и надарената му човешка природа, както и необикновеното присъствие на същества от Невидимия свят, които са предавали необикновено излъчване около сина Петър. Затова са търсили неговото духовно излъчване, но той винаги е отбягвал и е бил повече в усамотение, където чрез молитви е търсил общение с Небето и с Бога.
към текста >>

18. II. АНГЕЛ БЛАГОВЕСТИТЕЛ ОПОВЕСТЯВА ЗНАМЕНИЕТО ГОСПОДНЕ

в първото българско училище в село Николаевка, става свещеник през 1857 г., оженва се за дъщерята на Чорбаджи Атанас, открива първата черковна служба на български във Варна, в новооткритата църква „Св.
„Заради това послушай съвета ми, да си идеш там, на мястото, гдето те е определил Божият Промисъл, понеже това място е било и ще бъде, тъй да кажа, прагът на чудни световни промени. Очите ти непременно ще видят всичко, речено от Господа, със залога, който ще ти връча и ще бъде за уверение като от Бога." Старецът бръкнал в пазвата си и му предал един свитък, а това е било АНТИМИНСЪТ, като знак Божий, че Турция ще падне в строго определени години. Предава му го и добавя: „След това ще се яви или роди прославений Вожд и чрез Неговата молба Бог ще измие гнусотията на мястото на падналото проклятие." Това са Знамения на Светия Дух и на Ангела Благовестителя. След това Благочестивият старец изчезва от погледа му, а в пазвата на младия Константин вече е закътан АНТИМИНСЪТ като знак и Залог на Божието Знамение. Той се завръща във Варна, става учител през 1864 г. в първото българско училище в село Николаевка, става свещеник през 1857 г., оженва се за дъщерята на Чорбаджи Атанас, открива първата черковна служба на български във Варна, в новооткритата църква „Св. Архангел Михаил" на 14 февруари 1865 год., в долния етаж на българското училище, построено през 1862 год. Участвува активно и е водител на борбите за църковна независимост във Варненския край. В дома му се ражда първородният син Атанас. След време се ражда и дъщеря му Мария. А на 12 юли 1864 год.
към текста >>

Архангел Михаил" на 14 февруари 1865 год., в долния етаж на българското училище, построено през 1862 год.
Очите ти непременно ще видят всичко, речено от Господа, със залога, който ще ти връча и ще бъде за уверение като от Бога." Старецът бръкнал в пазвата си и му предал един свитък, а това е било АНТИМИНСЪТ, като знак Божий, че Турция ще падне в строго определени години. Предава му го и добавя: „След това ще се яви или роди прославений Вожд и чрез Неговата молба Бог ще измие гнусотията на мястото на падналото проклятие." Това са Знамения на Светия Дух и на Ангела Благовестителя. След това Благочестивият старец изчезва от погледа му, а в пазвата на младия Константин вече е закътан АНТИМИНСЪТ като знак и Залог на Божието Знамение. Той се завръща във Варна, става учител през 1864 г. в първото българско училище в село Николаевка, става свещеник през 1857 г., оженва се за дъщерята на Чорбаджи Атанас, открива първата черковна служба на български във Варна, в новооткритата църква „Св. Архангел Михаил" на 14 февруари 1865 год., в долния етаж на българското училище, построено през 1862 год. Участвува активно и е водител на борбите за църковна независимост във Варненския край. В дома му се ражда първородният син Атанас. След време се ражда и дъщеря му Мария. А на 12 юли 1864 год. се ражда в дома му третото по ред дете, онзи младенец, за който е казано в Знамението, че ще се роди „Прославений Вожд".
към текста >>

19. Разговор Петий. Въздигане. Душа и Дух

Първом естественото, после духовното; първом видимото, после невидимото, както в едно училище, гдето обучението се почва с предметното учение и после се стига към чистото мислене на ума.
Всичките същества, от най-малките до най-великите, са подложени на същото вътрешно променение. Не може нито една жива душа да се възкачи ни една стъпка по-горе, ако не се измени вътрешно и се приготви за по-високата среда, за по-високото положение, към което се стреми. Това е общото установление в тоя временен живот, в когото промяната, видоизменението са свойствени нему като на живот начинающ. Обаче усъвършенствуванието, вътрешното самосъзнание, повдигането на душевния живот, чистотата на сърцето, благородството на ума, достойнството на душата, светостта на волята, са принадлежание и преимущество само на духовния человек, роден не от разтлено семе на человечески син, но от Бога, от семе свято. Нещата, които Бог е създал и наредил, трябва винаги да спазват своя ред. Първом естественото, после духовното; първом видимото, после невидимото, както в едно училище, гдето обучението се почва с предметното учение и после се стига към чистото мислене на ума. Първом окото, ухото и всяко друго чувство трябва да се възбуди и упражни посредством пипание и усещание и тогава да се мине към вътрешното понятие на нещата. Сравнението тук е подходящо. По такъв един прост и осезателен начин, трябва да почне всяка неразвита душа, в която естественото има преимущество над духовното – понеже условията са такива във всяко начало. Обаче създаденият за Небето, непреодолимо, вън от всяко препятствие, трябва да излезе един ден от областта на естественото и временното, и да влезе в границите на вечното; защото само тук се намират всичките потреби за усъвършенствуването и пълното съвършенство на душата. Тя трябва да се върне там, отгдето е излязла.
към текста >>

20. ПОСЛЕСЛОВ

А това е снимка, когато Учителят е учителствувал в основното училище в с. Хотанца.
Учителят връчва тези два Скрижала от Неговото Слово не само за съхранение, но и в знак, че Бог предава Скрижапите си на человеческите Синове като един представител от тях е и Мария Тодорова. Освен това Той й връчва три Негови оригинални портрета от Неговите ранни години. Първият портрет е заснет в гр. Русе при фотографа Бауер. На обратната страна на картичката Учителят собственоръчно е написал, че я изпраща на своята рождена сестра Мария П. Стамова. А това е снимка, когато Учителят е учителствувал в основното училище в с. Хотанца. Ето и надписа: „В знак на искрена братска Любов подарявам за спомен лика си на Мария П. Стамова. Помнете ме в Исуса. Ваш искрено Любящ брат. П.К.Дънов. Русе, ноември 24.1887 год. Хотанца. Блажени онези души които живеят в Небесна Любов." Втората снимка е изпратена до Неговата рождена сестра, когато Учителят е бил студент в Съединените Щати.
към текста >>

21. 34. ПИСМО ОТ ЖЕЧО

До Борис Николов

Борис Николов- Блага Тачева

Тази сутрин бяхме на утро в основното училище.
Реката е насипана и коритото е повдигнато на високо, че водата прелива и залива ливадата. Чиновника на телеграфопощенската ни станция с госпожата си се сближиха доста с нас. Поискаха червеното теле и им го продадохме за 2000 лева. Дадохме им място да си сеят бостан при нашия на новите лозя. Започнаха да се интересуват и да симпатизират на това учение. Тази сутрин бяхме на утро в основното училище. Отделенията прекратиха. Днес си вземаха свидетелствата. Цветка минава за 1-ви клас. Мира се приготвя за изпит. Утре почват и до неделя свършват.
към текста >>

22. 39. БРАТСКА КОМУНА В КАЗАНЛЪК

Поканен е от българските власти като учител в текстилното училище в гр. Сливен.
39. БРАТСКА КОМУНА В КАЗАНЛЪК Тази комуна е свързана с живота на Рудолф Земан и Луиза Земан. Той е роден в град Початки - Чехия през 1880 г. Поканен е от българските власти като учител в текстилното училище в гр. Сливен. С течение на времето е бил технически ръководител в текстилните ф-ки на Габрово и Трявна. През 1922 г. образува комуна в гр. Казанлък. Ръководейки се от своя идеализъм искаше на дело да прояви братския живот в обстановка между братя и сестри запознати с учението на Учителя. Обзаведе със свои средства работилница за изработване на покривки.
към текста >>

23. 99. АНТИМИНСЪТ

Обикновено той намирал способни българчета на бедни родители и ги изпращал на училище.
На следващия ден монаха го кара да се върне във Варна и да не ходи в Атонския манастир. Казва му, че той има друга задача и чрез него ще се роди един Вожд, един велик Дух, който ще бъде Предтечата на един нов свят. В знак на този завет монахът му дава последния Антиминс, който е запазен. С него юношата Константин се връща на село и след време се среща с чорбаджи Юграшев. Там в село Хадърджа, Варненско е имало едни български чорбаджия Юграшев, който бил просветен и буден българин. Обикновено той намирал способни българчета на бедни родители и ги изпращал на училище. Учи ги в родния си край или пък ги изпраща в Цариград. След като се върнат той ги прави или учители или свещеници, за да работят за просвещението на българите. Така той изучава доста българчета. Когато среща Константин, той го взема под своя закрила и го назначава като свещеник в родното му село. Той му дава домът си за черква и училище, а после омъжва дъщеря си Добра за младия Константин.
към текста >>

Той му дава домът си за черква и училище, а после омъжва дъщеря си Добра за младия Константин.
Обикновено той намирал способни българчета на бедни родители и ги изпращал на училище. Учи ги в родния си край или пък ги изпраща в Цариград. След като се върнат той ги прави или учители или свещеници, за да работят за просвещението на българите. Така той изучава доста българчета. Когато среща Константин, той го взема под своя закрила и го назначава като свещеник в родното му село. Той му дава домът си за черква и училище, а после омъжва дъщеря си Добра за младия Константин. Така Константин Дъновски отначало е учител, след това свещеник и взима дейно участие във възраждането на българския дух във Варненско. Съдбата на този Антиминс е необикновена. За нея ще се говори друг пък. По-късно, след освобождението на България от турското робство, този Антиминс беше изкаран на специална хартия и приятелите, сподвижници на Учителя от първите години го окачаха по стените на домовете си. Един такъв Антиминс на платно висеше в дома и в стаята на Учителя на ул.
към текста >>

24. 100. НЕМИРНИЦИТЕ

100. НЕМИРНИЦИТЕ Учителят след завършването на Богословското училище в гр.
100. НЕМИРНИЦИТЕ Учителят след завършването на Богословското училище в гр. Свищов, отива и става начален учител в село Хотанца, Русенско. Когато отишъл там и започнал да ги учи в Школото, постепенно се почувствала една особена промяна. Децата имали навика да се клеветят едно-друго: „Господин Даскале, този ми направи това, онзи ми направи онова." Идва друг и клевети: „Този ме би, а онзи ме удари." Идва трети. И той хленчи. „Този ме спъна, а онзи ме ритна." Петър Дънов е даскал.
към текста >>

25. 101. ПО ЧИЯ ИДЕЯ ЗАМИНАВА УЧИТЕЛЯТ ЗА СЪЕДИНЕНИТЕ ЩАТИ

101. ПО ЧИЯ ИДЕЯ ЗАМИНАВА УЧИТЕЛЯТ ЗА СЪЕДИНЕНИТЕ ЩАТИ Петър Дънов след завършването на гимназиалното си образование завършва протестантско училище в гр.
101. ПО ЧИЯ ИДЕЯ ЗАМИНАВА УЧИТЕЛЯТ ЗА СЪЕДИНЕНИТЕ ЩАТИ Петър Дънов след завършването на гимназиалното си образование завършва протестантско училище в гр. Свищов през 1886 г. Това е богословско училище, което е на протестанти-евангелисти. След това отива в с. Хотанца като основен учител. Преподавателите му са видели, че е способен ученик, свири добре на цигулка, изпълнява много добре богословски-евангелски песни, което много се ценяло едно време и след това му предлагат да отиде да следва в САЩ, във факултета Ню Джърси, щата Медисън, теология и след това се прехвърля в богословския факултет в Бостонски университет през годините 1891-1893 г.
към текста >>

Това е богословско училище, което е на протестанти-евангелисти.
101. ПО ЧИЯ ИДЕЯ ЗАМИНАВА УЧИТЕЛЯТ ЗА СЪЕДИНЕНИТЕ ЩАТИ Петър Дънов след завършването на гимназиалното си образование завършва протестантско училище в гр. Свищов през 1886 г. Това е богословско училище, което е на протестанти-евангелисти. След това отива в с. Хотанца като основен учител. Преподавателите му са видели, че е способен ученик, свири добре на цигулка, изпълнява много добре богословски-евангелски песни, което много се ценяло едно време и след това му предлагат да отиде да следва в САЩ, във факултета Ню Джърси, щата Медисън, теология и след това се прехвърля в богословския факултет в Бостонски университет през годините 1891-1893 г. След това през 1893-94 г. се записва да следва едногодишен курс по медицина и се завръща в България през 1895 г.
към текста >>

26. 103. ЗАЩО ПЕТЪР ДЪНОВ НЕ СТАНА ЕВАНГЕЛСКИ ПРОПОВЕДНИК?

Той или беше съученик на Учителя от протестантското училище от Свищов или беше състудент на Учителя от САЩ.
Минават много години и десетилетия и единствен протестантския проповедник Стоян Ватралски идва на събора през 1926 г. в София, присъствува на събора и след това издава няколко статии във в-к „Зорница" за защита на Петър Дънов. Тази защита е отпечатана в книжка и носи заглавието: „Кои и какви са Белите братя? " Спомням си един такъв случай. Беше дошъл един евангелски проповедник да се види с Учителя. Той или беше съученик на Учителя от протестантското училище от Свищов или беше състудент на Учителя от САЩ. Той беше станал евангелски проповедник. Като го видя Учителят стана, отиде при него и се здрависа като каза следното: „Искам да поздравя един истински Божи служител." Ние стояхме като зашеметени. А на онзи скромен.евангелски проповедник очите му се насълзиха и той заплака. Учителят го потупа по рамото и след като го отведе малко в страни започна да разговаря с него. Ние не чухме разговора.
към текста >>

27. 106. ФРЕНОЛОГИЧНИТЕ КАРТИ

Има случаи когато Той отива в едно училище, говори по френология на учителите, които могат да Го разберат.
И тогава имаше гонение на Братството срещу Учителя от духовенството и правителството. Гонеха Учителя, често Му забраняваха сказки, често пъти Му спираха съборите. Като се уплашва осиновената дъщеря на Иларионова, взима и ги изгаря. От френологични карти има запазени 50 и те са у мене. За всеки случай от тях може да се види как е работил Учителят. Има случаи когато Той отива в едно училище, говори по френология на учителите, които могат да Го разберат. И после каже: „Доведете ми една паралелка от ученици." Тогава Учителят гледа едно по едно децата и казва: „Това дете по литература има толкова, по аритметика - толкова, по рисуване има толкова." Учителите вадят бележниците си и гледат. Съвпадат бележките, които имат за учениците с това, което казва Учителят. И това така смайва учителите. И те повярваха, френологията е наука. Така чрез френологията Учителят прониква в обществото.
към текста >>

28. 119. БРАТСКИТЕ ПЕСНИ И ПЕСНИТЕ НА УЧИТЕЛЯ

Но той беше свикнал да командва учениците си в училището.
Друг, който познаваше добре песните бе Асен Арнаудов, един отличен музикант, който умееше да запише мелодията същият миг, че дори и да я хармонизира. Така той записа много от песните на Учителя. Следващият музикант бе Кирил Икономов, който бе учител по музика в гимназията и бе завършил музикална академия. На него, както и на Асен Арнаудов и Матей Калудов Учителят възложи да подготвят издание на Неговите песни. Но той като най-амбициозен взе цялата работа в ръцете си и отстрани другите като издаде сам песнарката. Но той беше свикнал да командва учениците си в училището. Така и тук на Изгрева третираше другите музиканти по същия начин. Но най-важното бе, че на него му хрумна идеята да запише песните така както ги пеят приятелите. А ние имахме оригиналния тефтер както и две папки с оригинални нотни листове. Та той издаде своята песнарка и даде песните така както ги пееха приятелите, а не по оригинала. И от тук се дойде до големия спор.
към текста >>

29. 25. Безверникът

25. БЕЗВЕРНИКЪТ Когато Учителят пътуваше из България и проучваше типът българин, идва в Бургас, държи няколко сказки по френология и демонстрира пред учителите в училището науката.
25. БЕЗВЕРНИКЪТ Когато Учителят пътуваше из България и проучваше типът българин, идва в Бургас, държи няколко сказки по френология и демонстрира пред учителите в училището науката. Казва: „Доведете ми едно отделение от децата." И той посочва на учителите кое от децата по кои предмети е силно, по кои предмети какви бележки има. Учителите се учудват като сравняват това със своите тефтерчета. Той вярно посочва бележките, които са получили децата. Те съвпадат с бележките на учителите. Един от учителите обаче е непримирим.
към текста >>

Отива той на училище, бледен, уморен, уплашен.
Уплашва се той и се завива през глава, но това не помага. Леглото почва да се клати, надига се задния край, надига се предния край, после цялото легло се вдига чак до тавана. Така цяла нощ. Духовете му показват изкуството си, забавляват се с него. Едва на разсъмване тези явления престават. Отива той на училище, бледен, уморен, уплашен. Учителят и този ден пак държи сказка. Пита го Учителят: „Имахте ли лична опитност? " „Г-н Дънов, имах лична опитност, но моля ви се, да не се повтаря повече." ; От този ден всички знаят в учителската стая, че имат доказателство за Невидимия свят чрез техния колега, който им е разказал за преживелиците си през нощта. Но нито един от тях не дойде при Учителя, за да слушат словото Му и да станат Негови ученици. Безверникът още живееше и днес продължава да живее в този народ.
към текста >>

