Търсене в текстове за 'Свободен'

По всяка вероятност този педагог е бил един талантлив музикант - чужденец, дошъл в новоосвободената ни родина да насажда музикална култура.
Ето защо Неговата рецензия бе пълна, богата и прецизна мярка за майсторството на артиста. Учителят пееше и свиреше. Той бе школуван цигулар. Кой е Неговият преподавател, който Го е въвел в изкуството на грифа, струните и лъка, ние не знаем. Но в разговори и лекции Той с увлечение разказваше за добрия педагог и цигулар, който наред с първите уроци към опознаване на цигулката, е свирел със замах и сериозно вглъбяване пред малкото момченце. По всяка вероятност този педагог е бил един талантлив музикант - чужденец, дошъл в новоосвободената ни родина да насажда музикална култура. В периода на музикалната подготовка, Негови преподаватели са били още други трима - пак чужденци. Когато Учителят преминал Атлантика, за да следва в Америка, Той е бил оформен като цигулар и многократно е изнасял концерти в университетските зали. Ние заварихме Учителя като беловлас цигулар, който свиреше пред своите ученици. Той свиреше насаме в своята стаичка, а и тогава, когато Му гостуваха "същества от далечни светове". На Неговата цигулка звучаха най-вече музикалните мотиви, песни, мантри и упражнения, които Той непосредствено долавяше с финото Си ухо.
към текста >>

2. 2_15 Духът на Истината и часовоят с цигулката

Дочувам думите на Учителя: "Ти си свободен!
Вместо пушка с дясната ръка прикрепвам изправената цигулка. На стража съм пред Духа Господен. Духът го изисква. Учителят ме поглежда, става и си тръгва. След няколко крачки той спира, обръща се, изглежда групата, която стои неподвижно на пейката и мен, часовоя, който съм застанал мирно, с цигулка при нозете. Дочувам думите на Учителя: "Ти си свободен! " Изведнъж някаква сила като вихър излезе от тялото ми и се зарея във висините. Усетих лекота, мускулите на тялото ми се отпуснаха и аз вдигнах и прегърнах цигулката. Приятелите също се раздвижиха. Учителят се обърна и продължи пътя към стаята Си. Онзи Дух, онзи стражеви Дух, който бе пристигнал - с огнен меч бе застанал до Учителя, за да охранява онова Слово, което трябваше да бъде изречено от Великия Учител.
към текста >>

3. 2_16 Пълководците от миналото

Всеки, комуто той гледаше на ръцете, беше свободен и си тръгваше към палатката.
В такива случаи се събирахме на приказка и разговори на различни места или в някоя от по-големите палатки при кухнята. Случи се така, че ме срещна един брат и ме поведе към една група. Братята и сестрите бяха насядали и очакваха брата, да им гледа на ръце и да покаже своето знание по хиромантия. Аз тръгнах с него, но в мене нещо се съпротивляваше. Братът гледаше ръцете им подред и казваше онова, което виждаше и знаеше. Всеки, комуто той гледаше на ръцете, беше свободен и си тръгваше към палатката. Когато има мъгла, хората не са разположени за разговор. Накрая останахме сами. "Дай си ръцете! " - "Не ги давам" - казвам аз. И докато се усетя, той хвана едната ми ръка, обърна дланта ми, за миг се взря в нея и извика: "Това е невъзможно!
към текста >>

4. 2_23 Хлябът наш насущний - музика за гладните деца

Случи се така, че бях свободен и когато се явих пред Учителя, разбрах, че Той ме чака да Му бъда придружител през предстоящите четиридесет дни.
През това време Учителят беше на "Изгрева". Но със започването на бомбардировките изведнъж реши и започна всеки ден да напуска "Изгрева" и да прави ежедневни излизания до Витоша. Някой трябваше да го придружава. Всички млади братя бяха мобилизирани и бяха вече с военни униформи по своите военни части. Аз също бях мобилизиран и вече униформен. Случи се така, че бях свободен и когато се явих пред Учителя, разбрах, че Той ме чака да Му бъда придружител през предстоящите четиридесет дни. Понякога идваха и други приятели да ни придружават. Но главният неизменен придружител бях аз. Защо Учителят избра точно мен, не мога да кажа. Дали затова, че бях свободен в този момент? Едва ли.
към текста >>

Дали затова, че бях свободен в този момент?
Аз също бях мобилизиран и вече униформен. Случи се така, че бях свободен и когато се явих пред Учителя, разбрах, че Той ме чака да Му бъда придружител през предстоящите четиридесет дни. Понякога идваха и други приятели да ни придружават. Но главният неизменен придружител бях аз. Защо Учителят избра точно мен, не мога да кажа. Дали затова, че бях свободен в този момент? Едва ли. Та аз знаех при какво стечение на обстоятелствата и как командирът на моята част ми даде отпуска 40 дни. Вероятно Учителят имаше нещо друго предвид, за да бъда аз Негов придружител, но това остана тайна за мен. Обикновено тръгвахме от "Изгрева" рано, вървяхме по Симеоновското шосе и пешком стигахме до село Симеоново, а оттам през ливадите отивахме до Бивака, където отсядаше Братството през многото години преди войната или се отправяхме по някоя от тучните ливади. Там отсядахме, почивахме.
към текста >>

5. 2_24 Воят на самолетите, свистенето на бомбите, грохотът на взривовете и реквием за две империи

Това решение на Небето щеше да се реализира и по- бърже и в мое време, но Съветска Русия направи груба грешка, като посегна на "Изгрева", разруши го и на освободеното място построи своя легация и посолство.
В тази гробница да се погребе и онази империя, чиито бяха самолетите, чиито бяха бомбите и чиито пилоти изпълняваха заповедите за унищожаване на София. Може би в мое време няма да се сбъдне, но непременно ще се сбъдне в следващите поколения, които ще дойдат след нас. Онези, които се опитаха да посегнат върху живота на Великия Учител, не могат да преминат годините и времената, без да дадат ответ за това. Може би, когато следващите поколения четат това, тази империя вече няма да я има. Всички империи се разрушават отвътре. Това решение на Небето щеше да се реализира и по- бърже и в мое време, но Съветска Русия направи груба грешка, като посегна на "Изгрева", разруши го и на освободеното място построи своя легация и посолство. По този начин тя обсеби и присвои, и разруши "Изгрева"! Разруши мястото, където бе Домът Господен! И затова съдбите на света се промениха. И затова онези, които трябваше втори да влезнат в гробницата, която сами изкопаха със своите самолети и бомби, останаха настрана. А в освободеното място трябва да влязат ония, които разрушиха "Изгрева".
към текста >>

А в освободеното място трябва да влязат ония, които разрушиха "Изгрева".
Това решение на Небето щеше да се реализира и по- бърже и в мое време, но Съветска Русия направи груба грешка, като посегна на "Изгрева", разруши го и на освободеното място построи своя легация и посолство. По този начин тя обсеби и присвои, и разруши "Изгрева"! Разруши мястото, където бе Домът Господен! И затова съдбите на света се промениха. И затова онези, които трябваше втори да влезнат в гробницата, която сами изкопаха със своите самолети и бомби, останаха настрана. А в освободеното място трябва да влязат ония, които разрушиха "Изгрева". По мое време това може и да не стане, но по ваше време непременно ще стане! В Божиите решения няма обратни действия! Ще изминат години, десетилетия и векове, но написаното от мен ще е като свидетел на тази епоха и трябва да остане, защото аз бях живият свидетел, когато се изричаше това пророчество за съдбините на света от Всемировия Учител. Забележка на редактора: Съветската империя на болшевишка Русия се саморазруши след 1990 година, четиридесет и пет години след Втората световна война и шест години след смъртта на автора - Галилей Величков.
към текста >>

6. 2_35 Цената на всеки ученик в Школата

За да дойдат тук, трябва да бъдат освободени отвътре.
Затова никой не е излъган - нито аз, нито онзи, от когото сте откупени. Всичко е точно отмерено и заплатено, както трябва." "Учителю, ние заслужаваме ли тази жертва от Вас? " - Го запитвам аз. "Вашето присъствие тук в Школата не е случайно. Случайни хора тук и да искат, не могат да дойдат. За да дойдат тук, трябва да бъдат освободени отвътре. А всички хора днес са завързани отвътре и отвън с дебели въжета! И да искат да се движат нанякъде, не са свободни. За всеки един от вас е строго определено какъв въпрос и каква задача има да разрешава в този живот на земята. Определено е за какво време: един - за десет, друг - за двадесет, трети - за тридесет години на земята. Но като дойдете при Мен за съвет и помощ, Аз този въпрос го разрешавам и вие като Ме послушате и направите това, което ви кажа, то разрешавате задачата си за една година.
към текста >>

