Търсене в текстове за 'Север'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 144 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Бележник на Петър К. Дънов, 1899г.

От север и от юг; от запад и от исток.
Защото той е дух от началото непокорлив и себе надеющ се, на когото волята и желанието са с.4 погълнати от неугасимото зло на умразата, на когото завист[т]а е пламак адски. Скоро ще се даде знака, който ще е предизвестител на великите настапающи събития, които ще обгърнат целия свят. Ще има движение и смутове на всякаде. От север и от юг; от запад и от исток. И ще трепери земята и от горе и доле. И ще се люлеят небесата и ще има вълнение велико в пространството. А там отгоре ще дойде владетеля на царствата, придружен в своята Слава заедно с всичките воюищи за него. И ще въ[з]станови своето царство, което ще е царство на праведните. И ще заличи от земята въспоменанието на злото.
към текста >>

На 29 ав[густ] сутринта в неделя видях три дъги, едната на запад, другата - северозапад, третата на югозапад.
Господ е още в своето светилище. Времето е тихо, само тихия ветрец едва поклащаше листата. Аз размишлявах днес върху видението, което видях на 20-и на този [месец]. Разглеждах снимката, която бях снел и размишлявах върху великите Божии пътища и неговите непостижими съдби. Четох от Словото Божие следуюидите места: Йоана 10; 10, 21;21-22, Мат[ея] 19-19, Лука 20;20. На 29 ав[густ] сутринта в неделя видях три дъги, едната на запад, другата - северозапад, третата на югозапад. Славата Господня бе излезала от чертога на исток, а силата Господня идеше от запад. През вечерта имаше силни гърмове, придружени с голяма буря и дъжд. Господ преминуваше посред небето с.81 в непроницаемата тъмнина.
към текста >>

Надвечер в 6 часа видях две дъги на исток и две други посред, които красто- сваха север-источната като светли струи и образуваха буквите И и X, което четох Господ Исус Христос е спасение и надежда на тоя свят.
с.81 в непроницаемата тъмнина. Блясъка на молниите осветляваше всичкото небе. 30. Днес имаше голям дъжд. Господ бе застанал в своето светилище. Надвечер в 6 часа видях две дъги на исток и две други посред, които красто- сваха север-источната като светли струи и образуваха буквите И и X, което четох Господ Исус Христос е спасение и надежда на тоя свят. Тъзи мисъл е утешителна за всички, които вярват в него. И колко сми щас[т]ливи, че имаме един приятел в небето, който се е заручил за наз и един спасител, който е застъпил, и един Господ, който ни раководи и Един утешител Дух святи, който ни очищава и крепи духом и ни дава мир с. 82 и всяка радост нам, дадени от Господа Бога нашего, Отец наш на Господа нашего Исуса Христа. 4 септ[ември, 1899] Господ е скрил лицето си от нас.
към текста >>

2. 01.Тефтерче с размишления 3.03.1899 - 16.10.1900

От север и от юг; от запад и от изток; и ще трепери земята и от горе и отдолу; и ще се люлеят небесата, и ще има вълнение велико в пространството.
И ще сътресе днешните царства и народи и ще ги сътресе, и ще разпръсне техните оръжия по краищата на света и плътта на воюващите против Него ще стане тор на земята и костите им ще станат за поругание на тяхното беззаконие, че се ухитриха против Вишнаго и възстанаха против Неговия вечен закон. Тези, които днес се приготовляват да дадат отпор на Словото на Бога живаго са синове на Лукаваго, който ги мами и оболщава. Защото той е дух от началото непокорлив и себенадеющ се, на когото волята и желанието са погълнати от неугасимото зло на омразата, на когото завистта е пламък адски. Скоро ще се даде знака, който ще е предизвестител на великите настъпающи събития, които ще обгърнат целия свят. Ще има раздвижване и смутове навсякъде. От север и от юг; от запад и от изток; и ще трепери земята и от горе и отдолу; и ще се люлеят небесата, и ще има вълнение велико в пространството. А там отгоре ще дойде владетелят на царствата, придружен в своята слава, заедно с всички, воюващи за него. И ще възстанови своето царство, което ще е царство на праведните. И ще заличи по земята възпоменанието на злото. Ще утеши и благослови всички, които с големи скърби и страдания на своя живот са го чакали, които с пълно самопожертвувание на своя живот са дали всичко, за да възтържествува един ден великата и благата любов, която носи благословеното бъдеще в себе си. Слушай гласът, чакай обещанието, защото е вече близо.
към текста >>

Едната на запад, другата на северозапад, третата югозапад.
Разглеждах снимката, която бях снел, и размишлявах върху великите Божии пътища и негови те непостижими съдби, четох от Словото Божие следующите места: Йоана 10:10, 21,22; Марка 19:19; Лука 20:20. На 29 август 1900 г. сутринта в неделя, видях три дъги. Едната на запад, другата на северозапад, третата югозапад. Славата Господня бе излязла от чертога на изток, а силата Господня идеше от запад. През вечерта имаше силни гърмежи, придружени с голяма буря и дъжд проливен. Господ преминаваше посред небето в непрогледната тъмнина. Блясъкът на молниите осветяваше цялото небе. 30. Днес имаше голям пороен дъжд.
към текста >>

Господ бе застанал в своето светилище, надвечер в 6 часа видях две дъги на изток и две други посред, които кръстосваха североизточната като светли струи и образуваха буквите И и X, което четох Господ Исус Христос е спасение и надежда на този свят.
Славата Господня бе излязла от чертога на изток, а силата Господня идеше от запад. През вечерта имаше силни гърмежи, придружени с голяма буря и дъжд проливен. Господ преминаваше посред небето в непрогледната тъмнина. Блясъкът на молниите осветяваше цялото небе. 30. Днес имаше голям пороен дъжд. Господ бе застанал в своето светилище, надвечер в 6 часа видях две дъги на изток и две други посред, които кръстосваха североизточната като светли струи и образуваха буквите И и X, което четох Господ Исус Христос е спасение и надежда на този свят. Тази мисъл е утешителна за всички, които вярват в него. И колко сме щастливи, че имаме един приятел в небето, който се е застъпил за нас и един спасител и Господ, който ни ръководи и един утешител Дух Свети, който ни очищава и крепи духом и ни дава мир и всяка радост нам дадени от Господа Бога наш, Отец наш на Господа нашего Исуса Христа. 4 септември. Господ е скрил лицето си от нас. Греховете ни натегнаха пред Него и Той се отдалечава заради нашите престъпления.
към текста >>

3. Петър Дънов - №23

94. Село Николаевка се намира на 30 км северозападно от град Варна.
Приемете искрения ни поздрав. Ваш: П. К. Дънов ..................... * Писмото е без обръщение. 94. Село Николаевка се намира на 30 км северозападно от град Варна. Разположено е на 350 м над морското равнище от двете страни на Николаевска река. Първото име на селото е Хадърча (Хадърджа). Основано е през 1823 г. от Атанас Георгиев Хадърчалията (дядо на Петър Дънов, баща на майка му Добра). Когато османлиите вилнеели по тези краища, Хадърчалията плащал откуп и османските войски го заобикаляли.
към текста >>

4. Петър Дънов - №24

Северната част образува един светилник с три свещи и далеч към североизток буквата „Л" и „И" и отдолу две метли.
Аз го познавам и с каква радост го очаквам да се яви сутрин! Той се явява на различни места. На 20 август тази Слава Господня дойде от запад помежду ясното небе, макар че духаше силен вятър от изток. Този стълб Господен, като наближи към центъра на небето, се раздели на две части; по-голямата част мина откъм юг и закачи Слънцето, в което се явиха различни краски. После се образува един хубав кръст, една тръба, един изваден нож и след това близо до Слънцето се яви едно человеческо сърце, зад което се показваше един образ. Северната част образува един светилник с три свещи и далеч към североизток буквата „Л" и „И" и отдолу две метли. В живота си никога не съм виждал такава красива буква. Това стана по 10 часа сутринта и трая цели два часа. Аз се потрудих да снема снимка на всичко, което видях, и имам две рисунки. За мое учудване след като нарисувах всичко и почнах да разглеждам този ребус, видях буквите Б. Р. Я.
към текста >>

5. Пеню Киров - №23

Идеше от североизток и застана неподвижен на около 50 крачки от мен.
Аз сега-засега диря извора на съветите от самото ми сърце и виждам, че както и казваш, тъй е — т.е., че Бог изработва спасението ни чрез Святия си Дух. На туй именно се чудех и каквото с мисли решавахме с бр. Тодор, ти дойде с многоочакваното ти писъмце да ни потвърдиш.Що ми разправяш за славата Божия — стълбът, аз още през 1891 г. видях подобен стълб. Бях надзирател на работници по една жп линия и една заран около седем часа и нещо виждам един стълб от бял светликав облак, подобен на светликовата красота на дъгата. Идеше от североизток и застана неподвижен на около 50 крачки от мен. Единият му край беше на земята, а другият — в небесата и ми даде силно внушение, за да го следвам. Стълбът стоя в неподвижност от час повече време и после потегли към югозапад, докато се изгуби. Сега не зная аз дали е било славата Господня, но тогава още разбирах, че е както стълбът, който е водил израилтяните в пустинята. Питах тогава за това баща си, но той не можа да ми отговори нищо. Този стълб се явява още две и повече зарани.
към текста >>

6. Пеню Киров - №43

е ръкоположен за пастир и приет за член на Конференцията на Евангелската мисия за Северна България.
Дънов - още ученици в последния клас на училището). От есента на 1886 г. Ив. Тодоров е във Варна, назначен като помощник-проповедник към методистката църква. През 1887-1891 живее в Шумен. През 1892 г. е ръкоположен за пастир и приет за член на Конференцията на Евангелската мисия за Северна България. През същата година работи в Търново; 18931895 - в Свищов; 1896-1901 г. - във Варна; 1901-1904 г. - отново в Свищов; 1905-1907 г. - в Шумен; 1908-1916 г. - в Ловешка област.
към текста >>

7. 03_1899г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ

94. Село Николаевка се намира на 30 км северозападно от град Варна.
Приемете искрения ни поздрав. Ваш: П. К. Дънов ..................... * Писмото е без обръщение. 94. Село Николаевка се намира на 30 км северозападно от град Варна. Разположено е на 350 м над морското равнище от двете страни на Николаевска река. Първото име на селото е Хадърча (Хадърджа). Основано е през 1823 г. от Атанас Георгиев Хадърчалията (дядо на Петър Дънов, баща на майка му Добра). Когато османлиите вилнеели по тези краища, Хадърчалията плащал откуп и османските войски го заобикаляли.
към текста >>

Северната част образува един светилник с три свещи и далеч към североизток буквата „Л" и „И" и отдолу две метли.
Аз го познавам и с каква радост го очаквам да се яви сутрин! Той се явява на различни места. На 20 август тази Слава Господня дойде от запад помежду ясното небе, макар че духаше силен вятър от изток. Този стълб Господен, като наближи към центъра на небето, се раздели на две части; по-голямата част мина откъм юг и закачи Слънцето, в което се явиха различни краски. После се образува един хубав кръст, една тръба, един изваден нож и след това близо до Слънцето се яви едно человеческо сърце, зад което се показваше един образ. Северната част образува един светилник с три свещи и далеч към североизток буквата „Л" и „И" и отдолу две метли. В живота си никога не съм виждал такава красива буква. Това стана по 10 часа сутринта и трая цели два часа. Аз се потрудих да снема снимка на всичко, което видях, и имам две рисунки. За мое учудване след като нарисувах всичко и почнах да разглеждам този ребус, видях буквите Б. Р. Я.
към текста >>

Идеше от североизток и застана неподвижен на около 50 крачки от мен.
Аз сега-засега диря извора на съветите от самото ми сърце и виждам, че както и казваш, тъй е — т.е., че Бог изработва спасението ни чрез Святия си Дух. На туй именно се чудех и каквото с мисли решавахме с бр. Тодор, ти дойде с многоочакваното ти писъмце да ни потвърдиш.Що ми разправяш за славата Божия — стълбът, аз още през 1891 г. видях подобен стълб. Бях надзирател на работници по една жп линия и една заран около седем часа и нещо виждам един стълб от бял светликав облак, подобен на светликовата красота на дъгата. Идеше от североизток и застана неподвижен на около 50 крачки от мен. Единият му край беше на земята, а другият — в небесата и ми даде силно внушение, за да го следвам. Стълбът стоя в неподвижност от час повече време и после потегли към югозапад, докато се изгуби. Сега не зная аз дали е било славата Господня, но тогава още разбирах, че е както стълбът, който е водил израилтяните в пустинята. Питах тогава за това баща си, но той не можа да ми отговори нищо. Този стълб се явява още две и повече зарани.
към текста >>

8. 04_1900г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ

е ръкоположен за пастир и приет за член на Конференцията на Евангелската мисия за Северна България.
Дънов - още ученици в последния клас на училището). От есента на 1886 г. Ив. Тодоров е във Варна, назначен като помощник-проповедник към методистката църква. През 1887-1891 живее в Шумен. През 1892 г. е ръкоположен за пастир и приет за член на Конференцията на Евангелската мисия за Северна България. През същата година работи в Търново; 18931895 - в Свищов; 1896-1901 г. - във Варна; 1901-1904 г. - отново в Свищов; 1905-1907 г. - в Шумен; 1908-1916 г. - в Ловешка област.
към текста >>

9. 06_БИОГРАФИЯ - ПЕНЮ КИРОВ - първият ученик на Учителя

На един такъв обед Учителя погледна към северната стена, на която имаше едно малко гобленче, извезано с цветя във формата на рамка за портрет, в което бе поставен портретът на брата Пеню Киров, и каза: „Той няма да идва вече на Земята".
Пеню Киров - първият ученик на Учителя Петър Дънов (1868-1918) По материали от неиздадената биография на Пеню Киров от Никола Нанков по случай 100-годишнината от рождението му. Безброй са спомените ми от онова време за прекараните часове в „Опълченска" 66, за мили срещи със сестри и братя. На един такъв обед Учителя погледна към северната стена, на която имаше едно малко гобленче, извезано с цветя във формата на рамка за портрет, в което бе поставен портретът на брата Пеню Киров, и каза: „Той няма да идва вече на Земята". Това беше през 1925 г. Думите на Учителя ме поразиха и накараха да разпитвам за него кака Гина и други възрастни братя, които го познаваха от Съборите, от лични срещи и писма. Изминаха оттогава 40 години и когато трябваше да събирам материали за Историята на Братството и Учителя, натъкнах се и на първия ученик на Учителя - брата Пеню. Тогава отново възкръсна картината на обяда на „Опълченска" 66 и казаното от Учителя за него. В мен се натрапи една мисъл, която не ме напусна дотогава, докато не написах всичко, което можах да събера за него.
към текста >>

Той хвърчеше от юг към север.
Знайно е само, че е ден събота. Според календарските изчисления и на Светчето (Часослова) излиза, че съм раждан или на 13 юли, или на 20 юли 1868 година, а най-вече на 13 юли, събота, през 1868-а, високосна година. Така щото баща ми твърдеше, че през 1865 година съм раждан, а майка ми - през 1868 година. Излиза, че посочената година от майка ми е вярна, а относително дните - посочените от баща ми дати. 1875 г., като бях на 7-годишна възраст, видях един человек да хвърчи във въздуха и после дойде при мен и ми даде два ореха. Той хвърчеше от юг към север. През 1880 г., кога бях на 12 години, още ходех на училище, ангелите ми положиха венец по Божие поръчание. Това бе в Карнобат. През 1883 г. за пръв път излязох на гурбет. През 1885 г.
към текста >>

10. №73 (Петър Дънов)

Обиколката си из Северна България почти завърших.
№ 73 (Петър Дънов) Варна, 31 май 1902 г. Люб. бр. Киров, Завчера пристигнах тук. Обиколката си из Северна България почти завърших. Напоследък бях в Търново, гдето преседях около седмица. Господ е бил през всичкото време с мен. Радостното е, че ние с вяра и търпение можахме да сторим това, което е най-добро засега - да влеем една нова струя на живот, да раздвижим умовете на всички. В Търново срещнах една наша сестра или приятелка76. Тя има много неща, открити ней от Господа, и чака за тяхното изпълнение.
към текста >>

11. №74 (Пеню Киров)

След като приключва следването си отива в Париж, където го ръкополагат за свещеник и го изпращат като мисионер в северноафриканските колонии на Франция.
Баща му Пенко е един от богатите овчари в Котел. Той е известен сред съгражданите си още и, че зиме и лете ходел с разкопчана риза. Оттам произлиза и прякорът му – Голата и фамилията Голов. Малкият Димитър завършва основното си образование в Котел, а после в Одрин продължава образованието си във френски католически колеж. Впоследствие е изпратен в Рим да следва католическо богословие в Римската духовна академия. След като приключва следването си отива в Париж, където го ръкополагат за свещеник и го изпращат като мисионер в северноафриканските колонии на Франция. Тази длъжност не му е присърце. Много скоро той се отказва от свещеническия сан и заминава за Солун, където става учител в българската мъжка гимназия. Там се сближава с учителите Трайчо Китанчев и Евгений Рилски, които остават негови добри приятели до края на живота му. Д. Голов се жени за Сузана, с която имат пет деца – Аглика Ковачева-Маджарова (1892), Мария Тошкова (1894), Драган (1895), Богомил (1896) и Ружа Игнатиева (1907). След като решава да се отдаде на издателска дейност, той се установява в София.
към текста >>

12. №89 (Пеню Киров)

Отгоре развалините бяха обрасли с трева, а от северната страна, където стената бе приравнена с града, течеше из разни посоки и дупки помии, геризи и всевъзможни нечистотии.
И казах на близостоящия до мене человек, че църквата трябва да е стара. Той отговори, че не е стара, но така изглежда, и че особни причини е имало за събарянето [ ]. Вънкашният изглед бе горе-долу този. Понеже таванът се състоеше от кубета, доста дебели и грамадни, то някои от тях бяха се съвършено съборили, та че наполовина и самата южна стена, и можеше свободно да се гледа вътре. Имаше доста дебели и високи стълбове, които бяха съградени от дребни камъни за дувари и по средата съвършено кухи. Отгоре развалините бяха обрасли с трева, а от северната страна, където стената бе приравнена с града, течеше из разни посоки и дупки помии, геризи и всевъзможни нечистотии. Та че и отвсякъде почти същото се виждаше. Всичко това вътре в църквата се събираше. Тогава пожелах, ако се можеше, да видя и вътрешната страна. Затова слизам и отивам във вратата, която бе от изток. С влизането си още гледам, че е така зле разровена, щото на доста дълбоко се гледаха траповете.
към текста >>

Но докато река да се обърна, мен ми стана така лошо, щото рекох да се подпра на северната стена, но человекът се наведе към мен, за да ми даде помощ, и аз се осланих на него.
Всичко това вътре в църквата се събираше. Тогава пожелах, ако се можеше, да видя и вътрешната страна. Затова слизам и отивам във вратата, която бе от изток. С влизането си още гледам, че е така зле разровена, щото на доста дълбоко се гледаха траповете. Щом като изминах около десет крачки, обърнах се да видя като какъв знак е имало отгоре [на] входната врата, понеже отляво стоящият человек бе ми напомнил това. Но докато река да се обърна, мен ми стана така лошо, щото рекох да се подпра на северната стена, но человекът се наведе към мен, за да ми даде помощ, и аз се осланих на него. Но скръбта за църквата ми бе доста голяма, още повече, че тази църква сме били ний. В това време моят симидчия все ме следваше на едно почтено разстояние. Този человек, който ми се притече на помощ, казваше се Петър. Той бе доста висок и снажен человек, с мургаво лице. Той ме взе под мишницата и ме заведе в най-тъмната страна на църквата, където представляваше нещо като катакомби.
към текста >>