30. 51. ИОВЕ и РА

Обичал е да тича из двора на училището, ще обиколи 3-4 пъти училището, ще се спре и ще каже високо: „Иове и Ра".
51. ИОВЕ и РА Като юноша Учителят е учил в Свищов. Той е бил жизнерадостно момче, подвижен и весел. Обичал е да тича из двора на училището, ще обиколи 3-4 пъти училището, ще се спре и ще каже високо: „Иове и Ра". Бог ще промисли! " Това са думите, които е казал Авраам когато е водил Исака да го принесе в жертва на Бога. Исак носи дървата и пита баща си: татко, а къде е жертвеното животно? Бащата отговаря: „Иове и Ра". Бог ще промисли.
към текста >>

31. 67. УЧИТЕЛЯТ В СЕЛО ХОТАНЦА

Като дошъл в селото, почувствала се голяма промяна в училището.
67. УЧИТЕЛЯТ В СЕЛО ХОТАНЦА Преди да отиде в Америка Учителят е бил учител в село Хотанца. Като дошъл в селото, почувствала се голяма промяна в училището. Той създава навика в децата да излизат сред природата и да я обичат. Голяма част от знанията се водят на открито. Учителят научава децата и на хигиена, като особено държи на чистотата. Децата са имали лошия навик да се клеветят. Учителят ги слуша като Му се оплакват и сърдито казва: „Мълчи, ти по-добър ли си от него?
към текста >>

" В скоро време клеветата изчезва от училището.
Той създава навика в децата да излизат сред природата и да я обичат. Голяма част от знанията се водят на открито. Учителят научава децата и на хигиена, като особено държи на чистотата. Децата са имали лошия навик да се клеветят. Учителят ги слуша като Му се оплакват и сърдито казва: „Мълчи, ти по-добър ли си от него? " В скоро време клеветата изчезва от училището. Също се биели често. Хване двамата за ушите - единия, който е бит, и другия, който удря, изправя ги на дъската и казва: „Виждате ли ги? И вие сте като тях." Така децата се усмирили, настъпило помирение между тях, за да даде място на песните, които пеели и, на които ги учил новият учител със своята цигулка.
към текста >>

32. 04. Д-Р МИРКОВИЧ И СПИРИТИЗМА

той постъпва в католическото френско училище в Бабек-Цариград.
4. Д-Р МИРКОВИЧ И СПИРИТИЗМА Д-р Миркович е роден в Сливен в 1825 г. Неговият живот има дълга и пре дълга история. Тук ще разкажа накратко за неговия спиритизъм. Около 1848 г. той постъпва в католическото френско училище в Бабек-Цариград. Там се запознава с един монах на име Рене, който го въвежда в спиритизма, на което той остава последовател до края на живота си. През 1851 г. заминава във Франция и завършва през 1856 г. медицина в Монпелие. Тук се запознава на практика с ясновидството.
към текста >>

33. 12. ПЕТЪР ТИХЧЕВ

Точно по това време младия Петър Дънов се е записал да учи в протестантското училище в гр.
12. ПЕТЪР ТИХЧЕВ Дядо Петър Тихчев беше пътуващ проповедник с Библия в ръка, преминава от град след град и проповядва. Той по едно време е бил и евангелски пастир в гр. Свищов. Точно по това време младия Петър Дънов се е записал да учи в протестантското училище в гр. Свищов през 1884 г. Случва се така, че Той наема квартира в дома на Петър Тихчев. Там прекарва в неговия дом като квартирант три учебни години. Дядо Петър имал две дъщери ученички, които са били вече девойки. Дядо Тихчев разказваше, че Петър като ученик е бил силен по успех, честен, много скромен и смирен.
към текста >>

А Петър Дънов се учи в евангелско училище и трябва да стане също проповедник.
Трябва да я сгодим за него и да ги оженим." Дядо Петър все се дърпал, било го е срам, било му е неудобно, как да говори на това скромно момче такива неща? Но бабата не го оставяла на мира. Накрая дядо Петър започнал често да му чука на стаята, да го посещава и да разговаря с него. Но разговора все вървял на богословски теми. Нали дядо Петър Тихчев е евангелски проповедник! А Петър Дънов се учи в евангелско училище и трябва да стане също проповедник. Тогава като се съберат двама евангелски проповедници, за какво могат да говорят освен за Бога. А дядо Петър влизал при квартиранта си за съвсем друго. Той искал да подхване разговора така, че има дъщеря за женене и че не било лошо Петър да се задоми за дъщеря му, защото според правилата всеки евангелски проповедник трябва да има жена и семейство, за да не бъде изкушаван от нечестивия в тая насока. Но когато отварял уста да поеме тази тема, то квартиранта му Петър отклонявал разговора в съвсем друга посока. Създавало се изключително напрежение.
към текста >>

А квартиранта им Петър все едно, че нищо не забелязва и си продължава да си посещава училището.
Но когато отварял уста да поеме тази тема, то квартиранта му Петър отклонявал разговора в съвсем друга посока. Създавало се изключително напрежение. От една страна бабата непрекъснато го ръчкала и скърцала със зъби, от друга страна дядо Тихчев се съгласил на нейния план, но нищо не излизало на яве. А от трета страна над дома им са се събрали тежки облаци. Било е невъзможно нито да се спи, нито да се диша, нито да се живее. А квартиранта им Петър все едно, че нищо не забелязва и си продължава да си посещава училището. Но един ден тези градоносни облаци над къщата им изведнъж се сблъскват, светкавица прорязва небето и пада върху дома им. Голямата дъщеря, която са я готвили за годеница на Петър внезапно се разболяла и след три дни почива. Гръмотевица раздира дома на дядо Тихчев. След погребението дядо Петър викнал и заплакал: „Ожени ли я жено? Не разбра ли, че ангел слязъл от небето на земята ни за жена отива, ни за жена се жени, защото той е горе оженен за Господа Бога." Бабата подсмърчала и оплаквала и дълги години не могла да прежали първородната си дъщеря хубавица.
към текста >>

34. 14. ДОМЪТ НА ПЕТКО ГУМНЕРОВ

Той е познавал голяма част от протестантите, понеже е учил в протестантското училище в Свищов като гимназист.
Пътуваше от село на село и от град на град и преспиваше в домовете на приятелите. Когато пристигна в София, Той нямаше познати и близки хора, при които да отсяда. Разказваше ми Тодор Стоименов, един от първите ученици на Учителя, че обикновено е приспивал в протестантския дом на ул. „Леге". Движил се с едно малко куфарче, скромно облечен, със скромно пардесю или връхно палто и старовремски обуща. Протестантите тогава са имали дом и страноприемница, където Учителят можеше да прекара нощта. Той е познавал голяма част от протестантите, понеже е учил в протестантското училище в Свищов като гимназист. Затова е приеман в страноприемницата като свой човек, като техен човек. Постепенно кръгът на познатите се увеличавал около Учителя и Той бива поканен в дома на Тодор Бъчваров. Но едно от децата се разболява от скарлатина, а тогава тя е била опасна инфекциозна болест и много от децата умирали. Извикали лекар, който поставил диагнозата и заповядал карантина на дома, никой чужд човек да не влиза и да не излиза. Тогава на Учителя било предложено по покана на Петко Гумнеров да се прехвърли в неговото скромно жилище, като му предостави отначало сутерена т. е.
към текста >>

35. 53. ЗАДРУГА

Ако задругата не е училище и за малолетни, за млади и за стари дето се изявява Любовта, дето царува Мъдростта, дето се чува гласа на Истината, дето се раздава Правдата, дето се работи с Добродетелта, за да се добие свобода и красота в живота, какъв е смисълът на живота й тогава?
Драги братя и сестри, кажете ми какво бихме направили ако не се съберем няколко души на едно място да работим безкористно, с пълно себеотричане и себепожертвуване за това велико учение? Ако не насочим силите си в това направление, нашето време е загубено. Все едно, че ние правим дупка във водата. Ако ние не изпълним нашата задача както трябва, с право идващото поколение ще ни осъди и то ще се заеме с осъществяването на тази велика идея. С пълно право те ще се ползват от плодовете на нашата нива, защото те ще я изорат, посеят и ожънат. Ако задругата не е училище и за малолетни, за млади и за стари дето се изявява Любовта, дето царува Мъдростта, дето се чува гласа на Истината, дето се раздава Правдата, дето се работи с Добродетелта, за да се добие свобода и красота в живота, какъв е смисълът на живота й тогава? Какъв смисъл има една задруга без приложението на тия добродетели? Ако животът на задругата не може да насочи погледа ни към Слънцето, към небето и звездите, към всички планети и слънца, защо ни е тази задруга? Ако задругата не може да ни даде условия да познаем себе си, да познаем ближния си и да придобием вечния живот, живота на безсмъртието, за предпочитане е тогава манастирската килия, казармата, даже и затворническата килия, защото за човека с висок идеал и адът става рай, и смъртта възкресение и робството свобода. Постави ли се задругата на трите велики принципа в живота - Любовта, Мъдростта и Истината, тя има живот, има успех, има и бъдеще. Ти, който мечтаеш за задруга, готви се за пролетта, за слънцето на живота, за участието ти в мировата симфония.
към текста >>

36. 100. НИКОЛА ГРЪБЛЕВ

По-късно завършва военното училище и като офицер служи в различни гарнизони.
100. НИКОЛА ГРЪБЛЕВ Никола Гръблев е роден на 11 май 1893 г. в Габрово. Баща му беше пощенски раздавач, а майка му тъкачка в една фабрика. Баща му умира рано и той остава сирак с две сестри. Минал през голяма мизерия, израснал и като беден се свързал с комунистите. По-късно завършва военното училище и като офицер служи в различни гарнизони. Той се среща с Учителя и след това неговия живот тръгва в друга посока и е свързан с живота на Братството. От него има лично написани опитности, които са достойни за уважение към един храбър български офицер. Някои от тях той ми ги е разказал лично и аз съм ги разказвал. Особено са интересни онези когато през 1925 г. той спасява живота на 54 човека антифашисти: земеделци-комунисти, които трябвало да бъдат разстреляни през една нощ.
към текста >>

37. 4. ПО ПЪТЕКИТЕ НАГОРЕ КЪМ МУСАЛА

А останалите приятели се разполагаха наоколо, кой където намери или се подслонявахме в обществената трапезария на горското училище.
4. ПО ПЪТЕКИТЕ НАГОРЕ КЪМ МУСАЛА В Чам Курия имахме приятели, които имаха вили. Учителят и няколко човека близки на стопанина на вилата можеха да пренощуват в някоя от вилите и на другия ден се тръгваше. А останалите приятели се разполагаха наоколо, кой където намери или се подслонявахме в обществената трапезария на горското училище. Горското училище беше построено за горските работници. Беше обширна постройка с големи навеси, където можеха да се побират много хора. Имаше столова, в която можехме да се разположим през лятото, когато нямаше ученици. Така прекарвахме до вечерта там. А понякога когато поиска Учителят прекарвахме и по няколко дни.
към текста >>

Горското училище беше построено за горските работници.
4. ПО ПЪТЕКИТЕ НАГОРЕ КЪМ МУСАЛА В Чам Курия имахме приятели, които имаха вили. Учителят и няколко човека близки на стопанина на вилата можеха да пренощуват в някоя от вилите и на другия ден се тръгваше. А останалите приятели се разполагаха наоколо, кой където намери или се подслонявахме в обществената трапезария на горското училище. Горското училище беше построено за горските работници. Беше обширна постройка с големи навеси, където можеха да се побират много хора. Имаше столова, в която можехме да се разположим през лятото, когато нямаше ученици. Така прекарвахме до вечерта там. А понякога когато поиска Учителят прекарвахме и по няколко дни. Там има държани няколко беседи, които са отпечатани.
към текста >>

38. 15. ГЛАВНИТЕ МЕСТА ЗА ПРЕБИВАВАНЕ С УЧИТЕЛЯ НА МУСАЛА

Една година бяхме в горското училище - Чам Курия и там Учителят държа беседа.
прекарахме в дълбок сняг с Учителя една нощ и един ден и където беше единствената среща между цар Борис III и Учителя. По-нататък пътеката върви и пресича реката при Велчовото мостче. Тук една година пренощувахме с палатки. Минавайки години по-късно всички си спомняхме и говорехме за местата, където сме прекарвали с Учителя. А един млад брат засне всички тези места където е стъпвал кракът на Учителя за следващите поколения. Една година бяхме в горското училище - Чам Курия и там Учителят държа беседа. Направихме си обща снимка с Учителя. Беседата е отпечатана, а и снимката е запазена и може да се документира към това събитие. В първите екскурзии след 1922 г. и някъде към 1924 г. бе построена дървена хижа, която ние използвахме, когато бяхме с Учителя при първото Муса-ленско езеро.
към текста >>

39. 23. КОЛА БЕЗ ЛЪЖА

Защото в същината си и всъщност раят е училище за човешката душа.
Три дни прекарахме тук. Три пъти посрещнахме изгрева на връх Мусала. Така е, когато човек живее в рая. Раят не е безвъзвратно загубен както си мислят хората. Човек пак може да го намери, да живее в него и Господ да го учи. Защото в същината си и всъщност раят е училище за човешката душа. Учителят винаги влагаше идея при изкачването на връх Мусала. Не ме напускаше чувството, че Учителят се прощаваше с връх Мусала. Беше изтощен и повече си почиваше. Прекарахме на хижата три дни, като всяка сутрин бивахме на връх Мусала за изгрева на слънцето. Забележка: До 30 август Учителят държа беседи на Изгрева, а през септември те започват от 20 септември 1942 г.
към текста >>

40. 39. В ТРИНАДЕСЕТИЯТ КРЪГ НА АДА

И дойде това време да мина през училището на ада и да изучавам уроците, които ми се преподаваха там.
Това е престъпление пред човека и пред онзи, който е създал човека" и тропнах с юмрук по масата. Следователят скочи веднага: „Ти знаеш ли къде се намираш, че така ни тропаш? " „Знам! Аз се намирам в 13-тия кръг на ада." Следователят след тези думи се успокои и седна на стола си. „Щом знаеш къде се намираш, то ти е време да започнеш да учиш законите на ада." „Съгласен съм" - беше моят отговор. И дойде това време да мина през училището на ада и да изучавам уроците, които ми се преподаваха там. Преподавателите ми бяха служителите на затвора. Вероятно бях добър ученик, че след изпитите си аз получих оценка отличен и ме освободиха от затвора след като излежах четири години. А имах присъда за дванадесет години. Ето, това означава, да си прилежен ученик и добър ученик. Все ще дойде някой да оцени твоята работа.
към текста >>

41. 53. ГОЛЯМАТА САМОИЗМАМА

Или беше си старото положение, но ние бяхме поставени в ролята на ученици, които трябваше да се обучават от учители, които преподават в тяхното училище.
Ние се поглеждаме с Паша и мълчим. Разговорът приключи и ние бяхме изведени от Министерството. А какво очаквахме ние? Мислехме, че молбата ни ще бъде удовлетворена и ще ни върнат книгите понеже първия път когато отидохме да се оплакваме, на всеки един от нас дадоха по пет томчета. А сега ново положение. Или беше си старото положение, но ние бяхме поставени в ролята на ученици, които трябваше да се обучават от учители, които преподават в тяхното училище. Трябва да се признае, че те бяха ненадминати майстори във всичко. Никой от нас не знаеше какво могат те да мислят, нито какво да измислят и още по-малко, никой не знаеше какво могат да направят. Трябва да им се признае това и зачете това. Тяхното училище беше училище за прийоми и похвати, които човешкият ум не можеше да измисли. Те ги получаваха от своите учители, които се намираха в Невидимия Свят.
към текста >>

Тяхното училище беше училище за прийоми и похвати, които човешкият ум не можеше да измисли.
А сега ново положение. Или беше си старото положение, но ние бяхме поставени в ролята на ученици, които трябваше да се обучават от учители, които преподават в тяхното училище. Трябва да се признае, че те бяха ненадминати майстори във всичко. Никой от нас не знаеше какво могат те да мислят, нито какво да измислят и още по-малко, никой не знаеше какво могат да направят. Трябва да им се признае това и зачете това. Тяхното училище беше училище за прийоми и похвати, които човешкият ум не можеше да измисли. Те ги получаваха от своите учители, които се намираха в Невидимия Свят. И още най-драматичен е случаят когато след присъдата срещу мен и Жечо Панайотов в нашата защита обжалваха делото пред Върховния съд. Върховният съд потвърди присъдата N 31-УИ/19.05.1959 г. по НОХД N 4/59 г. СГС-НО, с която бяхме осъдени, но отхвърли като противозаконно изземването на беседите.
към текста >>

42. 5. ШКОЛА ИЛИ АКАДЕМИЯ

От приложение на педагогическите идеи на Учителя в училището, добих чудесни резултати.
В неорганическата природа преобладава числото 6 (снежинки, минерали, раковини и др.), а в органическия цвят - числото 5 (цветовете на растенията и др.). Красотата на античното изкуство, изразено в постройки, статуи, вази и пр., както и всички възвишени форми в изкуството на всички времена, носят отражение на тия съотношения на числата. Числото 5 е изразител на развитието на новата култура, която иде. Това е „Пантаграмата" на окултизма, предадена на Братството ни от Учителя. 9. Антон Петков - „Педагогическите идеи на Учителя, приложени в моята учителска практика". От приложение на педагогическите идеи на Учителя в училището, добих чудесни резултати. Това показва, че новото училище трябва да бъде съградено върху идеите на Учителя. Приложих Любовта, като най-важен възпитателен фактор, и с нея преобразявах най-развалените и покварени деца. Приложих идеите на Учителя за трудовото училище - трудът на децата сред природата. Посаждане и обработване на зеленчукови, овощни и цветни градини. При тази идейна работа, детето събира много знания и опитности, които после ще служат за изходна точка при обучение по геометрия, смятане, роден език, рисуване, пеене и пр.
към текста >>

