Търсене в текстове за 'Турски'

195. 1.5. Миркович, Русчо (Руско) Вълков. Автобиография (01.04.1883). София: НБКМ, БИА. ф. 169. инв. оп. II-B 3051 / преписал Вергилий Николов Кръстев.

ТОМ 35

до IV клас (Закон Божий, черковна история, българска граматика, землеописание, аритметика, всеобща история, българска история, естествена история, словестност, алгебра, геометрия, физика, химия, анатомия, славянски, френски, турски, рисуване, чисто-писание) 2 юли 1874 год.

196. 1.11. Доктор Георги Миркович - съосновател на Българския червен кръст / Вергилий Николов Кръстев

ТОМ 35

Д-р Миркович е препоръчан от Чайковски и се среща с висши турски сановници Али паша и Фауд паша, които възприемат идеята му, но го препращат при Митхад паша в Русе, като плана е приет, но с допълнение тези главни училища да бъдат смесени: турски и български още в 1866 г.

197. 2.6.2.3. Делегат на българския народ.

ТОМ 35

И заредиха се най-разнообразни длъжности, при които случаят го отвеждаше, но той, макар и да беше турски държавен чиновник, никога не забравяше, че е българин и никога идеалите на неговия народ не бяха засенчени нито за момент в неговото сърце.

198. 2.6.3. Драган Цанков - ръководител на Униатското движение. 2.6.3.1. Драган Цанков - общественик, политик и дипломат в Униатското движение.

ТОМ 35

По-после бил член в апелативния турски съд и след това учител в Отоманския лицей в Цариград.

„Неуморно, неспирно, непрекъснато той работи, върши службата на народен учител, публицист, писател, доброволен народен представител още в турско време, буди народното съзнание по всички линии, тласка българския народ към отчаяна борба с Фенер, дори като турски цензор защитава българската книга; - като турски чиновник той никога не престана да бъде български патриот.129

199. 2.7. Униатското движение в дневниците и спомените на Христо Танев Стамболски. 2.7.1. На Илариона се предлага да приеме унията

ТОМ 35

Хаджи Мина Пашев държал пред всички реч на гръцки за горнята цел, а Хасун отговорил на турски, че задно с Брюнони ще изпълнят изказаните им желания и, нещо повече, ще им приготвят и черква в 5-6 дена, за да се черкуват ново-оглашените, и къща, която била вече готова, за жилище на духовенството им.

Ако духовенството ни, общината ни и комисията, която избрахме и опълномощихме да действува пред правителството по църковните ни работи, казваха балкапанци, намереха за добре, в краен случай, да се прибегне към уния, трябваше предварително да се поставят условията, одобрени от целия ни народ, да станат прями преговори между нашето висше духовенство и папата, че тогава, с общото съгласие на народа от Цариград и областите, да стане тържествено съединението ни с римо-католишката църква в народната ни на Фенер черква, а не тъй насилствено, крадишком, тайно, с лъжи и подмама, да идем да се влачим из улиците на Галата и Пера, да се резилиме пред цял свят, да слушаме проповеди и наставления от инородци и иноверци, и то на турски и на гръцки езици(!) като някои диваци неимеющи ни свой език, ни свое духовенство!

Преводач от гръцки, руски, френски, турски и румънски езици.

200. 2.7.4. Дядо Йосиф Соколски избягва в Русия.

ТОМ 35

Ангелова-Пенкова: Къбръзлията, Къбръзлъ Мехмед Кямил паша (на турски: Kibrisli Mehmed Kamil Раşа) - османски държавник, велик везир на Османската империя през 1885-1891, 1895, 1908- 1909 и 1912-1913 година.

201. 2.7.5. При униатите. - В: Стамболски, Христо Танев.

ТОМ 35

Не забравяйте, че сте турски поданици.

202. 2.7.6. Униатското движение: становище на Илариона. Из спомените ми за Иларион Макариополски

ТОМ 35

„България“, да са внесли обрата в управляющите турски глави.

Хаджи Мина Пашов държал пред сички реч на гръцки за горнята цел, а Хасун отговорил на турски, че заедно с Брюнони ще испълнят исказаните им желания и нещо повече: ще им приготвят и черква в 5-6 дена, за да ся черкуват ново-оглашените, и къща, която била вече готова, за жилище на духовенството им.

