НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ТЕКСТОВЕ И ДОКУМЕНТИ ОТ УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
146
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
1896_1 Двe влияния - Науката и възпитанието
Та даже и днес, той не е още
свободен
.
Но преди всичко, умственият живот е имал нужда да се подготви по един разумен и правилен начин. Необходими са били постоянни упражнения и постоянна възприемания и усвоявания на истински начала. Това обаче не е могло да се постигне по никой други по добър път, освен по пътя на възпитанието. Самата нужда на человеческото естество е указало на тази необходима храна, която е била единственият елемент за запазването душевния организъм от разкапване Под неговата могъща сила и влияние душевният живот приема определен характер на духовна деятелност, умствените сили и способности получават правилно направление и упътване към постигане задачата на человеческия живот. А тази задача се е състояла в неговото повдигане и избавление от властта на невежеството и от робството на природните стихии, гдето той е бил тласкан и изнуряван за хиляди години под този тежък товар.
Та даже и днес, той не е още
свободен
.
Природният свят по всякой начин е съдействал за отклоняването на неговите благородни подбуждения и стремления. Поставен в тясна свръзка с ниските наклонности на своето първоначално покварено естество, той често пъти се е предавал на природните си влечения – да бъде отвличан надалеч от истинското поприще на своето призвание; не веднъж, той е продавал своята свобода, не веднъж той е ставал свинопасец както блудния син. За хиляди и хиляди години той е бил продаден роб и поклонник на природния свят. Раболепствал е пред силите на управляющите, молил се е на Природата, принасял и жертви и всесъжения по всякой начин и то само да придобие нейната милост и благоволение. Но неговите молитви и неговите всесъжения и пожертвувания са оставали ялови, без да принесат каква-годе полза.
към текста >>
Разбира се, и днес още човек не е
свободен
от властта на тия стихии.
Самото естество на човека е показало нуждата от тази необходима храна. Възпитанието било единственото средство за запазване на душевния организъм от разложение. 2. Под влиянието на могъщата сила на възпитанието душевният живот на човека придобил характер на духовна дейност. Умствените сили и способности получили правилно направление и насока за разрешаване основната задача на човешкия живот. 3. А тази задача се състояла в повдигането на човека и избавянето му от властта на невежеството и от робството на природните стихии, които хиляди години го тласкали най-безмилостно насам-натам, а той изнемогвал под този тежък товар.
Разбира се, и днес още човек не е
свободен
от властта на тия стихии.
4. Физическият свят по всякакъв начин е съдействал за отклоняването на човека от неговите благородни подбуди и стремежи. Поставен под влиянието на низките наклонности на своето изначално покварено естество, той много често се е оставял на животинските си влечения, които винаги са го отдалечавали от истинското му призвание. Неведнъж човек е продавал своята свобода и е ставал свинар, както в притчата за блудния син (Лк. 15:11-32). 3. Неизменният ред в природата 1. В течение на хиляди години човек е бил роб и сляп, верен поклонник на материалния свят.
към текста >>
2.
1896_2 Двата велики закона на развитието - Науката и възпитанието
В това Царство человек ще се повдигне по-горе от грубия дух на природният свят и ще съзнае, че той не е роден да бъде роб, но
свободен
; не да вярва сляпо, но разумно; не да се управлява от невежеството на страстите, но от духа на Знанието, който ще му донесе Мира и благоденствието.
Под неговият покрив ние трябва всички да се възпитаме в три главни и основни начала: в пътя на самата действителна Истина, в пътя на самата действителна Добродетел и в пътя на самата действителна Любов. От под неговият покрив ние всички трябва да излезем благородни съграждани на бъдещето Царство. Това Царство не е далеч, но е близо; то е вече в света, работи силно, пътят му се гради и рано или късно то ще бъде помежду нас. Славата на всички други царства ще падне пред неговия крак. Това Царство е царство на истинския Дух – царството на Правдата.
В това Царство человек ще се повдигне по-горе от грубия дух на природният свят и ще съзнае, че той не е роден да бъде роб, но
свободен
; не да вярва сляпо, но разумно; не да се управлява от невежеството на страстите, но от духа на Знанието, който ще му донесе Мира и благоденствието.
Тази велика мисъл е вече дълбоко проникнала человеческата душа. И ние с бързи крачки се движим с необорима сила, да влезнем в този Нов живот, в тази пълна Свобода, гдето Любовта ще ни бъде общ закон. Но нека да не даваме повод да се мисли, че само мечтите са достатъчни. Не, при това трябва да сме и дейци. Да, дейци – това е необходимо условие за всекиго.
към текста >>
Не бил още в сила да разбира онези духовни велики закони, които са съдържали мощната сила да го направят
свободен
, да му дадат великата способност да мисли и изказва своите мисли.
То е било необходимо, от негова страна, да премахва всичките пречки за безопасността на своя живот, освен това да подготви почвата на Земята за своето развитие, която е била една от първоначалните условия да поддържа неговия род. Само по такъв начин той е можал да се множи и размножава по лицето на Земята и да е направи поле за своята деятелност. Дотук человек несъзнателно е вършил своята длъжност. Той не е можел да предвиди какво бъдещите векове ще донесат и какво бъдещите родове ще създадат. В него още не било се пробудило чувството на духовния живот, той е бил невеж.
Не бил още в сила да разбира онези духовни велики закони, които са съдържали мощната сила да го направят
свободен
, да му дадат великата способност да мисли и изказва своите мисли.
До това време человек се управлявал само от страха на природния свят. Той е бил влечен нанапред от закона на самосъхранението. То се разбира, че ако человек бе оставен под това управление, той не би се подигнал над общото равнище. Но върховният Дух на Живота предвидил и съзнал тази истина. Той видял опасността за человека, че ако той се остави само на влеченията и подбужденията на този естествен закон на себесъхранението, то не в твърде дълго време в бъдещето той ще развие у себе си най-лошите качества и способности и би станал ужас за всички.
към текста >>
Защо е отворила
свободен
път на человека и му дала вход в дома си да се ползва с извънредни привилегии, които на другите животни били отказани?
Това ще научим, но нататък Но ние виждаме, че е имало и други средства в ръцете на Природата, за да се избегне такова едно събитие, което е било най-малко желателно от всички други. Става ясно в нашите умове, че каквато и да е друга криза или случка в Живота е по предпочитителна и добра, отколкото уничтожението на человеческия род, който представлява плода на онази жизнена сила, която е работила така усърдно през толкова стотици хиляди години на земното кълбо с някакъв план. Не напразно е тя иждивявала своята енергия върху това същество, което облякла в плът и кръв, както и другите животни, но се показвала някак си по-благоразположена спрямо него, като му дала нещо повече, отколкото на другите негови единоплеменници по кръв. Защо е сторила това не знаем.
Защо е отворила
свободен
път на человека и му дала вход в дома си да се ползва с извънредни привилегии, които на другите животни били отказани?
Това остава тайна за нашия ум. Ние ще загатнем само това, че причината на тази разлика стои в естеството на самия Живот. Человек, ако и да се е явил по-късно от всички други земни същества, обаче по естеството на своята природа, е по стар от всички тях. Това твърдение може да се докаже от сложността на неговото естество и от развитието на духовните му сили. Правилото е това, че колкото един организъм е по-сложен, толкова повече време се е изисквало за неговото създаване и произвождане.
към текста >>
– че не е роден да бъде роб, а
свободен
;
Това Царство не е далеч, то работи вече в света. Пътят за идването му се строи и рано или късно то ще се въдвори на земята. Тогава славата на всички други царства ще изчезне пред него – Царството на истинския дух, Царството на правдата. 2. В него човек ще се повдигне над силите и стихиите на физическия свят и ще ги овладее. Ще осъзнае:
– че не е роден да бъде роб, а
свободен
;
– че не е създаден да вярва сляпо, а разумно; – че не му е отредено да бъде управляван от страстите, неорганизираните, бушуващи сили на животинската природа, а от духа на знанието, който ще му донесе мира и благоденствието. 3. Тази велика мисъл е вече дълбоко проникнала в човешката душа. Със сигурни крачки и с необорима сила човечеството върви към онзи нов живот, където цари пълна свобода и където Любовта ще бъде общ закон за всички. 4. Но нека не мислим, че за идването на това Царство са достатъчни само нашите мечти.
към текста >>
В това отношение той бил невеж и затова не бил още в състояние да разбира онези велики духовни закони, които имали силата да го направят
свободен
, да му дадат великата способност да мисли и да изказва своите мисли.
Освен това трябвало да работи упорито, за да подготви почвата на земята за своята бъдеща земеделска работа, която била едно от първоначалните условия за поддържане на човешкия род. Само по такъв начин той можел да се множи и размножава по лицето на земята и да я направи поле на своята дейност. 13. Дотук човекът несъзнателно вършел своите задължения. Той не можел да предвиди какво ще му донесат бъдещите векове и какво ще създадат бъдещите поколения. Съзнанието му още не било пробудено за духовен живот.
В това отношение той бил невеж и затова не бил още в състояние да разбира онези велики духовни закони, които имали силата да го направят
свободен
, да му дадат великата способност да мисли и да изказва своите мисли.
14. До този момент човекът бил управляван само от страха си от природата. Той бил воден напред благодарение на закона за Самосъхранението – основният движещ закон в животинското царство. 15. Ако човекът бе останал подвластен само на управлението на този закон, той не би се повдигнал над общото равнище. Ала Върховният Дух на живота предвидил тази опасност. 16. Той видял, че ако човек се остави само на влеченията и подбудите, произтичащи от този естествен закон за Самосъхранение, в недалечно бъдеще ще развие в себе си най-лошите качества и способности и ще започне да всява ужас във всички останали същества.
към текста >>
Кармата е неразумният човек, който мисли, че е
свободен
да прави каквото иска, без да носи никаква отговорност.
Тази тайна е изнесена в Библията в скрита форма. Може би ще остане неразкрита за човечеството за хиляди години, тъй като хората не са готови още да я разберат. Засега не е позволено да се обясняват дълбоките причини за грехопадението. Истинската, дълбока причина се крие в сърцата на първите човеци. Човешката карма като змия обвива човека и го заставя да греши.
Кармата е неразумният човек, който мисли, че е
свободен
да прави каквото иска, без да носи никаква отговорност.
Иначе външните причини за грехопадението са три: непослушание; користолюбие; желание на Адам и Ева да изпъкнат над другите. За да се освободи от грешния живот, човек трябва да се роди отново, но не от майка и баща, а от вода и Дух. Докато се раждат от плът, хората всякога ще грешат, ще остаряват, ще умират, костите им ще се разхвърлят по лицето на Земята.” [126] Както в тези три препоръки, така и по-надолу в тази глава става въпрос за френологията. Вж. бел № 45.
към текста >>
3.
1896_3 Външните условия на Живота - Науката и възпитанието
За постигането на тази обективна реалност сили са били нужни да приготвят жилището му и да отворят
свободен
път за неговото влизане, т.е.
Онова, което забелязваме относително Живота, е, че той се е явил в системата на природният свят под известни условия, които по необходимост клонят да потвърдят истината, че Природата има определена една каква и да е цел, едно какво и да е стремление. Ние сме принудени да признаем очевидната истина, че Животът е влезнал в настоящето си положение с едно определено подбуждение да се развива, расте и стане фактор и главен деец в по-нататъшното проявление на върховния Дух във Вселената. За да се постигне това върховно стремление в Природата и да се роди и развие настоящия органически живот, когото Духът ни притежава, преди всичко е трябвало почва, на която да тури ногата си. Почвата е съставлявала една от най-важните елементарни първоначални необходимости за съществуване. Почвата е съдържала първата приготвителна стъпка за идването на жизнената сила в царството на Природата, за да завземе новата среда на своята деятелност, да влезе в новите условия на своето битие.
За постигането на тази обективна реалност сили са били нужни да приготвят жилището му и да отворят
свободен
път за неговото влизане, т.е.
въплътяване, възприемането на настоящето си естество, облечено в плът и кръв. Природата трябвало да впрегне своите физически и химически сили и да ги натовари с великата работа да й доставят елементите на почвата, посредством събирането малките частици на веществото, населяющи пространството, в общи маси, названи небули, в центрове, наречени слънца, и в системи, наименовани слънчеви и планетни общества. От научните факти и сведения се учим, че главният двигател в тази огромна материална работа е бил законът на теготенето. Под неговата сила и влияние всичките отделни частици на материята са били принудени да изгубят своето първоначално положение и да се стекат към общото направление на материалната солидарност, наречена видим свят или Вселена. От тази първоначална мъгливост, състояща се от безбройно и невъобразимо множество атоми, независещи един от други, буйни и неукротими по естество, движещи се по милиони пъти в секунда, и то в различни и всевъзможни направления, е трябвало да се създаде нещо си.
към текста >>
4.
Разговор Четвъртий. Животът и възраждането
И сега, Аз съм, който се застъпям за теб и желая ти да растеш в познанието на Истината, която ще те направи
свободен
.
Затова е казано, че всеки, който е роден от Бога, и всеки, който е роден от Духа, слуша Неговия глас и иде към Виделината, защото Бог е Виделина. И всеки, който иде към Виделината, възприема Бога в душата си; и всеки, който слуша Негова глас, възприема Духа в сърцето си, за да се запечати и пази Истината. Ето затова Аз присъствувам, за да съм свидетел на Божията благодат, която работи, и да съм посредник на Духа, който те освещава и извършва определеното от Господа Бога на всяка виделина, комуто да бъде всяка слава и чест. Прочее, нека душата ти да има мир и тихо упование, защото в Божиите решения няма никаква отмяна. Аз ти казвам това, който съм те ръководил от самото начало и съм те побуждавал вътрешно с неуморима сила да четеш словото ми, да се трудиш да ходиш по стъпките ми, да се молиш и да желаеш върховната благодат от Господа Бога и да се въдворяваш и въстановяваш в Него постоянно.
И сега, Аз съм, който се застъпям за теб и желая ти да растеш в познанието на Истината, която ще те направи
свободен
.
Предупреждавам те от сега, да се пазиш от всякой грях, волен или неволен, явен или таен. Грехът нищо не може да го извини и никой не може да го поправи, освен един Бог и Господ. Грехът, тази измяна на дявола, това негово творение, дръж го настрани и пази душата си с всичкото си пазение, което Духът може да извърши за теб. А сега, сам Господ на мира да те съблюдава в своето си име от всичките ухищрения на лукаваго. Тия са думите на живота, които ти повтарям и които нося в духът си за теб.
към текста >>
5.
Разговор Петий. Въздигане. Душа и Дух
Истината е сам Бог, и който Го възприема, ще бъде
свободен
и блажен.
Всички, малки и големи, живеят в непреривните връзки на Любовта. Там всички са синове, всички са свещеници, всички са царе и служители Богу – Род избран, семе царско. Но изпитът е тук долу, гдето е съдено всекиму, който се роди, да премине през всичките изпити на живота, за да се приближи към пътя на съвършенството, към пътя на светостта. Святи бъдете, казва Господ, защото и Аз съм свят. Тия са важните неща на живота: познанието на Истината, която има по-голяма цена от всяко друго нещо.
Истината е сам Бог, и който Го възприема, ще бъде
свободен
и блажен.
Господ е сам жива вода и истински хляб, и който възприема този хляб, ще бъде жив, както и Той. В твоя живот, както ти казах и по-преди, трябва да стане онази велика промяна, за която ти говорих в миналия си разговор. Без тази вътрешна промяна, да напредваш по-нагоре е невъзможно. Без нея, ти ще мязаш на слепец, който иска да види хубостите на Божия свят. Без нея, ти ще мязаш на глупец, който иска да разбере пътищата на Мъдростта и постановленията на Виделината.
към текста >>
Той е
свободен
от тяхното влияние и примамка, както сам Бог е
свободен
.
Но невъзможното на Адама, по това, че беше плътски, да стори правдата, Господ предопредели сам да се въплоти и да изведе сраждующото Адамово потомство от земята на робството. И затова Господ казва, че които се сподобят с бъдещия век и с живота на възкресението от мъртвите, не ще се женят, нито за мъж ще отиват, но ще бъдат равноангели. Злото вече не ще да има място, защото всички, които са вече изкупени чрез силата на словото на Господа, като са опитали и вкусили всичко и са се научили от дълбока вътрешна опитност и знаят вече последствията, които произлизат от всяко желание, от всяка постъпка, ще отхвърлят бремето на греха и престъплението, което може да ги вплита и което може пак изново да произведе тяхното падение. Но духовният обаче человек не може да прави грях, понеже самият грях е нещо несвойствено нему. Грехът и измамата не могат да намерят никаква почва в неговата душа да растат.
Той е
свободен
от тяхното влияние и примамка, както сам Бог е
свободен
.
Защото казва на едно място Духът Господен, че всякой се подмамва от собствената си похот, от собственото си желание, което като се зачне, ражда грях, а грехът, като се извърши, ражда смърт. Тия вътрешни произшествия на душата са вярни. Но ще попиташ: на какво основание? Ето на какво: всяка сила, или всяка благодат, иждивена без да принесе плод, достоен за храна на душата, е непоправима загуба за самата нея; и известно ти е, че всяка душа, която харчи, без да припечеля, е осъдена на страдания, на лишения временни и вечни. Това е такава истина за който я знае, която не носи никакво противоречие в себе си.
към текста >>
6.
Разговор Седмий. Заключение
Ако тяхните сърца да бяха напълно
освободени
и напълно предадени на Господа, и ако тяхната вяра да беше тъй непоколебима и силна, те биха извършили чудеса.
Не се страхувайте от мрачните бури на тоя свят. Те са Божии благословения. Аз тъй също имам поръчение от Господа да съобщя на твоите приятели, приятели на Господа Исуса, да не поставят спънки сами на живота си. Желанията им за всяко добро и благородно дело ще се изпълнят. Великите работи на Царството Божие не се мерят както работите на тоя свят.
Ако тяхните сърца да бяха напълно
освободени
и напълно предадени на Господа, и ако тяхната вяра да беше тъй непоколебима и силна, те биха извършили чудеса.
Но и те, както и мнозина други, се спъват тука. Да, Вяра. Тя е необходима. Без вяра не може да се угоди на Бога. Очаквайте от Бога всяка сила и просете усърдно и ще ви се даде.
към текста >>
7.
Биографични бележки
Освободен
е след Руско-турската война (1877-1878 г.).
е градски лекар в Лом и Видин. В края на 1869 г. е арестуван във връзка с делото на Васил Ганчев Плевналията, и е изпратен в Цариград, където престоява в затвора до 1874 г. Осъден е на доживотно заточение в Диарбекир и след това в Мардин, където е лекар. Миркович закупува значителни недвижими имоти, които по-късно подарява на Мардинската арменска католическа община и на Холдейската община.
Освободен
е след Руско-турската война (1877-1878 г.).
Установява се в Сливен, където над десет години е лекар и управител на сливенската болница. Две години е директор на Сливенската мъжка гимназия. От 1891 до 1892 г. е държавен лекар по жп линията Ямбол Бургас. В 1894 г.
към текста >>
8.
Писмо № 4
Каква велика мисъл, какво славно видение ще бъде когато един ден се намерим в тоя дом
освободени
от всички скърби и страдания, стоящи в съдружението на всички ангели и святий да гледаме лицето Божие което ще ни бъде свет и радост и веселие.
Аз съм благодарен, че Господ ме люби и е мой приятел и мога да се надявам на Него в тоя свет. Аз желая и Вие да придобиете един ден тази пълна любов, в която мир и радост царува. Земните блага са нищо при тая небесна благодат, която пълни душата с всяко задоволство. Дом Бащин е небето нам, наший път е към него. В домат на Отца нашего много жилища има.
Каква велика мисъл, какво славно видение ще бъде когато един ден се намерим в тоя дом
освободени
от всички скърби и страдания, стоящи в съдружението на всички ангели и святий да гледаме лицето Божие което ще ни бъде свет и радост и веселие.
