НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Издателство Бяло Братство
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
с която и да е дума
търси в изречение
с точна фраза
търси в текст
в заглавия на текстове
ТЕКСТОВЕ И ДОКУМЕНТИ ОТ УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
214
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
1896_1 Двe влияния - Науката и възпитанието
Завършил военно
училище
в Париж (1785).
Характерни за него били изключително строгата дисциплина и подчинението към висшестоящите. За постигане на целите си йезуитите използвали всички средства, включително и убийството. Структурата на фашистката организация “СС” е изградена до голяма степен по модела на Йезуитския орден. [25] Наполеон І, Наполеон Бонапарт (15.08.1769 – 5.05.1821) – бележит френски пълководец и държавен деец, император (1804-1815). Роден в Аячо (Корсика).
Завършил военно
училище
в Париж (1785).
За проявени военни дарби бил произведен в чин бригаден генерал (1793). През авгус 1802 г. той е провъзгласен за пожизнен консул, а през март 1804 г. с указ на сената е обявен за император на Франция. В резултат на завоевателните войни, които водил, във френската империя влезли почти цяла Западна и Централна Европа.
към текста >>
Висшето
училище
, по-късно СУ „Св.
Историческата обстановка в България по онова време може да се охарактеризира с подем както в икономиката, така и в културата и просветата. Въпреки това страната ни все още изостава твърде много от развитите страни. Българското литературно творчество едва започва да намира своя облик, излизайки от сянката на преводната литература. Твърде малко са родните автори на книжния пазар: Найден Геров, Иван Вазов, Алеко Константинов, Михалаки Георгиев... През десетилетието 1894–1904 г.
Висшето
училище
, по-късно СУ „Св.
Климент Охридски”, се утвърждава като крупен образователен и научен център. В него учат, преподават и израстват десетки български учени, педагози, културни дейци, интелектуалци, които формират елита на българската интелигенция от началото на XX в. През този период философската мисъл в България е с твърде ограничени възможности, причините за което са основно две: първо, Софийският университет е единственото учебно заведение, където се преподава философия, и второ, в резултат на турското робство философската традиция е прекъсната. Тепърва предстои да се разработят и установят основните философски понятия и терминология. Най-популярен е кръгът около д-р Кръстьо Кръстев и неговото списание Мисъл – най-голямото и влиятелно философско и литературно списание в страната тогава.
към текста >>
2.
Разговор Петий. Въздигане. Душа и Дух
Първом естественото, после духовното; първом видимото, после невидимото, както в едно
училище
, гдето обучението се почва с предметното учение и после се стига към чистото мислене на ума.
Всичките същества, от най-малките до най-великите, са подложени на същото вътрешно променение. Не може нито една жива душа да се възкачи ни една стъпка по-горе, ако не се измени вътрешно и се приготви за по-високата среда, за по-високото положение, към което се стреми. Това е общото установление в тоя временен живот, в когото промяната, видоизменението са свойствени нему като на живот начинающ. Обаче усъвършенствуванието, вътрешното самосъзнание, повдигането на душевния живот, чистотата на сърцето, благородството на ума, достойнството на душата, светостта на волята, са принадлежание и преимущество само на духовния человек, роден не от разтлено семе на человечески син, но от Бога, от семе свято. Нещата, които Бог е създал и наредил, трябва винаги да спазват своя ред.
Първом естественото, после духовното; първом видимото, после невидимото, както в едно
училище
, гдето обучението се почва с предметното учение и после се стига към чистото мислене на ума.
Първом окото, ухото и всяко друго чувство трябва да се възбуди и упражни посредством пипание и усещание и тогава да се мине към вътрешното понятие на нещата. Сравнението тук е подходящо. По такъв един прост и осезателен начин, трябва да почне всяка неразвита душа, в която естественото има преимущество над духовното – понеже условията са такива във всяко начало. Обаче създаденият за Небето, непреодолимо, вън от всяко препятствие, трябва да излезе един ден от областта на естественото и временното, и да влезе в границите на вечното; защото само тук се намират всичките потреби за усъвършенствуването и пълното съвършенство на душата. Тя трябва да се върне там, отгдето е излязла.
към текста >>
3.
Биографични бележки
Учи в килийно
училище
в Устово и в гръцкото
училище
в Пловдив.
(20 август 1830 г., с. Читак (дн. кв. Устово на гр. Смолян) – 13 ноември 1918 г., Варна) Баща на Петър Дънов и деец на просветното и църковно-националното движение.
Учи в килийно
училище
в Устово и в гръцкото
училище
в Пловдив.
Завършва образованието си при известния български учител Никифор хаджи Константинов Мудрон в Пазарджик. Учител е в Устово (1844-1846 г.). През 1847 г. е доведен във Варна от вуйчо си Юргаки Зебилев. Същата година Дъновски е условен за учител в с.
към текста >>
в гръцко
училище
при Изукула и при българския учител Димитър Кишиша.
(10 март 1826 г., Сливен – 29 септември 1905 г., Сливен) Георги Миркович е лекар, общественик, дописен член (1881 г.) на Българското книжовно дружество и негов действителен член от 1884 г. През 1830 г. семейството на Миркович се заселва в Браила, Румъния. По-късно се връща в Сливен и там учи до 1844 г.
в гръцко
училище
при Изукула и при българския учител Димитър Кишиша.
През 1847 г. със съдействието на д-р Иван Селимински е руски стипендиант в Киевската семинария. В 1848 г. Миркович постъпва в известното гръцко училище в Куручешме, Цариград, а от 1849 г. е във френското католическо училище на лазаристите в Бебек, Цариград.
към текста >>
Миркович постъпва в известното гръцко
училище
в Куручешме, Цариград, а от 1849 г.
По-късно се връща в Сливен и там учи до 1844 г. в гръцко училище при Изукула и при българския учител Димитър Кишиша. През 1847 г. със съдействието на д-р Иван Селимински е руски стипендиант в Киевската семинария. В 1848 г.
Миркович постъпва в известното гръцко
училище
в Куручешме, Цариград, а от 1849 г.
е във френското католическо училище на лазаристите в Бебек, Цариград. От 1851 до 1856 г. следва медицина в Монпелие, Франция. Награден е със сребърен медал от Наполеон III за лекуването на болни от холера по време на епидемия. От 1857 до 1858 г.
към текста >>
е във френското католическо
училище
на лазаристите в Бебек, Цариград.
в гръцко училище при Изукула и при българския учител Димитър Кишиша. През 1847 г. със съдействието на д-р Иван Селимински е руски стипендиант в Киевската семинария. В 1848 г. Миркович постъпва в известното гръцко училище в Куручешме, Цариград, а от 1849 г.
е във френското католическо
училище
на лазаристите в Бебек, Цариград.
От 1851 до 1856 г. следва медицина в Монпелие, Франция. Награден е със сребърен медал от Наполеон III за лекуването на болни от холера по време на епидемия. От 1857 до 1858 г. е на частна лекарска практика в Сливен.
към текста >>
4.
Писмо № 5
Тук има един беден ученик, добро момче, което иска помощ от мене да следва в
училище
.
От нашия приятел Бояджиева нищо не съм чувал. Добре ли е, зле ли е, не зная. Г-н Икономов заедно с г-жа си се премести в Търново. Аз ходих при нашата стара хазяйка г-жа Христовица, гледах книгите и є казах да постоят в нея още за няколко време. Аз мисля да ида към Русе и да се видя лично с нашите там приятели.
Тук има един беден ученик, добро момче, което иска помощ от мене да следва в
училище
.
Аз му обещах да му дам моята лепта. Ще попитам и Вази ще можети ли и Вие да му пращате по 5 лева всеки месец докато изкара зимата. Това което нему ще принесете Господ ще ви благослови. Пожелавам Ви мир и радост Господня. Имате поздравления от баща ми.
към текста >>
5.
Писмо № 11
Той е нашия Небесен приятел когото ний познаваме и сме научили много неща в Неговото
училище
.
Вий ще срещнете заклети неприятели на Вашата душа с които ще влезете в борба. Оръжията с които требва да се браните ся тези: Требва да сте опасани с истината на Господа през чреслата, правдата Му трябва да Ви е броня, спасението Му за шлем, вярата за щит, а словото Му за меч. При това всекога требва да имате умът и сърцето си отправени към Бога в дух на молитва и да търсите неговата помощ и подкрепа винаги. Аз зная и съм опитал, че със силата на верата и усърдието на молитвата към Господа всичко може да се победи. При това знайте, че Господ Исус е много близо до Вас.
Той е нашия Небесен приятел когото ний познаваме и сме научили много неща в Неговото
училище
.
Аз Ви пиша тия неща като изпълнявам една длъжност наложена на мен от Господа за доброто на Вашата душа. Колкото за земните неща не се грижете, те ще се уредят тъй както е Бог отредил. “Търсете, казва Господ, първом Царството Божие и Неговата правда и всичко друго ще Ви се приложи.” Вие ме питате имам ли намерение да слеза къде Варна през това лето. За сега не мога да Ви кажа нищо положително.
към текста >>
6.
УВОД
първото българско
училище
във Варненския край, а от 1861 г.
Дънов е православният свещеник Константин А. Дъновски - известен деец на църковното и просветното движение на българите във Варна и Варненско, пръв председател на Българската църковно-училищна община във Варна през 60-те години на XIX в. Дядото по майка на П. Дънов - Атанас Георгиев (Атанас Чорбаджи) е деец на българското просветно и църковно-национално движение. Той открива през 1847г.
първото българско
училище
във Варненския край, а от 1861 г.
до смъртта си през 1865 г. е представител на Варненската църковна епархия в Цариград. Петър Дънов учи във Варненската мъжка гимназия до пролетта на 1884г., завършва Американското научно-богословско училище на методистите в град Свищов (1887г.), заминава за Съединените американски щати през 1888г. като стипендиант на същото училище и там учи седем години. В САЩ Дънов завършва пълния теологичен курс за специални студенти в семинарията Дрю, град Медисън, щата Ню Джърси (1892г.), Теологическия факултет на Бостънския университет (1893г.) и едногодишния медицински курс към Медицинския факултет на университета (1894г.).
към текста >>
Петър Дънов учи във Варненската мъжка гимназия до пролетта на 1884г., завършва Американското научно-богословско
училище
на методистите в град Свищов (1887г.), заминава за Съединените американски щати през 1888г.
Дънов - Атанас Георгиев (Атанас Чорбаджи) е деец на българското просветно и църковно-национално движение. Той открива през 1847г. първото българско училище във Варненския край, а от 1861 г. до смъртта си през 1865 г. е представител на Варненската църковна епархия в Цариград.
Петър Дънов учи във Варненската мъжка гимназия до пролетта на 1884г., завършва Американското научно-богословско
училище
на методистите в град Свищов (1887г.), заминава за Съединените американски щати през 1888г.
като стипендиант на същото училище и там учи седем години. В САЩ Дънов завършва пълния теологичен курс за специални студенти в семинарията Дрю, град Медисън, щата Ню Джърси (1892г.), Теологическия факултет на Бостънския университет (1893г.) и едногодишния медицински курс към Медицинския факултет на университета (1894г.). Престоят в САЩ е от изключително значение за разширяване на духовния кръгозор на младия Дънов - там той се запознава с новите философски течения, с теософското учение на Елена Блаватска, с трамсцендентализма на Емерсъи и Торо, проявява интерес към астрономията и астрологията, към физиогномията и френологията.12 След завръщането си в България в 1895 г. П. Дънов става библиотекар-домакин в дружественото читалище „Петко Р.
към текста >>
като стипендиант на същото
училище
и там учи седем години.
Той открива през 1847г. първото българско училище във Варненския край, а от 1861 г. до смъртта си през 1865 г. е представител на Варненската църковна епархия в Цариград. Петър Дънов учи във Варненската мъжка гимназия до пролетта на 1884г., завършва Американското научно-богословско училище на методистите в град Свищов (1887г.), заминава за Съединените американски щати през 1888г.
като стипендиант на същото
училище
и там учи седем години.
В САЩ Дънов завършва пълния теологичен курс за специални студенти в семинарията Дрю, град Медисън, щата Ню Джърси (1892г.), Теологическия факултет на Бостънския университет (1893г.) и едногодишния медицински курс към Медицинския факултет на университета (1894г.). Престоят в САЩ е от изключително значение за разширяване на духовния кръгозор на младия Дънов - там той се запознава с новите философски течения, с теософското учение на Елена Блаватска, с трамсцендентализма на Емерсъи и Торо, проявява интерес към астрономията и астрологията, към физиогномията и френологията.12 След завръщането си в България в 1895 г. П. Дънов става библиотекар-домакин в дружественото читалище „Петко Р. Славейков" във Варна.13 Тази длъжност му дава възможност чрез изнасяне на беседи и сказки да направи началните стъпки за разпространение идеите на оригиналното си духовно учение, изложени по-системно в първата му книга Науката и вьспитанието.
към текста >>
7.
Летопис за живота на Учителя Петър К. Дънов
в село Николаевка първото българско
училище
във Варненския край, а от 1861 г.
Той е първият председател иа Българската църковно-училищна община във Варна (1860-1868 г. и 1871-1873 г.) Дядото по майка на П. Дънов - Атанас Георгиев (Атанас Чорбаджи) е деец на българското просветно и църковно-национално движение. Той открива през 1847г.
в село Николаевка първото българско
училище
във Варненския край, а от 1861 г.
до 1865 г. е представител на Варненската църковна епархия в Цариград. 1872г. - П. Дънов постъпва в основното българско училище в село Хадърча, Варненско. 1879-1884г. - учи в Българската мъжка гимназия във Варна.
към текста >>
Дънов постъпва в основното българско
училище
в село Хадърча, Варненско.
Той открива през 1847г. в село Николаевка първото българско училище във Варненския край, а от 1861 г. до 1865 г. е представител на Варненската църковна епархия в Цариград. 1872г. - П.
Дънов постъпва в основното българско
училище
в село Хадърча, Варненско.
1879-1884г. - учи в Българската мъжка гимназия във Варна. Живее в дома на сестра си Мария и там за пръв път се запознава с методизма - един от клоновете на протестантизма. Като гимназист във Варна П. Дънов взима и уроци по цигулка. Любовта към музиката го съпътства до края на дните му.
към текста >>
1887г. - завършва богословския отдел на Американското научно-богословско
училище
на методистите в град Свищов.
1879-1884г. - учи в Българската мъжка гимназия във Варна. Живее в дома на сестра си Мария и там за пръв път се запознава с методизма - един от клоновете на протестантизма. Като гимназист във Варна П. Дънов взима и уроци по цигулка. Любовта към музиката го съпътства до края на дните му.
1887г. - завършва богословския отдел на Американското научно-богословско
училище
на методистите в град Свищов.
1887-1888г. - учителства в местното училище на село Хотанца, Русенско. 1888 г., м. август - заминава за Съединените американски щати, изпратен като стипендиант на Американското научно-богословско училище в град Свищов. 1890г., лятото - завършва двугодишния теологичен курс за специални студенти в методистката семинария Дрю, гр. Медисън, щата Ню Джърси.
към текста >>
1887-1888г. - учителства в местното
училище
на село Хотанца, Русенско.
Живее в дома на сестра си Мария и там за пръв път се запознава с методизма - един от клоновете на протестантизма. Като гимназист във Варна П. Дънов взима и уроци по цигулка. Любовта към музиката го съпътства до края на дните му. 1887г. - завършва богословския отдел на Американското научно-богословско училище на методистите в град Свищов.
1887-1888г. - учителства в местното
училище
на село Хотанца, Русенско.
1888 г., м. август - заминава за Съединените американски щати, изпратен като стипендиант на Американското научно-богословско училище в град Свищов. 1890г., лятото - завършва двугодишния теологичен курс за специални студенти в методистката семинария Дрю, гр. Медисън, щата Ню Джърси. 1892г. - завършва като редовен студент пълния курс на обучение в семина¬рията Дрю, гр.
към текста >>
август - заминава за Съединените американски щати, изпратен като стипендиант на Американското научно-богословско
училище
в град Свищов.
Дънов взима и уроци по цигулка. Любовта към музиката го съпътства до края на дните му. 1887г. - завършва богословския отдел на Американското научно-богословско училище на методистите в град Свищов. 1887-1888г. - учителства в местното училище на село Хотанца, Русенско. 1888 г., м.
август - заминава за Съединените американски щати, изпратен като стипендиант на Американското научно-богословско
училище
в град Свищов.
1890г., лятото - завършва двугодишния теологичен курс за специални студенти в методистката семинария Дрю, гр. Медисън, щата Ню Джърси. 1892г. - завършва като редовен студент пълния курс на обучение в семина¬рията Дрю, гр. Медисън, щата Ню Джърси. 1893 г.
към текста >>
8.
10.МИСЛИ И СЪЖДЕНИЯ
Този свят, в който живееш, е
училище
за тебе.
Стой и чети това, което той ще ти пише. В това, което ще чуеш и прочетеш, стои животът. Блаженството е и в това, което ще видиш. 4. „Господ съсипва дома на горделивите, а утвърдява пределът на вдовицата" (Притчи 15:25). „Преди погиването се превъзнася сърцето на человека и смирението предхожда пред славата" (Притчи 18:12).
Този свят, в който живееш, е
училище
за тебе.
Ще ти се случват много неща, които няма да можеш да си ги обясниш за какво стават, но във всяка наредба приспособленията, които влизат да я съставят, имат своето предназначение. Всяко училище има своите трудности. Знанието, за да се придобие и усвои, изисква усилие, без което не може да се придобие. Ако това е вярно за знанието, то е много по-вярно за опитността, която не е нищо друго, освен прилагане на законите на живота. Человек може да види нещо, но когато го провери и с други сетива, разбира, че има това нещо по-голяма стойност, отколкото простото виждане.
към текста >>
Господ е съизволил да се всели в сърцето ми, да направи душата ми жилище и ума ми
училище
за моя разум, за да се уча от неговия свят Дух.
На жадния той ще даде да пие и на гладния да яде, и на всички, които го чакат, той ще им даде подкрепа. 5 ноември Господ е сторил добро на душата ми. Той ме е благословил с изобилието на милостта си. Осветил е вътрешността ми и е турил печата на своя дух.
Господ е съизволил да се всели в сърцето ми, да направи душата ми жилище и ума ми
училище
за моя разум, за да се уча от неговия свят Дух.
И уповавай на мен и ще видиш какво ще сторя за тебе, казва Господ. Да се радват и веселят от нине всички, които чакат Господа. И тъй изпълниха се думите Божии, според както е говорил Господ. Ние сме синове Божии. Пейте да пеем песен нова на Господа.
към текста >>
9.
Петър Дънов - №16
Там след завършване на Американското научно-богословско
училище
в Свищов през 1887 г.
70. Виж бел. №68 към писмо №15 на П. Дънов. (У., №16, 14.03. 1899 г.) 71. Хотанца - село в Русенско.
Там след завършване на Американското научно-богословско
училище
в Свищов през 1887 г.
младият Петър Дънов учителства една учебна година (1887/1888). (У., №16, 14.03.1899 г.)
към текста >>
10.
Петър Дънов - №19
В неговия дом в Свищов живее младият Петър Дънов, докато учи в местното методистко Американско научно-богословско
училище
(януари 1885-24.06.1887 г.).
- Инджекьой (с. Тополи, Варненско); 1904 г. - Силистра и Тутракан; 1905 г. - помощник в Русе и Косуй (Пожарево, Разградско); 1906-1908 г. - в Хотанца.
В неговия дом в Свищов живее младият Петър Дънов, докато учи в местното методистко Американско научно-богословско
училище
(януари 1885-24.06.1887 г.).
През месец май на 1909 г. пастор П. Тихчев прекратя членството си в Методистката църква. Така П. Тихчев, заедно със семейството на зет си Илия Стойчев и някои други близки, се присъединяват към Бялото Братство.
към текста >>
11.
Петър Дънов - №23
родолюбивият селски чорбаджия Атанас на свои разноски отваря и първото българско
училище
във Варненска околия.
Първото име на селото е Хадърча (Хадърджа). Основано е през 1823 г. от Атанас Георгиев Хадърчалията (дядо на Петър Дънов, баща на майка му Добра). Когато османлиите вилнеели по тези краища, Хадърчалията плащал откуп и османските войски го заобикаляли. Тук през 1847 г.
родолюбивият селски чорбаджия Атанас на свои разноски отваря и първото българско
училище
във Варненска околия.
Константин А. Дъновски (бащата на Петър Дънов ) е първият учител там. Около 1857 г. се жени за дъщерята на чорбаджи Атанас. През 1864 г.
към текста >>
12.
Пеню Киров - №34
Завършва гръцко и френско
училище
в Цариград.
Спиритизмът може много да ни говори за духовния порядък, за вечната хармония, за прераждането на душата, за службата на духовете и пр., но и той не може нищо положително да ни каже за онзи Бог, когото нашата душа търси". (вж. кн. „Писма на Учителя Петър Дънов до д-р Миркович 1898-1902", София, 1999, с.56-57). (П.К., № 34, 02.05.1900 г.) 118. Анастасия д-р Желязкова (по баща Цветкова Узунова) (18451931) е родена в Одрин в семейството на преселници от Копривщица по време на кърджалийските размирици. Тя е сестра на бележития революционер и съратник на Васил Левски Атанас Узунов.
Завършва гръцко и френско
училище
в Цариград.
През 1869 г. е учителка в Калофер, а от 1871 г. е в Пловдив. От 1890 г. живее във Варна.
към текста >>
13.
Петър Дънов - №41
във Варна) е учила в Шуменското основно
училище
„Добри Войников" през учебната 1901/1902 г., а през следващата учебна година е продължила във Варненската девическа гимназия „Мария Луиза".
К. Дънов .................... 126. Тези сродници в Шумен вероятно са по линия на Пенко Стамов, съпруг на сестрата на П. Дънов - Мария. Тяхната най-малка дъщеря Ана (родена на 01.02.1890 г.
във Варна) е учила в Шуменското основно
училище
„Добри Войников" през учебната 1901/1902 г., а през следващата учебна година е продължила във Варненската девическа гимназия „Мария Луиза".
(У., № 41, 10.07.1900 г.) 127. Това посещение все пак се осъществява в началото на 1901 г. Това се потвърждава от по-късно писмо на Учителя П. Дънов от Шумен от 22 януари 1901 г. (У., № 41, 10.07.1900 г.)
към текста >>
14.
Пеню Киров - №43
Завършва с първия випуск на методисткото Американско научно-богословско
училище
в Свищов (1881-1886).
(П.К., № 43, 26.09.1900 г.) 155. Иван Тодоров (13.11.1855-10.11.1956), роден в с. Синовец, Свищовско. Първоначално живее и учи в с. Масларово, Свищовско.
Завършва с първия випуск на методисткото Американско научно-богословско
училище
в Свищов (1881-1886).
Там през периода 1885/1886 година учат едновременно с Петър Дънов. Те са на обща снимка от 26 юни 1886 г. (Ив. Димитров, П. Василев, Б. Тодоров и Ив.
към текста >>
15.
Петър Дънов - №49
Учи няколко години в Евангелското
училище
в Самоков.
158. В тогавашната образователна система това вероятно е отговаряло на завършен гимназиален курс. (У., № 49, 08.11.1900 г.) 159. Пастор Костадин Я. Пачеджиев - роден в с. Баня, Разложко на 18 януари 1865 г.
Учи няколко години в Евангелското
училище
в Самоков.
Заминава за Америка, където получава степен бакалавър на изкуствата в колежа „Алегени", Пенсилвания, през 1894 г. В семинарията „Дрю" е през учебната 1894/1895 г. Пристига в Бургас на 17.07.1898 г. и започва евангелска дейност. С известни прекъсвания работи там до края на живота си (за кратко пребивава в Карнобат, Н.
към текста >>
16.
03_1899г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ
Там след завършване на Американското научно-богословско
училище
в Свищов през 1887 г.
70. Виж бел. №68 към писмо №15 на П. Дънов. (У., №16, 14.03. 1899 г.) 71. Хотанца - село в Русенско.
Там след завършване на Американското научно-богословско
училище
в Свищов през 1887 г.
младият Петър Дънов учителства една учебна година (1887/1888). (У., №16, 14.03.1899 г.) №15 гр. Бургас, 28 март 1899 г. Любез. бр. Дънов,
към текста >>
В неговия дом в Свищов живее младият Петър Дънов, докато учи в местното методистко Американско научно-богословско
училище
(януари 1885-24.06.1887 г.).
- Инджекьой (с. Тополи, Варненско); 1904 г. - Силистра и Тутракан; 1905 г. - помощник в Русе и Косуй (Пожарево, Разградско); 1906-1908 г. - в Хотанца.
В неговия дом в Свищов живее младият Петър Дънов, докато учи в местното методистко Американско научно-богословско
училище
(януари 1885-24.06.1887 г.).
През месец май на 1909 г. пастор П. Тихчев прекратя членството си в Методистката църква. Така П. Тихчев, заедно със семейството на зет си Илия Стойчев и някои други близки, се присъединяват към Бялото Братство.
към текста >>
родолюбивият селски чорбаджия Атанас на свои разноски отваря и първото българско
училище
във Варненска околия.
Първото име на селото е Хадърча (Хадърджа). Основано е през 1823 г. от Атанас Георгиев Хадърчалията (дядо на Петър Дънов, баща на майка му Добра). Когато османлиите вилнеели по тези краища, Хадърчалията плащал откуп и османските войски го заобикаляли. Тук през 1847 г.
родолюбивият селски чорбаджия Атанас на свои разноски отваря и първото българско
училище
във Варненска околия.
Константин А. Дъновски (бащата на Петър Дънов ) е първият учител там. Около 1857 г. се жени за дъщерята на чорбаджи Атанас. През 1864 г.
към текста >>
17.
04_1900г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ
Завършва гръцко и френско
училище
в Цариград.
Спиритизмът може много да ни говори за духовния порядък, за вечната хармония, за прераждането на душата, за службата на духовете и пр., но и той не може нищо положително да ни каже за онзи Бог, когото нашата душа търси". (вж. кн. „Писма на Учителя Петър Дънов до д-р Миркович 1898-1902", София, 1999, с.56-57). (П.К., № 34, 02.05.1900 г.) 118. Анастасия д-р Желязкова (по баща Цветкова Узунова) (18451931) е родена в Одрин в семейството на преселници от Копривщица по време на кърджалийските размирици. Тя е сестра на бележития революционер и съратник на Васил Левски Атанас Узунов.
Завършва гръцко и френско
училище
в Цариград.
През 1869 г. е учителка в Калофер, а от 1871 г. е в Пловдив. От 1890 г. живее във Варна.
към текста >>
във Варна) е учила в Шуменското основно
училище
„Добри Войников" през учебната 1901/1902 г., а през следващата учебна година е продължила във Варненската девическа гимназия „Мария Луиза".
К. Дънов .................... 126. Тези сродници в Шумен вероятно са по линия на Пенко Стамов, съпруг на сестрата на П. Дънов - Мария. Тяхната най-малка дъщеря Ана (родена на 01.02.1890 г.
във Варна) е учила в Шуменското основно
училище
„Добри Войников" през учебната 1901/1902 г., а през следващата учебна година е продължила във Варненската девическа гимназия „Мария Луиза".
(У., № 41, 10.07.1900 г.) 127. Това посещение все пак се осъществява в началото на 1901 г. Това се потвърждава от по-късно писмо на Учителя П. Дънов от Шумен от 22 януари 1901 г. (У., № 41, 10.07.1900 г.)
към текста >>
Завършва с първия випуск на методисткото Американско научно-богословско
училище
в Свищов (1881-1886).
(П.К., № 43, 26.09.1900 г.) 155. Иван Тодоров (13.11.1855-10.11.1956), роден в с. Синовец, Свищовско. Първоначално живее и учи в с. Масларово, Свищовско.
Завършва с първия випуск на методисткото Американско научно-богословско
училище
в Свищов (1881-1886).
Там през периода 1885/1886 година учат едновременно с Петър Дънов. Те са на обща снимка от 26 юни 1886 г. (Ив. Димитров, П. Василев, Б. Тодоров и Ив.
към текста >>
Учи няколко години в Евангелското
училище
в Самоков.
158. В тогавашната образователна система това вероятно е отговаряло на завършен гимназиален курс. (У., № 49, 08.11.1900 г.) 159. Пастор Костадин Я. Пачеджиев - роден в с. Баня, Разложко на 18 януари 1865 г.
Учи няколко години в Евангелското
училище
в Самоков.
Заминава за Америка, където получава степен бакалавър на изкуствата в колежа „Алегени", Пенсилвания, през 1894 г. В семинарията „Дрю" е през учебната 1894/1895 г. Пристига в Бургас на 17.07.1898 г. и започва евангелска дейност. С известни прекъсвания работи там до края на живота си (за кратко пребивава в Карнобат, Н.
към текста >>
18.
