Търсене в текстове за 'Тела'

Лунните жители, макар и да са облечени в други лъчисти тела, поглеждат към Слънцето с благодарност и благоговение и се радват на всичко, което носят неговите благодатни лъчи.
Имаме за Слънцето и то - прекрасни образци. Всички познавате много добре нашето музикално упражнение "Изгрява слънцето". А "Химна на Великата Душа"? Аз не познавам друга така съвършена музика за Слънцето и затова тези песни назовавам химни на единственото светило, на единствената животворна светлина, която поддържа живота във всички гами, не само на земята, не само на Луната, но навсякъде по нашата Слънчева система. Луната, и тя дири Слънцето. Лунните жители, макар и да са облечени в други лъчисти тела, поглеждат към Слънцето с благодарност и благоговение и се радват на всичко, което носят неговите благодатни лъчи. Луната се грее на Слънцето, отразява неговата светлина и неуморно работи за добруването на човечеството. - Нека сега да изпеем с вдъхновение "Химна на Великата Душа"! От пианото зазвучаха встъпителните акорди на песента и ние запяхме величествения слънчев химн на душите, осъзнали величието на живота, проявен от слънчевите лъчи. Многогласното изпълнение на песента бе радостният финал на импровизирания разговор за "Лунната соната" на Бетховен. За наша обща изненада, само седмица след разговора, на "Изгрева" бе изнесен самостоятелен концерт от видна столична пианистка, с програма от Дебюси и Бетховен.
към текста >>

2. 2_12 Великото преселение на народите и техният парад пред Великия Учител

Всички велики пълководци, царе, папи, патриарси, учени, философи на човечеството бяха събрани тук, на "Изгрева", и бяха вързани в обикновените човешки тела чрез плът и кръв.
"Великото преселение на народите и техният парад пред Великия Учител" Какви ли нямаше на "Изгрева"? Личности, индивидуалности с такъв вътрешен заряд и сила, че можеха да разрушат цялата Земя, дори и Космоса. Та това не бяха случайни люде, събрани от кол и въже. Това бяха онези преродени души и духове, които бяха създали цели цивилизации, епохи и човешки култури на земята. Всички велики пълководци, царе, папи, патриарси, учени, философи на човечеството бяха събрани тук, на "Изгрева", и бяха вързани в обикновените човешки тела чрез плът и кръв. Някои от тях бяха необразовани, но от тях и в тях витаеше прероденият дух на величие и властолюбив, които идеха от вековете. Когато разговарях с тези братя и сестри, обикновено потръпвах и се разтрепервах - от тях идеше необичайна сила и носеше тътена на вековете. Не бяха случайни тези неща на "Изгрева" и то - в присъствието на Великия Учител. Имаше една сестра Тереза Керемидчиева. Тя беше германка по народност, а беше оженена за българин от Македония.
към текста >>

3. 2_36 Чистотата на идеите

Ще ви сложа млеко от котела, което сега ще се стопли и заври." Боян Боев протестира и казва: "Кой ще чака този котел да заври!
Почукахме на портата, стопанката излезе и ни прие. Искахме от нея да се стоплим до огнището. Влязохме вътре. Стаята бе обикновена селска одая с глинен под, а в дъното имаше огнище-оджак и в него на веригата висеше един котел с мляко. Поискахме да ни стопли гореща вода, за да си направим чай, но за стопанката това излезе като обида и каза: "Ние можем да сме бедни, но не черпим гостите си с вода, ако и да е гореща. Ще ви сложа млеко от котела, което сега ще се стопли и заври." Боян Боев протестира и казва: "Кой ще чака този котел да заври! Сипи в по-малък съд от млекото и го стопли, че сме премръзнали." Тя отиде, взе един дълбок тиган, в който имаше спържа и сланина, изсипа го в една друга чиния. Взе един залък от хляба и с него избърса надве-натри тигана, като изсипа в него млякото и го загря на огнището. После затопленото мляко го изсипа в една голяма купа-чиния, постави я на средата на масата, сложи ни 5-6 дървени лъжици и каза: "Да ви е сладко! " Поглеждаме дълбоката купа с врялото мляко, а отгоре плуваха много тлъсти капки от мазнината на неизмития тиган. Брат Боян Боев като видя капките от мазнината, спря се, остави лъжицата на масата и погледна Учителя, какво ли ще каже.
към текста >>

4. 2_40 Заключената врата и стълбата пред лицето на Бога

Но когато ги запитвах дали това Учителят го е правил с физическото си тяло или с духовните си тела, те млъкваха.
Но е имало и такива случаи, при които Учителят даваше отговор на всички ни с някое свое действие. Ето един такъв пример: По онова време беше нашумял въпросът за така наречената материализация и дематериализация - дали човек може да пренася физическото си тяло на разстояние и дали може да минава с физическото си тяло през стени, дувари, планини, реки и морета. И всички вярвахме в това, а вярваме още и сега. А щом на "Изгрева", има Велик Учител и щом има и Велика Школа, значи и Той може да прави същото. За потвърждение на това се разказваха от възрастните приятели различни случаи, при които Учителят е присъствувал в едно и също време на няколко места. Но когато ги запитвах дали това Учителят го е правил с физическото си тяло или с духовните си тела, те млъкваха. При запитване повторно се установяваше, че е имало наглед много малки факти, които показват, че тяхното виждане е било в друго поле и че наистина са видели Учителя в едно и съшо време на различни места, но не с физическото Му тяло. До това се свеждаха нещата с някои примери и разкази. Но други твърдяха противното. И бяха категорични, че Учителят е присъствувал при тях с физическото си тяло. Пораждаше се голям спор с цели седмици.
към текста >>

5. 2_45 Електричеството на Изгрева и бунт на изгревяни

Дори се стигна дотам да упрекват Учителя, че в салона свети цяла нощ голяма крушка, както и онази крушка, на онзи стълб на поляната, че светела през нощта и събирала бръмбари, мухи и пеперуди и тези две крушки харчели целия ток на "Изгрева".
Направиха събрание и салонът се изпълни повече, отколкото за беседа на Учителя. Председател на събранието бе Тодор Стоименов. Вдигна се врява. Всеки говореше, че трябва общо да се плаща. Вдигаха се лозунги за "общ комунален живот" и се възмущаваха всички, че трябва да плащат. Дори се стигна дотам да упрекват Учителя, че в салона свети цяла нощ голяма крушка, както и онази крушка, на онзи стълб на поляната, че светела през нощта и събирала бръмбари, мухи и пеперуди и тези две крушки харчели целия ток на "Изгрева". И други неща изнесоха и пак упрекнаха Учителя. Брат Ангел съобщи, че сумата, която трябва да се плати, е 17 000 лева, а са събрани само 500-600. Всички слушат, но си правят оглушки - уж, че нищо не са чули. Това беше бунт срещу Школата на Учителя. Чист бунт.
към текста >>

6. 3_24 Еволюционна и инволюционна музика. Окултна музика

Питагор, Платон, Архит и други древни философи твърдели, че движението на Вселената и частично на небесните тела е устроено и става с участието на музиката, тъй като всичко, по думите им, е наредено от боговете, според изискването на хармонията.
Тернандър успокоил възникналия бунт на спартанците с лирата си. Таген от Крит, повикан от делфийския оракул, излекувал с музика спартанците. Той избавил Спарта от постигналия я мор. Хомер казва, че гърците с музиката си поставили край на появилата се между тях чума. Плутарх казва: "Първо и най-хубаво предназначение на музиката е тя да служи за израз на нашата признателност към боговете и да насажда в душите чистотата, мелодията и хармоничната цялост". Питагор, Платон, Архит и други древни философи твърдели, че движението на Вселената и частично на небесните тела е устроено и става с участието на музиката, тъй като всичко, по думите им, е наредено от боговете, според изискването на хармонията. Очертават се главно две гледища за музиката. Всъщност те не са строго разграничени. Едното гледище счита музиката за чисто тоново изкуство. Това изкуство зависи главно от развитието на човешкото ухо и ритмичното чувство, вложено в човешкия организъм. Развитието на музикално чувство и култура е вървяло по строго еволюционен път и води началото си от първобитните хора.
към текста >>

В египетските школи се говори за музиката, образувана от хармонията на небесните тела.
Всичко, създадено от Божествената ръка на Твореца, е музика. Символичен израз на тази музика е тоновото изкуство. Или тази музика включва в себе си тоновото изкуство. Това гледище за музиката не иде по обикновения еволюционен път. То е донесено по пътя на Божественото откровение от Великите духовни Учители на човечеството. В египетските школи се говори за музиката, образувана от хармонията на небесните тела. Според Платон, музиката и поезията на Орфей са извор на древна и дълбока мъдрост. В съзнанието на старите елини музиката има Божествен произход и чародейна сила. Платон препоръчва в учението си за идеалната държава, тя да бъде уредена според принципите на музиката. Второто гледище, което се очертава, е много по-дълбоко и обширно разбиране на музиката. То не отрича първото, но го включва в себе си, надхвърля далеч границите на това обикновено разбиране и ни разкрива безгранични възможности.
към текста >>

7. 3_25 Музиката на Светлината

Но бяха живи състояния, които бяха се загнездили у нас, живееха в нас, ползуваха се от нашите тела и от нашите услуги и чрез тези състояния старият свят се проявяваше у нас.
За вас тези неща може да са етапи, но да се превърнат в живот и този живот да се задвижи у вас и да се прояви - тогава нещата придобиват съвсем друго значение. Та в "Пътят на ученика" по време на Школата на Учителя понякога се срещахме с тези четири категории съзнание: с подсъзнанието, съзнанието, самосъзнанието и свръхсъзнанието. Знам, че за вас това са само думи. Но за да видите нещата от другата, вътрешната им страна, ще ви приведа един пример с Учителя. Понякога аз се сблъсквах с проявите на старозаветната епоха, която бе около нас в света и която влияеше и върху нас, като навлизаше в нас и се проявяваше в завист, в ревност, в ожесточение, в одумване, в озлобление и всички подобни прояви, като това бяха състояния, чужди на ученика. Но бяха живи състояния, които бяха се загнездили у нас, живееха в нас, ползуваха се от нашите тела и от нашите услуги и чрез тези състояния старият свят се проявяваше у нас. Понякога се окопитвахме и се спирахме да ги възприемем отвън. Но те живееха у нас, те кипяха като нови джибри за вино, кипяха и напираха да ни пръснат отвътре. При тези състояния, които бяха много мъчителни, ние се подпушвахме отвътре и търсехме помощ отвън, защото сами не можехме да се справим. Така аз веднъж съм потисната и вътрешно омъчнена. Отивам при Учителя, чукам на вратата Му и след като чух отговора Му отвътре, открехнах вратата и застанах на прага.
към текста >>

8. 3_32 Отворените уши и песните от невидимата школа

Но признавам, че не виждам други, освен физическите им тела, образи и лица.
Това беше едно съвсем друго звучене, това бяха песни от друга тоналност, по друг начин се разпространяваше звукът - като че ли обхващат и преминават през цялото пространство. Аз бях тогава школувана музикантка, не бях случайна любителка, за да мога да се излъжа. Но такова звучене не бях слушала и повече никога не се повтори като опитност, макар че минаха много години и аз навлязох много по-надълбоко, нашироко и надлъж в музиката на Учителя. Тези възторжени песни, излизащи от устата на пеещите сестри, за мен бяха необикновено преживяване. Гледам ги със собствените си очи, слушам ги с вътрешните си уши и разбирам, че те не пеят, а че други същества пеят чрез тях. Но признавам, че не виждам други, освен физическите им тела, образи и лица. Наблюдавам и виждам, че учениците от духовната Школа на Учителя бяха влезнали в тях и тези ученици от тази духовна Школа, невидима за нас - за нашите очи, пееха за Учителя чрез тях. Това отначало не бе ми много ясно, но по-късно го проумях, след като и аз имах някои опитности с онази вътрешна Школа на Учителя, с онази духовна Школа на Христа, която не бе на физическото поле. Тогава разбрахме, а по-късно се убедихме, когато имахме опитности с тази вътрешна Школа на Христа и на Учителя, че ние сме една мъничка проекция на големия живот, че сме една малка точица и рязка от онзи Всемирен живот, който обхващаше цялото Битие. Бяхме като малки прашинки - живи крачещи човеци, които имаха необикновената привилегия ла бъдат при нозете на Всемировия Учител. Тази привилегия не я осъзнавахме отначало.
към текста >>

9. 3_35 Не коригирай Божественото в песните на Учителя

И това всичко се виждаше от онези души, които бяха положили телата си по фронтовете на войната.
Сега разбрах какво означаваха веднъж изречените от Него думи: "Тук, на "Изгрева" няма повече условия да се поддържа връзка с Бога! " Това го каза след последната голяма бомбардировка на София на 10 януари 1944 година. На следващия ден с група приятели Той замина за Мърчаево, където престоя до октомври 1944 година. Сега разбрахте ли какво представляваше атмосферата на "Изгрева" и можеше ли при тия условия да се работи спокойно и творчески? Та тук беше Божественият Дух, тук беше онази Божествена Светлина и Виделина, която слизаше от Небето върху Учителя. И това всичко се виждаше от онези души, които бяха положили телата си по фронтовете на войната. Вие виждали ли сте през лятна нощ как се събират пеперудки и мухички около запалена лампа? Такава голяма запалена лампа - крушка от 500 вата - имаше поставена на един голям стълб, изправен в средата на поляната, където играехме Паневритмия. Една вечер Учителят посочи с бастун голямата лампа, на половин метър от която кръжаха като облак малки и големи пеперуди и мушички: "Така заминалите души виждат Божията Светлина и се насочват към нея и търсят светлина за душите си. Затуй сега на "Изгрева" се работи много трудно. Над нас са заминалите души от войната." А когато започнаха бомбардировките над София, обстановката се нажежи и този ад се пренесе от фронтовете над небето на София.
към текста >>

10. 3_43 Думите на Паневритмията - на Олга Славчева от Изгрева и на Асавита от Божествения свят

То ще има други тела - духовни тела.
"Истинската Паневритмия не е още дадена. Тя е горе на небето. Тя служи за идеал на човешката душа и човешкия дух. Чрез нея те се хармонизират със световете, които са над тях. Тя ще се свали, когато дойде другото човечество. То ще има други тела - духовни тела. С тези физически тела вие не можете да издържите на онази Паневритмия от Небето на връх Мусала. Нашата Паневритмия е Паневритмия на човешката душа и на човешкия дух, слезли на земята. А онази истинска Паневритмия е за човешкия дух и човешката душа, които са горе в Невидимия свят и търсят общение с Бога. Ние тук търсим общение с Бога с нашата Паневритмия, а онези горе търсят общение с Бога с тяхната Паневритмия. Когато човечеството се обедини в едно, когато човек стане пробудена душа и животворящ дух - тогава ще се свали истинската Паневритмия.
към текста >>

С тези физически тела вие не можете да издържите на онази Паневритмия от Небето на връх Мусала.
Тя е горе на небето. Тя служи за идеал на човешката душа и човешкия дух. Чрез нея те се хармонизират със световете, които са над тях. Тя ще се свали, когато дойде другото човечество. То ще има други тела - духовни тела. С тези физически тела вие не можете да издържите на онази Паневритмия от Небето на връх Мусала. Нашата Паневритмия е Паневритмия на човешката душа и на човешкия дух, слезли на земята. А онази истинска Паневритмия е за човешкия дух и човешката душа, които са горе в Невидимия свят и търсят общение с Бога. Ние тук търсим общение с Бога с нашата Паневритмия, а онези горе търсят общение с Бога с тяхната Паневритмия. Когато човечеството се обедини в едно, когато човек стане пробудена душа и животворящ дух - тогава ще се свали истинската Паневритмия. А дотогава ще изминат много лета, години, столетия и хилядолетия." "Ама Учителю, нашата Паневритмия ще има ли Слова както онази на връх Мусала?
към текста >>

Така се образуваха два кръга - единият кръг долу на поляната на "Изгрева", където ние - нашите тела - играехме, а другият кръг бе горе на небето - там душите ни се бяха подредили в кръг и играеха.
Беше нещо неописуемо. Виждах как мелодията, думите и движенията се сливаха в едно. За нашето поколение това бе голямо преживяване - беше небесно откровение за нашите души и досег с една истинска реалност - тази на Духовния свят. Когато играехме Паневритмията, братята и сестрите от нашето поколение, ние се пренасяхме в друг свят - света на човешките души. Долу ние крачехме и играехме, а горе душите ни се рееха в онзи, другия, небесния кръг на Паневритмията, горе в Невидимия свят. Така се образуваха два кръга - единият кръг долу на поляната на "Изгрева", където ние - нашите тела - играехме, а другият кръг бе горе на небето - там душите ни се бяха подредили в кръг и играеха. Не минаваше Паневритмия, когато сестрите да не споделяха с Учителя това свое преживяване от играта в двете "Паневритмии". Едната долу на земята, а другата горе на небето. Песните с думите на Олга Славчева съединяваха този кръг долу на поляната с онзи кръг горе на небето. Усещахме, чувствувахме как небето и земята са се съединили чрез нашите песни, как ние играем долу, а душите ни играят и танцуват също горе на небето. Това за нас бе общение на душите, бе съединение на човешките души, долу - с нашите тела и горе - с песните ни в Невидимия свят.
към текста >>

Това за нас бе общение на душите, бе съединение на човешките души, долу - с нашите тела и горе - с песните ни в Невидимия свят.
Така се образуваха два кръга - единият кръг долу на поляната на "Изгрева", където ние - нашите тела - играехме, а другият кръг бе горе на небето - там душите ни се бяха подредили в кръг и играеха. Не минаваше Паневритмия, когато сестрите да не споделяха с Учителя това свое преживяване от играта в двете "Паневритмии". Едната долу на земята, а другата горе на небето. Песните с думите на Олга Славчева съединяваха този кръг долу на поляната с онзи кръг горе на небето. Усещахме, чувствувахме как небето и земята са се съединили чрез нашите песни, как ние играем долу, а душите ни играят и танцуват също горе на небето. Това за нас бе общение на душите, бе съединение на човешките души, долу - с нашите тела и горе - с песните ни в Невидимия свят. Тази връзка, един път образувана в живия кръг на Паневритмията долу на земята и горе на небето, тази връзка остава вечна. Затова Паневритмията - със словата, движенията, мелодията и ритъма - е връзката между човешката душа и човешкия дух с човешкото тяло на земята и връзката на духовните ни тела със съществата горе в Невидимия свят. Този свят е свят на Мъдростта, където всичко е хармония, музика, чистота и Виделина. Словото на Учителя предхожда Виделината, музиката и хармонията, защото Словото на Учителя идва от Света на Истината, който е свят на Божествения Дух и Божествената Душа. Затова Паневритмията бе свещенодействие за нас на поляната на "Изгрева".
към текста >>

Затова Паневритмията - със словата, движенията, мелодията и ритъма - е връзката между човешката душа и човешкия дух с човешкото тяло на земята и връзката на духовните ни тела със съществата горе в Невидимия свят.
Едната долу на земята, а другата горе на небето. Песните с думите на Олга Славчева съединяваха този кръг долу на поляната с онзи кръг горе на небето. Усещахме, чувствувахме как небето и земята са се съединили чрез нашите песни, как ние играем долу, а душите ни играят и танцуват също горе на небето. Това за нас бе общение на душите, бе съединение на човешките души, долу - с нашите тела и горе - с песните ни в Невидимия свят. Тази връзка, един път образувана в живия кръг на Паневритмията долу на земята и горе на небето, тази връзка остава вечна. Затова Паневритмията - със словата, движенията, мелодията и ритъма - е връзката между човешката душа и човешкия дух с човешкото тяло на земята и връзката на духовните ни тела със съществата горе в Невидимия свят. Този свят е свят на Мъдростта, където всичко е хармония, музика, чистота и Виделина. Словото на Учителя предхожда Виделината, музиката и хармонията, защото Словото на Учителя идва от Света на Истината, който е свят на Божествения Дух и Божествената Душа. Затова Паневритмията бе свещенодействие за нас на поляната на "Изгрева". Тя бе посвещение на нашите души, които играеха горе в Невидимия свят и създаваха втория кръг на неръкотворната, истинската Паневритмията. Това за нас беше Паневритмията - свещенодействие и посвещение.
към текста >>

11. 3_50 Съзнанието на религиозния и на духовния човек

А те си похапваха - душите на умрелите влизаха в телата на живите и чрез тях изпитваха предишните свои любими състояния.
Тук беше нещо друго интересно. Мнозина знаеха от Словото Му мнението Му за тези неща и трябваше да се съобразяват. Но не се съобразяваха. Това бяха религиозни форми, останали от църквата, а тя ги беше приела преди това от траките, които казваха, че умрелите са живи и че душите на умрелите имат нужда от това, което са яли приживе - храна, питиета, лакомства. И те им ги носеха по гробовете, правеха помен за душите им и по този начин ги извикваха. А те си похапваха - душите на умрелите влизаха в телата на живите и чрез тях изпитваха предишните свои любими състояния. Та ето една форма религиозна, влезнала в църквата, а оттам тя искаше да влезне и в Школата на Учителя. След заминаването на Учителя, като тръгнаха да правят разни помени по братските салони - да ти се замае главата. Та питам аз: Това църква ли е? Това тракийско оброчище ли е или Школа на Бялото Братство? Аз питам и искам отговор от вас.
към текста >>

