НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Издателство Бяло Братство
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ХРОНОЛОГИЯ НА БРАТСТВОТО
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
92
резултата в
62
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Учителя Петър Дънов издава брошурата Хио-Ели-Мелли-Месаил - Глас Божий. София
, 2.09.1897 г.
Господ зове, има ли някой да внимава и да слуша в сърцето си за думите на
устните
Му?
Враговете Му са паднали вече, веригата за беззаконний е готова и бездната чака да го приеме и да го върже за тисящи години. Ето, ще се съди Господ с този род при въдворяването на Своето царство. Радвай се, Сионе, денят на спасението ти изгря. Ето това е Словото Господне. Не е ли Той, що е родил чрез Духа си своя избран род - священици и царе Богу, за да Му слугуват винаги с чистота и святост?
Господ зове, има ли някой да внимава и да слуша в сърцето си за думите на
устните
Му?
Чуй и разбери що говори Господ. Не постави ли завета на Своето царство, за да въдвори мир и любов между синовете человечески? Но ето те са възмнили в сърцето си, че постановленията и пътищата Господни са суетни, нямат изглед на величественост. Род блуден и глупав, кой е силен - който действува във вид, или който действува в Дух и Сила, за да произведе реда, да въдвори Мира, да въведе Любовта и да подкрепи славата на Живота? Вашите размишления са суета пред Мене и постановленията ви са беззакония против благия Ми Дух.
към текста >>
Господъ зове, имали нѣкой да слуша и внимава въ сърдцето си за думитѣ на
устнитѣ
му?
Възвѣсели ся ти който си избранъ отъ Господа и възпѣй на Бога; понеже прослави се Господъ. Враговетѣ му сѫ паднали вече, веригата за безаконий е готова и бездната чака да го приеме, и да го върже за тисящи години. Ето ще се сѫди Господъ съ този родъ при въдворяването на своето царство. Радвай се Сионе денъть на спасението ти изгрѣ.Ето това е словото Господне. Не е ли той що е родилъ чрѣзъ духа си своя избранъ родъ, — священици и царе Богу, за да му слугуватъ винаги съ чистота и святость?
Господъ зове, имали нѣкой да слуша и внимава въ сърдцето си за думитѣ на
устнитѣ
му?
Чуй и разбери що говори Господъ. Не постави ли завѣта на своето царство за да въдвори миръ и любовь помежду синоветѣ человѣчески? Но ето тѣ сѫ възмнйли въ сърдцето си, че постановленията и пѫтищата Господни сѫ суетни. Нѣматъ изгледъ на величественость. Родъ блуденъ и глупавъ, кой е силенъ, който дѣиствува въ видъ, или който дѣйствува въ духъ и сила за да произведе редътъ, да въдвори мирътъ, да въведе любовьта и да подкрѣпи славата на живота?
към текста >>
2.
Писмо на Учителя до Пеню Киров [отворена карта] (снимка на писмото), Варна
, 25.07.1901 г.
Кръчмарят като видя, че този селянин е готов да ни услужи, си прехапа
устните
.
Турете велосипеда на колата ми. Но и вие можете да се качите,аз ще ви прекарам лесно“. Така оставаме на неговото разположение.Той като полковник заповядва, върви напред, а ние –подир него, като редови. „Аз съм от новите полковници, ще се качите на колата ми.“Турихме колелото на каруцата, оставих Бъчваров да седне до него да си приказват, а аз седнах отзад. И така той ни прекара.
Кръчмарят като видя, че този селянин е готов да ни услужи, си прехапа
устните
.
Този човек се е родил добър, но не може да го прояви, другите го считат за лош, без да е лош. По някой път хората може да ви мислят,че сте лош човек, но да се крие нещо много хубаво във вас, което никой друг не може да направи. След това, като минахме реката,коларят ни покани да отидем при него вечерта и там пренощувахме.Този, проклетият човек, ни гощава, направи ни баница, разговаряхме се до късно. Бъчваров го абонира за списанието „Родина“. Сутринта рано ни изпрати близо 4 километра от селото.
към текста >>
3.
Учителя предприема първата обиколка на България
, 26.07.1901 г.
Кръчмарят като видя, че този селянин е готов да ни услужи, си прехапа
устните
.
Турете велосипеда на колата ми. Но и вие можете да се качите,аз ще ви прекарам лесно“. Така оставаме на неговото разположение.Той като полковник заповядва, върви напред, а ние –подир него, като редови. „Аз съм от новите полковници, ще се качите на колата ми.“Турихме колелото на каруцата, оставих Бъчваров да седне до него да си приказват, а аз седнах отзад. И така той ни прекара.
Кръчмарят като видя, че този селянин е готов да ни услужи, си прехапа
устните
.
Този човек се е родил добър, но не може да го прояви, другите го считат за лош, без да е лош. По някой път хората може да ви мислят,че сте лош човек, но да се крие нещо много хубаво във вас, което никой друг не може да направи. След това, като минахме реката,коларят ни покани да отидем при него вечерта и там пренощувахме.Този, проклетият човек, ни гощава, направи ни баница, разговаряхме се до късно. Бъчваров го абонира за списанието „Родина“. Сутринта рано ни изпрати близо 4 километра от селото.
към текста >>
4.
Учителя пристига в Бургас - първия град от обиколката му на България през 1901 г.
, 28.07.1901 г.
Кръчмарят като видя, че този селянин е готов да ни услужи, си прехапа
устните
.
Турете велосипеда на колата ми. Но и вие можете да се качите,аз ще ви прекарам лесно“. Така оставаме на неговото разположение.Той като полковник заповядва, върви напред, а ние –подир него, като редови. „Аз съм от новите полковници, ще се качите на колата ми.“Турихме колелото на каруцата, оставих Бъчваров да седне до него да си приказват, а аз седнах отзад. И така той ни прекара.
Кръчмарят като видя, че този селянин е готов да ни услужи, си прехапа
устните
.
Този човек се е родил добър, но не може да го прояви, другите го считат за лош, без да е лош. По някой път хората може да ви мислят,че сте лош човек, но да се крие нещо много хубаво във вас, което никой друг не може да направи. След това, като минахме реката,коларят ни покани да отидем при него вечерта и там пренощувахме.Този, проклетият човек, ни гощава, направи ни баница, разговаряхме се до късно. Бъчваров го абонира за списанието „Родина“. Сутринта рано ни изпрати близо 4 километра от селото.
към текста >>
5.
Учителя организира втория събор на Веригата - Бургас
, 08.1901 г.
Кръчмарят като видя, че този селянин е готов да ни услужи, си прехапа
устните
.
Турете велосипеда на колата ми. Но и вие можете да се качите,аз ще ви прекарам лесно“. Така оставаме на неговото разположение.Той като полковник заповядва, върви напред, а ние –подир него, като редови. „Аз съм от новите полковници, ще се качите на колата ми.“Турихме колелото на каруцата, оставих Бъчваров да седне до него да си приказват, а аз седнах отзад. И така той ни прекара.
Кръчмарят като видя, че този селянин е готов да ни услужи, си прехапа
устните
.
Този човек се е родил добър, но не може да го прояви, другите го считат за лош, без да е лош. По някой път хората може да ви мислят,че сте лош човек, но да се крие нещо много хубаво във вас, което никой друг не може да направи. След това, като минахме реката,коларят ни покани да отидем при него вечерта и там пренощувахме.Този, проклетият човек, ни гощава, направи ни баница, разговаряхме се до късно. Бъчваров го абонира за списанието „Родина“. Сутринта рано ни изпрати близо 4 километра от селото.
към текста >>
6.
Учителя посещава Ямбол
, 12.08.1901 г.
Кръчмарят като видя, че този селянин е готов да ни услужи, си прехапа
устните
.
Турете велосипеда на колата ми. Но и вие можете да се качите,аз ще ви прекарам лесно“. Така оставаме на неговото разположение.Той като полковник заповядва, върви напред, а ние –подир него, като редови. „Аз съм от новите полковници, ще се качите на колата ми.“Турихме колелото на каруцата, оставих Бъчваров да седне до него да си приказват, а аз седнах отзад. И така той ни прекара.
Кръчмарят като видя, че този селянин е готов да ни услужи, си прехапа
устните
.
Този човек се е родил добър, но не може да го прояви, другите го считат за лош, без да е лош. По някой път хората може да ви мислят,че сте лош човек, но да се крие нещо много хубаво във вас, което никой друг не може да направи. След това, като минахме реката,коларят ни покани да отидем при него вечерта и там пренощувахме.Този, проклетият човек, ни гощава, направи ни баница, разговаряхме се до късно. Бъчваров го абонира за списанието „Родина“. Сутринта рано ни изпрати близо 4 километра от селото.
към текста >>
7.
Учителя участва в събора, 1910 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 18 август
, 18.08.1910 г.
А сега си вече със съзнание човек, който е познал своите грешки, та за в бъдеще те очаква добро, но само ако така вървиш.По-нататък на разни
устни
въпроси г-н Дънов отговори: — При заробването на България членовете на Веригата са вземали участие.
ОСМИ ВЪПРОС: Какъв съм бил, какъв съм сега, какъв ще бъда? (Този въпрос носи подпис Ив. Танев.) ОТГОВОР: Сега си един човек, който изкупува миналото, а за в бъдеще ще бъдеш човек, който е изправил своето минало. В минало време си бил просто един престъпник — преди три прераждания си бил в Мала Азия между турците, заемал си длъжност като турски чиновник, чрез което си положение си правил пакости на християните. Бил си близо някъде до Ерусалим, именно в гр. Яфа.
А сега си вече със съзнание човек, който е познал своите грешки, та за в бъдеще те очаква добро, но само ако така вървиш.По-нататък на разни
устни
въпроси г-н Дънов отговори: — При заробването на България членовете на Веригата са вземали участие.
Вие всички сте виновни за падането на Българското царство и понеже сега трябва да изправите грешките си, то сега се подлагате на изпит при благоприятни условия, за да може да помогнете на България. В минало време при падането на България сте били боляри и какви ли не золуми13 сте вършили (правили). На всекиго миналото му е интересно и можем нареди, та всякой да види своето минало, но няма благоприятни условия тази година, а идущата година, ако се създадат условия, тогава ще направим опит. Цар Борис Български е сега на физическото поле, в България. Всичките онези хора, с които сте имали тесни връзки, ще ги познаете, щом се дигне тази завеса, която затуля работите.
към текста >>
8.
Учителя присъства на събора, 1914 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 10 август
, 10.08.1914 г.
Забелязваше се, че всички с нетърпение и възхита са очаквали срещата, защото с горест
устните
преговаряха преминаването ни през 1913 година -войни, неприятелски нашествия, спорове, което стана причина миналата година да не се съберем.
Протоколите се записват от Димитър Голов ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА през 1914 година (10-18 август) ТЪРНОВО ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА през 1914 година (10-18 август) ТЪРНОВО Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ Тазгодишната среща на братята и сестрите от Веригата стана в Търново.
Забелязваше се, че всички с нетърпение и възхита са очаквали срещата, защото с горест
устните
преговаряха преминаването ни през 1913 година -войни, неприятелски нашествия, спорове, което стана причина миналата година да не се съберем.
Та при тазгодишната обмяна на мисли в школата за подвиг всички очаквахме подновяването на изтощените сили и насърчение на понататъшния подем в делото Господне.Всички участвуващи в срещата са весели и бодри, при все че мнозина са били чувствително засегнати от събитията, които България преживя през изтеклата година. Промисълът и милостта Божия са ни следили най-бащински и това е, което личи осезателно, защото всички идем здрави, бодри, весели, засмени.Събранията станаха в миналогодишните места в колибите на Атанас Бойнов и Бостанджиев. Колибата на първия служеше за преподаване и на втория - за трапезария.Присъствуват 81 души, членове на Веригата. Не са се явили 6 души. Има надошли и 34 гости от Търново, Стара Загора, Русе, селата Кръвеник и Гачевци.
към текста >>
9.
Създаване на първите комуни в Бялото Братство
, 04.1922 г.
Е някои си слагаха червилце на
устните
, на веждите така малко дискретно, на бузичките, които бяха, тези неща, женската суета си я имаха.
Това не можах да нося. Освен когато се пека на слънце. Но иначе не съм ходила, но то е вече навик. То е вече навик, не е нещо друго. Сестрите не са ходили много разголени и не са се държали по мода.
Е някои си слагаха червилце на
устните
, на веждите така малко дискретно, на бузичките, които бяха, тези неща, женската суета си я имаха.
Сега имаше други, които никога не си послужиха с това. Но имаше други, макар че са от Младежкия клас, желаеха. Значи, имало е сестри, които желаят да се оженят даже. Макар че бяха там неженени, но вече желанието е било вътре. То е и друго нещо.
към текста >>
10.
Учителя на екскурзия на Витоша с ученици - Благовещение
, 7.04.1922 г.
Държим на
устните
си това благодатно парченце и бавно смучем ароматичния сок.