06_БИОГРАФИЯ - ПЕНЮ КИРОВ - първият ученик на Учителя
През 1880 г., кога бях на 12 години, още ходех на
училище
, ангелите ми положиха венец по Божие поръчание.
Според календарските изчисления и на Светчето (Часослова) излиза, че съм раждан или на 13 юли, или на 20 юли 1868 година, а най-вече на 13 юли, събота, през 1868-а, високосна година. Така щото баща ми твърдеше, че през 1865 година съм раждан, а майка ми - през 1868 година. Излиза, че посочената година от майка ми е вярна, а относително дните - посочените от баща ми дати. 1875 г., като бях на 7-годишна възраст, видях един человек да хвърчи във въздуха и после дойде при мен и ми даде два ореха. Той хвърчеше от юг към север.
През 1880 г., кога бях на 12 години, още ходех на
училище
, ангелите ми положиха венец по Божие поръчание.
Това бе в Карнобат. През 1883 г. за пръв път излязох на гурбет. През 1885 г. бях доброволец в Сръбско-българската война.
към текста >>
Ако бе останал в
училището
, може би имаше опасност да остане между военни, което би го спънало в неговия път.
Сестриникът на брат Пеню - Иван Пенев, ми писа следното за вуйчо си: „Чувал съм от майка си, която е била най-голямата му сестра и в Освободителната война е била 14-15 - годишна, че вуйчо Пеню тогава е бил 7-8-годишен. След Освобождението завършва в Карнобат трети клас, или сегашен осми клас. На 15 г. бил пратен в Стара Загора да учи, откъдето избягал". Според разказа на сестра му след това му бягство той става учител.
Ако бе останал в
училището
, може би имаше опасност да остане между военни, което би го спънало в неговия път.
Затова Небето му е помогнало да избяга и от родителите си и така свободен от най-ранната си възраст от всякакво външно влияние да намери своя път, своята мисия в живота. Това е много смела постъпка на една душа със силен характер и воля, готова в такава ранна възраст да се впусне в живота, самостоятелно да приеме най-благородната професия - учителството. След двегодишно учителстване едва седемнадесетгодишен той е неустрашим, навлязъл в живота и става доброволец в Сръбско-българската война, готов на саможертва за народ и родина. В 1895 година се оженил за Ерифили, но не е имал деца. Осиновил сестрината си дъщеря Стойка Райнова по баща, родом от Карнобат.
към текста >>
19.
07_БИОГРАФИЯ - ГЕОРГИ МИРКОВИЧ
Миркович постъпва в Католическото френско
училище
в Бабек, Цариград.
Там го сварва вестта за смъртта на баща му. От Сливен, където получава своя дял от наследството през 1848 г., заминава отново за Цариград. Записва се да учи в прочутата Гръцка гимназия на Куру-Чешме, но я напуска, недоволен от гъркоманското обучение и невероятните унижения, които понасяли българските ученици. Тогава се зарича да работи за просвещението на своя народ чрез славянско писмо и четмо и остава верен на това обещание до края на живота си. През 1849 г.
Миркович постъпва в Католическото френско
училище
в Бабек, Цариград.
Завършва го, като остава много доволен от обучението. Там се запознава с монах Рене, който го въвежда в Спиритизма - движение, на което д-р Миркович става верен последовател. През 1851 г. заминава за Франция и до 1856 г. следва медицина в Монпелие.
към текста >>
Тук заедно с Добри Чинтулов започват голяма битка срещу гърцизма и решават да открият българско
училище
в родния си град.
Този факт му прави много дълбоко впечатление. До края на живота си той живо се интересува от тези явления, отделяйки им значително място в издаваните по-късно от него списания „Виделина" и „Нова светлина". Същевременно френската култура и Просвещението стават негов идеал. Борба за свобода След завръщането си в България Георги Миркович работи като частен лекар в Сливен.
Тук заедно с Добри Чинтулов започват голяма битка срещу гърцизма и решават да открият българско
училище
в родния си град.
Д-р Миркович заминава за Румъния (1857-1858 г.), за да иска парична помощ от богатите сливенски търговци. Успява да събере 600 златни минца, но идеята по-късно пропада по вина на сливенските еснафи. През 1858-1859 г. е градски лекар в Стара Загора. От 1859 г.
към текста >>
Свързват се с представителите на лазаристката мисия с главен настоятел Еужени Боре, директор на френското
училище
в Бебек.
Като изход в борбата за църковна независимост на българите, Драган Цанков пропагандира идеята за припознаване на Папата за глава на Българската църква, т.е. за Уния. Оформя се ядро сред цариградските българи, подкрепящо тази идея. Спод- вижник на Цанков в тази кауза е и д-р Георги Миркович. Българите търсят подкрепата на Западните сили, на първо място от най-влиятелните на деня - французите.
Свързват се с представителите на лазаристката мисия с главен настоятел Еужени Боре, директор на френското
училище
в Бебек.
Като много добър дипломат Боре нерядко се е застъпвал пред Портата за разрешаване на проблеми на българското население в Цариград, с което отдавна е спечелил симпатиите на българите там. На 18 декември 1860 г. многобройно българско представителство от високостоящи български духовници, светски дейци и граждани връчват на апостолическия викарий П. Бруниони в Цариград молба на френски език (подготвена от лазаристите) до папа Пий 1Х за уния с Рим (при изрично запазване на традиционните български обичаи и славянското богослужение). На 15 март 1861 г.
към текста >>
Накрая споровете довеждат до изясняване на възгледите за независимо и самостоятелно българско
училище
, без участие на турци и гърци.
Д-р Миркович е препоръчан от Чайковски и се среща с висшите турски сановници Али паша и Фауд паша. Те възприемат идеята му, но го препращат при Митхад паша в Русе. Последният се съгласява с предложението, но при условие училищата да бъдат смесени (турски и български). Д-р Миркович не приема и разочарован се отдръпва. Това обаче предизвиква продължилите с години полемики в българските вестници във Влашко и Цариград, в които участва цялата наша тогавашна интелигенция.
Накрая споровете довеждат до изясняване на възгледите за независимо и самостоятелно българско
училище
, без участие на турци и гърци.
През 1867-1868 г. д-р Миркович сътрудничи на вестник „Македония", издаван от Петко Р. Славейков. От 1867 до 1869 г. е градски лекар във Видин и Лом. В края на 1868 г.
към текста >>
20.
№56 /ПЕТЪР ДЪНОВ/
28 В регистрите на
училището
от това време е записано: „През учебната1896/97 г.
„хубав изглед“. По това време сравнително голямо село, което през 1934 г. е преименувано на гр. Обзор. 27 Анхиало – старото име на гр. Поморие, по това време голям административен център.
28 В регистрите на
училището
от това време е записано: „През учебната1896/97 г.
идва учителят Иван Куцаров, родом от с. Ботево [на 10 км от с. Николаевка], Варненско, който е учителствал ок. 5 години непрекъснато. През Световната война като войник е бил убит на Добруджанския фронт.
към текста >>
21.
№58 /ПЕТЪР ДЪНОВ/
Животът е
училище
, гдето трябва да се придобие знание и мъдрост и да се научим да употребляваме благата на тоя живот.
Аз се завърнах от село и засега съм във Варна, гдето мисля да се бавя за дълго време, затова изпращайте писмата си до тук. Всичко, което Вие ми съобщихте, както в първото си писмо, тъй и във второто, е било един изпит за Вази. Не можем да кажем, че Господ нарочно ни изпраща такива случки, но вярното е, че те се случват по някои наши опущения. Светът е така устроен, че има много опасни неща в него за настоящия наш живот. И разбира се, трябва да съблюдаваме, кога[то] минаваме [през] тия места.
Животът е
училище
, гдето трябва да се придобие знание и мъдрост и да се научим да употребляваме благата на тоя живот.
Трябва да погледнем на живота с поглед дълбок и обширен, въоръжен с вяра, за да можем да схванем ония славни моменти, ония велики граници, онова обширно действие на Любовта, което озарява тоя мрачен хаос. Да, животът е вътре в нази, в нашите души, и според както мислим и чувстваме, така го и разбираме. Призвани сме да живеем, да любим, да се подвизаваме, да размишляваме, да ходим с вяра, да се надеем, да очакваме бъдещето, да сме весели и радостни, като разглеждаме и изучаваме великите дела Божии, в които сме призвани да участваме. Всяка душа е подобна на един свят космически ненаселен отпървом и необработен, но щом проникне Любовта, както светлината и топлината на земята, тя оживотворява в нашето битие всичко благо и добро, всичко чисто и свято, всичко високо и благородно. Тя докарва да се оплодотворят в нас всичките семена и зародиши на вечните скрити възможности за развитието и усъвършенстването на нашата душа.
към текста >>
22.
№52 /Пеню Киров/
Той е един от първите библиотекари на Варненската градска библиотека (1889г.); секретар на Рисувалното
училище
в София (1896); отговорен редактор
също писмо №39 на П.К. от 25.07.1900 г., „Епистоларни диалози“, част І, с. 198. 35 Приложеното писмо е от д-р Миркович. Илия Михайлов Добрев е роден в Тулча на 24.10.1864 г. и умира в София през 1949 г.
Той е един от първите библиотекари на Варненската градска библиотека (1889г.); секретар на Рисувалното
училище
в София (1896); отговорен редактор
на Варненски общински вестник (1892-1895); автор и преводач. Дъщеря му се казва Надежда Илиева Куева – непряка сродница на П. Дънов. 36 Николай В. Велчев. 37 По това време пастор във Варненската евангелска (методистка) църква е Иван Тодоров (1855–1956) – съученик на П. Дънов от Свищов. Вж.
към текста >>
23.
№62 (Петър Дънов)
Учи няколко години в евангелското
училище
в Самоков.Заминава за Америка, където получава степен „бакалавър на изкуствата“ в колежа „Алегени“, Пенсилвания, през 1894 г.
и М. Ст. Тънкови [Сведения за семейство Тънкови от „Изложение на Българското евангелско благотворително дружество в България за 1900-1901 г.“]. 45 Пастор Костадин Я. Пачеджиев – роден в с. Баня, Разложко, на 18януари 1865 г.
Учи няколко години в евангелското
училище
в Самоков.Заминава за Америка, където получава степен „бакалавър на изкуствата“ в колежа „Алегени“, Пенсилвания, през 1894 г.
През учебната 1894/1895 г. е в семинарията „Дрю“. Пристига в Бургас на17.07.1898 г. и започва евангелска дейност. С известни прекъсвания работи там до края на живота си (за кратко пребивава и в Карнобат, Н.Загора и Ст. Загора).
към текста >>
24.
№55 /Пеню Киров/
Завършва Военното
училище
и е произведен подпоручик на 3.12.1885 г.
Обяснителни бележки: 56 Вероятно това е Пано Костадинов, за когото се споменава в писмо №64 от 20 юли 1902 г. 57 Запасен капитан Недялко Нейков Балканджиев е роден в с. Кадекьой, Русенско, на 10.12.1863 г. и умира в болница през 1913 г.
Завършва Военното
училище
и е произведен подпоручик на 3.12.1885 г.
Капитан е от 1.1.1892 г. Минава в запаса през 1901 г. и е зачислен към Девети резервен полк – Свищов. Със сестра си, г-ца Тодорка Нейкова Балканджиева, се установяват да живеят в Хасково, където Балканджиев се занимава със земеделие. Жени се и има 1 дете.
към текста >>
25.
№60 (Пеню Киров)
Така оня ден имаше и вънкашни, и протестанти, нещо около 11 човека, и нещо от рода на
училище
.
Аз бях Ви писал, че изкарвам около 60 лв. на месец, но то не било вярно, защото като се извадят разноските за самата работа, едвам остават някой път по 20, някой път по 30-40 лв., а веднъж 14 лв. Така щото притиснат от дома да внасям повече от силите си, принуден съм да напусна работата. Но какво да почна, брате мой, и аз не зная. Ние тука понякога се събираме и се поучаваме.
Така оня ден имаше и вънкашни, и протестанти, нещо около 11 човека, и нещо от рода на
училище
.
И тъй им се понрави и искат и те да съставят. Също имаше и един запасен подполковник, някой си Обрешков69, сега почнал да се интересува, и той казва, че като си отиде във Варна, и той ще устрои такъв ред за изучавание на словото. Виждам, брате, че Господ благославя делото си и Той благоволява помежду ни. Сега остава само ний да се насърчаваме един друг. Понякога тежки, изпитанията дохождат, но Отец нека бъде милостив.
към текста >>
26.
№71 (Петър Дънов)
за бедните) и Стопанското
училище
„Евдокия"73 .
Там прекарах добре. Господ във всичко ми помогна. Държах три сказки в градския салон „Арахангел Михаил"72. Първата бе със свободен вход, имаше около 500 души слушатели. Останалите две - с вход, и то по разпореждание за в полза на Безплатните ученически трапезарии (т.е.
за бедните) и Стопанското
училище
„Евдокия"73 .
Чистият приход възлезе на около 200 лв. Шуменци в това отношение се показаха доста щедри. Когато Бог благославя, всичко върви добре. Миналата неделя държах тук първа сказка за в полза на дружество „Милосердие" и друго още едно задължение, което взех на себе си. Приходът не бе твърде голям и едва покри разноските за салона и афишите.
към текста >>
в Шумен се открива първото девическо
училище
„Княгиня Евдокия“ (сестра на цар Борис ІІІ) с основна цел – практическо обучение.
72 Читалище „Архангел Михаил“, гр. Шумен (днес Народно читалище „Добри Войников“), е с най-голямата зала по онова време. Там са се играели редица театрални постановки, а специално за целта през 1898 г. е поръчана театралната завеса, изрисувана от виенски художници и употребявана до 1966 г. 73 През 1897 г.
в Шумен се открива първото девическо
училище
„Княгиня Евдокия“ (сестра на цар Борис ІІІ) с основна цел – практическо обучение.
В момента то е преименувано на Професионална гимназия по облекло и хранене (ПГОХ).
към текста >>
27.
№75 (Петър Дънов)
Той е един от първите библиотекари на Варненската градска библиотека (1889г.); секретар на Рисувалното
училище
в София (1896); отговорен редактор на Варненски общински вестник (1892-1895); автор и преводач.
Ваш верен: П. К. Дънов ---------------------------------------------------- 79 Илия Михайлов Добрев е роден в Тулча на 24.10.1864 г. и умира в София през 1949 г.
Той е един от първите библиотекари на Варненската градска библиотека (1889г.); секретар на Рисувалното
училище
в София (1896); отговорен редактор на Варненски общински вестник (1892-1895); автор и преводач.
Дъщеря му се казва Надежда Илиева Куева – непряка сродница на П.Дънов.
към текста >>
28.
№75 (Пеню Киров)
Като ходих да събирам абонаментите, отидох в протестантската преподавателка г-жа Димчевска, учителка при Американското
училище
.
146 Става дума за дихателното упражнение, дадено в предишно писмо на П. Дънов. 147 Липсват текстовете на Съобщението и Откровението. Последното съдържа указания за д-р Миркович, което проличава от писмо №96 на Петър Дънов от 29.01.1904 г. 148 В своя дневник П. Киров пише: „Събота, 6.12.1903 г., Самоков.
Като ходих да събирам абонаментите, отидох в протестантската преподавателка г-жа Димчевска, учителка при Американското
училище
.
Като се явих и разправих защо ходя, тя почна така да вика, че не щяла да плаща, не щяла такова списание, не щяла духове в къщата си, че децата да станели нещо си – и само що не ме изтласка, защото спиритистите били с дявола. Аз отговорих, че ще не ще, но и тя е един дух и че „както се отзоваваш на мене, ако възпитанието, което даваш на чуждите деца, е такова, то тежко им и горко“. И че „ако така представляваш Исуса, то мнозина ще се отрекат от Него“. „На! – каза, – и главата на спиритистите – Дънов – полудял и се самоубил или умрял в лудницата в София, г-н Момчилов каза това“. За това и сам г-н Ст.
към текста >>
29.
№108 (Петър Дънов)
След гимназията завършва военно
училище
в Русия.
Оставам ваш верен: П. К. Дънов Адресът ми е: ул „Опълченска" №70. ----------------------------------------- 187 Константин (Костадин) Иларионов Пецов (1868-1929) е роден в Габрово.
След гимназията завършва военно
училище
в Русия.
Още от дете е с лабилна нервна система, което впоследствие се отразява на службата му като военен. Поради тази причина след време сам си подава оставката. През 1904 г. в Търново заедно с жена си Елена се запознават с П. Дънов чрез Мария Казакова.
към текста >>
30.
№93 (Пеню Киров)
работи в Шуменското педагогическо
училище
.
В 1906 г. Бъчваров издава книгата му „Атлантида“. В София В. Узунов става един от учредителите и касиер на Психическото дружество с председател Величко Граблашев. От 1 септември 1908 г.
работи в Шуменското педагогическо
училище
.
Вероятно в този период се жени за Йорданка Пенкова Стамова – племенница на П. Дънов, с която имат двама сина. В 1909 г. издава „Магията в Индия. Магия или хипнотизъм?
към текста >>
31.
№118 (Петър Дънов) [затворена карта]
Светът е
училище
.
Господ, Който е сторил много неща за вази, Който ви е направлявал с благия Си Дух, Той ще промисли и за бъдещето, ще ви укаже ясно пътя. Имате моето съдействие. Работете мъдро и умно. Придобивайте знание. От всичко изваждайте уроци за себе си.
Светът е
училище
.
Уроците добре трябва да се поучават. Предай моя поздрав на Тодор, Мелкон и другите приятели. Ваш верен: П. К. Дънов
към текста >>
32.
№104 (Пеню Киров)
А оттам [бе] заведена в Ямбол, където ще живее с братовица му и ще ходи в католическото
училище
.
Задължи ме да кажа на Тодор Стоименов, но аз отрекох, тогава той сам му явил всичко. Тодор се намерил в неловко положение и му казал без заобикалки, че в такава бърканица той не взема участие. И при това казва своето мнение какво по-нататък да прави. Неговото мнение спаднало тъкмо такова, каквото и аз го съветвах. Така щото, понеже лицето под второ лице, оставено да живее в г-жа Стойчева246 и да им слугува, бе взето назад и заведено обратно към манастира и оттам поставено в първо лице, каквото бе, и изново го доведоха в Бургас заедно с булята на Никон.
А оттам [бе] заведена в Ямбол, където ще живее с братовица му и ще ходи в католическото
училище
.
Тъй прочее се свърши тази работа, та сега всички сме спокойни. Друго, ще моля да ми съдействаш за успешно ръководение делото Божие, понеже чувствам нужда. Има още нови хора247. Поздрав нарочен на всички братя и сестри. Твой всякога верен Господу: П. Киров
към текста >>
33.
ПОСЛЕСЛОВ
„…Животът е
училище
, гдето трябва да се придобие знание и мъдрост и да се научим да употребяваме благата на тоя живот“.
„…Всяка душа е подобна на един свят козмически, ненаселен отпървом и необработен, но щом проникне Любовта, както светлината и топлината на Земята, тя оживотворява в нашето битие всичко благо и добро, всичко чисто и свято, всичко високо и благородно. Любовта докарва да се оплодотворят в нас всичките семена и зародиши на вечните скрити възможности за развитието и усъвършенствуванието на нашата душа... И какво по-велико значение може да се даде на тоя живот, освен с думите, гдето казва Господ: „Ще се заселя в тях и ще живея с тях“. Това е то онова съществено очаквание, което всякой търси. То е Господ на Любовта“.
„…Животът е
училище
, гдето трябва да се придобие знание и мъдрост и да се научим да употребяваме благата на тоя живот“.
За всяка част на писмата беше съставен в табличен вид „Хронологичен показалец“, проследяващ местописането и датата на всяко писмо от кореспонденцията. Някои писма нямат отбелязани тези данни. От таблицата в първата част може да се види, че за периода 1898-1900 г. П. Дънов е пребивавал основно във Варна и Нови пазар, а П. Киров – в Бургас.
към текста >>
34.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 2
28 В регистрите на
училището
от това време е записано: „През учебната
По това време сравнително голямо село, което през 1934 г. е преименувано на гр. Обзор. 27 Анхиало – старот о име на гр. Поморие, по това време голям административен център.
28 В регистрите на
училището
от това време е записано: „През учебната
1896/97 г. идва учителят Иван Куцаров, родом от с. Ботево [на 10 км от с. Николаевка], Варненско, който е учителствал ок. 5 години непрекъснато.
към текста >>
35.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 3
Той е един от първите библиотекари на Варненската градска библиотека (1889г.); секретар на Рисувалното
училище
в София (1896); отговорен редактор на Варненски общински вестник (1892-1895); автор и преводач.
от 25.07.1900 г., „Епистоларни диалози“, част І, с. 198. 35 Приложеното писмо е от д-р Миркович. Илия Михайлов Добрев е роден в Тулча на 24.10.1864 г. и умира в София през 1949 г.
Той е един от първите библиотекари на Варненската градска библиотека (1889г.); секретар на Рисувалното
училище
в София (1896); отговорен редактор на Варненски общински вестник (1892-1895); автор и преводач.
Дъщеря му се казва Надежда Илиева Куева – непряка сродница на П. Дънов. 36 Николай В. Велчев. 37 По това време пастор във Варненската евангелска (методистка) църква е Иван Тодоров (1855–1956) – съученик на П. Дънов от Свищов. Вж. също по-нататък писмо №43 от П.
към текста >>
36.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 5
Учи няколко години в евангелското
училище
в Самоков.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 5 45 Пастор Костадин Я. Пачеджиев – роден в с. Баня, Разложко, на 18 януари 1865 г.
Учи няколко години в евангелското
училище
в Самоков.
Заминава за Америка, където получава степен „бакалавър на изкуствата“ в колежа „Алегени“, Пенсилвания, през 1894 г. През учебната 1894/1895 г. е в семинарията „Дрю“. Пристига в Бургас на 17.07.1898 г.
към текста >>
37.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 6
Завършва Военното
училище
и е произведен подпоручик на 3.12.1885 г.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 6 57 Запасен капитан Недялко Нейков Балканджиев е роден в с. Кадекьой, Русенско, на 10.12.1863 г. и умира в болница през 1913 г.
Завършва Военното
училище
и е произведен подпоручик на 3.12.1885 г.
Капитан е от 1.1.1892 г. Минава в запаса през 1901 г. и е зачислен към Девети резервен полк – Свищов. Със сестра си, г-ца Тодорка Нейкова Балканджиева, се установяват да живеят в Хасково, където Балканджиев се занимава със земеделие. Жени се и има 1 дете.
към текста >>
38.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 7
в Шумен се открива първото девическо
училище
Шумен (днес Народно читалище „Добри Войников“), е с най-голямата зала по онова време. Там са се играели редица театрални постановки, а специално за целта през 1898 г. е поръчана театралната завеса, изрисувана от виенски художници и употребявана до 1966 г. 73 През 1897 г.
в Шумен се открива първото девическо
училище
„Княгиня Евдокия“ (сестра на цар Борис ІІІ) с основна цел – практическо обучение. В момента то е преименувано на Професионална гимназия по облекло и хранене (ПГОХ). 74 Богомил Н. Малджиев е свързан с методистката общност в Русе. Известно е, че той има няколко издадени проповеди. Печатница
към текста >>
39.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 13
преподавателка г-жа Димчевска, учителка при Американското
училище
.
147 Липсват текстовете на Съобщението и Откровението. Последното съдържа указания за д-р Миркович, което проличава от писмо №96 на Петър Дънов от 29.01.1904 г. 148 В своя дневник П. Киров пише: „Събота, 6.12.1903 г., Самоков. Като ходих да събирам абонаментите, отидох в протестантската
преподавателка г-жа Димчевска, учителка при Американското
училище
.
Като се явих и разправих защо ходя, тя почна така да вика, че не щяла да плаща, не щяла такова списание, не щяла духове в къщата си, че децата да станели нещо си – и само що не ме изтласка, защото спиритистите били с дявола. Аз отговорих, че ще не ще, но и тя е един дух и че „както се отзоваваш на мене, ако възпитанието, което даваш на чуждите деца, е такова, то тежко им и горко“. И че „ако така представляваш Исуса, то мнозина ще се отрекат от Него“. „На! – каза, – и главата на спиритистите – Дънов – полудял и се самоубил или
към текста >>
40.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 15
Габрово. След гимназията завършва военно
училище
в Русия.
185 Вероятно става дума за К. Алексиев, който е бил отговорник на книжарницата на Българското евангелско дружество през 1897 г. и по- късно е работил в книжарницата на Д. Голов. 186 Според френологичната наука. 187 Константин (Костадин) Иларионов Пецов (1868-1929) е роден в
Габрово. След гимназията завършва военно
училище
в Русия.
Още от дете е с лабилна нервна система, което впоследствие се отразява на службата му като военен. Поради тази причина след време сам си подава оставката. През 1904 г. в Търново заедно с жена си Елена се запознават с П.
към текста >>
работи в Шуменското педагогическо
училище
.
В 1906 г. Бъчваров издава книгата му „Атлантида“. В София В. Узунов става един от учредителите и касиер на Психическото дружество с председател Величко Граблашев. От 1 септември 1908 г.
работи в Шуменското педагогическо
училище
.
Вероятно в този период се жени за Йорданка Пенкова Стамова – племенница на П. Дънов, с която имат двама сина. В 1909 г. издава „Магията в Индия. Магия или хипнотизъм?
към текста >>
41.
09 ПИСМО
Но тоя свят е едно
училище
, гдето трябва да изучаваме пътищата на Този, Който ни е пратил.
Варна, 7. II. 1899 г. Приех вашето писмо. Влизам в положението на мъчнотиите ви.
Но тоя свят е едно
училище
, гдето трябва да изучаваме пътищата на Този, Който ни е пратил.
С търпение трябва да изработваме нашето спасение. Лукав е дяволът, но Този, Който ви води, е по-силен. Желая да зная по какъв начин се ръководите. Имайте радост, спасението е близо. Времето приближава, иде.
към текста >>
42.
45 ПИСМО
Животът е
училище
, гдето трябва да се придобие знание и мъдрост и да се научим да употребяваме благата на тоя живот.
Аз се завърнах от село и засега съм във Варна, гдето мисля да се бавя за дълго време, затова изпращайте писмата си дотук. Всичко, което вие ми съобщихте, както в първото си писмо, тъй и във второто, е било един изпит за вас. Не можем да кажем, че Господ нарочно ни изпраща такива случки, но верното е, че те се случват по някои наши опрощения. Светът е така устроен, че има много опасни неща в него за настоящия наш живот. И разбира се, трябва да съблюдаваме кога минаваме тия места.
Животът е
училище
, гдето трябва да се придобие знание и мъдрост и да се научим да употребяваме благата на тоя живот.
Трябва да погледнем на живота с поглед дълбок и обширен, въоръжен с вяра, за да можем да схванем ония славни моменти, ония велики граници, онова обширно действие на Любовта, което озарява тоя мрачен хаос. Да, животът е вътре в нази, в нашите души и според както мислим и чувствуваме, така го и разбираме. Призвани сме да живеем, да любим, да се подвизаваме, да размишляваме, да ходим с вяра, да се надеем, да очакваме бъдещето, да сме весели и радостни, като разглеждаме и изучаваме великите дела Божии, в които сме призвани да участвуваме. Всяка душа е подобна на един свят космически и населен отпървом и необработен, но щом проникне Любовта, както светлината и топлината на земята, тя оживотворява в нашето битие всичко благо и добро, всичко чисто и свято, всичко високо и благородно. Тя докарва да се оплодотворят в нас всичките семена и зародиши на вечните скрити възможности за развитието и усъвършенствуването на нашата душа.
към текста >>
43.
54 ПИСМО
за бедните) и стопанското
училище
„Евдокия".
Там прекарах добре. Господ във всичко ми помогна. Държах три сказки в градския салон „Арахапгел Михаил". Първата бе със свободен вход, имаше около 500 души слушатели. Останалите две - с вход, и то по разпореждание за в полза на безплатните ученически трапезарии (т.е.
за бедните) и стопанското
училище
„Евдокия".
Чистият приход възлезе на около 200 лв. Шуменци в това отношение се показаха доста щедри. Когато Бог благославя, всичко върви добре. Миналата неделя държах тук първата сказка за в полза на дружество „Милосърдие" и друго още едно задължение, което взех на себе си. Приходът не бе твърде голям и едва покри разноските за салона и афишите.
към текста >>
44.
85 ПИСМО
Светът е
училище
.
Служете искрено в търпение и надежда. Господ, Който е сторил много неща за вази, Който ви е направил с благия Си Дух, Той ще промисли и за бъдещето, ще ви укаже ясно пътя. Имайте моето съдействие. Работете Мъдро и умно. Придобивайте знание от всичко, изваждайте уроци за себе си.
Светът е
училище
.
