Търсене в текстове за 'Съзерцание'

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

Чрез нея ще научиш каква е Волята Божия." Понякога Той се оттегляше в тишина и мълчание и се отдаваше на размишление и съзерцание.
Вън от Бога се създава грехът. Аз всякога се моля. Човек трябва да се огражда от влиянието на преходното с молитва, с чиста мисъл и непрестанна Любов към Бога... Всеки ден отваряй душата си пред Господа! Всеки ден! Молитвата постига целта си, когато преживееш едно Божествено състояние. Чрез нея ще научиш каква е Волята Божия." Понякога Той се оттегляше в тишина и мълчание и се отдаваше на размишление и съзерцание. "Бога най-лесно ще намерите вътре в себе си. Само в Бога е нашият живот." "Някой пита, кой съм Аз? - Аз съм пратен от Божествения свят да изявя Любовта, да внеса в живота нейната сила, нейната мощ." "Аз съм дошъл да кажа на хората, че Бог е решил да създаде един Нов свят, Ново небе, Нова земя и да промени всички хора. Това ще стане. Това, което говоря, е Божествено!
към текста >>

2. 3_35 Не коригирай Божественото в песните на Учителя

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

И днес Бог е тук, на земята, на "Изгрева", в това тяло, и Той не може да бъде безучастен към съдбините на света и да не взема участие в страданието на човечеството." Този случай беше приковал Галилей в съзерцание и размишление за цял живот - за Бога, който е дошъл на земята и е посетил человеческите синове.
Галилей забелязал това и Му казал: "Учителю, защо се безпокоите? Та те тук няма да бомбардират. Те заминават на север и в Румъния ще падат бомбите! " Когато Учителят свел поглед от Небето и огледал Галилей, лицето Му било строго, затворено и добило вид на статуя, издялана от камък. След малко Учителят добавил: "В момента милиони хора се обръщат с молитва към Бога, за да търсят Неговата закрила и помощ. И днес Бог е тук, на земята, на "Изгрева", в това тяло, и Той не може да бъде безучастен към съдбините на света и да не взема участие в страданието на човечеството." Този случай беше приковал Галилей в съзерцание и размишление за цял живот - за Бога, който е дошъл на земята и е посетил человеческите синове. Когато ми го разказа, аз го приех като откровение на Бога за съдбините на света и за съдбата на Школата. Та при такива условия ние живеехме и обстоятелствата бяха такива, че нямахме възможности за работа. Тук нямахме условия за работа от музикално естество. Беше останала една група братя и сестри на "Изгрева", които три пъти на ден заставаха в молитва в салона - правеха дълги молитви, за да запази Бог "Изгрева" и салона. Един приятел от града дошъл, видял и чул как се молят.
към текста >>

3. 3_67 Котката, която мижеше

Не мижат, но с премрежени очи - в позата на съзерцание и съсредоточаване.
Какви фокуси ли? Ето такива. Започнаха да позират. Вие виждали ли сте как се позира на художник? Ето така - заемат една поза, разбира се, неестествена за тях, изправят тялото си по особен начин, че си завъртат главата наляво и под ъгъл и с лека усмивка те поглеждат, а очите им леко примижават. Не мижат, но с премрежени очи - в позата на съзерцание и съсредоточаване. И те гледат и мижат докато те прилъжат с това, с онова, тоест с приказки за това или онова. Подхванеш се, започваш да ги слушаш, а те майсторски можеха да оплетат всеки един от нас. Започваха да му говорят, че еди-кой си брат е много духовен, че той има много покровители на Небето, че неговата аура била с еди-какви си цветове, че мисълта му била такава или онакава във форма на възвишени краски и цветове. Говорят му, че той има дълъг живот от минали прераждания, че имат връзка от миналото с него и че трябва правилно да си я разрешат. Така постепенно онзи, който ги слуша, влиза в капана, хваща се на въдицата и те почват да му говорят неща, които са чули оттук-оттам от старите приятели.
към текста >>

4. 4_04 На Рила с песните на Учителя

МАРИЯ ЗЛАТЕВА

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

Отначало, докато изгрее слънцето, всички сме в мълчание и съзерцание.
От там се разкриваше широк простор - излегнатите хребети на Рила, котловината с трите села в нея и погледът безпрепятствено стигаше до хоризонта, отгдето блясваше първият лъч на слънцето. Този връх, наречен тогава още Молитвен връх, остана и досега да се нарича така. На него Учителят говореше утринните Слова, а ние, насядали по скалите, Го слушахме и записвахме това, което успявахме, но четирите стенографки записваха всичко. И досега изпъкват в съзнанието ми ранните утринни часове и изкачващите се ученици - стари, млади, дори и деца - нагоре по скалистата пътека. Стигнали върха, всички вперват погледа си на изток, за да не изпуснат първия лъч. Отначало, докато изгрее слънцето, всички сме в мълчание и съзерцание. Чакаме всички, заедно с Учителя. И ето - за миг на хоризонта блесва първият лъч. Всички ставаме на крака. Учителят казва коя песен да изпеем. Някои от музикантите дават тон и песента се подема от всички.
към текста >>

Той бе загърнат с пелерина и потъваше в съзерцание.
Те бяха тържествени празници за душите и сърцата ни. В тъмни зори се чуваха цигулките на ранобудни братя, което показваше, че часът за ставане е дошъл. Всички бързо ставаха, подготвяха се и тръгваха към Молитвения връх. Но когато стигахме там, виждахме, че най-ревностните ученици, дошли от най-далечните предели на страната ни и, насядали по скалите, бяха вече заели първите места. В определения час пристигаше и Учителят и сядаше на определеното място, постлано с одеяло. Той бе загърнат с пелерина и потъваше в съзерцание. Ние се опитвахме да правим същото. Вглъбявахме се в себе си и навлизахме в един свят на звезден мир, където земята и Небето ставаха едно, обличаха се в пурпурна позлата и с тая позлата започваше зазоряването на първия съборен ден. Съборните дни бяха общение на онези ученици, които бяха тук - на този Молитвен връх и на онези ученици от Невидимата Школа на Бялото Братство, която беше в Невидимия свят, но стоеше над нас и присъствуваше на събора в този миг. Това бе звезден миг на Школата, това бе звездният миг на Бялото Братство, управляващо Вселената и живота на тази Вселена. Този звезден миг бе изявен като Слово от Всемировия Учител, защото това бе Слово на Живия Бог, дошъл на земята и проявил се чрез Словото и Живота на Всемировия Учител.
към текста >>

5. 5_09 Песни и танци на слънцето

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Учителят освети утринните часове с размишление, съзерцание и молитва.
То в Твоето име оживотворява всичката земя с нейната природа - въздига и донася облаците, напоява лицето и с дъжд и влага изважда всеки стрък изпод черната й обвивка - украсява полските цветя с всичката им хубост, която отначало си им дал. Развеселява всички животни и човека, когото си направил по образ и подобие Свое." Учителят Слънцето е емблема на Бялото Братство. Слънцето е изворът на живота. Учителят започна Делото Си с изгревите на слънцето. Псалмопевецът казва: "На ранина Те очаквам, Господи". Учителят освети утринните часове с размишление, съзерцание и молитва. Той препоръчва да се излиза сутрин рано на открито сред природата. Така Той привлече онези, които обичаха и търсеха този живот и положи основите на Братството. По-късно Учителят даде ред упражнения и песни в съгласие с този вътрешен стремеж. Паневритмията - това са песни и танци на слънцето. Те носят неговия живот, красота и сила.
към текста >>

6. 8_09 Молитвеният връх при Седемте рилски езера

Мнозина от нас отиваха по-рано, сядаха и потъваха в съзерцание и медитация.
Много от приятелите имаха Неговата кройка и си бяха направили също такива пелерини. Камъните бяха студени и всеки си носеше възглавничка или някоя дрешка, с която да си подложи при сядане. Ние стенографките седяхме близо до Учителя. Всяка от нас си имаше строго определено място и тези места не ги вземаха другите приятели, защото знаеха, че са на стенографките. Ние сядахме там, загърнати с дебели дрешки и пелерини, а понякога и с одеала. Мнозина от нас отиваха по-рано, сядаха и потъваха в съзерцание и медитация. Учителят пристигаше, сядаше. Всички бяха в молитвено съзерцание. Когато започваше да изгрява слънцето и преминаваше през цялото това пространство първият слънчев лъч, тогава всички ние ставахме на крака и наблюдавахме изгрева му. Когато слънцето излезеше и в далечината се очертаваше целият слънчев диск, Учителят подаваше коя молитва да се изрече, както и кои песни да бъдат изпети. Това бе един величествен миг.
към текста >>

Всички бяха в молитвено съзерцание.
Ние стенографките седяхме близо до Учителя. Всяка от нас си имаше строго определено място и тези места не ги вземаха другите приятели, защото знаеха, че са на стенографките. Ние сядахме там, загърнати с дебели дрешки и пелерини, а понякога и с одеала. Мнозина от нас отиваха по-рано, сядаха и потъваха в съзерцание и медитация. Учителят пристигаше, сядаше. Всички бяха в молитвено съзерцание. Когато започваше да изгрява слънцето и преминаваше през цялото това пространство първият слънчев лъч, тогава всички ние ставахме на крака и наблюдавахме изгрева му. Когато слънцето излезеше и в далечината се очертаваше целият слънчев диск, Учителят подаваше коя молитва да се изрече, както и кои песни да бъдат изпети. Това бе един величествен миг. Молитвеният връх се извисяваше над цялото това пространство, плуваше над разпрострялата се пред нас долина. Изгрялото слънце в далечината даваше представа, като че в този момент слънцето плува в небесната шир, а ние с Молитвения връх сме се извисили над земната шир и Духът е Този, Който ни обединява.
към текста >>

Това предразполагаше към изключително молитвено съзерцание и задълбоченост при играта на участниците в Паневритмията.
А музикантите в едната си ръка носят кутията с цигулката, а в другата - подходящо за носене дърво. Там, на Първото езеро, имаше много сухи дървета, вероятно повалени и останали след някоя буря. В първите години, чак до заминаването на Учителя, се снабдявахме с дърва от Първото езеро. Там имаше много изгорели дървета, вероятно овъглени от светкавица и гръм. Най-величествена бе Паневритмията на Третото езеро, защото пространството бе такова, че бяхме заградени отвсякъде от езера, а около нас се издигаше целият циркус на Седемте езера. Това предразполагаше към изключително молитвено съзерцание и задълбоченост при играта на участниците в Паневритмията. Фотографът Васко Искренов е направил панорамни снимки там и те говорят много повече от моите думи. Друг път излизахме на Петото езеро. Там обстановката бе друга. Платото бе голямо и ние имахме чувството, че при играта на Паневритмията играем и се разпростираме в широчина и плуваме в далечината. Паневритмията над Езерото на чистотата, на поляната под връх Харамията, създаваше впечатление, че се намираме на върха на циркуса.
към текста >>

7. 71. ВЪТРЕШНАТА РАБОТА НА УЧЕНИКА

Борис Николов

ТОМ 2

Тя е повече размишление и съзерцание и отправяне на едно дълбоко религиозно чувство към Бога.
Всеки отправя своята мисъл към Бога според своята нужда и своите разбирания. Тайната молитва има голямо разнообразие. Всеки индивидуално се моли, а не общо. Общо се молим с познати молитви, които произнасяхме гласно или тайно, но общо всички. Тайната молитва е лична и всеки се моли в себе си по начин какъвто той си знае и каквато нужда има. Тя е повече размишление и съзерцание и отправяне на едно дълбоко религиозно чувство към Бога. Тайна молитва винаги произнасяхме преди беседа и при някои други случаи. След нея започваха общите молитви и песни. В класовете Учителят задаваше теми, които да се развиват. Учениците си я запишат и следващия път всеки трябваше да бъде с развита тема. Някои от тях се четяха, но не всичките, защото за да се четат темите на 60 човека са нужди 2-3 часа.
към текста >>

8. 90. НАРЯДИТЕ

Борис Николов

ТОМ 2

Давал е задачи за размишление, за съзерцание и това е било отначало самостоятелна работа на ученика.
90. НАРЯДИТЕ Още в самото начало на съборите Учителят е давал редът, по който да се изпълняват молитвите, да се четат някои текстове от Библията и да се пеят посочени песни. По-късно този ред стана известен като наряд. С установяването на Синархическата верига Учителят е давал наряди за седмици, за месеци и за следващата година, в кои дни кои глави от Евангелието да се четат. Давал е задачи за размишление, за съзерцание и това е било отначало самостоятелна работа на ученика. По-късно когато се оформят групите наряда се изпълнява от цялата група. Това са наряди за работа през цялата година. Има такива запазени наряди преди откриването на Школата. По-късно тези наряди започват да се правят и да бъдат изпращани във връзка с някои братски празници 22.III, началото на духовната година, 22.IX. начало на учебната година.
към текста >>

Човешкото трябва да се стреми при молитва, размишление и съзерцание, да преживее едно Божествено състояние.
А в другите неделни дни всеки го прави отделно. Ha 9.XI. в 4ч. половина сутринта Учителят говори и ето някои основни мисли на беседата Му. „Има състояния човешки, има и състояние Божествено. Човешкото трябва да се стреми при молитва, размишление и съзерцание, да преживее едно Божествено състояние. Всеки ден човек трябва да има едно Божествено състояние. Ако го няма, този ден е изгубен за него. И ако имаш всеки ден по едно божествено състояние ще напредваш, ще можеш много нещо да постигнеш. Ще се отвори в тебе и изворът на Божествената Любов. При размишление във време на изпълнение на наряда и въобще при всяко съзерцание не трябва човек да си мърда крака, ръце, глава, да мисли за странични работи, а трябва да има пълно съсредоточаване.
към текста >>

При размишление във време на изпълнение на наряда и въобще при всяко съзерцание не трябва човек да си мърда крака, ръце, глава, да мисли за странични работи, а трябва да има пълно съсредоточаване.
Човешкото трябва да се стреми при молитва, размишление и съзерцание, да преживее едно Божествено състояние. Всеки ден човек трябва да има едно Божествено състояние. Ако го няма, този ден е изгубен за него. И ако имаш всеки ден по едно божествено състояние ще напредваш, ще можеш много нещо да постигнеш. Ще се отвори в тебе и изворът на Божествената Любов. При размишление във време на изпълнение на наряда и въобще при всяко съзерцание не трябва човек да си мърда крака, ръце, глава, да мисли за странични работи, а трябва да има пълно съсредоточаване. Това благо, което Бог ни е дал никой не може да ти го отнеме. И временно да те изостави, ти пак ще го получиш." С братски поздрав: подпис /Боян Боев/ Това е пример за наряд правен всяка неделя от четвъртата седмица на месеца, правен в 4 ч. и половина по ред и молитви и текст предварително раздаден на братствата в България. Така се осъществяваше вътрешната верига на братствата в България.
към текста >>

9. СЪДЪРЖАНИЕ ТОМ III

Върхът на „Съзерцанието" -184 52.
„Близнаците"-181 47. Главата на 7-те езера „Шемхаа" -181 48. Шестото езеро на Рила - „Сърцето" -182 49. Кабул -183 50. На екскурзия до Еленин връх -183 51. Върхът на „Съзерцанието" -184 52. Езерото на „Съзерцанието" -186 53. Падналият Титан -186 54. Беседи на Рила -187 55. Формули дадени от Учителя на 7-те Рилски езера през 1940 г. -188 56.
към текста >>

Езерото на „Съзерцанието" -186 53.
Главата на 7-те езера „Шемхаа" -181 48. Шестото езеро на Рила - „Сърцето" -182 49. Кабул -183 50. На екскурзия до Еленин връх -183 51. Върхът на „Съзерцанието" -184 52. Езерото на „Съзерцанието" -186 53. Падналият Титан -186 54. Беседи на Рила -187 55. Формули дадени от Учителя на 7-те Рилски езера през 1940 г. -188 56. Концерти на Рила -189 57.
към текста >>

10. 08. ТОДОР СТОИМЕНОВ (17.05.1872, гр. Пазарджик - 22.Х. 1952,София)

Там престоява в пълно съзерцание и мълчание и след това изнася сказка в читалището пред гражданството в Нови Пазар.
А той го предаде на мене, а пък аз го предадох на моят приемник. Тодорчо разказваше, че бащата на Учителя дядо поп Константин Дъ-новски е бил свещеник в Нови Пазар и там е служил църковната служба на български език. Той е един от първите свещеници още от турско време, който започва да чете Евангелието на български. Учителят след като се връща от Америка престоява две-три години в Нови Пазар при дядо поп Дъновски, т. е. при рождения си баща. Там престоява в пълно съзерцание и мълчание и след това изнася сказка в читалището пред гражданството в Нови Пазар. Тодорчо разказваше един случай как в началото на века той е бил първият от учениците на Учителя срещу когото е насочена първата атака от църквата срещу дейността на Учителя. Тогава Учителят им давал задачи да четат и размишляват върху различни стихове от Евангелието. Събирали се на групи, четяли, разсъждавали и разменяли мисли на глас. Една вечер Тодорчо сънува сън как го нападнали глутница вълци и щяли да го разкъсат, но се озърнал и видял, че стои до едно дърво. Бързо се хванал за клоните му, покачил се на него и така се отървал от вълците, за да не го разкъсат.
към текста >>

11. 20. ЕКСКУРЗИЯ ДО 7-ТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА ПРЕЗ 1942 г.

А езерото, което се вижда от „Върха на Размишлението" Учителят нарече „Езеро на Съзерцанието".
Ето виждате ли какъв салон ни е приготвила природата тук? " И ни посочва с ръка полянката, върху която сме отседнали. Ние се оглеждаме и отговаряме: „Виждаме, Учителю! " „Това всичко наоколо ви го подарявам! " И оттогава, при хубаво време идвахме на Салоните по двеста души и играехме Паневритмия при полянката на Салоните. А езерото, което се вижда от „Върха на Размишлението" Учителят нарече „Езеро на Съзерцанието". Това са имена дадени от Учителя. Когато тръгвахме на дълги екскурзии минавахме през всички езера. Стигахме до последното „Окото", което Учителят нарече „Главата" и оттам отивахме до Дамга, правехме кратка почивка, след това стигахме до Салоните, правехме втора почивка и от там се връщахме надолу през „Езерото на Чистотата" и накрая стигахме на лагера късно след обед. '
към текста >>

12. 37. ПЪТЕКАТА СЪС 122 СТЪПАЛА

Тази пътека стана любима пътека при излизането към „Езерото на Чистотата" и оттам към „Върха на Съзерцанието".
Най-много да я хванем с пръчки и да я отнесем далеч от палатките и я пуснем в клека. Това бе мълчаливо съгласие, мълчалив договор между тях и нас. След като няколко братя работихме 10 дни и пътеката бе готова, цялото Братство се източи по тази пътека до върха. Когато Учителят за първи път излезна по тази пътека, Той се усмихна и насърчително каза на братята: „Хубаво направихте пътеката! " Посочи също още няколко места, където трябваше да се подобрят стъпалата още малко, което ние сторихме веднага. Тази пътека стана любима пътека при излизането към „Езерото на Чистотата" и оттам към „Върха на Съзерцанието". Попитахме Учителя: „Какво означават тези 122 стъпала? ". „Това е стълбата на Якова, която той видя на сън, по която ангелите Божии възлизаха и слизаха по нея. Господ стоеше отгоре върху стълбата и рече: „Аз съм Господ Бог на отца ти Аврама и Бог на Исака, земята на която лежиш ще ти я дам и на потомството ти." Битие, гл. 28 (ст. 12-17) Днес е същото.
към текста >>

13. 38 . МОЛИТВЕНИЯТ ВРЪХ

Всеки сяда на своето място, което си е избрал и прекарва в мълчание, размишление и съзерцание до момента, когато слънцето изгрее.
Трябва да станем рано, за да хванем първият лъч на изгряващото слънце. За нас това е и момент, това е и идея. И ние никога не пропущаме този момент. Още в четири часа сутринта, когато започват големите летни дни, ние ставаме рано събуждани от песента „Събуди се братко мили", като някоя от сестрите я изпяваше. Пристъпваме полека-лека един след друг по тясната пътека и излизаме на Молитвения връх. Всеки сяда на своето място, което си е избрал и прекарва в мълчание, размишление и съзерцание до момента, когато слънцето изгрее. Щом изгрее слънцето ние правим нашата молитва общо. Изпяваме песни и след това Учителят държи кратка беседа. Тука са държани едни от най-вдъхновените беседи на Учителя. Самата обстановка, изгревът на слънцето, безкрайните далечини, голямото небе над нас, всичко това вдъхновява и създава условия да кажеш и да чуеш прекрасни неща. Беседите държани тук са отпечатани и достъпни за всички.
към текста >>

А на самият Молитвен връх, след като прекарвахме първо в мълчание, в размишление и съзерцание, след това гледахме зората, която менеше багрите си всяка минута, очаквайки първия лъч на слънцето.
Все пак на скалите останаха и някои надписи, които брат Борис Николов, който е каменар и каменоделец изсече в твърдата стена с длето и тези надписи остават за вечни времена. Това са формули, които Учителя ни е дал. Например единия от тях гласи: „Люби Бога, обичай ближния си, търси съвършенството". За тази формула Учителят казва: „Народ, който пази тези свещени думи има бъдеще". Аз не зная как ще ги опази този народ тези думи, но аз ги изсякох с длето и чук, за да ги има. А на самият Молитвен връх, след като прекарвахме първо в мълчание, в размишление и съзерцание, след това гледахме зората, която менеше багрите си всяка минута, очаквайки първия лъч на слънцето. Той е за нас не само образ на изгрева, но и свещена идея. Ние винаги гледаме да доловим първият лъч на слънцето, т. е. Божественият лъч във всяка работа. Със скалите тук се сближихме. Те станаха като наша домашна обстановка и тези твърди, недостъпни камъни ние ги обикнахме като наше родно място.
към текста >>

На юг като отместим поглед срещу нас се намира „Върхът на Съзерцанието" и на стръмният му склон се е спряла една скала, която има формата на Пентаграма.
Ех, тук може човек да се нарадва на чиста и девствена природа. Камъкът на Учителя беше центъра на върха. Наоколо ние насядвахме и тук прекарвахме чудни часове на братски живот, на единство и идеен живот. Камъкът на Учителя, Неговият стол, Неговото присъствие беше център, като че ли на целия свят наоколо. Тъй че гледката от тук е незаменима - долините наоколо, върховете, просторите вдъхновяват. На юг като отместим поглед срещу нас се намира „Върхът на Съзерцанието" и на стръмният му склон се е спряла една скала, която има формата на Пентаграма. Тази скала като че ли говори. Ти не можеш да я гледаш без да се замислиш. Колко правилно е отсечена като Пентаграма с върхът нагоре. Тя се е спряла току-що до брега на езерото, това мъчнодостъпно езеро, „Езерото на Съзерцанието" е едно тайнствено, свещено място в Рила поради своята чистота, своята самотност и необикновено мълчание. Затова Учителят го нарече „Езерото на Съзерцанието".
към текста >>