Това показва, че новото училище трябва да бъде съградено върху идеите на Учителя.
Красотата на античното изкуство, изразено в постройки, статуи, вази и пр., както и всички възвишени форми в изкуството на всички времена, носят отражение на тия съотношения на числата. Числото 5 е изразител на развитието на новата култура, която иде. Това е „Пантаграмата" на окултизма, предадена на Братството ни от Учителя. 9. Антон Петков - „Педагогическите идеи на Учителя, приложени в моята учителска практика". От приложение на педагогическите идеи на Учителя в училището, добих чудесни резултати. Това показва, че новото училище трябва да бъде съградено върху идеите на Учителя. Приложих Любовта, като най-важен възпитателен фактор, и с нея преобразявах най-развалените и покварени деца. Приложих идеите на Учителя за трудовото училище - трудът на децата сред природата. Посаждане и обработване на зеленчукови, овощни и цветни градини. При тази идейна работа, детето събира много знания и опитности, които после ще служат за изходна точка при обучение по геометрия, смятане, роден език, рисуване, пеене и пр. Приложих и Паневритмията в гимназията.
към текста >>

Приложих идеите на Учителя за трудовото училище - трудът на децата сред природата.
Това е „Пантаграмата" на окултизма, предадена на Братството ни от Учителя. 9. Антон Петков - „Педагогическите идеи на Учителя, приложени в моята учителска практика". От приложение на педагогическите идеи на Учителя в училището, добих чудесни резултати. Това показва, че новото училище трябва да бъде съградено върху идеите на Учителя. Приложих Любовта, като най-важен възпитателен фактор, и с нея преобразявах най-развалените и покварени деца. Приложих идеите на Учителя за трудовото училище - трудът на децата сред природата. Посаждане и обработване на зеленчукови, овощни и цветни градини. При тази идейна работа, детето събира много знания и опитности, които после ще служат за изходна точка при обучение по геометрия, смятане, роден език, рисуване, пеене и пр. Приложих и Паневритмията в гимназията. Цялата гимназия се промени чрез нея. Немирства, буйства и пр. престанаха.
към текста >>

43. 8. ИЗЧЕЗВАНЕТО НА ИЗГРЕВА

пристига служебно лице от Министерство на транспорта и съобщенията и предупреждава в разстояние една седмица да бъде освободен Салона на Изгрева, трапезарията, за да бъде предоставена за занималия за ученици от едно столично училище, понеже строежа на Телевизионния център нямало да започне скоро.
Братския съвет започва да се жалва до всички инстанции с искането да се отмени нареждането за отнемането на имотите. Но те се одържавяват с акт за държавна собственост на недвижим имот още на 11.8.1958 г. въз основа на предписание N 06-4760/8.8.1958 г. на М.К.С.Б./Министерството на комуналното стопанство и благоустройството. 11. След одържавянето на имотите на Изгрева на 16 октомври 1958 г. пристига служебно лице от Министерство на транспорта и съобщенията и предупреждава в разстояние една седмица да бъде освободен Салона на Изгрева, трапезарията, за да бъде предоставена за занималия за ученици от едно столично училище, понеже строежа на Телевизионния център нямало да започне скоро. На 17 и 18 октомври 1958 г. се изпращат протестни писма до Комитета по въпросите на Българската православна църква и религиозните култове и до Главния прокурор на Републиката, с което се протестира за изземването на имотите и предоставянето им за занималия на ученици. На 6 декември 1958 г. отново се пишат изложения, но с предложение имотите да бъдат оставени срещу наем, да се ползват от общество „Бяло Братство", до започване строежа на Телевизионния център. Но това се отхвърля. 12.
към текста >>

цялата сграда на Салона се предава на 56 основно училище „Васил Коларов", кв.
се изпращат протестни писма до Комитета по въпросите на Българската православна църква и религиозните култове и до Главния прокурор на Републиката, с което се протестира за изземването на имотите и предоставянето им за занималия на ученици. На 6 декември 1958 г. отново се пишат изложения, но с предложение имотите да бъдат оставени срещу наем, да се ползват от общество „Бяло Братство", до започване строежа на Телевизионния център. Но това се отхвърля. 12. На 15 декември 1958 г. цялата сграда на Салона се предава на 56 основно училище „Васил Коларов", кв. Сталин за ползване на Министерство на транспорта и съобщенията. Общество „Бяло Братство" е изхвърлено от Салона на Изгрева. Така завършва 1958 г. 13. На 11 май 1959 г. започва процеса, следва присъда на 19 май 1959 г., обжалвания и накрая затвор за Борис Николов и Жечо Панайотов.
към текста >>

44. 03.ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПРИЗВАНИЕТО

Той, Петър, учи се на българско четмо и писмо при баща си в село Хадърджа, сега Николаевка, околия Варненска, а през 1872 година постъпва в основното българско училище, а след освобождението на Варна през 1877/78 година от турците, завършва петокласна мъжка гимназия.
Кой бе този Дух? Духът БЕИНСА ДУНО не бе от човешка еволюция. Той бе от Божествена еволюция. Той бе изпратен от Бога като Всемиров Учител на Вселената. Той, Петър Константинов Дънов расна като дете, израсна като юноша, като младеж на земята българска. Той, Петър, учи се на българско четмо и писмо при баща си в село Хадърджа, сега Николаевка, околия Варненска, а през 1872 година постъпва в основното българско училище, а след освобождението на Варна през 1877/78 година от турците, завършва петокласна мъжка гимназия. След това завършва американското научно - богословско училище в гр. Свищов през 1886 година. Отива в село Хотанца, Русенско и учителства две години в местното училище. През август 1888 година заминава за САЩ да следва богословие и медицина. Завръща се в България през 1895 година.
към текста >>

След това завършва американското научно - богословско училище в гр.
Духът БЕИНСА ДУНО не бе от човешка еволюция. Той бе от Божествена еволюция. Той бе изпратен от Бога като Всемиров Учител на Вселената. Той, Петър Константинов Дънов расна като дете, израсна като юноша, като младеж на земята българска. Той, Петър, учи се на българско четмо и писмо при баща си в село Хадърджа, сега Николаевка, околия Варненска, а през 1872 година постъпва в основното българско училище, а след освобождението на Варна през 1877/78 година от турците, завършва петокласна мъжка гимназия. След това завършва американското научно - богословско училище в гр. Свищов през 1886 година. Отива в село Хотанца, Русенско и учителства две години в местното училище. През август 1888 година заминава за САЩ да следва богословие и медицина. Завръща се в България през 1895 година. През 1896 година издава книжката „Наука и възпитание" в гр. Варна.
към текста >>

Отива в село Хотанца, Русенско и учителства две години в местното училище.
Той бе изпратен от Бога като Всемиров Учител на Вселената. Той, Петър Константинов Дънов расна като дете, израсна като юноша, като младеж на земята българска. Той, Петър, учи се на българско четмо и писмо при баща си в село Хадърджа, сега Николаевка, околия Варненска, а през 1872 година постъпва в основното българско училище, а след освобождението на Варна през 1877/78 година от турците, завършва петокласна мъжка гимназия. След това завършва американското научно - богословско училище в гр. Свищов през 1886 година. Отива в село Хотанца, Русенско и учителства две години в местното училище. През август 1888 година заминава за САЩ да следва богословие и медицина. Завръща се в България през 1895 година. През 1896 година издава книжката „Наука и възпитание" в гр. Варна. Това е неговата творба, явяваща се като заключителен акорд от Неговото богословско учение в САЩ. Цялата 1897 година е Космическа година на човечеството от Петата раса.
към текста >>

45. І.11. ВИЕ УЧИТЕЛИТЕ...

Галилей Величков

- Ще споделя с вас срещата, която имах на Рила с училищен инспектор от Дупница.
Кой от вас ще прочете няколко реда от страница 76? Книжката е поета от близкостоящата учителка и тя прочита: „Един от новите методи за възпитанието на децата е да ги възпитавате на сън. Направете опит да извикате при себе си учениците си, когато спят. Ако в сънно състояние те могат да се свържат със своя учител, от тях може да се очаква нещо добро." - Спрете до тук! - продума УЧИТЕЛЯТ. - Ще споделя с вас срещата, която имах на Рила с училищен инспектор от Дупница. УЧИТЕЛЯТ продължи: - Същият бе на екскурзия с група учители от местната гимназия. Изрази доволството си от външния ред на лагера и от начина на летуване. Но по един въпрос остана на особено мнение. Той ме запита: Разбират ли Вашето слово последователите на учението Ви? Имам впечатление, че не всички могат да схванат това, което им казвате!
към текста >>

46. ІІ.40. УЧИТЕЛЯТ КАТО ПРЕПОДАВАТЕЛ В СЕЛО ХОТАНЦА, РУСЕНСКО

Галилей Величков

Топлият повей към нов живот пробужда и у хотанчани стремежа към духовна светлина, която започва с обикновеното знание - четмото, писмото, смятането, природознанието, рисунката, звездите и пр...Те нямат нарочна сграда за училище, но намира се добър, обичащ просветата българин и отстъпва една по-голяма стая.
Безводието не създава поминък. Водата е, която привлича и прави живота привлекателен и красив. Тя е, която може да задържи хората и да направи селището многолюдно и богато. Ето защо Хотанца е бедно селце. От няколко години жителите му се радват на ожиданата с векове свобода и бързат да създадат деен израз на своите подтиснати копнежи. Топлият повей към нов живот пробужда и у хотанчани стремежа към духовна светлина, която започва с обикновеното знание - четмото, писмото, смятането, природознанието, рисунката, звездите и пр...Те нямат нарочна сграда за училище, но намира се добър, обичащ просветата българин и отстъпва една по-голяма стая. Нямат много пари, за да възнаградят своя учител, но затова пък са готови да го нахранят, като всеки дом, откъдето е излязло дете за школото, е готов да отдели от залъка си, за да го поднесе, заедно със скромното домашно ядене. Нямат гориво за отопление, но всеки е готов по рожбата си да изпрати и дръвце за огрев. Няма училищен двор, но пък има голямо поле, с китна дъбова гора. Ето условията на хотанчани, на които са дали гласност между близки и далечни чак в Русе. Реални условия, но неприемливи.
към текста >>

Няма училищен двор, но пък има голямо поле, с китна дъбова гора.
Ето защо Хотанца е бедно селце. От няколко години жителите му се радват на ожиданата с векове свобода и бързат да създадат деен израз на своите подтиснати копнежи. Топлият повей към нов живот пробужда и у хотанчани стремежа към духовна светлина, която започва с обикновеното знание - четмото, писмото, смятането, природознанието, рисунката, звездите и пр...Те нямат нарочна сграда за училище, но намира се добър, обичащ просветата българин и отстъпва една по-голяма стая. Нямат много пари, за да възнаградят своя учител, но затова пък са готови да го нахранят, като всеки дом, откъдето е излязло дете за школото, е готов да отдели от залъка си, за да го поднесе, заедно със скромното домашно ядене. Нямат гориво за отопление, но всеки е готов по рожбата си да изпрати и дръвце за огрев. Няма училищен двор, но пък има голямо поле, с китна дъбова гора. Ето условията на хотанчани, на които са дали гласност между близки и далечни чак в Русе. Реални условия, но неприемливи. Следват неудачи. При такава обстановка не могат да задържат учител, а децата растат, стремежа към знание напира като пролетен импулс. По-заможните търсят науката в другите села и големия град.
към текста >>

47. ІІІ.51. ЧАСОВНИКЪТ, КОЙТО НЕ БЕ КУРДИСАН

През време на Младежкия Окултен Клас, когато трябваше да се напишат математически формули, геометрични фигури и да се даде обяснение, то винаги Николай беше на дъската и учителят го изпитваше, така както се изпитва в едно обикновено училище.
Веднъж Учителят го беше запитал пред всички: „Николай, ти какъв искаш да станеш? " „Да стана най-богатият човек в България". Учителят се усмихнал и казал: „Добре". И той стана. Учителят имаше хубаво отношение към него. През време на Младежкия Окултен Клас, когато трябваше да се напишат математически формули, геометрични фигури и да се даде обяснение, то винаги Николай беше на дъската и учителят го изпитваше, така както се изпитва в едно обикновено училище. Имаше и други математици, но Учителят извикваше него и с него работеше. Това правеше впечатление на всички. Учителят го обичаше и го закриляше. Той беше се запознал с една сестра - Дора Карастоянова. Искаше да се жени.
към текста >>

48. ІІІ.94. БУРНИЯТ ДЕН

Влязохме в селото и малко преди училището Учителят поспря и ме запита: „Може ли нейде да закусим топло мляко?
Не бутай красивите капчици! Те хармонично допълнят великолепието на онова присъствие, което вие не виждате." Виновно се отдръпнах настрани, а това стори и брат Боев. Неръкотворната игра на светлината с облачния прашец над лодена на Учителя продължи дотогава, докато прозореца над Витоша към слънчевите лъчи бе отворен. Когато наближихме селото, тежкият облак наново похлупи Витоша и бурята забушува с предишната сила. Заваля, но не силен дъжд. Влязохме в селото и малко преди училището Учителят поспря и ме запита: „Може ли нейде да закусим топло мляко? Имаш ли познати? " Отговорът ми бе положителен. Съвсем наблизо имах познато семейство, от които сегиз-тогиз получавах мляко. Похлопахме в този дом, стопанката ни отвори, влезнахме в една стая, в дъното имаше огнище, над него, на веригата висеше един котел с мляко, което завираше. Стопанката наля от топлото мляко в паници и ни го поднесе.
към текста >>

49. ІІІ.107. БЕЛИЯТ КОСТЮМ ЗА БЕЛИЯ БРАТ

А един от присъстващите предлага една шмекерия, която се прилага от учениците от началното училище.
Затова се посочва от тях Илия Узунов да води събранието, а стенографката Елена Андреева да бъде протоколчик. Това е първото нарушение, което се одобрява от всички. Второто нарушение започва оттам,ченесе позволява да се чете доклада. Антов протестира за тези две нарушения. Вдига се шум в салона, започват да го освиркват, да дюдюкат срещу него. А един от присъстващите предлага една шмекерия, която се прилага от учениците от началното училище. Всички носят моливи и бележници. Този шмекер подсеща другите, че трябва да поставят моливите си на дървения под и с краката си да придвижват моливите нагоре-надолу по дървения под, и от всичко това се получава един невъобразим шум. Тогава Никола Антов и Коста Стефанов, след като виждат, че целият салон е настроен срещу тях и не им дават възможност да си прочетат доклада, то тогава те напускат събранието. Останалите започват да се изказват, а стенографката Елена Андреева е протоколирала всичко. След това общото събрание гласува резолюция, с която освобождава Коста Стефанов като счетоводител, а пък Никола Антов го освобождават като член на Братския съвет и като председател на финансовия съвет.
към текста >>

50. ІІІ.108. УЧИТЕЛЯТ И БЪЛГАРИТЕ

Тя е опитно училище, където душите се учат, за да възрастнат, а светлите духове работят, за да добият мощ и сила в дългия път на безсмъртието." Така стигаме до идеята за единството и разнообразието на човеците в целокупното човечество.
Ние дадохме Божественото учение на българския народ и така лекувахме черния дроб на човечеството. Ако България възприеме новия мироглед, новия Морал, новата обхода, новата религия, новата наука за живота, то българинът ще се излекува, а заедно с него ще се излекува цялото човечество. Ако българинът мисли добре и правилно, ще мисли и разсъждава правилно цялото човечество. Ако българският народ се обогати с новото отношение към Великия живот, ако се проникне от съвършената идея за единство между всички същества, то ще се раздере завесата на мрака, която забулва човечеството и пред нас ще изгрее действително светлият и творчески човек, който е определен да възглавява Новата култура." Ето защо Учението на Учителя трябва да стане достъпно на българския народ и на света. По този повод Учителят сподели: „Животът на земята е дивна Школа в слънчевата система. Тя е опитно училище, където душите се учат, за да възрастнат, а светлите духове работят, за да добият мощ и сила в дългия път на безсмъртието." Така стигаме до идеята за единството и разнообразието на човеците в целокупното човечество. Човечеството има различни представители, които работят за повдигането на народите. Веднъж Учителят спомена: „Ганди заема едно от първите три места на велик посветен, който живя, работи, писа и остави свещен спомен за любовта между хората и любовта между народите". Днес учениците на Учителя са в света и работят за повдигането на днешното човечество.
към текста >>

