Търсене в текстове за 'Устни'

Устните й тихо шепнеха молба за покровителство.
Намерих и специалните „викачи", които по време на играта подвикват заедно с играещата нестинарка. Баба Наста намерих в нейния дом. Тя е възрастна, около 80-годишна старица, поприведена от годините, облечена в традиционния сукман, забрадена с черна кърпа. Тя не само че прие поканата за игра върху огъня, но се съгласи да я придружа до параклиса и после да я отведа до огъня. Когато ни бе съобщено, че жарта е готова, с баба Наста се отправихме към параклиса - продължи разказа си брата - с бавна, старческа походка, потропвайки с бастунчето си, ние влязохме в малката стаичка, където пред догаряща свещ, пред иконата на свети Константин, баба Наста се изправи за молитва. Устните й тихо шепнеха молба за покровителство. Незавършила още молитвата си, тя се провикна няколко пъти, поизправи снага и заподскача от крак на крак. Застареното лице на баба Наета се освежи. Зад полупритворените клепачи зениците й гледаха неопределено и безлично. Все така играейки, тя се отправи към вратата. Музикантите, които чакаха отвън, засвириха игриво хоро, задумка ритмично тъпана и всички тръгнахме след жрицата на огъня.
към текста >>

3. ІІІ.84. ЗМИЯРЯТ

Летопис Вергилий Кръстев

Най-спокойно змиярят проговори нещо, на неразбираем за нас език, на змиите, които една по една се докосваха до неговите устни и го целуваха.
Той беше дребен човечец, с прихлупен каскет, с малки живи очи, готови всеки момент да отправят поглед към змиите. Той седна на пейката, срещу приемната на Учителя и докато чакаше своя ред за среща, развърза капака на кошницата, от която започнаха една по една да излизат змиите. Те запълзяха по едната му ръка и се качиха на каскета му, над главата му и се завиха на кълбо. Всеки от нас е виждал венец от цветя, сложен на някоя щастлива глава. Но никога не бяхме виждали подобна картина - венец от живи, отровни змии. Най-спокойно змиярят проговори нещо, на неразбираем за нас език, на змиите, които една по една се докосваха до неговите устни и го целуваха. Цялото това представление предизвика уплаха и страх между нас. Едни се отдалечиха на разстояние, а другите с любопитство следят поведението на змийското общество. Събитието не остана скрито от Учителя. Той излезе от приемната и застана пред змияря. Последният, като видя Учителя, издаде някакъв странен звук и змиите една по една се прибраха в кошницата му.
към текста >>

4. 7.24. ПЪРВОРОДСТВО ЗА ПАНИЦА ЛЕЩА

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Беше задействана реклама по радио и телевизия, по линията на различни франкофони с плакати, устни покани.
А баща му беше опонент на Михаил Иванов. Къде беше баща му, къде отиде синът му! д. През 1995 г. от 8 до 16 юли, след поканата на Благовест Жеков, в България гостува една група от 120 души от центъра на Михаил във Франция. Беше организиран един грандиозен концерт по всички правила. Беше задействана реклама по радио и телевизия, по линията на различни франкофони с плакати, устни покани. Организацията бе безупречна, защото се финансираше от французите и се заплащаше във валута. Изскочиха всички Михайловис-ти и възхваляваха до небесата Михаил Иванов. Залата бе препълнена от 1200 човека публика. Хорът на французите бе идеално подготвен. Явиха се с изключителна сценична подготовка, със съответна подходяща режисура, хористите бяха облечени с вкус и блясък от разкошни цветове, наподобяващи цветовете на дъгата.
към текста >>

5. 24. ПЪРВОРОДСТВО ЗА ПАНИЦА ЛЕЩА

Беше задействана реклама по радио и телевизия, по линията на различни франкофони с плакати, устни покани.
А баща му беше опонент на Михаил Иванов. Къде беше баща му, къде отиде синът му! д. През 1995 г. от 8 до 16 юли, след поканата на Благовест Жеков, в България гостува една група от 120 души от центъра на Михаил във Франция. Беше организиран един грандиозен концерт по всички правила. Беше задействана реклама по радио и телевизия, по линията на различни франкофони с плакати, устни покани. Организацията бе безупречна, защото се финансираше от французите и се заплащаше във валута. Изскочиха всички Михайловисти и възхваляваха до небесата Михаил Иванов. Залата бе препълнена от 1200 човека публика. Хорът на французите бе идеално подготвен. Явиха се с изключителна сценична подготовка, със съответна подходяща режисура, хористите бяха облечени с вкус и блясък от разкошни цветове, наподобяващи цветовете на дъгата.
към текста >>

6. 107. СВЕТЛИНА В УМОВЕТЕ И ВИДЕЛИНА В ДУШИТЕ

ТОМ 5

Усетих по устните си, че тя е много топла: „Но вие, Учителю, имате температура".
А аз чаках зад нея с чиния супа в ръка. Чаках, чаках и накрая рекох: „Учителю, нося ви супата". Подадох му я. Той я взе през открехнатата врата. Подаде ми ръка да я целуна. Усетих по устните си, че тя е много топла: „Но вие, Учителю, имате температура". Динова като чу това се отдръпна и си отиде. Поисках да го разтрия. Той се съгласи, вечерта го разтрих, дадох му два чая да изпие и си отидох. На следващия ден ми каза, че цяла нощ се е изпотявал. Това бе единственият ми случай да го разтривам.
към текста >>

7. 204.УЧИТЕЛЯТ И ПРОТЕСТАНТИТЕ

ТОМ 5

По това време аз бях при Учителя и когато над главата ни се чу едно топуркане поради това, че някой минаваше по тавана Учителят се усмихна, сложи пръст на устните ми и каза: „Пшът".
Сталин, който е бил бивш семинарист и който по негова заповед са били взривени десетки църкви в Москва, то за рождената си майка нарежда да й се направи един параклис в Кремъл където тя да се черкува. Майката на Сталин е грузинка, а всички грузинци са християни. Но понеже тя е била черковница, а пък баба Парашкева е била евангелистка то много, много не са си уйдисвали по този въпрос. Тя ни разказваше какви ли не преживелици и ние слушахме понякога захласнати. Тя имаше изключително добро отношение към Учителя и към нас и това не е случайно, защото аз лично по онези години бях свидетел на следният случай.. Когато Георги Димитров по онези години е бил в нелегалност в чужбина в къщата им нахълтва полиция, а сестра му Елена е била в къщата и поле-ка-лека се прекачва през една капандура и преминава общият таван. По това време аз бях при Учителя и когато над главата ни се чу едно топуркане поради това, че някой минаваше по тавана Учителят се усмихна, сложи пръст на устните ми и каза: „Пшът". Той веднага ме изпрати да си вървя. После Учителят извика сестра Василка и я накара да я облече като наша сестра с бели одежди и бяла забрадка и да я изведе от входа, което тя точно така направи. Така че баба Парашкева беше благодарна на Учителя, беше свободолюбива по дух, не се кланяше на църковници и четеше Евангелието, и имаше възможност при нас да разговаря на различни теми. А нейните синове бяха приемани от нашите приятели и те им съдействаха в различните години на тяхната нелегална борба. Ето ви един пример за съжителство на протестанти с Учителя и с неговите последователи.
към текста >>

8. 2. ИЗБЕЛЯЛАТА УЧЕНИЧЕСКА ПРЕСТИЛКА

Наталия Чакова

" Майката сви устни в неудоволствие, но не ни насили.
Милка подскочи радостно. „И аз няма да ида, Наталио. Аз пък не искам да ида! Само заради тебе и мама се съгласих. Хайде, да идем в парка да се разходим! " Майката сви устни в неудоволствие, но не ни насили. Тя пое към града, ние - в противоположна посока към близкия парк. Пиша тези подробности, защото те имат връзка с нещо чудно, което ще разкажа по-нататък. Беше ми тежко на душата, но след малко почувствувах някаква нежна милувка. Слънцето ли ме милваше с меките си топли лъчи, пролетният въздух ли, лазурът ли, който тъй обичам, или всичките заедно? Милка чуруликаше край мене, аз размишлявах: Нищо, остава ми само един месец.
към текста >>

9. 6. СТИХОВЕ НА НАДЕЖДА

" Питам, озъртам се около себе си, свивам в недоумение устни, но се успокоявам.
Вглеждах се, вслушвах се в себе си и открих, спомних си, че в минути на отчаяние, на дълбоко мислене върху живота, миналото, бъдещето и пр. когато си блъсках главата без никакво разрешение, нещо в мен тихичко се обаждаше: „Хайде стига си мислила, всичко ще се оправи, ще се нареди, животът ще стане хубав и за тебе и т.н." И аз млъквам и питам: „Но кога и как? И кой е, който ми говори? Кой може да знае, какво ми е сега на душата? Кой може да ме разбира и успокоява? " Питам, озъртам се около себе си, свивам в недоумение устни, но се успокоявам. Ставам, измивам се, обличам се хубаво и излизам при хората или сред природата. И сега се засмях, затворих тетрадката и излязох на разходка в мрачния ден, защото не знаех какво да мисля повече, а ми хареса това разрешение на надеждата и си казах: „Е, все пак хубаво е, че има такава способност в човека, да се успокоява сам и да се надява."
към текста >>

10. 28. ГОЛЯМАТА, ХУБАВА И ВАЖНА СРЕЩА. САМООПРЕДЕЛЯНЕТО

Усмихнах се с благодарност на Учителя и стиснах здраво устни.
Разбирам да си престаряла, та да отиваш там да откупваш греховете си, а ти млада си, хубава си, живот те очаква." А-а-а! - Останах гръмната аз. Същите думи. Толкова скоро. Още същата вечер се сбъднаха думите на Учителя и предупреждението Му. Усмихнах се с благодарност на Учителя и стиснах здраво устни. До края докато се разделихме с този млад човек аз не продумах. Спомням си, че на същия този прием Учителят между другото каза следните забележителни думи: „Дрехите не правят човека." Тогава моето съзнание беше ангажирано с други неща и те не ми направиха особено впечатление, но ги запомних. Когато се прибрах в село, през учебната година, веднъж - далеч от времето на приема, аз си ги спомних и се замислих върху тях. Спомних си, че преди пет години, когато в 1920 г. Учителят дойде в Стара Загора и аз имах голямо желание да Го видя, се спънах от това, че нямах нова рокля и не можах да отида с избелялата си вехта престилка.
към текста >>

11. ПИСМА ОТ БОЯН БОЕВ ДО ЦАНКА ЕКИМОВА

Цанка Екимова

Надежда Георгиева Кьосева

Допуснете следното: На един човек устните са почернели или посинели.
На това ще отговоря: „Ти защо си позволяваш да колиш агнета, овци и кокошки? Това позволено ли е на тебе? " Като живееш по Бога, тогаз нито въшка, нито комар, нито бълха ще те ухапи, нито вълк ще те нападне. Вълкът ще се уплаши. На всички, които вървят по Божия път, работят в края на краищата влизат в правия път. Допуснете следното: На един човек устните са почернели или посинели. Да ги чистиш със сапун от вън не може. Едно време устните му са били червени. Какво трябва да правиш? Храна и чист въздух и постепенно ще се възвърне същата окраска. Сега ние търкаме със сапун.
към текста >>

Едно време устните му са били червени.
" Като живееш по Бога, тогаз нито въшка, нито комар, нито бълха ще те ухапи, нито вълк ще те нападне. Вълкът ще се уплаши. На всички, които вървят по Божия път, работят в края на краищата влизат в правия път. Допуснете следното: На един човек устните са почернели или посинели. Да ги чистиш със сапун от вън не може. Едно време устните му са били червени. Какво трябва да правиш? Храна и чист въздух и постепенно ще се възвърне същата окраска. Сега ние търкаме със сапун. Отвътре трябва да се почне". София, 21.Х.1927 г.
към текста >>

12. 8. ЗМИЯТА

Марийка Великова Марашлиева

Подувам се, подуват ми се устните, подуват ми се очите и почнах ха, ха, не мога да дишам.
В колата имаше две стомни с вода и докато слезем с колата до долу съм изпила две стомни с вода. Това помня. Отидохме вкъщи и легнах в Славчовата стая. Брат Борис беше до мене и Славчо. По едно време започнах да се подувам, чак сега, нали, впоследствие. Подувам се, подуват ми се устните, подуват ми се очите и почнах ха, ха, не мога да дишам. Спогледаха се брат Борис и Славчо и брат Борис казва: „Тичай за Учителя, тичай за Учителя". Славчо веднага изтича за Учителя и Учителят и той вече тръгнал сам и тича веднага у нас. Отвори се вратата и Учителят бърже дойде до мене, погледна ме, усмихна се, сложи си ръката на главата ми и започна така паси около главата ми и аз Го погледнах и Той започна да се моли и аз казах: „ха-а-а-а", просто един въздух ми влезе в гърлото. Аз се задушавах и съм заспала. В това време докато съм спала се разчуло из Изгрева, че Надка я ухапала змия и всички бяха накацали просто около къщичката ни и на прозореца, Учителят си беше отишъл, а аз съм спала 4 - 5 часа.
към текста >>

13. 14.ОЛГА СЛАВЧЕВА

Но когато те говореха за тази Божествена Любов, тя минаваше през техните устни, които бяха жадни за ласки и милувки, понеже бяха създадени от плът и кръв.
Аз дойдох за човешката душа, която да повдигна, за да направи контакт с Бога". В Школата всички се чувстваха и се усещаха като души, защото бяха потопени в аурата на Учителя, чиято аура беше създадена от Божествения Дух, Който бе в Учителя. В онези години всички бяха в едно повдигнато емоционално състояние, което увличаше и даваше възможност да се прекрачи прага на женската и мъжка плът. Те бяха млади мъже и млади жени. Те се усещаха като души и слушаха Словото на Учителя за Божествената Любов. Но когато те говореха за тази Божествена Любов, тя минаваше през техните устни, които бяха жадни за ласки и милувки, понеже бяха създадени от плът и кръв. Това създаваше много изкушения и Учителят имаше много неприятности създадени от общественото мнение по повод на изкушенията на Неговите последователи. Някои от старите приятели имаха по-голяма дисциплина и бяха видели Учителя и Неговото истинско проявление като проявление на Божествения Дух чрез опитностите, които имаха с Него. В тези опитности имаше всичко - и изява, и проявление на Божествения Дух. Имаше и послушание на ученика. А това послушание се обличаше понякога в страхопочитание, да не се отклони от принципите на Школата, а в други случаи в благоговение към Духа Божий.
към текста >>

14. 38. Вила под наем

Гради Колев Минчв

ТОМ 7

Като ме видя Недялка, хвана ме за главата и ме целува и по едно време аз се отместих и какво мислите, устните ме болят.
И тъй аз й платих три хиляди лева, мина зимата и после си излязох от вилата. Ще ви разкажа едно преживяване, което имах в тая вила. Един съботен ден се глася в неделя да отида на Витоша. Вечерта сънувам сън, че една сестра Недялка Калпакчиева, сестра на Райна Калпакчиева, с която кореспондирах когато бях на фронта, ме среща на полянката на Изгрева. Точно в средата имаше стълб с една лампа и отдолу пейка. Като ме видя Недялка, хвана ме за главата и ме целува и по едно време аз се отместих и какво мислите, устните ме болят. Каква целувка беше та толкова да ме заболят устните. На сутринта се чудя на съня си. За пръв път ми се случва такова нещо и на физическия свят, и на сън. Изобщо не мога да разбера каква беше тази целувка. Пък взеха, че си отидох на Витоша и все си мислех за съня.
към текста >>

Каква целувка беше та толкова да ме заболят устните.
Ще ви разкажа едно преживяване, което имах в тая вила. Един съботен ден се глася в неделя да отида на Витоша. Вечерта сънувам сън, че една сестра Недялка Калпакчиева, сестра на Райна Калпакчиева, с която кореспондирах когато бях на фронта, ме среща на полянката на Изгрева. Точно в средата имаше стълб с една лампа и отдолу пейка. Като ме видя Недялка, хвана ме за главата и ме целува и по едно време аз се отместих и какво мислите, устните ме болят. Каква целувка беше та толкова да ме заболят устните. На сутринта се чудя на съня си. За пръв път ми се случва такова нещо и на физическия свят, и на сън. Изобщо не мога да разбера каква беше тази целувка. Пък взеха, че си отидох на Витоша и все си мислех за съня. На връщане, като пристигнах точно до бараката на брат Борис излиза един брат от провинцията и като ме видя, вика: „Брат Гради, у вас стана пожар. Изгоряхте“.
към текста >>

15. 17. Бурята над Търново

Васко Искренов

ТОМ 7

Ама приказките не ни се чуват, само бърните се движат на устните ни.
Никой не дойде в лагера. Бурята премина. За мен беше особено, първо преживяване от този род чудеса. А на заминаване трябваше да си взема сбогом с Учителя. Чака ни един файтон трима души, вземаме си довиждане. Ама приказките не ни се чуват, само бърните се движат на устните ни. Изведнъж една огнена вълна премина през мен. Качвам се като перце лек, сядам и не мога да си намеря място от радост. Една радост ме облива. Идвам си в Лом, вървя по единия тротоар на улицата, в дясно. Отсрещната страна друг приятел ме поздравява и се отбива при мен и казва: „Не се виждаме често, не сме заедно, ама когато ме поздравите, една радостна вълна ме облива“.
към текста >>

16. 81. КОЙ Е УЧИТЕЛЯ НА ЗЕМЯТА

СТОЯНКА ИЛИЕВА

Устните ми проговорват: "Какво нещо е Учителят на земята?
81. КОЙ Е УЧИТЕЛЯТ НА ЗЕМЯТА Веднъж съм застанала пред Учителя. Той ме поглежда и ми казва: "Задай си въпроса! " Аз не бях си го подготвила още и Той ме изненада. Но тутакси си спомних, че винаги ме е вълнувало какво нещо е Учителят по форма, по съдържание и по същество. Ами като проява, като закон и като принцип? Устните ми проговорват: "Какво нещо е Учителят на земята? " Учителят отговори: "Този въпрос никой не го е задавал така, както ти го задаваш. Ще ти отговаря, но слушай внимателно". Аз наострих слух. Цялата съм в слух. С очи Го гледам.
към текста >>

17. 20. БАНАНЧЕТО

И в момента, което ме много изненада, щом устните се докоснаха до плода, аз чух думите: "Не се меси в Божиите работи".
И се отправих към поляната. Катедрата е винаги готова да приема гости. Седнах. Бананчето е в ръцете ми, а красивата гледка грабна погледа. Но аз имам задача. Пръстите започнаха да отбелват корицата и аз повдигнах готовата чат към устата. И в момента, което ме много изненада, щом устните се докоснаха до плода, аз чух думите: "Не се меси в Божиите работи". Думите бяха изговорени така ясно и точно, щото аз се огледах наоколо, да не би да има човек наблизо. Никой нямаше. Аз разбрах тогава, че тези са думите, които аз трябваше да чуя. Учителят благ! Той не можеше да прави забележки.
към текста >>