Като отидохме близо към дъното на църквата, той бутна една малка дървена врата от северната страна и ний влязохме в една дъсчена къща.
Но скръбта за църквата ми бе доста голяма, още повече, че тази църква сме били ний. В това време моят симидчия все ме следваше на едно почтено разстояние. Този человек, който ми се притече на помощ, казваше се Петър. Той бе доста висок и снажен человек, с мургаво лице. Той ме взе под мишницата и ме заведе в най-тъмната страна на църквата, където представляваше нещо като катакомби. Като отидохме близо към дъното на църквата, той бутна една малка дървена врата от северната страна и ний влязохме в една дъсчена къща. Тази къща извътре се виждаше доста добре наредена. Ний седнахме посред салона, но от лявата ми страна се намери майка ми, а до нея – сам ти. Така че онзи человек, който ме подпря, се измени на тебе. Отляво на теб имаше една личност, но забравих кой бе – дали симидчията, или нашият Тодор. От вратата, от която влязохме, се похлопа и поиска да влезе и моята сестра, която засега е вдовица с 2-3 деца, но ний не я пуснахме.
към текста >>

13. Показалец на географските имена

Северна България – У. 73
Самоков – П. К. 71, 75 Свищов – У. 88; П. К. 97 Северна България – У. 73 Севлиево – П. К. 74, 97 Силистра – У. 93; П. К. 77, 96
към текста >>

14. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 10

След като приключва следването си отива в Париж, където го ръкополагат за свещеник и го изпращат като мисионер в северноафриканските колонии на Франция.
Баща му Пенко е един от богатите овчари в Котел. Той е известен сред съгражданите си още и, че зиме и лете ходел с разкопчана риза. Оттам произлиза и прякорът му – Голата и фамилията Голов. Малкият Димитър завършва основното си образование в Котел, а после в Одрин продължава образованието си във френски католически колеж. Впоследствие е изпратен в Рим да следва католическо богословие в Римската духовна академия. След като приключва следването си отива в Париж, където го ръкополагат за свещеник и го изпращат като мисионер в северноафриканските колонии на Франция. Тази длъжност не му е присърце. Много скоро той се отказва от свещеническия сан и заминава за Солун, където става учител в българската мъжка гимназия. Там се сближава с учителите Трайчо Китанчев и Евгений Рилски, които остават негови добри приятели до края на живота му. Д. Голов се жени за Сузана, с която имат пет деца – Аглика Ковачева-Маджарова (1892), Мария Тошкова (1894), Драган (1895), Богомил (1896) и Ружа Игнатиева (1907). След като решава да се отдаде на издателска дейност, той се установява в София.
към текста >>

15. 18 ПИСМО

Северната част образува един светилник с три свещи и далеч към североизток буквата Л и отдолу две метли.
Аз Го познавам и с каква радост Го очаквам да се яви сутрин. Той се явява на различни места. На 20 август тази слава Господня дойде от запад помежду ясното небе, макар че духате силен вятър от изток. Този стълб Господен като наближи към центъра на Небето, се раздели на две части, по-голямата част мина откъм юг и закачи Слънцето, в което се явиха различни краски. После се образува един хубав кръст, една тръба, един изваден нож и след това близо до Слънцето се яви едно человеческо сърце, зад което се показваше един образ. Северната част образува един светилник с три свещи и далеч към североизток буквата Л и отдолу две метли. В живота си никога не съм виждал такава красива буква. Това стана и по 10 часа сутринта и трая цели два часа. Аз се потрудих да снема снимка на всичко, което видях, и имам две рисунки. За мое учудване, след като нарисувах всичко и почнах да разглеждам този ребус, видях буквите Б Р Я А да се преплитат една в друга, и при това още много. Аз четох и разбрах, че най-после Истината и Любовта ще възтържествуват и Господ Наш ще се възцари.
към текста >>

16. 56 ПИСМО

Обиколката си аз из Северна България почти завърших.
Люб. бр. Киров, Завчера пристигнах тук. Обиколката си аз из Северна България почти завърших. Напоследък бях в Търново, гдето преседях около седмица. Господ е бил през всичкото време с мен. Радостното е, че ние с вяра и търпение можахме да сторим това, което е най-добро засега - да влеем една нова струя на живот, да раздвижим умовете на всички. В Търново срещнах една наша сестра или приятелка. Тя има много неща, открити ней от Господа и чака за тяхното изпълнение.
към текста >>

17. 97 ПИСМО

Видяхте ли извънредното явление, което се случи на 17 миналий в сряда, именно когато се срещнаха двамата императори: две дъги откъм северната страна на слънцето се пресичаха към изток и запад и във всяко пресичане се показваше по едно слънце.
Аз направих една малка обиколка през Добрич, Балчик и Каварна. Във всяко едно от тия места държах по две сказки. Прием имах добър. Мислех да замина към Силистра, но по заповед бях задължен да се върна назад и да уредя някои висящи работи с делото Господне. Всякъде Духът Господен е отворил широко поле за работа. Видяхте ли извънредното явление, което се случи на 17 миналий в сряда, именно когато се срещнаха двамата императори: две дъги откъм северната страна на слънцето се пресичаха към изток и запад и във всяко пресичане се показваше по едно слънце. По обед в ясния ден имаше три слънца, наредени във вид на триъгълници. Това явление бе видяно от мнозина граждани в гр. Добрич. Ний трябва да се радваме, че живеем в една епоха, която е предпоследна. Ще минем от стария ред на нещата към новия, който Господ приготовлява. В седмата година от този век ще се даде един знак от Господа.
към текста >>

18. 118 ПИСМО

Дотогава г-н Голов може да мине през Търново, той е сега по обиколка в Северна България.
Но зная още, че Господ ще ви привлече и ще ви се открий и когато Го познаете, ще разберете моите думи. Желая всички да бъдете изпълнени с всяка мъдрост и знание от горе и да се просветят и очистят сърцата ви, да се всели във вас Господ на мира. За моето идване в Търново има още време, не бързайте. Има някои работи, които ме възпират. След петнадесет или двадесет дни ще ви съобщя кога ще дойда. Дотогава г-н Голов може да мине през Търново, той е сега по обиколка в Северна България. Предайте моя поздрав на всички, поздрав на Юрдана и Марийка. Ваш верен П. К. Дънов
към текста >>

19. 184 ПИСМО

Аз разгледах навсякъде към южна и северна България.
Завчера всички само мъже от Казанлък се качихме с коне, катъри и мулета на Бузлуджа. На една височина на 1500 м над морското равнище. Прекарахме много добре, имахме доста приятни приключения. На мнозина беше доста зор и възкачването, и слизането. Но така трябва да се възпитават всички, да бъдат решителни и смели. Аз разгледах навсякъде към южна и северна България. Вашето Търново се свиваше на своето гнездо като охлюв в черупката си. Имаше дъжд, град, гръмотевици и дъги, но всички останаха ненаквасени, неочукани. Днеска сме долу. Всички си почиват от умората. Трябваше и вас да кача, щяхте да се съградите в мисли и желания и щяхте да оставите вашите кръвни сродници да си почиват и работят там горе.
към текста >>

20. 246 ПИСМО

Но мисля или към Родопите, или в Северна България.
София, 15. V. 1912 г. Люб. д-р Дуков, Засега аз ще се побавя в София, може би за една седмица, след което мисля да изляза на една малка обиколка. Направлението не съм избрал. Но мисля или към Родопите, или в Северна България. Господ Бог на всичките блага ще ви даде всичко според вашата вяра. Използвайте всичко за Неговото Царство. Любовта да ви бъде основен закон във всичките действия, в съгласие с ръководството на Духа на Мъдростта. Така всички работете със сърцата си и умовете си. В. В.
към текста >>

21. БЕЛЕЖКИ

Той е първият български учител в Североизточна България и по-късно - първият български свещеник.
Заминава за Атон, за да приеме монашески сан, спира в Солун, където в църквата „Св. Георги" получава антиминс и има пророческо видение. Завръща се в Устово, а през 1857 г. заминава за Варна. Учителствува в с. Николаевка. Той е първият български учител в Североизточна България и по-късно - първият български свещеник. Служи в църквите „Св. Богородица", „Св. Георги" и „Св. Архангел Михаил" във Варна и в с. Николаевка. Избран е за председател на градската управа във Варна.
към текста >>

22. Влиянието на Слънчевата Енергия

Слънчевата енергия слиза върху Земята като обширна струя, опасва я от Северния полюс към Южния и се повръща пак към Слънцето.
Денят може да се раздели на 4 периода от по 6 часа: от 12 часа полунощ до 6 часа сутринта – това е пролетта; от 6 часа сутринта до 12 часа на пладне – това е лято; от 12 часа на пладне до 6 часа вечерта (до залязването на Слънцето) – това е есен. А от 6 часа вечерта до 12 часа полунощ е зима. Поради въртенето на Земята, през известно време на годината лятото на деня е по-дълго, а зимата по-къса. Зимно време е обратно. Ние, хората на Земята, трябва да следваме през живота си пътя на растенията; те разбират закона за растенето по-добре. Слънчевата енергия слиза върху Земята като обширна струя, опасва я от Северния полюс към Южния и се повръща пак към Слънцето. Някои учени поддържат, че тази именно енергия е, която движи Земята около нейната ос. Когато растенията усетят, че тази потенциална енергия започва да се проявява и да приижда към Земята, те напъпват, приготовляват се, а като се усили тя, те се разлистват и най-сетне се разцъфтяват и завързват, като се стремят да съберат всичката тая енергия, за да се оплодотворят. Тази енергия се предава на растенията чрез животворната плазма. Затова е именно добре, когато видим растенията да напъпват и цъфнат, в човешката душа да се роди една вътрешна радост, че наближава денят на нейното освобождение. Човек трябва да отвори чувствата си с обич към тази животворна сила, която го обгръща, за да може да приеме нейното благотворно влияние за освежаване на своите мисли, чувства и сили.
към текста >>

(За да бъде човек в хармония с космичните течения, при спане главата трябва да бъде към Север или към Изток.)
Но кръвта се движи в човешкия организъм благодарение на това, че има един космически импулс в света, който постоянно регулира кръвообръщението на всички организми. На същото космическо електромагнитно течение се дължат и движенията на протоплазмата в клетката: циркулацията и ротацията; после движението на Слънцето, планетите и другите небесни тела. Енергията, която Земята взима от Слънцето, може да се сравни с артериална кръв, а тази, която изпраща към Слънцето може да се сравни с венозна кръв. Нашето Слънце играе ролята на сърце, а още по-добре играе тази роля централното Слънце. Както нечистата кръв от тъканите трябва да се върне към сърцето и от там в дробовете за да се пречисти, така също и енергиите на Земята се възвръщат към Слънцето, за да добият първоначалния ритъм. (За да бъде човек в хармония с космичните течения, при спане главата трябва да бъде към Север или към Изток.) Ние считаме Слънцето не като някакво мъртво тяло, а като живо същество. Да допуснем, че някой учен човек поздравява съвременното общество от далеч със своите гранати. Какво ще бъде нашето понятие за този човек? Това ще бъде изучаване само на физическата му страна. Ако ли допуснем, че същият ни изпраща чрез някой рефлектор своите лъчи – написани поеми с неговите поздрави или пък ни изпраща своите плодове: в първия случай енергията му ще бъде разрушителна, във втория – ободрителна, а в третия – оживителна.
към текста >>

23. Разумният живот. Не се противи на злото – Законът на Любовта

Обширна аргументация за това не е нужна, а е достатъчно да кажем, че прекрасните рози не растат на Северния полюс, а в топлите места; хлебното дърво също така не расте край Ледовития океан, а в тропическите места; портокалите, лимоните, бананите и пр.
Разумният живот. Не се противи на злото – Законът на Любовта Разумният живот се проявява само при най-малката съпротива и в най-хармоничната среда. Този е един от основните и велики закони на живата природа: върху него е съграден целият космос и върху него почива сигурността и развитието на всички разумни същества – племена, народи, общества и индивиди. Ония от древните народи и техните водители, които са схващали тоя закон, имали са дълготрайни култури, обществено развитие и благоденствие, и историята ги е отбелязала като мощни народи, като фактори на човешкото развитие. Обширна аргументация за това не е нужна, а е достатъчно да кажем, че прекрасните рози не растат на Северния полюс, а в топлите места; хлебното дърво също така не расте край Ледовития океан, а в тропическите места; портокалите, лимоните, бананите и пр. – всички растат все в топлите пояси, където климатическите условия са най-благоприятни и най-хармонични за тяхното развитие. И благодарение на тия условия, те са развили в себе си качествата, които притежават. Също тъй най-хубавите и пъстри пеперуди не се намират на Северния полюс, а в най-топлите области. Значи тия последните области са родили най-богатата и най-разнообразната флора и фауна, които днес служат за подкрепа на живота ни. А какво е създал Северният полюс?
към текста >>

Също тъй най-хубавите и пъстри пеперуди не се намират на Северния полюс, а в най-топлите области.
Този е един от основните и велики закони на живата природа: върху него е съграден целият космос и върху него почива сигурността и развитието на всички разумни същества – племена, народи, общества и индивиди. Ония от древните народи и техните водители, които са схващали тоя закон, имали са дълготрайни култури, обществено развитие и благоденствие, и историята ги е отбелязала като мощни народи, като фактори на човешкото развитие. Обширна аргументация за това не е нужна, а е достатъчно да кажем, че прекрасните рози не растат на Северния полюс, а в топлите места; хлебното дърво също така не расте край Ледовития океан, а в тропическите места; портокалите, лимоните, бананите и пр. – всички растат все в топлите пояси, където климатическите условия са най-благоприятни и най-хармонични за тяхното развитие. И благодарение на тия условия, те са развили в себе си качествата, които притежават. Също тъй най-хубавите и пъстри пеперуди не се намират на Северния полюс, а в най-топлите области. Значи тия последните области са родили най-богатата и най-разнообразната флора и фауна, които днес служат за подкрепа на живота ни. А какво е създал Северният полюс? – ледове, снегове и снежни кристали. Това показва, че тоя полюс в органическо отношение е почти безплоден, докато тропикът е плоден, защото има най-благоприятни условия и най-хармонична среда за развитието на живите организми. Но на Земята има и Южен полюс.
към текста >>

А какво е създал Северният полюс?
Обширна аргументация за това не е нужна, а е достатъчно да кажем, че прекрасните рози не растат на Северния полюс, а в топлите места; хлебното дърво също така не расте край Ледовития океан, а в тропическите места; портокалите, лимоните, бананите и пр. – всички растат все в топлите пояси, където климатическите условия са най-благоприятни и най-хармонични за тяхното развитие. И благодарение на тия условия, те са развили в себе си качествата, които притежават. Също тъй най-хубавите и пъстри пеперуди не се намират на Северния полюс, а в най-топлите области. Значи тия последните области са родили най-богатата и най-разнообразната флора и фауна, които днес служат за подкрепа на живота ни. А какво е създал Северният полюс? – ледове, снегове и снежни кристали. Това показва, че тоя полюс в органическо отношение е почти безплоден, докато тропикът е плоден, защото има най-благоприятни условия и най-хармонична среда за развитието на живите организми. Но на Земята има и Южен полюс. В него, както и в Северния, съществува еднообразие в органическо отношение, т.е. и в двата тия полюси жизнените сили са почти в застой.
към текста >>

В него, както и в Северния, съществува еднообразие в органическо отношение, т.е.
Значи тия последните области са родили най-богатата и най-разнообразната флора и фауна, които днес служат за подкрепа на живота ни. А какво е създал Северният полюс? – ледове, снегове и снежни кристали. Това показва, че тоя полюс в органическо отношение е почти безплоден, докато тропикът е плоден, защото има най-благоприятни условия и най-хармонична среда за развитието на живите организми. Но на Земята има и Южен полюс. В него, както и в Северния, съществува еднообразие в органическо отношение, т.е. и в двата тия полюси жизнените сили са почти в застой. Но природата, която не обича застоя, е впрегнала тия полюси на работа, като е проектирала техните жизнени сокове, които не могат да намерят израз на тяхната повърхност, към екватора: там дейността им се проявява. Вследствие на това именно растителността и изобщо животът там са най-богати по форма и по съдържание. Тогава по аналогия ние изваждаме заключението, че във всеки организъм, в който преобладават влиянията на двата полюса, резултатите ще бъдат същите. Следователно, за да се избягнат тия противоречия, животът търси екватора, т.е.
към текста >>

Това ни доказва и историята: докато Египет беше тропическо място (Тук употребяваме думата „тропически“, за да обозначим най-благоприятните външни и вътрешни условия, при които известна култура може да се разцъфти.), в него имаше култура, но щом замени условията си с хладината на Северния и Южния полюси, той остана пуст; докато Вавилон и Асирия бяха тропически области, в тях цъфтеше книжнината и цивилизацията, но когато те възприеха студенината на Северния и Южния полюси, запустяха.
Или ако една страна е пълна само със затвори и затворници, това култура ли е? Ако в някоя държава се издигат бесилки, това морал ли е, религия ли е? Разбира се, не. Морал и разумен живот не могат да се насаждат в света по тоя начин. При такива факти всичко ще се превърне в лед и сняг и соковете на такъв народ ще се пренесат у други народи, у които има благоприятни условия за развитие и напредък. Това ни доказва и историята: докато Египет беше тропическо място (Тук употребяваме думата „тропически“, за да обозначим най-благоприятните външни и вътрешни условия, при които известна култура може да се разцъфти.), в него имаше култура, но щом замени условията си с хладината на Северния и Южния полюси, той остана пуст; докато Вавилон и Асирия бяха тропически области, в тях цъфтеше книжнината и цивилизацията, но когато те възприеха студенината на Северния и Южния полюси, запустяха. Така стана и с Гърция, Палестина, Финикия, Рим и други; тъй ще стане и с ония съвременни държави и народи, които подражават примера на изчезналите народи и култури. В природата съществува един закон, който е изразен в Евангелието, а именно, че онзи, който има най-малката енергия и не я употребява, тя му се взема или: „който има, ще му се предаде, а който е на Северния или Южния полюси, и това, което има, ще му се отнеме“. Засега Северният и Южният полюси не са места, определени за живеене на човешки същества: те са места само за боговете и затова последните са турили там своите прегради, за да не стъпва никой човешки крак по тия места. А от това следва да се извади поуката, че слабият не трябва да се мъчи да вземе формата на силния, защото ще стане смешен. Ако малкото дете повдигне големия чук на баща си и едва го носи, мислите ли, че то ще свърши някаква работа с тоя чук?
към текста >>

В природата съществува един закон, който е изразен в Евангелието, а именно, че онзи, който има най-малката енергия и не я употребява, тя му се взема или: „който има, ще му се предаде, а който е на Северния или Южния полюси, и това, което има, ще му се отнеме“.
Разбира се, не. Морал и разумен живот не могат да се насаждат в света по тоя начин. При такива факти всичко ще се превърне в лед и сняг и соковете на такъв народ ще се пренесат у други народи, у които има благоприятни условия за развитие и напредък. Това ни доказва и историята: докато Египет беше тропическо място (Тук употребяваме думата „тропически“, за да обозначим най-благоприятните външни и вътрешни условия, при които известна култура може да се разцъфти.), в него имаше култура, но щом замени условията си с хладината на Северния и Южния полюси, той остана пуст; докато Вавилон и Асирия бяха тропически области, в тях цъфтеше книжнината и цивилизацията, но когато те възприеха студенината на Северния и Южния полюси, запустяха. Така стана и с Гърция, Палестина, Финикия, Рим и други; тъй ще стане и с ония съвременни държави и народи, които подражават примера на изчезналите народи и култури. В природата съществува един закон, който е изразен в Евангелието, а именно, че онзи, който има най-малката енергия и не я употребява, тя му се взема или: „който има, ще му се предаде, а който е на Северния или Южния полюси, и това, което има, ще му се отнеме“. Засега Северният и Южният полюси не са места, определени за живеене на човешки същества: те са места само за боговете и затова последните са турили там своите прегради, за да не стъпва никой човешки крак по тия места. А от това следва да се извади поуката, че слабият не трябва да се мъчи да вземе формата на силния, защото ще стане смешен. Ако малкото дете повдигне големия чук на баща си и едва го носи, мислите ли, че то ще свърши някаква работа с тоя чук? – Не, то ще губи само времето си. Да оставим тежките чукове за силните хора, а ние да работим с това, което е по нашите сили.
към текста >>

