Търсене в текстове за 'Сън'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 199 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Ражда се бащата на Петър Дънов - Константин Андонов Дъновски

Той трябвало успешно да балансира в отношенията между сънародниците си - талантливи, амбициозни и упорити, но винаги противоречиви и самообвиняващи се, гърците - приели дълбоко идеята за своята изключителност и превъзходство над всички в държавата, и руснаците - водени от стратегията на своите имперски интереси за бъдещето на православните народи в Турция.
Все повече българи се заселвали в града и се включвали във всички сфери на обществения живот. Българската реч се чувала все по-често не само в крайните махали, но и в централната част на града. Търговският обмен и културните потребности на населението нарастнали и тази нова и разнолика българска община имала нужда от лидер. Това ново предизвикателство, изисквало още по-голяма настойчивост и вътрешна концентрация. В тази среда младият свещеник трябвало да прояви не само качества на пастир и организатор, но и на ловък дипломат. Той трябвало успешно да балансира в отношенията между сънародниците си - талантливи, амбициозни и упорити, но винаги противоречиви и самообвиняващи се, гърците - приели дълбоко идеята за своята изключителност и превъзходство над всички в държавата, и руснаците - водени от стратегията на своите имперски интереси за бъдещето на православните народи в Турция. Едновременно с това бил длъжен в рамките на своето послушание като млад духовник да бъде в чисти и прозрачни отношения с владиката Порфирий, който бил прекрасен епископ и ръководител, но по убеждение и дух истински грък. Очевидно неговата личност е била достатъчно многопластова и богата, за да бъде баща на всички вярващи в поверената му епархия. Отец Константин, като използвал това, в последващите си действия за утвърждането на тезата за българската идинтичност, бил както настойчив и храбър, така предпазлив и дискретен. Пример е една от първите му стъпки - постепенно започнал да произнася някои от ектениите на Светата Литургия и дори прочитал Евангелските текстове на славянски език. Това породило изключително национално въодушевление сред българите - все по-будни и активни.
към текста >>

Лично той изготвил план за пропогандирането на идеите си сред сънародниците си в града и околността, като изпращал хора по селата и махалите, за да говорят за новата църква на българите и да ги канят да записват децата си в училището към нея.
Така на 14 февруари 1865 г. в храма "Св. Арх. Михаил" била отслужена първата Литургия на славянски език лично от отец Константин Дъновски. По този начин всички българи били вече обособени в отделна община с църква и училище и имали своя явен и оформен лидер - отец Константин Дъновски. В този етап от живота му изпъкнали неговите безспорни организаторски качества. Лично той изготвил план за пропогандирането на идеите си сред сънародниците си в града и околността, като изпращал хора по селата и махалите, за да говорят за новата църква на българите и да ги канят да записват децата си в училището към нея. Неговите усилия били толкова енергични и последователни, че за кратко време не само българи, но и гагаузи започнали да посещават това българско средище. Пламенният възрожденец обикалял храмовете в околността като истински пастир и патриот. По всякакъв начин събуждал християнската съвест на сънародниците си и подклаждал националното им чувство. Освещавал храмове, кръщавал деца, венчавал и погребвал на славянски език, като навсякъде проповядвал, увещавал и назидавал. Тези му усилия предизикали омразата на гърците в града и лично новият владика Йоаким изискал неговото отстраняване от града в някой от светогорските манастири.
към текста >>

По всякакъв начин събуждал християнската съвест на сънародниците си и подклаждал националното им чувство.
По този начин всички българи били вече обособени в отделна община с църква и училище и имали своя явен и оформен лидер - отец Константин Дъновски. В този етап от живота му изпъкнали неговите безспорни организаторски качества. Лично той изготвил план за пропогандирането на идеите си сред сънародниците си в града и околността, като изпращал хора по селата и махалите, за да говорят за новата църква на българите и да ги канят да записват децата си в училището към нея. Неговите усилия били толкова енергични и последователни, че за кратко време не само българи, но и гагаузи започнали да посещават това българско средище. Пламенният възрожденец обикалял храмовете в околността като истински пастир и патриот. По всякакъв начин събуждал християнската съвест на сънародниците си и подклаждал националното им чувство. Освещавал храмове, кръщавал деца, венчавал и погребвал на славянски език, като навсякъде проповядвал, увещавал и назидавал. Тези му усилия предизикали омразата на гърците в града и лично новият владика Йоаким изискал неговото отстраняване от града в някой от светогорските манастири. За мощната и широкомащабна дейност на отец Дъновски свидетелства и подробното изложение на този архиейрей, в което той изрично подчертава, че от общо 90 села, които са му поверени, са останали само 10, а другите са преминали под управлението на Българската църква. Размяната на удари между българи и гърци продължила под пълно напрежение на силите, но вече нашите предци били много по-добре подготвени и организирани. Стъпка по стъпка те печелили благоволението на турските сановници и отбелязвали успех след успех.
към текста >>

2. Раждане на Петър Константинов Дънов - Учителя. Ранно детство

Записва се в подготвителния семинар по теология към факултета в Ню-Джърси, щата Медисън, където изучава английски език и началата на теологията по тамошната университетска програма.
в гр. Свищов. Учителствува две години в с. Хотанца, Русенско, в местното начално училище. Заминава през месец август 1878 год. за Съединените Щати да следва богословие. Записва се в подготвителния семинар по теология към факултета в Ню-Джърси, щата Медисън, където изучава английски език и началата на теологията по тамошната университетска програма. На 15 октомври 1890 год. завършва семинара и се прехвърля като редовен студент в Богословския факултет на Бостонския университет през годините 1891-1893 год. На 7 юни 1893 г. се дипломира. А през учебната 1893-94 год.
към текста >>

3. Петър Дънов получава атестат (диплома) от Американското научно-богословско училище в Свищов

Навсякъде, където учи - в Хадърча (Николаевка), във Варна, в Свищов, а след това и в САЩ (Медисън и Бостън), той е заобиколен от забележителни за времето си просветни дейци, а учебните заведения са с едни от най-модерните програми и оборудване.
добър; пасторско богословие - отличен; история на цивилизацията - липсва оценка. Това е вторият випуск завършващи с правоспособност пастор. Имената тази година са две: Христо П. Бъчваров, за когото след завършването му не се знае нищо, и Петър К. Дънов. Има един интересен факт, който съпътства живота на Петър Дънов. Навсякъде, където учи - в Хадърча (Николаевка), във Варна, в Свищов, а след това и в САЩ (Медисън и Бостън), той е заобиколен от забележителни за времето си просветни дейци, а учебните заведения са с едни от най-модерните програми и оборудване. През 1871 г., когато малкият Петър започва да учи в основното българско училище в село Хадърча, на работа там постъпва Стефан Колчов. По време на неговото учителстване нараства значително броят на учениците и тогава се въвежда разпределение в четири отделения, т.е. остарялата взаимоучителна метода се замества с класно-урочната. При постъпването на Петър Дънов във Варненската гимназия през 1879 г. тя става една от първите две модерни гимназии в Княжеството.
към текста >>

Благоприятното съчетание между учебната програма и талантливите за времето си просветители дава възможност на гимназиста да изучава достатъчен брой учебни предмети, които впоследствие да се разширяват и надграждат в Свищов, Медисън и Бостън.
През 1871 г., когато малкият Петър започва да учи в основното българско училище в село Хадърча, на работа там постъпва Стефан Колчов. По време на неговото учителстване нараства значително броят на учениците и тогава се въвежда разпределение в четири отделения, т.е. остарялата взаимоучителна метода се замества с класно-урочната. При постъпването на Петър Дънов във Варненската гимназия през 1879 г. тя става една от първите две модерни гимназии в Княжеството. Благоприятното съчетание между учебната програма и талантливите за времето си просветители дава възможност на гимназиста да изучава достатъчен брой учебни предмети, които впоследствие да се разширяват и надграждат в Свищов, Медисън и Бостън. Във Варна Петър Дънов среща виртуозния си учител по цигулка и по музика - едно благоприятно условие, подпомогнало по-късно създаването на множество авторски музикални произведения. Същото може да се каже и за училището в Свищов. Петър Дънов пристига там точно по времето, когато американското училище се устремява напред и се осъществява превръщането му в Американски институт за наука и богословие. „Младият Петър Дънов“ Георги Христов
към текста >>

4. Учителя Петър Дънов заминава за САЩ

Със скромна стипендия той е приет да учи като „специален студент" богословие в методистката семинария „Дрю" в град Медисън, намиращ се на ок.
2. Петър Дънов и евангелистите-методисти в България и САЩ 3. Следване (от книгата Учителя, 1947 г.) Пътуване към Новия свят. След успешната си първа мисия в с. Хотанца Петър Дънов получава препоръчително писмо от преподавателите си от Свищовското училище - пастор Йордан Икономов и пастор Стефан Томов. Със скромна стипендия той е приет да учи като „специален студент" богословие в методистката семинария „Дрю" в град Медисън, намиращ се на ок. 50 км от Ню Йорк. През месец август 1888 г. той отпътува за Америка. Документално потвърждение на този факт се съдържа в даденото по-горе сведение на пастор Лоунсбъри от 20 септември за работата на „бр. Дънов, който замина за Америка преди няколко седмици".
към текста >>

Дънов, Варна, Дрю, Семинария по Теология, Медисън, Ню Джърси.
в САЩ, завършил също висшия курс. И двамата имат звание бакалавър; Икономов - бакалавър на изкуствата, а Томов -бакалавър по духовните науки. 11. На 19 септември 1888 г. Петър Дънов се записва в книгата на новопостъпилите с името Петър Дънов от гр. Варна. По-късно си изкарва визитна картичка, на която пише: Петър К. Дънов, Варна, Дрю, Семинария по Теология, Медисън, Ню Джърси. Ето как е написана на английски: Peter К. Dunoff - Varna - Bulgaria Dreu Seminary Madison Dreu Teological Seminary Madison New Jersey 12. Петър Дънов престоява в семинарията Дрю, Медисън три години. Редовният курс е тригодишен.
към текста >>

12. Петър Дънов престоява в семинарията Дрю, Медисън три години.
По-късно си изкарва визитна картичка, на която пише: Петър К. Дънов, Варна, Дрю, Семинария по Теология, Медисън, Ню Джърси. Ето как е написана на английски: Peter К. Dunoff - Varna - Bulgaria Dreu Seminary Madison Dreu Teological Seminary Madison New Jersey 12. Петър Дънов престоява в семинарията Дрю, Медисън три години. Редовният курс е тригодишен. Първата година - 1888-1889 усъвършенствува английския език. Втората година - 1889-1890 посещава общите лекции. На 15 октомври 1890 г, по молба на Петър Дънов му е издаден документ за пред емиграционните власти, че е още студент Той е подписан от президента на 386
към текста >>

Семинарията, заверен пред нотариуса в Медисън, щата Ню Джърси.
Редовният курс е тригодишен. Първата година - 1888-1889 усъвършенствува английския език. Втората година - 1889-1890 посещава общите лекции. На 15 октомври 1890 г, по молба на Петър Дънов му е издаден документ за пред емиграционните власти, че е още студент Той е подписан от президента на 386 Семинарията, заверен пред нотариуса в Медисън, щата Ню Джърси. Този документ му дава възможност да остане в САЩ още 2 години. 13. Учителят има разрешение за престой в САЩ и то е документирано. За доказателство служи една снимка на Петър Дънов, изпратена до сестра му Мария с дата 16 ноември 1891 г., Медисън, Семинарията Дрю. Тя е публикувана в "Изгревът", т. XXII, снимка № 2, виж с. 802.
към текста >>

За доказателство служи една снимка на Петър Дънов, изпратена до сестра му Мария с дата 16 ноември 1891 г., Медисън, Семинарията Дрю.
На 15 октомври 1890 г, по молба на Петър Дънов му е издаден документ за пред емиграционните власти, че е още студент Той е подписан от президента на 386 Семинарията, заверен пред нотариуса в Медисън, щата Ню Джърси. Този документ му дава възможност да остане в САЩ още 2 години. 13. Учителят има разрешение за престой в САЩ и то е документирано. За доказателство служи една снимка на Петър Дънов, изпратена до сестра му Мария с дата 16 ноември 1891 г., Медисън, Семинарията Дрю. Тя е публикувана в "Изгревът", т. XXII, снимка № 2, виж с. 802. П. Дънов остава в Семинарията Дрю до есента на 1892 г. На 19 май 1892 г. се провежда раздаването на дипломите за учебната 1891/1892 г.
към текста >>

5. Петър Дънов се записва в книгата на новопостъпващите студенти в семинарията, Ню Йорк, САЩ „Дрю',

Общо в семинарията учат 118 студенти, единайсет от които са местни, от самото градче Медисън.
Всеки студент първа година получава малка, украсена покана с надпис: „Септември 19, 1888. Приемане на кандидатите за записване". Отделно му се дава годишната програма на семинарията, в която са посочени приемите, официалните срещи, началото и краят на ваканцията, десетина-двайсет дати с церемонии, годишнини и чествания. Посочено е и предстоящото тържествено откриване на библиотеката. Тази учебна година има необичайно голям приток на нови студенти. Общо в семинарията учат 118 студенти, единайсет от които са местни, от самото градче Медисън. Също така има и десетина чужденци: двамата българи, двама англичани, арменец, германец, канадец и мексиканец. Общежитията са заети и двамата българи, единият - последна година редовен семинарист - Марин Делчев, а другият - специален студент първа година, са настанени в най-старото общежитие на семинарията - „Сикамор Катедж". Дават им две стаи една до друга. На 20 септември започва първият учебен ден. През първата година на Петър Дънов му предстои да усъвършенства английския.
към текста >>

Присъстват студентите, благотворителите, първенците на методистката църква и видни лица от Медисън и Ню Йорк.
Дават им две стаи една до друга. На 20 септември започва първият учебен ден. През първата година на Петър Дънов му предстои да усъвършенства английския. Откриването на библиотеката и на научния архив е един голям празник. Парите са събрани главно чрез дарение от семейството на господин Корнел. Присъстват студентите, благотворителите, първенците на методистката църква и видни лица от Медисън и Ню Йорк. Секретарят на борда на настоятелството Уйлям Хуайт чете тържествено слово в голямата готическа зала. В словото си той се спира на фонда на библиотеката, който тогава достига 40 000 тома и вече съхранява осем средновековни ръкописа: „Г-н президент Бъц, откакто решихме да построим това огнеупорно здание, което днес откриваме официално с искрена благодарност, че е изцяло изплатено, аз се заех с осигуряването на някои ръкописи, които да поставят началото на един отдел, който да е достоен да привлече тук изследователи и учени. Привилегия за мен днес е да Ви запозная с какво успях да снабдя библиотеката на семинарията „Дрю". Нека го опиша накратко.
към текста >>

6. Петър Дънов получава удостоверение, че е редовен, съвестен и добър студент в семинарията 'Дрю'

Медисън, Ню Джърси, октомври 15, 1890
Ратбън (A .C. Rathban) удостоверение за това, че Петър Дънов е редовен, и то съвестен и добър студент в семинарията, за да му послужи пред имиграционните власти. Удостоверението е напечатано на официална бланка и представлява следното: „Дрю " - Богословска семинария Канцеларията на факултета Медисън, Ню Джърси, октомври 15, 1890 С този документ удостоверяваме, че господин Петър К. Дънов е добър и редовен студент на Богословската семинария „Дрю ". По време на престоя си при нас той показа отличен характер, трудолюбие и преданост във вярата. Това уверение засвидетелства официално неговата връзка с нашата семинария, както и отличните му качества като студент. Хенри А. Бъц
към текста >>

7. Петър Дънов, семинарията 'Дрю', надписва своя снимка, която изпраща в България

Това е голямо предизвикателство за методистките среди, които много залагат на мисионерската си работа, а при това тяхната процъфтяваща семинария „Дрю" отстои от Манхатън само на около час с влака, през река Хъдсън с множеството фериботи, кейове, транспортни кораби.
Петър Дънов, семинарията "Дрю", надписва своя снимка, която изпраща в България 12. Учебната 1891/1892 г. В самото начало на деветото десетилетие на века населението на Ню Йорк надминава два милиона и двеста и петдесет хиляди жители. За сто години се е увеличило седемдесет пъти. Това е голямо предизвикателство за методистките среди, които много залагат на мисионерската си работа, а при това тяхната процъфтяваща семинария „Дрю" отстои от Манхатън само на около час с влака, през река Хъдсън с множеството фериботи, кейове, транспортни кораби. Семинарията всъщност започва своята „градска мисионерска" работа в Ню Йорк още през 1877 г. и там работят някои бедни студенти, за да си изкарат нужните седмични три-четири долара. При постъпването на Дънов в „Дрю" през 1888 г. методисткият клон на Църковното сдружение за Ню Йорк вече има редовни семинаристи на работа от петък до понеделник всяка седмица. На върха на имигрантската вълна през 1890 г.
към текста >>

в Медисън, семинарията „Дрю", Петър Дънов надписва своя снимка, която изпраща в България на сестра си: „На моята любезна сестра Мария П.
На върха на имигрантската вълна през 1890 г. се откриват две градски мисии. Едната е за мизерстващи италиански деца в северната част на града, а другата, в която по това време е работел Дънов, е в Китайския квартал, където методистите се сдобиват със специална тухлена пететажна сграда. Вероятно от този период е визитната картичка от семинарията, на която с големи букви са изписани името му и Варна, България, за подчертаване на мисията, от която е изпратен. На 16 ноември 1891 г. в Медисън, семинарията „Дрю", Петър Дънов надписва своя снимка, която изпраща в България на сестра си: „На моята любезна сестра Мария П. Стамова от П. К. Дънов". На 17 ноември в „Карнеги Хол" е дебютният концерт на известния пианист Игнаци Падеревски, на който присъства и Петър Дънов. В броя си за Ню Йорк, Бруклин и околността от 10 декември 1891 г., стр. 851 „Християнски защитник" (1866-1905) пише: „Църквата Ембъри, Бруклин, Ню Йорк.
към текста >>

8. Петър Дънов постъпва в Богословския факултет на Бостънския университет

от тримесечната конференция, Медисън, Ню Йорк
на Бостънския университет 6.1. Постъпване на Петър Дънов в Богословския факултет на Бостънския университет. Петър Дънов пристига в Бостън с удостоверение за завършен пълен курс като специален студент на семинарията „Дрю", с изключение на подготовката по старогръцки език. На 12 октомври 1892 г., сряда, на страница 28 от регистрационната книга на факултета той е записан отново като специален студент под №1615: „Пълно име - Дънов, Петър К. Местожителство - България Място и дата на раждане - Варна, България, 1864 Пасторски лиценз - издаден в Русе през 1887 г. от тримесечната конференция, Медисън, Ню Йорк Църковна конференция, към която принадлежи - Медисън, Ню Джърси Подготвително образование - курсът в „Дрю", с изключение на старогръцки Забележки - няма." Лекциите започват в четвъртък, 22 септември. Студентите, записани в Богословския факултет през тази учебна година, са 73, от които само трима освен Петър Дънов са неамериканци: Ривоире от
към текста >>

Църковна конференция, към която принадлежи - Медисън, Ню Джърси
6.1. Постъпване на Петър Дънов в Богословския факултет на Бостънския университет. Петър Дънов пристига в Бостън с удостоверение за завършен пълен курс като специален студент на семинарията „Дрю", с изключение на подготовката по старогръцки език. На 12 октомври 1892 г., сряда, на страница 28 от регистрационната книга на факултета той е записан отново като специален студент под №1615: „Пълно име - Дънов, Петър К. Местожителство - България Място и дата на раждане - Варна, България, 1864 Пасторски лиценз - издаден в Русе през 1887 г. от тримесечната конференция, Медисън, Ню Йорк Църковна конференция, към която принадлежи - Медисън, Ню Джърси Подготвително образование - курсът в „Дрю", с изключение на старогръцки Забележки - няма." Лекциите започват в четвъртък, 22 септември. Студентите, записани в Богословския факултет през тази учебна година, са 73, от които само трима освен Петър Дънов са неамериканци: Ривоире от Италия, Хетман от Финландия и Теобалд Аугустус Смит от Ямайка.
към текста >>

9. Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)

Дотогава в известен смисъл животът на душата е още мъртъв, в сън.
Защото всеки човек, който иска да работи за едно велико дело, за Бога, трябва да е свободен от карма, а това се постига чрез ускорена ликвидация на кармата, т.е. чрез страдания. Когато един ученик на Божествената школа преминава през големи страдания, той трябва да знае, че е пред Новораждане. У него се пробужда Космическото съзнание, той чувства единството на живота и има любов към всичко. Той идва до по-дълбоко разбиране на Любовта. Дотогава в известен смисъл животът на душата е още мъртъв, в сън. Затова Христос казва: „И когато мъртвите чуят гласа на Сина человечески, ще оживеят! ". (Йоан. 5:25). Тук под „мъртви" се разбират всички хора с обикновено съзнание. Шестата фаза е Посвещението, онова, което се предшества от Новораждането. Защото колкото човек е по-напреднал, през толкова по-трудни изпити минава.
към текста >>

10. Първа среща на Учителя с д-р Миркович и Тодор Стоименов

Тодор Стоименов сънува една вечер как го нападнала глутница вълци, които без малко щели да го разкъсат.
Така оттогава до края на живота си Т. Стоименов остава верен на идеите и не се отделя от пътя, показан му от Учителя. Слабичкият, като че въздушен чиновник, както са го наричали братята, надживява с доста години другите двама участници в събора. Единствен той е свидетел как от трима човека на първия събор след заминаването си Учителя Петър Дънов оставя десетки хиляди последователи.Несправедливо обвинение През 1904 г. Тодор Стоименов сънува една вечер как го нападнала глутница вълци, които без малко щели да го разкъсат. Озърнал се и видял, че наблизо има дърво. Бързо се хванал за клоните му и се качил горе. Така се отървал. Сънят бил дотук. На другия ден излиза от печат малка брошура от един православен свещеник, насочена срещу неговото име.
към текста >>

Сънят бил дотук.
През 1904 г. Тодор Стоименов сънува една вечер как го нападнала глутница вълци, които без малко щели да го разкъсат. Озърнал се и видял, че наблизо има дърво. Бързо се хванал за клоните му и се качил горе. Така се отървал. Сънят бил дотук. На другия ден излиза от печат малка брошура от един православен свещеник, насочена срещу неговото име. Този свещеник го обвинявал, че бил проводник на евангелизма в Бургас и по този начин отклонявал народа от православието. Книжката е от 11 страници и се нарича „Грях ли е да се молим на Бога за ближния? ". Отпечатана е в Карнобат с подзаглавие „Отговор на бургаските протестанти", с автор К. Христов. Това е протойерей Костадин (или Константин) Христов, бургаски архиерейски наместник.
към текста >>

11. Учителя прави водно кръщение на П.Ки�ров, д-р Миркович и Т.Стоименов

Тодор Стоименов сънува една вечер как го нападнала глутница вълци, които без малко щели да го разкъсат.
Така оттогава до края на живота си Т. Стоименов остава верен на идеите и не се отделя от пътя, показан му от Учителя. Слабичкият, като че въздушен чиновник, както са го наричали братята, надживява с доста години другите двама участници в събора. Единствен той е свидетел как от трима човека на първия събор след заминаването си Учителя Петър Дънов оставя десетки хиляди последователи.Несправедливо обвинение През 1904 г. Тодор Стоименов сънува една вечер как го нападнала глутница вълци, които без малко щели да го разкъсат. Озърнал се и видял, че наблизо има дърво. Бързо се хванал за клоните му и се качил горе. Така се отървал. Сънят бил дотук. На другия ден излиза от печат малка брошура от един православен свещеник, насочена срещу неговото име.
към текста >>

Сънят бил дотук.
През 1904 г. Тодор Стоименов сънува една вечер как го нападнала глутница вълци, които без малко щели да го разкъсат. Озърнал се и видял, че наблизо има дърво. Бързо се хванал за клоните му и се качил горе. Така се отървал. Сънят бил дотук. На другия ден излиза от печат малка брошура от един православен свещеник, насочена срещу неговото име. Този свещеник го обвинявал, че бил проводник на евангелизма в Бургас и по този начин отклонявал народа от православието. Книжката е от 11 страници и се нарича „Грях ли е да се молим на Бога за ближния? ". Отпечатана е в Карнобат с подзаглавие „Отговор на бургаските протестанти", с автор К. Христов. Това е протойерей Костадин (или Константин) Христов, бургаски архиерейски наместник.
към текста >>

12. Учителя дава 'Добрата молитва'

Животът извиква сърцето; мисълта извиква ума; Любовта събужда душата от дълбокия сън, а Духът възкресява силата на живота.
Не че самото нагласяване е Истина, но само по закона на Истината се нагласяват нещата, т.е. Истината ги нагласява. Нагласяването дава условия да се прояви музиката. И тъй, ще знаете: Без сърце няма живот. Без ум няма мисъл. Животът извиква сърцето; мисълта извиква ума; Любовта събужда душата от дълбокия сън, а Духът възкресява силата на живота. Едно обяснение върху Духа. Духът, това е най-възвишеното, най-разумното у човека. То съединява нишките на живота, а тия нишки, сами по себе си, носят сила. По този закон само еднородните нишки дават сила. Силата, това е пътят в живата природа, чрез който път идват всичките Божии блага.
към текста >>

13. (стар стил) Учителя пристига в Сливен

Тук има един малък кръжок от православни жени и мъже, на които Господ се е открил посредством видения, сънища и говорение.
За впечатленията си от духовното съживяване в Сливен, Учителя пише в писмото си до П.Киров, 5 октомври 1902 г., Стара Загора. 1. Писмо на Учителя до Пеню Киров, Сливен, 15 септемврий 1902 г. 2. Писмо на Учителя до Пеню Киров, Стара Загора, 5 октомври 1902 г. В Сливен има признаци на духовно съживление. Господ ме прати да видя Неговите чада. Тук има един малък кръжок от православни жени и мъже, на които Господ се е открил посредством видения, сънища и говорение. Те всички са ясновидци. Мен ми беше просто приятно да слушам тяхната начинающа опитност. Писмо на Учителя до Пеню Киров Сливен, 15 септемврий 1902 г. 84 [отворена карта]
към текста >>

Тук има един малък кръжок от православни жени и мъже, на които Господ се е открил посредством видения, сънища и говорение.
„Не чрез сила, не чрез крепост - казва Господ, - но чрез Духа Ми." Кой е онзи, който почва да гради къща, който няма да седне първом да пресметне дали ще му достигне всичко, кога почне да я гради? Молете се усърдно за делото Божие. Съдействайте кога Господ работи. В Сливен има признаци на духовно съживление. Господ ме прати да видя Неговите чада. Тук има един малък кръжок от православни жени и мъже, на които Господ се е открил посредством видения, сънища и говорение. Те всички са ясновидци. Мен ми беше просто приятно да слушам тяхната начинающа опитност. И забележете, че на всички е казано да постят по няколко дена през седмицата, и то без да хапват. При това да не употребяват месо. На мен ми разправяше една стара сестра, че и се явил Христос, завел я в един гроб и и казал: „Окъпи се тука и тогава ще те приема".
към текста >>

14. Учителя посещава Стара Загора

Тук има един малък кръжок от православни жени и мъже, на които Господ се е открил посредством видения, сънища и говорение.
„Не чрез сила, не чрез крепост - казва Господ, - но чрез Духа Ми." Кой е онзи, който почва да гради къща, който няма да седне първом да пресметне дали ще му достигне всичко, кога почне да я гради? Молете се усърдно за делото Божие. Съдействайте кога Господ работи. В Сливен има признаци на духовно съживление. Господ ме прати да видя Неговите чада. Тук има един малък кръжок от православни жени и мъже, на които Господ се е открил посредством видения, сънища и говорение. Те всички са ясновидци. Мен ми беше просто приятно да слушам тяхната начинающа опитност. И забележете, че на всички е казано да постят по няколко дена през седмицата, и то без да хапват. При това да не употребяват месо. На мен ми разправяше една стара сестра, че и се явил Христос, завел я в един гроб и и казал: „Окъпи се тука и тогава ще те приема".
към текста >>

15. Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото), Стара Загора

Тук има един малък кръжок от православни жени и мъже, на които Господ се е открил посредством видения, сънища и говорение.
„Не чрез сила, не чрез крепост - казва Господ, - но чрез Духа Ми." Кой е онзи, който почва да гради къща, който няма да седне първом да пресметне дали ще му достигне всичко, кога почне да я гради? Молете се усърдно за делото Божие. Съдействайте кога Господ работи. В Сливен има признаци на духовно съживление. Господ ме прати да видя Неговите чада. Тук има един малък кръжок от православни жени и мъже, на които Господ се е открил посредством видения, сънища и говорение. Те всички са ясновидци. Мен ми беше просто приятно да слушам тяхната начинающа опитност. И забележете, че на всички е казано да постят по няколко дена през седмицата, и то без да хапват. При това да не употребяват месо. На мен ми разправяше една стара сестра, че и се явил Христос, завел я в един гроб и и казал: „Окъпи се тука и тогава ще те приема".
към текста >>

16. Учителя е във Варна - Слово, 22 август 1904 г.