Тя се е спряла току-що до брега на езерото, това мъчнодостъпно езеро, „Езерото на Съзерцанието" е едно тайнствено, свещено място в Рила поради своята чистота, своята самотност и необикновено мълчание.
Тъй че гледката от тук е незаменима - долините наоколо, върховете, просторите вдъхновяват. На юг като отместим поглед срещу нас се намира „Върхът на Съзерцанието" и на стръмният му склон се е спряла една скала, която има формата на Пентаграма. Тази скала като че ли говори. Ти не можеш да я гледаш без да се замислиш. Колко правилно е отсечена като Пентаграма с върхът нагоре. Тя се е спряла току-що до брега на езерото, това мъчнодостъпно езеро, „Езерото на Съзерцанието" е едно тайнствено, свещено място в Рила поради своята чистота, своята самотност и необикновено мълчание. Затова Учителят го нарече „Езерото на Съзерцанието". Но очертанията на Пентаграма се виждат само от Молитвения връх. На 5.VIII.1931 г. на Рила Учителят държа на първия Молитвен връх беседата „Мястото на Бога", която е поместена в томчето „Нашето място" - Рилски беседи, 1931 г. След като изнесе беседата каза: „Сега да излезнеме на Новия Молитвен връх" (виж стр. 155).
към текста >>

Затова Учителят го нарече „Езерото на Съзерцанието".
На юг като отместим поглед срещу нас се намира „Върхът на Съзерцанието" и на стръмният му склон се е спряла една скала, която има формата на Пентаграма. Тази скала като че ли говори. Ти не можеш да я гледаш без да се замислиш. Колко правилно е отсечена като Пентаграма с върхът нагоре. Тя се е спряла току-що до брега на езерото, това мъчнодостъпно езеро, „Езерото на Съзерцанието" е едно тайнствено, свещено място в Рила поради своята чистота, своята самотност и необикновено мълчание. Затова Учителят го нарече „Езерото на Съзерцанието". Но очертанията на Пентаграма се виждат само от Молитвения връх. На 5.VIII.1931 г. на Рила Учителят държа на първия Молитвен връх беседата „Мястото на Бога", която е поместена в томчето „Нашето място" - Рилски беседи, 1931 г. След като изнесе беседата каза: „Сега да излезнеме на Новия Молитвен връх" (виж стр. 155). И от тогава започнахме да излизаме на този връх.
към текста >>

14. 51. „ВЪРХЪТ НА СЪЗЕРЦАНИЕТО

51. „ВЪРХЪТ НА СЪЗЕРЦАНИЕТО" Един обширен гръб на планината покрит със зелена трева излиза от горите и води до един връх.
51. „ВЪРХЪТ НА СЪЗЕРЦАНИЕТО" Един обширен гръб на планината покрит със зелена трева излиза от горите и води до един връх. Той се казва „Зеления Рид", а върха, до който стига Учителят го нарече „Върхът на Съзерцанието". От този връх се вижда една невероятна панорама. В ляво се вижда „Езерото на Чистотата" във всичката му красота - и езерото и долината, поляните, върховете и скалите наоколо, всичко тук те обгръща като една дреха и те изпълва с възторг. „Върхът на Съзерцанието" облечен в скали, които представляват серпентини, най-старите скали на земното кълбо. Те имат чудновати форми.
към текста >>

Той се казва „Зеления Рид", а върха, до който стига Учителят го нарече „Върхът на Съзерцанието".
51. „ВЪРХЪТ НА СЪЗЕРЦАНИЕТО" Един обширен гръб на планината покрит със зелена трева излиза от горите и води до един връх. Той се казва „Зеления Рид", а върха, до който стига Учителят го нарече „Върхът на Съзерцанието". От този връх се вижда една невероятна панорама. В ляво се вижда „Езерото на Чистотата" във всичката му красота - и езерото и долината, поляните, върховете и скалите наоколо, всичко тук те обгръща като една дреха и те изпълва с възторг. „Върхът на Съзерцанието" облечен в скали, които представляват серпентини, най-старите скали на земното кълбо. Те имат чудновати форми. По тях личат още пръстите от ръцете на ледниците, които са работили тук отгоре.
към текста >>

„Върхът на Съзерцанието" облечен в скали, които представляват серпентини, най-старите скали на земното кълбо.
51. „ВЪРХЪТ НА СЪЗЕРЦАНИЕТО" Един обширен гръб на планината покрит със зелена трева излиза от горите и води до един връх. Той се казва „Зеления Рид", а върха, до който стига Учителят го нарече „Върхът на Съзерцанието". От този връх се вижда една невероятна панорама. В ляво се вижда „Езерото на Чистотата" във всичката му красота - и езерото и долината, поляните, върховете и скалите наоколо, всичко тук те обгръща като една дреха и те изпълва с възторг. „Върхът на Съзерцанието" облечен в скали, които представляват серпентини, най-старите скали на земното кълбо. Те имат чудновати форми. По тях личат още пръстите от ръцете на ледниците, които са работили тук отгоре. Между скалите има полянки, чудни кътчета за почивка и отмора. Тука наистина живеят същества с много висока клтура. Човек може да влезе в общение с тях ако той е съзерцателна натура, ако може да проникне с чувствата си през тези форми и да почувствува живота в тях.
към текста >>

От „Върхът на Съзерцанието" се открива чудна гледка към далечните върхове в стройни форми, езера се виждат, долини дълбоки, скали отвесни, всичко това съчетано в една велика хармония.
По тях личат още пръстите от ръцете на ледниците, които са работили тук отгоре. Между скалите има полянки, чудни кътчета за почивка и отмора. Тука наистина живеят същества с много висока клтура. Човек може да влезе в общение с тях ако той е съзерцателна натура, ако може да проникне с чувствата си през тези форми и да почувствува живота в тях. Да, тук човек наистина може да разговаря с Невидимия свят. От „Върхът на Съзерцанието" се открива чудна гледка към далечните върхове в стройни форми, езера се виждат, долини дълбоки, скали отвесни, всичко това съчетано в една велика хармония. Но обърнете ли се към Рупите, от тук е най-хубавата гледка на планинската верига. „Рупеи" значи „Планина на духовете", така Учителят преведе името Рупеи. От тук се вижда, като се почне от Еленин връх, Мальовица, от него веригата на Рупеите като се дойде до Злият зъб и погледа се отмества до фигурата на „Титана", който си е легнал на гърба си. Погледът отива чак до Попова шапка. Това е една чудесна верига със странни и необикновени форми, каквито няма подобни другаде в България, а може би и по целия свят.
към текста >>

„Върхът на Съзерцанието" , е един от най-хубавите върхове в планината въобще.
От тук се вижда, като се почне от Еленин връх, Мальовица, от него веригата на Рупеите като се дойде до Злият зъб и погледа се отмества до фигурата на „Титана", който си е легнал на гърба си. Погледът отива чак до Попова шапка. Това е една чудесна верига със странни и необикновени форми, каквито няма подобни другаде в България, а може би и по целия свят. На запад се вижда Харамията, като орел който е разпрострял крилата си. Зад него се вижда Кабул и другите върхове, които отиват в безкрая нататък. „Върхът на Съзерцанието" , е един от най-хубавите върхове в планината въобще. Той е тих, спокоен, чист, не се посещава много, защото е настрана от обикновените пътища. Но в скалите му има чудни кътчета. От двете му страни има преспи, които не се стопяват през лятото. Следователно този връх лесно се снабдява с вода, което е много удобно. Този връх на някои от приятелите се хареса много и започнаха да летуват и да опъват палатките си макар че височината е голяма почти 2800 м.
към текста >>

Тука именно човек може да прекара незабравими часове в съзерцание, в размишление или в молитва, или просто да си почине.
Новият сняг я подхваща наново и тя изкарва още една година. Скалите на върха са серпенти, които имат много сложен състав. Те са вторични и третични минерали, които показват, че тези скали са от най-дълбока древност. Даже като естественик и геолог бих казал, че това са едни от първите скали на земното кълбо, формите им са странни. Те са разрязани от ледовете и са им предадени особени оригинални форми каквито другаде не се срещат. Тука именно човек може да прекара незабравими часове в съзерцание, в размишление или в молитва, или просто да си почине. Ето там има една скала, която прилича на човек загърнат в гуна. Тя е характерна за върха и ние от далеч ако го погледнем, по тази скала ще го различим от другите. Поляните наоколо са осеяни от камъни, защото те представляват морени от старите ледници. Можем да видим образци на ледникови морени тъй характерни, като че ли вчера са ги напуснали ледниците. Да чудни върхове има тука, чудни гледки и окото се радва на необикновената картина.
към текста >>

15. 52. „ЕЗЕРОТО НА СЪЗЕРЦАНИЕТО

52. „ЕЗЕРОТО НА СЪЗЕРЦАНИЕТО" Ако се отиде към северната страна и се погледне надолу, то се открива отвесна скала висока няколко стотин метра.
52. „ЕЗЕРОТО НА СЪЗЕРЦАНИЕТО" Ако се отиде към северната страна и се погледне надолу, то се открива отвесна скала висока няколко стотин метра. Долу се вижда „Езерото на Съзерцанието". То е дълбока стръмна долина, където слънцето изгрява късно и залязва рано. „Езерото на Съзерцанието" е странно, загадъчно и мълчаливо езеро. Тука има едно присъствие на същества, които са сериозни, задълбочени и подхранват идеи, които хората още не познават. То е самотно езеро, рядко се посещава и е мъчно достъпно.
към текста >>

Долу се вижда „Езерото на Съзерцанието".
52. „ЕЗЕРОТО НА СЪЗЕРЦАНИЕТО" Ако се отиде към северната страна и се погледне надолу, то се открива отвесна скала висока няколко стотин метра. Долу се вижда „Езерото на Съзерцанието". То е дълбока стръмна долина, където слънцето изгрява късно и залязва рано. „Езерото на Съзерцанието" е странно, загадъчно и мълчаливо езеро. Тука има едно присъствие на същества, които са сериозни, задълбочени и подхранват идеи, които хората още не познават. То е самотно езеро, рядко се посещава и е мъчно достъпно. В долината живеят мечки и тя се нарича Мечата долина.
към текста >>

„Езерото на Съзерцанието" е странно, загадъчно и мълчаливо езеро.
52. „ЕЗЕРОТО НА СЪЗЕРЦАНИЕТО" Ако се отиде към северната страна и се погледне надолу, то се открива отвесна скала висока няколко стотин метра. Долу се вижда „Езерото на Съзерцанието". То е дълбока стръмна долина, където слънцето изгрява късно и залязва рано. „Езерото на Съзерцанието" е странно, загадъчно и мълчаливо езеро. Тука има едно присъствие на същества, които са сериозни, задълбочени и подхранват идеи, които хората още не познават. То е самотно езеро, рядко се посещава и е мъчно достъпно. В долината живеят мечки и тя се нарича Мечата долина. Тук виждахме как ходят глигани на стада. Клековете долу са толкова непроходими, че човек не може да премине през тях.
към текста >>

„Това езеро е езеро на съзерцание".
Клековете долу са толкова непроходими, че човек не може да премине през тях. Езерото е привлекателно. То привлича човека със скрития живот около него. Огрява се малко от слънцето, защото е в дълбока долина, оградена с отвесни скали, високи върхове. Но когато слънцето грейне тука водите дават чудесни отблясъци каквито другите езера не дават. „Това езеро е езеро на съзерцание". Това бяха думи на Учителя. А ние години наред като летувахме тук с Мария Тодорова на палатки се убедихме какво значи да живееш до върха и над „Езерото на Съзерцанието". А на вас препоръчваме да опитате, да си опънете палатките тук и да преживеете същото. А сега ще ви разкажа историята за падналия титан и като я научите идвайте тук на „Салоните". Има какво да видите и има за какво да размишлявате.
към текста >>

А ние години наред като летувахме тук с Мария Тодорова на палатки се убедихме какво значи да живееш до върха и над „Езерото на Съзерцанието".
То привлича човека със скрития живот около него. Огрява се малко от слънцето, защото е в дълбока долина, оградена с отвесни скали, високи върхове. Но когато слънцето грейне тука водите дават чудесни отблясъци каквито другите езера не дават. „Това езеро е езеро на съзерцание". Това бяха думи на Учителя. А ние години наред като летувахме тук с Мария Тодорова на палатки се убедихме какво значи да живееш до върха и над „Езерото на Съзерцанието". А на вас препоръчваме да опитате, да си опънете палатките тук и да преживеете същото. А сега ще ви разкажа историята за падналия титан и като я научите идвайте тук на „Салоните". Има какво да видите и има за какво да размишлявате.
към текста >>

16. 37. ОКОВАНИЯТ АНГЕЛ

Или бях в едно молитвено състояние на Духа или бях в съзерцание към другият живот, който бе извън нас, над нас и обхващаше всичко.
37. ОКОВАНИЯТ АНГЕЛ През време на годините прекарани в затвора имаше моменти, когато съзнанието ми бе будно и можех да долавям онези течения на мисълта, които се движеха в Космоса и във Висините на едно Космическо Съзнание. Или бях в едно молитвено състояние на Духа или бях в съзерцание към другият живот, който бе извън нас, над нас и обхващаше всичко. Взимах молив и стеногра-фирах. После тези малки стенограми ги оставях в капачката на един буркан, в който ми донасяше храна Мария на всеки 15 дена от месеца. Първо на капачката слагах нещо като мушама и между него вмъквах малкото листче със стенограмата и отгоре пак слагах мушама, така че капачката бе в диаметър около 6 см. Мария вземаше листчето, после го носеше на Боян Боев, който също го прочиташе. И двамата можеха да четат моята стенограма.
към текста >>

17. 5. ШКОЛА ИЛИ АКАДЕМИЯ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Чрез добрите постъпки ученикът работи във физическия свят; чрез добрите чувства - работи в духовния свят; чрез молитва, съзерцание и уединение - в Божественият свят.
- Знанието трябва да се приложи и опита. Правилото на Божествената школа гласи: Знанието се.придобива по закона на Любовта. Ако придобиеш знание без Любов, няма да те ползва. За да ходим в пътя, който Бог ни е отредил, това знание, трябва да придобием тук на земята. Това азнание е и за трите свята: физически, духовен и Божествен. Чрез добрите постъпки ученикът работи във физическия свят; чрез добрите чувства - работи в духовния свят; чрез молитва, съзерцание и уединение - в Божественият свят. За молитвата препоръчваме беседата от Учителя „Общение с Бога" (тя е изчерпана, но скоро ще излезе във второ издание). Учителят казва: „Като мислите, чувствате и постъпвате правилно, вие изправяте погрешките си." Има идеи човешки, има и идеи Божествени, които стоят по-горе от човешките. Ученикът трябва да ги познава и да знае, на кои да служи. Учителят казва: „Вън от Истината животът няма смисъл." Тя дава протик на човека за работа и внася в сърцето и душата му радост и веселие, в ума светлина и знание. Който има тези неща, той се чувствува свободен.
към текста >>

18. І.7. ЕДИН ДЕН ОТ ЛЕТУВАНЕТО НА РИЛСКИТЕ ЕЗЕРА

Галилей Величков

Обикновено съзерцанието е придружено с мълчание, което може да бъде озвучено от тиха песен, но лумне ли първият слънчев лъч, а заедно с него се понася шепнеща обща молитва, която се вплита в светлината и се понася към просторите.
Всяка сутрин Молитвеният връх очаква тези, които искат да вземат участие в зазоряването, което е величествен прелюд към симфонията на деня. Внимателни и бавни са стъпките на учениците по тясната пътека към каменната катедра. Капризите на времето не са в състояние да ги отклонят от изгрева. Мъглите и буреносните облаци вършат своята работа. Ако дъждовните капки се превърнат в снежинки, това пак не отклонява учениците, които са верни и последователни, устойчиви и изпълнителни на възприетите идеи. Обикновено съзерцанието е придружено с мълчание, което може да бъде озвучено от тиха песен, но лумне ли първият слънчев лъч, а заедно с него се понася шепнеща обща молитва, която се вплита в светлината и се понася към просторите. Всякога Словото на Учителя бе предхождано от прочет на стихове, или цяла глава от Свещеното Писание. А за да продължи след това мисълта на Христа, иде друг от авторите на прочетения текст в чудна беседа, произнесена с магнетичния тембър на Неговия спокоен и милващ глас. Тогава, когато Учителят говори, душата слуша и възприема. Словото Му е зов, който пробужда съзнанието. Мисълта Му извисява духа.
към текста >>

19. І.12. ДОБРАТА ОЦЕНКА

Галилей Величков

Изоставените и буренасали земи бяха място само за кратка разходка и предутринно съзерцание.
12. ДОБРАТА ОЦЕНКА Изгревът бе китна градина. Първоначално не бе така. Изоставените и буренасали земи бяха място само за кратка разходка и предутринно съзерцание. Първите излази към изгрева успяват да пробудят у малцината усет към приветливия български дом. Те дадоха ухо и се вслушаха в съветите на УЧИТЕЛЯ и за няколко години превърнаха пустеещите ниви в приветлива китна градина. Първоначално, година, две близкоселци изкореняваха засадените дръвчета, за да ги засадят в своите дворове. Крадливото поведение не бе беда. На мястото на изкоренените плодни дръвчета бяха посадени нови, но и те бяха пренесени в селата.
към текста >>

20. 5.21. Тереза Керемидчиева

ДРАГА МИХАЙЛОВА

Съзерцание: Когато си създаваш умствена картина - образ.
Ето какво казва Учителят по този въпрос: „Медитация: размишление върху известен въпрос, или върху Любовта, Мира, Правда и пр. Например може да се размишлява - в какво се изразява любовта външно и вътрешно, нейният извор, нейното въздействие, любовта на мушичката, на животните, на човеците, на ангелите, на Бога; какво е влиянието на любовта върху тялото, върху здравето, върху ума, лицето, как действа на мъдростта, как възкресява мъртвите и пр. Също тъй може да се медитира върху един предмет. Концентрация: При концентрация има само една мисъл и върху нея се мисли. Например: Бог е светлина, ще проектираш един сноп светлина, бяла светлина се излива върху тебе. Съзерцание: Когато си създаваш умствена картина - образ. Но когато съзерцаваш един образ, например Христа, трябва да се свържеш и с неговите качества, с неговото съзнание. За да ти се яви един ангел, трябва всеки ден да размишляваш за него с Любов, върху неговите качества. Човек, като мисли за тия качества, възприема техните вибрации. По този начин ще се свържеш с Учителя. I степен.
към текста >>

При медитацията и съзерцанието развиват се умствени сили.
Но когато съзерцаваш един образ, например Христа, трябва да се свържеш и с неговите качества, с неговото съзнание. За да ти се яви един ангел, трябва всеки ден да размишляваш за него с Любов, върху неговите качества. Човек, като мисли за тия качества, възприема техните вибрации. По този начин ще се свържеш с Учителя. I степен. При медитацията и съзерцанието развиват се умствени сили. II степен. Развиват се качествата, върху които се концентрирам. III степен. Ако размишляваш върху качествата на някое висше същество, ти правиш връзка с това същество, става една вътрешна връзка, преливане на качествата и стават условия на това същество да работи върху тебе. IV степен.
към текста >>

Писала ви бях за медитация, концентрация и съзерцание.
Учителят нали казва: бъдещия си живот сега си го създаваме, а сегашния ни живот, това е миналото. Всичко онова, което сега не харесваме в живота си, всичко, което ни създава спънки, това е миналият живот. Сега трябва да създаваме бъдещия си живот. По този въпрос ще приказваме още на Изгрева. Сега да премина към нашата работа. Писала ви бях за медитация, концентрация и съзерцание. Тези неща ще влизат в нашата работа. Съгласна съм да почнем от 22.III., петък и да спазваме този ден, също и за времето - 10 часа вечер, съм съгласна. Сега хубаво ще е да имаме една специална тетрадка за това, в което ще бележим хода на работата и малките преживявания във време на работата. Велико и славно е да служим на Бога и да пребъдваме в Любовта Му. Процесът на учението е труден, но приятен, казва Учителят.
към текста >>

21. 5.33. Ганка Парлапанова

ДРАГА МИХАЙЛОВА

Утре сутрин ще станете рано тримата и без да говорите, ще отидете с братята на езерото на Съзерцанието.
" По това време изгрява слънце, стопля се. А отдолу, от долината, на първото езеро идват Ганка Парлапанова и още двама братя. Тръгнали са от град Пазарджик пеша. Толкова дни наред са ходили само пеша. Учителят ги посреща и казва: „Ето кой идва, за да оправи времето! Утре сутрин ще станете рано тримата и без да говорите, ще отидете с братята на езерото на Съзерцанието. Няма да говорите. Ще отидете там. Каквото видите и каквото чуете, ще запомните и след това ще ми кажете." Тримата стават в три часа през нощта, мълчат и отиват на посоченото място. И какво да видят. Чуват чудна музика.
към текста >>

Тримата я бяха видели да се играе първо от ангелите на Небето над езерото на Съзерцанието.
Като се зазорило, постепенно, лека - полека картината избледняла и накрая изчезнала. Връщат се и Учителят ги посреща. „Учителю, да знаете какво видяхме. Видяхме светли същества и ангели да играят чудни танци. А какви песни само чухме, не е за приказване." Учителят се усмихнал и казал: „Е, това ще слезне тук и това ще го правим и ние тук, на езерата." А тогава Паневритмията не беше още дадена. Тримата я бяха видели да се играе първо от ангелите на Небето над езерото на Съзерцанието. Накрая и това стана. Сне се Паневритмията от Учителя и дойде онова време, когато я играехме на 7-те Рилски езера. Ганка Парлапанова присъства в началния етап, активно следеше как се разучаваше Паневритмията на Изгрева и беше една от тези, които я играеше заедно с останалите в кръга.
към текста >>

22. 5.37. Михаил Иванов

ДРАГА МИХАЙЛОВА

Тогава от Търновското Братство започнали да им носят храна в стаята, отделно от другите, за да могат да се уединяват и да имат повече време за съзерцание.
37. Михаил Иванов Във Велико Търново, един месец преди да започне съборът, Михаил Иванов и Кръстю Христов отсядат във вилата на Братското лозе и започват да се подвизават като истински Учители. Взели една стая, нанесли се там и започнали да гледат на ръце и се обявили за големи ясновидци. Тогава от Търновското Братство започнали да им носят храна в стаята, отделно от другите, за да могат да се уединяват и да имат повече време за съзерцание. А другите се хранели на обща маса и от време на време поглеждали нагоре към младите светци, които били на горния етаж. Като научил това, Учителят забранил да им носят храна. Те упорствали и не искали да слизат долу, но на третия ден те огладнели, слезнали долу и седнали на общата трапеза. Михаил Иванов беше женкар. Какви ли не любовни романи имаше със сестрите и какви ли не сълзи се ронеха и когато се оплакваха на Учителя, Той им се караше, че сами са се натикали в неговите ръце.
към текста >>