Засега Северният и Южният полюси не са места, определени за живеене на човешки същества: те са места само за боговете и затова последните са турили там своите прегради, за да не стъпва никой човешки крак по тия места.
Морал и разумен живот не могат да се насаждат в света по тоя начин. При такива факти всичко ще се превърне в лед и сняг и соковете на такъв народ ще се пренесат у други народи, у които има благоприятни условия за развитие и напредък. Това ни доказва и историята: докато Египет беше тропическо място (Тук употребяваме думата „тропически“, за да обозначим най-благоприятните външни и вътрешни условия, при които известна култура може да се разцъфти.), в него имаше култура, но щом замени условията си с хладината на Северния и Южния полюси, той остана пуст; докато Вавилон и Асирия бяха тропически области, в тях цъфтеше книжнината и цивилизацията, но когато те възприеха студенината на Северния и Южния полюси, запустяха. Така стана и с Гърция, Палестина, Финикия, Рим и други; тъй ще стане и с ония съвременни държави и народи, които подражават примера на изчезналите народи и култури. В природата съществува един закон, който е изразен в Евангелието, а именно, че онзи, който има най-малката енергия и не я употребява, тя му се взема или: „който има, ще му се предаде, а който е на Северния или Южния полюси, и това, което има, ще му се отнеме“. Засега Северният и Южният полюси не са места, определени за живеене на човешки същества: те са места само за боговете и затова последните са турили там своите прегради, за да не стъпва никой човешки крак по тия места. А от това следва да се извади поуката, че слабият не трябва да се мъчи да вземе формата на силния, защото ще стане смешен. Ако малкото дете повдигне големия чук на баща си и едва го носи, мислите ли, че то ще свърши някаква работа с тоя чук? – Не, то ще губи само времето си. Да оставим тежките чукове за силните хора, а ние да работим с това, което е по нашите сили. А кое е по нашите сили?
към текста >>

24. 200–250

Там той ще се намери в една северно-полярна нощ – дълга нощ.
Тогава той по-лесно може да се издигне над материалното. 201 Съмненията. Ученикът трябва да мине през съмненията. Тя е една област, която той трябва да премине, и я мине до край. Там той ще се намери в една северно-полярна нощ – дълга нощ. Но той трябва да разбира закона: трябва да я прекара, за да излезе пак на светлия ден. И да се крепи през всичкото време. След като премине този период на мрак, ще дойде прозрението – светлият ден на Посвещението! 202 Съмнението.
към текста >>

25. ФОРМУЛИ - Всички

Обръщаме се на север и произнасяме:
Магическа формула за четирите посоки на света, дадена на връх Мусалла, 11 юли 1926 г. Обръщаме се на юг и произнасяме: Да се възцари Добродетелта и да се разпръснат всички лоши мисли в света! Обръщаме се на изток и произнасяме: Да се възцари Божията Правда в света и да изчезне всяка неправда от живота ни! Обръщаме се на север и произнасяме: Да се възцари Божията Истина в живота ни и да изчезне всяко робство от душата ни! Обръщаме се на запад и произнасяме: Да се възцари Божията Мъдрост във всичките ни прояви на живота ни и да изчезне злото от нашия път! Обръщаме се на изток и произнасяме: Да царува Господ и да се слави Господ във всичката Своя Любов, Мъдрост и Истина!
към текста >>

"Сега оттук ще изпратим поздрав на всички приятели, които се намират на изток и на запад, на север и на юг.
Не искаш да работиш, Бог отвътре ти казва: — Иди да работиш! формула-упражнение (345) (Дадено при изкачване на връх Мусалла на 28.07.1928г. и записано в лекцията "Единство и общност") "Сега оттук ще изпратим поздрав на всички приятели, които се намират на изток и на запад, на север и на юг. Ще изпратим поздрав на всички Братства, които съставят ордени на Великото Бяло Братство. Ще изпратим поздрав на всички пробудени души, които вършат Волята Божия." Всички се нареждат в кръг и се хващат за ръце, но така, че дясната ръка с лявата на съседа се издига нагоре, а лявата с дясната на съседа е надолу и при това положение - дясна ръка, издигната през един човек, се произнася: Уповавай на Господа с всичкото си сърце и с всичкия си ум. Във всичките си пътища познавай само Бога!
към текста >>

26. ФОРМУЛИ - (186-202) 'Създание ново'

Обръщаме се на север и произнасяме:
Магическа формула за четирите посоки на света, дадена на връх Мусалла, 11 юли 1926 г. Обръщаме се на юг и произнасяме: Да се възцари Добродетелта и да се разпръснат всички лоши мисли в света! Обръщаме се на изток и произнасяме: Да се възцари Божията Правда в света и да изчезне всяка неправда от живота ни! Обръщаме се на север и произнасяме: Да се възцари Божията Истина в живота ни и да изчезне всяко робство от душата ни! Обръщаме се на запад и произнасяме: Да се възцари Божията Мъдрост във всичките ни прояви на живота ни и да изчезне злото от нашия път! Обръщаме се на изток и произнасяме: Да царува Господ и да се слави Господ във всичката Своя Любов, Мъдрост и Истина!
към текста >>

27. ФОРМУЛИ - (331-344) 'Аз в тях и Ти в мене'

"Сега оттук ще изпратим поздрав на всички приятели, които се намират на изток и на запад, на север и на юг.
Не искаш да работиш, Бог отвътре ти казва: — Иди да работиш! формула-упражнение (345) (Дадено при изкачване на връх Мусалла на 28.07.1928г. и записано в лекцията "Единство и общност") "Сега оттук ще изпратим поздрав на всички приятели, които се намират на изток и на запад, на север и на юг. Ще изпратим поздрав на всички Братства, които съставят ордени на Великото Бяло Братство. Ще изпратим поздрав на всички пробудени души, които вършат Волята Божия." Всички се нареждат в кръг и се хващат за ръце, но така, че дясната ръка с лявата на съседа се издига нагоре, а лявата с дясната на съседа е надолу и при това положение - дясна ръка, издигната през един човек, се произнася: Уповавай на Господа с всичкото си сърце и с всичкия си ум. Във всичките си пътища познавай само Бога!
към текста >>

28. ФОРМУЛА - УПРАЖНЕНИЕ

"Сега оттук ще изпратим поздрав на всички приятели, които се намират на изток и на запад, на север и на юг.
Формула - упражнение (Дадено при изкачване на връх Мусалла на 28.07.1928г. и записано в лекцията "Единство и общност") "Сега оттук ще изпратим поздрав на всички приятели, които се намират на изток и на запад, на север и на юг. Ще изпратим поздрав на всички Братства, които съставят ордени на Великото Бяло Братство. Ще изпратим поздрав на всички пробудени души, които вършат Волята Божия." Всички се нареждат в кръг и се хващат за ръце, но така, че дясната ръка с лявата на съседа се издига нагоре, а лявата с дясната на съседа е надолу и при това положение - дясна ръка, издигната през един човек, се произнася: Уповавай на Господа с всичкото си сърце и с всичкия си ум. Във всичките си пътища познавай само Бога!
към текста >>

29. Формули 203 - 219 Създание ново

Обръщаме се на север и произнасяме:
Да се възцари добродетелта и да се разпръснат всички лоши мисли в света! Обръщаме се на изток и произнасяме: Да се възцари Божията правда в света и да изчезне всяка неправда от живота ни! Обръщаме се на север и произнасяме: Да се възцари Божията истина в живота ни и да изчезне всяко робство от душата ни! Обръщаме се на запад и произнасяме: Да се възцари Божията мъдрост във всичките прояви на живота ни и да изчезне злото от нашия път!
към текста >>

30. Формули 356 - 373 Аз в тях и Ти в мене

Сега оттук ще изпратим поздрав на всички приятели, които се намират на изток и на запад, на север и на юг.
У всички хора по света да се усили любовта им към Бога и желанието им да Му служат. Казва се три пъти навън, на открито. формула - упражнение 371 Дадено при изкачване на връх Мусала на 28 юли 1928 г. и записано в лекцията „Единство и общност". Сега оттук ще изпратим поздрав на всички приятели, които се намират на изток и на запад, на север и на юг. Ще изпратим поздрав на всички братства, които съставят ордена на Великото Бяло братство. Ще изпратим поздрав на всички пробудени души, които вършат волята Божия. Всички се нареждат в кръг и се хващат за ръце, като през един човек дясната ръка се издига нагоре с лявата на десния съсед, а лявата се спуща надолу с дясната на левия съсед. Произнася се: Уповавай на Господа с всичкото си сърце и с всичкия си ум.
към текста >>

31. Формули 394 - 405 Отец ми работи, и аз работя

Ще се обърнеш на север и ще кажеш:
формула 402 Ще се обърнеш на изток, ще разтвориш ръце и ще кажеш: Да царува любовта! Ще се обърнеш на запад и ще кажеш: Да царува правдата! Ще се обърнеш на север и ще кажеш: Да царува истината! Ще се обърнеш на юг и ще кажеш: Да царува добродетелта! Пак ще се обърнеш на изток и ще кажеш: Да царува мъдростта и да се хвърли светлина върху всичко!
към текста >>

32. УЧИТЕЛЯ ВЪВ ВАРНА

Дори най-схематичните географски карти представят Черно море, прищъпнато в средата между Крим (на север) и Синопския залив (на юг), разделено на Азиатското (на изток) и Европейското (на запад) водно пространство, по чиято повърхност морските течения пътуват в два отделни величествени кръга, обратни на часовниковата стрелка.
Дори в лаконизма на Евангелието градовете не са просто социален декор на Христовите събития — и Кана Галилейска, и Капернаум са първите участници в Евангелската драма, не само защото са крайморски, но и защото са преизпълнени с древна култура. Като че ли винаги, когато историята вдига сценичната си завеса, първо се вижда море. Или поне вода. Опит за езотерична история на Варна. Известно е схващането на езотеричната наука за ролята на Черноморското пространство да генерира културни импулси от най-дълбока древност до наши дни. Дори най-схематичните географски карти представят Черно море, прищъпнато в средата между Крим (на север) и Синопския залив (на юг), разделено на Азиатското (на изток) и Европейското (на запад) водно пространство, по чиято повърхност морските течения пътуват в два отделни величествени кръга, обратни на часовниковата стрелка. От друга страна, езотеричната наука разглежда историческите епохи като продукт на културни импулси на Всемирното Бяло братство, чрез които индоевропейската (Пета, Бяла или Кавказка) човешка раса осъществява своето духовно развитие. В този смисъл всяка култура се дефинира като реализиране на специфични способности и добродетели в човешкото съзнание. Следователно и историческите, и митологическите събития се схващат като еднакво реални психични функции.* Досега Всемирното Бяло братство е генерирало четири велики духовни импулса и чрез свои Велики учители е поставило начало на шест културни епохи в историята на петата човешка раса на земята. Първи културен импулс. Цел: да подготви човечеството за приемане на Христовия импулс.
към текста >>

г) Съхранява и пренася в идващата материалистична култура учението за живота след смъртта и за прераждането чрез езотеричната школа на Замолксис (или Залмоксис) в царството на гетите (край устието на Дунав и бреговете на Североизточна България).
Образът на овена синтезира спомена за изгубеното единство между Любовта и Мъдростта в човешкото съзнание. в) Въвежда жертвата като добродетел на идващата интелектуална култура чрез опита на езотеричната школа в Таврида (недалеч от Севастопол, Кримски полуостров, около 1194 г. пр. Хр.). Създава се митологичният импулс на дъщерята на човешкия дух Ифигения, пренесена в жертва на Артемида, за да стане жрица. Това е дарбата на съзнанието да отделя свещеното от общата интелектуална култура. г) Съхранява и пренася в идващата материалистична култура учението за живота след смъртта и за прераждането чрез езотеричната школа на Замолксис (или Залмоксис) в царството на гетите (край устието на Дунав и бреговете на Североизточна България). Според Херодот, Замолксис, наричан Гебелеизис (буквално - носител на Светлина), бил роб (или ученик) на Питагор (580 - 500 г. пр. Хр.), който го освободил. Забогатял, той се върнал в родината си, заповядал да му построят подземна къща, прекарал в нея три години и се явил отново на белия свят, за да повярват всички в безсмъртието. По всяка вероятност тъкмо на този исторически етап Варненското духовно пространство поема своята езотерична мисия, въпреки че Варненският халколитен некропол, открит край индустриалната зона на града, се счита за най-стария в Европа и официалната археологическа наука го датира около 4000 - 5000 г. пр. Хр.
към текста >>

33. Първа част- ПРЕДИСЛОВИЕТО КРАТКА ИСТОРИЯ НА СЕЛО НИКОЛАЕВКА

Селото се намира на 30 км северозападно от град Варна.
Първа част ПРЕДИСЛОВИЕТО КРАТКА ИСТОРИЯ НА СЕЛО НИКОЛАЕВКА Музейна сбирка, с. Николаевка, Варненска област, открита на 24 май 1977 г. Селото се намира на 30 км северозападно от град Варна. Още от турско време и сега е център на община. Разположено е на 350 - 400 м над морското равнище от двете страни на Николаевската река, която е начало на река Деде Бунар дере. Реката тече в северна посока, минава край село Засмяново, Ботево, навлиза в Добруджа, става подземна река и се влива в река Дунав. В административно отношение селото принадлежало на Козлуджанската нахия и се наричало Хадърча. Населението на Варненска кааза и Козлуджанска нахия през XIX век е предимно мюсюлманско и се състои от турци, татари и др.
към текста >>

Реката тече в северна посока, минава край село Засмяново, Ботево, навлиза в Добруджа, става подземна река и се влива в река Дунав.
Музейна сбирка, с. Николаевка, Варненска област, открита на 24 май 1977 г. Селото се намира на 30 км северозападно от град Варна. Още от турско време и сега е център на община. Разположено е на 350 - 400 м над морското равнище от двете страни на Николаевската река, която е начало на река Деде Бунар дере. Реката тече в северна посока, минава край село Засмяново, Ботево, навлиза в Добруджа, става подземна река и се влива в река Дунав. В административно отношение селото принадлежало на Козлуджанската нахия и се наричало Хадърча. Населението на Варненска кааза и Козлуджанска нахия през XIX век е предимно мюсюлманско и се състои от турци, татари и др. Турската колонизация и Руско-турската война в по-късните столетия довеждат до почти пълното изчезване на старобългарското население. Част от него се влива в големия изселнически поток след 1828-1829 г. към Северна Добруджа и Бесарабия.
към текста >>

към Северна Добруджа и Бесарабия.
Реката тече в северна посока, минава край село Засмяново, Ботево, навлиза в Добруджа, става подземна река и се влива в река Дунав. В административно отношение селото принадлежало на Козлуджанската нахия и се наричало Хадърча. Населението на Варненска кааза и Козлуджанска нахия през XIX век е предимно мюсюлманско и се състои от турци, татари и др. Турската колонизация и Руско-турската война в по-късните столетия довеждат до почти пълното изчезване на старобългарското население. Част от него се влива в големия изселнически поток след 1828-1829 г. към Северна Добруджа и Бесарабия. В местността, където е основано Николаевка, и преди идването на заселниците е имало село, само че на север от сегашното. Било е съвсем малко. По време на чумна епидемия селяните го напуснали и го опожарили. Камъни и керамични отломки, останали от него, могат и сега да се видят в полето - на мястото, наричано Юрта. В следващите години тук се установяват преселници, главно от източнобалканските села Голица и Еркеч.
към текста >>

В местността, където е основано Николаевка, и преди идването на заселниците е имало село, само че на север от сегашното.
В административно отношение селото принадлежало на Козлуджанската нахия и се наричало Хадърча. Населението на Варненска кааза и Козлуджанска нахия през XIX век е предимно мюсюлманско и се състои от турци, татари и др. Турската колонизация и Руско-турската война в по-късните столетия довеждат до почти пълното изчезване на старобългарското население. Част от него се влива в големия изселнически поток след 1828-1829 г. към Северна Добруджа и Бесарабия. В местността, където е основано Николаевка, и преди идването на заселниците е имало село, само че на север от сегашното. Било е съвсем малко. По време на чумна епидемия селяните го напуснали и го опожарили. Камъни и керамични отломки, останали от него, могат и сега да се видят в полето - на мястото, наричано Юрта. В следващите години тук се установяват преселници, главно от източнобалканските села Голица и Еркеч. Една група, водена от Атанас Георгиев, спряла на около 30 км северозападно от Варна.
към текста >>

Една група, водена от Атанас Георгиев, спряла на около 30 км северозападно от Варна.
В местността, където е основано Николаевка, и преди идването на заселниците е имало село, само че на север от сегашното. Било е съвсем малко. По време на чумна епидемия селяните го напуснали и го опожарили. Камъни и керамични отломки, останали от него, могат и сега да се видят в полето - на мястото, наричано Юрта. В следващите години тук се установяват преселници, главно от източнобалканските села Голица и Еркеч. Една група, водена от Атанас Георгиев, спряла на около 30 км северозападно от Варна. Атанас Георгиев тръгнал да търси вода из местността и в гората, намираща се в ниското до една рекичка, открил два извора. Съподвижниците му одобрили мястото и започнали да изсичат гората около изворите, за да си строят къщи. Така се основало село Николаевка, наречено тогава на турски Хадърча. Друга част от изселниците, водена от Кара Марин, тръгнала с руските войски на север и в Бесарабия основала село, което и сега се нарича Голица. Това ново население представлява и етническата основа на българското национално Възраждане във варненския край.
към текста >>

Друга част от изселниците, водена от Кара Марин, тръгнала с руските войски на север и в Бесарабия основала село, което и сега се нарича Голица.
В следващите години тук се установяват преселници, главно от източнобалканските села Голица и Еркеч. Една група, водена от Атанас Георгиев, спряла на около 30 км северозападно от Варна. Атанас Георгиев тръгнал да търси вода из местността и в гората, намираща се в ниското до една рекичка, открил два извора. Съподвижниците му одобрили мястото и започнали да изсичат гората около изворите, за да си строят къщи. Така се основало село Николаевка, наречено тогава на турски Хадърча. Друга част от изселниците, водена от Кара Марин, тръгнала с руските войски на север и в Бесарабия основала село, което и сега се нарича Голица. Това ново население представлява и етническата основа на българското национално Възраждане във варненския край. Към средата на XIX век, когато в този край проблясват първите зари на национална пробуда, село Ха-дърча заема ръководна роля на подбудител и организатор на българщината във Варненско. Изключителната заслуга за това се пада на будния и предприемчив селски чорбаджия и голям родолюбец Атанас Георгиев. Роден в село Голица, Несебърско, и получил според тогавашните понятия едно добро местно образование на български, гръцки и турски, Атанас Георгиев постъпил по време на Руско-турската война през 1826 - 1829 г. преводач при русите, с които ходил чак до Одрин.
към текста >>

34. ЗАВЕТНИЦИ НА СВОБОДАТА НИ

Полесражението включвало пространството между селата Паша кьой (днес Варненският квартал „Владиславово") и село Голяма Франга (днес Каменар) на север, село Аджемлер (днес Аксаково) на запад, Гебеджанското (Белославското) езеро на юг и Трошева махала (днес Варненския квартал „Трошево") на изток.
Тридесетхилядната християнска обединена армия преминала Дунав при Оршова и на 16 октомври 1444 г. пристигнала в Никопол, където присъединила четирихилядната конница на Влад III Цепеш, предвождана от сина му. След това превзела Шумен, Провадия, Каварна и Калиакра, а на 9 ноември пристигнала във Варна, заела позиции западно от Tpoшевa махала (днес Варненския квартал „Трошево"), но не заварила генуезките и венецианските кораби, на които по план трябвало да се качи. Мурад II преминал Босфора с очакваните от Владислав III кораби, които успял да купи, прекосил Балкана и на 9 ноември разположил армията си източно от село Аджемлер (сега село Аксаково). Битката станала на 10 ноември 1444 г. Полесражението включвало пространството между селата Паша кьой (днес Варненският квартал „Владиславово") и село Голяма Франга (днес Каменар) на север, село Аджемлер (днес Аксаково) на запад, Гебеджанското (Белославското) езеро на юг и Трошева махала (днес Варненския квартал „Трошево") на изток. След начален победоносен щурм на християните, при който паднал знаменосецът на Мурад II, обединената армия на Владислав III претърпяла трагичен разгром. Янош Хуниади и синът на Влад III успели да се спасят, отстъпвайки с много жертви на север през местността, наречена по-късно „Батова" (от турски „проклето поле"), а Владислав III заплатил с живота си и бил наречен от историците с прозвището Варненчик. Мурад II издигнал на полесражението стълб на победата с надпис „Аз прославих Варна с победата си. Смъртни, научете се да не ставате вероломни", след което консервирал главата на мъртвия Владислав в пчелен мед и я изпратил тържествено в първата османска столица Бурса (Мала Азия). Според някои предания 22 години след сражението чехски велможа срещнал в Португалия скитник с шест пръста на краката, в който познал някогашния крал Владислав III, дошъл да се покае за нарушението на Сегединския договор.
към текста >>