Това са шегите на Витоша, това са тупаниците на нейните майчински ръце.Лъкатушим из топящ сняг, мочури. Спираме задъхани. Пот се струи по зачервените ни лица. Посядваме на припек върху навеяните преспи.Подават портокал на Учителя. Той ни оглежда всичките, вади ножче и почва да реже всекиму.
Държим на
устните
си това благодатно парченце и бавно смучем ароматичния сок.
„За сила” - казва Той и благо ни се усмихва.Весело поемаме пътя отново, но слънцето вече прилича и вредом е ливнал разтопен сняг. Колко е бистра водата му! Ще ти се да коленичиш и да пиеш, да пиеш.Обръщаме поглед към града. Тъмна плащаница го покрива и не ще да се вдигне. Под него са хиляди човешки същества.
към текста >>
11.
Учителя на екскурзия на Витоша с ученици - Гергьовден
, 6.05.1922 г.
Как са прилепнали
устните
му; напред е устремен Неговия взор и ние търсим в душите си тая „точка” и се стремим да я догоним.
Ето ни вече по стръмното - Зеленка, или „Вади душа”, както му казват туристите. Дрехите ни съвсем мокри - залепнали по нас. Но, грижа ли ни е нас от това! Нали сме с Него - светлия Учител! Но, защо лицето му е тъй замислено, даже, като че ли скърбно?
Как са прилепнали
устните
му; напред е устремен Неговия взор и ние търсим в душите си тая „точка” и се стремим да я догоним.
Мълчаливо го следваме и ний. Защо е тая скърб наоколо ни? Като че ли цялата природа скърби по нещо и - Той и ний.Каква тайна е в Неговия поглед! Как високо се издига Той над нас, с ръста на духовен гигант, което придава величава окраска и на тялото му. Около Него - светлина.
към текста >>
12.
Учителят е на екскурзия на Витоша с група ученици
, 4.03.1923 г.
От няколко дула тече обилна, бистра като сълза и сладка като цветен нектар вода.Улеят на воденицата е размразен, водата тиха и бистра се носи в него като кротко животно.Изкачваме се полека по хребета на планината, заморени, запъхтени.- Ех, да има сега поне една глътка гореща водица, казва някой и слага на
устните
си малко снежец, останал още нестопен по сухите горски листа.- Има, отговаря друг, след нас върви чайникът и огнището.- Как, какво огнище, чудим се.- Ей такова, отговарят, прилича на лозова пръскачка, носи се на гръб с ремъци.
Селяните се разшавали - повечето празнично пременени - сякаш готови за сбор. Рояк деца накацали по стоборите, облечени с бели кожухчета, с почервенели от студ ръчички и нослета, любопитно ни гледат. Някой от пътниците се спира, вади от джоба си пликче дребни бонбони и им раздава. Чува се дружния им радостен смях - нещо като благодарност. Край тях са и кучетата, весело въртят опашките, облизват се и умолително скимтят към раниците ни... Те си знаят, че има и за тях, но не сега, а на връщане...Всред селото, над черквата се разлива голяма чешма.
От няколко дула тече обилна, бистра като сълза и сладка като цветен нектар вода.Улеят на воденицата е размразен, водата тиха и бистра се носи в него като кротко животно.Изкачваме се полека по хребета на планината, заморени, запъхтени.- Ех, да има сега поне една глътка гореща водица, казва някой и слага на
устните
си малко снежец, останал още нестопен по сухите горски листа.- Има, отговаря друг, след нас върви чайникът и огнището.- Как, какво огнище, чудим се.- Ей такова, отговарят, прилича на лозова пръскачка, носи се на гръб с ремъци.
Снабден е с пещичка, която подварява непрекъснато цели 8 килограма вода.- Не е възможно, такова нещо, обажда се някой възмутено. - На гръб носи ли се гореща пещ...- Носи се, как да не се носи, отговаря същия глас. Чайникът е сложен върху азбестова плоча и пречи на високата температура да изгори гърба.След малко някой извика: - Ето го чайника! Пристига Цеко - червендалест юначага - сложил на гърба си чудния предмет. Наистина като лозова пръскачка - ето и пещичката.
към текста >>
Неволно гърдите въздъхват от чудна сладост и
устните
нашепват: -Господи, Господи!
Миг, но двете вечности се сляха в една и аз вече не можех да отличавам лицата и нещата.Доле е също един голям каменен град, който подучен от книжниците и фарисеите и сега хвърля камъни срещу избраниците.Внезапно всички ставаме. Върху огромна поляна ни поведе Той в равностранен триъгълник, после ни нареди в полукръг. Мълчание. Тихи стъпки върху белия сняг - безброй погледи отправени в един. Един слънчев поглед отправен едновременно към всички.Дивна картина - несравним миг, навеки записал в гърдите ни нови скрижали на вечната любов.И още, и още... Но кой може да опише това чудно видение на този миг в планината? О, ако би могъл?
Неволно гърдите въздъхват от чудна сладост и
устните
нашепват: -Господи, Господи!
Чува се неземна песен: „Махар Бену Аба”. Изгревът - Том 262.1.6. 4 март 1923 г., неделя, [Витоша]
към текста >>
13.
Учителят е на екскурзия на Витоша с група ученици, чешмата - Ел Ше-дар
, 27.05.1923 г.
Видя и се закиска - отвори
устни
чак до ушите.
С Него, щом сме, иска ли питане, Той знае.Нареждаме се по познатия геометричен начин. Предвожда ни огромен ацетиленов фенер. Той свети пред нас като цяла месечина. Но ето я и нея. Надникна от облаците да види своята непозната посестрима.
Видя и се закиска - отвори
устни
чак до ушите.
Скри се зад облака да се насмее хубавичко, после пак се показа. После се люшна зад един хълм там на звездите да разкаже що е видяла, но ние прехвърлихме през него и я сварихме когато им разправяше.Нощта е мрачна. Тъмни облаци, като сърдити змейове искат да скрият от очите ни чаровното небе. Чува се бученето на изобилни води, като че под земята. Ту през скали и боров клек, ту по мека благоуханна трева извива пътя ни.Нашите пътнически колони са две - братска и сестринска. Студено.
към текста >>
14.
Учителя дава песента 'Грее, грее светлината'
, 03.1924 г.
Учителят не бе помръднал дори и
устните
си, а Неговият говор и Слово се запечатаха като светлина в съзнанието ми.
Но сега стоях пред Учителя и исках да разбера вътрешната страна и смисъл на всичко това, което ми се случи. Изведнъж в съзнанието ми проблесна светлина и чух думите Му: "Закон е. Не пипай това,което Учителят е дал. Изпей го, както Той го е дал. И чак тогава резултата ще дойде при теб".
Учителят не бе помръднал дори и
устните
си, а Неговият говор и Слово се запечатаха като светлина в съзнанието ми.
Аз се поклоних и тихо се отдалечих. Ето, това е музиката на Учителя. - Това е стремежа на човешката душа, да търси и да се стреми да постигне съзвучие с Бога.Не мога да отделя музиката на Учителя от Школата на Учителя. Колко малки наглед упражнения бяха дадени в Школата от Учителя, които ученикът трябваше да ги изпълни. Ако правилно решаваше задачата си, то у него се изменяше нещо, построяваше се нещо ново и просветваше някаква нова идея в ума му и даваше нов подтик в живота му.
към текста >>
15.
Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Първи ден - 11 август
, 11.08.1924 г.
Лицата неподвижни,
устните
сковани, а очите озарени от небивало тържество.
Как чудно се носи тя сега! Учителят е всред нас. Тихо възторжено сияние блести в благия му поглед. Около него пърхат невидимите криле на Неговата непобедима вяра.Земята е вкована в скреж. Ръцете ни вкочанени, нозете вдървени от всепронизващ студ.
Лицата неподвижни,
устните
сковани, а очите озарени от небивало тържество.
Около нас вълнующ се облачен океан. Хрущи под нозете ни заледената роса.Той е с нас! По-смело по стъпките му, сигурно към Бог и Слава! Слизаме. Още след 100 - 200 метра температурата се променя. Лъхва ни топлина и размразява снега и леда.
към текста >>
Устните
се накървиха.
Разрешена е трудната проблема - тялото е получило достатъчно подкрепа.Обхваща ни дрямка. Затопли се. Няма следа от мъгли, студ и дъжд. Тракането на зъбите си отиде. Бузите заруменяха.
Устните
се накървиха.
Кой направи всичко това? - Слънцето. Но кой разпъди стихиите, за да ни стопли то? - Великият - Бащата на Вселената, когото ние призовахме.Тайнствени басейни, о вие „небесни очи”, поклон пред вас! Искъре, сега зная где се раждаш ти и защо благодатна е твоята долина.Почваме да пеем.
към текста >>
16.
Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Втори ден - 12 август
, 12.08.1924 г.
Лицата неподвижни,
устните
сковани, а очите озарени от небивало тържество.
Как чудно се носи тя сега! Учителят е всред нас. Тихо възторжено сияние блести в благия му поглед. Около него пърхат невидимите криле на Неговата непобедима вяра.Земята е вкована в скреж. Ръцете ни вкочанени, нозете вдървени от всепронизващ студ.
Лицата неподвижни,
устните
сковани, а очите озарени от небивало тържество.
Около нас вълнующ се облачен океан. Хрущи под нозете ни заледената роса.Той е с нас! По-смело по стъпките му, сигурно към Бог и Слава! Слизаме. Още след 100 - 200 метра температурата се променя. Лъхва ни топлина и размразява снега и леда.
към текста >>
Устните
се накървиха.
Разрешена е трудната проблема - тялото е получило достатъчно подкрепа.Обхваща ни дрямка. Затопли се. Няма следа от мъгли, студ и дъжд. Тракането на зъбите си отиде. Бузите заруменяха.
Устните
се накървиха.
Кой направи всичко това? - Слънцето. Но кой разпъди стихиите, за да ни стопли то? - Великият - Бащата на Вселената, когото ние призовахме.Тайнствени басейни, о вие „небесни очи”, поклон пред вас! Искъре, сега зная где се раждаш ти и защо благодатна е твоята долина.Почваме да пеем.
към текста >>
17.
Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Трети ден - 13 август
, 13.08.1924 г.
Лицата неподвижни,
устните
сковани, а очите озарени от небивало тържество.
Как чудно се носи тя сега! Учителят е всред нас. Тихо възторжено сияние блести в благия му поглед. Около него пърхат невидимите криле на Неговата непобедима вяра.Земята е вкована в скреж. Ръцете ни вкочанени, нозете вдървени от всепронизващ студ.
Лицата неподвижни,
устните
сковани, а очите озарени от небивало тържество.
Около нас вълнующ се облачен океан. Хрущи под нозете ни заледената роса.Той е с нас! По-смело по стъпките му, сигурно към Бог и Слава! Слизаме. Още след 100 - 200 метра температурата се променя. Лъхва ни топлина и размразява снега и леда.
към текста >>
Устните
се накървиха.
Разрешена е трудната проблема - тялото е получило достатъчно подкрепа.Обхваща ни дрямка. Затопли се. Няма следа от мъгли, студ и дъжд. Тракането на зъбите си отиде. Бузите заруменяха.
Устните
се накървиха.
Кой направи всичко това? - Слънцето. Но кой разпъди стихиите, за да ни стопли то? - Великият - Бащата на Вселената, когото ние призовахме.Тайнствени басейни, о вие „небесни очи”, поклон пред вас! Искъре, сега зная где се раждаш ти и защо благодатна е твоята долина.Почваме да пеем.
към текста >>
18.
Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Четвърти ден - 14 август
, 14.08.1924 г.
Лицата неподвижни,
устните
сковани, а очите озарени от небивало тържество.
Как чудно се носи тя сега! Учителят е всред нас. Тихо възторжено сияние блести в благия му поглед. Около него пърхат невидимите криле на Неговата непобедима вяра.Земята е вкована в скреж. Ръцете ни вкочанени, нозете вдървени от всепронизващ студ.
Лицата неподвижни,
устните
сковани, а очите озарени от небивало тържество.
Около нас вълнующ се облачен океан. Хрущи под нозете ни заледената роса.Той е с нас! По-смело по стъпките му, сигурно към Бог и Слава! Слизаме. Още след 100 - 200 метра температурата се променя. Лъхва ни топлина и размразява снега и леда.
към текста >>
Устните
се накървиха.
Разрешена е трудната проблема - тялото е получило достатъчно подкрепа.Обхваща ни дрямка. Затопли се. Няма следа от мъгли, студ и дъжд. Тракането на зъбите си отиде. Бузите заруменяха.
Устните
се накървиха.
Кой направи всичко това? - Слънцето. Но кой разпъди стихиите, за да ни стопли то? - Великият - Бащата на Вселената, когото ние призовахме.Тайнствени басейни, о вие „небесни очи”, поклон пред вас! Искъре, сега зная где се раждаш ти и защо благодатна е твоята долина.Почваме да пеем.
към текста >>
19.
Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Първи ден - 10 юли
, 10.07.1925 г.
И тихо шепнат
устните
„тайна молитва”, като че ли дошли само за това...- А сега къде отивате, вие добри души?