23. 6.16. Звездният свят

Тези мигове на съзерцание и откровение, непосредствено изживяни под красивите нощи на звездния свят, ми внесоха такъв голям импулс, такова голямо творческо вдъхновение за истинска идейна работа.
За мен специално, връзката, която направих между астрономията, или анатомията на звездния свят, астрологията, или физиологията на звездите с астросоциологичното схващане ми разкриха дълбоките творчески процеси в Битието. Започнах да виждам като откровение земния път около Слънцето и слънчевата спирала, като пътуващи светове в етера, които непрекъснато минават през космичните пристанища, по които остават хората или животните по тях и вземаха при себе си и съществата, които казваме, че се раждат. За мен звездното Небе се одухотвори, аз не виждах в разнобагрените слънца на Небето някакви тайнствено движещи се горящи точки, напротив, в техните срещи съзерцавах творческите процеси в Битието. Също така научих, че колкото са по-редки срещите между планетите, толкова по-големи са техните отражения в духовния, политическия и стопански живот на хората. Космичните и планетните цикли за мен бяха ключове, чрез които тълкувах развитието на историята. Тези мигове на съзерцание и откровение, непосредствено изживяни под красивите нощи на звездния свят, ми внесоха такъв голям импулс, такова голямо творческо вдъхновение за истинска идейна работа. Може би това беше най-голямата ми придобивка от дружбата ми с големия приятел Георги Марков. Всичките идеи, които Учителят очертаваше пред мене в разговорите си с Него - това бяха материалите за книгите, които аз трябваше да напиша. Всички тези проблеми аз съм ги разработил в един научен стил, за да бъдат те по-добре разбрани от човечеството. Тези идеи бяха по-късно вложени в книгата ми „Световна астросоциология", излезнала в Париж през май 1972 г. в една книжка около 250 страници, и то в момент, когато в България бяха инкриминирани книгите на Учителя и се правеха ежегодно обиски, и се унищожаваха книгите Му от комунистическите власти.
към текста >>

24. 6.19. Край на първото действие

Учителят така нареждаше нещата, че аз трябваше да изляза вече от кръга на тези същества, в които преобладаваше емоционалното съзнание, с други думи казано - от света на женския принцип, който държи ключовете на вратите за мистичния свят, Красивия оазис на Изгрева, със своята поетична романтика, с хубавите звездни нощи, с онова поетично вдъхновение и съзерцание, към пулса на живота, трябваше да бъде заменен с аудиториите на университета, да скрия хубавата оптимистична усмивка и сложа мантията на онази сериозност, за да мога по този начин да завърша университета.
Това едностранчиво мое проявление през този голям период от няколко години, специално на моето емоционално съзнание, без да взема участие моят ум, разбира се беше свързано с плана, който Учителят ми начерта, именно - прочистване на моето астрално тяло. Разбира се, както се видя от предшестващите страници, това беше една екзалтация, или както го наричат в древната традиция -събуждане на детето в човека, на невинността и онова висше целомъдрие към първата причина на Битието. Настъпи момент, когато моят поглед не трябваше да бъде обърнат към Небето и Звездите, към Мистичния свят на слънчевите деви. Аз трябваше да обърна своя поглед към земния конкретен емпиричен свят, да направя връзка с мъжкия принцип, който е свързан непосредствено с моето интелектуално съзнание. Този магически момент настъпи именно тук, горе на планината, особено след като бях вече завършил ролята си в първото действие на тази общопланетна драма. Учителят така нареждаше нещата, че аз трябваше да изляза вече от кръга на тези същества, в които преобладаваше емоционалното съзнание, с други думи казано - от света на женския принцип, който държи ключовете на вратите за мистичния свят, Красивия оазис на Изгрева, със своята поетична романтика, с хубавите звездни нощи, с онова поетично вдъхновение и съзерцание, към пулса на живота, трябваше да бъде заменен с аудиториите на университета, да скрия хубавата оптимистична усмивка и сложа мантията на онази сериозност, за да мога по този начин да завърша университета. Това положение се изрази чрез обстановката, като направих връзка с втората страна на малкия триъгълник, т.е. отидох да живея в Мара Гръблашева. Мария (Мара) Гръблашева бе съпруга на Величко Гръблашев. Той беше един от много известните адвокати навремето. Той е завършил в САЩ и е един от състудентите на Учителя там.
към текста >>

25. 6.21. Пътят на посвещението

В тези специални разговори, които имах с Него и с Георги Радев, започнах да чувствам как тази могъща нова сила почна да се събужда в основата на моя гръбнак, нейните електромагнитни вълни от двете страни на гръбначния ми стълб, по левия крак на Ида и по десния - Пингали, имена, дадени още от древността на Индия - спомогнаха да протече онази могъща сила в средата на моя гръбнак, наречена „Шушумна" и тази могъща сила да навлезе в моя мозък, за да събуди подтика към едно дълбоко съзерцание, света на свръхсъзнанието, където работеха напредналите същества върху човешката еволюция.
Учителят разкри нова страна на Своя живот. Той измени Своите отношения към мен, нямаше вече онази усмивка, както на нежната майка към своето дете. Той доби онази бащинска строгост, която изразяваше голямата загриженост за образованието на своя син. С една голяма настойчивост ме подкани да завърша висшето си образование, да започна сериозно да се занимавам с науката и различните окултни дисциплини. Това Негово поведение не само че ми разкри големи творчески перспективи, но събуди и онази тайнствена окултна сила - Кундалини, или Змия на огъня. В тези специални разговори, които имах с Него и с Георги Радев, започнах да чувствам как тази могъща нова сила почна да се събужда в основата на моя гръбнак, нейните електромагнитни вълни от двете страни на гръбначния ми стълб, по левия крак на Ида и по десния - Пингали, имена, дадени още от древността на Индия - спомогнаха да протече онази могъща сила в средата на моя гръбнак, наречена „Шушумна" и тази могъща сила да навлезе в моя мозък, за да събуди подтика към едно дълбоко съзерцание, света на свръхсъзнанието, където работеха напредналите същества върху човешката еволюция. Аз бях поставен пред една велика задача: да изляза от гордостта на самосъзнанието, чиято роля играеше Мара Гръблашева, наметната с мантията на гордостта. Тя беше един от странните екземпляри около Учителя, по произход от стар аристократичен род, баща й е бил дълги години консул на Царска Русия в Истанбул. Тя се е движела из по-високите обществени кръгове, запозната с европейската култура от многото си излизания в чужбина, надарена с такт и съобразителност - тя чувстваше величието на Учителя като Мъдрец. При тези обстоятелства тя живееше в един свой ексцентричен свят, напуснала семейство, мъж, деца, с един голям устрем се мъчи да напусне света на самосъзнанието, за да навлезе в света на свръхсъзнанието. Тя имаше една богата опитност.
към текста >>

26. 6.24. Пред прага на мъдростта

В сърцето ми и в душата ми, вместо онази дълбочина, която усещах от съзерцанието на звездното небе, беше заменена с един крайно чувствителен сърдечен сеизмограф, чрез който долавях по етера и най-малките скърби, или радости на окръжаващата среда.
Докато при първото действие и при групата, която Учителят ръководеше в тази специална духовна атмосфера, се развиха в мен два важни центъра - този, на слънчевия възел, който изостри у мен усета за всички астрални течения и влияния, да мога да различавам приятелските от неприятелските влияния; също така и флуидните излъчвания, да мога да различавам от различните места, където живеят самите хора. Другият център, който се намира при човешкия далак, ми даваше възможност при нощните ми излъчвания да запазвам известен контрол и ясно да се хроникират в моята прясна памет. Напротив, при второто действие, при образуване на новата група, този субективен свят остава да функционира дълбоко вътре в мен; на неговата интимност аз не давах никакъв външен израз, както преди. Меката духовна светлина, която озаряваше лицето ми и даваше на очите един благ израз, беше заменена със строгия поглед на новото състояние. Това състояние даде на лицето ми един конкретен израз - на сериозност, чрез двете дълбоко врязани бръчки между веждите ми, същевременно и огънят на Кундалини повиши до голяма степен активността на моите интелектуални центрове. В сърцето ми и в душата ми, вместо онази дълбочина, която усещах от съзерцанието на звездното небе, беше заменена с един крайно чувствителен сърдечен сеизмограф, чрез който долавях по етера и най-малките скърби, или радости на окръжаващата среда. Докато с центъра на гърлото ми долавях всевъзможни нашепвания от центровете на моя висш ментал. Всички тези нови сили, непознати за мен, идваха и се събуждаха, непосредствено от прякото въздействие на Учителя, който направляваше с голямо внимание второто действие, което се развиваше в школата.
към текста >>

27. 6.34. Астрокосмична синтеза

Неговият блестящ душевен равностранен триъгълник, изразяващ съзерцанието на мистика, предвиждането и вглъбяването на окултиста и Божественото откровение на реформатора, ни отваряше вратите към великите мистерии на Истината.
34. Астрокосмична синтеза Разговорите, които имахме с Учителя, Кузман Кузманов и аз, бяха наистина цели откровения. Учителят се явяваше пред нас в своята пълнота. Неговият блестящ душевен равностранен триъгълник, изразяващ съзерцанието на мистика, предвиждането и вглъбяването на окултиста и Божественото откровение на реформатора, ни отваряше вратите към великите мистерии на Истината. За пръв път Учителят започна да ни говори за онази нова наука, която ще бъде разработена от светящата Шеста раса. Тази наука ни разкрива великите мистерии. Човек вижда в себе си отразено цялото Звездно небе, същевременно и великото знание на Мъдростта. Той чувства всички центрове в своята глава като системите, които съществуват в Звездното небе, и започва да чувства великия пулс на живота, чудната хармония в Битието и по този начин тръгва смело по пътя на Божественото съвършенство. Народите, обществата и хората той ги чувства в себе си като системи, органи и клетки.
към текста >>

28. 6.61. КРАЯТ НА ЕДНО ВЕЛИКО НАЧАЛО

Всички братя и сестри, които така обичаха Учителя, така трептяха да чуят Неговото Слово, което ги изваждаше от света на „Мая", за да преминат безкрайните предели на ония вечни ценности, които излизаха от света на формите и влизаха в света на метапсихичното съзерцание.
61. КРАЯТ НА ЕДНО ВЕЛИКО НАЧАЛО Мъгливите декемврийски дни един след друг се нижеха и отминаваха в сянката на миналото. Тези къси дни, когато слънцето много рядко показваше своя лъчезарен образ, за Братството бяха напоени с чувства на едно велико страдание. Слънцето наближаваше да влезе в знака Козирог - знак на високата планина, на усамотението, върха на най-висшата философия, знак на чистотата, на самообладанието и търпението - така го наричаха древните астролози. В електромагнитното поле на този зодиакален знак душата влиза навътре в себе си, в своята светая светих, където душата почерпва нови сили от дълбоките извори на живота, подобно на слънцето, което започва своя възходящ път, приближава се към равноденствието на зодиакалния кръг. Всички братя и сестри, които така обичаха Учителя, така трептяха да чуят Неговото Слово, което ги изваждаше от света на „Мая", за да преминат безкрайните предели на ония вечни ценности, които излизаха от света на формите и влизаха в света на метапсихичното съзерцание. Учителят държеше последните Си беседи. Като общувах с всички приятели виждах, че в съзнанието им даже и за миг не идваше мисълта, че Учителят ще напусне своето физическо тяло. Аз пазех дълбоко мълчание - не смеех с никого да споделя тази мисъл, която би смутила душите на братята и сестрите. Учителят стана особен, като че ли неговата величествена осанка започна да потъмнява, като че ли Неговият дух извличаше своя двойник от аурата на Своето физическо тяло. Посещенията започнаха да стават редки, Той ставаше мълчалив и често затваряше Своите очи.
към текста >>

29. 14. ПЪРВИТЕ САЛОНИ

Затова е необходимо да имаш часове на размишление и съзерцание през деня.
Когато дойде нещо ще си запалиш свеща, а ако нямаш свещ ще седнеш на едно място и няма да се мърдаш, защото ако мръднеш може да паднеш в някоя дупка. Затова ще чакаш. Там ще седнеш и ще чакаш докато премине нощта. Това значи да се учиш на търпение. Затова разсъждавай върху онези промени, които са били причина различните философи да си сформират убежденията. Затова е необходимо да имаш часове на размишление и съзерцание през деня. Човек трябва да схване животът като нещо вътрешно, а външните форми са само проявление." От 1924 година се преместихме на улица „Оборище" в сграда, която бе направена от Братството в двора на Иван Радославов. Но и този салон изчезна, стопи се по невидимите пътища. Продадоха го предприемачите, които изиграха братята заради тяхното невежество и непослушание. При тези първи салони се нареждахме като шпалир, Учителят минаваше покрай нас, кимваше с поглед и всички се радвахме, бяхме щастливи. Това беше времето на едно на големите изявления на Духа, когато голямото благословение се изливаше върху нас.
към текста >>

30. 67. АСТРОЛОГИЧЕСКИ АСПЕКТ ОТ 15 000 ГОДИНИ

Борис беше пълен със съзерцание и когато влезнеше в този духовен свят, мъчно можеше да го свалиш долу, за да се съобрази със земния живот и неговите порядки.
Когато от другата страна стои кравата, маха с опашка и чака вола да си заеме мястото. А той вола стои настрана, преживя и гледа нагоре към небето. Тогава стопанина на вола и на кравата и на колата като види това вдигне остена, че го стовари върху гърба на вола и го наръга в ребрата. Така насила вола си слага главата в ярема и започва да тегли колата. Това не е символика, а точно така бяха нещата. Борис беше пълен със съзерцание и когато влезнеше в този духовен свят, мъчно можеше да го свалиш долу, за да се съобрази със земния живот и неговите порядки. Не искаше да слиза и не искаше да се съобразява. А животът на земята си имаше изисквания и всеки трябваше да се съобразява с тях. Та моите познания за света на земята му бяха не от полза, когато решаваше да направи нещо. Правеше го така както си наумеше и искаше. Но когато беше несполучливо, тогава аз му напомнях за онова, което мислех преди това и с което той не се съобразяваше.
към текста >>

31. 162. ПО СТЪПКИТЕ НА УЧИТЕЛЯ

Там в съзерцание очаквахме изгрева на слънцето.
162. ПО СТЪПКИТЕ НА УЧИТЕЛЯ Когато започнахме да лагеруваме при 7-те езера ставахме рано на разсъмване. Някой ни събуждаше с песен или с цигулка изсвирваше „Събуди се братко мили". Полека-лека в пълно мълчание се измъквахме от палатките и се качвахме на Молитвения връх добре облечени, защото понякога имаше вятър. Там в съзерцание очаквахме изгрева на слънцето. След това под ръководството на Учителя казвахме молитви, пеехме песни, след което Учителят държеше кратка беседа и слизахме долу в лагера, където закусвахме. Идваше време да тръгнем към някои от езерата за Паневритмия. Тя можеше да бъде на първото езеро ако трябваше да качим дърва на връщане, като всеки един от нас носеше по едно дърво за кухнята. Ако времето бе мъгливо или валеше дъжд, то Паневритмията беше на второто езеро около огнището. Учителят обичаше разнообразието и ни извеждаше на третото езеро, където също играехме Паневритмия.
към текста >>

Под върха на „Размишлението" се намира едно езеро, което Учителят нарече езерото на „Съзерцанието".
Ако времето бе мъгливо или валеше дъжд, то Паневритмията беше на второто езеро около огнището. Учителят обичаше разнообразието и ни извеждаше на третото езеро, където също играехме Паневритмия. Така че Паневритмията я играехме на езерото „Бъбрека" както и на „Салоните", така и на езерото на „Чистотата". Там, на „Зеленият рид" Учителят като видя побитите камъни като човешки силуети каза, че са слушатели на една мистична Школа. Нарече ги „Салоните". Под върха на „Размишлението" се намира едно езеро, което Учителят нарече езерото на „Съзерцанието". А под „Харамията" на изток от него се намира езеро, което бе наречено „Езеро на Чистотата". За върхът „Харамията" Учителят каза много неща, но го преименува на „Харно ми е". Тези названия от Учителя не бяха случайни. След много години когато минавахме, ние се спирахме, оглеждахме тези местности и онова, което се излъчваше от тях достигаше до нас и виждахме, че те носят имената си така както трябва. Така веднъж след Паневритмия аз и още двама приятели решихме да се разходим в околните местности.
към текста >>

32. 207. СТЕФАН БЕЛЕВ

Лагерният огън беше за нас място за почивка, за събиране, за мистично съзерцание в огъня.
Понякога чувахме Учителят да каже някои слова, които стенографираха веднага или от Боян Боев, или от стенографките. След това се прибирахме в палатките си, защото сутринта ставахме призори, преди да се пукне зората и отивахме рано на Молитвения връх където всичко още беше в здрач преди да се проясни небето. Там дочаквахме Изгрева на слънцето с Учителя. Ето защо Учителят ни караше да си лягаме по-рано. Обикновено около огънят Учителят изнасяше някои въпроси, повдигнати от приятелите, даваше напътствия, защото Учителят работеше непрекъснато с всеки един от нас. Лагерният огън беше за нас място за почивка, за събиране, за мистично съзерцание в огъня. Но за Учителя пред огъня нещата стояха по-друго яче и той продължаваше да работи с нас и използваше всеки едни случай. Ето един от тях. Ние сме се събрали около огъня. Тогава излезе пред всички Стефан Белев и попита: „Мога ли да кажа нещо? " Всички се спогледахме и отправихме поглед към Учителя, който кимна одобрително.
към текста >>

33. 75. ЛЕТУВАНЕ НА СЕДЕМТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА

Той е потънал в съзерцание!
Учителят вече отдавна е там на своето място. Стенографите са около Него. Те не трябва да пропуснат нито един от бисерите, които ще се отронят от Него тази сутрин. Защото това са Божествени слова. Сам Бог говори чрез Неговите уста. Той е потънал в съзерцание! В какви ли светове се е издигнал сега? Какво ли вижда? С кого ли разговаря? С ангелите? С Бога?...
към текста >>

34. 76. СУРОВИ ПРЕЖИВЯВАНИЯ БУРЯТА

Тук е място само за малка група или за един, двама души за съзерцание.
Скалисти върхове и то ронливи са надвиснали страхотно над него. Тук не оставаме за дълго. Спираме само за 8. Изгревът..., т. 6 113 почивка, когато правим по-дълги екскурзии. Тук е място само за малка група или за един, двама души за съзерцание. Тук можеш да потънеш в съзерцание с часове и ще се издигне духът ти до шеметни висини. Но сянката прилазя близо до тебе. Ти потръпваш от хлад и прекъсваш съзерцанието. По ронлива пътечка се изкачваме към седмото езеро - главата -Шемхаа. То е по-малко, по-плитко и по-топло, макар че е на по-голяма височина.
към текста >>

Ти потръпваш от хлад и прекъсваш съзерцанието.
Изгревът..., т. 6 113 почивка, когато правим по-дълги екскурзии. Тук е място само за малка група или за един, двама души за съзерцание. Тук можеш да потънеш в съзерцание с часове и ще се издигне духът ти до шеметни висини. Но сянката прилазя близо до тебе. Ти потръпваш от хлад и прекъсваш съзерцанието. По ронлива пътечка се изкачваме към седмото езеро - главата -Шемхаа. То е по-малко, по-плитко и по-топло, макар че е на по-голяма височина. Но е открито и цял ден е огрявано от слънцето. От тук се ширва безкрайна поляна.която неусетно води до връх Дамга, от дето се открива хоризонт до Пирин. Пирин се възправя пред тебе снежен и горд със своя Ел-Тепе.
към текста >>

Ще посетим нашия специален любим салон - „Салонът на съзерцанието", който надвесва скалите си над двата Чанака или както Учителят ги е прекръстил Езерото на Съзерцанието и Езерото на Чистотата и ще се спуснем надолу през Езерото на Чистотата и ще се върнем на Елбур.
Духа на нещата! Красотата на живота! за което другите хора са слепи. А Той ни отвори очите за невидимото, за красивото, за вечното! Ако се изкачим до Седмото езеро или до Дамка ние няма да се върнем по същия път, но ще продължим по тесния ръб между Урдините езера и Чанаците. Ще посетим нашия специален любим салон - „Салонът на съзерцанието", който надвесва скалите си над двата Чанака или както Учителят ги е прекръстил Езерото на Съзерцанието и Езерото на Чистотата и ще се спуснем надолу през Езерото на Чистотата и ще се върнем на Елбур. Ако пък сме излезли по пътечката към Чистотата, ще се върнем през Седемте езера. Винаги правим кръг. Та за нас ли да разкажа по-рано? Дали за белия едър равнец, който обича да расте по най-чистите скали към езерото на Чистотата, към езерото на Съзерцанието или към Езерния връх и който е толкова лековит. Зъб ли те заболи, Учителят казваше: „Равнец".
към текста >>

Дали за белия едър равнец, който обича да расте по най-чистите скали към езерото на Чистотата, към езерото на Съзерцанието или към Езерния връх и който е толкова лековит.
Ако се изкачим до Седмото езеро или до Дамка ние няма да се върнем по същия път, но ще продължим по тесния ръб между Урдините езера и Чанаците. Ще посетим нашия специален любим салон - „Салонът на съзерцанието", който надвесва скалите си над двата Чанака или както Учителят ги е прекръстил Езерото на Съзерцанието и Езерото на Чистотата и ще се спуснем надолу през Езерото на Чистотата и ще се върнем на Елбур. Ако пък сме излезли по пътечката към Чистотата, ще се върнем през Седемте езера. Винаги правим кръг. Та за нас ли да разкажа по-рано? Дали за белия едър равнец, който обича да расте по най-чистите скали към езерото на Чистотата, към езерото на Съзерцанието или към Езерния връх и който е толкова лековит. Зъб ли те заболи, Учителят казваше: „Равнец". Корем ли те заболи: „Равнец". Изстинал лиси: „Равнец". Та аз съм пропуснала да разкажа за Езерния връх, който се издига 114 над вътрешния Близнак и от който се виждат всичките седем езера или поетично казано - Седмострунната арфа на Рила, на която свирят или леки зефири, или понякога страшни ветрове и бури. От тук е получил и името си Езерен връх.
към текста >>

