Търсене в текстове за 'Урия'

Чак Курия -134 3.
Спасението и отплатата -128 114. Дядо Влайчо (1894-1981) - 129 С УЧИТЕЛЯ ПО ПЛАНИНИТЕ. ЕКСКУРЗИИТЕ 1. Екскурзия до Циговския чарк -134 2. Първите екскурзии с Учителя до Мусала. Чак Курия -134 3. Една зимна екскурзия до скалата на Царска Бистрица -136 4. По пътеките нагоре към Мусала -138 5. Първото езеро -139 6. Изкачване на връх Мусала -139 7. Малкият стрък -140 8.
към текста >>

3. 2. ПЪРВИТЕ ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ ДО МУСАЛА. ЧАМ КУРИЯ

ЧАМ КУРИЯ През 1922 г.
2. ПЪРВИТЕ ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ ДО МУСАЛА. ЧАМ КУРИЯ През 1922 г. приятелите с Учителя идват в Чам Курия. Пътуването от София до Чам Курия не беше тогава проста и лесна работа. Нямаше ги тогава тези превозни средства, които са сега през 1970 г., почти съвършени. Тогава се наемаха камиони, турят се пейки в каросерията, за да могат да седнат хора. Камионите са раздрънкани, доста износени, често пъти закъсват на пътя или стане авария, така че пътуването беше рисковано в онези времена.
към текста >>

приятелите с Учителя идват в Чам Курия.
2. ПЪРВИТЕ ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ ДО МУСАЛА. ЧАМ КУРИЯ През 1922 г. приятелите с Учителя идват в Чам Курия. Пътуването от София до Чам Курия не беше тогава проста и лесна работа. Нямаше ги тогава тези превозни средства, които са сега през 1970 г., почти съвършени. Тогава се наемаха камиони, турят се пейки в каросерията, за да могат да седнат хора. Камионите са раздрънкани, доста износени, често пъти закъсват на пътя или стане авария, така че пътуването беше рисковано в онези времена. Имаше и рейсове, но пак стари износени.
към текста >>

Пътуването от София до Чам Курия не беше тогава проста и лесна работа.
2. ПЪРВИТЕ ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ ДО МУСАЛА. ЧАМ КУРИЯ През 1922 г. приятелите с Учителя идват в Чам Курия. Пътуването от София до Чам Курия не беше тогава проста и лесна работа. Нямаше ги тогава тези превозни средства, които са сега през 1970 г., почти съвършени. Тогава се наемаха камиони, турят се пейки в каросерията, за да могат да седнат хора. Камионите са раздрънкани, доста износени, често пъти закъсват на пътя или стане авария, така че пътуването беше рисковано в онези времена. Имаше и рейсове, но пак стари износени. Бяха прекупувани от частните шофьори.
към текста >>

Но както и да е до Чам Курия се затирахме някакси.
Тогава се наемаха камиони, турят се пейки в каросерията, за да могат да седнат хора. Камионите са раздрънкани, доста износени, често пъти закъсват на пътя или стане авария, така че пътуването беше рисковано в онези времена. Имаше и рейсове, но пак стари износени. Бяха прекупувани от частните шофьори. Разбира се частните шофьори на камионите и автобусите ни експлоатираха както могат, а в обходата и държането си към нас не бяха никак разположени. Но както и да е до Чам Курия се затирахме някакси. Учителят пътуваше с нас като обикновено и Той бе с приятелите с камионите. Но някои от нас, от младежите, които бяха самонадеяни и силни пътуваха от София до Чам Курия пеш. Това взимаше два дни и една нощ. Пристигахме в Чам Курия, а тогава там летуваха софийската аристокрация. Е, това са хора богати.
към текста >>

Но някои от нас, от младежите, които бяха самонадеяни и силни пътуваха от София до Чам Курия пеш.
Имаше и рейсове, но пак стари износени. Бяха прекупувани от частните шофьори. Разбира се частните шофьори на камионите и автобусите ни експлоатираха както могат, а в обходата и държането си към нас не бяха никак разположени. Но както и да е до Чам Курия се затирахме някакси. Учителят пътуваше с нас като обикновено и Той бе с приятелите с камионите. Но някои от нас, от младежите, които бяха самонадеяни и силни пътуваха от София до Чам Курия пеш. Това взимаше два дни и една нощ. Пристигахме в Чам Курия, а тогава там летуваха софийската аристокрация. Е, това са хора богати. Смятаха се издигнати, привилегировани. Задоволени във всяко отношение с всичко.
към текста >>

Пристигахме в Чам Курия, а тогава там летуваха софийската аристокрация.
Разбира се частните шофьори на камионите и автобусите ни експлоатираха както могат, а в обходата и държането си към нас не бяха никак разположени. Но както и да е до Чам Курия се затирахме някакси. Учителят пътуваше с нас като обикновено и Той бе с приятелите с камионите. Но някои от нас, от младежите, които бяха самонадеяни и силни пътуваха от София до Чам Курия пеш. Това взимаше два дни и една нощ. Пристигахме в Чам Курия, а тогава там летуваха софийската аристокрация. Е, това са хора богати. Смятаха се издигнати, привилегировани. Задоволени във всяко отношение с всичко. В обществено отношение стояха над всички. Те си живееха в своите луксозни вили и когато нашата група пристигна за пръв път, те се ококориха от почуда.
към текста >>

Ето през Чам Курия преминава група от 150-200 души най-пъстро облечени кой с каквото облекло има.
Задоволени във всяко отношение с всичко. В обществено отношение стояха над всички. Те си живееха в своите луксозни вили и когато нашата група пристигна за пръв път, те се ококориха от почуда. Тогава туризмът не беше популярен както днес. Тогава да отиде голяма група в планината беше голяма рядкост и не ставаше такова нещо всяка година. Ето през Чам Курия преминава група от 150-200 души най-пъстро облечени кой с каквото облекло има. Обикновено се търси и облича най-старото облекло, износени дрехи и обуща. Нямахме този днешен спортен екип с всичките удобства. И така тази пъстра група минава - млади, стари, баби с патерички-те си и те отиват на Рила. За изтънчените курортисти това бе една весела картина, напълно оригинална. Насмешливо се отнасяха към нас.
към текста >>

На един час от Чам Курия на пътеката има висока скала, висока колкото двуетажна къща.
Пътеката върви край Царска Бистрица, излиза нагоре в горите и все нагоре, прави хубави завои. Изобщо една от най-красивите пътеки. За нас беше радостно преживяване. Като излезнете от горите нагоре, надигат се от двете страни високите скали изсечени отвесно. Красоти неземни. На един час от Чам Курия на пътеката има висока скала, висока колкото двуетажна къща. Тази скала е паднала някога от високите скали и се е спряла, но така удобно е стъпила, че няма да мръдне вече никога. Край тази скала обикновено сядахме за почивка. Чайниците врат, водата се раздава, гореща вода се пие от всички приятели. Тук палехме огньове. Учителят пие също 1-2-3 чая.
към текста >>

4. 3. ЕДНА ЗИМНА ЕКСКУРЗИЯ ДО СКАЛАТА НАД ЦАРСКА БИСТРИЦА

Щяхме да тръгнем вече, когато Учителят каза: „И аз ще дойда с вас." Действително и Учителят се приготви, наехме кола, малък рейс, заведе ни до Чам Курия и като се уговорихме с шофьора, кога да дойде, за да ни вземе обратно, защото тогава нямаше редовни съобщения.
3. ЕДНА ЗИМНА ЕКСКУРЗИЯ ДО СКАЛАТА НАД ЦАРСКА БИСТРИЦА То беше 1925 г., когато една група братя и сестри пожелахме да отидем през зимата на екскурзия през месец февруари. Бяха навалели големи снегове. И върху стария сняг беше навалял нов голям сняг, така че Много трудно се вървеше. Тази група около 12 братя и сестри се подготвихме и смятахме да се качваме чак на Мусала. Щяхме да тръгнем вече, когато Учителят каза: „И аз ще дойда с вас." Действително и Учителят се приготви, наехме кола, малък рейс, заведе ни до Чам Курия и като се уговорихме с шофьора, кога да дойде, за да ни вземе обратно, защото тогава нямаше редовни съобщения. Пристигнахме на Чам Курия и тръгнахме по пътеката за Мусала. Обаче снегът е тъй дълбок и така мъчно се ходи, че с големи усилия много мъчно се придвижвахме нагоре. Сутринта като тръгнахме минахме покрай двореца в Царска Бистрица. Пред двореца стои на пост войник с пушка. А това показва, че царят е в двореца.
към текста >>

Пристигнахме на Чам Курия и тръгнахме по пътеката за Мусала.
3. ЕДНА ЗИМНА ЕКСКУРЗИЯ ДО СКАЛАТА НАД ЦАРСКА БИСТРИЦА То беше 1925 г., когато една група братя и сестри пожелахме да отидем през зимата на екскурзия през месец февруари. Бяха навалели големи снегове. И върху стария сняг беше навалял нов голям сняг, така че Много трудно се вървеше. Тази група около 12 братя и сестри се подготвихме и смятахме да се качваме чак на Мусала. Щяхме да тръгнем вече, когато Учителят каза: „И аз ще дойда с вас." Действително и Учителят се приготви, наехме кола, малък рейс, заведе ни до Чам Курия и като се уговорихме с шофьора, кога да дойде, за да ни вземе обратно, защото тогава нямаше редовни съобщения. Пристигнахме на Чам Курия и тръгнахме по пътеката за Мусала. Обаче снегът е тъй дълбок и така мъчно се ходи, че с големи усилия много мъчно се придвижвахме нагоре. Сутринта като тръгнахме минахме покрай двореца в Царска Бистрица. Пред двореца стои на пост войник с пушка. А това показва, че царят е в двореца. Ние минахме и заминахме, само поздравихме войника с едно „добър ден".
към текста >>

След това ние всички живи и здрави се смъкнахме долу на Чам Курия, днешно Боровец.
Повече те не се срещнаха на физическото поле. В това съм напълно сигурен и точен. А разговорът бе на общи теми за времето, за планината, за чая, за туризма и т. н. След това царят и придружаващите го войници с конете тръгнаха нагоре към Мусала. Ние се сбогувахме. След това ние всички живи и здрави се смъкнахме долу на Чам Курия, днешно Боровец. А оттам се прибрахме до София също с кола. Ние не можехме да отидем от рекичката нагоре, но те тръгнаха, защото имаха приспособление за ходене в снега. Казваха се „ракети" за ходене. Това са елипсовидни решетки, които се слагат на краката и с тях не се потъва в снега. Така те трима човека заминаха нагоре, а ние останахме при нашата скала.
към текста >>

Прекарахме там още няколко часа и след обед слезнахме в Чам Курия.
А оттам се прибрахме до София също с кола. Ние не можехме да отидем от рекичката нагоре, но те тръгнаха, защото имаха приспособление за ходене в снега. Казваха се „ракети" за ходене. Това са елипсовидни решетки, които се слагат на краката и с тях не се потъва в снега. Така те трима човека заминаха нагоре, а ние останахме при нашата скала. Прекарахме там още няколко часа и след обед слезнахме в Чам Курия. Беше уговорено в този ден и час да ни чака колата. Тя дойде от София навреме, качихме се и се върнахме в града. Това бе зимната екскурзия до камъка през 1925 г. Може би ще срещнете разни писания за срещи на царя с Учителя. Това не е вярно.
към текста >>

5. 4. ПО ПЪТЕКИТЕ НАГОРЕ КЪМ МУСАЛА

4. ПО ПЪТЕКИТЕ НАГОРЕ КЪМ МУСАЛА В Чам Курия имахме приятели, които имаха вили.
4. ПО ПЪТЕКИТЕ НАГОРЕ КЪМ МУСАЛА В Чам Курия имахме приятели, които имаха вили. Учителят и няколко човека близки на стопанина на вилата можеха да пренощуват в някоя от вилите и на другия ден се тръгваше. А останалите приятели се разполагаха наоколо, кой където намери или се подслонявахме в обществената трапезария на горското училище. Горското училище беше построено за горските работници. Беше обширна постройка с големи навеси, където можеха да се побират много хора. Имаше столова, в която можехме да се разположим през лятото, когато нямаше ученици.
към текста >>

Обикновено при завръщане от Мусала ставахме рано, слизахме на Чам Курия, за да хванем рейсовете сутринта.
Край мостчето сме пренощували на полянката до него няколко пъти с Учителя и то обикновено на връщане от Мусала. Още стоят камъните, които ограждаха навремето огнището. Какви цветя прекрасни има тук! Това е една чудна поляна непосредствено след мостчето. На тази полянка сме пребивавали няколко пъти. Обикновено при завръщане от Мусала ставахме рано, слизахме на Чам Курия, за да хванем рейсовете сутринта. Учителят нарочно разделяше пътя при слизането от Мусала на две, за да преспим и по-добре да понесем разликите във височините при слизането, защото и атмосферното налягане е различно. Като тръгнем нагоре от мостчето гледката става по-хубава, по-надалече се откриват хоризонти. След един час път достигаме една висока поляна, в дясно тече рекичката. На тази полянка бивало е случай да пренощува цялата група на открито с Учителя. Нямаше още тогава хижа на Мусала.
към текста >>

6. 7. МАЛКИЯТ СТРЪК

Колата, която ни докара в Чам Курия ни чакаше.
Тя беше едно възнаграждение, награда от Небето, че устояхме 6 дни на дъжда и на мъглите горе в планината. Понякога идваха облаци с такова електрическо, напрежение, че косите на хората се изправяха като пръчки и игли нагоре и от тях излизаха искри, дори и пламъци. Това нещо сме го виждали. Братята тогава носеха дълги коси, сестрите също и косите се изправяха нагоре от електричеството и от тях излизаха светлини и искри. След тази беседа започвахме слизането надолу. Колата, която ни докара в Чам Курия ни чакаше. Шофьорът бе много точен. Кажем ли в кой ден и час да ни чака и колата му беше там. Тогава групите се връщаха в София. Младите братя, а това беше по-голямата група, не винаги имахме пари за връщане. Тогава ние слизахме през Радогел до железопътната линия, взимахме влака, който идваше от Пловдив и се връщахме с него до София.
към текста >>

От Чам Курия до гарата са 26 км, които преминавахме пешком.
Шофьорът бе много точен. Кажем ли в кой ден и час да ни чака и колата му беше там. Тогава групите се връщаха в София. Младите братя, а това беше по-голямата група, не винаги имахме пари за връщане. Тогава ние слизахме през Радогел до железопътната линия, взимахме влака, който идваше от Пловдив и се връщахме с него до София. От Чам Курия до гарата са 26 км, които преминавахме пешком. Бяхме големи пешеходци, но бяхме млади. Беседата „Малкият стрък" е държана от Учителя на 13 юли 1925 г. и е напечатана в томчето „Петимата братя", стр. 214. През 1922 г., 1924 г. и 1925 г.
към текста >>

7. 10. СЕДЕМТЕ ЕЗЕРА И МУСАЛА

10. СЕДЕМТЕ ЕЗЕРА И МУСАЛА Започнаха да отиват повече туристи от Чам Курия към Мусала и стана шумно на Мусала.
10. СЕДЕМТЕ ЕЗЕРА И МУСАЛА Започнаха да отиват повече туристи от Чам Курия към Мусала и стана шумно на Мусала. Тогава един от братята Симеон Симеонов даде идеята да отидем към 7-те Рилски езера. Първата година тръгнахме от София и с влака пристигахме в Дупница. Оттам вземахме камион или кола до Сапарева баня и оттам поемахме пешком до хижа Скакавица и от нея до 2-рото езеро. За пръв път излязохме през 1929 г. Групата беше около 50-60 човека.
към текста >>

8. 15. ГЛАВНИТЕ МЕСТА ЗА ПРЕБИВАВАНЕ С УЧИТЕЛЯ НА МУСАЛА

15. ГЛАВНИТЕ МЕСТА ЗА ПРЕБИВАВАНЕ С УЧИТЕЛЯ НА МУСАЛА В първите години до Боровец (Чам Курия) отивахме пеша.
15. ГЛАВНИТЕ МЕСТА ЗА ПРЕБИВАВАНЕ С УЧИТЕЛЯ НА МУСАЛА В първите години до Боровец (Чам Курия) отивахме пеша. После се придвижвахме с камиони. Има няколко снимки от това време. Разтоварвахме багажа от камионите и след кратка почивка тръгвахме по пътеката минаваща по долината на река Самоковска Бистрица. Минавахме покрай двореца и се насочвахме нагоре. От Царска Бистрица по пътеката след два часа път се стига до грамадна скала, голяма като къща, където на 8.II.1925 г.
към текста >>

Една година бяхме в горското училище - Чам Курия и там Учителят държа беседа.
прекарахме в дълбок сняг с Учителя една нощ и един ден и където беше единствената среща между цар Борис III и Учителя. По-нататък пътеката върви и пресича реката при Велчовото мостче. Тук една година пренощувахме с палатки. Минавайки години по-късно всички си спомняхме и говорехме за местата, където сме прекарвали с Учителя. А един млад брат засне всички тези места където е стъпвал кракът на Учителя за следващите поколения. Една година бяхме в горското училище - Чам Курия и там Учителят държа беседа. Направихме си обща снимка с Учителя. Беседата е отпечатана, а и снимката е запазена и може да се документира към това събитие. В първите екскурзии след 1922 г. и някъде към 1924 г. бе построена дървена хижа, която ние използвахме, когато бяхме с Учителя при първото Муса-ленско езеро.
към текста >>

На Рила сме ходили младежите пеш от София до Чам Курия около 80 км с багаж на гърба, защото за билети за рейса нямахме пари.
В първите екскурзии след 1922 г. и някъде към 1924 г. бе построена дървена хижа, която ние използвахме, когато бяхме с Учителя при първото Муса-ленско езеро. По-късно бе построена 1928/29 г. каменната солидна хижа - Мусала. На Рила сме ходили младежите пеш от София до Чам Курия около 80 км с багаж на гърба, защото за билети за рейса нямахме пари. Когато отивахме големи групи обикновено си опъвахме наши палатки, за да бъдем самостоятелно и далеч от обикновените туристи посещаващи хижите, макар че в тези години рядко някой отиваше на Мусала. При хижата, до самото езеро бяха палатките, а наоколо имаше клекове и поляни. На по-голямата поляна, до рекичката, където се оттичаше рекичката беше разположена палатката на Учителя. Но в най-старата хижа, онази дървената построена от Царя, макар и малка, там се разполагаха и се разопаковаха по-възрастните братя и сестри. Така че с построяването на голямата каменна хижа ние използвахме старата дървена хижа и нашите палатки биваха опънати около езерото.
към текста >>

9. 23. КОЛА БЕЗ ЛЪЖА

Най-трудно бе да се намери кола до Чам Курия.
Брат Боян тича при мене. „Учителят иска да отидем до Мусала". Сядаме да обмисляме. Продоволствени мъчнотии нямахме макар, че тогава бяха купонни и военни години. Продукти се раздават срещу купон. Най-трудно бе да се намери кола до Чам Курия. Коли имаше, но бензин нямаше, отпускаше се само със специални бележки и то в краен случай. Тръгнах да търся службата. Намерих я. Пред гишето - дълга опашка. Нареждам се аз и чакам.
към текста >>

Нещо в мене не е съгласно с това, но аз вече се намерих пред гишето и автоматично казвам: „Кола за болен до Чам Курия".
Търся усилено доводи, но виждам за никоя друга причина не дават освен за болни. Търся да направя и аз един компромис в себе си. Насилвам положението си. Казвам си „Брат Боян не е добре с краката си. Ще считам, че искам колата за него". Нещо в мене не е съгласно с това, но аз вече се намерих пред гишето и автоматично казвам: „Кола за болен до Чам Курия". Получих бележка, но малката радост от нея в мен угасна. Тръгвам за Изгрева. Брат Боян седи в същото положение и ме очаква. Турям бележката на масата пред него, но не му казвам как съм я вземал. Боян веднага изтичва при Учителя и почуква на вратата.
към текста >>

Боян възторжено Му подава бележката и Му казва: „Учителю, взехме кола до Чам Курия!
Тръгвам за Изгрева. Брат Боян седи в същото положение и ме очаква. Турям бележката на масата пред него, но не му казвам как съм я вземал. Боян веднага изтичва при Учителя и почуква на вратата. Вратата се открехва, подава се Учителят. Боян възторжено Му подава бележката и Му казва: „Учителю, взехме кола до Чам Курия! " А Учителят е строг, мълчалив, не го пуска в стаята си, а го държи отвън и изведнъж отсича: „Аз на кола взета с лъжа не се качвам." Боян остава като попарен, връща се в домът си, едва върви, огъня у него е угаснал. Идва при мене, сяда на масата и промълвява: „Учителя на кола взета с лъжа не иска да се качи". Сега вече нещо мен ме попари. Грабнах бележката и хукнах в града. Отивам в службата, качвам се при началника, чукам на вратата му, отварям и влизам.
към текста >>

Трябва ни кола до Чам Курия." Младият човек ме погледна, присегна се, взема листче от бюрото си и написа: „Да".
Сега вече нещо мен ме попари. Грабнах бележката и хукнах в града. Отивам в службата, качвам се при началника, чукам на вратата му, отварям и влизам. На бюрото стои млад човек с офицерска униформа със светло лице и симпатичен. Казвам му: „Г-н Дънов с някои свои ученици иска да отиде на Мусала. Трябва ни кола до Чам Курия." Младият човек ме погледна, присегна се, взема листче от бюрото си и написа: „Да". Подписа се, подаде ми листчето и никакъв въпрос и нито дума. Слизам долу, нареждам се пак на опашката, изчаквам редът си, подавам бележката на полицая и взимам втора бележка, но вече без лъжа. Сега аз летя нагоре към Изгрева. Кой казва, че човек няма криле? Има. Зависи каква сила го движи.
към текста >>

10. СЪДЪРЖАНИЕ

Духовете на Лемурия 56.
Пълното шише и малкото сърце 51. Видимата и Невидимата Школа 52. Да с озапти с юзда и камшик 53. Божието око 54. Посещение на Учителя в Малкият дом 55. Духовете на Лемурия 56. Изпитание на Учителя и изпитание на ученика 57. При нозете на Учителя 58. Опущения и престъпления 59. Семейни истории 60. Ученик на Христа 61.
към текста >>

11. 41. ОПИТНОСТТА НА ЕДИН УЧЕНИК Е ОПИТНОСТ НА ЦЯЛАТА ШКОЛА[

По онези години ние правехме и екскурзии до Мусала през Чамкурия.
41. ОПИТНОСТТА НА ЕДИН УЧЕНИК Е ОПИТНОСТ НА ЦЯЛАТА ШКОЛА В една от екскурзиите до Рила ни бе дадено и едно още по-мъчно упражнение с носене на вода. Екскурзиите до Рила бяха по-трудни. В началните години ние се изкачвахме през Дупница, за да отидем до Седемте Рилски езера, но после местните селяни се опитаха да печелят много от нас, искаха скъпо и прескъпо за техните мулета и коне, за което Учителят се ядоса от неблагодарността на местното население и ние се прехвърлихме да преминаваме през Самоков - Говедарци - Гьолечица - Вада. По онези години ние правехме и екскурзии до Мусала през Чамкурия. До там се отиваше с камиони, които наемахме от София и се натоварвахме заедно с багажа си в тях. На Боровец сваляхме багажа и оттам се натоварваше на коне и така пристигахме до хижата на Мусала. По някой път братята пътуваха и пеша от София до Мусала, но това бяха подвизи за младите. Обикновено за Учителят се наемаше лека кола и той бе закарван до Чамкурия, а оттам заедно с него всички се качвахме пеша заедно до Мусала. И така представете си, че сте на връх Мусала.
към текста >>

