Търсене в текстове за 'Урия'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 39 резултата в 16 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Учителя Петър Дънов - завръщане от Америка

Учителя пристига в Европа с кораба "Етурия".
Учителя Петър Дънов - завръщане от Америка Учителя пристига в Европа с кораба "Етурия". В списъка на пътниците (от дневника на кораба) пристигнали в Ливърпул (Англия) на 23 януари 1895 г. от Ню Йорк (САЩ), в долната част на страницата се вижда името Rev. P.K.Dunoff (Преподобният П.К. Дънов). Тъй като презокеанското пътуване е продължавало обикновено 7 дена, то се предполага, че тръгването от САЩ е било на 15 януари 1895 г. 1. Снимка на дневника и кораба "Етурия" ( Изложени в Народната библиотека от ОББ - 22 декември 2014 г.)
към текста >>

1. Снимка на дневника и кораба "Етурия" ( Изложени в Народната библиотека от ОББ - 22 декември 2014 г.)
Учителя пристига в Европа с кораба "Етурия". В списъка на пътниците (от дневника на кораба) пристигнали в Ливърпул (Англия) на 23 януари 1895 г. от Ню Йорк (САЩ), в долната част на страницата се вижда името Rev. P.K.Dunoff (Преподобният П.К. Дънов). Тъй като презокеанското пътуване е продължавало обикновено 7 дена, то се предполага, че тръгването от САЩ е било на 15 януари 1895 г. 1. Снимка на дневника и кораба "Етурия" ( Изложени в Народната библиотека от ОББ - 22 декември 2014 г.) 2. Информация за финансирането на обратния път на младия Петър Дънов Снимка на дневника и кораба "Етурия" ( Изложени в Народната библиотека от ОББ - 22 декември 2014 г.) (за съжаление снимката не е на разположение в момента) Информация за финансирането на обратния път на младия Петър Дънов
към текста >>

Снимка на дневника и кораба "Етурия"
от Ню Йорк (САЩ), в долната част на страницата се вижда името Rev. P.K.Dunoff (Преподобният П.К. Дънов). Тъй като презокеанското пътуване е продължавало обикновено 7 дена, то се предполага, че тръгването от САЩ е било на 15 януари 1895 г. 1. Снимка на дневника и кораба "Етурия" ( Изложени в Народната библиотека от ОББ - 22 декември 2014 г.) 2. Информация за финансирането на обратния път на младия Петър Дънов Снимка на дневника и кораба "Етурия" ( Изложени в Народната библиотека от ОББ - 22 декември 2014 г.) (за съжаление снимката не е на разположение в момента) Информация за финансирането на обратния път на младия Петър Дънов Отново в. „Сионски вестител“, вероятно от края на 1894 или началото на 1895 г., в графата си за чуждестранни мисии пише:
към текста >>

2. Летуване на Братството на Рила - Чамкория (Боровец)

Мисля че беше, преди събора отиде Учителя в Чам Курия, взеха Горското училище под наем и много приятели отидоха да летуват там.
Имаше столова, в която можехме да се разположим през лятото, когато нямаше ученици." 2. Спомен на Елена Андреева - ЕКСКУРЗИИ ДО МУСАЛА Конкретно за Горското училище през 1922 г. Е.А.: Да, да. Вижте през 1922 год. Мисля че беше, преди събора отиде Учителя в Чам Курия, взеха Горското училище под наем и много приятели отидоха да летуват там. А Учителят не беше в Горското училище, а беше у този Лазар Котев. Той беше наел една вила. И там имаше една стая за Учителя. Но Той ходеше да се храни в Горското училище при всичките приятели. То там беше общо.
към текста >>

В Чам Курия имахме приятели, които имаха вили.
Учителя летува с голяма група братя и сестри от София и провинцията в Боровец, в т. нар. Горско училище. През време на летуването Учителя организираше излети из околността, особено до красивата поляна Шумнатица, а често и до връх Мусала. Спомен на Борис Николов 4. ПО ПЪТЕКИТЕ НАГОРЕ КЪМ МУСАЛА В Чам Курия имахме приятели, които имаха вили. Учителят и няколко човека близки на стопанина на вилата можеха да пренощуват в някоя от вилите и на другия ден се тръгваше. А останалите приятели се разполагаха наоколо, кой където намери или се подслонявахме в обществената трапезария на горското училище. Горското училище беше построено за горските работници. Беше обширна постройка с големи навеси, където можеха да се побират много хора. Имаше столова, в която можехме да се разположим през лятото, когато нямаше ученици.
към текста >>

