Търсене в текстове за 'Сън'

Галилей Величков (1911-1985)

Тереза ми разказваше един сън.
Савка беше стенографка на Учителя и съществото, което Учителят допущаше най-близо до Себе Си. Тереза беше вярна сестра, типичен представител на възрастните сестри, които ние заварихме, когато бе образуван Младежкият клас. В нея имаше ред и порядък. Беше свидетелка на цялата Школа. Дори дочака времето, когато Учителят си замина и когато, шест месеца след това - през 1945 година, си замина от този свят и Савка, нейната дъщеря. Тереза ми разказваше един сън. Сънувала как Учителят седял на един златен трон и всички народи по земята минавали долу пред Него един след друг в колони и Го поздравявали с възторжени възгласи: "Вечна слава! " Учителят приемал поздравленията на манифестиращите народи с кимване и с лека усмивка. На края на манифестиращата колона от всички народи по земята се задава една група от мъже и жени. А те вървят така - кой как свари, без ред и порядък. Всеки говори и ръкомаха на другия.
към текста >>

Сънувала как Учителят седял на един златен трон и всички народи по земята минавали долу пред Него един след друг в колони и Го поздравявали с възторжени възгласи: "Вечна слава!
Тереза беше вярна сестра, типичен представител на възрастните сестри, които ние заварихме, когато бе образуван Младежкият клас. В нея имаше ред и порядък. Беше свидетелка на цялата Школа. Дори дочака времето, когато Учителят си замина и когато, шест месеца след това - през 1945 година, си замина от този свят и Савка, нейната дъщеря. Тереза ми разказваше един сън. Сънувала как Учителят седял на един златен трон и всички народи по земята минавали долу пред Него един след друг в колони и Го поздравявали с възторжени възгласи: "Вечна слава! " Учителят приемал поздравленията на манифестиращите народи с кимване и с лека усмивка. На края на манифестиращата колона от всички народи по земята се задава една група от мъже и жени. А те вървят така - кой как свари, без ред и порядък. Всеки говори и ръкомаха на другия. Всеки доказва на другия, че е по-горен от него и че никой никого не зачита, защото всеки се смята за най-горен от всички.
към текста >>

Сънят свършил.
Вторачила се Тереза Керемидчиева в тях и какво да види - това било цялото представителство на "Изгрева", така, както тя ги била познавала от двадесет и две години. Били всички, не липсвал никой, така че това била истинската представителна колона, която трябвало да манифестира пред Учителя като застъпница на "Изгрева". Те мълчешком вървели, а Учителят стоял прав. Във въздуха се носела над главите им цигулковата мелодия на Учителя: "Странник съм в този свят". Колоната се изтеглила и Учителят отново седнал на Своя златен трон. Сънят свършил. Събужда се Тереза, оглежда се и вижда, че това не е сън като другите сънища. За човешкия сън Учителят разказва много неща. Знае тя от Словото Му, че човек при съня си оставя тялото на леглото си, а чрез своя двойник се извлича от тялото си, напуща го и отива в света на сънищата. Този свят е така нареченият физико-астрален свят, който се намира на сто километра над земята и я опасва като пояс, широк сто километра. Знае всичко това сестра Тереза и разбира, че този сън не й се дава току така, че има нещо реално в него, но трябва само да й се разтълкува.
към текста >>

Събужда се Тереза, оглежда се и вижда, че това не е сън като другите сънища.
Били всички, не липсвал никой, така че това била истинската представителна колона, която трябвало да манифестира пред Учителя като застъпница на "Изгрева". Те мълчешком вървели, а Учителят стоял прав. Във въздуха се носела над главите им цигулковата мелодия на Учителя: "Странник съм в този свят". Колоната се изтеглила и Учителят отново седнал на Своя златен трон. Сънят свършил. Събужда се Тереза, оглежда се и вижда, че това не е сън като другите сънища. За човешкия сън Учителят разказва много неща. Знае тя от Словото Му, че човек при съня си оставя тялото на леглото си, а чрез своя двойник се извлича от тялото си, напуща го и отива в света на сънищата. Този свят е така нареченият физико-астрален свят, който се намира на сто километра над земята и я опасва като пояс, широк сто километра. Знае всичко това сестра Тереза и разбира, че този сън не й се дава току така, че има нещо реално в него, но трябва само да й се разтълкува. Затова тя отива при Учителя и разказва всичко от начало до край.
към текста >>

За човешкия сън Учителят разказва много неща.
Те мълчешком вървели, а Учителят стоял прав. Във въздуха се носела над главите им цигулковата мелодия на Учителя: "Странник съм в този свят". Колоната се изтеглила и Учителят отново седнал на Своя златен трон. Сънят свършил. Събужда се Тереза, оглежда се и вижда, че това не е сън като другите сънища. За човешкия сън Учителят разказва много неща. Знае тя от Словото Му, че човек при съня си оставя тялото на леглото си, а чрез своя двойник се извлича от тялото си, напуща го и отива в света на сънищата. Този свят е така нареченият физико-астрален свят, който се намира на сто километра над земята и я опасва като пояс, широк сто километра. Знае всичко това сестра Тереза и разбира, че този сън не й се дава току така, че има нещо реално в него, но трябва само да й се разтълкува. Затова тя отива при Учителя и разказва всичко от начало до край. Той я изслушва внимателно и съсредоточено.
към текста >>

Знае тя от Словото Му, че човек при съня си оставя тялото на леглото си, а чрез своя двойник се извлича от тялото си, напуща го и отива в света на сънищата.
Във въздуха се носела над главите им цигулковата мелодия на Учителя: "Странник съм в този свят". Колоната се изтеглила и Учителят отново седнал на Своя златен трон. Сънят свършил. Събужда се Тереза, оглежда се и вижда, че това не е сън като другите сънища. За човешкия сън Учителят разказва много неща. Знае тя от Словото Му, че човек при съня си оставя тялото на леглото си, а чрез своя двойник се извлича от тялото си, напуща го и отива в света на сънищата. Този свят е така нареченият физико-астрален свят, който се намира на сто километра над земята и я опасва като пояс, широк сто километра. Знае всичко това сестра Тереза и разбира, че този сън не й се дава току така, че има нещо реално в него, но трябва само да й се разтълкува. Затова тя отива при Учителя и разказва всичко от начало до край. Той я изслушва внимателно и съсредоточено. Но после й казва: "Не намирам причина тук да се учудвате на вашия сън.
към текста >>

Знае всичко това сестра Тереза и разбира, че този сън не й се дава току така, че има нещо реално в него, но трябва само да й се разтълкува.
Сънят свършил. Събужда се Тереза, оглежда се и вижда, че това не е сън като другите сънища. За човешкия сън Учителят разказва много неща. Знае тя от Словото Му, че човек при съня си оставя тялото на леглото си, а чрез своя двойник се извлича от тялото си, напуща го и отива в света на сънищата. Този свят е така нареченият физико-астрален свят, който се намира на сто километра над земята и я опасва като пояс, широк сто километра. Знае всичко това сестра Тереза и разбира, че този сън не й се дава току така, че има нещо реално в него, но трябва само да й се разтълкува. Затова тя отива при Учителя и разказва всичко от начало до край. Той я изслушва внимателно и съсредоточено. Но после й казва: "Не намирам причина тук да се учудвате на вашия сън. Това е цялата истина. Станах прав на онези, които въпреки всичко от нищо направиха нещо.
към текста >>

Но после й казва: "Не намирам причина тук да се учудвате на вашия сън.
Знае тя от Словото Му, че човек при съня си оставя тялото на леглото си, а чрез своя двойник се извлича от тялото си, напуща го и отива в света на сънищата. Този свят е така нареченият физико-астрален свят, който се намира на сто километра над земята и я опасва като пояс, широк сто километра. Знае всичко това сестра Тереза и разбира, че този сън не й се дава току така, че има нещо реално в него, но трябва само да й се разтълкува. Затова тя отива при Учителя и разказва всичко от начало до край. Той я изслушва внимателно и съсредоточено. Но после й казва: "Не намирам причина тук да се учудвате на вашия сън. Това е цялата истина. Станах прав на онези, които въпреки всичко от нищо направиха нещо. Те отстояха на "Изгрева", докато се даде Словото на Бога. Това не е малко за тях, а цял подвиг пред вечността. Ако запазят Словото - тогава това ще бъде техният втори подвиг пред вечността.
към текста >>

Сестра Тереза винаги с възторг говореше за този свой сън, за това, че Учителят бе станал прав да посрещне изгревяните, когато народите на човечеството дефилираха пред Великия Учител.
Те са Божието благословение за вас, за вашето племе и за вашия народ, че те изпратиха вас за свой представител в Школата на Великия Учител". Сестра Тереза пада на колене и облива със сълзи двете ръце на Учителя, целува ги и тихо-тихо се отдалечава. Сестра Тереза беше германка и ако днес вие видите снимката с нейния образ, ще се убедите, че през нейните очи ви гледа един германски дух, който не бе случаен и нейното присъствие в България и в Школата на Учителя не бе случайно. Тя бе посланикът, излъчен и изпратен от немския дух и от немския народ. Този посланик бе откърмен и бе подготвен от немския народ векове преди това и немският дух го бе изпратил в точно определения момент и в уреченото време, когато Великият Учител бе слязъл на земята и бе отворил Школата. Сестра Тереза винаги с възторг говореше за този свой сън, за това, че Учителят бе станал прав да посрещне изгревяните, когато народите на човечеството дефилираха пред Великия Учител. Казваше: "Ама тия българи ни сложиха нас, германците, в малкия джоб на жилетката си". Казваше това, усмихваше се и отсичаше: "Това можеха да го направят и извършат само онези, които бяха на "Изгрева". Аз, който разказвам това, също бях един от "Изгрева" - бях изгревянин. Нейният разказ беше верен, истинен и носеше в себе си непреходността на човешката душа, идваща от вековете, за да присъствува в Школата на Учителя.
към текста >>

2. 2_16 Пълководците от миналото

Галилей Величков (1911-1985)

Защото всяка нощ ми се явяват насън и не мога да спя от тях.
А те ту бяха доволни, ту бяха недоволни към мен. Ту ме лъжеха, че имат документи, но накрая се разбра, че са живи бракониери, които живееха без всякаква юридическа документация. Аз непрекъснато сновях между тях, чиновника в общината и чиновника, който отговаряше по тоя въпрос. Накрая длъжностното лице ми се оплака: "Да знаеш, тия дъновисти така са ми омръзнали, че не мога да ги гледам. Нито през деня, нито през нощта. Защото всяка нощ ми се явяват насън и не мога да спя от тях. Висят над главата ми и всеки иска своето си от мен." Аз го изгледах ужасен. Не вярвах, че той е служител не само на общината, но и на Великия Учител. Приятелите се молеха денонощно и търсеха помощта на Учителя. Накрая Учителят беше намерил и поставил на това място такова длъжностно лице, което имаше видима връзка през деня и невидима връзка с тях през нощта. Това според Учителя е идеалното разрешение.
към текста >>

3. 2_20 Цигулката на Игнат и запалената клечка кибрит от Учителя

По едно време в съня си дочува някой да му казва: "Игнате, стани, запали си печката и изгори всичко, което си сложил в нея." Игнат отваря очи, оглежда се, но няма никой.
Правят редовно заседание, а един от тях протоколира всичко. На сбогуване, те оставят и други нелегални документи на своята нелегална група в неговата барака на съхранение, понеже знаят, че той е сигурен човек, както и бараката му е на сигурно място на "Изгрева". След като си заминават приятелите му, той прибира цялата документация и се чуди къде да я прикрие. Поглежда към печката си, отваря я, вижда че е празна и студена и набутва вътре всичко. Ляга да спи. По едно време в съня си дочува някой да му казва: "Игнате, стани, запали си печката и изгори всичко, което си сложил в нея." Игнат отваря очи, оглежда се, но няма никой. Решава, че така му се е присънило и че това е един сън. Заспива отново. След малко чува същия глас, но вече по-категоричен. Отново отваря очи, оглежда стаята и решава, че това е само един сън и отново заспива. За трети път той чува същия глас, но вече някой го е хванал за раменете, раздрусва го и го изправя на крака.
към текста >>

Решава, че така му се е присънило и че това е един сън.
На сбогуване, те оставят и други нелегални документи на своята нелегална група в неговата барака на съхранение, понеже знаят, че той е сигурен човек, както и бараката му е на сигурно място на "Изгрева". След като си заминават приятелите му, той прибира цялата документация и се чуди къде да я прикрие. Поглежда към печката си, отваря я, вижда че е празна и студена и набутва вътре всичко. Ляга да спи. По едно време в съня си дочува някой да му казва: "Игнате, стани, запали си печката и изгори всичко, което си сложил в нея." Игнат отваря очи, оглежда се, но няма никой. Решава, че така му се е присънило и че това е един сън. Заспива отново. След малко чува същия глас, но вече по-категоричен. Отново отваря очи, оглежда стаята и решава, че това е само един сън и отново заспива. За трети път той чува същия глас, но вече някой го е хванал за раменете, раздрусва го и го изправя на крака. Игнат вижда, че тук нещата не са вече насън, че има нещо друго, че това "друго" го е разбудило и го е изправило на крака и че няма шега с Онзи, който го е събудил.
към текста >>

Отново отваря очи, оглежда стаята и решава, че това е само един сън и отново заспива.
Ляга да спи. По едно време в съня си дочува някой да му казва: "Игнате, стани, запали си печката и изгори всичко, което си сложил в нея." Игнат отваря очи, оглежда се, но няма никой. Решава, че така му се е присънило и че това е един сън. Заспива отново. След малко чува същия глас, но вече по-категоричен. Отново отваря очи, оглежда стаята и решава, че това е само един сън и отново заспива. За трети път той чува същия глас, но вече някой го е хванал за раменете, раздрусва го и го изправя на крака. Игнат вижда, че тук нещата не са вече насън, че има нещо друго, че това "друго" го е разбудило и го е изправило на крака и че няма шега с Онзи, който го е събудил. Протяга ръка към масата, напипва кибрита, драсва една клечка, отваря вратата на печката и запалва набутаните в нея тайни книжа. Те пламват, а той прибира и с духане угасва клечката. Слага я на масата върху кибрита.
към текста >>

Игнат вижда, че тук нещата не са вече насън, че има нещо друго, че това "друго" го е разбудило и го е изправило на крака и че няма шега с Онзи, който го е събудил.
Решава, че така му се е присънило и че това е един сън. Заспива отново. След малко чува същия глас, но вече по-категоричен. Отново отваря очи, оглежда стаята и решава, че това е само един сън и отново заспива. За трети път той чува същия глас, но вече някой го е хванал за раменете, раздрусва го и го изправя на крака. Игнат вижда, че тук нещата не са вече насън, че има нещо друго, че това "друго" го е разбудило и го е изправило на крака и че няма шега с Онзи, който го е събудил. Протяга ръка към масата, напипва кибрита, драсва една клечка, отваря вратата на печката и запалва набутаните в нея тайни книжа. Те пламват, а той прибира и с духане угасва клечката. Слага я на масата върху кибрита. Приближава се до печката, протяга ръце и се грее на затоплената печка. След като печката престава да бумти, той си ляга и заспива.
към текста >>

4. 3_03 Откраднатите хармонизации

Бях много притеснена, с голям нервен срив, сънят ми се изгуби и не можех да спя нито през деня, нито през нощта, а това ме изтощи окончателно.
През 1957 година имах голямо вдъхновение, излизаха от пръстите върху клавишите на пианото ми кварти, квинти, беше направо изливане на хармонизации отгоре върху главата ми и през ръцете и пръстите се извличаха такива неща, че беше цяло откровение на Небето към мен, посредством музиката на Учителя. И пак направих грешка, че нищо не записах върху нотния лист. Дойдоха събитията през 1957-58 година, започна се съдебният процес срещу Братството, Борис Николов бе прибран в затвора, цели девет месеца бе под следствие и след това бе осъден на петнадесет години затвор, от които излежа пет години и бе освободен на 31 декември 1962 г. Аз бях негова законна съпруга, ние имахме идейно съжителство над петдесет години и аз трябваше да понеса също от удара - както фронталния, така и на онези сили, които се явиха зад нашия тил - техният удар бе унищожителен за нас. Този процес и този затвор на Борис ме погубиха като музикант. Бях много притеснена, с голям нервен срив, сънят ми се изгуби и не можех да спя нито през деня, нито през нощта, а това ме изтощи окончателно. През нощите получавах топли вълни по ръцете и краката, които не можеха да се изтърпяват и аз, за да се облекча от тях, се отвивах, отхвърлях завивките, а беше люта зима - ръцете ми изстиваха през нощта до замръзване и така си докарах ревматизъм, който протече в много остра форма. Пръстите на ръцете ми се подуха, ставите също, не можех да ги движа в лактите и раменете, бях вързана чрез болестта си по всички правила на бойното изкуство при една фронтална атака срещу мен. Борис бе в затвора - това бе другата поредна атака. Голяма част от Братството се нахвърли върху мен, като търсеха някой за изкупление за цялата тази неразбория. А обяснението бе толкова просто: онези от братята,които трябваше да се грижат за нашата охрана като Школа и да държат предната линия на фронта, направиха груби и фатални пропуски, тази линия бе пробита и погромът бе закономерен.
към текста >>

5. 3_10 Симеон Симеонов и благодарността ни към него

По-късно имах един сън.
Е, само малко музика". Това бе една характеристика на Учителя, това бе едно потвърдено лично мое мнение за Симеонов - сама го чух от Учителя. Помислих си да не би Учителят нарочно да цитира моето мнение, което бе в мислите ми, за да ме успокои и да разреши въпроса с този метод, а Той често си служеше с него и аз много добре знаех това. Но минаха години и това изказване се допълни и потвърди с дейността на Симеонов през време на процеса срещу Братството през 1957-58 година. Защото той тръгна с Антов, Коста Стефанов и с всички ония, които имаха за цел да ликвидират Братството, както и сториха. По-късно имах един сън. Сънувам как Симеон дирижира Братството. Виждам, че горницата на Учителя - стаята, в която Той спеше - е разнебитена, разстроена и разрушена и че той - Симеонов - дирижира пред една развалина, дирижира развалянето и разрушаването на "Изгрева". Антов и Симеон - двамата стоят, а Учителят се е изправил до тях, гледа ги иронично и пита: "Е, никой ли не ви слуша? " По този начин на сън ми се показа, че ако той ръководеше, Братството щеше да стане една развалина. Показа ми се също - ако те двамата бяха ръководители, нищо нямаше да остане от Братството.
към текста >>

Сънувам как Симеон дирижира Братството.
Това бе една характеристика на Учителя, това бе едно потвърдено лично мое мнение за Симеонов - сама го чух от Учителя. Помислих си да не би Учителят нарочно да цитира моето мнение, което бе в мислите ми, за да ме успокои и да разреши въпроса с този метод, а Той често си служеше с него и аз много добре знаех това. Но минаха години и това изказване се допълни и потвърди с дейността на Симеонов през време на процеса срещу Братството през 1957-58 година. Защото той тръгна с Антов, Коста Стефанов и с всички ония, които имаха за цел да ликвидират Братството, както и сториха. По-късно имах един сън. Сънувам как Симеон дирижира Братството. Виждам, че горницата на Учителя - стаята, в която Той спеше - е разнебитена, разстроена и разрушена и че той - Симеонов - дирижира пред една развалина, дирижира развалянето и разрушаването на "Изгрева". Антов и Симеон - двамата стоят, а Учителят се е изправил до тях, гледа ги иронично и пита: "Е, никой ли не ви слуша? " По този начин на сън ми се показа, че ако той ръководеше, Братството щеше да стане една развалина. Показа ми се също - ако те двамата бяха ръководители, нищо нямаше да остане от Братството. И този сън се сбъдна.
към текста >>

" По този начин на сън ми се показа, че ако той ръководеше, Братството щеше да стане една развалина.
Защото той тръгна с Антов, Коста Стефанов и с всички ония, които имаха за цел да ликвидират Братството, както и сториха. По-късно имах един сън. Сънувам как Симеон дирижира Братството. Виждам, че горницата на Учителя - стаята, в която Той спеше - е разнебитена, разстроена и разрушена и че той - Симеонов - дирижира пред една развалина, дирижира развалянето и разрушаването на "Изгрева". Антов и Симеон - двамата стоят, а Учителят се е изправил до тях, гледа ги иронично и пита: "Е, никой ли не ви слуша? " По този начин на сън ми се показа, че ако той ръководеше, Братството щеше да стане една развалина. Показа ми се също - ако те двамата бяха ръководители, нищо нямаше да остане от Братството. И този сън се сбъдна. След като беше унищожено Братството, беше иззет салонът, конфискувани беседите и всичко бе разтурено - тогава Антов извади разрешително от властта да се четат беседи в неговия дом при предварително направен списък на желаещите. Същото направи и Симеон. При него също започнаха да се събират някои стари приятели, но постепенно се махнаха оттам.
към текста >>

И този сън се сбъдна.
Сънувам как Симеон дирижира Братството. Виждам, че горницата на Учителя - стаята, в която Той спеше - е разнебитена, разстроена и разрушена и че той - Симеонов - дирижира пред една развалина, дирижира развалянето и разрушаването на "Изгрева". Антов и Симеон - двамата стоят, а Учителят се е изправил до тях, гледа ги иронично и пита: "Е, никой ли не ви слуша? " По този начин на сън ми се показа, че ако той ръководеше, Братството щеше да стане една развалина. Показа ми се също - ако те двамата бяха ръководители, нищо нямаше да остане от Братството. И този сън се сбъдна. След като беше унищожено Братството, беше иззет салонът, конфискувани беседите и всичко бе разтурено - тогава Антов извади разрешително от властта да се четат беседи в неговия дом при предварително направен списък на желаещите. Същото направи и Симеон. При него също започнаха да се събират някои стари приятели, но постепенно се махнаха оттам. Запитах веднъж Жечо Панайотов, който бе подсъдим заедно с Борис Николов и който пролежа също толкова години, както и Борис. Питам го: "Е, как е при Симеонов?
към текста >>

6. 3_16 Георги Куртев

Брат Георги е плакал не за себе си, не от себе си, плакал е, че негови сънародници, българи по потекло, са посегнали на една светиня и на скрижалите на Бога.
И не го ли порази светлината отгоре? И жив ли си отиде? " Онзи беше си свършил работата - като нечий служител му бе заповядано да го извърши, а отговорността за това падаше някъде на друго място. Георги Куртев застава срещу празното място, където е била по-рано Пентаграмата и се разридава като дете. Наоколо имало братя и сестри - картината била потресающа. Брат Георги е плакал не за себе си, не от себе си, плакал е, че негови сънародници, българи по потекло, са посегнали на една светиня и на скрижалите на Бога. Тези скрижали бяха дадени не в пустинята на Израил, не на планината Синай, а бяха дадени тук, на българска земя, от българин, в чието тяло е бил Всемировият Учител, а над Него е бил Духът на Бога. Тогава друг българин е прострял ръка, за да оскверни тези скрижали на Бога, като ги унищожи. Плачел брат Георги от обида, че е българин и чрез българин се посяга и кощунства върху скрижалите на Бога. Свещен плач за свещени неща! Свещен плач за свещените скрижали на Бога!
към текста >>

7. 3_51 Спиритизмът и Школата на Учителя

Учителя вие може да Го срещнете по следния начин: първо - чрез и в Словото Му; второ - чрез песните Му; трето - чрез видение; четвърто - чрез сън; пето - чрез "изстъпление", тоест д се извлечете от тялото си и да отидете в Божествения свят; шесто - ако ви са отворени очите и ушите за Невидимия свят, за Духовния свят, то вие можете да срещнете Учителя.
В това тяло влиза първо Божественият Дух, след това Христовият Дух и накрая Господният Дух. Това бе Светата Троица на Бога, която беше в тялото на Учителя. Това беше Бог, слязъл между человеците. Бог чрез нечисти канали не може да изпрати своето Благословение. Затова прочетете "Събори", 1921 година, стр. 115-116. Учителя вие може да Го срещнете по следния начин: първо - чрез и в Словото Му; второ - чрез песните Му; трето - чрез видение; четвърто - чрез сън; пето - чрез "изстъпление", тоест д се извлечете от тялото си и да отидете в Божествения свят; шесто - ако ви са отворени очите и ушите за Невидимия свят, за Духовния свят, то вие можете да срещнете Учителя. Защото Бог е Дух и тия, които Му се кланят, в Дух и Истина да Му се кланят. А Духът на Истината е в Словото на Великия Учител.
към текста >>

8. 3_56 Богомилското учение и Дървото на живота

Непосредствено след реферата сънувам сън.
Имах предвид и някои изказвания на Учителя за богомилите и бях вмъкнала умело тези Негови идеи, бях ги разработила с историческите материали, с които разполагахме. Представянето мина успешно и рефератът беше отбелязан от професора за интересните идеи и самата постановка на исторически паралели, която беше може би първа по рода си в България. А това беше 1923-24 година и в Университета се изучаваха чужди Школи,' чужди философски системи и се смяташе, че ние, българите, излизаме сега от праха на забвението и на духовната нищета, предизвикана от петстотин години турско иго. Получих похвала от професора. Аз също бях доволна от положения труд. Непосредствено след реферата сънувам сън. Сънувам, че Учителят стои пред мен и държи едно двегодишно Негово дете и ми казва: "Това дете беше съвършено във всяко едно отношение и работеше така точно като часовник." Учителят ми показва и аз виждам на самата глава на детето един часовник-будилник. И Учителят в съня ми продължава да говори: "Но имаше само един "мъничък малък" дефект в едното око и поради това не можа да живее." Като ми каза това аз виждам, че върху главата на детето се показва онзи часовник и ми се изписват някакви цифри върху часовника. Накрая сънят свърши и след като се събудих, записах всички цифри на лист хартия. Същия ден отивам при Учителя и Му разказвам целия си сън, като Му подавам и листа хартия, на която бях написала цифрите. Учителят взе листа, взе молив и започна да събира цифрите по онзи ред, по който ги бях записала.
към текста >>

Сънувам, че Учителят стои пред мен и държи едно двегодишно Негово дете и ми казва: "Това дете беше съвършено във всяко едно отношение и работеше така точно като часовник." Учителят ми показва и аз виждам на самата глава на детето един часовник-будилник.
Представянето мина успешно и рефератът беше отбелязан от професора за интересните идеи и самата постановка на исторически паралели, която беше може би първа по рода си в България. А това беше 1923-24 година и в Университета се изучаваха чужди Школи,' чужди философски системи и се смяташе, че ние, българите, излизаме сега от праха на забвението и на духовната нищета, предизвикана от петстотин години турско иго. Получих похвала от професора. Аз също бях доволна от положения труд. Непосредствено след реферата сънувам сън. Сънувам, че Учителят стои пред мен и държи едно двегодишно Негово дете и ми казва: "Това дете беше съвършено във всяко едно отношение и работеше така точно като часовник." Учителят ми показва и аз виждам на самата глава на детето един часовник-будилник. И Учителят в съня ми продължава да говори: "Но имаше само един "мъничък малък" дефект в едното око и поради това не можа да живее." Като ми каза това аз виждам, че върху главата на детето се показва онзи часовник и ми се изписват някакви цифри върху часовника. Накрая сънят свърши и след като се събудих, записах всички цифри на лист хартия. Същия ден отивам при Учителя и Му разказвам целия си сън, като Му подавам и листа хартия, на която бях написала цифрите. Учителят взе листа, взе молив и започна да събира цифрите по онзи ред, по който ги бях записала. След това се яви едно окончателно число.
към текста >>

И Учителят в съня ми продължава да говори: "Но имаше само един "мъничък малък" дефект в едното око и поради това не можа да живее." Като ми каза това аз виждам, че върху главата на детето се показва онзи часовник и ми се изписват някакви цифри върху часовника.
А това беше 1923-24 година и в Университета се изучаваха чужди Школи,' чужди философски системи и се смяташе, че ние, българите, излизаме сега от праха на забвението и на духовната нищета, предизвикана от петстотин години турско иго. Получих похвала от професора. Аз също бях доволна от положения труд. Непосредствено след реферата сънувам сън. Сънувам, че Учителят стои пред мен и държи едно двегодишно Негово дете и ми казва: "Това дете беше съвършено във всяко едно отношение и работеше така точно като часовник." Учителят ми показва и аз виждам на самата глава на детето един часовник-будилник. И Учителят в съня ми продължава да говори: "Но имаше само един "мъничък малък" дефект в едното око и поради това не можа да живее." Като ми каза това аз виждам, че върху главата на детето се показва онзи часовник и ми се изписват някакви цифри върху часовника. Накрая сънят свърши и след като се събудих, записах всички цифри на лист хартия. Същия ден отивам при Учителя и Му разказвам целия си сън, като Му подавам и листа хартия, на която бях написала цифрите. Учителят взе листа, взе молив и започна да събира цифрите по онзи ред, по който ги бях записала. След това се яви едно окончателно число. Учителят ми посочи с молив и каза: "Тази е годината на раждането на богомилското учение." После ми подаде листа, като ми даде да разбера, че сънят ми е верен и точен и че е направил връзка между съня ми и онази епоха, посредством цифрата и обозначаваща годината на началото на богомилското учение.
към текста >>

Накрая сънят свърши и след като се събудих, записах всички цифри на лист хартия.
Получих похвала от професора. Аз също бях доволна от положения труд. Непосредствено след реферата сънувам сън. Сънувам, че Учителят стои пред мен и държи едно двегодишно Негово дете и ми казва: "Това дете беше съвършено във всяко едно отношение и работеше така точно като часовник." Учителят ми показва и аз виждам на самата глава на детето един часовник-будилник. И Учителят в съня ми продължава да говори: "Но имаше само един "мъничък малък" дефект в едното око и поради това не можа да живее." Като ми каза това аз виждам, че върху главата на детето се показва онзи часовник и ми се изписват някакви цифри върху часовника. Накрая сънят свърши и след като се събудих, записах всички цифри на лист хартия. Същия ден отивам при Учителя и Му разказвам целия си сън, като Му подавам и листа хартия, на която бях написала цифрите. Учителят взе листа, взе молив и започна да събира цифрите по онзи ред, по който ги бях записала. След това се яви едно окончателно число. Учителят ми посочи с молив и каза: "Тази е годината на раждането на богомилското учение." После ми подаде листа, като ми даде да разбера, че сънят ми е верен и точен и че е направил връзка между съня ми и онази епоха, посредством цифрата и обозначаваща годината на началото на богомилското учение. А това богомилско учение бе Негово дете.
към текста >>

Същия ден отивам при Учителя и Му разказвам целия си сън, като Му подавам и листа хартия, на която бях написала цифрите.
Аз също бях доволна от положения труд. Непосредствено след реферата сънувам сън. Сънувам, че Учителят стои пред мен и държи едно двегодишно Негово дете и ми казва: "Това дете беше съвършено във всяко едно отношение и работеше така точно като часовник." Учителят ми показва и аз виждам на самата глава на детето един часовник-будилник. И Учителят в съня ми продължава да говори: "Но имаше само един "мъничък малък" дефект в едното око и поради това не можа да живее." Като ми каза това аз виждам, че върху главата на детето се показва онзи часовник и ми се изписват някакви цифри върху часовника. Накрая сънят свърши и след като се събудих, записах всички цифри на лист хартия. Същия ден отивам при Учителя и Му разказвам целия си сън, като Му подавам и листа хартия, на която бях написала цифрите. Учителят взе листа, взе молив и започна да събира цифрите по онзи ред, по който ги бях записала. След това се яви едно окончателно число. Учителят ми посочи с молив и каза: "Тази е годината на раждането на богомилското учение." После ми подаде листа, като ми даде да разбера, че сънят ми е верен и точен и че е направил връзка между съня ми и онази епоха, посредством цифрата и обозначаваща годината на началото на богомилското учение. А това богомилско учение бе Негово дете. Аз прибрах листа и той дълго беше при мен, но после се загуби и аз накрая забравих и числото и годината, които дълго време помнех много добре.
към текста >>

Учителят ми посочи с молив и каза: "Тази е годината на раждането на богомилското учение." После ми подаде листа, като ми даде да разбера, че сънят ми е верен и точен и че е направил връзка между съня ми и онази епоха, посредством цифрата и обозначаваща годината на началото на богомилското учение.
И Учителят в съня ми продължава да говори: "Но имаше само един "мъничък малък" дефект в едното око и поради това не можа да живее." Като ми каза това аз виждам, че върху главата на детето се показва онзи часовник и ми се изписват някакви цифри върху часовника. Накрая сънят свърши и след като се събудих, записах всички цифри на лист хартия. Същия ден отивам при Учителя и Му разказвам целия си сън, като Му подавам и листа хартия, на която бях написала цифрите. Учителят взе листа, взе молив и започна да събира цифрите по онзи ред, по който ги бях записала. След това се яви едно окончателно число. Учителят ми посочи с молив и каза: "Тази е годината на раждането на богомилското учение." После ми подаде листа, като ми даде да разбера, че сънят ми е верен и точен и че е направил връзка между съня ми и онази епоха, посредством цифрата и обозначаваща годината на началото на богомилското учение. А това богомилско учение бе Негово дете. Аз прибрах листа и той дълго беше при мен, но после се загуби и аз накрая забравих и числото и годината, които дълго време помнех много добре. Бяха изминали петдесет години оттогава. Затова трябва да се записват такива неща. Но тогава умът ми бе на друго място.
към текста >>

9. 3_69 Сватбата на Големия брат

Това ще го намерите в Словото, където Учителят казва, че ако някой сънува, че е поканен на сватба и се жени, това преведено означава, че ще си замине от тоя свят.
Та Учителят можеше всичко и знаеше всичко? Защо го допусна? Въпроси, а никакви отговори. Не зная как, но изведнъж изплуваха в съзнанието ми - като огнени букви, обхванати от някакъв огън, като лента се плъзнаха пред очите ми онези думи на Учителя, казани на 1 януари 1944 година сутринта, при нашата разходка: "Тази година Големият брат ще се ожени! " На духовен език това означаваше, че Големият брат ще си замине. Това ще го намерите в Словото, където Учителят казва, че ако някой сънува, че е поканен на сватба и се жени, това преведено означава, че ще си замине от тоя свят. Това аз лично го знаех от Учителя от наши разговори, когато Той нееднократно ни е тълкувал някои сънища. Когато някого го женят насън, това значи, че ще си замине. Това е образният език на Духовния свят. Значи се уточнихме - Учителят ни беше предупредил, беше подготвил съзнанията ни за предстоящата историческа развръзка на нещата. Когато се откри Школата, Той бе заявил: "Тази Школа ще просъществува двадесет и две години." И така стана.
към текста >>

Това аз лично го знаех от Учителя от наши разговори, когато Той нееднократно ни е тълкувал някои сънища.
Защо го допусна? Въпроси, а никакви отговори. Не зная как, но изведнъж изплуваха в съзнанието ми - като огнени букви, обхванати от някакъв огън, като лента се плъзнаха пред очите ми онези думи на Учителя, казани на 1 януари 1944 година сутринта, при нашата разходка: "Тази година Големият брат ще се ожени! " На духовен език това означаваше, че Големият брат ще си замине. Това ще го намерите в Словото, където Учителят казва, че ако някой сънува, че е поканен на сватба и се жени, това преведено означава, че ще си замине от тоя свят. Това аз лично го знаех от Учителя от наши разговори, когато Той нееднократно ни е тълкувал някои сънища. Когато някого го женят насън, това значи, че ще си замине. Това е образният език на Духовния свят. Значи се уточнихме - Учителят ни беше предупредил, беше подготвил съзнанията ни за предстоящата историческа развръзка на нещата. Когато се откри Школата, Той бе заявил: "Тази Школа ще просъществува двадесет и две години." И така стана. Духът, слязъл оТ Слънцето, завърши една Своя работа за един слънчев цикъл от двадесет и две години.
към текста >>

Когато някого го женят насън, това значи, че ще си замине.
Въпроси, а никакви отговори. Не зная как, но изведнъж изплуваха в съзнанието ми - като огнени букви, обхванати от някакъв огън, като лента се плъзнаха пред очите ми онези думи на Учителя, казани на 1 януари 1944 година сутринта, при нашата разходка: "Тази година Големият брат ще се ожени! " На духовен език това означаваше, че Големият брат ще си замине. Това ще го намерите в Словото, където Учителят казва, че ако някой сънува, че е поканен на сватба и се жени, това преведено означава, че ще си замине от тоя свят. Това аз лично го знаех от Учителя от наши разговори, когато Той нееднократно ни е тълкувал някои сънища. Когато някого го женят насън, това значи, че ще си замине. Това е образният език на Духовния свят. Значи се уточнихме - Учителят ни беше предупредил, беше подготвил съзнанията ни за предстоящата историческа развръзка на нещата. Когато се откри Школата, Той бе заявил: "Тази Школа ще просъществува двадесет и две години." И така стана. Духът, слязъл оТ Слънцето, завърши една Своя работа за един слънчев цикъл от двадесет и две години. През това време, чрез Него се излъчи и се даде Словото на Живия Бог.
към текста >>

10. 4_04 На Рила с песните на Учителя

МАРИЯ ЗЛАТЕВА

Върху тази постеля, облечени с палтата си, спахме сладък непробуден сън.
Учителят бе заявил впоследствие, че влиянието и теченията от магнетизъм на Второто езеро, са по-добри от тези на Първото. Тогава местността беше обрасла с клекове до самите води. Времето беше още топло. Аз и сестра Стойна Христова завързахме клековете така, че направихме тунел. Закрихме със зебло отгоре, а долу постлахме едно парче черга. Върху тази постеля, облечени с палтата си, спахме сладък непробуден сън. Така прекарахме там десет дни. Времето продължаваше да бъде топло и тихо. Вечер кладяхме големи огньове и пеехме песни до девет часа. Сутрин ставахме рано и отивахме на изгрев слънце и молитва на височината, която се намира между Второто и Третото езеро, в дясно. Това е първият Молитвен връх, който се намира от дясната страна, когато се изкачим на Второто езеро.
към текста >>

В девет вечерта ставахме на крака за молитва и след това всички се прибирахме в палатките за почивка и сън.
Това бяха Катя Грива, Кичка Вълчанова, Веса Несторова, Емилия Михайловска, Таня Икономова, Дора Карастоянова. Невена Капитанова свиреше и акомпанираше на китара. Понякога нощите биваха тъмни. Искри изхвръкват от някой клек, хвърлен в огъня и, на фона на далечния шум на водопадите, се открояваше в нощта ехото на хубавите гласове. С притаен дъх слушахме песните "Скитах се по гори и планини" - каква мистика, каква красота и сливане с планината, с Небето над нея и с Вечността. В девет вечерта ставахме на крака за молитва и след това всички се прибирахме в палатките за почивка и сън. Но докато стигнехме до палатките и ако нощта бе светла и лунна - ако луната бе обляла цялата планина, то неминуемо се обръщахме да видим сребърната пътека долу, обсипана със звезди от Небето, отразяващи се в сребърните води на Второто езеро. Най-тържествени бяха съборните дни на Рила. Датата за съборните дни предварително се определяше от Учителя - понякога бе 17 август, друг път - 19 август, според началото на новолунието. Това зависеше от Космическия календар и часовник на Всемирното Велико Бяло Братство, което управляваше Вселената и от Всемировия Учител, Който лагеруваше на Рила с нас. Радостта и песните не стихваха през съборните дни.
към текста >>

11. 5_41 Учителят и Английската империя съгласно Божия план

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991

Но тя попречи на американския президент Томас Уилсън, който издаде прочутата декларация с 14 точки.
Всеки народ трябва да бъде оставен да изпълни Божествената си мисия. А българският народ има такава мисия, защото Бялото Братство е в този народ. А те Му попречиха и спънаха работата на Бялото Братство в България и на Великия Учител. И за това ще си платят. 6. Англия има предназначение за сближаване на народите. Но тя попречи на американския президент Томас Уилсън, който издаде прочутата декларация с 14 точки. А той беше ученик на Бялото Братство, който трябваше да създаде Обединените нации и да приложи тези 14 точки. Те се противопоставяха на това и унижиха Уилсън и САЩ. А те се заклеха от своя страна да си отмъстят на Англия и да я разрушат като империя. Ако бяха изпълнили тези 14 точки, нямаше да се стигне до тези грешки и несправедливият Версайлски договор спрямо победените. Чрез този договор най-много се отрязаха територии от България.
към текста >>

Те се противопоставяха на това и унижиха Уилсън и САЩ.
А те Му попречиха и спънаха работата на Бялото Братство в България и на Великия Учител. И за това ще си платят. 6. Англия има предназначение за сближаване на народите. Но тя попречи на американския президент Томас Уилсън, който издаде прочутата декларация с 14 точки. А той беше ученик на Бялото Братство, който трябваше да създаде Обединените нации и да приложи тези 14 точки. Те се противопоставяха на това и унижиха Уилсън и САЩ. А те се заклеха от своя страна да си отмъстят на Англия и да я разрушат като империя. Ако бяха изпълнили тези 14 точки, нямаше да се стигне до тези грешки и несправедливият Версайлски договор спрямо победените. Чрез този договор най-много се отрязаха територии от България. И това не бе случайно. Те искаха да попречат на Великия Учител, като Му отрежат условията да работи между този народ.
към текста >>

САЩ си отмъстиха на Англия за унижението на американския президент Уилсън през 1918 година, като взеха водачеството на света след войната.
Русия бе нападната от Германия, а Англия и САЩ бяха нейни съюзници. Те спечелиха войната - така, както бе определил Учителят. Ще разкажем това на друго място. Английската империя след войната се разпадна и се ограничи на Британския остров. Точно така се развиха нещата, както бе определил Учителят. САЩ си отмъстиха на Англия за унижението на американския президент Уилсън през 1918 година, като взеха водачеството на света след войната. Те се въздигнаха в мощ и сила. Тридесет години след войната ние наблюдаваме как се изпълняват думите на Великия Учител. А вие, които идвате след нас, ще разучите още по-подробно какво означават думите Му. Защото в Божиите решения няма обратни действия.
към текста >>

12. 10_04 Всемировият Учител Беинса Дуно и българите

Записва се в подготвителния семинар по теология към факултета в Ню Джърси, щата Медисън, където изучава английски език и началата на теологията по тамошната университетска програма.
Той, Петър, учи се на българско четмо и писмо при баща си в село Николаевка, околия Варненска, а през 1872 година постъпва в основното българско училище, което е открито на 11 май 1860 година и което е закрито през време на Руско-Турската Освободителна война за България 1877/78 год. След Освобождението, във Варна е имало петокласна мъжка гимназия, където Петър завършва гимназиалното си образование по онези времена. След това постъпва в Американското научно-богословско училище и завършва на 25 юли 1886 година в гр. Свищов. Отива в село Хотанца, Русенско и учителствува в местното училище две години. Заминава през месец август 1888 година за САЩ да следва богословие. Записва се в подготвителния семинар по теология към факултета в Ню Джърси, щата Медисън, където изучава английски език и началата на теологията по тамошната университетска програма. На 15 октомври 1890 година завършва семинара и се прехвърля като редовен студент в Бостонския университет, в богословския факултет през годините 1891-1893. На 7 юни 1893 година се дипломира. А през учебната 1893-1894 година се записва да следва едногодишен курс по медицина и го завършва на 3 февруари 1984 година. Завръща се в България на тридесет и една години, през 1885 година, след седемгодишно отсъствие. Прекарва в гр.
към текста >>

13. СЪДЪРЖАНИЕ

Сънят, който се сбъдна 7 13.
Дядо Ботю – Житото и царската хазна 8. Богомилската къща 9. Читалище “Надежда” 10. Лозето и събора на Бялото Братство 11. Пътуване на запад за наука 12. Сънят, който се сбъдна 7 13. Войник или студент 14. Духовната младежка група 15. Откриването на Младежкият окултен клас 16. Школата е открита 17. Общ окултен клас 18.
към текста >>

Пророчески сънища 205.
Новата епоха 201. Учителят Се завръща на Изгрева 202. Последни дни 203. Мястото на Учителя. Елипсата 204. Пророчески сънища 205. Лъжите на българските философи и академици Декларация ПРИМЕРИ ИЗ ЖИВОТА НИ С УЧИТЕЛЯ / Борис Николов - ПОВЕСТВОВАНИЕ ВТОРО 1. Трите маслинки 2. Колибата 3. Можеш ли да станеш? 4. Жълтеницата 5.
към текста >>

14. I. ВСЕМИРОВИЯТ УЧИТЕЛ НА ВСЕЛЕНАТА СЛИЗА НА ЗЕМЯТА

ПРЕДИСЛОВИЯ

Записва се в подготвителния семинар по теология към факултета в Ню-Джърси, щата Медисън, където изучава английски език и началата на теологията по тамошната университетска програма.
в гр. Свищов. Учителствува две години в с. Хотанца, Русенско, в местното начално училище. Заминава през месец август 1878 год. за Съединените Щати да следва богословие. Записва се в подготвителния семинар по теология към факултета в Ню-Джърси, щата Медисън, където изучава английски език и началата на теологията по тамошната университетска програма. На 15 октомври 1890 год. завършва семинара и се прехвърля като редовен студент в Богословския факултет на Бостонския университет през годините 1891-1893 год. На 7 юни 1893 г. се дипломира. А през учебната 1893-94 год.
към текста >>

