Търсене в текстове за 'Съзерцание'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 89 резултата в 54 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Петър Дънов получава удостоверение, че е редовен, съвестен и добър студент в семинарията 'Дрю'

Съзерцанието в „Дрю" е заменено с кипежа на Манхатън, с истинската мисионерска работа, тъй като там се подемат две начинания за подпомагане огромните вълни от бедни емигранти, които се стичат в огромния град.
Втория извънреден курс, който посещава, е този на проф. Юфам - това пък е извънпрограмен курс по обща история, на който ходят още двайсет и трима колеги. (17) Със започването на следващите две години от пребиваването на Петър Дънов в семинарията „Дрю" настъпва известна промяна, тъй като той е вече зрял човек, адаптиран към живота в Америка. Снимките му го показват красив, елегантен, със самочувствие. Уикендите, които първите две години преминават или в работа в семинарията, или в проповядване като стажант в околните църкви на Ню Джърси, сега все по-често се свързват с Ню Йорк. Съзерцанието в „Дрю" е заменено с кипежа на Манхатън, с истинската мисионерска работа, тъй като там се подемат две начинания за подпомагане огромните вълни от бедни емигранти, които се стичат в огромния град. Там може да се намери работа, свързана със семинарията, което е и добър стаж, и добър актив, и се заплаща по-добре. „Младият Петър Дънов“ Георги Христов
към текста >>

2. Учителя се премества да живее на 'Опълченска' 66 - Гумнерови

Той общувал със студентите и когато отивали общо на екскурзии, Той често се уединявал и когато Го потърсвали, намирали Го някъде седнал съсредоточен в съзерцание.
Той следвал ли е, по-голям ли беше от Учителя не мога да ви кажа, но там е бил. Учителят в Америка е прекарал шест години. Бил е активен студент. Задавал много въпроси на професорите си. Проявявал е голям интерес и е показал голяма интелигентност. Той общувал със студентите и когато отивали общо на екскурзии, Той често се уединявал и когато Го потърсвали, намирали Го някъде седнал съсредоточен в съзерцание. Учителят вече свирел много добре на цигулка и е свирел пред студентите. Там е имало един студент българин от Стара Загора, който познавал Учителя и който разказал на сестра Райна Каназирева, че Той е свирел така хубаво, щото можел да стане световно известен цигулар. Той не използвал тази своя дарба и станал проповедник. И според него много загубил. Това го зная от сестра Райна Каназирева, лично от нея.
към текста >>

3. Учителя присъства на събора, 1907 - Варна (Годишна среща на Веригата). Първи ден. Откриване

Свободната воля е един разумен акт.Пътят към Небето започва от Добродетелта и минава през Правдата, Мъдростта, Любовта и Истината.2) Пътят на Мъдростта се намира чрез развитието на ума и чрез съзерцанието.
Тук се явява свободната воля. Тя е свят на най-тънката, най-чистата материя и от нея започва всичко.Ний трябва да възпитаваме своята воля, да обуздаваме своите мисли и желания. Волята трябва да подчини интелекта. Не трябва да се боим от лукавите духове. Както във физическия свят човек е подчинил зверовете, така и в духовния свят той трябва да подчини лошите духове.Принципът е да се подчини волята на Божествената мисъл. Свободната воля е един разумен акт.Пътят към Небето започва от Добродетелта и минава през Правдата, Мъдростта, Любовта и Истината.2) Пътят на Мъдростта се намира чрез развитието на ума и чрез съзерцанието. Человек трябва да е господар на своите мисли. За да се повдигне человек да изпитва и разбира Божествената Мъдрост, трябва да стане господар на Мъдростта.3) Пътят на Любовта. Огнището на Любовта е сърцето. То трябва да се пази чисто, като контролираме желанията.Трябва да се минат всичките стъпки, за да се дойде до съвършенство. Сърцето съответствува на света - то е Животът, Любовта и Истината, „Аз съм Пътят, Истината и Животът." Господ всякога обича; да мислиш противното е светотатство.Господ се грижи за всички.
към текста >>

4. Учителя организира събора, 1909 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол за 15 август

Щом дойде такова състояние, съсредоточете ума си само в молитва, съзерцание и размишление, а на хората не говорете нищо, не се пресилвайте.
Буквата на закона са обрядите, а Истината е в духа на нещата. Животът – това е безформеното. Може би във вашия ум да се породи въпросът защо, когато се трудим да живеем, не успяваме в живота си. Има два момента в живота – когато трябва да се работи и когато трябва да се почива. Когато ние почнем да действаме, опорният пункт е Небето, а когато ние пасуваме, Небето работи върху вас. Щом дойде такова състояние, съсредоточете ума си само в молитва, съзерцание и размишление, а на хората не говорете нищо, не се пресилвайте. Като казвам да не говорите на хората, подразбирам следното: през октомври, ноември, декември и януари не можете да сеете, няма условия за сеене. Аз ви говоря това, защото на вас, които се водите от Духа, работата ви трябва да бъде внимателна и тогава тя ще бъде много поуспешна. Не е важно колко ще посеете, а важно е колко ще поникне и колко ще пожънете. Някои казват, че много работа са свършили, когато са говорили, но то е въпрос, защото плодът е, който ще определи работата. Тази Верига, в която сме свързани и която опасва цялата Земя, върви от горе на долу и във всичките народи не действа еднакво.
към текста >>

Щом дойде такова състояние, съсредоточете само ума си в молитва, съзерцание и размишление и на хората не говорете нищо.
Така и вие не можете да турите форма на Любовта.Някои смесват красотата с любовта, но това е съвсем неудачно. Затова буквата на закона са обредите, а истината е в духа на нещата. Животът, това е безформеното.Може би във вашия ум може да се породи въпросът защо, като се трудим и живеем, не успяваме в живота си. Има два момента в живота: когато трябва да се работи и когато трябва да се почива. Когато ние почнем да действуваме, опорният пункт е Небето; а когато ние пасуваме, Небето работи върху нас. Щом дойде такова състояние, съсредоточете само ума си в молитва, съзерцание и размишление и на хората не говорете нищо. Не се пресилвайте. Като казвам да не говорите на хората, разбирам следното: През октомври, ноември, декември, януари не можете да сеете. Аз ви говоря това, защото вие, които се водите от Духа, вашата работа трябва да бъде внимателна и тогава вашата работа ще бъде много по-успешна. Не е важното колко ще посеете, а важното е колко ще поникне и колко ще пожънете. Някои казват, че много работа са свършили, когато са говорили, но то е въпрос, защото плодът е, който ще определи работата.Тази Верига, в която сте свързани и която опасва цялата Земя, тя върви отгоре надолу и във всички народи не действува еднакво.
към текста >>

5. Учителя присъства на събора, 1911 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 10 август

Молитвата е простор за душата, тя е съзерцанието на най-висшите чувства.
Павел казва на едно място: „В молитвата бивайте постоянни“, а Христос казва: „Бдете и молете се! “. Молитвата има трояк характер. Тя се равнява на дишането. Човек трябва да се моли, та с това душата да диша и да възприема нещата. Молитвата е простор за душата, тя е съзерцанието на най-висшите чувства. С молитвата виждаме, че детето се моли. Тя е един зов и както дишането е потребно за тялото, така и молитвата е потребна за душата. Човек от въздух се нуждае много повече, отколкото от храна. Доказано е, че най-много 25 минути може човек да не приема въздух и ако приравняваме въздуха с молитвата, която е храна на душата, виждаме от колко голяма важност е тя за нея. Първият признак, че човек е влязъл в Божествения път, то е молитвата.
към текста >>

6. Учителя присъства на събора, 1911 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 12 август

А дванадесетия ще употребите за съзерцание на Божествената Любов.
Седмия — за въздигането на човешкия дух. Осмия — за българския народ. Деветия — за славянството. Десетия — за человечесвото. Единадесетия — за здравето и дълголетието на верующите. А дванадесетия ще употребите за съзерцание на Божествената Любов. Петъците ще започнете да пазите още от настоящия месец август. Ако на някого се направи препятствие да не може да пости някой петък, то ще отложи за друг петък в следующия месец, през който месец ще вземе два петъка. Никому няма да съобщавате кога ще постите или кога постите, или сте постили. Ще мълчите. И когато постите, да прекарвате в абсолютен мир и спокойствие, без да се раздразнявате.
към текста >>

7. Писмо на Учителя до д-р Дуков, София

Нека Видимата природа с безбройните свои форми, действия да ви бъде един стимул за размишление и съзерцание на Божественото, което стои по-далеч пред всякой взор.
Получих писмото ви. Вашите мисли са ясни. Животът на человешката душа в проявлението на своите разни фази носи съответствующи мисли и разбирания. Това е необходимо и полезно за самия Дух, който възлиза към по-горните светове. В този подем е потребна постоянната пълна вяра и Божественото търпение за осъществяване на желаемите идеали на Духа. Нека Видимата природа с безбройните свои форми, действия да ви бъде един стимул за размишление и съзерцание на Божественото, което стои по-далеч пред всякой взор. Знанието е потребно за уяснение на вечния порядък на нещата. Има много неща, върху които да се мисли и работи. Да се свърже настоящето с бъдещето, да се използува миналото е задачата на тоя земен живот. Да се научим да живеем, това е изкуство, обосновано на дългата опитност на Духа. Мен ми е приятно като виждам, че вий се подвизавате правилно.
към текста >>

8. Учителя присъства на събора, 1915 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 4 август

Обаждат се: - Амин.В 2 и половина часа свърши събранието, а подир обед от 5 часа ходихме по 9 души на групи на съзерцание в преподавателния салон.
Някои от тях са живели в този народ, българския, но по-голямата част не са идвали и понеже настава ден, върнали са се и са ви намерили.В астралния свят сега има ден, Слънцето е изгряло и вследствие на това те са ви намерили, а известни приятели, които са ви преследвали, те ще ви загубят.Обаждат се: - Амин.- Тяхната сила ще започне малко по малко да се намалява.Обаждат се: - Амин.- И чрез тях Господ Бог ще се прослави.През цялата година ще ви говори Господ. Да не мислите, че всичко ви казах. Казал съм началото на първата буква. Ако през цялата година ви разкрия три-четири букви, то ще бъде много казано върху този въпрос. Аз пък лично ви поздравлявам и желая всички да бъдете радостни и весели (Обаждат се: -Амин), за да може да прекарате този събор.Сега ще отидем на ядене долу, ще сложим голяма трапеза, да угостим нашите приятели, приготвено е угощение за тях.Да имате благословението на Господа! Обаждат се: - Амин.В 2 и половина часа свърши събранието, а подир обед от 5 часа ходихме по 9 души на групи на съзерцание в преподавателния салон. Изгревът - Том 11ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА през 1915 година (4-8 август) ТЪРНОВО
към текста >>

9. Учителя присъства на събора, 1915 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 5 август

Към 5 часа времето беше облачно, но Слънцето грееше през облаците добре, а в 5 часа започна да се изяснява, така че при захождането на Слънцето тъй се изясни, щото настъпи след това тиха лунна нощ.В 5 часа сутринта продължи снощното съзерцание на групи от по 9 души.
IV.5 август, сряда 1915г. 5 август, сряда Времето днес при разсъмване е облачно, но тихо. Така беше до обед. От обед Слънцето почна да грее през бели облаци и излезе малко прохладен вятър. Към 5 часа времето беше облачно, но Слънцето грееше през облаците добре, а в 5 часа започна да се изяснява, така че при захождането на Слънцето тъй се изясни, щото настъпи след това тиха лунна нощ.В 5 часа сутринта продължи снощното съзерцание на групи от по 9 души. Ав9 часа и половина се събраха само мъжете в преподавателната стая, където пред Всички Учителят каза:- Ще ви говоря върху вътрешния смисъл на религията. Религията е наука за формата. Като говорим за физическото поле, това е наука за формата на това поле. Всеки човешки прогрес и цялата природа е прогрес наполовина, едно видоизменение на тия форми. Следователно, когато истината се проявява на физическото поле, тя се проявява именно в изменение на формата.
към текста >>

10. Учителя присъства на събора, 1915 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 6 август

