Търсене в текстове за 'Север'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 136 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 2_21 Зловещият вой на сирените, бученето на самолетите и тътенът на Преизподнята пред лицето на Бога

Галилей Величков (1911-1985)

Вдигнал е глава и с поглед следи в далечината едно ято самолети, което бавно се насочва на север към Румъния, вероятно да бомбардира Плоещ и рафинериите на петрол.
Войната бушуваше, София беше бомбардирана и ние преживяхме ужаса на падащите бомби, разрушените къщи и убитите граждани на София. До този момент "Изгревът" не беше засегнат от нито една бомба. Беше есента на 1942 година, аз съм горе на "Изгрева" и пристъпвам към поляната - на онова място, на което се играеше Паневритмията. На средата бе издигнат един голям стълб, на който бе окачена една електрическа крушка от 500 вата, която светеше цяла нощ. Виждам Учителя - че е застанал по средата на поляната. Вдигнал е глава и с поглед следи в далечината едно ято самолети, което бавно се насочва на север към Румъния, вероятно да бомбардира Плоещ и рафинериите на петрол. Това го знаехме от вестниците, които жадно четяхме или от новините по радиото. Аз леко пристъпвам и с тихи крачки се приближавам през поляната, за да не стресна Учителя, който съсредоточено оглежда и проследява с поглед самолетите. Приближавам се и виждам, че Учителят е строг и едновременно скръбен и с голяма тревога проследява полета на самолетите. Виждам как се измъчва в този момент, приисква ми се да Го успокоя и затова прошепвам: "Учителю, защо се тревожите толкова, нали самолетите отиват на север - да бомбардират другаде, а не към София? " Учителят сваля погледа си и го насочва към мен.
към текста >>

Виждам как се измъчва в този момент, приисква ми се да Го успокоя и затова прошепвам: "Учителю, защо се тревожите толкова, нали самолетите отиват на север - да бомбардират другаде, а не към София?
Виждам Учителя - че е застанал по средата на поляната. Вдигнал е глава и с поглед следи в далечината едно ято самолети, което бавно се насочва на север към Румъния, вероятно да бомбардира Плоещ и рафинериите на петрол. Това го знаехме от вестниците, които жадно четяхме или от новините по радиото. Аз леко пристъпвам и с тихи крачки се приближавам през поляната, за да не стресна Учителя, който съсредоточено оглежда и проследява с поглед самолетите. Приближавам се и виждам, че Учителят е строг и едновременно скръбен и с голяма тревога проследява полета на самолетите. Виждам как се измъчва в този момент, приисква ми се да Го успокоя и затова прошепвам: "Учителю, защо се тревожите толкова, нали самолетите отиват на север - да бомбардират другаде, а не към София? " Учителят сваля погледа си и го насочва към мен. Какъв строг поглед има Той. Като че ли е събрал скръбта на цялата планета в себе си. Аз тръпна и след това се разтрепервам от този поглед. Изпитвам невероятен страх, идващ отвътре и отвън.
към текста >>

2. 3_15 Слово за Георги Куртев по случай една година от заминаването му

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

Подир малко Учителят излязъл и казал: "Георги, я погледни дали няма звезди на север?
Само вярата на брат Георги не се поколебала. Със смела и решителна стъпка той се отправил към Учителя и почукал на вратата на стаята Му. Учителят отворил и казал: "Дойде ли? " И си влязъл обратно в стаята. След малко светкавици и гръмотевици раздират нощта. Подир малко Учителят излязъл и казал: "Георги, я погледни дали няма звезди на север? " Това се повторило три пъти. И наистина, поройният дъжд престанал и ивица светли звезди блестели на небето. Времето се оправило и всички отпразнували Петровден на върха. Този случай ще го чуете разказан по различен начин и всеки взема от него това, от което има нужда. Аз имам нужда от вярата на брат Георги, застанал в дъждовната нощ пред вратата на Учителя, настоявайки твърдо екскурзията да се осъществи.
към текста >>

3. 3_35 Не коригирай Божественото в песните на Учителя

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

През това време се чуло бученето на самолетите, минаващи високо и отиващи на север да бомбардират в Румъния нефтените находища, за да попречат на германските войски да използуват нефта за танковете си.
Някои от приятелите бяха мобилизирани като войници. Борис Николов облече също военна униформа - беше мобилизиран в противовъздушната отбрана на града. Животът на всички се промени. И в тези бурни години не можеше да се работи духовна работа, едва смогвахме да се справяме с текущите наши проблеми и да поддържаме нормален ход на Школата, защото Учителят продължаваше да чете беседи. Най-показателна за този период е опитността на Галилей Величков, който бил на поляната с Учителя. През това време се чуло бученето на самолетите, минаващи високо и отиващи на север да бомбардират в Румъния нефтените находища, за да попречат на германските войски да използуват нефта за танковете си. Учителят, изправен пред поляната, наблюдавал дълго самолетите - бил строг, затворен и напрегнат. Галилей забелязал това и Му казал: "Учителю, защо се безпокоите? Та те тук няма да бомбардират. Те заминават на север и в Румъния ще падат бомбите! " Когато Учителят свел поглед от Небето и огледал Галилей, лицето Му било строго, затворено и добило вид на статуя, издялана от камък.
към текста >>

Те заминават на север и в Румъния ще падат бомбите!
Най-показателна за този период е опитността на Галилей Величков, който бил на поляната с Учителя. През това време се чуло бученето на самолетите, минаващи високо и отиващи на север да бомбардират в Румъния нефтените находища, за да попречат на германските войски да използуват нефта за танковете си. Учителят, изправен пред поляната, наблюдавал дълго самолетите - бил строг, затворен и напрегнат. Галилей забелязал това и Му казал: "Учителю, защо се безпокоите? Та те тук няма да бомбардират. Те заминават на север и в Румъния ще падат бомбите! " Когато Учителят свел поглед от Небето и огледал Галилей, лицето Му било строго, затворено и добило вид на статуя, издялана от камък. След малко Учителят добавил: "В момента милиони хора се обръщат с молитва към Бога, за да търсят Неговата закрила и помощ. И днес Бог е тук, на земята, на "Изгрева", в това тяло, и Той не може да бъде безучастен към съдбините на света и да не взема участие в страданието на човечеството." Този случай беше приковал Галилей в съзерцание и размишление за цял живот - за Бога, който е дошъл на земята и е посетил человеческите синове. Когато ми го разказа, аз го приех като откровение на Бога за съдбините на света и за съдбата на Школата. Та при такива условия ние живеехме и обстоятелствата бяха такива, че нямахме възможности за работа.
към текста >>

4. 3_64 Нападения срещу Изгрева

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

Те вероятно са дошли от ресторанта на Танушев, който бе в гората или от оная кръчма, която беше залепена за салона на "Изгрева" от северната му страна и която бълваше всеки ден пушек от кебапчета и дим, като се чуваха разни пиянски крясъци, песни и викове.
Братята се ядосваха, че не са могли да опазят Учителя. Тогава Той каза: "Рекох, те бяха решили да сложат бомба под салона, за да ликвидират всички ни. Но така се отсрочи, за да пострада един вместо всички." Това беше новата Голгота, за която говорихме вече, че Учителят беше казал: "Тук има повече от Голгота." Един много показателен случай беше, когато цялото Братство бе на Рила, включително и аз. А Борис Николов беше останал на "Изгрева" - той имаше строителен обект, който трябваше да довърши, да разпусне работниците, а след това щеше да пристигне на Рила. Една вечер на "Изгрева" идват трима пийнали мъже и три пийнали жени. Те вероятно са дошли от ресторанта на Танушев, който бе в гората или от оная кръчма, която беше залепена за салона на "Изгрева" от северната му страна и която бълваше всеки ден пушек от кебапчета и дим, като се чуваха разни пиянски крясъци, песни и викове. Навремето Учителят беше наредил на старите братя да закупят това място, но те умуваха, умуваха, докато го взе един кръчмар, подкупен от свещениците, които му бяха дали пари да купи мястото, да построи кръчма, подпряна до самия салон и тя бе сборище на всички пияници, които крояха различни планове срещу сестрите. Беше голям ужас тази кръчма, но старите братя видяха грешката си, след като кръчмата заработи под пълна пара: бълваше дим и мирис на кебапчета, свиреха грамофонни плочи, чуваха се пиянски съборджийски песни и много, много шум и крясъци. Да се срамуваш, че си българин, да се срамуваш от лекомислието и непослушанието на възрастните приятели към Учителя. И така, тези трима пийнали мъже и жени искат да влязат през оградата на "Изгрева", за да кощунстват, защото знаят, че Братството е горе на Рила и няма никой тук. Вероятно някой ги беше нахранил и напоил, като беше им платил сметката и ги бе насочил към "Изгрева".
към текста >>

5. 3_73 Последни разговори и откровения с Учителя

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

Тях ги делят само седем километра на север." "Краските в материалния свят са слаби, а в умственото поле са силни.
Човек има мисия, както никое същество няма. Във всяко същество Бог е вложил нещо от Себе Си и затова всяко същество е велико." "Астралният свят ще стане физически тоест твърд, а умственият свят ще стане астрален." "Мъжкият и женски пол в Невидимия свят не се менят, а на земята се сменяват. Важни са следните възрасти в човешкия живот: 12, 24, 36, 48 и 60 години. На тая възраст стават промени." "В Америка се строи физическият тип на шестата раса, а в славянството - духовният тип на шестата раса. За в бъдеще Америка и Русия ще се съединят в едно. Тях ги делят само седем километра на север." "Краските в материалния свят са слаби, а в умственото поле са силни. Ако си отпаднал и искаш да добиеш сигурност, потопи се в едно поле от червен цвят, но да го видиш, като че е реално пред теб. Ако имаш отпаднала нервна система, потопи се в жълтия цвят. Ако имаш отпаднало самочувствие и кураж, тогава потопи се в оранжевия цвят. Ако си развълнуван и нямаш мир, потопи се в синия цвят." Тези съвети се отнасят за работата на ученика с книжката: "Завета на цветните лъчи на светлината". За да се работи с нея, трябва да се проучат правилата, съветите и методите, които е дал Учителят.
към текста >>

6. 3_77 Човек предполага, а Бог разполага със съдбините на света

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

Учителят го разгръща и от избледнелите страници му прочита следните думи, които са написани в тефтерчето: "От север 1944 година ще дойдат руските войски.
След заминаването на Учителя приключи една епоха. Тази епоха бе определена още в началото на века, когато Учителят започва своята дейност в България. Методи Константинов е при Учителя в Мърчаево. Учителят му чете 20 глава от Откровението на Йоана и му обяснява, че то съответствува на сегашните времена. След това му изважда едно малко подвързано тефтерче и му го показва, че то е писано преди четиридесет години - някъде около 1903 година. Учителят го разгръща и от избледнелите страници му прочита следните думи, които са написани в тефтерчето: "От север 1944 година ще дойдат руските войски. В България ще се смени строя." След това Учителят Му показва тефтерчето и страницата и Методи вижда, че там има някакви цифри и чертежи и с това разбира, че Втората световна война е астрологически и исторически определена. Методи пожелава Учителят да му прочете по-нататък и нещо от следващата страница. Но Той затваря тефтерчето и му казва: "Не, ти ще го видиш." Както Методи, така и ние бяхме свидетели на всичко това и го записахме, за да се знае, че това е било и е станало, когато Великият Учител бе на земята между българите! Ние бяхме на земята между българите в плът и кръв. Защото Великият Учител бе слязъл в плът и кръв между българите.
към текста >>

7. 5_31 Своеволия на Изгрева

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

Ето какво: поповете, в своята омраза към Братството и Учителя, направиха така, че накараха и финансираха един кръчмар, да вземе под наем мястото, което опираше в северната страна на салона и там направиха кръчма и кебапчийница.
Но Петко Епитропов и Тодор Стоименов умуваха, разсъждаваха и не изпълниха заръката на Учителя. Имаха си съображение: че защо ни е толкова Много имот? А парите не ги даваха те - даваше ги Учителят. Не изпълниха. И какво стана ли? Ето какво: поповете, в своята омраза към Братството и Учителя, направиха така, че накараха и финансираха един кръчмар, да вземе под наем мястото, което опираше в северната страна на салона и там направиха кръчма и кебапчийница. Тук печеха вечерно време кeбanчeта, носеше се дим, който отиваше към салона и направо към стаята на Учителя. А всички бяхме вегетарианци. Носеха се шум и викове на пияниците, провлечени звуци на грамофонни плочи, виеха зурли и кларнети и биеха тъпани. Цяла дандания. Цялото Братство след това се нахвърли върху Епитропов и Стоименов, че не са изпълнили думата на Учителя.
към текста >>

8. 5_38 Учителят за цар Фердинанд и Балканската война

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

На 27 юни се намесва Румъния, навлиза в Северна България и войските й идват чак до София.
Думите на Учителя бяха: "България да не напада съюзниците си. Ако не нападне, ще получи Дедеагач и Кавала и излаз на Бяло море." Но Фердинанд не послуша. На 19 май 1913 година Сърбия и Гърция сключват договор срещу България. На 16 юни Фердинанд дава фаталната заповед за настъпление на българските войски срещу съюзниците. Започват драматични развръзки. На 27 юни се намесва Румъния, навлиза в Северна България и войските й идват чак до София. Турция напредва и идва чак до старата си граница. Гърция и Сърбия навлизат в българските земи и ги окупират. България е разгромена. Това е първата национална катастрофа. На 28 юли 1913 година България, Сърбия и Гърция сключват Букурещкия мирен договор.
към текста >>

9. 8_10 Побоят върху Учителя през 1936 година

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Цялата северна стена беше съборена.
Но идваше редовно на обяд и редовно - на Паневритмия. Говореше на беседи- класовете продължаваха. Точно по това време приятелите решиха да направят разширение на салона и сцената. Последната беседа беше в сряда. На другия ден, четвъртък, всички тръгнахме за Рила. Цялата северна стена беше съборена. Ние се събрахме в салона без стена. Слънцето изгря направо в салона. Идваше от североизток. А това беше месец юли. Ние отидохме на Рила след Петровден.
към текста >>

Идваше от североизток.
Последната беседа беше в сряда. На другия ден, четвъртък, всички тръгнахме за Рила. Цялата северна стена беше съборена. Ние се събрахме в салона без стена. Слънцето изгря направо в салона. Идваше от североизток. А това беше месец юли. Ние отидохме на Рила след Петровден. През това време Учителят говореше бавно, затруднено; много бавно и много затруднено идваха думите и Той с мъка ги изговаряше. А когато се качихме на Рила и езикът Му беше вече засегнат. Не можеше да говори, а фъфлеше.
към текста >>

10. 8_13 Построяване на Изгрева

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Северната страна на бараката беше права, както и задната, която беше около два метра права.
И ние всички се съгласихме. И вече през учебната 1928 и 1929 година бяхме на "Изгрева". Всички идваха в салона сутрин рано, в пет часа. Ние, трите стенографки, живеехме в една барака, която се наричаше "парахода". А защо "парахода"? Северната страна на бараката беше права, както и задната, която беше около два метра права. И отпред имаше малко права част. А останалата част на нашата постройка беше полукръг. Това беше една скована набързо барака. Тя имаше такава форма, защото мястото, на което бе построена там бе такова. От дъски беше скована, а отвътре облепиха дъските с хартия да не ни духа и така живеехме лете и зиме.
към текста >>

11. 8_16 Къде беше Изгревът на Бялото Братство в София?

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Имаше антре в северната страна от 1.50 кв.м.
Тя бе в състав: Никола Антов, Коста Стефанов, Жечо Панайотов и Влад Пашов, който бе отговорник на недвижимото братско имущество. Ето, пред мен са подписите на членовете на комисията. А сега ще ви разкажа подробно какво представлява този протокол. I. Салонът Салонът на "Изгрева" беше построен през 1927-28 година. Той бе с дължина 25 м и с широчина 8 м, с общо 200 кв.м площ. Имаше антре в северната страна от 1.50 кв.м. В южната страна на салона имаше надстройка от един етаж. Там бе стаята на Учителя с размери 5 м на 3.5 м и с едно антре 2 м на 4 м. Над тях имаше наблюдателница - това бе мястото, където Учителят правеше слънчеви бани - с размери 3 м на 2.50 м. Под салона, на северната страна, имаше мазе. Приемната стая на Учителя беше 6 м на 4 м, или 24 кв.м.
към текста >>

Под салона, на северната страна, имаше мазе.
Той бе с дължина 25 м и с широчина 8 м, с общо 200 кв.м площ. Имаше антре в северната страна от 1.50 кв.м. В южната страна на салона имаше надстройка от един етаж. Там бе стаята на Учителя с размери 5 м на 3.5 м и с едно антре 2 м на 4 м. Над тях имаше наблюдателница - това бе мястото, където Учителят правеше слънчеви бани - с размери 3 м на 2.50 м. Под салона, на северната страна, имаше мазе. Приемната стая на Учителя беше 6 м на 4 м, или 24 кв.м. Зад нея имаше два килера с площ 3.50 м на 2 м и 3 м на 2.50 м - общо 14.50 кв.м. Стълбището за първия етаж към горницата на Учителя беше 6 м на 2 м. Общо, салонът с приемната на Учителя и придадените помещения бе 252 кв.м. Столова - с размери 16 м на 6 м или 96 кв.м.
към текста >>

12. 2. ОБЕТ ПРЕД АТОН И ПРЕД БОГА

Борис Николов

А името Борис означава „северен вятър".
2. ОБЕТ ПРЕД АТОН И ПРЕД БОГА Роден съм на 30 декември 1900 г. в Габрово, неделя, 9 ч. сутринта. Било е много студено време. Аз съм първото дете. Нарекли ме Борис. А името Борис означава „северен вятър". След мен се ражда сестра ми Цанка на 25.IX. 1902 г., след това Николай - 5.ХП. 1904 г. и накрая Стефан на 25.УИ.1911 г., когото наричахме Тената. Баща ми се казваше Никола Дойнов и родът му идваше от едно село в габровския Балкан.
към текста >>