Янош Хуниади и синът на Влад III успели да се спасят, отстъпвайки с много жертви на север през местността, наречена по-късно „Батова" (от турски „проклето поле"), а Владислав III заплатил с живота си и бил наречен от историците с прозвището Варненчик.
След това превзела Шумен, Провадия, Каварна и Калиакра, а на 9 ноември пристигнала във Варна, заела позиции западно от Tpoшевa махала (днес Варненския квартал „Трошево"), но не заварила генуезките и венецианските кораби, на които по план трябвало да се качи. Мурад II преминал Босфора с очакваните от Владислав III кораби, които успял да купи, прекосил Балкана и на 9 ноември разположил армията си източно от село Аджемлер (сега село Аксаково). Битката станала на 10 ноември 1444 г. Полесражението включвало пространството между селата Паша кьой (днес Варненският квартал „Владиславово") и село Голяма Франга (днес Каменар) на север, село Аджемлер (днес Аксаково) на запад, Гебеджанското (Белославското) езеро на юг и Трошева махала (днес Варненския квартал „Трошево") на изток. След начален победоносен щурм на християните, при който паднал знаменосецът на Мурад II, обединената армия на Владислав III претърпяла трагичен разгром. Янош Хуниади и синът на Влад III успели да се спасят, отстъпвайки с много жертви на север през местността, наречена по-късно „Батова" (от турски „проклето поле"), а Владислав III заплатил с живота си и бил наречен от историците с прозвището Варненчик. Мурад II издигнал на полесражението стълб на победата с надпис „Аз прославих Варна с победата си. Смъртни, научете се да не ставате вероломни", след което консервирал главата на мъртвия Владислав в пчелен мед и я изпратил тържествено в първата османска столица Бурса (Мала Азия). Според някои предания 22 години след сражението чехски велможа срещнал в Португалия скитник с шест пръста на краката, в който познал някогашния крал Владислав III, дошъл да се покае за нарушението на Сегединския договор. Трупът на папския легат кардинал Юлиан Цезарини, главен виновник за нарушеното примирие, бил намерен в една гора край Варна, но според други източници се спасил и останал за покаяние в Аладжа манастир край село Кестрич (днес Варненския квартал „Виница"). Епископ Розгон потънал в мочурищата около Девненското езеро.
към текста >>

35. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ВАРНА, 1908 ГОДИНА

Забележително е, че винаги северното полушарие се явява фактор за духовното развитие, а южното полушарие е негативно; то е играло роля в миналото.
Славяните изобщо не могат да се развиват и ще видите, че тези, които живеят на Запад, разочароват се най-сетне от западната култура и виждат, че не е това, което търсят. (Ил. Стойчев): Дали България играе първенствующа роля при събуждането на славянството? Няма съмнение, че двамата братя Кирил и Методий излизат от Балканския полуостров, който е в маг-нетическата верига, която опасва земното кълбо. Балканският полуостров е в тази магнетическа верига на човешкото развитие. Тази именно верига е, която издига народите. Забележително е, че винаги северното полушарие се явява фактор за духовното развитие, а южното полушарие е негативно; то е играло роля в миналото. Черно море е една врата на всичките духове от Запад, за да бъдат изпъдени. Това море е едно чистене за тях. То е врата за долния етаж на Земята, гдето изпращат духовете, идещи от Запад. Този етаж е т.нар. „под". Защото по отношение на Земята окултните науки не вярват, че има огън във вътрешността и.
към текста >>

36. ИЗБРАНИ ПИСМА ДО ПЕНЬО КИРОВ И ТОДОР СТОИМЕНОВ

Обиколката си в Северна България почти завърших.
Поздрави брат Тодор и всички братя. *Става дума за търновската учителка Мария Казакова (1852-1908), ученичка на Учителя от 1900 г.; виж „Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново", I том, Алфиола, Варна, 1995 (бел. ред.) Варна, 31 май 1902 г. Любезни брат Киров, Завчера пристигнах тук. Обиколката си в Северна България почти завърших. Напоследък бях в Търново, гдето преседях около седмица. Господ бе благ през всичкото време с мен. Радостното е, че ние с вяра и търпение можахме да сторим това, което е най-добро засега, да влеем една нова струя на живот, да раздвижим умовете на всички. В Търново срещнах една наша сестра и приятелка*. Тя има много неща, открити ней от Господа, и чака за тяхното изпълнение.
към текста >>

37. Годишна среща на Веригата - Варна, 1908г.

Забележително е, че винаги северното полушарие се явява фактор за духовното развитие, а южното полушарие е негативно; то е играло роля в миналото.
И те са, които устрояват околните народи, за да му съдействат. Славяните изобщо не могат да се развиват и ще видите, че тези, които живеят на Запад, разочароват се най-сетне от западната култура и виждат, че не е това, което търсят. Илия Стойчев: Дали България играе първенстваща роля при събуждането на славянството? Няма съмнение, че двамата братя Кирил и Методий излизат от Балканския полуостров, който е в магнетическата верига, която опасва земното кълбо. Балканският полуостров е в тази магнетическа верига на човешкото развитие – тази именно верига е, която издига народите. Забележително е, че винаги северното полушарие се явява фактор за духовното развитие, а южното полушарие е негативно; то е играло роля в миналото. Черно море е една врата на всичките духове от Запад, за да бъдат изпъдени – това море е едно чистене за тях. То е врата за долния етаж на Земята, гдето изпращат духовете, идещи от Запад; този етаж е т.нар. под. Защото по отношение на Земята окултните науки не вярват, че има огън във вътрешността й. Според окултистите, тя е куха и има около петстотин километра атмосфера, която се осветлява от външната атмосфера на Земята. В тия именно петстотин километра разстояние стоят лошите, така да кажем, духове.
към текста >>

38. Годишна среща на Веригата - Варна, 1909г.

За свободната воля може да се каже следното: ние например не може да се откажем да спим, но сме напълно свободни да си турим главата на изток, запад, север или юг - можеш да си избереш която искаш посока, защото в това имаме избор.
В този свят всичко ни влияе - и въздухът, и хората, и духовете. Ако искаме с ума си да преминем света, много се лъжем. Има две същества у нас: едното винаги се тревожи, гневи, а другото примирява нещата и не се смущава. Второто същество сме ние и то е, което мисли за Небето; а първото, като грубо и недодялано, си остава тук на Земята. И когато второто същество замине за Небето, то рече на човека в плътта, на първото същество: „Сбогом, довиждане." За свободната воля може да се каже следното: ние например не може да се откажем да спим, но сме напълно свободни да си турим главата на изток, запад, север или юг - можеш да си избереш която искаш посока, защото в това имаме избор. От гледище на френологията нашата свободна воля много се ограничава. Що е спането? От чисто френологическо гледище то е излизане на съзнанието от нас, за да се очистят, оправят и укрепнат клетките, та като дойде съзнанието на нова сметка, започва нова деятелност. Па и в духовно отношение спането е потребно, защото ако не спяхме, щяхме да станем крайно материалисти. В спането Духът отива [там], откъдето е дошъл, странства и с това черпи сила.
към текста >>

39. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1910г.

Стамболов отива към севера, т.е.
И в него случай Духът винаги ще се явява на помощ, когато чрез тия молитви се призовава. Тази молитва, освен че ще се употребява в краен случай, както се каза, но ще се употребява и тогава, когато се посвещава някой новоповярващ. От снощи Търново е в обсадно положение и всичките духове, които искаха да пречат, са уловени. Тук Димитър Голов разказа един свой сън - как нощес Стефан Стамболов му се явил и между другото му казал, че ще отиде да живее негде в Бесарабия, гдето имал свои воденици. На тоя сън г-н Дънов каза: Стамболов отива към севера, т.е. към смъртта, защото всичките народи дохождат от севера към юг. Подир като всички бяхме се изредили в 4-минутно бдение в олтара, гдето оставихме написаните листи с 29-те думи, след нас влезе в олтара и г-н Дънов, който, като се завърна, каза: Господ казва, че е доволен от вас и ако всякога така Го слушате и изпълнявате волята Му, Той ще ви се притича на помощ. Утре ще дойдете в 10 ч., е казано от Духа. Днешното ни събрание свършихме с изпяването „Свят, свят, свят Господ Саваот".
към текста >>

към смъртта, защото всичките народи дохождат от севера към юг.
Тази молитва, освен че ще се употребява в краен случай, както се каза, но ще се употребява и тогава, когато се посвещава някой новоповярващ. От снощи Търново е в обсадно положение и всичките духове, които искаха да пречат, са уловени. Тук Димитър Голов разказа един свой сън - как нощес Стефан Стамболов му се явил и между другото му казал, че ще отиде да живее негде в Бесарабия, гдето имал свои воденици. На тоя сън г-н Дънов каза: Стамболов отива към севера, т.е. към смъртта, защото всичките народи дохождат от севера към юг. Подир като всички бяхме се изредили в 4-минутно бдение в олтара, гдето оставихме написаните листи с 29-те думи, след нас влезе в олтара и г-н Дънов, който, като се завърна, каза: Господ казва, че е доволен от вас и ако всякога така Го слушате и изпълнявате волята Му, Той ще ви се притича на помощ. Утре ще дойдете в 10 ч., е казано от Духа. Днешното ни събрание свършихме с изпяването „Свят, свят, свят Господ Саваот". 17 август, вторник
към текста >>

40. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1912 г.

274 Моравското братство – общество на езотеричното християнство, действало в пределите на Моравия, област от Австро-Унгария, сега в пределите на Чехия; счита се за приемник на традицията на хусистите; разпространено в Русия, Холандия и Северна Америка.
270 „Господи мил, с нами буди“ – православно богослу-жебно песнопение. 271 Петстотинте години – става дума за времето, през което българите са били под османско робство. 272 Изпортили сте я – в протокола на П. Гумнеров: изпонапили сте се. 273 Със специална мисия на Земята – изразът липсва в протокола на Д. Голов. 274 Моравското братство – общество на езотеричното християнство, действало в пределите на Моравия, област от Австро-Унгария, сега в пределите на Чехия; счита се за приемник на традицията на хусистите; разпространено в Русия, Холандия и Северна Америка. 275 Ще се пренесат – в протокола на П. Гумнеров: ще се пръснат. 276 Прочете от Евреем 8:3 – Защото всякой първосвещеник се поставя да приноси дарове и жертви; затова нужно е да има и той нещо да приноси. 277 Цитат от Откровение 5:11: И видях и чух глас от много ангели около престола и животните; и числото им беше тми на тми и тисящи на тисящи. 278 Гърция – думата липсва в протокола на Д. Голов.
към текста >>

41. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1914 г

Да, тази преграда показва мястото, отгдето са започнали хората да слизат надолу, също както екваторът пък е мястото, през което хората отиват на север и са започнали да се отдалечават - образуват се два противоположни полюса.
И това е един период, за който можем да кажем, че е период на проява на най-висшите духове, които са взели участие в творческия принцип на Вселената. По-нататък се говори за твърдта небесна (чете Битие 1:6-8). Твърд - защо Господ направи тази твърд? Да не би тези Напреднали същества, толкова красиви, да се увлекат от земните неща. Защото ако вие, които имате лаборатория, заграждате я, да не би някое дете да влезе и я угрози, то колко повече Господ трябваше да направи преграда между земното и небесното, като с това определи развитието на човешките души. Да, тази преграда показва мястото, отгдето са започнали хората да слизат надолу, също както екваторът пък е мястото, през което хората отиват на север и са започнали да се отдалечават - образуват се два противоположни полюса. Така процесът на корените на едно дърво показва пътя на нашата еволюция, а процесът на клоните показва пътя, през който Ангелите са минали. Но понеже има диаметрално различие, то Ангелите идват, когато слизат надолу, а ние идваме, когато отиваме отдолу нагоре. Ние сме започнали да учим от горе на долу и затова Ангелите са, които имат правилно схващане на нещата, поради което са и поставени за учители на човечеството (чете Битие 1:9-13). „И стана вечер, и стана утро, ден трети." А то значи: първият ден - за първото тяло, вторият - за второто, а третият - за третото тяло (чете Битие 1:14-18). Чудят се някои хора и учени как е възможно да се направи това за толкова малко време.
към текста >>

Има един пример от Северноамериканската война.
Някои хора казват, че като влязат в Рая, не искат вече да излязат навънка - това е едно криво схващане на въпроса. Ако вие влезете у едного богат земледелец, нима няма да ви прати в неговата нива да орете и да жънете? Раят е дом, гдето Господ живее, но след като му попродължат мястото и след като малко поживеем при Него, тогава Той ни каже: „Аз имам нива и всякой от вас ще отиде да поработи." А всякой от вас ще каже: „Господи, добре ни е тук." Но ние виждаме, че сам Господ не е сега в Рая - Той е излязъл из Рая и ето иде на Земята. Може ли Господ да отиде на нивата, а слугата да стои у дома? Това е именно, което се проповядва днес в Църквата. Има един пример от Северноамериканската война. Главнокомандующият, всеки ден като правел ревизия, видял един капралин, че забрал десет войници да носят една греда, без да им помага. Той приближил при войниците, помогнал им и си заминал, без да се яви кой е и какъв е, а при това бил и простичко облечен. Отсетне станало известно на капрала, че този помагач бил главнокомандующият, и останал изобличен. Христос сега заварва мнозина, че дигат греди, и Той им помага, без да вика вас, защото си капрал, а отсетне ви каже: „Аз Съм главнокомандующият." Днес в Църквата се казва и постъпва като този капрал, поповете учат по този начин. Но учението не е за глупавите, а е за мъдрите; силата не е за слабите, а е за силните; богатството не е за сиромасите, а е за богатите.
към текста >>

Когато говорим за зимата, то е нещо относително, защото, ако вие сте на север, зимата ще бъде много по-груба, а ако сте на екватора, зимата ще бъде много по-малка.
Даже тия плодове на Духа, така, както са, трябва да ги посеете в себе си, за да можете да се ползвате. Така, ако вие можете да се научите само как да произнасяте думата Любовь, как именно да спазите вибрациите и, щом я произнесете, казвам ви, няма да има сила в света, която моментално да се не подчини. С тази дума вие ще можете да обърнете един вълк в овца - вълкът ще изгуби своя си нрав. Хубаво, да кажем, че тук сме много далече да можем да обърнем един вълк в овца по нрав. Но ако това не можете, то не можете ли и следното: като се разгневи мъжът, жената, щом знае как да произнесе тази дума Любовь, мъжът веднага ще се укроти; и обратното - ако жената се разгневи, мъжът трябва да знае това нещо. Когато говорим за зимата, то е нещо относително, защото, ако вие сте на север, зимата ще бъде много по-груба, а ако сте на екватора, зимата ще бъде много по-малка. Значи вие може да измените положението на зимата - туй не е един абсолютен закон, щото непременно зимата да бъде лоша. На Земята имаме тия четири причини - пролет, лято, есен, зима, чрез които се прави необходимият кръг, посредством който, чрез съприкосновение, можем да бъдем близо при Господа. И старостта е едно положение, когато ние сме най- близо при Господа. Самата бръчкавина на нашите лица при старостта показва, че вече сме близо при Господа. Казват, че старият човек оглупява - защо?
към текста >>

42. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1915 г.

Дъждът обаче над нас в Търново се изрази само в приятна росица, а бурята с дъжда обзе изток, север и югоизток.
Като че ли предвещава дъжд. Слънцето изгрява в облак, та и цялото небе е облачно, но постепенно се разведряваше, докато в 9 ч. се хубаво уясни. Оттогава до обяд имаше бели облаци, през които Слънцето проникваше добре, и имахме приятен ден, но към 3-4 ч. започна да се заоблачава, западът се покри с черни облаци, измешани с червени такива, задуха силно и заваля. Дъждът обаче над нас в Търново се изрази само в приятна росица, а бурята с дъжда обзе изток, север и югоизток. Щом преваля, небето откъм югозапад се разчисти и изясни до степен такава, щото в 9 ч. вечерта се започна много ясна, тиха и приятна лунна нощ. В 11,30 ч. повикаха се всички фигуриращи в списъка, съставен от Пеню Киров и приложен към 1062 страница, с изключение на тези, които още не бяха дошли в Търново, като например Иван Дойнов, Сава Великов, Стефан Белев 371, Михалаки Георгиев, Стефан Чалгаджиев, Кънчо П. Стойчев и др.
към текста >>

следобед валяло дъжд и се образували две дъги от север към юг.
Той и говорил това несъзнателно. Ако запитате този човек, ще каже: „Никога не съм го казвал това." Има и други случаи на идване на души да обсебят наши близки. Някой път езикът, като се подхлъзне, казва истината. Друг един случай преди петнадесет години. Един българин, който водел много, много непорядъчен живот, за когото хората имаха не особено добро мнение, ловджия, комарджия, гуляйджия, един ден около 4 ч. следобед валяло дъжд и се образували две дъги от север към юг. Викат момичетата [му]: -Я гледайте! Този човек какво вижда? Попитали го какво вижда, той отговорил: -Буквата X.
към текста >>

43. ПРИЛОЖЕНИЯ ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ

274 Моравското братство – общество на езотеричното християнство, действало в пределите на Моравия, област от Австро-Унгария, сега в пределите на Чехия; счита се за приемник на традицията на хусистите; разпространено в Русия, Холандия и Северна Америка.
270 „Господи мил, с нами буди“ – православно богослужебно песнопение. 271 Петстотинте години – става дума за времето, през което българите са били под османско робство. 272 Изпортили сте я – в протокола на П. Гумнеров: изпонапили сте се. 273 Със специална мисия на Земята – изразът липсва в протокола на Д. Голов. 274 Моравското братство – общество на езотеричното християнство, действало в пределите на Моравия, област от Австро-Унгария, сега в пределите на Чехия; счита се за приемник на традицията на хусистите; разпространено в Русия, Холандия и Северна Америка. 275 Ще се пренесат – в протокола на П. Гумнеров: ще се пръснат. 276 Прочете от Евреем 8:3 – Защото всякой първосвещеник се поставя да приноси дарове и жертви; затова нужно е да има и той нещо да приноси. 277 Цитат от Откровение 5:11: И видях и чух глас от много ангели около престола и животните; и числото им беше тми на тми и тисящи на тисящи. 278 Гърция – думата липсва в протокола на Д. Голов.
към текста >>

44. Писма до Мария Казакова - 1903

Две дъги откъм северната страна на Слънцето се пресичаха към изток и запад и във всяко пресичание се показваше по едно слънце.
Във всяко едно от тия места държах по две сказки. Прием имах добър. Мислех да замина към Силистра, но по заповед бях задължен да се върна назад и да уредя някои висящи работи по Делото Господне. Всякъде Духът Господен е отворил широко поле за работа. Видяхте ли извънредното явление, което се случи на 17-ти миналий в сряда, именно когато се срещаха двамата императори? Две дъги откъм северната страна на Слънцето се пресичаха към изток и запад и във всяко пресичание се показваше по едно слънце. По обед в ясния ден имаше три слънца, наредени във вид на триъгълник. Това явление бе видяно от мнозина граждани в град Добрич. Ние трябва да се радваме, че живеем в една епоха, която е предпоследна. Ще минем от стария ред на нещата към новите, които Господ приготовлява. В седмата година на този век ще се даде един знак от Господа.
към текста >>