Аз се моля за Вази да устоите до край, като понесете всичко с радост. Ако и да Ви се случат някои мъчнотии, които несъмнено ще Ви дойдат, обаче не бойте се, Господ Исус ще Ви крепи. Аз имам много неща да Ви съобщя, но ще трябва да чакате докато Господ уреди всичко. Прочетете 10 гл. от деянията на Апостолите и поразмислете върху четеното.
към текста >>
9.
Писмо № 8
Аз изпълнявам към Вас своята длъжност, като приятел и брат в Господа, а Вий сте
свободен
да сторите което обичате.
Ако го възлюбите с пълнотата на сърцето си и се предадете напълно в неговите ръце и сторите всичко което Неговат благ Дух иска, Той, Господ Исус ще Ви посрещни и приеми в домът на своето Царство, гдето ще Ви запознай с всички негови святи избранници. В това свято общение ще сте в тая пълна и свята любов, която ще Ви подига да се радвате на този велик мир гдето всички добродетели царуват. Да, това е Истина, свята Истина. Чети 21 глава на Откровение, обърни особено внимание на 3, 4, 5, 6, 7, 8 стихове, а тъй също и на последующите. Вниквай във вътрешното съдържание на Божията Истина.
Аз изпълнявам към Вас своята длъжност, като приятел и брат в Господа, а Вий сте
свободен
да сторите което обичате.
Никой не Ви принуждава в нищо. Аз зная, че Господ Мой, ще извърши своето дело, което е започнал. Зная, че Неговите слова са верни. Моята надежда е в Него и душата ми има тихо упование на Неговата Милост и любов. Нека светът да се вълнува, нека морето да шуми, докато Христос е в Кораба, Аз не ся боя.
към текста >>
10.
Писмо № 9
Но както и да е, Вий сте
свободен
и не Ви се налага никакво задължение.
Люб.[езний] д-р Миркович. Писмото Ви от 13-ий того приех. В отговор има да Ви кажа неколко неща. В случай, че нашите приятели не могат да дойдат, то Аз ще ида да ги посетя. Колкото дали ще можем да отложим събранието за по после, това за сега не мога да Ви кажа.
Но както и да е, Вий сте
свободен
и не Ви се налага никакво задължение.
Аз от самото начало взех всичко придвид и даже не щях да Ви безпокоя, но за да не останите вътрешно огорчен, реших да Ви съобща и с това наедно изпълних едно задължение. Миналата неделя ходих във Варна и по случай срещнах г-жа Желязкова в салон “Съединение”, гдето имаше сказка от един учител върху “Влиянието на водата върху земното кълбо”. Тя Ви нарочно поздрави и каза, че с нетърпение ще чака Вашето завръщание във Варна. Сега да оставим всичко настрани и да се занимаем с един от важните въпроси. Има много неща в които още не сте ме разбрали добре.
към текста >>
11.
Бележник на Петър К. Дънов, 1899г.
Свободен
ако искаш да си в добродетелта стой, тя ще ти е щит неразрушим; в нейните крепости винаги ще си защитен.
А всякой, който се дига повече от тебе знай, че мисли да те управлява. На превзет человек съвет не давай, на хитър услуга не показвай, а на зъл дума не казвай. Знай, че качествата на нещата винаги си остават такива, каквито си са. Злото в добро не можеш да преобърнеш, но можеш да го заместиш. Затова в борбата с него не мисли, че ще го уничтожиш, защото е невъзможно.
Свободен
ако искаш да си в добродетелта стой, тя ще ти е щит неразрушим; в нейните крепости винаги ще си защитен.
Помни сега това, което ти казвам и ще си блажен. с.8 18. А Исус отговори и рече им: Истина ви казувам, ако имате вяра, и не се усумните, не толко делото на смоковницата ще направите, но и на тази гора, ако речете: дигни се и хвърли се в морето, ще бъде. И все, що поискате в молбата, като верувате, ще получите. Мат[ея] 21;21, 22
към текста >>
Затова, окрепи се в добродетелта, облечи се в истината, въоръжи се в правдата и земи оружията на любовта и ще бъдеш винаги
свободен
от тяхната власт, ще имаш свободата, която никой не ще ти я вземе.
лага, както иска. И горко ти, ако лукавия се веднажд загнезди в теб и ада направи път до теб, истината казвам, няма да излезеш здрав, докато не заплатиш с живота си. Следователно, пази се от това голямо и неугасимо зло, което може да те лиши от всички блага и да те направи окаянен завинаги. И тъй, не давай място на дявола, нито на брата му. Дръж баща му и майка му на страни, да не би да ти станат съседи, вярвай ме, винаги ще плащаш скъпо за техните гозби.
Затова, окрепи се в добродетелта, облечи се в истината, въоръжи се в правдата и земи оружията на любовта и ще бъдеш винаги
свободен
от тяхната власт, ще имаш свободата, която никой не ще ти я вземе.
Ще притежаваш мирът, който никой не ще наруши и щастието, с.55 от което никой не ще те лиши. 7. Любовта е сила непобедима, пред нея всички сили прекланят глава. Нейните велики и мощни влияния проникват всички същества.
към текста >>
12.
УВОД
Разбира се, в един личен документ, какъвто е бележникът, авторът е
свободен
да отбелязва датите както пожелае, може и въобще да не поставя дати.
Дънов е поставил числа във възходяща номерация до 31, без придружаваща ги информация, и логичното обяснение за това е, че с тези числа е обозначил датите от съответния месец, на които е правил бележките. Трудността идва от два момента: 1. На единадесет места в бележника Дънов все пак прави точна датировка, т.е., числото пред записа е допълнено с информация за месеца (годината е изписана само в началото на бележника и това е напълно достатъчно), например: 6 май, 21 май, 29 ав[густ] и т.н. Случаите не са малко и внушават предположението, че когато П. Дънов желае да датира бележките си, то той го прави в пълнота.
Разбира се, в един личен документ, какъвто е бележникът, авторът е
свободен
да отбелязва датите както пожелае, може и въобще да не поставя дати.
2. Нарушеният хронологичен ред на записите от месец юни. Ако приемем, че числата пред записите са дати от съответния месец, то за м. юни положението е следното: от с. 34 до с. 68 са разположени записите от 1 юни до 28 юни 1899г.
към текста >>
13.
01.Тефтерче с размишления 3.03.1899 - 16.10.1900
Свободен
ако искаш да си в добродетелта, знай, че тя ще ти е щит неразрушим.
И всеки, който се вдига повече от тебе, знай, че мисли да те управлява. На превзет човек съвет не давай, на хитър услуга не прави, а на зъл дума не казвай. Знай, че качествата на нещата винаги се остават, каквито са си. Злото в добро не можеш да превърнеш, но можеш да го заместиш. Затова в борбата с него не мисли, че ще го унищожиш, защото е невъзможно.
Свободен
ако искаш да си в добродетелта, знай, че тя ще ти е щит неразрушим.
В нейната крепост ще си защитен винаги. Помни сега това, което ти казвам, и ще си блажен. 18. „А Исус отговори и рече им: Истина, истина ви казвам: Ако имате вяра и не се усъмните, не само делото на смоковницата ще направите, но и на тази гора, ако речете: Вдигни се и хвърли се в морето, ще бъде. И все що поискате, като вярвате, ще получите" (Матея 21 :21, 22). 19. Сега ти познаваш моята благодат, моята милост, моята благост и дълготърпение.
към текста >>
14.
07.РАЗГОВОР ЧЕТВЪРТИ
И сега аз съм, който се застъпвам за тебе и ти желая да растеш в познанието на истината, която ще те направи
свободен
.
Затова е казано, че всеки, който е роден от Бога, и всеки, който е роден от Духът, слуша неговия глас и иде към виделината, защото Бог е виделина. И всякой, който иде към виделината, възприема Бога в душата си и всякой, който слуша неговия глас възприема Духът в сърцето си, за да се запечата и пази истината. Ето, затова аз присъствам, за да съм свидетел на Божията благодат, която работи, и да съм посредник на Духа, който освещава и извършва определеното от Господа Бога на всяка виделина, комуто да бъде всяка слава и чест. Прочее, нека душата ти да има мир и тихо упование, защото в Божиите решения няма никаква отмяна. Аз ти казвам това, който съм те ръководил от самото начало и съм те подбуждал вътрешно с неуморима сила да четеш Словото ми, да се трудиш да ходиш по стъпките ми, да се молиш и да желаеш върховната благодат от Господа Бога и да се въдворяваш и възстановяваш в него постоянно.
И сега аз съм, който се застъпвам за тебе и ти желая да растеш в познанието на истината, която ще те направи
свободен
.
Предупреждавам те от сега да се пазиш от всеки грях, волен или неволен, явен или таен. Грехът нищо не може да го извини и никой не го прощава, освен Бог и Господ. Грехът, тази измяна на дявола, това негово творение, дръж настрана. И пази душата си с всичкото си пазене, което Духът може да извърши за тебе. А сега сам Господ на мира да те съблюдава в святото си име от всичките ухищрения на лукавия.
към текста >>
15.
08.РАЗГОВОР ПЕТИ
Истината е сам Бог, и който я възприеме, ще бъде
свободен
и блажен.
Всички малки и големи живеят в непреривните връзки на любовта. Там всички са синове, свещенници, царе, всички са служители на Бога. „Род избран, семе царско." Но изпитът е тук, долу, където е съдено всекиму, който се роди, да премине през всички истини на живота, за да се приближи към пътя на съвършенството, към пътя на святостта. „Свети бъдете, казва Господ, защото аз съм свет." Тези са важните места. Познанието на истината, която има по-голяма цена от всяко друго нещо.
Истината е сам Бог, и който я възприеме, ще бъде
свободен
и блажен.
Господ сам е жива вода и истински хляб и който възприема този хляб, ще бъде жив, както и той. В твоя живот, както ти казах и по-преди, трябва да стане онази велика промяна, за която ти говорих в миналия си разговор. Без тази вътрешна промяна да напредваш по-нагоре е невъзможно. Без нея ти ще мязаш на слепец, който иска да види хубостите на Божия свят, без да се е променил вътрешно, ти ще бъдеш като глупец, който иска да разбере пътищата на мъдростта и постановленията на виделината. Ето това е главното условие да се освободиш от всякой грях.
към текста >>
Той е
свободен
от тяхното влияние и примамка, както сам Бог е свободен, защото казва на едно място Духът Господен, че всякой се подмамва от собствената си похот и желание, което като се зачне, ражда грях, а грехът, като се извърши, ражда смърт.
Господ предопредели сам да се въплъти и да изведе страдающето Адамово потомство от земята на робството. И затова Господ казва, че които се сподобият с бъдещия век и с живота на възкресението от мъртвите, не ще се женят, нито за мъж ще отиват, но ще бъдат равноангели. Злото вече не ще да има място, защото всички, които са вече изкупени чрез силата и словото на Господа, като са опитали и вкусили всичко и са научили от дълбока вътрешна опитност и знаят вече последствията, които проилизат от всяко желание, от всяка постъпка, ще отхвърлят бремето на греха и престъплението, което може да ги вплита, и което може пак изново да произведе тяхното падение. Но духовният обаче человек, не може да прави грях, понеже самият грях е нещо несвойствено нему. Грехът и измамата не могат да намерят никаква почва в неговата душа да растат.
Той е
свободен
от тяхното влияние и примамка, както сам Бог е свободен, защото казва на едно място Духът Господен, че всякой се подмамва от собствената си похот и желание, което като се зачне, ражда грях, а грехът, като се извърши, ражда смърт.
Тия вътрешни произшествия на душата са верни. - На какви основания? - Ето на какви. Всяка сила, или благодат иждивена, без да принесе плод достоен за храна на душата, е непоправима загуба за самата нея. И известно ти е, че всяка душа, която харчи, без да припечели, е осъдена на страдания, на лишения, временни и вечни.
към текста >>
16.
10.МИСЛИ И СЪЖДЕНИЯ
Всичките малки цветенца там весело растеха под Божието благословение и дърветата богато даваха своите плодове; тварите безопасно ходеха и человек бе
свободен
.
Сърцето е почвата, в която растат всички добри растения и бурени. За да се оплодотвори тая първобитна почва, която е изгубила много от своята първа природа, необходимо е да се подсолява, за да придобие първото си състояние. От тази душевна почва вземат вида си и храната си всички мисли и чувства; тяхното благосъстояние зависи от благосъстоянието на сърцето, то е извор неизтощим и ако той се опазва, може да разхлади и напои всичките малки цветенца, които сам Бог е посадил. Сърцето е символ на Едемския рай, в който човек бе поставен от първом. В него тогава живееше мир и радост.
Всичките малки цветенца там весело растеха под Божието благословение и дърветата богато даваха своите плодове; тварите безопасно ходеха и человек бе
свободен
.
Но в този рай, в това сърце бяха насадени двете начала на познание, те са двете дървета на познанието на добро и зло и дървото на живота. Бог беше позволил на человека да яде и да се храни от плодовете на живота, заедно с всички други плодове, но му беше забранил да се докосва до дървото на познанието на злото, за да не пострада. Бог знаеше, че там е изворът на всички злини, които се криеха в тези плодове. Те бяха от противна природа, опасна за человеческото сърце, ако намерят място да растат в него. Твърде естествено е, че всякой плод, както се възприема, носи и зародишите си с него да произвежда други подобни нему.
към текста >>
17.
11.РАЗГОВОР СЕДМИ
Ако техните сърца бяха напълно
освободени
и напълно предадени на Господа и ако тяхната вяра да беше тъй непоколебима и силна, те биха извършили чудеса.
Вашият живот трябва да се промени. Не се страхувайте от мрачните бури на тоя свят, те са Божии благословения. Аз тъй също имам поръчение от Господа да съобщя на твоите приятели и приятели на Господа Исуса да не поставят спънка сами на живота си. Желанията им за всяко добро и благородно дело ще се изпълнят. Великите работи на царството Божие не се мерят, както работите в тоя свят.
Ако техните сърца бяха напълно
освободени
и напълно предадени на Господа и ако тяхната вяра да беше тъй непоколебима и силна, те биха извършили чудеса.
Но и те, както и мнозина други, се спъват тука. Вяра е необходима. Без вяра не може да се угоди Богу. Очаквайте от Бога всяка сила и просете усърдно и ще ви се даде. Господ няма да ви лиши от нищо добро.
към текста >>
18.
13.Червено тефтерче
Всякой угнетен ще бъде
освободен
и всякой изнасилван ще бъде подкрепен.
Тогава ще царуваш в сила и святост, в правда и мир, защото нечестивите ще бъдат изринати. Мели, Мели, Лемел, Сават Менон, Аверим, Гемел, биденон Итаф: Аггея 1:5,15 Пропадна синът на нечестието, защото Господ е слязъл да съди, да възвести, че той не е мъртъв, но жив. Защото от сега нататък той ще изпълни земята със знания, ще въздигне и въдвори правдата си, любовта му ще роди истината. Господ ще се укрепи като силен за бран.
Всякой угнетен ще бъде
освободен
и всякой изнасилван ще бъде подкрепен.
Огорченият духом ще бъде утешен. И както майка милва своите деца, така и Господ ще помилва онези, които го чакат. От сега нататък с думи няма да ви забавлявам, но с дела благи, с дела велики. Ще ви нахраня и няма да огладнеете, ще ви напоя, и няма да ожаднеете. Защото хлябът и водата, с които ще ви нахраня и напоя, ще бъдат присъщи живот: Йоан 1:12,13.
към текста >>
19.
01_ЕПИСТОЛАРНИ ДИАЛОЗИ - ПРЕДГОВОР
съзнаваща се интерпретация, максимално
освободена
и от дискурса на културата, към която принадлежи интерпретаторът, и от склонността на съзнанието към херменевтика и имплицитност.
По сходен начин би следвало да се подхожда и при интерпретация на текстове. Например посланията на апостол Павел са инспирирани от събитието на Голгота и са предназначени да наставляват първите християнски общини; поради това те би трябвало да се схващат като чист исторически феномен, без да им се вменява културна, още по-малко - институционална принадлежност, каквито несъмнено притежават писанията на светите отци на Църквата. Разбира се, текстовете на Павел впоследствие се интерпретират в най-разнообразен културен дискурс, дори с институционална преднамереност, но това е неизбежна съдба на всичко, което е достояние на историческа памет. Следователно интерпретацията трябва да разчита на метод, сроден с нещо като онтологичен структурализъм или структуралистична онтология, настоявайки на триадата духовен импулс-история-култура, която може да бъде открита в морфологията на всеки текст. Съчетани по този начин, онтологията и структурализмът добавят към интерпретацията емергентизъм с функция на саморефлексия, т.е.
съзнаваща се интерпретация, максимално
освободена
и от дискурса на културата, към която принадлежи интерпретаторът, и от склонността на съзнанието към херменевтика и имплицитност.
И така, какъв е културният дискурс на епистоларния диалог между Петър Дънов и Пеньо Киров, коя е историческата енергия, от която той изкристализира, и най-после - кой е спиритуалният импулс, който го поражда? Писмата маркират последната декада на XIX век и социалната атмосфера на следосвобожденска България. Исторически е приключило българското Възраждане. Самостоятелността на Българската православна църква е гарантирана след четиридесетгодишна борба с Вселенската патриаршия - институция в Османската империя, която в продължение на едно хилядолетие администрира източноевропейското православие. На практика младата Българска екзархия е само езикова адаптация на каноничното гръцко богослужение и подмяна на църковната йерархия с личности с българско самосъзнание, т.е.
към текста >>
От една страна, укрепналото Аз-съзнание вече чувства себе си като абсолютно
свободен
и съвършен носител на интелектуалността, но от друга страна, настойчиво усеща, че духовните праобрази на мислите му са погребани някъде в подсъзнанието.
Православният Изток с несъстоялата се култура на богомилите и продължаващите импулси на Отец консервативно поддържа състояние на очакване, в което трябва нещо да се случи. От друга страна, верен на амбивалентната си природа, православният човек не престава да поддържа (по-скоро като морален императив, отколкото като активност), че религиозното съзнание трябва да се проникне с наука, че Христос иска не само да действа, а иска също да бъде разбран, да бъде постигнат. Православната култура формира комплекс на непреживяна Реформация и това, струва ми се, е генералният дискурс, в който се случва епистоларният диалог между Петър Дънов и Пеню Киров. Има и още нещо, допълващо дискурса във втората половина на XIX век. Това е век, в който разгърналата се през второто хилядолетие интелигентност, намерила път през схоластиката и Западноевропейската реформация, достига своеобразна кулминация в естествените и социалните науки и заплашва да премине в мъртъв интелектуализъм, ако остане собственост единствено и само на човешката глава.
От една страна, укрепналото Аз-съзнание вече чувства себе си като абсолютно
свободен
и съвършен носител на интелектуалността, но от друга страна, настойчиво усеща, че духовните праобрази на мислите му са погребани някъде в подсъзнанието.
В някои определени състояния модерното Аз-съзнание се изправя пред проблема на своята микрокосмична свобода по твърде болезнен начин и в това отчуждение от макрокосмоса се поражда импулс за обратно присъединяване към него. Човек поставя проблема за резултатите на собствената си свободна воля така, че от човешки и земни да могат да станат космични, и подобно състояние на съзнанието се преживява като импулс на Архангел Михаил. Присъствието му се открива предимно тогава, когато чрез езика и думите човек се опитва да достигне до вътрешно преживяване на духа, когато мислите за духовното започват да се възприемат като нещо физическо в света. С други думи, Аз-съзнанието разбира, че неговите собствени мисли могат да принадлежат и на онази същност, която едновременно е и микрокосмична, и макрокосмична, т.е. човек се научава да мисли и говори за природата и Космоса с езика на Христос.
към текста >>
Аналогията тук е недвусмислена: разум, импулсиран от Светия Дух и
свободен
от посредничеството на Църквата - това е спиритуалното начало на Западноевропейската реформация.
Например Георги Миркович - Доктора завършва католически колеж и играе ключова роля в униатското движение за църковна независимост. От своя страна, П. Киров отказва принадлежност към която и да е църковна деноминация и в личните си бележки от 1907 г. пише: Какъв вид живот ще водя ? Духовен, но ще гледам да бъде той пропит от разум, осветен от Духа Святаго, без да бъда уязвен от протестантско или православно мъдруване.