Обикновено при завръщане от Мусала ставахме рано, слизахме на Чам Курия, за да хванем рейсовете сутринта.
Край мостчето сме пренощували на полянката до него няколко пъти с Учителя и то обикновено на връщане от Мусала. Още стоят камъните, които ограждаха навремето огнището. Какви цветя прекрасни има тук! Това е една чудна поляна непосредствено след мостчето. На тази полянка сме пребивавали няколко пъти. Обикновено при завръщане от Мусала ставахме рано, слизахме на Чам Курия, за да хванем рейсовете сутринта. Учителят нарочно разделяше пътя при слизането от Мусала на две, за да преспим и по-добре да понесем разликите във височините при слизането, защото и атмосферното налягане е различно. Като тръгнем нагоре от мостчето гледката става по-хубава, по-надалече се откриват хоризонти. След един час път достигаме една висока поляна, в дясно тече рекичката. На тази полянка бивало е случай да пренощува цялата група на открито с Учителя. Нямаше още тогава хижа на Мусала.
към текста >>

В.К.: Вие първо отивахте до Боровец, тогава Чам Курия.
Е;.А.: Взимахме рейсове или камиони от София до Боровец, защото много хора сме. Един или два, или три, според хората. А в това време се съобщава на приятелите в провинцията и който иска,да дойде и той. Тъй, че имаха възможности приятелите от провинцията да дойдат и знаете ли, че много идваха. И първата екскурзия мисля че бяхме над 300души на Мусала когато се качихме. В.К.: Вие първо отивахте до Боровец, тогава Чам Курия. Е.А.: До Боровец и оттам пеш тръгвахме и се изкачвахме постепенно. В.К.: Преспивахте ли на Чам Курия? Е.А.: Само когато сме ходили на зимна екскурзия сме приспивали, иначе не. В.К.: На една от беседите пишеше, че е държана на Чам Курия. Е.А.: Да, да.
към текста >>

В.К.: Преспивахте ли на Чам Курия?
А в това време се съобщава на приятелите в провинцията и който иска,да дойде и той. Тъй, че имаха възможности приятелите от провинцията да дойдат и знаете ли, че много идваха. И първата екскурзия мисля че бяхме над 300души на Мусала когато се качихме. В.К.: Вие първо отивахте до Боровец, тогава Чам Курия. Е.А.: До Боровец и оттам пеш тръгвахме и се изкачвахме постепенно. В.К.: Преспивахте ли на Чам Курия? Е.А.: Само когато сме ходили на зимна екскурзия сме приспивали, иначе не. В.К.: На една от беседите пишеше, че е държана на Чам Курия. Е.А.: Да, да. Вижте през 1922 год. Мисля че беше, преди събора отиде Учителя в Чам Курия, взеха Горското училище под наем и много приятели отидоха да летуват там.
към текста >>

В.К.: На една от беседите пишеше, че е държана на Чам Курия.
И първата екскурзия мисля че бяхме над 300души на Мусала когато се качихме. В.К.: Вие първо отивахте до Боровец, тогава Чам Курия. Е.А.: До Боровец и оттам пеш тръгвахме и се изкачвахме постепенно. В.К.: Преспивахте ли на Чам Курия? Е.А.: Само когато сме ходили на зимна екскурзия сме приспивали, иначе не. В.К.: На една от беседите пишеше, че е държана на Чам Курия. Е.А.: Да, да. Вижте през 1922 год. Мисля че беше, преди събора отиде Учителя в Чам Курия, взеха Горското училище под наем и много приятели отидоха да летуват там. А Учителят не беше в Горското училище, а беше у този Лазар Котев. Той беше наел една вила.
към текста >>

Мисля че беше, преди събора отиде Учителя в Чам Курия, взеха Горското училище под наем и много приятели отидоха да летуват там.
В.К.: Преспивахте ли на Чам Курия? Е.А.: Само когато сме ходили на зимна екскурзия сме приспивали, иначе не. В.К.: На една от беседите пишеше, че е държана на Чам Курия. Е.А.: Да, да. Вижте през 1922 год. Мисля че беше, преди събора отиде Учителя в Чам Курия, взеха Горското училище под наем и много приятели отидоха да летуват там. А Учителят не беше в Горското училище, а беше у този Лазар Котев. Той беше наел една вила. И там имаше една стая за Учителя. Но Той ходеше да се храни в Горското училище при всичките приятели. То там беше общо.
към текста >>

От Чам Курия се качвахме пеш и стигахме до първото езеро.И над първото езеро, така имаше едни полянки и в онова време имаше доста клек наблизо и сядахме и палехме огньове.
Но в първото време, понеже един празен дюшек не тежи много. И аз така съм правила, за да има къде да легне Учителя. А суха трева има много по тези места, особено по онова време, когато нямаше толкова туристи и не беше отъпкано. Пък и добитък не е имало много така. И на езерата в първите години пак така направих. От Чам Курия се качвахме пеш и стигахме до първото езеро.И над първото езеро, така имаше едни полянки и в онова време имаше доста клек наблизо и сядахме и палехме огньове. В.К.: В първите години имаше ли тази хижа? Е.А.: Само дървената хижа имаше. Дървената хижица, но те я направиха доста късно. Първите години нямаше -1925 год. ли, 1926 год.
към текста >>