51. 3.20. Дядо Благо и Климент Охридски

НЕСТОР ИЛИЕВ

Земята е училище, а човек започва учението си с изучаване Словото Божие.
Един ден дядо Благо е бил в града и се връща по-късничко следобед на Изгрева. Както винаги по вечерно време, при хубаво време, да няма дъжд или сняг, Учителят слиза долу и нашите приятели от Изгрева отиват при Учителя и водят дълги разговори, въпроси Му задават. Той обяснява и тогава, при такова едно - мога да го нарека - "вечерно събрание на открито" пред салона, пристига брат дядо Благо от града и Учителят го пита: „Дядо Благо, ти къде си бил досега? " „Учителю, бях на едно погребение на един мой приятел." Необичайно Учителят пристъпва към него и го целунал по бузата, и след няколко секунди му казва: „Извинявай, дядо Благо, Аз не целунах тебе, Аз целунах твоя приятел, който си е заминал, той беше наш съмишленик, само че не е идвал тука, на Изгрева." При друг случай Учителят бе казал за дядо Благо, че той е прероденият Климент Охридски от миналото. Земният живот на всекиго от нас е неразгадаема броеница от низ човешки превъплътявания. Земята е училище, а човек започва учението си с изучаване Словото Божие.
към текста >>

52. 3.34. Нестор от село Тресонче идва в България

НЕСТОР ИЛИЕВ

и завърших своето първоначално училище в моето село, IV отделение 1927 г.
И така, понеже бе малтретирано от новите окупатори, напуснаха тези села 95% и се преселиха в Скопие, Битоля, Охрид, Гевгели, Велес, Прилеп и т.н. в Македония. Някои дойдоха в Българя, доста от тях, така че вече нашите села останаха празни, запустяха. Тъй като нашето население е миролюбиво и понеже мъжкото население са строителни работници, идват само от време на време в домовете си. Аз роден съм в 1915 г. и завърших своето първоначално училище в моето село, IV отделение 1927 г. И така, на 12-годишна възраст баща ми ме заведе в Скопие и там, от 1927 до 1930 г. прекарах като чирак в гостилница. От 1930 г. имах горещо желание да се уча, но поради това, че ние бяхме шест деца, баща ми бе строителен работник, нямаше възможност да ме издържа. Но в Скопие прочетох едно обявление на един Белградски сръбски вестник, че в Белград се открива едно гостилничарско-хотелиерско училище, в което училище собствениците от ресторантите и хотелите се задължават да изпращат своите момчета да се учат задължително в тези училища, като се подготвят кадри за персонал за крайбрежието на Адриатическо море в хотелите.
към текста >>

Но в Скопие прочетох едно обявление на един Белградски сръбски вестник, че в Белград се открива едно гостилничарско-хотелиерско училище, в което училище собствениците от ресторантите и хотелите се задължават да изпращат своите момчета да се учат задължително в тези училища, като се подготвят кадри за персонал за крайбрежието на Адриатическо море в хотелите.
и завърших своето първоначално училище в моето село, IV отделение 1927 г. И така, на 12-годишна възраст баща ми ме заведе в Скопие и там, от 1927 до 1930 г. прекарах като чирак в гостилница. От 1930 г. имах горещо желание да се уча, но поради това, че ние бяхме шест деца, баща ми бе строителен работник, нямаше възможност да ме издържа. Но в Скопие прочетох едно обявление на един Белградски сръбски вестник, че в Белград се открива едно гостилничарско-хотелиерско училище, в което училище собствениците от ресторантите и хотелите се задължават да изпращат своите момчета да се учат задължително в тези училища, като се подготвят кадри за персонал за крайбрежието на Адриатическо море в хотелите. И аз напуснах Скопие, отидох в Белград и така завърших там това училище - три години, занаятчийско-търговско. През 1939 г. пристигнах в България. Имаше юнашки събор, гимнастически упражнения, и така останах в България. Обаче преди това, преди да дойда, с голям трепет аз мислех и мечтаех да дойда в България, без да зная защо.
към текста >>

И аз напуснах Скопие, отидох в Белград и така завърших там това училище - три години, занаятчийско-търговско.
И така, на 12-годишна възраст баща ми ме заведе в Скопие и там, от 1927 до 1930 г. прекарах като чирак в гостилница. От 1930 г. имах горещо желание да се уча, но поради това, че ние бяхме шест деца, баща ми бе строителен работник, нямаше възможност да ме издържа. Но в Скопие прочетох едно обявление на един Белградски сръбски вестник, че в Белград се открива едно гостилничарско-хотелиерско училище, в което училище собствениците от ресторантите и хотелите се задължават да изпращат своите момчета да се учат задължително в тези училища, като се подготвят кадри за персонал за крайбрежието на Адриатическо море в хотелите. И аз напуснах Скопие, отидох в Белград и така завърших там това училище - три години, занаятчийско-търговско. През 1939 г. пристигнах в България. Имаше юнашки събор, гимнастически упражнения, и така останах в България. Обаче преди това, преди да дойда, с голям трепет аз мислех и мечтаех да дойда в България, без да зная защо. Вярно, баща ми е бил войник-доброволец в българската войска в Балканската война - 1912-1913 година и е взел участие в боевете при Одрин, Люле Бургас, Чаталджа, I.-та Световна война 1915-1918 г., когато България е била също във война.
към текста >>

53. 5.Mигът НА ВЕЧНОСТТА 1. Kак хванахме мигът на вечността

На 1 май, който бе ден на цветята, ни заведоха на екскурзия в Борисовата градина от училище.
После имаше будка за вестници. Учихме в София, завършихме гимназия. Брат ми завърши право. Аз философия, а другите две сестри завършиха също висше образование и бяха учителки. Баща ни изучи четири деца и им даде висше образование. На 1 май, който бе ден на цветята, ни заведоха на екскурзия в Борисовата градина от училище. Аз и сестра ми Люба и една нейна съученичка Мария си играехме в гората, тичахме около дърветата. Имаше една игра, според която, когато един човек стигне до някое дърво и се хване за него, значи е хванал МИГЪТ. Тук да хванем Мигът, там на друго дърво да хванем Мигът и така, тичайки от поляна на поляна, стигнахме до Изгрева. Излезнахме на една голяма поляна. Там видяхме мъже и жени, насядали и си четат нещо.
към текста >>

54. 5.27. Лечение за Славата Божия

Отидох там и всеки ден по телефона говорих от училището с домашните си в София, където също имахме телефон.
Не исках да отида там. Но сестра ми Люба отиде при Учителя и Му разказа всичко. Учителят каза: „Нека да отиде. Нека заеме мястото." Аз се съгласих. Какво да правя. Отидох там и всеки ден по телефона говорих от училището с домашните си в София, където също имахме телефон. Бях подала молба до Министерството и се жалвах, че аз, която съм с висше образование, съм изпратена в това село, а сестрата на кмета е назначена в централно място с обикновено педагогическо образование. Затова, всеки ден разпитвах по телефона, дали има някакви новини. Един ден привечер идва при мене една ученичка. „Учителко, имате ли кислородна вода? " „Има, чакай да потърся." Потърсих в аптечката на училището, но нямаше нищо.
към текста >>

" „Има, чакай да потърся." Потърсих в аптечката на училището, но нямаше нищо.
Отидох там и всеки ден по телефона говорих от училището с домашните си в София, където също имахме телефон. Бях подала молба до Министерството и се жалвах, че аз, която съм с висше образование, съм изпратена в това село, а сестрата на кмета е назначена в централно място с обикновено педагогическо образование. Затова, всеки ден разпитвах по телефона, дали има някакви новини. Един ден привечер идва при мене една ученичка. „Учителко, имате ли кислородна вода? " „Има, чакай да потърся." Потърсих в аптечката на училището, но нямаше нищо. „Защо ти е? " „Татко го боли ръката." Казах й, че у дома имам спирт, взех го и отидох у тях, за да видя какво става. Там виждам човек, дълъг два метра, грамаден, легнал и е в безсъзнание. Ръката му е подута от горе до долу. От рамото, та до пръстите.
към текста >>

Сложих му мехлема и отидох на училището.
Хем стискам ръката, хем изстисквам гнойта, от нея напълних един леген с гной. Изстисках го хубаво. Чувала съм от баба, как се прави благ мехлем. Взима се восък, зехтин, бял сакъз, чам сакъз и кора от бъз. Реших, че ще го направя този мехлем на печката. Сложих му мехлема и отидох на училището. На обед пак се връщам. Влизам в къщата и що да видя - той седи вече. Вечерта и следващата сутрин отново го превързах. Таман отивам в училището и по телефона ме викат от София. Съобщават, че ме преместват в село Мещица.
към текста >>

Таман отивам в училището и по телефона ме викат от София.
Реших, че ще го направя този мехлем на печката. Сложих му мехлема и отидох на училището. На обед пак се връщам. Влизам в къщата и що да видя - той седи вече. Вечерта и следващата сутрин отново го превързах. Таман отивам в училището и по телефона ме викат от София. Съобщават, че ме преместват в село Мещица. Министерството е удовлетворило моята молба. Аз се зарадвах. Отивам при болния и го превързвам. Съобщих, че утре си заминавам.
към текста >>

55. 5. 28. Защо на Изгрева не се построи дом за братството

Много му се искаше да се построи училище, дом за братята и сестрите, магазин, откъдето да се купува, да се построят малки работилници, чрез които братята и сестрите да си изкарват хляба.
Още са в ушите ми думите на Учителя, казани на брат ми: „Да чуеш и да видиш кой не дава. Не Учителят не дава, а други са тези, които не дават." Та други сили имаше и други хора имаше, които не даваха. Много трудно Учителят е работил с тези хора. Особено когато тези сили са работили срещу Учителя и са действали чрез тях. Много трудно е било за Учителя. Много му се искаше да се построи училище, дом за братята и сестрите, магазин, откъдето да се купува, да се построят малки работилници, чрез които братята и сестрите да си изкарват хляба. Но не дадоха пари. А защо? Беше ги жал за парите. Пазеха парите. А после ги изгориха всичките и след това се чудят, защо Невидимият свят отряза условията на Изгрева и спря всички.
към текста >>

56. 5.39. Молитва за дъжд

На другия ден отивам на училище, което се намира извън селото.
Събират се сестри около мене. Идва Савка и ме пита: „Искаш ли да работиш за Братството и за Учителя? " „Искам, но не зная как." Тя ми подаде ръка и аз седнах на постелята. „Ти си дай съгласието, а ние ще те научим." Аз се съгласих. Дотук това е насън. На другия ден отивам на училище, което се намира извън селото. А тази година беше сушава и всичко бе изгоряло. Последният, пети час, имаше час на класния ръководител и аз отидох при моите ученици, при моята паралелка, за която отговарях. Започнаха да се оплакват, че е суша, че всичко е изгоряло, и че иде глад, който дълго ще се помни. Разбира се, ако остане някой жив след глада. Питам ги: „Искате ли да завали дъжд?
към текста >>

Ние се молихме, а сега, да бягаме от дъжда, ще е срамота." А училището е на края на селото и учениците решиха да не бягат, а да вървят под дъжда.
Пороища се стичат отвсякъде. Ученичките се стъписаха: „Сега какво искате, ученици? Да бягаме ли от дъжда! Ще обидим Бога. Нали измолихме от Него дъжд? Ние се молихме, а сега, да бягаме от дъжда, ще е срамота." А училището е на края на селото и учениците решиха да не бягат, а да вървят под дъжда. Вървим така по главната улица. Вървят и пеят. Хората излизат и викат: „Как не те е срам, ти си учителка, защо не прибереш учениците си от дъжда? Ще изстинат децата, ще се разболеят! " „Няма да изстинат, който иска - да бяга." Прибрахме се мокри.
към текста >>

57. 5.41. Ученички на изгрева

Пишете ми как прекарвате напоследък, как работите в училището и с нашите.
Любезна сестра Драга, Тук прилагам писмо до ученичките. Сега ще бъде техният ред да ми пишат. Онзи ден им изпратих препоръчано новата сказка: „Духовният образ на Учителя", част първа. Част втора ще ви изпратя идната седмица, защото е държана на два пъти. Изпратих ви и новият том беседи: „Новата мисъл". Пишете ми как прекарвате напоследък, как работите в училището и с нашите. По-рано Вие бяхте ми писали за болести на някои от ученичките на групата. Когато Вие дойдохте за 22 март, не можахме да говорим по това с Вас и с ученичките, понеже стояха много малко. Много време се мина оттогава и някои от болните може да са оздравели; и за това ми пишете отново за някои, които са болни, и ако им е възможно, мога да ви пратя някои упътвания въз основа на казаното от Учителя. Тук имаме интензивен живот - на 8 и 9 май вечерта имаше концерти. На 15 май вечерта също ще има концерт.
към текста >>

58. 5.42. На разпятие заради Христа

Един ден, на 16 юни, отивам на училище.
Всяка сутрин излизахме на баира, а вечер минавахме покрай реката Огоста с учениците. Това не остана скрито за другите учители. Имаше една учителка по немски език. Казваше се Барухчийска. Беше голяма комунистка и ме предаде. Един ден, на 16 юни, отивам на училище. Спират ме двама цивилни и казват: „Елате с нас." „Но аз отивам на училище, аз съм учителка! " „Досега бяхте учителка. А сега вече не сте, затова няма да идете в училище, а ще дойдете с нас." Заведоха ме в милицията в Михайловград и бях 20 дни в карцер. Карцерът беше срещу приемната стая на милицията. Аз непрекъснато пеех братски песни.
към текста >>

Спират ме двама цивилни и казват: „Елате с нас." „Но аз отивам на училище, аз съм учителка!
Това не остана скрито за другите учители. Имаше една учителка по немски език. Казваше се Барухчийска. Беше голяма комунистка и ме предаде. Един ден, на 16 юни, отивам на училище. Спират ме двама цивилни и казват: „Елате с нас." „Но аз отивам на училище, аз съм учителка! " „Досега бяхте учителка. А сега вече не сте, затова няма да идете в училище, а ще дойдете с нас." Заведоха ме в милицията в Михайловград и бях 20 дни в карцер. Карцерът беше срещу приемната стая на милицията. Аз непрекъснато пеех братски песни. Хората минават и се обръщат.
към текста >>

А сега вече не сте, затова няма да идете в училище, а ще дойдете с нас." Заведоха ме в милицията в Михайловград и бях 20 дни в карцер.
Казваше се Барухчийска. Беше голяма комунистка и ме предаде. Един ден, на 16 юни, отивам на училище. Спират ме двама цивилни и казват: „Елате с нас." „Но аз отивам на училище, аз съм учителка! " „Досега бяхте учителка. А сега вече не сте, затова няма да идете в училище, а ще дойдете с нас." Заведоха ме в милицията в Михайловград и бях 20 дни в карцер. Карцерът беше срещу приемната стая на милицията. Аз непрекъснато пеех братски песни. Хората минават и се обръщат. Милиционерите обясняват: „Учителката е подлудяла и затова сме я оставили тук." Учениците бяха съобщили на брат ми Иван. Той бе ми донесъл хартия и я бе постлал, за да седнем на нещо.
към текста >>

59. 5.43. Кръстницата

В училището имаше помещение за командированите учителки.
Развежда се с мъжа си, излиза от съдебната палата, качва се на трамвая, обляга се на вратата, но по пътя вратата се отваря, тя пада от трамвая и той я прегазва. Живяла още няколко дни и умряла, през което време е успяла да предаде последното си желание. А по-късно онзи вятър ни донесе некролога и ни го постави пред краката, за да го прочетем и по такъв начин да узнаем финалът на един донос. Ето как бях аз кръстница на детето на онази, която ме изпрати в затвора. Когато бях учителка в Македония, след една от бомбардировките се върнах там. В училището имаше помещение за командированите учителки. В една стая имаше четири легла за учителките. Влизам в стаята си и се мъча да запаля печката. Трите учителки не бяха още дошли. В съседната стая имаше една учителка, на която мъжът й беше войник. Дойде, помогна ми да запаля печката.
към текста >>

А училището го бяха взели за военна болница.
" А тя бременна, ще има дете. Отивам, а тя започнала да ражда. Според македонците, не трябвало вечер да се излиза навън, затова мен, като българка, ме изпратиха да донеса един котел с вода, за да се окъпе детето. Не смеят да излизат, плашат се от магьосничество. Затова ме изпратиха за вода. А училището го бяха взели за военна болница. Изпратиха ме да извикам лекаря. Отивам на посочения адрес и тропам на вратата. „Как идваш сама посред нощ? " „Не съм сама, върви едно войниче с мен. Идвай бърже, че учителката Вера ще ражда." Дойде лекарят от болницата, роди се момче.
към текста >>

60. 5.44. ВРЕМЕНА И ШКОЛА ЗА МЪЛЧАНИЕ

Един училищен инспектор, познат на брат ми, среща го и му казва: „Подайте молба до министерството, за да им върнат правата.
44. ВРЕМЕНА И ШКОЛА ЗА МЪЛЧАНИЕ След затвора отидох да работя в Елпром, а после във фабриката Бергман. Един училищен инспектор, познат на брат ми, среща го и му казва: „Подайте молба до министерството, за да им върнат правата. Защо да работят на фабриката, когато са учителки." Подадохме молба. Тогава министър беше Демир Янев. Разглежда молбата ни и изпращат един инспектор, да проверят на място как стоят нещата. Брат ми беше окачил един портрет на Сталин на стената. Посочва го.
към текста >>

След занималнята ме назначиха учителка в 40-то училище „Сава Раковски" на ул.
А там имаше една чешма, която е текла непрекъснато. От водата и мокрите крака я заболя крак и тя остана вкъщи, защото не можеше да се движи. А аз отидох на работа. До тогава сестра ми Люба бе вкъщи. А ние с Цвета бяхме учителки и издържахме домът ни. След занималнята ме назначиха учителка в 40-то училище „Сава Раковски" на ул. „Евлоги Георгиев", срещу Търговската гимназия. Според училищната програма трябваше един час да се говори пред учениците срещу религиозното възпитание. Дойде инспектор и ни каза какво да говорим на учениците срещу религията. А аз се моля: „Господи Боже, как сега ще отида да кажа на учениците, че няма Бог? Боже, направи някакво чудо." Аз се моля, изобщо не слушам инспектора какво говори.
към текста >>