Ако духовенството ни, общината ни и комисията, която избрахме и упълномощихме да действува пред правителството по църковните ни работи, казваха Балкапанци, намеряха за добре, в краен случай, да ся прибегне към уния, трябваше предварително да ся поставят условията, удобрени от целия ни народ, да станат прями преговори, между нашето висше духовенство и Папата, че тогава, с общото съгласие на народа от Цариград и областите, да стане тържественно съединението ни с Римокатолишката църква в народната ни на Фенер черква, а не тъй насилствено, крадишком, тайно, с лъжи и подмама, да идим да ся молиме томува, ономува, да ся унижаваме, да ся влачиме из улиците на Галата и Пера, да се резилиме пред цял свят, да слушаме проповеди и наставления от инородни и иноверци, и то на турски и на гръцки язици!

Като разгледа програмата на учебните предмети за настъпающата 1861-62 година, състояща ся от пространа Алгебра, Геометрия, История и Арабска логика, той ся усети тоже подготвен по отношение първите три науки, само арабската логика ще го затрудни, понеже ся преподаваше на арабски язик с турски обяснения; тъй че той нагоди времето си също така като и през миналите две години.

Следователно той натъкми продължението на между-класовите си конференции и частните си уроци, по превод от френски на турски, за четирите Турчета.

203. 2.9. Католическата пропаганда и униатското движение в съчиненията на Георги Стойков Раковски. 2.9.1. Начало движении католицизма и днешното му положение.

ТОМ 35

Поляшкая политическа пропаганда, както е знайно, отдавна е съставена и има за главен управител и председател в Парис княза Чарторижскаго, кой и най-много разноски прави за поляшки дела, а за български дела се определи в Парис конт Замойски, а в Цариград -Ладисла Юрдна, колонел турски, кой прежде беше секретар Чайковскаго, доде он беше еще поляшки агентин в Цариград.

204. 2.9.2. Католическата пропаганда и Йосиф Соколски. - В: Раковски, Георги Стойков.

ТОМ 35

Дядо Йосиф не знай друг язик освен български и турски, щото присътствието Г.

Нъ Дядо Йосиф, далеч от да ся поколибае в старите си мисли от такава една чест и слава, коя му ся отдаваше от сичкия католишки свят в Цариград, особито от знамянитите и богатите армено-католици, с които можаше и да ся разговаря на турски язик, той ся впусти в едно морно замишляние и искаше средство да ся отърве от тая яма в коя бе паднал без да си ще.

205. 2.9.3. Ролята на Фенер в угнетяването на българите. - В: Раковски, Георги Стойков.

ТОМ 35

Тии са били и първите турски лекари, съветници и подзорници (спиони), както и първи им търговци-базиргян-баши.

А множество малолетни мъжескаго пола от 13 до 18 години събраха и отправиха ги в Одрин и Цариград, де кату ги насила потурчиха, по-младите разделиха и зеха в служби си турски велможи и главатари, а по-възрастните смесиха в яничерския орди.

206. 2.9.4. Католическата пропаганда и черковния въпрос. - В: Арнаудов, Михаил Петров

ТОМ 35

Цанков, редакторът на „Лъже-България” (или на „Латиния”, както казват други), е според него платено оръдие на католиците-йезуити, родът му не е чисто български, а цинцаро-арнаутски (името му било прекръстено от Димитри Гику), като турски чиновник в Свищов - след провалянето на унията - той шпионирал българите и станал един от „най-черните предатели”, като „изгорил толкова невинни человеци до сега”...

207. 2.10.6. Писмо от Стоил Д. Балкански, 15.02.1861 г. - В: Раковски, Георги Стойков.

ТОМ 35

Главатарите им подарили бебешката фабрика за 10 години за училище, за сега ще отворят в армено-католишкий си яхър училище, догде ся понаредят, а главний им учители ще бъдат Миркович166, Гику167 и Костадинов и един турски учител.

208. 2.10.15. Български вероизповеден въпрос - езуитската пропаганда. - В: Раковски, Георги Стойков.