12. 3_58 Философията на йогите и Школата на Учителя

Така например, за обозначение на човешките тела бяха дадени съвсем други наименования.
А тя не беше малка за онези години. Те бяха се нагълтали и възприели една терминология от философията на йогите. Постепенно Учителят в Неговото Слово преведе и даде друго значение на тази терминология. При някои случаи Той остави същата терминология, но даде съвсем друго значение на тези думи. Това ново значение бе съобразно със знанията на Учителя и това, че те бяха подчинени на закони от еволюционния период на човечеството и на човешкото съзнание. Така например, за обозначение на човешките тела бяха дадени съвсем други наименования. Човек има физическо тяло, след това има чувствено, тоест астрално тяло, има и умствено - ментално - тяло. Учителят разгледа, показа че умственото тяло се подразделя на две нива - на низш ум и висш разум. След това следва причинно тяло, следва духовно тяло, тяло на Любовта, тяло на Мъдростта и тяло на Истината. Така че тези термини, които ще намерите в Словото на Учителя, имаха за задача да се прехвърли един мост между инволюционното знание и еволюционното знание от Словото на Учителя. Ще срещнете много думи като "карма"- "дихарма", като "нирвана", "будическо поле", "акашиеви записи" и още много неща, които бяха запаметени в умовете на първите приятели.
към текста >>

13. 3_59 Теософският конгрес и търсенето на Христа

А че Учителите съществуват, в това няма и съмнение, но те не се намират на земята във физически тела, а са в етерни тела.
Днес Христовото Учение, Христос и Бог се излива чрез Словото на Всемировия Учител." Братът се сконфузил, но си запазва книгата като скъп спомен от този ден. Друг приятел взима една книга, където са нарисувани като идеални образи портретите на така наречените Велики Хималайски Учители. Отива, поднася ги на Учителя и казва: "Учителю, вижте какво има тук." Учителят поглежда и казва: "Тук няма нищо. Тук не виждам нищо. А това, което показвате, такива ще бъдат човеците след 2 000 години, но само при условие, че вървят по пътя на Бога и изпълняват Словото на Всемировия Учител." Сега разбрахте ли, че всички писания за Великите Хималайски Учители, които са в плът, са една човешка измислица. А че Учителите съществуват, в това няма и съмнение, но те не се намират на земята във физически тела, а са в етерни тела. И над всички тях, на върха на тази пирамида, стои Всемировият Учител, който бе тук на "Изгрева" в плът и кръв и комуто ние целувахме ръка. Минаха много години и Софрони Ников, който бе председател на теософското общество в България и който бе присъствувал на този конгрес през 1932 години, при едно посещение в Айтос бе споделил онова изказване, което цитирах, с брат Георги Куртев. А брат Куртев го разказваше на всички останали. Но Софрони Ников не се поучи от доблестта на Кришнамурти. След като дойде в България трябваше да го отпечата в многобройните си издания, за да каже истината.
към текста >>

14. 3_68 Самозванецът

През 1956 година французите на Михаил дойдоха тук в София с неговата секретарка Стела и поискаха да им отстъпим правото за печат.
Така седят нещата. По-късно те искаха ние да им прехвърлим правото за издаване на беседи. Ние поставихме условие, че всички преведени от български на френски беседи, ще минават през наша редакция. Наши братя и сестри, които знаят френски, ще проверяват дали Словото на Учителя се превежда по оригинала или имитаторът Михаил променя и изопачава нещата така, както той си знае. Те смятаха това за обида, а ние се хванахме за коремите от смях, защото го познавахме. През 1956 година французите на Михаил дойдоха тук в София с неговата секретарка Стела и поискаха да им отстъпим правото за печат. Отначало Боян Боев, Борис Николов и останалите се съгласиха. Но аз скочих, направих скандал и им извадих всички оригинали и изказвания на Учителя за него. Бяха още живи старите приятели, които го познаваха много добре и имаха лични писма от Учителя и нареждане да го изолират от братската работа, понеже е представител на чуждата й Черна ложа. Накрая тук се прие едно решение от Братския съвет, при което, ако той искаше, можеше да издава беседите на френски, но без да му продаваме авторското право и с едно условие - преводът да бъде по оригинала и ако се измени, ще го дадем под съд. Това се сметна за обида от тяхна страна, а ние го приехме като идеално разрешение, защото знаехме с кого си имаме работа.
към текста >>

15. 3_76 Болшевиките и Всемировият Учител

Една вечер Учителят излязъл пред хотела, застанал по средата на двора, вдигнал глава и се загледал към Небето.
Намираше се в хотел "Лондон", на последния етаж. Ежедневно го посещаваха приятели. Една млада сестра, казваше се Елена Казанлъклиева, беше поела грижата да Му почиства стаята и да се грижи за бита Му. Тя бе виждала, че в поведението на Учителя има нещо необикновено и нещо тайнствено. Затова решила да Го наблюдава скришом, за да види какво прави Той през свободното Си време. Една вечер Учителят излязъл пред хотела, застанал по средата на двора, вдигнал глава и се загледал към Небето. Била тиха, лятна, звездна вечер. Небето било чисто, а звездите блещукали, като че ли са запалени свещи и някой ги е закачил на този небесен олтар. Елена Казанлъклиева решила да провери какво прави Учителят на двора в тази звездна нощ и тайно Го наблюдавала през открехнатата външна врата на хотела. Учителят стоял на двора с вдигната нагоре глава и разглеждал звездното Небе. Бил обърнат с гръб към онази врата, зад която се скривала Елена Казанлъклиева.
към текста >>

Елена Казанлъклиева решила да провери какво прави Учителят на двора в тази звездна нощ и тайно Го наблюдавала през открехнатата външна врата на хотела.
Тя бе виждала, че в поведението на Учителя има нещо необикновено и нещо тайнствено. Затова решила да Го наблюдава скришом, за да види какво прави Той през свободното Си време. Една вечер Учителят излязъл пред хотела, застанал по средата на двора, вдигнал глава и се загледал към Небето. Била тиха, лятна, звездна вечер. Небето било чисто, а звездите блещукали, като че ли са запалени свещи и някой ги е закачил на този небесен олтар. Елена Казанлъклиева решила да провери какво прави Учителят на двора в тази звездна нощ и тайно Го наблюдавала през открехнатата външна врата на хотела. Учителят стоял на двора с вдигната нагоре глава и разглеждал звездното Небе. Бил обърнат с гръб към онази врата, зад която се скривала Елена Казанлъклиева. Както е бил с гръб към нея, по едно време тя чува гласът Му: "Еленке, ела тук при Мене! " Тя се стресва, след това се уплашва,че Учителят е открил по някакъв Негов начин, че тя Го наблюдава скришно. Тя стои и се чуди какво да прави.
към текста >>

" Учителят сваля ръце след малко, сваля поглед от Небето, обръща се към Елена и казва: "А сега е време да се приберем и да оставим Силите Господни да изпълнят Волята на Великия Учител и на Бога." Прибират се в хотела.
Сега внимавай какво ще кажа. Вдигни главата си и ме гледай." Елена си вдига главата и поглежда Учителя. Учителят стои пред нея, главата Му е вдигната нагоре, а очите Му са отправени към звездите. Той леко вдига ръцете Си до височината на гърдите Си с длани, вдигнати към Небето. След малко се чуват думите Му: "Реших да пусна болшевиките на земята! " Учителят сваля ръце след малко, сваля поглед от Небето, обръща се към Елена и казва: "А сега е време да се приберем и да оставим Силите Господни да изпълнят Волята на Великия Учител и на Бога." Прибират се в хотела. След някое време научаваме от вестниците, че след като в Русия е извършена февруарската революция, на 24 октомври 1917 година, чрез въстание, болшевиките са дошли на власт. Елена това го беше казала на първите приятели. А по-късно го разказваше при някои специални разговори и на нас. На събора през 1919 година в Търново, Учителят каза: "Онези велики народи, които сега разрешават важни въпроси, ако не се подчинят на Божията Воля, ще станат по-малки от българския народ - ще бъдат наказани. Онези, които паднат морално, ще изостанат с хиляди години.
към текста >>

16. 4_07 Ученици - музиканти в Школата на Учителя

МАРИЯ ЗЛАТЕВА

Или пък говореше за оня, външният огън, който бележи влизането на човечеството в една нова епоха, когато ще то остави физическата дреха на сегашните си човешки тела и ще влезне в Новото човечество с Духовното си тяло.
При една екскурзия до Витоша, когато бяхме към сипеите, Учителят се обърна към мен и ми каза: "Сега предстои заминаване от огън. Преди потопът беше от вода, а сега - от огън." Тези думи на Учителя останаха загадка за мен. За кой огън Учителят говореше? Дали за този огън, през който ние всеки ден преминавахме, този вътрешен огън, който ни изгаряше всеки ден, за да ни пречисти? Защото в Духовния свят човек може да влезе само с Чистота в мисли, чувства и дела. Или пък говореше за оня, външният огън, който бележи влизането на човечеството в една нова епоха, когато ще то остави физическата дреха на сегашните си човешки тела и ще влезне в Новото човечество с Духовното си тяло. Ето това е една загадка за мен. А вие, следващите поколения, които четете Словото на Учителя, проучвате го и живеете по него, ще може да разрешите тая загадка. При друг случай Учителят бе казал, че от Невидимия свят всякога ни гледат и следят за всичко, което правим. Нашите мисли, нашите чувства, нашите постъпки за тях са физическата почва, която те орат със своите рала и посаждат идеите на Новото Човечество. Както човек посажда семената в почвата и се старае да възрасте всичко това в плод, като резултат на неговия труд, така и Невидимият свят работи в нас и използува средата на нашия ум, на нашите чувства и постъпки, за да посее и отхрани семена на Високия Идеал за идното човечество.
към текста >>

17. 5_08 Паневритмията на слънцето за Изгрева

За обикновеното гражданство това не бе благоприлично, разни балерини да си показват голите тела.
Понякога аз и Мария Тодорова вземахме билети и водехме Учителя на концерт. Веднъж взехме билети за балет и Го поканихме. Тогава идваха много добри чужди състави. Отново седяхме на балкона, на първия ред и наблюдавахме. В онези години да се гледа балет не бе нещо обичайно - това си го позволяваше само аристокрацията. За обикновеното гражданство това не бе благоприлично, разни балерини да си показват голите тела. А за тукашните окултисти да не говорим - те смятаха, че голотата е свещена и не трябва да се показва. Но когато ние заведохме Учителя на балет, Той прие нещата естествено. След балета ние Го запитахме за много неща. Той така естествено ни каза някои неща и направи някои забележки за балета, че за нас бариерата за голото женско тяло падна. Отвори се друг свят на хармония на съчетание от музика и движения, търсещи да се изявят в единство.
към текста >>

18. 5_42 Британската империя и германския парен котел

За крал бе избран брат му и той доживя да види как се пръсна германският котел, а след това как от същата пара на котела се пръсна и Британската империя.
Едуард VIII се ожени за американката. Той бе посрещнат в Америка като герой, че се е отказал от кралството на Британската империя заради една обикновена жена и то американка. Беше пример за рицар в любовта и човек с мъжество и доблест. Но това е така, защото той защити с живота си думите, предадени от Учителя. И прекара един щастлив живот с тази жена. За крал бе избран брат му и той доживя да види как се пръсна германският котел, а след това как от същата пара на котела се пръсна и Британската империя. Аз лично отидох при Учителя, след като Той изпрати Лулчев до цар Борис и до Едуард VIII. Той ми извади една Библия, изядена от молците, цялата на дупки и каза: "От Англия ще остане същото." След години, след като започна войната, когато английските самолети започнаха да бомбардират София, аз бях пак при Учителя. Той отново извади оная голяма Библия, която през тия години беше вече проядена от кора до кора от молците и ми каза: "С Британската империя ще стане същото! " Доживях да видя изпълнението на думите на Учителя след 1945 година. Така и стана.
към текста >>

19. 5_50 Отклонението

Михаил изпрати своята секретарка Стела на гости с една делегация.
Но там той се сблъска с Михаил, много добре разбра какъв е, но не направи нищо, а парите се похарчиха. Освен това, тук наши доброжелатели му помогнаха със съвети да не издава книгата. Когато се върна отново в София, той дойде лично да се извини пред мене и заяви, че ще се коригира. Но беше вече късно, защото беше изпуснал времето и условията, за издаването на книгата. После ние я издадохме чрез други приятели. Михаил изпрати своята секретарка Стела на гости с една делегация. Пристигнаха и ги посрещнахме добре. Уредих да тръгнат на обиколка по Братствата в провинцията. Отличен прием. Но като се върнаха отново в София, за втори път поставиха въпроса да се даде на Михаил пълномощно с право за печат на беседите на Учителя. Ние бяхме твърди и не се съгласихме.
към текста >>

20. 5_53 Учителят е болен

Имаше много заблуждения между нас, дошли с окултната литература от Изтока и Запада, че Великите Учители живеят вечно, с вечни физически тела на земята.
"Учителят е болен" Преминахме цели двадесет и две години години в Школата на "Изгрева" с Учителя. Когато дойдохме, бяхме млади. След двадесет и две години бяхме на Неговата възраст. А Той беше отхвърлил още толкова човешки земни години. Ние бяхме четиридесет и пет - петдесет годишни, а Учителят бе достигнал до осемдесет години. Имаше много заблуждения между нас, дошли с окултната литература от Изтока и Запада, че Великите Учители живеят вечно, с вечни физически тела на земята. А тук при нас на "Изгрева" Учителят старееше по тяло заедно с нас. Какво можехме да кажем на западните и на източните окултисти и на техните привърженици в София и на "Изгрева"? За тях ние бяхме нищо. Нашият Учител за тях не бе истински Велик Учител. Ние преживяхме Школата на Учителя, ние знаехме Кой е Той, откъде е дошъл и за какво е дошъл.
към текста >>

21. 6_04 Мория и Кут Хуми

НИКОЛАЙ ДОЙНОВ

Казваха, че живеели някъде в Хималаите, но не казваха къде, както не се поясняваше дали тези Учители са във физически тела или в някакви други тела, за каквито те тъй много говореха в своята литература.
В човечеството след това се събуди подтикът за търсене на смисъла в порядките на този свят, жаждата към нови идеи, нови мисли, които като резултат да дойдат до едно по-ново и по-съвършено човешко общество. Всичко това създаде условия за раждането на ред идейни течения, които бързо намираха почва в жадния за нещо по-ново и по-съвършено човешки ум. Едно от тях беше и теософското движение, което водеше своето начало от Индия. То намери добра почва у нас и неговите последователи пълнеха страната ни с преводна и оригинална литература, в която се излагаха идеите и схващанията на това движение. Между другото те прекарваха мисълта, че учението се ръководи и вдъхновява от двамата Велики Учители с надчовешки качества, имената на които бяха Мория и Кут Хуми. Казваха, че живеели някъде в Хималаите, но не казваха къде, както не се поясняваше дали тези Учители са във физически тела или в някакви други тела, за каквито те тъй много говореха в своята литература. Пишеха и говореха за тела, които могат да се видят само от избраници. Образите на тези Учители бяха отпечатани на картички с обикновен пощенски формат и се разпространяваха от последователите им в България. От гледище на естетиката, образите бяха безупречни, красиви. От френологично гледище бяха напълно издържани, отговарящи на образи, имащи наистина високи качества. Беше много приятно да ги гледа човек.
към текста >>

Пишеха и говореха за тела, които могат да се видят само от избраници.
Всичко това създаде условия за раждането на ред идейни течения, които бързо намираха почва в жадния за нещо по-ново и по-съвършено човешки ум. Едно от тях беше и теософското движение, което водеше своето начало от Индия. То намери добра почва у нас и неговите последователи пълнеха страната ни с преводна и оригинална литература, в която се излагаха идеите и схващанията на това движение. Между другото те прекарваха мисълта, че учението се ръководи и вдъхновява от двамата Велики Учители с надчовешки качества, имената на които бяха Мория и Кут Хуми. Казваха, че живеели някъде в Хималаите, но не казваха къде, както не се поясняваше дали тези Учители са във физически тела или в някакви други тела, за каквито те тъй много говореха в своята литература. Пишеха и говореха за тела, които могат да се видят само от избраници. Образите на тези Учители бяха отпечатани на картички с обикновен пощенски формат и се разпространяваха от последователите им в България. От гледище на естетиката, образите бяха безупречни, красиви. От френологично гледище бяха напълно издържани, отговарящи на образи, имащи наистина високи качества. Беше много приятно да ги гледа човек. Освен това, онзи, който ги бе нарисувал - известният и талантлив художник Николай Рьорих - с много тънък усет, с разбиране за съвършенство и с рядко умение беше изобразил тези два човешки образа.
към текста >>

22. 6_03 Паневритмията на Учителя и българският народ

НИКОЛАЙ ДОЙНОВ

Едни от тях са настанени и в училището, където е работела Милка.
"На мене - поясни ми Милка в разговора, който имахме с нея - задачата ми се видя доста сложна за практическо осъществяване". И както разбирам, започва един период от нейна страна на колеблива и плаха нерешителност, както и протакане за осъществяването на това Велико и Красиво Дело. Едно ново събитие, според нея, също донесло усложнение. В първата половина на месец март 1942 година, Видин и Видинско са потопени от едно катастрофално наводнение на Дунава, при което са разрушени много сгради и се наложи голяма евакуация на тамошното население. По-голямата част от тях идват като бежанци в град София. Едни от тях са настанени и в училището, където е работела Милка. А децата от училището били разпръснати по други училища. "Мен като учителка и моите деца бяхме изпратени в училището "Константин Фотинов". Там, като гостенка, намерих за неудобно и нямах смелостта да искам от директора на училището да ми разреши да играя сутрин Паневритмията с децата от цялото училище. От своя страна, не се сетих, че упражненията може да ги проведа и с моите ученици. Пък, от друга страна, въздържанието ми беше и за това, че моите ученици бяха шестгодишни, а пък аз исках да направя опит и с по-големите - от прогимназията, дори и с гимназистите.
към текста >>

23. 91. ЗАДАЧИ В ШКОЛАТА

Ако искате да влезете в новия живот, трябва да си приготвите съвършени тела - духовни тела.
През целия ден да сте реално в рая! В този ден ще познаете какво нещо е възкресението! В такъв ден всички нисши същества си събират партушините и се отдалечават от тебе и те заобикалят само ангели, светии. Само те се движат около тебе. През този ден, ако направите задачата хубаво, вие не ще бъдете на земята. Ако искате да влезете в новия живот, трябва да си приготвите съвършени тела - духовни тела. Един ден на месеца да мислите защо Господ ви е направил краката, ръцете, ушите, очите, носа, главата, защо ви е дал това тяло. Целия ден да размишлявате и да сте във връзка с цялото Битие. И вечерта да благодарите на Бога, че сте се удостоили да бъдете на земята! Един ден на месеца да благодариш на Бога, че ни е надарил с хиляди дарби. Тогава да се сбъдне стиха: „Всичко, което се случва с тия, които любят Бога, Бог го превръща за тяхно добро." Та всичко, което се случва с нас Бог да го превърне в наше добро.
към текста >>

24. 127. КАК СПАСИХ ЦИГУЛКАТА НА УЧИТЕЛЯ

След това отлепих цетела на оригиналната цигулка и я залепих-върху онази цигулка, която замених и която седеше вече в калъфа.
По настояване на Тодор Стоименов бе включена и Люба Иванова, съпруга на Манол Иванов от Варна, която бе един пакостлив дух и с която имахме много неприятности. За това бе виновен Тодор Стоименов. И трите имаха ключове - три броя ключове. Един ден взех ключа, който бе в Мария Тодорова, намерих една хубава цигулка, обвих я в плат, отидох в Горницата и отворих калъфа с цигулката на Учителя. Взех оригиналната цигулка на Учителя, която бе тип „Гуарниери", а в калъфа сложих хубавата цигулка, която носех. След това отлепих цетела на оригиналната цигулка и я залепих-върху онази цигулка, която замених и която седеше вече в калъфа. Така аз подмених оригиналната цигулка с една друга хубава цигулка. Това за мен бе един голям успех, защото на никого не му направи впечатление, другите не познаваха оригиналната цигулка на Учителя и не бяха свирили на нея. Аз я прибрах при себе си и след това я предадох на Петър Филипов да я съхранява и той я укри при своя рожден брат Ною Филипов. Така тя стоя около 25 години при него. Ною след като я получи я предаде да се съхранява при ръководителя Йордан Новаков от гр. Русе.
към текста >>

25. 146. СЛАВИ КАМБУРОВ-СПИРИТИСТ И ХВЪРЧАЩИТЕ ПТИЦИ

Ръцете им се прибрали, спуснали са се към телата им, защото били разперени през цялото време наподобяващи крила на птици.
Видяли се в чудо. Тогава онези, които били извън веригата, които само са наблюдавали и не били обсебени от духовете се сещат, че Учителя е в гр. Казанлък в този ден и е бил отседнал в домът на брат Дуков. Тичат при Него, разказват уплашено какво им се е случило, а Той казал: „Да прочетат молитвата „Отче наш". Занесли съобщението, започнали да четат всички на глас „Отче наш" и полека, лека се освободили. Ръцете им се прибрали, спуснали са се към телата им, защото били разперени през цялото време наподобяващи крила на птици. Това ги освободило. Няколко дни ги боляли ръцете и не са могли да хванат никаква работа. Този случай бе забавен за разказване. Но ако не беше Учителят можеше да завърши и трагично, защото можеха мнозина от тях да се повредят психически, а други да си заминат от този свят. Сега вижте какъв е въпроса.
към текста >>

