Търсене в текстове за 'Руски'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 103 резултата в 59 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Ражда се бащата на Петър Дънов - Константин Андонов Дъновски

той бил започнал да служи към руския параклис при консулството.
Михаил" в съслужение със свещеник Константин Дъновски. Той от самото начало бил верен и сигурен помощник на новия владика в прокарването на неговите идеи и въжделения в епархията. Когато избухнала Руско-турската освободителна война 1877-1878 г. отец Константин се включил активно на страната на руснаците. Още от 1876 г. той бил започнал да служи към руския параклис при консулството. Тесните му връзки с тях, както и изключителната му активност по време на цялата кампания, му навлекли тежки неприятности от страна на турската власт и гърците. В началото на войната бил хвърлен в затвора, като опасен за властта човек и пролежал в много тежки условия седем месеца. След Освобожданието на град Варна на 27 юли 1878 г. отец Константин се установил трайно в храма "Св. Архангел Михаил".
към текста >>

2. Откровение дадено на Константин Дъновски в солунската черква „Св. Димитрий“ - Антиминсът

Той е окрилян от надеждата, че току-що започналата Кримска война ще донесе свобода на българския народ, но злополучният за руските войски край на войната проваля оптимистичните му планове.
Като приближил към смаяния момък, той положил ръка на рамото му и казал: „Синко, Божиите пътища са неизследими! Иди си с мир! ". Същият този дух се явява и в други важни моменти от живота на К. Дъновски. След завръщането си във Варна младият Константин застава в челните редици на борците възрожденци от Варненския край. Той е окрилян от надеждата, че току-що започналата Кримска война ще донесе свобода на българския народ, но злополучният за руските войски край на войната проваля оптимистичните му планове. Нещо повече! В село Хадърча прииждат бежанци емигранти, настаняват се турци, татари и др. Това принуждава Константин Дъновски да отиде в Балчик, където учителства две години. През 1856 г. Константин Дъновски отново се завръща в с.
към текста >>

След идването на руския вицеконсул Александър Рачински във Варна се чувства раздвижване на тягостната атмосфера.
През 1857-1859 г. Константин се установява във Варна. През 1859 г. за няколко месеца е в Устово, но вероятно още същата година се завръща във Варна, където през 18601861 г. взема дейно участие в борбата за църковна независимост. След идването на руския вицеконсул Александър Рачински във Варна се чувства раздвижване на тягостната атмосфера. Освен турския гнет на българите много натежава и това, че нашата църква е под гръцка зависимост. Рачински идва в края на 1859 г. Като възторжен славянофил и българофил, той е запознат добре с борбите на българския народ. Още с пристигането си във Варна установява много близки отношения със свещеник К. Дъновски и с други видни български патриоти.
към текста >>

Повдигна се вълна от народен протест в Русия и на запад, и руският император стана изразител на тази воля.
Родиха се възрожденците, просветителите и революционерите. Възраждането започна с молитва към Бога. Много години преди това се молеха монасите, докато дойдоха резултатите. Световното обществено мнение се застъпи за поробените народи. Надигнаха се гласовете на Толстои, Достоевски, Короленко, Тургенев, Хюго и др. Повдигна се вълна от народен протест в Русия и на запад, и руският император стана изразител на тази воля. Дойде и Освобождението през 1877-1878 г. Когато, онзи странен монах е срещнал тримата младежи в църквата „Св. Димитър" в Солун, той се е спрял на бащата на Учителя. Него е намерил за достоен, за делото. Затова го е поканил на среща насаме, на другия ден.
към текста >>

3. Петър Дънов получава атестат (диплома) от Американското научно-богословско училище в Свищов

Като ученик в Свищов (по спомени на Гаврил Душков, ученик в по-долните класове на училището по същото време, разказани от сина му) Петър Дънов прави впечатление на високоинтелигентен и ерудиран младеж: изявява се в диспутите в училище, изучава чужди езици - английски, френски, руски; създава хубави, братски взаимоотношения със съучениците и преподавателите си, които искрено са го обичали и уважавали.
Петър Дънов получава атестат (диплома) от Американското научно- богословско училище в Свищов Учебната 1886/1887 г. Снимка на атестатът Като ученик в Свищов (по спомени на Гаврил Душков, ученик в по-долните класове на училището по същото време, разказани от сина му) Петър Дънов прави впечатление на високоинтелигентен и ерудиран младеж: изявява се в диспутите в училище, изучава чужди езици - английски, френски, руски; създава хубави, братски взаимоотношения със съучениците и преподавателите си, които искрено са го обичали и уважавали. На 24 юни (сряда) 1887 г. Петър Дънов заедно със своите съученици получава атестат (диплома) от Американското научно- богословско училище в Свищов, признаващ пълния петгодишен курс на Богословския отдел на училището. Дипломите са подписани от тогавашния директор на училището И. С. Лад и тримата учители Стефан Томов, Йордан Икономов, Ап. С. Руевски и са заверени от ръководителя на Мисията в Русе.
към текста >>

4. Петър Дънов - учител и пастор в Хотанца – 1887/1888 г.

Тук спират представители на Британското библейско дружество – руски немци-баптисти – и полагат основите на баптизма в България.
На годишното събрание на Мисията в Свищов, по данни на Г. Дейвис – ръководител на Мисията в България от 1891 г., в селото нещата вървят много добре и от шейсет къщи има 14 редовни члена. В доклада си той посочва, че това място е благодатно с либералните отношения сред селяните. В първите години на ХХ в. в Хотанца методистите намират конкуренция в лицето на баптистите. Тук спират представители на Британското библейско дружество – руски немци-баптисти – и полагат основите на баптизма в България. В по-късен период в селото е отворено и Адвентистко събрание. „Младият Петър Дънов“ Георги Христов 7. Учителят като преподавател в село Хотанца, Русенско Изгревът на Бялото Братство пее и свири, учи и живее.
към текста >>

5. Писмо от Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)

Селото се преименува през 1878 година в чест на по-малкия брат на руския цар Александър, княз Николай Николаевич - главнокомандващ руските войски по време на Руско-турската освободителна война.
Дъновски (бащата на Петър Дънов ) е първият учител там. Около 1857 г. се жени за дъщерята на чорбаджи Атанас. През 1864 г. в Хадърча се ражда Петър Дънов. Селото се преименува през 1878 година в чест на по-малкия брат на руския цар Александър, княз Николай Николаевич - главнокомандващ руските войски по време на Руско-турската освободителна война. (У., № 23, 03.08.1899 г.) 95. Същият цитат е използван и в книгата „Науката и възпитанието" (С: Университетско издателство „Св. Кл. Охридски", 2007, с.100). (У., № 23, 03.08.1899 г.) 96. Д-р Миркович се прибира в Сливен около тази дата. Писмото на П.
към текста >>

6. Учителя посещава Ямбол

Многократно е арестуван от руските власти за проповядване на баптистката вяра.
43 Иван Павлович Колесников (24.7.1860-1917), роден в гр. Херсон (дн.Украйна) в еврейско семейство, приело православното християнство.Учи в православна духовна семинария и е под влиянието на революционни идеи. Преломният момент в живота му настъпва след среща с баптисти в Одеса. Приема Господа като свой Спасител и става член на баптистката общност. Той е евангелски проповедник и християнски поет. Многократно е арестуван от руските власти за проповядване на баптистката вяра. Емигрира в Румъния, след това в България (Хасково – 1896 г. и после няколко години в Пловдив, до отпътуването му от страната през 1906 г.) и накрая в Скрантън(Пенсилвания, САЩ). През 1908 г. заминава за Канада и се заселва в Торонто. Навсякъде, откъдето минава, Колесников проповядва баптистката вяра.
към текста >>

Издава също така сборници с християнски химни на украински и на руски език.
и после няколко години в Пловдив, до отпътуването му от страната през 1906 г.) и накрая в Скрантън(Пенсилвания, САЩ). През 1908 г. заминава за Канада и се заселва в Торонто. Навсякъде, откъдето минава, Колесников проповядва баптистката вяра. Основава и е пръв редактор на първия славянски баптистки вестник в Канада „Добър приятел“, който през 1909 г.получава ново наименование – „Свидетел на правдата“. Издава също така сборници с християнски химни на украински и на руски език. Той е секретар на американското подразделение на всеобщия съюз на руските евангелисти. На 9 март 1917 г. след тежко заболяване завършва земния си път в Канада. Съпругата му се казва Мария. Има двама сина – Петър и Павел, и дъщеря Анастасия.
към текста >>

Той е секретар на американското подразделение на всеобщия съюз на руските евангелисти.
През 1908 г. заминава за Канада и се заселва в Торонто. Навсякъде, откъдето минава, Колесников проповядва баптистката вяра. Основава и е пръв редактор на първия славянски баптистки вестник в Канада „Добър приятел“, който през 1909 г.получава ново наименование – „Свидетел на правдата“. Издава също така сборници с християнски химни на украински и на руски език. Той е секретар на американското подразделение на всеобщия съюз на руските евангелисти. На 9 март 1917 г. след тежко заболяване завършва земния си път в Канада. Съпругата му се казва Мария. Има двама сина – Петър и Павел, и дъщеря Анастасия. През лятото на 1901 г.
към текста >>

7. Писмо на Учителя до Пеню Киров [отворена карта] (снимка на писмото), Сливен

Многократно е арестуван от руските власти за проповядване на баптистката вяра.
43 Иван Павлович Колесников (24.7.1860-1917), роден в гр. Херсон (дн.Украйна) в еврейско семейство, приело православното християнство.Учи в православна духовна семинария и е под влиянието на революционни идеи. Преломният момент в живота му настъпва след среща с баптисти в Одеса. Приема Господа като свой Спасител и става член на баптистката общност. Той е евангелски проповедник и християнски поет. Многократно е арестуван от руските власти за проповядване на баптистката вяра. Емигрира в Румъния, след това в България (Хасково – 1896 г. и после няколко години в Пловдив, до отпътуването му от страната през 1906 г.) и накрая в Скрантън(Пенсилвания, САЩ). През 1908 г. заминава за Канада и се заселва в Торонто. Навсякъде, откъдето минава, Колесников проповядва баптистката вяра.
към текста >>

Издава също така сборници с християнски химни на украински и на руски език.
и после няколко години в Пловдив, до отпътуването му от страната през 1906 г.) и накрая в Скрантън(Пенсилвания, САЩ). През 1908 г. заминава за Канада и се заселва в Торонто. Навсякъде, откъдето минава, Колесников проповядва баптистката вяра. Основава и е пръв редактор на първия славянски баптистки вестник в Канада „Добър приятел“, който през 1909 г.получава ново наименование – „Свидетел на правдата“. Издава също така сборници с християнски химни на украински и на руски език. Той е секретар на американското подразделение на всеобщия съюз на руските евангелисти. На 9 март 1917 г. след тежко заболяване завършва земния си път в Канада. Съпругата му се казва Мария. Има двама сина – Петър и Павел, и дъщеря Анастасия.
към текста >>

Той е секретар на американското подразделение на всеобщия съюз на руските евангелисти.
През 1908 г. заминава за Канада и се заселва в Торонто. Навсякъде, откъдето минава, Колесников проповядва баптистката вяра. Основава и е пръв редактор на първия славянски баптистки вестник в Канада „Добър приятел“, който през 1909 г.получава ново наименование – „Свидетел на правдата“. Издава също така сборници с християнски химни на украински и на руски език. Той е секретар на американското подразделение на всеобщия съюз на руските евангелисти. На 9 март 1917 г. след тежко заболяване завършва земния си път в Канада. Съпругата му се казва Мария. Има двама сина – Петър и Павел, и дъщеря Анастасия. През лятото на 1901 г.
към текста >>

8. Учителя заминава за Разград - трета обиколка на България

в книгата „Младият Петър Дънов“.141 Иван Гешов (Гешев) от Сливен – по професия лозар и овощар.Образован човек, знае руски език.
от англ., София, В.Граблашов,1908, 56 с.Около 1922-23 г. заедно със сина си Николай Велико Граблашов отново заминава за Америка и не се връща повече в България. Там създава ново семейство. Наследниците му проявяват жив интерес към историята и родината на своя прародител. Повече подробности вж. в книгата „Младият Петър Дънов“.141 Иван Гешов (Гешев) от Сливен – по професия лозар и овощар.Образован човек, знае руски език. Женен е за Мария Кючукова –дъщерята на Никола Кючуков. При посещението си в Сливен през 1910г. Петър Дънов гостува в къщата на Мария и Иван Гешеви. Гешев отбягва да се обвързва с постоянна работа и до дълбоките им старини Мария е тази, която основно издържа семейството. Не се разбира дали и каква връзка имат с известната сливенска фамилия Гешови.Писмо до Пеню Киров, 5 януари 1904 г., Русе.
към текста >>

9. Учителя е в Силистра - трета обиколка на България

в книгата „Младият Петър Дънов“.141 Иван Гешов (Гешев) от Сливен – по професия лозар и овощар.Образован човек, знае руски език.
от англ., София, В.Граблашов,1908, 56 с.Около 1922-23 г. заедно със сина си Николай Велико Граблашов отново заминава за Америка и не се връща повече в България. Там създава ново семейство. Наследниците му проявяват жив интерес към историята и родината на своя прародител. Повече подробности вж. в книгата „Младият Петър Дънов“.141 Иван Гешов (Гешев) от Сливен – по професия лозар и овощар.Образован човек, знае руски език. Женен е за Мария Кючукова –дъщерята на Никола Кючуков. При посещението си в Сливен през 1910г. Петър Дънов гостува в къщата на Мария и Иван Гешеви. Гешев отбягва да се обвързва с постоянна работа и до дълбоките им старини Мария е тази, която основно издържа семейството. Не се разбира дали и каква връзка имат с известната сливенска фамилия Гешови.Писмо до Пеню Киров, 5 януари 1904 г., Русе.
към текста >>

10. Учителя е в Русе - трета обиколка на България

в книгата „Младият Петър Дънов“.141 Иван Гешов (Гешев) от Сливен – по професия лозар и овощар.Образован човек, знае руски език.
от англ., София, В.Граблашов,1908, 56 с.Около 1922-23 г. заедно със сина си Николай Велико Граблашов отново заминава за Америка и не се връща повече в България. Там създава ново семейство. Наследниците му проявяват жив интерес към историята и родината на своя прародител. Повече подробности вж. в книгата „Младият Петър Дънов“.141 Иван Гешов (Гешев) от Сливен – по професия лозар и овощар.Образован човек, знае руски език. Женен е за Мария Кючукова –дъщерята на Никола Кючуков. При посещението си в Сливен през 1910г. Петър Дънов гостува в къщата на Мария и Иван Гешеви. Гешев отбягва да се обвързва с постоянна работа и до дълбоките им старини Мария е тази, която основно издържа семейството. Не се разбира дали и каква връзка имат с известната сливенска фамилия Гешови.Писмо до Пеню Киров, 5 януари 1904 г., Русе.
към текста >>