Ученикът е свободен да прилага Словото в живота си и това е единственият начин да се отблагодари на Великия Учител.
Тогава въпросът за саможертвата стои съвсем просто и логично. Това е работа за Школата на Учителя и за Неговото Дело. Така се разрешава този въпрос. Цената на всеки ученик в Школата е строго определена. За тази цена е заплатено чрез Словото на Великия Учител. Ученикът е свободен да прилага Словото в живота си и това е единственият начин да се отблагодари на Великия Учител. Защото всяка една добродетел, която той изработи чрез живота си, е един реализиран закон от Словото на Учителя. А най-великата награда за един ученик е послушанието му към Великия Учител и към Словото Му.
към текста >>

7. 2_36 Чистотата на идеите

Сега си свободен и внимавай как ще употребиш свободата си, защото за нея е заплатено." Така че, за чистота на идеите трябваше да се заплаща чрез живота ни!
Решава той да се изкъпе в езерото, но става така, че се удавя, макар че знаел да плува. Притичат се войниците, които са около него и го спасяват. Изваждат го на брега и доста вода, погълната от него, изтича навън, но накрая го спасяват. Ганчо идва на "Изгрева" и съобщава за своето премеждие. Учителят добавя: "Този дух, който пушеше, трябваше да се удави и ние го удавихме. Сега си свободен и внимавай как ще употребиш свободата си, защото за нея е заплатено." Така че, за чистота на идеите трябваше да се заплаща чрез живота ни!
към текста >>

8. 2_42 Общение на човешките души

"Общение на човешките души" По онези млади години всеки свободен ден правехме излизания в планината.
"Общение на човешките души" По онези млади години всеки свободен ден правехме излизания в планината. Най-близо беше Витоша. Излизахме веднъж седмично с Учителя, заедно с група приятели. А понякога излизах и сам. Случи се така, че излязох сам в планината. През цялото време ръмеше дъжд, беше студено и се бях измокрил до кости.
към текста >>

9. 3_03 Откраднатите хармонизации

Дойдоха събитията през 1957-58 година, започна се съдебният процес срещу Братството, Борис Николов бе прибран в затвора, цели девет месеца бе под следствие и след това бе осъден на петнадесет години затвор, от които излежа пет години и бе освободен на 31 декември 1962 г.
Ето, това ми беше една много голяма грешка, дори фатална за мен, защото не записах на ноти нито една от тези хармонизации, изработени с помощта и съветите на Учителя. Не мога да си простя нито сега, нито след векове - да бъда при нозете на Всемировия Учител, да ме постави, да ми определи място на пианото в салона пред всяка негова беседа в течение на двадесет и двете години на цялата Школа и аз да не запиша нито една хармонизация, защото съм ги знаела наизуст! Това за мен е великият провал. През 1957 година имах голямо вдъхновение, излизаха от пръстите върху клавишите на пианото ми кварти, квинти, беше направо изливане на хармонизации отгоре върху главата ми и през ръцете и пръстите се извличаха такива неща, че беше цяло откровение на Небето към мен, посредством музиката на Учителя. И пак направих грешка, че нищо не записах върху нотния лист. Дойдоха събитията през 1957-58 година, започна се съдебният процес срещу Братството, Борис Николов бе прибран в затвора, цели девет месеца бе под следствие и след това бе осъден на петнадесет години затвор, от които излежа пет години и бе освободен на 31 декември 1962 г. Аз бях негова законна съпруга, ние имахме идейно съжителство над петдесет години и аз трябваше да понеса също от удара - както фронталния, така и на онези сили, които се явиха зад нашия тил - техният удар бе унищожителен за нас. Този процес и този затвор на Борис ме погубиха като музикант. Бях много притеснена, с голям нервен срив, сънят ми се изгуби и не можех да спя нито през деня, нито през нощта, а това ме изтощи окончателно. През нощите получавах топли вълни по ръцете и краката, които не можеха да се изтърпяват и аз, за да се облекча от тях, се отвивах, отхвърлях завивките, а беше люта зима - ръцете ми изстиваха през нощта до замръзване и така си докарах ревматизъм, който протече в много остра форма. Пръстите на ръцете ми се подуха, ставите също, не можех да ги движа в лактите и раменете, бях вързана чрез болестта си по всички правила на бойното изкуство при една фронтална атака срещу мен.
към текста >>

10. 3_15 Слово за Георги Куртев по случай една година от заминаването му

" И знам, когато се добера до тази вяра, която имаше брат Георги Куртев, братята ще бъдат освободени.
И наистина, поройният дъжд престанал и ивица светли звезди блестели на небето. Времето се оправило и всички отпразнували Петровден на върха. Този случай ще го чуете разказан по различен начин и всеки взема от него това, от което има нужда. Аз имам нужда от вярата на брат Георги, застанал в дъждовната нощ пред вратата на Учителя, настоявайки твърдо екскурзията да се осъществи. Аз също искам да получа вярата, проявена от брат Георги Куртев и да застана пред вратата на Учителя и твърдо да поискам: "Учителю, освободи двамата братя Борис Николов и Жечо Панайотов от затвора! " И знам, когато се добера до тази вяра, която имаше брат Георги Куртев, братята ще бъдат освободени. Аз искам такава вяра. И такава вяра е достойна за подражание. Една красива черта, която характеризира брат Георги и която трябва да служи за пример на всички ни, е неговата пожертвователност. Достатъчно е да споменем за подвига им с брат Боян Боев в болницата за холерно болни през войната - случай, който е известен почти на всички. Жертвата, която направиха двамата братя там, спаси живота на осемстотин души.
към текста >>

Девет месеца след това слово, на 1 януари 1963 година, двамата братя Борис Николов и Жечо Панайотов бяха освободени от Софийския затвор.
Приеми нашата благодарност, нашата преданост, нашата любов. Ние се покланяме пред светлата ти памет и твоя живот ще остане винаги в нашите сърца. Желая всички ученици на Учителя да бъдат като теб. Март, 1962 год. София Това слово е прочетено в Айтос по случай една година от заминаването на Георги Куртев. Девет месеца след това слово, на 1 януари 1963 година, двамата братя Борис Николов и Жечо Панайотов бяха освободени от Софийския затвор. Те бяха престояли там четири години, а бяха осъдени на 14 години затвор. Вярата победи, смъкна веригите на Петра и го извади от затвора на Римската империя. Христовият Дух в онези времена и в тази епоха действуваше по един и същи начин - по закона на вярата - и раздаде всекиму според неговата вяра. Амин.
към текста >>

11. 3_45 Бялото Братство и неговото ято бели птиц и през вековете

Борис Николов, като председател на Братския съвет, бе задържан под следствие девет месеца и заедно с Жечо Панайотов бе осъден на четиринадесет години затвор, от които пролежаха четири години и бяха освободени на 1 януари 1963 година.
Имената на тези хора ще ги прочетете в протоколите на тяхната комунистическа партийна група от "Изгрева". Други се обявиха след заминаването на Учителя срещу Братството и срещу Школата. Имаше и такива, които се стремяха да обсебят и присвоят средствата на Учителя, които бе оставил за Братството. Бяха се създали много групи и настана брожение. Накрая се дойде до процеса от 1957/58 година. Борис Николов, като председател на Братския съвет, бе задържан под следствие девет месеца и заедно с Жечо Панайотов бе осъден на четиринадесет години затвор, от които пролежаха четири години и бяха освободени на 1 януари 1963 година. По време на следствието аз отидох при един комунист - от онези идейни комунисти, които се укриваха на "Изгрева". Преди 9 септември 1944 година Борис Николов беше наел един строителен обект в Княжево и го бе предоставил на тези идейни комунисти, които работеха на обекта като работници. Те си изкарваха прехраната, използуваха този обект като място за нелегални събрания, а след свършване на работата се пръскаха да пренощуват по своите нелегални квартири. Те изпълняваха всичко, което правехме и ние: готвеха си вегетарианска храна, молеха се преди хранене, пееха братски песни и всички знаеха, че това са "дъновисти" - така ни наричаха, когато искаха да ни обозначат като привърженици на Петър Дънов, т.е. на Учителя.
към текста >>