А сънищата на Майка Господня е Светото послание на патриарха Йоаникий Верни ли са?
дали е вярно – отговор: "Всяко добро даване е от Отца на виделината." - Разбираш ли защо ти привеждам тия думи? – Защо, Господи? – Всичките добрини, що се диктуват, са чрез един и същ Дух. На всекиго според нуждата - млякото за децата, твърдата храна за възрастните. А сънищата на Майка Господня е Светото послание на патриарха Йоаникий Верни ли са? – На въпроса ти аз ще отговоря с 12:12 от Притчите: "Нечестивият търси корист, но коренът на праведния дава плод." От плода на всяко дърво се познава дали плодът е вкусен или не. Вярата е, която спасява човека, а не знанието. Там, у вас, не само в сънищата, но и в мене се съмняват. А който се съмнява в мене, не може да вярва в истината, нито да я намери. Не е да се прецежда комарът, а камилата да се преглъща.
към текста >>

Там, у вас, не само в сънищата, но и в мене се съмняват.
– Всичките добрини, що се диктуват, са чрез един и същ Дух. На всекиго според нуждата - млякото за децата, твърдата храна за възрастните. А сънищата на Майка Господня е Светото послание на патриарха Йоаникий Верни ли са? – На въпроса ти аз ще отговоря с 12:12 от Притчите: "Нечестивият търси корист, но коренът на праведния дава плод." От плода на всяко дърво се познава дали плодът е вкусен или не. Вярата е, която спасява човека, а не знанието. Там, у вас, не само в сънищата, но и в мене се съмняват. А който се съмнява в мене, не може да вярва в истината, нито да я намери. Не е да се прецежда комарът, а камилата да се преглъща. Каква полза, ако имате фарисейската правда и фарисейските вярвания? Дръжте се близо до Божия закон и няма никога да се спъвате, защото всеки от вас, който иска да бъде любим, близък като брат, сестра и майка, трябва да изпълнява волята на Баща ми. Вас ви спъват много желания, всичко искате, но нищо не давате.
към текста >>

17. Писмо на Учителя до Мария Казакова, Варна

Господ ви е дал добро поучение чрез онзи сън.
1904 г. Любезна сестро М. Казакова, Писмото ви от 14 того получих. Разбирам вашето положение. Зная, Небето всичко върши за ваше добро. Господ ви е дал добро поучение чрез онзи сън. Вие трябва да отваряте слепите очи на тия, които Той праща до вази. Морето, това е вълнуващият се живот на тоя свят. Той ви е показал, че в Неговите ръце е всичко и не трябва да се колебаете. Трябва търпение и вяра. Аз ще сторя всичко, което е нужно за вашето повдигане и усъвършенствуване.
към текста >>

18. Писмо на Учителя до Пеню Киров, София

Вашият сън показва, че сте извършили една победа над лукавия.
София, 11. X. 1904 г. Люб. бр. Киров, Писмото ви от 24 м[иналия месец] получих. Стойте близо до Господа и не се съмнявайте в нищо. Вашият сън показва, че сте извършили една победа над лукавия. А това е радостно. Вашите мисли, които ми съобщавате, са добри. И те рано или късно ще се осъществят по един особен път, който Господ ще отвори. Засега ще трябва да почакате, понеже има някои неща да се изяснят. Гледайте да се ориентирате добре в работите си и да уякнете.
към текста >>

19. Учителя посещава семейство Иларионови в Цариброд

През нощта сънувах, че трябва да се отнеса за съвет до Учителя.
Не исках да обезпокоявам и братята си. Пристигна ни багажът. Настаних на болния легло. Преместихме го с войника и му казах: „Направи усилие, Костадине, да станеш. Сега никой не може да ни помогне, освен Бог”. През нощта сънувах, че трябва да се отнеса за съвет до Учителя. Знаех, че живее в София, но професията и адреса му не знаех. Написах му една отворена карта на адрес: П.К.Дънов — София. Неочаквано и скоро получих следния отговор: „Г-н Иларионов не е болен. Той има задължение в живота. Ако сте съгласни да ги изплатите, аз ще ви помогна”.
към текста >>

20. Учителя посещава за втори път семейство Иларионови в Цариброд

През нощта сънувах, че трябва да се отнеса за съвет до Учителя.
Не исках да обезпокоявам и братята си. Пристигна ни багажът. Настаних на болния легло. Преместихме го с войника и му казах: „Направи усилие, Костадине, да станеш. Сега никой не може да ни помогне, освен Бог”. През нощта сънувах, че трябва да се отнеса за съвет до Учителя. Знаех, че живее в София, но професията и адреса му не знаех. Написах му една отворена карта на адрес: П.К.Дънов — София. Неочаквано и скоро получих следния отговор: „Г-н Иларионов не е болен. Той има задължение в живота. Ако сте съгласни да ги изплатите, аз ще ви помогна”.
към текста >>

21. Учителя посещава Севлиево - първа среща със Стефан Тошев

Във вестника прочетох реклама за книгата „Окултен съновник" от Захари Желев.
Там се запознах и с В. Крижановская - бележит автор на окултни романи и Юнковская, която изнесе седнала на пианото една лекция за магичните сили на музиката. В началото на 1911 г. се научих, че в Казанлък почнал да излиза окултен вестник „Обновление". Абонирах се за него. Във вестника прочетох реклама за книгата „Окултен съновник" от Захари Желев. Тази книга много ми хареса. Писах на автора да ми отговори на няколко въпроса, като му казах, че съм член на Теософското общество и че съм близък със Софрони Ников. Той ми съобщи, че както той, тъй и казанлъшкият околийски лекар, д-р Христо Дуков, с когото редактират в-к „Обновление", са също членове на Теософското общество. И че през Казанлък скоро минал г-н Петър Дънов и че той и Дуков се срещнали с него и от дългия разговор, който водили с него, разбрали и се убедили, че той е един от „Учителите". И ми съобщи адреса му в София.
към текста >>

22. Писмо на Учителя до Мария Казакова, София

След време ще й се даде да разбере думите на съня.
Четвъртата - Римляном, само отбелязаните глави, и да стори същото. Петата - Евре. Шестата - Бит. Седмата - Изход. Това да струва с Духа на молитва. След време ще й се даде да разбере думите на съня. Внимавайте само да не ставате проводници на человешки мисли и желания. Любете с всичката си душа Господния Дух, за да Ви благославя и да Ви просвещава със Своето присъствие. Защото там, гдето е Господ, има вътрешен мир, радост, веселие, Любов, вяра, надежда, кротост, свежест и бодрост на душата. Живейте в Господнята градина на благословенията и не давайте място на лукавия да Ви мами и лъсти с непотребните неща на света. Защото там, гдето се вмъкне той, веднага ще се проявят плодовете на плътта.
към текста >>

23. Учителя участва в събора, 1908 - Варна (Годишна среща на Веригата). Протокол за 14 август

Сега на вас е потребна вяра и любов към Бога и възраждане към Висшия Дух, за да станете сънаследници на небесните блага.
Да се оправдавате пред Бога, то значи да не вярвате в Неговата любов и да мислите, че Той не ви разбира. Той вижда и знае. Онзи, който има вяра и любов, има ли нужда от покаяние и оправдание? И онзи, в когото Духът на живота е заработил, има ли нужда да играе ролята на слуга и на грешник? Няма. Следователно покаянието и оправданието са само един начин на грешника да възстанови вярата и любовта. Сега на вас е потребна вяра и любов към Бога и възраждане към Висшия Дух, за да станете сънаследници на небесните блага. Ако развиете вярата и любовта, ще разберете живота, ще ви се разкрият тайните на живота и пътищата на небето. Ако се отказвате от тия ваши права, постоянно ще се скитате в областта на грешките, на постоянните промени и ще търсите хиляди извинения за вашия живот. Животът на другите человеци е едно училище за вас, един прекрасен пример, от който трябва да вземете поука. Не се възмущавайте от грешките на другите хора, те са и ваши грешки. Радвайте се на благата на другите хора, защото те са и ваши блага.
към текста >>

24. Учителя организира събора, 1909 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол за 19 август

Събранието тази вечер ще се свърши, а утрешният ден може да се иждиви за частни въпроси.Михалаки Георгиев съобщи един свой сън, а г-н Дънов каза, че ще се молим и за управляващите.
Добродетелта,Правдата,Любовта,Мъдростта,Истината, Животът, Духът – тези са добродетелите, които представлява тази картина.Каза ни още г-н Дънов, че думата „Айн Соф“94, е кабалистическото подразделение на света. А пък в оригинала на Десетте правила, които са в едно тефтерче на г-н Дънов, бе отбелязан знакът (Фиг. 7). Фигура 7.В 7 ч., като се събрахме пак, г-н Дънов каза: Тази вечер ще имаме молитва: първо, за българското духовенство и за Православната църква; второ, за българския народ и неговото духовно развитие; трето, за учителите и учащата се младеж; четвърто, за цялото славянство и пето, за всички други народи, които съдействат за идването на Царството Божие на Земята. После ще свършим с хваление и славословие за всичките благости и милости, които Бог е показал. Събранието тази вечер ще се свърши, а утрешният ден може да се иждиви за частни въпроси.Михалаки Георгиев съобщи един свой сън, а г-н Дънов каза, че ще се молим и за управляващите. Молитвеното славословие се оставя за утре, 20-того, четвъртък, в 4 ч. сутринта. Тогава ще остане да се молим, та Господ да благослови, да вразуми и да упъти тия, които управляват. Зададоха се разни въпроси.Въпрос на Илия Стойчев: Какво трябва да си представяме, когато се обръщаме към Веригата? Г-н Дънов отговори: Обръщайте се към Господ, наречен Емануил.
към текста >>

25. Учителя дава Трите закона на Веригата на събора, 1909 - Търново (Годишна среща на Веригата)

Събранието тази вечер ще се свърши, а утрешният ден може да се иждиви за частни въпроси.Михалаки Георгиев съобщи един свой сън, а г-н Дънов каза, че ще се молим и за управляващите.
Добродетелта,Правдата,Любовта,Мъдростта,Истината, Животът, Духът – тези са добродетелите, които представлява тази картина.Каза ни още г-н Дънов, че думата „Айн Соф“94, е кабалистическото подразделение на света. А пък в оригинала на Десетте правила, които са в едно тефтерче на г-н Дънов, бе отбелязан знакът (Фиг. 7). Фигура 7.В 7 ч., като се събрахме пак, г-н Дънов каза: Тази вечер ще имаме молитва: първо, за българското духовенство и за Православната църква; второ, за българския народ и неговото духовно развитие; трето, за учителите и учащата се младеж; четвърто, за цялото славянство и пето, за всички други народи, които съдействат за идването на Царството Божие на Земята. После ще свършим с хваление и славословие за всичките благости и милости, които Бог е показал. Събранието тази вечер ще се свърши, а утрешният ден може да се иждиви за частни въпроси.Михалаки Георгиев съобщи един свой сън, а г-н Дънов каза, че ще се молим и за управляващите. Молитвеното славословие се оставя за утре, 20-того, четвъртък, в 4 ч. сутринта. Тогава ще остане да се молим, та Господ да благослови, да вразуми и да упъти тия, които управляват. Зададоха се разни въпроси.Въпрос на Илия Стойчев: Какво трябва да си представяме, когато се обръщаме към Веригата? Г-н Дънов отговори: Обръщайте се към Господ, наречен Емануил.
към текста >>

26. Учителя организира събора, 1909 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол за 20 август

Можете да разчитате през годината и за съвети от мене насън.Събранието се закри с молитва, произнесена от г-н Дънов.
На въпроси, зададени от неколцина, г-н Дънов отговори: На това Божествено учреждение вие винаги може да разчитате. Разчитайте на него по време на всяка нужда, разчитайте на него за предупреждения, даже при случаи на преминаване от този свят. Разчитайте на него изобщо при всякакви фатални случаи. През тази година разчитайте, че когато Небето намери за целесъобразно, ще ви извежда на един вид разходка из Астралния мир. Можете да разчитате през годината и за съвети от мене насън.Събранието се закри с молитва, произнесена от г-н Дънов. Годишна среща на Веригата - Варна, 1909г. от книгата "Годишни срещи на Веригата (1900-1915г.)"
към текста >>

27. Учителя участва в събора, 1910 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 16 август

Голов разказа един свой сън — как нощем Ст.
Само тогава ще си служим с тези молитви. Тези молитви, дадени сега, заедно с дадената тази заран, ще бъдат коригирани от Духа, Който я дава, за да не би да се е вмъкнала грешка, та с коригирането й да се запазят вибрациите й. И в него случай Духът винаги ще се явява на помощ, когато чрез тия молитви се призовава. Тази молитва, освен че ще се употребява в краен случай, както се каза, но ще се употребява и тогава, когато се посвещава някой новоповярващ. От снощи Търново е в обсадно положение и всичките духове, които искаха да пречат, са уловени.Тук Дим. Голов разказа един свой сън — как нощем Ст. Стамболов му се явил и между другото му казал, че ще отиде да живее негде в Бесарабия, гдето имал свои воденици. На тоя сън г-н Дънов каза: — Стамболов отива към севера, т.е. към смъртта, защото всичките народи дохождат от севера към юг.Подир като всички бяхме се изредили в 4 минутно бдение в олтара, гдето оставихме написаните листи с 29-те думи, след нас влезе в олтара и г-н Дънов, който, като се завърна, каза: — Господ казва, че е доволен от вас и ако всякога така Го слушате и изпълнявате Волята Му, Той ще ви се притича на помощ.
към текста >>

На тоя сън г-н Дънов каза:
И в него случай Духът винаги ще се явява на помощ, когато чрез тия молитви се призовава. Тази молитва, освен че ще се употребява в краен случай, както се каза, но ще се употребява и тогава, когато се посвещава някой новоповярващ. От снощи Търново е в обсадно положение и всичките духове, които искаха да пречат, са уловени.Тук Дим. Голов разказа един свой сън — как нощем Ст. Стамболов му се явил и между другото му казал, че ще отиде да живее негде в Бесарабия, гдето имал свои воденици. На тоя сън г-н Дънов каза: — Стамболов отива към севера, т.е. към смъртта, защото всичките народи дохождат от севера към юг.Подир като всички бяхме се изредили в 4 минутно бдение в олтара, гдето оставихме написаните листи с 29-те думи, след нас влезе в олтара и г-н Дънов, който, като се завърна, каза: — Господ казва, че е доволен от вас и ако всякога така Го слушате и изпълнявате Волята Му, Той ще ви се притича на помощ. Утре ще дойдете в 10 часа е казано от Духа.Днешното ни събрание свършихме с изпяването „Свят, свят, свят, Господ Саваот.“ ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1910 Г., ВЕЛИКО ТЪРНОВО 14 АВГУСТ, СЪБОТА
към текста >>

28. Писмо на Учителя до Минчо Сотиров, София

Известени Му са и трите ми съновидения, 11 юли 1913 г., 20 февруари 1914 г.
Минчо е написал следното: "На 10 май 1914 г. от гр. Бургас писмо на Учителя за новороденото отроче у дома. Моля се за съдействието за Божие благословение на Него и дома ми. Известени Му са и трите ми съновидения, 11 юли 1913 г., 20 февруари 1914 г. и 08 май 1914 г., касаещи новороденото и наименоването му - Матей."
към текста >>

29. Писмо на Учителя до Стефан Тошев, София

За тълкуванието на съня ще оставим за друг път да говорим.
София, 26 Август 1913 Люб. Ст. Тошев, Получих вашето писмо. За тълкуванието на съня ще оставим за друг път да говорим. Вий ще бъдете тъй добър ако ви е възможно да съберете от имелата плодът с листата без големите клонове и то от дъб. Ще направим опит с плод и листата й. И то сега, през есента може да стане доста успешно. Ако ви се удаде, ще я доставите в София. Надявам се да сте получили препоръчаното писмо.
към текста >>

30. Учителя изнася беседата 'Беседа за празника на пролетта'

Един богат човек сънувал, че друг някой богат човек решил да раздаде богатството си, за да се освободи от него и се посвети на Бога.
Ако някой не вярва в това, скоро ще е денят, в който всеки лично ще провери това и ще се убеди е истинността на думите ми. Който има болна душа, от всичко се страхува и във всичко вижда опасност. Христос дойде да ни избави от злото. Хората на земята са вечно недоволни, и в небето, когато говорят за човека казват недоволните на земята. Господ желае всякога от недоволните да направи доволни. Един богат човек сънувал, че друг някой богат човек решил да раздаде богатството си, за да се освободи от него и се посвети на Бога. Натоварил го на камили и от село на село раздавал. И бедните, кой с паничка, кой с тенджерка, вземат си и си отиват. А въпросният богаташ казал си: "Чакай да си взема и аз, та колкото съм богат, да стана още по-богат". Обаче, когато поискал, отговорили му, че ще му дадат, ако легне по очи, да турят един сандък отгоре му и ще сипват, докато той каже "стига". Започнали. Туряли, туряли, той все мълчал и когато казал "стига", опитал се да стане, а то не може да мръдне от тежина.
към текста >>

31. Учителя присъства на събора, 1914 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 12 август

Добре, но за да се докаже, трябва да се вземат всички фази, необходимо ще е да ви поставят в магнетичен сън, чрез който да ви покажа пътя на вашето развитие, как сте се движили, и като направим една голяма разходка в пространството, ще видите, че два дни след това вие ще имате друго понятие.За да имате вярно понятие за сливата, както казах, трябва да я проследите в нейния зародиш, в нейното наголемяване и като узрее - тогава ще знаете и вида й, и големината й, и вкуса й.
В тия четири години вие сте забъркали четири планети, та тази сега е четвъртият ви затвор, след него ще влезете в пети, шести, седми, подир което ще се върнете назад и ще ви останат още три периода, за да се съедините с Бога.(Чете стиховете от 18 до 25.) Тук вече имаме обличанието на човека в неговото пето тяло. Тия животни са в петото тяло на живота, след което иде шестото тяло. „Рече Бог: Да направим човека по образу Нашему и по подобию Нашему", да владее, но да владее над риби, птици и скотове и гадове, а не се казва да владее над растенията. (Чете от 25до 31 стих.) В ума ми стои мисълта, че може да се срещнете с мъчнотии и да се питате: как можа да стане всичко това по този начин? „Докажете" - ще кажете. Добре, но за да се докаже, трябва да се вземат всички фази, необходимо ще е да ви поставят в магнетичен сън, чрез който да ви покажа пътя на вашето развитие, как сте се движили, и като направим една голяма разходка в пространството, ще видите, че два дни след това вие ще имате друго понятие.За да имате вярно понятие за сливата, както казах, трябва да я проследите в нейния зародиш, в нейното наголемяване и като узрее - тогава ще знаете и вида й, и големината й, и вкуса й. Така е и с живота. Магнетическият сън ще ви даде възможност да проследите хода, перипетиите, фазите на живота, създанието и чак тогава вашето понятие ще е понятие правилно, пълно, зряло, безпогрешно. И един ден ние все ще направим такава разходка, за да опитаме, но изискват се условия - тежки сте още да летите в пространството. Трябва да поолекнете.Тодор Стоименов: - Моля, изпратете мене в пространството за тая разходка, аз съм готов.-Ти ли? И ти не си готов, защото тежиш 10 000 килограма.
към текста >>

Магнетическият сън ще ви даде възможност да проследите хода, перипетиите, фазите на живота, създанието и чак тогава вашето понятие ще е понятие правилно, пълно, зряло, безпогрешно.
„Рече Бог: Да направим човека по образу Нашему и по подобию Нашему", да владее, но да владее над риби, птици и скотове и гадове, а не се казва да владее над растенията. (Чете от 25до 31 стих.) В ума ми стои мисълта, че може да се срещнете с мъчнотии и да се питате: как можа да стане всичко това по този начин? „Докажете" - ще кажете. Добре, но за да се докаже, трябва да се вземат всички фази, необходимо ще е да ви поставят в магнетичен сън, чрез който да ви покажа пътя на вашето развитие, как сте се движили, и като направим една голяма разходка в пространството, ще видите, че два дни след това вие ще имате друго понятие.За да имате вярно понятие за сливата, както казах, трябва да я проследите в нейния зародиш, в нейното наголемяване и като узрее - тогава ще знаете и вида й, и големината й, и вкуса й. Така е и с живота. Магнетическият сън ще ви даде възможност да проследите хода, перипетиите, фазите на живота, създанието и чак тогава вашето понятие ще е понятие правилно, пълно, зряло, безпогрешно. И един ден ние все ще направим такава разходка, за да опитаме, но изискват се условия - тежки сте още да летите в пространството. Трябва да поолекнете.Тодор Стоименов: - Моля, изпратете мене в пространството за тая разходка, аз съм готов.-Ти ли? И ти не си готов, защото тежиш 10 000 килограма. Да, трябва да се повдигнете, а за да се повдигнете, нужно е изменение движенията на вибрациите. Не че не мога да ви докажа всичко, всичко мога да ви докажа, но сега именно не мога да го направя, главно защото нямате билет за път.
към текста >>

Там се култивират желанията.И така, когато се казва, че сме сънаследници на Христа, показва, че ще завладеем тези 4 царства, които сега не ни се подчиняват, тъй като виждате, че саламандрите ни изгарят, ундините ни давят - следователно тези елементи сега ни са господари, те владеят нас, вместо ние да владеем тях.
А [то] пропорцията трябва да бъде по една четвърт за всички елементални духове; трябва да владеят по една четвърт от нашата физика. Иначе, преобладават ли гномите, например, то е анормално. Анормапно е когато и другите вземат връх и са в по-голяма пропорция. Значи ние винаги трябва да държим равновесие между нещата у нас, разбира се, като се научиш предварително кои от тия духове именно какво култивират у нас. Като знаем, например, че нашите желания спадат към категорията на ундините, духовете на водата. Там се култивират желанията.И така, когато се казва, че сме сънаследници на Христа, показва, че ще завладеем тези 4 царства, които сега не ни се подчиняват, тъй като виждате, че саламандрите ни изгарят, ундините ни давят - следователно тези елементи сега ни са господари, те владеят нас, вместо ние да владеем тях. С тях лошите духове, тъмните сили, постоянно ни изкушават и за нас единствен околен път е да възпитаваме нашите желания и да сме внимателни в нашите действия и стремежи. Тогава и само тогава тези духове не ще могат да ни завладеят.Помогнете си тук със следната важна истина: душата и духът, те са два полюса; други полюси са сърцето и умът; също така полюси са силата и животът, мъжът и жената. Така мъжът и жената търсят силата и живота; силата и животът търсят сърцето и ума; сърцето и умът търсят душата и духа, а духът търси Бога.Това правило е най-порядъчният терк109 и ако търсите терк, с който да си обясните тия неща, няма по-добър.Христос иде и ако влизате да Го посрещнете, непременно ще минете през тия 4 царства. Най-напред ще Го посрещнете през царството на водните духове, защото те са, които ще Му дадат каляска и всяко царство ще Му даде по нещо от своите елементи, докато каруцата стане огнена. И тъй, през първото царство, царството на гномите, вие сами ще минете, а ще Го посрещнете в облаците, в царството на ундините и силфите.Започнете да размишлявате така, дали е устроено за вас небето и земята, и искайте, щото Господ да направи твърд във вас-всичкият този процес, описан в първата глава на Битието, искайте да стане във вас.
към текста >>

32. Учителя присъства на събора, 1914 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 15 август

За да можеш направи това, трябва да си елин.Преди години, когато бях в град Варна, дойде при мене една 60-годишна жена и искаше да й изтълкувам един сън.
Коя е волята Божия? Тя е навсякъде в нас, в нашия ум, в нашите клетки и затова, ако изпълним тази воля както трябва и както подобава, ще растем; ако ли не, то ще оглупеем.Постоянно слушам, че мнозина искат спасение. Но Христос иска да спаси само елини и хора, които търсят Господа. Една жена, която иска да тъче, трябва да знае как да направи разбоя си, как да постави нищелките, кросното и пр. Следователно трябва да имаме ум схватлив и остър, та да можем да го употребим за въздигане на чувствата, както и да можем да проведем всичките елементи под един знаменател, за да ги преценим. За да можеш направи това, трябва да си елин.Преди години, когато бях в град Варна, дойде при мене една 60-годишна жена и искаше да й изтълкувам един сън. Била в онзи свят, дето много хора млади и стари разгърнали книги и чели. Казали й: „Бабо, ти знаеш ли да четеш? " - „Не" - отговорила тя. - „Е, тогава вода ще носиш и камъни ще чукаш." Питам тогава: какъв ще бъде бъдещият рай, ако като отидете в онзи свят, ви дадат една кана и едно буре да носите вода? Не можем да дадем друг отговор, освен че си носил вода, нищо друго.
към текста >>