Там, в това училище, се пенсионирах като учителка.
Трябваше да говори срещу Бога, и че няма Бог. Ама това тя не може да говори. Затова направихме това и това. А пък тя ни разказа една легенда за мълчанието. На следващия ден дойде един родител и ми разказа всичко. Там, в това училище, се пенсионирах като учителка.
към текста >>

61. 5.48. ИСТОРИЯТА НА ЕДНА СНИМКА И ЕДНА ШПИОНКА

След три дни идват в училището и ме търсят от милицията.
Тогава Надка изчезна за три месеца и не идваше на Изгрева. И така, както съм с учениците, спира една лимузина, слизат двама младежи, отварят задната врата на колата и оттам слиза Надка Тихолова с едно разкошно палто. Тя се обръща и ме вижда. Аз клекнах между учениците, за да не ме види, но тя ме видя и най-спокойно влезе в Съветската легация с тия двама младежи. А това си бяха хора от Държавна сигурност. След три дни идват в училището и ме търсят от милицията. Нямаше ме, защото имах свободен час. Търсят ме у дома. Бях излезнала. Оставили бележка на следващия ден да отида в VI-то управление на МВР на ул. „Раковски". Брат ми Иван и Люба викат на висок глас: „Какво си говорила и направила?
към текста >>

62. 6. ЧОВЕКЪТ ПО ПЪТЯ НА КОСМИЧЕСКАТА СПИРАЛА1. ДЕТСКИ ГОДИНИ

Аз съм учил в основното училище, което беше близко до една черква и често там, въпреки че в мене не е събудено религиозното чувство към ритуалите, но много пъти съм отивал там, дори съм пял там в хора на църквата.
Училищните ми години минаха доста спокойно. Преминавайки в прогимназиалното образование, юношеският ми характер започна да се разцъфтява. Разнообразната любознателност проникваше моя интелект и му даваше подтик специално към научните занимания. Силно влияние върху моето духовно развитие упражни учителят ми по вероучение. Този учител по мироглед спиритуалист, прояви специално внимание към крайно любознателния ми характер. Аз съм учил в основното училище, което беше близко до една черква и често там, въпреки че в мене не е събудено религиозното чувство към ритуалите, но много пъти съм отивал там, дори съм пял там в хора на църквата. Отначало при прогимназиалното ми образование, онзи учител, който упражни влияние върху мен, беше спиритуалист, а по-късно беше последовател на Учителя Петър Дънов. Той беше много духовен човек. Аз веднъж му зададох въпрос: „Що е Бог? " Той взе и ми нарисува една окръжност. Запита ме: „Има ли начало и край тази окръжност?
към текста >>

63. 6.02. ВЕЛИКАТА СРЕЩА

Всички мои приятели и съученици, когато говорих пред събранието и след като ме арестуваха, казваха: "Ще дойдем и ще те освободим." И като гледах през прозореца на стаята на следователя, който ме разпитваше, то виждах онези съученици, които си играеха весело на двора пред училището, то от тази картина започнах да плача.
След този конфликт на площада на град Казанлък се състоя голямо публично събрание, на което, между другите говорители, произнесох реч и аз. За произнесената реч, която имаше характер на бунт срещу войската, която нанесе побой на учениците - бях арестуван и поставен в затвора. В затвора бях три месеца. Това беше един турски затвор и бе близо до гимназията. Там изпитах най-горчивите си моменти в живота. Всички мои приятели и съученици, когато говорих пред събранието и след като ме арестуваха, казваха: "Ще дойдем и ще те освободим." И като гледах през прозореца на стаята на следователя, който ме разпитваше, то виждах онези съученици, които си играеха весело на двора пред училището, то от тази картина започнах да плача. До тогава си мислех наивно, че те ще дойдат, ще разбият затвора и ще ме освободят. Аз затова плачех, за моята наивност. А следователят, като вижда сълзите ми, ме пита: „Разкайваш ли се? " Той не можеше да види конфликта в душата ми, в тази юношеска възраст, когато се творяха идеалите и когато се закаляваха. След три месеца ме освободиха чрез амнистия и излязох от затвора.
към текста >>

64. 6.07. ПЪРВИТЕ ИДЕЙНИ НАСОКИ

Знай, че си не само студент в университета, но и ученик на Висшето училище на живота.
Седях пред него, както син сяда до своя баща, с онова топло доверие и признателност. Учителят отправи своя поглед към мен със следните думи: „Ти вече правиш първите крачки в пътя на Великото познание. В този път на посвещение, най-първо, ще бъде прочистено твоето физическо тяло; на второ място - астралното ти тяло, което е свързано с твоя емоционален живот и на трето място - трябва да се разсеят всички мъгли и заблуждения в твоя умствен свят. Само по този начин ще бъдеш в състояние да направиш правилна връзка с причинния свят, където обитава безсмъртния лъч на твоята душа. Това е планът, който ти предстои да осъществиш във Великата окултна школа на живота. Знай, че си не само студент в университета, но и ученик на Висшето училище на живота. Този път, който имаш да извървиш, е тесният път на всеки ученик, на всяко общество, на всички народи и на цялото човечество. Започват вече да се пишат страниците на една нова епоха, която ще донесе на човечеството велики откровения за Битието, дълбоки знания за живота и широки простори за действия на творческата воля на ученика. Новият живот, който ще дойде, е като Слънце, което ще огрее най-напред високите върхове - това са учениците на Окултната школа; после - по-ниските - това са гениалните, талантливите и културните души, и най-после ще озари обикновените хора, намиращи се в долините и равнините на живота. Този път ще бъде път на големи вътрешни и външни изпитания, този път е само за учениците." Така говореше Учителят. Като чуя нещо от Учителя, така това се задълбаваше в моето подсъзнание, че знаех мястото и можех да цитирам неща, казани преди 10 години.
към текста >>

65. 6.09. Учителят и четирите категории съзнания

Третата категория - това са душите на Праведните, които са изпълнени със скръб от неправдите в живота и най-сетне - Учениците, които живеят предимно с главата и се учат във висшето училище на живота.
Тези съзнания не представляват нещо статично. Различните категории на съзнанията са: Старозаветните, които се занимават предимно с проблемите на стомаха. Тяхната психологическа характерност се изразява чрез реакцията на озлоблението. Втората категория са Новозаветните - които живеят предимно с гърдите, т.е. разрешават проблемите на чувствата, в света на съблазните. Третата категория - това са душите на Праведните, които са изпълнени със скръб от неправдите в живота и най-сетне - Учениците, които живеят предимно с главата и се учат във висшето училище на живота. Старозаветните живеят в квадрата на физическия свят, Новозаветните се движат между двата полюса на елипсата, Праведните учат тайната на кръга, а Учениците - разгадават великата спирала на живота. Учителят, като велик Мъдрец, отваря широко вратите за покаяние на Старозаветните, дава правила и методи на Новозаветните - как да се справят със съблазните на живота: на Праведните дава сила, за да помагат на първите две категории души, а на Учениците - непрестанно разкрива тайните на Великата Божествена Мъдрост, за да станат добри проводници на трите принципа в Битието, символизирани чрез равностранния триъгълник: Любов, Мъдрост и Истина. Това е есенциалният свят. На това място в нашето изложение ще изтъкнем главните ключове, чрез които ще разгадаем отчасти великите дела на Учителя, който в едно малко опитно поле, в един магичен миниатюр, държи в Своите мощни ръце душите на народите и съзнанието на човечеството като най-голяма колективна единица в нашата планета. Постепенно ще разгледаме тези методи в светлината на двете велики науки, както са ги наричали в древните школи: Теургия и Психургия.
към текста >>

66. 6.20. Международната обстановка и България

Той е говорел за ролята на държавата, за ролята на духовенството и църквата, за армията, за училището и е отговарял на всевъзможни въпроси.
в Дирекцията на полицията, където винаги съм Го придружавал. Не от някакви убеждения, но повече от един страх и религиозни суеверия, търпяха Школата на Учителя. Може би над десет пъти Учителят е ходил в Обществена безопасност, където е бил разпитван от полицията по доноси и обвинения срещу Неговата дейност. Той е давал там показания и там има такива Негови показания около 300 страници. Това е един много важен материал - идеологичен. Той е говорел за ролята на държавата, за ролята на духовенството и църквата, за армията, за училището и е отговарял на всевъзможни въпроси. Най-интересното е, че тези материали бяха прибрани от комунистите, които на 9.IХ. 1944 г. наследиха предишната власт. Къде са тези материали, днес никой не знае. Най-силно впечатление, което ми направи, че следователят, който го изпитваше, беше се държал грубо с Учителя.
към текста >>

67. 6.35. Mладежките събори

„Същност и задача на новото училище и учител".
Той също бе в Ачларската комуна. Не фрапираше външно с нищо, но беше предан на учението. Но после настъпи някакво помрачение в съзнанието му, в семейството си имаше някакво голямо противоречие. Той беше една от скритите фигури в Школата, но бе разумен и верен приятел. Стоян Русев - дядо Благо. „Същност и задача на новото училище и учител". Бе написал, че един учител, за да може да бъде истински учител и да обучава децата, трябва да има силна връзка с духовния свят. Беше един от незабравимите образи от времето на старите братя. Имаше голямо чело и едно благоговение към Учителя. Надарен детски писател, винаги ентусиаст и винаги неговите отношения към другите бяха наситени с една благост. Не случайно носеше това име - „дядо Благо".
към текста >>

68. 6.44. МЪЖЪТ И ЖЕНАТА В ШКОЛАТА

Тя завърши музикално училище за две години, което е по програма за 5 години.
То ме предпазваше от други жени. То ме ревнуваше и слагаше прегради пред другите. Учителят я беше сложил вероятно до мене, за да ми бъде спирачка и да ме пази от другите жени. За това момиче аз изиграх една голяма роля. От една работничка направих певица. Тя завърши музикално училище за две години, което е по програма за 5 години. В музикалната академия беше една от първите пет студентки. Дори изпратиха поздравително; поздравление за нейния успех. Веднъж споделих с Учителя, че не е лошо да се запише във висшия отдел по пеене. Той ме погледна изпитателно и каза: „Слушай какво, щом маймунката се качи горе, ще каже едно „ле пасе" и ще слезе долу." Това бе един израз на цирковите артисти, който се изричаше от тях при завършването на техните опасни акробатически номера. За мое учудване, това момиче имаше такава феноменална памет, каквато аз не съм срещал в живота си.
към текста >>

Тя беше завършила някакво земеделско училище, дори и това не бе сигурно.
Дори изпратиха поздравително; поздравление за нейния успех. Веднъж споделих с Учителя, че не е лошо да се запише във висшия отдел по пеене. Той ме погледна изпитателно и каза: „Слушай какво, щом маймунката се качи горе, ще каже едно „ле пасе" и ще слезе долу." Това бе един израз на цирковите артисти, който се изричаше от тях при завършването на техните опасни акробатически номера. За мое учудване, това момиче имаше такава феноменална памет, каквато аз не съм срещал в живота си. Тя можеше цели книги да научи наизуст, без да знае тяхното съдържание. Тя беше завършила някакво земеделско училище, дори и това не бе сигурно. Но виждах силите на Учителя, с които Той работеше с нея. Но дойде време, тя наистина слезна от пиедестала, на който аз я бях сложил и каза: „Стига толкова". А това е равносилно на думата „ле пасе". Съжалявам, че не можа да демонстрира своя талант и да направи успехи в певческото изкуство, на което аз много държах. Накрая тя мина в другата крайност и се занемари като певица и жена.
към текста >>

69. 6.57. ВЪЛШЕБНИЯТ КЛЮЧ

Виждах земята като едно училище, или по-право, като една лаборатория, където в бурите на живота се изправят човешките сърца, усъвършенстват се човешките умове, закаляват се човешките воли в огнището на търпението.
Той се отнасяше за живота и за Неговото заминаване. Така силно сломен мой дух - за първи път ми се случва в живота, въпреки че много пъти съм гледал смъртта в очите. С цялата моя сериозност, с голяма загриженост се вглъбих в себе си и се завърнах в София. В мен настъпи пълно безразличие, чувствах несъвършенството на човешката природа, нейните суетни амбиции и желания. Преценявах много критично цялата история на човечеството, с неговите непрестанни борби, войни във възходите и паденията на народите. Виждах земята като едно училище, или по-право, като една лаборатория, където в бурите на живота се изправят човешките сърца, усъвършенстват се човешките умове, закаляват се човешките воли в огнището на търпението. Пред мен минаваха като в калейдоскоп различните образи на човеците, виждах смиреният монах, или искреният духовник, облечен в мантията на примирението и с Библия в ръка; чувствах силата на героя, който по пътя на подвига и жертвата слага своята глава пред жертвеника на свободата; чувствах състоянието на учения, който напряга своя ум и търси да разкрие законите на природата; съзерцавах състоянието на философите, които търсят смисъла на живота чрез разтълкуване на вековните загадки; най-сетне - виждах в обикновения човек, който се бори в живота с ежедневните нужди и чака подаяние от гореизброените духовни и интелектуални върхове. За мен цялото това сечение на живота - вертикално и хоризонтално - беше една прочетена книга. Земята ставаше за мен прозрачна, оставаха за мен само няколко важни проблеми, които ми дадоха тласък да се приближа до това Космично Същество, за да намеря тяхното разрешение и в момента, когато трябваше да получа отговор на тези мои върховни въпроси, това Космическо Същество в плът трябваше да си замине от тоя свят. Нима в такъв сюблимен момент тази малка отсечка (физическо тяло) от Неговата огромна духовна величина, представляваше врата, за да влизам в досег с Неговите по-висши тела. Въпреки че в пътя на общението ми с Него, в различните етапи на посвещенията, които минах, се събудиха огромни окултни сили вътре в мен, чакрите на моя етерен двойник бяха развижени, за да схващат невидимите еманации, излъчващи се от всички живи същества, от цялата природа, която ме заобикаляше - аз чувствах, че нещо важно, съществено ми липсваше.
към текста >>

Виждах земята като едно училище, или по-право, като една лаборатория, където в бурите на живота се изправят човешките сърца, усъвършенстват се човешките умове, закаляват се човешките воли в огнището на търпението.
Той се отнасяше за живота и за Неговото заминаване. Така силно сломен мой дух - за първи път ми се случва в живота, въпреки че много пъти съм гледал смъртта в очите. С цялата моя сериозност, с голяма загриженост се вглъбих в себе си и се завърнах в София. В мен настъпи пълно безразличие, чувствах несъвършенството на човешката природа, нейните суетни амбиции и желания. Преценявах много критично цялата история на човечеството, с неговите непрестанни борби, войни във възходите и паденията на народите. Виждах земята като едно училище, или по-право, като една лаборатория, където в бурите на живота се изправят човешките сърца, усъвършенстват се човешките умове, закаляват се човешките воли в огнището на търпението. Пред мен минаваха като в калейдоскоп различните образи на човеците, виждах смиреният монах, или искреният духовник, облечен в мантията на примирението и с Библия в ръка; чувствах силата на героя, който по пътя на подвига и жертвата слага своята глава пред жертвеника на свободата; чувствах състоянието на учения, който напряга своя ум и търси да разкрие законите на природата; съзерцавах състоянието на философите, които търсят смисъла на живота чрез разтълкуване на вековните загадки; най-сетне - виждах в обикновения човек, който се бори в живота с ежедневните нужди и чака подаяние от гореизброените духовни и интелектуални върхове. За мен цялото това сечение на живота - вертикално и хоризонтално - беше една прочетена книга. Земята ставаше за мен прозрачна, оставаха за мен само няколко важни проблеми, които ми дадоха тласък да се приближа до това Космично Същество, за да намеря тяхното разрешение и в момента, когато трябваше да получа отговор на тези мои върховни въпроси, това Космическо Същество в плът трябваше да си замине от тоя свят. Нима в такъв сюблимен момент тази малка отсечка (физическо тяло) от Неговата огромна духовна величина, представляваше врата, за да влизам в досег с Неговите по-висши тела. Въпреки че в пътя на общението ми с Него, в различните етапи на посвещенията, които минах, се събудиха огромни окултни сили вътре в мен, чакрите на моя етерен двойник бяха развижени, за да схващат невидимите еманации, излъчващи се от всички живи същества, от цялата природа, която ме заобикаляше - аз чувствах, че нещо важно, съществено ми липсваше.
към текста >>

70. 6.66. ЛИТЕРАТУРНО ТВОРЧЕСТВО НА ИЗГРЕВА

Той беше ученик и бяха съученици с Тодор Живков в училището по графика.
Този млад енергичен момък, пълен с практически инициативи, създаде на Изгрева една скромна печатница, която навремето изигра много важна роля при отпечатване беседите на Учителя - отпечатаха се повече от 50 тома от неиздадените беседи. Просветният съвет организира изнасянето на сказки, които трябваше да третират Учението на Учителя и неговото приложение. Аз също съм изнасял сказки по астрология. Неделчо Попов го познавам много отдавна като студент през 1924 г., когато като студент по философия ходех в една вегетарианска гостилница да се храня. Виждах го там. Той беше ученик и бяха съученици с Тодор Живков в училището по графика. Още като го видях направи ми впечатление неговата бърза съобразителност и разпоредителност. Той е роден в едно от красивите кътчета на Родопите. Произхожда от скромно семейство, любознателен е, не е имал условие да учи висше образование, приели са го в графичното училище, но са го оценили, че действително може да върши работа. Дойде време да бъде назначен за главен оценител в Държавната печатница. Това е една много важна длъжност в печатницата, която определя цената на изданията и какво да се печата.
към текста >>