3. Учителя държи беседи пред ръководителите на братски групи - 10 септември

Някои ми предложиха да отида в Чам Курия с техния автомобил, но аз отказах.
Ако Стамболийски имаше вяра щеше да остане жив. Каквото му кажат 100% вярваше. Той беше краен оптимист. Но на земята никога не става със 100% сигурност. По някой път има 50% изключение, по някой път 75%. Някои ми предложиха да отида в Чам Курия с техния автомобил, но аз отказах. На мене много по-приятно ми е пеша. Най-първо между всинца ви трябва да се образува една вътрешна връзка. Вашите материални работи да не разклащат вашето духовно положение. Вие седите и чакате да развиете красноречието и след това да излезете и изведнъж да говорите. Чрез проповед светът не се оправя.
към текста >>

4. Учителя говори пред братска среща на ръководителите - София, 31 август

Друга една сестра пратих в Чам-Курия, бе много слаба.
За намиращия се в опасност военен, телеграфирват и го подкрепят. Поддръжка трябва и в духовния, и в умствения, и в материалния живот. Разбирам съзнателния материален живот. Имаше един брат Дързев, който живееше в лоша стая тук. Дадох наставления, настани се по-добре, по-хигиенично, но волята му излезе слаба и аз занят с други работи не можах да проследя до колко се изпълняват наставленията ми, и той си замина. Друга една сестра пратих в Чам-Курия, бе много слаба. Поръчах й да слуша, ако иска да оздравее. Като охлюв да пъпли и на слънце да излиза и се пече. Послуша ме и се съвзе. Тя трябваше да си замине, но остана. Иска се послушание и помощ от приятелите, от братята и сестрите.Най-важния въпрос за вас кой е сега?
към текста >>

5. Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. Първи ден - 26 февруари

В първите години до Боровец (Чам Курия) отивахме пеша.
Следващата неделя двамата отиват със снегоходките до връх Мусала и се връщат. Изгревът - Том 226.Паневритмия на небето на връх Мусала Учителя Беинса Дуно за Рила и екскурзиите по планините - Светозар Няголов Датата 8 II 1925 г., дадена от Борис Николов е под съмнение тъй като на този ден Учителя изнася в София неделна беседа и лекция пред общия окултен клас. 15. ГЛАВНИТЕ МЕСТА ЗА ПРЕБИВАВАНЕ С УЧИТЕЛЯ НА МУСАЛА В първите години до Боровец (Чам Курия) отивахме пеша. После се придвижвахме с камиони. Има няколко снимки от това време. Разтоварвахме багажа от камионите и след кратка почивка тръгвахме по пътеката минаваща по долината на река Самоковска Бистрица. Минавахме покрай двореца и се насочвахме нагоре. От Царска Бистрица по пътеката след два часа път се стига до грамадна скала, голяма като къща, където на 8.II.1925 г.
към текста >>

Една година бяхме в горското училище - Чам Курия и там Учителят държа беседа.
прекарахме в дълбок сняг с Учителя една нощ и един ден и където беше единствената среща между цар Борис III и Учителя. По-нататък пътеката върви и пресича реката при Велчовото мостче. Тук една година пренощувахме с палатки. Минавайки години по-късно всички си спомняхме и говорехме за местата, където сме прекарвали с Учителя. А един млад брат засне всички тези места където е стъпвал кракът на Учителя за следващите поколения. Една година бяхме в горското училище - Чам Курия и там Учителят държа беседа. Направихме си обща снимка с Учителя. Беседата е отпечатана, а и снимката е запазена и може да се документира към това събитие. В първите екскурзии след 1922 г. и някъде към 1924 г. бе построена дървена хижа, която ние използвахме, когато бяхме с Учителя при първото Муса-ленско езеро.
към текста >>

На Рила сме ходили младежите пеш от София до Чам Курия около 80 км с багаж на гърба, защото за билети за рейса нямахме пари.
В първите екскурзии след 1922 г. и някъде към 1924 г. бе построена дървена хижа, която ние използвахме, когато бяхме с Учителя при първото Муса-ленско езеро. По-късно бе построена 1928/29 г. каменната солидна хижа - Мусала. На Рила сме ходили младежите пеш от София до Чам Курия около 80 км с багаж на гърба, защото за билети за рейса нямахме пари. Когато отивахме големи групи обикновено си опъвахме наши палатки, за да бъдем самостоятелно и далеч от обикновените туристи посещаващи хижите, макар че в тези години рядко някой отиваше на Мусала. При хижата, до самото езеро бяха палатките, а наоколо имаше клекове и поляни. На по-голямата поляна, до рекичката, където се оттичаше рекичката беше разположена палатката на Учителя. Но в най-старата хижа, онази дървената построена от Царя, макар и малка, там се разполагаха и се разопаковаха по-възрастните братя и сестри. Така че с построяването на голямата каменна хижа ние използвахме старата дървена хижа и нашите палатки биваха опънати около езерото.
към текста >>