33. Първият ученик на Учителя - Пеньо Киров завършва земния си път

Като се връща в София, Георги сънува Пеньо, че носи хляб и му казва: „Георги, досега този хляб аз го раздавах, отсега нататък ти ще го раздаваш." Пеньо Киров си заминава на 21 януари 1918 г.
Среща много трудности и мъчнотии с братята и сестрите в Бургас, примирява всички възникнали противоречия и изтърпява всичко заради Господа. През 1918 г. се разболява. Вика от фронта Георги Куртев и Боян Боев да го посетят. В проведения разговор Пеньо подготвя Георги Куртев да подеме братската работа в Бургаския край. Като се връща в София, Георги сънува Пеньо, че носи хляб и му казва: „Георги, досега този хляб аз го раздавах, отсега нататък ти ще го раздаваш." Пеньо Киров си заминава на 21 януари 1918 г. и чак тогава неговата жена Ерефели, която цял живот го тормози, ревнува и пречи в братската работа, разбира, че при нея е живял един ангел, а тя не го е познала и горко съжалява и плаче за него. Споделя своята мъка с братята и сестрите от Бургас. В чест на брат Пеньо Киров Учителя дава песента „Благославяй, душе моя, Господа." Пеньо Киров е голям стълб в Братството. Будният му ум схваща всички нюанси, които се проявяват в братския живот.
към текста >>

34. Иван Толев започва да издава в София списание 'Всемирна летопис'

IV на „Всемирна Летопис", в която е поместена една част от статията, не е дочакал или не е имал възможност да прочете нейния край във II-III книжка, илюстрован със 7 микро-фотографически снимки на опитите, които откривателката г- жа Дикинсън е направила.
Позволете, Господине Редакторе, да опровергаем, в интереса на истината, неспокойните умувания на „учения" българин, който с една отлична атестация, както за неговия манталитет, така и за неговото душевно равновесие. Въпросната статия за новооткритата органическа сила е преведена от английското списание „The Occult Review", което излиза в Лондон цели 42 години, има милиони души четци и между сътрудниците, на което личат такива знаменитости, като академикът и прочут физик сър Оливър Лодж, парижкият професор д-р Шарл Рише, астрологът Сефариал (д-р Гернолд) и много други видни учени. Ако, прочее тая статия е могла да се удостои да бъде поместена в такова солидно английско списание, то вярваме, че всеки разумен човек ще окачестви основателно като голяма и с нищо неоправдана дързост да се счита тя за плод на „болното време, което ни завеща войната". Нещо повече: „ученият" български критик, комуто, както сам признава, е попаднала някак си само I кн. от г. IV на „Всемирна Летопис", в която е поместена една част от статията, не е дочакал или не е имал възможност да прочете нейния край във II-III книжка, илюстрован със 7 микро-фотографически снимки на опитите, които откривателката г- жа Дикинсън е направила. Ако той бе проучил, доколкото му стигат силите и знанията, и тия данни би ги проверил на опит, може би щеше да си наложи, благоразумно по-голямо въздържание. Сега, обаче, ние се видяхме принудени, поради предизвикателството с тая критика, да поставим българския „учен професор" в заслуженото от него положение: ние се отнесохме веднага до директора на английското списание The Occult Reviev г. Ралф Ширле и до сър Оливер Лодж[2] за обяснения по тоя случай, като им съобщихме и критиката на българския капацитет. Отговорите на тия англичани ще публикуваме своевременно за назидание и успокоение на нервите на българския критик. Запитахме и директора на французкото списание ,,Le Voile d'lsis" за същото, тъй като и той, без да подозира съществуването на българския „учен" гърмовержец, даде твърде похвален отзив в кн.
към текста >>

30 на своето списание за откритието на г-жа Дикинсън*.
Сега, обаче, ние се видяхме принудени, поради предизвикателството с тая критика, да поставим българския „учен професор" в заслуженото от него положение: ние се отнесохме веднага до директора на английското списание The Occult Reviev г. Ралф Ширле и до сър Оливер Лодж[2] за обяснения по тоя случай, като им съобщихме и критиката на българския капацитет. Отговорите на тия англичани ще публикуваме своевременно за назидание и успокоение на нервите на българския критик. Запитахме и директора на французкото списание ,,Le Voile d'lsis" за същото, тъй като и той, без да подозира съществуването на българския „учен" гърмовержец, даде твърде похвален отзив в кн. Ill, год. 30 на своето списание за откритието на г-жа Дикинсън*. След тая анкета ще можем още с по-голямо основание да успокоим г-на професора, че редакторът на Всемирна Летопис, няма нужда да гледа „червеите по месото в кухнята", защото той не е месоядно животно: само ония, които се хранят с животински трупове, за да възприемат от тях съответните енергии и нрави, и да станат по-вкусни на червеите, могат да се занимават с подобни „научни" изследвания в кухнята. Колкото за списанието Всемирна Летопис, за което г. критикът се отзовава с такова пренебрежение и злоба, трябва само да се забележи, че то излиза от 1919 г. насам, в обем по 3 печатни коли голям формат и с дребен шрифт, дало е много ценен материал за четиво, а г. професорът не е прочел досега нито една от излезлите книжки, при все това седнал да критикува съдържанието му, което не му е известно!
към текста >>

В „Окултен преглед" за януари Халф Сирли посвещава ежемесечната си статия /..../на неотдавнашното откритие направено от г-жа Дикинсън случайно, която напомня с голямо уважение за множеството научни изследвания, провеждани вече 20-тина год., от нашия съотечественик Стефан Лед/ок.
Cette decouverte de M-rs Dickinson eut pour point de depart des recherches sur les huiies vegetates et ies gommes exotiques en vue de reaiiser un nouveiantiseptique. Ala suite d'une explosion accidentelle apparut un produit doue de proprietes bizarres, de constitution apparement fibreuse, d'une couieur rouge jaune d'or, offrant une structure d'ensemble analogue a ceile d'une scarbee. Cette substance etrage serait douee de proprietes radio-actives transmises a travers une paroi de verre et pouvant etre communiquees a i'eau, d'ou ie nom de radium organique donne a cette substance. De magnifiques reproductions, photographiques illustrent d'une maniere remarquable ce tres interessant article, (която статия, преведена на български във „Всемирна летопис" се окачествява от проф. Консулов като „плод на болното време"!) В „Окултен преглед" за януари Халф Сирли посвещава ежемесечната си статия /..../на неотдавнашното откритие направено от г-жа Дикинсън случайно, която напомня с голямо уважение за множеството научни изследвания, провеждани вече 20-тина год., от нашия съотечественик Стефан Лед/ок. Това откритие на г-жа Дикинсън води началото си от научни изследвания върху растителните масла и екзотичните смоли, за получаване на ново антисептично средство. Вследствие на случайна експлозия се открива една надарена със странни свойства субстанция, с привидно влакнеста конструкция, в златисто червен цвят и структура, аналогична на тази на скарабея. Това необикновенно вещество бе надарено със свойството радиоактивност, преминаващо през стъклена преграда и можещо да взаимодействува с водата, откъдето и приема името „органиченрадий". Чудесните фотографски снимки илюстрират по един забележителен начин тази много интересна статия.(Текста е преведен 2002 год.) за пръв път излезли на български, златни стихове, до д-р Рудолф Щайнер, основател на окултния университет „Гйотеанум" в Швейцария), но и тая „научна литература", според българския професор, била „фабрикувана", (а той, уверени сме, нито я е прочел) и с нея се свързва нещастието на някой си „искрено (sic) заблудил се българин", който намислил да прави алхимически опити: да превръща елементи[3]. След това вече се редят: „полицейски кучета", „учителите", „духовете", „бубулечките, които се разбягвали и пр.
към текста >>

Това откритие на г-жа Дикинсън води началото си от научни изследвания върху растителните масла и екзотичните смоли, за получаване на ново антисептично средство.
Ala suite d'une explosion accidentelle apparut un produit doue de proprietes bizarres, de constitution apparement fibreuse, d'une couieur rouge jaune d'or, offrant une structure d'ensemble analogue a ceile d'une scarbee. Cette substance etrage serait douee de proprietes radio-actives transmises a travers une paroi de verre et pouvant etre communiquees a i'eau, d'ou ie nom de radium organique donne a cette substance. De magnifiques reproductions, photographiques illustrent d'une maniere remarquable ce tres interessant article, (която статия, преведена на български във „Всемирна летопис" се окачествява от проф. Консулов като „плод на болното време"!) В „Окултен преглед" за януари Халф Сирли посвещава ежемесечната си статия /..../на неотдавнашното откритие направено от г-жа Дикинсън случайно, която напомня с голямо уважение за множеството научни изследвания, провеждани вече 20-тина год., от нашия съотечественик Стефан Лед/ок. Това откритие на г-жа Дикинсън води началото си от научни изследвания върху растителните масла и екзотичните смоли, за получаване на ново антисептично средство. Вследствие на случайна експлозия се открива една надарена със странни свойства субстанция, с привидно влакнеста конструкция, в златисто червен цвят и структура, аналогична на тази на скарабея. Това необикновенно вещество бе надарено със свойството радиоактивност, преминаващо през стъклена преграда и можещо да взаимодействува с водата, откъдето и приема името „органиченрадий". Чудесните фотографски снимки илюстрират по един забележителен начин тази много интересна статия.(Текста е преведен 2002 год.) за пръв път излезли на български, златни стихове, до д-р Рудолф Щайнер, основател на окултния университет „Гйотеанум" в Швейцария), но и тая „научна литература", според българския професор, била „фабрикувана", (а той, уверени сме, нито я е прочел) и с нея се свързва нещастието на някой си „искрено (sic) заблудил се българин", който намислил да прави алхимически опити: да превръща елементи[3]. След това вече се редят: „полицейски кучета", „учителите", „духовете", „бубулечките, които се разбягвали и пр. точно по маниера на „Последна поща".
към текста >>

Г-жа Дикинсън ме уверяваше, че след време бубулечката ще се превърне в предишната си кристална форма.
Намерено е било, че тръбичката, която е съдържала тоя организъм, потопена във вода, предавала качествата си на водата. По-дирните опити показали, че известни вещества, ако се сварят в тази вода, добиват чрез този процес качествата на първото вещество. Тяхната същност, превърнато в газообразно състояние, след разтварянето им във вода, е могла при това да бъде използувана за по-нататъшни бележити опити. Капки вода, така добити, са били херметически затворени в тръбици или между стъклени плочки и в резултат се добило формирането на кристали, получили се газове и др., из които понякога са се развивали живи насекоми. Аз сам видях през микроскопа една мъничка бубулечица, съвършенно формирана, очевидно жива и движейки рогчето си назад и напред; тази бубулечица очевидно е произлязла от тези газове. Г-жа Дикинсън ме уверяваше, че след време бубулечката ще се превърне в предишната си кристална форма. Под влиянието на слънчевите лъчи, кристалите и бубулечката са възприели формата на обгорено сребро. Аз видях под същия микроскоп други кристали в една тръбичка. Газовете на тия кристали очевидно са зародили някои дребни животинчета, които тичаха около кристалите, от които бяха произлезли". „Поради лесно обяснимата му връзка с алхимичните издирвания въпросното откритие, ще повдигне най-голям интерес между четците ни. Ще се попита, дали ние имаме тук дълго търсения ключ на произхода на живота и обяснението на окултната основа на египетското свещенодействие пред „бръмбара"?
към текста >>

„Трябва също да се забележи, че веществото, открито от г-жа Дикинсън, води към превръщения, които обгръщат трите - животното, растителното и минералното - царства".
Аз видях под същия микроскоп други кристали в една тръбичка. Газовете на тия кристали очевидно са зародили някои дребни животинчета, които тичаха около кристалите, от които бяха произлезли". „Поради лесно обяснимата му връзка с алхимичните издирвания въпросното откритие, ще повдигне най-голям интерес между четците ни. Ще се попита, дали ние имаме тук дълго търсения ключ на произхода на живота и обяснението на окултната основа на египетското свещенодействие пред „бръмбара"? Тайното превръщане на материята между трите царства и нейната еволюция във форма на съвършено образуван бръмбар може да послужи за обяснение, защо египтяните усвоиха бръмбара като предмет на обожаване"... „Трябва също да се забележи, че веществото, открито от г-жа Дикинсън, води към превръщения, които обгръщат трите - животното, растителното и минералното - царства". Ето ви дотук една лекция от науката „окултна биология". Това не е измислено от мене, това са пасажи от дълбоко научната статия, озаглавена „Окултна биология - новооткритата органическа сила" - поместена в „научното" окултно списание „Всемирна летопис", год. IV (1925), кн.1, което е „Орган за висша духовна култура". Значи, като забъркате разни масла „от източен произход" и ги сварите, добре в епруветката ще запълзят бръмбари, ще махат рогчетата си и напред и назад, ще тичат около кристалите, от които са се зародили, философският камък на средните векове е вече намерен. От малкото, само чрез лъчеизпусканията на полученото чудотворно вещество, ще се добива сребро и злато, животните ще се превръщат на растения, камъните на животни.
към текста >>

Аз за дълги години съм бил в близки отношения с разни чужденци и свидетелствувам за искреното приятелство и полезна дейност към народа ни на мнозина от тях: Рейс, Лонг, Вошбърн, Баингтон, Кларк, Хаскел, Берд, Скайлър, Томсън, Баучер, Махони и др.
Никой чужденец не може справедливо и съвестно да се оплаче, че не е бил гостоприемно посрещнат в пределите на България. Напоследък някои наши братя казаха няколко думи против чужденци, но вината за това не е у българите, а у чужденците, които неблагоразумно са дали повод за това. Като общо правило казвам, че против чужденците нито е право, нито е полезно да се говори на едро, топтан за всичките. Има и ще има българи в чужди страни. Има и ще има чужденци в България. Аз за дълги години съм бил в близки отношения с разни чужденци и свидетелствувам за искреното приятелство и полезна дейност към народа ни на мнозина от тях: Рейс, Лонг, Вошбърн, Баингтон, Кларк, Хаскел, Берд, Скайлър, Томсън, Баучер, Махони и др. и др. бяха едни от най-горещите доброжелатели и работници за доброто на българския народ. Поклон на тяхната памет и на техния прах. Такива има и днес в родината ни, и в странство. Ако има нужда, впрочем, нека се говори частно и лично за хората, а не на едро и безразборно.
към текста >>

Така положителният учен, в своите научни обяснения, стига до метафизични спекулации, до фантастични хипотези и странни теории, допиращи до сънното царство на бляна.
Една от задачите на теософията е да съживи отделните религии върху една обща основа, и който се опълчва против теософията, той се опълчва против делото на Христа, който е един за всички - дихание на цялото человечество, което е плът от неговата плът. Теософията не се обявява и срещу опитната наука на днешния век, нито се чужди от нейните методи, когато прави своите изследвания; тя твърди, обаче, какво днешната наука е една малка част от истинското знание (Гносиса), което обгръща проявеното и непроявеното, света на феномените и невидимия мир от скрити причини - физика и метафизика. И теософията не е склонна да тури някакъв предел между обективна наука и религиозно изследване, което води към богопознание - към вечната същина на нещата. То би значило да се отрече еволюцията на човешкия дух и заедно с това и всеки прогрес на наука и изкуство. Един синтез на наука, философия и религия се налага от самосебе; защото науката за материята е в същото време и наука за енергията, науката за енергията засяга и науката за душата, а тази последната е свързана с изучаване причините на нещата, с които се занимава философията и религията. Така положителният учен, в своите научни обяснения, стига до метафизични спекулации, до фантастични хипотези и странни теории, допиращи до сънното царство на бляна. Ето как трезвеният учен става, без да ще, метафизик и мистик, и ето как Теософията завладява неусетно катедрата на Университета! Положенията на Теософията и крайните изводи на емпиричната наука нима не съвпадат? Хиляди години преди нашата ера се е говорило за относително знание, що се касае до феномените, и абсолютно знание, що се касае до духа. Не е нова нито теорията на Айнщайна, нито разкритието на Бергсона -за интуицията; за да се убедим в това, стига да се обърнем към древните мъдреци на Индия, или да изучим философията на Емпедокла, на Питагора и Платона. Днешната „положителна" наука, която започва с постулат[6] и свършва с неизвестно, навлиза постепенно в областта на тайнственото и става окултна, а химията - с откриване на радия се обръща на алхимия.
към текста >>

Желе, Габриел Делан, Артър Конан Дойл, г-ца Дикинсън и мн. др.
1. Това е лъжа: методът на окултните науки е същият, както и на „положителните", както ги нарича той. Тоя метод е опитното изследване, което вършат най-великите съвременни учени: проф. Айнщайн, Оливир Лодж, проф. Шарл Рише, пок. Камил Фламарион, пок. Желе, Габриел Делан, Артър Конан Дойл, г-ца Дикинсън и мн. др. Само че тия опити са недостатъчни за ума и способностите на Консуловци. 2. Разбира се, за такива „учени" като Консулова, който отрича, че човек има душа, не съществуват духовни „области", но за разумните и действително учени изследователи тия области са безспорни факти. 3. Щом всеки е свободен да мисли както намира за добре, той е свободен и да изказва мислите си чрез печата и никой няма право да му забранява. А от изказването на противоположните мисли произлиза истината. 4. Това са средновековни понятия за държавата, за нейните „устои" и за нейните длъжности.
към текста >>

Рише, Дикинсън и пр.
Тъкмо тогава тя би влязла не в противоречие, а в съгласие със себе си, т.е. със своите задачи, защото би отворила широко прозорците си, за да влезе светлината. В противен случай, според безсмислената логика на Консулова, докато народите чакат хора като него да узреят умствено, да повярват в новото и да приемат истината, за да я прогласят публично, тия народи ще бъдат обречени на застой и никакъв прогрес не би бил възможен. Слава Богу, че във всички други държави има такива напреднали в знанията и опитите си умове, като горепоменатите, та и общочовешкото развитие върви с бързи крачки. Иначе, теорията на Айнщайна, откритията на проф. Рише, Дикинсън и пр. биха били обявени от Консулова за „нелепости", насочени против „устоите" на държавата, а от неговия приятел Радославова - забранени да станат достояние на учителите и учениците. 5. „ Дъновизмът" тук не влиза ни в клин, ни в ръкав. Консулов го е изсмукал от пръстите си, защото не цитира, нито един ред от съдържанието на „Всемирна Летопис", от който да се вижда, че това списание служи на „дъновизма". 6. В този пасаж Консулов, като прави един фалшив цитат без свръзка с другите мисли на автора, сам се изобличава с твърдението си, че чрез препоръката си на списанието, М-вото трябвало да се откаже от контрол върху дейността на учителя. А мисълта на автора на статията в кн.
към текста >>

35. Учителя е на екскурзия на Витоша с ученици, 4 март

А ето и димящи варени картофи, току-що извадени от котленките, крехък праз, сол, чубрица, чесън, чай с много лимон.
От дрехите ни се вдига обилна пара. Лицата ни платят от горещина. На огнището кипят дузина чайници- гюмове. Раниците се развързват, върху снега се простират големи кърпи. Върху тях се слагат бели кръгли самуни, сирене, маслини, халва, буркани с мед, масло, мармалад. А ето и димящи варени картофи, току-що извадени от котленките, крехък праз, сол, чубрица, чесън, чай с много лимон. Слънцето се показва иззад белите разпокъсани облаци и като че ли се изсмя с глас, на тази жива картина, на толкова блага що то е създало изръкопляска и пак се скри. Но, когато след това запяхме, когато се занизаха нашите живи песни, то не се стърпя, изкочи иззад облаците, спря се всред небето и почна тихо да приглася. Тръбят за път, за връщане. Готови сме. Заставаме до подножието на грамадната скала, сега затрупана с преспи.
към текста >>

А ето и димящи варени картофи току що извадени от котленцето, крехък празец, сол, чубрица, чесън, чай с много лимон.
Тук награмадяваме дърва, правим голям огън и простираме ръце към червените пукащи главни. От дрехите ни се вдига облаци пара... Лицата ни пламтят от горещина. На огнището кипят дузина чайници, гюмове.Раниците се развързват. Върху снега се постилат бели кърпи. Върху тях се слагат бели кръгли самунчета, сирене, маслини, халва, буркани с медец, масло, мармалад. А ето и димящи варени картофи току що извадени от котленцето, крехък празец, сол, чубрица, чесън, чай с много лимон. Слънцето се показа из зад белите разкъсани облаци, като че ли се изсмя с глас на тази жива картина, на толкоз блага, що ТО е създало, изръкопляска и пак се скри. Но, когато след това запяхме, когато се занизаха нашите живи песни, то не се стърпя, изскочи от облаците, спря се всред небето и почна тихо да приглася...Тръбят за път. Готови сме! Заставаме до подножието на грамадата скали, сега затрупани с преспи. Оставяме раниците върху снега.
към текста >>

36. Създаване на първите комуни в Бялото Братство

Аз помня, че ходих при тях и им връзвахме тука на ръцете и на краката чесън.
". Значи настроени за един много висок морал, но пък този морал не значи пък да не слагаш своя риза. Даже от хигиенично отношение това не е здравословно. И така много комични неща са разправяли за своя живот. Много весели истории, но когато дойдоха те в Търново и те понеже нямали пари, щото Борис каза че са косили, че са копали, че жътвата са прибрали и тогава идват на събора в Търново. И когато дойдоха на събора почти всичките бяха болни от малария. Аз помня, че ходих при тях и им връзвахме тука на ръцете и на краката чесън. Учителят каза за маларията тука чесън да им слагаме. Счуквахме го и го слагахме на китките, и те бяха така хилави, отслабнали и не се възхитиха вече да правят комуна, защото недомислица беше комуната. Но през това време школата си вървеше. Само братята отсъстваха. След две години, комуна в Русе направиха.
към текста >>

Учителят каза за маларията тука чесън да им слагаме.
Даже от хигиенично отношение това не е здравословно. И така много комични неща са разправяли за своя живот. Много весели истории, но когато дойдоха те в Търново и те понеже нямали пари, щото Борис каза че са косили, че са копали, че жътвата са прибрали и тогава идват на събора в Търново. И когато дойдоха на събора почти всичките бяха болни от малария. Аз помня, че ходих при тях и им връзвахме тука на ръцете и на краката чесън. Учителят каза за маларията тука чесън да им слагаме. Счуквахме го и го слагахме на китките, и те бяха така хилави, отслабнали и не се възхитиха вече да правят комуна, защото недомислица беше комуната. Но през това време школата си вървеше. Само братята отсъстваха. След две години, комуна в Русе направиха. Тогава отидоха и сестри и братя.
към текста >>

37. Учителят е на екскурзия на Витоша с група ученици

То спи дълбок сън, не го будят ни псетата, излезнали да ни посрещнат с весело извити опашки.Кичурите по пропукания воденичарски улей станали още повече и по-големи.
Но чудо! Когато се огледахме на сборното място, числото на тия що се отрекоха да дойдат се удвоило и утроило! Изгазваме софийската кал и навлизаме по Драгалевското шосе. Крайпътните вадички съвсем размразени, сега свободно си течат и весело гонят своите кристални води. Преваляваме селото. То спи дълбок сън, не го будят ни псетата, излезнали да ни посрещнат с весело извити опашки.Кичурите по пропукания воденичарски улей станали още повече и по-големи. Колко са хубави! Приличат на черковни полюлеи, блеснали от рубиновия изгрев. Ето го Слънцето, цяло веч. Наднича из зад бялата кадифяна завеса на Стара планина, усмихва се на природата и бавно, бавно се издига по своя път. Тишина. Не, не - чудна горска песен.
към текста >>

38. Учителят е на екскурзия на Витоша с група ученици - Ел Ше-дар

Приличаш на спяща царица, която скоро ще се събуди от сън, скоро бузите й ще зааленеят от пролетното слънце и по очите й ще затекат първите радостни сълзи.О, планина!
А каква несравнима благодат лъха от гърдите ти! Всичкото благоухание на цветята е скрито в дъхът ти, всичката сладост на изворите и потоците - в гърдите ти. Не си ти божество, но напомняш за него. Не си ти най-прекрасната планина, но си измежду най-прекрасните! Колко си хубава, хубава, тъй бяла и чиста. Приличаш на спяща царица, която скоро ще се събуди от сън, скоро бузите й ще зааленеят от пролетното слънце и по очите й ще затекат първите радостни сълзи.О, планина! Ти си най-величавият храм, отдето най-скоро на възбог отлита отправената молитва. Твоето божествено благоухание е най-приятния тамянен дим пред образа на твореца. А твоят първосвещеник, не е ли твоят чист въздух, твоят вятър въздух, окъпан от най-бистрия лазур. Когато Той говори - сърцето забива живо, живо и по жилите нахлува най-чистата кръв, от която се раждат най-възвишените мисли, най-топлите чувства. Тогава няма страдания, тогава изчезва всяка мъка.О, този храм и този първосвещеник!
към текста >>

Тя прилича на някакъв приказен сън за онова блажено царство, което е пълно с всякакви приятни чудесии за човешките създания.Из храстите подал глава кукуряка - първия зелен пряпорец на пролетта.Бавно се движим към нашата планинска „Гостна” близо при многоводния извор, близо при ония огромни скали, струпани като че ли в безпорядък, като помен ни е останал от първия им строеж, когато са подпирали куполите на прастаро светилище на човеците - гиганти.Ето ни, вече пристигаме.
Кой храм е по-достоен и по-величествен от човешкото сърце? Кой по-велик първосвещеник може да бъде, освен самия човешки Дух, който сам открива всичките му безчислени чудеса и непрекъснато се стреми към подвиг и съвършенство.Цялата природа пее хвалебна песен. Цялата природа е неизменим свещенослужител, така че всички човешки словесни хвалебствия остават малки и безсилни опити да се изкаже неизповедимото възхищение, докато сърцето, макар и невидимо с всеки удар се радва и благодари на своя творец.Нозете - до колене в сняг. Тук-таме из белината, като нечие живо око наднича бистър поток. Той прилича на воден път, жила, по която се носи живота на хиляди тревички и цветя, хиляди семенца и коренчета.Едвам, едвам през падащите меки снежинки се вижда едвам забележимото очертание на Стара планина. Тя прилича на някакъв приказен сън за онова блажено царство, което е пълно с всякакви приятни чудесии за човешките създания.Из храстите подал глава кукуряка - първия зелен пряпорец на пролетта.Бавно се движим към нашата планинска „Гостна” близо при многоводния извор, близо при ония огромни скали, струпани като че ли в безпорядък, като помен ни е останал от първия им строеж, когато са подпирали куполите на прастаро светилище на човеците - гиганти.Ето ни, вече пристигаме. Доброволците - младежи вече са наклали голям огън, чийто пушек и пламъци приятно се отделяше към царствената белота. Пищялките на самоварите веч непрекъснато съобщават на жадните да дойдат и се почерпят с чай. Но, чакай, първо се преобличаме със сухи долни дрехи - кратковременно зъзнене по снега и после - миг -приятно чувство от сухата чиста риза - и чай, чай, ароматичен чай, с много лимонов сок и захар...С горещата вода ние, така да се каже, намятаме една топла вътрешна броня, която сигурно ни пази от простуда.Запяваме песни. От бодрите дружни гласове огънят, като че ли запламтява с по-голяма сила. Дълги пламенни езици хвърлят весели искрици, като че и те пеят заедно с нас.От дрехите ни се вдигна мъгла от пара.Някому хрумна идеята да си направим хорце.
към текста >>

Софиянци с любопитство извръщаха глави да ни гледат.Бодри, като че ли ей сега тръгващи на излет, се връщаме дома, там - на сладка почивка, да досънуваме Божествения образ на планината.
Нареждаме се на няколко прави редици - отстоящи 2 разтяга един от други. Тук пък си правиме гимнастиката. Студено. Далеч от огъня, зъбите ни тракат, пръстите вкочанени. Но после настана приятна реакция - топлина се разля по жилите ни. Цели отрупани със сняг заслизахме към града, очистен от непроницаемите мъгли. Софиянци с любопитство извръщаха глави да ни гледат.Бодри, като че ли ей сега тръгващи на излет, се връщаме дома, там - на сладка почивка, да досънуваме Божествения образ на планината. Изгревът - Том 262.1.7.18 март 1923 г., неделя, [Витоша, бивака Ел Ше-дар]
към текста >>

39. Учителя провежда екскурзия до Черни връх с учениците.

