Търсене в текстове за 'Уважение'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 115 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 2_05 На концерт с Учителя Беинса Дуно

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

В духа на взаимното уважение и ученическа привързаност, всеки от нас полагаше грижи да даде израз на най-добро и изискано представяне в тези зали, където посетителите държаха за спретнато, чисто и добро облекло и поведение - по всички линии издържано и представително.
Всеки, който бе поел подобен ангажимент и подобно служене, имаше за задача след поканата за концерт или изложба да осигури за посещението на Учителя подходящо и добро място за наблюдение и слушане. Обикновено се взимаха места на втория или третия ред за малките салони или на централния балкон в средата - в единствената за времето си зала "България". Когато Учителят се премести да живее на "Изгрева", поради отдалечеността ни от центъра на столицата, където бяха залите за концерти или изложби, то трябваше да се осигури превозът със съответно транспортно средство. През тези години приятелите не притежаваха леки коли. Придружаването на Учителя бе рядка и щастлива привилегия за този, който можеше да осъществи подобна възможност. В духа на взаимното уважение и ученическа привързаност, всеки от нас полагаше грижи да даде израз на най-добро и изискано представяне в тези зали, където посетителите държаха за спретнато, чисто и добро облекло и поведение - по всички линии издържано и представително. Учителят особено ценеше естетиката в изкуството, но и естетиката в поведението не бе подценявана. В това отношение най-изпълнителен бе Неделчо Попов, който имаше грижата далеч преди концерта да се договори с Учителя за деня и часа на посещението и, освен това, да се погрижи за Неговото облекло. Например, ако Неделчо някъде забележеше някакъв хубав и качествен плат за костюм, взимаше мостри, показваше на Учителя, съобразяваше се с Неговия вкус и тогава купуваше плата и го даряваше на традиционните празници на Братството - Петровден, съборните дни и пр. Концертната зала "България" по това време беше построена и бе достатъчно голяма за концертиращите артисти и музикалните състави. За нас, приятелите на Учителя, особено приятно бе да Го видим нейде по средата на първия балкон.
към текста >>

На "Изгрева" идваха в знак на уважение и почит към Учителя и някои от чужденците - цигулари или пианисти.
За всички посетители на концерта бе известна програмата, в която фигурираше и изпълнение на мотиви от музикалния репертоар на Учителя. Аранжиментът за контрабас на известната песен "фир Фюр фен" бе един от поредните номера в програмата на концерта. За времето през тридесетте години, в музикалните среди Братството се ползуваше с името на общество, което е много музикално, високо цени концертиращите артисти, масово посещава концертните изяви. Освен това, в салона на "Изгрева" музицираха почти всички солисти, инструменталисти и певци, преди да стъпят на подиума във "Военния клуб", зала "Биад" или зала "България". Музикантите уважаваха Учителя, не се смущаваха от общественото мнение - посещаваха "Изгрева", съветваха се по проблемите на музикалното творчество и всякога искаха своята генерална репетиция да направят в най-чистия и най-угледен салон на "Изгрева", преди да почнат своята концертна обиколка из страната. На "Изгрева" идваха в знак на уважение и почит към Учителя и някои от чужденците - цигулари или пианисти. Своята признателност и благодарност те проявяваха като изпълняваха част от концертната си програма в салона на "Изгрева". Не бяха единични случаите, когато тези музиканти искаха да останат в Школата на Учителя - на тях Той казваше, че са определени за концертния световен подиум и им пожелаваше успех. Така постъпи Учителят и с българските цигулари Саша Попов и Недялка Симеонова. За тях Учителят бе казал още: "Това са много даровити музиканти, определени от провидението да работят за пробуждане на съзнанието на много същества, родени при различните народи, пръснати по лицето на Земята". Сашо Попов и Недялка Симеонова са първите най-големи и изтъкнати цигулари, които прославиха българската цигулкова школа.
към текста >>

2. 2_20 Цигулката на Игнат и запалената клечка кибрит от Учителя

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

Всеки бюст бе поставен на маса, около него - траурни венци и бяха поставени двойки, които да стоят на пост в знак на уважение към личността на Сталин.
Дойде 1953 година и едно голямо събитие. Умря Сталин. С неговото име бе свързана победата на Съветска Русия над Германия, той бе обявен за генералисимус и баща на народите. По негово време бе създадена мощта на съветската държава и на комунистическата партия. В София, в различни квартали, бяха изнесени бюстовете на Сталин - това бяха бели бюстове, направени от гипс. Всеки бюст бе поставен на маса, около него - траурни венци и бяха поставени двойки, които да стоят на пост в знак на уважение към личността на Сталин. Тези двойки се сменяваха на два часа. Беше голяма чест да бъдеш определен и да влезнеш в списъка на онези, които отдават тази почест и уважение на Сталин. Избираха не случайни хора, а заслужили в комунистическото движение. Накрая се сещат и за Игнат Котаров. Отиват при него и го поканват да бъде включен в списъка.
към текста >>

Беше голяма чест да бъдеш определен и да влезнеш в списъка на онези, които отдават тази почест и уважение на Сталин.
С неговото име бе свързана победата на Съветска Русия над Германия, той бе обявен за генералисимус и баща на народите. По негово време бе създадена мощта на съветската държава и на комунистическата партия. В София, в различни квартали, бяха изнесени бюстовете на Сталин - това бяха бели бюстове, направени от гипс. Всеки бюст бе поставен на маса, около него - траурни венци и бяха поставени двойки, които да стоят на пост в знак на уважение към личността на Сталин. Тези двойки се сменяваха на два часа. Беше голяма чест да бъдеш определен и да влезнеш в списъка на онези, които отдават тази почест и уважение на Сталин. Избираха не случайни хора, а заслужили в комунистическото движение. Накрая се сещат и за Игнат Котаров. Отиват при него и го поканват да бъде включен в списъка. Но той отказва. Онези са изумени. "Защо?
към текста >>

3. 2_49 Незнайният войн на Бялото Братство

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

Пред този паметник всички официални държавни лица и държавни ръководители от чужбина поднасят цветя и свеждат глава в знак на почит и уважение към саможертвата на Незнайния войн.
Аз също съм за това - да се печата оригиналното Слово, без редакция. Който иска да работи върху Словото на Учителя, може да си направи извадки и резюмета и да си подрежда материала както иска. Но Словото на Учителя трябва да бъде отпечатано в оригинал. Така този безименен брат разреши въпроса. Във всяка страна има паметник на незнайния войн, на онзи войн, загинал за свободата наотечеството си и чието име е останало непознато или забравено. Пред този паметник всички официални държавни лица и държавни ръководители от чужбина поднасят цветя и свеждат глава в знак на почит и уважение към саможертвата на Незнайния войн. Школата на Бялото Братство също има своя незнаен войн. Това е същият безименен брат, който върна оригиналния текст на беседи от Учителя и не пожела да ги редактира и да посяга върху Словото на Учителя. За доказателство той им чете от глава 40 на пророк Исайя. Това е същата глава, която четиримата евангелисти-летописци цитират, защото това са Думи Господни. Така този брат разреши въпроса.
към текста >>

4. 3_02 Чужди по дух хора

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

ТОМ 1

Един заведе Говедаров пред органа, друг му поднесе стол, трети му сложи нотите и с голямо уважение той бе настанен на моето място.
Запознаха ни без да знаят, че ние се познаваме и ме помолиха да му отстъпя мястото си и да свири в клас преди беседа. Отначало аз се стъписах, как така ще свири, та той не е нито от Младежкия, нито от общия окултен клас, нито пък е идвал някога на беседа при Учителя. И аз отстъпих, защото групата бе много внушителна, застъпи се за него и аз какво да правя - отстъпих мястото си. Ама нашите даваха мило и драго, само и само да дойде някой чужд и да им засвири като че ли е слязъл от небето - че като засвири песните на Учителя, ще засвирят всички музиканти по света и ще разнесат музиката Му, и веднага ще дойде шестата раса, за която Учителят даваше Словото Си сега пред нас. Такова схващане имаше тогава, такова има и сега, такова ще има и след нас. Един заведе Говедаров пред органа, друг му поднесе стол, трети му сложи нотите и с голямо уважение той бе настанен на моето място. Защо моето ли? Защото Учителят ме бе поставил на този стол и за това си имаше причина - защото всеки от нас си имаше определена задача в Школата и определено място, стига да разбереш, кое е твоето място. Това не беше лесно да се разбере, защото Учителят оставяше всеки да се определи свободно дали иска да учи. Говедаров започна да свири, за него това не беше никакъв проблем, загледа нотите и започна да хармонизира от прима виста. Той беше школуван музикант и добър изпълнител.
към текста >>

5. 3_03 Откраднатите хармонизации

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

ТОМ 1

Но същите професионалисти, когато идваха при Учителя за съвети и да чуят мнението Му за тяхната музика или изпълнение, получаваха такива отговори, които ги смайваха по точност и оригиналност и това предизвикваше дълбокото им уважение към Учителя.
"Откраднатите хармонизации" Бях споменала, че на "Изгрева" стана стълпотворение от музиканти и всеки разбираше, всеки работеше, музицираше и всички станаха изведнъж големи познавачи на окултната музика. Имаше хора със слаба музикална подготовка, други бяха на средно техническо ниво, но и слабите, и добрите, когато искаха да се изтъкнат, говореха с някакви неопределени думи за окултната музика. Тя сега на "Изгрева" се създаваше, Учителят сега я сваляше пред нас - ние бяхме свидетели как много от тези песни Той направо ги свали пред нас в клас - понякога ни даваше обяснения към нея и съвети как да се изпълнява. Обясняваше толкова просто и точно, че на пръв поглед всичко ни беше от ясно по-ясно, но когато трябваше да я изпълним, това бе от трудно по-трудно и то за нас, школуваните музиканти. Така се получи, че всички започнаха да я разбират и говореха ту наляво, ту надясно и то пред професионалисти в града, а това бе нелепо и водеше само до подигравки към нас. Но същите професионалисти, когато идваха при Учителя за съвети и да чуят мнението Му за тяхната музика или изпълнение, получаваха такива отговори, които ги смайваха по точност и оригиналност и това предизвикваше дълбокото им уважение към Учителя. Така приказките на нашите приятели за окултната музика бяха нелепица, защото да говориш за неща, които не познаваш, е чисто нахалство. Но това удовлетворяваше личните амбиции на много хора. Та в този период от време всеки свиреше, всеки пееше, всеки знаеше и всеки можеше. Както при всички случаи на превъзнасяне, така и тук Учителят направи едно общо заключение и сложи черта под всичко онова, което се говореше. "На "Изгрева" никой нищо не разбира от музика." Всички млъкнаха, хвалбите секнаха и полека-лека приятелите започнаха по съвета на Учителя да посещават уроци по музика при професионалистите-музиканти в града.
към текста >>

6. 3_05 Музиканти и съдби человечески

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

ТОМ 1

Но тя никога не се приближи до Учителя, никога не пристъпи към него да го посети или да целуне десницата Му в знак на почит и уважение, че е при нозете на Учителя.
Нейното появяване на концерт бе необикновено преживяване и истинско чудо на вокалното изкуство. Беше идеал на всички певици. Учителят имаше много добро мнение за нея като певица, ценеше я и я уважаваше - беше присъствувал на концертите й, изказвал бе впечатленията си от нея пред нас. Учителят имаше намерение да работи с нея, като я привлече и й даде да изпълни някои Негови песни. Това желание Той бе изказвал нееднократно пред наши музиканти, които вземаха уроци при нея и които бяха занесли молбата на Учителя. Но тя никога не се приближи до Учителя, никога не пристъпи към него да го посети или да целуне десницата Му в знак на почит и уважение, че е при нозете на Учителя. Защо казвам това ли? Ще разберете. Тя беше много благосклонна към онези, които имаха певческа заложба. Даваше на мнозина от нашите сестри уроци по певческо изкуство, като на някои взимаше половината от определената за това такса.• Не връщаше никого, беше любезна, знаеше, че приема последователи на Дънов и че нейните ученички са от "Изгрева". Но не дойде, не пристъпи на "Изгрева", макар, че беше канена от ученичките си.
към текста >>

7. 3_28 Музикални изяви и търсене Духа на песните на Учителя

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

ТОМ 1

Но всички без изключение се стараеха, когато бяха насаме между нас и последователите на Учителя, да засвидетелствуват уважението си към Него.
Контактите можеха да се изразят по наивен човешки начин, незабелязани за другите, но това бяха контакти. Всички без изключение получаваха от Учителя по нещо в своето музикално поприще и след това осъзнаваха явно Неговото присъствие и намеса. Но за някои от тях това бе импулс временен в техния живот. Други оценяваха този импулс и вътрешно благоговееха към Него. Трети не смееха официално да Го признаят, страхувайки се от официалното обществено мнение, което бе отрицателно настроено срещу Учителя и то главно подклаждано от свещениците и от други сили, които воюваха срещу Учителя. Но всички без изключение се стараеха, когато бяха насаме между нас и последователите на Учителя, да засвидетелствуват уважението си към Него. То не беше привидно, а непосредствена искреност на тяхното духовно начало, на тяхното същество. Някои от тях се усещаха задължени да се отблагодарят на Учителя по различен начин. Някои успяваха, други ги отклоняваха житейските грижи и несгоди или други неща в живота им. Но забележете, всички без изключение много трудно разбираха песните на Учителя. Някои от тях, когато присъствуваха, докато пеехме песните на Учителя в салона на "Изгрева", имаха възможността да усетят въздействието на песните Му.
към текста >>

8. 3_35 Не коригирай Божественото в песните на Учителя

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

ТОМ 1

Дори когато сега той отстъпваше пред оригинала, те изпитваха повече уважение към него, отколкото към мен.
Забележете, че вече никой не възразяваше срещу оригинала, сверяваха песните на Кирил с оригинала и след като изслушваха от мен обяснението, обръщаха се към Кирил и той отстъпваше. Да, той отстъпваше, нямаше какво да прави. Не можеше да упорствува срещу оригинала, макар че в комисията влизаха негови верни приятели. Но когато дойде време да се определят дали да застанат зад Словото на Учителя и зад оригинала - те не поискаха да правят хатър на никого, макар индивидуално всеки един от тях да симпатизираше на Кирил повече, отколкото на мен и всеки един от тях да искаше вътрешно в себе си да ни бъдат разменени местата. Аз да се защитавам със синята песнарка, за да ме сразят окончателно, а Кирил да защитава оригинала, за да го възвеличават. Дори когато сега той отстъпваше пред оригинала, те изпитваха повече уважение към него, отколкото към мен. Беше потресающа картина. Те виждаха, че той не е прав, но му съчувствуваха и вътрешно го подкрепяха, а мен - която бях права - мен ме ненавиждаха и ме мразеха. Е, как ще си обясните това? Нали говорим за Истината? Нали "Глава на Твоето Слово е Истината"!
към текста >>

9. 3_38 Рибарската мрежа на Черната ложа

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

ТОМ 1

Те към мен имаха такова благоговение, с почитание и уважение се приближаваха.
Разговорът през следващите двадесет години беше разпространяван. Тези двамата бяха завъртели главите на мнозина възрастни приятели, като се беше стигнало дотам, че отиваха на поклонение при тях, които бяха отседнали в колибата на Търново много време преди събора. Бяха завъртели главите и на много млади хора, включително и моята глава. Сега ще цитирам текст от стр. 268, за да си направите съответния извод: "Аз имам в Школата двама ученици - ще приведа този пример - двама млади ученици, които живяха много добре, ученици бяха те. Те към мен имаха такова благоговение, с почитание и уважение се приближаваха. Те показаха, че имат голяма обич между си. Един приятел ми казваше: "Те имат голяма обич един към друг". "Аз ще ги опитам и ще видите, че туй нещо е привидно". В душата на тия младежи, които така се обичаха и дружно живееха, имаше желание за влияние един на друг. Всичките братя ги считаха светии и ги кръстиха "светии Кирил и Методи".
към текста >>

10. 3_52 Рудолф Щайнер и Всемировият Учител

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

ТОМ 1

Тя е една много важна страна и на нея и на цялото славянство предстои да изиграят голяма роля в бъдеще." Това е казано в присъствието на останалите студенти и става причината, загдето към българските студенти започват да се отнасят с по-голямо внимание и уважение.
Рудолф Щайнер е преподавател. Понеже физиономията на Боян Боев е малко особена и запомняща се - баща му е арменец, а майка му българка - то Щайнер го вижда и запитва откъде идва. Отговаря, че идва от България. Щайнер възкликва: "От България ли идвате? Знаете ли, че България е една велика страна? Тя е една много важна страна и на нея и на цялото славянство предстои да изиграят голяма роля в бъдеще." Това е казано в присъствието на останалите студенти и става причината, загдето към българските студенти започват да се отнасят с по-голямо внимание и уважение. След като свършва този разговор, Щайнер отново извиква Боян Боев насаме и го запитва защо е дошъл и се е записал тук да следва. "Искам да стана ваш ученик и да следвам висши науки! " Щайнер отговаря: "Ти няма защо да ставаш мой ученик, защото Великият Учител е в България. Затова се завърни там и стани Негов ученик." След известно време Боян Боев се завръща в България и се случва така, че той се запознава с Учителя. В един разговор през 1911 година, на въпрос запознат ли е с книгите и дейността на Рудолф Щайнер, Учителят отговаря, че познава този виден окултист.
към текста >>

11. 5_37 Учителят, Стамболийски и анархистите

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

ТОМ 1

От тази връзка между анархистите и нас в Русе до събитието в Ямбол се запази едно истинско уважение към идеите на другите.
Имаше два пътя - да се проведе Пасхата както по времето на Мойсея или както по времето на Христа. Истинската Пасха сега беше направена в наше присъствие. Завъртя се времето на тяхната Голгота. Тогава Стамболийски разреши конгреса им в Ямбол, след което върху тях се извърши живо заколение и Стамболийски плати за това с главата си. Задвижи се законът на кармата, която той сам си създаде чрез тях. От тази връзка между анархистите и нас в Русе до събитието в Ямбол се запази едно истинско уважение към идеите на другите. След това те минаха в нелегалност за дълги години. Някои от тях преминаха към комунистите. Ние ги пазехме и криехме в нашите квартири като студенти - приемахме ги нощем да спят при нас. Подкрепяхме ги в бедата им. Някои от тях преминаха към Братството.
към текста >>

12. 7_03 Защо Учителят даде песента Писмото?