ТОМ 35

Дядо Йосиф не знай друг език освен български и турски, щото присъствието на г.

Но Дядо Йосиф, далеч от да се поколебае в старите си мисли от такава една чест и слава, коя му се отдаваше от сичкия католишки свят в Цариград, особито от знаменитите и богатите армено-католици, с които можеше и да се разговаря на турски език, той се впусти в едно морно замишляние и искаше средство да се отърве от тая яма, в коя бе паднал, без да си ще.

Той преди няколко време, като свърши сметките с пропагандата, вкоренен в злото си към българский народ, издействува се пак чрез езуитите, та се изпроводи за явен спионин турски в Свищов да прегледва кой минува оттамо и какви книги се вносят в България и други гнусни предателства.

209. 2.14. Българо-гръцките църковни борби. Унията. - В: Бурмов, Тодор Стоянов.

ТОМ 35

Армено-католический патриарх, чрез когото ставал разговорът по турски, съобщил на всичкото присътствовавше католическо духовенство това заевенье и после отговорил на Българете, че монсиньор Брюнони и той земат на себе си да посредствоват, както пред папата да се поднови Българската йерархия, без да се докачат обредите и обичаите на сегашното вероисповедание на Българский народ, така и пред Високата Порта да припознае тя бъдещий българский патриарх.

Сетне ги събират в една католическа църква, гдето Арменский патрик им казал слово на турски.

Кога се чуе, че за съединените с Римската Църква Българе е назначен патриарх от българский род, и че този патриарх е припознат от султановото правителство, и то в онова същото време, когато българските архиереи от православний стан, Иларион и Авксентий, които бяха вече извержени от патриаршията, ще да са негли в заточение (на пропагандата това беше станало известно от турски источници по-рано), та няма съмнение, - мислеха си агентите на пропагандата, че всичките Българе, волею неволею, ще влязат в широкоотворените от папата врата за въздигането българската народна йерархия и освобождението българската народност от гръцкото порабощение.

Според наставленията, които беше им дал хитрий турски дипломат, истинската причина за отдалечението на Илариона, т. е.

210. 2.15.3. Ръкоположението на Йосиф Соколски.

ТОМ 35

Тая тържествена процесия, предшествувана от 12 турски жандарми, изпратени от правителството, ръководена от двамата депутати Др.

211. 2.16. Борбите ни за духовното ни и политическо Възраждане преди Освобождението

ТОМ 35

Раковски в „Горски пътник” разправя, че някой си неграмотен грък Антим, бивш лодкар на един турски паша, станал патриарх.

Патриарха и духовенството в Цариград натрупали несметни богатства, отворили търговски къщи и банки, от които правили в заем и самите турски управници; всичко това излизало от българското население.

Дунав, Унгария, Австрия и през Македония за Босна и Адриатическо море постоянно се движели турски и чужди войски, които опустошавали и ограбвали села и градове.

В XV-й век положението на българите се влошило от войните на западните европейски държави с турците още повече понеже страната се опустошавала от проходящите турски и европейски войски.

212. 2.17. Трите робства на българите: политическо - от турците, духовно - от гърците, чорбаджийско - от погьрчените българи

ТОМ 35

А нашият народ поради непримиримата си омраза към тираните турци не обръщаше внимание на нищо и за друго не се грижеше, но силно желаеше да съдействува с всички средства за съвършеното изгонване на станалия им омразен турски народ.

в Русе и което бе преведено на турски език от г-н Г.

213. 3. БЪЛГАРИТЕ В БЕСАРАБИЯ, ПРЕСЕЛВАНЕТО НА СЛИВЕНЦИ И УЧАСТИЕТО НА Д-Р МИРКОВИЧ В ЖИВОТА НА ЗАСЕЛНИЦИТЕ

ТОМ 35

3.8.2. Турски държавници и общественици.

214. 3.1. Преселение и организиране (1752-1857).

ТОМ 35

През течението на всички руско-турски войни от XVIII и XIX стол., като почнем от онази на 1769-1774 год.

363) Onglum или Oglum по мнението на едни историци произлиза от славянската дума Ъгъл, която значи ъгъл (I’Angle, а се чете Ongle); по мнението на други - от прабългарската дума Оглос или Олгос, която означава заградено или защитено място (по турски Алгъ).