11. Писмо на Учителя до Пеню Киров, Русе

в книгата „Младият Петър Дънов“.141 Иван Гешов (Гешев) от Сливен – по професия лозар и овощар.Образован човек, знае руски език.
от англ., София, В.Граблашов,1908, 56 с.Около 1922-23 г. заедно със сина си Николай Велико Граблашов отново заминава за Америка и не се връща повече в България. Там създава ново семейство. Наследниците му проявяват жив интерес към историята и родината на своя прародител. Повече подробности вж. в книгата „Младият Петър Дънов“.141 Иван Гешов (Гешев) от Сливен – по професия лозар и овощар.Образован човек, знае руски език. Женен е за Мария Кючукова –дъщерята на Никола Кючуков. При посещението си в Сливен през 1910г. Петър Дънов гостува в къщата на Мария и Иван Гешеви. Гешев отбягва да се обвързва с постоянна работа и до дълбоките им старини Мария е тази, която основно издържа семейството. Не се разбира дали и каква връзка имат с известната сливенска фамилия Гешови.
към текста >>

12. Писмо на Учителя до Мария Казакова, Варна

Писмото си, което смятате да пишете в Русия, ще бъде по-добре, ако го напишете на руски.
Варна, 14. IX. 1904 г. Писмото си, което смятате да пишете в Русия, ще бъде по-добре, ако го напишете на руски. Данните, които ви трябваха, вече сте ги получили. Може да поменете, че ако искат да направят справка, нека потърсят копието в гореказания броненосец. Ако Русия се окаже да има вяра и послуша, ще й се даде помощ от горе и Бог ще преобърне всичко да излезе за доброто и благото на Русия и цялото славянство. Ако се подвоуми, времето ще я научи и Господ със своя остен ще я вразуми. Лошата черта у славяните е нехайството и непослушанието.
към текста >>

13. Писмо на Учителя до Пеню Киров, София

Той е преводач от руски език на книгите: Лутсман, Л. „Непуши!
През 1904 г. в Търново заедно с жена си Елена се запознават с П. Дънов чрез Мария Казакова. Оттогава те стават едни от най-ревностните му последователи. К. Иларионов умира в София през1929 г. Той е преводач от руски език на книгите: Лутсман, Л. „Непуши! “, В. Търново, 1928 г., 8 с. и Стед, Уилиям Томас „Как да се съобщаваме със задгробния свят“, В. Търново, 1910, 29 с.
към текста >>

14. Писмо на Учителя до Мария Казакова, София

Чакай, нека се оправи руският народ, ще дойде време и за този.
Георгиев идва и ми връчи ваш ръкопис, пратен по него да го прегледам. Случката във вашия дом можете да оповестите, за другото не е позволено. Когато дойде определеният час, той сам по себе си ще стане явен. Когато слезе Христос от планината, заповяда на учениците си да не казват никому това, което са чули и видели до онзи час. Така трябваше и вий да сторите, но вий не сте взели във внимание, че Божествените работи са наредени по един съвършен план и по този план трябва да се следи стъпка по стъпка. Чакай, нека се оправи руският народ, ще дойде време и за този. Да присъствува Този, който ръководи всичко, е велико дело. Морето се вълнува, ладията на живота се люшка посред вълните. Вий се опасявате. Но ще утихне всичко. Божието Царство иде.
към текста >>

15. (стар стил) Мария Казакова завършва земния си път.

По различни поводи е изпращала послания на руския император, на турския султан и на други държавници, внушавайки им да въведат една по-висша справедливост, за която тя е радеела.
Останала сама, тя решила да посвети живота си на обществено служение и благотворителна дейност. В къщата й често се е събирал елитът на Търново. На някои от тези срещи са се извършвали спиритически сеанси, които са били новост в духовния живот на това време. Обществената дейност на Мария Казакова е била доста активна. Тя е откликвала на всяка несправедливост. По различни поводи е изпращала послания на руския император, на турския султан и на други държавници, внушавайки им да въведат една по-висша справедливост, за която тя е радеела. Мария Казакова с дъщеря си Мария Казакова е разпространявала и оскъдната по това време окултна и спиритическа литература - списание “Виделина", изданията на Голов и др. С Учителя се е запознала около 1900 година - първоначално чрез кореспонденция, а през 1902 г. (20 май) се осъществява и личната им среща в Търново. При пътуванията си Учителят често е отсядал в дома на М.
към текста >>

16. Учителя организира събора, 1909 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол за 19 август

Гумнеров: между славяните.98 Царят-освободител – става дума за руския император Александър II (1818–1881).
Голов: Този е един цикъл.93 Изречението липсва в протокола на Д. Голов.94 Айн Соф (евр.) – безкрайност, безграничност. В еврейската Кабала–първоизточник на цялото мироздание, висш аспект на Бога, от който се ражда Бог, творящ всичко останало.95 Англосаксонската раса – в протокола на Д. Голов: Македонската раса.96 Изречението липсва в протокола на Д. Голов.97 В българския народ – в протокола на П. Гумнеров: между славяните.98 Царят-освободител – става дума за руския император Александър II (1818–1881). Освен че освобождава България чрез Руско-турската война (1877–1878), той премахва крепостното право в Русия (1861), въвежда местното самоуправление, провежда реформи в съдилищата, във военната и образователната система.99 Двама слепи хора – в протокола на П. Гумнеров: двама хора.100 Тук в протокола на П. Гумнеров следва текст на молитвата Хвала, записана в протокола от 19 август 1907 г.
към текста >>

17. Учителя дава Трите закона на Веригата на събора, 1909 - Търново (Годишна среща на Веригата)

Гумнеров: между славяните.98 Царят-освободител – става дума за руския император Александър II (1818–1881).
Голов: Този е един цикъл.93 Изречението липсва в протокола на Д. Голов.94 Айн Соф (евр.) – безкрайност, безграничност. В еврейската Кабала–първоизточник на цялото мироздание, висш аспект на Бога, от който се ражда Бог, творящ всичко останало.95 Англосаксонската раса – в протокола на Д. Голов: Македонската раса.96 Изречението липсва в протокола на Д. Голов.97 В българския народ – в протокола на П. Гумнеров: между славяните.98 Царят-освободител – става дума за руския император Александър II (1818–1881). Освен че освобождава България чрез Руско-турската война (1877–1878), той премахва крепостното право в Русия (1861), въвежда местното самоуправление, провежда реформи в съдилищата, във военната и образователната система.99 Двама слепи хора – в протокола на П. Гумнеров: двама хора.100 Тук в протокола на П. Гумнеров следва текст на молитвата Хвала, записана в протокола от 19 август 1907 г. Писмо от Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви
към текста >>

18. 1915_08_08 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Търновското военно комендантство разтурва събора. Протокол...

Владее френски, италиански, турски, гръцки, арабски, руски, латински, старогръцки.
Роден е в махалата Галата. Завършил е франц. католически колеж в гр. Одрин. Завършил е В Рим Духовната академия. Става свещеник, после се разпопва. Владее френски, италиански, турски, гръцки, арабски, руски, латински, старогръцки. Живее на ул. „Солунска" до Гимназията. Има в София печатница и книжарница. Изгревът - Том 11IV.8 август, събота 1915г. 22. СПИРАНЕ НА СЪБОРА ПРЕЗ 1915 г.
към текста >>

19. Димитър Голов завършва земния си път.

Знаеше да говори и пише италиански, френски, руски, гръцки, турски и арабски.
Писателят Васил Н. Узунов дава кратка характеристика за Д. Голов в своята книга „Това бяхме“, в главата „Малкият клуб“: „Той беше изящен в пълния смисъл на думата. Макар надминал 55 години, беше още млад и хубав. Елегантен и с маниери – у него всичко фино. Знаеше да говори и пише италиански, френски, руски, гръцки, турски и арабски. От всички тия езици той знаеше наизуст избрани поетически късове, които с часове декламираше. С дълбоки философски схващания, с богат език, с хубава дикция, духовит, находчив, надарен с тънък хумор, той беше много интересен. Гостолюбив като истински българин, той привличаше хората, както аромат пчелите. Живееше с гости било в дома му, било в книжарницата. Всяка книга, която издаваше, предварително прочиташе, обсъждаше и одобряваше.
към текста >>

Знаеше да говори и пише италиански, френски, руски, гръцки, турски и арабски.
Голов в своята книга „Това бяхме“, в главата „Малкият клуб“: „Той беше изящен в пълния смисъл на думата. Макар надминал 55 години, беше още млад и хубав. Елегантен и с маниери – у него всичко фино; скъпи пръстени кичеха пръстите му; връзката на врата му – разкошна; ланецът на часовника му – златен, особена изработка; дрехите му от най-скъпата материя, а цветът – подходящ на лицето и косата му, винаги от най-добри майстори ушити; портфейлът му – от крокодилска кожа. Голов бе добил своето образование в Италия. На младини скитал много. Знаеше да говори и пише италиански, френски, руски, гръцки, турски и арабски. От всички тия езици той знаеше наизуст избрани поетически късове, които с часове декламираше. С дълбоки философски схващания, с богат език, с хубава дикция, духовит, находчив, надарен с тънък хумор, той беше много интересен. Гостолюбив като истински българин, той привличаше хората, както аромат пчелите. Живееше с гости било в дома му, било в книжарницата. Всяка книга, която издаваше, предварително прочиташе, обсъждаше и одобряваше.
към текста >>

Знаеше да говори и пише италиански, френски, руски, гръцки, турски и арабски.
“Голов беше изящен в пълния смисъл на думата. Макар надминал 55 години, бе още млад и хубав. Елегантен и с маниери - у него всичко бе фино: скъпи пръстени кичеха пръстите му, връзката на врата му разкошна, ланеца на часовника му златен - особена изработка, дрехите му от най-скъпа материя, в цвят подходящ на лицето и косата му, винаги от най-добри майстори шити, портфелът му от крокодилска кожа. Голов бе добил своето образование в Италия. На младини скитал много. Знаеше да говори и пише италиански, френски, руски, гръцки, турски и арабски. От всички тия езици той знаеше наизуст поетически късове, които с часове декламираше. С дълбоки философски схващания, с богат език, с хубава дикция, духовит, находчив, надарен с тънък хумор - той беше много интересен. Гостолюбив като истински българин, той привличаше хората, като цветния аромат - пчелите. Живееше обикновено с гости, било дома, или в книжарницата. Всяка книга, която издаваше, предварително прочиташе, обсъждаше и одобряваше.
към текста >>

20. Иван Толев започва да издава в София списание 'Всемирна летопис'

В една статия в „Зорница" той високо хвали комунистите, като най-добри хора, а всеки знае, какви са политическите и социални възгледи на тези добри хора и какво те са правили и правят с нещастния руски народ.
Всред многото си изрядни статии, той тук-там сее гибелни семена по разни направления - религиозни, политически и другояче. Ще кажа само по няколко мисли върху онова, което той е писал. Той е краен левичар почти във всяко отношение. Ако и да е похвалявал понякога правителството ни, духът на писането му е бил винаги левичарски и едностранчив. Когато преди две години правителството ни направи усилие да спаси отечеството от кръвопролитна вътрешна революция, която комунистите готвеха, г-н Маркъм тенденциозно и графически описа, как жестоко били избити някои от водачите на тази революция, но той не каза, доколкото аз знаех, че революция почти никога не се предотвратява или прекращава без някои жестокости. В една статия в „Зорница" той високо хвали комунистите, като най-добри хора, а всеки знае, какви са политическите и социални възгледи на тези добри хора и какво те са правили и правят с нещастния руски народ. Маркъм говори за народно единство, а сам посява студенина между гражданите и селяните, между заможните и сиромасите. Той често окайва селяните, задето работели за гражданите, а сами те ходели с цървули и живеели в мизерия. Статията му „Ако бях богат", в брой 14 на „Свят" е цяла безсмислица, защото с „Ако" аз мога да извърша най- великите чудеса на света, даже да освободя българските селяни от всякакъв данък, обаче целта на статията е явна, именно гражданите и заможните не се грижат за доброто на селяните. В други свои статии, пак в „Свят", разправя, какво видял на бал, сетне се простира в нещастието на селяните, как те работили от сутрин до вечер, за да могат гражданите да ходят на бал и да седят на канапета. Със статията си „Концерта и кравата" също всява враждувание между селския и градския народ.
към текста >>

21. Алфиери Бертоли построява първата палатка на Изгрева

„Господ не говори нито на български, нито на английски, нито на френски, нито на немски, нито на руски, нито на китайски, нито на санскритски, но речта Му се предава на всички езици.
„Ако думите Ми пребъдват във вас, ако моето разумно Слово, което е спасило хиляди и милиони същества, което е повдигнало хиляди и милиони ангели в миналото, ако това Слово пребъдва във вас, ако вие пребъдвате в тези разумни условия, които Отец ми е създал, Аз и Отец ми ще дойдем да съградим нещо ново във вашия живот и аз ще ви се изявя." (29, с. 77) И Учителят изнася своето Слово на български език, подготвян повече от 5400 години от невидимия свят, за да може да стане достояние на човечеството и българите да изпълнят задачата, която Бог им бе определил. Въпреки това българският език не е усъвършенстван в пълнота, за да може идеално да изяви, Великите Истини на живота. Учителят обяснява: „Господ не говори нито на български, нито на английски, нито на френски, нито на немски, нито на руски, нито на китайски, нито на санскритски, но речта Му се предава на всички езици. Господ не говори и на ангелски език, но от памтивека досега речта Му се предава и на този език. Езикът, на който Господ говори, е общ всемирен." (19, с.252) В един разговор с братята и сестрите Учителят казва, че основите на неговото учение са изложени нагледно в серията от беседи „Сила и живот" от първа до шеста серия. За всяка отделна година от Школата, беседите на Учителя имат една основна идея, която свързва всички беседи от Неделните, Общият клас, Младежкият клас, Съборните беседи и всички беседи изнесени през годината в едно. Затова е хубаво в бъдеще нашите приятели да си подвързват беседите по години, за да имат цялостна представа за вътрешния принцип, който Учителят е вложил в изнесените беседи.
към текста >>

Говори руски език!
Пред приятелите Учителят разкрива, че Звездински е Закхея, който по времето на Христа, преди две хиляди години бил нисък на ръст и понеже не могъл да види минаващия Христос по улицата се качил на една черница. Христос го повикал от черницата и отишъл в неговия дом на обед. И сега, в това си прераждане той е пак нисък на ръст. Учителят му обяснява: „Ако искаш някой да те приеме добре, да ти измие краката, да ти даде добър обяд, да ти постеле меко легло - това е руснакът. Говори руски език! Ако искаш някой да ти свърши работа, без да го надзираваш, това е германецът, говори немски език! Ак о искаш някой точно да изпълни някое обещание, това е англичанинът, говори английски език! Ако искаш някой да те запознае с модата и хубавата обхода, това е французинът, говори френски език! Ако искаш да носиш цялата Земя на гърба си, това са китайците, говори китайски език! Ако искаш някой да ти направи от нищо нещо, това са японците, говори японски език!
към текста >>

