Търсене в текстове за 'Първа'

Преди да се разделим, след питателния обяд и ведрото настроение от новата песен, Учителят се обърна към нас с думите: - Това е първата част на новата песен.
Повече не чакахме Неговата покана. Засвирихме със сестра Кисьова, а с нас запяха всички приятели. Повечето от тях бяха достатъчно музикални и паметливи - най-вече будните и умни учителки, а между тях имаше и такива, които владееха пеене. След няколко сполучливи пропявания песента бе усвоена и изпълнявана с нарастващ възторг. С неколкократното изпяване на новата песен ние дадохме израз на благодарността си и за другите два новогодишни дара от Учителя - двете изключителни беседи за новата 1939 година: "Големият брат", с която бе посрещната новата година, в 24 часа на 31 декември 1938 година и "Малкият брат", държана на 1 януари 1939 година, в 10 часа сутринта. Преди да се разделим, след питателния обяд и ведрото настроение от новата песен, Учителят се обърна към нас с думите: - Това е първата част на новата песен. Втората ще дам допълнително. Кажете на Асен Арнаудов да ми се обади, за да продължим работата с нотиране на втората част на песента. По-сетне, след продължителни разговори в приемната с Асен Арнаудов, Учителят даде и втората част на песента с текста "Мощния, Силния, да помага Той...". Така бе дадена тази възторжена и вдъхновена песен.
към текста >>

2. 2_05 На концерт с Учителя Беинса Дуно

Асен пъргаво стъпи на сцената, настрои контрабаса и започна енергично и със замах да свири първата част на концерта за цигулка на Менделсон.
Не бяха единични случаите, когато тези музиканти искаха да останат в Школата на Учителя - на тях Той казваше, че са определени за концертния световен подиум и им пожелаваше успех. Така постъпи Учителят и с българските цигулари Саша Попов и Недялка Симеонова. За тях Учителят бе казал още: "Това са много даровити музиканти, определени от провидението да работят за пробуждане на съзнанието на много същества, родени при различните народи, пръснати по лицето на Земята". Сашо Попов и Недялка Симеонова са първите най-големи и изтъкнати цигулари, които прославиха българската цигулкова школа. На концерта на Асен Вапурджиев в залата на "Военния клуб" всички бяхме насядали и заели местата си. Асен пъргаво стъпи на сцената, настрои контрабаса и започна енергично и със замах да свири първата част на концерта за цигулка на Менделсон. Слушателите следяха с голямо внимание великолепното изпълнение на бурните пасажи и мелодични кантилени и за голяма изненада на цигуларите, Вапурджиев се придържаше без отклонение към цигулковата редакция, макар че тя бе наложена върху трудния контрабасов гриф. От грубите и дебели струни прозвуча последният акорд на първата част и публиката неудържимо аплодира блестящото изпълнение. Само редиците, заети от Братството не пляскаха с ръце, а с възторжен повик "Браво! " изразяваха своето доволство от музицирането. Той знаеше, че приятелите от "Изгрева" не шумят с ръкопляскане, а дават израз на доволството си със своето мълчание и споделеното "Браво".
към текста >>

От грубите и дебели струни прозвуча последният акорд на първата част и публиката неудържимо аплодира блестящото изпълнение.
За тях Учителят бе казал още: "Това са много даровити музиканти, определени от провидението да работят за пробуждане на съзнанието на много същества, родени при различните народи, пръснати по лицето на Земята". Сашо Попов и Недялка Симеонова са първите най-големи и изтъкнати цигулари, които прославиха българската цигулкова школа. На концерта на Асен Вапурджиев в залата на "Военния клуб" всички бяхме насядали и заели местата си. Асен пъргаво стъпи на сцената, настрои контрабаса и започна енергично и със замах да свири първата част на концерта за цигулка на Менделсон. Слушателите следяха с голямо внимание великолепното изпълнение на бурните пасажи и мелодични кантилени и за голяма изненада на цигуларите, Вапурджиев се придържаше без отклонение към цигулковата редакция, макар че тя бе наложена върху трудния контрабасов гриф. От грубите и дебели струни прозвуча последният акорд на първата част и публиката неудържимо аплодира блестящото изпълнение. Само редиците, заети от Братството не пляскаха с ръце, а с възторжен повик "Браво! " изразяваха своето доволство от музицирането. Той знаеше, че приятелите от "Изгрева" не шумят с ръкопляскане, а дават израз на доволството си със своето мълчание и споделеното "Браво". Ето, че във втората част трябваше да прозвучи "Фир Фюр Фен". Асен Вапурджиев настрои контрабаса и започна с широк лък - звучно, тържествено и величествено фортисимо - началните пасажи и мотиви.
към текста >>

3. 2_21 Зловещият вой на сирените, бученето на самолетите и тътенът на Преизподнята пред лицето на Бога

Това е първата акция на американските въздушни сили в континента.
През 1941 година са бомбардирани 25 населени места в България. Пуснати са 252 бомби. Загиват 115 души и 162 са ранени. Следващата година- 1942 - на 12 юни, 30 американски четиримоторни бомбардировача излизат от базите на Суецкия канал, прелитат през България и бомбардират нефтените кладенци край гр. Плоещ, Румъния. Това е първата акция на американските въздушни сили в континента. Открива се един въздушен коридор на американските самолети през България. Те летят по един и същ път, по едно и също време, като редовни рейсове на въздушна поща. Така те прелитат на 6 и 14 септември 1942 година, както и на 18-22 септември, също- на 17 ноември., както и на 3 и 4 декември 1942 година. Те отиват, бомбардират Плоещ и се връщат обратно. На 2 септември 1942 година, при прелитането на противникови самолети над София, започва да се дава въздушна тревога чрез свирене и прекъсване на сирените.
към текста >>

4. 2_27 Кога твоята любов е божествена?

