НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ХРОНОЛОГИЯ НА БРАТСТВОТО
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
143
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Учителя Петър Дънов започва издирване на първите ученици. Начало на кореспонденцията с тях
, 1898 г.
Като истински християнин той и тук бил полезен на своите другари по съдба - лекувал
телата
им, лекувал и душите им.
Следва период, в който революционния дух на времето отклонил д-р Миркович за известно време от просветната му дейност. След серия негови участия в различни тайни и явни групи, целящи да помогнат на националната ни кауза, той бил изпратен през 1870 г. пеш до Цариград, окован във вериги и осъден на вечна каторга. През 1872 е прехвърлен в Диар-Бекир, а след това и в Медрин при още по-тежки условия. В това положение той не паднал духом.
Като истински християнин той и тук бил полезен на своите другари по съдба - лекувал
телата
им, лекувал и душите им.
Амнистиран след войната през 1878 г. д-р Миркович се върнал в България и отново се отдал на обществена дейност. За известно време е издавал в-к “Българско знаме”. През 1891 г. д-р Миркович започнал да издава “Нова светлина” - месечно списание за тайните явления в природата.
към текста >>
Клерикалните членове и учените
тела
се съединиха против тая смутителна радост, която идеше да компроментира интересите им и тяхното спокойствие, или да съсипе техните потвърждения.
Ако от единия край на света до другия, всичките души се съобщаваха в тази силна вяра, то щеше да се приготви най-голямото морално преобразование, което историята никога не е записвала. Но тази вяра твърде малко я притежават още. Духът на истината говори на Земята, но Земята не даде внимателно ухо на тези думи. Не са силните между человеческите деца, които са го чули, но са покорните, долните, всички тези, които са жадни за надежда. Благополучните, силните го отблъснаха, както отблъснаха самия Христос преди деветнадесет века.
Клерикалните членове и учените
тела
се съединиха против тая смутителна радост, която идеше да компроментира интересите им и тяхното спокойствие, или да съсипе техните потвърждения.
Малко хора имат кураж да дойдат върху думите си и да изповядат, че те са се излъгали. Гордостта е техният господар; me предпочитат да уборват в продължение на всичкия си живот тая застрашителна истина, която иде да преобърне техните кратковременни дела. Други, тайним образом, припознават хубостта и величието на тая доктрина, но нейните морални нужди ги плашат. Привикнали на наслажденията си, искат да живеят по тяхно си, без да се грижат за понататък; те отдалечават от мислите си всичко това. което ше ги докара да прекъснат с вредителните и скъпи обичаи.
към текста >>
2.
Учителя Петър Дънов приема по духовн път „Седемтях разговори с Духа Господен” - разговор първи - УПЪТВАНЕ
, 25.06.1900 г.
Без развитието на тези центрове и органи не могат да се развиват и съответните
тела
.
От 35 до 42 години - тялото на Любовта. От 42 до 49 години - тялото на Мъдростта. От 49 до 56 години - тялото на Истината. Ето това е еволюцията на човека, родил се на земята, който трябва да стане человечески син и от человечески син да се претвори на Божий Син. Необходима е еволюция, изграждаща през всеки седем години едно нетленно тяло, което е свързано с развитието на дадени човешки органи и мозъчни центрове.
Без развитието на тези центрове и органи не могат да се развиват и съответните
тела
.
Когато се дават Седемтях разговора, Учителят е на 36 години. Това е времето, когато започва да се оформя тялото на Любовта, а орган в човешкия мозък е така наречената пинеална жлеза, която изработва своите хормони за развитието на физическото тяло, така и за оформянето на тялото на Любовта. За да стане това, е необходимо изпратеният Дух Господен да извърши това велико приготовление." 1. ИЗЯВЛЕНИЕТО НА ГОСПОДНИЯ ДУХ В СЕДЕМТЯХ РАЗГОВОРА 2. Седем разговора с Духа Господен - Разговор първи - УПЪТВАНЕ
към текста >>
3.
Учителя Петър Дънов приема по духовн път „Седемтях разговори с Духа Господен” - Разговор втори - СЪРЦЕТО И БОГ
, 30.06.1900 г.
Без развитието на тези центрове и органи не могат да се развиват и съответните
тела
.
От 35 до 42 години - тялото на Любовта. От 42 до 49 години - тялото на Мъдростта. От 49 до 56 години - тялото на Истината. Ето това е еволюцията на човека, родил се на земята, който трябва да стане человечески син и от человечески син да се претвори на Божий Син. Необходима е еволюция, изграждаща през всеки седем години едно нетленно тяло, което е свързано с развитието на дадени човешки органи и мозъчни центрове.
Без развитието на тези центрове и органи не могат да се развиват и съответните
тела
.
Когато се дават Седемтях разговора, Учителят е на 36 години. Това е времето, когато започва да се оформя тялото на Любовта, а орган в човешкия мозък е така наречената пинеална жлеза, която изработва своите хормони за развитието на физическото тяло, така и за оформянето на тялото на Любовта. За да стане това, е необходимо изпратеният Дух Господен да извърши това велико приготовление." 1. ИЗЯВЛЕНИЕТО НА ГОСПОДНИЯ ДУХ В СЕДЕМТЯХ РАЗГОВОРА 2. Седем разговора с Духа Господен - Разговор втори - СЪРЦЕТО И БОГ
към текста >>
4.
Учителя Петър Дънов приема по духовн път „Седемтях разговори с Духа Господен” - разговор трети - ХРАНАТА И СЛОВОТО
, 1.07.1900 г.
Без развитието на тези центрове и органи не могат да се развиват и съответните
тела
.
От 35 до 42 години - тялото на Любовта. От 42 до 49 години - тялото на Мъдростта. От 49 до 56 години - тялото на Истината. Ето това е еволюцията на човека, родил се на земята, който трябва да стане человечески син и от человечески син да се претвори на Божий Син. Необходима е еволюция, изграждаща през всеки седем години едно нетленно тяло, което е свързано с развитието на дадени човешки органи и мозъчни центрове.
Без развитието на тези центрове и органи не могат да се развиват и съответните
тела
.
Когато се дават Седемтях разговора, Учителят е на 36 години. Това е времето, когато започва да се оформя тялото на Любовта, а орган в човешкия мозък е така наречената пинеална жлеза, която изработва своите хормони за развитието на физическото тяло, така и за оформянето на тялото на Любовта. За да стане това, е необходимо изпратеният Дух Господен да извърши това велико приготовление." 1. ИЗЯВЛЕНИЕТО НА ГОСПОДНИЯ ДУХ В СЕДЕМТЯХ РАЗГОВОРА 2. Седем разговора с Духа Господен -трети - ХРАНАТА И СЛОВОТО
към текста >>
5.
Учителя Петър Дънов приема по духовн път „Седемтях разговори с Духа Господен” - Разговор четвърти - ЖИВОТЪТ И ВЪЗРАЖ...
, 5.07.1900 г.
Без развитието на тези центрове и органи не могат да се развиват и съответните
тела
.
От 35 до 42 години - тялото на Любовта. От 42 до 49 години - тялото на Мъдростта. От 49 до 56 години - тялото на Истината. Ето това е еволюцията на човека, родил се на земята, който трябва да стане человечески син и от человечески син да се претвори на Божий Син. Необходима е еволюция, изграждаща през всеки седем години едно нетленно тяло, което е свързано с развитието на дадени човешки органи и мозъчни центрове.
Без развитието на тези центрове и органи не могат да се развиват и съответните
тела
.
Когато се дават Седемтях разговора, Учителят е на 36 години. Това е времето, когато започва да се оформя тялото на Любовта, а орган в човешкия мозък е така наречената пинеална жлеза, която изработва своите хормони за развитието на физическото тяло, така и за оформянето на тялото на Любовта. За да стане това, е необходимо изпратеният Дух Господен да извърши това велико приготовление." 1. ИЗЯВЛЕНИЕТО НА ГОСПОДНИЯ ДУХ В СЕДЕМТЯХ РАЗГОВОРА 2. Седем разговора с Духа Господен - Разговор четвърти - ЖИВОТЪТ И ВЪЗРАЖДАНЕТО
към текста >>
6.
Учителя Петър Дънов приема по духовн път „Седемтях разговори с Духа Господен” - разговор пети - ВЪЗДИГАНЕ ДУША И ДУХ
, 5.07.1900 г.
Без развитието на тези центрове и органи не могат да се развиват и съответните
тела
.
От 35 до 42 години - тялото на Любовта. От 42 до 49 години - тялото на Мъдростта. От 49 до 56 години - тялото на Истината. Ето това е еволюцията на човека, родил се на земята, който трябва да стане человечески син и от человечески син да се претвори на Божий Син. Необходима е еволюция, изграждаща през всеки седем години едно нетленно тяло, което е свързано с развитието на дадени човешки органи и мозъчни центрове.
Без развитието на тези центрове и органи не могат да се развиват и съответните
тела
.
Когато се дават Седемтях разговора, Учителят е на 36 години. Това е времето, когато започва да се оформя тялото на Любовта, а орган в човешкия мозък е така наречената пинеална жлеза, която изработва своите хормони за развитието на физическото тяло, така и за оформянето на тялото на Любовта. За да стане това, е необходимо изпратеният Дух Господен да извърши това велико приготовление." 1. ИЗЯВЛЕНИЕТО НА ГОСПОДНИЯ ДУХ В СЕДЕМТЯХ РАЗГОВОРА 2. Седем разговора с Духа Господен - Разговор пети - ВЪЗДИГАНЕ ДУША И ДУХ
към текста >>
7.
Учителя Петър Дънов приема по духовн път „Седемтях разговори с Духа Господен” - разговор шести - ПЪТЯТ И ИСТИНАТА
, 8.07.1900 г.
Без развитието на тези центрове и органи не могат да се развиват и съответните
тела
.
От 35 до 42 години - тялото на Любовта. От 42 до 49 години - тялото на Мъдростта. От 49 до 56 години - тялото на Истината. Ето това е еволюцията на човека, родил се на земята, който трябва да стане человечески син и от человечески син да се претвори на Божий Син. Необходима е еволюция, изграждаща през всеки седем години едно нетленно тяло, което е свързано с развитието на дадени човешки органи и мозъчни центрове.
Без развитието на тези центрове и органи не могат да се развиват и съответните
тела
.
Когато се дават Седемтях разговора, Учителят е на 36 години. Това е времето, когато започва да се оформя тялото на Любовта, а орган в човешкия мозък е така наречената пинеална жлеза, която изработва своите хормони за развитието на физическото тяло, така и за оформянето на тялото на Любовта. За да стане това, е необходимо изпратеният Дух Господен да извърши това велико приготовление." 1. ИЗЯВЛЕНИЕТО НА ГОСПОДНИЯ ДУХ В СЕДЕМТЯХ РАЗГОВОРА 2. Седем разговора с Духа Господен - Разговор шести - ПЪТЯТ И ИСТИНАТА
към текста >>
8.
Учителя Петър Дънов приема по духовн път „Седемтях разговори с Духа Господен” - разговор седми - ЗАКЛЮЧЕНИЕ
, 9.07.1900 г.
Без развитието на тези центрове и органи не могат да се развиват и съответните
тела
.
От 35 до 42 години - тялото на Любовта. От 42 до 49 години - тялото на Мъдростта. От 49 до 56 години - тялото на Истината. Ето това е еволюцията на човека, родил се на земята, който трябва да стане человечески син и от человечески син да се претвори на Божий Син. Необходима е еволюция, изграждаща през всеки седем години едно нетленно тяло, което е свързано с развитието на дадени човешки органи и мозъчни центрове.
Без развитието на тези центрове и органи не могат да се развиват и съответните
тела
.
Когато се дават Седемтях разговора, Учителят е на 36 години. Това е времето, когато започва да се оформя тялото на Любовта, а орган в човешкия мозък е така наречената пинеална жлеза, която изработва своите хормони за развитието на физическото тяло, така и за оформянето на тялото на Любовта. За да стане това, е необходимо изпратеният Дух Господен да извърши това велико приготовление." 1. ИЗЯВЛЕНИЕТО НА ГОСПОДНИЯ ДУХ В СЕДЕМТЯХ РАЗГОВОРА 2. Седем разговора с Духа Господен - Разговор седми - ЗАКЛЮЧЕНИЕ
към текста >>
9.
Учителя посещава семейство Иларионови в Цариброд
, 10.01.1905 г.
Багажът ни не бе пристигнал, а в
хотела
бе неудобно да лежи.
С това гостуване на Учителя у Иларионови е свързан един интересен случай, описан от Елена. СПОМЕНИ НА ЕЛЕНА ИЛАРИОНОВА Наскоро преместиха Костадина в Цариброд на служба. С пристигането ни сериозно заболя. Нито един познат нямахме там.
Багажът ни не бе пристигнал, а в
хотела
бе неудобно да лежи.
Съдържателят на хотела се погрижи да ни намери квартира, като ни услужи с негови дрехи. Настанихме се при много мизерна обстановка, а и зимата беше студена. При това положение болестта на Костадина се влошаваше. Военният лекар Тажер полагаше големи грижи да помогне на болния. Също се бяха загрижили и другарите му офицери, но нищо не подобряваше положението му.
към текста >>
Съдържателят на
хотела
се погрижи да ни намери квартира, като ни услужи с негови дрехи.
СПОМЕНИ НА ЕЛЕНА ИЛАРИОНОВА Наскоро преместиха Костадина в Цариброд на служба. С пристигането ни сериозно заболя. Нито един познат нямахме там. Багажът ни не бе пристигнал, а в хотела бе неудобно да лежи.
Съдържателят на
хотела
се погрижи да ни намери квартира, като ни услужи с негови дрехи.
Настанихме се при много мизерна обстановка, а и зимата беше студена. При това положение болестта на Костадина се влошаваше. Военният лекар Тажер полагаше големи грижи да помогне на болния. Също се бяха загрижили и другарите му офицери, но нищо не подобряваше положението му. Бяха решили, че ще умре, а мене успокояваха, че поръчали някакъв специалитет, който ще му помогне.
към текста >>
10.
Учителя посещава за втори път семейство Иларионови в Цариброд
, 10.02.1905 г.
Багажът ни не бе пристигнал, а в
хотела
бе неудобно да лежи.
С това гостуване на Учителя у Иларионови е свързан един интересен случай, описан от Елена. СПОМЕНИ НА ЕЛЕНА ИЛАРИОНОВА Наскоро преместиха Костадина в Цариброд на служба. С пристигането ни сериозно заболя. Нито един познат нямахме там.
Багажът ни не бе пристигнал, а в
хотела
бе неудобно да лежи.
Съдържателят на хотела се погрижи да ни намери квартира, като ни услужи с негови дрехи. Настанихме се при много мизерна обстановка, а и зимата беше студена. При това положение болестта на Костадина се влошаваше. Военният лекар Тажер полагаше големи грижи да помогне на болния. Също се бяха загрижили и другарите му офицери, но нищо не подобряваше положението му.
към текста >>
Съдържателят на
хотела
се погрижи да ни намери квартира, като ни услужи с негови дрехи.
СПОМЕНИ НА ЕЛЕНА ИЛАРИОНОВА Наскоро преместиха Костадина в Цариброд на служба. С пристигането ни сериозно заболя. Нито един познат нямахме там. Багажът ни не бе пристигнал, а в хотела бе неудобно да лежи.
Съдържателят на
хотела
се погрижи да ни намери квартира, като ни услужи с негови дрехи.
Настанихме се при много мизерна обстановка, а и зимата беше студена. При това положение болестта на Костадина се влошаваше. Военният лекар Тажер полагаше големи грижи да помогне на болния. Също се бяха загрижили и другарите му офицери, но нищо не подобряваше положението му. Бяха решили, че ще умре, а мене успокояваха, че поръчали някакъв специалитет, който ще му помогне.
към текста >>
11.
Учителя посещава Севлиево - първа среща със Стефан Тошев
, 07.1906 г.
Господин Петър Дънов го приема на другия ден в
хотела
, където са разговаряли повече от три часа.
През юли, 1906 г., Учителя посещава гр. Севлиево, където изнася сказка в севлиевското читалище "Развитие". На тази сказка присъствува и Стефан Тошев. Той разбира, че господин Петър Дънов е завършил богословие и медицина в Америка. Сказката му прави силно впечатление и моли да бъде приет на разговор.
Господин Петър Дънов го приема на другия ден в
хотела
, където са разговаряли повече от три часа.
Стефан Лазаров Тошев е роден на 13/26/декември 1886 г. в гр. Севлиево. Починал на 2 януари 1978 година също в гр. Севлиево. След завършване на гимназия от 01.IX.1907 г. до 31.VIII.1913 г.
към текста >>
Каза ми да отида при него в
хотела
заранта, около 8 - 8 и половина часа и аз отидох.
Отидохме при кафене „Централ". Г-н Дънов остана вънка, а аз казах на председателя Сава Генев (кмет на града), че сказчикът Дънов иска да му каже нещо вънка. Г-н Дънов му каза, че такива сказки с научно съдържание държи из цяла България и че никъде не му вземат такса за салона и че ако му искат такса тук, той ще отложи сказката си. Председателят му каза, че разрешава да държи сказката си без такса и че след пет минути той ще пристигне в салона. На връщане към салона, аз запитах г-н Дънов може ли да ме приеме на разговор и кога.
Каза ми да отида при него в
хотела
заранта, около 8 - 8 и половина часа и аз отидох.
Бях чувал, че г-н Дънов е свършил в Америка богословие и медицина, че може да извиква духовете на умрелите, но не бях чувал, че е духовен Учител. Той ме прие много любезно. Казах му, че три-четири години съм бил атеист, но преди около година съм повярвал в безсмъртието на душата чрез спиритизма, и че съм устройвал доста сеанси - с добри резултати. Разправих му, че доста сериозно изучавам Новия завет и че посещавам проповедите на протестанския проповедник в града. Но че неговите обяснения за спасението на света ми се виждат плитки, нелогични и нехармониращи с Божията Любов и Божията Правда.
към текста >>
12.
Учителя присъства на събора, 1907 - Варна (Годишна среща на Веригата). Протокол на 16 август - петък.
, 16.08.1907 г.
Астралният свят е далече стотина километри над Земята.Вашите духове, когато се явяват, си оставят
телата
в небесните съкровища.
Гледайте да запазите това, което ви е дадено, защото ако си излеете чашата, никой не ви е крив.Довечера ще имаме събрание в 8 ч.В 8,30 ч. вечерта събранието се продължи. Между другото и сега г-н Дънов каза:Вие се чудите как ще виждате и как ще слушате. Но вие имате физическо зрение и физически слух; една стъпка напред – и ще се яви астралното зрение и слух. Вие се спъвате от това, че Астралният свят е различен от този, обаче вие ще го намерите, че е подобен на този свят, с тая разлика, че е само по-хубав.
Астралният свят е далече стотина километри над Земята.Вашите духове, когато се явяват, си оставят
телата
в небесните съкровища.
И ако искате вие да се яви един от вашите Учители, трябва да се подготвяте цяла година и да разберете Живота. Ако сте подготвени, един от нашите Приятели може да се яви.Какво разбирате под думата добър човек? Когато казвамедобърчовек,подразбираме,ченеговитемускули и кости, и неговото тяло изобщо са в порядък. Добрият човек не може да бъде болен, а всякога е здрав.Когато говорим за Добродетел, винаги разбираме човешката личност, но тя обема нещо повече. Един добър човек винаги може да спазва своето равновесие.Ние се страхуваме да не изгубим мнението на един човек, но добрият човек никога не си изменява мнението.
към текста >>
13.
Учителя участва в събора, 1908 - Варна (Годишна среща на Веригата). Протокол за 11 август
, 11.08.1908 г.
Той и възкресява, и
телата
дава; затова трябва да действуваме чрез Господа и да изпълняваме винаги Неговата воля.
Когато ви обсеби лош дух, той ви демагнетизира, тогава изгубвате благословението, което имате и което ви предстои. В такива случаи обърнете се към Господа, дишайте дълбоко, съсредоточавайте себе си нагоре и Господ ще зи помогне. Във Веригата има хванати три духа от лошите; тия духове трябваше да се хванат и турят на работа - това, което са яли и пили, трябва да го платят, това е волята Господня. От прочетения стих искам да вземете следния урок: Всяка мисъл, която ви предразполага да гледате мрачно, да се колебаете, да се намирате между две мъдрувания, да се опасявате за бъдещето и домашните си - всичко трябва да изпъждате; тези мисли не са Божествени, а на тия духове, хванатите, на наемниците, и следва да се проводят на своето място, защото благословението ще дойде само тогава, когато победите в себе си тия мрачни мисли. Вие трябва да повярвате, че Господ е господарят на Земята и че е в сила всичко да стори.
Той и възкресява, и
телата
дава; затова трябва да действуваме чрез Господа и да изпълняваме винаги Неговата воля.