26. 150. СПИРИТИЗМЪТ НА ПЪРВИТЕ УЧЕНИЦИ ОТ ШКОЛАТА. ПИСМО НА УЧИТЕЛЯ ДО НИКОЛА ВАТЕВ

Ще знаете, че и духовете са като вас, но са с по-фини тела.
Там ще се упоиш и заспиш и като се събудиш ще се чудиш где се намираш. Те започват добре, свършват зле. За да не се оплетеш ще държиш съзнанието си будно да не заспиш. Тогава по-добре да не се занимаваме с духовния свят, казвате вие. Ще се занимавате, но ще бъдете разумни. Ще знаете, че и духовете са като вас, но са с по-фини тела. Те разполагат с повече възможности от тия, с които вие разполагате. Като се отекчат от нещо, те започват да се занимават с хората на земята, шегуват се с тях, разказват им различни измислици, подиграват се с тях. Един познат ми разказваше своя опитност как един дух се подигнал с него. Това се случило в Плевен. Един дух му нашепнал: „Вземи довечера една свещ и едно огледало.
към текста >>

27. 161. ОГНЕНАТА ПЕЩ В ОБЩЕСТВЕНАТА БЕЗОПАСНОСТ

Вие как смятате, работела ли е пак огнената пещ?
когато тази пещ работеше и изгаряше избити противници на властта. След 9.IX. 1944 г., след като дойдоха комунистите на власт, те се настаниха вътре в нея и там беше тяхната милиция и бе обозначена службата като Държавна сигурност. Та в нея всички, които бяха вършили преди това беззакония и издевателства бяха вкарани в същата сграда, за да отговарят. А.дали тази пещ работеше тогава, това знаят само комунистите по онова време. Вие как смятате, работела ли е пак огнената пещ? Ето тези съвпадения са много чудни, защото там е Лъвовият мост и пред Обществената безопасност са клекнали два големи лъва изваяни от бронз, които пазят града. Тогава по това време там е бил входа на град София. Днес още съществуват както сградата, така и лъвовете. Те още изпълняват онова, за което са били построени. Да пазят града и държавата.
към текста >>

28. 166. МЕТЕРЕОЛОГЪТ ИГНАТ KOTAPOB и ВЪЗДУШНАТА ТРЕВОГА

През нощта спускаха чрез парашути осветителни тела, които осветяваха всичко под тях и самолетите спокойно бомбардираха набелязаните цели.
гражданската отбрана на града бе наредила на всички софиянци да затъмнят прозорците си с черна хартия, за да не се вижда пролука на светлинка като смятаха, че самолетите няма да открият своите цели за бомбардировки. По време на въздушна тревога, която се даваше под команда се включваха всички сирени на града. Наставаше зловещ вой от сирени. Страх и паника. След известно време се чуваше бученето на самолетите, които бомбардираха и през деня и през нощта. През нощта спускаха чрез парашути осветителни тела, които осветяваха всичко под тях и самолетите спокойно бомбардираха набелязаните цели. Така че затъмнените прозорци на софиянци и задължителното изключване на електрическото осветление, както и изгасването на всички газови лампи и свещи не можеха да попречат на бомбардировките. Игнат Котаров работи на Черни връх като наблюдател. На всеки шест часа той отива при метериологичната клетка, отваря я и в един дневник вписва данните за метериологичната обстановка на Черни Връх. След това по телефона съобщава на метериолотичната служба в София данните от своите измервания. А те са необходими на противовъздушната отбрана в София, която следеше какво е времето, защото при лошо време самолетите не бомбардираха понеже те се придвижваха от своите бази в Гърция на едно голямо разстояние.
към текста >>

29. 169. СВРЪХСЪЗНАНИЕТО

" Учителят отговаря: „Луната също е населена със същества, които живеят под лунната повърхност, но те са в други тела, етерни тела и с просто око и с телескоп не могат да се видят.
След това Той го нагласява и фокусира и обяснил на какво трябва да се обърне внимание. Един след друг братя и сестри минават покрай телескопа, гледат през окуляра му и след това всеки се отмества, за да даде ред на следващия. Някои задават допълнително въпроси на Учителя и Той отговаря. Това е предметно учение на Учителя към учениците, за да им даде нагледно урок, че светът и човечеството не се побира само в нашата планета земя, че той продължава и на другите планети. Една сестра пита: „Учителю, има ли и лунни жители там горе на това мощно светило - месечината? " Учителят отговаря: „Луната също е населена със същества, които живеят под лунната повърхност, но те са в други тела, етерни тела и с просто око и с телескоп не могат да се видят. За тяхно виждане са необходими други сетива, които вие нямате засега. Ще ги имате в една друга епоха, при едно друго човечество". Брат Димитър Чернев е пред телескопа и гледа. Изправя се, а до него Учителя и му казва: „Видя ли нещо? Чакай да фокусирам, защото вероятно лещите са се разместили".
към текста >>

30. 174. СБОГУВАНЕ

Ето ви един пример как Учителят не живее само в едно човешко тяло на земята, а едновременно живее в няколко тела, а може да живее с тези тела в различни страни и между различни народи.
Всички стоят долу на двора при стълбите и Го чакат да слезне по стъпалата както е правил това много пъти. А сега изведнъж се явява отзад и им отваря вратата на приемната. Всички стоят зяпнали нагоре и не видяха Учителя да слиза по стълбите. Той ги приема и казва: „В Дома на Отца Моего много жилища има! " Всички се изреждат, целуват Му ръка и така се сбогуват с Учителя. Ето ви един пример как Учителят не живее само в едно човешко тяло на земята, а едновременно живее в няколко тела, а може да живее с тези тела в различни страни и между различни народи. Човек е свързан с цялото Битие. А Учителят управлява това Битие.
към текста >>

31. 191. ЗАЩО УЧИТЕЛЯТ ОТИДЕ В С. МЪРЧАЕВО

Самолетите пускаха от въздуха парашути, на които бяха закачени осветителни тела и осветяваха Софийското небе и градът под него.
Градът бе опустошен и опожарен. Учителят често прекарваше тези тревожни дни и нощи у нас в малката ни къщичка. Той идваше тук, предоставяхме Му стаичка с легло, печката винаги гореше с дърва. Когато имаше въздушно нападение Учителят никога не излизаше и не поглеждаше нагоре към небето самолетите. Но при едно от големите нападения бяха запалени погребите на София, военните складове на София към IV километър, гледката беше ужасяваща. Самолетите пускаха от въздуха парашути, на които бяха закачени осветителни тела и осветяваха Софийското небе и градът под него. Едни самолети пускаха парашути с изкуствено осветление, а други след тях летяха и бомбардираха там, където тези лампиони осветяваха къщите на града. Учителят, който до тогава не излизаше при нощните бомбардировки, тогава излезе и ги гледа дълго време. Учителят гледаше нагоре към небето, слушаше взривовете и видя пожарите. Беше крайно огорчен от това, което вършеха хората. Не говори почти нищо.
към текста >>

32. 196. БИВОЛСКО МЛЯКО ЗА УЧИТЕЛЯ

Клиентелата му се разрастна.
Така млякото беше много вкусно и Учителят го харесваше. А сега ще чуете най-интересното за биволското мляко на бай Иван. Този бай Иван до края ни даваше неразредено биволско мляко. Чрез нас дойдоха при него и други, които искаха от млякото му. Отели му се и втора биволица. Клиентелата му се разрастна. Започна да печели хубави пари и пръв той си построи в Симеоново голяма, хубава къща. Парите дойдоха от продажбата на биволското мляко. Това бе благословението, което се изсипа върху домът му заради честността му. Беше урок за нас и беше непонятно за селяните, защо толкова хора търсят само неговото мляко, а подминават другите биволици. Та и от биволица до биволица има разлика.
към текста >>

33. 3. МОЖЕШ ЛИ ДА СТАНЕШ?

Чувствува се раздвоена, като че има две глави, две лица, две тела.
3. МОЖЕШ ЛИ ДА СТАНЕШ? Една сестра се разболява непосредствено след един от Търновските събори в Търново. Разболява се внезапно и тежко от странна болест. Чувствува се раздвоена, като че има две глави, две лица, две тела. Като че е тя и като че не е тя. Туй състояние тъй я обезсилва, че тя не може да ходи и ляга на легло. Изчерпването е толкова силно, че не може даже да говори. В един момент, когато й е най-тежко и си мисли какво да прави, чува в себе си глас, който й казва: „Е, пък умри, умри." Тя чува, че при туй положение, в което се намира друго не й остава, освен да умре. В това време на прозорчето на стаичката й се подава Учителят и я запитва: „Какво ти е?
към текста >>

34. 116. СРЕБЪРНАТА МОНЕТА

Разбира, че е забравил парите си в хотела в другите си дрехи.
Брат Тодор Абаджиев също посетил едно тяхно събрание във Варна и вижда на крайната скамейка, най-отзад млад човек, красив. Направил му такова хубаво впечатление, че поискал от пастора да го запознае с него. Пасторът го представил: „Г-н Дънов". Брат Абаджиев го поканва на обед. Тръгват към гостилницата, но брат Абаджиев изтръпва. Разбира, че е забравил парите си в хотела в другите си дрехи. Толкова се притеснява, че не знае какво да прави. Да остави Учителя, да изтича до хотела, неудобно, да заложи нещо в гостилницата, неприлично. От притеснение чак се изпотява. Пот студена избива на челото му. В туй време както вървят Учителят вижда една сребърна петолевка на пътя и казва на брат Абаджиев: „Вземи я, това е за нашият обед." Навежда се, взима я, изправя се, а в очите му сълзи от умиление, че е прескочил срама от необикновеното положение, в което сам е изпаднал.
към текста >>

Да остави Учителя, да изтича до хотела, неудобно, да заложи нещо в гостилницата, неприлично.
Пасторът го представил: „Г-н Дънов". Брат Абаджиев го поканва на обед. Тръгват към гостилницата, но брат Абаджиев изтръпва. Разбира, че е забравил парите си в хотела в другите си дрехи. Толкова се притеснява, че не знае какво да прави. Да остави Учителя, да изтича до хотела, неудобно, да заложи нещо в гостилницата, неприлично. От притеснение чак се изпотява. Пот студена избива на челото му. В туй време както вървят Учителят вижда една сребърна петолевка на пътя и казва на брат Абаджиев: „Вземи я, това е за нашият обед." Навежда се, взима я, изправя се, а в очите му сълзи от умиление, че е прескочил срама от необикновеното положение, в което сам е изпаднал. Поръчва обяд и монетата точно заплаща сметката. Всичко е изчислено от точно по-точно.
към текста >>

35. 36. ГЕОРГИ КУРТЕВ

Аз направих след голямо умуване един котел от хума, така че да не се изпуща водата от него, закрепих го отстрана с големи камъни, а отвътре наредих речни камъчета едно до друго и за една нощ се напълни водата в котела и излезна нагоре и премина в чучура.
Извика ме и аз му показах как се каптира извор и открих, че тази вода идва от върха и че тя е радиоактивна вода. Тя минава през жълта уранова руда - така нареченият минерал „торбулит", която е най-хубавата уранова руда. Та аз я каптирах. Но водата бе по-ниско и не можеше да се вдигне нивото й, за да се направи чучурче и да потече. Нали тя имаше едно и също ниво и при суша и при дъжд! Аз направих след голямо умуване един котел от хума, така че да не се изпуща водата от него, закрепих го отстрана с големи камъни, а отвътре наредих речни камъчета едно до друго и за една нощ се напълни водата в котела и излезна нагоре и премина в чучура. Когато дойде водата на нивото горе и тръгна по чучура, аз сложих отново хума така, че като тече да не може да се смесва с друга вода. Потече и ползваше приятелите и населението над двадесет години. Но решиха да правят баня и с взрив разбиваха камъни на върха и от детонацията се разместиха земните пластове и водата се загуби. Георги Куртев изпращаше така наречената „чортленска вода" на Учителя в една стомна, а по-късно в дамаджана. Когато тръгваше някой от Айтос за София, по него се изпращаше дамаджана вода за Учителя.
към текста >>

36. 38. ГЕОРГИ КУРТЕВ И ФАЙТОНА НА МУСТАФА

Брат Георги заедно с няколко човека са имали малка спиритическа група в Айтос, която е работела с медиуми.
Попът млъкна, кръчмарят се загуби, а воденичарят благодареше, че водата му се е увеличила. А тези трима бунтуваха селото и воюваха срещу нас и Братството. Но чешмата стана, водата потече и утоли жаждата на всяка жива твар в селото. Било човеци, било добитък, а и враговете започнаха да пият от тази вода и утоляваха жаждата си. Как се запознава Георги Куртев с Учителя? Брат Георги заедно с няколко човека са имали малка спиритическа група в Айтос, която е работела с медиуми. Невидимият свят се изявява чрез някой чувствителен човек, наречен медиум и чрез него говорят заминали хора, отдавна погребани и съобщават разни неща на тези, които слушат. Слушат и записват и след това умуват и разказват какви чудеса има по света. През 1920 г. Учителят отива на „Сините камъни" в Сливен при извора „Куш-бунар". Там прекарват около 20 човека с него на лагер направен тогава от палатки.
към текста >>

37. 48. ПОСЛЕДНОТО ЗАВЕЩАНИЕ

Милиони тела загинаха по бойните полета.
48. ПОСЛЕДНОТО ЗАВЕЩАНИЕ Учителят е болен и е на легло. Методи се приближава към Него и Го запитва, защото вижда колко е лошо положението Му: „Учителю, ще останете ли на земята? " Той кимва отрицателно с глава. След малко казва на Методи: „Телото не е важно. Милиони тела загинаха по бойните полета. Духът е важен." На следващия ден Методи е пак при леглото Му. Той отново търси отговор от Учителя. Чува думите Му: „Аз съм си свършил работата на земята, за която съм дошъл и ще си отида. Но вас, духовете ще заключа всички тук на земята, но да не се огранича, ще оставя ключовете и който си свърши работата ще си отключи сам и ще дойде при Мене." На третия ден Методи е пак при леглото на Учителя. Чува думите Му: „Какво са Бетовен, Исус или Дънов?
към текста >>

38. 67. НЕРАЗУМНОТО ОБЕЩАНИЕ НА ГЕОРГИ ТОМАЛЕВСКИ

Щом курника е разграден, кучето го няма и стопанина спи, то Кума Лисагце се оближе и ще се облажи с гласовития петел." Сестрата си тръгва и разправя надлъж и нашир за петела и за Кума Лисана.
Те са обезпокоени много. Как така да изчезне един такъв симпатичен брат и някоя външна госпожица да го награби. Първата привилегия е тяхна, нали са в един Младежки Окултен Клас. Учителят се усмихва и казва: „Човек не бива да изпълнява неразумни обещания." А една сестра негодува: „Учителю, как така го откраднаха! " „Лисицата наг-рабва първо най-тлъстия петел, най-перестия петел и онзи, който най-високо кукурига. Щом курника е разграден, кучето го няма и стопанина спи, то Кума Лисагце се оближе и ще се облажи с гласовития петел." Сестрата си тръгва и разправя надлъж и нашир за петела и за Кума Лисана. Споделя с мен: „Как не се намери едно куче тук на Изгрева да пази тоя кокошарник, че както е тръгнало, тая лисица ще отмъкне не само най-хубавите петли, но и най-хубавите кокошки." Аз съм свидетел, че думите на сестрата се сбъднаха и много кокошки и петли заминаха за града, само виждахме и чувахме как перушината им станала за хубави и меки възглавници. Тогава възглавниците се пълнеха с перушина от кокошки и петли. Занасят отговора на Учителя на брата. Той вече се измъчва вътрешно, вижда че обещанието е неразумно, но не може да се откаже. Ако се откаже ще му падне достойнството.
към текста >>

39. 101. ЦОЧО ДИКОВ И ЛУНАТА

Под лунната кора има живот и има същества, но те са в други тела, невидими за нашите човешки очи.
Всички видяха и разбраха, че няма живот на луната съгласно нашите човешки разбирания. Това е така. Но има друг живот, който ние не виждаме и за който не знаем нищо. За него Учителят говори много. Ще ги намерите тези неща в беседите. Под лунната кора има живот и има същества, но те са в други тела, невидими за нашите човешки очи. Имаше един приятел Цочо Диков, който непрекъснато питаше Учителя за луната и всичко записваше. Той написа за луната много неща. Какво точно не мога да кажа, защото нищо не дойде при мене от това, което той пишеше. Но съм сигурен, че там има много интересни неща, сведения и идеи от Учителя за луната. Не може да не е използвал знанието, което Учителят му даде за луната.
към текста >>

Но съществата, населяващи Луната не можете да видите, защото те са с етерни тела."
С една Луна, с една планета може да се разговаряш с разумните им същества, които я населяват. Има радио, специално радио за това. Но вие още не сте дорасли за това. Мястото, от което влизат разумните хора населяващи Луната, се намира към южната страна на това море. Може да го видите с телескоп. Но съществата, населяващи Луната не можете да видите, защото те са с етерни тела."
към текста >>

40. 8. НЕЗНАЙНИЯТ ВРЪХ

Има напрегнали същества, които живеят в етерни тела, а не в нашите органически тела, физически тела.
А там където аз лежа и където спях, там един сноп лъчи огрява скалата и я затопля. Прекарах така 2-3 часа в сън между мъглите. Така „Незнайният връх" ми даде едно уверение, че е разположен към нас. Учителят го посочи като един духовен център. Там има хубаво присъствие. Има напрегнали същества, които живеят в етерни тела, а не в нашите органически тела, физически тела. С тях човек може да влезе в общение. Един поет може да разговаря с тях. Един мистик може да преживява с тях. Да има общи преживявания, да стане една обмяна между тях и него. Учителят го ценеше много този връх и го наричаше „Чисто място".
към текста >>

41. 11. ДА ПОЛЕЕШ ЕДИН КАМЪК

Когато вършим тая работа с хубаво разположение един вид предаваме нещо на съществата, които живеят в този камък, защото в минералните форми живеят същества в етерни тела.
На вечерта бе капнал от умора. Това е дълъг път и който не е ходил там не знае какви баири са те. Надолу и нагоре, не е шега работа. Ние се веселяхме с неговия камък, но това беше геройство. А ние всички до езерото си избрахме близки камъни и си поливахме с добри мисли. Когато вършим тая работа с хубаво разположение един вид предаваме нещо на съществата, които живеят в този камък, защото в минералните форми живеят същества в етерни тела. Те проникват камъка така както ние проникваме въздуха. Животът е един за ония, които виждат и проумяват това.
към текста >>

42. 53. ПАДНАЛИЯТ ТИТАН

От тяхната любов се народили тъй наречените Титани, които били безсмъртни като боговете, но имали тела на човеци.
И тогава Той ни разказа едно предание: „В далечното минало Рила, Родопите, Пирин и Олимп представлявали една планина на „Великия Олимп", на който живеели боговете. Това е легендата. Боговете живеели щастливо и управлявали човечеството. Давали му съвети, упътвали го и го ръководели. Но като слизали между хората харесали човешките дъщери и се влюбили в тях. От тяхната любов се народили тъй наречените Титани, които били безсмъртни като боговете, но имали тела на човеци. Наполовина човеци, наполовина богове. Имали и човешка природа смъртна, имали и божествена природа безсмъртна. Титаните се размножили много, те били големи, силни и помагали на боговете при обучението на хората. Обаче у Титаните се зародила една завист към боговете и те си помислили: „Защо ние да не отидем на Олимп и да не живеем там в безсмъртие и да управляваме човечеството? " И така титаните започнали да се организират и да подготвят един бунт против боговете.
към текста >>

43. 13. МИХАИЛ ИВАНОВ

Но след няколко години той изпраща Тони и Стела Белмен, брат и сестра до Братския съвет, същия този, който той презря, а сега се обръщаше към него, да му издаде документ, от който да се вижда, че само той може да представлява Бялото Братство във Франция.
Той да работи във Франция в името на Учителя, а ние тук. От него се получи едно високомерно, презрително писмо, с което той отхвърли нашето предложение. Той искаше да бъде представител на Бялото Братство във Франция. Какво да направим при това положение. Ние преустановихме връзките си с него. Но след няколко години той изпраща Тони и Стела Белмен, брат и сестра до Братския съвет, същия този, който той презря, а сега се обръщаше към него, да му издаде документ, от който да се вижда, че само той може да представлява Бялото Братство във Франция. Искаше документ, под който да се подпишат всички и да се завери при Нотариуса. Някои от Братския съвет бяха склонни да дадат такъв документ. Това бяха Никола Антов, Манол Иванов, Жечо Панайотов, Коста Стефанов, който беше главен счетоводител на Братството и участвуваше в Братския съвет. Значи четирима бяха склонни. Но останалите се противопоставиха.
към текста >>

Господ ти е дал тяло, за да вършиш Неговата Воля." А те двамата Тони и Стела Белмен казват: „Ние за всичко питаме брат Михаил".
Ако има нещо, което ние познаваме, туй е онази свобода, с която Учителят ни води. Да имаме своя мисъл, свое разбиране, свой живот и своя воля. Учителят свято пазеше закона на свободата. Господ ти е дал ум, за да доловиш Неговата мисъл. Господ ти е дал сърце, за да проявиш Неговата Любов. Господ ти е дал тяло, за да вършиш Неговата Воля." А те двамата Тони и Стела Белмен казват: „Ние за всичко питаме брат Михаил". Подчинени души. Други ли трябва да мислят вместо вас? Имаше някакво психологично разстройство у тях двамата. Нещо нездраво, ексцентрично, като че са хипнотизирани. Като че са обсебени.
към текста >>

Следващата среща със Стела и Тони Белмен бе на 15 юли 1956 г.
Имаше някакво психологично разстройство у тях двамата. Нещо нездраво, ексцентрично, като че са хипнотизирани. Като че са обсебени. Те си търсят кумир на когото да се кланят, комуто да благодарят и сляпо да му се подчиняват. Това са робски отношения. Следващата среща със Стела и Тони Белмен бе на 15 юли 1956 г. Стела каза: „Ние за всичко вземаме позволение от брат Михаил". А пък аз брат Борис отговарям: „Нашите братя и сестри обичат сами да мислят по всички въпроси, а не други да мислят заради тях. При това когато решат да направят нещо не става нужда да вземат позволение от някого. Може техните мисли да не са толкова съвършени, но все пак те мислят, а не други заради тях. Така те сигурно ще се научат да мислят." Французите Тони и Стела Белмен искаха да внушат на приятелите, че само Михаил може да представи Учението на Учителя на французите.
към текста >>