Уроците трябва добре да се проучават. Предай моя поздрав на Тодор, Милкан и другите приятели. Ваш верен П. К. Дънов
към текста >>
45.
86 ПИСМО
Светът е
училище
.
Служете искрено в търпение и надежда. Господ, Който е сторил много неща за вази, Който ви е направил с благия Си Дух, Той ще промисли и за бъдещето, ще ви укаже ясно пътя. Имайте моето съдействие. Работете Мъдро и умно. Придобивайте знание от всичко, изваждайте уроци за себе си.
Светът е
училище
.
Уроците трябва добре да се проучават. Предай моя поздрав на Тодор, Милкан и другите приятели. Ваш верен П. К. Дънов
към текста >>
46.
95 ПИСМО
Този свят е
училище
, наредено за нашето възпитание.
И право забелязвате, че всичко тук се мени. Само Духът, Добрият Дух остава вечен и неизменяем. И колко добре е казано в Словото, делата им ще ходят след тях. Зидайте се на дом неръкотворен, на свещенство свято, казва Господ. Не е тук целта на живота.
Този свят е
училище
, наредено за нашето възпитание.
И слушайте що казва Духът Господен: „Защото видимият свят в главните си черти е създаден по прилика на духовния. Редът, порядъкът са заети от горе. Естеството в съвкупността си е олицетворение на невидимия мир. Природата изразява живота и действията на всички твари и създания, които Бог е създал. Тия наредби, тая велика сцена, тия действия на видимия свят са въздигнати за вашето обучение, които сте определени да наследите небето.
към текста >>
47.
109 ПИСМО
Както във всяко
училище
този, който се труди, придобива знание, тъй и в живота който страда, придобива благостта Господня.
Да имаме пряко съобщение с Господа трябва да имаме чисти сърца и благ Дух. А това е стремежът на душата да се възвърне към Бога. Работете тъй, както Господ ви учи, и не се безпокойте. Животът е скрит в него. Небесните блага не се купуват със злато и сребро, те се придобиват чрез послушание.
Както във всяко
училище
този, който се труди, придобива знание, тъй и в живота който страда, придобива благостта Господня.
Отегчаваш ли се от мъчнотиите, знай, че те са потребни за повдигането на твоето сърце. Както орането и копането на земята са нужни за посяването и посаждането, тъй и страданията и изпитите са потребни за душата, за да може в нея да се посеят и посадят благата Божии. Животът не стои във външните промени, но във вътрешните проявления на Духа. Качеството на зданието не е във външната мазилка, но в здравотата на градежа, в крепкостта на стените. Този вътрешен градеж, тази вътрешна крепкост е Духа Господен.
към текста >>
48.
118 ПИСМО
Земният живот е
училище
и всякой урок в него трябва да се разбере и схване добре.
Любез. сестро М. Казакова, Вашето писмо получих. Разбирам вашето положение. В тоя живот человек да е готов на всичко. Има горчиви изпити в тоя свят, които носят скърби и страдания, но това е участта на всички добри хора.
Земният живот е
училище
и всякой урок в него трябва да се разбере и схване добре.
Духовното повдигане нагоре изисква усилие. Да се достигне до съвършения живот, да се добие гражданство в Небето не е тъй лесна работа, тъй както мислят. Земята ще се уреди един ден тъй, както е Небето, и това е великата задача на рабите Божии. И като сте призвани да участвувате в тая велика работа, благодарете на Господа за благите Му преднамерения. Онзи, Който ръководи съдбините на всички человеци, Който промишлява за полската трева, за небесните птици, е Великият Баща, Който се грижи и за вас.
към текста >>
49.
120 ПИСМО
Вървете напред, животът е подвиг, животът е
училище
.
София, 11. IV. 1905 г. Люб. сестро М. Казакова, Получих вашето последно писмо.
Вървете напред, животът е подвиг, животът е
училище
.
„Чистото сърце е негова извор." Аз ще дойда в Търново, след като завърша моята настояща обиколка, която ще трае доста дълго време. Бъдете спокойни, има кой да ви ръководи. През тази седмица напущам столицата за Русе, гдето ще се бавя за няколко дена, и от там ще замина за тия места, които съм избрал за своите изследвания. Трябва да се хвърли виделина в умовете. Вярвам, ще прекарате весело светлите празници.
към текста >>
50.
130 ПИСМО
На сестра Недялкова кажи: има два пътя отворени за сина й - или да му пратят пари да се върне при тях, или да му пратят пари да отиде в Съединените щати, гдето условията са по-добри, гдето може да влезе в някое
училище
, след време да следва и да изучи някое занятие.
София, 21. III. 1906 г. Люб. сестро Казакова, Писмото ви получих. С днешната поща ти пращам исканите портрети.
На сестра Недялкова кажи: има два пътя отворени за сина й - или да му пратят пари да се върне при тях, или да му пратят пари да отиде в Съединените щати, гдето условията са по-добри, гдето може да влезе в някое
училище
, след време да следва и да изучи някое занятие.
Виждам, тя й е много жалко за неговите страдания, но от тях може да излезе велико добро за неговото своенравно сърце. Малкото зло се предпочита пред голямото. Ако тя да можеше да вижда ясно Божиите съдби и благи намерения, не би падала в маловерие. По-малко любов ли има Вечният Баща? Благият наш небесен Баща е велик и непостижим във всичко.
към текста >>
51.
133 ПИСМО
Животът е
училище
; в него много добри уроци са потребни.
София, 11. IX. 1906 г. Любез. сестро,
Животът е
училище
; в него много добри уроци са потребни.
Всичко, което се отрежда от горе, има своето предназначение. Покажете чрез своето разумно търпение любовта си. В любовта няма роптание и недоволство. Как е прекарал своя живот нашият Господ на земята? Той е бил преследван, охулван и като агне на заколение не е отворил устата си.
към текста >>
52.
148 ПИСМО
Земята е
училище
и чистилище.
От тази страна въпросът остава висящ. Няма съмнение, вашето желание ще се изпълни, но искат от горе да ви учат на Божествено търпение и непоколебима вяра. Вий, както и всички други, облечени в покривалото на плътта, временните неща ви смущават. Но има ли человек на земята, който да не се смущава! Ако детето, за което се грижи баща му, се безпокои, безпокойството е напразно.
Земята е
училище
и чистилище.
Ако си научавате добре уроците, ако си добре употребявате даденото време и не се обленявате, блажени сте. И ако вършите Волята на Този, Който ви е изпратил на земята, знайте, ще имате и Неговото благословение накрая. За всяка добра работа добре се плаща. В нищо не бързайте. За хода на вашето прошение да се не терзаете.
към текста >>
53.
168 ПИСМО
В живота трябва постоянно да се менят условията и програмите тъй, .както в
училището
.
Всяка душа трябва да бъде благодарна от настоящето. То съдържа в себе си толкова скрити блага, за които мнозина са слепи. Ако ни дадат в живота мъчнотии, да благодарим на Господа, че не са по-големи от тия. Ако ни дават страдания, да благодарим, че са поносими. И когато всеки почне тъй да гледа и да живее, той ще много по-скоро да разбере живота, отколкото ако постоянно търси това, което не се намира в сегашните условия.
В живота трябва постоянно да се менят условията и програмите тъй, .както в
училището
.
Само тогава може някой да се домогне до нещо ново. Такива промени ежеминутно стават в человешкия живот. Който разбира Истината, на когото сърцето е пълно с Божествената Любов, на когото умът е напълно занят с Мъдростта, той се възобновява и подмладява и расте от сила в сила, а който не проумява, се тревожи, терзае, самозалъгва се и преждевременно остарява и става крехък като сухо дърво. Казва на едно място в Словото, да се възобновявате във вашия ум. И моят съвет към вас е, да се възобновявате постоянно.
към текста >>
54.
174 ПИСМО
Сложила е богата трапеза на своите деца, да се нахранят, насладят, да си починат, поспят и идат след това на
училище
да се по-занимаят, да се поучат, да идат в нейната градина на живота, да поработят и да принесат своите придобивки в своя дом.
Вие живеете в един свят, който постоянно привлича вашите мисли, вашите чувства и вашите постъпки към своето същество. Светът, това е проявление на природата, която е майка на всички живи същества. И тя, както всички други майки, се интересува за своите деца. Създала им е за забава, за прехрана, за наука много неща, много играчки за развлечения. Ушила им е много дрешки за украшение, приготвила е много сокове за прохлада и плодове за наслада.
Сложила е богата трапеза на своите деца, да се нахранят, насладят, да си починат, поспят и идат след това на
училище
да се по-занимаят, да се поучат, да идат в нейната градина на живота, да поработят и да принесат своите придобивки в своя дом.
Сега, защо са играчките, защо са дрешките, защо са соковете, защо са плодовете, защо е поуката, защо е работата? На първо място, вие имате два отдела, които могат да се изразят с шест числа. Първият включва четири: 1, 2, 3,4. Общият им сбор възлиза на десет 1+2+3+4=10. А знаете ли какво означава тоя общ сбор на тия четири числа?
към текста >>
55.
193 ПИСМО
Животът па земята е
училище
, в което трябва добре человек да изучава преподадените уроци.
София, 30. XI. 1915 г. Любез. Е. И
Животът па земята е
училище
, в което трябва добре человек да изучава преподадените уроци.
Сегашният живот на всекиго е израз на неговото минало, а бъдещият му ще бъде израз на сегашния. Законът за превъплътяването или странствуването на Душата е закон за условията, а тъй нареченото спасение, това е Божествен метод за повдигането, това е почвата, влагата, въздухът, а спасението, това е светлината, топлината за душата. Прераждането, това е капиталът на душата, а спасението, неговото използуване. Невежите, които не разбират Божия закон, само кряскат и шум дигат наоколо. И защо ли?
към текста >>
56.
194 ПИСМО
Може да имате някои неприятности, но те са в реда на нещата Земята е
училище
за търпение, вяра и надежда.
София, (...). V. 1916 г. Л. К. Е. И. Мисля да сте добре по възможност.
Може да имате някои неприятности, но те са в реда на нещата Земята е
училище
за търпение, вяра и надежда.
Не тъй както ние искаме нещата да се слагат, но тъй както те се случват, това е благото. Блажен е онзи, който на всяко време може да черпи сила и мощ от Бога и при големите изпитания и скърби да е вътрешно радостен и пълен с упование. Господ няма да забрави своите си, Той ще им даде сила и мощ да побеждават. Имайте обич един към друг. Господ знае нуждите на всички.
към текста >>
57.
232 ПИСМО
Животът е Божествено
училище
, в което всеки зададен урок трябва да се проучи и приложи добре.
1909 г. Люб. д-р Дуков, Получих и двете ви писма. Имайте вяра. Аз ще съдействувам да преобърна всичко да работи за вашето добро.
Животът е Божествено
училище
, в което всеки зададен урок трябва да се проучи и приложи добре.
По тоя път върви повдигането и усъвършенствуването на душата. Колкото за идването, ще видя кога може да бъде. Ваш верен П. К. Дънов
към текста >>
58.
252 ПИСМО
Гърците изгориха
училището
на Питагора и отровиха Сократа.
Затова Господ Мой действува и Той скоро ще се прояви. Събитията ще си вземат своя естествен ход. Умните, добрите, благородните, самоотвержените ще разберат, а глупавите и алчните ще останат да се справят със своята карма, със своята съдба. Надейте се на бъдещето, което иде е велико и славно за всички народи и племена по лицето на земята. Евреите се прославиха с разпъването на Христа и създадоха съвременното християнство.
Гърците изгориха
училището
на Питагора и отровиха Сократа.
Българите не знаят още кой път да хванат. Да разпнат Христа няма си място, това е право на евреите, защото е казано, между своите си дойде и своите Му Го не познаха. Да изгорят училището на своя Учител и да отровят Сократа, няма си смисъл. Това е право на гърците, които се славят със своята култура. Българи - те не са се определили още на Кой Бог да слугуват.
към текста >>
Да изгорят
училището
на своя Учител и да отровят Сократа, няма си смисъл.
Надейте се на бъдещето, което иде е велико и славно за всички народи и племена по лицето на земята. Евреите се прославиха с разпъването на Христа и създадоха съвременното християнство. Гърците изгориха училището на Питагора и отровиха Сократа. Българите не знаят още кой път да хванат. Да разпнат Христа няма си място, това е право на евреите, защото е казано, между своите си дойде и своите Му Го не познаха.
Да изгорят
училището
на своя Учител и да отровят Сократа, няма си смисъл.
Това е право на гърците, които се славят със своята култура. Българи - те не са се определили още на Кой Бог да слугуват. А които „Го приеха, казва Писанието, даде им се да се наричат Синове Божии". Ето въпросът, който аз разрешавам. Моят Отец, на Когото аз слугувам, Моят Господ и Бог, на Когото върша Волята, върши сега нещо по-велико в света.
към текста >>
59.
БЕЛЕЖКИ
Като ученик в богословското
училище
в Свищов Учителя живее в неговия дом.
Ти сам знаеш, че много от нещата, които ти са казани, са лъжливи и неверни. Твоята душа усеща това, но твоят ум, който обича щестлавие-то, иска да те заблуди." За ученика най-чистият духовен източник е Учителя, а посланието - учението на Бялото братство. 8. „Десетте свидетелства на Духа на Истината" са подписани на 28 февруари 1899 г. в Бургас от Учителя и първите трима ученика. 9. Петър Тихчев, евангелистки пастор, пътуващ проповедник.
Като ученик в богословското
училище
в Свищов Учителя живее в неговия дом.
От 1910 г. участва в срещите на Веригата. 10. Става дума за кръщението на Пеню Киров. Учителя търпеливо наблюдава понякога мъчителното раздвоение в съзнанието и постъпките на първите ученици. Само три години по-късно Учителя в писмо от 16 април 1903 г.
към текста >>
Учи в гръцко
училище
в Пловдив и в българско в Пазарджик.
във Варна се провежда осмата среща (събор) на Веригата. Участват лично поканени от Учителя 13 души: Пеню Киров, Тодор Стоименов, Мария Казакова, Анастасия Желязкова, Тодор Бъчваров, Димитър Голов, Михалаки Георгиев, Гина и Петко Гумнерови, Константин и Елена Иларионови, Атанас Бойнов и Илия Стойчев. 31. Константин Дъновски (20 август 1830 г. - 13 ноември 1918 г.), роден в с. Читак (Устово, Смолян).
Учи в гръцко
училище
в Пловдив и в българско в Пазарджик.
Учител в килийното училище в Устово, после - в Райково, но е принуден да напусне Родопите поради конфликт с властите и църквата, защото води обучението на децата на български език. Заминава за Атон, за да приеме монашески сан, спира в Солун, където в църквата „Св. Георги" получава антиминс и има пророческо видение. Завръща се в Устово, а през 1857 г. заминава за Варна.
към текста >>
Учител в килийното
училище
в Устово, после - в Райково, но е принуден да напусне Родопите поради конфликт с властите и църквата, защото води обучението на децата на български език.
Участват лично поканени от Учителя 13 души: Пеню Киров, Тодор Стоименов, Мария Казакова, Анастасия Желязкова, Тодор Бъчваров, Димитър Голов, Михалаки Георгиев, Гина и Петко Гумнерови, Константин и Елена Иларионови, Атанас Бойнов и Илия Стойчев. 31. Константин Дъновски (20 август 1830 г. - 13 ноември 1918 г.), роден в с. Читак (Устово, Смолян). Учи в гръцко училище в Пловдив и в българско в Пазарджик.
Учител в килийното
училище
в Устово, после - в Райково, но е принуден да напусне Родопите поради конфликт с властите и църквата, защото води обучението на децата на български език.
Заминава за Атон, за да приеме монашески сан, спира в Солун, където в църквата „Св. Георги" получава антиминс и има пророческо видение. Завръща се в Устово, а през 1857 г. заминава за Варна. Учителствува в с. Николаевка.
към текста >>
60.
Сравнителният биологически процес. Аналогии и заключения – новите хора
Следователно и нашите понятия за света, нашите схващания за индивидуалния и обществения живот, за религията, за семейството, за
училището
, за църквата и пр.
Тогава започнал новата си култура – градинарството, като насаждал плодните растения; това именно човекът учил в Райската градина. А след като излязъл от Рая, той се научил на земеделие, да сече дърветата, да троши камъни и да гради къщи. В това си състояние той е дошъл до последния си предел, опитал всичките положения на живота, споходил е в това малко езерце – „в този малък свят на Земята“, – в което е живял, всичките места, изял и изпил всичко в това езерце и като нямало повече, с какво да се храни, той се изложил на съвременния глад, който се отъждествява с появяването на болестта неврастения: тя не е нищо друго освен духовен глад. В разните състояния на тази болест липсват за човека всички ония елементи, в които правилният живот може да се проявява. Такава е промяната, която е станала с човека като индивид.
Следователно и нашите понятия за света, нашите схващания за индивидуалния и обществения живот, за религията, за семейството, за
училището
, за църквата и пр.
трябва да претърпят коренни промени в своята форма, в своето съдържание и в своя смисъл. Ако ние сме разумни, тия промени ще дойдат по естествения начин на еволюцията, т.е. без никакви сътресения и катастрофи, но ако ние въздействуваме на тях със сила, те ще станат по закона на необходимостта, насилствено. Ние виждаме, че и природата си служи по същия начин: когато човек боледува, природата му казва, че трябва да погладува няколко дни, докато се възвърне естественото състояние на силите, които функционират в човешкия организъм. Но ако човек престъпи тия прости правила в природата и се наяде в това болезнено състояние, непременно ще настъпят лоши резултати.
към текста >>
61.
Разумният живот. Не се противи на злото – Законът на Любовта
Да съградиш ли едно
училище
и да го устроиш с учители, пособия и ученици или пък да го разрушиш и да разпръснеш учителите и учениците му?
Това обаче не значи, че човек не трябва да отстоява своите права, но трябва да ги отстоява разумно, без излишни иждивения. Ако двама борци на полето на състезанията се унищожат взаимно, какво се добива от тази борба? – Разбира се, нищо. Но ако тия двама борци се вразумят и посветят силите си за своите ближни, тогава всеки от тях ще покаже в какво седи неговото превъзходство и неговата сила. Кое е по-голямо изкуство: да запалиш ли една къща или да я съградиш?
Да съградиш ли едно
училище
и да го устроиш с учители, пособия и ученици или пък да го разрушиш и да разпръснеш учителите и учениците му?
– Няма съмнение, че е разумно и похвално, ако градиш, отглеждаш и възпитаваш, ако даваш живот на хората: това е великото, в което Божественото се проявява. Но някои, може би, ще ни възразят: „Ние с дейността си, каквото и да е, все градим“. Да допуснем, че е така. Но ако аз, когато съграждам къщата на някого и напълвам касата му с пари, същевременно го задължавам да унищожи някого или да напусне всякакъв морал и да служи само на себе си, то питам, при такива условия, това градеж ли е? Или с други думи, ако имахте дървени каси, пълни със злато, и аз ви ги изпразня, като в замяна на тях ви дам железни, това култура ли е?
към текста >>
62.
250–300
Онзи свят, това е
училището
, където той ще продължава учението си.
Когато ученикът се освободи от грубите мисли на материалния живот, умът му се изпълва със светли мисли за Възвишеното и Великото в живота. Тогава той може да работи. 274 Онзи свят. Ученикът трябва да се приготви съзнателно да замине от този свят.
Онзи свят, това е
училището
, където той ще продължава учението си.
Този свят и онзи свят са един свят. 275 Бялата светлина. Когато ученикът мисли за Доброто, в неговия ум се явява една мека бяла светлина – живо Същество, с което той може да се разговаря и да научи много нещо. 276
към текста >>
63.
350–400
Животът на ученика не може да бъде на две места: и в света, и в
училището
.
Тогава човек може и сам да живее, т.е. с Любовта. А Бог е Любов, и дето е Бог, там е всичко! 365 Две места.
Животът на ученика не може да бъде на две места: и в света, и в
училището
.
За изпит ученикът може да отиде в света, но той е винаги в училището. Той работи в света; не къса връзките си с него, но той навсякъде е ученик. 366 Среща с Учителя. Когато ученикът иска да се срещне с Учителя си, трябва да се приготви за това: не трябва да има никакви връзки с преходното; това е процес в съзнанието.
към текста >>
За изпит ученикът може да отиде в света, но той е винаги в
училището
.
с Любовта. А Бог е Любов, и дето е Бог, там е всичко! 365 Две места. Животът на ученика не може да бъде на две места: и в света, и в училището.
За изпит ученикът може да отиде в света, но той е винаги в
училището
.
Той работи в света; не къса връзките си с него, но той навсякъде е ученик. 366 Среща с Учителя. Когато ученикът иска да се срещне с Учителя си, трябва да се приготви за това: не трябва да има никакви връзки с преходното; това е процес в съзнанието. Той е в силно молитвено състояние.
към текста >>
64.
450–500
Когато ученикът е при Учителя си, той е в университета, а инак е в
училището
.
То е абсолютно! При Божественото няма друго мнение! Ученикът никога не престъпва това правило! 471 Университет.
Когато ученикът е при Учителя си, той е в университета, а инак е в
училището
.
472 Любовта. Любовта на ученика трябва постоянно да се пречиства, за да се слее с Любовта на Учителя. Малкият може да се издигне до Големия само чрез Любовта. Само Любовта прави малките неща велики.
към текста >>
Божественото
училище
.
Философия. Философия се изисква от живота на ученика. Той трябва да умее да примири всичките противоречия. Големите работи са за хората, а малките – за ученика. 489
Божественото
училище
.
В Божественото училище всички постъпки на ученика трябва да бъдат отмерени. Най-съкровените работи на душата не се изявяват навън. 490 Не веднага. Учителят не дава веднага на ученика това, което той иска, а го оставя известно време да поживее с тази мисъл.
към текста >>
В Божественото
училище
всички постъпки на ученика трябва да бъдат отмерени.
Философия се изисква от живота на ученика. Той трябва да умее да примири всичките противоречия. Големите работи са за хората, а малките – за ученика. 489 Божественото училище.
В Божественото
училище
всички постъпки на ученика трябва да бъдат отмерени.
Най-съкровените работи на душата не се изявяват навън. 490 Не веднага. Учителят не дава веднага на ученика това, което той иска, а го оставя известно време да поживее с тази мисъл. Да има време и ученикът да изживее желанието си.
към текста >>
65.
501 - 550
Учениците един по един напущат земното
училище
.
Мъдрост, от която идва светлина е истинска Мъдрост. Истина, от която идва свобода е самата Истина. Там е Духът. Празната стомна, сухият извор, могат ли да задоволят жадния пътник? Изгасналите фарове могат ли да покажат пътя на странствуващите кораби?
Учениците един по един напущат земното
училище
.
Божият Мир да бъде с вас и Моята светлина да ви упътва. (по случай заминаването на брат Илия Стойчев - 6 октомври 1925 г.) 505 Малко цвете съм аз, зная тайните на живота. На земята раста, в небето се уча.
към текста >>
66.
Светът на великите души
Дом без врата и
училище
без прозорец подобни са.
Не разваляй това, което природата е наредила. Не ù давай съвет какво да прави. С нея на състезание не ходи и нищо насила от нея не взимай. Взимай, когато добрият ти дава. Давай, когато умният от тебе иска.
Дом без врата и
училище
без прозорец подобни са.
Защо са подобни? Както в къща без врата никой не може да живее, така и в училище без прозорец нищо не може да се научи. След като си ял сладки плодове, не яж горчиви. След като си пил сладък сок, не пий пелин. След като си казал няколко сладки думи някому, не ги обличай със своите дрипели.
към текста >>
Както в къща без врата никой не може да живее, така и в
училище
без прозорец нищо не може да се научи.
С нея на състезание не ходи и нищо насила от нея не взимай. Взимай, когато добрият ти дава. Давай, когато умният от тебе иска. Дом без врата и училище без прозорец подобни са. Защо са подобни?
Както в къща без врата никой не може да живее, така и в
училище
без прозорец нищо не може да се научи.
След като си ял сладки плодове, не яж горчиви. След като си пил сладък сок, не пий пелин. След като си казал няколко сладки думи някому, не ги обличай със своите дрипели. След като си направил едно добро, не го разгласявай с тъпан. След като си изказал една велика мисъл, не ù прави затвор.
към текста >>
67.
МОЛИТВИ ЗА ВЕЧЕР
Благий Господи, тази Вечер искам да ида в
училището
, в Школата на Всемирното Бяло Братство.
Господи, аз съм немощен. Ти си силен, прояви се. Амин. ВЕЧЕРНА МОЛИТВА ЩЕ БЪДА ГОРЕ
Благий Господи, тази Вечер искам да ида в
училището
, в Школата на Всемирното Бяло Братство.
Господ ме обича и аз Го обичам. Бог е безграничен и затова ме обича и в НегоВата Любов нямам абсолютно никакво съмнение. Ще бъда горе, защото Господ е казал и Неговата дума на две не става. Амин. МОЛИТВА ЗА ВЕЧЕР
към текста >>
68.
ФОРМУЛИ - Всички
Един ден, когато свърша
училището
на Земята, Бог ще ме постави при по-добри условия на друга планета, там да раста и да се развивам.
Извади ни от изкушението, за да познаем Твоето Светло Любящо Сърце. Формула 292 Дойдете ли до един кръстопът, кажете си: Всичко е от Бога! Той е създал Земята и аз ще бъда благодарен от нея, ще използувам условията, при които съм поставен.
Един ден, когато свърша
училището
на Земята, Бог ще ме постави при по-добри условия на друга планета, там да раста и да се развивам.
Обаче, ако не изпълнявам Волята Божия, даже няма да използвам и условията на Земята. Формула 293 Господи, в мен две мисли няма да има - само един свещен ум, само едно сърце, чисто и свещено, само една свещена душа, един дух, да извърша Твоята велика Воля и през всичките векове да бъда съработник с Тебе и да служа с Тебе заедно. "Едно тяло и един Дух" ( Ефесяном 4:4) Формула 294
към текста >>
69.
ФОРМУЛИ - (272-293) 'И да просим от Бога да се изпълните с познанието на Неговата Воля'
Един ден, когато свърша
училището
на Земята, Бог ще ме постави при по-добри условия на друга планета, там да раста и да се развивам.
Извади ни от изкушението, за да познаем Твоето Светло Любящо Сърце. Формула 292 Дойдете ли до един кръстопът, кажете си: Всичко е от Бога! Той е създал Земята и аз ще бъда благодарен от нея, ще използувам условията, при които съм поставен.
Един ден, когато свърша
училището
на Земята, Бог ще ме постави при по-добри условия на друга планета, там да раста и да се развивам.
Обаче, ако не изпълнявам Волята Божия, даже няма да използвам и условията на Земята. Формула 293 Господи, в мен две мисли няма да има - само един свещен ум, само едно сърце, чисто и свещено, само една свещена душа, един дух, да извърша Твоята велика Воля и през всичките векове да бъда съработник с Тебе и да служа с Тебе заедно.
към текста >>
70.
Вечерна молитва Ще бъда горе
Благий Господи, тази вечер искам да ида в
училището
, в школата на Всемирното Бяло братство.
Вечерна молитва Ще бъда горе
Благий Господи, тази вечер искам да ида в
училището
, в школата на Всемирното Бяло братство.
Господ ме обича и аз Го обичам. Бог е безграничен и затова ме обича и в Неговата любов нямам абсолютно никакво съмнение. Ще бъда горе, защото Господ е казал и Неговата дума на две не става. Амин.
към текста >>
71.
Формули 288 - 312 И да просим от Бога да се изпълните с познанието на Неговата воля
Един ден, когато свърша
училището
на земята, Бог ще ме постави при по-добри условия на друга планета, там да раста и да се развивам.
Господи, в мен две мисли няма да има - само един свещен ум, само едно сърце, чисто и свещено, само една свещена душа, един дух, да извърша Твоята велика воля и през всичките векове да бъда съработник с Тебе и да служа с Тебе заедно. формула 303 Дойдете ли до един кръстопът, кажете си: Всичко е от Бога! Той е създал земята и аз ще бъда благодарен от нея, ще използвам условията, при които съм поставен.
Един ден, когато свърша
училището
на земята, Бог ще ме постави при по-добри условия на друга планета, там да раста и да се развивам.
Обаче ако не изпълнявам волята Божия, даже няма да използвам и условията на земята. формула 304 Ние ще изпълним волята на нашия Господ на любовта, мъдростта и истината без страх и тъмнина и в нас ще живее и ще се проявява Духът Христов. формула 305 Максимите, които ученикът може да приложи, са: Господи, да бъде нашата воля, но да стане Твоята!
към текста >>
72.
Първа част- ПРЕДИСЛОВИЕТО КРАТКА ИСТОРИЯ НА СЕЛО НИКОЛАЕВКА
първото българско
училище
в селото си, което било и първото българско
училище
и във Варненска околия.