Нашата работа тази година трябва да бъде активна, не само да вярваме, но да приложим нашата вяра в действителния живот. А когато имате изпитание, радвайте се, защото толкова по-добре Господ ще извърши работата Си. Когато отвсякъде настъпи отчаяние, тогава именно Той идва и помага. Тогава ще разберем именно, че само Той може да изпълни всичко. Когато се случи да не можете да хванете един дух, който е дошъл в стомаха, тогава той ще обхване и гръбнака ви, ще обсеби ушите ви, което лекарите наричат шумение в ушите.
към текста >>
14.
Учителя участва в събора, 1908 - Варна (Годишна среща на Веригата). Протокол за 12 август
, 12.08.1908 г.
В 4 часа и 20 минути сутринта рано се събрахме и по трима се изкачвахме горе пред престола, гдето всякой от нас улавяше по една от лентите, помолваше се и заставаше настрана, докато се събрахме всинца около
котела
с вода и босилек.
Учителя участва в събора, 1908 - Варна (Годишна среща на Веригата). Протокол за 12 август Протоколите се записват от Димитър Голев. 12 август, вторник
В 4 часа и 20 минути сутринта рано се събрахме и по трима се изкачвахме горе пред престола, гдето всякой от нас улавяше по една от лентите, помолваше се и заставаше настрана, докато се събрахме всинца около
котела
с вода и босилек.
Освети се водата по начин, за който ни се каза да остане тайна в сърцата ни, да не [се] разказва на хората. Като слязохме долу прочетохме от книгата Господня всеки по някой стих, но за да узнаем кой стих за кого е, г-н Дънов каза да теглим жребие, като всеки от нас тегли жребието по реда на влизането ни тази сутрин горе: Ан. Желязкова - Песен на песните 3;4. На Т. Бъчваров се падна от Марка 5; 14.
към текста >>
15.
Учителя организира събора, 1909 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол за 15 август
, 15.08.1909 г.
Написал доклад до Министерството, че тя не посещавала църквата, не се
кръстела
и била от Бялото Братство.
и през 1925/26 г. В Габрово се запознала с Николай Дойнов и двамата се събирали на младежки клас и четели беседи. Майка ми посещава Учителя в София. Попът на селото имал дъщеря, завършила педагогика, иискал да я назначи на работа в селото. Започнал да търси причини, за да уволни Стевка.
Написал доклад до Министерството, че тя не посещавала църквата, не се
кръстела
и била от Бялото Братство.
Уволняват майка ми за 3 години - да се поправи. Тогава - през 1926 г., дядо ми Кънчо и майка ми се преместват в София, където Стевка се записва в Историко-филологическия факултет и го посещавало 1930 г. Редовно ходи на беседи. Учител от Габрово я харесал и искал да се ожени за нея.* Често й пишел писма и я канел да отиде в Габрово. Стевка се срещнала със сестра София Попова и тя я посъветвала да пита Учителя по този въпрос.
към текста >>
16.
Учителя организира събора, 1909 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол за 18 август
, 18.08.1909 г.
Тия мъчнотии могат да бъдат на физическото поле, астралното и менталното
тела
, те могат да бъдат в ума ти, сърцето ти, но тия мъчнотии трябва да ги победиш, защото неприятели на нашата душа имаме и в трите полета.Завистта е едно свойство на духовете, които са напреднали умствено, но не са довършили своето духовно развитие.
В "Изгревът, том 11" също е написано, че съборът се провежда в Търново. В останалите книги за този събор ("Веригата на Божествената Любов", "Учителя във Варна" и "Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 1 (1900-1913г.)" - мястото е Варна. Така, че остава неизяснено все още къде се е провел съборът през 1909 г.? 18 август, 7 часа сутринта Г-н Дънов прочете 10 глава от Матея, 1 и 2-ри стих и след това от 16 стих до края, и каза:- В живота мъчнотиите ще дойдат.
Тия мъчнотии могат да бъдат на физическото поле, астралното и менталното
тела
, те могат да бъдат в ума ти, сърцето ти, но тия мъчнотии трябва да ги победиш, защото неприятели на нашата душа имаме и в трите полета.Завистта е едно свойство на духовете, които са напреднали умствено, но не са довършили своето духовно развитие.
Духовете, напреднали умствено, а останали духовно, създават хиляди мъчнотии и нещастия на хората. Затова с борбата, която водим, ние трябва да имаме мисълта, че Бог е с нас и какъвто кръст да ни се дава, да знаем, че това ни се дава от Небето, Което работи за нашето добро. Щастие е онова, което Бог счита за щастие. Може да направи човек много грехове, но заражда се в душата му нещо и тя се оправдава. А пък друг човек може да не е направил грехове, но се отклонил от пътя, в който е поставен, пропада.
към текста >>
17.
Учителя участва в събора, 1910 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 16 август
, 16.08.1910 г.
После, дали вие ще бъдете с тия си
тела
или не, когато се яви Христос, и на това Духът не иска да отговори.
Тези 1400 души са, които от червей ще преминат в пеперуда, а другите ще останат още дълго време като буби да ги храните още. Първо възкресение и второ възкресение. В първото възкресение са тия, които ще знаят да дохождат, да оставят своето тяло и доброволно да се връщат. Второто възкресение е завършването на човешката еволюция, когато земята ще запустее, та няма да има условие за развитие. Начина, по който ще се яви Христос за предстоящото съживяване, Духът не иска да каже.
После, дали вие ще бъдете с тия си
тела
или не, когато се яви Христос, и на това Духът не иска да отговори.
Духът иска да вземе някои мерки заради вас, да може да се пазите, за да с е не загнезди дяволът някъде в или измежду вас; защото, другояче, успее ли да се загнезди и не опазите ли се, да знаете, че трима души ще вземат от вас — ще заминат от този свят. Пазете се да не давате никакво колебание в душата си, нито ярост или омраза. И ако някой брат насочи мисълта си против другиго във Веригата, той върши непростимо престъпление, защото последствията ще са лоши, фатални. Ако някой има против някого нещо, нека отиде и да му го каже лично, та по този начин да се предотврати злото. И важното е, че тези трима души, които ще заминат в случай, че дяволът се установи между вас, не им е ред за заминаване, но дяволът си е насочил окото към тях, та ще ги вземе, просто ще ги удуши.
към текста >>
18.
Учителя присъства на събора, 1911 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 10 август
, 10.08.1911 г.
Вашите
тела
, това са храм на Бога; вашите души, това са камъните, които образуват небето; вашите духове, това са Божествените лъчи, които се пращат за изкупление и благото на света.
Отец Мой ви люби, бъдете и вие подобни Нему. Той е благ и дълготърпелив към всички. Старайте се и вие да следвате Неговите пътеки. Любовта — това е животът; тя е вътрешната връзка на небето, която ражда здраве, щастие и блаженство. Волята на Отца е вие да бъдете здрави духом, да бъдете щастливи по сърце, за да придобиете блаженството на живота.
Вашите
тела
, това са храм на Бога; вашите души, това са камъните, които образуват небето; вашите духове, това са Божествените лъчи, които се пращат за изкупление и благото на света.
Бъдете прилежни и трудолюбиви в живота си. Прилежание и трудолюбие са потребни на земята. Те са неприятни, но плодовете им са сладки. Имайте мир з душата си; не мира на света, но Божествения мир. Пътят, по който вървите, е тесен и труден за възкачване, но само в него се намират всичките блага, които Господ е вложил.
към текста >>
19.
Учителя присъства на събора, 1911 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 12 август
, 12.08.1911 г.
Борбата е между тези две
тела
.
Вярата е едно самосъзнание на душата, че излиза като един лъч от Божеството и че е невъзможно да изгуби пътя си. Втората стъпка, надеждата, се е развила на земята, когато душата се е облякла във физическото тяло. Последното е един образ на първоначалното тяло, което душата е имала в своята първоначална чистота, когато тя е била в небето и когато е била една одухотворена материя, която никога не умира. Жизненото тяло е съставено от органическа материя и е сходно с растителното царство. А тялото на плътта е тялото на животните.
Борбата е между тези две
тела
.
В трите тия тела — във физическото, жизненото и в тялото на плътта — се е развила надеждата, която очаква нещата днес или утре. Ние с тия тела развиваме онзи принцип, без който не можем да съществуваме. Душата най-сетне ще се върне с тялото на любовта. Всички знаете какво нещо е любов, но що е любов не може да се определи. Тя е едно качество, което е основа на здраве, щастие и блаженство.
към текста >>
В трите тия
тела
— във физическото, жизненото и в тялото на плътта — се е развила надеждата, която очаква нещата днес или утре.
Втората стъпка, надеждата, се е развила на земята, когато душата се е облякла във физическото тяло. Последното е един образ на първоначалното тяло, което душата е имала в своята първоначална чистота, когато тя е била в небето и когато е била една одухотворена материя, която никога не умира. Жизненото тяло е съставено от органическа материя и е сходно с растителното царство. А тялото на плътта е тялото на животните. Борбата е между тези две тела.
В трите тия
тела
— във физическото, жизненото и в тялото на плътта — се е развила надеждата, която очаква нещата днес или утре.
Ние с тия тела развиваме онзи принцип, без който не можем да съществуваме. Душата най-сетне ще се върне с тялото на любовта. Всички знаете какво нещо е любов, но що е любов не може да се определи. Тя е едно качество, което е основа на здраве, щастие и блаженство. Във физическия свят любовта се показва като разум, в духовния — като правда, а в Божествения свят се показва като истина.
към текста >>
Ние с тия
тела
развиваме онзи принцип, без който не можем да съществуваме.
Последното е един образ на първоначалното тяло, което душата е имала в своята първоначална чистота, когато тя е била в небето и когато е била една одухотворена материя, която никога не умира. Жизненото тяло е съставено от органическа материя и е сходно с растителното царство. А тялото на плътта е тялото на животните. Борбата е между тези две тела. В трите тия тела — във физическото, жизненото и в тялото на плътта — се е развила надеждата, която очаква нещата днес или утре.
Ние с тия
тела
развиваме онзи принцип, без който не можем да съществуваме.
Душата най-сетне ще се върне с тялото на любовта. Всички знаете какво нещо е любов, но що е любов не може да се определи. Тя е едно качество, което е основа на здраве, щастие и блаженство. Във физическия свят любовта се показва като разум, в духовния — като правда, а в Божествения свят се показва като истина. Хората, които никога не се решават да страдат, никога няма да влязат в Царството Божие.
към текста >>
20.
Учителя изнася слово „Думите на Господа“ - Търново
, 17.11.1911 г.
Вашите
тела
това са храм на Бога.
Той е благ и дълготърпелив към всички. Старайте се и вие да следвате по Неговите пътеки. Любовта това е животът. Тя е вътрешната връзка на Небето, която ражда здравето, щастието и блаженството. Волята на Отца е вий да бъдете здрави духом, да бъдете щастливи по сърце, за да придобиете блаженството на живота.
Вашите
тела
това са храм на Бога.
Вашите души това са камъните, които образуват Небето. Вашите духове това са Божествените лъчи, които се пращат за изкупление и за благото на света... Бъдете прилежни и трудолюбиви в живота си, прилежание и трудолюбие са потребни на земята. Те са неприятни, но плодовете им са сладки. Имайте мир в душите си, не мира на света, но Божествения мир.
към текста >>
21.
Учителя присъства на събора, 1912 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 15 август
, 15.08.1912 г.
Нужна е жертва от наша страна — трябва да положим сърцата си,
телата
си, ума си.
Тя е пътеводител на тези, които грешат, но когато се примирим с Бога, ние ходим с виждане и тогава ще познаем розовата краска, в която Христос живее. Не бива да хвърляме вината за нашите отражения върху Господа, защото често пъти става това, а сетне се молим: „Господи, помогни ни, ние сме грешници...“ — Да, грешници, които не могат да се ползуват от дадени добродетели. Па и да иска не може, защото грешният човек е глупав човек, а умният човек не греши, защото знае последствията; затова именно е и умен. Христос е, Който чака, за да ни покаже принципите, които обхващат живота и които принципи са от твърде съществено естество. Така нам е потребно най-вече да намерим основния тон, в който всичките духове живеят и тогава няма да има никакво разделение.
Нужна е жертва от наша страна — трябва да положим сърцата си,
телата
си, ума си.
Сърцето, умът и тялото — това са богатства, дадени от Бога, та затова Господ трябва да дойде, да огради нашата земя, та достойно да можем да работим. А напротив, когато нямаме тия богатства, усещаме пустота и униние. Прочее, сега се дава това, та всички, които искате да работите, да приложите тия правила. Исус Христос е, Който иска да ги приложите. И това е първият урок, който ви се дава и този, който приема да го изпълни, ще му го дадем.
към текста >>
22.
Учителя присъства на събора, 1912 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 17 август
, 17.08.1912 г.
Вие трябва да знаете, че човек не е още добил образа и подобието Божие и сегашното състояние на нашите
тела
— стомаха, ръцете, краката и прочее, ако ги сравним с Божествения ум, то ние ще мязаме по отношение на сегашното наше развитие като червеят спрямо човека.
Значи, старият човек трябва да се обърне на нов. Старият човек у нас е от милиони години и е много консервативен, та като не може да схване това, което иска Господ, явява се борба между него и новия човек и в тази именно борба виждаме така наречените добро и зло. И тогава, значи, злото е един преходен период, в който нашите лоши мисли се преобръщат в активно състояние. И вие ще видите, че човек, щом съгреши, изгубва мира си и потъва; а когато у човека се роди някоя добра мисъл, тогава той се подига и подига, докато доде до една сфера, на която рамките са безразлични. И така, доброто е израз на Божествената хармония и затова не бива да ни се зловиди, когато Господ изменя реда си.
Вие трябва да знаете, че човек не е още добил образа и подобието Божие и сегашното състояние на нашите
тела
— стомаха, ръцете, краката и прочее, ако ги сравним с Божествения ум, то ние ще мязаме по отношение на сегашното наше развитие като червеят спрямо човека.
Ние сме още едно малко главоче8 — жаба, която едва ли може да се смята, че напълно е възприела образа на жабата — и ние едва ли още сме придобили образа на Бога. Затова е то, гдето грешим. А пък стремежът, в който Господ ни зове, е да покажем на своите деца пътя към осъществяването на Божествената правда, посоката към осъществяването на Божествения път. И Христос казва, че тоя път е прав, но по отношение на човешката еволюция тоя път е счупен и образува един спирал, в който линията на стремежа на човека често пъти се счупва и тогава ние казваме, че тоя човек е съгрешил. Но след нея друга пък счупена линия се подига, само че при подигането ти правиш усилия и се уморяваш.
към текста >>
23.
Писмо на Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви
, 2.02.1914 г.
Колко умове има развалени, колко сърца покварени, колко
тела
заразени.
Не може лъжата да донесе живота, нито любовта - смъртта. Дано да биха всички дошли в познанието на Истината. Да се хранеха от думите на Господа, Всичките им недъзи биха изчезнали и всичките им болести биха се махнали. Всички страдат от тайните си прегрешения. Лукавият не ходи между хората освен да разрушава и осакащава.
Колко умове има развалени, колко сърца покварени, колко
тела
заразени.
Любов, Мир и Радост ви трябват на всички. Любов, безкористна Божествена; Мир Божествен величествен; Радост Господня. Дано да дадехте да се всели във вас Божествената Любов, Божественият Живот, Божествената Мисъл, Божествената Воля. Аз ще ви посетя към март. Духът на Господа работи между нас.
към текста >>
24.
Учителя изнася беседата 'Ето човека' - първата (официално стенографирана) неделна беседа
, 16.03.1914 г.
Всеки от вас трябва да търси и цени душите на своите братя, а не да обича техните
тела
.
Понеже Той е положил закона на Свободата, Той не може, не иска да измени тоя закон; и докато не дойдем до това съзнание – доброволно да се подчиним, Той няма да ни избави. Трябва да проникне дълбоко в нас съзнанието ни да бъдем подобни на Него. Тогаз нашите богатства, сила, добродетели ще употребим за въздигане. На кого? – На нашите братя, на нашите ближни.
Всеки от вас трябва да търси и цени душите на своите братя, а не да обича техните
тела
.
И мога да ви кажа, че Исус, като е дошъл тук, и сега не е напуснал Земята; Той живее между човеците, работи между тях и трябва вече да възкръсне в нас. Да имаме вяра, но не оная вяра и онзи страх, които имаха евреите: „Ние нямаме друг цар, освен кесаря“; та когато този кесар след няколко години разруши Йерусалим и събори храма им, те се отказаха от него. И сега може да каже човек: „Кесарят е моят цар“, но последствията ще бъдат същите. Нека се повърна: изпърво трябва да живеем в този свят, да се подготвим; не можем да живеем на Небето, защото там Топлината и Светлината са много ярки. Както градинарят, когато пресажда борове, снети от високо място, прави разни присадки, додето ги аклиматизира, тъй и Небесният Отец не може да ни вземе оттук и направо да ни посади в Райската градина.
към текста >>
25.
Учителя присъства на събора, 1914 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 10 август
, 10.08.1914 г.
След две и половина години разбирайте, че ще бъдем в
телата
си на границата.Отсега нататък всякога трябва да очакваме светли дни, като още веднага и казвам: вяра, вяра, вяра, вяра, вяра.
По-малък от този ден не може за хората; за животните може, но не за хората. Като се пресметне колко ще струва една Божествена година, ще видите, че ще излезе, както българският- народ е прекарал в робството само една нощ, т.е. малко повече от половин ден.Интересен е паралелът, който съществува между еврейския народ и нашия. Така, след две и половина години ние, българите, ще минем Иордан, когато ще бъдем на Ханаанската земя. Всички ще бъдете в астралния свят.
След две и половина години разбирайте, че ще бъдем в
телата
си на границата.Отсега нататък всякога трябва да очакваме светли дни, като още веднага и казвам: вяра, вяра, вяра, вяра, вяра.
Сега е именно времето да имате мир. Много души от невидимия свят сега са молили да бъдат долу, на Земята, за да видят какво става, но не им се отдало. Наблюдавайте зорко това, което става. Не се плашете. Каквато работа имате, не я напускайте, работете си.
към текста >>
26.
Учителя присъства на събора, 1914 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 12 август
, 12.08.1914 г.
Например, ако преобладават у вас гномите, значи у вас има повече твърди
тела
, от които се явяват разните болести.
И във вашето слизане отгоре вие сте виждали тези царства, но сте забравили и всичко от вас е изчезнало.Сега ви е ясно, но като премине човек от този свят, не отива направо на Небето, нали? Но пак ще повторя, че когато сте дошли, всичкия този път сте преминали, но сте забравили. Сега у вас е останало едно смътно понятие.Георги Давидов: - Всичко туй не обяснява ли се с притчата за богатия и сиромах Лазар? - Ако ви прекарам през тия царства, вие няма да ме питате по този начин, а ще кажете като онзи човек, когото Христос изцели: „Едно знам: че бях сляп, пък сега виждам." (Йоана 9:25.)Сега, четирите царства, те са четирите елемента, от които човек е създаден, и неговото грехопадане се състои именно там. Тия 4 царства определят нашето отношение на Земята, отношенията на нашето тяло.
Например, ако преобладават у вас гномите, значи у вас има повече твърди
тела
, от които се явяват разните болести.
А [то] пропорцията трябва да бъде по една четвърт за всички елементални духове; трябва да владеят по една четвърт от нашата физика. Иначе, преобладават ли гномите, например, то е анормално. Анормапно е когато и другите вземат връх и са в по-голяма пропорция. Значи ние винаги трябва да държим равновесие между нещата у нас, разбира се, като се научиш предварително кои от тия духове именно какво култивират у нас. Като знаем, например, че нашите желания спадат към категорията на ундините, духовете на водата.
към текста >>
27.
Учителя присъства на събора, 1914 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 15 август
, 15.08.1914 г.
Сегашните
тела
са гробища и те трябва да се разрушат, за да изпъкнат нови
тела
.На Христа се казваше, че са дошли елини и учени хора от Европа.
Значи, за да бъдем съвършени, центърът трябва да бъде всред - и всяка една част от живота ни трябва равномерно да се отдалечава от центъра. Щом се измени този ред на нещата, настава друг порядък.Елинизмът представя известно време на тогавашната култура, защото елините имаха известни познания за знанията на Египет, Вавилон, Ниневия, [А]сирия и пр. Следователно съвременната наша култура е израз на тогавашната култура и като се говори за елини сега, то показва, че Христос ще се прослави в съвременна Европа, от която са дошли при Христа всичките й философи и учители, които със своя интелект господствуват навсякъде. Христос като говори в тая глава, дава дълбоки понятия за начина, по който ще дойде.Тази война, която сега става, е причина, щото много житни зърна да се хвърлят, та да се явят в нова форма, в която Син Човечески ще се прояви, но за да започнат тия зърна да израстват, по-напред трябва да се посеят. И това, което сега виждаме да става в Европа, то е просто разрушение на старото, за да се започне новото тяло, на нас наближава да се освободим от утробата.
Сегашните
тела
са гробища и те трябва да се разрушат, за да изпъкнат нови
тела
.На Христа се казваше, че са дошли елини и учени хора от Европа.