15. 12. СЪНЯТ, КОЙТО СЕ СБЪДНА

12. СЪНЯТ, КОЙТО СЕ СБЪДНА Отиваме на следващия ден в университета в Прага, за да се запишем за студенти.
12. СЪНЯТ, КОЙТО СЕ СБЪДНА Отиваме на следващия ден в университета в Прага, за да се запишем за студенти. Знаеш ли какво значи опашка? Никога не съм виждал такава голяма опашка. Младежи от всички страни нямали възможност да следват през време на войните около 3-4 години, понеже са били войници, сега всички се устремили да следват. Разбира се в Прага нямаше свободни места. Къде ще приемат толкова външни хора.
към текста >>

И тутакси си спомних, че аз имах един странен сън от преди 2-3 години, когато не бях мислил изобщо да пътувам на запад.
Веднага ме приеха и ме записаха за студент. Намерих си и квартира, устроих се за броени минути и бях радостен, че съм попаднал в уредено градче. Бях доволен и трябваше сега да отида в Прага и да си взема багажа от хотел „Граф". Обаче докато пътувах от Щаермарк до Виена, аз тутакси заживях със спомена от срещата си в Търново с Учителя и с Братството. Този живот ме изпълваше. И тутакси си спомних, че аз имах един странен сън от преди 2-3 години, когато не бях мислил изобщо да пътувам на запад. Този сън бе следният: „Сънувам, че се намирам в един голям град, къщи с готически стил, с улици и площади с готическа архитектура. Намирам се на един площад, който се навежда леко надолу, а зад мене фонтан с вода и със статуя на конник. А картината от ясна по ясна. Аз съм на площада посред ден, слънцето високо, държа два куфара от тежки по-тежки, слагам куфарите на земята и се изправям. И в този момент когато се изправях, спомням си, че взех някакво важно решение, но се събудих, понеже сънят се прекъсна.
към текста >>

Този сън бе следният: „Сънувам, че се намирам в един голям град, къщи с готически стил, с улици и площади с готическа архитектура.
Намерих си и квартира, устроих се за броени минути и бях радостен, че съм попаднал в уредено градче. Бях доволен и трябваше сега да отида в Прага и да си взема багажа от хотел „Граф". Обаче докато пътувах от Щаермарк до Виена, аз тутакси заживях със спомена от срещата си в Търново с Учителя и с Братството. Този живот ме изпълваше. И тутакси си спомних, че аз имах един странен сън от преди 2-3 години, когато не бях мислил изобщо да пътувам на запад. Този сън бе следният: „Сънувам, че се намирам в един голям град, къщи с готически стил, с улици и площади с готическа архитектура. Намирам се на един площад, който се навежда леко надолу, а зад мене фонтан с вода и със статуя на конник. А картината от ясна по ясна. Аз съм на площада посред ден, слънцето високо, държа два куфара от тежки по-тежки, слагам куфарите на земята и се изправям. И в този момент когато се изправях, спомням си, че взех някакво важно решение, но се събудих, понеже сънят се прекъсна. Какво беше това важно решение в съня си не можах да си спомня.
към текста >>

И в този момент когато се изправях, спомням си, че взех някакво важно решение, но се събудих, понеже сънят се прекъсна.
И тутакси си спомних, че аз имах един странен сън от преди 2-3 години, когато не бях мислил изобщо да пътувам на запад. Този сън бе следният: „Сънувам, че се намирам в един голям град, къщи с готически стил, с улици и площади с готическа архитектура. Намирам се на един площад, който се навежда леко надолу, а зад мене фонтан с вода и със статуя на конник. А картината от ясна по ясна. Аз съм на площада посред ден, слънцето високо, държа два куфара от тежки по-тежки, слагам куфарите на земята и се изправям. И в този момент когато се изправях, спомням си, че взех някакво важно решение, но се събудих, понеже сънят се прекъсна. Какво беше това важно решение в съня си не можах да си спомня. И от време на време този сън ми се присънваше, но никога не можах да си го спомня. И от време на време този сън ми се присънваше, но никога не можах да разбера какво бе решението, което съм взел. Но знаех, че то беше съдбоносно за мен решение". Ето пътувам и пристигам с влака в Прага и взех си куфарите и пристигам във Виена и трябваше да отида да заверя паспорта си, че оставам да следвам в Щаермарк.
към текста >>

Какво беше това важно решение в съня си не можах да си спомня.
Този сън бе следният: „Сънувам, че се намирам в един голям град, къщи с готически стил, с улици и площади с готическа архитектура. Намирам се на един площад, който се навежда леко надолу, а зад мене фонтан с вода и със статуя на конник. А картината от ясна по ясна. Аз съм на площада посред ден, слънцето високо, държа два куфара от тежки по-тежки, слагам куфарите на земята и се изправям. И в този момент когато се изправях, спомням си, че взех някакво важно решение, но се събудих, понеже сънят се прекъсна. Какво беше това важно решение в съня си не можах да си спомня. И от време на време този сън ми се присънваше, но никога не можах да си го спомня. И от време на време този сън ми се присънваше, но никога не можах да разбера какво бе решението, което съм взел. Но знаех, че то беше съдбоносно за мен решение". Ето пътувам и пристигам с влака в Прага и взех си куфарите и пристигам във Виена и трябваше да отида да заверя паспорта си, че оставам да следвам в Щаермарк. Нося двата големи куфара.
към текста >>

И от време на време този сън ми се присънваше, но никога не можах да си го спомня.
Намирам се на един площад, който се навежда леко надолу, а зад мене фонтан с вода и със статуя на конник. А картината от ясна по ясна. Аз съм на площада посред ден, слънцето високо, държа два куфара от тежки по-тежки, слагам куфарите на земята и се изправям. И в този момент когато се изправях, спомням си, че взех някакво важно решение, но се събудих, понеже сънят се прекъсна. Какво беше това важно решение в съня си не можах да си спомня. И от време на време този сън ми се присънваше, но никога не можах да си го спомня. И от време на време този сън ми се присънваше, но никога не можах да разбера какво бе решението, което съм взел. Но знаех, че то беше съдбоносно за мен решение". Ето пътувам и пристигам с влака в Прага и взех си куфарите и пристигам във Виена и трябваше да отида да заверя паспорта си, че оставам да следвам в Щаермарк. Нося двата големи куфара. Един слънчев ден, ясен, тих и горещ.
към текста >>

И от време на време този сън ми се присънваше, но никога не можах да разбера какво бе решението, което съм взел.
А картината от ясна по ясна. Аз съм на площада посред ден, слънцето високо, държа два куфара от тежки по-тежки, слагам куфарите на земята и се изправям. И в този момент когато се изправях, спомням си, че взех някакво важно решение, но се събудих, понеже сънят се прекъсна. Какво беше това важно решение в съня си не можах да си спомня. И от време на време този сън ми се присънваше, но никога не можах да си го спомня. И от време на време този сън ми се присънваше, но никога не можах да разбера какво бе решението, което съм взел. Но знаех, че то беше съдбоносно за мен решение". Ето пътувам и пристигам с влака в Прага и взех си куфарите и пристигам във Виена и трябваше да отида да заверя паспорта си, че оставам да следвам в Щаермарк. Нося двата големи куфара. Един слънчев ден, ясен, тих и горещ. Мъкна куфарите, а те тежки.
към текста >>

Оглеждам се и какво да видя, същата обстановка и същата картина от моят съдбоносен сън.
Ето пътувам и пристигам с влака в Прага и взех си куфарите и пристигам във Виена и трябваше да отида да заверя паспорта си, че оставам да следвам в Щаермарк. Нося двата големи куфара. Един слънчев ден, ясен, тих и горещ. Мъкна куфарите, а те тежки. И както мъкна куфарите спрях на един площад, за да си почина. Оглеждам се и какво да видя, същата обстановка и същата картина от моят съдбоносен сън. Оглеждам се и се намирам на същият площад, който е леко наклонен, а зад мене фонтан, а зад фонтана статуя с конник и аз седя с двата куфара на площада и слънцето грее и ме пече и ме препича. Всичко точно както в съня. Но зная че в съня си съм взел много важно решение, но не го помня какво е туй решение, защото точно тука спря сънят ми, но знам, че съм взел някакво съдбоносно решение. Станах и се изправих, а до мене куфарите. Тогава си спомних пак за Търново, за Учителя, замислих се и си казах: „Какво правя аз тука в този изтъркан запад?
към текста >>

Всичко точно както в съня.
Един слънчев ден, ясен, тих и горещ. Мъкна куфарите, а те тежки. И както мъкна куфарите спрях на един площад, за да си почина. Оглеждам се и какво да видя, същата обстановка и същата картина от моят съдбоносен сън. Оглеждам се и се намирам на същият площад, който е леко наклонен, а зад мене фонтан, а зад фонтана статуя с конник и аз седя с двата куфара на площада и слънцето грее и ме пече и ме препича. Всичко точно както в съня. Но зная че в съня си съм взел много важно решение, но не го помня какво е туй решение, защото точно тука спря сънят ми, но знам, че съм взел някакво съдбоносно решение. Станах и се изправих, а до мене куфарите. Тогава си спомних пак за Търново, за Учителя, замислих се и си казах: „Какво правя аз тука в този изтъркан запад? Връщам се в Българя. Срещнах се с Учителя и Братството, а го оставих.
към текста >>

Но зная че в съня си съм взел много важно решение, но не го помня какво е туй решение, защото точно тука спря сънят ми, но знам, че съм взел някакво съдбоносно решение.
Мъкна куфарите, а те тежки. И както мъкна куфарите спрях на един площад, за да си почина. Оглеждам се и какво да видя, същата обстановка и същата картина от моят съдбоносен сън. Оглеждам се и се намирам на същият площад, който е леко наклонен, а зад мене фонтан, а зад фонтана статуя с конник и аз седя с двата куфара на площада и слънцето грее и ме пече и ме препича. Всичко точно както в съня. Но зная че в съня си съм взел много важно решение, но не го помня какво е туй решение, защото точно тука спря сънят ми, но знам, че съм взел някакво съдбоносно решение. Станах и се изправих, а до мене куфарите. Тогава си спомних пак за Търново, за Учителя, замислих се и си казах: „Какво правя аз тука в този изтъркан запад? Връщам се в Българя. Срещнах се с Учителя и Братството, а го оставих. Не, връщам се." А тази навалица тук ми беше много противна.
към текста >>

Отново пред очите ми премина целия сън и тогава разбрах какво решение съм взел през време на съня.
Връщам се в Българя. Срещнах се с Учителя и Братството, а го оставих. Не, връщам се." А тази навалица тук ми беше много противна. И наместо да отида в Щаермарк взех си куфарите и направо на Виенската гара. Взех си билет, сядам във влака и пътувам за България. Отново пред очите ми премина целия сън и тогава разбрах какво решение съм взел през време на съня. То се покриваше с решението, което взех преди няколко часа на същия площад. След няколко дни се прибрах в Габрово, за най-голям ужас на родителите ми. Майка ми като ме видя, припадна и след това се поболя. Не можа да ми прости. И никога не ми прости до края на живота си.
към текста >>

16. 20. ДОМЪТ ГУМНЕРОВИ НА „ОПЪЛЧЕНСКА 66

И със своя сънародник италианеца и скулптор Джовани Лонго, негов приятел, те създадоха един модел на чешма, изработиха я от мрамор с хубаво мраморно корито, което беше прилично и се открояваше и отговаряше на обстановката на двора и къщата.
„Опълченска" 66 до 1926-27 г., когато след построяването на салона на Изгрева се прехвърли да живее там. Дворът около къщата се наложи да се благоустрои. Направиха се плочките на двора, направи се мозайка на стъпалата и тази работа свърши Бертоли. После той направи една хубава чешма. Преди това тук имаше една дървена чешма. И със своя сънародник италианеца и скулптор Джовани Лонго, негов приятел, те създадоха един модел на чешма, изработиха я от мрамор с хубаво мраморно корито, което беше прилично и се открояваше и отговаряше на обстановката на двора и къщата. Учителят я харесваше много. Сега тази чешма я има само на снимка. Майсторска снимка на още по-майсторски изработена чешма. Снимката е на фотографа Васко Искренов, а изработката на чешмата от Бертоли. На двора имаше една каменна маса, където сядаха около нея на столове приятели за разговори.
към текста >>

17. 27. ЕКСКУРЗИЯ ДО КОДЖА-БАЛКAН

Такива неща като масло, сирене, кашкавал не ни се присънваха.
27. ЕКСКУРЗИЯ ДО КОДЖА-БАЛКАН Вместо да бездействаме и да се чудим какво да правим, докато чакаме денят определен за пренасяне на снопите от полето, а това беше след 15 дни, то ние решихме да направим една голяма екскурзия до Коджа-Балкан. Това е източния Балкан, но нямаме никакви средства, нямаме почти нищо за ядене. Вземахме малко брашънце и нищо друго няма. Такива неща като масло, сирене, кашкавал не ни се присънваха. Само хлябът сънувахме, който нямахме. Тръгваме всичко с 50 лв., с които може да купиш само едно кило захар. Аз бях намерил една стара конска кожа, когато на Жечо на времето му умря кобилата. Той беше я одрал и заковал на една стена и тя бе изсъхнала. Та от нея направих римски сандали.
към текста >>

Само хлябът сънувахме, който нямахме.
27. ЕКСКУРЗИЯ ДО КОДЖА-БАЛКАН Вместо да бездействаме и да се чудим какво да правим, докато чакаме денят определен за пренасяне на снопите от полето, а това беше след 15 дни, то ние решихме да направим една голяма екскурзия до Коджа-Балкан. Това е източния Балкан, но нямаме никакви средства, нямаме почти нищо за ядене. Вземахме малко брашънце и нищо друго няма. Такива неща като масло, сирене, кашкавал не ни се присънваха. Само хлябът сънувахме, който нямахме. Тръгваме всичко с 50 лв., с които може да купиш само едно кило захар. Аз бях намерил една стара конска кожа, когато на Жечо на времето му умря кобилата. Той беше я одрал и заковал на една стена и тя бе изсъхнала. Та от нея направих римски сандали. Изрязах от кожата само една подметка и сложих две ремъчки като пробих подметката отдолу нагоре, та да може да се държи и завързва на глезените.
към текста >>

18. 28. ХАРМАНЪТ

Тогава трябва да станем, макар че сме преуморени и сънливи и да започнем превяването на хармана.
Овършаното жито трябва да се отвява като се хвърляше с лопати срещу вятъра. Добре, ами ако няма вятър? Овършаното се натрупваше в страни от гумното, а по средата се насажда нов харман. И отново се вършее с два впряга. Чакахме вятър и обикновено той излизаше в полунощ, слабичък ветрец откъм морето. Тогава трябва да станем, макар че сме преуморени и сънливи и да започнем превяването на хармана. А то ставаше с една дървена лопата. Гребнеш от купата и хвърляш високо над главата си. Лекият ветрец отвява плявата в страни, а житното зърно пада право надолу. Понеже вятърът беше слабичък, трябваше да хвърляме житото с плявата 3-4 пъти докато се отвее плявата от житото. През това време опитвахме се да ядем като дъвчем овършаното жито, а то е с такъв сладък аромат.
към текста >>

19. 101. ПО ЧИЯ ИДЕЯ ЗАМИНАВА УЧИТЕЛЯТ ЗА СЪЕДИНЕНИТЕ ЩАТИ

Преподавателите му са видели, че е способен ученик, свири добре на цигулка, изпълнява много добре богословски-евангелски песни, което много се ценяло едно време и след това му предлагат да отиде да следва в САЩ, във факултета Ню Джърси, щата Медисън, теология и след това се прехвърля в богословския факултет в Бостонски университет през годините 1891-1893 г.
101. ПО ЧИЯ ИДЕЯ ЗАМИНАВА УЧИТЕЛЯТ ЗА СЪЕДИНЕНИТЕ ЩАТИ Петър Дънов след завършването на гимназиалното си образование завършва протестантско училище в гр. Свищов през 1886 г. Това е богословско училище, което е на протестанти-евангелисти. След това отива в с. Хотанца като основен учител. Преподавателите му са видели, че е способен ученик, свири добре на цигулка, изпълнява много добре богословски-евангелски песни, което много се ценяло едно време и след това му предлагат да отиде да следва в САЩ, във факултета Ню Джърси, щата Медисън, теология и след това се прехвърля в богословския факултет в Бостонски университет през годините 1891-1893 г. След това през 1893-94 г. се записва да следва едногодишен курс по медицина и се завръща в България през 1895 г. на 31 години след 7-годишно отсъствие. Петър Дънов отива да се учи в САЩ като степендиант на протестантите. Семейството на майка му Юграшеви, чорбаджй Юграшев са били евангелисти.
към текста >>

20. 137. СУРОВОЯДСТВОТО

Тук също можеше да ядем домати, краставици, понякога зелен лук, зелен чесън, но да се ядат картофите сурови, че зелето и други неща беше за учудване.
137. СУРОВОЯДСТВОТО На същият обед, когато ставаше въпрос за безсолната диета, имаше и друг гост, който бе фанатик в друго направление. Той препоръчваше само суровоядство на зеленчуци и плодове. Да се ядат сурови всички плодове. За това бяхме съгласни макар че обичахме да ядем сладка, мармалади, петмези, сушени плодове. Но да се ядат сурови зеленчуци? Тук също можеше да ядем домати, краставици, понякога зелен лук, зелен чесън, но да се ядат картофите сурови, че зелето и други неща беше за учудване. След като умувахме обърнахме се към Учителя. А Той разреши въпроса така: „Като временен метод само. Но не и за постоянно". Всички си отдъхнахме. Колко точно бе казано.
към текста >>

21. 179. УТЕХАТА

Жената си заминала за провинцията и след няколко дни сънува сина си.
Учителят рекъл: „Е, животът и тук протича по един начин, и горе протича, но по друг начин. В края на краищата животът винаги е един и същ. При всички случаи протича в една и съща посока. Животът винаги тече. Ти пак ще се срещнеш със сина си". Жената си заминала за провинцията и след няколко дни сънува сина си. Казал й: „Майко, аз съм жив и животът продължава! " Оттогава, когато тя го сънува, споделя с приятелите си и казва: „Тази нощ се видях с моят син и разговарях с него". Тя вече не тъжи, има друг поглед на нещата, защото е научила едно ново знание и има жив пример от това знание. А това е най-важното.
към текста >>

" Оттогава, когато тя го сънува, споделя с приятелите си и казва: „Тази нощ се видях с моят син и разговарях с него".
При всички случаи протича в една и съща посока. Животът винаги тече. Ти пак ще се срещнеш със сина си". Жената си заминала за провинцията и след няколко дни сънува сина си. Казал й: „Майко, аз съм жив и животът продължава! " Оттогава, когато тя го сънува, споделя с приятелите си и казва: „Тази нощ се видях с моят син и разговарях с него". Тя вече не тъжи, има друг поглед на нещата, защото е научила едно ново знание и има жив пример от това знание. А това е най-важното.
към текста >>

22. 204. ПРОРОЧЕСКИ СЪНИЩА

204. ПРОРОЧЕСКИ СЪНИЩА Първи сън: Ръкополагане.
204. ПРОРОЧЕСКИ СЪНИЩА Първи сън: Ръкополагане. Сънувам, че се намираме на полянката на Изгрева, цялото Братство. Събрали се всички и се чудят кой да чете беседата на Учителя пред цялото Братство. Аз стоя на страна смутен, стеснителен и не взимам участие в спора. Ето Учителят излиза от гората с две ръце разгръща обръча на спорещото множество, прави с две ръце пътека, тръгва към мене, извиква ме по име и ми казва: „Ти ще четеш беседата! " Той ми дава Неговия бастун, аз коленича пред Него и Му целувам ръка.
към текста >>

Сънувам, че се намираме на полянката на Изгрева, цялото Братство.
204. ПРОРОЧЕСКИ СЪНИЩА Първи сън: Ръкополагане. Сънувам, че се намираме на полянката на Изгрева, цялото Братство. Събрали се всички и се чудят кой да чете беседата на Учителя пред цялото Братство. Аз стоя на страна смутен, стеснителен и не взимам участие в спора. Ето Учителят излиза от гората с две ръце разгръща обръча на спорещото множество, прави с две ръце пътека, тръгва към мене, извиква ме по име и ми казва: „Ти ще четеш беседата! " Той ми дава Неговия бастун, аз коленича пред Него и Му целувам ръка. Отстрани Елена Андреева иска да чете половината от беседата, но Учителят не разрешава жена да чете и посочва отново мен.
към текста >>

Това е сънят.
Аз стоя на страна смутен, стеснителен и не взимам участие в спора. Ето Учителят излиза от гората с две ръце разгръща обръча на спорещото множество, прави с две ръце пътека, тръгва към мене, извиква ме по име и ми казва: „Ти ще четеш беседата! " Той ми дава Неговия бастун, аз коленича пред Него и Му целувам ръка. Отстрани Елена Андреева иска да чете половината от беседата, но Учителят не разрешава жена да чете и посочва отново мен. След това аз трябваше да ръководя. Това е сънят. След заминаването на Учителя сънят се сбъдна. Имаше много кандидати от възрастните братя за ръководители, но накрая така се стекоха обстоятелствата, че дойдоха до мен. Сънят се сбъдна. Аз поех ръководството. А Елена Андреева непрекъснато искаше да ми оспорва ръководството както в съня така и на яве.
към текста >>

След заминаването на Учителя сънят се сбъдна.
Ето Учителят излиза от гората с две ръце разгръща обръча на спорещото множество, прави с две ръце пътека, тръгва към мене, извиква ме по име и ми казва: „Ти ще четеш беседата! " Той ми дава Неговия бастун, аз коленича пред Него и Му целувам ръка. Отстрани Елена Андреева иска да чете половината от беседата, но Учителят не разрешава жена да чете и посочва отново мен. След това аз трябваше да ръководя. Това е сънят. След заминаването на Учителя сънят се сбъдна. Имаше много кандидати от възрастните братя за ръководители, но накрая така се стекоха обстоятелствата, че дойдоха до мен. Сънят се сбъдна. Аз поех ръководството. А Елена Андреева непрекъснато искаше да ми оспорва ръководството както в съня така и на яве. А какво представляваше бастуна на Учителя?
към текста >>

Сънят се сбъдна.
Отстрани Елена Андреева иска да чете половината от беседата, но Учителят не разрешава жена да чете и посочва отново мен. След това аз трябваше да ръководя. Това е сънят. След заминаването на Учителя сънят се сбъдна. Имаше много кандидати от възрастните братя за ръководители, но накрая така се стекоха обстоятелствата, че дойдоха до мен. Сънят се сбъдна. Аз поех ръководството. А Елена Андреева непрекъснато искаше да ми оспорва ръководството както в съня така и на яве. А какво представляваше бастуна на Учителя? Той с него се подпираше, но понякога потупваше по гърба или по задника някоя пакостлива сестра или немирен брат. Тогава в тях влизаха пакостливи духове.
към текста >>

А Елена Андреева непрекъснато искаше да ми оспорва ръководството както в съня така и на яве.
Това е сънят. След заминаването на Учителя сънят се сбъдна. Имаше много кандидати от възрастните братя за ръководители, но накрая така се стекоха обстоятелствата, че дойдоха до мен. Сънят се сбъдна. Аз поех ръководството. А Елена Андреева непрекъснато искаше да ми оспорва ръководството както в съня така и на яве. А какво представляваше бастуна на Учителя? Той с него се подпираше, но понякога потупваше по гърба или по задника някоя пакостлива сестра или немирен брат. Тогава в тях влизаха пакостливи духове. Виждал съм как Учителят наложи с бастуна си една сестра и каза: „Излез ти казвам! " А сестрата вика „Ох, ох, ох." Накрая изпищя, като че нещо се откъсна от нея.
към текста >>

Това се дължеше на бастуна и на съня, който пророкува за тези събития.
" А брат Борис да го поставиш и на дъното на морето и там огън може да ти запали. Това е символично и вярно. На планината запалвам огън и с подръчни средства. А по стар начин с лупа, с огниво, с търкане на пръчки една в друга. Значи човек, който пали огън от всяко положение, може да води борба при всички положения. Това се дължеше на бастуна и на съня, който пророкува за тези събития. Втори сън: Словото. Непосредствено след заминаването на Учителя Го сънувам в строг официален костюм, облечен в черен костюм седи на една маса и разгръща една голяма книга. Тя е дълга два метра и широка два метра. Той чете на глас и проследява всичко, но бавно, за да не пропусне нищо. Аз съм до Него и надниквам зад гърба Му и виждам какво чете Учителя.
към текста >>

Втори сън: Словото.
Това е символично и вярно. На планината запалвам огън и с подръчни средства. А по стар начин с лупа, с огниво, с търкане на пръчки една в друга. Значи човек, който пали огън от всяко положение, може да води борба при всички положения. Това се дължеше на бастуна и на съня, който пророкува за тези събития. Втори сън: Словото. Непосредствено след заминаването на Учителя Го сънувам в строг официален костюм, облечен в черен костюм седи на една маса и разгръща една голяма книга. Тя е дълга два метра и широка два метра. Той чете на глас и проследява всичко, но бавно, за да не пропусне нищо. Аз съм до Него и надниквам зад гърба Му и виждам какво чете Учителя. А Той чете следното: 1.Брой на всички беседи.
към текста >>

Непосредствено след заминаването на Учителя Го сънувам в строг официален костюм, облечен в черен костюм седи на една маса и разгръща една голяма книга.
На планината запалвам огън и с подръчни средства. А по стар начин с лупа, с огниво, с търкане на пръчки една в друга. Значи човек, който пали огън от всяко положение, може да води борба при всички положения. Това се дължеше на бастуна и на съня, който пророкува за тези събития. Втори сън: Словото. Непосредствено след заминаването на Учителя Го сънувам в строг официален костюм, облечен в черен костюм седи на една маса и разгръща една голяма книга. Тя е дълга два метра и широка два метра. Той чете на глас и проследява всичко, но бавно, за да не пропусне нищо. Аз съм до Него и надниквам зад гърба Му и виждам какво чете Учителя. А Той чете следното: 1.Брой на всички беседи. 2.Кога и къде са беседите държани от Него.
към текста >>

Така свърши съня.
2.Кога и къде са беседите държани от Него. З.Брой на изреченията, брой на думите, сричките, буквите - всичко в цифри накрая. 4.Накрая на всяка страница има сбор от тези неща. 5.И съвсем накрая има сбор на всички беседи, изречения, думи, срички и букви. Учителят свършва, затваря последната корица и затваря книгата и ме поглежда. Така свърши съня. След заминаването на Учителя когато започнахме да издаваме беседите накарах Елена Андреева да дешифрира неиздадените беседи. Накарах ги да направят пълен списък на всички беседи по години, дати, къде са държани и къде са издадени. Нали имах съня на Учителя и той се реализира. Това което направих го предавам на друго поколение, което ще дойде, за да продължи работата, за да се осъществи нагледно съня ми. Трети сън: Прераждане между българите.
към текста >>

Нали имах съня на Учителя и той се реализира.
5.И съвсем накрая има сбор на всички беседи, изречения, думи, срички и букви. Учителят свършва, затваря последната корица и затваря книгата и ме поглежда. Така свърши съня. След заминаването на Учителя когато започнахме да издаваме беседите накарах Елена Андреева да дешифрира неиздадените беседи. Накарах ги да направят пълен списък на всички беседи по години, дати, къде са държани и къде са издадени. Нали имах съня на Учителя и той се реализира. Това което направих го предавам на друго поколение, което ще дойде, за да продължи работата, за да се осъществи нагледно съня ми. Трети сън: Прераждане между българите. Сънувам сън, че сме застанали в редици строени високо в небето и ръководителите ни дават наставление, че е време да слезем на земята, която се вижда под нас като едно кълбо. Едни след други се хвърляме надолу като парашутисти, изгубваме съзнание и когато дойдем на себе си, вече. сме в плът на земята след 18-20 години.
към текста >>

Това което направих го предавам на друго поколение, което ще дойде, за да продължи работата, за да се осъществи нагледно съня ми.
Учителят свършва, затваря последната корица и затваря книгата и ме поглежда. Така свърши съня. След заминаването на Учителя когато започнахме да издаваме беседите накарах Елена Андреева да дешифрира неиздадените беседи. Накарах ги да направят пълен списък на всички беседи по години, дати, къде са държани и къде са издадени. Нали имах съня на Учителя и той се реализира. Това което направих го предавам на друго поколение, което ще дойде, за да продължи работата, за да се осъществи нагледно съня ми. Трети сън: Прераждане между българите. Сънувам сън, че сме застанали в редици строени високо в небето и ръководителите ни дават наставление, че е време да слезем на земята, която се вижда под нас като едно кълбо. Едни след други се хвърляме надолу като парашутисти, изгубваме съзнание и когато дойдем на себе си, вече. сме в плът на земята след 18-20 години. Горе всички се познавахме, а долу не се познаваме, защото всеки се е облякъл в различна плът.
към текста >>

Трети сън: Прераждане между българите.
Така свърши съня. След заминаването на Учителя когато започнахме да издаваме беседите накарах Елена Андреева да дешифрира неиздадените беседи. Накарах ги да направят пълен списък на всички беседи по години, дати, къде са държани и къде са издадени. Нали имах съня на Учителя и той се реализира. Това което направих го предавам на друго поколение, което ще дойде, за да продължи работата, за да се осъществи нагледно съня ми. Трети сън: Прераждане между българите. Сънувам сън, че сме застанали в редици строени високо в небето и ръководителите ни дават наставление, че е време да слезем на земята, която се вижда под нас като едно кълбо. Едни след други се хвърляме надолу като парашутисти, изгубваме съзнание и когато дойдем на себе си, вече. сме в плът на земята след 18-20 години. Горе всички се познавахме, а долу не се познаваме, защото всеки се е облякъл в различна плът. И така по различно време дойдохме в Школата.
към текста >>

Сънувам сън, че сме застанали в редици строени високо в небето и ръководителите ни дават наставление, че е време да слезем на земята, която се вижда под нас като едно кълбо.
След заминаването на Учителя когато започнахме да издаваме беседите накарах Елена Андреева да дешифрира неиздадените беседи. Накарах ги да направят пълен списък на всички беседи по години, дати, къде са държани и къде са издадени. Нали имах съня на Учителя и той се реализира. Това което направих го предавам на друго поколение, което ще дойде, за да продължи работата, за да се осъществи нагледно съня ми. Трети сън: Прераждане между българите. Сънувам сън, че сме застанали в редици строени високо в небето и ръководителите ни дават наставление, че е време да слезем на земята, която се вижда под нас като едно кълбо. Едни след други се хвърляме надолу като парашутисти, изгубваме съзнание и когато дойдем на себе си, вече. сме в плът на земята след 18-20 години. Горе всички се познавахме, а долу не се познаваме, защото всеки се е облякъл в различна плът. И така по различно време дойдохме в Школата. Четвърти сън: Безсмъртният поет.
към текста >>

Четвърти сън: Безсмъртният поет.
Сънувам сън, че сме застанали в редици строени високо в небето и ръководителите ни дават наставление, че е време да слезем на земята, която се вижда под нас като едно кълбо. Едни след други се хвърляме надолу като парашутисти, изгубваме съзнание и когато дойдем на себе си, вече. сме в плът на земята след 18-20 години. Горе всички се познавахме, а долу не се познаваме, защото всеки се е облякъл в различна плът. И така по различно време дойдохме в Школата. Четвърти сън: Безсмъртният поет. Сънувам сън, че на една скала високо над морето е умрял един поет и да не стане едно голямо нещастие, някой трябва да го бутне в морето. Никой не се решава да го стори. Аз се изкачвам горе и дълго време мисля как да скоча върху него, та да повлека и себе си и него в морето. Накрая се хвърлям като го бутвам и падам заедно с него в морето. След това аз излизам на брега.
към текста >>

Сънувам сън, че на една скала високо над морето е умрял един поет и да не стане едно голямо нещастие, някой трябва да го бутне в морето.
Едни след други се хвърляме надолу като парашутисти, изгубваме съзнание и когато дойдем на себе си, вече. сме в плът на земята след 18-20 години. Горе всички се познавахме, а долу не се познаваме, защото всеки се е облякъл в различна плът. И така по различно време дойдохме в Школата. Четвърти сън: Безсмъртният поет. Сънувам сън, че на една скала високо над морето е умрял един поет и да не стане едно голямо нещастие, някой трябва да го бутне в морето. Никой не се решава да го стори. Аз се изкачвам горе и дълго време мисля как да скоча върху него, та да повлека и себе си и него в морето. Накрая се хвърлям като го бутвам и падам заедно с него в морето. След това аз излизам на брега. Този сън ме развълнува и аз го разказах на Учителя когато беше още на Изгрева.
към текста >>

Този сън ме развълнува и аз го разказах на Учителя когато беше още на Изгрева.
Сънувам сън, че на една скала високо над морето е умрял един поет и да не стане едно голямо нещастие, някой трябва да го бутне в морето. Никой не се решава да го стори. Аз се изкачвам горе и дълго време мисля как да скоча върху него, та да повлека и себе си и него в морето. Накрая се хвърлям като го бутвам и падам заедно с него в морето. След това аз излизам на брега. Този сън ме развълнува и аз го разказах на Учителя когато беше още на Изгрева. Изслуша ме и каза: „Скоро ще го видиш! " И го видях. Дойдоха годините 1957/58 г. и започна процеса срещу Братството. Всичко беше унищожено на Изгрева.
към текста >>

Сънят се сбъдна и от морето аз излезнах на брега.
Дойдоха годините 1957/58 г. и започна процеса срещу Братството. Всичко беше унищожено на Изгрева. На 1.1.1963 г. бях освободен от затвора. Сънят се сбъдна и от морето аз излезнах на брега. А кой беше този поет, то вие ще си отговорите сами, като прочетете моят разказ за „Окованият ангел".
към текста >>

23. 45. БРАТ СИМЕОН МАРКОВ

Сънува сън, че идва при него човек и му казва: „След три дни ще бъдеш в София.
45. БРАТ СИМЕОН МАРКОВ Брат Симеон Марков от Русе е на фронта в окопите на първа бойна линия. Сънува сън, че идва при него човек и му казва: „След три дни ще бъдеш в София. Като отидеш там ще ме потърсиш на тази улица и на този номер." Събужда се брата и се чуди. как ще отиде в София от фронта? Е, това е сън... Но на другия ден го раняват и го изпращат в София в болницата. Като оздравява, спомня си за съня. Той си е записал улицата и номера.
към текста >>

Е, това е сън... Но на другия ден го раняват и го изпращат в София в болницата.
45. БРАТ СИМЕОН МАРКОВ Брат Симеон Марков от Русе е на фронта в окопите на първа бойна линия. Сънува сън, че идва при него човек и му казва: „След три дни ще бъдеш в София. Като отидеш там ще ме потърсиш на тази улица и на този номер." Събужда се брата и се чуди. как ще отиде в София от фронта? Е, това е сън... Но на другия ден го раняват и го изпращат в София в болницата. Като оздравява, спомня си за съня. Той си е записал улицата и номера. Тръгва да ги търси, намира къщата, влиза вътре и вижда Учителя, човекът от съня. Учителя го приема и го пита: „Как се казваш? " Брат Симеон мълчи, не отговаря.
към текста >>

Като оздравява, спомня си за съня.
45. БРАТ СИМЕОН МАРКОВ Брат Симеон Марков от Русе е на фронта в окопите на първа бойна линия. Сънува сън, че идва при него човек и му казва: „След три дни ще бъдеш в София. Като отидеш там ще ме потърсиш на тази улица и на този номер." Събужда се брата и се чуди. как ще отиде в София от фронта? Е, това е сън... Но на другия ден го раняват и го изпращат в София в болницата. Като оздравява, спомня си за съня. Той си е записал улицата и номера. Тръгва да ги търси, намира къщата, влиза вътре и вижда Учителя, човекът от съня. Учителя го приема и го пита: „Как се казваш? " Брат Симеон мълчи, не отговаря. Казва си: „Ако е човекът от съня, ще знае името ми." Симеон мълчи и Учителят мълчи.
към текста >>

Тръгва да ги търси, намира къщата, влиза вътре и вижда Учителя, човекът от съня.
Като отидеш там ще ме потърсиш на тази улица и на този номер." Събужда се брата и се чуди. как ще отиде в София от фронта? Е, това е сън... Но на другия ден го раняват и го изпращат в София в болницата. Като оздравява, спомня си за съня. Той си е записал улицата и номера. Тръгва да ги търси, намира къщата, влиза вътре и вижда Учителя, човекът от съня. Учителя го приема и го пита: „Как се казваш? " Брат Симеон мълчи, не отговаря. Казва си: „Ако е човекът от съня, ще знае името ми." Симеон мълчи и Учителят мълчи. След малко време Учителят се обръща към него и казва: „Симеоне, Симеоне! " Симеон Му целува ръка.
към текста >>

Казва си: „Ако е човекът от съня, ще знае името ми." Симеон мълчи и Учителят мълчи.
Като оздравява, спомня си за съня. Той си е записал улицата и номера. Тръгва да ги търси, намира къщата, влиза вътре и вижда Учителя, човекът от съня. Учителя го приема и го пита: „Как се казваш? " Брат Симеон мълчи, не отговаря. Казва си: „Ако е човекът от съня, ще знае името ми." Симеон мълчи и Учителят мълчи. След малко време Учителят се обръща към него и казва: „Симеоне, Симеоне! " Симеон Му целува ръка. От тогава става наш приятел, че и неговите четирима братя също, те бяха много добри работници на Божията нива. На тяхното стопанство през 1923 г. направихме опит за братска комуна в Русе.
към текста >>

24. 63. СРЕЩАТА

Една нощ сънува сън: Влиза в стаята човек с бели коси и брада, много изморен, помолил я да го приеме, да си почине.
63. СРЕЩАТА В Самоков живееше офицерско семейство. Жената чуваше често да се говори за Учителя и искаше много да Го види, но не можеше да намери време. Една нощ сънува сън: Влиза в стаята човек с бели коси и брада, много изморен, помолил я да го приеме, да си почине. Поканила Го жената, наредила му легло, сама събула обущата му. Направило й впечатление, че чорапите му били съвсем чисти. Като си починал, нагостила го и човекът си отишъл. На другия ден жената си рекла: „Ще отида да видя Учителя да чуя Неговата беседа." Идва на Изгрева, било неделен ден. Салонът пълен.
към текста >>

Като Го вижда жената изтръпва: „Та това е човекът от моя сън!
Направило й впечатление, че чорапите му били съвсем чисти. Като си починал, нагостила го и човекът си отишъл. На другия ден жената си рекла: „Ще отида да видя Учителя да чуя Неговата беседа." Идва на Изгрева, било неделен ден. Салонът пълен. Влиза Учителят. Като Го вижда жената изтръпва: „Та това е човекът от моя сън! Дали ще ме забележи сред толкова хора? Но в този момент Учителят се обърнал право към нея и я погледнал. От този поглед жената разбрала, че Той я познал. Опознаването е взаимно. Първо Учителят търси своя ученик и второ ученикът отива при Учителят си и започва да учи, проучава Словото Му след което го изпълнява.
към текста >>

25. 96. НЕ ЗАСПИВАЙ ПОД ПЛОДНО ДЪРВО

Заспалият човек се подлага на тези сили и неговият двойник, който се извлича от тялото му във време на съня може да се вплете в дървото и там да остане.
Казва й: „Никога не заспивай под плодно дърво". А сестрата преди това беше спала под ябълка. Учителят праща човек да й каже да дойде при Него и когато тя идва Той й казва горните думи: „Никога да не заспиваш под плодно дърво! " Дървото работи и отхранва своя плод. Тук са преплетени земни и космически сили докато се създаде този плод. Заспалият човек се подлага на тези сили и неговият двойник, който се извлича от тялото му във време на съня може да се вплете в дървото и там да остане. Такъв бе и този случай с Весела.
към текста >>

26. 128. МИР ВАМ

Отваря очи, затваря ги, значи не е сън.
Казваше се Бандерски. Свикнал да заповядва, свикнал да командва Пътува привечер с двама войника на коне по границата. Пътеката стръмна, възлизат високо на около 1200 метра, като стигат върха спират да си починат. Войниците отвеждат конете настрана, а той се заслонява до едни големи камъни да си почине. След малко вижда един бял кълбест облак се спира над него. Отваря очи, затваря ги, значи не е сън. Облакът продължава да се спуска, а сред облака човек със светли дрехи. Голяма светлина се излъчва от него. В ръката му скиптър, на главата корона. Човекът казва: „Мир вам! " Облакът спира пред брата на земята.
към текста >>

27. СЪДЪРЖАНИЕ ТОМ III

Сънят, който се сбъдна - 270 ОКОВАНИЯТ АНГЕЛ Част трета - Окованият ангел на Изгрева 62.
Предатели и предателства - 264 57. Прозорец към Витоша - 265 58. Звездоброец - 266 59. Посрещачът на освободения затворник - 267 60. Съдбата на затворника - 268 61. Сънят, който се сбъдна - 270 ОКОВАНИЯТ АНГЕЛ Част трета - Окованият ангел на Изгрева 62. Мисли за ученика от окованият ангел - 271 63. Истината за ангела прикован в плътта - 283 64. Истинската работа - 285 65. Живот за Цялото - 286 66. Радостта - 288 67.
към текста >>

28. 06. КОЙ Е БРАТ ПЕНЮ КИРОВ?