Вечерта към 9 часа всички мъже и жени, повикани тази година, заедно с гостите, отиваха под ред в салона за десетминутно съзерцание.
На събраните Г-н Дънов говори, но не позволи да се бележи нещо от онуй, което говори, а ни каза, че говореното трябва да се стараем да запазим в сърцата си. Нито една жена не присъства в това събрание. Подиробед към 4-5 часа се повикаха в преподавателния салон пък жените, които са викани до тази година. Тазгодишните жени, членове на Веригата, както и гостите, не се допуснаха. Нито един мъж не се допусна в туй женско събрание. Вечерта към 9 часа всички мъже и жени, повикани тази година, заедно с гостите, отиваха под ред в салона за десетминутно съзерцание. А през това време старите членове – мъже и жени – стояха околовръст на зданието, гдето първите съзерцаваха. Това се свърши в 10 часа вечерта, след което се всинца разотидохме. Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 2 (1914-1926г.)ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ТЪРНОВО, 1914 г. - 6 АВГУСТ, ЧЕТВЪРТЪК
към текста >>

11. Учителя присъства на събора, 1915 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 7 август

Омарливо като нещо нито облачно, нито ясно, но Слънцето грее все добре.В 5 часа сутринта - съзерцание.
Протоколите се записват от Димитър Голев IV.7 август, петък 1915г. 7 август, петък Времето днес: при изгрева на Слънцето мъгла. Като се показа Слънцето, виждаше се цялото му кълбо, първо оранжево, после се измени в багрено и след това се мени ту в светло оранжево, ту лилаво, докато към 9 часа изгря ясно и гря чак до вечерта, но само че беше ветровито. Омарливо като нещо нито облачно, нито ясно, но Слънцето грее все добре.В 5 часа сутринта - съзерцание. Сега пак старите мъже и жени влязоха за по 10 минути в салона, а тазгодишните членове и гостите останаха вън, заобиколили зданието. Като излязоха старите, заместиха ги първите.В 10 часа Учителят държа на отворено беседа пред всички на двора на Бостанджиевата колиба, дето присъствуваха и стари, и нови членове на Веригата и всички мъже и жени. Тази беседа се държа на мястото на трапезарията под дърветата. Така на открито Учителят каза:- Ще прочета 3 глава от Йоана. Ще взема най-маловажните стихове в прочетената глава 20 и 21: „Понеже всеки, който прави зло, мрази виделината и не иде към виделината, да не би да се докажат, че неговите дела са зли.
към текста >>

12. Иван Толев започва да издава в София списание 'Всемирна летопис'

Всекиму бих препоръчал да прочете от Гьоте „Die Natur" - едно религиозно съзерцание на природата, до което стигна великият поет, философ и голям биолог.
*В идната „Научна седмица" пак тъй накратко ще разгледаме отношението на държавата към положителната наука, религия и теософския мистицизъм стреми да проникне с едно внедрено в него чувство - религиозното чувство. Оттук почва религията, като истинската, добре разбраната, а не окарикатурена биология довежда и учения, „материалиста" до това схващане. Науката свършва там дето почва религията и религията започва там, дето свършва науката. Неразбирането на тази проста истина от едната или другата страна довежда до безсмислени и само вредни спорове. До религиозното чувство стига простия човек от самосебе си, биолога - по пътя на истинското научно изследване. Всекиму бих препоръчал да прочете от Гьоте „Die Natur" - едно религиозно съзерцание на природата, до което стигна великият поет, философ и голям биолог. Само полуученият е маскирал своето естествено религиозно чувство, без да е могъл по пътя на положителната наука да го развие до степен на съзерцание на природата, което е същото чувство, но вече в една по- съвършена форма. Религиозното чувство в човека, в свръзка с понятието за смъртта, се проявява в него още през тъй наречената млада каменна епоха; по-рано той е бил още твърде близо до животинството, туй чувство за него е било нещо непознато. Заедно с развитието на човечеството, в разните народи, през разните времена това внедрено у нас чувство се облича в разни форми. И най-съвършената форма на религията - християнството, със своите високи морални принципи - почива пак върху него. Второстепенни работи в религията, като едно средство за възпитание или за по-лесно възприемане от лростия народ, естествено не могат да удовлетворят по-високите изисквания на учения; но тези работи могат да не удовлетворяват и един просветен християнин, даже християнски проповедник.
към текста >>

Само полуученият е маскирал своето естествено религиозно чувство, без да е могъл по пътя на положителната наука да го развие до степен на съзерцание на природата, което е същото чувство, но вече в една по- съвършена форма.
Оттук почва религията, като истинската, добре разбраната, а не окарикатурена биология довежда и учения, „материалиста" до това схващане. Науката свършва там дето почва религията и религията започва там, дето свършва науката. Неразбирането на тази проста истина от едната или другата страна довежда до безсмислени и само вредни спорове. До религиозното чувство стига простия човек от самосебе си, биолога - по пътя на истинското научно изследване. Всекиму бих препоръчал да прочете от Гьоте „Die Natur" - едно религиозно съзерцание на природата, до което стигна великият поет, философ и голям биолог. Само полуученият е маскирал своето естествено религиозно чувство, без да е могъл по пътя на положителната наука да го развие до степен на съзерцание на природата, което е същото чувство, но вече в една по- съвършена форма. Религиозното чувство в човека, в свръзка с понятието за смъртта, се проявява в него още през тъй наречената млада каменна епоха; по-рано той е бил още твърде близо до животинството, туй чувство за него е било нещо непознато. Заедно с развитието на човечеството, в разните народи, през разните времена това внедрено у нас чувство се облича в разни форми. И най-съвършената форма на религията - християнството, със своите високи морални принципи - почива пак върху него. Второстепенни работи в религията, като едно средство за възпитание или за по-лесно възприемане от лростия народ, естествено не могат да удовлетворят по-високите изисквания на учения; но тези работи могат да не удовлетворяват и един просветен християнин, даже християнски проповедник. Ако преди две хиляди години днешната наука беше проникнала във всички слоеве на обществото, сигурно и формата на християнското учение би била по-друга.
към текста >>

13. Учителя присъства на събора във Велико Търново, 19 август 1922

(14, 172)ПЕНТАГРАМЪТ НА СЪЗЕРЦАНИЕТО
- Тук е представено цялото учение - каза той, като посочи с показалеца си чертежа. - В бъдеще това ще се напечата на първата страница на песнопойките! Брат Христо го попита: - Учителю, с цветове, с бои ли ще се напечата? - Да, рекох, с бои ще се напечата. (14, 172)ПЕНТАГРАМЪТ НА СЪЗЕРЦАНИЕТО (На Рила, от Молитвен връх) Гледката от тук е незаменима — долините наоколо, върховете, просторите вдъхновяват. На юг като отместим поглед срещу нас се намира „Върхът на Съзерцанието" и на стръмния му склон се е спряла една скала, която има формата на Пентаграма. Тази скала като че ли говори. Ти не можеш да я гледаш, без да се замислиш. Колко правилно е отсечена като Пентаграма с върха нагоре.
към текста >>

На юг като отместим поглед срещу нас се намира „Върхът на Съзерцанието" и на стръмния му склон се е спряла една скала, която има формата на Пентаграма.
Брат Христо го попита: - Учителю, с цветове, с бои ли ще се напечата? - Да, рекох, с бои ще се напечата. (14, 172)ПЕНТАГРАМЪТ НА СЪЗЕРЦАНИЕТО (На Рила, от Молитвен връх) Гледката от тук е незаменима — долините наоколо, върховете, просторите вдъхновяват. На юг като отместим поглед срещу нас се намира „Върхът на Съзерцанието" и на стръмния му склон се е спряла една скала, която има формата на Пентаграма. Тази скала като че ли говори. Ти не можеш да я гледаш, без да се замислиш. Колко правилно е отсечена като Пентаграма с върха нагоре. Тя се е спряла току-що до брега на езерото. Това мъчнодостъпно езеро „Езерото на Съзерцанието" е едно тайнствено, свещено място в Рила поради своята чистота, своята самотност и необикновено мълчание.
към текста >>

Това мъчнодостъпно езеро „Езерото на Съзерцанието" е едно тайнствено, свещено място в Рила поради своята чистота, своята самотност и необикновено мълчание.
На юг като отместим поглед срещу нас се намира „Върхът на Съзерцанието" и на стръмния му склон се е спряла една скала, която има формата на Пентаграма. Тази скала като че ли говори. Ти не можеш да я гледаш, без да се замислиш. Колко правилно е отсечена като Пентаграма с върха нагоре. Тя се е спряла току-що до брега на езерото. Това мъчнодостъпно езеро „Езерото на Съзерцанието" е едно тайнствено, свещено място в Рила поради своята чистота, своята самотност и необикновено мълчание. Затова Учителя го нарече „Езерото на Съзерцанието". Но очертанията на Пентаграма се виждат само от Молитвен връх. (15)ПЕНТАГРАМЪТ В ПАНЕВРИТММЯТА (В беседа 1924 г.) Ние в школата някой ден трябва да излезем на открито някъде и по пет души заедно да направим някои гимнастически упражнения, но не във формата на петоъгълник, а във формата на Пентаграм, във всеки ъгьл по един. Всички трябва да знаете кой накъде ще си движи ръцете.
към текста >>

Затова Учителя го нарече „Езерото на Съзерцанието".
Тази скала като че ли говори. Ти не можеш да я гледаш, без да се замислиш. Колко правилно е отсечена като Пентаграма с върха нагоре. Тя се е спряла току-що до брега на езерото. Това мъчнодостъпно езеро „Езерото на Съзерцанието" е едно тайнствено, свещено място в Рила поради своята чистота, своята самотност и необикновено мълчание. Затова Учителя го нарече „Езерото на Съзерцанието". Но очертанията на Пентаграма се виждат само от Молитвен връх. (15)ПЕНТАГРАМЪТ В ПАНЕВРИТММЯТА (В беседа 1924 г.) Ние в школата някой ден трябва да излезем на открито някъде и по пет души заедно да направим някои гимнастически упражнения, но не във формата на петоъгълник, а във формата на Пентаграм, във всеки ъгьл по един. Всички трябва да знаете кой накъде ще си движи ръцете. Кой каквато добродетел изразява, ще се движи по съответната ней посока и ще заеме определеното място на един от върховете на Пентаграма.
към текста >>

14. Учителя дава песента 'Грее, грее светлината'

Учителят освети утринните часове с размишление, съзерцание и молитва.
Учителят Слънцето е емблема на Бялото Братство. Слънцето е изворът на живота. Учителят започна Делото Си с изгревите на слънцето. Псалмопевецът казва: "На ранина Те очаквам, Господи". Учителят освети утринните часове с размишление, съзерцание и молитва. Той препоръчва да се излиза сутрин рано на открито сред природата. Така Той привлече онези, които обичаха и търсеха този живот и положи основите на Братството. По-късно Учителят даде ред упражнения и песни в съгласие с този вътрешен стремеж. Паневритмията - това са песни и танци на слънцето. Те носят неговия живот, красота и сила.
към текста >>

15. Учителя е на екскурзия на Витоша с учениците - „Празник на победите”

Но где, стои ли се на съзерцание; като ме забеляза вятър гороломен, като ме завъртя и блъсна в храстите, че от там в хендек някакъв, че може би и по-доле щеше да ме хласне и разтърколи, ако с две ръце не се залових о жилавите клони на лещака.
Нищо се не види. Веявицата сипе дребен твърд сняг в очите ни и като с бръснач реже лицата ни. Но всички тия юначества на вятъра ни само здравата разкикотват и събуждат у нас двойни сили.Ето ни вече изпъплили по „Зеленка”, после полазили по „Вади Душа”. Градът е потънал в оловна мрежа, а слънцето жълто, жълто, блестящо, доста път ни придружи с хладно впити очи в нас, без да ни се усмихне нито веднъж с някой топъл лъч. Застанах да се полюбувам на заскрежените гранки. Но где, стои ли се на съзерцание; като ме забеляза вятър гороломен, като ме завъртя и блъсна в храстите, че от там в хендек някакъв, че може би и по-доле щеше да ме хласне и разтърколи, ако с две ръце не се залових о жилавите клони на лещака. Но той, тъй си и отдуха нанякъде и аз пак добре забивайки желязно подкованите си обувки поех пак нагоре. Тук доста ми помогна криволиченето: ту на ляво, ту на дясно, а някъде и полазвам на четири...Някои безславно се връщат... Ужас било, казват, същински ад. Нещо небивало и нечувано. Имало такъв вой и фучене, че всинца, що се опитали да минат по билото се разтъркаляли... Ей ги, идат си, цели разчорлени, с развени кожуси и размотани шалове.Хооп, хоп! - вика някой.
към текста >>