Щяхме да тръгнем вече, когато Учителят каза: „И аз ще дойда с вас." Действително и Учителят се приготви, наехме кола, малък рейс, заведе ни до Чам Курия и като се уговорихме с шофьора, кога да дойде, за да ни вземе обратно, защото тогава нямаше редовни съобщения.
3. ЕДНА ЗИМНА ЕКСКУРЗИЯ ДО СКАЛАТА НАД ЦАРСКА БИСТРИЦА То беше 1925 г., когато една група братя и сестри пожелахме да отидем през зимата на екскурзия през месец февруари. Бяха навалели големи снегове. И върху стария сняг беше навалял нов голям сняг, така че Много трудно се вървеше. Тази група около 12 братя и сестри се подготвихме и смятахме да се качваме чак на Мусала. Щяхме да тръгнем вече, когато Учителят каза: „И аз ще дойда с вас." Действително и Учителят се приготви, наехме кола, малък рейс, заведе ни до Чам Курия и като се уговорихме с шофьора, кога да дойде, за да ни вземе обратно, защото тогава нямаше редовни съобщения. Пристигнахме на Чам Курия и тръгнахме по пътеката за Мусала. Обаче снегът е тъй дълбок и така мъчно се ходи, че с големи усилия много мъчно се придвижвахме нагоре. Сутринта като тръгнахме минахме покрай двореца в Царска Бистрица. Пред двореца стои на пост войник с пушка. А това показва, че царят е в двореца.
към текста >>

Пристигнахме на Чам Курия и тръгнахме по пътеката за Мусала.
То беше 1925 г., когато една група братя и сестри пожелахме да отидем през зимата на екскурзия през месец февруари. Бяха навалели големи снегове. И върху стария сняг беше навалял нов голям сняг, така че Много трудно се вървеше. Тази група около 12 братя и сестри се подготвихме и смятахме да се качваме чак на Мусала. Щяхме да тръгнем вече, когато Учителят каза: „И аз ще дойда с вас." Действително и Учителят се приготви, наехме кола, малък рейс, заведе ни до Чам Курия и като се уговорихме с шофьора, кога да дойде, за да ни вземе обратно, защото тогава нямаше редовни съобщения. Пристигнахме на Чам Курия и тръгнахме по пътеката за Мусала. Обаче снегът е тъй дълбок и така мъчно се ходи, че с големи усилия много мъчно се придвижвахме нагоре. Сутринта като тръгнахме минахме покрай двореца в Царска Бистрица. Пред двореца стои на пост войник с пушка. А това показва, че царят е в двореца. Ние минахме и заминахме, само поздравихме войника с едно „добър ден".
към текста >>

След това ние всички живи и здрави се смъкнахме долу на Чам Курия, днешно Боровец.
Повече те не се срещнаха на физическото поле. В това съм напълно сигурен и точен. А разговорът бе на общи теми за времето, за планината, за чая, за туризма и т. н. След това царят и придружаващите го войници с конете тръгнаха нагоре към Мусала. Ние се сбогувахме. След това ние всички живи и здрави се смъкнахме долу на Чам Курия, днешно Боровец. А оттам се прибрахме до София също с кола. Ние не можехме да отидем от рекичката нагоре, но те тръгнаха, защото имаха приспособление за ходене в снега. Казваха се „ракети" за ходене. Това са елипсовидни решетки, които се слагат на краката и с тях не се потъва в снега. Така те трима човека заминаха нагоре, а ние останахме при нашата скала.
към текста >>

Прекарахме там още няколко часа и след обед слезнахме в Чам Курия.
А оттам се прибрахме до София също с кола. Ние не можехме да отидем от рекичката нагоре, но те тръгнаха, защото имаха приспособление за ходене в снега. Казваха се „ракети" за ходене. Това са елипсовидни решетки, които се слагат на краката и с тях не се потъва в снега. Така те трима човека заминаха нагоре, а ние останахме при нашата скала. Прекарахме там още няколко часа и след обед слезнахме в Чам Курия. Беше уговорено в този ден и час да ни чака колата. Тя дойде от София навреме, качихме се и се върнахме в града. Това бе зимната екскурзия до камъка през 1925 г. Може би ще срещнете разни писания за срещи на царя с Учителя. Това не е вярно.
към текста >>

6. Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. Първи ден - 27 февруари.Среща с цар Борис

