НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
с която и да е дума
търси в изречение
с точна фраза
търси в текст
в заглавия на текстове
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
223
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
2_23 Хлябът наш насущний - музика за гладните деца
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Целта на този план е да бъдат стоварени съюзнически войски, да пресекат България, да преминат Дунава, да навлязат в Румъния и да спрат евентуалното нашествие на
руските
войски в Европа.
"Хлябът наш насущний - музика за гладните деца" През 1942 година бяха бомбардирани седем населени места с повече от 27 бомби, с един убит и 19 ранени. Това бе сравнително спокойна година. Настъпи 1943. На конференция във Вашингтон, на 12 май, Чърчил се застъпва за така наречената средиземноморска стратегия, централно място, в която трябва да заеме завладяването на Балканския полуостров.
Целта на този план е да бъдат стоварени съюзнически войски, да пресекат България, да преминат Дунава, да навлязат в Румъния и да спрат евентуалното нашествие на
руските
войски в Европа.
Това означава, че целият военен театър ще премине България и тя ще бъде разрушена от бомби, танкове и снаряди. Но така се случва, че събитията отиват в една съвсем друга посока. Този план се проваля, но за сметка на това, през октомври 1943 година, генерал Дуайд Айзенхауер, главнокомандуващ съюзническите войски в Европа, приема направеното му от Англия предложение да се извършат широкомащабни бомбардировки над България, с цел да се даде суров урок за нейната "символична война". На 14 ноември започва бомбардировка над София. Пуснати са 327 бомби.
към текста >>
2.
2_24 Воят на самолетите, свистенето на бомбите, грохотът на взривовете и реквием за две империи
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
На 5 септември 1944 година СССР обявява война на България и
руските
войски навлизат в нея.
Общо, през време на бомбардировките, са убити 1 828 човека и 2 372 са ранени. При бомбардировките са разрушени над 12 000 сгради. Само за София са разрушени: 10 002 жилища, 1 684 магазина и склада, 369 работилници, 117 предприятия, 42 фурни, 24 болници, 14 черкви, 288 обществени учреждения и 19 училища. Така че, войната обявена от България на Англия и САЩ, която бе наречена "символична" от правителството, накрая се преобърна от "символична" в смъртоносна. Смъртта витаеше над София, изсипваше се от английските и американските самолети и слизаше със свистенето на бомбите и грохота на бомбените взривове.
На 5 септември 1944 година СССР обявява война на България и
руските
войски навлизат в нея.
Започва една нова епоха, която Учителят бе предопределил навремето. За това предрешаване и предричане на тези събития от Учителя, ние знаехме от нашите разговори с Учителя, но мълчахме и чакахме да дойдат и да се изпълнят времената на това, което То й бе предрекъл и предопределил чрез Словото Си. На 9 май 1945 година, след като Русия бе забила червеното знаме над Райхстага, дойде капитулацията на Германия. Настъпи една нова епоха. След войната, Британската империя се разпадна.
към текста >>
3.
3_52 Рудолф Щайнер и Всемировият Учител
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Казваше се Мария Сиверс,
рускиня
по произход.
Като ни изслуша, усмихна се и каза: "Навремето Питагор допусна жена в Школата си и заради нея гърците му изгориха Школата. Но не си научи урока тогава. И ето сега, на същия Питагор - на днешния Щайнер също му изгориха Школата, и то също заради жена." Това разбуни духовете на "Изгрева". Всички тръгнаха да търсят исторически извори за Питагор и да намерят как се е казвала онази жена, заради която гърците са му изгорили Школата. А брат Боев намери как се казва новата жена, заради която швейцарците му изгориха Школата.
Казваше се Мария Сиверс,
рускиня
по произход.
Тя владеела руски, френски, немски и английски и му става първа помощница. Накрая приятелите отиват при Учителя и носят две имена на две жени - едната от времето на Питагор, другата от времето на Щайнер. "Учителю, какво ще ни кажете за тези две жени? " "Това не са две жени, но една и съща. Онази от времето на Питагор е същата, която е преродена сега при Щайнер.
към текста >>
Тя владеела
руски
, френски, немски и английски и му става първа помощница.
Но не си научи урока тогава. И ето сега, на същия Питагор - на днешния Щайнер също му изгориха Школата, и то също заради жена." Това разбуни духовете на "Изгрева". Всички тръгнаха да търсят исторически извори за Питагор и да намерят как се е казвала онази жена, заради която гърците са му изгорили Школата. А брат Боев намери как се казва новата жена, заради която швейцарците му изгориха Школата. Казваше се Мария Сиверс, рускиня по произход.
Тя владеела
руски
, френски, немски и английски и му става първа помощница.
Накрая приятелите отиват при Учителя и носят две имена на две жени - едната от времето на Питагор, другата от времето на Щайнер. "Учителю, какво ще ни кажете за тези две жени? " "Това не са две жени, но една и съща. Онази от времето на Питагор е същата, която е преродена сега при Щайнер. При кардинални прераждания тези души вървят заедно." Мина също много време.
към текста >>
4.
3_55 Учителят и толстоистите
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
- Поради онази анархия в
руския
ум, който се раздвои и предизвика силите на природата.
Учителят много пъти спомена за пътя на Толстой - че той е показал на Русия онзи път, по който тя трябва да поеме. Но тя пое по пътя на насилието. Ето какво каза Учителят тогава: "За този глад, който настана сега в Русия, аз преди две години им казах, че ще им дойде. И сега, седем милиона хора умират от глад. Знаете ли защо дойде този глад?
- Поради онази анархия в
руския
ум, който се раздвои и предизвика силите на природата.
Искаха да въведат ред с насилие и по такъв начин започнаха да се избиват взаимно. Биха се, изтезаваха се и досега дадоха седем милиона жертви, а може и десет милиона да измрат. Мислеха да възстановят с оръжие свободата си, но те трябваше не с оръжие, а както им казваше Толстой - с любов. "Не противи се злому", казва Христос. Как ще тълкуват това свещениците?
към текста >>
42-43) Така че пътят, който показа Толстой на
руския
народ, бе отхвърлен.
"Не противи се злому", казва Христос. Как ще тълкуват това свещениците? Болшевиците сега са турени да действуват с оръжие. Свещениците казват: "Всяка власт е от Бога." Ами болшевишката не е ли от Бога? Не, ние казваме: "Всяка праведна власт е от Бога дадена." Там, дето болшевиците са праведни и прилагат добри дела, те са прави, там гдето прилагат насилие не са прави." ("Беседи - Обяснения и упътвания", Търново,1922 година, стр.
42-43) Така че пътят, който показа Толстой на
руския
народ, бе отхвърлен.
А защо? Учителят по този повод казва: "Свещениците в Русия и църквата в Русия са причина за болшевишката революция. Те създадоха анархия в руския ум и предизвикаха разрушителните сили в Русия да се развихрят. Защото те не приложиха Христовото Учение." Ние бяхме свидетели как една милионна емиграция премина през България от Русия. Тя се запъти на запад, а малцина останаха в България.
към текста >>
Те създадоха анархия в
руския
ум и предизвикаха разрушителните сили в Русия да се развихрят.
Свещениците казват: "Всяка власт е от Бога." Ами болшевишката не е ли от Бога? Не, ние казваме: "Всяка праведна власт е от Бога дадена." Там, дето болшевиците са праведни и прилагат добри дела, те са прави, там гдето прилагат насилие не са прави." ("Беседи - Обяснения и упътвания", Търново,1922 година, стр. 42-43) Така че пътят, който показа Толстой на руския народ, бе отхвърлен. А защо? Учителят по този повод казва: "Свещениците в Русия и църквата в Русия са причина за болшевишката революция.
Те създадоха анархия в
руския
ум и предизвикаха разрушителните сили в Русия да се развихрят.
Защото те не приложиха Христовото Учение." Ние бяхме свидетели как една милионна емиграция премина през България от Русия. Тя се запъти на запад, а малцина останаха в България. През време на Школата толстоизмът беше разпространен много. Имаше подходяща литература и много наши приятели бяха преминали през толстоизма. Дори в първите младежки събори някои приятели, като Пампоров, изнесоха реферати.
към текста >>
Онова, което те преведоха от
руски
на български, десетки години внасяше в умовете на българския читател една живителна струя от нови идеи.
А финалът на романа е един истински метод за разрешаване въпросите от житейския път на човека, слязъл на земята. Ние познавахме много толстоисти в България. Те имаха право на опит. И те го направиха. Всички тези опити излязоха несполучливи.
Онова, което те преведоха от
руски
на български, десетки години внасяше в умовете на българския читател една живителна струя от нови идеи.
Но идването на болшевизма в Русия помрачи ентусиазма на толстоистите в България. Те имаха комуни, имаха вегетариански ресторанти и много опити правеха за съдружен труд и живот. В тези опити имаше чист идеализъм. Но те нямаха знанието за разрешаването на онези проблеми, с които се сблъскаха. Това знание бе дадено в Словото на Всемировия Учител.
към текста >>
5.
3_69 Сватбата на Големия брат
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Руските
войски преминаха през България, преминаха и през Югославия и фронтът на войната се премести на Запад.
Дойде и денят 9 септември 1944 година, смени се правителството, но ние още не знаехме, че е дошла нова епоха. Откъде да знаем? Трябваше да минат години, за да разберем, че едната епоха си е отишла, а друга е дошла. Сега, тридесет години след това, вече знаем, защото опитахме и разбрахме, дочакахме да се сбъдне всичко това. Тогава никой не подозираше, че идват нови и нови развръзки.
Руските
войски преминаха през България, преминаха и през Югославия и фронтът на войната се премести на Запад.
В Унгария, на страната на руската армия, се биеха вече и български войници. Голямата развръзка на войната не бе дошла. Всички я очаквахме, а Учителят я разреши в Мърчаево, когато се строеше един извор, в който вземаха участие руснакът Владо Николов и Весела Несторова. Учителят там, на извора, се навежда и казва: "Време е да открием втория фронт на запад." И Той собственоръчно прави едно отверстие и вадичка, по която започва да изтича водата на каптирания извор. Следващите дни, на 5 юни 1944 година, съюзниците със своята флота дебаркираха и откриха втория фронт.
към текста >>
6.
3_71 Последните дни на Учителя
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Разговорът се водеше на
руски
език.
По такъв начин могат да се обяснят тези думи на Учителя. Ще намерите и други обяснения, когато проучвате Словото Му. И тогава ще проумеете много неща! Имаше часове в последните дни на Учителя, когато, със затворени очи, Той разговаряше не с нас, които бяхме около Него и бодърствахме, а с някаква невидима комисия, с невидим генерален щаб горе, в Невидимия свят. Ние стояхме до Него и Борис Николов стенографираше.
Разговорът се водеше на
руски
език.
Учителят разговаряше с някого горе на руски език, като му отговаряше на въпроси, както и задаваше такива на комисията. Имахме чувството, че Учителят е извикан някъде в Невидимия свят не на разговор, а на разпит. Това продължи дълго. За нас това бе разпит. Както и по направената стенограма.
към текста >>
Учителят разговаряше с някого горе на
руски
език, като му отговаряше на въпроси, както и задаваше такива на комисията.
Ще намерите и други обяснения, когато проучвате Словото Му. И тогава ще проумеете много неща! Имаше часове в последните дни на Учителя, когато, със затворени очи, Той разговаряше не с нас, които бяхме около Него и бодърствахме, а с някаква невидима комисия, с невидим генерален щаб горе, в Невидимия свят. Ние стояхме до Него и Борис Николов стенографираше. Разговорът се водеше на руски език.
Учителят разговаряше с някого горе на
руски
език, като му отговаряше на въпроси, както и задаваше такива на комисията.
Имахме чувството, че Учителят е извикан някъде в Невидимия свят не на разговор, а на разпит. Това продължи дълго. За нас това бе разпит. Както и по направената стенограма. Борис ползуваше добре руски и като стенограф записа всичко.
към текста >>
Борис ползуваше добре
руски
и като стенограф записа всичко.
Учителят разговаряше с някого горе на руски език, като му отговаряше на въпроси, както и задаваше такива на комисията. Имахме чувството, че Учителят е извикан някъде в Невидимия свят не на разговор, а на разпит. Това продължи дълго. За нас това бе разпит. Както и по направената стенограма.
Борис ползуваше добре
руски
и като стенограф записа всичко.
Учителят не бълнуваше, както някои биха сметнали. Ние сме имали много опитности, особено при нашите екскурзии с Учителя, когато преспивахме в някои хижи в планината и онези, които лежаха на леглата до Учителя, понякога чуваха, събуждаха се и виждаха следното: Учителят е полегнал със затворени очи, но разговаря на чужд, но непонятен за нас език с някого. Когато на следващия ден Му разказвахме това, Той се учудваше: "Ама вие чухте ли всичко това? Значи съм забравил да затворя копчето на радиото Си." В този случай може би Учителят нарочно не затвори копчето на радиото Си, за да бъдем свидетели на всичко това. Това бяха събития на края на една епоха, която отминаваше.
към текста >>
Руските
войски бяха отдавна преминали през България, властта бе сменена, а в страната имаше руско комендантство и бяхме под контрола на руснаците.
Учителят не бълнуваше, както някои биха сметнали. Ние сме имали много опитности, особено при нашите екскурзии с Учителя, когато преспивахме в някои хижи в планината и онези, които лежаха на леглата до Учителя, понякога чуваха, събуждаха се и виждаха следното: Учителят е полегнал със затворени очи, но разговаря на чужд, но непонятен за нас език с някого. Когато на следващия ден Му разказвахме това, Той се учудваше: "Ама вие чухте ли всичко това? Значи съм забравил да затворя копчето на радиото Си." В този случай може би Учителят нарочно не затвори копчето на радиото Си, за да бъдем свидетели на всичко това. Това бяха събития на края на една епоха, която отминаваше.
Руските
войски бяха отдавна преминали през България, властта бе сменена, а в страната имаше руско комендантство и бяхме под контрола на руснаците.
А една част от българската армия бе отправена да воюва срещу Хитлер и Германия. Бяха усилни години тогава. Усилни дни и усилни мигове. Но по начина на разговора на Учителя с онези горе, виждахме, че нещата и събитията бяха дошли до развръзка. Не мога да предам разговора.
към текста >>
Той бе стенографиран от Борис Николов, който добре знаеше
руски
език и смятам, че не са пропуснати думи от него.
А една част от българската армия бе отправена да воюва срещу Хитлер и Германия. Бяха усилни години тогава. Усилни дни и усилни мигове. Но по начина на разговора на Учителя с онези горе, виждахме, че нещата и събитията бяха дошли до развръзка. Не мога да предам разговора.
Той бе стенографиран от Борис Николов, който добре знаеше
руски
език и смятам, че не са пропуснати думи от него.
Тези думи бяха вписани в едно тефтерче-тетрадка с черни корици. Нарекохме го черното тефтерче. След това ние го укрихме и Борис не пожела да дешифрира разговора. А тридесет години по-късно, когато един брат настоя да се дешифрира целият разговор, ние не можахме да открием въпросното тефтерче, което бе укрито и се намира при някои от нашите приятели, които го пазят, но едва ли предполагат какво има записано в него. Това го съобщавам, за да го издири едно следващо поколение, да го разчете и изнесе пред света.
към текста >>
7.
3_73 Последни разговори и откровения с Учителя
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Хитлер ще падне в Германия и тогава ще се сключи мир." В едн о от тефтерчетата на Савка Керемидчиева, което ми бе оставено, аз прочетох следното записано от нея при разговор с Учителя: "Божият план е,
руските
войски да дойдат до Дунава и да не преминават в България." Но тези събития бяха променени лично от Учителя, защото никой не прояви послушание и никой нищо не изпълни от това, което Той каза.
България, Холандия и други страни ще се освободят. България ще използува момента, за да сключи мир с Англия и Америка и да затвърди отношенията си с Русия. Русия ще бъде уморена от войната и няма да иска в България комунистически строй. В България ще се засили кооперативното дело. Това ще бъде промяната.
Хитлер ще падне в Германия и тогава ще се сключи мир." В едн о от тефтерчетата на Савка Керемидчиева, което ми бе оставено, аз прочетох следното записано от нея при разговор с Учителя: "Божият план е,
руските
войски да дойдат до Дунава и да не преминават в България." Но тези събития бяха променени лично от Учителя, защото никой не прояви послушание и никой нищо не изпълни от това, което Той каза.
Ако го бяха изпълнили, нещата по друг начин щяха да се развият. Тогава, в Мърчаево, една сутрин Учителят излезе на балкона, след като за три дни се беше затворил в стаята и никого не приемаше, и с най- строг тон заяви следното пред присъствуващите: "Ние решихме да пуснем руснаците и комунистите в България." Всемировият Учител промени историческите събития в България и в Европа, поради своеволието на всички политици, които не послушаха съветите Му и правеха точно обратното. Тук трябва да добавим, че единствените, които проявяваха послушанието към Учителя, това бяха братята офицери. Те бяха свикнали на военни заповеди, бяха свикнали да изпълняват нарежданията на своите висши началници. Те възприемаха Учителя като едно висше същество и изпълниха това, което Той им каза.
към текста >>
8.
3_77 Човек предполага, а Бог разполага със съдбините на света
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Като дойдоха комунистите в България, арестуваха го, съдиха го, осъдиха го на смърт и най-после го хвърлиха под един
руски
танк, та да го сгази.
Защо отиваш против Него и защо воюваш срещу Него и руснаците? " А Лулчев продължава: "Защото обичам германците и ще видиш моята присъда, защото Учителят ми не прощава. Ето, всеки ден идвам да се моля, падам на колене, ама Учителят прошка не ми дава. И ще ме видиш каква съдба ще имам. Ти ще си ми свидетеля, та да го разказваш след това на другите, та да знаят какво нещо е Учителят." И така стана.
Като дойдоха комунистите в България, арестуваха го, съдиха го, осъдиха го на смърт и най-после го хвърлиха под един
руски
танк, та да го сгази.
Това му беше присъдата от Учителя, защото руската Сила дойде чрез танковете, а Учителят ги водеше в Небесата направо към Берлин, за да забият червеното знаме над Райхстага. В Божиите решения няма обратни действия. Този случай го разказваше брат Темелко на всички, които отиваха при него, дори тридесет години след свършването на войната. А той доживя дълбока старост със запазен разсъдък. Методи Константинов се занимаваше с политика и познаваше почти всички политически дейци.
към текста >>
Целта е да се спрат руснаците на •тяхната граница и да не се позволи на
руските
войски да влязат в Европа.
Учителят му нарежда да предаде на политиците, че могат да изпратят българска правителствена делегация, но само за сондажи, не и за преговори и да нямат пълномощия и право да сключват договори със съюзниците. Методи предава това на Багрянов и другите и те послушват съвета Му. След време всички се питат защо тази делегация, която е ходила в Кайро, не е сключила примирие? А за това си има една голяма причина. А тя е следната: Чърчил настояваше да се отвори втори фронт на Балканите и войските на Англия и САЩ да преминат през Балканите, тоест през Гърция, България и да пресекат река Дунав, да преминат през Румъния и да атакуват германските войски в България и Румъния.
Целта е да се спрат руснаците на •тяхната граница и да не се позволи на
руските
войски да влязат в Европа.
Този план на Чърчил би довел до стотици хиляди жертви на български войници и разрушение на България. Освен това, с тях щяха влезнат и гръцки войски, и турски войски. А България отново щеше да бъде окупирана, както навремето, когато съюзниците й, по време на Балканската война, след грешката на Фердинанд я окупираха. Освен това се нарушаваше и Божият план Русия да забие червеното знаме над Райхстага. А какво се случи по- нататък?
към текста >>
Разнася се новината, че
руските
войски са влезнали в България.
Това бе цензура и имаше за цел, да не могат да се слушат новини по други радиостанции. Така веднъж Учителят отива да пуска радиото, за да чуе някаква новина. Точно по това време пред радиото е Крум Въжаров. Учителят му нарежда да включи радиото, за да чуят новините. Седят двамата пред радиото и какво да чуят?
Разнася се новината, че
руските
войски са влезнали в България.
Крум се обръща към Учителя и Го пита с поглед какво означава това? Учителят отговаря: "По-добре така стана, че влезнаха руснаците, отколкото турците." Значи ако беше открит вторият фронт на Балканите, тук в България щяха да влезнат турските войски и България щеше да бъде отново окупирана и завладяна от турците. Това бе целта на онези сили, които искаха да се открие втори фронт на Балканите, чийто представител бе Чърчил. Но Учителят промени нещата, защото Божият план трябваше да се изпълни. А той бе от ясен по-ясен!
към текста >>
Руските
войски са навлезли в България.
Крум се обръща към Учителя и Го пита с поглед какво означава това? Учителят отговаря: "По-добре така стана, че влезнаха руснаците, отколкото турците." Значи ако беше открит вторият фронт на Балканите, тук в България щяха да влезнат турските войски и България щеше да бъде отново окупирана и завладяна от турците. Това бе целта на онези сили, които искаха да се открие втори фронт на Балканите, чийто представител бе Чърчил. Но Учителят промени нещата, защото Божият план трябваше да се изпълни. А той бе от ясен по-ясен!
Руските
войски са навлезли в България.
Посрещнаха ги с хляб и сол и с цветя. Срещу тях не гръмна нито една пушка. Руските ешелони преминаваха през България. Руси Караиванов, който е железничар по професия, е дежурен на гара Ветрен. По това време спира един влак, пълен с руски войници.
към текста >>
Руските
ешелони преминаваха през България.
Но Учителят промени нещата, защото Божият план трябваше да се изпълни. А той бе от ясен по-ясен! Руските войски са навлезли в България. Посрещнаха ги с хляб и сол и с цветя. Срещу тях не гръмна нито една пушка.
Руските
ешелони преминаваха през България.
Руси Караиванов, който е железничар по професия, е дежурен на гара Ветрен. По това време спира един влак, пълен с руски войници. Войниците слизат на гарата, за да си налеят вода и да си купят някои неща, като мнозина от тях плъзват по съседните къщи. Влакът трябва да пренощува на гарата. Руси Караиванов отива и поканва един офицер да му гостува.
към текста >>
По това време спира един влак, пълен с
руски
войници.
Руските войски са навлезли в България. Посрещнаха ги с хляб и сол и с цветя. Срещу тях не гръмна нито една пушка. Руските ешелони преминаваха през България. Руси Караиванов, който е железничар по професия, е дежурен на гара Ветрен.
По това време спира един влак, пълен с
руски
войници.
Войниците слизат на гарата, за да си налеят вода и да си купят някои неща, като мнозина от тях плъзват по съседните къщи. Влакът трябва да пренощува на гарата. Руси Караиванов отива и поканва един офицер да му гостува. Завежда го у дома си и му предоставя гостната стая. След като се нахранили, след като се разговорили за войната, накрая Руси Караиванов му дава една беседа от Учителя, преведена на руски, за да се занимава, докато заспи.
към текста >>
След като се нахранили, след като се разговорили за войната, накрая Руси Караиванов му дава една беседа от Учителя, преведена на
руски
, за да се занимава, докато заспи.
По това време спира един влак, пълен с руски войници. Войниците слизат на гарата, за да си налеят вода и да си купят някои неща, като мнозина от тях плъзват по съседните къщи. Влакът трябва да пренощува на гарата. Руси Караиванов отива и поканва един офицер да му гостува. Завежда го у дома си и му предоставя гостната стая.
След като се нахранили, след като се разговорили за войната, накрая Руси Караиванов му дава една беседа от Учителя, преведена на
руски
, за да се занимава, докато заспи.
Бра'т Руси е доволен, защото са се сбъднали думите на Учителя, че славянството е непобедимо и че Русия има мисия в света. Ето горе, в неговата стая, определена за гости сега почива руски офицер и чете беседа от Учителя на руски. Той взима и разгръща отново онзи вестник "Братство", от който той бе научил какъв ще бъде изходът на войната. Препрочита отново статията и плаче от радост. По едно време в стаята му нахлува руският офицер.
към текста >>
Ето горе, в неговата стая, определена за гости сега почива
руски
офицер и чете беседа от Учителя на
руски
.
Влакът трябва да пренощува на гарата. Руси Караиванов отива и поканва един офицер да му гостува. Завежда го у дома си и му предоставя гостната стая. След като се нахранили, след като се разговорили за войната, накрая Руси Караиванов му дава една беседа от Учителя, преведена на руски, за да се занимава, докато заспи. Бра'т Руси е доволен, защото са се сбъднали думите на Учителя, че славянството е непобедимо и че Русия има мисия в света.
Ето горе, в неговата стая, определена за гости сега почива
руски
офицер и чете беседа от Учителя на
руски
.
Той взима и разгръща отново онзи вестник "Братство", от който той бе научил какъв ще бъде изходът на войната. Препрочита отново статията и плаче от радост. По едно време в стаята му нахлува руският офицер. Пита го: "Какво е това? Кой го е написал?
към текста >>
По едно време в стаята му нахлува
руският
офицер.
След като се нахранили, след като се разговорили за войната, накрая Руси Караиванов му дава една беседа от Учителя, преведена на руски, за да се занимава, докато заспи. Бра'т Руси е доволен, защото са се сбъднали думите на Учителя, че славянството е непобедимо и че Русия има мисия в света. Ето горе, в неговата стая, определена за гости сега почива руски офицер и чете беседа от Учителя на руски. Той взима и разгръща отново онзи вестник "Братство", от който той бе научил какъв ще бъде изходът на войната. Препрочита отново статията и плаче от радост.
По едно време в стаята му нахлува
руският
офицер.
Пита го: "Какво е това? Кой го е написал? Жив ли е този човек? Такова нещо аз никога не съм срещал и няма никъде написано по света. Аз съм професор по литература и обществени науки, познавам много неща, но такова нещо досега никога и никъде не съм срещал." Тогава Руси Караиванов му обяснява, че това са Беседи на Учителя и че Той живее в София на "Изгрева".
към текста >>
Руският
офицер пожелал още утре Руси Караиванов да го заведе в София и да го представи на Учителя.
Пита го: "Какво е това? Кой го е написал? Жив ли е този човек? Такова нещо аз никога не съм срещал и няма никъде написано по света. Аз съм професор по литература и обществени науки, познавам много неща, но такова нещо досега никога и никъде не съм срещал." Тогава Руси Караиванов му обяснява, че това са Беседи на Учителя и че Той живее в София на "Изгрева".
Руският
офицер пожелал още утре Руси Караиванов да го заведе в София и да го представи на Учителя.
Руси Караиванов на следващия ден тръгва с него, качват се на влака, пристигат в София и го завежда на "Изгрева", въвежда го при Учителя. В момента, когато руският офицер вижда Учителя, пада на колене пред Него и извиква: "Отец мой и Бог мой! " И започва да целува краката и обувките на Учителя. Учителят го вдига и го повежда в стаята Си. След него влиза и Боян Боев.
към текста >>
В момента, когато
руският
офицер вижда Учителя, пада на колене пред Него и извиква: "Отец мой и Бог мой!
Жив ли е този човек? Такова нещо аз никога не съм срещал и няма никъде написано по света. Аз съм професор по литература и обществени науки, познавам много неща, но такова нещо досега никога и никъде не съм срещал." Тогава Руси Караиванов му обяснява, че това са Беседи на Учителя и че Той живее в София на "Изгрева". Руският офицер пожелал още утре Руси Караиванов да го заведе в София и да го представи на Учителя. Руси Караиванов на следващия ден тръгва с него, качват се на влака, пристигат в София и го завежда на "Изгрева", въвежда го при Учителя.
В момента, когато
руският
офицер вижда Учителя, пада на колене пред Него и извиква: "Отец мой и Бог мой!
" И започва да целува краката и обувките на Учителя. Учителят го вдига и го повежда в стаята Си. След него влиза и Боян Боев. А Руси остава отвън. Цели два часа се води разговор между руския офицер и Учителя.
към текста >>
Цели два часа се води разговор между
руския
офицер и Учителя.
В момента, когато руският офицер вижда Учителя, пада на колене пред Него и извиква: "Отец мой и Бог мой! " И започва да целува краката и обувките на Учителя. Учителят го вдига и го повежда в стаята Си. След него влиза и Боян Боев. А Руси остава отвън.
Цели два часа се води разговор между
руския
офицер и Учителя.
Така руският национален дух изпрати своя представител, за да падне на колене пред нозете на Учителя. Руското войнство, неговият представител, паднаха на колене и благодариха пред Великия Учител, защото Той изрече и даде Божието решение за съдбините на света. Руският народ заплати с милиони жертви - над 20 милиона убити. Руското оръжие спечели войната, защото ги водеше Учителят в Невидимия свят, за да изпълнят Божието решение и да бъдат съвременният бич в ръцете на Бога. Достойно е да се отбележи, че този руски офицер, четейки страници от Словото на Учителя в село Ветрен, в дома на Руси Караиванов, по Дух разбра, че има среща с нещо Велико, което е дошло на света.
към текста >>
Така
руският
национален дух изпрати своя представител, за да падне на колене пред нозете на Учителя.
" И започва да целува краката и обувките на Учителя. Учителят го вдига и го повежда в стаята Си. След него влиза и Боян Боев. А Руси остава отвън. Цели два часа се води разговор между руския офицер и Учителя.
Така
руският
национален дух изпрати своя представител, за да падне на колене пред нозете на Учителя.
Руското войнство, неговият представител, паднаха на колене и благодариха пред Великия Учител, защото Той изрече и даде Божието решение за съдбините на света. Руският народ заплати с милиони жертви - над 20 милиона убити. Руското оръжие спечели войната, защото ги водеше Учителят в Невидимия свят, за да изпълнят Божието решение и да бъдат съвременният бич в ръцете на Бога. Достойно е да се отбележи, че този руски офицер, четейки страници от Словото на Учителя в село Ветрен, в дома на Руси Караиванов, по Дух разбра, че има среща с нещо Велико, което е дошло на света. А там на "Изгрева", когато зърна Учителя, за миг той Го позна и разбра, че се намира пред Бога и затова извика: "Отец мой!
към текста >>
Руският
народ заплати с милиони жертви - над 20 милиона убити.
След него влиза и Боян Боев. А Руси остава отвън. Цели два часа се води разговор между руския офицер и Учителя. Така руският национален дух изпрати своя представител, за да падне на колене пред нозете на Учителя. Руското войнство, неговият представител, паднаха на колене и благодариха пред Великия Учител, защото Той изрече и даде Божието решение за съдбините на света.