Оценката е първата стъпка - после ще дойде Любовта.
" През един от дните, когато бях на посещение при Учителя, Той ми подаде стол и ми посочи да седна и да се доближа до Неговата маса. После извади едно тефтерче, отвори го и ми каза: "Това може да си препишете." Аз взех лист хартия и преписах дословно. На най-горния ред аз написах следното: "Преписано от светлите страници на Духа - 22 март 1944 год." Това беше подаръкът на Учителя за деня на пролетта. А сега следват думите, преписани от тефтерчето: "Има един закон: Ти, като не обичаш Онзи, Който те обича Пръв, то няма да те обича и онзи, който искаш да те обича. Ако в началото още не можеш да обичаш Онзи, Който те обича, то поне да Го цениш. Оценката е първата стъпка - после ще дойде Любовта. Мъчно е да обичаш един человек, който не те обича, но ти трябва да го обичаш. Страданията правят човека по-чувствителен, а пък чувствителността е необходима за възприемане и разбиране на Любовта. Страданието превръща в Любов енергиите на душата. Или с други думи казано - чрез страданията съзнателно енергиите се превръщат в Любов, или с други думи казано - чрез страданието, душата се изявява като Любов. Един човек, който не е страдал, е груб, а който е страдал има нежност, мекота и милосърдие.
към текста >>

5. 2_30 Песни от Учителя, дадени с движения

Така се продължава до края на първата част със следното изключение: Когато се изпяват за последен път думите Тао би Аумен, при думите Тао би дясната ръка се връща в първоначалното си положение, а при думата Аумен отива надясно.
Когато се изговарят тези думи, дясната ръка отива надясно, като прави дъгообразна линия. Тя се спира не съвсем вдясно, но малко напред и малко повдигната до 45 градуса. Погледът е малко нагоре. Тао би Аумен. При изговаряне на тези думи ръката се връща в първоначалното си положение. Така се продължава до края на първата част със следното изключение: Когато се изпяват за последен път думите Тао би Аумен, при думите Тао би дясната ръка се връща в първоначалното си положение, а при думата Аумен отива надясно. Това се прави с цел ръката при края на първата част да бъде в дясно. Благославяй, душе моя, Господа. При тези думи дясната ръка постепенно и бавно се вдига нагоре в отвесно положение. Издигането завършва на сричката -да. Благославяй и не забравяй.
към текста >>

Това се прави с цел ръката при края на първата част да бъде в дясно.
Тя се спира не съвсем вдясно, но малко напред и малко повдигната до 45 градуса. Погледът е малко нагоре. Тао би Аумен. При изговаряне на тези думи ръката се връща в първоначалното си положение. Така се продължава до края на първата част със следното изключение: Когато се изпяват за последен път думите Тао би Аумен, при думите Тао би дясната ръка се връща в първоначалното си положение, а при думата Аумен отива надясно. Това се прави с цел ръката при края на първата част да бъде в дясно. Благославяй, душе моя, Господа. При тези думи дясната ръка постепенно и бавно се вдига нагоре в отвесно положение. Издигането завършва на сричката -да. Благославяй и не забравяй. Лявата ръка постепенно се издига в отвесно положение. Благославяй.
към текста >>

Разбира се, в такъв случай лявата ръка се вдига в отвесно положение първа, а после дясната.
Благославяй и не забравяй. Двете ръце бавно отиват към гърдите и при последната сричка се слагат върху гърдите с наклон 45 градуса с допрени срещуположни безименни и малки пръсти. Всички пръсти са слабо отдалечени един от друг. (До този момент пръстите на всяка ръка са били допрени един до друг). Същата песен се повтаря, като се почва с лявата ръка, която се туря пред дясното рамо. Разбира се, в такъв случай лявата ръка се вдига в отвесно положение първа, а после дясната. Аумен Аум. Двете ръце бавно се издигат над главата, съединяват се под ъгъл и се спущат надолу с "обливане". Това се повтаря три пъти. Ом. Дясната ръка бавно се издига до отвесно положение. Ом. Лявата ръка бавно се издига до отвесно положение и през това време дясната ръка се спуща надолу. Ау-.
към текста >>

6. 2_32 Най-новото в музиката

Тя първа направи разбран света, в който всичко се проявява последователно и едновременно съвършено музикално, без нотка от противоречие и взаимоотричане.
Музиката казва: както може да звучи до, ми, сол едновременно и тяхното съзвучие да отзвучи в нов и прекрасен акорд, така, когато се явят и заработят една, две или повече души - заражда се нещо ново, красиво, светло, хармонично. В този смисъл, Светлината е хармонично съотношение на множество прави мисли, които извират от Света на Мъдростта. Любовта, това са най-прекрасните чувства на всички ангели, които живеят в сърцето на Бога. А Истината е хармонично съотношение на всички форми, в които обитава Божият Дух. Това е страничка от Новото, което откроява музиката. Тя първа направи разбран света, в който всичко се проявява последователно и едновременно съвършено музикално, без нотка от противоречие и взаимоотричане. Музиката открива на съзнанието пътя на душата, която обича и може да се разбере с всички души едновременно. Музиката открива тайната на сърцето, което в даден миг мрази, защото така то изпитва своята индивидуалност, от което може да се роди само мелодията. Музиката открива тайната на живота, изявен и като обич, и като омраза, и като светлина, и като тъмнина, и като Свобода, и като ограничение. В музиката душата се ражда, а духът възраства.
към текста >>

7. 2_38 Запазената светла точка в съзнанието

Но след първата седмица родителите им отишли да ги видят, а те гипосрещат с думите: "Татко, ние повръщаме непрекъснато.
"Запазената светла точка в съзнанието" Историята на приятеля с двамата сина-пирати, чиито имена и портрети се намираха във френската енциклопедия, за които бе казал Учителят, завърши с един изключителен и интересен финал. Баща им започнал да гледа по друг начин на синовете си. Завършили гимназия и ги повикали да отбиват военната си служба като войници. Понеже учели в един и същ клас - единият тръгнал с една година по-рано - така че двамата отишли войници в една и съща година, на едно и също място. Дотук всичко е добре. Но след първата седмица родителите им отишли да ги видят, а те гипосрещат с думите: "Татко, ние повръщаме непрекъснато. Не можем да ядем тази храна. Нали сме вегетарианци. Не че не искаме да я ядем. Харесва ни, но като я изядем, веднага започваме да я повръщаме. Не понасяме месото и ястията, сготвени с него.
към текста >>