22. Учителя организира първо посрещане на пролетта на Изгрева

„Господ не говори нито на български, нито на английски, нито на френски, нито на немски, нито на руски, нито на китайски, нито на санскритски, но речта Му се предава на всички езици.
„Ако думите Ми пребъдват във вас, ако моето разумно Слово, което е спасило хиляди и милиони същества, което е повдигнало хиляди и милиони ангели в миналото, ако това Слово пребъдва във вас, ако вие пребъдвате в тези разумни условия, които Отец ми е създал, Аз и Отец ми ще дойдем да съградим нещо ново във вашия живот и аз ще ви се изявя." (29, с. 77) И Учителят изнася своето Слово на български език, подготвян повече от 5400 години от невидимия свят, за да може да стане достояние на човечеството и българите да изпълнят задачата, която Бог им бе определил. Въпреки това българският език не е усъвършенстван в пълнота, за да може идеално да изяви, Великите Истини на живота. Учителят обяснява: „Господ не говори нито на български, нито на английски, нито на френски, нито на немски, нито на руски, нито на китайски, нито на санскритски, но речта Му се предава на всички езици. Господ не говори и на ангелски език, но от памтивека досега речта Му се предава и на този език. Езикът, на който Господ говори, е общ всемирен." (19, с.252) В един разговор с братята и сестрите Учителят казва, че основите на неговото учение са изложени нагледно в серията от беседи „Сила и живот" от първа до шеста серия. За всяка отделна година от Школата, беседите на Учителя имат една основна идея, която свързва всички беседи от Неделните, Общият клас, Младежкият клас, Съборните беседи и всички беседи изнесени през годината в едно. Затова е хубаво в бъдеще нашите приятели да си подвързват беседите по години, за да имат цялостна представа за вътрешния принцип, който Учителят е вложил в изнесените беседи.
към текста >>

Говори руски език!
Пред приятелите Учителят разкрива, че Звездински е Закхея, който по времето на Христа, преди две хиляди години бил нисък на ръст и понеже не могъл да види минаващия Христос по улицата се качил на една черница. Христос го повикал от черницата и отишъл в неговия дом на обед. И сега, в това си прераждане той е пак нисък на ръст. Учителят му обяснява: „Ако искаш някой да те приеме добре, да ти измие краката, да ти даде добър обяд, да ти постеле меко легло - това е руснакът. Говори руски език! Ако искаш някой да ти свърши работа, без да го надзираваш, това е германецът, говори немски език! Ак о искаш някой точно да изпълни някое обещание, това е англичанинът, говори английски език! Ако искаш някой да те запознае с модата и хубавата обхода, това е французинът, говори френски език! Ако искаш да носиш цялата Земя на гърба си, това са китайците, говори китайски език! Ако искаш някой да ти направи от нищо нещо, това са японците, говори японски език!
към текста >>

23. Привършен е строежът на салона на ул. 'Оборище', 14

Имаше някакъв руски произход.
Ще се строи салон на улица „Оборище" N 14. Колко демократично е постъпил Учителя. На улица „Оборище" N14 наш брат - Иван Радославов е имал къща с доста голямо дворно място, пред нея откъм улицата и зад нея. Този брат, учител по история в Първа мъжка гимназия, е бил човек с широка ръка, крайно доверчив към своите приятели и заради тях натрупал дългове. Иван Радославов беше много мил и бе симпатичен. Имаше някакъв руски произход. И когато след Октомврийската революция в Русия след 1921 -22 г. идват белогвардейците в България, между тях на първо място са графове, князе с висок произход. Те се познавали с Иван Радославов, понеже те са били хора на стомаха, на яденето и пиенето, повежда ги с широка ръка Радославов в разкошните, тогава скъпо платени ресторанти. Води ги от ресторант на ресторант разните графове, но вече без пукната пара, защото са изгонени от болшевиците в Русия и той плаща и плаща. Така заборчлява.
към текста >>

24. Екскурзия до Сливен - Сините камъни на група ученици (без Учителя)

Вижда, че го обичаме, че не се смеем на думите му, че даже го почитаме и почва да ни разправя за Панайот Хитова, който завел делегати селяни при Руския цар да просят освобождение от робство.
Нищо, нищо, прости, прости сте, нищо не струвате, сърдито надигаше дядото и стискаше почернялата си ръка с издути като върви жили.Сините му очи грозно святкаха. Сякаш мълнии от гняв и мъка по нещо, което само той познаваше...- Ах, тия, лъжците, тия дето пишат у книгите та лъжат хората и тия крадците, да ми са в палчата (шъпата), че да видят дядо ви Никола как ще ги узаптиса. И дядо Никола разтвори широките си мазолести длани, готов да стисне за вратовете целия деликатен учен свят, който не води човеците по правия път, ами ги заблуждава.- Ще избеся от всички по петима, па другите като видят, нека му мислят. Да, защото ние вяра нямаме. Това вяра ли е, гдето едни се тъпчат до пукване, а други мрат гладни.- Чифутската вяра е най-хубавата, аз да ви кажа, у тях сиромаси няма - помагат си.Може би не всички бяхме съгласни с мнението на дяда Никола за „чифутската” и другите вери, но мълчаливо изслушваме буйния му монолог, защото, знам ли, чепата тояга е в ръката му, може да я стовари по гърбовете ни.После се поукротва. Вижда, че го обичаме, че не се смеем на думите му, че даже го почитаме и почва да ни разправя за Панайот Хитова, който завел делегати селяни при Руския цар да просят освобождение от робство. Приел ги Руският цар, изслушал ги и казал: „Ако искате пари -да ви натоваря със злато, само идете си и не ми закачайте народа! ” Но тия наши българи с червените пъстри салтамарки и широките набръчкани гащи, с ония ми ти торбици през рамо, снемат калпаци, падат на колене си и с плач се молят, че те не искат ни злато, ни сребро, че тяхната татковина е богата на всичко, но те просят свобода за своите поробени и поругани майки и бащи, невръстни братя и сестри.Тогава царят плакал с тях и казал: ,Да бъде! ”Високо се повдигаха развълнуваните старчески гърди на дяда Никола. Той се давеше от дребните си бързи сълзици, що се ронеха по набръчканото му с безброй чертици и линии лице и капеха по бозавия му елек и изгорели чопорести ръце. Плачеше този мъжага планинец, кален в много бури природни и житейски, и цял се тресеше от вълнение.Какъв мощен дух се криеше под тази абена салтамарка.
към текста >>

Приел ги Руският цар, изслушал ги и казал: „Ако искате пари -да ви натоваря със злато, само идете си и не ми закачайте народа!
Сякаш мълнии от гняв и мъка по нещо, което само той познаваше...- Ах, тия, лъжците, тия дето пишат у книгите та лъжат хората и тия крадците, да ми са в палчата (шъпата), че да видят дядо ви Никола как ще ги узаптиса. И дядо Никола разтвори широките си мазолести длани, готов да стисне за вратовете целия деликатен учен свят, който не води човеците по правия път, ами ги заблуждава.- Ще избеся от всички по петима, па другите като видят, нека му мислят. Да, защото ние вяра нямаме. Това вяра ли е, гдето едни се тъпчат до пукване, а други мрат гладни.- Чифутската вяра е най-хубавата, аз да ви кажа, у тях сиромаси няма - помагат си.Може би не всички бяхме съгласни с мнението на дяда Никола за „чифутската” и другите вери, но мълчаливо изслушваме буйния му монолог, защото, знам ли, чепата тояга е в ръката му, може да я стовари по гърбовете ни.После се поукротва. Вижда, че го обичаме, че не се смеем на думите му, че даже го почитаме и почва да ни разправя за Панайот Хитова, който завел делегати селяни при Руския цар да просят освобождение от робство. Приел ги Руският цар, изслушал ги и казал: „Ако искате пари -да ви натоваря със злато, само идете си и не ми закачайте народа! ” Но тия наши българи с червените пъстри салтамарки и широките набръчкани гащи, с ония ми ти торбици през рамо, снемат калпаци, падат на колене си и с плач се молят, че те не искат ни злато, ни сребро, че тяхната татковина е богата на всичко, но те просят свобода за своите поробени и поругани майки и бащи, невръстни братя и сестри.Тогава царят плакал с тях и казал: ,Да бъде! ”Високо се повдигаха развълнуваните старчески гърди на дяда Никола. Той се давеше от дребните си бързи сълзици, що се ронеха по набръчканото му с безброй чертици и линии лице и капеха по бозавия му елек и изгорели чопорести ръце. Плачеше този мъжага планинец, кален в много бури природни и житейски, и цял се тресеше от вълнение.Какъв мощен дух се криеше под тази абена салтамарка. Какво лъвско сърце и смел ум.
към текста >>

25. Учителя е на екскурзия на Витоша с ученици - Ел Шадай

Тичаме по завет да се преоблечем със сухи дрехи и после край огъня пием бавни глътки ароматичен руски чай с много захар и много лимон.
Товарът ни става съвсем излишен. Идва ни да литнем нагоре. И тука ни чака Урс - и тук няколко глътки гореща водица вливат бодрост в жилите ни.Бивака. Точно 10 часа. Чака ни грамаден огън и много чайници с вряла вода. Тичаме по завет да се преоблечем със сухи дрехи и после край огъня пием бавни глътки ароматичен руски чай с много захар и много лимон. Налягаме по сгорещените камъни и си почиваме като стадо овци. Едни пеят кацнали върху сграмадените скали, други току що пристигат, трети изследват съдържанието на раниците си.Имаме вече истинска чешма. Върху нея тежи могила от сняг. Тя тече обилно и огласява долчинката с бодър глас. Желязното дуло е събрало силната струя, която сега вече знае своя път по долината.Но чудо на чудесата!
към текста >>

Не, не, небето е тук на земята, и раят е тук.С нас е и руски казак с червено дъно на шапката си.
Учителят е с нас. Горния, сестринския и долния, братския край на кръга - изпяваме три пъти: Аум, Аум, Аум, придружени с нежни, плавни движения. Обзе ни неземно тържество. Като че ли се намираме всред рая и сам Бог е с нас. Аум - Бог - Сила - това не са само думи, а живи сили, които се вливат у нас - Магични Слова! Не, не, небето е тук на земята, и раят е тук.С нас е и руски казак с червено дъно на шапката си. Довел е и жена си. Какво съвпадение! Значи един от „Освободителите” дошел заедно с нас. Колко се радваха те! Казаха, че при Учителя те намерили „свою Отчизну”.
към текста >>

26. Разговор на Учителя с ръководителите - 22 април. София

Но богатството, което Бог даде на руските царе, те не работиха с него - вътрешно страната.
Който има материални разбирания ще има опитността на сегашните евреи, но ако има вътрешно разбирание ще има опитността на християните. Ако искате да разбирате Божиите закони не можете да се отделите от цялото. Ако ръката ви влиза съзнателно в някоя работа то и другите органи могат ли да останат спокойни? И цялото человечество е тясно свързано помежду си.Преди години искахте да се даде на българския народ много земя. Ако многото земя може да направи един народ силен, то русите трябваше да бъдат най- щастливи. Но богатството, което Бог даде на руските царе, те не работиха с него - вътрешно страната. Не е многото земя, която прави хората силни, нито богатството - те са само едно средство, тях можем да използуваме само като блага. „Земята ще я наследят кротките" е казано. Всичко в света е тясно свързано. В ума си ще пазите един велик закон. Всеки орган си има велико предназначение - стомаха, дробовете и пр.
към текста >>

27. Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици - Ел Шадай - 3 февруари

Току пристигнала, мила ръка ми подава вече голяма чаша руски чай с много захар и лимон.
Едвам се измъквам. По храстите съхнещи дрехи. Около Учителя като бисерен гердан братя и сестри. Бяло, всичко бяло! И земя, и небе, и люде, всичко, сякаш се разтапя в сребро. Току пристигнала, мила ръка ми подава вече голяма чаша руски чай с много захар и лимон. Това е божествена амброзия тук.Едвам отпочинала - гимнастика. Някой ни брои - 145 души. Почваме.1) Лявата ръка на гърдите, десният крак пред левия.2) Дясната ръка на гърдите. Лявата се изправя и левият крак идва пред десния. Така около 10 минути.
към текста >>

28. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 22 юли

И ако не са познанията им по есперанто, руски и немски езици, биха си останали заключени за нас.
Като голяма бяла птица е красивата му палатка, кацнала до високите кичести клекове. Покрай нея има и други палатки - на стенографките, на поетката Мара Белчева, на учителката ораторка Олга Блажева и на брат Боев.Отсам са нашите: цял град! Но, затова пък, почти всяка вечер, нашето огнище очаква скъп гост. Учителят оставя горното огнище и ето го при нас.Тази година имаме две гостенки латвийки от Рига - есперантистки- първите ученички на Пампоров. Те са особени същества - тихи, кротки и говорят на един особено неразбран език. И ако не са познанията им по есперанто, руски и немски езици, биха си останали заключени за нас. Но затова пък, с каква жадност те изучават български език. Ето ги с български граматики в ръце, току-що са си взели урока от брат Боев.Времето е хубаво, дните ясни и бездъждовни, нощите тихи и звездни. Като че ли сме в скутите на Едема. Учителят е с нас - нашата радост, нашето щастие - и на стари, и на млади; и на бедни, и на богати; и на учени, и на прости.Палатките ни са по-угледни от ланските. Някои са заели военни брезенти, а един запасен офицер е домъкнал чак тука пленената палатка на Шукри паша... Отвътре тя цялата е обвита с червен плат и има величествен изглед.
към текста >>

29. Група от Братството, без Учителя - екскурзия на Витоша. Свети Дух, 1 юни

Около мене лимон, едра захар, чайна лъжичка, пълна с руски чай, кашкавал, хлебец.
Някои от вчера са тука... Право из шубраците. Вадя из раницата си сухи дрехи и съвсем тънка роклица. Колко е хубаво! Така загърната с пелерината седя на припек и до мене някой остави пълен чайник вряла вода. Пия, пия. Около мене лимон, едра захар, чайна лъжичка, пълна с руски чай, кашкавал, хлебец. С остро ножче си режа голямо търкало лимон, стисвам го с пръсти и го спущам в чашата си. Там се топят захарните квадратчета: 1, 2, 3, 4, 5... Жадна съм, тъй съм жадна! Гърлото ми лепне от сухота. Но, сега почва неговото тържество. Сега, ти, миличко мое, песнопевно гърло, ще разнесеш вредом по тялото ми живителната влага.
към текста >>

30. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. Бурята. 20-21 август

Намесва се и Цола Драгойчева, която била в една килия с Тимеви - убийците на жена му и за „благодарност”, че Лулчев й спасил живота, извиква руския посланник в съда и заявява заедно с него, че щом е бил съветник на царя, трябва да бъде осъден на смърт.
където го намира Йордан Бобев и му донася исканите от него моливи и тетрадки. За Лулчев се застъпват еврейската синагога, във връзка със спасяването на евреите в България, Георги Томалевски, Николай Гръблев. Пристига телеграма от Англия, в която молят подсъдимия Любомир Лулчев да бъде освободен и да им бъде изпратен, понеже той е техен офицер. От Москва се обажда Молотов и нарежда: „В никакъв случай Лулчев да не бъде освободен и изтърван.” Той има лична ненавист към Лулчев, понеже той е усетил навремето съветски план за договор, неизгоден за България, като е казал на царя, че съветският министър Молотов няма подписани пълномощия за такъв договор. КГБ разкрива виновника. Намесва се и Цола Драгойчева, която била в една килия с Тимеви - убийците на жена му и за „благодарност”, че Лулчев й спасил живота, извиква руския посланник в съда и заявява заедно с него, че щом е бил съветник на царя, трябва да бъде осъден на смърт. В своята последна дума пред съда Лулчеа заявява: „Не е имало гонен, онеправдан или преследван човек, на който да съм отказал помощ, щом съм имал възможност. Аз вярвам дълбоко в доброто, което живее в душата на всеки човек, включително и на най-падналия.” Той е единственият от подсъдимите, който не иска милост от съда. „Бил съм съветник на царя, а живея в една барака 3 на 4 метра и тя ми е подарък от Учителя.” Вечерта преди прочитането на присъдата, Лулчев казва на брат Богомил Краснарев, с когото са в една килия, че в 24 часа ще има среща с Учителя в другия свят и каквото Той му нареди, това ще изпълни. Срещата става в 0 часа и Учителят му казва, че трябва да си замине с тези хора, за да ликвидира кармата си, и да не идва повече на земята. Главната му задача е да поддържа духа на обвиняемите, за да се пробудят за духовния свят.
към текста >>

31. Учителя на Рила - спомен на Олга Славчева

Но те са весели, радостни и казват, че никога не са се чувствували така безгрижни, щастливи и детски радостни и подвижни.И нашите изучават тука чужди езици - най-много руски, френски.
След някой ден, ледът се разпукнал; когато през края на юли слънцето напече здравата, върху повърхността заплаваха ледени късове, приличащи на лебеди, заплавали по синята вода. Снегът от бреговете се оглежда вътре - и става ти и хубаво, и страшно, като го гледаш.Гостите от Латвия, Литва и Естония са пленници на брат Боян Боев. Те всички искат да научат български език, за да четат беседите от Учителя направо от текста. Тия чудаци идват чак от Балтика. Прехвърлили път четири денонощия, отминали блестящите европейски курорти, дошли тука, наравно дърва да мъкнат за огнището, плочи от „Махабур” за покрив на новата ни каменна кухня - навес, да правят пътища, да нареждат стъпала, да изпълняват дежурство в кухнята, да носят вода, да режат зеленчук -кромид... Голямата височина тук, студът, вятърът е нарязал лицата им, устните, ръцете. Но те са весели, радостни и казват, че никога не са се чувствували така безгрижни, щастливи и детски радостни и подвижни.И нашите изучават тука чужди езици - най-много руски, френски. Из клека, бледни студенти, разгърнали коли, нещо четат и преповтарят. Някъде подчертават литографираните отпечатъци с червен молив. Какво несъответствие, мисля си, между природа и книжно знание. Художници, понесли леки стативи ту тук, ту там, заседнали на пост и не мърдат от там с дни. Един художник работи над заледеното сърце (като снежен циркус) няколко дни, заедно със зеления хълм, погледнал отгоре, синьото небе, бреговете, но изведнъж падна мъгла, свиха се бури, ливна дъжд.
към текста >>

32. Учителя е на Рила. Започва да се оправя от парализата. Из дневника на Пеню Ганев. 7 август

Снощи четох книгата „Дневник на капитана Кенис, таен агент на английската тайна полиция от Сержанс Делиженс против руския Г.П.У."Снощи за пръв път се забелязаха първи снежинки.
Една дамач средна възраст, облечена с черни дрехи, се приближи до мен и ме замоли да играем на карти. Не помня в съня си, но като че ли аз се съгласих за малко да играя, но нейната идея е била да се доближи до мен, което аз забелязах и започнах да се държа резервно и коректно, за да я заставя да се оттегли и ме остави на мира. След това се намерих в някакви ливади с хора от Водица. Някакви си коне бягаха и ги завръщахме. * Снощи четох книгата „Дневник на капитана Кенис, таен агент на английската тайна полиция от Сержанс Делиженс против руския Г.П.У."Снощи за пръв път се забелязаха първи снежинки. Тая заран небето облачно, Витоша се белее по върха, Рила забулена. Хладно е вън.Четох школната лекция „Хармонизиране на енергиите ".Не си водя редовно дневника. Това се дължи на особните психологически състояния, които преживявам като човек още неурегулирал вътрешните си емоции и енергии и поради това се стълкновяват в мен две състояния: на светлината и тъмнината - на разума и на тялото. Наблюдавам се вътрешно, наблюдавам и проявата на всички, които ме обкръжават, и търся по-висшето, по-разумното, по-чистото. Искам да дойда до това състояние, щото да мога да обичам безкористно, тъй както Учителят ни учи и съветва.
към текста >>

33. Учителя е на Рила. Започва да се оправя от парализата. Из дневника на Пеню Ганев. 8 август

Снощи четох книгата „Дневник на капитана Кенис, таен агент на английската тайна полиция от Сержанс Делиженс против руския Г.П.У."Снощи за пръв път се забелязаха първи снежинки.
Една дамач средна възраст, облечена с черни дрехи, се приближи до мен и ме замоли да играем на карти. Не помня в съня си, но като че ли аз се съгласих за малко да играя, но нейната идея е била да се доближи до мен, което аз забелязах и започнах да се държа резервно и коректно, за да я заставя да се оттегли и ме остави на мира. След това се намерих в някакви ливади с хора от Водица. Някакви си коне бягаха и ги завръщахме. * Снощи четох книгата „Дневник на капитана Кенис, таен агент на английската тайна полиция от Сержанс Делиженс против руския Г.П.У."Снощи за пръв път се забелязаха първи снежинки. Тая заран небето облачно, Витоша се белее по върха, Рила забулена. Хладно е вън.Четох школната лекция „Хармонизиране на енергиите ".Не си водя редовно дневника. Това се дължи на особните психологически състояния, които преживявам като човек още неурегулирал вътрешните си емоции и енергии и поради това се стълкновяват в мен две състояния: на светлината и тъмнината - на разума и на тялото. Наблюдавам се вътрешно, наблюдавам и проявата на всички, които ме обкръжават, и търся по-висшето, по-разумното, по-чистото. Искам да дойда до това състояние, щото да мога да обичам безкористно, тъй както Учителят ни учи и съветва.
към текста >>

34. Учителя е на Рила. Започва да се оправя от парализата. Из дневника на Пеню Ганев. 10 август

Снощи четох книгата „Дневник на капитана Кенис, таен агент на английската тайна полиция от Сержанс Делиженс против руския Г.П.У."Снощи за пръв път се забелязаха първи снежинки.
Една дамач средна възраст, облечена с черни дрехи, се приближи до мен и ме замоли да играем на карти. Не помня в съня си, но като че ли аз се съгласих за малко да играя, но нейната идея е била да се доближи до мен, което аз забелязах и започнах да се държа резервно и коректно, за да я заставя да се оттегли и ме остави на мира. След това се намерих в някакви ливади с хора от Водица. Някакви си коне бягаха и ги завръщахме. * Снощи четох книгата „Дневник на капитана Кенис, таен агент на английската тайна полиция от Сержанс Делиженс против руския Г.П.У."Снощи за пръв път се забелязаха първи снежинки. Тая заран небето облачно, Витоша се белее по върха, Рила забулена. Хладно е вън.Четох школната лекция „Хармонизиране на енергиите ".Не си водя редовно дневника. Това се дължи на особните психологически състояния, които преживявам като човек още неурегулирал вътрешните си емоции и енергии и поради това се стълкновяват в мен две състояния: на светлината и тъмнината - на разума и на тялото. Наблюдавам се вътрешно, наблюдавам и проявата на всички, които ме обкръжават, и търся по-висшето, по-разумното, по-чистото. Искам да дойда до това състояние, щото да мога да обичам безкористно, тъй както Учителят ни учи и съветва.
към текста >>

35. Учителя и част от лагеруващите на Рила - езерат,а слизат от Рила.

Снощи четох книгата „Дневник на капитана Кенис, таен агент на английската тайна полиция от Сержанс Делиженс против руския Г.П.У."Снощи за пръв път се забелязаха първи снежинки.
Една дамач средна възраст, облечена с черни дрехи, се приближи до мен и ме замоли да играем на карти. Не помня в съня си, но като че ли аз се съгласих за малко да играя, но нейната идея е била да се доближи до мен, което аз забелязах и започнах да се държа резервно и коректно, за да я заставя да се оттегли и ме остави на мира. След това се намерих в някакви ливади с хора от Водица. Някакви си коне бягаха и ги завръщахме. * Снощи четох книгата „Дневник на капитана Кенис, таен агент на английската тайна полиция от Сержанс Делиженс против руския Г.П.У."Снощи за пръв път се забелязаха първи снежинки. Тая заран небето облачно, Витоша се белее по върха, Рила забулена. Хладно е вън.Четох школната лекция „Хармонизиране на енергиите ".Не си водя редовно дневника. Това се дължи на особните психологически състояния, които преживявам като човек още неурегулирал вътрешните си емоции и енергии и поради това се стълкновяват в мен две състояния: на светлината и тъмнината - на разума и на тялото. Наблюдавам се вътрешно, наблюдавам и проявата на всички, които ме обкръжават, и търся по-висшето, по-разумното, по-чистото. Искам да дойда до това състояние, щото да мога да обичам безкористно, тъй както Учителят ни учи и съветва.
към текста >>

36. Учителя и част от учениците организират летуване на Рила - езерата, 1938 г.

Не след дълго време той организирал един кръжок, пред който четял на есперанто и на руски беседи на Учителя Дънов.
През 1932/33 г. се запознава с Учението на Учителя Дънов посредством Пампоров и чрез Амалия Вайланд и феликс от Литва. През 1930 г. Пампоров пристигнал в Рига и четял лекции по есперанто за вегетарианството и новото Учение на Учителя Дънов. На тези лекции при-съствували няколко латвийки, на които им харесали изнесените идеи и се запознали с Петър Пампоров. Не след дълго време той организирал един кръжок, пред който четял на есперанто и на руски беседи на Учителя Дънов. Някои започнали да изучават български език, за да превеждат беседите на руски и латвишки език. След заминаването на Пампоров латвийците започнали да се събират и да четат преведените беседи. Окултните лекции били четени при Паулина Якобсон. Тя открила тогава вегетариански ресторант в Рига и там имало голямо помещение. Тук идвали много желаещи и някои предлагали да ги посетят по домовете им и там да се четат тези беседи.
към текста >>

Някои започнали да изучават български език, за да превеждат беседите на руски и латвишки език.
се запознава с Учението на Учителя Дънов посредством Пампоров и чрез Амалия Вайланд и феликс от Литва. През 1930 г. Пампоров пристигнал в Рига и четял лекции по есперанто за вегетарианството и новото Учение на Учителя Дънов. На тези лекции при-съствували няколко латвийки, на които им харесали изнесените идеи и се запознали с Петър Пампоров. Не след дълго време той организирал един кръжок, пред който четял на есперанто и на руски беседи на Учителя Дънов. Някои започнали да изучават български език, за да превеждат беседите на руски и латвишки език. След заминаването на Пампоров латвийците започнали да се събират и да четат преведените беседи. Окултните лекции били четени при Паулина Якобсон. Тя открила тогава вегетариански ресторант в Рига и там имало голямо помещение. Тук идвали много желаещи и някои предлагали да ги посетят по домовете им и там да се четат тези беседи. Ръководител на нашия кръжок била Амалия Вайланд.
към текста >>

212 от 3 април 1938 г, който брой е посветен на братята славяни и е на руски език както е публикувана и на български.
„Ново небе и нова земя" - впечатления от Рила между 14 юли до 1 август 1937 г. написана е на 12 ноември 1937 г. Тя е публикувана в списание „Житно зърно", кн. 9-10,11 г., от 1937 г., стр. 262. Същата статия е публикувана и във вестник „Братство", бр. 212 от 3 април 1938 г, който брой е посветен на братята славяни и е на руски език както е публикувана и на български. Същата статия е публикувана на Руски във вестник братство, N 1 от 1944 г., който брой е посветен на руските братя - войници и офицери от Червената армия от 22 септември 1944 г. 3. „Отзвуци" (писмо от Рига), публикувано в кн. 1,12 г., 1938 г. Бяха преведени от български на латвишки и руски езици следните книги:
към текста >>

Същата статия е публикувана на Руски във вестник братство, N 1 от 1944 г., който брой е посветен на руските братя - войници и офицери от Червената армия от 22 септември 1944 г.
написана е на 12 ноември 1937 г. Тя е публикувана в списание „Житно зърно", кн. 9-10,11 г., от 1937 г., стр. 262. Същата статия е публикувана и във вестник „Братство", бр. 212 от 3 април 1938 г, който брой е посветен на братята славяни и е на руски език както е публикувана и на български. Същата статия е публикувана на Руски във вестник братство, N 1 от 1944 г., който брой е посветен на руските братя - войници и офицери от Червената армия от 22 септември 1944 г. 3. „Отзвуци" (писмо от Рига), публикувано в кн. 1,12 г., 1938 г. Бяха преведени от български на латвишки и руски езици следните книги: 1. „Абсолютна чистота" - превод на Р.
към текста >>

Бяха преведени от български на латвишки и руски езици следните
Същата статия е публикувана и във вестник „Братство", бр. 212 от 3 април 1938 г, който брой е посветен на братята славяни и е на руски език както е публикувана и на български. Същата статия е публикувана на Руски във вестник братство, N 1 от 1944 г., който брой е посветен на руските братя - войници и офицери от Червената армия от 22 септември 1944 г. 3. „Отзвуци" (писмо от Рига), публикувано в кн. 1,12 г., 1938 г. Бяха преведени от български на латвишки и руски езици следните книги: 1. „Абсолютна чистота" - превод на Р. Митинч, 1938 г. 2. „Земята ще се напълни със знание" - превод на Амалия Вайланд, 1938 г.
към текста >>