16. Учителя е на екскурзия на Витоша. Празникът на Будителите

Наистина неземна красота, която те кара да го наблюдаваш от някое кътче с богоговейно съзерцание.О, защо нямах перото на велик поет, за да го възпея.
Как хубаво, красиво се храни; взел в ръката си парченце хляб, топва го в чая си, отхапва наквасения залък от който остават няколко капки по устните му. Това е всичката му закуска. През това време с озарено от блага усмивка лице, се разговаря с неколцина братя. Слънцето блести по снежната му брада и разпилени от ветреца меки коси. За всекиго има по нещо да даде: едному поглед благ, другиму усмивка сияйна, топла; другиму въпрос за нещо, другиму мила поръка за общото благо. Наистина неземна красота, която те кара да го наблюдаваш от някое кътче с богоговейно съзерцание.О, защо нямах перото на велик поет, за да го възпея. Щях слънчеви слова по цветовете на дъгата да наредя и от гърлото на пролетен зефир да ги изпея. О, мой обични, милий Учителю! Може би, моята поезия за него, трябва да се пише от благоуханието на цветята, от песента на славея, от бодрото веселие на планинския поток, от чистотата на планински извор. Може би, звезда сияйна в небето да бих била, тогава песен достойна за него бих изпяла. Може би - чиста роса, или сълзи в окото на свята девойка.
към текста >>

Дългото „съзерцание” по хубости и прелести, тъй ни изглади, че по някое време, вместо лазурно небе, почнаха да ни се привиждат ябълки, круши, бели питички хляб... Изглежда, че това е било общото усещане, че единодушно решихме час по-скоро да се върнем доле при торбите.Но, Учителят ни задържа още малко.
Какво ли пък тя е видяла - дали птици, или далечно планинско сияние, или ония пъстри дървета всред боровата гора? Горе, тревата е още тъй зелена. Оголените клони на леската са тъй надути и напъпили, като че след някой ден ще пуснат нова шума. На боровия клек - срещу Резньовете лягаме за почивка. Слънцето дружелюбно ни огрява, без да въси вежди... Приятно галят есенните лъчи, милват гърба, разгорещяват бузите и правят гърдите леко, леко да дишат.Не си взехме никаква закуска. Дългото „съзерцание” по хубости и прелести, тъй ни изглади, че по някое време, вместо лазурно небе, почнаха да ни се привиждат ябълки, круши, бели питички хляб... Изглежда, че това е било общото усещане, че единодушно решихме час по-скоро да се върнем доле при торбите.Но, Учителят ни задържа още малко. Изглежда, че трябва пред видът на вечната красота, охотата за ядене да отстъпи за малко. Той спря погледа ни още някое време в мълчаливо съзерцание. О, то бе тъй хубаво, тъй хубаво, че едва ли би му се дало име. Приличаше на безгласна песен, на молитва, на хвала.И наистина, целта биде постигната. Вместо да тичаме с луд бяг към нашите хранителни вързопи, ние бавно, бавно заслизахме, понесли в душите си още едно неизречено чудо, чудо на Духа - Висшия разум, който има „друга храна”, с която можеше да утоли глада си.
към текста >>

Той спря погледа ни още някое време в мълчаливо съзерцание.
Оголените клони на леската са тъй надути и напъпили, като че след някой ден ще пуснат нова шума. На боровия клек - срещу Резньовете лягаме за почивка. Слънцето дружелюбно ни огрява, без да въси вежди... Приятно галят есенните лъчи, милват гърба, разгорещяват бузите и правят гърдите леко, леко да дишат.Не си взехме никаква закуска. Дългото „съзерцание” по хубости и прелести, тъй ни изглади, че по някое време, вместо лазурно небе, почнаха да ни се привиждат ябълки, круши, бели питички хляб... Изглежда, че това е било общото усещане, че единодушно решихме час по-скоро да се върнем доле при торбите.Но, Учителят ни задържа още малко. Изглежда, че трябва пред видът на вечната красота, охотата за ядене да отстъпи за малко. Той спря погледа ни още някое време в мълчаливо съзерцание. О, то бе тъй хубаво, тъй хубаво, че едва ли би му се дало име. Приличаше на безгласна песен, на молитва, на хвала.И наистина, целта биде постигната. Вместо да тичаме с луд бяг към нашите хранителни вързопи, ние бавно, бавно заслизахме, понесли в душите си още едно неизречено чудо, чудо на Духа - Висшия разум, който има „друга храна”, с която можеше да утоли глада си. Неволно, устните ми шепнеха жарка молитва: „Господи, Боже наш, искам да служа на Тебе, комуто служи и Учителя”.На групи, на групи слизаме из кичестата гора. Разно обагрените ни облекла, всред тая зеленина приличат на красиви пъстрошарни цветя.Слънцето тъй много напече, тъй много ни сгорещи, че трябваше бързо да се преоблечем.
към текста >>

17. Учителя е на екскурзия на Витоша. Димитровден

Ти имаш тогава съзерцание за цялото Битие и виждаш Бога във всичката Негова пълнота.
Тя излъчва светлина. Когато човек не свети, той е обикновен камък. Любовта е извън времето и пространството. Тя не е във времето. Можеш да я почувствуваш в един момент, ти във време и пространство я констатираш, но най-главното в Любовта е онова, което е извън времето и пространството. Ти имаш тогава съзерцание за цялото Битие и виждаш Бога във всичката Негова пълнота. Любовта осмисля нещата. Тя ще осмисли живота по всички посоки и ще даде на човека това, което той желае. Ще даде възможност на душата да се изяви и тя ще се задоволи. Щастието ще бъде само външен израз на Любовта. Щастието ще реализира не цялата програма на Любовта, защото всичко не може да се реализира още, но само част от програмата.
към текста >>

18. Учителя е на екскурзия на Витоша - бивака. Втори ден на Великден.

Не, този ден е само за съзерцание.
Изпърво ми се стори много хубава, после тя изведнъж престана да буди в мен всяко очарование; може би защото приличаше на провиквания, внезапни, буйни, които нямаха своя психологическа предпоставка. Художницата Цветана рисува нещо. Музикант извива лък по струните, пее с тихия зефир, с песента на облаците и слънчевите лъчи. Хористи са обградили диригента и пеят ли, пеят. Лежа върху високите скали и само слушам и се унасям. Не, този ден е само за съзерцание. Тъй е хубаво, тъй е хубаво! Ето го и слънцето се показа. Усмихна ни се, обля ни с топли лъчи, после покапаха няколко радостни сълзи от очите му и - толкоз. Скри се пак зад облаците, изчезна, като помоли небесните шегаджии този път да ни пощадят от баня. Наистина, хубаво е пролетна баня, но пък и цял ден да ни вали и то не си струва.
към текста >>

19. Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 9 юли - потегляне от София

Поискаш ли да проследиш височината им, погледът ти ще опре небето... Измежду тях, като вечни побратими величествени канари със забучен върху тях някой самотен бор.Почиваме тук и там, кажи го в съзерцание, кажи го в дрямка унесени, докато не ни жилне по носа някой лют комар.Минаваме цели пространства, съпроводени от сладкия мирис на мащерката.
Жълти като звезди покапали по моравата, сини и розови като скъпоценни кристали, червени като пламък, здравец, цъфнал здравец навсякъде. А колко незабравки, с каква нежност люляни от ветреца ни гледат с бистрите си очички. Папрат, висока, зелена, кичеста и къдрава разкошно на кичури, на кичури се явява тук и там.И боровете не са еднакви. Едни тъмно зелени, други ясно зелени, трети сребристи; едни с увиснали кичури и зрели шишарки, други на реси, трети, едвам напъпили, а под тях гъби с най-различни големини и цвят, сякаш правят годишна изложба. Стройни борови великани. Поискаш ли да проследиш височината им, погледът ти ще опре небето... Измежду тях, като вечни побратими величествени канари със забучен върху тях някой самотен бор.Почиваме тук и там, кажи го в съзерцание, кажи го в дрямка унесени, докато не ни жилне по носа някой лют комар.Минаваме цели пространства, съпроводени от сладкия мирис на мащерката. Сега, навред е тя, нашата стара позната приятелка. Навред е окичила с красив букет канари, шубраци и поляни.Ето я огромната черна скала - прилична на приказно хайдушко скривалище. Как ли е дошла до това място? Дали се е откъртила от някой шеметен връх или от приказен гигант е замерена тъдява по злокобен враг? Или хиляди години е проспала в недрата на майката земя и сега почвата измита от дъждовете е оставила да се види огромния й гигантски скелет.
към текста >>

Езерата днес също са предмет на дълго съзерцание.
Каква белина! Каква радост! Събуждам се с някакво богоговейно чувство.Гимнастичните упражнения ни върнаха към действителността. Ободрени, заехме се със закуската.Гъсти мъгли почват отново да ни опасват... Някои пак отидоха на Мусалла, кой по други върхове, кой на гости от група на група... „Чадър-тепе” привлече мнозина да го посетят. И онзи каменен сфинкс, който от върха е устремил поглед към свещени Мусалла. Езерата днес също са предмет на дълго съзерцание. Те постоянно менят цвета си, според небето...Преместихме бивака в една още по-вълшебна полянка. Отвред скали, само един отвор - към езерото. Внезапно се чу страшен гръм и пукот от срутена скала. Камъните се търкаляха с главоломен трясък. Изненадите в планината не са едни от най-безопасните.Пак събираме голямо количество дърва.
към текста >>

20. Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 10 юли

Поискаш ли да проследиш височината им, погледът ти ще опре небето... Измежду тях, като вечни побратими величествени канари със забучен върху тях някой самотен бор.Почиваме тук и там, кажи го в съзерцание, кажи го в дрямка унесени, докато не ни жилне по носа някой лют комар.Минаваме цели пространства, съпроводени от сладкия мирис на мащерката.
Жълти като звезди покапали по моравата, сини и розови като скъпоценни кристали, червени като пламък, здравец, цъфнал здравец навсякъде. А колко незабравки, с каква нежност люляни от ветреца ни гледат с бистрите си очички. Папрат, висока, зелена, кичеста и къдрава разкошно на кичури, на кичури се явява тук и там.И боровете не са еднакви. Едни тъмно зелени, други ясно зелени, трети сребристи; едни с увиснали кичури и зрели шишарки, други на реси, трети, едвам напъпили, а под тях гъби с най-различни големини и цвят, сякаш правят годишна изложба. Стройни борови великани. Поискаш ли да проследиш височината им, погледът ти ще опре небето... Измежду тях, като вечни побратими величествени канари със забучен върху тях някой самотен бор.Почиваме тук и там, кажи го в съзерцание, кажи го в дрямка унесени, докато не ни жилне по носа някой лют комар.Минаваме цели пространства, съпроводени от сладкия мирис на мащерката. Сега, навред е тя, нашата стара позната приятелка. Навред е окичила с красив букет канари, шубраци и поляни.Ето я огромната черна скала - прилична на приказно хайдушко скривалище. Как ли е дошла до това място? Дали се е откъртила от някой шеметен връх или от приказен гигант е замерена тъдява по злокобен враг? Или хиляди години е проспала в недрата на майката земя и сега почвата измита от дъждовете е оставила да се види огромния й гигантски скелет.
към текста >>

Езерата днес също са предмет на дълго съзерцание.
Каква белина! Каква радост! Събуждам се с някакво богоговейно чувство.Гимнастичните упражнения ни върнаха към действителността. Ободрени, заехме се със закуската.Гъсти мъгли почват отново да ни опасват... Някои пак отидоха на Мусалла, кой по други върхове, кой на гости от група на група... „Чадър-тепе” привлече мнозина да го посетят. И онзи каменен сфинкс, който от върха е устремил поглед към свещени Мусалла. Езерата днес също са предмет на дълго съзерцание. Те постоянно менят цвета си, според небето...Преместихме бивака в една още по-вълшебна полянка. Отвред скали, само един отвор - към езерото. Внезапно се чу страшен гръм и пукот от срутена скала. Камъните се търкаляха с главоломен трясък. Изненадите в планината не са едни от най-безопасните.Пак събираме голямо количество дърва.
към текста >>

21. Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 11 юли

Поискаш ли да проследиш височината им, погледът ти ще опре небето... Измежду тях, като вечни побратими величествени канари със забучен върху тях някой самотен бор.Почиваме тук и там, кажи го в съзерцание, кажи го в дрямка унесени, докато не ни жилне по носа някой лют комар.Минаваме цели пространства, съпроводени от сладкия мирис на мащерката.
Жълти като звезди покапали по моравата, сини и розови като скъпоценни кристали, червени като пламък, здравец, цъфнал здравец навсякъде. А колко незабравки, с каква нежност люляни от ветреца ни гледат с бистрите си очички. Папрат, висока, зелена, кичеста и къдрава разкошно на кичури, на кичури се явява тук и там.И боровете не са еднакви. Едни тъмно зелени, други ясно зелени, трети сребристи; едни с увиснали кичури и зрели шишарки, други на реси, трети, едвам напъпили, а под тях гъби с най-различни големини и цвят, сякаш правят годишна изложба. Стройни борови великани. Поискаш ли да проследиш височината им, погледът ти ще опре небето... Измежду тях, като вечни побратими величествени канари със забучен върху тях някой самотен бор.Почиваме тук и там, кажи го в съзерцание, кажи го в дрямка унесени, докато не ни жилне по носа някой лют комар.Минаваме цели пространства, съпроводени от сладкия мирис на мащерката. Сега, навред е тя, нашата стара позната приятелка. Навред е окичила с красив букет канари, шубраци и поляни.Ето я огромната черна скала - прилична на приказно хайдушко скривалище. Как ли е дошла до това място? Дали се е откъртила от някой шеметен връх или от приказен гигант е замерена тъдява по злокобен враг? Или хиляди години е проспала в недрата на майката земя и сега почвата измита от дъждовете е оставила да се види огромния й гигантски скелет.
към текста >>

Езерата днес също са предмет на дълго съзерцание.
Каква белина! Каква радост! Събуждам се с някакво богоговейно чувство.Гимнастичните упражнения ни върнаха към действителността. Ободрени, заехме се със закуската.Гъсти мъгли почват отново да ни опасват... Някои пак отидоха на Мусалла, кой по други върхове, кой на гости от група на група... „Чадър-тепе” привлече мнозина да го посетят. И онзи каменен сфинкс, който от върха е устремил поглед към свещени Мусалла. Езерата днес също са предмет на дълго съзерцание. Те постоянно менят цвета си, според небето...Преместихме бивака в една още по-вълшебна полянка. Отвред скали, само един отвор - към езерото. Внезапно се чу страшен гръм и пукот от срутена скала. Камъните се търкаляха с главоломен трясък. Изненадите в планината не са едни от най-безопасните.Пак събираме голямо количество дърва.
към текста >>

22. Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 12 юли. Петровден

Поискаш ли да проследиш височината им, погледът ти ще опре небето... Измежду тях, като вечни побратими величествени канари със забучен върху тях някой самотен бор.Почиваме тук и там, кажи го в съзерцание, кажи го в дрямка унесени, докато не ни жилне по носа някой лют комар.Минаваме цели пространства, съпроводени от сладкия мирис на мащерката.
Жълти като звезди покапали по моравата, сини и розови като скъпоценни кристали, червени като пламък, здравец, цъфнал здравец навсякъде. А колко незабравки, с каква нежност люляни от ветреца ни гледат с бистрите си очички. Папрат, висока, зелена, кичеста и къдрава разкошно на кичури, на кичури се явява тук и там.И боровете не са еднакви. Едни тъмно зелени, други ясно зелени, трети сребристи; едни с увиснали кичури и зрели шишарки, други на реси, трети, едвам напъпили, а под тях гъби с най-различни големини и цвят, сякаш правят годишна изложба. Стройни борови великани. Поискаш ли да проследиш височината им, погледът ти ще опре небето... Измежду тях, като вечни побратими величествени канари със забучен върху тях някой самотен бор.Почиваме тук и там, кажи го в съзерцание, кажи го в дрямка унесени, докато не ни жилне по носа някой лют комар.Минаваме цели пространства, съпроводени от сладкия мирис на мащерката. Сега, навред е тя, нашата стара позната приятелка. Навред е окичила с красив букет канари, шубраци и поляни.Ето я огромната черна скала - прилична на приказно хайдушко скривалище. Как ли е дошла до това място? Дали се е откъртила от някой шеметен връх или от приказен гигант е замерена тъдява по злокобен враг? Или хиляди години е проспала в недрата на майката земя и сега почвата измита от дъждовете е оставила да се види огромния й гигантски скелет.
към текста >>

Езерата днес също са предмет на дълго съзерцание.
Каква белина! Каква радост! Събуждам се с някакво богоговейно чувство.Гимнастичните упражнения ни върнаха към действителността. Ободрени, заехме се със закуската.Гъсти мъгли почват отново да ни опасват... Някои пак отидоха на Мусалла, кой по други върхове, кой на гости от група на група... „Чадър-тепе” привлече мнозина да го посетят. И онзи каменен сфинкс, който от върха е устремил поглед към свещени Мусалла. Езерата днес също са предмет на дълго съзерцание. Те постоянно менят цвета си, според небето...Преместихме бивака в една още по-вълшебна полянка. Отвред скали, само един отвор - към езерото. Внезапно се чу страшен гръм и пукот от срутена скала. Камъните се търкаляха с главоломен трясък. Изненадите в планината не са едни от най-безопасните.Пак събираме голямо количество дърва.
към текста >>

23. Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 13 юли

Езерата днес също са предмет на дълго съзерцание.
1. Спомен на Олга Славчева: Мусалла, 9-14 юли 1929 г., [Рила] Извадка от спомена на Олга Славчева за този ден: Гимнастичните упражнения ни върнаха към действителността. Ободрени, заехме се със закуската.Гъсти мъгли почват отново да ни опасват... Някои пак отидоха на Мусалла, кой по други върхове, кой на гости от група на група... „Чадър-тепе” привлече мнозина да го посетят. И онзи каменен сфинкс, който от върха е устремил поглед към свещени Мусалла. Езерата днес също са предмет на дълго съзерцание. Те постоянно менят цвета си, според небето...Преместихме бивака в една още по-вълшебна полянка. Отвред скали, само един отвор - към езерото. Внезапно се чу страшен гръм и пукот от срутена скала. Камъните се търкаляха с главоломен трясък. Изненадите в планината не са едни от най-безопасните.Пак събираме голямо количество дърва.
към текста >>

Поискаш ли да проследиш височината им, погледът ти ще опре небето... Измежду тях, като вечни побратими величествени канари със забучен върху тях някой самотен бор.Почиваме тук и там, кажи го в съзерцание, кажи го в дрямка унесени, докато не ни жилне по носа някой лют комар.Минаваме цели пространства, съпроводени от сладкия мирис на мащерката.
Жълти като звезди покапали по моравата, сини и розови като скъпоценни кристали, червени като пламък, здравец, цъфнал здравец навсякъде. А колко незабравки, с каква нежност люляни от ветреца ни гледат с бистрите си очички. Папрат, висока, зелена, кичеста и къдрава разкошно на кичури, на кичури се явява тук и там.И боровете не са еднакви. Едни тъмно зелени, други ясно зелени, трети сребристи; едни с увиснали кичури и зрели шишарки, други на реси, трети, едвам напъпили, а под тях гъби с най-различни големини и цвят, сякаш правят годишна изложба. Стройни борови великани. Поискаш ли да проследиш височината им, погледът ти ще опре небето... Измежду тях, като вечни побратими величествени канари със забучен върху тях някой самотен бор.Почиваме тук и там, кажи го в съзерцание, кажи го в дрямка унесени, докато не ни жилне по носа някой лют комар.Минаваме цели пространства, съпроводени от сладкия мирис на мащерката. Сега, навред е тя, нашата стара позната приятелка. Навред е окичила с красив букет канари, шубраци и поляни.Ето я огромната черна скала - прилична на приказно хайдушко скривалище. Как ли е дошла до това място? Дали се е откъртила от някой шеметен връх или от приказен гигант е замерена тъдява по злокобен враг? Или хиляди години е проспала в недрата на майката земя и сега почвата измита от дъждовете е оставила да се види огромния й гигантски скелет.
към текста >>

Езерата днес също са предмет на дълго съзерцание.
Каква белина! Каква радост! Събуждам се с някакво богоговейно чувство.Гимнастичните упражнения ни върнаха към действителността. Ободрени, заехме се със закуската.Гъсти мъгли почват отново да ни опасват... Някои пак отидоха на Мусалла, кой по други върхове, кой на гости от група на група... „Чадър-тепе” привлече мнозина да го посетят. И онзи каменен сфинкс, който от върха е устремил поглед към свещени Мусалла. Езерата днес също са предмет на дълго съзерцание. Те постоянно менят цвета си, според небето...Преместихме бивака в една още по-вълшебна полянка. Отвред скали, само един отвор - към езерото. Внезапно се чу страшен гръм и пукот от срутена скала. Камъните се търкаляха с главоломен трясък. Изненадите в планината не са едни от най-безопасните.Пак събираме голямо количество дърва.
към текста >>

24. Седемте рилски езера - Тръгване за Рила на група ученици без Учителя 14 август 1929 г.

Можеш с часове да седиш по тях и да се унасяш в благодатно съзерцание.
Стъпваме по нежни бели цветица, от скала на скала, все по-високо и по-високо. Грамадни нацепени скали подобно величествена библиотека се изпречва пред нас. По „лавиците” и „томовете” й ние крачим напред, сякаш стъпваме по магически талисмани, които окрилят душата.Не, това не са езера, а грамадни късове лазур, донесен от небето. Като разноцветни пеперуди нашите пътници са накацали по разкошния цветист килим. Колко е хубаво тука по нагретите камъни! Можеш с часове да седиш по тях и да се унасяш в благодатно съзерцание. Като че ли за миг ти се сливаш с природата и небето и ставаш едно с тях - безсмъртен, красив, неземен.Ето го Махабур - Бъбрека. Не, то наистина е прелестно! Над него страхотно са надвиснали скали, натежали от преспи. В него се оглеждат и върхове, и нежната зеленина, и мораво-розовия цвят на разрушените скали [и] брегове отсреща. Вървим край него по тясната пътека и се провикваме срещу скалите му.
към текста >>

Отиваме при Езерото на съзерцанието.
Чешмичката има оригинална архитектура. Белите камъни, с които е изградена тя, са донесени тук в раници или на гръб от далечни места. С любов ги е нареждал Учителя. От днес започват чудните дни при Седемструнната арфа на Рила. Във време на нашето пребиваване тук в свободното си време ние единично и на групи посещаваме всички езера и върхове. Отиваме при Езерото на съзерцанието. Тишината, която цари тук, ни поглъща. Тук ние сме вглъбени в себе си, чувстваме лъха на Вечното и Безкрайното в света. Тук човек неволно идва в молитвено състояние. Посещаваме мястото на палатката на Учителя. У нас неволно възкръсва сцената с идването на французите.
към текста >>

Който дойде до Сърцето неволно престава да говори и има силно желание тук да прекара в съзерцание по-дълго време.
Тук Учителя е прекарал с французите няколко часа. Изкачваме се до петото езеро - Махабур - най-обширното от Седемте езера. Още има ледени късове тук-там по неговата повърхност и снежни преспи на единия му бряг. Още по-нагоре е шестото езеро - Сърцето. То е най-дълбокото от Седемте езера. Който дойде до Сърцето неволно престава да говори и има силно желание тук да прекара в съзерцание по-дълго време. Изкачваме се още по-нагоре до Седмото езеро - Шемхал, или Главата. Връщаме се през Езерото на чистотата. Това езеро, понеже е настрана, по-рядко е посещавано от туристи. Тука, седнали върху скалите край бреговете му, сме имали интересни разговори с Учителя. Бистри кристални потоци се вливат в това езеро от дъното на един циркус.
към текста >>

Който дойде на гости на Рилските езера трябва да посети и така наречения Салон на съзерцанието или размишлението.
Връщаме се през Езерото на чистотата. Това езеро, понеже е настрана, по-рядко е посещавано от туристи. Тука, седнали върху скалите край бреговете му, сме имали интересни разговори с Учителя. Бистри кристални потоци се вливат в това езеро от дъното на един циркус. Който посети това езеро трябва да види и красивия извор, който излива водите си в него. Който дойде на гости на Рилските езера трябва да посети и така наречения Салон на съзерцанието или размишлението. Този тъй наречен Салон се издига над Езерото на съзерцанието. Какво представлява Салонът? На този връх има грамадни скали, които заграждат една полянка, наречена именно Салон. Можем да кажем, че Салонът е едно от най-мистичните и най-красивите места в тази част на Рила. Чудна е гледката от тука.
към текста >>