В първите години до Боровец (Чам Курия) отивахме пеша.
След приключване на разговора Борис и неговият адютант изваждат от раниците си по един чифт снегоходки, обуват ги и тръгват към хижа „Ястребец". Брат Борис Николов и брат Г. Радев като виждат това, след завръщането на групата в София отиват в града и си купуват снегоходки. Следващата неделя двамата отиват със снегоходките до връх Мусала и се връщат. 2. ГЛАВНИТЕ МЕСТА ЗА ПРЕБИВАВАНЕ С УЧИТЕЛЯ НА МУСАЛАБОРИС НИКОЛОВ В първите години до Боровец (Чам Курия) отивахме пеша. После се придвижвахме с камиони. Има няколко снимки от това време. Разтоварвахме багажа от камионите и след кратка почивка тръгвахме по пътеката минаваща по долината на река Самоковска Бистрица. Минавахме покрай двореца и се насочвахме нагоре. От Царска Бистрица по пътеката след два часа път се стига до грамадна скала, голяма като къща, където на 8.II.1925 г.
към текста >>

В първите години до Боровец (Чам Курия) отивахме пеша.
Следващата неделя двамата отиват със снегоходките до връх Мусала и се връщат. Изгревът - Том 226.Паневритмия на небето на връх Мусала Учителя Беинса Дуно за Рила и екскурзиите по планините - Светозар Няголов Датата 8 II 1925 г., дадена от Борис Николов е под съмнение тъй като на този ден Учителя изнася в София неделна беседа и лекция пред общия окултен клас. 15. ГЛАВНИТЕ МЕСТА ЗА ПРЕБИВАВАНЕ С УЧИТЕЛЯ НА МУСАЛА В първите години до Боровец (Чам Курия) отивахме пеша. После се придвижвахме с камиони. Има няколко снимки от това време. Разтоварвахме багажа от камионите и след кратка почивка тръгвахме по пътеката минаваща по долината на река Самоковска Бистрица. Минавахме покрай двореца и се насочвахме нагоре. От Царска Бистрица по пътеката след два часа път се стига до грамадна скала, голяма като къща, където на 8.II.1925 г.
към текста >>

Една година бяхме в горското училище - Чам Курия и там Учителят държа беседа.
прекарахме в дълбок сняг с Учителя една нощ и един ден и където беше единствената среща между цар Борис III и Учителя. По-нататък пътеката върви и пресича реката при Велчовото мостче. Тук една година пренощувахме с палатки. Минавайки години по-късно всички си спомняхме и говорехме за местата, където сме прекарвали с Учителя. А един млад брат засне всички тези места където е стъпвал кракът на Учителя за следващите поколения. Една година бяхме в горското училище - Чам Курия и там Учителят държа беседа. Направихме си обща снимка с Учителя. Беседата е отпечатана, а и снимката е запазена и може да се документира към това събитие. В първите екскурзии след 1922 г. и някъде към 1924 г. бе построена дървена хижа, която ние използвахме, когато бяхме с Учителя при първото Муса-ленско езеро.
към текста >>

На Рила сме ходили младежите пеш от София до Чам Курия около 80 км с багаж на гърба, защото за билети за рейса нямахме пари.
В първите екскурзии след 1922 г. и някъде към 1924 г. бе построена дървена хижа, която ние използвахме, когато бяхме с Учителя при първото Муса-ленско езеро. По-късно бе построена 1928/29 г. каменната солидна хижа - Мусала. На Рила сме ходили младежите пеш от София до Чам Курия около 80 км с багаж на гърба, защото за билети за рейса нямахме пари. Когато отивахме големи групи обикновено си опъвахме наши палатки, за да бъдем самостоятелно и далеч от обикновените туристи посещаващи хижите, макар че в тези години рядко някой отиваше на Мусала. При хижата, до самото езеро бяха палатките, а наоколо имаше клекове и поляни. На по-голямата поляна, до рекичката, където се оттичаше рекичката беше разположена палатката на Учителя. Но в най-старата хижа, онази дървената построена от Царя, макар и малка, там се разполагаха и се разопаковаха по-възрастните братя и сестри. Така че с построяването на голямата каменна хижа ние използвахме старата дървена хижа и нашите палатки биваха опънати около езерото.
към текста >>