12. 3_54 Анархизмът и Новото Учение

Историята е колело, което се върти и никой не може да го спре." През това време на всички им се струва, че той говори, че е дошло време да се свали Учителят и на освободената катедра да се възкачи той самият.
Пристига Методи разчорлен, разгърден, разкопчан в салона и веднага се запътва към сцената и към катедрата, за да съобщи новината на останалите, че днес Учителят няма да идва в салона. След него тичешком и запъхтян в салона се втурва Тодор Стоименов. Методи се качва на първото, на второто стъпало и иска да съобщи новината. Но вместо тази новина, със силен глас започва да говори друго: "Времената и епохите се сменяват една след друга. Едни слизат, други се възкачват. Историята е колело, което се върти и никой не може да го спре." През това време на всички им се струва, че той говори, че е дошло време да се свали Учителят и на освободената катедра да се възкачи той самият. Тогава към него се спускат Симеон Симеонов, Тодор Стоименов и Никола Антов, за да го спрат, защото той се е отправил към катедрата на Учителя. Настава борба. Симеон му скъсва ризата, друг му дърпа палтото и го съблича, трети го хваща за ръкава на сакото и го съблича, четвърти се хвърля да го спасява. Десетки ръце са го хванали и го смъкват, и не му дават да се доближи до катедрата. Целият салон е възбуден и всички тръгват пеша към ул."Опълченска" 66, за да съобщят на Учителя за станалото.
към текста >>

Ние сме се събрали на "Изгрева" около Учителя и се провежда свободен разговор.
И в дъното на ада да слезеш, пак ще те избавя, за да свършиш работата, която ти предстои." Тази мисъл го охранява и съхранява през всичките му изпитания по време на Школата. Той научи един закон - че всяко житно зърно се посява от Сеяча и Господаря на нивата в точно определено време, на определено място и в най-подходящия момент в душата на ученика от Школата. Методи Константинов завърши, получи докторат и ние работихме с него, както и с Боян Боев, по издаването на книгите "Учителят" и "Учителят на Седемте рилски езера". Той успя да издаде във Франция няколко книги във връзка с Учението на Учителя. Ние имахме плодотворно сътрудничество с него. Ние сме се събрали на "Изгрева" около Учителя и се провежда свободен разговор. Приятелите задават въпроси, а Учителят отговаря и обяснява. Точно по това време приятелите запитват Учителя дали е възможна материализация на същества от Невидимия свят на "Изгрева", които да се явят в човешки и материален образ. Всички с нетърпение очакват какво ще каже Учителят. Той замълчава за няколко секунди. Ние очакваме с трепет Той да отвори уста и да заговори.
към текста >>

След малко Учителят се обръща към онзи, който стои изправен в ъгъла на стаята и който остана невидим за полицията, и му казва: "Рекох, вие сте свободен.
Аз съм анархист и ако ме арестува, ще ме убие, защото има заповед да бъдат ликвидирани всички анархисти." Учителят му казва: "Влезте вътре в моята стая и застанете в ъгъла." След малко в двора нахълтва полиция - униформени и цивилни. Влизат при Учителя и питат: "Господин Дънов, има ли у вас един човек, който току-що е влязъл - да се е укрил у вас? Търсим опасен престъпник." Учителят протяга дясната Си ръка и казва: "Моля, може да проверите лично! " Проверяващите оглеждат стаята и не намират никого. После претърсват останалите стаи, двора и си заминават. След малко Учителят се обръща към онзи, който стои изправен в ъгъла на стаята и който остана невидим за полицията, и му казва: "Рекох, вие сте свободен. Можете да си ходите." Младежът се обръща и пита: "А мога ли да идвам при Вас и да Ви слушам? " "Ако искате, можете да идвате." Младежът си заминава. Този млад мъж се казваше Никола Антов. Той беше анархист по убеждение, след това премина към комунистите и накрая също дойде на "Изгрева". Беше си построил барака и в стаята си след заминаването на Учителя беше закачил редом с Неговия портрет и този на Георги Димитров.
към текста >>

13. 3_64 Нападения срещу Изгрева

Накрая побойниците са освободени и хукват, но Борис е ранен с нож в корема.
Накрая този с ножа се олюлява и пада на земята. По това време там е брат Ради, който е бил на младини голям пехливанин и който, ако имаше в София някъде борба, отиваше и гледаше, и после дълго време разказваше на Учителя как са се борили, кой каква хватка е правил, и това продължаваше повече от час. Та брат Ради излиза от бараката си, вижда всичко и се затичва да помага на Борис - запрята ръкави и се захваща за втория, прилага му една от неговите хватки като баш пехливанин и го сваля на земята. Прилага му друга хватка така, че забива главата му в земята и от време на време го повдига, па го удари в земята, а онзи само стене и реве. Като виждат това, жените започват да пищят и побягват. Накрая побойниците са освободени и хукват, но Борис е ранен с нож в корема. Точно по това време от Рила към София слизаше една голяма група приятели. Учителят беше пред палатката Си, аз отидох при Него и Му казах, че у мен се е появило едно желание да сляза веднага в София, понеже съм обезпокоена, че нещо става с Борис. Той нищо не ми каза. Попитах Го мога ли да сляза в София? Учителят ме изгледа продължително и не каза нищо друго, освен: "Хубаво".
към текста >>

14. 3_76 Болшевиките и Всемировият Учител

Освен това бе нарушен онзи Божествен план, според който Великият Учител трябваше да дойде на земята в освободена и обединена България.
Така че съжителството в онази къща, на Третия интернационал, от лявата страна на сградата, с Учителя, от дясната страна на сградата, не беше случайно, а нещо повече от символика. И това го проверихме,че е така. Учителят беше заточен от цар Фердинанд във Варна през 1917 година, заради това, че беше казал, че Германия ще изгуби войната, ако не се вземат навреме мерки и не се излезе от войната. Тези съвети на Учителя към цар Фердинанд са известни. Той не ги изпълни и за това българският народ плати жестоко. Освен това бе нарушен онзи Божествен план, според който Великият Учител трябваше да дойде на земята в освободена и обединена България. Балканската война трябваше да обедини всички български земи и българите в една държава и по този начин да се създадат условия на Великия Учител да развие своята дейност и да изпълни Волята на Бога, за което бе слязъл на земята. Но от преизподнята излязоха сили, които противодействуваха на Божия план. И се намериха служители на тези сили, които да противодействуват. Едни бяха вън от България, други бяха вътре в България. Всички се стремяха да ограничат условията, при които трябваше да работи Великият Учител.
към текста >>

15. 4_13 Фрагменти от музикалния живот на Изгрева

МАРИЯ ЗЛАТЕВА

Тогава нямаше свободен печат и затова всичко се работеше скришом.
Създаваше приятна атмосфера около себе си с умелата си разговорчивост и свирене. Доверяваше на Учителя своите любовни преживявания. След заминаването на Учителя, той бе привлечен от Мария Тодорова да работят двамата по издаването песните на Учителя, като второ, преработено издание. Тази песнарка докара много спорове и разправии в братския живот на "Изгрева". И според мен, от този момент Братството се разцепи вътрешно и повече не можахме да намерим общ език за братска работа! Тогава нямаше свободен печат и затова всичко се работеше скришом. Както извика Асен Арнаудов за работа, така Мария Тодорова трябваше да извика и Ирина Кисьова. Но тя не я извика, поради лични съображения. Ние знаем от Учителя, че личните съображения трябва да отпаднат, когато се работи за Делото Му. Но тук това не бе направено. А защо ли?
към текста >>

16. 5_27 Изгревът и Бялото Братство

Свободен е.
Ние нямаме нищо общо с тях. Нека си вършат работата. Не им желаем злото. Обаче връзка с тях не правим. Който иска да прави - да върви. Свободен е. Уставът на Братството Получихме съобщение: "Представете Устава си за одобрение, дата: 18 март 1949 година." Братството Устав няма! То има един закон, който гласи: "Всички души, които любят Бога образуват едно Велико Братство. То е в този или в онзи свят, на земята или на Небето. Всичките взаимно си помагат, помагат си всички да се повдигнат." Това е Братството. Братството е в Словото на Всемировия Учител и може да се прояви в Сила и Живот на земята чрез человеците, които любят Бога и живеят по Неговите закони.
към текста >>

