Търсене в текстове за 'Умиление'

60. 7. СЪУЧАСТНИЦИ В БЛАГАТА: Утринно слово от Учителя, държано на 24.ІІ.1935 г., София - Изгрев. - В: Ценната дума. София, 1941, стр. 68 ÷ 69, 79 ÷ 80

ТОМ 21

Да се раждаш от умиление за живота и да умираш от отегчаване от живота, това не е никакво разрешаване на въпросите.
Раждането подразбира цаняване на човека за слуга при някой господар, а умирането - уволняването му. Какво придобива човек с постоянното цанене и уволняване? То е все едно да се ражда и умира. Като се отегчи от живота, човек иска да умре. Щом му домилее животът, пак се ражда. Да се раждаш от умиление за живота и да умираш от отегчаване от живота, това не е никакво разрешаване на въпросите. (...) Като ученици, вие трябва да си изработите правилна философия за живота, да се откажете от философията на Соломона. Следвате ли неговата философия, ще видите, че каквото имате, ще го изгубите. Ако днес сте християнин, като умрете, ще изгубите християнството си. Ако сте българин, ще изгубите българщината; ако сте богат, учен, силен, ще изгубите и богатството, и учеността, и силата си. -Защо? - Защото на онзи свят няма никакви българи, французи, германци, англичани и т. н.
към текста >>

61. 1.2. ВТОРА РЕЧ (Публикувана и във 5. „Инвалид”, г. XXIII, бр. 1019, стр. 2, 4)

Държана на 12 март 1942 г. от народния представител Андро Лулчев в Камарата по случай гласуване законопроекта за подпомагане пострадалите

ТОМ 21

имена, които и днес будят в душите на пострадалите умиление и искрена благодарност.
Груби, нахални, немарливи, не минаваше ден да не се наскърби, обиди инвалид. Онези от вас, които са лежали като ранени в болниците, най-добре знаят реда и порядките тогава във военните болници. Безспорно, имаше и лекари, които от близо 25 години изминаха от онези дни, страшни за военноинвалидите, и днес имат дълбоката почит и признателност на ранените. Тия лекари бяха като бащи към пострадалите на бойните поля. Доктор Бараков, Гешов, Карамихаилов, Юруков, Кушев, Данаджиев, професор Станишев, професор Ораховац, Горанов, професор Иванов, Трифонов, Даскалов, Нейков и др. имена, които и днес будят в душите на пострадалите умиление и искрена благодарност. Но какво правеше тогавашната официална власт? Как се отнесе тя към пострадалите от войните? Тия, които, когато ги пращаха да мрат, кичеха и мулетата им с венци... Те се отнесоха с черна неблагодарност. Те се погавриха с жените, децата и родителите на убитите ни бойни другари. Ще ми простите, но съм длъжен да се позова на миналото, на исторически истини, за да видите истинското положение на онези, чиято съдба днес е в нашите ръце... Един ден застава пред тогавашния военен министър героят на 27-и Чепински полк - майор Попов, изгубил двете си очи в лют бой едва 22-годишен, и казва: „Господин Министре, цяла нощ съм прекарал на скамейката в градската градина.
към текста >>

62. 3. ЗАСЕЛВАНЕ НА ИЗГРЕВА

ТОМ 22

Търпението, постоянството и умилението, с които Савка обгръща Учителя всекидневно, говори за нейната особена връзка с него.
Виждат, че Слънчевите градове са изградени от злато и улиците постлани със злато. Жителите на Слънцето са наредени в шпалир в две редици, през средата на който минава Учителят с нашите приятели, и те го поздравяват. Там прекарват известно време и се връщат отново на Земята. Красивата връзка между братята и сестрите от вътрешната Школа може да ни обясни донякъде голямата любов и благост която Неделчо Попов проявява към Учителя и винаги го придружава при излизането му на концерт или други посещения в обществото. Голямата храброст на Никола Гръблев,********с която преодолява трудните моменти в живота си, се дължи на това, че той винаги си представя живо образа на Учителя близо до себе си. Търпението, постоянството и умилението, с които Савка обгръща Учителя всекидневно, говори за нейната особена връзка с него. Веднъж в Общия клас Учителят дава задача на учениците всеки да отиде до Слънцето за осем минути и половина и да се върне обратно на Земята. Всички се концентрират, вглъбяват се и след определеното време Учителят отбелязва, че никой от класа не е изпълнил задачата да отиде на Слънцето. След няколко дни на Изгрева идва една сестра от провинцията. Учителят я посреща и й казва, че я чака да дойде, за да изпълнят заедно задачата за отиването на Слънцето. Влизат в приемната на Учителя, сядат на два стола, концентрират се и тръгват.
към текста >>

63. 10. Светлината на света

Невена Неделчева

ТОМ 23

Когато сме събрани около нея и всички чакаме да чуем нещо, тя ни гледа с умиление и ни казва: - Знаете ли какво ми казва сега Той?
И наистина, тя е такава - с постоянно готовото си разположение да помогне, да утеши, да разгони ненужни страхове и тревоги от човешката душа. И всеки, който отива при нея, си излиза окрилен, със светнали очи и вяра в доброто и хубавото бъдеще, което Бог е определил на всички, които изпълняват Волята Му. Понякога ми се струва, че самата атмосфера около нея е проникната с нещо светло, хубаво, което по незнаен път влиза в душата и носи мир и утеха. Когато болка свива нашите сърца и сълзи бликат от очите ни, тя заплаква заедно с нас и казва веднага: - Чакайте да видим какво ще каже Той. И ние чакаме с треперящо сърце, за да просветнат очите ни в радост след няколко минути, когато ни се каже хубавото, което идва след всяка скръб. Когато сме събрани около нея и всички чакаме да чуем нещо, тя ни гледа с умиление и ни казва: - Знаете ли какво ми казва сега Той? - Какво? - питаме ние нетърпеливо. - «Помагай им, облекчавай ги, те са твоите деца, Аз ги пращам...» - ни каза тя. И наистина, тя милва косите на тия, които нямат родни майки, оставя ги да си сложат главите на коленете й и да изкажат тъгите си пред нея тъй, както при майка си... Тя разбира всичко, защото през много скърби и страдания е минала, а също и през много радости на душата, които са резултат от нейната преданост и изпълнение Волята на Бога. - На всички ви ще ви се даде - казва ни тя, - само да слушате.
към текста >>

64. XIV. НЕВЕНА НЕДЕЛЧЕВА

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

ТОМ 23

И сега, когато го четете, ще плачете от умиление.
Аз още съм пренебрегнат от нея. 19. Понеже реших да я застъпя в «Изгревът», аз прегледах онова, което бе отпечатала и което имах, и съобразно моята концепция, извадих онова, което ми допадаше, подредих го и го съединих с веригата, която съединяваше поредицата «Изгревът». Изведнъж всичко се освети със светлина. И стана чудо неописуемо. Целият неин материал се оживи, оживя чрез Дух и Сила. И сега, когато го четете, ще плачете от умиление. Но вън от«Изгревът» той е нищо, защото го няма в него Духът, който ръководи «Изгревът». Направих чудото и го пуснах в «Изгревът». Да възкръсне онова, което е вложено в нейните Слова на думи и реч човешка. Това е от мен. Нали бе първата, която ми подари брушурката «Чист и светъл», в която описва как за пръв път е чула и видяла Учителя.
към текста >>