Руският
народ заплати с милиони жертви - над 20 милиона убити.
Руското оръжие спечели войната, защото ги водеше Учителят в Невидимия свят, за да изпълнят Божието решение и да бъдат съвременният бич в ръцете на Бога. Достойно е да се отбележи, че този руски офицер, четейки страници от Словото на Учителя в село Ветрен, в дома на Руси Караиванов, по Дух разбра, че има среща с нещо Велико, което е дошло на света. А там на "Изгрева", когато зърна Учителя, за миг той Го позна и разбра, че се намира пред Бога и затова извика: "Отец мой! И Бог мой! " Ето, това е финалът на тази история, Когато съдбините на света се ръководеха от Всемировия Учител в малкото селце Мърчаево, в дома на брат Темелко Темелков.
към текста >>
Достойно е да се отбележи, че този
руски
офицер, четейки страници от Словото на Учителя в село Ветрен, в дома на Руси Караиванов, по Дух разбра, че има среща с нещо Велико, което е дошло на света.
Цели два часа се води разговор между руския офицер и Учителя. Така руският национален дух изпрати своя представител, за да падне на колене пред нозете на Учителя. Руското войнство, неговият представител, паднаха на колене и благодариха пред Великия Учител, защото Той изрече и даде Божието решение за съдбините на света. Руският народ заплати с милиони жертви - над 20 милиона убити. Руското оръжие спечели войната, защото ги водеше Учителят в Невидимия свят, за да изпълнят Божието решение и да бъдат съвременният бич в ръцете на Бога.
Достойно е да се отбележи, че този
руски
офицер, четейки страници от Словото на Учителя в село Ветрен, в дома на Руси Караиванов, по Дух разбра, че има среща с нещо Велико, което е дошло на света.
А там на "Изгрева", когато зърна Учителя, за миг той Го позна и разбра, че се намира пред Бога и затова извика: "Отец мой! И Бог мой! " Ето, това е финалът на тази история, Когато съдбините на света се ръководеха от Всемировия Учител в малкото селце Мърчаево, в дома на брат Темелко Темелков. Тази епопея трябва да завършим с един от разказите на Методи Константинов. В онези дни в Мърчаево, Учителят го приема в стаята Си, изправя се величествено пред него и казва: "Аз си свърших Моята задача тук, на земята.
към текста >>
Учителят го разгръща и от избледнелите страници му прочита следните думи, които са написани в тефтерчето: "От север 1944 година ще дойдат
руските
войски.
След заминаването на Учителя приключи една епоха. Тази епоха бе определена още в началото на века, когато Учителят започва своята дейност в България. Методи Константинов е при Учителя в Мърчаево. Учителят му чете 20 глава от Откровението на Йоана и му обяснява, че то съответствува на сегашните времена. След това му изважда едно малко подвързано тефтерче и му го показва, че то е писано преди четиридесет години - някъде около 1903 година.
Учителят го разгръща и от избледнелите страници му прочита следните думи, които са написани в тефтерчето: "От север 1944 година ще дойдат
руските
войски.
В България ще се смени строя." След това Учителят Му показва тефтерчето и страницата и Методи вижда, че там има някакви цифри и чертежи и с това разбира, че Втората световна война е астрологически и исторически определена. Методи пожелава Учителят да му прочете по-нататък и нещо от следващата страница. Но Той затваря тефтерчето и му казва: "Не, ти ще го видиш." Както Методи, така и ние бяхме свидетели на всичко това и го записахме, за да се знае, че това е било и е станало, когато Великият Учител бе на земята между българите! Ние бяхме на земята между българите в плът и кръв. Защото Великият Учител бе слязъл в плът и кръв между българите.
към текста >>
9.
5_41 Учителят и Английската империя съгласно Божия план
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991
,
ТОМ 1
То подготви условията и внуши на
руския
император Александър II да обяви война на турците.
"Учителят и Английската империя съгласно Божия план" Учителят даде тълкувание - открехна завесата на вековете пред нашите очи и показа някои съдбини от историята на българския народ - така, както Той ги виждаше. За османското владичество над България Той каза следното: "Непослушанието на българите и гонението на богомилите, които носеха едно Божествено Учение от страна на тогавашните български власти- феодали и царе - доведе до вътрешна разруха и до падането на България под турско робство за петстотин години." "Освобождението на България от турско робство се дължи на Бялото Братство.
То подготви условията и внуши на
руския
император Александър II да обяви война на турците.
Александър II послуша гласа на Бога и обяви своя манифест за Освобождението на България през 1877 година, а Небето помогна да се осъществи този Божи План чрез другите държави. Белият цар освободи България. Руският цар Александър II бе един велик дух на славянството. Той бе ученик на Бялото Братство. Той първо освободи собствения си народ от крепостничеството и помещичеството, разкрепости селяните и им даде земя.
към текста >>
Руският
цар Александър II бе един велик дух на славянството.
"Учителят и Английската империя съгласно Божия план" Учителят даде тълкувание - открехна завесата на вековете пред нашите очи и показа някои съдбини от историята на българския народ - така, както Той ги виждаше. За османското владичество над България Той каза следното: "Непослушанието на българите и гонението на богомилите, които носеха едно Божествено Учение от страна на тогавашните български власти- феодали и царе - доведе до вътрешна разруха и до падането на България под турско робство за петстотин години." "Освобождението на България от турско робство се дължи на Бялото Братство. То подготви условията и внуши на руския император Александър II да обяви война на турците. Александър II послуша гласа на Бога и обяви своя манифест за Освобождението на България през 1877 година, а Небето помогна да се осъществи този Божи План чрез другите държави. Белият цар освободи България.
Руският
цар Александър II бе един велик дух на славянството.
Той бе ученик на Бялото Братство. Той първо освободи собствения си народ от крепостничеството и помещичеството, разкрепости селяните и им даде земя. Така той стана Цар-Освободител на руския народ. Ако не беше освободил руския народ от крепостничеството, нямаше да може да изпълни Волята на Бога да освободи България от турско робство. Така че Александър II е двоен освободител.
към текста >>
Така той стана Цар-Освободител на
руския
народ.
Александър II послуша гласа на Бога и обяви своя манифест за Освобождението на България през 1877 година, а Небето помогна да се осъществи този Божи План чрез другите държави. Белият цар освободи България. Руският цар Александър II бе един велик дух на славянството. Той бе ученик на Бялото Братство. Той първо освободи собствения си народ от крепостничеството и помещичеството, разкрепости селяните и им даде земя.
Така той стана Цар-Освободител на
руския
народ.
Ако не беше освободил руския народ от крепостничеството, нямаше да може да изпълни Волята на Бога да освободи България от турско робство. Така че Александър II е двоен освободител. Веднъж за руския народ и втори път за българския народ. Чрез освобождението на България Русия се въздигна като народ и държава. Това бе наградата за Русия от Невидимия свят." Беше сключен Сан-Стефанският мирен договор и бяха определени границите на България.
към текста >>
Ако не беше освободил
руския
народ от крепостничеството, нямаше да може да изпълни Волята на Бога да освободи България от турско робство.
Белият цар освободи България. Руският цар Александър II бе един велик дух на славянството. Той бе ученик на Бялото Братство. Той първо освободи собствения си народ от крепостничеството и помещичеството, разкрепости селяните и им даде земя. Така той стана Цар-Освободител на руския народ.
Ако не беше освободил
руския
народ от крепостничеството, нямаше да може да изпълни Волята на Бога да освободи България от турско робство.
Така че Александър II е двоен освободител. Веднъж за руския народ и втори път за българския народ. Чрез освобождението на България Русия се въздигна като народ и държава. Това бе наградата за Русия от Невидимия свят." Беше сключен Сан-Стефанският мирен договор и бяха определени границите на България. Но Англия се намеси и предизвика Берлинския конгрес през юли 1878 година.
към текста >>
Веднъж за
руския
народ и втори път за българския народ.
Той бе ученик на Бялото Братство. Той първо освободи собствения си народ от крепостничеството и помещичеството, разкрепости селяните и им даде земя. Така той стана Цар-Освободител на руския народ. Ако не беше освободил руския народ от крепостничеството, нямаше да може да изпълни Волята на Бога да освободи България от турско робство. Така че Александър II е двоен освободител.
Веднъж за
руския
народ и втори път за българския народ.
Чрез освобождението на България Русия се въздигна като народ и държава. Това бе наградата за Русия от Невидимия свят." Беше сключен Сан-Стефанският мирен договор и бяха определени границите на България. Но Англия се намеси и предизвика Берлинския конгрес през юли 1878 година. Там България бе разделена на пет части: Княжество България, Източна Румелия, Македония, Одринска Тракия и Западните покрайнини. Това бе неочаквана развръзка за всички.
към текста >>
10.
5_44 Учителят и царуването на цар Борис III
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
На 9 септември 1944 година
руските
войски навлизат в България и комунистите вземат властта в страната.
" Невена Неделчева е близка с Лулчев и е от неговата група на "Упанишадите". Учителят я поглежда строго и с много строг тон й нарежда: "Няма да пипате и да изгаряте архива на Лулчев и неговия дневник. Нека сега да видим дали неговият дневник ще му спаси главата. Нали за това го написа, да му спаси главата и да му донесе слава! " Разговорът приключва, но Невена изпълнява Волята на Учителя.
На 9 септември 1944 година
руските
войски навлизат в България и комунистите вземат властта в страната.
Започват арести на всички управляващи. Арестуван е и Любомир Лулчев. Започват разпити. Още при първия разпит, за да докаже, че е невинен и че е работил за доброто на България, казва, че има написан дневник по всички въпроси и който се интересува, може да отиде и да го вземе от бараката му на "Изгрева". Отиват на "Изгрева", влизат в бараката му и намират дневника му на лично място.
към текста >>
11.
5_53 Учителят е болен
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Учителят се беше извлякъл горе в Невидимия свят и там вероятно имаше някаква комисия от генерали и маршали, защото Учителят отговаряше на
руски
език.
Така Той ни освободи вътрешно, че сме направили за Него всичко, което знаехме и можехме. Това е Негов метод. Дойде и това време, когато Учителят лежеше на кревата, беше се извлякъл от тялото Си и говореше. Ние слушахме всичко. Това като че ли беше някакъв разпит срещу Учителя.
Учителят се беше извлякъл горе в Невидимия свят и там вероятно имаше някаква комисия от генерали и маршали, защото Учителят отговаряше на
руски
език.
Онези горе Го питаха за военното положение, за изхода на войната и за събитията в света. Ние не чувахме техните въпроси, но съдехме за тях по отговорите на Учителя на руски език. Той отговаряше точно и определено. Това продължи дълго. Аз стенографирах всичко това, както и последните дни на Учителя, в една тетрадка-тефтерче с черни корици.
към текста >>
Ние не чувахме техните въпроси, но съдехме за тях по отговорите на Учителя на
руски
език.
Дойде и това време, когато Учителят лежеше на кревата, беше се извлякъл от тялото Си и говореше. Ние слушахме всичко. Това като че ли беше някакъв разпит срещу Учителя. Учителят се беше извлякъл горе в Невидимия свят и там вероятно имаше някаква комисия от генерали и маршали, защото Учителят отговаряше на руски език. Онези горе Го питаха за военното положение, за изхода на войната и за събитията в света.
Ние не чувахме техните въпроси, но съдехме за тях по отговорите на Учителя на
руски
език.
Той отговаряше точно и определено. Това продължи дълго. Аз стенографирах всичко това, както и последните дни на Учителя, в една тетрадка-тефтерче с черни корици. Това тефтерче тогава го прибрах и го укрих от многото обиски, които бяха правени срещу Братството и срещу мен. Но сега не зная къде се намира то.
към текста >>
12.
9_05 Кой бе Учителят?
,
АНГЕЛ ВЪЛКОВ (1899-1986 )
,
ТОМ 1
Щяха да видят българите свобода, ако не беше влязъл Бог в
руския
цар Александър II и не му беше внушил да освободи България.
За да не изпаднем в положението на евреите, на които като възмездие им дадоха, според Учителя, наказание да бъдат две хиляди години под робство. Според Учителя, също така направиха българите, когато изгониха богомилте от България. За наказание те паднаха под робство от турците и така преживяха петстотин години. Толкова години, колкото евреите преживяха, след като паднаха под робство и бяха преселени във Вавилон. Във връзка с това Учителят каза: "Свободата на българите е дадена от Бялото Братство и ако злоупотребят с нея, да му мислят.
Щяха да видят българите свобода, ако не беше влязъл Бог в
руския
цар Александър II и не му беше внушил да освободи България.
Манифестът на руския цар за обявяване на войната е Словото на Господа за освобождение на България. Така че българите дължат освобождението си, първо на Бога, второ - на Бялото Братство, трето - на руския цар и четвърто - на руския народ". На друго място Учителят каза, че Бог реши да свали своята Скиния на земята и затова избра България и българския народ за това място. А служителите в тази Скиния бяха изпратени да дойдат като ученици в Школата на Учителя. Ето, това бе времето, когато Бог Сам посети земята и следите на Неговите стъпки са останали по "Изгрева" в София.
към текста >>
Манифестът на
руския
цар за обявяване на войната е Словото на Господа за освобождение на България.
Според Учителя, също така направиха българите, когато изгониха богомилте от България. За наказание те паднаха под робство от турците и така преживяха петстотин години. Толкова години, колкото евреите преживяха, след като паднаха под робство и бяха преселени във Вавилон. Във връзка с това Учителят каза: "Свободата на българите е дадена от Бялото Братство и ако злоупотребят с нея, да му мислят. Щяха да видят българите свобода, ако не беше влязъл Бог в руския цар Александър II и не му беше внушил да освободи България.
Манифестът на
руския
цар за обявяване на войната е Словото на Господа за освобождение на България.
Така че българите дължат освобождението си, първо на Бога, второ - на Бялото Братство, трето - на руския цар и четвърто - на руския народ". На друго място Учителят каза, че Бог реши да свали своята Скиния на земята и затова избра България и българския народ за това място. А служителите в тази Скиния бяха изпратени да дойдат като ученици в Школата на Учителя. Ето, това бе времето, когато Бог Сам посети земята и следите на Неговите стъпки са останали по "Изгрева" в София. А ние целувахме десницата Му.
към текста >>
Така че българите дължат освобождението си, първо на Бога, второ - на Бялото Братство, трето - на
руския
цар и четвърто - на
руския
народ".
За наказание те паднаха под робство от турците и така преживяха петстотин години. Толкова години, колкото евреите преживяха, след като паднаха под робство и бяха преселени във Вавилон. Във връзка с това Учителят каза: "Свободата на българите е дадена от Бялото Братство и ако злоупотребят с нея, да му мислят. Щяха да видят българите свобода, ако не беше влязъл Бог в руския цар Александър II и не му беше внушил да освободи България. Манифестът на руския цар за обявяване на войната е Словото на Господа за освобождение на България.
Така че българите дължат освобождението си, първо на Бога, второ - на Бялото Братство, трето - на
руския
цар и четвърто - на
руския
народ".
На друго място Учителят каза, че Бог реши да свали своята Скиния на земята и затова избра България и българския народ за това място. А служителите в тази Скиния бяха изпратени да дойдат като ученици в Школата на Учителя. Ето, това бе времето, когато Бог Сам посети земята и следите на Неговите стъпки са останали по "Изгрева" в София. А ние целувахме десницата Му. Учителят разполагаше със знание и с възможности да посещава различни планети от нашата слънчева система.
към текста >>
13.
10_05 Всемировият Учител Беинса Дуно и славянството
,
,
ТОМ 1
Господ на Силите земни и небесни докара великия студ, замрази всичко живо и раздвижи духа на
руския
народ и го поведе, за да изпълни волята на Бога.
до 1944 год. бе отворена Школата на Всемирното Велико Бяло Братство за учениците и бе предавано Словото на Бога. "Изгревът" в София бе мястото, където Великият Учител живееше и където бе Школата на Всемирното Велико Бяло Братство, в която Школа се предаваше Словото на Великия Учител, което Слово бе Словото на Живия Бог. "Изгревът" бе Дом Господен в София и в България. В разгара на Втората Световна война, когато Москва бе обсадена от германците и всички очакваха всеки момент да се предаде, Великият Учител заяви още тогава пред един от учениците си, който бе висш офицер в българската войска: "Русия ще забие червеното знаме над Райхстага".
Господ на Силите земни и небесни докара великия студ, замрази всичко живо и раздвижи духа на
руския
народ и го поведе, за да изпълни волята на Бога.
И това знаме бе забито именно там, за да се изпълнят думите Господни. Защото бичът Божий възстановява Божията правда! Преди прелома на войната, когато тя се водеше още в Русия, Великият Учител, който бе в село Мърчаево заяви: "Ние решихме да пуснем руснаците в България". Дойде 9 септември 1944 година,те бяха допуснати в България и влязоха, без да се пукне нито една пушка. С цветя и хляб ги посрещнаха.
към текста >>
14.
СЪДЪРЖАНИЕ
,
,
ТОМ 2
Как научих
руски
език 5.
Разговор с Учителя Дънов, записан на 1 октомври 1900 г. Послеслов / Д-р Вергилий Кръстев СКРИЖАЛИТЕ НА ДУХА БЕИНСА ДУНО / Д-р Вергилий Кръстев ПЪТЯТ НА УЧЕНИКА / Борис Николов - ПОВЕСТВОВАНИЕ ПЪРВО 1. Спомените 2. Обет пред Атон и пред Бога 3. Опасната игра 4.
Как научих
руски
език 5.
Момчешки лудории 6. Моят дядо и отбраната на Шипка 7. Дядо Ботю – Житото и царската хазна 8. Богомилската къща 9. Читалище “Надежда” 10.
към текста >>
Руските
войски 70.
Писано е 65. Крадец в лозето 66. Пчелата – 67. Учителят в село Хотанца 68. Ръководителите 69.
Руските
войски 70.
Странник Съм на този свят 71. Изпреварихме с една минута 72. Кокошчицата и кучката 73. Заветът на Цветните лъчи 74. Как Учителят Се освободи от военната служба 75.
към текста >>
15.
2. ОБЕТ ПРЕД АТОН И ПРЕД БОГА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Идваше от Атонските манастири и отиваха към
руските
манастири придружени с няколко коня.
отиде в Атон да потърси чичо си, който там беше монах, съгласно обета, който е дал неговият род пред Бога и чрез който обет се поддържа рода. Баща ми отиде с един габровец, престояха в Атон няколко месеца и се върнаха. Мина време и аз бях станал на осем години. Един ден пристигнаха от Атон двама монаси. Единия се наричаше Отец Милети, беше архимандрит, със по-висок чин монашество.
Идваше от Атонските манастири и отиваха към
руските
манастири придружени с няколко коня.
Атон имаше свои манастири в Русия. Като минават през Габрово, понеже тук е прохода през Стара Планина, тук е пътят им за преминаване през Балкана и се отбиват при нас. Обикновено като стигнат до Габрово през нас минават и при нас отсядат. Това е връзка, която се подържа от стари времена. И нашите ги приеха много хубаво с голяма почит и уважение.
към текста >>
Отидоха в
руските
манастири, свършиха работата си и след няколко месеца се върнаха пак.
Това е връзка, която се подържа от стари времена. И нашите ги приеха много хубаво с голяма почит и уважение. Оставиха ги да нощуват у нас. На другия ден сложиха хубава трапеза, похапнат си, побъбрят си и си тръгнат. Пътуваха с хубави файтони, с хубави коне, а зад тях имаше един слуга с няколко коня, които носеха багаж.
Отидоха в
руските
манастири, свършиха работата си и след няколко месеца се върнаха пак.
Отново се разположиха на голяма трапеза и от дума на дума приказката стигна, че човек като даде обет пред Бога трябва да изпълнява. Всички кимват с глава, че това е така. И тогава Отец Милети спомена, че според направения обет на рода първородния син трябва да се проводи в Атон и да стане монах и ме погледна. Искаше да вземе мен и да отида с тях. Разказваше ми, че като отида там щял съм да видя какъв хубав и приятен живот има там.
към текста >>
16.
4. КАК НАУЧИХ РУСКИ ЕЗИК
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
4. КАК НАУЧИХ
РУСКИ
ЕЗИК Аз учих в Габровската гимназия.
4. КАК НАУЧИХ
РУСКИ
ЕЗИК Аз учих в Габровската гимназия.
Това беше най-добрата гимназия и тук подбираха най-добрите преподаватели. Тя е първата гимназия в България създадена от Венелин Априлов. Тя се издържаше от доброволните вноски на тукашните търговци и на българските търговци от Русия. А каква библиотека имаше само. Това бе най-голямата библиотека в България по онова време.
към текста >>
Когато бях във втори клас в прогимназията в Габрово, взех от библиотеката
руски
книги да чета.
Това беше най-добрата гимназия и тук подбираха най-добрите преподаватели. Тя е първата гимназия в България създадена от Венелин Априлов. Тя се издържаше от доброволните вноски на тукашните търговци и на българските търговци от Русия. А каква библиотека имаше само. Това бе най-голямата библиотека в България по онова време.
Когато бях във втори клас в прогимназията в Габрово, взех от библиотеката
руски
книги да чета.
Учителят ни по литература като забеляза какво нося ме запита, че като не зная езика защо ги взимам и какво ли ще науча от тях. Отговорих му така: „Руски език не съм учил, но го знам по рождение, а иначе езици трудно уча." Учителят ми се засмя: „Как по рождение, когато познавам баща ти и майка ти, а дедите ти са чисти българи." Тогава аз му отворих една страница на една от книгите и почнах да му превеждам ред по ред без да се запъвам. И което е най-важното аз за пръв път в живота си превеждах. Той се доближи до мен, гледа книгата и се чуди. Защото ние още не бяхме почнали да изучаваме руски език в клас.
към текста >>
Отговорих му така: „
Руски
език не съм учил, но го знам по рождение, а иначе езици трудно уча." Учителят ми се засмя: „Как по рождение, когато познавам баща ти и майка ти, а дедите ти са чисти българи." Тогава аз му отворих една страница на една от книгите и почнах да му превеждам ред по ред без да се запъвам.
Тя се издържаше от доброволните вноски на тукашните търговци и на българските търговци от Русия. А каква библиотека имаше само. Това бе най-голямата библиотека в България по онова време. Когато бях във втори клас в прогимназията в Габрово, взех от библиотеката руски книги да чета. Учителят ни по литература като забеляза какво нося ме запита, че като не зная езика защо ги взимам и какво ли ще науча от тях.
Отговорих му така: „
Руски
език не съм учил, но го знам по рождение, а иначе езици трудно уча." Учителят ми се засмя: „Как по рождение, когато познавам баща ти и майка ти, а дедите ти са чисти българи." Тогава аз му отворих една страница на една от книгите и почнах да му превеждам ред по ред без да се запъвам.
И което е най-важното аз за пръв път в живота си превеждах. Той се доближи до мен, гледа книгата и се чуди. Защото ние още не бяхме почнали да изучаваме руски език в клас. Той се изучаваше в гимназията. Учителят ми не знаеше, че аз по рождение го знаех този език.
към текста >>
Защото ние още не бяхме почнали да изучаваме
руски
език в клас.
Когато бях във втори клас в прогимназията в Габрово, взех от библиотеката руски книги да чета. Учителят ни по литература като забеляза какво нося ме запита, че като не зная езика защо ги взимам и какво ли ще науча от тях. Отговорих му така: „Руски език не съм учил, но го знам по рождение, а иначе езици трудно уча." Учителят ми се засмя: „Как по рождение, когато познавам баща ти и майка ти, а дедите ти са чисти българи." Тогава аз му отворих една страница на една от книгите и почнах да му превеждам ред по ред без да се запъвам. И което е най-важното аз за пръв път в живота си превеждах. Той се доближи до мен, гледа книгата и се чуди.
Защото ние още не бяхме почнали да изучаваме
руски
език в клас.
Той се изучаваше в гимназията. Учителят ми не знаеше, че аз по рождение го знаех този език. Аз много добре помнех този език от едно минало прераждане. Аз съм бил руснак и като руски войник бях загинал в Балкана на Шипка по време на Руско-турската война 1877/78 г. Бях останал тук и след това се бях родил чрез моите родители и сега носех името Борис.
към текста >>
Аз съм бил руснак и като
руски
войник бях загинал в Балкана на Шипка по време на Руско-турската война 1877/78 г.
Той се доближи до мен, гледа книгата и се чуди. Защото ние още не бяхме почнали да изучаваме руски език в клас. Той се изучаваше в гимназията. Учителят ми не знаеше, че аз по рождение го знаех този език. Аз много добре помнех този език от едно минало прераждане.
Аз съм бил руснак и като
руски
войник бях загинал в Балкана на Шипка по време на Руско-турската война 1877/78 г.
Бях останал тук и след това се бях родил чрез моите родители и сега носех името Борис. И затова по рождение знам този език, но как да му обясня, когато и аз тогава не можех сам да разбера как стават тези неща, защото аз този език го знаех, чувствах го и го виждах в картини. По-късно получих знание за това в Школата на Учителя, но този спомен беше жив у мен, а непонятен за другите. Като младеж имах наклонност към литература и ме поставиха за кни-жар в библиотеката на Венелин Априлов. Никой не влизаше в нея освен аз и един мой приятел.
към текста >>
Тук в гимназията разбрах, че знам
руски
език по рождение.
Имах по него тройка. По всички други предмети имах отлична оценка. Бях много силен по историческите науки. Тъй хубаво разказвах урока си, че всички слушаха като че ли разказвах приказка. И учителят ми, когато искаше някой въпрос да се опише хубаво вдигаше мен пред дъската, за да го разкажа.
Тук в гимназията разбрах, че знам
руски
език по рождение.
Този език съм го ползвал, когато четях руски автори в оригинал. И на края, на финала той ми послужи в един необикновен момент. Последните дни и нощи аз бях пред одъра на Учителя, който си заминаваше. Последните дни Той се разговаряше на руски език с една невидима комисия горе в Невидимия свят, която не виждах и не чувах въпросите й, но слушах отговорите на Учителя на руски език и всичко стенографирах в едно черно тефтерче. По отговорите съдех за въпросите и за комисията, пред която Учителят отговаряше.
към текста >>
Този език съм го ползвал, когато четях
руски
автори в оригинал.
По всички други предмети имах отлична оценка. Бях много силен по историческите науки. Тъй хубаво разказвах урока си, че всички слушаха като че ли разказвах приказка. И учителят ми, когато искаше някой въпрос да се опише хубаво вдигаше мен пред дъската, за да го разкажа. Тук в гимназията разбрах, че знам руски език по рождение.
Този език съм го ползвал, когато четях
руски
автори в оригинал.
И на края, на финала той ми послужи в един необикновен момент. Последните дни и нощи аз бях пред одъра на Учителя, който си заминаваше. Последните дни Той се разговаряше на руски език с една невидима комисия горе в Невидимия свят, която не виждах и не чувах въпросите й, но слушах отговорите на Учителя на руски език и всичко стенографирах в едно черно тефтерче. По отговорите съдех за въпросите и за комисията, пред която Учителят отговаряше. А стенографията бях научил през една лятна ваканция от един банков чиновник за два месеца.
към текста >>
Последните дни Той се разговаряше на
руски
език с една невидима комисия горе в Невидимия свят, която не виждах и не чувах въпросите й, но слушах отговорите на Учителя на
руски
език и всичко стенографирах в едно черно тефтерче.
И учителят ми, когато искаше някой въпрос да се опише хубаво вдигаше мен пред дъската, за да го разкажа. Тук в гимназията разбрах, че знам руски език по рождение. Този език съм го ползвал, когато четях руски автори в оригинал. И на края, на финала той ми послужи в един необикновен момент. Последните дни и нощи аз бях пред одъра на Учителя, който си заминаваше.
Последните дни Той се разговаряше на
руски
език с една невидима комисия горе в Невидимия свят, която не виждах и не чувах въпросите й, но слушах отговорите на Учителя на
руски
език и всичко стенографирах в едно черно тефтерче.
По отговорите съдех за въпросите и за комисията, пред която Учителят отговаряше. А стенографията бях научил през една лятна ваканция от един банков чиновник за два месеца. По-късно я усъвършенствах като студент. Разказах ви как научих руски език, а за вас остава да намерите това тефтерче с черна корица и да го дешифрирате за следващите поколения.
към текста >>
Разказах ви как научих
руски
език, а за вас остава да намерите това тефтерче с черна корица и да го дешифрирате за следващите поколения.
Последните дни и нощи аз бях пред одъра на Учителя, който си заминаваше. Последните дни Той се разговаряше на руски език с една невидима комисия горе в Невидимия свят, която не виждах и не чувах въпросите й, но слушах отговорите на Учителя на руски език и всичко стенографирах в едно черно тефтерче. По отговорите съдех за въпросите и за комисията, пред която Учителят отговаряше. А стенографията бях научил през една лятна ваканция от един банков чиновник за два месеца. По-късно я усъвършенствах като студент.
Разказах ви как научих
руски
език, а за вас остава да намерите това тефтерче с черна корица и да го дешифрирате за следващите поколения.
към текста >>
17.
6. МОЯТ ДЯДО И ОТБРАНАТА НА ШИПКА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Когато идват
руските
войски и завзели върхът Шипка, той взима от един чорбаджия под наем два големи вола с дълги извити рогове и започнал да пренася муниции и храна на Шипка за нейните защитници, а на връщане свалял ранените войници.
Дядо ми Ботю Рачев, преди да започне руско-турската война през 1877/78 г. бил пощальон по турско време, разнасял пощата с две магарета и пътя му бил от Търново-Дряново, Габрово-Троян-Казанлък. Отначало е пътувал с тези две магарета и пощата е носел в дисаги. Но писмата и товарът се увеличил след време и започнал да пътува с кола теглена от коне и така разнасял пощата. Бил е честен и известен по онова време, едър на ръст.
Когато идват
руските
войски и завзели върхът Шипка, той взима от един чорбаджия под наем два големи вола с дълги извити рогове и започнал да пренася муниции и храна на Шипка за нейните защитници, а на връщане свалял ранените войници.