Този тъй наречен Салон се издига над Езерото на съзерцанието.
Това езеро, понеже е настрана, по-рядко е посещавано от туристи. Тука, седнали върху скалите край бреговете му, сме имали интересни разговори с Учителя. Бистри кристални потоци се вливат в това езеро от дъното на един циркус. Който посети това езеро трябва да види и красивия извор, който излива водите си в него. Който дойде на гости на Рилските езера трябва да посети и така наречения Салон на съзерцанието или размишлението. Този тъй наречен Салон се издига над Езерото на съзерцанието. Какво представлява Салонът? На този връх има грамадни скали, които заграждат една полянка, наречена именно Салон. Можем да кажем, че Салонът е едно от най-мистичните и най-красивите места в тази част на Рила. Чудна е гледката от тука. Пред тебе се издигат Рупите с особените си очертания.
към текста >>

Него Учителя нарече ЕЗЕРО НА СЪЗЕРЦАНИЕТО.
Човек се усеща като че ли навлиза в общество, изпълнено с мъдрост и внимание към него. Долу, вляво от това езеро, имаше друго. Със своите зелени води то приличаше на грамаден омайващ смарагд. Обградено от мъчно достъпни пропасти, то беше малко посещавано. Там цареше някакво тайнствено мълчание, покой, предразполагащ човека към дълбок размисъл и желание да проникне в непрогледните глъбини на Битието. Него Учителя нарече ЕЗЕРО НА СЪЗЕРЦАНИЕТО. Наистина, колкото пъти съм ходил там, всякога съм имал чувството, че потъвам в един тайнствен и чуден по своята загадъчност свят - свят на чистото, на възвишеното и светлото. Свят, в който мисълта търси и намира допир с разумни и възвишени същества.Редовното ни летуване с Учителя на Рила при второто езеро, всяка година от средата на месец юли до края на август, започна от 1929 година до 1939 година включително, с едно прекъсване от две години - през 1933 и 1934 не летувахме на Рила. За причините на това прекъсване ще кажа по-нататък. Да се организира едно летуване на Рила за няколкостотин души на височина 2200 метра, където няма нито хижа, нито даже някакъв заслон; да се изнесат хиляди килограми багаж и да се осигури едно непрекъснато снабдяване с продукти по стръмните склонове на планината, където не можеше да се говори за някаква по удобна пътека, а имаше само следи от такава тук-там; да се предвидят всички сечива и инструменти, необходими за едно нормално съществуване на летуващите, беше една сериозна и отговорна задача. Столовата, която имахме на Изгрева, играеше ролята на една много важна и необходима изходна база.
към текста >>

Някои почти до обед прекарваха в съзерцание на богатите форми, създадени от Божествения Архитект, които като ги гледа човек с по-възвишено чувство, оживяват, населени с мили, разумни Същества.
Една лекота, една приятност от чистотата, която цареше там се чувстваше от всички. Високото плато, където точно си правехме упражненията, създаваше голямо отдалечаване на хоризонта, а това обогатяваше и разнообразяваше гладката. В бивака оставаха дежурните, които имаха грижата да приготвят общия обед. По тези, пълни с очарование и прелест места, наредени в кръг по двама, а в центъра - малкият оркестър, който всякога имаше възможността да се сформира тук, заедно с Учителя играехме чудната по своята мелодия и движения Паневритмия. След това приятните и полезни разговори, опиянението да ходиш, да гледаш девствения релеф пред теб, да споделяш с приятели и да се чувстваш потопен в едно приятно и хармонично общество - всичко това задълго ни задържаше по тези места. Някои почти до обед прекарваха в съзерцание на богатите форми, създадени от Божествения Архитект, които като ги гледа човек с по-възвишено чувство, оживяват, населени с мили, разумни Същества. Останалото време на деня, като се изключи малката следобедна почивка, прекарвахме из околността, където се грижехме, доколкото може да облагородяваме обстановката, като правехме пътеки, мостове над потоците, но най-вече - чешмички на бликащите кладенчета и извори. Учителя имаше особено отношение към изворите, едно особено уважение и благоговение към водата, този единствен течен минерал, есенциален продукт на минералното царство, продукт, без който животът тук на Земята не може да се прояви. Водата е една загадка по своето съдържание, продукт на някаква висша разумност в Природата, разумност, изпълнена с Любов и пожертвувателност, защото носи живота и безропотно приема всички мръсотии, създадени от всички същества. Тя е способна да премахне всички пречки пред вливащия се в нас живот. За това нейно качество Учителя казва: „Аз не познавам по-голямо лекарство от водата.” Но, разбира се, ние още не я познаваме.
към текста >>

25. Учителя на седемте рилски езера с учениците - 20 август.

В мълчаливо съзерцание го очакваме.
Лягаме облечени, следователно, само да хванем тоягите и - толкоз. 4 часа. В езерото се оглеждат Венера и Юпитер. Също и Орион, Телец и лъчезарната Алдебаран.Дордето се изкачим по скалите изток плувна в алени зари. Но слънцето сякаш бе пратило само своите предвестници, а то още се бави. В мълчаливо съзерцание го очакваме. Учителят ни даде мото за ума и сърцето: „Яснота и пълнота”.Блесна изгревът. Като че искаше да изненада целия свят. Непостижима картина! Никой художник не може да я нарисува, никой! Колко по-щастлив би бил човека, ако крачейки из своя път носи всеки ден в сърцето си по един изгрев... Колко много красота в света, а малцина са тия, които я ценят и умеят да й се радват.Запяваме: „Изгрява Слънцето” - придружена с плавни движения.
към текста >>

26. Учителя дава песента 'Весел бъди' - Рила

В мълчаливо съзерцание го очакваме.
Лягаме облечени, следователно, само да хванем тоягите и - толкоз. 4 часа. В езерото се оглеждат Венера и Юпитер. Също и Орион, Телец и лъчезарната Алдебаран.Дордето се изкачим по скалите изток плувна в алени зари. Но слънцето сякаш бе пратило само своите предвестници, а то още се бави. В мълчаливо съзерцание го очакваме. Учителят ни даде мото за ума и сърцето: „Яснота и пълнота”.Блесна изгревът. Като че искаше да изненада целия свят. Непостижима картина! Никой художник не може да я нарисува, никой! Колко по-щастлив би бил човека, ако крачейки из своя път носи всеки ден в сърцето си по един изгрев... Колко много красота в света, а малцина са тия, които я ценят и умеят да й се радват.Запяваме: „Изгрява Слънцето” - придружена с плавни движения.
към текста >>

27. Учителя на седемте рилски езера с учениците. Заминаване. Буря - 23 август

Отиваме при Езерото на съзерцанието.
Чешмичката има оригинална архитектура. Белите камъни, с които е изградена тя, са донесени тук с раници или на гръб от далечни места. С любов ги е нареждал Учителя. От днеска почват чудните дни при седемструнната арфа на Рила. По време на нашето пребиваване тук, в свободното си време, ние единично и на групи посещаваме всички езера и върхове. Отиваме при Езерото на съзерцанието. Тишината, която цари тук, ни поглъща. Вглъбени в себе си, ние чувствуваме лъха на вечното и Безкрайното в света. Посещаваме мястото на палатката на Учителя. У нас неволно възкръсва сцената с идването на французите. Когато те дойдоха тука, при Учителя, изпяха няколко песни на Братството с български думи.
към текста >>

Който дойде до Сърцето, неволно престава да говори и има силно желание да прекара тук в съзерцание по-дълго време.
Тук Учителя е прекарал с французите няколко часа. Изкачваме се до петото езеро - Махабур - най-обширното от Седемте езера. Още по-нагоре е шестото езеро - Сърцето. То е най-дълбокото от Седемте езера. Още има ледени късове тук-таме по неговата повръхност и снежни преспи на единия му бряг. Който дойде до Сърцето, неволно престава да говори и има силно желание да прекара тук в съзерцание по-дълго време. Изкачваме се по-нагоре до седмото езеро - Шемхаа, или Главата. Връщаме се през Езерото на Чистотата. Това езеро, понеже е настрана, е по-рядко посещавано от туристи. Тука, седнали върху скалите край бреговете му, сме имали интересни разговори с Учителя. Бистри, кристални потоци се вливат в това езеро, отдясно на един циркус.
към текста >>

Който дойде на гости на Рилските езера, трябва да посети и тъй наречения Салон на Съзерцанието или Размишлението.
Връщаме се през Езерото на Чистотата. Това езеро, понеже е настрана, е по-рядко посещавано от туристи. Тука, седнали върху скалите край бреговете му, сме имали интересни разговори с Учителя. Бистри, кристални потоци се вливат в това езеро, отдясно на един циркус. Който го посети, трябва да види и красивия извор, изливащ водите си в него. Който дойде на гости на Рилските езера, трябва да посети и тъй наречения Салон на Съзерцанието или Размишлението. Този тъй наречен Салон се издига над езерото на Съзерцанието. Какво представлява Салонът? На този връх има грамадни скали, които заграждат една полянка, наречена Салон. Можем да кажем, че Салонът е едно от най-мистичните и най-красивите места в тази част на Рила. Чудна е гледката оттука: пред теб в далечината се издигат Рупите с особените си очертания.
към текста >>

Този тъй наречен Салон се издига над езерото на Съзерцанието.
Това езеро, понеже е настрана, е по-рядко посещавано от туристи. Тука, седнали върху скалите край бреговете му, сме имали интересни разговори с Учителя. Бистри, кристални потоци се вливат в това езеро, отдясно на един циркус. Който го посети, трябва да види и красивия извор, изливащ водите си в него. Който дойде на гости на Рилските езера, трябва да посети и тъй наречения Салон на Съзерцанието или Размишлението. Този тъй наречен Салон се издига над езерото на Съзерцанието. Какво представлява Салонът? На този връх има грамадни скали, които заграждат една полянка, наречена Салон. Можем да кажем, че Салонът е едно от най-мистичните и най-красивите места в тази част на Рила. Чудна е гледката оттука: пред теб в далечината се издигат Рупите с особените си очертания. Оттук те изглеждат тъй близо до нас.
към текста >>

28. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 8 август

Едни гърмят с револвери, други се провикват, колкото им глас държи, трети проглушават с тръби, а малцина, твърде малцина й се любуват с нямо съзерцание.
от 19 юли до 22 август Учителя с голяма група ученици прекарват над месец край седемте рилски езера - лятна духовна школа. Този ден е описан в спомените на Олга Славчева: Спомени от Олга Славчева Едди гьол, 21 юли - 22 август 1930 г., [Рила] - Изгревът - Том 26 8 август [1930 г.]Днес наплив от туристи. Всеки по различен начин изказва възторга си от планината. Едни гърмят с револвери, други се провикват, колкото им глас държи, трети проглушават с тръби, а малцина, твърде малцина й се любуват с нямо съзерцание. Една луда глава се хвърли да преплава езерото и вечерта остана трескав да ни разкаже отде е...Прииждат още и наши. Бялото селище се уголемява и още повече оживява. Едди гьол, 21 юли - 22 август 1930 г., [Рила] 8 август 1930 г Изгревът - Том 26 (Олга Славчева)
към текста >>

29. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 19 август

Ний го чакаме с мълчаливо съзерцание.
Този ден е описан в спомените на Олга Славчева: Спомени от Олга Славчева Едди гьол, 21 юли - 22 август 1930 г., [Рила] - Изгревът - Том 26 Спомени от Олга Славчева 19 август 1930 г., вторникВеликолепен изгрев. Над тъмно модри долини, точно до златната черта, що то само си е начертало, изгря прекрасното светило. Ний го чакаме с мълчаливо съзерцание. Накацали по скалите, ние му се любуваме с препълнени от благодарност сърца.Учителят заговори. Това е първият ден на събора - тук на Рила. В пурпурни багри и лазур блести групата около него - събрани от целия свят - българи и чужденци, ние слушаме несравнимото Слово. Едни пишат, едни в нямо съзерцание, приклопили клепки, слушат, едва дишайки.После на огнището, после на Белия извор. Слънцето вече огрява и двата бивака и разлива приятна грейка.
към текста >>