Стела каза: „Ние за всичко вземаме позволение от брат Михаил".
Нещо нездраво, ексцентрично, като че са хипнотизирани. Като че са обсебени. Те си търсят кумир на когото да се кланят, комуто да благодарят и сляпо да му се подчиняват. Това са робски отношения. Следващата среща със Стела и Тони Белмен бе на 15 юли 1956 г. Стела каза: „Ние за всичко вземаме позволение от брат Михаил". А пък аз брат Борис отговарям: „Нашите братя и сестри обичат сами да мислят по всички въпроси, а не други да мислят заради тях. При това когато решат да направят нещо не става нужда да вземат позволение от някого. Може техните мисли да не са толкова съвършени, но все пак те мислят, а не други заради тях. Така те сигурно ще се научат да мислят." Французите Тони и Стела Белмен искаха да внушат на приятелите, че само Михаил може да представи Учението на Учителя на французите. А в всъщност Михаил не може да представи Учението, защото сам той не го разбира.
към текста >>

Така те сигурно ще се научат да мислят." Французите Тони и Стела Белмен искаха да внушат на приятелите, че само Михаил може да представи Учението на Учителя на французите.
Следващата среща със Стела и Тони Белмен бе на 15 юли 1956 г. Стела каза: „Ние за всичко вземаме позволение от брат Михаил". А пък аз брат Борис отговарям: „Нашите братя и сестри обичат сами да мислят по всички въпроси, а не други да мислят заради тях. При това когато решат да направят нещо не става нужда да вземат позволение от някого. Може техните мисли да не са толкова съвършени, но все пак те мислят, а не други заради тях. Така те сигурно ще се научат да мислят." Французите Тони и Стела Белмен искаха да внушат на приятелите, че само Михаил може да представи Учението на Учителя на французите. А в всъщност Михаил не може да представи Учението, защото сам той не го разбира. А това, което им говори е една обикновена окултна каша. Когато на Учителя донесоха експозетата на Михаил Иванов на френски език, когато ги донесоха в стаята Му, той нареди да се махнат и изхвърлят. По повод на Михаил във Франция Учителят каза: „Истинския ученик оставя на първо място Учителя си, а на последно място себе си". Това, Учителят каза за него.
към текста >>

44. 37. ОКОВАНИЯТ АНГЕЛ

Трябваше да се приковава и оковава във веригите на различни човешки тела и съдби, за да може да изпълни волята на Онзи, който Го бе изпратил.
Така тези листчета Мария ги събираше и след като излезнах от затвора аз ги преписах и се оформи един свитък от мисли. Назовах го „Окованият ангел". Да, този окован и прикован ангел бях привидно аз. Но той бе написан за онзи ангел, който влизаше в затвора изпращан от Висините, който влизаше ту в един, ту в друг надзирател, началник и променяше някои тяхни и предишни решения и ми съдействаше за добро. Да, този изпратеният ангел от Висините на Божествения свят трябваше да влиза в различни хора. Трябваше да се приковава и оковава във веригите на различни човешки тела и съдби, за да може да изпълни волята на Онзи, който Го бе изпратил. А той от своя страна променяше човешката воля на началника и властите. А този ангел беше измолен с молитви към Бога, за съдействие и спасение. Много молитви бяха изречени от мен и изпратени към Небето. В отговор на това много светли мисли бяха изпратени от горе от Невидимия Свят в отговор на моите молитви. Такъв е законът.
към текста >>

45. ОКОВАНИЯТ АНГЕЛ ГОВОРИ Част трета 62. МИСЛИ ЗА УЧЕНИКА ОТ ОКОВАНИЯ АНГЕЛ

Телата на хората се премятаха, водната стихия ги въртеше, всички се издавиха и никой не можа да се спаси (VII.
Плаж край морето, по пясъка и скалите много хора, ние наблюдаваме от далеч. Две вълни се надигнаха от морето, най-напред минаха където бяхме ние, но не ни засегнаха. Ние извикахме да предупредим хората, но не ни чуха. Първата вълна достигна плажа и помете всички хора. Втората вълна още по-голяма достигна, омете и разбърка всичко. Телата на хората се премятаха, водната стихия ги въртеше, всички се издавиха и никой не можа да се спаси (VII. 1960 г.) 78. Сънувам сън. Силен вятър влачи черни пушеци. Градът гори. Хората бягат.
към текста >>

46. І.2.ПОСЛЕДНАТА ПАНЕВРИТМИЯ С УЧИТЕЛЯ, НА ВРЪХ МУСАЛА - 22.VII.1940 ГОДИНА

Двойникът продължава да е свързан със замразеното тяло, станало безчувствено и не реагира на никакви импулси на другите тела.
Повод за подетия разговор бе неговият необикновен въпрос: „Кому е каменната пирамида и забития железен кръст там долу, под очерталата се пътека от върхът Мусела към хижа Грънчар? " Бях запознат с тази зимна трагедия и отговорих: „Злополучно нещастие. Лавина затрупа известен скиор и турист - алпинист през тази зима! " „Да, каза УЧИТЕЛЯТ - „бялата смърт" е една много тежка и мъчителна смърт! Фактически, пострадалият не е нито в невидимия свят, нито във физическия. Двойникът продължава да е свързан със замразеното тяло, станало безчувствено и не реагира на никакви импулси на другите тела. А на това отгоре и незримата нишка на живота, който свързва невидимите тела с физическото, не е прекъсната. От тук произтича цялото мъчително състояние. Голямо страдание! " Мълчание! След това изказване УЧИТЕЛЯТ продължи да разглежда въпросите за Бялата смърт, които пак бяха стенографирани от неуморния брат Боев, който много се интересуваше от явленията, известни на науката като факти, но необяснени като едни от неизбродимите пътеки на живота!
към текста >>

А на това отгоре и незримата нишка на живота, който свързва невидимите тела с физическото, не е прекъсната.
" Бях запознат с тази зимна трагедия и отговорих: „Злополучно нещастие. Лавина затрупа известен скиор и турист - алпинист през тази зима! " „Да, каза УЧИТЕЛЯТ - „бялата смърт" е една много тежка и мъчителна смърт! Фактически, пострадалият не е нито в невидимия свят, нито във физическия. Двойникът продължава да е свързан със замразеното тяло, станало безчувствено и не реагира на никакви импулси на другите тела. А на това отгоре и незримата нишка на живота, който свързва невидимите тела с физическото, не е прекъсната. От тук произтича цялото мъчително състояние. Голямо страдание! " Мълчание! След това изказване УЧИТЕЛЯТ продължи да разглежда въпросите за Бялата смърт, които пак бяха стенографирани от неуморния брат Боев, който много се интересуваше от явленията, известни на науката като факти, но необяснени като едни от неизбродимите пътеки на живота! За обща изненада на всички гостуващи този ден на върха, долетя до нас крайно печална новина, съобщена по телефона от Юндола до наблюдателницата, за смъртта на нашия любим приятел и ученик на УЧИТЕЛЯ Георги Радев.
към текста >>

47. І.19. БЯЛАТА СМЪРТ

Ако днес отидете и разровите гроба, в който са положени техните тела, ще ги намерите обърнати!
В неговият разказ не бяха пропуснати онези моменти от спасителната помощ, проведена от лекарския колектив. - А Вие, какво предприехте - запита УЧИТЕЛЯ - приложихте ли знанието, което имате? - Послужих си с „диханието". Но и то не даде резултат. - Вие не успяхте, но топлата гръд на земята успя! Ако днес отидете и разровите гроба, в който са положени техните тела, ще ги намерите обърнати! Това именно показва чудодейното и животворно затопляне на измръзналото тяло в гроба - продължи УЧИТЕЛЯ. - Бялата смърт е известна със своето по-леко и по-дълбоко замразяване. Фатално за живота е дълбокото замразяване, когато настава разкъсване на тъкани, кръвоносни съдове и прочие... Процесът на бялата смърт не се отличава от дълбокото заспиване. Двойникът и тук се отделя от тялото, както при всеки обикновен сън. Нишките на живота, свързващи двойника с физическото тяло, не се прекъсват.
към текста >>

Те продължават, защото той няма други тела.
Трябва да се изчакат дните на действителната смърт. А тя настъпва тогава, когато тялото се размрази и почне процеса на разлагането. За този скиор процеса на ужаса е траял месеци. Едвам сега се успокоява неговият дух. Но това още не значи, че са преминали страданията. Те продължават, защото той няма други тела. Не е работил върху себе си. Добродетелите му не са развити. Обикновеният живот не поражда градивни процеси. А сега ще трябва дълго време да мине, докато се изгради тяло, с което да обитава в невидимия свят. Това е непознатата трагедия на онези, които заминават неподготвени.
към текста >>

Ще имате предвид, че на физическото поле могат да се изработят по-лесно и по-бърже телата, с които ще трябва да се продължи съзнателния живот отвъд.
Добродетелите му не са развити. Обикновеният живот не поражда градивни процеси. А сега ще трябва дълго време да мине, докато се изгради тяло, с което да обитава в невидимия свят. Това е непознатата трагедия на онези, които заминават неподготвени. Ето къде е смисълът на умния и съзнателен живот на земята. Ще имате предвид, че на физическото поле могат да се изработят по-лесно и по-бърже телата, с които ще трябва да се продължи съзнателния живот отвъд. Отлагането на тази твърде важна работа е съществен пропуск. Това е една от високите оценки на разумния живот на физическия свят. Неуморно работете върху себе си. Ден след ден изграждайте бъднините на живота. „Каквото вържете тук на земята, ще бъде вързано и на небето" - казва Христос, а на вас казвам - работете върху себе си, за да придобиете добрите условия... Това бе вторият и последен разговор за бялата смърт.
към текста >>

48. І.20. ПОСЛЕДНАТА КИБРИТЕНА КЛЕЧКА

Големите им цилиндрични тела не скриваха възможностите на взрива и детонацията!
Картината на полянката и градината - пролетна. Ябълките, крушите, черешите - в китна премяна. Цветове и аромат. Странно съчетание на тържеството на растителния свят с бедствието на човешкия! Вън от града, на Изгрева, в гората - големи ями, издълбани от още по-големи бомби. Неизбухнали. Големите им цилиндрични тела не скриваха възможностите на взрива и детонацията! Чудно! Няколко метра отделят две големи събития - китната пролет на Изгрева и смълчаният ужас на разрушението! По-надолу срещнах единственият обитател на Изгрева - Игнат. Като безгрижно дете ме поведе към своя дом. Възхищаваше се на хубавия ден и от „хубавата" бомбардировка, която не е засегнала квартала, а само... гората.
към текста >>

49. ІІ.33. ЛУНАТА

Ако отидете на Луната, разбира се, не с тези тела, ще се уверите в това, което ви казвам.
- Тази вечер, по-добре от всякога, ние се радваме на това небесно светило, но и тя ни се радва. Доволна от окъпания от обилния дъжд въздух, тя показва своя чар с още по-голяма яснота и блясък. Богата е видимостта на днешния ден. Наричам я "лунна видимост". Там няма въздух и влага, и окото вижда надалеч, както вижда и наблизо. Ако отидете на Луната, разбира се, не с тези тела, ще се уверите в това, което ви казвам. Там видимостта е абсолютна, а тук на земята - относителна. При нас въздухът има определена роля с много задачи. Въздухът пренася звука и ние се чуваме. Но на Луната подобен разговор не може да се води. Няма кой да раздвижи гласните струни, а това върши само въздухът.
към текста >>

Но те не са във физически тела, подобно на нашите, а са облечени в една по-фина материя - най-добрата етерна материя.
Но на Луната подобен разговор не може да се води. Няма кой да раздвижи гласните струни, а това върши само въздухът. С една реч, там нито може да се говори, нито има кой да ни чуе. Обаче разумната природа и тук е разрешила въпроса с общуването между съществата. Обитателите на Луната са напреднали души - помощници на човечеството и тяхната мисия за нас е много важна. Но те не са във физически тела, подобно на нашите, а са облечени в една по-фина материя - най-добрата етерна материя. Безспорно техните тела имат великолепно развити органи за общуване и те общуват не само помежду си, но и с нас, и с всички същества по вселената. Вие виждали ли сте заминалите? Виждали ли сте обитателите на космическото пространство? Заминалите съществуват, съществуват и обитателите на Луната, но вие нито ги виждате, нито ги чувате. Аз виждам заминалите, виждам съществата на Луната, разговарям с тях, така както беседвам с вас.
към текста >>

Безспорно техните тела имат великолепно развити органи за общуване и те общуват не само помежду си, но и с нас, и с всички същества по вселената.
Няма кой да раздвижи гласните струни, а това върши само въздухът. С една реч, там нито може да се говори, нито има кой да ни чуе. Обаче разумната природа и тук е разрешила въпроса с общуването между съществата. Обитателите на Луната са напреднали души - помощници на човечеството и тяхната мисия за нас е много важна. Но те не са във физически тела, подобно на нашите, а са облечени в една по-фина материя - най-добрата етерна материя. Безспорно техните тела имат великолепно развити органи за общуване и те общуват не само помежду си, но и с нас, и с всички същества по вселената. Вие виждали ли сте заминалите? Виждали ли сте обитателите на космическото пространство? Заминалите съществуват, съществуват и обитателите на Луната, но вие нито ги виждате, нито ги чувате. Аз виждам заминалите, виждам съществата на Луната, разговарям с тях, така както беседвам с вас. Единствената ви възможност да общувате както със заминалите, така и с други същества, при вас е сънуването.
към текста >>

50. 34. ЛУНЕН ХИМН

Лунните жители, макар и да са облечени в лъчисти тела, поглеждат към Слънцето с благодарност и благоговение и се радват на всичко, което носят неговите благодатни лъчи.
УЧИТЕЛЯТ продължи: - Само ние нямаме песен за Луната! Имаме за Слънцето, и то прекрасни образци. Всички познавате много добре нашето музикално упражнение -„Изгрява слънцето", ами - „Химна на Великата Душа"? Аз не познавам друга, така съвършена музика за Слънцето и затова тези песни назовавам "химни" на единственото светило, за единствената животворна светлина, която поддържа живота във всички гами, не само на земята, не само на Луната, но навсякъде по нашата Слънчева система. Луната и тя дири Слънцето. Лунните жители, макар и да са облечени в лъчисти тела, поглеждат към Слънцето с благодарност и благоговение и се радват на всичко, което носят неговите благодатни лъчи. Луната се грее на Слънцето, отразява неговата светлина и неуморно работи за добруването на Човечеството. - Нека сега да изпеем с вдъхновение „Химна на Великата Душа"! От пианото зазвучаха встъпителните акорди на песента и ние запяхме величествения слънчев химн на душите, осъзнали величието на живота, проявен от слънчевите лъчи. Многогласното изпълнение на песента бе радостният финал на импровизирания разговор за Лунната соната на Бетовен... За наша обща изненада, само седмица след разговора, на Изгрева бе изнесен самостоятелен концерт от видна столична пианистка, с програма от Дебюси и Бетовен. Чухме прочутата пиеса на Дебюси - Лунна светлина, а прозвуча и Лунната соната на Бетовен.
към текста >>

51. ІІІ.80. АНГЕЛИТЕ

Летопис Вергилий Кръстев

Изглежда, че на тази неизвестна художничка беше допаднало да нарисува ангелчетата с голи пълнички тела, твърде типични за детската възраст.
Това са картините на френска художничка. Ето как тя си представя ангелите - тези обитатели на Невидимия свят, които са завършили преди милиони години човешката си еволюция." Действително тази художничка с посредствена акварелна техника бе дала простор на своето въображение и на повече от 20 листа бе нарисувала много сцени от обикновен пасторален характер, ежедневието на хора от всички възрасти, които се срещат с ангелите, нарисувани като крилати същества. Не липсваха картини, в които тези ангели благославяха влюбените, или придружаваха игрите на децата сред китния губер на цветните поляни. Имаше и такива картини, в които ангелите вдъхваха живот на растящите цветя, милваха короната на вековни дъбове. Разбира се трябва да допълня, че образите на нарисуваните ангели бяха такива, каквито са на големите художници в Ренесанса. Изглежда, че на тази неизвестна художничка беше допаднало да нарисува ангелчетата с голи пълнички тела, твърде типични за детската възраст. Учителят се спря на една от картините и заговори: "Една благородна тема, но посредствено изпълнена. Образът на ангела е много примитивно нарисуван. Не само тази художничка, но и големите майстори на четката и цветната палитра нямат зрителна представа за образа на ангела, като същество от един свят на сили и енергии, които не могат да се вложат в тела от човешки произход. Само пророк Данаил в своето описание в 10-та глава дава може би най-добрият литературен рисунък на ангела, с който се среща на реката Тигър. Описаният ангел е облечен във великолепието от облеклото на източните народи.
към текста >>

Не само тази художничка, но и големите майстори на четката и цветната палитра нямат зрителна представа за образа на ангела, като същество от един свят на сили и енергии, които не могат да се вложат в тела от човешки произход.
Имаше и такива картини, в които ангелите вдъхваха живот на растящите цветя, милваха короната на вековни дъбове. Разбира се трябва да допълня, че образите на нарисуваните ангели бяха такива, каквито са на големите художници в Ренесанса. Изглежда, че на тази неизвестна художничка беше допаднало да нарисува ангелчетата с голи пълнички тела, твърде типични за детската възраст. Учителят се спря на една от картините и заговори: "Една благородна тема, но посредствено изпълнена. Образът на ангела е много примитивно нарисуван. Не само тази художничка, но и големите майстори на четката и цветната палитра нямат зрителна представа за образа на ангела, като същество от един свят на сили и енергии, които не могат да се вложат в тела от човешки произход. Само пророк Данаил в своето описание в 10-та глава дава може би най-добрият литературен рисунък на ангела, с който се среща на реката Тигър. Описаният ангел е облечен във великолепието от облеклото на източните народи. Могъщество и сили излизат от него. Ангелите са облечени в светлина, незрима за човешките очи. Тази светлина е толкова силна, че може да ослепи човешкото око.
към текста >>

Ангелите са от друга еволюция, техните тела са създадени от лъчиста светлина и днешното човешко зрение не може да я улови, а камо ли да я нарисува".
Усмихна се, затвори папката и каза: „Днес човешкото зрение не е подготвено да общува с тези същества. И човешкото тяло не е подготвено да издържи на срещата си с тези същества. Има опасност човек да изгори отвътре, защото неговата нервна система и неговата вътрешна инсталация не могат да издържат на това високо напрежение. Едно е вярно в тези рисунки, че човечеството е още в пелените на своето развитие и тук - там някои в своето развитие наподобяват тези малки деца. Но това се отнася за хората, а не за ангелите. Ангелите са от друга еволюция, техните тела са създадени от лъчиста светлина и днешното човешко зрение не може да я улови, а камо ли да я нарисува". Вероятно тези съвети на Учителя бяха дадени и на някои от нашите художници на Изгрева. Цветана Симеонова нарисува някои картини, в които се опита да разчупи формата на човешката земна орбита и представи тези същества от светлина и блясък, които се движат в безкрая свободно и с един устрем от блясък и мощ. Това бе един сполучлив опит на Изгрева.
към текста >>

52. 3.16. Бръснарите

НЕСТОР ИЛИЕВ

По това време наш брат, тогава младеж - Анастас Щерев посещавал Учителя в хотела и при един такъв случай, при едно такова посещение, Учителят пита Анастаса: „Какво работите вие?
на страната на Германия и с катастрофата, със загубата на войната от страна на Германия и България пострада - и в жертви, и репарации и т.н. По това време Учителят, когато пребивава във Варна, е в хотел „Лондон", в таванския етаж. Подчертавам - Учителят най-скромно е живял през целия си живот. Там Той си е готвил, там Той се е хранил, на таванския етаж на хотел „Лондон" във Варна. Наши приятели често са го посещавали и са му предлагали да отиде да живее у тях, но Той от деликатност не искал никого да притеснява и така е пребивавал в хотел „Лондон". По това време наш брат, тогава младеж - Анастас Щерев посещавал Учителя в хотела и при един такъв случай, при едно такова посещение, Учителят пита Анастаса: „Какво работите вие? " Той му казал със стеснение: „Учителю, бръснар съм, имам намерение да сменя професията си." А Учителят му казал много сериозно: „Защо ще смените професията си? Вие работите с главите на хората". Такова едно изявление на Учителя така го развълнува и така му даде стимул за работа, че отива във Франция, усъвършенства професията - бръснарството, научава там и педикюрство. През целия живот го работил този занаят с голямо съзнание за отговорност, защото Учителят му казал: "С главите на хората вие работите. Защо ще имате нужда да сменявате професията." Всеки, кой каквото работи, да работи като за Господа, другото няма значение.
към текста >>