45. Писма до Мария Казакова - 1905

Той е сега по обиколка в Северна България.
Желая всички да бъдете испълнени с всяка Мъдрост и знание отгоре и да се просветят и благословят сърцата ви и да се всели във вас Господ на мира. За моето идване в Търново има още време, не бързайте. Има някои работи, които ме възпират. След петнадесет или двадесет дни ще ви съобщя кога ще дойда. Дотогава г-н Голов може да мине през Търново. Той е сега по обиколка в Северна България. Предайте моя поздрав на всички познати, на Юрдана и Марийка. Ваш верен: П.К.Дънов * * * София 16.ІІІ.1905 г. Любезна сестро М. Казакова,
към текста >>

46. ОРГАНИЗАЦИЯТА

Имаше два портала северен и южен.
ОРГАНИЗАЦИЯТА Георги Събев: Имаше охрана на лагера и в него се влизаше с парола. Не зная от кого беше наредено това дежурство, но зная, че се спазваше. Имаше два портала северен и южен. На тях стояха по двама дежурни, които се сменяха на всеки два часа. Караулният началник завеждаше новата смяна и освобождаваше старата. Нощно време се поставяха и секретни постове, които бяха в услуга на дежурните от портала. Охраната вършеше една важна работа. Тя не допускаше външни хора в лагера и по този начин се предпазвахме от кражби и други неприятности.
към текста >>

47. ОЛТАРА

Събранията се провеждали в южния салон на горния етаж на вилата, а северният служел като олтар и по-късно бил наречен „Светая Светих“.
ОЛТАРА Събранията се провеждали в южния салон на горния етаж на вилата, а северният служел като олтар и по-късно бил наречен „Светая Светих“. В олтара влизали за молитва и бдение само лично поканените от Учителя участници. Сестрите слагали на главите си бели копринени правоъгълни кърпи, а братята влизали гологлави. Уредбата на олтара е емблематична и отчасти е известна от протоколите: сребърен светилник със седем светила 1. „седемте Духове, които са изпратени да служат“,„представлява още живота“; три сребърни кандила - „представляват Духа“, „проявленията на Бога, означават това, което църквата нарича Пресветая Троица“; чаши, наредени във формата на буквата „X“ - „Христос“, „правдата“; стол отдясно 2. „Царството Божие“; пет цветни копринени ленти: розова - „Божията Любов“; жълта - „Божествената воля“, синя - „Божествения Дух“,портокалена - „физическия човек“ и зелена - „сегашното развитие на човека“.
към текста >>

48. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1910 Г., ВЕЛИКО ТЪРНОВО

— Стамболов отива към севера, т.е.
От снощи Търново е в обсадно положение и всичките духове, които искаха да пречат, са уловени. Тук Дим. Голов разказа един свой сън — как нощем Ст. Стамболов му се явил и между другото му казал, че ще отиде да живее негде в Бесарабия, гдето имал свои воденици. На тоя сън г-н Дънов каза: — Стамболов отива към севера, т.е. към смъртта, защото всичките народи дохождат от севера към юг. Подир като всички бяхме се изредили в 4 минутно бдение в олтара, гдето оставихме написаните листи с 29-те думи, след нас влезе в олтара и г-н Дънов, който, като се завърна, каза: — Господ казва, че е доволен от вас и ако всякога така Го слушате и изпълнявате Волята Му, Той ще ви се притича на помощ. Утре ще дойдете в 10 часа е казано от Духа. Днешното ни събрание свършихме с изпяването „Свят, свят, свят, Господ Саваот.“
към текста >>

към смъртта, защото всичките народи дохождат от севера към юг.
Тук Дим. Голов разказа един свой сън — как нощем Ст. Стамболов му се явил и между другото му казал, че ще отиде да живее негде в Бесарабия, гдето имал свои воденици. На тоя сън г-н Дънов каза: — Стамболов отива към севера, т.е. към смъртта, защото всичките народи дохождат от севера към юг. Подир като всички бяхме се изредили в 4 минутно бдение в олтара, гдето оставихме написаните листи с 29-те думи, след нас влезе в олтара и г-н Дънов, който, като се завърна, каза: — Господ казва, че е доволен от вас и ако всякога така Го слушате и изпълнявате Волята Му, Той ще ви се притича на помощ. Утре ще дойдете в 10 часа е казано от Духа. Днешното ни събрание свършихме с изпяването „Свят, свят, свят, Господ Саваот.“
към текста >>

49. 1914_2 Писма до семейство Иларионови

Аз разглеждах нaвcякъде - и към Южна, и към Северна България.
На една височина от 1500 м. над мopcкoтo равнище. Прекарахме много добре, имахме доста приятни приключения. На мнозина беше доста зор и възкaчвaнeтo, и слизането. Но тaкa трябва да се възпитават всички, да бъдат решителни и смели. Аз разглеждах нaвcякъде - и към Южна, и към Северна България. Вашето Търново се свиваше на своето гнездо кaтo охлюв в чepупкaтa си. Имаше дъжд, град, гръмотевици и дъги, но вcички останаха нeнаквaceни, нeoчукани. Днеска сме долу. Bcички си почиват от умората. Трябваше и вас да кaчa, щяхте да се съградите в мисли и желания и щяхме да оставим вашите кpъвни сродници да си почиват и работят там горе.
към текста >>

50. 1914_3 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА

Да, тази преграда показва мястото, отгдето са започнали хората да слизат надолу, също както пък екваторът е мястото, през което хората отиват на север и са започнали да се отдалечават.
По-нататък се говори за твърдостта. (Чете стихове 6 до 8.) "Твърд". Защо Господ направи тази "твърд"? Да не би тези напреднали същества, толкова красиви, да се увлекат от земните неща. Защото, ако вие, които имате лаборатория, заграждате я, да не би някое дете да влезе и я угрози; то колко повече Господ трябваше да направи преграда между земното и небесното, като с това определи развитието на човешките души! Да, тази преграда показва мястото, отгдето са започнали хората да слизат надолу, също както пък екваторът е мястото, през което хората отиват на север и са започнали да се отдалечават. Образуват се два противоположни полюса. Така процесът на корените на едно дърво показва пътя на нашата еволюция, а процесът на клоните показва пътя, през който ангелите са минали. Но понеже има диаметрално различие, то ангелите идват, когато слизат надолу, а ние идваме, когато отиваме отдолу – нагоре. Ние сме започнали да учим отгоре – надолу и затова ангелите са, които имат правилно схващане на нещата, поради което са и поставени за учители на човечеството. (Чете стихове 9 до 13.) „И стана вечер, и стана утро, ден третий", а то значи; първият ден – за първото тяло, вторият – за второто, а третият – за третото тяло.
към текста >>

51. 1914_4 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА-2

Има един пример от Североамериканската война.
Ако вие влезете у едного богат земледелец, нима няма да ви прати в неговата нива, да орете и да жънете? Раят е дом, гдето Господ живее, но, след като му попродължат мястото и след като малко поживеем, тогава Той ни каже: „Аз имам нива и всякой от вас ще отиде." А всякой от вас ще каже: „Господи, добре ни е тук." Но ние виждаме, че Сам Господ не е сега в Рая. Той е излязъл из Рая и ето, иде на эемята. Може ли Господ да отиде на нивата, а слугата да стои у дома? Това е, именно, което се проповядва днес в църквата. Има един пример от Североамериканската война. Главнокомандующият, всеки ден, като правел ревизия, видял един капралин2, че забрал десет войници да носят една греда, без да им помага. Той приближил при войниците, помогнал им и си заминал, без да се яви кой е и какъв е, а при това, бил е и простичко облечен. Отсетне станало известно на капрала, че този помагач бил главнокомандующият и останал изобличен. Христос сега заварва миозина, че дигат греди, и Той им помага, без да вика вас, защото си капрал, а отсетне ви каже: „Аз Съм главнокомандующият". Днес в църквата се казва и постъпва като при този капрал.
към текста >>

Когато говорим за зимата, то е нещо относително, защото, ако вие сте на север, зимата ще бъде много no-груба, а ако сте на екватора, зимата ще бъде много по-малка; значи, вие може да измените положението на зимата – туй не е един абсолютен закон, щото непременно зимата да бъде лоша.
Даже тия плодове на Духа, така, както са, трябва да ги посеете в себе си, за да можете да се ползвате. Така, ако вие можете да се научите само как да произнасяте думата „Любов", как именно да спазите вибрациите й, щом я произнесете, казвам ви, няма да има сила в света, която моментално да се не подчини. С тази дума вие ще можете да обърнете един вълк в овца – вълкът ще изгуби своя си нрав. Хубаво. Да кажем, че тук сме много далече – да можем да обърнем един вълк в овца – по нрав. Но ако това не можете, то не можете ли и следното: като се разгневи мъжът, жената, щом знае как да произнесе тази дума „Любов", мъжът веднага ще се укроти; и обратното – ако жената се разгневи, мъжът трябва да знае това нещо. Когато говорим за зимата, то е нещо относително, защото, ако вие сте на север, зимата ще бъде много no-груба, а ако сте на екватора, зимата ще бъде много по-малка; значи, вие може да измените положението на зимата – туй не е един абсолютен закон, щото непременно зимата да бъде лоша. На земята имаме тия четири причини – пролет, лято, есен, зима, чрез които се прави необходимият кръг, посредством който, чрез съприкосновение, можем да бъдем близо при Господа. И старостта е едно положение, когато ние сме най-близо при Господа. Самата бръчкавина на нашите лица, при старостта, показва, че вече сме близо при Господа. Казват, че старият човек оглупява. Защо? Защото Господ го стопява и от двеста, стане на два килограма; и като сте по-леки, казват, че сте оглупели.
към текста >>

52. 1915_6 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА

Дъждът, обаче, над нас в Търново се изрази само в приятна росица, а бурята с дъжда обзе изток, север и югоизток.
4 АВГУСТ, ВТОРНИК Времето днес: сутринта в 5 часа, преди изгрев слънце, гледано Търново от височината на К.Иларионовата къща, доловете на града са изпълнени с мъгла. Като че ли предвещава дъжд. Слънцето изгрява в облак, та и цялото небе е облачно, но постепенно се разведряваше, докато в 9 часа се хубаво уясни. Оттогава до обяд имаше бели облаци, през които слънцето проникваше добре и имахме приятен ден, но към 3-4 часа започна да се заоблачава, западът се покри с черни облаци, измешани с червени такива, задуха силно, а заваля. Дъждът, обаче, над нас в Търново се изрази само в приятна росица, а бурята с дъжда обзе изток, север и югоизток. Щом преваля, небето откъм югозапад се разчисти и изясни до степен такава, щото в 9 часа вечерта се започна много ясна, тиха и приятна лунна нощ. В 11.30 часа повикаха се всички фигуриращи в списъка, съставен от Пеньо Киров и приложен към 1062 страница, с изключение на тези, които още не бяха дошли в Търново, като напр. Ив.Дойнов, Сава Великов, Ст.Велев, Мих.Георгиев, Ст.Чалгаджиев, К.П.Стойчев и др. Всички един подир друг влязохме в преподавателския салон, който горе-доле имаше ланшната обстановка: дългнеста маса, около която се наредиха и всички; прозорецът на изток, обкичен от ленти с жълта, синя и розова краски, изкусно съчетани по начин такъв, че лентите образуват буквата Д. До прозореца е ликът на Исуса Христа, а до него – картината на вечната човешка еволюция.
към текста >>

Друг един случай преди петнадесет години: един българин, който водел много, много непорядъчен живот, за когото хората имаха не особено добро мнение, ловджия, комарджия, гуляйджия, един ден, около 4 часа след обед, валяло дъжд и се образували две дъги от север към юг.
Майката на дъщерята се била поминала преди няколко години. Той й говорил това несъзнателно. Ако запитате този човек, ще каже: "Никога не съм го казвал това". Има и други случаи на идване на души да обсебят наши близки. Някой път езикът, като се подхлъзне, казва истината. Друг един случай преди петнадесет години: един българин, който водел много, много непорядъчен живот, за когото хората имаха не особено добро мнение, ловджия, комарджия, гуляйджия, един ден, около 4 часа след обед, валяло дъжд и се образували две дъги от север към юг. Викат момичетата: – Я гледайте! Този човек какво вижда? Попитали го какво вижда, той отговорил: – Буквата X
към текста >>

53. 1920_4 Спомени на Марин Камбуров

била построена голямата щерна за вода на северната страна и беседка с отведена от щерната чешма — на южната.
По онова време градът изпитвал остър недостиг от вода и Каишев направил план за строежа на щерна и чешма. Най-много подобрения са направени в периода между 1919-1922 г. — тротоари около цялата вила, стъпала, четири тоалетни на 100-150 м. от вилата. През 1920 г. била построена голямата щерна за вода на северната страна и беседка с отведена от щерната чешма — на южната. От Бургас би изписани два вагона циментови тухли. Дворът бил заравнен, а с останалите циментови тухли били направени малки дуварчета. Били докарани и два чувала морски миди. Много братя и сестри вложили своя безплатен труд, за да превърнат това свещено място в райски кът. Не останали по-назад и братските деца, които се заели с украсата на вилата и залепили събраните морски мидички на подходящи за целта места.
към текста >>

54. 1921_3 Спомени на Петър Камбуров

Тъкмо почнахме да прехвърляме и пренареждаме керемидите, и от северозапад се зададе тъмен облак, придружен от силни гръмотевици и буря.
Времето беше тежко, горещо. Аз не отидох да обядвам, а веднага изправих голямата стълба до самия покрив. С мене се качи и един от младите братя – Елизер Коен. Започнахме работа. Най-напред разкрихме около 2-3 кв.м. Тъкмо почнахме да прехвърляме и пренареждаме керемидите, и от северозапад се зададе тъмен облак, придружен от силни гръмотевици и буря. Едри дъждовни капки заудряха по покрива – предвестници на пороен дъжд. В това време Учителя стана от трапезата, мина от източната страна на колибата, застана на поляната и се обърна към мен с думите: "Имате ли още много да поправяте? " Отговорих, че тъкмо сме разкрили около 3 кв.м. и едва сега започваме да пренареждаме керемидите. Учителя, без да губи нито секунда, мина от северната страна покрай щерната, като застана на бялото мостче, което се намираше точно срещу входа на западната страна.
към текста >>

Учителя, без да губи нито секунда, мина от северната страна покрай щерната, като застана на бялото мостче, което се намираше точно срещу входа на западната страна.
Тъкмо почнахме да прехвърляме и пренареждаме керемидите, и от северозапад се зададе тъмен облак, придружен от силни гръмотевици и буря. Едри дъждовни капки заудряха по покрива – предвестници на пороен дъжд. В това време Учителя стана от трапезата, мина от източната страна на колибата, застана на поляната и се обърна към мен с думите: "Имате ли още много да поправяте? " Отговорих, че тъкмо сме разкрили около 3 кв.м. и едва сега започваме да пренареждаме керемидите. Учителя, без да губи нито секунда, мина от северната страна покрай щерната, като застана на бялото мостче, което се намираше точно срещу входа на западната страна. Без да направи никакви движения, без да произнесе никакви думи, постоя така срещу бурята минута и чудото стана – бурята престана, дъждът пресекна, гръмотевиците затихнаха и облаците като заковани останаха на мястото си. След миг, укротени, почнаха бавно да се предвижват на изток, към Арбанаси. Тогава един от братята извика: – Учителю, вие спряхте бурята! – Да, но само за два часа.
към текста >>

55. 1921_17 СЪБОРНО СЛОВО 1921 г - 2

От изток трите порти са за жълтата раса; откъм север трите порти – за бялата раса; откъм юг трите порти – за червената раса и откъм запад трите порти – за черната раса.
Ще ви прочета 21 гл. от Откровението. 21-та глава има връзка с 21-та година. „Израил" значи всички синове на човечеството. 12-те порти са за цялата раса. От изток трите порти са за жълтата раса; откъм север трите порти – за бялата раса; откъм юг трите порти – за червената раса и откъм запад трите порти – за черната раса. Както виждате, мидите, които са образували тия бисери, са били много големи. Понеже сега Господ прави ново Небе, вашето старо небе ще се разруши. Понеже това небе заминава, вашето небе ще се закрие и старите ви разбирания, убеждения, вярвания, всичко туй ще замине и нито помен няма да остане от него. (112 стр.) Понеже тази година е тринадесета по съдържание, по сбор на цифри, то, които мислят добро да направят, няма да го направят, и които мислят зло да направят, пак няма да го направят.
към текста >>

56. 1922_3 Спомени на Христина Александрова

В предния южен салон се провеждаха събранията, а северният беше Светая Светих.
СПОМЕНИ НА ХРИСТИНА АЛЕКСАНДРОВА ОТ ТЪРНОВО Варосвах малката къщичка, която използвахме за склад, а сестрите Иларнонова, Бойнова, Дивитакова, 3.Петкова и Дойнова подреждаха горницата на вилата. Бяхме донесли килими, пътеки. В предния южен салон се провеждаха събранията, а северният беше Светая Светих. Там се молехме. Аз полюбопитствах да видя какво са направили сестрите, а те вкупом викнаха: „Вън, вън, ще изцапаш! " Аз се умъчних; зер, те бяха всичките образовани и богаташки, а аз — сиромашка жена. Отидох и си продължих работата. На обяд Учителя пратил брат Дивитаков да ме повика за храна.
към текста >>

57. 1923_3 Спомени на Петър Камбуров

Но пак към 20 юни, тъкмо по обед, когато се прибирах в колибата да обядвам, откъм северозапад се зададе един черен облак с мълнии и буря.
СПОМЕНИ НА ПЕТЪР КАМБУРОВ През пролетта на 1923 г. аз пак посях дини и се стараех да бъда буден, да не би да ме измамят духовете. Всичко се развиваше добре — и лозята, и бостана. Но пак към 20 юни, тъкмо по обед, когато се прибирах в колибата да обядвам, откъм северозапад се зададе един черен облак с мълнии и буря. Помислих си: „Ето пак иска да се повтори миналогодишният случай." Преди да вляза в колибата се изправих срещу облака, от който падаха вече едри парчета град, и викнах с всички сили: „Господи, не искам този път духовете да ме измамят! Нека ме убие градушката, но аз няма да се прибера в стаята, докато не престане! Няма да позволя този път духовете да ме измамят! " И стана чудо. Облакът се раздели на две и започна да вали проливен дъжд, от който се чувстваше голяма нужда.
към текста >>

58. 1924_3 Спомени на Петър Камбуров: основаване на комуната в Арбанаси...924_3

североизточно от Г. Оряховица.
– Господин Вешин, – обърна се той към помощника си – идете в канцеларията и кажете, че нареждам да се проконтролира партидата му и да му се изплати още сега. След проверката се оказа, че всичко е редовно и веднага ми изплатиха сумата 3500лева. Отидох си радостен и обнадежден. Всички в комуната се зарадваха и, разбира се, се съгласиха още утре да отидем на работа в захарната фабрика. На следния ден отидохме и веднага ни изпратиха по кантарите в селата Джулюница (Марин), Кесарево (Руси Събев), Крушето (Христо Христов), а мене ме изпратиха в село Драганово, на 10-12 км. североизточно от Г. Оряховица. Селото е голямо около 11 хиляди жители и не е на железопътна линия, затова цвеклото се извозваше с камиони. Най-големи злоупотреби (кражби) при приемането на цвеклото се извършваха именно тук, затова кантарът беше спрян за известно време. Като отидох аз, веднага започна приемането. Аз водех приемателния дневник, като следях същевременно и теглото на кантара. По няколкостотин коли минаваха дневно.
към текста >>