4. „Пътят на ученика" - превод на руски от Анна Мазурс, 1939 г.
1. „Абсолютна чистота" - превод на Р. Митинч, 1938 г. 2. „Земята ще се напълни със знание" - превод на Амалия Вайланд, 1938 г. 3. „Човешкото и Божественото" - превод на Мелита Кедрова, 1938 г. 4. „Пътят на ученика" - превод на руски от Анна Мазурс, 1939 г. 5. „Общение с Бога" - на руски от Николай Каллертс. Цели 45 години аз чаках отново да пристигна в България. И ето в 1984 г. на мен ми се отдаде да бъда в София, а през годините от 1986-1990 г. запознах се с много нови братя и сестри.
към текста >>

5. „Общение с Бога" - на руски от Николай Каллертс.
Митинч, 1938 г. 2. „Земята ще се напълни със знание" - превод на Амалия Вайланд, 1938 г. 3. „Човешкото и Божественото" - превод на Мелита Кедрова, 1938 г. 4. „Пътят на ученика" - превод на руски от Анна Мазурс, 1939 г. 5. „Общение с Бога" - на руски от Николай Каллертс. Цели 45 години аз чаках отново да пристигна в България. И ето в 1984 г. на мен ми се отдаде да бъда в София, а през годините от 1986-1990 г. запознах се с много нови братя и сестри. България стана за мен втора родина.
към текста >>

37. Изпращане на френските гости. Изгрева - София

И достатъчно е да мислим за великите дни, изживени тук, за да придобием кураж и вяра.Учителю, с всичката си душа, с всичката си сила ние, французите, Ви молим да ръководите и нас в пътя ни към Светлината на Истината, за да можем да успеем в нашия живот и да станем от сега истински Божии работници на Земята, за доброто на всички хора.”Беседи на Учителя има преведени на много езици: на френски, английски, немски, руски, сръбски, хърватски, чешки, латвийски, естонски, италиански, шведски, есперанто и прочее.
Това откритие ще бъде голям урок на Живота, който ние ще отнесем от нашето пътуване. Ние знаем сега, че Братството е една велика сила на Новата култура, която иде. Без това Братство ние сме само инвалиди, малки и слаби, блъскайки се при най-малките пречки в живота.Ние ще се завърнем във Франция сега всред общата загриженост и ще бъдем първите пионери на великия Мир. После, ние ще се стараем да бъдем работници на Светлината. Ще почнем работа с доверие – без да чакаме другите да почнат.Каквито и да са времената, всеки ден, с всичките си сили ние ще работим, ще вършим добри дела – творчески и съграждащи. И достатъчно е да мислим за великите дни, изживени тук, за да придобием кураж и вяра.Учителю, с всичката си душа, с всичката си сила ние, французите, Ви молим да ръководите и нас в пътя ни към Светлината на Истината, за да можем да успеем в нашия живот и да станем от сега истински Божии работници на Земята, за доброто на всички хора.”Беседи на Учителя има преведени на много езици: на френски, английски, немски, руски, сръбски, хърватски, чешки, латвийски, естонски, италиански, шведски, есперанто и прочее. Учителя с гости от чужбина ---------------------------------------------------------------------11 Става дума за Михаил Иванов (1900-1986), който през 1937 г. емигрира във Франция. През 1953 г. в Бонфен той създава Fraternite Blanche Universelle (Всемирно Бяло Братство).
към текста >>

38. Писмо от Пеню Киров до Учителя, №35

А аз дойдох до руския консул121, дано той ми съдейства, за да ме пуснат без паспорт през границата." Казвам му: „По-добре е да не ходиш, ти и тук можеш да слугуваш Богу".
Питам го: „Отгде си? ". „От севлиевските села" — каза той. „Ами що ходиш? " „Искам — каза — да ида на Света гора в някой манастир." „Ами тука няма ли — казвам — манастири? " „Има — казва — и аз почти всичките обиколих, но техните калугери и попове все са безнравственици, лоши хора. А аз дойдох до руския консул121, дано той ми съдейства, за да ме пуснат без паспорт през границата." Казвам му: „По-добре е да не ходиш, ти и тук можеш да слугуваш Богу". Питах го: „Ти женен ли си и каква работа вършиш? ". „Аз — каза — се жених, но жена ми след малко водене ме напусна", защото се оплаквала, че той не можел да направи нужното към жените обхождение. „И аз — казва — занимавах [се с] градинарство и двете години Бог все ми убива бахчата. Отидох да се уча на железарство, за шест месеца калфа излязох — каза, — но когато ми дойде времето да ме прехваща една сила, мен ми се вдървиха ръцете и аз напуснах." „Каква сила е тя? " „Аз — каза, — Бог ми даде една икона от небето, златна.
към текста >>

121. След 2 февруари 1896 г., когато княз Фердинанд е признат и дипломатическите отношения между България и Русия се възстановяват, се назначава генерален руски консул в София и вицеконсули в по-големите градове на България - Пловдив, Русе, Варна, Бургас, чрез които се развива търговския обмен между двете страни.
Докторът ще постои няколко дни. Поздрав нарочен и от Николая. ................... 120. Става дума за Фердинанд I Сакскобургготски, станал княз на България на 7 юли 1887 г. (П.К., № 35, 30.05.1900 г.) 121. След 2 февруари 1896 г., когато княз Фердинанд е признат и дипломатическите отношения между България и Русия се възстановяват, се назначава генерален руски консул в София и вицеконсули в по-големите градове на България - Пловдив, Русе, Варна, Бургас, чрез които се развива търговския обмен между двете страни. (П.К., №35, 30.05.1900 г.) 122. В протоколите на Веригата от 13.08.1914 г. П. Дънов казва: „На Пеню баба му [тъщата] била крива, за да не може да услужи на този човек". П. Киров отговаря: „Не можех да се противопоставя на волята на баба ми, защото тя има право да изпъди и мен, тъй като съм отишъл в нейната къща като зет". (вж. Дънов, Петър (Учителя).
към текста >>

39. Писмо от Пеню Киров до Учителя, №74

Знаеше да говори и пише италиански, френски, руски, гръцки, турски и арабски.
Писателят Васил Н. Узунов дава кратка характеристика за Д. Голов в своята книга „Това бяхме“, в главата „Малкият клуб“: „Той беше изящен в пълния смисъл на думата. Макар надминал 55 години, беше още млад и хубав. Елегантен и с маниери – у него всичко фино. Знаеше да говори и пише италиански, френски, руски, гръцки, турски и арабски. От всички тия езици той знаеше наизуст избрани поетически късове, които с часове декламираше. С дълбоки философски схващания, с богат език, с хубава дикция, духовит, находчив, надарен с тънък хумор, той беше много интересен. Гостолюбив като истински българин, той привличаше хората, както аромат пчелите. Живееше с гости било в дома му, било в книжарницата. Всяка книга, която издаваше, предварително прочиташе, обсъждаше и одобряваше.
към текста >>

40. Малкият Петър заедно с родителите си се премества във Варна

той бил започнал да служи към руския параклис при консулството.
Михаил" в съслужение със свещеник Константин Дъновски. Той от самото начало бил верен и сигурен помощник на новия владика в прокарването на неговите идеи и въжделения в епархията. Когато избухнала Руско-турската освободителна война 1877-1878 г. отец Константин се включил активно на страната на руснаците. Още от 1876 г. той бил започнал да служи към руския параклис при консулството. Тесните му връзки с тях, както и изключителната му активност по време на цялата кампания, му навлекли тежки неприятности от страна на турската власт и гърците. В началото на войната бил хвърлен в затвора, като опасен за властта човек и пролежал в много тежки условия седем месеца. След Освобожданието на град Варна на 27 юли 1878 г. отец Константин се установил трайно в храма "Св. Архангел Михаил".
към текста >>

41. Роден Иван Толев, редактор на „Всемирна Летопис' (1919 - 1927)

Превежда от руски език, както в периодичните списания, така и отделни книги: „Изповедите на Песталоци" (Пловдив, 1897), „Автобиографията ми" на Джон Мил (Пловдив, 1898) и „Естетика" на Робърт Прьолс (Пловдив, 1898).
Особено популярен е оформения като постоянна рубрика „Ученически отдел" - читателите могат да видят своите произведения отпечатани. Тук са публикували първите свои стихотворения утвърдените по-късно творци Иван Арнаудов и Христо Силянов (Ружкин). В списанието Толев отпечатва не само поетическите си опити, но и преводи: на Робърт Бърнс „Песента на сиромаха" и разкази. Пише и под псевдонима Е. Маркулев. Това е времето и на първата му самостоятелна стихосбирка - „Китара" (Варна, 1895). Превежда от руски език, както в периодичните списания, така и отделни книги: „Изповедите на Песталоци" (Пловдив, 1897), „Автобиографията ми" на Джон Мил (Пловдив, 1898) и „Естетика" на Робърт Прьолс (Пловдив, 1898). Издава и труда си „Систематичен курс на логиката за средните учебни заведения и ръководство за самообразование" (1898). На 6 март 1898 година Толев получава своята диплома и възможност да работи като юрист. Без да пренебрегва литературната си дейност той с присъщата си енергия и амбиция започва и адвокатската работа. Активно се включва в политиката. Участвува с материали, мнения и препоръки във „25 април": вестник за избир.
към текста >>

42. Родена Красимира Аркадиева Николова, последователка на Учителя

Той не може да живее с рускинята и се развежда.
Намират го роднините и го прибират. Отиват и разговарят с Димитър и Красимира приема да живеят като приятели. Той е майстор мозайкаджия и прави ремонт на апартамента и и живее при нея и майка й. Същевременно купи стара къща в Княжево, събори и почна да строи нова. Братът на Красимира - Петър отиде в Русия, където се ожени и има двама сина - големият Камен и малкият Огнян. Той не може да живее с рускинята и се развежда. Майка му Мария го обича много и му праща колети с храна. Нямаше сирене, но тя намира овче сирене 1 кг. и му го изпраща. Той пише в писмо, че в техният град е пълно с българско овче сирене и няма смисъл тя да му изпраща. Дойде в София и се разговаряхме с него.
към текста >>

43. Родена Олга Блажева, поетеса, последователка на Учителя

Под предлог на руското му поданство и, че уж имал някакво престъпление в Русия, успяват да го изтръгнат от турските ръце, като заставили турците да го предадат на руския генерал консул в Русчук.
Но, понеже бил подсказан от шпиони на турската власт, нападнали го нощно време в селото Калугерово (Оряховско) и, хванат, обезоръжен, вързан, бил откаран в София, и тук окован в тежки вериги. Пред съда той признал, че е дошъл в България, за да подканя населението да иска права, равенство, свобода. Вследствие на това самопризнание, турският съд го осъдил на смърт чрез о б е с в а н е. Но той апелирал тая присъда, като неоснователна, понеже не е дошъл да подбужда българите към бунт и да сваля султанското правителство, или да разрушава турската империя, а да иска по мирен начин да се приложат в изпълнение дадените на българите права, съгласно издадения ферман на султана. Обаче до преглеждането на жалбата му, тук се намесва руската дипломация, начело с граф Игнатиев. Под предлог на руското му поданство и, че уж имал някакво престъпление в Русия, успяват да го изтръгнат от турските ръце, като заставили турците да го предадат на руския генерал консул в Русчук. Така през бунтовната 1876 година 5 души конни стражари го подкарват пеш и окован с белекчета на ръце през Орхане и Плевен в Никопол, а от там с парахода, придружен от двама стражари, го отвеждат за Русчук, гдето го хвърлят отново в затвора. На другия ден бил изваден пред мизлиша (окръжния съд), дето били и драгоманите на руския консул, Карамихалев и Керемикчиев, които подали някакво писмо на валията Митхад паша, а на Славкова дали знак да излезе вън, гдето го чакали двама руски гавази. Последните го хващат под ръце и го отвеждат право в руското консулато. Там генерал-консулът Кожевников го приел и, като му съобщил начина за изтръгването му от турските ръце, заповядал на гавазите да го отведат веднага в Букурещ. Прехвърлили го в гр.
към текста >>

На другия ден бил изваден пред мизлиша (окръжния съд), дето били и драгоманите на руския консул, Карамихалев и Керемикчиев, които подали някакво писмо на валията Митхад паша, а на Славкова дали знак да излезе вън, гдето го чакали двама руски гавази.
Вследствие на това самопризнание, турският съд го осъдил на смърт чрез о б е с в а н е. Но той апелирал тая присъда, като неоснователна, понеже не е дошъл да подбужда българите към бунт и да сваля султанското правителство, или да разрушава турската империя, а да иска по мирен начин да се приложат в изпълнение дадените на българите права, съгласно издадения ферман на султана. Обаче до преглеждането на жалбата му, тук се намесва руската дипломация, начело с граф Игнатиев. Под предлог на руското му поданство и, че уж имал някакво престъпление в Русия, успяват да го изтръгнат от турските ръце, като заставили турците да го предадат на руския генерал консул в Русчук. Така през бунтовната 1876 година 5 души конни стражари го подкарват пеш и окован с белекчета на ръце през Орхане и Плевен в Никопол, а от там с парахода, придружен от двама стражари, го отвеждат за Русчук, гдето го хвърлят отново в затвора. На другия ден бил изваден пред мизлиша (окръжния съд), дето били и драгоманите на руския консул, Карамихалев и Керемикчиев, които подали някакво писмо на валията Митхад паша, а на Славкова дали знак да излезе вън, гдето го чакали двама руски гавази. Последните го хващат под ръце и го отвеждат право в руското консулато. Там генерал-консулът Кожевников го приел и, като му съобщил начина за изтръгването му от турските ръце, заповядал на гавазите да го отведат веднага в Букурещ. Прехвърлили го в гр. Гюргево и в Букурещ, дето своевременно бил предаден на руския посланик граф Орлов. Последният го освободил и му поръчал да се яви в Българския Централен Комитет.
към текста >>

Гюргево и в Букурещ, дето своевременно бил предаден на руския посланик граф Орлов.
Така през бунтовната 1876 година 5 души конни стражари го подкарват пеш и окован с белекчета на ръце през Орхане и Плевен в Никопол, а от там с парахода, придружен от двама стражари, го отвеждат за Русчук, гдето го хвърлят отново в затвора. На другия ден бил изваден пред мизлиша (окръжния съд), дето били и драгоманите на руския консул, Карамихалев и Керемикчиев, които подали някакво писмо на валията Митхад паша, а на Славкова дали знак да излезе вън, гдето го чакали двама руски гавази. Последните го хващат под ръце и го отвеждат право в руското консулато. Там генерал-консулът Кожевников го приел и, като му съобщил начина за изтръгването му от турските ръце, заповядал на гавазите да го отведат веднага в Букурещ. Прехвърлили го в гр. Гюргево и в Букурещ, дето своевременно бил предаден на руския посланик граф Орлов. Последният го освободил и му поръчал да се яви в Българския Централен Комитет. Когато го прекарвали през Гюргево, находящите се там наши емигранти-хъшове мислейки, че гавазите ще го отведат в Русия, се опитали да нападнат последните и да го отнемат от ръцете им, но Славков ги отклонил от целта, като пояснил, как ще бъде освободен. Скандалът бил избягнат. Централният комитет в Букурещ го вземал в свое разпореждане.СЛАВКОВ, Никола АнгеловВ: Кратка Българска енциклопедия, Т. 4. -София, 1967, с.
към текста >>