НЕСТОР ИЛИЕВ

ТОМ 1

Това е знак на уважението на Учителя към първия Му ученик.
Въпросната сряда идва. Учителят извиква Тодор Стоименов и му връчва един плик. В плика има писмо. Тодор Стоименов е един от първите ученици на Учителя. Когато Учителят идва на беседа, те обикновено заедно влизат в салона. Това е знак на уважението на Учителя към първия Му ученик. И сега му казва: "Тодорчо, Аз няма да идвам на беседа. Ти ще отвориш писмото и ще го прочетеш там на всички в салона". Брат Тодор взема писмото и влиза в салона сам, за голямо учудване на присъствуващите, защото знаят, че Учителят трябва да дойде, а виждат, че е дошъл само брат Стоименов и държи в ръцете си един плик. Всички са озадачени и чакат той да каже нещо. Когато отива до катедрата, той се обръща и казва: "Братя и сестри, Учителят днес няма да дойде на беседа.
към текста >>

13. 7_06 Как Катя Грива разреши задачата си

НЕСТОР ИЛИЕВ

ТОМ 1

Това ние го правим в знак на уважение към нея и събираме окрухите от богатата трапеза по времето на Учителя.
Спомням си едно Негово изказване: "За предпочитане е човек да живее най-неинтензивен живот на земята, отколкото преждевременно да си замине". Освен това, ние имахме много случаи, при които Учителят се намесваше и продължаваше живота на много братя и сестри с по десет-петнадесет години, само и само да използуват условията, които им предоставяше Школата, да слушат Словото на Учителя и да работят с Него. Ако Катя се беше оперирала и бе продължила своя живот с десет- петнадесет години, тя щеше да дочака онзи човек, който събираше опитностите на Школата и той щеше да запише всичките й опитности. И тогава аз нямаше да разказвам тези неща, а щяхте да ги научите разказани по-подробно и по-точно от нея. И сега този приятел иска от нас, съвременниците на Катя, да преразкажем нейните опитности. Това ние го правим в знак на уважение към нея и събираме окрухите от богатата трапеза по времето на Учителя. Е това, все пак, е нещо. По-добре, отколкото да няма нищо. Катя разказваше как Учителят е отварял кутията на цигулката си с голямо внимание. Разказваше как с още по-голямо внимание я е затварял. Разказваше и го показваше с жестове.
към текста >>

14. 2_37 Най-великите пирати от Французката енциклопедия

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

Затова имам голямо уважение към тези енциклопедии - съкровищници на човешката цивилизация.
След години те израснаха, възмъжаха и с това дойдоха грижите на родителите. Понеже аз контактувах с всички и познавах всички, затова бях в течение на техните грижи и неволи. Тогава аз се втренчвах в лицата на техните деца и се питах, тези образи дали вече не са напечатани в някои от енциклопедиите ту на британската, ту на френската, ту на руската, ту на римската империи. Не можеше да не бъдат описани техните съдби и тяхната история в тези луксозни издания на човешката цивилизация, защото това, което правеха и поднасяха на своите родители, бе напълно достойно да се вмести в историята на онези велики личности, чиито имена са написани с главни букви. Затова приемах децата на нашите приятели, но с една резерва, че трябва да проверя какво ли е записано в някоя енциклопедия за техните предишни подвизи. Затова имам голямо уважение към тези енциклопедии - съкровищници на човешката цивилизация. Някой знае ли къде мога да намеря историята на техните личности, че ми стана много любопитно ?
към текста >>

15. 2. ОБЕТ ПРЕД АТОН И ПРЕД БОГА

Борис Николов

ТОМ 2

И нашите ги приеха много хубаво с голяма почит и уважение.
Идваше от Атонските манастири и отиваха към руските манастири придружени с няколко коня. Атон имаше свои манастири в Русия. Като минават през Габрово, понеже тук е прохода през Стара Планина, тук е пътят им за преминаване през Балкана и се отбиват при нас. Обикновено като стигнат до Габрово през нас минават и при нас отсядат. Това е връзка, която се подържа от стари времена. И нашите ги приеха много хубаво с голяма почит и уважение. Оставиха ги да нощуват у нас. На другия ден сложиха хубава трапеза, похапнат си, побъбрят си и си тръгнат. Пътуваха с хубави файтони, с хубави коне, а зад тях имаше един слуга с няколко коня, които носеха багаж. Отидоха в руските манастири, свършиха работата си и след няколко месеца се върнаха пак. Отново се разположиха на голяма трапеза и от дума на дума приказката стигна, че човек като даде обет пред Бога трябва да изпълнява.
към текста >>

16. 9. ЧИТАЛИЩЕ „НАДЕЖДА

Борис Николов

ТОМ 2

А пред всички върви един човек, с хубава брада, дълга коса и около Него няколко възрастни хора с голямо почитание и уважение вървят около Него.
Ние ще отидем там. Ако искаш ела с нас." Рекох: „Ще дойда." А беше неделен ден, към девет часа тръгваме към салона. Той не е много далече от турската махала. Пристигнахме там и гледаме след малко от горния път, по главната улица от запад се задава едно множество от хора, мъже и жени облечени повече с бели дрехи. Вървяха в редици и наброяваха към 300 души. А пред всички върви един човек, с хубава брада, дълга коса и около Него няколко възрастни хора с голямо почитание и уважение вървят около Него. Като Го видях, потръпнах. С този човек съм бил и други път. Веднага в мене преминаха, раздвижиха се и спомени се явиха от далечно минало. Някога съм живял с този човек. И ме завладя веднага тази картина.
към текста >>

17. 15. ОТКРИВАНЕТО НА МЛАДЕЖКИЯТ ОКУЛТЕН КЛАС

Борис Николов

ТОМ 2

Но постепенно Учителят ни върна в града и създаде в нас почит и уважение към жената.
Той за нас беше откровение, защото ние сме го чакали и сме жадували за него. Ето го, сега го срещнахме реализиран. Този живот запълни сърцата ни и ние не се отделяхме и останахме с Учителя до днес, над 50 години. Една от първите задачи, която ни бе поставена бе да уважаваме жената. Като младежи ние водехме един чист живот, повече бяхме в планините и сред природата през свободното си време. Но постепенно Учителят ни върна в града и създаде в нас почит и уважение към жената. Учителят я третираше като себе си. Не я унижаваше. Така се създадоха хубави отношения между братя и сестри и ние живеехме около Учителя един прекрасен живот. Ти попаднеш в едно общество, опознаваш се с хора, ти забогатяваш от това запознанство. Повод за откриването на Младежкият Окултен Клас дадохме ние младежите.
към текста >>

18. 16. ШКОЛАТА Е ОТКРИТА

Борис Николов

ТОМ 2

Уважение и почитание.
На някои препоръча да си купят петел и при втори петли да тръгват за Изгрева. Знаете че има първи, че има втори петли и че има трети петли, при които с точност до пет минути биологичният часовник у петлите ги кара да кукуригат. Определи се ден и час за екскурзиите. Всички идваха точно на време. Тогава работата в Класа става особено приятна, стегната и учениците изработиха отношение към самата работа. Уважение и почитание. Учителят създаде на учениците едно свещено чувство към работата. Всички бяха сериозни. Разговори преди клас не се водеха. Всеки си заемаше мястото, което сам си избираше. Учителят споменаваше, че може понякога Той да подреди учениците в Клас кой къде да седне и тогава би се създала още по-благоприятна атмосфера, защото тъй като седяха сега един до друг, избираха местата си по естествено предразположение и така не винаги се получаваше хармония в Класа.
към текста >>

19. 20. ДОМЪТ ГУМНЕРОВИ НА „ОПЪЛЧЕНСКА 66

Борис Николов

ТОМ 2

Поднасяха го на Учителя, Той приемаше дара с усмивка и уважение и после казваше на приносителя: „Рекох, занесете го долу в трапезарията за общата кухня." Ето така Учителят живя и работи в малкия дом на ул.
Тези хора оживяваха, избавяха се от бедите си и в знак на благодарност поднасяха своята лепта на Учителя в името на Бога. Тази лепта беше давана в бял плик съобразно възможностите на приносителя, а понякога се поднасяха и в натура. Донасяха се продукти в торби и чували и Учителят ги насочваше към трапезарията. Ето така се издържаше този дом, който не беше Аврамов дом, но дом на Бога, рогът на изобилието се изливаше по съвсем обикновен начин. Всеки посетител идваше и носеше нещо без никой да го кара или да го задължава. Поднасяха го на Учителя, Той приемаше дара с усмивка и уважение и после казваше на приносителя: „Рекох, занесете го долу в трапезарията за общата кухня." Ето така Учителят живя и работи в малкия дом на ул. „Опълченска" 66 до 1926-27 г., когато след построяването на салона на Изгрева се прехвърли да живее там. Дворът около къщата се наложи да се благоустрои. Направиха се плочките на двора, направи се мозайка на стъпалата и тази работа свърши Бертоли. После той направи една хубава чешма. Преди това тук имаше една дървена чешма.
към текста >>

20. 33. МАЛАРИЯТА

Борис Николов

ТОМ 2

Там бяхме на уважение и всички ни сочеха с пръст.
Аз последен се разболях от маларията, а другите всички така бяха отслабнали, че не можеха да вървят. Накрая Жечо ни качи на влака. Пътуването с него също беше трудно. Така най-после пристигнахме в Търново. Жечо беше съобщил от гарата по телеграфа и от Търново ни поеха братята и сестрите дошли на събора. Там бяхме на уважение и всички ни сочеха с пръст. „Ето ги комунарите! " Но на следващия ден като ни тръшна маларията на легло и ни затресе, а нас ни няма навън, тогава се питат: "Къде са комунарите? " Идват и ни гледат, а ние сме налягали на земята и се тресем. А един пита: „Та това ли са комунарите, да ги тресе треска? " А сестрата, която се грижи за нас троснато отговаря: „Е, те, това са те!
към текста >>

21. 73. БИТ НА УЧИТЕЛЯ

Борис Николов

ТОМ 2

Разбира се към Него имахме всички необходимото уважение и внимание.
Усмивки на възторг - не. Екзалтация, такова нещо нямаше. Държеше се строго, сериозно и приятно. Около Него бе приятно да се седи. Не се чувстваше никакво насилие и задължение. Разбира се към Него имахме всички необходимото уважение и внимание. Около Учителя имаше ред и порядък, чистота и най-главното Истина и Свобода. Виждали сме Го понякога сърдит. Някои приятели със своите неразумни постъпки извикваха в Него недоволство. И Той можеше да гърми като буреносни облаци ако иска. Но каже ли такива думи всички изтръпваха.
към текста >>

22. 155. ЗАЩИТАТА

Борис Николов

ТОМ 2

Този път се облича цивилен, за да бъде по-свободен с приятелите, понеже тогава офицерската униформа всяваше освен респект и уважение, но и страх.
" Те млъкнали и след това тихичко, тихичко напуснали купето. Бошков отива при Учителя, води разговор и преди раздяла Учителят му казва: „С пистолет не се защитава Истината! Истината сама се защитава, защото на нея се крепи животът". Този път Бошков е изненадан, защото с никого не е споделил този случай във влака. Следващата неделя сутринта рано, в 4 часа Бошков става и тръгва по тъмно на Изгрева, за да слуша утринната беседа на Учителя в 5 часа. Този път се облича цивилен, за да бъде по-свободен с приятелите, понеже тогава офицерската униформа всяваше освен респект и уважение, но и страх. Офицерите бяха оформени в едно офицерско съсловие със свои права и задължения. Те се различаваха от обикновените граждани по всичко. Като се облича в цивилния костюм Бошков решава да си вземе пистолета, защото ще минава през гората и всичко може да му се случи. А той е висш офицер и те са задължени по устав да ходят освен с оръжие, но и с ординарец. Пристига Бошков на Изгрева, влиза в салона и застава най-накрая.
към текста >>

23. 44. „ЛЮБЕТЕ ВРАГОВЕТЕ СИ МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

А сега един пример достоен за уважение.
В тези думи на Учителя се крият най-големите откровения за състава на Школата. Той много често по различен начин разказа и тълкува онази притча на Христа където се казва, че призваните не дойдоха, а трябваше да се извикат от кръстопътищата клосните, сакатите и просяците. Та такъв бе състава на Школата. С една дума призваните и изпратените от Небето за Школата на Учителя не дойдоха, те се уплашиха от общественото мнение и останаха в света. Разбира се те се загубиха, а спечелиха онези, които допълнително слугите на Господаря извикаха и доведоха от друмищата на България. А сега един пример достоен за уважение. Имаше двама братя в Школата. Единият се казваше Елиезер Коен - беше евреин, дебел, шишкав и много буен. Другият бе Методи Константинов -също буен, невъздържан, бивш анархист. Двамата се скарват помежду си. Елиезер Коен казва някои неприятни неща на Методи, които той е направил.
към текста >>

24. 48. ПОСЛЕДНОТО ЗАВЕЩАНИЕ

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

В знак на уважение и страхопочитание към тази опитност Методи след време подвърза всички свои беседи с кожена подвързия, за да може да запази за по-сигурно ключът на избавлението.
От нея няма да излезете докато всеки един от вас не си свърши работата. В Мен е ключът. В Моите ръце е ключът на вашето избавление." Методи се вторачва в ръцете Му, а Учителят леко повдига едната си ръка, отмества ръката си в страни и посочва към масата, на която са наредени няколко томчета беседи от Неговото Слово. Методи проследява жеста Му и чува думите Му: „Ето, там е ключът. Там е вълшебният ключ." Методи кимва с глава, че е разбрал. В знак на уважение и страхопочитание към тази опитност Методи след време подвърза всички свои беседи с кожена подвързия, за да може да запази за по-сигурно ключът на избавлението. Но през 1957 г. комунистическата власт направи обиск на Изгрева иззе цялата литература на Учителя. Като прибра и подвързаните томчета на Методи с кожена подвързия. Така ключът на избавлението бе откраднат от Методи и унищожен. Дълго след това Методи с огорчение разказваше колко му липсват тези беседи, защото в тях той непременно трябва да открие вълшебния ключ, за да може да отключи онази врата, която води към Царството Божие.
към текста >>

25. 94. ЛАТВИЙСКОТО БРАТСТВО

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Те гледаха на тях като на свещени особи и с голямо уважение.
от Латвия дойдоха много гости на Братството. Пампоров бе направил връзката с тях, бяха разменени писма и те дойдоха по покана на Савка. Много от тях знаеха немски и понеже Савка знаеше езика, тъй като майка й беше гермапка, то след като дойдоха на Изгрева, те се прилепиха към Савка и майка й. Но тъй фанатично, че не поглеждаха други братя и сестри и не поддържаха връзка с тях. Може би това бе внушение на самата Савка и на майка й. Те гледаха на тях като на свещени особи и с голямо уважение. Веднъж една сестра им каза: „По някой път като ви гледам, виждам, че Вие идвате от далеч. Изразходвате време, пари, средства. И като дохождате тук определяте се само за едно място. Не държа и не претендирам да се обърнете към мене. Знаете ли какви прекрасни братя и сестри ние имаме?
към текста >>