18. 63. НА ПОЛЯНАТА ПРЕД САЛОНА

И тази усмивка се изразява не чрез устните, не където и да е другаде, но в очите.
Ти също, УЧителю, сядаш. И започва да говори той. Ти слушаш. И така спокойно и внимателно Ти изслушваш говорещия. И усмивка, която излиза направо от сърцето огрява лицето Ти. И тази усмивка се изразява не чрез устните, не където и да е другаде, но в очите. А той гледа. И нещо пълни сърцето, топли, и не сеща братът как излиза хвърчащ или хълцащ от бликналите сълзи на радостта. От къде вземаш, Учителю, толкова радост? Ти така щедро пълниш сърцата ни с радостта, за която с векове сме копнели. Бъди радостен и Ти от делото на ръцете си!
към текста >>

19. 31. МУЗИКАТА НА УЧИТЕЛЯ, КОЯТО ОСВОБОЖДАВА ДУХА И ИЗВИСЯВА ДУШАТА

Учителят не бе помръднал дори и устните си, а Неговият говор и Слово се запечатаха като светлина в съзнанието ми.
Но сега стоях пред Учителя и исках да разбера вътрешната страна и смисъл на всичко това, което ми се случи. Изведнъж в съзнанието ми проблесна светлина и чух думите Му: "Закон е. Не пипай това,което Учителят е дал. Изпей го, както Той го е дал. И чак тогава резултата ще дойде при теб". Учителят не бе помръднал дори и устните си, а Неговият говор и Слово се запечатаха като светлина в съзнанието ми. Аз се поклоних и тихо се отдалечих. Ето, това е музиката на Учителя. - Това е стремежа на човешката душа, да търси и да се стреми да постигне съзвучие с Бога. Не мога да отделя музиката на Учителя от Школата на Учителя. Колко малки наглед упражнения бяха дадени в Школата от Учителя, които ученикът трябваше да ги изпълни.
към текста >>

20. 23. ДЕЦА НА ИЗГРЕВА

Санка Му целува ръка и докато устницата е на ръката Му, то очите й са вдигнати нагоре към лицето Му.
Нека да са седем, дванайсет, ще си хапне човекът". Връщаме се в магазина и взимаме още. Отидохме на Изгрева, изкачваме дървената стълба, чукаме на вратата, Учителят отваря и Райка поднася бисквитите. Учителят ги поема с двете си ръце и я погалва по главата. По време на бомбардировките, в една неделя отиваме при Учителя с другата ми племенничка Санка, която бе на пет години. Санка Му целува ръка и докато устницата е на ръката Му, то очите й са вдигнати нагоре към лицето Му. Бузичките й са пламнали от вълнение. След това тя веднага заговори: "Отрязаха ми косите леля Ганка и леля Здравка. Премахнаха ми плитките, една само остана, ето тук". И тя посочи, струва ми се, някъде към врата. А пък другата ми племенничка Санка изтича и каза: "Боли я ръката, боли я ръката".
към текста >>

21. 31. СТЕФАН КОНСУЛОВ

Той си свиваше устните даже.
В: Къде е поместена? Веска: Ще ти кажа. В това време негов лаборант е наш брат Цочо Диков. Той беше така един особен човечец Цочо Диков. Имаше лека ироника в неговия глас и в неговия начин, по който говореше. Той си свиваше устните даже. Но Цочо Диков си е верен ученик на Учителя и когато професора написва тази статия на другия ден му се схваща ръката и Цочо Диков го пита: "Професоре, така малко иронично, коя ръка ви се схвана, тази с която написахте статията против г-н Дънов ли? Против Учителя ли? " След време ръката на професор Консулов оздравява, възстановява се. Но интересното е, че в това време когато той все още е гонител на всички мистични учения, той от време на време посещава Изгрева. И един ден когато той бил на Изгрева, не по време на беседа, след беседа, влиза в големия салон и една сестра казва на Учителя: "Учителю, професор Консулов е в салона".
към текста >>

22. ДУХЪТ НА ИСТИНАТА И ДУХЪТ НА ПЛАГИАТСТВОТО

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)

На всяка крачка, приближавайки се към него Учителят е произнасял името Томалевски като отначало гласът е бил много силен, а постепенно със всяка крачка е снишавал гласа си, така че когато е приближил до Томалевски е шептял и накрая е отварял само устните си.
Вината се носи първо от него самия. След това идва ред да му пречи съпругата му, която бе еврейка и която го отклонява 10 години от Школата на Учителя. Накрая се явява дъщеря му, която го опропастява окончателно с отпечатването на тази книга. И завинаги! Той лично ми е разказал оня случай, при който Учителят го посреща в алеята в гората и намирайки се на около 30 крачки от него започнал гръмко да произнася името Томалевски. На всяка крачка, приближавайки се към него Учителят е произнасял името Томалевски като отначало гласът е бил много силен, а постепенно със всяка крачка е снишавал гласа си, така че когато е приближил до Томалевски е шептял и накрая е отварял само устните си. Томалевски се чудеше какво ли означава всичко това. Аз му отговорих, че това е неговият път на земята. Че идва от Небето с голям кредит, но накрая пропилява всичко на земята. Бяхме свидетели, че точно това се случи. А за доказателство е отпечатването на тази книга "Учителят Беинса Дуно" с автор Георги Томалевски. 5.
към текста >>

23. 62. КОМУНИТЕ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Е някои си слагаха червилце на устните, на веждите така малко дискретно, на бузичките, които бяха, тези неща, женската суета си я имаха.
Това не можах да нося. Освен когато се пека на слънце. Но иначе не съм ходила, но то е вече навик. То е вече навик, не е нещо друго. Сестрите не са ходили много разголени и не са се държали по мода. Е някои си слагаха червилце на устните, на веждите така малко дискретно, на бузичките, които бяха, тези неща, женската суета си я имаха. Сега имаше други, които никога не си послужиха с това. Но имаше други, макар че са от Младежкия клас, желаеха. Значи, имало е сестри, които желаят да се оженят даже. Макар че бяха там неженени, но вече желанието е било вътре. То е и друго нещо.
към текста >>

24. 99. МЕТОДИТЕ НА УЧИТЕЛЯ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

И устни съм стискала, и съм стягала зъби, и съм се хапала, и съм се щипала, да мога да ги спра, просто мимо волята ми течаха сълзите.
Аз живеех в една квартира самичка в стая. В тази втората къща на майка ми. Там изпаднах в едни така състояния и често плачех. Но такава скръб ме обхващаше, че аз не можех да не плача. Разбирате ли, сълзите ми течаха мимо волята. И устни съм стискала, и съм стягала зъби, и съм се хапала, и съм се щипала, да мога да ги спра, просто мимо волята ми течаха сълзите. И един път бях при Учителя и Той ми казва: „Ма не плачеш ти, там плаче момата която е живяла преди тебе в стаята! " Аз не знам, че в стаята е живяла мома. И като се върнах вкъщи питам втората си майка. Щото къщата беше на втората майка, тя е наследи. Питам: „Кой живееше в тази стая?
към текста >>

25. 144. ОБРАЗИ ВЪЗМОЖНИ И НЕВЪЗМОЖНИ

От устния освобождаваха, но от писмения не.
Паша я запознава с учението. Но къде са се срещнали точно не знам, защото Паша беше учителка в Русе, когато Гена е в осми клас. И в осми клас Паша е учителка на Гена. Значи в Русе са били и тя като завършила края на учебната година. Гена е добра ученичка, освобождават я от цялата матура, но по времето беше задължително всеки да държи писмен изпит. От устния освобождаваха, но от писмения не. Но той бил поставен по-късно. И когато вече я освобождават, дават един срок на учениците да се подготвят за изпитите и Гена решава в туй време да отиде при Учителя. Да Го види, в София да се срещнат. И идва при Учителя, плодове някакви беше занесла, ми разказваше. Гена е много сърдечен човек, изблик има така в характера си, така с по-емоционални такива изяви външни.
към текста >>

26. ПИСМА НА НЕВЕНА НЕДЕЛЧЕВА ДО ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ

ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС

Пия вода и за теб, но тя знаеш ли, че казва, че иска ти да докоснеш устни до нея.
И от мен искат още 50 лв. Слънцето пак изгря, а тикакво ли правиш? А за палтото знай и, знай и по най-човешки макар, че никога не искам да направя нещо, което няма да ти хареса. И ако съм погрешвала, то е било от незнание какво да направя, а не от нежелание да направя, което ти би искал. Досега съм се старала да предусещам какво ти харесва и какво не ида се съобразявам с това, с искренното желание да не ти причиня никаква скръб. Пия вода и за теб, но тя знаеш ли, че казва, че иска ти да докоснеш устни до нея. А освен водата и още някой друг иска повече от нея това. Сърдечен привет. Benita. * * * 17 юли, 1932 год. Езерата Татко мой, Пиша ти под блъскането на платната на малката ми лодка, тласкани и развявани от чудно обичания от мен вятър. Когато ме вее, тъй по главата и челото, като че ми проветрява самият мозък.
към текста >>

27. 01 - 69. ДЯСНАТА РЪКА НА ГЕОРГИ КУРТЕВ - БРАТ БОЖИЛ ИВАНОВ

ТОМ 10

Пътува брат Божил до някое село, носи в джоба си писмото на брат Куртев до ръководителя на братството в същото село, а устните му произнасят псалмите на Давида.
Той твърде често не е имал време дори да се обади на семейството си, пътувал е пеш. Бил е беден, не е имал нито кон, нито магаре. Брат Божил из целия път пеел духовни песни или четял Псалми. Той е единственият човек, който не е мерел разстоянието от село до село с километри, а с броя на прочетените псалми: 10, 20, 50 или повече. Онези псалми, които не е знаел, четял ги пешком и така станало, че научил всички псалми наизуст. Пътува брат Божил до някое село, носи в джоба си писмото на брат Куртев до ръководителя на братството в същото село, а устните му произнасят псалмите на Давида. Подава той писмото, връчва писмото и си тръгва. Но във въздуха остават прочетените псалми, които той оставя в посетеното село. Тези Псалми са четени от Давида, а сега от брат Божил, но това са псалми, родени от Христовия Дух. А Христос е от вчера, Той живее днес и пребъдва в утрешния ден, обхващаш цели епохи. По време на Европейската война, когато чул тревожното биене на камбаните през 1915 г., брат Божил разбрал, че ще има мобилизация.
към текста >>

28. І.02.04. ИКОНООБРАЗИТЕ НА ЧЕТИРИМАТА ЕВАНГЕЛИСТИ В АНТИМИНСА

Летопис Вергилий Кръстев

Така че неговите записки са въз основа на устните проповеди на Петър.
Да внимава да не го забрави, а да остане в него. А какво чете? Отляво е отворена дебелата книга на Завета с пророците, но той не я чете. А чете една тънка книга и отвреме навреме размишлява върху нея. А това са онези записки, които той по молба на римските християни и с разрешението на апостол Петър е записвал. Така че неговите записки са въз основа на устните проповеди на Петър. Отначало Марко е придружавал апостол Павел, няколко пъти бил е при него при първите му окови и той го изпраща при колосяните, да им занесе поредното послание. Той се наричал и Йоан, а майка му е юдейка, имала дом в Ерусалим, който предоставила на първите християни. И така, с дясната си ръка, държи това, което е записал, както от Петър, така и от Павел. Отляво са написани инициалите на името му на гръцки, а отдясно на славянски - Марко. Отдолу над двете книги - новозаветната и старозаветната лежи глава на лъв, който издава рев в пустинята, като гласа на онзи Вестител, който върви между езичниците и ги призовава да правят път в себе си за Словото Господне, което сега се носи от евангелието на Марка, което той е написал, което държи с дясната си ръка.
към текста >>

29. III.05 ТАЙНИТЕ НА ДУХА

Летопис Вергилий Кръстев

Господ зове, има ли някой да слуша и внимава в сърдцето си за думите на устните Му?
Поклонете Му се вий, които Го любите, благословете Го в духът си." - „Ей Господи, ела, ний ето Те очакваме, да бъде всичко според желанията на душата Ти и според благата Ти воля." - „Възвесели се ти, който си избран от Господа и въспей на Бога; понеже прослави се Господ. Враговете Му са паднали вече, веригата за беззаконния е готова и бездната чака да го приеме и да го върже за тисящи години. Ето ще са съди Господ с този род при въдворяване на Своето видимо царство. Радвай се, Сионе: денят на спасението ти изгря." Ето това е словото Господне. Не е ли Той, що е родил чрез Духа Си Своя избран род - Свещеници и Царе Богу, за да Му служат винаги с чистота и светост? Господ зове, има ли някой да слуша и внимава в сърдцето си за думите на устните Му? Чуй и разбери що говори Господ. Не постави ли завета на Своето царство, за да въдвори мир и любов помежду синовете човечески? Но ето, те са възмнили в сърдцето си, че постановленията и пътищата Господни са суетни; нямат изглед на величественност. Род блуден и глупав! Кой е силен?
към текста >>

30. IV.18 август, сряда

Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ

По-нататък на разни устни въпроси г-н Дънов отговори: - При заробването на България членовете на Веригата са вземали участие.
Отговор: - Сега си един човек, който изкупваш миналото, а за бъдеще ще бъдеш човек, който изправяш своето минало. В миналото си бил просто един престъпник. Преди 3 прераждания си бил в Мала Азия между турците, заемал си длъжност като турски чиновник, чрез което положение си правил пакости на християните. Бил си близо някъде до Йерусалим, именно в града Яфа. А сега си вече със съзнание, човек, който е познал своите грешки, та за бъдеще те очаква добро, но ако само така вървиш. По-нататък на разни устни въпроси г-н Дънов отговори: - При заробването на България членовете на Веригата са вземали участие. Вие всички сте виновници за падането на Българското царство и понеже сега трябва да изправите погрешката си, то сега се подлагате на изпити при благоприятни условия, за да може да помогнете на България. В миналото, при падането на България, сте били боляри и какви ли не зулуми сте правили. На всекиго миналото му е интересно и може да се наредим, та всеки да види своето минало, но няма благоприятни условия тази година, а идущата година, ако се създадат условия, тогава ще правим опита. Цар Борис сега е на физическото поле, в България е. Всички онези хора, с които сте имали тесни връзки в миналото, ще ги познаете, щом се дигне тази завеса, която забуля работата.
към текста >>

31. IV.ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА през 1914 година (10-18 август) ТЪРНОВО

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

Забелязваше се, че всички с нетърпение и възхита са очаквали срещата, защото с горест устните преговаряха преминаването ни през 1913 година -войни, неприятелски нашествия, спорове, което стана причина миналата година да не се съберем.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА през 1914 година (10-18 август) ТЪРНОВО Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ Тазгодишната среща на братята и сестрите от Веригата стана в Търново. Забелязваше се, че всички с нетърпение и възхита са очаквали срещата, защото с горест устните преговаряха преминаването ни през 1913 година -войни, неприятелски нашествия, спорове, което стана причина миналата година да не се съберем. Та при тазгодишната обмяна на мисли в школата за подвиг всички очаквахме подновяването на изтощените сили и насърчение на понататъшния подем в делото Господне. Всички участвуващи в срещата са весели и бодри, при все че мнозина са били чувствително засегнати от събитията, които България преживя през изтеклата година. Промисълът и милостта Божия са ни следили най-бащински и това е, което личи осезателно, защото всички идем здрави, бодри, весели, засмени. Събранията станаха в миналогодишните места в колибите на Атанас Бойнов и Бостанджиев. Колибата на първия служеше за преподаване и на втория - за трапезария.
към текста >>

32. 9. КОЙТО НАМИГНУВА

ТОМ 12

9. КОЙТО НАМИГНУВА „Който намигнува с око, докарва скръб, а безумний в устни ще се подплъзне.“ Притчи Соломонови, 10 гл., 10 ст.
9. КОЙТО НАМИГНУВА „Който намигнува с око, докарва скръб, а безумний в устни ще се подплъзне.“ Притчи Соломонови, 10 гл., 10 ст. През този месец ще искам да прочетете всички Соломонови притчи и тези от тях, които ви направят силно впечатление, да научите наизуст. Аз ще ви разкажа после защо трябва да ги изучавате наизуст. Забележете, че от всички човешки чувства окото заема едно от най-видните места. Окото си служи с виделина и с нея се докосваме до предметите. Усещанията в ухото се предават чрез известни вибрации на въздуха, при обонянието също чрез вибрации на въздушните частици се предават миризмите.
към текста >>

„А безумний в устни ще се подплъзне.“ В тази притча са взети очите и устата.
Тя им се оплаква от своите несгоди. И какво излиза от това? Всички носят раниците си. Не така, съберете се трите сестри, седнете на стола, обърнете се на изток, помислете малко, около 10-15 минути, и умът ви веднага ще се разведри и една светлина ще проникне в него. Тогава, каквато и малка мисъл да ви дойде, приложете я. „А безумний в устни ще се подплъзне.“ В тази притча са взети очите и устата. Който намигва, докарва скръб, а безумният е този, който дълго време намигвал. Неговият ум от дълго намигване е станал безумен, т.е. говори което трябва и не трябва. Съвременните хора всички страдат от това. Мъжът ти направил, казал ти нещо обидно - веднага тръгнеш от къща в къща да разказваш какъв е мъжът ти.
към текста >>

33. 18. РАБОТЕТЕ С ЛЮБОВ

ТОМ 12

Когато човек доближи двете си устни, токът от едната устна минава в другата.
Или пък, например сегашното ръкуване какво изразява? Не мислете, че целувката е изобретение на човека. Тя е една икономия на природата. Това са два тока. Горната устна е положителният полюс, а долната - отрицателният полюс. Когато човек доближи двете си устни, токът от едната устна минава в другата. Когато майката често целува детето си, и то, и тя се обновяват. Забелязали ли сте, че тя не целува детето си на едно и също място? Колко пъти, обаче, този закон се извършва добре, правилно? Ръкуването е същият закон. И чрез него става обмяна отвътре на енергиите.
към текста >>

34. 7. ПИСМА ОТ ГЕОРГИ РАДЕВ

Стефан Тошев

Какви други специални нареждания, писмени или устни познава те и имате от Учителя?
Какви писма и писмени напътствия имате от Учителя? Молим всеки, ако не желае да изпрати самите оригинали, за да се пазят в архивата, то нека направи фотографско копие на всички тях. Нека никой не жали малките суми. които ще похарчи за това. Културният човек трябва навреме да направи всичко необходимо да запази всичко онова, което има голяма историческа стойност! Какви други специални нареждания, писмени или устни познава те и имате от Учителя? Имате ли някой от протоколите на първите събори на Братството, станали във Варна и Търново, а и другаде? Молим, изпратете поне копия от тях. ако не самите оригинали, които за мнозина няма значение да ги пазят сами. 6. На кои събори сте присъствували и вашите впечатления от тях. 7. По какъв начин мислите, че е най-добре да работите върху себе си за възрастване във вас на духовното и за реализирането му в обществото и живота.
към текста >>