8. 2_42 Общение на човешките души

" Аз си прибрах първата банкнота.
Реших да се сбогувам и извадих втора банкнота, за да си платя за второ кило греяно вино, понеже бях изпил два литра топла вода. Кръчмарят ме изгледа застрашително и рече: "Я продавам само греяно вино и греяна ракия! Я не продавам греяна вода! Но ти приех парите, за да ти изпитам акъла колко струваш. Разбрах, че твоят акъл струва две кила греяна вода и понеже съм кръчмар, връщам ти парите, които ми даде, оти че ми се смее цело село и утре никой нема да ми влезне у кръчмата! " Аз си прибрах първата банкнота. Обръщам се и гледам, че всички са спрели да говорят и ме гледат на живо с жадни очи, като че ли ще ме глътнат. Оглеждам ги и имам чувството, че съм попаднал в изба, където обитават истински плъхове. Тези плъхове са седнали на масите с разчорлени коси, с накривени калпаци, с провиснали мустаци, с проточени шии и нещо все говорят и говорят, гдето нищо не разбирам на техния човешки език, ако че се говори на български. Беше отвратително да се гледа, да се слуша и да се диша в тази воня. Като излязох навън, поех дълбоко въздух и казах: "Ей,родих се отново!
към текста >>

9. 2_48 Свещените думи на Учителя за ученика

В първата издадена книжка те са 500.
Това са Слова на Учителя, които Той дава лично на нея и които са предназначени за учениците. По-късно, през 1938 година, Савка подготвя част от този материал и го отпечатва в една малка книжка: "Свещени думи на Учителя". Савка не можа да подготви и да издаде другите Слова, диктувани от Учителя. Има ги в нейните тефтерчета, има ги и в нейните стенограми. Учителят лично й бе диктувал колко стиха трябва да има във всяка книжка и колко трябва Да бъде общият им сбор. В първата издадена книжка те са 500. Доколкото знам, тези неща са запазени. Аз лично, съм ги виждал, когато тя работеше. Преди да си замине, тя ги остави на рождения си брат, като му нареди да бъдат предадени на съхранение при Борис Николов. След заминаването на Савка, брат й извика всички нейни приятели: мен, сестри Аламанчеви, Боян Боев и, в присъствието на десет човека ги даде на Борис Николов на съхранение. Целият този архив след време потъна без следа, беше укрит на скришни места и досега не можахме да го видим.
към текста >>

Първата страница е озаглавена "Към душите, които чакат".
И какво се оказа? Ръководителите през това време се събрали в една братска барака и дълго време уточнявали, спорили, договаряли се как да се образува Върховен Братски Съвет, излъчен от тях. Умували как да стане, какъв да бъде изборът, колко души да участвуват, по колко години да трае върховното ръководство и още въпроси от този род. И в цялата си разпаленост и занесия, те забравили, че Учителят им определил час, и затова не дошли при Него. След като минават два-три часа и след като Савка минава при Учителя, Той, огорчен от поведението на ръководителите, започва да диктува на ученика Савка "Свещени думи на Учителя". Първата страница е озаглавена "Към душите, които чакат". Това са Свещени думи на Учителя към ученика. Савка Керемидчиева тогава е един представител на този Космически Ученик. Ученикът на Бялото Братство има три степени на посвещение. Първото му име е Ил-Рах. То означава "принадлежи на Бога".
към текста >>

10. 2_49 Незнайният войн на Бялото Братство

" Учителят отговорил: "Сила и живот", от първа до пета серия.
Той лично дешифрира целия материал и го подготвя за печат. Излизат томчета, озаглавени "Сила и живот", от I до V серия включително. Това Слово е автентично и неподправено, защото е работил професионалист-стенограф. Той е имал опит и знание и не е посягал върху Словото на Учителя. При един разговор с Учителя Той бе запитан: "Учителю, какво да предложим на онези българи, които се интересуват от Учението? " Учителят отговорил: "Сила и живот", от първа до пета серия. Вкратце там е дадено цялото Учение". Чрез тези серии от беседите аз лично влизам директно в Словото на Учителя. В тях е запазен Духът на Словото на Учителя. 4. След това като стенографи идват Паша Теодорова, Савка Керемидчиева и Елена Андреева. Всяка една от тях отделно стенографира на лична тетрадка.
към текста >>

11. 3_03 Откраднатите хармонизации

Постарах се и в първата част я разработих добре.
Тогава защо я нямаше паметта за хармонизациите на песните на Учителя? Беше ясно за мен: бях ударена в гърба коварно и бях ограбена, окрадена от професионален крадец, който знаеше цената на откраднатото. Къде го бе занесъл, ако не на своя си господар, за да се хранят чрез музиката на Учителя и да черпят сили от нея? Друго обяснение нямаше. През времето на Школата аз бях решила да разработя песента "Изгрява слънцето". Постарах се и в първата част я разработих добре. Втората, бавната част също разработих сполучливо. За трета част сложих песента "Венир, Бенир" - на мястото на молитвената част. Учителят, който си беше в стаята, но чието ухо винаги слушаше как вървят моите хармонизации, които понякога одобряваше, а понякога ме поправяше, не остана безучастен и сега. Като ме чу, че сложих "Венир, Бенир", дойде при мен и ми каза: "Сложи "Фир-Фюр- Фен". Не може на всяка песен безразборно да се слага каквото ти хрумне." Тогава разбрах, че има тоналности в окултната музика, които се прекъсват и такива, които действуват низходящо или пък не позволяват да се преминава от едно музикално поле в друго.
към текста >>