35. 16. БЕЗПЛАТНИЯТ РОБ И БЯЛАТА РОБИНЯ

Цанка Екимова

При една екскурзия с татко, аз се отделих в съзерцание до пълноводен вир на буйната планинска река Козерищица в обятията на върха Малуша.
Реших да се освободя и отвън. Извиках баща ми да ме придружава на разходка в планината. Още като дете ходех с татко по стария Балкан. Обхождахме всички върхове, долини по всички сезони. Това те знаеха и ме пускаха с баща ми веднъж седмично да се разхождам с него. При една екскурзия с татко, аз се отделих в съзерцание до пълноводен вир на буйната планинска река Козерищица в обятията на върха Малуша. Отправих дълбока молитва за помощ и за изход от това невъзможно положение за мен. Обляна в сълзи аз търсих изход от моята безизходица. Призовах небето за помощ. Този призив го правех и преди, но молбата ми не можеше да пробие покрива на онзи дом и да поеме път към Небето. Но тук аз бях високо в планината, небето над мен бе синьо и молбата ми бе приета, понеже разбрах, че получих вътрешно облекчение в себе си.
към текста >>

36. КРУМ ВЪЖАРОВ (3.IV.1908 - 2.III.1991 г.) 1. КЪДЕ И КАК НАМЕРИХ УЧИТЕЛЯ НА БЯЛОТО БРАТСТВО И НЕГОВАТА ШКОЛА

Крум Въжаров

Но аз си представлявах отиването при Учителя на Изгрева като място на съзерцание и медитация.
И там край тия прекрасни възможности за размишление, уединение аз постепенно дойдох до прозрение в моето съзнание, че моят Гуру е в България няма защо да ходя в Индия да го търся. След като завърших втората година аз се върнах в България вместо да ходя в САЩ или в Индия. По вътрешен път разбрах, че моят Гуру е в България. Макар че беше ми казал г-н Дънов, че Той е Учител на Бялото Братство, но аз не можах това нещо да го разбера и схвана тогава. Но тук при бреговете на Бяло море аз го прозрях. Но аз си представлявах отиването при Учителя на Изгрева като място на съзерцание и медитация. А какво се оказа? Той ни вдигаше сутрин рано и трябваше да бъдем в четири часа и половина в сряда за Общия клас, в петък за „Специалния клас" и в неделя за „Утринното слово". Значи три дни в седмицата трябваше да бъдем сутрин на Изгрева много рано. След беседа играехме Паневритмия и след това всеки отиваше по своята си работа. Тогава станах много близък с Борис Николов.
към текста >>

37. 2. ПЪРВИТЕ ЛЕТУВАНИЯ НА БРАТСТВОТО НА РИЛА

Крум Въжаров

Йорданка Димитрова Колева

Докато чакахме втората група с Учителя, със Славчо решихме да разведем нашите приятели до езерото на Съзерцанието.
Ходехме на смени - единия седи и пази храната, да не би да се яви мечка и да я изяде, а другия се разхожда. Така се сменяхме. И едно ранно утро пристигна първата група от нашите приятели. Водеше ги брат Симеон Симеонов. Понеже ние вече бяхме цяла седмица там, вече познавахме местността и им станахме разводачи - развеждахме ги и им показвахме. Докато чакахме втората група с Учителя, със Славчо решихме да разведем нашите приятели до езерото на Съзерцанието. От там тръгнахме нагоре по сипея за езерото на Чистотата. Нямаше никакви пътеки. Чак когато взеха да се сриват камъните отгоре, разбрахме колко опасно било да ги водим по този път. И от езерото на Чистотата пак без пътеки се спуснахме до второто езеро. А там вече ни чакаше първата група, която беше пристигнала със Симеон Симеонов.
към текста >>

38. 4. НА ЕКСКУРЗИЯ ДО МУСАЛА

Цялото време в молитва и съзерцание прекарахме, въобще никакви други странични работи.
Само двамата тръгнахме. И отидохме у Кайракови и се нагласиха Кайроковите двамата братя с жените си и Колю и Петранка на брат Слави синът и снахата и брат Иван Кънев, който ще ни води. Той ще ни води, защото ние не знаем ни път, ни нищо. Той е ходил на Мусала, той е старши - ще ни води. И тръгнахме и беше толкова весело, толкова хубаво на Мусала да отиваме. Цялото време в молитва и съзерцание прекарахме, въобще никакви други странични работи. Много хубава екскурзия беше. Просто като си спомня, виждам едно светло петно зад мене. И отидохме на Мусала, от там след това върнахме се. От Мусала тогава не ходихме на Рила. Направо се върнахме при Учителя на Изгрева, И Учителят казал: „Рекох, нека дойдат екскурзиантите!
към текста >>

Той миличкият целият беше така, като си мижне очите и в съзерцание и аз си мисля: Той къде ли помага сега, къде ли ходи, пък ний го занимаваме с нашите глупости.
Направо се върнахме при Учителя на Изгрева, И Учителят казал: „Рекох, нека дойдат екскурзиантите! " Казаха ни, отидохме. И сега нали всичките седем души отидохме. Всичките питат кой каквото го интересува, кой за търговия, кой за работа, кой за болест, кой каквото желание има, каквото го боли. И аз като слушах, седях така до Учителя и Го наблюдавах. Той миличкият целият беше така, като си мижне очите и в съзерцание и аз си мисля: Той къде ли помага сега, къде ли ходи, пък ний го занимаваме с нашите глупости. И бях си намислила и аз да Го питам нали за сина ми средния, нещо не беше добре това- онова, обаче като седях и почувствувах, че от мене нещо се маха като товар и станах като окъпана. От горе, от главата ми, като започна нещо да слиза, слиза, слиза надолу и излезе из краката ми. И аз така освободих се, олекна ми, нещо много хубаво, леко ми стана. Мисля си: То вече Учителят ми помогна вече, аз няма какво да Го занимавам. И когато всички свършиха и започнаха да целуват ръка на Учителя аз последна отидох и рекох: „Учителю", целунах Му ръка и Му казах: „Помогни ми в това, което не ми достига".
към текста >>

39. 16. РОЗОВОТО СЛАДКО

Люба Стойкова

Полк. Илия Младенов (от Мария Младенова)

След като се наобядвахме решихме да отидем на езерото на съзерцанието, Минавайки по една пътека, видях 7 - 8 сестри, които не познавах да се разговарят.
Учителят му подал едно бурканче сладко от рози и му казал: „Вземи 3 - 4 лъжички от това сладко и ще ти мине". Не казал къде е отседнал, защото той имаше много приятели в София и вероятно е разказал на този и онзи за това, че ще отиде на Изгрева. До обяд брат Велко бил съвсем здрав и вечерта взел влака и пристигнал във Варна. Отишъл направо на работа. След известно време бях на Рила с една група. След като се наобядвахме решихме да отидем на езерото на съзерцанието, Минавайки по една пътека, видях 7 - 8 сестри, които не познавах да се разговарят. Една от сестрите с доста убедителен тон каза: „Учителят е казал, че апендиситът се лекува със сладко от рози". Стана ми неприятно, но нямах време да й обяснявам случая с брат Велко и мълвата на Изгрева, които повярвали случката с розовото сладко по буква. Не розовото сладко е излекувало брат Велко, но мисълта на Учителя вложена в него. Разбрали по буква те излагат Учителя. На друг това сладко няма да подействува.
към текста >>

40. 5. Уважението

След обяд го заведох да види красотата на „Езерото на Съзерцанието“, чисто, кристално, мир и тишина, която ни поглъща.
На сутринта в неделя се измъквам тихичко и отивам на първата беседа в 5 ч. В неделя има и втора беседа в 10 ч. на полянката сред борчетата при палатката на Учителя. Помолих го повторно да отидем заедно на втората беседа. Той пак отказа и останахме. След обяд го заведох да види красотата на „Езерото на Съзерцанието“, чисто, кристално, мир и тишина, която ни поглъща. Чувствуваш вечното, безкрайно великото и неволно изпадаш в молитвено настроение и благоговение. От това езеро може да се отиде на „Езерото на чистотата“. Път няма и е доста трудно да се изкачиш. Илия почна да търси нов път. Ние чакахме с детето, далеч от него при поточето.
към текста >>

41. 15. Брат Цеко от далеко

Драган Петков

Те сядаха на Изгрева, не работеха, а се подвизаваха в Господа чрез съзерцание, а брат Цеко през това време работеше някъде в града, за да изкара някой лев.
15. БРАТ ЦЕКО ОТ ДАЛЕКО Брат Цеко бе електрически техник. Услужваше на всички и беше момче за всички. Що парички припечелваше, раздаваше ги на този и на онзи. Някои дори използваха неговата добрина. Те сядаха на Изгрева, не работеха, а се подвизаваха в Господа чрез съзерцание, а брат Цеко през това време работеше някъде в града, за да изкара някой лев. С този лев той „купуваше нещо за хапване от града и го пренасяше на бедната софра на онези, които се подвизаваха в Господа чрез съзерцание. И вместо да му благодарят, някой път го упрекваха, че донесъл много малко за ядене понеже бил мързелив и не работел. Няколко пъти ми се оплака брат Цеко от такива грозни случаи. Един път една сестра го помолила да донесе шевната машина от града където я дала за поправка. Вървят заедно към Изгрева, но било късничко, било се стъмнило, а по това време имало полицейски час поради политически причини.
към текста >>

С този лев той „купуваше нещо за хапване от града и го пренасяше на бедната софра на онези, които се подвизаваха в Господа чрез съзерцание.
15. БРАТ ЦЕКО ОТ ДАЛЕКО Брат Цеко бе електрически техник. Услужваше на всички и беше момче за всички. Що парички припечелваше, раздаваше ги на този и на онзи. Някои дори използваха неговата добрина. Те сядаха на Изгрева, не работеха, а се подвизаваха в Господа чрез съзерцание, а брат Цеко през това време работеше някъде в града, за да изкара някой лев. С този лев той „купуваше нещо за хапване от града и го пренасяше на бедната софра на онези, които се подвизаваха в Господа чрез съзерцание. И вместо да му благодарят, някой път го упрекваха, че донесъл много малко за ядене понеже бил мързелив и не работел. Няколко пъти ми се оплака брат Цеко от такива грозни случаи. Един път една сестра го помолила да донесе шевната машина от града където я дала за поправка. Вървят заедно към Изгрева, но било късничко, било се стъмнило, а по това време имало полицейски час поради политически причини. Посреща ги един полицай, закарва и двамата в участъка и искат на Цеко личната му карта.
към текста >>

42. 43. Летуване на Рила с Учителя

Гради Колев Минчв

Юрданка Жекова (от Цанка Екимова)

Веднъж играехме Паневритмия на поляната над езерото на „Чистотата“ и гледам няколко братя и сестри отиват да си налеят вода от чешмичката над езерото на „Съзерцанието“ където си строеше палатки брат Петър Филипов.
Да не мисли, че го лъжа. „Няма какво да ме лъжеш“, отговори Кънчо. Тогава развалиха кухнята, развалиха и охлюва... Но ние от работната група и брат Крум Въжаров - няколко души направихме мозайката на хижата. Значи изпълнихме си обещанието. Поради това, че помогнахме с направата на мозайката на хижата три години ни даваха да ползваме един килер горе, в който слагахме колци, брезенти и други някои работи. Веднъж играехме Паневритмия на поляната над езерото на „Чистотата“ и гледам няколко братя и сестри отиват да си налеят вода от чешмичката над езерото на „Съзерцанието“ където си строеше палатки брат Петър Филипов. Питам сестрите: „Защо носите от там вода? “ „Ами сестра Стойка от Тополица,която била ясновидка била казала, че тая вода била свещена“, казват те. Викам им: „Да, свещена, откак започна да грее слънцето по-силно, овцете и козите пладнуват в снега, с извинение акат и пишат и всичко това като се топи снега отива в извора. Учителят препоръчваше водата от чешмата с двете ръце, долу до езерото“. „А не“, казват, „сестра Стойка ни я препоръчва“.
към текста >>

43. 2. Белите и черните братя

След два дни аз пак съм при Учителя и тогава Той си затвори очите в дълбоко съзерцание и два часа не продума, нито пък си отвори очите.
Там бяха се разделили на бели братя, а ония които не са в числото на белите, от самите бели бяха наречени, че са черни. Учителят ме задържа три месеца и все ми говореше в Горницата. Един ден аз си събрах багажа и мислех да си тръгна вече за Варна. Учителят ми каза: „Кой ти каза да си тръгваш? “ Като чух това аз си развързах багажа и останах. След два дни аз пак съм при Учителя и тогава Той си затвори очите в дълбоко съзерцание и два часа не продума, нито пък си отвори очите. Той мълчи и аз мълчах. И двамата сме в мълчание. След това Той погледна часовника, който държеше в ръката си и каза: „Дадоха ми отпуска и ще заминем заедно с първия бърз влак и на никого няма да казваш“. Аз от радост станах, прегърнах Го и Му целунах ръка. И тогава Учителят ме погали с ръката Си.
към текста >>

44. Снимки и бележки към снимките на Изгревът, том VIII

Молитвено съзерцание. 1.
... 5. Теофана Савова (на колене). 6. Буча от Казанлък. 7. Паша Теодорова (с раираната рокля). Снимка № 7. Молитвено съзерцание. 1. Мария Захарната. 2. Учителят. 3.... 4.... 5. Дора Савова. 6. Теофана Савова.
към текста >>

45. 45. ЗА МОЛИТВАТА

Мисли от Словото на Учителя

Молитвата и съзерцанието са усилие на духа да се изкачи на високо място.
Като станете сутрин, отправете съзнанието си към Реалността. След това дали ще учите, обърнете се към невидимия свят за помощ. А вие сутринта веднага почвате работа, забравяте за Великата Реалност, за разумните сили в природата. Един закон гласи: Когато човек отправи съзнанието си към Реалността, тя пребъдва в него. А когато отправи съзнанието си към сенките, живее в сенките. Молитвата и съзерцанието са усилие на духа да се изкачи на високо място. Така се добива прилив на умствена енергия и с това се улеснява работата на съзнателния човешки живот. Да се молиш и съзерцаваш, това значи да отправиш своя доклад към Онзи Велик Център, от който си излязъл. А за какво ще дадем доклад? За работата, която си свършил. И в отговор на това ще стане правилна обмяна между твоите мисли и чувства и тия на Съществата от възвишения свят.
към текста >>

Ако някой мисли, че може без молитва, съзерцание и размишление, той е на крив път.
Така се добива прилив на умствена енергия и с това се улеснява работата на съзнателния човешки живот. Да се молиш и съзерцаваш, това значи да отправиш своя доклад към Онзи Велик Център, от който си излязъл. А за какво ще дадем доклад? За работата, която си свършил. И в отговор на това ще стане правилна обмяна между твоите мисли и чувства и тия на Съществата от възвишения свят. Ако някой мисли, че може без молитва, съзерцание и размишление, той е на крив път. Като се молиш, ти се самоопределяш. Като се молиш, ти си във връзка с целокупното Битие. Като знаем това, да не спъваме естествения процес в нас. При молитвата човек получава известни енергии от Божествения свят.-Законът за яденето е както за молитвата. Като се лишава от ядене, човек усеща някаква липса.
към текста >>

Светията получава своето знание чрез молитва, съзерцание, размишление, наблюдение.
Молитвата води към Любовта. Доброто и възвишеното състояние, което имаме понякога, както и желанието да помагаме, да прощаваме на ближния си, да повдигаме падналия, това се дължи на моментите, които сте прекарали в скришната си стаичка. Човек трябва да се моли на Бога, за да не го застави да оттегли лицето си от него. Страшно нещо е Бог да скрие лицето си от човека. Тогава настъпва такъв мрак, студенина, каквито никога не е изпитвал в живота си. Светията получава своето знание чрез молитва, съзерцание, размишление, наблюдение. Светията се моли дълго време, докато се вдъхнови и тогава му идат нови мисли. Дето и да се намирате, в каквото положение да се намирате, отделяйте време да мислите за Бога. Така се разширява съзнанието. Човек да помисли за Великото Разумно Начало, за Великия Център на Битието. Това струва повече от всички материални богатства, с които разполага на земята.
към текста >>

- Чрез молитва, съзерцание и размишление.
По-културни същества от ангелите няма. Следващата фаза, в която влизаме, е фазата на ангелите. И тогава нашите груби тела ще бъдат променени и динамически. Те ще бъдат съставени от по-фина материя. И как ще се създаде последната? - Чрез молитва, съзерцание и размишление. Та ще ви кажа следното на друг език. Молитвата е метод за организиране на духовното тяло, на новото тяло, в което ще живее човек. Питам: Сегашните учени и философи по колко пъти на ден си спомнят за Господа? Причината за нещастията на сегашните хора се заключава именно в това, че не си спомнят за Господа. Молитвата е метод за разрешаване на най-трудните задачи.
към текста >>

Та всеки казва, че не му остава време за молитва, съзерцание и размишление.
Някой казва: аз боледувам. Помолих се, но молитвата ми не се прие. Ти не се обезсърчавай. Пак се помоли и ще получиш отговор; молитвата ти ще бъде приета. Майката казва, че не й остава време да се моли, понеже сече дърва.Онзи, който пише, казва същото. Та всеки казва, че не му остава време за молитва, съзерцание и размишление. А пък то трябва да бъде най-пър-во молитвата и после другите работи. Защото най-първо ще ядем и после ще работим. Иначе не можем да довършим работата. Ония хора, които не се молят, са много неспособни ученици. Най-неспособни и най-недаровити ученици са тия, които не се молят.
към текста >>

46. 30. ЗА МУЗИКАТА НА УЧИТЕЛЯ

Доброто пеене съживява, ободрява, дава подем, буди мисъл, вдълбочава ни в себе си, унася ни в съзерцание.
Ето защо, когато пеем вниманието никога не трябва да се отвлича от някакъв предмет. Този закон е същия и при молитвата. Всички велики неща се дават по този закон. Когато човек пее духовни песни, трябва да отвори душата си към Божествения свят като цвят и да има разположението на невинно, разумно дете. Истинските певци и музиканти са дошли на земята с определена задача - да повдигнат скърбящите души. Доброто пеене съживява, ободрява, дава подем, буди мисъл, вдълбочава ни в себе си, унася ни в съзерцание. Музикантът трябва да се вдъхновява от идеята - музиката му да прави преврат в душите на хората. Да се използва музиката като велико благо от Бога за доброто на сегашното човечество. Бъдещето носи голям подем в музиката на Славянството. От Невидимия свят ще дойдат музиканти, които ще организират света. Чрез музиката Божият Дух ще даде на човечеството своите най-красиви форми за постиженията на доброто, справедливостта и разумността.
към текста >>

47. 68. ПЪРВИЧНАТА МАТЕРИЯ И ПЪРВИЧНИЯ ЖИВОТ

На Рила 17.08., петък

Любезна сестра Димитрина Антонова, Изгрев, 4.октомври 1954 г.

Вчера бях на Съзерцанието.
Бог работи и ти трябва да работиш, това значи да обичаш! Бих седяла още дълго, дълго. Какво е моето състояние в тези минути? Часове? Аз слушам. Вчера бях на Съзерцанието. Нищо не писах. Ако бях взела молива, може би, то щеше да дойде. Оня ден на Бъбрека като бях, лежах и гледах небето. Бели облаци. Бях ли задрямала?
към текста >>

Съзерцанието там.
Като че същество, което ме познава и приближава. Което ми се усмихва. И на? Тук съм при Бога. Музика е всичко. Съзерцанието там. Пеят водите. Боже мой? Как не ми се слиза? Останала бих тук дълго, дълго. Простори, простори... Вятър, полъхване, слънце, песен на води, мълчание... Господи, как хубав е твоят свят!
към текста >>

В поза на размисъл, съзерцание.
Изведнъж виждам. На трон седи Великият, а наоколо същества. Виждам много красиво лице. Нос, очи. Глава идеална. В поза на размисъл, съзерцание. Виждам разстоянието между главата и облегалото зад него. Очаква нещо, някого, или изслушва... Пред него на колене... Смъквам се по-надолу. Виждам стар баща, по-долу от него девойка. Слизам още по-надолу. Виждам: горе Учителят в профил, с шапка, в пътническо облекло.
към текста >>

48. 85. ПИСМО ОТ БОЯН БОЕВ

Там имате условие за съзерцание, размишление и вдъхновение.
"Да възлюбиш Господа", в сряда, 5 ч. "Начало на мъдростта", в петък "Съразмерност в природата", на 22.1Х. се чете беседата "Късият и дългият път". Вие живеете там в поетична местност. Вярвам да сте доволни от красивото: от цветята, горите, реките, от мистичната тишина на планината. Там имате условие за съзерцание, размишление и вдъхновение. Сигурно пишете поезия и като си дойдете ще ми я прочетете. Използвайте условията там, за да пишете. Като срещнеш Благой, наблюдателя на Юмрук чал, поздравете го сърдечно от мен. Ние станахме близки. Ето някои мисли от Учителя: "Ако ти не виждаш Бога в един човек, не можеш да му станеш приятел.
към текста >>

49. 24. МАГДАЛИНА - БЕЗ НЕЯ НЕ МОЖЕМ

Даже когато са били в Холандия на конгрес в някаква си много живописна местност, всички са били разположени в палатки, докато европейците са прекарвали известно време на духовни разговори, то се канили и на чай в 5 часа и са имали и по-светски разговори, той даже им правел бележка, като е сравнявал своят начин, по който той престоява на този конгрес, в постоянна молитва, съзерцание, медитация.
24. МАГДАЛИНА - "БЕЗ НЕЯ НЕ МОЖЕМ" Теософите в Европа знаеха, че тази епоха, Христовия Дух пак ще се всели, пак ще се изяви на физическото поле и безспорно са го очаквали, понеже цялата теософска школа, теософско движение в Европа черпеха своите знания от индуските школи, понеже даже Ани Безант, всички те са били приобщени чрез индуски „гуру", към тези школи. Очаквали са, мислейки че индуския народ в това отношение е най-издигнат, най-духовен, че вероятно Христовия Дух ще се всели или ще дойде, ще се изяви на полето физическото чрез някой индус. И понеже в това време се изявява един много хубав младеж, красив, много духовен, с много сериозно подвижничество в този духовен път, наречен Кришна Мурти, Ани Безант и другите водачи на теософс-кото общество в Европа решават, че именно в него се изявява Христовия Дух. Той вероятно е бил склонен това да го приеме, за да има безспорно много високо духовни преживявания далеч надхвърлящи преживяването на неговите последователи европейци. Даже когато са били в Холандия на конгрес в някаква си много живописна местност, всички са били разположени в палатки, докато европейците са прекарвали известно време на духовни разговори, то се канили и на чай в 5 часа и са имали и по-светски разговори, той даже им правел бележка, като е сравнявал своят начин, по който той престоява на този конгрес, в постоянна молитва, съзерцание, медитация. И в един тържествен момент те решават вече да го обявят за дошлия Христос на земята. Учителят обаче следи цялата тази процедура и един ден написва едно писмо, в което иска да спаси Кришна Мурти от това падение, защото за него ще бъде това едно сгромолясване, една лъжа, ако се допусне, това той ще стане направо на въглен, той ще стане направо обект, пионка на Черната ложа, която ще го ликвидира. И да спаси от една лъжа и самото общество, европейското окултно общество, Учителят избира сестра Магдалина. Тя беше много оригинална личност. Винаги носеше някакви особени облекла, чалми си правеше, някакви облекла с наметала особени широки такива дрехи, беше интелигентна, знаеше няколко езика: немски, френски, английски, италиански, беше смела, безпардонна бих казала направо, както сега се изразяват.
към текста >>