Далече в долината светкавици продължават да се леят и гърмотевици да трещят... Целта е достигната. Шепнем благодарствена молитва...- Кажи сега, сърце, какво имаш? Кажи тъгите си тук в това чисто светилище - пред лицето на Бога! Лицето Му изглежда смръщено, но знай, че той е строг и справедлив, Той е вечна Любов! Кажи пред Него спотаената си жал, изнеси му мъчната си задача и Той ще ти помогне.
И тихо шепнат
устните
„тайна молитва”, като че ли дошли само за това...- А сега къде отивате, вие добри души?
- сякаш ни питат снежните върхове. Знаете ли колко още нова скръб ви чака? Знаете ли? Но ние слизаме с уверени стъпки, сякаш призвани към нов дълг. Като че ли с всекиго от нас слиза от тук по един ангел и ни повежда обратно, но обновени, насърчени и пълни с мощна сила за това което ни очаква „там”.Тялото вкочанено - нозете едвам се мърдат, а на душата леко, леко!
към текста >>
20.
Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Втори ден - 11 юли
, 11.07.1925 г.
И тихо шепнат
устните
„тайна молитва”, като че ли дошли само за това...- А сега къде отивате, вие добри души?
Далече в долината светкавици продължават да се леят и гърмотевици да трещят... Целта е достигната. Шепнем благодарствена молитва...- Кажи сега, сърце, какво имаш? Кажи тъгите си тук в това чисто светилище - пред лицето на Бога! Лицето Му изглежда смръщено, но знай, че той е строг и справедлив, Той е вечна Любов! Кажи пред Него спотаената си жал, изнеси му мъчната си задача и Той ще ти помогне.
И тихо шепнат
устните
„тайна молитва”, като че ли дошли само за това...- А сега къде отивате, вие добри души?
- сякаш ни питат снежните върхове. Знаете ли колко още нова скръб ви чака? Знаете ли? Но ние слизаме с уверени стъпки, сякаш призвани към нов дълг. Като че ли с всекиго от нас слиза от тук по един ангел и ни повежда обратно, но обновени, насърчени и пълни с мощна сила за това което ни очаква „там”.Тялото вкочанено - нозете едвам се мърдат, а на душата леко, леко!
към текста >>
21.
Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Трети ден - 12 юли
, 12.07.1925 г.
И тихо шепнат
устните
„тайна молитва”, като че ли дошли само за това...- А сега къде отивате, вие добри души?
Далече в долината светкавици продължават да се леят и гърмотевици да трещят... Целта е достигната. Шепнем благодарствена молитва...- Кажи сега, сърце, какво имаш? Кажи тъгите си тук в това чисто светилище - пред лицето на Бога! Лицето Му изглежда смръщено, но знай, че той е строг и справедлив, Той е вечна Любов! Кажи пред Него спотаената си жал, изнеси му мъчната си задача и Той ще ти помогне.
И тихо шепнат
устните
„тайна молитва”, като че ли дошли само за това...- А сега къде отивате, вие добри души?
- сякаш ни питат снежните върхове. Знаете ли колко още нова скръб ви чака? Знаете ли? Но ние слизаме с уверени стъпки, сякаш призвани към нов дълг. Като че ли с всекиго от нас слиза от тук по един ангел и ни повежда обратно, но обновени, насърчени и пълни с мощна сила за това което ни очаква „там”.Тялото вкочанено - нозете едвам се мърдат, а на душата леко, леко!
към текста >>
22.
Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Четвърти ден - 13 юли
, 13.07.1925 г.
И тихо шепнат
устните
„тайна молитва”, като че ли дошли само за това...- А сега къде отивате, вие добри души?
Далече в долината светкавици продължават да се леят и гърмотевици да трещят... Целта е достигната. Шепнем благодарствена молитва...- Кажи сега, сърце, какво имаш? Кажи тъгите си тук в това чисто светилище - пред лицето на Бога! Лицето Му изглежда смръщено, но знай, че той е строг и справедлив, Той е вечна Любов! Кажи пред Него спотаената си жал, изнеси му мъчната си задача и Той ще ти помогне.
И тихо шепнат
устните
„тайна молитва”, като че ли дошли само за това...- А сега къде отивате, вие добри души?
- сякаш ни питат снежните върхове. Знаете ли колко още нова скръб ви чака? Знаете ли? Но ние слизаме с уверени стъпки, сякаш призвани към нов дълг. Като че ли с всекиго от нас слиза от тук по един ангел и ни повежда обратно, но обновени, насърчени и пълни с мощна сила за това което ни очаква „там”.Тялото вкочанено - нозете едвам се мърдат, а на душата леко, леко!
към текста >>
23.
Учителя е на екскурзия на Витоша с ученици - Втори ден на Великден
, 3.05.1926 г.
Сочи с пръст по едрите редки отпечатъци -срича, срича, бавно шават
устните
й - бавно се носи костеливият й показалец по букварчето.
Хубаво, хубаво! Свири още, ти незнайни свирецо! Колко ти се радвам! Целувам твоята изкусна ръка, що може тия нежни звуци да изплита и разнася.Стара селянка седи до чешмата и срича в буквар... Тя иска да стане грамотна, за да може да чете прекрасните „Беседи” на Учителя - иска да се просвещава. Забрадена е косата й с чумбер [чумбер (чембер) - забрадка], лицето, кое ли й се вижда.
Сочи с пръст по едрите редки отпечатъци -срича, срича, бавно шават
устните
й - бавно се носи костеливият й показалец по букварчето.
Очите й са тъй вглъбени; за нея като че ли нищо друго не съществува в този миг, освен това, което е пред очите й.Децата припкат по поляната със сияющи лица. Техните весели крясъчета се носят свободно над простора.Нареждаме се в два кръга - големия - външен сестрински, вътре в кръга братята. Учителят от средата изкомандва да седнем. Сам ни показа как да събираме слънчева прана. Колко хубаво!
към текста >>
24.
Учителя е на екскурзия на Витоша с ученици - 6 май, Гергьовден, петък
, 6.05.1926 г.
И чудо, седна не далеч от мене, по лицето му изписана умора, то е даже сиво, бледо; по
устните
му бела корица от засъхнала влага.
Той сипва в нея, пълни я догоре, после вади цяло лимонче, реже ми дебело кравайче, туря цяла шепа бучки захар. Ох, да си ми жив брат Георги! А това е брат Георги Тахчиев - сега печатар, а и той се готви като мене да завърши образованието си.Гледам пълната си чашка. Разбърквам захарта. Пъхва ме миризмата на лимон - ей сега ще почна да пия, да пия... Но изведнъж по същата пътека Учителят с неколцина.
И чудо, седна не далеч от мене, по лицето му изписана умора, то е даже сиво, бледо; по
устните
му бела корица от засъхнала влага.
С него не е нито Цеко, нито Борис с чудесните самовари. Навярно - с голямата група.Изведнъж ставам и с пълната си чашка право при Учителя. Той поема моята новичка синя емайлирана чашка с гравираните алени и жълти цветица. Той пие от нея; неговите побелели устни се освежават; какжадно пие! А той е тъй приятен този горещ чай с много лимон и много захар -само, който е морен на планината знае какво значи това.
към текста >>
Той пие от нея; неговите побелели
устни
се освежават; какжадно пие!
Пъхва ме миризмата на лимон - ей сега ще почна да пия, да пия... Но изведнъж по същата пътека Учителят с неколцина. И чудо, седна не далеч от мене, по лицето му изписана умора, то е даже сиво, бледо; по устните му бела корица от засъхнала влага. С него не е нито Цеко, нито Борис с чудесните самовари. Навярно - с голямата група.Изведнъж ставам и с пълната си чашка право при Учителя. Той поема моята новичка синя емайлирана чашка с гравираните алени и жълти цветица.
Той пие от нея; неговите побелели
устни
се освежават; какжадно пие!
А той е тъй приятен този горещ чай с много лимон и много захар -само, който е морен на планината знае какво значи това. Моята жажда мина; мина и умората ми. Щастлива поемам празната чаша. Учителят става, отива към огнището; там ни посрещат с 5-6 дула димящи чайници, но Учителя каза: „Аз пих! ” Радвам се, радвам се, Той каза: „Аз пих!
към текста >>
”. „Ивав”, отвръщам с надебелени
устни
.
Вместо да кажа Мара Белчева поради плача едвам изговарям: Вара Велчева; (а тази същата Мара... но да спи зло под камък). Хълцам задавена от плач и гледам пръскащите искри. Тогава Учителя ме погледна, като ме запита; „Имаш ли нещо за ядене? ” И кротко, чудно благо с очи на грижовна майка, на любящ брат и верен приятел ме погледна Той. Може би също тъй, както Христос запита учениците си: „Имате ли нещо за ядене?
”. „Ивав”, отвръщам с надебелени
устни
.
Изваждам уломъка хляб, зрялата сочна крушка и му ги подавам. Той простря ръка и ги взе; залъче по залъче той ги изяде - моята мъка, моят хлебец и крушка. Той друго не яде през деня; не. Моята мъка се вдигна високо, изчезна, разпръсна се, както невидимо се разпилява облак от небето. Къде отиде скръбта?
към текста >>
25.
Учителя е на екскурзия на Витоша. Великден - втори ден
, 25.04.1927 г.
Но и тук ме намериха - нова целувка по челото, по бузите, по
устните
, оросена от сълзи, покапали от старческо брадато лице.
Слънцето не мръдна отгоре, като хвърляше радостни пръски, които не приличаха на никакъв дъжд, а някакви шеги.Колко време четох, не зная. Колко дълго слънцето стоя като свидетел над нас, не зная. Зная само, че като свърших, чуваха се ридания. Някой се спусна и ме зацелува. Избягах към скалите и се скрих в храсталака.
Но и тук ме намериха - нова целувка по челото, по бузите, по
устните
, оросена от сълзи, покапали от старческо брадато лице.
Чух думи: ’’Работи в скромност и мълчание, и все ще събудиш някоя душа”. „Вълшебно” -викат. Така ридах аз, сграбчила торбата и гегата си, сама не зная защо.О, Великден Божий! .Асавита” пак се скри в пазвата ми и като че ли там изчезна завинаги. Колко страшно, чудно ми стана.
към текста >>
26.
Учителя е на екскурзия до Мусала с част от участниците в събора. Първи ден - 27 август
, 27.08.1927 г.
„Лудост” - мълви една оксиженирана дама с гъсто червисани
устни
.
Времето се разваля. Небето тътне някъде и сиви облаци се носят отдалече - нищо хубаво не предвещават. Но то си е за него, а ние на Рила отиваме, Мусалла да изкачим и туй то! Слънцето се скрива зад ръждиви облаци, но устремът ни е тъй голям, тъй неудържим, че и циклон да има няма да го забележим.Неусетно сме пред Самоков, а след малко и - Чам Кория. Там, на „Песъко” българската аристокрация ни посреща с такива подигравателни подмятания, че ако бяхме някои глезени, трябваше в дън земя да се скрием.
„Лудост” - мълви една оксиженирана дама с гъсто червисани
устни
.
Или пък - друг: „Този човек (за Учителя) ще умори тия нещастници”. И още колко недружелюбни възклицания се отправиха от тия „избраници”, които можеха по месец-два да се разхождат по „Песъко” и да харчат парите си. Каква злоба се лъскаше от очите на стар пенсиониран големец и неговата подобно квачка бабичка. В този миг те виждаха в нас едва ли не съчетано злото на целия свят, едва ли не причина за всички световни злощастия, олицетворение даже на всичко глупаво, назадничаво и дори престъпно...Горките! Ние наистина, гледани отстрана нямахме изискания вид на туриста - дрехите ни - как да е, също и обувките, а също и нашите торби, мрежи и раници за провизии... Но, ако можеха да надникнат в сърцата ни, о, никой, и най-последния по възторг и издържливост не би отстъпил и на най-добрия изпечен турист.Дванадесет пълни, претъпкани камиона с туристи.
към текста >>
27.
Учителя е на екскурзия до Мусала с част от участниците в събора. Втори ден - 28 август
, 28.08.1927 г.
„Лудост” - мълви една оксиженирана дама с гъсто червисани
устни
.
Времето се разваля. Небето тътне някъде и сиви облаци се носят отдалече - нищо хубаво не предвещават. Но то си е за него, а ние на Рила отиваме, Мусалла да изкачим и туй то! Слънцето се скрива зад ръждиви облаци, но устремът ни е тъй голям, тъй неудържим, че и циклон да има няма да го забележим.Неусетно сме пред Самоков, а след малко и - Чам Кория. Там, на „Песъко” българската аристокрация ни посреща с такива подигравателни подмятания, че ако бяхме някои глезени, трябваше в дън земя да се скрием.
„Лудост” - мълви една оксиженирана дама с гъсто червисани
устни
.