65. VI. НАРУШЕНИЕ НА ОКУЛТНИТЕ ЗАКОНИ, ВЪРХУ КОИТО Е ИЗГРАДЕНА ПАНЕВРИТМИЯТА

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

ТОМ 23

С умиление целият народ отправя своите пожелания за напредък и успех, заедно със своя бащински благослов.Нека не се забравя, че ние сме скромни, но чисти работници на Божията нива.
И то с пълно основание: в жаждата си за просветление, за възход и величие, той минава през храма на просветлението с вашия труд, с вашите усилия и напрежение. Затова на вас тежат повече задължения, отколкото права. И сега, както и преди, вие ще изпълните с радост своя дълг дълг към себе си, дълг към народа, към отечеството. В това вярват всички, в това вярвате и вие, повече от всички други. И знайте, че работата, която подхващате, е света. С умиление целият народ отправя своите пожелания за напредък и успех, заедно със своя бащински благослов.Нека не се забравя, че ние сме скромни, но чисти работници на Божията нива. Затова, като копнеете за благодатна жътва, гледайте добре да разорете угарите и хубава да бъде вашата посев. Вие не бива да оставяте да загасне божествената искра, която носите в своята гръд. Тая искра ни свързва с великия и вечен разум, който движи и управлява света. Чрез нея ние сме силни, непобедими. Нека да напълним душата си със светлина и да я понесем по свещената българска земя, за да зреят под нейната благотворна ласка семената на прекрасното, възвишеното, божественото.
към текста >>

66. 4. Англия през XVIII век. Мощно духовно съживително движение. Джон Самуел Уесли

ТОМ 24

Джон Уесли, шестото дете в семейството, през целия си живот, с много умиление и любов е говорил за нея.
Пастирят Самуел Уесли често пътувал и проповядвал в други селища, а Сузана в това време водила неделните служби и посещавала болни и нуждаещи се. Въпреки това, Сузана намирала време да се занимава с всяко едно от децата си. Тя им била първата учителка, като ги е учела азбуката и да четат. За помагало в нейната дейност тя ползвала Библията, започвайки от книгата Битие. Представете си какво още е минавало през ръцете й: цялото домакинство, готвене, пране, гладене и т.н. Джон Уесли, шестото дете в семейството, през целия си живот, с много умиление и любов е говорил за нея. Майка му е била пример и негова опора в първите му стъпки. Тя е вложила в душата му безграничната вяра и любов към Бога. Джон Уесли получава сериозна подготовка и в училище за предстоящата му изключителна мисия. На 12 години той е изпратен в училището "Чатърхаус" в Лондон. Там Джон проявява трудолюбие и любознателност.
към текста >>

67. Статия I-ва. Моето гостуване и плен у Белите Братя

ТОМ 24

Екзалтирани жени стоят около него и с тихо благоволение и нежни ръце му услужват с умиление и страхопочитание.
А сега ще кажа само следното. Аз най-първо го съгледах пред една от трапезите, нещо пет метра, откъдето аз седях. Дънов заемаше тихо, недемонстративно своя авторитетен трон. Той седеше въз бяла възглавница на бяло столче, когато ние всички седяхме на тревата или на постлани черджета (14). Макар безгласен, той бе средоточие на всички погледи и внимание. Екзалтирани жени стоят около него и с тихо благоволение и нежни ръце му услужват с умиление и страхопочитание. Те не искат да знаят кой ги гледа и какво мисли за тях. Те смятат това не труд, а висока и свещена привилегия. Мъже и жени говорят за Учителя с фанатична преданост и сляпа вяра, и гледат на него като на властна сила, свърхчовешка и свърхземна. По неговата заповед или позволение, или заради него, половина от Белите братя и сестри биха отишли на мъченичество, като първите християни; и биха отишли с песни. Всички за всичко се допитват до него.
към текста >>

68. Статия II-ра. Молитвено тържество пред изгрев Слънце

ТОМ 24

" Тогаз се разигра една част от драматичната, невъзможна за описване сцена, която се не подава на изказване; но която може да разплаче от радостно умиление един архангел.
Пред нас с потайна тържественост се издигаха замъглени в утренната дрезгавина стройните борики. Над тях трептиво бледнееше Зорницата, готова да избяга от ослепителния рефлектор на Аврора; - когато един невисок, спокоен глас отпред наруши получасовата тишина. (Както разбрах после, това било гласа на неусетно пристигналия вожд). Минутно, гласа на брат С. (гръмогласно, за да се чуе от цялата фаланга) (17) повтори произнесените от Учителя думи: - "Благославяй, душе моя, Господа! " Тогаз се разигра една част от драматичната, невъзможна за описване сцена, която се не подава на изказване; но която може да разплаче от радостно умиление един архангел. Дължимо може би, на ранното утро на горската, под небесния свод, обстановка, на тисящогласния хор от клеветени и угрозявани люде, - не зная на какво се дължи: но ефекта на изпетия псалом бе за мен несравняем, освен с апокалиптичните сцени в Откровението на Йоана. Никаква тържествена литургия не може да се сравни за минута с това тържество в неръкотворния храм в подножието на Витоша (18). В миг, с ръце, издигнати над главите си, песента се поде от 1000 гърла с такава трогателна ревност и хармонични повторения, докато се разлюля гората и душата на всеки неатрофиран духовно човек. А думите, които тъй тържествено се пееха, бяха следните: "Благославяй, душе моя, Господа! Не забравяй всичките му милости, Не забравяй всичките му благости, Не забравяй всичките му добрини!
към текста >>

69. 20. Бъдете верен съработник на Великото Дело на Учителя и Бога Отца

ТОМ 24

Веднага след получаване писмото, което едвам успях само да го прочета два пъти последователно със сълзи от умиление и възторг, почнах да се готвя за препис според уважаемите Ви наставления, съобщиха ми, че едното Иванчово детенце сериозно заболяло!
20. Бъдете верен съработник на Великото Дело на Учителя и Бога Отца 1951 04.01.1951 Нешка Анева от София пише писмо до Стефан Тошев в Севлиево Обични ми братко, Предполагам, че може би, съм Ви нанесла известно огорчение като тъй позабавих преписа и предаване писмото ви циркуляр. Но, като ви кажа уважителните причини - пречки, вярвам ще ме извините. Веднага след получаване писмото, което едвам успях само да го прочета два пъти последователно със сълзи от умиление и възторг, почнах да се готвя за препис според уважаемите Ви наставления, съобщиха ми, че едното Иванчово детенце сериозно заболяло! Нямаше как, трябваше да ида на помощ като си мислех, че ще се върна след ден два най-много, а то се наложи неочаквано да остана повечко у тях, защото те и двамата са на работа и то често денонощно. След това се нареди така, че те поеха изцяло грижите около детето и аз си дойдох. Обаче щом влязох в къщи едва запалих печката и ме втресе. Такова нещо на себе си като че ли в живота си не помня! Легнах и няколко дни в пълен пост само по малко топла водица така до тази сутрин, когато дойде Блажко, едва можах през прозореца да му се обадя.
към текста >>