53. 3.56. Д-р Дафинка Кьорчева

НЕСТОР ИЛИЕВ

В службата, където работела, си спечелила добро име.
Обаче тя имала в Ленинград познати и приятели, които я уважавали за нейните добри качества. Един от тях бил един минен инженер - евреин по произход, който й предложил да се оженят, за да може тя да завърши. Тя се съгласила на това условие при положение, че след като завърши университета, ще се завърне в България. По този начин тя не е принудена да напусне страната и могла да завърши медицина в Петроград - Русия. Според уговорката тя се завърнала в България, където постъпила на работа. В службата, където работела, си спечелила добро име. В това време нейният съпруг бива изпратен на служебна командировка в Швеция и Финландия и оттам решава да дойде в България. Като пристигнал в Българи, тя и нейните близки го приели много добре, помогнали му да си намери подходяща работа, с една дума - подкрепили го. Той започнал да печели добри пари и какво става - започнал да изневеряла на жена си. Тя била етична жена. Търпяла известно време и като видяла, че това негово поведение продължава, му поставила ребром въпроса, че това негово държане не може повече така да продължава, и че той ще трябва да напусне нейния дом, тъй като я злепоставя пред обществото.
към текста >>

54. 5.Mигът НА ВЕЧНОСТТА 1. Kак хванахме мигът на вечността

ДРАГА МИХАЙЛОВА

Беше го купил заедно с кръстника си, но после се скараха и той освободи хотела.
Тогава идва в Кюстендил и тук се омъжва за майка ми. Бяхме шест деца: Йорданка, Иван, Цвета, Надя, Люба и Драга. Бяхме се уплашили от македонците, които убиваха и затова цялото семейство дойде в София след Балканската война. Баща ми имаше хотел, който бе на ул. „Цар Симеон и Мария Луиза". Беше го купил заедно с кръстника си, но после се скараха и той освободи хотела. После имаше будка за вестници. Учихме в София, завършихме гимназия. Брат ми завърши право. Аз философия, а другите две сестри завършиха също висше образование и бяха учителки. Баща ни изучи четири деца и им даде висше образование.
към текста >>

55. 6.04. РЕШИТЕЛНАТА СРЕЩА В БЯЛАТА КЪЩА

Пригответе се да го посрещнем, защото той ще влее във вас онзи жизнен ток, който е необходим не само за вашите тела, но и за вашите умове, сърца и души.
Може би Невидимия свят бе го подготвил и запазил за нас. Мина зимата. Снеговете се стопиха. Бяхме наобиколили Учителя. Учителят каза: „Наближава първият ден на пролетта. Пригответе се да го посрещнем, защото той ще влее във вас онзи жизнен ток, който е необходим не само за вашите тела, но и за вашите умове, сърца и души. Всяка година пролетта носи нещо ново, нещо неизказано до тогава, животът е един възходящ и непреривен процес."
към текста >>

56. 6.37. ПЪТЯТ Е ОТКРИТ

Центровете, които бяха се развили в мен, непрекъснато ме поставяха в контакт със силите на живата природа и с Неговите по-висши тела.
Никой не ме изпрати от Изгрева, а само Той. Това беше един много важен момент. И когато вдигна ръката си нагоре и чух думите Му, почувствах, че дойде в мене една голяма сила. Но същевременно и една отговорност за всички мои дела, които трябваше да върша и онова, което трябваше да напиша. Учителят знаеше, че на земята абсолютно никакво друго същество не може да ми упражнява влияние, освен Неговият авторитет, който аз външно не чувствах, но вътрешно, дълбоко в моето естество, Го чувствах като спонтанен и централен двигател, като алфа и омега на моята душа. Центровете, които бяха се развили в мен, непрекъснато ме поставяха в контакт със силите на живата природа и с Неговите по-висши тела. Не искам да се простирам и разкривам тази вътрешна страна, първо да не правя внушение, въздействие върху другите, защото ще наруша един велик закон - законът за свободата. По-добре всяка душа да дойде в непосредствен контакт със самата реалност и то по пътя на един вътрешен копнеж, на една дораслост и зрелост, която ще оформи и един истински и траен мироглед в човешката душа. Величието на Божествената космична реалност най-вече се изразява в следното обстоятелство: След като Космичното начало е създало всички светове, след като е дало всичките условия на човека за неговото развитие, То е скрило, То е останало невидимо. Едни го отричат, други вярват, без да го разбират, но въпреки всичко, това Велико Същество не прави никакви внушения, оставя свободна човешката душа сама, когато тя пожелае, когато почувства тази вътрешна необходимост, да обърне своят поглед към Вечния творец, от Който всички души са излезли.
към текста >>

57. 6.52. НЕИЗБЕЖНИЯТ ЗАВОЙ

" Учителят не одобряваше убийствата, защото онези, които ще бъдат убити, като заминат горе в Невидимия свят, стават по-опасни, защото не са вързани с телата си, както когато са на земята, а могат да пътуват през пространството и чрез внушение да накарат други да извършат престъпление, в знак на отмъщение." Но това не бе спазено от комунистите, когато те дойдоха на власт.
В състава на този център влязоха комунистите, земеделците, социалдемократите и звенарите. Отечественият фронт търсеше изход от това непоносимо вътрешно и външно положение на България. След като чухме, че се е образувал Отечествен фронт, то и Учителят заяви публично: „И сега горе в Невидимия свят също се образува Отечествен фронт. И никакви убийства. Заставете ги да работят! " Учителят не одобряваше убийствата, защото онези, които ще бъдат убити, като заминат горе в Невидимия свят, стават по-опасни, защото не са вързани с телата си, както когато са на земята, а могат да пътуват през пространството и чрез внушение да накарат други да извършат престъпление, в знак на отмъщение." Но това не бе спазено от комунистите, когато те дойдоха на власт. Учителят държа един строг тон срещу шовинизма и срещу милитаризма. Програмата на Отечествения фронт бе съставена от Георги Димитров, който беше в Москва и бе обявена по радио „Христо Ботев" от Москва на 17.VII.1942 г. На 10.VIII.1943 г. се форми първият състав на Националния комитет на Отечествения фронт в България. В него влизаха: Драмалиев (БРП -комунисти), Никола Петков от БЗНС "Ал.
към текста >>

58. 6.57. ВЪЛШЕБНИЯТ КЛЮЧ

Нима в такъв сюблимен момент тази малка отсечка (физическо тяло) от Неговата огромна духовна величина, представляваше врата, за да влизам в досег с Неговите по-висши тела.
Преценявах много критично цялата история на човечеството, с неговите непрестанни борби, войни във възходите и паденията на народите. Виждах земята като едно училище, или по-право, като една лаборатория, където в бурите на живота се изправят човешките сърца, усъвършенстват се човешките умове, закаляват се човешките воли в огнището на търпението. Пред мен минаваха като в калейдоскоп различните образи на човеците, виждах смиреният монах, или искреният духовник, облечен в мантията на примирението и с Библия в ръка; чувствах силата на героя, който по пътя на подвига и жертвата слага своята глава пред жертвеника на свободата; чувствах състоянието на учения, който напряга своя ум и търси да разкрие законите на природата; съзерцавах състоянието на философите, които търсят смисъла на живота чрез разтълкуване на вековните загадки; най-сетне - виждах в обикновения човек, който се бори в живота с ежедневните нужди и чака подаяние от гореизброените духовни и интелектуални върхове. За мен цялото това сечение на живота - вертикално и хоризонтално - беше една прочетена книга. Земята ставаше за мен прозрачна, оставаха за мен само няколко важни проблеми, които ми дадоха тласък да се приближа до това Космично Същество, за да намеря тяхното разрешение и в момента, когато трябваше да получа отговор на тези мои върховни въпроси, това Космическо Същество в плът трябваше да си замине от тоя свят. Нима в такъв сюблимен момент тази малка отсечка (физическо тяло) от Неговата огромна духовна величина, представляваше врата, за да влизам в досег с Неговите по-висши тела. Въпреки че в пътя на общението ми с Него, в различните етапи на посвещенията, които минах, се събудиха огромни окултни сили вътре в мен, чакрите на моя етерен двойник бяха развижени, за да схващат невидимите еманации, излъчващи се от всички живи същества, от цялата природа, която ме заобикаляше - аз чувствах, че нещо важно, съществено ми липсваше. След тези няколко бележки ще разкажа за това важно събитие, както по-горе посочих, което беше финалът на Мърчаевската епопея. Една октомврийска вечер, като се завърнах от София, както винаги отидох да се видя с Учителя. Една сестра - Йорданка Жекова, стоеше пред вратата на Учительовата стая и ме помоли да не влизам, защото Учителят бил в някакво особено състояние. В такива моменти аз изпитвах особен копнеж да виждам Величието на Учителя.
към текста >>

Нима в такъв сюблимен момент тази малка отсечка (физическо тяло) от Неговата огромна духовна величина, представляваше врата, за да влизам в досег с Неговите по-висши тела.
Преценявах много критично цялата история на човечеството, с неговите непрестанни борби, войни във възходите и паденията на народите. Виждах земята като едно училище, или по-право, като една лаборатория, където в бурите на живота се изправят човешките сърца, усъвършенстват се човешките умове, закаляват се човешките воли в огнището на търпението. Пред мен минаваха като в калейдоскоп различните образи на човеците, виждах смиреният монах, или искреният духовник, облечен в мантията на примирението и с Библия в ръка; чувствах силата на героя, който по пътя на подвига и жертвата слага своята глава пред жертвеника на свободата; чувствах състоянието на учения, който напряга своя ум и търси да разкрие законите на природата; съзерцавах състоянието на философите, които търсят смисъла на живота чрез разтълкуване на вековните загадки; най-сетне - виждах в обикновения човек, който се бори в живота с ежедневните нужди и чака подаяние от гореизброените духовни и интелектуални върхове. За мен цялото това сечение на живота - вертикално и хоризонтално - беше една прочетена книга. Земята ставаше за мен прозрачна, оставаха за мен само няколко важни проблеми, които ми дадоха тласък да се приближа до това Космично Същество, за да намеря тяхното разрешение и в момента, когато трябваше да получа отговор на тези мои върховни въпроси, това Космическо Същество в плът трябваше да си замине от тоя свят. Нима в такъв сюблимен момент тази малка отсечка (физическо тяло) от Неговата огромна духовна величина, представляваше врата, за да влизам в досег с Неговите по-висши тела. Въпреки че в пътя на общението ми с Него, в различните етапи на посвещенията, които минах, се събудиха огромни окултни сили вътре в мен, чакрите на моя етерен двойник бяха развижени, за да схващат невидимите еманации, излъчващи се от всички живи същества, от цялата природа, която ме заобикаляше - аз чувствах, че нещо важно, съществено ми липсваше.
към текста >>

59. 6.61. КРАЯТ НА ЕДНО ВЕЛИКО НАЧАЛО

За миг Той отправи Своя поглед към мен, стана, както аз го зная - със Своята величествена осанка, излезе на вратата и тихо прошепна на ухото ми: „Методи, иди си, физическото тяло е нещо нетрайно, преходно, милиони тела отидоха по бойните полета".
Този духовен гигант - Учителят, който идваше със специалната мисия да открие нова епоха в историята на човечеството, който на всеки страдащ стопяваше мъката, който на всеки отчаян разкриваше нови перспективи - целият Му живот беше една велика жертва. Един такъв момент, когато трябваше да напусне Своето физическо тяло, Той беше обгърнат с едно велико мълчание, приличаше на някакъв неразгадаем сфинкс. Всички около Него се суетяха, а Той като че ли нищо не виждаше, като че ли Неговият Велик дух беше отдавна напуснал тази малка черупка. Спомням си, един ден следобед, като се връщах от София, погледнах през прозореца. Учителят беше в това състояние, което описвам по-горе. За миг Той отправи Своя поглед към мен, стана, както аз го зная - със Своята величествена осанка, излезе на вратата и тихо прошепна на ухото ми: „Методи, иди си, физическото тяло е нещо нетрайно, преходно, милиони тела отидоха по бойните полета". Като че ли чух гласа на Вечността. След това Той пак отиде в стаята си и остана пак в първото си положение. Аз чувствах дълбоко в душата си как Той постепенно се подготвяше за едно събитие, което Братството най-тежко щеше да преживее... Тези студени декемврийски дни - къси и мрачни, като че ли бяха символ на това, което ставаше в нашите души. Приятелите ставаха все повече и повече замислени и загрижени пред неизвестността, но никой от тях не допущаше мисълта, че Учителят ще напусне Своето физическо тяло. Сега си спомних една мисъл от голямата книга на живота.
към текста >>

60. 6.68. САМОЗВАНЕЦЪТ

Единият център се направляваше от Михаил Иванов и Стела Белмен.
68. САМОЗВАНЕЦЪТ Във връзка с културните инициативи на просветния съюз ще споменем бегло и за френския център, който претендираше да възглавява Михаил Иванов. Просветният съюз беше си турил за задача да изясни отношенията между Братството във Франция и Братството в България. Във Франция действа-ха три центъра. Единият център се направляваше от Михаил Иванов и Стела Белмен. Михаил Иванов замина за Париж през 1937 година за световното изложение. Впоследствие той остава там, с проект да следва в Париж. Амбицията на неговата приятелка Стела беше да измести центъра на учението от София в Париж, тъй като тя смяташе, че българския народ не е дорасъл да стане разпространител на учението. Тази сектантска идея тя искаше да прокара, като издигне авторитета на Михаил Иванов до фалшивата поза да играе ролята на Учител. За този център по-нататък ще има да говорим по-подробно.
към текста >>

Амбицията на неговата приятелка Стела беше да измести центъра на учението от София в Париж, тъй като тя смяташе, че българския народ не е дорасъл да стане разпространител на учението.
Просветният съюз беше си турил за задача да изясни отношенията между Братството във Франция и Братството в България. Във Франция действа-ха три центъра. Единият център се направляваше от Михаил Иванов и Стела Белмен. Михаил Иванов замина за Париж през 1937 година за световното изложение. Впоследствие той остава там, с проект да следва в Париж. Амбицията на неговата приятелка Стела беше да измести центъра на учението от София в Париж, тъй като тя смяташе, че българския народ не е дорасъл да стане разпространител на учението. Тази сектантска идея тя искаше да прокара, като издигне авторитета на Михаил Иванов до фалшивата поза да играе ролята на Учител. За този център по-нататък ще има да говорим по-подробно. Вторият център се образуваше от една група интелектуалци, които се наричаха „Екип дьо трамвай". Участниците в тази група, хора просветени, не можеха да паднат под влиянието на Михаил Иванов, който не притежаваше онези необходими качества, чрез които можеше да им импонира. Не след дълго се образува и трета груба, която се възглавяваше от брат Бертоли.
към текста >>

В този човек беше вече сложена инжекцията на амбициозната мадам Стела - да играе ролята на някакъв заместник.
Учението на Учителя минаваше в една решителна фаза - то трябваше да бъде популяризирано както сред българския народ, така и в другите народи и в цялото човечество. Беседите на Учителя, които са най-главният източник за идеите на учението, представляваха един безбрежен океан от знания, от методи за работа, затова мъчно можеха да се представят пред външния свят. Михаил Иванов смяташе, че формата, в която ги е дал Учителят била неподходяща да се представят пред крайно изискания поглед на Запада. Той смяташе, че чрез своите беседи, които не представляват подражание на Учителевите, но някаква пародия от смесица на западния окултизъм и тук-таме някои идеи от Безбрежния океан на знанието на Учителя, да разпространи учението на Учителя между романските народи. Разбира се, правилно беше становището на просветния съвет, че един такъв не само несигурен, но даже и опасен начин, може да изопачи първичната чистота на учението на Учителя. В този човек беше вече сложена инжекцията на амбициозната мадам Стела - да играе ролята на някакъв заместник. Просветният съвет в София в това направление не изигра никаква особена роля, освен няколкото престрелки във вид на писма, които се размениха между него и центъра на Михаил Иванов.
към текста >>

61. 6.70. МИХАИЛ ИВАНОВ

Явява се една еврейка на име Стела, която го подпомага.
Има един частен разговор на Учителя с Добрев, Иларионов и Лазар Котев и Учителят там е посочил много точно кой е Михаил и каква е неговата роля. През 1937 г. Михаил заминава за Париж с две писма на Боян Боев до приятелите там, които фактически са били заинтересовани от Учението на Учителя посредством Бертоли. Бертоли спада към втората категория, който търси последователи. Бертоли е успял да заинтересова най-напред онези привърженици на Михаил, които му дават условията той да се прояви. Явява се една еврейка на име Стела, която го подпомага. Когато отива Михаил в Париж, той пише едно писмо до Боян Боев, да пита Учителя дали да следва там. Учителят отговаря чрез Боев, ако има възможност и средства, да следва. След заминаването на Учителя дойде в София Стела и поиска да признаем Михаил за заместник на Учителя. Те донесоха един златен часовник на Боян Боев. Аз тогава бях в Пловдив.
към текста >>

След заминаването на Учителя дойде в София Стела и поиска да признаем Михаил за заместник на Учителя.
Бертоли спада към втората категория, който търси последователи. Бертоли е успял да заинтересова най-напред онези привърженици на Михаил, които му дават условията той да се прояви. Явява се една еврейка на име Стела, която го подпомага. Когато отива Михаил в Париж, той пише едно писмо до Боян Боев, да пита Учителя дали да следва там. Учителят отговаря чрез Боев, ако има възможност и средства, да следва. След заминаването на Учителя дойде в София Стела и поиска да признаем Михаил за заместник на Учителя. Те донесоха един златен часовник на Боян Боев. Аз тогава бях в Пловдив. Борис се разправяше с този проблем. Казах му да бъде дипломат и да не влиза в противоречие. Посъветвах го да стои настрана, а не да излиза на сцената и да се бори с известни сили, които съществуват в природата, защото накрая всеки сам бере своите плодове.
към текста >>

Стела като видя, че Боян не пожела и не се съгласи да признаем Михаил за заместник на Учителя, то тогава тя нарече Боян "лъжец".
Аз тогава бях в Пловдив. Борис се разправяше с този проблем. Казах му да бъде дипломат и да не влиза в противоречие. Посъветвах го да стои настрана, а не да излиза на сцената и да се бори с известни сили, които съществуват в природата, защото накрая всеки сам бере своите плодове. Борис държа едно много хубаво поведение. Стела като видя, че Боян не пожела и не се съгласи да признаем Михаил за заместник на Учителя, то тогава тя нарече Боян "лъжец". Тя си отиде, а за потвърждение на това нейно изказване Михаил мина през процес и през затвора. Стела издаде една книга за Михаил от 300 страници, която бе плод на едно религиозно съзнание. Не след дълго Михаил се опита да вземе образа на Учителя и се дегизира като Него. Не трябва да се хвърляме с ожесточение срещу човека Михаил, който играе ролята на актьор. Според Борис той играе ролята на клоун.
към текста >>

Стела издаде една книга за Михаил от 300 страници, която бе плод на едно религиозно съзнание.
Казах му да бъде дипломат и да не влиза в противоречие. Посъветвах го да стои настрана, а не да излиза на сцената и да се бори с известни сили, които съществуват в природата, защото накрая всеки сам бере своите плодове. Борис държа едно много хубаво поведение. Стела като видя, че Боян не пожела и не се съгласи да признаем Михаил за заместник на Учителя, то тогава тя нарече Боян "лъжец". Тя си отиде, а за потвърждение на това нейно изказване Михаил мина през процес и през затвора. Стела издаде една книга за Михаил от 300 страници, която бе плод на едно религиозно съзнание. Не след дълго Михаил се опита да вземе образа на Учителя и се дегизира като Него. Не трябва да се хвърляме с ожесточение срещу човека Михаил, който играе ролята на актьор. Според Борис той играе ролята на клоун. Според мен той играе ролята на самосъзнанието. След време в негово лице хората ще видят най-голямата религиозна лъжа.
към текста >>

Когато дойдоха в София, Стела и брат й поискаха да им се даде авторското право за издаване беседите на Учителя.
Кореспонденцията още я пазя. По такъв начин той набира парите. А ние знаем от Учителя цената на родовото имущество и на всички родови духове, които се движат около него. Учението на Учителя няма нищо общо с такива методи. Това е кражба. Когато дойдоха в София, Стела и брат й поискаха да им се даде авторското право за издаване беседите на Учителя. Те нямаха цел да издават беседите на Учителя, но искаха да контролират, ако някой искаше да ги издава. И да прибират парите от авторското право. Те искаха да ударят Бертоли и Ани-на Бертоли, които издаваха скромно списание и където имаха около 500 абонати. В това списание се изнасяше Словото на Учителя и онези, които желаеха, можеха да го прочетат. При Михаил бедни хора няма.
към текста >>

Между тях беше и Стела.
Днес Черната ложа се опитва да направи същото с Учението на Учителя. Търси да постави идол между човека и Словото на Учителя. Ето срещу кое ние се борим! През 1939 г. дойдоха от Франция една група интелигентни хора, които търсеха Истината. Между тях беше и Стела. Те тук се срещнаха с Учителя, направиха личен контакт с него и получиха озарение за Истината. Като се върнаха във Франция, напуснаха средата на Михаил и едничка остана само Стела. После там дойдоха други хора, които боготворяха вече Михаил. Във вестник „Братство" тук бяха поместени речите на французите. В техните очи Учителят бе един проповедник.
към текста >>

Като се върнаха във Франция, напуснаха средата на Михаил и едничка остана само Стела.
Ето срещу кое ние се борим! През 1939 г. дойдоха от Франция една група интелигентни хора, които търсеха Истината. Между тях беше и Стела. Те тук се срещнаха с Учителя, направиха личен контакт с него и получиха озарение за Истината. Като се върнаха във Франция, напуснаха средата на Михаил и едничка остана само Стела. После там дойдоха други хора, които боготворяха вече Михаил. Във вестник „Братство" тук бяха поместени речите на французите. В техните очи Учителят бе един проповедник. Трябва да се прави различие между личността на един Учител и онова Космично начало, и онзи Световен дух, който се проявява чрез Учителя. Те се кланят на личността.
към текста >>