Обикновено за Учителят се наемаше лека кола и той бе закарван до Чамкурия, а оттам заедно с него всички се качвахме пеша заедно до Мусала.
В началните години ние се изкачвахме през Дупница, за да отидем до Седемте Рилски езера, но после местните селяни се опитаха да печелят много от нас, искаха скъпо и прескъпо за техните мулета и коне, за което Учителят се ядоса от неблагодарността на местното население и ние се прехвърлихме да преминаваме през Самоков - Говедарци - Гьолечица - Вада. По онези години ние правехме и екскурзии до Мусала през Чамкурия. До там се отиваше с камиони, които наемахме от София и се натоварвахме заедно с багажа си в тях. На Боровец сваляхме багажа и оттам се натоварваше на коне и така пристигахме до хижата на Мусала. По някой път братята пътуваха и пеша от София до Мусала, но това бяха подвизи за младите. Обикновено за Учителят се наемаше лека кола и той бе закарван до Чамкурия, а оттам заедно с него всички се качвахме пеша заедно до Мусала. И така представете си, че сте на връх Мусала. Вие знаете ли какво означава неговото изкачване? Ние тръгвахме рано през нощта в три часа от хижата, за да бъдем за изгрев слънце на връх Мусала. Изкачвахме се на върха, чакахме изгрева на слънцето, чувахме Словото на Учителя, стараехме се да попием и да възприемем всичко, което очите ни виждаха и ушите слушаха. Бяхме насядали на завет до една скала и по едно време Учителят ни изгледа поотделно и каза: „Кой може да слезе от върха направо без път до първото езеро и да донесе от там вода?
към текста >>

12. 55. ДУХОВЕТЕ НА ЛЕМУРИЯ

55. ДУХОВЕТЕ НА ЛЕМУРИЯ През лятото на 1926 г.
55. ДУХОВЕТЕ НА ЛЕМУРИЯ През лятото на 1926 г. беше построена една малка стаичка на Изгрева. Впоследствие там Учителят нареди да се постави едно легло и когато се изкачваше на Изгрева понякога той почиваше на леглото. А есента пожела да живее в тази стаичка и прекара зимата на 1926-1927 г. През 1927 г. бе построен салона и на събора през август Учителят държа своето Слово при зейналите отвори на прозорците понеже още не бяха поставени самите прозорци.
към текста >>

Но когато ставаха недоразумения, а понякога път някой скандал тогава той се спираше и казваше: „Това го правят онези духове от Лемурия.
" Отговаря им: „Бях на погребение и погребах „кокалите" на лемурийците. Онези, които знаят този случай се усмихват, а други път питат и разпитват един другиго за какво става въпрос. След като научаваха случая се усмихваха и отиваха да го поздравят, че е вече и гробокопач на лемурийци. Спомням си, че той беше този, който зареждаше кухнята с продукти. Той се грижеше за градината, беше домакин и почти цялата работа на Изгрева минаваше през ръцете му. Но когато ставаха недоразумения, а понякога път някой скандал тогава той се спираше и казваше: „Това го правят онези духове от Лемурия. Аз им закопах кокалите, но духовете останаха тука. А за тех трябва голяма метла, за да бъдат изметени". Не знам как се случи, но тази голяма метла, за която говореше дедо Ради се яви много, много по-късно, десетилетия и дойде онова време през 1972 г. когато тази метла се яви и измете целият Изгрев. По такъв начин той бе разрушен от една такава метла.
към текста >>

Ето това бе един урок за Лемурия и за материята, в която сме потопени.
Затова сегашната материя това са заспали духове, които трябва да се събудят. Спящи духове са те, които трябва да се пробудят, но ако ги отключим има опасност те да си послужат с разрушителните сили. Затова е необходимо знание. Пример. Ако сложиш едно дърво в една печка - то те отоплява. Но с това дърво можеш да причиниш пожар и да се запали цяло село, затова са необходими знания, а знанията ги даваме днес в Школата". Ето това бе един урок за Лемурия и за материята, в която сме потопени.
към текста >>

13. 159. С ПАРНИЯ ЛОКОМОТИВ-САМОВАР НА ПЛАНИНА

предприехме екскурзия до Мусала една много голяма група, като пътят ни беше през летовището Чам Курия.
159. С ПАРНИЯ ЛОКОМОТИВ-САМОВАР НА ПЛАНИНА През 1922 г. предприехме екскурзия до Мусала една много голяма група, като пътят ни беше през летовището Чам Курия. Там бяха започнали да се правят вилите на буржоазията и на онези, които смятаха, че могат да наследят аристокрацията на Европа, Та какви аристократи бяха това - та имаше между тях живи хора, които бяха родени през турско време, които бяха измъчвани и много от възрожденците бяха още живи и напомняха за робството. Но нали знаете онази пословица „Пази Боже сляпо да прогледа", та сега след като сляпото прогледна взе да върви и се провъзгласи, че е аристокрация и че е със синя кръв. Глупости по света колкото щете. Но и ние бяхме подложени на ударите на тези проходили и току-що прогледали слепци наречени аристократи на България, Фердинанд беше наел в Чам Курия места и по негов почин богатите българи започнаха да правят вили за почивка през лятото. И така се възрастна този курортен център.
към текста >>

Но и ние бяхме подложени на ударите на тези проходили и току-що прогледали слепци наречени аристократи на България, Фердинанд беше наел в Чам Курия места и по негов почин богатите българи започнаха да правят вили за почивка през лятото.
159. С ПАРНИЯ ЛОКОМОТИВ-САМОВАР НА ПЛАНИНА През 1922 г. предприехме екскурзия до Мусала една много голяма група, като пътят ни беше през летовището Чам Курия. Там бяха започнали да се правят вилите на буржоазията и на онези, които смятаха, че могат да наследят аристокрацията на Европа, Та какви аристократи бяха това - та имаше между тях живи хора, които бяха родени през турско време, които бяха измъчвани и много от възрожденците бяха още живи и напомняха за робството. Но нали знаете онази пословица „Пази Боже сляпо да прогледа", та сега след като сляпото прогледна взе да върви и се провъзгласи, че е аристокрация и че е със синя кръв. Глупости по света колкото щете. Но и ние бяхме подложени на ударите на тези проходили и току-що прогледали слепци наречени аристократи на България, Фердинанд беше наел в Чам Курия места и по негов почин богатите българи започнаха да правят вили за почивка през лятото. И така се възрастна този курортен център. Нашата група бе пъстра поради разнородния си състав. Млади, стари вървяха по колоната по един човек. Тогава масовия туризъм не беше познат и за курортистите в Чам Курия това бе зрелище и половина за тях в планината. Минавахме покрай вилите им, а те излизаха с пенюари и питат: „Кои ли са тези просяци и диваци".
към текста >>

Тогава масовия туризъм не беше познат и за курортистите в Чам Курия това бе зрелище и половина за тях в планината.
Глупости по света колкото щете. Но и ние бяхме подложени на ударите на тези проходили и току-що прогледали слепци наречени аристократи на България, Фердинанд беше наел в Чам Курия места и по негов почин богатите българи започнаха да правят вили за почивка през лятото. И така се възрастна този курортен център. Нашата група бе пъстра поради разнородния си състав. Млади, стари вървяха по колоната по един човек. Тогава масовия туризъм не беше познат и за курортистите в Чам Курия това бе зрелище и половина за тях в планината. Минавахме покрай вилите им, а те излизаха с пенюари и питат: „Кои ли са тези просяци и диваци". Те не само, че ни се подсмиваха, но те ни се подиграваха явно - за тях това беше непознато явление, нещо чудно и още по-чудновато. А като прибавим, че братята бяха измайсторили саморъчно самовари, които се носеха като раници на гърбовете. А самоварът ври, дига се пара и отгоре се чува едно „пиу-у-у". Свирката се получава от парата, която излиза от тясното отверстие на самовара и прилича на движещ се локомотив на два крака.
към текста >>

Та за аристократите в Чам Курия това беше толкова чудно и толкова смешно.
А самоварът ври, дига се пара и отгоре се чува едно „пиу-у-у". Свирката се получава от парата, която излиза от тясното отверстие на самовара и прилича на движещ се локомотив на два крака. Като се чуе писукането, братът който носи самовара спре и викне: „Някой да иска топла вода? ". Приближава се някой, подаде си канчето, а брата се обърне гърбом към него и онзи отвърти кранчето и от отвора му потече вряла вода. А те се зареждаха с дървени въглища, които се запалваха. Та за аристократите в Чам Курия това беше толкова чудно и толкова смешно. Върви групата -колона по един и през 20-30 метра самоварите писукат и вдигат пара. Гледат ни и ни смятат, че сме смахнати, вдигаха ръцете си, въртяха китките си на ляво и на дясно и ни викаха, че сме малко „тра-ла-ла". Това беше за Чам Курия. А за софиянци беше още по-голямо забавление. Те само се превиват от смях.
към текста >>

Това беше за Чам Курия.
". Приближава се някой, подаде си канчето, а брата се обърне гърбом към него и онзи отвърти кранчето и от отвора му потече вряла вода. А те се зареждаха с дървени въглища, които се запалваха. Та за аристократите в Чам Курия това беше толкова чудно и толкова смешно. Върви групата -колона по един и през 20-30 метра самоварите писукат и вдигат пара. Гледат ни и ни смятат, че сме смахнати, вдигаха ръцете си, въртяха китките си на ляво и на дясно и ни викаха, че сме малко „тра-ла-ла". Това беше за Чам Курия. А за софиянци беше още по-голямо забавление. Те само се превиват от смях. А някои се престрашаваха и идваха, за да видят каква ли е тази майстория и изобретение. Оглеждаха го, цъкаха с език и отсичаха: „Умно е направено, практично е, но е много смешно, защото такова нещо никъде няма по света, да го качи човек на гърба и с него да се запъти към планината". Ето за това ни се смееха.
към текста >>

По-късно там в центъра на Чам Курия се стоварваха камионите с багажа ни и след кратка почивка тръгвахме към Мусала.
Другите са вагони". А детето пита: „Мамо, ама как ги тегли локомотива тези хора, когато не са вързани един за друг? " А майката се чуди какво да отговори. Обърнах се и казах: „Момиченце, ние сме вързани с невидими въжета, защото те са вълшебни". Отговора задоволи детето, а майката ме погледна ужасено. По-късно там в центъра на Чам Курия се стоварваха камионите с багажа ни и след кратка почивка тръгвахме към Мусала. Но за тях ние бяхме цяло посмешище, защото освен разнородния ни състав, за който споменах имаше и една друга причина. Ние тогава не бяхме екипирани. Всеки тръгваше с каквото намери и понеже тръгвахме на път далечен и труден ние си взимахме най-старите дрехи и обувки. Приличахме на парцалени кукли от един непознат свят. Тогава куклите за децата се правеха от парцали.
към текста >>

14. 160. ЗИМНАТА ЕКСКУРЗИЯ ДО ГОЛЯМАТА СКАЛА

До Чам Курия отидохме с камион, после с шейна се извозихме до Царска Бистрица и от там нагоре потеглихме в колона по един.
Решихме, отидохме и казахме на Учителя. Той ни изгледа. „Вие тази екскурзия не бива да правите сами. И аз ще дойда". А това бяха първите години когато ние нямахме екипировка и нямахме представа какво представлява Рила през февруари. До Чам Курия отидохме с камион, после с шейна се извозихме до Царска Бистрица и от там нагоре потеглихме в колона по един. Минахме покрай двореца на Царска Бистрица и някои от войниците, които бяха там ни изгледаха уплашено. Заедно с Учителя се движехме нагоре по снега. Колкото повече се качвахме, толкова повече затъвахме. Сестрите бяха с рокли. Започнахме да затъваме до пояса.
към текста >>

Колоната с конете замина нагоре, а ние към обяд тръгнахме надолу и слезнахме на Чам Курия откъдето се прибрахме в София.
се роди на цар Борис III престолонаследник и бе кръстен на името Симеон, след като запитаха Учителя за това събитие, той каза: „Баща и син отново се събраха. Но синът закъсня. Размина се с времето определено му да работи при Великия Учител". Учителят бе казал, че сегашния цар Борис III е същият прероден дух на Борис I, който покръсти българите. А тогавашният му син цар Симеон, който започна златният век на българската култура е същия, който се роди сега чрез Борис III и царица Йоанна и когато кръстиха днес също с името Симеон. Колоната с конете замина нагоре, а ние към обяд тръгнахме надолу и слезнахме на Чам Курия откъдето се прибрахме в София. Ако не беше дошъл Учителят направо щяхме да загинем. Това трябваше да ни бъде за урок.
към текста >>

15. 217. ГЕОРГИ РАДЕВ И ПОСЛЕДНАТА БЕСЕДА НА УЧИТЕЛЯ ЗА НЕГО

също ни държа Слово и се прибрахме през Чам Курия за София.
Спряхме да преспим при мостчето под голямата скала. Там имаше поляна. Накладохме огън. Вечерта тук Учителят ни държа слово. Сутринта в 5 часа на 24 юли 1940 г. също ни държа Слово и се прибрахме през Чам Курия за София. Разбрахме след това, че в 9.00 ч. на 22 юли 1940 г. Георги Радев е починал. Поместваме резюмета направени на циклостил, които сме запазили от тогава. I. oт 23 юли 1940 г., от сутринта. II.
към текста >>

вечерта, вторник при моста между Мусала и Чам Курия на връщане от Мусала.
Казвате: да се обичаме, да бъдем добри, това е статистическо положение. В дадените моменти всякога трябва да имаме положителното. Например, виждам един човек, трябва да му мисля доброто, виждам друг - също. - Непреривно да желаем добро на всички хора. Законите на Любовта Беседа от Учителя на 23 юли 1940 г., от 9 ч. вечерта, вторник при моста между Мусала и Чам Курия на връщане от Мусала. Времето тихо и топло. Небето чисто, звездно. „Любовта никога не се изменя. Когато кажеш: Аз те обичам и като мислиш, че от тогаз е любовта тогава тая любов е еднодневка. Когато обичаш някой човек, то той благодарение на това, че ти го обичаш, обича други някого.
към текста >>

(при моста между Чам Курия и Мусала, на връщане от Мусала) Частите и цялото Човек е свободен да мисли каквото иска, но не е свободен да върши каквото иска.
Научно да я разгледате. Напишете и някоя поезия за тази вечер. В този огън дървата дават всичко Божествено". След това се изпяха доста песни около огъня. Учителят каза: „Тук по тревите, по дърветата, по камъните ще оставим следи, че е минала група и е пяла." Резюме от беседата на Учителя държана на 24 юли 1940 г., сряда, 5 ч. с. (при моста между Чам Курия и Мусала, на връщане от Мусала) Частите и цялото Човек е свободен да мисли каквото иска, но не е свободен да върши каквото иска. Щом направи това, което иска, налага му се това, което не иска. Някой казва: аз съм свободен. Какво сме свободни! Ти отсичаш едно дърво и мислиш, че си свободен. Не сме свободни да го отсечем.
към текста >>

16. 255. ИЗПИТЪТ НА УЧЕНИКА С БАСТУНА НА УЧИТЕЛЯ

Накрая извика: „Олеле, Учителю" и като изрече това някаква фурия излезна от нея като през комин и се запиля нагоре по въздуха над главите ни.
" Аз стоя и започвам да се досещам, че Учителят не случайно ме извика по вътрешен път, знаеше, че съм тук на Изгрева и макар че беше гърбом към мен, започна да променя израза си и започна да налага като след всеки удар казваше: „Излез от нея ти казвам! " Това по малко разсея смущението ми, защото разбрах, че Учителят гонеше нещо от нея навън и то с бастуна. Какво ли гонеше? Нейното непослушание, нейното непокорство или нейния инат? Познавах я добре, че имаше такъв инат, че магарешкият инат не беше нищо пред нейния. Накрая извика: „Олеле, Учителю" и като изрече това някаква фурия излезна от нея като през комин и се запиля нагоре по въздуха над главите ни. Направо изс-вистя и изфуча. Учителят се спря, погледна ме и каза: „Помогни на сестрата да се прибере в бараката си и я сложи на кревата да си почине". Отведох я, сложих я както поръча Учителят и тя вече леко задремваше. „Сестра, как си? " Уплашено я питах, страхувайки се, че я боли много от бастуна.
към текста >>

17. 73. НА МУСАЛА

Чам Курия.
73. НА МУСАЛА Камионите летят. Косите се развяват. Слънцето се подава. Гръмва песента „Изгрява слънцето". След нея се занизват и други песни, почти до безкрай, без умора. Чам Курия. Столетните борове ни приемат в лоното си.и ни упояват със сладостния си дъх на смола. А върховете им не се виждат. Откроява се тук-там къс синьо небе. Центърът на Чам Курия. Слизаме, почивам, закусваме.
към текста >>

Центърът на Чам Курия.
След нея се занизват и други песни, почти до безкрай, без умора. Чам Курия. Столетните борове ни приемат в лоното си.и ни упояват със сладостния си дъх на смола. А върховете им не се виждат. Откроява се тук-там къс синьо небе. Центърът на Чам Курия. Слизаме, почивам, закусваме. Пъргави братя водят наети коне за багажа. Натоварват на тях раниците на по-възрастните и по-слабите и поемаме пътя към Мусала. Пътят към Мусала. Знаете ли какво е пътят към Мусала за онзи, който отива за пръв път на Мусала?
към текста >>

Поемаме през усойната и влажна вековна борова гора на Чам Курия.
Пъргави братя водят наети коне за багажа. Натоварват на тях раниците на по-възрастните и по-слабите и поемаме пътя към Мусала. Пътят към Мусала. Знаете ли какво е пътят към Мусала за онзи, който отива за пръв път на Мусала? - Приказка от „Хиляда и една нощ". Поемаме през усойната и влажна вековна борова гора на Чам Курия. Мирис на смола и здравец. Вадички, потоци лъкатушат успоредно с пътя, пе- . нят се, бълбукат, пеят... На места го пресичат и ние минаваме по красиво изработени от борово дърво мостчета. Тайнственост и красота. Напущаме Чам Курия и непосредствено навлизаме в боровите гори на Рила, които имат същия характер отначалото.
към текста >>

Напущаме Чам Курия и непосредствено навлизаме в боровите гори на Рила, които имат същия характер отначалото.
Поемаме през усойната и влажна вековна борова гора на Чам Курия. Мирис на смола и здравец. Вадички, потоци лъкатушат успоредно с пътя, пе- . нят се, бълбукат, пеят... На места го пресичат и ние минаваме по красиво изработени от борово дърво мостчета. Тайнственост и красота. Напущаме Чам Курия и непосредствено навлизаме в боровите гори на Рила, които имат същия характер отначалото. Тук вече шумът от потоците и реките става по-силен, понеже се спущат от по-големи височини. Някъде гората отстъпва на по-широки, голи пространства, където можем да видим по-голям къс синьо небе и слънце. На места газим до колене буйна трева и всевъзможни билки и цветя. Особено са незабравими омайничетата, едрите маргарити, горските теменуги и незабравките. Някъде спираме за почивка по на припек.
към текста >>

Пътят от Чам' Курия до Мусала, който може да се вземе за няколко часа, ние го взимахме за цял ден, а някога и за два.
Някъде почивките продължават часове. Той говори, цели беседи държи из планината. За строежа й, за миналото и бъдещето й, за строителите и обитателите й - интелигентни, разумни същества, за които ние нямаме представа, за невидимия свят, за Бога и т.н. За Него екскурзиите не са спорт, не са състезание. Ние трябва да прекараме повече време в планината, да съберем повече енергия и физическа и духовна, да придобием повече образи и впечатления и затова Той не бърза. Пътят от Чам' Курия до Мусала, който може да се вземе за няколко часа, ние го взимахме за цял ден, а някога и за два. Нощувахме по пътя на открито. Така беше и на тази моя първа екскурзия на Мусала. Спряхме се да нощуваме почти на половината път, на една открита полянка. Накладохме огньове, наредихме се край тях за вечеря и на приказ- 98 ки и песни. Най-много сестри и братя имаше на огъня, на който беше Учителят.
към текста >>

18. 34. НЕОБИКНОВЕНИ СРЕЩИ НА МУСАЛА

Цанка Екимова

Надежда Георгиева Кьосева

Пътувахме с камиони до Чам курия и от там пеша през Царска Бистрица до хижата на Мусала.
34. НЕОБИКНОВЕНИ СРЕЩИ НА МУСАЛА Години наред ходехме с големи групи с Учителя на връх Мусала. Пътувахме с камиони до Чам курия и от там пеша през Царска Бистрица до хижата на Мусала. Багажът ни се изкачваше с коне. Повечето нямаха пари и си носеха багажа и храната на гърба. Първият бивак правехме до първото езеро до старата хижа, която бе дървена. Престоявахме един, два дни и след това отивахме към самия връх. При едно такова изкачване отсядахме на терасата при вътрешното езеро, което е под връх Чадър тепе.
към текста >>

19. 18. СНЕЖНАТА БУРЯ НА МУСАЛА

Нейсе, стигнахме Чам Курия, сега Боровец.
" Човек при такива случаи трябва да знае как да се обръща. Жоро беше тогава левичар и не обичаше царщината. Казах му, че е съвсем естествено да се обърнеш към царя с „Ваше Величество", който си е цар. Но той продължаваше да ме упреква в моята несъобразителност. Какво да правя, като не можех да го убедя, че съм права. Нейсе, стигнахме Чам Курия, сега Боровец. Гладни и мокри влязохме в един ресторант и си поръчахме грах с масло. Цял живот няма да забравя тоя грах с масло. Така сладко не сме яли никога. Жоро не преставаше да ме упреква за „Ваше Величество". Места за спане в Боровец нямаше никъде и ние потеглихме към Самоков.
към текста >>

20. 1. С КРОСНО НА СЪБОР

Донка Илиева

Юрданка Жекова (от Радка Левордашка)

Учителят ни чакаше в Чам Курия.
Аз не ви подмамвам с това, защото трябва да знаете, че сила и знание се дава само на разумния човек." (стр. 33) През 1927 г. Съборът бе свободен и организиран. След събора направихме екскурзия до връх Мусала с два автобуса. Нашият закъсня поради катастрофа с принц Кирил. Учителят ни чакаше в Чам Курия. Като се събрахме всички дойде принц Кирил да се извини за катастрофата. Тя била станала поради пиянство на някого от компанията му. Тогава на една сестра от Стара Загора били откъснати два пръста. Към 5 - 6 часа вечерта тръгнахме за Мусала. Една група беше тръгнала с Учителя по-напред и стигна по-рано.
към текста >>

21. 45. Време за равносметка

Гради Колев Минчв

ТОМ 7

Почнах аз първо мазилката, после трябваше да правя дюшемето, но нали под дюшемето трябва да се сложи сгурия.
Понеже стана въпрос за брат Бертоли, Господ светлина да му даде, той си замина вече нали, но той нямаше къща още първите години на Изгрева. А точно срещу мен имаше една стая на пловдивчани. Там живееха Митко Сотиров, в съседство Гита Стратева и там имаше една стая недовършена и той я взема под наем. Понеже аз работех тогава при него той ми каза: „Гради, вземи направи стаята“. Нали ще ми плати човека за нея. Почнах аз първо мазилката, после трябваше да правя дюшемето, но нали под дюшемето трябва да се сложи сгурия. Брат Иван-каруцаря докара 3-4 коли сгурия обаче времето се случи едно такова, че валеше през ден, през два така и брат Бертоли вика:“ Като видиш, че ще вали дъжд сгурията ако е вън ще я внасяш, като не вали ще я изнасяш и ще си бележиш. Аз ще ти плащам за това нещо“. В това време аз помощник нямах. Брат ми ми беше помощник, да не ходи да лентяйствува тук-таме, за което му плащах надница. И тъй, като видим, че ще вали дъжд, аз си работех, брат ми вземе внесе сгурията.
към текста >>

Брат Иван-каруцаря докара 3-4 коли сгурия обаче времето се случи едно такова, че валеше през ден, през два така и брат Бертоли вика:“ Като видиш, че ще вали дъжд сгурията ако е вън ще я внасяш, като не вали ще я изнасяш и ще си бележиш.
А точно срещу мен имаше една стая на пловдивчани. Там живееха Митко Сотиров, в съседство Гита Стратева и там имаше една стая недовършена и той я взема под наем. Понеже аз работех тогава при него той ми каза: „Гради, вземи направи стаята“. Нали ще ми плати човека за нея. Почнах аз първо мазилката, после трябваше да правя дюшемето, но нали под дюшемето трябва да се сложи сгурия. Брат Иван-каруцаря докара 3-4 коли сгурия обаче времето се случи едно такова, че валеше през ден, през два така и брат Бертоли вика:“ Като видиш, че ще вали дъжд сгурията ако е вън ще я внасяш, като не вали ще я изнасяш и ще си бележиш. Аз ще ти плащам за това нещо“. В това време аз помощник нямах. Брат ми ми беше помощник, да не ходи да лентяйствува тук-таме, за което му плащах надница. И тъй, като видим, че ще вали дъжд, аз си работех, брат ми вземе внесе сгурията. Добре, но стана така, имаше една сестра Йорданка, която работеше в града.
към текста >>