26. 100. НИКОЛА ГРЪБЛЕВ

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

От него има лично написани опитности, които са достойни за уважение към един храбър български офицер.
Баща му беше пощенски раздавач, а майка му тъкачка в една фабрика. Баща му умира рано и той остава сирак с две сестри. Минал през голяма мизерия, израснал и като беден се свързал с комунистите. По-късно завършва военното училище и като офицер служи в различни гарнизони. Той се среща с Учителя и след това неговия живот тръгва в друга посока и е свързан с живота на Братството. От него има лично написани опитности, които са достойни за уважение към един храбър български офицер. Някои от тях той ми ги е разказал лично и аз съм ги разказвал. Особено са интересни онези когато през 1925 г. той спасява живота на 54 човека антифашисти: земеделци-комунисти, които трябвало да бъдат разстреляни през една нощ. Когато погнаха Братството и направиха процеса през 1957/58 г., тогава лично той излезе в защита на Братството и дори представи случая със спасяването на тези 54 човека, като заслуга не само на него, но и на идеите, които е изповядвал през това време. Но това не бе взето предвид от властите.
към текста >>

27. 14. КАК СЕ ДОЙДЕ ДО ПРОЦЕСА СРЕЩУ БРАТСТВОТО

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

С уважение и почитание се отнасяхме един към други.
Изпращаха ме в самотни килии, в карцер, носеха ми месо и риба, като знаеха, че аз съм вегетарианец. Опитаха се с други изтънчени методи да ме сломят. Но не са ме били. Като ме осъдиха и изпратиха в затвора много хубаво се държаха с мене началниците. Не съм чул груба дума да ми кажат, нито да направят нещо, което да ме огорчи. С уважение и почитание се отнасяхме един към други. За мен те бяха тъмничари, а аз за тях бях затворник, който работеше и изкарваше своята прехрана, а със затворническата бригада, която организирах и работехме по строежите изкарвахме и тяхните заплати на тъмничари. На подсъдимата пейка беше и Жечо Панайотов, който беше счетоводител на Братството. Към него в последствие придадоха и Коста Стефанов, който пое главното счетоводство през 1954 г. Но в първите години Жечо бе счетоводител. И той не беше много добър и точен.
към текста >>

28. 23. 176 ЖЪЛТИЦИ

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Това уважение към него и добра заплата временно го приспа.
А той искаше да се представи пред комунистите като негова заслуга. Аз се въз-противлявах и колкото можех и така от сумата един милион лева, която той искаше да раздаде, аз я намалих и дадохме само 200 000 лв. Ето така се водеше борба за съхраняване на тези суми оставени от Учителя. Най-големият ми дипломатически успех бе да се спечели Антов за печатане на беседите. Направих го директор на печатницата, определихме му заплата, а по-късно бе отговорник и на книговезницата. Това уважение към него и добра заплата временно го приспа. Това беше кучето, което трябваше да пази Изгрева. А то е и класически пример. Прилича на мита за Аргонавтите. Змията, която пази златното руно, това беше Антов и трябваше да го приспим, за да вземем руното т.е. да напечатаме беседите.
към текста >>

29. 34. КОСТНИЦАТА

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

„Към мъртвите аз имам уважение.
Попита ме дали може да му направя мозайката на паметника. Съгласих се, отидох и видях. Показаха ми там изровените черепи и кости на убитите 30-тима партизани. Дадох му идеята да се направи костница, т.е. да се направи саркофаг на убитите и да се постави пред паметника, а не да се заравят, защото преди са били заровени. „Към мъртвите аз имам уважение. Те са убити за една идея. А онези, които са дошли на власт в името на тази идея трябва да уважават онези, които са положили костите си за нея." Погледна ме уплашено и ме пита: „От къде ти това знаеш? " „Знам и други неща, но най-важното е, че знам как да направя саркофаг и да уважим убитите." Той се съгласи. Аз отделих няколко човека от бригадата. Те изляха от Мозайка един саркофаг, после се полира и стана гладък като стъкло.
към текста >>

30. 43. НОЖ В ПОЯСА И ЖАРГОН В УСТАТА

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Останалите затворници го посрещаха с уважение.
Той беше много доволен от тази развръзка на нещата и се отнасяше с разположение към мене. Идваше при мен, разговаряше, аз се изправях 11 стоешком го слушах. Всички ни оглеждаха и цъкаха с език. Ние двамата бяхме високи на ръст и стърчехме с една две глави над останалите затворници. После почтително се разделяхме и всеки отиваше на своето място да работи. Останалите затворници го посрещаха с уважение. Беше невероятно усещане, което изпитваха околните около него. Усещаха, че от него се излъчва и разлива нещо хубаво и прекрасно. Една човешка душа бе започнаха да се разцъфтява за доброто, което бе вложено в нея. Доброто е материалната връзка на Любовта, излизаща като Мирова Любов от Бога и връщайки се от човеците като Космична Обич на Битието.
към текста >>

31. ОКОВАНИЯТ АНГЕЛ ГОВОРИ Част трета 62. МИСЛИ ЗА УЧЕНИКА ОТ ОКОВАНИЯ АНГЕЛ

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Ползва се с уважението на всички и заслужено.
Всички превратности на живота посреща с примирение и стоицизъм. Към живота на затвора се е приспособил като полип към своя камък. Създал си е свои навици и малки оскъдни удобства, трогателно скромни, които са богатството на сиромаха. Движи се със сигурност, достойнство и авторитет. В килията е като старей, може да ти даде сведения и упътвания по всички въпроси свързани с живота в затвора. Ползва се с уважението на всички и заслужено. Има широки познанства. Навсякъде среща приятели, с които е лежал. Те са като голямо семейство в скитничество, срещат се и се разделят. Срещите им са сърдечни, братски, споделят преживяното, осведомяват се за познати и приятели и се разделят все така примирени със всичко. Като ги турила в плът, то природата е затворила някои духове, които инак са опасни. 48.
към текста >>

32. 65. „ЖИВОТ ЗА ЦЯЛОТО

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Братството прави чест на българския народ и той му дължи почит и уважение.
Бялото Братство е носител на Идеята за Единството през вековете, където и да се е появявало. Братството е светло явление. То води човечеството напред, примирява и обединява народите. Хората на Братството са отлични работници във всички области на живота, където и да работят. Те са трудолюбиви, честни, добросъвестни - те са един здрав обществен елемент. Братството прави чест на българския народ и той му дължи почит и уважение. Учителят даде едно Учение за живота - Учение проверено и опитано. Животът е Велика Наука. Тя трябва да се изучава и прилага с Любов. Тогава човек се чувства здрав, радостен и щастлив, приобщен към Големия Всемирен Живот. И тъй, Новата Идея, която Учителят донесе, е: „ЖИВОТ ЗА ЦЯЛОТО" Послание От Братския Съвет до братята и сестрите, по случай Деня на Учителя -12 юли 1973 г.
към текста >>

33. 66. РАДОСТТА

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Българите дължат на Бялото Братство почит и уважение.
Бог присъствува в живота. Той създава Братството. Братството е велико явление. То не е секта. То присъствува в цялото човечество, във всички народи. Българите дължат на Бялото Братство почит и уважение. Днес човечеството идва с едно ново отношение към природата, към Разумния свят, който стои зад нея. Наблюдавайте какво става в света - нови идеи идват, нова мисъл, създават се нови отношения между народите и между човеците. Днес на човечеството може да се каже - „Наближило е вече Царството Божие" = Едно човечество, една правда за всички, един живот, сътрудничество и взаимопомощ. Тези явления се обединяват в едно, можем да го наречем - „Йоан Предтеча". Подготвят се условията за живота на ученика и за знанието, което донесе Учителят.
към текста >>

34. 16. ЗАКЛЮЧЕНИЕ КЪМ „ИЗГРЕВЪТ, ТОМ II И ТОМ III

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

ТОМ 3

С уважение: Д-р Вергилий Кръстев
Ако беше изпратен друг вместо мен по друг начин щеше да го предаде. Благодарете, че се яви един, който свърши една неотложна работа. А тя е за Делото на Учителя. Друго няма. Другото е от Вас. С уважение: Д-р Вергилий Кръстев
към текста >>

35. ІІ.41. СТАРОЗАГОРСКИЯТ АДВОКАТ ИВАН ЖЕЛЯЗКОВ СЛИВКОВ, СЪСТУДЕНТ НА УЧИТЕЛЯ В АМЕРИКА

Галилей Величков

ТОМ 4

Когато почнеше да говори, всичките студенти млъкваха и Го слушаха с внимание и уважение.
41. СТАРОЗАГОРСКИЯТ АДВОКАТ ИВАН ЖЕЛЯЗКОВ СЛИВКОВ, СЪСТУДЕНТ НА УЧИТЕЛЯ В АМЕРИКА, разказва: - Г-н Дънов беше скромен, тих, силен в учението студент. Беше красноречив и имаше дар слово. Когато почнеше да говори, всичките студенти млъкваха и Го слушаха с внимание и уважение. В онези години подобен оратор в Америка можеше да стане не милионер, а милиардер. А той беше беден. Свиреше чудесно на цигулка и това изкуство можеше също така да го направи един от най-богатите хора в Америка. Но Той свиреше без пари. Често студентите излизахме групово на екскурзия в просторните лесове.
към текста >>

36. ІІІ.54. ОДЕАЛОТО НА ГРЪБЛАШЕВА

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 4

Така един път Гръблашева се събужда с една мисъл, че трябва да подари нещо на Учителя, за да Му припомни, че тя съществува и да покаже уважението си към Него.
Това не беше така. Каквото трябваше човек да посее, той го беше посял в себе си преди десетки години. А дали беше поникнало нещо от тези идеи - това беше работа на онзи, в който е посадено - да го отхранва и отглежда, да го пои и се грижи за него. Учителят беше еднакъв за всички, за млади и стари. На всекиго раздаваше заслуженото, дори и незаслуженото, така както Той преценяваше, с Неговите мерки. Така един път Гръблашева се събужда с една мисъл, че трябва да подари нещо на Учителя, за да Му припомни, че тя съществува и да покаже уважението си към Него. Умува, решава и намира едно одеало, и го занася на Учителя. Но Той не го е приел. Защо не го приема, това не знаем. Дали е било чуждо това одеало, дали е спал с него някой друг, или при подаръка е вложен някакъв умисъл - това не знаем. Можем само да предполагаме.
към текста >>

37. ІІІ.119. ПАНЕВРИТМИЯТА

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 4

С уважение: Вергилий
А тази мяка е достижение за онези, които са работили по-дълго с паневритмичната музика. Допустимо е упражнението - АУМ и по-свободно, и по-одухотворено! Забележка от Вергилий Кръстев Лично пред мен многократно Галилей Величков е твърдял, че темпата на Паневритмията са дадени от Учителя на Кирил Икономов, като последният е стоял при Учителя и с часовник и секундомер са отбелязали в секунди и чрез метронома дълготраенето на всяко едно упражнение от Паневритмията. Така че, това е заслуга на Кирил Икономов, който от своя страна предава същите на Галилей Величков, който споменава в тази студия този въпрос и го разглежда, като го предава за следващите поколения. 27.01.1991 г. С уважение: Вергилий
към текста >>

38. 6.23. Бялата раса и трансформациите на съзнанието

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

ТОМ 4

Тези два недъга, които са служили като стимули в различните култури на бялата раса, са израснали - първият - гордостта - върху чрезмерното развитие на самоуважението в човека, а вторият - тщеславието, произтичащо от печеленето на общественото мнение, с цел известни користни цели.
Това четвърто посвещение ще бъде подготовката, мистичната прелюдия на Новото учение на Учителя, което ще подготви душите от петата раса за посвещението на Възкресението, което ще стане през епохата на Шестата раса. В тази глава ще направим един психологически анализ върху проблема - как светът на съзнанието ще направи връзка със света на подсъзнанието, от една страна и от друга - светът на самосъзнанието със света на свръхсъзнанието. Това се налага, за да ни стане ясно какво съдържание влагаме в тези четири категории понятия. Според Учителя бялата раса страда от два съществени недъга - гордостта и тщеславието. Гордостта произтича, според Учителя, от умственото съзнание, а тщеславието - от емоционалното съзнание. Тези два недъга, които са служили като стимули в различните култури на бялата раса, са израснали - първият - гордостта - върху чрезмерното развитие на самоуважението в човека, а вторият - тщеславието, произтичащо от печеленето на общественото мнение, с цел известни користни цели. Едно от качествата на тщеславието е голямата самоувереност, която при неуспехи се превръща в отстъпчивост, а гордостта, напротив - тя е създала консерватизма. В полето на науката е задържала знанието за достойните и знатни аристократи. Гордостта, според Учителя, привлича енергиите към центъра, а тщеславието ги изпраща към периферията. Само по себе си, самоуважението е едно силно качество в човешкия характер. Неговият отрицателен полюс се явява гордостта, върху която се развива самосъзнанието, а самосъзнанието е един от главните източници на злопаметността.
към текста >>

Само по себе си, самоуважението е едно силно качество в човешкия характер.
Гордостта произтича, според Учителя, от умственото съзнание, а тщеславието - от емоционалното съзнание. Тези два недъга, които са служили като стимули в различните култури на бялата раса, са израснали - първият - гордостта - върху чрезмерното развитие на самоуважението в човека, а вторият - тщеславието, произтичащо от печеленето на общественото мнение, с цел известни користни цели. Едно от качествата на тщеславието е голямата самоувереност, която при неуспехи се превръща в отстъпчивост, а гордостта, напротив - тя е създала консерватизма. В полето на науката е задържала знанието за достойните и знатни аристократи. Гордостта, според Учителя, привлича енергиите към центъра, а тщеславието ги изпраща към периферията. Само по себе си, самоуважението е едно силно качество в човешкия характер. Неговият отрицателен полюс се явява гордостта, върху която се развива самосъзнанието, а самосъзнанието е един от главните източници на злопаметността. Изобщо, чрезмерното развитие на личните чувства, които преминават границите на самоуважението, се израждат именно в гордостта, която понижава моралния устой в човека. Учителят дава следните отрицателни психически процеси при силно развито самосъзнание. Ако към него се прибави чувството на страх, тогава центърът е локализиран зад ушите на човешката глава. Същевременно слабо е развита надеждата, която се развива в задната коронна част от страна на главата, тя дава резултати - песимизмът.
към текста >>

Изобщо, чрезмерното развитие на личните чувства, които преминават границите на самоуважението, се израждат именно в гордостта, която понижава моралния устой в човека.
Едно от качествата на тщеславието е голямата самоувереност, която при неуспехи се превръща в отстъпчивост, а гордостта, напротив - тя е създала консерватизма. В полето на науката е задържала знанието за достойните и знатни аристократи. Гордостта, според Учителя, привлича енергиите към центъра, а тщеславието ги изпраща към периферията. Само по себе си, самоуважението е едно силно качество в човешкия характер. Неговият отрицателен полюс се явява гордостта, върху която се развива самосъзнанието, а самосъзнанието е един от главните източници на злопаметността. Изобщо, чрезмерното развитие на личните чувства, които преминават границите на самоуважението, се израждат именно в гордостта, която понижава моралния устой в човека. Учителят дава следните отрицателни психически процеси при силно развито самосъзнание. Ако към него се прибави чувството на страх, тогава центърът е локализиран зад ушите на човешката глава. Същевременно слабо е развита надеждата, която се развива в задната коронна част от страна на главата, тя дава резултати - песимизмът. При самосъзнанието е развит не само интелектът, но и разсъдъчните способности, които се намират в горната част на челото, а между тях е силно развит центъра на сравнението. При слабо развито милосърдие се явява в резултат силно развит песимизъм - човек изразява най-силно качеството на СПРАВЕДЛИВОСТТА.
към текста >>

39. 6.38. Следването ми в чужбина

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

ТОМ 4

Докато българският народ е сериозен, мълчалив, трудолюбив, с един твърд характер, напротив -полският народ е много приветлив, крайно общителен, с добро възпитание и силно развито чувство на самоуважение.
38. Следването ми в чужбина След свършването на студентския конгрес, по препоръките на един наш професор, трябваше да отида в гр. Познан, при един много известен на Запад негов колега, професор - Винярски, завършили заедно в Париж - Сорбоната. Понеже езикът ми беше непознат, затова на първо време останах във Варшава, като записах една висша журналистическа академия, за да мога по този начин да вляза във връзка с интелигенцията и специално да изуча полски език. Полският народ, който в своята история е минал през много критични завои, подобно на българския народ, ми оказа доста силно влияние. Голяма разлика съществуваше между двата славянски народа. Докато българският народ е сериозен, мълчалив, трудолюбив, с един твърд характер, напротив -полският народ е много приветлив, крайно общителен, с добро възпитание и силно развито чувство на самоуважение. Другите народи, които непосредствено имах възможност да наблюдавам, като румънския, югославския, чехския, унгарския, германския, в сравнение с полския народ, последният се отличаваше с една голяма мекота, с едни прекрасни отношения в семейството и обществото. Жената там е поставена на едно високо положение. В това отношение другите народи са изостанали доста назад. Специално Варшава беше населена с много чужденци. Там руското влияние най-силно се чувстваше по отношение на архитектурата и битовите условия.
към текста >>