бяха дошли французите, начело със Стела, която се стараеше да докаже, че българския народ не е в състояние да изнесе Учението на Учителя и че за това е призван френския народ, и че чрез него ще се разпространи по целия свят.
Но Учителят не пожела да влезе във френската палатка, защото каза, че е дошъл за българите, а не за французите. Словото на Учителя бе дадено на български език и за българския народ. Всеки народ представлява уд в световния организъм. И чрез този уд става обединението на цялото човечество. През 1956 г. бяха дошли французите, начело със Стела, която се стараеше да докаже, че българския народ не е в състояние да изнесе Учението на Учителя и че за това е призван френския народ, и че чрез него ще се разпространи по целия свят. Това беше тяхно твърдение. И мнозина заблудени у нас мислеха така. Но Учителят много пъти бе заявявал, че българският народ представлява черния дроб в общия организъм на човечеството. Е, как ще премахнете черния дроб и с какво ще го замените, когато българският народ е устроен да изпълнява неговата роля? Необходимо е голямо знание и отлично познаване Словото на Учителя, за да се отървете от религиозни заблуди и лъжи.
към текста >>

62. 6.75. РАЗРИВЪТ

От редактора и съставителя Вергилий Кръстев

75. РАЗРИВЪТ Първият сигнал за разривът започна с идването на Стела от Франция, която беше секретарката на Михаил Иванов.
75. РАЗРИВЪТ Първият сигнал за разривът започна с идването на Стела от Франция, която беше секретарката на Михаил Иванов. Дойде и искаше да принуди Боян Боев да признае, че Учителят му е казал, че Михаил е неговият заместник. Като не успяха в тази задача, започнаха да търсят други средства. Изведнъж изскочиха другите слуги на Тъмната ложа: Коста Стефанов, Никола Антов, част от военните пенсионери, които искаха да наложат своето мнение. Искаха от Франция да вземат издаването на беседите в свои ръце, като им се предаде авторското право. Те нямаше да издадат нито една беседа, или пък щяха да променят Словото.
към текста >>

63. 6.81. ВЪЗПОМИНАНИЕ

Накрая събира кураж, измива се, облича официалния си костюм и заминава за срещата в хотела.
Идва да се срещне с автора на една голяма книга, а вижда едно нищожество. Методи разговарял с него и му казал, че след четири часа ще бъде в неговия хотел. Французинът си заминава обратно с таксито. Един час седи Методи пред бараката и не може да превъзмогне великото унижение. Да му дойде жив професора от Франция заради неговите книги и да го намери като най-голямото нищожество в София. Накрая събира кураж, измива се, облича официалния си костюм и заминава за срещата в хотела. Когато Методи се облече официално, той има вид и осанка на трима министри. Той е представителен, с изящни маниери. Този път в хотела професорът не може да го познае. Започва разговор на френски, но разговорът не върви. Методи разказваше: „Говорихме половин час, но през цялото време в очите на французина аз бях онова нищожество с кофата, парцала и с неразборията пред моята барака, в която живея.
към текста >>

Този път в хотела професорът не може да го познае.
Един час седи Методи пред бараката и не може да превъзмогне великото унижение. Да му дойде жив професора от Франция заради неговите книги и да го намери като най-голямото нищожество в София. Накрая събира кураж, измива се, облича официалния си костюм и заминава за срещата в хотела. Когато Методи се облече официално, той има вид и осанка на трима министри. Той е представителен, с изящни маниери. Този път в хотела професорът не може да го познае. Започва разговор на френски, но разговорът не върви. Методи разказваше: „Говорихме половин час, но през цялото време в очите на французина аз бях онова нищожество с кофата, парцала и с неразборията пред моята барака, в която живея. От разговора нищо не се получи. Разделихме се и двамата в едно сконфузено положение. Върнах се на Изгрева, застанах пред моята барака, гледах я и някой в мене скръбно, скръбно плаче.
към текста >>

През 1977 година беше отишъл на гости при няколко младежи във Варна, попадна под клопката на нарочно поставен агент в хотела, на когото започнал да проповядва и след това му бе направен обиск в София, и му взеха много ръкописи и беседи от Учителя.
Получава един коментар от двадесет страници. Но накрая на живота си той премина през много изпитания. През 1974 година преживя автомобилна катастрофа. През 1975 година падна и си счупи дясната ръка в областта на рамото. През 1976 година претърпя операция на дясното око. През 1977 година беше отишъл на гости при няколко младежи във Варна, попадна под клопката на нарочно поставен агент в хотела, на когото започнал да проповядва и след това му бе направен обиск в София, и му взеха много ръкописи и беседи от Учителя. През 1978 година получи спукване на язвата на стомаха и последва операция. Тези дати той си ги беше записал собственоръчно и бе отбелязал дословно: „Годините 1974-1979 г. са години на трансформация на тежка карма." Да, наистина, от тежка по-тежка карма. Методи Константинов в началото на 1979 година постъпи в болницата „Пирогов" с поражение на черния дроб. Беше жълт като лимон.
към текста >>

64. 7.24. ПЪРВОРОДСТВО ЗА ПАНИЦА ЛЕЩА

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

След зашеметяващия концерт от французите, българските музиканти решиха да им покажат какво могат пък те като изпълнители и затова решиха да изнесат един концерт на французите в хотела, в който бяха отседнали.
Но други, които бяха гостували на михайловистите в чужбина и бяха получавали хонорари и подаръци, се подчиниха и се подписаха. И оттам започна падението на едно талантливо поколение музиканти. Целта на организираната атака на Благовест Жеков бе да се отхвърлят поредицата от томове на „Изгревът", които бяха излезнали, за да се разчисти пътя на михайловистите,, които идеха на кон- церт в България. Ето това е важното да се знае. И да се помни. з. След зашеметяващия концерт от французите, българските музиканти решиха да им покажат какво могат пък те като изпълнители и затова решиха да изнесат един концерт на французите в хотела, в който бяха отседнали. А това беше хижа „Монтана" на Витоша. Онези, които се явиха, бяха Йоанна и Георги Стратеви, Благовест и Елена Жекови, Божанка и Петър Ганеви, Добринка Ставрева, Емил Съев, Ина Дойнова, Петю Цанов. И по такъв начин всички музиканти влезнаха във „френската палатка", в онази палатка, в която Учителят не пожела да влезне през 1939 г. Вместо музикантите да направят същия концерт в зала България и да поднесат музиката на Учителя така както се е изпълнявала по времето на Школата на Учителя и да напълнят залата с 1200 души зрители, то се завряха в онази планинска хижа, където бяха отседнали французите, която се равнява символично на „френската палатка" и така си продадоха първородството за „паница леща". И което е най-важното - аз лично предупредих музикантите да не позволяват михайловистите първи да влезнат в зала България.
към текста >>

65. 24. ПЪРВОРОДСТВО ЗА ПАНИЦА ЛЕЩА

След зашеметяващия концерт от французите, българските музиканти решиха да им покажат какво могат пък те като изпълнители и затова решиха да изнесат един концерт на французите в хотела, в който бяха отседнали.
Но други, които бяха гостували на михайловистите в чужбина и бяха получавали хонорари и подаръци, се подчиниха и се подписаха. И оттам започна падението на едно талантливо поколение музиканти. Целта на организираната атака на Благовест Жеков бе да се отхвърлят поредицата от томове на „Изгревът", които бяха излезнали, за да се разчисти пътя на михайловистите,, които идеха на концерт в България. Ето това е важното да се знае. И да се помни. з. След зашеметяващия концерт от французите, българските музиканти решиха да им покажат какво могат пък те като изпълнители и затова решиха да изнесат един концерт на французите в хотела, в който бяха отседнали. А това беше хижа „Монтана" на Витоша. Онези, които се явиха, бяха Йоанна и Георги Стратеви, Благовест и Елена Жекови, Божанка и Петър Ганеви, Добринка Ставрева, Емил Съев, Ина Дойнова, Петю Цанов. И по такъв начин всички музиканти влезнаха във „френската палатка", в онази палатка, в която Учителят не пожела да влезне през 1939 г. Вместо музикантите да направят същия концерт в зала България и да поднесат музиката на Учителя така както се е изпълнявала по времето на Школата на Учителя и да напълнят залата с 1200 души зрители, то се завряха в онази планинска хижа, където бяха отседнали французите, която се равнява символично на „френската палатка" и така си продадоха първородството за „паница леща". И което е най-важното - аз лично предупредих музикантите да не позволяват михайловистите първи да влезнат в зала България.
към текста >>

66. 1. ЧАСТНАТА УЧЕНИЧКА - МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 год.)

МАРИЯ ТОДОРОВА

Тази беседа имаше свое време и свое място и видяхме как Словото на Учителя се изливаше закономерно и отговаряше не само на текущите наши проблеми, но тя отговаряше на онзи общ план на Школата, чиято физическа проекция ние бяхме с нашите човешки тела и човешки умове.
По-късно в Школата Учителят изнасяше своите беседи, но винаги носеше Библията в ръка, сядаше на катедрата, отваряше една страница и прочиташе даден стих с лупата си и върху този стих, който беше като мото се явяваше като ключ на цялата беседа. За околните това беше нещо съвсем случайно като че ли случайно Учителят попадаше на някаква глава и по обикновен начин прочита там някакъв си стих. Но впоследствие ние започнахме да гледаме по друг начин на беседата на Учителя. За нас това не беше вече беседа, а беше Слово на Учителя и че това Слово се подчиняваше на своя закономерност и имаше свой план и всяко нещо лежеше на мястото си. И тази беседа не можеше с нищо да се промени или да се замести с нещо друго. Тази беседа имаше свое време и свое място и видяхме как Словото на Учителя се изливаше закономерно и отговаряше не само на текущите наши проблеми, но тя отговаряше на онзи общ план на Школата, чиято физическа проекция ние бяхме с нашите човешки тела и човешки умове. Словото на Учителя се изливаше по космически закони и отговаряше на времето, което ни създаваше и което ни движеше. Та по онези години на частната ученичка имах възможност целенасочено, ежеседмично да работя по глави над Библията и лека полека усвоих много неща и се запознах с основните неща, че Библията не е обикновена книга, а е книга на Господният Дух, който е работил през вековете и хилядолетията. Така веднъж Учителят в една от лекциите бе казал на братята: „Аз имам една частна ученичка от света, която ехе ви изпревари и дори петите й не можете да й ги видите." Аз знаех, че се касаеше за мен. Някои от тогавашните братя също се досещаха, че се отнася до мен, но те бяха вече на възраст, където не ме ревнуваха, защото аз бях за тях дете, а аз още не бях влезнала официално в Братството и още не бях влезнала официално в онзи салон, където се събираха сподвижниците на Учителя. Този пост е редактиран от Ани: 07 февруари 2017 - 13:19
към текста >>

67. 23. МЛАДЕЖКИТЕ СЪБОРИ

Вие сте души, а не тела, помнете това.
Учителят изнесе първата беседа на младежите „Разцъфтяване на човешката душа" в 7 ч. и 45 мин. Основната идея в тази беседа. Учителят каза: „Човешката душа е зачената в Любов. Тя е зачената на друго място. Вие сте души, а не тела, помнете това. Вие сте души заченати някога в Божествения Дух и сега ви се дава възможност да цъфнете, да разцъфтите, да принесете плод и плодът ви да бъде благоприятен пред лицето на Бога. Искам тази съществена идея да залегне у вас като една основа. Не залегне ли, смисъла на живота няма да бъде разбран". Съборът завърши с общ концерт. Учителят имаше желанието да се съберат младежите, да разискват, да говорят по духовни въпроси, да се разискват проблеми, които да се разрешават чрез окултните закони, които дава той чрез Словото си.
към текста >>

68. 24. МЛАДЕЖКАТА ЛЮБОВ

Тук на земята хората живеят две тела на едно място, в астралния свят живеят две сърца заедно, в умствения свят живеят два ума на едно място, в духовния свят живеят две души на едно място, а в Божествения свят живеят два духа в едно.
Разбирате ли, вие ще имате сродни души, сродност ще има, по двама ще живеят. Сам човек не може да живее. Следователно, ако е въпрос сам ли да живееш или по двама? - по двама ще живеят. Тъй е направил Господ света. Тук на земята хората живеят две тела на едно място, в астралния свят живеят две сърца заедно, в умствения свят живеят два ума на едно място, в духовния свят живеят две души на едно място, а в Божествения свят живеят два духа в едно. А като влезете в Бога, съставяте едно единство за себе си. Сега вие казвате: ще се жените ли? По отношение на телото. Телата женят хората днес. Съединят едно тяло с друго и това го наричат женитба.
към текста >>

Телата женят хората днес.
Тъй е направил Господ света. Тук на земята хората живеят две тела на едно място, в астралния свят живеят две сърца заедно, в умствения свят живеят два ума на едно място, в духовния свят живеят две души на едно място, а в Божествения свят живеят два духа в едно. А като влезете в Бога, съставяте едно единство за себе си. Сега вие казвате: ще се жените ли? По отношение на телото. Телата женят хората днес. Съединят едно тяло с друго и това го наричат женитба. Като две стаи ги съединят с една врата, че господарят влиза от едната стая в другата и казвам между тия две стаи трябва да има врага, ще има врата, разбира се. Но тия две стаи без господар не са нищо сами по себе си. Стаите без господар не са много съществено. Следователно, като казвам женени и неженени, да не мислите, че ако не сте женени, неженени ще бъдете чисти, и ако сте женени ще бъдете нечисти.
към текста >>

69. 27. ПОСУДАТА

А тука на земята - с тяхните тела.
Трябва на хората да им представиш силни контрасти, образи, за да видят противоречието, в което се намират." „Учителю, защо Господ когато прости пак иска поправяне на погрешката? " „Ако не е отмахнат навика има възможност да го повториме и извикаме нови реакции. Човек като има свобода и не е просветен той може да попадне в грешка, да употреби свободата за това, което не е за негово добро. В Божествения свят се срещаш с умовете на хората. В ангелския свят се срещаш с техните сърца. А тука на земята - с тяхните тела. Сърцето и умът - те са същества и с тялото се съединяват в едно. Но понеже тези същества са по-тънки, с по-фини тела, то човеците не ги виждат." „Учителю, какво значи, че сърцето не трябва да се интересува от неща отвън, а само от вътрешни работи? " „Кое трябва да те интересува като седнеш да ядеш - дали другите хора са се нахранили или ти, която трябва да се нахраниш? Човек трябва да се интересува от вътрешния си живот, понеже е негов. Ще питаш себе си защо си направила нещо.
към текста >>

Но понеже тези същества са по-тънки, с по-фини тела, то човеците не ги виждат." „Учителю, какво значи, че сърцето не трябва да се интересува от неща отвън, а само от вътрешни работи?
Човек като има свобода и не е просветен той може да попадне в грешка, да употреби свободата за това, което не е за негово добро. В Божествения свят се срещаш с умовете на хората. В ангелския свят се срещаш с техните сърца. А тука на земята - с тяхните тела. Сърцето и умът - те са същества и с тялото се съединяват в едно. Но понеже тези същества са по-тънки, с по-фини тела, то човеците не ги виждат." „Учителю, какво значи, че сърцето не трябва да се интересува от неща отвън, а само от вътрешни работи? " „Кое трябва да те интересува като седнеш да ядеш - дали другите хора са се нахранили или ти, която трябва да се нахраниш? Човек трябва да се интересува от вътрешния си живот, понеже е негов. Ще питаш себе си защо си направила нещо. Защо дойдох до трапезата. Другите ли ще питаш или себе си?
към текста >>

70. 31. ПЪРЖЕНИТЕ ЯЙЦА

В Школата Учителят разбута огъня под котела на света и работеше върху учениците и теоретически, и практически.
31. ПЪРЖЕНИТЕ ЯЙЦА Школата на Учителя представляваше картината на света в малък мащаб. Тук се разгънаха всички положения на света - йерархии, привилегии, предпочитания, лични отношения и всички противоречиви прояви на човешкото естество, от което учениците трябваше да излизат и да се издигнат на него. Учителят потопи всички ученици в средата на света, създаде условия всеки ученик да прояви своето естество, добрите и лошите черти на своят характер. Пред всеки стоеше едно огледало, в което той, ученикът според пробудеността на своето съзнание можеше да се огледа. С помощта на светлината, идваща от Словото на Учителя да разбере до къде е достигнал и оттам да продължи своето развитие. В Школата Учителят разбута огъня под котела на света и работеше върху учениците и теоретически, и практически. Теоретическата работа беше в беседите на Учителя и разговорите, които Той водеше с нас. Практическата работа - изпитите, които даваше на учениците. А уроците бяха ежедневие, това бяха онези уроци, които ги преподаваше чрез всички случки и събития на обикновения живот. А когато трябваше Той сам създаваше и специални положения, за да предаде един урок. Велика жертва беше от негова страна, че той от висотата на своето положение слезна до духовния уровен на своите ученици, вземаше участие в най-дребните техни преживявания, за да им покаже пътят как да ги превъзмогнат, как да издигнат съзнанието си.
към текста >>

71. 49. БОЖИИТЕ СЛУЖИТЕЛИ

Отношението се отнася към мъртвите тела.
Затова да пазиш връзката си Бога. Да живеем винаги в близост с Бога. Например аз излеза и се пека на слънце, то е близост. Също наблюдавам изхода и течението на извора. То е най-хубавото положение, което човек може да има, да е в близост с Бога. Отношението се отнася към мъртвите тела. А съотношение имат живите същества. А Бог обхваща всичко. Бог е Бог на живите, а не на мъртвите."
към текста >>

72. 53. БОЖИЕТО ОКО

Светлината там е толкова ярка, че като влезнеш ще останете всички без маски, без физическите си тела и като влезнете в тази Божествена светлина ще поискате да бъдете ученици на тази Божествена Школа".
Аз в тъмната нощ се разхождам, хората спят в домовете си, а аз излизам и се разхождам. Хората могат да не виждат нищо, но Божието око всякога ви гледа. Но ако ние не зачетем туй Божие око всичко друго е празна работа. Ето защо никой от вас не може да ме съди. В Бялото Братство няма нищо скрито покрито. Светлината там е толкова ярка, че като влезнеш ще останете всички без маски, без физическите си тела и като влезнете в тази Божествена светлина ще поискате да бъдете ученици на тази Божествена Школа". По такъв начин разбрах какво означава Божието око за Изгрева и за Школата. Отново съм пред Учителя за разговор. „Знаеш ли какво значи всичко това, което ти казах дотук? Значи да бъдеш добра. Да обичаш и тези, които аз обичам".
към текста >>

73. 59. СЕМЕЙНИ ИСТОРИИ

Когато говорим, че са си заминали, това означава", че са си положили телата в земната твърд, че са погребани, а те като духовни същества са заминали в другия свят.
Тук настроението бе повдигнато естествено, обстановката предполагаше за възвишени неща, защото въздухът бе наситен с възвишени мисли. Но в този общ подем на душите у нас се отприщиха и други чувства. А това бяха обикновените човешки чувства и те се отприщиха като река и за малко щяха да завлекат и да удавят Изгрева. Един след други тези млади хора започнаха да се влюбват, да бъдат обичани, разлюбвани и напускани. Ние бяхме души, но тези души се вплетоха в материята и в страстите и много хора изгоряха и си заминаха от този свят. Когато говорим, че са си заминали, това означава", че са си положили телата в земната твърд, че са погребани, а те като духовни същества са заминали в другия свят. Този израз бе употребяван през времето на Учителя и показваше едно друго виждане на нещата. Човек не умира, а умира тялото му, той го оставя и си заминава натам, откъдето е дошъл. Учителят говореше за Божествената Любов като принцип в природата и живота. Седят учениците и слушат и въздишат за човешката любов. Спомням си какви писма се пишеха тогава.
към текста >>

74. 64. ВЪТРЕШНАТА ВЕРИГА НА УЧЕНИЦИТЕ

Телата на хората са пълни с нечистота.
Мъжът и жената трябва едновременно да присъствуват, за да има равновесие. Трябва да се пазиш от мъжете. Да се пазиш от флирт. Можеш да показваш широчината на чувствата си и дълбочината и височината на разбиранията си, но флирт - не! Сегашния свят е пропаднал. Телата на хората са пълни с нечистота. В тях няма онзи нектар на чистите души. Най-добрият контакт на душите е чрез пространството. Сегашните хора и през пространството действуват отровно. Да се пазиш от омразата на хората. Когато една душа е толкова грешила, че е на път да умре, Господ я вземе и като духне, очиства я от греховете и я спасява.
към текста >>

75. 71. КАК СЕ ОХРАНЯВАШЕ ДЕВАТА

А този израз означаваше, че ще го вкарат в кокошарника при кокошките, а после ще дойде лисицата, ще си задигне петела и хич окото няма да и мине.
Аз цялата се изплаших, че онези ще го уморят, обяснявам му, че така не бива и ще откаже на Динова, че е изморен и сами да си носят вода с такива стомни, та да видят дали може да се носят 40 литра вода наведнъж от толкова далечно място. Борис не иска да ме слуша и тръгва лека, полека и ги занесе на почивки. Занесе той стомните в бараката им, а те се нахвърлиха върху него да му благодарят,-че да го прегръщат - хиляди благодарности и благопожелания. Отивам при Учителя и му обяснявам подробно всичко. А той ми казва: „Те го канят, те го коткат, докато го окошарят". А този израз означаваше, че ще го вкарат в кокошарника при кокошките, а после ще дойде лисицата, ще си задигне петела и хич окото няма да и мине. Да, ама на мен окото ми се разигра и също не мигна и се чудя как да го спасявам. Не можех нищо да сторя, кокошарника беше отворен, бяха сложени зрънца и се подканваше петела да влезе вътре и да му хлопнат вратника и да го окошарят, за да бъде на разположение на лисицата. Стари мераци, престари. По-късно като се събрахме с Борис те се опитваха да го използват по същия начин, като момче и слуга за всичко, за да могат да влязат помежду ни и да ни разделят. Та отначало имаше опасност да го уморят, но аз се изправих, скочих на крака и не дадох.
към текста >>

Не можех нищо да сторя, кокошарника беше отворен, бяха сложени зрънца и се подканваше петела да влезе вътре и да му хлопнат вратника и да го окошарят, за да бъде на разположение на лисицата.
Занесе той стомните в бараката им, а те се нахвърлиха върху него да му благодарят,-че да го прегръщат - хиляди благодарности и благопожелания. Отивам при Учителя и му обяснявам подробно всичко. А той ми казва: „Те го канят, те го коткат, докато го окошарят". А този израз означаваше, че ще го вкарат в кокошарника при кокошките, а после ще дойде лисицата, ще си задигне петела и хич окото няма да и мине. Да, ама на мен окото ми се разигра и също не мигна и се чудя как да го спасявам. Не можех нищо да сторя, кокошарника беше отворен, бяха сложени зрънца и се подканваше петела да влезе вътре и да му хлопнат вратника и да го окошарят, за да бъде на разположение на лисицата. Стари мераци, престари. По-късно като се събрахме с Борис те се опитваха да го използват по същия начин, като момче и слуга за всичко, за да могат да влязат помежду ни и да ни разделят. Та отначало имаше опасност да го уморят, но аз се изправих, скочих на крака и не дадох. Тогава всички се нахвърлиха върху мене, какво ли не викаха върху мен, какви ли не хули, клевети се отправяха върху мен. Те бяха триж пъти озлобени - веднъж, че не можаха да го оженят за дъщерята на Динова, втори път, че не можаха да го използват като слуга и трети път, че не можаха да вбият клин помежду ни.
към текста >>

76. 81. БОГ Е СВЕТЛИНА. БОГ Е ЛЮБОВ. БОГ Е ДУХ.