Роден в село Голица, Несебърско, и получил според тогавашните понятия едно добро местно образование на български, гръцки и турски, Атанас Георгиев постъпил по време на Руско-турската война през 1826 - 1829 г. преводач при русите, с които ходил чак до Одрин. След войната, след като баща му с много свои съселяни напуснал Голица и се преселил в Хадърча, тук дошъл и Атанас. Благодарение на своите знания и интелигентност, на своите връзки с турските и гръцките първенци във Варна и на покровителството, което оказвал на своите съселяни, сам се издигнал след смъртта на своя баща пред тях като най-влиятелния човек в селото и те го избират за селски мухтар (кмет), чорбаджия. Атанас Георгиев е бил рядко издигнат българин, който въпреки невежеството на своите съселяни сам и на свои разноски отворил през 1847 г.
първото българско
училище
в селото си, което било и първото българско
училище
и във Варненска околия.
За пръв български учител условил младия Константин поп Дъновски от родопското село Читак. Младият учител, условен за 500 гроша и храна, започва работа с 10 - 15 ученици в килера на чорбаджи Атанасовата къща. След училището чорбаджи Атанас убедил своите съселяни да открият и българска църква. През следващата година е построена и специална сграда с две стаи. Едната е за училище, а другата - за църква.
към текста >>
След
училището
чорбаджи Атанас убедил своите съселяни да открият и българска църква.
Благодарение на своите знания и интелигентност, на своите връзки с турските и гръцките първенци във Варна и на покровителството, което оказвал на своите съселяни, сам се издигнал след смъртта на своя баща пред тях като най-влиятелния човек в селото и те го избират за селски мухтар (кмет), чорбаджия. Атанас Георгиев е бил рядко издигнат българин, който въпреки невежеството на своите съселяни сам и на свои разноски отворил през 1847 г. първото българско училище в селото си, което било и първото българско училище и във Варненска околия. За пръв български учител условил младия Константин поп Дъновски от родопското село Читак. Младият учител, условен за 500 гроша и храна, започва работа с 10 - 15 ученици в килера на чорбаджи Атанасовата къща.
След
училището
чорбаджи Атанас убедил своите съселяни да открият и българска църква.
През следващата година е построена и специална сграда с две стаи. Едната е за училище, а другата - за църква. Но гръцките интриги спират строителството. Тогава чорбаджи Атанас отива във Варна и с турски големци издейства разрешение за продължаване на строежа. На 26 октомври 1851 г.
към текста >>
Едната е за
училище
, а другата - за църква.
първото българско училище в селото си, което било и първото българско училище и във Варненска околия. За пръв български учител условил младия Константин поп Дъновски от родопското село Читак. Младият учител, условен за 500 гроша и храна, започва работа с 10 - 15 ученици в килера на чорбаджи Атанасовата къща. След училището чорбаджи Атанас убедил своите съселяни да открият и българска църква. През следващата година е построена и специална сграда с две стаи.
Едната е за
училище
, а другата - за църква.
Но гръцките интриги спират строителството. Тогава чорбаджи Атанас отива във Варна и с турски големци издейства разрешение за продължаване на строежа. На 26 октомври 1851 г. в присъствието на много селяни от съседните села сградата е осветена от Варненския митрополит Порфирий и пръв български свещеник става споменатият К. Дъновски. Започват и училищните занятия.
към текста >>
Примитивната обстановка на това
училище
го доближава твърде много до характера на църковната килия.
Забележителни са думите му, които казал в Цариград при уреждане на църковните работи: „Няма да си отида оттук, докато не видя български владици да се упътят за Българско." Надгробната плоча се намира в църковния двор върху гроба на неговия внук Атанас Златев, който бил убит от турците в Ботевската гора. След Петър Атанасов учител става Курти Добрев, и двамата от същото село. Последният - по професия абаджия, упражнявайки занаята си едновременно и учи десет ученици. Заедно с това изпълнява и длъжността на селски писар.
Примитивната обстановка на това
училище
го доближава твърде много до характера на църковната килия.
Учениците са сядали на възглавници, донесени от вкъщи, и пишели на коляно. Стаята била малка и тъмна. В следващите години, към 1866 - 1868, тук работят Иванчо, а след него до 1871 г. - Андон х.Матеев. Те очевидно с нищо не променят атмосферата в училището, поради което някои недоволни ученици го напущат и отиват да се учат в село Юшенлии (днес село Ботево).
към текста >>
Те очевидно с нищо не променят атмосферата в
училището
, поради което някои недоволни ученици го напущат и отиват да се учат в село Юшенлии (днес село Ботево).
Примитивната обстановка на това училище го доближава твърде много до характера на църковната килия. Учениците са сядали на възглавници, донесени от вкъщи, и пишели на коляно. Стаята била малка и тъмна. В следващите години, към 1866 - 1868, тук работят Иванчо, а след него до 1871 г. - Андон х.Матеев.
Те очевидно с нищо не променят атмосферата в
училището
, поради което някои недоволни ученици го напущат и отиват да се учат в село Юшенлии (днес село Ботево).
Същите ученици изпращат на 31 май 1871 г. писмо до Варненската община, което показва състоянието на обучението и изобщо - изостаналостта на местното училище. След 1871 г. в селото учителства Стефан Колчов от Железник (Ст. Загора), който получава заплата от 3000 гроша и храна от селяните.
към текста >>
писмо до Варненската община, което показва състоянието на обучението и изобщо - изостаналостта на местното
училище
.
Стаята била малка и тъмна. В следващите години, към 1866 - 1868, тук работят Иванчо, а след него до 1871 г. - Андон х.Матеев. Те очевидно с нищо не променят атмосферата в училището, поради което някои недоволни ученици го напущат и отиват да се учат в село Юшенлии (днес село Ботево). Същите ученици изпращат на 31 май 1871 г.
писмо до Варненската община, което показва състоянието на обучението и изобщо - изостаналостта на местното
училище
.
След 1871 г. в селото учителства Стефан Колчов от Железник (Ст. Загора), който получава заплата от 3000 гроша и храна от селяните. По негово време нараства броят на учениците - 116 момчета и 17 момичета и се въвежда разпределение в четири отделения. Ст. Колчов остава до учебната 1874-1875 г., която не довършва.
към текста >>
73.
СЕЛО ХАДЪРДЖА И ВЪЗРАЖДАНЕТО ВЪВ ВАРНЕНСКО
първото българско
училище
в селото си, което е било и първото българско
училище
във Варненската околия, като условил за пръв български учител Константин Дъновски.
Роден в с. Гулица (Месемврийско) и получил, според тогавашните понятия, едно доста добро местно образование на български, гръцки и турски, Атанас Георгиев постъпил през време на Руско-турската война в 1928-29 година преводчик при русите, с които ходил до Одрин. След войната, след като баща му с много свои съселяни напуснал Гулица и се преселил и установил в Хадърджа, тук дошъл и Атанас. Благодарение на своите знания и интелигентност, на своите връзки с турските и гръцки първенци във Варна и на покровителството, което оказвал на своите съселяни, той се издигнал след смъртта на баща си пред тях като най-влиятелния човек в селото и те го избрали за селски мухтар (кмет), чорбаджия. Атанас Георгиев е бил един рядък, издигнат българин, който, въпреки невежеството и неотзивчи-востта на своите съселяни, сам и на свои разноски отворил в 1847 г.
първото българско
училище
в селото си, което е било и първото българско
училище
във Варненската околия, като условил за пръв български учител Константин Дъновски.
След училището той убедил своите съселяни да построят на следната година в Николаевка и българска църква, в която станал пръв български свещеник споменатият Константин Дъновски и която в 1851 г. била осветена от Варненския митрополит Порфи-рий, а в 1857 г. извикал за нея и втори български свещеник Иван Громов. В „Описание на село Хадърджа (Деде-Бунар) " - ръкопис от неизвестен автор, без дата, но изглежда доста стар, във Варненското Археологическо Дружество VIII, N° 38. Забележително е, че в това последното описание е дадена 1790 год., като рождена година на А.
към текста >>
След
училището
той убедил своите съселяни да построят на следната година в Николаевка и българска църква, в която станал пръв български свещеник споменатият Константин Дъновски и която в 1851 г.
Гулица (Месемврийско) и получил, според тогавашните понятия, едно доста добро местно образование на български, гръцки и турски, Атанас Георгиев постъпил през време на Руско-турската война в 1928-29 година преводчик при русите, с които ходил до Одрин. След войната, след като баща му с много свои съселяни напуснал Гулица и се преселил и установил в Хадърджа, тук дошъл и Атанас. Благодарение на своите знания и интелигентност, на своите връзки с турските и гръцки първенци във Варна и на покровителството, което оказвал на своите съселяни, той се издигнал след смъртта на баща си пред тях като най-влиятелния човек в селото и те го избрали за селски мухтар (кмет), чорбаджия. Атанас Георгиев е бил един рядък, издигнат българин, който, въпреки невежеството и неотзивчи-востта на своите съселяни, сам и на свои разноски отворил в 1847 г. първото българско училище в селото си, което е било и първото българско училище във Варненската околия, като условил за пръв български учител Константин Дъновски.
След
училището
той убедил своите съселяни да построят на следната година в Николаевка и българска църква, в която станал пръв български свещеник споменатият Константин Дъновски и която в 1851 г.
била осветена от Варненския митрополит Порфи-рий, а в 1857 г. извикал за нея и втори български свещеник Иван Громов. В „Описание на село Хадърджа (Деде-Бунар) " - ръкопис от неизвестен автор, без дата, но изглежда доста стар, във Варненското Археологическо Дружество VIII, N° 38. Забележително е, че в това последното описание е дадена 1790 год., като рождена година на А. Георгиев, докато Ив. К.
към текста >>
Българите си имали там, дето проявявали нужда и съзнание, свободно своя език в църква или
училище
, както е било например, както знаем, в Балчик, гърците - своя гръцки, а гагаузите -турски.
В самия град Варна, центъра на епархията, положението е било по-друго, отколкото в областта. Тук народностното съотношение на християните е било тъкмо обратното, и българите са били в малцинство. Масата на християнското население образували гагаузите, които говорили турски и при всичко, че не били от гръцки произход, фанатично се гърчеели; обаче това е било вече към и след средата на XIX в. До 40-те години във Варна, както и във Варненско, национални противоречия и изобщо въпрос за националности не е имало. Църковната мантия на Цариградската патриаршия е обгръщала и покривала всички православни, без разлика на език и народ.
Българите си имали там, дето проявявали нужда и съзнание, свободно своя език в църква или
училище
, както е било например, както знаем, в Балчик, гърците - своя гръцки, а гагаузите -турски.
Забележително е, че тогава във Варна владеещ език в църква и общество е бил турският, т.е. езикът на мнозинството - гагаузите. Църковната служба е била извършвана на турски също така, както в наши дни още у караманлиите в Мала Азия. Впрочем, и напоследък още във варненското гагаузко село Кестрич (днес варненския квартал „Виница"), апостолът се четял на турски. В обществото пък гръцкият език е бил много слабо разпространен и се е говорил освен от митрополита и от неговото духовенство, само от 2-3 души гърци...
към текста >>
Видяхме, че варненските българи си бяха извоювали свое българско
училище
и се бяха сгрупирали в една българска община.
до П. Р. Славейков във Варна, което се съхранява в архивата на Б. Даскалов в Трявна, дето същият му иска някои книги и между другото казва: „За туй днеска, умислен какво да правя, взех перото писмено да ви попитам за здравето ви и за доброто ви име, че сте станал по общо мнение даскал във Варна, и дано се продължи за дълго време. Ако виж-даш да си спокоен и ако си вижда приятно, и ако тамкашните ста-рейшини имат съгласие." От приведеното в предишната забележка писмо на Мараджиев следва, че Славейков не ще е напуснал Варна много дълго преди 12 февруарий 1865 г., защото това не би останало неизвестно в Ески Джумая.
Видяхме, че варненските българи си бяха извоювали свое българско
училище
и се бяха сгрупирали в една българска община.
И при всичко, че формално те бяха прогласили отделянето си от Цариградската патриаршия, все пак фактически нямали във Варна своя отделна църква и духовенство и не скъсвали с Варненската гръцка митрополия и духовенство. Те се черкували в гръцките църкви, служили си с гръцките свещеници при венчав-ка, кръщене, смърт и други църковни нужди, изобщо задоволявали се с гръцкото духовенство. Добре, но в Турската империя властта признавала народностите в лицето на тяхната църква и църковни водачи. Та, за да изпъкне българският елемент напълно като отделна обособена народност, трябвало е и фактически да си създаде във Варна отделна църква. Въпросът за българската църква във Варна е бил, значи, напълно назрял тогава.
към текста >>
Реши се да се приспособи долният етаж от
училището
за черква и да се нарече „Св.
ще се отнеме насила казаната черква, както биде взета в 1861 г. черквата „Св. Богородица" в Пловдив. Турските власти приготвиха 12 души турци, които да употребят и хладно оръжие в случай, че стане нужда, само да не допущат отнемането на черквата. За да се избегнат кръвопролитията, българите се отказаха от намерението и аз сам отидох при мютесарафина да му съобщя решението и да го помоля да не изпраща приготвените 12 души турци.
Реши се да се приспособи долният етаж от
училището
за черква и да се нарече „Св.
Архангел Михаил". На 14 февруарий 1865 год. пръв път служих в нея и аз й бях първият свещеник. На Великата събота, когато трябваше да се обикаля черквата (черковната процесия), тогавашният мютесариф Абдул Рахман се разпореди да се преоблекат 25 души млади българи в стражарска форма, за да пазят ред и тишина и да предотвратят възможните смутове от страна на разсърдените гагаузи и измирли-гьрци. За новата черква взехме икони и други черковни принадлежности от Николаевската църква, с които си служихме почти година, докато такива се набавят.
към текста >>
Поради невъзможността да имат някоя от гръцките църкви, защото властта не искала да допусне никакви ексцесии и смущения в града, те решили още сега, преди да пристигне новият гръцки владика, да пристъпят към дело, като обърнат долния етаж на
училището
си в църква.
И така, на 30 ноемврий 1864 г. умрял Варненският гръцки митрополит Порфирий. На 11 декемврий бил назначен и ръкоположен за негов приемник митрополит Иоаким, по-късно Цариградски патриарх, който се забавил малко, докато се приготви, и решил едва през март 1865 г. да потегли за епархията си. Варненските първенци-българи, обсъждайки събитията, дошли до заключение, че е настъпило вече време да се откъснат съвсем от Гръцката варненска митрополия, като образуват и своя българска църква.
Поради невъзможността да имат някоя от гръцките църкви, защото властта не искала да допусне никакви ексцесии и смущения в града, те решили още сега, преди да пристигне новият гръцки владика, да пристъпят към дело, като обърнат долния етаж на
училището
си в църква.
Те повикали от с. Хадържа иконом Константин Дъновски за свой пръв варненски български свещеник, който със смъртта на Порфирия се освободил от своите тесни връзки с Гръцката митрополия и от своите задължения към тоя владика, който го протежирал още от младини и при когото служил до смъртта му, подир което се оттеглил в с. Хадърджа. На следния ден след пристигането на Дъновски на 9 февруарий българите направили събор в училището и единодушно решили да превърнат долния етаж на училището на църква, като същевременно направили и подписали всички едногласно едно съответно писмено протестно изложение до правителството, подписано и подпечатано след това и от 50-60 села на Варненския санджак, какво не могат вече да стоят без църква и че няма да приемат новия гръцки владика, докато не се разреши българския църковен въпрос. К. Дъновски е бил пратен в с. Хадърджа да донесе нужните свещени потреби, икони, Антиминс и пр.
към текста >>
На следния ден след пристигането на Дъновски на 9 февруарий българите направили събор в
училището
и единодушно решили да превърнат долния етаж на
училището
на църква, като същевременно направили и подписали всички едногласно едно съответно писмено протестно изложение до правителството, подписано и подпечатано след това и от 50-60 села на Варненския санджак, какво не могат вече да стоят без църква и че няма да приемат новия гръцки владика, докато не се разреши българския църковен въпрос. К.
да потегли за епархията си. Варненските първенци-българи, обсъждайки събитията, дошли до заключение, че е настъпило вече време да се откъснат съвсем от Гръцката варненска митрополия, като образуват и своя българска църква. Поради невъзможността да имат някоя от гръцките църкви, защото властта не искала да допусне никакви ексцесии и смущения в града, те решили още сега, преди да пристигне новият гръцки владика, да пристъпят към дело, като обърнат долния етаж на училището си в църква. Те повикали от с. Хадържа иконом Константин Дъновски за свой пръв варненски български свещеник, който със смъртта на Порфирия се освободил от своите тесни връзки с Гръцката митрополия и от своите задължения към тоя владика, който го протежирал още от младини и при когото служил до смъртта му, подир което се оттеглил в с. Хадърджа.
На следния ден след пристигането на Дъновски на 9 февруарий българите направили събор в
училището
и единодушно решили да превърнат долния етаж на
училището
на църква, като същевременно направили и подписали всички едногласно едно съответно писмено протестно изложение до правителството, подписано и подпечатано след това и от 50-60 села на Варненския санджак, какво не могат вече да стоят без църква и че няма да приемат новия гръцки владика, докато не се разреши българския църковен въпрос. К.
Дъновски е бил пратен в с. Хадърджа да донесе нужните свещени потреби, икони, Антиминс и пр. След това пристъпили и към преобразуване на долния етаж на училището, при което не са липсвали съревнования, страхове, недоразумения и караници между дейците, при което се отличил със своята ревност Р. х.Мавридов. На 12 февруарий един майстор, повикан от последния, почнал да работи нужните промени в долния етаж на училищната сграда, направил олтар и престол, обковал прозорците отвън с дъски, за да не се вижда като се служи вътре служба. На 13-ти, когато всичко било готово, гъркоманите се научили и почнали да противодействат, но без успех.
към текста >>
След това пристъпили и към преобразуване на долния етаж на
училището
, при което не са липсвали съревнования, страхове, недоразумения и караници между дейците, при което се отличил със своята ревност Р. х.Мавридов.
Те повикали от с. Хадържа иконом Константин Дъновски за свой пръв варненски български свещеник, който със смъртта на Порфирия се освободил от своите тесни връзки с Гръцката митрополия и от своите задължения към тоя владика, който го протежирал още от младини и при когото служил до смъртта му, подир което се оттеглил в с. Хадърджа. На следния ден след пристигането на Дъновски на 9 февруарий българите направили събор в училището и единодушно решили да превърнат долния етаж на училището на църква, като същевременно направили и подписали всички едногласно едно съответно писмено протестно изложение до правителството, подписано и подпечатано след това и от 50-60 села на Варненския санджак, какво не могат вече да стоят без църква и че няма да приемат новия гръцки владика, докато не се разреши българския църковен въпрос. К. Дъновски е бил пратен в с. Хадърджа да донесе нужните свещени потреби, икони, Антиминс и пр.
След това пристъпили и към преобразуване на долния етаж на
училището
, при което не са липсвали съревнования, страхове, недоразумения и караници между дейците, при което се отличил със своята ревност Р. х.Мавридов.
На 12 февруарий един майстор, повикан от последния, почнал да работи нужните промени в долния етаж на училищната сграда, направил олтар и престол, обковал прозорците отвън с дъски, за да не се вижда като се служи вътре служба. На 13-ти, когато всичко било готово, гъркоманите се научили и почнали да противодействат, но без успех. Те пратили майстор Спиро при управителя да интригува, че българите турят основите на църква, и да пречи на работата и да спре работещия майстор. Обаче до вечерта всичко било приготвено и наредено, пристигнал и поп Константин Дъновски с поп Ивана Громов от с. Хадърджа и донесли потребните църковни работи.
към текста >>
74.
АТАНАС ЧОРБАДЖИ (ХЪДЪРЖАЛИЯТА) Иконом Ив. К. Радов
Баща му Георги, когото гърците наричали Йоргаки, бил един от първите селяни в село Гулица и имал силно желание към учението, обаче нямало в селото им
училище
, нито пък наблизо някъде, а само в ближнето село Еркеч.
АТАНАС ЧОРБАДЖИ (ХЪДЪРЖАЛИЯТА) Иконом Ив. К. Радов Си. „Памятникъ", 1895, 6, 549 - 560 Атанас Георгиев-Фучиджиоглу се е родил в село Гулица, Новоселска околия, Варненски Окръг около 1805 година.
Баща му Георги, когото гърците наричали Йоргаки, бил един от първите селяни в село Гулица и имал силно желание към учението, обаче нямало в селото им
училище
, нито пък наблизо някъде, а само в ближнето село Еркеч.
Енорийский свещеник, отец Михал, имал няколко селски момчета, които учил в къщата си и при него завел дядо Георги сина си Атанаса да го учи. Отец Михаил бил един добродушен човек и единственият български свещеник в тия балкански села и при всичко, че той имал работа по енорията си, но пак успявал да учи няколкото деца на ден по час-два. Той не учел децата лятно време, а само зимно. Атанас ходил наред две зими да се учи при отца Михаила и се научил да прочита и пише просто, така и да пей някои черковни тропари. Това не задоволило дяда Георгя и пожелал да изучи сина си Атанас и на гръцки, за това и отишъл в град Месемврия (днес Несебър), та намерил място, гдето да седи син му и да ходи в гръцкото училище да се учи.
към текста >>
Това не задоволило дяда Георгя и пожелал да изучи сина си Атанас и на гръцки, за това и отишъл в град Месемврия (днес Несебър), та намерил място, гдето да седи син му и да ходи в гръцкото
училище
да се учи.
Баща му Георги, когото гърците наричали Йоргаки, бил един от първите селяни в село Гулица и имал силно желание към учението, обаче нямало в селото им училище, нито пък наблизо някъде, а само в ближнето село Еркеч. Енорийский свещеник, отец Михал, имал няколко селски момчета, които учил в къщата си и при него завел дядо Георги сина си Атанаса да го учи. Отец Михаил бил един добродушен човек и единственият български свещеник в тия балкански села и при всичко, че той имал работа по енорията си, но пак успявал да учи няколкото деца на ден по час-два. Той не учел децата лятно време, а само зимно. Атанас ходил наред две зими да се учи при отца Михаила и се научил да прочита и пише просто, така и да пей някои черковни тропари.
Това не задоволило дяда Георгя и пожелал да изучи сина си Атанас и на гръцки, за това и отишъл в град Месемврия (днес Несебър), та намерил място, гдето да седи син му и да ходи в гръцкото
училище
да се учи.
Тук в разстояние на две години Атанас се научил да чете и пише на гръцки. Не стигало само това, а трябвало и турски да се научи Атанас, за която цел той ходел при един ходжа ефенди, когото условил баща му и в същото време, когато се учил гръцки, той се научил и турски да прочита. Настанали размирни години и Атанас трябвало да се прибере в село при родителите си. През 1820-1821 г. във време на Гръцката завера по преследването от страна на турското правителство първенците гърци не са оставили на мира и българските първенци както в градовете, така и в селата, и в тия случаи трябвало да пострадат някои хора от големите български села Еркеч и Гулица.
към текста >>
Като добил първенство, Атанас вече помислил да отвори
училище
в селото си и за тая цел той, освен дето говорил тук-там частно на съселяните си, но повикал цяло село на общо събрание и ги уговорвал да си направят едно здание - хем да се черкуват, хем да си учат децата.
Атанас, като грамотен в селото, скоро добил уважение от своите съселяни българи и турци и захванали вече да го викат за всякаква селска работа и да взимат неговото мнение. Той, с честото си отиване в град Варна, се запознал в скоро време с турските и с гръцките първенци и агаларци, и с малкото българи търговци, които са били в това време там. Селото Хадърча отстои на около четири часа от град Варна, а два часа - до селото Везирли Козлуджа - Варненски окръг, което беше в турско време...(не се чете - бел. авт.)... с мюдюрин; и хадърчани там отивали за разни разправии. И тук с честото си отиване Атанас се запознал с агаларите, които при всяко отиване, без да му правели никакво препятствие, извършвали скоро работата, за която е отивал, а това обстоятелство повдигало честта на Атанаса, когото в скоро време избрали за селски мухтарин - чорбаджия, и гдето да отиде, вдигали го-слагали го „Атанас Чорбаджи Хъдърчелията".
Като добил първенство, Атанас вече помислил да отвори
училище
в селото си и за тая цел той, освен дето говорил тук-там частно на съселяните си, но повикал цяло село на общо събрание и ги уговорвал да си направят едно здание - хем да се черкуват, хем да си учат децата.
На селяните се виждало това нещо, като че не ще може да се осъществи и стояли хладнокръвно, обаче Атанас намерил средство да ги убеди. Той захванал да търси даскал за селото и желанието му било изпълнено. Някой си момък Константин А. Дъновский, родом от село Ушюво, Ахъ-Челебийско, бил дошъл във Варненско да търси място да стане учител и като се срещнал в град Варна с него, Атанас Чорбаджи влязъл в пазарлък и на свой счет условил и завел го в село. Сега трябваше помещение и на това намерил Атанас Чорбаджи леснината: накарал, та разтребили, замазали зимницата (стая или килер, гдето си турят къщни дреболии за ядене) и там младият учител събрал 10 - 15 деца, та ги учил.
към текста >>
Атанас Чорбаджи вече разбрал, че селяните са готови да го послушат, повикал ги на събрание и едногласно решили да си построят
училище
и параклис, в който да се черкуват.
Той захванал да търси даскал за селото и желанието му било изпълнено. Някой си момък Константин А. Дъновский, родом от село Ушюво, Ахъ-Челебийско, бил дошъл във Варненско да търси място да стане учител и като се срещнал в град Варна с него, Атанас Чорбаджи влязъл в пазарлък и на свой счет условил и завел го в село. Сега трябваше помещение и на това намерил Атанас Чорбаджи леснината: накарал, та разтребили, замазали зимницата (стая или килер, гдето си турят къщни дреболии за ядене) и там младият учител събрал 10 - 15 деца, та ги учил. Селяните с любопитство отивали да гледат и слушат как се учат децата да четат и пишат и захванало да им харесва, когато взели децата да сричат и позаписват и още - да пеят църковни песни, тропари.
Атанас Чорбаджи вече разбрал, че селяните са готови да го послушат, повикал ги на събрание и едногласно решили да си построят
училище
и параклис, в който да се черкуват.
Било в 1847 г., като условил Атанас Чорбаджи даскал Константина за 500 гроша и да го храни, а училището захванали да строят на следующата година. Като се чуло обаче, че се строи в село Хадърча едно здание, което щяло да бъде и църква, и за училище, дошла заповед от Варна да не работят майсторите и Атанас Чорбаджи в тоя случай трябвало да отиде в града да се срещне с големците, да им разправи работата и да се изкара зданието. Говорело се, че в тая работа имало малко гръцка интрига, но дядо Атанас успял да убеди правителството да проводи една комисия, която да отиде на мястото да направи оглед на постройката и да се свърши работата. Така и станало: отишла комисията, видяла какво се строи и кръстила зданието Папаз еви - попска къща, защото имало един комин. Комисията си заминала, зданието се почнало пак и се изкарало: половината - църква, половината - училище, което здание стои и днес и е цялото църква, а училище имат вече и старо, и ново.
към текста >>
Било в 1847 г., като условил Атанас Чорбаджи даскал Константина за 500 гроша и да го храни, а
училището
захванали да строят на следующата година.
Някой си момък Константин А. Дъновский, родом от село Ушюво, Ахъ-Челебийско, бил дошъл във Варненско да търси място да стане учител и като се срещнал в град Варна с него, Атанас Чорбаджи влязъл в пазарлък и на свой счет условил и завел го в село. Сега трябваше помещение и на това намерил Атанас Чорбаджи леснината: накарал, та разтребили, замазали зимницата (стая или килер, гдето си турят къщни дреболии за ядене) и там младият учител събрал 10 - 15 деца, та ги учил. Селяните с любопитство отивали да гледат и слушат как се учат децата да четат и пишат и захванало да им харесва, когато взели децата да сричат и позаписват и още - да пеят църковни песни, тропари. Атанас Чорбаджи вече разбрал, че селяните са готови да го послушат, повикал ги на събрание и едногласно решили да си построят училище и параклис, в който да се черкуват.
Било в 1847 г., като условил Атанас Чорбаджи даскал Константина за 500 гроша и да го храни, а
училището
захванали да строят на следующата година.
Като се чуло обаче, че се строи в село Хадърча едно здание, което щяло да бъде и църква, и за училище, дошла заповед от Варна да не работят майсторите и Атанас Чорбаджи в тоя случай трябвало да отиде в града да се срещне с големците, да им разправи работата и да се изкара зданието. Говорело се, че в тая работа имало малко гръцка интрига, но дядо Атанас успял да убеди правителството да проводи една комисия, която да отиде на мястото да направи оглед на постройката и да се свърши работата. Така и станало: отишла комисията, видяла какво се строи и кръстила зданието Папаз еви - попска къща, защото имало един комин. Комисията си заминала, зданието се почнало пак и се изкарало: половината - църква, половината - училище, което здание стои и днес и е цялото църква, а училище имат вече и старо, и ново. Когато свършили зданието, дядо Атанас вече захванал да работи и пред владиката Порфирий и пред пашата, за да се издейства Царски Ферман за Църквата, та да се освети.