215. 3.6. Преселниците от град Сливен. 3.6.1. Последиците от Заверата за град Сливен.

ТОМ 35

не са помнили масови турски зулуми.

216. 3.6.2. Компрометираното население от гр. Сливен.

ТОМ 35

Наскоро става известен текста на Одринския мир372, според който най-важното за сливенци е било, че русите трябвало да изпразнят заетите турски градове и, следователно, България пак оставала в турски ръце.

Сливенци се намират пред дилемата: или да се изселят, или да станат жертва на турски отмъщения след заминаването на русите.

217. 3.6.3. Приготовленията по изселването на сливенци.

ТОМ 35

Разправя се, че сам Вълчан Чорбаджи е бил изпратен с още двама висши турски чиновници, да убеждават сливенци из Влашко да се върнат в родината си.

218. 3.6.4. Преселването на сливенци.

ТОМ 35

Сливенци са били придружавани от едно казашко отделение, което, по думите на Селимински, служело за ариергард, за да ги пази от разбойнически турски чети из Балкана.

След Кримската война, когато Бесарабия мина отново в турски ръце, много от заселените там българи се поселиха в Крим.

219. 3.6.6. Завръщане на част от бежанците.

ТОМ 35

Възвръщането е било съпроводено с още по-големи изпитни, тъй като при преминаването на Източния Балкан в него върлували много турски разбойници.

По тоя начин, чисто български села в югоизточна България до 1830 г., стават насетне турски или гръцки, особно към границата.

Още когато взели да сноват турски агенти между бежанците във Влашко и Бесарабия, Селимински като видял, че мнозина желаят да се върнат в България, предложил да се изпратят пратеници до султана „за някои привилегии”.

С него се замолвал Богориди да ходатайствува пред султана за въвеждане на реформи в Турция, които да гарантират не само правата на сливенци в намерението им да се върнат в „търговския и прочут оня град Сливен, но и тия на всички християни, жертва на непоносимия турски режим."

с. Байрам-Дере, Преславско, със 77 български и 62 турски къщи, заселено с преселенци от Сливенско, както се види и от наречието им: уда, уфца, гура, куза и т. н.

Преселените в Ромъния и Русия българи са се наричали различно, но с общо име бежанари; заварените там българи наричали новите: нови или туркоземци, а новодошлите преселенци наричали първите: „вети българи”, туканци или по турски - ерлии.

220. 3.6.8. Изселванията след Одринския мир (1829 година).

ТОМ 35

Едната продължила пътя си по крайбрежието на Черно море по посока на Бесарабия, другата се отправила за Силистра, за да премине във Влашко, третата партия се върнала, а четвъртата, след като извършила няколко безуспешни набези под предводителството на Мамарчов срещу турски села, се разцепила и хората й се присъединили към останалите три партии.

221. 3.6.9.3. Занаятите на болградчани.

ТОМ 35

С едната ръка той дава и реди картите, а с другата държи чибука, от който излиза дим като от комин, от време на време ще дръпне от чибука и ще сръбне от малката чашка кафе (тук кафето се вари по турски с каймак).

222. 3.6.9.6. Разделянето на партии.

ТОМ 35

Понякога се въртят и като турски дервиши сред залата в ритъма на валс.

223. 3.8.2. Турски държавници и общественици.

ТОМ 35

3.8.2. ТУРСКИ ДЪРЖАВНИЦИ И ОБЩЕСТВЕНИЦИ

Абдул Азиз (9.11.1830-4.IV.1876) - турски султан (1861-1876 г.).

Апи паша, Мехмед Емин (5.III.1815-7.IX.1871)-турски държавник.

224. 4.1. Военната подготовка на българите - Казак-алай и Садък паша (Казак-алай и Михаил Чайка - Чайковски).

ТОМ 35

Сам Наполеон III, тогава турски съюзник, по молбата на Чайковски пратил оръжие и дрехи за 1000 души от тия своего рода казаци.

Същият тоя полк е унищожил разбойническата банда на турчина Кувшчиолу, която върлувала над Сливен и имала сношение с разни бейове и даже със Сливенските турски власти.