Това не било лесно, защото турците са обстрелвали с гюлета от планината Малоша, т. е. малката планина. Карал с колата и бурета с вода през лятото, а тогава е било топло и жесток пек. Така той изкарал цялата война с тези два вола с големите изкривени рогове. През зимата когато турците били отблъснати и трябвало да презимуват, руските войски и опълченците в Балкана, той е карал шейна, вървял е пред воловете и разбивал партина ту пред единия вол, ту пред другия, за да могат да минат.
към текста >>
През зимата когато турците били отблъснати и трябвало да презимуват,
руските
войски и опълченците в Балкана, той е карал шейна, вървял е пред воловете и разбивал партина ту пред единия вол, ту пред другия, за да могат да минат.
Когато идват руските войски и завзели върхът Шипка, той взима от един чорбаджия под наем два големи вола с дълги извити рогове и започнал да пренася муниции и храна на Шипка за нейните защитници, а на връщане свалял ранените войници. Това не било лесно, защото турците са обстрелвали с гюлета от планината Малоша, т. е. малката планина. Карал с колата и бурета с вода през лятото, а тогава е било топло и жесток пек. Така той изкарал цялата война с тези два вола с големите изкривени рогове.
През зимата когато турците били отблъснати и трябвало да презимуват,
руските
войски и опълченците в Балкана, той е карал шейна, вървял е пред воловете и разбивал партина ту пред единия вол, ту пред другия, за да могат да минат.
А снегът е бил до пояс. По-късно тези събития съм ги виждал на скици и на албуми. Ужасяващо впечатление предизвикаха те върху мен. Тогава пред мене излезе една картина и аз се виждам как се сражавам на Шипка и след това бивам убит. Може би дядо да е смъкнал този убит руски войник и да го е погребал, защото трябва да има връзка между него, убития руски войник, който след време трябва да се роди като негов внук и да носи името Борис.
към текста >>
Може би дядо да е смъкнал този убит
руски
войник и да го е погребал, защото трябва да има връзка между него, убития
руски
войник, който след време трябва да се роди като негов внук и да носи името Борис.
През зимата когато турците били отблъснати и трябвало да презимуват, руските войски и опълченците в Балкана, той е карал шейна, вървял е пред воловете и разбивал партина ту пред единия вол, ту пред другия, за да могат да минат. А снегът е бил до пояс. По-късно тези събития съм ги виждал на скици и на албуми. Ужасяващо впечатление предизвикаха те върху мен. Тогава пред мене излезе една картина и аз се виждам как се сражавам на Шипка и след това бивам убит.
Може би дядо да е смъкнал този убит
руски
войник и да го е погребал, защото трябва да има връзка между него, убития
руски
войник, който след време трябва да се роди като негов внук и да носи името Борис.
Войната свършва. Всички опълченци се явяват за медали и за Гергьовския кръст за храброст, а дядо ми отказва и не желае медал. Казва: „Не съм се бил за медал и кръст! " А баба ми беше много недоволна от това, особено когато на опълченците и на другите, които са помагали на отбраната на Шипка са им отпуснали пенсии. Слушах лично как не минаваше ден баба да не му опява, че не взел пенсия.
към текста >>
После разбрах, когато за пръв път проговорих и се разчетах и започнах да превеждам от
руски
на български без да съм учил този език.
Те бяха заредени от преди 20 години и стояха в един сандък. Дръпнах кремъка и петлето на пищова, че като гръмна оня ми ти пищов, запрати ме от тавана чак долу до огнището при дядо ми. Щеше да ме убие. Баба се кръсти, а дядо ме гледа и ми вика: „Аз тебе те познавам от Шипка. Човек кога веднъж го гръмват с пищов, втори път и да искат не могат го гръмна." Аз мигам и нищо не разбирам.
После разбрах, когато за пръв път проговорих и се разчетах и започнах да превеждам от
руски
на български без да съм учил този език.
Причината бе, че си го знаех от рождение и беше дошло времето да си го припомня. По онова време във вся- ка къща имаше много оръжие. Че пищови, че ятагани, че пушки кремъклийки, че копия, че бойни брадви и какви ли не още работи. Това беше преди Балканската война. След двете войни българите се наситиха на оръжие и постепенно ги унищожиха или ги заравяха в земята да не правят бели децата им.
към текста >>
18.
8. БОГОМИЛСКАТА КЪЩА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
А аз се бях запознал с богомилското учение още в гимназията и всичко, което беше писано за тяхното учение аз съм го чел на български и на
руски
.
работа, а ти си остани тук вкъщи." За пръв път чувах името братко, и някой да се обръща така към мен. „Ако дойде някой, приеми го! " И си отидоха. И аз останах самичък на чардака, седнах и спомени нахлуваха у мен от отдавна минал живот, но със такава сила, че аз от тези спомени не мога да се отърва. Седя и преживявам един минал живот, от времето на богомилите.
А аз се бях запознал с богомилското учение още в гимназията и всичко, което беше писано за тяхното учение аз съм го чел на български и на
руски
.
Във габровската гимназия беше библиотеката на Априлов и там имаше много историческа литература. И съм чел историци, които не сте чували. Например Матвей Соколов не сте чували. Имаше голяма история на българите от него. Той е първият историк, който говори положително за богомилите.
към текста >>
19.
73. БИТ НА УЧИТЕЛЯ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Това беше основната храна:
руски
или черен чай.
И Той можеше да гърми като буреносни облаци ако иска. Но каже ли такива думи всички изтръпваха. Имаше такива моменти когато Той се сърдеше и тогава наговорваше страшни работи, които виновните никога не забравяха. Но скоро след това си възвръщаше доброто разположение. Храната на Учителя: Обичаше най-много да пие чай.
Това беше основната храна:
руски
или черен чай.
Хубав чай ароматен и го пиеше доста силен и доста сладък със захар. Беше много естествен и в държането си беше с необикновена простота. Нямаше никакви ексцентричности у Него. И обичаше тази простота и естествена обстановка и обходата между хората. Много обичаше картофи, които наричаше „картошки" и Той ни запозна с тях, показа ни колко са ценни те като храна и ни упъти как да ги употребяваме.
към текста >>
20.
74. БИБЛИОТЕКАТА НА УЧИТЕЛЯ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Имаше освен на български език също и на френски, английски и
руски
език.
Имаше ли любими книги Учителя? По този въпрос нищо не мога да кажа. Но ще кажа друго. Как се набираха тези книги. Идва някой и Му подари книги и Той ги препращаше към библиотеката Си.
Имаше освен на български език също и на френски, английски и
руски
език.
Тук беше и голямата английска енциклопедия. Когато трябваше по някой въпрос да се осведоми, ползваше енциклопедията. От художествената литература обичаше някои автори: например от класиците на руската литература: Тургенев, Толс-той, Достоевски, Короленско. Понякога караше някои братя и сестри да Му четат някои книги от горните автори. Също и ние като попадахме на някой добър автор с идея и със стил, сами предлагахме на Учителя да Му четем, което Той приемаше с удоволствие.
към текста >>
21.
171. НАПОЛЕОН БОНАПАРТ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Руският
цар Николай не го признаваше и той искаше да го накара чрез война да му коленичи.
Имаше за задача да премахне светската власт на Папата в Рим, което успя. 3. Най-важната задача бе да направи. Европейски Щати и да обедини цяла Европа. Но в тази задача той не успя. Той направи грешка като тръгна на поход срещу Русия.
Руският
цар Николай не го признаваше и той искаше да го накара чрез война да му коленичи.
А той не знаеше, че Наполеон и Николай горе в невидимия свят са от една йерархия и не могат да се подчиняват взаимно. Това беше неговата грешка и затова той бе наказан. Бяха му отнети условията и времето за обединение на Европа. Най-големият противник е Англия. В бъдеще ще трябва да се чакат условия и времето за обединение на Европа.
към текста >>
22.
198. ПОСЛЕДНИ ЕКСКУРЗИИ ОТ МЪРЧАЕВО КЪМ ВИТОША ,ХИЖА ОСТРЕЦ И ХИЖА ЕДЕЛВАЙС
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
руските
войски влезнаха в България и докараха комунизма в България.
". Изрече това и се прибра в стаята си. Това беше една от опитностите и която имахме с Учителя, която разполови света на две. На руско влияние и на американско влияние десетки години след войната. Това Учителят го каза през зимата, а през есента, на 9.1Х. 1944 г.
руските
войски влезнаха в България и докараха комунизма в България.
В едно от тефтерчетата на Савка ние намерихме, тя бе записала едно изказване на Учителя през 1942 г., че волята Божия била руснаците да дойдат до Дунава. Тези събития Учителят е предсказал много отдавна. Даже в старите архиви от 1900 г. преди 45 години Той е предвидил тези събития, които дойдоха през 1945 г. Но туй е записано в бележките на нашите възрастни братя, на които Учителят е открил някои събития.
към текста >>
23.
201. УЧИТЕЛЯТ СЕ ЗАВРЪЩА НА ИЗГРЕВА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Тук бяха настанени и
руски
офицери за пренощуване.
Беше средата на м. октомври 1944 г. Животът на Изгрева започна да тече по същия начин както преди. Приятелите се заселиха в къщичките си, а Учителят беше в стаята си. Но промените, които станаха след като дойде новата комунистическа власт засегна и нашия квартал.
Тук бяха настанени и
руски
офицери за пренощуване.
Дори поискаха да се отстъпи салона на руснаците, да си прожектират филми и да си направят тържества. Учителят не беше доволен от това развитие на нещата на Изгрева. Вината носеха главно онези, които живееха на Изгрева и бяха комунисти. А те не бяха малко, към 20 човека. За нас те бяха братя и сестри, но постепенно за тях ние станахме дъновисти, а за себе си те отстояваха, че са комунисти.
към текста >>
А като похлупак на всичко накрая СССР - Съветска Русия обяви война на България и
руските
войски влезнаха и преминаха река Дунав на 7-8.IX.
Тогава си спомних как Учителят каза в Мърчаево: „Добре, че играхме Паневритмията. Като играхме Паневритмията облекчи се съдбата на българския народ и въпросите му се разрешиха добре". И действително българския народ мина през толкова опасни места. По едно време България бе обявила война на целия свят: Англия, Франция, САЩ. Ние бяхме единствения народ, който се намери във война с цялото човечество.
А като похлупак на всичко накрая СССР - Съветска Русия обяви война на България и
руските
войски влезнаха и преминаха река Дунав на 7-8.IX.
1944 г. Да се чудите как излезе България невредима от това положение. Като излезна от тази клопка, която сама си направи и влезна в нея, то Учителят в Мърчаево каза: „Добре, че играхме Паневритмията, че това спаси българите". Какъв смисъл има това към общия живот на човечеството, ние не можем да кажем. Ние само удостоверяваме истиността на думите на Учителя.
към текста >>
24.
202. ПОСЛЕДНИ ДНИ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
И така Учителят говореше и с
руски
думи и
руски
изречения.
Ту полягваше, ту ставаше, ту се разхождаше из стаята, ту пак полегне, ту пак седне. "Аз съм през всичкото време там. Денем братя и сестри се грижеха за Него, но нощем аз бивах при Него. Учителят понякога произнасяше по някоя дума или някое изречение. Аз съм с бележника и всичко записвам каквото кажеше Учителя.
И така Учителят говореше и с
руски
думи и
руски
изречения.
И тях съм записал. Лекуваха Го лекари. Имахме приятели 4-5 души приятели лекари, които правеха консулт, грижеха се за Учителя. Опитаха се някои природолечители да Му сложат някакъв компрес. Учителят не позволи.
към текста >>
25.
28. ТОЙ ЗАПОВЯДВА И НА ДОБРИТЕ И НА ЗЛИТЕ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
И си я направиха с
руски
песни, танци и казачоци.
Учителят мълчи. Сестрата изпратена с поръчение Го моли настоятелно. Учителят накрая каза: „Има два начина един народ да познае Бога. Единия - като се моли, другия като страда. Те избраха втория." След това Учителят разрешава за втори път да им се даде салона за забава.
И си я направиха с
руски
песни, танци и казачоци.
към текста >>
26.
48. ПОДОБЕН ПРИМЕР ИМАМ И AЗ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
При това той беше от
руските
емигранти „калмик", самотен, в чужда страна и момченцето до него.
Връщам се от работа в събота. Тъкмо сме получили заплатата си. Гледам на ъгъла на Оборище и Кракра седи изправен човек. Висок, за ръката си държи момченце. В цялата фигура на човека, в позата му имаше такава безпомощност.
При това той беше от
руските
емигранти „калмик", самотен, в чужда страна и момченцето до него.
Картината беше трогателна, покъртителна, тъй ме засегна, че аз се спрях. Усетих нуждата на този човек, като че целия той беше един зов за помощ. Търсеше милост, а наоколо хората бързат, всеки зает със своята работа. Калмикът седи на ъгъла на улицата с детенцето, съвсем безпомощен. Неизказано ми дожале за него.
към текста >>
" - на
руски
.
Калмикът седи на ъгъла на улицата с детенцето, съвсем безпомощен. Неизказано ми дожале за него. Чувствах мъката му. Потърсих всичките пари, които имах, приближих се отзад до човека, пъхнах в шепата му всичко и избягах. Чух само отдалеч думите: „Бог тебя послал!
" - на
руски
.
Колко е хубаво, какво удовлетворение изпитва човек, когато извърши Божията воля. Защото е казано: „Научи ни да правим Твоята воля, да осветяваме Твоето име и да Те славословим винаги." Това има да учим всички. А и днес и утре, докато човечеството живее на земята.
към текста >>
27.
69. РУСКИТЕ ВОЙСКИ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
69.
РУСКИТЕ
ВОЙСКИ
Руските
войски дойдоха в България, дойдоха и на Изгрева.
69.
РУСКИТЕ
ВОЙСКИ
Руските
войски дойдоха в България, дойдоха и на Изгрева.
Един ден поискаха от Учителя да им отпусне салона да си дадат забава, като обещаха, че друг път няма да искат салона. Изпращат сестрата при Учителя да го пита, а денят беше събота. В събота Учителят никого не приема. Но сестрата е настойчива. Казва: „Учителю, те само за един път го искат.
към текста >>
28.
82. ПРЕДСКАЗАНИЕ ЗА СЪДБИНИТЕ ПО СВЕТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Идването на
руските
войски в България е предстоящо." И когато Георги Му казва, че в този случай много глави ще паднат, Учителят му отговаря: „И листата на гората на есен падат, но ще излязат нови напролет." За бившите управници Той казва с огорчение: „Те не възприеха нищо от Учението.
Ти трябва да бъдеш буден, за да избегнеш това премеждие." И наистина след две години стана това, което му бях предсказал. Това не е гадание, това е предсказание, които почива на чисто математически изчисления. През пролетта на 1944 г. в село Мърчаево Учителят казва на Георги Драганов в разговор: „Германия ще загуби войната. Руската земя сама себе си пази.
Идването на
руските
войски в България е предстоящо." И когато Георги Му казва, че в този случай много глави ще паднат, Учителят му отговаря: „И листата на гората на есен падат, но ще излязат нови напролет." За бившите управници Той казва с огорчение: „Те не възприеха нищо от Учението.
Не въведоха даже една Паневритмия в училищата". Като става дума за Лулчев, Той казва на Георги: „На Лулчев не доверявайте, той не предава нещата както трябва." Да, тези предсказания бяха изречени, бяха запазени в главите и умовете на приятелите и те провериха как се сбъднаха абсолютно точно.
към текста >>
29.
11. МИХАЛАКИ ГЕОРГИЕВ (1854-1916)
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Той вписва отрицателните черти на
руския
народ в избрани образи от тази книга и тя става класика на руската литература като метод на отрицанието.
На много места по-късно Учителят споделя: Най-добрият образ в българската литература е образът на Митар-пророкът. Това е най-положителният образ. В него има всичко." Учителят говореше да се напишат положителните неща и черти в българската литература, а не да се изтъкват отрицателните образи. Това трябва да бъде бъдещето на българската литература. В руската литература има пример с Гогол - „Мъртви души".
Той вписва отрицателните черти на
руския
народ в избрани образи от тази книга и тя става класика на руската литература като метод на отрицанието.
Не случайно Гогол изгаря втората част на тази книга. Учителят имаше едно съчувствие към Гогол за големите страдания, които той преминава през този път. Това ще го прочетете в неговата биография. Причината се дължи на неговата книга, че се свързва чрез нея с образите, в които бушуваха отрицателните сили в руския народ. Ето това е една поука за българските писатели.
към текста >>
Причината се дължи на неговата книга, че се свързва чрез нея с образите, в които бушуваха отрицателните сили в
руския
народ.
В руската литература има пример с Гогол - „Мъртви души". Той вписва отрицателните черти на руския народ в избрани образи от тази книга и тя става класика на руската литература като метод на отрицанието. Не случайно Гогол изгаря втората част на тази книга. Учителят имаше едно съчувствие към Гогол за големите страдания, които той преминава през този път. Това ще го прочетете в неговата биография.
Причината се дължи на неговата книга, че се свързва чрез нея с образите, в които бушуваха отрицателните сили в
руския
народ.
Ето това е една поука за българските писатели. На една среща Михалаки Георгиев се обръща към Учителя: „Кажете ни г-н Дънов според Вас на какво се дължи, че Иван Вазов може да пише поезия, разкази и романи? Аз искам, но не мога да напиша нещо подобно като „Епопея на забравените". Учителят отговорил така: „Първо, Иван Вазов е съвременник на онези събития. Второ - всички онези, които той описва са негови познати, приятели, а те сега отдавна са умрели и като заминали души идват и му диктуват какво да пише.
към текста >>
30.
74. СТОИЛ СТЕФАНОВ И РЕПУБЛИКАТА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Ние в България ги видяхме как преминаваха тези
руски
величия изгонени от Русия като нещастни низвергнати човешки същества.
Ние няма да дочакаме да видим това. Ще го дочака едно друго поколение след 2000-та година. Спомням си в една от беседите си Учителят бе споменал, че когато Невидимият Свят реши да съкрати дадени исторически периоди, то в едно прераждане се случват на човека такива промени, че той преминава в един живот две свои пререждания и като господар и като слуга. Като пример бе изнесъл съдбата на руската аристокрация след революцията 1918 г., която бе принудена да емигрира на запад. В един и същ живот от господари те преминаха в другия полюс и станаха слуги.
Ние в България ги видяхме как преминаваха тези
руски
величия изгонени от Русия като нещастни низвергнати човешки същества.
Те преминаха през България като емигранти, но преминаваха като слуги, а не като господари. Видяхме как се сбъднаха думите на Учителя. Ето така поколението от Школата на Учителя беше принудено да бъде свидетел на една епоха, която бе определена от Учителя. А вие следващите поколения ще проверите заключителния акорд на тази епоха.
към текста >>
31.
75. СТОИЛ СТЕФАНОВ И ШУМКАРИТЕ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Тогава шумкарите бяха наречени партизани по
руски
образец, т. е.
шумкарите от пълна ликвидация. А военните бяха решили на всяка цена да го направят. Дойде 9.1Х. 1944 г. руснаците и комунистите бяха пуснати от Учителя в България, защото те имаха някаква мисия, която ние не знаехме тогава каква е и защо се пускат.
Тогава шумкарите бяха наречени партизани по
руски
образец, т. е.
шумкарите ги преименуваха на партизани. И тези партизани, които дължаха живота си на Стоил Стефанов после го сложиха в затвора като техен най-голям враг. Интересна развръзка, нали? Преживя много години в затвора, после той се разболя, беше немощен и слаб и накрая като безопасен за властта бе пуснат от затвора. Той започна да пише дневник и спомени.
към текста >>
32.
100. НИКОЛА ГРЪБЛЕВ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
При един друг случай на румънската граница той бе спасил живота на
руски
пленници, които трябвало да бъдат разстреляни.
Някои от тях той ми ги е разказал лично и аз съм ги разказвал. Особено са интересни онези когато през 1925 г. той спасява живота на 54 човека антифашисти: земеделци-комунисти, които трябвало да бъдат разстреляни през една нощ. Когато погнаха Братството и направиха процеса през 1957/58 г., тогава лично той излезе в защита на Братството и дори представи случая със спасяването на тези 54 човека, като заслуга не само на него, но и на идеите, които е изповядвал през това време. Но това не бе взето предвид от властите.
При един друг случай на румънската граница той бе спасил живота на
руски
пленници, които трябвало да бъдат разстреляни.
През 1942 г. той се пенсионира и живееше със своята пенсия. По-късно той отвори обущарска работилница и заяви, че не е никакво унижение на един запасен подполковник да кърпи обуща и да се труди. Като ученик той работел в обущарска фабрика по време на ваканцията. На стари години отново се върна към този занаят.
към текста >>
33.
4. КОЙ СЪХРАНИ И ОПАЗИ НЕПЕЧАТАНОТО СЛОВО НА УЧИТЕЛЯ? ТРИТЕ КРАЖБИ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Наредих на Боян Златерев да ги занесе при едни свои познати временно, които живееха около
Руски
паметник.
Направих опис на два куфара, дойде този брат и ги прибра. Останаха шест куфара. И точно в този момент стана обиск на едно място и бе прибрана много литература на Учителя от властите. Ние се уплашихме да не би да дойдат и да вземат куфарите чрез обиска. Този млад брат работеше и живееше в провинцията и не можехме да се свържем с него, за да дойде и прибере куфарите.
Наредих на Боян Златерев да ги занесе при едни свои познати временно, които живееха около
Руски
паметник.
Младият брат, когато дойде при мене и научи какво е станало ме упрекна, че аз съм виновен за всичко. И ми доказа, че той е бил прав. Аз го успокоих, че материалите отново ще дойдат при него, но той не вярваше в това. По-късно Боян Златарев изпадна под влияние на чужди хора и той не пожела да донесе онези шест куфара, за да ги предам на този млад брат. Там вече имаше думата Петър Филипов, че Лалка Кръстева и Драган Петков.
към текста >>
34.
7. КЪДЕ СА ОСЕМТЕ КУФАРА? Бележки на редактора д-р Вергилий Кръстев
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Той намира някакви познати живущи в някаква къща около
Руски
паметник и там ги занася в някаква таванска стаичка.
Предупредих го, че той ще носи вината ако те не дойдат при мене. Той не вярваше, че това нещо може да се случи. Но това се случи. Беше направен един редовен обиск от властите при едного и бяха взети много беседи от Учителя. Тогава Цанка се уплашва, че могат да дойдат властите у тях и да вземат куфарите, уведомява Борис, а той от своя страна нарежда на Боян Златарев, който беше негов личен куриер да пренесе куфарите на безопасно място.
Той намира някакви познати живущи в някаква къща около
Руски
паметник и там ги занася в някаква таванска стаичка.
След като научих, че куфарите са изчезнали аз настоявах да ми се предадат. Борис от своя страна нареди на Боян Златарев да ми се донесат и предадат, но Боян отлагаше по различни причини. Той беше под влиянието на Петър Филипов и на Лалка Кръстева и не пожела да ги предаде. Накрая Борис Николов разбра, че е изигран и че неговия план се проваля. Години наред Боян обещаваше да ги предаде.
към текста >>
35.
59. ПОСРЕЩАЧЪТ НА ОСВОБОДЕНИЯ ЗАТВОРНИК
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Имаше една сграда построена от една
рускиня
-инженер за военни, предимно офицери.
Никой не очакваше, че ще се връщам да си прибирам вещите. Аз не исках да оставям нищо от мен в затвора, защото тези вещи там щяха да ме държат вързан дълго време и затова си прибрах всичко. Взимам си дървеното сандъче с вещите, оглеждам затвора и се сбогувам. Беше 1.I.1963 г. Вървя, вървя и си спомних една случка.
Имаше една сграда построена от една
рускиня
-инженер за военни, предимно офицери.
Но не беше направена както трябва. Този, който трябваше да живее вътре беше приятел на директора на затвора. Извикаха ме да проверя сградата. Тя беше в окаяно състояние, макар че я предаваха с протокол като готова. Питат ме какво ще кажа.
към текста >>
Ако е доволен, то той ще награди тези, които са заслужили." Директорът на затвора се усмихва, потупва ме по рамото и казва: „Така те искам аз, майстор Борис." А
рускинята
-инженер псува и ругае и ни нарича предатели на социализма и комунизма и че само каторга в Сибир ще ни докара и вкара в истинския път.
А онези, които са свободни строят така, както виждате. Строят така, защото не им се търси отговорност и не знаят за какво работят. Аз мога да поправя всичко, но ще ми изпратите по мой списък 30 работника от затвора, които аз ще определя сам. И никой няма да ми се бърка. За обекта аз отговарям пред директора на затвора.
Ако е доволен, то той ще награди тези, които са заслужили." Директорът на затвора се усмихва, потупва ме по рамото и казва: „Така те искам аз, майстор Борис." А
рускинята
-инженер псува и ругае и ни нарича предатели на социализма и комунизма и че само каторга в Сибир ще ни докара и вкара в истинския път.
Тя е озлобена, защото аз посочих с ръка нейните грешки като строителен инженер и казах, че нищо не разбира от строежи. Накрая делегацията от офицери изпратена за случая също се убеди в безобразията при изграждането на строежа. Скараха се с нея и самите военни и накрая я изгониха. На следващият ден с един камион докараха 30 затворника. Разположихме се в сградата и започнахме работа.
към текста >>
Вместо да ни изпратят на каторга в Сибир, то падна гръм от ясно небе и заби в земята проклятието на
рускинята
и разкъса веригите на 30 души затворници.
Когато приключихме и когато дойде военната делегация да я приеме не можаха да я познаят. Останаха много доволни и дори един офицер мина и се ръкува поотделно с всеки един затворник. Директорът на затвора оглежда усмихнат и доволен, защото той беше приятел с офицерите. Тогава за награда освободиха същите тези 30 души затворници. Освободиха ги предсрочно.
Вместо да ни изпратят на каторга в Сибир, то падна гръм от ясно небе и заби в земята проклятието на
рускинята
и разкъса веригите на 30 души затворници.
Що радост беше у тези хора. Минаваха и целуваха стените на стаите. Целуваха онези места, където техните ръце бяха работили. Целуваха, благославяха, прегръщаха се и не можеха да повярват, че са свободни. Идва директора на затвора и казва пред всички: „Майстор Борис, обеща да поправи и да направи тази сграда както трябва.
към текста >>
36.
IX. НОВАТА ЕПОХА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
се сменя властта, която се поема от комунистите с помощта на
руските
войски, които навлизат на 8.09.1944 г.
Разбира се за отиването до хижа Острец ще ви съобщя предварително. Днес Учителят каза: „Мирът скоро ще дойде. Скоро ще се върнем на Изгрева". Поздрав до сестра Стойка и брат Иван Петрович. С братски поздрав Ваш Боян." Забележка на редактора: На 9.09.1944 г.
се сменя властта, която се поема от комунистите с помощта на
руските
войски, които навлизат на 8.09.1944 г.
в България. Учителят се завръща на Изгрева в средата на месец октомври - 19 октомври 1944 г.
към текста >>
37.
XVI. МИСИЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО ПО СЛОВО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ - БЕИНСА ДУНО
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Ако българските управници и духовенството не вземат поука от страданията на
руския
народ, и тук ще дойде същият закон.
Аз бих желал българите първи да дадат пример. Важно е българския народ да се просвети духовно и да заеме достойно своето място между другите народи. Каква полза ще има България, ако очаква да дойдат страданията както на Русия? Чрез страдания ли трябва да разбере Истината? Защо българите не вземат поука от Русия?
Ако българските управници и духовенството не вземат поука от страданията на
руския
народ, и тук ще дойде същият закон.
Те сами тласкат народа към бедствие. Мислите ли, че и в България няма да дойде същия закон? Ще дойде, но ние искаме да го предотвратим. В общославянския организъм България представлява волята, тя се явява като средоточие, дето тези две сили - умът и любовта трябва да се уравновесят. Бъдещето е на Славяните, бъдещето е на българите.
към текста >>
руските
войски влезнаха в България.
В двора на Темелко Темелков имаше много братя и сестри насядали по пейките. Три дни Учителят не приемаше никого и беше затворен в Неговата стаичка. Ето, изведнъж и неочаквано за всички Учителят излиза на терасата с наметнато палто и бял шал около врата, разчорлен и казва пред всички: „Ние решихме да пуснем руснаците и комунистите в България". Каза това и отново се прибра в стаята си. Онези, които бяха долу на пейките бяха свидетели, че думите на Учителя се сбъднаха и на 8 септември 1944 г.
руските
войски влезнаха в България.
Руските войски са навлезли в България. Посрещнаха ги с хляб и сол и с цветя. Срещу тях не гръмна нито една пушка. Руските ешелони преминаваха през България. Руси Караиванов, който е железничар по професия е дежурен на гара Ветрен.
към текста >>
Руските
войски са навлезли в България.
Три дни Учителят не приемаше никого и беше затворен в Неговата стаичка. Ето, изведнъж и неочаквано за всички Учителят излиза на терасата с наметнато палто и бял шал около врата, разчорлен и казва пред всички: „Ние решихме да пуснем руснаците и комунистите в България". Каза това и отново се прибра в стаята си. Онези, които бяха долу на пейките бяха свидетели, че думите на Учителя се сбъднаха и на 8 септември 1944 г. руските войски влезнаха в България.
Руските
войски са навлезли в България.
Посрещнаха ги с хляб и сол и с цветя. Срещу тях не гръмна нито една пушка. Руските ешелони преминаваха през България. Руси Караиванов, който е железничар по професия е дежурен на гара Ветрен. По това време спира един влак пълен с руски войници.
към текста >>
Руските
ешелони преминаваха през България.
Онези, които бяха долу на пейките бяха свидетели, че думите на Учителя се сбъднаха и на 8 септември 1944 г. руските войски влезнаха в България. Руските войски са навлезли в България. Посрещнаха ги с хляб и сол и с цветя. Срещу тях не гръмна нито една пушка.
Руските
ешелони преминаваха през България.
Руси Караиванов, който е железничар по професия е дежурен на гара Ветрен. По това време спира един влак пълен с руски войници. Руси отива и поканва един руски офицер да му гостува. Предоставя му гостната си стая и му дава една беседа преведена на руски, беседа на Учителя. По едно време в стаята му нахлува руския офицер.
към текста >>
По това време спира един влак пълен с
руски
войници.
Руските войски са навлезли в България. Посрещнаха ги с хляб и сол и с цветя. Срещу тях не гръмна нито една пушка. Руските ешелони преминаваха през България. Руси Караиванов, който е железничар по професия е дежурен на гара Ветрен.