35. 20. ЧАСТНАТА УЧЕНИЧКА ЗАВЪРШВА ГИМНАЗИЯ

Милка Говедева

Той каза: „Ще видим на устния." И така ядосан много и аз си излязох.
Късо произведение, аз го преписвам точки и запетаи. Ехе, и Солева ме видя, тази, която ми е близка и казва: „Какво правиш? " Викам: „Преписвам." - Извади познатите думи за непознати, ми каза тя, от речника", щото имахме право това да правим и аз извадих познати думи за непознати и когато той се върна оттам, аз вече бях готова, а бяхме четири души само за осми клас. Казвам: „Аз съм готова." - „Е, как така бърже? " А пък аз будала казах: „Ами аз го знаех." Значи случайно знаех. Той каза: „Ще видим на устния." И така ядосан много и аз си излязох. Добре, ама на устния взе да ми дава да чета стих „готиш", което аз не съм учила, „готиш". И той вика: „Ето, видите ли, че са случайни знания? " Но Солева му каза: „Вие на тая отлична работа не може да пишете и четири, виждате ли? " Но той писа четири и две ми писа, та изкарах тройка тогава просто да не ме скъса само. И така, а след това когато се явявам вече на матурата, вече е след 9 септември 1944 година.
към текста >>

Добре, ама на устния взе да ми дава да чета стих „готиш", което аз не съм учила, „готиш".
Ехе, и Солева ме видя, тази, която ми е близка и казва: „Какво правиш? " Викам: „Преписвам." - Извади познатите думи за непознати, ми каза тя, от речника", щото имахме право това да правим и аз извадих познати думи за непознати и когато той се върна оттам, аз вече бях готова, а бяхме четири души само за осми клас. Казвам: „Аз съм готова." - „Е, как така бърже? " А пък аз будала казах: „Ами аз го знаех." Значи случайно знаех. Той каза: „Ще видим на устния." И така ядосан много и аз си излязох. Добре, ама на устния взе да ми дава да чета стих „готиш", което аз не съм учила, „готиш". И той вика: „Ето, видите ли, че са случайни знания? " Но Солева му каза: „Вие на тая отлична работа не може да пишете и четири, виждате ли? " Но той писа четири и две ми писа, та изкарах тройка тогава просто да не ме скъса само. И така, а след това когато се явявам вече на матурата, вече е след 9 септември 1944 година. Учителят пак там ме праща да ида да държа матура, а вече по радиото съобщават за Лулчев как го съдят и аз слушам това, защото радиото работи в един фотограф, където трябва да си направя снимка.
към текста >>

36. 4. ЛЮБОВТА ВЪЗКРЕСЯВА

Лидия Соломонова Аладжем

Магдалина Стефанова Григорова

С износени дрехи, скоро прекарал треска и устните му наранени.
Когато разправяше анекдоти, Учителят се е смял със сълзи. Придружаваше ме от работа, водеше ме на Витоша. Ставах към 3-4 часа, тогава нямаше рейсове. Изобщо задружихме. Беше неугледен. С износени дрехи, скоро прекарал треска и устните му наранени. Един ден заведе ме в неговата барака да ми покаже картините си. Аз нищо не разбирах, но обичах изкуството. Когато свърши изложбата, приближи до мене и пожела да ме целуне. Отдръпнах се, но той ми рече: „Недей, това е един свещен момент." Прибрах се смутена, объркана. Беше 17 години по-голям от мен.
към текста >>

37. 22. КАРМАТА ЗАВЪРЗВА

Един ден домашната й слугиня по липса на червило започнала да плюнчи показалеца си и да го търка върху червената корица на Библията, за да си начерви устните.
22. КАРМАТА ЗАВЪРЗВА По отношение на кармичното свързване, сестра Наталия Чакова ми е разказвала следния случай: Една сестра, от по-заможните, имала луксозна Библия, с прекрасна червена подвързия. Един ден домашната й слугиня по липса на червило започнала да плюнчи показалеца си и да го търка върху червената корица на Библията, за да си начерви устните. Възмутена от всичко това, сестрата отива при Учителя и се оплаква от случилото се. А Учителят й отговорил: „Сестра, не се сърдете на слугинята си. Тя по този начин се свързва кармически с Библията и един ден ще я знае наизуст, и ще я разбира много добре за разлика от тези, които цял живот я четат."
към текста >>

38. 2) Второ тефтерче

Цветана Щилянова

Красотата на очите, на устните, на ръцете, неговата (на човека) деликатност - всичко зависи от храната.
Ще имате само едно меню. Повече от 20 хапки няма да изядате. (И не по-малко от 5 хапки). Ако не разбираме състоянията на тялото си, няма да разбираме и състоянията на сърцето, ако не разбираме сърцето си, няма да можем да разберем и състоянието на ума си. При храносмилането се образува повече топлина и малко светлина. Красотата на очите, на устните, на ръцете, неговата (на човека) деликатност - всичко зависи от храната. Правилно разпределение на Божествените енергии в човешкия организъм - това е задачата на самовъзпитанието. Всичките нещастия на хората произтичат от това, че неправилно се хранят. Аз ви го давам като една задача, за да улесните живота си. Всички мъчнотии, които срещате сега в живота си - това са неразрешени задачи от миналото. И ако сега ги разрешите правилно, ще дойде във вас разрешението!
към текста >>

39. 3) Трето тефтерче

Цветана Щилянова

Този триъгълник (образуван от корена на носа и външния ъгъл на орбитата, както и хоризонтала през устните на човека) определя силата на човешкия характер, (фиг.
Чети полека, мисли бърже! Във физическото поле бъди муден, мудно чети, а пък бърз ще бъдеш в своята мисъл. В Божествената наука всички трябва да станат вещи. Каквото е в сърцето, е хубаво, но не всичко трябва да се показва, не всичко може да се изкаже. Всеки образ трябва да бъда верен (за рисуването). Този триъгълник (образуван от корена на носа и външния ъгъл на орбитата, както и хоризонтала през устните на човека) определя силата на човешкия характер, (фиг. 6) По-голям триъгълник - морално устойчиви, творчески хора. Широка брада - застъпен е физическият свят. Заострена брада - застъпен е умът. Като се свържем с първичната причина, тя ще ни даде най-добрия начин да изменим своя живот, да разрешим своите мъчнотии. * * * Сряда, сутрин, 7.XI.1928 г.
към текста >>

40. Б. ОТ ТЕТРАДКИТЕ НА ЦВЕТАНА ЩИЛЯНОВА

Цветана Щилянова

У хора с търки устни изворите пресъхват лятно време.
Вие трябва да имате едно упътване, да знаете как да използвате тия отрицателни сили. Защото отрицателните сили в природата могат да бъдат и за ваше добро. На брадата всякога трябва да има една малка вдлъбнатина, която показва устойчивост на чувствата, издържане в живота. Тази вдлъбнатина представлява долина, дето има растителност. Тя е място на извори. У хора с търки устни изворите пресъхват лятно време. Такива хора и да искат много нещо да сторят, не могат. Хора пък с дебели устни, те са афектирани - не може да ги спрем от любов. Любовта е нещо разумно, тя е една много фина сила, тя е благородство, а това, което вие наричате любов, то е хала - всичко отнася, тя гори и разрушава. У един морален тип лъчът, който излиза от окото, трябва да образува един малък наклон нагоре, да има възходяща посока. Моралният тип е същевременно и интелектуален тип, има отличен ум.
към текста >>

Хора пък с дебели устни, те са афектирани - не може да ги спрем от любов.
На брадата всякога трябва да има една малка вдлъбнатина, която показва устойчивост на чувствата, издържане в живота. Тази вдлъбнатина представлява долина, дето има растителност. Тя е място на извори. У хора с търки устни изворите пресъхват лятно време. Такива хора и да искат много нещо да сторят, не могат. Хора пък с дебели устни, те са афектирани - не може да ги спрем от любов. Любовта е нещо разумно, тя е една много фина сила, тя е благородство, а това, което вие наричате любов, то е хала - всичко отнася, тя гори и разрушава. У един морален тип лъчът, който излиза от окото, трябва да образува един малък наклон нагоре, да има възходяща посока. Моралният тип е същевременно и интелектуален тип, има отличен ум. Човек, който няма отличен ум, не може да бъде морален. Всякога моралният или духовният човек има отличен ум, който ум се различава от ума на другите хора.
към текста >>

41. ДУМИ НА СВЕЩЕНОТО НАЧАЛО НА ЖИВОТА II 701-720

Савка Керемидчиева

ТОМ 14

Челото, носа, устата, костите, волята, устните, ръката, черепа, умът - не са завършени.
Духовното тяло. 701 Духовното тяло сега се строи, то не е завършено. Челото, носа, устата, костите, волята, устните, ръката, черепа, умът - не са завършени. Астралната ръка на човека се обработва, понеже астралният свят се сгъстява, астралният свят се приготовлява за по-висш живот и тогава ще живеем в свят по-пречистен, по-префинен. Сега астралният свят е във водно състояние. Бялото братство 702 Сега черните трябва да паднат от власт, за да дойде Бялото Братство. Ще дойде Христос да вземе управлението и светът ще се повдигне. Черната ложа ще слезе под кората на земята.
към текста >>

42. 14. ВСЕМИРНОТО БЯЛО БРАТСТВО

Очите на ученика от Бялото Братство, не трябва да бъдат премрежени, а любов, енергия да блика от тях, да светят денем и нощем, светлина да блика от тях, гърдите да бъдат отворени, изпъкнали, а не така хилави, лицето да бъде светло, бодро, да показва, че в него има добродетели, устните да бъдат отворени, да се вижда, че в тях има живот, а не така стиснати затворени.
Любовта носи живот, а Мъдростта - Светлина и Знание. Тези два Закона работят заедно в Света". - „Всемирното Бяло Братство, казва на своите ученици: „Бъдете абсолютно честни, без никакво изключение, бъдете абсолютно добри, без никакво изключение, бъдете абсолютно интелигентни, без никакво изключение. Ако по живота ви не се познава, че сте ученици на Бялото Братство, то по някаква табела ли ще ви познават? Всеки брат трябва да ходи прав, като свещ, гърбица да няма. Очите на ученика от Бялото Братство, не трябва да бъдат премрежени, а любов, енергия да блика от тях, да светят денем и нощем, светлина да блика от тях, гърдите да бъдат отворени, изпъкнали, а не така хилави, лицето да бъде светло, бодро, да показва, че в него има добродетели, устните да бъдат отворени, да се вижда, че в тях има живот, а не така стиснати затворени. Щом ви погледнат да кажат, че в лицата на тези хора има някаква идея. Всички да казват за вас, че сте особени хора. После гледайте да сте мускулести, да не ви е страх, та като хванете противника си за краката, той да усети, че сте го хванали. Ще се стремите да бъдете силни. Силни да бъдете значи да контролирате всички свои клетки да направлявате всички свои мускули във всеки момент.
към текста >>

43. 84.ПАНЕВРИТМИЯТА НА УЧИТЕЛЯ И БЪЛГАРСКИЯ НАРОД

494- 507, въз основа на оригиналния текст от 1978г., който ми бе предаден лично от Николай Дойнов, като бяха включени допълнително негови устни допълнения към този материи, фактически това е цялостната история.
Всички участници, които противодействуваха за внедряване на Паневритмията - платиха според окултните закони. Ние бяхме свидетели. А Българският народ трябваше да изпие чашата на горчивата си съдба за своето непослушание. Ние бяхме свидетели на това 45 години след заминаването на Учителя -1944 г., до днешен ден. Забележка на съставителя: „Паневритмията на Учителя и Българския народ" е публикувано в „Изгревът", том I, стр. 494- 507, въз основа на оригиналния текст от 1978г., който ми бе предаден лично от Николай Дойнов, като бяха включени допълнително негови устни допълнения към този материи, фактически това е цялостната история. В момента публикуваме текста от 1978г. с направените допълнения от магнетофонния запис. Двете публикации не противоречат една на друга. Едната е допълнение на другата. Този процес го познавах много добре, защото аз бях този, който задвижи Николай Дойнов и употребих много усилия за да го накарам години наред да напише своите спомени, започвайки от 1970 до 1978г.
към текста >>

44. 3. СЛЪНЦЕТО

Има една естествена червенина на лицето и устните, която изразява неговото здравословно състояние.
Ако Слънцето получава лош аспект от Сатурна, жизнената сила на мъжа е слаба, получава се малокръвие. Когато между Слънцето и планетите няма аспекти, то те са обедняли, лишени са от живост. Правилно е Слънцето да аспектира планетите. Златото има отношение към Слънцето. Колкото повече злато има човек в кръвта си, толкова по-благороден и щастлив е той. Има една естествена червенина на лицето и устните, която изразява неговото здравословно състояние. Такъв човек е слънчев тип. Тоновете на краските на Слънчевите типове са приятни и чисти. Видите ли такива краски по лицето и устните на някой човек, ще знаете, че Слънцето има правилни, хармонични влияния върху него. Мнозина се оплакват от Слънцето, но те се лъжат. Слънцето не причинява и не може да причини никакви повреди.
към текста >>

Видите ли такива краски по лицето и устните на някой човек, ще знаете, че Слънцето има правилни, хармонични влияния върху него.
Златото има отношение към Слънцето. Колкото повече злато има човек в кръвта си, толкова по-благороден и щастлив е той. Има една естествена червенина на лицето и устните, която изразява неговото здравословно състояние. Такъв човек е слънчев тип. Тоновете на краските на Слънчевите типове са приятни и чисти. Видите ли такива краски по лицето и устните на някой човек, ще знаете, че Слънцето има правилни, хармонични влияния върху него. Мнозина се оплакват от Слънцето, но те се лъжат. Слънцето не причинява и не може да причини никакви повреди. Казват, че някой пострадал от слънчев удар. Слънчевият удар се дължи на известна дисхармония между човека и Земята. За в бъдеще, Слънцето няма да задоволява човечеството и то ще изчезне.
към текста >>

45. 5. ИЗ ЛЕТОПИСИТЕ НА ДРЕВНОСТТА - „НАЙ-ЗАБУЛЕНАТА

Дъгови двустени в човешкото лице са очите и устните.
Учителят казва: „В човешкото тяло носът представлява единица. То е Божественото в човешкото тяло. Колкото носът е по-правилен, толкова съвършенството е по-добре поставено. Правилният нос изразява човекът, който служи на чистите, светлите, Божествените принципи. Двойката, като геометрична фигура се изразява в дъговия двустен. Дъгови двустени в човешкото лице са очите и устните. В Битието е казано: И рече Бог: „Да бъде твърд посред водите и да разлъчи вода от вода. И направи Бог твърдта и разлъчи водата, която беше над твърдта; И стана така." В човешкото лице очите са над твърдта, а устните са под твърдта. Създава се доброто и злото. Двойката е израз на астрала. Това е влиянието на Луната, която упражнява върху живота на Земята.
към текста >>

И направи Бог твърдта и разлъчи водата, която беше над твърдта; И стана така." В човешкото лице очите са над твърдта, а устните са под твърдта.
Колкото носът е по-правилен, толкова съвършенството е по-добре поставено. Правилният нос изразява човекът, който служи на чистите, светлите, Божествените принципи. Двойката, като геометрична фигура се изразява в дъговия двустен. Дъгови двустени в човешкото лице са очите и устните. В Битието е казано: И рече Бог: „Да бъде твърд посред водите и да разлъчи вода от вода. И направи Бог твърдта и разлъчи водата, която беше над твърдта; И стана така." В човешкото лице очите са над твърдта, а устните са под твърдта. Създава се доброто и злото. Двойката е израз на астрала. Това е влиянието на Луната, която упражнява върху живота на Земята. Тройката има за геометричен израз триъгълника. В човешкото лице той е образуван от двете скули и брадата.
към текста >>

46. 8. САТУРН

Устни тънки, дълги, добре оформени при добрият случай.
Обикновено има по-тъмна кожа и коса. Главата се характеризира също с малко мускулатура, тънка и в някои случаи мека кожа. Челото в предната горна част добре развита, вежди дълги, тъмни, очи малко хлътнали и тъмни. Добре развити скули, нос дълъг, като при добрият случай, добре оформен, прав, с големи ноздри, без много мускули по тях. В лошия случай имаме пак дълъг нос, но малки ноздри, гърба на носа и огънат навътре или навън, като човката на птица, понякога изкривен наляво или надясно. Устни тънки, дълги, добре оформени при добрият случай. Отворът на устата е голям. Брадата добре развита и широка като при добрият случай с една вдлъбнатина под долната устна, а при лошият - от устната линията е почти права или малко издута напред. Уши обикновено малки със слабо развита горна част. Външният ръб на ухото е всякога на лице. В.К. Николай Райнов какъв тип беше?.
към текста >>

47. 22. РАСИ

Устните са големи, месести и в многото случаи силно изпъкнали, показват желание, жажда за опитване на всичко.
Косата е къдрава с малък радиус на кривина, признак на лесна възбудимост. Развитието на челото около веждите е признак, че сетивата са в особено подострено състояние и интерес само към онова, което задоволява непосредствените примитивни нужди на човека. Очите са тъмни и когато са лъскави като маслини, това е интерес към задоволяване само на личните им нужди. Носът е слабо развит в горните две трети, признак на слаба инициатива, липса на амбиция за издигане и безпринципност в живота. Долу при ноздрите носа е силно развит, широк, месест - признак на ненаситност. Устните са големи, месести и в многото случаи силно изпъкнали, показват желание, жажда за опитване на всичко. В многото случаи устата са големи - признак на изпълнителност до крайни предели. Не добре оформена брада, при някои е признак на лесно подаващо се влияние и на хипноза. А силно развитата брада, при други е признак на непоправимо своенравние. На много места има изкривени и несъразмерно развити форми, силна симетрия на главата и на лицето. Всичко това ясно показва разрушителните пориви, минали през съзнанието на тези народи, живели някога на Атлантида - континент намиращ се между Европа и Америка, на мястото на сегашния Атлантически океан.
към текста >>