Като се връщат в София двамата, брат Георги Куртев сънува, че идва брат Пеню Киров, носи един хляб и му казва: „Георге, досега този хляб аз го раздавах.
Аз съм впрегнат в каруца, в която всички сте се качили, тази каруца тегля към върха и трябва да гледам къде стъпвам, за да стъпвам на здраво място. А някой от вас като е слязъл от каруцата, наместо да ми помогне, то застава зад нея и дърпа каруцата назад. Но аз ще нося товара, защото от Бога ми е поставен." Когато брат Пеню Киров заболя през 1918 г. извиква брат Георги Куртев и брат Боян Боев, които бяха мобилизирани в Скопие, за да се видят. Брат Пеню беше вече на легло. Като се връщат в София двамата, брат Георги Куртев сънува, че идва брат Пеню Киров, носи един хляб и му казва: „Георге, досега този хляб аз го раздавах. От сега нататък ти ще го раздаваш." Наскоро след това получили съобщение, че Пеню се поминал и не след дълго се случи така, че сънят се сбъдна и брат Георги Куртев пое неговата работа. Ние сме свързани от памтивека."Идваме един след друг на земята и така един след друг си заминаваме като онзи, който е раздавал хляба на гладните го предава на следващия след него, той да го раздава. Ето това е откровението на хляба Господен и за Словото Господне.
към текста >>

От сега нататък ти ще го раздаваш." Наскоро след това получили съобщение, че Пеню се поминал и не след дълго се случи така, че сънят се сбъдна и брат Георги Куртев пое неговата работа.
А някой от вас като е слязъл от каруцата, наместо да ми помогне, то застава зад нея и дърпа каруцата назад. Но аз ще нося товара, защото от Бога ми е поставен." Когато брат Пеню Киров заболя през 1918 г. извиква брат Георги Куртев и брат Боян Боев, които бяха мобилизирани в Скопие, за да се видят. Брат Пеню беше вече на легло. Като се връщат в София двамата, брат Георги Куртев сънува, че идва брат Пеню Киров, носи един хляб и му казва: „Георге, досега този хляб аз го раздавах. От сега нататък ти ще го раздаваш." Наскоро след това получили съобщение, че Пеню се поминал и не след дълго се случи така, че сънят се сбъдна и брат Георги Куртев пое неговата работа. Ние сме свързани от памтивека."Идваме един след друг на земята и така един след друг си заминаваме като онзи, който е раздавал хляба на гладните го предава на следващия след него, той да го раздава. Ето това е откровението на хляба Господен и за Словото Господне.
към текста >>

29. 08. ТОДОР СТОИМЕНОВ (17.05.1872, гр. Пазарджик - 22.Х. 1952,София)

Една вечер Тодорчо сънува сън как го нападнали глутница вълци и щяли да го разкъсат, но се озърнал и видял, че стои до едно дърво.
при рождения си баща. Там престоява в пълно съзерцание и мълчание и след това изнася сказка в читалището пред гражданството в Нови Пазар. Тодорчо разказваше един случай как в началото на века той е бил първият от учениците на Учителя срещу когото е насочена първата атака от църквата срещу дейността на Учителя. Тогава Учителят им давал задачи да четат и размишляват върху различни стихове от Евангелието. Събирали се на групи, четяли, разсъждавали и разменяли мисли на глас. Една вечер Тодорчо сънува сън как го нападнали глутница вълци и щяли да го разкъсат, но се озърнал и видял, че стои до едно дърво. Бързо се хванал за клоните му, покачил се на него и така се отървал от вълците, за да не го разкъсат. Сънят бил до тук. А на следващия ден излиза от печат една книжка от един владика насочено срещу неговото име, че бил проводник на евангелизма у нас и по този начин се отклонява народа от православната църква. А след него други дойдоха и те носеха амвона на хулите на църквата и обществото срещу Учителя. Тодор Стоименов беше привърженик на законността при всяка една власт.
към текста >>

Сънят бил до тук.
Тодорчо разказваше един случай как в началото на века той е бил първият от учениците на Учителя срещу когото е насочена първата атака от църквата срещу дейността на Учителя. Тогава Учителят им давал задачи да четат и размишляват върху различни стихове от Евангелието. Събирали се на групи, четяли, разсъждавали и разменяли мисли на глас. Една вечер Тодорчо сънува сън как го нападнали глутница вълци и щяли да го разкъсат, но се озърнал и видял, че стои до едно дърво. Бързо се хванал за клоните му, покачил се на него и така се отървал от вълците, за да не го разкъсат. Сънят бил до тук. А на следващия ден излиза от печат една книжка от един владика насочено срещу неговото име, че бил проводник на евангелизма у нас и по този начин се отклонява народа от православната църква. А след него други дойдоха и те носеха амвона на хулите на църквата и обществото срещу Учителя. Тодор Стоименов беше привърженик на законността при всяка една власт. Беше онзи, който искаше да се направи устав на Бялото Братство, който устав бе направен, но за наше щастие или нещастие не се одобри от властта. И добре стана така, защото щяхме да попаднем в клопката на организацията и всяка една власт можеше спокойно чрез нейни хора да управлява всяка една организация.
към текста >>

30. 69. ГЕОРГИ РАДЕВ

" Много му тежеше, че трябва да си губи времето в прекарване на сън.
По едно време чух гласът на Жорж: „Вземи я! " Но аз не я взех. После Верка Куртева ми я даде и вече 30 години тя виси на моята стена. Бяхме първи приятели и с него живеехме в една барака години наред. Спомням си, той изневиделица попита веднъж Учителя: „Учителю, кога ще дойде време, че да не спим? " Много му тежеше, че трябва да си губи времето в прекарване на сън. Смяташе, че човек трябва да използва денонощно времето си за духовна работа. Това бяха наши залитания тогава на младостта ни, както и това какво представлява съня. Вече знаем от Учителя какво представлява съня и че той е необходим на човека и че без него човек не може да живее на земята. Сънят, това е физическа-астрална-етерна сфера, в която пребивава двойника на човека и в този и в друг свят той се обучава, обменя енергиите си и се зарежда с нов потенциал. Но тогава Учителят му отговаря така: „Ти благодари, че е сънят!
към текста >>

Това бяха наши залитания тогава на младостта ни, както и това какво представлява съня.
После Верка Куртева ми я даде и вече 30 години тя виси на моята стена. Бяхме първи приятели и с него живеехме в една барака години наред. Спомням си, той изневиделица попита веднъж Учителя: „Учителю, кога ще дойде време, че да не спим? " Много му тежеше, че трябва да си губи времето в прекарване на сън. Смяташе, че човек трябва да използва денонощно времето си за духовна работа. Това бяха наши залитания тогава на младостта ни, както и това какво представлява съня. Вече знаем от Учителя какво представлява съня и че той е необходим на човека и че без него човек не може да живее на земята. Сънят, това е физическа-астрална-етерна сфера, в която пребивава двойника на човека и в този и в друг свят той се обучава, обменя енергиите си и се зарежда с нов потенциал. Но тогава Учителят му отговаря така: „Ти благодари, че е сънят! " По точен отговор едва ли има. А какво се крие в това изречение можете да разберете когато прочетете всичко, което е казал Учителя за съня.
към текста >>

Вече знаем от Учителя какво представлява съня и че той е необходим на човека и че без него човек не може да живее на земята.
Бяхме първи приятели и с него живеехме в една барака години наред. Спомням си, той изневиделица попита веднъж Учителя: „Учителю, кога ще дойде време, че да не спим? " Много му тежеше, че трябва да си губи времето в прекарване на сън. Смяташе, че човек трябва да използва денонощно времето си за духовна работа. Това бяха наши залитания тогава на младостта ни, както и това какво представлява съня. Вече знаем от Учителя какво представлява съня и че той е необходим на човека и че без него човек не може да живее на земята. Сънят, това е физическа-астрална-етерна сфера, в която пребивава двойника на човека и в този и в друг свят той се обучава, обменя енергиите си и се зарежда с нов потенциал. Но тогава Учителят му отговаря така: „Ти благодари, че е сънят! " По точен отговор едва ли има. А какво се крие в това изречение можете да разберете когато прочетете всичко, което е казал Учителя за съня. И накрая ще завърша с една характеристика, която направи Учителят за Георги Радев: „Георги Радев има душа на девойка и дух на войн!
към текста >>

Сънят, това е физическа-астрална-етерна сфера, в която пребивава двойника на човека и в този и в друг свят той се обучава, обменя енергиите си и се зарежда с нов потенциал.
Спомням си, той изневиделица попита веднъж Учителя: „Учителю, кога ще дойде време, че да не спим? " Много му тежеше, че трябва да си губи времето в прекарване на сън. Смяташе, че човек трябва да използва денонощно времето си за духовна работа. Това бяха наши залитания тогава на младостта ни, както и това какво представлява съня. Вече знаем от Учителя какво представлява съня и че той е необходим на човека и че без него човек не може да живее на земята. Сънят, това е физическа-астрална-етерна сфера, в която пребивава двойника на човека и в този и в друг свят той се обучава, обменя енергиите си и се зарежда с нов потенциал. Но тогава Учителят му отговаря така: „Ти благодари, че е сънят! " По точен отговор едва ли има. А какво се крие в това изречение можете да разберете когато прочетете всичко, което е казал Учителя за съня. И накрая ще завърша с една характеристика, която направи Учителят за Георги Радев: „Георги Радев има душа на девойка и дух на войн! " След заминаването му приятелите написаха похвални слова за него в „Житно зърно" брой 7-8 1940 г.
към текста >>

Но тогава Учителят му отговаря така: „Ти благодари, че е сънят!
" Много му тежеше, че трябва да си губи времето в прекарване на сън. Смяташе, че човек трябва да използва денонощно времето си за духовна работа. Това бяха наши залитания тогава на младостта ни, както и това какво представлява съня. Вече знаем от Учителя какво представлява съня и че той е необходим на човека и че без него човек не може да живее на земята. Сънят, това е физическа-астрална-етерна сфера, в която пребивава двойника на човека и в този и в друг свят той се обучава, обменя енергиите си и се зарежда с нов потенциал. Но тогава Учителят му отговаря така: „Ти благодари, че е сънят! " По точен отговор едва ли има. А какво се крие в това изречение можете да разберете когато прочетете всичко, което е казал Учителя за съня. И накрая ще завърша с една характеристика, която направи Учителят за Георги Радев: „Георги Радев има душа на девойка и дух на войн! " След заминаването му приятелите написаха похвални слова за него в „Житно зърно" брой 7-8 1940 г. При друг случай ще ви разкажа още нещо и ще видите колко е верно изказването на Учителя за него, че има душа на девойка и Дух на войн.
към текста >>

А какво се крие в това изречение можете да разберете когато прочетете всичко, което е казал Учителя за съня.
Това бяха наши залитания тогава на младостта ни, както и това какво представлява съня. Вече знаем от Учителя какво представлява съня и че той е необходим на човека и че без него човек не може да живее на земята. Сънят, това е физическа-астрална-етерна сфера, в която пребивава двойника на човека и в този и в друг свят той се обучава, обменя енергиите си и се зарежда с нов потенциал. Но тогава Учителят му отговаря така: „Ти благодари, че е сънят! " По точен отговор едва ли има. А какво се крие в това изречение можете да разберете когато прочетете всичко, което е казал Учителя за съня. И накрая ще завърша с една характеристика, която направи Учителят за Георги Радев: „Георги Радев има душа на девойка и дух на войн! " След заминаването му приятелите написаха похвални слова за него в „Житно зърно" брой 7-8 1940 г. При друг случай ще ви разкажа още нещо и ще видите колко е верно изказването на Учителя за него, че има душа на девойка и Дух на войн.
към текста >>

31. 8. НЕЗНАЙНИЯТ ВРЪХ

Тъй че братята и сестрите се топлеха на огньовете, но при последния ден от безсъние и преумора аз съм залитнал и съм паднал в огъня.
А до него пътеки няма. Излиза се направо по тревистият склон. Горе има скали, които излизат над поляната, тук обикновено отсядахме и Учителят е държал няколко хубави беседи на „Незнайният връх". Имам следната опитност с „Незнайният връх". Тази година, когато беше много лошо и 5-6 дни валяха дъждове, аз се грижех главно за огньовете и поддържах огньовете на трите групи. Тъй че братята и сестрите се топлеха на огньовете, но при последния ден от безсъние и преумора аз съм залитнал и съм паднал в огъня. При падането някой от братята ме хванаха и направо ме измъкнаха от огъня. Тогава оставих за малко грижата за огньовете на другите братя, а аз излезнах на „Незнайния връх" сутринта и то след като се върнахме от Мусала. Вървя в мъгли, вали ме дъждец и като излезнах на самия връх до скалите около, които има ниски клекове, легнах между клековете и веднага съм заспал. От преумора и недоспиване от 3-4 нощи аз бях изтощен. А иначе аз издържах на безсъние.
към текста >>

А иначе аз издържах на безсъние.
Тъй че братята и сестрите се топлеха на огньовете, но при последния ден от безсъние и преумора аз съм залитнал и съм паднал в огъня. При падането някой от братята ме хванаха и направо ме измъкнаха от огъня. Тогава оставих за малко грижата за огньовете на другите братя, а аз излезнах на „Незнайния връх" сутринта и то след като се върнахме от Мусала. Вървя в мъгли, вали ме дъждец и като излезнах на самия връх до скалите около, които има ниски клекове, легнах между клековете и веднага съм заспал. От преумора и недоспиване от 3-4 нощи аз бях изтощен. А иначе аз издържах на безсъние. Така съм заспал, че минава час, два, три и когато се събуждам, събуждам се от една много приятна топлинка. Отварям очите си и над мене слънце. Облаците са се отдръпнали наоколо. А там където аз лежа и където спях, там един сноп лъчи огрява скалата и я затопля. Прекарах така 2-3 часа в сън между мъглите.
към текста >>

Прекарах така 2-3 часа в сън между мъглите.
А иначе аз издържах на безсъние. Така съм заспал, че минава час, два, три и когато се събуждам, събуждам се от една много приятна топлинка. Отварям очите си и над мене слънце. Облаците са се отдръпнали наоколо. А там където аз лежа и където спях, там един сноп лъчи огрява скалата и я затопля. Прекарах така 2-3 часа в сън между мъглите. Така „Незнайният връх" ми даде едно уверение, че е разположен към нас. Учителят го посочи като един духовен център. Там има хубаво присъствие. Има напрегнали същества, които живеят в етерни тела, а не в нашите органически тела, физически тела. С тях човек може да влезе в общение.
към текста >>

32. 37. ПЪТЕКАТА СЪС 122 СТЪПАЛА

". „Това е стълбата на Якова, която той видя на сън, по която ангелите Божии възлизаха и слизаха по нея.
След като няколко братя работихме 10 дни и пътеката бе готова, цялото Братство се източи по тази пътека до върха. Когато Учителят за първи път излезна по тази пътека, Той се усмихна и насърчително каза на братята: „Хубаво направихте пътеката! " Посочи също още няколко места, където трябваше да се подобрят стъпалата още малко, което ние сторихме веднага. Тази пътека стана любима пътека при излизането към „Езерото на Чистотата" и оттам към „Върха на Съзерцанието". Попитахме Учителя: „Какво означават тези 122 стъпала? ". „Това е стълбата на Якова, която той видя на сън, по която ангелите Божии възлизаха и слизаха по нея. Господ стоеше отгоре върху стълбата и рече: „Аз съм Господ Бог на отца ти Аврама и Бог на Исака, земята на която лежиш ще ти я дам и на потомството ти." Битие, гл. 28 (ст. 12-17) Днес е същото. Това е същата стълба и тези стъпала са същите. Затова днес Бог казва: „Ще я предам тази земя, тук на която се играе Паневритмия на Бялото Братство.
към текста >>

33. 56 . КОНЦЕРТИ НА РИЛА

Завършваха с Господна молитва, след което се прибирахме в палатките за почивка и сън.
При Паневритмията състава на музикантите се увеличаваше. Тук взимаха участие и други като Цанка Екимова, Петър Манев, Симеон Симеонов, Ангел Вълков, Петър Камбуров и още много други. Ако погледнете днес снимките при нашите Паневритмии на езерата ще откриете, че музикантите са винаги били между 10 и 15 човека. А това не е малко. Лагерните огньове започваха с песни и с литературна програма, която се ръководеше от Симеон Симеонов. Завършваха с Господна молитва, след което се прибирахме в палатките за почивка и сън. Сутринта в 4.00 ставахме. Очакваше ни новия ден. Братският живот продължаваше.
към текста >>

34. 16. КУФАРЪТ СЪС СКЪПОЦЕННОСТИТЕ

А това се дължеше на това, че веднъж Мария сподели един сън с Учителя, че е сънувала Георги Радев, който си беше заминал.
Но всички повярваха за този куфар със скъпоценности. Това разпали фантазията на мнозина и изведнъж излезе наяве алчността на мнозина от Изгрева към скъпоценности и богатства. Като мой обвинител застана и Милка Периклиева. Имаше един момент, когато тя идваше у нас и контактуваше с нас. Бяхме добри приятели. А това се дължеше на това, че веднъж Мария сподели един сън с Учителя, че е сънувала Георги Радев, който си беше заминал. Тогава Учителят добавил: „Да, той сега има още работа. Работи в Милка Периклиева". И понеже аз бях пръв приятел с Георги Радев, ето защо той доведе Милка в домът ни. Ние я приехме радушно, защото знаехме кой е в нея от Учителя. Но дойде един момент, когато тя престана да идва у нас, вероятно Георги Радев бе напуснал тялото й.
към текста >>

35. 30. ХИРУРГЪТ, КОЙТО МЕ ОПЕРИРА

Преди да ме оперират имах сън и видях, че ме поставят на операционната маса и няколко човека с маски над мене ме оперираха.
Държаха ме в болницата колкото може по възможност повече. Не мога да се оплача от лекарите. Там при тях беше слезнал ангелът Господен. От къде зная ли? Слушайте внимателно. Преди да ме оперират имах сън и видях, че ме поставят на операционната маса и няколко човека с маски над мене ме оперираха. Като свърши операцията махнаха маските си и видях изморените и изпотените им лица. Едно от тези лица беше лицето на Учителя. Това нещо си припомних след като оживях и прескочих през смъртта. Ето, това е опитност изживяна, проверена и изпитана вече дори 15 години след излизането ми от затвора. Мария Тодорова издейства от управата на затвора един път в седмицата да ми носи храна.
към текста >>

Сънят за мен бе истински.
Мария се усмихваше и им отговаря, че човек днеска яде едно, а утре друго. Остана загадката кой беше дал кръв за мен. Кой беше този незнаен добродетел, с чиято кръв аз бях спасен. Та във вените ми има днес и чужда кръв, кръвта на моят спасител. А в мен и пред мен е образа на онзи хирург, който ме спаси. Сънят за мен бе истински. Учителят и този път ме спаси.
към текста >>

36. 59. ПОСРЕЩАЧЪТ НА ОСВОБОДЕНИЯ ЗАТВОРНИК

Мария Тодорова го беше сънувала как съветската делегация пристига с бели коне в облаците.
59. ПОСРЕЩАЧЪТ НА ОСВОБОДЕНИЯ ЗАТВОРНИК През 1962 г. беше дошъл на официално правителствено посещение Никита Хрушчов - той беше партиен и държавен ръководител на Съветската държава и на Комунистическата империя. През онази година се започна едно политическо разведряване и той искаше да покаже на западните държави, че ще води друга политика. Мария Тодорова го беше сънувала как съветската делегация пристига с бели коне в облаците. Хрушчов си отиде и остави една заповед, според която всички политически затворници трябваше да се освободят. Бяха поставили условия кои да бъдат освободени. Затворниците също научиха новината, но не бяхме сигурни. Аз работех в София с моята бригада, правехме тротоара на милицията и на нейния културен дом, който в последствие стана Сатиричен театър. Мария идваше на посещение пред затвора.
към текста >>

37. 61. СЪНЯТ, КОЙТО СЕ СБЪДНА

61. СЪНЯТ, КОЙТО СЕ СБЪДНА По времето на Учителя сънувам сън.
61. СЪНЯТ, КОЙТО СЕ СБЪДНА По времето на Учителя сънувам сън. Вървя си по пътя и ме нападат разбойници, пленяват ме, оковават ме във вериги и ме хвърлят в каторга. Не разбирам защо става така. Но сънят е от жив по-жив. По едно време идват италианци, нападат разбойниците и ме освобождават. Събуждат ме, а сънят е от жив по жив и го виждам пред себе си, че е още жив и че живее в мене.
към текста >>

Но сънят е от жив по-жив.
61. СЪНЯТ, КОЙТО СЕ СБЪДНА По времето на Учителя сънувам сън. Вървя си по пътя и ме нападат разбойници, пленяват ме, оковават ме във вериги и ме хвърлят в каторга. Не разбирам защо става така. Но сънят е от жив по-жив. По едно време идват италианци, нападат разбойниците и ме освобождават. Събуждат ме, а сънят е от жив по жив и го виждам пред себе си, че е още жив и че живее в мене. Отивам на Изгрева. Приближавам се до Учителя и мълча не смея да споделя с Него. Неудобно ми е и ме е срам да Го безпокоя за един сън, макар че е жив и че е още в мене.
към текста >>

Събуждат ме, а сънят е от жив по жив и го виждам пред себе си, че е още жив и че живее в мене.
61. СЪНЯТ, КОЙТО СЕ СБЪДНА По времето на Учителя сънувам сън. Вървя си по пътя и ме нападат разбойници, пленяват ме, оковават ме във вериги и ме хвърлят в каторга. Не разбирам защо става така. Но сънят е от жив по-жив. По едно време идват италианци, нападат разбойниците и ме освобождават. Събуждат ме, а сънят е от жив по жив и го виждам пред себе си, че е още жив и че живее в мене. Отивам на Изгрева. Приближавам се до Учителя и мълча не смея да споделя с Него. Неудобно ми е и ме е срам да Го безпокоя за един сън, макар че е жив и че е още в мене. Той ме изгледа и каза: „Да си помниш сънят и да почиташ освободителите си! " Запомних го.
към текста >>

Неудобно ми е и ме е срам да Го безпокоя за един сън, макар че е жив и че е още в мене.
Но сънят е от жив по-жив. По едно време идват италианци, нападат разбойниците и ме освобождават. Събуждат ме, а сънят е от жив по жив и го виждам пред себе си, че е още жив и че живее в мене. Отивам на Изгрева. Приближавам се до Учителя и мълча не смея да споделя с Него. Неудобно ми е и ме е срам да Го безпокоя за един сън, макар че е жив и че е още в мене. Той ме изгледа и каза: „Да си помниш сънят и да почиташ освободителите си! " Запомних го. Но го разбрах, когато излезнах от затвора. Бях пленен, окован във вериги. Но дойдоха италианците и ме освободиха.
към текста >>

Той ме изгледа и каза: „Да си помниш сънят и да почиташ освободителите си!
По едно време идват италианци, нападат разбойниците и ме освобождават. Събуждат ме, а сънят е от жив по жив и го виждам пред себе си, че е още жив и че живее в мене. Отивам на Изгрева. Приближавам се до Учителя и мълча не смея да споделя с Него. Неудобно ми е и ме е срам да Го безпокоя за един сън, макар че е жив и че е още в мене. Той ме изгледа и каза: „Да си помниш сънят и да почиташ освободителите си! " Запомних го. Но го разбрах, когато излезнах от затвора. Бях пленен, окован във вериги. Но дойдоха италианците и ме освободиха. А това беше моят занаят - мозайкаджиството.
към текста >>

38. ОКОВАНИЯТ АНГЕЛ ГОВОРИ Част трета 62. МИСЛИ ЗА УЧЕНИКА ОТ ОКОВАНИЯ АНГЕЛ

Сънувам сън.
Днес на преден план изпъква въпроса за колектива, а не за индивида. Ние работим за колектива - за Братството. Защо трябва да ни гонят комунистите? Книжните доктрини са временни. Животът пак ще се наложи със своите закони и водите пак ще потекат в своите естествени корита. 3. Сънувам сън. Когато ме осъдиха сънувам, че отивам в планината, падна ми часовника и се строши. Стрелките изхвръкнаха, спря времето за мене. Сега сънувах, че имам нов часовник - малък, златен и върви добре. Попитах за часа, за да го наглася. Една жена, която се казваше Анастасия - Възкресение, ми даде време: 6 часа без пет минути.
към текста >>

Когато ме осъдиха сънувам, че отивам в планината, падна ми часовника и се строши.
Ние работим за колектива - за Братството. Защо трябва да ни гонят комунистите? Книжните доктрини са временни. Животът пак ще се наложи със своите закони и водите пак ще потекат в своите естествени корита. 3. Сънувам сън. Когато ме осъдиха сънувам, че отивам в планината, падна ми часовника и се строши. Стрелките изхвръкнаха, спря времето за мене. Сега сънувах, че имам нов часовник - малък, златен и върви добре. Попитах за часа, за да го наглася. Една жена, която се казваше Анастасия - Възкресение, ми даде време: 6 часа без пет минути. Ние принадлежим на Великия живот и няма от какво да се боим.
към текста >>

Сега сънувах, че имам нов часовник - малък, златен и върви добре.
Книжните доктрини са временни. Животът пак ще се наложи със своите закони и водите пак ще потекат в своите естествени корита. 3. Сънувам сън. Когато ме осъдиха сънувам, че отивам в планината, падна ми часовника и се строши. Стрелките изхвръкнаха, спря времето за мене. Сега сънувах, че имам нов часовник - малък, златен и върви добре. Попитах за часа, за да го наглася. Една жена, която се казваше Анастасия - Възкресение, ми даде време: 6 часа без пет минути. Ние принадлежим на Великия живот и няма от какво да се боим. Ние търсим Божественото през всички времена и днес, и утре. 4. Като ученици на Божествената Школа ние сме пратени тук на работа.
към текста >>

Сънувам сън.
Затова гонят Братството. Тогава по-добре е, че ни гонят. Те не търпят начин на живот, мисъл, деятелност, която да не са под техен контрол. На всичко те искат да турят своят печат. Оправдават се думите на Писанието: „Които приеха печата на звяра на челото и на ръката си". 76. Сънувам сън. Събрани сме в Салона, очакваме Учителя. Учителят дойде, всички се струпват около Него да Му целуват ръка. Като ме видя Учителят пререди няколко души пред мен и ми подаде ръка. Хванах я с двете си ръце и я целунах. Като се ръкува с всички, Учителят дойде при мен, един миг ме погледна, после ме прегърна и целуна.
към текста >>

Сънувам сън.
Като ме видя Учителят пререди няколко души пред мен и ми подаде ръка. Хванах я с двете си ръце и я целунах. Като се ръкува с всички, Учителят дойде при мен, един миг ме погледна, после ме прегърна и целуна. (25. VII. 1960 г.) 77. Сънувам сън. Плаж край морето, по пясъка и скалите много хора, ние наблюдаваме от далеч. Две вълни се надигнаха от морето, най-напред минаха където бяхме ние, но не ни засегнаха. Ние извикахме да предупредим хората, но не ни чуха. Първата вълна достигна плажа и помете всички хора. Втората вълна още по-голяма достигна, омете и разбърка всичко.
към текста >>

Сънувам сън.
Ние извикахме да предупредим хората, но не ни чуха. Първата вълна достигна плажа и помете всички хора. Втората вълна още по-голяма достигна, омете и разбърка всичко. Телата на хората се премятаха, водната стихия ги въртеше, всички се издавиха и никой не можа да се спаси (VII. 1960 г.) 78. Сънувам сън. Силен вятър влачи черни пушеци. Градът гори. Хората бягат. Вятърът гони огъня от къща на къща. Целият град ще изгори.
към текста >>

Тези три сънища се сбъднаха.
Хората бягат. Вятърът гони огъня от къща на къща. Целият град ще изгори. Аз с няколко души се хвърлих да пресечем пътя на огъня. Почнахме да сечем греди, да събаряме къщи, за да пресечем пътя на огъня. Тези три сънища се сбъднаха. Първата вълна посегна на братските имоти през 1947 г., втората вълна доведе процеса 1957/58 г., плениха и претопиха беседите на Учителя. Дойде време огънят се прехвърли на Изгрева, 1972 г. и помете целият Изгрев. Днес Изгревът го няма от времето на Школата. Ето ви пример как Невидимият свят е Господар на видимия свят.
към текста >>

39. СЪДЪРЖАНИЕ

Спите ли...сънувате ли?
България 19. Бялата смърт 20. Последната кибритена клечка (Игнат) 21. Двете свещи за дядо Благо (Брат Стоян Русев) Част 2. В НЕГОВАТА АУРА 22. Спите ли...сънувате ли? 23. Пратеници от ангелските светове - 19 ноември 1943 г. 24. Далечни гости 25. Планът на небето е такъв 26. Кой е автора? 27. Бележити прераждания 28.
към текста >>

Съновидение преди разкола на Изгрева 75.
Кой как посрещна книгата “Учителят” 70. Михаил Иванов 71. Бертоли 72. Тодор Стоименов 73. Списание “Всемирна летопис” 74. Съновидение преди разкола на Изгрева 75. Разривът 76. Недоразумения 77. Служителите на двете ложи 78. Спасяването на евреите 79. Борби и изпитания 80.
към текста >>

40. І.2.ПОСЛЕДНАТА ПАНЕВРИТМИЯ С УЧИТЕЛЯ, НА ВРЪХ МУСАЛА - 22.VII.1940 ГОДИНА

А те се прекъсват само от натежалите клепки и нуждата от сън.
Сухите клекови клони искрят в буйни пламъци и рисуват причудливи фигури на всички, които търсят нежната топлина в прохладната нощ. Летят искри. Играят светли отблясъци, носи се аромата на дим от клекова смола и така се редуват светлосенките, чак до утринните зари. Позаспалите се пробуждат, а тяхното място до огъня се заема от будуващите. Разговорите са тихи. А те се прекъсват само от натежалите клепки и нуждата от сън. През летните дни зората настъпва твърде рано. Но тук утрото позакъснява. Виждаме как съседните била са обагрени от първите слънчеви лъчи, а при нас все още е нощен хлад и продължаваме да се огряваме на тлеещата жар на топлото огнище. Двамата с Борис Николов побързахме да се подготвим за слизане до Царска Бистрица. Ще посрещаме УЧИТЕЛЯ, брат Боев и Неделчо!
към текста >>

" Неделчо в просъницата си пак отговори: „Спрял е, защото не сте Го навили"!
Подобно на неверния Тома от Христовите дни, вгледах се в стаята за нечие посещение, обаче нямаше никой. Всички спяха, а разговорът продължаваше не повече от 15-20 минути, след което само вдигнатата ръка за поздрав бе неоспоримо доказателство, че „срещата" е приключена. УЧИТЕЛЯТ след това посегна към одеалото и се загърна за почивка. Незабравима и паметна сцена на общуване на УЧИТЕЛЯ с незрими за нас същества! Не след дълго, приблизително към 2 часа, фенерчето пак светна и към Неделчо бе поставен пак въпроса за часа: „Моят е все 12 часа! " Неделчо в просъницата си пак отговори: „Спрял е, защото не сте Го навили"! УЧИТЕЛЯТ повече не отговори, загледа се през прозореца и полегна наново на кревата. Към 3 часа светлината на Неговото фенерче наново заигра из стаята, освети поотделно приятелите, които вече се бяха пробудили и тихо им продума: „Ще бъдем ли готови подир малко? А ти, Неделчо, пробуди приятелите в другите стаи и кажи им, че към 3.30 часа тръгваме за върха! " Пъргаво, безшумно, без ненужен брътвеж, приятелите напускаха хижата и мълчаливи заизкачваха пътеката към върха. Мистично, нощно шествие от играещите светлини на електрическите фенерчета наподобяваше по-скоро видение, отколкото реалност.
към текста >>

На зазоряване групите преминаваха през поточето от последното езеро, наречено „Окото", поизплакваха си още просънените очи и поемаха последните стръмни серпантини към върха.
Напред с УЧИТЕЛЯ бе Неделчо. Той носеше и Неговата раница, грижливо подготвена още от София от Савка Керемидчиева - стенографката на Изгрева. По средата на проточилата се верига бе нейде Борис Николов и брат Боев, а най-подире останах аз, да придружавам тези, които се движеха по-бавно. От край време, при общи екскурзии, винаги си разделяхме задачата за съпровода на приятелите. Това бе едно от поръченията на УЧИТЕЛЯ! На зазоряване групите преминаваха през поточето от последното езеро, наречено „Окото", поизплакваха си още просънените очи и поемаха последните стръмни серпантини към върха. Утрото завари почти всички готови да посрещнат първия слънчев лъч, който трябваше да се появи на съвършено ясния хоризонт. Красотата на зазоряването е мистична, а присъствието на УЧИТЕЛЯ на върха е Божествено явление. Лумна първият слънчев лъч. Запя се в полуглас песента „Духът Божий", произнесе се „Добрата молитва", прозвуча и песента „фир-фюр-фен" и наново всички произнесоха молитвата „Пътят на Живота", след която като хармоничен акорд бе подет мотива „АУМ" - заредуваха се и други свещени формули, произнесени за първи път от УЧИТЕЛЯ, след което чухме кратко слово. Слънцето бе изкачило небосвода, когато заиграхме първите шест упражнения.
към текста >>

41. І.11. ВИЕ УЧИТЕЛИТЕ...

Книжката е поета от близкостоящата учителка и тя прочита: „Един от новите методи за възпитанието на децата е да ги възпитавате на сън.
Той се спря на последната беседа със заглавие „Новото възпитание" и запита: - Имате ли тази книжка? По настояване на някои от вас, преиздадохме отдавна търсените беседи. Лекцията, на която сега съм се спрял засяга важния проблем на възпитанието - тема, на която вие сте посветили живота си. Новият човек, новото учение изискват и нови методи за възпитание. Кой от вас ще прочете няколко реда от страница 76? Книжката е поета от близкостоящата учителка и тя прочита: „Един от новите методи за възпитанието на децата е да ги възпитавате на сън. Направете опит да извикате при себе си учениците си, когато спят. Ако в сънно състояние те могат да се свържат със своя учител, от тях може да се очаква нещо добро." - Спрете до тук! - продума УЧИТЕЛЯТ. - Ще споделя с вас срещата, която имах на Рила с училищен инспектор от Дупница. УЧИТЕЛЯТ продължи: - Същият бе на екскурзия с група учители от местната гимназия.
към текста >>

Ако в сънно състояние те могат да се свържат със своя учител, от тях може да се очаква нещо добро." - Спрете до тук!
Лекцията, на която сега съм се спрял засяга важния проблем на възпитанието - тема, на която вие сте посветили живота си. Новият човек, новото учение изискват и нови методи за възпитание. Кой от вас ще прочете няколко реда от страница 76? Книжката е поета от близкостоящата учителка и тя прочита: „Един от новите методи за възпитанието на децата е да ги възпитавате на сън. Направете опит да извикате при себе си учениците си, когато спят. Ако в сънно състояние те могат да се свържат със своя учител, от тях може да се очаква нещо добро." - Спрете до тук! - продума УЧИТЕЛЯТ. - Ще споделя с вас срещата, която имах на Рила с училищен инспектор от Дупница. УЧИТЕЛЯТ продължи: - Същият бе на екскурзия с група учители от местната гимназия. Изрази доволството си от външния ред на лагера и от начина на летуване. Но по един въпрос остана на особено мнение.
към текста >>

42. І.19. БЯЛАТА СМЪРТ

Те познават приятните пристъпи на присъняването, с което жестоко се борят.
19. БЯЛАТА СМЪРТ За бялата смърт говорят планинарите, обитателите на високите и оснежени планини. За нея могат да разказват сибирняците, ескимосите. Те познават приятните пристъпи на присъняването, с което жестоко се борят. Ако не прокудят дрямката, краката се подкосяват, усещането за студеното дихание на смразяващата буря се припътява. Тогава неусетно човек заспива, за да не се пробуди. Биолозите и медиците знаят нещо повече. Замразяването на организма може да не бъде фатално за живота. Навреме дадената помощ може да възвърне живота.
към текста >>

По сетне умората и отнетата топлина породили приятния сън, след който заспали непробудно.
Замразяването на организма може да не бъде фатално за живота. Навреме дадената помощ може да възвърне живота. Внимателното и методично размразяване е в състояние при по-леките случаи да дари нови дни. Такива бяха оскъдните ни познания за бялата смърт, когато ни съобщиха за двете загинали девойки през един твърде студен зимен ден, над село Драгалевци. Леко облечени, безгрижни и весели, поели пътя към Алеко. По сетне умората и отнетата топлина породили приятния сън, след който заспали непробудно. Това споделяше с УЧИТЕЛЯ един от нашите приятели - лекар и член на спасителната колегия при хижа Алеко. В неговият разказ не бяха пропуснати онези моменти от спасителната помощ, проведена от лекарския колектив. - А Вие, какво предприехте - запита УЧИТЕЛЯ - приложихте ли знанието, което имате? - Послужих си с „диханието". Но и то не даде резултат.
към текста >>

Двойникът и тук се отделя от тялото, както при всеки обикновен сън.
- Вие не успяхте, но топлата гръд на земята успя! Ако днес отидете и разровите гроба, в който са положени техните тела, ще ги намерите обърнати! Това именно показва чудодейното и животворно затопляне на измръзналото тяло в гроба - продължи УЧИТЕЛЯ. - Бялата смърт е известна със своето по-леко и по-дълбоко замразяване. Фатално за живота е дълбокото замразяване, когато настава разкъсване на тъкани, кръвоносни съдове и прочие... Процесът на бялата смърт не се отличава от дълбокото заспиване. Двойникът и тук се отделя от тялото, както при всеки обикновен сън. Нишките на живота, свързващи двойника с физическото тяло, не се прекъсват. Те се разтягат. Тъкмо затова има възможност живота да се възстанови, т.е. двойника да се върне наново, както това става при всяко събуждане. В такъв случай трябва да се приложи метода на много бавно затопляне на организма, равнозначно на размразяването, което става в гроба.
към текста >>

43. ІІ.В НЕГОВАТА АУРА 22. СПИТЕ ЛИ... СЪНУВАТЕ ЛИ?

СПИТЕ ЛИ... СЪНУВАТЕ ЛИ?
В НЕГОВАТА АУРА Част II 22. СПИТЕ ЛИ... СЪНУВАТЕ ЛИ? В светлината на Словото, редица проблеми и въпроси намериха своето разрешение. Известно е как цели поколения от обикновени и просветени люде са се занимавали със знайното и незнайното, без да могат да дадат правилно определение. Вековете летят, културите една след друга изгряват и залязват, а редица проблеми остават като неразрешени уравнения. Явленията дефилират пред зрящия, а той седи безмълвен, или, ако проговори, речта му показва, че или явлението е неразбрано, или отчасти разбрано, видно от наивното обяснение. Сетивата като че ли недостатъчно проникват в същността на явлението, логичната връзка между причината и последствията е бледа, дори незрима и така се прибягва до по-лесното - явлението да се приеме, или да се отрече.
към текста >>

Вълнуваше ме въпросът - спи ли УЧИТЕЛЯТ... сънува ли?
Той искаше да пребродим световната литература, да се запознаем с творческото изследване на човешкия дух. След това подемаше въпроса и откриваше Истината. В клас, при разговори, из планините, когато имахме допир с Него, винаги живеехме с малките и големи въпроси и очаквахме тяхното изясняване. Такъв бе духът на взаимната ни връзка. Такива бяха основните координати на нашето ученичество. Вълнуваше ме въпросът - спи ли УЧИТЕЛЯТ... сънува ли? Той никога не е споделял сънища, така както ние често ги разказвахме. А в много лекции въпроса за съня, за сънуването, за хигиената на спящия Той внимателно разглеждаше от всички познати и непознати аспекти. Така, към опита на човечеството, описан в народните умотворения, сказания и легенди, към постиженията на древната и съвременна наука, медицина и психиатрия, към констатациите на малки и големи окултисти, УЧИТЕЛЯТ прибави резултата от личните си наблюдения и опити, изнесе закономерности, непознати досега на човечеството. За нас сънят е твърде важно явление. Към него трябва да се отнасяме с вещина и дълбоко съзнание.
към текста >>

Той никога не е споделял сънища, така както ние често ги разказвахме.
След това подемаше въпроса и откриваше Истината. В клас, при разговори, из планините, когато имахме допир с Него, винаги живеехме с малките и големи въпроси и очаквахме тяхното изясняване. Такъв бе духът на взаимната ни връзка. Такива бяха основните координати на нашето ученичество. Вълнуваше ме въпросът - спи ли УЧИТЕЛЯТ... сънува ли? Той никога не е споделял сънища, така както ние често ги разказвахме. А в много лекции въпроса за съня, за сънуването, за хигиената на спящия Той внимателно разглеждаше от всички познати и непознати аспекти. Така, към опита на човечеството, описан в народните умотворения, сказания и легенди, към постиженията на древната и съвременна наука, медицина и психиатрия, към констатациите на малки и големи окултисти, УЧИТЕЛЯТ прибави резултата от личните си наблюдения и опити, изнесе закономерности, непознати досега на човечеството. За нас сънят е твърде важно явление. Към него трябва да се отнасяме с вещина и дълбоко съзнание. Сънят е безусловно необходим процес.
към текста >>

А в много лекции въпроса за съня, за сънуването, за хигиената на спящия Той внимателно разглеждаше от всички познати и непознати аспекти.
В клас, при разговори, из планините, когато имахме допир с Него, винаги живеехме с малките и големи въпроси и очаквахме тяхното изясняване. Такъв бе духът на взаимната ни връзка. Такива бяха основните координати на нашето ученичество. Вълнуваше ме въпросът - спи ли УЧИТЕЛЯТ... сънува ли? Той никога не е споделял сънища, така както ние често ги разказвахме. А в много лекции въпроса за съня, за сънуването, за хигиената на спящия Той внимателно разглеждаше от всички познати и непознати аспекти. Така, към опита на човечеството, описан в народните умотворения, сказания и легенди, към постиженията на древната и съвременна наука, медицина и психиатрия, към констатациите на малки и големи окултисти, УЧИТЕЛЯТ прибави резултата от личните си наблюдения и опити, изнесе закономерности, непознати досега на човечеството. За нас сънят е твърде важно явление. Към него трябва да се отнасяме с вещина и дълбоко съзнание. Сънят е безусловно необходим процес. Важен феномен на живота, обуславящ крепко здраве, хармонично развита психика, годна да расте и да се развива.
към текста >>

За нас сънят е твърде важно явление.
Такива бяха основните координати на нашето ученичество. Вълнуваше ме въпросът - спи ли УЧИТЕЛЯТ... сънува ли? Той никога не е споделял сънища, така както ние често ги разказвахме. А в много лекции въпроса за съня, за сънуването, за хигиената на спящия Той внимателно разглеждаше от всички познати и непознати аспекти. Така, към опита на човечеството, описан в народните умотворения, сказания и легенди, към постиженията на древната и съвременна наука, медицина и психиатрия, към констатациите на малки и големи окултисти, УЧИТЕЛЯТ прибави резултата от личните си наблюдения и опити, изнесе закономерности, непознати досега на човечеството. За нас сънят е твърде важно явление. Към него трябва да се отнасяме с вещина и дълбоко съзнание. Сънят е безусловно необходим процес. Важен феномен на живота, обуславящ крепко здраве, хармонично развита психика, годна да расте и да се развива. Онези, които са прокудили съня и не могат да притворят клепки за сладка дрямка и здрав сън, знаят какво значи да загубиш този неоценим дар на живота. А онези, които знаят цената на съня ,грижливо поддържат ритуала на заспиването, който ги въвежда в света на безмълвието.
към текста >>

Сънят е безусловно необходим процес.
Той никога не е споделял сънища, така както ние често ги разказвахме. А в много лекции въпроса за съня, за сънуването, за хигиената на спящия Той внимателно разглеждаше от всички познати и непознати аспекти. Така, към опита на човечеството, описан в народните умотворения, сказания и легенди, към постиженията на древната и съвременна наука, медицина и психиатрия, към констатациите на малки и големи окултисти, УЧИТЕЛЯТ прибави резултата от личните си наблюдения и опити, изнесе закономерности, непознати досега на човечеството. За нас сънят е твърде важно явление. Към него трябва да се отнасяме с вещина и дълбоко съзнание. Сънят е безусловно необходим процес. Важен феномен на живота, обуславящ крепко здраве, хармонично развита психика, годна да расте и да се развива. Онези, които са прокудили съня и не могат да притворят клепки за сладка дрямка и здрав сън, знаят какво значи да загубиш този неоценим дар на живота. А онези, които знаят цената на съня ,грижливо поддържат ритуала на заспиването, който ги въвежда в света на безмълвието. Те заспиват бързо и неусетно. Когато се пробудят, изпитват - радост, разположение, сили, бодрост.
към текста >>

Онези, които са прокудили съня и не могат да притворят клепки за сладка дрямка и здрав сън, знаят какво значи да загубиш този неоценим дар на живота.
Така, към опита на човечеството, описан в народните умотворения, сказания и легенди, към постиженията на древната и съвременна наука, медицина и психиатрия, към констатациите на малки и големи окултисти, УЧИТЕЛЯТ прибави резултата от личните си наблюдения и опити, изнесе закономерности, непознати досега на човечеството. За нас сънят е твърде важно явление. Към него трябва да се отнасяме с вещина и дълбоко съзнание. Сънят е безусловно необходим процес. Важен феномен на живота, обуславящ крепко здраве, хармонично развита психика, годна да расте и да се развива. Онези, които са прокудили съня и не могат да притворят клепки за сладка дрямка и здрав сън, знаят какво значи да загубиш този неоценим дар на живота. А онези, които знаят цената на съня ,грижливо поддържат ритуала на заспиването, който ги въвежда в света на безмълвието. Те заспиват бързо и неусетно. Когато се пробудят, изпитват - радост, разположение, сили, бодрост. Ведра е тяхната утрин. А за този, който има разстроен сън, най-добре могат да говорят психиатрите.
към текста >>

А онези, които знаят цената на съня ,грижливо поддържат ритуала на заспиването, който ги въвежда в света на безмълвието.
За нас сънят е твърде важно явление. Към него трябва да се отнасяме с вещина и дълбоко съзнание. Сънят е безусловно необходим процес. Важен феномен на живота, обуславящ крепко здраве, хармонично развита психика, годна да расте и да се развива. Онези, които са прокудили съня и не могат да притворят клепки за сладка дрямка и здрав сън, знаят какво значи да загубиш този неоценим дар на живота. А онези, които знаят цената на съня ,грижливо поддържат ритуала на заспиването, който ги въвежда в света на безмълвието. Те заспиват бързо и неусетно. Когато се пробудят, изпитват - радост, разположение, сили, бодрост. Ведра е тяхната утрин. А за този, който има разстроен сън, най-добре могат да говорят психиатрите. Но какво става друго през време на съня?
към текста >>

А за този, който има разстроен сън, най-добре могат да говорят психиатрите.
Онези, които са прокудили съня и не могат да притворят клепки за сладка дрямка и здрав сън, знаят какво значи да загубиш този неоценим дар на живота. А онези, които знаят цената на съня ,грижливо поддържат ритуала на заспиването, който ги въвежда в света на безмълвието. Те заспиват бързо и неусетно. Когато се пробудят, изпитват - радост, разположение, сили, бодрост. Ведра е тяхната утрин. А за този, който има разстроен сън, най-добре могат да говорят психиатрите. Но какво става друго през време на съня? Комплексът „двойник" се изтегля от физическото тяло и отлита в света на незримото. Отлитането може да бъде наблизо - около тялото, в стаята и околността, а може да бъде и в по-високи полета, тогава престояването отвъд става школа. Съзнанието се обогатява с нови възприятия, с нови идеи, с нови творчески импулси. Не само това, но духът на спящия, освободен от граничните възможности на физическото естество, установява делови контакт с много разумни същества, които съществуват за неговото повдигане и усъвършенстване.
към текста >>

Но какво става друго през време на съня?
А онези, които знаят цената на съня ,грижливо поддържат ритуала на заспиването, който ги въвежда в света на безмълвието. Те заспиват бързо и неусетно. Когато се пробудят, изпитват - радост, разположение, сили, бодрост. Ведра е тяхната утрин. А за този, който има разстроен сън, най-добре могат да говорят психиатрите. Но какво става друго през време на съня? Комплексът „двойник" се изтегля от физическото тяло и отлита в света на незримото. Отлитането може да бъде наблизо - около тялото, в стаята и околността, а може да бъде и в по-високи полета, тогава престояването отвъд става школа. Съзнанието се обогатява с нови възприятия, с нови идеи, с нови творчески импулси. Не само това, но духът на спящия, освободен от граничните възможности на физическото естество, установява делови контакт с много разумни същества, които съществуват за неговото повдигане и усъвършенстване. Едни помнят къде са били през време на съня и знаят какво са възприели - такива люде имат будно съзнание.
към текста >>

Едни помнят къде са били през време на съня и знаят какво са възприели - такива люде имат будно съзнание.
Но какво става друго през време на съня? Комплексът „двойник" се изтегля от физическото тяло и отлита в света на незримото. Отлитането може да бъде наблизо - около тялото, в стаята и околността, а може да бъде и в по-високи полета, тогава престояването отвъд става школа. Съзнанието се обогатява с нови възприятия, с нови идеи, с нови творчески импулси. Не само това, но духът на спящия, освободен от граничните възможности на физическото естество, установява делови контакт с много разумни същества, които съществуват за неговото повдигане и усъвършенстване. Едни помнят къде са били през време на съня и знаят какво са възприели - такива люде имат будно съзнание. Други - не помнят, но усещат вдъхновението, което ги е озарило, тяхното съзнание се намира във фаза на пробуждане. Повечето от спящите не помнят. На тях предстои пробуждане на съзнанието за дейния живот в света на безмълвието. През време на съня физическото тяло, освободено от напрежението на комплекса „двойник" усилено възстановява жизнените функции на организма. Здравият и спокоен сън на добрия човек е носител на живот за физическото тяло и косвено улеснява развитието на психиката.
към текста >>