17. 5_35 Възрастните приятели и нарядите

А ние бяхме освободени от Учителя от същия този капан от правила, измислени от човеци.
Така че в тази програма влезнаха почти всички предложения, изказани от всеки член на комисията. Затова се наду програмата и стана обемиста, след което се отпечата и се раздаде на мнозина, та да се знае и да не се пропусне нещо. Ние младите, като видяхме това, се усмихнахме. Бяхме вече тридесет- тридесет и пет годишни. Учителят не позволи да бъде вкаран в правила, изработени от обикновени човеци. А ние бяхме освободени от Учителя от същия този капан от правила, измислени от човеци. Затова Той бе казал: "Не се обличайте в друга форма освен в тази, която съм ви дал." Просто, ясно и категорично. Друг път брат Петко Епитропов, който беше много деен - движеше външната организация на Братството - и беше съвременник на Учителя от първите събори, беше направил наряд за събора. И най-отдолу беше написано: "От ръководителите на Бялото Братство." Поднасят наряда на Учителя. Той го гледа и казва: "Я да махнете това! " "Кое, Учителю" - пита този, който го поднася.
към текста >>

18. 5_48 Учителят, Георги Димитров и Третият интернационал

Посещаваха събранията ни в салона, защото при нас всеки беше свободен когато си иска да идва и да си отива.
Учителят виждаше и знаеше всичко това, но мълчеше. Понякога се намесваше и спасяваше неразумните от полицейска разправа, защото ако полицията ги откриеше тук, щеше да се нахвърли върху Братството и Учителя. Това никой не желаеше да стане. Тук, в нашите бараки, идваха да пренощуват комунисти, които бяха в нелегалност. През деня се криеха в гората, промъкваха се и идваха на общите обеди, защото бяха гладни. Посещаваха събранията ни в салона, защото при нас всеки беше свободен когато си иска да идва и да си отива. Но дойдоха на власт и дойде онова време, когато забравиха всичко, което получиха от "Изгрева". А това случайно ли беше? Не бе случайно, а се подчиняваше на строги окултни закони. И сега ще ви разкажа финала на този закон. Веднъж аз бях на "Опълченска" 66 при Учителя.
към текста >>

19. 5_49 Как бе открит Бивакът на Витоша

Бяха освободени от онази катакомба и лисича дупка.
Така някои бяха освобедени от онази форма, която ги опорочаваше. А Учителят говореше за Чистота и за Свобода на духа и на човешката душа. Та кой изпълни Волята на Учителя? Ето това е най-важното. След това приятелите се прехвърлиха на други места по Витоша. Бяха освободени от онази катакомба и лисича дупка. А кой ги освободи? След време те пак започнаха да посещават Бивака, но вече палеха огън навън, стояха на открито, както през първите години с Учителя и всеки можеше да пие вода от онази чешма, която бе направена преди. Така се върнаха не по собствена воля към първоизточника. Върнаха се чрез друго решение, чрез друга власт, която бе упражнена върху тях. Това също е интересно да се запомни, да се сравни и да му се отдаде заслуженото.
към текста >>

20. 5_52 Учителят пуска руснаците в България

Други се бяха заселили на различни места в освободени и взети под наем от местните селяни стаи.
В третата стая живееше семейството на Темелко. В зимника бе складирана храната. През лятото се готвеше навън. Тук имаше голямо множество от хора. Идваха от София, престояваха по един-два дни и след това се връщаха обратно. Други се бяха заселили на различни места в освободени и взети под наем от местните селяни стаи. Животът на Школата течеше при крайно неблагоприятни условия, но също така интензивно, както на "Изгрева" в София. Освен това, времената бяха усилни, историческите събития се движеха бързо и всички бяхме напрегнати от неизвестността за утрешния ден. Беше август 1944 година, войната между Германия и Съветска Русия се водеше с пълна сила. Отдавна германците бяха отхвърлени от Москва. Сталинград бе гробница за тяхната армия и руснаците вече ги отблъскваха от границите си.
към текста >>

21. 5_60 Кой е ръководителят на Братството в България

Тук няма нужда от ръководство - всеки ще търси вътрешното ръководство на Духа и ще бъде свободен.
Може да се справи само онзи, чрез когото Духът работи. Запомнете много добре всичко това. Ученикът на Божествената Школа е един светъл център, където душите, като се срещнат, чувствуват живота на Царството Божие. Условия за работа ученикът всякога има. Ако външните условия не са благоприятни, той ще търси да създаде вътрешни условия в себе си. Тук няма нужда от ръководство - всеки ще търси вътрешното ръководство на Духа и ще бъде свободен. Братството не седи във външните форми. То не се изразява в масови шумни прояви. Важно е всеки да пази братските чувства в сърцето си и да съхранява Словото Божие на Учителя като Светлина в ума си. След заминаването на Учителя, на "Изгрева" се избра Братски съвет и за председател бе избран Тодор Стоименов - един от тримата първи ученици на Учителя. Беше избран просветен съвет, финансов съвет, домакински съвет.
към текста >>

22. 6_04 Мория и Кут Хуми

НИКОЛАЙ ДОЙНОВ

Пред Учителя всякога бях свободен, естествен и непринуден.
Някой беше донесъл картичките с образите на тези Учители. Всички с голям интерес и оживление започнахме да ги разглеждаме и то най-вече - от френологично гледище и отношение. Изведнъж, както бях се навел над тези образи, вдигнах глава и гледам през прозореца на салона, че Учителят излиза от стаичката Си. Веднага блесна в мене идеята да отида и да го попитам за тях и какво Той ще ми каже. Грабнах картичките и тичешком - право при Него. Пред Учителя всякога бях свободен, естествен и непринуден. Показах Му картичките и казах: "Учителю, какво ще кажете за тези двама Велики Учители? " Той ме погледна, усмихна се и каза: "Такива ще бъдат хората след две хиляди годни". Погледнах отново картичките, но вече с други очи след изреченото мнение на Учителя. Това бяха идеални образи, нарисувани по всички френологични правила за идеалния образ на човека. Разбрах, че това са идеалните образи на хората от далечното бъдеще, които един много способен и с разбиране художник като Николай Рьорих беше нарисувал.
към текста >>

23. 7_03 Защо Учителят даде песента Писмото?

НЕСТОР ИЛИЕВ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Всичко това влиза в Пътя на ученика, който се движи в разумната свобода и работи в нея като свободен човек.
Бавно и с разтреперан глас, брат Тодор чете трите изречения: "Когато Любовта царува, смут не става. Когато Мъдростта управлява, редът не се нарушава. Когато Истината грее, плодът цъфти и зрее." След прочитането на писмото, в салона настъпва тишина. Нашите приятели, които са очаквали с нетърпение този ден сряда, за да отправят към Учителя своето разсъждение за ред и организация, и ръководство, са засрамени. Защо? Защото дълги години са слушали беседи на Учителя за абсолютната и безусловна свобода на човека - да служи или да не служи на Бога, да слуша или да не слуша беседи, да посещава или да не посещава беседи, да идва или да не идва, да работи или да не работи за делото на Учителя. Всичко това влиза в Пътя на ученика, който се движи в разумната свобода и работи в нея като свободен човек. Свободата е вътрешно качество на ученика. Свободата е качество на човешката душа и стремеж на човешкия дух. Това е Пътят на ученика - да бъде свободен в проучването на Словото и в приложението Му чрез собствения си живот. Този Път е разгледан подробно в съборните беседи от 1927 година, отпечатани в томчето "Пътят на ученика". А другият път в живота на човека е този - организация, ръководство, дисциплина, членски карти, членски вноски и пълна подчиненост на ръководство и ръководител.
към текста >>

Това е Пътят на ученика - да бъде свободен в проучването на Словото и в приложението Му чрез собствения си живот.
Нашите приятели, които са очаквали с нетърпение този ден сряда, за да отправят към Учителя своето разсъждение за ред и организация, и ръководство, са засрамени. Защо? Защото дълги години са слушали беседи на Учителя за абсолютната и безусловна свобода на човека - да служи или да не служи на Бога, да слуша или да не слуша беседи, да посещава или да не посещава беседи, да идва или да не идва, да работи или да не работи за делото на Учителя. Всичко това влиза в Пътя на ученика, който се движи в разумната свобода и работи в нея като свободен човек. Свободата е вътрешно качество на ученика. Свободата е качество на човешката душа и стремеж на човешкия дух. Това е Пътят на ученика - да бъде свободен в проучването на Словото и в приложението Му чрез собствения си живот. Този Път е разгледан подробно в съборните беседи от 1927 година, отпечатани в томчето "Пътят на ученика". А другият път в живота на човека е този - организация, ръководство, дисциплина, членски карти, членски вноски и пълна подчиненост на ръководство и ръководител. Той е от обикновения, човешкия ред на нещата. Учителят е дошъл да донесе нещо ново. Да се въдвори в човека това съзнание, което да постави в правилни отношения вътрешния порядък между хората.
към текста >>