Така разработената от мен пиеса стана с три части: първа, втора и трета с "Фир-Фюр-Фен".
Втората, бавната част също разработих сполучливо. За трета част сложих песента "Венир, Бенир" - на мястото на молитвената част. Учителят, който си беше в стаята, но чието ухо винаги слушаше как вървят моите хармонизации, които понякога одобряваше, а понякога ме поправяше, не остана безучастен и сега. Като ме чу, че сложих "Венир, Бенир", дойде при мен и ми каза: "Сложи "Фир-Фюр- Фен". Не може на всяка песен безразборно да се слага каквото ти хрумне." Тогава разбрах, че има тоналности в окултната музика, които се прекъсват и такива, които действуват низходящо или пък не позволяват да се преминава от едно музикално поле в друго. Така разработената от мен пиеса стана с три части: първа, втора и трета с "Фир-Фюр-Фен". Учителят ми помогна и този път да не направя грешка и да не вляза в стълкновение с окултните правила и закони, които ние изобщо не познавахме. В някои от беседите ще намерите изнесени слова за музиката, но те могат да се схванат само от големи музиканти и то от онези, които работят със Словото на Учителя. Когато някои от музикантите се опитваха да разработват песни от Учителя на пианото в салона на "Изгрева", то Учителят бе там със Своето невидимо присъствие. Той беше в стаята Си горе, но Неговото ухо слушаше и ако се получаваше някое дисхармонично състояние, и музиката на този приятел навлезеше в чужди води, то Учителят или сам се намесваше и реагираше като слизаше долу при пианото и казваше онова, което трябваше да се каже, ако приятелят бе добър музикант и неговата погрешка бе неволна, или пък изпращаше някой да предупреди онзи там на пианото, че прави прегрешения. Тогава някои се обиждаха и това накара Учителя да сложи ключ на пианото в салона, който Той държеше в джоба Си.
към текста >>

12. 3_05 Музиканти и съдби человечески

Това е първата част от живота му.
Може да се каже, че нямаше известен музикант в София, който по един или друг повод да не беше направил контакт с Учителя. Обикновено някои от тях изпращаха покани, билети за собствените си концерти, които бяха посещавани от Учителя, като винаги имаше някой от приятелите да Го придружава. Ето сега ще ви разкажа два случая като класически примери за двама наши изтъкнати музиканти и за отношението им към Учителя. Казваше се Асен Вапурджиев - музикант, свиреше на контрабас. Изключителен музикант, с отлични оценки за изпълнителско майсторство от музикалната критика както у нас, така и в чужбина и с голям успех на концертния подиум. Това е първата част от живота му. Втората част започна от момента, в който се запознава с Учителя, запознава се с Учението Му, присъствува на "Изгрева" и започва да взима дейно участие в музикалния живот. Дори на един свой концерт изсвири песен от Учителя - "Сила жива", аранжирана от него за контрабас и пиано, която се хареса на всички. Но дойде историята с "Росна китка", която вече ви разказах вкратце. После дойде третата част: той се оженва за една жена, която започва да му изневерява и се развежда, като развода го преживява от тежко по-тежко. И цялото си съмнение във верността към жена си той го прехвърли върху всички братя и сестри, като във всяка сестра търсеше да види нечестността и непочтеността, поради което накрая не можа да издържи и напусна "Изгрева" най-демонстративно.
към текста >>

13. 3_17 Истинското подвизаване

Но тази молитва се казва по следния начин: Заставаш изправен и казваш: "Отче Наш..." После се навеждаш, с двете ръце хващаш мотиката за дръжката, издигаш я над главата и си казваш: "Който Си на Небесата..." После замахваш с мотиката към земята, правиш първата копка и казваш: "да се свети Името Твое..." Вдигаш мотиката над главата си и казваш: "да дойде Царството Твое..." Правиш с мотиката втората копка и казваш: "да бъде Волята Твоя..." Вдигаш я отново над главата си и казваш: "както на Небето..." Правиш с мотиката третата копка и казваш: "така и на земята".
Изслушва го и накрая му казва: "Рекох, сега аз ще ти дам един метод за духовно подвизаване в Айтос". "Слушам, Учителю! " - радостно възкликва Васил и с радост и с ококорени очи се взира в лицето на Учителя. Учителят започва да говори бавно, като отмерва всяка една своя дума в строго определен ритъм: "Методът е следният. Отиваш в градината на Айтос и започваш да се молиш с "Отче Наш". Но тази молитва се казва по следния начин: Заставаш изправен и казваш: "Отче Наш..." После се навеждаш, с двете ръце хващаш мотиката за дръжката, издигаш я над главата и си казваш: "Който Си на Небесата..." После замахваш с мотиката към земята, правиш първата копка и казваш: "да се свети Името Твое..." Вдигаш мотиката над главата си и казваш: "да дойде Царството Твое..." Правиш с мотиката втората копка и казваш: "да бъде Волята Твоя..." Вдигаш я отново над главата си и казваш: "както на Небето..." Правиш с мотиката третата копка и казваш: "така и на земята". След това започваш да вдигаш мотиката до височината на очите си и продължаваш да се молиш: "Хляба наш насъщний, дай го нам днес..." Копваш с мотиката по земята и казваш: "и прости ни дълговете наши..." После отново я вдигаш до височината на очите си: "както и ние прощаваме на нашите длъжници..." Копваш с мотиката по земята и казваш: "И не въведи нас во изкушение..." Накрая отново я вдигаш и казваш: "но избави нас от лукаваго...". Копаеш отново и казваш: "Защото е Твое Царството, Силата и Славата во веки. Амин". Така повтаряш сто пъти тази молитва. На стотния път ще кажеш: "Бог царува на Небето, Бог царува на земята, Бог царува в живота, да бъде Името Му благословено". Ако искаш много да се подвизаваш както досега, можеш да повтаряш молитвата на ден по сто пъти - сутрин, на обед и вечер.
към текста >>

14. 3_24 Еволюционна и инволюционна музика. Окултна музика

Първата следва обикновения еволюционен път.
В съзнанието на старите елини музиката има Божествен произход и чародейна сила. Платон препоръчва в учението си за идеалната държава, тя да бъде уредена според принципите на музиката. Второто гледище, което се очертава, е много по-дълбоко и обширно разбиране на музиката. То не отрича първото, но го включва в себе си, надхвърля далеч границите на това обикновено разбиране и ни разкрива безгранични възможности. Има два вида музика по произход: еволюционна и инволюционна. Първата следва обикновения еволюционен път. Тя се движи от формата към съдържанието, а началото си води от вродения в човека ритъм. Еволюционната музика тръгва от мелодията и преминава през хармонията, за да се слее с хармонията на живата природа на земята. След това тя се насочва чрез Светлината и преминава във Виделината в Духовния свят. Инволюционната музика е дадена от Великите Учители на човечеството, основатели на религиите по пътя на Божественото откровение. Инволюционната музика излиза от Хармонията на Божествения свят и слиза чрез мелодията.
към текста >>