50. 36. РУДОЛФ ЩАЙНЕР

ВЕСЕЛА ВЕЛИЧКОВА

Светът на съзерцанието, което е изтока и светът на деятелността, на дейното начало, но което дели със запада".
Бащата с един висок лоб, правилни черти, с една брада библейска, майката с едни изящни черти, изящна, умна, с едно хубаво чело, с красив нос, всичко това красиво, но бедни. И той е роден в едно селце тогава на границата между Австрия и Унгария. Австро-Унгария тогава още е била цялостна империя. На границата между Югославия и Австро-Унгария. И той казва: "Не е случайно, че аз се раждам в един пункт, който е на границата между изтока и запада, защото моята задача е да проумея и да направя връзката между двата свята. Светът на съзерцанието, което е изтока и светът на деятелността, на дейното начало, но което дели със запада". Много интересно. Той самия като дете, така много силен ученик е бил и още като дете обичал да помага на своите съкласници. Той казва така: "Аз още като дете знаех, че много по-реален и по-цялостен е невидимия, така наречен духовен свят, отколкото физическия свят. Аз по-мъчно се ориентирах във физическия отколкото в духовния свят. По ми беше трудно да опиша един предмет от физическото поле отколкото от духовния свят".
към текста >>

51. 37. ТЕОСОФИТЕ

Кой европеец днеска има часове за такова съзерцание?
" Веска: Още повече, че те практикуват и прилагат методи на източните школи, които са абсолютно неприложими към европейския натюрел и аз ви казах за този брат Петър и много наши хора, които са си служили с тези системи за дълбоко дишане, си увреждат с това нервната система и здравето. Учителят казва: "Аз ви давам това, което е най-подходящо за вас. Един човек на изтока в онези години има време да съзерцава с часове". Бащата на Рабиндранат Тагоре, който бил един голям мистик, учен, един от техните големи издигнати духове, той съзерцавал по три часа сутрин, медитирал. Като е заставал край брега на реката Ганг, когато весларите са го видели, че той пристига за медитация, те са се оттегляли от реката навътре, за да могат да го оставят в абсолютна тишина да съзерцава. Кой европеец днеска има часове за такова съзерцание? Европеецът е човек на динамиката. Той е човека на дейното начало, той трябва във физическото да действа, да работи, да изучава минерали, растения, животни, звезди, цялата Вселена, да я проучи с нейните закони. Той няма време за такива дълготрайни, многочасови съзерцания. Затова нашия Учител ни даваше по една формула: по 2-3 минути, пет минути за размишление, когато Той изнася своите лекции, дава по пет минути за медитация, да се концентрираме. Щото едно по-дълбоко медитиране няма да има ефект.
към текста >>

52. 15. „В БЪДЕЩЕ РАБОТЕТЕ ПО МАЛКИ ГРУПИ (От завещанието на Учителя)

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Но полека-лека, полека-лека ние стигахме абсолютно всяка сутрин в слънце, в мъгла, в каквото и да е време, стигахме горе на Сфинкса и там в мълчание и съзерцание посрещахме изгрева на слънцето.
И там уединени, на една малка полянка си бяхме построили един малък лагер по 2-3 или 5 най-много палатки, бяхме си направили каменна маса със столове и общо се хранехме, сутрин, обед, вечер и прекарвахме в духовни разговори и размишления и в една приятна обстановка. Всяка сутрин много, много рано в 3-4 часа тръгвахме да се изкачим на Сфинкса, за да посрещнем слънцето. Изкачването на Сфинкса е много трудно дори и през деня, защото трябва да се изкачите по козя пътека. То е предимно за алпинисти. Пътечката се върти и върти и някъде се губи и е много трудно за изкачване, защото е съвсем отвесно. Но полека-лека, полека-лека ние стигахме абсолютно всяка сутрин в слънце, в мъгла, в каквото и да е време, стигахме горе на Сфинкса и там в мълчание и съзерцание посрещахме изгрева на слънцето. Носехме си термос, пиехме гореща вода, хапвахме си по нещо за закуска, прочитахме беседа и правехме дълги екскурзии. Връщахме се в лагера понякога късно след обед или надвечер и така оползотворявахме целия си ден по високите върхове. Посещавахме върховете Дено, Студени чал, Иречек. Много пъти сме се срещали с дивите козички и със стадата на овчарите с овцете. Гледките от тези могъщи, величествени върхове са прекрасни, към Маричината долина, към Мусала и към другите останали върхове.
към текста >>

53. 144. ОБРАЗИ ВЪЗМОЖНИ И НЕВЪЗМОЖНИ

ТОМ 9

Като постъпка, щото Учителят казвал е това, който иска да отиде и там да прекара, може би имал е нещо, за което да прекара или да се моли една нощ, така безсънна в молитва, съзерцание на едно чисто място, от това го е направила, но да ви кажа така, това не е малко нещо за една възрастна жена.
" Тя беше с бели коси, възрастна така, възпълна жена и се качва сама на върха. Хижа имаше тогава или заслончето само беше, не знам, качва се горе на върха и цяла нощ прекарва сама и се връща. На самия връх. На самия връх Мусала. Да ви кажа, аз не съм го направила, но тя го направи. Като постъпка, щото Учителят казвал е това, който иска да отиде и там да прекара, може би имал е нещо, за което да прекара или да се моли една нощ, така безсънна в молитва, съзерцание на едно чисто място, от това го е направила, но да ви кажа така, това не е малко нещо за една възрастна жена. Била е може би към 70 годишна, щото когато бяхме вече на езерата, тя беше към 80 години. Аз си спомням, коя година бяхме ние, тя беше на 80 години, беше 1933 год. Да, редовно се качваше на планината с братството. Тя бе енергична. Тя имаше много вяра и имаше някаква връзка и затуй беше така.
към текста >>

54. I. ПОДГОТВИТЕЛЕН ПЕРИОД /1900 - 1922 год./

магнетофонен запис от Вергилий Кръстев

ТОМ 9

Той общувал със студентите и когато отивали общо на екскурзии, Той често се уединявал и когато Го потърсвали, намирали Го някъде седнал съсредоточен в съзерцание.
Той следвал ли е, по-голям ли беше от Учителя не мога да ви кажа, но там е бил. Учителят в Америка е прекарал шест години. Бил е активен студент. Задавал много въпроси на професорите си. Проявявал е голям интерес и е показал голяма интелигентност. Той общувал със студентите и когато отивали общо на екскурзии, Той често се уединявал и когато Го потърсвали, намирали Го някъде седнал съсредоточен в съзерцание. Учителят вече свирел много добре на цигулка и е свирел пред студентите. Там е имало един студент българин от Стара Загора, който познавал Учителя и който разказал на сестра Райна Каназирева, че Той е свирел така хубаво, щото можел да стане световно известен цигулар. Той не използвал тази своя дарба и станал проповедник. И според него много загубил. Това го зная от сестра Райна Каназирева, лично от нея.
към текста >>

55. XV. ДОКАЗАТЕЛСТВА И ФАКТИ ЗА ПРОМЯНАТА, ПОДПРАВЯНЕТО И ПОДМЕНЯНЕТО СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ

Пример I

ТОМ 9

„ЗАДАЧА И ОТКЛОНЕНИЕ В МЛАДЕЖКИЯ КЛАС" Съзерцание „Написахте ли изреченията, които имахте да пишете?
1. Разлика в заглавието. Отгоре с почерка на Паша Теодорова е отбелязано „Готова за печат". 2. Само едно изречение е оригинално в отпечатаната беседа: „Знанието трябва да носи в себе си добро" - страница 1 а (в оригинала), страница 137 (в томчето). 3. Останалият текст е преразказан и редактиран - отстрани на оригинала на ксерокс-копието са посочени съответните страници в томчето, от Ефросина Пенкова, за мое улеснение за справка. 4. Отбелязаното от нея с удивителна (!) е Слово, което ЛИПСВА в отпечатаната лекция и което ще ви го предоставим дословно, за да се убедите защо то не е включено и защо не е отпечатано в посоченото томче. „ЗАДАЧА И ОТКЛОНЕНИЕ В МЛАДЕЖКИЯ КЛАС" Съзерцание „Написахте ли изреченията, които имахте да пишете? Четете кой каквото е написал от тези думи, които ви бях дал. (Четоха се разни съчетания от тези думи, дадени от миналата лекция). Съберете сега темите и една тричлена комисия да ги прегледа, и да избере най-хубавите от тях. Сега във вашия специален клас, аз съм забелязал от ред години работите не вървят добре. И сега аз ще ви оставя да се ръководите сами.
към текста >>

56. 05 - 01. ИЗ ТЕФТЕРЧЕТО НА ГЕОРГИ КУРТЕВ

ИЗ ТЕФТЕРЧЕТО НА ГЕОРГИ КУРТЕВ

В ЦАРСТВОТО НА СПОМЕНИТЕ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ ОТ ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

ИЗ ТЕФТЕРЧЕТО НА ГЕОРГИ КУРТЕВ ЗА СИНАРХИЧЕСКАТА ВЕРИГА Преди Наряда всяка сутрин Съзерцание.
ИЗ ТЕФТЕРЧЕТО НА ГЕОРГИ КУРТЕВ ЗА СИНАРХИЧЕСКАТА ВЕРИГА Преди Наряда всяка сутрин Съзерцание. Синархическата верига на Любовта на Господа Нашего Исуса Христа се представлява засега от 10 души братя членове с център благия ни Учител. От дясната страна братята Илия Зурков, Деню Цанев, Георги Куртев, Димитър Добрев, Панайот Ковачев, Никола Ватев, Петко Епитропов, Драган Попов, Тодор Стоименов, Илия Стойчев. Членовете на Синархическата верига трябва да се съединят с Божествения свят на Господа нашего Исуса Христа. МОТО: Синархическата верига има три основни закона: 1. ЛЮБОВТА. Божественият Свят на Господа нашего Исуса Христа.
към текста >>

За съзерцание всяка вечер вън, на открито небе 1-10 минути.
Да дойде Царството Му, както горе на небето, така и долу на земята. МОЛИТВА Господи, ние Ти благодариме за този хубав живот, за този хубав свят, който си създал у нас. Искаме да живееме според тази Любов, Която си внесъл в Душата ни. Твоята светлина озари умовете ни и с тази светлина да разрешим онзи Божествен въпрос, който седи пред вратата на нашата душа. 13 февруари 1927 година. За съзерцание всяка вечер вън, на открито небе 1-10 минути. „БОГ ЦАРУВА НА НЕБЕТО, БОГ ЦАРУВА ВЪВ ЖИВОТА, ДА БЪДЕ ИМЕТО МУ БЛАГОСЛОВЕНО" Всяка мисъл, която произвежда светлина, е гениална. Тя е Божествена Мисъл. Всяко чувство, което има малка светлина, е хубаво чувство. Всяко действие, около което е образувана светлина, което създава приятна АУРА, направи го. Всяка Мисъл, която е неопределена, около нея има тъмнина, тя е лоша мисъл, не се поддавайте на нея.
към текста >>

57. 08 - 07. НЕВИДИМИТЕ ПОМАГАЧИ

В царсттвото на спомените с Учителя Дънов от Изгрева. Георги Събев

На обща екскурзия на езерата, както сме прекарвали, един ден Учителят решава да отидат всичките на езерото на Съзерцанието.
И тя, като се върнала, престанала да яде. На другите казала, ама които са спазили - спазили, които не могат да разрешат въпроса, то си остава за тях. За брат Михаил Стоицев един спомен, който той е разказал на брат Куртев на градината. Аз го чух от брат Куртев. Това било преди години, не много отдавна, малко преди да си замине Учителят. На обща екскурзия на езерата, както сме прекарвали, един ден Учителят решава да отидат всичките на езерото на Съзерцанието. То е най-закътаното езеро, там една тишина, едно хубаво - денем да отидеш, като в храм се чувстваш. И понеже ще отиват общо, пътуват бавно, а пък той пътува още по-бавно, защото той е от най-възрастните. Брат Михаил Стоицев рекъл: „Аз ще тръгна малко по-рано, няма да чакам другите. Ще отида по-рано, та да мога свободно да отивам." И вървял така, вървял и поглежда. А пък там път не се вижда.
към текста >>

58. 08 - 20. ЛЕТЯЩОТО КИЛИМЧЕ НАД ИЗГРЕВА

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Михаил Стоицев разказва един път на моя дядо, Геогри Куртев, на градината, следната своя опитност: Един път се бяхме събрали много хора на езерата на летуване и Учителят каза: „Днеска ще отидем на екскурзия до Съзерцанието".
20. ЛЕТЯЩОТО КИЛИМЧЕ НАД ИЗГРЕВА Д-р Михаил Стоицев, зъболекар е той. Михаил Стоицев разказва един път на моя дядо, Геогри Куртев, на градината, следната своя опитност: Един път се бяхме събрали много хора на езерата на летуване и Учителят каза: „Днеска ще отидем на екскурзия до Съзерцанието". То е на едно закътано място и много трудно се отива до него и туристи почти не минават оттам. То е най-чисто и най-хубавото езеро. Като отидеш там, се чувстваш като в църква, по време на молитва така. Много хубаво, мистично настроение дава. И като казал Учителят, че ще отидем на „Съзерцанието" след закуска, брат Стоицев решил да тръгне по-рано, защото върви бавно и едва се крепи.
към текста >>

И като казал Учителят, че ще отидем на „Съзерцанието" след закуска, брат Стоицев решил да тръгне по-рано, защото върви бавно и едва се крепи.
Михаил Стоицев разказва един път на моя дядо, Геогри Куртев, на градината, следната своя опитност: Един път се бяхме събрали много хора на езерата на летуване и Учителят каза: „Днеска ще отидем на екскурзия до Съзерцанието". То е на едно закътано място и много трудно се отива до него и туристи почти не минават оттам. То е най-чисто и най-хубавото езеро. Като отидеш там, се чувстваш като в църква, по време на молитва така. Много хубаво, мистично настроение дава. И като казал Учителят, че ще отидем на „Съзерцанието" след закуска, брат Стоицев решил да тръгне по-рано, защото върви бавно и едва се крепи. После из планината, там няма пътека. От камък на камък стъпваш, някои камък се мърда, някой не се мърда, всеки момент можеш да паднеш. Та той, за да съкрати така, тръгнал напред, преди да тръгнат другите, за да вземе малко преднина, да може да стигне навреме. Вървял така, но гледал само пред себе си. И катерил се, катерил се и гледа, че се е отклонил от пътеката.
към текста >>

59. 09-05. ЗАГУБИЛА СЕ В РИЛА

Слънцето, със своята златна колесница бързало към залез, ето защо, за да не закъснее, групата се спуснала към езерото на Съзерцанието по стръмния източен склон - път труден и опасен, особено за неопитни планинари.
Качите ли се на Мусала, тоя гигант на Балканите, вие ще изпитате едно необикновено чувство, като че сте победили нещо, като че сте завоювали нещо. При хубав, ясен ден, какъвто рядко се случва, ще видите всички останали планини - Родопи, Витоша и Стара планина, докато погледът ви спре чак до Пирин. Мусала, Граничар, Рибните езера, Страшното езеро, Мальовица, Дамга, Седемте езера, ето това е маршрутът на нашите екскурзианти. Когато те се качили на билото срещу връх Дамга, били опиянени от величествената гледка, която се открила пред техния взор. Радвали се те като деца, като всеки от тях бързал да изкаже своето възхищение, да сподели своята радост с другите. Слънцето, със своята златна колесница бързало към залез, ето защо, за да не закъснее, групата се спуснала към езерото на Съзерцанието по стръмния източен склон - път труден и опасен, особено за неопитни планинари. Ту лазили, ту се спускали, ту се крепели един друг, за да не полети някой от тях към езерото, докато най-после се намерили на брега му. Красотата на езерото ги пленила с царствената тишина, която постоянно владее тук. Всички се умълчали, загледани в тихата и спокойна повърхност на езерото, сякаш потънали в друг свят, съвсем различен от тоя, който те досега са познавали. Потопени в тоя нов за тях свят, те не забелязали как времето минавало и взело да се спуска здрач от стръмните и скалисти урви. „Хайде да тръгваме, че закъсняхме", се обадил някой.
към текста >>

60. 14 - 3. ДУХОВНО ПРОБУЖДАНЕ НА ЧОВЕШКИТЕ ДУШИ В ГРАД АЙТОС

Надка Боева

Бялото Братство в град Ямбол. Георги Радев Дюлгеров. Как намерих и познах Учителя.

Петров връх се усеща едно магнетично влияние, присъствие на невидими същества, обикновените хора го наричали „тайнственост", предразполагащо към съзерцание и размисъл.
Тази тайнствена обстановка е помогнала за духовното пробуждане на хората от града. Сред тези магнетични влияния, след Освобождението хората от града са търсили и усещали една духовна потребност за връзка с Бога. Така постепенно в града се създават т.н. спиритични групи, които са привличали по-будните хора, които са желаели да влязат във връзка с невидимия свят. Там, в местността Паспалата и т.н. Петров връх се усеща едно магнетично влияние, присъствие на невидими същества, обикновените хора го наричали „тайнственост", предразполагащо към съзерцание и размисъл. Там никога не са ставали престъпления, това са били почти необитаеми, непристъпни за тогава места. Затова се усеща това ведро магнетично течение, като приятен зефир което гали лицето, подобно на Божие крило. Така че град Айтос е неслучаен град. В древността той винаги е бил град - в римско време е бил Римска провинция; съществувал е по време на Византия. Тук е дошъл Учителят за първи път в ония години, за да подготви почвата за повдигане на съзнанието на вече подготвените човешки души и за създаване на окултни групи в града.
към текста >>

61. 23 - 18. ЦИКЛИ НА ЖИВОТА

чрез която благата на този свят могат да бъдат овладяни и съзерцанието на идеала - това са двете течения, характерни за лятото.
Виждането на вътрешния човек, на душата, постепенно изчезнало, но споменът за него останал. Дотук е първата фаза на човешкия живот - пролетта на неговата история. Поглеждайки този земен свят, човекът пожелал да го опознае и овладее. Това опознаване е цветът, който се е появил и трябва да се оплоди. С това настъпва втората фаза - проява на творческите възможности - любознателност, да опознае законите и силите на физическия свят и волевата, творческа сила. чрез която благата на този свят могат да бъдат овладяни и съзерцанието на идеала - това са двете течения, характерни за лятото. На тази основа са се появили древните култури на Халдея, Вавилон, Персия, Египет. Те са имали ясен спомен за невидимия свят. но и физическият свят е привличал тяхното внимание. Тук индивидуалното чувство започнало да се пробужда и усилва. Виждали са, че колкото по-голяма нива е засята, толкова повече жито ще вземат, повече ще се облагодетелстват.
към текста >>

62. I.03.32. ИКОНОБОРСТВОТО - ВОЙНА СРЕЩУ ИКОНИТЕ

Според него иконите стават предмет на нашето съзерцание и гледащите иконите, чрез тях се възбуждат към възпоминаване за самите първообрази, като им се въздават почит, уважение и целувание, но в никакъв случай не може да бъдат предмет, признак на онова служение, което подобава само на Божественото.
Престолонаследникът на Константин V бил синът му Лъв IV Хазари (775-785 г.), който също е бил иконоборец. Но след смъртта си оставил малолетен син и властта на империята минала в майка му Ирина, която била иконопочитателка. Синът се възкачил като Константин VI (780-878 г.) на престола. В 787 г. бил свикан в Никея вселенски събор, който отредил догмата за иконопочитанието. Според него иконите стават предмет на нашето съзерцание и гледащите иконите, чрез тях се възбуждат към възпоминаване за самите първообрази, като им се въздават почит, уважение и целувание, но в никакъв случай не може да бъдат предмет, признак на онова служение, което подобава само на Божественото. По този начин се пресича суеверното почитане на иконите. Възстановяването на култа към иконите е при Михаил III (842- 867 г.), който наследил престола като малолетен. Регентството приема майка му Теодора, която възстановява иконопочитанието с празник на православието на 19 февруари 843 г. в първия ден на великите пости. Иконопочитатели били цариградският патриарх Герман, Йоан Дамаскин, Теодор Студит.
към текста >>

63. IV.ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1907 година ВАРНА Записала: МАРИЯ КАЗАКОВА

Записала: МАРИЯ КАЗАКОВА

2) Пътят на Мъдростта се намира чрез развитието на ума и чрез съзерцанието.
Не трябва да се боим от лукавите духове. Както във физическия свят човек е подчинил зверовете, така и в духовния свят той трябва да подчини лошите духове. Принципът е да се подчини волята на Божествената мисъл. Свободната воля е един разумен акт. Пътят към Небето започва от Добродетелта и минава през Правдата, Мъдростта, Любовта и Истината. 2) Пътят на Мъдростта се намира чрез развитието на ума и чрез съзерцанието. Человек трябва да е господар на своите мисли. За да се повдигне человек да изпитва и разбира Божествената Мъдрост, трябва да стане господар на Мъдростта. 3) Пътят на Любовта. Огнището на Любовта е сърцето. То трябва да се пази чисто, като контролираме желанията.
към текста >>

64. IV.ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1909 година (15-20 август) ТЪРНОВО

Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ

Щом дойде такова състояние, съсредоточете само ума си в молитва, съзерцание и размишление и на хората не говорете нищо.
Затова буквата на закона са обредите, а истината е в духа на нещата. Животът, това е безформеното. Може би във вашия ум може да се породи въпросът защо, като се трудим и живеем, не успяваме в живота си. Има два момента в живота: когато трябва да се работи и когато трябва да се почива. Когато ние почнем да действуваме, опорният пункт е Небето; а когато ние пасуваме, Небето работи върху нас. Щом дойде такова състояние, съсредоточете само ума си в молитва, съзерцание и размишление и на хората не говорете нищо. Не се пресилвайте. Като казвам да не говорите на хората, разбирам следното: През октомври, ноември, декември, януари не можете да сеете. Аз ви говоря това, защото вие, които се водите от Духа, вашата работа трябва да бъде внимателна и тогава вашата работа ще бъде много по-успешна. Не е важното колко ще посеете, а важното е колко ще поникне и колко ще пожънете. Някои казват, че много работа са свършили, когато са говорили, но то е въпрос, защото плодът е, който ще определи работата.
към текста >>