40. 6.80. СЪТРУДНИЦИТЕ

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

ТОМ 4

Когато виждаме и срещнем известни хора, които манипулират в обществения живот със съзнанието на хората, с цел да изтъкват себе си и искат да бъдат поставени на онзи пиедестал като търсят почит, уважение и преклонение, то знаем, че са представители от Лявото посвещение.
В нея имах необикновена вяра. Благодаря ти, Надя! В заключение ще кажа следното: Ложата на лявото посвещение търси две категории хора - обожатели и почитатели. Дясното посвещение - Бялата ложа, търси последователи. А Космичната ложа търси приятели. Когато виждаме и срещнем известни хора, които манипулират в обществения живот със съзнанието на хората, с цел да изтъкват себе си и искат да бъдат поставени на онзи пиедестал като търсят почит, уважение и преклонение, то знаем, че са представители от Лявото посвещение. Онези, които търсят последователи и издигат един висок Идеал за подражание и търсят реализация на една висша Идея за реализация в живота си, то това са представители на Дясното посвещение. Третата група искат да имат интимен, директен контакт с Космичното начало. Те не търсят образи и посредници между своята душа и Космичното начало. Това са души, които помагат на човека в името на Мировата любов и Космичната обич. Това са приятелите на това Космично Братство.
към текста >>

41. 6.81. ВЪЗПОМИНАНИЕ

От редактора и съставителя Вергилий Кръстев

ТОМ 4

Методи Константинов бе единственият човек, към когото изпитвам изключително уважение за това, че когато отидох при него за работа, той ми каза: „Аз съм готов и те чакам.
При един от тези опити аз съм забравил да включа клавиша на магнетофонен запис. Така че се лишихме от заключителните слова на Методи. Но магнетофонните записи са над двадесет часа. А това не е малък материал. Това е документален материал. Методи Константинов бе единственият човек, към когото изпитвам изключително уважение за това, че когато отидох при него за работа, той ми каза: „Аз съм готов и те чакам. Аз зная, че ти ще дойдеш, от Учителя". Никой от неговите съвременници не беше готов. Това трябва да се знае и помни. Аз се радвам, че успях с него да подготвя неговия капитален труд за Школата на Учителя. Този труд е негово второ издание, направено лично от него с моя помощ чрез магнетофонния запис.
към текста >>

42. 7.07. ИСТИНАТА КАК И ЗАЩО БЕ ИЗДАДЕНА КНИГАТА АГНИ ЙОГА В БЪЛГАРИЯ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

ТОМ 4

С уважение към неговия житейски път.
Затова Русия трябва да остане непокътната, защото тя ще бъде приемница на Учението на Учителя Беинса Дуно. А за да потвърдим това аз се надявам, че дъщерята на Сава Калименов - Стефка ще предаде писмото на Амалия Вайланд за публикация в следващия том на „Изгревът", като ни го изпрати на ксерокс. По този начин ще помогне на баща си, на Русия и на Славянството, защото никой не е писал такива възторжени статии и стихове за Русия и за Славянството, освен баща й. Той бе истински славянофил - чист и идеен. Беше русофил - от началото до край! С уважение към неговия житейски път. Вергилий Кръстев
към текста >>

43. 7.25. ИЗГРЕВЪТ И ТРЕСАВИЩЕТО

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

ТОМ 4

Тази дейност, извършена от д-р Кръстев в продължение на дълги години, сама по себе си буди респект и уважение.
на стр. 15.е публикувано „Отворено писмо", подписано от десет човека. За това, за да не остане прикрито и потъне в забрава това „Отворено писмо" от следващите поколения, аз съм принуден да го публикувам изцяло, за да се запознаят всички, че наистина съществува на едно и също място и „Изгревът", и „Тресавището". ОТВОРЕНО ПИСМО ДО ЧЛЕНОВЕТЕ НА ОБЩЕСТВО БЯЛО БРАТСТВО Любезни братя и сестри, Считаме за свой дълг да вземем отношение по въпроса за истинността на информацията, изложена в книгите „Изгревът на Бялото Братство пее и свири, учи и живее", издадени от д-р Вергилий Кръстев през 1993 и 1995 г. Тези трудове са плод на една значителна по обем събирателна дейност, обхващаща издирването и съхранението на лични архиви на редица братя и сестри от Братството от по-възрастното поколение, анкети и многобройни разговори с тях, снимков и музикален материал из живота на Братството с Учителя, както и оригинали на непубликуваното Слово на Учителя. Тази дейност, извършена от д-р Кръстев в продължение на дълги години, сама по себе си буди респект и уважение. Вероятно той я счита за призвание на своя живот, защото с изключителна всеотдайност и с цената на много труд и усилия е създал архив с уникална стойност - един от най-богатите лични архиви с братски материали. Възниква обаче въпросът: С каква цел се прави архив на братски материали и защо ги считаме за ценни? - Естествено, защото те имат отношение към бъдещите поколения и защото съдържат информация, която представлява интерес за тях. Следващият въпрос е - как тази информация трябва да бъде представена на другите? - Първото задължително условие, когато става дума за публикуване на архивни материали е - те да бъдат предадени ДОСТОВЕРНО.
към текста >>

44. ОТВОРЕНО ПИСМО ДО ЧЛЕНОВЕТЕ НА ОБЩЕСТВО БЯЛО БРАТСТВО

ТОМ 4

Тази дейност, извършена от д-р Кръстев в продължение на дълги години, сама по себе си буди респект и уважение.
ОТВОРЕНО ПИСМО ДО ЧЛЕНОВЕТЕ НА ОБЩЕСТВО БЯЛО БРАТСТВО Любезни братя и сестри, Считаме за свой дълг да вземем отношение по въпроса за истинността на информацията, изложена в книгите „Изгревът на Бялото Братство пее и свири, учи и живее", издадени от д-р Вергилий Кръстев през 1993 и 1995 г. Тези трудове са плод на една значителна по обем събирателна дейност, обхващаща издирването и съхранението на лични архиви на редица братя и сестри от Братството от по-възрастното поколение, анкети и многобройни разговори с тях, снимков и музикален материал из живота на Братството с Учителя, както и оригинали на непубликуваното Слово на Учителя. Тази дейност, извършена от д-р Кръстев в продължение на дълги години, сама по себе си буди респект и уважение. Вероятно той я счита за призвание на своя живот, защото с изключителна всеотдайност и с цената на много труд и усилия е създал архив с уникална стойност - един от най-богатите лични архиви с братски материали. Възниква обаче въпросът: С каква цел се прави архив на братски материали и защо ги считаме за ценни? - Естествено, защото те имат отношение към бъдещите поколения и защото съдържат информация, която представлява интерес за тях. Следващият въпрос е - как тази информация трябва да бъде представена на другите? - Първото задължително условие, когато става дума за публикуване на архивни материали е - те да бъдат предадени ДОСТОВЕРНО.
към текста >>

45. 5. НА СЪБОР В ТЪРНОВО ПРЕЗ 1921 ГОДИНА

МАРИЯ ТОДОРОВА

ТОМ 5

После тя погледна Учителя, но тя не го знаеше кой е, а е Учителят е към 57 години - представителен, с шапка, облечен както винаги официално, с фигура и лице, вдъхващо уважение, достойнство и най-вече сигурност.
А майка ми като всяка майка върви от купе на купе и тримата оглеждаме и избираме кое ще бъде въпросното купе, където аз ще трябва да влезна. Почти всички купета са заети. Но ето приближаваме до едно купе, а вътре само двама възрастни човека. Влизаме вътре и кого виждаме - случайно тук е седнал Учителя, а до него е Петко Епитропов. А Петко е познат на семейството, ние сме му кумове от втория му брак с жена му, за което майка ми се зарадва много. После тя погледна Учителя, но тя не го знаеше кой е, а е Учителят е към 57 години - представителен, с шапка, облечен както винаги официално, с фигура и лице, вдъхващо уважение, достойнство и най-вече сигурност. Аз целувам ръка на Учителя, докато майка ми разменя няколко думи с Петко. Тогава се смяташе за добро възпитание ако млада девойка целуне ръка на възрастен мъж представен официално, такъв какъвто беше Учителя. Така че това не направи някакво впечатление на майка ми. След като си размениха по няколко думи за любезност майка ми ни в клин, ни в ръкав така изневиделица се обръща към Учителя и му казва: „Господине, поверявам дъщеря си на вас". Учителят кимна с глава, усмихна се и каза: „Хубаво".
към текста >>

46. 24. МЛАДЕЖКАТА ЛЮБОВ

ТОМ 5

От страна на младите сестри, ученички искам към младите братя туй уважение, да бъдете толкова нежни, толкова деликатни, да имате импулс и благороден стремеж в тяхните души.
Вашите чувства в сърцата ви трябва да бъдат благородни. Разбирате ли? Когато имате една сестра при вас, една сестра или една ученичка, вие трябва да я пазите, да я пазите, тъй както своето око, разбирате ли? Туй го изисквам от младежите. Ще бъдете тъй деликатни към вашите сестри, толкова нежни в обръщенията си, в мислите си, в желанията си, че да бъдете един образец, да знаете, че сте носители на човешката интелигентност. От страна на младите сестри, ученички искам към младите братя туй уважение, да бъдете толкова нежни, толкова деликатни, да имате импулс и благороден стремеж в тяхните души. Във вас няма да има лицемерие, очите си няма да снемате бързо, то е на черното братство. Погледнеш брата си, ще му кажеш: „Изпращам ти моята любов, изпращам ти моята светлина, давам ти моята свобода". В моето присъствие искам да бъдете свободни. В моето присъствие искам да се ползвате от моята светлина, искам да бъдете свободни. И после очите ви няма да играят, ще знаете, че когато аз ви гледам ни най-малко нямам намерение да ви обискирам.
към текста >>

47. 30. ПИСМАТА

ТОМ 5

Учителят бе казал: „Да си оказвате взаимно уважение.
Или е в активният полюс, работи с активният принцип на Обичта и обича, или е в пасивният полюс, работи с пасивният принцип, т.е. работи с Любовта - той тогава люби, т.е. възприема. И двата принципа като се съединят правят кръг, а това е изявата на живота в своята пълнота. Ето защо започнахме да пишем в своите писма „обичен брат" или „обична сестра". Това означаваше един нов подход към нещата. Учителят бе казал: „Да си оказвате взаимно уважение. А как можете да сторите това? Да се почне с проявата на обичта като принцип. Ние тук говорим за принципи в природата, а не говорим за онези човешки приумици, които имат хората за обичта, любовта". Ето така ние получихме едно знание дадено чрез Словото на Учителя. По-късно Учителят започна да дава и писма, които бяха предназначени за учениците, но възрастните братя ни показаха писма, с които Учителят се е обръщал до учениците и преди Школата.
към текста >>

48. 55. ДУХОВЕТЕ НА ЛЕМУРИЯ

ТОМ 5

Не, поради немарливост, поради неуважение, може би тези неща съвпадаха.
Учителят живееше там при най-скромните условия, при които може да живее един човек на земята. Днес изпитвам срам, че братята, които се грижеха за Изгрева, които бяха много дейни и които уж разбираха много неща не подготвиха и не създадоха условия на Учителя за работа. Същите тези дейни братя имаха в града по-добри условия за себе си, отколкото за Учителя. Това трябва да се запомни. Да не би да смятате, че поради липса на средства? Не, поради немарливост, поради неуважение, може би тези неща съвпадаха. А може би не се и досещаха. Ами как се досещаха за удобствата на семействата и на жените им? А може би пък жените да изискваха условия, при които да въртят дом и да отглеждат деца. А Учителят не изискваше нищо за себе си - от скромно по-скромно. Но иначе беше уютно.
към текста >>

49. 67. АСТРОЛОГИЧЕСКИ АСПЕКТ ОТ 15 000 ГОДИНИ

ТОМ 5

След като се събрахме с Борис и се оженихме отивам при Учителя да го питам дали да отида в Габрово, за да се представя на родителите му като тяхна снаха, понеже доброто възпитание изисква това, а уважението, което ще засвидетелствам пред баща му и майка му ще бъде едновременно уважение и към самият Борис.
Но едновременно и аз трябваше да плащам, защото съжителствувахме заедно. Ученикът трябва да има послушание. С това започва връзката между ученика и Учителя. А тук послушанието го нямаше и от тук следваха несполучливи опити и големи огорчения и съответно страдания и последващо велико мъчение. Аз също имах случаи на непослушание. След като се събрахме с Борис и се оженихме отивам при Учителя да го питам дали да отида в Габрово, за да се представя на родителите му като тяхна снаха, понеже доброто възпитание изисква това, а уважението, което ще засвидетелствам пред баща му и майка му ще бъде едновременно уважение и към самият Борис. Но гледам Учителят като че ли не одобрява тази моя идея. Понеже на мен ми се иска да отида, а виждам, че лицето на Учителя изразява нещо друго. Той не одобрява тази моя стъпка за контакт с рода им и то в Габрово. Но аз не го послушах и вместо да си остана тук в София, аз заминах с Борис в Габрово и бях представена на близките му и рода му. Там изживях толкова неприятности и унижения, и оскърбления, започващи от самото пристигане в Габрово Техния род не ме искаше, не ме приемаше, отхвърляше ме от самото начало Това се запази и до края 50 години след това.
към текста >>

50. 70. КОЙ КАК ЦЕЛУВАШЕ ДЕСНИЦАТА НА УЧИТЕЛЯ

ТОМ 5

„Трябва да се пази човек да не загуби уважение, т.е.
Но този метод за работа не беше пригоден за земята, не беше пригоден и за Школата с нейната динамика, особено след заминаването на Учителя. За Борис бе съвсем естествено да стои в страни и да гледа, да наблюдава и Учителят трябваше накрая да отиде и да му втикне десницата в устата и да му каже: „На, дръж, вземи и целувай! " Благословението понякога се даваше не по заслуга, а по Божието благоговение. Тук случаят беше такъв. Аз съм при Учителя на разговор. „Трябва да се пази човек да не загуби уважение, т.е. в отношението му животинското да не преминава у него. Материалната близост не е близост. Земната любов е любов на частната собственост. Ти сега разсъждаваш и ми харесваш, но когато изпаднеш в едно нервно състояние, тогава преставаш да разсъждаваш. Ако искаш да търгуваш, за да ти дадат нещо, трябва и ти сам да имаш какво да дадеш.
към текста >>

51. 150. ЧИСТОТА ОТВЪН И ЧИСТОТА ОТВЪТРЕ

ТОМ 5

Така правехме всички в знак на уважение към възрастта му погледнато по човешки и в знак на послушание към Учителя погледнато по ученически и в знак на бла-гословение от него погледнато по съвсем друг начин, защото като целувахме десницата му ние правехме контакт с Живия Господ.
Върнахме се на Изгрева и всички разбраха за екскурзията и че само аз съм била от сестрите с братята. Като научи Цанка за това, че като се нахвърли върху мен, хвърляше жупел и огън, че аз съм направила така, че не са я взели с групата. Отишла и се оплакала на Учителя, а той какво й казал не зная. Дойде време и аз да се приближа до Учителя. Обикновено като минавах при него аз му целувах ръка. Така правехме всички в знак на уважение към възрастта му погледнато по човешки и в знак на послушание към Учителя погледнато по ученически и в знак на бла-гословение от него погледнато по съвсем друг начин, защото като целувахме десницата му ние правехме контакт с Живия Господ. Но този път Учителя не протегна ръката си, сложи я отзад зад гърба си като показваше, че не ми дава ръката си и че не желае да ме приеме. Аз като видях това се стъписах, разбрах, че тук има някаква причина и лека-полекичка се измъкнах заднеш-ком като гледах Учителя в лицето. А той от строг по-строг. Излизам навън и се чудя каква ли грешка съм направила и защо той не ме иска и не ми дава десницата си да я целуна. Тука има нещо.
към текста >>

52. 177. ЕДНО ПРЕДЛОЖЕНИЕ

ТОМ 5

С уважение: Вергилий Кореспондент от Латвия: Ahmedova Maija - ie.
беше подготвен обзорен материал от мен, включващ извадени на ксерокс пощенски картички изпращани от Рига, снимки и други архивни материали. Той бе връчен на останалите живи съвременници от време на Школата на Учителя. Имаше за цел да възстанови спомените и да запознае новите поколения с тези връзки. Музикантите Йоанна Стратева, Ина Дойнова и Петър Цанов са посланици на Учителя и те ви носят песните на Учителя, носят ви Паневритмията и носят онова, което съхраняват в себе си като съкровения от Словото на Учителя. Този обзор бе направен от д-р Вергилий Кръстев и се предава на Йоанна Стратева, за да го предаде на латвийците 10.12.1993 г. С уважение: Вергилий Кореспондент от Латвия: Ahmedova Maija - ie. Madonas 25, dz. 22 Riga, Latvija, LV - 1084, тел. 58-62-63
към текста >>