Знаете ли, че там е студено, безсъница ще има.
„Колцина от вас имате добри вътрешни условия да отидете на Мусала? Първо, изисква се дълбоко вътрешно разположение, да няма никакво раздвояване. После, да нямате никакви домашни пречки. Колко деня бихте желали да останете там? - Най-малко 4 дена. Знаете ли, че там е студено, безсъница ще има. Воля се изисква за това. Трябва да имате и топли дрехи."„Най-високите места са електрични. Тук, дето спряхме - под Резньовете, е магнетично място. Има магнетични влияния. Това място е отлично за събор.
към текста >>

40. Бесед 'Здравият ум', изнесена от Учителя на екскурзията до Чернни връх

Безсъница има, студ, воля се изисква.
Конят съдържа магнетически сили.(На Черни връх бяха дошли неколцина мъже с много хубави коне, които спокойно пасяха тревата.) Сега колцина от вас имате добри условия вътрешно да идете на Мусала? Най-първо, дълбоко вътрешно разположение се изисква, да няма никакво раздвояване После, да нямате никакви домашни препятствия. Колко дена мислите да стоите? - (Най-малко 4 дена.) Безсъница има, студ, воля се изисква. Там е студено, трябва да имате добри дрехи. Днес сте доволни? - (Много сме доволни.) Най-високите места са електрическите, тук, дето се спряхме, е магнетическо. Тук има много магнетически падини.
към текста >>

41. Учителя с група ученици - екскурзия до Мусала. Втори ден - 12 юли. Подаръкът на Савка

Събуди се от съня си, който и да си.
Сега срещаш Човека, който носи високия идеал; съзнаваш себе си като ученик, а човекът, който носи великата Светлина на живота, наричаш свой Учител и тръгваш подире Му. Сега ти живееш, ти се учиш, защото имаш Бога в душата си, имаш Учител на пътя си. Вече тя мълчи и благодари, защото умът й се изпълня. Това е Пътят ти, ученико, към вечното! * * * Събуди се от съня си, който и да си. Отвори сърцето си и намери тази малката Искрица, която ти дава живота. Люби Бога безспир и ти ще намериш Учителя си, Който ще те води в пътя на познанието в себе си, и в пътя на Истината в живота. Ще намериш Бога - там е домът ти; ще намериш Учителя си - там е Пътят ти. А ти, който носиш винаги това съзнание светло и будно в себе си, това си ти ученикът в живота! Съзнай себе си като душа; съзнай себе си като ученик!
към текста >>

42. Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Първи ден - 11 август

” и ние сънени потегляме отново.
Захладява не на шега. Завиждам вече на тия, които си носят по една дебела чергица, или какво да е ямурлуче.Пътуваме под сплели върховете си борове и ели. Нощта става непрогледна. Понявга се чува ободряващото: „Стой! ”. За малко опираме гръб на някой дънер, отдъхваме си; дрямка пада върху клепачите ни, тъй стоешком и ще заспим, но пак команда: „Тръгвай! ” и ние сънени потегляме отново. Така се редяха едно след друго: „Стой” и „Ставай”. Неотклонно се движим към една светеща точка в далечината, която отдалече ни привлича. Часове пътуваме към тази светлинка, а тя ту изчезне зад някой завой, ту пак се яви мамеща и далечна. Най-сетне голямо разжарено огнище е пред нас. Доброволец дежурен брат радушно ни посреща.
към текста >>

Повдигат се завеси, отварят се набързо прозорци, от които нависват сънени мъже и жени.
Прояснява се пред очите ни. Очертават се върховете на горите. Мярва се в далечината мощното влечуго Стара планина. Ето ни към Чам Кория. Нареждаме се в живи триъгълници, с песни влизаме в красивия курорт. Повдигат се завеси, отварят се набързо прозорци, от които нависват сънени мъже и жени. Те ни гледат очудено и весело. Види се, че сме ги зарадвали.На Шумнатица. Наредени под топлите лъчи на изгряващото слънце, правим гимнастика.На мегданя ни чакат. Всички се качваме. Един след друг потеглят пълните коли.
към текста >>

43. Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Втори ден - 12 август

” и ние сънени потегляме отново.
Захладява не на шега. Завиждам вече на тия, които си носят по една дебела чергица, или какво да е ямурлуче.Пътуваме под сплели върховете си борове и ели. Нощта става непрогледна. Понявга се чува ободряващото: „Стой! ”. За малко опираме гръб на някой дънер, отдъхваме си; дрямка пада върху клепачите ни, тъй стоешком и ще заспим, но пак команда: „Тръгвай! ” и ние сънени потегляме отново. Така се редяха едно след друго: „Стой” и „Ставай”. Неотклонно се движим към една светеща точка в далечината, която отдалече ни привлича. Часове пътуваме към тази светлинка, а тя ту изчезне зад някой завой, ту пак се яви мамеща и далечна. Най-сетне голямо разжарено огнище е пред нас. Доброволец дежурен брат радушно ни посреща.
към текста >>

Повдигат се завеси, отварят се набързо прозорци, от които нависват сънени мъже и жени.
Прояснява се пред очите ни. Очертават се върховете на горите. Мярва се в далечината мощното влечуго Стара планина. Ето ни към Чам Кория. Нареждаме се в живи триъгълници, с песни влизаме в красивия курорт. Повдигат се завеси, отварят се набързо прозорци, от които нависват сънени мъже и жени. Те ни гледат очудено и весело. Види се, че сме ги зарадвали.На Шумнатица. Наредени под топлите лъчи на изгряващото слънце, правим гимнастика.На мегданя ни чакат. Всички се качваме. Един след друг потеглят пълните коли.
към текста >>

44. Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Трети ден - 13 август

” и ние сънени потегляме отново.
Захладява не на шега. Завиждам вече на тия, които си носят по една дебела чергица, или какво да е ямурлуче.Пътуваме под сплели върховете си борове и ели. Нощта става непрогледна. Понявга се чува ободряващото: „Стой! ”. За малко опираме гръб на някой дънер, отдъхваме си; дрямка пада върху клепачите ни, тъй стоешком и ще заспим, но пак команда: „Тръгвай! ” и ние сънени потегляме отново. Така се редяха едно след друго: „Стой” и „Ставай”. Неотклонно се движим към една светеща точка в далечината, която отдалече ни привлича. Часове пътуваме към тази светлинка, а тя ту изчезне зад някой завой, ту пак се яви мамеща и далечна. Най-сетне голямо разжарено огнище е пред нас. Доброволец дежурен брат радушно ни посреща.
към текста >>

Повдигат се завеси, отварят се набързо прозорци, от които нависват сънени мъже и жени.
Прояснява се пред очите ни. Очертават се върховете на горите. Мярва се в далечината мощното влечуго Стара планина. Ето ни към Чам Кория. Нареждаме се в живи триъгълници, с песни влизаме в красивия курорт. Повдигат се завеси, отварят се набързо прозорци, от които нависват сънени мъже и жени. Те ни гледат очудено и весело. Види се, че сме ги зарадвали.На Шумнатица. Наредени под топлите лъчи на изгряващото слънце, правим гимнастика.На мегданя ни чакат. Всички се качваме. Един след друг потеглят пълните коли.
към текста >>

45. Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Четвърти ден - 14 август

” и ние сънени потегляме отново.
Захладява не на шега. Завиждам вече на тия, които си носят по една дебела чергица, или какво да е ямурлуче.Пътуваме под сплели върховете си борове и ели. Нощта става непрогледна. Понявга се чува ободряващото: „Стой! ”. За малко опираме гръб на някой дънер, отдъхваме си; дрямка пада върху клепачите ни, тъй стоешком и ще заспим, но пак команда: „Тръгвай! ” и ние сънени потегляме отново. Така се редяха едно след друго: „Стой” и „Ставай”. Неотклонно се движим към една светеща точка в далечината, която отдалече ни привлича. Часове пътуваме към тази светлинка, а тя ту изчезне зад някой завой, ту пак се яви мамеща и далечна. Най-сетне голямо разжарено огнище е пред нас. Доброволец дежурен брат радушно ни посреща.
към текста >>

Повдигат се завеси, отварят се набързо прозорци, от които нависват сънени мъже и жени.
Прояснява се пред очите ни. Очертават се върховете на горите. Мярва се в далечината мощното влечуго Стара планина. Ето ни към Чам Кория. Нареждаме се в живи триъгълници, с песни влизаме в красивия курорт. Повдигат се завеси, отварят се набързо прозорци, от които нависват сънени мъже и жени. Те ни гледат очудено и весело. Види се, че сме ги зарадвали.На Шумнатица. Наредени под топлите лъчи на изгряващото слънце, правим гимнастика.На мегданя ни чакат. Всички се качваме. Един след друг потеглят пълните коли.
към текста >>

46. Писмо от Учителя до Стефан Тошев, София

Вашият сън е интересен.
София, 08.04.1925 Любезни Ст. Тошев, Последното ви писмо е получено. Вий в провинцията се развивате, както колониите на някоя велика държава. Вашият сън е интересен. Той представлява донякъде духа на българите. Даже и в духовните хора понякой път се зараждат най-оригиналните идеи. Но в живата природа все е отмерено и разумно. Там гдето има някое отклонение от правилата на тия велики закони на същества във възходяща степен, които правят някои малки пертурбации. Надявам се да успявате.
към текста >>

47. Писмо от Учителя до д-р Иван Жеков, София

Живеят само в сънища и мечтания.
Дишай чистия въздух на Истината и винаги ще бъдеш свободен. В грешките на хората много не се чопли. Счупено, изядено не търси. Ново направи, ново извади от хранилището на живота. Сегашните хора са деца. Живеят само в сънища и мечтания. Докато си в тях, всичко е реално, но щом се събудиш, всичко изчезва. Бог е Любов, Бог е Мъдрост, Бог е Истина. Затова: Люби Бога, Мъдростта, Истината. Това е за тебе Иване на Старая Завет и за Юрданка реката за Ханаанската земя. Тури си крака от Стария завет в Новия.
към текста >>

48. Учителя присъства на събора, 1925 - Велико Търново. Първи ден - 23 август.

Учителя спи съвсем малко или почти не спи, за да поправи съня на хората.В 18 часа беседа.
Господи, дарувай ни Твоя Дух.След това Учителя зададе работа на учениците си за деня, даде напътствия върху размишлението и се направиха гимнастическите упражнения.В 5,40 часа беседа.В 12 часа обед.Както беседите са прекрасна храна за ума и за сърцето, така и обедите са прекрасна храна за очите и за тялото.Та тук храната е най-чиста. Тя е приготвена с много любов от няколко мили сестри и братя и затова е така прекрасна. Но тя е още по-прекрасна и затова, защото от нея си натопява хапката Учителя, защото той, великият е на същата трапеза и се храни с всички. Има ли нужда от храна Учителя? - Учителя яде, за да поправи храненето у човека, тъй както той спи (ако спи въобще). Учителя спи съвсем малко или почти не спи, за да поправи съня на хората.В 18 часа беседа. "Летопис на изгрева" - Том 1 Теофана Савова Глава: 23 август, неделя
към текста >>

49. Учителя е на екскурзия на Витоша с ученици - Ел Шадай

Селянка носи чесън сплит.Полека се развиделява.
Всички са облечени топло. Срещнаха ни два празни автомобила - някои рано се отвозиха до Драгалевци, сега ни чакат някъде. Ето ги Драгалевчани със своите четирикраки автомобили - магаренца отнасят към София гюмове мляко. Селяни, облечени в бели кожуси безгрижно ги боцкат по хълбоците и си напяват нещо. Магаренцето му е банката - тя му работи - спестовна каса е, за себе си нищо друго не ще, освен малко сенце, бистра водица и топло дамче. Селянка носи чесън сплит.Полека се развиделява. Звездите полека лека гаснат. Небето побелява. Смали се лицето на Венера. Тя винаги побледнява при появата на слънцето и лъчите й трептят, трептят... Витоша вече ясно се очертава бяла и красива. Небето е чисто.
към текста >>

50. Учителя е на екскурзия на Витоша с ученици - 30 април, Ел Шадай

Или може би е заспал, но мисъл висока и светла е озарила и съня му.Гимнастически упражнения.
Дори не смея да гледам в лицето Му. Струва ми се, че то цялото е символи и формули, на една велика наука, що тепърва има да изучаваме. Спи ли Той? Не, това не е отпуснатото лице на спящ човек. Той размишлява. Или може би е заспал, но мисъл висока и светла е озарила и съня му.Гимнастически упражнения. Песни, коя от коя по-хубави, по-живи, по-радостни. После обща благодарствена молитва, после тръгване надолу.През ручейки, шубрачки и ливади се понася нашия стан напред. Приятна сладост пълни гърдите ни и окриля духът и тялото ни.Слънцето се скрива зад високия хоризонт. Градът е все още облян в лъчи. Лека дрезгавина се спуща от планината и лази към града.
към текста >>

51. Учителя е на екскурзия на Витоша с ученици - Втори ден на Великден

Учителят сам я приготви - изчистена, измита, с чесън и сол, завита в хартия, опечена под пепелта на огнището. Чудесна!
Прана! Що е то? Навярно онази жива сила, която сега навред твори избликнала из недрата на земята, засилена от слънцето - сега, през пролетта. Наистина тия плавни движения, тия тихи „гребания” из въздуха върху телата ни, като че ли ни изпълват с голяма живост и бодрост.После - красивите безбройни наши песни. За обяд имаме и по малко прясна коприва. Учителят сам я приготви - изчистена, измита, с чесън и сол, завита в хартия, опечена под пепелта на огнището. Чудесна! Ядохме и в гърне сварен бял боб! На връх Великден бял боб и коприва. Но пък толкова вкусна бе всичката храна, тъй с удоволствие и охота я изядохме, като най-големите щастливци на света.Пладня. Овчарите връщат вече своите стада. Звънът им се чува приятно, приказно.
към текста >>

Твоята необхватна красота ще пълни нашите блянове и мисли, нашите сънища.
Бодри стъпки ни отвеждат към града.О, ний ще мислим за вас, вие кичести горски грани, вие струи чисти и хладни, вие цветенца, камъчета, буболечици, мухички и птиченца. Ще ви помним вас малки тревички с бисерната роса, теб, небе, чисто и лазурно, тебе, божествен въздух. Ще ви помним и не ще ви забравим. Негли вие ще ни светите в нашите задимени жилища и ще ни освежавате със сладкия си спомен.Както кристалните поточета и ние слизаме към долината, да занесем със себе си твоята свежест, о майко природо, която тъй много днес ни даде. Сбогом, планинско съкровище! Твоята необхватна красота ще пълни нашите блянове и мисли, нашите сънища. Бъди благословена, майко природо! Ти си наша, Витоша мила! И ти, възвишени - божествен Мусалла, населен с миролюбиви безплътни Богове. Ти си наш, милий, сладкодъхан здравец и ти, нежна теменужко и ти, куковиче красиво.Пристъпя около нас вечерния мрак, а в душата ни светло, светло. Свети и грее в душите ни един чаровен, незалязващ ден-едно Божествено небе, едно любящо слънце - един Учител, който ни показа тая дивна красота.Лека нощ, милий Учителю!
към текста >>

52. Учителя е на екскурзия до Мусала с ученици. Първи ден - 10 юли

Някои вече са се изтегнали за сън.
Множество платнени навеси, палатки и колибки са вече построени. Стан ще стануваме тук. Чаят вече е готов! Като пред велика жертва обикаляме големия бакърен чайник, от който ни наливат гореща вода. О, неоценим дар всред планината! Някои вече са се изтегнали за сън. Но на повечето умората не им е позната. Обикаляме огъня и почваме да пеем. Как мощно и красиво ечи тук нашия хор! Чувството непосредствено се излива като невинна детска песен. В нея се чувствува и възторг, и хвала, и дълбока благодарност към Оногова, който така мъдро е наредил света и е дал разум на своите създания да се радват на неговите непостижими творения.
към текста >>

Обличаме се с дебели дрехи и се приготвяме за сън.
Как мощно и красиво ечи тук нашия хор! Чувството непосредствено се излива като невинна детска песен. В нея се чувствува и възторг, и хвала, и дълбока благодарност към Оногова, който така мъдро е наредил света и е дал разум на своите създания да се радват на неговите непостижими творения. Звездите блестят с нежно потрепване. Сякаш и те се молят, и те благодарят за нещо заедно с нас. Обличаме се с дебели дрехи и се приготвяме за сън. Не, не е студено! Сякаш това са обятията на благодатна Витоша, която ни познава, която тука ни щади... Зора е веч! Прекрасната Венус предвещава близкото утро.Върховете се обливат в розови лъчи. Снежният връх трепти от радост при утринната си одежда. Като че ли той пее и песента му подобно чист балсам пада върху треви и цветя, извори и човеци.
към текста >>

53. Учителя е на екскурзия до Мусала с ученици. Втори ден - 11 юли

Някои вече са се изтегнали за сън.
Множество платнени навеси, палатки и колибки са вече построени. Стан ще стануваме тук. Чаят вече е готов! Като пред велика жертва обикаляме големия бакърен чайник, от който ни наливат гореща вода. О, неоценим дар всред планината! Някои вече са се изтегнали за сън. Но на повечето умората не им е позната. Обикаляме огъня и почваме да пеем. Как мощно и красиво ечи тук нашия хор! Чувството непосредствено се излива като невинна детска песен. В нея се чувствува и възторг, и хвала, и дълбока благодарност към Оногова, който така мъдро е наредил света и е дал разум на своите създания да се радват на неговите непостижими творения.
към текста >>

Обличаме се с дебели дрехи и се приготвяме за сън.
Как мощно и красиво ечи тук нашия хор! Чувството непосредствено се излива като невинна детска песен. В нея се чувствува и възторг, и хвала, и дълбока благодарност към Оногова, който така мъдро е наредил света и е дал разум на своите създания да се радват на неговите непостижими творения. Звездите блестят с нежно потрепване. Сякаш и те се молят, и те благодарят за нещо заедно с нас. Обличаме се с дебели дрехи и се приготвяме за сън. Не, не е студено! Сякаш това са обятията на благодатна Витоша, която ни познава, която тука ни щади... Зора е веч! Прекрасната Венус предвещава близкото утро.Върховете се обливат в розови лъчи. Снежният връх трепти от радост при утринната си одежда. Като че ли той пее и песента му подобно чист балсам пада върху треви и цветя, извори и човеци.
към текста >>

54. Учителя е на екскурзия до Мусала с ученици. Трети ден ден - 12 юли

Някои вече са се изтегнали за сън.
Множество платнени навеси, палатки и колибки са вече построени. Стан ще стануваме тук. Чаят вече е готов! Като пред велика жертва обикаляме големия бакърен чайник, от който ни наливат гореща вода. О, неоценим дар всред планината! Някои вече са се изтегнали за сън. Но на повечето умората не им е позната. Обикаляме огъня и почваме да пеем. Как мощно и красиво ечи тук нашия хор! Чувството непосредствено се излива като невинна детска песен. В нея се чувствува и възторг, и хвала, и дълбока благодарност към Оногова, който така мъдро е наредил света и е дал разум на своите създания да се радват на неговите непостижими творения.
към текста >>

Обличаме се с дебели дрехи и се приготвяме за сън.
Как мощно и красиво ечи тук нашия хор! Чувството непосредствено се излива като невинна детска песен. В нея се чувствува и възторг, и хвала, и дълбока благодарност към Оногова, който така мъдро е наредил света и е дал разум на своите създания да се радват на неговите непостижими творения. Звездите блестят с нежно потрепване. Сякаш и те се молят, и те благодарят за нещо заедно с нас. Обличаме се с дебели дрехи и се приготвяме за сън. Не, не е студено! Сякаш това са обятията на благодатна Витоша, която ни познава, която тука ни щади... Зора е веч! Прекрасната Венус предвещава близкото утро.Върховете се обливат в розови лъчи. Снежният връх трепти от радост при утринната си одежда. Като че ли той пее и песента му подобно чист балсам пада върху треви и цветя, извори и човеци.
към текста >>

55. Разговор на Учителя с ръководителите - 23 април. София

Христос събуди Лазаря от сън - не че бе умрял, а заспал в летаргичен сън.„Грабнати на въздуха" и „турнати в нови тела", „аз ще привлека всички към себе си", това само по закона на Любовта може да стане.Сърдечните и умствени болести само мъчно се лекуват.Нашите приятели си заминават в едно отношение, а са тук в друго отношение.
Вие трябва най-първо да оздравеете и тогава ще бъдете пратени да лекувате други - клосни, хроми но тия от тях, които са избрани. Ще станат чудеса и с праведниците, но не и грешниците. Вие живеете на земята и без тъмнина не може - тя е едно естествено състояние на земята. Щом мръкне ще запалите лампата, а вие за икономия, завъртите ключа за да не гори лампата.Има закони за лекувание: чрез храната, чрез водата, чрез топлината, чрез светлината. Най-първо трябва да дадете светлина, после топлина и най-после храна. Христос събуди Лазаря от сън - не че бе умрял, а заспал в летаргичен сън.„Грабнати на въздуха" и „турнати в нови тела", „аз ще привлека всички към себе си", това само по закона на Любовта може да стане.Сърдечните и умствени болести само мъчно се лекуват.Нашите приятели си заминават в едно отношение, а са тук в друго отношение. До края на годината ще ви кажа: „Ако можете да приемете Еди кой си брат, името му ще кажа - ето той е! " Но вие не пресилвайте нещата. Има един известен закон, Божествен, по който стават нещата. Чакайте, всичко на времето ще си стане. Щом бързате ще попречите, а външният свят е силен да произведе съблазън.
към текста >>

56. Учителя е на екскурзия на Витоша - Гергьовден

Но събрани около милия Учител, пълни с толкоз красиви образи и преживелици в планината, не обърнахме внимание на дъжда.Сега у дома, пълни с блянове за Витоша, драговолно се отдаваме на съня, който е здрав, дълбок и чист.
Колко вкусен и ароматичен. Но този път не бе заровен в хартия, а в нова пръстена тенджера. Няколко капки лимонов сок и дървено масло я направиха още по-вкусна.Връщане - през Симеоново. Пред нас е града - огромен човешки мравуняк, който върху главите на хиляди агънца празнуваше своя празник.Небето не забрави да ни окъпе. Това е неговото тържествено чествуване. Но събрани около милия Учител, пълни с толкоз красиви образи и преживелици в планината, не обърнахме внимание на дъжда.Сега у дома, пълни с блянове за Витоша, драговолно се отдаваме на съня, който е здрав, дълбок и чист. Изгревът - Том 26 Глава: 2.1.22. Гергьовденска екскурзия, 6 май 1927 г., [Витоша]
към текста >>

57. Учителя е на екскурзия на Витоша - Петровден

Тук е тъй свежо и приятно, тъй сладко галещо, че ако не е пронизващия вятър, човеку се ще да се простре върху меката тревичка и да заспи дълбок, сладък сън.
Днес особено хубава ни се вижда планината с тия свежи ливади, поляни, хълмове и шубраци, за които бяхме забравили доле в нетърпимата жега.Сбогом, мило, малко кермиджийче! Оставихме го към монастиря, весело да ни маха окъсания си каскет, запазило на лицето си оная радост, която ние споделихме с него.Слънцето изчезна на запад. Потъмня. Звездите една по една заискриха отгоре. Техният блясък бе чист и спокоен; никакво потрепване, сякаш опулено заглеждаха нещо към земята и се чудеха мълком.Множество шатри на трудоваци, що правеха пътя, се гушеха в гората и там блещукаха тук-таме, като пътепоказатели. Покрай тях сновяха сенките на трудоваците, подвиквайки си нещо помежду си.Тук поточета весело бълболят и за никаква суша нехаят. Тук е тъй свежо и приятно, тъй сладко галещо, че ако не е пронизващия вятър, човеку се ще да се простре върху меката тревичка и да заспи дълбок, сладък сън. Но от студ нигде те не свърта и ти, без много, съжаляваш почти за оная макар и тежка, но не и смъртоносна жега в долината. Някои по-благоразумни си носеха „за всеки случай” пелерини, шалове и палта; загърнати с тях можеха да се любуват до насита на прелестното звездно небе.Накладеният огън пръска весели искри, разстила широка жарава, но ние не сме малцина, за да може всички еднакво да го обиколим и се нагреем. Успели бяха да награмадят доста сухи дърва за през нощта, че изгледи от „замръзване” не липсваха... Някои от дошлите вечеряха, вече се разговарят.Учителят е дошел преди нас. Пие чай, обграден от братя и сестри, които му задават разни въпроси. Колко са умни!
към текста >>

Притиснати сънени люде се бранеха кой как можеше.
Не бях сама, като мене имаше доста „неразумни деви”, които не си взели връхни дрехи. В града пещ, а тук, едва ли не зимен студ... И тъй като зъзнех неволно си мислех за вълнената си пюскюлия шапчица, за моето бяло кожухченце, за онази ми ти дебела плетена рокля, но... Цяла нощ си ги представях мислено, тяхната приятна мекота, дължина, широчина и цвят... Ах, що не са ми сега тук! Ние помръзналите налягахме как да е край едно огнище. Сложих главата си върху нещо, но то после изведнъж се дръпна и смал не си счупих главата от камъка. После нещо ме ритна по гърба, цяла отскочих. Притиснати сънени люде се бранеха кой как можеше. По едно време се отвориха до мене две черни очици на широко бледо личице. Това бе кака Мария. Усмихна ми се ласкаво, погали ръцете ми и каза: „Дъще, студено ли ти е? ” После постана, разпери набраната си панагюрска фустана и ме покани да легна до нея. После сложи костеливата си ръка на рамото ми -сякаш да ме стопли.
към текста >>