Те са дошли, защото им трябвал учител, който да разбира техния ум, с който те градят своя живот. Учениците мислеха тогава, че Христос ще стане цар на Земята, но Той им обясни, че хората са неверници, също както днешните свещеници с широките ръкави, които приличат на халдейски маги, които не знаят защо носят разширени ръкави, а пък в тях има дълбок смисъл. Разцепването значи, че има растеж, защото пъпешът само като узрее, тогава се пука, но когато видя една зелена краставица или една зелена диня да се пука, това е смешно. Та, в съвременното общество много хора са се пукнали преждевременно.Казва се, че към Христа са се обърнали елини, които искат да изпълнят волята Божия. Коя е волята Божия?
към текста >>
Защото като дойде Христовото учение, много и много хора просто ще подлудеят и също като стари мехове ще се изпукат.Да, нашите
тела
при дохождането на Христа ще се трансформират също както става с пеперудата.
Тия елини дойдоха при Христа, видяха Го и станаха едни от Неговите ученици. Аз бих желал всички от вас да бъдете елини, но жалкото е, че мнозина от вас сте още евреи.Вие обаче сте избрани в този народ, Христос иде между вас, обръща се към вас и ви пита: „Вие какво ще правите с тези елини, ще ги изпъдите ли или ще ги приемете? "Всички отговарят: - Ще ги приемем,- Но те идат за вашите сърца и ум, ако ги дадете, те ще ни свържат с Христа, явяването на Който ще стане мигновено в един момент, равен на момента, в който става запалването на бенгалския огън. И ако Христос още закъснее да дойде, то причината е, право да ви кажа, че вие още не сте готови. С това далеч нямам намерение да ви правя упрек, но просто ви подсещам да се приготвите, да можете да пребъдете в центъра на вашето развитие.
Защото като дойде Христовото учение, много и много хора просто ще подлудеят и също като стари мехове ще се изпукат.Да, нашите
тела
при дохождането на Христа ще се трансформират също както става с пеперудата.
А това ще стане, когато настъпи времето на елините. Когато наместо Христос да се разпъне на кръста, ще бъде въздигнат, защото съвременната наука формира, а тези елини познаха и се убедиха, че само Христос е, Който може да тури ред и порядък на енергията, която се иждивява за пушки, ножове и копия.Това е прославлението, което иде от Христа. Христос иска да имате умове досетливи, умове ловки, пластични, а от глупостта иска нито помен да не остане. Аз не искам да зная за догми и обреди, също както Христос не искаше да знае [за] онези обреди и закони, за които често пъти книжниците се препираха с Него. Тези книжници са, които казваха, че Христос разврати народа, затова Го пъдеха, преследваха Го, докато най-сетне Го разпнаха.
към текста >>
28.
Учителя присъства на събора, 1915 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 7 август
, 7.08.1915 г.
Съвременните майки и баши в едно отношение аз ги уважавам, защото искат да издигнат
телата
на синовете и дъщерите си, правят им добри къщи и дрехи, все тялото възпитават, но най-малко се грижат за душите на своите деца.
Тя е слугиня на дявола, който я натоварил с разрушение на човечеството. За любов говори, но няма любов. Любовта подразбира всякога да се стремиш да излезеш към виделината и да дадеш плод. Онзи, който люби, съдействува на растенето. Уважавам ония майки и бащи, които работят за растенето.Ние много се грижим за физическото тяло.
Съвременните майки и баши в едно отношение аз ги уважавам, защото искат да издигнат
телата
на синовете и дъщерите си, правят им добри къщи и дрехи, все тялото възпитават, но най-малко се грижат за душите на своите деца.
Христос изисква да намерим душата на своите синове и дъщери, а те на своя баща и майка и да постъпим както трябва. Как ще стане това? Трябва всички да излязат от старите мехове, из старите изби. Сега като ме слушате, казвате си: „Тежко е това учение, как ще се излезе, няма стълба, удовете са деликатни, ще има болки." Мързеливите нека седят. Но трудолюбивите трябва да излязат навън.Икогато Христос казва да се отречеш от себе си, подразбира да излезеш из избата на своето аз, да умориш този микроб и като го умориш, да оставиш да излезеш из избата нагоре, ще се освободиш от неговото влияние и тогава ще дойде един добър микроб да се засели в тебе.
към текста >>
29.
Писмо на Учителя до Минчо Сотиров (снимка на писмото), София
, 3.01.1917 г.
Телата
в пространството следват същия закон.
Любезни М. Сотиров, Всеки ден носи нови опитности за човешката душа, за човешкото сърдце, ум и съзнание. Великия закон на живота с който Бог правилно отмеря всичко, не оставя никому дължимото. И в края всичко ще вземе правилна форма. Приливите на морето и реките всяко достигат до своите предели и после се повръщат на своите установени места.
Телата
в пространството следват същия закон.
Господ отдава правилно. Блажен е онзи народ, онова племе, което има Божието благоволение и което ходи в Неговите пътища. Моя привет вам и на Димитра! Ваш В. (Свещеният подпис) П.
към текста >>
30.
На Учителя са забранени публичните беседи и е интерниран във Варна
, 16.08.1917 г.
Хотела
се казвал „Лондон".
Това съм го чула и оттогава Учителят не е стъпил във Варна. Друг път пак имало такъв случай, пак са ходили на изгрев и пак са имали разправии с властта. Разбирате то беше все под влияние на духовенството. Тогава гоненията от властта бяха повече под натиска на духовенството. И Той не е отишъл в града, а отишъл на хотел.
Хотела
се казвал „Лондон".
Тази случка е станала след интернирането. По-късно е станала, двайсет и коя година не зная. Учителят нищо не е казал, но тъй съм чувала и оттогава Той наистина не стъпи във Варна. Кани ли са Го много пъти, но не отиде във Варна. И когато е спял в хотела, много хора са Го канили да отиде тук и там да живее и Той е казал една турска поговорка: „Сам ери, баба ери!
към текста >>
И когато е спял в
хотела
, много хора са Го канили да отиде тук и там да живее и Той е казал една турска поговорка: „Сам ери, баба ери!
Хотела се казвал „Лондон". Тази случка е станала след интернирането. По-късно е станала, двайсет и коя година не зная. Учителят нищо не е казал, но тъй съм чувала и оттогава Той наистина не стъпи във Варна. Кани ли са Го много пъти, но не отиде във Варна.
И когато е спял в
хотела
, много хора са Го канили да отиде тук и там да живее и Той е казал една турска поговорка: „Сам ери, баба ери!
" „Ери" значи земя. Значи, на земята на хана е бащина земя. Щото е свободен човек. Нали плащаш си, свободен си. А другаде като отидеш, човек не е така свободен.
към текста >>
Много са ходили от приятелите при Него в
хотела
.
Тази поговорка е казал. Той казваше много турски поговорки, щото знаеше турски и казваше много поговорки. Аз пак ще се върна за някои прояви на Учителя в Школата. В хотел „Лондон" във Варна Учителят е бил повече от година. Там си е даже готвил, всичко там си е услужвал.
Много са ходили от приятелите при Него в
хотела
.
Посещавали са Го. И от София са ходили да Го посещават, и други. Тогава много писма е писал на приятелите и те са Му писали. После вече в София когато дойде, имаше контакт с всичките искаха да отидат при него. И даже от провинцията като искат за нещо да дойдат сериозно, предпочитаха да дойдат да питат лично, освен ако е спешен случай, за да пишат.
към текста >>
31.
Иван Толев започва да издава в София списание 'Всемирна летопис'
, 1919 г.
Отистина, живи
тела
, оживени организми, престават да живеят.
Всяка вещ, всяка плътност изпълняват една функция във всемира. Премахнете една вещ, една плътност - вий премахвате тяхната функция. Премахвайки тяхната функция - вий ще причините една повреда във всесветовния механизъм и ще попречите на неговия правилен развой. Един атом само да би липсал от вселената - тя би се превърнала в куп развалини. Това що липсва във вселената е самата липса, според енергичните думи на Лапласа.
Отистина, живи
тела
, оживени организми, престават да живеят.
Тялото влиза тогава в нов състав, в ново веществено съчленение. То променя форми. Исто така, дума космогонията, световете остаряват и умират. Но тяхното умиране е друго нещо освен образуване на нови световни организми, сиреч преустройване, пресътворение. Е добре, както няма изтребителна смърт за телата - няма изтребителна смърт и за душите.
към текста >>
Е добре, както няма изтребителна смърт за
телата
- няма изтребителна смърт и за душите.
Отистина, живи тела, оживени организми, престават да живеят. Тялото влиза тогава в нов състав, в ново веществено съчленение. То променя форми. Исто така, дума космогонията, световете остаряват и умират. Но тяхното умиране е друго нещо освен образуване на нови световни организми, сиреч преустройване, пресътворение.
Е добре, както няма изтребителна смърт за
телата
- няма изтребителна смърт и за душите.
Материалистите думат: душата не е друго нещо освен една свойщина на плътта, една преходна дейност или атрибуция на мозъка. Не. Подобно твърдение е противно на истината - както я узнаваме чрез изучаване на всичките явления в природата ив човешкия живот. И действително, какво виждаме в природата, кое е онова общо явление, което констатирваме на всяка крачка във вънкашния свят, в окръжаващите нас тела, сили и стихии? Една реч може да ги определи и охаректеризува - движение. Всичко пред нашите очи, всичко в земни и свръхземни среди, цялата вселенска уредба - всичко е подвижност.
към текста >>
И действително, какво виждаме в природата, кое е онова общо явление, което констатирваме на всяка крачка във вънкашния свят, в окръжаващите нас
тела
, сили и стихии?
Исто така, дума космогонията, световете остаряват и умират. Но тяхното умиране е друго нещо освен образуване на нови световни организми, сиреч преустройване, пресътворение. Е добре, както няма изтребителна смърт за телата - няма изтребителна смърт и за душите. Материалистите думат: душата не е друго нещо освен една свойщина на плътта, една преходна дейност или атрибуция на мозъка. Не. Подобно твърдение е противно на истината - както я узнаваме чрез изучаване на всичките явления в природата ив човешкия живот.
И действително, какво виждаме в природата, кое е онова общо явление, което констатирваме на всяка крачка във вънкашния свят, в окръжаващите нас
тела
, сили и стихии?
Една реч може да ги определи и охаректеризува - движение. Всичко пред нашите очи, всичко в земни и свръхземни среди, цялата вселенска уредба - всичко е подвижност. Проявата, видимият атрибут, постояният, несъмненият израз на всемирния живот е движението. Нека вземем сега живото човешко същество, в неговия повсеминутен и неизменен подвиг като мислещо същество. То обладава ум, разум, разсъдък, дух.
към текста >>
32.
Учителя с група ученици - първи планински лагер - „Куш-бунар', Сливен, 1 юни
, 1.06.1920 г.
Брат Георги заедно с няколко човека са имали малка спиритическа група в Айтос, която е
работела
с медиуми.
Попът млъкна, кръчмарят се загуби, а воденичарят благодареше, че водата му се е увеличила. А тези трима бунтуваха селото и воюваха срещу нас и Братството. Но чешмата стана, водата потече и утоли жаждата на всяка жива твар в селото. Било човеци, било добитък, а и враговете започнаха да пият от тази вода и утоляваха жаждата си. Как се запознава Георги Куртев с Учителя?
Брат Георги заедно с няколко човека са имали малка спиритическа група в Айтос, която е
работела
с медиуми.
Невидимият свят се изявява чрез някой чувствителен човек, наречен медиум и чрез него говорят заминали хора, отдавна погребани и съобщават разни неща на тези, които слушат. Слушат и записват и след това умуват и разказват какви чудеса има по света. През 1920 г. Учителят отива на „Сините камъни" в Сливен при извора „Куш-бунар". Там прекарват около 20 човека с него на лагер направен тогава от палатки.
към текста >>
33.
Учителя с последователи от Айтос на излет до връх Паспалата
, 12.07.1920 г.
Под засъхналите дрехи по
телата
остава приятна, ободрителна влага.
Всички слушат със затаен дъх всяка казана и изречена от Учителя дума. А слънцето грее, лъчите се пречупват в обилната слънчева роса и правят утрото по-красиво и денят по-тържествен. Беседата завършва с обща молитва. След молитвата има достатъчно време за разговори и взаимно опознаване. Слънцето грее и топли.
Под засъхналите дрехи по
телата
остава приятна, ободрителна влага.
Постлали по още влажната земя черги и рогозки и приготвили обща трапеза за сутрешна закуска. Всички били с приповдигнато състояние на духа. За пръв път посрещат изгрева на слънцето с Учителя и за пръв път чуват на живо Словото му. А това е живот вечен за човешката душа, както е живот вечен изгревът на слънцето за человеците по земята. 02 - 06. ИЗГРЕВЪТ
към текста >>
34.
Снимка на Величка Стойчева на легло, заобиколена от съмишленици
, 1.02.1921 г.
Учителят излязъл на балкончето на
хотела
където бил интерниран и дядо ми Му разказал, че Величка си е заминала, тогава Учителят отговорил: "Грабнаха Величка докато мене ме нямаше".
Като отива на работа с телеграмата приготвена за подаване в джоба му, какво е учудването му, щото като отива на работа той получава телеграма и то от Учителя и в нея телеграма Учителят обяснява и дава отговор на въпросите, които дядо ми го интересуват. Дава и точно какви методи да употреби, за да лекува Величка. Баба ми си заминава рано през 1918 г., когато Учителят е бил интерниран във Варна. Майка ми остава без майка на 14 години. Дядо ми Кънчо разтревожен е отишъл чак във Варна, за да се види с Учителя и да Му съобщи за заминаването на Величка.
Учителят излязъл на балкончето на
хотела
където бил интерниран и дядо ми Му разказал, че Величка си е заминала, тогава Учителят отговорил: "Грабнаха Величка докато мене ме нямаше".
За майка ми трябвало да се грижи дядо ми Кънчо Стойчев. Той е бил много грижовен баща и дори по-късно, когато майка ми се омъжва и си ражда четирите деца, той винаги е помагал на нея и на баща ни при отглеждането на децата. Имал е хубава пенсия и почти всичко каквото можел е давал, за да помага на това многолюдно и трудно семейство. Много любов и грижи е полагал. _________________Източник: 1.
към текста >>
35.
Алфиери Бертоли построява първата палатка на Изгрева
, 21.03.1921 г.
Освен тези класове Учителят има и една най-вътрешна Школа, в която влизат девет от най-скромните и смирени ученици, които заедно с Учителя чрез духовните си
тела
, посещават планетите и Слънцето.
Затова приятелите й сложиха прякорът „Миличката". Наистина тя беше мила към всички. Както живя скромно, така и скромно си замина от този свят на 25.08.1958 г. Нейният живот, изпълнен с доброто и любовта остави дълбока следа в моето съзнание и в съзнанието на много братя и сестри. В неделните беседи и Общия клас има над 350 души, които са слушатели и ученици, а в Младежкия клас - 87 кандидати за ученици.
Освен тези класове Учителят има и една най-вътрешна Школа, в която влизат девет от най-скромните и смирени ученици, които заедно с Учителя чрез духовните си
тела
, посещават планетите и Слънцето.
Трима от тях са: Савка , Никол а Гръбле в и Неделч о Попов . При разговор Никола Гръблев описа едно отиване на вътрешната Школа до Слънцето. Заедно с Учителя те се излъчват, минават през Луната, Венера, Меркурий и стигат на Слънцето. Виждат, че Слънчевите градове са изградени от злато и улиците постлани със злато. Жителите на Слънцето са наредени в шпалир в две редици, през средата на който минава Учителят с нашите приятели, и те го поздравяват.
към текста >>
След известно време се връщат в
телата
си и Учителят я моли да разкаже това, което е видяла.
След няколко дни на Изгрева идва една сестра от провинцията. Учителят я посреща и й казва, че я чака да дойде, за да изпълнят заедно задачата за отиването на Слънцето. Влизат в приемната на Учителя, сядат на два стола, концентрират се и тръгват. Учителят я пита: „Къде искаш да отидем най-напред? Хайде да отидем на Юпитер." Отиват на Юпитер, след това на Венера и стигат до Слънцето.
След известно време се връщат в
телата
си и Учителят я моли да разкаже това, което е видяла.
Тя му разказва подробно всичко. Тогава Учителят отбелязва: „Твоята нишка е здрава. На съвременната бяла раса нишката е скъсана и затова те не помнят къде ходят, не знаят, нямат знания." Учителя т им а Специален клас на сестрите , наречен „Клас н а добродетелите", на който той изнася важни и интересни беседи. Понеже те не изпълняват закона на дискретността, не запазват тайните, които им се доверяват, а започват да разправят това, което им предава Учителя, последният прекратява дейността на този клас.*********
към текста >>
36.
Писмо на Учителя до Елена Казанлъклиева (снимка на писмото)
, 18.10.1921 г.
А силата й се прилага като поставяме
телата
си в жертва жива и свята благоугодна Богу.
Любезна Е. Казанлъклиева, Получих писмата ви. Разбирам положението ви. На първо място спазвайте абсолютно всички правила на Божествената Любов. Прилагайте нейната сила.
А силата й се прилага като поставяме
телата
си в жертва жива и свята благоугодна Богу.
Жертва, в която Духа да участвува. Той тогава раздава отреденото благо според своето усмотрение. Любовта според писанието е плод на Духа, а силата изтича от растенето на плода. Правете разлика в проявлението на стария и нов човек. В единия действува личното, егоизма, в другия действуНа Духа, Любовта и Свободата.
към текста >>
37.
Учителя организира първо посрещане на пролетта на Изгрева
, 22.03.1922 г.
Освен тези класове Учителят има и една най-вътрешна Школа, в която влизат девет от най-скромните и смирени ученици, които заедно с Учителя чрез духовните си
тела
, посещават планетите и Слънцето.
Затова приятелите й сложиха прякорът „Миличката". Наистина тя беше мила към всички. Както живя скромно, така и скромно си замина от този свят на 25.08.1958 г. Нейният живот, изпълнен с доброто и любовта остави дълбока следа в моето съзнание и в съзнанието на много братя и сестри. В неделните беседи и Общия клас има над 350 души, които са слушатели и ученици, а в Младежкия клас - 87 кандидати за ученици.
Освен тези класове Учителят има и една най-вътрешна Школа, в която влизат девет от най-скромните и смирени ученици, които заедно с Учителя чрез духовните си
тела
, посещават планетите и Слънцето.
Трима от тях са: Савка , Никол а Гръбле в и Неделч о Попов . При разговор Никола Гръблев описа едно отиване на вътрешната Школа до Слънцето. Заедно с Учителя те се излъчват, минават през Луната, Венера, Меркурий и стигат на Слънцето. Виждат, че Слънчевите градове са изградени от злато и улиците постлани със злато. Жителите на Слънцето са наредени в шпалир в две редици, през средата на който минава Учителят с нашите приятели, и те го поздравяват.
към текста >>
След известно време се връщат в
телата
си и Учителят я моли да разкаже това, което е видяла.
След няколко дни на Изгрева идва една сестра от провинцията. Учителят я посреща и й казва, че я чака да дойде, за да изпълнят заедно задачата за отиването на Слънцето. Влизат в приемната на Учителя, сядат на два стола, концентрират се и тръгват. Учителят я пита: „Къде искаш да отидем най-напред? Хайде да отидем на Юпитер." Отиват на Юпитер, след това на Венера и стигат до Слънцето.
След известно време се връщат в
телата
си и Учителят я моли да разкаже това, което е видяла.
Тя му разказва подробно всичко. Тогава Учителят отбелязва: „Твоята нишка е здрава. На съвременната бяла раса нишката е скъсана и затова те не помнят къде ходят, не знаят, нямат знания." Учителя т им а Специален клас на сестрите , наречен „Клас н а добродетелите", на който той изнася важни и интересни беседи. Понеже те не изпълняват закона на дискретността, не запазват тайните, които им се доверяват, а започват да разправят това, което им предава Учителя, последният прекратява дейността на този клас.*********
към текста >>
38.
Учителя на екскурзия на Витоша с ученици - Гергьовден
, 6.05.1922 г.
Може би това не са дъждовни капки, а бисери, а може би елексир на природата, която души и
тела
подмладява.Пролет е.
Как високо се издига Той над нас, с ръста на духовен гигант, което придава величава окраска и на тялото му. Около Него - светлина. Погледне ли те - лъхне те неземна топлина, що сгрява и всички най-изстинали кътчета на душата... Той ни води. Така вглъбени по Него, неусетно изкачваме задъхващата стръмнина. Дъждът все вали и вали.
Може би това не са дъждовни капки, а бисери, а може би елексир на природата, която души и
тела
подмладява.Пролет е.
Всичко се раззеленило. Гората е облякла най-хубавата си свилено кадифяна премяна. Полето също е напослало меки пъстри губери с шарени възглавки. Изпод шубрачките надничат сладкодъхни минзухар, теменужки и петлюви гащи. Тук-таме ранобудния кукуряк вече в отстъпление пред новите пролетни цветя.