15. 3_33 Съдба от Небето

Когато излезе първата книжка "Песни на Учителя", всички приветствуваха възторжено това издание, включително и аз.
Никой не възрази срещу комисията. Но докато Асен и дядо Матей се намъдруват, амбициозният Кирил Икономов ги записва, обработва и ги поставя за печат. Накрая, през 1938 година, те излязоха от печат в едно много хубаво издание, добре оформено с подходящ предговор и мисли на Учителя за музиката. Дотук - всичко добре. Когато Учителят разбра, че Кирил е издал песнарката сам, бе много недоволен, понеже знаел, че Кирил Икономов ще допусне грешки и неточности. Когато излезе първата книжка "Песни на Учителя", всички приветствуваха възторжено това издание, включително и аз. Но ето какво се случи на следващия ден. Учителят ме извиква в стаята Си, взе една песнарка, хвърли я пред мен на масата и ми каза строго: "На, вземи. Иди да намериш грешките на Кирил Икономов и ги оправи! " Той не ми я подаде, а я хвърли пред мен на масата. Този жест не беше случаен, а показваше, че Учителят е много недоволен от всичко това.
към текста >>

16. 3_34 Заръката на Учителя за песните и изпълнение на Неговата Воля

А първата грешка бе, че той издаде песните така, както ги пееха приятелите десет-петнадесет години и по такъв начин се записаха и дадоха измененията, направени от онези, които си ги бяха променили по свой вкус.
С годините тези разлики се увеличаваха и когато трябваше да се отпечатат песните, Учителят не случайно нареди да го стори група от трима човека. Но Кирил като най-амбициозен като всеки македонец, измести останалите и сам издаде песните, като направи най-голямата грешка, че не представи нотния текст предварително на Учителя за Неговото мнение и одобрение. Ако го беше сторил това, нямаше да се получат последвалите събития. Но непослушанието е голяма сила и голяма работа. Това му бе втората грешка. А първата грешка бе, че той издаде песните така, както ги пееха приятелите десет-петнадесет години и по такъв начин се записаха и дадоха измененията, направени от онези, които си ги бяха променили по свой вкус. Тезата на Кирил Икономов беше: да се запишат така и да се дадат така, както се пеят. За всеки музикант, който знае какво означава авторско право върху един нотен текст, който знае какво е автентичност, оригиналност - за него би било абсурдно да се променя текста на песента. Когато става дума за аранжировка на даден музикален текст, това е съвсем друго нещо. Но тук трябваше да се запишат оригиналните песни на Учителя така, както ги е дал. Това е толкова просто и толкова естествено за проумяване.
към текста >>

А че не я изпълних така, както трябваше - това е моята грешка и първа вина.
Означаваше още, че щом я подхвърля, Той не я желаеше и я изхвърля от масата така, както Му бе дадена. Това забележете и запомнете. След като ми нареди, аз започнах да се занимавам с този въпрос. Иначе в никакъв случай не бих дръзнала да се занимавам с това без разрешение на Учителя. Той ми нареди, И аз трябваше да изпълня Волята Му. А че не я изпълних така, както трябваше - това е моята грешка и първа вина. Попречиха ми някои обстоятелства, които винаги се явяват и пречат на Божието Дело. Попречиха ми също някои хора, които бяха сложени да противодействуват от другата ложа, от Черната ложа. Тя също присъствуваше на "Изгрева" - имаше си свои представители. Учителят нееднократно ги бе изобличавал. Ние знаехме имената им от Него и познавахме делата им от самите тях.
към текста >>

17. 3_37 Най-голямата беля от най-големия враг - човека, когото обичам от петдесет години

Аз бях първата потърпевша, а след това те, останалите, взеха и заеха моето място.
А тази фатална грешка доведе и до други събития. Всички онези, които трябваше да минат, да видят оригинала, не можаха да го сторят и не видяха нищо. По същия начин се постъпи и с тези приятели при различни случаи по братските проблеми. Те не бяха уведомявани правилно и своевременно, бяха оставени в неведение и после бяха заблуждавани от други лица. Това най-добре се видя през време на процеса срещу Братството през 1957-58 година. Аз бях първата потърпевша, а след това те, останалите, взеха и заеха моето място. Беше жестоко да се гледат хора, които бяха заблудени от користолюбиви личности и не знаеха истината. А онези, които не позволиха навремето да ги уведомят, понесоха своята отговорност и вина! Окултни закони управляват тази Школа. Изминаха двадесет и пет години от издаването на песнарката. Бяхме издали 4 000 бройки.
към текста >>

18. 3_38 Рибарската мрежа на Черната ложа

Връщам се към София, вървя първа и слизам надолу по пътеката,на петнадесет метра зад мен върви Кръстю, а зад него - Борис и Жорж.
Като ни видя, засмя се целият, стана лигав, започна да ме ухажва по такъв начин, че да видят Борис и Жорж, че с мене е имал някаква връзка много отдавна и че сега, ако иска, може да я възстанови. Аз така остро реагирах срещу него - срязах го пред Борис и Жорж - че тези двама, високи на ръст младежи, ме изгледаха отгоре с изненада. После споделиха, че изобщо не са очаквали, че съм такава - да режа нещата направо. Аз бях доволна от това. Тръгнах си настрана. Връщам се към София, вървя първа и слизам надолу по пътеката,на петнадесет метра зад мен върви Кръстю, а зад него - Борис и Жорж. Аз съм ядосана, срязала съм го, вървя сама. Кръстю върви след мене и започва да прави разни фигури с ръцете си и заклинания зад гърба ми. Това го виждат Борис и Жорж и го чуват, понеже вървят на десет метра след него. Аз усещам, че има нещо зад мене, усещам как някой иска да ми хвърли мрежа върху главата - от оная, от която Учителят ме освободи в Търново. Почнах да се моля на Учителя.
към текста >>