70. 251. Учителят ни се изявява според способността ни да го възприемем

Весела Несторова

ТОМ 24

Как трептеше душата ми от радост и умиление към всяко камъче, към всяка капчица, която се отронваше, като блестящ брилянт от скалата и се вливаше в изворчето!
И ето, това мистично единение, за което Христос ни говори преди 2000 години се осъществяваше днес - в тези скъпи мигове на преливането ни по Дух с Духа на Учителя. Цели девет месеца живяхме в това велико единение, което надминаваше всяко описание. Това бе непрестанен празник за душите ни. Той слагаше обилна трапеза пред нас, както на небето, така и на земята. Трептяхме, да не нарушим това тайнство, това посвещение към което ни бе повел с неизразима Любов. Как трептеше душата ми от радост и умиление към всяко камъче, към всяка капчица, която се отронваше, като блестящ брилянт от скалата и се вливаше в изворчето! Копнеех да постеля дрехата си, да седне Той на нея, когато излизахме в природата и Той удовлетворяваше тайните ми копнежи. Исках да пея, да пея безкрайно за Него, да излея в песен насъбралите се пориви в душата ми, които напираха за израз. В.К.: Така. Сега на с. 16 говорите: През месец май направихме първата екскурзия.
към текста >>

71. I. НА ВОЙНА С ВОЙНИКА. 1. ОСВОБОДИТЕЛНАТА ВОЙНА (1912-1913 г.)

Минчо Сотиров

ТОМ 25

За това ви назначение известете началника на 5-а дивизия"... Не бихме се спирали на тая заповед и видим резултата от нейното изпълнение, ако да не бяха се явили причини от морално и психично естество, които в някои по-слабовати натури биха предизвикали малодушие и умиление, при констатиране студенината, надменността, гордостта на някои фактори от висши щабове, най-близки помощници, съветници и проводници на заповедите, давани от началника на 5-а дивизия.
ето вече два дни минават и той се бои да се покаже, а всичко това дава възможност за правилни насоки при спокойно движение на нашите главни сили. Към 3 часа след пладне се получи в дружината заповед № 907, без дата от щаба на 3-а армия със съдържание: "Заминете с дружината си за с. Евренджик /Софидос/ за да осветлявате посоките към Самоков и Мидия. Влезте във връзка с началника на 5-а дивизия чрез Бунар Хисар и с охранението на 5-а дивизия, което е на линията Чомгора-Урум- беглий-Соуджак. За по бързо предаваме донесенията от Евренджик до Бунар Хисар, устройте летяща поща. За това ви назначение известете началника на 5-а дивизия"... Не бихме се спирали на тая заповед и видим резултата от нейното изпълнение, ако да не бяха се явили причини от морално и психично естество, които в някои по-слабовати натури биха предизвикали малодушие и умиление, при констатиране студенината, надменността, гордостта на някои фактори от висши щабове, най-близки помощници, съветници и проводници на заповедите, давани от началника на 5-а дивизия. С получаването на горната заповед от 3-а армия командирът на дружината се отправи веднага за Бунар Хисар, за да влезе във връзка с началника на 5-а дивизия, който с щаба си бе там разположен. Потърсен в самия щаб - нямало го - бил в клуба; потърсен в клуба - не бил идвал - бил в телеграфната телефонната станция, но и там не се оказал, бил в еди коя си улица, но и там не се намерил и завръщайки се към щаба, дивизията, по пътя е бил срещнат от дружинния. Цял 1У2 час е трябвало да се търси и то без водач поне, защото всички били заети с важна работа... Докладвано за получената заповед от 3-а армия, началникът на дивизията отвежда дружинния командир в щаба на дивизията и по пътя му е давал нужните наставления с най-тих и спокоен говор, ясно и категорично. Отделил се за малко началника на дивизията, а поръчал на дружинния командир да влезе в салона, гдето ще дойде и той. В салона имало голям брой офицери и ординарци - щатни и прикомандировани към щаба и повечето от тях се хранели.
към текста >>

Сълзи се явиха от умиление на очите му и отговаря: "... Пет дни не са яли топла храна тия мили войници и безропотни бойци, а и другата храна малко и ненавреме!
Сергин отряд от дружина пехота /от 45 полк/, една Планинска с. с. батарея и един селкси взвод конници, за да се даде възможност на дружината, опирайки се на тоя отряд да настъпи и проучи пътищата, посоките и пр. за правилно и успешно насочване една значителна войскова част към Мидия /заповед № 48 от к-ра на 3/5 бригада/... Каква печална картина представляваха бойците от тоя отряд... Слаби, немощни, едва движещи се, поглед гаснещ, впит в земята, като че й говореха на нея: "Кога ще прибереш и нас в твоите студени прегръдки? "... Начело командирът на дружината, подполковник Шапкаров Тодор, съслужващ на дружинния командир от 1905/6 година в Нова Загора 32 полк. Каква радост..., братска среща и то на бойното поле, между двамата дружинни командири... Запитва го дружинният командир защо хората му са така слаби? Сълзи се явиха от умиление на очите му и отговаря: "... Пет дни не са яли топла храна тия мили войници и безропотни бойци, а и другата храна малко и ненавреме! " Отговори му се: "Ние имаме изобилна храна и почти е готова, ще ми бъде радостно да ни гостувате, ще наредим ето сега..., като има за нас и за вас ще има."... Ето идва и батарейния командир капитан Вълнаров Тодор и казва на дружинния командир: "От три дни нямаме хляб в батареята..., имате ли и можете ли да ми заемете поне по едно парче хлебец за хората ми? " Отговори и на него дружинният: "Бъдете спокойни г-н капитан, по цял хляб ще имате. Нашата фурна в с. Инджекьой ни достави много хляб види се, защото трябвало и гладни да нахраним! "... Радостни сълзи се явиха по очите му.
към текста >>