По това време спира един влак пълен с
руски
войници.
Руси отива и поканва един руски офицер да му гостува. Предоставя му гостната си стая и му дава една беседа преведена на руски, беседа на Учителя. По едно време в стаята му нахлува руския офицер. Пита го: „Какво е това? Кой го е писал?
към текста >>
Руси отива и поканва един
руски
офицер да му гостува.
Посрещнаха ги с хляб и сол и с цветя. Срещу тях не гръмна нито една пушка. Руските ешелони преминаваха през България. Руси Караиванов, който е железничар по професия е дежурен на гара Ветрен. По това време спира един влак пълен с руски войници.
Руси отива и поканва един
руски
офицер да му гостува.
Предоставя му гостната си стая и му дава една беседа преведена на руски, беседа на Учителя. По едно време в стаята му нахлува руския офицер. Пита го: „Какво е това? Кой го е писал? Жив ли е този човек?
към текста >>
Предоставя му гостната си стая и му дава една беседа преведена на
руски
, беседа на Учителя.
Срещу тях не гръмна нито една пушка. Руските ешелони преминаваха през България. Руси Караиванов, който е железничар по професия е дежурен на гара Ветрен. По това време спира един влак пълен с руски войници. Руси отива и поканва един руски офицер да му гостува.
Предоставя му гостната си стая и му дава една беседа преведена на
руски
, беседа на Учителя.
По едно време в стаята му нахлува руския офицер. Пита го: „Какво е това? Кой го е писал? Жив ли е този човек? Такова нещо аз никога не съм срещал и няма никъде по света.
към текста >>
По едно време в стаята му нахлува
руския
офицер.
Руските ешелони преминаваха през България. Руси Караиванов, който е железничар по професия е дежурен на гара Ветрен. По това време спира един влак пълен с руски войници. Руси отива и поканва един руски офицер да му гостува. Предоставя му гостната си стая и му дава една беседа преведена на руски, беседа на Учителя.
По едно време в стаята му нахлува
руския
офицер.
Пита го: „Какво е това? Кой го е писал? Жив ли е този човек? Такова нещо аз никога не съм срещал и няма никъде по света. Аз съм професор по литература и обществени науки и досега никога не съм чел такова нещо." Руси Караиванов му обяснява, че това са беседи от Учителя и че Той живее в София на Изгрева.
към текста >>
Руският
офицер пожелал още утре да го заведе в София и да го представи на Учителя.
Пита го: „Какво е това? Кой го е писал? Жив ли е този човек? Такова нещо аз никога не съм срещал и няма никъде по света. Аз съм професор по литература и обществени науки и досега никога не съм чел такова нещо." Руси Караиванов му обяснява, че това са беседи от Учителя и че Той живее в София на Изгрева.
Руският
офицер пожелал още утре да го заведе в София и да го представи на Учителя.
На следващият ден те се качват на влака, пристигат в София и го въвеждат при Учителя. В момента, когато руският офицер вижда Учителя, пада на колене пред Него и извиква: „Отец мой и Бог мой! " И започва да целува краката и обувките на Учителя. Учителят го повдига и го въвежда в стаята си. Цели два часа се води разговор между руския офицер и Учителя в присъствието на Боян Боев.
към текста >>
В момента, когато
руският
офицер вижда Учителя, пада на колене пред Него и извиква: „Отец мой и Бог мой!
Жив ли е този човек? Такова нещо аз никога не съм срещал и няма никъде по света. Аз съм професор по литература и обществени науки и досега никога не съм чел такова нещо." Руси Караиванов му обяснява, че това са беседи от Учителя и че Той живее в София на Изгрева. Руският офицер пожелал още утре да го заведе в София и да го представи на Учителя. На следващият ден те се качват на влака, пристигат в София и го въвеждат при Учителя.
В момента, когато
руският
офицер вижда Учителя, пада на колене пред Него и извиква: „Отец мой и Бог мой!
" И започва да целува краката и обувките на Учителя. Учителят го повдига и го въвежда в стаята си. Цели два часа се води разговор между руския офицер и Учителя в присъствието на Боян Боев. Така руският национален дух изпрати своя представител, за да падне на колене пред нозете на Учителя. Руското войнство, неговият представител, паднаха на колене и благодариха пред Великия УЧИТЕЛ, защото Той изрече и даде Божието решение за съдбините на света.
към текста >>
Цели два часа се води разговор между
руския
офицер и Учителя в присъствието на Боян Боев.
Руският офицер пожелал още утре да го заведе в София и да го представи на Учителя. На следващият ден те се качват на влака, пристигат в София и го въвеждат при Учителя. В момента, когато руският офицер вижда Учителя, пада на колене пред Него и извиква: „Отец мой и Бог мой! " И започва да целува краката и обувките на Учителя. Учителят го повдига и го въвежда в стаята си.
Цели два часа се води разговор между
руския
офицер и Учителя в присъствието на Боян Боев.
Така руският национален дух изпрати своя представител, за да падне на колене пред нозете на Учителя. Руското войнство, неговият представител, паднаха на колене и благодариха пред Великия УЧИТЕЛ, защото Той изрече и даде Божието решение за съдбините на света. Руският народ заплати с милиони жертви над 20 милиона убити. Руското оръжие спечели войната, защото ги водеше Учителят в Невидимия свят, за да изпълнят Божието решение и да бъдат съвременния бич в ръцете на Бога. В дома на Темелко Темелков в село Мърчаево братята бяха донесли едно радио и по него слушаха новините.
към текста >>
Така
руският
национален дух изпрати своя представител, за да падне на колене пред нозете на Учителя.
На следващият ден те се качват на влака, пристигат в София и го въвеждат при Учителя. В момента, когато руският офицер вижда Учителя, пада на колене пред Него и извиква: „Отец мой и Бог мой! " И започва да целува краката и обувките на Учителя. Учителят го повдига и го въвежда в стаята си. Цели два часа се води разговор между руския офицер и Учителя в присъствието на Боян Боев.
Така
руският
национален дух изпрати своя представител, за да падне на колене пред нозете на Учителя.
Руското войнство, неговият представител, паднаха на колене и благодариха пред Великия УЧИТЕЛ, защото Той изрече и даде Божието решение за съдбините на света. Руският народ заплати с милиони жертви над 20 милиона убити. Руското оръжие спечели войната, защото ги водеше Учителят в Невидимия свят, за да изпълнят Божието решение и да бъдат съвременния бич в ръцете на Бога. В дома на Темелко Темелков в село Мърчаево братята бяха донесли едно радио и по него слушаха новините. Тогава всички радиоапарати бяха запечатани така, че стрелката трябваше да стои само на онази вълна, на която предаваше радио София.
към текста >>
Руският
народ заплати с милиони жертви над 20 милиона убити.
" И започва да целува краката и обувките на Учителя. Учителят го повдига и го въвежда в стаята си. Цели два часа се води разговор между руския офицер и Учителя в присъствието на Боян Боев. Така руският национален дух изпрати своя представител, за да падне на колене пред нозете на Учителя. Руското войнство, неговият представител, паднаха на колене и благодариха пред Великия УЧИТЕЛ, защото Той изрече и даде Божието решение за съдбините на света.
Руският
народ заплати с милиони жертви над 20 милиона убити.
Руското оръжие спечели войната, защото ги водеше Учителят в Невидимия свят, за да изпълнят Божието решение и да бъдат съвременния бич в ръцете на Бога. В дома на Темелко Темелков в село Мърчаево братята бяха донесли едно радио и по него слушаха новините. Тогава всички радиоапарати бяха запечатани така, че стрелката трябваше да стои само на онази вълна, на която предаваше радио София. Това бе цензура и имаше за цел да не могат да се слушат новини по други радиостанции. Така веднъж Учителят отива да пуска радиото, за да чуе някаква новина.
към текста >>
Разнася се новината, че
руските
войски са навлезли в България.
В дома на Темелко Темелков в село Мърчаево братята бяха донесли едно радио и по него слушаха новините. Тогава всички радиоапарати бяха запечатани така, че стрелката трябваше да стои само на онази вълна, на която предаваше радио София. Това бе цензура и имаше за цел да не могат да се слушат новини по други радиостанции. Така веднъж Учителят отива да пуска радиото, за да чуе някаква новина. Точно по това време пред радиото е Крум Въжаров и Учителят му нарежда да включи радиото, за да чуят новините.
Разнася се новината, че
руските
войски са навлезли в България.
Крум се обръща към Учителя и Го пита какво означава това? Учителят отговаря: „По-добре така стана, че влезнаха руснаците отколкото турците". Значи ако беше открит вторият фронт на Балканите, тук в България щяха да влезнат турските войски и България щеше отново да бъде окупирана и завладяна от турците. Това бе целта на онези сили, които искаха да се открие втори фронт на Балканите, чийто представител бе Чърчил. Но Учителя промени нещата, защото Божият план трябваше да се изпълни.
към текста >>
ще дойдат
руските
войски.
А той бе от ясен по-ясен. Методи Константинов е при Учителя в село Мърчаево. Учителят му чете 20 глава от Откровението на Йоанна и му обяснява, че то съответствува на сегашните времена. След това му изважда едно малко подвързано тефтерче и му го показва, че то е писано преди 40 години, някъде около 1903 г. Учителят го разгръща и от избледнелите страници му прочита следните думи, които са написани в тефтерчето: „От север 1944 г.
ще дойдат
руските
войски.
В България ще се смени строя." След това Учителят му показва и една страница и Методи вижда, че там има някакви цифри и чертежи и с това разбира, че втората Световна война е астрологически и исторически предопределена. Методи пожелал Учителят да Му прочете по-нататък и нещо от следващата страница. Но Той затваря тефтерчето и казва: „Не, ти ще го видиш". Както Методи, така и ние бяхме свидетели на всичко това и го записахме, за да се знае, че това е било и е станало когато Великият Учител бе на земята между българите и Славянството. А за человеците от Шестата раса оставяме Словото на Великия Учител.
към текста >>
38.
ІІ.27. БЕЛЕЖИТИ ПРЕРАЖДАНИЯ
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
УЧИТЕЛЯТ разкри и прераждането на Толстой - големият
руски
писател.
Той не търси възмездие. Прощава на Иродиада, на дъщеря й, на Ирод, на войника - екзекутор. Голям урок е предаден от просветеното съзнание на Йоан. Те повече няма да се преследват. Така Илия - Йоан Кръстител, придоби свободата на духът си.
УЧИТЕЛЯТ разкри и прераждането на Толстой - големият
руски
писател.
Той е Сократ - атинският философ. Величави образи. Две личности, характерни за две епохи. Образи, погълнати от проблемите за любовта към човека и обичта към мъдростта. Времето, измерено с един живот, не достигна и на двамата да овладеят тайните на човешката душевност.
към текста >>
39.
ІІІ.47. ЗАСПАЛИТЕ ЧАСОВОИ И ЗАПАЗЕНИТЕ ГЛАВИ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
руските
войски навлязоха в България, след като СССР беше обявила война на България.
47. ЗАСПАЛИТЕ ЧАСОВОИ И ЗАПАЗЕНИТЕ ГЛАВИ След 5.IX.1944 г.
руските
войски навлязоха в България, след като СССР беше обявила война на България.
С тях дойдоха комунистите на власт. Създаде се ново правителство, което застана на страната на съюзниците, т.е. на страната на Съветския Съюз. Това правителство взе решение - български войски да вземат участие във войната срещу Германия, доскорошният наш вчерашен съюзник. Аз също бях мобилизиран и нашата част беше изпратена в Югославия.
към текста >>
40.
ІІІ.75. НАРОДИ И ЛИЧНОСТИ ОТ ИСТОРИЯТА ПРИ УЧИТЕЛЯ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
Паша Теодорова бе половината
рускиня
и половина бесарабска българка.
75. НАРОДИ И ЛИЧНОСТИ ОТ ИСТОРИЯТА ПРИ УЧИТЕЛЯ В Школата на Учителя имаше представители от всички народи на земята, които са взимали ключови места в човешката история. Какви ли нямаше и какви ли не идваха. Наши приятели пътуваха в чужбина и правеха връзки с представители на други народи. Това бяха живите писма, които Учителят изпращаше, това бяха посланиците, които бяха вътре у тях и които Учителят изпращаше да пътуват по света. Такива случаи имаше много и Учителят ги наричаше „живите куриери".
Паша Теодорова бе половината
рускиня
и половина бесарабска българка.
Савка Керемидчиева бе половин германка и половина македонка. Елена Андреева бе македонска българска. Боян Боев бе от баща арменец и от майка българка. Ето, това представляват стенографите при нозете на Великия Учител. Българският народ не можа да излъчи българин за стенограф на Учителя.
към текста >>
41.
ІІІ.114. ЦЕНАТА НА ЕДНА КОРЕСПОНДЕНЦИЯ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
чува от устата на Учителя следното: „Идването на
руските
войски в България е предстоящо".
Те тръгнаха на разсип -луна". 4. Всички се вълнували как Русия ще се справи с Германия. Учителят отговорил на този въпрос така: „Руската земя сама себе си пази с необятното си пространство, както и с природните и човешки ресурси." 5. Георги Драганов разказва: „Бяхме уверени, че германците ще бъдат спряни, изгонени и разбити, когато слушахме тези думи на Учителя". 6. В един личен разговор на Георги Драганов с Учителя, през месец юни 1944 г.
чува от устата на Учителя следното: „Идването на
руските
войски в България е предстоящо".
А Георги възкликва: „В такъв случай много глави ще паднат." Учителят строго отговаря: „И на гората листата падат наесен, но напролет излизат нови листа. Животът продължава". 7. Тези думи смутили много Георги Драганов и той не могъл да си обясни нищо. Учителят прочел мисленият му въпрос и отговори така: „Това ще им се случи, защото бившите управници не въведоха и една Паневритмия в училищата. Те работиха срещу този народ." Тези извадки от писмата на Георги Драганов дават ясна представа за това, как Учителят в онези години е водил Братството и как се е справял с историческата повеля на деня.
към текста >>
42.
4.03. Идеи и дела
,
ИЛИЯ УЗУНОВ
,
ТОМ 4
Руските
войски навлязоха в България, а с тях комунистите взеха властта.
3. Идеи и дела Беше дошъл 9.IХ.1944 г.
Руските
войски навлязоха в България, а с тях комунистите взеха властта.
Тогава всички смятахме, че всичко ще се умири, че предишните гонения срещу Братството от свещениците и властите ще изчезнат. Но не минаха един-два месеца и започнаха нови гонения срещу Братството, и то от новодошлите на власт комунисти. Аз и Христо Цонзоров, който бе агроном, отиваме в с. Мърчаево при Учителя и споделяме тази неочаквана развръзка за всички нас. „Учителю, досега ни гонеха, да не би да сме комунисти.
към текста >>
43.
5.13. Бурята и мътната вода
,
ДРАГА МИХАЙЛОВА
,
ТОМ 4
Ние, сутринта в квартирата, чухме по нашето радио, че
руските
войски са влезнали в България, и че има ново Правителство на Отечествения фронт.
13. Бурята и мътната вода Беше дата 9.IX.1944 г. В Мърчаево бяха дошли от София и от провинцията много братя и сестри.
Ние, сутринта в квартирата, чухме по нашето радио, че
руските
войски са влезнали в България, и че има ново Правителство на Отечествения фронт.
Отидохме при Темелко, в чийто дом Учителят бе настанен. Учителят беше облечен в костюм със светло синьо палто. Разхожда се в стаята на Темелко, а целият светеше като слънце. В стаята са много хора и всеки пита това, или онова. А Учителят се спря и отговаря.
към текста >>
44.
5. 18. Не коригирай и не възпирай Божественото
,
ДРАГА МИХАЙЛОВА
,
ТОМ 4
16): „Защото преминава вятърът над него и няма го и местото му Го не познава вече." Как ще го знае местото онова, което е било върху него като Салон, поляна и Изгрев, когато днес там са построени
руските
легации?
Викам им: „Слушай, Паша, недейте, не затваряйте поляната и Изгрева, защото ще дойде време и ще го затворят за всички." Така аз си тръгнах за Скопие, без да обиколя полянката. Духовните сестри от Школата на Учителя не ми позволиха. Не мина много време и дойде онова време, когато и поляната, и Салона, и Изгрева беше затворен за всички. Не само затворен, но разрушен и вече го няма нито Изгрева, нито поляната, нито Салона. И както се казва в Писанието (псалм 103, ст.
16): „Защото преминава вятърът над него и няма го и местото му Го не познава вече." Как ще го знае местото онова, което е било върху него като Салон, поляна и Изгрев, когато днес там са построени
руските
легации?
Ето, това е поуката, когато някой тръгне да коригира Божественото. Друг случай. Аз бях в учителска ваканция. Тя свърши и аз трябваше да заминавам при своите ученици на село. Реших да отида при мястото на Учителя, там където бе положено тялото Му, за да се помоля.
към текста >>
45.
6.08. КОТВАТА
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
След туй може би, както Той бе казал не еднократно, този кредит ще мине в
руския
народ, който ще разработи тази голяма култура, защото това Учение действително изисква по-голяма територия, пространство, повече духовни простори и повече хора.
слизането на живота от Невидимия във видимия свят. Тези знаци, това са символи, които дават указание за една Космогония на един свят, който действително се строи и съгражда. Тук, на тази чешма, Учителят каза: „Тази чешма ще съществува 200 години". Това означава, че Той я прави за 200 години. Може би това е златният период, в който българският народ ще кредитира другите народи.
След туй може би, както Той бе казал не еднократно, този кредит ще мине в
руския
народ, който ще разработи тази голяма култура, защото това Учение действително изисква по-голяма територия, пространство, повече духовни простори и повече хора.
Всяка култура, която се развива, има своя смисъл. Древните култури се развиха при Хималаите. Египетската култура се разви със съграждането на пирамидите. Западната култура се разви благодарение на Монблан в Алпите. А според Учителя „Изгревът" в София стои по-високо в духовно отношение от Хималаите, чрез Словото на Учителя.
към текста >>
46.
6.20. Международната обстановка и България
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Докато западните страни, специално Съединените щати, се намираха пред едно голямо свръх производство, на север великият
руски
народ извършваше едно голямо обществено преобразуване, един труден социален опит, да разреши трудните стопански проблеми, които го разпънаха на кръст, между антагонизма на двата стопански фактора - капитала и труда.
20. Международната обстановка и България Веригата от събития, които описваме в психическата лаборатория на Учителя, се извършваха при една крайно критична международна обстановка, която даваше колосално отражение във вътрешния стопански и политически живот на България. Тези следвоенни години се намираха под знака на една всеобща криза. Хаос цареше не само в стопанските международни отношения, но се разгръщаше и една духовна безпътица, човечеството трябваше да се лекува от страшната разруха, която причини Първата световна война.
Докато западните страни, специално Съединените щати, се намираха пред едно голямо свръх производство, на север великият
руски
народ извършваше едно голямо обществено преобразуване, един труден социален опит, да разреши трудните стопански проблеми, които го разпънаха на кръст, между антагонизма на двата стопански фактора - капитала и труда.
При тази неопределена и еруптивна международна обстановка, България се гърчеше от тежки стопански несгоди, вследствие на репарациите след войните, а също така от неправилните ориентации в нейната висша политика. Силите на реакцията и прогресивните сили бяха изправени едни срещу други. Опитите на земеделското съсловие и тяхното правителство на Александър Стамболийски през 1920-1923 г. да се справи с тази тежка обстановка, останаха напразни. Тяхната некомпетентност и слаба обществена пластичност предизвикаха всички обществени сили срещу тях.
към текста >>
47.
6.22. Голямото знание
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Беше лингвист - знаеше 5-6 езика - английски, френски, италиански,
руски
, гръцки и латински.
Имаше три сестри, от които едната бе съученичка на Учителя. Казваше се Мария Радева. Другите му сестри стояха настрана. Беше много оригинален въобще и не го блазнеше светът със суета, гордост и величие. Търсеше да се добере до Истината.
Беше лингвист - знаеше 5-6 езика - английски, френски, италиански,
руски
, гръцки и латински.
Бе с изключителни възможности. Когато говореше на френски, не можеха французите да го различат, че не е французин. Като приятел беше много привързан към онези, към които се е доближил. Учителят го ценеше много. Има една снимка на Учителя с Жорж на 7-те Рилски езера, при извора „Ръцете, които дават".
към текста >>
48.
6.35. Mладежките събори
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Най-интересното е, че и двете идеологии - и теософията, и толстоизмът, са славянски и то -
руски
.
Петър Пампоров. „Теософията и Толстой, предвестници на Новото Учение". Това бе реферат, в който Пампоров доказваше, че теософията подготвя западните народи, а пък Толстой подготвя славянството за Новото Учение. А Учителят разреши въпроса така, като каза: „Сега тия бели братя като дойдат и като дойде божественият Дух на светлината, Бог ще се изяви чрез всички".- стр. 43от I-ви Младежки събор. Толстоизмът.
Най-интересното е, че и двете идеологии - и теософията, и толстоизмът, са славянски и то -
руски
.
Елена Блаватска, която е родоначалник на теософията, е рускиня, както и Толстой е руснак. Те се явяват като предвестници на Новото Учение на Учителя. Толстой издига една формула: „Не противи се злому! " - неща, които е дал Христос. Искаше човечеството да дойде до онази първичност на християнството като идеали и идеи.
към текста >>
Елена Блаватска, която е родоначалник на теософията, е
рускиня
, както и Толстой е руснак.
„Теософията и Толстой, предвестници на Новото Учение". Това бе реферат, в който Пампоров доказваше, че теософията подготвя западните народи, а пък Толстой подготвя славянството за Новото Учение. А Учителят разреши въпроса така, като каза: „Сега тия бели братя като дойдат и като дойде божественият Дух на светлината, Бог ще се изяви чрез всички".- стр. 43от I-ви Младежки събор. Толстоизмът. Най-интересното е, че и двете идеологии - и теософията, и толстоизмът, са славянски и то - руски.
Елена Блаватска, която е родоначалник на теософията, е
рускиня
, както и Толстой е руснак.
Те се явяват като предвестници на Новото Учение на Учителя. Толстой издига една формула: „Не противи се злому! " - неща, които е дал Христос. Искаше човечеството да дойде до онази първичност на християнството като идеали и идеи. В България толстоизмът беше силно застъпен.
към текста >>
Тя е
рускиня
.
Не всеки може да издържи такава проповед. Учителят казва: „По-добре е един човек по негативен път да дойде до свободата, отколкото по пътя на внушението". Теософията дойде на световната арена като една реакция срещу материализма, който отричаше този метафизичен свят. Елена Блаватска представляваше много интересен субект. Учителят имаше особено специално разположение към Елена Блаватска.
Тя е
рускиня
.
Имала е един много бурен живот. Особено отначало Елена Блаватска била принудена от нейния дядо, който е бил губернатор в Тбилиси, да се ожени за техерански губернатор, възрастен човек. Но нейния темперамент я кара да се влюби в един певец - югославянин и избягва с него, и започват странни страници в живота им. Тя играе в цирка в Цариград, а след туй отива в град Киев. Там е бил княз Дондуков, който имал симпатии към тях.
към текста >>
49.
6.50. СЛАВЯНСТВОТО В ОПАСНОСТ
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Нима този най-компактен народ от славянството -
руският
, нима полският, чехословашкият и югославският трябва да бъдат сломени от тевтонския поход?
50. СЛАВЯНСТВОТО В ОПАСНОСТ Във вихъра на тези политически събития аз изпитвах една вътрешна, идейна депресия. В моето съзнание изпъкна един капитален въпрос, на който трябваше да се даде отговор. Нима ще се позволи на тевтонците да смажат славянството и то да стане „тор" за техния „нов ред"? Този въпрос не ми даваше спокойствие. Къде останаха думите на Учителя, че "славянството ще донесе новата култура, която ще следва след западноевропейската, от великата спирала на културите на бялата раса." За мен, в тези исторически събития, това беше фатален проблем, който включваше съдбата на моите идейни схващания.
Нима този най-компактен народ от славянството -
руският
, нима полският, чехословашкият и югославският трябва да бъдат сломени от тевтонския поход?
Тези вътрешни идейни смущения аз трябваше да споделя с Учителя - с Този, Който беше основният двигател, вдъхновител, Който разпалваше буйния огън на моите идеали. Учителят беше главният фактор за изграждане на моя мироглед и висшия ми нравствен критерий, който излизаше от рамките на личния интерес, на обществения дълг от сферата на народните идеали, от расовата философия, за да навлезе в сферата на общочовешкия прогрес. А общочовешкият прогрес изгражда стъпалата, водещи към Космичното съвършенство. Тези вълнуващи въпроси изложих пред Учителя, непосредствено на Нова година - 1943. Чувствах нужда, вътре в себе си, Учителят да внесе светлина в моето съзнание, в моето идейно небе, на което в момента не се виждаше някакъв светъл лъч.
към текста >>
50.
6.52. НЕИЗБЕЖНИЯТ ЗАВОЙ
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Руските
войски все повече и повече изтласкваха немските войски от територията на Русия.
А на 13 септември 1943 г. новото италианско правителство обяви война на Германия. Българските управляващи фактори не вземаха акт от всичките тези събития. Първото опомняне настъпи от нападенията на американските бомбардировачи на 14 и 24 ноември 1943 г. и 10 и 20 декември 1943 г.
Руските
войски все повече и повече изтласкваха немските войски от територията на Русия.
Партизанското движение в България и в нейните съседи се разрастваше. В българския народ се събуди пасивната съпротивителна сила, която действаше бавно, незабелязано, но сигурно. Правителството и армията, чувствайки своята несигурност, предприемаха действия на отчаяна реакция и терор. София на 10.I.1944 г. беше жестоко бомбардирана през деня и нощта от американците.
към текста >>
51.
6.54. СТЕПАН КИРСАНОВ
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Аз го запитах, откога датира това издание и той ми отговори на
руски
, че е печатано в Съветския съюз.
Заедно с Учителя ние бяхме евакуирани в с. Мърчаево, откъдето аз всяка сутрин и вечер отивах и се връщах на работа в София. Една вечер, връщайки се от работа, след с. Владая, спрях една лека кола и помолих да ме закарат до с. Мърчаево. Лицето, което ме покани да вляза в колата, държеше в ръката си един изящно подвързан том от съчиненията на Пушкин.
Аз го запитах, откога датира това издание и той ми отговори на
руски
, че е печатано в Съветския съюз.
Запитах го - дали знае полски и се каза, че той е бил известно време във Варшава, доста добре разбира езика, без да може да говори правилно. Аз го заговорих на полски, с цел шофьорът и лицето, което ме придружаваше, да не са в течение на разговора. Той като разбра, че аз съм ориентиран по много въпроси на българската политика, особено като му казах, че на руснаците е дадено вече консулство във Варна и тацитно в Русе и Бургас, той ми се представи, че е Кирсанов - от руската легация. Заговорихме за вътрешната и външна политика на Багрянов. Той с остър тон ми отговори: „Ние, руснаците, нямаме доверие на Багрянов, неговото сърце е в Москва, а умът му е в Берлин." Това авторитетно изказване ми направи много силно впечатление и аз отидох при Учителя, да му го кажа.
към текста >>
52.
6.55. ТАЙНАТА НА 20 ГЛАВА ОТ ОТКРОВЕНИЕТО НА ЙОАНА
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Разгърна една страница и зачете: „От север ще дойдат
руските
войски и в България ще се смени строя." Аз бях толкова възбуден, че Му казах: „Четете нататък".
Показа ми, че е писано преди 45 години. Видях, че мастилото е избледняло. Още повече ме заинтересува. В началото на тефтерчето видях една картина, нарисувана кабалистическа и астрологическа. Каза ми: „Това е скицата на Втората световна война." След това започна да разлиства страниците и дойде до средата на тефтерчето.
Разгърна една страница и зачете: „От север ще дойдат
руските
войски и в България ще се смени строя." Аз бях толкова възбуден, че Му казах: „Четете нататък".
Но Той категорично ми каза: „Не, ти ще го видиш". Не ми го чете. После ми каза, че всяка глава от Откровението съответства на сто години от Християнската епоха, и че 20 глава съответства на 20 столетие. След малко стана и ми рече: „Отиди и му кажи на Стоил Стефанов, че той няма да заминава за Кайро, но само Стойчо Мошанов, но без всякакви пълномощия, а ще отиде само за сондажи". Значи, ако имаше пълномощие, може да сключи договор за мир и България да излезе от войната.
към текста >>
да обяви война на България и да влезнат
руските
войски у нас.
На 1 септември Мошанов съобщава на американците, че има пълномощно само за сондажи, но не и да подписва примирие. На 1 септември 1944 г. Багрянов подава оставка и радио Лондон съобщава, че преговорите в Кайро са прекратени поради правителствената криза в България. Така се попречи за отварянето на Балкански фронт, който искаше Чърчил, като не се сключи примирие. Това даде възможност на СССР на 5 септември 1944 г.
да обяви война на България и да влезнат
руските
войски у нас.
На 2.IХ. 1944 г. те назначават правителство на Муравиев. На 9.IX. 1944 г.
към текста >>
53.
6.60. БАЛТОНЪТ НА УЧИТЕЛЯ
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Акцентът й беше малко
руски
.
А той му казва: „Ти знаеш, че тук без подпис не може да се излезне, но ако ме лъжеш, ще ти тегля куршума". Заведе ме на първия етаж, а долу навсякъде е тъмно. Викам му: „Води ме нагоре! " И той започна да ме извежда и в коридора излиза една жена, млада и хубава, като фея, с бадемови хубави очи, с едно кожухче, много красива и руса. Беше цивилна, към 35-40 години.
Акцентът й беше малко
руски
.
Извика ме в стаята и ми задава два часа въпроси, на които аз отговарям. Мъж трудно можеше да задава такива въпроси. Тя обърна особено внимание на моята личност, накрая взе една зелена бележка, подписа я, ръкува се с мене и каза: "Д-р Методи Константинов, Вие сте свободен." Аз излизам, войникът ме чакаше, подадох му бележката, той я прочете и ме изведе от сградата на Обществената безопасност. Тогава се сетих за съня си, според който аз се спасих, като излезнах от една бездна. А сега като че ли излизах от същата тази бездна.
към текста >>
54.