към текста >>
Като се чуло обаче, че се строи в село Хадърча едно здание, което щяло да бъде и църква, и за
училище
, дошла заповед от Варна да не работят майсторите и Атанас Чорбаджи в тоя случай трябвало да отиде в града да се срещне с големците, да им разправи работата и да се изкара зданието.
Дъновский, родом от село Ушюво, Ахъ-Челебийско, бил дошъл във Варненско да търси място да стане учител и като се срещнал в град Варна с него, Атанас Чорбаджи влязъл в пазарлък и на свой счет условил и завел го в село. Сега трябваше помещение и на това намерил Атанас Чорбаджи леснината: накарал, та разтребили, замазали зимницата (стая или килер, гдето си турят къщни дреболии за ядене) и там младият учител събрал 10 - 15 деца, та ги учил. Селяните с любопитство отивали да гледат и слушат как се учат децата да четат и пишат и захванало да им харесва, когато взели децата да сричат и позаписват и още - да пеят църковни песни, тропари. Атанас Чорбаджи вече разбрал, че селяните са готови да го послушат, повикал ги на събрание и едногласно решили да си построят училище и параклис, в който да се черкуват. Било в 1847 г., като условил Атанас Чорбаджи даскал Константина за 500 гроша и да го храни, а училището захванали да строят на следующата година.
Като се чуло обаче, че се строи в село Хадърча едно здание, което щяло да бъде и църква, и за
училище
, дошла заповед от Варна да не работят майсторите и Атанас Чорбаджи в тоя случай трябвало да отиде в града да се срещне с големците, да им разправи работата и да се изкара зданието.
Говорело се, че в тая работа имало малко гръцка интрига, но дядо Атанас успял да убеди правителството да проводи една комисия, която да отиде на мястото да направи оглед на постройката и да се свърши работата. Така и станало: отишла комисията, видяла какво се строи и кръстила зданието Папаз еви - попска къща, защото имало един комин. Комисията си заминала, зданието се почнало пак и се изкарало: половината - църква, половината - училище, което здание стои и днес и е цялото църква, а училище имат вече и старо, и ново. Когато свършили зданието, дядо Атанас вече захванал да работи и пред владиката Порфирий и пред пашата, за да се издейства Царски Ферман за Църквата, та да се освети. И това желание на дяда Атанаса се изпълнило.
към текста >>
Комисията си заминала, зданието се почнало пак и се изкарало: половината - църква, половината -
училище
, което здание стои и днес и е цялото църква, а
училище
имат вече и старо, и ново.
Атанас Чорбаджи вече разбрал, че селяните са готови да го послушат, повикал ги на събрание и едногласно решили да си построят училище и параклис, в който да се черкуват. Било в 1847 г., като условил Атанас Чорбаджи даскал Константина за 500 гроша и да го храни, а училището захванали да строят на следующата година. Като се чуло обаче, че се строи в село Хадърча едно здание, което щяло да бъде и църква, и за училище, дошла заповед от Варна да не работят майсторите и Атанас Чорбаджи в тоя случай трябвало да отиде в града да се срещне с големците, да им разправи работата и да се изкара зданието. Говорело се, че в тая работа имало малко гръцка интрига, но дядо Атанас успял да убеди правителството да проводи една комисия, която да отиде на мястото да направи оглед на постройката и да се свърши работата. Така и станало: отишла комисията, видяла какво се строи и кръстила зданието Папаз еви - попска къща, защото имало един комин.
Комисията си заминала, зданието се почнало пак и се изкарало: половината - църква, половината -
училище
, което здание стои и днес и е цялото църква, а
училище
имат вече и старо, и ново.
Когато свършили зданието, дядо Атанас вече захванал да работи и пред владиката Порфирий и пред пашата, за да се издейства Царски Ферман за Църквата, та да се освети. И това желание на дяда Атанаса се изпълнило. Ферманът се издал и на 1851 год., 26 октомврий, бил повикан гръцкият владика от Варна, който осветил църквата в името на Светий Атанасий Александрийский, при стичането на много народ от околните села. На дядо Атанаса му дошло наум да си търсят вече и свещеник-българин, защото досегашният им бил грък, и за такъв повикали свещеника Иван Громов, родом от Беброво, който им све-щенодействал допреди 7-8 години. Селото Хадърча се уредило вече и трябвало да успява и да става пример на околните села, обаче на всичко това побъркало Кримската война.
към текста >>
В тоя случай варненските българи захванали да се групират, съставили си община и намислили да си купят някоя къща да им служи и за
училище
, и за параклис; и за такава намерили и купили на чуждо име (на някого си Кюркчи Коста), който е йощ жив, една къща на Чингене махлеси, на която в горния етаж да се учат децата, а в долния да се построи параклис, в който да се черкуват варненските българи.
След Кримската война на дядо Атанас му се искало да бъде учителят Константин свещеник, понеже той му бил станал вече и зет, и със съгласието на селяните го препоръчали на владиката Порфирий, който го приел на драго сърце, понеже познавал лично учителя Константина и го ръкоположил за свещеник на с. Хадърча, та станали двама свещеници, които обикаляли много околни български села. Обаче младият поп Константин не стоял много време в село, защото владиката го повикал във Варна и му дал енория при черквата „Света Богородица". Дядо Атанас намерил случай да възбуди българщината във Варна чрез зетя си и действително успял. Свещеник Константин захванал в църквата да се обажда по славянски: кое да каже Евангелие, кое Ектения, и това се понравило на варненските българи, които се черкували в гръцките църкви; но от друга страна, на гърците не им идело добре и най-сетне въпросът се решил: Константин си дал оставката и станал български свещеник през 1858-1859 г.
В тоя случай варненските българи захванали да се групират, съставили си община и намислили да си купят някоя къща да им служи и за
училище
, и за параклис; и за такава намерили и купили на чуждо име (на някого си Кюркчи Коста), който е йощ жив, една къща на Чингене махлеси, на която в горния етаж да се учат децата, а в долния да се построи параклис, в който да се черкуват варненските българи.
След като купили тая къща, условили си варненци първи български учител - някого си Константин Арабаджиев, а долния етаж на къщата захванали да преустройват за параклис в името на свети Архангел Михаил, но гърците силно възпрепятствали това свято начинание посредством турското правителство. В тоя случай вече се захванала открита борба между българи и гърци в град Варна и дядо Атанас вече се готвел да замине на свое иждивение в Цариград по църковния въпрос, който е бил в това време в своя разгар. Преди да замине обаче, дядо Атанас решил със споразумение с варненските първенци българи Хаджи Рали, Сава Георгиевич, В. Христов, Андрей Хастарджиев, Климентов, Тюлев, Андон Недялков, Кюркчи Коста, Георги Попов и други да направи едно събрание в село Хъдърча от първенците на околните села, в което да им съобщи за църковния въпрос, че е вече в своето крепко начало и че всички села трябва да се откажат от гръцкия владика и патриаршията, па така да замине. Това събрание станало на 21-й март 1860 година, на което присъствали пратеници от първенците из следующите села: Девня, В.
към текста >>
В това събрание се решило и йоще да моли правителството, за да позволи във Варна да се отвори българско
училище
и българска църква, на които и ферманите да се издадат.
Демир... Кумлудже Бою... Суджескюй Злати... Гевреклер Хаджи Дойчу... Гюндойду Бою... Чятмата Димитър... Куюджук. Дядо Атанас съобщил това решение и на 24 юлий същата година имало друго събрание, в което присъстствали първенци и от околните градове: Провадия, Добрич и Балчик, които единогласно приели държания в село Хадърча протокол и упълномощили дяда Атанаса да отиде в Цариград, което той решил и да говори от името на всичките българи на Варненския санджак.
В това събрание се решило и йоще да моли правителството, за да позволи във Варна да се отвори българско
училище
и българска църква, на които и ферманите да се издадат.
Дядо Атанас Чорбаджи подир всичко това заминал в Цариград и по неговото настояване и със съдействието на варненския мутесарифин Ашир-Бей и мюфтията Кълъчлълъ-Мемиш ефенди наскоро били получили ферманите за училището и църквата. На другата година от заминаването на Ат. Чорбаджи варненските общинари проводили в Цариград Чорбаджи Койва зет Димитър от град Балчик, да го ръкоположи Негово Високо Преосвещенство Макариополский Иларион за свещеник, защото тогава щели да повярват хората, че имаме български владика, който ръкополага свещеници. И така речений Димитър отишъл и се върнал свещеник, който варненский гръцки владика наклеветил пред Правителството по внушението на Цариградския патриарх и решило се да се проводи поп Димитър под стража в Цариград, но той при заминаването си за Цариград телеграфирал на С. Бенедето, че се присъединява към Българската униатска църква и така, като пристигнал в Цариград, посрещнали го двама гавази на скелета и го отвели направо в Българската униатска община, дето останал свещеник до следующата година.
към текста >>
Дядо Атанас Чорбаджи подир всичко това заминал в Цариград и по неговото настояване и със съдействието на варненския мутесарифин Ашир-Бей и мюфтията Кълъчлълъ-Мемиш ефенди наскоро били получили ферманите за
училището
и църквата.
Бою... Суджескюй Злати... Гевреклер Хаджи Дойчу... Гюндойду Бою... Чятмата Димитър... Куюджук. Дядо Атанас съобщил това решение и на 24 юлий същата година имало друго събрание, в което присъстствали първенци и от околните градове: Провадия, Добрич и Балчик, които единогласно приели държания в село Хадърча протокол и упълномощили дяда Атанаса да отиде в Цариград, което той решил и да говори от името на всичките българи на Варненския санджак. В това събрание се решило и йоще да моли правителството, за да позволи във Варна да се отвори българско училище и българска църква, на които и ферманите да се издадат.
Дядо Атанас Чорбаджи подир всичко това заминал в Цариград и по неговото настояване и със съдействието на варненския мутесарифин Ашир-Бей и мюфтията Кълъчлълъ-Мемиш ефенди наскоро били получили ферманите за
училището
и църквата.
На другата година от заминаването на Ат. Чорбаджи варненските общинари проводили в Цариград Чорбаджи Койва зет Димитър от град Балчик, да го ръкоположи Негово Високо Преосвещенство Макариополский Иларион за свещеник, защото тогава щели да повярват хората, че имаме български владика, който ръкополага свещеници. И така речений Димитър отишъл и се върнал свещеник, който варненский гръцки владика наклеветил пред Правителството по внушението на Цариградския патриарх и решило се да се проводи поп Димитър под стража в Цариград, но той при заминаването си за Цариград телеграфирал на С. Бенедето, че се присъединява към Българската униатска църква и така, като пристигнал в Цариград, посрещнали го двама гавази на скелета и го отвели направо в Българската униатска община, дето останал свещеник до следующата година. Поп Димитър се върнал във Варна, отишъл при гръцкия владика, искал прошка и бил опростен и проводен в Балчик като енорийски свещеник под ведомството на Гръцката патриаршия, по което се и поминал.
към текста >>
75.
АТАНАС ГЕОРГИЕВ
Той пожелал да изучи сина си и на гръцки, затова отишъл в град Месемврия, та намерил място, гдето да седи син му и да ходи в гръцкото
училище
.
В ближнето село Еркеч енорийският свещеник Михаил имал няколко селски момчета, които учел в къщата си; при него завел дядо Георги сина си Атанаса да го учи. Отец Михаил бил единственият български свещеник в тия балкански села. При всичко, че той имал работа по енорията си, пак успявал да учи няколко деца. Атанас ходил наред две зими да се учи при отца Михаила и се научил да прочита и пише. Това не задоволило дяда Георги.
Той пожелал да изучи сина си и на гръцки, затова отишъл в град Месемврия, та намерил място, гдето да седи син му и да ходи в гръцкото
училище
.
Тук в разстояние на две години Атанас се научил да чете и пише на гръцки. Не стигало само това, а трябвало и турски да научи Атанас; за тази цел той ходил при един ходжа. Настанали размирни години и Атанас трябвало да се прибере на село при родителите си. През 1920-1921 г. във време на Гръцката завера отец Михаил заедно с няколко още селски първенци били вързани и закарани в град Месемврия при пашата и затворени.
към текста >>
Като добил Атанас първенство, той вече помислил да отвори
училище
в селото си и за тази цел той, освен дето говорил тук-там частно на съселяните си, повикал цяло село на общо събрание и ги уговорвал да си направят едно здание за черква и
училище
.
Той често е ходил във Варна, дето се запознал и с турските, и с гръцките първенци и агаларци и с малкото българи-търговци. Село Николаевка отстои [на] около 4 часа от град Варна и [на] 2 часа от село Везир-Козлуджа, което било тогава кааза (околия) с мюдюрин. Николаевчани там отивали за разни разправии. И тук с честото си отиване Атанас се запознал с агаларите, които при всяко отиване, без да му правели някакво препятствие, извършвали скоро работата, за която е отивал. Това повдигало честта на Атанаса, когото в скоро време избрали за селски мухтарин (кмет) - чорбаджия.
Като добил Атанас първенство, той вече помислил да отвори
училище
в селото си и за тази цел той, освен дето говорил тук-там частно на съселяните си, повикал цяло село на общо събрание и ги уговорвал да си направят едно здание за черква и
училище
.
На селяните се виждало това нещо, като че не ще може да се осъществи и стояли хладнокръвно. Обаче Атанас намерил средство да ги убеди. Той захванал да търси учител за селото и желанието му било изпълнено. Някой си момък Константин А. Дъновски, родом от село Читак (Ахъ-Челе-бийско, в Родопите), бил дошъл във Варна да търси място да стане учител.
към текста >>
Атанас вече разбрал, че селяните са готови да го послушат, та ги повикал на събрание, в което едногласно решили да си построят
училище
и параклис.
Дъновски, родом от село Читак (Ахъ-Челе-бийско, в Родопите), бил дошъл във Варна да търси място да стане учител. Като се срещнал с него Атанас във Варна, влязъл в пазарлък и на свой счет го условил и завел в селото. Сега трябвало помещение, та и на това намерил Атанас леснината. Накарал да разтребят и да замажат заницата (стая, гдето си турят къщни дреболии за ядене) и там младият учител събрал 10 - 15 деца, та ги учил. Селяните с любопитство отивали да гледат и слушат как се учат децата да четат и пишат; и захванало да им се харесва, когато взели децата да сричат и позаписват и още да пеят църковни песни.
Атанас вече разбрал, че селяните са готови да го послушат, та ги повикал на събрание, в което едногласно решили да си построят
училище
и параклис.
Било в 1847 г., когато условил Атанас даскал Константина за 500 гроша и да го храни. Училището захванали да строят на следующата година. Като се чуло обаче, че се строи в село Николаевка едно здание, което щяло да бъде и за черква, и за училище, дошла заповед от Варна да не работят майсторите. Атанас Чорбаджи в тоя случай трябвало да отиде в града, да се срещне с големците, да им разправи работата и да се изкара зданието. Говорело се, че в тая работа имало гръцка интрига.
към текста >>
Училището
захванали да строят на следующата година.
Сега трябвало помещение, та и на това намерил Атанас леснината. Накарал да разтребят и да замажат заницата (стая, гдето си турят къщни дреболии за ядене) и там младият учител събрал 10 - 15 деца, та ги учил. Селяните с любопитство отивали да гледат и слушат как се учат децата да четат и пишат; и захванало да им се харесва, когато взели децата да сричат и позаписват и още да пеят църковни песни. Атанас вече разбрал, че селяните са готови да го послушат, та ги повикал на събрание, в което едногласно решили да си построят училище и параклис. Било в 1847 г., когато условил Атанас даскал Константина за 500 гроша и да го храни.
Училището
захванали да строят на следующата година.
Като се чуло обаче, че се строи в село Николаевка едно здание, което щяло да бъде и за черква, и за училище, дошла заповед от Варна да не работят майсторите. Атанас Чорбаджи в тоя случай трябвало да отиде в града, да се срещне с големците, да им разправи работата и да се изкара зданието. Говорело се, че в тая работа имало гръцка интрига. Атанас успял да убеди правителството да проводи една комисия, която да отиде на мястото, за да направи оглед на постройката. Така е станало: отишла комисията, видяла какво се строи и кръстили зданието папаз еви (попска къща), защото имало един комин.
към текста >>
Като се чуло обаче, че се строи в село Николаевка едно здание, което щяло да бъде и за черква, и за
училище
, дошла заповед от Варна да не работят майсторите.
Накарал да разтребят и да замажат заницата (стая, гдето си турят къщни дреболии за ядене) и там младият учител събрал 10 - 15 деца, та ги учил. Селяните с любопитство отивали да гледат и слушат как се учат децата да четат и пишат; и захванало да им се харесва, когато взели децата да сричат и позаписват и още да пеят църковни песни. Атанас вече разбрал, че селяните са готови да го послушат, та ги повикал на събрание, в което едногласно решили да си построят училище и параклис. Било в 1847 г., когато условил Атанас даскал Константина за 500 гроша и да го храни. Училището захванали да строят на следующата година.
Като се чуло обаче, че се строи в село Николаевка едно здание, което щяло да бъде и за черква, и за
училище
, дошла заповед от Варна да не работят майсторите.
Атанас Чорбаджи в тоя случай трябвало да отиде в града, да се срещне с големците, да им разправи работата и да се изкара зданието. Говорело се, че в тая работа имало гръцка интрига. Атанас успял да убеди правителството да проводи една комисия, която да отиде на мястото, за да направи оглед на постройката. Така е станало: отишла комисията, видяла какво се строи и кръстили зданието папаз еви (попска къща), защото имало един комин. Комисията си заминала, зданието се почнало пак и се изкарало: половината - черква, половината - училище.
към текста >>
Комисията си заминала, зданието се почнало пак и се изкарало: половината - черква, половината -
училище
.
Като се чуло обаче, че се строи в село Николаевка едно здание, което щяло да бъде и за черква, и за училище, дошла заповед от Варна да не работят майсторите. Атанас Чорбаджи в тоя случай трябвало да отиде в града, да се срещне с големците, да им разправи работата и да се изкара зданието. Говорело се, че в тая работа имало гръцка интрига. Атанас успял да убеди правителството да проводи една комисия, която да отиде на мястото, за да направи оглед на постройката. Така е станало: отишла комисията, видяла какво се строи и кръстили зданието папаз еви (попска къща), защото имало един комин.
Комисията си заминала, зданието се почнало пак и се изкарало: половината - черква, половината -
училище
.
Това здание стои днес и е цялото черква. Когато свършили зданието, дядо Атанас вече захванал да работи и пред владиката Порфирий и пред пашата, за да се издейства царски ферман за черквата, та да се освети. И това желание на Атанаса се изпълнило. Ферманът се издал и на 26 октомври 1851 г. бил повикан гръцкият владика от Варна.
към текста >>
Варненските българи захванали да се сгрупирват, съставили си община и намислили да си купят някоя къща, за да им служи и за
училище
, и за параклис.
Обаче младият поп Константин не стоял много време в селото, защото владиката го повикал в град Варна и му дал енория при гръцката черква „Света Богородица". Дядо Атанас намерил случай да възбуди българщината във Варна чрез зетя си. Свещеник Константин захванал в църквата да се обажда по славянски: кое да каже Евангелие, кое - Ектения. И това се понравило на варненските българи, които се черкували в гръцките черкви. От друга страна, не идело добре на гърците, та най-сетне въпросът се решил: Константин си дал оставката и станал български свещеник.
Варненските българи захванали да се сгрупирват, съставили си община и намислили да си купят някоя къща, за да им служи и за
училище
, и за параклис.
Такава намерили и купили на чуждо име (на Кюркчи Коста). Тогава вече се захванала открита борба между българи и гърци в град Варна. Атанас вече се готвил да замине по черковния въпрос за Цариград. Преди да замине обаче, дядо Атанас решил да се споразумее с варненските първенци българи и да направи едно събрание в село Николаевка. Това събрание станало на 21 март 1860 г.
към текста >>
В това събрание се решило още да се моли правителството, за да позволи да се отвори във Варна българско
училище
.
Хаджи Иван Вълков е роден в Ески Джумая (град Търговище). В Добрич бил известен под название Джумалъ Хаджи Чорбаджи. От Джумая се преселил в Добрич през 1833 г., отдето неговите двама синове Стоянчо и Господин се преселили във Варна през 1854 г. X. Вълков се поминал на 130-годишна възраст; в еничарско (кърджалийско) време той бил на 18 години. Помнел седем войни.
В това събрание се решило още да се моли правителството, за да позволи да се отвори във Варна българско
училище
.
Атанас подир това заминал за Цариград. По неговото настояване и със съдействието на варненския мютесарафин Ашир бей и мюфтията Кълъчлълъ Мемиш ефенди наскоро бил получен ферманът за училището. Атанас след толкова трудове за българската черковна независимост оставил своите кости в Цариград в гробищата на Егри Капу, като предал Богу дух на 20 юлий 1865 г. Атанас стоял в Цариград четири години на свои разноски. Поминал се по времето на холерата.
към текста >>
По неговото настояване и със съдействието на варненския мютесарафин Ашир бей и мюфтията Кълъчлълъ Мемиш ефенди наскоро бил получен ферманът за
училището
.
От Джумая се преселил в Добрич през 1833 г., отдето неговите двама синове Стоянчо и Господин се преселили във Варна през 1854 г. X. Вълков се поминал на 130-годишна възраст; в еничарско (кърджалийско) време той бил на 18 години. Помнел седем войни. В това събрание се решило още да се моли правителството, за да позволи да се отвори във Варна българско училище. Атанас подир това заминал за Цариград.
По неговото настояване и със съдействието на варненския мютесарафин Ашир бей и мюфтията Кълъчлълъ Мемиш ефенди наскоро бил получен ферманът за
училището
.
Атанас след толкова трудове за българската черковна независимост оставил своите кости в Цариград в гробищата на Егри Капу, като предал Богу дух на 20 юлий 1865 г. Атанас стоял в Цариград четири години на свои разноски. Поминал се по времето на холерата. Той думал: „Дордето не видя да се упътят български владици в Българско, аз няма да си отида от тук." Роднините на Атанаса имали намерение да донесат от Цариград останките му и да ги погребат в черковния двор на село Николаевка. Донесена била обаче само надгробната плоча, която е поставена върху гроба на един роднина на Атанаса, който бил убит от разбойници.
към текста >>
76.
ПРЪВ БЪЛГАРСКИ УЧИТЕЛ И СВЕЩЕНИК
Образованието си получил в Устово, в килийното
училище
, открито от светогорски монах, след това учил в гръцкото
училище
в Пловдив и завършил образованието си при известния български учител Никифор Хаджиконстантинов Мудрон в Пазарджик.
ПРЪВ БЪЛГАРСКИ УЧИТЕЛ И СВЕЩЕНИК Димитър Македонов Първият български свещеник във Варна и учител във Варненско - иконом Константин Дъновски, е роден през 1830 г. в село Читак, Ахъчелбийско (днес кв."Устово" на град Смолян).
Образованието си получил в Устово, в килийното
училище
, открито от светогорски монах, след това учил в гръцкото
училище
в Пловдив и завършил образованието си при известния български учител Никифор Хаджиконстантинов Мудрон в Пазарджик.
През 1840 г. неговият вуйчо Юргаки Зебилев се изселил във Варна, където открил медникарска работилница. Същият през 1847 г. посетил Устово и на връщане довел във Варна сестриния си син Константин Дъновски. Във Варна Константин Дъновски, който имал хубав глас, в неделните и празнични дни пеел в черквата, като същевременно правел впечатление на всички със занаята си.
към текста >>
По това време в близкото село Хадърча (днешно Николаевка) един местен родолюбив жител - Атанас Георгиев, пожелал да открие българско
училище
.
През 1840 г. неговият вуйчо Юргаки Зебилев се изселил във Варна, където открил медникарска работилница. Същият през 1847 г. посетил Устово и на връщане довел във Варна сестриния си син Константин Дъновски. Във Варна Константин Дъновски, който имал хубав глас, в неделните и празнични дни пеел в черквата, като същевременно правел впечатление на всички със занаята си.
По това време в близкото село Хадърча (днешно Николаевка) един местен родолюбив жител - Атанас Георгиев, пожелал да открие българско
училище
.
Той отделил една стая в къщата си и през 1847 г. открил българското училище, като за учител условил К. Дъновски. По този начин Константин Дъновски станал първият български учител не само в село Николаевка, но и в цяло Варненско. Младият учител допаднал на селяните и през 1851 г. те построили в селото сграда за училище и черква.
към текста >>
открил българското
училище
, като за учител условил К. Дъновски.
Същият през 1847 г. посетил Устово и на връщане довел във Варна сестриния си син Константин Дъновски. Във Варна Константин Дъновски, който имал хубав глас, в неделните и празнични дни пеел в черквата, като същевременно правел впечатление на всички със занаята си. По това време в близкото село Хадърча (днешно Николаевка) един местен родолюбив жител - Атанас Георгиев, пожелал да открие българско училище. Той отделил една стая в къщата си и през 1847 г.
открил българското
училище
, като за учител условил К. Дъновски.
По този начин Константин Дъновски станал първият български учител не само в село Николаевка, но и в цяло Варненско. Младият учител допаднал на селяните и през 1851 г. те построили в селото сграда за училище и черква. В 1857 г. по желание на Атанас Георгиев, на когото младият учител станал зет, Константин Дъновски е ръкоположен за свещеник, а гръцкият митрополит във Варна го назначил за свещеник в гръцката черква „Света Богородица".
към текста >>
те построили в селото сграда за
училище
и черква.
По това време в близкото село Хадърча (днешно Николаевка) един местен родолюбив жител - Атанас Георгиев, пожелал да открие българско училище. Той отделил една стая в къщата си и през 1847 г. открил българското училище, като за учител условил К. Дъновски. По този начин Константин Дъновски станал първият български учител не само в село Николаевка, но и в цяло Варненско. Младият учител допаднал на селяните и през 1851 г.
те построили в селото сграда за
училище
и черква.
В 1857 г. по желание на Атанас Георгиев, на когото младият учител станал зет, Константин Дъновски е ръкоположен за свещеник, а гръцкият митрополит във Варна го назначил за свещеник в гръцката черква „Света Богородица". Тук К. Дъновски през време на църковните служби започнал да чете и пее на славянски език за удивление на всички. На 6 април 1860 г.
към текста >>
Варненската българска община открила подписка за събиране средства за построяване на българското
училище
в града.
В 1857 г. по желание на Атанас Георгиев, на когото младият учител станал зет, Константин Дъновски е ръкоположен за свещеник, а гръцкият митрополит във Варна го назначил за свещеник в гръцката черква „Света Богородица". Тук К. Дъновски през време на църковните служби започнал да чете и пее на славянски език за удивление на всички. На 6 април 1860 г.
Варненската българска община открила подписка за събиране средства за построяване на българското
училище
в града.
Същата година на 1 септември била наета сграда и след водосвет, извършен от Константин Дъновски, то започнало да работи с 28 ученици. След издаване на султанския ферман за разрешаване на строежа му през 1862 г. било построено и самостоятелно училище. Въпреки че имали самостоятелно училище, българите продължавали да се намират в зависимо положение от гръцката митрополия в града, защото турската власт признавала народностния елемент в лицето на църквата. Поради това българите, в желанието си да имат самостоятелна църква, преустроили долния етаж на българското училище в черква, която нарекли „Свети Архангел Михаил" (днес Музей на Възраждането).
към текста >>
било построено и самостоятелно
училище
.
Дъновски през време на църковните служби започнал да чете и пее на славянски език за удивление на всички. На 6 април 1860 г. Варненската българска община открила подписка за събиране средства за построяване на българското училище в града. Същата година на 1 септември била наета сграда и след водосвет, извършен от Константин Дъновски, то започнало да работи с 28 ученици. След издаване на султанския ферман за разрешаване на строежа му през 1862 г.
било построено и самостоятелно
училище
.
Въпреки че имали самостоятелно училище, българите продължавали да се намират в зависимо положение от гръцката митрополия в града, защото турската власт признавала народностния елемент в лицето на църквата. Поради това българите, в желанието си да имат самостоятелна църква, преустроили долния етаж на българското училище в черква, която нарекли „Свети Архангел Михаил" (днес Музей на Възраждането). Необходимите църковни потреби за новата черква били взети от черквата в село Николаевка. На 14 февруари бил отслужен водосвет, а на 17 февруари - първата литургия от Константин Дъновски, който станал първият български свещеник във Варна. Няколко дни след този акт на българите, на 24 февруари в града пристигнал новоназначеният гръцки митрополит Йоаким.