24. 8_07 Кога и как бе създадена Паневритмията

Тя го издаде в нейното издателство, но нейният превод бе доста свободен и аз не останах доволна от него.
Единият екземпляр остана в мен и аз години след това го преписвах и го раздавах на онези, които желаеха да го имат. Но той бе раздаван в онези времена на преследване, без да се упомене кои са съставителите на този труд. Дори някои го притежаваха, без да знаят кои са го съставили. По-късно аз намерих една художничка, която направи скици на отделните упражнения така, както аз ги показвах. Един екземпляр предадох на Анина Бертоли заедно със скиците, за да бъде преведен на френски и да се издаде във Франция. Тя го издаде в нейното издателство, но нейният превод бе доста свободен и аз не останах доволна от него. Тя имаше навика да превежда свободно от български на френски, като правеше своеобразна редакция, защото смяташе, че ако не се редактирал текстът, то французите нищо нямало да разберат. Защо тя мислеше така, това не мога да кажа. Така тя превеждаше свободно някои текстове от Словото на френски и ги издаваше в едно редактирано от нея списание, наречено "Житно зърно". Ярмила и Мария извикаха фотографа Васко Искренов и той фотографира всяко едно упражнение така, както те го показваха. Направиха го сами, без да ме извикат.
към текста >>

25. 10_01 ПОСЛЕСЛОВ

Всеки ще бъде оставен свободен да прецени и да се определи!
Поместваме една незначителна част от спомените на тези приятели като смятаме, че с това няма да накърним техния авторски труд, който ще излезе поименно след много време. Поради невъзможността да се обхване този материал и да се представят опитностите на всички ученици, то той ще бъде представен в няколко тома. Тези спомени се отнасят за музикалния живот на "Изгрева" и за някои спешни актуални проблеми за разрешаване от днешното поколение. Така то ще се запознае с опита на предишното поколение и ще разбере мнението на Учителя по тези въпроси. А дали това поколение ще си вземе поука от всичко това, това е съвсем друга работа! Всеки ще бъде оставен свободен да прецени и да се определи! С настоящия сборник се цели всеки един от Общество "Бяло Братство" да се определи! А как ще се определи? Или ще се съобразява с постановките на Учителя за Школата и с опитностите на предишните поколения и ще изпълнява Словото на Учителя, или ще мине на другата страна, където - по човешко усмотрение и по светски образец - всеки ще си прави това, което иска. Така, по този начин, ще се отделят от общото стадо козите от овцете, знаещите и можещите - от една страна и невежеството - от друга. Всеки ще се определи, независимо дали някому е изгодно това, защото всеки трябва да се подчини на Словото на Великия Учител, ако иска да бъде ученик и да бъде съучастник в Общество "Бяло Братство".
към текста >>

26. 10_04 Всемировият Учител Беинса Дуно и българите

Той бе четиринадесетгодишен, когато България бе освободена от Турско робство и селото му бе преименувано на село Николаевка, околия Варненска.
"Всемировият Учител Беинса Дуно и българите" Той, Всемировият Учител слезна и се въплъти между българите и славянството. Облече се в плътска човешка дреха и се роди от баща Константин Дъновски и майка Добра Чорбаджи Атанасова, на ден 12 (дванадесети) юли 1864 година, в село Хадърджа, Варненско, от родители българи, християни източно-православни, по времето на Османската империя, в края на петстотинте лета турско иго за българския народ. Роди се като младенец, като трето по ред дете на родителите си и беше наречен Петър, понеже се роди на деня Петровден по източноправославния календар. Взе името Петър Константинов Дънов. И с това име го назоваваха човеците на плътта в България. Той бе четиринадесетгодишен, когато България бе освободена от Турско робство и селото му бе преименувано на село Николаевка, околия Варненска. Този, който слезе, облече се в плът човешка и се роди и като младенец бе наречен Петър. Това бе Духът Беинса Дуно. Кой бе този Дух9Духът Беинса Дуно не бе от човешка Еволюция. Той бе от Божествена Еволюция. Той бе завършил земната Си Еволюция и преминал през нея преди милиарди земни години.
към текста >>

27. 10_08 Кой е Всемировият Учител?

Пътят на човешката душа към Бога е прокаран и е свободен. Как?
Отдолу нагоре Космичната Обич възлиза към Небето. Всемировият Учител обединява Вселената чрез Мировата Любов и Космичната Обич. Той е Учител на Вселената. Всемировият Учител на Вселената е Беинса Дуно. Всемировият Учител е изявен чрез Словото Си и проявен чрез живота на това Слово в Сила и Живот между българите и славянството. Пътят на човешката душа към Бога е прокаран и е свободен. Как? Чрез Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно. Очакваме пробуждането на човешката душа в следващата епоха на човешката цивилизация и раса. Единението на човешката душа с Бога чрез Космичната Обич ще обедини малкото в целокупността на Вселената. Тогава Всемировият Учител като принцип във Вселената ще се прояви напълно. Тогава Той ще означава Баща на всичко и Баща навсякъде - Все и Вся.
към текста >>

А това означава просветено съзнание, пробудена човешка душа и освободен човешки дух за онези, които вървят по Пътя на Словото Му.
"А това е живот вечний, дето да познаят Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и Исуса Христа, когото си проводил". (Йоана глава 17, стих 3). "Ако преди 2 000 години дойде Синът, то сега е дошъл Бащата" - заяви чрез Словото Си Всемировият Учител Беинса Дуно на чедата български чрез българска реч за человеческите синове на земята. Заяви на онези, които имат уши да слушат, които имат очи да виждат и които имат ум да проумяват. Само за тези, на които очите са отворени да четат Словото Му, ушите са отпушени да чуят Словото Му и умът им е бистър да видят Светлината на Словото Му. А това означава просветено съзнание, пробудена човешка душа и освободен човешки дух за онези, които вървят по Пътя на Словото Му. Ние казваме така: Ето, преди 2 000 години дойде Синът между Израиля, като Божественият Дух слезна върху Исуса, след като бе кръстен с вода на река Йордан от Йоан Кръстител, който кръщаваше с вода и човечеството от Стария Завет изповядваше греховете си. И Синът започна да кръщава със Святия Дух на Словото Си. А когато Христовият Дух слезна върху Него, то Христовото Слово слизаше от Небето като жив хляб на живота и чрез Исуса се предаваше на ожаднелите и гладни човешки души. Започна да се твори Новият, Втори завет на човечеството. Ние казваме така: Ако преди 2 000 години дойде Синът между Израиля, то днес е дошъл Бащата между българите и славянството.
към текста >>

28. 10_11 Исус Христос - Глава на Великото Бяло Братство

Христовият Дух оттогава е свободен за всички и за всекиго по земята и на Небето.
През този път обратно нагоре възлезе духът на Исуса, ангелът на Завета Господен, както и Христовият дух, и Божият Дух. Духовното идване на Христа ще бъде ознаменувано с възстановяването на духовното зрение на хората за Невидимия свят. Това ще бъде Мигът за пробуждане на Божественото съзнание у всички хора. Исус умря като човек. Той напусна като човешки син видимата човешка форма и възкръсна като Божий Син. Христовият Дух оттогава е свободен за всички и за всекиго по земята и на Небето. Глава на Великото Бяло Братство е Исус Христос. Христовият Дух се проявява като Миров Учител. Той управлява Битието и Небитието.
към текста >>

29. II. АНГЕЛ БЛАГОВЕСТИТЕЛ ОПОВЕСТЯВА ЗНАМЕНИЕТО ГОСПОДНЕ

е подписан Сан-Стефанският мирен договор и в резултат на Руско-турската война България е освободена от петвековното турско робство.
чрез Султански ферман се учредява Българската Екзархия и с този акт Високата Порта признава съществуването на българската нация. Българите получават право да се черкуват на български и да учат на българско четмо и писмо. А поп Константин Дъновски е взимал дейно участие в борбите за църковна независимост в целия Варненски край. Така още едно Знамение от Господа се е осъществило. На 3 март 1878 год. е подписан Сан-Стефанският мирен договор и в резултат на Руско-турската война България е освободена от петвековното турско робство. Турската империя пада и още едно Знамение Господне се осъществява и слиза на земята българска. Константин Дъновски е свидетел и очевидец на това Божие Обещание. На 7 март 1897 год. в село Тетово, Русенско, в една страноприемница, в която са отседнали за пренощувка, в присъствието на дядо поп Константин Дъновски върху главата на 33-годишния Петър Дънов слиза Божественият Дух. Небето се отваря и Бог изпраща Божествения си Дух за изпълнение на Своето Знамение: като обещание за человеческия род ражда се от Дух и Сила Прославеният Вожд.
към текста >>