След 1/2 час наново взема северна посока и успоредно се движеше, но малко по-близко до брега и по всичко личеше, че сега няма намерение да се връща назад... Идва до умиление човек, като вижда безстрашните граничари, подават само глави из врати и прозорчета на землянките си, гледат броненосеца, гледат дружинния и му отправят въпроса: "Г-н майор, дали няма и тоя да стовари войници"... и като че отправяха апел към Господа на Силите, за да ги избави Всемогъщия от "тая зла напаст"... Отговаряше им дружинния: "Щом не искате да се биете и с тоя голям параход, хайде, опитайте силата на вашата мисъл, силата на нашата молитва към бога, силата на вашата вяра към Бога, и щом сте силни, парахода ще си прави само разходка и каквото поискате от Господа, ще ви даде, защото закона е един: няма желание нереализирано, няма молитва нечута и неизпълнена"... Просияха лицата на момчетата- чичовци и току се чуват от разни вратички на землянките думите: "Господи, Господи!
Странджа и ще се явят в тил на българската войска... , обаче забравили, че "без Бога сметката си правили! " На 26 януарий, следния ден, турски крайцер прави обиколка в близост до брега и успоредно на него като се движеше, с наблюдател на върха на мачтата може би търсеха още своите другари, които са смятали и сигурно, че като познавачи на местността, все ще да са успели да се скрият из гъстите храсталаци и при случай да избягат... Неделя, 27 януарий 1913 година, ден ясен, топъл... Командирът на дружината излезе по обиколка на охраната край брега... Наближава хребета югоизточно от селото и го среща войник с донесение: "Че откъм нос Карабурун тръгнал един голям параход, успореден на брега и се движи в северна посока! "... Дружинният усили хода с коня си и се качи на водораздела, отгдето се наблюдаваше ясно цялата морска повърхност. Вижда, че наистина един грамаден броненосец гордо плува из морските води, като че е господаря на тоя терен, на пространството до где поглед виждаше..., така гордо продължаваше своя ход към север и "нещо страшно" като че искаше да каже, че съдържаше в себе си... Дойде до в створа на развалини Анастасиева стена, към с. Ормали и обърна се назад и се върна към нос Карабурун. След 1/2 час наново взема северна посока и успоредно се движеше, но малко по-близко до брега и по всичко личеше, че сега няма намерение да се връща назад... Идва до умиление човек, като вижда безстрашните граничари, подават само глави из врати и прозорчета на землянките си, гледат броненосеца, гледат дружинния и му отправят въпроса: "Г-н майор, дали няма и тоя да стовари войници"... и като че отправяха апел към Господа на Силите, за да ги избави Всемогъщия от "тая зла напаст"... Отговаряше им дружинния: "Щом не искате да се биете и с тоя голям параход, хайде, опитайте силата на вашата мисъл, силата на нашата молитва към бога, силата на вашата вяра към Бога, и щом сте силни, парахода ще си прави само разходка и каквото поискате от Господа, ще ви даде, защото закона е един: няма желание нереализирано, няма молитва нечута и неизпълнена"... Просияха лицата на момчетата- чичовци и току се чуват от разни вратички на землянките думите: "Господи, Господи! " и други молитвени слова. Броненосеца премина покрай участъка на дружината и отиде до в створ на чифлика Чилингос, върна се назад и през всичкото време се виждаха двама наблюдатели, стоящи на върха на мачтата му. Запитваха войниците: "Дали още търси своите хора, останали на брега от десанта, или пък разузнава за нови опити за десант, нека се опита"... Така размишлявайки и следвайки движението на броненосеца, даде той два последователни изстрела, от голямокалибрено оръдие, от борда "поздрави дружината" и гордо, гордо си замина на юг... Отдалечи се към нос Карабурун, изгуби се от погледа ни, за да се яви наново към 3 часа след пладне, но вече съвсем близко до брега... Това доста посмути ветераните граничари, но тяхната смелост и готовност за париране всякакъв удар от страна на противника им даваше мъжество и вяра в техния успех... Наближаваше вече и е в створа района на разположението на дружината... Схваща се ясно мисълта, която бе обхванала бойците: "То се разбра, че ще се бием и с тоя параход, ами да си прегледаме оръжието! "... И ето чуват се щракания на затвори, преглеждане канала на цевта на пушката, проверяват се патроните и всеки като че си казва: "Ти само да дойдеш, пак ще опиташ силата ни! "... Но същевременно се отправят и апели към Небето, към Господа, за помощ и по-добре да не дохожда, а "му се отрежат краката", не му искаме злото, но и нас на мира да остави... Така движейки се, броненосеца спря: "Ще стоваря войски!
към текста >>

72. 2. ЕВРОПЕЙСКАТА ВОЙНА (1915-1919 г.)

Минчо Сотиров

ТОМ 25

"... Какво умиление предизвиква във всяка една душа подобна жива вяра!
Ако и доста ясно времето, мъгла обаче се бе образувала от праха земя, който падащите снаряди и мини издигаха във вид на облаци нагоре, а и самите снаряди и мини по своето неизброимо количество, образуваха облак, под сянката на който Бдинския полк отпочиваше, за да се хвърлят кат олъвове разярени срещу атакуващия, ако би имал смелостта да напада и опитва да завзема даже и педя от тяхната отбранителна позиция. Командирът на полка застанал между своите верни защитници на най-важния пункт от дивизионната позиция, наблюдаваше към противника и от време на време слизаше от наблюдението си се вглеждаше в полковите чада, за да им каже, както и другите началстващи лица, по някоя ободрителна думица... Всички гледаха и се радваха за готовността на всекиго от отбраната, да се пожертвува за общото благо, включващо в себе си честта на българското оръжие, честта на родината, на българското племе... Снарядите на противника зачестиха да падат в по-голямо количество около полковата поддръжка. Дали противника не предугади за местонахождението на повече и то сгъстени части от полка, или искаше да прави разрушения и в тила на бойците от първата линия, за да не им даде възможност да се спират, но липса на удобни места за задържане при една успешна за него атака... Командирът на полка се обърна към находящите се около него войници, сврели се като пилци около майка си и им казва: "Момчета, много сте сгъстено тук събрани..., недай Боже да падне един снаряд, какви жертви ще дадем!... Разпръснете се по-нашироко! " Отговарят няколко души: "Щом Вие сте тук, г-н подполковник, ние знаем, че ще бъдем запазени... Вас Господ Ви пази и нас чрез Вас ще запази! "... Какво умиление предизвиква във всяка една душа подобна жива вяра! Каква радост чувствува сърцето на всеки началник от привързаността на подчинените му и в най-тежките минути на живота им. Да имат вярата, че той е, началника им, който можел и живота им даже да опази! В тоя момент дотърчава бързо един телефонист от полковата телефонна станция и предава на командира на полка, че началника на дивизията заповядал, веднага да му се яви командира на полка на телефона без забава... Командирът казва: "Предайте, че сте ми казали за тая заповед и аз ще дойда!... " Моментът бе важен за наблюдения към противника, а и заповедта трябва да се изпълни... Телефонистът пак повтаря: "Заповедта, г-н подполковник, незабавно да се явите, важно нещо имало да Ви говори! "... Разбра се, че ще е в свръзка с положението или намеренията на противника, или преминаване в атака от наша страна и да авансираме противника в неговите намерения... Войниците като чуват предадената заповед, казват на командира си: "Нали пак ще дойдете при нас, г-н подполковник?
към текста >>