13. 124. ПЕСЕНТА „СЪРДЕЧНИЯТ ЗОВ

Борис Николов

Това поле представлява коридор, който на юг отвежда в Солунската равнина, но едновременно е и врата, през която на север минава пътя за излизане в долината на река Вардар.
общият брой на на мобилизираната българска армия е 857 хиляди души, а за дезертьорство са произнесени 30 000 присъди. На 15 юли 1918 г. на река Марна започва германска офанзива, но френските войски нанасят тежка загуба на германците. Края на месец август Фердинанд е в Германия, а през това време Антантата приготвя мощен удар в района на Добро поле. На 14 септември започва офанзивата срещу българските позиции. Това поле представлява коридор, който на юг отвежда в Солунската равнина, но едновременно е и врата, през която на север минава пътя за излизане в долината на река Вардар. През това време главнокомандващият българската войска генерал Жеков е болен от испанска треска и на 8 септември заминава на лечение във Виена. Генерал Тодоров, който на 15 юли 1918 г. е назначен, не поема длъжността си поради това, че не е бил уведомен. Началникът на оперативния отдел при щаба на армията полковник Стефан Нойков е бил в домашен отпуск. Генерал Рибаров, началник на III балканска дивизия се завръща от домашен отпуск на 7 септември и обявява, че е болен и иска да бъде освободен.
към текста >>

14. 2. КОЛИБАТА

Борис Николов

Учителят постоя няколко минути така, вятъра измени посоката си, облакът се отнесе на север и дъждът се изля нататък към Арбанаси.
Учителят с братя и сестри беше в беседката пред вилата. Ние се подадохме от горе: „Учителю, идва пороен дъжд". Той ни запита: „Колко време ви трябва, за да покриете колибата? " Отговорихме: „Два часа! " Тогава Учителят се отдалечи зад колибата, застана сам с лице срещу облака, първите капки вече достигаха до нас. Учителят постоя няколко минути така, вятъра измени посоката си, облакът се отнесе на север и дъждът се изля нататък към Арбанаси. Работата кипна отново с още по-голям ентусиазъм. За два часа покрихме. Слагахме вече последният ред капаци, когато облак се зададе отново, разрази се буря, дъжд, светкавици и гръм. Дъждът се изливаше като из ръкав, но ние бяхме вече покрили вилата. Само нас измокри до кости докато почистим и приберем инструментите и слезем.
към текста >>

15. 111. АЛфИЕРИ БЕРТОЛИ

БОРИС НИКОЛОВ

111. АЛфИЕРИ БЕРТОЛИ Бертоли е от северна Италия, където е учил занаят - правене на мозайки и на 16 години отива в Германия и учи същият занаят при немски майстори.
111. АЛфИЕРИ БЕРТОЛИ Бертоли е от северна Италия, където е учил занаят - правене на мозайки и на 16 години отива в Германия и учи същият занаят при немски майстори. По това време се запознава с теософска литература, според която всички посветени хора, духовни хора и Учителите на света са в Индия. Ето защо той решил да отиде в Индия да учи духовни науки. Спечелил малко пари, качил се на парахода и на път за Индия спира, в Истанбул. Тук се запознава с духовни хора, които разпалват у него желанието за истински духовен живот. В туй време парите му се привършили и той решил да изкара някой лев със своя занаят, за да може да заплати пътя си до Индия.
към текста >>

16. 5. ПЪРВОТО ЕЗЕРО

БОРИС НИКОЛОВ

Някои групи отсядаха на малкото езерце, което е на северозапад, а други отсядаха на югозападния бряг.
Наемахме в хижата една голяма стая, в която се разполагаше Учителят и няколко братя, които Го обслужваха, а другите се разполагаха навън по поляните. Цяла нощ подържахме огньове. По онези времена ние изгорихме клековете. Когато започнаха да строят голямата хижа работниците изгориха останалите клекове и сега са голи поляните около езерата. На единия бряг, около югозападния бряг има едно малко езеро. Някои групи отсядаха на малкото езерце, което е на северозапад, а други отсядаха на югозападния бряг. Обикнахме езерата и предприехме екскурзии на източната страна, там където е връх Свинкса и петото езеро до него. До Свинкса с Учителя сме се изкачвали много пъти. Той обичаше да се изчаква там на хребета, където гледката е обширна и се виждат езерата - 5 и 6 езеро. При Свинкса прекарвахме с Учителя в приятни разговори и привечер се връщахме към хижата.
към текста >>

17. 6. ИЗКАЧВАНЕ НА ВРЪХ МУСАЛА

БОРИС НИКОЛОВ

И оттам има една много хубава гледка на циркуса и гледка на север с небивали височини.
Тогава ние, младите братя вземахме грижата да се набавят дърва от клековете, донасяхме ги и наклаждахме един малък огнец, туряхме чайниците и прекарвахме край „Окото" целият ден. Привечер така към 15-16 часа се отправяме към хижата. При „Окото" Учителят е държал доста беседи, разговори, които са записани и някои са издадени, а някои предстои да бъдат издадени занапред. Той отсядаше откъм страната, където минаваше пътечката. Под пътечката, под „Окото" там са полянките удобни за почивка. И оттам има една много хубава гледка на циркуса и гледка на север с небивали височини. Тук прекарвахме целия ден. Но разположението бе толкова хубаво на това място, че човек добива вдъхновение и целия ден като че ли е хранен с най-хубавата храна. „Окото" ще остане паметно. Учителят тук си налее вода от „Окото" в термоса и препоръчваше на всички да си налеем вода от тук. Ние сваляхме вода в съдове долу край огньовете, сварявахме я понеже студена вода ние при екскурзии не употребяваме.
към текста >>

18. 9. ИЗГЛЕДИ ОТ ВРЪХ МУСАЛА КЪМ МАРИЧИНИТЕ ЕЗЕРА

БОРИС НИКОЛОВ

Последователно се обръщахме по четирите посоки на света и произнасяхме следните формули: Обърнати на Юг: „Да се възцари Добродетелта и да се разпръснат всички лоши мисли в света." На изток: „Да се възцари Божията Правда в света и да изчезне всяка неправда от живота ни." На север: „Да се възцари Божията Истина във всички прояви на живота ни и да изчезне всяко робство от душата ни." На запад: „Да се възцари Божията Мъдрост в живота ни и да изчезне злото от нашия път." На изток: „Да царува Господ и да се слави Господ във всичката Своя Любов, Мъдрост и Истина." Да царува Господ във своята Любов, Мъдрост и Истина и да свършим всичко за Славата Божия на земята. Амин
От клековете взимахме дърва за огън. Наоколо е завет и слънцето изгрява по-рано. Чудесни изгледи, чудесни изгреви на слънцето и чудесни години бяха тогава. ФОРМУЛИ ДАДЕНИ ОТ УЧИТЕЛЯ НА МУСАЛА, 1926 г. Всички застанахме на един метър разстояние един от друг. Последователно се обръщахме по четирите посоки на света и произнасяхме следните формули: Обърнати на Юг: „Да се възцари Добродетелта и да се разпръснат всички лоши мисли в света." На изток: „Да се възцари Божията Правда в света и да изчезне всяка неправда от живота ни." На север: „Да се възцари Божията Истина във всички прояви на живота ни и да изчезне всяко робство от душата ни." На запад: „Да се възцари Божията Мъдрост в живота ни и да изчезне злото от нашия път." На изток: „Да царува Господ и да се слави Господ във всичката Своя Любов, Мъдрост и Истина." Да царува Господ във своята Любов, Мъдрост и Истина и да свършим всичко за Славата Божия на земята. Амин
към текста >>

19. 19. ЗАКАНАТА

БОРИС НИКОЛОВ

На поляната прехвърляше северния вятър, който е студен и неприятен.
Минава по това време горския, вижда цялата група, знае много добре кои се събират тук, не му станало приятно, защото е смятал, че само той е господар на планината, но не казал нищо. Но като видя кучето започна да го псува и веднага вдигна пушката и искаше да го убие. Мария като видя това излезе пред кучето, закри го с тялото си и започна една караница с него. Онзи се сбърква, вижда как ние се приближаваме към него, прибира си пушката и си тръгва. Кучето бе спасено, а той не можа да излее недоволството и злобата си към нас върху кучето и заканата му остана да витае във въздуха. На поляната прехвърляше северния вятър, който е студен и неприятен. Тогава ние решихме да направим една ограда от камъни, която да ни запази от вятъра. С общи усилия домъкнахме камъни, направихме суха зидария висока около един метър и тази ограда ни пазеше много добре - вече северния вятър не ни засягаше. От вътрешният край на оградата направихме огнище и винаги горяха огньовете и завираха чайниците. Дърва наоколо имаше в изобилие. От заминаването на Учителя изминаха повече от тридесет години.
към текста >>

С общи усилия домъкнахме камъни, направихме суха зидария висока около един метър и тази ограда ни пазеше много добре - вече северния вятър не ни засягаше.
Мария като видя това излезе пред кучето, закри го с тялото си и започна една караница с него. Онзи се сбърква, вижда как ние се приближаваме към него, прибира си пушката и си тръгва. Кучето бе спасено, а той не можа да излее недоволството и злобата си към нас върху кучето и заканата му остана да витае във въздуха. На поляната прехвърляше северния вятър, който е студен и неприятен. Тогава ние решихме да направим една ограда от камъни, която да ни запази от вятъра. С общи усилия домъкнахме камъни, направихме суха зидария висока около един метър и тази ограда ни пазеше много добре - вече северния вятър не ни засягаше. От вътрешният край на оградата направихме огнище и винаги горяха огньовете и завираха чайниците. Дърва наоколо имаше в изобилие. От заминаването на Учителя изминаха повече от тридесет години. Един ден научихме, че властите наредили на едно трудово поделение и войниците разрушили стената, зидарията от камъни, за да не се събират дъновистите на тази поляна. Сега вижте колко е интересно съвпадението при българите.
към текста >>

20. 29. ЗАСЛОНЪТ И КУХНЯТА

БОРИС НИКОЛОВ

Камъни имаше изобилно, мястото се очерта и така беше иззидан със суха зидария дъгообразно извит, обърнат към северния вятър, а отворен към езерото.
29. ЗАСЛОНЪТ И КУХНЯТА Палатките са опънати, лагерът е устроен и братския живот започва. Тук се събирахме по 200-300-500 човека още в първите години. За обед трябваше да се приготви храна, защото по наша стара традиция ние правехме общи братски обеди. А времето беше много променливо, започваше със слънце, после идваше вятър и дъжд. Затова решихме да построим един заслон. Камъни имаше изобилно, мястото се очерта и така беше иззидан със суха зидария дъгообразно извит, обърнат към северния вятър, а отворен към езерото. Братята иззидаха заслона и трябваше да се направи покрив. От първото езеро имаше изсъхнали цели дървета. Те бяха отсечени и с мъка бяха изнесени като по 5-6 човека носеха по една греда. Накрая покрива бе сглобен и трябваше да се покрие. А тук имаше вятър, който отвяваше всичко.
към текста >>

21. 33. СПИРАЛАТА

БОРИС НИКОЛОВ

Тогава Той нареди на Георги Тома-левски: „Издялай една стрелка, която да сочи север-юг на камъка." Извадиха компас и се оказа, че камъкът е ориентиран север-юг и сочи Харамията.
Учителят ни показа къде да го сложим. После посочи как да го обърнем, накъде да сочи камъка и ние изпълнихме точно нарежданията Му. Значи камъкът трябваше да бъде ориентиран в дадена посока, но ние не знаехме каква е идеята на Учителя. А Учителя държи точно до милиметър как да го подхванем и как да го подпрем. Камъкът завърши каменната спирала на пейките. Тогава Той нареди на Георги Тома-левски: „Издялай една стрелка, която да сочи север-юг на камъка." Извадиха компас и се оказа, че камъкът е ориентиран север-юг и сочи Харамията. С длето и с чука Георги изсече посоката север-юг и отбеляза с „Могй" „норд" -север и „Зид" - „сюд" - юг. Отстрани на камъка друг брат с длето изсече датата и часа, когато е поставен на това място. Така завърши спиралата. А на върха Учителят нареди да се постави друг камък, който имаше конична форма. Така се оформи спиралата.
към текста >>

С длето и с чука Георги изсече посоката север-юг и отбеляза с „Могй" „норд" -север и „Зид" - „сюд" - юг.
После посочи как да го обърнем, накъде да сочи камъка и ние изпълнихме точно нарежданията Му. Значи камъкът трябваше да бъде ориентиран в дадена посока, но ние не знаехме каква е идеята на Учителя. А Учителя държи точно до милиметър как да го подхванем и как да го подпрем. Камъкът завърши каменната спирала на пейките. Тогава Той нареди на Георги Тома-левски: „Издялай една стрелка, която да сочи север-юг на камъка." Извадиха компас и се оказа, че камъкът е ориентиран север-юг и сочи Харамията. С длето и с чука Георги изсече посоката север-юг и отбеляза с „Могй" „норд" -север и „Зид" - „сюд" - юг. Отстрани на камъка друг брат с длето изсече датата и часа, когато е поставен на това място. Така завърши спиралата. А на върха Учителят нареди да се постави друг камък, който имаше конична форма. Така се оформи спиралата. В един от разговорите, когато се изсичаше стрелката и посоката, Учителят сподели, че този камък символизира бъдещето на България.
към текста >>

22. 50. НА ЕКСКУРЗИЯ ДО „ЕЛЕНИН ВРЪХ

БОРИС НИКОЛОВ

Цар Петър след като попада под византийско влияние дочаква през река Дунав да дойде от север Киевския княз Светослав да превземе България, след това да воюва срещу Византия, накрая Византия ги отблъсква отвъд Ду-нава, а България пада под гръцко робство със смъртта на цар Петър за следващите 110 години.
Тъй че едно влияние от бащата е останало в синовете. И тримата тръгват по свой път. Иван Рилски е отшелник и създава цяла школа около себе си, която има връзка с исихазма по онова време - отшелничество, самовглъбяване и е молитвен дух връзка с Бога. Боян-магът е идеологът на Богомилското учение и създава школата на Богомилите. Поп Богомил е разпространител, а Боян е идеологът. Цар Петър след като попада под византийско влияние дочаква през река Дунав да дойде от север Киевския княз Светослав да превземе България, след това да воюва срещу Византия, накрая Византия ги отблъсква отвъд Ду-нава, а България пада под гръцко робство със смъртта на цар Петър за следващите 110 години. Това е историята и легендата за Еленин връх.
към текста >>

23. 51. „ВЪРХЪТ НА СЪЗЕРЦАНИЕТО

БОРИС НИКОЛОВ

Тази голяма пряспа горе на върха от към северната страна не се стопява до новия сняг.
Но в скалите му има чудни кътчета. От двете му страни има преспи, които не се стопяват през лятото. Следователно този връх лесно се снабдява с вода, което е много удобно. Този връх на някои от приятелите се хареса много и започнаха да летуват и да опъват палатките си макар че височината е голяма почти 2800 м. Това място стана едно красиво убежище за приятелите, които искаха да съзерцават хубавата природа, да живеят в пространството, да има над тях светло небе и да общуват със съществата, които тук живеят. Тази голяма пряспа горе на върха от към северната страна не се стопява до новия сняг. Новият сняг я подхваща наново и тя изкарва още една година. Скалите на върха са серпенти, които имат много сложен състав. Те са вторични и третични минерали, които показват, че тези скали са от най-дълбока древност. Даже като естественик и геолог бих казал, че това са едни от първите скали на земното кълбо, формите им са странни. Те са разрязани от ледовете и са им предадени особени оригинални форми каквито другаде не се срещат.
към текста >>

24. 52. „ЕЗЕРОТО НА СЪЗЕРЦАНИЕТО

БОРИС НИКОЛОВ

52. „ЕЗЕРОТО НА СЪЗЕРЦАНИЕТО" Ако се отиде към северната страна и се погледне надолу, то се открива отвесна скала висока няколко стотин метра.
52. „ЕЗЕРОТО НА СЪЗЕРЦАНИЕТО" Ако се отиде към северната страна и се погледне надолу, то се открива отвесна скала висока няколко стотин метра. Долу се вижда „Езерото на Съзерцанието". То е дълбока стръмна долина, където слънцето изгрява късно и залязва рано. „Езерото на Съзерцанието" е странно, загадъчно и мълчаливо езеро. Тука има едно присъствие на същества, които са сериозни, задълбочени и подхранват идеи, които хората още не познават. То е самотно езеро, рядко се посещава и е мъчно достъпно.
към текста >>

25. XIII. ПРОРОЧЕСТВО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ИДНИТЕ ДНИ

БОРИС НИКОЛОВ

Вътре в кръга веднага се спуска една лента като бял атлас с около 30 см широчина в диагонал от север горе към юг долу.
Сложи на масата лист и писалка и ми каза: „Ще пишете рекох". Той ми каза: „Кажете Видението, което сте видяли на 9 срещу 10 януари 1944 г.? Аз Му разправих, че в салона на гр. Айтос в 6 ч. вечерта във време на молитва, при ставане в началото на лекцията аз изтръпнах и видях на стената на изток един подвижен кръг, един метър в диаметър със златен ореол. Вътре в кръга веднага се спуска една лента като бял атлас с около 30 см широчина в диагонал от север горе към юг долу. Веднага видях горе над лентата образа жив на Учителя, а долу също беше Неговия образ, но не така светъл както горния. Изведнъж чух Учителят да казва: „Дойде часът, свърши се! " И аз преди да проумея казаното от Учителя, един ангел написа в диагонал върху лентата същото: „Дойде часът, свърши се! " След една малка пауза същият ангел преряза лентата под написаното със златни букви. След срязване на лентата, Учителят излетя нагоре, освети стаята и каза: „Мир вам!
към текста >>

26. XVI. МИСИЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО ПО СЛОВО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ - БЕИНСА ДУНО

БОРИС НИКОЛОВ

Учителят го разгръща и от избледнелите страници му прочита следните думи, които са написани в тефтерчето: „От север 1944 г.
Но Учителя промени нещата, защото Божият план трябваше да се изпълни. А той бе от ясен по-ясен. Методи Константинов е при Учителя в село Мърчаево. Учителят му чете 20 глава от Откровението на Йоанна и му обяснява, че то съответствува на сегашните времена. След това му изважда едно малко подвързано тефтерче и му го показва, че то е писано преди 40 години, някъде около 1903 г. Учителят го разгръща и от избледнелите страници му прочита следните думи, които са написани в тефтерчето: „От север 1944 г. ще дойдат руските войски. В България ще се смени строя." След това Учителят му показва и една страница и Методи вижда, че там има някакви цифри и чертежи и с това разбира, че втората Световна война е астрологически и исторически предопределена. Методи пожелал Учителят да Му прочете по-нататък и нещо от следващата страница. Но Той затваря тефтерчето и казва: „Не, ти ще го видиш". Както Методи, така и ние бяхме свидетели на всичко това и го записахме, за да се знае, че това е било и е станало когато Великият Учител бе на земята между българите и Славянството.
към текста >>