Щяхме да тръгнем вече, когато Учителят каза: „И аз ще дойда с вас." Действително и Учителят се приготви, наехме кола, малък рейс, заведе ни до Чам Курия и като се уговорихме с шофьора, кога да дойде, за да ни вземе обратно, защото тогава нямаше редовни съобщения.
3. ЕДНА ЗИМНА ЕКСКУРЗИЯ ДО СКАЛАТА НАД ЦАРСКА БИСТРИЦА То беше 1925 г., когато една група братя и сестри пожелахме да отидем през зимата на екскурзия през месец февруари. Бяха навалели големи снегове. И върху стария сняг беше навалял нов голям сняг, така че Много трудно се вървеше. Тази група около 12 братя и сестри се подготвихме и смятахме да се качваме чак на Мусала. Щяхме да тръгнем вече, когато Учителят каза: „И аз ще дойда с вас." Действително и Учителят се приготви, наехме кола, малък рейс, заведе ни до Чам Курия и като се уговорихме с шофьора, кога да дойде, за да ни вземе обратно, защото тогава нямаше редовни съобщения. Пристигнахме на Чам Курия и тръгнахме по пътеката за Мусала. Обаче снегът е тъй дълбок и така мъчно се ходи, че с големи усилия много мъчно се придвижвахме нагоре. Сутринта като тръгнахме минахме покрай двореца в Царска Бистрица. Пред двореца стои на пост войник с пушка. А това показва, че царят е в двореца.
към текста >>

Пристигнахме на Чам Курия и тръгнахме по пътеката за Мусала.
То беше 1925 г., когато една група братя и сестри пожелахме да отидем през зимата на екскурзия през месец февруари. Бяха навалели големи снегове. И върху стария сняг беше навалял нов голям сняг, така че Много трудно се вървеше. Тази група около 12 братя и сестри се подготвихме и смятахме да се качваме чак на Мусала. Щяхме да тръгнем вече, когато Учителят каза: „И аз ще дойда с вас." Действително и Учителят се приготви, наехме кола, малък рейс, заведе ни до Чам Курия и като се уговорихме с шофьора, кога да дойде, за да ни вземе обратно, защото тогава нямаше редовни съобщения. Пристигнахме на Чам Курия и тръгнахме по пътеката за Мусала. Обаче снегът е тъй дълбок и така мъчно се ходи, че с големи усилия много мъчно се придвижвахме нагоре. Сутринта като тръгнахме минахме покрай двореца в Царска Бистрица. Пред двореца стои на пост войник с пушка. А това показва, че царят е в двореца. Ние минахме и заминахме, само поздравихме войника с едно „добър ден".
към текста >>

След това ние всички живи и здрави се смъкнахме долу на Чам Курия, днешно Боровец.
Повече те не се срещнаха на физическото поле. В това съм напълно сигурен и точен. А разговорът бе на общи теми за времето, за планината, за чая, за туризма и т. н. След това царят и придружаващите го войници с конете тръгнаха нагоре към Мусала. Ние се сбогувахме. След това ние всички живи и здрави се смъкнахме долу на Чам Курия, днешно Боровец. А оттам се прибрахме до София също с кола. Ние не можехме да отидем от рекичката нагоре, но те тръгнаха, защото имаха приспособление за ходене в снега. Казваха се „ракети" за ходене. Това са елипсовидни решетки, които се слагат на краката и с тях не се потъва в снега. Така те трима човека заминаха нагоре, а ние останахме при нашата скала.
към текста >>

Прекарахме там още няколко часа и след обед слезнахме в Чам Курия.
А оттам се прибрахме до София също с кола. Ние не можехме да отидем от рекичката нагоре, но те тръгнаха, защото имаха приспособление за ходене в снега. Казваха се „ракети" за ходене. Това са елипсовидни решетки, които се слагат на краката и с тях не се потъва в снега. Така те трима човека заминаха нагоре, а ние останахме при нашата скала. Прекарахме там още няколко часа и след обед слезнахме в Чам Курия. Беше уговорено в този ден и час да ни чака колата. Тя дойде от София навреме, качихме се и се върнахме в града. Това бе зимната екскурзия до камъка през 1925 г. Може би ще срещнете разни писания за срещи на царя с Учителя. Това не е вярно.
към текста >>

7. Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Четвърти ден - 13 юли

Колата, която ни докара в Чам Курия ни чакаше.
Тя беше едно възнаграждение, награда от Небето, че устояхме 6 дни на дъжда и на мъглите горе в планината. Понякога идваха облаци с такова електрическо, напрежение, че косите на хората се изправяха като пръчки и игли нагоре и от тях излизаха искри, дори и пламъци. Това нещо сме го виждали. Братята тогава носеха дълги коси, сестрите също и косите се изправяха нагоре от електричеството и от тях излизаха светлини и искри. След тази беседа започвахме слизането надолу. Колата, която ни докара в Чам Курия ни чакаше. Шофьорът бе много точен. Кажем ли в кой ден и час да ни чака и колата му беше там. Тогава групите се връщаха в София. Младите братя, а това беше по-голямата група, не винаги имахме пари за връщане. Тогава ние слизахме през Радогел до железопътната линия, взимахме влака, който идваше от Пловдив и се връщахме с него до София.
към текста >>