59. 1925_1 1925 година

Търново е северният полюс.
Туй е закон. Ако е само до физическата страна на въпроса, той лесно се разрешава, но онова, духовното, от което ние се нуждаем, него именно трябва да спазваме. Някой казва: „Защо дойдох тук? " - За да придобиеш тази Светлина." („Двете свещени положения", стр.81) А по-късно, за самия град, Учителя казва: „Сега какво липсва на Търново? Липсва му малко топлина, понеже зоната, която то обхваща, е студена, не е тропическо място. Търново е северният полюс. Всичката философия на Търново се състои в това, че им трябва повече топлина. Те ще кажат: „Да вземем малко топлина от София или от другаде". Не, и софиянци едва имат за себе си." (стр. 236) И като цяло, за българина, добавя: „По-упорит и своенравен човек от българина няма! Затова Господ му е дал такава малка държава, която мяза на одрана, разпъната волска кожа без никаква форма." („Наряд и упътвания", стр. 51)
към текста >>

60. 1926_10 Архивни снимки

Северната врата с мостчето.
Архивни снимки Съборната вила в 1965 г., преди да бъде съборена от Жилфонд. Южната страна на вилата: Северната врата с мостчето. а) Всяка заран Учителят е влизал през нея – спял е в Иларионови. б) На мостчето Учителят е застанал, когата е спрял бурята. в) Вратата е била охранявана по време на съборите. Югозападната част – вижда се част от щерната зад вилата. От дъното е започвала и северната врата:
към текста >>

От дъното е започвала и северната врата:
Северната врата с мостчето. а) Всяка заран Учителят е влизал през нея – спял е в Иларионови. б) На мостчето Учителят е застанал, когата е спрял бурята. в) Вратата е била охранявана по време на съборите. Югозападната част – вижда се част от щерната зад вилата. От дъното е започвала и северната врата: Източната част със стълбището за Горницата, където е бил салонът и молитваната стая. Ученички на Учителя Парашкева Бойнова Перьова с дъщеря си Пенка, по мъж Тотева: Венета Дивитакова (седналата) сестра на ген. Соларов: Семейство Щилиянови
към текста >>

61. 005. Социална и духовна атмосфера на Родопския край след поробването

От север то е загънато с височини и надарено от природата с обилна вода.
За героичния отпор срещу асимилационния натиск за масово помохамеданчване на тези родопчани свидетелства и обстоятелството, че в Смолян, съседно село на Устово, е просъществувала самостоятелна църковна българска епископия до 1669 г., повече от 250 години след падането на Втората българска държава. Тази упоритост е характерна за българското население от тези места. Край на героичната отбрана на българската църковна независимост тук е бил поставен със съсичането на последния български епископ Висарион Смолянски.15 Тези бележки привеждаме, за да охарактеризираме патриотичната среда, в която се е родил и израснал юношата Константин Дъновски. В годините преди освобождението от османско иго Устово е наброявало над 500 български къщи, две училища, две църкви, богата чаршия и най-голям па-зар в околията.15 Географски с. Устово е разполо-жено всред една живописна гънка на Родопите. От север то е загънато с височини и надарено от природата с обилна вода. През Устово протичат две реки – Черна река, която води началото си от близката височина Мургавец (Караманджа), и Бяла река, извираща на два часа път от Устово.10 Тръгнали по различни посоки, тези две реки се обединяват при Устово, образувайки своеобразно речно устие. Тази географска подробност не би спряла нашето внимание, ако не ставаше дума за вливането на Черната в Бяла река, което събужда асоциацията за символично обединение на две космически същности, като единство на противоположностите. Ако запитате стари жители на Устово за произхода на наименованието на тяхното село, те ще ви го обяс-нят с образуваното устие при вливането на двете реки. Дали това отговаря на истината, трудно е да се ка-же. Прием-ливо е обаче да допуснем, че именно тук, в недрата на горда Родопа, чрез тези две реки се дава символичен израз на онази тържествуваща борбеност на родопско-то население, при която тъмните сили на Черна река са би-ли преодолени от тържествуващото светло начало на Бяла река.
към текста >>

62. 006. Детство, юношество и учителстване на Константин Дъновски

Тя е кацнала на една чука върху южния склон на височините, които се спускат стръмно към Бяла река, ограждащи Устово от север.
Това родово име те предават и на квартала, където живеят – Забилската махала.16 Името Забилци е дадено от местния паша на фамилията отпреди 200 години, с което тя е била характеризирана за стриктното и честно изпълняване на своите задължения и изплащане на данъците си. Родоначалник на тази голяма овчарска фамилия е бил Георги Манолов, който навремето си стопанисвал около 5000 глави овце.8 От казаното се вижда, че по майчина линия Константин Дъновски носи високи нравствени качества на честност и изпълнимост на поетите задължения. Потомък на този род е бил Юргаки Забилев12, вуйчо на Константин Дъновски, по занятие бакърджия, който играе известна роля в живота на младия си племенник Константин. Къщата, където Константин Дъновски е прекарал своето детство, е в Забилската махала и носи номер 13. Тя е кацнала на една чука върху южния склон на височините, които се спускат стръмно към Бяла река, ограждащи Устово от север. За да се отиде до родната къща на Константин Дъновски, трябва да се мине покрай църквата “Св. Богородица”, да се заобиколи училището, за да се отправите по малката уличка с номер 91, която е толкова тясна, че е почти невъзможно да се стигне до сградата с някакво превозно средство. Старата родна къща на Константин Дъновски е разрушена, като от нея са запазени само каменните ¢ основи, върху които е над-строен нов етаж. Сега там живее семейството на Никола Игнатов Видов от Забилския род. Животът и делото на Константин Дъновски биха могли да бъдат характеризирани с три ясно очертаващи се периода:
към текста >>

63. 007. Преселване на Константин Дъновски във Варна

Не можем обаче да не си дадем сметка за покрусата на българското население от територията на днешна Североизточна България и крайчерноморската област, където не са били още заличени следите на оттеглилите се руски воини след Руско-турската война от 1828-1829 г.
В избавлението от бурята той вижда символа на свободата за своя народ и, обзет от ентусиазъм и оптимизъм, гори с нетърпение да започне работа в служба на род и родина. Ние не знаем как са протекли за родопския преселник първите дни и седмици във Варна и как е реагирал на заобикалящата го обстановка, но не може да не си дадем сметка за психологическото преживяване на един младеж, закърмен с възрожденските идеи на своите учители – народните будители от Устово, Пловдив и Татар-Пазарджик. Вместо просветител и борец, той се вижда препасан с чирашка престилка в тясното бакърджийско дюкянче на своя вуйчо, проглушавано от ударите на чука върху звънливата мед. С всеки изминал ден младият Константин се опознава със заобикалящата го действителност във Варна, която не само че не му вещае по-светло бъдеще, но дори той намира, че е по-безперспективна от тази в родното му село. Ние няма да търсим исторически данни, които да ни характеризират тежкото положение на българското насе-ление от този край през последните десетилетия преди Освобождението. Не можем обаче да не си дадем сметка за покрусата на българското население от територията на днешна Североизточна България и крайчерноморската област, където не са били още заличени следите на оттеглилите се руски воини след Руско-турската война от 1828-1829 г. Тази война, която донесе свобода на гръцкия народ, подобри положението на поробените християни в Сърбия и Румъния, ни най-малко не облагодетелства българския народ. Нещо повече, уязвени от тези събития, османците стават по-брутални и по-мнителни. В самия град Варна през средата на XIX век българите са били незначително малцинство спрямо турците, гагаузите и гърците. Голямата маса от християн-ското население в този град са били гагаузите, които говорели турски и фанатично се гърчеели, въпреки че не били от гръцки произход.21 Църковната “мантия” на Цариградската гръцка патриаршия е обгръщала със своето “покровителство” всички православни, без разлика на език и народност. Дългогодишното турско владичество над целия християнски свят в полуострова е било изгладило всички политически различия между потиснатите народи.
към текста >>

64. 011. Атанас Георгиев-Чорбаджи: семейна история

Така, тръгнал от Халкидика, Паисий се насочва на североизток и стига до най-източния край на полуострова, където през 1765 г.
Данни за Призрен и Призренско могат да се намерят на с. 267-272 в библиографския труд на д-р Никола Ми-хов – “България и българите”, II част, издадена в София, 1929 г. Паисий Хилендарски вече е завършил през 1762 г. написването на своята “История славеноболгарская” и я разнася из Българско. Скътана грижливо в подрасника му, той тръгва на път с нея по неведомите пътеки на поробена България, за да хлопа на чутките души и да им сочи нетленния светилник, който е понесъл със себе си. Така, тръгнал от Халкидика, Паисий се насочва на североизток и стига до най-източния край на полуострова, където през 1765 г. в Котел се среща със Софроний Врачански. Тук се открехва нова страница от българското битие и се започва зазоряването. Към същия отправен пункт се насочва и фамилната челяд на Георги Фучеджиоглу. Изселването на семейс-твото на дядо Георги не е изолиран факт. То е в духа на стремежа на българите през втората половина на XVIII век.
към текста >>

Не може да не се вземе под внимание и обстоятелството, че северозападната част от земите на Балканския полуостров е била подвластна на Хабсбургите и тяхната освободителна борба се е водила на друга основа, отличаваща се значително от борбите на християните в пределите на централната и източната част на полуострова.
Към същия отправен пункт се насочва и фамилната челяд на Георги Фучеджиоглу. Изселването на семейс-твото на дядо Георги не е изолиран факт. То е в духа на стремежа на българите през втората половина на XVIII век. Мнозина се ориентират за потегляне на изток, като напускат западната част на Балканския полуостров, където сърби, албанци, власи и гърци формират свои притегателни революционни центрове. Това е времето, когато се извършва поляризация на националистичните тежнения в този край. Не може да не се вземе под внимание и обстоятелството, че северозападната част от земите на Балканския полуостров е била подвластна на Хабсбургите и тяхната освободителна борба се е водила на друга основа, отличаваща се значително от борбите на християните в пределите на централната и източната част на полуострова. Гърците и албанците, както и власите от неславянски произход, винаги са странели от македонските българи, а здравият български елемент винаги е държал за коренната си етнична връзка със своите братя българи, населяващи източната половина на полуострова, и са се стремели към приобщаването си с тях. По тази причина мнозина будни българи напускат западните покрайнини, за да емигрират на изток. Към тези преселници е и челядта на Георги Фучеджиоглу. Организационният талант на дядо Георги Фучеджиоглу бил забелязан от съселяните му и той в скоро време бил посочен за чорбаджия на селото. Така дядо Георги се издига до степен първенец в селото.
към текста >>

65. 012. Образование и възпитание на младия Атанас Георгиев

Милетич в книгата си “Старото българско население в Североизточна България” пише: “Между преселниците във Варненско най-видно място заемат колониите на Еркеч и Гулица, като добавя, че “Еркечени и гуличани се настанили в с.
Пооглеждайки околностите, дядо Георги и още някои от преселниците се спрели на един чуден кът земя. Това е мястото, където днес се намира село Николаевка. Докато се канели да поставят основите на бъдещите си къщи, към тях дошъл един турчин, който им посочил кои места са свободни и кои са били вече раздадени на турски преселници, които в скоро време щели да дойдат. Преселниците видели в лицето на посрещналия ги турчин Божия намеса, чрез която им се сочат определените за тях места. Във връзка с разселването на българите по това време професор д-р Л. Милетич в книгата си “Старото българско население в Североизточна България” пише: “Между преселниците във Варненско най-видно място заемат колониите на Еркеч и Гулица, като добавя, че “Еркечени и гуличани се настанили в с. Хадърджа”, които тогава наброявали към 140 семейства.23 Село Хадърджа предлагало добри условия за стопанска работа. Наблизо имало не само плодородни орни площи, но и обширни гори. Скоро тук дядо Георги спечелва доверието на своите съселяни и бива избран за мухтар – кмет на селото.
към текста >>

66. 016. Даскал в с. Хадърджа и първи български учител във Варненска кааза

Впоследствие под дипломатическия на-тиск на западните сили Русия се оттегля на север от Дунава.
Трудно било на нежното и изпълнено с християнски добродетели сърце на младия Константин да остане примиренчески бездеен. Константин Дъновски не може да не си е давал сметка за безрезултатните усилия на “братушките” да освободят България чрез силата на оръжието. Още в Руско-турската война от 1768-1774 г. руските войски под командването на А. В. Суворов се спускат (през 1774 г.) до Черно море, като достигат до Варна, Русе и Шуменската крепост. Впоследствие под дипломатическия на-тиск на западните сили Русия се оттегля на север от Дунава. Пос-ледва Руско-турската война от 1806-1812 г., когато бъл-гарски доброволци образуват шест самостоятелни дружини, обединени в “Болгарское земское войско”, и през 1810 г. рамо до рамо с русите водят ожесточени боеве, като овладяват Тулча, Кюстенджа, Варна, Русе, Шумен, Търново, Никопол.(IV) Тези им усилия обаче остават също безрезултатни, тъй като според подписания през 1812 г. Букурещки мирен договор по дипломатически път руските войски биват принудени да се изтеглят от завзетите територии южно от Дунава. След войната османците вършат зверски изстъпления спрямо ония българи, които са посрещали радушно руските воини. Същото се повтаря и във войната между руси и турци през 1828-1829 г., където вземат участие два български войскови отряда, от които единият, под командването на генерал Липранди, а другият, воден от капитан Г. Мамарчев.
към текста >>

67. 018. Откровението в църквата „Св. Димитрий Солунски”

По време на своето царуване Калоян е водил редица победоносни войни, при които освобождава българските земи от византийско иго, присъединява области от Македония, разбива унгарското нашествие от север, а през август 1207 г.
Димитрий”, за което стана дума по-горе. Пред събралото се множество са се явили боговдъхновени люде, пророчествуващи, че “Бог пожелал да дари свобода на българското и влашкото племе и отхвърли дългогодишното им елинско иго, поради което и Св. Димитрий напуснал своя храм и хвръкнал при тях, за да ги брани и подпомага в подетото от тях дело.” Друга легенда във връзка със Св. Димитрий Солунски, засягаща България, е свързана със смъртта на цар Калоян (1207 г.). По време на своето царуване Калоян е водил редица победоносни войни, при които освобождава българските земи от византийско иго, присъединява области от Македония, разбива унгарското нашествие от север, а през август 1207 г. се озовава пред стените на Солун, като го обсажда. Обкръжени от калояновите войски и лишени от храна и вода, солунчаните призоват Св. Димитрий Солунски да направи чудо и да им помогне. Според легендата, молбата на солунчани била чута и Св. Димитрий, възседнал бял кон, се появява всред стана на българите и собственоръчно поразил с копието си цар Калояна.
към текста >>

68. 021. Християнските грехове и гонението на богомилите

Брутално смазани и жестоко прогонени, българските богомилски апостоли емигрират на Запад и северозапад в Босна, Херцеговина, Италия, Франция и др., за да се превърнат в далечни предтечи на по-късно утвърдилата се европейска Реформация в лицето на чешкия реформатор Ян Хус, на немските вдъхновени борци Мартин Лютер, Томас Мюнцер, Улрих фон Хутен, на нидерландеца Еразъм Ротердамски, французина Жан Калвин и др.35 Вместо живителните струи на богомил-ството българската източноправославна църква по това време изпада под влиянието на исихазма, който намира последователи не само всред нисшето, но и сред върховното българско духовенство.
Аналогичен е случаят и на друг Наполеонов родственик от същото родословно дърво, фигуриращ като Bulgarino (1097 г.), което преведено на български, означава българчето. Първият граждански университет в света е в италианския град Болоня, организиран в края на ХІІ век от италианеца Мартино Булгаро, наречен така, защото и той се числил към богомилската ерес, титулована като “българска”. Религиозните спорове и еретичните бунтове на богомилите в пределите на Балканския полуостров и на Запад не са някакво ретроградно отстъпление към античната политеистична религиозна концепция, а нап-ротив, носителите на тези идеи са целели утвържда-ване авторитета на християнството, представено в една осъвременена за времето си социално-религиозна морална концепция. В този смисъл, от гледището на европейската история на философската, социалната и културната мисъл, богомилството се квалифицира като нова, по-висока степен на развитие на общественото съзнание през Средновековието. Пуснало дълбоки корени всред българите, където би могло да се превърне в разсадник на хуманитарни идеи, богомилите биват отхвърлени далеч зад пределите на България. Брутално смазани и жестоко прогонени, българските богомилски апостоли емигрират на Запад и северозапад в Босна, Херцеговина, Италия, Франция и др., за да се превърнат в далечни предтечи на по-късно утвърдилата се европейска Реформация в лицето на чешкия реформатор Ян Хус, на немските вдъхновени борци Мартин Лютер, Томас Мюнцер, Улрих фон Хутен, на нидерландеца Еразъм Ротердамски, французина Жан Калвин и др.35 Вместо живителните струи на богомил-ството българската източноправославна църква по това време изпада под влиянието на исихазма, който намира последователи не само всред нисшето, но и сред върховното българско духовенство. Спиралата на историческото развитие сочи неизменния възход чрез преодоляване инертността на миналото и разчупване на старите форми, които са станали негодни за новото съдържание. Липсва ли поглед всред ръководителите на един народ към идващото ново и превърнат ли се те в спирачки за неговото утвърждаване, тези личности и този народ биват отхвърлени от неумолимия ход на прогреса, насочен към по-съвършено светоусещане и устройство. Жалко, че тогавашните ръководители на Източноправославната църква, царстващата династия и болярството не са били в състояние да разберат духа на времето. Нима отрицанието на богомилството и изгонването на богомилите от България не е израз на неразбиране на историческата повеля на времето, за което българският народ заплати скъпо със свободата си? Какво добро може да очаква онзи народ, който вместо да даде тласък за възход напред като водеща нация, дезертира и се плъзга по линиите на гражданската и църковна разруха?
към текста >>

69. 026. Дейност на Атанас Георгиев в Цариград

Българската училищна община във Варна се превърнала в естествен национален център на българщината в североизточния край на полуострова.
Първата акция на Атанас Чорбаджи в Цариград е била да поднесе лично на Иларион Макариополски молбата на варненските българи до Високата порта за откриването на българско училище и църква във Варна. За радост на всички в скоро време от Цариград се получил разрешителният ферман, което изненадало неприятно гърците и гагаузите гъркомани във Варна. Заминаването на Атанас Чорбаджи в Цариград и личното му активно участие в центъра на черковно-националната борба на българския народ срещу гръцката фенерска патриаршия съвпада по време с второто заточение на Иларион Макариополски в Мала Азия. Оказало се, че Атанас Чорбаджи бил в Цариград точно тогава, когато е имало нужда от нови, ентусиазирани патриотични българи, които в отсъствие на Иларион Макариополски да продължат борбата с неотслабваща сила. С не по-малка енергия и настойчивост се водила същата борба и във Варненско от отец Константин. Българската училищна община във Варна се превърнала в естествен национален център на българщината в североизточния край на полуострова. Въпреки че отец Константин не фигурирал официално като неин член, тъй като все още работел в гръцката митрополия, той е бил вдъхновителят на всички родолюбиви инициативи на българите във Варна и вземал най-активно участие в осъществяването им. Успехът на варненските българи обаче не е бил пълен, защото турските власти признавали не народностите, а църквите, или по-точно казано, народностите са били представлявани в лицето на тяхната църква и на църковните им водители. Тъй като българите християни от Варна са се представяли официално от гръцката цариградска патриаршия, последната винаги ги е злепоставяла пред турските власти. Варненският гръцки владика, като представител на варненските православни граждани, продължавал да бъде официален представител на варненските българи. Фактическото положение на нещата обаче било съвсем друго.
към текста >>

70. 034. Библиография

Милетич, Старото българско население в Северо-из-точна България, 1902 г., София.
22 Иконом Иван К. Радов, Атанас Чорбаджи-Хадърджаклията, сп. “Памятник”, 1895 г., кн. 6. 23 Проф. д-р Л. Милетич, Старото българско население в Северо-из-точна България, 1902 г., София. 24 Проф. Емил Георгиев, Найден Геров, София, 1972 г. 25 Михаил Греков, Спомени, София, 1971 г. 26 Кратка българска енциклопедия, т. І, издание на БАН, София, 1963 г.
към текста >>