към текста >>
Телата
ни зъзнат от дъждовната влага, но Той е с нас и ние му се радваме толкова много, че не мислим за себе си.
Приветствие ли е това към Извора на живота или сливане с Вечността? Клепките Му са притворени. Лицето Му диша Тайна и неземна Красота. За какво се молеше Той? Ръцете ни са вкочанени от студ.
Телата
ни зъзнат от дъждовната влага, но Той е с нас и ние му се радваме толкова много, че не мислим за себе си.
А може би това е Неговата Любов към нас, тия, които търсим Истината и Живота.Още по-нагоре, още по-нависоко. Като че ли Го обгръща бяло сияние. Като че ли сме пътници към небето. Природата непрекъснато пее своите химни. Невидим божествен цигулар й приглася с нежни живи извивки.
към текста >>
39.
Учителя присъства на събора във Велико Търново, 19 август 1922
, 19.08.1922 г.
Тази една година ще бъде година само на чистене – да смъкнете всички ваши недъзи от умовете си, от сърцата си, от душите си, от духовете си, от
телата
си; и след една година ще се намерите обновени.
Ще го призовем в Неговата милост и Той ще ни отговори. (6 стр.) Сега ще коленичим и ще дадем в себе си онова тържествено обещание за една година. Аз ще ви разправя какво разбирам под „една година". Една година, която няма да ви ограничи.
Тази една година ще бъде година само на чистене – да смъкнете всички ваши недъзи от умовете си, от сърцата си, от душите си, от духовете си, от
телата
си; и след една година ще се намерите обновени.
(7-8 стр.) Вие ще си премерите силите и ще видите, дали можете да го направите съзнателно. Не искам да се разкайвате. Ако във вас работи законът на Любовта, опитът ще бъде много сполучлив, обаче дойде ли най-малкото съмнение, резултатите са лоши. Ако го направите със съзнание заради Бога, Бялото Братство ще ви съдейства.
към текста >>
40.
Учителят е на екскурзия на Витоша с група ученици (до Резньовете)
, 16.02.1923 г.
По клоните още сняг - тук -таме приличащ на най-изкусна
тантела
.
Слънцето отдавна е изгряло, но чак сега показа лъчезарната си глава над тежките мрачни облаци и благо разля над нас мила усмивка. Тя беше кротка покана да снемем качулките от главите си, да не се плашим толкоз много от студа.Драгалевският монастир оставя в дясно - доле, а ний се катерим по снежната урва. Но, чудно нещо! Вървим по същия път, а няма вече ни следа от умора - пъшкания и охкания не се чуват, почивки не се правят, освен малки престои от 3-5 мин. Газим по омекнал сняг, като по килим от гъста трева.
По клоните още сняг - тук -таме приличащ на най-изкусна
тантела
.
Клоните леко се подули, изкарали червенички и кафяви пъпчици - мили, далечни предвестници на дълго жадуваната пролет.Наистина, Витоша отмята облачното наметало от стройния си стан, от дето се разкриват ослепително белите й плещи. Чаровница ненагледна! Из процепите на гигантските скали се издигат мъгли на възбог - величествени сенки като някои исполински духове, които се крият из пещерите подобно крилати змейове.Сега пък градът на свой ред е закрит зад тъмна преграда. Над него се носят малки бели облачета, подобно кораби по смръщено море.Витоша вече разкрива и главата си. Ето го и коронования с бяла тиара връх.
към текста >>
41.
Учителят е на екскурзия на Витоша с група ученици
, 4.03.1923 г.
Някои от тях държат дълги копия в ръцете си, други - огромни ' тръби, трети извили гигантски
тела
в мълчалива борба.Ние вървим нагоре с крилата радост в душите си.
Като че ли Планинският Дух наднича към нас и ни приветствува с „Добре дошли! ”Слънцето, като блестяща, но забулена топка лети зад облаците. И долината е в лазур - там като че няма облаци. Само върху Стара планина, като че на будна стража стоят къдрави неподвижни облаци. Те приличат на въоръжени войни с огромни щитове и каски - едни пеши, на коне, други на каляски.
Някои от тях държат дълги копия в ръцете си, други - огромни ' тръби, трети извили гигантски
тела
в мълчалива борба.Ние вървим нагоре с крилата радост в душите си.
Като че ли навлизаме в някакво ново царство - царство на щастие и велика радост. Като че ли се носим леко из водите на Божествена къпалня, която заедно с душата пречиства и телата ни, всяка клетка. Тих зефир ни гали, като нежните топли длани на любяща ръка. Въздухът прилича на най-чистата и сърдечна прегръдка...Той е с нас; Този, Който ни изведе тука, посочи ни тая неземна хубост на природата за която ние досега бяхме чужди. Ето, събираме се около Него.
към текста >>
Като че ли се носим леко из водите на Божествена къпалня, която заедно с душата пречиства и
телата
ни, всяка клетка.
И долината е в лазур - там като че няма облаци. Само върху Стара планина, като че на будна стража стоят къдрави неподвижни облаци. Те приличат на въоръжени войни с огромни щитове и каски - едни пеши, на коне, други на каляски. Някои от тях държат дълги копия в ръцете си, други - огромни ' тръби, трети извили гигантски тела в мълчалива борба.Ние вървим нагоре с крилата радост в душите си. Като че ли навлизаме в някакво ново царство - царство на щастие и велика радост.
Като че ли се носим леко из водите на Божествена къпалня, която заедно с душата пречиства и
телата
ни, всяка клетка.
Тих зефир ни гали, като нежните топли длани на любяща ръка. Въздухът прилича на най-чистата и сърдечна прегръдка...Той е с нас; Този, Който ни изведе тука, посочи ни тая неземна хубост на природата за която ние досега бяхме чужди. Ето, събираме се около Него. Той ни говори... всички сме били едно пред Бога, всички трябва да работят, да работят... и че пътят е труден, труден.Но що ли има трудно и непреодолимо, когато Той е с нас? Не излъчва ли се от Него свръхчовешка сила, която се прелива и в нас, и ни прави способни и за най-труден подвиг.
към текста >>
42.
Учителя присъства на първия младежки събор, София. Първи ден - 1 юли
, 1.07.1923 г.
Вие сте души, а не
тела
, помнете това.
Учителят изнесе първата беседа на младежите „Разцъфтяване на човешката душа" в 7 ч. и 45 мин. Основната идея в тази беседа. Учителят каза: „Човешката душа е зачената в Любов. Тя е зачената на друго място.
Вие сте души, а не
тела
, помнете това.
Вие сте души заченати някога в Божествения Дух и сега ви се дава възможност да цъфнете, да разцъфтите, да принесете плод и плодът ви да бъде благоприятен пред лицето на Бога. Искам тази съществена идея да залегне у вас като една основа. Не залегне ли, смисъла на живота няма да бъде разбран". Съборът завърши с общ концерт. Учителят имаше желанието да се съберат младежите, да разискват, да говорят по духовни въпроси, да се разискват проблеми, които да се разрешават чрез окултните закони, които дава той чрез Словото си.
към текста >>
43.
Учителя присъства на първия младежки събор, София. Четвърти ден - 4 юли
, 4.07.1923 г.
Вие сте души, а не
тела
, помнете това.
Учителят изнесе първата беседа на младежите „Разцъфтяване на човешката душа" в 7 ч. и 45 мин. Основната идея в тази беседа. Учителят каза: „Човешката душа е зачената в Любов. Тя е зачената на друго място.
Вие сте души, а не
тела
, помнете това.
Вие сте души заченати някога в Божествения Дух и сега ви се дава възможност да цъфнете, да разцъфтите, да принесете плод и плодът ви да бъде благоприятен пред лицето на Бога. Искам тази съществена идея да залегне у вас като една основа. Не залегне ли, смисъла на живота няма да бъде разбран". Съборът завърши с общ концерт. Учителят имаше желанието да се съберат младежите, да разискват, да говорят по духовни въпроси, да се разискват проблеми, които да се разрешават чрез окултните закони, които дава той чрез Словото си.
към текста >>
44.
Учителя говори пред братска среща на ръководителите - София, 1 септември
, 1.09.1924 г.
Имате две
тела
, които са в противно движение - едното отива нагоре, другото надолу.
17), братята му го продадоха. Баща му го изобличи и т.н., но най-после стана първенец в Египет. Мъчно е една душа да се утеготява и измъчва. Какви молитви трябва да изпълнява и с какъв силен ум трябва да работи! Защо така?
Имате две
тела
, които са в противно движение - едното отива нагоре, другото надолу.
Ти си тръгнал към един планински връх, какво можеш да вземеш на гърба си? С кола не можеш да вървиш - това е праведния, а който слиза надолу - това е грешния. Кое е по добро: да слизате към мочурлука долу или да се качвате нагоре към върха? Най-доброто е да чувствувате Божието присъствие при вас, другото е лъжовно. Така ще сте радостни, което е същественото в (живота) света.Ст.
към текста >>
45.
Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. Първи ден - 26 февруари
, 26.02.1925 г.
Топлата печка в
хотела
, топлите легла при този голям сняг отвън бяха великолепни.Защото, пак повтарям, ние бяхме с Учителя.На следния ден една луксозна кола ни върна в София малко преди школната лекция в 7,30 часа вечерта.
И всички бяха много изненадани, че ни намират сред снеговете в такъв бодър и повишен дух. А те водеха 8 коня, защото знаеха, че ние бяхме 16 души. Вероятно ги бяха взели, за да ни окажат помощ, защото всички се били обезпокоили за нас освен ние самите, защото бяхме с Учителя.Негово Величество дойде при нас, ръкува се първо с Учителя, после е всеки от нас. Със специфичната негова естественост и любезност царят се осведоми за нашето състояние, като междувременно използува отдалия му се случай да се изкаже пред Учителя като пред баща:- Вие сте свободни, а аз! Каза по дума на някои сестри и братя и така естествено прегазваше снега и задаваше своите въпроси, щото аз се учудвах постоянно и си помислих: „Да, това е цар."Учителя, от своя страна, се осведоми за техния маршрут и като разбра, че и те отиват на върха, каза да върнат конете.Конете бяха върнати, а младите хора продължиха пътя нагоре, защото те бяха екипирани добре и имаха на краката си котки.Ние се порадвахме на хубавия ден, на слънцето и на всичко и се върнахме да пренощуваме в Чамкория.И там беше хубаво.
Топлата печка в
хотела
, топлите легла при този голям сняг отвън бяха великолепни.Защото, пак повтарям, ние бяхме с Учителя.На следния ден една луксозна кола ни върна в София малко преди школната лекция в 7,30 часа вечерта.
Учителя говори с голяма любов пред учениците, които го бяха чакали.Една малка случка ми направи голямо впечатление в този ден. Когато слязохме от автобуса, брат Борис плати на шофьора и повдигна леко плика, в който бяха парите. Забелязахме, че пликът беше празен. А когато тръгвахме, всички дадохме по свобода, кой колкото имаше и кой колкото можеше. Дадохме само за път, защото според нашата програма нямаше къде да ни трябват.
към текста >>
46.
Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. Първи ден - 27 февруари.Среща с цар Борис
, 27.02.1925 г.
Топлата печка в
хотела
, топлите легла при този голям сняг отвън бяха великолепни.Защото, пак повтарям, ние бяхме с Учителя.На следния ден една луксозна кола ни върна в София малко преди школната лекция в 7,30 часа вечерта.
И всички бяха много изненадани, че ни намират сред снеговете в такъв бодър и повишен дух. А те водеха 8 коня, защото знаеха, че ние бяхме 16 души. Вероятно ги бяха взели, за да ни окажат помощ, защото всички се били обезпокоили за нас освен ние самите, защото бяхме с Учителя.Негово Величество дойде при нас, ръкува се първо с Учителя, после е всеки от нас. Със специфичната негова естественост и любезност царят се осведоми за нашето състояние, като междувременно използува отдалия му се случай да се изкаже пред Учителя като пред баща:- Вие сте свободни, а аз! Каза по дума на някои сестри и братя и така естествено прегазваше снега и задаваше своите въпроси, щото аз се учудвах постоянно и си помислих: „Да, това е цар."Учителя, от своя страна, се осведоми за техния маршрут и като разбра, че и те отиват на върха, каза да върнат конете.Конете бяха върнати, а младите хора продължиха пътя нагоре, защото те бяха екипирани добре и имаха на краката си котки.Ние се порадвахме на хубавия ден, на слънцето и на всичко и се върнахме да пренощуваме в Чамкория.И там беше хубаво.
Топлата печка в
хотела
, топлите легла при този голям сняг отвън бяха великолепни.Защото, пак повтарям, ние бяхме с Учителя.На следния ден една луксозна кола ни върна в София малко преди школната лекция в 7,30 часа вечерта.
Учителя говори с голяма любов пред учениците, които го бяха чакали.Една малка случка ми направи голямо впечатление в този ден. Когато слязохме от автобуса, брат Борис плати на шофьора и повдигна леко плика, в който бяха парите. Забелязахме, че пликът беше празен. А когато тръгвахме, всички дадохме по свобода, кой колкото имаше и кой колкото можеше. Дадохме само за път, защото според нашата програма нямаше къде да ни трябват.
към текста >>
47.
Учителя е на екскурзия на Витоша с ученици - Втори ден на Великден
, 3.05.1926 г.
Наистина тия плавни движения, тия тихи „гребания” из въздуха върху
телата
ни, като че ли ни изпълват с голяма живост и бодрост.После - красивите безбройни наши песни.
Сам ни показа как да събираме слънчева прана. Колко хубаво! Прана! Що е то? Навярно онази жива сила, която сега навред твори избликнала из недрата на земята, засилена от слънцето - сега, през пролетта.
Наистина тия плавни движения, тия тихи „гребания” из въздуха върху
телата
ни, като че ли ни изпълват с голяма живост и бодрост.После - красивите безбройни наши песни.
За обяд имаме и по малко прясна коприва. Учителят сам я приготви - изчистена, измита, с чесън и сол, завита в хартия, опечена под пепелта на огнището. Чудесна! Ядохме и в гърне сварен бял боб! На връх Великден бял боб и коприва. Но пък толкова вкусна бе всичката храна, тъй с удоволствие и охота я изядохме, като най-големите щастливци на света.Пладня.
към текста >>
48.
Учителя е на екскурзия на Витоша с ученици - 6 май, Гергьовден, петък
, 6.05.1926 г.
Какво излиза от земята, какво се излъчва от планината, какво се излива от слънцето и въздуха, но ние за миг се чувствуваме като че без физически
тела
.
Сядаме на тревата. С особени движения на шъпите към земята, почваме да събираме животворна прана. Тайнствени, плавни и красиви движения, в допир със земята, които не се подават на описание. Дишаме най-благодатен въздух, огрени от благите майски лъчи.Ставаше нещо чудно. Всички чувствувахме, че не сме същите и, че мястото на което седим не е Витоша, ами кой знае къде в най-красивия земен край.
Какво излиза от земята, какво се излъчва от планината, какво се излива от слънцето и въздуха, но ние за миг се чувствуваме като че без физически
тела
.
Една малка, едвам видима фибра само в гърдите, диша, мисли, трепти.Тишина и простор. Наистина, това е магическата „Сезам”. Ето, Учителят чукна с магическа пръчица и направи да се отвори за нас тази отвеки заключена съкровищница на неоценими блага. Лицата в сияние. Очите горят в чист, светъл пламък, излъчващи божествена усмивка.Кой е Тоз, що умее планини да разтваря и неоценими богатства които нам, залутани земни пътници, така щедро раздава.
към текста >>
49.
Разговор на Учителя с ръководителите - 23 април. София
, 23.04.1927 г.
Христос събуди Лазаря от сън - не че бе умрял, а заспал в летаргичен сън.„Грабнати на въздуха" и „турнати в нови
тела
", „аз ще привлека всички към себе си", това само по закона на Любовта може да стане.Сърдечните и умствени болести само мъчно се лекуват.Нашите приятели си заминават в едно отношение, а са тук в друго отношение.
Вие трябва най-първо да оздравеете и тогава ще бъдете пратени да лекувате други - клосни, хроми но тия от тях, които са избрани. Ще станат чудеса и с праведниците, но не и грешниците. Вие живеете на земята и без тъмнина не може - тя е едно естествено състояние на земята. Щом мръкне ще запалите лампата, а вие за икономия, завъртите ключа за да не гори лампата.Има закони за лекувание: чрез храната, чрез водата, чрез топлината, чрез светлината. Най-първо трябва да дадете светлина, после топлина и най-после храна.
Христос събуди Лазаря от сън - не че бе умрял, а заспал в летаргичен сън.„Грабнати на въздуха" и „турнати в нови
тела
", „аз ще привлека всички към себе си", това само по закона на Любовта може да стане.Сърдечните и умствени болести само мъчно се лекуват.Нашите приятели си заминават в едно отношение, а са тук в друго отношение.
До края на годината ще ви кажа: „Ако можете да приемете Еди кой си брат, името му ще кажа - ето той е! " Но вие не пресилвайте нещата. Има един известен закон, Божествен, по който стават нещата. Чакайте, всичко на времето ще си стане. Щом бързате ще попречите, а външният свят е силен да произведе съблазън.
към текста >>
50.
Учителя е на екскурзия на Витоша - бивака. Благовещение - 7 април
, 7.04.1928 г.
В съседната стая на
хотела
живеел един богат човек.
А ние трябва да отидем да си го вземем. Това е молитвата, това е значението й. Някой се моли и иска да бъде изпълнено моментално. - Постепенно, постепенно ще стане! В един американски хотел една бедна жена се помолила за нещо.
В съседната стая на
хотела
живеел един богат човек.
Той чул молитвата на жената и на другия ден й пратил онова, за което се молела. Така и вие, когато се молите на Бога за нещо, отгоре Невидимият свят чува и дава. * Винаги, когато се връщаме, правим молитва на поляната и след това поемаме надолу. Днес към 4 часа след обяд се приготвихме за слизане.
към текста >>
51.
Учителя участва в двудневна екскурзия на Витоша с част от участниците в младежкия събор. 10 юли
, 10.07.1928 г.
Будна сестра цяла нощ бодърствува около огнището - доброволка - да подклажда огъня; да поддържа горещата вода в чайниците, която бе сигурна защита от нощната пронизваща хладина, обгърнала изморените ни и запотени от излета
тела
.Среднощ.
Големите горящи дънери се стопяват в обилна жар, която прикликва мнозина. Някои вече се огъват в платнищата си, други, подобно Якова, слагат глава на камък и заспиват. Някои пък си нарязаха папрат, за да ги не убиват камъните. Такова легло приготвиха и за Учителя. До късно през нощта, около огнището се чуваше тиха гълчава.
Будна сестра цяла нощ бодърствува около огнището - доброволка - да подклажда огъня; да поддържа горещата вода в чайниците, която бе сигурна защита от нощната пронизваща хладина, обгърнала изморените ни и запотени от излета
тела
.Среднощ.
Учителят става и ни призва на молитва. Заставаме всички на поляната под чаровното звездно небе, изказваме нашата сърдечна молитва и благодарност. Светли сенки сред нощта, всеки един представлява запален факел за живота. Звездите като брилянтени очици, къпани в утринно мерцание ни приветствуваха от далечните глъбини. Луната - последен уломък, ярка се показа на небето.Чудна, дивна молитва всред нощ на планината!
към текста >>
52.
Учителя участва в двудневна екскурзия на Витоша с част от участниците в младежкия събор. 11 юли
, 11.07.1928 г.
Будна сестра цяла нощ бодърствува около огнището - доброволка - да подклажда огъня; да поддържа горещата вода в чайниците, която бе сигурна защита от нощната пронизваща хладина, обгърнала изморените ни и запотени от излета
тела
.Среднощ.
Големите горящи дънери се стопяват в обилна жар, която прикликва мнозина. Някои вече се огъват в платнищата си, други, подобно Якова, слагат глава на камък и заспиват. Някои пък си нарязаха папрат, за да ги не убиват камъните. Такова легло приготвиха и за Учителя. До късно през нощта, около огнището се чуваше тиха гълчава.
Будна сестра цяла нощ бодърствува около огнището - доброволка - да подклажда огъня; да поддържа горещата вода в чайниците, която бе сигурна защита от нощната пронизваща хладина, обгърнала изморените ни и запотени от излета
тела
.Среднощ.
Учителят става и ни призва на молитва. Заставаме всички на поляната под чаровното звездно небе, изказваме нашата сърдечна молитва и благодарност. Светли сенки сред нощта, всеки един представлява запален факел за живота. Звездите като брилянтени очици, къпани в утринно мерцание ни приветствуваха от далечните глъбини. Луната - последен уломък, ярка се показа на небето.Чудна, дивна молитва всред нощ на планината!
към текста >>
53.
Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 9 юли - потегляне от София
, 9.07.1929 г.
Всеки един от дванадесетте извора отговаря на едно от
телата
.