И тъй, като видим, че ще вали дъжд, аз си работех, брат ми вземе внесе сгурията.
Почнах аз първо мазилката, после трябваше да правя дюшемето, но нали под дюшемето трябва да се сложи сгурия. Брат Иван-каруцаря докара 3-4 коли сгурия обаче времето се случи едно такова, че валеше през ден, през два така и брат Бертоли вика:“ Като видиш, че ще вали дъжд сгурията ако е вън ще я внасяш, като не вали ще я изнасяш и ще си бележиш. Аз ще ти плащам за това нещо“. В това време аз помощник нямах. Брат ми ми беше помощник, да не ходи да лентяйствува тук-таме, за което му плащах надница. И тъй, като видим, че ще вали дъжд, аз си работех, брат ми вземе внесе сгурията. Добре, но стана така, имаше една сестра Йорданка, която работеше в града. Тя живееше в братските стаи. Като казвам братски стаи имам предвид, че от Пловдив няколко души братя се бяха събрали и си бяха построили една такава дълга къщичка с няколко стаи. Там живееше сестрата с момиченцето си. По едно време брат Иван докара две коли въглища за сестра Йорданка.
към текста >>

Сгурията остана неприбрана и стана само вода, нали.
По едно време брат Иван докара две коли въглища за сестра Йорданка. Но гледам, времето се разваля, ще почне да вали дъжд. Викам на брат си: „Вземай количката и дай да прекараме въглищата на сестра Йорданка. Там имаше бараки за тая цел. Пренесохме въглищата, дори бяха останали още някоя количка и започна да вали. Сгурията остана неприбрана и стана само вода, нали. Дъждът беше силен и в това време пристига брат Бертоли от града. Той разбира се нищо не знае за въглищата и като видя сгурията започна да се кара: „Ти голям чиляк пък малко акъл имаш“ (той говореше повалено, нали беше италианец). В това време, там имаше мои близки младежи, като чуха това нещо, почнаха от тоя ден да ме подиграват с тия думи. Както и да е, минаха няколко дена, направих всичко, нали, както и дюшемето. Седнахме един ден така на пейката с брат Бертоли и му казвам: „Брат Бертоли, искам да те питам нещо“.
към текста >>

Той разбира се нищо не знае за въглищата и като видя сгурията започна да се кара: „Ти голям чиляк пък малко акъл имаш“ (той говореше повалено, нали беше италианец).
Викам на брат си: „Вземай количката и дай да прекараме въглищата на сестра Йорданка. Там имаше бараки за тая цел. Пренесохме въглищата, дори бяха останали още някоя количка и започна да вали. Сгурията остана неприбрана и стана само вода, нали. Дъждът беше силен и в това време пристига брат Бертоли от града. Той разбира се нищо не знае за въглищата и като видя сгурията започна да се кара: „Ти голям чиляк пък малко акъл имаш“ (той говореше повалено, нали беше италианец). В това време, там имаше мои близки младежи, като чуха това нещо, почнаха от тоя ден да ме подиграват с тия думи. Както и да е, минаха няколко дена, направих всичко, нали, както и дюшемето. Седнахме един ден така на пейката с брат Бертоли и му казвам: „Брат Бертоли, искам да те питам нещо“. „Ами, кажи“, каза той. „Представи си, че си на мое място и правиш тука стаята вместо мене.
към текста >>

Ти ми плащаш за всяко внасяне и изнасяне на сгурията, а сестра Йорданка, аз от нея никога няма да взема пари.
Както и да е, минаха няколко дена, направих всичко, нали, както и дюшемето. Седнахме един ден така на пейката с брат Бертоли и му казвам: „Брат Бертоли, искам да те питам нещо“. „Ами, кажи“, каза той. „Представи си, че си на мое място и правиш тука стаята вместо мене. И в това време пристигат въглища за сестра Йорданка. Ти ми плащаш за всяко внасяне и изнасяне на сгурията, а сестра Йорданка, аз от нея никога няма да взема пари. Въглищата са две коли. Гледам, че вали дъжд и вземаме количката и пренасяме въглищата и в това време като вали измокри и сгурията. Вие ако бяхме на моето място кое щяхте да пренесете - въглищата или сгурията? “ Той помисли, помисли и каза: „Въглищата“. „Ами аз също направих така, а вие като се разтревожихте за сгурията ми казахте: „Голям чиляк, малко акъл имаш“.
към текста >>

Гледам, че вали дъжд и вземаме количката и пренасяме въглищата и в това време като вали измокри и сгурията.
„Ами, кажи“, каза той. „Представи си, че си на мое място и правиш тука стаята вместо мене. И в това време пристигат въглища за сестра Йорданка. Ти ми плащаш за всяко внасяне и изнасяне на сгурията, а сестра Йорданка, аз от нея никога няма да взема пари. Въглищата са две коли. Гледам, че вали дъжд и вземаме количката и пренасяме въглищата и в това време като вали измокри и сгурията. Вие ако бяхме на моето място кое щяхте да пренесете - въглищата или сгурията? “ Той помисли, помисли и каза: „Въглищата“. „Ами аз също направих така, а вие като се разтревожихте за сгурията ми казахте: „Голям чиляк, малко акъл имаш“. Тук живеят много хора. Има от братството, но има и други, които не са от братството, както казват - намерили село без кучета.
към текста >>

Вие ако бяхме на моето място кое щяхте да пренесете - въглищата или сгурията?
„Представи си, че си на мое място и правиш тука стаята вместо мене. И в това време пристигат въглища за сестра Йорданка. Ти ми плащаш за всяко внасяне и изнасяне на сгурията, а сестра Йорданка, аз от нея никога няма да взема пари. Въглищата са две коли. Гледам, че вали дъжд и вземаме количката и пренасяме въглищата и в това време като вали измокри и сгурията. Вие ако бяхме на моето място кое щяхте да пренесете - въглищата или сгурията? “ Той помисли, помисли и каза: „Въглищата“. „Ами аз също направих така, а вие като се разтревожихте за сгурията ми казахте: „Голям чиляк, малко акъл имаш“. Тук живеят много хора. Има от братството, но има и други, които не са от братството, както казват - намерили село без кучета. Та имаше най- различни.
към текста >>

„Ами аз също направих така, а вие като се разтревожихте за сгурията ми казахте: „Голям чиляк, малко акъл имаш“.
Ти ми плащаш за всяко внасяне и изнасяне на сгурията, а сестра Йорданка, аз от нея никога няма да взема пари. Въглищата са две коли. Гледам, че вали дъжд и вземаме количката и пренасяме въглищата и в това време като вали измокри и сгурията. Вие ако бяхме на моето място кое щяхте да пренесете - въглищата или сгурията? “ Той помисли, помисли и каза: „Въглищата“. „Ами аз също направих така, а вие като се разтревожихте за сгурията ми казахте: „Голям чиляк, малко акъл имаш“. Тук живеят много хора. Има от братството, но има и други, които не са от братството, както казват - намерили село без кучета. Та имаше най- различни. И сега какво, излиза ми прякор“. И брат Бертоли се извини.
към текста >>

22. 17. Изгревът и земята Ханаан

ТОМ 7

В молитви, песни и музика, гимнастика и екскурзии до Витоша и Чам Курия.
На Изгрева се направи салон под ръководството на Учителя, като и Той работеше заедно с братята. Отначало имаше само палатки поставени от братята. Това бяха военни палатки останали от войните. После се построиха дървените къщички и така се построи селището на Изгрева. Тук сме прекарали едни от най-щастливите си години. В молитви, песни и музика, гимнастика и екскурзии до Витоша и Чам Курия. След това почнахме да ходим до Мусала и Рилските езера. Това бе времето на разцвета на Бялото Братство и бяха най-хубавите ни години. Аз услужвах на Учителя с много неща. Веднъж като му бях измила краката и ги избърсвам с кърпата, Му казвам: „Учителю, с какво съм заслужила да бъда при такъв велик човек? “ А Той ми отговори: „От миналото, Юрданке!
към текста >>

23. БЕИНСА ДУНО УЧИТЕЛЯТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО

ТОМ 8

VII. 1922г., 11 сутринта, понеделник, Чам Курия" Когато слиза Божествения Дух - създава се Учителя.
636 от 9 ред отгоре до 20 ред. В едно от тефтерчетата на стенографката Савка Керемидчиева собственоръчно Учителят Дънов е отбелязал с почерка си слизането върху Него на Божествения Дух по следния начин: "1897, 7 март. Обещанието Господне. Идването на Божия Дух. У. М.В.У., 14. VII. 1922г., 11 сутринта, понеделник, Чам Курия" Когато слиза Божествения Дух - създава се Учителя. Когато се вселява Христовия Дух - създава се Мировия Учител. Когато Господния Дух на Силите задвижи Словото на Бога чрез Мировия Учител проявява се Всемировия Учител. Инициалите М.В.У. означават: Мировия Велик Учител, което е синоним на Всемировия Учител или Великия Учител. Авторът, стр.
към текста >>

24. 15. ЕКСКУРЗИИ ДО МУСАЛА

В.К.: Вие първо отивахте до Боровец, тогава Чам Курия.
Е;.А.: Взимахме рейсове или камиони от София до Боровец, защото много хора сме. Един или два, или три, според хората. А в това време се съобщава на приятелите в провинцията и който иска,да дойде и той. Тъй, че имаха възможности приятелите от провинцията да дойдат и знаете ли, че много идваха. И първата екскурзия мисля че бяхме над 300души на Мусала когато се качихме. В.К.: Вие първо отивахте до Боровец, тогава Чам Курия. Е.А.: До Боровец и оттам пеш тръгвахме и се изкачвахме постепенно. В.К.: Преспивахте ли на Чам Курия? Е.А.: Само когато сме ходили на зимна екскурзия сме приспивали, иначе не. В.К.: На една от беседите пишеше, че е държана на Чам Курия. Е.А.: Да, да.
към текста >>

В.К.: Преспивахте ли на Чам Курия?
А в това време се съобщава на приятелите в провинцията и който иска,да дойде и той. Тъй, че имаха възможности приятелите от провинцията да дойдат и знаете ли, че много идваха. И първата екскурзия мисля че бяхме над 300души на Мусала когато се качихме. В.К.: Вие първо отивахте до Боровец, тогава Чам Курия. Е.А.: До Боровец и оттам пеш тръгвахме и се изкачвахме постепенно. В.К.: Преспивахте ли на Чам Курия? Е.А.: Само когато сме ходили на зимна екскурзия сме приспивали, иначе не. В.К.: На една от беседите пишеше, че е държана на Чам Курия. Е.А.: Да, да. Вижте през 1922 год. Мисля че беше, преди събора отиде Учителя в Чам Курия, взеха Горското училище под наем и много приятели отидоха да летуват там.
към текста >>

В.К.: На една от беседите пишеше, че е държана на Чам Курия.
И първата екскурзия мисля че бяхме над 300души на Мусала когато се качихме. В.К.: Вие първо отивахте до Боровец, тогава Чам Курия. Е.А.: До Боровец и оттам пеш тръгвахме и се изкачвахме постепенно. В.К.: Преспивахте ли на Чам Курия? Е.А.: Само когато сме ходили на зимна екскурзия сме приспивали, иначе не. В.К.: На една от беседите пишеше, че е държана на Чам Курия. Е.А.: Да, да. Вижте през 1922 год. Мисля че беше, преди събора отиде Учителя в Чам Курия, взеха Горското училище под наем и много приятели отидоха да летуват там. А Учителят не беше в Горското училище, а беше у този Лазар Котев. Той беше наел една вила.
към текста >>

Мисля че беше, преди събора отиде Учителя в Чам Курия, взеха Горското училище под наем и много приятели отидоха да летуват там.
В.К.: Преспивахте ли на Чам Курия? Е.А.: Само когато сме ходили на зимна екскурзия сме приспивали, иначе не. В.К.: На една от беседите пишеше, че е държана на Чам Курия. Е.А.: Да, да. Вижте през 1922 год. Мисля че беше, преди събора отиде Учителя в Чам Курия, взеха Горското училище под наем и много приятели отидоха да летуват там. А Учителят не беше в Горското училище, а беше у този Лазар Котев. Той беше наел една вила. И там имаше една стая за Учителя. Но Той ходеше да се храни в Горското училище при всичките приятели. То там беше общо.
към текста >>

От Чам Курия се качвахме пеш и стигахме до първото езеро.И над първото езеро, така имаше едни полянки и в онова време имаше доста клек наблизо и сядахме и палехме огньове.
Но в първото време, понеже един празен дюшек не тежи много. И аз така съм правила, за да има къде да легне Учителя. А суха трева има много по тези места, особено по онова време, когато нямаше толкова туристи и не беше отъпкано. Пък и добитък не е имало много така. И на езерата в първите години пак така направих. От Чам Курия се качвахме пеш и стигахме до първото езеро.И над първото езеро, така имаше едни полянки и в онова време имаше доста клек наблизо и сядахме и палехме огньове. В.К.: В първите години имаше ли тази хижа? Е.А.: Само дървената хижа имаше. Дървената хижица, но те я направиха доста късно. Първите години нямаше -1925 год. ли, 1926 год.
към текста >>

25. 122. ЗАДАЧА ОТ ДУХОВНАТА ГРУПА

Още същата година приятелите прекараха лятото на курорт, на почивка в Горското училище на Чам Курия - 1922 год.
Знам, че брат Начо Петров е бил с него, за другите братя не си спомням. Щото Той ми е разказвал, че се качили на Мусала. Учителят може да е ходил и преди това на Мусала, не зная, а на Черни връх е ходил, защото имаме една снимка от Черни връх. А пък 1922 год. Учителят на събора в Търново каза, че ще ни заведе на Мусала. Още същата година приятелите прекараха лятото на курорт, на почивка в Горското училище на Чам Курия - 1922 год. Учителят определи деня, когато ще отидем всички на екскурзия заедно с Него. И от провинцията дойдоха много хора. Ние от София един цял камион дойдохме, там имаше доста семейства братски, които летуваха в Боровец. И тогава всичките тръгнахме и се качихме на Мусала. Нощта прекарахме край огньове, първата нощ.
към текста >>

26. 143. ЖИВОТЪТ НА РИЛА

В.К.: Аз съм виждал, че има беседи държани на Чам Курия.
Да ви кажа с власите се запознахме по-късно. Янко, да. Янко, имаше и други няколко души власи, но Янко си остана с нас, през цялото време ни обслужваше. В.К.: По-късно започнахте да преминавате през Говедарци? Е.А.: Да през Гьолечица. В.К.: Аз съм виждал, че има беседи държани на Чам Курия. Ето една снимка 1922 год. Чам Курия, горското училище. Е.А.: Решихме от Братството, които могат да летуват в горското училище и тези, които имаха средства отидоха. Това е 1922 год. Ето ги.
към текста >>

Чам Курия, горското училище.
Янко, имаше и други няколко души власи, но Янко си остана с нас, през цялото време ни обслужваше. В.К.: По-късно започнахте да преминавате през Говедарци? Е.А.: Да през Гьолечица. В.К.: Аз съм виждал, че има беседи държани на Чам Курия. Ето една снимка 1922 год. Чам Курия, горското училище. Е.А.: Решихме от Братството, които могат да летуват в горското училище и тези, които имаха средства отидоха. Това е 1922 год. Ето ги. Това е Учителят, до Него вдясно е Балтова, кой е този с очилата? Ето го брат Боев.
към текста >>

27. 160. ЛУЛЧЕВ СЕ ВПРЯГА В ЧУЖДА КОЛА

там на скалата над Чам Курия.
Е.А. Да. В.К.: Аз помислих, че се е качил когато горе е лагера. Е.А.: Не, не, лагер не. Е няма да дойде той на лагера на дъновистите, да. Но дойде 1926 год. В.К.: В 1926 год. там на скалата над Чам Курия. Е.А.: На скалата, да. В.К.: Значи той се е качил, но лагера бил закрит. Е.А.: Е, закрит беше. Но е видял, че е подредено, чисто, хубаво, всичко и останал с хубаво впечатление. В.К.: Чета.
към текста >>

28. 175. ЕКСКУРЗИИ ДО РИЛА

Към Чам Курия.
В.К.: Това са камионите, с които вие пътувате. Е.А.: С които сме се качвали, да. В.К.: Тука вече един, два, три камиона виждам, натоварили багажа, всичко. Да. И тая снимка интересно къде е? Е. А.: Към гората е. Към Чам Курия. Тука в тая част ние се качвахме на колите. В.К.: Сега тука една снимка виждаме камионите, тук вече стоварят. Това къде е някъде? Е.А.: Пак, все в тия области. В.К.: Значи това е към Чам Курия.
към текста >>

В.К.: Значи това е към Чам Курия.
Към Чам Курия. Тука в тая част ние се качвахме на колите. В.К.: Сега тука една снимка виждаме камионите, тук вече стоварят. Това къде е някъде? Е.А.: Пак, все в тия области. В.К.: Значи това е към Чам Курия. Това е 1925 год. Тука виж какво пише. Ето на стенограмата. Прочети го. Е.А.: Първата екскурзия на Рила, Мусала - 1925 год.
към текста >>

В.К.: Сега тука виждаме няколко снимки, които са вероятно на Чам Курия.
Първите коли през Самоков бяха, а първите отивания на 7-те езера бяха през Дупница. В.К.: Значи виж какво пише: 1925 год. Извозване на Рила. Е.А.: Да, да. В.К.: Това са същите снимки от същото време. В.К.: Сега тука виждаме няколко снимки, които са вероятно на Чам Курия. Е.А.: Това е, чакайте да ви кажа. В.К.: Защото виждате тука камионите. Е.А.: Да, да това са група приятели, които слизат. Е.А.: А ето го този полицая, да. В.К.: Ай тука са групи.
към текста >>

В.К.: На Чам Курия ли е, на Боровец, защото са борове ниско, има сграда, това е вила.
Е.А.: Да, да това са група приятели, които слизат. Е.А.: А ето го този полицая, да. В.К.: Ай тука са групи. Обаче интересно къде е това нещо. Е.А.: Това нещо е. В.К.: На Чам Курия ли е, на Боровец, защото са борове ниско, има сграда, това е вила. Важно е, че ние разрешихме въпроса, че тая снимка е на Горското училище. То е един много важен въпрос. Е.А.: Два пъти държа Учителят беседи там и вечер ги държа. Учителят беше поръчал всички, които искат да отидат на Рила в определен ден да дойдат и да се качим заедно. Ние не можахме да заварим Учителя по пътя, защото шофьорите закъсняха.
към текста >>

И в Чам Курия той, шофьорът не знам какво направи, колата в един улей я вкара.
Дойдоха вместо в 8 ч. дойдоха в 11 ч. А пък Учителят чакал до 10 ч. и нещо и тръгнали нагоре. А после ние, които останахме до края на гората да чакаме шофьорите да се наканят да ни занесат, накачихме се всичките в един камион и с много жар, вече закъснели, знаем, че Учителят ще се безпокои, че не сме дошли, какво е станало. И в Чам Курия той, шофьорът не знам какво направи, колата в един улей я вкара. Та всички така се наведохме, само не попадахме. Успяхме де се задържим. Ама и той може би беше изнервен, не знам какво беше, но така. Но както и да е, никой не пострада, нищо. Слязохме и всеки си тръгна по пътя.
към текста >>

На Чам Курия това, да.
Успяхме де се задържим. Ама и той може би беше изнервен, не знам какво беше, но така. Но както и да е, никой не пострада, нищо. Слязохме и всеки си тръгна по пътя. Разбира се и аз си тръгнах по моя път понеже чух, че Учителят е горе и аз рекох: „Аз ще ги стигна". На Чам Курия това, да. В.К.: Учителят къде беше през това време? Е.А.: Тръгнал бе на Мусала. В.К.: Кое бе общото за тези екскурзии на планината? Е.А.: Това бе част от живота на Школата. Той бе също Школа, както и на Изгрева.
към текста >>

29. XI. БЕЛЕЖКИ КЪМ ЗАПИСВАНЕТО СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ-2

ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Това е в Чам Курия-1922 год.
Ето защо. На следващата 1929 год. отидохме за пръв път на езерата. В.К.: Как летувахте на Боровец през 1922 год.? Е.А.: Беше същата година, когато Братството летува в Горското училище в Боровец. Това е в Чам Курия-1922 год. В.К.: Там съм виждал, че има беседи, пише четено в Чам Курия. Е.А.: Чам Курия, да. В.К.: И вие там, в горското училище всички спяхте. Е.А.: Не, аз не отидох. Аз отидох само на екскурзията, защото аз нямах пари.
към текста >>

В.К.: Там съм виждал, че има беседи, пише четено в Чам Курия.
На следващата 1929 год. отидохме за пръв път на езерата. В.К.: Как летувахте на Боровец през 1922 год.? Е.А.: Беше същата година, когато Братството летува в Горското училище в Боровец. Това е в Чам Курия-1922 год. В.К.: Там съм виждал, че има беседи, пише четено в Чам Курия. Е.А.: Чам Курия, да. В.К.: И вие там, в горското училище всички спяхте. Е.А.: Не, аз не отидох. Аз отидох само на екскурзията, защото аз нямах пари. Бях студентка, баща ми не ми даваше, бях в Братството и той намираше, че съм се заблудила, както говореха другите хора, както на него хората му говореха.
към текста >>

Е.А.: Чам Курия, да.
отидохме за пръв път на езерата. В.К.: Как летувахте на Боровец през 1922 год.? Е.А.: Беше същата година, когато Братството летува в Горското училище в Боровец. Това е в Чам Курия-1922 год. В.К.: Там съм виждал, че има беседи, пише четено в Чам Курия. Е.А.: Чам Курия, да. В.К.: И вие там, в горското училище всички спяхте. Е.А.: Не, аз не отидох. Аз отидох само на екскурзията, защото аз нямах пари. Бях студентка, баща ми не ми даваше, бях в Братството и той намираше, че съм се заблудила, както говореха другите хора, както на него хората му говореха. А той когато, баща ми отиде да чуе Учителя все ми вика: „Ленче, Той много хубаво говори, какво, в туй няма лошо".
към текста >>

В.К.: Сега това е, става въпрос за Чам Курия и след като свършва летуването в Чам Курия в Горското училище тогава се качвате нали на общата екскурзия.
В.К.: На Мусала. Е.А.: На Мусала се качвахме тогава. Първата екскурзия обща беше тогава. А Учителят беше пратил хабер, на еди коя си дата в цяла България, които искат, ще има обща екскурзия за Мусала. И от цяла България дойдоха приятели кой откъдето си беше и всички се събрахме и бяхме 400 души. В.К.: Сега това е, става въпрос за Чам Курия и след като свършва летуването в Чам Курия в Горското училище тогава се качвате нали на общата екскурзия. Е.А.: Общата екскурзия, чакай! Не в Чам Курия. В Чам Курия лекциите се държат като се върнахме. В.К.: Като се върнахте от екскурзията. В.К.: Ама първо кое беше?
към текста >>

Не в Чам Курия.
Първата екскурзия обща беше тогава. А Учителят беше пратил хабер, на еди коя си дата в цяла България, които искат, ще има обща екскурзия за Мусала. И от цяла България дойдоха приятели кой откъдето си беше и всички се събрахме и бяхме 400 души. В.К.: Сега това е, става въпрос за Чам Курия и след като свършва летуването в Чам Курия в Горското училище тогава се качвате нали на общата екскурзия. Е.А.: Общата екскурзия, чакай! Не в Чам Курия. В Чам Курия лекциите се държат като се върнахме. В.К.: Като се върнахте от екскурзията. В.К.: Ама първо кое беше? Лекциите ли бяха или? Е.А.: Е, първо отидохме на Мусала.
към текста >>

В Чам Курия лекциите се държат като се върнахме.
А Учителят беше пратил хабер, на еди коя си дата в цяла България, които искат, ще има обща екскурзия за Мусала. И от цяла България дойдоха приятели кой откъдето си беше и всички се събрахме и бяхме 400 души. В.К.: Сега това е, става въпрос за Чам Курия и след като свършва летуването в Чам Курия в Горското училище тогава се качвате нали на общата екскурзия. Е.А.: Общата екскурзия, чакай! Не в Чам Курия. В Чам Курия лекциите се държат като се върнахме. В.К.: Като се върнахте от екскурзията. В.К.: Ама първо кое беше? Лекциите ли бяха или? Е.А.: Е, първо отидохме на Мусала. В.К.: На Мусала и след като се върнахте.
към текста >>

В.К.: Щото аз съм чел, пише държана в Горското училище в Чам Курия беседата.
Е.А.: След като се върнахме две беседи държа в салона на генерал Стоянова. Да, в салона на генерал Стоянова. Във вилата на генерал Стоянова, там държа лекциите. В.К.: А в Горското училище? Е.А.: В Горското училище нямаше нищо. В.К.: Щото аз съм чел, пише държана в Горското училище в Чам Курия беседата. Е.А.: Не, не. В.К.: Значи във вилата на Стоянова беше. В.К.: Там е държана. Е.А.: Там е държана. В.К.: Спяха в Горското училище, така ли?
към текста >>

30. 09 - 270. МАЙКАТА НА СТОЯН - БОЛНА

Верка Куртева (1908 - 1998). Живият Господ.