Или пък - друг: „Този човек (за Учителя) ще умори тия нещастници”. И още колко недружелюбни възклицания се отправиха от тия „избраници”, които можеха по месец-два да се разхождат по „Песъко” и да харчат парите си. Каква злоба се лъскаше от очите на стар пенсиониран големец и неговата подобно квачка бабичка. В този миг те виждаха в нас едва ли не съчетано злото на целия свят, едва ли не причина за всички световни злощастия, олицетворение даже на всичко глупаво, назадничаво и дори престъпно...Горките! Ние наистина, гледани отстрана нямахме изискания вид на туриста - дрехите ни - как да е, също и обувките, а също и нашите торби, мрежи и раници за провизии... Но, ако можеха да надникнат в сърцата ни, о, никой, и най-последния по възторг и издържливост не би отстъпил и на най-добрия изпечен турист.Дванадесет пълни, претъпкани камиона с туристи.
към текста >>
28.
Учителя е на екскурзия на Витоша. Празникът на Будителите
, 1.11.1927 г.
Как хубаво, красиво се храни; взел в ръката си парченце хляб, топва го в чая си, отхапва наквасения залък от който остават няколко капки по
устните
му.
Цялата природа сякаш му протяга обятия, радва му се. Есенният минзухар навсякъде е пробил земята и с наслада смуче сок от свежата земя - милван от още топлите слънчеви лъчи. Като че ли поточетата по-живо запяха, тревичките изправиха сочни листенца да го приветствуват. Врабците на орляци прелитат с крясък, сякаш недоволни, че другите пойни птички са ги оставили.Ето и мен на Ел-Шедар - тъй Учителят нарече нашата гостна с това чудно име, което преведе така: „Благородният свидетел”. Високо се вие пушек от огнищата, весело пращят сухите дърва и разливат приятна топлина.Лицето на Учителя грее и свети като ясно слънце.
Как хубаво, красиво се храни; взел в ръката си парченце хляб, топва го в чая си, отхапва наквасения залък от който остават няколко капки по
устните
му.
Това е всичката му закуска. През това време с озарено от блага усмивка лице, се разговаря с неколцина братя. Слънцето блести по снежната му брада и разпилени от ветреца меки коси. За всекиго има по нещо да даде: едному поглед благ, другиму усмивка сияйна, топла; другиму въпрос за нещо, другиму мила поръка за общото благо. Наистина неземна красота, която те кара да го наблюдаваш от някое кътче с богоговейно съзерцание.О, защо нямах перото на велик поет, за да го възпея.
към текста >>
Неволно,
устните
ми шепнеха жарка молитва: „Господи, Боже наш, искам да служа на Тебе, комуто служи и Учителя”.На групи, на групи слизаме из кичестата гора.
Изглежда, че трябва пред видът на вечната красота, охотата за ядене да отстъпи за малко. Той спря погледа ни още някое време в мълчаливо съзерцание. О, то бе тъй хубаво, тъй хубаво, че едва ли би му се дало име. Приличаше на безгласна песен, на молитва, на хвала.И наистина, целта биде постигната. Вместо да тичаме с луд бяг към нашите хранителни вързопи, ние бавно, бавно заслизахме, понесли в душите си още едно неизречено чудо, чудо на Духа - Висшия разум, който има „друга храна”, с която можеше да утоли глада си.
Неволно,
устните
ми шепнеха жарка молитва: „Господи, Боже наш, искам да служа на Тебе, комуто служи и Учителя”.На групи, на групи слизаме из кичестата гора.
Разно обагрените ни облекла, всред тая зеленина приличат на красиви пъстрошарни цветя.Слънцето тъй много напече, тъй много ни сгорещи, че трябваше бързо да се преоблечем. Ел Шедар ни приюти с горещ чай и закуски до насита.Какво щастие! Но как стана тъй, че седнах на трапезата до Учителя! От всичко що му слагаха, той раздаваше, раздаваше. Сам Той яде хляб и мека круша.
към текста >>
29.
Учителя е на екскурзия на Витоша. Димитровден
, 8.11.1927 г.
Ранната есен плисна от престилката си нови цветя, нови слънчеви привети.Бързат поточетата подобно немирни деца, стиснали в
устните
си по някое пурпурно листо, тичат да го занесат някому... Бият се в бяла пяна, въртят златните кафяви листчета, играят си с тях, връщат ги, подхвърлят ги и после със смях ги пускат по водата да си вървят.
Като че ли цялата природа се развесели и освежи. Витоша съвсем се открои на слънчевия фон, блестяща, млада, чиста. Дрехата й блести - зелена копринена сега изпъстрена с жълти и кафяви шарки от жълтеещата шума. Клен, габър, леска, дъб - вече свиват своите знамена, отиват си и на техните прощални плакарди блестят ту златни и червени, ту кафяви и бледо зелени писмена. Отиде си лятото.
Ранната есен плисна от престилката си нови цветя, нови слънчеви привети.Бързат поточетата подобно немирни деца, стиснали в
устните
си по някое пурпурно листо, тичат да го занесат някому... Бият се в бяла пяна, въртят златните кафяви листчета, играят си с тях, връщат ги, подхвърлят ги и после със смях ги пускат по водата да си вървят.
Небето сега е синьо, много синьо, чисто и съвсем ведро. Като че ли човек не върви към Витоша, а към този неизмерим небесен свод, където се крият неизброими тайни за човека...Новият път е тъй хубав! Трудоваци го правиха, хвала им! Завои. Една след друга изчезват зад тях групи пътници. Те всички отиват на Ел-Шедар.
към текста >>
30.
Учителя е на екскурзия на Витоша. Бивака (Ел Шадай) - 30 януари
, 30.01.1928 г.
Лицето й тъй спарено и жълто, очичките мънички черни като маслинки,
устните
тънки - отдавна изгубили цвета си, дават образа на едно измъчено, дълго страдало същество.
То за миг обля планинските върхове с нежно розово сияние и веднага се скри зад облака - неканен гост, който от час-два е вече на пост край триумфалната порта на Изтока. Слънцето беше започнало вече да позлатява и по гърдите на планината, но този мрачен облак грабва четката от ръката му и я захвърля...Драгалевските комини пушат. Ранобудни селянки отиваха с менци за вода. Една стара жена, добре пременена със син гайтанлия сукман, преметнала нова торба, в която се очертаваше нещо голямо и околчесто, навярно погача. Бърза тя, ситно тепат цървулите по снега.
Лицето й тъй спарено и жълто, очичките мънички черни като маслинки,
устните
тънки - отдавна изгубили цвета си, дават образа на едно измъчено, дълго страдало същество.
Но колко много още сила и бодрост се крие в нея, съдейки по бързия й изправен ход.Колари и волове слизат за някъде. Придружава ги малко момченце с дълъг до петите кожух. Малките му нозе здраво обвити и стегнати в навуща и нови цървулки. На главата му - ярешки калпак. В ръцете си - дълъг остен; от време на време боцва сивите воловци.
към текста >>
31.
Учителя участва в двудневна екскурзия на Витоша с част от участниците в младежкия събор. 10 юли
, 10.07.1928 г.
Като че всяка пора е отворила
устни
и жадно вдъхва елексира на живота, който тука из тия чисти висини се разлива като мощно море.
Птички се разпели от гората и по гласа им се познава, че са радостни, доволни и честити. Погледнеш нагоре; въздухът сякаш трепти в синината на ясния ден. Зеленият гръб на планината блести на слънцето като скъпоценна бисерна одежда. Обърнеш ли поглед към долината - море от нови прекрасни гледки. Стара планина цяла замъглена от синкави пари, долината просечена от бисерни жици на реки и рекички, Рилски дооблачни възвишения, нивите нарязани на ясни и тъмни квадрати - всичко това милва окото и прави гърдите възхитени и възторжени да примират от възхищение.Лицата ни алени - жар.
Като че всяка пора е отворила
устни
и жадно вдъхва елексира на живота, който тука из тия чисти висини се разлива като мощно море.
Какъв аромат! Сладко дъха чубриката, мащерката, бора, и боровинките. То е такова чудотворно благоухание, що струва ми се и мъртвия би съживило.- Стой! Чува се гласът на командата. Сядаме за почивка.
към текста >>
32.
Учителя участва в двудневна екскурзия на Витоша с част от участниците в младежкия събор. 11 юли
, 11.07.1928 г.
Като че всяка пора е отворила
устни
и жадно вдъхва елексира на живота, който тука из тия чисти висини се разлива като мощно море.
Птички се разпели от гората и по гласа им се познава, че са радостни, доволни и честити. Погледнеш нагоре; въздухът сякаш трепти в синината на ясния ден. Зеленият гръб на планината блести на слънцето като скъпоценна бисерна одежда. Обърнеш ли поглед към долината - море от нови прекрасни гледки. Стара планина цяла замъглена от синкави пари, долината просечена от бисерни жици на реки и рекички, Рилски дооблачни възвишения, нивите нарязани на ясни и тъмни квадрати - всичко това милва окото и прави гърдите възхитени и възторжени да примират от възхищение.Лицата ни алени - жар.
Като че всяка пора е отворила
устни
и жадно вдъхва елексира на живота, който тука из тия чисти висини се разлива като мощно море.
Какъв аромат! Сладко дъха чубриката, мащерката, бора, и боровинките. То е такова чудотворно благоухание, що струва ми се и мъртвия би съживило.- Стой! Чува се гласът на командата. Сядаме за почивка.
към текста >>
33.
Учителя е на екскурзия на Витоша. Димитровден
, 8.11.1928 г.
Към тях посягат големи и малки ръце; големи, груби, жилести и нежни, деликатни, детски и набръчкани, сухи пръсти... Пълни чаши с ароматичен чай се поднасят ту към нежни детски устица, или нежни момински
устни
, скрили бисерни зъбки, или към старчески сини, трептящи
устни
, или под рунтави мустаци се разтворила някоя беззъба уста.Колко очи, колко различни очи!
Жадни люде и морни животни да пои, в гърдите им сила да влива. Тук спира станът ни, многолюден, многошумен, бодрогласен. Стреля слънцето върху ни благодетелните си лъчи, стопля измореното тяло, приютява за почивка. Високите върхове, като че се люшнаха на възбог, издигнаха ръце нагоре да приемат слънчевата прегръдка.Преоблечени, седим по нагретите скали и пием мащерка с много захар и лимон. Развързват се раниците.
Към тях посягат големи и малки ръце; големи, груби, жилести и нежни, деликатни, детски и набръчкани, сухи пръсти... Пълни чаши с ароматичен чай се поднасят ту към нежни детски устица, или нежни момински
устни
, скрили бисерни зъбки, или към старчески сини, трептящи
устни
, или под рунтави мустаци се разтворила някоя беззъба уста.Колко очи, колко различни очи!
От кротко усмихнати с дъговидни тънки вежди на бяло гладко чело, до старчески, мънички, скрити под надвиснали рошави вежди, сякаш надничат от някой храсталак. Как сърбат, как жадно пият всички прекрасното питие.Лумнали буйни огньове разливат милваща грейка. Камара сухи дънери! Кой, отгде ги донесе? Негласна добродетел върши всичко това.
към текста >>
34.
Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 9 юли - потегляне от София
, 9.07.1929 г.
Насмешлива усмивка не слиза обаче от
устните
им.Конярите ни предлагат баснословни цени.
На Чамкорийския мегдан се натрупват грамада раници, сякаш сме военнопленници, които сдаваме мунициите си. Обикалят ни с любопитство префинени дами и господа.- Младите, да, - чурулика една елегантна дама, но що търсят с тях баби и деца! И наистина, като бели знамена между нас се разхождат 70-80 годишни старци и весело припкат край тях и 6-7 годишни деца.Имаме случай да разгледаме и ний на свой ред летните жилци на Чам Кория. Дамите облечени в изрязани околошийници и къси ръкави, не даваха с нищо да се забележи, че ги е парнало Рилското слънце. Обаче, във фините си ръчички държеха тънки бастунчета, които кокетно премятат с красиви движения.
Насмешлива усмивка не слиза обаче от
устните
им.Конярите ни предлагат баснословни цени.
Това ни кара да наметнем отново раниците и да не им обръщаме внимание. Тогава те се съгласиха и на едната пета, която изпърво им предложихме.Времето се мръщи. Небето гъмжи от буреносни облаци. Чуват се даже далечни гръмотевици. Значи, потегляме при топовни салюти.
към текста >>
Неволно
устните
ми шепнат молитва...От бивака се носи висок дим.
Божето Око остава зад нас. Скрежът щипе бузите, капе след туй в едри капки... Ей го и другото езеро. Колко е хубаво! Иде ми да нагазя в него и да плувам, плувам. То мами със своето ледено спокойствие, пленява със своята чистота, гали погледа и душата.
Неволно
устните
ми шепнат молитва...От бивака се носи висок дим.
Обикаляме огньовете. Дим се вдига и от съхнещите ни дрехи - водните капки излитат от нас.Чай, закуска, обяд. Ново оживление. За дърва! Брадви ехтят, къртят се сухи клекови коренища, сякаш са изсъхнали клони.
към текста >>
Не зная как един художник би нарисувал тия чудни красоти сега, или кой поет би могъл да ги възпее.Взимам върху
устните
си една такава ледена брадвичка, или копие и тя за миг се стопява.