Външното учене на природата, после хиромантия, френология и пр., това е четене на свещ. А свързването с Духа е четене денем на слънце, при изобилие светлина. Вътрешният извор трябва да се отвори. Сега иде отваряне на извора на причинното тяло, т. е. разумността.
Всеки един от дванадесетте извора отговаря на едно от
телата
.
Работете свободно, без принуждение, в духа на свободата. Връзката с Бога не е нещо, което, веднъж направено, остава осигурено. Не, връзката с Бога постоянно трябва да се подновява, постоянно да се прави, всеки ден, непрекъснато. Ако заговоря с някой човек днес, то има връзка с него, но ако той си отиде утре, няма връзка. Същото е и с Бога.Методи за изливане на Духа, за свързване с Божественото, са били практикувани от други мистици и пророци.
към текста >>
54.
Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 10 юли
, 10.07.1929 г.
Всеки един от дванадесетте извора отговаря на едно от
телата
.
Външното учене на природата, после хиромантия, френология и пр., това е четене на свещ. А свързването с Духа е четене денем на слънце, при изобилие светлина. Вътрешният извор трябва да се отвори. Сега иде отваряне на извора на причинното тяло, т. е. разумността.
Всеки един от дванадесетте извора отговаря на едно от
телата
.
Работете свободно, без принуждение, в духа на свободата. Връзката с Бога не е нещо, което, веднъж направено, остава осигурено. Не, връзката с Бога постоянно трябва да се подновява, постоянно да се прави, всеки ден, непрекъснато. Ако заговоря с някой човек днес, то има връзка с него, но ако той си отиде утре, няма връзка. Същото е и с Бога.Методи за изливане на Духа, за свързване с Божественото, са били практикувани от други мистици и пророци.
към текста >>
55.
Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 11 юли
, 11.07.1929 г.
Всеки един от дванадесетте извора отговаря на едно от
телата
.
Външното учене на природата, после хиромантия, френология и пр., това е четене на свещ. А свързването с Духа е четене денем на слънце, при изобилие светлина. Вътрешният извор трябва да се отвори. Сега иде отваряне на извора на причинното тяло, т. е. разумността.
Всеки един от дванадесетте извора отговаря на едно от
телата
.
Работете свободно, без принуждение, в духа на свободата. Връзката с Бога не е нещо, което, веднъж направено, остава осигурено. Не, връзката с Бога постоянно трябва да се подновява, постоянно да се прави, всеки ден, непрекъснато. Ако заговоря с някой човек днес, то има връзка с него, но ако той си отиде утре, няма връзка. Същото е и с Бога.Методи за изливане на Духа, за свързване с Божественото, са били практикувани от други мистици и пророци.
към текста >>
56.
Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 12 юли. Петровден
, 12.07.1929 г.
Всеки един от дванадесетте извора отговаря на едно от
телата
.
Външното учене на природата, после хиромантия, френология и пр., това е четене на свещ. А свързването с Духа е четене денем на слънце, при изобилие светлина. Вътрешният извор трябва да се отвори. Сега иде отваряне на извора на причинното тяло, т. е. разумността.
Всеки един от дванадесетте извора отговаря на едно от
телата
.
Работете свободно, без принуждение, в духа на свободата. Връзката с Бога не е нещо, което, веднъж направено, остава осигурено. Не, връзката с Бога постоянно трябва да се подновява, постоянно да се прави, всеки ден, непрекъснато. Ако заговоря с някой човек днес, то има връзка с него, но ако той си отиде утре, няма връзка. Същото е и с Бога.Методи за изливане на Духа, за свързване с Божественото, са били практикувани от други мистици и пророци.
към текста >>
57.
Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 13 юли
, 13.07.1929 г.
Всеки един от дванадесетте извора отговаря на едно от
телата
.
Външното учене на природата, после хиромантия, френология и пр., това е четене на свещ. А свързването с Духа е четене денем на слънце, при изобилие светлина. Вътрешният извор трябва да се отвори. Сега иде отваряне на извора на причинното тяло, т. е. разумността.
Всеки един от дванадесетте извора отговаря на едно от
телата
.
Работете свободно, без принуждение, в духа на свободата. Връзката с Бога не е нещо, което, веднъж направено, остава осигурено. Не, връзката с Бога постоянно трябва да се подновява, постоянно да се прави, всеки ден, непрекъснато. Ако заговоря с някой човек днес, то има връзка с него, но ако той си отиде утре, няма връзка. Същото е и с Бога.Методи за изливане на Духа, за свързване с Божественото, са били практикувани от други мистици и пророци.
към текста >>
58.
Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 14 юли
, 14.07.1929 г.
Всеки един от дванадесетте извора отговаря на едно от
телата
.
Външното учене на природата, после хиромантия, френология и пр., това е четене на свещ. А свързването с Духа е четене денем на слънце, при изобилие светлина. Вътрешният извор трябва да се отвори. Сега иде отваряне на извора на причинното тяло, т. е. разумността.
Всеки един от дванадесетте извора отговаря на едно от
телата
.
Работете свободно, без принуждение, в духа на свободата. Връзката с Бога не е нещо, което, веднъж направено, остава осигурено. Не, връзката с Бога постоянно трябва да се подновява, постоянно да се прави, всеки ден, непрекъснато. Ако заговоря с някой човек днес, то има връзка с него, но ако той си отиде утре, няма връзка. Същото е и с Бога.Методи за изливане на Духа, за свързване с Божественото, са били практикувани от други мистици и пророци.
към текста >>
59.
Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 15 ден
, 15.07.1929 г.
Всеки един от дванадесетте извора отговаря на едно от
телата
.
Външното учене на природата, после хиромантия, френология и пр., това е четене на свещ. А свързването с Духа е четене денем на слънце, при изобилие светлина. Вътрешният извор трябва да се отвори. Сега иде отваряне на извора на причинното тяло, т. е. разумността.
Всеки един от дванадесетте извора отговаря на едно от
телата
.
Работете свободно, без принуждение, в духа на свободата. Връзката с Бога не е нещо, което, веднъж направено, остава осигурено. Не, връзката с Бога постоянно трябва да се подновява, постоянно да се прави, всеки ден, непрекъснато. Ако заговоря с някой човек днес, то има връзка с него, но ако той си отиде утре, няма връзка. Същото е и с Бога.Методи за изливане на Духа, за свързване с Божественото, са били практикувани от други мистици и пророци.
към текста >>
60.
Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 16 ден
, 16.07.1929 г.
Всеки един от дванадесетте извора отговаря на едно от
телата
.
Външното учене на природата, после хиромантия, френология и пр., това е четене на свещ. А свързването с Духа е четене денем на слънце, при изобилие светлина. Вътрешният извор трябва да се отвори. Сега иде отваряне на извора на причинното тяло, т. е. разумността.
Всеки един от дванадесетте извора отговаря на едно от
телата
.
Работете свободно, без принуждение, в духа на свободата. Връзката с Бога не е нещо, което, веднъж направено, остава осигурено. Не, връзката с Бога постоянно трябва да се подновява, постоянно да се прави, всеки ден, непрекъснато. Ако заговоря с някой човек днес, то има връзка с него, но ако той си отиде утре, няма връзка. Същото е и с Бога.Методи за изливане на Духа, за свързване с Божественото, са били практикувани от други мистици и пророци.
към текста >>
61.
Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 17 ден. Потегляне за София
, 17.07.1929 г.
Всеки един от дванадесетте извора отговаря на едно от
телата
.
Външното учене на природата, после хиромантия, френология и пр., това е четене на свещ. А свързването с Духа е четене денем на слънце, при изобилие светлина. Вътрешният извор трябва да се отвори. Сега иде отваряне на извора на причинното тяло, т. е. разумността.
Всеки един от дванадесетте извора отговаря на едно от
телата
.
Работете свободно, без принуждение, в духа на свободата. Връзката с Бога не е нещо, което, веднъж направено, остава осигурено. Не, връзката с Бога постоянно трябва да се подновява, постоянно да се прави, всеки ден, непрекъснато. Ако заговоря с някой човек днес, то има връзка с него, но ако той си отиде утре, няма връзка. Същото е и с Бога.Методи за изливане на Духа, за свързване с Божественото, са били практикувани от други мистици и пророци.
към текста >>
62.
Седемте рилски езера - Тръгване за Рила на група ученици без Учителя 14 август 1929 г.
, 14.08.1929 г.
Срещаме и жени, облечени със своите тесни литаци, обшити със „златен” пул, над бяла
тантелалия
риза, наметнали на гърба си бяла вълнена люлка, отдето се очертава пълното телце на нов българин или българка.Само на няколко места пътят е малко повреден, иначе, останалият може да се каже прави чест на съответната управа.Колко са гористи предпланинията на Витоша!
Снежно бели са конопените им ризи - блестящи сякаш под изгорелите от слънце лица. Здравеняци мъже и жени; последните накитени със своите лъскави литаци [литак - женска шопска носи]. Ту през самота и тишина се спускаме, ту пък пресрещнати от черда яки, красиви говеда, които се заглеждат по нас с тъжните си големи очи. Ето и стада от овци и кози. Спущат се нанякъде с пълни вимета - благодатна кърма от майката природа за човека.
Срещаме и жени, облечени със своите тесни литаци, обшити със „златен” пул, над бяла
тантелалия
риза, наметнали на гърба си бяла вълнена люлка, отдето се очертава пълното телце на нов българин или българка.Само на няколко места пътят е малко повреден, иначе, останалият може да се каже прави чест на съответната управа.Колко са гористи предпланинията на Витоша!
Ако не следи, човек не би повярвал, че това е разкошен крайчец, от иначе оскъдния горист изглед на нашата хубавица Витоша! Скъп роден краю! Като гледам твоята разнообразна хубост, неизразимо мило ми е всичко това, което си ти. Ти, това са горите, реките и планините; ти - това са плодните поля и градини; ти - това са твоите трудолюбиви синове и дъщери, които още по първобитен начин обработват земята ти, но берат въпреки това обилен плод за нас и другите, и се радват на изобилие и доволство. Колко невежествено и предателски звучат думите на оногова, който гледайки осакатената ни карта рече: „взети са само някои покрайнини - паланки и села”, пред които се очертава грозната ивица, поставена от съседи грабители.
към текста >>
По крайбрежието му стадо коне оглеждат в него стройните си яки
тела
.
Пътят става стръмен и неравен. Гората се сменя с клек и смрика, а по нагоре само скали и трева. Изворите заредяват. Тук таме дълбок и силен поток като с нож разрязал земята се спуща от незнайни висини.Най-после, цели замаяни от умора, пристигаме на прочутото Рибно езеро [Долното езеро], което привлича риболовци на пъстърва, но не е обогатило нито един рибар, защото хубавата умна риба почти никак не се дава да я уловят.Заник слънце. Лъчите му едвам докосват вече дивното грамадно езеро.
По крайбрежието му стадо коне оглеждат в него стройните си яки
тела
.
Събираме дърва, готвим се за тая нощ. От високо се спущат силни води идящи от друго езеро и с шум се спущат в Рибното. Като че ли това е успивна песен за страшно морните пътници. Грамадните огньове, поддържани от изобилно тук сухи дърва, до зори поддържат в нашите спални приятна грейка. 14 август 1929 г.Събужда ни златно утро, събуди ни сладката отмора на спокойната тиха нощ.
към текста >>
63.
Излиза статията 'Религиозно-философският мироглед на Петър Дънов' от Ангел Томов
, 1930 г.
Със своята физическа природа човек е едно с „материалния свят”; със своето астрално и ментално
тела
, той е свързан с по-висшите светове; но той има и един още по-висш духовен живот, който го свързва с Първичното Божествено Начало.
Всички неща в природата, като проявление на висшата разумност, имат обаче и един дълбок вътрешен смисъл. Истинската наука трябва да отиде по-далече от изучаване съдържанието и вътрешните строителни сили; тя трябва да дири и дълбокия смисъл на нещата. Човекът е проявление на единното битие: в него това битие разкрива своето естество. Той обаче далеч не е най-висшето проявление на това битие. Както окултистите от всички времена са учили, съвършеният, завършилият своята земна еволюция човек е наистина „подобие Божие”, „син Божий”, „микрокосмос”, който крие в себе си естеството, устройството и великите сили и тайни на цялото битие.
Със своята физическа природа човек е едно с „материалния свят”; със своето астрално и ментално
тела
, той е свързан с по-висшите светове; но той има и един още по-висш духовен живот, който го свързва с Първичното Божествено Начало.
В своята дълбока същност като дух, той е една искра от онзи свещен огън на всемирния живот, който наричаме първопричина, основно начало, Бог. Чрез него, както и чрез цялата еволюция на разумната природа, се проявява това основно начало все по-пълно и по-съвършено. „Човешкото в човека – това е опаковката, а божественото – това е същността на човешкото естество”. В сегашната си форма човек само отчасти е проявил своята истинска същност, той тепърва има да се проявява. Основният и най-важен факт на всемирния живот – това е неговата разумност.
към текста >>
Човек трябва постепенно да се освободи от животинското и то не като го умъртвява, а като го подчини на по-висшия живот и го използува за него; той трябва да изгради своите по-висши
тела
, да се разкрие за висшия божествен живот – за висшето божествено съзнание и висшата любов и да бъде един все по-съвършен орган в божествения организъм.
Тя съзижда и твори чрез всички същества. Тя носи божествения живот, светлина, радост, мир, хармония и красота и, както споменахме, е най-висшата космична творческа сила наред с божествената мисъл. Човешкият живот, колективен и индивидуален, е в едно неразделно единство с тоя на цялото битие; той също се насочва и управлява от великата божествена разумност и великата божествена любов. Тази висша разумност и висша любов се изразяват както в самото естество на човека, тъй и в истината, че за последния са открити възможностите на едно неограничено развитие и усъвършенстване и достигането на истинско щастие. Смисълът на човешкия живот на земята през множество превъплътявания е реализирането на една все по-висша разумност, достигането на все по-пълно съвършенство, развитието на висшите способности и скритите в човека заложби за по-висш живот и освобождаването от ограниченията на нисшите форми на съществуване.
Човек трябва постепенно да се освободи от животинското и то не като го умъртвява, а като го подчини на по-висшия живот и го използува за него; той трябва да изгради своите по-висши
тела
, да се разкрие за висшия божествен живот – за висшето божествено съзнание и висшата любов и да бъде един все по-съвършен орган в божествения организъм.
Постепенно той трябва да се отърси от своя дребен егоизъм и своето ограничено съзнание и да започне да живее все по-пълно с живота на божественото цяло. Колкото по-пълно се изявява чрез него живота на това цяло и в по-пълна хармония е той с разумната природа, с Бога, толкова по-пълно е осъществил разумния живот и по-високо съвършенство е достигнал; толкова повече той се е доближил и до идеалното здраве, телесно и духовно, до истинския мир, истинския безсмъртен живот на непрекъснатото съзнание, и истинското щастие. Истинското съвършенство в знание се постига чрез доближаване до висшата истина и хармонизиране с нея. Висшата истина – това е самият дух на всемирния живот, на съвършеното знание и върховната мъдрост, който дух е истинската реалност на битието. Да постигнем висшата истина, то значи да поставим нашата душа в съгласие с тая реалност, да я „нагласим” да трепти в пълна хармония с нея, да дадем възможност на самата тая реалност да се прояви по-пълно в нас.
към текста >>
64.
Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици - Великден [втори ден]
, 13.04.1931 г.
Минзухарче накичило бреговете му като копринена
тантела
по моминска дреха.
Никакъв глас: ни плисък на вода, ни чуруликане на птичка, ни говор, ни шумолене на клонка. Дълбока тишина. Слизам към дефилето. Навеждам се над бистрия поток и се оглеждам в кристалните му води. По него плават клечици, тревички, сухи листенца.
Минзухарче накичило бреговете му като копринена
тантела
по моминска дреха.
Водата се плиска, пада, клокочи. Бистри струи отскачат от камъните като в някаква тайнствена игра.Унасям се в красив блян. Времето неусетно протича. Горе пееха 180 гърла „Братство, единство”. Тръгваме. Планината ечи от нашите песни.
към текста >>
65.
Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици - Възнесение
, 21.05.1931 г.
С бесен вой се хвърлиха гърди срещу
тела
, глави срещу глави, от които ехтеше тътен и трясък, и потоци кърви.
То като че е покрито със сива пепел, като че ли е загаснало...От запад червени облаци се събират като петли бойци. Те се тълпят над земята и бързо, диво се движат един срещу друг, като нетърпеливи бойци, жадни за победи, жадни да се сбият върху небесната арена. Ето ги бойците, минават един след друг. Засенчват зелените поля. Дебнат се, обикалят се; най-после се сборичкват.
С бесен вой се хвърлиха гърди срещу
тела
, глави срещу глави, от които ехтеше тътен и трясък, и потоци кърви.
Потекоха червени молнии, загърмяха небесата. Буря ни сви и не дава да мръднем. Брули вятърът и сякаш с нож реже бузите ни. Градът потъна в синя мъгла и изчезна. Тук-таме едвам личат белите ленти на далечните реки.Само храстите се радват.
към текста >>
66.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. Бурята. 20-21 август
, 20.08.1932 г.
Връщат се в
телата
си и Лулчев целува ръката на Учителя с голямо благоговение.
И второ, две седмици на хляб и вода.” Лулчев козирувал и казал: „Слушам.” И си отива. Той се отличавал с голяма изпълнителност. След две седмици идва при Учителя доста смирен и Той го пита: „Готов ли си? ” – „Готов съм.” Влизат в стаята, Учителят я заключва, сядат и политат с голяма скорост, за да достигнат до светлинните форми на миналото и да посрещнат филма на събитията. Лулчев вижда миналото от Соломон до сегашния си живот.
Връщат се в
телата
си и Лулчев целува ръката на Учителя с голямо благоговение.
След тази среща брат Лулчев често посещава Учителя и провежда дълги разговори. Още отвън той събувал обущата си и по чорапи влизал при Учителя. След свършване на разговора, Учителят питал Лулчев откъде, по кой път ще си отиде. Лулчев му отговарял, но Учителят му посочвал съвсем друг път от избрания от него. Това се повтаряло повече от 20 пъти и накрая Лулчев научава, че по пътя, по който е искал да мине, е бил застрашен от атентат.
към текста >>
67.
Учителя дава песента 'Малката буболечица'
, 27.05.1933 г.
То ще има други
тела
- духовни
тела
.
"Истинската Паневритмия не е още дадена. Тя е горе на небето. Тя служи за идеал на човешката душа и човешкия дух. Чрез нея те се хармонизират със световете, които са над тях. Тя ще се свали, когато дойде другото човечество.
То ще има други
тела
- духовни
тела
.
С тези физически тела вие не можете да издържите на онази Паневритмия от Небето на връх Мусала. Нашата Паневритмия е Паневритмия на човешката душа и на човешкия дух, слезли на земята. А онази истинска Паневритмия е за човешкия дух и човешката душа, които са горе в Невидимия свят и търсят общение с Бога. Ние тук търсим общение с Бога с нашата Паневритмия, а онези горе търсят общение с Бога с тяхната Паневритмия. Когато човечеството се обедини в едно, когато човек стане пробудена душа и животворящ дух - тогава ще се свали истинската Паневритмия.
към текста >>
С тези физически
тела
вие не можете да издържите на онази Паневритмия от Небето на връх Мусала.
Тя е горе на небето. Тя служи за идеал на човешката душа и човешкия дух. Чрез нея те се хармонизират със световете, които са над тях. Тя ще се свали, когато дойде другото човечество. То ще има други тела - духовни тела.
С тези физически
тела
вие не можете да издържите на онази Паневритмия от Небето на връх Мусала.
Нашата Паневритмия е Паневритмия на човешката душа и на човешкия дух, слезли на земята. А онази истинска Паневритмия е за човешкия дух и човешката душа, които са горе в Невидимия свят и търсят общение с Бога. Ние тук търсим общение с Бога с нашата Паневритмия, а онези горе търсят общение с Бога с тяхната Паневритмия. Когато човечеството се обедини в едно, когато човек стане пробудена душа и животворящ дух - тогава ще се свали истинската Паневритмия. А дотогава ще изминат много лета, години, столетия и хилядолетия." "Ама Учителю, нашата Паневритмия ще има ли Слова както онази на връх Мусала?
към текста >>
Така се образуваха два кръга - единият кръг долу на поляната на "Изгрева", където ние - нашите
тела
- играехме, а другият кръг бе горе на небето - там душите ни се бяха подредили в кръг и играеха.
Беше нещо неописуемо. Виждах как мелодията, думите и движенията се сливаха в едно. За нашето поколение това бе голямо преживяване - беше небесно откровение за нашите души и досег с една истинска реалност - тази на Духовния свят. Когато играехме Паневритмията, братята и сестрите от нашето поколение, ние се пренасяхме в друг свят - света на човешките души. Долу ние крачехме и играехме, а горе душите ни се рееха в онзи, другия, небесния кръг на Паневритмията, горе в Невидимия свят.