Учителят бил зает с някаква барака, използвана за натурия.
270. МАЙКАТА НА СТОЯН - БОЛНА Майка на Стоян се оплаквала, че е болна, но не знаела от какво. Ту болки в гръдния кош - ту болки в стомашната област. Завел я в Горна баня да прави бани. „Сега съм най-близо до Изгрева, защо да не отида да се срещна с Учителя и да го попитам за болестта на майка си", си казал той и заминал за Изгрева. Учителят бил зает с някаква барака, използвана за натурия. Зарадвал се братът, че му се удало удобен случай да се срещне с Учителя, но щом като работата свършила, и Учителят се прибрал в стаята си. На брата му се свило сърцето, че изпуснал сгодния случай. „Но ето че след малко Учителят наново излезе и се суетеше тук-там, явно беше, че нарочно се бави, за да го видя и да му се обадя, но аз все още нямах кураж. Ето че най-после Учителят дойде при мене, като ме поздрави с леко кимване на глава. Чак сега вече добих кураж, станах, отидох при него и го попитах за болестта на майка ми.
към текста >>

31. 11 - 6. ГЕОРГИ РАДЕВ СИ ЗАМИНАВА

В.К.: Вие пътувахте с камион до Чам Курия.
Верка; Да. Няколко дена преди нас. Аз, с Анина Бертоли си говорехме. Казвам: „Анина", понеже Жорж не беше добре, „да отидем на Мусала, да се помолим от Мусала за Жорж." Тя казва: „Ама ние с баща ми вчера се върнахме." Тогава тя отиде до сестра Паша и каза: „Знаеш ли, че Учителят тръгнал седна група за Мусала." И аз с Пенка Кънева веднага, взехме си раниците и отиваме с камион - с камион, нямаше рейс. Цялата група - Буча Бехар, една група сестри. В.К.: Вие пътувахте с камион до Чам Курия. Верка: До Чам Курия. Тръгваме, но слизаме най-напред на халите да си вземем продукти. Не от Изгрева тръгваме с камион, а от Халите. Купихме си от халите храна, въже си купих аз на раницата и други работи, провизии си купихме, но като сложих въжето да стегна раницата, изпращя и аз казах: „Станало е нещо." Това е било понеделник в 8 и половина часа, в това време е починал Жорж, после се установи това. В.К.: Значи, когато раницата изпращя.
към текста >>

Верка: До Чам Курия.
Няколко дена преди нас. Аз, с Анина Бертоли си говорехме. Казвам: „Анина", понеже Жорж не беше добре, „да отидем на Мусала, да се помолим от Мусала за Жорж." Тя казва: „Ама ние с баща ми вчера се върнахме." Тогава тя отиде до сестра Паша и каза: „Знаеш ли, че Учителят тръгнал седна група за Мусала." И аз с Пенка Кънева веднага, взехме си раниците и отиваме с камион - с камион, нямаше рейс. Цялата група - Буча Бехар, една група сестри. В.К.: Вие пътувахте с камион до Чам Курия. Верка: До Чам Курия. Тръгваме, но слизаме най-напред на халите да си вземем продукти. Не от Изгрева тръгваме с камион, а от Халите. Купихме си от халите храна, въже си купих аз на раницата и други работи, провизии си купихме, но като сложих въжето да стегна раницата, изпращя и аз казах: „Станало е нещо." Това е било понеделник в 8 и половина часа, в това време е починал Жорж, после се установи това. В.К.: Значи, когато раницата изпращя. Верка: Предварително получавам сигнал, в тоз момент тя изпращя, да, и след това се качваме на един камион и отиваме на Боровец.
към текста >>

Отиваме на Чам Курия, на Боровец - Чам Курия тогава беше.
Имаше и други сестри. После пък те си приказват. Рекох: „Дайте бе, дайте да пеем", понеже Жорж е болен, аз знам, болен в Юндола. В Юндола е Жорж, Аз все, през всичкото време само с мисълта за Жорж, как да му помогнем ний в смисъл с хубави светли мисли и понеже е свързан с тази песен, „Запали се огънят на огнището", да я изпеем. Те не искат, аз обаче се наложих и почнах да пея и започнахме всички да пеем из пътя. Отиваме на Чам Курия, на Боровец - Чам Курия тогава беше. Слизаме, влязохме, купихме си, аз си купих хубави снимки от Чам Курия, за Мусала, Рила и казвам, купих си пликове, листа, да пиша от Мусала на Жорж писмо за Юндола, защото си кореспондирахме. Това беше моето желание. Пенка Кънева ми каза: „Верке, понеже имаш едно хубаво чувство към него, така се явява една ревност, едно такова неприятно чувство." Пък аз възторжено говоря и си тръгнахме, вървим, обаче на Пенка малко така беше не добре, пък на мене почна да ми отслабва сърцето. Вървим, вървим, всички тръгнаха напреде, само ние двете останахме назад много, двете и си приказваме, и хубаво си минахме пътя, но всичко беше свързано с Жорж. И вече си ходил на Мусала там, преди вече да стигнем на хижата, там, този хубавият връх, една красота има, много хубаво нещо.
към текста >>

Слизаме, влязохме, купихме си, аз си купих хубави снимки от Чам Курия, за Мусала, Рила и казвам, купих си пликове, листа, да пиша от Мусала на Жорж писмо за Юндола, защото си кореспондирахме.
После пък те си приказват. Рекох: „Дайте бе, дайте да пеем", понеже Жорж е болен, аз знам, болен в Юндола. В Юндола е Жорж, Аз все, през всичкото време само с мисълта за Жорж, как да му помогнем ний в смисъл с хубави светли мисли и понеже е свързан с тази песен, „Запали се огънят на огнището", да я изпеем. Те не искат, аз обаче се наложих и почнах да пея и започнахме всички да пеем из пътя. Отиваме на Чам Курия, на Боровец - Чам Курия тогава беше. Слизаме, влязохме, купихме си, аз си купих хубави снимки от Чам Курия, за Мусала, Рила и казвам, купих си пликове, листа, да пиша от Мусала на Жорж писмо за Юндола, защото си кореспондирахме. Това беше моето желание. Пенка Кънева ми каза: „Верке, понеже имаш едно хубаво чувство към него, така се явява една ревност, едно такова неприятно чувство." Пък аз възторжено говоря и си тръгнахме, вървим, обаче на Пенка малко така беше не добре, пък на мене почна да ми отслабва сърцето. Вървим, вървим, всички тръгнаха напреде, само ние двете останахме назад много, двете и си приказваме, и хубаво си минахме пътя, но всичко беше свързано с Жорж. И вече си ходил на Мусала там, преди вече да стигнем на хижата, там, този хубавият връх, една красота има, много хубаво нещо. Реката, едно мостче минахме, заслона, аз забравих даже вече, толкоз години минаха, нали, обаче една хубава, красива гледка имаше, преди да стигнем на хижата.
към текста >>

Учителят се съгласи, отиваме там на Боровец, Чам Курия.
А стана грешка, че аз с Неделчо не се срещнах да го запиша това нещо. Той го казал тъй във връзка с неговото заминаване, Много тежко изживя Учителят заминаването на Жорж. Много, защото беше един много добър наш брат. После ще ви кажа за това - телескопа на Изгрева. И както така си вървяхме, реши се да отидем ние с Борис. Учителят се съгласи, отиваме там на Боровец, Чам Курия. Слави каза, че ще дойде там с неговото „Бе-Ка-Ве" му казваха - не беше лека кола, ами едно таквоз скърпено между лека кола и друго нещо, дойде с едни тъмни очила със зет си, Кьосев Георги и така ме погледна, надменно. Но аз бях с Борис. Викам: „Борисе, ако не взема някой камък да го прасна - точно така, както беше - ще вземем една лека кола и ще си отидем заедно." Пък аз имах към 300 лева пари в себе си, така съм си сложила и по 20 лева много. Като кореспондирах с него, пратих му една торба с лукчета бонбони, да черпи помачетата, които около него са и той казвал: „От моята годеница." Пък аз пред светските хора казвам: „Моят годеник." Той казва „мойта годеница", аз казвам „моят годеник", пък всъщност ние сме приятели само. Да, но пред външния свят.
към текста >>

32. 16 - 2. ДА СЕ ОПРЕДЕЛИШ НАВРЕМЕ

Желю Танев Николов

Бялото Братство в град Ямбол. Спомени на Йорданка Тодорова Попова.

По пътя за Карнобад имаме една могила, която се нарича Гяурия.
И аз отиваме тях. Може да не пия, ама да съм с тях. Това продължи и когато дойдеше неделен ден, аз изпитвах най-голямата мъка, най-голямата тъга. Когато работех, през деня делничен ми беше приятно, но дойдеше ли неделен ден, ние празнувахме, макар и жетва да е, тогава изпитвах мъка, която не можех да си обясня защо е. И една вечер пак едно съновидение. По пътя за Карнобад имаме една могила, която се нарича Гяурия. на турски, с моята сестра, покойната, тя си беше заминала, отиваме към тая могила, но аз се изкачих сам на могилата. Когато се изкачих на могилата, забелязах, че почвата й беше като сняг, когато вали - пръхкав, потъваш, не се държи, не е замръзнал. И тая почва беше такава, хлъзга се по нея. Като се изкачих на могилата така просто си забих краката, както в снега се прави и си започнах молитвата. Аз си знаех „Добрата молитва".
към текста >>

33. 20 - 3. ИСТИНСКИЯТ ЛЕЧИТЕЛ И СПАСИТЕЛ

Сутринта тя идва като фурия в къщи и просто ме завлече на техния строеж.
Имах големи неприятности с оценката и плана. Плаках и се молих Учителят да ми помогне. Една нощ, на разсъмване, сънувам Учителят, явява се на тавана до кръста, подава ми един пъпеш, на който е издълбано името му, Беинса Дуно и казва: „Утре ще ти дойда на гости." Събудих се, разтреперана от вълнение. Много често хората, които строят, се канят едни други да оглеждат строежите си. Моя близка няколко пъти ме беше канила, но майка ми беше болна на легло и аз не намирах свободно време. Сутринта тя идва като фурия в къщи и просто ме завлече на техния строеж. Издигаха междинните стени, изпълнението некачествено, но апартаментите много слънчеви. Подадох заявление за смяна и макар че беше незаконно прехвърлянето от частен в държавен строеж, за Бога няма нищо невъзможно. По-късно, под предлог, че правя религиозни събрания, искаха да ме изселят, но Бог изсели този, който ми готвеше този сюрприз. След заминаването на баща ми, от едно чекмедже, в което баща ми държеше ценни за него неща, майка ми извади и ми показа Антиминса, даден на баща ми от Учителя, но кога и при какви обстоятелства - не зная. Много пъти той ми е казвал, че има да сподели интересни преживявания, но нито ги записа, почина внезапно и не можа да ги сподели с никого.
към текста >>

34. І.02.24. ОТНОШЕНИЕТО НА РУСИЯ КЪМ „ОТКРОВЕНИЕТО И УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ

тя губи войната си с Япония и загубва Манджурия в далечния Изток.
Божието Царство иде. Зад бурите, зад огъня, е Господ. Подир страданията и неволите е царствуващата Правда и Истина." През 1905 г. Русия преминава през революция, която я разтърсва из основи. През 1905 г. тя губи войната си с Япония и загубва Манджурия в далечния Изток. До остров Цушима руският балтийски военен флот, прехвърлен през океани и морета, за да помогне на морската база Порт Артур на обсадните руски войски в Далечния Изток бива потопен от японската армада. Русия капитулира със загуби на далекоизточните си територии. Онези, които отхвърлиха „Откровението", то тяхното име също бе заличено в небесата и се лишиха от закрилата на Святия Дух, който движеше времена, събития и народи. Император Александър II бе убит на 1 март 1881 г., а синът му Александър III (1881-1894) скоропостижно почива на 49 години, на 20.Х.1894 г. Наследява го синът му Николай II (1894-1918), който бива свален по време на февруарската руска революция (1917 г.), а след Октомврийската революция от 1917 г., то на следващата година е убито цялото императорско семейство, во главе с императора.
към текста >>

35. V.III.II За идването на Господния Дух

II За идването на Господния Дух Петък, Чам Курия 14 юли 1922 година 1.
II За идването на Господния Дух Петък, Чам Курия 14 юли 1922 година 1. Божията Любов носи пълния живот. 2. Пълният живот изразява Божията Любов. 3. Пълният живот и пълната Любов изразява човека. 4. Благостта съгражда сърдцето. 5. Изпрати ни Господа Благия си Дух, да оживи душите ни. 6.
към текста >>

36. V.III.Ill Господния Дух идва

(3 часа сутринта, 16 юли 1922 година, Чам Курия) 3.
Ill Господния Дух идва 1. Нашата любов да бъде като Божията Любов (6 часа сутринта, 16 юли 1922 година.) 2. Твоята любов да бъде като едната проявена Божия Любов. И дойде Той при мен и видях Неговото присъствие. И Благ бе Той към мен във всичките си пътища. (3 часа сутринта, 16 юли 1922 година, Чам Курия) 3. В Любовта ти да има мекота; В езика ти да има Мъдрост; В погледа ти да има Истина; В решенията ти да има Правда; В постъпките ти да има Доброта. (3 часа сутринта, 16 юли 1922 година, Чам Курия) 4. Любовта създава всичко. (8 часа сутринта, 17 юли 1922 година) 5. 1897. 7.
към текста >>

(3 часа сутринта, 16 юли 1922 година, Чам Курия) 4.
Твоята любов да бъде като едната проявена Божия Любов. И дойде Той при мен и видях Неговото присъствие. И Благ бе Той към мен във всичките си пътища. (3 часа сутринта, 16 юли 1922 година, Чам Курия) 3. В Любовта ти да има мекота; В езика ти да има Мъдрост; В погледа ти да има Истина; В решенията ти да има Правда; В постъпките ти да има Доброта. (3 часа сутринта, 16 юли 1922 година, Чам Курия) 4. Любовта създава всичко. (8 часа сутринта, 17 юли 1922 година) 5. 1897. 7. март Обещанието Господне Идването на Божия Дух Учителя М. В. У.
към текста >>

17 юли 1922 година, понеделник, 11 часа сутринта, Чам Курия.
Любовта създава всичко. (8 часа сутринта, 17 юли 1922 година) 5. 1897. 7. март Обещанието Господне Идването на Божия Дух Учителя М. В. У. 17 юли 1922 година, понеделник, 11 часа сутринта, Чам Курия. На 33 години влезе Божия Дух в Учителя. На 48 години слезе Христовия Дух в Учителя. На 58 години идва Господния Дух в Учителя. И стана Все и Вся. 6. Вложи думите на Любовта в сърдцето си; Словата на Мъдростта в в ума си.
към текста >>

(24 юли 1922 год., 2 часа след обед, Чам Курия.)
Прилагай ги прилежно с неуклонна вяра, непрестанна вяра. Той ще те крепи с крепката си десница. Неговата Виделина ще весели сърдцето ти. (18 юли 1922 год., вторник, 3 часа и 50 минути преди обед, първото езеро Мусала.) 7. Люби без страх, Мисли без противоречие, Действувай без извращение. (24 юли 1922 год., 2 часа след обед, Чам Курия.)
към текста >>

37. V.III.IV Господният Дух действува

(16 юли 1922 година, Чам Курия.) 17.
Възлюби Истината с душата си, Правдата с Духа си. Следвай Мъдростта с ума си и Любовта със сърдцето си. Прилагай Добродетелта със силата си. (6 юли 1922 година.) 16. Нашата любов да бъде като Божията Любов. (16 юли 1922 година, Чам Курия.) 17. Твоята Любов да бъде като едната проявена Божия Любов. 18. И дойде Той при мен и видях Неговото присъствие. И благ бе Той към мен във всичките си пътища. (16 юли 1922 година, 3 часа след обед, Чам Курия.) 19. В Любовта ти да има мекота.
към текста >>

(16 юли 1922 година, 3 часа след обед, Чам Курия.) 19.
Нашата любов да бъде като Божията Любов. (16 юли 1922 година, Чам Курия.) 17. Твоята Любов да бъде като едната проявена Божия Любов. 18. И дойде Той при мен и видях Неговото присъствие. И благ бе Той към мен във всичките си пътища. (16 юли 1922 година, 3 часа след обед, Чам Курия.) 19. В Любовта ти да има мекота. В езикът ти да има Мъдрост. В погледът ти да има Истина. В решенията ти да има Правда. В постъпките ти да има Доброта.
към текста >>

(16юли 1922 година, 3 часа след обед, Чам Курия.) 20.
В Любовта ти да има мекота. В езикът ти да има Мъдрост. В погледът ти да има Истина. В решенията ти да има Правда. В постъпките ти да има Доброта. (16юли 1922 година, 3 часа след обед, Чам Курия.) 20. Любовта създава всичко. (17 юли 1922 година, 8 часа сутринта, Чам Курия.) 21. 1987 година, 7 март Обещанието Господне. Идването на Божия Дух. У. (Учителят). М. В. У.
към текста >>

(17 юли 1922 година, 8 часа сутринта, Чам Курия.) 21.
В погледът ти да има Истина. В решенията ти да има Правда. В постъпките ти да има Доброта. (16юли 1922 година, 3 часа след обед, Чам Курия.) 20. Любовта създава всичко. (17 юли 1922 година, 8 часа сутринта, Чам Курия.) 21. 1987 година, 7 март Обещанието Господне. Идването на Божия Дух. У. (Учителят). М. В. У. (Мировият Велик Учител) (17 юли 1922 година, 11 часа сутринта, понеделник, Чам Курия.) Забележка на редактора: 1. Божественият Дух слиза върху Петър Дънов на 7 март 1897 година и той става Учител. 2.
към текста >>

(Мировият Велик Учител) (17 юли 1922 година, 11 часа сутринта, понеделник, Чам Курия.) Забележка на редактора: 1.
Любовта създава всичко. (17 юли 1922 година, 8 часа сутринта, Чам Курия.) 21. 1987 година, 7 март Обещанието Господне. Идването на Божия Дух. У. (Учителят). М. В. У. (Мировият Велик Учител) (17 юли 1922 година, 11 часа сутринта, понеделник, Чам Курия.) Забележка на редактора: 1. Божественият Дух слиза върху Петър Дънов на 7 март 1897 година и той става Учител. 2. Христовият Дух влиза в Петър Дънов август 1912 година, в село Арбанаси и Той става Мировият Учител. 3. Господният Дух идва върху Петър Дънов на 16 юли 1922 година, в Чам Курия и Той е Всемировият Учител на Вселената Духът -Беинса Дуно. В него е светата Троица: Божественият дух, Христовия Дух и Господния Дух. Той е Емануил, живият Бог на земята. 22.
към текста >>

Господният Дух идва върху Петър Дънов на 16 юли 1922 година, в Чам Курия и Той е Всемировият Учител на Вселената Духът -Беинса Дуно.
Идването на Божия Дух. У. (Учителят). М. В. У. (Мировият Велик Учител) (17 юли 1922 година, 11 часа сутринта, понеделник, Чам Курия.) Забележка на редактора: 1. Божественият Дух слиза върху Петър Дънов на 7 март 1897 година и той става Учител. 2. Христовият Дух влиза в Петър Дънов август 1912 година, в село Арбанаси и Той става Мировият Учител. 3. Господният Дух идва върху Петър Дънов на 16 юли 1922 година, в Чам Курия и Той е Всемировият Учител на Вселената Духът -Беинса Дуно. В него е светата Троица: Божественият дух, Христовия Дух и Господния Дух. Той е Емануил, живият Бог на земята. 22. Вложи думите на Любовта в сърдцето си; Словата на Мъдростта в ума си; Лъчите на Истината в душата си. Ходи с целостта на Духа си в пътят Господен. Слушай думите на Живота.
към текста >>

(24 юли 1922 година, 2 часа след обед, Чам Курия.) 24.
Прилагай ги прилежно с неуклонна вяра и непрестанна Любов. Той ще те крепи с крепката си десница. Неговата Виделина ще весели сърдцето ти. (18 юли 1922 година, 3 и 50 часа сутринта, вторник, Мусала, първото езеро.) 23. Люби без страх, Мисли без противоречие, Действувай без извращение. (24 юли 1922 година, 2 часа след обед, Чам Курия.) 24. В Любовта бъди неизменна. В Мъдростта бъди постоянна. В Истината бъде неуморна. (12 март 1923 година, към ученика Аверуни - верният ученик.) 25. Ученикът трябва да учи великите истини на Божествения живот навреме.
към текста >>

38. ТРИТЕ СВЕЩЕНИ ИМЕНА НА УЧЕНИКА И УЧЕНИКЪТ АВЕРУНИ IV

в Чам Курия и Той вече е Всемировият Учител на Вселената, Духът - Беинса Дуно.
„Вярваш ли в мен, Твоят Господ и Спасител, Който ти говори сега? " „Вярвам в Господа, Спасител, Емануил, който ми говори сега! " III Свидетелство. „Вярваш ли в моя Вечен и Благ Дух, който изработва твоето спасение? " Господният Дух идва върху Петър Дънов на 16 юли 1922 г. в Чам Курия и Той вече е Всемировият Учител на Вселената, Духът - Беинса Дуно. Управлява цялата Вселена. В Него е Светата Троица: Божественият дух. Христовият Дух и Господният Дух. Той е Емануил, живият Бог на земята и небето! 4. Виж: „Космогония и Слово на Всемировия Учител Беинса Дуно" („Изгревът", том I, стр.
към текста >>

39. ПРАВИЛА, ПРОГРАМА, УПРАЖНЕНИЯ ЗА УЧЕНИКА V

Чам Курия, 31 .VII.1922 г.
За пиене само вода, никакви соди, лимонада и пр. Учениците от окултната школа не употребяват чадър за слънце. За дъжд и то по необходим случай може, и то само черен чадър, а не зелен и т.н. Правило VII: Никога не уреждай работите, остави всичко само да се уреди. Както е дошло, без да мислиш, тъй и ще си отиде, без да се тревожиш. Чам Курия, 31 .VII.1922 г. Никакви къси ръкави, а дълги и широки. Също и роклите да бъдат дълги. От никого нищо да не вземаш, абсолютно нищо, нито за ядене, нито друго за пиене или обличане. Нищо мое да не даваш на другиго (особено за обличане). Правило VIII: Никога да не те е страх от страдание.
към текста >>

40. ПРОЯВЛЕНИЯТА НА БОГА, СВЕТЛИНАТА НА БОГА И ПРИСЪСТВИЯТА НА БОГА VI 21-40

Чам Курия, 25.VI.1926 г.
13.VI.1926 г. Свободата. 36 Свободата седи в това, в даден случай да носиш или да вземеш толкова, колкото ти е потребно, ни повече, нито по-малко. 13.VI.1926 г. Доброто. 37 Винаги е добре и да се живее в Господа. Пълен е Той с добрини. Чам Курия, 25.VI.1926 г. Духът на Истината. 38 Пътят на Истината избрах. Ще ходя в Исти- ната Ти. Научи ме, Господи, в пътя си. Покажи, проводи Виделината си и Истината си, те да ме водят.
към текста >>

41. САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА БОГАТСТВОТО НА СЪРЦЕТО, УМА И ДУШАТА VII част

Учителят Петър Дънов Беседи протоколи и разговори пред ръководителите на братските кръжоци в България 1923 год. - 1930 год.