7.07. ИСТИНАТА КАК И ЗАЩО БЕ ИЗДАДЕНА КНИГАТА АГНИ ЙОГА В БЪЛГАРИЯ
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
Въпрос: Анна Мазурс превежда от български на
руски
съборната беседа от 1927 г.
Там се образува силна група в Рига - Латвия. Туй говоря във връзка с „Агни Йога". Много от тия хора са минали през учението на „Агни Йога", обаче са дошли до едно разочарование. Ръководител на Братството в Рига е Амалия Вайланд. Аз я виждах веднъж на Рила, те идваха на цели групи.
Въпрос: Анна Мазурс превежда от български на
руски
съборната беседа от 1927 г.
„Пътят на ученика" и се издава в Рига на руски със заглавие „Путь ученика". Разкажете ни нещо, какво знаете за тези времена? Отговор: По едно време като рекламирах във вестник „Братство", че излиза „Агни Йога" от печат, преди още да е излязла книгата, не си спомням точно кога, но тя (Вайланд) ми писа едно писмо. Но може би и книгата да е излязла вече. Писа ми едно писмо, което аз го имам, изглежда то е останало в гр. Севлиево.
към текста >>
„Пътят на ученика" и се издава в Рига на
руски
със заглавие „Путь ученика".
Туй говоря във връзка с „Агни Йога". Много от тия хора са минали през учението на „Агни Йога", обаче са дошли до едно разочарование. Ръководител на Братството в Рига е Амалия Вайланд. Аз я виждах веднъж на Рила, те идваха на цели групи. Въпрос: Анна Мазурс превежда от български на руски съборната беседа от 1927 г.
„Пътят на ученика" и се издава в Рига на
руски
със заглавие „Путь ученика".
Разкажете ни нещо, какво знаете за тези времена? Отговор: По едно време като рекламирах във вестник „Братство", че излиза „Агни Йога" от печат, преди още да е излязла книгата, не си спомням точно кога, но тя (Вайланд) ми писа едно писмо. Но може би и книгата да е излязла вече. Писа ми едно писмо, което аз го имам, изглежда то е останало в гр. Севлиево. Но кой знае как аз не съм обърнал внимание на това писмо.
към текста >>
Цялата литература на „Агни Йога", от която д-р Алексиев, който бе от Зайчар (Сърбия), а след туй отиде в Белград, той ми изпращаше книги на
руски
и на английски.
Тя си казала в себе си: Той, докторът, така си разбира нещата. (Той е бил доктор техният ръководител). Като че ли той - ръководителят отправя писмо до Николай Рьорих, който е бил в Париж и да го запитат по този въпрос. Рьорих точно тъй отговаря: „Той сега Христос не се занимава с този въпрос." Въпрос: Николай Рьорих ли ръководи „Агни Йога" и всичко това? Отговор: Виж сега как стои работата.
Цялата литература на „Агни Йога", от която д-р Алексиев, който бе от Зайчар (Сърбия), а след туй отиде в Белград, той ми изпращаше книги на
руски
и на английски.
Списанието „Окултизъм и Йога) той го ръководеше и той го редактираше. Обаче всички други книги на „Агни Йога" са минали през жена му Елена Ивановна Шапошникова. Не чрез самият него, а чрез нея. Той е бил неин помощник. Чрез нея е минала цялата тази литература на „Агни Йога".
към текста >>
Но тя се продава и на
руски
и българите я четат.
Трябва последователите на Учителя Дънов да знаят кой е Мория, коя е Елена Рьорих и че тези книги са дадени по спиритичен начин. Като знаят мнението на Учителя за тази литература, ще могат да се определят. Защото тази литература се разпространява чрез последователите на Учителя Дънов и това са от онези „отровни зърна", които тровят последователите на Учителя. Днес книжният пазар в София е залят с тази литература, която се печати в Русия и се изпраща в България. Тук тя се превежда и отново печати.
Но тя се продава и на
руски
и българите я четат.
Никой не знае каква е Истината. А Истината се знаеше от учениците на Учителя Дънов и това бе публикувано в томовете на „Изгревът", в томовете от 1-4. Тук прилагаме изповедта на Сава Калименов с неговия документален запис. Ако имахме писмото, щяхме да го приложим. Може да има някакви разлики в писмото и в онова, което ни разказва Сава Калименов.
към текста >>
Чрез тази литература днес се трови
руския
народ и Русия.
Тя бе атакувана от много страни. Дойде време и тя си замина. Ако тя знаеше Истината, тя щеше да има право на избор, А можеше да избере правият път и сега щеше да бъде още жива. А тя плати с живота си за това отклонение. Ето защо аз помествам Истината за Мория и „Агни Йога".
Чрез тази литература днес се трови
руския
народ и Русия.
Тази литература работи срещу Русия и Славянството. И затова дълг е на последователите на Учителя Дънов в България да изнесат Истината. Защото, ако не се изнесе Истината, то ще се сбъднат думите на Учителя, които е казал през 1943 г.: „Русия я очаква още по-страшна и по-голяма революция от тази, която премина и която беше през 1917г." А ние не искаме това. Учението на Учителя Дънов е Новото Евангелие и Новия Завет на Русия и цялото Славянство. Затова Русия трябва да остане непокътната, защото тя ще бъде приемница на Учението на Учителя Беинса Дуно.
към текста >>
55.
7.26. МОЯТ ПЕРСОНАЛЕН ОТГОВОР НА ПОДПИСАЛИТЕ „ОТВОРЕНО ПИСМО
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
Преди това бяха направени постъпки от мен до
Руския
културен клуб, за да ни отпуснат тяхната зала на ул. „Шипка".
В тази Школа има Слово на Учителя, има песни на Учителя, има методи, които Той е дал за работа. Онези, които работят срещу Учителя стават лектори, проповедници и ръководители. Те проповядват себе си, а не Словото на Учителя, стават ръководители да властвуват й да изкористяват общите средства. През 1994 г. бе организирано изнасяне на „Призванието" на Учителя с публичен концерт-рецитал в театър „София".
Преди това бяха направени постъпки от мен до
Руския
културен клуб, за да ни отпуснат тяхната зала на ул. „Шипка".
Аз бях занесъл и им оставих „Призванието", както и публикувани материали от Учителя за Мисията на Славянството и че според Учителя пътят на България е с Русия. Те останаха изненадани от всичко това и накрая ни разрешиха да ползваме един от салоните им. Но понеже те събираха около 300 човека, а за нас такъв салон е малък, то предпочетох салона на театър „София, който побира 500 души. След този концерт трябваше да изнесем концерт-рецитал за „Мисията на Славянството" и трябваше да ползваме един от руските клубове, които с удоволствие ни бяха отпуснати. Но във вестник „Столица", брой 26 от 1Л/11.1994 г.
към текста >>
След този концерт трябваше да изнесем концерт-рецитал за „Мисията на Славянството" и трябваше да ползваме един от
руските
клубове, които с удоволствие ни бяха отпуснати.
бе организирано изнасяне на „Призванието" на Учителя с публичен концерт-рецитал в театър „София". Преди това бяха направени постъпки от мен до Руския културен клуб, за да ни отпуснат тяхната зала на ул. „Шипка". Аз бях занесъл и им оставих „Призванието", както и публикувани материали от Учителя за Мисията на Славянството и че според Учителя пътят на България е с Русия. Те останаха изненадани от всичко това и накрая ни разрешиха да ползваме един от салоните им. Но понеже те събираха около 300 човека, а за нас такъв салон е малък, то предпочетох салона на театър „София, който побира 500 души.
След този концерт трябваше да изнесем концерт-рецитал за „Мисията на Славянството" и трябваше да ползваме един от
руските
клубове, които с удоволствие ни бяха отпуснати.
Но във вестник „Столица", брой 26 от 1Л/11.1994 г. излезна на първа страница с големи букви следното заглавие „Руснаците ограбиха Дънов", „БКП взела земите на Бялото Братство и ги дала на СССР за Посолство". На стр. б.бе написано: „Репресиите срещу Бялото Братство продължават. Разказва Атанас Янчев, дъновист, член на Върховния Братски съвет." След излизането на тази статия, която бе преднамерено пусната според мен, ни се затвориха вратите.
към текста >>
С публикуването на тази статия от Атанас Янчев се спря и се разруши един мост за съдействие между
Руския
културен център и последователите на Учителя.
На стр. б.бе написано: „Репресиите срещу Бялото Братство продължават. Разказва Атанас Янчев, дъновист, член на Върховния Братски съвет." След излизането на тази статия, която бе преднамерено пусната според мен, ни се затвориха вратите. А изнесеното в статията във връзка с присвояването на земите изобщо не е вярно. Цялата история за разрушаване на Изгрева е дадена в томовете на „Изгревът".
С публикуването на тази статия от Атанас Янчев се спря и се разруши един мост за съдействие между
Руския
културен център и последователите на Учителя.
Така че подписа на Атанас Янчев в това писмо е нещо напълно закономерно. Петър Ганев. Той е син на Пеню Ганев. Петър единствен от завършилите Консерватория отдел цигулка след завършването й бе приет на работа в Държавната филхармония - София, което изискваше професионални умения, за да бъде приет. Аз възлагах изключително много надежди на него, защото филхармонията бе една голяма Школа за всеки музикант по всички направления.
към текста >>
56.
7.06. МОРИЯ И АГНИ ЙОГА В БЪЛГАРИЯ
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
С тия си думи имаме предвид дейността, която Учителят Мория, обитаващ в Хималаите развива за духовното просветляване и издигане на
руския
народ.
има отпечатана статия от него - „Бъдещето на Славянството и неговата подготовка". От тази статия се разбира кои са подбудите и мотивите, за да се отпечата. Тя е една подготовка да се посрещне с интерес и внимание сложената под печат книга „Агни Йога" от Мория. Споменава се в статията, че до този момент Сава Калименов е смятал, че има само един източник, т.е. Учителят Дънов, от когото може да се черпи сила, знание и мощ, но вече е видял, че има и „други Велики Учители да работят за подготовка на Славянството, за неговата велика Мисия в живота.
С тия си думи имаме предвид дейността, която Учителят Мория, обитаващ в Хималаите развива за духовното просветляване и издигане на
руския
народ.
Наистина, това което Учителят Мория дава чрез някои синове и дъщери на руския народ не е определено само за него, то не се задържа, а се разпространява навред, където има условия, но все пак явно е, че главните усилия са насочени натам, към „Народа Богоносец" и главните роли се играят от неговите деца. За нас последователите на Всемирното Братство в България факта, че още един Велик Учител е натоварен от Божествената йерархия да се грижи за правилното провеждане в живота мисията на Славянството, да вдъхновява и изгражда, да помага и напътва обикновените работници в гигантската дейност за Новото, не може да бъде освен извор за гореща, искрена радост. „За нас това не са две различни неща. За нас това не са две различни движения." „За нас тези две движения са едно и също нещо. За нас това е едно и също единно движение.
към текста >>
Наистина, това което Учителят Мория дава чрез някои синове и дъщери на
руския
народ не е определено само за него, то не се задържа, а се разпространява навред, където има условия, но все пак явно е, че главните усилия са насочени натам, към „Народа Богоносец" и главните роли се играят от неговите деца.
От тази статия се разбира кои са подбудите и мотивите, за да се отпечата. Тя е една подготовка да се посрещне с интерес и внимание сложената под печат книга „Агни Йога" от Мория. Споменава се в статията, че до този момент Сава Калименов е смятал, че има само един източник, т.е. Учителят Дънов, от когото може да се черпи сила, знание и мощ, но вече е видял, че има и „други Велики Учители да работят за подготовка на Славянството, за неговата велика Мисия в живота. С тия си думи имаме предвид дейността, която Учителят Мория, обитаващ в Хималаите развива за духовното просветляване и издигане на руския народ.
Наистина, това което Учителят Мория дава чрез някои синове и дъщери на
руския
народ не е определено само за него, то не се задържа, а се разпространява навред, където има условия, но все пак явно е, че главните усилия са насочени натам, към „Народа Богоносец" и главните роли се играят от неговите деца.
За нас последователите на Всемирното Братство в България факта, че още един Велик Учител е натоварен от Божествената йерархия да се грижи за правилното провеждане в живота мисията на Славянството, да вдъхновява и изгражда, да помага и напътва обикновените работници в гигантската дейност за Новото, не може да бъде освен извор за гореща, искрена радост. „За нас това не са две различни неща. За нас това не са две различни движения." „За нас тези две движения са едно и също нещо. За нас това е едно и също единно движение. За нас Извора, великият първоначален извор е един и същ, действията са хармонирани, допълващи се и целесъобразни и за това не може и дума да става за каквото и да е противопоставяне, съперничество и принципално различие.
към текста >>
Оттук според Сава Калименов излиза, че освен Учителят Петър Дънов, който говори за Мисията на Славянството, има и друг Учител Мория, който работи с
руския
народ.
Нещата са от ясни по-ясни. По-късно Амалия Вайланд изпраща лично писмо до Сава Калименов и цитира думите на Учителя, Сава Калименов разбира съвсем накрая каква е работата и превежда писмото на Амалия Вайланд и започва да го разпространява, с цел да се коригира. Но това не го прави във в-к „Братство", който излиза и през 1944 г. Разпространява ръкописно това писмо. Оригиналът се пази днес в дъщеря му, която не иска да го предаде за публикация, за да не се компрометира баща й.
Оттук според Сава Калименов излиза, че освен Учителят Петър Дънов, който говори за Мисията на Славянството, има и друг Учител Мория, който работи с
руския
народ.
Да, но Неговото Учение се явява като враг на руския народ и на Славянството. Не случайно Сталин и болшевиците от СССР - Съветска Русия бяха забранили тази литература. За него Калименов, тези две движения и Учения са едно и също нещо. А фактически това са две ралични неща - на Бялото и на Черното Братство. И Мория, и Неговите последователи насъскаха германците да започнат война срещу СССР - Русия.
към текста >>
Да, но Неговото Учение се явява като враг на
руския
народ и на Славянството.
По-късно Амалия Вайланд изпраща лично писмо до Сава Калименов и цитира думите на Учителя, Сава Калименов разбира съвсем накрая каква е работата и превежда писмото на Амалия Вайланд и започва да го разпространява, с цел да се коригира. Но това не го прави във в-к „Братство", който излиза и през 1944 г. Разпространява ръкописно това писмо. Оригиналът се пази днес в дъщеря му, която не иска да го предаде за публикация, за да не се компрометира баща й. Оттук според Сава Калименов излиза, че освен Учителят Петър Дънов, който говори за Мисията на Славянството, има и друг Учител Мория, който работи с руския народ.
Да, но Неговото Учение се явява като враг на
руския
народ и на Славянството.
Не случайно Сталин и болшевиците от СССР - Съветска Русия бяха забранили тази литература. За него Калименов, тези две движения и Учения са едно и също нещо. А фактически това са две ралични неща - на Бялото и на Черното Братство. И Мория, и Неговите последователи насъскаха германците да започнат война срещу СССР - Русия. А ученик на Мория на Изгрева беше Лулчев и Негов последовател.
към текста >>
„За да подпомогне
руския
народ, Славянството, а задно с тях и цялото човечество да излязат победители във Великата Борба, в която се решава тяхната съдба, Учителят Мория от Великото Всемирно Бяло Братство, развива понастоящем трескава дейност.
А другата част - на Тъмнината, е Учението на Мория. Това е становището на Учителя Петър Дънов. А последователите на Учителя Петър Дънов се придържат към думите Му. В следващия брой на в-к „Братство", № 122 от 16.I.1935 г. същата статия продължава, написана от Сава Калименов.
„За да подпомогне
руския
народ, Славянството, а задно с тях и цялото човечество да излязат победители във Великата Борба, в която се решава тяхната съдба, Учителят Мория от Великото Всемирно Бяло Братство, развива понастоящем трескава дейност.
Ние ще говорим само за това, което виждаме, което можем да обгърнем. Защото пътищата, начините и средствата за дейност на Великите Учители са в огромната си част неведоми, непознати и недостъпни за окото на обикновения човек". „За нас дейността на Учителя Мория се изразява преди всичко в една серия книги под общото заглавие „Агни Йога" (Огнена Йога). Като въведение в тази серия служат двата тома „Листа от градината на Мория" - „Зов" и „Озарение", излезли до 1925 г. След това следват: „Агни Йога" (1929 г), „Безпре-делност" - две части (1930 г), „Йерархия" (1931 г), „Сърце" (1932 г.) и „Свят на огъня" - две части (1933 г).
към текста >>
57.
26. МОЯТ ПЕРСОНАЛЕН ОТГОВОР НА ПОДПИСАЛИТЕ „ОТВОРЕНО ПИСМО
,
,
ТОМ 4
Преди това бяха направени постъпки от мен до
Руския
културен клуб, за да ни отпуснат тяхната зала на ул. „Шипка".
В тази Школа има Слово на Учителя, има песни на Учителя, има методи, които Той е дал за работа. Онези, които работят срещу Учителя стават лектори, проповедници и ръководители. Те проповядват себе си, а не Словото на Учителя, стават ръководители да властвуват и да изкористяват общите средства. През 1994 г. бе организирано изнасяне на „Призванието" на Учителя с публичен концерт- рецитал в театър „София".
Преди това бяха направени постъпки от мен до
Руския
културен клуб, за да ни отпуснат тяхната зала на ул. „Шипка".
Аз бях занесъл и им оставих „Призванието", както и публикувани материали от Учителя за Мисията на Славянството и че според Учителя пътят на България е с Русия. Те останаха изненадани от всичко това и накрая ни разрешиха да ползваме един от салоните им. Но понеже те събираха около 300 човека, а за нас такъв салон е малък, то предпочетох салона на театър „София, който побира 500 души. След този концерт трябваше да изнесем концерт-рецитал за „Мисията на Славянството" и трябваше да ползваме един от руските клубове, които с удоволствие ни бяха отпуснати. Но във вестник „Столица", брой 26 от 1.VII.1994 г.
към текста >>
След този концерт трябваше да изнесем концерт-рецитал за „Мисията на Славянството" и трябваше да ползваме един от
руските
клубове, които с удоволствие ни бяха отпуснати.
бе организирано изнасяне на „Призванието" на Учителя с публичен концерт- рецитал в театър „София". Преди това бяха направени постъпки от мен до Руския културен клуб, за да ни отпуснат тяхната зала на ул. „Шипка". Аз бях занесъл и им оставих „Призванието", както и публикувани материали от Учителя за Мисията на Славянството и че според Учителя пътят на България е с Русия. Те останаха изненадани от всичко това и накрая ни разрешиха да ползваме един от салоните им. Но понеже те събираха около 300 човека, а за нас такъв салон е малък, то предпочетох салона на театър „София, който побира 500 души.
След този концерт трябваше да изнесем концерт-рецитал за „Мисията на Славянството" и трябваше да ползваме един от
руските
клубове, които с удоволствие ни бяха отпуснати.
Но във вестник „Столица", брой 26 от 1.VII.1994 г. излезна на първа страница с големи букви следното заглавие „Руснаците ограбиха Дънов", „БКП взела земите на Бялото Братство и ги дала на СССР за Посолство". На стр. 6 бе написано: „Репресиите срещу Бялото Братство продължават. Разказва Атанас Янчев, дъновист, член на Върховния Братски съвет." След излизането на тази статия, която бе преднамерено пусната според мен, ни се затвориха вратите.
към текста >>
С публикуването на тази статия от Атанас Янчев се спря и се разруши един мост за съдействие между
Руския
културен център и последователите на Учителя.
На стр. 6 бе написано: „Репресиите срещу Бялото Братство продължават. Разказва Атанас Янчев, дъновист, член на Върховния Братски съвет." След излизането на тази статия, която бе преднамерено пусната според мен, ни се затвориха вратите. А изнесеното в статията във връзка с присвояването на земите изобщо не е вярно. Цялата история за разрушаване на Изгрева е дадена в томовете на „Изгревът".
С публикуването на тази статия от Атанас Янчев се спря и се разруши един мост за съдействие между
Руския
културен център и последователите на Учителя.
Така че подписа на Атанас Янчев в това писмо е нещо напълно закономерно. Петър Ганев. Той е син на Пеню Ганев. Петър единствен от завършилите Консерватория отдел цигулка след завършването й бе приет на работа в Държавната филхармония - София, което изискваше професионални умения, за да бъде приет. Аз възлагах изключително много надежди на него, защото филхармонията бе една голяма Школа за всеки музикант по всички направления.
към текста >>
58.
СЪДЪРЖАНИЕ
,
,
ТОМ 5
Руският
пратеник Владо 287.
Разплащане на родовата карма 282. Лечение с млечен компрес и вяра 283. Физическо и духовно лечение 284. Лечители и лекарства 285. Верка Куртева 286.
Руският
пратеник Владо 287.
Славчо Печеников – изпит по честност 288. Съдбата на книгоиздателя Светослав Славянски 289. Необикновеният план за един дом 290. Тодор Стоименов и първородството 291. Никола Антов 292.
към текста >>
59.
13. МОРАЛЪТ НА НЕЗАКОПЧАНИТЕ КОПЧЕТА НА РОКЛЯТА
,
,
ТОМ 5
Аз бях опакована и закопчана от долу до горе до брадата като
руски
офицер.
Бях млада и хубавичка, пък и тоалета ми беше направен както трябва и моето появяване в салона на беседа пред Учителя предизвика смут. Всички ме оглеждат, аз съм изваяна отгоре до долу С последен модел рокля и последна дума на модата. Дойде при мене един възрастен брат, приближи се и докато аз разбера какво става той протегна ръце и ми закопча някои от копчетата на роклята като остави горните две копчета незакопчани. Той се завърна при другите и всички одобрително кимнаха с глава, но явно, че това не се хареса на другите и отново дойде една възрастна сестра и с такъв жест нетърпящ никакво възражение ми закопча и останалите две копчета до края. А според модела те не трябваше да бъдат закопчани.
Аз бях опакована и закопчана от долу до горе до брадата като
руски
офицер.
Оставаше ми само да ми сложат еполети и да ми се даде сабя. Едвам изтърпях, но мълчах. После се коригирах и носех подходящи тоалети на беседа. Но тази строгост бе проявена и към другите момичета и затова не се сърдех. За тях това беше изискване на морала.
към текста >>
60.
56. ИЗПИТАНИЕ НА УЧИТЕЛЯ И ИЗПИТАНИЕ НА УЧЕНИКА
,
МАРИЯ ТОДОРОВА
,
ТОМ 5
Веднъж чета книга от Скрижовска,
рускиня
, която е била медиум, пише окултни книги, в които е изнесла тайни от Черната ложа.
Но го направиха другите от света. Но с тази литература те изхвърлиха от бараките на Изгрева, и изхвърлиха беседите на Учителя и изметоха целия Изгрев. И затова днес Изгрева го няма. Вие какво смятате. Дали е така?
Веднъж чета книга от Скрижовска,
рускиня
, която е била медиум, пише окултни книги, в които е изнесла тайни от Черната ложа.
Така тази уважаема Черна ложа я направлява и ръководи. И затова тя преминава много тежък и драматичен живот: умира мъжа й, умира дъщеря й, а самата тя умира в крайна бедност и мизерия. Когато четях книгата в бараката на Изгрева изведнъж полицата, където държах съдове и посуда за готвене започна нещо да шуми. Помислих, че е мишка, стреснах се и скочих веднага с метлата в ръка. Нямаше мишка.
към текста >>
61.
111. СЪН, СЪНИЩА И БУДНО СЪЗНАНИЕ
,
,
ТОМ 5
Сънувам сън, че се разиграва
руски
театър в салона на Изгрева, а артистите са
руски
артисти.
Решава, решава, после сложи кръст и буквата „X" и си седна на стола. Не можа да си реши задачата. Моят сън завърши, но на яве с Галилей имахме много несъгласия и много противопоставяния, което можеше да се дължи, че той още от самото начало беше протеже на Савка и един от нейните сподвижници. Какво свърши и какво той не можа да свърши аз не зная, но за мен той не можа да си реши задачата до края. Имах два съня след заминаването на Учителя точно преди да се развият тези събития.
Сънувам сън, че се разиграва
руски
театър в салона на Изгрева, а артистите са
руски
артисти.
В ложата бе седнал Учителя и аз съм до него. След като свърши представлението, казаха: „Гардеробът е разграбен". Та този сън се сбъдна, аз бях с Учителя и след събитията през 1957/58 г. пострадах и аз в този процес на властта срещу Братството. Спомням си тогава аз имах братовчед, който бе прокурор и отивам да го питам как стоят нещата с този процес срещу Братството, а той ми каза: „Разбери, ти не си малка.
към текста >>
62.
122. ЧОВЕШКАТА ОБИЧ И БОЖИЯТА ЛЮБОВ
,
,
ТОМ 5
Като отишла там тя без да иска вижда
руски
пленници жени, които ги прекарвали под строй.
Лекуващият лекар му казал: "Значи и твоя светия ти помага, защото аз също го сънувах". Докато той лежи и е в болницата Райна снове насам и натам, а това са военни години. Преди да замине за Германия Учителят веднъж на Изгрева й казал: Комунистите имат право. Правото е на тяхна страна. Те са на правата страна".
Като отишла там тя без да иска вижда
руски
пленници жени, които ги прекарвали под строй.
Тя се приближавала и пъхала в ръцете им по някой комат хляб. Така че това е била помощта на Учителя чрез нея към пленените рускини. А още по-рано нейният баща заминал за фронта през Европейската война, отива при Учителя да си вземе сбогом и той му казва да вземе едно евангелие и да си го сложи в джоба от лявата страна на войнишката куртка. Той послушал. На фронта един куршум го улучва точно от ляво върху сърцето, но се удря в евангелието и не прониква по-навътре.
към текста >>
Така че това е била помощта на Учителя чрез нея към пленените
рускини
.
Преди да замине за Германия Учителят веднъж на Изгрева й казал: Комунистите имат право. Правото е на тяхна страна. Те са на правата страна". Като отишла там тя без да иска вижда руски пленници жени, които ги прекарвали под строй. Тя се приближавала и пъхала в ръцете им по някой комат хляб.
Така че това е била помощта на Учителя чрез нея към пленените
рускини
.
А още по-рано нейният баща заминал за фронта през Европейската война, отива при Учителя да си вземе сбогом и той му казва да вземе едно евангелие и да си го сложи в джоба от лявата страна на войнишката куртка. Той послушал. На фронта един куршум го улучва точно от ляво върху сърцето, но се удря в евангелието и не прониква по-навътре. Само пробитото евангелие от куршума и дупката са напомняли на брата за онзи, който го е спасил от явна смърт. Така че както бащата, така и дъщерята бяха се докоснали до Божието благословение.
към текста >>
63.
126. ЗАВЕТЪТ ГОСПОДЕН
,
,
ТОМ 5
По онова време
руски
самолети са дошли да бомбардират Варна поради това, че България беше във война с Русия, а и затова, че българската конница посече в Добруджа цяла казашка дивизия - кавалерия.
През септември 1916 г. България влезна във война с Румъния и от ноември започнаха епичните боеве в завоя на Черна. Трета армия в Добруджа напредваше с победоносен ход и развяваше българските знамена на новоосвободените български земи. Велко Петрушев по онова време е вече се е запознал с Учението на Учителя, става вегетарианец, но в онези години военни за вегетарианци беше много трудно - ядяха само чай и сух хляб. Той е чувал само за Учителя, чел е нещо от него, но изобщо не бил се срещал с него.
По онова време
руски
самолети са дошли да бомбардират Варна поради това, че България беше във война с Русия, а и затова, че българската конница посече в Добруджа цяла казашка дивизия - кавалерия.
По това време войниците са ги накарали да копаят окопи, но той нали бил гладен едвам се движел. Започнал да се моли на Учителя за помощ и съдействие. На следващия дент идва фелдфебела, който се наричал Байданов и като ги видял, че той и неговият приятел не могли да копаят и не могли да държат копач и лопата взима, че ги изпраща на някаква по-лека работа. Така той вече имал първата опитност, че получава отговор на своята молитва. Ето вече е било решено тяхната рота да замине на фронта и да се бие срещу румънци и руснаци.
към текста >>
64.
171. ЛАТВИЙСКАТА ГРУПА НА ГОСТИ В БЪЛГАРИЯ
,
,
ТОМ 5
На
руски
език бе преведено томчето „Пътят на ученика" от Анна Мазурс и издадена в Рига през 1939 г.
А това бяха човешки съдби, които в даден исторически етап се докоснаха и срещнаха Словото на Учителя. Латвийската група бе много активна. Започнаха преводи на цели томчета беседи от български на латвийски. Има 5-6 томчета преведени на латвийски. Преводачи бяха Амалия Вайланд, Мелита Кедрова, Миетинч.
На
руски
език бе преведено томчето „Пътят на ученика" от Анна Мазурс и издадена в Рига през 1939 г.
От Николай Каллергс бе преведена на руски беседата „Общение с Бога". На почти всички преводи е поставена репродукция от портрета на Учителя от художника Борис Георгиев. Така че чрез латвийската група Словото на Учителя се предоставя на латвийския народ, а чрез превода на руски език „Пътят на ученика", отпечатана в издателството на Гутков в Рига през 1939 г. и става достояние за руския народ. Трябва да се направи едно сравнение.
към текста >>
От Николай Каллергс бе преведена на
руски
беседата „Общение с Бога".
Латвийската група бе много активна. Започнаха преводи на цели томчета беседи от български на латвийски. Има 5-6 томчета преведени на латвийски. Преводачи бяха Амалия Вайланд, Мелита Кедрова, Миетинч. На руски език бе преведено томчето „Пътят на ученика" от Анна Мазурс и издадена в Рига през 1939 г.
От Николай Каллергс бе преведена на
руски
беседата „Общение с Бога".
На почти всички преводи е поставена репродукция от портрета на Учителя от художника Борис Георгиев. Така че чрез латвийската група Словото на Учителя се предоставя на латвийския народ, а чрез превода на руски език „Пътят на ученика", отпечатана в издателството на Гутков в Рига през 1939 г. и става достояние за руския народ. Трябва да се направи едно сравнение. Докато латвийците превеждат няколко томчета беседи на латвийски език и превеждат едно томче на руски език, то французите, които са били на Рила и които са заснети заедно с Учителя не са превели нищо до сега от Словото на Учителя.