Тя често се буди от заешкия си сън с нежните думи: „Чедо, ами гледай да не изстинеш.” И наистина, ако не помръзнах съвсем тази нощ, то се дължи на нежните й ръчици които слагаше по гърба ми и милите й грижовни думи.
” После постана, разпери набраната си панагюрска фустана и ме покани да легна до нея. После сложи костеливата си ръка на рамото ми -сякаш да ме стопли. Милата как Мария! Тя е историческа личност... Ако Райна княгиня е прославлена девойка от Априлското въстание, то и кака Мария има дял в нейното величие. Тя е държала коня на кака си Райна, кон вихрогон, бърз, пламенен, който риел с копитото по-скоро да се изравни с коня на Бенковски... Кака Мария ми го е разправяла толкова пъти, все едно и също, и тъй бързо, и тъй сладко, тъй чудновато, че не знаеш от де почва истината и де свършва творбата на въображението.Но малко позатоплена от допира на вълнената й дреха, малко от сухичката и работна ръчица, аз дремнах малко и позабравих студа. Тя често се буди от заешкия си сън с нежните думи: „Чедо, ами гледай да не изстинеш.” И наистина, ако не помръзнах съвсем тази нощ, то се дължи на нежните й ръчици които слагаше по гърба ми и милите й грижовни думи. Но, нека си призная, че цяло мъчилище е да лежиш върху остра скала, впита в ребрата под непрестанен вой и рев на природните стихии.Небето отдавна пак потъмняло скриваше звездичките, които поне мамеха погледа ни със своя чаровен блясък. Вятърът вее, свисти, охка, стене, като че ли го наказва някой. Гората се огъва като под удара на милион бичове. Бързо се движеха облаците, което показваше, че дъжд няма да има и, че „всяко чудо за 3 дена”.Към 3 часа, тия що хубавичко облечени сладко се наспаха край огъня, потеглиха към самодивската поляна. За мой срам го казвам, уплаших се и аз за първи път, и не тръгнах след Учителя.
към текста >>

58. Учителя е на екскурзия до Мусала с част от участниците в събора. Първи ден - 27 август

Прикътани в топлите си палатки, дишайки озонирания въздух заспиваме юнашки сън.
Господи, Ти Единни във всички същи, Ти, който ни водиш чрез Учителя, Ти благи Боже, стори всичко за нас. Ние вярвахме в твоята благост, въпреки че ти нахмури вежди от небето, ние не се уплашихме от това, защото знаехме, че Ти си благ Господ, баща наш.Никаква умора. Никаква! Даже и дрямка няма. До късно посрещане и настаняване на нови мокри пътници от обичната Рила. „Изгрев” ечи от песни.Полунощ преваля. Прикътани в топлите си палатки, дишайки озонирания въздух заспиваме юнашки сън. Какъв сън! Звездите приветливо блещукат. Те сякаш ни се радват, че тъй сити, измити и преоблечени можем да си почиваме след оная хала из Рила, която така богато ни обдари. Изгревът - Том 26 Глава: 2.1.24.
към текста >>

Какъв сън!
Ние вярвахме в твоята благост, въпреки че ти нахмури вежди от небето, ние не се уплашихме от това, защото знаехме, че Ти си благ Господ, баща наш.Никаква умора. Никаква! Даже и дрямка няма. До късно посрещане и настаняване на нови мокри пътници от обичната Рила. „Изгрев” ечи от песни.Полунощ преваля. Прикътани в топлите си палатки, дишайки озонирания въздух заспиваме юнашки сън. Какъв сън! Звездите приветливо блещукат. Те сякаш ни се радват, че тъй сити, измити и преоблечени можем да си почиваме след оная хала из Рила, която така богато ни обдари. Изгревът - Том 26 Глава: 2.1.24. Мусалла, 31 август 1927 г., сряда, [Рила]
към текста >>

59. Учителя е на екскурзия до Мусала с част от участниците в събора. Втори ден - 28 август

Прикътани в топлите си палатки, дишайки озонирания въздух заспиваме юнашки сън.
Господи, Ти Единни във всички същи, Ти, който ни водиш чрез Учителя, Ти благи Боже, стори всичко за нас. Ние вярвахме в твоята благост, въпреки че ти нахмури вежди от небето, ние не се уплашихме от това, защото знаехме, че Ти си благ Господ, баща наш.Никаква умора. Никаква! Даже и дрямка няма. До късно посрещане и настаняване на нови мокри пътници от обичната Рила. „Изгрев” ечи от песни.Полунощ преваля. Прикътани в топлите си палатки, дишайки озонирания въздух заспиваме юнашки сън. Какъв сън! Звездите приветливо блещукат. Те сякаш ни се радват, че тъй сити, измити и преоблечени можем да си почиваме след оная хала из Рила, която така богато ни обдари. Изгревът - Том 26 Глава: 2.1.24.
към текста >>

Какъв сън!
Ние вярвахме в твоята благост, въпреки че ти нахмури вежди от небето, ние не се уплашихме от това, защото знаехме, че Ти си благ Господ, баща наш.Никаква умора. Никаква! Даже и дрямка няма. До късно посрещане и настаняване на нови мокри пътници от обичната Рила. „Изгрев” ечи от песни.Полунощ преваля. Прикътани в топлите си палатки, дишайки озонирания въздух заспиваме юнашки сън. Какъв сън! Звездите приветливо блещукат. Те сякаш ни се радват, че тъй сити, измити и преоблечени можем да си почиваме след оная хала из Рила, която така богато ни обдари. Изгревът - Том 26 Глава: 2.1.24. Мусалла, 31 август 1927 г., сряда, [Рила]
към текста >>

60. Учителя е на екскурзия на Витоша. Димитровден

Той спи сладкия си предутрин сън.
Звездно небе. Зорницата е вече 3 остена по небосвода. Сириус и Орион са още всред небето, ясни, блестящи скъпоценности. Плеядите едвам мержелеят, като че под бледата светлина на залязващата пълноликалуна. Полето още спи в дрямка, облъхнато от тих есенен ветрец, кой с лека пръчица сваля вече от дърветата пъстрата им шума.Градът трепти в хиляди светлини. Той спи сладкия си предутрин сън. Като че ли е покрит със звездно покривало - друго - под звездите безбройните електрически крушки.Витоша огромна се откройва на безоблачното небе. Тихо е и тайнствено. Не се чува нигде ни кучешки лай, ни кукуригане на петел. Но щом влизаме в селото, изневиделица, тихо и незабелязано ни наобиколиха цяла тълпа кучета: мъничета, бели, черни, пъстри, рунтави, гладки. Весело въртят опашки, радостно скимтят около нас и ни гледат с покъртителна ласкавост и доверие.
към текста >>

Никаква умора.Сънят донел със себе си сега най-пухкавата си постеля, най-меката си възглавка и ни кани при себе си.Чудно, на Витоша открих, че част от псевдонима ми в Асавита е взет от тайнственото библейско име „Мелхиседек”, ето: Хелмира в Асавита - Хелми-Ра.Спомням си, когато го дращех днес върху хартията, озарена от радост за чудното откритие, внезапно погледът ми падна върху Учителя, който ме гледаше.
ще се възвърне към прежното съвършенство.Нали не мога да ги науча тия философи, затова измислих нови...Пладне. Едни ставаха от сладка дрямка на припек, други, от четене беседи. Но всички вече почнахме да се прибираме за път.Слизаме през Симеоново. Ето я и юзината, Боровата гора. Ето го „Изгрев”. Никаква умора.Сънят донел със себе си сега най-пухкавата си постеля, най-меката си възглавка и ни кани при себе си.Чудно, на Витоша открих, че част от псевдонима ми в Асавита е взет от тайнственото библейско име „Мелхиседек”, ето: Хелмира в Асавита - Хелми-Ра.Спомням си, когато го дращех днес върху хартията, озарена от радост за чудното откритие, внезапно погледът ми падна върху Учителя, който ме гледаше. Особен бе този поглед; нещо трепна в душата ми, като че сам Той ме насочи към това откритие. Изгревът - Том 26 Глава: 2.1.26. Димитровден, 8 ноември 1927 г., [Витоша, бивака Ел-Шедар] Олга Славчева
към текста >>

61. Учителя е на екскурзия на Витоша. Бивака (Ел Шадай) - 30 януари

Често сядам да си почивам, защото, подобно мечка спала зимен сън, отдавна не съм изкачвала планината, че членовете ми почти са вдървени.
Спуснаха се няколко псета, но никое не залая. Тия Драгалевски цербери, навярно не пазеха никакви златни руна, така че нямаше и защо да лаят пътниците.Към водениците дълго се застоявам да се любувам на ледените висулки от улея. Те блещят на слънцето като редки скъпоценности. Изкачвам се съвсем сама. Тихо е наоколо ми и чисто, чисто. Често сядам да си почивам, защото, подобно мечка спала зимен сън, отдавна не съм изкачвала планината, че членовете ми почти са вдървени. Ето ме на „Зеленка”. Отсреща Стара планина - хубава и чиста, като вълшебна царкиня. Множество птици безредно се носят из въздуха, спускат се по земята и пак се издигат. Навярно врани.Срещам деца дървари, влачат дърва върху малки шейнички. Всички тия дръвчета са млади фиданки, които тия момчорлаци крадяха за гориво... Навред пред мен снегът е утъпкан от безброй нозе... Небето усеяно с разни облаци, мигом се променят в огромни животни, кораби, войска, птици... Наближавам „Буди душа”.
към текста >>

Пишейки тия редове върху уморените си от пътя колене, очите ми се примрежват за сън.
Горе топло -пролетно, бяло, чисто; доле студено, кално, зима. Но чудно! Въпреки че горе е тъй „поетично” и хубаво ние усилено се стремим час по-скоро да се приютим някъде по тая кална долина. Да, чакат ни приветливи топли жилища, чака ни работата, „дългът”, както казва Учителят.Човешкият дух обича почивките, но все пак, естествено и неудържимо се стреми към несгодите, борбата и сам се тика към страдания и мъчнотии. Дали човек сам се стреми към борба и нови постижения, или великият Божий Дух в него, в желанието си да го усъвършенствува, го насочва винаги към нови хоризонти, без да го оставя нито миг да забрави „дългът” си, да почне „изново”. Пишейки тия редове върху уморените си от пътя колене, очите ми се примрежват за сън. Пръстите записват последните слова, а душата вече грабната от Сладкия Сън се отделя от тялото, за да надзърне в другия мир, „оттатък” земния живот.И аз, в името на Отца и Сина, и Светия Дух, оставям тетрадката и перото, и тихо се сгушвам в топлото си легло, до етажерката с учебниците, до утрешните „задачи”, мъки, страхове и очаквания - последната година от гимназията. „Erste prima”, както казват немците, може би ще бъде венец на дългогодишния ми труд по учебния път, да зарадвам тия, които ме учат и тия, които ме насочиха към образованието, пръв от които е обичния ми Учител и моя велик преподавател брат Боев. Изгревът - Том 26 Глава:2.1.27. 30 януари 1928 г., Витоша [бивака Ел Шедар] Олга Славчева
към текста >>

Пръстите записват последните слова, а душата вече грабната от Сладкия Сън се отделя от тялото, за да надзърне в другия мир, „оттатък” земния живот.И аз, в името на Отца и Сина, и Светия Дух, оставям тетрадката и перото, и тихо се сгушвам в топлото си легло, до етажерката с учебниците, до утрешните „задачи”, мъки, страхове и очаквания - последната година от гимназията.
Но чудно! Въпреки че горе е тъй „поетично” и хубаво ние усилено се стремим час по-скоро да се приютим някъде по тая кална долина. Да, чакат ни приветливи топли жилища, чака ни работата, „дългът”, както казва Учителят.Човешкият дух обича почивките, но все пак, естествено и неудържимо се стреми към несгодите, борбата и сам се тика към страдания и мъчнотии. Дали човек сам се стреми към борба и нови постижения, или великият Божий Дух в него, в желанието си да го усъвършенствува, го насочва винаги към нови хоризонти, без да го оставя нито миг да забрави „дългът” си, да почне „изново”. Пишейки тия редове върху уморените си от пътя колене, очите ми се примрежват за сън. Пръстите записват последните слова, а душата вече грабната от Сладкия Сън се отделя от тялото, за да надзърне в другия мир, „оттатък” земния живот.И аз, в името на Отца и Сина, и Светия Дух, оставям тетрадката и перото, и тихо се сгушвам в топлото си легло, до етажерката с учебниците, до утрешните „задачи”, мъки, страхове и очаквания - последната година от гимназията. „Erste prima”, както казват немците, може би ще бъде венец на дългогодишния ми труд по учебния път, да зарадвам тия, които ме учат и тия, които ме насочиха към образованието, пръв от които е обичния ми Учител и моя велик преподавател брат Боев. Изгревът - Том 26 Глава:2.1.27. 30 януари 1928 г., Витоша [бивака Ел Шедар] Олга Славчева Екскурзия на 30 януари 1928 година
към текста >>

Вие ще си говорите един на друг, но ще си говорите за лук, за чесън... Представете си, че сте царски син и Ви е дадена една задача -да ходите инкогнито, ще се пазите, ще мълчите - да не разберат, че сте княз...
Единственото, което е тяхно, то е ваятелството. Като влезете В тоя клас, за който Ви говоря, Вечерно Време ще оставяте тялото си, ще намерите Ведите в Англия, ще ги прочетете, ще си вземете бележки и сутринта ще си дойдете. И във Ватикана ще идете... Апостол Павел нали е ходил в онзи свят! Колко повече - в Лондон... Като риби ще мълчите за този клас, за който ви говорих! Вие ще си говорите един на друг, но ще си говорите за лук, за чесън... Представете си, че сте царски син и Ви е дадена една задача -да ходите инкогнито, ще се пазите, ще мълчите - да не разберат, че сте княз... Ще слушаш другите, ще се учиш, ще запитваш, ще казваш: „Много благодаря, нова светлина внесохте в ума ми! " Значи - да не знаят, че ти знаеш други, дълбоки истини! Разговори на Ел шадай Глава: Екскурзия на 30 януари 1928 година Боян Боев
към текста >>

62. Учителя е на екскурзия на Витоша - бивака. Благовещение - 7 април

Но Той всичко раздава, а яде само пресни репончета и чесън с прясна пита, опечена в пепелта.
Да се освободи човешкият дух от своето вековно робство, да възкръсне към нов, свободен и щастлив живот.Вали дъжд не на шега. Дребен, тих, напоителен. Гимнастичните упражнения пропъдиха оная вцепененост, настъпила чрез почивката, след излета ни нагоре... Дрехите ни натегнали от вода. Но ние се радваме, че получихме милувката на пролетния дъжд.Случих се наблизо до Учителя. Сама видях благата, що за миг отвред се струпаха пред Него - пакети бисквити, портокал, халва, орехи. Но Той всичко раздава, а яде само пресни репончета и чесън с прясна пита, опечена в пепелта. Как изневиделица пред мен се измъдри топка халва и шепа орехи..., не зная.Сега се сетих за притчата с 12 коша трохи... от 5 хляба. Да, когато любовта е между хората, всички стават щедри и това, което до тогава са считали само свое собствено притежание, в присъствието на Бога в сърцата им раздават го да се попълни навсякъде недоимъка.Това, което някога е било „чудо”, сега разумът го обяснява, че станалото е дело на великата Божия любов, която всред мрака на егоизма тогава е засияла между хората и ги е сближила така, че са споделяли всичко помежду си като братя.Да, „ядоха, наситиха се и дигнаха 12 коша къшеи”. Учителят раздава на тия, които почти нищо нямаха; така че изобилието на едните премина върху нищетата на другите и така благата се изравняват този ден, както и дъжда, както и Словото на Учителя навсякъде проникна.Застанали около огъня пяхме песни. Пара се вдига от мокрите ни дрехи и радост от гърдите ни. Няколко пъти слънцето се опита да надникне,но не можа.
към текста >>

63. Учителя е на екскурзия на Витоша - бивака. Втори ден на Великден.

Колко хубава беше тя с млад чесън, репончета, салатка!
Наистина, хубаво е пролетна баня, но пък и цял ден да ни вали и то не си струва. Тоз ден, пазени от облаците, речи на сянка, ние почиваме истински изпод храстите край огъня, или върху топлите скали.На поляната огромен кръг. Всеки развърза раницата си. Доволство, радост и здраве се четяха по лицата. Сипаха ни по малко копривена чорба. Колко хубава беше тя с млад чесън, репончета, салатка! Ний сме тъй весели, щастливи, доволни! От що е туй? Само от това ли, че сме на планината? Само от това ли, че храната ни е тъй свежа, хубава и охотна? Или и за това, че Учителят е с нас и пълни сърцата ни с Висок идеал -Идеал към Бога.След обяда Учителят даде да прочетем книжката „Черният Мойсей” от Григорий Петров.
към текста >>

64. Учителя е на екскурзия на Витоша. Димитровден

Сигурно те довечера капнали ще заспят в майчини ръце, още когато тя ще ги облича за сън.
Може би те крият грижовно нови семена в пазвата си и очакват вече Белодрешко да ги покрие. Синее се Балканът горделив. Рила обвита в облаци едвам ни праща далечен привет.С нас припкат и деца. Страните им прижурени, очичките греят от здраве и радост. Припкат край майките си като малки козлета, не знаят умора. Сигурно те довечера капнали ще заспят в майчини ръце, още когато тя ще ги облича за сън. Розовите устица ще престанат да чуруликат, ръката обвила майчината шия ще увисне, ще се отпусне върху чистото легло нежното детско тяло. Блажен сън ще склопи палавите очички.Неусетно сме в долината. Ето юзината е зад гърба ни. Ето и боровата гора. Завчас сме при новата чешмичка.
към текста >>

Блажен сън ще склопи палавите очички.Неусетно сме в долината.
Рила обвита в облаци едвам ни праща далечен привет.С нас припкат и деца. Страните им прижурени, очичките греят от здраве и радост. Припкат край майките си като малки козлета, не знаят умора. Сигурно те довечера капнали ще заспят в майчини ръце, още когато тя ще ги облича за сън. Розовите устица ще престанат да чуруликат, ръката обвила майчината шия ще увисне, ще се отпусне върху чистото легло нежното детско тяло. Блажен сън ще склопи палавите очички.Неусетно сме в долината. Ето юзината е зад гърба ни. Ето и боровата гора. Завчас сме при новата чешмичка. Колко е хубава! Там тълпа младежи си правят снимки.
към текста >>

Тогава идва сладко сънуване, което се дава само на юнаците: гори, планини, скали, реки, езера, слънце и звезди, и много, много цветя и пение на птички.Заспивам.
Той пее тиха песенчица. Всички други 5 басейна са пълни с вода - има и за поливане, и за добитък, и за хора.Дома. Умора тегне на очите и нозете. Но трябва да се пие още малко чай, нозете да се затоплят в гореща вода, после преоблечен в чистото легълце. Чак тогава: Лека нощ! Тогава идва сладко сънуване, което се дава само на юнаците: гори, планини, скали, реки, езера, слънце и звезди, и много, много цветя и пение на птички.Заспивам. Държа перото и едвам записвам последните редове; струва ми се, че нежна ръка взима тихо перото от ръката ми и го слага настрана. Струва ми се, че някой успивно ми пее:„Тъги, скърби са богатство за живота в душа скрити за бъдни добрини, за благи плодове,
към текста >>

65. Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 9 юли - потегляне от София

Будната стража, що поддържаше огньовете ни поздрави и посочи спящите дълбок сън двама левенти момка, що днес 10 пъти окъпаха Мусалла.
Голямото езеро. Тъмни скални сенки се оглеждат в него и го правят мрачно и настръхнало.Лъкатуши пътеката и миг - лумнаха огньовете на бивака. Огньовете приличат на големи звезди, капнали на земята. Ето я Учителевата палатка. Той бди. Будната стража, що поддържаше огньовете ни поздрави и посочи спящите дълбок сън двама левенти момка, що днес 10 пъти окъпаха Мусалла. - Дойдоха си здрави и читави - вика дежурният пазач - ей ги къде са легнали. Но те не спяха. Посрещнаха ни с мълчалива признателност. Собствено, на Учителя се пада тя, защото негова бе идеята да отидем и ги търсим.Колко хубаво, че те се забавиха да поливат цял ден и по месечина Мусалла, че да мога да отида нощем и аз на върха. Беше тъй красиво!
към текста >>

Огньовете буйно горяха и всички наоколо заспали дълбок сън.
Но те не спяха. Посрещнаха ни с мълчалива признателност. Собствено, на Учителя се пада тя, защото негова бе идеята да отидем и ги търсим.Колко хубаво, че те се забавиха да поливат цял ден и по месечина Мусалла, че да мога да отида нощем и аз на върха. Беше тъй красиво! Сякаш душата получи посвещение.Легнах и аз. Огньовете буйно горяха и всички наоколо заспали дълбок сън. Но толкоз студено, че едвам имам време и настроение да гледам чаровното брилянтно небе. Макар и много студено, изглежда че съм спала, защото сънувах красив сън: Някой оставил за мене блестящи долни и горни дрехи... Как ги облякох, как щастлива се разхождах в някакво вълшебно красиво поле. Каква белина! Каква радост! Събуждам се с някакво богоговейно чувство.Гимнастичните упражнения ни върнаха към действителността.
към текста >>

Макар и много студено, изглежда че съм спала, защото сънувах красив сън: Някой оставил за мене блестящи долни и горни дрехи... Как ги облякох, как щастлива се разхождах в някакво вълшебно красиво поле.
Собствено, на Учителя се пада тя, защото негова бе идеята да отидем и ги търсим.Колко хубаво, че те се забавиха да поливат цял ден и по месечина Мусалла, че да мога да отида нощем и аз на върха. Беше тъй красиво! Сякаш душата получи посвещение.Легнах и аз. Огньовете буйно горяха и всички наоколо заспали дълбок сън. Но толкоз студено, че едвам имам време и настроение да гледам чаровното брилянтно небе. Макар и много студено, изглежда че съм спала, защото сънувах красив сън: Някой оставил за мене блестящи долни и горни дрехи... Как ги облякох, как щастлива се разхождах в някакво вълшебно красиво поле. Каква белина! Каква радост! Събуждам се с някакво богоговейно чувство.Гимнастичните упражнения ни върнаха към действителността. Ободрени, заехме се със закуската.Гъсти мъгли почват отново да ни опасват... Някои пак отидоха на Мусалла, кой по други върхове, кой на гости от група на група... „Чадър-тепе” привлече мнозина да го посетят. И онзи каменен сфинкс, който от върха е устремил поглед към свещени Мусалла.
към текста >>

66. Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 10 юли

Будната стража, що поддържаше огньовете ни поздрави и посочи спящите дълбок сън двама левенти момка, що днес 10 пъти окъпаха Мусалла.
Голямото езеро. Тъмни скални сенки се оглеждат в него и го правят мрачно и настръхнало.Лъкатуши пътеката и миг - лумнаха огньовете на бивака. Огньовете приличат на големи звезди, капнали на земята. Ето я Учителевата палатка. Той бди. Будната стража, що поддържаше огньовете ни поздрави и посочи спящите дълбок сън двама левенти момка, що днес 10 пъти окъпаха Мусалла. - Дойдоха си здрави и читави - вика дежурният пазач - ей ги къде са легнали. Но те не спяха. Посрещнаха ни с мълчалива признателност. Собствено, на Учителя се пада тя, защото негова бе идеята да отидем и ги търсим.Колко хубаво, че те се забавиха да поливат цял ден и по месечина Мусалла, че да мога да отида нощем и аз на върха. Беше тъй красиво!
към текста >>

Огньовете буйно горяха и всички наоколо заспали дълбок сън.
Но те не спяха. Посрещнаха ни с мълчалива признателност. Собствено, на Учителя се пада тя, защото негова бе идеята да отидем и ги търсим.Колко хубаво, че те се забавиха да поливат цял ден и по месечина Мусалла, че да мога да отида нощем и аз на върха. Беше тъй красиво! Сякаш душата получи посвещение.Легнах и аз. Огньовете буйно горяха и всички наоколо заспали дълбок сън. Но толкоз студено, че едвам имам време и настроение да гледам чаровното брилянтно небе. Макар и много студено, изглежда че съм спала, защото сънувах красив сън: Някой оставил за мене блестящи долни и горни дрехи... Как ги облякох, как щастлива се разхождах в някакво вълшебно красиво поле. Каква белина! Каква радост! Събуждам се с някакво богоговейно чувство.Гимнастичните упражнения ни върнаха към действителността.
към текста >>

Макар и много студено, изглежда че съм спала, защото сънувах красив сън: Някой оставил за мене блестящи долни и горни дрехи... Как ги облякох, как щастлива се разхождах в някакво вълшебно красиво поле.
Собствено, на Учителя се пада тя, защото негова бе идеята да отидем и ги търсим.Колко хубаво, че те се забавиха да поливат цял ден и по месечина Мусалла, че да мога да отида нощем и аз на върха. Беше тъй красиво! Сякаш душата получи посвещение.Легнах и аз. Огньовете буйно горяха и всички наоколо заспали дълбок сън. Но толкоз студено, че едвам имам време и настроение да гледам чаровното брилянтно небе. Макар и много студено, изглежда че съм спала, защото сънувах красив сън: Някой оставил за мене блестящи долни и горни дрехи... Как ги облякох, как щастлива се разхождах в някакво вълшебно красиво поле. Каква белина! Каква радост! Събуждам се с някакво богоговейно чувство.Гимнастичните упражнения ни върнаха към действителността. Ободрени, заехме се със закуската.Гъсти мъгли почват отново да ни опасват... Някои пак отидоха на Мусалла, кой по други върхове, кой на гости от група на група... „Чадър-тепе” привлече мнозина да го посетят. И онзи каменен сфинкс, който от върха е устремил поглед към свещени Мусалла.
към текста >>

67. Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 11 юли

Будната стража, що поддържаше огньовете ни поздрави и посочи спящите дълбок сън двама левенти момка, що днес 10 пъти окъпаха Мусалла.
Голямото езеро. Тъмни скални сенки се оглеждат в него и го правят мрачно и настръхнало.Лъкатуши пътеката и миг - лумнаха огньовете на бивака. Огньовете приличат на големи звезди, капнали на земята. Ето я Учителевата палатка. Той бди. Будната стража, що поддържаше огньовете ни поздрави и посочи спящите дълбок сън двама левенти момка, що днес 10 пъти окъпаха Мусалла. - Дойдоха си здрави и читави - вика дежурният пазач - ей ги къде са легнали. Но те не спяха. Посрещнаха ни с мълчалива признателност. Собствено, на Учителя се пада тя, защото негова бе идеята да отидем и ги търсим.Колко хубаво, че те се забавиха да поливат цял ден и по месечина Мусалла, че да мога да отида нощем и аз на върха. Беше тъй красиво!
към текста >>

Огньовете буйно горяха и всички наоколо заспали дълбок сън.
Но те не спяха. Посрещнаха ни с мълчалива признателност. Собствено, на Учителя се пада тя, защото негова бе идеята да отидем и ги търсим.Колко хубаво, че те се забавиха да поливат цял ден и по месечина Мусалла, че да мога да отида нощем и аз на върха. Беше тъй красиво! Сякаш душата получи посвещение.Легнах и аз. Огньовете буйно горяха и всички наоколо заспали дълбок сън. Но толкоз студено, че едвам имам време и настроение да гледам чаровното брилянтно небе. Макар и много студено, изглежда че съм спала, защото сънувах красив сън: Някой оставил за мене блестящи долни и горни дрехи... Как ги облякох, как щастлива се разхождах в някакво вълшебно красиво поле. Каква белина! Каква радост! Събуждам се с някакво богоговейно чувство.Гимнастичните упражнения ни върнаха към действителността.
към текста >>