Аналогията тук е недвусмислена: разум, импулсиран от Светия Дух и
свободен
от посредничеството на Църквата - това е спиритуалното начало на Западноевропейската реформация.
Доста по-рано, в писмо от 1899 г., П. Киров споделя разочарованията и веруюто си: Разбрах, че православните, западните (католическите), григорианските и каквито други да са църкви с форми, са примки на Сатана и от тях не може да излязат християни, но кръвници, блудници, крадци, лъжци, шепотници, завистници, ленивци, мръсници и с една реч - всичките пороци за грях, какъвто бях и аз един от тях... И така още нея вечер аз дадох обещание на Бога пред приятелите си, че не може вече да поддържам тази Църква и се отричам от нея и формите й и че отсега нататък ще служа на Бога с Дух и Истина, защото Бог е Дух и като така ний трябва да се водим във всичко от Евангелието на Господа Исуса Христа, където намираме истинското служение Божие - следване по пътя на Спасителя. Друга съществена характеристика на индивидуалностите, включени в категорията ученик, е интересът им към свръхсетивната духовна реалност, практикуван чрез спиритизъм. Всички те участват в сеанси и употребяват собственото си тяло и съзнание като медиум за връзка със свръхсетивни същества. Дори Георги Миркович учредява първото българско спиритично дружество Милосърдие, а в едно свое писмо П.
към текста >>
20.
Пеню Киров - №3
Казваш кога[то] остана
свободен
, тогава да ти пиша.
Тодора, е неизказана. Само това ще ти кажа — че молим Бога такава подобна радост да се повърне и на теб от Него. Да благодарим от душа и сърце на Бога, защото те [е] възлюбил и ти е дал благодат, за да ни назидаваш нас, слабите. О, Господи Исусе Христе, голяма е Твоята милост към нас, недостойните грешници! Ще ти се моля, братко, не ни лишавай от любовта си, за да ни назидаваш.
Казваш кога[то] остана
свободен
, тогава да ти пиша.
Абе, братко, бих дал и времето, когато да се храня, само да мога да Ви пиша. Ний с брата Тодора всяка вечер се събираме и по един час и повече време само това ни е думата, за да разискваме словото Божие и се поучаваме в него. Скърбим само, че сме сами, но като знаем, че Бог няма да ни остави, се утешаваме с това. Радваме се, че ни явяваш, че Бог ни люби, и тази радост твърде голяма е. Каква по-голяма благодат за человека — Господ Бог да го люби.
към текста >>
21.
Пеню Киров - №6
Да, радостта ни е радост голяма, но още по-голяма ще е, когато бъдем
освободени
от ръцете на лукавия.
Ний с брата Тодора се много радваме, че ще дойдем при теб (особено Тодор се радваше) и че Бог ни е удостоил да работим за Него. Имаме при това дадени доста назидания за поправлението и очистванието ни и още продължават да ни се дават. С радост ти говоря, братко. Щастлив се считам, гдето тъй благо е погледнал на нас Спасителят ни, Господ Исус Христос, и от преголямата Си Божествена любов праща своите посланици да ни упътят към пътя на истината и правдата. Радвай се, моля, и ти за нас, твоите братя, и моли Създателя ни за по-скорошното ни избавление и удостояване с Духа Святаго както за мен, така също и за бр. Тодора.
Да, радостта ни е радост голяма, но още по-голяма ще е, когато бъдем
освободени
от ръцете на лукавия.
Доста изкушения ни прави той, но благодарение Богу, че от голямата Си към нас любов ни пази чрез Архангела Божий и други Сили. Много се боя, братко, за да не сгрешим вече отсега, затова [те] моля, моли се на Благия ни създател да ни даде сила, за да противостоим против всички изкушения и победители да излезем до уреченото време. Като скратявам писмото си, те целувам с най-искрено сърце и моля Бога за по-скорошното ни събиране наедно, гдето да можем да вършим предназначената ни работа от благия ни Спасител. Твой бр. в Христа Господа: Пеню Киров
към текста >>
22.
Пеню Киров - №7
Докато река да Ви пиша за това, то и г-н Д-ра дойде32 и не останах
свободен
.
Люб. брат Дънов, Затвореното ти писмо31 навреме получих, така също и отвор[ената] ти картичка. Не ти отговорих на първото, защото Св. Архан[гел] Божий даде срок от няколко дни, за да ни каже нещо за теб. На уреченото време каза, че сам ще Ви яви каквото трябва да Ви се яви.
Докато река да Ви пиша за това, то и г-н Д-ра дойде32 и не останах
свободен
.
При това че и по длъжност писах няколко писма за назидание във вярата на някои приятели и роднини. Така щото, братко, моля прощение за забавянето ми да Ви отговоря. Ний по ръководство от Архан[гел] Божий имахме пост — около 4 У дни и толкова нощи без да ядем, и при това се удостоихме да приемем Спасителевата кръв33. Това го казвам, братко, не да ти се похваля, да не бъде, но защото отдавна ми копнееше душата за тази Спасителева кръв. Понеже години, около 5-7, откак не съм се удостоил за нея.
към текста >>
23.
Пеню Киров - №23
Тъй вдетинен человек се има за
свободен
от световните грижи, но трябва само строго да изпълнява заповедите на този си Небесен Баща.
Искаше да дойде при теб, но не било угодно Богу. Обстоятелствата не му позволяват, защото не сме получавали жалванията си — този [е] трети месец. Аз сега прося от Бога да ми даде жива вяра в Него и Любов Божествена с разум и радост Божествени. И като заменявам многото молитви с малко и кратки и разумни молитви, вдавам се на размишление в сърцето си, където намирам извора на живата вяра и истинската радост Божествена, придружена с разум. И тъй человек бива щастлив, като е близо със сърцето си при Бога и когато надеждите си остави на Него.
Тъй вдетинен человек се има за
свободен
от световните грижи, но трябва само строго да изпълнява заповедите на този си Небесен Баща.
Тягостите ти усещам, че са големи. Немалко са и нашите — неприятности от света, неприятности от домашните, което речи неприятности отвсякъде. Но се утешаваме, че сме за това призвани и че сам Господ е казал, че който Го следва, тези гонения трябва да го последват. Те са кръстът, с който трябва да Го следваме. Пиши ни, моля, по-начестичко, ако имаш време, разбира се, защото твоите писма ни са подпора.
към текста >>
24.
Пеню Киров - №24
Тогава той е
освободен
от греха и се е „спогребал в Христа Господа".
(П.К., № 24, 27.10.1899 г.) 100. Кръщението на П. Киров от Петър Дънов се осъществява през 1900 г., на 23 юли в 5 ч. сутринта на р. Девня при моста на жп линията край Варна.
Тогава той е
освободен
от греха и се е „спогребал в Христа Господа".
(П.К., № 24, 27.10.1899 г.)
към текста >>
25.
Пеню Киров - №25
И аз, водим от благия Дух на Отца, чрез заслугите на Господа Христа днес отхвърлям закона на този свят и казвам: аз съм
свободен
вече от закони. Амин.
А пък от друга страна, гледаш го, посещава шантани, съмнителни места, кръч- мар е, проповядва неразбран безбожен социализъм, лъже, краде, прави разни мизерии, убийства и др. т. Наистина че има родители, има человеци, които са набожни, но защо да се експлоатира тяхната набожност без полза. Право казва Иезекил, че ще придири Бог, защото се заблудили овцете Му и ще ги придири от пастирите им. [Иез. 34:11] Законът откъдето се наруши, нарушен е. Всички тези неща много време разисквах и изучавах и дойдох до убеждение, че не са истински Христови църкви, защото Негова Дух не диктува туй на тез, които истински Го дирят и следват.
И аз, водим от благия Дух на Отца, чрез заслугите на Господа Христа днес отхвърлям закона на този свят и казвам: аз съм
свободен
вече от закони. Амин.
Нямам повече място да ти пиша, но вярвам, че от малко казаното ми разбираш много. Като те поздравявам най-сърдечно, оставам твой в Христа Господа: П. Киров Поздрав нарочно и от бр. Тодор. Същий
към текста >>
26.
Петър Дънов - №30
Защото всеки човек, който иска да работи за едно велико дело, за Бога, трябва да е
свободен
от карма, а това се постига чрез ускорена ликвидация на кармата, т.е.
При тази фаза съзнанието на човека се разширява повече, усилва се у него желанието да служи на Бога. Петата фаза е Новораждането. То е от Бога. Новораждането се предшества от голяма скръб, от голямо страдание. Това се нарича ускорена ликвидация на кармата, родилните мъки на новия човек.
Защото всеки човек, който иска да работи за едно велико дело, за Бога, трябва да е
свободен
от карма, а това се постига чрез ускорена ликвидация на кармата, т.е.
чрез страдания. Когато един ученик на Божествената школа преминава през големи страдания, той трябва да знае, че е пред Новораждане. У него се пробужда Космическото съзнание, той чувства единството на живота и има любов към всичко. Той идва до по-дълбоко разбиране на Любовта. Дотогава в известен смисъл животът на душата е още мъртъв, в сън.
към текста >>
27.
Петър Дънов - №34
Аз на д-р Миркович му писах и му казах, че той е
свободен
, нашата среща не е нещо насилствено.
За вас остават две числа, ако не се е изменила тарифата114 — или събота, или вторник, т.е. числата 8 и 11 [април]. Пък ако за Вас ще бъде по-добре аз да дойда, аз съм готов да изпълня волята Господня. Да бъде във всичко волята Господня. Види се, Господ ще трябва да ни изпитва още.
Аз на д-р Миркович му писах и му казах, че той е
свободен
, нашата среща не е нещо насилствено.
От моя страна сега аз ви препоръчвам на Бога. Сторете всичко, което благият Дух Господен ви научи и ви заповяда. Пазете, бр., бодростта на духа си, имайте мир и радост в Господа. Всичко е за добро. Макар враговете ни и да са много, обаче Господ е с нас.
към текста >>
28.
Петър Дънов - №37
И когато вътрешният ти духовен страх изчезне, знай, че си
свободен
, защото гдето е духът, там е и свободата.
Която и църква да посещаваме, [в]се напразно. Следователно никой да ни не съди за нищо. „Иде време и сега е — казва Господ, — когато истинните поклонници ще се покланят Богу в дух и истина." [Йоан. 4:23] Постъпвай мъдро според Волята Господня, полагай здрава основа на всичко, което вършиш. Имай Христа и Него разпет в душата си винаги.
И когато вътрешният ти духовен страх изчезне, знай, че си
свободен
, защото гдето е духът, там е и свободата.
Има някои и други неща, които има да ви съобщя, но това ще остане за по-после, когато рече Господ. Подвизавайте се [и] имайте радост, без която е мъчно да се живее. „Още една минута за живота, която иде и важна е тя в себе си." „Стойте будни, защото нещо важно има да се извърши наскоро." „Живейте, като че утре ще посрещнете Господа." „Стойте там, гдето ви е поставил Той." Бъдете увер[е]ни. Неговата милост иде и лети с лъчезарни крила, Духът Му слиза.
към текста >>
29.
Петър Дънов - №39
Ти трябва да се бориш, ти си
свободен
.
Вие знаете, че когато се зач[е]не едно дете в утробата на майка си, колкото тя и да е нездравословна, детето трябва да стои там, докато се роди — това е закон. Той е заченат в Православната черква, нека стои още там, докато му дойде времето. Аз ти говоря като на духовен брат. Не буквата, но духът. За теб въпросът е другий.
Ти трябва да се бориш, ти си
свободен
.
Аз мога да ви поведа много други стихове от Словото, но оставям на Божия Дух Той да действа. При това, моля ви да почвате всичките си събрания с молитва и сеансите си. „Ядете ли, пиете ли, или каквото и да вършите, казва Павел, вършете за славата Божия." [I Кор. 10:31] „Гдето са събрани двама или трима, там съм и Аз." [Мат. 18:20] Вий имате всичките условия, при това гледайте да водите и д-р Мирковича в пътя Христов.
към текста >>
30.
Петър Дънов - №43 (телеграма)
Свободен
да напусне135.
Нови пазар, 6 август 1900 г. Приета в Бургас 6 август 1900 г. [бел. на П. К.] Бургас [до] Д-р Миркович
Свободен
да напусне135.
Поздрав. Дънов ................... 134. Телеграмата се публикува за първи път. (У., № 43, 06.08.1900 г.) 135. Тази телеграма е отговор на П.
към текста >>
31.
Пеню Киров - №40
И сега, като [кажи-]речи те се уравняват, и аз се виждам
свободен
да ви пиша подробно за всичко.
№40 гр. Бургас, 15 август 1900 г. Любез. ми бр. Дънов, Писмото ти получих, благодаря ви. Аз от една седмица време [в]се желаех да ви пиша, но рекох стеклите се обстоятелства в това време в живота ми да дойдат в една хармония помежду си, че тогава.
И сега, като [кажи-]речи те се уравняват, и аз се виждам
свободен
да ви пиша подробно за всичко.
Още като се завърнах, след няколко дни [на] мен ми се обърна вниманието от Духа Божий върху това да се остави сега началното учение Христово и да се водим към съвършеното, Евр. 6:1-3. Аз разбрах, че ми се казва, че не е само достатъчно дотука, но се иска от мене, след като съм извървял този път, да се не спирам, но да продължавам пътя си. Мисля, разбираш ме какво се изисква от мене. На 2 август ми се даде вътрешно това съобщение: „Духът, който те ръководи, то съм аз, Михаил. Аз постоянно ще те упътвам, стига ти да бъдеш послушен на всяко мое повеление".
към текста >>
Дирих го после, но той не се намери и аз тъй
освободен
целия ден хвалих и славих Бога.
На 7 август напуснах и първият страх се яви в мен и взе да ме мъчи. Аз не искам уж да се плаша, но той ме гризеше и така поминах два дни. На 9 август, сряда, като се молех, ми се внуши, че ми трябвала надежда. А пък аз никак не съм искал този дар, може някогиш да съм поменувал за него, но и то без да съм чувствал неговата нужда. И в същото време ме облече една сила и в две точки на главата, именно над душевните способности142, по- отгоре, от двете страни, колкото по един нокът на палеца, почувствах сила и самите тях и страхът изчезна от мене.
Дирих го после, но той не се намери и аз тъй
освободен
целия ден хвалих и славих Бога.
И сега и да мисля не мога вече за такива страхове. Но знаеш, че вече още като се върнах от Варна, жена ми ми беше дала един подарък за 10 пари, една котва (игла) за [врато]връзка. Аз не помнех на какво е това емблема, но после, след време, като беше ми се дал вече дарът, намерих в Евреите 6:19, че е било надежда. И тъй и тя несъзнателно ми давала това, от що съм имал нужда. На 13 август ни се даде следващото съобщение: „Аз, Натанаил143.
към текста >>
32.
02_1898г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ
Казваш кога[то] остана
свободен
, тогава да ти пиша.
Тодора, е неизказана. Само това ще ти кажа — че молим Бога такава подобна радост да се повърне и на теб от Него. Да благодарим от душа и сърце на Бога, защото те [е] възлюбил и ти е дал благодат, за да ни назидаваш нас, слабите. О, Господи Исусе Христе, голяма е Твоята милост към нас, недостойните грешници! Ще ти се моля, братко, не ни лишавай от любовта си, за да ни назидаваш.
Казваш кога[то] остана
свободен
, тогава да ти пиша.
Абе, братко, бих дал и времето, когато да се храня, само да мога да Ви пиша. Ний с брата Тодора всяка вечер се събираме и по един час и повече време само това ни е думата, за да разискваме словото Божие и се поучаваме в него. Скърбим само, че сме сами, но като знаем, че Бог няма да ни остави, се утешаваме с това. Радваме се, че ни явяваш, че Бог ни люби, и тази радост твърде голяма е. Каква по-голяма благодат за человека — Господ Бог да го люби.
към текста >>
Да, радостта ни е радост голяма, но още по-голяма ще е, когато бъдем
освободени
от ръцете на лукавия.
Ний с брата Тодора се много радваме, че ще дойдем при теб (особено Тодор се радваше) и че Бог ни е удостоил да работим за Него. Имаме при това дадени доста назидания за поправлението и очистванието ни и още продължават да ни се дават. С радост ти говоря, братко. Щастлив се считам, гдето тъй благо е погледнал на нас Спасителят ни, Господ Исус Христос, и от преголямата Си Божествена любов праща своите посланици да ни упътят към пътя на истината и правдата. Радвай се, моля, и ти за нас, твоите братя, и моли Създателя ни за по-скорошното ни избавление и удостояване с Духа Святаго както за мен, така също и за бр. Тодора.
Да, радостта ни е радост голяма, но още по-голяма ще е, когато бъдем
освободени
от ръцете на лукавия.
Доста изкушения ни прави той, но благодарение Богу, че от голямата Си към нас любов ни пази чрез Архангела Божий и други Сили. Много се боя, братко, за да не сгрешим вече отсега, затова [те] моля, моли се на Благия ни създател да ни даде сила, за да противостоим против всички изкушения и победители да излезем до уреченото време. Като скратявам писмото си, те целувам с най-искрено сърце и моля Бога за по-скорошното ни събиране наедно, гдето да можем да вършим предназначената ни работа от благия ни Спасител. Твой бр. в Христа Господа: Пеню Киров
към текста >>
Докато река да Ви пиша за това, то и г-н Д-ра дойде32 и не останах
свободен
.
Люб. брат Дънов, Затвореното ти писмо31 навреме получих, така също и отвор[ената] ти картичка. Не ти отговорих на първото, защото Св. Архан[гел] Божий даде срок от няколко дни, за да ни каже нещо за теб. На уреченото време каза, че сам ще Ви яви каквото трябва да Ви се яви.
Докато река да Ви пиша за това, то и г-н Д-ра дойде32 и не останах
свободен
.
При това че и по длъжност писах няколко писма за назидание във вярата на някои приятели и роднини. Така щото, братко, моля прощение за забавянето ми да Ви отговоря. Ний по ръководство от Архан[гел] Божий имахме пост — около 4 У дни и толкова нощи без да ядем, и при това се удостоихме да приемем Спасителевата кръв33. Това го казвам, братко, не да ти се похваля, да не бъде, но защото отдавна ми копнееше душата за тази Спасителева кръв. Понеже години, около 5-7, откак не съм се удостоил за нея.
към текста >>
33.
03_1899г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ
Тъй вдетинен человек се има за
свободен
от световните грижи, но трябва само строго да изпълнява заповедите на този си Небесен Баща.
Искаше да дойде при теб, но не било угодно Богу. Обстоятелствата не му позволяват, защото не сме получавали жалванията си — този [е] трети месец. Аз сега прося от Бога да ми даде жива вяра в Него и Любов Божествена с разум и радост Божествени. И като заменявам многото молитви с малко и кратки и разумни молитви, вдавам се на размишление в сърцето си, където намирам извора на живата вяра и истинската радост Божествена, придружена с разум. И тъй человек бива щастлив, като е близо със сърцето си при Бога и когато надеждите си остави на Него.
Тъй вдетинен человек се има за
свободен
от световните грижи, но трябва само строго да изпълнява заповедите на този си Небесен Баща.
Тягостите ти усещам, че са големи. Немалко са и нашите — неприятности от света, неприятности от домашните, което речи неприятности отвсякъде. Но се утешаваме, че сме за това призвани и че сам Господ е казал, че който Го следва, тези гонения трябва да го последват. Те са кръстът, с който трябва да Го следваме. Пиши ни, моля, по-начестичко, ако имаш време, разбира се, защото твоите писма ни са подпора.
към текста >>
Тогава той е
освободен
от греха и се е „спогребал в Христа Господа".
(П.К., № 24, 27.10.1899 г.) 100. Кръщението на П. Киров от Петър Дънов се осъществява през 1900 г., на 23 юли в 5 ч. сутринта на р. Девня при моста на жп линията край Варна.
Тогава той е
освободен
от греха и се е „спогребал в Христа Господа".
(П.К., № 24, 27.10.1899 г.) №25* Нови пазар101, 30 ок[томврий] [18]99 г. Вчера приех писмо от г-н д-р Миркович, в което ме питаше за Козлова, а тъй също и за вази. Аз не съм приемал, стана отдавна, писмо от Козлова.