73. 1.2. ВОЙНА СЪС СЪРБИЯ

Минчо Сотиров

ТОМ 25

И бригадният с просълзени от умиление очи, го целува по челото.
Слизайки от коня, бригадният вижда (той е бивш началник на Военното на Н.В. Училище) едно младо кандидатче, свой възпитаник. Накривило комитски своята фуражка, заруменяло от плискащите го полузамръзнали дъждовни капки, подкървавило очи, то има войнствен вид. - "Все такъв ли си още, млад бунтовнико? " - "Сега и страшен още, Господин полковник", отговаря самоуверено то! И бригадният с просълзени от умиление очи, го целува по челото. Офицерите, с бодър юнашки вид и силно любопитство, са го наобиколили. - "Господа, щастлив се считам, че ми се падна случай да действам рамо до рамо с Бдинци, създали най-великата епопея на Българската легендарна военна мощ! Бдинската дивизия - дивизия, съставена от първостепенни войски. Погледнете тия старци, гледам и Вас, Господа - всичката ми надежда е у вас! " Силно обнадежден, той стисна юнашки ръката на дружинния и замина към фронта на 52 полк.
към текста >>

74. 22. СЪЛЗИТЕ

Тодор Божков

ТОМ 25

Но човек плаче понякога и при много голяма радост от умиление или пък когато е изправен пред едно рядко, велико, трогателно и изненадващо събитие.
22. СЪЛЗИТЕ Кой от нас не е плакал и кой не е проливал сълзи, всички имаме тази опитност и всички знаем силата на страданието и значението на сълзите. Някой път плачем за някакви несполуки в живота, друг път поради това, че сме огорчени, обидени, засегнати или неоценени справедливо. Но човек плаче понякога и при много голяма радост от умиление или пък когато е изправен пред едно рядко, велико, трогателно и изненадващо събитие. Сълзите ни придружават всякога при силни и рязко противоположни психични изменения от много тежко положение, което се обръща в радостно и спасително такова. Разказаха ми за един случай на едно необикновено преживяване на един наш офицер във войната. Попада в плен в ръцете на противниковата армия. Същата отстъпва, а нашата армия я преследва. Пленниците също отстъпват заедно с противниковата армия.
към текста >>

75. ФЕВРУАРИЙ 1920 г. - ДЕКЕМВРИЙ 1921 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

ТОМ 26

Дядо Матейко пее с нас и с такова умиление гледа младите певци, като да сме небесни ангели: Невенка, Марийка, Сийка, Ана, Паша, Савка, Дафинка, Виктория, Марийка Савовата дъщеря, Гълъбовата дъщеря и още, още - Г.
Ех, като почват ония ми ти наши песни! Една през друга, една през друга; от весели по-весели, от бодри по-бодри. Като почнеш от „Грешна душо”, от моя Ковачев „Благославяй душе”, „Благословен Господ”, „Изгрява вече ден тържествен”, „Любовта е извор”, „Напред да ходим смело”, „Братство единство” и още, и още, и безкрай. Писал ги е дядо Благо, а мелодията, коя от Учителя, Ковачева и др. Тъй радостни сме, сякаш Той е с нас. Дядо Матейко пее с нас и с такова умиление гледа младите певци, като да сме небесни ангели: Невенка, Марийка, Сийка, Ана, Паша, Савка, Дафинка, Виктория, Марийка Савовата дъщеря, Гълъбовата дъщеря и още, още - Г. Радев, Басан, Борис, Коста, Георги, друг Георги, Ивановци, пак Георги, все отбор певци - братя и сестри. А колко прекрасна гощавка от бедничкия мил стар пенсионер. Ориз с много захар и канела, жито с орехи, орехи, лешници, фъстъци, пресен хляб - бели лъскави питички - благоуханен като мляко, халви, фурми, мандарини, портокали, ябълки, печени бадеми и захаросани лешници. Разбира се, голяма част е донесена и от гостите. Тук няма гладни и всички сме равни.
към текста >>

76. 21 ЮЛИ 1926 г. - 24 ОКТОМВРИ 1926 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

ТОМ 26

Даже плаках от умиление над моята нова „духовна сила”.
Лицето ми се изопна от мъка. И когато после ме взе в обятията си, почувствувах до себе си вместо него, ръба на твърда скала. Той ме гледаше с искрено учудване. Седнах да му напиша писмо, никога, никога веч да не идва, да не ме среща. Как хубаво го съчиних. Даже плаках от умиление над моята нова „духовна сила”. Отдавам това на Вашето влияние. Но когато на другия ден го прочетох, видя ми се тъй глупаво, празни приказки, пред този нов океан от хубави чувства и прошка към него. Пък и защо ми е да ме гощава? Ако ме приучи веднъж, всякога ще го желая, но всякога няма да го получа и ще страдам още повече. Не, нека му е сладко!
към текста >>

Ах, какво дълбоко умиление ме обзе, когато цяла изкаляна и измокрена седнах при тях да си почина!
Даже Учителят ни съветва, когато имаме внушение, че от нас „човек” няма да стане, тогава: „Ти стисни юмрука си и кажи: Не! От мен човек ще стане! ” Тъй си повтарям и аз в час на униние, а отзарана към Витоша ми го потвърди една блестяща синкава звезда, изгряла на небето. Това го потвърди и изгряващото слънце, което голямо и любящо надникна от хоризонта. Насърчиха ме и седемте извора, които изчистих в планината, послах с бели камъчета и освободих сладкия им ромон от тиня и бурени. Ах, какво дълбоко умиление ме обзе, когато цяла изкаляна и измокрена седнах при тях да си почина! Като че ли те протекоха у мен, върху моята „неустроена земя”. Като че ли те изказват благодарност, кристално чисти, бликащи в обградените и послани с бели камъчета коритца - като че ли те пееха. В тоя миг, стори ми се, че видях една Божествена усмивка. Ридах от радост и моята крива гега ме уподобяваше на Якова, сложил глава върху камъка при Ветил. Колко беше тихо горе.
към текста >>

77. 4 МАЙ 1928 г. - 29-30 ЮНИЙ 1928 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

ТОМ 26

Ако трябва да споделим за душевния си живот, ще Ви кажа, че бидейки всякога мислено около Вас, с умиление гледах как трепкате из градината на Изгрева, как надниквате из алеите от вън дали ще намине „Коломбо”!
Потребна бе малка искреност и от двама ви в оная паметна петъчна утрин, за да постигнете онова, за което сама Асавита от толкова време се трудих! Ще Ви помоля и аз да повярвате в неговите уверения, че Вий за него сте само чиста сестра и той за Вас - мил и кротък брат! Нещо, което не по-малко ме радва, това е трудът Ви в училището! Господ ще Ви благослови за всичко това. Бих желала да ми съобщите всичко в свръзка с ученето, както и нуждите Ви по тоя случай, които евентуално биха се появили; даже и онова, което предполагате, че ми е известно, желая да го науча и от Вас. Ако трябва да споделим за душевния си живот, ще Ви кажа, че бидейки всякога мислено около Вас, с умиление гледах как трепкате из градината на Изгрева, как надниквате из алеите от вън дали ще намине „Коломбо”! Съчувствувах Ви, но как да се помогне! Хелмира е в „пост” тази пролет и за сега ще живее само с миналите спомени за любимия. Така Вий по-лесно ще си вземете тия тъй важни изпити, та после Бог ще промисли. Сега, идвам да Ви помоля да споделите с мен онова, което Ви занимава; може би идват дните на открито общение между нас и наистина желая да се потопим в оная виделина, която еднакво е необходима и за двете ни в нашето общение. Между другото, радвах се кога виждах да ме откривате в нашата сестра Аня; казвах си ето една наистина достойна душа, която може да се счете за наследница на Асавита; нека ней Хелмира отдава чувствата си от любов към Асавита!
към текста >>