Произхожда от скромно семейство, любознателен е, не е имал условие да учи висше образование, приели са го в графичното училище, но са го оценили, че действително може да върши работа.
Неделчо Попов го познавам много отдавна като студент през 1924 г., когато като студент по философия ходех в една вегетарианска гостилница да се храня. Виждах го там. Той беше ученик и бяха съученици с Тодор Живков в училището по графика. Още като го видях направи ми впечатление неговата бърза съобразителност и разпоредителност. Той е роден в едно от красивите кътчета на Родопите. Произхожда от скромно семейство, любознателен е, не е имал условие да учи висше образование, приели са го в графичното училище, но са го оценили, че действително може да върши работа. Дойде време да бъде назначен за главен оценител в Държавната печатница. Това е една много важна длъжност в печатницата, която определя цената на изданията и какво да се печата. Беше отличен приятел. А Борис Николов му измисли този прякор „гълъбът", защото от него лъхаше една невинност в погледа му. А имаше такава практичност, която водеше до важни резултати на физическия свят.
към текста >>

71. 7.04. СТОЯНКА ИЛИЕВА

Тук не е болница, а тук е училище за ученици".
Сестрите, които били помолени за такава жертва, се стъписали и не знаели какво да правят. Тогава отиват при Учителя и разказват целия случай. Учителят ги изслушал и казал строго: „Болните да отидат в болницата. Тук на Изгрева е място за здравите! Тук е Школа на Бялото Братство и тук е Школа за учение и приложение на здрави хора. Тук не е болница, а тук е училище за ученици". Така Учителят разрешил въпроса. Сестрите занесли отговора на братското семейство. Те го чули и казали смирено: „Ще си носим теглото си, до когато можем." По този начин те разрешават този свой кармичен проблем. Това бяха семейство Бошкови. Днес физическият Изгрев го няма.
към текста >>

72. 7.15. ИРИНА КИСЬОВА

Ирина завършва музикално училище с инструмент пиано.
15. ИРИНА КИСЬОВА Ирина Хенрих се омъжва за Иван Кисьов, създава семейство и й се раждат две дъщери - Йорданка (Данчето) и Ружинка. Ирина е дъщеря на чехския капелмайстор Хенрих Споуста, който десетилетия работи с военните оркестри в България. Ирина завършва музикално училище с инструмент пиано. След като се свързва с Учителя, по Негов съвет цялото семейство идва на Изгрева. Като музикант тя взима дейно участие в музикалния живот на Школата на Учителя. Съдействала е при записването на някои песни на Учителя, свирила е на пиано по време на класовете на Учителя, ръководила е братския хор, при което са изпълнявани някои от нейните разработки за хор. Учителят е настоявал да прави опити да разработва Негови песни за хор. Тя е била стеснителна и е смятала, че няма да може да се справи.
към текста >>

73. СЪДЪРЖАНИЕ ТОМ IV

Защо не се приложи Паневритмията в българското училище - 301 27.
Петиция срещу Учителя в град Велико Търново - 298 22. Пещта на обществена безопасност и държавна сигурност - 299 23. Страданията на Учителя и интелигенцията - 300 24. Желязните аргументи - 300 25. Опасни истини - 301 26. Защо не се приложи Паневритмията в българското училище - 301 27. Мелодията пристигна - 303 28. Песента „Мирът иде" - 303 29. На Рила с Учителя - 305 30. Последната екскурзия с Учителя на Рила - 305 31. Декларация - 306 V.
към текста >>

74. 15. ИРИНА КИСЬОВА

Ирина завършва музикално училище с инструмент пиано.
15. ИРИНА КИСЬОВА Ирина Хенрих се омъжва за Иван Кисьов, създава семейство и й се раждат две дъщери - Йорданка (Данчето) и Ружинка. Ирина е дъщеря на чехския капелмайстор Хенрих Споуста, който десетилетия работи с военните оркестри в България. Ирина завършва музикално училище с инструмент пиано. След като се свързва с Учителя, по Негов съвет цялото семейство идва на Изгрева. Като музикант тя взима дейно участие в музикалния живот на Школата на Учителя. Съдействала е при записването на някои песни на Учителя, свирила е на пиано по време на класовете на Учителя, ръководила е братския хор, при което са изпълнявани някои от нейните разработки за хор. Учителят е настоявал да прави опити да разработва Негови песни за хор. Тя е била стеснителна и е смятала, че няма да може да се справи.
към текста >>

75. 1. ЧАСТНАТА УЧЕНИЧКА - МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 год.)

МАРИЯ ТОДОРОВА

После усетих, че бях влезнала в друго училище, програмата ми беше съвсем различна, а темите, които ми се даваха за домашна работа бяха необичайни, и толкова необичайни, че нямаше от къде да прочета и да получа познания за тях, за да се подготвя за следващия урок.
А аз свирех добре на пиано, с добро възпитание, а аз го имах и добра подготовка по всички въпроси, за което би могло да се говори в тези среди като наука, религия, философия, а задължително бе умението да се бродира, защото младите дами се събираха при подходяща обстановка в дадени семейства сутрин на чаша чай и за разтуха бродираха. А бродериите не бяха обикновени бродерии, а бяха изписвани от Австрия и Германия. Как така се случи, но аз пожелах да посещавам Учителя и да го запитвам по дадени въпроси, на които Той трябваше да ми отговаря. Постепенно на получените отговори аз трябваше да работя като ги осмислям с особено подробно тълкувание. Така че от обикновено любопитно младо момиче, задаващо въпроси, аз се превърнах в ученичка, която трябваше да работи върху отговорите на Учителя дълго и продължително. После усетих, че бях влезнала в друго училище, програмата ми беше съвсем различна, а темите, които ми се даваха за домашна работа бяха необичайни, и толкова необичайни, че нямаше от къде да прочета и да получа познания за тях, за да се подготвя за следващия урок. Единственият източник се оказа Учителя, а главното ми пособие се оказа Библията. За най-голямо мое учудване тя за мен беше книга за възрастни и стари хора, нямащи какво да правят, а тук при мен се оказа, че Библията бе първото ми учебно помагало. Учителят редовно ме приемаше два пъти седмично обикновено понеделник и четвъртък в 9 часа. А вие можете ли да си представите какво означава едно 18-годишно момиче да отива на частен урок при човек с прошарена коса и брада на около 52 години. Но това не може да се опише, то трябва да се изживее.
към текста >>

76. 4. СРАМЕЖЛИВОСТ И КАВГИ

МАРИЯ ТОДОРОВА

В Стара Загора отивайки на училище по пътя паднах в една локва, след което станах бях цялата измокрена, но се смутих, че ще закъснея и че учителката ще ми се скара, затова се оправих малко, поотьрсих се оттук оттам и отидох на края в час.
Те не знаеха, че има такъв смешен град с име на дупка, видя им се толкова смешно и много забавно. Учителката също се засмя заедно с тях, а аз се засрамих много. Бях докачлива и тогава за пръв път се срещнах с това чувство в мене - срамежливостта и докачливост. То ме завладя и не ме пусна до края на живота ми, през всичките години изпитвах го като някакво въже, което ме бе вързало от рождението ми та чак до старостта ми. Беше много интересно, но бе факт, с който не можах да се справя. В Стара Загора отивайки на училище по пътя паднах в една локва, след което станах бях цялата измокрена, но се смутих, че ще закъснея и че учителката ще ми се скара, затова се оправих малко, поотьрсих се оттук оттам и отидох на края в час. А беше есен, студена есен. Разболях се от бронхопневмония и лежах близо два месеца у дома. А на времето в началото на века да се разболее едно дете от бронхопневмония не винаги оживяваше - тогава ме лекуваха със сиропи, със синапени лапи, налагаха върху гърдите ми вендузи, такова беше лечението. За температура се даваше хинин. У дома ме попитаха защо не съм казала на учителката.
към текста >>

Имах особено чувство на стеснителност, когато оздравях и ме заведоха в училище учителката ме представи отново пред класа и обясни, че съм била болна, понеже съм паднала в една локва със студена вода.
Разболях се от бронхопневмония и лежах близо два месеца у дома. А на времето в началото на века да се разболее едно дете от бронхопневмония не винаги оживяваше - тогава ме лекуваха със сиропи, със синапени лапи, налагаха върху гърдите ми вендузи, такова беше лечението. За температура се даваше хинин. У дома ме попитаха защо не съм казала на учителката. Отговорих: „Беше ме срам". Имах особено чувство на стеснителност, когато оздравях и ме заведоха в училище учителката ме представи отново пред класа и обясни, че съм била болна, понеже съм паднала в една локва със студена вода. Децата отново започнаха да се смеят, а едно дете скочи на крака и извика: „Учителко, тя не е паднала в локвата, а в една дупка понеже е родена в град, където има голяма дупка - родена е в Дупница". Всички се смяха, а аз се разплаках. Учителката отиде и издърпа ушите на този приказливец, но вече беше много късно, аз потънах от срам в земята и то пред целия клас. А тя искаше да обясни, че ако някой друг случайно се намокри да не се укрива, че да бъде после болен, но да съобщава веднага. Но общия смях провали нейното намерение.
към текста >>

77. 19. И НИЙ ЩЕ СЕ ОТКАЖЕМ ОТ ТЯХ

Или да стана учителка и да отивам да преподавам със завършеното си гимназиално образование на учениците от някое основно училище, но пък с това щях да се отделя от Изгрева, което не желаех.
19. И НИЙ ЩЕ СЕ ОТКАЖЕМ ОТ ТЯХ Дойде време и се преместих окончателно на Изгрева и се отделих от родителите си, след като доброволно се отказах и лиших от тяхната издръжка и помощ аз трябваше сама да се грижа за прехраната си. А това не беше лесно за една млада жена. Какво можех да работя тогава? Или да стана учителка и да отивам да преподавам със завършеното си гимназиално образование на учениците от някое основно училище, но пък с това щях да се отделя от Изгрева, което не желаех. Другата възможност бе да стана учителка в София, но аз не можах да завърша факултета по философия и педагогика, беше ми останала още една година, но се случиха някои неща, които ще обясня по-късно и се отказах, а за сметка на това се прехвърлих в музикалната консерватория, в отдела по пиано, която я завърших. Сега разбирам, че тогава бях направила грешка, оставаше ми една година и ако бях завършила факултета можех да си намеря работа и в София. Малцина бяха тогава онези, които бяха завършили гимназия, а за висше образование се броеха на пръсти и то особено жените. Тогава младите жени чакаха да се омъжат, те се занимаваха с домакинство, готвеха се да станат добри партии за женитба и след време да имат умения да въртят къщата и да отглеждат деца. Мъжете работеха и тяхната заплата стигаше да се издържа едно семейство.
към текста >>

78. 36. С ЛЕЙКА ЗА ВОДА

Изгревът бе станал наш дом, наше училище, после наша вътрешна потребност и накрая наша съдба.
Ние се намирахме далеч от града, далеч от целият свят, който се намираше долу. Ние смятахме, че с идването си на Изгрева сме се отдалечили от света и неговите проблеми. Но какво бе учудването ни, когато видяхме, че този свят отдолу бе се качил горе и дошъл насред Изгрева. Ние си го бяхме донесли самите, защото този свят бе у нас, този свят бе неустроен и всичко се движеше у нас в безпорядък. Тук в присъствието на Учителя, в Школата започнахме обучение като онези първолаци от първо отделение и преминавахме буква след буква, за да сричаме и да прочетем първото си изречение. Изгревът бе станал наш дом, наше училище, после наша вътрешна потребност и накрая наша съдба. Отначало Изгревът бе една поляна, обградена с поле. В близост до него се намираше разсадника на Борисовата градина, където служеше за разсад на горското стопанство. Тук се кръстосваха алеи и беше понякога за нас доста трудно да се придвижим от града до Изгрева ако хванем някоя погрешна алея. Бяхме жени и сами понякога се придвижвахме с голям страх и готови всякога за изненада. Не липсваха случаи, когато по кръчмите на града разни пияници правеха планове да ни нападнат през гората.
към текста >>

79. 57. ПРИ НОЗЕТЕ НА УЧИТЕЛЯ

Ама такива хули насочени срещу мен, че си нямам друга работа, че съм мома за женене и вместо да седна да работя като жена вкъщи някаква женска работа, а взела, че съм тръгнала да се шляя по улицата, че нямам ли друга работа сутринта, че каква е тази моя майка, която ме пуска сутрин рано-рано да се шляя по улицата вместо да ми даде да работя нещо, че нямам ли книги, че нямам ли училище и изобщо аз съм развей прах.
Според моите предвиждания Учителят трябваше да бъде свободен, отпочинал и готов да ме приеме. Така се бях настроила вътрешно, че Учителят трябва да ме приеме като че ли само аз съществувах на земята и че Учителят е специално дошъл тук на земята, за да ме приема лично и то точно в този ден и час. Отворих и затворих вратника на малкия дом и таман запристьпвах леко-леко по плочника ето излиза кака Гина, пресреща ме и ми се скарва. Ама ми дръпна едно такова хокане, че аз онемях. Аз отивам при Учителя, където очаквам да намеря светлина, благост, а ме пресрещат с хули. Ама такива хули насочени срещу мен, че си нямам друга работа, че съм мома за женене и вместо да седна да работя като жена вкъщи някаква женска работа, а взела, че съм тръгнала да се шляя по улицата, че нямам ли друга работа сутринта, че каква е тази моя майка, която ме пуска сутрин рано-рано да се шляя по улицата вместо да ми даде да работя нещо, че нямам ли книги, че нямам ли училище и изобщо аз съм развей прах. Изобщо нареди всички възможни положения, с които трябва да се занимава една жена и домакиня от онова време. Говореше насечено, натъртено, сърдито и много-много грубо. И накрая ме нахока, че ходя за щяло и нещяло при Учителя и с моите посещения при него създавам главоболие както на нея, така и на него и че той не може да си гледа неговата работа. Та цялата караница бе насочена срещу мене, че посещавам така често Учителя и му отнемам от времето. Кака Гина изля целия този словесен поток срещу мен, не само го изля, но ме задави, нещо заседна на гърлото ми и имах усещането, че ще се удавя.
към текста >>

80. 61. ИЗПРАЩАМ ТЕ В СВЕТА

Понякога Учителят ми даваше някоя книга да чета като после ме изпитваше, за да види какво съм разбрала, по същия начин както това става в едно училище.
61. ИЗПРАЩАМ ТЕ В СВЕТА Първата ми среща с Учителя се осъществи в деня, в който пожелах да бъда ученичка на Христа. Част от тази година, както и следващите три години аз бях негова частна ученичка и той работеше с мен като редовно ме приемаше два пъти седмично, обикновено вторник и четвъртък в девет часа сутринта. През това време Учителят ме запозна с основните положения на духовния свят, нужни да се изработи един правилен духовен мироглед. Много от неговите беседи бяха издадени в поредицата „Сила и живот" - пет тома. По това време имаше един общ духовен подем в България, дължащ се изключително на присъствието на Учителя и на неговата дейност, като останалите окултни течения, които също изникнаха следваха свой отделен път. Понякога Учителят ми даваше някоя книга да чета като после ме изпитваше, за да види какво съм разбрала, по същия начин както това става в едно училище. Разбира се, че аз бях една прашинка от безбройните грижи и задължения на Учителя по това време. По-късно Учителят ми препоръча да чета Библията. Представяте ли си едно младо момиче, облечено по всички правила на женската мода и носи под мишницата една дебела книга, наречена Библия. Сега се усмихвам и ако днес видя младо момиче да носи Библия аз моментално бих се изсмяла. Какво може да разбере едно младо момиче от Библия тогава, че и сега?
към текста >>

81. 71. КАК СЕ ОХРАНЯВАШЕ ДЕВАТА

Ти си като някоя майка, която праща детето си на училище, а го държи за ръката.
Щом го пуснеш, то ще рови с зурлата си. На едно желание ние сме напълно господари, то не е по-силно от теб. Ти го виж и кажи: „Това желание не го искам". А ти кажеш: „Чакай да ти кажа" и кажеш му да си върви, но го държиш за ръката. Пъдиш го, а го държиш за ръката. Ти си като някоя майка, която праща детето си на училище, а го държи за ръката. Може да ти е мило да го пуснеш, може то да плаче, но щом искаш да се учи - ще го пуснеш. Когато ти се намираш в гората, заблудила си се и дойде някой, че ти покаже пътя и те спаси, това Господ го е направил чрез него. Човек може да има едновременно до дванайсет приятели. Мир, мир ти трябва на теб." „Учителю, в мен става голяма борба." „Когато става борба, то е хубаво, показва, че има живот. Когато има живот всичко расте, всякакви растения, а когато няма живот - нищо не расте.
към текста >>