65. IV.ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1911 година (10-15 август) ТЪРНОВО

Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ

Молитвата е необходима за душата, тя е съзерцание на най-висшите чувства.
Г-н Дънов говори върху следното: - Тази вечер ще ви говоря върху молитвата. Защо трябва да се молим? Павел казва на едно място: „В молитвата бивайте постоянни." А Христос казва: „Бдете и молете се." Молитвата има трояк характер. Тя се равнява на дишането. Човек трябва да се моли, та с това душата му да диша и да възприема нещата. Молитвата е необходима за душата, тя е съзерцание на най-висшите чувства. С молитвата виждаме. Че и детето се моли. Тя е един зов и както дишането е потребно за тялото, така молитвата е потребна за душата. Човек се нуждае много повече от въздух, отколкото от храна. Доказано е, че най-много 25 минути може човек да не приема въздух.
към текста >>

66. IV.12 август, петък

Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ

верующите; третия - за идването на Христовото царство на Земята; четвъртия - за очистване на човешкото сърце; петия - за просвещението на човешкия ум; шестия - за възкресението на човешката душа; седмия - за въздигането на човешкия дух; осмия - за българския народ; деветия - за славянството; десетия - за човечеството; единадесетия - за здравето и благоденствието на вярващите, а дванадесетия ще употребите за съзерцание на Божията любов.
12 август, петък В 9 часа сутринта двама по двама влязохме в заседателната зала и се наредихме по местата си. Почнахме с прочитането от всички заедно дума по дума „Господнята молитва" - „Отче наш". След това г-н Дънов съобщи: - Редът, по който ще прекарате цялата следваща година, е тоя: дванадесеттях главни петъци за пост ще си изберете вие сами, като си определите който и да е от петъците в месеца, без да съобщавате някому за това - даже и мъж на жена няма да се споразумяват кой петък да си определят, а двамата са свободни един от друг. Тези от вас, които могат, ще постят по 40 часа, а които не могат, ще постят 24 часа. Първия петък ще посветите за прославяне името Божие на Земята; втория - за съшествието на Духа Светаго в сърцата на хората, т.е. верующите; третия - за идването на Христовото царство на Земята; четвъртия - за очистване на човешкото сърце; петия - за просвещението на човешкия ум; шестия - за възкресението на човешката душа; седмия - за въздигането на човешкия дух; осмия - за българския народ; деветия - за славянството; десетия - за човечеството; единадесетия - за здравето и благоденствието на вярващите, а дванадесетия ще употребите за съзерцание на Божията любов. Петъците ще почнете да пазите от настоящия месец август. Ако на някого се направи препятствие да не може да пости някой петък, то ще отложи за друг петък в следващия месец, през който месец ще пости два петъка. Никому няма да съобщавате кога ще постите или постите. Ще мълчите. И когато постите, ще прекарате в абсолютeн мир и спокойствие, без да се раздразвате.
към текста >>

67. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА през 1915 година (4-8 август) ТЪРНОВО

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

В 2 и половина часа свърши събранието, а подир обед от 5 часа ходихме по 9 души на групи на съзерцание в преподавателния салон.
Ако през цялата година ви разкрия три-четири букви, то ще бъде много казано върху този въпрос. Аз пък лично ви поздравлявам и желая всички да бъдете радостни и весели (Обаждат се: -Амин), за да може да прекарате този събор. Сега ще отидем на ядене долу, ще сложим голяма трапеза, да угостим нашите приятели, приготвено е угощение за тях. Да имате благословението на Господа! Обаждат се: - Амин. В 2 и половина часа свърши събранието, а подир обед от 5 часа ходихме по 9 души на групи на съзерцание в преподавателния салон.
към текста >>

68. IV.5 август, сряда 1915г.

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

В 5 часа сутринта продължи снощното съзерцание на групи от по 9 души.
5 август, сряда Времето днес при разсъмване е облачно, но тихо. Така беше до обед. От обед Слънцето почна да грее през бели облаци и излезе малко прохладен вятър. Към 5 часа времето беше облачно, но Слънцето грееше през облаците добре, а в 5 часа започна да се изяснява, така че при захождането на Слънцето тъй се изясни, щото настъпи след това тиха лунна нощ. В 5 часа сутринта продължи снощното съзерцание на групи от по 9 души. Ав9 часа и половина се събраха само мъжете в преподавателната стая, където пред Всички Учителят каза: - Ще ви говоря върху вътрешния смисъл на религията. Религията е наука за формата. Като говорим за физическото поле, това е наука за формата на това поле. Всеки човешки прогрес и цялата природа е прогрес наполовина, едно видоизменение на тия форми. Следователно, когато истината се проявява на физическото поле, тя се проявява именно в изменение на формата.
към текста >>

69. IV.7 август, петък 1915г.

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

В 5 часа сутринта - съзерцание.
7 август, петък Времето днес: при изгрева на Слънцето мъгла. Като се показа Слънцето, виждаше се цялото му кълбо, първо оранжево, после се измени в багрено и след това се мени ту в светло оранжево, ту лилаво, докато към 9 часа изгря ясно и гря чак до вечерта, но само че беше ветровито. Омарливо като нещо нито облачно, нито ясно, но Слънцето грее все добре. В 5 часа сутринта - съзерцание. Сега пак старите мъже и жени влязоха за по 10 минути в салона, а тазгодишните членове и гостите останаха вън, заобиколили зданието. Като излязоха старите, заместиха ги първите. В 10 часа Учителят държа на отворено беседа пред всички на двора на Бостанджиевата колиба, дето присъствуваха и стари, и нови членове на Веригата и всички мъже и жени. Тази беседа се държа на мястото на трапезарията под дърветата. Така на открито Учителят каза: - Ще прочета 3 глава от Йоана.
към текста >>

70. V.Скрижалите на Духа Беинса Дуно I. Мисли за молитвата Молитвите на Всемирното Велико Бяло Братство III. Мота IV. формули

Цанка Екимова

Молитвата и съзерцанието са усилие на душата, да се изкачи на високо място.
Такава молитва е мощна. Тя върши чудеса, Молитвата е най-красивата работа. Тя е разговор с Бога. Няма по-важен момент от този, човек да зърне лицето на Бога. Колко е красиво сутрин щом станеш, да се разговаряш с Вечния. Молитвата и съзерцанието са усилие на душата, да се изкачи на високо място. Така идва прилив на умствена енергия и с това се улеснява работата на съзнателния човешки живот. Да се молите и да съзерцавате, това значи, да отправите своя доклад към онзи Велик Център, от който сте излезли. За какво ще дадете доклад? - За работата, която сте свършили. В отговор на това ще стане правилна обмяна между вашите мисли и чувства и тези на съществата на възвишения свят.
към текста >>

71. V.II.56 МОЛИТВА ЗА СЪЗЕРЦАНИЕ ПОД ОТКРИТО НЕБЕ ВЕЧЕР, ЗА 10 МИНУТИ

56 МОЛИТВА ЗА СЪЗЕРЦАНИЕ ПОД ОТКРИТО НЕБЕ ВЕЧЕР, ЗА 10 МИНУТИ 1.
56 МОЛИТВА ЗА СЪЗЕРЦАНИЕ ПОД ОТКРИТО НЕБЕ ВЕЧЕР, ЗА 10 МИНУТИ 1. Господи, ние Ти благодарим за този хубав живот, за този хубав свят, който си създал у нас. 2. Искаме да живеем според тази Любов, която си внесъл в душата ни. 3. Господи, Твоята светлина да озари умовете ни и с тази светлина да разрешиме онзи Божествен въпрос, който седи пред вратата на нашата душа. 4. Господи моля Ти се изпрати Твоя Дух да внесе в моето сърдце, в моя ум, в моята душа плода на Любовта, благото на радостта, основата на Твоето търпение и милосърдие. 5. Господи малко знание имам, просвети умът ми да възприема и изпълня Твоята воля.
към текста >>

72. НАРЯД за събора 1911 година

А дванадесетият - ще употребите в съзерцание на Божествената Любов.
Даже мъж и жена няма да се споразумяват кой петък да си определят, а двамата са свободни един от ДРУ. Тези от вас, които могат, да постят по 40 часа, а които не могат, да постят 24 часа. Първият петък ще посветите за прославяне Името Божие на земята; Вторият - за съшествието на Духа Светаго в сърцата на хората, т.е. на верующите; Третият - за идването на Христовото Царство на земята; Четвъртият - за очистването на човешкото сърце; Петият - за просвещението на човешкия ум; Шестият - за възкресението на човешката душа. Седмият - за въздигането на човешкия дух; Осмият - за българския народ; Деветият - за славянството; Десетият - за човечеството; Единадесетият - за здравето и благоденствието на верующите. А дванадесетият - ще употребите в съзерцание на Божествената Любов. Петъците ще започнете да пазите от настоящия месец август. Ако на някого се направи препятствие да не може да пости някой петък, то ще отложи за друг петък в следващия месец, през който месец ще вземе два петъка. Никому няма да съобщавате кога ще постите и че постите. Ще мълчите. И когато постите, да прекарвате в абсолютен мир и спокойствие, без да се раздразвате.
към текста >>

XII петък - в съзерцание за Божествената Любов.
VII петък - за въздиганието на човешкия дух. VIII петък - за Българския народ. IX петък - за Славянството. X петък - за человечеството. XI петък - за здравието и дългоденствието на верующите. XII петък - в съзерцание за Божествената Любов. 3) СЪБРАНИЕ на старите членове от Веригата 1911 г., 9 часа вечерта Между вас тук има неща, които трябва да се изгладят. Ний сме дали много жертви, та Волята Божия не е за в бъдеще да даваме още подобни жертви. Когато се дават потребни жертви - добре, но непотребни жертви не бива да се дават. Вие трябва да решите едно или друго. За в бъдеще които искат да следват Господа, да решат и да Го следват, и да бъдат уверени, че ще имат всичките доказателства.
към текста >>

73. НАРЯДИ за 1917 година

След това ще имаме 15-20 минути съзерцание, след него ще се изговорят тези думи: „Вярвам в Тебе, Господи, Който си говорил в миналото.
Така /може/ Божието слънце да изгрее в душата ми. 3. Така /може/ слънцето на моя дух да изгрее. 4. Слънцето на нашите ангели /може/ така да изгрее. 5. Така /може/ да изгрее слънцето на Великия Господ на Мира в нашите души. 6. Така/може/да изгрее слънцето на всичките слънца в нашите духове. След това ще имаме 15-20 минути съзерцание, след него ще се изговорят тези думи: „Вярвам в Тебе, Господи, Който си говорил в миналото. Вярвам в Тебе, Господи, Който говориш сега. Вярвам в Тебе, Господи, Който ще говориш за в бъдеще. Да дойде Твоята Виделина върху душите на всички. Да се прослави Името Ти, да дойде Царството Ти и да се изпълни Волята Ти на земята, както се изпълнява горе на небето." Като се гледа изгрева на слънцето, ще казваме: „Мога както това слънце да светя. Мога с него да изгрея." Ще си отбелязвате справедливо часа на ставането, промените на времето, внушените мисли при съзерцанието (а така също през деня колко отрицателни мисли сме изговаряли).
към текста >>

Мога с него да изгрея." Ще си отбелязвате справедливо часа на ставането, промените на времето, внушените мисли при съзерцанието (а така също през деня колко отрицателни мисли сме изговаряли).
След това ще имаме 15-20 минути съзерцание, след него ще се изговорят тези думи: „Вярвам в Тебе, Господи, Който си говорил в миналото. Вярвам в Тебе, Господи, Който говориш сега. Вярвам в Тебе, Господи, Който ще говориш за в бъдеще. Да дойде Твоята Виделина върху душите на всички. Да се прослави Името Ти, да дойде Царството Ти и да се изпълни Волята Ти на земята, както се изпълнява горе на небето." Като се гледа изгрева на слънцето, ще казваме: „Мога както това слънце да светя. Мога с него да изгрея." Ще си отбелязвате справедливо часа на ставането, промените на времето, внушените мисли при съзерцанието (а така също през деня колко отрицателни мисли сме изговаряли). Който има огорчение, нека се моли така: „Господи, стопли сърцата ни с Твоята благост, дай ни виделина на нашия ум и чрез Твоята Виделина ще успяваме." 2) ОПРАВДАНИЕ И СПАСЕНИЕ „Защото със сърце вярва някой за оправдание и с уста бива изповядване за спасение." Послание към Римляните, гл. 10, ст. 10-11. Ще се спра върху двете думи: „оправдание" и „спасение". Тези думи искам да приложите и да направите един опит върху тях. Всяка една жена се стреми към независимост.
към текста >>

Молитвата ще се извършва прави, а съзерцанието, размишлението може да става седнали или на колене, което ще продължава 15-20 минути.
Втора забележка: Неделя сутринта, 4 часа, всички станали и се приготвят (измиват, пречистват душите и тялото) за молитва по един. От 4 до 9 часа. В 10-12 часа предобед по двама на молитва и от 6-9 вечерта - по един на молитва. Почва с, Добрата молитва", четене и размишляване за стария и новия човек; или други свободни молитви, или „Лозинката". Завършва с „Отче наш". Молитвата ще се извършва прави, а съзерцанието, размишлението може да става седнали или на колене, което ще продължава 15-20 минути. В петък, 7 часа вечерта - по двама на молитва. 5) ДО ВСИЧКИ ПРИЯТЕЛИ Изворите трябва да извират, реките да текат, тревите да растат, а човек да мисли, разсъждава и върши Волята на своя Небесен Баща. Неговата Любов да му бъде закон. Волята Божия, Царството Божие, Славата Божия - цел в него самия. Много листа ще окапят, много черупки ще се смъкнат, докато душата достигне своето съвършенство.
към текста >>

74. Наряди за 1930 г.

Човек трябва да се стреми при молитва, размишление, съзерцание и прочие да преживее едно Божествено състояние.
Тук наряда го правим общо в четвъртата седмица на всяко четириседмичие в салона и тогаз присъствува и Учителят. А в другите неделни дни всеки го прави отделно. На 9. XI. 1930 год. в 4 и 1/2часа сутринта Учителят говори и ето някои основни мисли на беседата Му: „Има състояние човешко, има и състояние Божествено. Човек трябва да се стреми при молитва, размишление, съзерцание и прочие да преживее едно Божествено състояние. Всеки ден човек трябва да има едно Божествено състояние. Ако го няма, този ден е изгубен за него. И ако имаш всеки ден по едно Божествено състояние, ще напредваш, ще можеш много нещо да постигнеш, ще се отвори в тебе и изворът на Божествената Любов. При размишлението във време на изпълнение на наряда и въобще при всяко съзерцание, не трябва човек да си мърда крака, ръце, глава, да мисли за странични работи, а трябва да има пълно съсредоточаване. Това благо, което Бог ти е дал, никой не може дати го отнеме.
към текста >>

При размишлението във време на изпълнение на наряда и въобще при всяко съзерцание, не трябва човек да си мърда крака, ръце, глава, да мисли за странични работи, а трябва да има пълно съсредоточаване.
в 4 и 1/2часа сутринта Учителят говори и ето някои основни мисли на беседата Му: „Има състояние човешко, има и състояние Божествено. Човек трябва да се стреми при молитва, размишление, съзерцание и прочие да преживее едно Божествено състояние. Всеки ден човек трябва да има едно Божествено състояние. Ако го няма, този ден е изгубен за него. И ако имаш всеки ден по едно Божествено състояние, ще напредваш, ще можеш много нещо да постигнеш, ще се отвори в тебе и изворът на Божествената Любов. При размишлението във време на изпълнение на наряда и въобще при всяко съзерцание, не трябва човек да си мърда крака, ръце, глава, да мисли за странични работи, а трябва да има пълно съсредоточаване. Това благо, което Бог ти е дал, никой не може дати го отнеме. И времето да те изостави, ти после пак ще го получиш." С братски поздрав: /п/ Боян Боев Адрес: Боян Боев, ул. Опълченска 66-3 3) СИНОВЕТЕ НА ВИДЕЛИНАТА НЕДЕЛНА БЕСЕДА, 23. III. 1930 год. - РЕЗЮМЕ 23 март 1930 год., 10 ч.
към текста >>

75. Наряди за 1945 г.

Музеят можем всички да посещаваме и през съборните дни - да се отдадем там за няколко минути на пълно съзерцание.
Словото, което разнасяме между народа, е истинска работа, според думите на Любезния ни Учител. Имуществото на Братството е в добър ред - недвижимите имоти около Изгрева се използуват за зеленчукови и овощни градини. Салонът използуваме за беседи, концерти, събрания и др.; полянката - за паневритмия и отдих, а една голяма част от мястото на Учителя е отредено за парк, построен по план, който с течение на времето ще стане най-красивото място на Изгрева. Разполагаме със свой домакински инвентар, който използуваме за братската кухня и трапезария, и за други нужди на общия ни живот. Музеят на Учителя е подреден и запазен в същия вид, както Той си е служил, а към него се проектира и братска библиотека-читалня. Музеят можем всички да посещаваме и през съборните дни - да се отдадем там за няколко минути на пълно съзерцание. След заминаването на Учителя между нас се яви идеята да се учреди при Братството един фонд за поддържане даровити младежи, да завършват образованието си. Проекто-правилникът за този фонд ще се попълни и обработи, за да имаме възможното най-добро приложение на идеята. Съществуващият подобен фонд към женското дружество на Изгрева автоматически преминава към новообразувания, приет от братята ръководители като дело на Братството в цялата страна. Така именно бедни и даровити младежи от братски семейства ще завършват университети и академии, за да бъдат полезни на народа ни. Забележка. Идеята за фонда „Даровити младежи" се възприе възторжено от братята ръководители, като се възложи на Братския съвет в София да изработи и утвърди правилник за функционирането му.
към текста >>

Чрез добрите постъпки ученикът работи във физическия свят; чрез добрите чувства - работи в духовния свят; чрез молитва, съзерцание и уединение - в Божествения свят.
- Знанието трябва да се приложи и опита. Правилото на Божествената школа гласи: Знанието се придобива по закона на Любовта. Ако придобиеш знание без любов, няма да те ползува. За да ходим в пътя, който Бог ни е отредил, това знание трябва да придобием тук на земята. Това знание е и за трите свята: физически, духовен и Божествен. Чрез добрите постъпки ученикът работи във физическия свят; чрез добрите чувства - работи в духовния свят; чрез молитва, съзерцание и уединение - в Божествения свят. За молитвата препоръчваме беседата от Учителя „Общение с Бога" (тя е изчерпана, но скоро ще излезе във второ издание). Учителят казва: „Като мислите, чувствувате и постъпвате правилно, вие изправяте погрешките си." Има идеи човешки, има и идеи Божествени, които стоят по-горе от човешките. Ученикът трябва да ги познава и да знае на кои служи. Учителят казва: „Вън от Истината животът няма смисъл." Тя дава потик на човека за работа и внася в сърцето и душата му радост и веселие, в ума - светлина и знание. Който има тези неща, той се чувствува свободен.
към текста >>

76. Наряди за 1948 г.

22 август - 22 септември 1922 г.