53. 183. ИВАН ПЕТРОВИЧ РАДОСЛАВОВ

ТОМ 5

183. ИВАН ПЕТРОВИЧ РАДОСЛАВОВ Като си спомня за него веднага бих скочила да му се поклоня в знак на уважение към неговите познания, неговият език и стил.
183. ИВАН ПЕТРОВИЧ РАДОСЛАВОВ Като си спомня за него веднага бих скочила да му се поклоня в знак на уважение към неговите познания, неговият език и стил. Ние нямахме друг по-интелигентен, по-образован и по-надарен със слово брат от него. Той по професия беше историк, преподаваше в гимназията и аз го познавах от ученическата скамейка. Той ми беше учйтел по история. На него по това време му предлагат да вземе професорската катедра по история в университета, но той отказва по някакво друго съображение като казал, че не бил достоен да заеме такава катедра. Ние се познавахме с него, подържахме много добра връзка и аз бях изключително разположена към него, защото в него имаше широта и дълбочина на мисълта.
към текста >>

54. 201. УЧИТЕЛЯТ, ОБЩЕСТВЕНОТО МНЕНИЕ И БЪЛГАРСКИЯТ СЪД

ТОМ 5

Всякога съм говорил за Любовта и за взаимните уважение и почитания." 4.Х1.1937 г. София
Семейството е образ, каква трябва да бъде държавата, религията, народът. В семейството бащата представлява онзи, който царува, а майката, която отхранва и възпитава. Бащата и майката са образ на ония, които за в бъдеще ще управляват. Затова сме обръщали внимание на добрите бащи и майки, които представляват основа и строителите на бъдещето. Никога не сме подбуждали никого към вражда и омраза към когото и да било. Всякога съм говорил за Любовта и за взаимните уважение и почитания." 4.Х1.1937 г. София
към текста >>

55. 234. ТРИТЕ ВЪЗМОЖНИ ПОЛОЖЕНИЯ И ТРИТЕ МЕСТА

ТОМ 5

Тя осъзнаваше от ясно, по-ясно какво работи и искаше нужното уважение и признание и Учителят й го даваше, за да може по-нататък да работи.
Второто място бе за Паша. Тя като стенографка от самото начало работеше добре, беше прилежна и много трудолюбива. Подчертавам това на нейното постоянност и трудолюбие се дължат излизането и отпечатването на беседите. Да се стенографират, да се дешифрират, да се редактират беседите, да се проверяват шпалтите за допуснати печатни грешки, това бе една изключително уморителна работа и това отне десетки години на Паша. Където и когато се появяваше около Учителя тогава той я ограждаше с внимание: „А, Паша, казваше той, „това е за Паша". Тя осъзнаваше от ясно, по-ясно какво работи и искаше нужното уважение и признание и Учителят й го даваше, за да може по-нататък да работи. Ако ние отивахме на някоя обща екскурзия той се интересуваше къде се намира Паша, настояваше пред всички да дойде и да седне близо при него. По онова време тя трудно се движеше и накрая идваше, сядаше до Учителя, усмихваше се и беше доволна, че полагаемото й се място бе свободно и не се създаваха сблъсъци между нас трите. Савка я оглеждаше и знаеше, че Паша се задоволява само с вниманието от Учителя и да бъде близко до него, докато Савка искаше да бъде седнала ама точно до него. Начини за възприятие и общуване, но тези неща постепенно с годините така се променяха ежедневно, че приемаха най-различни положения. А това ставаше затова, защото при Учителя трябваше да дойдат и други души, които се стремяха да направят контакт с него и потребностите на Духът, чиито време и пространство са подвластни нему и този Дух разместваше хората и събитията и всеки идваше при Учителя през онова време и на онова място, което бе определено от Духа за това.
към текста >>

56. 251. МЕКИЦИ ЗА УЧИТЕЛЯ

ТОМ 5

Някои от дежурните бяха решили, че на Учителя трябва да му се поднесат мекици в знак на добро зачитане от дежурните и в знак на уважение към него.
Главно Учителят по негови съображения определяше къде ще бъдем, но ние усещахме, че това не бе безразборно, а се подчиняваше на един вътрешен ред. Та вътрешния ред и външния порядък вървяха заедно. Пред палатката на Учителя имаше пейчица, а до нея малка маса и няколко стола до нея. Веднъж бяхме няколко човека - Савка, Паша и аз. По едно време от долу от кухнята донасят на Учителя една чиния пълна с мекици. Някои от дежурните бяха решили, че на Учителя трябва да му се поднесат мекици в знак на добро зачитане от дежурните и в знак на уважение към него. Учителят приемаше такива жестове, но винаги си служеше с тях за предметно обучение на всички, както на онези, които поднасяха така и на онези, които получаваха. А на Рила всички имахме голям апетит - свеж въздух и повече движение. Мекиците бяха топли, издаваха мирис на току-що опържени мекици поръсени отгоре с пудра захар, така съблазнителни, че сами те подканяха да бъдат излапани веднага. Чинията се връчва на Учителя, а той я поема тържествено й още по-тържествено я поднася на Савка и Паша с такъв жест, за да се види, че това е само за тях. Те поеха чинията двете, като я държаха едновременно с четирите си ръце, положиха я на скамейчицата, седнаха една от едната страна, а другата от другата страна и се нахвърлиха веднага върху мекиците и ги изядоха за минути.
към текста >>

57. 260. ВСЕМИРОВИЯТ УЧИТЕЛ И БОЖИЯТ ПЛАН ЗА ВСЯКА ЕДНА ДУША

ТОМ 5

Тя изискваше уважение към себе си.
Първа, та първа ученичка. Е, беше първа ученичка, но свърши ли работата като първа ученичка? Не си я свърши. Доказателства? Има ги колкото щете. Паша Теодорова беше друга. Тя изискваше уважение към себе си. Не допускаше да й каже нещо някой. Ако й кажеше нещо някой напреко изведнъж тя го окастряше и разчистваше пътя към себе си. Искаше самоуважение и да я хвали някой. А такава служба нямаше в Школата и никой от учениците не поиска да заеме такава служба, че да уважава Паша и още повече да я възхвалява. И тогава за най-голяма изненада на всички тази служба за възхваляване я зае сам Учителят.
към текста >>

Искаше самоуважение и да я хвали някой.
Има ги колкото щете. Паша Теодорова беше друга. Тя изискваше уважение към себе си. Не допускаше да й каже нещо някой. Ако й кажеше нещо някой напреко изведнъж тя го окастряше и разчистваше пътя към себе си. Искаше самоуважение и да я хвали някой. А такава служба нямаше в Школата и никой от учениците не поиска да заеме такава служба, че да уважава Паша и още повече да я възхвалява. И тогава за най-голяма изненада на всички тази служба за възхваляване я зае сам Учителят. Как така. Да, сам Учителят я взе. Аз стоях, гледах, слушах и не можах да проумея на какво се дължи всичко това и за какво се прави всичко това.
към текста >>

А Учителят като зърнеше Паша отнякъде да иде, казваше: „А-а-а, Паша" с едно уважение, едно внимание и като проточи това звукосъчетание: „А-а-а, Паша".
И тогава за най-голяма изненада на всички тази служба за възхваляване я зае сам Учителят. Как така. Да, сам Учителят я взе. Аз стоях, гледах, слушах и не можах да проумея на какво се дължи всичко това и за какво се прави всичко това. Като наблюдавах Учителя направо се изумявах от неговия подход и неговия метод. А Учителят като зърнеше Паша отнякъде да иде, казваше: „А-а-а, Паша" с едно уважение, едно внимание и като проточи това звукосъчетание: „А-а-а, Паша". После се обърне към нея, като прекъсне разговора си с когото и да било около него и независимо колко важен да е в света. Учителят я запитва: „Добре ли сте, Паша? Добре ли ходихте? Как се чувствувате? Елате да си починете!
към текста >>

С този метод и с това външно внимание и зачитане на техните личности пред другите приятели означаваше, че Учителят им даваше да заемат определеното място и положение в обществото на човешкото уважение.
Елате да си починете! " Всички наоколо виждаха, че Учителят прекъсва разговора си, прекъсва общението си с онези, които са го заобиколили, защото идва Паша. А Паша също виждаше, че Учителят прекъсваше всяка работа, за да зачете заслугите й пред другите. И да потвърди нейното присъствие и нейното специално място до Учителя и в Школата му. Ще запитате защо това го допускаше Учителя? С този метод и с това външно внимание и зачитане на техните личности пред другите приятели означаваше, че Учителят им даваше да заемат определеното място и положение в обществото на човешкото уважение. Така Учителят им отделяше специално внимание? Защо ли? Ако не им го отделяше и не им го дадеше нямаше да работят. Да, това беше цялата Истина. Ако нямаше внимание от негова страна те нямаше да работят и щяха да се отклонят от пътя на ученика.
към текста >>

58. 266. ТУРИСТИЧЕСКИЯТ НОЖ НА ЦЕКО

ТОМ 5

А онези, които ги взимаха ги поемаха като знак за добър спомен и уважение към неговата памет.
След погребението му бяха останали някои вещи и не знам по каква линия, но една част от скромните му вещи преминаха в негови познати и приятели. Тогава беше голяма беднотия и обикновено да се сдобиеш с посуда, с креват, със завивки и други неща на Изгрева се смяташе за привилегия. Онези, които си заминаваха отвъд оставяха вещите си на своите близки и роднини. Но някои нямаха роднини, те бяха в селата или пък бяха скъсали връзките си с тях и те оставяха вещите си на онези, които бяха около тях и които им подпомагаха и обслужваха в последните им дни. Даваха ги като знак на признателност и на благодарност. А онези, които ги взимаха ги поемаха като знак за добър спомен и уважение към неговата памет. Изобщо съществуваха всички възможни положения. От Учителя знаехме, че вещите на покойника трябва да се изгорят, защото от една страна онзи, който ги е носил част от неговия двойник е още в дрехите му и ако някой друг ги облече, то онзи заминалият отвъд го дърпа отгоре с невидимите конци и по този начин живия се свързва с мъртвия. Така че онези, които носеха такива дрехи и вещи се свързваха с влиянията на починалия и носеха състоянията му, които имаше преди да си замине. А това бяха потискащи трагични състояния, защото рядко човек може да си замине усмихнат и доволен от този свят. Затова по това време в Мърчаево Учителят каза: „Не носете дрехите на умрелите".
към текста >>

59. 290. ТОДОР СТОИМЕНОВ И ПЪРВОРОДСТВОТО

ТОМ 5

Харесват му сладкишите, харесва му уважението, което му се указва, а той беше възрастен и възрастните хора харесват едно такова внимание предложено от по-младите.
Но използваха една негова слабост, че обича сладкиши и курабии, подкупиха го без да се усети като спечелиха благоволението му. И го заблудиха. Явява се Люба Иванова, съпругата на Емануил Иванов, започва да прави сладкиши от хубави, по-хубави, от вкусни, по-вкусни и ги носи през ден на Тодор Стоименов. Поднася му ги, говори непрекъснато за Учителя, колко много го уважава и цени и как единствената й мечта е била да се грижи за неговата стая и за вещите му. Като подтик това е разбираемо за всички, но като умисъл Тодорчо не го разбира. Харесват му сладкишите, харесва му уважението, което му се указва, а той беше възрастен и възрастните хора харесват едно такова внимание предложено от по-младите. Но колко сладкиши той бе изял не зная, но като гръм от ясно небе дойде новината, че на едно от поредните съвещания на Братския съвет аз бях освободена от това задължение и на мое място беше назначена Иванова като ключа от стаята й бе предаден. Тодор Стоименов поиска ключа, аз му го предадох и той го връчи на Иванова. Отивам аз при него, поднасям му ключа и казвам: „Научих, че си подкупен от Иванова с курабии и сладкиши и ето предавам ти ключовете, но знай, че за това ще отговаряш пред Учителя". Той изстена все едно, че го прободоха с нож. Аз треснах вратата и си излезнах, а той остана там да скимти и да вие от болка.
към текста >>

60. 291. НИКОЛА АНТОВ

ТОМ 5

Връща се той у дома важен-важен, защото е поставен на първо място, което означава голямо уважение, голямо зачитане и прочие, и прочие.
Точно по това време бяха започнали големите крамоли и разправии около ръководството на Братството. Спомням си веднъж Учителят беше казал следното: „Някои духове са изключително пакостни духове и затова са завързани като ученици в Школата, че ако ги пуснем навън в света ще направят много повече поразии. А тук са вързани и няма къде да мърдат". Аз изохках тогава все едно, като че ли беше ме убол трън, но това изказване на Учителя се оказа вярно и имахме възможност да проверим всичко това по време на разкола на Братството и предстоящия процес. В новия Братски съвет бяха влезнали седем човека и след канчината на Тодор Стоименов беше предложено на Борис Николов да бъде председател. Връща се той у дома важен-важен, защото е поставен на първо място, което означава голямо уважение, голямо зачитане и прочие, и прочие. Аз го изслушвам каквото ми разказва, но на мен хич не ми харесваше това, защото родът им беше щестлавен и една от най-лошите черти на рода беше щестлавието, а те бяха трима братя и една сестра и без изключение бяха от щестлавни, по-щестлавни. Знаех, че Борис не може да се справи с щестлавието на рода и по този начин обрича сам себе си на провал. Освен това бях сигурна, че това не е случайна работа и че това е клопка на онези духове, които воюваха срещу Учителя. Но за Борис беше чудно, че аз мога така да мисля. Но аз бях минала една Школа тука на земята при Учителя, за която той изобщо нямаше представа.
към текста >>

61. 290. ТОДОР СТОИМЕНОВ И ПЪРВОРОДСТВОТО

ТОМ 5

Харесват му сладкишите, харесва му уважението, което му се указва, а той беше възрастен и възрастните хора харесват едно такова внимание предложено от по-младите.
Но използваха една негова слабост, че обича сладкиши и курабии, подкупиха го без да се усети като спечелиха благоволението му. И го заблудиха. Явява се Люба Иванова, съпругата на Емануил Иванов, започва да прави сладкиши от хубави, по-хубави, от вкусни, по-вкусни и ги носи през ден на Тодор Стоименов. Поднася му ги, говори непрекъснато за Учителя, колко много го уважава и цени и как единствената й мечта е била да се грижи за неговата стая и за вещите му. Като подтик това е разбираемо за всички, но като умисъл Тодорчо не го разбира. Харесват му сладкишите, харесва му уважението, което му се указва, а той беше възрастен и възрастните хора харесват едно такова внимание предложено от по-младите. Но колко сладкиши той бе изял не зная, но като гръм от ясно небе дойде новината, че на едно от поредните съвещания на Братския съвет аз бях освободена от това задължение и на мое място беше назначена Иванова като ключа от стаята й бе предаден. Тодор Стоименов поиска ключа, аз му го предадох и той го връчи на Иванова. Отивам аз при него, поднасям му ключа и казвам: „Научих, че си подкупен от Иванова с курабии и сладкиши и ето предавам ти ключовете, но знай, че за това ще отговаряш пред Учителя". Той изстена все едно, че го прободоха с нож. Аз треснах вратата и си излезнах, а той остана там да скимти и да вие от болка.
към текста >>

62. 291. НИКОЛА АНТОВ

ТОМ 5

Връща се той у дома важен-важен, защото е поставен на първо място, което означава голямо уважение, голямо зачитане и прочие, и прочие.
Точно по това време бяха започнали големите крамоли и разправии около ръководството на Братството. Спомням си веднъж Учителят беше казал следното: „Някои духове са изключително пакостни духове и за- това са завързани като ученици в Школата, че ако ги пуснем навън в света ще направят много повече поразии. А тук са вързани и няма къде да мърдат". Аз изохках тогава все едно, като че ли беше ме убол трън, но това изказване на Учителя се оказа вярно и имахме възможност да проверим всичко това по време на разкола на Братството и предстоящия процес. В новия Братски съвет бяха влезнали седем човека и след кончината на Тодор Стоименов беше предложено на Борис Николов да бъде председател. Връща се той у дома важен-важен, защото е поставен на първо място, което означава голямо уважение, голямо зачитане и прочие, и прочие. Аз го изслушвам каквото ми разказва, но на мен хич не ми харесваше това, защото родът им беше щестлавен и една от най-лошите черти на рода беше щестлавието, а те бяха трима братя и една сестра и без изключение бяха от щестлавни, по-щестлавни. Знаех, че Борис не може да се справи с щестлавието на рода и по този начин обрича сам себе си на провал. Освен това бях сигурна, че това не е случайна работа и че това е клопка на онези духове, които воюваха срещу Учителя. Но за Борис беше чудно, че аз мога така да мисля. Но аз бях минала една Школа тука на земята при Учителя, за която той изобщо нямаше представа.
към текста >>