30. Разговор Четвъртий. Животът и възраждането

И сега, Аз съм, който се застъпям за теб и желая ти да растеш в познанието на Истината, която ще те направи свободен.
Затова е казано, че всеки, който е роден от Бога, и всеки, който е роден от Духа, слуша Неговия глас и иде към Виделината, защото Бог е Виделина. И всеки, който иде към Виделината, възприема Бога в душата си; и всеки, който слуша Негова глас, възприема Духа в сърцето си, за да се запечати и пази Истината. Ето затова Аз присъствувам, за да съм свидетел на Божията благодат, която работи, и да съм посредник на Духа, който те освещава и извършва определеното от Господа Бога на всяка виделина, комуто да бъде всяка слава и чест. Прочее, нека душата ти да има мир и тихо упование, защото в Божиите решения няма никаква отмяна. Аз ти казвам това, който съм те ръководил от самото начало и съм те побуждавал вътрешно с неуморима сила да четеш словото ми, да се трудиш да ходиш по стъпките ми, да се молиш и да желаеш върховната благодат от Господа Бога и да се въдворяваш и въстановяваш в Него постоянно. И сега, Аз съм, който се застъпям за теб и желая ти да растеш в познанието на Истината, която ще те направи свободен. Предупреждавам те от сега, да се пазиш от всякой грях, волен или неволен, явен или таен. Грехът нищо не може да го извини и никой не може да го поправи, освен един Бог и Господ. Грехът, тази измяна на дявола, това негово творение, дръж го настрани и пази душата си с всичкото си пазение, което Духът може да извърши за теб. А сега, сам Господ на мира да те съблюдава в своето си име от всичките ухищрения на лукаваго. Тия са думите на живота, които ти повтарям и които нося в духът си за теб.
към текста >>

31. Разговор Петий. Въздигане. Душа и Дух

Истината е сам Бог, и който Го възприема, ще бъде свободен и блажен.
Всички, малки и големи, живеят в непреривните връзки на Любовта. Там всички са синове, всички са свещеници, всички са царе и служители Богу – Род избран, семе царско. Но изпитът е тук долу, гдето е съдено всекиму, който се роди, да премине през всичките изпити на живота, за да се приближи към пътя на съвършенството, към пътя на светостта. Святи бъдете, казва Господ, защото и Аз съм свят. Тия са важните неща на живота: познанието на Истината, която има по-голяма цена от всяко друго нещо. Истината е сам Бог, и който Го възприема, ще бъде свободен и блажен. Господ е сам жива вода и истински хляб, и който възприема този хляб, ще бъде жив, както и Той. В твоя живот, както ти казах и по-преди, трябва да стане онази велика промяна, за която ти говорих в миналия си разговор. Без тази вътрешна промяна, да напредваш по-нагоре е невъзможно. Без нея, ти ще мязаш на слепец, който иска да види хубостите на Божия свят. Без нея, ти ще мязаш на глупец, който иска да разбере пътищата на Мъдростта и постановленията на Виделината.
към текста >>

Той е свободен от тяхното влияние и примамка, както сам Бог е свободен.
Но невъзможното на Адама, по това, че беше плътски, да стори правдата, Господ предопредели сам да се въплоти и да изведе сраждующото Адамово потомство от земята на робството. И затова Господ казва, че които се сподобят с бъдещия век и с живота на възкресението от мъртвите, не ще се женят, нито за мъж ще отиват, но ще бъдат равноангели. Злото вече не ще да има място, защото всички, които са вече изкупени чрез силата на словото на Господа, като са опитали и вкусили всичко и са се научили от дълбока вътрешна опитност и знаят вече последствията, които произлизат от всяко желание, от всяка постъпка, ще отхвърлят бремето на греха и престъплението, което може да ги вплита и което може пак изново да произведе тяхното падение. Но духовният обаче человек не може да прави грях, понеже самият грях е нещо несвойствено нему. Грехът и измамата не могат да намерят никаква почва в неговата душа да растат. Той е свободен от тяхното влияние и примамка, както сам Бог е свободен. Защото казва на едно място Духът Господен, че всякой се подмамва от собствената си похот, от собственото си желание, което като се зачне, ражда грях, а грехът, като се извърши, ражда смърт. Тия вътрешни произшествия на душата са вярни. Но ще попиташ: на какво основание? Ето на какво: всяка сила, или всяка благодат, иждивена без да принесе плод, достоен за храна на душата, е непоправима загуба за самата нея; и известно ти е, че всяка душа, която харчи, без да припечеля, е осъдена на страдания, на лишения временни и вечни. Това е такава истина за който я знае, която не носи никакво противоречие в себе си.
към текста >>

32. Разговор Седмий. Заключение

Ако тяхните сърца да бяха напълно освободени и напълно предадени на Господа, и ако тяхната вяра да беше тъй непоколебима и силна, те биха извършили чудеса.
Не се страхувайте от мрачните бури на тоя свят. Те са Божии благословения. Аз тъй също имам поръчение от Господа да съобщя на твоите приятели, приятели на Господа Исуса, да не поставят спънки сами на живота си. Желанията им за всяко добро и благородно дело ще се изпълнят. Великите работи на Царството Божие не се мерят както работите на тоя свят. Ако тяхните сърца да бяха напълно освободени и напълно предадени на Господа, и ако тяхната вяра да беше тъй непоколебима и силна, те биха извършили чудеса. Но и те, както и мнозина други, се спъват тука. Да, Вяра. Тя е необходима. Без вяра не може да се угоди на Бога. Очаквайте от Бога всяка сила и просете усърдно и ще ви се даде.
към текста >>

33. 11. ПЪТУВАНЕ НА ЗАПАД ЗА НАУКА

Той ги разгледа, погледна ме и без да каже нито дума взе книжата, скъса ги и ги хвърли в коша: „Свободен си!
Сърбите озлобени към нас. Псуват ме и ми викат „бугараш". На третия ден се намери един човек, когото Небето бе изпратило да ми помогне. Беше полковник. До него дойдоха книжата на следствието. Той ги разгледа, погледна ме и без да каже нито дума взе книжата, скъса ги и ги хвърли в коша: „Свободен си! " Той разбра каква е работата. И понеже беше офицер, а тогава офицерите ги обучаваха на чест, доблест и достойнство. По тези три качества всички офицери от воюващите армии си приличаха, но се различаваха по това кой срещу кого воюва. Излезнах от затвора и благодарях на Бога, че има още честити мъже по земята. Вървя по улиците на Белград, никого не поглеждам, нито хората, нито витрините и на гарата научих, че влака ще дойде след няколко часа.
към текста >>

34. 16. ШКОЛАТА Е ОТКРИТА

Това смути мнозина, но отговора беше, че класовете принадлежат на Учителя и Той е свободен да постави в един или друг Клас когото поиска и когото намери за добре.
и й казва: „Вие направихте грешка, че не допуснахте женени в Младежкия Клас." С тези думи Учителят е дал да се разбере, че не лично Той е дал това условие за влизане в Младежкия Клас, а това предложение са го направили някои от учениците при формирането на класовете. Те са били във връзка с Учителя и са дали такова решение, което Учителят е приел. Но в последствие Той сам го наруши, защото според Него за Разумния свят е по-важна духовната подготовка за онзи, който следва класа. Така външните положения заемат едно по-второстепенно място. Така че някои се ожениха, но Учителя ги остави в класа. Това смути мнозина, но отговора беше, че класовете принадлежат на Учителя и Той е свободен да постави в един или друг Клас когото поиска и когото намери за добре. В туй време Учителят започна работата си над учениците и започна да ги насочва да имат известни качества. Първото качество, на което Той държеше най-много, това беше точността. Той ни постави задача да идваме на Класовете с точност до една минута. И всички ученици бяха много точни, макар че някои пътуваха по един-два часа през нощта от града, за да пристигнат на Изгрева в 5 часа сутринта. Всички бяха много точни, а който закъснееше, не го пускаха в салона.
към текста >>