Едни пишат, едни в нямо съзерцание, приклопили клепки, слушат, едва дишайки.После на огнището, после на Белия извор.
Над тъмно модри долини, точно до златната черта, що то само си е начертало, изгря прекрасното светило. Ний го чакаме с мълчаливо съзерцание. Накацали по скалите, ние му се любуваме с препълнени от благодарност сърца.Учителят заговори. Това е първият ден на събора - тук на Рила. В пурпурни багри и лазур блести групата около него - събрани от целия свят - българи и чужденци, ние слушаме несравнимото Слово. Едни пишат, едни в нямо съзерцание, приклопили клепки, слушат, едва дишайки.После на огнището, после на Белия извор. Слънцето вече огрява и двата бивака и разлива приятна грейка. Мием се на чешмичката. Учителят требваше с шъпа и ни плисваше по лицето. Така с всички. Колко радост ни донесе това.
към текста >>

30. Беседа на Учителя пред ръководителите. Протокол от 31 август

А Пък останалото време до един час може да го употребите в съзерцание и молитва, за да се усили Духът ви, мисълта в сърцето ви, волята ви за достигане на някои ваши желания, постижения, за това, което не ви достига, за това, от което имате нужда.Само проявената Божия Любов, само проявената Божия Мъдрост,
Зимно време ще се грееш на камината, а лятно време ще се грееш на Слънце. Законът е същият: На камината има тенджера с леща, също така и на Слънцето има такава тенджера. Минаваш покрай някое дърво с узрели плодове, откъснеш си круши, ябълки, после набереш си грозде, жито. По отношение на Божиите пътища навсякъде има една вътрешна аналогия. Така реална трябва да бъде мисълта ви при правене на тези опити /Наряда/. А Пък останалото време до един час може да го употребите в съзерцание и молитва, за да се усили Духът ви, мисълта в сърцето ви, волята ви за достигане на някои ваши желания, постижения, за това, което не ви достига, за това, от което имате нужда.Само проявената Божия Любов, само проявената Божия Мъдрост, само проявената Божия Истина насят пълния живот, /три пъти/ Изгревът - Том 14 Глава: БЕСЕДИ НА Учителят пред ръководителите 1930 год. Протокол от Тереза Керемидчиева Присъствували ръководители от София и провинцията:1.Минчо Сотиров Бургас 2.Матей Попов Бургас3.Георги Куртев Айтос
към текста >>

Махнете капака, виждате какво има вътре, вземате хлебец, топнете си малко, хапнете си и ви става по-добре.Закон е: Все ще се греете - зимно време на камината, лятно време на слънцето.Останалото време до един час, ще употребите в съзерцание за усилване на мисълта, сърцето и волята, за усилване на Духа ви, за постигане на някое ваше съществено желание, ще размишлявате за това, което не ви достига, за това от което имате нужда.
Студено ви е, замръзнали сте. Ще се постоплите, ще пиете топла вода, ще се сгреете. Четенето на Библията - това е греене - това е огнището. С такова затопляне ви става по-добре. То е като вдигането на капака на гърнето. Махнете капака, виждате какво има вътре, вземате хлебец, топнете си малко, хапнете си и ви става по-добре.Закон е: Все ще се греете - зимно време на камината, лятно време на слънцето.Останалото време до един час, ще употребите в съзерцание за усилване на мисълта, сърцето и волята, за усилване на Духа ви, за постигане на някое ваше съществено желание, ще размишлявате за това, което не ви достига, за това от което имате нужда. Изгревът - Том 14 Глава: БЕСЕДИ НА Учителят пред ръководителите 1930 год.
към текста >>

31. Учителя и част от Братството се качват на Рила (Езерата) - лятна духовна школа (от 27 юни до 12 август).

Мнозина от нас отиваха по-рано, сядаха и потъваха в съзерцание и медитация.
Много от приятелите имаха Неговата кройка и си бяха направили също такива пелерини. Камъните бяха студени и всеки си носеше възглавничка или някоя дрешка, с която да си подложи при сядане. Ние стенографките седяхме близо до Учителя. Всяка от нас си имаше строго определено място и тези места не ги вземаха другите приятели, защото знаеха, че са на стенографките. Ние сядахме там, загърнати с дебели дрешки и пелерини, а понякога и с одеала. Мнозина от нас отиваха по-рано, сядаха и потъваха в съзерцание и медитация. Учителят пристигаше, сядаше. Всички бяха в молитвено съзерцание. Когато започваше да изгрява слънцето и преминаваше през цялото това пространство първият слънчев лъч, тогава всички ние ставахме на крака и наблюдавахме изгрева му. Когато слънцето излезеше и в далечината се очертаваше целият слънчев диск, Учителят подаваше коя молитва да се изрече, както и кои песни да бъдат изпети. Това бе един величествен миг.
към текста >>

Всички бяха в молитвено съзерцание.
Ние стенографките седяхме близо до Учителя. Всяка от нас си имаше строго определено място и тези места не ги вземаха другите приятели, защото знаеха, че са на стенографките. Ние сядахме там, загърнати с дебели дрешки и пелерини, а понякога и с одеала. Мнозина от нас отиваха по-рано, сядаха и потъваха в съзерцание и медитация. Учителят пристигаше, сядаше. Всички бяха в молитвено съзерцание. Когато започваше да изгрява слънцето и преминаваше през цялото това пространство първият слънчев лъч, тогава всички ние ставахме на крака и наблюдавахме изгрева му. Когато слънцето излезеше и в далечината се очертаваше целият слънчев диск, Учителят подаваше коя молитва да се изрече, както и кои песни да бъдат изпети. Това бе един величествен миг. Молитвеният връх се извисяваше над цялото това пространство, плуваше над разпрострялата се пред нас долина. Изгрялото слънце в далечината даваше представа, като че в този момент слънцето плува в небесната шир, а ние с Молитвения връх сме се извисили над земната шир и Духът е Този, Който ни обединява.
към текста >>

Това предразполагаше към изключително молитвено съзерцание и задълбоченост при играта на участниците в Паневритмията.
А музикантите в едната си ръка носят кутията с цигулката, а в другата - подходящо за носене дърво. Там, на Първото езеро, имаше много сухи дървета, вероятно повалени и останали след някоя буря. В първите години, чак до заминаването на Учителя, се снабдявахме с дърва от Първото езеро. Там имаше много изгорели дървета, вероятно овъглени от светкавица и гръм. Най-величествена бе Паневритмията на Третото езеро, защото пространството бе такова, че бяхме заградени отвсякъде от езера, а около нас се издигаше целият циркус на Седемте езера. Това предразполагаше към изключително молитвено съзерцание и задълбоченост при играта на участниците в Паневритмията. Фотографът Васко Искренов е направил панорамни снимки там и те говорят много повече от моите думи. Друг път излизахме на Петото езеро. Там обстановката бе друга. Платото бе голямо и ние имахме чувството, че при играта на Паневритмията играем и се разпростираме в широчина и плуваме в далечината. Паневритмията над Езерото на чистотата, на поляната под връх Харамията, създаваше впечатление, че се намираме на върха на циркуса.
към текста >>

Всеки сяда на своето място, което си е избрал и прекарва в мълчание, размишление и съзерцание до момента, когато слънцето изгрее.
Трябва да станем рано, за да хванем първият лъч на изгряващото слънце. За нас това е и момент, това е и идея. И ние никога не пропущаме този момент. Още в четири часа сутринта, когато започват големите летни дни, ние ставаме рано събуждани от песента „Събуди се братко мили", като някоя от сестрите я изпяваше. Пристъпваме полека-лека един след друг по тясната пътека и излизаме на Молитвения връх. Всеки сяда на своето място, което си е избрал и прекарва в мълчание, размишление и съзерцание до момента, когато слънцето изгрее. Щом изгрее слънцето ние правим нашата молитва общо. Изпяваме песни и след това Учителят държи кратка беседа. Тука са държани едни от най-вдъхновените беседи на Учителя. Самата обстановка, изгревът на слънцето, безкрайните далечини, голямото небе над нас, всичко това вдъхновява и създава условия да кажеш и да чуеш прекрасни неща. Беседите държани тук са отпечатани и достъпни за всички.
към текста >>

А на самият Молитвен връх, след като прекарвахме първо в мълчание, в размишление и съзерцание, след това гледахме зората, която менеше багрите си всяка минута, очаквайки първия лъч на слънцето.
Все пак на скалите останаха и някои надписи, които брат Борис Николов, който е каменар и каменоделец изсече в твърдата стена с длето и тези надписи остават за вечни времена. Това са формули, които Учителя ни е дал. Например единия от тях гласи: „Люби Бога, обичай ближния си, търси съвършенството". За тази формула Учителят казва: „Народ, който пази тези свещени думи има бъдеще". Аз не зная как ще ги опази този народ тези думи, но аз ги изсякох с длето и чук, за да ги има. А на самият Молитвен връх, след като прекарвахме първо в мълчание, в размишление и съзерцание, след това гледахме зората, която менеше багрите си всяка минута, очаквайки първия лъч на слънцето. Той е за нас не само образ на изгрева, но и свещена идея. Ние винаги гледаме да доловим първият лъч на слънцето, т. е. Божественият лъч във всяка работа.Със скалите тук се сближихме. Те станаха като наша домашна обстановка и тези твърди, недостъпни камъни ние ги обикнахме като наше родно място. Друга формула, която издялахме с длето близко до билото на този хребет гласи: „Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!
към текста >>

На юг като отместим поглед срещу нас се намира „Върхът на Съзерцанието" и на стръмният му склон се е спряла една скала, която има формата на Пентаграма.
Ех, тук може човек да се нарадва на чиста и девствена природа. Камъкът на Учителя беше центъра на върха. Наоколо ние насядвахме и тук прекарвахме чудни часове на братски живот, на единство и идеен живот. Камъкът на Учителя, Неговият стол, Неговото присъствие беше център, като че ли на целия свят наоколо. Тъй че гледката от тук е незаменима - долините наоколо, върховете, просторите вдъхновяват. На юг като отместим поглед срещу нас се намира „Върхът на Съзерцанието" и на стръмният му склон се е спряла една скала, която има формата на Пентаграма. Тази скала като че ли говори. Ти не можеш да я гледаш без да се замислиш. Колко правилно е отсечена като Пентаграма с върхът нагоре. Тя се е спряла току-що до брега на езерото, това мъчнодостъпно езеро, „Езерото на Съзерцанието" е едно тайнствено, свещено място в Рила поради своята чистота, своята самотност и необикновено мълчание. Затова Учителят го нарече „Езерото на Съзерцанието".
към текста >>

Тя се е спряла току-що до брега на езерото, това мъчнодостъпно езеро, „Езерото на Съзерцанието" е едно тайнствено, свещено място в Рила поради своята чистота, своята самотност и необикновено мълчание.
Тъй че гледката от тук е незаменима - долините наоколо, върховете, просторите вдъхновяват. На юг като отместим поглед срещу нас се намира „Върхът на Съзерцанието" и на стръмният му склон се е спряла една скала, която има формата на Пентаграма. Тази скала като че ли говори. Ти не можеш да я гледаш без да се замислиш. Колко правилно е отсечена като Пентаграма с върхът нагоре. Тя се е спряла току-що до брега на езерото, това мъчнодостъпно езеро, „Езерото на Съзерцанието" е едно тайнствено, свещено място в Рила поради своята чистота, своята самотност и необикновено мълчание. Затова Учителят го нарече „Езерото на Съзерцанието". Но очертанията на Пентаграма се виждат само от Молитвения връх. На 5.VIII.1931 г. на Рила Учителят държа на първия Молитвен връх беседата „Мястото на Бога", която е поместена в томчето „Нашето място" - Рилски беседи, 1931 г. След като изнесе беседата каза: „Сега да излезнеме на Новия Молитвен връх" (виж стр. 155).
към текста >>

Затова Учителят го нарече „Езерото на Съзерцанието".
На юг като отместим поглед срещу нас се намира „Върхът на Съзерцанието" и на стръмният му склон се е спряла една скала, която има формата на Пентаграма. Тази скала като че ли говори. Ти не можеш да я гледаш без да се замислиш. Колко правилно е отсечена като Пентаграма с върхът нагоре. Тя се е спряла току-що до брега на езерото, това мъчнодостъпно езеро, „Езерото на Съзерцанието" е едно тайнствено, свещено място в Рила поради своята чистота, своята самотност и необикновено мълчание. Затова Учителят го нарече „Езерото на Съзерцанието". Но очертанията на Пентаграма се виждат само от Молитвения връх. На 5.VIII.1931 г. на Рила Учителят държа на първия Молитвен връх беседата „Мястото на Бога", която е поместена в томчето „Нашето място" - Рилски беседи, 1931 г. След като изнесе беседата каза: „Сега да излезнеме на Новия Молитвен връх" (виж стр. 155). И от тогава започнахме да излизаме на този връх.
към текста >>