Четох го с радост и умиление за всичко преживяно от Вас около изпитите. Дерзайте!
Тогава и Вий ще знаете да помагате на всяка душа! Извиквайте всякога помощта на Учителя! И душата ми пак ще бъде при своята Хелмира! В. В. Асавита. П. П. Бях приключила до тук, когато получих от Емил снощното Ваше писмо. Четох го с радост и умиление за всичко преживяно от Вас около изпитите. Дерзайте! Вярвайте, че сега е ред на по-добрият успех! Неизказано се радвам, че се е намерила душа, която да Ви прегледа с храна и съчувствие. Радвам се, че Великата Майка - Божествената Любов Ви докосва, Вий я усещате; от нея е импулса и в нашата дружба, да сме й верни във век! Постоянствувайте и във вечерните ни бдения. Пожелавам Ви в тоя момент бодрост и бистър ум за през всичкото време на изпитите.
към текста >>

78. 2.1.9. Сините Камъни (Стара планина), 1-3 август 1923 г., гр. Сливен

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

ТОМ 26

И неволно в душата ни избликва песента: „Душата бива тук чиста Ни мъка в нея, ни злоба Както небето без облак Както земята без бури.” Неволно запирам стъпките си всред този океан от красота и сладост омайна; от гърдите ми се откъсва въздишка на радост, тъга и умиление, умиление до сълзи... С колко красота ни е обградил Творецът, какви неоценими блага ни е дал, до излишество, до разточителност, а ние „вода газим, жедни ходим” чужди, слепи за това.
Това са величествените паметници на времето. Навярно тук е написана историята на целия човешки род от началото, и може би и до веки веков. Някъде пък широки равни плочи, наредени терасовидно, измити от дъжда, също тъй окичени със здравец и дебел мъх и лишеи, представляват разкошни стълби на древен приказен дворец. Но каква тишина! Каква прелест и красота! И неволно в душата ни избликва песента: „Душата бива тук чиста Ни мъка в нея, ни злоба Както небето без облак Както земята без бури.” Неволно запирам стъпките си всред този океан от красота и сладост омайна; от гърдите ми се откъсва въздишка на радост, тъга и умиление, умиление до сълзи... С колко красота ни е обградил Творецът, какви неоценими блага ни е дал, до излишество, до разточителност, а ние „вода газим, жедни ходим” чужди, слепи за това. Сухи клонаци покрити с мъх и лишеи извили гърбове като люти змии. Хралупи, в които могат трима да седнат, а над тях се извисили кичести гранки на богато раззеленило се дърво. Повалени дънери, покрити с дебел зелен мъх - мечки стръвници всред гората, готови за плячка. Буйни ливади изпъстрени със синя тинтява, овчарски босилек, див карамфил, и все този мил зелен здравец, все тази негова жизнерадостна усмивка... Сядам върху зелен плюшен трон, омаяна, очарована от възхищение. Тих ветрец едвам леко и незабелязано разклаща листете, сякаш зашептели нещо помежду си... Неволно ме изпълва гняв, негодувание, мъка... Пакостни ръце не едно дърво са посушили с тия нарочно подклаждани под тях огньове.
към текста >>

79. 2.1.12. Мусалла, 10 - 14 юли 1925 г., [Рила]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

ТОМ 26

Гледаха ни с умиление.
Потегляме под блясъка на чудесно слънце. В Самоков се снабдяваме с плодове и пресен хляб. Събират се край нас самоковци. Даже чиновниците оставят работата си и се пъплят по прозорците. Тъй както сме на колите ние изпяваме в хор няколко песни; песни за Любов, за работа, за подвиг, че винаги всред мъки и неволи душата трябва все напред да върви. Гледаха ни с умиление. Нашата геройска самоувереност при жалкия ни пътнически вид трогва сърцата. Така ние „превзимаме” Самоков и приветствувайки ни с развяващи кърпи изпращат нашите певчески отряди. През останалите километри песните ни не млъкват. Не се свършват, макар че дъжда отново почва да ни кръщава. Към 9 ч.
към текста >>

80. 28. Запознанството с Толстой

I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ

ТОМ 30

С умиление си спомням сега всички ония щастливи минути, които съм преживял във връзка с тоя велик човек при неговия живот и след неговата смърт.
Освободил, както много други свои ученици, така и мене от властта на авторитета, Толстой често пъти ставаше жертва и на критиката на своите ученици. В такива именно случаи той разкриваше величието на своята душа повече от всеки друг път и даваше израз на велика любов и велико смирение. Ако не бях изгубил известни писма, аз още сега бих документирал още веднъж неговото смирение и неговата любов към истината, която за него бе едничкият кумир. Тия сведения, които имат биографичен характер, ще дам по-късно, а може би ще ги оставя след своята смърт, за да се ползват бъдещите негови биографи. Едно мога да кажа, че след Христа аз не познавам човек, който така, без остатък, да е служил на Бога и на истината. С умиление си спомням сега всички ония щастливи минути, които съм преживял във връзка с тоя велик човек при неговия живот и след неговата смърт. С умиление си спомням посещението на неговия гроб в Ясна Поляна; с умиление си спомвам разказите на неговите живи сподвижници за неговата личност и неговия достоен за подражание живот. И аз съм твърде благодарен, най-малко, че съм съвременник на такъв велик титан на духа и мисълта, аз съм твърде много радостен, че делото на човека, който обяви кръстоносен поход на лъжата, измамата и насилието и чиято уста не се затвори пред всяка коронована лъжа, расте от ден на ден, за да награди бъдните поколения с една по-висока общественост, при която мирът и братството да са ръководни стимули. Калта, която закъснели в своето духовно развитие хора, са хвърлили някога върху Толстоя, хвърлят някъде още и сега, в бъдеще ще се превърне в злато и ореолът на Толстоя ще порасне до размерите на ореола на светеца. Тоя пророк на новото време, чийто зов към чист и свят живот огласяше не само пространната руска земя, но се отекваше зад нейните предели и зад пределите на нашия век, не е вече сам. Делото му е подето от перото на много негови другари по цялото земно кълбо и понеже е дело на Бога, то няма да умре, а ще възтържествува, за да се сбъднат великите думи на Исуса, че небето и земята ще преминат, но неговите думи не.
към текста >>