През време на съня физическото тяло, освободено от напрежението на комплекса „двойник" усилено възстановява жизнените функции на организма.
Не само това, но духът на спящия, освободен от граничните възможности на физическото естество, установява делови контакт с много разумни същества, които съществуват за неговото повдигане и усъвършенстване. Едни помнят къде са били през време на съня и знаят какво са възприели - такива люде имат будно съзнание. Други - не помнят, но усещат вдъхновението, което ги е озарило, тяхното съзнание се намира във фаза на пробуждане. Повечето от спящите не помнят. На тях предстои пробуждане на съзнанието за дейния живот в света на безмълвието. През време на съня физическото тяло, освободено от напрежението на комплекса „двойник" усилено възстановява жизнените функции на организма. Здравият и спокоен сън на добрия човек е носител на живот за физическото тяло и косвено улеснява развитието на психиката. Пробуждането значи „връщане" на двойника. Той трябва идеално да проникне във всички системи и органи, за да се осигурят нормални функции. Всяко нарушение на това идеално „влизане" на двойника, води до нежелателни болезнени процеси. Така например, ако двойника не обгърне част от крайниците, явяват се условия за парализи.
към текста >>

Здравият и спокоен сън на добрия човек е носител на живот за физическото тяло и косвено улеснява развитието на психиката.
Едни помнят къде са били през време на съня и знаят какво са възприели - такива люде имат будно съзнание. Други - не помнят, но усещат вдъхновението, което ги е озарило, тяхното съзнание се намира във фаза на пробуждане. Повечето от спящите не помнят. На тях предстои пробуждане на съзнанието за дейния живот в света на безмълвието. През време на съня физическото тяло, освободено от напрежението на комплекса „двойник" усилено възстановява жизнените функции на организма. Здравият и спокоен сън на добрия човек е носител на живот за физическото тяло и косвено улеснява развитието на психиката. Пробуждането значи „връщане" на двойника. Той трябва идеално да проникне във всички системи и органи, за да се осигурят нормални функции. Всяко нарушение на това идеално „влизане" на двойника, води до нежелателни болезнени процеси. Така например, ако двойника не обгърне част от крайниците, явяват се условия за парализи. Всички физически или психически травми изместват двойника от съответните органи и те заболяват.
към текста >>

Ето защо, във всички времена, здравият сън е бил извор на живот.
Той трябва идеално да проникне във всички системи и органи, за да се осигурят нормални функции. Всяко нарушение на това идеално „влизане" на двойника, води до нежелателни болезнени процеси. Така например, ако двойника не обгърне част от крайниците, явяват се условия за парализи. Всички физически или психически травми изместват двойника от съответните органи и те заболяват. Следователно, смисълът на оздравяващия процес се свежда до пълно проникване на двойника. Ето защо, във всички времена, здравият сън е бил извор на живот. През нашето време се практикува сънна терапия и това е правилно. Още нещо за лечебния процес на съня. Често пъти ускореното оздравяване са дължи на участието на редица разумни същества, взели участие в лекуването. Между обитателите на невидимия свят има големи специалисти, които отлично познават анатомията, физиологичните процеси, биохимичните превръщания, биотоковите импулси, благодарение на което успешно възстановяват и поддържат добрия тонус на организма. Така, след всяка лекция, след всяка среща, след всеки разговор с УЧИТЕЛЯ ние навлизахме в света на реалността, където знанието е идентично с Истината.
към текста >>

През нашето време се практикува сънна терапия и това е правилно.
Всяко нарушение на това идеално „влизане" на двойника, води до нежелателни болезнени процеси. Така например, ако двойника не обгърне част от крайниците, явяват се условия за парализи. Всички физически или психически травми изместват двойника от съответните органи и те заболяват. Следователно, смисълът на оздравяващия процес се свежда до пълно проникване на двойника. Ето защо, във всички времена, здравият сън е бил извор на живот. През нашето време се практикува сънна терапия и това е правилно. Още нещо за лечебния процес на съня. Често пъти ускореното оздравяване са дължи на участието на редица разумни същества, взели участие в лекуването. Между обитателите на невидимия свят има големи специалисти, които отлично познават анатомията, физиологичните процеси, биохимичните превръщания, биотоковите импулси, благодарение на което успешно възстановяват и поддържат добрия тонус на организма. Така, след всяка лекция, след всяка среща, след всеки разговор с УЧИТЕЛЯ ние навлизахме в света на реалността, където знанието е идентично с Истината. Наред с това взаимните ни връзки с УЧИТЕЛЯ прерастваха и ние неусетно навлизахме в Неговия вътрешен свят.
към текста >>

Още нещо за лечебния процес на съня.
Така например, ако двойника не обгърне част от крайниците, явяват се условия за парализи. Всички физически или психически травми изместват двойника от съответните органи и те заболяват. Следователно, смисълът на оздравяващия процес се свежда до пълно проникване на двойника. Ето защо, във всички времена, здравият сън е бил извор на живот. През нашето време се практикува сънна терапия и това е правилно. Още нещо за лечебния процес на съня. Често пъти ускореното оздравяване са дължи на участието на редица разумни същества, взели участие в лекуването. Между обитателите на невидимия свят има големи специалисти, които отлично познават анатомията, физиологичните процеси, биохимичните превръщания, биотоковите импулси, благодарение на което успешно възстановяват и поддържат добрия тонус на организма. Така, след всяка лекция, след всяка среща, след всеки разговор с УЧИТЕЛЯ ние навлизахме в света на реалността, където знанието е идентично с Истината. Наред с това взаимните ни връзки с УЧИТЕЛЯ прерастваха и ние неусетно навлизахме в Неговия вътрешен свят. Редица условности в нашето държане и обхода отпадаха и ние все повече се осмелявахме да разглеждаме твърде значимите въпроси.
към текста >>

Често пъти Неговият „сън" бе обикновена „дрямка" на плетения стол, или походното легло.
Наричахме ги дни - епохи... Разбира се, настъпваха моменти на умора. С нея се борехме както знаем и както можем. Изчаквахме „паузата" и бързахме да си поотдъхнем, да си поспим, защото следваха нови мощни моменти на творчески импулси, които никой от нас не искаше да изпусне. Но за нас - отмора значи няколко часово отспиване. А за Него - можеше да разкаже онзи, който имаше привилегията да бъде „дежурен". Често пъти Неговият „сън" бе обикновена „дрямка" на плетения стол, или походното легло. След това се зареждат интензивните часове на приеми, разговори, беседи - работа, която само Той можеше да извърши. Така въпроса за съня на УЧИТЕЛЯ зае своето място в моето съзнание и търсех изяснението му в онези основни линии, които са ми понятни. Но кога и как да запитам УЧИТЕЛЯ? Не исках да навляза в непозволена близост и затова години наред търпеливо изчаквах подходящ момент, за да поставя този вълнуващ въпрос. Очакваният ден наближи.
към текста >>

Така въпроса за съня на УЧИТЕЛЯ зае своето място в моето съзнание и търсех изяснението му в онези основни линии, които са ми понятни.
Изчаквахме „паузата" и бързахме да си поотдъхнем, да си поспим, защото следваха нови мощни моменти на творчески импулси, които никой от нас не искаше да изпусне. Но за нас - отмора значи няколко часово отспиване. А за Него - можеше да разкаже онзи, който имаше привилегията да бъде „дежурен". Често пъти Неговият „сън" бе обикновена „дрямка" на плетения стол, или походното легло. След това се зареждат интензивните часове на приеми, разговори, беседи - работа, която само Той можеше да извърши. Така въпроса за съня на УЧИТЕЛЯ зае своето място в моето съзнание и търсех изяснението му в онези основни линии, които са ми понятни. Но кога и как да запитам УЧИТЕЛЯ? Не исках да навляза в непозволена близост и затова години наред търпеливо изчаквах подходящ момент, за да поставя този вълнуващ въпрос. Очакваният ден наближи. Случи се така, че новата година посрещнахме заедно с Него в салона. Когато стрелката на часовника отбеляза 12 полунощ, Той произнесе новогодишното слово.
към текста >>

Тогава, целувайки Му ръка, се осмелих да поставя вълнуващия въпрос: - Бихте ли ми казали, Вие спите ли и сънувате ли?
Късно през деня - привечер, бяхме поканени на вечеря от сестра Савка Керемедчиева, където бе и УЧИТЕЛЯ. Разговорите продължиха до полунощ. Клепките ни едвам издържаха напрежението. УЧИТЕЛЯТ с неизтощима енергия продължаваше разговора и прелистваше невидимите страници на живата природа, и ни запознаваше с мъдростта на вековете. При раздяла Той погледна часовника си, когато малката стрелка отбелязва първия час на новия ден и казва: - Побързайте да се приберете и да поспите, че ви чака работа през настъпващия ден. Тогава, целувайки Му ръка, се осмелих да поставя вълнуващия въпрос: - Бихте ли ми казали, Вие спите ли и сънувате ли? Усмихнат, Той отговори: - Нито спя, нито сънувам! Аз напущам тялото си и работя!... Бог работи и аз работя!... ... Странна и непозната закономерност, която е една от възможностите на свръхсъзнателния живот.
към текста >>

Усмихнат, Той отговори: - Нито спя, нито сънувам!
Разговорите продължиха до полунощ. Клепките ни едвам издържаха напрежението. УЧИТЕЛЯТ с неизтощима енергия продължаваше разговора и прелистваше невидимите страници на живата природа, и ни запознаваше с мъдростта на вековете. При раздяла Той погледна часовника си, когато малката стрелка отбелязва първия час на новия ден и казва: - Побързайте да се приберете и да поспите, че ви чака работа през настъпващия ден. Тогава, целувайки Му ръка, се осмелих да поставя вълнуващия въпрос: - Бихте ли ми казали, Вие спите ли и сънувате ли? Усмихнат, Той отговори: - Нито спя, нито сънувам! Аз напущам тялото си и работя!... Бог работи и аз работя!... ... Странна и непозната закономерност, която е една от възможностите на свръхсъзнателния живот.
към текста >>

44. ІІ.23. ПРАТЕНИЦИ ОТ АНГЕЛСКИТЕ СВЕТОВЕ

Сънят някак си ме отбягна. Защо?!
Тя подреди леглото Му. Приготви одеялото. Застла с бяла кърпа възглавницата и се оттегли на своето легло. Аз не заспах. Братята до мен отдавна бяха „тръгнали". Сънят някак си ме отбягна. Защо?! Бях отпочинал! Не бях дежурен! Нямаше основание да бодърствам! Към полунощ УЧИТЕЛЯТ светна с батерийката. Погледна часовника си.
към текста >>

45. ІІ.26. КОЙ Е АВТОРА

През един полунощен час, пробуден от хубав сън, затърсих нотните листове и писалката.
Не след дълго УЧИТЕЛЯТ отговаря: - ИВАН ВАЗОВ Е ТАЛАНТ! Той привлича много от заминалите - революционери, възрожденци, които му диктуват своите истории, стремежи, идеали... Те са съавторите на Вазов! Музикалният живот на Изгрева ме задължаваше да се занимавам като цигулар. Редовно поддържах формата си. Обикновено това вършех вечер, след работа. През един полунощен час, пробуден от хубав сън, затърсих нотните листове и писалката. Приготвих и цигулката - с намерение да запиша чутата през време на съня звучна и чудна пиеса. Тананикайки отделни пасажи, подредих масата за работа, поставих цигулката и до нея нотния лист. За момент замълчах и исках да си припомня началните тактове. Това съзнателно умуване и подготовката като че ли прогониха мотива и не само, че не си спомних началните тактове, но въобще нищо не звучеше в ухото ми! Мелодичната линия отлетя в забвение.
към текста >>

Приготвих и цигулката - с намерение да запиша чутата през време на съня звучна и чудна пиеса.
Той привлича много от заминалите - революционери, възрожденци, които му диктуват своите истории, стремежи, идеали... Те са съавторите на Вазов! Музикалният живот на Изгрева ме задължаваше да се занимавам като цигулар. Редовно поддържах формата си. Обикновено това вършех вечер, след работа. През един полунощен час, пробуден от хубав сън, затърсих нотните листове и писалката. Приготвих и цигулката - с намерение да запиша чутата през време на съня звучна и чудна пиеса. Тананикайки отделни пасажи, подредих масата за работа, поставих цигулката и до нея нотния лист. За момент замълчах и исках да си припомня началните тактове. Това съзнателно умуване и подготовката като че ли прогониха мотива и не само, че не си спомних началните тактове, но въобще нищо не звучеше в ухото ми! Мелодичната линия отлетя в забвение. Несполуката ме натъжи.
към текста >>

Взех участие във вечерята, но мисълта за преживяния сън не ме напуща.
Реших да споделя този случай с УЧИТЕЛЯ. В малкият салон имаше братска вечеря. До УЧИТЕЛЯ имаше свободно място. Той ме покани. Заех мястото. Взех участие във вечерята, но мисълта за преживяния сън не ме напуща. Настъпи очаквания момент. Той ме запитва: - Записал ли си нещо ново? Вместо отговор - разправих случилото се. Изказах и недоволството си от несполуката. - Бъди готов!
към текста >>

46. ІІ.33. ЛУНАТА

Единствената ви възможност да общувате както със заминалите, така и с други същества, при вас е сънуването.
Безспорно техните тела имат великолепно развити органи за общуване и те общуват не само помежду си, но и с нас, и с всички същества по вселената. Вие виждали ли сте заминалите? Виждали ли сте обитателите на космическото пространство? Заминалите съществуват, съществуват и обитателите на Луната, но вие нито ги виждате, нито ги чувате. Аз виждам заминалите, виждам съществата на Луната, разговарям с тях, така както беседвам с вас. Единствената ви възможност да общувате както със заминалите, така и с други същества, при вас е сънуването. Ако сънят ви е ясен и вие може да запаметите сънуваните образи, ще споделите както срещата, така и разговорите. Този, който е бил буден до вас, по време на съня ви нито вижда какво сънувате, нито чува воденият разговор. Ето това е една идея за обяснение на контакта ви със заминалите, или със съществата от далечните светове. ...Луната привлече погледа на УЧИТЕЛЯ и Той се загледа в нейния блестящ лик. Не след дълго запита: - Искате ли да я видите с моят телескоп?
към текста >>

Ако сънят ви е ясен и вие може да запаметите сънуваните образи, ще споделите както срещата, така и разговорите.
Вие виждали ли сте заминалите? Виждали ли сте обитателите на космическото пространство? Заминалите съществуват, съществуват и обитателите на Луната, но вие нито ги виждате, нито ги чувате. Аз виждам заминалите, виждам съществата на Луната, разговарям с тях, така както беседвам с вас. Единствената ви възможност да общувате както със заминалите, така и с други същества, при вас е сънуването. Ако сънят ви е ясен и вие може да запаметите сънуваните образи, ще споделите както срещата, така и разговорите. Този, който е бил буден до вас, по време на съня ви нито вижда какво сънувате, нито чува воденият разговор. Ето това е една идея за обяснение на контакта ви със заминалите, или със съществата от далечните светове. ...Луната привлече погледа на УЧИТЕЛЯ и Той се загледа в нейния блестящ лик. Не след дълго запита: - Искате ли да я видите с моят телескоп? Ще донеса тръбата, за да прочетете по-добре написаното по лицето на Луната.
към текста >>

Този, който е бил буден до вас, по време на съня ви нито вижда какво сънувате, нито чува воденият разговор.
Виждали ли сте обитателите на космическото пространство? Заминалите съществуват, съществуват и обитателите на Луната, но вие нито ги виждате, нито ги чувате. Аз виждам заминалите, виждам съществата на Луната, разговарям с тях, така както беседвам с вас. Единствената ви възможност да общувате както със заминалите, така и с други същества, при вас е сънуването. Ако сънят ви е ясен и вие може да запаметите сънуваните образи, ще споделите както срещата, така и разговорите. Този, който е бил буден до вас, по време на съня ви нито вижда какво сънувате, нито чува воденият разговор. Ето това е една идея за обяснение на контакта ви със заминалите, или със съществата от далечните светове. ...Луната привлече погледа на УЧИТЕЛЯ и Той се загледа в нейния блестящ лик. Не след дълго запита: - Искате ли да я видите с моят телескоп? Ще донеса тръбата, за да прочетете по-добре написаното по лицето на Луната. Той влезе в приемната и изнесе портативния телескоп - далекогледна тръба с триножник.
към текста >>

47. ІІ.41. СТАРОЗАГОРСКИЯТ АДВОКАТ ИВАН ЖЕЛЯЗКОВ СЛИВКОВ, СЪСТУДЕНТ НА УЧИТЕЛЯ В АМЕРИКА

Ако някой от нас отиваше да Го побутне, Той трепваше и лицето Му изразяваше лице на човек, който се пробужда от красив сън.
Кой поддържа тази красота около нас? Разговорът водеше на отличен английски език. Понякога неусетно се отделяше от нас и дълго не се завръщаше. Водени от любопитство, ние тръгвахме да Го търсим. Унесен в размисъл, вглъбен в мисли, Той не усещаше нашето приближаване. Ако някой от нас отиваше да Го побутне, Той трепваше и лицето Му изразяваше лице на човек, който се пробужда от красив сън.
към текста >>

48. ІІІ.60. ДЪЩЕРЯТА САВКА И МАЙКАТА ТЕРЕЗА КЕРЕМИДЧИЕВА

Летопис Вергилий Кръстев

След един час Тереза се връща в тялото си, постепенно се пробужда от дълбокия сън и леко се надига.
Да, умряла е за всички наоколо. Съобщават на Учителя. Той идва и прави един кръг около нея и с пръчка начертава на земята също един такъв кръг и нарежда никой да не пристъпва кръга и никой да не се допира до нея. Оставя една сестра да я пази извън кръга. Учителят се връща при приятелите и си продължава работата. След един час Тереза се връща в тялото си, постепенно се пробужда от дълбокия сън и леко се надига. Оглежда кръга и запитва, какво се е случило. Сестрата, която я пази, разказала подробно за случилото се. Тереза след този случай разказваше, че е имала чувството, че се е родила втори път, и че живее втори живот. Може и да е така. Това засяга лично нея.
към текста >>

49. ІІІ.98. СИЛИ НА СЪЗИДАНИЕТО И СИЛИ НА РАЗРУШЕНИЕТО

Летопис Вергилий Кръстев

След години тя сънувала сън, че мечка минава през салона на Изгрева.
Накрая я занася на Учителя. Учителят не се доближава до нея, но посочва с пръст и казва: „Видя ли, как българите, всеки ден, откакто съм тук, ми цапат лицето с лайна? Така всеки ден. Аз измивам лицето Си от техните лайна, както ти три дена переш този чаршаф". Мария Шопова се навежда и леко се отдръпва заднешком с покривката. След години тя сънувала сън, че мечка минава през салона на Изгрева. След няколко месеца салонът на Изгрева бе разрушен. Значи, тя бе свидетел на разрушението, както по времето на Учителя, така и след заминаването Му. Видя го на сън, видя го на яве и го опита и при единия, и при другия случай. На Изгрева имаше три крайно бедни сестри. Казваха се Цанка, Гинка и Славка.
към текста >>

Видя го на сън, видя го на яве и го опита и при единия, и при другия случай.
Аз измивам лицето Си от техните лайна, както ти три дена переш този чаршаф". Мария Шопова се навежда и леко се отдръпва заднешком с покривката. След години тя сънувала сън, че мечка минава през салона на Изгрева. След няколко месеца салонът на Изгрева бе разрушен. Значи, тя бе свидетел на разрушението, както по времето на Учителя, така и след заминаването Му. Видя го на сън, видя го на яве и го опита и при единия, и при другия случай. На Изгрева имаше три крайно бедни сестри. Казваха се Цанка, Гинка и Славка. Живееха в оскъдица, но си помагаха взаимно и така се справяха с лишенията, които изпитваха. Учителят веднъж ги посочи и каза: „Както тука са сестри, така и горе на небето са сестри." На Изгрева имаше заможни сестри и богати братя, но техните имена са забравиха, а останаха имената на тези три бедни сестри. Духът на Съзиданието работи чрез най-малката, скромна форма.
към текста >>

50. ІІІ.110. ДВЕ НЕОБИКНОВЕНИ ПРЕРАЖДАНИЯ

Летопис Вергилий Кръстев

Знае се от Евангелието, че тя се застъпва за спасяването на Христа, понеже Го сънувала на сън и пострадала малко от това, по време на сън, че римляните са извършили съд над Него.
Учителят откриваше миналото на тези ученици по различни съображения. Показваше им грешките от миналото и им даваше възможност да ги поправят по времето на Школата. Не всички успяваха. Тези, които успяваха, вървяха напред, а тези, които се провалиха, останаха за поука на учениците от Школата. Стенографката Елена Андреева по времето на Христа, преди 2000 години е била съпруга на Пилат с името Пентефрия. Знае се от Евангелието, че тя се застъпва за спасяването на Христа, понеже Го сънувала на сън и пострадала малко от това, по време на сън, че римляните са извършили съд над Него. А Пилат, от времето на Христа, е прероденият в Школата на Учителя - Любомир Лулчев. Двамата са имали много силна връзка от миналото. Когато Елена Андреева разбира, че връзката й с Лулчев е пагубна за нея и я тормози, помолва Учителя да я освободи от тази връзка, а Учителят й казал, че сама тя трябва вътрешно да се освободи. Към края на 1944 г. Лулчев е осъден от Народен съд на смърт.
към текста >>

51. 3.БОЖЕСТВЕНАТА ПАРТИЯ 1. Бедното момче става лекар

НЕСТОР ИЛИЕВ

" „Ха, за Америка въобще не съм и сънувал.
„Защо не си ученик? " „Защото нямаме средства да уча." „А искаш ли да учиш? " „Разбира се, искам да уча, но нямам средства". „Виж какво, аз имам приятели в САЩ, в Америка. Би ли искал ти да отидеш там да учиш? " „Ха, за Америка въобще не съм и сънувал. Разбира се." „Добре". След като се навечеряли, Той казва на момчето: „Обикаляй тука в гостилничката, аз ще те уведомя, когато ще получа отговор, за да можеш там да те изпратим, за да учиш". И така, след този разговор в гостилничката с момчето, което няма възможност да учи, Учителят, г-н Петър Дънов пише писмо на своите приятели в САЩ и след известно време Той получава както отговор, така и билет за пътуването на момчето от България до САЩ. След няколко години получава писмо Учителят от момчето, че е завършил медицина в САЩ и Го моли да му отговори, какво Учителят смята за неговата дейност оттук нататък. Предишното бедно момче сега пише на Учителя: „Аз бих искал тук да остана да работя в САЩ.
към текста >>

52. 3.47. Симеон Радев

НЕСТОР ИЛИЕВ

И г-н Радев ми казва на мен: „Несторе, това е почтен отговор на един човек, който не може да каже, както например нашите съграждани и сънародници.
Ресен и аз съм приятел с него лично и със семейството му, един ден ми разказа следния случай от пребиваването му като посланик във Вашингтон. „Посланиците често пъти са канени от други съответни легации на чайове, на банкети. При един банкет бях седнал на масата, от едната ми страна беше гръцкият ми колега - посланик, а от другата страна беше мексиканския посланик. Но ние започнахме един духовен разговор с гръцкия колега и след известно време от разговора се обръщам към мексиканския и му казвам: „Вие какво ще кажете по въпросите, които разискваме тука с нашия колега, гръцкия посланик? " А той ми отговори: „Вижте, г-н Радев, тази лъжица не е за моята уста, духовните въпроси са за мен чужда работа". И г-н Радев ми казва на мен: „Несторе, това е почтен отговор на един човек, който не може да каже, както например нашите съграждани и сънародници. Българин ако е, като му кажеш за духовни въпроси, той, макар че никога не е мислил по тия въпроси, той веднага ще отреже - или има, или няма. А онзи отговаря: „Не е лъжица за моята уста този проблем". Така и когато съм ходил при тях вкъщи сме разговаряли предимно 90% за Македония, за България, за трагедията на Македония, че не е в границите на България, престъпленията на Големите сили спрямо България, особено при Берлинския конгрес, нали тогава всеизвестно бе какво участие взеха Дизраели и Бисмарк, и другите. Така никога не сме говорили за духовни въпроси у тях вкъщи и дори когато сме излизали на разходка с него. Но аз, когато съм бил свободен, не съм на работа, а имах тази чест да бъда доста време без работа, не ми даваха работа, бях на Изгрева постоянно.
към текста >>

53. 4.08. Словото и музиката

ИЛИЯ УЗУНОВ

8. Словото и музиката Срещам се с Учителя, но вече насън.
8. Словото и музиката Срещам се с Учителя, но вече насън. Учителят си е заминал преди тридесет години. Ние сме двама братя с него в една стая. Учителят започва да пее... така както никога не бях Го слушал. Пя дълго. Когато свърши да пее, чух да ръкопляскат и видях около нас много народ.
към текста >>

Много умувах върху съня си.
Ние сме двама братя с него в една стая. Учителят започва да пее... така както никога не бях Го слушал. Пя дълго. Когато свърши да пее, чух да ръкопляскат и видях около нас много народ. Събудих се. Много умувах върху съня си. Изтълкувах го, че ще дойде ден и време, когато ще приемат Учителя. Но вероятно това ще стане първо чрез музиката и песните Му. Бях чул Учителят веднъж да казва: „Могат да посегнат върху Словото, но върху музиката не могат". Наистина доживяхме времето да посегнат върху напечатаното Слово на Учителя през 1957 година - тогава изгориха и унищожиха всичко, което намериха на „Изгрева" като беседи и книги от Учителя. Забраниха ни да се събираме.
към текста >>

54. 5.12. Изгревът и Духът на Словото

ДРАГА МИХАЙЛОВА

12. Изгревът и Духът на Словото Бях в Скопие учителка и сънувам, че София е бомбардирана цялата.
12. Изгревът и Духът на Словото Бях в Скопие учителка и сънувам, че София е бомбардирана цялата. По този случай ни дават пет дни ваканция. Един ден за отиване с влака до София, втори ден за връщане до Скопие и три дни ни дават, за да бъдем в София. Пътуваме с открити листове, защото е военно положение. Сънувам, че тръгвам към Изгрева, но него го няма. Тук Изгрев, там Изгрев, няма го.
към текста >>

Сънувам, че тръгвам към Изгрева, но него го няма.
12. Изгревът и Духът на Словото Бях в Скопие учителка и сънувам, че София е бомбардирана цялата. По този случай ни дават пет дни ваканция. Един ден за отиване с влака до София, втори ден за връщане до Скопие и три дни ни дават, за да бъдем в София. Пътуваме с открити листове, защото е военно положение. Сънувам, че тръгвам към Изгрева, но него го няма. Тук Изгрев, там Изгрев, няма го. Дойдох до бирарията на Танушев, която се намираше на 100 метра от Изгрева. Виждам, че Танушев си е на мястото, а гледам нататък, че Изгрева го няма. Това го сънувам. И виждам наоколо висока трева и тръни високи по тревата.
към текста >>

Това го сънувам.
Пътуваме с открити листове, защото е военно положение. Сънувам, че тръгвам към Изгрева, но него го няма. Тук Изгрев, там Изгрев, няма го. Дойдох до бирарията на Танушев, която се намираше на 100 метра от Изгрева. Виждам, че Танушев си е на мястото, а гледам нататък, че Изгрева го няма. Това го сънувам. И виждам наоколо висока трева и тръни високи по тревата. Виждам, в далечината свети нещо жълто. Спуснах се през тревата и тръните да тичам към мястото, откъдето свети това жълто кълбо. Приближавам се до мястото, където обичаше да седи Учителя - до една лоза. Впоследствие на това място бе направен гроба на Учителя и положено Неговото тяло.
към текста >>

А сега, в съня си, аз приближавам към това жълто кълбо и виждам храм от жълт мрамор със стъпала.
Виждам, в далечината свети нещо жълто. Спуснах се през тревата и тръните да тичам към мястото, откъдето свети това жълто кълбо. Приближавам се до мястото, където обичаше да седи Учителя - до една лоза. Впоследствие на това място бе направен гроба на Учителя и положено Неговото тяло. Но това бе по-късно. А сега, в съня си, аз приближавам към това жълто кълбо и виждам храм от жълт мрамор със стъпала. Виждам една жена, като Богородица, загърната с наметало, която стои на входа на храма, а отдолу по стъпалата идват човешки сенки. Идват от земята по двойки и вървят по стъпалата. А тя ги разпределя повечето надолу да вървят, а много малко пропуска по стъпалата нагоре, за да влязат в храма. Значи малцина се допускаха да влезнат в храма. Аз като я видях, казах: „Сестра, къде е Изгрева?
към текста >>

Събудих се и си ка-зах: „Този сън току така не ми се даде.
Каза ми: „Ето го Изгревът! " Значи ми показа, че Изгревът не е на физическото поле, а е в Слънцето. „Ето го Изгревът! " И тя ми го посочи с пръст. И аз тръгнах нататък. Събудих се и си ка-зах: „Този сън току така не ми се даде. Нещо е станало на Изгрева. Ще отида в София, та каквото ще да става. Пристигнах в София от Скопие. Пристигнах на гарата. Няма трамвай.
към текста >>

Значи, сънят ми не се отнася за нашата къща.
Няма трамвай. Оттам до нашата къща на ул. „Евлоги Георгиев" вървях пеша. Дохождам, за да видя къщата. Като я видях цяла, целеничка, скачам и се радвам. Значи, сънят ми не се отнася за нашата къща. Сънят се отнася за нещо друго. Оттам тръгнах за Мърчаево. От София до Княжево пеша. От Княжево до Владая пеша. От Владая до Мърчаево също пеша.
към текста >>

Сънят се отнася за нещо друго.
Оттам до нашата къща на ул. „Евлоги Георгиев" вървях пеша. Дохождам, за да видя къщата. Като я видях цяла, целеничка, скачам и се радвам. Значи, сънят ми не се отнася за нашата къща. Сънят се отнася за нещо друго. Оттам тръгнах за Мърчаево. От София до Княжево пеша. От Княжево до Владая пеша. От Владая до Мърчаево също пеша. Вървя, а е вече 12 часа през нощта.
към текста >>

„Минах с песен." Сутринта отидох при Учителя и Му разказвам целия този сън и Му казвам също, че съм пристигнала от Скопие специално за този сън.
Като стигнах в Мърчаево беше 12 часа през нощта. Чукам на вратата, родителите ми се бяха евакуирали в Мърчаево. Като ме видяха, ми викат: „Ти луда ли си сама да вървиш? Как мина през това диво място на дефилето през Владая? " Вдигам рамене. „Минах с песен." Сутринта отидох при Учителя и Му разказвам целия този сън и Му казвам също, че съм пристигнала от Скопие специално за този сън. Той ме изгледа продължително, стоя така неподвижно и каза: „На някои е дадено да видят предварително какво ще стане." Каза и млъкна. Разговорът приключи. Дойде време да се сбъдне моят сън и да се сбъднат думите на Учителя. Изгревът днес го няма. Остана Слънцето да изгрява всеки ден.
към текста >>

Дойде време да се сбъдне моят сън и да се сбъднат думите на Учителя.
Как мина през това диво място на дефилето през Владая? " Вдигам рамене. „Минах с песен." Сутринта отидох при Учителя и Му разказвам целия този сън и Му казвам също, че съм пристигнала от Скопие специално за този сън. Той ме изгледа продължително, стоя така неподвижно и каза: „На някои е дадено да видят предварително какво ще стане." Каза и млъкна. Разговорът приключи. Дойде време да се сбъдне моят сън и да се сбъднат думите на Учителя. Изгревът днес го няма. Остана Слънцето да изгрява всеки ден. Остана слънцето, което в Словото на Учителя е символ на Духа. Значи Изгревът е в слънцето. Значи Изгревът е в Духа от Словото на Учителя.
към текста >>

Само те бяха допуснати в онзи храм от моя сън, който храм е сътворен от Духа на Словото.
Значи Изгревът е в Духа от Словото на Учителя. Ето как всичко се сбъдна. Не стана ли това? Стана. След заминаването на Учителя много хора отпаднаха и не си издържаха изпита. Останаха само онези, които бяха верни, които бяха положили живота си за Делото на Учителя чрез саможертвата на един човешки живот. Само те бяха допуснати в онзи храм от моя сън, който храм е сътворен от Духа на Словото. Това бяха малцината, които влезнаха в храма от моя сън. А другите бяха отделени и насочени да си вървят и да си тъпчат човешката земя. А тръните от Изгрева, в моя сън, това бяха блоковете на борците против фашизма, които сгради се построиха над разрушения Изгрев. Там се построиха и Посолства. Така се смесиха и тръните, и високата трева, която закри някогашния Изгрев.
към текста >>

Това бяха малцината, които влезнаха в храма от моя сън.
Ето как всичко се сбъдна. Не стана ли това? Стана. След заминаването на Учителя много хора отпаднаха и не си издържаха изпита. Останаха само онези, които бяха верни, които бяха положили живота си за Делото на Учителя чрез саможертвата на един човешки живот. Само те бяха допуснати в онзи храм от моя сън, който храм е сътворен от Духа на Словото. Това бяха малцината, които влезнаха в храма от моя сън. А другите бяха отделени и насочени да си вървят и да си тъпчат човешката земя. А тръните от Изгрева, в моя сън, това бяха блоковете на борците против фашизма, които сгради се построиха над разрушения Изгрев. Там се построиха и Посолства. Така се смесиха и тръните, и високата трева, която закри някогашния Изгрев. Сбъднаха се думите на Учителя.
към текста >>

А тръните от Изгрева, в моя сън, това бяха блоковете на борците против фашизма, които сгради се построиха над разрушения Изгрев.
Стана. След заминаването на Учителя много хора отпаднаха и не си издържаха изпита. Останаха само онези, които бяха верни, които бяха положили живота си за Делото на Учителя чрез саможертвата на един човешки живот. Само те бяха допуснати в онзи храм от моя сън, който храм е сътворен от Духа на Словото. Това бяха малцината, които влезнаха в храма от моя сън. А другите бяха отделени и насочени да си вървят и да си тъпчат човешката земя. А тръните от Изгрева, в моя сън, това бяха блоковете на борците против фашизма, които сгради се построиха над разрушения Изгрев. Там се построиха и Посолства. Така се смесиха и тръните, и високата трева, която закри някогашния Изгрев. Сбъднаха се думите на Учителя. Значи ми бе дадено на сън да видя, че физическият Изгрев ще се разруши. Учителят това в Мърчаево го потвърди.
към текста >>

Значи ми бе дадено на сън да видя, че физическият Изгрев ще се разруши.
А другите бяха отделени и насочени да си вървят и да си тъпчат човешката земя. А тръните от Изгрева, в моя сън, това бяха блоковете на борците против фашизма, които сгради се построиха над разрушения Изгрев. Там се построиха и Посолства. Така се смесиха и тръните, и високата трева, която закри някогашния Изгрев. Сбъднаха се думите на Учителя. Значи ми бе дадено на сън да видя, че физическият Изгрев ще се разруши. Учителят това в Мърчаево го потвърди. А истинският Изгрев е в Слънцето. А онази Богородица от съня ми каза: „Ето го Изгрева! " Точно така стана. Днес Изгревът е в Духа от Словото на Учителя.
към текста >>

А онази Богородица от съня ми каза: „Ето го Изгрева!
Така се смесиха и тръните, и високата трева, която закри някогашния Изгрев. Сбъднаха се думите на Учителя. Значи ми бе дадено на сън да видя, че физическият Изгрев ще се разруши. Учителят това в Мърчаево го потвърди. А истинският Изгрев е в Слънцето. А онази Богородица от съня ми каза: „Ето го Изгрева! " Точно така стана. Днес Изгревът е в Духа от Словото на Учителя. Това е план на Небето и план на Учителя, да не остави физическата форма, за да не се изкушават в нея, и за да не се опорочи Учението Му. А трябва да остане Словото Му и Духът на Словото. Който иска да Го прилага, ще Го прилага чрез живота си.
към текста >>

55. 5.39. Молитва за дъжд

ДРАГА МИХАЙЛОВА

Една вечер сънувам, че съм умряла.
39. Молитва за дъжд Учителят си беше заминал. Ние навлезнахме в друга епоха, но още не бяхме проумели това. Бях назначена за учителка в гимназията в село Криводол, на 5 км от град Враца. Баща ми беше починал и аз бях много умъчнена. Една вечер сънувам, че съм умряла. Събират се сестри около мене. Идва Савка и ме пита: „Искаш ли да работиш за Братството и за Учителя? " „Искам, но не зная как." Тя ми подаде ръка и аз седнах на постелята. „Ти си дай съгласието, а ние ще те научим." Аз се съгласих. Дотук това е насън.
към текста >>

Дотук това е насън.
Една вечер сънувам, че съм умряла. Събират се сестри около мене. Идва Савка и ме пита: „Искаш ли да работиш за Братството и за Учителя? " „Искам, но не зная как." Тя ми подаде ръка и аз седнах на постелята. „Ти си дай съгласието, а ние ще те научим." Аз се съгласих. Дотук това е насън. На другия ден отивам на училище, което се намира извън селото. А тази година беше сушава и всичко бе изгоряло. Последният, пети час, имаше час на класния ръководител и аз отидох при моите ученици, при моята паралелка, за която отговарях. Започнаха да се оплакват, че е суша, че всичко е изгоряло, и че иде глад, който дълго ще се помни. Разбира се, ако остане някой жив след глада.
към текста >>

56. 5.42. На разпятие заради Христа

ДРАГА МИХАЙЛОВА

Един казал: „Сънувам сън, че имам на прозореца две бели гълъбчета, вързани за краката.
Съчувства ни. „Това е Божия работа." Отиваме си и срещаме една приятелка на сестра ми, която бе близка на прокурора. „Аз ще кажа на прокурора, бъдете спокойни." Ето, чужд човек се застъпва за нас. Отива при прокурора и направо започнала да му се кара, защо ни държат в затвора: „Ако са виновни, осъдете ги." А прокурорът отговаря: „Не ги хваща съд, защо да ги съдим." „Ами като не ги хваща съд, пуснете ги." Прокурорът замълчал. На следващия ден в прокуратурата имали съвещание. Един казал: „Сънувам сън, че имам на прозореца две бели гълъбчета, вързани за краката. Развързах ги и те полетяха." А те казали: „Това са двете сестри, дето невинни лежат в затвора при престъпниците". А бяха се събрали на съвещание, за да разгледат нашия въпрос. Така ни пуснаха от затвора. Като си тръгнахме, всички занареждаха: „На кого ни оставят? " „На Бога и на Учителя!
към текста >>

57. 6.50. СЛАВЯНСТВОТО В ОПАСНОСТ

Цялото това положение, за този фатален край, ми се представи една нощ в следната картина: Сънувам, че с моята майка съм в Берлин, в градината на Хитлер, под едно сливово дърво, а до оградата на градината беше разположено Братството.
Това скоро ще го видиш." Този отговор внесе у мен една ориентация за времето, което предстоеше да дойде. Още от първите дни на януари от новата 1943 г., след този съдбоносен разговор, германските войски започнаха да отстъпват от Донския басейн и на 20 януари „Ута прес" даде следното комюнике: „На 21.XI.1942г. Съветите започнаха с големи сили нападение на юг от Сталинград и в Калмуцките степи, а на 24.ХI.1942 успяха да постигнат един пробив в отбранителния фронт на Дон, югозападно от Сталинград, както и при големия завой на Дон. Тази съветска офанзива, която постепенно се разширява толкова, че обхвана по-голямата част от целия източен фронт, безспорно представлява най-голямата операция, която Съветите са предприели досега, и която налага големи усилия на нашите войски и тяхното командване." Спомних си думите, които Учителят ми каза за Хитлер през септември 1938 г., че Хитлер е един глупак и онези, които наливат вода във воденицата му, са също глупаци. Тогава беше началото на трагедията, а в тези последни събития се вижда краят. Цялото това положение, за този фатален край, ми се представи една нощ в следната картина: Сънувам, че с моята майка съм в Берлин, в градината на Хитлер, под едно сливово дърво, а до оградата на градината беше разположено Братството. Не след дълго време пристига Фюрерът - цял гол, опръскан в кръв и фалангата на десния палец му липсва. Отначало се спря при Братството. Братята и сестрите нещо му говореха. Чух как той им отговори: „Не искам вашето заблуждение". След това пристига при мен и със заплашителен тон ме запита: „Какво правите тук?
към текста >>

Това беше сънят ми.
" Аз му отговорих, че за пръв път идвам с моята майка в Берлин. На моя отговор той отговори разярен: „Вашият Учител ми обърка плановете." В този момент, като че ли излязох от орбитата на малкия български народ и като влязох в аурата на немския народ, изпитах ужаса на неговата безизходица. Виждах войските му, самолетите, подводниците, и цялата тази картина нямаше Небе. В момента почувствах от думите на Хитлер една уплаха и веднага се качих на сливата, откъснах три зелени плода, слязох и му ги поднесох. То ги взе, изяде ги, падна на земята и умря. Това беше сънят ми. Събудих се под впечатлението на тази картина и веднага изтичах при Учителя да му разкажа този страшен сън. След като ме изслуша, Учителят ми каза следните думи, които имат историческо значение. „Небето ти е дало да видиш неговия край, тази картина представлява образният език на Небето - Той ще бъде нападнат от три страни и ще бъде сломен..." След няколко дни един наш професор Владикин ме срещна и сподели с мен следното: „Бях в Берлин и се срещнах с Гьобелс и той ми каза: „Господ стана болшевик! " Защо? Германците са обкръжили Москва и са били 100%сигурни, че Москва ще падне.
към текста >>

Събудих се под впечатлението на тази картина и веднага изтичах при Учителя да му разкажа този страшен сън.
На моя отговор той отговори разярен: „Вашият Учител ми обърка плановете." В този момент, като че ли излязох от орбитата на малкия български народ и като влязох в аурата на немския народ, изпитах ужаса на неговата безизходица. Виждах войските му, самолетите, подводниците, и цялата тази картина нямаше Небе. В момента почувствах от думите на Хитлер една уплаха и веднага се качих на сливата, откъснах три зелени плода, слязох и му ги поднесох. То ги взе, изяде ги, падна на земята и умря. Това беше сънят ми. Събудих се под впечатлението на тази картина и веднага изтичах при Учителя да му разкажа този страшен сън. След като ме изслуша, Учителят ми каза следните думи, които имат историческо значение. „Небето ти е дало да видиш неговия край, тази картина представлява образният език на Небето - Той ще бъде нападнат от три страни и ще бъде сломен..." След няколко дни един наш професор Владикин ме срещна и сподели с мен следното: „Бях в Берлин и се срещнах с Гьобелс и той ми каза: „Господ стана болшевик! " Защо? Германците са обкръжили Москва и са били 100%сигурни, че Москва ще падне. Генералът наредил да спят войниците и на другата сутрин да нападнат Москва.
към текста >>

58. 6.60. БАЛТОНЪТ НА УЧИТЕЛЯ

Тогава се сетих за съня си, според който аз се спасих, като излезнах от една бездна.
Беше цивилна, към 35-40 години. Акцентът й беше малко руски. Извика ме в стаята и ми задава два часа въпроси, на които аз отговарям. Мъж трудно можеше да задава такива въпроси. Тя обърна особено внимание на моята личност, накрая взе една зелена бележка, подписа я, ръкува се с мене и каза: "Д-р Методи Константинов, Вие сте свободен." Аз излизам, войникът ме чакаше, подадох му бележката, той я прочете и ме изведе от сградата на Обществената безопасност. Тогава се сетих за съня си, според който аз се спасих, като излезнах от една бездна. А сега като че ли излизах от същата тази бездна. Бях свободен и си тръгнах. Първата ми грижа бе да отида при Учителя на Изгрева. Там беше Савка Керемидчиева. И за пръв път, в присъствието на Савка, Той ме разпита и аз разказах всичко подробно.
към текста >>

59. 6.61. КРАЯТ НА ЕДНО ВЕЛИКО НАЧАЛО

Два месеца след заминаването на Учителя сънувам следния сън: че аз съм с Катя Грива и Учителят под един параван на мястото, където е погребано тялото на Учителя.
Сега ми стана ясно, че мълчанието е език на Боговете. В мълчанието се раждат великите идеи, в мълчанието те възрастват и плодът е техният говор. Плодът, който е символ на великата жертва, говори сам за себе си. Туй, което Учителят сподели с мене: „Методи, иди си"... Той искаше да ме подготви да не правя някаква ритуалност по Неговото заминаване. Ще го изразя по следния начин. Два месеца след заминаването на Учителя сънувам следния сън: че аз съм с Катя Грива и Учителят под един параван на мястото, където е погребано тялото на Учителя. В този момент братството върви подредено в редици и целуват Пентаграмата на елипсата. Учителят се обръща към мен и казва: „Аз съм жив, а те ме търсят там, на туй място". Това беше в съня ми. Аз имам един принцип, че не ходя на гробища, не съм ходил на погребение нито на майка си, нито на баща си. Изобщо не ходя на погребения.
към текста >>

Това беше в съня ми.
Туй, което Учителят сподели с мене: „Методи, иди си"... Той искаше да ме подготви да не правя някаква ритуалност по Неговото заминаване. Ще го изразя по следния начин. Два месеца след заминаването на Учителя сънувам следния сън: че аз съм с Катя Грива и Учителят под един параван на мястото, където е погребано тялото на Учителя. В този момент братството върви подредено в редици и целуват Пентаграмата на елипсата. Учителят се обръща към мен и казва: „Аз съм жив, а те ме търсят там, на туй място". Това беше в съня ми. Аз имам един принцип, че не ходя на гробища, не съм ходил на погребение нито на майка си, нито на баща си. Изобщо не ходя на погребения. Той като че ли ме подготвяше за предстоящото заминаване и искаше да ми каже, да не чувствам временното отсъствие на тялото Му, в което е потопено едно велико съзнание, а да чувствам онази реалност, която живее в мен. На погребението и аз бях. На направеният филм на погребението се вижда, че и аз нося ковчега му с другите.
към текста >>