82. 78. БОЖИЯТА ЛЮБОВ ЗА ЧОВЕШКАТА ДУША

Представи си, че баща ти те праща на училище, но не те облича в нови дрехи, а с тези старите, които имаш и той с тех те праща, Обаче в училището той всичко е наредил за теб и нови дрехи, и храна, и пансион.
Сега, което ви дава то не е най-важното. Можеш ли да се съмняваш в Този, който е вложил от Своят си Живот в теб? Най-сетне за всеки човек трябва да има един, който да го обича. Хората ако не те обичат - Бог те обича. И Той е промислил за теб, затова няма какво да се страхуваш. Представи си, че баща ти те праща на училище, но не те облича в нови дрехи, а с тези старите, които имаш и той с тех те праща, Обаче в училището той всичко е наредил за теб и нови дрехи, и храна, и пансион. На тебе само ти казва: „Иди така на училище, а там съм ти приготвил нови дрехи". Ти тръгнеш и си недоволен: „Това баща ли е да се не погрижи за мен? " През целият път се тревожиш, но като стигнеш виждаш, че всичко, което искаш ти е приготвено."
към текста >>

На тебе само ти казва: „Иди така на училище, а там съм ти приготвил нови дрехи".
Можеш ли да се съмняваш в Този, който е вложил от Своят си Живот в теб? Най-сетне за всеки човек трябва да има един, който да го обича. Хората ако не те обичат - Бог те обича. И Той е промислил за теб, затова няма какво да се страхуваш. Представи си, че баща ти те праща на училище, но не те облича в нови дрехи, а с тези старите, които имаш и той с тех те праща, Обаче в училището той всичко е наредил за теб и нови дрехи, и храна, и пансион. На тебе само ти казва: „Иди така на училище, а там съм ти приготвил нови дрехи". Ти тръгнеш и си недоволен: „Това баща ли е да се не погрижи за мен? " През целият път се тревожиш, но като стигнеш виждаш, че всичко, което искаш ти е приготвено."
към текста >>

83. 86. ДА СЕ ОПРЕДЕЛИШ В ПЪТЯ НА ШКОЛАТА

А по-сетне ги пращат на училище.
Трябва да отделяш илюзиите от действителността. По какво ще познаеш приятеля си? Ако той ти дойде едно дърво от райската градина и ти го поливаш и гледаш и след това се ползваш от плодовете му. Не е външното отличие. На децата най-напред им дават рокли, шапки, чепичета да се радват. А по-сетне ги пращат на училище. В какво седи Любовта? Аз може да те облека в хубави дрехи, но ако от вътре останеш грозен, това любов ли е? Ти няма да обръщаш внимание на външното държание на приятеля си, то не е важно. Какво ти е дадено от вън, то не е твое. Когато перат някоя дреха водата се измърсява и дрехата изглежда още по-мръсна, но това не трябва да те смущава.
към текста >>

84. 92. КОГАТО СИ МУЛЕ И ТЕ Е ЯХНАЛА ПРОСТОТИЯТА

Да, това бе школа на Любовта, но тя беше на Учителя тази Школа и той там изявяваше тази Мирова Любов и Космическа Обич, но за нас това беше училище, където всичко, което беше у нас, което носехме у себе си трябваше да го обучаваме и да го облагородяваме.
А да си имате работа с прости хора и с простотията, която иска да те яхне като муле и та де подкара по магарешки пътища от това по-голямо наказание няма в света. Всички се изтрайва, но да те яхне простотията и ти да й служиш това е задача за велики хора да я разрешават, а не за мен обикновената. Та по това време започнаха да ме хокат, да ме хулят, защото се дразнеха, че има някой с друго мнение, което не само се различава от тяхното, но и показва, че някой може да е и над тях. Това ги вбесяваше и ме хокаха. Ще кажете, та нали това е школа на Любовта? Да, това бе школа на Любовта, но тя беше на Учителя тази Школа и той там изявяваше тази Мирова Любов и Космическа Обич, но за нас това беше училище, където всичко, което беше у нас, което носехме у себе си трябваше да го обучаваме и да го облагородяваме. Отивам по този повод при Учителя да му се оплаквам, че ме хокат за нищо и никакво си. Той ми каза: „Те ще те хокат, а ти ще им правиш добро, докато те се уморят и кажат: „Е, наистина Марийка е добра". Аз си тръгвам с едно ново познание за нещата около мене и за света, който ме заобикаля и си мислех, че всичко това сега точно на мен ли се падна да го нося и изтърпявам. Нямаше как, трябваше да го нося щеш не щеш принудена бях да го нося. Когато ме хокаха аз се смирявах, заемах най-малкото място, че дори и последното място.
към текста >>

85. 107. СВЕТЛИНА В УМОВЕТЕ И ВИДЕЛИНА В ДУШИТЕ

" „Не, Учителю." „Ами храни ли се в училището където си на стаж, ами закусва ли сутринта, ами какво закусва?
Той седна на масата и започна да се храни, а аз, за да не стоя и да да не го гледам как се храни бях помолена от него да избърша праха от някакви книги. По това време идва Савка, която беше стажантка, за да се обади на Учителя. Той я пита: „Ти храни ли се? " Тя отговаря: „Да, Учителю". „Ами не си ли още малко гладна? " „Не, Учителю." „Ами храни ли се в училището където си на стаж, ами закусва ли сутринта, ами какво закусва? " С голямо внимание Учителят я разпитваше и същевременно се хранеше. Савка след като отговори на всички изчерпателни въпроси на Учителя с едно „не" или „да" в зависимост от въпросите, поогледа се и остана доволна от вниманието на Учителя, което й обърна и то в мое присъствие. Аз бях в същата стая някъде в страни и чистех от прах книгите на Учителя, а той се хранеше сам на масата. Ако Учителят ме беше поканил на масата и Савка ме бе заварила да се храня с него нещата биха се обърнали наопаки и тя щеше да ревнува и не се знае как ще се развият нещата, а можеше и да се дойде и до скандал от нейна страна. Но тя се задоволи с това, което чу от Учителя, което видя и си отиде успокоена.
към текста >>

86. 108. НЕОБЯСНИМИТЕ СЛУЧАИ НА БОЖИЕТО ПРИСЪСТВИЕ

Имаше един брат, който беше учител в едно училище и се казваше Жечо, Всички негови колеги знаеха, че е вегетарианец, че е дъновист като в разговорите си помежду си непрекъснато са го подигравали.
По-добре да имате една душа в Невидимия свят, която да ви помага, отколкото да я свалите долу на земята, да й дадете плът и да започнете да минавате един път, познат ви досега. По-добре вашите деца да са онези чисти мисли, чисти чувства, чисти стремежи в духовния свят, така ще се повдигнете по-бърже. А има кой да ражда деца. Вие не сте дошли за това. Дошли сте за Школата". Имаше един брат, който беше учител в едно училище и се казваше Жечо, Всички негови колеги знаеха, че е вегетарианец, че е дъновист като в разговорите си помежду си непрекъснато са го подигравали. Но накрая той решил, че повече така не може да продължава и че трябва след като е посветил живота си на учението и на Бога, то трябва да защити учението и да се жертва за Бога. Изчакал удобен случай и онзи, който го подигравал бил хванат с ръка и пред всички и го сбил за най-голямо учудване на околните, защото преди това бил изключително смирен, любезен и добряк. А иначе той бил як и здрав като вол. След този случай никой не му продумвал вече, но започнали да се плашат от него и престанали да говорят по негов адрес. А той смятал, че така защитил учението на Учителя и бил горд с това и започнал да ходи гордо с вдигната глава в училището, защото по-рано вървял от смирено, по-смирено.
към текста >>

А той смятал, че така защитил учението на Учителя и бил горд с това и започнал да ходи гордо с вдигната глава в училището, защото по-рано вървял от смирено, по-смирено.
Имаше един брат, който беше учител в едно училище и се казваше Жечо, Всички негови колеги знаеха, че е вегетарианец, че е дъновист като в разговорите си помежду си непрекъснато са го подигравали. Но накрая той решил, че повече така не може да продължава и че трябва след като е посветил живота си на учението и на Бога, то трябва да защити учението и да се жертва за Бога. Изчакал удобен случай и онзи, който го подигравал бил хванат с ръка и пред всички и го сбил за най-голямо учудване на околните, защото преди това бил изключително смирен, любезен и добряк. А иначе той бил як и здрав като вол. След този случай никой не му продумвал вече, но започнали да се плашат от него и престанали да говорят по негов адрес. А той смятал, че така защитил учението на Учителя и бил горд с това и започнал да ходи гордо с вдигната глава в училището, защото по-рано вървял от смирено, по-смирено. Идва на Изгрева като решил да се похвали на всички, за да видят, че той наистина е израснал и надраснал много свои съвременници.Л Влиза в салона и сяда на един свободен стол. Учителят по това време държи своята беседа, спира се за миг след като Жечо се намества на стола, за да може да вдигне глава към Учителя и ето Учителят направо в упор го гледа и му говори: „С бой работите не се оправят". Жечо мига, мига, но Учителят го гледа, задържа погледа си върху него и всички се питат, ама защо сега Учителят ни в клин, ни в ръкав се прехвърля от една мисъл на друга. А Жечо се чуди от къде на къде пък му дойде тая работа на главата. Свършва беседата, той отива при стенографките и ги пита дали са записали онази мисъл, че с бой работите не се оправяли.
към текста >>

87. 110. ПРЕДРЕШАВАНЕ НА ПЪРВООБРАЗА

Всички сме седнали на столовете и през време на цялата беседа Лулчев стоя прав така както някой път в училище учителят изправи някой ученик да стои прав като наказание за неговото непослушание.
Той им обяснява, разказва какво искал да каже Учителя в своята беседа. Така че черните сили работеха и тук на Изгрева при нозете на Учителя по онзи закон „Разделяй и владей". По-късно Учителят изобличи Лулчев пред всички в салона на една беседа и тази беседа стенографките я записаха, но после я редактираха, загладиха, изхвърлиха името на Лулчев, така че да не може да се разбере за кого става дума. А това беше упрека на Учителя срещу Лулчев, че той беше предавал на цар Борис онова, което Учителят му е казал да предаде и го е предавал от името на Учителя с думи, които той не е казал. Той го изобличи пред всички, а Лулчев пред цялото време стоя прав и нищо не каза. Всички сме седнали на столовете и през време на цялата беседа Лулчев стоя прав така както някой път в училище учителят изправи някой ученик да стои прав като наказание за неговото непослушание. Бяхме на екскурзия на Симеоново и бяхме се качили на една от ливадите в подножието на Витоша. Седнахме до Учителя няколко души. До мен седна Лулчев и го виждам, че току-така ме поглежда лекичко от време на време. После компанията се разтури и аз трябваше да слизам в града по-рано, защото работех. Изведнъж Савка-стенографката ме извика и ми каза, че Учителят ме вика при себе си.
към текста >>

88. 118. ПЛЕВЕЛИТЕ И АНГЕЛСКАТА ТРЪБА

На двамата от тях казал, че те не са училище, че си губят само времето, защото накрая ще ги скъсат, защото са слаби в Учението и ще напуснат училището и затова по-добре да се насочат към някой занаят.
Но тогава като младежи те отишли при Учителя, за да им гледа на ръка, но той ги посрещнал, засмял се и им казал: „Значи вие идвате да ви гледам на ръка ама сте се уговорили, че ако не ви кажа истината ще ми турите един бой, за да ми дойде акъла в главата". Те се сепнали изненадани от това, че Учителят вече знае за техния план. Тогава Учителят се обърнал към всеки- 305 20. Изгревът..., т. 5 го един от тримата и поотделно започнал да им говори за техните дарби. На двамата от тях казал, че те не са училище, че си губят само времето, защото накрая ще ги скъсат, защото са слаби в Учението и ще напуснат училището и затова по-добре да се насочат към някой занаят. А за нашият Елиезер Коен казал, че той не само ще завърши с отличие училище, но ще завърши факултет, ще защити докторат, уо най-главният докторат, който трябва да защити иде след това и трябва да внимава как ще го защити. Така и станало -онези били скъсани, напуснали училище, усвоили занаяти и така си изкарвали хляба, а нашият Елиезер Коен завърши факултет, защити дисертация и дойде време да защитава присъствието си в Школата и той накрая се обяви срещу Учителя, срещу Учението му и срещу Школата. След няколко месеца той почина от рак на черния дроб. Ето ви пример за бурените и за плевелите в Божията нива. Имаше една секта, наричаха се „Ангелската тръба".
към текста >>

А за нашият Елиезер Коен казал, че той не само ще завърши с отличие училище, но ще завърши факултет, ще защити докторат, уо най-главният докторат, който трябва да защити иде след това и трябва да внимава как ще го защити.
Те се сепнали изненадани от това, че Учителят вече знае за техния план. Тогава Учителят се обърнал към всеки- 305 20. Изгревът..., т. 5 го един от тримата и поотделно започнал да им говори за техните дарби. На двамата от тях казал, че те не са училище, че си губят само времето, защото накрая ще ги скъсат, защото са слаби в Учението и ще напуснат училището и затова по-добре да се насочат към някой занаят. А за нашият Елиезер Коен казал, че той не само ще завърши с отличие училище, но ще завърши факултет, ще защити докторат, уо най-главният докторат, който трябва да защити иде след това и трябва да внимава как ще го защити. Така и станало -онези били скъсани, напуснали училище, усвоили занаяти и така си изкарвали хляба, а нашият Елиезер Коен завърши факултет, защити дисертация и дойде време да защитава присъствието си в Школата и той накрая се обяви срещу Учителя, срещу Учението му и срещу Школата. След няколко месеца той почина от рак на черния дроб. Ето ви пример за бурените и за плевелите в Божията нива. Имаше една секта, наричаха се „Ангелската тръба". Хубаво название, нали.
към текста >>

Така и станало -онези били скъсани, напуснали училище, усвоили занаяти и така си изкарвали хляба, а нашият Елиезер Коен завърши факултет, защити дисертация и дойде време да защитава присъствието си в Школата и той накрая се обяви срещу Учителя, срещу Учението му и срещу Школата.
Тогава Учителят се обърнал към всеки- 305 20. Изгревът..., т. 5 го един от тримата и поотделно започнал да им говори за техните дарби. На двамата от тях казал, че те не са училище, че си губят само времето, защото накрая ще ги скъсат, защото са слаби в Учението и ще напуснат училището и затова по-добре да се насочат към някой занаят. А за нашият Елиезер Коен казал, че той не само ще завърши с отличие училище, но ще завърши факултет, ще защити докторат, уо най-главният докторат, който трябва да защити иде след това и трябва да внимава как ще го защити. Така и станало -онези били скъсани, напуснали училище, усвоили занаяти и така си изкарвали хляба, а нашият Елиезер Коен завърши факултет, защити дисертация и дойде време да защитава присъствието си в Школата и той накрая се обяви срещу Учителя, срещу Учението му и срещу Школата. След няколко месеца той почина от рак на черния дроб. Ето ви пример за бурените и за плевелите в Божията нива. Имаше една секта, наричаха се „Ангелската тръба". Хубаво название, нали. Но какво излезе от тази „Ангелска тръба".
към текста >>

89. 127. СЪН, ВИДЕНИЕ И ИСТИНАТА ЗА ЖИВОТА МИ

Да речем, че ти стоиш при майка ти у дома и тя постоянно те милва и гали и друго положение, че ти ходиш на училище и там се срещаш с твоите другарчета.
При сегашното си положение много нещо можеше да направиш. За теб има опасност да ръждясаш, да се образува гниене. А онези, които много работят ти ги гледаш, че са се лъснали, но те са се изтрили от работа. Сечиво, което работи само се лъска, а което не работи ръждясва от влагата. Същото е и с човека. Да речем, че ти стоиш при майка ти у дома и тя постоянно те милва и гали и друго положение, че ти ходиш на училище и там се срещаш с твоите другарчета. Идеш, научиш един урок, след това научиш други и после се върнеш при майка ти и тя те погали. Ако те оставят да си избираш от тези две положения кое ще предпочетеш? Първото е по-хубаво, но там нищо не научаваш и това е лошото. При второто положение раздялата с майката е мъчна, но пък печелиш знание, което ти е необходимо затова е за предпочитане. Човек трябва да бъде естествен всякога и да не се смущава от присъствието на други хора.
към текста >>

90. 128. ЧОВЕШКАТА СЪДБА, ЧОВЕШКАТА КАРМА В ПЪТЯ ГОСПОДЕН

Обаче трябва да отидеш на училище и тебе ти е мъчно, мислиш, че си се отделила от него.
Аз съм пред Учителя на разговор. „Ако реката тече през една област дето всичко е изсечено и слънцето грее то тя ще пресъхне. За да не пресъхва реката трябва да засадиш колкото се може повече дръвчета и да израснат та да засенчат мястото. Трябва постоянно да садиш добри и разнообразни мисли. Да кажем имаш един приятел, когото обичаш и не можеш да се отделиш от него. Обаче трябва да отидеш на училище и тебе ти е мъчно, мислиш, че си се отделила от него. Обаче той има способността да взема много лица. Превърне се в професор и ти предава лекцията, но ти не го познаваш. После се превърне в друг професор и ти предава другата лекцията, но ти и там не го познаваш кой е." „Учителю, аз искам да го виждам и познавам навсякъде." „Божията Любов е неизменна, но благата, в които се изявява са различни. За Любовта не се говори, тя само се проявява."
към текста >>