Като руски поданик по-късно освободен.
бил доброволец в сръбската армия, а след това в руската. През 1875 г. се установил в Букурещ във връзка с подготовката на Старозагорското въстание 1875 г. Участвувал в Гюргевския централен комитет и бил изпратен като помощник-апостол във врачански революционен окръг във връзка с подготовката на Априлското въстание 1876 г. През февруари същата година бил заловен от турската власт и затворен. Като руски поданик по-късно освободен. По време на Руско-турската освободителна война 1877-1878 г. е преводач в руската армия.Никола СлавковВ: Тошков, Михаил. Въоръжени с надежда:хроника за м. април 1876 г.София: Нар. младеж, 1976, с.
към текста >>

До преглеждане на подадената от него жалба се намесва руската дипломация начело с граф Игнатиев, която предявява иск Славков като руски поданик, да бъде съден в Русия за извършеното престъпление и да бъде предаден на руския генерален консул в гр.
По тази причина V. Софийски окръг остава неподготвен за въстанието.Никола Славков преди да премине Дунава и да се прехвърли в Оряхово, по невнимание е ранен с револвер в десния крак от Андрей Матев у когото е на квартира. Закъснява известно време докато заздравява раната, без да вади куршума от крака си. Тръгва да обхожда селата заедно с Иван Дюлгерина, който познава местността. В самото начало Славков попада на предатели и една нощ е нападнат в село Калугерово, Ореховско, обезоръжават го и го откарват в София, където го оковават и хвърлят в тъмница.Турският съд го осъжда на смърт чрез обесване, но Славков обжалва присъдата като неоснователна. До преглеждане на подадената от него жалба се намесва руската дипломация начело с граф Игнатиев, която предявява иск Славков като руски поданик, да бъде съден в Русия за извършеното престъпление и да бъде предаден на руския генерален консул в гр. Русе.През 1876 год. петима конни пазванти го подкарват през Орхание и Плевен към Никопол, а от там до Русе, където отново е задържан. На другия ден го изкарват пред окръжен съд, на който присъствуват и драгоманите на руския консул Карамихалев и Керемикчиев. Двамата подават писмо до Митхад паша, а на Славков правят знак да ги последва, където руски гавази го отвеждат в руското „консулство”. Приема го Генералния консулКожевников и като му съобщава, че това е начин да го освободят, го изпраща в Букурещ На руския посланик граф Орлов.
към текста >>

На другия ден го изкарват пред окръжен съд, на който присъствуват и драгоманите на руския консул Карамихалев и Керемикчиев.
Тръгва да обхожда селата заедно с Иван Дюлгерина, който познава местността. В самото начало Славков попада на предатели и една нощ е нападнат в село Калугерово, Ореховско, обезоръжават го и го откарват в София, където го оковават и хвърлят в тъмница.Турският съд го осъжда на смърт чрез обесване, но Славков обжалва присъдата като неоснователна. До преглеждане на подадената от него жалба се намесва руската дипломация начело с граф Игнатиев, която предявява иск Славков като руски поданик, да бъде съден в Русия за извършеното престъпление и да бъде предаден на руския генерален консул в гр. Русе.През 1876 год. петима конни пазванти го подкарват през Орхание и Плевен към Никопол, а от там до Русе, където отново е задържан. На другия ден го изкарват пред окръжен съд, на който присъствуват и драгоманите на руския консул Карамихалев и Керемикчиев. Двамата подават писмо до Митхад паша, а на Славков правят знак да ги последва, където руски гавази го отвеждат в руското „консулство”. Приема го Генералния консулКожевников и като му съобщава, че това е начин да го освободят, го изпраща в Букурещ На руския посланик граф Орлов. „От тук нататък вие сте свободен - казва му посланика с усмивка - и трябва да се явите във Вътрешния Централен революционен комитет.”Никола Славков квартирува в дома на Димитър Горов. Живее в голяма сиромашия, сам в студена стая през зимните месеци и сутрин става рано, за да се ... Той написва заявление до Букурещкия Б.Ц.Р.К., в което упреква Стамболов и другарите му, че „ядат народните пари”. От този момент Стамболов ненавижда Славков.”СЛАВКОВ, Никола АнгеловВ: Енциклопедия България.
към текста >>

Двамата подават писмо до Митхад паша, а на Славков правят знак да ги последва, където руски гавази го отвеждат в руското „консулство”.
В самото начало Славков попада на предатели и една нощ е нападнат в село Калугерово, Ореховско, обезоръжават го и го откарват в София, където го оковават и хвърлят в тъмница.Турският съд го осъжда на смърт чрез обесване, но Славков обжалва присъдата като неоснователна. До преглеждане на подадената от него жалба се намесва руската дипломация начело с граф Игнатиев, която предявява иск Славков като руски поданик, да бъде съден в Русия за извършеното престъпление и да бъде предаден на руския генерален консул в гр. Русе.През 1876 год. петима конни пазванти го подкарват през Орхание и Плевен към Никопол, а от там до Русе, където отново е задържан. На другия ден го изкарват пред окръжен съд, на който присъствуват и драгоманите на руския консул Карамихалев и Керемикчиев. Двамата подават писмо до Митхад паша, а на Славков правят знак да ги последва, където руски гавази го отвеждат в руското „консулство”. Приема го Генералния консулКожевников и като му съобщава, че това е начин да го освободят, го изпраща в Букурещ На руския посланик граф Орлов. „От тук нататък вие сте свободен - казва му посланика с усмивка - и трябва да се явите във Вътрешния Централен революционен комитет.”Никола Славков квартирува в дома на Димитър Горов. Живее в голяма сиромашия, сам в студена стая през зимните месеци и сутрин става рано, за да се ... Той написва заявление до Букурещкия Б.Ц.Р.К., в което упреква Стамболов и другарите му, че „ядат народните пари”. От този момент Стамболов ненавижда Славков.”СЛАВКОВ, Никола АнгеловВ: Енциклопедия България. Т. 6.
към текста >>

Приема го Генералния консулКожевников и като му съобщава, че това е начин да го освободят, го изпраща в Букурещ На руския посланик граф Орлов.
До преглеждане на подадената от него жалба се намесва руската дипломация начело с граф Игнатиев, която предявява иск Славков като руски поданик, да бъде съден в Русия за извършеното престъпление и да бъде предаден на руския генерален консул в гр. Русе.През 1876 год. петима конни пазванти го подкарват през Орхание и Плевен към Никопол, а от там до Русе, където отново е задържан. На другия ден го изкарват пред окръжен съд, на който присъствуват и драгоманите на руския консул Карамихалев и Керемикчиев. Двамата подават писмо до Митхад паша, а на Славков правят знак да ги последва, където руски гавази го отвеждат в руското „консулство”. Приема го Генералния консулКожевников и като му съобщава, че това е начин да го освободят, го изпраща в Букурещ На руския посланик граф Орлов. „От тук нататък вие сте свободен - казва му посланика с усмивка - и трябва да се явите във Вътрешния Централен революционен комитет.”Никола Славков квартирува в дома на Димитър Горов. Живее в голяма сиромашия, сам в студена стая през зимните месеци и сутрин става рано, за да се ... Той написва заявление до Букурещкия Б.Ц.Р.К., в което упреква Стамболов и другарите му, че „ядат народните пари”. От този момент Стамболов ненавижда Славков.”СЛАВКОВ, Никола АнгеловВ: Енциклопедия България. Т. 6. - София, 1988, с.
към текста >>

като руски поданик.
и на Априлското въстание 1876 г. помощник-апостол във Врачански революционен окръг. В началото на 1876 г. се прехвърля в България, но е заловен в Орханийско (дн. Ботевградско). Съден, освободен в края на 1876 г. като руски поданик. През Руско-турската освободителна война 1877-78 г. е преводач в руската армия. След Освобождението 1878 г. заема административни длъжности във Варна, Шумен, Търново, Плевен, Хасково, София и другаде.4. Олга Димитрова Славкова изпраща писмо с 2 картички до Мария Тодорова, без пощенска марка.
към текста >>

44. Роден Петър Пампоров (1894 -1983), последовател на Учителя и разпространител на словото

По-късно Амалия става ръководител на братството в Рига, а Анна Мазурс превежда на руски и се отпечатва в Рига „Пътят на ученика".
4. Групово пристигане на латвийците в България. През 1932 г. през лятото пристигат за летуване на Рила две латвийки. Това са Анна Мазурс и Амалия Вайланд. Това са N 11 и N 12 в снимката, за които Учителят се спира особено на Амалия Вайланд. По-късно Амалия става ръководител на братството в Рига, а Анна Мазурс превежда на руски и се отпечатва в Рига „Пътят на ученика". 5. Поредни летувания в България и на Рила от латвийци. Следващите години - 1933,1934, 1935,1936,1937, 1938 и 1939 г са годините когато пристигат латвийски групи. По-големи са групите от 1936, 1937, 1938 и 1939 г. Като документи има групови снимки на латвийците с Учителя на Рила и на Изгрева. Необходимо е на тези снимки да се номерират и да се отбележат имената на лицата, които са фотографирани.
към текста >>

Трябва да бъдат отбелязани имената на онези, които са превели и отпечатали тези беседи като Амалия Вайланд, Анна Мазурс - „Пътят на ученика" на руски и още други.
Един от тези случаи е разказан от Галилей Величков и се намира на стр. 79 със заглавие „Ризата на латвийци-те" в отпечатаната книга „Изгревът на Бялото Братство учи и живее". Тези случки трябва да се съберат, за да могат да се приложат към историята на латвийското Братство. 9. Превеждане на Словото на Учителя на латвийски. Докато французите по онова време не са превели нито една книга на френски език от Словото на Учителя, то латвийците превеждат и отпечатват на латвийски език четири-пет книги с портрета на Учителя от художника Борис Георгиев. Трябва да бъдат отбелязани имената на онези, които са превели и отпечатали тези беседи като Амалия Вайланд, Анна Мазурс - „Пътят на ученика" на руски и още други. Да се опише историята на тези книги. Искаме портретите на преводачите! 10. През 1989 г. в София бе брат Николай Каллертс. С него бе уговорено той лично да напише история на латвийското Братство.
към текста >>

Следващият етап Словото на Учителя се превежда на латвийски и на руски език.
Тук, в България ще трябва да се потърси, дали е запазена кореспонденцията на Петър Пампоров с латвийците. Защото още през 1931 г. той е превел на есперанто „Свещените думи на Учителя", „Песни на Учителя" и някои и други беседи. Издава се вестник „Братство" на есперанто - „фратецо" и се отпечатват в печатницата на Сава Калименов в гр. Севлиево. Така че първото Слово на Учителя за Латвия е на есперанто. Следващият етап Словото на Учителя се превежда на латвийски и на руски език. Така чрез латвийската група Словото на Учителя се предоставя на латвийския народ, а чрез превода на руски език „Пътят на ученика" е достояние на руския народ. Надяваме се, че ако тази идея се възприеме от братята и сестрите латвийци ще се завърши една работа за Делото на Учителя. През месец декември 1993 г. музикантите Йоанна Стратева - цигулка, Ина Дойнова - електр. орган, Петър Цанов - китара, посетиха Латвия и изнесоха много концерти.
към текста >>

Така чрез латвийската група Словото на Учителя се предоставя на латвийския народ, а чрез превода на руски език „Пътят на ученика" е достояние на руския народ.
Защото още през 1931 г. той е превел на есперанто „Свещените думи на Учителя", „Песни на Учителя" и някои и други беседи. Издава се вестник „Братство" на есперанто - „фратецо" и се отпечатват в печатницата на Сава Калименов в гр. Севлиево. Така че първото Слово на Учителя за Латвия е на есперанто. Следващият етап Словото на Учителя се превежда на латвийски и на руски език. Така чрез латвийската група Словото на Учителя се предоставя на латвийския народ, а чрез превода на руски език „Пътят на ученика" е достояние на руския народ. Надяваме се, че ако тази идея се възприеме от братята и сестрите латвийци ще се завърши една работа за Делото на Учителя. През месец декември 1993 г. музикантите Йоанна Стратева - цигулка, Ина Дойнова - електр. орган, Петър Цанов - китара, посетиха Латвия и изнесоха много концерти. За да се възстановят първоначалните връзки с латвийското Братство от 1931-1944 г.
към текста >>

45. Заминава си Петър Пампоров (1894 -1983), последовател на Учителя и разпространител на словото

По-късно Амалия става ръководител на братството в Рига, а Анна Мазурс превежда на руски и се отпечатва в Рига „Пътят на ученика".
4. Групово пристигане на латвийците в България. През 1932 г. през лятото пристигат за летуване на Рила две латвийки. Това са Анна Мазурс и Амалия Вайланд. Това са N 11 и N 12 в снимката, за които Учителят се спира особено на Амалия Вайланд. По-късно Амалия става ръководител на братството в Рига, а Анна Мазурс превежда на руски и се отпечатва в Рига „Пътят на ученика". 5. Поредни летувания в България и на Рила от латвийци. Следващите години - 1933,1934, 1935,1936,1937, 1938 и 1939 г са годините когато пристигат латвийски групи. По-големи са групите от 1936, 1937, 1938 и 1939 г. Като документи има групови снимки на латвийците с Учителя на Рила и на Изгрева. Необходимо е на тези снимки да се номерират и да се отбележат имената на лицата, които са фотографирани.
към текста >>

Трябва да бъдат отбелязани имената на онези, които са превели и отпечатали тези беседи като Амалия Вайланд, Анна Мазурс - „Пътят на ученика" на руски и още други.
Един от тези случаи е разказан от Галилей Величков и се намира на стр. 79 със заглавие „Ризата на латвийци-те" в отпечатаната книга „Изгревът на Бялото Братство учи и живее". Тези случки трябва да се съберат, за да могат да се приложат към историята на латвийското Братство. 9. Превеждане на Словото на Учителя на латвийски. Докато французите по онова време не са превели нито една книга на френски език от Словото на Учителя, то латвийците превеждат и отпечатват на латвийски език четири-пет книги с портрета на Учителя от художника Борис Георгиев. Трябва да бъдат отбелязани имената на онези, които са превели и отпечатали тези беседи като Амалия Вайланд, Анна Мазурс - „Пътят на ученика" на руски и още други. Да се опише историята на тези книги. Искаме портретите на преводачите! 10. През 1989 г. в София бе брат Николай Каллертс. С него бе уговорено той лично да напише история на латвийското Братство.
към текста >>