Всички цветенца, що плахо надничаха вчера от скалите, сега са с ледени качулки. Тревата е притисната от леден щит, или ледени брадвички. Това що вчера се зовеше трева и цветя, сега е ледена топка и брадвичка. Боровият клек също хрущи от лед. Шарилките по скалите сега са кристални изображения.
Не зная как един художник би нарисувал тия чудни красоти сега, или кой поет би могъл да ги възпее.Взимам върху
устните
си една такава ледена брадвичка, или копие и тя за миг се стопява.
Бавя стъпките си. Простирам ръце към надникващото слънце и през сълзи се моля: „О, дай ми да бъда смирена служителка на доброто! Направи ме свободна твоя певица, свободна от всички земни връзки. До тук ти ми помогна, води ме още Напред и Нагоре! " Слънце, слънце на душата, като че ти ми обещаваш.
към текста >>
И затова, когато те са господствували,
устните
им станали дебели.
Той и сега е островът на блажените. Който иска да изпита блаженство, трябва да отиде там. Жълтата и бялата раса се отклониха от правия път. Черните развиха чрезмерно черния дроб. Те увеличиха нисшите чувства.
И затова, когато те са господствували,
устните
им станали дебели.
Четвъртата раса дойде да уравновеси чувствата на черните, но дойде до черната магия. А бялата раса употребява силата за разрушение, употребява взривните вещества. Шестата раса ще дойде да урегулира, да смекчи човешкия характер чрез любовта. От окултно гледище въпросът стои така: Има 12 извора, от които човек трябва да вземе своите енергии. Засега само пет функционират, а другите са прекъснати.
към текста >>
35.
Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 10 юли
, 10.07.1929 г.
Насмешлива усмивка не слиза обаче от
устните
им.Конярите ни предлагат баснословни цени.
На Чамкорийския мегдан се натрупват грамада раници, сякаш сме военнопленници, които сдаваме мунициите си. Обикалят ни с любопитство префинени дами и господа.- Младите, да, - чурулика една елегантна дама, но що търсят с тях баби и деца! И наистина, като бели знамена между нас се разхождат 70-80 годишни старци и весело припкат край тях и 6-7 годишни деца.Имаме случай да разгледаме и ний на свой ред летните жилци на Чам Кория. Дамите облечени в изрязани околошийници и къси ръкави, не даваха с нищо да се забележи, че ги е парнало Рилското слънце. Обаче, във фините си ръчички държеха тънки бастунчета, които кокетно премятат с красиви движения.
Насмешлива усмивка не слиза обаче от
устните
им.Конярите ни предлагат баснословни цени.
Това ни кара да наметнем отново раниците и да не им обръщаме внимание. Тогава те се съгласиха и на едната пета, която изпърво им предложихме.Времето се мръщи. Небето гъмжи от буреносни облаци. Чуват се даже далечни гръмотевици. Значи, потегляме при топовни салюти.
към текста >>
Неволно
устните
ми шепнат молитва...От бивака се носи висок дим.
Божето Око остава зад нас. Скрежът щипе бузите, капе след туй в едри капки... Ей го и другото езеро. Колко е хубаво! Иде ми да нагазя в него и да плувам, плувам. То мами със своето ледено спокойствие, пленява със своята чистота, гали погледа и душата.
Неволно
устните
ми шепнат молитва...От бивака се носи висок дим.
Обикаляме огньовете. Дим се вдига и от съхнещите ни дрехи - водните капки излитат от нас.Чай, закуска, обяд. Ново оживление. За дърва! Брадви ехтят, къртят се сухи клекови коренища, сякаш са изсъхнали клони.
към текста >>
Не зная как един художник би нарисувал тия чудни красоти сега, или кой поет би могъл да ги възпее.Взимам върху
устните
си една такава ледена брадвичка, или копие и тя за миг се стопява.
Всички цветенца, що плахо надничаха вчера от скалите, сега са с ледени качулки. Тревата е притисната от леден щит, или ледени брадвички. Това що вчера се зовеше трева и цветя, сега е ледена топка и брадвичка. Боровият клек също хрущи от лед. Шарилките по скалите сега са кристални изображения.
Не зная как един художник би нарисувал тия чудни красоти сега, или кой поет би могъл да ги възпее.Взимам върху
устните
си една такава ледена брадвичка, или копие и тя за миг се стопява.
Бавя стъпките си. Простирам ръце към надникващото слънце и през сълзи се моля: „О, дай ми да бъда смирена служителка на доброто! Направи ме свободна твоя певица, свободна от всички земни връзки. До тук ти ми помогна, води ме още Напред и Нагоре! " Слънце, слънце на душата, като че ти ми обещаваш.
към текста >>
И затова, когато те са господствували,
устните
им станали дебели.
Той и сега е островът на блажените. Който иска да изпита блаженство, трябва да отиде там. Жълтата и бялата раса се отклониха от правия път. Черните развиха чрезмерно черния дроб. Те увеличиха нисшите чувства.
И затова, когато те са господствували,
устните
им станали дебели.
Четвъртата раса дойде да уравновеси чувствата на черните, но дойде до черната магия. А бялата раса употребява силата за разрушение, употребява взривните вещества. Шестата раса ще дойде да урегулира, да смекчи човешкия характер чрез любовта. От окултно гледище въпросът стои така: Има 12 извора, от които човек трябва да вземе своите енергии. Засега само пет функционират, а другите са прекъснати.
към текста >>
36.
Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 11 юли
, 11.07.1929 г.
Насмешлива усмивка не слиза обаче от
устните
им.Конярите ни предлагат баснословни цени.
На Чамкорийския мегдан се натрупват грамада раници, сякаш сме военнопленници, които сдаваме мунициите си. Обикалят ни с любопитство префинени дами и господа.- Младите, да, - чурулика една елегантна дама, но що търсят с тях баби и деца! И наистина, като бели знамена между нас се разхождат 70-80 годишни старци и весело припкат край тях и 6-7 годишни деца.Имаме случай да разгледаме и ний на свой ред летните жилци на Чам Кория. Дамите облечени в изрязани околошийници и къси ръкави, не даваха с нищо да се забележи, че ги е парнало Рилското слънце. Обаче, във фините си ръчички държеха тънки бастунчета, които кокетно премятат с красиви движения.
Насмешлива усмивка не слиза обаче от
устните
им.Конярите ни предлагат баснословни цени.
Това ни кара да наметнем отново раниците и да не им обръщаме внимание. Тогава те се съгласиха и на едната пета, която изпърво им предложихме.Времето се мръщи. Небето гъмжи от буреносни облаци. Чуват се даже далечни гръмотевици. Значи, потегляме при топовни салюти.
към текста >>
Неволно
устните
ми шепнат молитва...От бивака се носи висок дим.
Божето Око остава зад нас. Скрежът щипе бузите, капе след туй в едри капки... Ей го и другото езеро. Колко е хубаво! Иде ми да нагазя в него и да плувам, плувам. То мами със своето ледено спокойствие, пленява със своята чистота, гали погледа и душата.
Неволно
устните
ми шепнат молитва...От бивака се носи висок дим.
Обикаляме огньовете. Дим се вдига и от съхнещите ни дрехи - водните капки излитат от нас.Чай, закуска, обяд. Ново оживление. За дърва! Брадви ехтят, къртят се сухи клекови коренища, сякаш са изсъхнали клони.
към текста >>
Не зная как един художник би нарисувал тия чудни красоти сега, или кой поет би могъл да ги възпее.Взимам върху
устните
си една такава ледена брадвичка, или копие и тя за миг се стопява.
Всички цветенца, що плахо надничаха вчера от скалите, сега са с ледени качулки. Тревата е притисната от леден щит, или ледени брадвички. Това що вчера се зовеше трева и цветя, сега е ледена топка и брадвичка. Боровият клек също хрущи от лед. Шарилките по скалите сега са кристални изображения.
Не зная как един художник би нарисувал тия чудни красоти сега, или кой поет би могъл да ги възпее.Взимам върху
устните
си една такава ледена брадвичка, или копие и тя за миг се стопява.
Бавя стъпките си. Простирам ръце към надникващото слънце и през сълзи се моля: „О, дай ми да бъда смирена служителка на доброто! Направи ме свободна твоя певица, свободна от всички земни връзки. До тук ти ми помогна, води ме още Напред и Нагоре! " Слънце, слънце на душата, като че ти ми обещаваш.
към текста >>
И затова, когато те са господствували,
устните
им станали дебели.
Той и сега е островът на блажените. Който иска да изпита блаженство, трябва да отиде там. Жълтата и бялата раса се отклониха от правия път. Черните развиха чрезмерно черния дроб. Те увеличиха нисшите чувства.
И затова, когато те са господствували,
устните
им станали дебели.
Четвъртата раса дойде да уравновеси чувствата на черните, но дойде до черната магия. А бялата раса употребява силата за разрушение, употребява взривните вещества. Шестата раса ще дойде да урегулира, да смекчи човешкия характер чрез любовта. От окултно гледище въпросът стои така: Има 12 извора, от които човек трябва да вземе своите енергии. Засега само пет функционират, а другите са прекъснати.
към текста >>
37.
Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 12 юли. Петровден
, 12.07.1929 г.
Насмешлива усмивка не слиза обаче от
устните
им.Конярите ни предлагат баснословни цени.
На Чамкорийския мегдан се натрупват грамада раници, сякаш сме военнопленници, които сдаваме мунициите си. Обикалят ни с любопитство префинени дами и господа.- Младите, да, - чурулика една елегантна дама, но що търсят с тях баби и деца! И наистина, като бели знамена между нас се разхождат 70-80 годишни старци и весело припкат край тях и 6-7 годишни деца.Имаме случай да разгледаме и ний на свой ред летните жилци на Чам Кория. Дамите облечени в изрязани околошийници и къси ръкави, не даваха с нищо да се забележи, че ги е парнало Рилското слънце. Обаче, във фините си ръчички държеха тънки бастунчета, които кокетно премятат с красиви движения.
Насмешлива усмивка не слиза обаче от
устните
им.Конярите ни предлагат баснословни цени.
Това ни кара да наметнем отново раниците и да не им обръщаме внимание. Тогава те се съгласиха и на едната пета, която изпърво им предложихме.Времето се мръщи. Небето гъмжи от буреносни облаци. Чуват се даже далечни гръмотевици. Значи, потегляме при топовни салюти.
към текста >>
Неволно
устните
ми шепнат молитва...От бивака се носи висок дим.
Божето Око остава зад нас. Скрежът щипе бузите, капе след туй в едри капки... Ей го и другото езеро. Колко е хубаво! Иде ми да нагазя в него и да плувам, плувам. То мами със своето ледено спокойствие, пленява със своята чистота, гали погледа и душата.
Неволно
устните
ми шепнат молитва...От бивака се носи висок дим.
Обикаляме огньовете. Дим се вдига и от съхнещите ни дрехи - водните капки излитат от нас.Чай, закуска, обяд. Ново оживление. За дърва! Брадви ехтят, къртят се сухи клекови коренища, сякаш са изсъхнали клони.
към текста >>
Не зная как един художник би нарисувал тия чудни красоти сега, или кой поет би могъл да ги възпее.Взимам върху
устните
си една такава ледена брадвичка, или копие и тя за миг се стопява.
Всички цветенца, що плахо надничаха вчера от скалите, сега са с ледени качулки. Тревата е притисната от леден щит, или ледени брадвички. Това що вчера се зовеше трева и цветя, сега е ледена топка и брадвичка. Боровият клек също хрущи от лед. Шарилките по скалите сега са кристални изображения.
Не зная как един художник би нарисувал тия чудни красоти сега, или кой поет би могъл да ги възпее.Взимам върху
устните
си една такава ледена брадвичка, или копие и тя за миг се стопява.
Бавя стъпките си. Простирам ръце към надникващото слънце и през сълзи се моля: „О, дай ми да бъда смирена служителка на доброто! Направи ме свободна твоя певица, свободна от всички земни връзки. До тук ти ми помогна, води ме още Напред и Нагоре! " Слънце, слънце на душата, като че ти ми обещаваш.
към текста >>
И затова, когато те са господствували,
устните
им станали дебели.
Той и сега е островът на блажените. Който иска да изпита блаженство, трябва да отиде там. Жълтата и бялата раса се отклониха от правия път. Черните развиха чрезмерно черния дроб. Те увеличиха нисшите чувства.
И затова, когато те са господствували,
устните
им станали дебели.
Четвъртата раса дойде да уравновеси чувствата на черните, но дойде до черната магия. А бялата раса употребява силата за разрушение, употребява взривните вещества. Шестата раса ще дойде да урегулира, да смекчи човешкия характер чрез любовта. От окултно гледище въпросът стои така: Има 12 извора, от които човек трябва да вземе своите енергии. Засега само пет функционират, а другите са прекъснати.
към текста >>
38.
Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 13 юли
, 13.07.1929 г.
Насмешлива усмивка не слиза обаче от
устните
им.Конярите ни предлагат баснословни цени.