91. 129. НЕПОСЛУШАНИЕТО НА УЧЕНИКА, ЧОВЕШКАТА СЪДБА И ЧОВЕШКАТА КАРМА

Още от малка е била своенравна, непослушна, твърдоглава, не искала да учи, да ходи на училище и била много буйна.
Тия се скараха, сбиха се, после се сдобриха и накрая един от двамата вълка награби сестрата, замъкна я, ожени се за нея, тя потъна в света и се загуби. Така вълкът изяде овцата. Общото в двата случая бе непослушанието на ученика към думите на Учителя. Имаше един интересен случай със сестра Куна Христова. Тя имаше една дъщеря на име Димитричка. Още от малка е била своенравна, непослушна, твърдоглава, не искала да учи, да ходи на училище и била много буйна. Едвам се е справяла с нея. Решила като дойде в София на Изгрева да я вземе със себе си та да я заведе на беседа да чуе Учителя та дано малко да се усмири и да стане по-кротка. Пък решила и да попита и Учителя за нея като му я представи и да чуе какъв съвет той ще й даде. От града тръгнали пеша и докато стигнали до Изгрева в разстояние на час тя непрекъснато се е карала с нея за най-различни неща, направо караница с висок глас между майка и дъщеря. Пристигат на Изгрева, влизат в салона, всички вътре пеят, идва Учителя и започва да изнася своята беседа.
към текста >>

92. 132. УЧЕНИЦИ И СЛУЖИТЕЛИ НА БОГА

Аз бях смутена, че не бях готова за час и се извинявах като ученичка в училището.
И означаваше още много други неща, които не искам да споменавам. Затова аз се стремях да бъда изрядна в писането на резюметата. Отивам при Учителя и го питам какво да правя, защото не бях си направила темата, която ни задаваше. Каза ми: „Това за теб не се отнася, защото ти четеш беседите. Това е за другите, които не четат беседите, за да ги накарам да четат". Аз бях смутена, че не бях готова за час и се извинявах като ученичка в училището. Смутих се още повече когато разбрах, че приятелите не четат беседите. По-късно се убедих, че една от причините на невежеството бе, че не се изучаваха беседите, а там Учителят беше разгледал принципни неща, които бяха задължителни за ученика. Ако всички изгревяни се ръководеха от това нямаха да имат проблеми. А проблемите излезнаха на бял свят след заминаването на Учителя и никой не можеше да ги разреши. А разрешението им бе в Словото, но кой да го чете, кой да прави резюмета и кой да прилага прочетеното.
към текста >>

93. 140. СЪБОРИТЕ НА БЯЛОТО БРАТСТВО И ВИСОКИЯТ ИДЕАЛ НА УЧЕНИЦИТЕ

Ти ще слушаш Бога, защото който влиза в училището трябва да слуша", (стр.
Щом Господ го праща при мен Той го е приел вече. Казвам му: „Не бой се, Господ те е приел". Ти като обичаш Господ дай му възможност да живее в теб. А тази външна работа да влезеш в Школата е уредена вече. Не бой се. Ти ще слушаш Бога, защото който влиза в училището трябва да слуша", (стр. 21-22, Съборни беседи, Търново, 1925 г.) В тази беседа на Учителя се изтъква едно свещено положение, а то е: да дойде Бог, чрез Духа си да живее в нас. Второто положение, което се дава е: ние да влезем да живеем в Бога. Ето така Учителят разрешава този случай с тези две свещени положения. Всички събрали се като изслушали Учителя и като видели как той разрешил този случай след свършването на беседата станали, отишли при брат Михаил, поздравили го, а пък братята Абаджиеви го разцелували. През времето на цялата беседа брат Михаил се е криел зад големите гърбове на двамата братя, защото се срамувал от това, което слушал и смятал, че той, най-малкият тук на събора, е недостоен да бъде при нозете на Учителя.
към текста >>

94. 147. СЕСТРАТА ЦАНКА

Ти в училището като дойдат съмненията, ревността, ожесточението - няма да ги пущаш в себе си.
Душата и тя отива с него и настъпва тъмнина у човека. Когато седиш вкъщи ти си мислиш, че Мене ме няма, но аз съм при теб, само че ти не ме чувствуваш. Някой път си мислиш, че си сама, защото дойде съмнението и аз го погна, за да те спася от него. Таман те отърва от него, дойде ревността - погна и нея. След това дойде ожесточението и накрая да се поразговоря с теб не остане време. Ти в училището като дойдат съмненията, ревността, ожесточението - няма да ги пущаш в себе си. Физическата любов тя е егоистична. В нея детето като вземе нещо в ръцете си ще го разруши. По-нагоре се започва градежа, но все пак има егоизъм. В любовта на учителя към ученика и в нея има егоизъм. Учи го, но очаква да му плати.
към текста >>

95. 179. АМЕРИКАНЦИТЕ И ДОБРИЯ ЧОВЕК

179. АМЕРИКАНЦИТЕ И ДОБРИЯ ЧОВЕК Весела Несторова бе завършила американски колеж у нас и ръководството на колежа я изпрати в САЩ, където завърши висше училище.
179. АМЕРИКАНЦИТЕ И ДОБРИЯ ЧОВЕК Весела Несторова бе завършила американски колеж у нас и ръководството на колежа я изпрати в САЩ, където завърши висше училище. Завърна се от там и се включи в общия братски живот на Изгрева. Пишеше поезия, проза, имаше школуван глас, пееше хубаво и композираше песни. Изобщо талант по всички направления. Веднъж във вдъхновение и извисяване на Духа беше написала една статия за Учителя и Учението му на английски език. Поднася я на Учителя, той я прочита и я одобрява.
към текста >>

96. 180. ДЕДО ПОП КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ

Петър по това време е бил на училище в гимназията и така се случило, че дедо поп не е могъл да съобщи на сина си за погребението.
Но затова е необходимо да имате знания. Дедо поп Константин Дънов е роден на 20 август 1830 г. в село Читак, околия Ахъчелебийска, а сега село Устово, Смолянско. Те са били преселници в Родопите. Дедо поп овдовява рано и за сина му Петър се грижи голямата му сестра Мария. Петър по това време е бил на училище в гимназията и така се случило, че дедо поп не е могъл да съобщи на сина си за погребението. Но какво е било учудването му, когато сина му Петър пристигнал за погребението на майка си, макар че никой преди това не му е съобщил нищо, идва на погребението сам без да бъде предварително предизвестен. Дедо поп си заминава от този свят на 13 ноември 1918 г. Учителят недвусмислено даваше да се разбере, че той остава настрана въпроса за семейството и за рода му и че той предпочиташе учениците си, защото той бе дошъл за Учението си и за учениците. Той уважаваше своите роднини, приемаше ги, но с нищо не показваше, че те имат привилегия пред нас понеже са му роднини или пък да ги допуща по-близо до себе си отколкото нас. Напротив, ние бяхме около него, а когато идвака роднините му стояха някакси настрана и се получаваше едно неловко положение като ние се стараехме да го изглаждаме като ги заобикаляхме с внимание.
към текста >>

97. 199. УЧИТЕЛЯТ И ЦЪРКВАТА

Земята е училище, а не място за щастие.
Аз мисля за благото, но само на човечеството, но и на всички животни и растения. Желая на всички същества да живеят в Любов и да придобиват добродетели. Аз искам да бъда искрен към себе си и вас. Да ви обичам, както обичам божественото в себе си. Не е въпрос да ви направя щастливи. Земята е училище, а не място за щастие. Аз искам да оставя в ума ви мисълта, да бъдете свободни по ум, сърце и душа. Ако има нещо, което не обичам това е измамата. Светите старци мислят, какво ще стане с мене като умра непокаян. Ако трябва да се покая, ще се обърна към Господа. Той ще тури патрахила си над мен.
към текста >>

98. 204.УЧИТЕЛЯТ И ПРОТЕСТАНТИТЕ

Чрез евангелистите Петър Дънов отива да учи в Свищов където има училище организирано от протестантите и то след завършването на пети клас в гимназията в град Варна.
Когато става след десетилетия Учител той обръща внимание на учениците си на Изгрева, че човек трябва да се пази от протестантите, защото те залагат много капани за човешката душа. Но тогава той живее там при сестра си Мария, защото майка му на име Добра е починала млада, на 30 години и цялата тежест за поддръжката на дома пада на голямата сестра Мария. Бракът на Мария с евангелиста Петър Стамов е бил сполучлив според спомените на съвременниците, Мария има четири дъщери и един син. Както Мария, така и децата й са останали евангелисти и само една от дъщерите й става последователка на Учителя Дънов, т.е. на вуйчо си. Чрез евангелистите Петър Дънов отива да учи в Свищов където има училище организирано от протестантите и то след завършването на пети клас в гимназията в град Варна. Петър Дънов е роден 1864 г. Тогава първоначалното образование се е състояло от четири отделения като учениците, които се записват в първо отделение трябва да са завършили осем години. Така че през 1872 г. е в първо отделение. След четири години завършва четвърто отделение, а това е 1876 г.
към текста >>

е Руско-турската война и дедо поп Константин Дънов и семейството му бягат от село Хадърджа и се крият от турските войски, така че тази година Петър Дънов не е посещавал училище.
Тогава първоначалното образование се е състояло от четири отделения като учениците, които се записват в първо отделение трябва да са завършили осем години. Така че през 1872 г. е в първо отделение. След четири години завършва четвърто отделение, а това е 1876 г. През 1877-78 г. е Руско-турската война и дедо поп Константин Дънов и семейството му бягат от село Хадърджа и се крият от турските войски, така че тази година Петър Дънов не е посещавал училище. През 1878 г. той постъпва в петокласната гимназия в град Варна и я завършва през 1881-82 г. Чрез евангелистите-методисти той отива да учи в Свищов където той се записва в Богословски отдел с двегодишен курс през 1883 г. и завършва на 25 юли 1886 г. Тогава са завършили шест ученика.
към текста >>

Със своите съученици в евангелското училище в град Свищов, както и с онези, с които е следвал в САЩ има запазени изключително добри приятелски отношения.
и 1887/88 г. През август 1888 г. заминава на обучение в САЩ по линия на евангелистите-методисти и се завръща през 1895 г. След завръщането си от САЩ Петър Дънов отказва да бъде евангелист-проповедник, за което е бил упрекван от протестантите у нас. По-късно той се отделя от тях и започва самостоятелна дейност. Със своите съученици в евангелското училище в град Свищов, както и с онези, с които е следвал в САЩ има запазени изключително добри приятелски отношения. А спомените за него са повече от възторжени. Ето какво четем в списание „Български бранител", година IX от 1939 г., стр. 5. „За господин Дънов с възхита са ми разправяли методистките пастори господата М. Делчев, Цв. Цветанов, Н. Н.
към текста >>

Още повече, че Дънов сам е бил методистки проповедник в село Хотанца, Русе преди да отиде в Америка." А какво представлява училището в град Свищов можем да прочетем от статията на протойерей Стефан Ганчев в книгата „Свищов - принос за историята му", издание 1929 г., Свищов, стр. 72-74.
Ето какво четем в списание „Български бранител", година IX от 1939 г., стр. 5. „За господин Дънов с възхита са ми разправяли методистките пастори господата М. Делчев, Цв. Цветанов, Н. Н. Пулев, покойният доктор Стефан Томов и други. Още повече, че Дънов сам е бил методистки проповедник в село Хотанца, Русе преди да отиде в Америка." А какво представлява училището в град Свищов можем да прочетем от статията на протойерей Стефан Ганчев в книгата „Свищов - принос за историята му", издание 1929 г., Свищов, стр. 72-74. ЕВАНГЕЛСКА МЕТОДИСТКА МИСИЯ И ПРОТЕСТАНТСКО УЧИЛИЩЕ В СВИЩОВ Началото на методисткото дело в гр. Свищов е положено през 1863 г. от добре известния американски мисионер Д-р Алберт Лонг. При своето посещение в града, той се запознал с някои тогавашни градски първенци и на събрания в частни приятелски къщи придобил последователи. След Д-р Лонг около 10 години работил като проповедник в Свищов, пастирът Гаврил Илиев.
към текста >>

ЕВАНГЕЛСКА МЕТОДИСТКА МИСИЯ И ПРОТЕСТАНТСКО УЧИЛИЩЕ В СВИЩОВ Началото на методисткото дело в гр.
„За господин Дънов с възхита са ми разправяли методистките пастори господата М. Делчев, Цв. Цветанов, Н. Н. Пулев, покойният доктор Стефан Томов и други. Още повече, че Дънов сам е бил методистки проповедник в село Хотанца, Русе преди да отиде в Америка." А какво представлява училището в град Свищов можем да прочетем от статията на протойерей Стефан Ганчев в книгата „Свищов - принос за историята му", издание 1929 г., Свищов, стр. 72-74. ЕВАНГЕЛСКА МЕТОДИСТКА МИСИЯ И ПРОТЕСТАНТСКО УЧИЛИЩЕ В СВИЩОВ Началото на методисткото дело в гр. Свищов е положено през 1863 г. от добре известния американски мисионер Д-р Алберт Лонг. При своето посещение в града, той се запознал с някои тогавашни градски първенци и на събрания в частни приятелски къщи придобил последователи. След Д-р Лонг около 10 години работил като проповедник в Свищов, пастирът Гаврил Илиев. В 1875 г.
към текста >>

В същата година се отворило и първоначално училище, отначало в салона, по липса на друго помещение.
добил повторно назначение проповедник в града ни. През 1882 г. се построил салон за събрания и пастирски дом на ул. „Пощенска" сегашната т. пощенска станция. В същата година се отворило и първоначално училище, отначало в салона, по липса на друго помещение. На следната година се наредило и класно училище, с пансион и с богословски отдел от две годишен курс. За това училище се построило в 1886 г. ново специално здание. То функционирало до 1896 г. От богословския курс на това училище с кратко специален отдел, излезли осем младежи, от които петима работят още като протестантски пастори.
към текста >>

На следната година се наредило и класно училище, с пансион и с богословски отдел от две годишен курс.
През 1882 г. се построил салон за събрания и пастирски дом на ул. „Пощенска" сегашната т. пощенска станция. В същата година се отворило и първоначално училище, отначало в салона, по липса на друго помещение. На следната година се наредило и класно училище, с пансион и с богословски отдел от две годишен курс. За това училище се построило в 1886 г. ново специално здание. То функционирало до 1896 г. От богословския курс на това училище с кратко специален отдел, излезли осем младежи, от които петима работят още като протестантски пастори. От 1880 до 1892 г.
към текста >>

За това училище се построило в 1886 г.
се построил салон за събрания и пастирски дом на ул. „Пощенска" сегашната т. пощенска станция. В същата година се отворило и първоначално училище, отначало в салона, по липса на друго помещение. На следната година се наредило и класно училище, с пансион и с богословски отдел от две годишен курс. За това училище се построило в 1886 г. ново специално здание. То функционирало до 1896 г. От богословския курс на това училище с кратко специален отдел, излезли осем младежи, от които петима работят още като протестантски пастори. От 1880 до 1892 г. Д-р Ст.
към текста >>

От богословския курс на това училище с кратко специален отдел, излезли осем младежи, от които петима работят още като протестантски пастори.
В същата година се отворило и първоначално училище, отначало в салона, по липса на друго помещение. На следната година се наредило и класно училище, с пансион и с богословски отдел от две годишен курс. За това училище се построило в 1886 г. ново специално здание. То функционирало до 1896 г. От богословския курс на това училище с кратко специален отдел, излезли осем младежи, от които петима работят още като протестантски пастори. От 1880 до 1892 г. Д-р Ст. Томов работил като протестантски пастир в Свищовската М. Ев. църква и учител в класното училище. Същевременно редактирал сп.
към текста >>

църква и учител в класното училище.
То функционирало до 1896 г. От богословския курс на това училище с кратко специален отдел, излезли осем младежи, от които петима работят още като протестантски пастори. От 1880 до 1892 г. Д-р Ст. Томов работил като протестантски пастир в Свищовската М. Ев. църква и учител в класното училище. Същевременно редактирал сп. „Християнски свят". От 1892 г. протестантско-евангелското дело не е напреднало, напротив изостанало е назад, защото семействата, които по-рано били последователи на Метод. Ев. църква се изселили от Свищов и се установили в други градове.
към текста >>

заминал за остров Малта, където постъпил в английско училище.
църква се изселили от Свищов и се установили в други градове. Д-р Ст. Томов, дългогодишен протестантски пастир в Свищов, е роден на 25 май 1850 г. в гр. Котел. Първоначалното си образование получил в родния си град и през есента на 1862 г. заминал за остров Малта, където постъпил в английско училище. Това заведение завършил през 1865 г. и през Цариград се завърнал в родния си град. През септември същата година той постъпил в Роберт Колеж и завършил курса му през 1869 г. През следната 1870 г. учителствувал в Ямбол, а в 1871 г.
към текста >>

99. 217. ГЕОРГИ РАДЕВ И ПОСЛЕДНАТА БЕСЕДА НА УЧИТЕЛЯ ЗА НЕГО

Светът е едно велико училище.
Христос, който се пожертвува от Любов, умре ли? Не! значи няма смърт при любовта! Вие някой път си туряте пръстите през любовта и я гледате през дупчиците между пръстите. Вие се учете от тия, които се обичат и след време и от вас ще се учат. Светът е едно велико училище. Любовта е един велик капитал. Някой път вие се считате излъгани. Обаче след време онзи, който вземе вашия капитал ще ви го върне. Капиталите на любовта никога не се губят. Вие си дръжте старата любов и новата не оставяйте настрана.
към текста >>

100. 251. МЕКИЦИ ЗА УЧИТЕЛЯ