към текста >>
И аз, водим от благия Дух на Отца, чрез заслугите на Господа Христа днес отхвърлям закона на този свят и казвам: аз съм
свободен
вече от закони. Амин.
А пък от друга страна, гледаш го, посещава шантани, съмнителни места, кръч- мар е, проповядва неразбран безбожен социализъм, лъже, краде, прави разни мизерии, убийства и др. т. Наистина че има родители, има человеци, които са набожни, но защо да се експлоатира тяхната набожност без полза. Право казва Иезекил, че ще придири Бог, защото се заблудили овцете Му и ще ги придири от пастирите им. [Иез. 34:11] Законът откъдето се наруши, нарушен е. Всички тези неща много време разисквах и изучавах и дойдох до убеждение, че не са истински Христови църкви, защото Негова Дух не диктува туй на тез, които истински Го дирят и следват.
И аз, водим от благия Дух на Отца, чрез заслугите на Господа Христа днес отхвърлям закона на този свят и казвам: аз съм
свободен
вече от закони. Амин.
Нямам повече място да ти пиша, но вярвам, че от малко казаното ми разбираш много. Като те поздравявам най-сърдечно, оставам твой в Христа Господа: П. Киров Поздрав нарочно и от бр. Тодор. Същий №26 (отворено писмо)
към текста >>
34.
04_1900г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ
Защото всеки човек, който иска да работи за едно велико дело, за Бога, трябва да е
свободен
от карма, а това се постига чрез ускорена ликвидация на кармата, т.е.
При тази фаза съзнанието на човека се разширява повече, усилва се у него желанието да служи на Бога. Петата фаза е Новораждането. То е от Бога. Новораждането се предшества от голяма скръб, от голямо страдание. Това се нарича ускорена ликвидация на кармата, родилните мъки на новия човек.
Защото всеки човек, който иска да работи за едно велико дело, за Бога, трябва да е
свободен
от карма, а това се постига чрез ускорена ликвидация на кармата, т.е.
чрез страдания. Когато един ученик на Божествената школа преминава през големи страдания, той трябва да знае, че е пред Новораждане. У него се пробужда Космическото съзнание, той чувства единството на живота и има любов към всичко. Той идва до по-дълбоко разбиране на Любовта. Дотогава в известен смисъл животът на душата е още мъртъв, в сън.
към текста >>
Аз на д-р Миркович му писах и му казах, че той е
свободен
, нашата среща не е нещо насилствено.
За вас остават две числа, ако не се е изменила тарифата114 — или събота, или вторник, т.е. числата 8 и 11 [април]. Пък ако за Вас ще бъде по-добре аз да дойда, аз съм готов да изпълня волята Господня. Да бъде във всичко волята Господня. Види се, Господ ще трябва да ни изпитва още.
Аз на д-р Миркович му писах и му казах, че той е
свободен
, нашата среща не е нещо насилствено.
От моя страна сега аз ви препоръчвам на Бога. Сторете всичко, което благият Дух Господен ви научи и ви заповяда. Пазете, бр., бодростта на духа си, имайте мир и радост в Господа. Всичко е за добро. Макар враговете ни и да са много, обаче Господ е с нас.
към текста >>
И когато вътрешният ти духовен страх изчезне, знай, че си
свободен
, защото гдето е духът, там е и свободата.
Която и църква да посещаваме, [в]се напразно. Следователно никой да ни не съди за нищо. „Иде време и сега е — казва Господ, — когато истинните поклонници ще се покланят Богу в дух и истина." [Йоан. 4:23] Постъпвай мъдро според Волята Господня, полагай здрава основа на всичко, което вършиш. Имай Христа и Него разпет в душата си винаги.
И когато вътрешният ти духовен страх изчезне, знай, че си
свободен
, защото гдето е духът, там е и свободата.
Има някои и други неща, които има да ви съобщя, но това ще остане за по-после, когато рече Господ. Подвизавайте се [и] имайте радост, без която е мъчно да се живее. „Още една минута за живота, която иде и важна е тя в себе си." „Стойте будни, защото нещо важно има да се извърши наскоро." „Живейте, като че утре ще посрещнете Господа." „Стойте там, гдето ви е поставил Той." Бъдете увер[е]ни. Неговата милост иде и лети с лъчезарни крила, Духът Му слиза.
към текста >>
Ти трябва да се бориш, ти си
свободен
.
Вие знаете, че когато се зач[е]не едно дете в утробата на майка си, колкото тя и да е нездравословна, детето трябва да стои там, докато се роди — това е закон. Той е заченат в Православната черква, нека стои още там, докато му дойде времето. Аз ти говоря като на духовен брат. Не буквата, но духът. За теб въпросът е другий.
Ти трябва да се бориш, ти си
свободен
.
Аз мога да ви поведа много други стихове от Словото, но оставям на Божия Дух Той да действа. При това, моля ви да почвате всичките си събрания с молитва и сеансите си. „Ядете ли, пиете ли, или каквото и да вършите, казва Павел, вършете за славата Божия." [I Кор. 10:31] „Гдето са събрани двама или трима, там съм и Аз." [Мат. 18:20] Вий имате всичките условия, при това гледайте да водите и д-р Мирковича в пътя Христов.
към текста >>
Свободен
да напусне135.
Нови пазар, 6 август 1900 г. Приета в Бургас 6 август 1900 г. [бел. на П. К.] Бургас [до] Д-р Миркович
Свободен
да напусне135.
Поздрав. Дънов ................... 134. Телеграмата се публикува за първи път. (У., № 43, 06.08.1900 г.) 135. Тази телеграма е отговор на П.
към текста >>
И сега, като [кажи-]речи те се уравняват, и аз се виждам
свободен
да ви пиша подробно за всичко.
№40 гр. Бургас, 15 август 1900 г. Любез. ми бр. Дънов, Писмото ти получих, благодаря ви. Аз от една седмица време [в]се желаех да ви пиша, но рекох стеклите се обстоятелства в това време в живота ми да дойдат в една хармония помежду си, че тогава.
И сега, като [кажи-]речи те се уравняват, и аз се виждам
свободен
да ви пиша подробно за всичко.
Още като се завърнах, след няколко дни [на] мен ми се обърна вниманието от Духа Божий върху това да се остави сега началното учение Христово и да се водим към съвършеното, Евр. 6:1-3. Аз разбрах, че ми се казва, че не е само достатъчно дотука, но се иска от мене, след като съм извървял този път, да се не спирам, но да продължавам пътя си. Мисля, разбираш ме какво се изисква от мене. На 2 август ми се даде вътрешно това съобщение: „Духът, който те ръководи, то съм аз, Михаил. Аз постоянно ще те упътвам, стига ти да бъдеш послушен на всяко мое повеление".
към текста >>
Дирих го после, но той не се намери и аз тъй
освободен
целия ден хвалих и славих Бога.
На 7 август напуснах и първият страх се яви в мен и взе да ме мъчи. Аз не искам уж да се плаша, но той ме гризеше и така поминах два дни. На 9 август, сряда, като се молех, ми се внуши, че ми трябвала надежда. А пък аз никак не съм искал този дар, може някогиш да съм поменувал за него, но и то без да съм чувствал неговата нужда. И в същото време ме облече една сила и в две точки на главата, именно над душевните способности142, по- отгоре, от двете страни, колкото по един нокът на палеца, почувствах сила и самите тях и страхът изчезна от мене.
Дирих го после, но той не се намери и аз тъй
освободен
целия ден хвалих и славих Бога.
И сега и да мисля не мога вече за такива страхове. Но знаеш, че вече още като се върнах от Варна, жена ми ми беше дала един подарък за 10 пари, една котва (игла) за [врато]връзка. Аз не помнех на какво е това емблема, но после, след време, като беше ми се дал вече дарът, намерих в Евреите 6:19, че е било надежда. И тъй и тя несъзнателно ми давала това, от що съм имал нужда. На 13 август ни се даде следващото съобщение: „Аз, Натанаил143.
към текста >>
35.
06_БИОГРАФИЯ - ПЕНЮ КИРОВ - първият ученик на Учителя
Затова Небето му е помогнало да избяга и от родителите си и така
свободен
от най-ранната си възраст от всякакво външно влияние да намери своя път, своята мисия в живота.
След Освобождението завършва в Карнобат трети клас, или сегашен осми клас. На 15 г. бил пратен в Стара Загора да учи, откъдето избягал". Според разказа на сестра му след това му бягство той става учител. Ако бе останал в училището, може би имаше опасност да остане между военни, което би го спънало в неговия път.
Затова Небето му е помогнало да избяга и от родителите си и така
свободен
от най-ранната си възраст от всякакво външно влияние да намери своя път, своята мисия в живота.
Това е много смела постъпка на една душа със силен характер и воля, готова в такава ранна възраст да се впусне в живота, самостоятелно да приеме най-благородната професия - учителството. След двегодишно учителстване едва седемнадесетгодишен той е неустрашим, навлязъл в живота и става доброволец в Сръбско-българската война, готов на саможертва за народ и родина. В 1895 година се оженил за Ерифили, но не е имал деца. Осиновил сестрината си дъщеря Стойка Райнова по баща, родом от Карнобат. Тя се оженила за Атанас Шишков, родом от село Бачково, Асеновградско.
към текста >>
36.
07_БИОГРАФИЯ - ГЕОРГИ МИРКОВИЧ
под гаранцията на видни граждани-християни е
освободен
от оковите, за да се справи с избухналата холерна епидемия.
Прекарва около 5 години в цариградските затвори - твърде дълго участта му е била неясна. След смъртта на Али паша е прехвърлен на заточение в Диарбекир. Пристига там на 8 август 1874 г. Много скоро, наклеветен, че готви бунт, е препратен за наказание в още по-затънтено и отдалечено място - град Мардин, на границата със Сирийската пустиня. През 1875 г.
под гаранцията на видни граждани-християни е
освободен
от оковите, за да се справи с избухналата холерна епидемия.
Оставен под гаранция, той се движи свободно и лекува местното население, благодарение на което успява да натрупа завидно състояние. Закупува недвижими имоти, които след 10 години завещава нотариално в полза на бедните, поделени между Арменската католическа община и Халдейската община в Мардин. Заточеници и затворници лекува безплатно. Краят на заточението му идва след амнистията от 1878 г. в края на Руско-турската освободителна война.
към текста >>
Сбъдва се предсказанието на един местен пророк, който предрича, че докторът ще бъде
освободен
след една голяма война.
Оставен под гаранция, той се движи свободно и лекува местното население, благодарение на което успява да натрупа завидно състояние. Закупува недвижими имоти, които след 10 години завещава нотариално в полза на бедните, поделени между Арменската католическа община и Халдейската община в Мардин. Заточеници и затворници лекува безплатно. Краят на заточението му идва след амнистията от 1878 г. в края на Руско-турската освободителна война.
Сбъдва се предсказанието на един местен пророк, който предрича, че докторът ще бъде
освободен
след една голяма война.
Дейност след Освобождението След завръщането си в свободна България д-р Миркович отново се включва активно в обществения живот. Той се установява като градски лекар в Сливен - по това време вторият по значение областен град в Източна Румелия. През лятото на 1878 г. заедно с други активни сливенски граждани е сред инициаторите за създаване на Благотворително дружество „Червен кръст".
към текста >>
37.
№ 49 /Пеню Киров/
“. Отпосле разбрах, че непременно трябваше да бъда аз
освободен
.
Болките ми бяха много големи, и знай, че такива мъки всеки от света чувствителен човек не може изтърпя. Човек може да припадне. Аз бях укрепяван от Божия пратеник Гавраил няколко пъти и туй, което се искаше да направя, укрепен със силата Божия, аз [го] направих. Не беше лесно, пак казвам. Но ми се казваше: „Дерзай!
“. Отпосле разбрах, че непременно трябваше да бъда аз
освободен
.
Моята вяра се опитва. Или Бога люби повече, или жената. Но тази милост на небесния ни Отец на[д]ви всичко и ме освобождава. Тази моя случка дава на мен Божествено вразумление и на бр. Тодор – сила.
към текста >>
38.
№55 /Пеню Киров/
Но затова пък благодарен съм в сърцето си на Господа, защото ме направи
свободен
, за да не очаквам от никого, а само от това, що мога да изработя и което ми дава Той.
Искаше да се върне и аз, за да си взема парите назад, бях склонил, но ми се заповяда отгоре да не приемам да се върне. И тъй направих, защото и таквоз беше условието ни. И тъй, днес работя с голям труд и мъки, но вярвам, че ще ме избави от всичко противно Бог. Отначало беше по- трудно, но сега съм по-добре. Само че малко се възнаграждавам – нещо около 50-60 лева, от които трябва и да изплащам дълга си.
Но затова пък благодарен съм в сърцето си на Господа, защото ме направи
свободен
, за да не очаквам от никого, а само от това, що мога да изработя и което ми дава Той.
Хвала на името Му. Амин. Други причини имаше много. Имахме неприятности от Сатана, между братята. Бог не закъсня да ни избави. Болната, която лекувахме, срокът се свърши, обаче остана малко, понеже единият крак от коляното и ръката от лакътя са в безчувственост.
към текста >>
39.
№ 65 /ПЕТЪР ДЪНОВ/
Той е
свободен
.
На кого ще се оплачем? Кому ще открием сърцето си и душата си освен Нему? Господ е с нас и не трябва да се боим от нищо. Така кажете на брат Колесникова. Колкото за Д-ра, нека върши това, което той счита за добре.
Той е
свободен
.
Колко външни причини има, които идат да извращават мислите ни. Д-рът, трябва да знаете, не е сам господар на себе си. И не може да очакваме от него туй, което той не е в сила да стори. Само Бог може да ни изведе. И Той ще.
към текста >>
40.
№54 /Пеню Киров/
Аз вярвам, че ще успея в тази работа, при това и много
свободен
ще бъда, да наглеждам и делото Божие.
Между другото що ми пишеше, предложил ми беше да ми вземе от Франция машини за пране, които коствали около 15-25 наполеона. Но за това нещо възстана жена ми, та и мен не ми беше твърде присърце. Аз му писах, че твърде ми е присърце да почна комисионерство при дядо си и ако се може, да ми се помогне с 50 наполеона. Сега ти виждаш що искам аз. Ако виждаш за добре, ти подействай за това пред него.
Аз вярвам, че ще успея в тази работа, при това и много
свободен
ще бъда, да наглеждам и делото Божие.
Ний тук с бр. Мелкон се молихме за мен да ми се даде работа. Отговорът беше да се отнесем до теб и ти да ходатайствуваш за мен. Сега моля, походатайствувай пред Отца за това. Аз работата, която щях да върша, се осуети, така че нищо засега не върша, нито пък имам възможност.
към текста >>
41.
№59 (Пеню Киров)
Ти, слава Богу, си
свободен
от това.
И двете Ви последни писма притежавам. Не Ви отговорих, защото съм объркан от положението си. Знам, че твоето е още по-лошо, но ти си научен да се не окалваш и добре правиш. Всичко туй разбирам и искам да бъда и аз безгрижен. Но какво да правя опашката си?
Ти, слава Богу, си
свободен
от това.
А то, като са и двата члена на семейството истинни във вярата, добре, но ако не? Повече по това ми е неприятно да ти казвам. [зачеркнато от П.К.] Повече не зная какво да кажа. С поздрав искрен от всички ни. Твой верен в Христа Господа: Пеню
към текста >>
42.
№71 (Петър Дънов)
Първата бе със
свободен
вход, имаше около 500 души слушатели.
Господ Бог Наш ще отмахне много от мъчнотиите. Шумена го напуснах миналата сряда. Там прекарах добре. Господ във всичко ми помогна. Държах три сказки в градския салон „Арахангел Михаил"72.
Първата бе със
свободен
вход, имаше около 500 души слушатели.
Останалите две - с вход, и то по разпореждание за в полза на Безплатните ученически трапезарии (т.е. за бедните) и Стопанското училище „Евдокия"73 . Чистият приход възлезе на около 200 лв. Шуменци в това отношение се показаха доста щедри. Когато Бог благославя, всичко върви добре.
към текста >>
43.
№91 (Петър Дънов)
Свободен
съм от техните грехове.
Онези наши приятели, които още не са разбрали това, по-добре, за да не се спъват нито те, нито другите, да идат, гдето им се нрави. Ний нямаме нужда от болшинство. По- добре двама в Дух, отколкото много без Него. Отсега нататък не искам никой от вас да ме изкушава и да ми туря спънки. Ако някой иска да слугува според обещанието на Господа Исуса и на Негова Свят Дух, приет ми е, ако не - да правят каквото искат.
Свободен
съм от техните грехове.
Те сами ще опитат истината. Придобийте вяра, без нея всичко е празно, а тя се добива с търпение, молитва и благодат. Вярата расте и се усилва, както всяка душевна сила. Ако не сте готови да се подчините на благото действие на Божия Свят Дух, как мислите да се извърши делото във вас? Как мислите да победите света!
към текста >>
44.
№74 (Пеню Киров)
Вход –
свободен
за всички, и от двата пола.
2. Признаците за дохождането на Исуса Христа и царуването му на земята. Сказката ще държи г-н П. Киров, който е пристигнал снощи в града ни и ще престои днес нарочно за сказката си. Ползваме се от случая да поканим гражданите на тази сказка, от която ще извлекат възпитателна поука. Начало – 7 часа вечерта.
Вход –
свободен
за всички, и от двата пола.
От група учители. Гр. Етрополе, 24 октомври 1903 г. (петък)“. 132 Може да е с . Желява. Вж. бел. №160. 133 Не е известно кой е този човек.
към текста >>
45.
№96 (Петър Дънов)
Може да го упътя във всичко, но той духовно трябва да бъде
свободен
и самостоятелен пред Господа и да се обръща за помощ към Него.
А това, ако разбира, е благодат за него. Господ го опитва сега и ако той се окаже верен и готов с мир, с Любов, с правда да стори, което е право и добро пред Неговото лице, Господ ще го подкрепи да досвърши докрай всичко тъй, както би трябвало. Но зависи как той ще издържи този вътрешен изпит. Мен ми е забранено засега от Господа да правя каквото и да е писмено допълнение или да давам образ на завещанието, понеже с това ще се повреди делото, което Господ ми е поверил да го пазя.
Може да го упътя във всичко, но той духовно трябва да бъде
свободен
и самостоятелен пред Господа и да се обръща за помощ към Него.
Откровението ще остане временно у мен, понеже така ми е заповядано. Кажи на Д-ра да има пълно упование. Да се не бои, но да гледа с вяра на Господа. Аз ще сляза в Сливен, ако ми се заповяда. Най-после всичко трябва да стане тъй, както трябва.
към текста >>
46.
№78 (Пеню Киров)
Ще си остана
свободен
по служението, защото доста ми се видя това оскърбление, при все, че всички с плач на очи ме изпроводиха.
Чак дотолкоз има работа тука, че някои останаха и сърдити, че не са могли да ме чуят или поне да ме видят. И продължава дотолкова натрупванието, че дори се поболях. Аз им проповядвах самата чиста истина, без примеси, тъй както Господ ме ръководи. На Д-ра отрекох, за да ме не задължава по работите си, освен ако това задължение стане от Господа чрез други братя, а не от тука. Не ми е по характера да давам причини на завист на братя и сестри.
Ще си остана
свободен
по служението, защото доста ми се видя това оскърбление, при все, че всички с плач на очи ме изпроводиха.
Сега имам към тебе една братска молба, която моля да изслушаш и [да] помогнеш. След станалото най-напоследък тук съмнение, в което всички [са] взели участие, освен Д-ра, аз и Мария, която се намерила на тяхното частно събрание, но противостояла против всички, те взели решение да не се събират всякоги по причина, че вече всички граждани се научили за тях, та ги критикували и др. такива. А пък бащата на Мария – Никола Кючука, е взел решение да ожени дъщеря си за един добър, но безбожник, учител. Мария не иска да вземе безбожник, понеже се бои да не препятства на вярата. А при това г-н Ив.
към текста >>
47.