Чам Курия 22.
123 малко облаци.Слънце! 21. И ни съдействай 10. VIII. неделя 1 ч.с.об. 123 Слънце! Ясно! Чам Курия 22. Да растем във всяко познание и мъдрост 11. III. понедел. 9 ч.с. Мусалла,мъгла, студено 23. Да се учим от 12. VIII.
към текста >>

42. БЕСЕДИ на Учителят Дънов пред ръководителите на братските кръжоци в страната 1923 година

Някои ми предложиха да отида в Чам Курия с техния автомобил, но аз отказах.
Ако Стамболийски имаше вяра щеше да остане жив. Каквото му кажат 100% вярваше. Той беше краен оптимист. Но на земята никога не става със 100% сигурност. По някой път има 50% изключение, по някой път 75%. Някои ми предложиха да отида в Чам Курия с техния автомобил, но аз отказах. На мене много по-приятно ми е пеша. Най-първо между всинца ви трябва да се образува една вътрешна връзка. Вашите материални работи да не разклащат вашето духовно положение. Вие седите и чакате да развиете красноречието и след това да излезете и изведнъж да говорите. Чрез проповед светът не се оправя.
към текста >>

43. ПРОТОКОЛИ И РАЗГОВОРИ от братската среща на ръководителите 1924 година

Друга една сестра пратих в Чам-Курия, бе много слаба.
За намиращия се в опасност военен, телеграфирват и го подкрепят. Поддръжка трябва и в духовния, и в умствения, и в материалния живот. Разбирам съзнателния материален живот. Имаше един брат Дързев, който живееше в лоша стая тук. Дадох наставления, настани се по-добре, по-хигиенично, но волята му излезе слаба и аз занят с други работи не можах да проследя до колко се изпълняват наставленията ми, и той си замина. Друга една сестра пратих в Чам-Курия, бе много слаба. Поръчах й да слуша, ако иска да оздравее. Като охлюв да пъпли и на слънце да излиза и се пече. Послуша ме и се съвзе. Тя трябваше да си замине, но остана. Иска се послушание и помощ от приятелите, от братята и сестрите.
към текста >>

44. 19. СИНАРХИЯ Статия трета

Иван Толев

ТОМ 15

Рим е бил основан от разбойниците, които са завзели съществуващата на това място провинция на теократическата Етрурия.
Атина представлява в старо време чистия тип на такава република и не трябва да се забравя, че Атина дължи славата си не толкова на тоя начин на управление, колкото на учрежденията, заети от другите държавици на Гърция, Финикия и главно от Египет - на тайното учение на Орфея, на делфийските и елевзинските тайнства, на обредите на Амфиктиона и пр. Свободата на гражданите на тази република се обезпечавала с робство и никой не е бил гарантиран от възможността сам да попадне в робство. Така например, ако Ницер не би откупил Платона, то този популяризатор на Питагора би бил принуден, при всичката дълбочина на своите метафизически разсъждения за републиката, да ограничи дейността си с точно изпълнение на робската длъжност, под заплахата на камшика, мъчението му и набиване на кол. Уредбата на Картаген също така е било строго републиканска. Терорът, главният символ на който бил идолът на Молоха, е служил за основа на държавния му строй и робството на нумидийците е служило за гаранция на свободата на гражданите. Рим е бил основан от разбойниците, които са завзели съществуващата на това място провинция на теократическата Етрурия. По грубостта на нравите си, той надминаваше Атина и Картаген, и начинът на управлението в него бе също републикански, макар и с някои изменения, които са се дължали на теократическите учреждения и които несполучил да унищожи при всичките си старания. Така например, върховният жрец на Рим, с дванадесетте си първосвещеници, се е ползувал с толкова голяма власт, че е могъл да отложи или разпусне народното събрание. Но когато римляните, под влиянието на пиронизма, изгубили вярата си и престанали да имат доверие във върховния жрец, толкоз необходимо за изпълнение на длъжността му, тогава отечеството на Цинцината стана отечество на Сула, и Юли Цезар решил да се короняса не само с императорска корона, но и с венец на първосвещеник. За да заякчат свободата си, републиканците-римляни, недоволни от робуването на своите подчинени, обърнали в роби гражданите на всичките покорени от тях народи. Правителствата на градовете на Италия, Фландрия или Холандия били републикански само по име, ала в действителност представителната система на управление в тия градове била общинска или емпорократическа, а понякога и едната и другата, както понастоящем е в Англия, Съединените Северо-Американски Държави, Швейцария и каквато би желала да стане буржоазната демокрация на Франция, неспособна впрочем да достигне това, по причина, за която не е място тук да говоря. Монархия.
към текста >>

Азия, Африка и цяла Европа, до изникването на разкола на Ирша, се управляваха с теокрация, от разделянето и разлагането на която се образуваха всичките религии на Египет, Палестина, Гърция, Етрурия, Галия, Испания и Великобритания.
Основата на чистата теокрация е религията. Целта, която тя преследва, е развитието на умовете и културата на сърцето, всеобщото единение и мира. Средството за постигане на тая цел е уважението към всичките религии и разяснението на тяхната общност. Необходимото условие за постигане на същата цел се явява личната увереност както на законодателя, така и на народа в действителността и полезността на науките и добродетелите, проповядвани и практикувани от иерарсите и свещенослужителите. Гаранцията за успеха на тази форма на управление е непрекъснатото приближаване на човека към божествените идеали чрез възпитание, обучение, посвещение и най-после, чрез избор на най-добрите от преуспяващите хора. Азия, Африка и цяла Европа, до изникването на разкола на Ирша, се управляваха с теокрация, от разделянето и разлагането на която се образуваха всичките религии на Египет, Палестина, Гърция, Етрурия, Галия, Испания и Великобритания. Тази теокрация, подробно описана в свещените летописи на индусите, персите, китайците, египтяните, иудеите, финикяните, етрусците, друидите, келтските барди и даже в скандинавските и исландските саги, е била основана от един завоевател, когото възпяват Рамаян Валмик и Нон в Дионисиадата (описание на похода на Диониса в Индия). Следите от това единство на религиите са се запазили навред, като например: според свидетелствуването на Дамис и Филострат, Аполони Тиански, съвременник на Исуса Христа, е водил учени беседи в религиозните центрове на целия свят с жреците на всичките религии, от Галия до Индия и Етиопия. В сегашно време франкмасонството, което е само костите и скелета на теокрацията, е единствената организация, която има тоя всемирен характер и която, като почва от тридесет и третата степен, напомнюва съвършено малко по личния си състав някогашния интелектуален и религиозен съюз. Мойсей, който бе посветен в тайните на египетските храмове, в които от времето на Иршовия разкол бе се установил смесеният теократически начин на управление - поискал да спаси няколкото свещени книги, които щели да се изгубят, поради общата умствена и религиозна разпуснатост. И той бил избрал ония свещени книги, в които е била сбито изложена цялата свещена мъдрост, старателно маскирана с всякакъв вид символи и басни.
към текста >>

45. 1929 година - продължение

И отбих се у сеутрата Неда и след като й дадох 9 серия до 10 книжка - 6, 7, 8, 9 и 10, отидох си за Водица по яйкънския път и през курията.
При Цар-Асеновската чешма седнах да се нахраня и хвърлих мократа риза да съхне. Ядох чесън и хляб, мокрен с вода. В Цар-Асен не намерих Цона и Стела Атанасова. Отишли за заплата в Ковачевец. Ходих у Недялкови. И отбих се у сеутрата Неда и след като й дадох 9 серия до 10 книжка - 6, 7, 8, 9 и 10, отидох си за Водица по яйкънския път и през курията. Срещнах Стела, Цона, попа Цар-Асеновския, попадията и Хаджията и Хаджий-ката ги изпращат накрай селото. Като се заприказвахме, попът ми извести с известна насмешка един вид, че най-големият организатор на Дъновистите из Търновска околия се самообесил в Боровата гора в София и сега Варненска поща щяла да почне да му издава, печата, писмата. Говори след това, че се бил срещал с Господин Дънова, че той бил ловък, не искал да спори никак и хитро се откачал и отклонавал от спорове и ред други подобни. Говори с такава надутост и гордост като че оборил Дъновото учение, и Дъновизмът е нищо за него, освен хора блудници и развалени типове. И каза, че започва да печати статии против Дънова, като вече се снабдил с 8 серии от Неговите беседи и с факти и цитати из беседите щял да излезе.
към текста >>

46. Дневник VI. 19.ХI.1934 год. - 10.III.1937 год.

1936 година

Около мен се намира едно младо момиче, спретнато, с красива физиономия, подвижен темперамент - израз на типична Меркуриянка.
Времето бе добро. 22.ХI.1936 год., неделя Събудих се в 5 и 25. Станах. Сън: Сънувал съм, че сме някъде като че във Водица, но при непозната обстановка. Намирам се у познати. Работим нещо, разгледваме лехени за калайдисване. Около мен се намира едно младо момиче, спретнато, с красива физиономия, подвижен темперамент - израз на типична Меркуриянка. Отнася се много любезно. После каза, че тя е женена и че си има мъж, който отсъствува някъде. Предстоеше да нощуваме в това село у тия именно хора. Тая млада невеста поела, а аз и Еленка ще спим заедно на едно легло. На Еленка й прави впечатление, че спокойно си лягам, без да ми обръща внимание, че домен ляга любяща ме Елена.
към текста >>

47. Приложение I. Т. Н. Караваневски Мазаров и творческият дух на българина София, 1940 г.

Тя била пеяла някога толкоз хубаво и силно, че дори един ден сам Змей-горянин не изтраял повече, а се спуснал през бури и гръмотевици от Голям-Висок край родното й село Турия, за да я полюби.
И ето: с него Мазаров замина, вместо към родното ни село, дето го чакаше забвението, към Виенската опера, дето го целуна безсмъртието. Той се хвърли в неравната борба там с цялото си самобитно българско дарование и преодоля нещастието и чуждите срамове... На отговорните ни места и лица! Натурален, корав, неподатлив български селянин, той издържа, както никой друг, решителния смъртоносен скок в живота и спечели най-желаното: сграбчи в сладостно упоение лавровия венец на нов български и световен талант, за да го понесе върху широките си плещи, като слава на целия български народ. Световноизвестният оперен диригент Бруно Валтер е безумно възхитен от скромния, млад и красив българин, който изскокна сякаш сомнабула от тракийските някогашни светилища, за да напомни безсмъртието на Орфея... Търпението и трудът надвиха всичко! Суетата ни подсказва, че Мазаров е наследил певческите си способности от своята прабаба. Тя била пеяла някога толкоз хубаво и силно, че дори един ден сам Змей-горянин не изтраял повече, а се спуснал през бури и гръмотевици от Голям-Висок край родното й село Турия, за да я полюби. И често се приказвало с трепет за това тайнствено свиждане, началото и краят на което не се знае точно. Онова, което, обаче, се помни добре, то е, че прадядото, дядото, както и самият баща на Мазаров са си предавали силния, ясен и хубав козарски глас. Останалото е дадено от усилието към съвършенство, на дългата му и разумната му школовка... Малко ли е това наследство! - Аз не мога да Ви обясня всичко! Непринудено усмихнат ми рече той след завръщането си в България, като най-голям артист вече от Виенската опера, дето беше изсипано толкоз много злато в краката му, за да го имат само големите меценати на изкуството.
към текста >>

48. Дневник V. Наченат на 22.IV.1934 год. Завършен на 18.Х1.1934 год.

Турия, Казанлъшко, Ради Романов - с.
Величков" № 70. Г-ца Дешка Нанкова с. Шейново, Казанлъшко, г-жа Чапкънова - гр. Казанлък. Петко Иван. Коцев от с. Турия, Казанлъшко, Ради Романов - с. Шипка, Казанлъшко, Ботю Данчев Тючев - контрольор при Б.З.Б., г-ца Николина Ханъмова, Станю Христов - с. Радювене, Ловченско. Христо Ковтанитов, секретар на тютюнева фирма в Шейх-Джумая. Диман Диманов - с. Енина, Казанлъшко, и г-жа Василка Чапкънова.
към текста >>

49. XI. Призов към майките

Елена Казанлъклиева

ТОМ 17

Птичка ли нарисува, гарга ли надращи, тя ще каже: „ето моя художник"; с бурия ли засвири, тя се възхищава, че музикант ще стане.
Момата трябва да има чистота на мисли, чувства и желания, а бащата трябва да е честен, благороден и целомъдрен. Само при тия качества може да ни дадат добри деца и то едно до две, защото за повече капитал нямаме. И затова, когато видя майка, че държи в ръцете си или на гърдите си дете, тя тъй нежно го поглежда, защото е вложила скъпи надежди и мечти и дава мило и драго, за да възрасти неговия живот, душата ми почва да плаче, защото, след вложената топла любов, ще се развие някое змийче, за да я ухапе, или пък ще се напие и ще вдигне ръка да я набие, а тя, от любов, пак няма него да упреква, а ще каже: „Пусти другари, майка, те те направиха така." Или ще я оставят на слугинята, а тя ще я остави без риза, оцапана и паднала на земята! Докато са малки, все са мили и сладки. За майката те са все таланти и гении. Птичка ли нарисува, гарга ли надращи, тя ще каже: „ето моя художник"; с бурия ли засвири, тя се възхищава, че музикант ще стане. Добре е да мислим доброто, но кога? - Когато сме посадили нещо и тогава да мислим, че като дойде дъжд, като пекне слънцето, ще израсне житото, ще цъфнат ябълките и всички хубави плодове, които сме садили. Но ако не сме садили и чакаме това, което са садили нашите деди и прадеди, такъв плод ще берем. Ако жената върви по този път, такава ще й бъде участта. Ще се реди и труфи заради мъжа, ще скрива своите недостатъци, които има в себе си и ще иска с лъжа да го вземе.
към текста >>

50. ГЕОРГИ РАДЕВ

Сфера на Меркурия Житно зърно, Г.
88 ÷ 94.................................................................................. 71 22. Сфера на Юпитера Житно зърно, Г. XI (1937), кн. 7 ÷ 8, с. 194 ÷ 197 ............................................................................ 76 23. Сфера на Меркурия Житно зърно, Г. ХІІ (1938), кн. 7 ÷ 8, с. 186 ÷ 190 ........................................................................... 79 24. Сфера на Венера Житно зърно, Г. XII (1938), кн.
към текста >>

51. 21. Сфера на Сатурна

На автомобила - сам Юпитер, придружен от Меркурия - неговия небесен секретар, придържащ на коленете си своята портативна пишеща машина.
Както и да е, но да кажем, че тази двойка – „Венера” и „Марс” - видеше този странен старец да хвърля своята кратунка, за да пие вода с шепата си направо от извора. Може би самото пиене из шепа, колкото и простолюдно да изглежда, не би отблъснало щастливата двойка, но при едно условие: ако „Венера” пие вода от шепите на „Марса” и Марс — от розовите шепи на Венера. Ала друго би отвърнало от Диогена тия красиви юноши, в сърцата на които е цъфтяла пролет - суровият му отшелнишки вид, нерадостната самота, в която е живял и - бъчвата. Не, те не могат да живеят така самотно, като пустинници, и при това - в бъчви! Но докато младата двойка, хваната под ръка, отвръща насмешлив поглед от Диогена, който си седи кротко пред бъчвата и се прави, че мижи, ето - затрещава автомобил. На автомобила - сам Юпитер, придружен от Меркурия - неговия небесен секретар, придържащ на коленете си своята портативна пишеща машина. „Е, ще възкликнат някои, но това е вече непростителна игра на фантазията! Какви ти автомобили по времето на Диогена, какви ти Юпитеровци, които се возят на автомобил, какви ти Меркуриевци, които работят на пишеща машина! ” Но вместо да се възмущават тия добри люде, които се движат все още с волска кола във времето на аероплана, на радиото и на киното, нека се вгледат по-добре в лицата на всички тия люде. Те ще видят с учудване, че всъщност тук няма никакъв Диоген, ами един съвременен привърженик на природосъобразния живот, който прави водни и слънчеви бани по методата на Луи Куне. При това няма никаква бъчва, ами една проста колиба - нещо като дървена барака, която била много по-хигиенична, според този краен вегетарианец и въздържател, отколкото кой да е апартамент в някоя съвременна кооперация.
към текста >>

52. 23. Сфера на Меркурия

23. Сфера на Меркурия Житно зърно, Г.
23. Сфера на Меркурия Житно зърно, Г. ХІІ (1938), кн. 7 ÷ 8, с. 186 ÷ 190 Ако ви се случи да влезете в някое добре уредено търговско заведение, да речем в някое стено-дактило и литопечатно заведение, първото нещо, което ще порази слуха ви, то е тракането на пишещите машини. Това не е тежкия бумтеж на някоя стара печатарска машина, нито острият, резлив шум на машините в някоя дърводелска фабрика, а тракане — леко, пъргаво, ловко, с едва доловими приливи и отливи в бързината, прекъсвано навремени от кратки паузи. Наистина, туй тракане не прилича на бумтежа на грамадните, тежки машини, от които на непривикналия му гръмва главата, ала слушаш ли го дълго време, ще изпиташ същото нервно раздразнение, каквото изпитваш, когато слушаш нескончаемото брътвене на някой бъбривец, който спира своя брътвеж, колкото да си поеме дъх.
към текста >>

Това почти равномерно тракане е безсловесният говор на една машина, която ще да е изобретена от Меркурия - отдавна знайния от митологията бог на речта и на писмото.
ХІІ (1938), кн. 7 ÷ 8, с. 186 ÷ 190 Ако ви се случи да влезете в някое добре уредено търговско заведение, да речем в някое стено-дактило и литопечатно заведение, първото нещо, което ще порази слуха ви, то е тракането на пишещите машини. Това не е тежкия бумтеж на някоя стара печатарска машина, нито острият, резлив шум на машините в някоя дърводелска фабрика, а тракане — леко, пъргаво, ловко, с едва доловими приливи и отливи в бързината, прекъсвано навремени от кратки паузи. Наистина, туй тракане не прилича на бумтежа на грамадните, тежки машини, от които на непривикналия му гръмва главата, ала слушаш ли го дълго време, ще изпиташ същото нервно раздразнение, каквото изпитваш, когато слушаш нескончаемото брътвене на някой бъбривец, който спира своя брътвеж, колкото да си поеме дъх. Това почти равномерно тракане е безсловесният говор на една машина, която ще да е изобретена от Меркурия - отдавна знайния от митологията бог на речта и на писмото. Пишещата машина - подобно телеграфа - е „меркурианка”. Тя е дело негли на изобретателния гений на Меркурия, който, в нашата епоха на машината, е смогнал чрез дактилографията да машинизира писането — една от най-типичните функции в сферата на Меркурия - за да бъде то в съгласие със стила на времето. Меркурий, впрочем, е неподражаем в своята приспособимост към условията на живота. При това, той обладава рядък изобретателски дар - нещо, което е майсторски изтъкнато във великолепния мит, който са ни завещали древните гърци. Спомняте си, как той успява, благодарение на дивния музикален инструмент— лирата, изобретена от него, да укроти благородния гняв и възмущение на Аполона.
към текста >>

Тя е дело негли на изобретателния гений на Меркурия, който, в нашата епоха на машината, е смогнал чрез дактилографията да машинизира писането — една от най-типичните функции в сферата на Меркурия - за да бъде то в съгласие със стила на времето.
186 ÷ 190 Ако ви се случи да влезете в някое добре уредено търговско заведение, да речем в някое стено-дактило и литопечатно заведение, първото нещо, което ще порази слуха ви, то е тракането на пишещите машини. Това не е тежкия бумтеж на някоя стара печатарска машина, нито острият, резлив шум на машините в някоя дърводелска фабрика, а тракане — леко, пъргаво, ловко, с едва доловими приливи и отливи в бързината, прекъсвано навремени от кратки паузи. Наистина, туй тракане не прилича на бумтежа на грамадните, тежки машини, от които на непривикналия му гръмва главата, ала слушаш ли го дълго време, ще изпиташ същото нервно раздразнение, каквото изпитваш, когато слушаш нескончаемото брътвене на някой бъбривец, който спира своя брътвеж, колкото да си поеме дъх. Това почти равномерно тракане е безсловесният говор на една машина, която ще да е изобретена от Меркурия - отдавна знайния от митологията бог на речта и на писмото. Пишещата машина - подобно телеграфа - е „меркурианка”. Тя е дело негли на изобретателния гений на Меркурия, който, в нашата епоха на машината, е смогнал чрез дактилографията да машинизира писането — една от най-типичните функции в сферата на Меркурия - за да бъде то в съгласие със стила на времето. Меркурий, впрочем, е неподражаем в своята приспособимост към условията на живота. При това, той обладава рядък изобретателски дар - нещо, което е майсторски изтъкнато във великолепния мит, който са ни завещали древните гърци. Спомняте си, как той успява, благодарение на дивния музикален инструмент— лирата, изобретена от него, да укроти благородния гняв и възмущение на Аполона. Божественият музикант, воден от своята интуиция, от своята тънка способност да отгадава, пристига разгневен при Меркурия, който не преди много време му бил задигнал цяло стадо най-отбрани крави. Той връхлита сукори хванатия натясно Меркурия, но последният не е глупак като Марса да се бие — че и без това престъплението му е вече открито.
към текста >>

Божественият музикант, воден от своята интуиция, от своята тънка способност да отгадава, пристига разгневен при Меркурия, който не преди много време му бил задигнал цяло стадо най-отбрани крави.
Пишещата машина - подобно телеграфа - е „меркурианка”. Тя е дело негли на изобретателния гений на Меркурия, който, в нашата епоха на машината, е смогнал чрез дактилографията да машинизира писането — една от най-типичните функции в сферата на Меркурия - за да бъде то в съгласие със стила на времето. Меркурий, впрочем, е неподражаем в своята приспособимост към условията на живота. При това, той обладава рядък изобретателски дар - нещо, което е майсторски изтъкнато във великолепния мит, който са ни завещали древните гърци. Спомняте си, как той успява, благодарение на дивния музикален инструмент— лирата, изобретена от него, да укроти благородния гняв и възмущение на Аполона. Божественият музикант, воден от своята интуиция, от своята тънка способност да отгадава, пристига разгневен при Меркурия, който не преди много време му бил задигнал цяло стадо най-отбрани крави. Той връхлита сукори хванатия натясно Меркурия, но последният не е глупак като Марса да се бие — че и без това престъплението му е вече открито. Той гузно се усмихва на Аполона, и цялата му мисъл е, не как да се защити, а как по-ловко да се изплъзне из тая беда, как да замаже работата. И той, наистина, успява да стори това. Като показва лирата си на Аполона, последният се захласва от възторг пред тоя чуден инструмент - майсторско изобретение на Меркурия, който открил звучащата струна и законите на нейните съкращения, подчинени на известни числа. Тук проличава, у тоя иначе безскрупулен бог, който не се подвоумява и да полъгва, и да пооткрадва, кога му падне сгода (нали затова търговците и крадците го тачат като свой бог!), неговата будна интелигентност, която схваща свойствата на нещата и ги използува за практични цели.
към текста >>

Той връхлита сукори хванатия натясно Меркурия, но последният не е глупак като Марса да се бие — че и без това престъплението му е вече открито.
Тя е дело негли на изобретателния гений на Меркурия, който, в нашата епоха на машината, е смогнал чрез дактилографията да машинизира писането — една от най-типичните функции в сферата на Меркурия - за да бъде то в съгласие със стила на времето. Меркурий, впрочем, е неподражаем в своята приспособимост към условията на живота. При това, той обладава рядък изобретателски дар - нещо, което е майсторски изтъкнато във великолепния мит, който са ни завещали древните гърци. Спомняте си, как той успява, благодарение на дивния музикален инструмент— лирата, изобретена от него, да укроти благородния гняв и възмущение на Аполона. Божественият музикант, воден от своята интуиция, от своята тънка способност да отгадава, пристига разгневен при Меркурия, който не преди много време му бил задигнал цяло стадо най-отбрани крави. Той връхлита сукори хванатия натясно Меркурия, но последният не е глупак като Марса да се бие — че и без това престъплението му е вече открито. Той гузно се усмихва на Аполона, и цялата му мисъл е, не как да се защити, а как по-ловко да се изплъзне из тая беда, как да замаже работата. И той, наистина, успява да стори това. Като показва лирата си на Аполона, последният се захласва от възторг пред тоя чуден инструмент - майсторско изобретение на Меркурия, който открил звучащата струна и законите на нейните съкращения, подчинени на известни числа. Тук проличава, у тоя иначе безскрупулен бог, който не се подвоумява и да полъгва, и да пооткрадва, кога му падне сгода (нали затова търговците и крадците го тачат като свой бог!), неговата будна интелигентност, която схваща свойствата на нещата и ги използува за практични цели. Както и да е, но двамата богове се примиряват и сключват може би първата търговска сделка по правилата на натуралната обмяна - Меркурий дава лирата си на Аполона, а последният му връчва своята кадуцея; златна тояга, чийто връх завършва с разперени крила, и около която са обвити две змии, образуващи осморка.
към текста >>