Устните, устата и брадата са без особени подчертани белези.
Боговете им са все пълни и месести, а драконът, който лапа и поглъща всичко, е техен национален мотив. Вежди тъмни, гъсти и гладки - признак на дълбоки, трайни чувства и добра наблюдателност. Очи и тънки коси - признак на действие без участието на по-висшите чувства. Нос - не добре оформен и горните две трети - признак на амбиция и принципност в живота. Силно развити скули - признак на голям устой, упоритост и издръжливост. Устните, устата и брадата са без особени подчертани белези. Всичко това говори за един народ, живял в един друг голям и богат континент между Азия и Америка, на мястото на север от екватора в Тихия океан. Погълнати от един непреодолим устрем за ненаситен придобив, те са живели и провеждали живот на вечна борба за завладяване. Учителят веднъж каза: „Упоритостта на вола е нищо в сравнение с китайската упоритост. Те са готови да водят война и петдесет години". Оттам и силно развитите центрове за стежение, охота за ядене и развитите скули.
към текста >>

48. 14. НА ДОБРО ПОЛЕ

Устните на устата им бяха с големи рани, така че воловете не можеха ни да пасат, ни да ядат сухо сено или слама.
Помещаваше се в хубава кестенова гора, имаше разни други големи дървета и плодни дървета, зелени поляни, а отпред шумеше бистър поток. Студен, планински извор. Сред тая хубава гора бе построен манастирът, а около него бяха построени кошарите на стадата и оборите на едрия добитък. Игуменът бай Христо ме въведе в обора, където лежаха четири чифта волове с подути крака. Из двойните копита на воловете пъкаха червеи, из копитата им изтичаше кръв. Устните на устата им бяха с големи рани, така че воловете не можеха ни да пасат, ни да ядат сухо сено или слама. Животните изръмжаха, като ни видяха. Гладът и жаждата ги бяха изтощили. Влязохме в свинарника. Свинете вървяха по колене, а между копитата и на тях пъкаха червеи. Същата и по-страшна картина видях в кошарата, когато затваряха овцете.
към текста >>

49. 1925 година

След това вече почнах да се готвя за устния.
26.Х.1925 год., понеделник Станах от сън и след наряда, който изпълнихме със сестра Куна Петкова, аз четох за дидактичните принципи. Отидох след това в Инспекцията и внесох 114 лева такса за държавния изпит. И след това отидох във II прогимназия, където в големия училищен салон насядахме за писмен. Бяхме повече от 250 учители. Темата бе: „Необходимост, цел и средства за развиването нравствената воля у децата". След това вече почнах да се готвя за устния. Бях отбелязан на обявлението в Инспекцията да се явя на 31.X. по Законодателство, а на 1 .IX. по Педагогия и Дидактика. На 31.Х.1925 год., събота, след като се умих, почнах да чета „Законодателство"; „История на учебното дело" я четох в четвъртък и петък. Явих се пръв в изпитната стая, но пред мен говори Христо Бачоваров от Люблен и вторият - аз.
към текста >>

50. Дневник IV. 27.IX.1933 год. - 21.IV.1934 год. - Продължение 2

А Люба, която много пъти сме се срещали и говорили за това-онова, и която е, поне за мен, според схващането ми, без любовник, неангажирана, и аз не й предложих досега, понеже и предното лято ме замоли да отида в Симеоново, до София, където тя бе учителка, та и аз да стана главен учител там, но не се съгласих, затова сега така предизвикателно не ме поглежда и гледа вестника, но гледам - усмивка привлекателна се е изразила на устните й, но си пасува.
След това отидох в пощата и изпратих на брата Иван Петров в София сумата 2000 лева, понеже ми каза, че си купил дворно място и че не му достигат 10 000 лева. Получих си колета от София, изпратен от Еленка, в който бяха обущата ми. Върнах се късно. Сън. Тая сутрин, като станах, ясно бе останал в съзнанието ми сънят, че се намирам в дома на Пеню Стоянов (Даскал Пеню от Ковачевец) в Попово. Пита ме нещо голямата му дъщеря, която е женена за Аргиров - учител в Ковачевец, а отстрана стои Люба, седнала на стол и се облегнала на облегалото му и чете някой вестник, обаче уж го чете, а всъщност съзнанието й е концентрирано в разговора на кака й, която ми говореше нещо досежно моята женитба, че няма ли да се женя, и че имам ли избраница и т. н. А Люба, която много пъти сме се срещали и говорили за това-онова, и която е, поне за мен, според схващането ми, без любовник, неангажирана, и аз не й предложих досега, понеже и предното лято ме замоли да отида в Симеоново, до София, където тя бе учителка, та и аз да стана главен учител там, но не се съгласих, затова сега така предизвикателно не ме поглежда и гледа вестника, но гледам - усмивка привлекателна се е изразила на устните й, но си пасува. 8.II.1934 год., четвъртък Събудих се рано. Станах в леглото си и като в кино се повърнах надире и разгледах живота си. Картините се нижеха една след друга, от детинство, ергенство във Водица, войниклък, преди войниклъка ми - посещението на Кортеза във Водица, плача ми за духовното ожидане, за посвещение живота си на Бога, за служенето в църквата, за постъпването ми войник, за пробуждането ми в Пловдив, срещата ми с братя в Скопие, духовния жар, който се запали тогава и който стана причина да чета, да се самообразовам. До такава степен се бях отдал в четене окултната литература, че за мене светът не съществуваше. И аз се чудех най-наивно, как така хората не са узнали тая велика истина, която разкрива окултната наука, и която води до едно реално истинско разбиране на живота.
към текста >>

51. 1934 година

А Люба, която много пъти сме се срещали и говорили за това-онова, и която е, поне за мен, според схващането ми, без любовник, неангажирана, и аз не й предложих досега, понеже и предното лято ме замоли да отида в Симеоново, до София, където тя бе учителка, та и аз да стана главен учител там, но не се съгласих, затова сега така предизвикателно не ме поглежда и гледа вестника, но гледам - усмивка привлекателна се е изразила на устните й, но си пасува.
След това отидох в пощата и изпратих на брата Иван Петров в София сумата 2000 лева, понеже ми каза, че си купил дворно място и че не му достигат 10 000 лева. Получих си колета от София, изпратен от Еленка, в който бяха обущата ми. Върнах се късно. Сън. Тая сутрин, като станах, ясно бе останал в съзнанието ми сънят, че се намирам в дома на Пеню Стоянов (Даскал Пеню от Ковачевец) в Попово. Пита ме нещо голямата му дъщеря, която е женена за Аргиров - учител в Ковачевец, а отстрана стои Люба, седнала на стол и се облегнала на облегалото му и чете някой вестник, обаче уж го чете, а всъщност съзнанието й е концентрирано в разговора на кака й, която ми говореше нещо досежно моята женитба, че няма ли да се женя, и че имам ли избраница и т. н. А Люба, която много пъти сме се срещали и говорили за това-онова, и която е, поне за мен, според схващането ми, без любовник, неангажирана, и аз не й предложих досега, понеже и предното лято ме замоли да отида в Симеоново, до София, където тя бе учителка, та и аз да стана главен учител там, но не се съгласих, затова сега така предизвикателно не ме поглежда и гледа вестника, но гледам - усмивка привлекателна се е изразила на устните й, но си пасува. 8.II.1934 год., четвъртък Събудих се рано. Станах в леглото си и като в кино се повърнах надире и разгледах живота си. Картините се нижеха една след друга, от детинство, ергенство във Водица, войниклък, преди войниклъка ми - посещението на Кортеза във Водица, плача ми за духовното ожидане, за посвещение живота си на Бога, за служенето в църквата, за постъпването ми войник, за пробуждането ми в Пловдив, срещата ми с братя в Скопие, духовния жар, който се запали тогава и който стана причина да чета, да се самообразовам. До такава степен се бях отдал в четене окултната литература, че за мене светът не съществуваше. И аз се чудех най-наивно, как така хората не са узнали тая велика истина, която разкрива окултната наука, и която води до едно реално истинско разбиране на живота.
към текста >>

52. Дневник VI. 19.ХI.1934 год. - 10.III.1937 год

1935 г

Но що стана, ето, лявата ми горня челюст, кучешкият зъб се наделил на много части и излязъл из устните ми навън.
После братя и сестри тръгнахме някъде и минахме покрай началника на пощата в Годеч, Георгиев, Той при един мях и наковалня кове нещо, уж че е железар, прави някакъв механизъм. Но така се очернил, и то не очернил, ами си станал естествено така чер, чер -същински алжирец, с тая разлика, че нему и зъбите му черни, и всичко, и ръце, и лице, и глава, и като ни видя, се засмя и си работи и ни съобщи, че приготвил вече механизма, който бил уж потребен нам или кой знае кому.[/b] [b]След това отидохме някъде на пазар, че у едни хора. Там са Янкова и много други сестри събрани. Нещо се готвим да правим, като че ли готвим нещо за обед. Кой - зарзават, кой - друго и така приготовляваме. Но що стана, ето, лявата ми горня челюст, кучешкият зъб се наделил на много части и излязъл из устните ми навън. Кога го побутнах, то всичките тези зъби, на които коренът е един, а изникнали 4 ^ 5 издънки от тоя корен (кучешкия) и така, с най-слабо потегляне, ще излетят, защото те отдавна вече били загнили и се разиграли. Като ми казаха сестрите, че ми се показали зъбите, аз се ужасих и ги побутнах и се чудя как така неусетно е станало това. Не извадих никой от тях, които като червеи мърдаха в устата ми, но ги оставих.[/b] [b]Сънувах, че баща ми си дошъл, но е много умислен. Аз се чудя защо баща ми, след толкова време, като е умрял, а сега се завърнал, че е така умислен и не е засмян, както го знаем ние по-рано, кога бе жив.[/b] [b][b]8.ХI.1935 год., петък (Димитровден)[/b][/b] [b]Снощи, понеже Русим Станулов ми даде в заем 600 лева, то тая заран аз реших да си отида до София. Станах в 2 ч.
към текста >>

53. Дневник V. Наченат на 22.IV.1934 год. Завършен на 18.Х1.1934 год.

II. Дневни бележки по духовна работа на Елена Хаджи Григорова

Ето, у дядови Ноеви е Баба Статевица (тя се е поминала може би преди 20 години), че е слаба, суха, само кожа и кости, тя се моли на Бога, нещо мълвят устните й, защото голяма суша била настъпила и глад настанал по хората, нямало що да ядат.
Трева няма, ечемените са увехнали и останали една педя. Земята е жадна за дъжд, обаче се засуши и няма дъжд. 27.IV.1934 год., петък Събудих се в 2 ч, но станах в 4 1/2. Сънувал съм два съня. I. Сънувам, че във Водица съм и излизам от нашата голяма вратня навън и потеглям нагоре из баира. Ето, у дядови Ноеви е Баба Статевица (тя се е поминала може би преди 20 години), че е слаба, суха, само кожа и кости, тя се моли на Бога, нещо мълвят устните й, защото голяма суша била настъпила и глад настанал по хората, нямало що да ядат. Ето, по-горе, при Никола Гергов -свяко Белчо, и той също отслабнал, сух, изпит, приказва и той за сушата и говори за Бога, да се молим да даде дъжд. Вторият сън е: Намирам се на баира над Митовчето, над Йордана, но по към Иван Пенков. Купни снопи складени. Наш Иван, Слави и аз вършеем и гялкаме конете. Разговаряхме нещо за братството, за идеи, но не помня точно що.
към текста >>

Не знам как стана, но момичето, по-шегаджийката, като падна на гърба си и аз се отрололих върху му, то се изсмя и извика уж като изплашено на родителите си, но аз го смъмрих за тая му постъпка и го целунах по устните; то уж щеше да негодува, но докато го целунах, аз скочих и те двете се изсмяха.
Влязъл съм в чужда градина. Гледам, ето, младо момиче нещо си играе. Аз му заговорих нещо. Запровирах се през едни циментови дувари, даже и през едни дупки се ловко провирах, за да изляза из тия циментови огради. Тъкмо съм пред една къща, ето, при това момиче дойде някаква другарка и ме задяваха с детинските си шеги и закачки, обаче се момеят, момински шеги подмятат, които не помня. Не знам как стана, но момичето, по-шегаджийката, като падна на гърба си и аз се отрололих върху му, то се изсмя и извика уж като изплашено на родителите си, но аз го смъмрих за тая му постъпка и го целунах по устните; то уж щеше да негодува, но докато го целунах, аз скочих и те двете се изсмяха. Аз забързах да потегля към Водица. Уж че тая сцена става в Ковачевец. Кача се по една стълба, а тия негодуващи уж от мен момичета, кога се наведох и наврях главата пак през една циментова дупка, за да изляза, видях изпод корема си, че момичето, което негодуваше и което аз бях целунал, вземало в кривачка просо (мъдро просо) и ръси по мене, по краката и задницата ми, понеже аз го не виждам, като се провирам през дупката. И това то го прави с цел, един вид магия, че аз да го задирям за в бъдеще и да дойда пак, да се завържат любовни отношения. След това се намерихме другари в едно здание, все там, до тая последна сцена.
към текста >>

Той легна върху нея така, че неговата снага да се съвпада с нейната и приближи устата си към нейните устни и започна да й духа в устата.
Присъствуваха и от малките деца на много от братята и сестрите. Погледнах, ето носят на носилка кака Гина Гумнерова. Тя от студа тук, във високата планина, започнала да се смразява и дошла в несвяст даже. Щом я сложиха на земята, Учителят веднага се приближи и започна да я опипва. След това той започна силно да разтрива лицето й, да размърдва челюстите. Той легна върху нея така, че неговата снага да се съвпада с нейната и приближи устата си към нейните устни и започна да й духа в устата. Отмести се и силно започна да я трие по гръдния кош и да й прави изкуствено дишане и ето, тя се съживи. Учителят заповяда на присъствуващите да я облекат и да я раздвижват. Ето, носеха на носило децата на Милчо от Петрич (град Петрич) - Блага и другата й сестричка, също и те се смразили от големия студ. Веднага Учителят се наведе над тях и разкри гърдите им и започна със силни движения да ги трие по гръдния кош и с другата ръка им бута особено устата и ето, и тия две момиченца оживяха и се спасиха от смъртта. За забелязване бе, че мен не ми бе студено и аз се чудех на кака Гина, че уж тя небрежила и не се движила и се изоставила да замръзне.
към текста >>

54. 10. Духовна работа. За село Слатина

VIII. Писма на Боян Боев до Елена Хаджи Григорова и до Пеню Ганев. Разговори с Учителя, изпращани от Боян Боев

Продължихме по тясната пътека за село, а устните ни тихо мълвяха свети думи, които се обрулваха като драгоценни бисери из дълбочините на нашите сърца, - „Господи - шепнехме, - нека чрез това жито, което е пропито с Твоята велика любов, с Твойте мисли и идеи, да оживеят всички души, които го вкусят, да възкръснат и се изпълнят с любов към Тебе и към всяко дихание на Земята и да пожелаят да Ти служат." - Преди да влезем в селото, спряхме и в тайна молитва пожелахме благоволението на небето да ни озари със светлина, да бъдем проводници на Словото на Учителя и да подготвим душите, които са отредени да ги срещнем, да ни приемат и възлюбят идеите, които им носим за славата на Бога.
Намерихме се на открито. Югоизточната част на широкото Софийско поле се разстилаше пред нас, обсипано с кръстци от жито и овес. Пред великолепието на тази картина не може човек да измине, без да благоговее пред онова велико разумно начало, което щедро е изсипало своята любов в пълните класове с жито. Слънцето печеше. Ние се спряхме и в мълчание издигнахме към небето топла молитва от благодарност за благодатния дар, който ни го е дал. Продължихме по тясната пътека за село, а устните ни тихо мълвяха свети думи, които се обрулваха като драгоценни бисери из дълбочините на нашите сърца, - „Господи - шепнехме, - нека чрез това жито, което е пропито с Твоята велика любов, с Твойте мисли и идеи, да оживеят всички души, които го вкусят, да възкръснат и се изпълнят с любов към Тебе и към всяко дихание на Земята и да пожелаят да Ти служат." - Преди да влезем в селото, спряхме и в тайна молитва пожелахме благоволението на небето да ни озари със светлина, да бъдем проводници на Словото на Учителя и да подготвим душите, които са отредени да ги срещнем, да ни приемат и възлюбят идеите, които им носим за славата на Бога. - „Мир и светлина да бъде в този дом" - си казахме, когато с десния крак прекрачвахме прага на селската кръчма. Първата мисъл, която отправихме, беше тази: Нека от днес, след стъпването ни в този дом, да стане преврат в душата на кръчмаря, да престане той да трови хората със спиртна отрова и вместо нея да пръска новите идеи за чист и трезвен живот, за мир и любов и побратимяване на хората. Кръчмарят ни прие любезно. И за малката услуга, която направи, предложи ни да пием нещо. Нямайки друго, ние поискахме сода.
към текста >>

55. 3. Разговор с Учителя на братската вечеря на 3.XI.1928 г.