32. Учителя организира лагеруването на Витоша - 'Яворово присое'

От иглолистната гора полъхва мълчанието на стройните иглолистни дървета, полъхва съзерцание.
Лятото на 1933 г.Очите ни търсеха напразно приказните върхове на Рила, седемте езера и тучните рилски поляни. Но Рила е далече. Тя ни показа своите красоти и се скри. Остана ни копнежът по нея.Тази година сме на Яворово присое, на Витоша. Хубав е този кът, запазен и чист. От иглолистната гора полъхва мълчанието на стройните иглолистни дървета, полъхва съзерцание. Извисили върхове нагоре дърветата се молят и чакат на вечността да платят своя дан. Може би искат да платят и за свободата, на която ние се радваме тук.Лагерът е устроен отдавна, но Учителя е тук отскоро. Той идва и си отива. Мястото е хубаво, но все още копнеем по Рила. Дните, през които Учителя е тук, са живи, дейни.
към текста >>

33. Учителя и Братството организират лагера на Витоша - Яворови Присои, 9 август

Един йога в Индия е потънал в съзерцание в гората, но ако спре да мисли за Бога, змията или звярът ще го нападнат.
Причината е любовта към малките. Ако нямаше този вътрешен подтик, никакво гнездо нямаше да направи. Ако не можеш да видиш Бога в доброто, в което Той се проявява, ти не Го разбираш. Бог се крие и в мечката, и в голямата змия - кобрата. Ако видиш Бога в тази змия, тя ще се спре, няма да ти направи нищо. Един йога в Индия е потънал в съзерцание в гората, но ако спре да мисли за Бога, змията или звярът ще го нападнат. Човек да вижда нещата, да вижда Любовта в нейната велика работа. Той трябва да вижда навсякъде как Бог работи. Зад всички неща седи Любовта. Целият свят е построен върху Закона на Любовта. Ако ние можем да влезем в сърцето на живата природа, на Бога, да ги възлюбим, да ни възлюбят, тогава, като минаваме през гората и срещнем мечка, сърцето ни ще затрепти и змията - и тя ще ни се усмихне.
към текста >>

34. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 9 август

Оттам ясно се виждаше езерото на Съзерцанието.
Рано сутринта станахме всички и към 4 ч аз изкачвах Молитвения връх. Величествени фигури на стари и млади се катереха по стръмната пътека, която се извиваше и водеше все по-нависоко и по-нависоко. Човек би помислил, че се катери по върховете на Монблан или Монт Еверест. Стигнахме върха. Там е високо, много високо. Оттам ясно се виждаше езерото на Съзерцанието. То ни приветствуваше отдалече с чиста усмивка, която се забелязваше по сините му води. На изток се откриваше обширен безпределен простор. Планинските вериги на дивната Рила лежаха надлъж и шир. Очите на всички стремително и на воля гледаха в далечината. Погледът ни се къпеше в простора, напоен с диханието на зората.
към текста >>

35. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 12 август

Чуваше се само тихият и мелодичен екот на мистичното езеро и както го наричаме още - „Езеро на съзерцанието".
Небето беше чисто и ясно. Безброй звезди блещукаха. Те изразяваха музиката, хармонията, мира и любовта, които царуваха по техните селения. Виждах Орион, Полярната звезда, Сириус, Венера и безброй други, които любовно ме поглеждаха и ми пращаха привети от разумните същества в тях. Мир и хармония царуваше навред. Чуваше се само тихият и мелодичен екот на мистичното езеро и както го наричаме още - „Езеро на съзерцанието". То беше приютено в дъното на една хубава и красива, дълбока котловина. Когато слънцето се криеше в езерото, последното заслужава да бъде зърнато от човека. Той ще забележи едно Божествено око, което изразява тихия поглед на Великия Творец. Този поглед говори за абсолютна чистота, за любов и свобода. Това Божествено око вечно бди, вечно гледа.
към текста >>

Той вечно ще се издига в душата ми и ще ме свързва със свещената планина, с върховете, с езерата, с „Ел-Бур", с „Езерото на съзерцанието".
Пожелах и аз да бъда една работничка. Навред тихо. Само погледът на небето, члез безбройните звезди, зорко бдеше над нас. Никогаш не съм виждал[а] по-красиво небе от това на Молитвения връх! Ще го помня. Той вечно ще се издига в душата ми и ще ме свързва със свещената планина, с върховете, с езерата, с „Ел-Бур", с „Езерото на съзерцанието". Ще ме свързва с небето и звездите, с братята и сестрите, с героичните души, ще ме свързва с Бога и с моя Учител. Вгледах се в далечината и видях как се разтваряха свещените двери на Изтока, за да мине през тях царският син, блестящ, светъл, величествен и украсен с венци, носещ на крилете си красивата зора, ухаеща чистота, свежест и красота. Раждаше се новият ден. Изгревът - Том 17 13. Зазоряване на Молитвения връх
към текста >>

36. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 18 август

На връщане взех позволение от Учителя да отида при езерото на Съзерцанието.
На нашия връх. Време приятно. Молитва с дух си направих. Чудесен Изгрев! Слязохме. При третото езеро направихме упражненията с Учителя. На връщане взех позволение от Учителя да отида при езерото на Съзерцанието. Той позволи. Отидох. Там прекарах целия ден. Бях като в храм. Почувствувах, че се намирам на най-святото място на Рила. Имах дълбоко размишление и откровение за мене и мойте близки.
към текста >>

37. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 19 август - излет до Калинините върхове

На връщане взех позволение от Учителя да отида при езерото на Съзерцанието.
На нашия връх. Време приятно. Молитва с дух си направих. Чудесен Изгрев! Слязохме. При третото езеро направихме упражненията с Учителя. На връщане взех позволение от Учителя да отида при езерото на Съзерцанието. Той позволи. Отидох. Там прекарах целия ден. Бях като в храм. Почувствувах, че се намирам на най-святото място на Рила. Имах дълбоко размишление и откровение за мене и мойте близки.
към текста >>

На връщане взех позволение от Учителя да отида при езерото на Съзерцанието.
На нашия връх. Време приятно. Молитва с дух си направих. Чудесен Изгрев! Слязохме. При третото езеро направихме упражненията с Учителя. На връщане взех позволение от Учителя да отида при езерото на Съзерцанието. Той позволи. Отидох. Там прекарах целия ден. Бях като в храм. Почувствувах, че се намирам на най-святото място на Рила. Имах дълбоко размишление и откровение за мене и мойте близки.
към текста >>

38. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 20 август

На връщане взех позволение от Учителя да отида при езерото на Съзерцанието.
На нашия връх. Време приятно. Молитва с дух си направих. Чудесен Изгрев! Слязохме. При третото езеро направихме упражненията с Учителя. На връщане взех позволение от Учителя да отида при езерото на Съзерцанието. Той позволи. Отидох. Там прекарах целия ден. Бях като в храм. Почувствувах, че се намирам на най-святото място на Рила. Имах дълбоко размишление и откровение за мене и мойте близки.
към текста >>

39. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 21 август

На връщане взех позволение от Учителя да отида при езерото на Съзерцанието.
На нашия връх. Време приятно. Молитва с дух си направих. Чудесен Изгрев! Слязохме. При третото езеро направихме упражненията с Учителя. На връщане взех позволение от Учителя да отида при езерото на Съзерцанието. Той позволи. Отидох. Там прекарах целия ден. Бях като в храм. Почувствувах, че се намирам на най-святото място на Рила. Имах дълбоко размишление и откровение за мене и мойте близки.
към текста >>

40. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 22 август

На връщане взех позволение от Учителя да отида при езерото на Съзерцанието.
На нашия връх. Време приятно. Молитва с дух си направих. Чудесен Изгрев! Слязохме. При третото езеро направихме упражненията с Учителя. На връщане взех позволение от Учителя да отида при езерото на Съзерцанието. Той позволи. Отидох. Там прекарах целия ден. Бях като в храм. Почувствувах, че се намирам на най-святото място на Рила. Имах дълбоко размишление и откровение за мене и мойте близки.
към текста >>

41. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 23 август

На връщане взех позволение от Учителя да отида при езерото на Съзерцанието.
На нашия връх. Време приятно. Молитва с дух си направих. Чудесен Изгрев! Слязохме. При третото езеро направихме упражненията с Учителя. На връщане взех позволение от Учителя да отида при езерото на Съзерцанието. Той позволи. Отидох. Там прекарах целия ден. Бях като в храм. Почувствувах, че се намирам на най-святото място на Рила. Имах дълбоко размишление и откровение за мене и мойте близки.
към текста >>

42. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 25 август

На връщане взех позволение от Учителя да отида при езерото на Съзерцанието.
На нашия връх. Време приятно. Молитва с дух си направих. Чудесен Изгрев! Слязохме. При третото езеро направихме упражненията с Учителя. На връщане взех позволение от Учителя да отида при езерото на Съзерцанието. Той позволи. Отидох. Там прекарах целия ден. Бях като в храм. Почувствувах, че се намирам на най-святото място на Рила. Имах дълбоко размишление и откровение за мене и мойте близки.
към текста >>

43. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 26 август

На връщане взех позволение от Учителя да отида при езерото на Съзерцанието.
На нашия връх. Време приятно. Молитва с дух си направих. Чудесен Изгрев! Слязохме. При третото езеро направихме упражненията с Учителя. На връщане взех позволение от Учителя да отида при езерото на Съзерцанието. Той позволи. Отидох. Там прекарах целия ден. Бях като в храм. Почувствувах, че се намирам на най-святото място на Рила. Имах дълбоко размишление и откровение за мене и мойте близки.
към текста >>

44. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 27 август

На връщане взех позволение от Учителя да отида при езерото на Съзерцанието.
На нашия връх. Време приятно. Молитва с дух си направих. Чудесен Изгрев! Слязохме. При третото езеро направихме упражненията с Учителя. На връщане взех позволение от Учителя да отида при езерото на Съзерцанието. Той позволи. Отидох. Там прекарах целия ден. Бях като в храм. Почувствувах, че се намирам на най-святото място на Рила. Имах дълбоко размишление и откровение за мене и мойте близки.
към текста >>

45. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 28 август - заминаване за София

На връщане взех позволение от Учителя да отида при езерото на Съзерцанието.
На нашия връх. Време приятно. Молитва с дух си направих. Чудесен Изгрев! Слязохме. При третото езеро направихме упражненията с Учителя. На връщане взех позволение от Учителя да отида при езерото на Съзерцанието. Той позволи. Отидох. Там прекарах целия ден. Бях като в храм. Почувствувах, че се намирам на най-святото място на Рила. Имах дълбоко размишление и откровение за мене и мойте близки.
към текста >>

46. Формула за ограждане, дадена от Учителя, 7 юли 1939

Съзерцание: Когато си създаваш умствена картина - образ.
„Медитация: размишление върху известен въпрос, или върху Любовта, Мира, Правда и пр. Например може да се размишлява - в какво се изразява любовта външно и вътрешно, нейният извор, нейното въздействие, любовта на мушичката, на животните, на човеците, на ангелите, на Бога; какво е влиянието на любовта върху тялото, върху здравето, върху ума, лицето, как действа на мъдростта, как възкресява мъртвите и пр. Също тъй може да се медитира върху един предмет. Концентрация: При концентрация има само една мисъл и върху нея се мисли. Например: Бог е светлина, ще проектираш един сноп светлина, бяла светлина се излива върху тебе. Съзерцание: Когато си създаваш умствена картина - образ. Но когато съзерцаваш един образ, например Христа, трябва да се свържеш и с неговите качества, с неговото съзнание. За да ти се яви един ангел, трябва всеки ден да размишляваш за него с Любов, върху неговите качества. Човек, като мисли за тия качества, възприема техните вибрации. По този начин ще се свържеш с Учителя. I степен.
към текста >>