19. 3_40 На Изгрева няма примадони - има ученици

От една страна ме атакуваха издателят на първата песнарка - Кирил Икономов и приятелите му.
"На "Изгрева" няма примадони - има ученици" След издаването на песнарката се вдигна шум и олелия от всички страни. От една страна ме атакуваха издателят на първата песнарка - Кирил Икономов и приятелите му. От друга страна направиха фронт срещу мен всички музиканти от чиста музикална ревност, понеже аз съм я издала, а не те. Но Учителят нареди на мен, а не на тях. От трета страна се настроиха и всички от Братството, които можеха да свирят и пеят. И понеже всички свиреха и пееха - това означаваше, че цялото Братство бе срещу мен. Инакрая, от четвъртата страна, се нахвърли и Лиляна Табакова.
към текста >>

20. 3_52 Рудолф Щайнер и Всемировият Учител

"Рудолф Щайнер и Всемировият Учител" След Първата Световна война започна да излиза списание "Всемирна летопис".
"Рудолф Щайнер и Всемировият Учител" След Първата Световна война започна да излиза списание "Всемирна летопис". Редактор бе Иван Толев, който се движеше в братските среди. Уводните статии на това списание бяха от редактора, но по идеи на Учителя. Когато редакторската статия бе изцяло от Учителя, тя претърпяваше много малки промени и като подпис отдолу поставяха една, две или три звездички. Така че в тези първи години Учителят имаше отношение към това списание и към неговия редактор. Боян Боев започва да пише във "Всемирна летопис" една след друга статии за Рудолф Щайнер в няколко поредни годишнини.
към текста >>

След Първата световна война много българи заминаха да следват в Австрия и Германия.
Тези публикации бяха предназначени за хора образовани и с висок интелект. Преводът ли беше неудачен, стилът ли беше много висок, но се говореше за неща, от които ние нищо не можехме да разберем. Когато слушахме Учителя - Го разбирахме, когато четяхме Словото Му на български - Го разбирахме, но когато четяхме Рудолф Щайнер - не разбирахме нищо. И за да не се окаже, че сме много прости и глупави и не разбираме нищо, някои от нас отваряха уста и говореха хвалебствени неща. Само приказки и нищо конкретно. След Първата световна война много българи заминаха да следват в Австрия и Германия. Те се завърнаха в България, освен със своите дипломи за образование, освен със своя немски език, но и с много книги на Рудолф Щайнер. Превеждаха ни, цитираха ги и искаха да покажат колко много са учени и много знаят, понеже владеят немски език и четат в оригинал Рудолф Щайнер. Обикновен човек в София и на "Изгрева" не можеше да чете неговите книги. А и онези, които ги четяха, едва ли нещо разбираха. На "Изгрева" имаше хора сред нашите интелигентни братя и сестри, които мило и драго даваха за книгите му.
към текста >>

Тя владеела руски, френски, немски и английски и му става първа помощница.
Но не си научи урока тогава. И ето сега, на същия Питагор - на днешния Щайнер също му изгориха Школата, и то също заради жена." Това разбуни духовете на "Изгрева". Всички тръгнаха да търсят исторически извори за Питагор и да намерят как се е казвала онази жена, заради която гърците са му изгорили Школата. А брат Боев намери как се казва новата жена, заради която швейцарците му изгориха Школата. Казваше се Мария Сиверс, рускиня по произход. Тя владеела руски, френски, немски и английски и му става първа помощница. Накрая приятелите отиват при Учителя и носят две имена на две жени - едната от времето на Питагор, другата от времето на Щайнер. "Учителю, какво ще ни кажете за тези две жени? " "Това не са две жени, но една и съща. Онази от времето на Питагор е същата, която е преродена сега при Щайнер. При кардинални прераждания тези души вървят заедно." Мина също много време.
към текста >>

21. 3_54 Анархизмът и Новото Учение

Това е първата част от тази случка.
Целият салон е възбуден и всички тръгват пеша към ул."Опълченска" 66, за да съобщят на Учителя за станалото. Учителят ги приема и изслушва всички. Накрая приема и Методи и изслушва и него. Учителят му се усмихва и му подава три круши. На следващия ден в софийските вестници се съобщава, че един от последователите на Дънов се опитал да заеме опразнената от Него катедра, но последователите Му го обявили за самозванец, като му съблекли палтото, смъкнали му сакото и разкъсали ризата на самозванеца. Това е първата част от тази случка. Втората част е също интересна. Учителят извиква Борис Николов и в негово присъствие нарежда да бъде остриган Методи Константинов с ножица до корена на космите. Борис му остригва голямата черна коса, спусната под раменете, остригва му брадата с големите мустаци. А Учителят подава една риза, ново сако и ново палто, за да ги облече и му казва да дойде така облечен следващия път на беседа. Учителят нарежда на Борис цялата коса на Методи да я разпредели в десетки пликове за писма.
към текста >>

22. 3_56 Богомилското учение и Дървото на живота

Представянето мина успешно и рефератът беше отбелязан от професора за интересните идеи и самата постановка на исторически паралели, която беше може би първа по рода си в България.
Съжалявам, че не изкарах факултета докрая, за да се дипломирам, а остана само студентската ми книжка оттогава. Учителят ми направи забележка, че съм направила груба грешка, но тогава аз бях млада и смятах, че това е мой личен въпрос и че аз трябва да го решавам. Във факултета ми бе дадена тема и аз направих реферат за богомилското учение: " Влияние на богомилското учение върху образованието на българският народ". За тази тема се готвих усилено, прочетох всичко, което бе написано от историците до този момент. Имах предвид и някои изказвания на Учителя за богомилите и бях вмъкнала умело тези Негови идеи, бях ги разработила с историческите материали, с които разполагахме. Представянето мина успешно и рефератът беше отбелязан от професора за интересните идеи и самата постановка на исторически паралели, която беше може би първа по рода си в България. А това беше 1923-24 година и в Университета се изучаваха чужди Школи,' чужди философски системи и се смяташе, че ние, българите, излизаме сега от праха на забвението и на духовната нищета, предизвикана от петстотин години турско иго. Получих похвала от професора. Аз също бях доволна от положения труд. Непосредствено след реферата сънувам сън. Сънувам, че Учителят стои пред мен и държи едно двегодишно Негово дете и ми казва: "Това дете беше съвършено във всяко едно отношение и работеше така точно като часовник." Учителят ми показва и аз виждам на самата глава на детето един часовник-будилник.
към текста >>