към текста >>
Така че чрез латвийската група Словото на Учителя се предоставя на латвийския народ, а чрез превода на
руски
език „Пътят на ученика", отпечатана в издателството на Гутков в Рига през 1939 г.
Има 5-6 томчета преведени на латвийски. Преводачи бяха Амалия Вайланд, Мелита Кедрова, Миетинч. На руски език бе преведено томчето „Пътят на ученика" от Анна Мазурс и издадена в Рига през 1939 г. От Николай Каллергс бе преведена на руски беседата „Общение с Бога". На почти всички преводи е поставена репродукция от портрета на Учителя от художника Борис Георгиев.
Така че чрез латвийската група Словото на Учителя се предоставя на латвийския народ, а чрез превода на
руски
език „Пътят на ученика", отпечатана в издателството на Гутков в Рига през 1939 г.
и става достояние за руския народ. Трябва да се направи едно сравнение. Докато латвийците превеждат няколко томчета беседи на латвийски език и превеждат едно томче на руски език, то французите, които са били на Рила и които са заснети заедно с Учителя не са превели нищо до сега от Словото на Учителя. Онова, което те отпечатват, това са неща разказвани от Михаил Иванов. А какво бе отношението на Учителя към Михаил Иванов, това вече съм го казала, а и вие може да си го проверите.
към текста >>
и става достояние за
руския
народ.
Преводачи бяха Амалия Вайланд, Мелита Кедрова, Миетинч. На руски език бе преведено томчето „Пътят на ученика" от Анна Мазурс и издадена в Рига през 1939 г. От Николай Каллергс бе преведена на руски беседата „Общение с Бога". На почти всички преводи е поставена репродукция от портрета на Учителя от художника Борис Георгиев. Така че чрез латвийската група Словото на Учителя се предоставя на латвийския народ, а чрез превода на руски език „Пътят на ученика", отпечатана в издателството на Гутков в Рига през 1939 г.
и става достояние за
руския
народ.
Трябва да се направи едно сравнение. Докато латвийците превеждат няколко томчета беседи на латвийски език и превеждат едно томче на руски език, то французите, които са били на Рила и които са заснети заедно с Учителя не са превели нищо до сега от Словото на Учителя. Онова, което те отпечатват, това са неща разказвани от Михаил Иванов. А какво бе отношението на Учителя към Михаил Иванов, това вече съм го казала, а и вие може да си го проверите. И след това ще сравните какво означава ученици на Учителя.
към текста >>
Докато латвийците превеждат няколко томчета беседи на латвийски език и превеждат едно томче на
руски
език, то французите, които са били на Рила и които са заснети заедно с Учителя не са превели нищо до сега от Словото на Учителя.
От Николай Каллергс бе преведена на руски беседата „Общение с Бога". На почти всички преводи е поставена репродукция от портрета на Учителя от художника Борис Георгиев. Така че чрез латвийската група Словото на Учителя се предоставя на латвийския народ, а чрез превода на руски език „Пътят на ученика", отпечатана в издателството на Гутков в Рига през 1939 г. и става достояние за руския народ. Трябва да се направи едно сравнение.
Докато латвийците превеждат няколко томчета беседи на латвийски език и превеждат едно томче на
руски
език, то французите, които са били на Рила и които са заснети заедно с Учителя не са превели нищо до сега от Словото на Учителя.
Онова, което те отпечатват, това са неща разказвани от Михаил Иванов. А какво бе отношението на Учителя към Михаил Иванов, това вече съм го казала, а и вие може да си го проверите. И след това ще сравните какво означава ученици на Учителя. Затова ще приложим и един частен разговор на латвийската група с Учителя, за да се запознаете със становището на Учителя.
към текста >>
65.
173. ЛАТВИЙСКА ПРИНЦЕСА НА МУЛЕ
,
,
ТОМ 5
И всичко това се води на развален
руски
език.
Скараха се пред всички. А той, за да покаже, че не може да го уплаши я сваля от мулето и я оставя да ходи пеша нагоре по баира. Но тя се обръща към всички и го заплашва, че ще го даде под съд, защото той трябва да върне парите, които е взел от нея. Караници, обиди и какви ли не още неща. Пъстрота за показ и развлечение на духовете.
И всичко това се води на развален
руски
език.
Това се разчу нагоре-надолу по колоната. След като се качихме на лагера, аз веднага отидох при Учителя и му разказах всичко, което бях чула и видяла, като изказах опасението си, че ще стане скандал обществен и съдебен. А това ще попречи да дойдат други латвийци, защото ще разберат, че като им станат любовници българите им ядат парите. Учителят извади от джоба си си една банкнота от хиляда лева и ми я подаде. А тогава това бяха много пари.
към текста >>
66.
175. НИКОЛАЙ КАЛЛЕРТС НОВОТО УЧЕНИЕ
,
,
ТОМ 5
Не след дълго време той организирал един кръжок, пред който четял на есперанто и на
руски
беседи на Учителя Дънов.
През 1932/33 г. се запознава с Учението на Учителя Дънов посредством Пампоров и чрез Амалия Вайланд и феликс от Литва. През 1930 г. Пампоров пристигнал в Рига и четял лекции по есперанто за вегетарианството и новото Учение на Учителя Дънов. На тези лекции при-съствували няколко латвийки, на които им харесали изнесените идеи и се запознали с Петър Пампоров.
Не след дълго време той организирал един кръжок, пред който четял на есперанто и на
руски
беседи на Учителя Дънов.
Някои започнали да изучават български език, за да превеждат беседите на руски и латвишки език. След заминаването на Пампоров латвийците започнали да се събират и да четат преведените беседи. Окултните лекции били четени при Паулина Якобсон. Тя открила тогава вегетариански ресторант в Рига и там имало голямо помещение. Тук идвали много желаещи и някои предлагали да ги посетят по домовете им и там да се четат тези беседи.
към текста >>
Някои започнали да изучават български език, за да превеждат беседите на
руски
и латвишки език.
се запознава с Учението на Учителя Дънов посредством Пампоров и чрез Амалия Вайланд и феликс от Литва. През 1930 г. Пампоров пристигнал в Рига и четял лекции по есперанто за вегетарианството и новото Учение на Учителя Дънов. На тези лекции при-съствували няколко латвийки, на които им харесали изнесените идеи и се запознали с Петър Пампоров. Не след дълго време той организирал един кръжок, пред който четял на есперанто и на руски беседи на Учителя Дънов.
Някои започнали да изучават български език, за да превеждат беседите на
руски
и латвишки език.
След заминаването на Пампоров латвийците започнали да се събират и да четат преведените беседи. Окултните лекции били четени при Паулина Якобсон. Тя открила тогава вегетариански ресторант в Рига и там имало голямо помещение. Тук идвали много желаещи и някои предлагали да ги посетят по домовете им и там да се четат тези беседи. Ръководител на нашия кръжок била Амалия Вайланд.
към текста >>
212 от 3 април 1938 г, който брой е посветен на братята славяни и е на
руски
език както е публикувана и на български.
„Ново небе и нова земя" - впечатления от Рила между 14 юли до 1 август 1937 г. написана е на 12 ноември 1937 г. Тя е публикувана в списание „Житно зърно", кн. 9-10,11 г., от 1937 г., стр. 262. Същата статия е публикувана и във вестник „Братство", бр.
212 от 3 април 1938 г, който брой е посветен на братята славяни и е на
руски
език както е публикувана и на български.
Същата статия е публикувана на Руски във вестник братство, N 1 от 1944 г., който брой е посветен на руските братя - войници и офицери от Червената армия от 22 септември 1944 г. 3. „Отзвуци" (писмо от Рига), публикувано в кн. 1,12 г., 1938 г. Бяха преведени от български на латвишки и руски езици следните книги: 1. „Абсолютна чистота" - превод на Р.
към текста >>
Същата статия е публикувана на
Руски
във вестник братство, N 1 от 1944 г., който брой е посветен на
руските
братя - войници и офицери от Червената армия от 22 септември 1944 г. 3.
написана е на 12 ноември 1937 г. Тя е публикувана в списание „Житно зърно", кн. 9-10,11 г., от 1937 г., стр. 262. Същата статия е публикувана и във вестник „Братство", бр. 212 от 3 април 1938 г, който брой е посветен на братята славяни и е на руски език както е публикувана и на български.
Същата статия е публикувана на
Руски
във вестник братство, N 1 от 1944 г., който брой е посветен на
руските
братя - войници и офицери от Червената армия от 22 септември 1944 г. 3.
„Отзвуци" (писмо от Рига), публикувано в кн. 1,12 г., 1938 г. Бяха преведени от български на латвишки и руски езици следните книги: 1. „Абсолютна чистота" - превод на Р. Митинч, 1938 г. 2.
към текста >>
Бяха преведени от български на латвишки и
руски
езици следните книги: 1.
Същата статия е публикувана и във вестник „Братство", бр. 212 от 3 април 1938 г, който брой е посветен на братята славяни и е на руски език както е публикувана и на български. Същата статия е публикувана на Руски във вестник братство, N 1 от 1944 г., който брой е посветен на руските братя - войници и офицери от Червената армия от 22 септември 1944 г. 3. „Отзвуци" (писмо от Рига), публикувано в кн. 1,12 г., 1938 г.
Бяха преведени от български на латвишки и
руски
езици следните книги: 1.
„Абсолютна чистота" - превод на Р. Митинч, 1938 г. 2. „Земята ще се напълни със знание" - превод на Амалия Вайланд, 1938 г. 3. „Човешкото и Божественото" - превод на Мелита Кедрова, 1938 г. 4. „Пътят на ученика" - превод на руски от Анна Мазурс, 1939 г. 5.
към текста >>
„Пътят на ученика" - превод на
руски
от Анна Мазурс, 1939 г. 5.
Бяха преведени от български на латвишки и руски езици следните книги: 1. „Абсолютна чистота" - превод на Р. Митинч, 1938 г. 2. „Земята ще се напълни със знание" - превод на Амалия Вайланд, 1938 г. 3. „Човешкото и Божественото" - превод на Мелита Кедрова, 1938 г. 4.
„Пътят на ученика" - превод на
руски
от Анна Мазурс, 1939 г. 5.
„Общение с Бога" - на руски от Николай Каллертс. Цели 45 години аз чаках отново да пристигна в България. И ето в 1984 г. на мен ми се отдаде да бъда в София, а през годините от 1986-1990 г. запознах се с много нови братя и сестри.
към текста >>
„Общение с Бога" - на
руски
от Николай Каллертс.
„Абсолютна чистота" - превод на Р. Митинч, 1938 г. 2. „Земята ще се напълни със знание" - превод на Амалия Вайланд, 1938 г. 3. „Човешкото и Божественото" - превод на Мелита Кедрова, 1938 г. 4. „Пътят на ученика" - превод на руски от Анна Мазурс, 1939 г. 5.
„Общение с Бога" - на
руски
от Николай Каллертс.
Цели 45 години аз чаках отново да пристигна в България. И ето в 1984 г. на мен ми се отдаде да бъда в София, а през годините от 1986-1990 г. запознах се с много нови братя и сестри. България стана за мен втора родина.
към текста >>
67.
177. ЕДНО ПРЕДЛОЖЕНИЕ
,
,
ТОМ 5
По-късно Амалия става ръководител на братството в Рига, а Анна Мазурс превежда на
руски
и се отпечатва в Рига „Пътят на ученика". 5.
Групово пристигане на латвийците в България. През 1932 г. през лятото пристигат за летуване на Рила две латвийки. Това са Анна Мазурс и Амалия Вайланд. Това са N 11 и N 12 в снимката, за които Учителят се спира особено на Амалия Вайланд.
По-късно Амалия става ръководител на братството в Рига, а Анна Мазурс превежда на
руски
и се отпечатва в Рига „Пътят на ученика". 5.
Поредни летувания в България и на Рила от латвийци. Следващите години - 1933,1934, 1935,1936,1937, 1938 и 1939 г са годините когато пристигат латвийски групи. По-големи са групите от 1936, 1937, 1938 и 1939 г. Като документи има групови снимки на латвийците с Учителя на Рила и на Изгрева. Необходимо е на тези снимки да се номерират и да се отбележат имената на лицата, които са фотографирани.
към текста >>
Трябва да бъдат отбелязани имената на онези, които са превели и отпечатали тези беседи като Амалия Вайланд, Анна Мазурс - „Пътят на ученика" на
руски
и още други.
Един от тези случаи е разказан от Галилей Величков и се намира на стр. 79 със заглавие „Ризата на латвийци-те" в отпечатаната книга „Изгревът на Бялото Братство учи и живее". Тези случки трябва да се съберат, за да могат да се приложат към историята на латвийското Братство. 9. Превеждане на Словото на Учителя на латвийски. Докато французите по онова време не са превели нито една книга на френски език от Словото на Учителя, то латвийците превеждат и отпечатват на латвийски език четири-пет книги с портрета на Учителя от художника Борис Георгиев.
Трябва да бъдат отбелязани имената на онези, които са превели и отпечатали тези беседи като Амалия Вайланд, Анна Мазурс - „Пътят на ученика" на
руски
и още други.
Да се опише историята на тези книги. Искаме портретите на преводачите! 10. През 1989 г. в София бе брат Николай Каллертс. С него бе уговорено той лично да напише история на латвийското Братство.
към текста >>
Следващият етап Словото на Учителя се превежда на латвийски и на
руски
език.
Тук, в България ще трябва да се потърси, дали е запазена кореспонденцията на Петър Пампоров с латвийците. Защото още през 1931 г. той е превел на есперанто „Свещените думи на Учителя", „Песни на Учителя" и някои и други беседи. Издава се вестник „Братство" на есперанто - „фратецо" и се отпечатват в печатницата на Сава Калименов в гр. Севлиево. Така че първото Слово на Учителя за Латвия е на есперанто.
Следващият етап Словото на Учителя се превежда на латвийски и на
руски
език.
Така чрез латвийската група Словото на Учителя се предоставя на латвийския народ, а чрез превода на руски език „Пътят на ученика" е достояние на руския народ. Надяваме се, че ако тази идея се възприеме от братята и сестрите латвийци ще се завърши една работа за Делото на Учителя. През месец декември 1993 г. музикантите Йоанна Стратева - цигулка, Ина Дойнова - електр. орган, Петър Цанов - китара, посетиха Латвия и изнесоха много концерти.
към текста >>
Така чрез латвийската група Словото на Учителя се предоставя на латвийския народ, а чрез превода на
руски
език „Пътят на ученика" е достояние на
руския
народ.
Защото още през 1931 г. той е превел на есперанто „Свещените думи на Учителя", „Песни на Учителя" и някои и други беседи. Издава се вестник „Братство" на есперанто - „фратецо" и се отпечатват в печатницата на Сава Калименов в гр. Севлиево. Така че първото Слово на Учителя за Латвия е на есперанто. Следващият етап Словото на Учителя се превежда на латвийски и на руски език.
Така чрез латвийската група Словото на Учителя се предоставя на латвийския народ, а чрез превода на
руски
език „Пътят на ученика" е достояние на
руския
народ.
Надяваме се, че ако тази идея се възприеме от братята и сестрите латвийци ще се завърши една работа за Делото на Учителя. През месец декември 1993 г. музикантите Йоанна Стратева - цигулка, Ина Дойнова - електр. орган, Петър Цанов - китара, посетиха Латвия и изнесоха много концерти. За да се възстановят първоначалните връзки с латвийското Братство от 1931-1944 г.
към текста >>
68.
225. ПИЕСА СРЕЩУ УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ ИГРАНА В „МОДЕРНИЯ ТЕАТЪР
,
,
ТОМ 5
„Раковски" и бул. „
Руски
".
След тази пиеса имаше още живи съвременници на Учителя Дънов, които протестираха и Александър Периклиев написа една защита и я изпрати до директора на Българска телевизия, но я изпрати без да я подпише, понеже в онези години държавата ежегодно правеше обиски срещу привърженици на Учителя Дънов. Какво се случи по-нататък? Главният актьор си замина от този свят чрез адски мъки. А артистът Георги Парцалев създал също със своят безспорен талант комеди-ен образ от пиесата през есента на 1989 г. бе намерен умрял като захвърлено псе през една нощ в градинката пред Офицерския клуб на ъгъла на ул.
„Раковски" и бул. „
Руски
".
Главният режисьор Кръстьо Мирски скоропостиж-но почина на 58 години (1920-1978 г,). Постановката на тази пиеса имаше за цел да подготви обществеността за предстоящото разрушение на Изгрева и обсебването му, което стана през 1972 г., като създаде целенасочена, превратна и изопачена представа за Учителя Дънов и неговите последователи. А телевизионната постановка излъчена на 1.01.1990 г. имаше същата цел да се парират евентуални постъпки от последователите на Учителя Дънов за възвръщането им на Изгрева. Следващият сценарий, който се разигра бе да бъдат завряни и изпратени в един трафопост и там да провеждат т. нар.
към текста >>
69.
286. РУСКИЯТ ПРАТЕНИК ВЛАДО
,
,
ТОМ 5
286.
РУСКИЯТ
ПРАТЕНИК ВЛАДО Отваряйки Школата бяха засегнати много въпроси, които интересуваха мнозинството, а то бе пъстроцветно по възраст, убеждения, образование и разнолико по всичко.
286.
РУСКИЯТ
ПРАТЕНИК ВЛАДО Отваряйки Школата бяха засегнати много въпроси, които интересуваха мнозинството, а то бе пъстроцветно по възраст, убеждения, образование и разнолико по всичко.
Аз се учудвах как може такава пъстроцветна градина от човешки глави да седят и да слушат, когато за българите това е много трудно и в тази разнолика аудитория с различни представители на всички възможни убеждения, които съществуваха не само у нас, но и в света. Те бяха представители така както чуждите посланици се намират в посолствата в България. Ето например една от стенографките - Паша Теодорова, която работеше непрекъснато, стенографираше, дешифрираше, редактираше и подготвяше беседите бе по произход бесарабска българка. Беше половин рускиня, половин българка. Кое бе у нея водещото и кое бе присадено у нея не можах да разбера, но тя свърши много работа.
към текста >>
Беше половин
рускиня
, половин българка.
286. РУСКИЯТ ПРАТЕНИК ВЛАДО Отваряйки Школата бяха засегнати много въпроси, които интересуваха мнозинството, а то бе пъстроцветно по възраст, убеждения, образование и разнолико по всичко. Аз се учудвах как може такава пъстроцветна градина от човешки глави да седят и да слушат, когато за българите това е много трудно и в тази разнолика аудитория с различни представители на всички възможни убеждения, които съществуваха не само у нас, но и в света. Те бяха представители така както чуждите посланици се намират в посолствата в България. Ето например една от стенографките - Паша Теодорова, която работеше непрекъснато, стенографираше, дешифрираше, редактираше и подготвяше беседите бе по произход бесарабска българка.
Беше половин
рускиня
, половин българка.
Кое бе у нея водещото и кое бе присадено у нея не можах да разбера, но тя свърши много работа. Тя не бе безразлична към всичко това, което ставаше в Русия след войната както и по време на революцията. Нейното съзнание бе отворено и бяха поставени много въпроси от нея към Учителя и тя ги получаваше и ги записваше. По време на Школата друг представител на руския народ нямаше, така че тя беше половин посланик. След като бе започнала войната и след като се премести Учителят в Мърчаево там заварихме в групата на брат Темелко един руснак, който също бе каменоделец като Темелко.
към текста >>
По време на Школата друг представител на
руския
народ нямаше, така че тя беше половин посланик.
Ето например една от стенографките - Паша Теодорова, която работеше непрекъснато, стенографираше, дешифрираше, редактираше и подготвяше беседите бе по произход бесарабска българка. Беше половин рускиня, половин българка. Кое бе у нея водещото и кое бе присадено у нея не можах да разбера, но тя свърши много работа. Тя не бе безразлична към всичко това, което ставаше в Русия след войната както и по време на революцията. Нейното съзнание бе отворено и бяха поставени много въпроси от нея към Учителя и тя ги получаваше и ги записваше.
По време на Школата друг представител на
руския
народ нямаше, така че тя беше половин посланик.
След като бе започнала войната и след като се премести Учителят в Мърчаево там заварихме в групата на брат Темелко един руснак, който също бе каменоделец като Темелко. Казваше се Владо. Той бе изгонен, прокуден от революцията в Русия и беше си намерил място в най-трудната компания на брат Темелко, защото беше станал каменар, работеше с чука, но бе приел чрез Темелко част от идеите на Братството. Тук Владо се срещна с Учителя, а той със своят такт нареди на Владо да вземе участие в благоустрояване на дома на Темелко, така че направиха стъпалата, оградиха къщата и той взе участие при изграждане и каптиране на извора, който бе наречен „Изворът на Доброто". Да не смятате, че това беше кой знае каква голяма работа.
към текста >>
Един път Учителят сподели: „Един от недъзите на
руския
народ е, че не иска да работи.
След като бе започнала войната и след като се премести Учителят в Мърчаево там заварихме в групата на брат Темелко един руснак, който също бе каменоделец като Темелко. Казваше се Владо. Той бе изгонен, прокуден от революцията в Русия и беше си намерил място в най-трудната компания на брат Темелко, защото беше станал каменар, работеше с чука, но бе приел чрез Темелко част от идеите на Братството. Тук Владо се срещна с Учителя, а той със своят такт нареди на Владо да вземе участие в благоустрояване на дома на Темелко, така че направиха стъпалата, оградиха къщата и той взе участие при изграждане и каптиране на извора, който бе наречен „Изворът на Доброто". Да не смятате, че това беше кой знае каква голяма работа.
Един път Учителят сподели: „Един от недъзите на
руския
народ е, че не иска да работи.
Е, сега ще накараме Владо да работи та дано чрез него се задействува и руския народ". Владо се захвана на работа ама на му се работи. Ние, сестрите минаваме покрай него и му подхвърляме: „Работи, Владо, защото сега зад тебе стои цяла Русия, тебе гледа, на теб се надява и в теб е спасението на Русия". Владо се усмихва като смята това наше изказване ей така за подбив. А ние говорехме сериозно, защото бяхме чули изказването на Учителя, знаехме закона и познавахме онази вътрешна верига, по която трябва да протече този закон.
към текста >>
Е, сега ще накараме Владо да работи та дано чрез него се задействува и
руския
народ".
Казваше се Владо. Той бе изгонен, прокуден от революцията в Русия и беше си намерил място в най-трудната компания на брат Темелко, защото беше станал каменар, работеше с чука, но бе приел чрез Темелко част от идеите на Братството. Тук Владо се срещна с Учителя, а той със своят такт нареди на Владо да вземе участие в благоустрояване на дома на Темелко, така че направиха стъпалата, оградиха къщата и той взе участие при изграждане и каптиране на извора, който бе наречен „Изворът на Доброто". Да не смятате, че това беше кой знае каква голяма работа. Един път Учителят сподели: „Един от недъзите на руския народ е, че не иска да работи.
Е, сега ще накараме Владо да работи та дано чрез него се задействува и
руския
народ".
Владо се захвана на работа ама на му се работи. Ние, сестрите минаваме покрай него и му подхвърляме: „Работи, Владо, защото сега зад тебе стои цяла Русия, тебе гледа, на теб се надява и в теб е спасението на Русия". Владо се усмихва като смята това наше изказване ей така за подбив. А ние говорехме сериозно, защото бяхме чули изказването на Учителя, знаехме закона и познавахме онази вътрешна верига, по която трябва да протече този закон. Заобиколиха го Владо братята и сестрите, започнаха да търсят неговата помощ и полека-лека той навлезна в един общ поток на вътрешен кипеж, включи се вътре в него една сила, която започна да го организира.
към текста >>
Хвана се Владо да учи, помагаха му от тук от там и той завърши гимназия, а за онази епоха не беше лесно, не беше малко, хвана се на работа като учител по
руски
език и тръгна по своят път.
Владо отвори уста, мига, не знае какво да каже. Ние подскачаме от радост и се усмихваме, а той стои като зашеметен. Как така да учи, та той е забравил всичко. Завъртяха се сестри около него, разказаха му как Учителят лично ги е накарал да учат, че са завършили гимназия, че след това и университет. А след това Паша в София му показа двете си ръце с десет пръста, че толкова са били нейните ученици, които са завършили гимназия при нея като частни ученици.
Хвана се Владо да учи, помагаха му от тук от там и той завърши гимназия, а за онази епоха не беше лесно, не беше малко, хвана се на работа като учител по
руски
език и тръгна по своят път.
Накрая се загуби от хоризонта. Той беше си свършил работата, защото беше изпратен за руски посланик при Учителя и да представлява руския народ и така той завърши успешно посланичеството си при Учителя като на финала започна да учи и да се образова. Не забравяйте, че това бяха най-динамичните и усилни години в историята на човечеството, защото Втората световна война беше в разгара си и идваше нова епоха когато трябваше да се вземат кардинални решения от Учителя. И те всички се взеха в Мърчаево. А Владо беше там, неговото съзнание присъствуваше и по вътрешна връзка бе свързано с колективното съзнание на руския народ и Учителят работеше чрез него върху руския народ и чрез неговото съзнание той препращаше онези кардинални решения за бъдещото на руския народ.
към текста >>
Той беше си свършил работата, защото беше изпратен за
руски
посланик при Учителя и да представлява
руския
народ и така той завърши успешно посланичеството си при Учителя като на финала започна да учи и да се образова.
Как така да учи, та той е забравил всичко. Завъртяха се сестри около него, разказаха му как Учителят лично ги е накарал да учат, че са завършили гимназия, че след това и университет. А след това Паша в София му показа двете си ръце с десет пръста, че толкова са били нейните ученици, които са завършили гимназия при нея като частни ученици. Хвана се Владо да учи, помагаха му от тук от там и той завърши гимназия, а за онази епоха не беше лесно, не беше малко, хвана се на работа като учител по руски език и тръгна по своят път. Накрая се загуби от хоризонта.
Той беше си свършил работата, защото беше изпратен за
руски
посланик при Учителя и да представлява
руския
народ и така той завърши успешно посланичеството си при Учителя като на финала започна да учи и да се образова.
Не забравяйте, че това бяха най-динамичните и усилни години в историята на човечеството, защото Втората световна война беше в разгара си и идваше нова епоха когато трябваше да се вземат кардинални решения от Учителя. И те всички се взеха в Мърчаево. А Владо беше там, неговото съзнание присъствуваше и по вътрешна връзка бе свързано с колективното съзнание на руския народ и Учителят работеше чрез него върху руския народ и чрез неговото съзнание той препращаше онези кардинални решения за бъдещото на руския народ. А тези решения бяха взети в Мърчаево, а посланик тук беше Владо. Тук се взеха всички кардинални решения за епохата за следващите 45 години.
към текста >>
А Владо беше там, неговото съзнание присъствуваше и по вътрешна връзка бе свързано с колективното съзнание на
руския
народ и Учителят работеше чрез него върху
руския
народ и чрез неговото съзнание той препращаше онези кардинални решения за бъдещото на
руския
народ.
Хвана се Владо да учи, помагаха му от тук от там и той завърши гимназия, а за онази епоха не беше лесно, не беше малко, хвана се на работа като учител по руски език и тръгна по своят път. Накрая се загуби от хоризонта. Той беше си свършил работата, защото беше изпратен за руски посланик при Учителя и да представлява руския народ и така той завърши успешно посланичеството си при Учителя като на финала започна да учи и да се образова. Не забравяйте, че това бяха най-динамичните и усилни години в историята на човечеството, защото Втората световна война беше в разгара си и идваше нова епоха когато трябваше да се вземат кардинални решения от Учителя. И те всички се взеха в Мърчаево.
А Владо беше там, неговото съзнание присъствуваше и по вътрешна връзка бе свързано с колективното съзнание на
руския
народ и Учителят работеше чрез него върху
руския
народ и чрез неговото съзнание той препращаше онези кардинални решения за бъдещото на
руския
народ.
А тези решения бяха взети в Мърчаево, а посланик тук беше Владо. Тук се взеха всички кардинални решения за епохата за следващите 45 години. Тук се взе решението за отварянето на втория фронт от съюзниците срещу Германия и лично Владо участваше при това събитие. Учителят отива при „Изворът на Доброто" и в момента там са Владо и Весела Несторова, Учителят взима един инструмент и прави един отвор встрани на водата, за да може да изтича по-добре. Прави го и казва: „Владо, решихме да отворим втория фронт".
към текста >>
А Учителят чрез Владо работеше и върху тези недъзи на
руския
народ.
А тя беше млада, хубава, красива и можеше да съблазни всеки, който си поиска, а камо ли добродушния Владо. А пък той нямаше нищо против да бъде съблазнен. Учителят ги изгледа двамата, после нареди нещо на Владо да му донесе, ние останахме при Учителя и след това се разотидохме. След този случай Учителят взе Владо до себе си, беше му непрекъснато под ръка за всяко нещо като по този начин не му позволи да попадне под влиянието на Весела. Една от най-слабите черти на славянството и Русия според Учителя това е разврата и пиянството.
А Учителят чрез Владо работеше и върху тези недъзи на
руския
народ.
Навремето Владо е бил пияница, след това отказал да пие, че дори стана и вегетарианец. И тук Учителят се намеси, за да го спаси от едно изкушение, защото той не бе един обикновен Владо, а той посланик на руския народ при Великият Учител. Учителят се прибра на Изгрева, след това дойде време той беше тежко болен и се занизаха трудни, болезнени дни за цялото Братство. Учителят беше вече много зле и дишаше много тежко. Последните дни при Учителят идват Владо и Весела Несторова хванати за ръце и чакат да ги приеме Учителя.
към текста >>
И тук Учителят се намеси, за да го спаси от едно изкушение, защото той не бе един обикновен Владо, а той посланик на
руския
народ при Великият Учител.
Учителят ги изгледа двамата, после нареди нещо на Владо да му донесе, ние останахме при Учителя и след това се разотидохме. След този случай Учителят взе Владо до себе си, беше му непрекъснато под ръка за всяко нещо като по този начин не му позволи да попадне под влиянието на Весела. Една от най-слабите черти на славянството и Русия според Учителя това е разврата и пиянството. А Учителят чрез Владо работеше и върху тези недъзи на руския народ. Навремето Владо е бил пияница, след това отказал да пие, че дори стана и вегетарианец.
И тук Учителят се намеси, за да го спаси от едно изкушение, защото той не бе един обикновен Владо, а той посланик на
руския
народ при Великият Учител.