35. 27. ЕКСКУРЗИЯ ДО КОДЖА-БАЛКAН

А ние стоим във воденицата и чакаме да се разреши въпроса с брашното и да бъдем освободени от обвинения.
Той се наостря, ще вика и други селяни и ще се стигне до бой. В туй време един от нашите приятели казва: „Виж какво воденичарю, като се приближавахме към воденичката ти, видях един селянин, че бързаше и избяга нататък." Описва точно как е изглеждал. Тогава воденичаря се спря. „Абе този хайдук и друг път ми е крал брашното." И хукна да го гони. Отиде там в селото, намери хайдука и си откри откраднатото брашно. А ние стоим във воденицата и чакаме да се разреши въпроса с брашното и да бъдем освободени от обвинения. После той се върна и остана много доволен, че не сме избягали, а го чакаме. Че като се разположи този ми ти човек, че накрая ни даде и от неговото брашно. Не беше виждал досега хора да си носят брашно, че да си месят и пекат хляб. Вече спокойно можеше да разгледа парченцето от омесения хляб и се убеди, че това не е от неговото брашно, и така си продължихме екскурзията. Последствията от тази екскурзия за нас бяха много тежки, защото по река Камчия имало много маларични комари и те са ни нажулили през нощите, но това тогава не го усетихме и не знаехме.
към текста >>

36. 47. ПЪРВИТЕ САЛОНИ В СОФИЯ

Той беше доста удобен, специално построен за събрания, заплащаха наем и когато беше свободен ние се събирахме там.
И така остана само един клас. Четвъртия салон беше на ъгъла на ул. „Евлоги Георгиев" и ул. „Гурко" през 1923-1924 г. Беше нает от едно спортно немско дружество „Турн-фе-райн". Той беше доста удобен, специално построен за събрания, заплащаха наем и когато беше свободен ние се събирахме там. Там почнаха да се правят братски вечери, братски събрания и Учителят почна там да държи беседи за Младежкия и Общия Окултен Клас от 18 до 19 часа, както и неделните беседи сутрин от 10 часа. Посетителите се увеличаваха, но приятелите видяха, че тук не е удобно за джоба ни, защото доста скъпо взимаха. Тогава няколко братя взеха инициативата да се построи салон собствен за Братството. Петия салон бе на ул. „Оборище" 14.Един от братята Иван Радославов, който беше учител по история в една софийска гимназия, отпусна мястото си пред къщата на ул.
към текста >>

37. 81. РЕДАКЦИЯТА НА БЕСЕДИТЕ ОТ ПАША ТЕОДОРОВА

А Маркова свободно е превеждала като си е служила с един по-свободен словесен израз.
Аз работех в нейната къща някаква мозайка и я помолих: „Можете ли да ми преведете една книжка от български на френски език? " Тя се съгласи. И аз и дадох френския превод на Маркова и българската книжка, която да преведе на френски и по този начин да провери превода на Маркова. Тя направи превода, но ми каза: „Толкова промени са направени, толкова съществени работи са изменени в книжката на Маркова, че аз се чудех как да превеждам. Но накрая реших да превеждам като професионалист." И тя ми даде нейния превод и превода на Маркова. А Маркова свободно е превеждала като си е служила с един по-свободен словесен израз. Ето това е един голям проблем за решаване. Когато се превежда свободно, се нарушава оригинала. А Учителят е дал свобода на сестра Маркова да превежда свободно. Хайде разрешете тази загадка? В това отношение педант беше Николай Шиваров, който не искаше да се измени дори и буква.
към текста >>

38. 83. КАК СЕ ОТПЕЧАТВАХА БЕСЕДИТЕ?

Учителят го остави да бъде свободен.
Учителят редовно изнасяше своите беседи на ул. „Опълченска" 66. Имаше стенограф, който подготви първите три серии „Сила и живот" за печат. Мисля, че помогна много Димитър Голов, наш брат, който имаше книжарница и се занимаваше с печатане на книги. Отначало Димитър Голов беше много активен, но после в него влезна съмнение дошли под влияние на външни хора и заглуши духовното в него и той се оттегли от братството. Учителят го остави да бъде свободен. Но после той пострада жестоко. Разболя се и си отиде мъченически. Такъв е окултния закон. Влезнеш ли в една Школа, пред теб е огън, а след тебе е смърт. По-добре да гориш отвътре и да изгори всичко старо, което е в теб, от стария живот и да вървиш напред отколкото да се повърнеш.
към текста >>

39. 90. НАРЯДИТЕ

Учителят каза за наряда: той ще се изпълнява само в неделен ден като наряд, а през другите дни на седмицата всеки да е свободен.
Изгрев, 13.XI. 1930 г. Н. Л. К. П. Б. Л. Любезни брат Михаил Краев, ? Получих писмото Ви. Учителят каза за наряда: той ще се изпълнява само в неделен ден като наряд, а през другите дни на седмицата всеки да е свободен. Тук мнозина братя и сестри изпълняват наряда и в другите дни, само че не само в 4 часа и половина сутринта, а може и малко по-късно. А в неделя непременно в 4 ч. и половина е наряда. Изобщо никой ден разбира се не може и не трябва да мине без молитва. Моето резюме от Младежкия събор ще ви пратя по-нататък.
към текста >>

40. 109. ДЯДО ПОП КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ

109. ДЯДО ПОП КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ Като интерниран във Варна, Учителят имаше свободен режим.
109. ДЯДО ПОП КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ Като интерниран във Варна, Учителят имаше свободен режим. Живееше в хотел Лондон, ходеше си свободно из града. Винаги когато излезне ще отиде да посети дядо поп Константин Дъновски, а това е Неговият роден баща. Баща Му беше свещеник, отначало в с. Николаевка, а след това във Варна, а след освобождението на България от турско робство е бил и в Пазарджик. Той е роден на 20.VII.1830 г., а си заминава на 18.XI.
към текста >>

41. 120. РЕДАКЦИОННИЯТ КОМИТЕТ

Те единодушно приеха доклада на Братския съвет и той бе освободен от отговорност.
Песните са дадени така както са записани в тефтера. След една година Братския съвет извика съвета на ръководителите в Ст. Загора. Там се събраха всички ръководители и Братския съвет, който даваше отчет за своята дейност за издаване на беседите, както и за друга стопанска дейност, даде отчет и за издаването на песните. Описа как е приключен въпроса. И всички бяха много доволни по начина, по който се е работило. Те единодушно приеха доклада на Братския съвет и той бе освободен от отговорност. А тези ръководители бяха от времето на Школата на Учителя и някои от тях лично бяха заучавали песните от Учителя и не намираха разлика в това, което бяха заучили и издадените песни. Това бе едно голямо потвърждение на верността на песнарката. По въпросът за песните не може да има спор. Той е разгледан пред всички хора, които бяха запознати с тази работа. Останаха някои недоволни приятели, защото бяха доста лично засегнати, че не се е приело тяхното становище.
към текста >>

42. 124. ПЕСЕНТА „СЪРДЕЧНИЯТ ЗОВ

Генерал Рибаров, началник на III балканска дивизия се завръща от домашен отпуск на 7 септември и обявява, че е болен и иска да бъде освободен.
Това поле представлява коридор, който на юг отвежда в Солунската равнина, но едновременно е и врата, през която на север минава пътя за излизане в долината на река Вардар. През това време главнокомандващият българската войска генерал Жеков е болен от испанска треска и на 8 септември заминава на лечение във Виена. Генерал Тодоров, който на 15 юли 1918 г. е назначен, не поема длъжността си поради това, че не е бил уведомен. Началникът на оперативния отдел при щаба на армията полковник Стефан Нойков е бил в домашен отпуск. Генерал Рибаров, началник на III балканска дивизия се завръща от домашен отпуск на 7 септември и обявява, че е болен и иска да бъде освободен. Бившето командване само се е отстранило от фронта. На 14 септември 1918 г. от 8 часа противйиковата артилерия открива огън по целия български фронт от Охридското до Дойранското езеро. На 15 септември френските полкове атакуват Добро поле, а на 15 и 16 септември българските позиции са разкъсани и е осъществен пробива на фронта от войските на Антантата. От тук започва началото на разгрома във войната.
към текста >>

43. 142. ТРУДОВАКЪТ НЕ СЕ ПОДЧИНЯВА НА ПОЛКОВНИКА

Отказах най-категорично и пожелах да се върна на гарата и да нося чувалите, но да бъда свободен от властта на пагоните.
Запита ме: „Искаш ли да останеш при мене? " Аз отказах. А той, Бошков, ми нарежда: „Нареждам ти да останеш. Аз съм тук комендант на града и моята воля се изпълнява! " Но аз нали не съм бил войник, не зная какво е заповед и нямам отношение към военното звание и власт и не желая да се подчинявам. Отказах най-категорично и пожелах да се върна на гарата и да нося чувалите, но да бъда свободен от властта на пагоните. Така аз се освободих от пагона на Бошков. След войната аз се отнасях безразлично към всички полковници, които бяха запознати с Учението и дори имаха не малко опитности с Учителя. На времето аз се бях откупил от трудовата повинност, защото желаех да бъда свободен и да не изпълнявам чужди команди. Както по онова време полковниците нямаха власт над мене, така и след заминаването на Учителя когато имаха пенсия на полковници, пак нямаха власт над мен, макар че се опитваха да ми нареждат. Това е - да се освободиш на време от властта на пагона.
към текста >>