Следващият етап Словото на Учителя се превежда на латвийски и на руски език.
Тук, в България ще трябва да се потърси, дали е запазена кореспонденцията на Петър Пампоров с латвийците. Защото още през 1931 г. той е превел на есперанто „Свещените думи на Учителя", „Песни на Учителя" и някои и други беседи. Издава се вестник „Братство" на есперанто - „фратецо" и се отпечатват в печатницата на Сава Калименов в гр. Севлиево. Така че първото Слово на Учителя за Латвия е на есперанто. Следващият етап Словото на Учителя се превежда на латвийски и на руски език. Така чрез латвийската група Словото на Учителя се предоставя на латвийския народ, а чрез превода на руски език „Пътят на ученика" е достояние на руския народ. Надяваме се, че ако тази идея се възприеме от братята и сестрите латвийци ще се завърши една работа за Делото на Учителя. През месец декември 1993 г. музикантите Йоанна Стратева - цигулка, Ина Дойнова - електр. орган, Петър Цанов - китара, посетиха Латвия и изнесоха много концерти.
към текста >>

Така чрез латвийската група Словото на Учителя се предоставя на латвийския народ, а чрез превода на руски език „Пътят на ученика" е достояние на руския народ.
Защото още през 1931 г. той е превел на есперанто „Свещените думи на Учителя", „Песни на Учителя" и някои и други беседи. Издава се вестник „Братство" на есперанто - „фратецо" и се отпечатват в печатницата на Сава Калименов в гр. Севлиево. Така че първото Слово на Учителя за Латвия е на есперанто. Следващият етап Словото на Учителя се превежда на латвийски и на руски език. Така чрез латвийската група Словото на Учителя се предоставя на латвийския народ, а чрез превода на руски език „Пътят на ученика" е достояние на руския народ. Надяваме се, че ако тази идея се възприеме от братята и сестрите латвийци ще се завърши една работа за Делото на Учителя. През месец декември 1993 г. музикантите Йоанна Стратева - цигулка, Ина Дойнова - електр. орган, Петър Цанов - китара, посетиха Латвия и изнесоха много концерти. За да се възстановят първоначалните връзки с латвийското Братство от 1931-1944 г.
към текста >>

46. Роден Боян Боев, последовател, ученик и разпространител на Словото на Учителя

Владее френски, немски и руски език.
VII. 1963) Боян Боев е един от най-приближените до Учителя ученици. Роден е в Бургас. Баща му, Димитър Боев, е стопанин – редактор на един от първите бургаски вестници след Освобождението – вестник Голгота, преименуван по-късно на Нова епоха. Боян Боев е високо образован. Владее френски, немски и руски език. Преди Балканската война е студент в Мюнхен. Впоследствие завършва Софийския университет със специалност „Естествени науки” и след това учителства известно време в различни градове на страната. Първите сведения за срещи на Боян Боев с Учителя датират от 1912 г., когато е присъствал на събор във Велико Търново. След 1919 г. живее известно време в Свищов, но е уволнен заради подкрепата му на идеите на Учителя.
към текста >>

Владеел е френски, немски и руски език.
Обществото пази чистота. Обществото съхранява доброто. Божието благо е благо за всички. Със сърдечен братски поздрав.Ваш верен: Б.Боев Боян Боев е бил високо образована личност. Владеел е френски, немски и руски език. Следил е всички нови открития в областта на естествените науки и е търсил връзката с онова, което Учителят е изнасял като знание, постоянно уверявайки се в силата на неговия дух да предрича научните открития.Въпреки голямата заетост да организира братския живот на Изгрева, Боян Боев всякога е имал време да върши и онова, което душата му е жадувала - да изследва, да анализира, да работи по научни методи.Плод на това е неговата книжка, излязла през 1937 г. по случай хилядогодишнината от появата на богомилското движение "Мисията на богомилството, във връзка с мисията на славянството". През 1942 г. излиза и негов цялостен и задълбочен психологически труд по въпросите на възпитанието “Учителят за образованието”. Неуморим и всеотдаен, Боян Боев всякога е бил централна фигура на Изгреба.
към текста >>

47. Родена е Савка Керемедчиева, ученичка на Учителя и стенографка на Словото

Обичаше черния хляб от чиста пшеница, пиеше руски чай и предпочиташе българско сирене.
Веднъж донесе една тенджера с ядене и каза: „Аз го сготвих". Това беше супа от едро нарязан зарзават и всичко беше от братската градина. Учителя каза: „Турете си зехтин и чер пипер". Той много държеше на простите яденета. Обичаше чорбици от коприва, домати, гъби-печурки и казваше, че с един-два варени картофа човек може да се нахрани. Обичаше черния хляб от чиста пшеница, пиеше руски чай и предпочиташе българско сирене. Той избягваше сложните ястия. Обичаше много червения лук и го чукваше с юмрук, по български обичай. На обяд се хранеше винаги в братския стол на Изгрева и с учудваща охота ядеше скромните и прескромни обеди. Много обичаше плодовете. Слагаше ги винаги на слънце и после ги ядеше - никога студени.
към текста >>

48. Заминава си Паша Теодорова, ученичка и стенографка на Учителя, 12 февруари 1972 г.

Тя по химия, сестра й по езиците: руски, немски, български.
ПАША ТЕОДОРОВА (Спомен от Веска Величкова) Паша Теодорова, една от стенографките, беше голям герой в това поприще. Тя беше иначе химичка както зная, учител по химия, но голям герой в тази си изява като стенографка, понеже тя беше извънредно късогледа и носеше много силни очила и с много голяма грижливост изработваше беседите, дешифрираше стенограмите, които тя е правила по време на беседите на Учителя. Беше също така много предан човек, много сериозен човек, много магнетичен благ човек беше тя и така тя и нейната сестра Аня бяха учителките, при които много от нашите братя, които не бяха взели образование се подготвяха за своите задочни изпити за гимназията. Тя по химия, сестра й по езиците: руски, немски, български. Знам, че нейния баща е бил руснак на Паша Теодорова. Тя имаше също дар да общува с Невидимия свят. И си спомням само аз съм преживяла с нея един единствен такъв случай. Беше в 1952 г., някъде беше пролетта, може би април месец е било не мога да си спомня или май началото. Бяхме поканени у сестра Цветка Щилянова-худож-ничката да почетем паметта на нейната починала сестра Роза Щилянова, която беше съпруга на Данко Симеонов от нашия оркестър, кларнетист който беше.
към текста >>

Преподаваше главно български език в прогимназия, а частно помагаше на много ученици и наши близки братя и сестри и по езиците: руски, френски и немски, освен български и литература - всичко това безвъзмездно.
Аня е моята средна сестра. На ръст повече височка, отколкото ниска; косата й руса, очите сиво-зелени, някои ги наричаха изумрудени, фигурката й стройна, изправена, до последните дни на живота й. Погледът й изпитателен, проницателен; интелигентна, начетена, даже само с погледа си всичко искаше да изучи. Това пиша за нея, защото по външни белези се отличаваше от мене и от по-голямата си сестра Надя. Аня, макар че беше свършила философия и педагогика в нашия университет, повече обичаше литература и в тази област работеше. Преподаваше главно български език в прогимназия, а частно помагаше на много ученици и наши близки братя и сестри и по езиците: руски, френски и немски, освен български и литература - всичко това безвъзмездно. Може това да не е необходимо да изнасям и то е във връзка с отговора, който тя сама даваше на въпроса: Какво е моето задължение? На този въпрос, зададен от самата нея, тя категорично си отговаряше: Дойдох да давам. Това беше наистина така, но не само към Братството, но и в целия й живот, всичките й отношения с външните хора, към учениците си и т.н. Никога не бях чувала да казва: Толкова много съм дала за това или онова, за този и тази, за онзи или за онази. Както и да се отнасяха същите тия хора към нея, добра или не, с благодарност или с неблагодарност, това за нея не беше въпрос, който да я занимава.
към текста >>

49. Родена е Паша Теодорова, ученичка и стенографка на Учителя

Тя по химия, сестра й по езиците: руски, немски, български.
ПАША ТЕОДОРОВА (Спомен от Веска Величкова) Паша Теодорова, една от стенографките, беше голям герой в това поприще. Тя беше иначе химичка както зная, учител по химия, но голям герой в тази си изява като стенографка, понеже тя беше извънредно късогледа и носеше много силни очила и с много голяма грижливост изработваше беседите, дешифрираше стенограмите, които тя е правила по време на беседите на Учителя. Беше също така много предан човек, много сериозен човек, много магнетичен благ човек беше тя и така тя и нейната сестра Аня бяха учителките, при които много от нашите братя, които не бяха взели образование се подготвяха за своите задочни изпити за гимназията. Тя по химия, сестра й по езиците: руски, немски, български. Знам, че нейния баща е бил руснак на Паша Теодорова. Тя имаше също дар да общува с Невидимия свят. И си спомням само аз съм преживяла с нея един единствен такъв случай. Беше в 1952 г., някъде беше пролетта, може би април месец е било не мога да си спомня или май началото. Бяхме поканени у сестра Цветка Щилянова-худож-ничката да почетем паметта на нейната починала сестра Роза Щилянова, която беше съпруга на Данко Симеонов от нашия оркестър, кларнетист който беше.
към текста >>

Преподаваше главно български език в прогимназия, а частно помагаше на много ученици и наши близки братя и сестри и по езиците: руски, френски и немски, освен български и литература - всичко това безвъзмездно.
Аня е моята средна сестра. На ръст повече височка, отколкото ниска; косата й руса, очите сиво-зелени, някои ги наричаха изумрудени, фигурката й стройна, изправена, до последните дни на живота й. Погледът й изпитателен, проницателен; интелигентна, начетена, даже само с погледа си всичко искаше да изучи. Това пиша за нея, защото по външни белези се отличаваше от мене и от по-голямата си сестра Надя. Аня, макар че беше свършила философия и педагогика в нашия университет, повече обичаше литература и в тази област работеше. Преподаваше главно български език в прогимназия, а частно помагаше на много ученици и наши близки братя и сестри и по езиците: руски, френски и немски, освен български и литература - всичко това безвъзмездно. Може това да не е необходимо да изнасям и то е във връзка с отговора, който тя сама даваше на въпроса: Какво е моето задължение? На този въпрос, зададен от самата нея, тя категорично си отговаряше: Дойдох да давам. Това беше наистина така, но не само към Братството, но и в целия й живот, всичките й отношения с външните хора, към учениците си и т.н. Никога не бях чувала да казва: Толкова много съм дала за това или онова, за този и тази, за онзи или за онази. Както и да се отнасяха същите тия хора към нея, добра или не, с благодарност или с неблагодарност, това за нея не беше въпрос, който да я занимава.
към текста >>

50. Роден Борис Николов, последовател и ученик на Учителя

В предишния си живот, според едно свое съновидение, той е руски офицер, който в Руско-Турската война загива на връх Шипка.
Списание "Сила и Живот" 1992- 1996г. Брой 3-4 -1995г. Борис Николов Друг известен представител от второто попълнение на братството и участник в Школата е Борис Николов Дойнов. Роден е в Габрово на 30 декември 1900 година. В предишния си живот, според едно свое съновидение, той е руски офицер, който в Руско-Турската война загива на връх Шипка. Затова още от малък добре знае руски език и лесно може да чете и превежда. Обича старинните руски песни, които народът е пял преди идването на болшевизма. По характер е крайно самостоятелен и когато реши да направи нещо, не отстъпва от решението си. В техния род има обичай първородният да стане служител на Бога. Като първи син — Ешуа, той трябва да стане монах и да служи в Атонския манастир.
към текста >>

Затова още от малък добре знае руски език и лесно може да чете и превежда.
Брой 3-4 -1995г. Борис Николов Друг известен представител от второто попълнение на братството и участник в Школата е Борис Николов Дойнов. Роден е в Габрово на 30 декември 1900 година. В предишния си живот, според едно свое съновидение, той е руски офицер, който в Руско-Турската война загива на връх Шипка. Затова още от малък добре знае руски език и лесно може да чете и превежда. Обича старинните руски песни, които народът е пял преди идването на болшевизма. По характер е крайно самостоятелен и когато реши да направи нещо, не отстъпва от решението си. В техния род има обичай първородният да стане служител на Бога. Като първи син — Ешуа, той трябва да стане монах и да служи в Атонския манастир. Пред майка си Борис отказва това задължение на рода към църквата, а това означава, че родът им ще престане да инкарнира.
към текста >>

Обича старинните руски песни, които народът е пял преди идването на болшевизма.
Борис Николов Друг известен представител от второто попълнение на братството и участник в Школата е Борис Николов Дойнов. Роден е в Габрово на 30 декември 1900 година. В предишния си живот, според едно свое съновидение, той е руски офицер, който в Руско-Турската война загива на връх Шипка. Затова още от малък добре знае руски език и лесно може да чете и превежда. Обича старинните руски песни, които народът е пял преди идването на болшевизма. По характер е крайно самостоятелен и когато реши да направи нещо, не отстъпва от решението си. В техния род има обичай първородният да стане служител на Бога. Като първи син — Ешуа, той трябва да стане монах и да служи в Атонския манастир. Пред майка си Борис отказва това задължение на рода към църквата, а това означава, че родът им ще престане да инкарнира. Баща му е фабрикант и иска да го въведе в работата си, за да поеме ръководството след него, но Борис отказва.
към текста >>

51. Роден Методи Константинов, философ, писател и последовател на Учителя

Оказва се, че следователката е рускиня, не познава отлично политическите ситуации в България и след като го разпитва, го освобождава.
Викат го за следствие. Тогава той облича балтона на Учителя и отива в Съдебната палата. Вкарват го в мазето, където се среща с Любомир Лулчев, който му казва, че той ще си замине, но Методи ще остане още дълго да живее. Скоро го викат на разпит в една стая от Съдебната палата при една следователка. Като влиза при нея, той я помолва: „Разпитайте ме подробно, за да не става нужда да ме викате пак." Така той се отървава от по-нататъшни разправии. Оказва се, че следователката е рускиня, не познава отлично политическите ситуации в България и след като го разпитва, го освобождава. Балтонът и благословението на Учителя го пазят дълги години след това. Методи си заминава на 10 февруари 1979 г. Два месеца след това комунистите намират някои от издадените му книги и отиват да го арестуват. Те са закъснели, защото Методи е вече в другия свят. _____________________
към текста >>

52. Роден Борис Георгиев, художник и последовател на Учителя

с група руски военнопленници се завръща в Съветска Русия, за да прибере семейството си.
работи като художник във Флоренция. Създава след смъртта на сестра си „Скитникът и неговата сестра" и „Мировата скръб". 8. Установява се в Рим през 1920 г. и открива първата си самостоятелна изложба. 9. В края на 1920 г. с група руски военнопленници се завръща в Съветска Русия, за да прибере семейството си. 10. През 1921 г. се завръща във Варна с кораб от Одеса и показва своите картини. 11. През 1922 г. прави самостоятелна изложба в София и други градове. Изложен е портрета на Учителя Петър Дънов.
към текста >>