60. 6.74. СЪНОВИДЕНИЕ ПРЕДИ РАЗКОЛА НА ИЗГРЕВА

От редактора и съставителя Вергилий Кръстев

74. СЪНОВИДЕНИЕ ПРЕДИ РАЗКОЛА НА ИЗГРЕВА Една нощ на сън виждам следната картина.
74. СЪНОВИДЕНИЕ ПРЕДИ РАЗКОЛА НА ИЗГРЕВА Една нощ на сън виждам следната картина. Имаше една барака, в която живееше Боян Боев, а в другата живееше Борис с брат си Стефан. Виждам Борис Николов поставен на едно малко столче и тримата печатари, които издадоха 51 тома от беседите на Учителя от 1945 до 1950 година, са заобиколили Борис и му разтриват главата със сапун. Неговата приятелка Мария Тодорова се движи около него, суети се и плаче: „Какво ще правят с него? Ще го бръснат ли? " Аз спокойно й казах: „Ще отиде в кухнята да си измие главата." Тази картина я виждам преди да почнат всякакви борби в Братството.
към текста >>

Тази картина така дълбоко ми се вряза в съзнанието от съня, че вече десетки години я помня.
Подаде ми я, придържа ми рубашката и аз я облякох. Преди да я облека ми даде две златни перодръжки, с които се пишеше навремето и ми ги тури в жилетката. Като ми тури тази рубашка, тя скри жилетката с перодръжките, и след което ми каза: „Хайде, да не те познават духовете." Стана ми мъчно, че не ми даде целия костюм, но като излязох вънка и за моя изненада виждам, че Учителят излиза на шосето, облечен със сив костюм и с бастуна си. Излиза от Изгрева. Почувствувах как Учителят напусна Изгрева. Тази картина така дълбоко ми се вряза в съзнанието от съня, че вече десетки години я помня. Даде ми се на сън да видя как ще се развият събитията. Когато почнаха борбите и дойдоха последиците видях, че сънят ми се реализира изцяло. Чрез този сън аз видях как Учителят ми даде благословението Си и с двете перодръжки написах моите книги. Неговата жилетка ме държеше на безопасно място и не ме погнаха духовете, та да ме пратят в затвора непосредствено след 9 септември 1944 г. С работническата рубашка аз работих в бригадата на Борис Николов и така се пенсионирах.
към текста >>

Даде ми се на сън да видя как ще се развият събитията.
Преди да я облека ми даде две златни перодръжки, с които се пишеше навремето и ми ги тури в жилетката. Като ми тури тази рубашка, тя скри жилетката с перодръжките, и след което ми каза: „Хайде, да не те познават духовете." Стана ми мъчно, че не ми даде целия костюм, но като излязох вънка и за моя изненада виждам, че Учителят излиза на шосето, облечен със сив костюм и с бастуна си. Излиза от Изгрева. Почувствувах как Учителят напусна Изгрева. Тази картина така дълбоко ми се вряза в съзнанието от съня, че вече десетки години я помня. Даде ми се на сън да видя как ще се развият събитията. Когато почнаха борбите и дойдоха последиците видях, че сънят ми се реализира изцяло. Чрез този сън аз видях как Учителят ми даде благословението Си и с двете перодръжки написах моите книги. Неговата жилетка ме държеше на безопасно място и не ме погнаха духовете, та да ме пратят в затвора непосредствено след 9 септември 1944 г. С работническата рубашка аз работих в бригадата на Борис Николов и така се пенсионирах. А онези, които насапунисаха главата на Борис, му обръснаха главата и така го изпратиха обръснат в затвора.
към текста >>

Когато почнаха борбите и дойдоха последиците видях, че сънят ми се реализира изцяло.
Като ми тури тази рубашка, тя скри жилетката с перодръжките, и след което ми каза: „Хайде, да не те познават духовете." Стана ми мъчно, че не ми даде целия костюм, но като излязох вънка и за моя изненада виждам, че Учителят излиза на шосето, облечен със сив костюм и с бастуна си. Излиза от Изгрева. Почувствувах как Учителят напусна Изгрева. Тази картина така дълбоко ми се вряза в съзнанието от съня, че вече десетки години я помня. Даде ми се на сън да видя как ще се развият събитията. Когато почнаха борбите и дойдоха последиците видях, че сънят ми се реализира изцяло. Чрез този сън аз видях как Учителят ми даде благословението Си и с двете перодръжки написах моите книги. Неговата жилетка ме държеше на безопасно място и не ме погнаха духовете, та да ме пратят в затвора непосредствено след 9 септември 1944 г. С работническата рубашка аз работих в бригадата на Борис Николов и така се пенсионирах. А онези, които насапунисаха главата на Борис, му обръснаха главата и така го изпратиха обръснат в затвора. А знаете, че всички затворници са остригани и обръснати.
към текста >>

Чрез този сън аз видях как Учителят ми даде благословението Си и с двете перодръжки написах моите книги.
Излиза от Изгрева. Почувствувах как Учителят напусна Изгрева. Тази картина така дълбоко ми се вряза в съзнанието от съня, че вече десетки години я помня. Даде ми се на сън да видя как ще се развият събитията. Когато почнаха борбите и дойдоха последиците видях, че сънят ми се реализира изцяло. Чрез този сън аз видях как Учителят ми даде благословението Си и с двете перодръжки написах моите книги. Неговата жилетка ме държеше на безопасно място и не ме погнаха духовете, та да ме пратят в затвора непосредствено след 9 септември 1944 г. С работническата рубашка аз работих в бригадата на Борис Николов и така се пенсионирах. А онези, които насапунисаха главата на Борис, му обръснаха главата и така го изпратиха обръснат в затвора. А знаете, че всички затворници са остригани и обръснати. Ще ви разкажа сега нещо още по-интересно.
към текста >>

" Вечерта, като заспива, сънува Учителя, който му казал: „Аз ще ти разкажа една приказка.
След като стана национализацията на земята и му взеха целия имот през 1953 г., той го посрещна с голяма радост и облекчение, че се освобождава от робския труд. Но когато му вземат беседите, почувствал голяма мъка. Молил се: „Учителю, когато ми взеха имотите казах, те не са мои, а са на България. Но когато ми взеха книгите, то ми взеха Словото, което ми даваше надежда в живота. За-що стана всичко това? " Вечерта, като заспива, сънува Учителя, който му казал: „Аз ще ти разкажа една приказка. В едно далечно царство живял един мъдър цар. Той имал едничък син, който щял да стане негов наследник. От друго далечно царство донесли едно бяло шалче на царя и той го подарява на своя син. Не след дълго време идва синът и му казва, че шалчето е откраднато. Царят взима своята свита, отива в гората и търси шалчето с престолонаследника.
към текста >>

Сънят свършва и моят приятел се събужда.
Забелязват по едно време, че от едно гнездо виси бялото шалче. Значи орлите са го взели. Заповядва на своя син да се качи горе до гнездото и да си вземе шалчето. Синът намира в гнездото две орлета. Взима шалчето, слага го на врата си и казва: „Сега ще го пазя, а тези две малки орлета ще ги взема да ги опитомя, та да не вършат престъпления, както това са направили орелът и орлицата". Сънят свършва и моят приятел се събужда. Мъката му отпада, защото научава, че в недалечно бъдеще други ще се радват на белия шал, а крадливите орли ще бъдат опитомени. И тази кал, която е хвърлена от другите режими срещу Учението, ще изтече. Впоследствие всичко ще се превърне в добро и Учението ще се оцени. Това е разрешението на този пророчески сън. Разказах ви тези три съня, защото те пророчески се реализираха и те оформиха разкола в Братството.
към текста >>

Това е разрешението на този пророчески сън.
Взима шалчето, слага го на врата си и казва: „Сега ще го пазя, а тези две малки орлета ще ги взема да ги опитомя, та да не вършат престъпления, както това са направили орелът и орлицата". Сънят свършва и моят приятел се събужда. Мъката му отпада, защото научава, че в недалечно бъдеще други ще се радват на белия шал, а крадливите орли ще бъдат опитомени. И тази кал, която е хвърлена от другите режими срещу Учението, ще изтече. Впоследствие всичко ще се превърне в добро и Учението ще се оцени. Това е разрешението на този пророчески сън. Разказах ви тези три съня, защото те пророчески се реализираха и те оформиха разкола в Братството.
към текста >>

Разказах ви тези три съня, защото те пророчески се реализираха и те оформиха разкола в Братството.
Сънят свършва и моят приятел се събужда. Мъката му отпада, защото научава, че в недалечно бъдеще други ще се радват на белия шал, а крадливите орли ще бъдат опитомени. И тази кал, която е хвърлена от другите режими срещу Учението, ще изтече. Впоследствие всичко ще се превърне в добро и Учението ще се оцени. Това е разрешението на този пророчески сън. Разказах ви тези три съня, защото те пророчески се реализираха и те оформиха разкола в Братството.
към текста >>

61. 6.81. ВЪЗПОМИНАНИЕ

Преди известно време сънувам Учителя и Той ми казва: „Този човек, когото искаш, е вече изпратен и можеш да почнеш работа с него".
Аз направо му казах: „Кога започваме? " Методи се усмихна, огледа ме внимателно, след това се разсмяха заедно с Цанка Екимова напълно дружелюбно. Аз не разбирах нищо. Методи се обърна към мене: „Аз съм готов с този материал от 1966 година. В последно време се молих на Учителя да ми изпрати един сътрудник, с когото да свърша тази работа. Преди известно време сънувам Учителя и Той ми казва: „Този човек, когото искаш, е вече изпратен и можеш да почнеш работа с него". „И ето, вече един месец аз чакам да се яви този, който е изпратен. Като чух за твоята задача, която изпълняваш, разбрах, че ти си човекът, който е изпратен." Особено се радваше Цанка Екимова на това разрешение, че то стана в нейния дом. Определихме си среща за предстоящата работа. Когато отидох да го посрещна, беше началото на септември 1974 година. Беше много топло и аз бях излезнал по една ризка, летен панталон и сандали.
към текста >>

62. 7.12. НИКОЛА НАНКОВ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Прави си сам изводите." Една нощ сънувам сън, при който Никола Нанков ми се явява и ми казва да отида при него, за да ми предаде едни много важни неща.
През това време жена му Цветанка, която беше в стаята, се обърна към мен и каза: „Слушай какво, момчето ми, да не се заблудиш. Това, което казва Колю, не е вярно. Цяла нощ той плака и се моли на Учителя да му се размине, защото беше заплашен, че ще бъде изселен от София. И се върна оттам смъртно уплашен. И такова нещо не може да говори там. Прави си сам изводите." Една нощ сънувам сън, при който Никола Нанков ми се явява и ми казва да отида при него, за да ми предаде едни много важни неща. На следващи- я ден пристигнах в София, отивам в дома му и го търся. Излиза жена му и ми казва, че той е в провинцията и го няма в София. Аз се изненадах. Сънят за мене беше много жив и още бях под негово впечатление. Стоя и се учудвам, как може да бъде така.
към текста >>

Сънят за мене беше много жив и още бях под негово впечатление.
И такова нещо не може да говори там. Прави си сам изводите." Една нощ сънувам сън, при който Никола Нанков ми се явява и ми казва да отида при него, за да ми предаде едни много важни неща. На следващи- я ден пристигнах в София, отивам в дома му и го търся. Излиза жена му и ми казва, че той е в провинцията и го няма в София. Аз се изненадах. Сънят за мене беше много жив и още бях под негово впечатление. Стоя и се учудвам, как може да бъде така. Отивам при чешмата в двора да се измия, понеже беше много топло. По едно време Цветанка ме извика: „Ти нали събираше разни неща от Учителя и ги преснемаше? " Отговорих, че това понякога го правя. Помоли ме да почакам.
към текста >>

63. СЪДЪРЖАНИЕ ТОМ IV

Спите ли... сънувате ли?
В тяхната аура - Швейцария - 95 18. България - 97 19. Бялата смърт - 99 20. Последната кибритена клечка -100 21. Двете свещи за дядо Благо -103 В неговата аура, част II 22. Спите ли... сънувате ли? -105 23. Пратеници от ангелските светове -107 24. Далечни гости -109 25. Планът на небето е такъв -110 26. Кой е автора?
към текста >>

Съновидение преди разкола на Изгрева - 524 75.
- 516 70. Михаил Иванов - 517 71. Бертоли- 521 72. Тодор Стоименов - 522 73. Списание „Всемирна летопис" - 523 74. Съновидение преди разкола на Изгрева - 524 75. Разривът - 526 76. Недоразумения - 528 77. Служителите на двете ложи - 530 78. Спасяването на евреите - 533 79. Борби и изпитания - 535 80.
към текста >>

64. 12. НИКОЛА НАНКОВ

Прави си сам изводите." Една нощ сънувам сън, при който Никола Нанков ми се явява и ми казва да отида при него, за да ми предаде едни много важни неща.
През това време жена му Цветанка, която беше в стаята, се обърна към мен и каза: „Слушай какво, момчето ми, да не се заблудиш. Това, което казва Колю, не е вярно. Цяла нощ той плака и се моли на Учителя да му се размине, защото беше заплашен, че ще бъде изселен от София. И се върна оттам смъртно уплашен. И такова нещо не може да говори там. Прави си сам изводите." Една нощ сънувам сън, при който Никола Нанков ми се явява и ми казва да отида при него, за да ми предаде едни много важни неща. На следващия ден пристигнах в София, отивам в дома му и го търся. Излиза жена му и ми казва, че той е в провинцията и го няма в София. Аз се изненадах. Сънят за мене беше много жив и още бях под негово впечатление. Стоя и се учудвам, как може да бъде така.
към текста >>

Сънят за мене беше много жив и още бях под негово впечатление.
И такова нещо не може да говори там. Прави си сам изводите." Една нощ сънувам сън, при който Никола Нанков ми се явява и ми казва да отида при него, за да ми предаде едни много важни неща. На следващия ден пристигнах в София, отивам в дома му и го търся. Излиза жена му и ми казва, че той е в провинцията и го няма в София. Аз се изненадах. Сънят за мене беше много жив и още бях под негово впечатление. Стоя и се учудвам, как може да бъде така. Отивам при чешмата в двора да се измия, понеже беше много топло. По едно време Цветанка ме извика: „Ти нали събираше разни неща от Учителя и ги преснемаше? " Отговорих, че това понякога го правя. Помоли ме да почакам.
към текста >>

65. СЪДЪРЖАНИЕ

Будност на съзнанието – на сън и на яве 75.
Жена от народа и принцът от приказките 70. Кой как целуваше десницата на Учителя 71. Как се охраняваше Девата 72. Гонения 73. Божествени състояния 74. Будност на съзнанието – на сън и на яве 75. Вътрешният изпит на ученика и на Учителя 76. Закърпване и чистене 77. Жълтият котарак 78. Божията Любов за човешката душа 79. Кучето Бианка и птичия свят 80.
към текста >>

Сън, сънища и будно съзнание 112.
Кокошката на Учителя 107. Светлина в умовете и виделина в душите 108. Необяснимите случаи на Божието присъствие 109. Благотворителност 110. Предрешаване на първообраза 111. Сън, сънища и будно съзнание 112. Бит и обхода на Учителя 113. Учителят – Божественият принцип в действие 114. Служението на старите и младите 115. Незадоволеното желание 116. Българската китеница 117.
към текста >>

Сън, видение и истината за живота ми 128.
Човешката обич и Божията Любов 123. Пътят на ученика е стръмен и славен 124. Божественият огън 125. Вътрешната светлина у ученика е духовната светлина за пътя му 126. Заветът Господен 127. Сън, видение и истината за живота ми 128. Човешката съдба, човешката карма в пътя Господен 129. Непослушанието на ученика, човешката съдба и човешката карма 130. Христовият Дух и връзката на Христа 131. Послушанието на ученика – връзка с Бога 132. Ученици и служители на Бога 133.
към текста >>

66. 7. И ВРАГ НА ЧОВЕКУ СА НЕГОВИТЕ ДОМАШНИ

Веднъж майка ми разказваше един неин сън, че сме вървели заедно с нея по един път огрян от луната и аз после съм се отдалечила от нея.
Учителят промълви: „На Владо ще му дадеш някои книги да чете. А по-късно ще му дадеме някои наставления, ако иска да работи". Имах много неприятности със семейството си. Искаха по едно време да ме заключват особено големия ми брат Станислав ме заключваше, а аз излизах от другия вход. Споделих с Учителя, че ме заключват, а той каза: „Ти имаш силен дух и силен ръководител и затова си смела." После се убедих в това. Веднъж майка ми разказваше един неин сън, че сме вървели заедно с нея по един път огрян от луната и аз после съм се отдалечила от нея. После когато влезнах в Братството този сън на майка ми бе се реализирал, но на нея не й стана ясно. От Учителя научих, че луната е емблема на човешкия свят, който се променя, а Слънцето е емблема на Божествения свят. Та пътеката огряна от луната означаваше, че ние ще се разделим с майка ми и всеки ще тръгне по своя път, което и стана. Дойде онова време, когато аз се преместих да живея окончателно на Изгрева. Родителите ми бяха недоволни, че съм станала дъновистка.
към текста >>

После когато влезнах в Братството този сън на майка ми бе се реализирал, но на нея не й стана ясно.
А по-късно ще му дадеме някои наставления, ако иска да работи". Имах много неприятности със семейството си. Искаха по едно време да ме заключват особено големия ми брат Станислав ме заключваше, а аз излизах от другия вход. Споделих с Учителя, че ме заключват, а той каза: „Ти имаш силен дух и силен ръководител и затова си смела." После се убедих в това. Веднъж майка ми разказваше един неин сън, че сме вървели заедно с нея по един път огрян от луната и аз после съм се отдалечила от нея. После когато влезнах в Братството този сън на майка ми бе се реализирал, но на нея не й стана ясно. От Учителя научих, че луната е емблема на човешкия свят, който се променя, а Слънцето е емблема на Божествения свят. Та пътеката огряна от луната означаваше, че ние ще се разделим с майка ми и всеки ще тръгне по своя път, което и стана. Дойде онова време, когато аз се преместих да живея окончателно на Изгрева. Родителите ми бяха недоволни, че съм станала дъновистка. Всички привърженици и последователи на Учителя ги назоваваха така.
към текста >>

67. 8. СТАРАТА ФАНЕЛА

След седем дни сънувам един от заминалите братя на Школата преди време, че идва при мене на сън и ми говори: „Учителят ме изпрати да посрещна баща ти и да го въведа в Школата".
Баща ми пожела да го заведа на лагер на седемте рилски езера. Там му хареса много, върна се у дома, но вече не разказваше на майка ми нищо, за да не предизвика у нея реакция; Беше разказал само, че се чувствувал много добре на чистия въздух горе в планината, че е бил на един хубав курорт и нищо повече не бе промълвил. Баща ми горе се възроди, движеше се свободно между нас и само слушаше, наблюдаваше и мълчеше. Когато баща ми си замина от този свят той ми се изяви чрез един брат по чисто медиумичен начин и каза: „Мико, прости ми ако съм те обидил в нещо. Моето място беше горе на Изгрева". След седем дни сънувам един от заминалите братя на Школата преди време, че идва при мене на сън и ми говори: „Учителят ме изпрати да посрещна баща ти и да го въведа в Школата". Та така по този начин си разрешихме кармата с баща ми, дъщеря му го заведе при Учителя, а жена му противодействаше, а пък приятелите го заведоха след смъртта му в другата Школа горе в невидимия свят. Ето едно разрешение, което бе дадено от Учителя. Когато бях малка и ученичка исках да стана балерина. В мен идваше нещо като подтик отдалече и този подтик ме обхващаше и аз подскачах, опитвах се да играя и да си тананикам някакви мои познати мелодии много отдавна и да си играя някакви танци. По това време родителите ми изобщо не обърнаха внимание на моето тананикане и на моите танци.
към текста >>

68. 14. ПЪРВИТЕ САЛОНИ

Така целият салон миришеше на прас лук, на черна ряпа, че дори и на чесън.
По онова време когато беседите бяха вечерно време в този немски салон приятелите бяха свикнали да ядат черна ряпа и прас лук. Първо се нах-ранваха у дома и тогава идваха на беседа. Целият салон миришеше на черна ряпа и прас лук. А ние младежите бяхме по-модерни и не искахме да ядеме, за да не миришеме, но като влизахме там едва издържахме на тази невероятна миризма в салона. Ние протестирахме, но един възрастен брат носеше ряпа и стрък от прас, беше го нарязал на дребни парчета и за да не ни мирише ние трябваше да вкусим от него и по този начин се приобщавахме към другите. Така целият салон миришеше на прас лук, на черна ряпа, че дори и на чесън. Как ни издържаше Учителят не знам. Но това беше след войната, страната беше разорена и бедна, всички бяха бедни и така с такава храна хората преживяваха. Младите хора нямаше къде да работят. Младите девойки също. Единствено можеше да станеш слуга някъде или слугиня в някой богаташки дом.
към текста >>

69. 18. ДЕСЕТТЕ ИЗПИТА НА УЧЕНИКА

Сънувам сън как съм изправена на изпит и ми се задават последователно десет въпроса, на които отговарям на тях.
Мина покрай мене все едно, че ме няма. А мен ме има. Мен ме има, но аз стоя като неодушевен стълб, стоя, стърча и съм забита в земята. Накрая си отидох замислена, пребита от скръб и от умора. Довлякох се с мъка у дома, хапнах нещо, разтребих си стаята, написах това-онова и си легнах веднага след като се стъмни. Сънувам сън как съм изправена на изпит и ми се задават последователно десет въпроса, на които отговарям на тях. Това бяха същите въпроси, които ме вълнуваха и за които някои от тях бях отишла да питам Учителя. Аз с чакането на десет дни те се оформиха по един въпрос за всеки ден. И моето чакане там пред стаята на Учителя, седнала на пейката за мен беше загубено време, но знаех, че е време за някакъв изпит, който изобщо не знаех какъв е. Но от дългият опит знаех, че е някакъв изпит и аз трябваше да го издържа. А се оказа, че всеки ден чаках по четири-пет часа и Учителят по това време беше работил със своите невидими методи и средства, със своето съзнание и за всеки ден Той бе отговорил по един от моите въпроси и така аз имах разрешението на тези десет задачи.
към текста >>

И после бях сложена на изпит - това ми го дадоха на сън.
Това бяха същите въпроси, които ме вълнуваха и за които някои от тях бях отишла да питам Учителя. Аз с чакането на десет дни те се оформиха по един въпрос за всеки ден. И моето чакане там пред стаята на Учителя, седнала на пейката за мен беше загубено време, но знаех, че е време за някакъв изпит, който изобщо не знаех какъв е. Но от дългият опит знаех, че е някакъв изпит и аз трябваше да го издържа. А се оказа, че всеки ден чаках по четири-пет часа и Учителят по това време беше работил със своите невидими методи и средства, със своето съзнание и за всеки ден Той бе отговорил по един от моите въпроси и така аз имах разрешението на тези десет задачи. И после бях сложена на изпит - това ми го дадоха на сън. А сънят според Учителят е също работа, където двойникът на човека отива там горе в физико-астралният свят и се учи там в духовния свят, за да му предадат онези уроци, които трябва да научи и да приложи на следващият ден, когато се събуди. А в моят сън аз бях застанала пред една изпитна комисия от десет човека и отговарях на всички въпроси. Комисия от десет човека, защото моето чакане бе от десет дни. На следващият ден отивам при Учителя, Той ме посреща и пита усмихнато: „Е, какво ново има? " „Учителю, издържах изпита си и отговорих на комисията на зададените десет въпроса".
към текста >>

А сънят според Учителят е също работа, където двойникът на човека отива там горе в физико-астралният свят и се учи там в духовния свят, за да му предадат онези уроци, които трябва да научи и да приложи на следващият ден, когато се събуди.
Аз с чакането на десет дни те се оформиха по един въпрос за всеки ден. И моето чакане там пред стаята на Учителя, седнала на пейката за мен беше загубено време, но знаех, че е време за някакъв изпит, който изобщо не знаех какъв е. Но от дългият опит знаех, че е някакъв изпит и аз трябваше да го издържа. А се оказа, че всеки ден чаках по четири-пет часа и Учителят по това време беше работил със своите невидими методи и средства, със своето съзнание и за всеки ден Той бе отговорил по един от моите въпроси и така аз имах разрешението на тези десет задачи. И после бях сложена на изпит - това ми го дадоха на сън. А сънят според Учителят е също работа, където двойникът на човека отива там горе в физико-астралният свят и се учи там в духовния свят, за да му предадат онези уроци, които трябва да научи и да приложи на следващият ден, когато се събуди. А в моят сън аз бях застанала пред една изпитна комисия от десет човека и отговарях на всички въпроси. Комисия от десет човека, защото моето чакане бе от десет дни. На следващият ден отивам при Учителя, Той ме посреща и пита усмихнато: „Е, какво ново има? " „Учителю, издържах изпита си и отговорих на комисията на зададените десет въпроса". „Много хубаво", усмихна се Той.
към текста >>

А в моят сън аз бях застанала пред една изпитна комисия от десет човека и отговарях на всички въпроси.
И моето чакане там пред стаята на Учителя, седнала на пейката за мен беше загубено време, но знаех, че е време за някакъв изпит, който изобщо не знаех какъв е. Но от дългият опит знаех, че е някакъв изпит и аз трябваше да го издържа. А се оказа, че всеки ден чаках по четири-пет часа и Учителят по това време беше работил със своите невидими методи и средства, със своето съзнание и за всеки ден Той бе отговорил по един от моите въпроси и така аз имах разрешението на тези десет задачи. И после бях сложена на изпит - това ми го дадоха на сън. А сънят според Учителят е също работа, където двойникът на човека отива там горе в физико-астралният свят и се учи там в духовния свят, за да му предадат онези уроци, които трябва да научи и да приложи на следващият ден, когато се събуди. А в моят сън аз бях застанала пред една изпитна комисия от десет човека и отговарях на всички въпроси. Комисия от десет човека, защото моето чакане бе от десет дни. На следващият ден отивам при Учителя, Той ме посреща и пита усмихнато: „Е, какво ново има? " „Учителю, издържах изпита си и отговорих на комисията на зададените десет въпроса". „Много хубаво", усмихна се Той. „Познанието има много врати, но ключовете са различни и всеки сам си отключва с онзи ключ, който е изработил и който е у него." Запитвам го: „Учителю, аз зная, че вие старателно ме карате да чакам толкова много".
към текста >>

70. 21. КАК БЕ ДАДЕНА БЕСЕДАТА „ПЕТИМАТА БРАТЯ

Сънувам сън, че Учителят е сложил една саксия и цветя вътре в нея.
Аз очаквах, че ще ме изпъди и че не ще ме приеме, защото съг-решението ми бе голямо. По-късно разбрах, че ученикът, когато е осъзнал грешката си е много по-ценен от онзи, който не е съгрешил. Знанията му служат като метод и поука за другите. Но ученикът губи чистота си, а да я получи обратно се изискват непосилни изисквания и много работа върху себе си. След като се изповядах пред Учителя, а това бе вечерта то върнах се у дома и заспах като изкъпана и изповядана. Сънувам сън, че Учителят е сложил една саксия и цветя вътре в нея. На сутринта отивам на беседа. И Учителят държи беседата „Петимата братя". В тази беседа бяха изнесени всички въпроси, които ме интересуваха и проблема, който аз трябваше да разреша. Това не бях споделяла с никого досега. Там беше изнесено и моето прегрешение.
към текста >>

Учителят веднъж каза: „Когато някой ме сънува на сън знай, че това е емблема на Божественото".
Това е една тяхна непоправима грешка. Когато отивах и разговарях с Учителя след това пишех в тетрадката си „Днес, на еди коя си дата бях при Господа". Години по-късно чух от него следното: „Между мене и Бога разлика няма да правиш". Това много рядко го казваше и е само за онзи, който разбираше и който го схващаше по дух. Имаше и други начини за общение по дух с Учителя и Той можеше да даде някое подобно преживяване на ученика. Учителят веднъж каза: „Когато някой ме сънува на сън знай, че това е емблема на Божественото". А аз го сънувах, че той ми поднесе цветя в една ваза. Вероятно това бе един отклик на моята душа към Божественото. Днес тези неща са много прости за обяснение, но тогава бяха много трудни за разбиране. Те и днес трудно се разбират. Много пъти Учителят не делеше себе си от Бога.
към текста >>

А аз го сънувах, че той ми поднесе цветя в една ваза.
Когато отивах и разговарях с Учителя след това пишех в тетрадката си „Днес, на еди коя си дата бях при Господа". Години по-късно чух от него следното: „Между мене и Бога разлика няма да правиш". Това много рядко го казваше и е само за онзи, който разбираше и който го схващаше по дух. Имаше и други начини за общение по дух с Учителя и Той можеше да даде някое подобно преживяване на ученика. Учителят веднъж каза: „Когато някой ме сънува на сън знай, че това е емблема на Божественото". А аз го сънувах, че той ми поднесе цветя в една ваза. Вероятно това бе един отклик на моята душа към Божественото. Днес тези неща са много прости за обяснение, но тогава бяха много трудни за разбиране. Те и днес трудно се разбират. Много пъти Учителят не делеше себе си от Бога. Не делеше себе си от Божествения Дух, който беше в него и нямаше такъв ученик, който в една и друга форма да не го е усетил, да не го е видял, да не го е разбрал, че това е изявление и проявление на Божествения Дух.
към текста >>

71. 47. ШКОЛАТА И СВЕТСКАТА УЧИТЕЛКА

Веднъж сънувам сън.
А Учителят бе казал: „На окултният ученик не му е позволено в Школата да се занимава с политика". А се занимаваха и то още как. Казваха, че всеки от нас трябваше да откликва на промените в света, защото са част от него. Беше тяхно обяснение, но беше непослушание към думите на Учителя. Ето сега един пример. Веднъж сънувам сън. Бях около 25-годишна. Сънувам, че едно малко куцо дете, символизиращо Бялото Братство върви след Учителя и той непрекъснато го храни и му подава с ръцете си храна и с това хранене то изтощава Учителя и той става все по-слаб и по-слаб. После виждам, че те двамата - куцото дете и Учителя вървят, вървят 4/5 от Братството отиват при една светска учителка да ги учи, а 1/5 остават при Учителя. Светската учителка събра мнозинството от 4/5 и направи в гората събрание и започна да ги обучава, а останалите 1/5 останаха при Учителя на Изгрева. Това беше сънят.
към текста >>

Сънувам, че едно малко куцо дете, символизиращо Бялото Братство върви след Учителя и той непрекъснато го храни и му подава с ръцете си храна и с това хранене то изтощава Учителя и той става все по-слаб и по-слаб.
Казваха, че всеки от нас трябваше да откликва на промените в света, защото са част от него. Беше тяхно обяснение, но беше непослушание към думите на Учителя. Ето сега един пример. Веднъж сънувам сън. Бях около 25-годишна. Сънувам, че едно малко куцо дете, символизиращо Бялото Братство върви след Учителя и той непрекъснато го храни и му подава с ръцете си храна и с това хранене то изтощава Учителя и той става все по-слаб и по-слаб. После виждам, че те двамата - куцото дете и Учителя вървят, вървят 4/5 от Братството отиват при една светска учителка да ги учи, а 1/5 остават при Учителя. Светската учителка събра мнозинството от 4/5 и направи в гората събрание и започна да ги обучава, а останалите 1/5 останаха при Учителя на Изгрева. Това беше сънят. На следващият ден отивам и разправям целият сън на Учителя. Той ме изслуша внимателно и каза: „Да, до тук е така, но после..." Спря се, замълча, замълча и се усмихна лъчезарно с поглед отправен леко нагоре като леко повдигна главата си, гледайки към Небето.
към текста >>

Това беше сънят.
Веднъж сънувам сън. Бях около 25-годишна. Сънувам, че едно малко куцо дете, символизиращо Бялото Братство върви след Учителя и той непрекъснато го храни и му подава с ръцете си храна и с това хранене то изтощава Учителя и той става все по-слаб и по-слаб. После виждам, че те двамата - куцото дете и Учителя вървят, вървят 4/5 от Братството отиват при една светска учителка да ги учи, а 1/5 остават при Учителя. Светската учителка събра мнозинството от 4/5 и направи в гората събрание и започна да ги обучава, а останалите 1/5 останаха при Учителя на Изгрева. Това беше сънят. На следващият ден отивам и разправям целият сън на Учителя. Той ме изслуша внимателно и каза: „Да, до тук е така, но после..." Спря се, замълча, замълча и се усмихна лъчезарно с поглед отправен леко нагоре като леко повдигна главата си, гледайки към Небето. И се усмихна лъчезарно. Визитата приключи. Отидох си у дома.
към текста >>

На следващият ден отивам и разправям целият сън на Учителя.
Бях около 25-годишна. Сънувам, че едно малко куцо дете, символизиращо Бялото Братство върви след Учителя и той непрекъснато го храни и му подава с ръцете си храна и с това хранене то изтощава Учителя и той става все по-слаб и по-слаб. После виждам, че те двамата - куцото дете и Учителя вървят, вървят 4/5 от Братството отиват при една светска учителка да ги учи, а 1/5 остават при Учителя. Светската учителка събра мнозинството от 4/5 и направи в гората събрание и започна да ги обучава, а останалите 1/5 останаха при Учителя на Изгрева. Това беше сънят. На следващият ден отивам и разправям целият сън на Учителя. Той ме изслуша внимателно и каза: „Да, до тук е така, но после..." Спря се, замълча, замълча и се усмихна лъчезарно с поглед отправен леко нагоре като леко повдигна главата си, гледайки към Небето. И се усмихна лъчезарно. Визитата приключи. Отидох си у дома. Тази усмивка я запазих в съзнанието си и това тълкувание също.
към текста >>

Сънят започна да се сбъдва полека-лека.
Визитата приключи. Отидох си у дома. Тази усмивка я запазих в съзнанието си и това тълкувание също. Мина време, Учителят си замина от този свят и преминаха още много години. Дойде 1957-58 година и започнаха изпитания за Братството на Изгрева. Сънят започна да се сбъдва полека-лека. Светската учителка се яви и 4/5 от Изгрева тръгна след тази учителка от света тя да им проповядва. Така е и досега през 1972 г., когато разказвам тези неща. Така ще бъде и по-нататък. Останаха само 1/5 от общия брой. Дано останат до края.
към текста >>

72. 56. ИЗПИТАНИЕ НА УЧИТЕЛЯ И ИЗПИТАНИЕ НА УЧЕНИКА

МАРИЯ ТОДОРОВА

Да не смятате, че ми се е присънило?
Нямаше мишка. По едно време цялата посуда започна да се движи напосоки - ту наляво, ту надясно, ту нагоре, ту надолу. Тя се движеше както по полицата, така и по въздуха. Аз отскочих. След малко и масичката ми изтропа и за секунди тя започна да се движи на една педя разстояние във въздуха, като че ли невидими ръце я движеха. Да не смятате, че ми се е присънило? В никакъв случай. Аз се уплашвам, затичвам се при Учителя и му разказвам всичко. А той ме успокои: „Ти с книгата си ги привлякла онези от Черната ложа. Хвърли я". После добави: „Романите й са окултни трици, а могат да станат и отрова".
към текста >>

73. 70. КОЙ КАК ЦЕЛУВАШЕ ДЕСНИЦАТА НА УЧИТЕЛЯ

Това беше вярно, но аз го свалях на земята, отварях му очите и той като малко дете станало от сън се озърташе и се чудеше какво е станало и като разбираше какво се е случило, се питаше как може такова нещо да стане.
Борис го изслушваше, кажеше му нещо, онзи го приемаше като чиста монета и тръгне да го изпълнява. Мине време, Борис си слезне на земята и стъпи на краката си и като види как онзи приятел действува по онази задача, с която преди това са се разбрали Борис я изменя по съвсем друг начин. Онзи се обръща и недоумява какво ли значи всичко това - един път така, а после иначе - никаква последователност. Когато се засягаха обикновени въпроси и то общи това само смайваше приятелите, но когато се решаваха братски въпроси, то тогава настъпваше трагедия и се объркваха всички. По-късно те се нахвърляха върху мен и смятаха, че аз съм била причината Борис да си измени решението. Това беше вярно, но аз го свалях на земята, отварях му очите и той като малко дете станало от сън се озърташе и се чудеше какво е станало и като разбираше какво се е случило, се питаше как може такова нещо да стане. Ето това беше задачата на една жена от народа и на един принц, комуто не бе позволено да се жени за жена от народа. Не му беше позволено ако си беше сам и ако не бе натоварен с друга задача, с братска работа. Но щом се бе натоварил трябваше някой да му казва, че той отива в капан, а капаните бяха заложени един след друг с най-различни примамки, като се почне от 1945 г. та чак до 1958 г. А оттогава като се мине през процеса и затвора тези капани се повтарят дори досега -1972 г.
към текста >>

74. 74. БУДНОСТ НА СЪЗНАНИЕТО -НА СЪН И НА ЯВЕ

74. БУДНОСТ НА СЪЗНАНИЕТО -НА СЪН И НА ЯВЕ Братството бе излезнало на Рила на лагеруване.
74. БУДНОСТ НА СЪЗНАНИЕТО -НА СЪН И НА ЯВЕ Братството бе излезнало на Рила на лагеруване. Бяхме опънали палатките, разположили се сред Седемте Рилски езера и се намирахме в онова приповдигнато състояние на духа, така както то бе всеки път, когато отивахме на Рила с Учителя. Една вечер сънувам сън, там в палатката на Рила и виждам Борис Николов, че се намира в дъното на един кладенец с вода, разпънат на кръст в страшни мъки. Сънят приключва, но аз го запомних и на сутринта отивам и го разказвам на Учителя. Той ме изслушва, но не казва нищо. Минават няколко дни, времето от хубаво, по-хубаво, слънчево, тихо, приятно и нашият общ живот с Учителят е неповторим, както никога досега.
към текста >>

Една вечер сънувам сън, там в палатката на Рила и виждам Борис Николов, че се намира в дъното на един кладенец с вода, разпънат на кръст в страшни мъки.
74. БУДНОСТ НА СЪЗНАНИЕТО -НА СЪН И НА ЯВЕ Братството бе излезнало на Рила на лагеруване. Бяхме опънали палатките, разположили се сред Седемте Рилски езера и се намирахме в онова приповдигнато състояние на духа, така както то бе всеки път, когато отивахме на Рила с Учителя. Една вечер сънувам сън, там в палатката на Рила и виждам Борис Николов, че се намира в дъното на един кладенец с вода, разпънат на кръст в страшни мъки. Сънят приключва, но аз го запомних и на сутринта отивам и го разказвам на Учителя. Той ме изслушва, но не казва нищо. Минават няколко дни, времето от хубаво, по-хубаво, слънчево, тихо, приятно и нашият общ живот с Учителят е неповторим, както никога досега. Една сутрин Учителят излиза от палатката си и нарежда всички палатки да се съберат, да се опаковат, да се натоварят на мулетата и с раниците на гърбовете да слизаме от Рила. Всички останахме учудени.
към текста >>

Сънят приключва, но аз го запомних и на сутринта отивам и го разказвам на Учителя.
74. БУДНОСТ НА СЪЗНАНИЕТО -НА СЪН И НА ЯВЕ Братството бе излезнало на Рила на лагеруване. Бяхме опънали палатките, разположили се сред Седемте Рилски езера и се намирахме в онова приповдигнато състояние на духа, така както то бе всеки път, когато отивахме на Рила с Учителя. Една вечер сънувам сън, там в палатката на Рила и виждам Борис Николов, че се намира в дъното на един кладенец с вода, разпънат на кръст в страшни мъки. Сънят приключва, но аз го запомних и на сутринта отивам и го разказвам на Учителя. Той ме изслушва, но не казва нищо. Минават няколко дни, времето от хубаво, по-хубаво, слънчево, тихо, приятно и нашият общ живот с Учителят е неповторим, както никога досега. Една сутрин Учителят излиза от палатката си и нарежда всички палатки да се съберат, да се опаковат, да се натоварят на мулетата и с раниците на гърбовете да слизаме от Рила. Всички останахме учудени. Някои протестираха, че защо ще си ходим при това хубаво време, че и да беше лошо времето и друг път сме стояли тук на дъжд и на буря.
към текста >>

После се обърна към мене и рече: „Ето твоя сън".
Другият камион бе на отсрещния бряг й всички ни гледаха изтръпнали от страх. Ако бяхме закъснели със секунди вълната щеше да помете целият камион и щеше да ни издави всички. Онези от другият камион останаха на отсрещния бряг и там престояха няколко дни, докато преминат през околни пътища, за да се приберат в София. Ние се отдалечихме, след това спряхме, слезнахме да огледаме какво бе се случило. Учителят се усмихна и каза: „Изпреварихме само с една минута". После се обърна към мене и рече: „Ето твоя сън". Това беше достатъчно за мене да схвана чак сега цялата същност на този сън, на това, че бяхме предупредени от Невидимия свят на сън, макар и по такъв символичен начин. Тогава аз бях разказала съня си, а Учителят бе наредил на онези невидими пазачи на Братството да бдят и да бъдат будни. И затова той излезе онази сутрин и нареди: „По най-бърз начин съберете багажа, защото слизаме и напускаме Рила". Божественото око бе будно, защото Божественото съзнание обхваща всичко в природата. А ние имахме привилегията да бъдем свидетели на едно истинско проявление на будността на това съзнание.
към текста >>

Това беше достатъчно за мене да схвана чак сега цялата същност на този сън, на това, че бяхме предупредени от Невидимия свят на сън, макар и по такъв символичен начин.
Ако бяхме закъснели със секунди вълната щеше да помете целият камион и щеше да ни издави всички. Онези от другият камион останаха на отсрещния бряг и там престояха няколко дни, докато преминат през околни пътища, за да се приберат в София. Ние се отдалечихме, след това спряхме, слезнахме да огледаме какво бе се случило. Учителят се усмихна и каза: „Изпреварихме само с една минута". После се обърна към мене и рече: „Ето твоя сън". Това беше достатъчно за мене да схвана чак сега цялата същност на този сън, на това, че бяхме предупредени от Невидимия свят на сън, макар и по такъв символичен начин. Тогава аз бях разказала съня си, а Учителят бе наредил на онези невидими пазачи на Братството да бдят и да бъдат будни. И затова той излезе онази сутрин и нареди: „По най-бърз начин съберете багажа, защото слизаме и напускаме Рила". Божественото око бе будно, защото Божественото съзнание обхваща всичко в природата. А ние имахме привилегията да бъдем свидетели на едно истинско проявление на будността на това съзнание. Учителят беше говорил, че е необходимо да се стремим към будност на съзнанието както по време на сън, така и на яве.
към текста >>

Тогава аз бях разказала съня си, а Учителят бе наредил на онези невидими пазачи на Братството да бдят и да бъдат будни.
Онези от другият камион останаха на отсрещния бряг и там престояха няколко дни, докато преминат през околни пътища, за да се приберат в София. Ние се отдалечихме, след това спряхме, слезнахме да огледаме какво бе се случило. Учителят се усмихна и каза: „Изпреварихме само с една минута". После се обърна към мене и рече: „Ето твоя сън". Това беше достатъчно за мене да схвана чак сега цялата същност на този сън, на това, че бяхме предупредени от Невидимия свят на сън, макар и по такъв символичен начин. Тогава аз бях разказала съня си, а Учителят бе наредил на онези невидими пазачи на Братството да бдят и да бъдат будни. И затова той излезе онази сутрин и нареди: „По най-бърз начин съберете багажа, защото слизаме и напускаме Рила". Божественото око бе будно, защото Божественото съзнание обхваща всичко в природата. А ние имахме привилегията да бъдем свидетели на едно истинско проявление на будността на това съзнание. Учителят беше говорил, че е необходимо да се стремим към будност на съзнанието както по време на сън, така и на яве. Ние нямахме още представа какво представлява съня в своята същина.
към текста >>

Учителят беше говорил, че е необходимо да се стремим към будност на съзнанието както по време на сън, така и на яве.
Това беше достатъчно за мене да схвана чак сега цялата същност на този сън, на това, че бяхме предупредени от Невидимия свят на сън, макар и по такъв символичен начин. Тогава аз бях разказала съня си, а Учителят бе наредил на онези невидими пазачи на Братството да бдят и да бъдат будни. И затова той излезе онази сутрин и нареди: „По най-бърз начин съберете багажа, защото слизаме и напускаме Рила". Божественото око бе будно, защото Божественото съзнание обхваща всичко в природата. А ние имахме привилегията да бъдем свидетели на едно истинско проявление на будността на това съзнание. Учителят беше говорил, че е необходимо да се стремим към будност на съзнанието както по време на сън, така и на яве. Ние нямахме още представа какво представлява съня в своята същина. Къде отиваше човек през време на сън, къде пътуваше и с какво се занимаваше? По-късно Учителят спомена, че ученикът трябва да се стреми за будност на съзнанието през деня, да държи връзка с Божественото, така също и през нощта по време на сън да държи същата връзка. Защото и през деня и през нощта по време на сън ученикът трябва да се учи и този процес да бъде непрекъснат. Учителят си беше заминал.
към текста >>