към текста >>
Въпреки че имали самостоятелно
училище
, българите продължавали да се намират в зависимо положение от гръцката митрополия в града, защото турската власт признавала народностния елемент в лицето на църквата.
На 6 април 1860 г. Варненската българска община открила подписка за събиране средства за построяване на българското училище в града. Същата година на 1 септември била наета сграда и след водосвет, извършен от Константин Дъновски, то започнало да работи с 28 ученици. След издаване на султанския ферман за разрешаване на строежа му през 1862 г. било построено и самостоятелно училище.
Въпреки че имали самостоятелно
училище
, българите продължавали да се намират в зависимо положение от гръцката митрополия в града, защото турската власт признавала народностния елемент в лицето на църквата.
Поради това българите, в желанието си да имат самостоятелна църква, преустроили долния етаж на българското училище в черква, която нарекли „Свети Архангел Михаил" (днес Музей на Възраждането). Необходимите църковни потреби за новата черква били взети от черквата в село Николаевка. На 14 февруари бил отслужен водосвет, а на 17 февруари - първата литургия от Константин Дъновски, който станал първият български свещеник във Варна. Няколко дни след този акт на българите, на 24 февруари в града пристигнал новоназначеният гръцки митрополит Йоаким. Въпреки че бил „човек интелигентен, умен и просветен", отнасящ се с разбиране към българския църковен въпрос, той поставил в църквата „духовното и църковното начало по-високо от светското и националното", поради което мнение Варненската община, представлявана от К.
към текста >>
Поради това българите, в желанието си да имат самостоятелна църква, преустроили долния етаж на българското
училище
в черква, която нарекли „Свети Архангел Михаил" (днес Музей на Възраждането).
Варненската българска община открила подписка за събиране средства за построяване на българското училище в града. Същата година на 1 септември била наета сграда и след водосвет, извършен от Константин Дъновски, то започнало да работи с 28 ученици. След издаване на султанския ферман за разрешаване на строежа му през 1862 г. било построено и самостоятелно училище. Въпреки че имали самостоятелно училище, българите продължавали да се намират в зависимо положение от гръцката митрополия в града, защото турската власт признавала народностния елемент в лицето на църквата.
Поради това българите, в желанието си да имат самостоятелна църква, преустроили долния етаж на българското
училище
в черква, която нарекли „Свети Архангел Михаил" (днес Музей на Възраждането).
Необходимите църковни потреби за новата черква били взети от черквата в село Николаевка. На 14 февруари бил отслужен водосвет, а на 17 февруари - първата литургия от Константин Дъновски, който станал първият български свещеник във Варна. Няколко дни след този акт на българите, на 24 февруари в града пристигнал новоназначеният гръцки митрополит Йоаким. Въпреки че бил „човек интелигентен, умен и просветен", отнасящ се с разбиране към българския църковен въпрос, той поставил в църквата „духовното и църковното начало по-високо от светското и националното", поради което мнение Варненската община, представлявана от К. Дъновски, започнала борба, която продължила до края на 1872 г., когато във Варна пристигнал първият български Варненски и Преславски митрополит^ Симеон.
към текста >>
77.
СПОМЕНИ НА СВЕЩЕНИКА КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ
Консулът искал от по-видните българи да обмислят въпроса за откриването на българско
училище
.
Разбира се, че гръцкият владика не е можал да удовлетвори искането на руския консул, когато страстите и гоненията между българи и гърци са се разпалили до крайност. Консулът най-сетне помолил да му се отстъпи манастира „Свети Димитър" (в Евксиноград), игумен на който бил българин от Търново, което и сполучил. На 6 август 1860 г. станала голяма служба с петихлебие, на която присъствали всички разпалени българи. След службата консулът държал реч на българите, че трябва да се заловят за духовното си просвещение, и им обещал, че на следнята година непременно ще се открие славянска черква в град Варна с издръжката на руското правителство.
Консулът искал от по-видните българи да обмислят въпроса за откриването на българско
училище
.
Единодушно се решава да се открие училище и веднага се събрали на 6 август 1860 г. помощи за издръжката му. Най-големи суми са записали следните лица и еснафите: Йеромонах Теодоси, игумен на манастира „Св. Димитър" 2000 лв.* Атанас Чорбаджи от с. Николаевка 1000 лв.
към текста >>
Единодушно се решава да се открие
училище
и веднага се събрали на 6 август 1860 г.
Консулът най-сетне помолил да му се отстъпи манастира „Свети Димитър" (в Евксиноград), игумен на който бил българин от Търново, което и сполучил. На 6 август 1860 г. станала голяма служба с петихлебие, на която присъствали всички разпалени българи. След службата консулът държал реч на българите, че трябва да се заловят за духовното си просвещение, и им обещал, че на следнята година непременно ще се открие славянска черква в град Варна с издръжката на руското правителство. Консулът искал от по-видните българи да обмислят въпроса за откриването на българско училище.
Единодушно се решава да се открие
училище
и веднага се събрали на 6 август 1860 г.
помощи за издръжката му. Най-големи суми са записали следните лица и еснафите: Йеромонах Теодоси, игумен на манастира „Св. Димитър" 2000 лв.* Атанас Чорбаджи от с. Николаевка 1000 лв. Стоянчо Хаджи Иванов 1000 лв.
към текста >>
Събрали се десет хиляди лева и по съвета на благоразумните българи решено било да се дадат на гръцката община, с условие да се издържа български учител при гръцкото
училище
, който три пъти в седмицата да преподава български език на българските деца.
Сакалука 100 лв. Иванис Чико 100 лв. Георги Филибели 100 лв. Мухтията Ибиш Ефенди подари от вакуфите 400 лв. Един гражданин 800 лв.
Събрали се десет хиляди лева и по съвета на благоразумните българи решено било да се дадат на гръцката община, с условие да се издържа български учител при гръцкото
училище
, който три пъти в седмицата да преподава български език на българските деца.
Гърците отказали на тая българска отстъпка. Тогава Българската община решава да купи за три хиляди лева мястото, гдето е старата българска черква „Св. Архангел Михаил". Документът за мястото е бил взет върху Кюркчи Коста Димитров, почетен и състоятелен българин. Първото българско училище се открило на 1-й септември 1860 г.
към текста >>
Първото българско
училище
се открило на 1-й септември 1860 г.
Събрали се десет хиляди лева и по съвета на благоразумните българи решено било да се дадат на гръцката община, с условие да се издържа български учител при гръцкото училище, който три пъти в седмицата да преподава български език на българските деца. Гърците отказали на тая българска отстъпка. Тогава Българската община решава да купи за три хиляди лева мястото, гдето е старата българска черква „Св. Архангел Михаил". Документът за мястото е бил взет върху Кюркчи Коста Димитров, почетен и състоятелен българин.
Първото българско
училище
се открило на 1-й септември 1860 г.
в къщата на Балтаджи Пейко. Първият български учител е бил Константин Т. Арабаджиев; числото на учениците е било 28. Иван Церов казва, че имало 25 момчета и 15 момичета. Училището имало два етажа.
към текста >>
Училището
имало два етажа.
Първото българско училище се открило на 1-й септември 1860 г. в къщата на Балтаджи Пейко. Първият български учител е бил Константин Т. Арабаджиев; числото на учениците е било 28. Иван Церов казва, че имало 25 момчета и 15 момичета.
Училището
имало два етажа.
Горният етаж се състоял от три стаи и служил собственно за училищно помещение; двете стаи били класни, а третята служила за тургане на училищни потребности. Свещ. К. Дъновски извърши водосвет с позволение на гръцкия владика. Г. Димитров (Княжество България, I, 1895, стр. 240) казва, че училището било осветено на 12 август и Ив.
към текста >>
240) казва, че
училището
било осветено на 12 август и Ив.
Училището имало два етажа. Горният етаж се състоял от три стаи и служил собственно за училищно помещение; двете стаи били класни, а третята служила за тургане на училищни потребности. Свещ. К. Дъновски извърши водосвет с позволение на гръцкия владика. Г. Димитров (Княжество България, I, 1895, стр.
240) казва, че
училището
било осветено на 12 август и Ив.
Церов (Отчет на дев-та гимназия, Варна 1898 г., стр. 20) казва, че било отворено на 19 август. Отварянето на училището изненадало другите народности в града. То паднало като гръм най-вече върху гагаузите, наежени срещу българщината. Какъв шум подигнало у тях първото българско училище се вижда от следното любопитно показание на една гагаузка: баща и приказвал, че „християни" негодували, когато се отворило училището, защото, според него, във Варна щяла да вземе връх българщината („Варна да булгарлък оладжак").
към текста >>
Отварянето на
училището
изненадало другите народности в града.
Дъновски извърши водосвет с позволение на гръцкия владика. Г. Димитров (Княжество България, I, 1895, стр. 240) казва, че училището било осветено на 12 август и Ив. Церов (Отчет на дев-та гимназия, Варна 1898 г., стр. 20) казва, че било отворено на 19 август.
Отварянето на
училището
изненадало другите народности в града.
То паднало като гръм най-вече върху гагаузите, наежени срещу българщината. Какъв шум подигнало у тях първото българско училище се вижда от следното любопитно показание на една гагаузка: баща и приказвал, че „християни" негодували, когато се отворило училището, защото, според него, във Варна щяла да вземе връх българщината („Варна да булгарлък оладжак"). С туй се обяснява и по-нататъшното враждебно настроение на фанатизираните гагаузи спрямо българското дело във Варна. На следната година се почва постройката на ново училище. Като се изкарва първият етаж на зданието, варненските гагаузи почват да заплашват работниците и да нападат върху им.
към текста >>
Какъв шум подигнало у тях първото българско
училище
се вижда от следното любопитно показание на една гагаузка: баща и приказвал, че „християни" негодували, когато се отворило
училището
, защото, според него, във Варна щяла да вземе връх българщината („Варна да булгарлък оладжак").
240) казва, че училището било осветено на 12 август и Ив. Церов (Отчет на дев-та гимназия, Варна 1898 г., стр. 20) казва, че било отворено на 19 август. Отварянето на училището изненадало другите народности в града. То паднало като гръм най-вече върху гагаузите, наежени срещу българщината.
Какъв шум подигнало у тях първото българско
училище
се вижда от следното любопитно показание на една гагаузка: баща и приказвал, че „християни" негодували, когато се отворило
училището
, защото, според него, във Варна щяла да вземе връх българщината („Варна да булгарлък оладжак").
С туй се обяснява и по-нататъшното враждебно настроение на фанатизираните гагаузи спрямо българското дело във Варна. На следната година се почва постройката на ново училище. Като се изкарва първият етаж на зданието, варненските гагаузи почват да заплашват работниците и да нападат върху им. Един ден гагаузите направили демонстрация пред турското управление (конака) и настоятелно изисквали от тогавашния мютесарифин Ашир Бей да спре по-нататъшното строение на училището. Властта удовлетворила желанието на гагаузите и със стражари спряла работите му.
към текста >>
На следната година се почва постройката на ново
училище
.
20) казва, че било отворено на 19 август. Отварянето на училището изненадало другите народности в града. То паднало като гръм най-вече върху гагаузите, наежени срещу българщината. Какъв шум подигнало у тях първото българско училище се вижда от следното любопитно показание на една гагаузка: баща и приказвал, че „християни" негодували, когато се отворило училището, защото, според него, във Варна щяла да вземе връх българщината („Варна да булгарлък оладжак"). С туй се обяснява и по-нататъшното враждебно настроение на фанатизираните гагаузи спрямо българското дело във Варна.
На следната година се почва постройката на ново
училище
.
Като се изкарва първият етаж на зданието, варненските гагаузи почват да заплашват работниците и да нападат върху им. Един ден гагаузите направили демонстрация пред турското управление (конака) и настоятелно изисквали от тогавашния мютесарифин Ашир Бей да спре по-нататъшното строение на училището. Властта удовлетворила желанието на гагаузите и със стражари спряла работите му. В това време влиятелният българин Атанас Чорбаджи бил в Цариград, като представител от варненско по черковния въпрос. Свещ. Дъновски писал на Атанас Чорбаджи за случката с гагаузите и му искал съветите как да се постъпи, за да може да се доизкара започнатото училище.
към текста >>
Един ден гагаузите направили демонстрация пред турското управление (конака) и настоятелно изисквали от тогавашния мютесарифин Ашир Бей да спре по-нататъшното строение на
училището
.
То паднало като гръм най-вече върху гагаузите, наежени срещу българщината. Какъв шум подигнало у тях първото българско училище се вижда от следното любопитно показание на една гагаузка: баща и приказвал, че „християни" негодували, когато се отворило училището, защото, според него, във Варна щяла да вземе връх българщината („Варна да булгарлък оладжак"). С туй се обяснява и по-нататъшното враждебно настроение на фанатизираните гагаузи спрямо българското дело във Варна. На следната година се почва постройката на ново училище. Като се изкарва първият етаж на зданието, варненските гагаузи почват да заплашват работниците и да нападат върху им.
Един ден гагаузите направили демонстрация пред турското управление (конака) и настоятелно изисквали от тогавашния мютесарифин Ашир Бей да спре по-нататъшното строение на
училището
.
Властта удовлетворила желанието на гагаузите и със стражари спряла работите му. В това време влиятелният българин Атанас Чорбаджи бил в Цариград, като представител от варненско по черковния въпрос. Свещ. Дъновски писал на Атанас Чорбаджи за случката с гагаузите и му искал съветите как да се постъпи, за да може да се доизкара започнатото училище. Отговорът на Атанаса бил да отиде при мюфтията Ибиш ефенди, който му бил голям приятел и комуто писал по въпроса; той ще му помогне и нареди, каквото трябва да се направи пред властите. Ибиш ефенди съчинил една мазбата (заявление) от страна на българите до централното правителство, дал я на свещ. К.
към текста >>
Дъновски писал на Атанас Чорбаджи за случката с гагаузите и му искал съветите как да се постъпи, за да може да се доизкара започнатото
училище
.
На следната година се почва постройката на ново училище. Като се изкарва първият етаж на зданието, варненските гагаузи почват да заплашват работниците и да нападат върху им. Един ден гагаузите направили демонстрация пред турското управление (конака) и настоятелно изисквали от тогавашния мютесарифин Ашир Бей да спре по-нататъшното строение на училището. Властта удовлетворила желанието на гагаузите и със стражари спряла работите му. В това време влиятелният българин Атанас Чорбаджи бил в Цариград, като представител от варненско по черковния въпрос. Свещ.
Дъновски писал на Атанас Чорбаджи за случката с гагаузите и му искал съветите как да се постъпи, за да може да се доизкара започнатото
училище
.
Отговорът на Атанаса бил да отиде при мюфтията Ибиш ефенди, който му бил голям приятел и комуто писал по въпроса; той ще му помогне и нареди, каквото трябва да се направи пред властите. Ибиш ефенди съчинил една мазбата (заявление) от страна на българите до централното правителство, дал я на свещ. К. Дъновски с препоръчителни писма до кметовете на Козлуджанската кааза (околия) за подписване и подпечатване. Същата мазбата била разнесена от други лица из каазите: Добришка, Балчишка, Манкалянска и Провадийска за подписване. Съдържанието на мазбатата било, че българското население от шестях каази на Варненския санджак (мютесарифлък) не желае да се обучават децата му по гръцки език и понеже нямало българско училище, молели падишаха да издаде ферман за едно централно българско училище за целия санджак в гр.
към текста >>
Съдържанието на мазбатата било, че българското население от шестях каази на Варненския санджак (мютесарифлък) не желае да се обучават децата му по гръцки език и понеже нямало българско
училище
, молели падишаха да издаде ферман за едно централно българско
училище
за целия санджак в гр.
Дъновски писал на Атанас Чорбаджи за случката с гагаузите и му искал съветите как да се постъпи, за да може да се доизкара започнатото училище. Отговорът на Атанаса бил да отиде при мюфтията Ибиш ефенди, който му бил голям приятел и комуто писал по въпроса; той ще му помогне и нареди, каквото трябва да се направи пред властите. Ибиш ефенди съчинил една мазбата (заявление) от страна на българите до централното правителство, дал я на свещ. К. Дъновски с препоръчителни писма до кметовете на Козлуджанската кааза (околия) за подписване и подпечатване. Същата мазбата била разнесена от други лица из каазите: Добришка, Балчишка, Манкалянска и Провадийска за подписване.
Съдържанието на мазбатата било, че българското население от шестях каази на Варненския санджак (мютесарифлък) не желае да се обучават децата му по гръцки език и понеже нямало българско
училище
, молели падишаха да издаде ферман за едно централно българско
училище
за целия санджак в гр.
Варна. Свещ. Дъновски отнесъл мазбата в Цариград на Атанас Чорбаджи, който я предал гдето трябва. Докато се издаде ферманът, изтекли се девет месеца. През това време училището стояло непокрито и материалите му били разграбени от гагаузите. Като се получил ферманът във Варна, мютесарифинът Ашир Бей го прочел в двора на конака (сегашното Окръжно управление).
към текста >>
През това време
училището
стояло непокрито и материалите му били разграбени от гагаузите.
Същата мазбата била разнесена от други лица из каазите: Добришка, Балчишка, Манкалянска и Провадийска за подписване. Съдържанието на мазбатата било, че българското население от шестях каази на Варненския санджак (мютесарифлък) не желае да се обучават децата му по гръцки език и понеже нямало българско училище, молели падишаха да издаде ферман за едно централно българско училище за целия санджак в гр. Варна. Свещ. Дъновски отнесъл мазбата в Цариград на Атанас Чорбаджи, който я предал гдето трябва. Докато се издаде ферманът, изтекли се девет месеца.
През това време
училището
стояло непокрито и материалите му били разграбени от гагаузите.
Като се получил ферманът във Варна, мютесарифинът Ашир Бей го прочел в двора на конака (сегашното Окръжно управление). За тая цел са били поканени всички подписавши мазбатата български и турски мухтари (кметове). Събрало се много народ в двора на конака от разни народности и главният секретар на бея поднася с особен церемониат султанския ферман на мютесарифина, който гръмогласно го прочита на събрания народ. Присъствалите гагаузи и гърци останали в голяма изненада. Те нищо не знаели от това, що се вършило с мазбатата, нито пък подозирали къде ще му излезе края с откриването на българското училище и косвеното припознаване от властта [на] българска училищна община.
към текста >>
Те нищо не знаели от това, що се вършило с мазбатата, нито пък подозирали къде ще му излезе края с откриването на българското
училище
и косвеното припознаване от властта [на] българска училищна община.
През това време училището стояло непокрито и материалите му били разграбени от гагаузите. Като се получил ферманът във Варна, мютесарифинът Ашир Бей го прочел в двора на конака (сегашното Окръжно управление). За тая цел са били поканени всички подписавши мазбатата български и турски мухтари (кметове). Събрало се много народ в двора на конака от разни народности и главният секретар на бея поднася с особен церемониат султанския ферман на мютесарифина, който гръмогласно го прочита на събрания народ. Присъствалите гагаузи и гърци останали в голяма изненада.
Те нищо не знаели от това, що се вършило с мазбатата, нито пък подозирали къде ще му излезе края с откриването на българското
училище
и косвеното припознаване от властта [на] българска училищна община.
Преди пристигането на фермана Сава Георгиевич изпросил позволително за доизкарване на зданието от мютесарифина Ашир Бей. Това позволително с денословие 7 декември 1861 г., от който ден се почва пак работата на училището, се пазило у С. Георгиевич. Зданието стояло цели девет месеца - разкрито. Училището било доправено и тържествено осветено от тогавашния гръцки митрополит Порфирий в присъствието на руския консул Рачински, представителите на властта и на всички живущи в гр. Варна българи.
към текста >>
Това позволително с денословие 7 декември 1861 г., от който ден се почва пак работата на
училището
, се пазило у С. Георгиевич.
За тая цел са били поканени всички подписавши мазбатата български и турски мухтари (кметове). Събрало се много народ в двора на конака от разни народности и главният секретар на бея поднася с особен церемониат султанския ферман на мютесарифина, който гръмогласно го прочита на събрания народ. Присъствалите гагаузи и гърци останали в голяма изненада. Те нищо не знаели от това, що се вършило с мазбатата, нито пък подозирали къде ще му излезе края с откриването на българското училище и косвеното припознаване от властта [на] българска училищна община. Преди пристигането на фермана Сава Георгиевич изпросил позволително за доизкарване на зданието от мютесарифина Ашир Бей.
Това позволително с денословие 7 декември 1861 г., от който ден се почва пак работата на
училището
, се пазило у С. Георгиевич.
Зданието стояло цели девет месеца - разкрито. Училището било доправено и тържествено осветено от тогавашния гръцки митрополит Порфирий в присъствието на руския консул Рачински, представителите на властта и на всички живущи в гр. Варна българи. Осветяването на училището се извършило на 25 юли 1862 г. Руският вицеконсул А.
към текста >>
Училището
било доправено и тържествено осветено от тогавашния гръцки митрополит Порфирий в присъствието на руския консул Рачински, представителите на властта и на всички живущи в гр.
Присъствалите гагаузи и гърци останали в голяма изненада. Те нищо не знаели от това, що се вършило с мазбатата, нито пък подозирали къде ще му излезе края с откриването на българското училище и косвеното припознаване от властта [на] българска училищна община. Преди пристигането на фермана Сава Георгиевич изпросил позволително за доизкарване на зданието от мютесарифина Ашир Бей. Това позволително с денословие 7 декември 1861 г., от който ден се почва пак работата на училището, се пазило у С. Георгиевич. Зданието стояло цели девет месеца - разкрито.
Училището
било доправено и тържествено осветено от тогавашния гръцки митрополит Порфирий в присъствието на руския консул Рачински, представителите на властта и на всички живущи в гр.
Варна българи. Осветяването на училището се извършило на 25 юли 1862 г. Руският вицеконсул А. Рачински искаше всяка неделя да посещава черковната служба, стига само тя да се извършваше на език, който той разбира - славянски . И затова често пъти искаше от гръцкия владика Порфирий да му отпусне черквата „Св.
към текста >>
Осветяването на
училището
се извършило на 25 юли 1862 г.
Преди пристигането на фермана Сава Георгиевич изпросил позволително за доизкарване на зданието от мютесарифина Ашир Бей. Това позволително с денословие 7 декември 1861 г., от който ден се почва пак работата на училището, се пазило у С. Георгиевич. Зданието стояло цели девет месеца - разкрито. Училището било доправено и тържествено осветено от тогавашния гръцки митрополит Порфирий в присъствието на руския консул Рачински, представителите на властта и на всички живущи в гр. Варна българи.
Осветяването на
училището
се извършило на 25 юли 1862 г.
Руският вицеконсул А. Рачински искаше всяка неделя да посещава черковната служба, стига само тя да се извършваше на език, който той разбира - славянски . И затова често пъти искаше от гръцкия владика Порфирий да му отпусне черквата „Св. Георги" в града, за да се служи в нея на славянски език. Владиката по добротата си може би беше наклонен да удовлетвори искането на консула, но митрополитите-съветници не се съгласяваха на това.
към текста >>
Иванов, драгоманин при руското посолство в Цариград, съобщава ни следното: „Преди отварянето на руския параклис във Варна е бил директорът на гръцките училища Архимандрит Филарет, който се учил в Русия и в гръцкото духовно
училище
в Цариград.
Освещаването на параклиса стана на 12 април 1861 г. от мене, свещеника Иван от с. Казълджиларе и архимандрита Филарета. Г-н Йос. Стоянов, син на Стоян-чо х.
Иванов, драгоманин при руското посолство в Цариград, съобщава ни следното: „Преди отварянето на руския параклис във Варна е бил директорът на гръцките училища Архимандрит Филарет, който се учил в Русия и в гръцкото духовно
училище
в Цариград.
Консулът Рачински се запознал с него и му казал, че трябва да се въведе български език в гръцките училища. Филарет говорил един ден в съвета при гръцката митрополия, че е нужно да се въведе български език в гръцките училища, защото населението в селата е почти българско. Тогава става на крака покойният Стефанаки Теофако и каза: „По никой начин не се съгласявам да се въведе български език в гръцките училища; предпочитам да видя гробовете на двамата ми синове, нежели да чуя български език". След Теофако протестирали и другите членове на димогерондията (митрополитския съвет) против смелостта на Филарета, за гдето предложил да се въведе българският език в гръцкото училище. На следущия ден го уволнили от службата му.
към текста >>
След Теофако протестирали и другите членове на димогерондията (митрополитския съвет) против смелостта на Филарета, за гдето предложил да се въведе българският език в гръцкото
училище
.
Стоянов, син на Стоян-чо х. Иванов, драгоманин при руското посолство в Цариград, съобщава ни следното: „Преди отварянето на руския параклис във Варна е бил директорът на гръцките училища Архимандрит Филарет, който се учил в Русия и в гръцкото духовно училище в Цариград. Консулът Рачински се запознал с него и му казал, че трябва да се въведе български език в гръцките училища. Филарет говорил един ден в съвета при гръцката митрополия, че е нужно да се въведе български език в гръцките училища, защото населението в селата е почти българско. Тогава става на крака покойният Стефанаки Теофако и каза: „По никой начин не се съгласявам да се въведе български език в гръцките училища; предпочитам да видя гробовете на двамата ми синове, нежели да чуя български език".
След Теофако протестирали и другите членове на димогерондията (митрополитския съвет) против смелостта на Филарета, за гдето предложил да се въведе българският език в гръцкото
училище
.
На следущия ден го уволнили от службата му. Тогава Филарет отишъл при Рачински и му разправил случившето се. Филарет получавал 10 000 гроша годишна заплата от гърците. Рачински му казал, че от деня на уволнението му ще получава от руското правителство, вместо 10 000 гроша, 1000 рубли т.е. 20 000 гроша.
към текста >>
Реши се да се приспособи долния етаж на
училището
за черкова и да се нарече „Св.
ще се отнеме насила казаната черкова, както биде взета през 1861 г. черковата „Св. Богородица" в Пловдив. Турските власти приготвиха 12 души турци, които да употребят и хладно оръжие в случай, че стане нужда, само да не допущат отнемането на черковата. За да се избегнат кръвопролитията, българите се отказаха от намерението си и аз сам отидох при мютесарифина да му съобщя решението и да го помоля да не изпраща приготвените 12 души турци.
Реши се да се приспособи долния етаж на
училището
за черкова и да се нарече „Св.
Архангел Михаил". На 14 февруари 1865 г. пръв път служих в нея и аз и бях първия свещеник На Великата събота, когато трябваше да се обикаля черковата (черковната процесия), тогавашният мютесариф Абдул Рахман, като се разпореди да се преоблечат 25 души млади българи в стражарска форма, за да пазят ред и тишина и да предотвратят възможните смутове от страна на разсърдените гагаузи и измирли-гьрци. За новата черкова взехме икони и други черковни принадлежности от Николаевската черкова, с които си служихме почти година, докато такива се набавят. Тия черковни вещи бяха донесени от свещ. Ив.
към текста >>
78.
БЕЛЕЖКИ ВЪРХУ КНИГАТА
„ Така все повече усамотен, любознателен и търсещ, Петър завършва основното
училище
в Нови пазар.
Това написах заради самата истина, без лично отношение и без лоши чувства към авторите. Авторът Стр.27 или 37 (70-71): „Малкият Петър бе почнал учението си в набързо построената черквица в Хадърджа, но по-късно, когато известни служебни обстоятелства изпратиха свещеник Константин Дъновски да иде за известно време в Нови пазар, с него отива и Петър." На същата страница по-долу (77):
„ Така все повече усамотен, любознателен и търсещ, Петър завършва основното
училище
в Нови пазар.
Това нещо съвпада и със завръщането на семейството в Хадърджа." На 14 февруари 1865 г. се освещава и открива първата българска църква „Свети Архангел Михаил" в град Варна с първи свещеник в нея Константин Дъновски. Първият български учител във Варненско става по такъв начин сега и пръв български свещеник във Варна. Там остава да живее до самата си смърт (13 ноември 1918 г.) и е погребан пред олтара на църквата „Свети Архангел Михаил".
към текста >>
Когато Петър Дънов (Петърчо) е трябвало да постъпи в основно
училище
, е било годината 1872.
Ето какво пише Тодор Бъчваров в книжката си „Заветници на свободата " - Предисловие, София, 1. VIII.1922 г. „Преди двадесет и две години (1900 г.) се запознах с Петър К. Дънов... Същата година имах случай да се запозная в Нови пазар и със застарелия негов баща, свещеник Константин Дъновски." От горното се вижда, че Константин Дъновски и Учителя са били в Нови пазар през 1900 г.
Когато Петър Дънов (Петърчо) е трябвало да постъпи в основно
училище
, е било годината 1872.