С умиление си спомням посещението на неговия гроб в Ясна Поляна; с умиление си спомвам разказите на неговите живи сподвижници за неговата личност и неговия достоен за подражание живот.
В такива именно случаи той разкриваше величието на своята душа повече от всеки друг път и даваше израз на велика любов и велико смирение. Ако не бях изгубил известни писма, аз още сега бих документирал още веднъж неговото смирение и неговата любов към истината, която за него бе едничкият кумир. Тия сведения, които имат биографичен характер, ще дам по-късно, а може би ще ги оставя след своята смърт, за да се ползват бъдещите негови биографи. Едно мога да кажа, че след Христа аз не познавам човек, който така, без остатък, да е служил на Бога и на истината. С умиление си спомням сега всички ония щастливи минути, които съм преживял във връзка с тоя велик човек при неговия живот и след неговата смърт. С умиление си спомням посещението на неговия гроб в Ясна Поляна; с умиление си спомвам разказите на неговите живи сподвижници за неговата личност и неговия достоен за подражание живот. И аз съм твърде благодарен, най-малко, че съм съвременник на такъв велик титан на духа и мисълта, аз съм твърде много радостен, че делото на човека, който обяви кръстоносен поход на лъжата, измамата и насилието и чиято уста не се затвори пред всяка коронована лъжа, расте от ден на ден, за да награди бъдните поколения с една по-висока общественост, при която мирът и братството да са ръководни стимули. Калта, която закъснели в своето духовно развитие хора, са хвърлили някога върху Толстоя, хвърлят някъде още и сега, в бъдеще ще се превърне в злато и ореолът на Толстоя ще порасне до размерите на ореола на светеца. Тоя пророк на новото време, чийто зов към чист и свят живот огласяше не само пространната руска земя, но се отекваше зад нейните предели и зад пределите на нашия век, не е вече сам. Делото му е подето от перото на много негови другари по цялото земно кълбо и понеже е дело на Бога, то няма да умре, а ще възтържествува, за да се сбъднат великите думи на Исуса, че небето и земята ще преминат, но неговите думи не. Фарът, чиито лъчи надхвърляха всяка граница, за да ориентират кораба на човека, със кончината на Толстоя не угасна, а продължава да свети още по-силно и да озарява душата и съвестта на човечеството.
към текста >>

81. 52. Благодарност. - В: Братство, Севлиево. Г. 16, бр. 313, 15.10.1943, с. 1, 3.

VI. ИЗБРАНИ УВОДНИ СТАТИИ НА САВА КАЛИМЕНОВ ВЪВ ВЕСТНИК „БРАТСТВО”

ТОМ 30

Не трябва ли, при всяко зърно, което слагаш в устата си, душата ти да се изпълва с умиление, с дълбока, искрена, синовна благодарност към Този, Който ти е дал и продължава да ти дава всичко?
общуване със светите дарове на Бога, и ако ние не благодарим на Бога за тия Негови дарове, то ние живеем един наистина полусъзнателен живот, един живот в тъмнина, който прилича по-скоро на сън. В този грозд, който ти издигаш в ръката си, и чиито бисерни зърна отразяват светлината и са изпълнени с живота на слънцето, е мисълта на Бога за тебе. В него е Неговата мъдрост, която от векове е промислила за теб. В него е любовта на Бога към теб, която никога не те е забравила и никога не ще те забрави. Той е божествен подарък, той е дар от Бога за теб - не трябва ли да благодариш? Не трябва ли, при всяко зърно, което слагаш в устата си, душата ти да се изпълва с умиление, с дълбока, искрена, синовна благодарност към Този, Който ти е дал и продължава да ти дава всичко? Всеки плод е едно Божествено благо. Във всеки плод е скрита частица от Божествения живот. Във всеки плод е скрита мисълта и любовта на Бога към нас... И ако ние не благодарим, ако ние живеем и се храним без да съзнаваме тая непрестанна грижа, тая непрестанна любов на Бога към нас, ако ние не виждаме Неговите подаръци, ако не съзнаваме Неговата щедрост, то какво повече сме ние от духовни слепци. И налага се понякога Бог да ни вземе, т.е. да ни лиши, макар и за кратко време от това, което ни е дал, за да можем да познаем колко ни е то скъпо, колко ни е то ценно, колко е необходимо за нас.
към текста >>

82. 2.51. Звънарят Никифор

Борис Николов

ТОМ 32

Жените като слушаха, очите им се наливаха от умиление.
”-„Щом са за манастиря, подарявам ги! ”, каза Къню и въпроса се реши. Никифор се върна богат, дълго време работи в Звънарницата, нагласи камбанките, тури клепалата на отделна страна, беседката беше шестоъгълна. Първата неделя като даде звън, всички останаха учудени! Това беше песен, празненство, манастирят оживя, а какъв ритъм - жив, подвижен, като че ли ангели пеят. Жените като слушаха, очите им се наливаха от умиление. Такъва звън прави човека по-добър. Той зовеше: „Къде сте, какво правите, елате, къде се губите - чакаме ви! ” От селата почнаха да идват повече хора. Тъй Никифор работи 5-6 години, и изведнаж го заболе глава. Болеше го силно, не можеше да си намери место, лекарите опитаха всички средства, билкарите също, не помогна нищо - Никифор ослепя!
към текста >>

83. Съборът през 1926 г. Стоян Ватралски: Кои и какви са Белите братя (дъновистите) Статия 1-ва

Стоян Ватралски

Събори 1926 -1927г.

Екзалтирани жени стоят около него и с тихо благоволение и нежни ръце му услужват с умиление и страхопочитание.
А сега ще кажа само следното. Аз най-първо го съгледах пред една от трапезите, нещо пет метра, откъдето аз седях. Дънов заемаше тихо, недемонстративно своя авторитетен трон. Той седеше въз бяла възглавница на бяло столче, когато ние всички седяхме на тревата или на постлани черджета (14). Макар безгласен, той бе средоточие на всички погледи и внимание. Екзалтирани жени стоят около него и с тихо благоволение и нежни ръце му услужват с умиление и страхопочитание. Те не искат да знаят кой ги гледа и какво мисли за тях. Те смятат това не труд, а висока и свещена привилегия. Мъже и жени говорят за Учителя с фанатична преданост и сляпа вяра, и гледат на него като на властна сила, свърхчовешка и свърхземна. По неговата заповед или позволение, или заради него, половина от Белите братя и сестри биха отишли на мъченичество, като първите християни; и биха отишли с песни. Всички за всичко се допитват до него.
към текста >>

84. Съборът през 1926 г. Стоян Ватралски: Кои и какви са Белите братя (дъновистите) Статия 2-ра

Стоян Ватралски

Събори 1926 -1927г.