Не случайно първият събор срещу богомилското учение е по времето на Борил, през 1217 година в Търново, и там е запалена първата клада, и първите богомили изгоряха на нея.
Поп Богомил е разпространител на учението." Тогава аз знаех цифрите наизуст, бях получила едно вътрешно прозрение за онази епоха и това ми беше достатъчно. Ако бях запазила листчето, то днес щяхте да имате друго познание за нещата. Дефектът в едното око на онова двегодишно дете имаше символично значение. Окото на човека е емблема на Истината. Богомилите бяха смели хора, ходеха и порицаваха всички отдолу нагоре до царя включително, за техните грешки и озлобиха царе и феодали, както и духовенството, и църквата. Не случайно първият събор срещу богомилското учение е по времето на Борил, през 1217 година в Търново, и там е запалена първата клада, и първите богомили изгоряха на нея. Тази клада се прехвърли на запад и така започна епохата на Инквизицията. Затова богомилското учение успя, защото много дръзко изнасяха Истината, а с това - и недъзите на управляващите по онова време, след което всички ги погнаха. Голяма част от тях са се увличали в социални борби и предизвикват реакция от страна на болярите. Започва вътрешна разруха. Това е причината , поради която България пада под византийско робство за цели сто и десет години.
към текста >>

След това се идва до цар Борил и първата клада, на която се горят богомили.
Това е причината , поради която България пада под византийско робство за цели сто и десет години. По- късно, Асен и Петър се облягат на богомилите и освобождават България. Цар Иван-Асен II също се обляга на богомилите и не случайно той освобождава всички пленени византийци да си отидат по домовете им. И когато тръгва на поход на юг, навсякъде богомилите му отварят крепостите, защото той приема тяхната идея за ненасилие. Чак когато цар Петър се оженва за византийката Ирина, което значи на български "мир", то в българския царски двор се вмъква византийското влияние и започват гоненията срещу богомилите. След това се идва до цар Борил и първата клада, на която се горят богомили. Оттогава нататък започват гоненията и това е причината България да падне под турско робство Турците идват на Балканите като бич Божий да възстановят Божията Правда. Богомилите преминават на запад и те са причина за Ренесанса на запад, а България остава да изплаща под робство гоненията срещу тях. Ето защо Учителят не позволяваше сега, през Негово време, на приятелите, които искаха да отговарят срещу нападките от вестниците срещу Братството, да сторят това. А тези нападки идваха от обществеността, от политически партии, от журналисти, писатели, църква и държавни служители. Нападките бяха отвсякъде.
към текста >>

23. 3_57 Трите клона на Бялото Братство в Школата на Учителя

Първата култура на петата раса е индуската и тя опира на Хималаите.
"Трите клона на Бялото Братство в Школата на Учителя" Всемирното Велико Бяло Братство е давало подтик за създаване на всички минали човешки култури. Ако исторически се проследи пътят, по който са минали тези култури, ще се види, че те възлизат от едно и също място и правят един кръг, като минават от място на място през всички народи, които са обозначени от един Божествен план. Накрая се връщат на същото място откъдето са излезли. Първата култура на петата раса е индуската и тя опира на Хималаите. Пътят минава на запад и започва да прави кръг, като минава през Персия, Египет, Палестина, Гърция, Рим, отива в западна Европа и се връща отново на изток, като минава през славяните, за да стигне до планината Памир, която се допира до Хималаите и е част от тях. Това е затвореният кръг на тези култури на петата раса. Там, където Бялото Братство е работило и е създавало Школи, там се е създавала култура и начало на нова цивилизация. Това е златният век на тези народи. Организирането на света и човечеството се дължи на Всемирното Велико Бяло Братство през вековете.
към текста >>

24. 3_58 Философията на йогите и Школата на Учителя

А това се вижда най-добре при слизането на Духа и оформянето на първата, на втората, на третата и на четвъртата човешки раси.
"Философията на йогите и Школата на Учителя" В Словото Си Учителят бе казал, че с идването на Христос започва Еволюция на петата раса. Цялото знание до идването на Христа е знание от инволюционния стадий на човечеството. Учителят даде нови тълкувания на понятието Инволюция и Еволюция на човечеството. Инволюция означава слизане на Духа в материята. А това се вижда най-добре при слизането на Духа и оформянето на първата, на втората, на третата и на четвъртата човешки раси. При петата, арийската човешка раса, Инволюцията стига до крайния предел с идването и раждането на Исус Христос. Оттам започва Еволюцията. Тези преминали човешки раси са свързани и с различните съзнания у човека. При слизането на Духа в материята, при слизането на човека на земята и обличането му в човешко тяло започва оформянето на неговото съзнание. Първо - на подсъзнанието, което борави с неговия инстинкт за съхранение на човешкия вид.
към текста >>

25. 3_59 Теософският конгрес и търсенето на Христа

Като вижда това, Кришнамурти добавя: "Аз ще продължа да работя за Божието Дело, обаче наравно с вас и като равен с вас." Трябва да се отдаде заслужена почит на Кришнамурти, че единствен той от всички теософи разбра Кой е Всемировия Учител и че той наистина се намира при нозете на Всемировия Учител - така, както бе озаглавена неговата първа книжка.
Имам недостатъци и работя над себе си да се освободя от тях. Истина е, че времето за идването на Мировия Учител е вече дошло. И Той е вече във физическо тяло на земята, но не е тук между нас. Мировият Учител е в България." Кришнамурти обяснява това, което е разбрал от разговорите си с Атанас Димитров, с Магдалена Попова и след като е прочел писмото на Учителя. Това го слушат всички и остават крайно разочаровани, изненадани и огорчени от неговото изказване. Като вижда това, Кришнамурти добавя: "Аз ще продължа да работя за Божието Дело, обаче наравно с вас и като равен с вас." Трябва да се отдаде заслужена почит на Кришнамурти, че единствен той от всички теософи разбра Кой е Всемировия Учител и че той наистина се намира при нозете на Всемировия Учител - така, както бе озаглавена неговата първа книжка. На третия ден се разпуска конгресът и всички делегати си заминават. Обаче там Атанас се влюбва в една теософка на име Хилда, оженват се и след това пристигат в България. Те имаха дете, на което сам Кришнамурти бе кръстник. Когато Атанас и Хилда дойдоха в България заедно с дъщеря си, те често ни идваха на гости в малкия ни дом. Атанас тогава нямаше работа и Борис Николов го взе в неговата мозайкаджийска бригада.
към текста >>