Макар и много студено, изглежда че съм спала, защото сънувах красив сън: Някой оставил за мене блестящи долни и горни дрехи... Как ги облякох, как щастлива се разхождах в някакво вълшебно красиво поле.
Собствено, на Учителя се пада тя, защото негова бе идеята да отидем и ги търсим.Колко хубаво, че те се забавиха да поливат цял ден и по месечина Мусалла, че да мога да отида нощем и аз на върха. Беше тъй красиво! Сякаш душата получи посвещение.Легнах и аз. Огньовете буйно горяха и всички наоколо заспали дълбок сън. Но толкоз студено, че едвам имам време и настроение да гледам чаровното брилянтно небе. Макар и много студено, изглежда че съм спала, защото сънувах красив сън: Някой оставил за мене блестящи долни и горни дрехи... Как ги облякох, как щастлива се разхождах в някакво вълшебно красиво поле. Каква белина! Каква радост! Събуждам се с някакво богоговейно чувство.Гимнастичните упражнения ни върнаха към действителността. Ободрени, заехме се със закуската.Гъсти мъгли почват отново да ни опасват... Някои пак отидоха на Мусалла, кой по други върхове, кой на гости от група на група... „Чадър-тепе” привлече мнозина да го посетят. И онзи каменен сфинкс, който от върха е устремил поглед към свещени Мусалла.
към текста >>

68. Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 12 юли. Петровден

Будната стража, що поддържаше огньовете ни поздрави и посочи спящите дълбок сън двама левенти момка, що днес 10 пъти окъпаха Мусалла.
Голямото езеро. Тъмни скални сенки се оглеждат в него и го правят мрачно и настръхнало.Лъкатуши пътеката и миг - лумнаха огньовете на бивака. Огньовете приличат на големи звезди, капнали на земята. Ето я Учителевата палатка. Той бди. Будната стража, що поддържаше огньовете ни поздрави и посочи спящите дълбок сън двама левенти момка, що днес 10 пъти окъпаха Мусалла. - Дойдоха си здрави и читави - вика дежурният пазач - ей ги къде са легнали. Но те не спяха. Посрещнаха ни с мълчалива признателност. Собствено, на Учителя се пада тя, защото негова бе идеята да отидем и ги търсим.Колко хубаво, че те се забавиха да поливат цял ден и по месечина Мусалла, че да мога да отида нощем и аз на върха. Беше тъй красиво!
към текста >>

Огньовете буйно горяха и всички наоколо заспали дълбок сън.
Но те не спяха. Посрещнаха ни с мълчалива признателност. Собствено, на Учителя се пада тя, защото негова бе идеята да отидем и ги търсим.Колко хубаво, че те се забавиха да поливат цял ден и по месечина Мусалла, че да мога да отида нощем и аз на върха. Беше тъй красиво! Сякаш душата получи посвещение.Легнах и аз. Огньовете буйно горяха и всички наоколо заспали дълбок сън. Но толкоз студено, че едвам имам време и настроение да гледам чаровното брилянтно небе. Макар и много студено, изглежда че съм спала, защото сънувах красив сън: Някой оставил за мене блестящи долни и горни дрехи... Как ги облякох, как щастлива се разхождах в някакво вълшебно красиво поле. Каква белина! Каква радост! Събуждам се с някакво богоговейно чувство.Гимнастичните упражнения ни върнаха към действителността.
към текста >>

Макар и много студено, изглежда че съм спала, защото сънувах красив сън: Някой оставил за мене блестящи долни и горни дрехи... Как ги облякох, как щастлива се разхождах в някакво вълшебно красиво поле.
Собствено, на Учителя се пада тя, защото негова бе идеята да отидем и ги търсим.Колко хубаво, че те се забавиха да поливат цял ден и по месечина Мусалла, че да мога да отида нощем и аз на върха. Беше тъй красиво! Сякаш душата получи посвещение.Легнах и аз. Огньовете буйно горяха и всички наоколо заспали дълбок сън. Но толкоз студено, че едвам имам време и настроение да гледам чаровното брилянтно небе. Макар и много студено, изглежда че съм спала, защото сънувах красив сън: Някой оставил за мене блестящи долни и горни дрехи... Как ги облякох, как щастлива се разхождах в някакво вълшебно красиво поле. Каква белина! Каква радост! Събуждам се с някакво богоговейно чувство.Гимнастичните упражнения ни върнаха към действителността. Ободрени, заехме се със закуската.Гъсти мъгли почват отново да ни опасват... Някои пак отидоха на Мусалла, кой по други върхове, кой на гости от група на група... „Чадър-тепе” привлече мнозина да го посетят. И онзи каменен сфинкс, който от върха е устремил поглед към свещени Мусалла.
към текста >>

69. Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 13 юли

Будната стража, що поддържаше огньовете ни поздрави и посочи спящите дълбок сън двама левенти момка, що днес 10 пъти окъпаха Мусалла.
Голямото езеро. Тъмни скални сенки се оглеждат в него и го правят мрачно и настръхнало.Лъкатуши пътеката и миг - лумнаха огньовете на бивака. Огньовете приличат на големи звезди, капнали на земята. Ето я Учителевата палатка. Той бди. Будната стража, що поддържаше огньовете ни поздрави и посочи спящите дълбок сън двама левенти момка, що днес 10 пъти окъпаха Мусалла. - Дойдоха си здрави и читави - вика дежурният пазач - ей ги къде са легнали. Но те не спяха. Посрещнаха ни с мълчалива признателност. Собствено, на Учителя се пада тя, защото негова бе идеята да отидем и ги търсим.Колко хубаво, че те се забавиха да поливат цял ден и по месечина Мусалла, че да мога да отида нощем и аз на върха. Беше тъй красиво!
към текста >>

Огньовете буйно горяха и всички наоколо заспали дълбок сън.
Но те не спяха. Посрещнаха ни с мълчалива признателност. Собствено, на Учителя се пада тя, защото негова бе идеята да отидем и ги търсим.Колко хубаво, че те се забавиха да поливат цял ден и по месечина Мусалла, че да мога да отида нощем и аз на върха. Беше тъй красиво! Сякаш душата получи посвещение.Легнах и аз. Огньовете буйно горяха и всички наоколо заспали дълбок сън. Но толкоз студено, че едвам имам време и настроение да гледам чаровното брилянтно небе. Макар и много студено, изглежда че съм спала, защото сънувах красив сън: Някой оставил за мене блестящи долни и горни дрехи... Как ги облякох, как щастлива се разхождах в някакво вълшебно красиво поле. Каква белина! Каква радост! Събуждам се с някакво богоговейно чувство.Гимнастичните упражнения ни върнаха към действителността.
към текста >>

Макар и много студено, изглежда че съм спала, защото сънувах красив сън: Някой оставил за мене блестящи долни и горни дрехи... Как ги облякох, как щастлива се разхождах в някакво вълшебно красиво поле.
Собствено, на Учителя се пада тя, защото негова бе идеята да отидем и ги търсим.Колко хубаво, че те се забавиха да поливат цял ден и по месечина Мусалла, че да мога да отида нощем и аз на върха. Беше тъй красиво! Сякаш душата получи посвещение.Легнах и аз. Огньовете буйно горяха и всички наоколо заспали дълбок сън. Но толкоз студено, че едвам имам време и настроение да гледам чаровното брилянтно небе. Макар и много студено, изглежда че съм спала, защото сънувах красив сън: Някой оставил за мене блестящи долни и горни дрехи... Как ги облякох, как щастлива се разхождах в някакво вълшебно красиво поле. Каква белина! Каква радост! Събуждам се с някакво богоговейно чувство.Гимнастичните упражнения ни върнаха към действителността. Ободрени, заехме се със закуската.Гъсти мъгли почват отново да ни опасват... Някои пак отидоха на Мусалла, кой по други върхове, кой на гости от група на група... „Чадър-тепе” привлече мнозина да го посетят. И онзи каменен сфинкс, който от върха е устремил поглед към свещени Мусалла.
към текста >>

70. Седемте рилски езера - Тръгване за Рила на група ученици без Учителя 14 август 1929 г.

Сега вече ни зове сърцето на Рила - ония чудни 7 езера, за които само сме чували, без да сме ги даже сънували.Сега автомобилите ни минават през Княжево, Владая; спущаме се по дефилето на Люлин и Витоша покрай хубавите и спретнати селца Църква, Студена, Крапец, Друган и др., чиято големина и уредена околност говори, че е под бдителното око на една сериозна и веща селска управа.
Новите хоризонти раждат ново въодушевление и будят близките и скъпи спомени за Мусалла. Спомени силни, особено за ужасния студ, вятър и мраз, от който сякаш замръзваше диханието ни. Как се върнахме от там с попукани до кръв устни и лица, как ужасният студ олющи лицата ни, като да сме били пърлени от огън. Но кой ти гледа това. И сега бихме отишли там, но нашите водачи ни зовят към нови хоризонти, нови прелести на Рила - прекрасният Еди Гьол [еди гьол (тур.) - седем езера]. Сега вече ни зове сърцето на Рила - ония чудни 7 езера, за които само сме чували, без да сме ги даже сънували.Сега автомобилите ни минават през Княжево, Владая; спущаме се по дефилето на Люлин и Витоша покрай хубавите и спретнати селца Църква, Студена, Крапец, Друган и др., чиято големина и уредена околност говори, че е под бдителното око на една сериозна и веща селска управа. Дордето Самоковките села навяват унилост със своята бедност и неугледност, тука е съвсем обратното - благоденствие прозира през тия спретнати варосани къщи, с добре оградени дворове, от които надничат плодни дървета, отрупани със зрели сливи, круши и ябълки.Просторни, богати пасища, пищни ливади, гъсти слънчогледови полета, високи, буйни царевични ниви с едри какалашки по тях, обширни зеленчукови градини покрай китни върбови речни брегове и гойни стада с чисти руна под свирнята на млад овчар - допълват картината на едно явно материално благополучие. Отгоре на всичката пищност, далечни и близки хоризонти блестят под едно лазурно небе.Слънцето ни огрява над Перник. Автомобилите летят безспирно сякаш ободрени от красивите картини. От селските дворища надничат селяни в „белетине” с тесни шаячни беневреци [беневреци - тесни и дълги шопски гащи от бяла аба], с дълго дорамче [дорамче - горна дреха без ръкави], сега поради жегата препасано само с кожен ремък. Снежно бели са конопените им ризи - блестящи сякаш под изгорелите от слънце лица.
към текста >>

Като станете от сън преди да започнете каквато и да е работа направете няколко дълбоки вдишки.
Ще завърша с няколко думи от Учителя за дишането: „Ако не дишате добре едва ще изкарате 30 ÷ 40 години. Дългият живот зависи от дълбокото и правилно дишане. Дишането пък зависи от правилното мислене и чувстване. Дишайте дълбоко и мислете, че Божието благословение иде върху човека чрез въздуха. Дишайте съзнателно и с любов. Като станете от сън преди да започнете каквато и да е работа направете няколко дълбоки вдишки. Дишането помага за оформянето на човешкия характер. Правилното дишане усилва светлината на ума и топлината на сърцето. Правилното дишане прави лицето красиво. Щом започне да диша правилно човек, бръчките от лицето му постепенно изчезват. Съвременните хора дишат бързо и повърхностно, в една минута правят 20 вдишки и издишки.
към текста >>

71. Учителя се качва на седемте рилски езера и се присъединява към учениците. 15 август

Що мисли той, или що сънува?
Колко чудесни гледки оттук. Погледът ни пада върху заспали скалисти великани, приличащи често на мумии, начумерени или учудени лица на природна игра върху скалите.Като микроскопически петна се виждат Доспей Махала и Говедарци. Отвредом те огражда благоуханието на прекрасната девствена природа, напоена от благодатни билки и цветя.Защо са го нарекли „Харамия”? Но тъй чудно му прилича това име! Загърнат със своята сива скалиста дреха, вирнал глава към облаците, взрял поглед към северозапад. Що мисли той, или що сънува? Орли се вият над него, които пропъждаме с нашето изкачване.Слизаме, лъкатушим по опасния стръмен път към нашия слънчев бивак. Палатки се шаренеят там и по клековете се белее пране, също и одеяла от снощния дъжд.Бинокълът открива върху отсрещния хоризонт движущи се черни точки. Викнахме - обадиха ни се. Ехо! Ехо! - гърмеше над скали и долове.Тичаме.
към текста >>

Духна вятър, разгони ни завчас и ние под оцъклено небе зъзнейки се гушим за сън... Изгаряме всички събрани дърва, и пак имаше до зори тракане на зъби.На другия ден, след изгрев слънце, взимам дрехата си и бастуня и пак се запътвам към езерата.
безкрайно да царува; живот във Истината на всички да дарува”.Спира се Той на ливадката до огнището и ние ред по ред се приближаваме да целунем скъпата му ръка.Оставяме Го да си отпочине, а ние се втурваме за дърва.Мъгли ни запритискват отвред. Харамията съвсем се начумери. Облаци закриват небето, заедно с луна и звезди. Духна вятър, разгони ни завчас и ние под оцъклено небе зъзнейки се гушим за сън... Изгаряме всички събрани дърва, и пак имаше до зори тракане на зъби.На другия ден, след изгрев слънце, взимам дрехата си и бастуня и пак се запътвам към езерата. Настигвам жени чужденки, тръгнали за Рилския монастир. Едната е немска кореспондентка. Тя е възхитена от идеята ни да прекараме по-дълго из планините. Тя е възхитена от здравия ми волен изглед, от учителя, който знае къде да води учениците си и какъв род удоволствия да им създаде. Изведох ги до Дамка и им посочих пътеката надоле към Монастиря.Струва ми се, че Рила е величествен български храм и аз тиха богомолка в него.
към текста >>

После всичко се приютява за сън.
Учителят говори. Огнището пращи във високи пламъци, които дъждът не може да угаси.Някои си направиха колибки от клек, върху които хвърляха по едно платнище. Те приличаха на красиви кичести звънчета, от които запалена свещ осветяваше отвътре.Музика, песни, въпреки дъжда. Дъждът престана по едно време.Симеонов чете „Рибарят и душата му” от Оскар Уайлд. Свириха „Славянски .танци" от Дворжак и ноктюрно от Шопена. После всичко се приютява за сън. Ние се присланяме върху мокрия клек и уж спящи чакаме да съмне. Събуждаш се, цялото тяло те боли; може би си спал върху някой чепат клон или камък.Но Учителят не ни оставя. Събуждаме се рано и потегляме да посрещнем изгрев слънце от скалите. След това носим камъни и строим огнището. Върху него печем розови печурки, събрани от високи чисти поляни.Влага, студ, дъжд и следващата нощ.
към текста >>

После лека полека всички се разотиват по своите палатки и звънчета за сън.
Сякаш надуваха уста и раздухваха пламъците. От някои клекови колибки-звънчета лумваше малка светлинка на свещ, що я осветляваше отвътре, че тя изглеждаше като слънчево гнездо на горска фея. Тъмни и царствени се издигат планините; далече се носи сладостния поток на нашите песни, сякаш сливащи се с песента [на] планинските върхове и мириади звезди.Молитва. До огнището ние благодарим на Оногова, който ни даде живот и ни доведе тук. Огънят хвърля чудна светлина върху съсредоточените въодушевени лица, сякаш приел жертвата на молящите се. После лека полека всички се разотиват по своите палатки и звънчета за сън. Оставаме отвън „най-големите герои”, както казва Учителят. Студът е всепроникващ, но кураж, ние сме млади и весели; там където не достига топлината, има весели шеги, които разсмиват, отвличат вниманието. 15 август 1929 г. Изгревът - том 26
към текста >>

72. Учителя на седемте рилски езера с ученици. Откриването на извора при второто езеро 'Ръцете които дават'....

Що мисли той, или що сънува?
Колко чудесни гледки оттук. Погледът ни пада върху заспали скалисти великани, приличащи често на мумии, начумерени или учудени лица на природна игра върху скалите.Като микроскопически петна се виждат Доспей Махала и Говедарци. Отвредом те огражда благоуханието на прекрасната девствена природа, напоена от благодатни билки и цветя.Защо са го нарекли „Харамия”? Но тъй чудно му прилича това име! Загърнат със своята сива скалиста дреха, вирнал глава към облаците, взрял поглед към северозапад. Що мисли той, или що сънува? Орли се вият над него, които пропъждаме с нашето изкачване.Слизаме, лъкатушим по опасния стръмен път към нашия слънчев бивак. Палатки се шаренеят там и по клековете се белее пране, също и одеяла от снощния дъжд.Бинокълът открива върху отсрещния хоризонт движущи се черни точки. Викнахме - обадиха ни се. Ехо! Ехо! - гърмеше над скали и долове.Тичаме.
към текста >>

Духна вятър, разгони ни завчас и ние под оцъклено небе зъзнейки се гушим за сън... Изгаряме всички събрани дърва, и пак имаше до зори тракане на зъби.На другия ден, след изгрев слънце, взимам дрехата си и бастуня и пак се запътвам към езерата.
безкрайно да царува; живот във Истината на всички да дарува”.Спира се Той на ливадката до огнището и ние ред по ред се приближаваме да целунем скъпата му ръка.Оставяме Го да си отпочине, а ние се втурваме за дърва.Мъгли ни запритискват отвред. Харамията съвсем се начумери. Облаци закриват небето, заедно с луна и звезди. Духна вятър, разгони ни завчас и ние под оцъклено небе зъзнейки се гушим за сън... Изгаряме всички събрани дърва, и пак имаше до зори тракане на зъби.На другия ден, след изгрев слънце, взимам дрехата си и бастуня и пак се запътвам към езерата. Настигвам жени чужденки, тръгнали за Рилския монастир. Едната е немска кореспондентка. Тя е възхитена от идеята ни да прекараме по-дълго из планините. Тя е възхитена от здравия ми волен изглед, от учителя, който знае къде да води учениците си и какъв род удоволствия да им създаде. Изведох ги до Дамка и им посочих пътеката надоле към Монастиря.Струва ми се, че Рила е величествен български храм и аз тиха богомолка в него.
към текста >>

После всичко се приютява за сън.
Учителят говори. Огнището пращи във високи пламъци, които дъждът не може да угаси.Някои си направиха колибки от клек, върху които хвърляха по едно платнище. Те приличаха на красиви кичести звънчета, от които запалена свещ осветяваше отвътре.Музика, песни, въпреки дъжда. Дъждът престана по едно време.Симеонов чете „Рибарят и душата му” от Оскар Уайлд. Свириха „Славянски .танци" от Дворжак и ноктюрно от Шопена. После всичко се приютява за сън. Ние се присланяме върху мокрия клек и уж спящи чакаме да съмне. Събуждаш се, цялото тяло те боли; може би си спал върху някой чепат клон или камък.Но Учителят не ни оставя. Събуждаме се рано и потегляме да посрещнем изгрев слънце от скалите. След това носим камъни и строим огнището. Върху него печем розови печурки, събрани от високи чисти поляни.Влага, студ, дъжд и следващата нощ.
към текста >>

После лека полека всички се разотиват по своите палатки и звънчета за сън.
Сякаш надуваха уста и раздухваха пламъците. От някои клекови колибки-звънчета лумваше малка светлинка на свещ, що я осветляваше отвътре, че тя изглеждаше като слънчево гнездо на горска фея. Тъмни и царствени се издигат планините; далече се носи сладостния поток на нашите песни, сякаш сливащи се с песента [на] планинските върхове и мириади звезди.Молитва. До огнището ние благодарим на Оногова, който ни даде живот и ни доведе тук. Огънят хвърля чудна светлина върху съсредоточените въодушевени лица, сякаш приел жертвата на молящите се. После лека полека всички се разотиват по своите палатки и звънчета за сън. Оставаме отвън „най-големите герои”, както казва Учителят. Студът е всепроникващ, но кураж, ние сме млади и весели; там където не достига топлината, има весели шеги, които разсмиват, отвличат вниманието. 15 август 1929 г. 24. НАДПИСЪТ НА СКАЛАТА ПРИ ИЗВОРА „РЪЦЕТЕ, КОИТО ДАВАТ“ Историята за откриването на извора при второто езеро може да научите от разказа на Олга Славчева и на Елена Андреева.
към текста >>

73. Учителя на седемте рилски езера с учениците. Изворът под езерото Махабур. 16 август

Бивакът се спотаява за сън, а пък аз тържествующа собственица на този приказен дворец.- Боже мой, Боже мой!
Обличам дебели дрехи. Омотавам се с единственото си одеялце и лягам да спя. Луната високо се издигнала над Харамията, сякаш ще се къпе в езерото в потаен нощен час. Звездите приветливо надничат в моя дворец, сякаш да ми честитят радостта. Огнището още пръска пламъци и искри. Бивакът се спотаява за сън, а пък аз тържествующа собственица на този приказен дворец.- Боже мой, Боже мой! Единствен Ти си, който бдиш за моето клетнишко съществуване. О, това не е колибка, а самата Божия длан, която ме гали, милва, всред този земен рай. Каква хубава, широка и топла е тази длан. От нея чувствувам пулса на божественото сърце, което излива към мен своята любов.Какъв завет е вътре и топличко! Не, няма вече да се препъват от мене и да ме прескачат край огнището, цяла изпоцапана от пепел и пушек.
към текста >>

Бивакът се спотаява за сън, а пък аз тържествующа собственица на този приказен дворец.- Боже мой, Боже мой!
Обличам дебели дрехи. Омотавам се с единственото си одеялце и лягам да спя. Луната високо се издигнала над Харамията, сякаш ще се къпе в езерото в потаен нощен час. Звездите приветливо надничат в моя дворец, сякаш да ми честитят радостта. Огнището още пръска пламъци и искри. Бивакът се спотаява за сън, а пък аз тържествующа собственица на този приказен дворец.- Боже мой, Боже мой! Единствен Ти си, който бдиш за моето клетнишко съществуване. О, това не е колибка, а самата Божия длан, която ме гали, милва, всред този земен рай. Каква хубава, широка и топла е тази длан. От нея чувствувам пулса на божественото сърце, което излива към мен своята любов.Какъв завет е вътре и топличко! Не, няма вече да се препъват от мене и да ме прескачат край огнището, цяла изпоцапана от пепел и пушек.
към текста >>

74. Учителя на седемте рилски езера с учениците. Заминаване. Буря - 23 август

Като ставате от сън, преди да започнете каквато и да е работа, направете няколко дълбоки вдишки.
Ако не дишате добре, едва ще изкарате 30 - 40 години. Дългият живот зависи от дълбокото и правилно дишане. Дишането пък зависи от правилното мислене и чувствуване. Дишайте дълбоко и мислете, че Божието благословение иде върху човека чрез въздуха. Дишайте съзнателно и с любов. Като ставате от сън, преди да започнете каквато и да е работа, направете няколко дълбоки вдишки. Дишането помага за оформянето на човешкия характер. Правилното дишане усилва светлината на ума и топлината на сърцето. Правилното дишане прави лицето красиво. Щом започне човек да диша правилно, бръчките от лицето му постепенно изчезват.Съвременните хора дишат бързо и повръхностно, в една минута правят 20 вдишки и издишки. Това е извънредно много.
към текста >>

75. Учителя е на Витоша с ученици - бивака. Димитровден

Трия очите си, не, не сънувам.
Изчаквам го да се издигне над хоризонта и се запътвам нагоре. Нощта чупи своите обръчи и бяга където и видят очи. Искам да погледна пак към изток. Заставам. Слънцето, все така помрачено се издига, но що виждам, що значи това!? Тъкмо на същото място, гдето то изгря, наднича ново слънце. Трия очите си, не, не сънувам. Друго слънце изгрява -истинско, блестящо, рубиново, живо, прекрасно, сякаш млад юноша току що излязъл с нови дрехи на празника. Пляскам с ръце и се чудя. То изгря цяло, величествено и плавно се понесе нагоре. Онова първото слънце все тъй мрачкаво стоеше над него, докато след малко и двете изчезнаха зад червени облаци. Разказвам после на нашите млади учени, а те вместо да ми се смеят потвърдиха „чудото”.
към текста >>

Небето трепка от звезди.Облъхната от неземни сънища, почивам в моя пансионерски кафез.
Като че ли е пролет; полетата са покрити от нова зеленина. Градът блесва в хиляди светлини, прилича на приказен. Боровата гори, подобно тъмно зелено езеро, очертава границата между столицата и „Изгрева”.Ето я и нашата чешмичка - група младежи, насядали по циментовия перваз, нещо задушевно си приказват.Изгрев. Оставяме там Учителя и според пътищата си, потегляме към града. Поток от електрическа светлина и автомобилни фарове. Небето трепка от звезди.Облъхната от неземни сънища, почивам в моя пансионерски кафез. 2.1.35. 8 ноември 1929 г., Димитровден, [Витоша, бивака Ел Шедар] Изгревът - том 26
към текста >>

76. Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици - Ел Шадай - 3 февруари

” Лицето ми е пламнало, загоряло и озарено от неизразимо щастие.В пансиона, взимам си топла вода от готварницата, мия [се], пия чай и преоблечена се хвърлям за сън.
Юзината е зад нас. Нахълтваме в боровата гора. Слънцето вече залязва. Обгърна ни вечерна дрезгавина. Такъв юнашки вид трябва да съм имала, че някои младежи от града ме изглеждат весело и казват: „Ашколсун! ” Лицето ми е пламнало, загоряло и озарено от неизразимо щастие.В пансиона, взимам си топла вода от готварницата, мия [се], пия чай и преоблечена се хвърлям за сън. Струва ми се, че днес нито за миг не напуснах „дверите на рая”. От сутринта до вечерта само низа от блестящи цветове на слънце, лазур, сняг, сияющи лица, смях, песни и нестихваща радост.Пансионерките се чудят где съм изчезнала целия ден, но не могат да се нарадват на свежия ми бодър вид.- Да е по близко - викат те - и ние бихме отишли на Витоша.----------------------------------* Ората копата, Дай ми чичо момата, да я водя у шумака, да й вдигна кошулака...**Забележка: Ората копата е обред, характерен за Западна България, който се провежда в нощите след Месни и на Сирни Заговезни. Палят се клади, а деца въртят специални факли от слама, наречени оратници, с които гонят зимата и злото. В края на вечерта най-смелите прескачат огъня за здраве. Пеят се обредни песни, играят се хора и се мятат запалени стрели.
към текста >>

77. Учителя е на екскурзия на Витоша. Благовещение. Екскурзия на четирите правила

Морна, като пребито куче, лягам и заспивам дълбок сън.
С колко бодрост се връщаме! Лицата ни алени, гърдите ни леко дишат прочистени днес от планинския елексир. От моята кашлица - нито следа.В пансиона ме посрещат с любопитство и възхищение. Момичетата, доста добре гримирани и облечени, се готвят да отиват на кино.Чиста, измита и преоблечена, допивам последната глътка чай и се предавам в обятията на Морфея. С гърди пълни с блаженство, с ръка едва движеща се по редовете, записвам щастието и радостта на този ден. Морна, като пребито куче, лягам и заспивам дълбок сън. Изгревът - Том 26 Глава: 2.1.37. Благовещение, 4 април 1930 г., понеделник, [Витоша] Екскурзия на четирите правила Спомен на Олга Славчева
към текста >>

78. Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици - Великден [втори ден]

Налягали върху постланите си палта, сложили глава върху раницата, унасят се в сладък сън.
Слънцето го милва, играе си със сребърните му коси и брада. Отминавам Го с богоговение и тичам към храстите да сменя потните си дрехи. После сядам на припек до разшумилите се габери и пия чай.Огньовете горят. Не се види кой натрупва дърва, а купчината невидимо расте, като „грамадата на Цека”. Всички си почиват. Налягали върху постланите си палта, сложили глава върху раницата, унасят се в сладък сън. Чешмата блика с буйните си води и ги успива. При нея вече боднати за освежаване салати и рапончета.Но, Учителят е вече станал, сгънал грижливо отстрана моето щастливо кожухче и зове за гимнастика. После пеем, разговаряме се, четем нещо и - неусетно време за обяд дошло, и пак правим търкало на поляната. Под звуците на флейта и цигулка унищожаваме припасите си.Но и този ден не мина без дъжд. Много не му се боим - априлски - майски дъжд, но хубаво ни накваси.
към текста >>

Блажен сън.
Полята раззеленели. Бързаме, бързаме, сякаш някой ни гони. Точи се напред и след нас дълга върволица от ощастливени хора, накипели от здраве и сила.Ей го града. Ей ни домовете. Ей ни почивката. Блажен сън. Блажено сънуване. Честити люде сме ние на земята. Изгревът - Том 26 Глава: 2.1.38. Великден [втори ден], 21 април 1930 г., понеделник, [Витоша, бивака Ел Шедар]
към текста >>

Блажено сънуване.
Бързаме, бързаме, сякаш някой ни гони. Точи се напред и след нас дълга върволица от ощастливени хора, накипели от здраве и сила.Ей го града. Ей ни домовете. Ей ни почивката. Блажен сън. Блажено сънуване. Честити люде сме ние на земята. Изгревът - Том 26 Глава: 2.1.38. Великден [втори ден], 21 април 1930 г., понеделник, [Витоша, бивака Ел Шедар]
към текста >>

79. Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици. Гергьовден.