Това е дълбока вътрешна работа на ученика - свещена работа, която се извършва в мълчание, молитва, съзерцание, размишление.
Когато учениците на Христа Му казаха, че народът е гладен, Той им каза: „Нахранете ги вие." И сам показа как да сторят това. Разчупи хлябовете, даваше тям, а те - на народа. Този е пътят за работа. Човек е силен и свободен, доколкото работи с Бога, с Великото Разумно Начало и има знания, доколкото Божият Дух живее в него. Задачата на учениците е да дадат условия Божият Дух да дойде в тях да работи. Това е дълбока вътрешна работа на ученика - свещена работа, която се извършва в мълчание, молитва, съзерцание, размишление. В нея душата се отваря за Вечния, Безграничния и иска подкрепа и светлина, черпи вдъхновение и сили, за да може да работи тук на земята между своите ближни. Учителят казва: „Един момент ще те призове Господ да извършиш една малка работа за Него. Бъди буден за този момент. Бъди готов за този свещен момент и всякога се готви за него. В това седи смисълът на твоя живот." Бъди във връзка с Бога на Любовта, за да знаеш какво иска Той от тебе да направиш.
към текста >>

77. ПЪРВИ МЕСЕЦ

Извадки от беседи на Учителя от ученичка - Мария Тодорова

Съзерцанието на планинския ручей • извор, ще внесе свежа, чиста струя в чувствата.
Но кои са проявленията й можем." Кои са качествата, чрез които тя се проявява в астралния свят? - Безкористие. В умствения? - Там тя произвежда светлина. „Вода бистра, светлина чиста" - Това са рожби на чистотата във физическия и умствения свят. Съзерцанието на планинския ручей • извор, ще внесе свежа, чиста струя в чувствата. 15 септември 1922 г., петък, 6 ч.с. Н.с. е. с. л. и. ч. е. н. д. Б. в. с. п. в. л. и. н. с. е. с. Б Бог вечно се проявява в Любовта и ние сме едно с Бога. Първото проявление на Бога е Духа. Първото проявление на Духа е Любовта - „Бог е дух" - значи първото проявление на Бога е Любовта. Бог вечно се проявява в тази любов.
към текста >>

78. ИДЕАЛЪТ НА ГЕРОЙСТВОТО, 29 март 1923 год. четвъртък

Нейните задачи, принципи и методи. Влад Пашов

Неговата мисъл ще бъде устремена в търсене и преследване, в безкрайното, абсолютната красота, чието съзерцание е дял само на възстановената висша интелигентност.
Мисълта и Словото творят делата на Всемогъщиего. (Во дело радост ти познай!) От това Всемогъщие се излъчват 7 лъча, които действуват в 7 кръга и в тези кръгове се включват вси същества, от които е съставена вселената; и действието на тези 7 лъча (или Духа) в кръговете се нарича съдба. И тези кръгове се включват в Божествената Мисъл, която всецяло ги прониква. Бог иска щото всеки човек да постигне вътрешното познание на себе си и да различи своето невидимо висше същество от видимата форма, която е негова обвивка. Когато той се познае в двойствеността на своето проявление, няма да се остави да бъде увличан в променливите форми. Неговата мисъл ще бъде устремена в търсене и преследване, в безкрайното, абсолютната красота, чието съзерцание е дял само на възстановената висша интелигентност. Човек, който владее своите чувствени влечения, уголемява умствените си способности. Бог му дава светлина пропорционално на неговите достойнства и го поставя постепенно да проникне, още от този живот, в най-дълбоките мистерии на битието. Блажен синът на земята, който е запазил чист образа на Бога, и не го е помрачил с мъглите на невежи заблуждения. Кога удари часът да напусне земята... Той се познава в кръга на: Луна - безсмъртен, Меркурий - тих, невъзмутим, Венера - чист, Слънце - да позная сиянието на светлината, Юпитер - владение висшето познание, Сатурн - вижда истината и своята неизменна красота. Извън тези кръгове цари безкрая на световете и пътувайки в свето странствуване от небе към небе към Върховния Бог, Когото той непрестанно ще приближава, вечна асилитгота, без да го достигне някога... Душата ми е озарена във велико посвещение.
към текста >>

79. 8. ШКОЛАТА НА УЧИТЕЛЯ

Затова тук се практикува размишлението, концентрацията, съзерцанието, медитацията и пр.
И всички методи, които произтичат от принципа на Мъдростта, имат отношение преди всичко към човешкия ум, към човешката мисъл. Светлината, казва Учителят, е признак на интелигентност, и колкото по-силна и по-мека е светлината, толкова и интелигентността е по-голяма. Методите на Мъдростта са насочени към организиране на човешкия ум и развиване на дарбите и способностите, които от своя страна са свързани с организиране на етерното и умственото тяло и по такъв начин се събуждат органите в тези тела и се прави връзка между физическото съзнание на човека и неговото духовно съзнание. По такъв начин човек става ясновидец. При пътя на мъдростта човек се учи да работи със своята мисъл, както работи със своята ръка - мисълта да бъде оръдие, инструмент, чрез който човек да работи, затова преди всичко умът трябва да бъде възпитан, обучен и всички сили, които се проявяват чрез него, да бъдат организирани и целенасочени, да са под контрола на разумната воля. Затова тук се практикува размишлението, концентрацията, съзерцанието, медитацията и пр. По такъв начин човек влиза в контакт с висшите сили на космоса, които събуждат спящите сили в човешкия мозък и така постепенно пред човека се открива нов свят. Ето какво казва Учителят по този въпрос: „Като ученици вие трябва да се самовъзпитавате. Не е лесно човек да се самовъзпита. Това не може да се постигне изведнъж, но чрез постоянство. Всеки ден, при всяко разположение, добро или лошо, човек трябва да отделя по 5-10 минути за пълно вглъбяване в себе си.
към текста >>

Каквото и да прави човек, не трябва да забравя да отделя всеки ден по 2 - 10 минути за съзерцание, размишление, през което време може да си даде отчет за всичко, което е извършил през деня.
Това не може да се постигне изведнъж, но чрез постоянство. Всеки ден, при всяко разположение, добро или лошо, човек трябва да отделя по 5-10 минути за пълно вглъбяване в себе си. Това наричаме ние скриване в тайната стаичка. Отдели ли се в тази тайна, свещена стаичка, човек трябва да забрави всичко около себе си. След това той пак може да продължи работата си. Каквото и да прави човек, не трябва да забравя да отделя всеки ден по 2 - 10 минути за съзерцание, размишление, през което време може да си даде отчет за всичко, което е извършил през деня. Който на каквато и работа да е, може да направи това." Към методите на Мъдростта принадлежи и музиката, за която Учителят е говорил толкова много и е дал толкова много музикални и окултни упражнения. 3. Методите на Истината. Истината е принцип на Божествената хармония и равновесие. Истината, като принцип има отношение към физическия свят, към човешката воля, към човешкото тяло и човешкото съзнание. Затова методите на истината имат преди всичко отношение към човешкото тяло и към възпитанието на човешката воля и човешкото съзнание.
към текста >>

80. 11. ПЪРВИ НАРЯДИ ЗА РАБОТА С ПЕНТОГРАМА. 1915- 1916 г.

НАРЕДБА ЗА ПРЕЗ ГОДИНАТА

Ще следва съзерцание 5, 10, 20, 30 минути - всеки колкото пожелае.
Последните две фрази от пропуска се изменят спроти седмиците и размишленията, които са посочени по-горе; например: в началото на вторите 10 седмици, след първите две фрази от пропуска, ще прибави: „Да нося мерилото на Правдата Ти" и „Така да възпламени Божията Правда в моята душа". В началото на третите 10 седмици ще прибавя: „Да нося образа на Любовта Ти" и „Да възпламени и възсияе Божията Любов в моята душа, като слънчевите лъчи". В началото на четвъртите 10 седмици - „Да нося съзвучието на Твоята Мъдрост" и „Така да просвети Господ моята душа със своята Мъдрост". В началото на петите 10 седмици - „Да бъда озарен от Твоята Истина" и „Така да озари Господ моята душа със своята Истина". В началото на шестите 2 седмици „Да нося силата на Твоя Дух" и „Така да изпълни Господ моята душа със своя свят Дух". Ще следва съзерцание 5, 10, 20, 30 минути - всеки колкото пожелае. Подир това всеки е свободен да чете и размишлява върху Лозинката или Библията. Всичко това ще прави три пъти през този ден след 4 часа сутринта, между 10 и 12 часа преди пладне и между 6 и 9 часа вечерта след залязването на Слънцето. Моленето прав и съзерцанието може и седнал, сутринта ще става уединено, преди пладне - по двама (мъже с мъже, жени с жени) и вечер - двама, ако преди пладне не са били двама. В краен случай, ако някой не може да намери другар, може да направи това сам. Може една седмица да се събере с един приятел от веригата, друга - с друг - всеки има пълна свобода на промяна.
към текста >>

Моленето прав и съзерцанието може и седнал, сутринта ще става уединено, преди пладне - по двама (мъже с мъже, жени с жени) и вечер - двама, ако преди пладне не са били двама.
В началото на петите 10 седмици - „Да бъда озарен от Твоята Истина" и „Така да озари Господ моята душа със своята Истина". В началото на шестите 2 седмици „Да нося силата на Твоя Дух" и „Така да изпълни Господ моята душа със своя свят Дух". Ще следва съзерцание 5, 10, 20, 30 минути - всеки колкото пожелае. Подир това всеки е свободен да чете и размишлява върху Лозинката или Библията. Всичко това ще прави три пъти през този ден след 4 часа сутринта, между 10 и 12 часа преди пладне и между 6 и 9 часа вечерта след залязването на Слънцето. Моленето прав и съзерцанието може и седнал, сутринта ще става уединено, преди пладне - по двама (мъже с мъже, жени с жени) и вечер - двама, ако преди пладне не са били двама. В краен случай, ако някой не може да намери другар, може да направи това сам. Може една седмица да се събере с един приятел от веригата, друга - с друг - всеки има пълна свобода на промяна. Спроти разположението на Духа, през последующите 9 седмици може да повикате между вас трети, други път четвърти; може да се съберете и повече от веригата, но не повече от 9 души. И това събиране да става така, че да не обръщате внимание никому, да подозира, че се подвизавате - да влезете в своята стаица, това е угодно Богу. Ставането точно в 4 часа в първите недели от шестте срока и моленето и съзерцанието е задължително за всички участници, за да се образува мислена верига и силна връзка и влезем всички в общение и хармония.
към текста >>

Ставането точно в 4 часа в първите недели от шестте срока и моленето и съзерцанието е задължително за всички участници, за да се образува мислена верига и силна връзка и влезем всички в общение и хармония.
Моленето прав и съзерцанието може и седнал, сутринта ще става уединено, преди пладне - по двама (мъже с мъже, жени с жени) и вечер - двама, ако преди пладне не са били двама. В краен случай, ако някой не може да намери другар, може да направи това сам. Може една седмица да се събере с един приятел от веригата, друга - с друг - всеки има пълна свобода на промяна. Спроти разположението на Духа, през последующите 9 седмици може да повикате между вас трети, други път четвърти; може да се съберете и повече от веригата, но не повече от 9 души. И това събиране да става така, че да не обръщате внимание никому, да подозира, че се подвизавате - да влезете в своята стаица, това е угодно Богу. Ставането точно в 4 часа в първите недели от шестте срока и моленето и съзерцанието е задължително за всички участници, за да се образува мислена верига и силна връзка и влезем всички в общение и хармония. Датите на шест- тех недели, през които всички ще стават в едно време, са: 6 септемврий, 15 ноемврий 1915 г., 24 януарий, 5 април, 12 юний и 21 август 1916 г. В другите недели всеки е свободен относително началото на моленето и съзерцанието (4 часа), но непременно три пъти в ден, в определените вече часове (4-9 часа сутринта, 10-12 часа преди пладне и 6-9 часа вечерта) и ще се моли и размишлява, колкото време пожелае. След ставането в 4 часа никой вече няма да ляга да спи, нито да се излежава; може само след обед, подир 12 часа да полегне и си отпочине половин - един час. През другите дни на седмицата, делниците, всеки е свободен напълно да става когато иска. При молене може да произнася една от двете молитви: „Добрата" или „Отче наш".
към текста >>

В другите недели всеки е свободен относително началото на моленето и съзерцанието (4 часа), но непременно три пъти в ден, в определените вече часове (4-9 часа сутринта, 10-12 часа преди пладне и 6-9 часа вечерта) и ще се моли и размишлява, колкото време пожелае.
Може една седмица да се събере с един приятел от веригата, друга - с друг - всеки има пълна свобода на промяна. Спроти разположението на Духа, през последующите 9 седмици може да повикате между вас трети, други път четвърти; може да се съберете и повече от веригата, но не повече от 9 души. И това събиране да става така, че да не обръщате внимание никому, да подозира, че се подвизавате - да влезете в своята стаица, това е угодно Богу. Ставането точно в 4 часа в първите недели от шестте срока и моленето и съзерцанието е задължително за всички участници, за да се образува мислена верига и силна връзка и влезем всички в общение и хармония. Датите на шест- тех недели, през които всички ще стават в едно време, са: 6 септемврий, 15 ноемврий 1915 г., 24 януарий, 5 април, 12 юний и 21 август 1916 г. В другите недели всеки е свободен относително началото на моленето и съзерцанието (4 часа), но непременно три пъти в ден, в определените вече часове (4-9 часа сутринта, 10-12 часа преди пладне и 6-9 часа вечерта) и ще се моли и размишлява, колкото време пожелае. След ставането в 4 часа никой вече няма да ляга да спи, нито да се излежава; може само след обед, подир 12 часа да полегне и си отпочине половин - един час. През другите дни на седмицата, делниците, всеки е свободен напълно да става когато иска. При молене може да произнася една от двете молитви: „Добрата" или „Отче наш". Ще изберете през годината от всеки месец един постен петък - един от последните два петъка от разсипа на месечината след пълнолуние до новолуние. Датите на тия петъци са: 18 или 25 септемврий, 16 или 23 октомврий, 13 или 20 ноемврий, 11 или 18 декемврий 1915 година, 8 или 15 януарий, 12 или 19 февруарий, 11 или 18 март, 8 или 15 април, 6 или 13 май, 10 или 17 юний, 8 или 15 юлий и 5 или 12 август 1916 година.
към текста >>

81. 29. ПИСМА НА БОЯН БОЕВ

Стефан Тошев

Пророк Данаил е получавал среща с арахангелите Гавраил и Михаил след интензивна молитва и съзерцание.
А също четене и на други хубави свещени книги. А също да изживявате благоговение. Нужно е и човек да бъде чист. За да стане такъв, той трябва да се моли. За целта много важно условие е човек да прекарва интензивен живот на молитва. Пророк Данаил е получавал среща с арахангелите Гавраил и Михаил след интензивна молитва и съзерцание. VI.Из писмото му с дата 15 декември 1953 г.: 1.За влизането във връзка с възвишените същества важни условия са: а/ Чистотата. б/ Стремежът на човека. в/ Ако работиш за разпространението на новите идеи и да обръщаш душа към Бога, да помагаш за тяхното събуждане, да ги водиш към Бога, тогава ще имаш благоволението на висшите същества. Ангелите трябва да одобрят работата, за която дириш тяхната подкрепа. г/ За влизане във връзка с висшите разумни същества, най-добрият начин е следният: човек да се стреми да служи на Бога.
към текста >>

82. 6. ПИСМО ОТ ПЕТЪР КАМБУРОВ

Стефан Тошев

А това е наистина един ценен „труд", от който сегашните и бъдещите поколения ще черпят ценни материали за размишление, съзерцание и работа над себе.
Запознаваш го с дълбоката мистика на Христовото учение, във връзка с Учителя със съответни цитати из беседите и Св. Писание; запознаваш го с изказванията на световно известни учени за Бога и за истинската религия на Любовта, с учението на Буда; засягаш научно-мистичната страна на теософията; Агарта, спиритуализма и др. Пишеш на научен, но лек, достъпен, разбран стил и се чете с увлечение. Само не ми харесва думата „съчинения". Не е ли по-добре да замениш тая дума с „писания" или „трудове", защото право изтълкувано „съчинение" означава нещо измислено, съчинено, измудрено. скалъпено. А това е наистина един ценен „труд", от който сегашните и бъдещите поколения ще черпят ценни материали за размишление, съзерцание и работа над себе. Ти си събрал най-хубавото от всякъде и като работлива пчеличка, го поднасяш в готов за възприемане вид (мед). Аз съм доволен. Чета твоите трудове с удоволствие и на утринната дата (14.12.) ще ги изпратя (препоръчано) на Жорж Кьосев - София. Съгласно циркулярното съобщение (в началото) би трябвало да го изпратя на Пампоров в Смолян, но следва да изпълня последното ти нареждане. За голямо съжаление не ще мога да ги прочета пред братството, освен на по-тесен кръг (от няколко души), тъй като ни отнеха салона и сега се събираме по няколко души тук-таме по къщите.
към текста >>

83. 12. НОВИТЕ СКРИЖАЛИ

Паша Теодорова

Видях Новите скрижали през деня, именен и рожден ден на нашия обичен Учител, когато се изправих в размисъл и съзерцание пред връх Манчо.
Кой човек, бил той прост или учен, малък или голям, богат или беден, не трябва на първо място да възлюби своя Отец с цялото си същество? Или кой човек не се радва, когато ръката му не дръзва да убие или да не краде, когато изпълнява Божиите повеления? Един Закон, един морал, една Воля предстои на човека да изпълни - Законът, моралът и Волята на Любовта. Пристъпвам вече към главната тема: „Новите скрижали." Видях Новите скрижали през лятото на годината 1922, когато група от стотици ученици с Учителя поехме пътя към Мусала, към високия Божи връх. Пътят ни водеше през Маричините езера. Видях Новите скрижали през деня, именен и рожден ден на нашия обичен Учител, когато се изправих в размисъл и съзерцание пред връх Манчо. (Циркусът на този връх е наречен от Учителя „Олтар"). Видях Новите скрижали в тишината на святата Рилска пустиня, дето ни звяр минава, нито птички прелитат, дето само ангелите пеят, дето само тихият Божи глас се чува. Сама, уединена в тази обител, млъкнах и аз, млъкна и сърцето, едва се чуваше да бие. Видях, нещо особено видях. Някаква необикновена завеса, грандиозна, спокойна, от никакъв вятър неполъхвана, ръце не я държаха, нито подпора някаква я крепеше - свободно, тихо се движеше в пространството като волна птичка, непознала страх, ни мъка на гонение.
към текста >>

84. 22. НАРЯДИ И ПОСЛАНИЯ ОТ БРАТСКИЯ СЪВЕТ - ЗА ПРОЛЕТТА 1965 ГОДИНА

Паша Теодорова

Те са часове за размишление и съзерцание - за духовна работа.
Не почивайте в сенчести и влажни места. Излагайте гърба си на слънце, особено през сутрешните часове, но избягвайте да правите това през горещите обедни или следобедни часове. Не пропущайте изгревите на слънцето. Ученикът става рано, той гледа да хване „Първия лъч на изгряващото слънце". Хубави се часовете на зазоряване - ранните утринни часове. Те са часове за размишление и съзерцание - за духовна работа. При всяка възможност излизайте в природата. Търсете чистия въздух, простора, красивите гледки. Те разширяват душата, облагородяват и подигат човека. Учителят препоръчваше зимните екскурзии, даже повече от летните. В края на зимата и началото на пролетта почва да тече „праната" - жизнената сила в планините.
към текста >>

85. 17. РАЗМИШЛЕНИЯ

Лидия Соломонова Аладжем

Изминаха много години, откакто за първи път посетих Лазурно вълшебно съзерцание, любовен копнеж на моето сърце, днес пак те посетих.
Днес ние, твоите слушатели, оглашени и ученици, обещание на смирение и вярност Ти даваме за послушание, работа и приложение на Великата благост, която ни донесе. Благословен бъди от Бога, Учителю. Копнежът по Теб ще ни води в пътя на Любовта, Мъдростта и Истината, Твоят Завет. Във вечна благодат и Слава бъди всякога наш любим и скъп гост. РИЛА 26.08.1963 г. Изминаха много години, откакто за първи път посетих Лазурно вълшебно съзерцание, любовен копнеж на моето сърце, днес пак те посетих. Наричат те „Страшното езеро", а ти си толкова приказно и чудно, какво ги плаши земните същества, като си толкова чаровно и омайно, и които те посещават изтръпват и отминават. Но ето величествен олтар пред теб, говори тайнствено и чудно, че тука велики майстори са творили архитектура дивна неръкотворна. Трон за царете и седалище за боговете да решават велики дела и съдбини. В безмълвната тишина започват тайните, когато светът ще ги открие, когато дойде време. В това величие човешката душа броди, да проникне, да узнае, що говори безмълвието.
към текста >>

86. 1. БИОГРАФИЧЕСКИ БЕЛЕЖКИ ЗА БОРИС ГЕОРГИЕВ

БОРИС ГЕОРГИЕВ

Ето какво пише същият с писмо до Борис Георгиев на 2.01.1929 г.: „След като се вглъбих в съзерцание на портрета, който Вие ми направихте, чувствам нуждата да Ви благодаря от сърце.
Създава редица портрети на различни личности. Втора самостоятелна изложба през 1927-1928 г. 15. Краят на 1928 г. заминава за Берлин, прави самостоятелна изложба през 1929 г. Портрет на Алберт Айнщайн. Ето какво пише същият с писмо до Борис Георгиев на 2.01.1929 г.: „След като се вглъбих в съзерцание на портрета, който Вие ми направихте, чувствам нуждата да Ви благодаря от сърце. Ние, бедните видения в краткотрайното, „раждаме се и преминаваме", сме обзети от носталгия и неосъществима любов в един друг недостигаем свят. Това чувствуват и художникът, и неговият модел - всеки по свой начин и Вие трябва да се гордеете, и радвате заради тази мисия. Дано можете с Вашия творчески процес и в бъдеще да постигате толкова в тази фаза от нашето съществуване, колкото въобще може да бъде възможно за нас, смъртните. Ваш А. Айнщайн." 16.
към текста >>

87. 3. МИРОГЛЕД И ТВОРЧЕСТВО НА ХУДОЖНИКА БОРИС ГЕОРГИЕВ

БОРИС ГЕОРГИЕВ

Чрез съзерцание на художественото произведение човек трябва да почувствува, че в основата на битието лежи възвишеното, великата хармония.
" II. Задачите на изкуството, според Борис Георгиев Според него, истинската природа на човека е духовна. Всеки един, казва той, каквато работа и да върши, трябва да чувствува връзките си с цялото човечество. „Да заковеш една маса е по-малко важно, казва той, отколкото да утешиш един нещастен." Изкуството, според Борис Георгиев, трябва да освободи човека от гнета на материалното битие, да го направи свободен. Под това се разбира следното: Да се събуди висшето, Божественото в душата му. Чрез съзерцание на художественото произведение човек трябва да почувствува, че в основата на битието лежи възвишеното, великата хармония. Той да почувствува, че животът има дълбок смисъл. „В този смисъл, казва Борис Георгиев, изкуството е допринасяне на религията, то е тайнство, то е едно велико дело. То е нещо чисто мистично. То изразява нашия стремеж към отвъдното, към мистичното. Трагедията на днешното изкуство е в изгубване на съзнанието, че изкуството е религия, че то е свещенодействие, че то е Слово Божие, чрез което душата се освобождава.
към текста >>

Картината дълго време съществува в душата на художника като вътрешно съзерцание.
Според него, когато художествените произведения се свържат с пари, с материални придобивки, изворът в душата на художника спира, истинското вдъхновение престава, изкуството престава да бъде религиозна дейност. „Картината трябва да бъде част от сърцето на художника, казва той. Тя се ражда тъй, както детето. Всяка картина е едно духовно раждане. Това раждане не е по-малко мъчително от раждането на детето. Картината дълго време съществува в душата на художника като вътрешно съзерцание. Така, ако разбираме, можем да кажем, че не винаги художникът може да твори. Разбира се, ако вземем няколко бои и нацапаме платното, можем да изкараме картини по 20 на ден." Някой път, според него, изкуството не трябва да се практикува за пари. А материални средства за издръжка художникът трябва да изкарва чрез някоя друга работа. В римската изложба богати американци и англичани са му предлагали да купят от картините му, но той отказвал. Мнозина останали учудени, че Борис Георгиев не продава картините си, защото обикновено изложбите се правят с вход и картините се продават.
към текста >>

И самият зрител при съзерцание на картината дохожда в молитвено настроение.
Той дълбоко разбира, че за да може художникът да изрази висшето, трябва да работи постоянно върху душата си, а не само върху техниката. III. Творчество Ще кажа няколко думи за някои от картините. Те са в извънредно нежни линии и бои и с фина техника. 1. „Алпийска селянка". Лицето й неземно, невинно, чисто, като че ли се намира в молитвено настроение. И самият зрител при съзерцание на картината дохожда в молитвено настроение. Това същество, като че ли е далеч от земята, в едни небесни сфери, в царството на чистотата и невинността. Чрез тая картина художникът, като че ли е искал да изрази идеята на чистотата и невинността. 2. „Сухо дърво". Тук-там с изсъхнали листа. Тук чувствуваш нещо повече от самото дърво.
към текста >>

88. 9. ИЗЛОЖБАТА НА ЦВЕТАНА ГАТЕВА СИМЕОНОВА

Цветана Симеонова

Какво се чувствува при съзерцанието им?
Множество картини са посветени на планините, главно на Рила; само няколко картини са посветени на Витоша. Любим предмет на Цветана Симеонова са Рилските езера. Нарисувани са: „Окото на Мусала" (най-горното от Мусаленските езера). Маришките езера и други мусаленски езера; после много от езерата на „Един-гьол", „Близнаците", „Бъбрекът", „Урдини езера", „Първото и второто езеро на Еди-гьол", „Третото езеро с Харамия" и пр. Какво говорят на душата тези езера? Какво се чувствува при съзерцанието им? Чувствуваш, че тези места са чисти, свещени, мистични. Съзерцанието им те свързва с един мир на чистота. В картините е изразен онзи мистичен елемент, който прониква самите места. Ти чувствуваш при съзерцание на картините, че влизаш в контакт с това, което е извън времето и пространството. Снежнобялата покривка на Мусала и другите височини, чиито върхове се губят във висините, говорят на душата, че светът на чистотата не е илюзия, но че е един реален свят, от който иде душата и който съставлява родината й.
към текста >>