Така се образуваха два кръга - единият кръг долу на поляната на "Изгрева", където ние - нашите
тела
- играехме, а другият кръг бе горе на небето - там душите ни се бяха подредили в кръг и играеха.
Не минаваше Паневритмия, когато сестрите да не споделяха с Учителя това свое преживяване от играта в двете "Паневритмии". Едната долу на земята, а другата горе на небето. Песните с думите на Олга Славчева съединяваха този кръг долу на поляната с онзи кръг горе на небето. Усещахме, чувствувахме как небето и земята са се съединили чрез нашите песни, как ние играем долу, а душите ни играят и танцуват също горе на небето. Това за нас бе общение на душите, бе съединение на човешките души, долу - с нашите тела и горе - с песните ни в Невидимия свят.
към текста >>
Това за нас бе общение на душите, бе съединение на човешките души, долу - с нашите
тела
и горе - с песните ни в Невидимия свят.
Така се образуваха два кръга - единият кръг долу на поляната на "Изгрева", където ние - нашите тела - играехме, а другият кръг бе горе на небето - там душите ни се бяха подредили в кръг и играеха. Не минаваше Паневритмия, когато сестрите да не споделяха с Учителя това свое преживяване от играта в двете "Паневритмии". Едната долу на земята, а другата горе на небето. Песните с думите на Олга Славчева съединяваха този кръг долу на поляната с онзи кръг горе на небето. Усещахме, чувствувахме как небето и земята са се съединили чрез нашите песни, как ние играем долу, а душите ни играят и танцуват също горе на небето.
Това за нас бе общение на душите, бе съединение на човешките души, долу - с нашите
тела
и горе - с песните ни в Невидимия свят.
Тази връзка, един път образувана в живия кръг на Паневритмията долу на земята и горе на небето, тази връзка остава вечна. Затова Паневритмията - със словата, движенията, мелодията и ритъма - е връзката между човешката душа и човешкия дух с човешкото тяло на земята и връзката на духовните ни тела със съществата горе в Невидимия свят. Този свят е свят на Мъдростта, където всичко е хармония, музика, чистота и Виделина. Словото на Учителя предхожда Виделината, музиката и хармонията, защото Словото на Учителя идва от Света на Истината, който е свят на Божествения Дух и Божествената Душа. Затова Паневритмията бе свещенодействие за нас на поляната на "Изгрева".
към текста >>
Затова Паневритмията - със словата, движенията, мелодията и ритъма - е връзката между човешката душа и човешкия дух с човешкото тяло на земята и връзката на духовните ни
тела
със съществата горе в Невидимия свят.
Едната долу на земята, а другата горе на небето. Песните с думите на Олга Славчева съединяваха този кръг долу на поляната с онзи кръг горе на небето. Усещахме, чувствувахме как небето и земята са се съединили чрез нашите песни, как ние играем долу, а душите ни играят и танцуват също горе на небето. Това за нас бе общение на душите, бе съединение на човешките души, долу - с нашите тела и горе - с песните ни в Невидимия свят. Тази връзка, един път образувана в живия кръг на Паневритмията долу на земята и горе на небето, тази връзка остава вечна.
Затова Паневритмията - със словата, движенията, мелодията и ритъма - е връзката между човешката душа и човешкия дух с човешкото тяло на земята и връзката на духовните ни
тела
със съществата горе в Невидимия свят.
Този свят е свят на Мъдростта, където всичко е хармония, музика, чистота и Виделина. Словото на Учителя предхожда Виделината, музиката и хармонията, защото Словото на Учителя идва от Света на Истината, който е свят на Божествения Дух и Божествената Душа. Затова Паневритмията бе свещенодействие за нас на поляната на "Изгрева". Тя бе посвещение на нашите души, които играеха горе в Невидимия свят и създаваха втория кръг на неръкотворната, истинската Паневритмията. Това за нас беше Паневритмията - свещенодействие и посвещение.
към текста >>
68.
Разговор с Учителя ('Земята е Господня'), записан от Боян Боев, 7 август 1933 г.
, 7.08.1933 г.
Висшите духове, когато слизат на Земята, те не се раждат, а сами си създават
тела
, свършват си работата, освобождават се и си отиват.
„Заради любовта на Христа няма вече да лъжете и да крадете. “ Люспите на гроздето трябва да се сдъвкват добре, защото само тогава са полезни. Една погрешка лесно може да изправите, има закон: През гдето минавате, пазете всичко, като съзнавате, че всичко това е на цялото - Бога, че всичко идва от един извор. В невидимия свят това, което няма сянка, то е реалното, а това, което има сянка, не е реално. Защото там предметите се осветяват отвътре.
Висшите духове, когато слизат на Земята, те не се раждат, а сами си създават
тела
, свършват си работата, освобождават се и си отиват.
Учителя и скалата на материализма, която той разклати с пръст Писма на Боян Боев -Том 2 Глава: Земята е Господня
към текста >>
69.
(известна е само годината) Учителя дава Паневритмията и възлага на Олга Славчева да напише думите на първата част
, 1934 г.
То ще има други
тела
- духовни
тела
.
"Истинската Паневритмия не е още дадена. Тя е горе на небето. Тя служи за идеал на човешката душа и човешкия дух. Чрез нея те се хармонизират със световете, които са над тях. Тя ще се свали, когато дойде другото човечество.
То ще има други
тела
- духовни
тела
.
С тези физически тела вие не можете да издържите на онази Паневритмия от Небето на връх Мусала. Нашата Паневритмия е Паневритмия на човешката душа и на човешкия дух, слезли на земята. А онази истинска Паневритмия е за човешкия дух и човешката душа, които са горе в Невидимия свят и търсят общение с Бога. Ние тук търсим общение с Бога с нашата Паневритмия, а онези горе търсят общение с Бога с тяхната Паневритмия. Когато човечеството се обедини в едно, когато човек стане пробудена душа и животворящ дух - тогава ще се свали истинската Паневритмия.
към текста >>
С тези физически
тела
вие не можете да издържите на онази Паневритмия от Небето на връх Мусала.
Тя е горе на небето. Тя служи за идеал на човешката душа и човешкия дух. Чрез нея те се хармонизират със световете, които са над тях. Тя ще се свали, когато дойде другото човечество. То ще има други тела - духовни тела.
С тези физически
тела
вие не можете да издържите на онази Паневритмия от Небето на връх Мусала.
Нашата Паневритмия е Паневритмия на човешката душа и на човешкия дух, слезли на земята. А онази истинска Паневритмия е за човешкия дух и човешката душа, които са горе в Невидимия свят и търсят общение с Бога. Ние тук търсим общение с Бога с нашата Паневритмия, а онези горе търсят общение с Бога с тяхната Паневритмия. Когато човечеството се обедини в едно, когато човек стане пробудена душа и животворящ дух - тогава ще се свали истинската Паневритмия. А дотогава ще изминат много лета, години, столетия и хилядолетия." "Ама Учителю, нашата Паневритмия ще има ли Слова както онази на връх Мусала?
към текста >>
Така се образуваха два кръга - единият кръг долу на поляната на "Изгрева", където ние - нашите
тела
- играехме, а другият кръг бе горе на небето - там душите ни се бяха подредили в кръг и играеха.
Беше нещо неописуемо. Виждах как мелодията, думите и движенията се сливаха в едно. За нашето поколение това бе голямо преживяване - беше небесно откровение за нашите души и досег с една истинска реалност - тази на Духовния свят. Когато играехме Паневритмията, братята и сестрите от нашето поколение, ние се пренасяхме в друг свят - света на човешките души. Долу ние крачехме и играехме, а горе душите ни се рееха в онзи, другия, небесния кръг на Паневритмията, горе в Невидимия свят.
Така се образуваха два кръга - единият кръг долу на поляната на "Изгрева", където ние - нашите
тела
- играехме, а другият кръг бе горе на небето - там душите ни се бяха подредили в кръг и играеха.
Не минаваше Паневритмия, когато сестрите да не споделяха с Учителя това свое преживяване от играта в двете "Паневритмии". Едната долу на земята, а другата горе на небето. Песните с думите на Олга Славчева съединяваха този кръг долу на поляната с онзи кръг горе на небето. Усещахме, чувствувахме как небето и земята са се съединили чрез нашите песни, как ние играем долу, а душите ни играят и танцуват също горе на небето. Това за нас бе общение на душите, бе съединение на човешките души, долу - с нашите тела и горе - с песните ни в Невидимия свят.
към текста >>
Това за нас бе общение на душите, бе съединение на човешките души, долу - с нашите
тела
и горе - с песните ни в Невидимия свят.
Така се образуваха два кръга - единият кръг долу на поляната на "Изгрева", където ние - нашите тела - играехме, а другият кръг бе горе на небето - там душите ни се бяха подредили в кръг и играеха. Не минаваше Паневритмия, когато сестрите да не споделяха с Учителя това свое преживяване от играта в двете "Паневритмии". Едната долу на земята, а другата горе на небето. Песните с думите на Олга Славчева съединяваха този кръг долу на поляната с онзи кръг горе на небето. Усещахме, чувствувахме как небето и земята са се съединили чрез нашите песни, как ние играем долу, а душите ни играят и танцуват също горе на небето.
Това за нас бе общение на душите, бе съединение на човешките души, долу - с нашите
тела
и горе - с песните ни в Невидимия свят.
Тази връзка, един път образувана в живия кръг на Паневритмията долу на земята и горе на небето, тази връзка остава вечна. Затова Паневритмията - със словата, движенията, мелодията и ритъма - е връзката между човешката душа и човешкия дух с човешкото тяло на земята и връзката на духовните ни тела със съществата горе в Невидимия свят. Този свят е свят на Мъдростта, където всичко е хармония, музика, чистота и Виделина. Словото на Учителя предхожда Виделината, музиката и хармонията, защото Словото на Учителя идва от Света на Истината, който е свят на Божествения Дух и Божествената Душа. Затова Паневритмията бе свещенодействие за нас на поляната на "Изгрева".
към текста >>
Затова Паневритмията - със словата, движенията, мелодията и ритъма - е връзката между човешката душа и човешкия дух с човешкото тяло на земята и връзката на духовните ни
тела
със съществата горе в Невидимия свят.
Едната долу на земята, а другата горе на небето. Песните с думите на Олга Славчева съединяваха този кръг долу на поляната с онзи кръг горе на небето. Усещахме, чувствувахме как небето и земята са се съединили чрез нашите песни, как ние играем долу, а душите ни играят и танцуват също горе на небето. Това за нас бе общение на душите, бе съединение на човешките души, долу - с нашите тела и горе - с песните ни в Невидимия свят. Тази връзка, един път образувана в живия кръг на Паневритмията долу на земята и горе на небето, тази връзка остава вечна.
Затова Паневритмията - със словата, движенията, мелодията и ритъма - е връзката между човешката душа и човешкия дух с човешкото тяло на земята и връзката на духовните ни
тела
със съществата горе в Невидимия свят.
Този свят е свят на Мъдростта, където всичко е хармония, музика, чистота и Виделина. Словото на Учителя предхожда Виделината, музиката и хармонията, защото Словото на Учителя идва от Света на Истината, който е свят на Божествения Дух и Божествената Душа. Затова Паневритмията бе свещенодействие за нас на поляната на "Изгрева". Тя бе посвещение на нашите души, които играеха горе в Невидимия свят и създаваха втория кръг на неръкотворната, истинската Паневритмията. Това за нас беше Паневритмията - свещенодействие и посвещение.
към текста >>
70.
Учителя и Братството организират лагера на Витоша - Яворови Присои, 5 август
, 5.08.1934 г.
Зад духането на вятъра, зад растежа на цветята, зад движението на небесните
тела
и пр.
А сега само чувствуваш смътно, че ще стане нещо с тебе. Чувствуваш, че след 20 години твоят живот ще се измени и действително се изменя. Значи съществува един друг реален свят. Явленията в природата не са механически. Зад механическото стои разумното, което работи в цялата природа.
Зад духането на вятъра, зад растежа на цветята, зад движението на небесните
тела
и пр.
има нещо разумно. Стана въпрос за нашето отношение към животните. Учителя каза:Нашето отношение към животните не е безотговорно. Един пример: един касапин се мъчи два часа да заколи един вол и едва успява. Преди да го заколи, от гняв той му извадил едното око.
към текста >>
71.
Учителя е на Рила. Започва да се оправя от парализата. Из дневника на Пеню Ганев. 7 август
, 7.08.1936 г.
Турих
котела
на печката и стоплих вода.
Нехармонична среда.В 5 ч изпратих на Еленка писмо и на В. Искренов а Лом. Получих класирането си във второ повишение от Софийската инспекция и получих от Еленка едно много хубаво писмо с ценно съдържание, което като че ми вля една инжекция, да забравя болката и умората, която ме гнети. Може да ти помага в тежки дни само любящиятте човек. Въздухът като че ли ми бе малко, гърдите разстроени, но като прочетох писмото й, то ми вля сили.
Турих
котела
на печката и стоплих вода.
Изкъпах се, изпрах се и легнах в 11 ч поуспокоен.15.XII.1936 год., вторникСтанах в 6 ч.Сън: Сънувал съм, че съм в някакво турско село. Деца ме наобиколили, весели и засмени. Всички сме при един бакалин, който продава бонбони най-разнообразни. Бонбонджията ме познава и ми даде цяла кривачка ситни бонбончета. Аз си хапнах да си подсладя и раздадох на децата.
към текста >>
72.
Учителя е на Рила. Започва да се оправя от парализата. Из дневника на Пеню Ганев. 8 август
, 8.08.1936 г.
Турих
котела
на печката и стоплих вода.
Нехармонична среда.В 5 ч изпратих на Еленка писмо и на В. Искренов а Лом. Получих класирането си във второ повишение от Софийската инспекция и получих от Еленка едно много хубаво писмо с ценно съдържание, което като че ми вля една инжекция, да забравя болката и умората, която ме гнети. Може да ти помага в тежки дни само любящиятте човек. Въздухът като че ли ми бе малко, гърдите разстроени, но като прочетох писмото й, то ми вля сили.
Турих
котела
на печката и стоплих вода.
Изкъпах се, изпрах се и легнах в 11 ч поуспокоен.15.XII.1936 год., вторникСтанах в 6 ч.Сън: Сънувал съм, че съм в някакво турско село. Деца ме наобиколили, весели и засмени. Всички сме при един бакалин, който продава бонбони най-разнообразни. Бонбонджията ме познава и ми даде цяла кривачка ситни бонбончета. Аз си хапнах да си подсладя и раздадох на децата.
към текста >>
73.
Учителя е на Рила. Започва да се оправя от парализата. Из дневника на Пеню Ганев. 10 август
, 10.08.1936 г.
Турих
котела
на печката и стоплих вода.
Нехармонична среда.В 5 ч изпратих на Еленка писмо и на В. Искренов а Лом. Получих класирането си във второ повишение от Софийската инспекция и получих от Еленка едно много хубаво писмо с ценно съдържание, което като че ми вля една инжекция, да забравя болката и умората, която ме гнети. Може да ти помага в тежки дни само любящиятте човек. Въздухът като че ли ми бе малко, гърдите разстроени, но като прочетох писмото й, то ми вля сили.
Турих
котела
на печката и стоплих вода.
Изкъпах се, изпрах се и легнах в 11 ч поуспокоен.15.XII.1936 год., вторникСтанах в 6 ч.Сън: Сънувал съм, че съм в някакво турско село. Деца ме наобиколили, весели и засмени. Всички сме при един бакалин, който продава бонбони най-разнообразни. Бонбонджията ме познава и ми даде цяла кривачка ситни бонбончета. Аз си хапнах да си подсладя и раздадох на децата.
към текста >>
74.
Учителя и част от лагеруващите на Рила - езерат,а слизат от Рила.
, 14.08.1936 г.
Турих
котела
на печката и стоплих вода.
Нехармонична среда.В 5 ч изпратих на Еленка писмо и на В. Искренов а Лом. Получих класирането си във второ повишение от Софийската инспекция и получих от Еленка едно много хубаво писмо с ценно съдържание, което като че ми вля една инжекция, да забравя болката и умората, която ме гнети. Може да ти помага в тежки дни само любящиятте човек. Въздухът като че ли ми бе малко, гърдите разстроени, но като прочетох писмото й, то ми вля сили.
Турих
котела
на печката и стоплих вода.
Изкъпах се, изпрах се и легнах в 11 ч поуспокоен.15.XII.1936 год., вторникСтанах в 6 ч.Сън: Сънувал съм, че съм в някакво турско село. Деца ме наобиколили, весели и засмени. Всички сме при един бакалин, който продава бонбони най-разнообразни. Бонбонджията ме познава и ми даде цяла кривачка ситни бонбончета. Аз си хапнах да си подсладя и раздадох на децата.
към текста >>
75.
Разговор с Учителя, записан от Ана Шишкова, 14 март
, 14.03.1937 г.
Облечете се с Вяра, Надежда и Любов, да си образувате нови
тела
.
С Любовта Христос издържа страданията. По закона на Свободата изяви Любовта си, не по насилие. Намери скъпоценния камък в чуждите сърца. Развивайте Вярата, Надеждата и Любовта. Ако сте се оженили, да развивате вашата вяра, надежда и любов, нямаше да умре мъжът ви.
Облечете се с Вяра, Надежда и Любов, да си образувате нови
тела
.
Децата са образ на Надеждата. Майката е образ на Вярата. Което те обича, не го дръж отвънка, да не те засенчва. Щом всички се интересуват от светлината, не може да има престъпление. Бог ни въодушевява, не мъж или жена.
към текста >>
76.
Учителя с група ученици на екскурзия до Витоша. Спомен на Боян Боев - 11 май
, 11.05.1937 г.
Също така зад духането на вятъра, зад растежа на цветята, зад движението на небесните
тела
и пр.
Един брат каза: „Днес някои хора искат да обяснят Природата механически“. Явленията в Природата не са механични. Зад механичното стои Разумното, което работи в цялата Природа. Да приведа една аналогия: едно дете се навежда на една страна, защото иска да посегне, да вземе някой предмет. Значи разумното в него е причина за движението му.
Също така зад духането на вятъра, зад растежа на цветята, зад движението на небесните
тела
и пр.
е Разумното. От хората в една местност можеш да познаеш дали текат реки там и дали текат от лявата, или от дясната страна, и в какво направление вървят – дали към изток, запад, север или юг. Защото върху характера на хората влияят не само формите и линиите на долините или планините, но и течението на реките и тяхното направление. И обратното е вярно: от реките можеш да познаеш какъв характер имат хората. Човек върши доста движения и те имат смисъл.
към текста >>
77.
Учителя и част от учениците организират летуване на Рила - езерата, 1938 г.
, 10.07.1938 г.
Там съществата, които обичат тази школа са в ефирни, етерни
тела
.
Хималаите са по-нови планини. От Хималаите идват адепти да се учат в Рила. В Рила се намира най-старият институт. Посветените от Хималаите идват да се учат от скритите за човешки очи от големите библиотеки на Рила. На Хималаите също има Школа, но на Рила е най-старата .школа в света.
Там съществата, които обичат тази школа са в ефирни, етерни
тела
.
На Рила са складирани знания. Културата на Египет, културата на Индия се е развивала от невидимите библиотеки на Рила. Има на какво да се учите в бъдеще. Какво значение имат тези свещени центрове?
към текста >>
Написал доклад до Министерството, че тя не посещавала църквата, не се
кръстела
и била от Бялото Братство.
и през 1925/26 г. В Габрово се запознала с Николай Дойнов и двамата се събирали на младежки клас и четели беседи. Майка ми посещава Учителя в София. Попът на селото имал дъщеря, завършила педагогика, иискал да я назначи на работа в селото. Започнал да търси причини, за да уволни Стевка.
Написал доклад до Министерството, че тя не посещавала църквата, не се
кръстела
и била от Бялото Братство.
Уволняват майка ми за 3 години - да се поправи. Тогава - през 1926 г., дядо ми Кънчо и майка ми се преместват в София, където Стевка се записва в Историко-филологическия факултет и го посещавало 1930 г. Редовно ходи на беседи. Учител от Габрово я харесал и искал да се ожени за нея.* Често й пишел писма и я канел да отиде в Габрово. Стевка се срещнала със сестра София Попова и тя я посъветвала да пита Учителя по този въпрос.
към текста >>
78.
Посрещане на новата 1939-та година. Беседите 'Големият брат' и 'Малкият брат'
, 1.01.1939 г.
Не е въпрос
телата
ви да възкръснат.
Някой казва, че е свободен да изкаже мнението си по някой спорен въпрос. Това не е никаква свобода. Свободно говори само онзи, който може да каже на умрелия да стане от гроба и да започне нов живот. Каже ли му да стане, а той продължава да лежи в гроба, това не е свободно говорене. Сега, аз желая на всички присъствуващи да излезете от гробовете си.
Не е въпрос
телата
ви да възкръснат.
Не, душата ви трябва да възкръсне. Да възкръсне душата ви, това значи, да се прояви. Велико, красиво нещо е човешката душа. Да се прояви душата на човека, това значи да се дигне надгробната плоча, която я затискала от хиляди години, и да се събуди от дълбокия сън. Събудете се от тоя сън и не спете вече!