№85 (Пеню Киров)
Едничко, що ме успокоява, е тъмна стая, тихо уединено място, а аз го нямам – аз не съм
свободен
.
Отворената Ви карта, а също и книгата, отдавна съм получил. Завчера получих и затвореното Ви писмо, от което много нещо разбрах. За мен ще кажа, че аз засега съм жив-умрял: мрачност, отчаяние, нервозност и измъчвание до дъното на душата... Речи, че иде до повече от полуда. Такова униние, такава беззаинтересованост от всичко, че никой не ми е за нещо да го зная. Сам за себе си не намирам цел, защо живея!
Едничко, що ме успокоява, е тъмна стая, тихо уединено място, а аз го нямам – аз не съм
свободен
.
Всички наоколо ми ме предизвикват, на всяка стъпка ми се краде душата. О, десет години пълен с радостни надежди живот – изгубих го безвъзвратно, без да знам причините! Но защо ли пък да ти се окайвам – не е ли по-добре да мълча, догде изчезна от лицето на земята. Снощи много се молих. Тази нощ сънувах, че една змия бягаше и аз я погнах и убих добре.
към текста >>
48.
№86 (Пеню Киров)
И когато всичко се приготви, то и ний ще бъдем
освободени
тогава от това положение, което, мисля, че и него Господ определя засега тъй да бъде.
Получих писмото Ви на 22-ри того. То ме завари малко по-спокоен. Благодаря за братските ти утешения, които послужиха като балсам на наранената ми душа. Наистина добре си предугадил – аз имам много добри преднамерения за делото Божие. Виждам, че сега всичко остава в застой, но като че ми се струва, че тъй трябва да е за малко време, докато приготви Господ нещо по-високо за нас.
И когато всичко се приготви, то и ний ще бъдем
освободени
тогава от това положение, което, мисля, че и него Господ определя засега тъй да бъде.
Ще ти доверя мои едни мисли, с които искам да те сондирам. Дали добре ще бъде да вземем от дружествените пари184 едно място в гр. Бургас от 200 кв.м, в което ще построят една къща от две стаици и ще коства всичко, двор и къща, около 1000 лв.? Това място се намира близо, между нас и протестантската църква. В тази къща искам да живеете Вий и Тодор и да бъде записана или на трима ни, или въз Вас.
към текста >>
49.
№91 (Пеню Киров)
Както вече Ви е известно, аз от 21-и февруарий съм
свободен
от работата, която занимавах189.
№91 (Пеню Киров) гр. Бургас, 3 април 1905 г. [до] гр. София Любез. бр. Дънов,
Както вече Ви е известно, аз от 21-и февруарий съм
свободен
от работата, която занимавах189.
Не съм обаче свободен от борбата със себе си, която е изпъкнала след десетгодишния ми радостен, невинен живот от ухапване на сливенската змия190, за което и до днес още се трупат на душата ми безброй грешки. Планът, който мислех да наредя за един тих живот, като накупя и гледам добитъци, не излезе тъй, както предполагах, защото аз не помислях даже, че ще ми се възпрепятства, а камо ли и да не ми дават място за яхър. Опитът обаче доказа самата истина. Както и да е, съпругата ми взе моята страна, но с това не се свърши планът ми. Днес биволицата, която притежавам, наскоро простина и без малко щеше да умре, но Господ ми я изново подари, така щото и оттук разбирам, че не е този пътят, който трябва да пътувам.
към текста >>
Не съм обаче
свободен
от борбата със себе си, която е изпъкнала след десетгодишния ми радостен, невинен живот от ухапване на сливенската змия190, за което и до днес още се трупат на душата ми безброй грешки.
№91 (Пеню Киров) гр. Бургас, 3 април 1905 г. [до] гр. София Любез. бр. Дънов, Както вече Ви е известно, аз от 21-и февруарий съм свободен от работата, която занимавах189.
Не съм обаче
свободен
от борбата със себе си, която е изпъкнала след десетгодишния ми радостен, невинен живот от ухапване на сливенската змия190, за което и до днес още се трупат на душата ми безброй грешки.
Планът, който мислех да наредя за един тих живот, като накупя и гледам добитъци, не излезе тъй, както предполагах, защото аз не помислях даже, че ще ми се възпрепятства, а камо ли и да не ми дават място за яхър. Опитът обаче доказа самата истина. Както и да е, съпругата ми взе моята страна, но с това не се свърши планът ми. Днес биволицата, която притежавам, наскоро простина и без малко щеше да умре, но Господ ми я изново подари, така щото и оттук разбирам, че не е този пътят, който трябва да пътувам. Заради това ще дойда на самия въпрос, като предварително моля извинение за това занимание с мене, защото и без това доста тягост сме станали.
към текста >>
50.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 11
Вход –
свободен
за всички, и от двата пола.
Сказката ще държи г-н П. Киров, който е пристигнал снощи в града ни и ще престои днес нарочно за сказката си. Ползваме се от случая да поканим гражданите на тази сказка, от която ще извлекат възпитателна поука. Начало – 7 часа вечерта.
Вход –
свободен
за всички, и от двата пола.
От група учители. Гр. Етрополе, 24 октомври 1903 г. (петък)“. 132 Може да е с . Желява. Вж. бел. №160. 133 Не е известно кой е този човек.
към текста >>
51.
27 ПИСМО
Аз на д-р Миркович му писах и му казах, че той е
свободен
.
За вас остават две числа, ако не се е изменила тарифата, или събота, или вторник, т.е. числото 8 и 11. Пък ако за вас ще бъде по-добре аз да дойда, аз съм готов да изпълня Волята Господня. Да бъде във всичко Волята Господня. Види се, Господ ще трябва да ни изпитва още.
Аз на д-р Миркович му писах и му казах, че той е
свободен
.
Нашата среща не е нещо насилствено. От моя страна сега да ви препоръчвам на Господа. Сторете всичко, което благият Дух Господен ви научи и ви заповяда. Пазете, брат, бодростта на духа си и имайте мир и радост в Господа. Всичко е за добро.
към текста >>
52.
29 ПИСМО
И когато вътрешният ти духовен страх изчезне, знай, че си
свободен
.
Спасението, братко, не се намира нито в православието, нито в протестантството. Която църква да посещавате, все напразно. Следователно никой да не ви съди за нищо. Иде време и сега е, казва Господ, когато истинските поклонници ще се покланят Богу в Дух и Истина. Постъпвай мъдро според Волята Господня, полагай здрава основа на всичко, което вършиш, имай Христа и Него разпят в душата си винаги.
И когато вътрешният ти духовен страх изчезне, знай, че си
свободен
.
Защото гдето е Духът, там е и свободата. Има някои и други неща, които има да ви съобщя, но това ще остане за по-после, когато рече Господ. Подвизавайте се и имайте радост, без силата на която е мъчно да се живее. Още една минута за живота, която е важна тя в себе си. „Стойте будни, защото нещо важно има да се извърши наскоро." Живейте, като че утре ще посрещнете Господа.
към текста >>
53.
49 ПИСМО
Той е
свободен
.
На кого ще се оплачем? Кому ще открием сърцето си и душата си освен Нему? Господ е с нас и не трябва да се боим от нищо. Така кажете на брат Колесникова. Колкото за д-ра, нека върши това, което той счита за добре.
Той е
свободен
.
Колко външни причини има, които идат да извращават мислите ни. Д-рът, трябва да знаете, не е сам господар на себе си. И не може да очакваме от него туй, което той не е в сила да стори. Сам Бог може да ни изведе. И Той ще.
към текста >>
54.
54 ПИСМО
Първата бе със
свободен
вход, имаше около 500 души слушатели.
Господ Бог Наш ще отмахне много от мъчнотиите. Шумен го напуснах миналата сряда. Там прекарах добре. Господ във всичко ми помогна. Държах три сказки в градския салон „Арахапгел Михаил".
Първата бе със
свободен
вход, имаше около 500 души слушатели.
Останалите две - с вход, и то по разпореждание за в полза на безплатните ученически трапезарии (т.е. за бедните) и стопанското училище „Евдокия". Чистият приход възлезе на около 200 лв. Шуменци в това отношение се показаха доста щедри. Когато Бог благославя, всичко върви добре.
към текста >>
55.
69 ПИСМО
Свободен
съм от техните грехове.
Онези наши приятели, които още не са разбрали това, по-добре да не се спъват нито те, нито другите, да идат гдето им се нрави. Ний нямаме нужда от болшинство. По-добре двама в Дух, отколкото много без Него. Отсега нататък не искам никой да ме изкушава и да ми туря спънки. Ако някой иска да слугува според обещанието на Господа Исуса и Неговия Свят Дух, приет ми е, ако не, да правят каквото искат.
Свободен
съм от техните грехове.
Те сами ще опитат истината. Придобийте вяра, без нея всичко е празно, а тя се добива с търпение, молитва и благодат. Вярата расте и се усилва както всяка душевна сила. Ако не сте готови да се подчините на благото действие на Божия Свят Дух, как мислите да се извърши делото във вас? Как мислите да победите света!
към текста >>
56.
73 ПИСМО
Може да го упътя във всичко, но той духовно трябва да бъде
свободен
и самостоятелен пред Господа и да се обръща за помощ пред Него.
Двата чека ще приготви от пенсията си, като отделя всякой месец по 40 лева най-малко. А това, ако разбира, е благодат за него. Господ го опитва сега и ако той се окаже верен и готов с мир, с Любов, с правда да стори, което е право и добро пред Неговото лице, Господ ще го подкрепи да досвърши докрай всичко тъй, както би трябвало. Но зависи как той ще издържи този вътрешен изпит. Мен ми е забранено засега от Господа да правя каквото и да е писмено допълнение или да давам образ на завещанието, понеже с това ще се повреди делото, което Господ ми е поверил да го пазя.
Може да го упътя във всичко, но той духовно трябва да бъде
свободен
и самостоятелен пред Господа и да се обръща за помощ пред Него.
Откровението ще остане временно при мен, понеже така ми е заповядано. Кажи на д-ра да има пълно упование. Да се не бои, но да гледа с вяра на Господа. Аз ще сляза в Сливен, ако ми се заповяда. Най-после всичко трябва да стане тъй, както трябва.
към текста >>
57.
124 ПИСМО
Ще посетя Търново кога остана малко по-
свободен
.
Желанието ви за дом Господен ще се изпълни, но по съвсем друг път. Имайте силна вяра и упование. Аз ще доведа да се изпълнят всички ваши желания, но те трябва първом да се осветят от горе. Не възлагайте надеждата си на плът и кръв. Има много неща, които ще ви разясня кога му дойде времето.
Ще посетя Търново кога остана малко по-
свободен
.
Засега отиваме към София. Ще се поспра може би на някое и друго място. За нашите приятели в София не се безпокойте. Нека да работят кой както може, не вреди. Отпосле те сами ще познаят своите грешки.
към текста >>
58.
145 ПИСМО
Към края на този месец, ако остана малко по-
свободен
, ще дойда да ви посетя.
София, 14. I. 1906 г. Люб. г-н И. Писмото ви получих, засега съм занят.
Към края на този месец, ако остана малко по-
свободен
, ще дойда да ви посетя.
Животът понякога се вижда да е пълен с много невзгоди, но Бог, Който направлява всичко, е добре предвидил последствията. Человек не само живее в този свят, но същевременно се и учи. С други думи, приготовлявай се за един по-висок и благороден живот. Турете тези мисли в ума си. Бъдещето носи добри неща в себе си.
към текста >>
59.
165 ПИСМО
Оставете й
свободен
пътя.
София, 2. III. 1911 г. Люб. К. И. Получих вашето писмо. Ако Марийка настоява много да се върне при майка си, не я задържайте.
Оставете й
свободен
пътя.
Человек не може да измени пътя на другите, които нямат вътрешно желание да се възползуват. След като сторите всичко, което вашата длъжност изисква, другото оставете на Господа, Той да уреди бъдещето й. Всеки според каквото му е отредено. На съвременните хора им липсва вяра жива. Те са хора без упование в Бога, понеже Го не познават.
към текста >>
60.
230 ПИСМА до д-р Дуков
Сърцето трябва да бъде чисто, за да види ясно, умът трябва да е
освободен
от всички грешни образи, за да може да различи ясно кое е добро и кое е лошо.
Христос е светлина. И тази светлина за душата, сърцето и ума е тъй потребна, както светлината и топлината във физическия свят. Физическата светлина и топлина еднакво действуват на всички същества, но не всички от тях еднакво проявяват своя живот. Така и Христос, и Той еднакво действува върху всички человешки души, но не всички еднакво Го разбират в умствено отношение - това е по отношение на формата. За да разбере някой Христа, още повече Отца, потребно е да е завършил своята карма и да е влязъл в съгласие с Любовта, защото кармичният закон не е нищо друго освен отклонение от Закона на Любовта.
Сърцето трябва да бъде чисто, за да види ясно, умът трябва да е
освободен
от всички грешни образи, за да може да различи ясно кое е добро и кое е лошо.
Умният човек никога не счита лошото за добро. Той ги различава, тъй както се различава деня от нощта. Когато неразумният често счита злото за добро. Защото не само неща, които имат лош изглед, са лоши, но често и тия, които имат добър повидимому. Трябва человек да разбира същността.
към текста >>
61.
264 ПИСМО
И колкото человек живее по-дълго време в нейната атмосфера, толкова по-добре той се освежава и закрепва в Истината, която го прави
свободен
.
Получих твоето писмо. Желая вий да растете и да се повдигате духом, да изобилствувате с плодовете на Духа. Това е смисълът на живота. В Любовта има радост и веселие. Тя е бодрост на душата и сила на ума, и здраве на тялото.
И колкото человек живее по-дълго време в нейната атмосфера, толкова по-добре той се освежава и закрепва в Истината, която го прави
свободен
.
Под нейните лъчи душата добива това, което желае. Да сме винаги в съгласие и мир с Небето, това е щастие и блаженство. Пребъдвайте в Истината и тя във вас. Поздрав на всички. В. В.
към текста >>
62.
31 ПИСМО
Ти трябва да се бориш, ти си
свободен
.
Вие знаете, че когато се зачене едно дете в утробата на майка си, колкото тя и да е здравословна, детето трябва да стои там, докато се роди, това е закон. То е зачат в православната черква, нека стои още там, докато му дойде времето. Аз ти говоря като духовен брат. Не буквата, но духът. За теб въпросът е други.
Ти трябва да се бориш, ти си
свободен
.
Аз мога да ви наведа много други стихове от Словото, но оставям на Божия Дух Той да действува. При това моля ви да почвате всичките си събрания с молитва и сеансите си. Ядете ли, пиете ли, или каквото и да вършите, казва Павел, вършете за Славата Божия. „Гдето са събрани двама или трима, там съм и Аз." Вие имате всичките условия, при това гледайте да водите и д-р Мирковича в пътя Христов. Най-първият дух, с когото всякой трябва да се запознае, Той е Христос.
към текста >>
63.
Пред новата епоха. Развитието на народите. Идването на шестата раса
Съвременните народи са вече
освободени
от затвора, но още не знаят как да се приспособят към външните условия.
Следователно и съвременните народи трябва да станат като децата, т.е. да се помирят с новите наредби, които природата внася сега. Хората с обикновени ежедневни стремежи не съзират още тия нови наредби; само високо развитите и чувствителни души, които са се издигнали с необикновени усилия над уровена на обикновеното схващане и разбиране, само те могат да съзират това ново, което влиза в живота, както ранобудните птички и нежните цветенца схващат приближаването на пролетта или изгрева на Слънцето и оповестяват това, едните със своите мелодични песни, а другите със своето израстване и цъфтене. Новото време ни налага по необходимост да променим своите стари възгледи, да се съобразим с настъпващото ново и да започнем да прилагаме новите методи, които животът изисква в настоящето време. Едно сравнение ще поясни мисълта ни: когато богатият осиромашее, трябва да започне да работи; когато младежът се лиши от удоволствия, трябва да започне да се учи; когато болният оздравее, трябва да напусне болницата; когато затворникът излежи наказанието си, трябва да излезе из затвора и да не се тревожи как ще се справи с новите условия, които го чакат; затворническите и външните условия са диаметрално противоположни.
Съвременните народи са вече
освободени
от затвора, но още не знаят как да се приспособят към външните условия.
Проблемата, следователно, е не да поддържаме нашите затвори и да ги реформираме, а да се съобразим с външните нови условия на живота, защото затворите се създават от неуредбата на живота. Всички обществени системи трябва да бъдат само помагала, упътвания на човечеството, а не ограничения, понеже с последните не се постига нищо положително. Затворите и всички съвременни институти, създадени да ограничават свободата на известни индивиди, които не следват установени обществени порядки, не само не намаляват злото, а напротив, увеличават го, защото при ограниченията се разрастват известни енергии, които не се оползотворяват, вследствие на което те рушат формите, които ги ограничават. С други думи казано: когато течението на една река се подпуши на едно място и не се даде друга насока на това течение с цел да се оползотворява в напояване на градини и други подобни, това подпушване ще ни причини големи пакости, когато бентът се разруши под напора на постоянно увеличаващата се сила от прииждането на водата. Хората остаряват и умират, защото подпушват в себе си известни сили, които остават неоползотворени.
към текста >>
64.
Умът, сърцето и волята. Влиянието им върху живота – форма, съдържание и смисъл на живота
А слушателят, който го обрал, просто му казал: „Защо се оплаквате, Вие сте
освободени
от излишното в живота“... Парите са едно средство, внесено от хората, за да създадат работа на всички хора.
Хората от хиляди години страдат и умират, развиват се у тях най-ужасни болести, измъчвания и външният им живот е пълен с всевъзможни нежелателни приключения, но и до сега ние не можем да си дадем отчет за същинските причини, а просто се утешаваме само с думите: „Тъй искал Господ“, както казват простите хора, или „Тъй създал Господ света“, както казват други хора, или „Това е необходимо зло в природата“, както уверяват рационалистите. Схоластиците твърдят: „Това е просто една илюзия“, а материалистите твърдят, че това се дължи на условията на външния свят. Да, „илюзия“, но доста осезателна, от която всички плачат. Така нашето положение се уподобява на онова на един проповедник, който поддържал, че няма никаква нужда от пари, че те са една „илюзия“. Един от неговите слушатели обаче го обрал и проповедникът започнал да се оплаква, че му взели парите.
А слушателят, който го обрал, просто му казал: „Защо се оплаквате, Вие сте
освободени
от излишното в живота“... Парите са едно средство, внесено от хората, за да създадат работа на всички хора.
Служат като средство за обмяна на техните енергии, за една съобщителна връзка между тях, като един стимул за труд и работа. Но щом тези пари прекъснат своята циркулация в тоя смисъл и се обърнат на оръдия за престъпления, за създаване на нещастия, за изнудване съвестта на ближните, за измъчване на слабите, тогава ние казваме: „Парите са непотребни в този смисъл“. Следователно ние трябва да се повърнем в своя душевен мир, да изучим разумното в себе си не чрез метода на отричането, а чрез метода на допущането, не чрез метода на разрушението, а – на съграждането, не чрез метода на омразата и злобата, а – на обичта и благородството, т.е. чрез всички методи на добродетелите, които са скрити в човешкия дух. Когато започнем разумно да изучаваме живата разумна природа и да виждаме във всяко живо същество една жива съзнателна душа, ние ще бъдем близо до разрешението на тази велика задача на живота, т.е.
към текста >>
65.
1–50
Той е
свободен
.
Мени ли я, той няма Любов. 38 Свобода. В душата си ученикът винаги слуша говора на Бога. Тогава страхът изчезва и у него настъпва дълбок мир.
Той е
свободен
.
39 Девствена душа. Ученикът трябва да живее чист девствен живот! Само тогава той може да се чувства като жива душа – душа девствена. 40
към текста >>
66.
50–100
Тя те прави
свободен
и стабилен.
Вяра. Имай пълна вяра в Бога! Тъй всеки вътрешен страх ще изчезне. Вярвай, че никога не можеш да изгубиш Ценното, което Бог е вложил в твоята душа преди създание мира. Тази вяра те освобождава от всеки страх, подозрение и съмнение.