Ние нямахме още представа какво представлява съня в своята същина.
Тогава аз бях разказала съня си, а Учителят бе наредил на онези невидими пазачи на Братството да бдят и да бъдат будни. И затова той излезе онази сутрин и нареди: „По най-бърз начин съберете багажа, защото слизаме и напускаме Рила". Божественото око бе будно, защото Божественото съзнание обхваща всичко в природата. А ние имахме привилегията да бъдем свидетели на едно истинско проявление на будността на това съзнание. Учителят беше говорил, че е необходимо да се стремим към будност на съзнанието както по време на сън, така и на яве. Ние нямахме още представа какво представлява съня в своята същина. Къде отиваше човек през време на сън, къде пътуваше и с какво се занимаваше? По-късно Учителят спомена, че ученикът трябва да се стреми за будност на съзнанието през деня, да държи връзка с Божественото, така също и през нощта по време на сън да държи същата връзка. Защото и през деня и през нощта по време на сън ученикът трябва да се учи и този процес да бъде непрекъснат. Учителят си беше заминал. Приятелите се бяха халосали да правят устав на Бялото братство и с такова усърдие вписваха точка след точка, за да бъде уставът прегледен, да се хареса и да бъде признат от властта и по този начин да се узакони като юридическа проекция на нашето духовно общество.
към текста >>

Къде отиваше човек през време на сън, къде пътуваше и с какво се занимаваше?
И затова той излезе онази сутрин и нареди: „По най-бърз начин съберете багажа, защото слизаме и напускаме Рила". Божественото око бе будно, защото Божественото съзнание обхваща всичко в природата. А ние имахме привилегията да бъдем свидетели на едно истинско проявление на будността на това съзнание. Учителят беше говорил, че е необходимо да се стремим към будност на съзнанието както по време на сън, така и на яве. Ние нямахме още представа какво представлява съня в своята същина. Къде отиваше човек през време на сън, къде пътуваше и с какво се занимаваше? По-късно Учителят спомена, че ученикът трябва да се стреми за будност на съзнанието през деня, да държи връзка с Божественото, така също и през нощта по време на сън да държи същата връзка. Защото и през деня и през нощта по време на сън ученикът трябва да се учи и този процес да бъде непрекъснат. Учителят си беше заминал. Приятелите се бяха халосали да правят устав на Бялото братство и с такова усърдие вписваха точка след точка, за да бъде уставът прегледен, да се хареса и да бъде признат от властта и по този начин да се узакони като юридическа проекция на нашето духовно общество. Беше много трудно на онези приятели да вместят всички методи, знания и принципи в няколко точки на устава.
към текста >>

По-късно Учителят спомена, че ученикът трябва да се стреми за будност на съзнанието през деня, да държи връзка с Божественото, така също и през нощта по време на сън да държи същата връзка.
Божественото око бе будно, защото Божественото съзнание обхваща всичко в природата. А ние имахме привилегията да бъдем свидетели на едно истинско проявление на будността на това съзнание. Учителят беше говорил, че е необходимо да се стремим към будност на съзнанието както по време на сън, така и на яве. Ние нямахме още представа какво представлява съня в своята същина. Къде отиваше човек през време на сън, къде пътуваше и с какво се занимаваше? По-късно Учителят спомена, че ученикът трябва да се стреми за будност на съзнанието през деня, да държи връзка с Божественото, така също и през нощта по време на сън да държи същата връзка. Защото и през деня и през нощта по време на сън ученикът трябва да се учи и този процес да бъде непрекъснат. Учителят си беше заминал. Приятелите се бяха халосали да правят устав на Бялото братство и с такова усърдие вписваха точка след точка, за да бъде уставът прегледен, да се хареса и да бъде признат от властта и по този начин да се узакони като юридическа проекция на нашето духовно общество. Беше много трудно на онези приятели да вместят всички методи, знания и принципи в няколко точки на устава. Това беше последният опит на онези възрастни приятели, които ние заварихме от предишното поколение.
към текста >>

Защото и през деня и през нощта по време на сън ученикът трябва да се учи и този процес да бъде непрекъснат.
А ние имахме привилегията да бъдем свидетели на едно истинско проявление на будността на това съзнание. Учителят беше говорил, че е необходимо да се стремим към будност на съзнанието както по време на сън, така и на яве. Ние нямахме още представа какво представлява съня в своята същина. Къде отиваше човек през време на сън, къде пътуваше и с какво се занимаваше? По-късно Учителят спомена, че ученикът трябва да се стреми за будност на съзнанието през деня, да държи връзка с Божественото, така също и през нощта по време на сън да държи същата връзка. Защото и през деня и през нощта по време на сън ученикът трябва да се учи и този процес да бъде непрекъснат. Учителят си беше заминал. Приятелите се бяха халосали да правят устав на Бялото братство и с такова усърдие вписваха точка след точка, за да бъде уставът прегледен, да се хареса и да бъде признат от властта и по този начин да се узакони като юридическа проекция на нашето духовно общество. Беше много трудно на онези приятели да вместят всички методи, знания и принципи в няколко точки на устава. Това беше последният опит на онези възрастни приятели, които ние заварихме от предишното поколение. Що коментари се изрекоха, имаше сблъсъци, възражения, обвинения, какво ли нямаше около този устав.
към текста >>

Тогава аз сънувам сън, че Учителят се движи, върви, а върху него го яхнал един дрипльо и Учителят ми казва: „Качи ли сте ми един дрипльо отгоре на раменете ми и ме карате да го нося".
Учителят си беше заминал. Приятелите се бяха халосали да правят устав на Бялото братство и с такова усърдие вписваха точка след точка, за да бъде уставът прегледен, да се хареса и да бъде признат от властта и по този начин да се узакони като юридическа проекция на нашето духовно общество. Беше много трудно на онези приятели да вместят всички методи, знания и принципи в няколко точки на устава. Това беше последният опит на онези възрастни приятели, които ние заварихме от предишното поколение. Що коментари се изрекоха, имаше сблъсъци, възражения, обвинения, какво ли нямаше около този устав. Тогава аз сънувам сън, че Учителят се движи, върви, а върху него го яхнал един дрипльо и Учителят ми казва: „Качи ли сте ми един дрипльо отгоре на раменете ми и ме карате да го нося". Поглеждам го, а той е много сърдит и недоволен. Разказах съня на някои от възрастните приятели. Те ме погледнаха озадачено, че човек може ли да вярва на сънища и да се движи и ръководи от сънищата. Та къде остава разумността на човека. Така те си направиха опит, поднесоха го на властта, но тя не го прие и непрекъснато ги разиграваха с години с една и съща фраза: „Елате утре".
към текста >>

Разказах съня на някои от възрастните приятели.
Беше много трудно на онези приятели да вместят всички методи, знания и принципи в няколко точки на устава. Това беше последният опит на онези възрастни приятели, които ние заварихме от предишното поколение. Що коментари се изрекоха, имаше сблъсъци, възражения, обвинения, какво ли нямаше около този устав. Тогава аз сънувам сън, че Учителят се движи, върви, а върху него го яхнал един дрипльо и Учителят ми казва: „Качи ли сте ми един дрипльо отгоре на раменете ми и ме карате да го нося". Поглеждам го, а той е много сърдит и недоволен. Разказах съня на някои от възрастните приятели. Те ме погледнаха озадачено, че човек може ли да вярва на сънища и да се движи и ръководи от сънищата. Та къде остава разумността на човека. Така те си направиха опит, поднесоха го на властта, но тя не го прие и непрекъснато ги разиграваха с години с една и съща фраза: „Елате утре". Накрая разбраха, че властта не желае да приеме никакъв устав и по този начин не пожела да узакони Братството и това още не е ясно и сега тридесет години след тези събития защо се случи така. А на мен Невидимия свят чрез сън ми даде да разбера как са нещата.
към текста >>

Те ме погледнаха озадачено, че човек може ли да вярва на сънища и да се движи и ръководи от сънищата.
Това беше последният опит на онези възрастни приятели, които ние заварихме от предишното поколение. Що коментари се изрекоха, имаше сблъсъци, възражения, обвинения, какво ли нямаше около този устав. Тогава аз сънувам сън, че Учителят се движи, върви, а върху него го яхнал един дрипльо и Учителят ми казва: „Качи ли сте ми един дрипльо отгоре на раменете ми и ме карате да го нося". Поглеждам го, а той е много сърдит и недоволен. Разказах съня на някои от възрастните приятели. Те ме погледнаха озадачено, че човек може ли да вярва на сънища и да се движи и ръководи от сънищата. Та къде остава разумността на човека. Така те си направиха опит, поднесоха го на властта, но тя не го прие и непрекъснато ги разиграваха с години с една и съща фраза: „Елате утре". Накрая разбраха, че властта не желае да приеме никакъв устав и по този начин не пожела да узакони Братството и това още не е ясно и сега тридесет години след тези събития защо се случи така. А на мен Невидимия свят чрез сън ми даде да разбера как са нещата. Та може ли цялото това Слово на Учителя да се вмести в няколко точки от някакъв устав.
към текста >>

А на мен Невидимия свят чрез сън ми даде да разбера как са нещата.
Разказах съня на някои от възрастните приятели. Те ме погледнаха озадачено, че човек може ли да вярва на сънища и да се движи и ръководи от сънищата. Та къде остава разумността на човека. Така те си направиха опит, поднесоха го на властта, но тя не го прие и непрекъснато ги разиграваха с години с една и съща фраза: „Елате утре". Накрая разбраха, че властта не желае да приеме никакъв устав и по този начин не пожела да узакони Братството и това още не е ясно и сега тридесет години след тези събития защо се случи така. А на мен Невидимия свят чрез сън ми даде да разбера как са нещата. Та може ли цялото това Слово на Учителя да се вмести в няколко точки от някакъв устав. Та това е духовна школа и тя бе рожба и дихание и беше дъх от Божествения Дух. Та може ли ние, несъвършените, да боравим с величини от друг свят на съвършенство и истина. Ние можехме ли да поставим всичко това в един чувал, да се превърже отгоре и да му се лепне етикет, че е устав? Бялото Братство има свои принципи, те са в Божествения свят, има закони - те са в ангелския свят, а тук на физическото поле се движат учениците.
към текста >>

75. 75. ВЪТРЕШНИЯТ ИЗПИТ НА УЧЕНИКА И НА УЧИТЕЛЯ

По същото това време сънувам сън, че Учителят ме изпитва като ми задава десет въпроса, а те излизат от устата му във вид на светли кълба.
Та толкова струва това мое прозрение от цели десет дни. Но за мен беше израз на Живо Слово. Колко е труден достъпът до това знание за обикновеното съзнание на ученика. Трябва Школа, трябва школовка, трябва школуване. Трябват три неща: работа, труд и мъчение - това е пътят на ученика. По същото това време сънувам сън, че Учителят ме изпитва като ми задава десет въпроса, а те излизат от устата му във вид на светли кълба. Кълбата фактически са въпросите и аз отговарям на деветте въпроса. И когато стигам до десетия въпрос, там се запъвам и не мога да отговаря на този десети въпрос. Учителят е при мен, леко ме подканва, поисква да ме подсети и тутакси аз се сепвам и отговарям на десетия въпрос. Тогава Учителят идва при мен, целува ме по челото и ми казва: „Моето дете". Така завърши този сън и един вътрешен изпит, който издържах с него в тези поредни десет дни на обучение.
към текста >>

Така завърши този сън и един вътрешен изпит, който издържах с него в тези поредни десет дни на обучение.
По същото това време сънувам сън, че Учителят ме изпитва като ми задава десет въпроса, а те излизат от устата му във вид на светли кълба. Кълбата фактически са въпросите и аз отговарям на деветте въпроса. И когато стигам до десетия въпрос, там се запъвам и не мога да отговаря на този десети въпрос. Учителят е при мен, леко ме подканва, поисква да ме подсети и тутакси аз се сепвам и отговарям на десетия въпрос. Тогава Учителят идва при мен, целува ме по челото и ми казва: „Моето дете". Така завърши този сън и един вътрешен изпит, който издържах с него в тези поредни десет дни на обучение. А около мен бяха и други ученици от Школата по време на съня. Та вие чували ли сте някога такъв метод, такава опитност и познание, дошло по такъв необикновен начин. Ето Учителят как обучава ученика. Така бях въвеждана във вътрешната Школа на Учителя и започнах да схващам отношението на Учителя спрямо всеки един от нас, че то е строго индивидуално и беше отношение на Учителя към ученика. Започнах да оценявам по друг начин посещенията на приятелите при Учителя - та всяка среща на приятелите с него бяха за тях също жива опитност и път на тези души.
към текста >>

А около мен бяха и други ученици от Школата по време на съня.
Кълбата фактически са въпросите и аз отговарям на деветте въпроса. И когато стигам до десетия въпрос, там се запъвам и не мога да отговаря на този десети въпрос. Учителят е при мен, леко ме подканва, поисква да ме подсети и тутакси аз се сепвам и отговарям на десетия въпрос. Тогава Учителят идва при мен, целува ме по челото и ми казва: „Моето дете". Така завърши този сън и един вътрешен изпит, който издържах с него в тези поредни десет дни на обучение. А около мен бяха и други ученици от Школата по време на съня. Та вие чували ли сте някога такъв метод, такава опитност и познание, дошло по такъв необикновен начин. Ето Учителят как обучава ученика. Така бях въвеждана във вътрешната Школа на Учителя и започнах да схващам отношението на Учителя спрямо всеки един от нас, че то е строго индивидуално и беше отношение на Учителя към ученика. Започнах да оценявам по друг начин посещенията на приятелите при Учителя - та всяка среща на приятелите с него бяха за тях също жива опитност и път на тези души. По този повод той ми каза: „Аз пълните гърнета на пазаря не ги изнасям и не ги показвам".
към текста >>

Сънищата, които преминават нощно време показват влиянията през които ще минеш през деня.
Ти сега ще учиш. Чрез учението ще се освободиш от това състояние. Ето на, толкова души искат да ти помогнат. Вътрешното ти състояние зависи от тебе самата. Там ти си господарка." „Учителю, аз зная, че нямам вяра." „Ти не че нямаш вяра, но нали затова сте дошли в Школата да се учите на вяра. Сънищата, които преминават нощно време показват влиянията през които ще минеш през деня. Това са неприятелите, от които трябва да се пазиш. Съмненията доникъде не довеждат. Човек във всичко може да се усъмни. А тези, които вярват, никога не са се излъгали. И да ги излъжат - пак печелят.
към текста >>

76. 111. СЪН, СЪНИЩА И БУДНО СЪЗНАНИЕ

111. СЪН, СЪНИЩА И БУДНО СЪЗНАНИЕ Запътила съм се към Изгрева, преминавам през поляната и се насочвам към приемната на Учителя.
111. СЪН, СЪНИЩА И БУДНО СЪЗНАНИЕ Запътила съм се към Изгрева, преминавам през поляната и се насочвам към приемната на Учителя. Имах в себе си да решавам някакъв неотложен въпрос. Той излиза и ме посреща и цял се смее, усмихва се, накрая ми казва: „Марийке, спомняш ли си къде беше снощи? " Аз се стъписах, спрях се и се замислих. Но нищо не си спомнях къде съм била снощи. Опитвах се да си спомня дали съм сънувала нещо - не, не бях сънувала.
към текста >>

Опитвах се да си спомня дали съм сънувала нещо - не, не бях сънувала.
111. СЪН, СЪНИЩА И БУДНО СЪЗНАНИЕ Запътила съм се към Изгрева, преминавам през поляната и се насочвам към приемната на Учителя. Имах в себе си да решавам някакъв неотложен въпрос. Той излиза и ме посреща и цял се смее, усмихва се, накрая ми казва: „Марийке, спомняш ли си къде беше снощи? " Аз се стъписах, спрях се и се замислих. Но нищо не си спомнях къде съм била снощи. Опитвах се да си спомня дали съм сънувала нещо - не, не бях сънувала. А по какъв друг начин можех да си спомня освен чрез съня си? Не си спомних. Къде ли съм била? Засрамих се, а Учителят целият се смееше и сияеше. По това познах, че съм била на някое хубаво място, но къде не зная.
към текста >>

А по какъв друг начин можех да си спомня освен чрез съня си?
Имах в себе си да решавам някакъв неотложен въпрос. Той излиза и ме посреща и цял се смее, усмихва се, накрая ми казва: „Марийке, спомняш ли си къде беше снощи? " Аз се стъписах, спрях се и се замислих. Но нищо не си спомнях къде съм била снощи. Опитвах се да си спомня дали съм сънувала нещо - не, не бях сънувала. А по какъв друг начин можех да си спомня освен чрез съня си? Не си спомних. Къде ли съм била? Засрамих се, а Учителят целият се смееше и сияеше. По това познах, че съм била на някое хубаво място, но къде не зная. После си спомних, че бях чела и че бях чувала от него, че Невидимия свят потапя оня, който отива горе в едно особено магнетично състояние и изтрива всичко от онова, което той би занесъл от небето към земята като спомен и така забравя по този начин всичко, което е преживял горе, за да не си припомня за през деня.
към текста >>

А когато се връщат долу отново минават по същия начин и изтриват всичко от съзнанието им като спомен за съня.
Засрамих се, а Учителят целият се смееше и сияеше. По това познах, че съм била на някое хубаво място, но къде не зная. После си спомних, че бях чела и че бях чувала от него, че Невидимия свят потапя оня, който отива горе в едно особено магнетично състояние и изтрива всичко от онова, което той би занесъл от небето към земята като спомен и така забравя по този начин всичко, което е преживял горе, за да не си припомня за през деня. И обратното е вярно: от долу не се позволява нищо земно да се занесе горе в Невидимия свят, за да не се внесат чужди неща и по този начин да се допусне да влезне дисхармонията. И да не се зарази горе Невидимия свят с тази земна неразбория. А когато се връщат долу отново минават по същия начин и изтриват всичко от съзнанието им като спомен за съня. А някой път на човек му се дава да сънува, т.е, да си спомни съня, но това не е точно привилегия, но нарочно го допускат, известни мигове му се дават и по този начин го подготвят да го предупредят за някое събитие. Аз имах много интересни сънища, някои от които бях споделила с Учителя и на които той ми беше дал особено тълкувание. Така и така не разбрах къде съм била снощи по време на моят сън, но се успокоих, че Учителят се усмихваше и цял се смееше. Един ден отново съм при Учителя. Посрещна ме и каза: „Вчера реших да видя какво прави Марийка и с какво се занимава.
към текста >>

А някой път на човек му се дава да сънува, т.е, да си спомни съня, но това не е точно привилегия, но нарочно го допускат, известни мигове му се дават и по този начин го подготвят да го предупредят за някое събитие.
По това познах, че съм била на някое хубаво място, но къде не зная. После си спомних, че бях чела и че бях чувала от него, че Невидимия свят потапя оня, който отива горе в едно особено магнетично състояние и изтрива всичко от онова, което той би занесъл от небето към земята като спомен и така забравя по този начин всичко, което е преживял горе, за да не си припомня за през деня. И обратното е вярно: от долу не се позволява нищо земно да се занесе горе в Невидимия свят, за да не се внесат чужди неща и по този начин да се допусне да влезне дисхармонията. И да не се зарази горе Невидимия свят с тази земна неразбория. А когато се връщат долу отново минават по същия начин и изтриват всичко от съзнанието им като спомен за съня. А някой път на човек му се дава да сънува, т.е, да си спомни съня, но това не е точно привилегия, но нарочно го допускат, известни мигове му се дават и по този начин го подготвят да го предупредят за някое събитие. Аз имах много интересни сънища, някои от които бях споделила с Учителя и на които той ми беше дал особено тълкувание. Така и така не разбрах къде съм била снощи по време на моят сън, но се успокоих, че Учителят се усмихваше и цял се смееше. Един ден отново съм при Учителя. Посрещна ме и каза: „Вчера реших да видя какво прави Марийка и с какво се занимава. А тя взела една книга и заспала върху нея".
към текста >>

Аз имах много интересни сънища, някои от които бях споделила с Учителя и на които той ми беше дал особено тълкувание.
После си спомних, че бях чела и че бях чувала от него, че Невидимия свят потапя оня, който отива горе в едно особено магнетично състояние и изтрива всичко от онова, което той би занесъл от небето към земята като спомен и така забравя по този начин всичко, което е преживял горе, за да не си припомня за през деня. И обратното е вярно: от долу не се позволява нищо земно да се занесе горе в Невидимия свят, за да не се внесат чужди неща и по този начин да се допусне да влезне дисхармонията. И да не се зарази горе Невидимия свят с тази земна неразбория. А когато се връщат долу отново минават по същия начин и изтриват всичко от съзнанието им като спомен за съня. А някой път на човек му се дава да сънува, т.е, да си спомни съня, но това не е точно привилегия, но нарочно го допускат, известни мигове му се дават и по този начин го подготвят да го предупредят за някое събитие. Аз имах много интересни сънища, някои от които бях споделила с Учителя и на които той ми беше дал особено тълкувание. Така и така не разбрах къде съм била снощи по време на моят сън, но се успокоих, че Учителят се усмихваше и цял се смееше. Един ден отново съм при Учителя. Посрещна ме и каза: „Вчера реших да видя какво прави Марийка и с какво се занимава. А тя взела една книга и заспала върху нея". Попитах го по кое време и той ми каза часа и минутата.
към текста >>

Така и така не разбрах къде съм била снощи по време на моят сън, но се успокоих, че Учителят се усмихваше и цял се смееше.
И обратното е вярно: от долу не се позволява нищо земно да се занесе горе в Невидимия свят, за да не се внесат чужди неща и по този начин да се допусне да влезне дисхармонията. И да не се зарази горе Невидимия свят с тази земна неразбория. А когато се връщат долу отново минават по същия начин и изтриват всичко от съзнанието им като спомен за съня. А някой път на човек му се дава да сънува, т.е, да си спомни съня, но това не е точно привилегия, но нарочно го допускат, известни мигове му се дават и по този начин го подготвят да го предупредят за някое събитие. Аз имах много интересни сънища, някои от които бях споделила с Учителя и на които той ми беше дал особено тълкувание. Така и така не разбрах къде съм била снощи по време на моят сън, но се успокоих, че Учителят се усмихваше и цял се смееше. Един ден отново съм при Учителя. Посрещна ме и каза: „Вчера реших да видя какво прави Марийка и с какво се занимава. А тя взела една книга и заспала върху нея". Попитах го по кое време и той ми каза часа и минутата. Беше точно така, бях решила да прочета, зачетох се и съм заспала с книгата на кревата.
към текста >>

Учителят споделяше, че човек трябва да има будно съзнание, за да може през време на съня си не да сънува, а да излиза от тялото си, да отива да работи в Невидимия свят, да се връща отново в тялото си, така че това да бъде един съзнателен процес без прекъсване между деня и нощта.
Беше точно така, бях решила да прочета, зачетох се и съм заспала с книгата на кревата. Вие разбирате, че той не бе идвал в дома ми пеша, но беше тръгнал по своите невидими пътища да провери или пък беше изпратил своите невидими помощници те да ме проверят, или пък беше натиснал своето вътрешно копче и у него като на киноекран беше се прожектирала тази картина с моя милост заспала с книгата на кревата. Учителят имаше и други възможности и това са възможностите на пробуденото космическо съзнание. Днес по-лесно се приема всичко това чрез напредналата техника, чрез телевизията и спътниците, които заснемат и предават образи през цели континенти. Сега човешкото познание се увеличава и се разширява светлината на съзнанието му, но тогава когато нямаше още телевизия, имаше само тук-там радиоапарати и телефони много трудно можеха да се обяснят някои неща граничещи с невероятното и на човек да му се представи що-годе някаква аналогия за проумяване. Учителят споделяше, че човек трябва да има будно съзнание, за да може през време на съня си не да сънува, а да излиза от тялото си, да отива да работи в Невидимия свят, да се връща отново в тялото си, така че това да бъде един съзнателен процес без прекъсване между деня и нощта. Това нещо го можеше само Учителя и ние бяхме свидетели на това. А това остава като идеал на идното човечество. Веднъж когато го запитах как мога да сънувам и да зная, че се намирам в другия свят, той отговори: „Когато сънуваш мене сънувате Божественото, срещате се с Божественото". Имах един сън. Сънувам, че сме в клас на Учителя и ни накарват да напишем буквата „Т", което значи нещо Божествено по думите на Учителя, което съм срещала.
към текста >>

Веднъж когато го запитах как мога да сънувам и да зная, че се намирам в другия свят, той отговори: „Когато сънуваш мене сънувате Божественото, срещате се с Божественото".
Днес по-лесно се приема всичко това чрез напредналата техника, чрез телевизията и спътниците, които заснемат и предават образи през цели континенти. Сега човешкото познание се увеличава и се разширява светлината на съзнанието му, но тогава когато нямаше още телевизия, имаше само тук-там радиоапарати и телефони много трудно можеха да се обяснят някои неща граничещи с невероятното и на човек да му се представи що-годе някаква аналогия за проумяване. Учителят споделяше, че човек трябва да има будно съзнание, за да може през време на съня си не да сънува, а да излиза от тялото си, да отива да работи в Невидимия свят, да се връща отново в тялото си, така че това да бъде един съзнателен процес без прекъсване между деня и нощта. Това нещо го можеше само Учителя и ние бяхме свидетели на това. А това остава като идеал на идното човечество. Веднъж когато го запитах как мога да сънувам и да зная, че се намирам в другия свят, той отговори: „Когато сънуваш мене сънувате Божественото, срещате се с Божественото". Имах един сън. Сънувам, че сме в клас на Учителя и ни накарват да напишем буквата „Т", което значи нещо Божествено по думите на Учителя, което съм срещала. Излиза брат Кузманов и вместо да напише буквата „Т" той пише буквата „Г" и една начупена крива линия. Не можа този брат да напише буквата „Т". Не мина много време след този мой сън, брат Кузман се разболя и почина, но аз станах и написах тази буква „Т" през време на съня си.
към текста >>

Имах един сън.
Сега човешкото познание се увеличава и се разширява светлината на съзнанието му, но тогава когато нямаше още телевизия, имаше само тук-там радиоапарати и телефони много трудно можеха да се обяснят някои неща граничещи с невероятното и на човек да му се представи що-годе някаква аналогия за проумяване. Учителят споделяше, че човек трябва да има будно съзнание, за да може през време на съня си не да сънува, а да излиза от тялото си, да отива да работи в Невидимия свят, да се връща отново в тялото си, така че това да бъде един съзнателен процес без прекъсване между деня и нощта. Това нещо го можеше само Учителя и ние бяхме свидетели на това. А това остава като идеал на идното човечество. Веднъж когато го запитах как мога да сънувам и да зная, че се намирам в другия свят, той отговори: „Когато сънуваш мене сънувате Божественото, срещате се с Божественото". Имах един сън. Сънувам, че сме в клас на Учителя и ни накарват да напишем буквата „Т", което значи нещо Божествено по думите на Учителя, което съм срещала. Излиза брат Кузманов и вместо да напише буквата „Т" той пише буквата „Г" и една начупена крива линия. Не можа този брат да напише буквата „Т". Не мина много време след този мой сън, брат Кузман се разболя и почина, но аз станах и написах тази буква „Т" през време на съня си. После се похвалих: „Учителю, аз мога да пиша и буквата „А".
към текста >>

Сънувам, че сме в клас на Учителя и ни накарват да напишем буквата „Т", което значи нещо Божествено по думите на Учителя, което съм срещала.
Учителят споделяше, че човек трябва да има будно съзнание, за да може през време на съня си не да сънува, а да излиза от тялото си, да отива да работи в Невидимия свят, да се връща отново в тялото си, така че това да бъде един съзнателен процес без прекъсване между деня и нощта. Това нещо го можеше само Учителя и ние бяхме свидетели на това. А това остава като идеал на идното човечество. Веднъж когато го запитах как мога да сънувам и да зная, че се намирам в другия свят, той отговори: „Когато сънуваш мене сънувате Божественото, срещате се с Божественото". Имах един сън. Сънувам, че сме в клас на Учителя и ни накарват да напишем буквата „Т", което значи нещо Божествено по думите на Учителя, което съм срещала. Излиза брат Кузманов и вместо да напише буквата „Т" той пише буквата „Г" и една начупена крива линия. Не можа този брат да напише буквата „Т". Не мина много време след този мой сън, брат Кузман се разболя и почина, но аз станах и написах тази буква „Т" през време на съня си. После се похвалих: „Учителю, аз мога да пиша и буквата „А". Той нищо не ми каза.
към текста >>

Не мина много време след този мой сън, брат Кузман се разболя и почина, но аз станах и написах тази буква „Т" през време на съня си.
Веднъж когато го запитах как мога да сънувам и да зная, че се намирам в другия свят, той отговори: „Когато сънуваш мене сънувате Божественото, срещате се с Божественото". Имах един сън. Сънувам, че сме в клас на Учителя и ни накарват да напишем буквата „Т", което значи нещо Божествено по думите на Учителя, което съм срещала. Излиза брат Кузманов и вместо да напише буквата „Т" той пише буквата „Г" и една начупена крива линия. Не можа този брат да напише буквата „Т". Не мина много време след този мой сън, брат Кузман се разболя и почина, но аз станах и написах тази буква „Т" през време на съня си. После се похвалих: „Учителю, аз мога да пиша и буквата „А". Той нищо не ми каза. Така завърши този сън, а брат Кузман Кузманов си замина от този свят след като не можа да напише буквата „Т". Като че ли това беше някакъв изпит в невидимата школа. Сънувам, че сме в клас и седим в един полукръг като на дъга и решаваме задачи.
към текста >>

Така завърши този сън, а брат Кузман Кузманов си замина от този свят след като не можа да напише буквата „Т".
Излиза брат Кузманов и вместо да напише буквата „Т" той пише буквата „Г" и една начупена крива линия. Не можа този брат да напише буквата „Т". Не мина много време след този мой сън, брат Кузман се разболя и почина, но аз станах и написах тази буква „Т" през време на съня си. После се похвалих: „Учителю, аз мога да пиша и буквата „А". Той нищо не ми каза. Така завърши този сън, а брат Кузман Кузманов си замина от този свят след като не можа да напише буквата „Т". Като че ли това беше някакъв изпит в невидимата школа. Сънувам, че сме в клас и седим в един полукръг като на дъга и решаваме задачи. Учителят влиза и води стенографката Савка за ръка, но тя е на две години и после й дава да яде мекици. Значи нейната възраст в Невидимия свят беше две години. Това беше съня ми, а след време той наяве след няколко дни той ми каза за нея: „Тя е такова детенце", но това беше наяве във връзка с една нейна постъпка, която можеше да направи само едно дете, но не и ученик на Школата.
към текста >>

Сънувам, че сме в клас и седим в един полукръг като на дъга и решаваме задачи.
Не мина много време след този мой сън, брат Кузман се разболя и почина, но аз станах и написах тази буква „Т" през време на съня си. После се похвалих: „Учителю, аз мога да пиша и буквата „А". Той нищо не ми каза. Така завърши този сън, а брат Кузман Кузманов си замина от този свят след като не можа да напише буквата „Т". Като че ли това беше някакъв изпит в невидимата школа. Сънувам, че сме в клас и седим в един полукръг като на дъга и решаваме задачи. Учителят влиза и води стенографката Савка за ръка, но тя е на две години и после й дава да яде мекици. Значи нейната възраст в Невидимия свят беше две години. Това беше съня ми, а след време той наяве след няколко дни той ми каза за нея: „Тя е такова детенце", но това беше наяве във връзка с една нейна постъпка, която можеше да направи само едно дете, но не и ученик на Школата. Сънувам, че на Галилей Величков са му дали да решава една задача да решава на черната дъска. Решава, решава, после сложи кръст и буквата „X" и си седна на стола.
към текста >>

Това беше съня ми, а след време той наяве след няколко дни той ми каза за нея: „Тя е такова детенце", но това беше наяве във връзка с една нейна постъпка, която можеше да направи само едно дете, но не и ученик на Школата.
Така завърши този сън, а брат Кузман Кузманов си замина от този свят след като не можа да напише буквата „Т". Като че ли това беше някакъв изпит в невидимата школа. Сънувам, че сме в клас и седим в един полукръг като на дъга и решаваме задачи. Учителят влиза и води стенографката Савка за ръка, но тя е на две години и после й дава да яде мекици. Значи нейната възраст в Невидимия свят беше две години. Това беше съня ми, а след време той наяве след няколко дни той ми каза за нея: „Тя е такова детенце", но това беше наяве във връзка с една нейна постъпка, която можеше да направи само едно дете, но не и ученик на Школата. Сънувам, че на Галилей Величков са му дали да решава една задача да решава на черната дъска. Решава, решава, после сложи кръст и буквата „X" и си седна на стола. Не можа да си реши задачата. Моят сън завърши, но на яве с Галилей имахме много несъгласия и много противопоставяния, което можеше да се дължи, че той още от самото начало беше протеже на Савка и един от нейните сподвижници. Какво свърши и какво той не можа да свърши аз не зная, но за мен той не можа да си реши задачата до края.
към текста >>

Сънувам, че на Галилей Величков са му дали да решава една задача да решава на черната дъска.
Като че ли това беше някакъв изпит в невидимата школа. Сънувам, че сме в клас и седим в един полукръг като на дъга и решаваме задачи. Учителят влиза и води стенографката Савка за ръка, но тя е на две години и после й дава да яде мекици. Значи нейната възраст в Невидимия свят беше две години. Това беше съня ми, а след време той наяве след няколко дни той ми каза за нея: „Тя е такова детенце", но това беше наяве във връзка с една нейна постъпка, която можеше да направи само едно дете, но не и ученик на Школата. Сънувам, че на Галилей Величков са му дали да решава една задача да решава на черната дъска. Решава, решава, после сложи кръст и буквата „X" и си седна на стола. Не можа да си реши задачата. Моят сън завърши, но на яве с Галилей имахме много несъгласия и много противопоставяния, което можеше да се дължи, че той още от самото начало беше протеже на Савка и един от нейните сподвижници. Какво свърши и какво той не можа да свърши аз не зная, но за мен той не можа да си реши задачата до края. Имах два съня след заминаването на Учителя точно преди да се развият тези събития.
към текста >>

Моят сън завърши, но на яве с Галилей имахме много несъгласия и много противопоставяния, което можеше да се дължи, че той още от самото начало беше протеже на Савка и един от нейните сподвижници.
Значи нейната възраст в Невидимия свят беше две години. Това беше съня ми, а след време той наяве след няколко дни той ми каза за нея: „Тя е такова детенце", но това беше наяве във връзка с една нейна постъпка, която можеше да направи само едно дете, но не и ученик на Школата. Сънувам, че на Галилей Величков са му дали да решава една задача да решава на черната дъска. Решава, решава, после сложи кръст и буквата „X" и си седна на стола. Не можа да си реши задачата. Моят сън завърши, но на яве с Галилей имахме много несъгласия и много противопоставяния, което можеше да се дължи, че той още от самото начало беше протеже на Савка и един от нейните сподвижници. Какво свърши и какво той не можа да свърши аз не зная, но за мен той не можа да си реши задачата до края. Имах два съня след заминаването на Учителя точно преди да се развият тези събития. Сънувам сън, че се разиграва руски театър в салона на Изгрева, а артистите са руски артисти. В ложата бе седнал Учителя и аз съм до него. След като свърши представлението, казаха: „Гардеробът е разграбен".
към текста >>

Имах два съня след заминаването на Учителя точно преди да се развият тези събития.
Сънувам, че на Галилей Величков са му дали да решава една задача да решава на черната дъска. Решава, решава, после сложи кръст и буквата „X" и си седна на стола. Не можа да си реши задачата. Моят сън завърши, но на яве с Галилей имахме много несъгласия и много противопоставяния, което можеше да се дължи, че той още от самото начало беше протеже на Савка и един от нейните сподвижници. Какво свърши и какво той не можа да свърши аз не зная, но за мен той не можа да си реши задачата до края. Имах два съня след заминаването на Учителя точно преди да се развият тези събития. Сънувам сън, че се разиграва руски театър в салона на Изгрева, а артистите са руски артисти. В ложата бе седнал Учителя и аз съм до него. След като свърши представлението, казаха: „Гардеробът е разграбен". Та този сън се сбъдна, аз бях с Учителя и след събитията през 1957/58 г. пострадах и аз в този процес на властта срещу Братството.
към текста >>

Сънувам сън, че се разиграва руски театър в салона на Изгрева, а артистите са руски артисти.
Решава, решава, после сложи кръст и буквата „X" и си седна на стола. Не можа да си реши задачата. Моят сън завърши, но на яве с Галилей имахме много несъгласия и много противопоставяния, което можеше да се дължи, че той още от самото начало беше протеже на Савка и един от нейните сподвижници. Какво свърши и какво той не можа да свърши аз не зная, но за мен той не можа да си реши задачата до края. Имах два съня след заминаването на Учителя точно преди да се развият тези събития. Сънувам сън, че се разиграва руски театър в салона на Изгрева, а артистите са руски артисти. В ложата бе седнал Учителя и аз съм до него. След като свърши представлението, казаха: „Гардеробът е разграбен". Та този сън се сбъдна, аз бях с Учителя и след събитията през 1957/58 г. пострадах и аз в този процес на властта срещу Братството. Спомням си тогава аз имах братовчед, който бе прокурор и отивам да го питам как стоят нещата с този процес срещу Братството, а той ми каза: „Разбери, ти не си малка.
към текста >>

Та този сън се сбъдна, аз бях с Учителя и след събитията през 1957/58 г.
Какво свърши и какво той не можа да свърши аз не зная, но за мен той не можа да си реши задачата до края. Имах два съня след заминаването на Учителя точно преди да се развият тези събития. Сънувам сън, че се разиграва руски театър в салона на Изгрева, а артистите са руски артисти. В ложата бе седнал Учителя и аз съм до него. След като свърши представлението, казаха: „Гардеробът е разграбен". Та този сън се сбъдна, аз бях с Учителя и след събитията през 1957/58 г. пострадах и аз в този процес на властта срещу Братството. Спомням си тогава аз имах братовчед, който бе прокурор и отивам да го питам как стоят нещата с този процес срещу Братството, а той ми каза: „Разбери, ти не си малка. Заповедта идва от най-високо и най-отговорно място за този процес". За мен беше ясно от къде идва, защото аз бях присъствувала на сън на този театър, бях седнала до Учителя в ложата. А след като взеха литературата, конфискуваха я и я претопиха на хартиена каша в хартиената фабрика на гара Искър разбрах, че също съня ми се сбъдна и че гардеробът на зрителите на театъра е разграбен.
към текста >>

За мен беше ясно от къде идва, защото аз бях присъствувала на сън на този театър, бях седнала до Учителя в ложата.
След като свърши представлението, казаха: „Гардеробът е разграбен". Та този сън се сбъдна, аз бях с Учителя и след събитията през 1957/58 г. пострадах и аз в този процес на властта срещу Братството. Спомням си тогава аз имах братовчед, който бе прокурор и отивам да го питам как стоят нещата с този процес срещу Братството, а той ми каза: „Разбери, ти не си малка. Заповедта идва от най-високо и най-отговорно място за този процес". За мен беше ясно от къде идва, защото аз бях присъствувала на сън на този театър, бях седнала до Учителя в ложата. А след като взеха литературата, конфискуваха я и я претопиха на хартиена каша в хартиената фабрика на гара Искър разбрах, че също съня ми се сбъдна и че гардеробът на зрителите на театъра е разграбен. Така стана, че всичко се разграби. Нищо не можа да се спаси, взеха всичко. Когато отидох отново при моят прокурор-братовчед, но този път за литературата, която ни я взеха чрез обиск, той каза: „Има нареждане от горе главата на видрата да бъде унищожена". Те ни разглеждаха като видра, едно хищно животно, което живее във вировете и се храни само с риба, унищожава много риба и се приема като хищник.
към текста >>

А след като взеха литературата, конфискуваха я и я претопиха на хартиена каша в хартиената фабрика на гара Искър разбрах, че също съня ми се сбъдна и че гардеробът на зрителите на театъра е разграбен.
Та този сън се сбъдна, аз бях с Учителя и след събитията през 1957/58 г. пострадах и аз в този процес на властта срещу Братството. Спомням си тогава аз имах братовчед, който бе прокурор и отивам да го питам как стоят нещата с този процес срещу Братството, а той ми каза: „Разбери, ти не си малка. Заповедта идва от най-високо и най-отговорно място за този процес". За мен беше ясно от къде идва, защото аз бях присъствувала на сън на този театър, бях седнала до Учителя в ложата. А след като взеха литературата, конфискуваха я и я претопиха на хартиена каша в хартиената фабрика на гара Искър разбрах, че също съня ми се сбъдна и че гардеробът на зрителите на театъра е разграбен. Така стана, че всичко се разграби. Нищо не можа да се спаси, взеха всичко. Когато отидох отново при моят прокурор-братовчед, но този път за литературата, която ни я взеха чрез обиск, той каза: „Има нареждане от горе главата на видрата да бъде унищожена". Те ни разглеждаха като видра, едно хищно животно, което живее във вировете и се храни само с риба, унищожава много риба и се приема като хищник. Та ни бяха вместили з графата „хищници".
към текста >>

Разбрах окончателно, че наистина гардеробът от съня бе разграбен и ошушкан до шушка.
Така стана, че всичко се разграби. Нищо не можа да се спаси, взеха всичко. Когато отидох отново при моят прокурор-братовчед, но този път за литературата, която ни я взеха чрез обиск, той каза: „Има нареждане от горе главата на видрата да бъде унищожена". Те ни разглеждаха като видра, едно хищно животно, което живее във вировете и се храни само с риба, унищожава много риба и се приема като хищник. Та ни бяха вместили з графата „хищници". Разбрах окончателно, че наистина гардеробът от съня бе разграбен и ошушкан до шушка. Втори сън. Сънувам, че се разиграва български театър, който започна по български сценарий, на български език и който започна и не се свършва. А аз бях около сцената. Та днес, 1972 г, сме точно в това време, гледаме българи как си пишат сценария, играят артистите и се сменявам сцените една след друга с български актьори, по български сценарий и с начало и без край. И никой не знае докога.
към текста >>

Втори сън.
Нищо не можа да се спаси, взеха всичко. Когато отидох отново при моят прокурор-братовчед, но този път за литературата, която ни я взеха чрез обиск, той каза: „Има нареждане от горе главата на видрата да бъде унищожена". Те ни разглеждаха като видра, едно хищно животно, което живее във вировете и се храни само с риба, унищожава много риба и се приема като хищник. Та ни бяха вместили з графата „хищници". Разбрах окончателно, че наистина гардеробът от съня бе разграбен и ошушкан до шушка. Втори сън. Сънувам, че се разиграва български театър, който започна по български сценарий, на български език и който започна и не се свършва. А аз бях около сцената. Та днес, 1972 г, сме точно в това време, гледаме българи как си пишат сценария, играят артистите и се сменявам сцените една след друга с български актьори, по български сценарий и с начало и без край. И никой не знае докога. По време на Учителя сънувам сън, че имам една криза и трябваше да си замина от този свят, но прескочих кризата.
към текста >>

Сънувам, че се разиграва български театър, който започна по български сценарий, на български език и който започна и не се свършва.
Когато отидох отново при моят прокурор-братовчед, но този път за литературата, която ни я взеха чрез обиск, той каза: „Има нареждане от горе главата на видрата да бъде унищожена". Те ни разглеждаха като видра, едно хищно животно, което живее във вировете и се храни само с риба, унищожава много риба и се приема като хищник. Та ни бяха вместили з графата „хищници". Разбрах окончателно, че наистина гардеробът от съня бе разграбен и ошушкан до шушка. Втори сън. Сънувам, че се разиграва български театър, който започна по български сценарий, на български език и който започна и не се свършва. А аз бях около сцената. Та днес, 1972 г, сме точно в това време, гледаме българи как си пишат сценария, играят артистите и се сменявам сцените една след друга с български актьори, по български сценарий и с начало и без край. И никой не знае докога. По време на Учителя сънувам сън, че имам една криза и трябваше да си замина от този свят, но прескочих кризата. Разказвам съня на Учителя си, а той ми каза: „Нали си прескочила, не се страхувай".
към текста >>

По време на Учителя сънувам сън, че имам една криза и трябваше да си замина от този свят, но прескочих кризата.
Втори сън. Сънувам, че се разиграва български театър, който започна по български сценарий, на български език и който започна и не се свършва. А аз бях около сцената. Та днес, 1972 г, сме точно в това време, гледаме българи как си пишат сценария, играят артистите и се сменявам сцените една след друга с български актьори, по български сценарий и с начало и без край. И никой не знае докога. По време на Учителя сънувам сън, че имам една криза и трябваше да си замина от този свят, но прескочих кризата. Разказвам съня на Учителя си, а той ми каза: „Нали си прескочила, не се страхувай". Сега е 1972 г. и при всяка криза при влошаването на здравето ми наистина прескачам, но ще видим докога ще се прескача. Затова още на времето веднъж Учителят ме попита: „Кажи какво желание имаш от мен". Казах му: „Учителю, когато дойде време да си замина от този свят да дойдете и да ме посрещнете".
към текста >>

Разказвам съня на Учителя си, а той ми каза: „Нали си прескочила, не се страхувай".
Сънувам, че се разиграва български театър, който започна по български сценарий, на български език и който започна и не се свършва. А аз бях около сцената. Та днес, 1972 г, сме точно в това време, гледаме българи как си пишат сценария, играят артистите и се сменявам сцените една след друга с български актьори, по български сценарий и с начало и без край. И никой не знае докога. По време на Учителя сънувам сън, че имам една криза и трябваше да си замина от този свят, но прескочих кризата. Разказвам съня на Учителя си, а той ми каза: „Нали си прескочила, не се страхувай". Сега е 1972 г. и при всяка криза при влошаването на здравето ми наистина прескачам, но ще видим докога ще се прескача. Затова още на времето веднъж Учителят ме попита: „Кажи какво желание имаш от мен". Казах му: „Учителю, когато дойде време да си замина от този свят да дойдете и да ме посрещнете". Той се усмихна и каза: „Добре, ще те посрещна".
към текста >>