Като показва лирата си на Аполона, последният се захласва от възторг пред тоя чуден инструмент - майсторско изобретение на Меркурия, който открил звучащата струна и законите на нейните съкращения, подчинени на известни числа.
Спомняте си, как той успява, благодарение на дивния музикален инструмент— лирата, изобретена от него, да укроти благородния гняв и възмущение на Аполона. Божественият музикант, воден от своята интуиция, от своята тънка способност да отгадава, пристига разгневен при Меркурия, който не преди много време му бил задигнал цяло стадо най-отбрани крави. Той връхлита сукори хванатия натясно Меркурия, но последният не е глупак като Марса да се бие — че и без това престъплението му е вече открито. Той гузно се усмихва на Аполона, и цялата му мисъл е, не как да се защити, а как по-ловко да се изплъзне из тая беда, как да замаже работата. И той, наистина, успява да стори това. Като показва лирата си на Аполона, последният се захласва от възторг пред тоя чуден инструмент - майсторско изобретение на Меркурия, който открил звучащата струна и законите на нейните съкращения, подчинени на известни числа. Тук проличава, у тоя иначе безскрупулен бог, който не се подвоумява и да полъгва, и да пооткрадва, кога му падне сгода (нали затова търговците и крадците го тачат като свой бог!), неговата будна интелигентност, която схваща свойствата на нещата и ги използува за практични цели. Както и да е, но двамата богове се примиряват и сключват може би първата търговска сделка по правилата на натуралната обмяна - Меркурий дава лирата си на Аполона, а последният му връчва своята кадуцея; златна тояга, чийто връх завършва с разперени крила, и около която са обвити две змии, образуващи осморка. Един символ с дълбоко езотерично значение, който, обаче, ще отминем засега. Така галантно бива ликвидирана кражбата на Меркурия. Разбира се, Аполон си прибира кравите.
към текста >>

Така галантно бива ликвидирана кражбата на Меркурия.
И той, наистина, успява да стори това. Като показва лирата си на Аполона, последният се захласва от възторг пред тоя чуден инструмент - майсторско изобретение на Меркурия, който открил звучащата струна и законите на нейните съкращения, подчинени на известни числа. Тук проличава, у тоя иначе безскрупулен бог, който не се подвоумява и да полъгва, и да пооткрадва, кога му падне сгода (нали затова търговците и крадците го тачат като свой бог!), неговата будна интелигентност, която схваща свойствата на нещата и ги използува за практични цели. Както и да е, но двамата богове се примиряват и сключват може би първата търговска сделка по правилата на натуралната обмяна - Меркурий дава лирата си на Аполона, а последният му връчва своята кадуцея; златна тояга, чийто връх завършва с разперени крила, и около която са обвити две змии, образуващи осморка. Един символ с дълбоко езотерично значение, който, обаче, ще отминем засега. Така галантно бива ликвидирана кражбата на Меркурия. Разбира се, Аполон си прибира кравите. Тук ще е мястото да отбележа онова обаяние, което, благодарение на своята интелигентност, понякога упражняват меркуриевите типове, особено в детската си възраст. Децата, родени под влиянието на Меркурия, обикновено са живи, пъргави, с особено буден и схватлив ум. Те често правят големи пакости, но са така остроумни и находчиви, когато дойде ред да се оправдават, така ловко се изплъзват от затруднението, в което са попаднали, че неволно будят симпатия у околните. Иска ти се да отдадеш техните пакости на една невинна игривост, на един преждевременен изблик на умствена енергия, която търси по някакъв начин да се прояви.
към текста >>

Децата, родени под влиянието на Меркурия, обикновено са живи, пъргави, с особено буден и схватлив ум.
Както и да е, но двамата богове се примиряват и сключват може би първата търговска сделка по правилата на натуралната обмяна - Меркурий дава лирата си на Аполона, а последният му връчва своята кадуцея; златна тояга, чийто връх завършва с разперени крила, и около която са обвити две змии, образуващи осморка. Един символ с дълбоко езотерично значение, който, обаче, ще отминем засега. Така галантно бива ликвидирана кражбата на Меркурия. Разбира се, Аполон си прибира кравите. Тук ще е мястото да отбележа онова обаяние, което, благодарение на своята интелигентност, понякога упражняват меркуриевите типове, особено в детската си възраст. Децата, родени под влиянието на Меркурия, обикновено са живи, пъргави, с особено буден и схватлив ум. Те често правят големи пакости, но са така остроумни и находчиви, когато дойде ред да се оправдават, така ловко се изплъзват от затруднението, в което са попаднали, че неволно будят симпатия у околните. Иска ти се да отдадеш техните пакости на една невинна игривост, на един преждевременен изблик на умствена енергия, която търси по някакъв начин да се прояви. Симпатията си към тоя род деца народът изказва с израза „хитро дете”. Но да се върнем в нашето заведение. Ако се вгледаме в един от машинописците, който в момента замества и е седнал на неговото писалище, ще видим, че той е типичен меркурианец.
към текста >>

Ала една от най-мощните сили, които действуват в сферата на Меркурия, изразявайки негли най-типичната му функция - разпространението, това е пресата.
Навсякъде, където има разпространяване и обмяна чрез слово и писмо, било на резултатите от научната, литературна и философска мисъл, било на произведенията на материалния труд, прониква влиянието на меркуриевата сфера. Училища, университети, научни институти, библиотеки, читалища, дето се предава и разпространява светлината на знанието - всичко това са центрове на разпространение на разнородните вълни, които циркулират в меркуриевата сфера. Всички финансови, индустриални, търговски предприятия, които в никой случай не могат да минат без счетоводители, касиери, секретари, писари, машинописци, разсилни, комисионери, разни видове агенти, а по-големите и без адвокати-юристконсулти, са силно проникнати от меркуриевата сфера, към която гореизброените служби принадлежат. Адвокати, нотариуси, посредници от всякакъв род, също попадат до голяма степен в същата сфера, или както и горепоменатите, в онова сечение на Юпитерово-меркуриевата сфера, в което се разви така нареченият от съвременните социолози капиталистически строй. Издатели, печатари, книжари - сътрудници в разпространяване на словото - принадлежат също така към меркуриевата сфера. Ала една от най-мощните сили, които действуват в сферата на Меркурия, изразявайки негли най-типичната му функция - разпространението, това е пресата. Не напразно в наши дни наричат печата осма велика сила на света. Печатът, респективно журналистите, така силно белязани от Меркурия, носят всички добри и лоши качества на тоя лекостъпен, бърз и ловък бог. Ако те са понякога така повърхностни, ако с такава лека ръка и сърце изопачават фактите, ако злоупотребяват със словото, това сигурно не е техен грях, а на самаго бога Меркурия. Защото нали той е, който според митологията и древните предания, одарява хората с буден ум, и прозорлива мисъл, с красноречие и изобретателност, ала и той е, който им дава оръжията на хитростта и лъжата, злоупотребата със словото, всичката онази изтънчена изврътливост на разсъдъка, всичката оная перверзна фантазия, която е така характерна за мошениците и крадците. Трябва, обаче, да поменем, че тия отрицателни прояви на „Меркурия”, сиреч на онова велико космично течение на мисълта, което слиза към материалния свят, се дължат на своеобразните пречупвания на средата, която в случая е среда на грубите животински страсти и нагони, дето цари „борбата за съществувание”.
към текста >>

Печатът, респективно журналистите, така силно белязани от Меркурия, носят всички добри и лоши качества на тоя лекостъпен, бърз и ловък бог.
Всички финансови, индустриални, търговски предприятия, които в никой случай не могат да минат без счетоводители, касиери, секретари, писари, машинописци, разсилни, комисионери, разни видове агенти, а по-големите и без адвокати-юристконсулти, са силно проникнати от меркуриевата сфера, към която гореизброените служби принадлежат. Адвокати, нотариуси, посредници от всякакъв род, също попадат до голяма степен в същата сфера, или както и горепоменатите, в онова сечение на Юпитерово-меркуриевата сфера, в което се разви така нареченият от съвременните социолози капиталистически строй. Издатели, печатари, книжари - сътрудници в разпространяване на словото - принадлежат също така към меркуриевата сфера. Ала една от най-мощните сили, които действуват в сферата на Меркурия, изразявайки негли най-типичната му функция - разпространението, това е пресата. Не напразно в наши дни наричат печата осма велика сила на света. Печатът, респективно журналистите, така силно белязани от Меркурия, носят всички добри и лоши качества на тоя лекостъпен, бърз и ловък бог. Ако те са понякога така повърхностни, ако с такава лека ръка и сърце изопачават фактите, ако злоупотребяват със словото, това сигурно не е техен грях, а на самаго бога Меркурия. Защото нали той е, който според митологията и древните предания, одарява хората с буден ум, и прозорлива мисъл, с красноречие и изобретателност, ала и той е, който им дава оръжията на хитростта и лъжата, злоупотребата със словото, всичката онази изтънчена изврътливост на разсъдъка, всичката оная перверзна фантазия, която е така характерна за мошениците и крадците. Трябва, обаче, да поменем, че тия отрицателни прояви на „Меркурия”, сиреч на онова велико космично течение на мисълта, което слиза към материалния свят, се дължат на своеобразните пречупвания на средата, която в случая е среда на грубите животински страсти и нагони, дето цари „борбата за съществувание”. Лесно е да се предвиди, следвайки закона на съответствията, че към сферата на Меркурия принадлежат и всички учреждения, които обслужват кореспонденцията и които работят следователно, със съобщителните средства: пощи, телеграфи, телефони, радио и пр. А също така и морските и сухопътни транспортни средства.
към текста >>

Ако те са понякога така повърхностни, ако с такава лека ръка и сърце изопачават фактите, ако злоупотребяват със словото, това сигурно не е техен грях, а на самаго бога Меркурия.
Адвокати, нотариуси, посредници от всякакъв род, също попадат до голяма степен в същата сфера, или както и горепоменатите, в онова сечение на Юпитерово-меркуриевата сфера, в което се разви така нареченият от съвременните социолози капиталистически строй. Издатели, печатари, книжари - сътрудници в разпространяване на словото - принадлежат също така към меркуриевата сфера. Ала една от най-мощните сили, които действуват в сферата на Меркурия, изразявайки негли най-типичната му функция - разпространението, това е пресата. Не напразно в наши дни наричат печата осма велика сила на света. Печатът, респективно журналистите, така силно белязани от Меркурия, носят всички добри и лоши качества на тоя лекостъпен, бърз и ловък бог. Ако те са понякога така повърхностни, ако с такава лека ръка и сърце изопачават фактите, ако злоупотребяват със словото, това сигурно не е техен грях, а на самаго бога Меркурия. Защото нали той е, който според митологията и древните предания, одарява хората с буден ум, и прозорлива мисъл, с красноречие и изобретателност, ала и той е, който им дава оръжията на хитростта и лъжата, злоупотребата със словото, всичката онази изтънчена изврътливост на разсъдъка, всичката оная перверзна фантазия, която е така характерна за мошениците и крадците. Трябва, обаче, да поменем, че тия отрицателни прояви на „Меркурия”, сиреч на онова велико космично течение на мисълта, което слиза към материалния свят, се дължат на своеобразните пречупвания на средата, която в случая е среда на грубите животински страсти и нагони, дето цари „борбата за съществувание”. Лесно е да се предвиди, следвайки закона на съответствията, че към сферата на Меркурия принадлежат и всички учреждения, които обслужват кореспонденцията и които работят следователно, със съобщителните средства: пощи, телеграфи, телефони, радио и пр. А също така и морските и сухопътни транспортни средства. Споменах по-горе, че западноевропейската култура, с нейния политико-икономичен строй възникна и се разви в едно специфично сечение на Юпитеро-меркуриевата сфера.
към текста >>

Трябва, обаче, да поменем, че тия отрицателни прояви на „Меркурия”, сиреч на онова велико космично течение на мисълта, което слиза към материалния свят, се дължат на своеобразните пречупвания на средата, която в случая е среда на грубите животински страсти и нагони, дето цари „борбата за съществувание”.
Ала една от най-мощните сили, които действуват в сферата на Меркурия, изразявайки негли най-типичната му функция - разпространението, това е пресата. Не напразно в наши дни наричат печата осма велика сила на света. Печатът, респективно журналистите, така силно белязани от Меркурия, носят всички добри и лоши качества на тоя лекостъпен, бърз и ловък бог. Ако те са понякога така повърхностни, ако с такава лека ръка и сърце изопачават фактите, ако злоупотребяват със словото, това сигурно не е техен грях, а на самаго бога Меркурия. Защото нали той е, който според митологията и древните предания, одарява хората с буден ум, и прозорлива мисъл, с красноречие и изобретателност, ала и той е, който им дава оръжията на хитростта и лъжата, злоупотребата със словото, всичката онази изтънчена изврътливост на разсъдъка, всичката оная перверзна фантазия, която е така характерна за мошениците и крадците. Трябва, обаче, да поменем, че тия отрицателни прояви на „Меркурия”, сиреч на онова велико космично течение на мисълта, което слиза към материалния свят, се дължат на своеобразните пречупвания на средата, която в случая е среда на грубите животински страсти и нагони, дето цари „борбата за съществувание”. Лесно е да се предвиди, следвайки закона на съответствията, че към сферата на Меркурия принадлежат и всички учреждения, които обслужват кореспонденцията и които работят следователно, със съобщителните средства: пощи, телеграфи, телефони, радио и пр. А също така и морските и сухопътни транспортни средства. Споменах по-горе, че западноевропейската култура, с нейния политико-икономичен строй възникна и се разви в едно специфично сечение на Юпитеро-меркуриевата сфера. Преди да обоснова това твърдение, трябва да припомня, че в най-дълбоката езотерична формула, която ни е завещала окултната традиция - зодиака, Юпитер и Меркурий се явяват полярни и същевременно комплементарни, сиреч допълващи се една друга сили. Така на Меркурий в знака Близнаци противоположен и допълнителен се явява Юпитер в знака Стрелец, а на Меркурий в Дева - Юпитер в Риби.
към текста >>

Лесно е да се предвиди, следвайки закона на съответствията, че към сферата на Меркурия принадлежат и всички учреждения, които обслужват кореспонденцията и които работят следователно, със съобщителните средства: пощи, телеграфи, телефони, радио и пр.
Не напразно в наши дни наричат печата осма велика сила на света. Печатът, респективно журналистите, така силно белязани от Меркурия, носят всички добри и лоши качества на тоя лекостъпен, бърз и ловък бог. Ако те са понякога така повърхностни, ако с такава лека ръка и сърце изопачават фактите, ако злоупотребяват със словото, това сигурно не е техен грях, а на самаго бога Меркурия. Защото нали той е, който според митологията и древните предания, одарява хората с буден ум, и прозорлива мисъл, с красноречие и изобретателност, ала и той е, който им дава оръжията на хитростта и лъжата, злоупотребата със словото, всичката онази изтънчена изврътливост на разсъдъка, всичката оная перверзна фантазия, която е така характерна за мошениците и крадците. Трябва, обаче, да поменем, че тия отрицателни прояви на „Меркурия”, сиреч на онова велико космично течение на мисълта, което слиза към материалния свят, се дължат на своеобразните пречупвания на средата, която в случая е среда на грубите животински страсти и нагони, дето цари „борбата за съществувание”. Лесно е да се предвиди, следвайки закона на съответствията, че към сферата на Меркурия принадлежат и всички учреждения, които обслужват кореспонденцията и които работят следователно, със съобщителните средства: пощи, телеграфи, телефони, радио и пр. А също така и морските и сухопътни транспортни средства. Споменах по-горе, че западноевропейската култура, с нейния политико-икономичен строй възникна и се разви в едно специфично сечение на Юпитеро-меркуриевата сфера. Преди да обоснова това твърдение, трябва да припомня, че в най-дълбоката езотерична формула, която ни е завещала окултната традиция - зодиака, Юпитер и Меркурий се явяват полярни и същевременно комплементарни, сиреч допълващи се една друга сили. Така на Меркурий в знака Близнаци противоположен и допълнителен се явява Юпитер в знака Стрелец, а на Меркурий в Дева - Юпитер в Риби. Тази интимна връзка между Юпитера и Меркурия е загатната и в древната гръцка митология, където виждаме Меркурия като посланик на бащата на боговете - Юпитера.
към текста >>

Тази интимна връзка между Юпитера и Меркурия е загатната и в древната гръцка митология, където виждаме Меркурия като посланик на бащата на боговете - Юпитера.
Лесно е да се предвиди, следвайки закона на съответствията, че към сферата на Меркурия принадлежат и всички учреждения, които обслужват кореспонденцията и които работят следователно, със съобщителните средства: пощи, телеграфи, телефони, радио и пр. А също така и морските и сухопътни транспортни средства. Споменах по-горе, че западноевропейската култура, с нейния политико-икономичен строй възникна и се разви в едно специфично сечение на Юпитеро-меркуриевата сфера. Преди да обоснова това твърдение, трябва да припомня, че в най-дълбоката езотерична формула, която ни е завещала окултната традиция - зодиака, Юпитер и Меркурий се явяват полярни и същевременно комплементарни, сиреч допълващи се една друга сили. Така на Меркурий в знака Близнаци противоположен и допълнителен се явява Юпитер в знака Стрелец, а на Меркурий в Дева - Юпитер в Риби. Тази интимна връзка между Юпитера и Меркурия е загатната и в древната гръцка митология, където виждаме Меркурия като посланик на бащата на боговете - Юпитера. Западно-европейската култура, както изтъкнах това в „Сферата на Юпитера”, с нейните големи демокрации, в които се шири капитализмът, икономическия либерализъм, колониалният империализъм, е безспорно под знака на Юпитера - планета, между другото, на икономическата експанзивност, на едрите стопански и финансови предприятия, на световната търговия. В областта на икономиката той символизува капиталът. Рожба на така нареченото „"трето съсловие”" или буржоазията, тази култура на търговци и индустриалци не можеше да достигне тоя разцвет и да прояви такава удивителна експанзивност, ако не беше подпомогната от науката. И виждаме, че редом със стопанския подем на третото съсловие, на неговото Юпитерово ядро, настъпва мощен подем и в областта на науката, представяща Меркуриевото течение. Без постиженията на науката и техниката, стремящата се към експанзивност икономическа енергия на Юпитеровия слой в съвременното общество, не би могла да се развие в тази мощна стопанска дейност, която е така характерна за нашата епоха.
към текста >>

Цифрата - изобретение на Меркурия - владее цялата съвременна култура, в която често пъти и човекът се явява само едно жалко число в дългите статистически редици... Не ще и дума, че Юпитерово-меркуриевото сечение, в което се разви западно-европейската материалистична култура е само едно „сечение" - то не изчерпва цялото съдържание на двете сфери.
Те му придаваха вид на възрастен човек, но същевременно и на господин; простите хорица не носеха бастун, нито цилиндър. Не се ли крие тук несъзнателен и комичен спомен за посвещаването в рицарство, при което са давали на младия дворянин шлем и меч? " Меркуриевата сфера така дълбоко прониква Юпитеровата в капиталистическия строй, че нейното влияние навсякъде е налице. Представете си, каквото щете крупно индустриално предприятие на наши дни, в което са съсредоточени огромни капитали и си помислете, възможно ли е то без научни лаборатории – „научна секция”, без счетоводство, без цял щаб от чиновници, без връзки с пресата - и не само за рекламни цели - без адвокати, юрист-консулти, без съдействието на всички модерни съобщителни и транспортни средства. Навсякъде се явява Меркурий със своята папка документи, със своите подробни статистики и пресмятания, със своите баланси. Цифрата - изобретение на Меркурия - владее цялата съвременна култура, в която често пъти и човекът се явява само едно жалко число в дългите статистически редици... Не ще и дума, че Юпитерово-меркуриевото сечение, в което се разви западно-европейската материалистична култура е само едно „сечение" - то не изчерпва цялото съдържание на двете сфери. В тези сфери има едно светло и едно тъмно полукълбо, в тях има едно разпределение на сектори, в които енергията на тия сфери функционира по различни начини. Възможни са и други сечения на двете сфери. Това, в което се разви западноевропейската култура, засяга не само светлите, но и „тъмните полукълба” на Юпитера и Меркурия - и то в голяма степен. При това, особено интересно би било да се проследи влиянието и на другите планетни сфери върху тази юпитеро-меркуриева основа. И особено, това на Урана.
към текста >>

Това, в което се разви западноевропейската култура, засяга не само светлите, но и „тъмните полукълба” на Юпитера и Меркурия - и то в голяма степен.
Представете си, каквото щете крупно индустриално предприятие на наши дни, в което са съсредоточени огромни капитали и си помислете, възможно ли е то без научни лаборатории – „научна секция”, без счетоводство, без цял щаб от чиновници, без връзки с пресата - и не само за рекламни цели - без адвокати, юрист-консулти, без съдействието на всички модерни съобщителни и транспортни средства. Навсякъде се явява Меркурий със своята папка документи, със своите подробни статистики и пресмятания, със своите баланси. Цифрата - изобретение на Меркурия - владее цялата съвременна култура, в която често пъти и човекът се явява само едно жалко число в дългите статистически редици... Не ще и дума, че Юпитерово-меркуриевото сечение, в което се разви западно-европейската материалистична култура е само едно „сечение" - то не изчерпва цялото съдържание на двете сфери. В тези сфери има едно светло и едно тъмно полукълбо, в тях има едно разпределение на сектори, в които енергията на тия сфери функционира по различни начини. Възможни са и други сечения на двете сфери. Това, в което се разви западноевропейската култура, засяга не само светлите, но и „тъмните полукълба” на Юпитера и Меркурия - и то в голяма степен. При това, особено интересно би било да се проследи влиянието и на другите планетни сфери върху тази юпитеро-меркуриева основа. И особено, това на Урана. Но този въпрос излиза из кръга на настоящата статия и изисква специално разглеждане. г. --------------------------------------------------------------------------------------------------------- *Виж сп. „Философски преглед”, год. X.
към текста >>

53. 27. Сфера на Слънцето

Брадата не е нито квадратна както у Марса, нито прекалено заоблена както у Венера, нито удължена и изтънена като у Меркурия.
Слънчевото чело е ясно, спокойно, ведро. Очите на слънчевия тип са забележителни - блестящи, доволно големи, замрежени от хубави ресници. Погледът им е прям - не проницателен, нито повелителен, а изпълнен с магнетична сила, която сама по себе-си завладява. Ирисът, полузакрит от клепачите, е осеян със златисти петна. Устата е красиво моделирана - и у нея личи „слънчевата линия”. Брадата не е нито квадратна както у Марса, нито прекалено заоблена както у Венера, нито удължена и изтънена като у Меркурия. Тя е типичната квадратно-яйцевидна слънчева брада, показваща една уравновесена воля. Господствуваща черта в характера на слънчевия тип е самообладанието. Но не самообладание, което произтича от едно усилие и напрежение на волята, а от постигната хармония и равновесие на душевните сили. Най-добрият израз, с който можем да характеризираме душевното състояние на слънчевия тип, е ведра яснота. Истинският слънчев тип е тих и спокоен - той излъчва своята душевна сила навън така спокойно и тихо, както Слънцето.
към текста >>

54. 28. Сфера на Урана

За да изразят принадлежността на Урана към един по-висок свят, който астрономически се простира зад пръстените на Сатурна, астролозите го наричат октава на Меркурия, имайки предвид неговия ясно подчертан умствен характер.
Има, обаче, известни умствени, емоционални и волеви прояви, има и известни физически прояви, които се характеризират като „уранови”. Очевидно, Уран действува като един свят от сили, които сега се събуждат в човечеството и се стремят да добият въплъщение у него. Тия сили са по-тънки, по-флуидни, по-неуловими от силите на планетите, включени в орбитата на Сатурна - старият напълно оформен вече свят на личното, егоцентрично съзнание. Това са сили на един нов, отвъд-сатурнов свят, които се стремят да разчупят твърдата „сатурновска” черупка на затворената в себе си личност и да свържат човека с космичното съзнание. В тази смисъл, Уран може да се нарече врата на космичното съзнание в човека. За да изразят принадлежността на Урана към един по-висок свят, който астрономически се простира зад пръстените на Сатурна, астролозите го наричат октава на Меркурия, имайки предвид неговия ясно подчертан умствен характер. В това название, обаче, мнозина подозират скритата умисъл да се спаси класическата седморка от планети, нарушена от откриването на новите, транс-сатурнови планети. Ние няма да разискваме тук разните спекулации на астролозите по този въпрос. За нас е съществено, че в дадено историческо време започват да действуват известен род сили, които се проявяват в ред типични явления, както в индивидуалния, тъй и в обществения живот на човека - в наука, изкуство и пр. и че този род явления, както показват астрологичните изследвания, могат да се свържат с един физически център на нашата слънчева система - планетата Уран, респективно с нейния астрономичен цикъл. И наистина, многобройните изследвания на хороскопи, в които е бил привлечен този нов астрологичен фактор - изследвания, които имат характер на емпирически статистики -потвърждават недвусмислено горното допущение.
към текста >>