63. ПИСМА ОТ БОЯН БОЕВ ДО ЦАНКА ЕКИМОВА

Цанка Екимова

ТОМ 6

Ние искаме да имаме уважението на почитанието на другите хора.
Той е вложил всички блага в тебе. Ти трябва да ги проявиш. Да живееш за Бога. Това, което носи на човека радост, щастие, блаженства, това е свещената област. Всяко сьрдене е отрова. Ние искаме да имаме уважението на почитанието на другите хора. Но уважението и почитанието е свързано с тая свещена област. Ако си свързан с нея, ти ще имаш уважението и почитанието. Всички трябва да бъдете отпушени. Да влиза онова чистото във вас! Не се осигурявай в светските банки.
към текста >>

Но уважението и почитанието е свързано с тая свещена област.
Ти трябва да ги проявиш. Да живееш за Бога. Това, което носи на човека радост, щастие, блаженства, това е свещената област. Всяко сьрдене е отрова. Ние искаме да имаме уважението на почитанието на другите хора. Но уважението и почитанието е свързано с тая свещена област. Ако си свързан с нея, ти ще имаш уважението и почитанието. Всички трябва да бъдете отпушени. Да влиза онова чистото във вас! Не се осигурявай в светските банки. Осигурявай се там, дето банката не фалира: това е свещената област.
към текста >>

Ако си свързан с нея, ти ще имаш уважението и почитанието.
Да живееш за Бога. Това, което носи на човека радост, щастие, блаженства, това е свещената област. Всяко сьрдене е отрова. Ние искаме да имаме уважението на почитанието на другите хора. Но уважението и почитанието е свързано с тая свещена област. Ако си свързан с нея, ти ще имаш уважението и почитанието. Всички трябва да бъдете отпушени. Да влиза онова чистото във вас! Не се осигурявай в светските банки. Осигурявай се там, дето банката не фалира: това е свещената област. Ако някой обича някого това е от Бога.
към текста >>

64. 1. РУСЕНКАТА, КОЯТО УМЕЕШЕ ДА ГОТВИ

Златка Георгиева (Вачева)

ТОМ 6

Понякога като кажа, че децата ми всички знаят много хубаво да готвят, като по това приличат на баба си Друмка, моят зет, може би от уважение казва: „Майко, защо казваш така, че приличат на баба си, ами ти си ги научила така да готвят".
По-късно почнахме да идваме в София, а също и да ходим на Рила. След като са се оженили те са се запознали с Учението на Учителя и са станали вегетарианци. Трябва да кажа, че майка ми готвеше много хубаво и веднъж беше направила кюфтета от гъби, от които занесохме на Учителя. Когато Учителят ги опита, той каза на сестрите, които бяха от антуража Му: „Идете при русенката да ви научи как да готвите". Или най-малкото да направите такива кюфтета от гъби, за което се иска не само изкуство, но и да можеш, а майка ми готвеше прекрасно. Понякога като кажа, че децата ми всички знаят много хубаво да готвят, като по това приличат на баба си Друмка, моят зет, може би от уважение казва: „Майко, защо казваш така, че приличат на баба си, ами ти си ги научила така да готвят". Но аз считам, че не мога да се сравня с нея. В нашия дом в Русе ние се хранехме в трапезарията, а имахме кухня, в която само се готвеше. Помня, че имаше едно сандъче в кухнята, на което аз заставах права и от него наблюдавах майка ми като готви. Не съм готвила като малка, но съм я гледала така. И който казва, че от гледане няма файда ще кажа, че не е вярно.
към текста >>

65. 14. ПРИРОДОЛЕЧИТЕЛИ

Симеон Арнаудов

ТОМ 6

Тогава той пристъпи към мене с внимание й уважение и подчертаваше, че аз от него съм по-голям знахар, понеже имах повече опитности и съответна дарба.
През 1930 г. Петър Димков беше тогава началник на Военния клуб. Той дойде при мене само със записките на Луи Куне. А аз имах много записки в една тетрадка по магнетизъм и природолекуване. Дадох му я. Тогава той пристъпи към мене с внимание й уважение и подчертаваше, че аз от него съм по-голям знахар, понеже имах повече опитности и съответна дарба. Аз имах интуиция. В България имаше три книги от Платон. Важно е в случая психо- физиологията и психическата функция на органа. А баща ми беше сполучлив знахар, имаше опита на стотици излекувани болни, като една от настолните му книги бяха тези на Платон. Имаше на френски и на немски език и аз тези книги ги предадох на Димков да работи с тях.
към текста >>

66. 1. ВЕГЕТАРИАНСКИ ГОСТИЛНИЦИ

Райна Стефанова Георгиева (Арнаудова)

ТОМ 6

Но виждах с какво уважение толстоистите се отнасяха към дъновистите.
На ул. „6-ти септември" организира една идейна и хубава вегетарианска гостилница. Там имаше идеен вегетариански живот. Там като келнер и студент работеше бъдещият професор Янко Тодоров. Там чувах за дъновистите по някога с хумор. Но виждах с какво уважение толстоистите се отнасяха към дъновистите. Тогава бях в прогимназията. Там идваха Олга Славчева, Ризова, които работеха във вегетарианската консервна работилница - чистеха зарзават. Чувах техните разговори. Веднъж Олга Славчева ме заведе на тяхна спявка и там видях за пръв път Симеон Симеонов с бяла връзка да разучава песни. Собственикът на тоя дом имаше дъщеря, която беше слабоумна и блуждаеше от стая в стая.
към текста >>

67. 5. ПЕВЕЦЪТ СИМЕОН

Райна Стефанова Георгиева (Арнаудова)

ТОМ 6

С голямо уважение се отнасях към неговите певчески занимания.
5. ПЕВЕЦЪТ СИМЕОН Имаше голям устрем в него. С голямо уважение се отнасях към неговите певчески занимания. Не ми омръзваше нито да мизеруваме, нито да гладуваме, нито да се ограничаваме в нещо, когато ставаше вьпрос той да има условия дори да си заплаща уроците по пеене. Той бе по големите работи, граничещи с чудесата, а пък аз се грижех за семейството. Онова, което му бе казал Учителят той не изпълни нищо. Защо? Много прибързваше. Изобщо никъде не заставаше, не се спираше и все намираше кусури.
към текста >>

68. 11. САМОЗВАНИЯТ АДЕПТ

Райна Стефанова Георгиева (Арнаудова)

ТОМ 6

Беше в пълно негово подчинение с уважение и страх от него.
Там се бяхме събрали от братството една група от около 20 човека. Сутрин излизахме на една височина да чакаме изгрева на слънцето. Бяхме добри приятелки с Невена Неделчева. Тя имаше връзка с Лулчев, беше до него, имаше порабощение към Лулчев. Тя живееше при него, но се страхуваше от него. Беше в пълно негово подчинение с уважение и страх от него. Често споделяше с мене: „Когато съм при брат Лулчев едно отношение имам към Учителя. А като отида с пълнота към Учителя, имам към Него друго отношение. Тогава се отдалечавам от брат Лулчев. Той това усещаше и ме ревнуваше". Аз й съдействувах там в много отношения и освен това моите родители бяха също там и я канехме често да ни гостува.
към текста >>

69. 12. МУЗИКАНТИ НА ИЗГРЕВА

Райна Стефанова Георгиева (Арнаудова)

ТОМ 6

Това ги изумяваше и печелеше много уважение към Него.
Мария Златева със съпруга си Митко Сотиров бяха много хубава двойка и пееха много хубаво. Мария е вече на 80 години, но е гласово добре поставена и се е запазила. Много музиканти от града идваха на Изгрева и търсеха съвети от Учителя. Пристигаха композитори, които бяха спрели някъде. Изсвирваха темата си, до където бяха спрели и Учителят им подсказваше и им даваше продължение. Това ги изумяваше и печелеше много уважение към Него. За тях Той бе музикант, а за нас бе Учител. Кирил Икономов ръководеше братския хор. Преди него бе Симеон Симеонов. Имахме добър хор както по време на Учителя, така и след Него. По-късно го ръководеше Ирина Кисьова в разстояние на няколко години.
към текста >>

70. 1. СТУДЕНТЪТ ЦИГУЛАР В САЩ

Райна Каназирева

ТОМ 6

Той, г-жа, беше красноречив, имаше дар слово и като почнеше да говори нещо, всички студенти млъкваха и го слушаха с внимание и уважение.
" „Да, казах, съм." Той каза: „Аз Го познавам добре, с Него бяхме заедно студенти в Америка. Той беше много по-млад, но като българин общувахме всеки ден." Аз се живо заинтересувах от думите му и казах: „Моля ви се, г-н Желязков, разкажете ми нещо от Неговата младост и какво е Вашето мнение за Него? " „Моето мнение, рече той, не е особено добро". Изненадана, аз широко отворих очи и възбудено попитах: „Но защо, моля ви се, кажете ми нещо по-определено за Него? Младежки грешки, поведение." „Нищо подобно, г-жа, той беше смирен, скромен, тих, силен в учението, но ето защо аз не Го харесвах. Той, г-жа, беше красноречив, имаше дар слово и като почнеше да говори нещо, всички студенти млъкваха и го слушаха с внимание и уважение. А знаете ли, г-жа, какво значеше такъв оратор преди 60 години в Америка? Това значи, че Той можеше да стане не милионер, а милиардер, а Той беше беден. Освен това Той свиреше чудесно на цигулка. А знаете ли, какво значеше в Америка преди 60 години това? Това значеше, че Той можеше да стане един от най-богатите хора в Америка.
към текста >>

71. 6. НАЗРЯЛАТА КАРМА

Маргарита Рангелова Стратева

ТОМ 6

Той е идвал на Изгрева, познавал Учителя и Учението Му, но впечатлението на майка ми е, че той с цялото си уважение е идвал, свалял шапка, слушал и беседи и си отивал.
Стамболийски, писал е книга за него, която след неговата смърт са дошли негови приятели и са взели много документи от земеделския съюз от онова време. Дошли са и са взели от майка ми всичко. В него момент тя не се е интересувала какво са взели. Той се е познавал с идеите на Учителя, не зная точно кога се е запознал, но е бил голям приятел на Георги Радев и Верка Куртева, която е била приятелка на Георги Радев. Тя ми е разказвала за баща ми и други неща, че го е виждала. Той е идвал на Изгрева, познавал Учителя и Учението Му, но впечатлението на майка ми е, че той с цялото си уважение е идвал, свалял шапка, слушал и беседи и си отивал. Повече го е занимавала политиката. Там го е влечело сърцето му и тези негови амбиции в момента. Разбира се, ние не можем да вникнем в душата на човека, но по време на войната той решил да отиде на този конгрес в Лондон - есперантски конгрес. Имахме вестници от онова време, но не зная дали има от тях нещо запазено - баща ми облечен в национален костюм като представител на конгреса. Учителят го е повикал чрез Георги Радев.
към текста >>

72. МАРИЙКА МАРАШЛИЕВА БЯЛОТО БРАТСТВО В РУСЕ

ТОМ 6

Като учителка нито веднъж не се е скарала или нагрубила ученик, поради което и досега бившите нейни ученици си спомнят за нея с голямо уважение и умиление.
През 1929 г. при първото изчакване на Рилските езера, първата нощ в нейната палатка преспива Учителя, а тя заедно с другите спят край огъня. На другия ден й донасят палатката, а заедно с нея й предават един кристал подарък от Учителя. Кристала е датиран - месец септември 1929 г. Поддържа връзка с Паша Христова и в Русе с Петър Филипов. Като учителка нито веднъж не се е скарала или нагрубила ученик, поради което и досега бившите нейни ученици си спомнят за нея с голямо уважение и умиление. В живота и в училище тя прилагаше принципите на Учителя. По същия начин се държеше и в семейството. Беше добра художничка и от нея има нарисувани няколко хубави картини, а свиреше добре и на китара и разбираше от ноти. Почти всички песни на Учителя ги беше записала преди да излязат печатаните песнопойки. Вкъщи си ги пееше и свиреше на китара.
към текста >>

73. 4. ИДЕЙНО ВЕГЕТАРИАНСТВО

Геновева Жекова

ТОМ 6

И такова уважение.
Ама колко работи бих могла да разкажа, които не съм заслужила в този живот, тия доказателства, които Небето ми манифестира така и ми показа, няма да ги забравя през вечността. И много е прав Учителят като казва, че двете Школи и бялата и черната еднакво служат на Бога. Защо? Едната ще те изкуси, а другата ще ти даде път. Никога няма да го забравя това нещо. Никой път. И такова уважение. Да, аз съм на ясно. Не се възгордявам от тази работа, защото знам, че зад мене стои Учителят. Учителят с тебе ли е, на дъното на ада да бъдеш ще те извади невредим. Или да ти кажа още един друг случай: През май месец цялото комендантство отива на екскурзия. Цъфтят липите, а един камион е натоварен с агнета, хлябове и не зная какви глупости, а на другия камион сме ние.
към текста >>

74. 8. ПАЛТОТО

Геновева Жекова

ТОМ 6

Уважение вече имат всички към него.
" Донася го. Казва му: „Облечи го и по никой начин няма да сваляш това сако". Методи се връща в София и на следващия ден отива на работа със сакото подарено от Учителя. Не може да повярва на очите си. Среща навсякъде коренно ново и напълно различно отношение. Уважение вече имат всички към него. Любезен е и внимателен вече към него онзи партиец, който му е бил новият началник. Оценили работата му и така той останал да работи в същата служба. Та някой път враждебното отношение на хората към теб се дължи на причини, които са в теб. Но ако някой ти надене върху главата шапка-невидимка, то ти ставаш невидим за злото и видим за доброто. Тук ролята на тази шапка-невидимка изигра палтото подарено от Учителя.
към текста >>

75. 3. Ръководителят

Мария Младенова

ТОМ 7

3. РЪКОВОДИТЕЛЯТ С такова необикновено уважение и почит се ползваше нашият ръководител Димитър Добрев, освен от братята, които се събираха у нас.
3. РЪКОВОДИТЕЛЯТ С такова необикновено уважение и почит се ползваше нашият ръководител Димитър Добрев, освен от братята, които се събираха у нас. Те почнаха да недоволстват явно и да изнасят неговите отрицателни черти. За един ръководител, който се поставяше високо над нас, тия грешки не бяха простени, не можеше вече да остане на тая висота. Всички сестри вярваха, че е прероденият ап. Павел. И действително той имаше силна воля, с мисълта си можеше да закрепи неспокойното гущерче на ръката си колкото си иска, без да помръдне, докато му каже да си отива, което нееднократно бе демонстрирал пред нас. Това беше цяло чудо.
към текста >>

76. 5. Борбите и методите за разрешаването им

Мария Младенова

ТОМ 7

В мене са все същите идеи, същите свещени разбирания, същото уважение и вяра в Учителя и школата.
Преди борбата имах силен подтик към Бога, свещен трепет, вдъхновение. Всяка пробудена душа е опитала този свещен огън, този копнеж на духовен глад. Състоянието ми след борбата беше както човек усеща отпадане, обезсилване след голямо напрежение. Изчезна вдъхновението. Застой, затишие. В мене са все същите идеи, същите свещени разбирания, същото уважение и вяра в Учителя и школата. Той стоеше в мене на същия връх, въпреки празнотата, която чувствах. И тъй беше 7-8 години. Едва в 1930 г. отново почнах да навлизам в оня период на работа. Разбрах, какво значи да водиш борба, да бъдеш полюс.
към текста >>

77. 7. Въплътяване

Мария Младенова

ТОМ 7

Как свързах всичко това в ума си, не мога да разбера и аз, но едно ми беше ясно: този поглед с уважение не беше за мене, а на духа, който щеше да се роди.
съм заченала, без да зная, горе на Витоша. Учителят слезе преди нас в София. Всички, които останахме на бивака, Го изпращаме и Му целуваме ръка. Аз също Му целувам ръка. Той ме погледна с благоговение, особено, като че ли искаше да ми каже нещо, както и ми каза с мисълта си. Как свързах всичко това в ума си, не мога да разбера и аз, но едно ми беше ясно: този поглед с уважение не беше за мене, а на духа, който щеше да се роди. Това го разбрах по-късно когато слезнах в града, когато окончателно разбрах, че съм бременна. Въплътяването е голямо тайнство и се подчинява на строги окултни закони. Ние ги проверихме.
към текста >>

78. 5. Уважението

Полк. Илия Младенов (от Мария Младенова)

ТОМ 7

5. УВАЖЕНИЕТО През 1939 г.
5. УВАЖЕНИЕТО През 1939 г. бяхме на Рила с майка ми и трите деца. Тази година имаше много гости от Франция, Литва и други страни. Бяхме стояли само 17 дена и една събота Илия пристига. Разправяха му, че трябва да поздрави и целуне ръка на Учителя. Казах му, че това място ни е подарено на всички братя и сестри от всички краища на България и от целия свят трябва да се събираме общо, да се опознаем едни други и да изучаваме всичките закони на природата.
към текста >>