Учителят се прибра на Изгрева, след това дойде време той беше тежко болен и се занизаха трудни, болезнени дни за цялото Братство. Учителят беше вече много зле и дишаше много тежко. Последните дни при Учителят идват Владо и Весела Несторова хванати за ръце и чакат да ги приеме Учителя. Аз съм там и виждам как Учителят е болен, диша тежко и ние се чудим как да му помогнем и да облекчим страданието на неговото изнемощяло физическо тяло. Учителят ме поглежда и казва: „Ето ги, виж ги, дошли да ме питат дали да се оженят.
към текста >>
А път аз ви разказах за изпита, който държеше Владо като посланик на
руския
народ при нозете на Великия Учител.
Та като светът гори и небето трещи човек е на изпит пред Силите небесни и пред Бога. Така те двамата си тръгнаха и отидоха да си държат своят изпит. Как го издържаха ли? Ами отидете и попитайте Весела Несторова. Тя ще ви разкаже за техният общ опит.
А път аз ви разказах за изпита, който държеше Владо като посланик на
руския
народ при нозете на Великия Учител.
към текста >>
70.
286. РУСКИЯТ ПРАТЕНИК ВЛАДО
,
,
ТОМ 5
286.
РУСКИЯТ
ПРАТЕНИК ВЛАДО Отваряйки Школата бяха засегнати много въпроси, които интересуваха мнозинството, а то бе пъстроцветно по възраст, убеждения, образование и разнолико по всичко.
286.
РУСКИЯТ
ПРАТЕНИК ВЛАДО Отваряйки Школата бяха засегнати много въпроси, които интересуваха мнозинството, а то бе пъстроцветно по възраст, убеждения, образование и разнолико по всичко.
Аз се учудвах как може такава пъстроцветна градина от човешки глави да седят и да слушат, когато за българите това е много трудно и в тази разнолика аудитория с различни представители на всички възможни убеждения, които съществуваха не само у нас, но и в света. Те бяха представители така както чуждите посланици се намират в посолствата в България. Ето например една от стенографките - Паша Теодорова, която работеше непрекъснато, стенографираше, дешифрираше, редактираше и подготвяше беседите бе по произход бесарабска българка. Беше половин рускиня, половин българка. Кое бе у нея водещото и кое бе присадено у нея не можах да разбера, но тя свърши много работа.
към текста >>
Беше половин
рускиня
, половин българка.
286. РУСКИЯТ ПРАТЕНИК ВЛАДО Отваряйки Школата бяха засегнати много въпроси, които интересуваха мнозинството, а то бе пъстроцветно по възраст, убеждения, образование и разнолико по всичко. Аз се учудвах как може такава пъстроцветна градина от човешки глави да седят и да слушат, когато за българите това е много трудно и в тази разнолика аудитория с различни представители на всички възможни убеждения, които съществуваха не само у нас, но и в света. Те бяха представители така както чуждите посланици се намират в посолствата в България. Ето например една от стенографките - Паша Теодорова, която работеше непрекъснато, стенографираше, дешифрираше, редактираше и подготвяше беседите бе по произход бесарабска българка.
Беше половин
рускиня
, половин българка.
Кое бе у нея водещото и кое бе присадено у нея не можах да разбера, но тя свърши много работа. Тя не бе безразлична към всичко това, което ставаше в Русия след войната както и по време на революцията. Нейното съзнание бе отворено и бяха поставени много въпроси от нея към Учителя и тя ги получаваше и ги записваше. По време на Школата друг представител на руския народ нямаше, така че тя беше половин посланик. След като бе започнала войната и след като се премести Учителят в Мърчаево там заварихме в групата на брат Темелко един руснак, който също бе каменоделец като Темелко.
към текста >>
По време на Школата друг представител на
руския
народ нямаше, така че тя беше половин посланик.
Ето например една от стенографките - Паша Теодорова, която работеше непрекъснато, стенографираше, дешифрираше, редактираше и подготвяше беседите бе по произход бесарабска българка. Беше половин рускиня, половин българка. Кое бе у нея водещото и кое бе присадено у нея не можах да разбера, но тя свърши много работа. Тя не бе безразлична към всичко това, което ставаше в Русия след войната както и по време на революцията. Нейното съзнание бе отворено и бяха поставени много въпроси от нея към Учителя и тя ги получаваше и ги записваше.
По време на Школата друг представител на
руския
народ нямаше, така че тя беше половин посланик.
След като бе започнала войната и след като се премести Учителят в Мърчаево там заварихме в групата на брат Темелко един руснак, който също бе каменоделец като Темелко. Казваше се Владо. Той бе изгонен, прокуден от революцията в Русия и беше си намерил място в най-трудната компания на брат Темелко, защото беше станал каменар, работеше с чука, но бе приел чрез Темелко част от идеите на Братството. Тук Владо се срещна с Учителя, а той със своят такт нареди на Владо да вземе участие в благоустрояване на дома на Темелко, така че направиха стъпалата, оградиха къщата и той взе участие при изграждане и каптиране на извора, който бе наречен „Изворът на Доброто". Да не смятате, че това беше кой знае каква голяма работа.
към текста >>
Един път Учителят сподели: „Един от недъзите на
руския
народ е, че не иска да работи.
След като бе започнала войната и след като се премести Учителят в Мърчаево там заварихме в групата на брат Темелко един руснак, който също бе каменоделец като Темелко. Казваше се Владо. Той бе изгонен, прокуден от революцията в Русия и беше си намерил място в най-трудната компания на брат Темелко, защото беше станал каменар, работеше с чука, но бе приел чрез Темелко част от идеите на Братството. Тук Владо се срещна с Учителя, а той със своят такт нареди на Владо да вземе участие в благоустрояване на дома на Темелко, така че направиха стъпалата, оградиха къщата и той взе участие при изграждане и каптиране на извора, който бе наречен „Изворът на Доброто". Да не смятате, че това беше кой знае каква голяма работа.
Един път Учителят сподели: „Един от недъзите на
руския
народ е, че не иска да работи.
Е, сега ще накараме Владо да работи та дано чрез него се задействува и руския народ". Владо се захвана на работа ама на му се работи. Ние, сестрите минаваме покрай него и му подхвърляме: „Работи, Владо, защото сега зад тебе стои цяла Русия, тебе гледа, на теб се надява и в теб е спасението на Русия". Владо се усмихва като смята това наше изказване ей така за подбив. А ние говорехме сериозно, защото бяхме чули изказването на Учителя, знаехме закона и познавахме онази вътрешна верига, по която трябва да протече този закон.
към текста >>
Е, сега ще накараме Владо да работи та дано чрез него се задействува и
руския
народ".
Казваше се Владо. Той бе изгонен, прокуден от революцията в Русия и беше си намерил място в най-трудната компания на брат Темелко, защото беше станал каменар, работеше с чука, но бе приел чрез Темелко част от идеите на Братството. Тук Владо се срещна с Учителя, а той със своят такт нареди на Владо да вземе участие в благоустрояване на дома на Темелко, така че направиха стъпалата, оградиха къщата и той взе участие при изграждане и каптиране на извора, който бе наречен „Изворът на Доброто". Да не смятате, че това беше кой знае каква голяма работа. Един път Учителят сподели: „Един от недъзите на руския народ е, че не иска да работи.
Е, сега ще накараме Владо да работи та дано чрез него се задействува и
руския
народ".
Владо се захвана на работа ама на му се работи. Ние, сестрите минаваме покрай него и му подхвърляме: „Работи, Владо, защото сега зад тебе стои цяла Русия, тебе гледа, на теб се надява и в теб е спасението на Русия". Владо се усмихва като смята това наше изказване ей така за подбив. А ние говорехме сериозно, защото бяхме чули изказването на Учителя, знаехме закона и познавахме онази вътрешна верига, по която трябва да протече този закон. Заобиколиха го Владо братята и сестрите, започнаха да търсят неговата помощ и полекалека той навлезна в един общ поток на вътрешен кипеж, включи се вътре в него една сила, която започна да го организира.
към текста >>
Хвана се Владо да учи, помагаха му от тук от там и той завърши гимназия, а за онази епоха не беше лесно, не беше малко, хвана се на работа като учител по
руски
език и тръгна по своят път.
Владо отвори уста, мига, не знае какво да каже. Ние подскачаме от радост и се усмихваме, а той стои като зашеметен. Как така да учи, та той е забравил всичко. Завъртяха се сестри около него, разказаха му как Учителят лично ги е накарал да учат, че са завършили гимназия, че след това и университет. А след това Паша в София му показа двете си ръце с десет пръста, че толкова са били нейните ученици, които са завършили гимназия при нея като частни ученици.
Хвана се Владо да учи, помагаха му от тук от там и той завърши гимназия, а за онази епоха не беше лесно, не беше малко, хвана се на работа като учител по
руски
език и тръгна по своят път.
Накрая се загуби от хоризонта. Той беше си свършил работата, защото беше изпратен за руски посланик при Учителя и да представлява руския народ и така той завърши успешно посланичеството си при Учителя като на финала започна да учи и да се образова. Не забравяйте, че това бяха най-динамичните и усилни години в историята на човечеството, защото Втората световна война беше в разгара си и идваше нова епоха когато трябваше да се вземат кардинални решения от Учителя. И те всички се взеха в Мърчаево. А Владо беше там, неговото съзнание присъствуваше и по вътрешна връзка бе свързано с колективното съзнание на руския народ и Учителят работеше чрез него върху руския народ и чрез неговото съзнание той препращаше онези кардинални решения за бъдещото на руския народ.
към текста >>
Той беше си свършил работата, защото беше изпратен за
руски
посланик при Учителя и да представлява
руския
народ и така той завърши успешно посланичеството си при Учителя като на финала започна да учи и да се образова.
Как така да учи, та той е забравил всичко. Завъртяха се сестри около него, разказаха му как Учителят лично ги е накарал да учат, че са завършили гимназия, че след това и университет. А след това Паша в София му показа двете си ръце с десет пръста, че толкова са били нейните ученици, които са завършили гимназия при нея като частни ученици. Хвана се Владо да учи, помагаха му от тук от там и той завърши гимназия, а за онази епоха не беше лесно, не беше малко, хвана се на работа като учител по руски език и тръгна по своят път. Накрая се загуби от хоризонта.
Той беше си свършил работата, защото беше изпратен за
руски
посланик при Учителя и да представлява
руския
народ и така той завърши успешно посланичеството си при Учителя като на финала започна да учи и да се образова.
Не забравяйте, че това бяха най-динамичните и усилни години в историята на човечеството, защото Втората световна война беше в разгара си и идваше нова епоха когато трябваше да се вземат кардинални решения от Учителя. И те всички се взеха в Мърчаево. А Владо беше там, неговото съзнание присъствуваше и по вътрешна връзка бе свързано с колективното съзнание на руския народ и Учителят работеше чрез него върху руския народ и чрез неговото съзнание той препращаше онези кардинални решения за бъдещото на руския народ. А тези решения бяха взети в Мърчаево, а посланик тук беше Владо. Тук се взеха всички кардинални решения за епохата за следващите 45 години.
към текста >>
А Владо беше там, неговото съзнание присъствуваше и по вътрешна връзка бе свързано с колективното съзнание на
руския
народ и Учителят работеше чрез него върху
руския
народ и чрез неговото съзнание той препращаше онези кардинални решения за бъдещото на
руския
народ.
Хвана се Владо да учи, помагаха му от тук от там и той завърши гимназия, а за онази епоха не беше лесно, не беше малко, хвана се на работа като учител по руски език и тръгна по своят път. Накрая се загуби от хоризонта. Той беше си свършил работата, защото беше изпратен за руски посланик при Учителя и да представлява руския народ и така той завърши успешно посланичеството си при Учителя като на финала започна да учи и да се образова. Не забравяйте, че това бяха най-динамичните и усилни години в историята на човечеството, защото Втората световна война беше в разгара си и идваше нова епоха когато трябваше да се вземат кардинални решения от Учителя. И те всички се взеха в Мърчаево.
А Владо беше там, неговото съзнание присъствуваше и по вътрешна връзка бе свързано с колективното съзнание на
руския
народ и Учителят работеше чрез него върху
руския
народ и чрез неговото съзнание той препращаше онези кардинални решения за бъдещото на
руския
народ.
А тези решения бяха взети в Мърчаево, а посланик тук беше Владо. Тук се взеха всички кардинални решения за епохата за следващите 45 години. Тук се взе решението за отварянето на втория фронт от съюзниците срещу Германия и лично Владо участваше при това събитие. Учителят отива при „Изворът на Доброто" и в момента там са Владо и Весела Несторова, Учителят взима един инструмент и прави един отвор встрани на водата, за да може да изтича по-добре. Прави го и казва: „Владо, решихме да отворим втория фронт".
към текста >>
А Учителят чрез Владо работеше и върху тези недъзи на
руския
народ.
А тя беше млада, хубава, красива и можеше да съблазни всеки, който си поиска, а камо ли добродушния Владо. А пък той нямаше нищо против да бъде съблазнен. Учителят ги изгледа двамата, после нареди нещо на Владо да му донесе, ние останахме при Учителя и след това се разотидохме. След този случай Учителят взе Владо до себе си, беше му непрекъснато под ръка за всяко нещо като по този начин не му позволи да попадне под влиянието на Весела. Една от най-слабите черти на славянството и Русия според Учителя това е разврата и пиянството.
А Учителят чрез Владо работеше и върху тези недъзи на
руския
народ.
Навремето Владо е бил пияница, след това отказал да пие, че дори стана и вегетарианец. И тук Учителят се намеси, за да го спаси от едно изкушение, защото той не бе един обикновен Владо, а той посланик на руския народ при Великият Учител. Учителят се прибра на Изгрева, след това дойде време той беше тежко болен и се занизаха трудни, болезнени дни за цялото Братство. Учителят беше вече много зле и дишаше много тежко. Последните дни при Учителят идват Владо и Весела Несторова хванати за ръце и чакат да ги приеме Учителя.
към текста >>
И тук Учителят се намеси, за да го спаси от едно изкушение, защото той не бе един обикновен Владо, а той посланик на
руския
народ при Великият Учител.
Учителят ги изгледа двамата, после нареди нещо на Владо да му донесе, ние останахме при Учителя и след това се разотидохме. След този случай Учителят взе Владо до себе си, беше му непрекъснато под ръка за всяко нещо като по този начин не му позволи да попадне под влиянието на Весела. Една от най-слабите черти на славянството и Русия според Учителя това е разврата и пиянството. А Учителят чрез Владо работеше и върху тези недъзи на руския народ. Навремето Владо е бил пияница, след това отказал да пие, че дори стана и вегетарианец.
И тук Учителят се намеси, за да го спаси от едно изкушение, защото той не бе един обикновен Владо, а той посланик на
руския
народ при Великият Учител.
Учителят се прибра на Изгрева, след това дойде време той беше тежко болен и се занизаха трудни, болезнени дни за цялото Братство. Учителят беше вече много зле и дишаше много тежко. Последните дни при Учителят идват Владо и Весела Несторова хванати за ръце и чакат да ги приеме Учителя. Аз съм там и виждам как Учителят е болен, диша тежко и ние се чудим как да му помогнем и да облекчим страданието на неговото изнемощяло физическо тяло. Учителят ме поглежда и казва: „Ето ги, виж ги, дошли да ме питат дали да се оженят.
към текста >>
А път аз ви разказах за изпита, който държеше Владо като посланик на
руския
народ при нозете на Великия Учител.
Та като светът гори и небето трещи човек е на изпит пред Силите небесни и пред Бога. Така те двамата си тръгнаха и отидоха да си държат своят изпит. Как го издържаха ли? Ами отидете и попитайте Весела Несторова. Тя ще ви разкаже за техният общ опит.
А път аз ви разказах за изпита, който държеше Владо като посланик на
руския
народ при нозете на Великия Учител.
към текста >>
71.
79. В МЪРЧАЕВО
,
,
ТОМ 6
Превозваха се войски български и
руски
, превозваха се шумкари, народ от селата към градовете, от градовете към селата - цяла военна България беше в движение.
Тогава ще си ходя често. Успокоих се аз. На 2О септември бяха дошли в село двама руснаци - офицер и войник с камион за провизии. Мои познати софиянци, евакуирани в нашето село, които още не бяха се върнали в София ме поканиха да отида заедно с тях с камиона на тези руснаци, с които се бяха запознали до София. Иначе пътуването по влаковете беше невъзможно.
Превозваха се войски български и
руски
, превозваха се шумкари, народ от селата към градовете, от градовете към селата - цяла военна България беше в движение.
Аз, разбира се, приех на драго сърце тъй като на 22.септември имаме празника на есенното равноденствие. Приготвих се за десетина минути и след един час бях в София,.а на другия ден 21.септември - в Мърчаево. На тръгване приятелката ми изрично ме помоли да не се бавя много, защото не й се стояло без мене в село. Аз й обещах, че като мине празника ще си дойда веднага. Така и направих, за съжаление.
към текста >>
72.
9. КАПИТАНЪТ, КОЙТО СПАСИ 54 АНТИФАШИСТИ
,
,
ТОМ 6
Друг път на гръцката граница спасил 600
руски
пленници, които ги чакала същата участ - разстрел. Кап.
Седнал и след като дълго гледал през прозореца се обърнал към Гръблев и казал: „Разберете най-после, че този народ с християнски добродетели не може да се управлява. С това свое разбиране вие никога няма да направите кариера във военната служба... Свободен сте да продължите носенето на гарнизонния наряд". Гръблев взел амуницията си от бюрото на полковника и напуснал бързо кабинета. На душата му било леко и приятно. В сърцето му горяло огъня на радостта за достойно изпълнен човешки дълг към народа и че е спасил арестуваните без съд и присъда.
Друг път на гръцката граница спасил 600
руски
пленници, които ги чакала същата участ - разстрел. Кап.
Никола Гръблев се пенсионирал като подполковник и винаги и всякога се е отнасял с топли обноски към своите подчинени, които са запазили неизличими спомени за него като командир и човек. След пенсионирането си в 1942 г. си отворил обущарска кърпачница на 149 ул. „Владимир Поптомов" и никога не е смятал, че е унижение от полковник да станеш кърпач. Капитан Никола Христов Гръблев починал в София на 23.май 1968г.
към текста >>
73.
28. ВАРТА В ОКОТО МИ
,
Мария Райчева
,
ТОМ 6
Бях чувала, че Учителят препоръчва да се промива окото с
руски
чай, когато падне нещо в него.
28. ВАРТА В ОКОТО МИ Беше около 1926 година. Измазвах стаята си с баданарка. Една капчица вар падна в окото ми. Беше след обяд.
Бях чувала, че Учителят препоръчва да се промива окото с
руски
чай, когато падне нещо в него.
Промих го няколко пъти, но не помогна. Сълзите ми се лееха от двете очи. До заранта окото ми се поду така, че съвсем се скри в отока. Не се решавах да го поверя на лекар, като имах пред себе си случая с Еленка Иванова, която професор-офталмолог погуби двете й очи в един ден поради някаква негова грешка, преди да беше почнала да ходи при Учителя. Реших да отида при Учителя.
към текста >>
74.
МАРИН КАМБУРОВ
,
Допълнения и разяснения към спомените на брат му Петър Камбуров
,
ТОМ 6
Панайот Ковачев беше интелигентен и знаеше добре
руски
език.
Те там са били с Захари Желев и още няколко души в Казанлък, но подробности не зная как са се запознали. Чичо ми имаше печатница в Казанлък където са били печатани много беседи, но кои точно не зная. До печатницата имаше салон доста голям и чичо Никола беше ръководител в Казанлък. В салона се събирахме по 50-60 души. Там имахме спявки и изобщо имахме хубав живот и добри условия за работа.
Панайот Ковачев беше интелигентен и знаеше добре
руски
език.
Той имаше една дъщеря Тинка, която почина, но доколкото зная не е оставил някакво творчество. С дъщеря му не можахме да се видим преди да почине. И тя беше в Братството, но до някъде. Синът й беше на работа на летището Граф Игнатиево и после го преместиха другаде. (Към N 3) Тати - Стефан Камбуров свиреше доста хубаво на цигулка.
към текста >>
75.
ПИСМА ОТ БОЯН БОЕВ ДО ЦАНКА ЕКИМОВА
,
Цанка Екимова
,
ТОМ 6
Напоследък идат доста гости на Изгрева, например дойде един
руски
поет-мистик Колосовски, ученици от една прогимназия с учители и учителки и пр.
Няма да се бави много в провинцията. В неделя преди обяд се чете в салона беседа, а вечерта лекция от Младежкия клас. След обяд имаме концерт. Имаме много гости, между които и 5 ^ 6 души вегетарианци, привърженици на Толстоевите идеи. Една от тях е работила в колонията им при Мечкюр до Пловдив.
Напоследък идат доста гости на Изгрева, например дойде един
руски
поет-мистик Колосовски, ученици от една прогимназия с учители и учителки и пр.
Днес ви изпращам още два романа от Крижановска: „Гнев Божий" и „Немезида", От нея има още следните романи: „На рубеж", „Царица Хатасу", „С неба на землю", „Голгота женщинь", „Адская чарь", „Фараон Манефта", „В инном мир", „Железньш канцлер древняго Египта", „Бенедиктинское аббатство", „Паутина", „Смерть планетм", „Завоеватели" и пр. Те се печатани преди войната в Петербург, но сега са изчерпани. Сега се препечатват наново в Берлин и Рига, но всички още не са препечатани. Сърдечен поздрав до домашните ви и всички други братя и сестри. С братски поздрав: Боян Боев Из разговор с Учителя: „Ще изучавате вашите чувства.
към текста >>
76.
КРУМ ВЪЖАРОВ (3.IV.1908 - 2.III.1991 г.) 1. КЪДЕ И КАК НАМЕРИХ УЧИТЕЛЯ НА БЯЛОТО БРАТСТВО И НЕГОВАТА ШКОЛА
,
Крум Въжаров
,
ТОМ 6
Сложиха ме да живея с един
руски
емигрант, който бе живял в България пет години и знаеше много добре български и английски.
Всички, които следваха там знаеха много добре английски. Аз обаче не знаех никак. И гръцки не знаех. Та отидох там с главната цел са науча английски. Но и записах някои курсове.
Сложиха ме да живея с един
руски
емигрант, който бе живял в България пет години и знаеше много добре български и английски.
Беше един прекрасен човек. Всеки един новодошъл студент трябваше да каже защо идва, какво иска да научи и какво очаква. Аз не знаех английски, а на какъв език да го кажа? Обаче аз го написах на български. Моят руски приятел Виктор го преведе на английски, научих го наизуст и когато се явих аз го издекламирах.
към текста >>
Моят
руски
приятел Виктор го преведе на английски, научих го наизуст и когато се явих аз го издекламирах.
Сложиха ме да живея с един руски емигрант, който бе живял в България пет години и знаеше много добре български и английски. Беше един прекрасен човек. Всеки един новодошъл студент трябваше да каже защо идва, какво иска да научи и какво очаква. Аз не знаех английски, а на какъв език да го кажа? Обаче аз го написах на български.
Моят
руски
приятел Виктор го преведе на английски, научих го наизуст и когато се явих аз го издекламирах.
Повечето от студентите това нещо го четяха, но аз след като го издекламирах, аз се скрих, защото не исках да разберат, че знам само това, което бях научил на изуст. А сега идва и следващото направление в моят ранен живот. Благодарение на Толстой бях склонен към вегетарианство обаче вкъщи нямаше условия и като отидох в института реших да стана вегетарианец. Под мое въздействие станахме трима души вегетарианци: аз, един грък и моят приятел по стая Виктор Николенко. Започнахме здравна просвета и обявихме, че един културен човек не може да убива животни, за да ги яде.
към текста >>
Виктор,
руският
емигрант също не можа да издържи - отказа се.
Значи се застъпихме, че от гледище на културния и цивилизован човек не трябва да се убиват животни, за да се ядат. Имахме студентски стол и готвачите се почувствуваха засегнати и решиха да не ни готвят нищо специално. Решиха да я караме на хляб и маслини. Веднага дойде майката на елина и се завайка: „Майка, ти ще загинеш с този хляб и маслини! " Тя го принуди да се откаже.
Виктор,
руският
емигрант също не можа да издържи - отказа се.
Обаче аз съм инат и реших, че ще карам на хляб и маслинки. Почвам да агитирам другите за вегетарианство. Не знаех английски, затова помолих моят приятел Виктор, каквито възражения има по този въпрос да ми ги казва и да ми ги превежда на английски. Аз наизустявах доводите си и следващият път аз ги изтъквах като декламирах наученото предния ден. Така започна един дълъг диалог между колегите ми и мене, от което никой не стана вегетарианец, но аз налучках най-верния път да науча езика.
към текста >>
77.
8. УНИКАЛЕН СЛУЧАЙ
,
Крум Въжаров
,
ТОМ 6
Предаваха по радиото, че
руските
войски са влезнали в България.
Там имаше едно радио и по него слушаха новините по радио София. В деня когато съветските войски влезнаха в България, аз бях в Мърчаево. Така стана, че ние само двамата с Учителя бяхме при радиото. Той ми каза да пусна радиото, за да чуем новините. Аз го пуснах и след малко започна да се чете едно съобщение.
Предаваха по радиото, че
руските
войски са влезнали в България.
Аз поглеждам Учителя. Той кимва с глава и казва: „Така стана по-добре". Какво имаше предвид Учителят? Аз нищо не разбирах. По това време Чърчил и англичаните искаха да се отвори фронт на Балканския полуостров и съюзническите войски с бой да преминат България, да пресекат Дунава и да отрежат настъпващите руски войски още в Румъния, за да не могат да влезнат в Европа.
към текста >>
По това време Чърчил и англичаните искаха да се отвори фронт на Балканския полуостров и съюзническите войски с бой да преминат България, да пресекат Дунава и да отрежат настъпващите
руски
войски още в Румъния, за да не могат да влезнат в Европа.
Предаваха по радиото, че руските войски са влезнали в България. Аз поглеждам Учителя. Той кимва с глава и казва: „Така стана по-добре". Какво имаше предвид Учителят? Аз нищо не разбирах.
По това време Чърчил и англичаните искаха да се отвори фронт на Балканския полуостров и съюзническите войски с бой да преминат България, да пресекат Дунава и да отрежат настъпващите
руски
войски още в Румъния, за да не могат да влезнат в Европа.
Ако беше станало това, то означаваше да се отвори фронт на Балканите, да се отвори фронт на българска земя и урагана на войната щеше да премине през България. Стотици хиляди българи щяха да бъдат избити и страната разрушена. Освен това непременно щяха да пуснат турските войски да ни окупират. А можеше и гръцките войски да ни окупират. При всички случаи щяхме да бъдем окупирани, но не от съюзниците, а от гърци и турци.
към текста >>
78.
2. СТУДЕНТКАТА И МОРИС БАСАН
,
Златка Георгиева (Вачева)
,
ТОМ 6
Ами намериха ми моите братовчедки, намериха ми квартира в една
рускиня
на белогвардейци.
Кога за първи път видях Учителя ли? Аз Учителя го знам още като малка, когато започнаха тука да стават съборите, в Търново да кажа, още когато съм била на пет години. А как се нарежда да дойде в София? Нарежда се, че аз идвам да следвам. При кого отседнах да живея ли?
Ами намериха ми моите братовчедки, намериха ми квартира в една
рускиня
на белогвардейци.
Тя беше съвсем сама, защото единствения й син се беше оженил в Сърбия и имаше такава хубава къщичка. Долу имаше квартиранти, тя живееше по средата, а горе имаше таванска стая с един много голям таван където можех да си сложа багажа дори и мама като ми прати колети. Тя беше поръчала, но тогава бяха други времена, беше поръчала на Богомил Малджиев, защото той беше тука, той бе доста по-възрастен от мене, той почина вече, да ме наглежда, защото тя казва като се зачете може да забрави да закуси. Той заран минаваше, звъни на хазайката ми и ми остави нещо за закуска. Хазайката ми се сърдеше.
към текста >>
79.
3. 17 СЕПТЕМВРИ 1922 Г. - ВИДОВДЕН
,
Симеон Арнаудов
,
ТОМ 6
Офицерите са недоволни от малките заплати, македонците от ВМРО са враждебни, в страната присъствуват белогвардейски войски на генерал Врангел, които били обезоръжени от правителството на Стамболийски и им е било забранено да ходят по улиците с военните си царски
руски
униформи.
За противодействие на събора на Конституционния блок в Търново той организира на същата дата в Търново събор на цвекло-производителите заедно с конгрес на инвалидите, вдовиците и сираците от войните. Предстоящ е бил сблъсък между „Блокът" и Дружбашите" - така наречените активисти на земеделските дружби, които участвуват в оранжевата гвардия. С „Манифест към работния български народ" от 12.IX.1922 г. БЗНС обявява Отечеството в опасност и призовава своите членове да превърнат акцията на Конституционния блок в народен съд над виновниците за Националните катастрофи. В страната расте недоволство срещу правителството на Стамболийски.
Офицерите са недоволни от малките заплати, македонците от ВМРО са враждебни, в страната присъствуват белогвардейски войски на генерал Врангел, които били обезоръжени от правителството на Стамболийски и им е било забранено да ходят по улиците с военните си царски
руски
униформи.
Хиляди привърженици на двата лагера потеглят към Търново с влак. Правителството на БЗНС прикачва няколко вагона натоварени с полицаи, миньори, селяни и активисти от Оранжевата гвардия. Влакът тръгва от София. В него пътуват бившите министри и водачи на Конституционния блок: Теодоров, Малинов, Данев, Маджаров, Ляпчев, Цанов и др., пътуващи в специален министерски вагон. Към влака са прикачени 3 ^ 4 вагона с министър на вътрешните работи Райко Даскалов и други земеделски министри, а в останалите 2 3 вагона пътуват активисти от оранжевата гвардия.
към текста >>
80.
7. КОЙ И КАКЪВ БЕШЕ ПО ВРЕМЕТО НА ХРИСТА
,
Симеон Арнаудов
,
ТОМ 6
Влезна при Него и Той ме погледне и се усмихне и винаги на
руски
ми говори: „В чем дела, Симеон?