Тя те прави
свободен
и стабилен.
76 Смирение. Смирението е израз на Любовта към Великия. Непристъпните върхове пращат своите блага на долината. 77
към текста >>
67.
100–150
А тук вече той е
свободен
.
133 Свобода. Когато душата на ученика се събуди за Бога, тя е свободна. И той не трябва да я ограничава с прищевките на тялото. В закона на кармата човек е ограничен; но влезе ли веднъж да живее за Бога, той влиза в Благодатта, в Любовта.
А тук вече той е
свободен
.
134 Остава и отминава. Христос хлопа на вратата, и като Му отворят, Той влиза, а като не Му отворят, Той си отминава. Така и Учителят говори на учениците си. Които Го слушат и изпълняват думите Му, Той работи с тях – помага им.
към текста >>
68.
150–200
Ученикът е
свободен
, когато нищо не го отвлича от Пътя му.
В своя Път ученикът трябва да е винаги буден. Този е Пътят, за който Господ казва: „Малцина са, които ходят по него.“ 164 Свобода.
Ученикът е
свободен
, когато нищо не го отвлича от Пътя му.
Нищо не е по-силно от неговата задача! 165 Медитиране. Ученикът трябва да медитира, но не и да мечтае. Когато медитира, той е буден, защото е зает с ума си; а когато мечтае, той заспива, защото там се намесват низшите чувства.
към текста >>
Ученикът е
свободен
; затова сам се ограничава.
Желай, което е разумно! Желай, което е добро за всички! Желай, което желае Бог! 174 Свобода – ограничение.
Ученикът е
свободен
; затова сам се ограничава.
Който сам не се ограничава, природата го ограничава. 175 Прозрение. В развълнуваното езеро не виждаш нищо. Тихото езеро отразява планинските върхове, небето, слънцето и звездите.
към текста >>
69.
200–250
Но Учителят е
свободен
да даде някому повече.
А тази правда се отнася към всички еднакво. 211 Мярката. Учителят на всички ще даде точно толкова, колкото е определено по Божествената правда за тях. Никому по-малко.
Но Учителят е
свободен
да даде някому повече.
212 Душата. Ученикът трябва да обича душата на хората, и като е тъй, той не трябва да мрази никого. Сродната душа на този, когото ти обичаш, и на онзи, когото ти не обичаш, горе еднакво се обичат. А ти по плът си направил разлика между тях.
към текста >>
Тъй и другият да бъде
свободен
, че с труд си е помогнал.
Две правила. I. (относно себе си) Ученикът никога не бива да иска пари за помощ. Той трябва да изработи нещо и тогава да му се заплати, ако пожелае. II. (относно другите) Ученикът никога не трябва да дава пари за помощ. Той трябва да създаде известна работа на онзи, който се нуждае, и тогава вместо 25 лева, да заплати 100 лева.
Тъй и другият да бъде
свободен
, че с труд си е помогнал.
248 Улицата. Когато ученикът ходи по улицата, трябва да е съсредоточен и да се моли, за да избегне ненужни неприятности. 249 Интуиция.
към текста >>
70.
250–300
В момента, когато проблесне в него идеята да служи на Бога, всички вериги на ограничението падат и той е
свободен
.
Колкото по-мъчно се отделя ученика от материалните неща, толкова през по-големи страдания ще мине. Той само се учи на земята, а живее на друго място. 260 Блаженство. Човек, който живее за себе си, е винаги ограничен.
В момента, когато проблесне в него идеята да служи на Бога, всички вериги на ограничението падат и той е
свободен
.
Блаженство е, когато ученикът се освободи от ограниченията на света. 261 Силата на душата. Душата може да прояви силата си, когато не е свързана с материята. Тя е силна, когато прониква материята, без да се свързва с нея.
към текста >>
71.
350–400
Това значи да няма никакви кармични връзки – да бъде напълно
свободен
.
362 По Божественому. Ученикът трябва да моли подкрепа от Божествения свят и да разрешава всичко по Божественому. В Божествения свят нещата се решават напълно; в духовния – наполовина; а във физическия – никак. За да може ученикът да разреши нещо по Божественому, той трябва да бъде абсолютно чист.
Това значи да няма никакви кармични връзки – да бъде напълно
свободен
.
363 Посвещение. За да се изпита Любовта на ученика, той ще бъде прекаран през ред изпитания, съблазни, съмнения, разочарования. Ако издържи всичките до край и не се съблазни в Любовта – тогава иде посвещението. 364
към текста >>
72.
Светът на великите души
Бъди всякога
свободен
и никога не се впрягай.
Светлината е дреха на знанието. Свободата е дреха на здравето. Живот без добродетели е подобен на градина без цветя, на дървета без плод. Не търси това, което не ти трябва. Не носи това, което не те задоволява.
Бъди всякога
свободен
и никога не се впрягай.
Тури хомота на почивка, а силата си на работа. Постави страха слуга на разума си. Постави милосърдието помощник на сърцето си. Дружи с това, което не остарява - Любовта. Дружи с това, което не потъмнява - Мъдростта.
към текста >>
Обичай светлината и
свободен
бъди.
Не мечтай да имаш две глави. Когато работиш, дръж ръцете си винаги спокойни. Не окачвай завеса на очите си. Не изгасвай свещите на сърцето си, когато слънцето изгрява. Не късай цветята, когато цъфтят.
Обичай светлината и
свободен
бъди.
ДНИТЕ НА БИТИЕТО Считай първия ден - ден на твоя дух - ден, в който светлината се е проявила. Считай втория ден - ден на твоята душа - ден, в който любовта се е проявила. Считай третия ден - ден на твоя ум, ден, в който знанието се е изявило. Считай четвъртия ден - ден на твоето сърце - ден, в който съзнателният живот се е проявил.
към текста >>
Който следва пътя на истината, той е всякога
свободен
.
Считай шестия ден - ден на Вечното слово, което те е озарило и поставило господар на твоята съдба. Считай седмия ден - ден на Бога, Вечното Начало на всичко - ден на природата, от която всичко трябва да се учи - ден на твоята почивка, когато служиш на всички добродетели. Помни, че си роден, за да бъдеш разумен. Не давай място на безумието. Помни:
Който следва пътя на истината, той е всякога
свободен
.
Който следва пътя на доброто, той е всякога добър. Който следва пътя на мъдростта, той е всякога умен. Пази неопетнена свещената връзка с Този, Който те е родил. Само тогава ще придобиеш онова, за което копнееш: сила, красота, доброта и разумност. Ако в пътя на живота, в който си тръгнал, твоята звезда постоянно изгрява, ти си в пътя на светлината.
към текста >>
73.
МОЛИТВА НА ДУХА НА ТВЪРДОТО ОСНОВАНИЕ
Желая ти да бъдеш
свободен
от всички превзетости на живота.
Добро сърце. 3. Светъл ум. 4. Силна душа. 5. Крепък дух... Аз ти написах една молитва само като образ и дай място на духа си да я обработва, размножава и разплодява. Вникни във вътрешната страна на нейното съдържание.
Желая ти да бъдеш
свободен
от всички превзетости на живота.
Аз ти посочих пет неща, които да развиваш и да придобиваш. Само тогава ти ще бъдеш едно с Мене. Пази тая молитва като нещо ценно за тебе. Това са неща, които се дават рядко. Не я поверявай никому.
към текста >>
74.
Молитва на Духа на твърдото основание
Желая ти да бъдеш
свободен
от всички превзетости на живота.
Амин. В писмо с дата 22 ноември 1913 г. Учителя написва следното относно Молитвата на Духа на твърдото основание: „Пет неща са потребни в живота на човека -здраво тяло, добро сърце, светъл ум, силна душа, крепък дух. Аз ти написах една молитва само като образ и дай място на духа си да я обработва, размножава и разплодява. Вникни във вътрешната страна на нейното съдържание.
Желая ти да бъдеш
свободен
от всички превзетости на живота.
Аз ти посочих пет неща, които да развиваш и да придобиваш. Само тогава ти ще бъдеш едно с Мене. Пази тая молитва като нещо ценно за тебе. Това са неща, които се дават рядко. Не я поверявай никому.
към текста >>
75.
УЧИТЕЛЯ ВЪВ ВАРНА
По този начин,
освободени
от диктата на обективността, те стават притежание на индивидуалното ни съзнание, претърпяват почти метафизическо превръщане и започват обратно да ни диктуват повелите на натрупаната в тях култура.
Съставителите нямат претенция за научен исторически труд, затова подзаглавието „Документална хроника" е знак за авторска дистанция, дори за пълно авторско отсъствие. Още повече че след книгите на Георги Томалевски и Атанас Славов едва ли може да се добави нещо към жанра на авторизираната историография.* Но колкото и да ни убеждават историците в безпристрастната обективност на историческите документи, кой днес би повярвал, че животът на историята и нашето разбиране за него съвпадат. Или че историята и нейната физически представяща я събитийност са неразчленимо слети. Очевидно и у най-неподготвения съвременен читател се налага ново умонастроение, което схваща единството на историята не толкова субстанциално, колкото екзистенциално. Това ново умонастроение е истински удовлетворено, когато се опитва да разгадава и тълкува знаците на историческите образи и събития.
По този начин,
освободени
от диктата на обективността, те стават притежание на индивидуалното ни съзнание, претърпяват почти метафизическо превръщане и започват обратно да ни диктуват повелите на натрупаната в тях култура.
За съвременния наблюдател всеки исторически документ е семиотична система и функционира в съзнанието му с духовния импулс и с психичните енергии на културата, която го е породила. Може да се твърди, че всеки исторически документ съдържа скрита мъдрост и ни подтиква към езотерична интерпретация. „ Учителя във Варна " на пръв поглед продължава документалната поредица, започната в двата тома на „Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново", публикувани през 1995 и 1996 г. Хронологично, разбира се, събитията във Варна далеч предшестват тези в Търново и понеже на практика представляват начало на всички начала, като че ли най-чувствително са застрашени от примитивизма на историческата обективност. Езотеричната интерпретация на появата на Учителя и на неговото първо варненско Слово е не по-настойчиво необходима, отколкото внимателното вникване в духовните приморски пространства на град Варна.
към текста >>
76.
АТАНАС ГЕОРГИЕВ
Селото хранило болните, та е било
освободено
от носене [на] военни припаси и др.
И за такъв повикали свещеника Иван Громов (родом от Беброво). Селото Николаевка се уредило вече и трябвало да успява и да става пример на околните села. Обаче на всичко това попречила Кримската война. В селото била уредена военна болница за ранени и болни арапи-войници, които били докарвани откъм Силистра. Болницата се помещавала в четири селски къщи.
Селото хранило болните, та е било
освободено
от носене [на] военни припаси и др.
За охрана на болницата имало 150 души войници-арапи, на които предводител бил Халил ага. През 1850 г. в селото квартирували 50 - 60 поляци от полската дивизия, на която началството било в град Варна. Поляците служели на турците. Известно е, че тези поляци дигнали до село Пашакьой (днес варненския квартал „Владиславово") паметника на крал Владислав.
към текста >>
77.
ЕПИСТОЛАРНО СЛОВО НА УЧИТЕЛЯ ВАРНА, 1898-1918
Но както и да е, Вий сте
свободен
и не Ви се налага никакво задължение.
Любезний д-р Миркович, Писмото Ви от 13-ий того приех. В отговор има да Ви кажа няколко неща. В случай, че нашите приятели не могат да дойдат, то аз ще отида да ги посетя. Колкото дали ще можем да отложим събранието за по-после, това засега не мога да Ви кажа.
Но както и да е, Вий сте
свободен
и не Ви се налага никакво задължение.
Аз от самото начало взех всичко предвид и даже не щях да Ви безпокоя, но да не останете вътрешно огорчен, реших да Ви съобщя и с това наедно изпълних едно задължение. Миналата неделя ходих във Варна и по случай срещнах г-жа Желязкова в салон „Съединение", гдето имаше сказка от един учител върху „Влиянието на водата върху земното кълбо". Тя Ви нарочи поздрави и каза, че с нетърпение ще чака Вашето завръщане във Варна. Сега, да оставим всичко настрани и да се занимаем с един от важните въпроси. Има много неща, в които още не сте ме разбрали добре.
към текста >>
78.
ИЗБРАНИ ПИСМА ДО ПЕНЬО КИРОВ И ТОДОР СТОИМЕНОВ
Аз на Д-р Миркович му писах и му казах, че той е
свободен
, нашата среща не е нещо насилствено.
За вас остават две числа, ако не се е изменила тарифата - или събота, или вторник, т.е. числата 8 и 11. Пък ако за вас бъде по-добре аз да дойда, аз съм готов да изпълня Волята Господня. Да бъде във всичко Волята Господня. Види се, Господ ще трябва да ни изпитва още.
Аз на Д-р Миркович му писах и му казах, че той е
свободен
, нашата среща не е нещо насилствено.
От моя страна, сега аз ви препоръчвам на Бога. Сторете всичко, което Благият Дух Господен ви научи и ви заповяда. Пазете, брат, бодростта на духа си, имайте мир и радост в Господа. Всичко е за добро. Макар враговете ни да са много, обаче Господ е с нас.
към текста >>
Свободен
съм от техните грехове.
Ний нямаме нужда от болшинство. По-добре двама в Дух, отколкото много без Него. Отсега нататък не искам никой от вас да ме изкушава и да ми туря спънки. Ако някой иска да слугува според обещанието на Господа Исуса и на Неговия Свят Дух, приет ми е; ако не, да правят каквото искат.
Свободен
съм от техните грехове.
Те сами ще опитат Истината. Придобийте вяра; без нея всичко е празно; а тя се добива с търпение, молитва и благодат. Вярата расте и се усилва както всяка душевна сила. Ако не сте готови да се подчините на благото действие на Божия Свят Дух, как мислите да се извърши делото у вас? Как мислите да победите света?
към текста >>
79.
Д-Р ГЕОРГИ МИРКОВИЧ Вергилий Кръстев
е
освободен
от оковите, за да се справи с избухналата холерна епидемия.
Осъден на вечна каторга, окован във вериги, д-р Миркович бил изпратен пеша до Цариград, където престоял в затвора до 1872 г. След смъртта на Али паша бил прехвърлен в Диарбекир. Наклеветен, че готви бунт, бил препратен за наказание в още по-затънтено и отдалечено място - Мердин. Там той лекувал безплатно заточеници и затворници. През 1875 г.
е
освободен
от оковите, за да се справи с избухналата холерна епидемия.
Оставен под гаранция, той се движел свободно и лекувал местното население, благодарение на което натрупал завидно състояние. Краят на заточението му дошло след амнистията от 1878 г. Сбъднало се предсказанието на един местен пророк, който предрекъл, че докторът ще бъде освободен след една голяма война. След завръщането си в свободна България отново активно се включил в обществения живот. Станал участник в движението срещу решенията на Берлинския конгрес, главен инициатор за създаването на първото у нас дружество на Червения кръст (заедно с д-р Начо Планински), издател на вестник „Българско знаме", директор на Мъжката гимназия (1879-80 г.), градски лекар и управител на местната болница (до 14 март 1878 г.), активен член на либерално-демо-кратичното движение, основател на благотворителната дейност и на женското благотворително дружество в Сливен, депутат в Областното събрание в Пловдив до 13 октомври 1879 г.), председател на Клуба на българите в Пловдив през 1880 г., градски лекар, убеден съединист, основател (заедно с брат си и Захари Стоянов) на комитет „Единство", държавен лекар в строящата се линия Ямбол-Бургас през 1892 г.
към текста >>
Сбъднало се предсказанието на един местен пророк, който предрекъл, че докторът ще бъде
освободен
след една голяма война.
Там той лекувал безплатно заточеници и затворници. През 1875 г. е освободен от оковите, за да се справи с избухналата холерна епидемия. Оставен под гаранция, той се движел свободно и лекувал местното население, благодарение на което натрупал завидно състояние. Краят на заточението му дошло след амнистията от 1878 г.
Сбъднало се предсказанието на един местен пророк, който предрекъл, че докторът ще бъде
освободен
след една голяма война.
След завръщането си в свободна България отново активно се включил в обществения живот. Станал участник в движението срещу решенията на Берлинския конгрес, главен инициатор за създаването на първото у нас дружество на Червения кръст (заедно с д-р Начо Планински), издател на вестник „Българско знаме", директор на Мъжката гимназия (1879-80 г.), градски лекар и управител на местната болница (до 14 март 1878 г.), активен член на либерално-демо-кратичното движение, основател на благотворителната дейност и на женското благотворително дружество в Сливен, депутат в Областното събрание в Пловдив до 13 октомври 1879 г.), председател на Клуба на българите в Пловдив през 1880 г., градски лекар, убеден съединист, основател (заедно с брат си и Захари Стоянов) на комитет „Единство", държавен лекар в строящата се линия Ямбол-Бургас през 1892 г. От 1894 г. е пенсионер. Отвратен от политическите борби, той насочил вниманието си към просветна и обществено-благотворителна дейност.
към текста >>
80.
КРАТКИ БЕЛЕЖКИ ЗА НАЧАЛОТО НА БРАТСКАТА ГРУПА ВЪВ ВАРНА
Учителя беше
освободен
и замина за Търново, а оттам - за София.
През 1918 г. във Варна дойде семейство Люба и Манол Иванови. Още през 1905 г. Манол Иванов** е имал възможността да присъства на сказка по френология, изнесена от Учителя по времето, когато обикалял България с цел да изучи характерните черти на българина. В началото на 1918 г.
Учителя беше
освободен
и замина за Търново, а оттам - за София.
Същата година приключи и войната. Братската група наново се съвзе. Принудихме се да наемем стая за молитвените си събрания в къщата на сестра София Георгиева, на улица „Братя Миладинови" 77. Събранията ставаха всяка неделя от 10 ч. Ня-махме още беседи от Учителя, а се четеше Евангелието и се тълкуваше от четящия.
към текста >>
81.
ВЪВ ВАРНА ПРЕЗ 1926 ГОДИНА Никола Гръблев*
Извинявайте,
свободен
сте!
В този момент стражарят пред вратата на градоначалника извика: — Да влезе г-н Дънов! Аз тръгнах с Учителя, но пред вратата разбрах, че не трябва да влизам и останах отвън. След двадесет-тридесет секунди Учителя излезе и аз се удивих, че са приключили толкова скоро. По-къс-но от Учителя разбрах, че градоначалникът казал единствено: „Исках само да Ви видя.
Извинявайте,
свободен
сте!
" Тръгнахме заедно, но едва бяхме излезли от двора на Градоначалството и един стражар извика: — Да остане само Савов! По-късно научихме, че Савов е интерниран по етапен ред от Варна за София. А от четиримата братя, които бяха с Учителя на връщане от Ташла-тепе, научих, че стражарите се държали много грубо с Учителя, насъсквани, а може би и почерпени от поповете: когато минавали покрай къщата на д-р Жеков, Учителя помолил да влезе за момент да си вземе меката шапка, защото носеше една, плетена от лико, но стражарите не му позволили, дори един го блъснал с приклада на пушката си и го подкарали напред.
към текста >>
82.
Годишна среща на Веригата - Варна, 1903
След осемгодишна каторга в Диарбекир работи в
новоосвободена
България като директор на гимназия, създава спиритическо дружество Милосърдие.
След създаване на Общество Всемирно Бяло Братство е дългогодишен негов касиер. 3 Доктора – става дума за д-р Георги Миркович (1826–1905), бележит български възрожденец, един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно. Роден и завършил земния си път в Сливен. Завършва френско католическо училище в Цариград и медицина в Монпелие, Франция. Работи като лекар, участва в униатското движение за църковна независимост, създава проект за български училища, сътрудничи на революционното движение.
След осемгодишна каторга в Диарбекир работи в
новоосвободена
България като директор на гимназия, създава спиритическо дружество Милосърдие.
Деятел на Червения кръст и депутат в Областното събрание. Издава списания Нова светлина и Виделина, където публикува първите статии на Учителя Беинса Дуно. Счита се за основател на българската класическа хомеопатична медицина. 4 Протоколът и бележките от 1903 г. са записани от Пеню Киров.