На времето аз се бях откупил от трудовата повинност, защото желаех да бъда свободен и да не изпълнявам чужди команди.
Аз съм тук комендант на града и моята воля се изпълнява! " Но аз нали не съм бил войник, не зная какво е заповед и нямам отношение към военното звание и власт и не желая да се подчинявам. Отказах най-категорично и пожелах да се върна на гарата и да нося чувалите, но да бъда свободен от властта на пагоните. Така аз се освободих от пагона на Бошков. След войната аз се отнасях безразлично към всички полковници, които бяха запознати с Учението и дори имаха не малко опитности с Учителя. На времето аз се бях откупил от трудовата повинност, защото желаех да бъда свободен и да не изпълнявам чужди команди. Както по онова време полковниците нямаха власт над мене, така и след заминаването на Учителя когато имаха пенсия на полковници, пак нямаха власт над мен, макар че се опитваха да ми нареждат. Това е - да се освободиш на време от властта на пагона.
към текста >>

44. 150. СПИРИТИЗМЪТ НА ПЪРВИТЕ УЧЕНИЦИ ОТ ШКОЛАТА. ПИСМО НА УЧИТЕЛЯ ДО НИКОЛА ВАТЕВ

Колко трябва да бъде бдителен човек, за да бъде свободен от техните влияния.
Отначало Учителят не го е препоръчвал. После е съветвал да не се занимават с него и накрая е забранил. Дори изпраща едно писмо до един приятел, където строго го пита: „Докога ще се занимаваш с духове и докога ще ставаш тяхна играчка? " Школата има много смешни и трагични опитности и те са поучителни. Духовете обсебват човеците и ги карат да изпълняват техните желания. Колко трябва да бъде бдителен човек, за да бъде свободен от техните влияния. Каква е охраната на духовете? Съществува закон: „За да бъдеш свободен от влиянието на нисшите духове, не трябва да имаш в ума си техните планове." В молитвата е казано: „Изпрати ни Духът си да ни пази от всяко зло и лукаво помишление". Чрез светлината, знанието и мисълта ще виждаш и ще различаваш. Като опазваш себе си, тъй ще опазиш Божественото Учение чисто. Това е една и съща работа.
към текста >>

Съществува закон: „За да бъдеш свободен от влиянието на нисшите духове, не трябва да имаш в ума си техните планове." В молитвата е казано: „Изпрати ни Духът си да ни пази от всяко зло и лукаво помишление".
Дори изпраща едно писмо до един приятел, където строго го пита: „Докога ще се занимаваш с духове и докога ще ставаш тяхна играчка? " Школата има много смешни и трагични опитности и те са поучителни. Духовете обсебват човеците и ги карат да изпълняват техните желания. Колко трябва да бъде бдителен човек, за да бъде свободен от техните влияния. Каква е охраната на духовете? Съществува закон: „За да бъдеш свободен от влиянието на нисшите духове, не трябва да имаш в ума си техните планове." В молитвата е казано: „Изпрати ни Духът си да ни пази от всяко зло и лукаво помишление". Чрез светлината, знанието и мисълта ще виждаш и ще различаваш. Като опазваш себе си, тъй ще опазиш Божественото Учение чисто. Това е една и съща работа. Старите братя, които заварихме при откриването на Школата през 1922 г. се занимаваха със спиритизъм.
към текста >>

45. 155. ЗАЩИТАТА

Този път се облича цивилен, за да бъде по-свободен с приятелите, понеже тогава офицерската униформа всяваше освен респект и уважение, но и страх.
" Те млъкнали и след това тихичко, тихичко напуснали купето. Бошков отива при Учителя, води разговор и преди раздяла Учителят му казва: „С пистолет не се защитава Истината! Истината сама се защитава, защото на нея се крепи животът". Този път Бошков е изненадан, защото с никого не е споделил този случай във влака. Следващата неделя сутринта рано, в 4 часа Бошков става и тръгва по тъмно на Изгрева, за да слуша утринната беседа на Учителя в 5 часа. Този път се облича цивилен, за да бъде по-свободен с приятелите, понеже тогава офицерската униформа всяваше освен респект и уважение, но и страх. Офицерите бяха оформени в едно офицерско съсловие със свои права и задължения. Те се различаваха от обикновените граждани по всичко. Като се облича в цивилния костюм Бошков решава да си вземе пистолета, защото ще минава през гората и всичко може да му се случи. А той е висш офицер и те са задължени по устав да ходят освен с оръжие, но и с ординарец. Пристига Бошков на Изгрева, влиза в салона и застава най-накрая.
към текста >>

46. 204. ПРОРОЧЕСКИ СЪНИЩА

ПОВЕСТВМОВАНИЕ ВТОРО - ЛЕТОПИС ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

бях освободен от затвора.
" И го видях. Дойдоха годините 1957/58 г. и започна процеса срещу Братството. Всичко беше унищожено на Изгрева. На 1.1.1963 г. бях освободен от затвора. Сънят се сбъдна и от морето аз излезнах на брега. А кой беше този поет, то вие ще си отговорите сами, като прочетете моят разказ за „Окованият ангел".
към текста >>

47. ПРИМЕРИ ИЗ ЖИВОТА НИ С УЧИТЕЛЯ - БОРИС НИКОЛОВ. 1. ТРИТЕ МАСЛИНКИ.

Ние бяхме въодушевени от Високият идеал, търсехме красивият, свободен, братски живот.
БОРИС НИКОЛОВ 1. ТРИТЕ МАСЛИНКИ Първите години, когато дойдохме при Учителя, дойдохме голяма група младежи като ято птички от всички краища на страната. Дойдохме ние от различни идейни течения, защото тогава имаше богат идеен живот. Ние бяхме въодушевени от Високият идеал, търсехме красивият, свободен, братски живот. Когато намерихме Учителя, ние вече не се отдалечихме от Него. За Него,един от големите окултисти Рене Генон е казал: „Той е най-големият магнитна човешките души, Който някога е слизал на Земята." Онова, с което ни привличаше Учителят беше красотата и свободата. В онова време Учителят държеше своите беседи на ул. „Опълченска" 66 в дома на Гумнерови, където и живееше. Салон нямаше.
към текста >>

48. 10. ПЕТНАДЕСЕТИ АВГУСТ

Накрая бе освободен за радост на всички.
Нямаше никакви изгледи за спасението му и все пак по чудо този брат излезе невредим от огъня. Тогава той разбра какво значат думите на Учителя: „Преди 15. август! " И страхът и ужаса, които се изписаха на лицето Му когато го погледна. После разбра и думите - „Всичко ще мине." Това беше Николай Дойнов, моят рожден брат. Тогаз бе арестуван и беше подведен под едно следствие, в което му се искаше смъртната присъда. Накрая бе освободен за радост на всички.
към текста >>

49. 87. МИСИЯТА

По едно време викат го по телефона от София от Главната квартира и възлагат на брата задачата да се справи с недоволството, с бунта на войниците .Той казва, че ще се се справи със задачата, но иска да бъде свободен в своите действия, да работи тъй както намира за добре.
Като разговаряли братът казал на Учителя, че ще отиде във военното министерство да иска да го преместят. Учителят му казва: „Няма да ходиш в Министерството, ще се върнеш на фронта. Има да изпълниш една важна задача." Братът се зачудил каква ще бъде тази задача, но понеже Учителят му казва той заминал за фронта. А в това време там между войниците става брожение, явява се недоволство, заплашва да се превърне в явен бунт. То значи да се провали фронта. По едно време викат го по телефона от София от Главната квартира и възлагат на брата задачата да се справи с недоволството, с бунта на войниците .Той казва, че ще се се справи със задачата, но иска да бъде свободен в своите действия, да работи тъй както намира за добре. Същата вечер той излиза сред войниците, говори им, убеждава ги, някои ругаят, някои го заплашват, че ще го промушат или ще го застрелят, но братът постоянствува и тъй убедително говори, че най-сетне брожението затихва и войниците се успокояват. Казва брата после : „Аз нямам дар слово, но тази вечер говорих тъй както никога не съм говорил. Имах сила в мене и над мене." Ако бунтът бе успял целият полк тогава щеше да бъде разстрелян според военните закони. Така се спасиха няколко хиляди българи. Така Учителят ги спаси.
към текста >>

50. 127. ЧИСТОСЪРДЕЧИЕТО