71. СЪЗДАВАНЕ НА 'ИЗГРЕВА'

Северната страна на бараката беше права, а останалата част на нашата постройка беше полукръг.
Така прекарахме няколко години - добре че оживяхме. После сложихме дюшеци пълни със слама. Борис Николов Ние, трите стенографки, живеехме в една барака, която се наричаше "Парахода". А защо "Парахода"? Северната страна на бараката беше права, а останалата част на нашата постройка беше полукръг. Това беше скована набързо барака. Тя имаше такава форма, защото мястото, на което бе построена, бе такова. От дъски беше скована, а отвътре облепиха дъските с хартия да не ни духа. Отоплявахме се с печка. Там трите стенографки, Паша, Савка и аз, започнахме да живеем от 1928 г.. Имаше един голям прозорец горе на тавана.
към текста >>

72. ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ

Пак под влияние на Мория, в период, когато беше настроен срещу Учителя, при съмненията, които имаше, той постави картини на северния ли, на източния ли прозорец.
Мария Тодорова Лулчев още през 1920 г. ми каза, че има духовна връзка с Мория. Мория му се явил и казал: "Ти си каша, ще видим какво ще излезе от тебе! " Впоследствие той сложи портрета на Мория на масата си и до края на живота си държеше портрета. Пак под влияние на Мория, в период, когато беше настроен срещу Учителя, при съмненията, които имаше, той постави картини на северния ли, на източния ли прозорец. Едната беше горе, другата долу на единия прозорец и над вратата си имаше друга. Учителят ми каза: "Кажи на Лулчев да махне тия картини. Какво иска, Изгревът ли иска да разруши? " Но аз, може би за самосъхранение, не съм запомнила картините като образи, щом Учителят казва да ги махне, значи нехармонични са. Аз добросъвестно отидох и му казах.
към текста >>

73. МУЗИКА

" Владо стана, погледна и каза: "Северната част на Хималаите влиза в руска територия." - "Тук, каза Учителят, има условия в бъдеще Бялото Братство да работи, в Русия".
Такива случаи ще ги намерите в много от опитностите на приятелите с Учителя. Мария Тодорова Обядвахме в Мърчаево на дългата маса, която Темелко беше сковал под ореха на двора. Като се наобядвахме, четохме молитва и Учителят каза: "Пеню и Владо да дойдат с Мене заедно в Моята стая." Владо беше руски офицер и беше подарил на Учителя един атлас с всички държави на света. Учителят отвори атласа и пита Владо; "Рекох, тука Хималаите влизат ли в руската територия? " Владо стана, погледна и каза: "Северната част на Хималаите влиза в руска територия." - "Тук, каза Учителят, има условия в бъдеще Бялото Братство да работи, в Русия". След това Учителят отвори Библията и прочете 66-та глава от Исая и после ни говори. Долу беше Кирил Икономов - беше си разработил песента "Вехади", беше я разработил от себе си и започна да я свири долу на цигулката. Учителят скочи разтревожен и започна да се разхожда, така прекоси стаята няколко пъти на изток, на запад, върви и вика: "Този брат не знае какво зло си причинява с тази разработка! Този брат! " Ама ядосан, афектиран.
към текста >>

74. СЛЪНЦЕ

Север е зенитът, дето Истината изгрява.
Светлината, която няма никакъв образ, е по-силна от тази, която има образ. Казвам: иска ли човек да успява в живота си, всеки ден той трябва да посреща изгрева на трите слънца, да се свързва с техните сили. Изток представя Правдата, която трябва да царува в човека. Запад е точка на приложението. Там се прилага Правдата. Север е зенитът, дето Истината изгрява. Юг е точка на приложение. Тя се казва точка на доброто, в която Истината се прилага. Щом мине през тези четири точки, човек си дава отчет за всичко направено през деня. На другия ден той отново отива да посреща слънцето, да възприема и прилага. И тъй, три изтока са важни за човека.
към текста >>

отгоре, от север.
И тъй, след като посрещне човек изгрева на физическото слънце, той трябва да посрещне изгрева на духовното и Божественото Слънца. Те изгряват едно след друго, но човек трябва да знае точно часа и посоката на изгряването им. Свърже ли се човек със Слънцето на физическия свят, едновременно с това той се свързва с още две слънца - със Слънцето на духовния и със Слънцето на Божествения свят. Значи, три слънца съществуват. Физическото слънце изгрява от изток, духовното от запад, а Божественото - от зенита, т.е. отгоре, от север. Физическото слънце се движи в граници от изток към север. Духовното слънце се движи в граници от запад към юг, а зенитът е област на Божественото слънце. И тъй, приемайте светлината, въздуха, водата и храната съзнателно и с любов, за да се ползвате от тях, да имате добри резултати. Приемате ли ги само като механични блага, вие ще имате слаби резултати. Човек може да се ползва от Слънцето само тогава, когато има отношение към него.
към текста >>

Физическото слънце се движи в граници от изток към север.
Те изгряват едно след друго, но човек трябва да знае точно часа и посоката на изгряването им. Свърже ли се човек със Слънцето на физическия свят, едновременно с това той се свързва с още две слънца - със Слънцето на духовния и със Слънцето на Божествения свят. Значи, три слънца съществуват. Физическото слънце изгрява от изток, духовното от запад, а Божественото - от зенита, т.е. отгоре, от север. Физическото слънце се движи в граници от изток към север. Духовното слънце се движи в граници от запад към юг, а зенитът е област на Божественото слънце. И тъй, приемайте светлината, въздуха, водата и храната съзнателно и с любов, за да се ползвате от тях, да имате добри резултати. Приемате ли ги само като механични блага, вие ще имате слаби резултати. Човек може да се ползва от Слънцето само тогава, когато има отношение към него. Който не може да концентрира мисълта си, колкото и да гледа Слънцето, почти нищо няма да постигне.
към текста >>

75. СЛЪНЧЕВИ БАНИ

Ако имате екзема, ако ви падат косите, ако имате ревматизъм в ставите си или пък някакви подутини в корема си, ако сте богат, направете си някаква веранда, тераса, изложена към слънцето и оградена със стъкла, хвърлете ризата си да пояса, легнете на един креват с глава на север, а краката на юг, изложете си гърдите на слънцето, като пазите главата си от него и стойте така 1/2 час; после 1/2 час гърба, 1/2 час пак гърдите и т.
Така ще се лекуваш 2-3 месеца наред. Всеки ден ще пиеш по една чаша зехтин". Той изпълни моите съвети и оздравя. Когато искате да се лекувате със слънчеви бани, най-добри часове са от 8-10 часа. Пазете се от следобедните слънчеви лъчи. Ако имате екзема, ако ви падат косите, ако имате ревматизъм в ставите си или пък някакви подутини в корема си, ако сте богат, направете си някаква веранда, тераса, изложена към слънцето и оградена със стъкла, хвърлете ризата си да пояса, легнете на един креват с глава на север, а краката на юг, изложете си гърдите на слънцето, като пазите главата си от него и стойте така 1/2 час; после 1/2 час гърба, 1/2 час пак гърдите и т. н., докато се изпотите. Ако направите 20 - 30 - 40 такива бани, всичко ще ви мине - и екзема, и ревматизъм ще изчезне. Човек може да се ползва от Слънцето само тогава, когато има отношение към него. Когато правите слънчеви бани, съзнанието ви трябва да бъде съсредоточено, да не мислите за странични неща. И тъй, приемайте светлината, въздуха, водата и храната съзнателно и с любов, за да се ползвате от тях, да имате добри резултати.
към текста >>

76. ЛЕЧЕНИЕ С ВОДА

Не пийте водата от северен извор, но от южен.
Носете вода, ако искате да се подмладите. Болният да носи вода със стомна. Така се подобрява кръвообращението, ще се развие дихателната система, ще се предизвика изпотяване. От друга страна, като носиш вода, приемаш нейния магнетизъм. Така могат да се лекуват много болести. Не пийте водата от северен извор, но от южен. Когато излизате на разходка или екскурзия, избирайте за пиене води, които имат южно изложение, защото изворите на води, поставени в такова положение имат творческа енергия, те са здравословни. Доказано е, че снежната вода стимулира организмите на растенията, животните и хората. Дестилираната вода има лечебен ефект при пиене. Ако вземеш една чаша дестилирана вода и в продължение на два часа да пиеш капка по капка, ти ще обновиш организма си. Мисълта обновява организма.
към текста >>

77. ПЛАНИНИ. ЕКСКУРЗИИ ДО МУСАЛА. СЛУЧКИ НА ПЛАНИНАТА

Подобни центрове на нашата планета има само на няколко места: на Алпите, на Пиринеите, на Кордилерите, на Андите, на Хималаите, на Северния полюс.
Тя прилича на красива и умна глава. В тази глава е скрито най-скъпото и съкровено съдържание. Тя е духовното богатство на България, защото е храм на посветени. Храм, в който свещенодействат невидими същества от далечни светове. Рила е планетен оазис на великите души, които служат на всички българи и на цялото човечество. Подобни центрове на нашата планета има само на няколко места: на Алпите, на Пиринеите, на Кордилерите, на Андите, на Хималаите, на Северния полюс. Няма нито една страна в света, която да има гръбнак и глава. Гръбнак за България е Стара планина - Балканът, а главата е Рила с Мусала. Рила и Мусала съществуват повече от девет милиона години. Балканският полуостров три пъти е заливан с вода, а Рила и Мусала са стърчали над нея като неголям остров. На Земята съществуват три важни центъра на Бялото Братство.
към текста >>

78. ЧУДОТВОРНИ ИЗЦЕЛЕНИЯ

Така стоя няколко минути, същото направи към север и запад.
На другите изобщо не проговори и Си влезе в стаята. Ние със старата сестра слязохме при белите, дълги маси под лещаците и аз казах на Невяна: - С вряла вода и ряпа ще ме лекува... Не вярвам на такова лекарство. В това време горе вратата се отвори и Учителят слезе, мина край нас, без да ни каже нищо. Отиде на поляната, гдето беше дървената, малка барака, в която живееше Веса Козарева, и започна да гледа на изток. Така стоя няколко минути, същото направи към север и запад. След това тръгна да се връща. Аз през всичкото време Го наблюдавах. Мина покрай нас на две крачки, обаче бях поразена от факта, че откакто върви от голямата чешма, на която беше написано: "Храни се добре, мисли добре и работи добре", Той не вървеше по земята, а плаваше, ходеше на половин метър височина във въздуха. Гледах и не можех да повярвам на очите си. Учителят се приближи на около две крачки от мене, все така плаващ из въздуха, и ми рече:
към текста >>

79. ЧУДОТВОРСТВО

Петров връх, който се намира на север от град Айтос.
" Учителят рекъл: "Аз нарочно те доведох да те срещна с него, за да присъстваш и да видиш. Той има задача да отиде в Европа и да свърши важна работа." Георги Събев Преди около тридесет и пет години /т.е. 1920 г./, бяхме на екскурзия на Петров връх, който се намира на север от град Айтос. Беше пролет. Гората весело шумолеше, а поляните се усмихваха със своята зелена премяна, об- кичени с безброй цветя. Слънцето грееше и милваше насъбралото се множество тоя ден тук, на върха, на Паспалата. Поде се разговор за Учението и за Учителя, Тогава един брат каза: "Нашето учение е учение на опита, на приложението, а не само на гола вяра." - "Да направим някой опит" - се обади един.
към текста >>

80. БОЖЕСТВЕНА ЗАКРИЛА

Откъм североизток имаше една голяма бомба от 250 кг, на един метър от къщата ни, побита в земята, а крилата й нагоре стърчат.
София бе бомбардирана по Великден. Засегна и нашата улица "Тракия". Цялата улица бе обсипана с бомби. Нашата къща остана като остров всред разрушенията. Всички бяха засегнати - кой без покрив, без стена и т.н. Откъм североизток имаше една голяма бомба от 250 кг, на един метър от къщата ни, побита в земята, а крилата й нагоре стърчат. По чудо тя не беше избухнала. Гледахме я с брат ми. Ако беше избухнала, щеше да разруши къщата. Имаше паднали запалителни бомби на тавана и покрива. Паднали, но след това угаснали.
към текста >>

81. МОЛИТВИ И ФОРМУЛИ

Дето е Разумното, там е истинската посока, която може да бъде изток, запад, север, юг - безразлично.
Светията се моли дълго време, докато се вдъхнови и тогава му идат нови мисли. Дето и да се намирате, в каквото положение да се намирате, отделяйте време да мислите за Бога. Така се разширява съзнанието. Да се молиш съзнателно, това значи, да отправяш енергиите си към разумното в света. Накъде е Разумното: нагоре, надолу, на изток или на запад? Дето е Разумното, там е истинската посока, която може да бъде изток, запад, север, юг - безразлично. Ние не държим за външната посока, но за смисъла на нещата. Дълбоката, истинска молитва се приема всякога, независимо от това, как и откъде иде. Молитвата и съзерцанието са усилие на духа да се изкачи на високо място. Така се добива прилив на умствена енергия и с това се улеснява работата на съзнателния човешки живот. Всеки ден, като размишлявате върху Христа по един, два часа, ще видите какъв подем ще имате.
към текста >>

82. РАЗВИВАНЕ НА ДАРБИ И ДОБРОДЕТЕЛИ

Някой път на небето се образуват цели планини от облаците, насочени към север или към юг.
Жълтият цвят дава простор и успокояване на ума. Колкото повече навлизате в тъмните цветове, например тъмносиния, вие усещате тъга, скръб в душата си. Светлите цветове - ясносиният, ясножълтият, действат успокоително на нервната система. Синият цвят е среда на заддуховния живот на човека. Ще ви дам едно малко пояснение, за да обръщате внимание на облаците, да се свържете с тях и да не мислите, че те са мъртви, а да ги считате винаги като живи. Някой път на небето се образуват цели планини от облаците, насочени към север или към юг. Наблюдавайте тези живи образи вътре в пространството и размишлявайте защо едни са обърнати към север, а други - към юг. Съвременните хора днес са изтощени, издребнели, защото не излизат да наблюдават небето, а се обръщат само към земята, към това, което ние сме създали, а то е дребнаво. Ако хората излизаха да наблюдават небето, облаците, звездите, тяхното настроение щеше да се измени и ние, съвременните хора на бялата раса, щяхме да бъдем по-благородни, отколкото сме сега. Наблюдавайте какви са хората, които живеят при северни склонове и на които реките текат към запад, и такива хора, които живеят в южни склонове, а реките им отиват към изток. Направете сравнение между едните и другите хора.
към текста >>

Наблюдавайте тези живи образи вътре в пространството и размишлявайте защо едни са обърнати към север, а други - към юг.
Колкото повече навлизате в тъмните цветове, например тъмносиния, вие усещате тъга, скръб в душата си. Светлите цветове - ясносиният, ясножълтият, действат успокоително на нервната система. Синият цвят е среда на заддуховния живот на човека. Ще ви дам едно малко пояснение, за да обръщате внимание на облаците, да се свържете с тях и да не мислите, че те са мъртви, а да ги считате винаги като живи. Някой път на небето се образуват цели планини от облаците, насочени към север или към юг. Наблюдавайте тези живи образи вътре в пространството и размишлявайте защо едни са обърнати към север, а други - към юг. Съвременните хора днес са изтощени, издребнели, защото не излизат да наблюдават небето, а се обръщат само към земята, към това, което ние сме създали, а то е дребнаво. Ако хората излизаха да наблюдават небето, облаците, звездите, тяхното настроение щеше да се измени и ние, съвременните хора на бялата раса, щяхме да бъдем по-благородни, отколкото сме сега. Наблюдавайте какви са хората, които живеят при северни склонове и на които реките текат към запад, и такива хора, които живеят в южни склонове, а реките им отиват към изток. Направете сравнение между едните и другите хора. Имайте това като задача.
към текста >>

Наблюдавайте какви са хората, които живеят при северни склонове и на които реките текат към запад, и такива хора, които живеят в южни склонове, а реките им отиват към изток.
Ще ви дам едно малко пояснение, за да обръщате внимание на облаците, да се свържете с тях и да не мислите, че те са мъртви, а да ги считате винаги като живи. Някой път на небето се образуват цели планини от облаците, насочени към север или към юг. Наблюдавайте тези живи образи вътре в пространството и размишлявайте защо едни са обърнати към север, а други - към юг. Съвременните хора днес са изтощени, издребнели, защото не излизат да наблюдават небето, а се обръщат само към земята, към това, което ние сме създали, а то е дребнаво. Ако хората излизаха да наблюдават небето, облаците, звездите, тяхното настроение щеше да се измени и ние, съвременните хора на бялата раса, щяхме да бъдем по-благородни, отколкото сме сега. Наблюдавайте какви са хората, които живеят при северни склонове и на които реките текат към запад, и такива хора, които живеят в южни склонове, а реките им отиват към изток. Направете сравнение между едните и другите хора. Имайте това като задача. Тази задача някои от вас могат да разрешат след една седмица, други - след месец, а трети - след една година. Затова ние при възпитанието трябва да използваме Природата, защото в различните форми, които Тя е създала, лежи онази основна, велика мисъл - да изменя настроението на нашия ум, сърце и воля. Добре е всеки човек да има в двора си въже, дълго около 4-5 метра, добре обтегнато, поставено на известна височина и да се упражнява да ходи по него.
към текста >>

83. УЧИТЕЛЯТ ЗА ДЪРЖАВИТЕ

Те на север граничат, при Камчатка ги разделя една ивица от два километра - те ще се обединят на север, т.е.
УЧИТЕЛЯТ ЗА ДЪРЖАВИТЕ Записки от беседите на Учителя Държавите две по две са любимки. Рано или късно, Америка и Русия ще си подадат ръка, ще си отстъпят, ще дойдат до едно средно положение, което ще го нарекат "идея за Бога". Те на север граничат, при Камчатка ги разделя една ивица от два километра - те ще се обединят на север, т.е. в името на Истината ще се обединят. Русия е страж на мира. Русия ще дава новите идеи, идейната страна, а Америка - материалното. На Америка се дават Отгоре още 100 години кредит да бъде силна над всички народи. В Русия ще стане духовна промяна.
към текста >>

84. УЧИТЕЛЯТ ЗА БЪЛГАРИТЕ

Северните и западните народи много малко сол ядат.
Тук, в България, е упорит, а навън е гъвкав - славянска черта. Човешката мисъл е в състояние да измени лицето на Земята. В това отношение колективната мисъл на българина е много силна, много активна. Солта ни избавя от зло. Българите обичат много сол. Северните и западните народи много малко сол ядат. Много малко сол трябва на човека, микроскопическо количество сол - ще вземеш с върха на една игла. Българинът има една черта - не обича да му заповядват. Остави го свободен, ще направи много повече за тебе. Българинът има три отличителни качества: обича духовното, мистичното - това е от благатите хора; обича да се самопожертва - това е славянска черта; той е мъжествен, храбър. Най-религиозни са евреите и славяните.
към текста >>

85. ПОВЕЛИТЕЛ И ГОСПОД

Учителят постоя няколко минути така, вятърът измени посоката си, облакът се отнесе на север и дъждът се изля нататък към Арбанаси.
Учителят с братя и сестри беше в беседката пред вилата. Ние извикахме отгоре: "Учителю, идва пороен дъжд! " Той запита: "Колко време ви трябва, за да покриете колибата? " Отговорихме: "Два часа." Тогава Учителят се отдалечи зад колибата, застана сам с лице срещу облака. Първите капки вече достигаха до нас. Учителят постоя няколко минути така, вятърът измени посоката си, облакът се отнесе на север и дъждът се изля нататък към Арбанаси. Един от братята извика: "Учителю, Вие спряхте бурята! " - "Да, но само за два часа. Пътят на бурята е оттук и ние измолихме съществата да отсро- само с два часа." И като се обърна към мен, добави: "Бързайте да завършите защото след два часа бурята пак ще дойде! " Работата кипна с още по-голям ентусиазъм. За два часа покрихме.
към текста >>