На Чамкорийския мегдан се натрупват грамада раници, сякаш сме военнопленници, които сдаваме мунициите си. Обикалят ни с любопитство префинени дами и господа.- Младите, да, - чурулика една елегантна дама, но що търсят с тях баби и деца! И наистина, като бели знамена между нас се разхождат 70-80 годишни старци и весело припкат край тях и 6-7 годишни деца.Имаме случай да разгледаме и ний на свой ред летните жилци на Чам Кория. Дамите облечени в изрязани околошийници и къси ръкави, не даваха с нищо да се забележи, че ги е парнало Рилското слънце. Обаче, във фините си ръчички държеха тънки бастунчета, които кокетно премятат с красиви движения.
Насмешлива усмивка не слиза обаче от
устните
им.Конярите ни предлагат баснословни цени.
Това ни кара да наметнем отново раниците и да не им обръщаме внимание. Тогава те се съгласиха и на едната пета, която изпърво им предложихме.Времето се мръщи. Небето гъмжи от буреносни облаци. Чуват се даже далечни гръмотевици. Значи, потегляме при топовни салюти.
към текста >>
Неволно
устните
ми шепнат молитва...От бивака се носи висок дим.
Божето Око остава зад нас. Скрежът щипе бузите, капе след туй в едри капки... Ей го и другото езеро. Колко е хубаво! Иде ми да нагазя в него и да плувам, плувам. То мами със своето ледено спокойствие, пленява със своята чистота, гали погледа и душата.
Неволно
устните
ми шепнат молитва...От бивака се носи висок дим.
Обикаляме огньовете. Дим се вдига и от съхнещите ни дрехи - водните капки излитат от нас.Чай, закуска, обяд. Ново оживление. За дърва! Брадви ехтят, къртят се сухи клекови коренища, сякаш са изсъхнали клони.
към текста >>
Не зная как един художник би нарисувал тия чудни красоти сега, или кой поет би могъл да ги възпее.Взимам върху
устните
си една такава ледена брадвичка, или копие и тя за миг се стопява.
Всички цветенца, що плахо надничаха вчера от скалите, сега са с ледени качулки. Тревата е притисната от леден щит, или ледени брадвички. Това що вчера се зовеше трева и цветя, сега е ледена топка и брадвичка. Боровият клек също хрущи от лед. Шарилките по скалите сега са кристални изображения.
Не зная как един художник би нарисувал тия чудни красоти сега, или кой поет би могъл да ги възпее.Взимам върху
устните
си една такава ледена брадвичка, или копие и тя за миг се стопява.
Бавя стъпките си. Простирам ръце към надникващото слънце и през сълзи се моля: „О, дай ми да бъда смирена служителка на доброто! Направи ме свободна твоя певица, свободна от всички земни връзки. До тук ти ми помогна, води ме още Напред и Нагоре! " Слънце, слънце на душата, като че ти ми обещаваш.
към текста >>
И затова, когато те са господствували,
устните
им станали дебели.
Той и сега е островът на блажените. Който иска да изпита блаженство, трябва да отиде там. Жълтата и бялата раса се отклониха от правия път. Черните развиха чрезмерно черния дроб. Те увеличиха нисшите чувства.
И затова, когато те са господствували,
устните
им станали дебели.
Четвъртата раса дойде да уравновеси чувствата на черните, но дойде до черната магия. А бялата раса употребява силата за разрушение, употребява взривните вещества. Шестата раса ще дойде да урегулира, да смекчи човешкия характер чрез любовта. От окултно гледище въпросът стои така: Има 12 извора, от които човек трябва да вземе своите енергии. Засега само пет функционират, а другите са прекъснати.
към текста >>
39.
Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 14 юли
, 14.07.1929 г.
И затова, когато те са господствували,
устните
им станали дебели.
Той и сега е островът на блажените. Който иска да изпита блаженство, трябва да отиде там. Жълтата и бялата раса се отклониха от правия път. Черните развиха чрезмерно черния дроб. Те увеличиха нисшите чувства.
И затова, когато те са господствували,
устните
им станали дебели.
Четвъртата раса дойде да уравновеси чувствата на черните, но дойде до черната магия. А бялата раса употребява силата за разрушение, употребява взривните вещества. Шестата раса ще дойде да урегулира, да смекчи човешкия характер чрез любовта. От окултно гледище въпросът стои така: Има 12 извора, от които човек трябва да вземе своите енергии. Засега само пет функционират, а другите са прекъснати.
към текста >>
40.
Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 15 ден
, 15.07.1929 г.
И затова, когато те са господствували,
устните
им станали дебели.
Той и сега е островът на блажените. Който иска да изпита блаженство, трябва да отиде там. Жълтата и бялата раса се отклониха от правия път. Черните развиха чрезмерно черния дроб. Те увеличиха нисшите чувства.
И затова, когато те са господствували,
устните
им станали дебели.
Четвъртата раса дойде да уравновеси чувствата на черните, но дойде до черната магия. А бялата раса употребява силата за разрушение, употребява взривните вещества. Шестата раса ще дойде да урегулира, да смекчи човешкия характер чрез любовта. От окултно гледище въпросът стои така: Има 12 извора, от които човек трябва да вземе своите енергии. Засега само пет функционират, а другите са прекъснати.
към текста >>
41.
Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 16 ден
, 16.07.1929 г.
И затова, когато те са господствували,
устните
им станали дебели.
Той и сега е островът на блажените. Който иска да изпита блаженство, трябва да отиде там. Жълтата и бялата раса се отклониха от правия път. Черните развиха чрезмерно черния дроб. Те увеличиха нисшите чувства.
И затова, когато те са господствували,
устните
им станали дебели.
Четвъртата раса дойде да уравновеси чувствата на черните, но дойде до черната магия. А бялата раса употребява силата за разрушение, употребява взривните вещества. Шестата раса ще дойде да урегулира, да смекчи човешкия характер чрез любовта. От окултно гледище въпросът стои така: Има 12 извора, от които човек трябва да вземе своите енергии. Засега само пет функционират, а другите са прекъснати.
към текста >>
42.
Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 17 ден. Потегляне за София
, 17.07.1929 г.
И затова, когато те са господствували,
устните
им станали дебели.
Той и сега е островът на блажените. Който иска да изпита блаженство, трябва да отиде там. Жълтата и бялата раса се отклониха от правия път. Черните развиха чрезмерно черния дроб. Те увеличиха нисшите чувства.
И затова, когато те са господствували,
устните
им станали дебели.
Четвъртата раса дойде да уравновеси чувствата на черните, но дойде до черната магия. А бялата раса употребява силата за разрушение, употребява взривните вещества. Шестата раса ще дойде да урегулира, да смекчи човешкия характер чрез любовта. От окултно гледище въпросът стои така: Има 12 извора, от които човек трябва да вземе своите енергии. Засега само пет функционират, а другите са прекъснати.
към текста >>
43.
Седемте рилски езера - Тръгване за Рила на група ученици без Учителя 14 август 1929 г.
, 14.08.1929 г.
Как се върнахме от там с попукани до кръв
устни
и лица, как ужасният студ олющи лицата ни, като да сме били пърлени от огън.
От описанието на Славчева това малко трудно се разбира. Но на 11 и 14 август, Учителя е имал лекции/беседи в София.) 2.1.34. Еди гьол, 12-23 август 1929 г., [Рила] Новите хоризонти раждат ново въодушевление и будят близките и скъпи спомени за Мусалла. Спомени силни, особено за ужасния студ, вятър и мраз, от който сякаш замръзваше диханието ни.
Как се върнахме от там с попукани до кръв
устни
и лица, как ужасният студ олющи лицата ни, като да сме били пърлени от огън.
Но кой ти гледа това. И сега бихме отишли там, но нашите водачи ни зовят към нови хоризонти, нови прелести на Рила - прекрасният Еди Гьол [еди гьол (тур.) - седем езера]. Сега вече ни зове сърцето на Рила - ония чудни 7 езера, за които само сме чували, без да сме ги даже сънували.Сега автомобилите ни минават през Княжево, Владая; спущаме се по дефилето на Люлин и Витоша покрай хубавите и спретнати селца Църква, Студена, Крапец, Друган и др., чиято големина и уредена околност говори, че е под бдителното око на една сериозна и веща селска управа. Дордето Самоковките села навяват унилост със своята бедност и неугледност, тука е съвсем обратното - благоденствие прозира през тия спретнати варосани къщи, с добре оградени дворове, от които надничат плодни дървета, отрупани със зрели сливи, круши и ябълки.Просторни, богати пасища, пищни ливади, гъсти слънчогледови полета, високи, буйни царевични ниви с едри какалашки по тях, обширни зеленчукови градини покрай китни върбови речни брегове и гойни стада с чисти руна под свирнята на млад овчар - допълват картината на едно явно материално благополучие. Отгоре на всичката пищност, далечни и близки хоризонти блестят под едно лазурно небе.Слънцето ни огрява над Перник.
към текста >>
Неволно
устните
шепнат молитва.
Слушат ни звездите и Рилските върхове. Слушат ни и изворите на Рила, и чудните, чаровни езера, същински Божии дарове, дарове от най-избраните, най-скъпите на земята. Спим върху нарязана мека трева, като в люлки.Още в 5 часа сме будни и се катерим по скалите. Горе ще посрещнем Слънцето. Накацали по скалите ние го чакаме... Големият огнен глобус изплава из глъбините и се издигна нагоре.
Неволно
устните
шепнат молитва.
Боже, колко е хубаво! След закуска пак нагоре! Как леко се върви по тая благоуханна трева и бели скали! Какви прекрасни гледки всякога пред нас се показват! Всяка нова крачка ни завежда при нова прелест.
към текста >>
44.
Учителя се качва на седемте рилски езера и се присъединява към учениците. 15 август
, 15.08.1929 г.
Устните
ни са само кръв.
Наистина то прилича на едно огромно сърце. Учителят се обърна към мене и за общо смайване и мое ми каза: „Подарявам ти това сърце! ” Всички сърдечно ми честитяват великия „подарък”, а пък аз недоумявам и гледам като замаяна.Всички езера са свързани помежду си посредством буйни потоци, които после поемат надоле и дават началото си на Черни Искър.Седмото езеро е също тъй хубаво. Изглежда плитко, защото се види дъното му с бели камъчета, но я да нагази този, които не умее да плава и ще види че никак не е плитко...Лицата ни са вече напукани и подути. Това са Рилските целувки, трябва да свикнем.
Устните
ни са само кръв.
Не смеем да се усмихнем, защото болят. Ръцете ни също се напукват от слънцето и вятъра, но кой ти гледа, щом като сме в самото сърце на Рила, при Еди-Гьол - сапфирените езера на Рила.Учителят с групата отива към Дамка, аз оставам да съзерцавам езерата. Гледам в далечината групата с Него. Слънцето ги облива със светлина, както и тия езера. Не приличат ли и те на духовни езера, които утре ще станат реки, ще се спуснат в живота и ще бъдат отрада за жадното човечество.Спомням си за Сидхарта, който научил от света и книгите толкова, колкото простият лодкар на Ганг, който цял живот не се е отдалечавал от нея и не знае нищо друго, освен великата река.
към текста >>
45.
Учителя на седемте рилски езера с ученици. Откриването на извора при второто езеро 'Ръцете които дават'....
, 15.08.1929 г.
Устните
ни са само кръв.
Наистина то прилича на едно огромно сърце. Учителят се обърна към мене и за общо смайване и мое ми каза: „Подарявам ти това сърце! ” Всички сърдечно ми честитяват великия „подарък”, а пък аз недоумявам и гледам като замаяна.Всички езера са свързани помежду си посредством буйни потоци, които после поемат надоле и дават началото си на Черни Искър.Седмото езеро е също тъй хубаво. Изглежда плитко, защото се види дъното му с бели камъчета, но я да нагази този, които не умее да плава и ще види че никак не е плитко...Лицата ни са вече напукани и подути. Това са Рилските целувки, трябва да свикнем.
Устните
ни са само кръв.
Не смеем да се усмихнем, защото болят. Ръцете ни също се напукват от слънцето и вятъра, но кой ти гледа, щом като сме в самото сърце на Рила, при Еди-Гьол - сапфирените езера на Рила.Учителят с групата отива към Дамка, аз оставам да съзерцавам езерата. Гледам в далечината групата с Него. Слънцето ги облива със светлина, както и тия езера. Не приличат ли и те на духовни езера, които утре ще станат реки, ще се спуснат в живота и ще бъдат отрада за жадното човечество.Спомням си за Сидхарта, който научил от света и книгите толкова, колкото простият лодкар на Ганг, който цял живот не се е отдалечавал от нея и не знае нищо друго, освен великата река.
към текста >>
46.
Учителя на седемте рилски езера с учениците - 19 август. Преображение
, 19.08.1929 г.
Устните
немеят.
Орион, като скъпоценна огърлица изчезна в своята съкровищница. Нежно розова вълна обхвана хоризонта. Долината плува в бяла мъгла. Изведнъж на небето блесна острието на светло копие; денят се раждаше. Следим мълчаливо великото чудо на деня.