27. 7. РАЗРУШАВАНЕТО НА ИЗГРЕВА

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Тази отчуждена област е заградена северо-запад-но от гората, северо-източно от Дървенишкото шосе, югозападно от квартал N 1 (в който се включват отчуждените земи) и югозападно от първата успоредна на горната улица „Незабравка".
В този списък попадат квартали находящи се в месността Изгрев, а именно квартал N1 и квартал N 15 със всичките свои парцели. Първото отчуждаване е станало въз основа на закон, според който онзи, който владее повече от един парцел, то втория се отчуждава за нуждите на обществото. Но понеже имотите на Изгрева са записани на частни имена, то те се отчуждават. А върху тези имоти е построен салона на Изгрева, поляната за Паневритмия и зеленчуковата градина, даваща продукти за кухнята. При второто отчуждаване общината отчуждава област, която обхваща квартал N 1 и квартал N 15. Тази отчуждена област е заградена северо-запад-но от гората, северо-източно от Дървенишкото шосе, югозападно от квартал N 1 (в който се включват отчуждените земи) и югозападно от първата успоредна на горната улица „Незабравка". Второ отчуждаване е станало за обществени цели. Отчуждават се поляната, Салона, зеленчуковата градина за детски дом и детски игрища. В това изложение Братския съвет умолява да се спре отчуждаването на собствеността на общество Бяло Братство. Прилагат се цитати на Учителя, че Той е против частната собственост и че Той е за разумно разпределение на благата за всички. 7. През 1948 г.
към текста >>

28. 05.НЕБЕСНИЯТ ЗНАК - ЗНАК БОЖИЙ

Вергилий Кръстев

Този знак обозначава якането в североизточния говор, за разлика от югозападния говор.
Тази буква е Небесният знак на Славянското войнство и на Славянството. В славянския език гласната „е" - двойно (ят) е била широка гласна, затова се запазва много дълго време в българския език. Това е я-това гласна и следва мека съгласна буква. Тя е широко „е", което е най-характерната черта на българската фонетика на старобългарския език. Преминала през вековете тази буква и този Небесен знак се запазва до 1945 година. Този знак обозначава якането в североизточния говор, за разлика от югозападния говор. Пример: мляко-млечен. В новобългарския език "е"-двойно се запазва. Изговаря се двояко като "я" или като „е" в зависимост от фонетичните условия. Пример: мляко в източния говор и „млеко" в западния говор. След освобождението от турско робство 1878 година се правят много опити за изхвърляне на тази буква от българската азбука.
към текста >>

Византия подбужда маджарите да нападнат от север България.
Свиква в Преслав събор през 893 г. На този събор славянският език бил обявен за официален и богослужебен в българската държава. Византийското духовенство било прогонено от страната и заменено с български свещеници. Това довело до нова война през 893-894 г. между България и Византия. Византия подбужда маджарите да нападнат от север България. След загубени сражения българите търсят помощта на стария княз Борис. Той наредил 3-дневен пост, накарал ги да се покаят и да се обърнат за помощ към Бога. След това започнала жестока битка, в която българите победили по Божия милост през 896 г. Това е единствената спечелена военна победа на княз Борис. Тя е посветена Богу, за защита на славянската писменост и официалния славянски език и за подмяна на богослужебните книги с кирилица и на славянски език.
към текста >>

29. 14.ДЕН НА РАВНОДЕНСТВИЕТО

Равноденствието на човека е възлизане на слънцето от юг към север.
Девети март е ден на равноденствието. Ако се каже просто „девети март" или „равноденствие", няма смисъл. Преданието казва, че девети март е ден на равноденствието, когато човек е бил създаден, т. е. роден, този ден бил петък. И тогава имало равноденствие. Равноденствието на човека е възлизане на слънцето от юг към север. Север е нагоре, а юг - надолу. От времето на Христа човек е започнал да еволюира, т. е. да се качва нагоре към Бога. Ако може да ознаменуваме девети март като ден, в който скритите Божествени Сили в нас започват нова еволюция - към Бога, това е равноденствие, или минаване от едно състояние на Битието в друго. Равноденствието внася в човека най-хубави мисли и желания.
към текста >>

Север е нагоре, а юг - надолу.
Ако се каже просто „девети март" или „равноденствие", няма смисъл. Преданието казва, че девети март е ден на равноденствието, когато човек е бил създаден, т. е. роден, този ден бил петък. И тогава имало равноденствие. Равноденствието на човека е възлизане на слънцето от юг към север. Север е нагоре, а юг - надолу. От времето на Христа човек е започнал да еволюира, т. е. да се качва нагоре към Бога. Ако може да ознаменуваме девети март като ден, в който скритите Божествени Сили в нас започват нова еволюция - към Бога, това е равноденствие, или минаване от едно състояние на Битието в друго. Равноденствието внася в човека най-хубави мисли и желания. От този ден, скритите семена в земята започват да никнат, да растат, да цъфтят и да пръскат своето благоухание.
към текста >>

Човек не може да бъде красив, докато Божественото Слънце не изгрее в него, както слънцето иде от северното към южното полушарие, т. е.
За такъв човек се казва, че е студен, мрачен, лишен от всякаква красота. Щом Божественият Дух, т. е. скритите сили в него почват да се изявяват, всички семена, треви и цветя започват да никнат, растат и цъфтят, т. е. да се обличат в различни цветове. Така човек става красив. Човек не може да бъде красив, докато Божественото Слънце не изгрее в него, както слънцето иде от северното към южното полушарие, т. е. от единия полюс на Битието към другия. Север означава Истината, а още и смъртта. Юг означава добродетелта и живота. Докато не умре, човек не може да живее. Това е закон.
към текста >>

Север означава Истината, а още и смъртта.
скритите сили в него почват да се изявяват, всички семена, треви и цветя започват да никнат, растат и цъфтят, т. е. да се обличат в различни цветове. Така човек става красив. Човек не може да бъде красив, докато Божественото Слънце не изгрее в него, както слънцето иде от северното към южното полушарие, т. е. от единия полюс на Битието към другия. Север означава Истината, а още и смъртта. Юг означава добродетелта и живота. Докато не умре, човек не може да живее. Това е закон. Животът започва първо със смъртта. Това е противоречие, но факт, който се проверява в самата природа.
към текста >>

30. І.18. БЪЛГАРИЯ

Подобни центрове на нашата планета има само на няколко места: на Алпите, на Пиринеите, на Кордилерите, на Андите, на Хималаите, на Северния полюс.
Тя прилича на красива и умна глава. В тази глава е скрито най-скъпото и съкровено съдържание на Рила. Тя е духовното богатство на България, защото е храм на посветени. Храм, в който свещенодействат невидими същества от далечните светове. Рила е планетен оазис на великите души, които служат на всички българи и на цялото човечество. Подобни центрове на нашата планета има само на няколко места: на Алпите, на Пиринеите, на Кордилерите, на Андите, на Хималаите, на Северния полюс. Ето защо си се зарадвал, когато си стъпил на българска земя. Усетил си полъха на родния Дух, одухотворен от Божието присъствие. Навън пред приемната чакаха приятели, които очакваха среща с УЧИТЕЛЯ, затова почнах да се подготвям да прекъсна разговора. За моя изненада УЧИТЕЛЯТ само погледна навън и продължи: - Неправилна е тезата на някои историци, които считат българите като потомци на скитници и азиатски скотовъдци - грабители. Моите проверки на голям брой черепи потвърждават обратното.
към текста >>

31. ІІ.23. ПРАТЕНИЦИ ОТ АНГЕЛСКИТЕ СВЕТОВЕ

Галилей Величков

Със своето южно изложение, на северния склон на Витоша, тази поляна е много ценен фокус на здравни енергии.
Витоша е приветлива и спокойна. Ел-Шадай ни посрещна с усмихнато слънце. Снехме от раменете тежките раници. Подкрепихме силите си. УЧИТЕЛЯТ обичаше този кът. Със своето южно изложение, на северния склон на Витоша, тази поляна е много ценен фокус на здравни енергии. Приятелите знаят това. Те тука се лекуват. Чистата изворна вода, затоплена от огъня на сухите клони, е най-необходимото питие тук. Голямата канара и каменната ограда ни пазят от ветровете. Много спомени са скътали тези чудни скали.
към текста >>

32. ІІІ.93. ПОД НЕБЕСНАТА ДЪГА

Летопис Вергилий Кръстев

Учителят погледна дъгата в своето разноцветие, с опънатия цветен полукръг над нас, на север от града и каза: „Тази дъга е добро знамение за тези тъжни дни.
Тези 40 дни на месец ноември и декември 1943 година бяха ту приветливи, ту строги. За отбелязване бе, че през това време духаха много често топли южни ветрове, които насищаха въздуха с приятна влага и мекота. Имаше дни, когато огромни облачни маси слизаха стихийно от Резньовете на Витоша. Но те не бяха жестоки към нас, защото много често през облачните завеси проникваше слънцето и ни даряваше своята топлина. А когато заръмяваше дъждец, зад нас водните капчици изписваха красива дъга. Учителят погледна дъгата в своето разноцветие, с опънатия цветен полукръг над нас, на север от града и каза: „Тази дъга е добро знамение за тези тъжни дни. Истината ще победи." Бяхме вече преполовили пътя до селото, когато от облака над нас зарося. Лоденът на Учителя бе оросен от множество капчици, в момента светещи в цветовете на дъгата. Най-нетактично поисках да обърша един от ръкавите на лодена и в момента Учителят се отдръпна и каза: „Не пипай тази красота и украса, която слиза от горе." Тогава видях красотата на небесната дъга с други очи. С други очи разглеждах сребристите капчици от роса по лодена на Учителя, които пречупваха светлината в различни краски. Небесната дъга бе слезнала отгоре и преминаваше през Учителя.
към текста >>

33. 3.41. Трифон Кунев

НЕСТОР ИЛИЕВ

41. Трифон Кунев Има една снимка с Георги Томалевски, който изсича с длето върху камъка посоката север-юг на историческия камък с Трифон Кунев.
41. Трифон Кунев Има една снимка с Георги Томалевски, който изсича с длето върху камъка посоката север-юг на историческия камък с Трифон Кунев. Кой е Трифон Кунев? Трифон Кунев е роден в село Ъглен, Луковитска околия. Той иначе е писател, поет, наш приятел, който беше така също приятел на сестра д-р Дафина Кьорчева. Иначе, по убеждение политическо, е земеделец. След II-та Световна война, когато дойде в България комунистическата партия да управлява страната, той беше директор на Народния театър.
към текста >>

34. 5.10. Ябълка от Учителя

ДРАГА МИХАЙЛОВА

Отидохме на военна рампа, сега гара Север, и там трябваше да се качи.
Положението е опасно. Какво да правим? " Учителят е седнал на стол, прекръстосал е двете ръце на коленете си, мълчи, мълчи и накрая каза: „Да, трябва да замине." „Учителю, направете нещо, за да не отива. Положението там е опасно." Учителят отсича: „Да отиде! " На другия ден Централната Софийска гара бе бомбардирана. Отидохме на военна рампа, сега гара Север, и там трябваше да се качи. Пристигна един влак от Цариброд. От един вагон течеше кръв. Чудим се какво е това. А там са нахвърлени избити български войници от сръбските партизани, натоварени във влака, за да ги донесат в София и тук да ги погребват. Брат ми, като видя всичко това, каза: „Втасахме я сега." Нямаше как, качихме се на влака.
към текста >>

35. 6.05. ПЪРВИЯТ ДЕН НА ПРОЛЕТТА

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

От този ден Слънцето правеше първата крачка към север, за да усили топлината на своите падащи лъчи към нашата малка планета.
В ранна утрин, в първите блясъци на зората, мълчаливо пристигаха с тихи стъпки братята и сестрите; те идваха на вълни от спящия град. Наредени в полукръг, чакаха със затаен дъх странната осанка на Учителя. Не след дълго пристигна и Той, наметнат с една пелерина, застана в центъра на полукръга. Небето беше ясно като кристал, утринният хлад действаше ободрително върху психиката на братята и сестрите. Този ден - първият ден на пролетта, всяка година те очакваха с неизразимо ожидание! От този ден Слънцето правеше първата крачка към север, за да усили топлината на своите падащи лъчи към нашата малка планета. Тези животворни лъчи ще събудят към живот малките нежни семенца, зарити в прегръдките на майката -земя. В момента на първите лъчи на изгряващото слънце се чу тихия напевен шепот на молитвите, излизащи от устата на братята и сестрите. Изгревът беше величествен. След молитвата всички запяха песента „Изгрей, изгрей, ти мое Слънце! " След песента всички насядаха около Учителя, за да чуят Неговата беседа.
към текста >>

36. 6.13. Двата разностранни триъгълници

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

Останалите букви са на съзвездията от северното и южно полушария.
Най-голямото противоречие е, че зодиакалните знаци пространствено не се покриват с небето. Зодиакалният кръг е в по-висш свят. Това е по-висш свят. Това е дълбоко мистично изражение на динамични сили, които действат в Битието. Кабалата, това са първите 12 букви на Зодиакалните знаци. Останалите букви са на съзвездията от северното и южно полушария. Когато древните са правили магически операции, те са имали своето значение. Днес методите са променени и не важат. Изучаването на тези старинни науки е подобно на дим, който излиза през комина. Те остават като архива пред Учението на Учителя. По време на Школата на Учителя Той лично ми каза, че чрез тези 12 категории знаци от зодиакалния кръг, чрез които Той работи, то зад всяка категория и зад всеки знак стоят 10 души.
към текста >>

37. 6.20. Международната обстановка и България

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

Докато западните страни, специално Съединените щати, се намираха пред едно голямо свръх производство, на север великият руски народ извършваше едно голямо обществено преобразуване, един труден социален опит, да разреши трудните стопански проблеми, които го разпънаха на кръст, между антагонизма на двата стопански фактора - капитала и труда.
20. Международната обстановка и България Веригата от събития, които описваме в психическата лаборатория на Учителя, се извършваха при една крайно критична международна обстановка, която даваше колосално отражение във вътрешния стопански и политически живот на България. Тези следвоенни години се намираха под знака на една всеобща криза. Хаос цареше не само в стопанските международни отношения, но се разгръщаше и една духовна безпътица, човечеството трябваше да се лекува от страшната разруха, която причини Първата световна война. Докато западните страни, специално Съединените щати, се намираха пред едно голямо свръх производство, на север великият руски народ извършваше едно голямо обществено преобразуване, един труден социален опит, да разреши трудните стопански проблеми, които го разпънаха на кръст, между антагонизма на двата стопански фактора - капитала и труда. При тази неопределена и еруптивна международна обстановка, България се гърчеше от тежки стопански несгоди, вследствие на репарациите след войните, а също така от неправилните ориентации в нейната висша политика. Силите на реакцията и прогресивните сили бяха изправени едни срещу други. Опитите на земеделското съсловие и тяхното правителство на Александър Стамболийски през 1920-1923 г. да се справи с тази тежка обстановка, останаха напразни. Тяхната некомпетентност и слаба обществена пластичност предизвикаха всички обществени сили срещу тях.
към текста >>

38. 6.36. АНАРХИЗМЪТ И НОВОТО УЧЕНИЕ

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

Учителят седеше на север и гледаше на юг, министър-председателят седеше на запад и гледаше към изток, а ученикът (Епитропов) седеше на изток и гледаше на запад.
След време, когато попитах Учителя, Той каза: „Каквото трябваше да му се каже, аз му го казах в Чам Кория. Но той не прояви послушание, след което дойде наред кармата му да се разправя с него." Ние бяхме свидетели и проверихме всичко това. А сега ще ви представим разговора на Учителя с Ал. Стамболийски. РАЗГОВОР МЕЖДУ УЧИТЕЛЯ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ДЪНОВ И МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ АЛЕКСАНДЪР СТАМБОЛИЙСКИ Днес, на 26 юли 1922 г., вторник, в Чам Кория, към 5 часа следобед Учителят - г-н Дънов и ученикът Петко Епитропов, придружени с г-н подпоручик Бакърджиев, възседнали на хубави коне, потеглиха към Соколец. Там министър-председателят прие много любезно своите гости в двора, заобиколен с величествени борови дървета и около една четвъртита маса насядаха тъй, че образуваха един хубав правилен триъгълник. Учителят седеше на север и гледаше на юг, министър-председателят седеше на запад и гледаше към изток, а ученикът (Епитропов) седеше на изток и гледаше на запад. „Г-н Стамболийски: Исках да се видя с Вас, да се запозная с Вас, понеже по Ваш адрес и по Вашето учение се вдигна доста голям шум в печата и в Синода на православната църква. Искам да узная какво е Вашето учение, принципите, на които Вие служите. Религиозна секта ли представлявате, или някакво общество? Вярвате ли в Христа? Вярвате ли в православната църква, в иконите, в обредите?
към текста >>

39. 6.55. ТАЙНАТА НА 20 ГЛАВА ОТ ОТКРОВЕНИЕТО НА ЙОАНА

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

Разгърна една страница и зачете: „От север ще дойдат руските войски и в България ще се смени строя." Аз бях толкова възбуден, че Му казах: „Четете нататък".
Показа ми, че е писано преди 45 години. Видях, че мастилото е избледняло. Още повече ме заинтересува. В началото на тефтерчето видях една картина, нарисувана кабалистическа и астрологическа. Каза ми: „Това е скицата на Втората световна война." След това започна да разлиства страниците и дойде до средата на тефтерчето. Разгърна една страница и зачете: „От север ще дойдат руските войски и в България ще се смени строя." Аз бях толкова възбуден, че Му казах: „Четете нататък". Но Той категорично ми каза: „Не, ти ще го видиш". Не ми го чете. После ми каза, че всяка глава от Откровението съответства на сто години от Християнската епоха, и че 20 глава съответства на 20 столетие. След малко стана и ми рече: „Отиди и му кажи на Стоил Стефанов, че той няма да заминава за Кайро, но само Стойчо Мошанов, но без всякакви пълномощия, а ще отиде само за сондажи". Значи, ако имаше пълномощие, може да сключи договор за мир и България да излезе от войната.
към текста >>

Така в България влязоха от север руснаците и се смени строят.
1944 г. те назначават правителство на Муравиев. На 9.IX. 1944 г. Отечественият фронт, начело с Кимон Георгиев направиха преврат и взеха властта. Така в България влязоха от север руснаците и се смени строят. Изпълниха се думите на Учителя. Събитията следваха своя път. Завоят стана. Това беше неизбежният път. Настъпи 9 септември 1944 г.
към текста >>