Тогава родителите му живеели във Варна, завърнали се след първото напускане на града (септември 1868 г.) през март 1870 г. Във Варна вече е имало българско училище, открито на 11 май 1860 г., което е закривано само по време на Освободителната руско-турска война 1877-1878 г. Тогава малкият Петърчо е бил вече завършил там основното си образование. След войната във Варна е имало вече петокласна мъжка гимназия, където Петър Дънов завършва гимназиалното си образование. („ VI.
към текста >>
Във Варна вече е имало българско
училище
, открито на 11 май 1860 г., което е закривано само по време на Освободителната руско-турска война 1877-1878 г.
„Преди двадесет и две години (1900 г.) се запознах с Петър К. Дънов... Същата година имах случай да се запозная в Нови пазар и със застарелия негов баща, свещеник Константин Дъновски." От горното се вижда, че Константин Дъновски и Учителя са били в Нови пазар през 1900 г. Когато Петър Дънов (Петърчо) е трябвало да постъпи в основно училище, е било годината 1872. Тогава родителите му живеели във Варна, завърнали се след първото напускане на града (септември 1868 г.) през март 1870 г.
Във Варна вече е имало българско
училище
, открито на 11 май 1860 г., което е закривано само по време на Освободителната руско-турска война 1877-1878 г.
Тогава малкият Петърчо е бил вече завършил там основното си образование. След войната във Варна е имало вече петокласна мъжка гимназия, където Петър Дънов завършва гимназиалното си образование. („ VI. Известие на Варненското археологическо дружество", Варна, 1914 г., „Принос към просветителното дело в град Варна, стр. 20-44). (74):
към текста >>
79.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ВАРНА, 1908 ГОДИНА
Животът на другите человеци е едно
училище
за вас, един прекрасен пример, от който трябва да вземете поука.
Следователно, тия две качества - на покаяние и оправдание - са само един начин на грешника да възстанови вярата и Любовта. Те са два показалеца, които му показват Пътя, към който той трябва да се отправя. Сега, на вас е потребна вяра и Любов към Бога и възраждане към висшия Дух, за да станете сънаследници на висшите блага. Ако развиете вярата и Любовта, ще разберете Живота, ще ви се разкрият тайните на Живота и пътищата на Небето. Ако се отказвате от тия ваши права, постоянно ще се скитате в областта на грешките, в областта на постоянните промени и ще търсите хиляди извинения за вашия живот.
Животът на другите человеци е едно
училище
за вас, един прекрасен пример, от който трябва да вземете поука.
Не се възмущавайте от грешките на другите хора; те са и ваши грешки. Радвайте се за добродетелите и благата на другите хора, защото те са и ваши блага. Ако брат ти греши, не си изключен и ти от възможността да сгрешиш. Ако брат ти се подвизава в Любовта и вярата, това е възможността, че можеш и ти да се подвизаваш с него заедно. Затова греховете и добродетелите по равно се разпределят.
към текста >>
Тия блага ще останат в
училището
, след като излезете, защото те са принадлежност на това
училище
.
Когато Ме търсите, не Ме търсете в своите погрешки и в своето оправдание. Търсете Ме чрез вяра, чрез Любов и чрез възраждането на вашия дух. В този път всякога ще бъда готов да ви помагам, да ви ръководя, да ви просвещавам, да преобръщам всичко за добро и да изведа душата ви в безопасно пристанище на Живота. Каквито и блага да притежавате на Земята, тия блага са временни. Те са ваше упражнение, за ваше назидание, те са подготовка за бъдещето.
Тия блага ще останат в
училището
, след като излезете, защото те са принадлежност на това
училище
.
Но Любовта, това е благото на Живота, което единствено можете да вземете със себе си и да влезете в Царството Божие. И ако искате да бъдете любени, трябва да се поставяте в положението на дете, което има вяра; защото не можете едновременно да бъдете и деца, и бащи, и майки, и слуги, и господари. Едно само от тия звания можете да изпълните в даден момент. Ако търсите опитност и знание, вземете положението на слугата и грешника. Ако искате да почувствате Любовта, вземете положението на дете, което има вяра към баща си и майка си, и тази Любов ще ви се изяви.
към текста >>
80.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ВАРНА, 1909 ГОДИНА
Всичкото в света - огънят, цветята, водата, това са все предмети на това
училище
- света.
Като имате предвид тази велика цел на Живота, то временните ваши страдания трябва да ви се видят дреболии, защото това, което сега ви спъва, в бъдеще ще бъде една играчка -кукла, която е потребна сега само на деца. В бъдеще обаче, когато ще промените състоянието си, ще бъдете готови за по-висока и велика работа. Вашата душа ще бъде готова за тази служба. Следователно, вие трябва да сте благодарни за нискостоящото ви положение, тъй като следващите ви стъпки ще дойдат по един естествен начин. Сега да се върна към отношението в света.
Всичкото в света - огънят, цветята, водата, това са все предмети на това
училище
- света.
Нищо няма без съдържание. Ако вие можехте да възприемате вибрациите на цветовете, например, то вие ще можете да се вслушвате и в гласа на цветето и да чуете неговата история, защото и цветята имат толкова съзнание, както и ние в нашия свят. Напредналите духове гледат към нас както ние гледаме към цветята, защото и ние сме цветя спрямо висшите духове. Ние за Духовния свят сме още растения, а спрямо органическия свят сме човеци. Да, вие трябва да познавате своето положение, за да се не възгор-деете, защото духовете бият.
към текста >>
Светът е велико Божествено
училище
и затова обръщайте се към Небето и оттам ще ви помагат.
И такава картина няма в никоя окултна школа. Сърцето лежи от лявата страна затова, защото лявата страна представлява отрицателната страна на Живота. Лявата страна е Любовта, а дясната представлява Мъдростта. И затова сърцето се намира от лявата страна, защото представлява Любовта. Духовете слизат от лявата страна, а се изкачват от дясната страна.
Светът е велико Божествено
училище
и затова обръщайте се към Небето и оттам ще ви помагат.
Добродетелта, Правдата, Любовта, Мъдростта, Истината, Животът, Духът - тези са добродетелите, които представлява тази картина. Каза ни още г-н Дънов, че думата Айнсоф е кабалистическото подразделение на света. А пък в оригинала на Десетте правила, които са в едно тефтерче на г-н Дънов, бе отбелязан знакът: В 7 ч., като се събрахме пак, г-н Дънов каза: Тази вечер ще имаме молитва: първо, за българското духовенство и за православната църква; второ, за българския народ и неговото духовно развитие; трето, за учителите и учащата се младеж; четвърто, за цялото славянство и пето, за всички други народи, които съдействат за идването на Царството Божие на Земята.
към текста >>
81.
ИЗБРАНИ ПИСМА ДО ПЕНЬО КИРОВ И ТОДОР СТОИМЕНОВ
Животът е
училище
, гдето трябва да се придобие знание и мъдрост и да се научим да употребяваме благата на тоя живот.
Аз се завърнах от село и засега съм във Варна, гдето мисля да се бавя за дълго време, затова изпращайте писмата си дотук. Всичко, което вий ми съобщихте както в първото си писмо, тъй и във второто, е било един изпит за вас. Не можем да кажем, че Господ нарочно ни изпраща такива случаи, но вярното е, че те се случват по някои наши опущения**. Светът е така устроен, че има много опасни неща в него за настоящия наш живот. И, разбира се, трябва да съблюдаваме кога минаваме тия места.
Животът е
училище
, гдето трябва да се придобие знание и мъдрост и да се научим да употребяваме благата на тоя живот.
Трябва да погледнем на живота с поглед дълбок и обширен, въоръжени с вяра, за да можем да схванем ония славни моменти, ония граници, онова обширно действие на Любовта, което озарява тоя мрачен хаос. Да, животът е вътре в нас, в нашите души и, според както мислим и чувствуваме, така го и разбираме. Призвани сме да живеем, да любим, да се подвизаваме, да ходим с вяра, да се надеем, да очакваме бъдещето; да сме весели и радостни, като разглеждаме и изучаваме Великите Дела Божии, в които сме призвани да участ-вуваме. Всяка душа е подобна на един космически свят, ненаселен отпърво и необработен. Но щом проникне Любовта, както светлината и топлината на земята, тя оживотворява нашето битие, всичко благо и добро, всичко чисто и свято, всичко високо и благородно.
към текста >>
82.
СЪРАБОТНИЦИТЕ
Съгласно устава си, благотворителните цели на Дружество „Майка" били да помага на бедните българки в града, да издържа бедни способни ученички в местните български училища, да приучва на обществен живот гражданките на Варна, да се грижи за умственото и нравственото развитие на своите членове и да създаде в града техническо девическо
училище
.
по инициатива на тогавашния варненски кмет Кръстьо Мирски от група варненски интелектуалки, начело със Стефания Мирска. Името „Майка" дружеството приема официално на 24 март 1893 г. През периода 1892-1897 г. и през 1900 г. председател на управителния съвет е Анастасия д-р Желязкова, а през периодите 1898-1899 и 1901-1904 тя е негов член.
Съгласно устава си, благотворителните цели на Дружество „Майка" били да помага на бедните българки в града, да издържа бедни способни ученички в местните български училища, да приучва на обществен живот гражданките на Варна, да се грижи за умственото и нравственото развитие на своите членове и да създаде в града техническо девическо
училище
.
По предложение на председателката Анастасия д-р Желязкова през 1897 г. „Майка" открива първото професионално училище във Варна, наречено „Трудолюбие". Пет години след прочитане на „Възвание"-то, на 23 юни 1903 г. благородни варненки, начело пак с Анастасия д-р Желязкова, учредяват Дружество за въздигание и издържа-ние на старопиталище. На 3 август същата година под председателството на митрополит Симеон дружеството приема името „Милосърдие" и избира за председател на първото си настоятелство Анастасия д-р Желязкова.
към текста >>
„Майка" открива първото професионално
училище
във Варна, наречено „Трудолюбие".
През периода 1892-1897 г. и през 1900 г. председател на управителния съвет е Анастасия д-р Желязкова, а през периодите 1898-1899 и 1901-1904 тя е негов член. Съгласно устава си, благотворителните цели на Дружество „Майка" били да помага на бедните българки в града, да издържа бедни способни ученички в местните български училища, да приучва на обществен живот гражданките на Варна, да се грижи за умственото и нравственото развитие на своите членове и да създаде в града техническо девическо училище. По предложение на председателката Анастасия д-р Желязкова през 1897 г.
„Майка" открива първото професионално
училище
във Варна, наречено „Трудолюбие".
Пет години след прочитане на „Възвание"-то, на 23 юни 1903 г. благородни варненки, начело пак с Анастасия д-р Желязкова, учредяват Дружество за въздигание и издържа-ние на старопиталище. На 3 август същата година под председателството на митрополит Симеон дружеството приема името „Милосърдие" и избира за председател на първото си настоятелство Анастасия д-р Желязкова. На 24 февруари 1914 г. последната е преизбрана на същия пост и във второто настоятелство, а през 1918 г.
към текста >>
Анастасия Узунова учи в гръцко и във френско
училище
в Цариград.
Неин роден брат е именитият революционер Атанас Ц. Узунов (1851-1907), приятел и съратник на Хр. Ботев и В. Левски, назначен след обесването на последния за негов заместник, осъден от турците на каторга, емигрант в Русия, народен представител от Либералната партия след Освобождението, инспектор на Екзархията в Цариград от 1904 до 1906 г.
Анастасия Узунова учи в гръцко и във френско
училище
в Цариград.
През 1869 г. е учителка в Калофер, а от 1871 г. до 1876 г. - в Пловдив. През 1869 г.
към текста >>
Завещава дома си на сиропиталището и бившият и дом дълги години е
училище
за слепи деца.
Неизвестно защо Петрушев я нарича „гражданката Анастасия Д-р Желязкова", вместо традиционното „сестра". Последните документални данни за нея са от 1918 г., когато е избрана за почетен председател на дружество „Милосърдие". В детските спомени на Лиляна Ставрева от около 1925 г. Анастасия Узунова-Желязкова, наметната с шал и с коси, сресани на път в средата, се разхождала с внушително достолепие по варненските улици около площад „Мусала". Завършва земния си път през 1931 г.
Завещава дома си на сиропиталището и бившият и дом дълги години е
училище
за слепи деца.
Макар и оскъдни, биографичните бележки представят Анастасия Узунова-Желязкова като личност, съчетаваща по неповторим начин милосърдие, мистицизъм и обществена храброст. Тези добродетели я поставят редом с революционно-въз-рожденската фигура на д-р Георги Миркович от Сливен, който и досега продължава да се сочи за пръв ученик на Учителя Беинса Дуно. Явно, сложен, дори противоречив е пътят на тези личности към Словото. „Нашата сестра иска да угажда и на света, и на Бога, да служи на Единия и на другия", пише Учителя за Анастасия Узунова-Желязкова на д-р Миркович през 1899 г., а на годишната среща на Веригата през 1906 г. е протоколирана следната многозначителна негова реплика към нея: „Всички неща, които Ви спъват, да Ви не смущават, защото Духовният свят работи за вас.
към текста >>
83.
Д-Р ГЕОРГИ МИРКОВИЧ Вергилий Кръстев
След това постъпил в Католическото френско
училище
в Бабек, Цариград.
След една година, разочарован от лошите битови условия, станали причина за заболяването и дори за смъртта на някои българчета, той напуснал Киев и заминал да се лекува в Цариград. Там го сварила вестта за смъртта на баща му. От Сливен, където получил своя дял от наследството, заминал отново за Цариград. Записал се да учи в прочутата Гръцка гимназия на Куру-Чешме, но я напуснал, недоволен от гъркоманското обучение и невероятните унижения, които понасяли българските ученици. Тогава се зарекъл да работи за просвещението на своя народ чрез славянско писмо и четмо и останал верен на обещанието си до края на живота си.
След това постъпил в Католическото френско
училище
в Бабек, Цариград.
Завършил го за три години и останал много доволен от обучението. Там се запознал с монах Рене, който го въвел в спиритизма - движение, на което д-р Миркович останал последовател до края на живота си. През 1851 г. заминал за Франция и до 1856 следвал медицина в Монпелие. Като студент бил награден лично от Наполеон III със сребърен медал заради участието му като лекар по време на избухналата холерна епидемия.
към текста >>
Тук, заедно с Добри Чинтулов, започнали голяма битка срещу гърцизма и решили да открият българско
училище
в родния си град.
Тогава му предсказали, че парите са се забавили поради погрешно написан адрес. Това се оказало напълно вярно и след известно време той неочаквано ги получил. Този факт му направил дълбоко и трайно впечатление и до края на живота си той живо се интересувал от тези явления, отделяйки им значително място в издаваните по-късно от него списания „Виделина" и „Нова светлина". Същевременно френската култура и Просвещението станали негов идеал. След завръщането си в България работил като частен лекар в Сливен.
Тук, заедно с Добри Чинтулов, започнали голяма битка срещу гърцизма и решили да открият българско
училище
в родния си град.
Д-р Миркович заминал за Румъния (1857-58 г.), за да иска парична помощ от богатите сливенски търговци. През 1858/59 г. бил градски лекар в Стара Загора. От 1859 г. заживял в Цариград.
към текста >>
Накрая споровете довели до изясняване на възгледите за независимо и самостоятелно българско
училище
, без участие на турци и гърци.
Д-р Миркович бил препоръчан от Чайковски и се срещнал с висшите турски сановници Али паша и Фауд паша. Те възприели идеята му, но го препратили при Митхад паша в Русе. Последният се съгласил с предложението, но при условие училищата да бъдат смесени - турски и български. Д-р Миркович не приел и разочарован се отдръпнал. Това обаче предизвикало продължилите с години полемики в българските вестници във Влашко и Цариград, в които участвала цялата наша тогавашна интелигенция.
Накрая споровете довели до изясняване на възгледите за независимо и самостоятелно българско
училище
, без участие на турци и гърци.
През 1867-1868 г. д-р Миркович сътрудничил на вестник „Македония", издаван от Петко Р. Славейков. От 1867 до 1869 г. бил лекар във Видин и Лом. В края на 1868 г.
към текста >>
84.
ТОДОР СТОИМЕНОВ
" Дотогава считах Евангелието за попска книга, както ни учеха в
училище
.
Влизах в различни общества, четях и материалистична литература, но все оставаше празно в душата ми и бях решил по чисто философски път, че животът няма смисъл. Но макар и да не намирах аз лично смисъл, казвах си, че животът не може да няма такъв. Това беше през 1896-97 г., когато се борех със себе си. След това случаят ме заведе в Бургас да се запозная с приятеля В.Козлов, който чел книги по спиритизъм; и с последния Козлов ме запозна. И веднъж, на сеанс духът, между другите верни неща, ни каза: „Животът ви да бъде евангелски!
" Дотогава считах Евангелието за попска книга, както ни учеха в
училище
.
Купих си Библия и почнах сериозно да се занимавам. Козлов ме запозна с Пеньо Киров, а после и с д-р Миркович, който може да се каже, че е бащата на спиритизма в България. По него време Миркович издаваше спиритическото списание „Виделина". Козлов ми каза, че ще ме запознае с някой си Петър Дънов - много напреднал в духовно отношение човек. И наистина, заминавайки за Америка, Козлов минал през Варна и говорил на г-н Дънова за нас; и тогава г-н Дънов ни писа.
към текста >>
85.
КРАТКИ БЕЛЕЖКИ ЗА НАЧАЛОТО НА БРАТСКАТА ГРУПА ВЪВ ВАРНА
През годините 1922 и 1923 аз завърших специален технически курс, който ми даде възможност да постъпя на работа в Морското
училище
като преподавател по практически занятия.
В последствие се образува и братски оркестър, ръководен също от брат Калудов. За първи път на Събора в Търново през 1922 г. варненският хор и оркестър изпълниха братските песни. През същата година братската група направи опит да заживее колективно. Братя и сестри изработваха играчки за деца, продаваха ги на пазара, а спечеленото се употребяваше за общия живот.
През годините 1922 и 1923 аз завърших специален технически курс, който ми даде възможност да постъпя на работа в Морското
училище
като преподавател по практически занятия.
Така се установих на постоянна работа във Варна. През 1922 г. се създаде и братска библиотека под ръководството на брат Михаил Ангелов, в която, освен беседи от Учителя, се достави много окултна литература. През следващите години гостуващи братя от София или от другаде периодично устройваха четения на различни окултни теми. След 1922 г.
към текста >>
86.
ВАРНЕНСКИТЕ ГОДИНИ НА МИХАИЛ ИВАНОВ
Михаил Иванов постъпва в Началното
училище
в Сербци.
Майка и Астра била известна народна лечителка и акушерка, приемала болни от близо и далеч, работела ден и нощ с благородство и всеотдайност. Детството на Михаил Иванов е белязано от македонските бунтове, отсъствието на баща му и авторитетната личност на баба му Астра. „Тя имаше дарби, защото преливаше от любов", спомня си по-късно за нея той. Веднъж запалил сламата в един сеновал, селяните хукнали да го гонят, а той се скрил в бабиния си дом. Изобщо, след всяка детска щуротия винаги намирал при баба Астра убежище.
Михаил Иванов постъпва в Началното
училище
в Сербци.
В първи клас за първи път чул библейския разказ за сътворението. Бил толкова впечатлен, че научил наизуст цялата първа глава от „Битие". Тогава му подарили и книжка с житието на св. Атанасиий. Пленил го чистият му и свят живот. През 1907 г.
към текста >>
Във Варна Михаил Иванов продължава началното си образование в
училище
„Княз Борис".
На смъртното си легло той посъветвал Доля да се омъжи за един негов приятел. Скоро вдовицата продава акциите на съпруга си от фирмата за търговия с въглища и със спечелените пари купува малка къща на ул. „Дунав" - „необикновената улица, най-стръмната в града", както по-късно я описва Михаил Иванов. На нея е живял и Учителя Беинса Дуно непосредствено след завръщането си от САЩ през 1895 г. От втория брак на майка си Михаил има приведен брат и две малки сестри.
Във Варна Михаил Иванов продължава началното си образование в
училище
„Княз Борис".
Учителите го намирали странен, пишели му средни оценки, дори бил „мързеливецът на класа", както се изразява самият той. През ваканциите чира-кува при един ковач, който му плащал по 20 стотинки на ден. Обичал да ходи край градската часовникова кула - срещу катедралния храм „Св. Успение Богородично". В нея понякога живеел смахнат музикант.
към текста >>
87.
КАК СЕ СЪЗДАДЕ ВЪТРЕШНАТА ШКОЛА - Люба Стойкова*
завърших Педагогическото
училище
.
КАК СЕ СЪЗДАДЕ ВЪТРЕШНАТА ШКОЛА Люба Стойкова* Родена съм в София. През 1929 г.
завърших Педагогическото
училище
.
Още в началото ме назначиха на работа в столицата. Не заради добрата ми диплома; и други мои съученички имаха добри дипломи, но ги пратиха на работа в Родопите. Назначиха ме в София по заслуги на баща ми. Случайно ли беше това? По-късно разбрах, че всичко беше наредено от Горе: съдбата ми беше отредила да живея във Варна, за да изпълня мисията, с която съм дошла на земята.
към текста >>
Един ден една моя ученичка-първокласничка, когато се върнала от
училище
, казала на майка си, че около главата ми видяла светлина.
Събудих се и се замислих какво значи всичко това. Много интересни сънища съм имала и не са ме лъгали досега. И този сън навярно има своето значение, но какво? Оставих времето да покаже. По-късно, когато започнах да ходя на Седемте рилски езера, разбрах, че мястото от съня ми беше поляната до Седмото езеро.
Един ден една моя ученичка-първокласничка, когато се върнала от
училище
, казала на майка си, че около главата ми видяла светлина.
Майката още след обяд пристигна вкъщи и започна да ми говори за Бога, за голяма група хора, които се събирали в един салон, където пеели, молели се, четели беседи. Разказа ми за Учителя, за Изгрева и още много неща. Покани ме, ако се съглася, да ме заведе в неделя в 10 ч. сутринта, за да се уверя във всичко, което ми е казала. Говореше хубаво и убедително.
към текста >>
Точно по това време в нашето
училище
назначиха една учителка, която предаваше факултативно стенография на студентите от Висшия икономически институт.
След първата за мен лекция-раз-мишление си спомних, че в началните два класа на гимназията съм учила стенография, но беше много отдавна. Все пак, още на другия ден си купих учебник и за две седмици възобнових знанията си. Не беше трудно. Научих всички сигли, които не бяха кой знае колко, и започвах да ги употребявам в някои по-леки думи. Ръкописът, обаче, много ме затрудняваше, но от Горе пак ми помогнаха.
Точно по това време в нашето
училище
назначиха една учителка, която предаваше факултативно стенография на студентите от Висшия икономически институт.
Случайно ли беше и това? Тя много ми помогна. След всяко събиране у брат Велко, когато се върнех в къщи, на двоен лист от тетрадка написвах по-дългите и по-трудни думи. В междучасията на другия ден и давах листите и тя срещу всяка дума ми написваше съкращенията. Когато се връщах вкъщи, в свободното време пишех всяка дума по сто пъти и то ежедневно, за да стане механично умение в мен.
към текста >>
Бях след обяд на
училище
, когато се яви голяма снежна виелица.
Четирима души от нашата група бяха отделени и върховното ръководство създаде Върховна вътрешна школа. В нея влязоха: Велко Петрушев (той беше проводникът), аз, Христо Арабаджи-ев и Стоян Димитров. Всяка седмица в определен ден се събираха приятелите от Вътрешната Школа, а на две седмици веднъж - от Върховната Вътрешната Школа. Запазихме я в тайна... Спомням си, беше студена зима, върлуваше тежък грип.
Бях след обяд на
училище
, когато се яви голяма снежна виелица.
Беше ми тежко и трудно изкарах часовете. Краката ми се подкосяваха, а бурята вилнееше. Едва се прибрах вкъщи. Измерих температурата си - 38.8 градуса, а в 7 ч. трябваше да се съберем.
към текста >>
След обяд пак бях в
училище
.
За голяма моя изненада свърших си работата много спокойно и също така спокойно се прибрах вкъщи късно вечерта. Пак взех термометъра и премерих температурата си - беше 36.6 градуса. Нормална. На другия ден сутринта пак беше 36.6 градуса и не се покачи повече. Бях съвсем здрава. Присъствието беше направило своето, за да се свърши работата.
След обяд пак бях в
училище
.
Работата във Вътрешната и във Върховната школи вървеше редовно, без никакъв пропуск. Учителя отдавна си беше заминал. Когато на 9 септември 1944 г. дойдоха болшевиките (така ги наричаше Учителя), той разбра, че няма условия за духовна работа и си замина от физическия свят. Годините минаваха, а заедно с това тоталитарната власт укрепваше - убийства, затвори, концентрационни лагери и какво ли не още.
към текста >>
88.
Годишна среща на Веригата - Варна, 1903
Завършва френско католическо
училище
в Цариград и медицина в Монпелие, Франция.
Роден в Пазарджик, завършва земния си път в София. Работи като чиновник в Пазарджишката община и секретар в Окръжния съд в Бургас. След създаване на Общество Всемирно Бяло Братство е дългогодишен негов касиер. 3 Доктора – става дума за д-р Георги Миркович (1826–1905), бележит български възрожденец, един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно. Роден и завършил земния си път в Сливен.
Завършва френско католическо
училище
в Цариград и медицина в Монпелие, Франция.
Работи като лекар, участва в униатското движение за църковна независимост, създава проект за български училища, сътрудничи на революционното движение. След осемгодишна каторга в Диарбекир работи в новоосвободена България като директор на гимназия, създава спиритическо дружество Милосърдие. Деятел на Червения кръст и депутат в Областното събрание. Издава списания Нова светлина и Виделина, където публикува първите статии на Учителя Беинса Дуно. Счита се за основател на българската класическа хомеопатична медицина.
към текста >>
Завършва гръцко и френско
училище
в Цариград, преводач от френски на спиритическа и теософска литература.
4 Протоколът и бележките от 1903 г. са записани от Пеню Киров. 5 Анастасия д-р Железкова (1845–1931) – една от първите последователки на Учителя Беинса Дуно, бележита деятелка на българското женско благотворително движение. Родена в Одрин, завършва земния си път във Варна. Сестра на именития революционер Атанас Узунов, съпруга на д-р Младен Железков.
Завършва гръцко и френско
училище
в Цариград, преводач от френски на спиритическа и теософска литература.
От 1890 г. живее във Варна, заедно с д-р Г. Миркович членува в спиритическото дружество Милосърдие. Дългогодишен председател на варненското женско благотворително дружество Майка, основател на благотворително дружество Милосърдие. 6 Мария Казакова (1852–1908) – една от първите ученички на Учителя Беинса Дуно.
към текста >>
89.
Годишна среща на Веригата - Варна, 1906
„Стефан Караджа“; първоначално е завещана за сиропиталище, по- късно става
училище
за деца с нарушено зрение, а днес в нея се помещава варненското кметство Одесос.
Всичко, каквото ви се случи, Бог ще го обърне за ваше добро. Аз Съм, който ще обърна и смекча сърцата на тоя народ. Вие ще имате Моето присъствие през тая година и ще благословя всичките ви работи. Приемете благословенията на Отец Мой сега и всякога. Амин. 11 В дома на известната спиритистка г-жа Анастасия д-р Железкова – сградата се намира на ул.
„Стефан Караджа“; първоначално е завещана за сиропиталище, по- късно става
училище
за деца с нарушено зрение, а днес в нея се помещава варненското кметство Одесос.
12 Петко Гумнеров(1864–1922)–един от първитеученици на Учителя Беинса Дуно и автор на протоколи от годишните срещи на Веригата. Роден в Церово, Пазарджишко, завършва земния си път в Арбанаси, Великотърновско. Работи като секретар във Върховния касационен съд. В софийския му дом на ул. Опълченска 66 Учителя живее и проповядва в периода между 1905 и 1926 г.
към текста >>
90.
Годишна среща на Веригата - Варна, 1907г.
Завършва военно
училище
в Русия, служи като капитан в Плевенския и Търновския гарнизон, граничен офицер в Цариброд.
не е известно. *20 Пасхални съсъди – става дума за набор от мистерийни атрибути, изработени по поръчка на Учителя Беинса Дуно. Състоят се от тринадесет сребърни чаши (една голяма с образа на Христос и дванадесет по-малки). *21 Константин (Костадин) Иларионов Пецов (1868-1929) – един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно, дългогодишен ръководител на Великотърновското братство. Роден в Габрово, завършва земния си път в София.
Завършва военно
училище
в Русия, служи като капитан в Плевенския и Търновския гарнизон, граничен офицер в Цариброд.
Организира купуването на къщата в Арбанаси, където е съставен Завета на цветните лъчи на Светлината. Оставя богата кореспонденция с Учителя Беинса Дуно (виж Петър Дънов, Писма до първите ученици, ИК Астрала, София, 1999). *22 Анастас Бойнов (1848–1936) – един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно. Роден и завършил земния си път във Велико Търново. Адвокат, първоначално
към текста >>
Родена в Плоещ, Румъния, завършваземниясипътвъвВеликоТърново.Първоначално работи като учителка, по-късно основава частно
училище
в дома си.