Устните
немеят.
Бялата мъгла в долината се обагри червено и като че ли слънцето се пукна и изля над света своя зрял наров сок.Гимнастика. Грамаден кръг върху просторната поляна на Махабур. Учителят е в средата. Командва в леки и отсечени движения и пее: „Весел бъди, бодър стани...” Назад, напред нозете и ръцете ни. Разминаваме се един през друг.
към текста >>
47.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 29 юли
, 29.07.1930 г.
Устните
са едвам допрени една до друга.След обяд се къпем, мием, перем.
Той е с нас. От снощната буря ни следа. Бялата му брада и коса блестят на слънцето, сякаш изпредени от брилянтени нишки. Лицето му сияе. Колко хубави са устата му под белите мустаци.
Устните
са едвам допрени една до друга.След обяд се къпем, мием, перем.
После тичам до Балдер дару -моят Бог - гледам лазурното езеро. В него се оглеждат още и белите скали и нестопения още по тях сняг. Тичам по скритите му хладни басейни. Там няма никой. Никой още не ги е открил.
към текста >>
48.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 22 август. Заминаване
, 22.08.1930 г.
Лицата ни са олющени от Рила, кръв по
устните
ни от нея; не виждат ли кои сме?
Аз сама водя своя натоварен кон и го пазя от хлъзгане и падане. Неотклонно очите ми са в кроткото силно животно, което сигур схванало моята грижа, се подчиняваше на волята ми. Конярят - куцовласът Янко мълчаливо ми благодари за тая помощ.Ето ни, стигаме на Сапарево, гдето се прощавам тука и с хубавото конче. Сякаш топло и приятелски ме гледат големите му красиви очи.Но тук, неочаквана беда. Сюрия стражари и дедективи ни искат „лични” карти.
Лицата ни са олющени от Рила, кръв по
устните
ни от нея; не виждат ли кои сме?
Граждани се взират в Учителя, запитват го нещо, но Той нищо не отговаря. Смеят ни се, че сме изгорели. От 260 души екскурзианти, намират само 5-6 лични карти. Кой им е дал тая заповед и с каква цел, не се знае.Тръгваме. Зад нас „натоварената със задача” полиция останаха да се чудят що да правят.
към текста >>
49.
Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици - Великден [втори ден]
, 13.04.1931 г.
Обградих го с много нежни грижи: топлих го върху гърдите си, поих го с
устните
си, давах му медни трохи и невинни мушици, но то умря.
То ме милва. Ветрецът и мен гали, както онзи минзухар. Природата ме обгръща, аз ставам нейна. Блаженство изпълва гърдите ми, очите ми се наливат от щастливи сълзи.Колко път съм изминала! Где бях - малка мушичка, где съм сега... Но тъжен спомен помрачава радостта ми; тук го намерих аз помръзнало и голичко и го отнех от неговата майка.
Обградих го с много нежни грижи: топлих го върху гърдите си, поих го с
устните
си, давах му медни трохи и невинни мушици, но то умря.
Бавя се, сякаш да видя майка му и поискам прошка от нея - уви, няма никой, няма никой.„Комините” остават зад мене. Те сега са врязани в бляскавия лазур, още не запушили... Завой след завой, гледка подир гледка. Почивам върху един камък. Профучава автомобил, отдето любопитни, сякаш съжалително ме гледат. Чистички, пременени, нито ах и ох, горе на някоя поляна ще изядат печеното агне, ще изпият руйното вино и пак ще се качат на колата си.
към текста >>
50.
Група от Братството, без Учителя - екскурзия на Витоша. Свети Дух, 1 юни
, 1.06.1931 г.
Докосвам
устните
си до някои и пия... Сякаш поемам същински еликсир.
Шумата по дърветата лъщи, лъщи на слънцето като позлатена. Сега тя е тъмнозелена, корава и сочна. По листете и роса. Навярно снощи тук е валяло и дъждец, защото пътят е доста влажен. Стоят едри капките по атлазените листи, като едри брилянти отразяват блясъка на слънцето.
Докосвам
устните
си до някои и пия... Сякаш поемам същински еликсир.
Сякаш гълтам по един скъпоценен камък. Жадна съм. Така изреждам доста листи, от които лицето ми се мокри и гърлото уталожва.Отсреща ми фучи мотоциклет. Как се е засилил! Едвам ме погледна и като стрела прифуча край мене.
към текста >>
51.
Учителя на Рила - спомен на Олга Славчева
, 20.07.1936 г.
Завидна усмивка трепти на
устните
му, завидно спокойствие.Второто събитие ни обезпокои много повече, отколкото злополучния пръстен.
Що му трябваше да се сапунисва. Бързеят грабна халката му и я глътна завинаги. 10 души наши юначаги се опитаха да отбият потока - бустари, чакъл, трева. Но пръстенът не се намери, макар че се спуснахме да се ровим из мократа тиня, да търсим под всяко камъче. Обеща се на конярите добра сума от синеокия добър Walter, а и от нас - спътниците му, ако го намерят... Но не го намериха...Но Walter Urb, въпреки загубата, не се смути много, както ние бихме се смутили; той спокойно си наля горещо мляко от термоса, като любезно канеше и други.
Завидна усмивка трепти на
устните
му, завидно спокойствие.Второто събитие ни обезпокои много повече, отколкото злополучния пръстен.
Люта змия ухапа една от нашите спътници. Мъж и жена се придружават от двете си невръстни момченца - 3 и 4 годишни. Настигаме ги при горския дом, изпреварили ни, докато ние се забавихме да отбиваме горската рекичка и да се ровим из тинята. Мъжът носи тежка мрежа с провизии, седи на сред пътя до вцепенената си умираща другарка. Децата плачат до нея.
към текста >>
Лицето й сиво-оловно, очите дълбоко потънали в орбитите, а
устните
сини - черни, вковани в неподвижна спазма.
Люта змия ухапа една от нашите спътници. Мъж и жена се придружават от двете си невръстни момченца - 3 и 4 годишни. Настигаме ги при горския дом, изпреварили ни, докато ние се забавихме да отбиваме горската рекичка и да се ровим из тинята. Мъжът носи тежка мрежа с провизии, седи на сред пътя до вцепенената си умираща другарка. Децата плачат до нея.
Лицето й сиво-оловно, очите дълбоко потънали в орбитите, а
устните
сини - черни, вковани в неподвижна спазма.
Поискаме да я вдигнем да седне, но тялото й се отпуска като бездушен предмет.Учителят е с нас. Но защо лицето му е тъй мрачно? Защо с никого не говори? Загрижени го следваме, никой не говори. А там, простряна върху пътя, бездиханната жена, уплашеният съпруг и разплакани деца.Но чудно!
към текста >>
Щом се приближаваме до нея, тия загаснали зеници проблясват през тясната цепнатина на вдървените клепачи; тия вкочанени
устни
, като че някакъв шепот произнасят: „Учителю!
Поискаме да я вдигнем да седне, но тялото й се отпуска като бездушен предмет.Учителят е с нас. Но защо лицето му е тъй мрачно? Защо с никого не говори? Загрижени го следваме, никой не говори. А там, простряна върху пътя, бездиханната жена, уплашеният съпруг и разплакани деца.Но чудно!
Щом се приближаваме до нея, тия загаснали зеници проблясват през тясната цепнатина на вдървените клепачи; тия вкочанени
устни
, като че някакъв шепот произнасят: „Учителю!
”. Той седна близо до нея, лицето му се проясни, като че слънце го огря и каза: „Ще мине! ”. Всички ни озари надежда; Той се усмихна. „Дайте й гореща вода”, каза. Спуснаха се към нея с вода, а сам Учителят отвори своя термос и наля горещата вода. Водата едвам се процежда през стиснатите й зъби... След малко тя прибра отхвърлените си ръце и се опита да седне.Идват посрещани.
към текста >>
Прехвърлили път четири денонощия, отминали блестящите европейски курорти, дошли тука, наравно дърва да мъкнат за огнището, плочи от „Махабур” за покрив на новата ни каменна кухня - навес, да правят пътища, да нареждат стъпала, да изпълняват дежурство в кухнята, да носят вода, да режат зеленчук -кромид... Голямата височина тук, студът, вятърът е нарязал лицата им,
устните
, ръцете.
Та за „Сърцето” става дума. След някой ден, ледът се разпукнал; когато през края на юли слънцето напече здравата, върху повърхността заплаваха ледени късове, приличащи на лебеди, заплавали по синята вода. Снегът от бреговете се оглежда вътре - и става ти и хубаво, и страшно, като го гледаш.Гостите от Латвия, Литва и Естония са пленници на брат Боян Боев. Те всички искат да научат български език, за да четат беседите от Учителя направо от текста. Тия чудаци идват чак от Балтика.
Прехвърлили път четири денонощия, отминали блестящите европейски курорти, дошли тука, наравно дърва да мъкнат за огнището, плочи от „Махабур” за покрив на новата ни каменна кухня - навес, да правят пътища, да нареждат стъпала, да изпълняват дежурство в кухнята, да носят вода, да режат зеленчук -кромид... Голямата височина тук, студът, вятърът е нарязал лицата им,
устните
, ръцете.
Но те са весели, радостни и казват, че никога не са се чувствували така безгрижни, щастливи и детски радостни и подвижни.И нашите изучават тука чужди езици - най-много руски, френски. Из клека, бледни студенти, разгърнали коли, нещо четат и преповтарят. Някъде подчертават литографираните отпечатъци с червен молив. Какво несъответствие, мисля си, между природа и книжно знание. Художници, понесли леки стативи ту тук, ту там, заседнали на пост и не мърдат от там с дни.
към текста >>
52.
Учителя и Братството на Рила - езерата. Спомени на Олга Славчева (14 юли - 25 август 1939 г.)
, 14.07.1939 г.
Лицето й е червено,
устните
свити, погледът остър, и цялото тяло трепери.
Никакви пресилени движения, никакво позьорство. Към края на гимнастиките ти се чувствуваш чудно обновен, освежен, готов за всякаква работа - умствена и физическа; докато упражненията на холандката изморяват, дори опасно изтощават. Танцьорката застава на пръстите си, опъва тялото си; дясната е нагоре насочена, лявата надоле, назад. И това се прави с такова страшно усилие, че ти се струва ще се откачат ръцете от раменете, също и краката. Тя е затаила дъх, тя трепери цяла.
Лицето й е червено,
устните
свити, погледът остър, и цялото тяло трепери.
А нашите, свободни, леки, без особени усилия. Музиката и движенията леко масажират нервите, дишането - равно, движенията грациозни, без пресилване, устните леко разтворени, защото гърлото пее. Нозете едвам допират земята, защото всеки миг се въртиш насам и натам, и пристъпяш напред в живото въртящо колело.След като се наиграем, някои хващат върховете, други четат, трети се перат, но често по това време се изнасят сказки. Нещо като реферати по някой въпрос. Брат Боев ни говори по естествена история (Борис); Томалевски по физика; някой - по астрономия - за новите открити мъглявини и спирали, за дванадесетте спътника на Юпитер, що отвеки са съществували, а чак сега ги „открили”, за новите проекто телескопи, и пр.
към текста >>
Музиката и движенията леко масажират нервите, дишането - равно, движенията грациозни, без пресилване,
устните
леко разтворени, защото гърлото пее.
Танцьорката застава на пръстите си, опъва тялото си; дясната е нагоре насочена, лявата надоле, назад. И това се прави с такова страшно усилие, че ти се струва ще се откачат ръцете от раменете, също и краката. Тя е затаила дъх, тя трепери цяла. Лицето й е червено, устните свити, погледът остър, и цялото тяло трепери. А нашите, свободни, леки, без особени усилия.
Музиката и движенията леко масажират нервите, дишането - равно, движенията грациозни, без пресилване,
устните
леко разтворени, защото гърлото пее.
Нозете едвам допират земята, защото всеки миг се въртиш насам и натам, и пристъпяш напред в живото въртящо колело.След като се наиграем, някои хващат върховете, други четат, трети се перат, но често по това време се изнасят сказки. Нещо като реферати по някой въпрос. Брат Боев ни говори по естествена история (Борис); Томалевски по физика; някой - по астрономия - за новите открити мъглявини и спирали, за дванадесетте спътника на Юпитер, що отвеки са съществували, а чак сега ги „открили”, за новите проекто телескопи, и пр. Една сестра изнесе доклад за „поезията в стария и новия завет в 2 части”. Какъв труд!
към текста >>
53.
Учителя дава песента 'Ме-хейн'
, 29.01.1941 г.
"Мехейн, хейн-небесна милост, примирение-прозвучаха тези странни думи от
устните
Му, а лъка Му изтръгна мелодии, които за пръв път идеха от небето и разкриваха свят на мир и красота.