40. 6.81. ВЪЗПОМИНАНИЕ

От редактора и съставителя Вергилий Кръстев

А на следващия ден Китай нападна с войски Северен Виетнам поради спора им с Камбоджа.
Методи Константинов в началото на 1979 година постъпи в болницата „Пирогов" с поражение на черния дроб. Беше жълт като лимон. В този момент за него се грижеше д-р Янка Попова. Беше 16 февруари 1979 година и на последната среща с д-р Янка Попова той казва: „Ако ме задигнат сега, то заради мен ще се отвори война в Азия". След няколко часа той почина. А на следващия ден Китай нападна с войски Северен Виетнам поради спора им с Камбоджа. След няколко месеца войната спря. Пророчеството на Методи се осъществи. Изминаха двадесет години от направения документален запис на магнетофонна лента на д-р Методи Константинов, на неговия труд „Човекът по пътя на Космическата спирала". През 1995 година реших, че сега е времето да се публикува този документален запис, за да остане за следващите поколения. Прекланям се пред паметта на д-р Методи Константинов, защото той бе единствен от учениците на Учителя, който беше готов, беше си приготвил материала и чакаше само онзи, който да направи заедно с него второ преработено издание.
към текста >>

41. 56. ИЗПИТАНИЕ НА УЧИТЕЛЯ И ИЗПИТАНИЕ НА УЧЕНИКА

МАРИЯ ТОДОРОВА

Не, не продаваше беседи на Учителя, а продаваше, продаваше литературата на източните и западните окултисти, на северните и южни окултисти.
Имаше много такива случаи на Изгрева с тази окултна литература, докарана отвън и вкарана в България и в библиотеката на Изгрева. Ето ви два случая, когато Учителят ме предпази от големи грешки поради незнание. Така че не мога да бъда упрекната в непослушание. А за другите не мога да кажа. Но ще ви кажа друго, че пред салона на Учителя на Изгрева един книжар бе сложил една масичка и продаваше литература. Не, не продаваше беседи на Учителя, а продаваше, продаваше литературата на източните и западните окултисти, на северните и южни окултисти. Продаваше литературата на Черната ложа. И какво ставаше. Излизат учениците на Бялото Братство от салона след като са чули Словото на Бога от Учителя и се нареждат на масата, за да си купуват книги от Черната ложа. Е, какво ще ми кажете сега? Чудя се как ни търпя толкова време Учителя.
към текста >>

42. 110. ПРЕДРЕШАВАНЕ НА ПЪРВООБРАЗА

физическата близост аз я оприличавам на хора ескимоси, които се намират на Северният полюс и стоят един до друг облечени със своите дебели кожуси.
Туй, което Господ ти е дал ще го пазиш свято. Когато се срещнеш с някого няма да преминаваш Божествената дистанция между него и себе си и няма да променяш отношенията си и няма да се сближаваш повече. Като срещнеш някого първо се запитай, какво Господ иска да те научи чрез него, после се запитай какво иска Господ ти да му предадеш. Ще се учиш от всички хора. Ако той е умен сам ще ти предаде урока, ако не е умен - ти ще го извлечеш сама от неговата опитност. физическата близост аз я оприличавам на хора ескимоси, които се намират на Северният полюс и стоят един до друг облечени със своите дебели кожуси. Те се допират, но не могат да се видят от вътре. После има друга фаза, когато всеки се скрива в кожуха си и се стреми вътрешно да схваща приятеля си. Това се казва религиозност, А най-хубаво е когато хвърлят кожусите си. Тогава се идва до онези естествени положения на истинската духовна близост. А Божествената близост може да се създаде само чрез Словото, Докато човек се пречисти ще премине през много страдания.
към текста >>

43. 122. ЧОВЕШКАТА ОБИЧ И БОЖИЯТА ЛЮБОВ

Имаше и един морски офицер, който след едно корабокрушение кораба му засяда часове в северните морски води, едвам се спасява от ледената вода, връща се в България и заболява.
Ако подадеш ръка да го извадиш на прав път - има смисъл, но ако го заведеш по криви пътища - няма смисъл. И с какво чувство го пипаш. Има ли вътре в себе си чистотата, за да се доближиш до едно същество и до една душа. Ето това е важното". Имаше на Изгрева една сестра - Райна Калпакчиева. Имаше и един морски офицер, който след едно корабокрушение кораба му засяда часове в северните морски води, едвам се спасява от ледената вода, връща се в България и заболява. Не е могъл да стане и да се движи. Случва се така, че той е познат на Райна и тя се захваща да му помага и да изпълнява онези съвети, които месеци наред Учителя е давал, а те са включвали и сложни процедури с лечение с природни методи. Лечението продължило месеци, накрая той стъпил на крака, изправил се и отишъл да благодари на Учителя, Учителят му: „Е, извадихме от дъното потъналия кораб и го ремонтирахме, сега може да плава, но в тихи води". А сестра Райна запитва: „Учителю, мога ли да се оженя за Найден? " „Ами разбира се, сестра, този кораб е вече ваш и вие сте на него капитан." Ето човешката саможертва, когато се прелее в човешка обич, то тя рано или късно ще се доближи до Божията Любов, защото там е първоизвора.
към текста >>

44. 135. СЪБОРИТЕ ВЪВ ВЕЛИКО ТЪРНОВО

На 27 юни 1913 година във войната се намесва Румъния и тя навлиза в северна България и я окупира, а след три дни Турция също навлиза в България.
Покори Господи под нозете Си всички враждуващи души и пре-бъди с всички тия, които се надяват на Тебе. Чуй, Господи, молитвата ни и дай внимание на молението ни, защото на Тебе уповавахме. Спаси братята ни заради милостта си, бъди им силна крепост и щит техен, за да не се зарадват тия, които искат душите им. Свят Си Ти Господи,свято и прославно е Твоето Име, сега и през всичките времена. Амин". Междусъюзническата война започва на 16 юни 1913 година когато Фердинанд дава заповед за настъпление на българските войски срещу предишните си съюзници - Сърбия и Гърция. На 27 юни 1913 година във войната се намесва Румъния и тя навлиза в северна България и я окупира, а след три дни Турция също навлиза в България. Така България е разгромена и на 28 юли 1913 година се подписва в Букурещ мирен договор и България се лишава от предишните придобити територии. Това е първата национална катастрофа. През 1912 година официалните власти започват да пречат на Учителя Дънов и той спира събранията в София. Последицата от това решение на властите са ужасяващи за българските войски и за управляващите. Фердинанд прави груби грешки, не приема предложението от страна на Турция за мир.
към текста >>

45. 149. КРЪСТОНОСНИ ПОХОДИ

Тук имаше една голяма южна стая и една малка северна стая и едно килерче за багаж.
149. КРЪСТОНОСНИ ПОХОДИ На Изгрева ние имахме една малка къщичка, дървена, направена от греди, дъски, а комините бяха иззидани с тухли. Такива бяха почти всички бараки. Тук имаше една голяма южна стая и една малка северна стая и едно килерче за багаж. От начало ние с Борис живеехме там, но когато купихме къщичката на Симеоновското шосе, отдалечено на пет километра от Изгрева, то тази дървена барака остана на Изгрева, за да можем да отсядаме след беседа или пък понякога приспивахме там, за да не се връщаме късно. Тук в тази барака живееше и Станка, моята къщна помощница. Но след като се преместихме от Изгрева на Цанка й хрумна една стара идея да превземе тази къщичка, да се нанесе там, за да може да посреща гости, а мен изобщо да ме изселят от там, т.е. да ме заточат надалеч от Изгрева, да ме изолират съвсем и да ме премахнат като ненужна вещ и непотребна твар. Смятаха ме като най-малката ненужна Божа твар, която дори и по милост не би трябвало да живее на Изгрева.
към текста >>

Но Цанка си беше решила да вземе стаята, в която спеше Боев и да го прехвърли в другата тясна, северна стая, за Да може тя като сестра на Борис да се намести в голямата стая и по-късно да ме изгонят от къщичката.
Тук в тази барака живееше и Станка, моята къщна помощница. Но след като се преместихме от Изгрева на Цанка й хрумна една стара идея да превземе тази къщичка, да се нанесе там, за да може да посреща гости, а мен изобщо да ме изселят от там, т.е. да ме заточат надалеч от Изгрева, да ме изолират съвсем и да ме премахнат като ненужна вещ и непотребна твар. Смятаха ме като най-малката ненужна Божа твар, която дори и по милост не би трябвало да живее на Изгрева. По онова време ние отстъпихме голямата южна стая на Боян Боев и той там се чувствуваше удобно в нея, защото беше слънчева, уютна, хигиенична и най-вече бе голяма и можеше да посреща гости, които се нижеха един след друг при него. Но Цанка си беше решила да вземе стаята, в която спеше Боев и да го прехвърли в другата тясна, северна стая, за Да може тя като сестра на Борис да се намести в голямата стая и по-късно да ме изгонят от къщичката. Един ден Неделчо Попов среща Станка - моята къщна помощница и й предава: „Отиди кажи на Мария да стъпи на краката си, защото ще й вземат стаята". Станка дойде веднага и ми предаде думите му, тогава аз скочих, стъпих на краката си, отидох на Изгрева и какво да видя. Цанка бе започнала да се разполага както си иска и каквото й хрумне и бе заявила пред Боян, че е рождена сестра на Борис и че сега тя ще се разпорежда там. Ама аз бях пьк законна съпруга. По закон Божий и по закон светски аз съм по-близко до Борис, Отивам при Боян Боев и го питам: „Брат Боян, какво става, научих, че теб някой иска да те премести.
към текста >>

46. 152. ОПИТИ ЗА ОТСТРАНЯВАНЕ

И тогава Цанка искаше да го премести от неговата хубава стая в една по-малка северна стая, а тя да вземе голямата стая и беше вече започнала да го мести.
Аз по това време изобщо не готвех у дома. Станка работеше навън в мозайкаджийската бригада и тя там се хранеше. Аз бях непрекъснато в движение, сутрин излизах и вечер се прибирах капнала от умора. Добре, че тогава ми дойде една помощница, казваше се Надка, която с нея се движехме заедно от сутрин до вечер по разни инстанции да търсим и да просим свиждане с Борис или пък да му носим храна в затвора. Та брат Боев прекара осем години в тази наша къща. И тогава Цанка искаше да го премести от неговата хубава стая в една по-малка северна стая, а тя да вземе голямата стая и беше вече започнала да го мести. А Боев направо плачеше, извикаха ме, аз отидох, видях и казах на Борис, че Боев не иска да се мести и че голямата стая му е хубава понеже е слънчева и само е за неговото заболяване, защото той имаше туберкулоза на коляното. Борис накрая реши, че Боян няма да се премества и Цанка чу лично решението на Борис и беше много недоволна, че не можа да вземе отново голямата стая, за да се вмъкне там, а пък Боян да изпрати отзад в малката стая, така че аз да нямам достъп нито до къщата, нито до Боян. Но и този неин план не успя. Боян остана там до последните си дни и все се оплакваше пред мен: „Марийке, тези сестри на Изгрева не знаят да готвят, а ще ме уморят от тази груба и твърда храна". А аз готвех моите супи и моите гозби с пасирана храна заради Борис, който имаше язва и можеше да поглъща само смлени, пасирани храни.
към текста >>

47. 176. ПИСМА ОТ ЛАТВИЯ ДВИЖЕНИЕТО НА ВСЕМИРНОТО БРАТСТВО

Отзвуци (Писмо от Рига) Както прелетните птици преди и след отлитането си от едни в други страни се събират на ята, чуруликат и пеят, така и ние, северняците, след на-пущането на слънчевата и гостоприемна България, събрали се отново тук, на север, си спомняме, и с радост и с тъга, за онова южно гнездо, където беше тъй приветливо и топло.
-И тогава ще се изпълнят думите на Христа: „Аз ще бъда с вас до скончание на века". Учителят казва още: „Всички хора живеят вече в окончанието на века, защото окончанието на века е край на старите възгледи на човечеството и начало на новата ера на Любовта, край на насилието и начало на мира и свободата, край на старото и начало на Новото". Николай Каллертс Рига, 12.Х1.1937 г. Сп. „Житно зърно",,бр. 9-10,1937 г. Отзвуци (Писмо от Рига) Както прелетните птици преди и след отлитането си от едни в други страни се събират на ята, чуруликат и пеят, така и ние, северняците, след на-пущането на слънчевата и гостоприемна България, събрали се отново тук, на север, си спомняме, и с радост и с тъга, за онова южно гнездо, където беше тъй приветливо и топло. И ние всички единодушно твърдим, че рядко може да се намери такова светло и топло гнездо, каквото е Изгрева и Рила. Със светлината на своята любов към човечеството, Учителят озарява тази страна. В съзнанието ни живеят две свещени места: Изгрев и Рила. Може да се каже, че ние рижаните, все още продължаваме да живеем духовно там. Ние все още се вслушваме в живите слова на Учителя, които вляха бодрост у нас, които придадоха смисъл на живота ни, вдъхнаха ни импулс да учим и да работим.
към текста >>

Ние северняците, носим в душите си отзвуци от тази симфония заедно със Словото на Учителя.
За нас Рила е едно от свещените места на земята. Тя е храм неръкотворен, създаден от природата. Рила говори! Камъни, скали, езера, извори, върхове, долини и цветя - всичко говори на своя красив език. И тоя говор на планината се възнася към небето, сливайки се с Божествената, мирова симфония. Ние северняците, носим в душите си отзвуци от тази симфония заедно със Словото на Учителя. Николай Каллертс Рига, 12.Х11.1937 г.
към текста >>

48. 204.УЧИТЕЛЯТ И ПРОТЕСТАНТИТЕ

църква в Северна България.
богословския курс на една богословска семинария. Веднага бил назначен за пастир в една скромна методистка църква за една и половина години. В началото на 1879 г. Д-р Ст. Томов се завърнал в България като проповедник на Метод. Ев. църква в Северна България. Първото му назначение било в Търново. В този град работил при големи мъчнотии през историческата 1879 г. През 1880 г. бил преместен в Свищов, където работил като пастир и учител до 1892 г. Повторно бил назначен в града ни от 1905 до 1912 г.
към текста >>

49. 73. НА МУСАЛА

Целият преди обед прекарахме там милвани от топлото, лъчезарно, мусаленско слънце, радвайки се на красивите картини, които ни заобикаляха от всички страни: на 1ог пиринска Македония, та чак до Бяло море, на север - Балкана, Дунавската равнина, та чак до Дунава, на изток погледът се губи над Рила и Родопите някъде из Тракия, а на запад потъва в безкрайността!...
Едва сега чувствуваме, че са премръзнали. Пием топла водица от нарочно донесени термоси, сядаме около Учителя. Започва Словото. Слово на Мусала. Слово, което не отстъпва по светлина, по красота от тези, които видяхме преди малко. Целият преди обед прекарахме там милвани от топлото, лъчезарно, мусаленско слънце, радвайки се на красивите картини, които ни заобикаляха от всички страни: на 1ог пиринска Македония, та чак до Бяло море, на север - Балкана, Дунавската равнина, та чак до Дунава, на изток погледът се губи над Рила и Родопите някъде из Тракия, а на запад потъва в безкрайността!... И красота, и радост, и вдъхновение! „Вдъхновение, вдъхновение, вдъхновение, вдъхновение, ти си благословение! " Пеем всички. И лекота! „При първи лъч на слънцето вдъхнали ли сте лекий дъх на Мусала?
към текста >>

50. 75. ЛЕТУВАНЕ НА СЕДЕМТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА

Учителят се обръща към северозапад, обляга се на бастуна си и мълчаливо се вглежда някъде към височината над третото езеро и пред петото езеро После тръгва.
То е близо. Учителят с група братя е пристигнал пръв. Той напътва. Братята с кирки и чукове изкопават големи камъни или пренасят, нареждат, чистят, оправят водата, постилат дъното с по-едри плочи. Някои дават идеята да бъдат бели. Учителят се обръща към северозапад, обляга се на бастуна си и мълчаливо се вглежда някъде към височината над третото езеро и пред петото езеро После тръгва. Ние след Него. Боже, сякаш от там, от долу е видял цяла канара от бял, млечен кварц. Блестят белите камъни на слънцето със синкави жилки - същински мрамор. Братята чукат с чуковете и откъртват едри отломъци, които натоварени на тарги ги понасят надолу. Сестрите пълнят раници, торби, мрежи, кърпи, кой каквото е донесъл, с по-едри и по-дребни късове и почти търчим от радост надолу.
към текста >>

51. 77. ЛЯТО 1939-то

Първите пролетни птички долетяха от север.
Влизат и излизат делово много братя и сестри при Учителя да Му докладват как вървят приготовленията, да искат съвет и т.н. Сам Той е тук в някой от салоните, ту в градината при работещите, при пейките и т.н... Направлява работата. Радостни ми съобщават сестрите, че това лято ще дойдат от чужбина много гости - затова са тези приготовления. Поканени са от много страни. Ще дойдат и от франция братя и сестри, които още не са идвали. Първите пролетни птички долетяха от север. Това~бяха гостите от Латвия, Литва, Естония. След тях дойдоха от Югославия. Усилено се шият палатки, да има и за гостите. Всички сме извън себе си от радост и въодушевление, и гости, и ние. Учителят се разлива в Слово.
към текста >>

52. 4. ПЕШКЬМ СРЕД ВЪЛЦИТЕ

Минавайки край вълците, които тръгнаха в северна посока продължих до осми пот, без вълците да ми обърнат никакво внимание, като че ли не съществувах.
Войниците бяха на вратата, а кучетата с него. Кучетата отидоха на 15-20 крачки от мене и се сдавиха с вълци. Заповядах на старшията на поста да извика кучетата и да отиде в поста, а аз тръгнах към вълците. Старшината извика: „Вълците, вълците, г-н капитан, ще ви изядат". Аз му казах да бяга бързо в поста, защото мене няма за изядат, а него ще изядат. Минавайки край вълците, които тръгнаха в северна посока продължих до осми пот, без вълците да ми обърнат никакво внимание, като че ли не съществувах. До осми пост имаше около 6 км. Към два часа пристигнах без да срещна никоя глутница. Разправих на войниците за станалото при седми пост. Казах, че ако някой отиде сам въоръжен и вземе колкото иска бомби и две кучета, до седми пост, ще му дам 15 дни отпуск. Сам не може, казаха те, поне двама, та като си опрем гърбовете да се браним.
към текста >>