Илия не отиде доброволно да изкаже уважението, което дължеше на Учителя, но отиде по закона на необходимостта, принудително.
Като наближих мястото до Учителя, където братът отведе Илия, посрещна ме брат Петър Манов. Учителят поръчал да си отида направо в палатката. Сам Учителят издялал шиничка и сестрите Р. Давидова и Р. Манолова превързали пръста му под Неговите нареждания. Илия не отиде доброволно да изкаже уважението, което дължеше на Учителя, но отиде по закона на необходимостта, принудително. Строг е законът за онзи, който знае, но не иска да изпълни Божията воля. За непослушание загуби пръста си. Нали го бяха предупредили със сънищата му, още много по-рано. Но човек не мисли, не разсъждава и забравя и тогава се учи от своята опитност. Така стана официалното запознаване на Илия с Учителя.
към текста >>

79. 24. Ясновидците и школата на Учителя

Георги Йорданов Добрев

ТОМ 7

А те вече сестрите там няма къде да го сложат, такова уважение му правили, такова уважение.
И сега на сбогуване казват: „Хей, Георги, като че ли Господ те е пратил тук“. Печката им оправях, изобщо много неща. Много популярни, хубави хора, народни хора. Един ден жена му казва: „Абе, Георге, едно време ние живеехме на друго място еди къде си и там у техните съседи идваше един Бандерски. Един Бандерски от Бялото Братство, ясновидец. А те вече сестрите там няма къде да го сложат, такова уважение му правили, такова уважение. Бандерски не яде такова. Той обича бяла риба, пържат му бяла риба, яде това, дават му онова, черпят го, а той Бандерски казва: „Ние работим заедно с г-н Дънов“. Той работел заедно с г-н Дънов, така се препоръчвал, моля ти се. Тъй им казвал. И аз казвам:“ Той никакъв ясновидец не е, той е един обикновен човек като всички, ама не ща да говоря лоши работи сега, да се пазя да не говоря.
към текста >>

80. 30. Къде е школата на бялото братство

Георги Йорданов Добрев

ТОМ 7

Туй _де го знаеш, защото туй, което беше при Учителя в миналото, хората идваха с едно вдъхновение, с едно голямо уважение, една трогателна радост, че ще зидят Учителят, че ще бъдат на този събор, да прекарат в единство, в хармония, да се видят с приятели и т.н., обаче това, което Учителят е оставил, няма го вече.
Г.Д.: Условията, които се промениха и тази роля, която Братството остави - тя отпадна, тези съборни дни, тези празници, които имаме и ние тука ги правим, обаче нямаме салон. Това е разликата и тука в София ни разрешават да играем само една Паневритмия и беседи да се четат там в някоя къща. Салон не ни дават. А там също в провинцията събират се и изпълняват, ходят, посещават приятели, особено като се събират в Айтос от цяла България. Става хубаво, но туй, което се иска не е нито в Айтос, нито в Бургас, нито във Варна. Туй _де го знаеш, защото туй, което беше при Учителя в миналото, хората идваха с едно вдъхновение, с едно голямо уважение, една трогателна радост, че ще зидят Учителят, че ще бъдат на този събор, да прекарат в единство, в хармония, да се видят с приятели и т.н., обаче това, което Учителят е оставил, няма го вече. Изроди се, промениха се, че дори едни и същи, както Борис е един и същ, но командва и държи в ръцете си всички. Аз тази година бях на последния празник в Айтос, Богородица, която тази Надя, която е там -в. Георги Куртев дъщерята, която има още влияние, голямата й сестра и малката, понеже баща им е бил там като ръководител в миналото, те още си дават важност и те командват положението там. На събора един брат там се провикна - Николай. Събрали се всички на поляната обаче като се изправят, дигат ръце всичките, дигат ръце нагоре.
към текста >>

81. 42. Двата свята - два морала

Георги Йорданов Добрев

ТОМ 7

Аз за себе си говоря от уважение.
Всички, за всекиго според неговото развитие ще помогне на цялото човечество, ще помогне. Това е Учителят, този Божествен Пратеник, това е Учителят. Аз когато си спомня за Учителя, аз ако кракът ми е един върху друг, снимам го. Ако съм седнал, ставам прав. Ако почвам да се храня, спирам яденето си. Аз за себе си говоря от уважение. Преди малко го казах тука: „Учителю, Ти си толкова голям, че аз съм във възторг от Твоята Сила и от Твоята Мощ, от Твоето знание. Във възторг съм“. На преди малко си лежа и си мисля това, че заслужава човек да жертвува всичко и всякога, навсякъде, а където седне да говори. Ще говоря викам, досега съм говорил и ще продължавам да говоря, където седна и съм от сега до последния миг за тоя Велик Учител, Който ми е дал всичко и сили и знание и е оставил едно Учение, за което заслужава да се живее и да работим. Един ден щом ни е избрал като такива, да бъдем проповедници един ден. Да.
към текста >>

82. 9. С цигулка, с юмрук и с брадва към високият идеал

Атанас Минчев

ТОМ 7

Неговият стремеж да се добере до Високия Идеал беше достоен за уважение, но не и за подражание.
Те знаят, че отиват при своят бивш ятак, че му носят протокол и голяма награда, затова очакват той да им благодари и да ги разцелува заради пенсията, която ще му дадат. Бързо се вмъкват в трите генералски „Волги“ и трите генералски коли запрашват към града. Разказваше ми този случай Игнат и толкова бе възмутен, че кръв се наливаше в лицето му. Беше го яд, че онези, с които се борил за един Висок Идеал бяха го опорочили и бяха го продали и направили за разменна монета за всякакви там заслуги и привилегии. С брадва беше защитил Високия Идеал и своите комунистически убеждения. Неговият стремеж да се добере до Високия Идеал беше достоен за уважение, но не и за подражание.
към текста >>

83. 24. Общата молитва

Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)

ТОМ 7

Този момент именно бива оценен от турците съселяни, неговото отношение към Аллах му отваря вратата и те го приемат и от тук насетне той е вече в много тесен контакт с тях и няма вече проблеми, всичко тръгва по реда си и той си изкарва учебната година от начало до край безпрепятствено и накрая на годината го изпращат с обич и уважение.
“ Той забелязва: „Ами щом той се моли, ние защо трябва тука да стоим и да си пием ракията? Ами щом той се моли и ние трябва да станем и да се молим заедно с него“. Дядо Благо става и отива при турчина навън също да се моли. Другите турци постояли, постояли, спрели да говорят и да пият и излезли и започнали също да се молят. Когато свършва молитвата на първия турчин и те влезли отново в кръчмата. Този момент именно бива оценен от турците съселяни, неговото отношение към Аллах му отваря вратата и те го приемат и от тук насетне той е вече в много тесен контакт с тях и няма вече проблеми, всичко тръгва по реда си и той си изкарва учебната година от начало до край безпрепятствено и накрая на годината го изпращат с обич и уважение. Така той спечелил уважението на населението в тоя край, което от начало не искало да го приеме благосклонно.
към текста >>

Така той спечелил уважението на населението в тоя край, което от начало не искало да го приеме благосклонно.
Ами щом той се моли и ние трябва да станем и да се молим заедно с него“. Дядо Благо става и отива при турчина навън също да се моли. Другите турци постояли, постояли, спрели да говорят и да пият и излезли и започнали също да се молят. Когато свършва молитвата на първия турчин и те влезли отново в кръчмата. Този момент именно бива оценен от турците съселяни, неговото отношение към Аллах му отваря вратата и те го приемат и от тук насетне той е вече в много тесен контакт с тях и няма вече проблеми, всичко тръгва по реда си и той си изкарва учебната година от начало до край безпрепятствено и накрая на годината го изпращат с обич и уважение. Така той спечелил уважението на населението в тоя край, което от начало не искало да го приеме благосклонно.
към текста >>

84. Първи разговое с Темелко на 27.1.1978 г.

Темелко Стефанов Гьорев

ТОМ 7

Като отидеш при някой по-възрастен човек да го почетеш, да поднесеш така уважението си към него.
В.: То е хубаво така да дойде човек, да поприказваш с него. Т.: Как не, как не, с човек да се срещнеш. Та животно с животно се среща, а къде е човек по-горен от тях. В.: Ти знаеш ли, спомням си, че някои от възрастните приятели се оплакват и с право ми казват: „Ти знаеш ли как бавно минава времето, никой не се мярка“. Понеже живота на хората се промени, хората се пръснаха от родните им места и всеки работи насам-натам. Като отидеш при някой по-възрастен човек да го почетеш, да поднесеш така уважението си към него. Така е по-трудно да си сам. Иначе е много лошо - сам си и никой няма. Т.: Лошо е да си сам и да кукаш сам. В.: Ти знаеш ли колко хора нямат деца, ти поне имаш деца. А колко хора имат деца, а все едно, че ги нямат.
към текста >>

85. 2. Среща със Словото на Учителя

Любка Хаджиева

ТОМ 7

Това уважение беше и за моя братовчед, негов учител по скулптура.
Ние, децата му протягахме ръчички да ни гледа на ръка. Помня, като ми взе моята ръка, погледна линиите на ръката ми, после ме погледна в очите, но погледа му такъв един дълбок, слънчев, никой така още не ме е поглеждал. Така, такъв топъл, слънчев поглед, каза ми хубави работи и още рече: „Скептичка сте малко“. Дете още, не знаех що значи думата скептичка. Често после го срещах из улиците и най-учтиво ме поздравяваше и като си снемаше шапката за поздрав, слизаше от колелото и се ръкуваше най-приятелски с мен. Това уважение беше и за моя братовчед, негов учител по скулптура. Чувствах макар и още малка, че този човек, брат има дълбок вътрешен живот. Богат, който се отразяваше и навън. Още, че този човек има нещо по-особено от другите и именно изработен добър характер. Обикнах го, както обичаше моите братовчеди и после все по-често го срещах и все усмихнат. А очите му грееха като слънце, много привлекателен и мил човек.
към текста >>

86. 6. Списание Житно Зърно - Le Grain de Ble

Анина Бертоли

ТОМ 7

Тя мисля, че е свършила тая книга - Спомени с Лулчев, нали тя е имала връзка така с него и после взе да пише с голямо уважение към баща ми, искаше да й разкажа някои работи относно това с Лулчев дето станаха съдружници за едно списание.
А: Разбира се. А: Вижте какво е положението й. А: Да, намерих я доста отпаднала още от миналата година. В: Тя едвам издържа. А: Друго пише сега, което Учителят й е дал като задача, нали. Тя мисля, че е свършила тая книга - Спомени с Лулчев, нали тя е имала връзка така с него и после взе да пише с голямо уважение към баща ми, искаше да й разкажа някои работи относно това с Лулчев дето станаха съдружници за едно списание. В: Как стана точно тоя случай с Лулчев и с печатницата? А: Ами какво да кажа, много подробно знам, че Лулчев предложи на баща ми да се отвори печатница, да се печати там едно списание. В: Което Лулчев издава. А: Издаваше и едновременно баща ми имаше идеята да издава беседи на Учителя. И тъй като баща ми имаше къща, работилница, машини за плочи, той ипотекира всичко това в банката на Русев, той брат беше.
към текста >>

87. 7. КЪДЕ Е УЧЕНИКЪТ?

ТОМ 8

И мога да ти кажа, сега ще се върна към Морфова, защото Той й пращаше ученици, имаше едно уважение към нея, към таланта й и пр., но тя беше обещала да даде един концерт на Изгрева и не го даде заради общественото мнение.
Мен ми тежи ако го имам това нещо. Другото, това не ме смущава. Учителят много държеше човек да не робува на общественото мнение. И помня, че когато четох тогава Занони и Учителят ми говори за него, аз подчертах само една мисъл. Занони казва така: "За общественото мнение, което казва с еднаква сила гледа да те отклони както от гибелните последствия на порока, така и от опасните рискове на добродетелта". И мога да ти кажа, сега ще се върна към Морфова, защото Той й пращаше ученици, имаше едно уважение към нея, към таланта й и пр., но тя беше обещала да даде един концерт на Изгрева и не го даде заради общественото мнение. Не можа да го прескочи това нещо и виж как хубаво го определя това Занони. Учителят искаше свободен човек, освободен отвътре. Ако ти робуваш даже на чувствата си и не можеш да контролираш мислите и постъпките си, ти си един роб. Това е робът всъщност. Можеш да си роб физически, но да си един свободен дух или обратното, да бъдеш един господар и да бъдеш по-заробен отколкото твоите слуги и роби, които притежаваш.
към текста >>

88. 24. ПРИЗВАНИЕТО НА ИЗБРАНИТЕ

ТОМ 8

Той имаше едно чувство на уважение.
Имай предвид, че поповете взимаха разни резолюции срещу Учителя, но владиката Стефан - никога. Знаеш ли какво ми е казал Учителя за владиката Стефан? „Той е от стара Персийска школа, но този живот е потънал в материята и ще свърши зле." И вярно, смятам аз, че в един момент когато Учителят идва в България, не може официалния представител на църквата да бъде един обикновен поп. И той лоша карма с Учителя не свърза. Оставяше поповете си, те взимаха разни резолюции по съборите, нали. Той имаше едно чувство на уважение. В: А той какъв сан имаше в момента? Д: Той беше най-високия, митрополит беше в София, той не можа да стане патриарх. В: Митрополит на София. Това е най-големия пост тогава, после стана екзарх. Д: Най-големия пост беше тогава.
към текста >>

89. 29. ЧИСТОТА НА УЧЕНИЕТО

ТОМ 8

Грешките ги правим учениците на всички школи, но тази преданост, тази любов, това чувство на саможертва, което имат нашите хора, заслужава уважение.
29. ЧИСТОТА НА УЧЕНИЕТО В: А да се съхрани чистотата на Учението? Д: За чистотата вижте какво, има едно нещо у нас, а това е любовта ни към Учителя и предаността. Аз уважавам нашите хора, най-малко заради предаността, която имат. Може да си правим ние грешките, нали? Грешките ги правим учениците на всички школи, но тази преданост, тази любов, това чувство на саможертва, което имат нашите хора, заслужава уважение. Този възторг, който имат. И действително, какво ми каза професор Фолкенхан, аз искам да го кажа този случай, Фолкенхан като пристигна, той е от Хумболтовия университет. В: Той какъв е по националност. Д: Немец, германец, славист и дойде в България. В: Коя година?
към текста >>

90. 44. МУЗИКАТА НА ИЗГРЕВА

ТОМ 8

Аз имам така най-дълбоко уважение към тая сестра като работник в Бялото Братство.
Д: Тя е най-интересната. Тя е завършила химичка. Тя беше онази стенографка, която Учителя на нея възложи да дешифрира беседите. От стенография да ги напише на пишеща машина и след това му ги четеше. Един толкова трудолюбив, толкова интересен човек. Аз имам така най-дълбоко уважение към тая сестра като работник в Бялото Братство.
към текста >>

91. 33. ИЗПЕТИ ОТ УЧИТЕЛЯ ПЕСНИ

ТОМ 8

Понеже мечката ще изгуби своето уважение за тебе, ще те счита страхливец, ще те счита последен простак.
Ако пък вятърът вее, това не е буря, която ти да не можеш да устоиш. Ако играе земетръс, пак земята си играе, макар и да причинява скръб. Ако времето е влажно, може да направиш своят излет до върха. Ако пък е топло, може да се изпотиш, а това е благо за теб, че си направил едно добро, да не мъчиш себе си. Ако те срещне мечка по пътя, това е щастие за теб, само на круша трябва да се качиш. Понеже мечката ще изгуби своето уважение за тебе, ще те счита страхливец, ще те счита последен простак. Ако се качиш на крушата изтърси крушите за мечката. Ще помисли, че си щедър, затова си се качил на крушата. Па и сладко, тихо й говори: "Моя приятелко, моя мецо, яж колкото си щеш, когато си заминеш, аз ще слезна от крушата". А мечката ще ти отговори: "Сладки са крушите що ти изтърси. Не само за мен ти изтърсвай, но и за другите".
към текста >>

92. 84. БРАТСКА УЧИТЕЛСКА СРЕЩА

ТОМ 8

Препоръчва се уважение на децата и да се посяват семената на положителното в тях.
84. БРАТСКА УЧИТЕЛСКА СРЕЩА състояла се на 13 и 14 август 1945 г. на Изгрева Тук ви изпращаме основните мисли, изказани на тая братска среща. Изтъкна се голямото педагогическо значение, на посещението на родителите, от учителите, работа чрез музика и практикуване на дълбокото дишане. Препоръчва се уважение на децата и да се посяват семената на положителното в тях. Препоръчва се възпитание чрез пример. За изкореняване на кражбите в училището, приведе един брат, един свой опит. Поставили кутия на видно място с надпис: "Тук се поставят изгубени вещи". И за малко време кутията се напълнила с изгубени вещи и кражбите престанали. Изказа се желание да се образуват овощни, цветни и зеленчукови градини в училищния двор или вън от него, с възпитателна цел.
към текста >>