Ако някой път ви се е случвало да гледате картинки, нарисувани от художници, за да онагледят някаква приказка за деца, за великани, така навремето рисуваха тези великани, че са облаци, че телата им представляват някакви великани по небето, които плуват по него, а в началото на облака поставяха глава, очи, уста, която духа и фучи.
Загледах се и изведнъж очите ми се отвориха. Падна една завеса от тях и какво виждам: вместо черни облаци на небето видях големи черни същества да фучат над главите ни. Ококорих очи. Не се лъжех. Като черни великани фучеха, надуваха се, преминаваха над главите ни с трясък и светкавици. Ако някой път ви се е случвало да гледате картинки, нарисувани от художници, за да онагледят някаква приказка за деца, за великани, така навремето рисуваха тези великани, че са облаци, че телата им представляват някакви великани по небето, които плуват по него, а в началото на облака поставяха глава, очи, уста, която духа и фучи. Това беше предметно и картинно онагледяване на приказките за черните демони на небето, но това бяха приказки за деца. Ето нещо такова подобно и аз виждах - фучеха, преминаваха над нас тези великани, понякога се заглеждаха върху нас, понякога воюваха помежду си, изпращаха залпове светкавици един срещу други. Аз бях в средата на това сражение. Горе се воюваше, водеше се битка, а ние долу бяхме се сгушили на земята, оглеждахме се уплашено, но се крепяхме вътрешно, че бяхме в непосредствена близост до Учителя. Та ококорено наблюдавах всичко, обзе ме вече голям страх, обръщам се към Учителя, търся го с поглед, намирам го и повдигам очи към него.
към текста >>

А телата им са прозрачни, леко очертани силуети като човешки тела, но прозрачни, все едно, че гледаш контурите на сапунен мехур, направен при духането му с тръбичка така когато си играеха децата и надуваха и изпускаха кълбета сапунени мехури.
Тогава усетих, че Учителят беше наистина прав, когато много пъти ни казваше, че ние не сме подготвени за невидимия свят и че ако ни се отворят очите и ушите няма да можем да издържим, ще се повредим психически и ще изгорим от вътре. А че понякога ни отварят очите за миг това бе да ни покажат, че има и друг свят, че има и други сили и че човек е дошъл на земята като дете на природата и че трябва да се учи ида се учи. Друг път ми дадоха да видя души от онзи невидим за нас свят. Пред очите ми се разкриват души от друг свят, прозрачни като хора, единствено очите им говорят. Като погледнеш тези очи, те могат да ти говорят и чрез тях да ти нашепват много неща. А телата им са прозрачни, леко очертани силуети като човешки тела, но прозрачни, все едно, че гледаш контурите на сапунен мехур, направен при духането му с тръбичка така когато си играеха децата и надуваха и изпускаха кълбета сапунени мехури. Това е един опит и забавление на малките деца като разтворят сапун във вода, направят сапунена вода, поставят една тръбичка, след това я дигат, надуват я и от там излизат сапунени мехури. Ето така ми изглеждаха тези същества, но имаха очи. Техните тела бяха продълговати като човешки, без никакви органи, а само с очи, които говорят. Гледах, гледах и се питах какъв ли е същинския живот на земята и какъв е невидимият живот, който се ожитворява по невидими за нас пътища, но винаги се изявява чрез форми, но по такъв начин като формата съответствува на всяко едно поле там, където се изразява този живот. Ние като хора не обръщаме внимание колко форми живот съществуват на земята.
към текста >>

Техните тела бяха продълговати като човешки, без никакви органи, а само с очи, които говорят.
Пред очите ми се разкриват души от друг свят, прозрачни като хора, единствено очите им говорят. Като погледнеш тези очи, те могат да ти говорят и чрез тях да ти нашепват много неща. А телата им са прозрачни, леко очертани силуети като човешки тела, но прозрачни, все едно, че гледаш контурите на сапунен мехур, направен при духането му с тръбичка така когато си играеха децата и надуваха и изпускаха кълбета сапунени мехури. Това е един опит и забавление на малките деца като разтворят сапун във вода, направят сапунена вода, поставят една тръбичка, след това я дигат, надуват я и от там излизат сапунени мехури. Ето така ми изглеждаха тези същества, но имаха очи. Техните тела бяха продълговати като човешки, без никакви органи, а само с очи, които говорят. Гледах, гледах и се питах какъв ли е същинския живот на земята и какъв е невидимият живот, който се ожитворява по невидими за нас пътища, но винаги се изявява чрез форми, но по такъв начин като формата съответствува на всяко едно поле там, където се изразява този живот. Ние като хора не обръщаме внимание колко форми живот съществуват на земята. Знаеме, че има минерален свят, растителен, животински и човешки свят, а тези четири свята имат милиони и милиарди форми на проявление. Разнообразието и единството на формите на тези четири свята се осъществява само чрез Духа, който ги обединява със Силата на живота наречена Любов. Затова се казва, че Бог е Любов.
към текста >>

77. 88. ХЕМ МИ СЕ ИСКА, ХЕМ НЕ МИ СТИСКА

А когато трябваше да се справим с нашият бит беше много трудно да се пренесем от горе, от висините и да слезнем на земята, за да нахраним и напоим телата си.
Оставаше Учителят с нас младите и по едно време смятахме, че времето е безконечно и то е спряло за нас. А ние бяхме около Учителя, а между другото годините се точеха със своите човешки измерения и смяхме, че човешките измислици не ни засягат. По едно време жените усетихме, че също остарявахме, някои от нас навлезнаха в критическа възраст и тогава осъзнахме, че времето около нас и в нас също тече и то не се връща. Всяко нещо е с времето си. Това наше първично заблуждение се дължеше на повдигнатото състояние на душите ни, които в присъствие на Учителя възприемахме по друг начин нещата и бяхме в отношение на души по между си в първоначалните си стъпки. А когато трябваше да се справим с нашият бит беше много трудно да се пренесем от горе, от висините и да слезнем на земята, за да нахраним и напоим телата си. Че трябва да го измием, окъпем и облечем в чисти одежди. А освен това трябваше това тяло да бъде нахранено с чисти мисли, чисти чувства и порядъчни постъпки - това беше нашият общ стремеж. Та по онова време едни си отиваха в Невидимия свят, други идваха, а ние от началото на Школата оставахме и след това изведнъж видяхме, че ние също сме остарели. В онези години имах амбицията да играя роля в Братството. Такива мисли са минавали не само в моята глава, но и в други глави, особено след като си заминаваха някои дейни приятели и трябваше някой да ги замести.
към текста >>

78. 94. СЛОВОТО МУ БЕШЕ ДУХ, СВЕТЛИНА ЗА ЧОВЕЦИТЕ И ИСТИНА ЗА СВЕТА

Аз се усетих, че изведнъж в стаята като че ли влезнаха същества от друга еволюция, в други тела не като нашите, защото въздухът трепереше и усещах, че имаше присъствие голямо.
Всеки можеше да се добере до Истината и да стане свободен като дух и като човешка душа, но онези, които оставаха свободни без да разберат истината тръгваха по човешките си друмища да търсят брод за своето непослушание и вирог-лавство - говоря за онези, които бяха в Школата на Учителя, а той седеше и мълчеше. Бог е дълготърпелив и Бог е благ - тук разбрах тези неща. Много пъти по такива поводи Учителят бе казал неведнъж пред мен: „Мен ме е страх да кажа нещо, защото моята дума е много тежка, защото около мен стоят дежурни светли същества на пост и стража и чакат да чуят само една дума, те я вземат и веднага тези служебни същества тръгват да я изпълняват". Аз също съм имала такива опитности с Учителя. Бях при него на разговор, изведнъж той спря да говори с мен, промени си видимо израза на лицето, изправи се в стаята и зае официалната си поза. Аз се усетих, че изведнъж в стаята като че ли влезнаха същества от друга еволюция, в други тела не като нашите, защото въздухът трепереше и усещах, че имаше присъствие голямо. Аз бях свикнала с аурата на Учителя и с неговото присъствие, но тук беше нещо съвсем друго. Аз се бях сгушила пред тези същества, като само за миг ми се отвориха очите, за да ги видя като проблясък от светлина, като стълбове светлина, които стояха в стаята, на брой бяха три същества като три снопа светлина и стълбове от светлина, които започваха далеч някъде в дън земи и продължаваха нагоре във висините като пробиваха небето. Даде ми се само за миг и след това отново ми се затвориха очите. Учителя-затвори очите ми и ме запази, за да не изгоря от тази светлина. Учителят разговаряше с тях без да си отвори устата.
към текста >>

79. 97. ГЛАСЪТ НА БОГА

Енергията, вибрацията на радостта е много по-интензивна, много по-силна е тази енергия на Невидимия свят и нашите тела не са пригодени за нея и не всеки човек може да издържи дълго на трептенията на радостта, която му се изпраща от Небето.
Така човек се отпушва, разтваря се и се изчиства. Така както през комина у дома му излиза пушека от печката или пък от отводния канал в дома му се източва цялата мръсотия. Това е посвещението на страданието. А после от Невидимия свят се изпраща друга по-фина енергия в отговор на тази, идва се до ново състояние, при което се възприема като радост, това е посвещението на радостта, но съотношението е 9:1, т.е. на девет страдания отговаря една радост. Енергията, вибрацията на радостта е много по-интензивна, много по-силна е тази енергия на Невидимия свят и нашите тела не са пригодени за нея и не всеки човек може да издържи дълго на трептенията на радостта, която му се изпраща от Небето. Затова Учителят бе казал още от самото начало на Школата, че първият етап е страданието и когато човек осъзнае страданието като необходим етап започва мъчението, а мъчението пък е основа на бъдещата окултна Школа. Чрез мъчението се образува онази материя, необходима за образуване духовно тяло за следващите поколения, т.е. онова, което изгаря от нас през време на осъзнатото мъчение, енергията при освобождаването на нашето мъчение образува друга фина материя, чрез която могат да се въплътят душите. Учителят бе казал: „Всичко благородно и възвишено в света се ражда от самото мъчение. Мъчението съответства на великата работа.
към текста >>

80. 106. КОКОШКАТА НА УЧИТЕЛЯ

Кръчмарят се изумил, прибрал парите, но клиентелата от пияници се заинтересовала какво прави тази дъновистка, че всеки път идва и му подава по някаква монета.
За нас бе цяла загадка. Онези от там, от кръчмата работят срещу Учителя и делото му, а тяхната собствена кокошка идва и снася яйце на Учителя всеки ден за закуска. Ха отиди та го разтълкувай този случай. Накрая Учителят реши да развърже този възел. Нареди на една сестра всеки път когато кокошката снесе да отиде при кръчмаря и да му плати яйцето. Кръчмарят се изумил, прибрал парите, но клиентелата от пияници се заинтересовала какво прави тази дъновистка, че всеки път идва и му подава по някаква монета. Той обяснил случая и всички пияници ахнали от почуда - кокошка от кръчмата да ходи да снася яйце на Дънов пред вратата му. Не може да бъде. Отишли си пияниците и разтръбили по цяла София за случая. Заприиждали и други посетители на кръчмата, разпитват за случая, умуват, че как така тази кокошка ще ходи да снася яйце на чуждо място. Че кокошките когато снасят на чуждо място стопанката взима и им реже крилата, за да не прехвърчат през оградата, за да ходят да снасят на чуждо място.
към текста >>

81. 133. ФОРМИ И СИМВОЛИ

" „Не можах, бях извън тела." Учителят не ме държа отговорна за този случай.
Тази телена ограда пречеше на всички. Веднъж аз бях извън оградата към гората. Спусна се сокол с типичния си писък, грабна едно врабче, а той изписка, но соколът го завлече. Аз отидох и разказах на Учителя. Той ми се скара: „Защо не го прогони? " „Не можах, бях извън тела." Учителят не ме държа отговорна за този случай. По същия начин след години се повтори същата гледка и се разиграха подобни събития. На 6 декември 1957 г. изневиделица се стрелна и се спусна сокол една сутрин върху Изгрева и грабна и отнесе цялата литература - беседи на Учителя, натоварени на 19 камиона с книги. Както и в онова време аз бях извън тела и не можах да направя нищо, така и сега нищо не можах да направя. Никой не можа да спаси навремето врабчето, което сграбчи сокола, защото бяха направили ограда от бодлива тел, която ограждаше нас, човеците от Божественото.
към текста >>

Както и в онова време аз бях извън тела и не можах да направя нищо, така и сега нищо не можах да направя.
Той ми се скара: „Защо не го прогони? " „Не можах, бях извън тела." Учителят не ме държа отговорна за този случай. По същия начин след години се повтори същата гледка и се разиграха подобни събития. На 6 декември 1957 г. изневиделица се стрелна и се спусна сокол една сутрин върху Изгрева и грабна и отнесе цялата литература - беседи на Учителя, натоварени на 19 камиона с книги. Както и в онова време аз бях извън тела и не можах да направя нищо, така и сега нищо не можах да направя. Никой не можа да спаси навремето врабчето, което сграбчи сокола, защото бяха направили ограда от бодлива тел, която ограждаше нас, човеците от Божественото. Божественото и Учителя бяха от едната страна на бодливата тел, а ние от другата страна. Ние си бяхме сложили сами оградата с тел. Никой не ни я сложи, нито пък наложи, а ние си я приехме. Така се плати за онази ограда и за онова врабче.
към текста >>

82. 135. СЪБОРИТЕ ВЪВ ВЕЛИКО ТЪРНОВО

Когато минават покрай хотела Учителят пожелал да се отбие, за да си вземе друга шапка, но полицаят бил много ядосан, не му позволил и дори когато Учителят е искал да се спре то жандарма с приклада на пушката си го ударил няколко пъти по гърба и то доста силно като му казал, че трябва да върви в полицейското управление.
По това време Учителят е отседнал в хотел „Лондон" на последният етаж, в една малка стая и се отоплява с един мангал. Обикновено го посещават приятели и той сутрин излиза с тях да посрещат изгрева на слънцето на Ташлъ тепе. Това прави впечатление на властите и било наредено на двама полицаи да противодействуват на тези събирания сутрин рано извън града. Връщайки се от такъв излет двама жандарми поискали да арестуват Учителя заедно с приятелите. По това време се намесва един от офицерите, който е бил познат на Учителя и за да се застъпи за него той се отклонява и отива да докладва на началството си, че това е някакво недоразумение и че Дънов е порядъчен човек и с действията си не създава смут на гражданството и не е заплаха за обществения ред на града. Когато минават покрай хотела Учителят пожелал да се отбие, за да си вземе друга шапка, но полицаят бил много ядосан, не му позволил и дори когато Учителят е искал да се спре то жандарма с приклада на пушката си го ударил няколко пъти по гърба и то доста силно като му казал, че трябва да върви в полицейското управление. Отиват там, започва разпит, но накрая се намесват приятели-офицери и Учителят е бил освободен и инцидента приключил. Но след един месец именно този стражар бива убит при един сходен инцидент в едно село където е отишъл да арестува едного. Името на този стражар се знаеше, но с годините никой не го записа и днес ние го забравихме. Споменаваме този случай, за да се видят Силите, които воюваха срещу Учителя и онези личности, които ставаха проводници на тези сили трябваше рано или късно да дадат отчет пред Невидимия свят, защото чрез своите деяния се явяват и Богупротивници като спъват и пречат на делото на Великият Учител слезнал на земята между българите. Ето какво казва Учителят за своето интерниране: „Преди години когато ме интернираха във Варна, с мене дойде един стражар със строго лошо лице.
към текста >>

83. 138. ДИСПУТЪТ, КОЙТО НЕ СЕ СЪСТОЯ

Което е най-интересното те бяха дошли на диспут, но Учителят ги бе усмирил, беше ги приспал и беше ги извлякъл от телата им и ги бе поставил в друго поле, в друга аудитория където те можеха там да слушат добре, а пък телата им пред нас на първия ред бяха приведени да мируват и да не смущават слушателите в салона.
Да, те всички спяха. Те искаха диспут, но ето те получиха диспут - спят, а някои дори от време на време хъркаха. Учителят спокойно говореше, а пък моят възрастен приятел до мен протегна глава и ми пошепна на ухото: „Сестра, диспутът започна с падане на калимавките". И наистина главите им климнаха, калимав-ките им се търколиха и паднаха, а пък някои изпуснаха и моливите си, и тефтерите си на земята. Учителят продължи да говори и тази беседа е публикувана и всеки може да се запознае с нея. Което е най-интересното те бяха дошли на диспут, но Учителят ги бе усмирил, беше ги приспал и беше ги извлякъл от телата им и ги бе поставил в друго поле, в друга аудитория където те можеха там да слушат добре, а пък телата им пред нас на първия ред бяха приведени да мируват и да не смущават слушателите в салона. През цялото време на беседата нито един от тях не мръдна, не шавна и не вдигна глава -те спяха. Беседата завърши и настъпи мълчание. Изведнъж онези спящите постепенно се събудиха, ококориха се, а ние целия салон се смеехме, а някои ги сочеха с пръст. Те разбраха, че са спали, оглеждаха се, озъртаха се насам-натам и не можеха да проумеят как така се бе случило, че те са спали през цялото време. След малко те се окопитиха и митрополита започна да ръкомаха с ръце и да вика: „Искаме диспут, искаме диспут и умоляваме гражданите да дойдат след обяд в два часа на това място в салона за диспут".
към текста >>

84. 144. БУРЕНИТЕ В БОЖИЯТА НИВА

МАРИЯ ТОДОРОВА

Накрая онези отварят вратата и казват: „Сестра, извикани бяхме горе по една много важна работа, но докато слезнем от небето в телата си трябваше да измине време, защото трудно човек се връща на земята, защото горе на небето е Рая".
Дори лично Елена Иларионова готви, слага храната в един съд и носи съдовете от града до вилата, а това не е малко разстояние. Носи сготвеното ядене, качва се по стъпалата, чука на вратата, а тя е затворена. Онези там двамата са горе, те са я видели, че идва, но се затварят в Горницата и нарочно я държат вън да стои със съдовете в ръка, за да покажат на нея, че те двамата в този момент се намират във висшите светове на небето и са на духовна работа и че не могат в този момент да слезат на земята. Иларионова стои със съдовете с храна и чака да се върнат тези двамата от духовните небесни сфери. Седи тя и чака, а онези по това време горе се боричкат, борят се и се търкалят по стаята. Накрая онези отварят вратата и казват: „Сестра, извикани бяхме горе по една много важна работа, но докато слезнем от небето в телата си трябваше да измине време, защото трудно човек се връща на земята, защото горе на небето е Рая". Елена им слага яденето, онези лапат топлата супа, а сестрата си казва: „Какви млади посветени братя имаме". След това Елена Иларионова разказва случая на Учителя, а той строго й нарежда: „Не хвърляйте бисерите на свинете, защото ще ги стъпчат, ще се обърнат и ще ви разкъсат". Сестра Елена Иларионова слуша, слуша и не може нищо да проумее. „Но, Учителю, но нали тези са братя, нали са млади братя? " „Не, сестра, те не са млади братя, те са много стари братя от памти века, но тези братя не са от Бялото Братство, а са братя от Черното Братство.
към текста >>

85. 175. НИКОЛАЙ КАЛЛЕРТС НОВОТО УЧЕНИЕ

Там съществата, които обичат тази школа са в ефирни, етерни тела.
Хималаите са по-нови планини. От Хималаите идват адепти да се учат в Рила. В Рила се намира най-старият институт. Посветените от Хималаите идват да се учат от скритите за човешки очи от големите библиотеки на Рила. На Хималаите също има Школа, но на Рила е най-старата .школа в света. Там съществата, които обичат тази школа са в ефирни, етерни тела. На Рила са складирани знания. Културата на Египет, културата на Индия се е развивала от невидимите библиотеки на Рила. Има на какво да се учите в бъдеще. Какво значение имат тези свещени центрове? Те работят за Новата култура.
към текста >>