към текста >>
79.
Учителя изнася утринната беседа 'Пред новата епоха' - 11 юни
, 11.06.1939 г.
От гледището на онзи свят човешките
тела
са като къщи.
Като заспиш, къде ходиш? Ти ходиш, но тялото ти лежи на кревата. Ти ходиш на онзи свят и после се връщаш вкъщи. Питам: Къде си ходил? Значи, ходил си в предградието на онзи свят.
От гледището на онзи свят човешките
тела
са като къщи.
Жителите на онзи свят, като погледнат оттам, за тях човешките тела са неподвижни. За тях човешкото тяло има стаи – с баните им, с гостните им стаи. И когато жителите на онзи свят идват тук и посетят къщата ви, казват: Вашите къщи са много добре мобилирани, има черги постлани, имат автомобили, имат вътре и аероплани. Това са човешките мисли и чувства. Те са аеропланите.
към текста >>
Жителите на онзи свят, като погледнат оттам, за тях човешките
тела
са неподвижни.
Ти ходиш, но тялото ти лежи на кревата. Ти ходиш на онзи свят и после се връщаш вкъщи. Питам: Къде си ходил? Значи, ходил си в предградието на онзи свят. От гледището на онзи свят човешките тела са като къщи.
Жителите на онзи свят, като погледнат оттам, за тях човешките
тела
са неподвижни.
За тях човешкото тяло има стаи – с баните им, с гостните им стаи. И когато жителите на онзи свят идват тук и посетят къщата ви, казват: Вашите къщи са много добре мобилирани, има черги постлани, имат автомобили, имат вътре и аероплани. Това са човешките мисли и чувства. Те са аеропланите. Вие на земята мислите, че това тяло е живо.
към текста >>
80.
Чужденци на Рила - палатката на французите
, 08.1939 г.
дойде
Стела
Белмен.
Има хубави запазени снимки. В.К.: Когато идват на Рила, първо се качват латвийците, нали? Е.А.: Чужденците ли? Те дойдоха в 1935 год. латвийците. В 1936 год.
дойде
Стела
Белмен.
Бертоли я доведе. Той беше във Франция и я доведе, а пък тогава, същата година Михаил Иванов замина за Франция. И тя, когато видя Учителя, не беше още видяла Михаила. И после тя като отива оттука, тя имаше много хубав образ на Учителя. От всичко, което досега съм чула и разбрала от нея.
към текста >>
Е.А.: Първо дойде
Стела
Белмен.
Отзад пише - закуска с гостите братя французи. Това е 12.08.1939 год. Поздравление за фотографите. Това е история, а не спомени. В.К.: Как дойдоха французите?
Е.А.: Първо дойде
Стела
Белмен.
Доведе я брат Бертоли през 1937 год. В 1937 год. Михаил вече беше заминал за Франция, за световното изложение. А Бертоли се беше запознал със Стела Белмен и тя пожела да дойде. Тя беше първата, която дойде, на другата година тя не дойде.
към текста >>
А Бертоли се беше запознал със
Стела
Белмен и тя пожела да дойде.
В.К.: Как дойдоха французите? Е.А.: Първо дойде Стела Белмен. Доведе я брат Бертоли през 1937 год. В 1937 год. Михаил вече беше заминал за Франция, за световното изложение.
А Бертоли се беше запознал със
Стела
Белмен и тя пожела да дойде.
Тя беше първата, която дойде, на другата година тя не дойде. Тя в това време като се връща във Франция се запознава с Михаил и те се сработват и тя му става дясна ръка. Помага му в цялата негова дейност и досега даже още. А после другите две сестри дойдоха - Сабхай и Карден. Тази дойде, която на няколко снимки я виждам, но не си спомням как се казваше, една възрастна сестра.
към текста >>
Дойдоха от Бордо един професор, дойде братът на
Стела
Белмен.
Тя в това време като се връща във Франция се запознава с Михаил и те се сработват и тя му става дясна ръка. Помага му в цялата негова дейност и досега даже още. А после другите две сестри дойдоха - Сабхай и Карден. Тази дойде, която на няколко снимки я виждам, но не си спомням как се казваше, една възрастна сестра. Но тя после се отделила от Михаил.
Дойдоха от Бордо един професор, дойде братът на
Стела
Белмен.
Те донесоха една палатка с две отделения, построиха я палатката над Учителювата, там на поляната където Му беше последната палатка и поканиха Го да се премести там, но Той не иска да отиде. Тя стоя и после я прибраха. И знаеш ли, че тая палатка е в моя таван? Да, защото донесоха всичкия багаж от салона на Изгрева, на рижаните донесоха багажа. Щото като направихме описа, аз казах на ревизорите през 1956 год., че имаме палатки оставени от наши приятели и не можем да ги пишем като инвентар, и тогава ние ги отделихме.
към текста >>
Е.А.: Най-напред брат Бертоли доведе
Стела
Белмен в 1937 год.
А иначе докато завърши него приятелите го издържаха. Сега Михаил, за него мога да ви кажа, че за мене ми беше чужд. В.К.: Сега друг един въпрос. Тези французи. Как се запознаха, или кой ги запозна и как?
Е.А.: Най-напред брат Бертоли доведе
Стела
Белмен в 1937 год.
Михаил беше вече заминал за изложението в Париж, за което Михаил отиде. Бертоли я доведе, запознала се е с нашето учение. И когато се връща оттука, от България тя се запознава естествено, идва от България среща се с Михаил и тя му става една дясна ръка в работата му. Щото той не знаеше толкова добре френски език. Учил е тука.
към текста >>
81.
Учителя с група от Братството на екскурзия до Мусала - първи ден. 22 юли
, 22.07.1940 г.
На полянката при Окото е по-топло и тихо, а и беседата дозатопля сърцата и
телата
на братята и сестрите.„Който обича безкористно, никога не се съмнява.
След беседата Учителят тихо нарежда да се слезе долу, на полянката до езерото Окото. Братята запалват огън от оскъдния клек и се стоплят. В 10 часа Учителят държи втора беседа - „Правила на Любовта". На върха остават няколко братя със Славчо Печеников. Майка ми напуща беседата и тръгва надолу да ни посрещне.
На полянката при Окото е по-топло и тихо, а и беседата дозатопля сърцата и
телата
на братята и сестрите.„Който обича безкористно, никога не се съмнява.
Той е доволен от всичко. Чистата безкористна любов подразбира любов към всички. Като обичаш едного, в неговото лице ти обичаш всички... Любовта е единствената сила, която никога не губи." /"Божествен и човешки свят", с. 12/Ние с брат ми бавно и уморено пъплехме по стръмната пътека към заслона. Пренасяхме по няколко пъти багажа нагоре и изведнъж майка ни изникна пред нас.
към текста >>
Двойникът продължава да е свързан със замразеното тяло, станало безчувствено и не реагира на никакви импулси на другите
тела
.
Бях запознат с тази зимна трагедия и отговорих: „Злополучно нещастие. Лавина затрупа известен скиор и турист - алпинист през тази зима! " „Да, каза УЧИТЕЛЯТ - „бялата смърт" е една много тежка и мъчителна смърт! Фактически, пострадалият не е нито в невидимия свят, нито във физическия.
Двойникът продължава да е свързан със замразеното тяло, станало безчувствено и не реагира на никакви импулси на другите
тела
.
А на това отгоре и незримата нишка на живота, който свързва невидимите тела с физическото, не е прекъсната. От тук произтича цялото мъчително състояние. Голямо страдание! " Мълчание!
към текста >>
А на това отгоре и незримата нишка на живота, който свързва невидимите
тела
с физическото, не е прекъсната.
Лавина затрупа известен скиор и турист - алпинист през тази зима! " „Да, каза УЧИТЕЛЯТ - „бялата смърт" е една много тежка и мъчителна смърт! Фактически, пострадалият не е нито в невидимия свят, нито във физическия. Двойникът продължава да е свързан със замразеното тяло, станало безчувствено и не реагира на никакви импулси на другите тела.
А на това отгоре и незримата нишка на живота, който свързва невидимите
тела
с физическото, не е прекъсната.
От тук произтича цялото мъчително състояние. Голямо страдание! " Мълчание! След това изказване УЧИТЕЛЯТ продължи да разглежда въпросите за Бялата смърт, които пак бяха стенографирани от неуморния брат Боев, който много се интересуваше от явленията, известни на науката като факти, но необяснени като едни от неизбродимите пътеки на живота!
към текста >>
82.
Учителя с група от Братството на екскурзия до Мусала - втори ден. 23 юли
, 23.07.1940 г.
На полянката при Окото е по-топло и тихо, а и беседата дозатопля сърцата и
телата
на братята и сестрите.
След беседата Учителят тихо нарежда да се слезе долу, на полянката до езерото Окото. Братята запалват огън от оскъдния клек и се стоплят. В 10 часа Учителят държи втора беседа - „Правила на Любовта". На върха остават няколко братя със Славчо Печеников. Майка ми напуща беседата и тръгва надолу да ни посрещне.
На полянката при Окото е по-топло и тихо, а и беседата дозатопля сърцата и
телата
на братята и сестрите.
Спомен на Боян Боев ПОСЕЩЕНИЕ НА БОГА На 22 юли 1940 г. Учителя тръгна за Мусала с една малка група. След кратък престой на Боровец потеглихме за върха.
към текста >>
На полянката при Окото е по-топло и тихо, а и беседата дозатопля сърцата и
телата
на братята и сестрите.„Който обича безкористно, никога не се съмнява.
След беседата Учителят тихо нарежда да се слезе долу, на полянката до езерото Окото. Братята запалват огън от оскъдния клек и се стоплят. В 10 часа Учителят държи втора беседа - „Правила на Любовта". На върха остават няколко братя със Славчо Печеников. Майка ми напуща беседата и тръгва надолу да ни посрещне.
На полянката при Окото е по-топло и тихо, а и беседата дозатопля сърцата и
телата
на братята и сестрите.„Който обича безкористно, никога не се съмнява.
Той е доволен от всичко. Чистата безкористна любов подразбира любов към всички. Като обичаш едного, в неговото лице ти обичаш всички... Любовта е единствената сила, която никога не губи." /"Божествен и човешки свят", с. 12/Ние с брат ми бавно и уморено пъплехме по стръмната пътека към заслона. Пренасяхме по няколко пъти багажа нагоре и изведнъж майка ни изникна пред нас.
към текста >>
83.
Учителя с група от Братството на екскурзия до Мусала - трети ден. 24 юли
, 24.07.1940 г.
На полянката при Окото е по-топло и тихо, а и беседата дозатопля сърцата и
телата
на братята и сестрите.„Който обича безкористно, никога не се съмнява.
След беседата Учителят тихо нарежда да се слезе долу, на полянката до езерото Окото. Братята запалват огън от оскъдния клек и се стоплят. В 10 часа Учителят държи втора беседа - „Правила на Любовта". На върха остават няколко братя със Славчо Печеников. Майка ми напуща беседата и тръгва надолу да ни посрещне.
На полянката при Окото е по-топло и тихо, а и беседата дозатопля сърцата и
телата
на братята и сестрите.„Който обича безкористно, никога не се съмнява.
Той е доволен от всичко. Чистата безкористна любов подразбира любов към всички. Като обичаш едного, в неговото лице ти обичаш всички... Любовта е единствената сила, която никога не губи." /"Божествен и човешки свят", с. 12/Ние с брат ми бавно и уморено пъплехме по стръмната пътека към заслона. Пренасяхме по няколко пъти багажа нагоре и изведнъж майка ни изникна пред нас.
към текста >>
84.
Учителя дава песента 'Песен на светлия път'
, 1.04.1942 г.
Има огънати плоскости, има и огънати
тела
.
ще постигна всичко, що желая. Това е постижение. Повишение на слога има. Ще направиш едно движение. В музиката има движение.
Има огънати плоскости, има и огънати
тела
.
Когато пееш, не мисли, че си закъснял. Казваш: „Свършил съм университет, сега ще пея, да се излагам.“ (Учителят пее): „Ще нося Божиите блага в света.“ Ще покажа на хората доброто, което Бог е вложил в техните сърца. Казвате: „Дали ще го взема? “ (Учителят пее): „Ще нося Божиите блага.“ Защо го удължавам? Защото на слога естествено не иде музикалното ударение с ударението на думата.
към текста >>
85.
Учителя организира събор на Братството в София - Изгрев. Първи ден - 28 август
, 28.08.1942 г.
Направете вашите хижи, вашите
тела
храмове, в които да живее любовта.
Любовта, Мъдростта, Истината, съединени в едно, раждатживота, знанието, свободата. А шестте заедно раждат работата. Блажени, които любят. Блажени, които обичат. Блажени, които служат и говорят Истината.
Направете вашите хижи, вашите
тела
храмове, в които да живее любовта.
Направете въглените, които сега имате, на диаманти, с които да се украсявате. 4) ОБИЧНИ БРАТЯ, Съобщава ви се, че есенното равноденствие ще се отпразднува в неделя на 20 септемврий, в 5ч. с., по следния начин: Добрата молитва.
към текста >>
86.
Снимка на Учителя с ямболската група на събора - 1942 г., София
, 28.08.1942 г.
Стела
Марангозова, с черната рокля. 9.
3. Керачка. 4. Зорка Атанасова, с костюма. 5. Цвета Георгиева Радева, майка на Радко Радев. 6. Димитрина Абаджиева, жена на Тодор Абаджиев. 7.... 8.
Стела
Марангозова, с черната рокля. 9.
Недялка Иванова от гр. Сливен, леля на Радко Радев. 10. Ганка. 11. Еленка Петрова. 12.... 13.
към текста >>
87.
Учителя организира събор на Братството в София - Изгрев. Втори ден - 29 август
, 29.08.1942 г.
Направете вашите хижи, вашите
тела
храмове, в които да живее любовта.
Любовта, Мъдростта, Истината, съединени в едно, раждатживота, знанието, свободата. А шестте заедно раждат работата. Блажени, които любят. Блажени, които обичат. Блажени, които служат и говорят Истината.
Направете вашите хижи, вашите
тела
храмове, в които да живее любовта.
Направете въглените, които сега имате, на диаманти, с които да се украсявате. 4) ОБИЧНИ БРАТЯ, Съобщава ви се, че есенното равноденствие ще се отпразднува в неделя на 20 септемврий, в 5ч. с., по следния начин: Добрата молитва.
към текста >>
88.
Учителя организира събор на Братството в София - Изгрев. Трети ден - 30 август
, 30.08.1942 г.
Направете вашите хижи, вашите
тела
храмове, в които да живее любовта.
Любовта, Мъдростта, Истината, съединени в едно, раждатживота, знанието, свободата. А шестте заедно раждат работата. Блажени, които любят. Блажени, които обичат. Блажени, които служат и говорят Истината.
Направете вашите хижи, вашите
тела
храмове, в които да живее любовта.
Направете въглените, които сега имате, на диаманти, с които да се украсявате. 4) ОБИЧНИ БРАТЯ, Съобщава ви се, че есенното равноденствие ще се отпразднува в неделя на 20 септемврий, в 5ч. с., по следния начин: Добрата молитва.
към текста >>
89.
Снимка на Любомир Лучев пред Народния съд
, 25.12.1944 г.
Но понеже малко се боех сутрин, защото още тъмничко беше, за да можем да заварим изгрева, там имаше тел и за минавах покрай
тела
, щото от
тела
никой не може да изскочи.
Аз отивах за изгрев слънце и минавах покрай Академията на земеделието, Агрономическия факултет. Тогава не беше построен Агрономическия факултет, а беше гора. Цялото това място до гората, там до широкия път беше гора. Такава храсти, ниско. Имаше ограда и аз минавах ту отдясно, ту отляво.
Но понеже малко се боех сутрин, защото още тъмничко беше, за да можем да заварим изгрева, там имаше тел и за минавах покрай
тела
, щото от
тела
никой не може да изскочи.
А там нямаше тел и викам може някой да изскочи, боях се. А после вървях по средата на пътя, за да имам възможност къде да бягам. Разбирате ли, имала съм винаги страх, казвам си това. И бях самичка и той мина край мене, и вървеше много бодро, и ме задмина. Сега той каза ли нещо, но аз казах: „Виж такъв човек мога да обичам".
към текста >>
90.
Телеграмата до Георги Димитров за разрешение на погребението на тялото на Учителя на братското място на Изгрева
, 27.12.1944 г.
«Граф Игнатиев» и работеше с голяма
клиентела
.
Те откриват във всички по-големи градове вегетариански ресторанти. И в София има няколко. Дори и по времето на комунистическата диктатура от 1945 г. до 1990 г. съществуваше един такъв ресторант на ул.
«Граф Игнатиев» и работеше с голяма
клиентела
.
За идейното вегетарианство говори и Учителят още от самото начало, когато излага Учението Си. В лекциите и беседите Си Той непрекъснато говори за вегетарианството. В «Изгревът» имаме десетки описани случаи, които са фатални за последователите Му, но те биват спасени само чрез вегетарианството. Учителят Дънов ето така разрешава въпроса: «Идеята за вегетарианството се намира и циркулира, като обикаля Земята на 3000 км височина. Само пробуденото човешко съзнание може да се добере до тази идея.» Ето защо тук включваме една брошура, издадена в София през 1927 г., в която е взел участие и д-р Жеков.
към текста >>
91.
Писмо от Пеню Киров до Учителя, №17
, 04.05.1899 г.
И според както ми каза, да дам от книжките на Велчева82 и Малакова83, дадох им по 10
тела
за негова сметка и остават сега само 12 в мен, другите са разправени.
Няма, братко Дънов, няма вяра в света. Малцина са верните в света в Христа. Това знай, с плач ти разправям, защото много ужасни неща има да се вършат в света и человеците не са вече человеци, но въплътени дяволи. Усещам, че душите ни желаят да се видим и да [си] поразправим това, що чувстваме в света. Поздрави Д-ра нарочно от мен и му кажи, че от бележката за книжките, която ми е оставил, не съм събрал още нищо.
И според както ми каза, да дам от книжките на Велчева82 и Малакова83, дадох им по 10
тела
за негова сметка и остават сега само 12 в мен, другите са разправени.
Приеми сърдечното ми поздравление. Твой верен брат в Христа Господа: П. Киров 7. V. [18]99 г. ....................
към текста >>
92.
Учителя официално обявява 22 септември за начало на учебните занятия в Школата
, 22.09.1922 г.
Телата
и умовете ви постепенно ще се приспособяват към Любовта.
Ученикът взема торбичката си, слага в нея книжките си, учи и знае, че баща му е осигурил и храна, и дрехи, а той трябва само да учи. Това, което ще ви спаси и ще ви въздигне, е само учението. Трябва да имате търпение; не мислете, че знаете. Знанието идва постепенно и тази Божествена Любов ще се прояви постепенно. Ако тя се прояви при сегашното ви състояние, вашият организъм ще се разтопи.
Телата
и умовете ви постепенно ще се приспособяват към Любовта.
Вие не можете да издържите дори един миг на интензивна Любов, защото заедно с доброто, тя носи и огън със себе си. Може да имате и други някои мисли, които да ви спъват. Тези въпроси ще се разрешат по време на работата ви през цялата година. Догодина ще ви дам нещо по хубаво. Ще работите, ще проучвате целия наряд, ще следите и ще размишлявате върху това, което е казано.
към текста >>
93.
Роден Сотир Иванов Костов
, 21.11.1914 г.
Бай Сотир още като малък вижда астралните
тела
на хората.
От този пример ние много скоро осъзнахме, че това е най- същественото в живота. В това се заключава изпълнението на Божията воля. Не напразно бай Сотир все повтаряше: „Работа, работа и работа." Под „работа" той разбираше единствено работа за Бога. „Енергията ви на всички нива трябва да расте непрекъснато, защото това означава приближаване към Бога и вечно подмладяване. Затова Учителят казва: „Аз не правя разлика между Любов и работа." Всичко, което ви намалява енергията, е срещу Божията воля и ви състарява."
Бай Сотир още като малък вижда астралните
тела
на хората.
Вървейки след погребална кола, той виждал „мъртвия" седнал в ковчега и се чудел защо погребват жив човек. Тогава не е имало кой да му обясни тези неща. Като по- голям, с един свой приятел правят изчисления и установяват, че в момента Христос е на земята. Започва търсене, като се вглежда във всички известни личности в света. Накрая намира възможност и посещава беседа на Учителя на Изгрева.
към текста >>
94.
Завършва земния си път Михаил Иванов - Омраам
, 25.12.1986 г.
Майка и Астра била известна народна лечителка и акушерка, приемала болни от близо и далеч,
работела
ден и нощ с благородство и всеотдайност.