53. 7. ХОДЖИТЕ МОЛЯТ ЗА ДЪЖД

„Доведи ги в канцеларията." Те дойдоха, седнаха и разправят следното: „Г-н капитан, правихме молебен за дъжд в Демир баба теке (то е на няколко км северозападно от Кеманлар), заклахме 120 коча, обаче дъжд не валя.
Това много ме заинтересува, излязох вън и му викам: „Чифликчиев, какво има, бе? " „А бе, г-н капитан, дошли са 4 души ходжи и двамата кметове на селата Нусуфчилар и Гечбелер да ви питат какво да правят, за да валяло дъжд. Казвам им, че това не е на капитана работа, а те настояват да ги доведа щом вече са дошли". За голяма изненада на фелдфебела, аз му казах: „Как да не е моя работа? Моя работа е", фелдфебелът се изблещи на преде ми и не може да разбере, той ли е луд, или аз съм полудял. „Доведи ги в канцеларията." Те дойдоха, седнаха и разправят следното: „Г-н капитан, правихме молебен за дъжд в Демир баба теке (то е на няколко км северозападно от Кеманлар), заклахме 120 коча, обаче дъжд не валя. В Хебиб пак правихме молебен, заклахме 80 коча и пак не валя. В Махмузлий заклахме 120 коча и пак не валя. Решихме да попитаме вас, какво да направим, за да вали дъжд." (фелдфебелът превеждаше, той знаеше отлично турски.) За втора изненада на фелдфебела аз ги питам: „Кога искате дъжда, утре ли? " Беше вторник, питам ги значи за сряда ли го искат. „Нека, г-н капитан, в петък да бъде, тогава ни е празника".
към текста >>

Към 10 часа излязох от стаята дето си редях багажа, който ще нося и гледам на североизток се показало на хоризонта едно бяло малко облаче.
Имах една вътрешна непоколебима вяра. Към 9 часа сутринта пристигнаха двама караулджии (кехаи) от двете села и ми викат: „Г-н капитан, събраха се вече и вече ви чакат". „А бе, отивайте и им кажете да си почват молитвата! " А фелдфебелът гледа небето и се подсмихва, сигурно си дума на ума: „Капитанът се изложи, в това ясно време нито дъжд ще вали, нито дявол". Караулджиите са бързоходци и навярно след 30-40 минути са били вече на мястото на молебена. Към 10 часа излязох от стаята дето си редях багажа, който ще нося и гледам на североизток се показало на хоризонта едно бяло малко облаче. Иначе небето си е ясно, слънцето си блести и няма никакво намерение да вали. Това беше към края на юли месец - имаше 2-3 месеца суша. Аз на молебена не ходих. Още след 15-20 минути, като излязох пак, гледам небето към тия две села се затъмнило и небето покрито с тежки дъждоносни облаци. Не минаха и десетина минути, завали и при нас.
към текста >>

54. 12. КОЙ СЪЗДАВА И ВДИГА РЕВОЛЮЦИИ ПО СВЕТА?

Петър Камбуров

Братската градина отстои на около 7 км североизточно от Стара Загора и сутринта на определения ден Учителят пристигна, придружен от брат Ковачев.
Пак през пролетта на същата година (1920) аз напуснах печатницата на Лазар Котев и си отпътувах за Стара Загора. Тук беше насрочена окръжна братска среща с присъствието на Учителя. Срещата, беше предвидена да се състои по време на черешобера на братската градина в Стара Загора дето се раждат най-хубавите череши. Но поради някои технически неудобства този срок бе пропуснат и срещата се състоя, но без череши. Имаше гости от Ямбол, Нова Загора, Пловдив, София и околните села - около 400 души. Братската градина отстои на около 7 км североизточно от Стара Загора и сутринта на определения ден Учителят пристигна, придружен от брат Ковачев. На всички направи впечатление, че Ковачев пристигна потънал в пот, а Учителят, - като че никак не е вървял. След закуската на определеното място под черешовите дървета постлаха одеала, платнища, черги и там се състоя събрание без определена програма. Най-първо се подхвана съвсем непринуден спор между чичо ми - Слави Камбуров, някогашен материалист, сега окултист и Минчо Кириловски (мой съученик) голям материалист, атеист. Спорът всеки момент се разпалваше все повече и повече и привлече вниманието на всички. Всички тия 400 души в това число и Учителят, с голям интерес наблюдавахме в продължение на около два часа този голям двубой между двамата учени мъже.
към текста >>

55. 14. ТЕЧАЩИЯТ ПОКРИВ И БУРЯТА

Петър Камбуров

Тъкмо започнахме да прехвърляме и пренареждаме керемидите и от северозапад-се зададе тъмен облак, придружен със силни гръмотевици и буря.
Учителят с групата седнаха да обядват на приготвената маса под беседката. Времето беше тежко, горещо, чувствуваше се голяма атмосферна депресия. Аз не отидох да обядвам, но веднага изправих голямата стълба до самия покрив. С мене се качи и един от младите братя - Елиезер Коен и започнахме работа. Най-напред разкрихме около два-три квадратни метра. Тъкмо започнахме да прехвърляме и пренареждаме керемидите и от северозапад-се зададе тъмен облак, придружен със силни гръмотевици и буря. Едри дъждовни капки заудряха по покрива, предвестници на пороен дъжд. В това време Учителят стана от трапезата, мина пред източната страна на колибата, застана на поляната и се обърна към мене с думите: „Имате ли още много да поправяте? " Отговорих, че тъкмо сме разкрили около три квадратни метра и едва сега започваме да пренареждаме керемидите. Учителят, без да губи нито секунда, мина от северната страна покрай щерката като застана на бялото мостче, което се намираше точно срещу входа от западната страна. Без да прави никакви движения или да произнася някакви думи, постоя така срещу бурята около половин минута и чудото стана - бурята престана, дъждът пресекна, гръмотевиците затихнаха и облаците като заковани останаха на мястото си.
към текста >>

Учителят, без да губи нито секунда, мина от северната страна покрай щерката като застана на бялото мостче, което се намираше точно срещу входа от западната страна.
Най-напред разкрихме около два-три квадратни метра. Тъкмо започнахме да прехвърляме и пренареждаме керемидите и от северозапад-се зададе тъмен облак, придружен със силни гръмотевици и буря. Едри дъждовни капки заудряха по покрива, предвестници на пороен дъжд. В това време Учителят стана от трапезата, мина пред източната страна на колибата, застана на поляната и се обърна към мене с думите: „Имате ли още много да поправяте? " Отговорих, че тъкмо сме разкрили около три квадратни метра и едва сега започваме да пренареждаме керемидите. Учителят, без да губи нито секунда, мина от северната страна покрай щерката като застана на бялото мостче, което се намираше точно срещу входа от западната страна. Без да прави никакви движения или да произнася някакви думи, постоя така срещу бурята около половин минута и чудото стана - бурята престана, дъждът пресекна, гръмотевиците затихнаха и облаците като заковани останаха на мястото си. След миг те (облаците) укротени започнаха бавно да се придвижват на изток към Арбанаси. Тогава един от братята извика: „Учителю, Вие спряхте бурята! " „Да, каза Учителят, - но само за два часа. Пътят на бурята е оттук и ние измолихме съществата да отсрочат само за два часа".
към текста >>

56. 19. БОСТАНЪТ И ЧЕРНИЯТ ОБЛАК

Петър Камбуров

Но пак към 20 юни, тъкмо по обяд, когато се прибрах в колибата да обядвам, откъм северозапад се зададе един черен облак с мълнии и буря.
19. БОСТАНЪТ И ЧЕРНИЯТ ОБЛАК През пролетта на 1923 година аз пак посях дини, но на по-малко пространство и се стараех да бъда буден, да не би пак да ме измамят духовете. Всичко се развиваше добре - и лозята, и бостана. Но пак към 20 юни, тъкмо по обяд, когато се прибрах в колибата да обядвам, откъм северозапад се зададе един черен облак с мълнии и буря. Помислих си: Ето, пак иска да се повтори миналогодишния случай. И преди да вляза в колибата съблякох си горното палто и като се изправих срещу облака, от който падаха вече едри парчета град, викнах с всички сили и ревнах: „Господи, не искам този път духовете да ме измамят! Нека да ме убие градушката, но аз няма да се прибера в стаята, докато не престане! Няма да позволя този път духовете да ме измамят! " И стана чудо!
към текста >>

57. 22. ИЗПИТ ПО ЧЕСТНОСТ

Петър Камбуров

Драганово на 10-12 километра'североизточно от Горна Оряховица.
„Ами за изплащането на цвеклото, за което ви помолих, може ли да се надявам нещо? " „Господин Вешин, обърна се шефът към помощника си - идете в канцеларията и кажете, че нареждам да се проконтролира партидата му и да му се изплати още сега." След проверката оказа се, че всичко е редовно и веднага ми изплатиха сумата 3500 лева. Отидох си радостен и обнадежден. Всички в комуната се зарадваха и разбира се, се съгласиха още утре да отидем на работа в захарната фабрика. На следния ден отидохме и веднага ни изпратиха по кантарите в селата Джкминица (Марин), Кесарево (Руси Събев), Крушето (Христо Христов), а мене изпратиха в с. Драганово на 10-12 километра'североизточно от Горна Оряховица. Селото е голямо около 11 хиляди жители и не е на железопътна линия, затова цвеклото се извозваше с камиони. Най-големи злоупотребления (кражби) при приемането на цвеклото се извършваха именно тук, затова кантарът беше спрян за известно време. Като отидох аз, веднага започна приемането. Аз водех приемателния дневник, като следях същевременно и теглото на кантара. По неколкостотин коли минаваха дневно.
към текста >>

58. МАРИН КАМБУРОВ

Допълнения и разяснения към спомените на брат му Петър Камбуров

То й надвил всички, имало и българи - местни и от северна България.
" Отговор: Когато бати взел да пише писмо на тати на три пъти изтървал писалката и тя се забивала в земята,като че някой я грабвал от ръката му, но въпреки всичко той пак написал писмото, в резултат на което баща ни си продаде къщата и двора. (В разговора взема участие и дъщерята на брат Марин - Катя.) Бея от нова Загора женел сина си, а дядо Колю отивал със сина си с каруцата за Сливен. Като минавали на мегдана имало борци - турци-пехливани. Дядо Колю отишъл да някъде да купи нещо и оставил каруцата си на сина си - дядо Пеню в случая, да я пази и да гледа през това време пехливаните, та после ще тръгнат за Сливен. Турчинът бил намазан целия с масло и тялото му лъщяло. То й надвил всички, имало и българи - местни и от северна България. Те били истински борци. Пък дядо Пеню бил младеж на 20 години и като гледал, гледал, че като му причерняло, че като отвързал на баща си биволите, за да е свободен. А пък турчина бил казал, че залага биволите си на тоя, който го надвие. Дядо Пеню - 20-годишен хлапак тогава като някой петел като си махнал престилката, че като запретнал потурите и казал: „Аз ще се боря с тебе! " А през това време турците се смеели: ха, ха, ха... Зер турчина-борец, намазан с масло - пехливанин... Но дядо бил силен човек.
към текста >>

59. 39. СЕВЕРНИЯТ ПОЛЮС

Цанка Екимова

39. СЕВЕРНИЯТ ПОЛЮС Веднъж съм при Учителя, дошла съм от Габрово, Той ме е приел и разговаряме.
39. СЕВЕРНИЯТ ПОЛЮС Веднъж съм при Учителя, дошла съм от Габрово, Той ме е приел и разговаряме. Аз обикновено съм си приготвила някои въпроси, които задавам. Той ми отговаря. Но има и моменти, когато Той ми казва неща, за които аз не смея и да го попитам. Нито пък да мисля за тях.Така изневиделица Той ми каза: „Ти сестра идваш от северния полюс". Каза това и след това подхвана друг разговор.
към текста >>

Нито пък да мисля за тях.Така изневиделица Той ми каза: „Ти сестра идваш от северния полюс".
39. СЕВЕРНИЯТ ПОЛЮС Веднъж съм при Учителя, дошла съм от Габрово, Той ме е приел и разговаряме. Аз обикновено съм си приготвила някои въпроси, които задавам. Той ми отговаря. Но има и моменти, когато Той ми казва неща, за които аз не смея и да го попитам. Нито пък да мисля за тях.Така изневиделица Той ми каза: „Ти сестра идваш от северния полюс". Каза това и след това подхвана друг разговор. А аз очаквах да ми каже нещо по-конкретно, кога съм живяла там и кога съм дошла. Човек може ли да живее на северния полюс. Като душа ли идвам от там или като дух? Нали беше ми казал, че моите сродни души са в Тибет?
към текста >>

Човек може ли да живее на северния полюс.
Той ми отговаря. Но има и моменти, когато Той ми казва неща, за които аз не смея и да го попитам. Нито пък да мисля за тях.Така изневиделица Той ми каза: „Ти сестра идваш от северния полюс". Каза това и след това подхвана друг разговор. А аз очаквах да ми каже нещо по-конкретно, кога съм живяла там и кога съм дошла. Човек може ли да живее на северния полюс. Като душа ли идвам от там или като дух? Нали беше ми казал, че моите сродни души са в Тибет? Та как сега да идвам от северния полюс? Това символика ли беше или нещо друго? Не можах да разгадая загадката.
към текста >>

Та как сега да идвам от северния полюс?
Каза това и след това подхвана друг разговор. А аз очаквах да ми каже нещо по-конкретно, кога съм живяла там и кога съм дошла. Човек може ли да живее на северния полюс. Като душа ли идвам от там или като дух? Нали беше ми казал, че моите сродни души са в Тибет? Та как сега да идвам от северния полюс? Това символика ли беше или нещо друго? Не можах да разгадая загадката. Но това ме накара да извадя всички изказвания на Учителя за северния полюс. Събирах материали, изваждах извадки. Колкото повече четях, толкова повече разбирах и толкова по-неясно ми ставаше, коя от тези извадки се отнася за самата мен.
към текста >>

Но това ме накара да извадя всички изказвания на Учителя за северния полюс.
Като душа ли идвам от там или като дух? Нали беше ми казал, че моите сродни души са в Тибет? Та как сега да идвам от северния полюс? Това символика ли беше или нещо друго? Не можах да разгадая загадката. Но това ме накара да извадя всички изказвания на Учителя за северния полюс. Събирах материали, изваждах извадки. Колкото повече четях, толкова повече разбирах и толкова по-неясно ми ставаше, коя от тези извадки се отнася за самата мен. Остана до края тази загадка.
към текста >>

60. ПИСМА ОТ БОЯН БОЕВ ДО ЦАНКА ЕКИМОВА

Цанка Екимова

Беседите, които ви изпращам, изпратете по вашия маршрут в Северна България и друг екземпляр за Южна България.
Боев Адрес; Б. Боев, улица „Опълченска" № 66, София. София, 2. август 1928 г. Любезна сестро, Н.Л.К.Б.Л. Беседите, които ви изпращам, изпратете по вашия маршрут в Северна България и друг екземпляр за Южна България. До бр. Димитър Добрев в Сливен. Препратете до бр. Добрев и приложеното тук за него писмо. В Северна България ще ви моля най-напред пратете беседите, ще ви моля, на Стефан Тошев в Севлиево.
към текста >>

В Северна България ще ви моля най-напред пратете беседите, ще ви моля, на Стефан Тошев в Севлиево.
Беседите, които ви изпращам, изпратете по вашия маршрут в Северна България и друг екземпляр за Южна България. До бр. Димитър Добрев в Сливен. Препратете до бр. Добрев и приложеното тук за него писмо. В Северна България ще ви моля най-напред пратете беседите, ще ви моля, на Стефан Тошев в Севлиево. Дано до събора беседите обиколят повече градове. Вие нали винаги, когато пращате беседи туряте при тях маршрутен лист? Разговорите недейте пуща в маршрут. Пратете ги обаче непременно на бр. Стефан Тошев.
към текста >>

61. 20. БЕЗДЕТНАТА ЖЕНА

Станка Иванова Тотева

20. БЕЗДЕТНАТА ЖЕНА Братовчедката ми Цонка пристига от Северна България, от Русе и каза: „Како, заведи ме при Учителя, да видя Той какво ще ми каже!
20. БЕЗДЕТНАТА ЖЕНА Братовчедката ми Цонка пристига от Северна България, от Русе и каза: „Како, заведи ме при Учителя, да видя Той какво ще ми каже! " Тя беше болна от страх, нерви, туберкулоза II стадий и нямаше деца. Правили й операция и й казали, че няма да има деца. Заведох я при Учителя и тя започна да плаче и да Му разправя и казва: „Омъжих се, разбирахме се с мъжът ми, но там, където живея е много страшно за мен. Чичото и свекъра всяка вечер слагат брадвите зад вратата да се убиват за имоти. Аз цяла нощ треперя.
към текста >>

62. 25. НИВАТА С ЦАРЕВИЦА

Станка Иванова Тотева

25. НИВАТА С ЦАРЕВИЦА Ние двете с майка ми живеехме на село в северна България, с.
25. НИВАТА С ЦАРЕВИЦА Ние двете с майка ми живеехме на село в северна България, с. Цар Асен - Поповско. Баща ми беше в Русе на комуната при брат Ватев. Той работеше там в градината. Майка ми по това време работеше като жънеше и копаеше, а вуйчо ми й помагаше. Един съсед на нашия имот насадил нивата заедно със синора с царевица.
към текста >>

63. 22. АДЕПТ НА „ЕЛ ШАДАЙ

Симеон Арнаудов

Те седнали горе, а Учителят е бил обърнат с гърба си на север към Драгалевци.
Налели вряла вода в термоса. Боян е бил куц с единия си крак и трудно се движел. Но тръгнал с Учителя полека-лека и за около четири часа са горе на Бивака, а там е сняг. Учителят му казал: „Тук ще имаме една среща с един адепт, който ще ходи в Европа, за да свърши една работа. Да предотврати големите страдания, които идват в Европа." Това е една реална действителност, а като ми говореше това нещо Боян Боев, смятах че е фантастика. Те седнали горе, а Учителят е бил обърнат с гърба си на север към Драгалевци. Били са до брезата, до чешмата седнали на пейка. Отгоре през гората се задала една фигура. Вървял 40-годишен хубав мъж, облечен в самоковски дрехи. Идва и се отправя към Учителя, който си седял спокойно. Спира се, пред Учителя и вдига дясната си ръка за поздрав.
към текста >>