53. Роден капитан I ранг Борис Рогев, флотски хидрогаф и последовател на Учителя

по флота, следвах и завърших теоретическия и практическия курс при флота по пълната програма на Руския морски корпус.
Днес част от архива му е на разположение във Военноморския музей във Варна. Борис Рогев до края на дните си остава един от «тихите» интелектуалци на България. Пенсионира се през 1954 г. като военен (ръководител на катедра във Военна академия София) и постъпва на работа в Българска академия на науките в Централната лаборатория по геодезия, където е до 1964 г. А за годините си дотогава той сам разказва (текстът се публикува за първи път) така:След завършване на първите два класа на Военното училище София, със заповед N° 7 от 1920 г. по флота, следвах и завърших теоретическия и практическия курс при флота по пълната програма на Руския морски корпус. На 20 февруари същата година бях удостоен със званието мичман II ранг, а три години по-късно, през 1923 г., със званието мичман I ранг.След служба през 1921-1925 г. в Морските специални школи, на миноносците и на моторни кораби, а през 1925 г. бях приведен, заедно с кораба, който командвах, в гр. Русе. В русенската пристанищна стража прослужих 1925-1926 г. През 1927 г.
към текста >>

Официално му дават задачата на руски език и му казват, че това е не само военна тайна, не само икономическа тайна, но е тайна за мощта и сигурността на СССР.
Тогава правителството на СССР задава една икономическа задача на съветската Академия, да я разреши. Умуват, решават математически, но нищо не излиза. Тогава решават да потърсят други математици. Разузнаването посочва Борис Рогев. Идват при него. Официално му дават задачата на руски език и му казват, че това е не само военна тайна, не само икономическа тайна, но е тайна за мощта и сигурността на СССР. Тогава Рогев им изважда своята военна униформа от гардероба, показва им я, те уплашено я гледат, а той им казва: «Пред тази униформа Учителят Дънов заяви, че Германия ще загуби войната и Русия ще спечели войната, когато германците бяха пред Москва.» Онези стоят като втрещени, и още повече са уплашени. Тогава му казват: «Ти си доблестен български офицер и ние ти вярваме.» Военната униформа, която пази и съхранява, му помага.13. Борис Рогев сяда на масата, започва да решава икономическата задача на съветската икономическа империя. Работи цяла седмица. Решението му е изпълнено с формули и разяснено.
към текста >>

54. Роден Георги Радев, един от най-активните ученици на Учителя

Така създава книгата „Учителя говори”, която скоро е преведена на френски, руски, английски, латвийски и експеранто.
Той е преводач от френски, немски и английски език, а също така е автор на няколко книги и на десетки статии от областта на философията, астрономията и изкуството. Публикува статии от областта на окултните науки – астрология, физиогномика, графология и др. Пише цикъл статии върху темата „Жената в Евангелието”. Голяма е работата му върху беседите на Учителя. С ненадминат усет за намиране и систематизиране, той събира еднородни мисли от беседите, засягащи определени теми. Така създава книгата „Учителя говори”, която скоро е преведена на френски, руски, английски, латвийски и експеранто. Книгата е първата по рода си панорамна, представителна книга на Учението на Всемирното Бяло Братство. Представлява тематични извадки, изготвени от Георги Радев върху оригинални текстове от Учението. Включва следните 21 теми: Живот, Душа, Истина, Любов, Мъдрост, Правда, Бог, Човек, Дух, Добро, Свобода, Светлина, Ядка на Божественото учение, Живата Природа, Великото Всемирно Братство, Четирите неща, Учител, Ученик, Свещения огън, Тяло на Любовта, Христос. В Швейцария пресата отпечатва отзив за книгата на Георги Радев „Учителят говори” (съставена по текстове на Дънов): „Никога досега не сме срещали толкова истини, изнесени в такава сбита форма, така живо и красиво.” От него остава първото преработено издание на книгата „Науката и възпитанието”.
към текста >>

55. Напуска физическия свят Георги Радев, един от най-активните ученици на Учителя

Така създава книгата „Учителя говори”, която скоро е преведена на френски, руски, английски, латвийски и експеранто.
Той е преводач от френски, немски и английски език, а също така е автор на няколко книги и на десетки статии от областта на философията, астрономията и изкуството. Публикува статии от областта на окултните науки – астрология, физиогномика, графология и др. Пише цикъл статии върху темата „Жената в Евангелието”. Голяма е работата му върху беседите на Учителя. С ненадминат усет за намиране и систематизиране, той събира еднородни мисли от беседите, засягащи определени теми. Така създава книгата „Учителя говори”, която скоро е преведена на френски, руски, английски, латвийски и експеранто. Книгата е първата по рода си панорамна, представителна книга на Учението на Всемирното Бяло Братство. Представлява тематични извадки, изготвени от Георги Радев върху оригинални текстове от Учението. Включва следните 21 теми: Живот, Душа, Истина, Любов, Мъдрост, Правда, Бог, Човек, Дух, Добро, Свобода, Светлина, Ядка на Божественото учение, Живата Природа, Великото Всемирно Братство, Четирите неща, Учител, Ученик, Свещения огън, Тяло на Любовта, Христос. В Швейцария пресата отпечатва отзив за книгата на Георги Радев „Учителят говори” (съставена по текстове на Дънов): „Никога досега не сме срещали толкова истини, изнесени в такава сбита форма, така живо и красиво.” От него остава първото преработено издание на книгата „Науката и възпитанието”.
към текста >>

Така се родиха всички статии от отдела „Учителят говори", които в последствие се издадоха в отделна книга под същото заглавие на български, френски, руски, латвийски и есперанто.
И този цикъл представя ценен обект за издаване в отделна книга. Неговото дело в "Житно Зърно" не се свършва с това. Голяма е работата му върху беседите на Учителя. С дни и със седмици се ровеше той в тях и събираше бисери. С присъщата му похватност и ненадминат усет да подрежда, той събираше еднородни мисли и пасажи от беседите, засягащи определени теми. Така се родиха всички статии от отдела „Учителят говори", които в последствие се издадоха в отделна книга под същото заглавие на български, френски, руски, латвийски и есперанто. Тези изящни статии, тези великолепни симфонични откъси от великата мисъл на Учителя върху Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата, Доброто и пр. и пр. можеха да бъдат събрани от човек с подобен литературен похват, какъвто имаше Жорж. Книгата на Учителя: „Живот за цялото", която излезе на български и на френски, представя първите статии от редица броеве на Житно Зърно. Тези статии представят също еднородни и сравнително еднотемни мисли, извадени от близки по време на самия брой на списанието беседи.
към текста >>

56. Роден Крум Въжаров, ученик на Учителя

Владее английски, говори френски и знае малко гръцки и руски.
Крум завършва School of Religion през 1932 г. и се връща в България. Следва психология и педагогика в Софийския университет. Няколко семестъра учи и английска филология. Завършва педагогика през 1939 г. Владее английски, говори френски и знае малко гръцки и руски. Това му дава прекрасната възможност да общува с много чужденци. Крум Въжаров участва в създаването на ИНРА (Институт по рационализации и изобретения) в София и работи в него. Като психолог прави анализ на движенията, необходими за изработването на даден продукт, и въз основа на това изготвя нормативни документи за различните професии. Крум е поканен на отговорна работа - да съставя индивидуални психологични тестове за летци и да изпробва техните възможности да управляват самолети. Следвайки указанията на Учителя, че всеки трябва да има и един занаят, той се научава на кошничарство и правене на мозайка.
към текста >>

Сложиха ме да живея с един руски емигрант, който бе живял в България пет години и знаеше много добре български и английски.
Всички, които следваха там знаеха много добре английски. Аз обаче не знаех никак. И гръцки не знаех. Та отидох там с главната цел са науча английски. Но и записах някои курсове. Сложиха ме да живея с един руски емигрант, който бе живял в България пет години и знаеше много добре български и английски. Беше един прекрасен човек. Всеки един новодошъл студент трябваше да каже защо идва, какво иска да научи и какво очаква. Аз не знаех английски, а на какъв език да го кажа? Обаче аз го написах на български. Моят руски приятел Виктор го преведе на английски, научих го наизуст и когато се явих аз го издекламирах.
към текста >>

Моят руски приятел Виктор го преведе на английски, научих го наизуст и когато се явих аз го издекламирах.
Сложиха ме да живея с един руски емигрант, който бе живял в България пет години и знаеше много добре български и английски. Беше един прекрасен човек. Всеки един новодошъл студент трябваше да каже защо идва, какво иска да научи и какво очаква. Аз не знаех английски, а на какъв език да го кажа? Обаче аз го написах на български. Моят руски приятел Виктор го преведе на английски, научих го наизуст и когато се явих аз го издекламирах. Повечето от студентите това нещо го четяха, но аз след като го издекламирах, аз се скрих, защото не исках да разберат, че знам само това, което бях научил на изуст. А сега идва и следващото направление в моят ранен живот. Благодарение на Толстой бях склонен към вегетарианство обаче вкъщи нямаше условия и като отидох в института реших да стана вегетарианец. Под мое въздействие станахме трима души вегетарианци: аз, един грък и моят приятел по стая Виктор Николенко. Започнахме здравна просвета и обявихме, че един културен човек не може да убива животни, за да ги яде.
към текста >>

Виктор, руският емигрант също не можа да издържи - отказа се.
Значи се застъпихме, че от гледище на културния и цивилизован човек не трябва да се убиват животни, за да се ядат. Имахме студентски стол и готвачите се почувствуваха засегнати и решиха да не ни готвят нищо специално. Решиха да я караме на хляб и маслини. Веднага дойде майката на елина и се завайка: „Майка, ти ще загинеш с този хляб и маслини! " Тя го принуди да се откаже. Виктор, руският емигрант също не можа да издържи - отказа се. Обаче аз съм инат и реших, че ще карам на хляб и маслинки. Почвам да агитирам другите за вегетарианство. Не знаех английски, затова помолих моят приятел Виктор, каквито възражения има по този въпрос да ми ги казва и да ми ги превежда на английски. Аз наизустявах доводите си и следващият път аз ги изтъквах като декламирах наученото предния ден. Така започна един дълъг диалог между колегите ми и мене, от което никой не стана вегетарианец, но аз налучках най-верния път да науча езика.
към текста >>

Попада в стая с руски емигрант, знаещ отлично английски и български и за няколко месеца го научава.
Третият: „Ще мога ли да отида да уча в САЩ? ” - „Ако отидете в САЩ, ще страдате много.” (Плутон ретрограден в Близнаци в VІ дом). Тогава му поисква и взима няколко беседи. Отива в Атина и следва Висшия американски институт в отдел „Социални грижи”. Всички там са знаели много добре английски, а той никак, нито гръцки. Попада в стая с руски емигрант, знаещ отлично английски и български и за няколко месеца го научава. Решава да стане вегетарианец и става. Неговите приятели започват и се отказват, а той не се отказва (Уран в първи дом). Свързва се с теософите в Атина и взима книги на английски. Идва му прозрение, че неговият Гуру е в България и като завършва след две години, се връща в България. Отива на Изгрева и започва да посещава беседите с много строг режим - сряда, петък и неделя трябва да е в 4h30' в салона.
към текста >>

57. Разговор на Учителя с брат Даниел Цион и брат Азриел

Руски евреин, който също признава Исус за Месия, дарява на Даниел Цион една сграда в Яфа, която той ползва за синагога на българската общност.
Палещият огън в сърцето ми не ми даваше мира, докато публично не признах вярата си.“14 На другата сутрин той отива във висшия равинат в Тел Авив и признава какво преживява. Публичното признание на Даниел Цион, че вярва в Исус като Месия става голям въпрос в Израел и предизвиква дълги дискусии в пресата. Различни християнски мисионери идват при него, за да получат подкрепата му за своята мисия, но той остава верен на юдаизма. Той е призован обаче да се яви пред Върховния равински съд, който го отстранява от поста равин през 1954 г. Той отстоява пред съда вярата си в Исус. Руски евреин, който също признава Исус за Месия, дарява на Даниел Цион една сграда в Яфа, която той ползва за синагога на българската общност. Той не говори често за Исус, но както в София, събира в дома си хора след службата на Сабат и им проповядва за Йешуа. Той написва стотици песни, посветени на Йешуа, Сабат и Добрия живот. Публикува много книги. До 1973 г. той служи като неофициален равин на българските евреи.
към текста >>

58. Роден Любомир Лулчев, военен, политик, съветник на цар Борис, привърженик на учението на Учителя

Тогава в съдебния процес се намесва Цола Драгойчева, първа приятелка на Тимеви, и от „благодарност", че той й спаси живота, извиква руския посланик в Съдебната палата и заявява заедно с него, че щом той е бил съветник на царя, трябва да бъде осъден на смърт.
За него се застъпва Еврейският синод и иска освобождаването му. Георги Томалевски и Никола Гръблев също пишат прошение до съда. Оставят го свободно в една стая в Съдебната палата. Йордан Бобев го намира в стаята и Лулчев иска от него да му купи моливи и тетрадки. Йордан веднага ги донася. Тогава в съдебния процес се намесва Цола Драгойчева, първа приятелка на Тимеви, и от „благодарност", че той й спаси живота, извиква руския посланик в Съдебната палата и заявява заедно с него, че щом той е бил съветник на царя, трябва да бъде осъден на смърт. В мазето заедно с Лулчев са всички министри, княз Кирил и много други арестувани, които не са участвали във властта. Той се обръща към последните — Пиперкови, Паневи, Киндерови и др., и им казва, че в скоро време те ще излязат на свобода, а той, Кирил, Филов и всички други министри са вече в духовния свят. Арестуван и задържан при тях е и служителят от външно министерство Богомил Краснарев. Лулчев преди идването на комунистическата власт му предсказва, че животът му ще е дълъг, но изпълнен с големи страдания. Вечерта след прочитането на присъдата Лулчев заявява пред Богомил Краснарев, че в 24 часа ще има среща с Учителя в другия свят и каквото той му нареди, това ще изпълни.
към текста >>

59. Роден Марин Камбуров, ученик на Учителя

век с голяма сила сред младата българска интелигенция набира популярност духовното учение на руския писател Лев Николаевич Толстой, което е известно под името толстоизъм.
________________________Източник: 30. ЕДИН С БУЛКА, ДРУГ С ЦИГУЛКАПетър Камбуров Изгревът - Том 6 Спомени за Марин Камбуров В началото на 20. век с голяма сила сред младата българска интелигенция набира популярност духовното учение на руския писател Лев Николаевич Толстой, което е известно под името толстоизъм. С него слиза и идеята за колективен живот и за вегетарианство. Толстой призовава за едно по-съвременно разбиране на християнството, което е по-близо до първоначалното Учение на Христос и не е обвързано с конкретна Църква. Опорна точка на това Учение е нравственото самоусъвършенстване на човека и то изключва убийството на живи същества. Толстоистите създават вегетариански ресторанти в почти всички градове в България. По това време българският духовен водач, всемировият Учител Петър Дънов, завършва богословие и медицина в Съединените американски щати.
към текста >>

НАГОРЕ

0.17306208610535