225. 4.3. Фанариотски епископи във Враца и църковните разпри.

ТОМ 35

Историята отбелязва една загадка, че скоро подир това Александър Димитриев, като пристигнал в София по държавна мисия, (той бил висш турски сановник) бил на съвещание в Софийския конак (сегашният дворец) и там му поднесли кафе с отрова.

226. 5.1. Неспокойни времена - бунтовници и предатели. 5.1.1. Тайнственият матрос - Гълъб войвода (Христо Донов Сариев).

ТОМ 35

Отначало той станал куриер на така наречените „турски шпиони в България”, които чрез него пращали докладите си до главния шпионин Манол ефенди, който пък от своя страна ги предавал на турския черен кабинет на Шнайдер паша.

Семейството му са безпокоеше и не знаеше що и да мисли; но когато часът изби 5 по турски, то той влезе в стаята заедно със Светослава Сапунова.

За сичкото това Сапунов от името на Арнаудова, Шнайдера и С., ни предложи триста турски лири годишно.

227. 5.1.3. Васил Ганчев Василев. 5.1.3.1. Васил Ганчев в Българското национално революционно движение през 60-те години на XIX в.

ТОМ 35

Сариев (Гълъб войвода) получили задачи от ръководните дейци на емиграцията в Румъния „да заминат в България и разпръснат между турското население прокламации, печатани на турски език, и да подготвят българското население към въстание”.

Той им закупил добро оръжие, снабдил ги с хубави коне и им дал според Миркович 1000 турски лири, от които като „главатар” В.

228. 5.4.2.2. Писмо №2

ТОМ 35

Против тогавашния турски режим не само българите негодуваха, но още и самите турци бяха противни.

Али-паша, като не можеше да нападне Фазлъ-паша, състави един отдел шпионски, с главатар някой си на име Шнайдър-ефенди, който да има грижата под какъвто и да е начин, да открие по-главните членове, турски поданици, от този комитет.

Освен това откриват се още някои разписки за едни дадени пари на някоя печатница за подкрепление на един гръцки вестник „Театис”, редактиран от един член на черния кабинет на име Николаидис, стойност, която е възлизала на две хиляди лири турски”.

229. 5.4.2.6. Писмо № 6

ТОМ 35

Яви се един турски лекар, който поиска да ма отведат в болницата, което аз отказах, като ма беше страх да не би да ма сполети съдбата на братя Миладиновци; тогава той ми предписа някакви лекарства да земна там дето съм, които аз не смеях да земна по причина, че се съмнявах в тяхното добро действие.

230. 5.5.3. Васил Ганчев

ТОМ 35

Той беше облечен в сърмалии турски бичим дрехи, който ме накара, та му изпях две песни хайдутски.

231. 5.5.6. Диарбекир. Писма и бележки. 5.5.6.1. Писмо до брат ми Георги Кънчев, 12.03.1875.

ТОМ 35

Тука има турски гробища, в които има една каменна кула, дълбока изкопана, с железни прозорци, която се нарича келхаане (къща за глави), а арабски - наум.

232. 5.5.6.2. Писмо до брат ми Георги Кънчев, 12.06.1875.

ТОМ 35

Ако да повикаш на някой кюрдин: „Гел бораи”, той ти отговори: „Турча незани” (Не знам турски).

Накарахме един сирянски свещеник каз Дауд, та го преведе от арабски на турский язик, а даскал Христо Ковачев го преведе от турски на български язик, та го преписах и аз.

л) Българи тука, в Диарбекир, сме само ний, с тукашните се разговаряме по турски язик.

Тука едно дете, догде да порасте, научва 4 язика: турски, арабски, арменски и кюрдски, и трябва да ги знай тукашен жител, защото с тях има работа да взима и дава.

Турски джамии и мечети има много.

233. 5.5.6.3. Писмо до свещеник.

ТОМ 35

Дълъг и широк е пустий Диарбекир, яки и високи са стените на неговото кале, тежки са и турските синджири, проклет е от бога тоя турски град, проклети са и мрачните и грозни тъмници, няма дъждец, няма росица, няма прохладен планински ветрец, няма нищо добро, каквото в нашите страни, каквото в нашата благословена България.