86. УЧИТЕЛЯТ ЗА СЕБЕ СИ. ЖИВОТЪТ НА УЧИТЕЛЯ

Северната част на Хималаите е в руска територия!
Пред Учителя душите ни изпитваха свещен трепет и това се предаваше на цялото ни естество - това се отнасяше за онези, за които Учителят бе въплъщение на Господния и Божия Дух. Учителят попита Владо: "Владо, ела тук и виж: Хималаите влизат ли в руска територия? " Владо пристъпи към Учителя, а с него се приближих и аз. В България Владо беше каменоделец, но в Русия е завършил военноучилище, има военен чин и знае да чете по карта. Той огледа и проследи ивицата от Хималаите, която показваше с пръст Учителят и отговори: "Влизат, Учителю! Северната част на Хималаите е в руска територия! " Учителят остана доволен от отговора му и каза: "В бъдеще тук ще има условия да се развива Бялото Братство и да работите за Бялото Братство! " Показалецът на дясната ръка на Учителя сочеше определен участък от Хималаите, който бе в руска територия. Ние стояхме прехласнати от това Откровение, което изрече Учителят. В ушите ни зазвучаха думите, прочетени преди минути от Учителя от Библията от главата на Исая, където Господният Дух повеляваше да бъдем изпроводени между народите да проповядваме Славата Му, т.е.
към текста >>

87. НАВОДНЕНИЯ

По- чувствително изправяне на оста ще стане през 2029 г., в резултат на което ще се стопят белите шапки на Северния и Южния полюс и Земята в ниските си части ще бъде залята от голямо количество вода.
Вие живеете върху ледено море, закъснеете ли да промените живота си, в скоро време ще се намерите върху дъното на морето. Сега и на вас казвам: Ако не изправите живота си, същото ви очаква. Това не е заплашване, това е естествено положение на живота. Великата вълна, която иде в света, руши ледовете и ги превръща във вода. Оста на Земята ще започне да се изправя постепенно от 2002 г. По- чувствително изправяне на оста ще стане през 2029 г., в резултат на което ще се стопят белите шапки на Северния и Южния полюс и Земята в ниските си части ще бъде залята от голямо количество вода. От Европа, Африка, Австралия и Азия ще останат като острови най-високите и непристъпни сега планински вериги като Алпите, Кордилерите, планините в Норвегия, Швеция и др. Най-голям ще е континентът - островът в Азия, където се намира сега високото Тибетско плато. Англия ще остане като малък остров. Водата ще залее и остави 1/10 част от сушата. Населението от 5-6 милиарда, в 2080 г.
към текста >>

88. ЗЕМЕТРЕСЕНИЯ

В Европа идва едно землетресение, което ще започне от север, ще разтърси цяла Европа, така че ще се помни туй землетресение с хиляди години.
Време е вече християните да се обединят, да станат проводници на Божията Любов. Само по този начин Бог ще изпрати благословението си на всички хора и народи. Кой ще победи? - Онези хора, които носят Любовта. Докато господства безлюбието, от сегашния порядък няма да остане и прашинка за спомен на бъдещето. В Европа идва едно землетресение, което ще започне от север, ще разтърси цяла Европа, така че ще се помни туй землетресение с хиляди години. Обяснява се и причината за туй землетресение. В Стария завет се казва: "Гледайте да не станат вашите дела и мисли толкова лоши, че да не може Земята да ви търпи вече." Ще дойдат няколко труса един от друг по-страшни. Всеки от вас да се моли, половин час преди землетресението да избяга вън от града. В Европа трябва да дойде известно страдание, за да застави тези хора.
към текста >>

89. НОВО НЕБЕ И НОВА ЗЕМЯ

Сегашният север ще бъде изток, изтокът ще бъде юг, юг ще бъде запад, а запад ще бъде север.
Записки от беседите на Учителя Слънчевата система навлиза в една по-духовна област, в която живеят по-напреднали същества, отколкото в сегашните области. Влиянието на тази нова област ще разшири кръгозора на човечеството за познаване на Природата и ще го направи по-възприемчиво към новите идеи, които сега слизат на Земята. Природата сега извършва едно преустройство на цялата Земя. Приготвят се ново Небе и нова Земя за новите хора. Сегашният север ще бъде изток, изтокът ще бъде юг, юг ще бъде запад, а запад ще бъде север. Отде иде тъмнината? - От Земята. Тя хвърля сянка, тя носи тъмнина. Ние живеем под сянката на Земята и се мъчим. Тая сянка не е нищо друго, освен лошия живот.
към текста >>

90. НОВ ЖИВОТ

Северните страни отиват на юг.
Резките промени на климата произлизат от лошия живот. България ще има тропически климат. Всичко ще се измени. Няма да остане нищо неизменено. И това изменение е започнало. Северните страни отиват на юг. Там ще става от ден на ден по-топло. Там климатът ще се измени. И когато това стане в достатъчна степен, тогава плодовете там ще станат много добри. Границите на студа ще се отместят още по на север. Северният и южният полюс няма да са студени, защото ледът ще се стопи.
към текста >>

Границите на студа ще се отместят още по на север.
И това изменение е започнало. Северните страни отиват на юг. Там ще става от ден на ден по-топло. Там климатът ще се измени. И когато това стане в достатъчна степен, тогава плодовете там ще станат много добри. Границите на студа ще се отместят още по на север. Северният и южният полюс няма да са студени, защото ледът ще се стопи. Причината за студа е егоизмът. Един ден, когато хората се хармонизират по мисъл и по чувства, Земята ще бъде обвита в топла обвивка. Тогава от Слънцето ще идва такава енергия, че даже и Северният пояс ще бъде обитаем. Когато хората станат праведни и не съгрешават, ще има умерена топлина.
към текста >>

Северният и южният полюс няма да са студени, защото ледът ще се стопи.
Северните страни отиват на юг. Там ще става от ден на ден по-топло. Там климатът ще се измени. И когато това стане в достатъчна степен, тогава плодовете там ще станат много добри. Границите на студа ще се отместят още по на север. Северният и южният полюс няма да са студени, защото ледът ще се стопи. Причината за студа е егоизмът. Един ден, когато хората се хармонизират по мисъл и по чувства, Земята ще бъде обвита в топла обвивка. Тогава от Слънцето ще идва такава енергия, че даже и Северният пояс ще бъде обитаем. Когато хората станат праведни и не съгрешават, ще има умерена топлина. Няма да има тези противоречия, които има сега.
към текста >>

Тогава от Слънцето ще идва такава енергия, че даже и Северният пояс ще бъде обитаем.
И когато това стане в достатъчна степен, тогава плодовете там ще станат много добри. Границите на студа ще се отместят още по на север. Северният и южният полюс няма да са студени, защото ледът ще се стопи. Причината за студа е егоизмът. Един ден, когато хората се хармонизират по мисъл и по чувства, Земята ще бъде обвита в топла обвивка. Тогава от Слънцето ще идва такава енергия, че даже и Северният пояс ще бъде обитаем. Когато хората станат праведни и не съгрешават, ще има умерена топлина. Няма да има тези противоречия, които има сега. Паразитите ще изчезнат. Няма да има никакви месоядни животни. Когато хората заживеят добре, болестите ще изчезнат.
към текста >>

91. ПРОРОЧЕСТВА ЗА КОМУНИЗМА

Учителят го разгръща и от избледнелите страници прочита следните думи: "От север 1944 г.
Това трая от 1945 до 1990 г. - 45 години - така, както бе предсказал и определил Учителят. Методи Константинов е при Учителя в село Мърчаево. Учителят му чете 20-та глава от Откровението на Йоана и му обяснява, че то съответства на сегашните времена. След това изважда едно малко, подвързано тефтерче и му показва, че то е писано преди 40 години, някъде около 1903 г. Учителят го разгръща и от избледнелите страници прочита следните думи: "От север 1944 г. ще дойдат руските войски. В България ще се смени строят." След това Учителят му показва една страница и Методи вижда, че там има някакви цифри и чертежи и с това разбира, че Втората световна война е астрологически и исторически предопределена. Методи пожелал Учителят да му прочете по-нататък нещо и от следващата страница. Но Той затворил тефтерчето и казал: "Не, ти ще го видиш! " Както Методи, така и ние бяхме свидетели на всичко това и го записахме, за да се знае, че това е било и е станало, когато Великият Учител бе на Земята между българите и славянството.
към текста >>

92. ПРОРОЧЕСТВА ЗА БЪЛГАРИЯ

Вътре в кръга веднага се спусна една лента - като бял атлас с около 30 см широчина - в диагонал от север горе към юг долу.
При идването ми на Изгрева, Учителят ме посрещна навън, при входа и ме попита: "Рекох, нали не ти поискаха открит лист? Аз знаех това." И аз му отговорих: "Никъде не ми поискаха открит лист." Учителят ме покани да вляза в приемната в 10,30 часа сутринта. Сложи на масата един лист и писалка и каза: "Ще пишете, рекох. Кажете видението, което сте видели на 9 срещу 10 януари 1944 г." Аз Му разправих, че в салона на град Айтос в 18.00 часа, във време на молитва, при ставане в началото на лекцията, аз изтръпнах и видях на стената на изток един подвижен кръг, един метър в диаметър, със златен ореол. Вътре в кръга веднага се спусна една лента - като бял атлас с около 30 см широчина - в диагонал от север горе към юг долу. Веднага видях над лентата образа жив на Учителя, а долу също беше Неговият образ, но не така светъл, както горния. Изведнъж чух Учителят да казва: "Дойде часът, свърши се! " И преди да проумея казаното, един ангел написа в диагонал върху лентата същото: "Дойде часът, свърши се! " След една малка пауза същият ангел преряза лентата под написаното със златни букви.
към текста >>

93. БЪЛГАРИЯ ПРИ ИДВАНЕТО НА УЧИТЕЛЯ

Диплите на нейните предпланини се спущат в хубави долини на север и юг.
БЪЛГАРИЯ ПРИ ИДВАНЕТО НА УЧИТЕЛЯ България е малка планинска страна, ведра и красива. По цялата дължина от запад към изток минава планинската верига на Балкана. Диплите на нейните предпланини се спущат в хубави долини на север и юг. Северната част на страната се нарича Мизия, а южната – Тракия. Тук се намират древните планини Рила, Родопи и Пирин – мощни масиви, остатъци от стария Източнотракийски континент. Според геолозите той никога не е бил заливан от моретата през всички геологични епохи. През ледниковите периоди от тези планини се спущали могъщи ледници. Те са изрязали дълбоките стръмни долини, гигантските каменни циркуси, тъй характерни сега за тези планини, и са образували многобройните прекрасни езера с кристални води, наречени очи на планината.
към текста >>

Северната част на страната се нарича Мизия, а южната – Тракия.
БЪЛГАРИЯ ПРИ ИДВАНЕТО НА УЧИТЕЛЯ България е малка планинска страна, ведра и красива. По цялата дължина от запад към изток минава планинската верига на Балкана. Диплите на нейните предпланини се спущат в хубави долини на север и юг. Северната част на страната се нарича Мизия, а южната – Тракия. Тук се намират древните планини Рила, Родопи и Пирин – мощни масиви, остатъци от стария Източнотракийски континент. Според геолозите той никога не е бил заливан от моретата през всички геологични епохи. През ледниковите периоди от тези планини се спущали могъщи ледници. Те са изрязали дълбоките стръмни долини, гигантските каменни циркуси, тъй характерни сега за тези планини, и са образували многобройните прекрасни езера с кристални води, наречени очи на планината. В тази страна има малки плодородни долини, населени с енергичен, предприемчив, гостоприемен, трудолюбив народ, буден за свободата си, много страдал, вследствие на което е изработил характера на един добър народ.
към текста >>

94. ПОСТАВЯНЕ ОСНОВИТЕ НА ОБЩЕСТВОТО

След като завършва една обиколка из северната част на страната, Той пише на един от учениците Си10:
Господен пребъде с нас, всичко ще стане ясно. През 1901 г. Учителя почва Своите пътувания из България, като държи сказки във всички по-големи градове. Сказките са със свободен вход и най-често приходът, ако има такъв, отива за ученическите трапезарии или благотворителни дружества. Сказките Му привличат много слушатели. След като завършва една обиколка из северната част на страната, Той пише на един от учениците Си10: Радостно е, че ние с вяра и търпение можахме да сторим това, което е най- добро засега – да влеем една нова струя на живот и да раздвижим умовете на всички. Цели дванадесет години Учителя обхожда страната, говори, поучава и едновременно с това проучва основно българина не само чрез пряк досег с него, но и чрез многобройни френологични изследвания, които прави. Всеки човек пази в душата си спомена за един далечен светъл и блажен живот и изпитва дълбок копнеж към него. Може човек да се увлече от живота на Земята, да се нагърби с големи, трудни работи, ала все пак идват моменти, когато той мечтае за този красив живот и съзнателно или несъзнателно се стреми да го реализира тук, на Земята. Този копнеж понякога заглъхва, ала понякога неочаквано се пробужда с неудържима сила и отвежда човека по чудни пътища в непознати страни.
към текста >>

95. ЕЛ-ШАДАЙ

Ограда от големи камъни в полукръг пази от северния вятър.
Зад скалата има малка поляна, изложена на юг. Слънцето особено приятно грее тук. Малки храсти обличат скалите. Горе са върховете. Ароматният дъх на смриката иде от горните поляни. Ограда от големи камъни в полукръг пази от северния вятър. Много пъти тук са горели весели огньове и кипящи чайници са разливали живителна влага. На долния край, под бялата бреза има чешма с обилна вода, направена от тежки груби камъни. Когато Учителя обгърне нещо с Любовта Си, то се отваря и красотата на един отвъден свят струи през него. Тъй и Ел-Шадай се отвори. Той влезе в нашето ученичество.
към текста >>

96. КОСМИЧЕСКО СЪЗНАНИЕ

Параходът отиваше на север, като се клатеше слабо.
П. Успенски21 в Tertium Оrganum описва преживяването на космическото съзнание от един негов приятел: “Това беше в Мраморно море. Беше зима. Валеше дъжд. Високият бряг и скалите в далечината бяха във всички оттенъци на виолетовия цвят, морето беше с оловносребърен цвят. Параходът отиваше на север, като се клатеше слабо. Аз стоях на палубата и гледах вълните. Белите гребени на вълните отдалеч се приближаваха към нас. Вълната се издигаше, като че ли искаше да хвърли своя гребен върху парахода, и с рев се разсипваше под него. По едно време аз почувствах промяна в моето съзнание. Аз станах всичко.
към текста >>

Бягащите към север облаци, дъждът бяха в мене.
Аз станах всичко. Вълните – това бях аз. Виолетовите планини – това бях аз. Те бяха едно с мен. Аз бях едно и с вятъра, който духаше. Бягащите към север облаци, дъждът бяха в мене. Всичко бях аз! В същото време почувствах необикновена свобода, радост и разширение! След малко това състояние изчезна, но преживяването беше толкова силно, че аз очаквах то да се върне. Но то не се върна. Две години след това жълтите вълни на Финландския залив и зеленикавото небе ми дадоха същото преживяване.”
към текста >>

97. ОПИТИ

Главата трябва да е обърната към север, съзнанието да е будно.
Той даваше много упражнения, свързани с тях, за подобрение на здравето, за свързване с един висш свят, за хармонизиране и лекуване. В това отношение Учителя създаде цяла наука. Учителя разработи цяла система за използване на слънчевата енергия. От голямо значение са часовете, през които се използва Слънцето, също и годишното време, както и начинът, по който става това. Слънчевите бани трябва да се правят преди обед, понеже тогава слънчевата енергия е предимно положителна. Главата трябва да е обърната към север, съзнанието да е будно. Учителя даваше разни опити с краските, за се да види тяхното физиологично и психическо влияние върху нас. Той препоръчваше и ред лечебни опити с цветните лъчи. Учителя даде ред правила за съня. При спане най-здравословното положение е, когато главата е обърната към север, защото тогава електромагнитните течения на Земята и тялото са в хармония. Учителя ни учеше да се ползваме от електричните и магнетични места в планините.
към текста >>

При спане най-здравословното положение е, когато главата е обърната към север, защото тогава електромагнитните течения на Земята и тялото са в хармония.
Слънчевите бани трябва да се правят преди обед, понеже тогава слънчевата енергия е предимно положителна. Главата трябва да е обърната към север, съзнанието да е будно. Учителя даваше разни опити с краските, за се да види тяхното физиологично и психическо влияние върху нас. Той препоръчваше и ред лечебни опити с цветните лъчи. Учителя даде ред правила за съня. При спане най-здравословното положение е, когато главата е обърната към север, защото тогава електромагнитните течения на Земята и тялото са в хармония. Учителя ни учеше да се ползваме от електричните и магнетични места в планините. При електричните места човек чувства в себе си активност, стремеж да тича, да говори високо, а при магнетични места човек е тих, спокоен, вдаден в размишление. Обикновено равните, зелени полянки на планините са магнетични, а острите скалисти места – електрични.
към текста >>

98. ИСТОРИЧЕСКАТА МИСИЯ НА БЯЛАТА РАСА МИСИЯТА НА КУЛТУРИТЕ И РАСИТЕ

31 Лапландците - става дума за саахите, населяващи областта Лапландия, разположена в Северна Европа между Скандинавския полуостров и Мурманска област в Русия.
Човек през по-голямата част от Атлантската епоха не е могъл да казва за себе си Аз. Той е нямал развити умствени способности, не е могъл да направи и най- елементарното пресмятане. Мисията на цялата Атлантска епоха е била все по-ясното развитие на самосъзнанието, за да може човек да съзнава себе си като отделно същество. 30 Монголската и туранската раси - тук са употребени термини, неравностойни от гледна точка на съвременната наука. Монголската или монголоидната раса е една от трите раси, които днес населяват Земята, докато тураните са урало-алтайската група народи, които принадлежат към същата тази раса и се състоят от фино-угри и тюрко-монголи. 31 Лапландците - става дума за саахите, населяващи областта Лапландия, разположена в Северна Европа между Скандинавския полуостров и Мурманска област в Русия.
към текста >>

99. ТРУДОВИ ДНИ

Заслонът беше обърнат с гръб към северния вятър, а отворен към езерната долина.
За това се бяха погрижили старите ледници, които са работили по тези места. Белият гранит се цепи в правилни форми, което много улеснява градежа. Някои необходими инструменти ние носехме със себе си и един хубав, слънчев ден работата започна с песни. Очерта се мястото, използваха се някои естествени стени и около тях започна градежът. Работата вървеше спорно: едни носеха камъни, други подаваха, трети запълваха междините. Заслонът беше обърнат с гръб към северния вятър, а отворен към езерната долина. Ние не сме привърженици на квадратните форми и ръбове и, където е възможно, ги избягваме, затова задната част на заслона беше дъгообразно извита. Скоро той се издигна доста внушителен. По- труден беше въпросът за покрива. Горите бяха ниско, а пътеките – трудни, ала близо до първото езеро се намираше изгоряла някога гора. Там още стърчаха изсъхнали цели дървета.
към текста >>

100. ЖИВОТ ЗА ЦЯЛОТО

Някой клон е на изток, някой на запад, на юг или на север.
Ще влезеш само с две неща: със своя запален ум и със своето запалено сърце. Каквото сърцето ти носи и каквото умът ти носи, то е твоето богатство. Всичките други придобивки ще останат вън. Всичките хора съставляват един колективен организъм както едно дърво. И всеки един от вас трябва да знае де е турен. Някой клон е на изток, някой на запад, на юг или на север. После някой клон е голям, а друг – малък. И хората зависят едни от други, защото са части на един и същ космичен организъм. Всеки човек е важен за тебе, защото Божествените сокове на цялото дърво се вливат в тебе. Големите клони са важни за малките и обратно, понеже Божието благословение, което е отгоре, се предава на големите клони чрез малките, а Божието благословение, което иде отдолу, се предава от големите на малките. Така че в един случай ти ще бъдеш полезен на някого, а в друг случай той ще бъде полезен на тебе.
към текста >>

НАГОРЕ

0.19369387626648