55. 29. Сфера на Урана Из „Пътя на звездата”

За да изразят принадлежността на Урана към един по-висок свят, който астрономически се простира зад пръстените на Сатурна, астролозите го наричат октава на Меркурия, имайки предвид неговия ясно подчертан умствен характер.
29. Сфера на Урана Из „Пътя на звездата” Братство (Севлиево), Г. XI, 6р. 248 (20.X. 1939), с. 1, 3 Уран може да се нарече врата на космичното съзнание в човека. За да изразят принадлежността на Урана към един по-висок свят, който астрономически се простира зад пръстените на Сатурна, астролозите го наричат октава на Меркурия, имайки предвид неговия ясно подчертан умствен характер. В това название, обаче, мнозина подозират скритата умисъл да се спаси класическата седморка от планети, нарушена от откриването на новите, транссатурнови планети. Ние няма да разискваме тук разните спекулации на астролозите по този въпрос. За нас е съществено, че в дадено историческо време започват да действуват известен род сили, които се проявяват в ред типични явления, както в индивидуалния, тъй и в обществения живот на човека - в наука, изкуство и пр. и че този род явления, както показват астрологичните изследвания, могат да се свържат с един физически център от нашата слънчева система - планетата Уран, респективно с нейния астрономичен цикъл. И наистина, многобройните изследвания на хороскопи, в които е бил привлечен този нов астрологичен фактор - изследвания, които имат характер на емпирически статистики - потвърждават недвусмислено горното допущение.
към текста >>

56. 35. Из житието на апостола Павла

Понятно е тогава, дето езичниците от Листра, които вярвали, че Юпитер и Меркурий слизат дружно между земните люде, взели Варнава за Юпитер, а Павла за Меркурия.
11 ст.) В Листра, Павел, придружен от своя съратник Варнава, изправил на крака с едно само слово едного човека „немощен в нозете и хром от утробата на майка си”. Народът - все езичници - удивен от това чудо, започнал да вика: „Боговете, уподобени на човеци, слязоха при нас”. И наричали Варнава Юпитер, а Павла - Меркурий, „понеже той началствуваше в словото”. Вярването, че Юпитер и Меркурий слизат заедно на земята за съвместна работа, е било твърде разпространено в древността. То почива на астрологичната традиция, според която Юпитер и Меркурий са взаимно допълващи се сили, подобно допълнителните цветове на светлината. Понятно е тогава, дето езичниците от Листра, които вярвали, че Юпитер и Меркурий слизат дружно между земните люде, взели Варнава за Юпитер, а Павла за Меркурия. Навярно, не само защото Павел е „началствувал в словото”, а защото Варнава ще да е носел явно белезите на Юпитеровия тип, а у Павла ще да са били силно изразени чертите на Меркуриевия. Впрочем и от други места на Писанието проличава, че Павел ще да е бил не особено висок на ръст, пъргав, ловък, подвижен, не само умом, но и тялом. А това са все характерни признаци на Меркуриевия тип. Разбира се, типът на Меркурия далеч не ще да е изчерпвал сложната личност на апостола Павла. Но може да се предполага, че той ще да е бил една от главните му съставки.
към текста >>

Разбира се, типът на Меркурия далеч не ще да е изчерпвал сложната личност на апостола Павла.
То почива на астрологичната традиция, според която Юпитер и Меркурий са взаимно допълващи се сили, подобно допълнителните цветове на светлината. Понятно е тогава, дето езичниците от Листра, които вярвали, че Юпитер и Меркурий слизат дружно между земните люде, взели Варнава за Юпитер, а Павла за Меркурия. Навярно, не само защото Павел е „началствувал в словото”, а защото Варнава ще да е носел явно белезите на Юпитеровия тип, а у Павла ще да са били силно изразени чертите на Меркуриевия. Впрочем и от други места на Писанието проличава, че Павел ще да е бил не особено висок на ръст, пъргав, ловък, подвижен, не само умом, но и тялом. А това са все характерни признаци на Меркуриевия тип. Разбира се, типът на Меркурия далеч не ще да е изчерпвал сложната личност на апостола Павла. Но може да се предполага, че той ще да е бил една от главните му съставки. Даваме тия „гадания” за външния вид на Павла не защото туй особено ни интересува в случая, а за да допълним оскъдните, пръснати тук-там из Посланията на Павла и Апостолските деяния, сведения за безспорно интересната личност на най-културния апостол. Тази тъкмо интересна личност в историята на християнството, този Саул или Савел, познат най-вече под името Павел, е преживял две особено важни събития, които са изиграли съдбоносна роля в живота му. Без съмнение, апостолът, в своя деятелен, пълен с подвизи живот, е преживял отпосле и други, не по-малко значителни събития, и физически и духовни*, ала двете събития, за които е реч, са не само значителни, но и съдбоносни. Те определят един важен завой в живота на този изключителен човек, комуто е предстояла важна мисия в разпространяване на Христовото учение.
към текста >>

57. Влад Пашов ЧАСТ IІІ Космическият и Земният човек.1. Произход и развитие на човека според окултната наука

Това е станало през лемуриянската епоха, когато се развива първата раса, в която човечеството се облича в грубо физическо тяло.
Това уплътняване на отделните части на човешкото тяло не е станало из един път, а е ставало в ред последователни цикли. Така например, уплътняването на краката под влиянието на Рибите е станало до известна степен, след това последователно до същата степен се уплътняват и другите органи и когато в друг цикъл Слънцето наново се върне в Риби, този процес продължава. Същото става с всички останали органи до пълно уплътняване на човешкото тяло. Затова Учителят казва: „Зодиакът представлява етапите на развитие на човешкото тяло”. Така в процеса на оформяването на органите в човешкото тяло, което е станало по етерния първообраз в течение на милионите години се създават всички животински форми, които са като етапи, през които минава оформяването на човешкото тяло, което постепенно се моделира по етерния образец, който е отпечатък на душата, по който образец като по калъп се формира човешкото тяло. Това е станало през лемуриянската епоха, когато се развива първата раса, в която човечеството се облича в грубо физическо тяло. Началото на тази раса е от преди 18 ÷ 20 милиона години и е продължила десетина милиони години. В течение на тази раса постепенно се оформява и втвърдява човешкото тяло: като всяка форма, която е напусната от човешката индивидуалност образува един животински вид. Така редом със създаването на човешкото тяло се създава последователно като етапи на човешкото развитие животинските видове, само че настоящите животински видове, вследствие на сгъстяването на материята, са деформирани и изродени. Първоначално човешкото тяло е било двуполово, и впоследствие става разделяне на половете. Преди разделянето на половете, което е станало към средата на лемурийската епоха, човешкото тяло се е състояло от мека пластична маса и човешката воля е имала над него много по-голяма власт, отколкото при по-сетнешния човек.
към текста >>

Лемурия загива от ужасни вулкани, които разтърсват тогава Земята.
Втората раса се е развила на предела на етерния и грубофизическия свят — във въздушната среда. Тя съответствува на Слънчевия период. Тогава е почнало падението на човека. Тя е наречена хиперборийска раса. В третата раса, която е вече във водата, и на твърдата материя и която отговаря на Лунния период, падението е стигнало до крайния си предел. Лемурия загива от ужасни вулкани, които разтърсват тогава Земята. След третата раса идва четвъртата, наречена атлантска раса, която се развива на един континент Атлантида, на мястото на днешния Атлантически океан. Към средата на атлантската епоха човек добива днешния си вид. А триста хиляди години от днес назад се развива в атланците музикалното чувство, мисълта се събужда в самосъзнанието се прояснява. Тази раса е просъществувала 5 ÷ 6 и повече милиона години и е развила ред култури и цивилизации, в които под ръководството на посветените същества от ангелска йерархия постепенно се извършва развитието и възпитанието на младото човечество. За тази цел са били открити от посветените специални храмове - школи, които са били под ръководството на различните планетни духове, през които са минавали всички хора.
към текста >>

58. Влад Пашов 3. Духовното ръководство на човека и човечеството

Седалището на тези клонове първоначално е било в Лемурия; после в Атлантида, след това се премества в Египет.
Христос е глава на Бялото братство, централната ложа,която е на Слънцето и оттам ръководи развитието и възпитанието на съществата на цялата система. Но Бялото братство има своя ложа и на Земята, която под ръководството на Христа специално се грижи за развитието на нашето земно човечество. Тази ложа на Земята е във връзка с централната ложа на Слънцето и тя е поела ръководството на човечеството още със слизането му на Земята. Тя се е погрижила, когато разумните сили на космоса създадоха физическото тяло да проведе възпитанието на човешките души в тези тела и същевременно да работи за развиването на органите в тези тела, необходими, за да могат да се проявят разумните души чрез тях. Централното седалище на Бялата ложа на Земята е на северния полюс, но тя има свои клонове, които са в пряк контакт с човечеството. Седалището на тези клонове първоначално е било в Лемурия; после в Атлантида, след това се премества в Египет. След Египет се премества в Хималаите, като има разклонение и в Алпите, в Рила и Северо-американските планини. Учителят казва, че засега има пет седалища на Бялото братство на Земята. Те живеят в планините в етерни тела. Центърът в Хималаите е наречен Агарта. Човекът, както го виждаме днес, е плод на едно дълго и съзнателно възпитание от страна на тези, които ръководят човешкото развитие.
към текста >>

59. 5. ПЛАНЕТНИ ЦИКЛИ

Всички тези внезапни промени са записани в историята: става въпрос за изчезването на Атлантида и Лемурия.
При съзидателните процеси, приливите в природата имат спокойно и плавно движение, докато отливите настъпват внезапно и неочаквано. В природата отливите се появяват чрез земетресенията и вулканичните изригвания. Този процес силно наподобява смяната на театралните декори. Докато се развива действието в дадения акт на пиесата, определен декор е необходим, а след това бързо трябва да бъде сменен с нов. Както вече казахме, тази смяна се проявява чрез земни трусове и изригвания на вулкани. Всички тези внезапни промени са записани в историята: става въпрос за изчезването на Атлантида и Лемурия. Тези брутални явления се осъществяват е природата чрез силите на Черната Ложа. Приливите и отливите стават под ръководството на Космичния Център, който изработва плановете за бъдещето на планетите и на слънцата, планове, които въздействат върху живота на отделните народи и на човечеството. Тази кратка, но важна забележка, разкрива тайните на законите, ръководещи природните явления, от една страна, и събитията в живота на народите и на обществата, от друга страна. 2. Вторият въпрос се отнася до нехармоничните аспекти. От гледна точка на астросоциологията, тези аспекти представляват фазите на един планетен цикьл.
към текста >>

60. 6. ПЛАНЕТНИ ЦИКЛИ

Част III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ Из беседи, лекции и други

което исторически се е случило с древните материци Лемурия и Атлантида - водите на океаните поглъщат цели материци.
Тази периодичност е отразена в планетните цикли. Еволюционният процес на живота според астросоциологията, следва правилото - колкото по- голям е приливът, толкова повече възможности носи той. В своите творчески процеси, приливите вървят спокойно в природата, докато отливите обикновено идват стихийно; в природата те се изразяват най-вече в огромни по сила и обсег на действие сеизмични и вулканично-еруптивни процеси. Тук имаме едно подобие на смяната на театрални декори: тези декори, обстановката е необходима докато трае самото действие, след което те незабавно се сменят. В природата тази смяна на декора намира израз в големи сеизмични и вулканично-еруптивни процеси, при което - подобно на това. което исторически се е случило с древните материци Лемурия и Атлантида - водите на океаните поглъщат цели материци. Тия стихийни природни процеси са обикновените атрибути на действие на центъра на лявото посвещение. Тези два процеса на приливи и отливи се дирижират от Космичния център, от Първата причина, която държи плановете на бъдещето на живота на планетите, слънцата и системите - а оттам и на народите и човечеството. Детайлите на тези планове се осъществяват под действието на Стр. 128/943 Бялото братство, което активизира положителните полюси на съответните планети, докато силите на лявото посвещение рушат чрез активизиране на отрицателните полюси на планетите. Тази кратка, но съществена по значение забележка от областта на астросоциологията и от естество да ни разкрие тайните на законите, които дирижират явленията в природата и събитията в развитието на народите и обществата.
към текста >>

61. МИСЛИ ЗА ВСЕКИ ДЕН

АСТРОЛОГИЯТА В „ИЗГРЕВЪТ”

За някои човек казвате, че е меркуриянец, например, за друг, че е венерин тип и прочее, това са все мерки, отношения, мащаб, проекция, според които се определя кой човек къде се намира.
Земята има известни отношения кьм Слънцето, към Меркурий, към Юпитер, към Сатурна, към Венера, към Марс и в зависимост от тия отношения се определя и разстоянието между тях. Значи, има една норма, която определя разстоянията между планетите, между слънцата и между звездите. Разстоянието от Слънцето до Меркурий определя един начин на живеене, разстоянието от Слънцето до Венера, Юпитер и т. н. определя все нови начини на живеене, които трябва да се изучават. Когато изучите живота на Земята, вие постепенно ще обикаляте и другите планети докато научите техния живот, техните качества и прояви. За някои човек казвате, че е меркуриянец, например, за друг, че е венерин тип и прочее, това са все мерки, отношения, мащаб, проекция, според които се определя кой човек къде се намира. 24 ноември 1985 г.* Около сто хиляди души живеят на Луната. Един ден Земята ще бъде като Луната, ще има минус 150 градуса студ. Там хората са все учени; живеят под кората на Луната, имат градини, плодни дървета: използуват слънчевата светлина, вкарват я под кората, и излизат навън, понеже имат много хубава обстановка за изследване на небето, то е всякога ясно, никаква пара няма. Там няма микроби и жителите там живеят колкото искат. Ако от тука отиде някой на Луната с тегло 70 кг, там ще тежи 250 грама, а на Слънцето ще тежи 16 тона.
към текста >>

62. А. Хороскопът на Учителят Беинса Дуно и човекът Петър Дънов

- В: Добри и лоши условия: Лекции на Общия окултен клас на учениците

в Чам Курия върху Мировия Учител Дънов идва Господният Дух, Той е вече Всемиров Учител е Слово, Дух и Сила.
- няма събор. А през 1944 г. е на Витоша. Съборите са публикувани в отделни томчета като съборни беседи. 28. На 16 юли 1922 г. в Чам Курия върху Мировия Учител Дънов идва Господният Дух, Той е вече Всемиров Учител е Слово, Дух и Сила. В него е Божествената Троица: Божественият Дух от 7 март 1897 г. Христовият Дух от 12 август 1912 г. И Господният Дух от 16 юли 1922 г. Той е Емануил, живият Бог на Земята и Небето. (Виж „Изгревът”, т.
към текста >>

63. (103) Среща с Царя на 29.XI.1940 г. в Стоянови, от 8 и 20 ч до 10 и 20 ч

ТОМ 20

Спомних си, че царят казал на Хитлер, че чамурия - «чамур» значи «кал», и в късна есен там, па и из Македония, е непроходима кал и пр.
- и се засмяхме. - Ще стане, щом и двама го казахме - почти едновременно пак рекохме, стискайки си ръцете. Той отиде да даде проекта, който бяхме попълнили тук-там с някоя дума, да го препишат и дадат на Попов да го внесе в Министерския съвет и след това да го връчат на русите. Според данните, които има царят, а днес и на мен ми казаха, че това предложение на Русия било пръснато из Ючбунар581, та с това още повече се улесни задачата на нашето правителство да не го обвинят, че е нещо издало на Германия. Както и да е, засега Бог помага. Спомних си, че царят казал на Хитлер, че чамурия - «чамур» значи «кал», и в късна есен там, па и из Македония, е непроходима кал и пр. Другото, което говорихме, не мога да си спомня, а има и неща, които обещах да си не спомням... Във всеки случай царят ми се видя по-бодър и по-самоуверен, чувстващ по-близко помощта, която съдбата му дава в най-мъчните времена. Дано Бог пази България, народа ни и него за по-светли дни! ______________ * зазнался (рус.) - възгордял се, подголемял се. (бел. на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев)
към текста >>

64. XIII. Бележки към дневника на Любомир Лулчев

Вергилий Кръстев

ТОМ 20

операция срещу японците, окупирали Манджурия.
Комунистите се ръководят от Мао Цзедун, а Гуоминданът- от Чан Кайши. Започва гражданска война помежду им - 1946-1947 г. На 9 май 1945 г. Германия капитулира. СССР започва от 9 август 1945 г. операция срещу японците, окупирали Манджурия. До 20 август 1945 г. японската армия в Квантунския полуостров капитулира. Това дава условия за нова офанзива на комунистите в Китай и от 1948 г. до 1949 г. целият Китай е освободен, а Чан Кайши с неговата армия под закрилата на американския флот се прехвърлят на остров Тайван.
към текста >>

заграбва Североизточен Китай (Манджурия).
А как става това? През 1910 г. Япония анексира Корея, през март 1919 г. в Корея избухва антияпонско въстание, което е жестоко потушено. През 1931 г. заграбва Североизточен Китай (Манджурия). През 1932-1936 г. окупира редица китайски провинции. На 25 ноември 1936 г. сключва с Германия «Антикоминтернски пакт». През 1937 г.
към текста >>

65. ПРИДОБИВАНЕ НА ЩАСТИЕ: 31. лекция от Учителя, държана на 30 май 1928 г.,София - Изгрев.

ТОМ 20

заграбва Североизточен Китай (Манджурия).
А как става това? През 1910 г. Япония анексира Корея, през март 1919 г. в Корея избухва антияпонско въстание, което е жестоко потушено. През 1931 г. заграбва Североизточен Китай (Манджурия). През 1932-1936 г. окупира редица китайски провинции. На 25 ноември 1936 г. сключва с Германия «Антикоминтернски пакт». През 1937 г.
към текста >>

66. ПЕНТАГРАМЪТ И РАЗВИТИЕТО НА ПЕТАТА ЧОВЕШКА РАСА.Въведение

Тогава се създават континентът Лемурия и Лемурийската черна раса.
Сега те съставляват Великото Всемирно Бяло Братство, което ръководи и направлява цялата Вселена. Развитието на човечеството след грехопадението е изпъстрено с много падения, грехове и отклонения от правия път на Любовта, Мъдростта и Истината. Дори и в Писанията се казва: „И разкая се Господ, защото направи человека на Земята и огорчи се в сърцето си." (Битие 6:6) Учителят казва, че това се отнася до расите, създадени във втория - Слънчев период, когато Божественият Дух слиза до астралния свят и образува тялото на желанията - явяват се много желания в съществата на Земята и се стига до падения главно на ангелите. Тогава се създава Хиперборейската раса. През третият - Лунен период, Духът е слязъл до етерната област на физическия свят, като образува етерната обвивка на човека. Тогава се създават континентът Лемурия и Лемурийската черна раса. В рая Бог създава втория Адам от пръст, в когото вдъхва живо дихание на живот през носа му и той става жив човек. Тогава започва Втората култура - на човешката Правда . През четвъртия земен период се създава Атлантската раса на безлюбието и насилието. Бог, огорчен от порочния живот на тези три раси ги заличава, като потопява и континентите, на които са живели. Създава нови континенти и условия да се появи Петата - Арийска раса.
към текста >>

67. Светозар Няголов I . Астрокосмична синтеза

В миналото сме имали при този аспект големи сътресения, като изчезването на Лемурия, потъването на Атлантида преди 13 хиляди години.
Идва опозицията, при която започва отливът на цикъла, който може да се сравни със Слънце опозиция Луна, разсипа на Луната. Започва инволюционния процес на цикъла в природата. Докато приливите (при съвпада) настъпват бавно и постепенно, то отливите идват (при опозицията) рязко и неочаквано и в природата се изразява често чрез земетресения , вулкани и големи бури. При този инволюционен процес положителните сили са малко, а негативните - силни и активни. В човешката история този аспект ще предизвиква упадък и неблагополучие за народа и държавите. В миналото сме имали при този аспект големи сътресения, като изчезването на Лемурия, потъването на Атлантида преди 13 хиляди години. Следва пак тригон , при разсипа в еволюционния процес. По естество тригонът внася известно подобрение в ситуацията на народа и държавата. Следва квадрата в инволюционния цикъл, който поставя пак идеята на изпит. Мъчнотии и страдания за хората и страните, които попадат под това влияние. Загуби на войни и плащане на репарации.
към текста >>

68. V. Учителят за жените, които ще спасят света

Ако воюва, тя е фурия: дето мине, нищо не оставя - всичко помита на пътя си.
Наистина, хлябът спасява. Първо жените трябва да работят. България се нуждае от жени на новата култура. България се нуждае от силни и решителни жени . Жената не воюва, но тя е смела. Ако воюва, тя е фурия: дето мине, нищо не оставя - всичко помита на пътя си. Когато жените наточат ножовете си и излязат напред, тогава светът ще се оправи. Казвам на жените: Извадете ножовете си, наточете ги! Те са калени. Минали са през 35 милиона градуса огън. Защо не ги употребите?
към текста >>

69. Учителят Дънов I. За двете риби и петте хляба. Беседа от Учителя, изнесена на 14.05.1938 г., събота, София-Изгрев

Разговор на д-р Вергилий Кръстев с Димитър Сотиров и сестра му Мария

(17) Луната влияе на зачатието и раждането ; Меркурий - на детската възраст (всички деца са меркуриянци ) (18) ; Венера влияе на пубертетната възраст ; Слънцето я следва , когато човек реши да създаде домашно огнище , да си създаде положение , да работи ; Марс влияе на възрастния , женен човек , който се бори да запази своето семейно огнище и своята сигурност .
Ние мислим за нея и забравяме да ядем това , което ни дават . Да изучим Рибите и Девата от астрологическа гледна точка. Ние ще видим , че над Дева господства Меркурий , а над Риби - Юпитер (малко също Венера и Нептун , но Юпитер преобладава.) Меркурий представлява младо момче , а Юпитер - възрастен мъж . * Рибите са принцип на жертвата и саможертвата. Всички планети имат влияние във връзка с човешката възраст . (17) Луната влияе на зачатието и раждането ; Меркурий - на детската възраст (всички деца са меркуриянци ) (18) ; Венера влияе на пубертетната възраст ; Слънцето я следва , когато човек реши да създаде домашно огнище , да си създаде положение , да работи ; Марс влияе на възрастния , женен човек , който се бори да запази своето семейно огнище и своята сигурност . Юпитер влияе на зрялата възраст - бащата , който има много деца , които го уважават и му се подчиняват , човек , който е уважаван в света , който заема своето място в обществото (19) ; Сатурн представлява дядото , който има голямо семейство , който е много стар и се готви за другия свят . Детето в притчата е Меркурий . Но да не бързаме . Рибите са съзвездие на Юпитер, а Девата - на Меркурий. Девата е символ на чистотата (20) , а Рибите - на милосърдието , благоволението , любовта , великодушието .
към текста >>

70. IX. ВЕГЕТАРИАНСКИ И НЕВЕГЕТАРИАНСКИ ХРАНИ

Д-р Иван Жеков

ТОМ 23

Гроздето е много полезно, ако се съчетае разумно с другите храни, в много случаи на подагра, артрит, ревматизъм, албуминурия, неврастения и др.
Вследствие на това, трябва винаги да се отстрани стипчивото грозде с кисел вкус от трапезата, докато не е станало черно или червено от слънчевата топлина. Узрялото грозде е най-богатата храна с витамините В и С, и ако разумно се съчетае с други сурови храни, може полезно да замени млякото като храна, било за болните, било за децата, а най-вече за кърмачетата. Действието му. Узрялото грозде има главно пикочогонно действие, слабително и силотворно. Стипчивото грозде е дразнително за пищепровода, защото спира смилането и поглъщането на другите храни и може да причини повръщане, повдигане в стомаха и колики - болки. Гроздето е много полезно, ако се съчетае разумно с другите храни, в много случаи на подагра, артрит, ревматизъм, албуминурия, неврастения и др. Консервираното грозде е по-малко пикочогонно и много малко слабително, но има повече силотворно действие и развива топлина в зимните месеци. Противодействието му. Гроздето не винаги е за препоръчване на слаби, отпаднали лица, които страдат от лошо смилане на храната и диария, както в някои случаи от диабет - захарна болест. Във всеки случай гроздето, като храна на болните, когато се препоръчва, трябва да се има предвид общото състояние на болния и съчетанието с другите храни. Да не се гълтат никога шлупките и семената на гроздето, ако не са добре предъвкани като водна каша.
към текста >>