III. Михалаки Георгиев и Учителя Дънов

Скръбта винаги се отличава с устни ъгли надолу, а при радостта те са повдигнати нагоре.
Човек трябва да се изповяда, като знае, че Бог живее [у] всеки човек. Ако не можеш сам, тогаз се изповядай. (Една сестра каза, че едни при радост съобщават на други, а при скръб не казват.) При радостта е засегнато тщеславието и я съобщаваш. А когато при скръб не казваш, тогаз е засегната гордостта. В Писанието се казва: „Когато си скръбен, не влизай в дома на приятеля си." Усмивката лекува, всякога лекува усмивката. Скръбта винаги се отличава с устни ъгли надолу, а при радостта те са повдигнати нагоре. Това е ключ. При първия случай теченията отиват надолу, към центъра на земята; турил си така ключа, ти изменяваш теченията в себе си. После, дигането очите нагоре. Това е пак ключ. Като повдигаш очите си нагоре, тогаз повдигаш течението нагоре.
към текста >>

56. VI. Нещо чудновато. Михалаки Георгиев

V. Стихове във в. „Живот'. Мара Белчева

Щото и да рече дедо Андро, това е толко, като да си го прочел из наустницата, или из псалтира.
Може да има оттогава четиридесет до четиридесет и пет години. Бех ходил да събирам кози за соват, около Кутловица. На връщане замръкнах късно на пътя, за Метковец, но, какво и да е, стигнах, макар и доста късно при дедо Андро, баш-кньезо, що беше наш калаузин за стока в тоя край. Един беше дедо Андро не само у Метковец, но и по целата каза. Един беше и по имот и по чест, па и по ум. Щото и да рече дедо Андро, това е толко, като да си го прочел из наустницата, или из псалтира. Посрещнаха ме, както що не може по-харно и да бъде. За мой късмет у дедо Андрови имало на другия ден голем праздник. Дедо Андровия първенец, Спас, щеше да си празднува на другия ден праздника, а това беше тамън на Спасовден. - На такъв ден нема да те пусна да си отидеш, па макар какво да е - думаше дедо Андро и, като поръча на домашните си: колко кокошки, колко гъски и колко агнета да се приготвят за праздника, той нареди и кои от неговите сватове и кумове да бъдат поканени още от вечерта за утрешния зайфет. Една дълга софра, под големия орех в двора на дедо Андровата къща, бе запълнена с около четиридесет до петдесет души зайфетлий, кой от кой по-весели, по-шенлий!...
към текста >>

Дедо Андро изгледа всички ни наред, па, с една пресилена усмивка, що се сви на устните му, той се помъчи да развесели и себе си, па и нас, като каза: - Ако ми е дошло до мрене, до смърт, я се питам: па зер на такъв зейфет, с пълна софра и с пълна бъклица до колено, може туку така изведнъж да се умира?
Като му казах това, калугеринът вече нищо не ми проговори, а само ми се поклони все със скръстени ръце на гърди и изчезна също така, както некога бе изчезнал когато ме води при своя труп в хумбата. Дедо Андро се позамълча малко и, със снишен глас проговори; - Оттогава се изминаха много, много години, и аз бех вече съвсем забравил и за калугерина и... за всичко!... А сега, като носеха печените ягнета на шишовете, пред ягнетата вървеше същия калугерин пак с скръстени ръце на гьрди и се изправи така, на, пред самата софра и ми се поклони, но не усмихнат, като тогази, а нажален, тъжовен, умислен!... Те, това видох така ашикере, както що вас всички виждам, така наредени на софрата!... Поклони ми се и изчезна също така, както що изчезнува и по-преди. Дедо Андро изгледа всички ни наред, па, с една пресилена усмивка, що се сви на устните му, той се помъчи да развесели и себе си, па и нас, като каза: - Ако ми е дошло до мрене, до смърт, я се питам: па зер на такъв зейфет, с пълна софра и с пълна бъклица до колено, може туку така изведнъж да се умира? Нито ме нещо боли, да речеш, та да кажа: „ех вече е дошла"!... нито пък има между вас некой мой душманин, та да помисля, че ще ме убие я с нож, я с пушка... гледам, гледам, па се чудя: да не би да се е сбъркал калугерина?... След тая шега на дедо Андро, гостите му, що беха на трапезата, като че се освободиха малко на сърдце, от тежината, що им остави разказа за калугерина. Едни почнаха да разправят кое може да бъде истина и кое не може, а драгите се впуснаха на разни шегобийства и зевзеклък. Туку речи, че веселбата се беше пак подновила.
към текста >>

57. 10. В. „Живот, год. I, бр. 14, (21.VI.1929), с. 1

I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев

И всички други бяха глухи към воплите на стръмни ден... Ти само мойте устни сухи, води към извора свещен.
14, (21.VI.1929), с. 1 Мара Белчева ТИХАТА ПЪТЕКА Води ме тихичка пътеко, през твойто царство ме води! Прецеждаш светлината мека през изумрудени греди. И пада тя на капки златни по оживелия ти стан. Под твойте сенки благодатни минава който е избран. И всички други бяха глухи към воплите на стръмни ден... Ти само мойте устни сухи, води към извора свещен.
към текста >>

58. 39. Спомени за Учителя от Елена Иларионова от Търново - Бележки из моя живот. 39.5. Полиците, които трябва да се плащат

I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев

И когато устните ми едва изричаха от вълнение този въпрос, Учителят ме погледна благо и каза: - За тия, които виждат и чуват, няма разстояние, няма пространство.
Вместо писмен отговор и напътствие, Учителят сам дойде при нас. Радостта ми беше безгранична, но моето учудване, достигащо до смайване, беше тогава, когато Учителят ми каза: - Господ ме прати да ви помогна. Чух те, когато, като нагласяваше болния в леглото, му каза: „Направи усилие да оздравееш, защото сега, освен един Бог, няма кой да ни помогне." Тогава Бог ми каза: „Иди и помогни на тия хора! " Погледнах Учителя като замаяна. Как е могъл да ме чуе от толкова далече? И когато устните ми едва изричаха от вълнение този въпрос, Учителят ме погледна благо и каза: - За тия, които виждат и чуват, няма разстояние, няма пространство. От този момент никак не зная как ходех из къщи, как шетах и какво правех. В душата ми ечаха празнично камбани, сърцето ми преливаше в радост, а учудването ми от Учителя растеше с всяка минута, с всяка секунда.
към текста >>

59. 41. Една от многото

I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев

Устните Му тихо проговориха: - Не се безпокойте, всичко ще се оправи.
Всичко, което ме измъчваше от години наред, всичко, което ми тегнеше и обезсмисляше живота ми, аз бавно и тихо Му го разказах. Той слушаше, без да ме прекъсне, без да изкаже нетърпение или неодобрение. Това спокойствие като че ли преминаваше и у мене. Когато завърших това, което Му говорих, в моята душа всичко бе вече спокойно, светло, просторно. Аз повдигнах главата си към Него и го погледнах. Устните Му тихо проговориха: - Не се безпокойте, всичко ще се оправи. Аз само кимнах с глава - то беше вече оправено... в мен поне. След това Той леко ме запита с какво се занимавам и когато му казах, че с домакинство... а преди много години съм свирила малко на пиано, Той ми даде една малка книжка, да я прочета. 41.3. Другата, вътрешна светлина Аз станах да си отивам, а в душата ми се бяха сякаш пробудили птици, които запяха и ми беше така хубаво. На вратите Той ми каза да отида пак при Него след една седмица. Но и да не бе ми казал, аз пак бих отишла, за да Му благодаря за мира, който бе оставил в моята душа... Оттогава в мене се събуди желание да чета, да работя, дори да свиря на затвореното от години пиано.
към текста >>

На устните ми често просияваше усмивка, а очите ми излъчваха светлина, защото бе светло на душата ми.
След това Той леко ме запита с какво се занимавам и когато му казах, че с домакинство... а преди много години съм свирила малко на пиано, Той ми даде една малка книжка, да я прочета. 41.3. Другата, вътрешна светлина Аз станах да си отивам, а в душата ми се бяха сякаш пробудили птици, които запяха и ми беше така хубаво. На вратите Той ми каза да отида пак при Него след една седмица. Но и да не бе ми казал, аз пак бих отишла, за да Му благодаря за мира, който бе оставил в моята душа... Оттогава в мене се събуди желание да чета, да работя, дори да свиря на затвореното от години пиано. Аз не бях вече онази начумерената, вечно тъжната и песимистичната. На устните ми често просияваше усмивка, а очите ми излъчваха светлина, защото бе светло на душата ми. Как стана това, аз не зная, зная само, че думите на Учителя, колкото и кратки да биваха, внасяха в мене тих мир и безгранична радост. А Той ми говореше за търпение, за обич, безкористна, и да виждам навсякъде и във всичко доброто и красивото. Спътникът в живота ми, като виждаше промяната в мене, зачудваше се, а после ставаше ласкав и приветлив. Оттогава се изминаха много години, през които слънцето не грееше непрестанно, но и когато имаше нощи на тъга, мъка и скръб, в мене, там негде в душата ми, грееше друга светлина, която ме крепеше и насочваше във верния път на живота. Тази светлина идваше от думите на Учителя, от Неговите очи, които ме гледаха благо, и от Неговото присъствие, което винаги събуждаше в мене импулс за творческа работа.
към текста >>

60. 61. Мария Николова Гърнева. 61.6. Сънищата се сбъдват

II. Рила, когато проговори. Орион - Д-р Стефан Кадиев

Вечер заспивах с усета от неговото тяло, от неговите ласки - топли и сочни устни.
Драго ми беше да изтупам покривките, да помета, да отворя прозорците. Има какво да се прави в една ергенска квартира. За свое учудване, аз почувствах какво значи любовта към мъж: простата, здрава, не много висока, но топла и увличаща като буен поток любов. Мисълта за него все повече пълнеше сърцето ми. Аз ставах сутрин с мисълта, че днес е пред мене ден, през който аз ще мога да го видя, ще мога да чуя гласа му, ще гледам очите му. Вечер заспивах с усета от неговото тяло, от неговите ласки - топли и сочни устни. Душата ми беше пълна с една нова тайна, която по-рано предполагах, че съществува на света, но която не познавах. Това беше любовта на пола. Сега аз я знаех. Тя ме пълнеше със силата на самия живот.
към текста >>

61. 5. Моята палатка

II. Рила, когато проговори. Орион - Д-р Стефан Кадиев

Всяка от тях беше въоръжена с воля личност, която целуваше с влажни устни бузата или, през ризата, настойчиво търсеше самата кожа.
5. Моята палатка Едва беше чукнато последното колче, едва беше копната последната копка на улея под полата на палатката, когато започна дъждът. Отначало съвсем невинно поросяване: няколко леки капки, които безшумно кацваха по камъните и по листата на тревата. После - по-едри и по-дръзки. Всяка от тях беше въоръжена с воля личност, която целуваше с влажни устни бузата или, през ризата, настойчиво търсеше самата кожа. И след това всичко се обърка. Облакът се смеси с мъглата и дъждовните капки се самозараждаха в самия въздух под носа ми. Какво ставаше повече - не зная: оставих палатката да се разправя с дъжда. Аз се сгуших в дъното й и равнодушно наблюдавах яростта на водната стихия. Ударите на отделните капки се скъсваха в общо бучение.
към текста >>

62. 19. Слънцето на планината

X. Бележки на съставителя Вергилий Кръстев

Всяка клетка от кожата ми беше малка устничка, която се целуваше с лъчите му.
То ме заслепи. Протегнах ръце да го прегърна; ръцете ми се приключиха празни, а то ми се усмихваше с широка, добродушна усмивка. С какви други средства можех да изразя радостта си? Съблякох се, прострях дрехите върху един камък, легнах върху тях и поръчах на всяко кътче от тялото да го попие: ненагледното, животворящо слънце на планината. Всяко късче от мене трепкаше от радост. Всяка клетка от кожата ми беше малка устничка, която се целуваше с лъчите му. - Ей - казвах с глас, - слънчице, благодаря ти! Стократно ти благодаря! Само един час ме грееш и вече ми връщаш това, което пет дъждовни дни ми бяха отнели! И ми го връщаш изобилно, щедро, с пълни шепи! Стрелките на часовника неуморимо се движеха до цифреника, а ме чакаше още дълъг път.
към текста >>

63. Д-р Стефан Кадиев - Бележки на съставителя Вергилий Кръстев

Средна на ръст, с бяло, червендалесто, кръгло лице, с типичен хаджинайдевски орлов нос, с тънки устни, с малки уши, тя беше много умна, мълчалива.
Тази баба Теофана отглежда внука си Стефан, който по-късно става Стефан Кадиев. И за благодарност към баба му Теофана, аз ще цитирам онова, което внукът Стефан бе написал за баба си Теофана. Тук му е мястото. А баба Теофана не е обикновена бабичка, а истинска баба на рода си и на внука си Стефан. Теофана Хаджи Найдева (1842-1926 г.), бабата на Кадиев, е човекът, който е имал най-силно влияние върху същия, тъй като върху нея пада значителна част от неговото отглеждане. Средна на ръст, с бяло, червендалесто, кръгло лице, с типичен хаджинайдевски орлов нос, с тънки устни, с малки уши, тя беше много умна, мълчалива. Правеше от време на време хапливи забележки, които се губеха в цялостната й трудова значимост. Не се караше, но без много приказки провеждаше това, което беше необходимо за семейството. Чистеше къщи, готвеше, доеше козата или биволицата, каквито имаше често в малкия обор. Палеше кандилото, кръстеше се скришом, ходеше на черква - „Света Богородица", гдето водеше и най-големия си внук - Стефан, на Великденските молби и служби. Стефан беше свикнал с нея, както се свиква с масата или стола вкъщи.
към текста >>

64. 18. Езикът на Зодиака

Устните им са месести - като на хора, които обичат добре да си хапват и да си угаждат.
Сфера на инстинкта за продължаване на рода, половите, семейни, домашни и приятелски чувства. Символ на любовта. Родените под знака Телец са хора средни, дори ниски на ръст - добре сложени, набити. Имат здрав, жизнен вид. Отличават се с къс и дебел врат, обло лице, с не особено високо чело. Устните им са месести - като на хора, които обичат добре да си хапват и да си угаждат. Родените под тази зодия имат сангвинично-лимфатичен темперамент. Изглеждат самообладани, макар и понякога у тях да кипят силни страсти. Консервативни - те не обичат резките и бързи промени. Самоуверени - те мъчно се поддават на чужди съвети и внушения. Склонни са дори упорито да поддържат своите вкусове, влечения и възгледи.
към текста >>

Обикновено високо чело, но не изпъкнало, тънък нос, тънки устни, заострена брада.
Сфера на познавателните процеси, на обмяната между индивид и околна среда, на практическата деятелност и на разпространението. Символ на знанието, на съобщителните и разменни средства. Затова и в митологията Меркурий се е считал за посланик на боговете и покровител на търговията. Възвисоки и стройни хора, но с дребни и фино изработени гърди и форми, в които се чувства нещо обтегнато и остро. Пъргави, чевръсти и подвижни, фини черти на лицето. Обикновено високо чело, но не изпъкнало, тънък нос, тънки устни, заострена брада. Интелигентен и буден израз. Родените под Близнаци изобщо притежават дарби и способности, които будят у тях многостранни интереси. Негли на това се дължи склонността им да се отдават на разни умствени занятия, които може би лесно им се поддават, но които те никога не задълбочават и закръглят, за да дойдат до практично прилагане на придобитите знания. Ето защо, макар и многостранни и широки, познанията им са често повърхностни. Като се прибави и липсата на твърда воля и постоянство, лесно може да се предвиди приложната стойност на познанията, с които тия безспорно интелигентни, схватливи и прозорливи натури разполагат.
към текста >>

Устни - трептящи от руменина и свежест, хубаво изваяни.
Естествена елегантност, която се чете във всичко - и в стойка, и в жестове, и в походка. Лице - овално. Хубаво заоблено чело, тънки и красиво изписани вежди. Очи - повечето сини, рядко кафяви, но винаги светли и пръскащи магнетичен чар. Нос правилен, изящен, с фино изваяни ноздри. Устни - трептящи от руменина и свежест, хубаво изваяни. Брада изящно заоблена. Това са черти по-вече на женския тип „Везни”. Родените под този знак са хора на изящната обхода - деликатни, нежни, учтиви. Те притежават едно естествено чувство за справедливост и равновесие. Миролюбиви, правдиви и естествено вежливи - те често застават като арбитри между хората.
към текста >>

65. 21. Сфера на Сатурна

Момата е една съвременна госпожица, кандидатка за „мис” не знам що, с фризирани коси, притиснати от баретка във вид на каскет, с ярко начервени устни, с лице излеко напудрено с матова пудра, облечена в проста, но изящна спортна рокля.
Като се озърне наоколо, ще съгледа зад колибата малка зеленчукова и овощна градина, която този човек сам обработва. Оказва се, дори, при пo-точно осведомяване, че той е суровоядец и едва ли не нудист - т. е. голишар. А двойката? Сами вижте! Момата е една съвременна госпожица, кандидатка за „мис” не знам що, с фризирани коси, притиснати от баретка във вид на каскет, с ярко начервени устни, с лице излеко напудрено с матова пудра, облечена в проста, но изящна спортна рокля. А момъкът? — Един кавалерийски офицер, един от героите на конните състезания, който минава за голям прелъстител на жените. И затова бащата на девойката - виден фабрикант, почетен председател на някакъв филантропичен клуб по подобие на Ротари-клуб, виден член на една от десните, умерени партии, аспириращ дори за министър - така тревожно догонва дъщеря си с автомобил. Той има сведения от своя всезнаещ секретар, който навсякъде го придружава по американски маниер в неговите предприятия и сделки, че дъщеря му се е увлякла по този млад, вятърничав офицер, за който всички знаят, че е лекомислен прелъстител. А баща й има вече за нея сериозни кандидати за женитба!
към текста >>

66. 22. Сфера на Юпитера

Усмивката му така се е разляла по лицето, че още по-разширява доволно широкия му, средна големина нос, и разтваря дебеличките му, месести устни, които, вижда се, обичат да си вкусват и да мляскат.
Доста пълен, дори корпулентен. Както се казва, охранен човек. Костите и мускулите на тялото му не личат под неговите меса. Главата му е заоблена, горната част от веждите до коренната част, е доволно висока. Очите му се усмихват добродушно. Усмивката му така се е разляла по лицето, че още по-разширява доволно широкия му, средна големина нос, и разтваря дебеличките му, месести устни, които, вижда се, обичат да си вкусват и да мляскат. Брадата му, изобщо долната част на лицето, е доста широка и голяма. Челната зона на лицето имат значително надмощие. Лицето му, макар охранено и заоблено, може да се затвори в един правоъгълник. Чувствува се, че домакинът е приятно разположен в тази охолна, богата обстановка, всред толкова гости. Обърнете внимание на костюма му - той е съвсем нов, хубаво, грижливо съшит от виден шивач, но е някак широчък.
към текста >>

67. 23. Сфера на Меркурия

Устата е с тънки устни, особено горната устна е понякога твърде изтънена и права като черта — признак на прекалена „мозъчност” и сухота.
Изобщо, мимиката на веждите и очите у меркурианците, твърде жива и изразителна, е особено интересна за наблюдаване. Очите, живи, подвижни, с умен и по-скоро бързо-схватлив, отколкото съсредоточено-наблюдателен поглед, отбелязват особено ясно ония бързи промени на нервните токове, които се развиват в мозъка на Меркурианеца, притежаващ обикновено голям интелектуален капацитет. Особено е характерен у меркуриевия тип от долния уровен оня беглив, „крадлив” поглед, чийто блясък излиза сякаш на пресекулки и който често издава неговата склонност към лъжа и лукавство. У такива типове, зеницата на окото е полускрита под горния клепач и изнича човека някак косо. Носът на меркурианеца е прав, доста изтънен на края, дори в много случаи заострен. Устата е с тънки устни, особено горната устна е понякога твърде изтънена и права като черта — признак на прекалена „мозъчност” и сухота. Брадата е типичната изострена меркуриева брада. Изобщо, всичките форми на лицето, иначе фини и детайлно изваяни - имат нещо обтегнато, удължено и остро. Изпъкналите форми тук изобщо имат тенденция да се сплескват, да се изравняват. Това е особено характерно у меркурианката, чиито телесни форми - иначе гъвкави и еластични — далеч не обладават оня разкошен разцвет, какъвто показват, например, формите на венериния женски тип. Тялото е тънко, стройно, лекоподвижно.
към текста >>