Според спомени на негови роднини, ражда се след полунощ, по първи петли и то преждевременно - в края на осмия месец. Майка му Доля Димитрова и баща му Иван Димитров дотогава имат две деца - дъщеря и син. Дъщерята, родена през 1895 г., умира на 7-годишна възраст. Иван Димитров бил дребен земевладелец, но две години преди раждането на Михаил тръгва да търси работа по далечни краища, работи във въглищни рудници, после като дър-вар, накрая опитва търговия с дървени въглища във варненско. Доля Димитрова била религиозна жена, омъжва се на 14-годишна възраст и на 24 години ражда Михаил.
Майка и Астра била известна народна лечителка и акушерка, приемала болни от близо и далеч,
работела
ден и нощ с благородство и всеотдайност.
Детството на Михаил Иванов е белязано от македонските бунтове, отсъствието на баща му и авторитетната личност на баба му Астра. „Тя имаше дарби, защото преливаше от любов", спомня си по-късно за нея той. Веднъж запалил сламата в един сеновал, селяните хукнали да го гонят, а той се скрил в бабиния си дом. Изобщо, след всяка детска щуротия винаги намирал при баба Астра убежище. Михаил Иванов постъпва в Началното училище в Сербци.
към текста >>
На 13-годишна възраст прочел книга за живота на Буда, година по-късно - брошура с теософските схващания за духовните
тела
и чак-рите у човека.
Не мислел за друго, освен за помъдрелия бивш болник, седнал в краката на Исус пред смаяната от чудото тълпа. Когато бил на 12 години, опитал да пости. С двама приятели се уединили в някаква колиба край Гебед-жанското езеро и уплашили до смърт родителите си. Четял много - Жул Верн, Рамачарака, Луи Жакойо. Дори в конюшнята си направил „химическа лаборатория".
На 13-годишна възраст прочел книга за живота на Буда, година по-късно - брошура с теософските схващания за духовните
тела
и чак-рите у човека.
Когато станал на 15 години се нахвърлил на Емерсън, Щайнер, Бла-ватска и Спиноза. По-късно си спомня, че дълбоко го впечатлила мисълта на Щайнер: „Когато обичате един изключителен човек, вие се свързвате с него и всичките му качества преминават у вас". Увлякъл се и по хиро-мантията, дори правел гипсови отпечатъци от дланите на съучениците си. Една сутрин стоял на морския бряг, наоколо растели плодни дървета. Внезапно се намерил потънал в бликаща светлина.
към текста >>
След няколко дни Михаил Иванов посещава Учителя Беинса Дуно в
хотела
.
Веднъж, възстановявайки се от тежкото боледуване, Михаил се разхождал по улиците, когато видял да иде насреща му човек. Странникът го разминал с толкова стремителна походка, че дори се усетила струйка вятър след него. „Това трябва да е той", помислил си Михаил Иванов. Осведомил се. Наистина това бил Учителя Петър Дънов и обитавал стая на последния етаж на хотел „Лондон".
След няколко дни Михаил Иванов посещава Учителя Беинса Дуно в
хотела
.
Представили го. В момента Учителя свирел на цигулката си и някаква жена пеела с красив глас. — Когато почукахте, пеехме една мелодия, която тъкмо композирах -обърнал се Учителя към влезлия. - Ще пеете с нас. По време на първия им разговор насаме Учителя прочитал по някой стих от Библията, после го коментирал.
към текста >>
95.
Учителя завършва песента 'Благост' - гр. София
, 26.12.1923 г.
Той е винаги готов да помогне и да услужи, да даде лек или съвет и да работи върху умовете, сърцата и
телата
и върху клетките на тези
тела
.Един брат се откъснал от лекции, отишъл на Изгрена за един час, а стоял два; друг - така, за да се поразходи, а не забелязал как протекъл денят; трети - да занесе храна на Учителя или на работещите там.
Дойде ли умът, човек всякога ще има светлина."И добавя пак: „Знание без светлина остава неразбрано."Здраве без чистота е непостижимо.Имате ли чистота, вие сте богати.Имате ли светлина, вие сте пак богати.Бог е Любов, а Божествената любов ражда чистия живот и братството между человеците.*Интересът към Изгрева расте. Там всеки използва своето свободно време. И шосето, което до това време рядко е виждало минувачи, вече се радва на повече хора. Те отиват на Изгрева заради една велика среща. Ученикът отива при своя велик Учител, за да възприеме мисълта му, да срещне неговата велика Любов и диамантената му воля.
Той е винаги готов да помогне и да услужи, да даде лек или съвет и да работи върху умовете, сърцата и
телата
и върху клетките на тези
тела
.Един брат се откъснал от лекции, отишъл на Изгрена за един час, а стоял два; друг - така, за да се поразходи, а не забелязал как протекъл денят; трети - да занесе храна на Учителя или на работещите там.
Защото столът е все още на „66", но Учителя се застоява тук по-дълго време и интересът вече се прехвърля от „66" на Изгрева. Интересно е наистина. Тук се строи малка къщичка, там се проектира друга. По-често срещаме Учителя по двора. Голяма е разликата между двата дома.
към текста >>
96.
Заминаване на Олга Славчева, поетеса, последователка и ученичка на Учителя
, 02.01.1967 г.
То ще има други
тела
- духовни
тела
.
"Истинската Паневритмия не е още дадена. Тя е горе на небето. Тя служи за идеал на човешката душа и човешкия дух. Чрез нея те се хармонизират със световете, които са над тях. Тя ще се свали, когато дойде другото човечество.
То ще има други
тела
- духовни
тела
.
С тези физически тела вие не можете да издържите на онази Паневритмия от Небето на връх Мусала. Нашата Паневритмия е Паневритмия на човешката душа и на човешкия дух, слезли на земята. А онази истинска Паневритмия е за човешкия дух и човешката душа, които са горе в Невидимия свят и търсят общение с Бога. Ние тук търсим общение с Бога с нашата Паневритмия, а онези горе търсят общение с Бога с тяхната Паневритмия. Когато човечеството се обедини в едно, когато човек стане пробудена душа и животворящ дух - тогава ще се свали истинската Паневритмия.
към текста >>
С тези физически
тела
вие не можете да издържите на онази Паневритмия от Небето на връх Мусала.
Тя е горе на небето. Тя служи за идеал на човешката душа и човешкия дух. Чрез нея те се хармонизират със световете, които са над тях. Тя ще се свали, когато дойде другото човечество. То ще има други тела - духовни тела.
С тези физически
тела
вие не можете да издържите на онази Паневритмия от Небето на връх Мусала.
Нашата Паневритмия е Паневритмия на човешката душа и на човешкия дух, слезли на земята. А онази истинска Паневритмия е за човешкия дух и човешката душа, които са горе в Невидимия свят и търсят общение с Бога. Ние тук търсим общение с Бога с нашата Паневритмия, а онези горе търсят общение с Бога с тяхната Паневритмия. Когато човечеството се обедини в едно, когато човек стане пробудена душа и животворящ дух - тогава ще се свали истинската Паневритмия. А дотогава ще изминат много лета, години, столетия и хилядолетия." "Ама Учителю, нашата Паневритмия ще има ли Слова както онази на връх Мусала?
към текста >>
Така се образуваха два кръга - единият кръг долу на поляната на "Изгрева", където ние - нашите
тела
- играехме, а другият кръг бе горе на небето - там душите ни се бяха подредили в кръг и играеха.
Беше нещо неописуемо. Виждах как мелодията, думите и движенията се сливаха в едно. За нашето поколение това бе голямо преживяване - беше небесно откровение за нашите души и досег с една истинска реалност - тази на Духовния свят. Когато играехме Паневритмията, братята и сестрите от нашето поколение, ние се пренасяхме в друг свят - света на човешките души. Долу ние крачехме и играехме, а горе душите ни се рееха в онзи, другия, небесния кръг на Паневритмията, горе в Невидимия свят.
Така се образуваха два кръга - единият кръг долу на поляната на "Изгрева", където ние - нашите
тела
- играехме, а другият кръг бе горе на небето - там душите ни се бяха подредили в кръг и играеха.
Не минаваше Паневритмия, когато сестрите да не споделяха с Учителя това свое преживяване от играта в двете "Паневритмии". Едната долу на земята, а другата горе на небето. Песните с думите на Олга Славчева съединяваха този кръг долу на поляната с онзи кръг горе на небето. Усещахме, чувствувахме как небето и земята са се съединили чрез нашите песни, как ние играем долу, а душите ни играят и танцуват също горе на небето. Това за нас бе общение на душите, бе съединение на човешките души, долу - с нашите тела и горе - с песните ни в Невидимия свят.
към текста >>
Това за нас бе общение на душите, бе съединение на човешките души, долу - с нашите
тела
и горе - с песните ни в Невидимия свят.
Така се образуваха два кръга - единият кръг долу на поляната на "Изгрева", където ние - нашите тела - играехме, а другият кръг бе горе на небето - там душите ни се бяха подредили в кръг и играеха. Не минаваше Паневритмия, когато сестрите да не споделяха с Учителя това свое преживяване от играта в двете "Паневритмии". Едната долу на земята, а другата горе на небето. Песните с думите на Олга Славчева съединяваха този кръг долу на поляната с онзи кръг горе на небето. Усещахме, чувствувахме как небето и земята са се съединили чрез нашите песни, как ние играем долу, а душите ни играят и танцуват също горе на небето.
Това за нас бе общение на душите, бе съединение на човешките души, долу - с нашите
тела
и горе - с песните ни в Невидимия свят.
Тази връзка, един път образувана в живия кръг на Паневритмията долу на земята и горе на небето, тази връзка остава вечна. Затова Паневритмията - със словата, движенията, мелодията и ритъма - е връзката между човешката душа и човешкия дух с човешкото тяло на земята и връзката на духовните ни тела със съществата горе в Невидимия свят. Този свят е свят на Мъдростта, където всичко е хармония, музика, чистота и Виделина. Словото на Учителя предхожда Виделината, музиката и хармонията, защото Словото на Учителя идва от Света на Истината, който е свят на Божествения Дух и Божествената Душа. Затова Паневритмията бе свещенодействие за нас на поляната на "Изгрева".
към текста >>
Затова Паневритмията - със словата, движенията, мелодията и ритъма - е връзката между човешката душа и човешкия дух с човешкото тяло на земята и връзката на духовните ни
тела
със съществата горе в Невидимия свят.
Едната долу на земята, а другата горе на небето. Песните с думите на Олга Славчева съединяваха този кръг долу на поляната с онзи кръг горе на небето. Усещахме, чувствувахме как небето и земята са се съединили чрез нашите песни, как ние играем долу, а душите ни играят и танцуват също горе на небето. Това за нас бе общение на душите, бе съединение на човешките души, долу - с нашите тела и горе - с песните ни в Невидимия свят. Тази връзка, един път образувана в живия кръг на Паневритмията долу на земята и горе на небето, тази връзка остава вечна.
Затова Паневритмията - със словата, движенията, мелодията и ритъма - е връзката между човешката душа и човешкия дух с човешкото тяло на земята и връзката на духовните ни
тела
със съществата горе в Невидимия свят.
Този свят е свят на Мъдростта, където всичко е хармония, музика, чистота и Виделина. Словото на Учителя предхожда Виделината, музиката и хармонията, защото Словото на Учителя идва от Света на Истината, който е свят на Божествения Дух и Божествената Душа. Затова Паневритмията бе свещенодействие за нас на поляната на "Изгрева". Тя бе посвещение на нашите души, които играеха горе в Невидимия свят и създаваха втория кръг на неръкотворната, истинската Паневритмията. Това за нас беше Паневритмията - свещенодействие и посвещение.
към текста >>
97.
Упражнение (задача) с молитвата 'Отче наш'
, 03.01.1940 г.
В такъв ден всички нисши същества си събират партушините и се отдалечават от тебе и те заобикалят само ангели, светии.Само те се движат около тебе.През този ден, ако направите задачата хубаво, вие не ще бъдете на земята.Ако искате да влезете в новия живот, трябва да си приготвите съвършени
тела
- духовни
тела
.Един ден на месеца да мислите защо Господ ви е направил краката, ръцете, ушите, очите, носа, главата, защо ви е дал това тяло.Целия ден да размишлявате и да сте във връзка с цялото Битие.И вечерта да благодарите на Бога, че сте се удостоили да бъдете на земята!
Всичко това да се разбира символично.Най-хубави обуща на краката означава добродетелта;най-хубави ръкавици на ръцете означава правдата;най-хубава шапка на главата означава мъдростта и пр.Този ден да бъдете пълни с радост, чистота, любов, музика, светлина, свобода, мир, като че ли сте през този ден в рая като ангели.Ще имате през този ден най-хармонични вътрешни и външни отношения към всички същества и към всичко.През този ден и физически ще бъдете чисти. Това ще бъде един ден на любовта, на съвършената любов! През този ден човек да забрави личния си живот. През целия ден да не ти се наруши мирът.През целия ден да сте реално в рая! В този ден ще познаете какво нещо е възкресението!
В такъв ден всички нисши същества си събират партушините и се отдалечават от тебе и те заобикалят само ангели, светии.Само те се движат около тебе.През този ден, ако направите задачата хубаво, вие не ще бъдете на земята.Ако искате да влезете в новия живот, трябва да си приготвите съвършени
тела
- духовни
тела
.Един ден на месеца да мислите защо Господ ви е направил краката, ръцете, ушите, очите, носа, главата, защо ви е дал това тяло.Целия ден да размишлявате и да сте във връзка с цялото Битие.И вечерта да благодарите на Бога, че сте се удостоили да бъдете на земята!
Един ден на месеца да благодариш на Бога, че ни е надарил с хиляди дарби.Тогава да се сбъдне стиха: „Всичко, което се случва с тия, които любят Бога, Бог го превръща за тяхно добро."Та всичко, което се случва с нас Бог да го превърне в наше добро.Така да се прослави Бог! През тази година не се позволява да биеш. Не се позволява да си изкривиш устата - да направиш гримаса с устата си, или пък с очите си, през тая година не се позволява да гледаш накриво някого.В първите дни на всеки месец ще избереш един ден за тая задача, а понеже януарий ,вече на изтичане, то в януарий можете да изберете или днешния ден (28) или сряда (31 януарий).Пригответе се за 31 януарий и аз ще се приготвя за този ден! * * *ТРИТЕ ПОДАРЪКАВ неделя на 31.12.1939 г. в 10 ч.
към текста >>
98.
Роден Петър Пампоров (1894 -1983), последовател на Учителя и разпространител на словото
, 06.02.1894 г.
И аз бях радостен да чуя еловата на тая, която в своите книги - “Езотерично християнство”, “Древната мъдрост”, “Мисълта”, “Човекът и неговите
тела
”, беше ми дала толкова надежда, вдъхновена сила.
Поклоних се в музея на Русо - на неговия светъл дух, който в “Емил” е обезсмъртил поривите за нови, светли бъднини на природосъобразно, разумно, свободно възпитание. Пак в Женева по това време се случи конгреса на теософските общества. Анни Безант, Ледбитер, Джинараджадаса и др. апостоли на новата мисъл - за единство на религиите, за безсмъртието на душата, за вечната еволюция, за вечната правда /карма/ и прераждането. Тези теософски общества навсякъде в света се бориха с материализма като философия и възвестиха забравените истини за естеството на човека като микрокосмое.
И аз бях радостен да чуя еловата на тая, която в своите книги - “Езотерично християнство”, “Древната мъдрост”, “Мисълта”, “Човекът и неговите
тела
”, беше ми дала толкова надежда, вдъхновена сила.
И тук аз видях новото, което идва, новият свят, който се ражда. За мене формите на теософското учение вече не съвпадаха с абсолютната истина, защото Истината и живот, който вечно твори нови форми, дава нови импулси, но все пак - това бяха носителите на новото - душите, които жаждат за светлина и творчество, тях аз видях и бях радостен. Ето какво видях в Женева. И в есперантското дружество аз говорих за чистотата, за въздържанието, за вегетарианството - новото, което идва, и така познах още няколко нови приятели не само по дух, а и по идеи. В Женева аз видях Духа на новия свят да работи и да твори.
към текста >>
Стела
Марангозова, с черната рокля. 9.
3. Керачка. 4. Зорка Атанасова, с костюма. 5. Цвета Георгиева Радева, майка на Радко Радев. 6. Димитрина Абаджиева, жена на Тодор Абаджиев. 7.... 8.
Стела
Марангозова, с черната рокля. 9.
Недялка Иванова от гр. Сливен, леля на Радко Радев. 10. Ганка. 11. Еленка Петрова. 12.... 13.
към текста >>
99.
Заминава си Петър Пампоров (1894 -1983), последовател на Учителя и разпространител на словото
, 04.01.1983 г.
И аз бях радостен да чуя еловата на тая, която в своите книги - “Езотерично християнство”, “Древната мъдрост”, “Мисълта”, “Човекът и неговите
тела
”, беше ми дала толкова надежда, вдъхновена сила.
Поклоних се в музея на Русо - на неговия светъл дух, който в “Емил” е обезсмъртил поривите за нови, светли бъднини на природосъобразно, разумно, свободно възпитание. Пак в Женева по това време се случи конгреса на теософските общества. Анни Безант, Ледбитер, Джинараджадаса и др. апостоли на новата мисъл - за единство на религиите, за безсмъртието на душата, за вечната еволюция, за вечната правда /карма/ и прераждането. Тези теософски общества навсякъде в света се бориха с материализма като философия и възвестиха забравените истини за естеството на човека като микрокосмое.
И аз бях радостен да чуя еловата на тая, която в своите книги - “Езотерично християнство”, “Древната мъдрост”, “Мисълта”, “Човекът и неговите
тела
”, беше ми дала толкова надежда, вдъхновена сила.
И тук аз видях новото, което идва, новият свят, който се ражда. За мене формите на теософското учение вече не съвпадаха с абсолютната истина, защото Истината и живот, който вечно твори нови форми, дава нови импулси, но все пак - това бяха носителите на новото - душите, които жаждат за светлина и творчество, тях аз видях и бях радостен. Ето какво видях в Женева. И в есперантското дружество аз говорих за чистотата, за въздържанието, за вегетарианството - новото, което идва, и така познах още няколко нови приятели не само по дух, а и по идеи. В Женева аз видях Духа на новия свят да работи и да твори.
към текста >>
Стела
Марангозова, с черната рокля. 9.
3. Керачка. 4. Зорка Атанасова, с костюма. 5. Цвета Георгиева Радева, майка на Радко Радев. 6. Димитрина Абаджиева, жена на Тодор Абаджиев. 7.... 8.
Стела
Марангозова, с черната рокля. 9.
Недялка Иванова от гр. Сливен, леля на Радко Радев. 10. Ганка. 11. Еленка Петрова. 12.... 13.
към текста >>
100.
Роден д-р Георги Миркович, български революционер, просветен деец, лекар и един от първите трима ученици на Учителя
, 10.03.1826 г.
Като истински християнин той и тук бил полезен на своите другари по съдба - лекувал
телата
им, лекувал и душите им.
Следва период, в който революционния дух на времето отклонил д-р Миркович за известно време от просветната му дейност. След серия негови участия в различни тайни и явни групи, целящи да помогнат на националната ни кауза, той бил изпратен през 1870 г. пеш до Цариград, окован във вериги и осъден на вечна каторга. През 1872 е прехвърлен в Диар-Бекир, а след това и в Медрин при още по-тежки условия. В това положение той не паднал духом.
Като истински християнин той и тук бил полезен на своите другари по съдба - лекувал
телата
им, лекувал и душите им.
Амнистиран след войната през 1878 г. д-р Миркович се върнал в България и отново се отдал на обществена дейност. За известно време е издавал в-к “Българско знаме”. През 1891 г. д-р Миркович започнал да издава “Нова светлина” - месечно списание за тайните явления в природата.
към текста >>
Клерикалните членове и учените
тела
се съединиха против тая смутителна радост, която идеше да компроментира интересите им и тяхното спокойствие, или да съсипе техните потвърждения.
Ако от единия край на света до другия, всичките души се съобщаваха в тази силна вяра, то щеше да се приготви най-голямото морално преобразование, което историята никога не е записвала. Но тази вяра твърде малко я притежават още. Духът на истината говори на Земята, но Земята не даде внимателно ухо на тези думи. Не са силните между человеческите деца, които са го чули, но са покорните, долните, всички тези, които са жадни за надежда. Благополучните, силните го отблъснаха, както отблъснаха самия Христос преди деветнадесет века.
Клерикалните членове и учените
тела
се съединиха против тая смутителна радост, която идеше да компроментира интересите им и тяхното спокойствие, или да съсипе техните потвърждения.
Малко хора имат кураж да дойдат върху думите си и да изповядат, че те са се излъгали. Гордостта е техният господар; me предпочитат да уборват в продължение на всичкия си живот тая застрашителна истина, която иде да преобърне техните кратковременни дела. Други, тайним образом, припознават хубостта и величието на тая доктрина, но нейните морални нужди ги плашат. Привикнали на наслажденията си, искат да живеят по тяхно си, без да се грижат за понататък; те отдалечават от мислите си всичко това. което ше ги докара да прекъснат с вредителните и скъпи обичаи.
към текста >>
НАГОРЕ