71. 6.2. В стан Изгрев край София

ТОМ 24

Курия, Лозенградско.
Издържал се е със сказките, с курсовете си и гостоприемството на евангелските църкви и домове. Сега в Париж и цяла Франция много успешно работи големият български мистик г. Михаил Иванов, варненец. Един друг от Белите братя, с когото влязохме в разговор е познатият ни още от Варна, добродушният г. Матей Калудов, сега 64 г., родом от с. Курия, Лозенградско. Завършил е музика в Русия, където е специализирал хармония. За 17 години е бил военен капелмайстор и е автор на няколко музикални композиции. В Учението е от 1919 г. Един трагичен случай го среща с Бога. Неговата другарка първа е тръгнала по духовния път и те двамата ми казаха, че смъртта на Филка, 17 годишната им дъщеря, ученичка в VII клас, е станала причина за тяхното обръщане.
към текста >>

72. I. СПОМЕНИ НА ДИМИТЪР СОТИРОВ В ПЪТЯ НА БЯЛОТО БРАТСТВО

ТОМ 25

Изведнъж чуваме от по-задните редове "урра", ама то като фурия, всички крещят: "Идва артилерия!
Минават по пътя казва и те разбраха, че ний нямаме артилерия и верно изнасят картечница, падна, каза шрапнел, унищожи я. И картечницата и човека. Останахме, каза с две картечници. На другия ден убиха каза един картечар, командирът скочи каза и отиде да го замести, обаче, един войник казва: "Не, господин командир, дръпнете се, вий не знаете как се работи с картечница, аз съм работил и знам." Той каза ми отстъпи и вече към края на денонощието, аз непрекъснато, каза му, пълнех ту пистолета, ту пушката. Аз не мога да стрелям, защото пълня неговите оръжия. Изведнъж чуваме от по-задните редове "урра", ама то като фурия, всички крещят: "Идва артилерия! " И онези дали разбраха нещо, щото и ние казва спряхме да стреляме. И те, каза прекратиха стрелбата. И в туй време казва идва артилерия и нареждане да се издръпнат старите бойци, заместват тези за нова битка да си отдъхнат. Дават им почивка, по-надолу ги смъкват и след няколко дена ги пратиха на Перистер, пак там някъде. В: А кога е бил в безсъзнание?
към текста >>

73. ФЕВРУАРИЙ 1920 г. - ДЕКЕМВРИЙ 1921 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

„Гълъбите” (Солунските братя) са истинските ученици на Учителя, а ние - сгурия.
Сестра Динова казва: - Моли се, тя има „кризи”. Тръпки ме побиват, косата се изправя на главата ми. - Господи, Господи, плахо шепна и тихо плача. Учителят, та Учителят. Той и тя били едно и също нещо. „Гълъбите” (Солунските братя) са истинските ученици на Учителя, а ние - сгурия. За тия „гълъби” тя може с часове да съзерцава и да вика: - Гълъбчета, гълъбчета. Къде да се скрия. Трябва да работя. Наистина съм дежурна за всички. Страшна, грозна, свирепа, тъмна.
към текста >>

74. 2.1.13. Празник на победите. 27 септември 1925 г., петък, [Витоша]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

Все пак, настанихме се вътре, запазени поне за малко от нестихващата фурия.
Той още фучи и здравата се ядосва някому, па види се и на себе си, че го изхитри Мъдрецът и ни преведе по „неутралната зона”. За къде бързахме тъй устремени? - За нашата уютна гостна при чешмичката. Това място, свидетел на толкоз наши красиви преживелици, изнесени бури, песни, стана за нас някакво тайнствено убежище. Наистина, горе заварихме нещо хубаво - нова построена хижа -работа на братя доброволци, но покрива и вратите, бурята ли, или някоя друга неспокойна ръка бе отнела и от тях нямаше ни следа. Все пак, настанихме се вътре, запазени поне за малко от нестихващата фурия. Запаленият огън само димеше, постоянно гасен от вятъра и снега. Някои се осмелиха да развържат раници и похапнат, но студът тъй ги ужили, че за миг протегната ръка пак навлече ръкавицата и се скри в джоба. Всички помръзнали здраво зъзнеха. Пищялката на самоварите ни стресна. Широкоплещестият Цеко носеше на гърба си големия бакърен самовар.
към текста >>

75. 2.1.53. Летуване на Рила 20 юли - август 1936 г., [Еди гьол - Елбур]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

Така бидоха извадени и широките бурии [бурия - тръба, комин], зазидани в цимент за огнището в каменната ни кухня.
Върху каменното кръжило, по особен начин се накамарват сечените дърва. Огънят изпърво пуши, после литват живи искри, после пламва хубав огън. Насядаме по гладките нови пейки от суров клек. Когато си отиваме ги крием из клековете, защото другите туристи просто ги турят върху огъня и - толкоз. Също и масичките. Така бидоха извадени и широките бурии [бурия - тръба, комин], зазидани в цимент за огнището в каменната ни кухня. Но ние се изхитряме. Носим си подвижни металически огнища, що с връщането си от тук ги вземаме със себе си. Така накладеният огън се разгаря все повече и повече - пръска струя искри. Нависоко се издигат огнени езици, нашироко се разстила червена жарава - приятна топлина. Няма зъзнене.
към текста >>

76. 2.1.55. РЕЧНИК

Глава 2. Ученикът - път и живот

2.1.55. РЕЧНИК Акран(ин) (тур.) - връстник Бал-дер-дару - прев.: Мед на пътя - вж Трилистника беневреци - тесни и дълги шопски гащи от бяла аба Близнака - четвъртото от седемте езера на Рила Бортнянски, Дмитрий (1751-1825) - руски композитор Бризги - пръски (рус.: брнзги) бурия - тръба, комин Бъбрека - петото от седемте езера на Рила - вж и Махабур Галун-ширит гнайс - метаморфна скала гранати - минерали (бледозелени, зелени, яркочервени, тъмночервени) Григ, Едвард (1843-1907) - норвежки композитор Демир Капия - долината на р.
2.1.55. РЕЧНИК Акран(ин) (тур.) - връстник Бал-дер-дару - прев.: Мед на пътя - вж Трилистника беневреци - тесни и дълги шопски гащи от бяла аба Близнака - четвъртото от седемте езера на Рила Бортнянски, Дмитрий (1751-1825) - руски композитор Бризги - пръски (рус.: брнзги) бурия - тръба, комин Бъбрека - петото от седемте езера на Рила - вж и Махабур Галун-ширит гнайс - метаморфна скала гранати - минерали (бледозелени, зелени, яркочервени, тъмночервени) Григ, Едвард (1843-1907) - норвежки композитор Демир Капия - долината на р. Бели Искър джувап (джевап) (тур.) — отговор. Давам джевап: 1) отговарям; 2) излизам насреща, не падам по-долу. дируга (деруга) - бразда, линия дорамче - горна дреха без ръкави Еди гьол (тур.) - седем езера Елбур - прев.: Благородният приятел - вж Рибно езеро Ел-Шедар (Ели Шедар, Ел-Ше-дар, Ел Ше-дар) - прев: Благородният свидетел Имен ден на царя е... - рожден ден. Цар Борис е роден на 30 януари 1894 г. Кайфет (каяфет) (тур.) - изглед кварц - скалообразуващ минерал (воднобистър - планински кристал, бял - млечен, жълт - цитрин, опушен и др.) колаче - традиционно хлебче, в което има и сирене колендро - кориандър; озонът по време на гръмотевична буря има подобна миризма костер (рус.) - огън, клада кумунта - комуната Лазурно езеро - Рибното езеро, лиски - шисти (тънко наслоени скали) литак - женска шопска носия Лукул - Римски консул, известен с банкетите си Матарка (матара) - манерка Махабур - вж Бъбрека мерцание (рус.) - трепкане мириади - десетки хиляди Нега - доволство, блаженство негли - сякаш, като че ли ноктюрно - лирична музикална миниатюра Ората копата - обред, характерен за Западна България, който се провежда в нощите след Месни и на Сирни Заговезни.
към текста >>

77. 19. Положително

ТОМ 28

За Него беше важно именно това -метала, а не сгурията.
Да виждаш винаги и навсякъде само хубавото, само положителното. Той държеше много на това. Затова и човекът изправен пред Него, усещаше онова състояние, което изпитваме през ранното пролетно утро при изгрев слънце, или когато човек влезе в борова гора и усеща аромата на въздуха, или когато се изкачва на висок връх. Причината е проста и ясна. На лице е само доброто, красивото, което съществува у всеки човек и което в тоя момент като чист и благороден метал бива извлечен от самородната руда. За Него беше важно именно това -метала, а не сгурията. В полето на Неговото зрение се откриваше като чудесен пейзаж само доброто, което Той наблюдава и на което се радва. Намерено е ценното у човека, което единствено е ценно и заради което заслужава името човек. Какъв рядък момент и какво преживяване от двете страни, изключителен момент, струва човек да се спре на него, да го огледа от вси страни, защото нека кажем, то представлява шедьовър в нашия малък личен свят и в цялата голяма личност на света. Той можеше, Той владееше до виртуозност изкуството да намира положителното и в най-нищожния и най-падналия, от наше гледище човек. Неговото зрение беше устроено необикновено и в света сякаш не съществуваше нищо, което можеше да опетни или деформира вътрешния образ на човека, който Той съзерцаваше в перспектива.
към текста >>

78. 1.5. Учителят.

VII. СПОДЕЛЕНИ МИСЛИ

ТОМ 30

Като оставим настрана предисторическата епоха -времето на Атлантида, на Лемурия и на другите отдавна отминали култури и раси, за които имаме само смътни и откъслечни сведения, Той е все същият, един и същ: Ману, в първата древноиндуска култура на бялата, на петата коренна раса; Зороастър - във втората, халдейската култура на същата пета раса; Хермес - в третата, древноегипетска култура на същата раса; Орфей - основателя на четвъртата култура, тази на древните траки, продължена в гръкоримската цивилизация; Той е Исус от Назарет, чрез който се прояви временно на земята великия Дух на Христос, в началото на сегашната пета западно-европейска и световна култура; Той е Боян Магът, който основа и разпространи по целия тогавашен свят богомилството.
Следователно, ние нямаме мярка, нямаме определена човешка мярка, с която да измерим неизмеримото - да измерим духовния ръст, духовната сила и същност на Учителя. За това, с пълна сила и авторитет, ще си каже думата само бъдещето. И така, Учителят винаги ще расте и расте за нас, за всички хора, за цялото човечество, колкото по-добре и по-пълно Го познаваме, колкото по-дълбоко проникваме в Неговото Слово...Безкраен процес.... Първоначално, за своите близки и за своите първи ученици Учителят беше само „господин Дънов" - един учен, начетен и мъдър човек. Едва по-късно те откриха в него Учителят - Учителят на Любовта и Мъдростта, от чието Слово бликат изворите на Божествената Светлина. Днес, Той, за своите най-будни ученици, е Мировият Учител, един единствен на земята, един единствен във времето на човешкото паломничество, на човешкото развите на земята. Като оставим настрана предисторическата епоха -времето на Атлантида, на Лемурия и на другите отдавна отминали култури и раси, за които имаме само смътни и откъслечни сведения, Той е все същият, един и същ: Ману, в първата древноиндуска култура на бялата, на петата коренна раса; Зороастър - във втората, халдейската култура на същата пета раса; Хермес - в третата, древноегипетска култура на същата раса; Орфей - основателя на четвъртата култура, тази на древните траки, продължена в гръкоримската цивилизация; Той е Исус от Назарет, чрез който се прояви временно на земята великия Дух на Христос, в началото на сегашната пета западно-европейска и световна култура; Той е Боян Магът, който основа и разпространи по целия тогавашен свят богомилството. И сега пак Той се яви - в началото на шестата култура - културата на славянството, за да даде необходимия духовен импулс за нейното изграждане, а същевременно и да подготви условията за идването на шестата коренна раса, която ще се породи и разцъфти върху новия континент, който ще изникне из недрата на Тихия океан. Погледнато така, цялото необозримо духовно творчество на Учителя, съдържащо се в неговото Слово, може да бъде наречено Ръководство за живота и развитието на идващата шеста раса или: „Книга на Шестата раса". Фактически, това е Третият Завет, това е Новата Библия, която Бог дава чрез Учителя на днешното и бъдещото човечество. Които могат, които имат отворени духовни очи, ще приемат. Останалите ще чакат.
към текста >>

79. 1.2. Звънарницата и изповедта на Борис Николов

Но Давид като се къпел на покрива си и се греел на слънце, там има той басейн на покрива, като погледнал в съседната градина, видял жената на Урия, която се къпела в техния басейн долу.
А цар Давид е бил голям певец на времето. Не само певец, но и борец, пехливанин - здрав човек. И не само това, но и голям любител на хората. Цар Давид в онуй време бил на фронта. Но като посетил Йерусалим, един ден временно дошъл в града заедно със своя военачалник Урий, да прекарат няколко дена, и после пак ще се върнат на фронта. Но Давид като се къпел на покрива си и се греел на слънце, там има той басейн на покрива, като погледнал в съседната градина, видял жената на Урия, която се къпела в техния басейн долу. Толкова му харесала тази жена, че той извикал военачалника на войските при себе си цар Давид, и му казва: „Като се върнем на фронта ще туриш Урия на най-страшната битка на местото гдето се води най-страшната битка.” Преседели колкото преседели и се връщат на фронта пак. И действително, военачалника туря Урия, където битката е най-гореща и Урий загива там. Кат минават 40 дена както е условието, цар Давид праща да иска жената на Урия за своя жена. Дето Исая, който тогава е бил там, пророк Исая дига бунт против това: „Как така ти да вземаш жената на Урия, който до вчера беше жив и загина на фронта? ” Да, ама Давид не го слуша и взема жената.
към текста >>

Толкова му харесала тази жена, че той извикал военачалника на войските при себе си цар Давид, и му казва: „Като се върнем на фронта ще туриш Урия на най-страшната битка на местото гдето се води най-страшната битка.” Преседели колкото преседели и се връщат на фронта пак.
Не само певец, но и борец, пехливанин - здрав човек. И не само това, но и голям любител на хората. Цар Давид в онуй време бил на фронта. Но като посетил Йерусалим, един ден временно дошъл в града заедно със своя военачалник Урий, да прекарат няколко дена, и после пак ще се върнат на фронта. Но Давид като се къпел на покрива си и се греел на слънце, там има той басейн на покрива, като погледнал в съседната градина, видял жената на Урия, която се къпела в техния басейн долу. Толкова му харесала тази жена, че той извикал военачалника на войските при себе си цар Давид, и му казва: „Като се върнем на фронта ще туриш Урия на най-страшната битка на местото гдето се води най-страшната битка.” Преседели колкото преседели и се връщат на фронта пак. И действително, военачалника туря Урия, където битката е най-гореща и Урий загива там. Кат минават 40 дена както е условието, цар Давид праща да иска жената на Урия за своя жена. Дето Исая, който тогава е бил там, пророк Исая дига бунт против това: „Как така ти да вземаш жената на Урия, който до вчера беше жив и загина на фронта? ” Да, ама Давид не го слуша и взема жената. Като се оженва за жената на Урия, след време им се ражда син и го наричат Соломон.
към текста >>

И действително, военачалника туря Урия, където битката е най-гореща и Урий загива там.
И не само това, но и голям любител на хората. Цар Давид в онуй време бил на фронта. Но като посетил Йерусалим, един ден временно дошъл в града заедно със своя военачалник Урий, да прекарат няколко дена, и после пак ще се върнат на фронта. Но Давид като се къпел на покрива си и се греел на слънце, там има той басейн на покрива, като погледнал в съседната градина, видял жената на Урия, която се къпела в техния басейн долу. Толкова му харесала тази жена, че той извикал военачалника на войските при себе си цар Давид, и му казва: „Като се върнем на фронта ще туриш Урия на най-страшната битка на местото гдето се води най-страшната битка.” Преседели колкото преседели и се връщат на фронта пак. И действително, военачалника туря Урия, където битката е най-гореща и Урий загива там. Кат минават 40 дена както е условието, цар Давид праща да иска жената на Урия за своя жена. Дето Исая, който тогава е бил там, пророк Исая дига бунт против това: „Как така ти да вземаш жената на Урия, който до вчера беше жив и загина на фронта? ” Да, ама Давид не го слуша и взема жената. Като се оженва за жената на Урия, след време им се ражда син и го наричат Соломон. Сега Давид разговаря с Господа и казва: „Господи, искам да Ти построя храм.” Тъй, ама Бог казва: „Ти няма да ми построиш храм, защото много кръв си пролял, но твоя син Соломон ще ми построи храм.” И действително, като отраства Соломон, Давид му дава престола, дава му властта, а той се оттегля в отшелие.
към текста >>

Кат минават 40 дена както е условието, цар Давид праща да иска жената на Урия за своя жена.
Цар Давид в онуй време бил на фронта. Но като посетил Йерусалим, един ден временно дошъл в града заедно със своя военачалник Урий, да прекарат няколко дена, и после пак ще се върнат на фронта. Но Давид като се къпел на покрива си и се греел на слънце, там има той басейн на покрива, като погледнал в съседната градина, видял жената на Урия, която се къпела в техния басейн долу. Толкова му харесала тази жена, че той извикал военачалника на войските при себе си цар Давид, и му казва: „Като се върнем на фронта ще туриш Урия на най-страшната битка на местото гдето се води най-страшната битка.” Преседели колкото преседели и се връщат на фронта пак. И действително, военачалника туря Урия, където битката е най-гореща и Урий загива там. Кат минават 40 дена както е условието, цар Давид праща да иска жената на Урия за своя жена. Дето Исая, който тогава е бил там, пророк Исая дига бунт против това: „Как така ти да вземаш жената на Урия, който до вчера беше жив и загина на фронта? ” Да, ама Давид не го слуша и взема жената. Като се оженва за жената на Урия, след време им се ражда син и го наричат Соломон. Сега Давид разговаря с Господа и казва: „Господи, искам да Ти построя храм.” Тъй, ама Бог казва: „Ти няма да ми построиш храм, защото много кръв си пролял, но твоя син Соломон ще ми построи храм.” И действително, като отраства Соломон, Давид му дава престола, дава му властта, а той се оттегля в отшелие. А пък Соломон започва да се подготвя за храмът Господен, за който баща му Давид е приготвил материали най-необходими.
към текста >>

Дето Исая, който тогава е бил там, пророк Исая дига бунт против това: „Как така ти да вземаш жената на Урия, който до вчера беше жив и загина на фронта?
Но като посетил Йерусалим, един ден временно дошъл в града заедно със своя военачалник Урий, да прекарат няколко дена, и после пак ще се върнат на фронта. Но Давид като се къпел на покрива си и се греел на слънце, там има той басейн на покрива, като погледнал в съседната градина, видял жената на Урия, която се къпела в техния басейн долу. Толкова му харесала тази жена, че той извикал военачалника на войските при себе си цар Давид, и му казва: „Като се върнем на фронта ще туриш Урия на най-страшната битка на местото гдето се води най-страшната битка.” Преседели колкото преседели и се връщат на фронта пак. И действително, военачалника туря Урия, където битката е най-гореща и Урий загива там. Кат минават 40 дена както е условието, цар Давид праща да иска жената на Урия за своя жена. Дето Исая, който тогава е бил там, пророк Исая дига бунт против това: „Как така ти да вземаш жената на Урия, който до вчера беше жив и загина на фронта? ” Да, ама Давид не го слуша и взема жената. Като се оженва за жената на Урия, след време им се ражда син и го наричат Соломон. Сега Давид разговаря с Господа и казва: „Господи, искам да Ти построя храм.” Тъй, ама Бог казва: „Ти няма да ми построиш храм, защото много кръв си пролял, но твоя син Соломон ще ми построи храм.” И действително, като отраства Соломон, Давид му дава престола, дава му властта, а той се оттегля в отшелие. А пък Соломон започва да се подготвя за храмът Господен, за който баща му Давид е приготвил материали най-необходими. И действително Соломон построява храмът Господен.
към текста >>

Като се оженва за жената на Урия, след време им се ражда син и го наричат Соломон.
Толкова му харесала тази жена, че той извикал военачалника на войските при себе си цар Давид, и му казва: „Като се върнем на фронта ще туриш Урия на най-страшната битка на местото гдето се води най-страшната битка.” Преседели колкото преседели и се връщат на фронта пак. И действително, военачалника туря Урия, където битката е най-гореща и Урий загива там. Кат минават 40 дена както е условието, цар Давид праща да иска жената на Урия за своя жена. Дето Исая, който тогава е бил там, пророк Исая дига бунт против това: „Как така ти да вземаш жената на Урия, който до вчера беше жив и загина на фронта? ” Да, ама Давид не го слуша и взема жената. Като се оженва за жената на Урия, след време им се ражда син и го наричат Соломон. Сега Давид разговаря с Господа и казва: „Господи, искам да Ти построя храм.” Тъй, ама Бог казва: „Ти няма да ми построиш храм, защото много кръв си пролял, но твоя син Соломон ще ми построи храм.” И действително, като отраства Соломон, Давид му дава престола, дава му властта, а той се оттегля в отшелие. А пък Соломон започва да се подготвя за храмът Господен, за който баща му Давид е приготвил материали най-необходими. И действително Соломон построява храмът Господен. Като построява храмът, той бил нещо невиждано и нечувано! Извиква най-добрите майстори от Египет, от Индия, от Сирия, от всички страни, те да работят, те да ръководят строежа.
към текста >>

80. 2.10. Дядо Иван. Гнездо за щъркели

Върви дядо Иван през старата дъбова курия.
Друг път, дядо Иван си почива под някое дърво на сенчица, а гласът му казва: „Едно гущерче ще излезе от дупката си под дървото. Иска да се качи на ръката ти и да се погрее на слънце. Нали нема да му навредиш? ” -„Няма” - казва дядо Иван сърдечно. След малко гущерчето излиза, изпълзява на ръката му и се грее на слънце. Върви дядо Иван през старата дъбова курия. Гласът му казва: „В хралупата на този дъб живее бухал. Ако обещаеш, че нема да му сториш зло, той иска да ти се покаже.” Дядо Иван казва: „Няма, няма! ” От хралупата излиза голям бухал. Той гледа дядо Иван с големите си жълти очи, а старецът му се радва.
към текста >>

81. 2.24. Разстрел на кученцето Бубче

Всеки трябваше да заведе кучето си вън от селото, край дъбовата курия.
После като му говореше ласкаво и го милваше, взема моята ръка и я тури на главата му. След тази церемония Бубчето вече вземаше от мене храна, и когато го повиках, идваше. Обръщаше ми наистина внимание, но винаги поглеждаше „Божеството” дали одобрява постъпката му. По това време излезе нареждане да се избият кучетата: разнасяли болести, смущавали с лаенето си трудещите се. Наредбата беше категорична. Всеки трябваше да заведе кучето си вън от селото, край дъбовата курия. Връзваха животните за едно дърво и ги застрелваха. Трябваше и Стоян да заведе Бубчето. Нямаше нужда да го връзва - той само го повика до дървото и му заповяда: „Стой тука! ” Бубчето застана до дървото. Човекът който стреляше, се забави малко.
към текста >>

82. 2.66. Гърбавият роб

Чак сега видяха колко хубаво беше лицето му - като на хурия!
” Ал Джафари му казва: „Не беше ли ти, който се помоли в Джамията и по твоя молба Аллах прати дъжда? ” Робът казва: „Господарю, да влезем в Джамията.” - Влизат. Робът отива на същото място пред колоната, постила килимчето си, казва най-кратичката си молитва, и като вдига ръцете си, казва: „Аллах, родените от жена научиха за нашето приятелство. Вземи душата ми в този час! ” И умре Гърбавият роб. Чак сега видяха колко хубаво беше лицето му - като на хурия!
към текста >>

83. 9. Несполучлив опит на духовната група 1925 г.