86. 200. ЗАЩИТАТА НА УЧИТЕЛЯ ОТ УЧЕНИЦИТЕ МУ

Тези, които ни посетят с чисто сърце ще видят, че ние се стремим да бъдем мили с очите си, благи с езика си, силни с волята си, чист с телата си; и че имаме пълно желание да вървим по Христовия път, защото той е за нас Бог и Ръководител.
Като пишем това, нека ви се признаем, че ние не претендираме, че сме в тази чистата, в тази издигнатост, каквато се иска, защото до скоро сме били и ние като вас. Обаче, ние вървим смело по този път. И светлината, която е озарила нашите умове, резултатите, които имаме в живота, почиващи само на опита, не ще допуснат никого да се отклони от този път, освен някои юдовци или непросветнали, каквато мърша има във всяко стадо. Такива не само че и Христос не ще ги счита истински последователи, но и самото наше братство ги не зачита за такива; но то ги търпи в името на Христовата любов, защото в туй братство никой на сила не влиза и никой на сила се не пъди, макар в моменти такива да унижават и цялото Братство. Ето защо, посещавайте, драги братя и сестри, нашите молитвени събрания и четене на беседи, които стават всяка неделя, във всеки град, гдето имаме братства и салони, от десет до дванадесет часа преди обяд, за да видите какво вършим. Тези, които ни посетят с чисто сърце ще видят, че ние се стремим да бъдем мили с очите си, благи с езика си, силни с волята си, чист с телата си; и че имаме пълно желание да вървим по Христовия път, защото той е за нас Бог и Ръководител. Ние не се стряскаме и от това, че без всякаква причина и против всякаква Конституция, Синода се осмели и отлъчи всички ни от Църквата и отказват да кръщават децата ни и да опяват мъртъвците ни. Ние знаем, обаче, че тия, които вървят по Христовия път, ще бъдат по-близо до Него, отколкото тия, които ходят и в Църква и парадират, а вършат не добри дела. С такива Христос ще се разправи. Ние знаем още, че в България има известен процент от християните, които не само че не вярват в Христа, а други вярват в някакъв отвлечен Бог, но има и такива, които не вярват в никакъв абсолютен Бог, и пак се числят християни и се удостояват от всички официални църковни треби. Това е една анормалност.
към текста >>

87. 217. ГЕОРГИ РАДЕВ И ПОСЛЕДНАТА БЕСЕДА НА УЧИТЕЛЯ ЗА НЕГО

Ние знаехме, че Учителят също бе възкресил някои приятели, но телата им бяха на смъртния одър.
Как ще се върне, по какъв начин? Нали няма тяло? Нали го заровиха и то отдавна се е превърнал в пръст. От къде ще вземе тяло? На времето Христос възкреси Лазар, но той тогава имаше физическо тяло. Ние знаехме, че Учителят също бе възкресил някои приятели, но телата им бяха на смъртния одър. Ами тук какво означава това? Не може да бъде само сън. Тук има и нещо друго. Сутринта отивам при Учителя и разказвам съня си. Той отговаря: „Е, рекох, Милка Периклиева".
към текста >>

88. 242. СТЕНОГРАФКАТА САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА И УЧЕНИКЪТ АВЕРУНИ. ТЕРЕЗА КЕРЕМИДЧИЕВА

Те бомбардираха цялата нощ града като пускаха осветителни тела с парашути и падайки бавно осветяваха целия град и самолетите бомбардираха безпогрешно набелязаните цели.
Учителят даде съвети да се изключи електрическото осветление, за да не се нарушава обществения порядък. Та този, който минеше и видеше салона, пред очите му изпъкваше залепените с бяла перга-ментова хартия прозорци, които пропускаха светлината отвън навътре и салона бе осветен. А що се отнася за нощното електрическо осветление, то се виждаше всичко през пергаментовата хартия. Това облепване бе само проформа при евентуална проверка и да задоволи обезпокоените духове на Изгрева. По време на големите нощни бомбардировки над София, затъмнението на прозорците на гражданството не попречи на американските самолети. Те бомбардираха цялата нощ града като пускаха осветителни тела с парашути и падайки бавно осветяваха целия град и самолетите бомбардираха безпогрешно набелязаните цели. Една от тези цели бе Изгревът и салона на Изгрева. На Изгрева не падна нито една бомба. Но около Изгрева паднаха около десетина бомби. Когато ги изваждаха и обезвредяваха военните се учудваха на това чудо на чудесата. Тези бомби бяха очертали околовръстно територията на Изгрева.
към текста >>

89. 262. ВЪТРЕШНАТА ШКОЛА НА ДЕСЕТТЕ УЧЕНИЧКИ

После ми се даде на сън следното: Сънувам, че съм в Школата на Бялото Братство на Рила, че всички сме в едни светли, ефирни леки тела, които леко се люлеят във въздуха и че една-две ученички от при-съствуващите предават уроци на Школата.
И това, което казваше според нея беше от последна инстанция, истина, която не можеше да се оспорва. Аз се усъмних дали не съм на погрешен път. Савка продължаваше да обяснява разни неща. Разделяхме се с нея, но тя бе с явно превъзходство от разговора ни, а аз с покруса и голямо съмнение у себе си, достигащо до разочарование от самата си личност. Отидох пребита в палатката си, никъде не излизах, легнах си рано и заспах дълбоко. После ми се даде на сън следното: Сънувам, че съм в Школата на Бялото Братство на Рила, че всички сме в едни светли, ефирни леки тела, които леко се люлеят във въздуха и че една-две ученички от при-съствуващите предават уроци на Школата. После Учителят идва придружен със Савка към мен и всички се обръщат към нас и ни наблюдават. Учителят начертава една идеална окръжност с бастуна си. Савка гледа в кръга, а Учителят й казва: „Ти си вън от окръжността". Обръща се към мене: „Ти си вътре в кръга и помни, че ще преминеш през ръцете ми". Такъв бе сънят.
към текста >>

90. 280. ПОСТ

Той бе казал, че там на месечината има живот, но този живот се изразява чрез етерни тела на съществата, които обитават там.
За него ще прочетете на много места в Словото му. Едно от правилата е, че при поста трябва да има ръководител на физическото поле, който да следи за самият пост, за приложението му и да проследява състоянието на онези, които постят. Той трябва да започне при разсип на луната, което е свързано с един отлив в природата, защото луната е голям кондензатор на слънчева енергия, която изпраща на земята. Ако луната я нямаше животът в тази форма на земята не би съществувал. Това бе го заявил многократно Учителя. Той бе казал, че там на месечината има живот, но този живот се изразява чрез етерни тела на съществата, които обитават там. Спомням си един от учениците имаше големи противоречия в личния и семейния си живот и беше решил да се лекува чрез пост, но постът той го беше започнал на нова луна и при това не беше съобщил на Учителя. По онова време на Школата ние имахме строго определени наряди, които бяха давани от Учителя и чрез тях ни се нареждаше кога, в кои дни и в кои месеци да се провежда пост, а това бе свързано с космически течения и планетни влияния и се направляваше от Учителя. А индивидуалните постове в Школата не се допускаха, но ако някой го провеждаше трябваше да иска специално разрешение от Учителя или пък Учителя му отреждаше този пост, за да разреши някой проблем чрез него. И така този брат влезнал в поста и изведнъж състоянието му се влошава и накрая едвам се дотътря до Учителя и с мъка изказва оплакванията. Учителят го изслушал и казал: „Ти направи грешка, че почна пост на нова луна.
към текста >>

91. 281. РАЗПЛАЩАНЕ НА РОДОВАТА КАРМА

Брат ми беше лекар, завършил в Италия с много голяма клиентела и добре поставен в лекарските среди, започна да го лекува.
Видяха, че му е дошло времето, взеха го при себе си и не след дълго време той си замина. Донесоха некролога му на Изгрева, за да го видим. Ако беше си останал тук и бе послушал можеше да живее още десет години най-малко понеже беше жилав, подвижен и умен брат. Така рода го довърши. Баща ми се разболя, беше много болен. Брат ми беше лекар, завършил в Италия с много голяма клиентела и добре поставен в лекарските среди, започна да го лекува. Баща ми имаше двойна бронхопневмония на белия дроб. Брат ми го лекуваше с лекарства и силна храна. Тогава още нямаше сулфонамиди нито антибиотици - това беше преди войната. Сулфонамидите дойдоха след 1943 г. в България и то от Германия по време на войната и то имаше един препарат наричащ се „Пронтозил".
към текста >>

92. 284. ЛЕЧИТЕЛИ И ЛЕКАРСТВА

Тогава тези светли същества отиваха, влизаха в телата на приятелите, лекуваха ги, работеха над тях, ремонтираха увреденото тяло и така след това те си тръгваха и заминаваха и оставаха приятеля да се движи вече оздравял.
Наистина аз лично съм опитвала след заминаването на Учителя неговите методи, но те са от сложни, по-сложни и не знам дали има човек, който може да издържи всичко, което той препоръчва да се прави. Аз, която съм се ползвала от природолечението и от съветите на Учителя и съм чела толкова много по тези въпроси мога да заявя, че не можех да издържа неговите методи и то докато ги приготвя, а камо ли да ги изпълня. А Учителят имаше много достъпни методи от обикновени, по-обикновени, но той лекуваше по друг начин, по духовен път и той лекуваше горе в причинното поле в съзнанието на човека, където беше причината на болестта, той там отключваше или заключваше болестта. А че понякога даваше на някой да изяде някоя ябълка или круша, то те нямаха някакво лечебно действие, но служеха да се закрепи човешкото съзнание за някаква форма, за да може да се закрепи вярата у този човек и чрез вярата да се създаде връзка между човека, човешкото същество и Божествената енергия, която трябваше да премине през него. Около Учителя стояха непрекъснато същества от духовните йерархии, а имаше и дежурни същества, които поемаха всяка една мисъл от Учителя, всяка една дума и те тръгваха да я изпълняват. Тогава тези светли същества отиваха, влизаха в телата на приятелите, лекуваха ги, работеха над тях, ремонтираха увреденото тяло и така след това те си тръгваха и заминаваха и оставаха приятеля да се движи вече оздравял. Ето това беше едно лечение, което се казва „Да ти бъде според вярата". Учителят беше препоръчал селски кисел квасец за менингит като средство, което действува отвличащо на възпалението. Тогава нямаше антибиотици, нямаше тези модерни лекарства и менингита се лекуваше със средства за намаляване на температурата, болката. Та Учителят препоръча да се прави компрес на главата като се използва селския квас, който се прави за хляба. Навремето селяните го замесваха на малки парчета и ги оставяха да изсъхнат, после ги разкисваха с вода и с тях замесваха тестото и то впоследствие втасваше.
към текста >>

93. 76. СУРОВИ ПРЕЖИВЯВАНИЯ БУРЯТА

Пеят край нас водните лютичета, които като бяла дантела кокетно са наметнали езерото от единия му край.
Незабравими ще останат разходките ни по него с лодката. Нашите трудолюбиви, предани братя я направиха поръчаха долу в София, докараха я оттам, донесоха я на рамене, боядисаха я и я подкараха с песен към чешмичката за вода. Дотогава водата за кухнята се носеше от сестрите на ръце и от братята на рамене. „Колко приятно ни носят вълните...", пеем в лодката. Тя пори плавно чистите води. Пеят край нас водните лютичета, които като бяла дантела кокетно са наметнали езерото от единия му край. Лазурът се усмихва над нас. Слънцето трепти. И душата се радва, радва... А белите палатки накацали околовръст почти по трите бряга на езерото, като чайки, трептят също на слънцето и придават още по-приказен вид на обстановката. Понякога братята поканват Учителя да Го разходят из езерото с лодката. Тогава ние, по-младите сестри, палави и волни, се събираме за миг на брега близо до палатката Му.
към текста >>

94. 79. В МЪРЧАЕВО

Учителят посегна с ръка и много лесно улови петела, който не се съпротиви.
Всеки ден ходехме с Еленка по един или два пъти у Темелкови при Учителя. Често обядвахме и там. Там се слагаше винаги общ обед на двора. Винаги имаше гости от София или даже и от провинцията. След обеда Учителят оставаше дълго време на масата (която беше на двора) и говореше, говореше... Брат Боев беше винаги неотстъпно до Него и записваше, записваше... Ще разкажа един знаменателен момент от онова време: Един ден, след като бяхме привършили обеда и Учителят разговаряше със заобикалящите Го, дойдоха до масата няколко кокошки и един петел от Темелковите. Учителят посегна с ръка и много лесно улови петела, който не се съпротиви. Тогава го сложи на скута си и започна така жестоко да го мачка, че аз се уплаших да не умре петелът в ръцете Му. Такава проява на жестокост не бях виждала досега от Учителя. Какво значи това? Някакъв символ е, но какво иска да каже с него, не разбрах. След като го помачка не много дълго време, хвана го за краката, провеси го с главата надолу и рече: „Така Сталин ще чете Отче наш с главата надолу!
към текста >>

" И пусна петела.
Тогава го сложи на скута си и започна така жестоко да го мачка, че аз се уплаших да не умре петелът в ръцете Му. Такава проява на жестокост не бях виждала досега от Учителя. Какво значи това? Някакъв символ е, но какво иска да каже с него, не разбрах. След като го помачка не много дълго време, хвана го за краката, провеси го с главата надолу и рече: „Така Сталин ще чете Отче наш с главата надолу! " И пусна петела. Той отърси краката и главата си няколко пъти, плесна с крила и весело изкукурига. И весел, и здрав, и читав изтича при кокошките си. Аз си отдъхнах от напрежението, в което бях. Разговорът повече не продължи, коментарии, въпроси по случката нямаше. Учителят се прибра.
към текста >>

95. 11. СПАСЯВАНЕ ОТ РАЗСТРЕЛ НА 54 ДУШИ КОМУНИСТИ ОТ ЕДИН ЧЛЕН НА БЯЛОТО БРАТСТВО

Допълнения и разяснения към спомените на брат му Петър Камбуров

Трябваше да се подчиним на съдбата с единствената последва надежда да отречем показанията си в съда, като насила изтръгнати и да представим веществени доказателства за това: кървавите ризи и посинелите тела... , ' Макар и бавно, времето минаваше, всяка нощ вагоните зловещо се отваряха, неподписалите още своите „самопризнания" другари се отвеждаха и връщаха, но не така пребити.
Разпитите продължаваха и то с единствената цел всеки обвинен да подпише изготвените му показания. Всичко вече е ясно. Конспирацията напълно разкрита. Не ни оставаше нищо друго, освен да капитулираме. Излишни бяха всякакви увъртания и отричания. Трябваше да се подчиним на съдбата с единствената последва надежда да отречем показанията си в съда, като насила изтръгнати и да представим веществени доказателства за това: кървавите ризи и посинелите тела... , ' Макар и бавно, времето минаваше, всяка нощ вагоните зловещо се отваряха, неподписалите още своите „самопризнания" другари се отвеждаха и връщаха, но не така пребити. Цареше привидно спокойствие. Към края на месеца - нова изненада: незабравим петък! Кокалчето ни 153 съобщи, че през нощта се готви страхотна изненада, но и надеждата за предотвратяване не е малка - съберете сили! Ново напрежение... Към 12 часа полунощ, от към града се чуват стъпки на много хора, които бавно се приближават към вагоните. Караулът е извикан в оръжие.
към текста >>

Той като студент-юрист със силни думи отрече дадените от него показания по процеса, като изтръгнати с насилие и побой, посочвайки на съда кървавите си ризи, посинелите си тела и напукани седалища.
Разделени на групи, бяхме отведени в различни участъци и голяма група в полусъборената джамия, пригодена за затвор. Във Сливен научихме, че нашия благодетел капитан Гръблев бил от Бялото Братство. Във навечерието на процеса всички бяха прибрани в затвора. В деня на процеса, улиците през които трябваше да минем, бяха пълни с любопитни тълпи. Конвоирани (съпровождани) от силна охрана, влязохме в съда, който бе открит и обвинителните актове прочетени... Първом бе разпитан Ив. Георгиев. Той като студент-юрист със силни думи отрече дадените от него показания по процеса, като изтръгнати с насилие и побой, посочвайки на съда кървавите си ризи, посинелите си тела и напукани седалища. Въпреки веществените доказателства, съдът бе неумолим и прочете предварително приготвената тежка присъда... Затворът прибра своите жертви във влажните си килии... От тогава се започнаха родилните мъки на 1944 година. След повече от 33 години от горните събития, случайно чух да се споменава името на другаря Никола Хр. Гръблев. Припомняйки си, потърсих го в квартал „Изгрев" край София. Намерих го, благодарих му и го запитах: „Как да се обясни това съвпадение, че през тази нощ на замисления разстрел, той да бъде дежурен по караулите? " Той ми отговори, че има запазени бележки по това и че ще ми ги съобщи допълнително писмено.
към текста >>

96. МАРИН КАМБУРОВ

Тати работи четири години и след това фалира, защото нямаше клиентела.
Аз работех в Казанлък в картонажа. Не работих в печатницата. След като се изселихме от Арбанаси 1935, 36, 37 и 38 г. работих при чичо Никола в Казанлък, но в картонажа, не в печатницата. Като се върна тати от войната тогава нашата печатницата (на Стефан Камбуров) се сля с тая от Нова Загора на чичо Слави Камбуров. Тати работи четири години и след това фалира, защото нямаше клиентела. Трябваше да се слеят двете печатници занапред в Нова Загора, понеже там нямаше друга печатница и имаше хубава работа. Та чичо Слави и ние работихме там. Та и сега работи като партийна печатница в Нова Загора. Та тя беше наша печатница и там работихме известно врем, но това беше преди комуната. Въпрос: „Петър Камбуров има ли творчество?
към текста >>

97. 2. НЕОБИКНОВЕНОТО ПОСЕЩЕНИЕ

Както си лежа и будувам, по едно време виждам, че се отвориха вратите на стаята и започнаха да влизат в строен ред същества неземни, движещи се във въздуха, а телата им цели от светлина.
Това бяха големи празници. Тогава никой не работеше, обличаха си най-новите дрехи, заставаха чинно в църквата, защото това бе свещенодействие за тях. Тогава бяха годините след Възраждането когато възрожденския дух още обитаваше църквите. По-късно нещата се измениха, защото този възрожденски дух се оттегли. Така възрастните отидоха на църква, а аз бях сама в голямата стая, легнала на леглото, бях разбудена от родителите ми и будувах в момента. Както си лежа и будувам, по едно време виждам, че се отвориха вратите на стаята и започнаха да влизат в строен ред същества неземни, движещи се във въздуха, а телата им цели от светлина. Напред вървеше голямо същество, облечено в млечно бяла светлина, стройно и много красиво и застанало в средата на това множество. То беше жрец. След него вървяха малко по-ниски по двама в неземна светлина бледо розово, бледо небесно, бледо кремаво и всички носеха по нещо в ръцете си. Застанаха на средата на стаята в кръг, поставиха в средата някакъв съд неземен, той висеше във въздуха, целия светещ и извършиха някакво тайнство. След като свърши ритуала, жрецът дойде до мен и като ме благослови по особен начин, ме намаза с някакъв елей по челото.
към текста >>

98. 17. БЕЗДНАТА НА ОТЧАЯНИЕТО И СПАСЕНИЕТО

Моята дарба да рисувам, да шия добре, да бродирам и онези модели, които небето ми спускаше отгоре като картини, ме направиха известна, защото модел с модел не си схождаше и те доведоха до мене една голяма клиентела, а тя бе състоятелна и богата.
Платиха си много добре, дори ми дадоха повече от уговореното. Аз си прибрах парите. Вече можех да си финансирам сама моите задачи от беседите на Учителя. Когато поднесли даровете, всички присъствуващи ахнали и се възхитили от това, което видели. И след някой ден се заредиха при мен поръчки - с голямо доверие оставяха скъпи копринени платове за кръщенета, сватби, годежи, именни дни и т.н. Моята дарба да рисувам, да шия добре, да бродирам и онези модели, които небето ми спускаше отгоре като картини, ме направиха известна, защото модел с модел не си схождаше и те доведоха до мене една голяма клиентела, а тя бе състоятелна и богата. Но ето у дома стана нов голям скандал. Аз вече имах пари и бях вече независима и се изплъзнах от ролята на безплатен роб. Мъжът ми остро реагира подклаждан от братята му, че те били фабриканти, че за тях работели много чиновници и много работници, а аз работя чуждо, че съм работничка на богати хора и че им подкопавам авторитета. Аз скочих и ми заявих, че те плачат за друго. Че няма кой да им готви и че им стържат вече коремите.
към текста >>

99. 18. НИТО УХО Е ЧУВАЛО, НИТО ОКО Е ВИЖДАЛО

След този случай моята клиентела се увеличи двукратно.
Аз се радвах, а и те се радваха като деца за хубавата изработка. Поръчката я превозиха с лека кола. Учудих се сама на онова, което бе преминало през ръцете ми за 24 часа. Годежът бе преминал при особено вдъхновение от всички след поднасяне на подаръците. Онези невидими мои приятели и помагачи бяха заминали там при връчването на подаръците и бяха създали необикновено настроение. След този случай моята клиентела се увеличи двукратно. Имах пари и вече никой не можеше да ме спре. Мъжът ми не можеше да се изметне, защото това не бе в характера му, беше го яд, че съм успяла да се сдобия с пари. С моя труд аз свободно разрешавах моите идейни задачи и то пред лицето на Бога. Аз съм вече при Учителя, изключително уморена, но бях щастлива, че бях отново застанала пред Него. „Сестра, нито ухо е чувало, нито око е виждало онова, което има да минете." Аз стоя изумена.
към текста >>

100. 26. САМО ПРИЗВАНИТЕ БЯХА НА РИЛА СУЧИТЕЛЯ