И той при нас, има отвън 5 души слуги, които му принасят едно-друго, много богат и много мрази гърците, не знай турски, но само арабски говори: „Сава сава куллю бургари... куллю урум миллети акрут - хенеет” (Тука, тука всички българи добри.

234. 5.5.6.4. Бележки.

ТОМ 35

Ахмед Мидхат паша (1822-1884), турски държавник, известен като реформатор; един от основателите на младотурската партия; валия на Дунавския вилает (1864-1867); председател на Държавния съвет (1868); велик везир (1872, 1876-1877); автор на конституцията от 1876 г.; отявлен англофил и русофоб; бил за безкомпромисна разправа с българското националнореволюционно движение; обвинен в убийството на Абдул Азис, турски султан от 1861 до 1876 г.; бил заточен и убит.

235. 6.1.2. Българските ученици в Бебешкото френско училище.

ТОМ 35

Буквалният превод от турски на думата бебек е бебе - детето на Босфора или по-свободно - окото на Босфора.

236. 6.9.2. Сведения за Проекта за училищата в Дунавски вилает.

ТОМ 35

Началните и приготовителните ще бъдат двойни: турски и български.

Основата на турските начални и приготовителни ще бъде турския език, а на българските - българският, само в лицеят, в който науките ще се преподават на турски и французки (за Българска литература и за Закон Божий ще има по един български учител), учениците ще се смесят наедно.

237. 6.9.4. Общонародно изучение.

ТОМ 35

В него ще учат Турски, като се дозволява учението на другите езици, говорими от християните.

238. 6.9.5. Устав за наредбата на Сливенските училища / Г. Миркович.

ТОМ 35

6-о Френски и Турски езици - три пъти в неделята;

7-о Френски и Турски езици с упражнения - три пъти в неделята;

239. 6.10.2. По повод обнародвания „Устав за наредбата на Сливенските училища от д-ра М.“

ТОМ 35

2-о Френски, Турски езици с упражнения - по три пъти в неделята;

240. 6.10.4. Един автомат. Човек-машина показан във Виена / Георги Миркович.

ТОМ 35

Автоматът беше един человек направен с турски костюм и сполучваше тъй в своята си роля - щото удиви сичка Европа и смая сичките вестници как да го описват.

241. 6.11.6. Предателят - Берковския владика Доротей. „Ние не можем повече да търпим в нашата епархия тоя еничерин...“.

ТОМ 35

Аз говоря за Доротея, който замина фанариотите в сичко едно нещо и, който най-после стана и турски шпион, само да глоби сиромасите с турската помощ.

Казват, че тоя предаден българин е такъв човек, когото не треба да жалеем, но требаше ли и тогова българина владика да го предаде и да бъде турски шпион?

242. 6.12.11. Шпионите на тайното министерство.

ТОМ 35

Тия дни сторих из един верен източник, че Арнаудов казал на Али-паша и на полицейския министър Хюсни-паша, че българите немат към неговата фамилия поверение, защото баща му бил некога си турски шпионин и сичко Габрово знаело, че той в 1856 год.

243. 6.16.3. Защо не е оправдан д-р Миркович.

ТОМ 35

И така, немислимите унии, безцелните турски приследувания, гръцките клевети и цънцарските568 шпионства няма да произведат нищо друго освен нови борби, нова енергия и ново мъжество в сърцата на самият български народ.

244. 6.16.7. Помощи за затворниците, намерение за убийство, пътя за Диарбекир и още за Дорчо-ефенди.

ТОМ 35

Разбира се Дорчо-ефенди счита себе си за един от най-първите турски началници, а особено за един от първите началници на тайната полиция.

245. 6.17.2. Участта на избягалите Диарбекирски заточеници.

ТОМ 35

- Из Цариград ни пишат, че нашите мъченици в Диари-Бекир са хвърлени изново в хладните и безчовечните турски темници.

246. 6.17.4. Положението на заточениците в Диарбекир

ТОМ 35

Преминалото лято сърбинът Иван оставя жената си и децата си, открадва десетина турски лири от хаджи Станя из Тетевена и побягва.

НАГОРЕ

7.0263512134552