68. 24. Сфера на Венера

Усмивката, която разкрехва устните, за да остави да се провидят наредените като бисери зъби, е още едно от очарованията на Венера, заедно с мекия, приятен и музикален глас.
Не рядко той е излеко вирнат нагоре. Устата - ето оня рай, който обещават венерините очи. Те са хубаво моделирани, румени, меки и сочни. Долната устна е по-месеста от горната. Брадата е обла, но в нашия случай липсва оная трапчинка, която често украсява хубавата брадичка на венериния женски тип. Усмивката, която разкрехва устните, за да остави да се провидят наредените като бисери зъби, е още едно от очарованията на Венера, заедно с мекия, приятен и музикален глас. Ако Венера дава сравнително най-красив човешки тип в женската му форма, то е, защото един от основните принципи, които действуват във Венерината сфера, е принципът на естетически завършеното настояще. Венера обладава силата да придава най-завършена форма на онова, което се проявява във време и пространство; тя се стреми да му придаде по възможност най-голяма завършеност и хармония като форма, въпреки нейната преходност. Ето защо, Венера често се определя като принцип на конкретната хармония в света-хармония на външните форми. Ясно е, следователно, защо тя е била обожавана в древността и като богиня на красотата. Венерините типове изобщо притежават силно развит усет за хубавото, хармоничното.
към текста >>

69. 25. Сфера на Луната

А и защото онези, които са оставили някакви устни или писмени предания за Луната, съзнателно са премълчали и забулили много неща, като са сгъстили по такъв начин още повече тайната около това тъй дълбоко и неразривно свързано със Земята небесно тяло, което днес се върти около нея като неин спътник.
25. Сфера на Луната Житно зърно, Г. ХІІ (1939), кн. 1, с. 11 ÷ 17 Ония, които се занимават с трудните въпроси на окултната космогония, почти единодушно признават, че Луната е едно от най-тайнствените небесни тела. Не само защото материалът, с който разполагат - многобройни митове за Луната, произхождащи от разни народи, откъслеци от езотерични книги и писания, засенчени от един често пъти тъмен символизъм, оскъдните вести на астрологичната традиция - е труден за разчитане. А и защото онези, които са оставили някакви устни или писмени предания за Луната, съзнателно са премълчали и забулили много неща, като са сгъстили по такъв начин още повече тайната около това тъй дълбоко и неразривно свързано със Земята небесно тяло, което днес се върти около нея като неин спътник. Физиогномистите-типолози, от своя страна, се оплакват, че лунният тип, - а той е специфично женски, макар да има и мъже, които попадат под него - е с такава подвижна, капризна и загадъчна психика, че е мъчно да се следят и отгадават нейните непрестанни флуктуации. А какво да кажат астрономите? Те имат, може би, най-голямо право да се оплакват от това капризно, крайно променливо небесно тяло. Защото астрономичната теория на Луната е била открай време най-трудната задача за астрономията. И днес, въпреки километричните формули за определяне елементите на Луната, съдържащи стотици членове, определянето на точни лунни координати, особено за по-значителен период от време, си остава само мечта.
към текста >>

70. 4. По колелото на зодиака

ГЕОРГИ ТОМАЛЕВСКИ

И на твоите устни са цъфнали като бели цветове малките усмивки на надеждата.
На небето грее остър сърп на новолуние, клоните тихо прошумяват от вечерника и две очи наблизо чакат с копнежа, събуден от цъфналата пролет. Днес е празник на земята. Изпръхнала е нейната снага, и в топлите й пазви мълчаливо спи зърното, от което ще израстне пълен клас. Като невеста, която чака своя жених, земята чака часа, когато Слънцето ще я обгърне в своите обятия и ще пришепне бликащата радост на своето щедро сърце. И твоите очи са пълни с очакване и обич. И на твоите устни са цъфнали като бели цветове малките усмивки на надеждата. Ти седиш безмълвна и се вслушваш за тихите стъпки на Оногова, когото чакаш в низата на безкрайните мигове, часове, дни и столетия. Колко е хубаво да чакаш! Не си отивай ти, благословен копнеж, ти, свещена жажда! Нека винаги устата ни да чака благодатната небесна влага, нека винаги ухото да е будно за стъпките на белия гостенин, който ще похлопа на вратите ни. Хубаво е, когато пъпките на дърветата са готови да ни покажат скрития в тях цветец, хубаво е, когато очите са натежали от радостни сълзи.
към текста >>

71. 8. По колелото на зодиака

ГЕОРГИ ТОМАЛЕВСКИ

Не е ли пълно с отровна скръб сърцето ти, че то не те познава, а ти не можеш да го приближиш и да избършеш с топли устни тия едри, много печални сълзи?
В среднощния час, забулена с тъмно наметало, с влажни очи, бди над света чистата небесна жена, която роди самотното и бездомно дете, привито в чужди дворове, замръкнало по незнайни друмища. Кога ще се завърне? Ще дойде ли то някога в топлите скути на своята майка, навела скръбен лик над долините? Докога по неговите сирашки сълзи ще се отразяват далечните блясъци на късните съзвездия? Ти чуваш ли го, чиста небесна жено, когато то проплаква в нощта? Не е ли пълно с отровна скръб сърцето ти, че то не те познава, а ти не можеш да го приближиш и да избършеш с топли устни тия едри, много печални сълзи? Навън бушува късния повей от планината и ридае, защото без обич е останала земята! Сирак е човек без тебе, любов небесна! Трънаци са пътищата му, рани глождат нозете и сърцето му, безответна хладина го огражда! Прекрасна девице! Ти, която ни роди през огъня на сърцето си, ти, която чакаш да те позовем, да откъснеш узрелия житен клас от нашата нива и да го отнесеш в небесната житница, преминала чертата и синора, които отделят живота от смъртта.
към текста >>

72. 12. ВРЪЗКИ И ОТНОШЕНИЯ НА СВЕТИЛАТА С ЧАСТИТЕ НА ЧОВЕШКОТО ТЯЛО

Иван Антонов

ВЕНЕРА има отношение към устройството и дейността на венозната система, кожата, устните, венците и космите, устройството на клетките и осезанието.
12. ВРЪЗКИ И ОТНОШЕНИЯ НА СВЕТИЛАТА С ЧАСТИТЕ НА ЧОВЕШКОТО ТЯЛО СЛЪНЦЕТО има отношение към органическия строеж на цялото тяло, към жизнедателните сили и топлината. То има отношение също към устройството и дейността на сърцето, симпатичната нервна система, дясното око у мъжа и лявото у жената. ЛУНАТА има отношение към устройството и дейността на стомаха, лимфата, гръдния кош, гръдните жлези. МЕРКУРИЙ има отношение към устройството и дейността на главния мозък и главната нервна система, към управлението и дейността на всички усетоспособности. ВЕНЕРА има отношение към устройството и дейността на венозната система, кожата, устните, венците и космите, устройството на клетките и осезанието. МАРС има отношение към устройството и дейността на мускулната, половата, отделителната система и вкуса. ЮПИТЕР има отношение към устройството и дейността на артериалната кръвна система, дясното ухо у всички хора и обонянието. САТУРН има отношение към устройството и дейността на черния дроб, жлъчката и лявото ухо. УРАН има отношение към течението на органическото или жизнедателното електричество. НЕПТУН има отношение към течението на органическия или жизнедателния магнетизъм.
към текста >>

73. 10. ВЕНЕРА

Иван Антонов

Колкото повече силни хармонични съчетания има Венера с добротворците, толкова по- правилни са устройството, развитието и дейността на симпатичната нервна система, на венозната система и детеродните органи, на устните, гърлото, кожата и другите органи, които са под управлението на Венера.
С низшите си желания и чувства човек дава храна на низшите и пакостни духове, които в замяна му причиняват болести, нещастия, несполуки, замърсяват организмът му и му носят смърт”. От количеството и силата на хармоничните съчетания, които получава Венера от добротворците, можем да съдим за количеството, силата и трайността на добрите чувства и желания, родени от човешкото сърце, с които чувства и желания се изгражда, развива и действа астралното или чувствено тяло на човека. Следователно, колкото повече и по-силни са хармоничните съчетания на Венера, толкова по-правилно е устройството, развитието и дейността на чувственото тяло, толкова по-правилни са връзките, отношенията и обмяната на човека с човешкия свят и човешките духове, толкова по-голямо е щастието на човека. Когато преобладават дисхармоничните съчетания на Венера със злосторниците, резултатите и проявите, свързани с чувственото тяло са точно обратни. По количеството и силата на хармоничните съчетания между Венера и добротворците съдим за успехите на човека в областта на изящните изкуства, за постиженията и щастието му. Колкото повече силни хармонични съчетания има Венера с добротворците, толкова по- правилни са устройството, развитието и дейността на симпатичната нервна система, на венозната система и детеродните органи, на устните, гърлото, кожата и другите органи, които са под управлението на Венера. А колкото по-правилно са устроени и развити органите, управлявани от Венера, толкова по-пълно и правилно се възприемат и оползотворяват съответните сили на природата. Здравословното състояние на симпатичната нервна система определя дейността и здравословното състояние на белите дробове, дихателната и стомашната система. Колкото повече и по-силни са хармоничните съчетания на Венера с добротворците, толкова по-добре е устроена симпатичната нервна система и толкова по-правилно и по-пълно човек възприема жизнедателния магнетизъм, от който произхожда топлината на тялото. А колкото повече жизнен магнетизъм възприема човек, толкова по-добро е неговото благоразположение, неговото радостно състояние и толкова по-красиви и no-добротворни са чувствата и желанията на такъв човек. Когато Венера има преобладаващи хармонични съчетания с добротворците и е господар на хороскопа, т. е.
към текста >>

74. 13. САТУРН

Иван Антонов

Дисхармонията на Сатурн с Венера дава неправилно устройство, развитие и дейност главно на устните, венците, гърлото, детеродните органи и венозната система.
Сатурн с преобладаващи хармонични съчетания прави здравето на човека постоянно, организмът устойчив против всякакви неблагоприятни условия. Човек с хармоничен Сатурн има постоянни идеи, схващания и разбирания, верен е на убежденията си и е честен, справедлив, добросъвестен, порядъчен и работоспособен. Сатурн с преобладаващи дисхармонични съчетания, според количеството и силата на дисхармониите, причинява на човека по-големи или по-слаби умствени, душевни и органически разстройства и заболявания. Силата на Сатурновите дисхармонии определя и степента на неправилното развитие и действие на органите е човешкото тяло, както и на усетоспособностите. Дисхармонията на Сатурн със Слънцето и Луната причиняват изкривяване, отслабване, неправилно развитие и неправилно действие на очите, главната нервна система, симпатичната нервна система, сърцето и костната система. Дисхармонията на Сатурн с Венера дава неправилно устройство, развитие и дейност главно на устните, венците, гърлото, детеродните органи и венозната система. Дисхармонията на Сатурн с Венера причинява всевъзможни душевни страдания, произлизащи от неуспехи, несполуки в сърдечни отношения или от неуспехи в областта на изкуството. Дисхармонията на Сатурн с Меркурий причиняват неправилно развитие, изкривяване и неправилна дейност, дава неправилни движения на крайниците, както и спънки при говора. Всяка дисхармония между Сатурн и Меркурий показва, в зависимост от своята сила, неблагоприятното влияние върху развитието и дейността на обективния ум. Такъв човек неправилно вижда нещата, неправилно разбира явленията, неправилно мисли и разсъждава. Колкото пo-голяма е дисхармонията между Сатурн и Меркурий, толкова по-голяма е тъмнината в ума на човека.
към текста >>

75. 1. ПЪРВИ ДУМИ КЪМ ЕДИН СТРАНЕН СВЯТ

Устата са големи, със стиснати устни, говорят за изпълнителност във всяка поставена задача и твърда решителност, въпреки всичко за изпълнението й.
И наистина, ако внимателно се разглежда образа на Сфинкса от гледището на Френологията и науката за израза на лицето, то ясно ще разберем, какво е представлявала тази последна владетелка на Атлантида - царицата „Коба”, нейният психически облик. Първо, горната част на главата, под забрадката, е съвсем ниска, слабо издута, което говори за неразвити мозъчни центрове, даващи моралните качества в даден човек - благоговението, уважението, милосърдие, съвестта. Главата е широка - разстоянието между ушните отвори е голямо и ушите са малко щръкнали и са нагоре от общоприетото. Това показва човек, които с груби средства се налага над околните, смел, но брутален. Широкото и не много високо чело, с големите очи, говорят за инициатива, лакомия в постигане по безогледен начин на власт, нетърпимост към всичко, което може да засенчи този стремеж. Устата са големи, със стиснати устни, говорят за изпълнителност във всяка поставена задача и твърда решителност, въпреки всичко за изпълнението й. Ето какво още се пише за знанията и възможностите на хората от тази велика раса в свещената книга „Попул-Вух”, Хората от тази първа раса са имали познания за всичко, което съществува в света. Когато гледат наоколо, те виждат изведнъж, и наблюдавали всичко, и Небесния свод, вътрешността на Земята. Те виждали нещата скрити и в най-дълбоката тъмнина. Виждали целия свят, без дори да се помръднат от мястото, където се намират. Велика е била тяхната мъдрост.
към текста >>

76. 2. ЕЛЕМЕНТИ НА АСТРОЛОГИЯТА

Това нещо ще разберем от израза на лицето и органите, разположени там - чело, вежди, очи: нос, скули, устни, уста, брада, уши.
И ако все пак нещичко приемат, то самите мозъчни центрове реагират и създават съвсем примитивни подтици. За да имаме един пълен израз на планетните влияния, което ще се получи от добре развити и оформени мозъчни центрове, трябва разстоянието от корена на носа до тилната част на черепа да бъде около 36 сантиметра и обиколката на главата да е около 56 сантиметра. Това ще ни даде сравнително добре развит мозък, способен да приема пълното планетно влияние. Но трябва да знаем и самото качество на мозъчните центрове. Доколко те са облагородени от силовите течения на Слънцето. Това нещо ще разберем от израза на лицето и органите, разположени там - чело, вежди, очи: нос, скули, устни, уста, брада, уши. По тези органи и самият им размер ние ще разберем доколко Слънцето е облагородило мозъчните центрове в човека (виж написаният от автора труд, озаглавен - „Главата и лицето като израз на човешката природа”. Ако внимателно разгледаме Слънчевата система, то ще се убедим по един безспорен начин, че в нея цари значителен безпорядък. Няма единство, хармония в законите, които управляват членовете в това семейство. Най-напред е установено, че всички планети се движат около Слънцето по елиптичен път и траектории, като всички те за различните планети са различни. Едни са по-близо до окръжността, други са повече или по-малко разтеглени елипси.
към текста >>

77. 4. ВУЛКАН 4.1. АСПЕКТИ НА ВУЛКАН ВУЛКАН - СЛЪНЦЕ

Устните са с красиви извивки, като горната е по-добре изразена.
Те ясно говорят за всичко онова, което искат да кажат. Гледат прямо, честно, без закана, без принуда, но не и слабо. Погледът е магнетичен, приятен, с подтика за справедливо отношение към онова, което се разглежда, Носът на Вулкановите типове добре хармонира с изпъкналото чело. Той е дълъг, леко извит и на върха е нормално широк. Устата е хубава, със среден размер. Устните са с красиви извивки, като горната е по-добре изразена. Те едва се допират, не са стиснати, което е израз на песимистично, мрачно, подозрително гледане на всичко. Говорят за достойнство, себевладеене, спокойствие, доброта. Усмивката е трезва и приятна, Брадата е добре оформена и не е издадена напред, за да показва твърдост и инат. Тя потвърждава и подчертава равновесието, които всички части на лицето изнасят, нито пък е къса, хлътнала, което е израз на променливост, безволие - хармонира с овалното лице. От цялото лице на Вулкановите типове се излъчва едно равновесие, хармония, спокойна сила, приятност.
към текста >>

78. 6. МЕРКУРИЙ

Устата е средно голяма, с тънки устни, особено горната.
По него обикновено почти няма или ако има чертите са слаби, като вертикални линии няма. Това е защото Меркуриевите типове не са устроени да правят волеви усилия за преодоляване съпротивлението, което спохожда осъществяването на поставените задачи. Веждите им са повече или по-малко дъгообразни, показващи лесната възбудимост на този тип хора. Очите са обикновено по-големи и имат формата на бадеми, изразяващи интереса, изгодата в чувствата, които ще отдадат. Носът на Меркуриевите типове е прав и тънък, което показва повърхностно и бързо разглеждане на всеки въпрос. Устата е средно голяма, с тънки устни, особено горната. Това говори за големия контрол на ума върху чувствата - слаба чувствителност, емоционалност, силно себе владение, студена пресметливост при всички случаи в живота. Този тип хора отдават чувствата си, пресмятайки всякога ползата, изгодата, която ще имат от това. Брадата е заострена, показваща променливост в мисли, идеи, липса на устойчива воля за осъществяване и реализиране на поставените задачи. Като изключим Плутон, който малко е прочут, установено е, че Меркурий има най-голяма плътност на своята маса от всички планети, която е изчислена на 5,62 по-голяма от тази на водата. Затова неговото влияние предразполага човека към по-тесен контакт с материалното, осезаемото -материалистичните науки и ползата, която може да се извлече от всичко това, преди всичко лично за него.
към текста >>

79. 7. ВЕНЕРА

Устата е обикновено малка, с добре и красиво оформени сочни устни.
Венера - мъжки тип 1 женски тип Очите са големи и с омайна пленителност, нежности заразяваща любов. Хармоничната завеса на техните дълги и малко завити нагоре ресници, които често жените изкуствено удължават, увеличават още повече чара, който се излъчва от техните очи. Венериният поглед изразява още тънка чувствителност и развита интуиция. Носът не е голям и често кокетно вирнат нагоре. Ноздрите са трептящи, подчертавайки любовната чувствителност, която се излъчва от очите. Устата е обикновено малка, с добре и красиво оформени сочни устни. Вертикалната бразда, която се спуска от долната част на носа към горната устна, е изящно издълбана, показваща деликатност, отмерено и справедливо отношение към околните. Красивата и пленителна усмивка разкриват изящно наредените като бисери зъби. Една обла мека брадичка завършва лицето с една малка приятна трапчинка. Венера - това е типът жена. Силата й не седи в мускулите, нито във волята, тя седи в силата на опияняващите чувства.
към текста >>

80. 8. МАРС

Устните стиснати, израз на безогледна решителност и енергия.
Погледът е твърд, дързък, прям. При висшите типове той е съсредоточен, честен, проницателен. Скулите на лицето са добре развити, показващи устои. Носът при висшите типове е силен, с добре развити горна част - костта в началото на носа, показваща амбиция за постигане на поставената задача, като често самият нос е заоблен, показващ фанатичен устой на своето. Устата е голяма - показваща изпълнителност. Устните стиснати, израз на безогледна решителност и енергия. Брадата е къса, четвъртита, издадена напред, което изразява също безогледна непоклатимост, устои в решенията си. Долната челюст е силна, развита, широка и с четвъртити задни краища. Тялото на Марсовите типове е средно на ръст, със здрави добре развити еластични мускули и здрави кости. Марс изобщо управлява мускулната и костната системи. Контактите на Черното слънце с Марс е създало в психологията на тези типове отрицателните черти, които те проявяват и особено по-низшите.
към текста >>