64. 14. ИЗГРЕВЪТ

Надежда Георгиева Кьосева

Всичко беше така красиво и прекрасно като че живеехме в страна на приказките Поляната беше заградена на север и запад от борова гора и на изток и южната страна бяха посадени лози и плодови дръвчета.
От лявата страна на стената имаше черна училищна дъска за чертежите и темите, които задаваше и пишеше през време на Школата. Три в сряда, петък и неделя. Задаваше теми за размишление, за разработване, но аз почти никога не съм ги писала. Сутрин почти преди изгрев слънце на поляната играехме гимнастика - Паневритмия с музика. Свиреха цигулари, на флейта от брата Данко Симеонов, китара, Верка и др. Всичко беше така красиво и прекрасно като че живеехме в страна на приказките Поляната беше заградена на север и запад от борова гора и на изток и южната страна бяха посадени лози и плодови дръвчета. С тях се занимаваше бай Ради. Един работлив, весел и с брада и дълга коса Ради. Винаги беше с лопатата в ръце. В нашата къщичка се влизаше по една дървена стълбичка. Първо в една малка веранда и после в стаята.
към текста >>

65. 4. НА ЕКСКУРЗИЯ ДО МУСАЛА

Йорданка Димитрова Колева

„Че как ще се стягам, бе, ами децата на кого ще ги оставя." „Знаеш ли, всички се отказаха, „Един- двама" каза Учителя, значи ти и аз." Тъкмо туй говорим и чука се на външния прозорец (имахме от към пътя един прозорец северен).
една екскурзия към 32 души да отиват на Мусала, на Рила, Обаче аз не съм в тоя списък, защото имах вече трети син и той беше на 4 - 5 години и няма на кого да ги оставя моите деца. И тъкмо мъжът ми дойде и ми съобщи, че от Братството, които са се организирали изведнъж се разколебали. Ама той отиде най-напред при Учителя да пита: „Учителю, така и така решихме да направим екскурзия, от Ямбол се гласят към 32 души". Учителят се засмял и казал: „Рекох, я двама излезат, я трима излезат". И както и да е, дойде мъжът ми и ми разправя: „Дане, стягай се". „Че как ще се стягам, бе, ами децата на кого ще ги оставя." „Знаеш ли, всички се отказаха, „Един- двама" каза Учителя, значи ти и аз." Тъкмо туй говорим и чука се на външния прозорец (имахме от към пътя един прозорец северен). Излизам и виждам нашия каруцар от село Славейково, който е на кооперацията каруцар и донесъл сирене на вегетарианския ресторант, щото имахме и мандра в Славейково. Той донесал сирене и обажда ни се и ако има нещо да поръчаме и аз викам: „Вълчо, чакай сега, ще те натоваря. Тримата ми сина ще ги занесеш при майка ми". Събирам им багажа, дрешките, това-онова и ги качвам на каруцата и изпратих ги на мама. И ний до вечерта заминаваме веднага.
към текста >>

66. 4. ЛЕКАР ПО СЪДБА

Емилия Михайловска

Нали той е в северна Америка?
Но самият професор не е бил наясно как се правят тези операции и когато го изслушал, а Людмил обяснил така хубаво всичко, т. е. защитил тезата си, щото този професор останал във възторг. И тогава станало едно голямо тържество в чест на неговите изследвания, чак в южните САЩ, в не зная кой си щат. Там ще излъжа, защото не го помня. Но защо в южните САЩ? Нали той е в северна Америка? За да се приеме един нов член по тази дисциплина в медицинско сдружение, а това са някакви специални мозъчни операции, които точно тогава започнали да ги правят. И той е 20 по ред за извършване на тези операции. Майка му получила нещо като значка, че е 20 номер. Това било изключително нещо, дори за САЩ. Та Николина ходи два пъти при него в Америка и си дойде в България, а ние бяхме с нея много близки.
към текста >>

67. 1. ГОДИНИ ЗА САМООПРЕДЕЛЯНЕ

Марийка Великова Марашлиева

Горна Чамурлия, околия Бабадаг, Тулчанско - северна Добруджа в 1892 г.
МАРИЙКА ВЕЛИКОВА МАРАШЛИЕВА 1. ГОДИНИ ЗА САМООПРЕДЕЛЯНЕ Родена съм в гр. Русе на 14.11.1922 г. Баща ми, Велико Великов Марашлиев е роден в с. Горна Чамурлия, околия Бабадаг, Тулчанско - северна Добруджа в 1892 г. Родът на баща ми са живели първоначално в село Равна, Провадийско до Кримската война. От това време е останала „Марашлиевата чешма". Моят дядо Велико на път за Божи гроб, до където не стигнал, а ходил само до Света гора та на минаване ремонтирал чешмата. Тя била построена на удобно място и била голяма с корита за добитъка. Построяването на чешмите навремето е било цяло посвещение.
към текста >>

Обаче тия наши родственици не стигат до село Равна, а остават в северна Добруджа, с.
Построяването на чешмите навремето е било цяло посвещение. След Кримската война (1853 - 1856 г) нашите родственици се изселват в Бесарабия с отстъпващите руски войски, но там не им било много удобно поради това, че трябвало да узаконяват строителството си на жилище, обор, хамбар и др, а те не искали да се подчиняват. От друга страна турски емисари ги обикаляли и увещавали да се върнат назад по родните места като им казвали, че има обявена амнистия за тях, че на правителството му са необходими данъци както и жито. Така, че земите трябва да се обработват. По тая причина много семейства се връщат обратно. Обаче тия наши родственици не стигат до село Равна, а остават в северна Добруджа, с. Горна Чамурлия, която тогава е румънска. Там се ражда баща ми в семейството на дядо ми Велико и баба ми Марийка. Те първоначално са нямали деца, та баща ми казваше, че е носил обица (в старо време е имало обичай да носят обица, за да се задържи детето). След това баща ми е имал един брат Иван и сестра Кръстина. Баща ми е учил до 4 отделение, после чиракувал при търговци в Тулча докато постъпи войник в румънската армия.
към текста >>

68. 6. ЛЮБИМИ ХОРА

Марийка Великова Марашлиева

Ето и мнението на сестра Олга Славчева: „За него бих отишла не само в Русе, но чак на северния полюс".
Дори понякога споделяше въпроси и чакаше да види как аз ще реагирам и какво ще бъде моето мнение по даден въпрос. Още от малко дете аз чух най-хубавите думи от родителите си за Учителя. Ето защо, израза на сестра Олга за баща ми: „Той е велик брат от миналото", е верен и достоверен. Това е едно рядко съчетание и не е случайно, защото случайности в природата няма, а още по-малко случайности има в живота на хората. Аз твърде често споменавам, както и русенци споменават името на брат Петър Филипов, който в оня период от време беше един „готов работник на Божията нива". Ето и мнението на сестра Олга Славчева: „За него бих отишла не само в Русе, но чак на северния полюс". Това е погледът на сестра Олга от едно друго поле. Това е погледът на една душа към друга душа. Брат Петър в онези години беше наистина образцов брат във всичко. Той се стараеше да бъде истински ученик на Учителя, като се стремеше да прилага всичко, което Учителят дава в беседите си, да го изпълни и спази. Ние пеехме и свирехме с него, изпълнявахме наряди и се стремяхме да съградим нещо в себе си чрез Словото на Учителя и когато той напусна Русе и дойде в София ние се почувствувахме осиротели и всичко около нас посивя.
към текста >>

Ето защо сестра Олга Славчева казва в писмото си, че „за такива като него бих отишла чак на северния полюс".
Но по-късно, когато бе взето решение „Хоремаг" да има почивен ден в сряда вместо неделя, той отказа да се подчини. Смяташе, че като е в администрацията може да има почивен ден в неделя. Другите от управата не се съгласиха с него и той беше уволнен дисциплинарно. Тук той допусна грешка като по тоя начин изчезна от Русе, което бе голям удар за нашата работа в Братството. Ако беше останал в Русе, макар и при новосъздалото се положение, той пак щеше да бъде полезен. Ето защо сестра Олга Славчева казва в писмото си, че „за такива като него бих отишла чак на северния полюс". Любимите хора са рядкост като скъпоценните камъни.
към текста >>

69. 14.ОЛГА СЛАВЧЕВА

Марийка Великова Марашлиева

А ето и мнението на сестра Олга Славчева: „За него бих отишла не само в Русе, но чак на северния полюс".
Още като малко дете съм чувала най-хубави думи от родителите си за Учителя. Ето защо, израза на сестра Олга: „Ти си велик брат от миналото" е верен и достоверен. Това е едно рядко съчетание, но не е случайно, защото случайности в природата няма, а още по-малко случайности има в живота на хората. Често баща ми казваше: „Деца, вие нямате баща, а имате приятел вкъщи! " Често споменавам името на брат Петър Филипов, който в онези години наистина беше „готов работник на Божията нива". А ето и мнението на сестра Олга Славчева: „За него бих отишла не само в Русе, но чак на северния полюс". Това е погледът на сестра Олга от едно друго поле. Това е погледът на една душа към друга душа. Брат Петър в онези години беше наистина образцов брат във всичко. Той се стараеше да бъде истински ученик на Учителя, като се стремеше, всичко онова, което Учителят дава в беседите си да го изпълни и спази. Ние пеехме с него, изпълнявахме наряди и всеки се стремеше да съгради нещо в себе си чрез Словото на Учителя и когато Петър напусна Русе и дойде в София, ние се почувствувахме осиротели и всичко около нас посивя.
към текста >>

Ето защо Олга Славчева би отишла за такива като него чак на северния полюс.
Петър беше уволнен дисциплинарно в Русе, където работеше и не можеше да се примири с това положение. Спомням си, че същата година бяхме на Рила с една група от Русе и като се върнах след време разбрах, че той е решил да остане в София. Имаше доста трудности отначало, пътят му никак не беше лек, а много труден. Ръцете му бяха сравнително нежни при сладкарската професия, а трябваше да се бори с пръстта, с камъка, което беше много уморително за него. Наистина, ако беше останал в Русе, в братството той беше образцов брат, отличен ученик и готов работник на Божията нива и там щеше да свърши много голяма работа и щеше да изпълни предназначението си, за което беше дошъл в Братството. Ето защо Олга Славчева би отишла за такива като него чак на северния полюс. Дейността на Петър на Изгрева беше безкористна, но какво успя да реализира чрез своето пребиваване там това е друга тема, на която ще се спрем по-подробно по-нататьк. В отворената картичка от 15.VII.1943 г. сестра Олга пише: „Питах, отговор ето", това е изпълнение на моята молба да пита лично Учителя за моето състояние и как да изляза от него. В типичен неин стил в три думи описва разговора с Учителя. Учителят дава съвети за слънчеви бани, за упражнения, за дълбоко дишане и пиене на топла вода.
към текста >>

Не в Русе, но за такива като него бих отишла чак на северния полюс.
Бог да ви благослови! Целувам те, Марийке, и топло, сърдечно те притискам на сърцето си, което е пълно с обич за тия, които обичат Бога! Бъди здрава, крепка и от нищо се не бой. Не се дели от групата. Работете. Петър е образцов брат, отличен ученик и готов работник на Божията нива. Не в Русе, но за такива като него бих отишла чак на северния полюс. Бог да го благослови и запази. За Гого и Илия да не говорим. Изненадана съм от тях - приятно трогната съм от чистосърдечието на Гого, красивата и топла разумност в него. Бог да го благослови и укрепи. Бог да изпълни сърцето му с всяко благо.
към текста >>

70. 20. ОТВОРЕНОТО ПИСМО

Люба Стойкова

Помня, че братята Христо Арабаджиев, Тодор Дренски и Велко Петрушев закупиха 23 декара земя в местността „Сотира", североизточно от Варна.
Но съдбата ме срещна с варненец. Във Варна се запознах с идеите на Бялото Братство. Започнах да копнея за София, за квартира на Изгрева, за да бъда по- близо до Учителя. Веднъж помолих сестра си да се посъветва с Учителя за моята съдба. Той отговорил кратко: „Тя е определена да работи във Варна". Помня, че братята Христо Арабаджиев, Тодор Дренски и Велко Петрушев закупиха 23 декара земя в местността „Сотира", североизточно от Варна. Идеята за мястото беше дадена от Учителя. С общ братски труд и голям ентусиазъм земята беше превърната в лозя и овощни градини. Построи се малка вила със стая и кухня. Така се устрои един духовен център, който просто наричахме „братското лозе". Веднъж брат Боян Боев ни беше на гости и прекарахме там един чудесен ден.
към текста >>

71. 25. Докъде се разтегля един ластик

Лиляна Младенова

Откъм североизток имаше една голяма бомба от 250 кг, на един метър от къщата ни, побита в земята, а крилата й нагоре стърчат.
София бе бомбардирана по Великден. Засегна и нашата улица „Тракия". Цялата улица бе обсипана с бомби. Нашата къща остана като остров всред разрушенията. Всички бяха засегнати - кой без покрив, без стена и т.н. Откъм североизток имаше една голяма бомба от 250 кг, на един метър от къщата ни, побита в земята, а крилата й нагоре стърчат. По чудо тя не беше избухнала. Гледахме я с брат ми. Ако беше избухнала щеше да разруши къщата. Имаше паднали запалителни бомби на тавана и покрива. Паднали, но след това угаснали.
към текста >>

72. 9. Разговори на Илия Младенов с Учителя в с. Мърчаево

Полк. Илия Младенов (от Мария Младенова)

Човекът от екватора не може да живее на северния полюс и обратно.
Разумната сила решава нещата. Някой казва, че не можел да изтърпи. Ще се научи. Отговор на въпрос: Идва фазата на присаждането, но да гледаме подложката да е хубава и здрава. Българският народ е добър и умен и ако управниците му го слушаха, много малко грешки щяха да направят. Човекът от екватора не може да живее на северния полюс и обратно. Ескимосът не може да живее на екватора. За всяко нещо е аклиматизиране необходимо. Всички народи не се знаели до каква степен да се разширяват и затова додоха тези сътресения и противоречия. Отговор на въпрос: Бог не е казал да се къса този, който знае, и ако някой не спази този закон ще му се посочи юмрука и ще го накарат да се подчини на този закон. За пример: Един студент се явява два пъти на изпит, но не напълно подготвен и бил късан.
към текста >>

73. 1. Заселници на Изгрева

Георги Йорданов Добрев

През това време аз имах един сън, че една група от ангели, наредени така с крила, ама като хора, едри хвърчат от изток към София на северо-запад, летят като ято птици, наредени и аз ги гледам как летят и те заминаха.
Г.Д.: Не, тогава нямахме разговор с Него, защото бяхме там, но ходихме по някаква работа в града с една позната. Бяхме за няколко дни само и спяхме на поляната. Носехме си завивки. Времето беше топло през пролетта. Мина лятото и зимата. През това време аз имах един сън, че една група от ангели, наредени така с крила, ама като хора, едри хвърчат от изток към София на северо-запад, летят като ято птици, наредени и аз ги гледам как летят и те заминаха. Аз разказах сънят си на моя зет и сестрите ми. Зет ми беше там като ръководител. И те казаха, че това е много знаменателен сън. И тогава се нареди през пролетта да отидем със сестра ми в София и за пръв път да видим Учителя. Като се върнахме у мен остана впечатлението от Изгрева и приятелите, с които се видяхме и реших.
към текста >>

74. 18. Какво идва върху света

Георги Йорданов Добрев

В.К.: Аз понеже съм чувал от друго място, че те понеже нали на север кармически граничат, там при Камчатка и ги разделя една ивица от два километра, то те ще се обединят на север, т.е.
На земята всички високи здания ще бъдат съборени от такива разни природни бедствия, земетресения, наводнения и разни други природни бедствия. Държавите, казва Учителят, две по две са любимки. Рано или късно Америка и Русия ще си подадат ръка, ще си отстъпят, ще дойдат до едно средно положение, което ще го нарекат „Идея за Бога“. Да. В.К.: Значи рано или късно те ще се споразумеят? Г.Д.: Значи Америка и Русия са любимки, казва Учителя и рано или късно ще си подадат ръка и ще оправят света под една идея, идея за Бога. В.К.: Аз понеже съм чувал от друго място, че те понеже нали на север кармически граничат, там при Камчатка и ги разделя една ивица от два километра, то те ще се обединят на север, т.е. в името на Истината ще се обединят. Г.Д.: Русия е, каза ни в Мърчаево, страж на мирът. Страж на мирът, значи, тя ще пази севера, като нахлуят от изток . Русия ще дава новите идеи, новото човечество, Америка - материалното. Америка е богата иначе и като земеделска страна и материално.
към текста >>

Страж на мирът, значи, тя ще пази севера, като нахлуят от изток .
Да. В.К.: Значи рано или късно те ще се споразумеят? Г.Д.: Значи Америка и Русия са любимки, казва Учителя и рано или късно ще си подадат ръка и ще оправят света под една идея, идея за Бога. В.К.: Аз понеже съм чувал от друго място, че те понеже нали на север кармически граничат, там при Камчатка и ги разделя една ивица от два километра, то те ще се обединят на север, т.е. в името на Истината ще се обединят. Г.Д.: Русия е, каза ни в Мърчаево, страж на мирът. Страж на мирът, значи, тя ще пази севера, като нахлуят от изток . Русия ще дава новите идеи, новото човечество, Америка - материалното. Америка е богата иначе и като земеделска страна и материално. Едната ще дава идейната страна, другата ще дава материалното, материалните блага. В.К.: Ти разказваше вчера, че Америка има кредит още за 100 години, така ли? Г.Д.: А, да, на Америка се дават отгоре още 100 години да бъде силна над всички народи.
към текста >>

75. 2. Лодката на Рила

Боян Атанасов Златарев

Учителят нареди на Георги Томалевски да издълбае с длето магнитна стрелка северо-юг.
Палатката на Учителя беше до един голям камък, по- голям от човешки ръст. Не беше камък, а цяла скала. Постепенно лагера премина от брега, покрай езерото и след години се качи по левия склон нагоре. Идваха повече хора и нямаше къде да им се сложат палатките. Когато се разчистваше терена, за да се направи заслона, там имаше един много голям камък. Учителят нареди на Георги Томалевски да издълбае с длето магнитна стрелка северо-юг. След това изкопахме една голяма яма и в нея ние бутнахме този камък и то тогава, когато се правеше хижата. Учителят бе казал за този камък, че той символизира целостта и независимостта на България. Затова ние го закопахме и го скрихме, да не би случайно майсторите и зидарите, които строяха хижата да вземат и да го взривят, понеже можело да им пречи. Така ние запазихме с този символичен жест целостта на България след заминаването на Учителя и след свършването на Втората световна война. А първите години лагера е бил в дясно от езерото на една от терасите.
към текста >>