Братя и сестри можеха да чакат с часове и дни, но мен ме приемаше. Оставяше всички, тръгваше и ме посрещаше. А с каква усмивка, с каква бащинска нежност и внимание. Та ако съм такъв, какъвто този спиритист разказва, то Учителят щеше да ме изпрати в дъното на преизподнята да изплащам греховете си, а не да провежда такива сърдечни разговори с мен. Имал съм такива разговори с Него, че в даден момент не Го смятам за Учител, а за баща.
Влезна при Него и Той ме погледне и се усмихне и винаги на
руски
ми говори: „В чем дела, Симеон?
" И аз отговарям. Какво бащинско отношение. Винаги след обяд разговаряхме. И аз се питам, може ли един Велик Учител да постъпва именно с мен така? Значи нещата са другояче поставени.
към текста >>
81.
13. ПЕВЕЦЪТ, КОЙТО ПЯ, НО НЕ ПРОПЯ
,
Симеон Арнаудов
,
ТОМ 6
Обикновено Учителят ме караше да Му пея
руски
романси в салона.
По-важно е при всички случаи да изпълняваш Волята Божия, защото Бог управлява и двете ложи". А аз стоя пред Бога и слушах Неговите съвети и не изпълних нищо, дори когато бях ту в една посока, ту в друга посоча насочен от силите, които преминаха през мен. Е, сега какво ще кажете? Случаен ли беше Симеон-дякона на Изгрева при Учителя? Бях голямо изпитание за Учителя.
Обикновено Учителят ме караше да Му пея
руски
романси в салона.
Аз ги бях научил към десетина. Веднъж Учителят е седнал с Катя Грива и ми казва: „Ха, братът сега ще ни изпее някой руски романс". Тогава имаше много хубави руски романси. Пял съм Му и братски песни „Излязъл е сеяч да сее". По едно време Учителят ми каза, че трябва да вземам уроци по солфеж.
към текста >>
Веднъж Учителят е седнал с Катя Грива и ми казва: „Ха, братът сега ще ни изпее някой
руски
романс".
Е, сега какво ще кажете? Случаен ли беше Симеон-дякона на Изгрева при Учителя? Бях голямо изпитание за Учителя. Обикновено Учителят ме караше да Му пея руски романси в салона. Аз ги бях научил към десетина.
Веднъж Учителят е седнал с Катя Грива и ми казва: „Ха, братът сега ще ни изпее някой
руски
романс".
Тогава имаше много хубави руски романси. Пял съм Му и братски песни „Излязъл е сеяч да сее". По едно време Учителят ми каза, че трябва да вземам уроци по солфеж. И ме изпрати при Морфова. На следващия ден Учителят в клас каза, че всички имаме нужда от уроци по солфеж.
към текста >>
Тогава имаше много хубави
руски
романси.
Случаен ли беше Симеон-дякона на Изгрева при Учителя? Бях голямо изпитание за Учителя. Обикновено Учителят ме караше да Му пея руски романси в салона. Аз ги бях научил към десетина. Веднъж Учителят е седнал с Катя Грива и ми казва: „Ха, братът сега ще ни изпее някой руски романс".
Тогава имаше много хубави
руски
романси.
Пял съм Му и братски песни „Излязъл е сеяч да сее". По едно време Учителят ми каза, че трябва да вземам уроци по солфеж. И ме изпрати при Морфова. На следващия ден Учителят в клас каза, че всички имаме нужда от уроци по солфеж. И всички тръгнаха да учат и да вземат уроци по солфеж.
към текста >>
82.
18. ТОЛСТОИСТИ И ТОЛСТОЙ
,
Симеон Арнаудов
,
ТОМ 6
Каза ми: „Толстой беше посланик на Небето, да покаже на
руския
народ план за обновление.
Накрая ми каза: „Той сега Толстой е ученик на Бялото Братство". Толстой в своите писания приличаше и на йогите, които признаваха Универсалния Дух и Бога, но Азът си го държат в съзнанието, говорят и се държат за разума на човека и не отстъпват от там. И от там не могат да преминат и прескочат бариерата, отвъд където е мистицизмът и където се намират дълбоките и високи страни на Битието. Това го слушах и от баща ми, който бе също толстоист. Тогава споделих моите разсъждения с Учителя.
Каза ми: „Толстой беше посланик на Небето, да покаже на
руския
народ план за обновление.
Но те не го послушаха и дойдоха болшевиците да им покажат другия път на насилието". Моят баща беше зает с идеята за вегетарианството и с толстоизма. Той беше много зает със себе си и това беше негов път. Баща ми имаше имущество - къща, имот. Трябваше да го препише на децата.
към текста >>
83.
11. СКИТНИЦИ
,
Надежда Георгиева Кьосева
,
ТОМ 6
„Бъкстон" срещу една казарма близо до
Руски
паметник, хазаите ни бяха македонци - Сарекинови.
Неделя" на 16 април 1925 г. До тук има много неща да се кажат, но има много неща, които вече не помня. От Павлово (спирка) отидохме чак в Подуяне на ул. „Васил Петлешков". От там отидохме на ул.
„Бъкстон" срещу една казарма близо до
Руски
паметник, хазаите ни бяха македонци - Сарекинови.
към текста >>
84.
21. ЖОРЖ ГИГОВ КЬОСЕВ
,
Надежда Георгиева Кьосева
,
ТОМ 6
Той ползваше английски и
руски
език и преведе и издаде една книга „Зовът на Малайските джунгли".
Всичко в него беше изработено и разумно. С цветни филми го снабдяваше Димитър Кочев, който беше студент по химия в Австрия. Има много цветни снимки с Учителя и от братския живот. Жорж беше също лектор по фотография във ВИВ, при което е направил 20 курса с по 25 - 30 души в курс за фотолюбители. Издаде един фотографски любителски практически учебник, който ползваха курсистите.
Той ползваше английски и
руски
език и преведе и издаде една книга „Зовът на Малайските джунгли".
Преведе също от английски книгата „Спомени от бъдещето" от фон Деникен. Правил е преводи от най-различни списания - от английски и руски език. Той е правил много извадки на най-различни теми от беседите на Учителя. Жорж е написал антология на всички поети и писатели на Изгрева. Съхранил е програмите, сказки в салона и други въпроси от 1937 г., които са написани собственоръчно от Учителя.
към текста >>
Правил е преводи от най-различни списания - от английски и
руски
език.
Има много цветни снимки с Учителя и от братския живот. Жорж беше също лектор по фотография във ВИВ, при което е направил 20 курса с по 25 - 30 души в курс за фотолюбители. Издаде един фотографски любителски практически учебник, който ползваха курсистите. Той ползваше английски и руски език и преведе и издаде една книга „Зовът на Малайските джунгли". Преведе също от английски книгата „Спомени от бъдещето" от фон Деникен.
Правил е преводи от най-различни списания - от английски и
руски
език.
Той е правил много извадки на най-различни теми от беседите на Учителя. Жорж е написал антология на всички поети и писатели на Изгрева. Съхранил е програмите, сказки в салона и други въпроси от 1937 г., които са написани собственоръчно от Учителя. Още преработени беседи „Ето човекът". Програма на литературната част на инициативната вечер на 10.V.1956 г.
към текста >>
85.
4. СЛУГИНЯТА
,
Донка Илиева
,
ТОМ 6
Генералът бил
руски
възпитаник.
През 1913-та генерал Диков я прибрал, смилил се над нея, а тя била 7 - 8-годишно дете. Генерал Диков се познавал с Учителя. Той имал четири дъщери, но въпреки това осиновява Кинчето, отглежда я, дава я в стопанското училище и след като завършила започнала да работи. Същевременно тя е слугувала през това време при генерала. Тя ми е разправяла всичко.
Генералът бил
руски
възпитаник.
Генералът много обичал Кинчето. Тя имаше едно евангелче от генерала и това евангелче, когато тя си замина аз го прибрах като си казах, че ще искам прошка от нея за това. Тя имаше голямо доверие в мене и съжалявах много, че Антов ме застави да турна „Заветът иа цветните лъчи" в ковчега й. А сетне не се сетих да го извадя. Но както и да е.
към текста >>
86.
3. ЕСПЕРАНТИСТИ НА ИЗГРЕВА
,
Маргарита Рангелова Стратева
,
ТОМ 6
Той знаеше отлично есперанто, знаеше още немски, френски, английски,
руски
.
Те имаха двама сина и една дъщеря. Емил беше по-големия. Той беше много ученолюбив и четеше извънредно много. Когато идваше на село, ние отивахме да си лягаме, а той като се затворил, чете по цяла нощ. Много му се отдаваха езиците.
Той знаеше отлично есперанто, знаеше още немски, френски, английски,
руски
.
Той водеше курсове по есперанто, имаше добър метод на преподаване и курсистите бързо усвояваха езика. По онова време тази идея за общ език беше много разпространена. Емил издаде книга „Практична граматика по есперанто", а наедно с Атанас Николов „Българо-есперантски речник". Атанас Николов беше известен есперантист. Имаше книжарница и със Сава Калименов - печатница в Севлиево, където се печатаха в-к „Братство" и есперантския в-к „Фратецо".
към текста >>
87.
10. РУСНАЦИ НА ИЗГРЕВА
,
Маргарита Рангелова Стратева
,
ТОМ 6
А при мене, макар и да беше тясно, но живееше една
рускиня
на име Вария.
10. РУСНАЦИ НА ИЗГРЕВА Гита: След 9.IX.1944 г. в къщата на семейство Стефови живееше един руснак кап. Шпак. Той имаше хубав глас и беше весел по природа. Той отиваше понякога при Учителя и дори Учителят му беше подарил една беседа.
А при мене, макар и да беше тясно, но живееше една
рускиня
на име Вария.
Тя беше приятелка на капитана. След време тя беше изтеглена в СССР, където роди дете. Кина: Аз четях за изпити и понеже при Гита беше много тясно и шумно кап. Шпак ми даваше ключа от стаята си у Стефови, за да мога да чета там. Понякога той ми даваше по малко захар и казваше: „За децата".
към текста >>
От него имам подарък един немско-
руски
речник продупчен от шрапнели - бил изхвърлен от някоя библиотека при бомбардировките.
Тя беше приятелка на капитана. След време тя беше изтеглена в СССР, където роди дете. Кина: Аз четях за изпити и понеже при Гита беше много тясно и шумно кап. Шпак ми даваше ключа от стаята си у Стефови, за да мога да чета там. Понякога той ми даваше по малко захар и казваше: „За децата".
От него имам подарък един немско-
руски
речник продупчен от шрапнели - бил изхвърлен от някоя библиотека при бомбардировките.
Йоанна: Ние знаем за една Варя, която е отседнала при нас и тоя кап. Шпак, за когато аз имам някакви далечни спомени, че той много ме обичаше и ми викаше „кнопка", което значи габърче или не зная какво и не харесваше другите. Той казваше, че ще вземе една клечка кибрит и ще запали целия Изгрев, но ще остави само „Кнопката". Но той отишъл веднъж при Учителя и като се върнал е казал това: „Ваший Учитель, самий мудрий на земном шаре". Той си е занесъл от тука един-два куфара с беседи.
към текста >>
88.
ПЕНКА КРАЕВА
,
,
ТОМ 6
Той нямаше завършено гимназиално образование, искаше да се явява като частен ученик и дойде при мене да се готви по български,
руски
и немски мисля.
Пожелах да дойда в Русе. Те ме преместиха направо в Русе. Бях в мъжката гимназия „Христо Ботев" в Русе. Още първата година от учителството ми в Русе се запознах с брат Петър Филипов. Как стана това?
Той нямаше завършено гимназиално образование, искаше да се явява като частен ученик и дойде при мене да се готви по български,
руски
и немски мисля.
От г-жа Кунова вземаше уроци по химия, от Хранова по естествена история и почти от всички учители по съответните предмети. И така той завърши и взе гимназиално образование като частен ученик. Брат Петър Филипов беше много активен окултист. Ръководството на русенското окултно общество беше той и брат Йордан Новаков от окултното общество в Русе тогава си спомням от Новакови - Йордан, Стефка Жана, Марашлиеви Велико, Величка, Марийка, Ванко, бр. Маркови - Симеон, Стока, Колю, Рашко и Йордан.
към текста >>
89.
4. ЛЕКАР ПО СЪДБА
,
Емилия Михайловска
,
ТОМ 6
Трябвало да държи изпити за тези мозъчни болести при някакъв
руски
професор, който бил в тази комисия и е бил 20 под ред в тези изследвания в цялата история на тази болница, такова нещо.
Тя била военна болница, в една огромна местност където лекували само тия болни, които са осакатени от войните. Казали му, че знаят неговото име от Париж, от неговия професор и също, че Людмил има изобретение за мозъчни болести и за тироидната жлеза, щитовидната жлеза. И тогава му предлагат да постъпи там на работа. Ще му плащат по 200 долара месечно като ще прави операции. Той се съгласява и започва да работи като същевременно държал и изпитите си като човек, който няма диплома за лекар, защото не му признавали българската диплома.
Трябвало да държи изпити за тези мозъчни болести при някакъв
руски
професор, който бил в тази комисия и е бил 20 под ред в тези изследвания в цялата история на тази болница, такова нещо.
Руският професор като разбрал, че този лекар е българин решил на всяка цена да го скъса, защото е от комунистическа страна. Но самият професор не е бил наясно как се правят тези операции и когато го изслушал, а Людмил обяснил така хубаво всичко, т. е. защитил тезата си, щото този професор останал във възторг. И тогава станало едно голямо тържество в чест на неговите изследвания, чак в южните САЩ, в не зная кой си щат. Там ще излъжа, защото не го помня.
към текста >>
Руският
професор като разбрал, че този лекар е българин решил на всяка цена да го скъса, защото е от комунистическа страна.
Казали му, че знаят неговото име от Париж, от неговия професор и също, че Людмил има изобретение за мозъчни болести и за тироидната жлеза, щитовидната жлеза. И тогава му предлагат да постъпи там на работа. Ще му плащат по 200 долара месечно като ще прави операции. Той се съгласява и започва да работи като същевременно държал и изпитите си като човек, който няма диплома за лекар, защото не му признавали българската диплома. Трябвало да държи изпити за тези мозъчни болести при някакъв руски професор, който бил в тази комисия и е бил 20 под ред в тези изследвания в цялата история на тази болница, такова нещо.
Руският
професор като разбрал, че този лекар е българин решил на всяка цена да го скъса, защото е от комунистическа страна.
Но самият професор не е бил наясно как се правят тези операции и когато го изслушал, а Людмил обяснил така хубаво всичко, т. е. защитил тезата си, щото този професор останал във възторг. И тогава станало едно голямо тържество в чест на неговите изследвания, чак в южните САЩ, в не зная кой си щат. Там ще излъжа, защото не го помня. Но защо в южните САЩ?
към текста >>
90.
1. ГОДИНИ ЗА САМООПРЕДЕЛЯНЕ
,
Марийка Великова Марашлиева
,
ТОМ 6
След Кримската война (1853 - 1856 г) нашите родственици се изселват в Бесарабия с отстъпващите
руски
войски, но там не им било много удобно поради това, че трябвало да узаконяват строителството си на жилище, обор, хамбар и др, а те не искали да се подчиняват.
Родът на баща ми са живели първоначално в село Равна, Провадийско до Кримската война. От това време е останала „Марашлиевата чешма". Моят дядо Велико на път за Божи гроб, до където не стигнал, а ходил само до Света гора та на минаване ремонтирал чешмата. Тя била построена на удобно място и била голяма с корита за добитъка. Построяването на чешмите навремето е било цяло посвещение.
След Кримската война (1853 - 1856 г) нашите родственици се изселват в Бесарабия с отстъпващите
руски
войски, но там не им било много удобно поради това, че трябвало да узаконяват строителството си на жилище, обор, хамбар и др, а те не искали да се подчиняват.
От друга страна турски емисари ги обикаляли и увещавали да се върнат назад по родните места като им казвали, че има обявена амнистия за тях, че на правителството му са необходими данъци както и жито. Така, че земите трябва да се обработват. По тая причина много семейства се връщат обратно. Обаче тия наши родственици не стигат до село Равна, а остават в северна Добруджа, с. Горна Чамурлия, която тогава е румънска.
към текста >>
Той е вземал участие и на
руския
фронт в Румъния, от където ги препращат и в Албания на южния фронт.
Баща ми бил непредпазлив и бил говорил тук и там по нещо заради, което можел да отиде в затвора съгласно румънските закони. Той обаче научава това нещо и без да е подготвен избягва от казармата на едни австрийски кораб, с който идва в България. В Силистра имал познати роднини. Бащата на Димка Попова, наша братовчедка му дава панталони и риза, за да може да се движи безпрепятствено, иначе той бил с военна униформа. А по това време се обявяват Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война.
Той е вземал участие и на
руския
фронт в Румъния, от където ги препращат и в Албания на южния фронт.
Демобилизирал се е в Кюстендил от Първата световна война и стигнал до Русе. В Русе имал братовчед. Там постъпил в Захарната фабрика. Като спечелил малко пари отворил тютюнева лавка и кафене. Работил е и в Тухлената фабрика в Русе.
към текста >>
91.
10. КЪЩА НА ИЗГРЕВА ЗА ГАРСОНИЕРА
,
Марийка Великова Марашлиева
,
ТОМ 6
Не искаше да влезе да живее в апартамента си, понеже й бяха предоставили една стая в центъра на София и там се грижеше първоначално за генерал Стоянов, а след това за дъщеря му и работеше като гардеробиер в
руския
ресторант.
Тя фактически вземаше от едно място, а ги даваше на друго, защото беше много щедра. Тя имала място на Изгрева и я включили в блока, който бива построен от видни бойци против фашизма на нейното място. Но понеже била сама й бяха отнели една голяма стая (хол) от апартамента и по такъв начин й даваха по-малка жилищна площ, а й искаха същата стойност. Тя плачеше и се тормозеше, че е изиграна. Идваше при мене и плачеше.
Не искаше да влезе да живее в апартамента си, понеже й бяха предоставили една стая в центъра на София и там се грижеше първоначално за генерал Стоянов, а след това за дъщеря му и работеше като гардеробиер в
руския
ресторант.
Тя беше болна, но пак искаше да работи. Единият й бъбрек не работеше, а другия беше болен. Ходеше на прегледи при разни лекари и те я предупреждаваха да се оперира, но тя се страхуваше и не си направи операция. Когато искаха да ме вадят от жилището ми тя дойде и ми предаде ключовете от апартамента си и ми каза, каквото нямам къде да сложа да го занеса в апартамента й. Той беше съвсем празен.
към текста >>
92.
15. БОЯН БОЕВ
,
Марийка Великова Марашлиева
,
ТОМ 6
и навлизането на
руските
войски в България.
Дълго време тя увиваше крака си с вълнени неща. Писмото на брат Боев е написано на Изгрева и носи дата 15.XI.1944 г. Това означава, че Учителят се е върнал от Мьрчаево и се намира на Изгрева. По-късно разбрахме, че Учителят по това време е бил вече болен и със затруднение е изпълнявал своите задължения. Лекциите в салона продължават, братския живот продължава въпреки настъпилите събития след 9.IX.1944 г.
и навлизането на
руските
войски в България.
Много по-късно осъзнахме, че е настъпила нова епоха. Това го узнахме след като си замина Учителят няколко години по-късно, когато бяхме прочели, че след 1945 г. ще дойде ерата на труда и тази епоха ще трае 45 години. Всички тия неща се изпълниха точно и аз бях свидетел на тези събития. И днес когато пиша това, а днес е 19.6.1990 г.
към текста >>
93.
4. ИДЕЙНО ВЕГЕТАРИАНСТВО
,
Геновева Жекова
,
ТОМ 6
А бяхме изнесли концерт на един
руски
кораб.
Много мога да кажа по това. А друго нещо имам - във Варна имаше един голям комунист, на когото викаха „хищника". Освен, че беше едър, но беше и груб, не зная колко милиона му струвало да си направи не знам какви стълби от пътя до вилата - там, където е санаториумът. И казваха, че бил голям звяр. А имахме една красива колежка.
А бяхме изнесли концерт на един
руски
кораб.
Та ние бяхме седнали с нея една до друга и пристига в тоя момент един съветски войник, дава чест и казва: „По нареждане на главен директор на Параходството на БМФ сте поканени да отидете с мене горе в помещението". Тя ме хваща за ръка и казва: „Без тебе никъде не отивам". Казвам: „Моля ти се, само ти си поканена". „Не, казва, без тебе никъде не отивам". И отиваме ние горе, а там на масата са всички шефове-големци, там на кораба и ръкопляскат: Да живеят красивите български жени!
към текста >>
94.
7. ОЦЕНКАТА ОТ ЧУЖДИТЕ
,
Геновева Жекова
,
ТОМ 6
Там една продавачка, една обикновена
рускиня
я оцени като човек.
Но не й достигнала една рубла. А тогава една рубла се равняваше на един долар и 50 цента. Колегата обещал да й даде в заем, за да си купи онова, което е избрала. Но когато решила да плати, продавачката върнала точно една рубла, защото в тези дни се продавало с известно намаление. Значи там, в Москва я оцениха като артистка и й връчиха голяма награда.
Там една продавачка, една обикновена
рускиня
я оцени като човек.
Ето, това е важното. Да те оценят онези, които имат нужда от теб, а онези, които нямат нужда от теб трябва да научат окултния закон, че пророк не е пророк в родината си.
към текста >>
95.
11. Избор на професия
,
Мария Младенова
,
ТОМ 7
Така научи английски,
руски
, италиански, не разбира се съвършено като немски, но си служи с тях.
Следваше немска филология. Не ми беше много приятно, че няма да учи музика, но думите на Учителя за мене бяха закон. За непослушание и мисъл не ми минаваше. Лиляна свърши немска филология с отличие. И досега учи много лесно и бързо езици.
Така научи английски,
руски
, италиански, не разбира се съвършено като немски, но си служи с тях.
Стана професионална преводачка по немски език, говоримо и писмено и така се пенсионира с този език. Лиляна е родена на 16.Х.1917 г.
към текста >>
96.
1. Счупеният полилей и разцепената китара
,
Полк. Илия Младенов (от Мария Младенова)
,
ТОМ 7
Произведен в чин полковник от маршал Толбухин, награден с
руски
орден заради спасяването на един разбунтуван български полк, през време на първата фаза на Втората световна война.
той се пенсионира като о.з. подполковник. Работи в различни сдружения. Мобилизиран бе през 1944 г. от новата власт като командир на Карловския полк. И с него изкара войната (Втората световна война) през Югославия, чак до Унгария.
Произведен в чин полковник от маршал Толбухин, награден с
руски
орден заради спасяването на един разбунтуван български полк, през време на първата фаза на Втората световна война.
Разбунтуваният полк тръгва към София да се бие с правителството на Отечествения фронт. Спрян от съпруга ми, същият полк се връща на фронта и войниците се бият като лъвове за отечеството. След войната е пенсионер. На 4 март 1970 г. почина.
към текста >>
97.
7. Полковият командир и мисията от небето
,
Полк. Илия Младенов (от Мария Младенова)
,
ТОМ 7
Навлизайки в Сърбия настига ги един
руски
полк.
Учителят се поспира, позамисля и с глава повиква Илия при себе си. Василка казва: „Имаш късмет“. Илия влиза в стаичката при Учителя и Го пита дали да се освободи и да не отива на война. Учителят се замисля един миг и казва: „Рекох, брат, има да изпълниш една задача, дава ти се отгоре една мисия,след като я изпълниш, тогава ще се освободиш“. Така той тръгва с полка.
Навлизайки в Сърбия настига ги един
руски
полк.
Руските офицери му отиват на гости за вечеря. Сервира им се както на всички български офицери от същата за войниците чорба. Но руските офицери питат какво още ще сервират, защото у тях командирът е хазяин на склада и може да вземе каквото си иска. Илия отговаря, че храната е за войниците и не може да разполага с нея, офицерите и той ядат само войнишка чорба. Във всеки полк освен командир има и политически командир плюс войнишки комитет.
към текста >>
Руските
офицери му отиват на гости за вечеря.
Василка казва: „Имаш късмет“. Илия влиза в стаичката при Учителя и Го пита дали да се освободи и да не отива на война. Учителят се замисля един миг и казва: „Рекох, брат, има да изпълниш една задача, дава ти се отгоре една мисия,след като я изпълниш, тогава ще се освободиш“. Така той тръгва с полка. Навлизайки в Сърбия настига ги един руски полк.
Руските
офицери му отиват на гости за вечеря.
Сервира им се както на всички български офицери от същата за войниците чорба. Но руските офицери питат какво още ще сервират, защото у тях командирът е хазяин на склада и може да вземе каквото си иска. Илия отговаря, че храната е за войниците и не може да разполага с нея, офицерите и той ядат само войнишка чорба. Във всеки полк освен командир има и политически командир плюс войнишки комитет. Също и Карловският полк има.
към текста >>
Но
руските
офицери питат какво още ще сервират, защото у тях командирът е хазяин на склада и може да вземе каквото си иска.
Учителят се замисля един миг и казва: „Рекох, брат, има да изпълниш една задача, дава ти се отгоре една мисия,след като я изпълниш, тогава ще се освободиш“. Така той тръгва с полка. Навлизайки в Сърбия настига ги един руски полк. Руските офицери му отиват на гости за вечеря. Сервира им се както на всички български офицери от същата за войниците чорба.
Но
руските
офицери питат какво още ще сервират, защото у тях командирът е хазяин на склада и може да вземе каквото си иска.
Илия отговаря, че храната е за войниците и не може да разполага с нея, офицерите и той ядат само войнишка чорба. Във всеки полк освен командир има и политически командир плюс войнишки комитет. Също и Карловският полк има. Но войниците от войнишкия комитет като наблюдавали и разисквали за делата на Илия решават да телеграфират на генерал Българанов, че не искат да им се праща политически командир и саморазтурят своя войнишки комитет. След свършване на войната в Унгария всички офицери се събират и генерал Българанов пита кой е полковник Младенов, искал да го види.
към текста >>
98.
8. Разбунтуваният полк
,
Полк. Илия Младенов (от Мария Младенова)
,
ТОМ 7
Съобщава също, че в дефилето на Владая са се укрепили
руски
картечници и катюши и ще избият целия им полк.
Но той мисли за Учителя и поставената от Небето задача. Илия се преобразява отвътре, изпълва се с храброст и сила и отговаря: „Другари, щом съм тръгнал на война, може всеки момент да ме срещне вражески куршум, не се боя, чуйте ме“. Продължава да им говори дълго, с патос, с вяра и сила, с такова красноречие, убедително, вдъхновено, че и той сам се чудел на себе си, отгде е това сладкодумие. Събудил у тях патриотичното чувство. Ако се върнат, ще настъпят отново германците и тежко ни тогава, ще се бият на българска земя.
Съобщава също, че в дефилето на Владая са се укрепили
руски
картечници и катюши и ще избият целия им полк.
Те се вслушват в думите му и почват всички да говорят в един глас. Той отново ги моли, да излезе един да говори, че като викат всички, нищо не се разбира. Те се посъветват помежду си и излизат четирима души да изкажат оплакванията си: „Имаме три важни причини. Първата: От нашия полк много войници напуснаха полка и се върнаха по домовете си, да пазят жените и децата си. Те са бунтари, а не ние, които останахме.
към текста >>
99.
9. Разговори на Илия Младенов с Учителя в с. Мърчаево
,
Полк. Илия Младенов (от Мария Младенова)
,
ТОМ 7
в центъра на Берлин проникват част от 3-а ударна армия на 1-и
Белоруски
фронт.
След време той и ние се убедихме в правотата на думите на Учителя. След първоначалното стъписване Учителят отново повторил посочвайки с пръст: „Рекох, пиши: Руснаците ще забият червеното знаме над Райхстага“. Доживяхме това време. Небето намери онези, които да забият червено знаме над Райхстага. ЗНАМЕНОСЦИТЕ На 29 април 1945 г.
в центъра на Берлин проникват част от 3-а ударна армия на 1-и
Белоруски
фронт.
Военният съвет на армията връчва на полковете, които на другия ден ще щурмуват Райхстага 9 еднакви червени знамена. В щаба на 756-и стрелкови полк е донесено знаме N 5. Съдено е тъкмо то най-напред да бъде окачено на купола на Райхстага и да стане известно като „Знаме на победата“. Това историческо дело извършват сержант Михаил Егоров и ефрейтор Мелитон Кантария, като преодоляват десетки смъртни опасности. На площада пред огромната сграда загиват 37 автомат- чици от поддържащата ги рота.
към текста >>
Сега в Германия всички учат
руски
език.
Сега обаче аз научих как да чета и да уча и идвам подготвен. Ако Вие и сега си позволите пак да ме скъсате, ще Ви покаже юмрука си“. И така студентът издържал изпита си, защото и той се научил как да учи, а и професорът се научил, че на знанието не може да се слага двойка. Ако германците биха се държали приятелски със славяните, нямаше да стане това, което става сега. Сега те се научиха вече.
Сега в Германия всички учат
руски
език.
Значи германците коригират грешката си. За пример: Един турчин имал една ханъмка, която при една злополука си изкривила челюстта при падане. В града имало един ходжа, който поправял изкълчвания и турчинът качил ханъмката на една кобила и я подкарал за града при ходжата. По пътя обаче кобилата се подплашила и ханъмката паднала и при падането кобилата я ритнала в главата вследствие на което ритане челюстта се наместила и не станало нужда да се ходи при ходжата. Така и с германците - кобилата ритна и им намести челюстта.
към текста >>
100.
1. Заселници на Изгрева
,
Георги Йорданов Добрев
,
ТОМ 7
Г.Д.: С едно кюмбенце мъничко, бяхме близо, там където са сега
руските
жилища, близко до гората.
Г.Д.: Имам снимка даже, може да я намеря. В.К.: Колко време изкарахте така? Г.Д.: Това бе през лятото. През есента си направихме с Игнат кирпичена къщичка с керемиди покрита, с малко прозорче и врата и един нар, на който спяхме двамата. В.К.: И с какво се отоплявахте?
Г.Д.: С едно кюмбенце мъничко, бяхме близо, там където са сега
руските
жилища, близко до гората.
В.К.: С какво се хранехте? Г.Д.: Аз имах така пари и лятото изкарах без работа. Есента се хванах във фабрика Виларов, имаше една малка тенекеджийска фабрика на един евреин. Там започнах в тая тенекиена фабрика. Игнат не работеше.
към текста >>
НАГОРЕ