Роден и завършил земния си път във Велико Търново. Адвокат, първоначално председател на спиритическия клуб в града. В неговата вила се провеждат годишните срещи на Веригата в периода между 1910 и 1915 г. *23 Елена Иларионова (1878–1956) – една от първите ученички на Учителя Беинса Дуно, дългогодишна ръководителка на Великотърновското братство, съпру- га на Константин Иларионов.
Родена в Плоещ, Румъния, завършваземниясипътвъвВеликоТърново.Първоначално работи като учителка, по-късно основава частно
училище
в дома си.
Оставя богата кореспонденция с Учителя Беинса Дуно (виж Петър Дънов, Писма до първите ученици, ИК Астрала, София, 1999). 16 август, петък В 4 ч. заранта всички се събрахме в салона, гдето ставаха събранията ни и отгдето в 5 ч. точно се изкачихме всички заедно по снощния ред: Тодор Бъчваров, Дим.
към текста >>
91.
Годишна среща на Веригата - Варна, 1908г.
Животът на другите човеци е едно
училище
за вас, един прекрасен пример, от който трябва да вземете поука.
Няма. Следователно тия две качества – на покаяние и оправдание – са само един начин на грешника да възстанови Вярата и Любовта. Те са два показалеца, които му показват Пътя, към който той трябва да се отправя. Сега на вас е потребна Вяра и Любов към Бога и Възраждане към висшия Дух, за да станете сънаследници на висшите блага. Ако развиете Вярата и Любовта, ще разберете Живота, ще ви се разкрият тайните на Живота и пътищата на Небето. Ако се отказвате от тия ваши права, постоянно ще се скитате в областта на грешките, в областта на постоянните промени и ще търсите хиляди извинения за вашия живот.
Животът на другите човеци е едно
училище
за вас, един прекрасен пример, от който трябва да вземете поука.
Не се възмущавайте от грешките на другите хора – те са и ваши грешки; радвайте се за добродетелите и благата на другите хора, защото те са и ваши блага. Ако брат ти греши, не си изключен и ти от възможността да сгрешиш; ако брат ти се подвизава в Любовта и Вярата, това е възможността, че можеш и ти да се подвизаваш с него заедно. Затова греховете и добродетелите поравно се разпределят. Ако брат ти греши, гледай да го изправиш – с това на себе си ще помогнеш; ако брат ти се подвизава във Вярата, Любовта и Живота, радвай се с него заедно, защото и заедно с него богатееш. Тази е вечната наредба на Този, който е създал всичко и ползва всичко за Добро.
към текста >>
Каквито и блага да притежавате на Земята, тия блага са временни – те са ваше упражнение, за ваше назидание, те са подготовка за бъдещето; тия блага ще останат в
училището
, след като излезете, защото те са принадлежност на това
училище
.
Затова греховете и добродетелите поравно се разпределят. Ако брат ти греши, гледай да го изправиш – с това на себе си ще помогнеш; ако брат ти се подвизава във Вярата, Любовта и Живота, радвай се с него заедно, защото и заедно с него богатееш. Тази е вечната наредба на Този, който е създал всичко и ползва всичко за Добро. Когато Ме търсите, не Ме търсете в своите погрешки и в своето оправдание – търсете Ме чрез Вяра, чрез Любов и чрез Възраждането на вашия Дух. В този път всякога ще бъда готов да ви помагам, да ви ръководя, да ви просвещавам, да преобръщам всичко за Добро и да изведа душата ви в безопасно пристанище на Живота.
Каквито и блага да притежавате на Земята, тия блага са временни – те са ваше упражнение, за ваше назидание, те са подготовка за бъдещето; тия блага ще останат в
училището
, след като излезете, защото те са принадлежност на това
училище
.
Но Любовта, това е благото на Живота, което единствено можете да вземете със себе си и да влезете в Царството Божие. И ако искате да бъдете любени, трябва да се поставяте в положението на дете, което има вяра; защото не можете едновременно да бъдете и деца, и бащи, и майки, и слуги, и господари – едно само от тия звания можете да изпълните в даден момент. Ако търсите опитност и знание, вземете положението на слугата и грешника; ако искате да почувствате Любовта, вземете положението на дете, което има вяра към баща си и майка си, и тази Любов ще ви се изяви. Ако искате да имате Вяра, проявете Любовта спрямо другите и ще придобиете Вярата. Ако тия думи оживеят във вашите сърца, то през тази година Аз ще въздигна и възкреся вашите души, ще ви дам Сила и Благост, Знание и Мъдрост, да се подвизавате и работите в Моето лозе.
към текста >>
92.
Годишна среща на Веригата - Варна, 1909г.
Всичкото в света – огънят, цветята, водата, това са все предмети на това
училище
– света.
Но ще бъдете натоварени с редица отговорности: и Доброто, и злото ще се стоварят върху вашите гърбове – ще стане една нова еволюция за вас. Като имате предвид тази велика цел на Живота, то временните ваши страдания78 трябва да ви се видят дреболии, защото това, което сега ви спъва, в бъдеще ще бъде една играчка – кукла, която е потребна сега само на деца. В бъдеще обаче, когато ще промените състоянието си, ще бъдете готови за по-висока и велика работа – вашата душа ще бъде готова за тази служба. Следователно вие трябва да сте благодарни за нискостоящото си положение, тъй като следващите ви стъпки ще дойдат по един естествен начин. Сега да се върна към отношението в света.
Всичкото в света – огънят, цветята, водата, това са все предмети на това
училище
– света.
Нищо няма без съдържание. Ако вие можехте да възприемате вибрациите на цветовете79 например, то вие ще можете да се вслушвате и в гласа на цветето и да чуете неговата история, защото и цветята имат толкова съзнание, както и ние в нашия свят. Напредналите духове гледат към нас, както ние гледаме към цветята, защото и ние сме цветя спрямо Висшите духове. Ние за Духовния свят сме още растения, а спрямо органическия свят сме човеци. Да, вие трябва да познавате своето положение, за да се не възгордеете, защото духовете бият.
към текста >>
Светът е велико Божествено
училище
и затова обръщайте се към Небето и оттам ще ви помагат.
И такава картина няма в никоя окултна школа. Сърцето лежи от лявата страна затова, защото лявата страна представлява отрицателната страна на Живота. Лявата страна е Любовта, а дясната представлява Мъдростта. И затова сърцето се намира от лявата страна, защото представлява Любовта. Духовете слизат от лявата страна, а се изкачват от дясната страна.
Светът е велико Божествено
училище
и затова обръщайте се към Небето и оттам ще ви помагат.
Добродетелта,Правдата,Любовта,Мъдростта,Истината, Животът, Духът – тези са добродетелите, които представлява тази картина. Каза ни още г-н Дънов, че думата „Айн Соф“94, е кабалистическото подразделение на света. А пък в оригинала на Десетте правила, които са в едно тефтерче на г-н Дънов, бе отбелязан знакът (Фиг. 7). Фигура 7. В 7 ч., като се събрахме пак, г-н Дънов каза:
към текста >>
В неговия дом в Свищов е живял младият Петър Дънов, докато учел в местното методистко
училище
.
33 Васил Узунов – един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно, поканен за събора от 1910 г. от Шумен. 34 Петър Тихчев – един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно, роден в с. Беброво, Еленско, живял в Свищов, Русе и София. Методистки евангелски проповедник.
В неговия дом в Свищов е живял младият Петър Дънов, докато учел в местното методистко
училище
.
Завършва земния си път на 28 ноември 1918 г. 35 Никола Ватев (1873–1957) – един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно. Роден в с. Ново село, Троянско, завършва земния си път в Русе. Дългогодишен ръководител на Русенското братство, основател на комуна в Свирчовица, инициатор на първата юридическа регистрация и устав на Общество „Бяло Братство“ в гр.
към текста >>
93.
Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1910г.
А ако някои полузаинтересовани и любознателни ви питат, ще отговаряте: „Бяхме във Великото
училище
на Природата." Това ще бъде името на Веригата - това е заповедта на Духа.
Може да се приеме, че има хора, които не са чули за Името Господне от плът и кръв, но и такива хора има, които познават Исуса Христа. Сократ например е един мъдрец, който е познавал Христа, а това явства от сегашното му особено появяване в Толстоя. Да, Сократ е сегашният Толстой - той е живял едно време в Гърция. Толстой е същинското прераждане на Сократ. Духът казва: Това, което се казва тук, което видите и чуете през време на срещата, няма да го съобщавате навън, под никакви условия.
А ако някои полузаинтересовани и любознателни ви питат, ще отговаряте: „Бяхме във Великото
училище
на Природата." Това ще бъде името на Веригата - това е заповедта на Духа.
Това ви го казвам, за да го имате предвид за една година, а следващия път пак ще ви го спомнят. Да не мислите, че като кажете на света нещо от туй, което става тук, та вие ще го спасите. Не, Господ по-скоро ще го спаси, ако вие мълчите. После, Духът иска да ви каже и друго нещо: Не се плашете от света, та да искате да отидете в манастир. Някой например е чиновник и мисли, че ако остави тая работа, ще му бъде по-добре.
към текста >>
94.
Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1911 г.
И после друго: аз искам в това
училище
да бъдете свободни.
Във време на бдение - добави г-н Дънов - всякой ще бъде свободен да се моли за каквото иска. Няма никакви правила, никакви закони, които да ви стесняват и ограничават, но ще знаете, че само което е най-важното и същественото в живота, това искайте и затова се молете. Ще питате Духа във вас и той ще ви научи. Аз ще искам от вас никой нищо и никъде да не казва за това, което види и чуе в горницата, защото там се образуват такива вибрации, щото може да бъдете благословени, но възможно е да си навлечете точно обратното. „Господ е огън пояждащ", затова който от вас се почувства недостоен да се представи в горницата, по-добре е да не отива там да си навлича отговорност.
И после друго: аз искам в това
училище
да бъдете свободни.
Религиозен живот не значи само да сме религиозно настроени и да вярваме. Някои приятели, като бъдат религиозни, мислят, че са по-угодни, но това е едно заблуждение. Когато си готов да извършиш всичко в полза на другите, без да усещаш никакво притеснение, това е то Божественият път. Често хората в това отношение си турят известни правила, които ги спъват, а пък то правото е, че здравето и щастието зависят напълно от туй, да притежаваме благоволението на Бога и човеците. Хората често могат да ни развалят и повредят здравето, обаче щастливи могат да ни направят само духовете.
към текста >>
Имайте предвид, че светът е едно
училище
за добрите хора и в това
училище
Господ е турил разни учители и слуги.
Умът, това е хранилище на човешката душа. Затова през тази година на вас е потребно да бъдете пасивни, без да се безпокоите. Също както едно дете, което почива в люлката тихо, като че няма никакви грижи, така и вие да оставите всичко на Бога с пълно спокойствие. По отношение на света ние трябва да бъдем активни, като не оставяме да ни завладява, а напротив, ние трябва да го завладяваме. Всякой един век си има своите мисли и своите желания, а ние трябва да сме внимателни, да не възприемаме тези, които ще покварят душата ни.
Имайте предвид, че светът е едно
училище
за добрите хора и в това
училище
Господ е турил разни учители и слуги.
И вие ще се срещате и с добри, и с лоши и според какъвто урок иска Небето да ви научи, в такова и положение ще ви постави Бог - такива слуги и учители ще ви даде. Защото като вземем всички форми на животните, не е жабата, която е създала своята форма, а това е по желание на нейния господар. Но вие ще кажете: „Не е по желание на коня да има такъв хомот, а ние сме му турили хомота; така е с юздата, седлото и каруцата на коня." Да, така е. Така е със закона на Небето - всички същества са такива, каквито ги направи Небето. Ако например конят не иска тази каруца, уверявам ви, че той не може да стори това - не може да въстава против своя господар, защото трябва да бъде далече много по-силен от него, та да може да не се повежда по волята му.
към текста >>
Външният кръг в картината представлява светът - опитност, земното
училище
с всичките негови занятия.
И каквото обещаеш, непременно трябва да изпълниш. Ето нС, това е контракт, който свързваш с Господа. Опитвайте се и упражнявайте себе си в даване и най-вече в изпълнение на такива обещания. Тук по желанието на всички, изразено чрез С. Драганов, г-н Дънов даде следните разяснения върху картината, която ни се даде:
Външният кръг в картината представлява светът - опитност, земното
училище
с всичките негови занятия.
Ножът обаче показва Силата - значи силата ви трябва да бъде или във вашите мускули, или във вашия ум, или в сърцето. Без тази Сила нищо не можете да направите. След като имате тази Сила, като живеете и работите с хората, то ще правите погрешки, за които погрешки ще ви сполетят нещастия, та ще трябва да се научите да носите с търпение страданията. А тия страдания са чашата, която (понеже прилича на цвят, защото има формата на лале) показва, че страданията чрез търпението, т.е. чрез претърпяването на страданията Животът ни ще се разцъфти и цветът ще се оплодотвори и ще стане добър плод.
към текста >>
95.
Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1912 г.
Земята тук е едно
училище
, в което трябва да се научим.
Чрезмерните желания в този свят образуват зелената краска. Отричане от себе си значи това, което на нас не е потребно. И ние аслъ не трябва да желаем това, което не ни трябва. Прочетените стихове, когато съчетаем с известни лъчи на Слънцето, тогава се добива полза. И вярно е, че щом се съединим с цветните лъчи, започваме да творим.
Земята тук е едно
училище
, в което трябва да се научим.
Някой казва, че не може да обича и люби - това показва, че има недоимък на червената краска и затова такъв трябва да намери човек със зелената краска. Вие тук сте събрани в безсистемност, но Господ ви събира не по знание или по изобилие на вашите чувства, но има нещо друго, което отличава човека. Следователно трябва да намерим един брат, комуто можем да дадем и да направим обмяна. Много пъти ни трябва да употребяваме зелената краска; например трябват ли ви пари, положете 247 зелената краска. Причината да търсим да обичаме е, че имаме излишък от зелената 248 краска.
към текста >>
Човек, който иска да се повдигне към Бога, той трябва да премине през това Божествено
училище
.
При сегашните условия на живота изпитите трябва да дойдат, защото най-великите мъже са родили най-великите мисли само във време на страдания. Например като Давида, който само след страданията си е дал най-хубавите мисли и псалми; а когато беше на охолност, позволяваше си волностите да гледа жените. Същото е и с Йов. А и Христос е изказал най-великите слова, когато Го преследваха книжниците, фарисеите и садукеите. Следователно нито вие, нито вашата душа, нито вашият ум могат роди нещо, ако сте охолни.
Човек, който иска да се повдигне към Бога, той трябва да премине през това Божествено
училище
.
Това, което у нас трябва да бъде вечно, това, което не се руши, трябва да премине през Божествения огън. Аз ви казвам това, за да знаете, че през тази 1913 г. ще имате известни мъчнотии, но да се не безпокоите. Съвременният политически свят е така назрял, щото положението на Европаможе да се намери в затруднение и от всичко това вие да се позамислите и стъписате. Но вие дерзайте - Христос иде да приспособи копанта.
към текста >>
96.
Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1914 г
Между народите, в църквата, в
училището
, между философите и учените и между всички учени класи има все спорове.
Слънцето силно изгря. В 10 ч., когато насядахме по местата си, имахме тайна молитва, изпяхме всички прави „Свят, свят, свят Господ Саваот"и след това, като прочете 20-а глава от Евангелието от Матея, г-н Дънов каза: Ще взема 21-вия стих от прочетената глава като тема за размишление: „А той и рече: „Що ищеш? " Казва му: „Речи да седнат тези двамата мои синове един отдясно, а един отляво до тебе." Често ние се запитваме от какво произтичат споровете в обществото.
Между народите, в църквата, в
училището
, между философите и учените и между всички учени класи има все спорове.
Тук виждаме една майка пристъпва и иска нещо, което счита, че може да иска от Христа. Тя си дава жалбата и проси, щото един от синовете и да седне отдясно, а другият - отляво. Желанието и беше добро, но просбата и беше лоша. Ще кажете: „В какво се състои лошотата? " Но за да седнеш отляво и отдясно, знаете ли какво значи?
към текста >>
Следният случай е характерен: ученици направили беля в
училище
, търсили пакостника, но не могли да го намерят; събрали учениците в класната стая и като запитали кой е пакостникът, един ученик излязъл и казал, че е той, а той бил от лявата страна.
И направете сравнение между тълкуването, което той ще даде, и това, което тук слушате. Ако той ви запита нещо, ще кажете, че сега се учите. Бих ви говорил много откровено, но сега има тук ненапреднали духове, та е възможно да изтече маслото, което ще се тури в кадилниците им. За дясната и лявата страна като учите и наблюдавате, ще се уверите, че едни животни вървят вляво, а други - вдясно; едни пеперуди даже летят вляво, а други вдясно. Когато някой дойде при теб и поиска да те мами, тури го в себе си от лява страна на Христа и по този начин ти тутакси се освобождаваш.
Следният случай е характерен: ученици направили беля в
училище
, търсили пакостника, но не могли да го намерят; събрали учениците в класната стая и като запитали кой е пакостникът, един ученик излязъл и казал, че е той, а той бил от лявата страна.
Да, пазете тези истини, не ги съобщавайте никому. Не хвърляйте бисерите на свинете - не се поставяйте от лявата страна. Спасението на човечеството е да се постави от дясната страна на Христа. Отдясно на Христа човек върши всяка добродетел, защото Божествената деятелност е само от дясната страна. Ако турите лявата страна, ще действат само законите на лявата страна.
към текста >>
Вие сте в едно
училище
и аз искам да наблюдавам най-напред човешките глави, защото най-напред вие по главата можете да познаете човеците.
Виновни сме ние, защото дяволът може да ти даде един проект, но ти си напълно свободен дали да го приемеш, или не. Той е търговец и на едро, и на дребно и винаги предлага - иска да върши търговия и после, като те хване, взема ти всичките капитали, а ти започнеш да плачеш. Хубаво, ами защо имаш вземане- даване с такова същество? (Чете главата.) Значи всичките тези хора Господ ги е преродил в света, ще изпъкнат и те са на мястото си.
Вие сте в едно
училище
и аз искам да наблюдавам най-напред човешките глави, защото най-напред вие по главата можете да познаете човеците.
Проучвайте и тяхното лице. Главата и лицето са писмо, което говори за човека: очите, носът, устата, езикът, ушите - всичко говори, всеки уд на човека говори. Някои хора, само като погледнат ухото или окото ти, ще познаят какъв си. Знаете ли колко и колко обявления Господ е турил върху вас? Преди години в един от американските щати, а именно в град Бостън, се разиграла следнатасцена: всред улицата на града се разхождало лице с царски одежди - корона на главата и мантия върху снагата му.
към текста >>
97.
ПРИЛОЖЕНИЯ ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ
Завършва френско католическо
училище
в Цариград и медицина в Монпелие, Франция.
Роден в Пазарджик, завършва земния си път в София. Работи като чиновник в Пазарджишката община и секретар в Окръжния съд в Бургас. След създаване на Общество Всемирно Бяло Братство е дългогодишен негов касиер. 3 Доктора – става дума за д-р Георги Миркович (1826–1905), бележит български възрожденец, един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно. Роден и завършил земния си път в Сливен.
Завършва френско католическо
училище
в Цариград и медицина в Монпелие, Франция.
Работи като лекар, участва в униатското движение за църковна независимост, създава проект за български училища, сътрудничи на революционното движение. След осемгодишна каторга в Диарбекир работи в новоосвободена България като директор на гимназия, създава спиритическо дружество Милосърдие. Деятел на Червения кръст и депутат в Областното събрание. Издава списания Нова светлина и Виделина, където публикува първите статии на Учителя Беинса Дуно. Счита се за основател на българската класическа хомеопатична медицина.
към текста >>
Завършва гръцко и френско
училище
в Цариград, преводач от френски на спиритическа и теософска литература.
4 Протоколът и бележките от 1903 г. са записани от Пеню Киров. 5 Анастасия д-р Железкова (1845–1931) – една от пър- вите последователки на Учителя Беинса Дуно, бележита деятелка на българското женско благотворително движение. Родена в Одрин, завършва земния си път във Варна. Сестра на именития революционер Атанас Узунов, съпруга на д-р Младен Железков.
Завършва гръцко и френско
училище
в Цариград, преводач от френски на спиритическа и теософска литература.
От 1890 г. живее във Варна, заедно с д-р Г. Миркович членува в спиритическото дружество Милосърдие. Дългогодишен председател на варненското женско благотворително дружество Майка, основател на благотворително дружество Милосърдие. 6 Мария Казакова (1852–1908) – една от първите ученички на Учителя Беинса Дуно.
към текста >>
„Стефан Караджа“; първоначално е завещана за сиропиталище, по- късно става
училище
за деца с нарушено зрение, а днес в нея се помещава варненското кметство Одесос.
10 Списание „Виделина“ – езотерично списание, издавано от 1902 г. в Сливен от д-р Георги Миркович като продължение на сп. Нова светлина. В него Учителя Беинса Дуно публикува първите си статии: Тайните на Духа (Хио-Ели-Мели-Месаил), Мисли и упътвания, Благовремието и Своенравието (виж Учителя Петър Дънов, Той иде, ИК Бяло Братство, София, 2004). 11 В дома на известната спиритистка г-жа Анастасия д-р Железкова – сградата се намира на ул.
„Стефан Караджа“; първоначално е завещана за сиропиталище, по- късно става
училище
за деца с нарушено зрение, а днес в нея се помещава варненското кметство Одесос.
12 Петко Гумнеров(1864–1922)–един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно и автор на протоколи от годишните срещи на Веригата. Роден в Церово, Пазарджишко, завършва земния си път в Арбанаси, Великотърновско. Работи като секретар във Върховния касационен съд. В софийския му дом на ул. Опълченска 66 Учителя живее и проповядва в периода между 1905 и 1926 г.
към текста >>
Завършва военно
училище
в Русия, служи като капитан в Плевенския и Търновския гарнизон, граничен офицер в Цариброд.
не е известно. 20 Пасхални съсъди – става дума за набор от мистерийни атрибути, изработени по поръчка на Учителя Беинса Дуно. Състоят се от тринадесет сребърни чаши (една голяма с образа на Христос и дванадесет по-малки). 21 Константин (Костадин) Иларионов Пецов (1868-1929) – един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно, дългогодишен ръководител на Великотърновското братство. Роден в Габрово, завършва земния си път в София.
Завършва военно
училище
в Русия, служи като капитан в Плевенския и Търновския гарнизон, граничен офицер в Цариброд.
Организира купуването на къщата в Арбанаси, където е съставен Завета на цветните лъчи на Светлината. Оставя богата кореспонденция с Учителя Беинса Дуно (виж Петър Дънов, Писма до първите ученици, ИК Астрала, София, 1999). 22 Анастас Бойнов (1848–1936) – един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно. Роден и завършил земния си път във Велико Търново. Адвокат, първоначално председател на спиритическия клуб в града.
към текста >>
Родена в Плоещ, Румъния, завършва земния си път във Велико Търново.Първоначално работи като учителка, по-късно основава частно
училище
в дома си.
22 Анастас Бойнов (1848–1936) – един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно. Роден и завършил земния си път във Велико Търново. Адвокат, първоначално председател на спиритическия клуб в града. В неговата вила се провеждат годишните срещи на Веригата в периода между 1910 и 1915 г. 23 Елена Иларионова (1878–1956) – една от първите ученички на Учителя Беинса Дуно, дългогодишна ръководителка на Великотърновското братство, съпруга на Константин Иларионов.
Родена в Плоещ, Румъния, завършва земния си път във Велико Търново.Първоначално работи като учителка, по-късно основава частно
училище
в дома си.
Оставя богата кореспонденция с Учителя Беинса Дуно (виж Петър Дънов, Писма до първите ученици, ИК Астрала, София, 1999). 24 Каквото се извърши в Македония – най-вероятно става дума за събитията, свързани с Младотурската революция, която започва на 3 юли 1908 г. с въстанието на Ресенския османски гарнизон в Македония, последван от гарнизоните в Битоля и Одрин. В събитията е участвала и ВМРО, привлечена от лозунгите на младотурците за равенство на народите в Османската империя, без оглед на тяхната езикова и религиозна принадлежност. Няколко месеца преди това Англия и другите Велики държави предлагат план за организиране на Македония като автономия, отхвърлен по-късно от младотурците.
към текста >>
В неговия дом в Свищов е живял младият Петър Дънов, докато учел в местното методистко
училище
.
33 Васил Узунов – един от първите ученици на УчителяБеинса Дуно, поканен за събора от 1910 г. от Шумен. 34 Петър Тихчев – един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно, роден в с. Беброво, Еленско, живял в Свищов, Русе и София. Методистки евангелски проповедник.
В неговия дом в Свищов е живял младият Петър Дънов, докато учел в местното методистко
училище
.
Завършва земния си път на 28 ноември 1918 г. 35 Никола Ватев (1873–1957) – един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно. Роден в с. Ново село, Троянско, завършва земния си път в Русе. Дългогодишен ръководител на Русенското братство, основател на комуна в Свирчовица, инициатор на първата юридическа регистрация и устав на Общество „Бяло Братство“ в гр.
към текста >>
98.
ЕНЕРГЕТИЧНИЯТ ЦЕНТЪР НА БЪЛГАРИЯ
Дядото по майчина линия - Хаджи Атанас Георгиев - е също известен възрожденец и голям родолюбец, посветил дълги години от живота си на борбата за църковна свобода и създаване на българско
училище
.
наука, която има за основа Любовта, Мъдростта и Истината. Боян Боев Петър Константинов Дънов е роден на 11.07.1864 г. в с.Николаевка, Варненско, в семейството на видния български възрожденец - свещеник Константин Дъновски.
Дядото по майчина линия - Хаджи Атанас Георгиев - е също известен възрожденец и голям родолюбец, посветил дълги години от живота си на борбата за църковна свобода и създаване на българско
училище
.
Средното си образование младият Петър Дънов получава във Варна и Свищов. През 1888 г. заминава за САЩ, учи една година медицина, а след това завършва богословие в Бостънския университет. Завръща се в България през 1895 г. и се установява в гр.
към текста >>
99.
Писма до Мария Казакова - 1903
Този свят е
училище
, нареден за нашето възпитание.
Животът е бил разпуснат и затова славното му минало се е заличило. И право забелязвате, че всичко тука се мени - само Духът, Добрият Дух остава вечен и неизменяем. И колко добре е казано в Словото: „Делата им ще ходят след тях". „Зидете се на дом неръкотворен, на свещенство свято", казва Господ. Не е тук целта на живота.
Този свят е
училище
, нареден за нашето възпитание.
И слушай, що казва Духът Господен, защото видимият свят в главните си черти е създаден по прилика на духовния. Редът, порядъкът са заети отгоре. Естеството в съвкупността си е олицетворение на невидимия мир. Природата изражда** живота и действията на всички твари и създания, които Бог е създал. Тия наредби, тая велика сцена, тия действия на видимия свят са въздигнати за вашето обучение, за вас, които сте определени да наследите небето.
към текста >>
100.
БИОГРАФИЧНА СПРАВКА ЗА БРАТ КОНСТАНТИН ИЛАРИОНОВ
В
училище
Костадин бил отличен ученик.
БИОГРАФИЧНА СПРАВКА ЗА БРАТ КОНСТАНТИН ИЛАРИОНОВ Роден през 1868 г. в Габрово. Родителите му били бедни, но будни хора. Бащата - Иларион Пецов - взел активно участие в борбата за независима Българска църква.
В
училище
Костадин бил отличен ученик.
Особено много му се отдавала математиката. След гимназията завършил Военно училище в Русия, където много добре научил руски език и по-късно се занимавал с превод на книги от руски. Превел „Война и мир" и материали срещу тютюнопушенето. Когато се завърнал в Габрово, Елена вече била учителка. Те се познавали от малки- били съседи.
към текста >>
След гимназията завършил Военно
училище
в Русия, където много добре научил руски език и по-късно се занимавал с превод на книги от руски.
в Габрово. Родителите му били бедни, но будни хора. Бащата - Иларион Пецов - взел активно участие в борбата за независима Българска църква. В училище Костадин бил отличен ученик. Особено много му се отдавала математиката.
След гимназията завършил Военно
училище
в Русия, където много добре научил руски език и по-късно се занимавал с превод на книги от руски.
Превел „Война и мир" и материали срещу тютюнопушенето. Когато се завърнал в Габрово, Елена вече била учителка. Те се познавали от малки- били съседи. Костадин я харесвал от дете и я поискал за жена. По думите на Елена тя не го харесвала много, но под въздействие на настойниците си се омъжила за него.
към текста >>
НАГОРЕ