към текста >>
83.
Годишна среща на Веригата - Варна, 1909г.
Нашата свободна воля произтича от Бога, защото Той е
свободен
.
След като прочете 12-а глава от Евангелието от Лука, г-н Дънов каза: Вярата не може да се всади у хората и тя не може да се раздаде - тя е атрибут на душата. Първоначалната Вяра ние я имаме у себе си и ако тя е постоянна у нас, животните нямаше да се плашат от нас. Ако имахме тази Божествена първоначална Чистота, вълкът и мечката нямаше да ни нападат. Хората нямат свободна воля, защото мислите се предават от човек на човек и много работи вършим против нашата воля.
Нашата свободна воля произтича от Бога, защото Той е
свободен
.
Свободната воля е нещо относително и в пълния смисъл на думата ние не сме свободни. От съвременните хора на един милион души може да се намери само един със свободна воля. Защото под човек със свободна воля се разбира този, който като го турят на всички мъчнотии, той устоява. А не ако му ударят деветдесет удара с тояга, той да се разколебава - такъв човек не е със свободна воля. Какво трябва да разбираме под думата воля?
към текста >>
84.
Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1910г.
В този
свободен
един час - между 9 и 10 ч.
А за подиробедното бдение да помните, че до 6 ч. сте свободни, с изключение на тия, на които е ред да влизат за бдение. А в 6 ч. довечера всички да са тук. Засега, понеже часът е 9, а нашите приятели Отгоре ще дойдат в 10, то дотогава, до 10 ч., сте свободни.
В този
свободен
един час - между 9 и 10 ч.
- между другите разговори се разпределиха минутите, през които всякой един от нас ще влиза пред олтара за бдение от 3 ч. следобед. На мен се падна бдение от 3 ч. подир пладне. Точно в 10 ч. г-н Дънов влезе в олтара, а нас остави около масата в тишина и внимание.
към текста >>
[Числото] 13 - това число е вярата, че от всички тия страдания един ден ще бъдем
освободени
чрез приближаване към Господа и ще Му благодарим за тия две крилца, които ни е дал.
Числото 11 се състои от две единици и представлява вечната борба в света: това са двата бога, които воюват - тия две числа воюват. Първият бог е дълготърпението и той е дълготърпелив спрямо другия бог, който иска да го завладее, но понеже две единици никога не се побеждават, затова и борбата между тях е вечна. Числото 12 е завършване на еволюцията. Тук едното се въплътява в двете, та сега Той дълготърпи пакостите, които ние правим. Не е било време, нито ще дойде такова, когато Господ да не е бил дълготърпелив126.
[Числото] 13 - това число е вярата, че от всички тия страдания един ден ще бъдем
освободени
чрез приближаване към Господа и ще Му благодарим за тия две крилца, които ни е дал.
[Числото] 14 - то представлява две числа по 7. То е Мъдростта, която е привела животинското царство в разумно царство. Значи при всичките животни, които са искали да придобият Знание и Мъдрост, тази сила, която е направила това чудо, е Мъдростта. Всичките сили, които работят в полето на Мъдростта, си имат свой ръководител. Числото 15 е пак законът на еволюцията, която се повтаря, понеже 5 плюс 1 е равно на 6.
към текста >>
Забележете, че във Веригата се дават дванадесет петъка и ако някой пости повече, той е
свободен
, но няма да го ползва нищо.
Веднъж благословен, човек трябва да се пази да допуска и други духове да довършват работата на Господа, който е дал по-рано Своето благословение. Много от духовете вършат тирания, защото като дойдат, все искат да отвлекат някого. Много различни са начините, по които всякой от вас може да стори нещо за Господа, но на никого не е дадено особено правило. Аз искам членовете на Веригата да знаят, че при употребяването на някой медиум вземат ли масло и прочее, то те ще плащат също както едно време плащаше г-жа Мария Казакова. Но всичките тия работи да ви не плашат, защото те ще дойдат и все-таки ще принесат известна полза.
Забележете, че във Веригата се дават дванадесет петъка и ако някой пости повече, той е
свободен
, но няма да го ползва нищо.
Бързането на някои не може да бъде от Бога. При някои от кръжоците дохождат духове, които си налагат волята и те ги слушат, но не знаят какво вършат, защото не знаят законите. А това, което се дава тук, което се преподава на годишната среща на Веригата, е по образеца, който Господ [е] устроил в началото на сътворението на мира и са го преживели хората от памтивека. Няма човешко същество, на което, като сме направили добро, да не е признателно - повидимо може да не е признателно, но в душата си дълбоко не може да не е признателно. Този, който търси кусурите на хората, и той сам не е много на келепир.
към текста >>
85.
Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1911 г.
Във време на бдение - добави г-н Дънов - всякой ще бъде
свободен
да се моли за каквото иска.
вечерта до 11 ч. преди полунощ, след което бдението ще продължи отново на 12-того от 2 ч. след полунощ и ще следва същия ред, който е бил на 11-того, то излиза, че свършването на бдението ще стане на 12-того в 4,30 ч. заранта. Редът, по който ще ходим един подир други за бдение, е онзи, по който сме наредени на масата. А всякой, комуто е дошло ред да отива в горницата, ще предупреждава вътрешния с трикратно леко почукване на вратата и изговаряне думите: „Да бъде Името Господне благословено".
Във време на бдение - добави г-н Дънов - всякой ще бъде
свободен
да се моли за каквото иска.
Няма никакви правила, никакви закони, които да ви стесняват и ограничават, но ще знаете, че само което е най-важното и същественото в живота, това искайте и затова се молете. Ще питате Духа във вас и той ще ви научи. Аз ще искам от вас никой нищо и никъде да не казва за това, което види и чуе в горницата, защото там се образуват такива вибрации, щото може да бъдете благословени, но възможно е да си навлечете точно обратното. „Господ е огън пояждащ", затова който от вас се почувства недостоен да се представи в горницата, по-добре е да не отива там да си навлича отговорност. И после друго: аз искам в това училище да бъдете свободни.
към текста >>
И така, за да бъде човек силен, той трябва преди всичко да бъде
свободен
.
Ако има нещо, от което сега пъшкате, то е робството, което ражда тъмнината. Сега всички говорят за Свобода, всички се стараят да я придобият, даже някои искат придобиването и чрез острото на ножа. При все това обаче всички още не са я придобили, а Христос велегласно казва: „Истината ще ви направи свободни." Свободата е едно качество на душата, което тя търси. Тя е една първоначална сила, от която душата се е развързала, и изгубила нишката. И вследствие на тази загуба тя е потънала в материалния свят, което е синоним на страдание и изпитание.
И така, за да бъде човек силен, той трябва преди всичко да бъде
свободен
.
Сега, дали Свободата произтича от Силата, или Силата от Свободата? Силата произтича от Свободата и Силата е само едно средство за придобиване на Свободата. Що е Свобода? За да бъде човек свободен, то значи да не прави никакъв грях; да бъде човек свободен, то значи да не допуска в себе си никаква лоша мисъл; да бъде човек свободен, значи да не създава никакви лоши чувства в своята душа; да бъде човек свободен, значи да не допуща в душата си съмнение; да бъде човек свободен, значи да има абсолютна Любов към Бога, който го е родил. Това са атрибутите на Свободата и само по тоя начин може да се задържи у нас и да създаде тази мощна Сила, която ние сега търсим.
към текста >>
За да бъде човек
свободен
, то значи да не прави никакъв грях; да бъде човек
свободен
, то значи да не допуска в себе си никаква лоша мисъл; да бъде човек
свободен
, значи да не създава никакви лоши чувства в своята душа; да бъде човек
свободен
, значи да не допуща в душата си съмнение; да бъде човек
свободен
, значи да има абсолютна Любов към Бога, който го е родил.
И вследствие на тази загуба тя е потънала в материалния свят, което е синоним на страдание и изпитание. И така, за да бъде човек силен, той трябва преди всичко да бъде свободен. Сега, дали Свободата произтича от Силата, или Силата от Свободата? Силата произтича от Свободата и Силата е само едно средство за придобиване на Свободата. Що е Свобода?
За да бъде човек
свободен
, то значи да не прави никакъв грях; да бъде човек
свободен
, то значи да не допуска в себе си никаква лоша мисъл; да бъде човек
свободен
, значи да не създава никакви лоши чувства в своята душа; да бъде човек
свободен
, значи да не допуща в душата си съмнение; да бъде човек
свободен
, значи да има абсолютна Любов към Бога, който го е родил.
Това са атрибутите на Свободата и само по тоя начин може да се задържи у нас и да създаде тази мощна Сила, която ние сега търсим. В този път на придобиване на Свободата Истината е посредница - тя е ръководител, който може да изведе душата към мястото на Свободата, която е извор, от който тя, душата, всякога трябва да се ползва. Истината е метод в Божествената икономия, чрез който се изправят всичките грешки на миналото. Тя е сила - Истината е сила, която може да разедини злото от Доброто и да развърже връзките, с които човек е стегнат. Истината е, която може да даде на човека Знание, Мъдрост и да свърже човека с Божествената Любов.
към текста >>
" Всякой е
свободен
да вярва или да не вярва.
Умът ви да бъде съсредоточен към духовния Живот, та за следващата година, като дойдете, да бъдете готови за по-твърда храна. Искат някои опит, но аз искам да направя опит, с който да писнат ушите на всякого. Няма да правя опит за любопитството на който и да е. Аз искам да направя опит, който ще бъде в полза на България. Ама ще каже някой: ,Ами че най-първо дали ти си изпратен от Господа?
" Всякой е
свободен
да вярва или да не вярва.
Не съм пратен да давам отчет на някой, който не вярва дали съм пратен. Сега, измежду вас, който иска да бъде пръв, нека бъде слуга. Вие се допълнете един друг. Картините, които сега ви се раздадоха, ви се дават даром от Духа. Но за тия картини направете следното: през годината всякой един от вас ще се помоли дълбоко за картината, която му се дава, и ще следи и види като колко ще му се внуши да внесе за нея, но няма да се спира върху други, освен върху следните цифри от 1 до 100, а именно: 1, 2, 3, 4, 5, 6, 10, 12, 14, 15, 20, 21, 24, 30, 35, 36, 40, 41, 50, 51, 60, 64, 71, 75, 82, 91 и 100.
към текста >>
86.
Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1914 г
Някой си, който много претендира за свобода, гащите му треперят от жена му, страхува се от Църквата и попа си, а пък казва, че бил
свободен
.
Когато се преподава едно учение, опитайте го - опитайте го, също както химикът анализира водата. Само внимавайте да бъдат на мястото си хората, които анализират моето учение. Виждате колко съм свободолюбив аз. Само знайте, че права и задължения отиват паралелно. Някои от вас искат да бъдат свободни, но в какво се състои тази свобода?
Някой си, който много претендира за свобода, гащите му треперят от жена му, страхува се от Църквата и попа си, а пък казва, че бил
свободен
.
„Ама - ще кажеш - попът е ръкоположен." Да, но ти видял ли си кога от Христа е ръкоположен? Не. Като е тъй, ти, приятелю, освободи се първом от терзанието на своите деца и жена и чак тогава казвай, че си свободен, а докато това не си сторил, знай, че не си свободен. Туй е то. Това, което ви казвам, аз съм го опитал и аз ви проповядвам само това, което съм опитал и направил - никога не проповядвам нещо, което не съм опитал. Преди години минавам с един учител, свършил в странство, покрай една гостилница - бяхме двамата на разходка.
към текста >>
Не. Като е тъй, ти, приятелю, освободи се първом от терзанието на своите деца и жена и чак тогава казвай, че си
свободен
, а докато това не си сторил, знай, че не си
свободен
.
Виждате колко съм свободолюбив аз. Само знайте, че права и задължения отиват паралелно. Някои от вас искат да бъдат свободни, но в какво се състои тази свобода? Някой си, който много претендира за свобода, гащите му треперят от жена му, страхува се от Църквата и попа си, а пък казва, че бил свободен. „Ама - ще кажеш - попът е ръкоположен." Да, но ти видял ли си кога от Христа е ръкоположен?
Не. Като е тъй, ти, приятелю, освободи се първом от терзанието на своите деца и жена и чак тогава казвай, че си
свободен
, а докато това не си сторил, знай, че не си
свободен
.
Туй е то. Това, което ви казвам, аз съм го опитал и аз ви проповядвам само това, което съм опитал и направил - никога не проповядвам нещо, което не съм опитал. Преди години минавам с един учител, свършил в странство, покрай една гостилница - бяхме двамата на разходка. Учителят помириса дъха на пържолите, които се готвеха в гостилницата, покрай която ни бе пътят, въздъхна си и продума: „Ето нС, това е животът." Възразих му, че аз пък благодаря на Бога, че не съм между тия, които ядат пържоли. Виждате, че ние имахме две различни понятия за живота.
към текста >>
Виновни сме ние, защото дяволът може да ти даде един проект, но ти си напълно
свободен
дали да го приемеш, или не.
Не, тази жена е отзад на черепа ви - тя е вратарка, всичките пари са в нейни ръце. И затова е и поговорката: Дом без жена и мъж без пари огън да ги гори. От чисто френологическо гледище ние трябва да въздействаме на своето естество. Някои хора имат Вяра, но нямат Надежда и по този начин дяволът ги много измъчва. А пък човек, който има Надежда, мяза на онзи бивол, върху който, като кацнала една муха, питали го усеща ли я, а той спокойно отговорил: „Не съм я усетил кога е дошла." Понякога се оплакваме от дявола, но той на нас не ни е крив - половината от нашите нещастия си причиняваме ние.
Виновни сме ние, защото дяволът може да ти даде един проект, но ти си напълно
свободен
дали да го приемеш, или не.
Той е търговец и на едро, и на дребно и винаги предлага - иска да върши търговия и после, като те хване, взема ти всичките капитали, а ти започнеш да плачеш. Хубаво, ами защо имаш вземане- даване с такова същество? (Чете главата.) Значи всичките тези хора Господ ги е преродил в света, ще изпъкнат и те са на мястото си. Вие сте в едно училище и аз искам да наблюдавам най-напред човешките глави, защото най-напред вие по главата можете да познаете човеците.
към текста >>
Даже виждаме, че когато спореха за тялото на Мойсея, Михаил не смея да произнесе против него хулително осъждане, но рече: „Господ да ти запрети."365 Но
свободен
е всякой - който иска, може да кълне; но аз ви казвам: не бива да кълнете.
С. Драганов: Дявола не бива ли да кълнем? Питайте Господа. Църквата казва, че трябва да се кълне, а Господ казва да не кълнем. Но ако слушаш Църквата, ще имаш един резултат, а ако слушаш Господа, ще имаш друг резултат. Понеже Господ е покорил дявола, то нямаме правото да го кълнем.
Даже виждаме, че когато спореха за тялото на Мойсея, Михаил не смея да произнесе против него хулително осъждане, но рече: „Господ да ти запрети."365 Но
свободен
е всякой - който иска, може да кълне; но аз ви казвам: не бива да кълнете.
Който не може да произнесе думата Любовь, той ще кълне и затова той сам ще си отговаря, аз няма да отговарям. Аз ще ви приведа един пример: нося пушка, на полето мога да те убия, но с думата Любовь аз те връзвам - питам те кое е по-хубаво. С. Драганов: По-хубаво е, като вържеш мен, да вържеш и дявола. Е, значи виждаме с този пример кое е по-доброто. Ето на, това учение аз го изпълнявам.
към текста >>
87.
ПРИЛОЖЕНИЯ ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ
След осемгодишна каторга в Диарбекир работи в
новоосвободена
България като директор на гимназия, създава спиритическо дружество Милосърдие.
След създаване на Общество Всемирно Бяло Братство е дългогодишен негов касиер. 3 Доктора – става дума за д-р Георги Миркович (1826–1905), бележит български възрожденец, един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно. Роден и завършил земния си път в Сливен. Завършва френско католическо училище в Цариград и медицина в Монпелие, Франция. Работи като лекар, участва в униатското движение за църковна независимост, създава проект за български училища, сътрудничи на революционното движение.
След осемгодишна каторга в Диарбекир работи в
новоосвободена
България като директор на гимназия, създава спиритическо дружество Милосърдие.
Деятел на Червения кръст и депутат в Областното събрание. Издава списания Нова светлина и Виделина, където публикува първите статии на Учителя Беинса Дуно. Счита се за основател на българската класическа хомеопатична медицина. 4 Протоколът и бележките от 1903 г. са записани от Пеню Киров.
към текста >>
88.
Писма до Мария Казакова - 1905
Ще посетя Търново, кога остана малко по-
свободен
.
Желанието Ви за Дом Господен ще се изпълни, но по съвсем друг път. Имайте силна вяра и упование. Аз ще доведа да се изпълнят всички Ваши желания, но те трябва първо да се осветят отгоре. Не възлагайте надеждата си на плът и кръв. Има много неща, които ще разясня, кога му дойде времето.
Ще посетя Търново, кога остана малко по-
свободен
.
Засега отивам за София, ще се поспра, може би, на някое друго място. За нашите приятели в София не се безпокойте. Нека да работят кой както може, не вреди. Отпосле те сами ще познаят своите грешки. Аз познавам всички много добре.
към текста >>
89.
Писма до семейство Иларионови - 1906
Към края на този месец, ако остана малко по-
свободен
, ще дойда да Ви посетя.
София, 14.І.1906 г. Люб. Г-н Иларионов, Писмото Ви получих. Засега съм занят.
Към края на този месец, ако остана малко по-
свободен
, ще дойда да Ви посетя.
Животът понякогаш се вижда да е пълен с много незгоди, но Бог, Който направлява всичко, е добре предвидил последствията. Человек не само живее в този свят, но същевременно се учи. учи. С други думи, приготовлява се за един по-висок и благороден живот. Турете тези мисли в ума си, бъдещето носи добри неща в себе си. Предай моя нарочен поздрав на Елена.
към текста >>
90.
Писма до Мария Казакова - 1907
По-добре
свободен
с рани, отколкото роб без рани.
* * * София, 9ХІ.1907г. Люб. с. М. Казакова, С Вас работата добре отива. Трябва воюване за добиване на духовната свобода.
По-добре
свободен
с рани, отколкото роб без рани.
В последния петък на м. — „Хвалата“, „Величия Божий“; вие ще я четете и в събота сутринта от (4-7). Това ще съобщите и г-н А. Бойнову. Мен ме радва, че Вие успявате. Вий растете в познанието на Истината.
към текста >>
91.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1910 Г., ВЕЛИКО ТЪРНОВО
В този
свободен
един час — между 9 и 10 часа — между другите разговори се разпределиха минутите, през които всякой един от нас ще влиза пред олтара за бдение от 3 часа следобед.
— Най-напред ще последва встъпителна реч, която ще бъде преди обед. От 3 часа след пладне ще започне бдение, за всекиго по 15 минути, в стаичката пред олтара. Утре, 15-того, неделя, трябва всички да се явите тук сутринта рано между 4 и 5 часа. А за подиробедното бдение да помните, че до 6 часа сте свободни, с изключение на тия, на които е ред да влизат за бдение, а в 6 часа довечера всички да са тук. Засега, понеже часът е девет, а нашите приятели от Горе ще дойдат в десет, то дотогава, до 10 часа, сте свободни.
В този
свободен
един час — между 9 и 10 часа — между другите разговори се разпределиха минутите, през които всякой един от нас ще влиза пред олтара за бдение от 3 часа следобед.
На мене се падна бдение от ... подир пладне. Точно в 10 часа г-н Дънов влезе в олтара, а нас остави около масата в тишина и внимание. Няколко минути след влизането си чрез Пеню Киров, г-н Дънов ни покани към внимателно следене хода на нещата в тая минута, ча да можем добре да чуем и запомним начина и гласа, по който приятелите от Горе ще изпеят „Отче наш“, щом дойдат да присъствуват. След като всички по покана на г-н Дънов изпяхме „Благословен гряди и во Име Господне“ и след настаналата тишина и внимание, на колене изслушахме молитвата „Отче наш“, която се изпя на чист български по думите, които са отбелязани в Евангелието от Матея, гл.6, ст.9-13, но на глас, от никого от нас досега не слушан, глас, отличаващ се с хармония, в която преобладава духовно трогателно тържество. Гласът бе глас на г-н Дънов и се носеше откъм олтара.