76. 6. Болести и страдания от миналото

Стоянка Цанева Драгнева

Виж туй пропуснах да ви кажа, че когато той идва при Учителя, като разказва историята и негодуванието, което изказва спрямо Севлиево, Учителят му казал: „Ех, вие сте пили вода от извори, които имат северно изложение!
А страданието му идва от миналото според Учителя. В кои години са неговите увлечения като комунист? Още от дете. Неговите родители са искали да го правят кмет, да го правят свещеник. Но той отказал, не искал, защото ги мразел. Виж туй пропуснах да ви кажа, че когато той идва при Учителя, като разказва историята и негодуванието, което изказва спрямо Севлиево, Учителят му казал: „Ех, вие сте пили вода от извори, които имат северно изложение! “ Да, северно изложение. Значи, бил последовател на такива идеи с отрицателни влияния. Анархистични-комунистически идеи. И понеже техните са искали да го оженят там за една богата мома, той казва: „Аз мразех, не исках“. Искали да го направят секретар-бирник.
към текста >>

“ Да, северно изложение.
В кои години са неговите увлечения като комунист? Още от дете. Неговите родители са искали да го правят кмет, да го правят свещеник. Но той отказал, не искал, защото ги мразел. Виж туй пропуснах да ви кажа, че когато той идва при Учителя, като разказва историята и негодуванието, което изказва спрямо Севлиево, Учителят му казал: „Ех, вие сте пили вода от извори, които имат северно изложение! “ Да, северно изложение. Значи, бил последовател на такива идеи с отрицателни влияния. Анархистични-комунистически идеи. И понеже техните са искали да го оженят там за една богата мома, той казва: „Аз мразех, не исках“. Искали да го направят секретар-бирник. Отново отказва.
към текста >>

77. 16. Екскурзия със зидари

Гради Колев Минчв

Та аз слязох на първата спирка Ягода и тръгвам точно на север към Стара планина.
Стигнахме на една спирка и влакът тръгна. Ама прозорците, всичко лед. Кондуктора почна да вика: „Билети за Стара Загора“. И казвам на кондуктора: „Ами аз трябваше да сляза, за да ида в Казанлък, а вие викате за Стара Загора“. Той ми отговори: „Вие трябваше тук да слезете на Тулово“. Та аз слязох на първата спирка Ягода и тръгвам точно на север към Стара планина. А пък то студено, вятър, буря. Както и да е пристигнах в Тулово. Надвечер имаше влак за Казанлък и аз се качих на влака. Денят беше сряда. Пристигнах в Казанлък и търся брат Никола Камбуров.
към текста >>

78. 32. Точната прогноза

Гради Колев Минчв

Те светеха като светещи топки и се движеха от северо-запад и в моето съзнание имах усещането, че това са някакви войни, които се движат неимоверно бързо, подобно на деца, които играят с тояга и правят овчарски скок.
германските войски бяха пред Москва. Всички с трепет следяхме военните действия. Съществуваше голяма опасност да падне столицата на Русия. По това време и аз бях много смутен и преживявах особено неспокойство. По същото време аз бях в София и сънувах следния сън: Видях едни големи кълбета, като футболни топки в най-различни цветове на дъгата. Те светеха като светещи топки и се движеха от северо-запад и в моето съзнание имах усещането, че това са някакви войни, които се движат неимоверно бързо, подобно на деца, които играят с тояга и правят овчарски скок. Много внушителен беше тоя мой сън и представата за него не ме напущаше. Затова отидох при Учителя и Му разказах съня си. Учителят ме изслуша внимателно и след кратко мълчание ми каза, че тоя сън е пророчески. „Следете, рекох, какво има да стане, какви събития ще последват“. Не мина много време и във военните действия настъпи обрат.
към текста >>

79. 36. Северният и южният учител

Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)

36. СЕВЕРНИЯТ И ЮЖНИЯТ УЧИТЕЛ Докато Учителят живеел на ул.
36. СЕВЕРНИЯТ И ЮЖНИЯТ УЧИТЕЛ Докато Учителят живеел на ул. „Опълченска“ 66, там са станали първоначално и беседите, през зимата и през лятото. Той е заставал на прозореца, а нашите приятели са били в двора. Как са възприемали нещата и какво са си мислили тогава аз не зная, но види се е имало нещо, което е накарало Учителя да направи следното изказване: „Ако вие и българския народ не слушате Учителя от юг, ще слушате северния Учител“. Тук трябва да направя пояснението, че на тая улица „Опълченска“ 66, където е живеел Учителят, тая къща е била в съседство, т.е. неговата стая е била в съседство с тази, в която е живял Георги Димитров.
към текста >>

Как са възприемали нещата и какво са си мислили тогава аз не зная, но види се е имало нещо, което е накарало Учителя да направи следното изказване: „Ако вие и българския народ не слушате Учителя от юг, ще слушате северния Учител“.
36. СЕВЕРНИЯТ И ЮЖНИЯТ УЧИТЕЛ Докато Учителят живеел на ул. „Опълченска“ 66, там са станали първоначално и беседите, през зимата и през лятото. Той е заставал на прозореца, а нашите приятели са били в двора. Как са възприемали нещата и какво са си мислили тогава аз не зная, но види се е имало нещо, което е накарало Учителя да направи следното изказване: „Ако вие и българския народ не слушате Учителя от юг, ще слушате северния Учител“. Тук трябва да направя пояснението, че на тая улица „Опълченска“ 66, където е живеел Учителят, тая къща е била в съседство, т.е. неговата стая е била в съседство с тази, в която е живял Георги Димитров. Георги Димитров е живял в северната стая, а Учителят е живял в южната стая. Това много наши приятели го знаят много добре, по-добре и от мене. Но това изказване сега го правя не за тия, които го знаят, а за тия, които не го знаят.
към текста >>

Георги Димитров е живял в северната стая, а Учителят е живял в южната стая.
„Опълченска“ 66, там са станали първоначално и беседите, през зимата и през лятото. Той е заставал на прозореца, а нашите приятели са били в двора. Как са възприемали нещата и какво са си мислили тогава аз не зная, но види се е имало нещо, което е накарало Учителя да направи следното изказване: „Ако вие и българския народ не слушате Учителя от юг, ще слушате северния Учител“. Тук трябва да направя пояснението, че на тая улица „Опълченска“ 66, където е живеел Учителят, тая къща е била в съседство, т.е. неговата стая е била в съседство с тази, в която е живял Георги Димитров. Георги Димитров е живял в северната стая, а Учителят е живял в южната стая. Това много наши приятели го знаят много добре, по-добре и от мене. Но това изказване сега го правя не за тия, които го знаят, а за тия, които не го знаят. Та именно, имайки предвид, че Той, Учителят живее в южната стая, ако не го слушат ще трябва да слушат учителя от северната стая, който е Георги Димитров. И наистина, Георги Димитров след 9.IX.1944 г. беше обявен за учител и всички му викаха учителя и вожда Георги Димитров.
към текста >>

Та именно, имайки предвид, че Той, Учителят живее в южната стая, ако не го слушат ще трябва да слушат учителя от северната стая, който е Георги Димитров.
Тук трябва да направя пояснението, че на тая улица „Опълченска“ 66, където е живеел Учителят, тая къща е била в съседство, т.е. неговата стая е била в съседство с тази, в която е живял Георги Димитров. Георги Димитров е живял в северната стая, а Учителят е живял в южната стая. Това много наши приятели го знаят много добре, по-добре и от мене. Но това изказване сега го правя не за тия, които го знаят, а за тия, които не го знаят. Та именно, имайки предвид, че Той, Учителят живее в южната стая, ако не го слушат ще трябва да слушат учителя от северната стая, който е Георги Димитров. И наистина, Георги Димитров след 9.IX.1944 г. беше обявен за учител и всички му викаха учителя и вожда Георги Димитров. През комунистическите години той беше светилото и наистина българите искат, не искат, слушаха северния учител, така както е казвал Учителя. Само, че тук искам да добавя и това, че Учителя от южната стая, Той не си служи с насилие да Го слушат, докато северния си служи с насилие, с камшика. Та българите слушаха северния учител с камшика.
към текста >>

През комунистическите години той беше светилото и наистина българите искат, не искат, слушаха северния учител, така както е казвал Учителя.
Това много наши приятели го знаят много добре, по-добре и от мене. Но това изказване сега го правя не за тия, които го знаят, а за тия, които не го знаят. Та именно, имайки предвид, че Той, Учителят живее в южната стая, ако не го слушат ще трябва да слушат учителя от северната стая, който е Георги Димитров. И наистина, Георги Димитров след 9.IX.1944 г. беше обявен за учител и всички му викаха учителя и вожда Георги Димитров. През комунистическите години той беше светилото и наистина българите искат, не искат, слушаха северния учител, така както е казвал Учителя. Само, че тук искам да добавя и това, че Учителя от южната стая, Той не си служи с насилие да Го слушат, докато северния си служи с насилие, с камшика. Та българите слушаха северния учител с камшика. Така трябваше да ходят на събрание, на манифестация, на митинги без да имат желание - по заповед, защото не искаха да слушат южния Учител. И си спомням, събираха ги по 10 човека през къща, за да четат биографията на Георги Димитров. Който не присъства, не му даваха купон за облекло.
към текста >>

Само, че тук искам да добавя и това, че Учителя от южната стая, Той не си служи с насилие да Го слушат, докато северния си служи с насилие, с камшика.
Но това изказване сега го правя не за тия, които го знаят, а за тия, които не го знаят. Та именно, имайки предвид, че Той, Учителят живее в южната стая, ако не го слушат ще трябва да слушат учителя от северната стая, който е Георги Димитров. И наистина, Георги Димитров след 9.IX.1944 г. беше обявен за учител и всички му викаха учителя и вожда Георги Димитров. През комунистическите години той беше светилото и наистина българите искат, не искат, слушаха северния учител, така както е казвал Учителя. Само, че тук искам да добавя и това, че Учителя от южната стая, Той не си служи с насилие да Го слушат, докато северния си служи с насилие, с камшика. Та българите слушаха северния учител с камшика. Така трябваше да ходят на събрание, на манифестация, на митинги без да имат желание - по заповед, защото не искаха да слушат южния Учител. И си спомням, събираха ги по 10 човека през къща, за да четат биографията на Георги Димитров. Който не присъства, не му даваха купон за облекло. Да, точно така.
към текста >>

Та българите слушаха северния учител с камшика.
Та именно, имайки предвид, че Той, Учителят живее в южната стая, ако не го слушат ще трябва да слушат учителя от северната стая, който е Георги Димитров. И наистина, Георги Димитров след 9.IX.1944 г. беше обявен за учител и всички му викаха учителя и вожда Георги Димитров. През комунистическите години той беше светилото и наистина българите искат, не искат, слушаха северния учител, така както е казвал Учителя. Само, че тук искам да добавя и това, че Учителя от южната стая, Той не си служи с насилие да Го слушат, докато северния си служи с насилие, с камшика. Та българите слушаха северния учител с камшика. Така трябваше да ходят на събрание, на манифестация, на митинги без да имат желание - по заповед, защото не искаха да слушат южния Учител. И си спомням, събираха ги по 10 човека през къща, за да четат биографията на Георги Димитров. Който не присъства, не му даваха купон за облекло. Да, точно така. В тая връзка за себе си трябва да кажа, че аз нито един път не отидох на никаква манифестация, нито като ученик, нито студент, нито като работник впоследствие или чиновник какъвто съм бил и където съм си изкарвал хляба.
към текста >>

Така че северният учител учи България от 1945 до 1990 г. официално.
И тия,които знаеха становището на бай Иван от властта, аз бях свидетел, когато един от тях минава край бай Иван, уж случайно, а бай Иван е в двора и вика: „Виждаш ли тоя писател за когото ти най-много държиш и го смяташ за най- гениален, ние го издадохме. Значи и ние сме на твое мнение“. А бай Иван се обръща към него и му казва: „Ами да, аз го знам, вие сте такива, вземете и плюйте, плюйте, плюйте едно нещо, пък после отивате, че го ближете! “ Това реши въпроса за самохвалството на тоя представител на властта, че видите ли и те се доближават до нашата идеология и те искат да бъдат като нас. Нещо, което беше присъщо на комунизма, че те с всичко са най-напред. Така че северният учител учи България от 1945 до 1990 г. официално. А може и да продължи обучението и с частни уроци.
към текста >>

80. Първи разговое с Темелко на 27.1.1978 г.

Темелко Стефанов Гьорев

В.: Знаеш ли колко е интересно, че Учителят например разправя за Искъра, как като отива на север и всички, които живеят там около Искъра всички са дебелоглави.
Винаги е чисто. В.: Както по въздуха, така и по водата. Т.: И по водата. Една вода върви към Черно море, една към Бяло море. Ние сме точно на пъпа и водораздела на планината Витоша. В.: Знаеш ли колко е интересно, че Учителят например разправя за Искъра, как като отива на север и всички, които живеят там около Искъра всички са дебелоглави. А тия, които пък са до река много е важно реката от къде върви - на изток ли, на запад ли върви. Това нещо е много важно. Т.: На запад много се различават хората. В.: Добре, сега едната вода, едната река отива вече към Струма, нали? Т.: Да, към Струма за Бяло море.
към текста >>

81. 22. От къде не са дошли българите

Васко Искренов

Той влезна като клин между славяните на север от Дунава и с тия на юг от Дунава.
В: Тракийската култура съществува, славяните са били тука, българите също са били тука - волевият елемент го има. Учителят също го признава. И: Ама цели народи разпръснати на Балканите, които са славянски народи, ама тия славянски народи ги намираме и в Румъния. Траян засели, това дето се говори тука за малоазиатски преселници. Траян засели румъните в Дакия. Той влезна като клин между славяните на север от Дунава и с тия на юг от Дунава. Македонци и лирийци, ами Венедите на Адриатическия залив нали са все славянски народи. Всичко е било славянско, няма пришълци. Тука са местни славяните. Как могат славяните от пръв път да дойдат и да заемат такова голямо пространство, гъсто да го населят от това, което са вземали за приход. Те са си били тука.
към текста >>

82. 5. Михаил Иванов в Париж

Анина Бертоли

От стаята има друга врата към север която води към едно килерче, където се пази храната за събора.
И тя ги съжалила, сложила в две чинии ядене, хляб и плодове и решила да им занесе. Тропа на вратата, никой не се обажда. Втори, трети път тропа. А пък те забравили да заключат в този час вратата. Влиза тя в стаята и какво да види. От стаята има друга врата към север която води към едно килерче, където се пази храната за събора. Те си заврели главите в този килер и с ръце лапат ли лапат. Тя като видяла това от изненада изпуснала таблата на земята. Чуло се трясък. Онези втрещено я гледали и нищо не могли да кажат. Излиза тя навън и разказва на всички.
към текста >>

Само две врати изток и запад или север и юг, не знам.
Все за Михаил питат какво е станало. Той в туй време беше още в затвора. Нищо не знаех, но може би под впечатление на това сънувам през нощта ама толкоз ясно, все едно, че съм го сънувала вчера. Даже сега не си спомням сънищата. Сънувам, че съм в една подземна стая, хубаво мебелирана иначе - с фотьойли, туй-онуй, прозорци няма. Само две врати изток и запад или север и юг, не знам. Седнала съм така наблизо до стената в един фотьойл и виждам, че се отворя вратата, един негър, хубаво облечен иначе, елегантно, висок, повечето негри са високи, така стройни. Минава, прекосява стаята и излиза от другата врата. Но тъй, все едно, че ме няма. Втори, трети, четвърти - все негри. Най-после седмия, в него вече се стреснах и се изплаших, с един нос така като орлов, от очите му червени пламъци излизат.
към текста >>

83. 54. КАМЪНИТЕ НА РИЛА

Учителят нареди на Георги Томалевски и той с едно длето и чук изсече стрелка с посоката север-юг.
54. КАМЪНИТЕ НА РИЛА Бяхме на лагер на 7-те рилски езера. Тази година братята бяха решили да правят кухнята и заслона. Имаше скали и камъни, които пречеха. Накрая по идея на Учителя те ги преместиха и освободиха мястото, че дори се отвори място, където играехме Паневритмия. Имаше един много голям камък. Учителят нареди на Георги Томалевски и той с едно длето и чук изсече стрелка с посоката север-юг. Този камък Учителят го нарече, че олицетворява целостта на България. Допълни че докато този камък съществува ще бъде и България. Години след това, когато там се правеше новата хижа до второто езеро, големият камък пречеше на строежа и искаха строителите да го разбият и разрушат чрез взрив. Събраха се много братя и преместиха този камък, изтърколиха го и накрая го захлупиха с онзи надпис, за да не изкушава любопитните. После зариха с пръст, за да не се знае къде е мястото му.
към текста >>

84. 87. ПОЕЗИЯТА ОТ МОЕТО ВЪТРЕШНО НЕБЕ

СТОЯНКА ИЛИЕВА

Камъкът е бил вграден в оградата от камъни, която е опасвала Бивака Шадай" на Витоша, пазейки ги от северният вятър.
Не даваме тук грубо да нагазят нозе на дръзки люде, нали и те сами светиня имат, а чуждата не тачат! 6. Не даваме ни с пръст да се докоснат ръце, които не са сяли, не виждат ли в браздите разорани поникналото вече семе? 7. Не даваме тоз кът за нас тъй свиден, защото още тук витае Великия, безсмъртен Дух донесъл завет от слънцето в безкрая. 8. Не даваме, защото сме призвани да пазим огъня свещен, след векове ще идат тук да питат: квде, къде е стъпвал Той? И да потушат огъня запален, ще пламне с нова сила по-далеч, неугасим е този пламък, знайте, защото е хилядолетен! Камъкът е бил вграден в оградата от камъни, която е опасвала Бивака Шадай" на Витоша, пазейки ги от северният вятър. НА ВИТОША Ел 1. Той седеше тук на тоя камък, ний край Него притаили дъх, слушахме великото Му Слово, светлина за нашите души. 2. Той чертаеше ни път в живота и разкриваше простор пред нас, тъй дълбока, необхватна мъдрост, тя не се побираше в ума. 3. Той седеше - камък на основа и обгърнал с поглед далнините виждаше и сочеше браздите, гдето ще засяваме зърна. 17.1.1971 г. 1.
към текста >>