81. 10. САТУРН

Устата е голяма с тънки стиснати устни, изразяващи голямата изпълнителност във всяка работа и липсата на чувство - студенина.
Веждите са гъсти, черни, с ъгловата форма, ъгълът обърнат с върха на горе. От тях лъха печал, разочарование, острота, взискателност към околните. Очите са тъмни, от които също лъха песимизъм, недоверие, подозрителност, мъка. Чувства се, че този човек се взира във вътрешността на хората около него, терзае се от нуждата да разбира и знае своя събеседник. Носът е прав и обикновено широк в корена, което говори за бавно и продължително мислене, когато ще взема някакво решение и заострен накрая, което показва критичност, ровене в подробностите на всяко нещо, а също и липса на стремеж към чувствени наслади и разположение да се удоволствува от добрата кухня. Устата е голяма с тънки стиснати устни, изразяващи голямата изпълнителност във всяка работа и липсата на чувство - студенина. Брадата е ъгловата и суха, добре издадена напред. Космите по гръдният кош, краката, мишците, ръцете са също гъсти и тъмни. Сатурновият тип жена има открояващи се черни мустачки в краищата на горната устна. В душевно отношение по-висшите Сатурнови типове са сериозни, изпълнителни в своите задачи и обещания, точни са те във всяко отношение, замислени, печални. В тях няма оптимизъм, веселост, охолство, разсипничество.
към текста >>

82. 11. УРАН

Устата е средно голяма с нормална дебелина на устните.
Носът е дълъг, добре оформен, без тлъстини и излишества, показващ добра интелигентност. В основата си е широк, което говори за смелост в решенията си. Той е малко изгърбен, което показва, че този човек не се поддава лесно на влиянията на другите, но не е и фанатичен в своите разбирания. Носът накрая е нормално заоблен, което говори за човек, които няма пресилено отношение към чувствените наслади и доволството от добрата кухня. Разстоянието от долната част на носа до горната устна е доста голямо, което показва човек с устои в чувствата си. Устата е средно голяма с нормална дебелина на устните. Брадата е добре развита, издадена напред, немного заострена, което говори за силна воля, но с готовността на дипломатичен подход при осъществяване на поставените задачи. Това са по-висшите уранови типове. При по-низшите имаме приблизително същото, само че формите са разкривени, неправилни и са неприятни за гледане.
към текста >>

83. 12. НЕПТУН

Останалите форми по лицето - нос, устни, брада и пр.
Косата на главата е светла, руса, мека, с тънък косъм. Челото е гладко, без бръчки, показващо липса на напрежение при разрешаване на поставените задачи, защото тях ги разрешават по пътя на интуицията. Веждите са заоблени и са по-високо над очите, което показва човека, който лесно се подава на вълнения и е доверчив. Тях лесно можеш да ги излъжеш. Очите са с мек, приятен поглед. Останалите форми по лицето - нос, устни, брада и пр. - са с мек и нежен израз. Отрицателните Нептунови типове имат остър и неприятен поглед, от който лъха хлад поради ниската температура от около минус 200 градуса, която Нептун има върху повърхнината на своя диск, издаващ една незаинтересованост и липса на съчувствие към близките и околните.
към текста >>

84. 9. ПЛАНЕТАТА ЗЕМЯ

Челото, веждите, очите, ушите, носа, брадата, устните, размерът на целия човек, всичко това са символи, които разчетени ще ни дадат представа за способностите, качествата и изобщо цялата вътрешна същина на човека, Външните белези и прояви на нашата планета ще ни дадат възможност да надникнем и в нейната същина.
Основен закон е, че всяко вълнообразно движение носи със себе си и сила, а всяка сила оказва влияние, както на живота, така и на всички форми, създадени от него. Учителят каза: „Разумният свят разполага с неограничено време за него, той не държи сметка, но силата, за най-малката изразходвана сила се държи сметка”. Оттук и извода, че тази сила във вълнообразно движение има известна задача, а задачи имат само разумните същества. Тук ще разгледаме качествата на Земята, като разумно същество. Когато пред нас имаме един човек, то по неговите външни белези и прояви, ние можем да съдим за съдържанието, което има в него. Челото, веждите, очите, ушите, носа, брадата, устните, размерът на целия човек, всичко това са символи, които разчетени ще ни дадат представа за способностите, качествата и изобщо цялата вътрешна същина на човека, Външните белези и прояви на нашата планета ще ни дадат възможност да надникнем и в нейната същина. С ултразвукови вълни учените са изследвали вътрешността на Земята и са установили следното: Земята е съставена от три концентрични сфери. Най-вътрешната сфера - централното 70 км ядро - има радиус 3500 кило- метра. Следващата сфера, която обгръща ядрото, има дебелина 2900 километра и най-външен земен слой - земна кора с дебелина от 15 до 70 километра. За плътността на средния слой е намерено от 3,5 до 5; за централното ядро 12. Както виждаме плътността на централното ядро прави голям скок.
към текста >>

85. 11. САТУРН КРАЧКА КЪМ ОСНОВИТЕ НА АСТРОЛОГИЯТА

ЧАСТ I АСТРОЛОГИЯТА В ШКОЛАТА ЕЛЕНА ХАДЖИ ГРИГОРОВА

Устни тънки, дълги, добре оформени при добрият случай.
Обикновено има по-тъмна кожа и коси. Главата се характеризира сьщо с малко мускулатура, тънка и в някои случаи мека кожа. Челото в предната горна част добре развито, вежди дълги, тъмни, очи малко хлътнали и тъмни. Добре развити скули, нос дълъг, като при добрия случай, добре оформен, прав, с големи ноздри, без много мускули по тях. В лошия случай имаме пак дълъг нос, но малки ноздри, гърбът на носа е огънат навътре или навьн, като човката на птица, понякога изкривен наляво или надясно. Устни тънки, дълги, добре оформени при добрият случай. Отворът на устата е голям. Брадата добре развита и широка, като при добрия случай с една вдлъбнатина под долната устна, а при лошия - от устната - линията е почти права или малко издута напред. Уши, обикновено малки, със слабо развита горна част. Външният ръб на ухото е всякога налице.* * Б.Р. Сякаш описваш външния вид на Николай Райнов.
към текста >>

86. I. Въведение

I. Творчество: Мистични съчинения I. Възкресение

Телец - Дава пълно, ниско и набито тяло, къс и силен врат, яки плещи, големи кестенови очи, черни къдрави коси, пълни устни, голяма уста, валчеста глава, къси и дебели ръце и крака. 3.
2-ри пример: Да кажем, че един човек е под знака Риби, а знаем, че Риби управлява ходилата на краката, а знаем, че нозете символизират добродетелта. Затова тези хора, които са родени под знака Риби, са наклонни към милосърдие, към правене добрини. Какви телесни признаци дават разните зодиакални знакове на хората За едно лице се казва, че е роден под известен знак и се намира под негово влияние, когато този знак изгрява на изток в мига на раждането. 1. Овен - Хора под знака имат мършаво тяло, дълъг врат, изпъкнали адамови ябълки, сиви очи, кестенова коса. Предни зъби обикновено по-големи и издадени. 2. Телец - Дава пълно, ниско и набито тяло, къс и силен врат, яки плещи, големи кестенови очи, черни къдрави коси, пълни устни, голяма уста, валчеста глава, къси и дебели ръце и крака. 3. Близнаци - Дава високо, подвижно и стройно тяло. Дьлги ръце и нозе, големи тънки устни, прав, заострен накрая нос, суха права черна коса, широки рамена и тънка снага. 4. Рак - Дава по-скоро нисък ръст, пълно лимфатично тяло, блед цвят, кръгло лице, широко полегнало чело, тъмно-кестенява коса, големи влажни очи, пълни гърди, къси пухкави ръце и крака. 5. Лъв - Високи, широкоплещести, красиви, мъжествени на вид, със свежо лице, сиви или сини очи, руса или светлокестенява коса, права и смела стойка. 6. Дева - Тънко и активно тяло, хубаво развита глава, широко чело, коса светло-кестенява, накъдрена на едри вълни, сини или кафяви очи, широки рамена, тип артистичен и интелектуален. 7.
към текста >>

Дьлги ръце и нозе, големи тънки устни, прав, заострен накрая нос, суха права черна коса, широки рамена и тънка снага. 4.
Какви телесни признаци дават разните зодиакални знакове на хората За едно лице се казва, че е роден под известен знак и се намира под негово влияние, когато този знак изгрява на изток в мига на раждането. 1. Овен - Хора под знака имат мършаво тяло, дълъг врат, изпъкнали адамови ябълки, сиви очи, кестенова коса. Предни зъби обикновено по-големи и издадени. 2. Телец - Дава пълно, ниско и набито тяло, къс и силен врат, яки плещи, големи кестенови очи, черни къдрави коси, пълни устни, голяма уста, валчеста глава, къси и дебели ръце и крака. 3. Близнаци - Дава високо, подвижно и стройно тяло. Дьлги ръце и нозе, големи тънки устни, прав, заострен накрая нос, суха права черна коса, широки рамена и тънка снага. 4. Рак - Дава по-скоро нисък ръст, пълно лимфатично тяло, блед цвят, кръгло лице, широко полегнало чело, тъмно-кестенява коса, големи влажни очи, пълни гърди, къси пухкави ръце и крака. 5. Лъв - Високи, широкоплещести, красиви, мъжествени на вид, със свежо лице, сиви или сини очи, руса или светлокестенява коса, права и смела стойка. 6. Дева - Тънко и активно тяло, хубаво развита глава, широко чело, коса светло-кестенява, накъдрена на едри вълни, сини или кафяви очи, широки рамена, тип артистичен и интелектуален. 7. Везни - Изящно тяло, добре развити членове, хубаво овално лице, прав нос, сини очи, понякога тъмно-кафява, руса или кестенова коса, хубав цвят на лицето. Тук са най-красивите типове. 8.
към текста >>

Риби - Нисък ръст, къси членове, лимфатичнотяло, бледен цвят, ясносини очи, но могат да бъдат черни или кафяви, кьс нос, пьлни устни, кръгло лице, малки ръце и крака.
Тип твърде крепък и снажен. 9. Стрелец - Висок ръст, хубава фигура, овално и въздълго лице, кафяви или тьмноруси коси, които се вият на едри вълни, хубави изразителни очи, повечето пъти изпъкнали, тъмно- кафяви или сини очи, дълъг нос, леко заорлен. 10. Козирог - Дава слаби и недобре оформени типове с дьлъг и гърчав врат, резки черти, тясна брада, слаби и често пъти хилави членове, слаби гърди и хлътнали рамена, фигурата им е жилава и внушава търпение и издьржливост, вежди издадени, нос дълъг, лицето тънко и мършаво, със суров вид. 11. Водолей - Дава най-красивите типове, освен Везни. Висока фигура, добре оформена и развита, свеж цвят, сини очи, руса коса, прави черти, добре оформена брада и хубаво, ясно чело, саксонски тип пребладава. 12. Риби - Нисък ръст, къси членове, лимфатичнотяло, бледен цвят, ясносини очи, но могат да бъдат черни или кафяви, кьс нос, пьлни устни, кръгло лице, малки ръце и крака. Нисък ръст са: Телец, Рак, Козирог и Риби. Висок ръст са: Близнаци, Лъв, Стрелец и Водолей. Среден ръст на: Овен, Дева, Везни и Скорпион. Планетата, която във време на раждането е асцендентна, променя външния вид, като удря свои печат върху типа. Господари или владетели на зодиакалните знакове: 1.
към текста >>

С тънко, високо и пъргаво тяло, живи и подвижни са, с малки и обикновено тъмни очи, големи тънки устни, дълги ръце, често са големи приказливци и са чевръсти на ход.
2-ро правило. Когато една планета се случи в зодиакалния знак, над който владее, тя действа по-силно, а когато се случи в знак, противоположен на онзи, над който владее, тогаз тя действа слабо. Планетни влияния върху характера и тялото 1. Меркурий Тези, които са под негово влияние, са активни, променчиви, делови, способни за работа и обичащи работата, склонни към многобройни сношения и връзки било умствени или търговски. Те са жадни за знания, пъргави, с чувствителен нервен апарат. С тънко, високо и пъргаво тяло, живи и подвижни са, с малки и обикновено тъмни очи, големи тънки устни, дълги ръце, често са големи приказливци и са чевръсти на ход. Меркурий управлява мозъка. Меркурий създава у човека тънка интелигентност да схваща съотношението на нещата, да си служи в природата с мярката и числата. Музикантът непременно трябва да е под влиянието на Меркурий и Венера. Меркурий представлява принципа на виждането, прозрението и прокобяването. Меркурианците имат схватлив ум.
към текста >>

Те са мургави и сухи хора с малки хлътнали очи, навъсени вежди, дълги носове, тънки устни и жълтеникав цвят на лицето.
Те обичат охолния живот при лошо влияние, хубаво хапване и пийване, обича да покровителства. 7 Сатурн Дава разсъдлив, трезвен и уравновесен ум, постоянство, търпение и издържливост. Склонност към рутината и приетите навици, към методичност. Във финансиите дава успех бавен, но сигурен, Сатурн носи понякога затвор, мъчнотии, лишения. Има връзка с костната система. Те са мургави и сухи хора с малки хлътнали очи, навъсени вежди, дълги носове, тънки устни и жълтеникав цвят на лицето. Сатурнианецът е тих и мълчалив, той не действува открито, а тайно, той никога не се изявява навън. У него има твърдост и чувство на самоуважение. При лошо влияние на Сатурн, човек е егоистичен и всички свои действия свежда кьм себе си, работи за себе си и е голям скьперник. Сатурианецът е костелив, бледен, прилича на скелет, висок, навъсен, наведен към земята, повечето са мрачни. Чертите на лицето сбръчкани, още на младини изглеждат като старци.
към текста >>

87. Любомир Лулчев (1886-1945 г.)

Старецът беше побледнял съвсем - кръв сякаш не беше останала в лицето и устните му; после изведнъж захлюпи очи с шепи и заплака, като си удряше главата в стената.
Истина, Истина ти казвам, че няма да умреш, докато не видиш всяка Моя казана дума да се изпълни. И така, както ти мене питаш, така теб ще питат: «Защо дойде? » И ти вече дом няма да имаш. Където да идеш, чужденец ще бъдеш, вечният скитник, защото Царят ти дойде и ти Го позна и отрече се от Него заради суетата земна, заради обещаното място в храма... Агастхере, отсега нататък ти ще Ме търсиш безспирно. И ден, и нощ ще Ме чакаш - и никога не ще Ме намериш, защото до тебе бях, а ти предпочете света и тленното!... Старецът беше побледнял съвсем - кръв сякаш не беше останала в лицето и устните му; после изведнъж захлюпи очи с шепи и заплака, като си удряше главата в стената. - Господи, Господи, Господи! - започна да вика той. - Какво сторих аз, Господи? Няколко жени, стоящи наблизо в тълпата, които бяха чули разговора, заплакаха също и техните гласове накараха да замлъкнат другите наоколо. Исус ги погледна и каза: - Плачете, деви Иерусалимски, плачете, защото страшното е напред!
към текста >>

Исус машинално го допря до устните си, но като разбра какво е - отблъсна го и легна.
Другите дрехи бяха тоже смък-нати. Той остана по туника. Златистата кожа на ръцете му се показа. Той изгледа още веднъж всички наоколо, повдигна се на пръсти, като че ли искаше да види някого, обиколи погледът Му навсякъде, поспря се малко на изток върху някаква малка група, която стоеше отстрана, оброни се сълза от очите Му и Той бавно легна върху кръста. Един от войниците Му поднесе упоително питие, което даваха на всички, които мислеха, че са по-слаби и не можеха да издържат мъките. Исус машинално го допря до устните си, но като разбра какво е - отблъсна го и легна. Над главата Му бързо зачукаха, по обичая, табличка с надпис наказанието Му. А то беше едно от най-странните и невероятно звучеше: «Исус - Юдейски Цар». При първите удари на гвоздеите лицето Му трепна, но после се успокои. Силно се тръсна кръстът, когато го изправиха, и от тежината на тялото ръцете се малко раздраха и потече струя кръв по дървото, а коленете се провисиха. Скръб набърчи наново лицето на Исуса - но временно само.
към текста >>

88. ТОЙ И ТЕ

I . При Адепта (Любомир Лулчев. При Адепта: Окултна повест. София)

Всички със засъхнали, запенени устни, попукани от жажда.
И в нея - оазис зелен. И всред него - езеро кристално чисто, цялото небе се оглеждаше в него. И ето - свечери се, звезди се показаха и заоглеждаха в него - сякаш второ небе надничаше оттам. Той ми посочи и аз се вгледах. Около нас дойдоха и пристъпяха зверове най-различни - тигри, змии, лъвове, зайци и птици. Всички със засъхнали, запенени устни, попукани от жажда. И всичките пиеха, бързо гълтаха живота. И никое животно не поглеждаше друго - сякаш бе само езерото - и неговата жажда. - Ето - посочи ми Той, - то, езерото, е разрешило въпроса! - А как ще намерим това езеро? - запитах Го аз.
към текста >>