" Тогаз се разигра една част от драматичната, невъзможна за описване сцена, която се не подава на изказване; но която може да разплаче от радостно умиление един архангел.
Пред нас с потайна тържественост се издигаха замъглени в утренната дрезгавина стройните борики. Над тях трептиво бледнееше Зорницата, готова да избяга от ослепителния рефлектор на Аврора; - когато един невисок, спокоен глас отпред наруши получасовата тишина. (Както разбрах после, това било гласа на неусетно пристигналия вожд). Минутно, гласа на брат С. (гръмогласно, за да се чуе от цялата фаланга) (17) повтори произнесените от Учителя думи: - „Благославяй, душе моя, Господа! " Тогаз се разигра една част от драматичната, невъзможна за описване сцена, която се не подава на изказване; но която може да разплаче от радостно умиление един архангел. Дължимо може би, на ранното утро на горската, под небесния свод, обстановка, на тисящогласния хор от клеветени и угрозявани люде, - не зная на какво се дължи: но ефекта на изпетия псалом бе за мен несравняем, освен с апокалиптичните сцени в Откровението на Йоана. Никаква тържествена литургия не може да се сравни за минута с това тържество в неръкотворния храм в подножието на Витоша (18). В миг, с ръце, издигнати над главите си, песента се поде от 1000 гърла с такава трогателна ревност и хармонични повторения, докато се разлюля гората и душата на всеки неатрофиран духовно човек. А думите, които тъй тържествено се пееха, бяха следните: „Благославяй, душе моя, Господа! Не забравяй всичките му милости, Не забравяй всичките му благости, Не забравяй всичките му добрини!
към текста >>

85. 70. Да бъдеш посят като зърно в земята, за да поникнеш отново

III. В Кабинета на Учителя

ТОМ 33

Той почувствува едно омъчнение, умиление, желание да плаче.
И когато се съвзе от шемета, двамата с момичето се гледаха и не можеха да откъснат погледите си един от друг! Не можеха да се сетят откъде се познаваха! Христов се промени. Почна да говори още по-тихо, меко, благо, кротко, чертите на лицето му се отпуснаха. Нажежената атмосфера, се изпари. Той почувствува едно омъчнение, умиление, желание да плаче. Не само това, но сега за първи път в живота си почувствува колко е лош и груб..., а тя колко е нежна и мила! Пожела и той да стане добър. Видя се като грамаден планински поток, който започваше от подножието на висок връх. Понякога, много-много отдавна през зимата, страшна виелица беше струпала огромна преспа под върха. Напролет един слънчев лъч промуши небесните простори, целуна върха - яви се потока.
към текста >>

86. 71. Пътят на посаденото семе

III. В Кабинета на Учителя

ТОМ 33

Съжаляваше, че беше изпаднал в размекване и умиление и отговаряше като ученик, а не както той обикновено отговаря.
- Добре избрахте! По пътя на потока между воденичните камъни и през огнената пещ, много пъти сте минавали. Пътя, който аз соча, по който водя е пътят, който избрахте - на посаденото семе. - И млъкна. Христов започна да си възвръща старото състояние на грубост. Съжаляваше, че беше изпаднал в размекване и умиление и отговаряше като ученик, а не както той обикновено отговаря. Опита се отново да бъде груб, но излезе нещо пресилено, блудкаво, средно — нито топло, нито студено.
към текста >>

87. 179. Онова, което е изработено у ученика, се дължи на Учителя

II. В колибата на Христов

ТОМ 33

Очите на Христов съвсем леко се навлажниха от умиление, но веднага се овладя и сериозно заговори: - Това, което виждате, хубавото в мен, от което се възхищавате, това е изработеното от Учителя в мен!
- Ние Ви благодарим за всичко! Тогава лекарят немец възторжено заяви: - Господин Христов, и аз Ви благодаря с едно смесено чувство на сладост и горчивина, и чувствам, че сте и много добър и много жесток! Сега ще ми позволите и аз да Ви направя едно предсказание: най-късно през другия месец, за Вас ще излязат статии в няколко европейски вестници и списания. Вие наистина сте едно необикновено явление в нашата култура! На България трябва да се завижда, че е родила такъв син! Очите на Христов съвсем леко се навлажниха от умиление, но веднага се овладя и сериозно заговори: - Това, което виждате, хубавото в мен, от което се възхищавате, това е изработеното от Учителя в мен! То се дължи на Учителя! А колкото до това, че ще пишете за мене, моля Ви в никакъв случай не пишете нищо, защото предстои ми важна обществена и политическа работа, трябва да стана скрит за обществото, инък работата ми много ще се усложни и затрудни. - И това е интересно и оригинално. Всички на Ваше място биха желали света да знае за тях, да се изработи за тях обществено мнение, а Вие обратното - криете се от света. Аз съм интервюирал личности със световна известност, но Вие сте първия, който не се изкусихте!
към текста >>

88. 197. Любовта да ни дойде на гости

II. В колибата на Христов

ТОМ 33

- Христов едвам не заплака от умиление, защото Андрей вече очакваше след страданията -радостта и щастието!
” - Ще знаеш, всичко каквото казва Учителя - става - прекъсна я Христов. - Отначало може да има малко страдания, но после всичко става добро. Защото, за да бъдеш щастлив, непременно най-напред трябва да бъдеш нещастен! Затова с радост приемай страданията, защото след тях идва щастието. Неочаквано за всички, Андрей запита: - Това само за царските хора ли се отнася? - Христов едвам не заплака от умиление, защото Андрей вече очакваше след страданията -радостта и щастието! -Това е закон! Пред Бога няма царе, няма слуги - всички са равни! Негови чада, както синовете и дъщерите пред баща си са равни. В едно семейство има 5-6 деца, родителите еднакво ги обичат, но отношенията им към всичките не са еднакви. Най-малките гледат да ги нахранят добре и да ги облекат с топли, но каквито и да са дрехи, може и с преправени от по-големите братя и сестри; учениците обличат в униформи; на студентите правят хубави костюми, дават им и джоб харчлък.
към текста >>

89. 258. Даването и вземането са два основни закона, нарушението на които е причина за всичките ни нещастия

IV. През очите на Христов. Посвещение

ТОМ 33

- казваше той с възторг и умиление, като че не беше получил дюли, а най-големия диамант в света!
258. ДАВАНЕТО И ВЗЕМАНЕТО СА ДВА ОСНОВНИ ЗАКОНА, НАРУШЕНИЕТО НА КОИТО Е ПРИЧИНА НА ВСИЧКИТЕ НИ НЕЩАСТИЯ - Вземете тези дюли - каза развълнуван той. Христов го загледа в очите и едвам не се разплака от радост и вълнение, разбира се не заради самите дюли, но за красивата постъпка на Андрей. Подаде напред лявата си ръка като паничка, Андрей ги постави в нея, Христов с дясната си ръка ги задържа. Андрей си помисли: „Пое ги също както вчера Детката пое от него портокала.” - Лицето на Христов изразяваше красота, благост и смирение като на човек, който обича Бога и получава от Него дар. - Благодарим, Благодарим, Благодарим! - казваше той с възторг и умиление, като че не беше получил дюли, а най-големия диамант в света! И сега както и вчера на вратата думата „благодарим,” произнасяше с ударения на „ата”, и тя прозвучаваше действително благо. От очите му бликаше радост, която преливаше в радост и доволство, които заплатиха на Андрей за красивата постъпка. Но Христов знаеше много добре, че всяко благо носи в себе си и отрицание, съблазън, изкушение, и че отношението му към благото е мярка за вътрешното му съдържание и реално до къде беше достигнал в „пътя”, затова съзнанието си държеше будно. Не се увличаше и в радостта, защото ползването и от нея трябваше да става с мярка. Но сега той и нея подели с Андрей, използва я да го научи на много неща.
към текста >>

НАГОРЕ

0.69554495811462