93. 5. УЧИТЕЛКА В КАЗАНЛЪК

ТОМ 8

Всичките нейни близки с голямо уважение, с голяма почит към нея се притичат на помощ, помагат й кой както може.
Г-жа Бочарова я заварих вдовица с един син в гимназията, другия син в София следва медицина -Стефчо, а дъщеря й учителка в някакво село Казанлъшко женена за някакъв си военен. Тази жена, много мила, много умна жена, при нея идваха на гости, и то всеки... тя имаше турска баня вкъщи, там се къпеха и идваха на гости и Чудомир, писателя значи Чудомир с жена си. А жена му беше учителка в гимназията по рисуване, една много симпатична жена. Тя се казваше Чорбаджийска по баща. Идваха да се къпят и ми правеше впечатление, че те много уважаваха г-жа Бочарова и после разбрах, че нейния съпруг, с него се е запознала във Виена, когато е следвал като студент по медицина, идват в България, създават си семейство и след 10-годишен живот той се увлича по някаква си сестра и напуска Казанлък и отива в Бургас да живее и я напуска нея с трите деца. Всичките нейни близки с голямо уважение, с голяма почит към нея се притичат на помощ, помагат й кой както може. Тя дава под наем горните стаи, това е. И тя никога не се оплака. Беше много чиста, много спретната, много изискана, много етична жена. Много хубав живот съм имала при нея. Двете с италианката когато си вземахме заплатата винаги я канехме на ресторант.
към текста >>

94. 23. ДВА ВИДА ПУШЕНЕ

ТОМ 8

На Изгрева дойдоха група латвийци, които бяха много мили хора, много смирени хора с много голямо уважение към Учителя.
И направиха забележка, от което нали знаете всички пушачи, всички пиячи знаете, че те са много чувствителни на тая тема. И те споделят с Учителя обидата си и Учителят казва: "Вие пушите, но и те пушат и още как пушат! " С това искаше да каже, че и в нашето съзнание често пъти има мисли, чувства, които образуват пушек в атмосферата, в която се намираме. И опушва всичко. Този пушек е по-опасен. На Изгрева дойдоха група латвийци, които бяха много мили хора, много смирени хора с много голямо уважение към Учителя. При тях се открои така една по-ярка личност, енергична, която правеше впечатление със своя специален тоалет, една рокля дълга, с дълги ръкави, която тя специално облича за молитвените си моменти. Казва се Мариана, но не си спомням нейното презиме, енергична, жизнена, която моментално се открои, направо се увлякоха много наши приятели, между които беше Николай Шиваров, Неделчо Попов и там различни други покрай нея. Защото тя като се молеше правеше едни специални физиономии, държеше се като актриса. И впоследствие проявяваше много голяма ревност в началото, но впоследствие към нея се ориентира доктор Елиезер Коен, естествоиздател когото познавам. Когато постъпих в Братството той беше един от най-интелигентните наши братя, най-културните ни братя, който не веднъж е водил разговори на научни теми, понеже той беше естественик и даже ми се струва, че Учителят беше му казал за някакви специални минерални находища в България къде ги има.
към текста >>

95. 36. РУДОЛФ ЩАЙНЕР

ВЕСЕЛА ВЕЛИЧКОВА

ТОМ 8

Но той в това време вече се занимава с билкарство, с астрология, с тайни науки, обаче никой не знае за тези му занимания и даже имал само един човек, чието име той не споменава от много голям пиетет към него и уважение и някакъв си билкар с когото са се засре-щали в полетата край Виена.
След това той в училище е бил едно ученолюбиво дете и обичал да помага на своите съкласници, на по-слабите си съученици. Той е завършил тука основното училище, първите седем. След това баща му го преместват вече в някакво близко селце до Виена. Там той завършва гимназия като отличник и в гимназията той помага на всичките свои слаби съученици да могат да имат по-хубави бележки и да завършат. След като завършва във Виена гимназия, той записва във Виенската техника инженерство и всичките негови професори разчитат, че той ще стане един прочут инженер, математик, понеже бил безкрайно способен в тая област. Но той в това време вече се занимава с билкарство, с астрология, с тайни науки, обаче никой не знае за тези му занимания и даже имал само един човек, чието име той не споменава от много голям пиетет към него и уважение и някакъв си билкар с когото са се засре-щали в полетата край Виена. Той, Рудолф ходел вече да проучва развитите растения и билки, с който човек се разбирали на тяхната тема за влиянието на планетите върху билките и вече влиянието на билките върху човешкия организъм. Той завършва техникума и започва да предава уроци като частен учител в разни частни домове и един от интересните случаи, че в един дом на Виена той успява да подготви един ученик от гимназията, който е бил умствено изостанал. И той го подготвя така, че той завършва като отличник гимназията. След това това момче завършва медицина. Но във 1-вата световна война пада на фронта убит.
към текста >>

96. 2. Моето писмо от 21.февруари 1961 г.

ТОМ 8

И аз бях много приятно изненадана когато случайно научих вашият адрес, тъй като много години наред аз ожидах момента, в който ще мога да ви напиша писмо в знак на моето уважение и възхищение към вас.
2. Моето писмо от 21.февруари 1961 г. До шерпа Тенцинг Норгей "Уважаеми г-н Тенцинг, Бихте ли бил така любезен да получите писмо от една българка. Вашето име е известно на моите близки в семейството ми още от момента когато прочетох събитието на Монт Еверест, написано от сър Джон Хънт, което покри вашият тим със славата на първите успели изследователи, които можаха да донесат поздрав от най-високия връх на нашата земя на човечеството по целия свят. И аз бях много приятно изненадана когато случайно научих вашият адрес, тъй като много години наред аз ожидах момента, в който ще мога да ви напиша писмо в знак на моето уважение и възхищение към вас. Аз прочетох вашата книга също. Тя ми достави много часове на радост, написана в един такъв трогателен, вълнуващ начин. Трогателен и вълнуващ е не само фактът, че на вас е бил даден изключителният дял да осъществите една дълго лелеяна мечта на поколения. Но и този благословен, благоприятен случай за четеца да открие във вашата история едно сърце, посветено на високи цели и изпълнено с онзи жив огън наречен Божествена Любов. Четейки вашата книга, човек може да узнае толкова много неща за вашето отечество, за вашата родина, за характера на вашия народ и за духовния живот, който лежи в корените на една достойна за възхищение култура.
към текста >>

" (Благодаря ти, Чомолунгма!) (Това е на техния език, шерпския език.) Като ви пожелавам искрено добро здраве, успех в живота, уверявам ви в моето най-дълбоко уважение към вас, уважаеми г-не.
Но и този благословен, благоприятен случай за четеца да открие във вашата история едно сърце, посветено на високи цели и изпълнено с онзи жив огън наречен Божествена Любов. Четейки вашата книга, човек може да узнае толкова много неща за вашето отечество, за вашата родина, за характера на вашия народ и за духовния живот, който лежи в корените на една достойна за възхищение култура. Най-любезно ви моля, уважаеми г-н Тенцинг, да приемете моите поздрави за добро здраве и щастие през новата пролет, което аз желая да направя, като ви изпращам, според много хубав обичай на нашия народ, мартеница, именно тези червени и бели пискюли. Котвата посвещавам на г-жа Норгей, вашата уважаема съпруга, като символ на нейната навежда за вашия успех в живота ви, докато еделвайса, това цвете на най-високите скали във всички планини, символ на чистота и високи идеи, аз желая да посветя на вас, защото то напомня за чистите мечти и блянове на вашата младост, да постигнете, да се качите на вашия възлюбен връх. Мога ли да се надявам да бъда удостоена с няколко реда и с вашият уважаем подпис, които аз ви обещавам да съхранявам като един скъп спомен от ръката, която е докоснала снега на великата Чомолунгма и напомня за вълнуващите думи, които вие сте произнесли там: "Туджи чей Чомолунгма! " (Благодаря ти, Чомолунгма!) (Това е на техния език, шерпския език.) Като ви пожелавам искрено добро здраве, успех в живота, уверявам ви в моето най-дълбоко уважение към вас, уважаеми г-не. Ваша: Весела Величкова В: Той какво ви отговори? Веска: първо на моето първо писмо отговаря дъщеря му. Тъй като тя пише тука, защото той е бил ангажиран пак в някакво изкачване в Хималаите.
към текста >>

97. 3. Писмо адресирано на 23.февруари 1961 г. до бригадира Сър Джон Хънт - Лондон

ТОМ 8

"Уважаеми господине, Мога ли да си позволя още веднъж да ви напиша няколко реда като израз на моето възхищение и дълбоко уважение към вас.
3. Писмо адресирано на 23.февруари 1961 г. до бригадира Сър Джон Хънт - Лондон. "Уважаеми господине, Мога ли да си позволя още веднъж да ви напиша няколко реда като израз на моето възхищение и дълбоко уважение към вас. Преди няколко дни аз имах благоприятния случай да прочета книгата на г-н Тенцинг Норгей посветена на прочутото събитие с Монт Еверест. И тази книга извика в моето съзнание онези вълнуващи моменти, които аз изпитах докато четях вашата книга. Не можех да противостоя на горещото желание да отправя моите мисли към един мъж благодарение на чиито високо морални качества и удивителна сила на волята, една мечта на поколения, стана реалност. Това заслужава първо, да отправя към вас моите най-добри благодарности за вашето любезно внимание, което проявихте към мен чрез писмото си от 25.март 1955 г. в отговор на моето от 14.март.
към текста >>

Като ви пожелавам добро здраве, щастие, преуспяване и успех във всичко, което предприемете за постигане на високи цели, уверявам ви в моето внимание и уважение към вас, завинаги ваша.
Не можех да противостоя на горещото желание да отправя моите мисли към един мъж благодарение на чиито високо морални качества и удивителна сила на волята, една мечта на поколения, стана реалност. Това заслужава първо, да отправя към вас моите най-добри благодарности за вашето любезно внимание, което проявихте към мен чрез писмото си от 25.март 1955 г. в отговор на моето от 14.март. Съхранявам вашето писмо като един много скъп дар от един герой на нашия век и от време на време, когато ме връхлитат романтични състояния аз го препрочитам, за да издигна душата си към онези високо области на духа, откъдето идва всяко благословение и вдъхновение. И сега очаквайки пролетта аз бих желала да ви предложа моите най-добри благопожелания за добро здраве, щастие като ви изпращам, според един много хубав обичай на нашия народ, мартеница, символ на най-добри пролетни благопожелания. Като ви пожелавам добро здраве, щастие, преуспяване и успех във всичко, което предприемете за постигане на високи цели, уверявам ви в моето внимание и уважение към вас, завинаги ваша. С уважение: Весела Величкова." В някои отношения те имат много богат език, и българския е богат език също, но някой път нямаме толкоз много, не се покриват някой път много българските думи.
към текста >>

С уважение: Весела Величкова." В някои отношения те имат много богат език, и българския е богат език също, но някой път нямаме толкоз много, не се покриват някой път много българските думи.
Това заслужава първо, да отправя към вас моите най-добри благодарности за вашето любезно внимание, което проявихте към мен чрез писмото си от 25.март 1955 г. в отговор на моето от 14.март. Съхранявам вашето писмо като един много скъп дар от един герой на нашия век и от време на време, когато ме връхлитат романтични състояния аз го препрочитам, за да издигна душата си към онези високо области на духа, откъдето идва всяко благословение и вдъхновение. И сега очаквайки пролетта аз бих желала да ви предложа моите най-добри благопожелания за добро здраве, щастие като ви изпращам, според един много хубав обичай на нашия народ, мартеница, символ на най-добри пролетни благопожелания. Като ви пожелавам добро здраве, щастие, преуспяване и успех във всичко, което предприемете за постигане на високи цели, уверявам ви в моето внимание и уважение към вас, завинаги ваша. С уважение: Весела Величкова." В някои отношения те имат много богат език, и българския е богат език също, но някой път нямаме толкоз много, не се покриват някой път много българските думи.
към текста >>

98. 18. ПИСМО НА ВИОЛА ЙОРДАНОВА ДО М-Р БРАУН

ВИОЛА ЙОРДАНОВА

ТОМ 8

Този вид поезия изисква респект /уважение/.
Сега, бих желала да отговоря на Вашите специфични въпроси: ПЪРВО: „Първият ден на пролетта" е кръг /цикъл/ и бидейки такъв, важно е да се тръгва с десния крак. Обаче, следвайки музиката, някои движения в кръга започват с левия крак, което е правилно. ВТОРО: За 28-те движения, стихотворната част, сътворена от Олга Славчева е превъзходна. Поетичните думи на Олга описват добре процеса на духовния растеж, който се извършва през време на Паневритмичния танц. Всеки играещ, през време на разговора си с природата става като дете отварящо в почуда очите си, разбирайки все повече, че един Божествен Дух на Любовта и Мъдростта оживотворява целия мир. Този вид поезия изисква респект /уважение/. ТРЕТО: Поетичният текст на „Слънчевите лъчи" сътворен от Весела Несторова е също превъзходен. Възможно ли е за някого да мисли, че Учителят не е познавал и други поети по времето когато Той сам е избрал Олга Славчеа и Весела Несторова? Той е знаел много добре, че те ще създадат най-добрият поетичен текст, съвършено сливащ се със значенията, музикалните ритми и движенията на тялото при изпълнението на Паневритмията. ЧЕТВЪРТО: Темпата, ритмите, поетичните текстове и движенията на тялото се определени единствено от идеята която е сърце на упражненията. При изменението на мензурите се изменя и ритъма и темпото на движението което не е позволено.
към текста >>

99. 7. ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ

ТОМ 8

Светът ще преобърна и който се отнася несправедливо, зле с нея умишлено или егоцентрично, не може да бъде мой приятел, уважението му остава наполовина и лицемерно.
Където вечна светлина цари и новият живот е в пълни зари. Там ти иди, Любовта прослави, на Бога служи, ученик ти бъди! " Ето това беше брат Любомир Лулчев и аз с много голяма радост искам да разкажа за тези интимни моменти от живота на моята майка с този велик дух и за неговото велико преклонение пред Учителя. Той винаги казваше на майка ми, че нищо не прави без съгласието на Учителя и че е готов да чака и години решението на Учителя, когато майка ми ще напусне тази земя и ще се съберат отново във Вселената. И ето какво казва брата по повод на моята майка, която той в някои от своите романи нарича с нежното име Беба: "Но аз съм непреклонен за моята Беба. Светът ще преобърна и който се отнася несправедливо, зле с нея умишлено или егоцентрично, не може да бъде мой приятел, уважението му остава наполовина и лицемерно. Трудно е да ме излъжат. Да обичат мен, а да мразят моята Беба. Тя, това съм аз; а аз, това е тя. Но те не го разбират. Всички, които мразят Стефка и злословят срещу нея, а уважават мен, не са мои приятели.
към текста >>

100. 11. ЕДНО ПИСМО ЗА ИСТИНАТА И ЛЪЖАТА

ВЕЛИЧКА НЯГОЛОВА

ТОМ 8

Другата българка ми каза: "Прочети, моля те, какво е написал Михаил за Учителя, с какво уважение говори за Него - и ще разбереш.
Много не ги слушат, защото явно те искат да се наложат за всичко. Но има малък прогрес, че някои от техните музиканти, казвали: "Гледайте как българите свирят народните ритми - така е правилно! " Защото за тези чужденци е много труден българския ритъм и не могат да го свирят и пеят. Една от българските преводачки ми каза: "Че е време да се сродят двете братства". Познавам я и зная, че подкрепя Михаил. Другата българка ми каза: "Прочети, моля те, какво е написал Михаил за Учителя, с какво уважение говори за Него - и ще разбереш. Че нали и за Нашия Учител се говореха разни неща - за лудите дъновисти, които се кланяли на Слънцето". И още ми каза: "Ето аз като слушах беседите на Михаил, промених ли се? Ти намираш ли ме променена? " Заговорих с българския шеф на групата. Попитах го защо се издават книгите на Михаил в България.
към текста >>

Вътре, един вид, той изказва своята почит и уважение към Учителя.
Ние си заминаваме утре. Още като пристигнали в хотела си, българите намерили малки книжки, издадени на български език. Отпред с портрета на Учителя, а отзад на Михаил. Вътре има кратка биография на Учителя, както и на Михаил, как той бил намерил Учителя и как през 1937 г. Учителят го изпратил във Франция. Вътре, един вид, той изказва своята почит и уважение към Учителя. Не прочетох всичко, само отпред малко. Тук царува "Духът на Лъжата" и е време да се покаже на тези хора кой е истинският Учител и кой е Михаил! Иначе те са много мили и добри хора! А дали Учителят е съгласен? Ще видим.
към текста >>

НАГОРЕ

0.2332968711853