89. Любомир Лулчев II. Творчество: В светлината на Учителя

Това беше дивно музикален език, говорен ту гърлено дълбоко, ту тежко, изхождащ тихо от устните... И колкото той говореше - и аз се взирах неволно, прикован с погледа си в него, толкова повече зрееше с бързината на светкавица мисълта в мен, че този човек или неизвестно мен същество съм виждал някъде... И изведнъж той се обърна направо към мен и на чист английски език ми каза най-неочаквано: -Да, преди 6 години на един от ъглите на «Пикадили» в Лондон аз вървях с пет верни, а вие вървяхте сам - и се почудихте, че съм толкова висок, и на тоя празен кръг около мен, който се беше образувал всред тълпата и който всъщност се поддържаше от тия пет мои верни - тоя кръг именно Ви привлече вниманието.
Не спях, а това беше сън, нищо друго освен сън. Ето, дойдохме до самата планина, до един от нейните склонове, които чудната сянка прегръщаше като родна сестра и очертаваше дивна картина с грамадните гори, които й служеха като тъмни петна тук и там, за да довършат впечатлението на безподобното величие, на грамадност, на дивна необузданост, която имаше видът на цялата планина... Изведнъж пред нас изпъкна чудно красиво здание, направено като че от мраморни дантели и колони - някакъв дивен чертог, на верандата на който имаше няколко души, облечени в бяло, съсредоточено неподвижни. Този, който стоеше в средата на групата, беше човек с голяма бяла чалма, обкичена с Маргарит и скъпоценни камъни, погледът му гореше и ме караше да потръпна, цял разтърсен като от електрически удар. Той вдигна ръка и каза няколко думи на непознат език. В следния момент моят кореспондентски дух бе свободен и аз нахвърлих няколко думи, които долових. Това беше дивно музикален език, говорен ту гърлено дълбоко, ту тежко, изхождащ тихо от устните... И колкото той говореше - и аз се взирах неволно, прикован с погледа си в него, толкова повече зрееше с бързината на светкавица мисълта в мен, че този човек или неизвестно мен същество съм виждал някъде... И изведнъж той се обърна направо към мен и на чист английски език ми каза най-неочаквано: -Да, преди 6 години на един от ъглите на «Пикадили» в Лондон аз вървях с пет верни, а вие вървяхте сам - и се почудихте, че съм толкова висок, и на тоя празен кръг около мен, който се беше образувал всред тълпата и който всъщност се поддържаше от тия пет мои верни - тоя кръг именно Ви привлече вниманието. - Да - казах аз, - да. Аз именно бях зачуден, как всред тълпата на «Пикадили» можеше да съществува тоя празен кръг - и чак тогава видях всред него Вас, и помня Вашите очи, те бяха тъй горещи... както и сега. Дълго време аз не можах да ги забравя, а и когато си ги спомних, като че Вие бяхте до мен... - И аз бивах - каза той с лека усмивка. - Ние сме бдели върху Вас, върху Вашето развитие като личност, защото пътят Ви е път на тия, които искрено търсят, а на такива винаги се помага... Исках нещо да кажа, но вместо това се заслушах - зазвуча дивна песен, на която мелодията като че ли излизаше от всяка вещ около нас - и от мраморните стълбове на верандата, и от широколистните палми, вдигнали високо своите перести глави, и от лъчите на слънцето, които вече се провираха тук и там между тях. «Господи, кое е реалното?
към текста >>

90. В ПУСТИНЯТА НА ЖИВОТА

Изгледа Емирът потъмнялото лице на своя Везир, чиито засъхнали устни му шепнеха громки похвали, и каза тихо: - Вода!
Тръгнали да видят съседен цар, те сега вървят едвам. Нечаен враг, невидим, малък, бе им съдбата решил: пустинни мишки в една нощ бяха прояли всички мехове и водата бе проляна. Три дни върви веч керванът, кат привидения, забравени от нощта... - О, Великий, не тъгувай. Ти си оставил зад себе всичко тъй красиво! Твоят живот бе Велик, Твоето име се знае от море до море и всяко ехо в планините отекват песни за тебе. Изгледа Емирът потъмнялото лице на своя Везир, чиито засъхнали устни му шепнеха громки похвали, и каза тихо: - Вода! - О, Господарю, пустиня е това, незнайна пустиня, широка... може би, има негде... - Пророкът наший нали е казал - обади се главният Мулла, - че скръбта е сянка на радостта? И Ти не забравяй това! - Думи и думи... вода! Не знае ли някой къде има вода? Къде има извор в тая пустиня?
към текста >>

91. От приказките на Соломон Ра

[ЗА ГЪЛЪБА]

Учителят ЦАРЯТ ИСКА ДА ЗНАЕ

Нашите души са жадни и устните ни - засъхнали като на люде, вървящи през пустиня... - Да, царю, като на люде, вървящи през пустиня - добавиха като ехо и всички останали.
От приказките на Соломон Ра [ЗА ГЪЛЪБА] - Защо, Царю, избягваш да ни говориш за великите тайни на живота? Ето, ний при теб сме дошли от всички краища на света. Нашите души са жадни и устните ни - засъхнали като на люде, вървящи през пустиня... - Да, царю, като на люде, вървящи през пустиня - добавиха като ехо и всички останали. Царят-мъдрец ги изгледа един по един. - Зная, зная - каза той. - Зная вашата жадност, защото без нея не бихте били тук, но зная и вас... - Недоволен ли си нещо от нас? - запитаха го вкупом няколко души. Той се усмихна леко: - Какъв мъдрец бих бил аз, ако ставах недоволен от едно или друго?
към текста >>

92. Любомир Лулчев III. Творчество: Приказки и разкази I. На планината

Няколко пъти помери да каже нещо, но устните му трепереха и не се поддаваха на волята му.
Царят като че ли се намираше под някакво странно налягане, почти физическо. Пот покри челото му. - Любовта род не знае, за нея няма нации, а сърцата се смеят на всякакви прегради - каза пак Ученикът, като че ли без всякаква връзка с досега говореното. Но царят видимо трепна. Той изгледа Ученика почти със страх. Няколко пъти помери да каже нещо, но устните му трепереха и не се поддаваха на волята му. Най-после той с усилие проговори, но гласът му звучеше съвсем другояче, хриплив и като че ли на чужд, някой друг човек. - Какво искате да кажете с тия думи? А също и с по-първите? Ученикът го погледна дълбоко и тихо, и за пръв път на царя се стори, че оттам някъде, в дълбочината на тия очи има нещо, което не е човек, а нещо голямо, незнайно, грамадно, но тихо, любящо, напомнящо с нещо майчин скут, на който се заспива в детинство. И то беше тъй необикновено чувство, че самият той сякаш се разтапяше от него.
към текста >>

93. ЗА ЦАРСКИЯ СИН И МЪДРЕЦА

- запитал със засъхнали устни момъкът, който изглеждало, че мислил твърде много за същото.
Син е тоя, който изпълва волята Божия - сиреч който люби.» - А какво значи това? Кой знае волята Божия каква е? Нали Той всеки ден може друго да иска? А и нали и всеки човек люби тъй, както разбира? Тогава? - запитал със засъхнали устни момъкът, който изглеждало, че мислил твърде много за същото. - Стани тогава - казал мъдрецът и момъкът станал веднага, като да не бил никога болен. - Ти трябваше да четеш тая книга, а не само да я носиш. Приготви се, че ще пътуваме! Царят не посмял да попита къде - от радост той не можел и да говори. Само се усмихвал и гледал на всички страни - и отвсякъде го посрещали усмивки и очи, пълни с радост.
към текста >>

Слаб, със засъхнали устни, човекът едва шепнел.
Но той не довършил, когато настрана някъде от пътя видял, че пъшкал някой човек. Приближили се. Пътник със счупен крак охкал. Царският син взел да го разпитва кой е и откъде е. Кой му е счупил крака? Слаб, със засъхнали устни, човекът едва шепнел. Мъдрецът свалил златната книга от раменете си, вдигнал го, напоил и превързал. Настигнал ги царят с коня, предали го нему, а те тръгнали пак. Когато стигнали до едно село, видели край едно дърво седнал млад момък да плаче. Царският син пак започнал да го разпитва. - Искам да уча, а беден съм - казал момъкът.
към текста >>

94. II. БУНТ

I. НА ИЗГРЕВА - ПОСРЕЩАНЕ НА СЛЪНЦЕТО. ПАНЕВРИТМИЯ И РАЗГОВОРИ С УЧИТ

Много лица след това станаха по-сериозни и доста усмивки замръзнаха на устните на мнозина.
По улиците се лепяха «обявления», «наставления», «заповеди», «за изпълнение», «за сведения», «за безусловно изпълнение»... Всички бяха напечатани с червено мастило, лепяха се още неизсъхнали и тъй разцапани, че понякога не можеше да се разбере нищо друго освен подписът, който обикновено беше с по-дебели букви. Започна се описвание на всичко, което имаше по дюкяните, по-после - и по къщите. Мобилизираше се населението, назначаваха се хора на най-различни длъжности. Някои шмекери и смешници бяха си присвоили най-фантастични имена и понеже никой не се сещаше да пита кой ги е пратил, те ходеха по къщите под разни предлози и някъде вършеха неприлични работи. Но управата на града не се шегуваше - до вечерта още двама такива, които бяха доста прекалили в шегите си - при това непочтени хора и от по-рано - бяха публично разстреляни. Много лица след това станаха по-сериозни и доста усмивки замръзнаха на устните на мнозина. Стана явно, че това не е шега, а истинска власт, която няма да се шегува...13 Генко след дълго бягане през нощта по дворища, гонен от случайни хора и кучета, най-после се озова на самата река. Тук вече той знаеше как лесно ще намери подслон. Беше много късно, когато неговото хлопание разтревожи съня на едни негови другари, работници. Но когато го узнаха, те с голяма бързина му отвориха и братски приеха. Техните услуги бяха на мястото си, защото от голямото напрежение при бягането и от удара в главата, Генко го втресе почти веднага, щом легна... Едва на втория ден, слаб като сянка, с изпито лице, той стана да походи малко в свободния град, който шумеше, като да бе разбъркан кошер... Без да сети, машинално, той беше се озовал къде къщата на Анини.
към текста >>

95. Любомир Лулчев IV. Творчество: С Христа (трилогия) III. Благословение

-запита една пълна белоглава сестра, на която устните бяха много издадени напред и отворени, като че ли чакаше да сърба нещо.
- Едната царска дъщеря била много красива, но устата, езикът й режел като бръснач. А другата била мека, благородна, но грозна. Много се боял бащата как ще ги ожени и се молил на Бога да им дари щастие. - Е, че то може ли? На грозна мома и на устата мома, какво щастие? -запита една пълна белоглава сестра, на която устните бяха много издадени напред и отворени, като че ли чакаше да сърба нещо. Тя приказваше на някакъв диалект, не беше чиста българка. Учителят я погледна и се усмихна, той се не тревожеше, когато прекъсваха думата му. Като че ли това бяха малки деца и подобно държане беше в р ед а н а н е щата. Слушателите се вгледаха в Учителя - той държеше една питка хляб, погледна я, после загледа всичко наоколо и продължи, като да не бе прекъсвал думата си: - Дошло време да се женят. И дошли двама души царски синове.
към текста >>

- Гледал глухият жена си как цял ден мърда устните си - тя псувала и кълняла, а той си мисли: «Ех, колко е хубава!
Единият бил сляп, другият- глух. Слепият се оженил за грозната, а глухият се оженил за красивата. - А-а-а - и общ смях избухна изведнъж. Учителят също се засмя. И когато помлъкнаха, той продължи. - Гледал глухият жена си как цял ден мърда устните си - тя псувала и кълняла, а той си мисли: «Ех, колко е хубава! » - и й казва: «Какви ли хубави работи говориш, ама нали съм глух и не ги чувам?...» А другият - слепият, слушал мъдрите слова на жена си и казвал: «Господи, колко мъдро само говори! Колко ли е хубава, ама нали не я виждам.» И взели двамата да се молят на Бога, единият - да прогледне, другият - да прочуе. Но Господ им казал: «Не струва! И така си ви е добре.» Щели да си развалят щастието. Добрият човек трябва да бъде глух и сляп за погрешките на хората.
към текста >>

96. II. НА НЕДЕЛНА БЕСЕДА НА ИЗГРЕВА (стр. 202-219) «АКО СЕ НЕ РОДИТЕ ИЗНОВО»

При това всеки отговор той придружаваше с широка усмивка, която разтягаше устните му до ушите, червеното лице грейваше като пълна луна с такова добродушие, че който го гледаше, се усмихваше неволно.
Тия сведения му даде един момък, почти колкото него възрастен, с големи скули и провиснали мустаци - типично селско лице. Облечен беше скромно, със синя работническа дреха, но се държеше с чувство на собствено достойнство. Винаги готов да се засмее. При това твърде често, без да ще, той говореше римувано и когато някой го запитваше, отговаряше вече преднамерено с някой цитат от стихове набързо калъпен, което караше да се смеят. По-късно от разговорите Генко разбра, че е попаднал на доморасъл поет Цеко, родоначалник на школата «Цекизъм», която той още не можеше да схване в що се състои.38 Но самият «поет» беше изглежда широка душа, която всяко подмятане взимаше в добрата страна и отговаряше дружелюбно. При това всеки отговор той придружаваше с широка усмивка, която разтягаше устните му до ушите, червеното лице грейваше като пълна луна с такова добродушие, че който го гледаше, се усмихваше неволно. Той въведе Генко в салона и му го показа. Голям, хубав, чист салон, с големи прозорци, които заемаха цялата южна страна.39 В средата - малка, покрита с бяло масичка върху възвишение. До нея - стол. Пред нея - столове и маса - за стенографките. Всичко, което говори Учителят, се стенографира и досега са излезли около стотина тома «на всички езици, храна готова, за Европа Нова!
към текста >>

- А такива нещастия сега - на всяка крачка - каза една суха, черноока жена, която постоянно млящеше и без да яде - изглежда и че тя си мислеше нещо и несъзнателно мърдаше устни, като да си приказваше нещо безгласно.
Невъзможно е праведният да греши. И в Писанието е казано: «Роденият от Бога грях не прави.» Грехът не е присъщ на естеството на праведния. Невъзможно е овцата да направи такова престъпление, каквото вълкът прави! Всичко може да направи овцата, но да изяде вълк - никога! Съвременните хора трябва да имат нови разбирания за живота, ако искат да бъдат силни, разумни и добри. - А такива нещастия сега - на всяка крачка - каза една суха, черноока жена, която постоянно млящеше и без да яде - изглежда и че тя си мислеше нещо и несъзнателно мърдаше устни, като да си приказваше нещо безгласно. - Нещастията в света идат по единствената причина, че силата няма разумност и доброта. Сила без разумност и доброта създава само страдания и нещастия. - Страданията се явяват като резултат на стълкновения между мислите, чувствата и постъпките на хората. Който не разбира този закон, той търси причините на злото вън от себе си и постоянно се оплаква. Който разбира този закон, той знае, че причините на злото седят в самия него.
към текста >>

97. V. ОТИВАНЕ ДО БОТАНИЧЕСКАТА ГРАДИНА. VI. ПЪРВА СРЕЩА С ЦАР БОРИС III, КОЯТО СЕ ОКАЗВА, ЧЕ Е ВТОРА

СЪНЯТ ПРОДЪЛЖАВА

Устните му затрепераха и той каза с глас, който сякаш не бе негов - странен, но проникващ и смущаващ вътрешния свят на човека: - Говоря Ви не аз, а тия хиляди, които от месеци оплакват своите тежки дни, своите близки, своята съдба на окаяници в своето собствено отечество.
- А мислите ли Вие - натърти Генко, - че ако един парен котел без предпазителни клапи и затворен се нагрява постоянно, че няма да експлодира? Помнете винаги, че преживяваме бурно време, а в бурните времена има светкавици и тия светкавици винаги падат по най-високите върхове.77 - Какво собствено разбирате? - запита царят внимателно. - Имате ли нещо конкретно предвид? Генко го изгледа дълго и сякаш нещо нахлу в душата му, съединена с безброй страдалци, като че ли някакво видение се мерна пред унесения му поглед и той пребледня малко. Устните му затрепераха и той каза с глас, който сякаш не бе негов - странен, но проникващ и смущаващ вътрешния свят на човека: - Говоря Ви не аз, а тия хиляди, които от месеци оплакват своите тежки дни, своите близки, своята съдба на окаяници в своето собствено отечество. Говоря Ви и аз, в името на тия хиляди нещастници, които сега имат главите си върху раменете, но които подир месец-два ще бъдат трупове. В името на техните жени, които ще зачернят главите си, на техните хиляди сираци, които ще пищят за своите заминали братя и сестри - и за корицата хляб. Говоря Ви за това море от сълзи и страдания, което е наближило, което всички искрени очи виждат, на брега на което вече сме. Защо да се влезе в него? Не стигна ли толкова братска кръв, нещастия и страдания?
към текста >>

98. IX. СРЕДНОЩНА СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ

ПРЕД ГОЛЕМИЯ ВЪПРОС

Генко беше полуотворил устни и под малките му мустачки се показаха бели зъби.
- Ще го сменя с ново - каза бързо Генко. - Е, видяхте ли, че не се оправя. Но за да се смени с ново, ще трябва това ново да се изплете най-първо, а за него ще трябват здрави и нови нишки... И когато се изплете здравото и ново живо въже, то ще си намери и своето място и употребление. Учителят гледаше приветливо втренчените очи на Генко, които като че ли искаха да изпият всяка негова дума. Говореше му, а думите на Учителя като че ли потъваха в Генковата душа до самото й дъно и внасяха там радост и надежда. Генко беше полуотворил устни и под малките му мустачки се показаха бели зъби. Той дишаше силно, като че да бе се качил по планина. В ума му, независимо от неговата воля, се разкриваше някаква картина. И той, без да си дава отчет защо, погледна навън, където небето на изток се вече червенееше. Зазоряваше се. Той преведе погледа си отново на лицето на Учителя и сети, като че и в неговата душа започна да се зазорява.
към текста >>

99. XXI. ПРОПАДНАЛИТЕ АДЕПТИ

(В. «Братство», бр. 11 (292), 10.V.1942 г., стр. 3)

Ще почувствуват тоя върховен ръководител, на който името устните често шепнат, но умът не може да тури в него освен смътно, неопределено понятие за нещо далечно и безкрайно чуждо... и дори страшно.
Колко леко се диша и мисли тук, в планината, при кристалните езера, при нозете на Учителя, който гледа през очите на Любовта и вечността, който приближава небето досами земята, или, по-право - въздига нашите съзнания до подножието на небето!... Колко безкраен и смислен е светът, в който Той живее и понякога ни вдига завесите, за да надникнем в неговите простори. И тогава многото блясък ни спира да видим, или безкрайната хубост ни прави да мислим, че това е приказка - видение, а не реалност... На връщане той ни каза, че вече ще идват и други и ще се приготви лагерът за идващите на летуване ученици. И тогава негови някои думи ми разкриха дълбокия смисъл на нашата екскурзия. Тук щяха да имат други условия, откъснати от ежедневието, при най-леки материални несгоди, щяха да стоят лице с лице срещу природата и ще се опознаят по-добре с Онова от нея, което в градовете по-мъчно могат да видят. Ще почувствуват тоя върховен ръководител, на който името устните често шепнат, но умът не може да тури в него освен смътно, неопределено понятие за нещо далечно и безкрайно чуждо... и дори страшно. А ето, и Мойсей някога изведе евреите дълги години в пустинята и ги приготовляваше за новата им култура. Старите поколения измряха в пустинята, а младите трябваше да възприемат новото, на което Мойсей ги учеше. И сега в по-малък мащаб се прави същото, мисля. Приготвяне за един нов живот. Нека се надяваме, че сегашното ново ще се разбере по-хубаво, по-дълбоко от новия човек - тоя, който е решил да изпълни закона Божий.
към текста >>

100. 11.Реално и нереално