А дъждът изобилно заплиска и изпъди хората от пътищата, а мен успива в сладък дълбок сън.
Не искам днес милите си гости да къпя, както аз си знам.”Послушахме го. На поляната - мало и голямо: старо, младо, деца, старци, майки, бащи, девици, юноши отправихме благодарствена молитва.Слизаме, почиваме по полянките, попяваме, посмяваме се.Неусетно сме у дома. В пансиона е тихо. Никой няма, отишли са по кина, именни дни и разходки из града. Но кой знай. А дъждът изобилно заплиска и изпъди хората от пътищата, а мен успива в сладък дълбок сън. Изгревът - Том 26 Глава: 2.1.39. Витоша, 6 май 1930 г., Гергьовден, [бивака Ел Шедар]
към текста >>

80. Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици - св. св. Кирил и Методий

Обедът днес е разкошен: Има баница, сърми, пресен зеленчук, сирене, масло, чесън, мед, халва.
Значи иде време, когато злото ще бъде ограничено и няма вече подлостта и лъжата да се ширят безнаказано. Значи, идва избавление за света, идва Новото, чрез Духът на Истината. Затова, спрете сълзи, причинени от неправдата. Успокой се сърце. Иде освобождението на света! Обедът днес е разкошен: Има баница, сърми, пресен зеленчук, сирене, масло, чесън, мед, халва. Всичко е разпределено по равно. Пред Учителя сложена паничка с димяща гъбена супа. Погледът Му буден, гледаше дали всички си имат доволно, за да [им] даде от своята софра.Горкото ми птиченце! Дали ще мога да го отгледам? Щом пристигам у дома, веднага го слагам в кошничка, пълна с памук.
към текста >>

81. Учителя с част от братството заминават за Рила - Седемте езера. 19 юли

Сън ли е това или е действителност, не мога да различа.
Уреждаме новите си бели жилища - палатките. Местим и разместваме, дооправяме набързо оставените от вечерта неща.Учителя тръгва. Бързо оставяме всичко и тръгваме и ние. Къде ли ни води? - На чешмичката! Сън ли е това или е действителност, не мога да различа. Колко пъти съм идвала мислено тук! А то „блика, блика, шумоли".Беседата днес беше „практическа" - каза Учителя. И постави на изворчето две хубави ръце, за да струи през тях водата. Под водата поставихме бяла мраморна плоча, обградена от бели нанизи. Наричам ги „силните ръце на Любовта".
към текста >>

82. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 20 юли

Сън ли е това или е действителност, не мога да различа.
Уреждаме новите си бели жилища - палатките. Местим и разместваме, дооправяме набързо оставените от вечерта неща.Учителя тръгва. Бързо оставяме всичко и тръгваме и ние. Къде ли ни води? - На чешмичката! Сън ли е това или е действителност, не мога да различа. Колко пъти съм идвала мислено тук! А то „блика, блика, шумоли".Беседата днес беше „практическа" - каза Учителя. И постави на изворчето две хубави ръце, за да струи през тях водата. Под водата поставихме бяла мраморна плоча, обградена от бели нанизи. Наричам ги „силните ръце на Любовта".
към текста >>

Сън ли е това или е действителност, не мога да различа.
Уреждаме новите си бели жилища - палатките. Местим и разместваме, дооправяме набързо оставените от вечерта неща.Учителя тръгва. Бързо оставяме всичко и тръгваме и ние. Къде ли ни води? - На чешмичката! Сън ли е това или е действителност, не мога да различа. Колко пъти съм идвала мислено тук! А то „блика, блика, шумоли".Беседата днес беше „практическа" - каза Учителя. И постави на изворчето две хубави ръце, за да струи през тях водата. Под водата поставихме бяла мраморна плоча, обградена от бели нанизи. Наричам ги „силните ръце на Любовта".
към текста >>

83. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 21 юли

Сън ли е това или е действителност, не мога да различа.
Уреждаме новите си бели жилища - палатките. Местим и разместваме, дооправяме набързо оставените от вечерта неща.Учителя тръгва. Бързо оставяме всичко и тръгваме и ние. Къде ли ни води? - На чешмичката! Сън ли е това или е действителност, не мога да различа. Колко пъти съм идвала мислено тук! А то „блика, блика, шумоли".Беседата днес беше „практическа" - каза Учителя. И постави на изворчето две хубави ръце, за да струи през тях водата. Под водата поставихме бяла мраморна плоча, обградена от бели нанизи. Наричам ги „силните ръце на Любовта".
към текста >>

84. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 22 юли

Сън ли е това или е действителност, не мога да различа.
Уреждаме новите си бели жилища - палатките. Местим и разместваме, дооправяме набързо оставените от вечерта неща.Учителя тръгва. Бързо оставяме всичко и тръгваме и ние. Къде ли ни води? - На чешмичката! Сън ли е това или е действителност, не мога да различа. Колко пъти съм идвала мислено тук! А то „блика, блика, шумоли".Беседата днес беше „практическа" - каза Учителя. И постави на изворчето две хубави ръце, за да струи през тях водата. Под водата поставихме бяла мраморна плоча, обградена от бели нанизи. Наричам ги „силните ръце на Любовта".
към текста >>

85. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 23 юли

Сън ли е това или е действителност, не мога да различа.
Уреждаме новите си бели жилища - палатките. Местим и разместваме, дооправяме набързо оставените от вечерта неща.Учителя тръгва. Бързо оставяме всичко и тръгваме и ние. Къде ли ни води? - На чешмичката! Сън ли е това или е действителност, не мога да различа. Колко пъти съм идвала мислено тук! А то „блика, блика, шумоли".Беседата днес беше „практическа" - каза Учителя. И постави на изворчето две хубави ръце, за да струи през тях водата. Под водата поставихме бяла мраморна плоча, обградена от бели нанизи. Наричам ги „силните ръце на Любовта".
към текста >>

86. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 24 юли

Сън ли е това или е действителност, не мога да различа.
Уреждаме новите си бели жилища - палатките. Местим и разместваме, дооправяме набързо оставените от вечерта неща.Учителя тръгва. Бързо оставяме всичко и тръгваме и ние. Къде ли ни води? - На чешмичката! Сън ли е това или е действителност, не мога да различа. Колко пъти съм идвала мислено тук! А то „блика, блика, шумоли".Беседата днес беше „практическа" - каза Учителя. И постави на изворчето две хубави ръце, за да струи през тях водата. Под водата поставихме бяла мраморна плоча, обградена от бели нанизи. Наричам ги „силните ръце на Любовта".
към текста >>

87. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 25 юли

Сън ли е това или е действителност, не мога да различа.
Уреждаме новите си бели жилища - палатките. Местим и разместваме, дооправяме набързо оставените от вечерта неща.Учителя тръгва. Бързо оставяме всичко и тръгваме и ние. Къде ли ни води? - На чешмичката! Сън ли е това или е действителност, не мога да различа. Колко пъти съм идвала мислено тук! А то „блика, блика, шумоли".Беседата днес беше „практическа" - каза Учителя. И постави на изворчето две хубави ръце, за да струи през тях водата. Под водата поставихме бяла мраморна плоча, обградена от бели нанизи. Наричам ги „силните ръце на Любовта".
към текста >>

88. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 26 юли

Сън ли е това или е действителност, не мога да различа.
Уреждаме новите си бели жилища - палатките. Местим и разместваме, дооправяме набързо оставените от вечерта неща.Учителя тръгва. Бързо оставяме всичко и тръгваме и ние. Къде ли ни води? - На чешмичката! Сън ли е това или е действителност, не мога да различа. Колко пъти съм идвала мислено тук! А то „блика, блика, шумоли".Беседата днес беше „практическа" - каза Учителя. И постави на изворчето две хубави ръце, за да струи през тях водата. Под водата поставихме бяла мраморна плоча, обградена от бели нанизи. Наричам ги „силните ръце на Любовта".
към текста >>

89. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 27 юли

Сън ли е това или е действителност, не мога да различа.
Уреждаме новите си бели жилища - палатките. Местим и разместваме, дооправяме набързо оставените от вечерта неща.Учителя тръгва. Бързо оставяме всичко и тръгваме и ние. Къде ли ни води? - На чешмичката! Сън ли е това или е действителност, не мога да различа. Колко пъти съм идвала мислено тук! А то „блика, блика, шумоли".Беседата днес беше „практическа" - каза Учителя. И постави на изворчето две хубави ръце, за да струи през тях водата. Под водата поставихме бяла мраморна плоча, обградена от бели нанизи. Наричам ги „силните ръце на Любовта".
към текста >>

90. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 28 юли

Сън ли е това или е действителност, не мога да различа.
Уреждаме новите си бели жилища - палатките. Местим и разместваме, дооправяме набързо оставените от вечерта неща.Учителя тръгва. Бързо оставяме всичко и тръгваме и ние. Къде ли ни води? - На чешмичката! Сън ли е това или е действителност, не мога да различа. Колко пъти съм идвала мислено тук! А то „блика, блика, шумоли".Беседата днес беше „практическа" - каза Учителя. И постави на изворчето две хубави ръце, за да струи през тях водата. Под водата поставихме бяла мраморна плоча, обградена от бели нанизи. Наричам ги „силните ръце на Любовта".
към текста >>

91. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 29 юли

Сън ли е това или е действителност, не мога да различа.
Уреждаме новите си бели жилища - палатките. Местим и разместваме, дооправяме набързо оставените от вечерта неща.Учителя тръгва. Бързо оставяме всичко и тръгваме и ние. Къде ли ни води? - На чешмичката! Сън ли е това или е действителност, не мога да различа. Колко пъти съм идвала мислено тук! А то „блика, блика, шумоли".Беседата днес беше „практическа" - каза Учителя. И постави на изворчето две хубави ръце, за да струи през тях водата. Под водата поставихме бяла мраморна плоча, обградена от бели нанизи. Наричам ги „силните ръце на Любовта".
към текста >>

92. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 1 август

Сън ли е това или е действителност, не мога да различа.
Уреждаме новите си бели жилища - палатките. Местим и разместваме, дооправяме набързо оставените от вечерта неща.Учителя тръгва. Бързо оставяме всичко и тръгваме и ние. Къде ли ни води? - На чешмичката! Сън ли е това или е действителност, не мога да различа. Колко пъти съм идвала мислено тук! А то „блика, блика, шумоли".Беседата днес беше „практическа" - каза Учителя. И постави на изворчето две хубави ръце, за да струи през тях водата. Под водата поставихме бяла мраморна плоча, обградена от бели нанизи. Наричам ги „силните ръце на Любовта".
към текста >>

93. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 2 август

Сън ли е това или е действителност, не мога да различа.
Уреждаме новите си бели жилища - палатките. Местим и разместваме, дооправяме набързо оставените от вечерта неща.Учителя тръгва. Бързо оставяме всичко и тръгваме и ние. Къде ли ни води? - На чешмичката! Сън ли е това или е действителност, не мога да различа. Колко пъти съм идвала мислено тук! А то „блика, блика, шумоли".Беседата днес беше „практическа" - каза Учителя. И постави на изворчето две хубави ръце, за да струи през тях водата. Под водата поставихме бяла мраморна плоча, обградена от бели нанизи. Наричам ги „силните ръце на Любовта".
към текста >>

94. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 10 август

Той сякаш имаше отделен план на действие от своите сънародници.
После целуват Му ръка, правят снимки и пеят чехския национален химн. Като видяха чешмичката, извикаха от възторг. Поискаха пак да им пеем. Просълзени си отидоха братята славяни златокоси, като взаимно си махахме отдалече с кърпи и шапки, докато изчезнаха зад хълма. Изпратихме ги до третото езеро и с голяма радост се връщаме на бивака.Остана само Пан Тадуеш Немечек. Той сякаш имаше отделен план на действие от своите сънародници. Едди гьол, 21 юли - 22 август 1930 г., [Рила] 10 август 1930 г Изгревът - Том 26 (Олга Славчева)
към текста >>

95. Беседа на Учителя пред ръководителите. Протокол от 30 август

Един човек сънувал, че държи кесия, но се събужда и вижда, че държи края на чаршафа.
На другия ден пак се връща вечерта и пак ляга, и спи. Питам: От такова състояние какво може да добие човек? Казва се: „Човек трябва да работи", то е изтощение. В работата трябва да има нещо приятно и трябва да съдействува на човека да се развива. А когато при работата всички светли идеи, които имаш за живота изчезнат и казваш: „Всичко е празна работа, в живота никакъв смисъл няма", тогаз питам, каква придобивка имаш? Един човек сънувал, че държи кесия, но се събужда и вижда, че държи края на чаршафа. И ние съвременните хора приличаме на този човек. Занимава се някой с вземане и даване и мисли, че е придобил нещо, но нищо не е придобил. Това е цяла илюзия. Страданието не е нищо друго освен процес на отделяне на това, което не е реално.Реално е това, което виждаш и съзнаваш. Когато съзнаваме, но не виждаме, то не е реалното.
към текста >>

96. Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици - Великден [втори ден]

Макар, че не беше златна и сребърна, но е прекрасна.Стара планина, като че още спи под тежка снежна покривка, нигде не е размърдала ни крак, ни ръце... А доле, градът обграден като в скути от планини, се протяга от нощния сън и запява всекидневната си песен...Днес е Великден.
Твоите крачка трябва да са златни със сребърни коленца и човчицата ти да е от рубин. Покажи се, да те видя, ти самотна моя спътнице тук. Владетелко на планинските усои, на извори, въздух и цветя, покажи се.Застанала на пътя, подпряна върху тоягата си, аз чакам... И, о, чудо! Тя се яви - малка, сива, лека и подвижна като блян, сякаш блян, мечта! Издигна се високо из въздуха, прелетя над главата ми и пее, пее. Макар, че не беше златна и сребърна, но е прекрасна.Стара планина, като че още спи под тежка снежна покривка, нигде не е размърдала ни крак, ни ръце... А доле, градът обграден като в скути от планини, се протяга от нощния сън и запява всекидневната си песен...Днес е Великден. Всякому кокошка е снела поне по едно червено яйце. Някъде пък са решили днес само да преяждат.Ето морав минзухар! Що се не обаждаш, мили? Как бодро е разтворил своето чадърче и се усмихва с червено шафранени тичинки. В устата си скрил жълто езиче, а под него - бисерна роса.
към текста >>

Колко много бели хлебчета на кръга, червени яйца, салати, нов чесън, сирене и още що ли не!
Друг, като рефрен, тихо приглася с меден кавал. А кръгът около Учителя се стеснява. Той говори за безсмъртието на душата, за присъствието на заминалите от света, че няма смърт, а само временна промяна. Някои стенографират думите му, други му задават нови въпроси, трети мълчаливо слушат, озарени с една тиха радост и вяра в безсмъртния живот.Обяд. Великденско пиршество. Колко много бели хлебчета на кръга, червени яйца, салати, нов чесън, сирене и още що ли не! Всеки трапезник поднасяше на ближния си от обяда си. Такова изобилие! Няма вече беден и богат. Даже и Цеко днес яде като Лукула. [Лукул - Римски консул, известен с банкетите си] Лицето му широко и алено руменее от слънцето.
към текста >>

97. Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици - Възнесение

Ранният ветрец люлее сеитбите като в сън.
Кое да гледаш - нея ли, тайнствена и далечна в нощния мрак, или звездите, посипани горе в чудни геометрични чертежи... Кой ги постави там, кой със звезден резец начерта небето? Може би, ще дойде време, и нови чудни халдейци ще ги разгадават по нов начин и ще предрекат ново бъдеще на земното човечество. Тогава ще се яви и нова физика, нова астрономия, нова математика и химия. Но, кога ще стане това? Нивите изкпасили. Ранният ветрец люлее сеитбите като в сън. Като че ли той им шепне: - Растете, порастете пълнокласи и едрозърнести! Вас чакат гладни люде.Над самата Витоша мрачен облак; стои неподвижен, сякаш някой юнак, заканително очакващ борба. По небето нежни, едва уловими мрежици... Какви ли са? Но скоро те се събират и - затъмняват небето. Развиделява се, но по бисерните капки на росата не играе светлият лъч на слънцето.
към текста >>

Учителят ни поздравява и влиза в стаята си, а ние от града, се упътваме надоле.Там, отново окъпани, но с топла вода, със сухи дрехи в топлата постеля, потъваме в божествен сън, осеян с чудни картини от небесната борба днес.
Тъй люто се биха, че дори заплакаха. Бориха се и плакаха, бориха се и плакаха, докато ни наплиска хубав дъждец и натежали от влага, излизаме на друма. Слънцето чакаше на запад да се приберем, то стрелкаше с лъчи немирните облаци, като че им се сърдеше за сбиването. Па, кой знае, може би ги и похвали... нали не му разбираме езика! Слизаме по зеленината с разноцветните си дрехи - прилични на бели и морави ружи, лалета - жълти и червени, които се полюляваха по зелената морава.Изгревци си остават там. Учителят ни поздравява и влиза в стаята си, а ние от града, се упътваме надоле.Там, отново окъпани, но с топла вода, със сухи дрехи в топлата постеля, потъваме в божествен сън, осеян с чудни картини от небесната борба днес. Изгревът - Том 26 Глава: 2.1.47. Възнесение, 21 май 1931 г., четвъртък, [Витоша, бивака Ел Шедар]
към текста >>

98. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 15 юли

12.V.1932 год., четвъртъкСън: Сънувах, че се намирам с Георги Събев и много други наши братя и сестри в една хубава планинска местност.
До вечерта ни валя малко дъжд. Но това лято няма голяма влага, както миналото. Спомен на Пеню Ганев Дневник III. 12.V.1932 - 12.XII.1932 год. 12.V.1932 год., четвъртъкСън: Сънувах, че се намирам с Георги Събев и много други наши братя и сестри в една хубава планинска местност. Дебел сняг бе покрил земята, но бе замръзнал, така щото можеше да се ходи по него. Движехме се по една височина, която бе като една могила. Започнахме да се пързаляме по нея и ето, след малко стана хубава пързалка. Георги застанал на долния край на пързалката, а аз отгоре се спущам с туристическите си обуща, но много силно се пързалям и в силното движение срещу Георгя, той ме фотографира с филмовото си апаратче.Втори сън: Намирам се у нашето, в родното си село, Водица, на новата „Каранфиликя". Там стоя с работен добитък, за да ора нивата, но като че имаме тамо много ниви.
към текста >>

Георги застанал на долния край на пързалката, а аз отгоре се спущам с туристическите си обуща, но много силно се пързалям и в силното движение срещу Георгя, той ме фотографира с филмовото си апаратче.Втори сън: Намирам се у нашето, в родното си село, Водица, на новата „Каранфиликя".
12.V.1932 - 12.XII.1932 год. 12.V.1932 год., четвъртъкСън: Сънувах, че се намирам с Георги Събев и много други наши братя и сестри в една хубава планинска местност. Дебел сняг бе покрил земята, но бе замръзнал, така щото можеше да се ходи по него. Движехме се по една височина, която бе като една могила. Започнахме да се пързаляме по нея и ето, след малко стана хубава пързалка. Георги застанал на долния край на пързалката, а аз отгоре се спущам с туристическите си обуща, но много силно се пързалям и в силното движение срещу Георгя, той ме фотографира с филмовото си апаратче.Втори сън: Намирам се у нашето, в родното си село, Водица, на новата „Каранфиликя". Там стоя с работен добитък, за да ора нивата, но като че имаме тамо много ниви. Сънувам, че баща ми, който още в 1916 год. се помина, но сега си дошел и то неизвестно отгде. Аз се чудя, кога го видях, че пристигнал. Думам си: „Чудна работа, аз знаях, че баща ми се помина и аз нямам баща, а ето, сега той се завърна." След това си мисля: „Но това е сън!
към текста >>

Сънувам, че баща ми, който още в 1916 год.
Дебел сняг бе покрил земята, но бе замръзнал, така щото можеше да се ходи по него. Движехме се по една височина, която бе като една могила. Започнахме да се пързаляме по нея и ето, след малко стана хубава пързалка. Георги застанал на долния край на пързалката, а аз отгоре се спущам с туристическите си обуща, но много силно се пързалям и в силното движение срещу Георгя, той ме фотографира с филмовото си апаратче.Втори сън: Намирам се у нашето, в родното си село, Водица, на новата „Каранфиликя". Там стоя с работен добитък, за да ора нивата, но като че имаме тамо много ниви. Сънувам, че баща ми, който още в 1916 год. се помина, но сега си дошел и то неизвестно отгде. Аз се чудя, кога го видях, че пристигнал. Думам си: „Чудна работа, аз знаях, че баща ми се помина и аз нямам баща, а ето, сега той се завърна." След това си мисля: „Но това е сън! " Не, не е сън, защото ето го, аз го видях и той говори с мене, че с погребването му, то уж повидимому станало, но не всъщност. И мен сега ми е драго, че имам баща и че теориите, какво мъртвите се не връщали, вече пропадат.
към текста >>

Думам си: „Чудна работа, аз знаях, че баща ми се помина и аз нямам баща, а ето, сега той се завърна." След това си мисля: „Но това е сън!
Георги застанал на долния край на пързалката, а аз отгоре се спущам с туристическите си обуща, но много силно се пързалям и в силното движение срещу Георгя, той ме фотографира с филмовото си апаратче.Втори сън: Намирам се у нашето, в родното си село, Водица, на новата „Каранфиликя". Там стоя с работен добитък, за да ора нивата, но като че имаме тамо много ниви. Сънувам, че баща ми, който още в 1916 год. се помина, но сега си дошел и то неизвестно отгде. Аз се чудя, кога го видях, че пристигнал. Думам си: „Чудна работа, аз знаях, че баща ми се помина и аз нямам баща, а ето, сега той се завърна." След това си мисля: „Но това е сън! " Не, не е сън, защото ето го, аз го видях и той говори с мене, че с погребването му, то уж повидимому станало, но не всъщност. И мен сега ми е драго, че имам баща и че теориите, какво мъртвите се не връщали, вече пропадат. Стоя аз на нивата и една сутрин рано потеглих за дома. Из пътя срещах много орачи и се заговарвах с тях. Те ме запитваха какво правя тук, в село, где съм учител и т. н.
към текста >>

" Не, не е сън, защото ето го, аз го видях и той говори с мене, че с погребването му, то уж повидимому станало, но не всъщност.
Там стоя с работен добитък, за да ора нивата, но като че имаме тамо много ниви. Сънувам, че баща ми, който още в 1916 год. се помина, но сега си дошел и то неизвестно отгде. Аз се чудя, кога го видях, че пристигнал. Думам си: „Чудна работа, аз знаях, че баща ми се помина и аз нямам баща, а ето, сега той се завърна." След това си мисля: „Но това е сън! " Не, не е сън, защото ето го, аз го видях и той говори с мене, че с погребването му, то уж повидимому станало, но не всъщност. И мен сега ми е драго, че имам баща и че теориите, какво мъртвите се не връщали, вече пропадат. Стоя аз на нивата и една сутрин рано потеглих за дома. Из пътя срещах много орачи и се заговарвах с тях. Те ме запитваха какво правя тук, в село, где съм учител и т. н. Стигнах на Крайната чешма.
към текста >>

Ето, една жена с тъмен цвят на лицето, сладкодумна, бъбрива, ми подава сапун от кутийка, тая за сапун, и вътре два сапуня: един - за пране, друг - за лице „Сънлайт" именно какъвто аз обичам.
Из пътя срещах много орачи и се заговарвах с тях. Те ме запитваха какво правя тук, в село, где съм учител и т. н. Стигнах на Крайната чешма. Там имаше жени, които си пълнеха съдовете с вода. Аз започнах да се мия на чешмата, но като нямам сапун, ръцете ми не се измиват. Ето, една жена с тъмен цвят на лицето, сладкодумна, бъбрива, ми подава сапун от кутийка, тая за сапун, и вътре два сапуня: един - за пране, друг - за лице „Сънлайт" именно какъвто аз обичам. Вземах сънлайта и се умих хубаво. Избърсах се с една кърпа, която извадих от джеба си, но кърпата бе като синя, черна. Избърсах се и тя се измокри много. Сега трябваше да си продължа за дома, но ми се искаше да простра кърпата да изсъхне, пък ме достраша да не я вземе някой. Ще си отида да се порадвам на баща си.
към текста >>

Вземах сънлайта и се умих хубаво.
Те ме запитваха какво правя тук, в село, где съм учител и т. н. Стигнах на Крайната чешма. Там имаше жени, които си пълнеха съдовете с вода. Аз започнах да се мия на чешмата, но като нямам сапун, ръцете ми не се измиват. Ето, една жена с тъмен цвят на лицето, сладкодумна, бъбрива, ми подава сапун от кутийка, тая за сапун, и вътре два сапуня: един - за пране, друг - за лице „Сънлайт" именно какъвто аз обичам. Вземах сънлайта и се умих хубаво. Избърсах се с една кърпа, която извадих от джеба си, но кърпата бе като синя, черна. Избърсах се и тя се измокри много. Сега трябваше да си продължа за дома, но ми се искаше да простра кърпата да изсъхне, пък ме достраша да не я вземе някой. Ще си отида да се порадвам на баща си. Тъкмо ще потегля и ето, батьо Боби, братът ми, иде с каруцата, натоварил ралото и много сено и се качил отгоре, дойде пред чешмата и с каруцата тегли конете да се напият.
към текста >>