При медитацията и съзерцанието развиват се умствени сили.
Но когато съзерцаваш един образ, например Христа, трябва да се свържеш и с неговите качества, с неговото съзнание. За да ти се яви един ангел, трябва всеки ден да размишляваш за него с Любов, върху неговите качества. Човек, като мисли за тия качества, възприема техните вибрации. По този начин ще се свържеш с Учителя. I степен. При медитацията и съзерцанието развиват се умствени сили. II степен. Развиват се качествата, върху които се концентрирам. III степен. Ако размишляваш върху качествата на някое висше същество, ти правиш връзка с това същество, става една вътрешна връзка, преливане на качествата и стават условия на това същество да работи върху тебе. IV степен.
към текста >>

Писала ви бях за медитация, концентрация и съзерцание.
Учителят нали казва: бъдещия си живот сега си го създаваме, а сегашния ни живот, това е миналото. Всичко онова, което сега не харесваме в живота си, всичко, което ни създава спънки, това е миналият живот. Сега трябва да създаваме бъдещия си живот. По този въпрос ще приказваме още на Изгрева. Сега да премина към нашата работа. Писала ви бях за медитация, концентрация и съзерцание. Тези неща ще влизат в нашата работа. Съгласна съм да почнем от 22.III., петък и да спазваме този ден, също и за времето - 10 часа вечер, съм съгласна. Сега хубаво ще е да имаме една специална тетрадка за това, в което ще бележим хода на работата и малките преживявания във време на работата. Велико и славно е да служим на Бога и да пребъдваме в Любовта Му. Процесът на учението е труден, но приятен, казва Учителят.
към текста >>

47. Последна екскурзия с Учителя на Рила. Първи ден - 20 юни

А езерото, което се вижда от „Върха на Размишлението" Учителят нарече „Езеро на Съзерцанието".
Ето виждате ли какъв салон ни е приготвила природата тук? " И ни посочва с ръка полянката, върху която сме отседнали. Ние се оглеждаме и отговаряме: „Виждаме, Учителю! " „Това всичко наоколо ви го подарявам! " И оттогава, при хубаво време идвахме на Салоните по двеста души и играехме Паневритмия при полянката на Салоните. А езерото, което се вижда от „Върха на Размишлението" Учителят нарече „Езеро на Съзерцанието". Това са имена дадени от Учителя. Когато тръгвахме на дълги екскурзии минавахме през всички езера. Стигахме до последното „Окото", което Учителят нарече „Главата" и оттам отивахме до Дамга, правехме кратка почивка, след това стигахме до Салоните, правехме втора почивка и от там се връщахме надолу през „Езерото на Чистотата" и накрая стигахме на лагера късно след обед. ' Изгревът - Том 3 20. ЕКСКУРЗИЯ ДО 7-ТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА ПРЕЗ 1942 г.
към текста >>

48. Последна екскурзия с Учителя на Рила. Трети ден - 22 юни

А езерото, което се вижда от „Върха на Размишлението" Учителят нарече „Езеро на Съзерцанието".
Ето виждате ли какъв салон ни е приготвила природата тук? " И ни посочва с ръка полянката, върху която сме отседнали. Ние се оглеждаме и отговаряме: „Виждаме, Учителю! " „Това всичко наоколо ви го подарявам! " И оттогава, при хубаво време идвахме на Салоните по двеста души и играехме Паневритмия при полянката на Салоните. А езерото, което се вижда от „Върха на Размишлението" Учителят нарече „Езеро на Съзерцанието". Това са имена дадени от Учителя. Когато тръгвахме на дълги екскурзии минавахме през всички езера. Стигахме до последното „Окото", което Учителят нарече „Главата" и оттам отивахме до Дамга, правехме кратка почивка, след това стигахме до Салоните, правехме втора почивка и от там се връщахме надолу през „Езерото на Чистотата" и накрая стигахме на лагера късно след обед. ' Изгревът - Том 3 20. ЕКСКУРЗИЯ ДО 7-ТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА ПРЕЗ 1942 г.
към текста >>

49. Формула

Ученикът винаги се намира в състояние на мислене, съзерцание, учение и работа.
Срещата с Него е най-важния, най-значимия момент от неговия живот, бръмка от голямата верига срещи, които никога нямаше да престанат. Защото, какво е ученикът, ако непрестанно, ежечасно, ежеминутно не се среща с Учителя си във всичките полета. Както Учителят носи ученика в Себе си. така също името не ученика е написано на дланта му. Общението с Учителя е непреривен процес. Ученикът винаги се намира в състояние на мислене, съзерцание, учение и работа. Както опитният моряк когато се качва по мачтата гледа само нагоре, така също и ученикът непрестанно гледа Учителя си, обърнат с лицето си винаги към Него - това небе на ученика, денем огрято от слънцето, нощем от звездите. Връзката нито за момент не трябва да спре да функционира, защото какво е физическият свят - опасно място, по-бурно от морските глъбини. Да познаеш Учителя е отличително качество на ученика. Както детето познава майката, така също ученикът носи в душата си магическия ключ на познаването. Никога той не се лъже, никога не се колебае в избора на пътя, където едно слънце грее и една обич го сгрява; между милиони той ще познае Учителя си.
към текста >>

50. Погребението на Учителя

Така стигнахме в градината гдето бе гроба; ковчегът бе сложен и като пристигнаха всички братя и сестри, пристъпи се към изпълнение на определената програма: песни, молитви и съзерцание.
В денят на погребението небето се избистри, беше тихо, даже и слънцето участвуваше със своите лъчи. Ковчегът с тялото на Учителя бе изнесено навън, образува се процесия от братята и сестрите, като се запътихме да обиколим местата, гдето Учителят се е движил. Минахме край приемната, към чешмата със зодиака, навлязохме в полянката гдето години наред се изпълняваше Паневритмията, при постоянното участие на Учителя. Бях близко до ковчега и по едно време ме поканиха и аз да понося, сменявайки едного от братята. Такива сменявания ставаха често - едно за отпочиване и друго за да имат такъв спомен повече братя. Така стигнахме в градината гдето бе гроба; ковчегът бе сложен и като пристигнаха всички братя и сестри, пристъпи се към изпълнение на определената програма: песни, молитви и съзерцание. Погледнах изработения гроб - имаше нещо особено, приложен бе обичая да се пригоди известна известна височинка от 40-50 сантиметра по стените на гроба, върху която се слагат гредички напреко и така отдолу остава кухина. Тази височина се предвижда още при изкопаването, оставя се един вид като стена, широка 20 сантиметра. Без други церемонии и прощавания, ковчега бе похлюпен с капака - и така внимателно се спусна върху поставката. Погребението бе извършено, започна се насипване на пръстта. Присъствуващите се оттеглиха към салона.
към текста >>

51. Роден Борис Георгиев, художник и последовател на Учителя

„След като се вглъбих в съзерцание на портрета, който Вие ми направихте, чувствам нуждата да Ви благодаря от сърце.
Втора самостоятелна изложба през 1927-1928 г. 15. Краят на 1928 г. заминава за Берлин, прави самостоятелна изложба през 1929 г. Портрет на Алберт Айнщайн. Ето какво пише същият с писмо до Борис Георгиев на 2.01.1929 г.: „След като се вглъбих в съзерцание на портрета, който Вие ми направихте, чувствам нуждата да Ви благодаря от сърце. Ние, бедните видения в краткотрайното, „раждаме се и преминаваме", сме обзети от носталгия и неосъществима любов в един друг недостигаем свят. Това чувствуват и художникът, и неговият модел - всеки по свой начин и Вие трябва да се гордеете, и радвате заради тази мисия. Дано можете с Вашия творчески процес и в бъдеще да постигате толкова в тази фаза от нашето съществуване, колкото въобще може да бъде възможно за нас, смъртните. Ваш А. Айнщайн." 16. Заминаване за Индия 1931 г.
към текста >>

52. Родена Мара Белчева поетеса и последователка на Учителя

Но наред с тая огромна грижа на Мара Белчева, която тя имаше към Пенчо Славейков, не по-малко внимание заслужават и нейните песни, отронени в моменти на съзерцание и размисъл.
Бройката писатели, която даде нейната зрелост и художествената багра на предвоенната ни литература, със смъртта на Мара Белчева слиза от сцената на културната ни общественост, за да заживее в съзнанието на бъдните поколения като най- интересен момент, който българският творчески дух е отбелязал по пътя на своето утвърждение. Историкът, който в бъдеще ще преценява литературните факти от зрителния ъгъл на своята обективност, ще определи предно място на Мара Белчева сред представителите на художествената мисъл у нас. Наред с нейното литературно дело, което крие в себе си утаяванията на един светъл творчески дух, той ще изтъкне и оная нравствена чистота на Мара Белчева, която я сроди с Пенчо Славейков, за да му стане отпосле опора и насърдчение в непосилната и неблагодарна борба на поета-философ за преодоляване на нашата сурова и първична културна общественост. Излишно е да се поставя въпросът какво би бил Пенчо Славейков без нравственото обаяние на Мара Белчева. Нима неговите писма не са най-ярко доказателство за огромното влияние, което тя е оказала както върху творчеството му, така и върху жизнения му път. Но наред с тая огромна грижа на Мара Белчева, която тя имаше към Пенчо Славейков, не по-малко внимание заслужават и нейните песни, отронени в моменти на съзерцание и размисъл. Желания, надежди, суета, от мене пъстри птици отлетяха. Мъглите като песен прелетяха на тихата поляна на скръбта. Горното четиристишие напълно определя творческия темперамент на Мара Белчева.
към текста >>

53. Напуска физическия свят Мара Белчева поетеса и последователка на Учителя

Но наред с тая огромна грижа на Мара Белчева, която тя имаше към Пенчо Славейков, не по-малко внимание заслужават и нейните песни, отронени в моменти на съзерцание и размисъл.
Бройката писатели, която даде нейната зрелост и художествената багра на предвоенната ни литература, със смъртта на Мара Белчева слиза от сцената на културната ни общественост, за да заживее в съзнанието на бъдните поколения като най- интересен момент, който българският творчески дух е отбелязал по пътя на своето утвърждение. Историкът, който в бъдеще ще преценява литературните факти от зрителния ъгъл на своята обективност, ще определи предно място на Мара Белчева сред представителите на художествената мисъл у нас. Наред с нейното литературно дело, което крие в себе си утаяванията на един светъл творчески дух, той ще изтъкне и оная нравствена чистота на Мара Белчева, която я сроди с Пенчо Славейков, за да му стане отпосле опора и насърдчение в непосилната и неблагодарна борба на поета-философ за преодоляване на нашата сурова и първична културна общественост. Излишно е да се поставя въпросът какво би бил Пенчо Славейков без нравственото обаяние на Мара Белчева. Нима неговите писма не са най-ярко доказателство за огромното влияние, което тя е оказала както върху творчеството му, така и върху жизнения му път. Но наред с тая огромна грижа на Мара Белчева, която тя имаше към Пенчо Славейков, не по-малко внимание заслужават и нейните песни, отронени в моменти на съзерцание и размисъл. Желания, надежди, суета, от мене пъстри птици отлетяха. Мъглите като песен прелетяха на тихата поляна на скръбта. Горното четиристишие напълно определя творческия темперамент на Мара Белчева.
към текста >>

54. Роден Крум Въжаров, ученик на Учителя

Но аз си представлявах отиването при Учителя на Изгрева като място на съзерцание и медитация.
И там край тия прекрасни възможности за размишление, уединение аз постепенно дойдох до прозрение в моето съзнание, че моят Гуру е в България няма защо да ходя в Индия да го търся. След като завърших втората година аз се върнах в България вместо да ходя в САЩ или в Индия. По вътрешен път разбрах, че моят Гуру е в България. Макар че беше ми казал г-н Дънов, че Той е Учител на Бялото Братство, но аз не можах това нещо да го разбера и схвана тогава. Но тук при бреговете на Бяло море аз го прозрях. Но аз си представлявах отиването при Учителя на Изгрева като място на съзерцание и медитация. А какво се оказа? Той ни вдигаше сутрин рано и трябваше да бъдем в четири часа и половина в сряда за Общия клас, в петък за „Специалния клас" и в неделя за „Утринното слово". Значи три дни в седмицата трябваше да бъдем сутрин на Изгрева много рано. След беседа играехме Паневритмия и след това всеки отиваше по своята си работа. Тогава станах много близък с Борис Николов.
към текста >>

НАГОРЕ

0.18739414215088