За характера на сънищата Учителят е споменавал много в беседите си и на тях няма да се спирам.
Затова още на времето веднъж Учителят ме попита: „Кажи какво желание имаш от мен". Казах му: „Учителю, когато дойде време да си замина от този свят да дойдете и да ме посрещнете". Той се усмихна и каза: „Добре, ще те посрещна". Така че аз съм спокойна и съм си осигурила посрещача за Невидимия свят. Като дойде времето ще си тръгна, няма да векувам тук на земята. За характера на сънищата Учителят е споменавал много в беседите си и на тях няма да се спирам. Но за сънищата и някои символични неща мога само да спомена. Има различни сънища, някои са символични, а това е своеобразен език на небето за онзи, който сънува. А да сънува човек това означава, че Невидимия свят му дава възможност да бъде буден към един друг свят, който той не познава и който свят той го опознава със своето етерно тяло като пътува в онзи свят. Учителят беше казал за съня, че това е физико-астрален свят, а за този, който има будно съзнание и преминава от едно състояние на съзнанието в друго. За тях съня не е сън, а един непреривен процес, преминаващ от едно състояние на съзнанието в друго състояние, когато човек остава тялото си на земята по време на сън, а чрез своето етерно тяло той се извлича от физическо тяло и пътува в други сфери.
към текста >>

Но за сънищата и някои символични неща мога само да спомена.
Казах му: „Учителю, когато дойде време да си замина от този свят да дойдете и да ме посрещнете". Той се усмихна и каза: „Добре, ще те посрещна". Така че аз съм спокойна и съм си осигурила посрещача за Невидимия свят. Като дойде времето ще си тръгна, няма да векувам тук на земята. За характера на сънищата Учителят е споменавал много в беседите си и на тях няма да се спирам. Но за сънищата и някои символични неща мога само да спомена. Има различни сънища, някои са символични, а това е своеобразен език на небето за онзи, който сънува. А да сънува човек това означава, че Невидимия свят му дава възможност да бъде буден към един друг свят, който той не познава и който свят той го опознава със своето етерно тяло като пътува в онзи свят. Учителят беше казал за съня, че това е физико-астрален свят, а за този, който има будно съзнание и преминава от едно състояние на съзнанието в друго. За тях съня не е сън, а един непреривен процес, преминаващ от едно състояние на съзнанието в друго състояние, когато човек остава тялото си на земята по време на сън, а чрез своето етерно тяло той се извлича от физическо тяло и пътува в други сфери. Това е знание, което е за учениците.
към текста >>

Има различни сънища, някои са символични, а това е своеобразен език на небето за онзи, който сънува.
Той се усмихна и каза: „Добре, ще те посрещна". Така че аз съм спокойна и съм си осигурила посрещача за Невидимия свят. Като дойде времето ще си тръгна, няма да векувам тук на земята. За характера на сънищата Учителят е споменавал много в беседите си и на тях няма да се спирам. Но за сънищата и някои символични неща мога само да спомена. Има различни сънища, някои са символични, а това е своеобразен език на небето за онзи, който сънува. А да сънува човек това означава, че Невидимия свят му дава възможност да бъде буден към един друг свят, който той не познава и който свят той го опознава със своето етерно тяло като пътува в онзи свят. Учителят беше казал за съня, че това е физико-астрален свят, а за този, който има будно съзнание и преминава от едно състояние на съзнанието в друго. За тях съня не е сън, а един непреривен процес, преминаващ от едно състояние на съзнанието в друго състояние, когато човек остава тялото си на земята по време на сън, а чрез своето етерно тяло той се извлича от физическо тяло и пътува в други сфери. Това е знание, което е за учениците. Ние си спомняме как Учителят някой път по време на нашите разговори и срещи така както бе седнал изведнъж клюмва с глава на гърдите си все едно, че заспива за няколко минути, ние стоим, мълчим, наблюдаваме и не се докосваме до него и знаем, че Учителят е напуснал тялото си, отишъл е на друго място там, където в момента го викат по спешност.
към текста >>

А да сънува човек това означава, че Невидимия свят му дава възможност да бъде буден към един друг свят, който той не познава и който свят той го опознава със своето етерно тяло като пътува в онзи свят.
Така че аз съм спокойна и съм си осигурила посрещача за Невидимия свят. Като дойде времето ще си тръгна, няма да векувам тук на земята. За характера на сънищата Учителят е споменавал много в беседите си и на тях няма да се спирам. Но за сънищата и някои символични неща мога само да спомена. Има различни сънища, някои са символични, а това е своеобразен език на небето за онзи, който сънува. А да сънува човек това означава, че Невидимия свят му дава възможност да бъде буден към един друг свят, който той не познава и който свят той го опознава със своето етерно тяло като пътува в онзи свят. Учителят беше казал за съня, че това е физико-астрален свят, а за този, който има будно съзнание и преминава от едно състояние на съзнанието в друго. За тях съня не е сън, а един непреривен процес, преминаващ от едно състояние на съзнанието в друго състояние, когато човек остава тялото си на земята по време на сън, а чрез своето етерно тяло той се извлича от физическо тяло и пътува в други сфери. Това е знание, което е за учениците. Ние си спомняме как Учителят някой път по време на нашите разговори и срещи така както бе седнал изведнъж клюмва с глава на гърдите си все едно, че заспива за няколко минути, ние стоим, мълчим, наблюдаваме и не се докосваме до него и знаем, че Учителят е напуснал тялото си, отишъл е на друго място там, където в момента го викат по спешност. След няколко минути той вдига глава, усмихва се и продължава да говори от там, където е прекъснал.
към текста >>

Учителят беше казал за съня, че това е физико-астрален свят, а за този, който има будно съзнание и преминава от едно състояние на съзнанието в друго.
Като дойде времето ще си тръгна, няма да векувам тук на земята. За характера на сънищата Учителят е споменавал много в беседите си и на тях няма да се спирам. Но за сънищата и някои символични неща мога само да спомена. Има различни сънища, някои са символични, а това е своеобразен език на небето за онзи, който сънува. А да сънува човек това означава, че Невидимия свят му дава възможност да бъде буден към един друг свят, който той не познава и който свят той го опознава със своето етерно тяло като пътува в онзи свят. Учителят беше казал за съня, че това е физико-астрален свят, а за този, който има будно съзнание и преминава от едно състояние на съзнанието в друго. За тях съня не е сън, а един непреривен процес, преминаващ от едно състояние на съзнанието в друго състояние, когато човек остава тялото си на земята по време на сън, а чрез своето етерно тяло той се извлича от физическо тяло и пътува в други сфери. Това е знание, което е за учениците. Ние си спомняме как Учителят някой път по време на нашите разговори и срещи така както бе седнал изведнъж клюмва с глава на гърдите си все едно, че заспива за няколко минути, ние стоим, мълчим, наблюдаваме и не се докосваме до него и знаем, че Учителят е напуснал тялото си, отишъл е на друго място там, където в момента го викат по спешност. След няколко минути той вдига глава, усмихва се и продължава да говори от там, където е прекъснал. Това се виждаше и проверяваше от онзи, който стенографираше този разговор.
към текста >>

За тях съня не е сън, а един непреривен процес, преминаващ от едно състояние на съзнанието в друго състояние, когато човек остава тялото си на земята по време на сън, а чрез своето етерно тяло той се извлича от физическо тяло и пътува в други сфери.
За характера на сънищата Учителят е споменавал много в беседите си и на тях няма да се спирам. Но за сънищата и някои символични неща мога само да спомена. Има различни сънища, някои са символични, а това е своеобразен език на небето за онзи, който сънува. А да сънува човек това означава, че Невидимия свят му дава възможност да бъде буден към един друг свят, който той не познава и който свят той го опознава със своето етерно тяло като пътува в онзи свят. Учителят беше казал за съня, че това е физико-астрален свят, а за този, който има будно съзнание и преминава от едно състояние на съзнанието в друго. За тях съня не е сън, а един непреривен процес, преминаващ от едно състояние на съзнанието в друго състояние, когато човек остава тялото си на земята по време на сън, а чрез своето етерно тяло той се извлича от физическо тяло и пътува в други сфери. Това е знание, което е за учениците. Ние си спомняме как Учителят някой път по време на нашите разговори и срещи така както бе седнал изведнъж клюмва с глава на гърдите си все едно, че заспива за няколко минути, ние стоим, мълчим, наблюдаваме и не се докосваме до него и знаем, че Учителят е напуснал тялото си, отишъл е на друго място там, където в момента го викат по спешност. След няколко минути той вдига глава, усмихва се и продължава да говори от там, където е прекъснал. Това се виждаше и проверяваше от онзи, който стенографираше този разговор. Учителят беше споменал много неща за сънищата: „Когато човек сънува, че дава гощава някого това е лошо нещо за оногова, който получава.
към текста >>

Учителят беше споменал много неща за сънищата: „Когато човек сънува, че дава гощава някого това е лошо нещо за оногова, който получава.
За тях съня не е сън, а един непреривен процес, преминаващ от едно състояние на съзнанието в друго състояние, когато човек остава тялото си на земята по време на сън, а чрез своето етерно тяло той се извлича от физическо тяло и пътува в други сфери. Това е знание, което е за учениците. Ние си спомняме как Учителят някой път по време на нашите разговори и срещи така както бе седнал изведнъж клюмва с глава на гърдите си все едно, че заспива за няколко минути, ние стоим, мълчим, наблюдаваме и не се докосваме до него и знаем, че Учителят е напуснал тялото си, отишъл е на друго място там, където в момента го викат по спешност. След няколко минути той вдига глава, усмихва се и продължава да говори от там, където е прекъснал. Това се виждаше и проверяваше от онзи, който стенографираше този разговор. Учителят беше споменал много неща за сънищата: „Когато човек сънува, че дава гощава някого това е лошо нещо за оногова, който получава. А когато него го гощават е лошо за самият него". Когато на човек му дават на сън да яде месо това означава, че Невидимия свят е недоволен от него и че е направил и ще направи някоя много голяма грешка особено ако този човек е вегетарианец. Когато венчават някого или се жени това е много лошо за него, означава че той ще си замине от този свят. В Словото на Учителя са дадени много такива примери, много обяснения за съня и сънищата, а ние учениците имахме много опитности като всеки един от нас по време на Школата има десетина такива примери със сънища, които са тълкувани от Учителя и след това ние сме проверявали как те са се сбъдвали в нашият живот.
към текста >>

Когато на човек му дават на сън да яде месо това означава, че Невидимия свят е недоволен от него и че е направил и ще направи някоя много голяма грешка особено ако този човек е вегетарианец.
Ние си спомняме как Учителят някой път по време на нашите разговори и срещи така както бе седнал изведнъж клюмва с глава на гърдите си все едно, че заспива за няколко минути, ние стоим, мълчим, наблюдаваме и не се докосваме до него и знаем, че Учителят е напуснал тялото си, отишъл е на друго място там, където в момента го викат по спешност. След няколко минути той вдига глава, усмихва се и продължава да говори от там, където е прекъснал. Това се виждаше и проверяваше от онзи, който стенографираше този разговор. Учителят беше споменал много неща за сънищата: „Когато човек сънува, че дава гощава някого това е лошо нещо за оногова, който получава. А когато него го гощават е лошо за самият него". Когато на човек му дават на сън да яде месо това означава, че Невидимия свят е недоволен от него и че е направил и ще направи някоя много голяма грешка особено ако този човек е вегетарианец. Когато венчават някого или се жени това е много лошо за него, означава че той ще си замине от този свят. В Словото на Учителя са дадени много такива примери, много обяснения за съня и сънищата, а ние учениците имахме много опитности като всеки един от нас по време на Школата има десетина такива примери със сънища, които са тълкувани от Учителя и след това ние сме проверявали как те са се сбъдвали в нашият живот.
към текста >>

В Словото на Учителя са дадени много такива примери, много обяснения за съня и сънищата, а ние учениците имахме много опитности като всеки един от нас по време на Школата има десетина такива примери със сънища, които са тълкувани от Учителя и след това ние сме проверявали как те са се сбъдвали в нашият живот.
Това се виждаше и проверяваше от онзи, който стенографираше този разговор. Учителят беше споменал много неща за сънищата: „Когато човек сънува, че дава гощава някого това е лошо нещо за оногова, който получава. А когато него го гощават е лошо за самият него". Когато на човек му дават на сън да яде месо това означава, че Невидимия свят е недоволен от него и че е направил и ще направи някоя много голяма грешка особено ако този човек е вегетарианец. Когато венчават някого или се жени това е много лошо за него, означава че той ще си замине от този свят. В Словото на Учителя са дадени много такива примери, много обяснения за съня и сънищата, а ние учениците имахме много опитности като всеки един от нас по време на Школата има десетина такива примери със сънища, които са тълкувани от Учителя и след това ние сме проверявали как те са се сбъдвали в нашият живот.
към текста >>

77. 117. КЛЮЧЪТ НА ЖИВОТА

Непрекъснато дежурните са сменявали дрехите му понеже той непрекъснато се потял през време на сън и на сутринта отворил очи и се събудил.
Това е между 5 и 6 часа сутринта, когато всички сме в клас. Точно по това време Учителят изведнъж спря да говори, загледа се в една точка високо над аудиторията, спря, даде знак, че трябва да излезе и бързо напусна салона, Някой веднага тръгнаха след него, а той по стъпалата се качи в Горницата, взе една чаша и почти тичешком се отправи към бараката на болния. Когато той влезна вътре беше придружен от няколко приятели, то Учителят му отвори устата, наля в нея нещо, което е носел в чашата и го оставал. Придружаващите Учителя бяха Борис Николов и Георги Радев и той ги остави да дежурят при него. След малко болният след като изпил течността почувствал, че е изпил нещо много горещо, което го е парело и след това заспал. Непрекъснато дежурните са сменявали дрехите му понеже той непрекъснато се потял през време на сън и на сутринта отворил очи и се събудил. Болките в корема изчезнали. На следващият ден той е вече почти здрав, но още слаб, отива при Учителя, за да благодари. Учителят му казва: „Вече два пъти ти спасявам живота и ти още не се оправяш. Да знаеш, че това е последният ти път. Други път ако направиш също грешка заминаваш от този свят.
към текста >>

78. 122. ЧОВЕШКАТА ОБИЧ И БОЖИЯТА ЛЮБОВ

Лекуващият лекар му казал: "Значи и твоя светия ти помага, защото аз също го сънувах".
Той им казал: „Може. Е, на есен ще има окапали листа от дърветата". Наистина той постъпил в болницата, лекували го германските лекари, но му предложили операция и му извадили единия бъбрек и то през есента. И наистина той останал с един бъбрек и се сбъднали думите на Учителя, че през есента ще има паднали листа. В стаята му на масичката непрекъснато е стоял портрета на Учителя. Лекуващият лекар му казал: "Значи и твоя светия ти помага, защото аз също го сънувах". Докато той лежи и е в болницата Райна снове насам и натам, а това са военни години. Преди да замине за Германия Учителят веднъж на Изгрева й казал: Комунистите имат право. Правото е на тяхна страна. Те са на правата страна". Като отишла там тя без да иска вижда руски пленници жени, които ги прекарвали под строй.
към текста >>

79. 125. ВЪТРЕШНАТА СВЕТЛИНА У УЧЕНИКА Е ДУХОВНАТА СВЕТЛИНА ЗА ПЪТЯ МУ

През нощта сънувам у дома си един сън.
А ето аз цели десет дни стоях по цял ден от сутрин до вечер и накрая Учителят дойде и ми го каза ей така, изговори го с езика си и с устата си онова, което трябваше да го чуя аз чрез вътрешния говор между ученика и Учителя. Това щеше да стане ако бях ученик. Да, ама ние не бяхме ученици, нямахме още връзката между себе си и говора на Учителя, т.е. връзката с разумното Слово, което идваше от Духа. Ето това го нямахме, бяхме несъвършени и затова още не бяхме ученици. През нощта сънувам у дома си един сън. Сънувам, че Учителят се е изправил на едно място. По-долу в далечината бяха сложени маси и там бяха седнали стенографите. Това бяха Савка Керемидчиева и Елена Андреева, седнали на столовете, а на масите пред тях бели листове и моливи да стенографират, но седят и гледат какво става с едно неразбиране. И всичко, което се случва, което говори Учителя минава покрай тях като транзит без да остане в тях нищо, нито пък да се запишат думите на Учителя на белите им листове. А нещо Учителят говори, нещо става и нещо се извършва, но те са безучастни към всичко това.
към текста >>

Сънувам, че Учителят се е изправил на едно място.
Това щеше да стане ако бях ученик. Да, ама ние не бяхме ученици, нямахме още връзката между себе си и говора на Учителя, т.е. връзката с разумното Слово, което идваше от Духа. Ето това го нямахме, бяхме несъвършени и затова още не бяхме ученици. През нощта сънувам у дома си един сън. Сънувам, че Учителят се е изправил на едно място. По-долу в далечината бяха сложени маси и там бяха седнали стенографите. Това бяха Савка Керемидчиева и Елена Андреева, седнали на столовете, а на масите пред тях бели листове и моливи да стенографират, но седят и гледат какво става с едно неразбиране. И всичко, което се случва, което говори Учителя минава покрай тях като транзит без да остане в тях нищо, нито пък да се запишат думите на Учителя на белите им листове. А нещо Учителят говори, нещо става и нещо се извършва, но те са безучастни към всичко това. Учителят се обръща към мене и ме извиква.
към текста >>

Но тук на съня ми той каза „Ха..." и направи жест да продължа да не се запъна да не би да не отговоря.
Така отговорих на деветте въпроса. На десетия въпрос, който Учителят ми зададе се образува едно голямо празно пространство между мен и Учителя. На този въпрос се запънах малко, Учителят ме погледна и каза: „Ха..." да не би да не отговоря. Обикновено той казваше наяве към някой, който се запъне да отговори: „Ха, кажи де". Аз много пъти съм наблюдавала това и онзи, който е пред него запъва се, запъва се, накрая му се проясни нещо и го изкаже. Но тук на съня ми той каза „Ха..." и направи жест да продължа да не се запъна да не би да не отговоря. И аз отговорих и от мен се образува една голяма пространствена материя от светло естество и запълни цялото празно пространство между мен и Учителя, които съществуваше преди това. Учителят ме прегърна и целуна по челото и ми каза: „Моето дете". Това беше отговора на тези десет дни, които ходех непрекъснато. Този отговори ми го дадоха на сън, т.е. в друго състояние на съзнанието ми.
към текста >>

Този отговори ми го дадоха на сън, т.е.
Аз много пъти съм наблюдавала това и онзи, който е пред него запъва се, запъва се, накрая му се проясни нещо и го изкаже. Но тук на съня ми той каза „Ха..." и направи жест да продължа да не се запъна да не би да не отговоря. И аз отговорих и от мен се образува една голяма пространствена материя от светло естество и запълни цялото празно пространство между мен и Учителя, които съществуваше преди това. Учителят ме прегърна и целуна по челото и ми каза: „Моето дете". Това беше отговора на тези десет дни, които ходех непрекъснато. Този отговори ми го дадоха на сън, т.е. в друго състояние на съзнанието ми. Може би там бях по-будна отколкото долу на земята през деня и на яве. Та имах десет задачи, имах десет изпита докато станах духовно дете на Учителя. Когато се свърши моят изпит на съня ми Учителят се обърна към Савка и каза: „Я прочети какво си записала, стенографке". Пред нея видях, че имаше едно листче и започна да го чете.
към текста >>

Когато се свърши моят изпит на съня ми Учителят се обърна към Савка и каза: „Я прочети какво си записала, стенографке".
Това беше отговора на тези десет дни, които ходех непрекъснато. Този отговори ми го дадоха на сън, т.е. в друго състояние на съзнанието ми. Може би там бях по-будна отколкото долу на земята през деня и на яве. Та имах десет задачи, имах десет изпита докато станах духовно дете на Учителя. Когато се свърши моят изпит на съня ми Учителят се обърна към Савка и каза: „Я прочети какво си записала, стенографке". Пред нея видях, че имаше едно листче и започна да го чете. Като го разчиташе и го зачете сбърка нещо и неправилно го прочете. Учителят каза: „Не е вярно". Тя започна да го чете отново, но го прочете както първият път. Първият път Учителят каза по-меко, но вторият път с по-строг тон: „Не е вярно".
към текста >>

После аз си тръгнах да си отивам и след това се събудих от сън.
Тя го четеше както първият път. Учителят се разсърди. Савка се изправи и по лицето й се изписа една голяма изненада. Тогава стана Елена Андреева, другата стенографка и взе листчето на Савка да й помогне тя да го разчете. Чете до половината и повече не можа да прочете и спря до там. После аз си тръгнах да си отивам и след това се събудих от сън. Така на сън ми се даде, че имам десет задачи като ученик за разрешаване. Та и на яве преди това, а и на сън Учителят те вика, стоиш пред него и не знаеш какво става. Трудно е човек да разбере същността на задачите, които има да разреши, защото те са от друго естество, намират се в друг свят и затова е необходимо подходяща вътрешна светлина, така че ума да се освети, а духа да задвижи тяхното разрешаване, а душата да учас- тва в този процес. Умът да освети, духът да задвижи и душата да запечати и съхрани. Велико е това претворяване на човека в ученик.
към текста >>

Така на сън ми се даде, че имам десет задачи като ученик за разрешаване.
Учителят се разсърди. Савка се изправи и по лицето й се изписа една голяма изненада. Тогава стана Елена Андреева, другата стенографка и взе листчето на Савка да й помогне тя да го разчете. Чете до половината и повече не можа да прочете и спря до там. После аз си тръгнах да си отивам и след това се събудих от сън. Така на сън ми се даде, че имам десет задачи като ученик за разрешаване. Та и на яве преди това, а и на сън Учителят те вика, стоиш пред него и не знаеш какво става. Трудно е човек да разбере същността на задачите, които има да разреши, защото те са от друго естество, намират се в друг свят и затова е необходимо подходяща вътрешна светлина, така че ума да се освети, а духа да задвижи тяхното разрешаване, а душата да учас- тва в този процес. Умът да освети, духът да задвижи и душата да запечати и съхрани. Велико е това претворяване на човека в ученик. Труден е пътят на ученика, но и славен.
към текста >>

Та и на яве преди това, а и на сън Учителят те вика, стоиш пред него и не знаеш какво става.
Савка се изправи и по лицето й се изписа една голяма изненада. Тогава стана Елена Андреева, другата стенографка и взе листчето на Савка да й помогне тя да го разчете. Чете до половината и повече не можа да прочете и спря до там. После аз си тръгнах да си отивам и след това се събудих от сън. Така на сън ми се даде, че имам десет задачи като ученик за разрешаване. Та и на яве преди това, а и на сън Учителят те вика, стоиш пред него и не знаеш какво става. Трудно е човек да разбере същността на задачите, които има да разреши, защото те са от друго естество, намират се в друг свят и затова е необходимо подходяща вътрешна светлина, така че ума да се освети, а духа да задвижи тяхното разрешаване, а душата да учас- тва в този процес. Умът да освети, духът да задвижи и душата да запечати и съхрани. Велико е това претворяване на човека в ученик. Труден е пътят на ученика, но и славен. Имаше един българин, младеж, който следваше в Прага.
към текста >>

80. 126. ЗАВЕТЪТ ГОСПОДЕН

„Опълченска" 66 през тези десет дни на изпитание и онези десет въпроси, които ми се задаваха на сън и на които отговарях, След като успях да ги съпоставя видях и усетих едновременно, че се наместиха един след друг, настаниха се един в друг и се съединиха в нещо цяло.
126. ЗАВЕТЪТ ГОСПОДЕН Трябваше да преминат още няколко дни докато успея да съпоставя в себе си всичко онова, което се случи на ул. „Опълченска" 66 през тези десет дни на изпитание и онези десет въпроси, които ми се задаваха на сън и на които отговарях, След като успях да ги съпоставя видях и усетих едновременно, че се наместиха един след друг, настаниха се един в друг и се съединиха в нещо цяло. Опитността от единия ден пасваше и се съединяваше с въпроса и отговора на съня ми. Накрая се образува нещо цяло, неразривно между онова, което преживях наяве и онова, което ми се даде на сън. Разбрах, че връзката бе установена, закрепена и бе здрава и е вече неразривна връзка. Или по-точно казано, получи се една непреривност на съзнанието ми от онези десет дни, в които нищо не помнех и онова, което ми се даде на сън. Онова, което беше скрито наяве на ул.
към текста >>

Опитността от единия ден пасваше и се съединяваше с въпроса и отговора на съня ми.
126. ЗАВЕТЪТ ГОСПОДЕН Трябваше да преминат още няколко дни докато успея да съпоставя в себе си всичко онова, което се случи на ул. „Опълченска" 66 през тези десет дни на изпитание и онези десет въпроси, които ми се задаваха на сън и на които отговарях, След като успях да ги съпоставя видях и усетих едновременно, че се наместиха един след друг, настаниха се един в друг и се съединиха в нещо цяло. Опитността от единия ден пасваше и се съединяваше с въпроса и отговора на съня ми. Накрая се образува нещо цяло, неразривно между онова, което преживях наяве и онова, което ми се даде на сън. Разбрах, че връзката бе установена, закрепена и бе здрава и е вече неразривна връзка. Или по-точно казано, получи се една непреривност на съзнанието ми от онези десет дни, в които нищо не помнех и онова, което ми се даде на сън. Онова, което беше скрито наяве на ул. „Опълченска" 66 сега ми се даде, разбрах го, пасна едно в друго и разбрах, че този процес на установяване на връзка на съзнанието ми през дните на ул.
към текста >>

Накрая се образува нещо цяло, неразривно между онова, което преживях наяве и онова, което ми се даде на сън.
126. ЗАВЕТЪТ ГОСПОДЕН Трябваше да преминат още няколко дни докато успея да съпоставя в себе си всичко онова, което се случи на ул. „Опълченска" 66 през тези десет дни на изпитание и онези десет въпроси, които ми се задаваха на сън и на които отговарях, След като успях да ги съпоставя видях и усетих едновременно, че се наместиха един след друг, настаниха се един в друг и се съединиха в нещо цяло. Опитността от единия ден пасваше и се съединяваше с въпроса и отговора на съня ми. Накрая се образува нещо цяло, неразривно между онова, което преживях наяве и онова, което ми се даде на сън. Разбрах, че връзката бе установена, закрепена и бе здрава и е вече неразривна връзка. Или по-точно казано, получи се една непреривност на съзнанието ми от онези десет дни, в които нищо не помнех и онова, което ми се даде на сън. Онова, което беше скрито наяве на ул. „Опълченска" 66 сега ми се даде, разбрах го, пасна едно в друго и разбрах, че този процес на установяване на връзка на съзнанието ми през дните на ул. „Опълченска" и през време на съня ми е установена и будността на съзнанието ми за тези десет изпита също е възстановена и е реална.
към текста >>

Или по-точно казано, получи се една непреривност на съзнанието ми от онези десет дни, в които нищо не помнех и онова, което ми се даде на сън.
126. ЗАВЕТЪТ ГОСПОДЕН Трябваше да преминат още няколко дни докато успея да съпоставя в себе си всичко онова, което се случи на ул. „Опълченска" 66 през тези десет дни на изпитание и онези десет въпроси, които ми се задаваха на сън и на които отговарях, След като успях да ги съпоставя видях и усетих едновременно, че се наместиха един след друг, настаниха се един в друг и се съединиха в нещо цяло. Опитността от единия ден пасваше и се съединяваше с въпроса и отговора на съня ми. Накрая се образува нещо цяло, неразривно между онова, което преживях наяве и онова, което ми се даде на сън. Разбрах, че връзката бе установена, закрепена и бе здрава и е вече неразривна връзка. Или по-точно казано, получи се една непреривност на съзнанието ми от онези десет дни, в които нищо не помнех и онова, което ми се даде на сън. Онова, което беше скрито наяве на ул. „Опълченска" 66 сега ми се даде, разбрах го, пасна едно в друго и разбрах, че този процес на установяване на връзка на съзнанието ми през дните на ул. „Опълченска" и през време на съня ми е установена и будността на съзнанието ми за тези десет изпита също е възстановена и е реална. Тогава станах и се запътих при Учителя. Той ме прие любезно.
към текста >>

„Опълченска" и през време на съня ми е установена и будността на съзнанието ми за тези десет изпита също е възстановена и е реална.
Накрая се образува нещо цяло, неразривно между онова, което преживях наяве и онова, което ми се даде на сън. Разбрах, че връзката бе установена, закрепена и бе здрава и е вече неразривна връзка. Или по-точно казано, получи се една непреривност на съзнанието ми от онези десет дни, в които нищо не помнех и онова, което ми се даде на сън. Онова, което беше скрито наяве на ул. „Опълченска" 66 сега ми се даде, разбрах го, пасна едно в друго и разбрах, че този процес на установяване на връзка на съзнанието ми през дните на ул. „Опълченска" и през време на съня ми е установена и будността на съзнанието ми за тези десет изпита също е възстановена и е реална. Тогава станах и се запътих при Учителя. Той ме прие любезно. После му разказах подробно съня си с въпросите, които ми е задавал по време на сън и отговорите ми. Учителят ме изслуша, изгледа ме, остана доволен, че съм запомнила всичко и че го свързвам с онези десет дни на онова чакане и онова отиване и връщане насам и нататък. Накрая Учителят се усмихна и каза: „То ще стане... Но не само в този живот".
към текста >>

После му разказах подробно съня си с въпросите, които ми е задавал по време на сън и отговорите ми.
Онова, което беше скрито наяве на ул. „Опълченска" 66 сега ми се даде, разбрах го, пасна едно в друго и разбрах, че този процес на установяване на връзка на съзнанието ми през дните на ул. „Опълченска" и през време на съня ми е установена и будността на съзнанието ми за тези десет изпита също е възстановена и е реална. Тогава станах и се запътих при Учителя. Той ме прие любезно. После му разказах подробно съня си с въпросите, които ми е задавал по време на сън и отговорите ми. Учителят ме изслуша, изгледа ме, остана доволен, че съм запомнила всичко и че го свързвам с онези десет дни на онова чакане и онова отиване и връщане насам и нататък. Накрая Учителят се усмихна и каза: „То ще стане... Но не само в този живот". Аз стоях пред него и разсъждавах, че то ще стане. Значи Учителят го възприемаше като нещо единно и цяло, както и аз го бях схванала. Но ще стане отчасти сега, но и отчасти в друг живот.
към текста >>

81. 127. СЪН, ВИДЕНИЕ И ИСТИНАТА ЗА ЖИВОТА МИ

127. СЪН, ВИДЕНИЕ И ИСТИНАТА ЗА ЖИВОТА МИ Срещата ми с Учителя на земята и идването ми в Школата бе за мен епохално събитие в живота ми.
127. СЪН, ВИДЕНИЕ И ИСТИНАТА ЗА ЖИВОТА МИ Срещата ми с Учителя на земята и идването ми в Школата бе за мен епохално събитие в живота ми. Самият подтик, който получих в онзи исторически за мен ден през 1916 г. когато от мен се изтръгна един вопъл: „Защо го няма сега Христа, за да му стана ученичка" бе пророчески. И в същия ден чрез една приятелка, която не бях виждала отдавна, дойде, посети ме и ми разказа, че ходела на едно място, където един духовен човек говорел много интересни и поучителни слова. Същият ден аз се срещнах с Учителя. В този ден душата ми бе пожелала и бе изречена онази молба за среща с Христа и в него ден бе изпратен човек, който да ме заведе при Учителя и той да ме приеме и да се срещна с него.
към текста >>

Срещата си с Борис я видях на сън още като бях ученичка във втори прогимназиален клас, а това е било около 14-годишна възраст.
Това бе срещата ми с Борис Николов и преживеният живот с него около петдесет години та дори и повече. Срещи и съдби. Среща и карма. Среща и живот. Три неща събрани в едно и преживяни през цели тези петдесет години. Срещата си с Борис я видях на сън още като бях ученичка във втори прогимназиален клас, а това е било около 14-годишна възраст. Дадоха ми го от Невидимия свят на сън, за да преживея предварително срещата, да ме подготви и се пробуди съзнанието ми за неща, които трябваше да се случат. За мен тогава това беше само сън и нищо повече, сън, който ми бе даден да запомня и да се запечати в паметта ми. Когато го срещнах по-късно аз разбрах, че този сън бе вече не сън, а наяве и че този човек назоваем Борис бе от същия сън и бе поставен да играе роля в този ми живот. По-късно аз разказах съня си на Учителя, а той загрижено ме поглежда и казва: „Това не е сън, а е видение". Вероятно правите разлика между съня и видението.
към текста >>

Дадоха ми го от Невидимия свят на сън, за да преживея предварително срещата, да ме подготви и се пробуди съзнанието ми за неща, които трябваше да се случат.
Срещи и съдби. Среща и карма. Среща и живот. Три неща събрани в едно и преживяни през цели тези петдесет години. Срещата си с Борис я видях на сън още като бях ученичка във втори прогимназиален клас, а това е било около 14-годишна възраст. Дадоха ми го от Невидимия свят на сън, за да преживея предварително срещата, да ме подготви и се пробуди съзнанието ми за неща, които трябваше да се случат. За мен тогава това беше само сън и нищо повече, сън, който ми бе даден да запомня и да се запечати в паметта ми. Когато го срещнах по-късно аз разбрах, че този сън бе вече не сън, а наяве и че този човек назоваем Борис бе от същия сън и бе поставен да играе роля в този ми живот. По-късно аз разказах съня си на Учителя, а той загрижено ме поглежда и казва: „Това не е сън, а е видение". Вероятно правите разлика между съня и видението. Тези две неща са различни по характер и по същество.
към текста >>

За мен тогава това беше само сън и нищо повече, сън, който ми бе даден да запомня и да се запечати в паметта ми.
Среща и карма. Среща и живот. Три неща събрани в едно и преживяни през цели тези петдесет години. Срещата си с Борис я видях на сън още като бях ученичка във втори прогимназиален клас, а това е било около 14-годишна възраст. Дадоха ми го от Невидимия свят на сън, за да преживея предварително срещата, да ме подготви и се пробуди съзнанието ми за неща, които трябваше да се случат. За мен тогава това беше само сън и нищо повече, сън, който ми бе даден да запомня и да се запечати в паметта ми. Когато го срещнах по-късно аз разбрах, че този сън бе вече не сън, а наяве и че този човек назоваем Борис бе от същия сън и бе поставен да играе роля в този ми живот. По-късно аз разказах съня си на Учителя, а той загрижено ме поглежда и казва: „Това не е сън, а е видение". Вероятно правите разлика между съня и видението. Тези две неща са различни по характер и по същество. При съня имаме излизане на двойника, на етерния двойник от човека като пребивава в един физико-астрален полумате-риален и полудуховен свят където акумулира сили, където преработва онова, което не е довършил долу на земята или пък учи горе онова, което трябва да реализира долу на земята след като се върне в тялото си.
към текста >>

Когато го срещнах по-късно аз разбрах, че този сън бе вече не сън, а наяве и че този човек назоваем Борис бе от същия сън и бе поставен да играе роля в този ми живот.
Среща и живот. Три неща събрани в едно и преживяни през цели тези петдесет години. Срещата си с Борис я видях на сън още като бях ученичка във втори прогимназиален клас, а това е било около 14-годишна възраст. Дадоха ми го от Невидимия свят на сън, за да преживея предварително срещата, да ме подготви и се пробуди съзнанието ми за неща, които трябваше да се случат. За мен тогава това беше само сън и нищо повече, сън, който ми бе даден да запомня и да се запечати в паметта ми. Когато го срещнах по-късно аз разбрах, че този сън бе вече не сън, а наяве и че този човек назоваем Борис бе от същия сън и бе поставен да играе роля в този ми живот. По-късно аз разказах съня си на Учителя, а той загрижено ме поглежда и казва: „Това не е сън, а е видение". Вероятно правите разлика между съня и видението. Тези две неща са различни по характер и по същество. При съня имаме излизане на двойника, на етерния двойник от човека като пребивава в един физико-астрален полумате-риален и полудуховен свят където акумулира сили, където преработва онова, което не е довършил долу на земята или пък учи горе онова, което трябва да реализира долу на земята след като се върне в тялото си. Това не беше сън, значи не беше опитност по време на сън, не беше с етерния ми двойник и това не беше нито продължение на разрешаването на задачата ми, нито пък поставянето на нова задача.
към текста >>

По-късно аз разказах съня си на Учителя, а той загрижено ме поглежда и казва: „Това не е сън, а е видение".
Три неща събрани в едно и преживяни през цели тези петдесет години. Срещата си с Борис я видях на сън още като бях ученичка във втори прогимназиален клас, а това е било около 14-годишна възраст. Дадоха ми го от Невидимия свят на сън, за да преживея предварително срещата, да ме подготви и се пробуди съзнанието ми за неща, които трябваше да се случат. За мен тогава това беше само сън и нищо повече, сън, който ми бе даден да запомня и да се запечати в паметта ми. Когато го срещнах по-късно аз разбрах, че този сън бе вече не сън, а наяве и че този човек назоваем Борис бе от същия сън и бе поставен да играе роля в този ми живот. По-късно аз разказах съня си на Учителя, а той загрижено ме поглежда и казва: „Това не е сън, а е видение". Вероятно правите разлика между съня и видението. Тези две неща са различни по характер и по същество. При съня имаме излизане на двойника, на етерния двойник от човека като пребивава в един физико-астрален полумате-риален и полудуховен свят където акумулира сили, където преработва онова, което не е довършил долу на земята или пък учи горе онова, което трябва да реализира долу на земята след като се върне в тялото си. Това не беше сън, значи не беше опитност по време на сън, не беше с етерния ми двойник и това не беше нито продължение на разрешаването на задачата ми, нито пък поставянето на нова задача. Това беше нещо друго, а Учителят го определи, че това беше видение.
към текста >>

Вероятно правите разлика между съня и видението.
Срещата си с Борис я видях на сън още като бях ученичка във втори прогимназиален клас, а това е било около 14-годишна възраст. Дадоха ми го от Невидимия свят на сън, за да преживея предварително срещата, да ме подготви и се пробуди съзнанието ми за неща, които трябваше да се случат. За мен тогава това беше само сън и нищо повече, сън, който ми бе даден да запомня и да се запечати в паметта ми. Когато го срещнах по-късно аз разбрах, че този сън бе вече не сън, а наяве и че този човек назоваем Борис бе от същия сън и бе поставен да играе роля в този ми живот. По-късно аз разказах съня си на Учителя, а той загрижено ме поглежда и казва: „Това не е сън, а е видение". Вероятно правите разлика между съня и видението. Тези две неща са различни по характер и по същество. При съня имаме излизане на двойника, на етерния двойник от човека като пребивава в един физико-астрален полумате-риален и полудуховен свят където акумулира сили, където преработва онова, което не е довършил долу на земята или пък учи горе онова, което трябва да реализира долу на земята след като се върне в тялото си. Това не беше сън, значи не беше опитност по време на сън, не беше с етерния ми двойник и това не беше нито продължение на разрешаването на задачата ми, нито пък поставянето на нова задача. Това беше нещо друго, а Учителят го определи, че това беше видение. А какво е видението?
към текста >>

При съня имаме излизане на двойника, на етерния двойник от човека като пребивава в един физико-астрален полумате-риален и полудуховен свят където акумулира сили, където преработва онова, което не е довършил долу на земята или пък учи горе онова, което трябва да реализира долу на земята след като се върне в тялото си.
За мен тогава това беше само сън и нищо повече, сън, който ми бе даден да запомня и да се запечати в паметта ми. Когато го срещнах по-късно аз разбрах, че този сън бе вече не сън, а наяве и че този човек назоваем Борис бе от същия сън и бе поставен да играе роля в този ми живот. По-късно аз разказах съня си на Учителя, а той загрижено ме поглежда и казва: „Това не е сън, а е видение". Вероятно правите разлика между съня и видението. Тези две неща са различни по характер и по същество. При съня имаме излизане на двойника, на етерния двойник от човека като пребивава в един физико-астрален полумате-риален и полудуховен свят където акумулира сили, където преработва онова, което не е довършил долу на земята или пък учи горе онова, което трябва да реализира долу на земята след като се върне в тялото си. Това не беше сън, значи не беше опитност по време на сън, не беше с етерния ми двойник и това не беше нито продължение на разрешаването на задачата ми, нито пък поставянето на нова задача. Това беше нещо друго, а Учителят го определи, че това беше видение. А какво е видението? Това е образ ка събития в Духовния свят, видяно, разбрано чрез духовното тяло у човека, което е съставено от човешкия дух и човешката душа. Човешката душа дава матрицата, материала на духовното тяло, а пък човешкия дух го съгражда.
към текста >>

Това не беше сън, значи не беше опитност по време на сън, не беше с етерния ми двойник и това не беше нито продължение на разрешаването на задачата ми, нито пък поставянето на нова задача.
Когато го срещнах по-късно аз разбрах, че този сън бе вече не сън, а наяве и че този човек назоваем Борис бе от същия сън и бе поставен да играе роля в този ми живот. По-късно аз разказах съня си на Учителя, а той загрижено ме поглежда и казва: „Това не е сън, а е видение". Вероятно правите разлика между съня и видението. Тези две неща са различни по характер и по същество. При съня имаме излизане на двойника, на етерния двойник от човека като пребивава в един физико-астрален полумате-риален и полудуховен свят където акумулира сили, където преработва онова, което не е довършил долу на земята или пък учи горе онова, което трябва да реализира долу на земята след като се върне в тялото си. Това не беше сън, значи не беше опитност по време на сън, не беше с етерния ми двойник и това не беше нито продължение на разрешаването на задачата ми, нито пък поставянето на нова задача. Това беше нещо друго, а Учителят го определи, че това беше видение. А какво е видението? Това е образ ка събития в Духовния свят, видяно, разбрано чрез духовното тяло у човека, което е съставено от човешкия дух и човешката душа. Човешката душа дава матрицата, материала на духовното тяло, а пък човешкия дух го съгражда. Единият движи, т.е.
към текста >>

И какво сънувах ли?
А на човека се дава видение, той си тръгва и след време се среща с видението, което от действия и събития горе се реализира долу в една реалност. Значи това, което аз бях видяла беше видение. Тогава не го осъзнавах, защото бях на 14 години, но когато го разказах на Учителя и чух мнението му направо изтръпнах. Осъзнах го, по-кьсно когато това видение се разви в своята пълнота и трая петдесет години. И сега го осъзнавам напълно като видение и като реализация. И какво сънувах ли? Какво видях ли? Ето какво. Видях и срещнах Христа. Ужким беше Христос, а като че ли не е той, а е образа на Учителя и самият Учител. Вървим заедно по едни път.
към текста >>

Така ми се даде на сън срещата ми с Борис.
Настигнах Христа. Леко се обърнах назад. Младежът беше излязъл на пътя и се колебаеше дали да тръгне след нас. Накрая тръгна, настигна ни и застана от другата страна на Христа. Христа се движеше по пътя, а ние двамата с онзи младеж се движехме с него отстрани - единия беше от ляво, а другия от дясно Му. Така ми се даде на сън срещата ми с Борис. И друго по-важно бе това, че аз бях причината да срещне и да тръгне той с Учителя. И този сън аз го разказах след време на Учителя, когато се бях събрала с Борис и живеехме заедно, за което ми каза: „Това не бе сън, а това бе видение". По-късно в разговор с възрастните приятели Учителят е разправял този случай без да спомене моето име и това на Борис, но го разказал като случай за едно момиче като пример за правилно разрешение на задачата на човешкия живот, като пример, че човек трябва да тръгне след Христа, след Божественото, да тръгне по този път, който разрешава всички задачи на личния му живот. Този случай може да го намерите след време в беседите - той се отнасяше за мен и за Борис. Тази случка се отнасяше и за моят път, той не ви засяга вас, но за вас остава поуката, че да си разрешиш правилно задачата на собствения живот на земята означава стремеж към Бога в Чистота.
към текста >>

И този сън аз го разказах след време на Учителя, когато се бях събрала с Борис и живеехме заедно, за което ми каза: „Това не бе сън, а това бе видение".
Младежът беше излязъл на пътя и се колебаеше дали да тръгне след нас. Накрая тръгна, настигна ни и застана от другата страна на Христа. Христа се движеше по пътя, а ние двамата с онзи младеж се движехме с него отстрани - единия беше от ляво, а другия от дясно Му. Така ми се даде на сън срещата ми с Борис. И друго по-важно бе това, че аз бях причината да срещне и да тръгне той с Учителя. И този сън аз го разказах след време на Учителя, когато се бях събрала с Борис и живеехме заедно, за което ми каза: „Това не бе сън, а това бе видение". По-късно в разговор с възрастните приятели Учителят е разправял този случай без да спомене моето име и това на Борис, но го разказал като случай за едно момиче като пример за правилно разрешение на задачата на човешкия живот, като пример, че човек трябва да тръгне след Христа, след Божественото, да тръгне по този път, който разрешава всички задачи на личния му живот. Този случай може да го намерите след време в беседите - той се отнасяше за мен и за Борис. Тази случка се отнасяше и за моят път, той не ви засяга вас, но за вас остава поуката, че да си разрешиш правилно задачата на собствения живот на земята означава стремеж към Бога в Чистота. Всяко отстъпление от Бога е нечистота. Чистотата включва общия стремеж към Бога, а в общия стремеж към Бога се включва това, че трябва да станеш едно и да работиш заедно с онова начало в живота, което е в тебе от хиляди години, което носи частица от Божественото начало, в което начало ти като човешки дух и човешка душа трябва да се съединиш с Христа, т.е.
към текста >>