към текста >>
92.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1910 Г., ВЕЛИКО ТЪРНОВО
Тринайсет. Това число е вярата, че от всички тия страдания един ден ще бъдем
освободени
чрез приближаване към Господа и ще Му благодарим за тия две крилца, които ни е дал.
Числото 11 се състои от две единици и представлява вечната борба в света: това са двата Бога, Които воюват. Тия две числа воюват. Първият Бог е дълготърпението и То е дълготърпеливо спрямо другия Бог, Който иска да Го завладее, но понеже две единици никога не се побеждават, затова и борбата между тях е вечна. Числото 12 е завършване на еволюцията. Тук едното се въплотява в двете, т а сега Той дълготърпи пакостите, които ние правим.
Тринайсет. Това число е вярата, че от всички тия страдания един ден ще бъдем
освободени
чрез приближаване към Господа и ще Му благодарим за тия две крилца, които ни е дал.
Четиринайсет — то представлява две числа по седем. То е мъдростта, която е привела животинското царство в разумно царство. Значи, при всичките животни, които са искали да придобият знание и мъдрост, тази сила, която е направила това чудо, е мъдростта. Всичките сили, които работят в полето на мъдростта, си имат свой ръководител. Числото 15 е пак законът на еволюцията, която се повтаря, понеже 5+1=6.
към текста >>
93.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1910 Г., ВЕЛИКО ТЪРНОВО
Забележете, че във Веригата се дават 12 петъка и ако някой пости повече, той е
свободен
, но няма да го ползува нищо.
Веднъж благословен, човек трябва да се пази да допуска и други духове да довършват работата на Господа, Който е дал по-рано своето благословение. Много от духовете вършат тирания, защото като дойдат, все искат да отвлекат някого. Много различни са начините, по които всякой от вас може да стори нещо за Господа, но на никого не е дадено особено правило. Аз искам членовете на Веригата да знаят, че при употребяването на някой медиум вземат ли масло и пр., то те ще плащат също както едно време плащаше г-жа М. Казакова. Но всичките тия работи да ви не плашат, защото те ще дойдат и все таки ще принесат известна полза.
Забележете, че във Веригата се дават 12 петъка и ако някой пости повече, той е
свободен
, но няма да го ползува нищо.
Бързането на някои не може да бъде от Бога. При някои от кръжоците дохождат духове, които си налагат волята и те ги слушат, но не знаят какво вършат, защото не знаят законите. А това, което се дава тук, което се преподава на годишната среща на Веригата, е по образеца, който Господ устроил в началото на сътворението на мира и са го преживели хората от памтивека. Няма човешко същество, на което, като сме направили добро, да не е признателно — повидимо може да не е признателно, но в душата си дълбоко не може да не е признателно. Този, който търси кусурите на хората, и той сам не е много на келепир12.
към текста >>
94.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1911 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО
И така, за да бъде човек сила, той трябва преди всичко да бъде
свободен
.
Ако има нещо, от което сега пъшкате, то е робството, което ражда тъмнината. Сега всички говорят за свобода, всички се стараят да я придобият, даже някои искат придобиването й чрез острото на ножа. При все това, обаче, всички още не са я придобили, а Христос велигласно казва: „Истината ще ви направи свободни“. Свободата е едно качество на душата, което тя търси. Тя е една първоначална сила, от която душата се е развързала и изгубила нишката и вследствие на тази загуба тя е потънала в материалния свят, което е синоним на страдание и изпитание.
И така, за да бъде човек сила, той трябва преди всичко да бъде
свободен
.
Сега, дали свободата произтича от силата или силата от свободата? Силата произтича от свободата и силата е само едно средство за придобиване на свободата. Що е свобода? За да бъде человек свободен, то значи да не прави никакъв грях. Да бъде човек свободен, то значи да не допуска в себе си никаква лоша мисъл.
към текста >>
За да бъде человек
свободен
, то значи да не прави никакъв грях.
Тя е една първоначална сила, от която душата се е развързала и изгубила нишката и вследствие на тази загуба тя е потънала в материалния свят, което е синоним на страдание и изпитание. И така, за да бъде човек сила, той трябва преди всичко да бъде свободен. Сега, дали свободата произтича от силата или силата от свободата? Силата произтича от свободата и силата е само едно средство за придобиване на свободата. Що е свобода?
За да бъде человек
свободен
, то значи да не прави никакъв грях.
Да бъде човек свободен, то значи да не допуска в себе си никаква лоша мисъл. Да бъде човек свободен значи, да не създава никакви лоши чувства в своята душа. Да бъде човек свободен значи, да не допуща в душата си съмнение. Да бъде човек свободен значи, да има абсолютна любов към Бога, Който го е родил. Това са атрибутите на свободата и по тоя само начин може да се задържи у нас и да създаде тази мощна сила, която ние сега търсим.
към текста >>
Да бъде човек
свободен
, то значи да не допуска в себе си никаква лоша мисъл.
И така, за да бъде човек сила, той трябва преди всичко да бъде свободен. Сега, дали свободата произтича от силата или силата от свободата? Силата произтича от свободата и силата е само едно средство за придобиване на свободата. Що е свобода? За да бъде человек свободен, то значи да не прави никакъв грях.
Да бъде човек
свободен
, то значи да не допуска в себе си никаква лоша мисъл.
Да бъде човек свободен значи, да не създава никакви лоши чувства в своята душа. Да бъде човек свободен значи, да не допуща в душата си съмнение. Да бъде човек свободен значи, да има абсолютна любов към Бога, Който го е родил. Това са атрибутите на свободата и по тоя само начин може да се задържи у нас и да създаде тази мощна сила, която ние сега търсим. В този път на придобиване на свободата истината е посредница, тя е ръководител, който може да изведе душата към мястото на свободата, която е извор, от който тя, душата, всякога трябва да се ползува.
към текста >>
Да бъде човек
свободен
значи, да не създава никакви лоши чувства в своята душа.
Сега, дали свободата произтича от силата или силата от свободата? Силата произтича от свободата и силата е само едно средство за придобиване на свободата. Що е свобода? За да бъде человек свободен, то значи да не прави никакъв грях. Да бъде човек свободен, то значи да не допуска в себе си никаква лоша мисъл.
Да бъде човек
свободен
значи, да не създава никакви лоши чувства в своята душа.
Да бъде човек свободен значи, да не допуща в душата си съмнение. Да бъде човек свободен значи, да има абсолютна любов към Бога, Който го е родил. Това са атрибутите на свободата и по тоя само начин може да се задържи у нас и да създаде тази мощна сила, която ние сега търсим. В този път на придобиване на свободата истината е посредница, тя е ръководител, който може да изведе душата към мястото на свободата, която е извор, от който тя, душата, всякога трябва да се ползува. Истината е метод в Божествената икономия, чрез който се изправят всичките грешки на миналото.
към текста >>
Да бъде човек
свободен
значи, да не допуща в душата си съмнение.
Силата произтича от свободата и силата е само едно средство за придобиване на свободата. Що е свобода? За да бъде человек свободен, то значи да не прави никакъв грях. Да бъде човек свободен, то значи да не допуска в себе си никаква лоша мисъл. Да бъде човек свободен значи, да не създава никакви лоши чувства в своята душа.
Да бъде човек
свободен
значи, да не допуща в душата си съмнение.
Да бъде човек свободен значи, да има абсолютна любов към Бога, Който го е родил. Това са атрибутите на свободата и по тоя само начин може да се задържи у нас и да създаде тази мощна сила, която ние сега търсим. В този път на придобиване на свободата истината е посредница, тя е ръководител, който може да изведе душата към мястото на свободата, която е извор, от който тя, душата, всякога трябва да се ползува. Истината е метод в Божествената икономия, чрез който се изправят всичките грешки на миналото. Тя е сила — истината е сила, която може да разедини злото от доброто и да развърже връзките, с които човек е стегнат.
към текста >>
Да бъде човек
свободен
значи, да има абсолютна любов към Бога, Който го е родил.
Що е свобода? За да бъде человек свободен, то значи да не прави никакъв грях. Да бъде човек свободен, то значи да не допуска в себе си никаква лоша мисъл. Да бъде човек свободен значи, да не създава никакви лоши чувства в своята душа. Да бъде човек свободен значи, да не допуща в душата си съмнение.
Да бъде човек
свободен
значи, да има абсолютна любов към Бога, Който го е родил.
Това са атрибутите на свободата и по тоя само начин може да се задържи у нас и да създаде тази мощна сила, която ние сега търсим. В този път на придобиване на свободата истината е посредница, тя е ръководител, който може да изведе душата към мястото на свободата, която е извор, от който тя, душата, всякога трябва да се ползува. Истината е метод в Божествената икономия, чрез който се изправят всичките грешки на миналото. Тя е сила — истината е сила, която може да разедини злото от доброто и да развърже връзките, с които човек е стегнат. Истината е, която може да даде на човека знание, мъдрост и да свърже человека с Божествената любов.
към текста >>
95.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1911 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО
“ Всякой е
свободен
да вярва или да не вярва.
Искат някои опит. Но аз искам да направя опит, с който да писнат ушите на всякого. Няма да правя опит за любопитството на който и да е. Аз искам да направя опит, който це бъде за в полза на България. Ама ще каже някой: „Ами че най-първо дали ти си изпратен от Господа?
“ Всякой е
свободен
да вярва или да не вярва.
Не съм пратен да давам отчет на някой, който не вярва дали съм пратен. Сега, измежду вас, който иска да бъде пръв, нека бъде слуга. Вие се допълнете един друг. Картините, които сега ви се раздадоха, ви се дават даром от Духа. Но за тия картини направете следното: през годината всякой един от вас ще се помоли дълбоко за картината, която му се дава и ще следи и види като колко ще му се внуши да внесе за нея, но няма да се спира върху други, освен върху следните цифри от 1 до 100, а именно: 1, 2, 3, 4, 5, 6, 10, 12, 14, 15, 20, 21, 24, 30, 35, 36, 40, 41, 50, 51, 60, 64, 71, 75, 82, 91 и 100.
към текста >>
96.
1914_4 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА-2
Някой си, който много претендира за свобода, гащите му треперят от жена му, страхува се от църквата и попа си, а пък казва, че бил
свободен
.
Само внимавайте да бъдат на мястото си хората, които анализират моето учение. Виждате колко съм свободолюбив аз! Само знайте, че права и задължения отиват паралелно. Някои от вас искат да бъдат свободни. Но в какво се състои тази свобода?
Някой си, който много претендира за свобода, гащите му треперят от жена му, страхува се от църквата и попа си, а пък казва, че бил
свободен
.
Ама ще кажеш: „Попът е ръкоположен." Да, но ти видял ли си, кога от Христа е ръкоположен? Не. Като е тъй, ти, приятелю, освободи се първом от терзанието на своите деца и жена и чак тогава казвай, че си свободен, а докато това не си сторил, знай, че не си свободен. Туй е то. Това, което ви казвам, аз съм го опитал и аз ви проповядвам само това, което съм опитал и направил; никога не проповядвам нещо, което не съм опитал. Преди години, минавам с един учител, свършил в странство, покрай една гостилница.
към текста >>
Не. Като е тъй, ти, приятелю, освободи се първом от терзанието на своите деца и жена и чак тогава казвай, че си
свободен
, а докато това не си сторил, знай, че не си
свободен
.
Само знайте, че права и задължения отиват паралелно. Някои от вас искат да бъдат свободни. Но в какво се състои тази свобода? Някой си, който много претендира за свобода, гащите му треперят от жена му, страхува се от църквата и попа си, а пък казва, че бил свободен. Ама ще кажеш: „Попът е ръкоположен." Да, но ти видял ли си, кога от Христа е ръкоположен?
Не. Като е тъй, ти, приятелю, освободи се първом от терзанието на своите деца и жена и чак тогава казвай, че си
свободен
, а докато това не си сторил, знай, че не си
свободен
.
Туй е то. Това, което ви казвам, аз съм го опитал и аз ви проповядвам само това, което съм опитал и направил; никога не проповядвам нещо, което не съм опитал. Преди години, минавам с един учител, свършил в странство, покрай една гостилница. Бяхме двамата на разходка. Учителят помириса дъха на пържолите, които се готвеха в гостилницата, покрай която ни бе пътят, въздъхна си и продума: „Ето на, това е животът." Възразих му, че аз пък благодаря на Бога, че не съм между тия, които ядат пържоли.
към текста >>
Половината от нашите нещастия си причиняваме ние; виновни сме ние, защото дяволът може да ти даде един проект, но ти си напълно
свободен
– дали да го приемеш, или не.
И когато ви казвам – да се освободите от вашите жени, ни най-малко искам да разбирам – да оставите съпругите ваши или да ги изполовите за гушите. Не, тази жена е отзад на черепа ви, тя е вратарка, всичките пари са в нейни ръце и затова е и поговорката: „Дом без жена и мъж без пари огън да ги гори! " От чисто френологическо гледище, ние трябва да въэдействаме на своето естество. Някои хора имат вяра, но нямат надежда и по този начин дяволът ги много измъчва. А пък човек, който има надежда, мяза на онзи бивол, върху който, като кацнала една муха, питали го – усеща ли я, а той спокойно отговорил: „Не съм я усетил кога е дошла." Понякога се оплакваме от дявола, но той на нас не ни е крив.
Половината от нашите нещастия си причиняваме ние; виновни сме ние, защото дяволът може да ти даде един проект, но ти си напълно
свободен
– дали да го приемеш, или не.
Той е търговец и на едро, и на дребно и винаги предлага – иска да върши търговия и после, като те хване, взема ти всичките капитали, а ти эапочнеш да плачеш. Хубаво. Ами защо имаш вземане-даване с такова същество? (Чете главата.) Значи, всичките тези хора Господ ги е преродил в света, ще изпъкнат и те са на мястото си. Вие сте в едно училище и аз искам да наблюдавам, най-напред, човешките глави, защото най-напред вие по главата можете да познаете човеците.
към текста >>
Но
свободен
е всякой – който иска, може да кълне; но аз ви казвам: не бива да кълнете.
Църквата казва, че трябва да се кълне, а Господ казва – да не кълнем. Но ако слушаш Църквата, ще имаш един резултат, а ако слушаш Господа, ще имаш друг резултат. Понеже Господ е покорил дявола, то нямаме правото да го кълнем. Даже виждаме, че когато спореха за тялото на Мойсея, Михаил не смея да проиэнесе против него (дявола) хулително осъждане, но рече: "Господ да ти запрети" (Посл. Юд. 1;9).
Но
свободен
е всякой – който иска, може да кълне; но аз ви казвам: не бива да кълнете.
Който не може да произнесе думата „Любов", той ще кълне и затова той сам ще си отговаря, аз няма да отговарям. Аз ще ви приведа един пример: нося пушка, на полето мога да те убия, но с думата „Любов" аз те вързвам. Питам те, кое е по-хубаво? (Симеон Драганов: По-хубаво е, като вържеш мене, да вържеш и дявола). Е, значи виждаме с този пример, кое е по-доброто.
към текста >>
97.
1917_4 НАРЯД ЗА 1917-1918г.
II. В ежедневната си молитва всякой е
свободен
да се моли за каквото го ръководи духа, само че при започване на своята молитва трябва първом да се изговори спрежението, както е дадено: („будя", „будиш" - за мъжете, а „мога", „можеш" - за жените), след което да се помоли „за въдворявание царството Божие на земята, за изпълнение волята Божия на земята и да се прослави името Му, да обедини Бог всички свои чада по земята и да им даде обещаното царство", и тогава да продължи молитвата си.
НАРЯД ЗА 1917-1918г. (изпратен в писмо до Иларионови на 27.09.1917г.) I. От първата Света неделя, след влизането месеца в новолуние (23 септември н.ст. или 10 септември ст.ст.) до пролетното равноденствие (14 март 1918 г. ст.ст.) всякой ден сутрин да се става 1/2 час преди изгрева на слънцето; изключение от това правило ще се прави само в неделята, когато по наряда за великите добродетели ще си ставаме пак в 4 часа сутрин.
II. В ежедневната си молитва всякой е
свободен
да се моли за каквото го ръководи духа, само че при започване на своята молитва трябва първом да се изговори спрежението, както е дадено: („будя", „будиш" - за мъжете, а „мога", „можеш" - за жените), след което да се помоли „за въдворявание царството Божие на земята, за изпълнение волята Божия на земята и да се прослави името Му, да обедини Бог всички свои чада по земята и да им даде обещаното царство", и тогава да продължи молитвата си.
Това е за понеделник, до събота включително. А за в неделята молитвата си пак ще подкачаме със спрежението, към което веднага ще добавиме: а) „Благославяй, душе моя, Господа" и пр. целия текст, който иде подир тия думи и се впада по наряда за Великите добродетели; и б)думите: „Търсете първом царството Божие и правдата Негова и всичко това ще ви се приложи" (Мат. 6:33). След това, ако има още да се молим, ще продължим молитвата си. III. Лично за себе си, всеки трябва да се моли да го благослови Бог, да разбере Божествения план и да бъде един скромен съработник във великото Божие дело на земята.
към текста >>
98.
1920_10 СЪБОРНО СЛОВО 1920 г.
Вие трябва да знаете, че Божественото учение ще изчисти всичко, затова трябва да отворите
свободен
път.
Бащата казва: „Ако не е това добро дете вкъщи, аз бих напуснал дома си, но заради него хайде и другите ще храня". Тъй че за едно добро дете в къщата Господ дава благословението си на другите. Господ казва, че държи добрите си деца написани на дланта си, за да може всякога да ги вижда и мисли за тях. (27-28 стр.) Този Божествен живот минава сега в България, но бреговете му се ронят, затова по краищата го правят нечист, а в основата и в средата е чист.
Вие трябва да знаете, че Божественото учение ще изчисти всичко, затова трябва да отворите
свободен
път.
Вие трябва да превърнете религията в Божествена наука на разбиране. - Вчера в беседата си руският мисионер казва, че нашето учение не е от Бога, а от дявола. - Това не е за пръв път казано. Какво казваха правоверните за Христа? - „Този човек има бяс.
към текста >>
99.
1922_15 ПЕНТАГРАМЪТ - Средният кръг
През това време ти ще измениш материала, който ти е даден да обработваш и ще влезеш в света, но
свободен
.
В него започва да проблясва истината, не пълната Истина, защото пълната Истина ще проблесне, когато стане съвършен. Христовият дух започва да работи върху него. (12) Пътят от точка 1 -- 2 (фиг. 3) е път на Истината . Той е прав и води към свободата.
През това време ти ще измениш материала, който ти е даден да обработваш и ще влезеш в света, но
свободен
.
Да имаш свобода това значи да правиш каквото искаш, но разумно. Щом излезеш от затвора, ти си в света на свободата, никой не те пази, но вече сам се грижиш за храна, за подслон, за почивка. И тъй, това, което става вън от човека, става и вътре в него. Намираш се в безизходно положение. Казвам: скоро си излязъл от затвора.
към текста >>
100.
1922_ 21 СЪБОРНО СЛОВО 1922 г.
Аз го освобождавам, нека си стои
свободен
.
Ако го направите със съзнание заради Бога, Бялото Братство ще ви съдейства. Ще ви се яви нов подтик за работа, ще ви се покажат нови методи за работа. Другояче колкото и да ви разправям, няма да го разберете. (74 стр.) Никой от вас да не даде едно обещание и да не го изпълни.
Аз го освобождавам, нека си стои
свободен
.
Но който иска да даде обещание за една година, той трябва да седи на думата си, да го изпълни точ в точ... Като казвам, че който го е страх, нека си помисли, ние не бързаме. Да не би у вас да се роди друго мнение: „Нас искат да ни впримчат, да ни хванат." Да не мислите така. Не, доброволно ще се подчините, за да направите опита. (78 стр.) Сега ние сме при онзи стих на Писанието, дето се казва: „Ето, хлопам на сърцата ви и ако някой отвори, ще вляза".
към текста >>
НАГОРЕ