Съзерцанието им те свързва с един мир на чистота.
Нарисувани са: „Окото на Мусала" (най-горното от Мусаленските езера). Маришките езера и други мусаленски езера; после много от езерата на „Един-гьол", „Близнаците", „Бъбрекът", „Урдини езера", „Първото и второто езеро на Еди-гьол", „Третото езеро с Харамия" и пр. Какво говорят на душата тези езера? Какво се чувствува при съзерцанието им? Чувствуваш, че тези места са чисти, свещени, мистични. Съзерцанието им те свързва с един мир на чистота. В картините е изразен онзи мистичен елемент, който прониква самите места. Ти чувствуваш при съзерцание на картините, че влизаш в контакт с това, което е извън времето и пространството. Снежнобялата покривка на Мусала и другите височини, чиито върхове се губят във висините, говорят на душата, че светът на чистотата не е илюзия, но че е един реален свят, от който иде душата и който съставлява родината й. Споменът за него дълбоко седи в душата и затова тя копнее за него. Тук, както и при другите нейни картини, материалите, формите от физичния свят са използувани като средство за представяне на мистичното, дълбокото, което живее в душата и в цялата природа.
към текста >>

Ти чувствуваш при съзерцание на картините, че влизаш в контакт с това, което е извън времето и пространството.
Какво говорят на душата тези езера? Какво се чувствува при съзерцанието им? Чувствуваш, че тези места са чисти, свещени, мистични. Съзерцанието им те свързва с един мир на чистота. В картините е изразен онзи мистичен елемент, който прониква самите места. Ти чувствуваш при съзерцание на картините, че влизаш в контакт с това, което е извън времето и пространството. Снежнобялата покривка на Мусала и другите височини, чиито върхове се губят във висините, говорят на душата, че светът на чистотата не е илюзия, но че е един реален свят, от който иде душата и който съставлява родината й. Споменът за него дълбоко седи в душата и затова тя копнее за него. Тук, както и при другите нейни картини, материалите, формите от физичния свят са използувани като средство за представяне на мистичното, дълбокото, което живее в душата и в цялата природа. Изложени са и други картини, предимно портрети. Новото, което иде, отваря нови перспективи на изкуството.
към текста >>

89. 10. МИСЛИ ПО ПОВОД ХУДОЖЕСТВЕНИТЕ ИЗЛОЖБИ НА ЦВЕТАНА ГАТЕВА СИМЕОНОВА, ИВАН ТРИЧКОВ И ПРЕСЛАВ КЪРШОВСКИ

Цветана Симеонова

Ето защо, при съзерцанието на едно истинско художествено произведение човек се преобразява, у него се заражда подтик да живее за висок идеал, за свята цел, готов е да обича, да прощава, да се жертвува.
Ето защо, в древността е имало синтеза, връзка на религия, наука, философия и изкуство. Можем да кажем, че изкуството, както науката и философията, ни представя истината, само че с други средства - науката и философията чрез факти, закони, принципи, логически построения, а изкуството - чрез образите на красотата. Източникът на всяка красота е Божественото. И художникът се стреми чрез своите изразни средства да ни представи Божеството, да ни постави в досег с Него и по този начин да събуди възвишената природа в нас. Оттук виждаме и целта на истинското изкусттво: да говори на възвишеното в човека, да го подтикне и пробуди. Ето защо, при съзерцанието на едно истинско художествено произведение човек се преобразява, у него се заражда подтик да живее за висок идеал, за свята цел, готов е да обича, да прощава, да се жертвува. Оттук е ясно колко е велика ролята на изкуството за културното повдигане на човечеството. Изкуството организира висшата човешка природа. Ето защо можем да кажем, че изкуството освобождава, понеже всичко висше в човека замлъква и се преобразява при съзерцанието на красотата. Висшата душа в човека се освобождава от всички окови. Истинското изкуство води към любовта, към жертвата, към истината, към чистотата, към свободата.
към текста >>

Ето защо можем да кажем, че изкуството освобождава, понеже всичко висше в човека замлъква и се преобразява при съзерцанието на красотата.
И художникът се стреми чрез своите изразни средства да ни представи Божеството, да ни постави в досег с Него и по този начин да събуди възвишената природа в нас. Оттук виждаме и целта на истинското изкусттво: да говори на възвишеното в човека, да го подтикне и пробуди. Ето защо, при съзерцанието на едно истинско художествено произведение човек се преобразява, у него се заражда подтик да живее за висок идеал, за свята цел, готов е да обича, да прощава, да се жертвува. Оттук е ясно колко е велика ролята на изкуството за културното повдигане на човечеството. Изкуството организира висшата човешка природа. Ето защо можем да кажем, че изкуството освобождава, понеже всичко висше в човека замлъква и се преобразява при съзерцанието на красотата. Висшата душа в човека се освобождава от всички окови. Истинското изкуство води към любовта, към жертвата, към истината, към чистотата, към свободата. Природата е велик художник. Тя вечно твори нови линии, форми и съчетания. Художникът върви по нейните стъпки.
към текста >>

При съзерцание на картините му, като че ли човек влиза в друг един свят.
Всичките са в горния стил. * * * Иван Тричков е майстор на светлината, въздуха и простора. Този път той излага 57 картини от Белоградчик, Врачанския Балкан и Рила. Онзи, който съзерцава картините му, се изпълва с жизнерадост, с надежда, с вяра в това, което животът носи. Ако скръбният посети изложбата му, ще се обнадежди. При съзерцание на картините му, като че ли човек влиза в друг един свят. Природата в картините на Тричков става храм, в който човек чувствува присъствието на Бога, на Великото и Неизразимото. При съзерцанието на неговите картини човек чувствува, че зад материалните форми в природата стои Разумното, Духовното начало, което твори и гради. При картините на Тричков природата става за нас олтар, гдето трябва да се свещенодействува, гдето трябва да се мълчи, гдето човек може да говори само шепнешком и гдето човек трябва да се моли! Формите, представени в картините на Тричков, като че ли са души, които излагат пред нас своя вътрешен свят. Например, картината „Белоградчишки скали", позлатени от слънчевите лъчи, изразява слънчевото състояние на душата, когато тя на всичко гледа с усмивка, радост, и вяра.
към текста >>

При съзерцанието на неговите картини човек чувствува, че зад материалните форми в природата стои Разумното, Духовното начало, което твори и гради.
Този път той излага 57 картини от Белоградчик, Врачанския Балкан и Рила. Онзи, който съзерцава картините му, се изпълва с жизнерадост, с надежда, с вяра в това, което животът носи. Ако скръбният посети изложбата му, ще се обнадежди. При съзерцание на картините му, като че ли човек влиза в друг един свят. Природата в картините на Тричков става храм, в който човек чувствува присъствието на Бога, на Великото и Неизразимото. При съзерцанието на неговите картини човек чувствува, че зад материалните форми в природата стои Разумното, Духовното начало, което твори и гради. При картините на Тричков природата става за нас олтар, гдето трябва да се свещенодействува, гдето трябва да се мълчи, гдето човек може да говори само шепнешком и гдето човек трябва да се моли! Формите, представени в картините на Тричков, като че ли са души, които излагат пред нас своя вътрешен свят. Например, картината „Белоградчишки скали", позлатени от слънчевите лъчи, изразява слънчевото състояние на душата, когато тя на всичко гледа с усмивка, радост, и вяра. Картината „Вечер край Белоградчишките скали" представя планини в по-тъмни краски. Тук, като че ли душата се отдръпва от външното и прекарва самовдълбочаване в себе си.
към текста >>

90. IV. ИВАН ТРИЧКОВ (1892-1954 г.)

При съзерцание на картините му, като че ли човек влиза в друг един свят.
9, с. 286-287: „Иван Тричков е майстор на светлината, въздуха и простора. Този път той излага 57 картини от Белоградчик, Врачанския Балкан и Рила. Онзи, който съзерцава картините му, се изпълва с жизнерадост, с надежда, с вяра в това, което животът носи. Ако скръбният посети изложбата му, ще се обнадежди. При съзерцание на картините му, като че ли човек влиза в друг един свят. Природата в картините на Тричков става храм, в който човек чувствува присъствието на Бога, на Великото и Неизразимото. При съзерцанието на неговите картини човек чувствува, че зад материалните форми в природата стои Разумното, Духовното начало, което твори и гради. При картините на Тричков природата става за нас олтар, гдето трябва да се свещенодействува, гдето трябва да се мълчи, гдето човек може да говори само шепнешком и гдето човек трябва да се моли! Формите, представени в картините на Тричков, като че ли са души, които излагат пред нас своя вътрешен свят. Например, картината „Белоградчишки скали", позлатени от слънчевите лъчи, изразява слънчевото състояние на душата, когато тя на всичко гледа с усмивка, радост, и вяра.
към текста >>

При съзерцанието на неговите картини човек чувствува, че зад материалните форми в природата стои Разумното, Духовното начало, което твори и гради.
Този път той излага 57 картини от Белоградчик, Врачанския Балкан и Рила. Онзи, който съзерцава картините му, се изпълва с жизнерадост, с надежда, с вяра в това, което животът носи. Ако скръбният посети изложбата му, ще се обнадежди. При съзерцание на картините му, като че ли човек влиза в друг един свят. Природата в картините на Тричков става храм, в който човек чувствува присъствието на Бога, на Великото и Неизразимото. При съзерцанието на неговите картини човек чувствува, че зад материалните форми в природата стои Разумното, Духовното начало, което твори и гради. При картините на Тричков природата става за нас олтар, гдето трябва да се свещенодействува, гдето трябва да се мълчи, гдето човек може да говори само шепнешком и гдето човек трябва да се моли! Формите, представени в картините на Тричков, като че ли са души, които излагат пред нас своя вътрешен свят. Например, картината „Белоградчишки скали", позлатени от слънчевите лъчи, изразява слънчевото състояние на душата, когато тя на всичко гледа с усмивка, радост, и вяра. Картината „Вечер край Белоградчишките скали" представя планини в по-тъмни краски. Тук като че ли душата се отдръпва от външното и прекарва самовдълбочаване в себе си.
към текста >>

91. Снимки и бележки към снимките на Изгревът том XIV

Учителят и Савка на Молитвения връх в съзерцание.
Учителят 4. Паша Теодорова с жилетката, наведена стенографира 5....6. Елена Андреева с молив в ръка, с който стенографира. Прави. Отляво до Учителя е Анастасия Янакиева, отдясно забрадена с тъмен шал е Йорданка Жекова. Снимка № 8. Учителят и Савка на Молитвения връх в съзерцание. Снимка № 9.Учителят и Савка Керемидчиева на Рила - 1936 год. Учителят седнал, а Савка е с гръб към фотокамерата. Това е една снимка изпратена до Галилей Величков, на която отзад Савка пише: "На Галето, Тук имаме два върха големи и високи, много високи - Учителят и планината. Да ти бъдат за подкрепа. "Когато ме призовете, Аз ще ви се явя и ще ви помогна". Амриха.
към текста >>

92. I част. ПЪТЯТ НА УЧИТЕЛЯ Свещени Думи 1-50

ПЪТЯТ НА УЧИТЕЛЯ

Вън от Бога се създава греха. 31.Съзерцание.
Ученикът е взискателен към себе си при изпълнение на Божествените Закони. 28.Мълчание. Не разправяй опитностите си, комуто и да е, докато не изработиш нещо в себе си, на което да се осланяш. 29.Духът. Върши всичко под зоркото око на Духа! 30.С Бога. Бъди винаги във връзка с Бога на Любовта. Вън от Бога се създава греха. 31.Съзерцание. Съзерцанието - това са ония свещени минути, когато възвишени образи изпълват съзнанието на ученика. На ученика е необходимо съзерцание, за да може да се справи със себе си. 32.Уединение. На ученика е необходимо известно време за уединение, за да уякне. Тъй укрепва мисълта му. 33.Пази Свободата.
към текста >>

Съзерцанието - това са ония свещени минути, когато възвишени образи изпълват съзнанието на ученика.
Не разправяй опитностите си, комуто и да е, докато не изработиш нещо в себе си, на което да се осланяш. 29.Духът. Върши всичко под зоркото око на Духа! 30.С Бога. Бъди винаги във връзка с Бога на Любовта. Вън от Бога се създава греха. 31.Съзерцание. Съзерцанието - това са ония свещени минути, когато възвишени образи изпълват съзнанието на ученика. На ученика е необходимо съзерцание, за да може да се справи със себе си. 32.Уединение. На ученика е необходимо известно време за уединение, за да уякне. Тъй укрепва мисълта му. 33.Пази Свободата. Пази душата си всякога свободна!
към текста >>

На ученика е необходимо съзерцание, за да може да се справи със себе си. 32.Уединение.
Върши всичко под зоркото око на Духа! 30.С Бога. Бъди винаги във връзка с Бога на Любовта. Вън от Бога се създава греха. 31.Съзерцание. Съзерцанието - това са ония свещени минути, когато възвишени образи изпълват съзнанието на ученика. На ученика е необходимо съзерцание, за да може да се справи със себе си. 32.Уединение. На ученика е необходимо известно време за уединение, за да уякне. Тъй укрепва мисълта му. 33.Пази Свободата. Пази душата си всякога свободна! 34.Чистота. Чистотата е среда, в която живее ученикът.
към текста >>

93. МИСЛИ НА ВЕЛИКАТА ДУША И ЕДИННАТА ЛЮБОВ III ЧАСТ 1521-1540

1536 Трябва да имаш часове на размишление и съзерцание през деня.
Човек трябва да се чувствува като душа, която не се опетнява. Ще си туриш на ума да живееш по Бога, най-възвишения и чист живот, който е възможен на хората в плът. Бог е при мен и Той ми помага! Свещената Любов. 1535 Човек трябва да добие Свещената Любов - да остане само един свещен образ. Размишление. 1536 Трябва да имаш часове на размишление и съзерцание през деня. Човек трябва да схване живота като нещо вътрешно. Външните форми са само проявление Учителят. 1537 Учителят няма да държи ученика само на физическото поле. Той ще го вземе със себе си и в другите светове, ще му показва, ще го учи. Гледай на ученето като работа за Господа.
към текста >>

94. МИСЛИ НА ВЕЛИКАТА ДУША И ЕДИННАТА ЛЮБОВ III ЧАСТ 1601-1620

Класа на Добродетелите, записани от Мария Тодорова

Всеки ден употребявайте по няколко минути за съзерцание, за почивка на тялото.
Пълна почивка. 1610 Искате ли да се освободите от вътрешни противоречия, вий трябва съвършено да отпуснете и мускулите си, да разслабите всички връзки на тялото си, да дойдете до положението, като че всичко сте уредили. След това да се предадете на дълбоко размишление. Само така ще опитате пълната почивка. При това положение вий не трябва да се интересувате какво ще кажат хората за вас. Всеки ден употребявайте по няколко минути за съзерцание, за почивка на тялото. Отправи ума си към всички разумни същества, на които работите са напълно уредени, освободете се от всички грижи и безпокойства и кажете: „Благодаря на Бога за всичко, което е направил." Божественото. 1611 Човек трябва да се вглъби в себе си, да се издигне над обикновените условия на живота. Отворете сърцето си*за Божественото и не мислете какво ще стане с вас. Отворете ума си за възвишените и светли мисли и не се грижете за утрешния ден. Имайте вяра, че Божественото е в сила да разработи своите пътища.
към текста >>

95. ТРИТЕ ОБРАЗА НА ВЕЛИКИЯТ И ТРИТЕ ВЕЛИКИ ЗАКОНА IV ЧАСТ 1921-1940

Класа на Добродетелите, записани от Мария Тодорова

Всеки ден употребявайте по няколко минути за съзерцание, за почивка на тялото.
Той има благородно сърце, може да ви отслужва във всичко, което пожелаете. Искате ли да бъдете свободни и здрави, трябва да впрегнете тялото, сърцето и ума си на работа. Почивка. 1924 Искате ли да се освободите от вътрешни противоречия, трябва съвършено да отпуснете мускулите си, да разслабите всички връзки на тялото си, да дойдете до положението като че всичко сте уредили и след това да се предадете на дълбоко размишление. Само така ще изпитате пълна почивка. При това положение вие не трябва да се интересувате какво ще кажат хората. Всеки ден употребявайте по няколко минути за съзерцание, за почивка на тялото. Отправете ума си към всички разумни същества, на които работите наистина са уредени, освободете се от всички грижи и безпокойства и кажете: „Благодаря на Бога за всичко, което ми е дал." Човек трябва да се вглъби в себе си, за да се издигне над обикновените условия на живота. Божественото у човека. 1925 Отворете сърцето си за Божественото и не мислете какво ще стане с вас. Отворете ума си за възвишените и светли мисли и не се грижете за утрешния ден. Имайте вяра, че Божественото е в сила да разработи своите пътища.
към текста >>

96. СВЕЩЕНИТЕ ПРАВИЛА ЗА УЧЕНИКА I 21-40

Вън от Бога се създава греха. Съзерцание.
Духът. 21 Върши всичко под зоркото око на Духа! Погледът. 22 Погледът ти да не бъде никога раздвоен, но мек и чист, и винаги свързан с една Божествена Мисъл. С Бога. 23 Бъди винаги във връзка с Бога! Вън от Бога се създава греха. Съзерцание. 24 На ученика е необходимо малко съзерцание, за да може да се справи със себе си. 11.IX.1921 г. Уединение. 25 На ученика е необходимо малко уединение, за да уякне. Свобода. 26 Пази душата си всякога свободна! Чистота. 27 Няма по-хубаво нещо за ученика от чистотата.
към текста >>

24 На ученика е необходимо малко съзерцание, за да може да се справи със себе си.
Духът. 21 Върши всичко под зоркото око на Духа! Погледът. 22 Погледът ти да не бъде никога раздвоен, но мек и чист, и винаги свързан с една Божествена Мисъл. С Бога. 23 Бъди винаги във връзка с Бога! Вън от Бога се създава греха. Съзерцание. 24 На ученика е необходимо малко съзерцание, за да може да се справи със себе си. 11.IX.1921 г. Уединение. 25 На ученика е необходимо малко уединение, за да уякне. Свобода. 26 Пази душата си всякога свободна! Чистота. 27 Няма по-хубаво нещо за ученика от чистотата. С Бога.
към текста >>

97. ПРАВИЛА, ПРОГРАМА, УПРАЖНЕНИЯ ЗА УЧЕНИКА V 11-40

" (Савка) Ще облегна главата си на раменете Ти и ще се отдам на дълбоко съзерцание върху Добродетелите на Господа.
Ще се обърнеш към север. Ще бъдеш далеч от мен, но в сърцето си мен ще носиш и ще кажеш: „Да царува Истината." IV. Ще се обърнеш към юг и ще кажеш: „Да царува Добродетелта." (Савка) Ти изми нозете ми, избели душата ми, и аз ще стана добродетелна като тебе, така ще проявя Тебе в живота си. Само по Твоите стъпки ще ходя, само тебе ще следвам. V. Тогава пак ще се обърнеш към изток и ще каже: „Да царува Мъдростта и да хвърли светлина върху всичко туй! " (Савка) Ще облегна главата си на раменете Ти и ще се отдам на дълбоко съзерцание върху Добродетелите на Господа. Учителят продължава: Тогава ще кажеш в себе си: 1. „От царуването на Любовта да придобия добрия стремеж на живота." (Савка) Винаги да бъда при Учителя си. В Него да бъда и той в мене. 2. „От царуването на Правдата да добия правите отношения на всички хора." (Савка) Право е да обичаш само Бога. Право е да обичам Бога, Бога на моя Учител, защото всички хора в Бога ще намеря, тъй казва моят Учител.
към текста >>

Дълбоко съзерцание в себе си за будно съзнание.
Намерих се вътре в себе си. Духовна връзка вътре! 6 часа 30 минути вечерта. Изгрев (изток - юг) Дълбока наука е това - работа над себе си! Изисква се голямо размишление. Дълбоко съзерцание в себе си за будно съзнание. Дълбоко замислена, нераздвоена! III ден. 18 юни 1926 г., петък, Изгрев. Основната ми мисъл за този ден: Да разреша за себе си - правилни отношения към Учителя, силна воля, Молитва, непрестанна връзка с Учителя си, послушание и разположение и единство с Бога. Сутринта, 5 часа 15 мин., слънце, изток - юг.
към текста >>

98. ПРОЯВЛЕНИЯТА НА БОГА, СВЕТЛИНАТА НА БОГА И ПРИСЪСТВИЯТА НА БОГА VI

11 Моята любима мисъл, любимо съзерцание и размишление - за Господа!
Светът на идеите. 9 Бог е вложил идеите в душата в самото начало. Духът е, който развива способностите в човека, а човек слуша и се учи от всичко. Служителят. 10 През целия ден ти трябва да мислиш за Господа. Все що правиш, прави го с всичката си душа, като за Господа, защото от Него ще приемеш заплата, ако на Него служиш. Любимото. 11 Моята любима мисъл, любимо съзерцание и размишление - за Господа! Винаги и все по една нова мисъл за Господа. Послушанието. 12 Послушанието е Божествена връзка между Учителя и ученика му. Когато отиваш при Господа, да ти е радостно Любовта към Великото. 13 Любовта към Великото издига малкото до Великото, защото Любовта на Великото привлича душите към себе си. Кому е Царството?
към текста >>

99. ПРОЯВЛЕНИЯТА НА БОГА, СВЕТЛИНАТА НА БОГА И ПРИСЪСТВИЯТА НА БОГА VI 161-180

Моята любима мисъл, любимото съзерцание и размишление е за Господа.
175 Правидобро. Прави добро на този , когото обичаш . Сутрин щом станеш, направи добро на този, когото обичаш , защото към него ти имаш естествено разположение . Не спирай Любовта, която трябва да влезе в душата ти. 176 Любимата мисъл. Моята любима мисъл, любимото съзерцание и размишление е за Господа. Винаги и все по една нова мисъл за Господа. През целия ден аз трябва да мисля за Господа. Последната ми мисъл на деня трябва да бъде пак за Господа, за да живея и имам пълнота в живота си. 177 Отечеството. Нашето Отечество , това е мястото на блаженствата, при ония благородни и велики души, а тук на земята ние сме колонисти.
към текста >>

100. САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА БОГАТСТВОТО НА СЪРЦЕТО, УМА И ДУШАТА VII част