Та това ми беше дадено на сън, а Учителят ме поправи, че това не било сън, а видение.
Всяко отстъпление от Бога е нечистота. Чистотата включва общия стремеж към Бога, а в общия стремеж към Бога се включва това, че трябва да станеш едно и да работиш заедно с онова начало в живота, което е в тебе от хиляди години, което носи частица от Божественото начало, в което начало ти като човешки дух и човешка душа трябва да се съединиш с Христа, т.е. с Христовия Дух, който е Дух на Обединението между първичното начало на живота и първичното начало на твоето съществувание като човешки дух и човешка душа. Това означава живот в Христа, път в Христа и ученик на Христа. Ни повече, ни по-малко. Та това ми беше дадено на сън, а Учителят ме поправи, че това не било сън, а видение. А аз сега мога да кажа, че сън ли бе, видение ли бе - не зная, но зная, че бе пълна реализация в живота ми на земята и стана истина на моя живот. Сън, видение и истина. Ето това бе обединение на три неща в едно. Христовият Дух ги обедини и аз трябваше да извървя този път. Какво съм извървяла и докъде съм стигнала не знам, но това е друм, по който аз вървях.
към текста >>

А аз сега мога да кажа, че сън ли бе, видение ли бе - не зная, но зная, че бе пълна реализация в живота ми на земята и стана истина на моя живот.
Чистотата включва общия стремеж към Бога, а в общия стремеж към Бога се включва това, че трябва да станеш едно и да работиш заедно с онова начало в живота, което е в тебе от хиляди години, което носи частица от Божественото начало, в което начало ти като човешки дух и човешка душа трябва да се съединиш с Христа, т.е. с Христовия Дух, който е Дух на Обединението между първичното начало на живота и първичното начало на твоето съществувание като човешки дух и човешка душа. Това означава живот в Христа, път в Христа и ученик на Христа. Ни повече, ни по-малко. Та това ми беше дадено на сън, а Учителят ме поправи, че това не било сън, а видение. А аз сега мога да кажа, че сън ли бе, видение ли бе - не зная, но зная, че бе пълна реализация в живота ми на земята и стана истина на моя живот. Сън, видение и истина. Ето това бе обединение на три неща в едно. Христовият Дух ги обедини и аз трябваше да извървя този път. Какво съм извървяла и докъде съм стигнала не знам, но това е друм, по който аз вървях. Ето това бе задачата ми - да се определя и да вървя в пътя на Христа и на неговата Школа.
към текста >>

Сън, видение и истина.
с Христовия Дух, който е Дух на Обединението между първичното начало на живота и първичното начало на твоето съществувание като човешки дух и човешка душа. Това означава живот в Христа, път в Христа и ученик на Христа. Ни повече, ни по-малко. Та това ми беше дадено на сън, а Учителят ме поправи, че това не било сън, а видение. А аз сега мога да кажа, че сън ли бе, видение ли бе - не зная, но зная, че бе пълна реализация в живота ми на земята и стана истина на моя живот. Сън, видение и истина. Ето това бе обединение на три неща в едно. Христовият Дух ги обедини и аз трябваше да извървя този път. Какво съм извървяла и докъде съм стигнала не знам, но това е друм, по който аз вървях. Ето това бе задачата ми - да се определя и да вървя в пътя на Христа и на неговата Школа. Аз съм на разговор пред Учителя: „Ами ако аз те нося сам на ръце какво ще спечелиш?
към текста >>

82. 128. ЧОВЕШКАТА СЪДБА, ЧОВЕШКАТА КАРМА В ПЪТЯ ГОСПОДЕН

128. ЧОВЕШКАТА СЪДБА, ЧОВЕШКАТА КАРМА В ПЪТЯ ГОСПОДЕН Разказах ви за съня, за видението и за моето убеждение, че след петдесет години съвместен живот - това бе истината за живота ми - съдба и карма, карма и живот.
128. ЧОВЕШКАТА СЪДБА, ЧОВЕШКАТА КАРМА В ПЪТЯ ГОСПОДЕН Разказах ви за съня, за видението и за моето убеждение, че след петдесет години съвместен живот - това бе истината за живота ми - съдба и карма, карма и живот. Беше трудно, страшно и понякога отвратително. Да се подчиниш на съдбата си е едно, а да разрешаваш един кармически възел с някого е друго, а да се отровиш от съдбата и кармата си през целият си земен път е нещо трето. А това да трае над петдесет години е много. Беше много трудно, беше адски трудно, защото беше възлязъл в мене адът от долу, от хиляди години, който чакаше, за да може съдбата ми в този живот да ме спре в един момент, в една точка, за да разреша един кармически възел от хилядолетия. Да го разплетеш този Гордиев възел, там е задачата със знанията и методите на Учителя.
към текста >>

\ Та в разказа за съня ми или видението имаше момент когато аз бях застанала в двора пред тази къщичка и чаках младежа да си свърши работата, която така или иначе не свършваше, а Христа ме чакаше вече изнервен от моето забавяне и заради което си тръгна бавно, полека-лека по своят път.
А за колко време? На мен ми отне петдесет години и повече. И дано го разплета докрай и да си свърша работата, че в другия живот не искам да имам задължения към този човек наричан днес Борис Николов и комуто аз нарочно наричам с думата „братче". А другите като чуваха това ме оглеждаха и се питаха какво означава това: брат, съпруг или нещо трето. Третото беше важно и то е, което ще разберете накрая на моят разказ. \ Та в разказа за съня ми или видението имаше момент когато аз бях застанала в двора пред тази къщичка и чаках младежа да си свърши работата, която така или иначе не свършваше, а Христа ме чакаше вече изнервен от моето забавяне и заради което си тръгна бавно, полека-лека по своят път. Та тук символично ми бе показано, че стоейки пред къщичката означаваше какво ще предпочета - света ли или Бога. Предпочетох Бога и тръгнах след Христа. А щом тръгнах след Христа и онзи младеж след време постоя, постоя, замисли се и тръгна след Христа. Щом човек предпочита Бога, то онзи, който е свързан с него кармически ще трябва да тръгне или към Бога, или към света. А въжето, което е завързано за човешката съдба и карма може да се скъса ако онзи вторият реши да остане в света.
към текста >>

Това означаваше, че съдбата на човека се определяше от кармата и в този живот те се разделяха наляво и надясно и особено ако човек тръгне в пътя на Христа както бе в моят случай със съня.
Щом човек предпочита Бога, то онзи, който е свързан с него кармически ще трябва да тръгне или към Бога, или към света. А въжето, което е завързано за човешката съдба и карма може да се скъса ако онзи вторият реши да остане в света. Тежък е света и остава долу под краката ни. Но че тръгна онзи младеж с мен, след Христа, бе едно правилно разрешение на задачата. Ако беше останал, връзката, която съединяваше човешката съдба и карма щеше да се скъса и щеше да остане кармата и да чака своето време в друго прераждане да може да се задвижи отново закона на причината и последствието, че да се изплати кармата. Това означаваше, че съдбата на човека се определяше от кармата и в този живот те се разделяха наляво и надясно и особено ако човек тръгне в пътя на Христа както бе в моят случай със съня. Ако не бе тръгнал този младеж след мен и след Христа в този живот нямаше да се срещнем на земята - аз щях да бъда при Учителя, а той в света. Много по-късно Борис ми разказваше някои неща в живота си и там имаше един спомен на младини когато той отишъл в Австрия да се записва за студент, седи пред някакъв паметник и взима едно решение - да зареже следването и да се върне в България при Учителя. И което е още по-важното той навремето имал сън като младеж където съня му го отвежда в същият този град, пред същият този паметник с куфари в ръка и тогава по време на сън взима някакво много важно решение. Така че решението, което бе взел на сън, после той го взе на яве и така той се върнал в България, дошъл при Учителя и ние там се срещнахме. Ако бе останал в Австрия неговият път щеше да отиде в друга посока, би се отдалечил от България, от Учителя, от Школата така както сториха много други хора, които бяха дошли на земята в плът родени между българите, но се отдалечиха в света и се разминаха с Учителя, с Христа и с Бога.
към текста >>

И което е още по-важното той навремето имал сън като младеж където съня му го отвежда в същият този град, пред същият този паметник с куфари в ръка и тогава по време на сън взима някакво много важно решение.
Но че тръгна онзи младеж с мен, след Христа, бе едно правилно разрешение на задачата. Ако беше останал, връзката, която съединяваше човешката съдба и карма щеше да се скъса и щеше да остане кармата и да чака своето време в друго прераждане да може да се задвижи отново закона на причината и последствието, че да се изплати кармата. Това означаваше, че съдбата на човека се определяше от кармата и в този живот те се разделяха наляво и надясно и особено ако човек тръгне в пътя на Христа както бе в моят случай със съня. Ако не бе тръгнал този младеж след мен и след Христа в този живот нямаше да се срещнем на земята - аз щях да бъда при Учителя, а той в света. Много по-късно Борис ми разказваше някои неща в живота си и там имаше един спомен на младини когато той отишъл в Австрия да се записва за студент, седи пред някакъв паметник и взима едно решение - да зареже следването и да се върне в България при Учителя. И което е още по-важното той навремето имал сън като младеж където съня му го отвежда в същият този град, пред същият този паметник с куфари в ръка и тогава по време на сън взима някакво много важно решение. Така че решението, което бе взел на сън, после той го взе на яве и така той се върнал в България, дошъл при Учителя и ние там се срещнахме. Ако бе останал в Австрия неговият път щеше да отиде в друга посока, би се отдалечил от България, от Учителя, от Школата така както сториха много други хора, които бяха дошли на земята в плът родени между българите, но се отдалечиха в света и се разминаха с Учителя, с Христа и с Бога. Та човешката съдба ако се постави в служба на Бога, ако човек в своят живот, в сегашното си прераждане е дошъл със своя лична програма и която е негова собствена съдба и поеме пътя на Христа и постави себе си и съдбата си в служение на Бога то може да се каже, че съдбата му ще вземе друга по-благоприятна посока. Нищо не може да направи човек без Бога и ако не се свърже с него. Ако се свърже и от своята съдба я направи съдба за Бога, то пътищата Господни са неизброими и незрими и те ще го изведат на онова място, където кармата му ще бъде благосклонна към него и той ще бъде в най-благоприятно положение за разрешаване на тази карма с най-малко сили и в най-благоприятен завършек.
към текста >>

Така че решението, което бе взел на сън, после той го взе на яве и така той се върнал в България, дошъл при Учителя и ние там се срещнахме.
Ако беше останал, връзката, която съединяваше човешката съдба и карма щеше да се скъса и щеше да остане кармата и да чака своето време в друго прераждане да може да се задвижи отново закона на причината и последствието, че да се изплати кармата. Това означаваше, че съдбата на човека се определяше от кармата и в този живот те се разделяха наляво и надясно и особено ако човек тръгне в пътя на Христа както бе в моят случай със съня. Ако не бе тръгнал този младеж след мен и след Христа в този живот нямаше да се срещнем на земята - аз щях да бъда при Учителя, а той в света. Много по-късно Борис ми разказваше някои неща в живота си и там имаше един спомен на младини когато той отишъл в Австрия да се записва за студент, седи пред някакъв паметник и взима едно решение - да зареже следването и да се върне в България при Учителя. И което е още по-важното той навремето имал сън като младеж където съня му го отвежда в същият този град, пред същият този паметник с куфари в ръка и тогава по време на сън взима някакво много важно решение. Така че решението, което бе взел на сън, после той го взе на яве и така той се върнал в България, дошъл при Учителя и ние там се срещнахме. Ако бе останал в Австрия неговият път щеше да отиде в друга посока, би се отдалечил от България, от Учителя, от Школата така както сториха много други хора, които бяха дошли на земята в плът родени между българите, но се отдалечиха в света и се разминаха с Учителя, с Христа и с Бога. Та човешката съдба ако се постави в служба на Бога, ако човек в своят живот, в сегашното си прераждане е дошъл със своя лична програма и която е негова собствена съдба и поеме пътя на Христа и постави себе си и съдбата си в служение на Бога то може да се каже, че съдбата му ще вземе друга по-благоприятна посока. Нищо не може да направи човек без Бога и ако не се свърже с него. Ако се свърже и от своята съдба я направи съдба за Бога, то пътищата Господни са неизброими и незрими и те ще го изведат на онова място, където кармата му ще бъде благосклонна към него и той ще бъде в най-благоприятно положение за разрешаване на тази карма с най-малко сили и в най-благоприятен завършек. Когато човек постави живота си за Бога, постави силите си в служение за Бога, то Бог съдействува в пътищата му.
към текста >>

Нали ми бе дадено този астрологически аспект на сън, т.е.
Като сме се отдалечили Учителят се обърнал към Савка, която е присъствала в този момент до него и рекъл: „За този съвпад на Борис с Марийка се чака 15 000 години". Поканата е била за него и вероятно Учителят е искал да му каже нещо лично, но се въздържал понеже аз съм била там. Та моята вина е била, че съм отишла с Борис заедно та се е задействувал този астрологически аспект чакащ 15 000 години за разрешение. Ако не съм отишла с Борис при Учителя в този момент можело е да се размине този астрологически аспект според думите на Цанка. Та тук какво разминаване може да има. Нали ми бе дадено този астрологически аспект на сън, т.е. на видение още на 14 години. А тогава на Изгрева когато се отнася този случай съм била на 25 години. И че този аспект се е задействувал още през 1911 година. А аз се срещам с Учителя през 1916 година, а тази случка се случва след десет години. А от друга страна сънят на Борис също се задействува и той напуска Австрия, връща се в Школата на Учителя.
към текста >>

А от друга страна сънят на Борис също се задействува и той напуска Австрия, връща се в Школата на Учителя.
Нали ми бе дадено този астрологически аспект на сън, т.е. на видение още на 14 години. А тогава на Изгрева когато се отнася този случай съм била на 25 години. И че този аспект се е задействувал още през 1911 година. А аз се срещам с Учителя през 1916 година, а тази случка се случва след десет години. А от друга страна сънят на Борис също се задействува и той напуска Австрия, връща се в Школата на Учителя. Та ето какво значи човешки съдби. Срещнахме се при Учителя, за да се задвижи аспект от 15 000 години, т.е. една карма чакаща разрешение. Човек може да има велики опитности в живота си. Опитностите не разрешават главният въпрос.
към текста >>

83. 130. ХРИСТОВИЯТ ДУХ И ВРЪЗКАТА НА ХРИСТА

Пътувайки с Учителя във влака до Търново на един от първите събори го попитах: „Учителю, спомням си един сън, едно преживяване, че съм плакала много, че съм се разкайвала за нещо, но не си спомням за какво.
130. ХРИСТОВИЯТ ДУХ И ВРЪЗКАТА НА ХРИСТА Има моменти в човешкият живот на земята, когато слизайки от горе човек се облича в плът, ражда се, преминава през детството си, където много пъти може да му се даде да види на филм в себе си част от предишните си прераждания. Това може да стане и в друга възраст, но е много по-често в детската и юношеската възраст, когато човек е още по-чист и не е задействувало астралното тяло у него и не го смущават астралните въжделения на плътта както и бурите на мисълта в по-късна възраст на мъжеството му. Бях малка и все мислех, че млада и зелена ще умра и ще ми носят цветя над гроба. Тогава не знаех, че такова нещо бях го преживяла в другите си прераждания. Пътувайки с Учителя във влака до Търново на един от първите събори го попитах: „Учителю, спомням си един сън, едно преживяване, че съм плакала много, че съм се разкайвала за нещо, но не си спомням за какво. Но после дойде Христос и ме спаси". Той ме изгледа, усмихна се и каза: „Това е истина. Досега сме те взимали доста млада, няколко пъти от земята, за да не се отклониш от пътя". Това беше едно първо потвърждение от Учителя за връзките ми с Христа още от онази епоха, и за връзките ми с Христа по време на Школата на Учителя, че и след това. Винаги в съзнанието ми е стояла тази връзка като неделима нишка идваща от вековете, минаваща сега през този ми живот и продължаваща и в бъдеще.
към текста >>

84. 139. НЕОБЯВЕНАТА ВОЙНА

След малко Петко се връща в тялото си, събужда се като от сън, оглежда присъстващите и не може да разбере какво е станало.
Мина един час и сестрата Тереза полека започна да шава и се събуди, стана, беше като замаяна, заведоха я палатката, а на следващия ден й нямаше нищо. Един друг случай пак на събор в Търново. Петко Гумнеров през една нощ му прилошава, изгубва съзнание и направо умира. За всички Петко е бил умрял. Идва Учителя, хваща за раменете Петко, разтърсва го няколко пъти и му извика: „Петко, влез в тялото си, Петко влез в тялото си". След малко Петко се връща в тялото си, събужда се като от сън, оглежда присъстващите и не може да разбере какво е станало. Тук имаше невидим фронт като от едната страна беше Братството, а от другата онези сили, които атакуваха учениците както през деня, така и през нощта. Беше много трудно и само благодарение на Учителя успяхме да излеземе от тези трудни случаи както за преживяване, така и за обяснение. Ще разкажа и един случай с Олга Славчева. По това време тя е поставена да дежури в кухнята където трябва да се подготвят продуктите за храна на 500-600 човека. Обикновено дежурните по кухня се определят предния ден като за улеснение всеки град дава дежурства.
към текста >>

85. 146. ИЖДИВЯВАНЕТО НА БОЖЕСТВЕНАТА ЕНЕРГИЯ

Воините ги събуждат с тръби, за да идат на работа, а други ги събужда един сън и той отива също на работа.
Ако нямаш билет за Божественото то отиди в университета. Но ако имаш и трите ще предпочетеш последният - да отидеш в университета и да учиш. Ще дадеш на другите двата билета - туй е жертва, а жертвата е нещо велико." „Но ако аз нямам билети? " „Ти имаш Божествен билет. Щом дойде настроението един глас ти каже: „Марийке, не правиш добре". Воините ги събуждат с тръби, за да идат на работа, а други ги събужда един сън и той отива също на работа. Някъде човек трябва да бъде положителен. Вчера като се връщахме от Витоша видяхме едно момченце, което караше колата си с тухли и четеше. И ти трябва да караш колата си и да четеш. В Невидимия свят има един закон: всяко добро желание се благославя. Великите духове помагат.
към текста >>

86. 166. БУРЯТА И ОТКЛОНЕНИЕТО ОТ ШКОЛАТА

казва: „При това като седеше на съдийския престол, жена му изпрати до него да кажат: „Не струвай нищо на тоя праведник, защото днес много пострадах насъне поради Него".
Тя изживя много труден път с този Лулчев и благодарение на помощта от Учителя тя накрая се отърва. Но това бяха дълбоки кармични развръзки от миналото. Пред други, приятели Учителят бе споменал, че тяхната връзка датира от времето на Христа и че той Лулчев е преродения Пилат, а тя Елена му е съпругата от онова време, когато се е решавало от Пилат да бъде разпънат Христа. Това бе далечна връзка, стара карма и драматична развръзка. Матея в глава 27, стих 19. казва: „При това като седеше на съдийския престол, жена му изпрати до него да кажат: „Не струвай нищо на тоя праведник, защото днес много пострадах насъне поради Него". Това е главата, в която е описано как Пилат, за да покаже на евреите, че не иска да взима отговорност за присъдата, която те искат да наложат на Христа, взима вода и си измива ръцете пред тях. Заявява, че е невинен за кръвта на този праведник, докато евреите му казват, че поемат кръвта Му да бъде записана на тяхно име и на чадата им. Всички знаят как еврейския народ прие кармата за разпъване на Христа и как я изплаща досега, разпръснат по целия свят. Беше много драматична онази картина горе на езерата когато Лулчев повлече със себе си Елена и Невена и бурята, която дойде след тяхното напускане. По онова време се бяха развъдили много ръководители и започнаха да отклоняват някои от сестрите, създавайки с тях сърдечни връзки.
към текста >>

87. 168. НА ЕКСКУРЗИЯ С БРАТСТВОТО

Идва, за да разкаже на Учителя съня си от нощес, за да й го разтълкува.
Приятелите се обръщат към нея привлечени от тракането на тенекията и като виждат тази картина едни се смеят, други си затварят очите от срам, трети гледат встрани да не гледат резил. Тя е цялата прашна, събрала праха и боклуците по пътя и накрая влачи това тенеке след себе си. На времето децата от селата хванат куче, пък му вържат кутия на опашката, па го пуснат по улиците. Кучето бяга, ту лае, ту квичи, а кутията дрънка, а децата се смеят за ужасия на кучето. Та тя се приближава към Учителя. Идва, за да разкаже на Учителя съня си от нощес, за да й го разтълкува. Застава пред него, но от вятъра фустата се разперва като крила на орел и тенекето пада в чинията и върху чашите, които Савка току-що е сложила пред Учителя. Всичко се изпочупва, напрашва се с боклук. Чак сега сестрата се смутила и поглежда уплашено като си прибира с ръце фустите, които се веят от вятъра. А Учителят си сложил ръцете на лицето и се смее. Та и този път духовете искаха да засвидетелствуват чрез някого, че са тук и по друг начин не можеха да се покажат на учениците.
към текста >>

88. 187. ДОКТОР ИВАН ЖЕКОВ

След заминаването на Учителя всички ние бяхме в един сън по отношение на Учителя и смятахме, че това ще трае вечно.
А пък с воловете теглеха тежки коли, оряха и вършеха други селско-стопански работи. По онова време имаше много добитък по селата. Така доктор Жеков беше в стихията си като ветеринарен лекар. Той познаваше Учителя още по ученическите си години, защото е бил съсед на дедо поп Константин Дъновски. След Балканската война той официално се запознава с Учителя и беше около него до 1944 г. След заминаването на Учителя всички ние бяхме в един сън по отношение на Учителя и смятахме, че това ще трае вечно. Още не можехме да схванем, че времето на Школата е излетяло и че се намираме в друга епоха. Смятахме, че ние ще продължим живота на Школата и ще разпространим Учението на Учителя. Тогава още не разбирахме, че тази Школа е на Учителя, а не наша. А Божествения Дух беше си създал условия с неговите си възможности, с които разполага. Този Дух се оттегли и се оттеглиха условията и възможностите и след това дойде онова време когато ние разбрахме, че сме човеци и че без Учителя не можем да направим нищо.
към текста >>

89. 198. УЧИТЕЛЯТ И СВЕЩЕНИЦИТЕ

На бубите им пожелаваме дебелички листа, на пашкулите спокоен сън, а на пеперудите соковете на красивите цветя.
Градете живота си върху Любовта на Господа, следвайте ръководството на Негова Свят Дух и Той ще Ви изведе на видело. В Любовта има едно отлично качество, че тя пропъжда вън страха. Времената са назрели, Царството Божие иде и то ще премахне всичко от сърцата на хората. Сегашното положение е сянка на бъдещето. Някой ще останат като буби, други обвити в пашкули, а трети като пеперуди. На бубите им пожелаваме дебелички листа, на пашкулите спокоен сън, а на пеперудите соковете на красивите цветя. Нам са познати всички лукави пътища на дявола. Само, че неговите лъжи в Царството Божие не минават. Висок трябва да бъде идеала на човешката душа, да не се задоволява само с краставичките и лукът на Египет, но да се стреми към обетованата земя, ще има препятствия, ще има мъчнотии, но питам, где ги няма в светът? Може доброволно, който и да е, да завземе мястото на Богатия и на Лазара, но той разрешава живота по два начина. Аз желая Вие да носите светлина в църквата, а не тъмнина.
към текста >>

90. 200. ЗАЩИТАТА НА УЧИТЕЛЯ ОТ УЧЕНИЦИТЕ МУ

търновските граждани и изобщо към всички сънародници - добри граждани на България.
Казанлък, септември, 1922 г. Забележка: В гр. Казанлък е родът Камбурови: старият Стефан Камбуров. Някой от тях е съставил това писмо, отпечатано в книжка от 1922 г., София. ОТВОРЕНО ПИСМО Към г.г. търновските граждани и изобщо към всички сънародници - добри граждани на България. Уважаеми братя и сестри, търговски граждани! Бялото Братство - (или окултистите) в България, принципите на което не са известни на вас, а също и на много други сънародници, и което Бяло Братство неправилно се кръщава „Дъновисти", както знаете, било е доста години в града ви на събор, на собственото си място и здание, близо 2 километра до града ви. Тази година, въпреки военното положение, намериха се благородни и благоразумни хора, на чело на управляващите, които показаха, че действително зачитат свободата на всички граждани, според нашата Конституция и разрешиха пак нашия събор, въпреки това, че нас ни представляваха заинтересовани личности и духовенството за някаква конспиративна организация, като безбожници, не християни, ереси, сектанти и какви ли не още епитети ни приписваха и приписват. Че това е тъй, личи от издадените досега няколко брошури по адрес на г-н Дънов и Бялото Братство, по които брошури, поради неприличният държан език и изопачените факти, нам ни е срам да говорим и пишем. Намериха се даже хора и духовници, които използваха слабия ум на една нещастница и в един църковен двор, на православна църква в Пловдив, пред поканена публика, бе заставена да говори, и тя изказа такива цинични работи, които и в съдилищата се говорят при закрити врата.
към текста >>

Бялото Братство - (или окултистите) в България, принципите на което не са известни на вас, а също и на много други сънародници, и което Бяло Братство неправилно се кръщава „Дъновисти", както знаете, било е доста години в града ви на събор, на собственото си място и здание, близо 2 километра до града ви.
Казанлък е родът Камбурови: старият Стефан Камбуров. Някой от тях е съставил това писмо, отпечатано в книжка от 1922 г., София. ОТВОРЕНО ПИСМО Към г.г. търновските граждани и изобщо към всички сънародници - добри граждани на България. Уважаеми братя и сестри, търговски граждани! Бялото Братство - (или окултистите) в България, принципите на което не са известни на вас, а също и на много други сънародници, и което Бяло Братство неправилно се кръщава „Дъновисти", както знаете, било е доста години в града ви на събор, на собственото си място и здание, близо 2 километра до града ви. Тази година, въпреки военното положение, намериха се благородни и благоразумни хора, на чело на управляващите, които показаха, че действително зачитат свободата на всички граждани, според нашата Конституция и разрешиха пак нашия събор, въпреки това, че нас ни представляваха заинтересовани личности и духовенството за някаква конспиративна организация, като безбожници, не християни, ереси, сектанти и какви ли не още епитети ни приписваха и приписват. Че това е тъй, личи от издадените досега няколко брошури по адрес на г-н Дънов и Бялото Братство, по които брошури, поради неприличният държан език и изопачените факти, нам ни е срам да говорим и пишем. Намериха се даже хора и духовници, които използваха слабия ум на една нещастница и в един църковен двор, на православна църква в Пловдив, пред поканена публика, бе заставена да говори, и тя изказа такива цинични работи, които и в съдилищата се говорят при закрити врата. Това беше преди четири-пет месеца. Важното е, че в тези цинични думи нищо вярно няма.
към текста >>

91. 202. СЕМИНАРИСТИ НА ИЗГРЕВА Писма до приятелите (съставил Боян Боев)

Вземете един прост пример: вие вечерно време сънувате, че се разхождате.
Не, той слуша, вие му говорите, но той не може да се прояви. Това е дълбока наука. Вие трябва да изучавате, Човек не е това, което вие виждате. И да ви говоря по това повече, вие не можете лесно да познаете тези неща, без да учите. Душата е нещо полуматериално и полудуховно. Вземете един прост пример: вие вечерно време сънувате, че се разхождате. Помнете, че аз не искам да ви говоря за това, което не е. Искам да ви говоря за това, което е. Ще ви приведа един пример, за да се види, кое остава от човека. Тук имаше един българин с висше образование. Той издаваше книги.
към текста >>

92. 202. СЕМИНАРИСТИ НА ИЗГРЕВА Писма до приятелите (съставил Боян Боев)

Вземете един прост пример: вие вечерно време сънувате, че се разхождате.
Не, той слуша, вие му говорите, но той не може да се прояви. Това е дълбока наука. Вие трябва да изучавате, Човек не е това, което вие виждате. И да ви говоря по това повече, вие не можете лесно да познаете тези неща, без да учите. Душата е нещо полуматериално и полудуховно. Вземете един прост пример: вие вечерно време сънувате, че се разхождате. Помнете, че аз не искам да ви говоря за това, което не е. Искам да ви говоря за това, което е. Ще ви приведа един пример, за да се види, кое остава от човека. Тук имаше един българин с висше образование. Той издаваше книги.
към текста >>

93. 203. ТОДОР БЪЧВАРОВ

С тънка едва уловима ирония в гласа той като да казваше: „Какво не съм аз видел и препатил, което вие, младите, не сте сънували още!
Край новият си познайник същата година още имах случай да се запозная в Нови Пазар и със застарелия негов баща, свещ. Константин Дъновски. Припомням си и днес първите свои впечатления от срещата ми с дядо поп. Едроръст, с холеричен темперамент старец, в очите на когото блестеше още огъня на буден, господарски дух, който не е обичал „думата му да става две". Винаги наблюдателен, с тиха външност той заговорваше плавно, мелодично, но със сдържан тон, като човек, който добре се владее. С тънка едва уловима ирония в гласа той като да казваше: „Какво не съм аз видел и препатил, което вие, младите, не сте сънували още! " След време много от преживелиците на дядо поп ми се разказаха, но остави в мене трайни следи само разказа за неговото юношество, когато той, подбуждан и от своята майка, искал да се покалугери, още съвършено млад 16-17-годишен. Но срещата му с един мистериозен духовник в солунската черква Св. Димитрий (превърната от турците в джамия) става причина младият Константин да не стане светогорски калугер; но верен на религиозния си дух той се запопил. Тая съдбоносна случка в живота на набожният Константин повлияла да се измени насоката на неговия живот. Ала тя не е отбелязана в биография очерк, публикуван (в „Духовна култура" - синодално издание 1920 г., кн.
към текста >>

94. 217. ГЕОРГИ РАДЕВ И ПОСЛЕДНАТА БЕСЕДА НА УЧИТЕЛЯ ЗА НЕГО

Не мина много време и аз сънувам брат Жорж, че ми се явява на сън и ми се хвали: „Знаеш ли, че Учителят ме върна на земята?
Приятелите му разглеждаха хороскопа, занесоха го пред Учителя и искаха да питат поради кой аспект той си замина? Учителят се разсърди: „Не чухте ли, че веднъж ви казах, че над всеки хороскоп стои Бог и Той разполага с човешките съдби и ръкополага човешките събития". Върнаха се и казаха: „Нищо не разбрахме". А аз питам сега вас, които четете това, проумявате ли кой стои над човешкият хороскоп и кой управлява астрологията? Ето, това е важното. Не мина много време и аз сънувам брат Жорж, че ми се явява на сън и ми се хвали: „Знаеш ли, че Учителят ме върна на земята? " Това така ме изненада, така ме възбуди вътрешно, толкова въпроси повдигна в съзнанието ми, че не можах да се справя. Как ще се върне, по какъв начин? Нали няма тяло? Нали го заровиха и то отдавна се е превърнал в пръст. От къде ще вземе тяло?
към текста >>

Не може да бъде само сън.
Нали го заровиха и то отдавна се е превърнал в пръст. От къде ще вземе тяло? На времето Христос възкреси Лазар, но той тогава имаше физическо тяло. Ние знаехме, че Учителят също бе възкресил някои приятели, но телата им бяха на смъртния одър. Ами тук какво означава това? Не може да бъде само сън. Тук има и нещо друго. Сутринта отивам при Учителя и разказвам съня си. Той отговаря: „Е, рекох, Милка Периклиева". Стъписах се. Как е възможно това?
към текста >>

Сутринта отивам при Учителя и разказвам съня си.
На времето Христос възкреси Лазар, но той тогава имаше физическо тяло. Ние знаехме, че Учителят също бе възкресил някои приятели, но телата им бяха на смъртния одър. Ами тук какво означава това? Не може да бъде само сън. Тук има и нещо друго. Сутринта отивам при Учителя и разказвам съня си. Той отговаря: „Е, рекох, Милка Периклиева". Стъписах се. Как е възможно това? Та той беше мъж. И сега Учителят го връща и го поставя в женско тяло.
към текста >>

95. 229. КАТЯ ГРИВА

Катя беше много капризна на ядене, а да се яде тази имам баялдъ, която бе направена от сини патладжани, олио и чесън бе много трудно да се мирише, а камо ли да се яде.
Катя знае, че Учителят е приел нейното извинение. Веднъж Катя Грива беше болна от дизентерия и Любомир Лулчев изпраща Невена Неделчева при нея със свой съвет и да може Невена да й помогне каквото трябва. Но Катя отказва помощта: „Аз имам Учител". Невена напуска бараката и само след минути към бараката приближава една сестра и носи една паница пълна с имам баялдъ. Сестрата обяснява: „Учителят ми нареди да ти донеса тази паница и да я изядеш, за да оздравееш". Катя беше много капризна на ядене, а да се яде тази имам баялдъ, която бе направена от сини патладжани, олио и чесън бе много трудно да се мирише, а камо ли да се яде. Катя отначало отказва. След малко сестрата идва и носи ново нареждане от Учителя: „Да яде, защото ако не яде аз не отговарям за нея". И тогава тя с големи мъки започва да яде и накрая оздравя. Катя беше своенравна и много често постеше. Учителят и се караше неведнъж, защото по този начин изтощава организма си.
към текста >>

След като си замина Учителя той й се беше явил на сън и й беше казал: „Да обърнеш внимание на храната си".
И тогава тя с големи мъки започва да яде и накрая оздравя. Катя беше своенравна и много често постеше. Учителят и се караше неведнъж, защото по този начин изтощава организма си. Дори беше стигнал до там, че беше й забранил да пости. Беше й наредил да яде по едно разбито яйце на ден. След като си замина Учителя той й се беше явил на сън и й беше казал: „Да обърнеш внимание на храната си". Нямаше как, тя наистина увеличи храната и постепенно, постепенно започна да се оправя, а беше станала слаба като вейка, ако я духнеш ще я отвееш от Изгрева. Катя Грива имаше много интересни духовни опитности, но по стечение на обстоятелствата тя не можа да ги запише и затова ние ги разказваме така както сме ги слушали и така както смятаме, че трябва да бъдат разказани.
към текста >>

96. 231. МЕТОДИ ШИВАЧЕВ

Но точно тогава Учителят минавал покрай тях и той внезапно се събуждал, скачал и още сънен, облечен недооблечен тръгвал с Учителя като го догонвал.
Когато влизал си казвал, ако не го приемат той ще се откаже изобщо да се занимава с духовни науки. По онова време Методи е живял в София, баща му е бил чиновник и не са го пускали да отива на беседи при Учителя, а пък майка му съчувствала и му отваряла малкото прозорче, за да може да се прехвърли през него. Понеже е трябвало да се събужда рано в 3 ч. през нощта, за да тръгва и да пристигне на Изгрева в 5 ч. то баща му е скривал часовника, за да не знае часът и да може да се успи. Но точно тогава Учителят минавал покрай тях и той внезапно се събуждал, скачал и още сънен, облечен недооблечен тръгвал с Учителя като го догонвал. По пътя Учителят му давал пари да отиде да вземе сутрешни гевреци, слагал ги на ръката си и после ги качвал на Изгрева и ги е раздавал на приятелите след утринните гимнастики. През цялото това време Методи е придружавал Учителя до Изгрева,- В първите години Учителят е наредил да се направи една екскурзия до Витоша, така че да се тръгне сутринта в 3 ч. през нощта. Методи е трябвало да носи един чайник с вода, а той по това време е бил на 19 години и го е било страх. Върви той нагоре, изпитва страх, започнал да се оглежда наляво-на-дясно и изведнъж вижда до себе си Учителя как върви до него и му се усмихва.
към текста >>

97. 244. РЪКОВОДИТЕЛИ НА ЩЕСТЛАВИЕ

Представяше се за много издигнат, за напреднал и го смайваше с познания, с пророчества, със съновидения и с всичко онова, с което трябваше да се смае един непознат.
И тогава ще се родим изново от огън и Дух. А до тогава сме обикновени хора. Затова Учителят препоръчваше на всички ясновидци да изучават Словото на Господа в Библията, както и неговото Слово. Това изявление на Духа чрез Слово бе едно и също, но различно по време. Понякога на Изгрева идваше някой любопитен от града и все се намираше някой да го хване, че да му стане слушател и му говореше за това и онова, с което го объркваше. Представяше се за много издигнат, за напреднал и го смайваше с познания, с пророчества, със съновидения и с всичко онова, с което трябваше да се смае един непознат. А това бяха хора, които бяха дошли на Изгрева от любопитство, бяха слушали какви ли не истории за дъновистите и бяха решили сами да проверят дали това е така. Те идваха, слушаха ни, гледаха ни и понеже ние не бяхме образци, то те си заминаваха разочаровани от нас обратно. Други пък се срещаха с Учителя, имаха вътрешен стремеж към Словото му и понеже ни сравняваха с Учението му виждаха, че ние сме несъвършени и това ги отблъскваше. А те имаха чист стремеж към Словото на Учителя. Поради нашето несъвършенство те се отдалечаваха.
към текста >>

98. 245. НЕДОВЪРШЕНАТА РАБОТА НА УЧЕНИКА

Но трябва да кажа, че това мое решение дойде след като предната нощ сънувам Учителя и той ми поставя на сън десет въпроса.
Десет дни стоя на пейката долу и чакам с часове да ме приеме. Аз стоях с часове и държах в умът си един въпрос, който трябваше да се разреши така както на мене ми се искаше. Но накрая, на десетия ден си казах, че този въпрос трябва да се разреши така както Господ е отредил. Само след няколко секунди Учителят отвори прозореца си и ми даде жест да се кача пред него. Той ме прие след като аз разреших по този начин моят въпрос. Но трябва да кажа, че това мое решение дойде след като предната нощ сънувам Учителя и той ми поставя на сън десет въпроса. Отговорих и на десетте. Значи в Невидимия свят аз бях поставена на изпит. И чак когато разреших тези въпроси, на следващия ден Учителят ме прие и разговаря с мен и даде разрешение на задачата ми. На следващият ден сънувам отново, че след като успях да отговоря на десетте въпроса на Учителят, Учителят се обръща към Савка и казва: „Прочети какво си написала". Савка започва да чете.
към текста >>

На следващият ден сънувам отново, че след като успях да отговоря на десетте въпроса на Учителят, Учителят се обръща към Савка и казва: „Прочети какво си написала".
Той ме прие след като аз разреших по този начин моят въпрос. Но трябва да кажа, че това мое решение дойде след като предната нощ сънувам Учителя и той ми поставя на сън десет въпроса. Отговорих и на десетте. Значи в Невидимия свят аз бях поставена на изпит. И чак когато разреших тези въпроси, на следващия ден Учителят ме прие и разговаря с мен и даде разрешение на задачата ми. На следващият ден сънувам отново, че след като успях да отговоря на десетте въпроса на Учителят, Учителят се обръща към Савка и казва: „Прочети какво си написала". Савка започва да чете. Учителят я спира и засича като казва, че не е така. Савка настоява на своето и разсърдва Учителя и той се вълнува от това упорство на Савка. Тогава другата стенографка отива, взима листчето и започва да чете до половината. И после не можа да продължи.
към текста >>

Сънят ми изчезна, но го запомних и наблюдавах как ще се развият нещата накрая.
Тогава другата стенографка отива, взима листчето и започва да чете до половината. И после не можа да продължи. И също засече. Савка искаше нейното да стане, ако не станеше, не може. Характерът на разглезено дете. Сънят ми изчезна, но го запомних и наблюдавах как ще се развият нещата накрая. Развиха се точно по съня. Савка не можа да си приключи своята работа, която й бе дал Учителят със „Свещените думи на Учителя", а трябваше 40 години след това тази работа да я привърши друг и не се направи така както тя би ги направила. Защото нейните записки се бяха вече позагубили и се бяха разхвърлили насам и натам по някои хора и освен Борис Николов нямаше кой да ги разчете. Нейната стенограма трудно се четеше. Тя употребяваше собствени сигли и съкращения по свое усмотрение за нейно улеснение и не спазваше правилата на стенографията.
към текста >>

Развиха се точно по съня.
И после не можа да продължи. И също засече. Савка искаше нейното да стане, ако не станеше, не може. Характерът на разглезено дете. Сънят ми изчезна, но го запомних и наблюдавах как ще се развият нещата накрая. Развиха се точно по съня. Савка не можа да си приключи своята работа, която й бе дал Учителят със „Свещените думи на Учителя", а трябваше 40 години след това тази работа да я привърши друг и не се направи така както тя би ги направила. Защото нейните записки се бяха вече позагубили и се бяха разхвърлили насам и натам по някои хора и освен Борис Николов нямаше кой да ги разчете. Нейната стенограма трудно се четеше. Тя употребяваше собствени сигли и съкращения по свое усмотрение за нейно улеснение и не спазваше правилата на стенографията. Накрая нейните неща останаха недоработени - това е факт.
към текста >>

99. 262. ВЪТРЕШНАТА ШКОЛА НА ДЕСЕТТЕ УЧЕНИЧКИ

После ми се даде на сън следното: Сънувам, че съм в Школата на Бялото Братство на Рила, че всички сме в едни светли, ефирни леки тела, които леко се люлеят във въздуха и че една-две ученички от при-съствуващите предават уроци на Школата.
И това, което казваше според нея беше от последна инстанция, истина, която не можеше да се оспорва. Аз се усъмних дали не съм на погрешен път. Савка продължаваше да обяснява разни неща. Разделяхме се с нея, но тя бе с явно превъзходство от разговора ни, а аз с покруса и голямо съмнение у себе си, достигащо до разочарование от самата си личност. Отидох пребита в палатката си, никъде не излизах, легнах си рано и заспах дълбоко. После ми се даде на сън следното: Сънувам, че съм в Школата на Бялото Братство на Рила, че всички сме в едни светли, ефирни леки тела, които леко се люлеят във въздуха и че една-две ученички от при-съствуващите предават уроци на Школата. После Учителят идва придружен със Савка към мен и всички се обръщат към нас и ни наблюдават. Учителят начертава една идеална окръжност с бастуна си. Савка гледа в кръга, а Учителят й казва: „Ти си вън от окръжността". Обръща се към мене: „Ти си вътре в кръга и помни, че ще преминеш през ръцете ми". Такъв бе сънят.
към текста >>

Такъв бе сънят.
После ми се даде на сън следното: Сънувам, че съм в Школата на Бялото Братство на Рила, че всички сме в едни светли, ефирни леки тела, които леко се люлеят във въздуха и че една-две ученички от при-съствуващите предават уроци на Школата. После Учителят идва придружен със Савка към мен и всички се обръщат към нас и ни наблюдават. Учителят начертава една идеална окръжност с бастуна си. Савка гледа в кръга, а Учителят й казва: „Ти си вън от окръжността". Обръща се към мене: „Ти си вътре в кръга и помни, че ще преминеш през ръцете ми". Такъв бе сънят. Сутринта се събудихме рано и отидохме на Молитвения връх. След приключване на беседата и молитвата, изчаках накрая и успях да запитам Учителя, като му разказах сънят си. Отговори ми: „Това не е сън, това е живо преживяване! " После добави: „Има тук един кръг от 10 ученички и после ще ти ги покажа". Аз целунах ръка и се отдалечих.
към текста >>

След приключване на беседата и молитвата, изчаках накрая и успях да запитам Учителя, като му разказах сънят си.
Учителят начертава една идеална окръжност с бастуна си. Савка гледа в кръга, а Учителят й казва: „Ти си вън от окръжността". Обръща се към мене: „Ти си вътре в кръга и помни, че ще преминеш през ръцете ми". Такъв бе сънят. Сутринта се събудихме рано и отидохме на Молитвения връх. След приключване на беседата и молитвата, изчаках накрая и успях да запитам Учителя, като му разказах сънят си. Отговори ми: „Това не е сън, това е живо преживяване! " После добави: „Има тук един кръг от 10 ученички и после ще ти ги покажа". Аз целунах ръка и се отдалечих. По пътя разглеждах наоколо палатките и се питах кои ли са тези ученички, познавам ли ги? Или те още не осъзнаваха това, а бяха ученички в оная вътрешна Школа на Невидимия свят.
към текста >>

Отговори ми: „Това не е сън, това е живо преживяване!
Савка гледа в кръга, а Учителят й казва: „Ти си вън от окръжността". Обръща се към мене: „Ти си вътре в кръга и помни, че ще преминеш през ръцете ми". Такъв бе сънят. Сутринта се събудихме рано и отидохме на Молитвения връх. След приключване на беседата и молитвата, изчаках накрая и успях да запитам Учителя, като му разказах сънят си. Отговори ми: „Това не е сън, това е живо преживяване! " После добави: „Има тук един кръг от 10 ученички и после ще ти ги покажа". Аз целунах ръка и се отдалечих. По пътя разглеждах наоколо палатките и се питах кои ли са тези ученички, познавам ли ги? Или те още не осъзнаваха това, а бяха ученички в оная вътрешна Школа на Невидимия свят. А може би те бяха горе ученички в Невидимия свят, в Духовната Школа на Бялото Братство и нямаше я тяхната физическа проекция тук на земята понеже не бяха се родили.
към текста >>

100. 273. БОЖИЯТА БЛАГОДАТ И МИРОВАТА ПРИВИЛЕГИЯ