В тая размисъл пред тая мърша сега напредя ми и от друга страна за баща си, който сега си дошъл и е жив - ето, се събудих и гледам, че се съмнало, а аз съм легнал на лявата си страна и затова и сънят е страшен, отвратителен.14.VII.1932 год., четвъртъкСтанахме от сън.
Но сега какво да правя, как ще съобщим на буля? Ами нали аз се радвах, че баща ми се завърнал, макар че го знаях, че е умрял и съм присъствувал на погребението му, каква тревога за домашните, каква изненада! Веднага в тоя ужас си спомних, че батю няма наследници. Като че сегашните му три деца ги няма, и буля я няма, и че неговата стока се пада да я разделим аз и Иван. Аз си помислих, че ето, че аз по неволя съм станал сега по-имотен, вече 50 декара ниви ще имам. В тая размисъл пред тая мърша сега напредя ми и от друга страна за баща си, който сега си дошъл и е жив - ето, се събудих и гледам, че се съмнало, а аз съм легнал на лявата си страна и затова и сънят е страшен, отвратителен.14.VII.1932 год., четвъртъкСтанахме от сън. Всички се раздвижват по Изгрева, Приготовление за Рила. Натоварихме багажа на каруците и потеглихме за гарата.В 8 ч и 15 влакът потегли за Дупница. Ний бяхме изпратени от много братя и сестри на Софийската гара. Към 12 ч обед пристигнахме в Дупница. Тамо ни чакаха конете и автомобили за Сапарева баня.
към текста >>

На 11й - пак мъгли и ситен дъжд.Тая заран е гъста мъгла и скреж по дърветата.Тази сутрин, с пробуждането ми, се отпечата в съзнанието ми сън: Сънувах, че си отивам с раницата у дома, във Водица.
Тази есен за първи път ни се изпраща резюме от беседите на Учителя. Оня ден, на 29, Еленка си отиде чрез Калотина в София и й дали това резюме да прочетем и препратим по определения маршрут.*12.XII.1932 год.Тази есен до 5.Х11 времето бе все хубаво, топло, ясно. Нямаше достатъчно дъждове за посевите и есенната трева. Посевите са в недобро състояние. От 5й Х11 почна да вали дъжд, на 10й го обърна на сняг, но се стопи веднага. На 11й - пак мъгли и ситен дъжд.Тая заран е гъста мъгла и скреж по дърветата.Тази сутрин, с пробуждането ми, се отпечата в съзнанието ми сън: Сънувах, че си отивам с раницата у дома, във Водица. У дома се събрали много селяни Водичани. Аз като ги видях, се зарадвах, че имам възможност да им говоря за добри работи и опитности из далечния западен край. Те се съгласиха и започнаха да навлизат в нашата маза. Беше вечер. Те внесоха лампата в мазата и се настаняваха по места.
към текста >>

И нещо много още, но не запомних тук съня си.
Докато гледах, Слава излезе от къщи и тя видя тия звезди и изображенията, които се меняха в коронната форма. Изчезна постепенно всичко това изображение на небето. Аз влязох при хората. Те разговаряха нещо по земеделската партия. Казаха, че се научили, чели във вестници, че уж Христо Стоянов ли, или Неделко Атанасов, забравих за кого казаха, бил убит в Сърбия. И нещо много още, но не запомних тук съня си. Нещо за брожения говореха, но не запомних.Аз в мене си се радвах на това видение, което видях на западното, на югозападното небесно полушарие.На хората говорих ли, не ли, не помня, но като че говорих нещо. След това видях една картина - Владо Николов, русина, от с. Мърчаево, и Еленка бяха на колене в пози да ги венчават. Че уж вечете се оженили, И това изчезна и се събудих.*В дневника следва резюме от лекцията на Учителя от 26.Х. 1932 г., сряда - „Новите хора".
към текста >>

99. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 16 юли

12.V.1932 год., четвъртъкСън: Сънувах, че се намирам с Георги Събев и много други наши братя и сестри в една хубава планинска местност.
Вятърът съборил много палатки на братя и сестри. Кога потеглих за молитва, гледам: и на Учителя е гътната. Спомен на Пеню Ганев Дневник III. 12.V.1932 - 12.XII.1932 год. 12.V.1932 год., четвъртъкСън: Сънувах, че се намирам с Георги Събев и много други наши братя и сестри в една хубава планинска местност. Дебел сняг бе покрил земята, но бе замръзнал, така щото можеше да се ходи по него. Движехме се по една височина, която бе като една могила. Започнахме да се пързаляме по нея и ето, след малко стана хубава пързалка. Георги застанал на долния край на пързалката, а аз отгоре се спущам с туристическите си обуща, но много силно се пързалям и в силното движение срещу Георгя, той ме фотографира с филмовото си апаратче.Втори сън: Намирам се у нашето, в родното си село, Водица, на новата „Каранфиликя". Там стоя с работен добитък, за да ора нивата, но като че имаме тамо много ниви.
към текста >>

Георги застанал на долния край на пързалката, а аз отгоре се спущам с туристическите си обуща, но много силно се пързалям и в силното движение срещу Георгя, той ме фотографира с филмовото си апаратче.Втори сън: Намирам се у нашето, в родното си село, Водица, на новата „Каранфиликя".
12.V.1932 - 12.XII.1932 год. 12.V.1932 год., четвъртъкСън: Сънувах, че се намирам с Георги Събев и много други наши братя и сестри в една хубава планинска местност. Дебел сняг бе покрил земята, но бе замръзнал, така щото можеше да се ходи по него. Движехме се по една височина, която бе като една могила. Започнахме да се пързаляме по нея и ето, след малко стана хубава пързалка. Георги застанал на долния край на пързалката, а аз отгоре се спущам с туристическите си обуща, но много силно се пързалям и в силното движение срещу Георгя, той ме фотографира с филмовото си апаратче.Втори сън: Намирам се у нашето, в родното си село, Водица, на новата „Каранфиликя". Там стоя с работен добитък, за да ора нивата, но като че имаме тамо много ниви. Сънувам, че баща ми, който още в 1916 год. се помина, но сега си дошел и то неизвестно отгде. Аз се чудя, кога го видях, че пристигнал. Думам си: „Чудна работа, аз знаях, че баща ми се помина и аз нямам баща, а ето, сега той се завърна." След това си мисля: „Но това е сън!
към текста >>

Сънувам, че баща ми, който още в 1916 год.
Дебел сняг бе покрил земята, но бе замръзнал, така щото можеше да се ходи по него. Движехме се по една височина, която бе като една могила. Започнахме да се пързаляме по нея и ето, след малко стана хубава пързалка. Георги застанал на долния край на пързалката, а аз отгоре се спущам с туристическите си обуща, но много силно се пързалям и в силното движение срещу Георгя, той ме фотографира с филмовото си апаратче.Втори сън: Намирам се у нашето, в родното си село, Водица, на новата „Каранфиликя". Там стоя с работен добитък, за да ора нивата, но като че имаме тамо много ниви. Сънувам, че баща ми, който още в 1916 год. се помина, но сега си дошел и то неизвестно отгде. Аз се чудя, кога го видях, че пристигнал. Думам си: „Чудна работа, аз знаях, че баща ми се помина и аз нямам баща, а ето, сега той се завърна." След това си мисля: „Но това е сън! " Не, не е сън, защото ето го, аз го видях и той говори с мене, че с погребването му, то уж повидимому станало, но не всъщност. И мен сега ми е драго, че имам баща и че теориите, какво мъртвите се не връщали, вече пропадат.
към текста >>

Думам си: „Чудна работа, аз знаях, че баща ми се помина и аз нямам баща, а ето, сега той се завърна." След това си мисля: „Но това е сън!
Георги застанал на долния край на пързалката, а аз отгоре се спущам с туристическите си обуща, но много силно се пързалям и в силното движение срещу Георгя, той ме фотографира с филмовото си апаратче.Втори сън: Намирам се у нашето, в родното си село, Водица, на новата „Каранфиликя". Там стоя с работен добитък, за да ора нивата, но като че имаме тамо много ниви. Сънувам, че баща ми, който още в 1916 год. се помина, но сега си дошел и то неизвестно отгде. Аз се чудя, кога го видях, че пристигнал. Думам си: „Чудна работа, аз знаях, че баща ми се помина и аз нямам баща, а ето, сега той се завърна." След това си мисля: „Но това е сън! " Не, не е сън, защото ето го, аз го видях и той говори с мене, че с погребването му, то уж повидимому станало, но не всъщност. И мен сега ми е драго, че имам баща и че теориите, какво мъртвите се не връщали, вече пропадат. Стоя аз на нивата и една сутрин рано потеглих за дома. Из пътя срещах много орачи и се заговарвах с тях. Те ме запитваха какво правя тук, в село, где съм учител и т. н.
към текста >>

" Не, не е сън, защото ето го, аз го видях и той говори с мене, че с погребването му, то уж повидимому станало, но не всъщност.
Там стоя с работен добитък, за да ора нивата, но като че имаме тамо много ниви. Сънувам, че баща ми, който още в 1916 год. се помина, но сега си дошел и то неизвестно отгде. Аз се чудя, кога го видях, че пристигнал. Думам си: „Чудна работа, аз знаях, че баща ми се помина и аз нямам баща, а ето, сега той се завърна." След това си мисля: „Но това е сън! " Не, не е сън, защото ето го, аз го видях и той говори с мене, че с погребването му, то уж повидимому станало, но не всъщност. И мен сега ми е драго, че имам баща и че теориите, какво мъртвите се не връщали, вече пропадат. Стоя аз на нивата и една сутрин рано потеглих за дома. Из пътя срещах много орачи и се заговарвах с тях. Те ме запитваха какво правя тук, в село, где съм учител и т. н. Стигнах на Крайната чешма.
към текста >>

Ето, една жена с тъмен цвят на лицето, сладкодумна, бъбрива, ми подава сапун от кутийка, тая за сапун, и вътре два сапуня: един - за пране, друг - за лице „Сънлайт" именно какъвто аз обичам.
Из пътя срещах много орачи и се заговарвах с тях. Те ме запитваха какво правя тук, в село, где съм учител и т. н. Стигнах на Крайната чешма. Там имаше жени, които си пълнеха съдовете с вода. Аз започнах да се мия на чешмата, но като нямам сапун, ръцете ми не се измиват. Ето, една жена с тъмен цвят на лицето, сладкодумна, бъбрива, ми подава сапун от кутийка, тая за сапун, и вътре два сапуня: един - за пране, друг - за лице „Сънлайт" именно какъвто аз обичам. Вземах сънлайта и се умих хубаво. Избърсах се с една кърпа, която извадих от джеба си, но кърпата бе като синя, черна. Избърсах се и тя се измокри много. Сега трябваше да си продължа за дома, но ми се искаше да простра кърпата да изсъхне, пък ме достраша да не я вземе някой. Ще си отида да се порадвам на баща си.
към текста >>

Вземах сънлайта и се умих хубаво.
Те ме запитваха какво правя тук, в село, где съм учител и т. н. Стигнах на Крайната чешма. Там имаше жени, които си пълнеха съдовете с вода. Аз започнах да се мия на чешмата, но като нямам сапун, ръцете ми не се измиват. Ето, една жена с тъмен цвят на лицето, сладкодумна, бъбрива, ми подава сапун от кутийка, тая за сапун, и вътре два сапуня: един - за пране, друг - за лице „Сънлайт" именно какъвто аз обичам. Вземах сънлайта и се умих хубаво. Избърсах се с една кърпа, която извадих от джеба си, но кърпата бе като синя, черна. Избърсах се и тя се измокри много. Сега трябваше да си продължа за дома, но ми се искаше да простра кърпата да изсъхне, пък ме достраша да не я вземе някой. Ще си отида да се порадвам на баща си. Тъкмо ще потегля и ето, батьо Боби, братът ми, иде с каруцата, натоварил ралото и много сено и се качил отгоре, дойде пред чешмата и с каруцата тегли конете да се напият.
към текста >>

В тая размисъл пред тая мърша сега напредя ми и от друга страна за баща си, който сега си дошъл и е жив - ето, се събудих и гледам, че се съмнало, а аз съм легнал на лявата си страна и затова и сънят е страшен, отвратителен.14.VII.1932 год., четвъртъкСтанахме от сън.
Но сега какво да правя, как ще съобщим на буля? Ами нали аз се радвах, че баща ми се завърнал, макар че го знаях, че е умрял и съм присъствувал на погребението му, каква тревога за домашните, каква изненада! Веднага в тоя ужас си спомних, че батю няма наследници. Като че сегашните му три деца ги няма, и буля я няма, и че неговата стока се пада да я разделим аз и Иван. Аз си помислих, че ето, че аз по неволя съм станал сега по-имотен, вече 50 декара ниви ще имам. В тая размисъл пред тая мърша сега напредя ми и от друга страна за баща си, който сега си дошъл и е жив - ето, се събудих и гледам, че се съмнало, а аз съм легнал на лявата си страна и затова и сънят е страшен, отвратителен.14.VII.1932 год., четвъртъкСтанахме от сън. Всички се раздвижват по Изгрева, Приготовление за Рила. Натоварихме багажа на каруците и потеглихме за гарата.В 8 ч и 15 влакът потегли за Дупница. Ний бяхме изпратени от много братя и сестри на Софийската гара. Към 12 ч обед пристигнахме в Дупница. Тамо ни чакаха конете и автомобили за Сапарева баня.
към текста >>

На 11й - пак мъгли и ситен дъжд.Тая заран е гъста мъгла и скреж по дърветата.Тази сутрин, с пробуждането ми, се отпечата в съзнанието ми сън: Сънувах, че си отивам с раницата у дома, във Водица.
Тази есен за първи път ни се изпраща резюме от беседите на Учителя. Оня ден, на 29, Еленка си отиде чрез Калотина в София и й дали това резюме да прочетем и препратим по определения маршрут.*12.XII.1932 год.Тази есен до 5.Х11 времето бе все хубаво, топло, ясно. Нямаше достатъчно дъждове за посевите и есенната трева. Посевите са в недобро състояние. От 5й Х11 почна да вали дъжд, на 10й го обърна на сняг, но се стопи веднага. На 11й - пак мъгли и ситен дъжд.Тая заран е гъста мъгла и скреж по дърветата.Тази сутрин, с пробуждането ми, се отпечата в съзнанието ми сън: Сънувах, че си отивам с раницата у дома, във Водица. У дома се събрали много селяни Водичани. Аз като ги видях, се зарадвах, че имам възможност да им говоря за добри работи и опитности из далечния западен край. Те се съгласиха и започнаха да навлизат в нашата маза. Беше вечер. Те внесоха лампата в мазата и се настаняваха по места.
към текста >>

И нещо много още, но не запомних тук съня си.
Докато гледах, Слава излезе от къщи и тя видя тия звезди и изображенията, които се меняха в коронната форма. Изчезна постепенно всичко това изображение на небето. Аз влязох при хората. Те разговаряха нещо по земеделската партия. Казаха, че се научили, чели във вестници, че уж Христо Стоянов ли, или Неделко Атанасов, забравих за кого казаха, бил убит в Сърбия. И нещо много още, но не запомних тук съня си. Нещо за брожения говореха, но не запомних.Аз в мене си се радвах на това видение, което видях на западното, на югозападното небесно полушарие.На хората говорих ли, не ли, не помня, но като че говорих нещо. След това видях една картина - Владо Николов, русина, от с. Мърчаево, и Еленка бяха на колене в пози да ги венчават. Че уж вечете се оженили, И това изчезна и се събудих.*В дневника следва резюме от лекцията на Учителя от 26.Х. 1932 г., сряда - „Новите хора".
към текста >>

100. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 17 юли

12.V.1932 год., четвъртъкСън: Сънувах, че се намирам с Георги Събев и много други наши братя и сестри в една хубава планинска местност.
Пообяснихме се защо тя ми се сърди. И то защо не съм й направил кревата първо ней, че после другиму. Спомен на Пеню Ганев Дневник III. 12.V.1932 - 12.XII.1932 год. 12.V.1932 год., четвъртъкСън: Сънувах, че се намирам с Георги Събев и много други наши братя и сестри в една хубава планинска местност. Дебел сняг бе покрил земята, но бе замръзнал, така щото можеше да се ходи по него. Движехме се по една височина, която бе като една могила. Започнахме да се пързаляме по нея и ето, след малко стана хубава пързалка. Георги застанал на долния край на пързалката, а аз отгоре се спущам с туристическите си обуща, но много силно се пързалям и в силното движение срещу Георгя, той ме фотографира с филмовото си апаратче.Втори сън: Намирам се у нашето, в родното си село, Водица, на новата „Каранфиликя". Там стоя с работен добитък, за да ора нивата, но като че имаме тамо много ниви.
към текста >>

Георги застанал на долния край на пързалката, а аз отгоре се спущам с туристическите си обуща, но много силно се пързалям и в силното движение срещу Георгя, той ме фотографира с филмовото си апаратче.Втори сън: Намирам се у нашето, в родното си село, Водица, на новата „Каранфиликя".
12.V.1932 - 12.XII.1932 год. 12.V.1932 год., четвъртъкСън: Сънувах, че се намирам с Георги Събев и много други наши братя и сестри в една хубава планинска местност. Дебел сняг бе покрил земята, но бе замръзнал, така щото можеше да се ходи по него. Движехме се по една височина, която бе като една могила. Започнахме да се пързаляме по нея и ето, след малко стана хубава пързалка. Георги застанал на долния край на пързалката, а аз отгоре се спущам с туристическите си обуща, но много силно се пързалям и в силното движение срещу Георгя, той ме фотографира с филмовото си апаратче.Втори сън: Намирам се у нашето, в родното си село, Водица, на новата „Каранфиликя". Там стоя с работен добитък, за да ора нивата, но като че имаме тамо много ниви. Сънувам, че баща ми, който още в 1916 год. се помина, но сега си дошел и то неизвестно отгде. Аз се чудя, кога го видях, че пристигнал. Думам си: „Чудна работа, аз знаях, че баща ми се помина и аз нямам баща, а ето, сега той се завърна." След това си мисля: „Но това е сън!
към текста >>

Сънувам, че баща ми, който още в 1916 год.
Дебел сняг бе покрил земята, но бе замръзнал, така щото можеше да се ходи по него. Движехме се по една височина, която бе като една могила. Започнахме да се пързаляме по нея и ето, след малко стана хубава пързалка. Георги застанал на долния край на пързалката, а аз отгоре се спущам с туристическите си обуща, но много силно се пързалям и в силното движение срещу Георгя, той ме фотографира с филмовото си апаратче.Втори сън: Намирам се у нашето, в родното си село, Водица, на новата „Каранфиликя". Там стоя с работен добитък, за да ора нивата, но като че имаме тамо много ниви. Сънувам, че баща ми, който още в 1916 год. се помина, но сега си дошел и то неизвестно отгде. Аз се чудя, кога го видях, че пристигнал. Думам си: „Чудна работа, аз знаях, че баща ми се помина и аз нямам баща, а ето, сега той се завърна." След това си мисля: „Но това е сън! " Не, не е сън, защото ето го, аз го видях и той говори с мене, че с погребването му, то уж повидимому станало, но не всъщност. И мен сега ми е драго, че имам баща и че теориите, какво мъртвите се не връщали, вече пропадат.
към текста >>

Думам си: „Чудна работа, аз знаях, че баща ми се помина и аз нямам баща, а ето, сега той се завърна." След това си мисля: „Но това е сън!
Георги застанал на долния край на пързалката, а аз отгоре се спущам с туристическите си обуща, но много силно се пързалям и в силното движение срещу Георгя, той ме фотографира с филмовото си апаратче.Втори сън: Намирам се у нашето, в родното си село, Водица, на новата „Каранфиликя". Там стоя с работен добитък, за да ора нивата, но като че имаме тамо много ниви. Сънувам, че баща ми, който още в 1916 год. се помина, но сега си дошел и то неизвестно отгде. Аз се чудя, кога го видях, че пристигнал. Думам си: „Чудна работа, аз знаях, че баща ми се помина и аз нямам баща, а ето, сега той се завърна." След това си мисля: „Но това е сън! " Не, не е сън, защото ето го, аз го видях и той говори с мене, че с погребването му, то уж повидимому станало, но не всъщност. И мен сега ми е драго, че имам баща и че теориите, какво мъртвите се не връщали, вече пропадат. Стоя аз на нивата и една сутрин рано потеглих за дома. Из пътя срещах много орачи и се заговарвах с тях. Те ме запитваха какво правя тук, в село, где съм учител и т. н.
към текста >>

" Не, не е сън, защото ето го, аз го видях и той говори с мене, че с погребването му, то уж повидимому станало, но не всъщност.
Там стоя с работен добитък, за да ора нивата, но като че имаме тамо много ниви. Сънувам, че баща ми, който още в 1916 год. се помина, но сега си дошел и то неизвестно отгде. Аз се чудя, кога го видях, че пристигнал. Думам си: „Чудна работа, аз знаях, че баща ми се помина и аз нямам баща, а ето, сега той се завърна." След това си мисля: „Но това е сън! " Не, не е сън, защото ето го, аз го видях и той говори с мене, че с погребването му, то уж повидимому станало, но не всъщност. И мен сега ми е драго, че имам баща и че теориите, какво мъртвите се не връщали, вече пропадат. Стоя аз на нивата и една сутрин рано потеглих за дома. Из пътя срещах много орачи и се заговарвах с тях. Те ме запитваха какво правя тук, в село, где съм учител и т. н. Стигнах на Крайната чешма.
към текста >>

Ето, една жена с тъмен цвят на лицето, сладкодумна, бъбрива, ми подава сапун от кутийка, тая за сапун, и вътре два сапуня: един - за пране, друг - за лице „Сънлайт" именно какъвто аз обичам.
Из пътя срещах много орачи и се заговарвах с тях. Те ме запитваха какво правя тук, в село, где съм учител и т. н. Стигнах на Крайната чешма. Там имаше жени, които си пълнеха съдовете с вода. Аз започнах да се мия на чешмата, но като нямам сапун, ръцете ми не се измиват. Ето, една жена с тъмен цвят на лицето, сладкодумна, бъбрива, ми подава сапун от кутийка, тая за сапун, и вътре два сапуня: един - за пране, друг - за лице „Сънлайт" именно какъвто аз обичам. Вземах сънлайта и се умих хубаво. Избърсах се с една кърпа, която извадих от джеба си, но кърпата бе като синя, черна. Избърсах се и тя се измокри много. Сега трябваше да си продължа за дома, но ми се искаше да простра кърпата да изсъхне, пък ме достраша да не я вземе някой. Ще си отида да се порадвам на баща си.
към текста >>

Вземах сънлайта и се умих хубаво.
Те ме запитваха какво правя тук, в село, где съм учител и т. н. Стигнах на Крайната чешма. Там имаше жени, които си пълнеха съдовете с вода. Аз започнах да се мия на чешмата, но като нямам сапун, ръцете ми не се измиват. Ето, една жена с тъмен цвят на лицето, сладкодумна, бъбрива, ми подава сапун от кутийка, тая за сапун, и вътре два сапуня: един - за пране, друг - за лице „Сънлайт" именно какъвто аз обичам. Вземах сънлайта и се умих хубаво. Избърсах се с една кърпа, която извадих от джеба си, но кърпата бе като синя, черна. Избърсах се и тя се измокри много. Сега трябваше да си продължа за дома, но ми се искаше да простра кърпата да изсъхне, пък ме достраша да не я вземе някой. Ще си отида да се порадвам на баща си. Тъкмо ще потегля и ето, батьо Боби, братът ми, иде с каруцата, натоварил ралото и много сено и се качил отгоре, дойде пред чешмата и с каруцата тегли конете да се напият.
към текста >>

В тая размисъл пред тая мърша сега напредя ми и от друга страна за баща си, който сега си дошъл и е жив - ето, се събудих и гледам, че се съмнало, а аз съм легнал на лявата си страна и затова и сънят е страшен, отвратителен.14.VII.1932 год., четвъртъкСтанахме от сън.
Но сега какво да правя, как ще съобщим на буля? Ами нали аз се радвах, че баща ми се завърнал, макар че го знаях, че е умрял и съм присъствувал на погребението му, каква тревога за домашните, каква изненада! Веднага в тоя ужас си спомних, че батю няма наследници. Като че сегашните му три деца ги няма, и буля я няма, и че неговата стока се пада да я разделим аз и Иван. Аз си помислих, че ето, че аз по неволя съм станал сега по-имотен, вече 50 декара ниви ще имам. В тая размисъл пред тая мърша сега напредя ми и от друга страна за баща си, който сега си дошъл и е жив - ето, се събудих и гледам, че се съмнало, а аз съм легнал на лявата си страна и затова и сънят е страшен, отвратителен.14.VII.1932 год., четвъртъкСтанахме от сън. Всички се раздвижват по Изгрева, Приготовление за Рила. Натоварихме багажа на каруците и потеглихме за гарата.В 8 ч и 15 влакът потегли за Дупница. Ний бяхме изпратени от много братя и сестри на Софийската гара. Към 12 ч обед пристигнахме в Дупница. Тамо ни чакаха конете и автомобили за Сапарева баня.
към текста >>

На 11й - пак мъгли и ситен дъжд.Тая заран е гъста мъгла и скреж по дърветата.Тази сутрин, с пробуждането ми, се отпечата в съзнанието ми сън: Сънувах, че си отивам с раницата у дома, във Водица.
Тази есен за първи път ни се изпраща резюме от беседите на Учителя. Оня ден, на 29, Еленка си отиде чрез Калотина в София и й дали това резюме да прочетем и препратим по определения маршрут.*12.XII.1932 год.Тази есен до 5.Х11 времето бе все хубаво, топло, ясно. Нямаше достатъчно дъждове за посевите и есенната трева. Посевите са в недобро състояние. От 5й Х11 почна да вали дъжд, на 10й го обърна на сняг, но се стопи веднага. На 11й - пак мъгли и ситен дъжд.Тая заран е гъста мъгла и скреж по дърветата.Тази сутрин, с пробуждането ми, се отпечата в съзнанието ми сън: Сънувах, че си отивам с раницата у дома, във Водица. У дома се събрали много селяни Водичани. Аз като ги видях, се зарадвах, че имам възможност да им говоря за добри работи и опитности из далечния западен край. Те се съгласиха и започнаха да навлизат в нашата маза. Беше вечер. Те внесоха лампата в мазата и се настаняваха по места.
към текста >>

И нещо много още, но не запомних тук съня си.
Докато гледах, Слава излезе от къщи и тя видя тия звезди и изображенията, които се меняха в коронната форма. Изчезна постепенно всичко това изображение на небето. Аз влязох при хората. Те разговаряха нещо по земеделската партия. Казаха, че се научили, чели във вестници, че уж Христо Стоянов ли, или Неделко Атанасов, забравих за кого казаха, бил убит в Сърбия. И нещо много още, но не запомних тук съня си. Нещо за брожения говореха, но не запомних.Аз в мене си се радвах на това видение, което видях на западното, на югозападното небесно полушарие.На хората говорих ли, не ли, не помня, но като че говорих нещо. След това видях една картина - Владо Николов, русина, от с. Мърчаево, и Еленка бяха на колене в пози да ги венчават. Че уж вечете се оженили, И това изчезна и се събудих.*В дневника следва резюме от лекцията на Учителя от 26.Х. 1932 г., сряда - „Новите хора".
към текста >>

НАГОРЕ

0.10625219345093