Спомени за песента: 1. Спомен на Весела Несторова: Песента "Мехейн" Конкретно за песента в спомена на Весела Несторова: Мелодията, която Учителят изсвири вдъхновено и тихо я пригласяше, влезе като силна, животворяща струя в душата ми. Записах част от нея, а след беседата чета следните думи в тетрадката си:
"Мехейн, хейн-небесна милост, примирение-прозвучаха тези странни думи от
устните
Му, а лъка Му изтръгна мелодии, които за пръв път идеха от небето и разкриваха свят на мир и красота.
Тази мелодия се запечата дълбоко в мен и ще принесе плод през бъдещите години." 2. Спомен на Борис Николов: Песните на Учителя Конкретно за песента в спомена на Борис Николов Ме-хейн Какво означава ли?
към текста >>
"Мехейн, хейн-небесна милост, примирение-прозвучаха тези странни думи от
устните
Му, а лъка Му изтръгна мелодии, които за пръв път идеха от небето и разкриваха свят на мир и красота.
Човек има стотина органи. Любовта е вечно обновление. Господ само като погледне света, всичко ще стане както Той иска, всичко ще се превърне на добро." Мелодията, която Учителят изсвири вдъхновено и тихо я пригласяше, влезе като силна, животворяща струя в душата ми. Записах част от нея, а след беседата чета следните думи в тетрадката си:
"Мехейн, хейн-небесна милост, примирение-прозвучаха тези странни думи от
устните
Му, а лъка Му изтръгна мелодии, които за пръв път идеха от небето и разкриваха свят на мир и красота.
Тази мелодия се запечата дълбоко в мен и ще принесе плод през бъдещите години." В.К.: На с. 134 се говори за 22 януари, 29 януари, това е 1941 година, така ли? Весела: 1941. В.К.: Сега, вие тука давате фазите на музикантите.
към текста >>
54.
Учителя е на четиридневна екскурзия с ученици до Витоша, х. Алеко. 20 ноември
, 20.11.1943 г.
По време на нашия престой в хижа „Алеко“ наблюдавахме как Учителя през целия ден, в свободното си време си мърдаше
устните
и беше в непрекъсната молитва.
От него ние богато се снабдихме с дърва за печката за целия ни престой там. Радостно беше, че бяхме с Учителя в една стая и свободното време прекарвахме в разговор и песни. Всяка дума, казана от Учителя по какъвто и да е повод, беше за нас важна, интересна и с голяма дълбочина. Тези четири дена бяхме в непрекъснато общение с Учителя, а помним, че беше казал: „Вие искате да знаете как да живеете. Гледайте мене аз как живея, правете така и това е достатъчно.“ Един пример.
По време на нашия престой в хижа „Алеко“ наблюдавахме как Учителя през целия ден, в свободното си време си мърдаше
устните
и беше в непрекъсната молитва.
От време на време се чуваше началото на молитвата: „Господи, Господи, благослови! “ Но не само в свободното време, но и във време на работа или на каквото и да е занимание той отделяше няколко минути за молитва незабелязано от другите и пак продължаваше работата. Но ние сме наблюдавали постоянно това и в Изгрева. Ето що значи непрекъсната молитва, постоянна мисъл за Бога. Ето още един пример.
към текста >>
55.
Учителя на четиридневна екскурзия с ученици до Витоша, х. Алеко. 21 ноември
, 21.11.1943 г.
По време на нашия престой в хижа „Алеко“ наблюдавахме как Учителя през целия ден, в свободното си време си мърдаше
устните
и беше в непрекъсната молитва.
От него ние богато се снабдихме с дърва за печката за целия ни престой там. Радостно беше, че бяхме с Учителя в една стая и свободното време прекарвахме в разговор и песни. Всяка дума, казана от Учителя по какъвто и да е повод, беше за нас важна, интересна и с голяма дълбочина. Тези четири дена бяхме в непрекъснато общение с Учителя, а помним, че беше казал: „Вие искате да знаете как да живеете. Гледайте мене аз как живея, правете така и това е достатъчно.“ Един пример.
По време на нашия престой в хижа „Алеко“ наблюдавахме как Учителя през целия ден, в свободното си време си мърдаше
устните
и беше в непрекъсната молитва.
От време на време се чуваше началото на молитвата: „Господи, Господи, благослови! “ Но не само в свободното време, но и във време на работа или на каквото и да е занимание той отделяше няколко минути за молитва незабелязано от другите и пак продължаваше работата. Но ние сме наблюдавали постоянно това и в Изгрева. Ето що значи непрекъсната молитва, постоянна мисъл за Бога. Ето още един пример.
към текста >>
56.
Учителя е на четиридневна екскурзия с ученици до Витоша, х. Алеко. 22 ноември
, 22.11.1943 г.
По време на нашия престой в хижа „Алеко“ наблюдавахме как Учителя през целия ден, в свободното си време си мърдаше
устните
и беше в непрекъсната молитва.
От него ние богато се снабдихме с дърва за печката за целия ни престой там. Радостно беше, че бяхме с Учителя в една стая и свободното време прекарвахме в разговор и песни. Всяка дума, казана от Учителя по какъвто и да е повод, беше за нас важна, интересна и с голяма дълбочина. Тези четири дена бяхме в непрекъснато общение с Учителя, а помним, че беше казал: „Вие искате да знаете как да живеете. Гледайте мене аз как живея, правете така и това е достатъчно.“ Един пример.
По време на нашия престой в хижа „Алеко“ наблюдавахме как Учителя през целия ден, в свободното си време си мърдаше
устните
и беше в непрекъсната молитва.
От време на време се чуваше началото на молитвата: „Господи, Господи, благослови! “ Но не само в свободното време, но и във време на работа или на каквото и да е занимание той отделяше няколко минути за молитва незабелязано от другите и пак продължаваше работата. Но ние сме наблюдавали постоянно това и в Изгрева. Ето що значи непрекъсната молитва, постоянна мисъл за Бога. Ето още един пример.
към текста >>
57.
Учителя е на четиридневна екскурзия с ученици до Витоша, х. Алеко. 23 ноември
, 23.11.1943 г.
По време на нашия престой в хижа „Алеко“ наблюдавахме как Учителя през целия ден, в свободното си време си мърдаше
устните
и беше в непрекъсната молитва.
От него ние богато се снабдихме с дърва за печката за целия ни престой там. Радостно беше, че бяхме с Учителя в една стая и свободното време прекарвахме в разговор и песни. Всяка дума, казана от Учителя по какъвто и да е повод, беше за нас важна, интересна и с голяма дълбочина. Тези четири дена бяхме в непрекъснато общение с Учителя, а помним, че беше казал: „Вие искате да знаете как да живеете. Гледайте мене аз как живея, правете така и това е достатъчно.“ Един пример.
По време на нашия престой в хижа „Алеко“ наблюдавахме как Учителя през целия ден, в свободното си време си мърдаше
устните
и беше в непрекъсната молитва.
От време на време се чуваше началото на молитвата: „Господи, Господи, благослови! “ Но не само в свободното време, но и във време на работа или на каквото и да е занимание той отделяше няколко минути за молитва незабелязано от другите и пак продължаваше работата. Но ние сме наблюдавали постоянно това и в Изгрева. Ето що значи непрекъсната молитва, постоянна мисъл за Бога. Ето още един пример.
към текста >>
58.
Формула
, 20.12.1944 г.
Той също отваряше с мъка
устните
си и тихо пееше.
Обърна се и каза: "Четете разумно, рекох. Който чете, хубаво да чете! " Аз се стегнах, преглътнах сълзите си и прочетох на един дъх 102 псалом. Когато някой ви разказва за заминаването на Учителя, непременно прочитайте този псалом, всичко, което бе описано там, аз го видях с очите на простосмъртен човек, че онова, което Христовия Дух навремето бе издиктувал бе Истина земна и неземна, и небесна! Учителят продължи: "Венир Бенир" и ние я изпяхме пред него.
Той също отваряше с мъка
устните
си и тихо пееше.
Песента е с необикновен мотив и със санскритски думи. Мистичното значение на песента може да се изрази така: "Ти, Великий, Който благославяш, всички и всичко. Да бъде благословен! Боже, благослови туй Великото, Младостта, Началото на живота.
към текста >>
59.
Родена Мара Белчева поетеса и последователка на Учителя
, 08.09.1868 г.
Единствената помощ, която оказваше на природата, това беше минималният тънък слой от светъл „руж“, който слагаше на
устните
си[7].
Ръцете ѝ бяха винаги бели и чисти; маникюрът ѝ грижливо поддържан, но никога не си червеше ноктите – те имаха естествен седефен блясък. Под тънкото шевро на „скърпините“ ѝ [обувки тип „пантофки“] се очертаваше изящното ѝ ходило, което беше в пълна хармония с цялата ѝ фигура — нито малка, нито голяма. Дори в по-късна възраст неизбежното „кокалче“ не посмя да деформира тая хармония. Тя никога не ходеше боса и не си простираше краката напред, като седеше. Двете ѝ коленца биваха прибрани едно до друго.
Единствената помощ, която оказваше на природата, това беше минималният тънък слой от светъл „руж“, който слагаше на
устните
си[7].
И ето, тази все още хубава, жизнена и умна жена е овладяна от множество неразрешими въпроси. Как да намери равновесие между напора на своите жизнени сили и патриархалното възпитание, което владее нейното поведение? Как да улучи точната мярка между жаждата за взаимност и аристократичната вглъбеност в духа? Как да остане вярна на себе си, когато това „себе си“ се променя неумолимо? Именно в този момент, малко преди средата на 20-те години, М.
към текста >>
60.
Напуска физическия свят Мара Белчева поетеса и последователка на Учителя
, 16.03.1937 г.
Единствената помощ, която оказваше на природата, това беше минималният тънък слой от светъл „руж“, който слагаше на
устните
си[7].
Ръцете ѝ бяха винаги бели и чисти; маникюрът ѝ грижливо поддържан, но никога не си червеше ноктите – те имаха естествен седефен блясък. Под тънкото шевро на „скърпините“ ѝ [обувки тип „пантофки“] се очертаваше изящното ѝ ходило, което беше в пълна хармония с цялата ѝ фигура — нито малка, нито голяма. Дори в по-късна възраст неизбежното „кокалче“ не посмя да деформира тая хармония. Тя никога не ходеше боса и не си простираше краката напред, като седеше. Двете ѝ коленца биваха прибрани едно до друго.
Единствената помощ, която оказваше на природата, това беше минималният тънък слой от светъл „руж“, който слагаше на
устните
си[7].
И ето, тази все още хубава, жизнена и умна жена е овладяна от множество неразрешими въпроси. Как да намери равновесие между напора на своите жизнени сили и патриархалното възпитание, което владее нейното поведение? Как да улучи точната мярка между жаждата за взаимност и аристократичната вглъбеност в духа? Как да остане вярна на себе си, когато това „себе си“ се променя неумолимо? Именно в този момент, малко преди средата на 20-те години, М.
към текста >>
61.
Родена Невена Неделчева, писателка и последователка на Учителя
, 19.08.1908 г.
Пия вода и за теб, но тя знаеш ли, че казва, че иска ти да докоснеш
устни
до нея.
И от мен искат още 50 лв. Слънцето пак изгря, а тикакво ли правиш? А за палтото знай и, знай и по най-човешки макар, че никога не искам да направя нещо, което няма да ти хареса. И ако съм погрешвала, то е било от незнание какво да направя, а не от нежелание да направя, което ти би искал. Досега съм се старала да предусещам какво ти харесва и какво не ида се съобразявам с това, с искренното желание да не ти причиня никаква скръб.
Пия вода и за теб, но тя знаеш ли, че казва, че иска ти да докоснеш
устни
до нея.
А освен водата и още някой друг иска повече от нея това. Сърдечен привет. Benita.* * * 17 юли, 1932 год. Езерата Татко мой,
към текста >>
62.
Родена Мария Златева, цигуларка, ученичка на Учителя
, 02.04.1905 г.
Безброй братски и сестрински очи ме гледаха с умиление и
устните
им се усмихваха приветливо.
Ето ни в голямата градина извън града, в която имаше къщичка. Бяха построени от бързи и сръчни ръце на братя много палатки, в които трябваше да се настанят още толкова много сестри и братя, дошли от цяла България. Всички бяха чисти, спретнати, защото за всички съборът беше свещен. Но в това красиво чувство не липсваше веселост, а и хуморът от страна на тези, които го притежаваха, бе на висота. Така брат Симеон Симеонов, винаги весел и шеговит, зарадван, че ме вижда, взе калъфа на цигулката ми, започна да ме мери колко съм висока и със своя силен глас обяви пред всички, че съм достигнала калъф и половина височина.
Безброй братски и сестрински очи ме гледаха с умиление и
устните
им се усмихваха приветливо.
Отново изпъкват в съзнанието ми утрините, изпълнени с мистика, молитва и Словото на Учителя. Едва се зазорява. Братята и сестрите, наредени в редици, чакат с трепет изгрева на слънцето. В десетки редици смирено са застанали сестрите с бели воали на главите. До тях - изправени - братята, вперили поглед в хоризонта, за да не изпуснат първия лъч на изгряващото слънце.
към текста >>
НАГОРЕ