От Чам Курия до гарата са 26 км, които преминавахме пешком.
Шофьорът бе много точен. Кажем ли в кой ден и час да ни чака и колата му беше там. Тогава групите се връщаха в София. Младите братя, а това беше по-голямата група, не винаги имахме пари за връщане. Тогава ние слизахме през Радогел до железопътната линия, взимахме влака, който идваше от Пловдив и се връщахме с него до София. От Чам Курия до гарата са 26 км, които преминавахме пешком. Бяхме големи пешеходци, но бяхме млади. Беседата „Малкият стрък" е държана от Учителя на 13 юли 1925 г. и е напечатана в томчето „Петимата братя", стр. 214. През 1922 г., 1924 г. и 1925 г.
към текста >>

8. Учителя е на екскурзия на Витоша с учениците - „Празник на победите”

Все пак, настанихме се вътре, запазени поне за малко от нестихващата фурия.
На дъното му се виждат бели камъчета и листчета. Негде изписука птичка, а там горе, над главите ни из скалите, ураганът не спираше. Той още фучи и здравата се ядосва някому, па види се и на себе си, че го изхитри Мъдрецът и ни преведе по „неутралната зона”.За къде бързахме тъй устремени? - За нашата уютна гостна при чешмичката. Това място, свидетел на толкоз наши красиви преживелици, изнесени бури, песни, стана за нас някакво тайнствено убежище.Наистина, горе заварихме нещо хубаво - нова построена хижа -работа на братя доброволци, но покрива и вратите, бурята ли, или някоя друга неспокойна ръка бе отнела и от тях нямаше ни следа. Все пак, настанихме се вътре, запазени поне за малко от нестихващата фурия. Запаленият огън само димеше, постоянно гасен от вятъра и снега. Някои се осмелиха да развържат раници и похапнат, но студът тъй ги ужили, че за миг протегната ръка пак навлече ръкавицата и се скри в джоба.Всички помръзнали здраво зъзнеха. Пищялката на самоварите ни стресна. Широкоплещестият Цеко носеше на гърба си големия бакърен самовар. Пихме по някоя глътка, но по-разумно бе да слезем към града, докато не са паднали дълбоки преспи.
към текста >>

9. Учителя присъства на събора, 1926 - София. 22 август

Учителят ни чакаше в Чам Курия.
Аз не ви подмамвам с това, защото трябва да знаете, че сила и знание се дава само на разумния човек." (стр. 33) През 1927 г. Съборът бе свободен и организиран. След събора направихме екскурзия до връх Мусала с два автобуса. Нашият закъсня поради катастрофа с принц Кирил. Учителят ни чакаше в Чам Курия. Като се събрахме всички дойде принц Кирил да се извини за катастрофата. Тя била станала поради пиянство на някого от компанията му. Тогава на една сестра от Стара Загора били откъснати два пръста. Към 5 - 6 часа вечерта тръгнахме за Мусала. Една група беше тръгнала с Учителя по-напред и стигна по-рано.
към текста >>

10. Забрана на събора от властите. Блокада на Изгрева.

Учителят ни чакаше в Чам Курия.
Аз не ви подмамвам с това, защото трябва да знаете, че сила и знание се дава само на разумния човек." (стр. 33) През 1927 г. Съборът бе свободен и организиран. След събора направихме екскурзия до връх Мусала с два автобуса. Нашият закъсня поради катастрофа с принц Кирил. Учителят ни чакаше в Чам Курия. Като се събрахме всички дойде принц Кирил да се извини за катастрофата. Тя била станала поради пиянство на някого от компанията му. Тогава на една сестра от Стара Загора били откъснати два пръста. Към 5 - 6 часа вечерта тръгнахме за Мусала. Една група беше тръгнала с Учителя по-напред и стигна по-рано.
към текста >>

11. Учителя на Рила - спомен на Олга Славчева

Така бидоха извадени и широките бурии [бурия - тръба, комин], зазидани в цимент за огнището в каменната ни кухня.
Върху каменното кръжило, по особен начин се накамарват сечените дърва. Огънят изпърво пуши, после литват живи искри, после пламва хубав огън. Насядаме по гладките нови пейки от суров клек. Когато си отиваме ги крием из клековете, защото другите туристи просто ги турят върху огъня и - толкоз. Също и масичките. Така бидоха извадени и широките бурии [бурия - тръба, комин], зазидани в цимент за огнището в каменната ни кухня. Но ние се изхитряме. Носим си подвижни металически огнища, що с връщането си от тук ги вземаме със себе си.Така накладеният огън се разгаря все повече и повече - пръска струя искри. Нависоко се издигат огнени езици, нашироко се разстила червена жарава - приятна топлина. Няма зъзнене. Зад пейките - един ред стоящи, още един ред, още един ред.
към текста >>

12. Учителя е на Рила. Започва да се оправя от парализата. Из дневника на Пеню Ганев. 7 август