85. 2. ЧЕСНОВАТА СКИЛИДКА

СТОЯНКА ИЛИЕВА

На северната страна на поляната.
Един хубав слънчев ден, когато боровата гора ухае на шишарки и мед, аз вървя по шосето нагоре. Сърцето ми бие. Стеснението връхлита. Поспирам. Обезпокоение и насърчение се редуват... Пак вървя. Ето и Учителя. На северната страна на поляната. А тя! Красота, слънце и ухание! Сестрата, която говори в момента с Учителя ме забелязва, обръща се към мен и много любезно ме пита: "Учителя ли търсите, сестричко? " "Да", отговарям. "Ето Учителят!
към текста >>

86. 23. ОТГОВОР

Крилатите същества се бяха наредили в права линия, едно след друго и се движеха от юг към север.
И когато всичко отмина, аз си зададох въпроса, какъв ли е резултата от всичко това. Един ден бях поспряла на тротоара отзад малкия салон. С лице към изток и гледах. Не търсех нещо определено, но просто гледах. Едно ято патици ми привлече погледа. Крилатите същества се бяха наредили в права линия, едно след друго и се движеха от юг към север. Само в началото те бяха две и приличаше ятото досущ на движеща се единица. Забелязах, че една от патиците излезе от към края на редицата, направи усилие и като отмина напред, влезе между първите. Това явление само констатирах и толкова. Но на следния ден, когато бях пак пред стаята на Учителя, Той отвори вратата и ме покани вътре. Аз се изненадах, но влязох, седнах на посочен ми стол и разговора започна, но веднага забелязах, че аз съм поставена в ролята да говоря, а Учителят да слуша.
към текста >>

87. 26. ДВЕТЕ ЛЕКЦИИ

Моята сестра остана под красивите борове край оградата, а аз приседнах на катедрата -малкият навес към северната част на поляната.
Всички бяха на Рила. По Изгрева рядко се мяркаше човек. През това лято бяхме изгубили нашата майка и ние, двете сестри, бяхме тъжни. И отивахме да се разходим по поляната или из някой хубав кът из любимото ни селище. По време на такава една разходка, ето какво се случи. Моята сестра остана под красивите борове край оградата, а аз приседнах на катедрата -малкият навес към северната част на поляната. Мисълта ми обходи несмущавана тук и там, отлетя на Рила, при своите и в един момент аз почувствах Любовта. Изненадата ми беше голяма. Аз почувствувах Любовта като силна, много силна връзка между хората, специално между майката и нейното дете. И разбрах колко е силна майчината Любов, нещо, което до това време не знаех. И се учудих на това сцепление, което никоя сила не може да разедини.
към текста >>

88. 54. КАК И КОГА СЕ ПОВДИГА ЕДИН ЧОВЕК

Значи от юг отиваше, тръгваше и една лента на север, такова беше положението.
А пък в момента аз, което гледах пред себе си, те отиваха на юг, но вече се връщаха. В: Те се връщат обратно. Т: Имах видение. Птиците се връщаха обратно. Връщат се не направо, а в тази сцена. Значи от юг отиваше, тръгваше и една лента на север, такова беше положението. И видях една лента, като права линия, в началото две птички значи бяха като единицата, стоят на нея. В: Като единица. Т: Да, както се пише едно, така и една птичка, до нея втора и после от третата птичка от края, направи едно усилие, излезе от тази лента и с това усилие отиде отпред, настигна главата на лентата, не влезе в главата, но пак другите птички бяха по-назад. Това беше картината, която видях и аз толкова мислих. Значи, това същество, върху което работихме с Учителя, разбира се, върху това същество, по съзнание беше в края.
към текста >>

89. 58. КВАРТАЛЪТ ИЗГРЕВ - 1921-1972

Северът на това селище беше запазен от студения вятър от млада борова гора, която служеше като един красив парк на новите съжители тук.
58. КВАРТАЛЪТ "ИЗГРЕВ" (1921-1972) Учителят създаде кварталът Изгрев в Софийското поле, в полите на Витоша, синя като небето, със сребърна украса в косите, които всяка сутрин поруменяваха, преди хората да се посрещнали първия лъч. Северът на това селище беше запазен от студения вятър от млада борова гора, която служеше като един красив парк на новите съжители тук. А те прииждаха. Като гъбки изникваха малки къщички, приютяваха млади хора, жадни за знание, за нов живот, тук слязъл от мечтите, в които нямаше освен една маса, с много тетрадки и моливи върху нея, един стол и едно легло. Но тук не липсваше една чаша с топла вода, която се изпиваше бавно, на глътки сутрин с чаена лъжичка и едно легенче за измиване на краката всяка вечер. Пред салона за беседи, който се изгради също много бързо, имаше двор с лятна трапезария, а зимната такава - скромна и услужлива - не оставаше никого гладен. Учителят, бързи и подвижен, лек, планиращ, предвиждащ и присъству-ваш едновременно във всичко, очакваше утрото, когато и Словото ще заструи, знанието ще протече и навлезе в чакащите, искащите, търсещите.
към текста >>

90. 74. НЯКОГА С УЧИТЕЛЯ НА ВИТОША

Слънчевата енергия слиза върху земята като обилна струя, опасва я от северния полюс към южния и се повръща пак към слънцето.
Аз ходех с Учителя всякога, почти всякога, когато отиваше Той. А Той обичаше да ни извежда до Витоша. - През пролетта, поне един излет седмично се устройваше, през есента - няколко, а през зимата - винаги използувахме свободните и хубави дни - празнични и ваканционни. Учителят знаеше, че през пролетта има повече "прана" в атмосферата и ни водеше, освен за красивите преживявания от планината, освен здравословното влияние на излетите, още и за "прана". Той казваше: "Ние, хората на земята, трябва да следваме през живота си пътя на растенията; те разбират закона за растенето по-добре. Слънчевата енергия слиза върху земята като обилна струя, опасва я от северния полюс към южния и се повръща пак към слънцето. Някои учени поддържат, че тая, именно, енергия е, която движи земята около нейната ос. Когато растенията усетят, че тая потенциална енергия почва да се проявява и да приижда към земята, те напъпват, приготовляват се, а като се усили тя, те се разлистват и най-сетне се разцъфтяват и завързват, като се стремят да съберат всичката тази енергия, за да се оплодотворят. Тази енергия се предава на растенията чрез животворната плазма. Затова е, именно добре, когато видим растенията да напъпват и цъфнат, в човешката душа се роди една вътрешна радост, че наближава денят на нейното освобождение. Човек трябва да отвори чувствата си с обич към тази животворна сила, която го обгръща, за да може да приеме нейното благотворно влияние за освежаване на своите мисли, чувства и сили.
към текста >>

Малка полянка зад голяма скала, която я пази от северния вятър.
Запалват огън, слагат чайниците и докато се преоблекат, водата е вече кипнала. И ето, дочува се малък шум. Движение малко се забелязва и светлата фигура на Учителя е вече тук - на Ел Шадай. Ел Шадай. - Малка полянка пред лескова гора. Малка полянка зад голяма скала, която я пази от северния вятър. - Малка полянка. Но колко по-красива е тя когато сме тука с Учителя. Тя е красива по всяко време. Слънчева, с малка чешмичка, която струи сребриста вода. С хубав изглед към София и Софийското поле.
към текста >>

91. 84. ГЛАСЪТ НА БОГО-ЧОВЕКА

Небето се вдигна високо над север И старото рухна внезапно във миг Човекът нов сети, че всичко е друго Животът внезапно пред него бе друг.
84. ГЛАСЪТ НА БОГО-ЧОВЕКА Гласът на Бого-човека, тоз приказен чуден Бе багра неземна на новия ден, Бе багра вълшебна, която топеше, Стопяваше всичко и раждаше в миг. Светът нов, прекрасен при нас кой не е бил Със тази палитра как се бе завил. Природата бързо, със нова премяна Туй чудо не бивало, какво става с мен? Небето се вдигна високо над север И старото рухна внезапно във миг Човекът нов сети, че всичко е друго Животът внезапно пред него бе друг. И хорът небесен, той чукна сърцето И баграта всеки със своя Сион Духът разпери крилата неземни Душата изправи спасителен сан. Човекът окрилен, картината нова Той пееше вече в небесния сан Хор, туй чудо пък как стана И как тъй остана, от къде и ние от този пристан? Учителю благи, гласът Ти, таз багра Стопяваше всичко и раждаше в миг. Бе топъл и нежен, дълбок и отвеждащ Осебе внезапно човека за век.
към текста >>

92. 4. ИЗГРЕВЪТ НА СЛЪНЦЕТО

Тогава аз тръгнах откъм храстите, където бях престояла цяла нощ отсам изворчето на Бивака и минавам край кошарата, а това беше една ограда от камъни, висока над един метър, която ограждаше Бивака от постоянните ветрове, идващи от северо-запад.
4. ИЗГРЕВЪТ НА СЛЪНЦЕТО Ние сме на Витоша. Бях се качила още от вечерта и цялата нощ усещах студа, зъзнейки облечена в едно обикновено палто. Рано на другия ден виждам, че идват отдолу хора единично и на групи. Не знаех тогава, че това е обща екскурзия на братството. Тогава аз тръгнах откъм храстите, където бях престояла цяла нощ отсам изворчето на Бивака и минавам край кошарата, а това беше една ограда от камъни, висока над един метър, която ограждаше Бивака от постоянните ветрове, идващи от северо-запад. Виждам Учителя при запаления огън. Седнал, току-що пристигнал. Лицето Му розово, гледаше лъчезарно. Аз се спирам пред Него, навеждам глава и Го поздравявам. И Той ме поглежда особено.
към текста >>

93. 26. БАБА МАРИЯ - РОЖДЕННАТА СЕСТРА НА ПЕТЪР ДЪНОВ

И действително годе-жа се развяла и казват впоследствие тя свързва своя живот с един евангелист, който е принадлежал на евангелското общество, което е било тогава организирано от Северната Американска мисия, Методистката мисия така наречена и тя си остава до края член на това методистко общество.
Даже един ден когато дошли сватовници, тя е била така мома за женене, както се казва и тогава на времето бащите и майките са решавали въпроса за семейно създаване на своите деца. Та баба Мария не била доволна от жениха, който й определят. Така била много смутена, а пък в мазето на къщата имало накачени царевици, навързани царевици и Учителят така из-ронва и казал: "Како, както се рони царевицата, така ще се изрони и твоят годеж". Той е бил малко, сега колко годишен е бил? Все пак някъде над 10 години трябва да е било, нали, когато е казал това нещо. И действително годе-жа се развяла и казват впоследствие тя свързва своя живот с един евангелист, който е принадлежал на евангелското общество, което е било тогава организирано от Северната Американска мисия, Методистката мисия така наречена и тя си остава до края член на това методистко общество. Учителят известни години общува с хора от това общество, Той е в това общество, даже е бил много близък приятел с един от неговите проповедници, той е Петър Василев, който пък му е съученик от Свищовската гимназия с когото са си разменили портрети и даже в дома на големия син на Петър, Самуил Василев аз видях много хубав портрет на цялото семейство на Учителя с баща му, баба Мария, Учителя. В: Сега този портрет може ли да се вземе да се преснеме? Веска: Не, не. Той не знам къде е даже. Този почина.
към текста >>

94. 31. СТЕФАН КОНСУЛОВ

Втори път той е пак в Беломорието, обаче събитията наближават вече, руснаците навлизат вече в северна България, личи че монархията вече ще загуби власт и пак чува същия глас, който казва: "Стефане, иди и сам се предай на новата власт и разкажи какво си правил".
Той казваше, че в момента има една раса, която води цялото човечество, това е бялата раса, специално германската. Онзи държеше противната теза. В: Кой? Веска: Методи Попов, да, и поради това проф. Консулов е бил набелязан тогава като един от враговете на идеологията на тези, които ще дойдат при нас след монархията, т.е. комунистите. Втори път той е пак в Беломорието, обаче събитията наближават вече, руснаците навлизат вече в северна България, личи че монархията вече ще загуби власт и пак чува същия глас, който казва: "Стефане, иди и сам се предай на новата власт и разкажи какво си правил". И каза: "И аз послушах този глас". Сега какво, как е процедирал не зная, но той е бил осъден на строг тъмничен затвор, в което време бива осъден и професор Михаил Арнаудов, а преди това вече е ликвидиран професор Станишев, един от най-големите наши хирурзи. И професора ми разказа следното. В: Той лично ви го разказа? Веска: Лично, на тази среща у Славянови.
към текста >>

95. 33. МИХАИЛ ИВАНОВ

Отиде Пампоров в северните страни, поднесе Словото, обаче без да се нарича учител и ръководител.
С голямо самочувствие, самомнение. Сега 1937 г. ми се струва той заминава за Франция под нечие давление, но не по препоръка на Учителя. Сам си заминава за Франция като считал, че там може би той има връзка са албигойското някогашно, клон на богомилството, и започва да работи. От начало нашите братя са считали, че той ще отиде както брат Пампоров направи. Отиде Пампоров в северните страни, поднесе Словото, обаче без да се нарича учител и ръководител. Той казва: "Аз ви споделям, нося ви това, което съм получил от Учителя". Този обаче отива там и започва да изнася лекции по свой маниер, като казва, че французите не са в състояние да изтърпят една лекция на Учителя както е дадена така цялостно. Може ли един народ, който интелектуално толкоз много е задълбавал и такива големи умове е дал, да не е способен една лекция да прослуша от начало до край, да му се измори мозъка. Питам ви аз това нещо. Както и да е, започва да гради лекциите така по свой маниер, главно знам, че с астрология той ги увлича, като в някакъв специален случай на някаква жена предсказал.
към текста >>

96. 43. ИЗКАЧВАНЕТО НА ЧОВЕК НА ВРЪХ МОНТ ЕВЕРЕСТ

ВЕСЕЛА ВЕЛИЧКОВА

Названието "Третата богиня" идва от обстоятелството, че върхът е третият в една група от пет високи върха, гледани от север.
Както е известно, кравата е свещено животно в Индия, Непал, Тибет. (М.Н. Миггау. ТНе 31огу оТ Еуеге51. ^М.Оеп1 & Зоп5, ^пйоп, 1953). Китайските алпинисти дават следното тълкуване на името "Джолмо Лунгма": "джолмо" - богиня, "лунгма" - трета. Названието "Третата богиня" идва от обстоятелството, че върхът е третият в една група от пет високи върха, гледани от север. (ТНе Д5сеп1 оТ Моип ио! то ^пдта. Еа51егп Ноп5оп, уо!.1, Иг.1, ии! у 1960, Нопд Копд). Вместо тибетското название е много по-разпространено името "Еверест".
към текста >>

97. 13. КАРМИЧНАТА ВРЪЗКА

ВИОЛА ЙОРДАНОВА

Шофьорът ме отведе в къщата на Михаил в Север - извън Париж.
Брат ми бе изпратил там пари за моята издръжка. В Женева се срещнах за първи път със сестра Бояджиева, жената на фабриканта за „Копринени чорапи - Кабо". Със сестра Бояджиева прекарахме един месец в един изключително вегетариански дом в Швейцарските планини. В края на месец септември аз отпътувах до Париж с една двойка от последователите на Михаил. В Париж бях посрещната от шофьора на Михаил, който още летува някъде в Южна Франция. Шофьорът ме отведе в къщата на Михаил в Север - извън Париж. След няколко дни Михаил се завърна. До това време обаче, аз имах възможност да разгледам наоколо, но никъде не забелязах портрети или беседи от Учителя. Останах много учудена. При една от неговите сказки Михаил ме накара да изпея „фир-фюр-фен". Почувствувах в гласа му едно желание да ме изложи.
към текста >>

Аз успях веднага да излича това от моята памет и продължих да живея на Север.
Подробности не помня само знам, че аз се намерих на пода и той легна върху мене. Аз бях в едно състояние на идиот, без никаква воля - не се съпротивих, нито имах някакви емоции. Помня, че той ми каза веднага да се измия с една студена водя. Бях в състояние на един автомат. Никога преди не се е случвало такова ужасно нещо между мен и Михаил, който винаги ме уверяваше, че води един живот чист, без никаква физическа връзка. Аз успях веднага да излича това от моята памет и продължих да живея на Север. Виждах Михаил рядко. Само на неговите сказки, но в едно състояние на очакване, тъй като кармичната ми връзка с Михаил бе още жива.
към текста >>

98. 15. ОПОРОЧЕНИЕТО НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ

ВИОЛА ЙОРДАНОВА

Исках по-скоро да се прибера в моята стая на Север.
Басан може да спре френската преса, да не се замесва името на българското братство в тази история". Обаче, Басан категорично отказа. „Аз не се бъркам в работата на Михаила". Почна да се смрачава. Разделих се с Ярмила. Исках по-скоро да се прибера в моята стая на Север. Но там бях пресрещната от шофьора на Михаил, който ме отведе в една друга къща на Михаил. Влизам в стаята, виждайки Михаил моето възмущение да злоупотребява, просто да използва Паневритмията по този начин извиках. Той ми зашлеви един шамар. Аз си отидох. Следващата неделя отивам на неговата сказка.
към текста >>

99. 11. С ЦИГУЛКАТА НА РИЛА

Григ е велик композитор, наричат го северният Бетовен.
Ходех на Молитвения връх да свиря. Свирих така, както никога в живота си не съм свирил. Един път отидохме на разходка. Бях си взел цигулката, изкачих се на една скала до шестото езеро -Сърцето. Засвирих песента на Солвейг от Григ. Григ е велик композитор, наричат го северният Бетовен. Не зная как съм свирил, но една случайна туристка, която се спря да ме послуша, ми каза: "Вие сте царят на Григ".
към текста >>

100. 12. СТУДЕНТ

Консерваторията се евакуира някъде в северна България.
Вие сте вече на 31 година, за кога ще ставате музикант, цигулар? " Добре. Но дойдоха бомбардировките над София. Евакуирахме се в едно софийско село. Там преместих целия си кабинет. Консерваторията се евакуира някъде в северна България. Аз даже един път дойдох в София с една селска кола и на свещи свалихме с четирима селяни пианото. Смятах, че София вече ще бъде напълно разрушена от англо-американските бомбардировки. На село работих добре и свирех. Имаше един китарист, една акордеонистка, един-двама певци. Организирах концерти.
към текста >>

0.26805114746094