Около мен се намира едно младо момиче, спретнато, с красива физиономия, подвижен темперамент - израз на типична Меркуриянка.
Вечерях тамо и до 11 ч приказвахме. Времето бе добро.22.ХI.1936 год., неделяСъбудих се в 5 и 25. Станах.Сън: Сънувал съм, че сме някъде като че във Водица, но при непозната обстановка. Намирам се у познати. Работим нещо, разгледваме лехени за калайдисване. Около мен се намира едно младо момиче, спретнато, с красива физиономия, подвижен темперамент - израз на типична Меркуриянка. Отнася се много любезно. После каза, че тя е женена и че си има мъж, който отсъствува някъде. Предстоеше да нощуваме в това село у тия именно хора. Тая млада невеста поела, а аз и Еленка ще спим заедно на едно легло. На Еленка й прави впечатление, че спокойно си лягам, без да ми обръща внимание, че домен ляга любяща ме Елена.
към текста >>

13. Учителя е на Рила. Започва да се оправя от парализата. Из дневника на Пеню Ганев. 8 август

Около мен се намира едно младо момиче, спретнато, с красива физиономия, подвижен темперамент - израз на типична Меркуриянка.
Вечерях тамо и до 11 ч приказвахме. Времето бе добро.22.ХI.1936 год., неделяСъбудих се в 5 и 25. Станах.Сън: Сънувал съм, че сме някъде като че във Водица, но при непозната обстановка. Намирам се у познати. Работим нещо, разгледваме лехени за калайдисване. Около мен се намира едно младо момиче, спретнато, с красива физиономия, подвижен темперамент - израз на типична Меркуриянка. Отнася се много любезно. После каза, че тя е женена и че си има мъж, който отсъствува някъде. Предстоеше да нощуваме в това село у тия именно хора. Тая млада невеста поела, а аз и Еленка ще спим заедно на едно легло. На Еленка й прави впечатление, че спокойно си лягам, без да ми обръща внимание, че домен ляга любяща ме Елена.
към текста >>

14. Учителя е на Рила. Започва да се оправя от парализата. Из дневника на Пеню Ганев. 10 август

Около мен се намира едно младо момиче, спретнато, с красива физиономия, подвижен темперамент - израз на типична Меркуриянка.
Вечерях тамо и до 11 ч приказвахме. Времето бе добро.22.ХI.1936 год., неделяСъбудих се в 5 и 25. Станах.Сън: Сънувал съм, че сме някъде като че във Водица, но при непозната обстановка. Намирам се у познати. Работим нещо, разгледваме лехени за калайдисване. Около мен се намира едно младо момиче, спретнато, с красива физиономия, подвижен темперамент - израз на типична Меркуриянка. Отнася се много любезно. После каза, че тя е женена и че си има мъж, който отсъствува някъде. Предстоеше да нощуваме в това село у тия именно хора. Тая млада невеста поела, а аз и Еленка ще спим заедно на едно легло. На Еленка й прави впечатление, че спокойно си лягам, без да ми обръща внимание, че домен ляга любяща ме Елена.
към текста >>

15. Учителя и част от лагеруващите на Рила - езерат,а слизат от Рила.

Около мен се намира едно младо момиче, спретнато, с красива физиономия, подвижен темперамент - израз на типична Меркуриянка.
Вечерях тамо и до 11 ч приказвахме. Времето бе добро.22.ХI.1936 год., неделяСъбудих се в 5 и 25. Станах.Сън: Сънувал съм, че сме някъде като че във Водица, но при непозната обстановка. Намирам се у познати. Работим нещо, разгледваме лехени за калайдисване. Около мен се намира едно младо момиче, спретнато, с красива физиономия, подвижен темперамент - израз на типична Меркуриянка. Отнася се много любезно. После каза, че тя е женена и че си има мъж, който отсъствува някъде. Предстоеше да нощуваме в това село у тия именно хора. Тая млада невеста поела, а аз и Еленка ще спим заедно на едно легло. На Еленка й прави впечатление, че спокойно си лягам, без да ми обръща внимание, че домен ляга любяща ме Елена.
към текста >>

16. Лулчев се качва на Рила - езерата. Нареждане от Учителя Лулчев да говори с Цар Борис за въвеждане на Паневритмията (...

операция срещу японците, окупирали Манджурия.
Комунистите се ръководят от Мао Цзедун, а Гуоминданът- от Чан Кайши. Започва гражданска война помежду им - 1946-1947 г. На 9 май 1945 г. Германия капитулира. СССР започва от 9 август 1945 г. операция срещу японците, окупирали Манджурия. До 20 август 1945 г. японската армия в Квантунския полуостров капитулира. Това дава условия за нова офанзива на комунистите в Китай и от 1948 г. до 1949 г. целият Китай е освободен, а Чан Кайши с неговата армия под закрилата на американския флот се прехвърлят на остров Тайван.
към текста >>

НАГОРЕ

0.19517397880554