26. 3_68 Самозванецът

Аз първа се противопоставих на цялата михайловистка мрежа, която бе хвърлена тук на "Изгрева" след заминаването на Учителя.
Като дойде - брат, сестра, млад, стар - ще се поставя на изпит. "Ама на нас Учителят каза." "И на нас Учителят каза." Ще ги турим на изпит." Замесени: Олга Славчева, Райна Стефанова, Виктория Христова, Дафинка Казанлъклиева, Цочев, Стефан Цонев, цялата софийска комуна, Динова и пр., Балтова, Савов, Гръблашев, Велева, Р.Петкова, Дончо Попов, варненския ясновидец." Предоставяме ви оригиналния текст от частния разговор на Учителя във връзка с тези събития. Проучете го добре. И след това решете дали това, което съм говорила, е вярно или е лъжа. Ние се определихме и застанахме зад думите на Учителя зад и Словото Му. Аз първа се противопоставих на цялата михайловистка мрежа, която бе хвърлена тук на "Изгрева" след заминаването на Учителя. Трябваше някой да се противопостави на измамата, лъжата и опорочаването на Школата. Аз скочих първа, а след мен застанаха и други, които бяха верни по Дух, макар че ми бяха опоненти, противници. Но мога да призная, че те прескочиха личната си неприязън към мене, застанаха зад мене и ние дадохме достоен отпор. Беше време, когато всеки се определи кому да бъде служител. От нашето поколение не остана нито един, който да не се определи.
към текста >>

Аз скочих първа, а след мен застанаха и други, които бяха верни по Дух, макар че ми бяха опоненти, противници.
Проучете го добре. И след това решете дали това, което съм говорила, е вярно или е лъжа. Ние се определихме и застанахме зад думите на Учителя зад и Словото Му. Аз първа се противопоставих на цялата михайловистка мрежа, която бе хвърлена тук на "Изгрева" след заминаването на Учителя. Трябваше някой да се противопостави на измамата, лъжата и опорочаването на Школата. Аз скочих първа, а след мен застанаха и други, които бяха верни по Дух, макар че ми бяха опоненти, противници. Но мога да призная, че те прескочиха личната си неприязън към мене, застанаха зад мене и ние дадохме достоен отпор. Беше време, когато всеки се определи кому да бъде служител. От нашето поколение не остана нито един, който да не се определи. Едни отидоха наляво, други - надясно. Но за следващите поколения аз предоставям този материал за проучване.
към текста >>

27. 3_73 Последни разговори и откровения с Учителя

През време на Европейската война през 1916 година, на добруджанския фронт Първа конна дивизия воюва срещу Русия, предвождана от генерал Колев и посече сума руснаци.
Повикват Багрянов. Той отговаря на Бекерле, че българската войска е нужна да възпре турците. Невидимият свят се намеси в този момент и помогна на България да излезе от това положение. Невидимият свят не разрешава сега на България да воюва и ако воюва, ще бъде фатално за нея." Ние преживяхме всички тези събити я много драматично. Десетилети я пред и това Учителят бе казал, че България не трябва да вдига оръжие срещу Русия, понеже Русия освободи България от турско робство. През време на Европейската война през 1916 година, на добруджанския фронт Първа конна дивизия воюва срещу Русия, предвождана от генерал Колев и посече сума руснаци. Учителят бе крайно недоволен от този акт на българите. Затова Той бе категоричен - да не се воюва срещу Русия. По това време Той възложи на Багрянов няколко задачи чрез наши приятели, които се занимаваха с политика. Багрянов бе решил да изпълни всичко, което Учителят каже. Първо: при подходящ момент да сключи мир с Англия и Америка; второ: да уреди въпроса с шумкарите - да няма шумкари, а това бяха комунистите, които бяха излезли в планините за борба срещу правителството, обществото ги наричаше шумкари, а те се наричаха партизани; трето: Да се въведе Паневритмията в българските училища.
към текста >>

"При новораждането на човека има две стъпки: първата е слизането на Святия Дух.
Ако си отпаднал и искаш да добиеш сигурност, потопи се в едно поле от червен цвят, но да го видиш, като че е реално пред теб. Ако имаш отпаднала нервна система, потопи се в жълтия цвят. Ако имаш отпаднало самочувствие и кураж, тогава потопи се в оранжевия цвят. Ако си развълнуван и нямаш мир, потопи се в синия цвят." Тези съвети се отнасят за работата на ученика с книжката: "Завета на цветните лъчи на светлината". За да се работи с нея, трябва да се проучат правилата, съветите и методите, които е дал Учителят. "При новораждането на човека има две стъпки: първата е слизането на Святия Дух. Втората стъпка е единението с Христа и слизането на Христа в човека." Тов а е откровени е на Учителя , Той го е да л и в сво и беседи . Ни не знаем , че Духъ т слез е върху Учител я на 7 март 189 7 година - тогав а То й стан а Учител . През 1912 година, в Търново , върху Него слез е Христовият Дух- тогав а То й стан а Миро в Учител . И оттогав а То й започн а д а държ и първит е беседи на приятелит е о т първот о поколение . Това , коет о каз а пре д мен, б е едн а заключителн а фаза о т Неговат а дейнос т н а земята.
към текста >>

28. 4_04 На Рила с песните на Учителя

МАРИЯ ЗЛАТЕВА

Първата вечер прекарахме на открито край Първото езеро, край големи огньове.
Пътят беше стръмен, но върволицата от братя и сестри вървеше след Учителя. От Паничище нагоре пътят беше вече по-приятен, макар и да се изкачваше, защото минаваше през гористи пътеки, докато стигне до високия хребет при хижа "Скакавица". Тясната пътека се изкачваше стръмно нагоре и ни караше често да се спираме и да поемаме дъх. Но погледите на всички бяха устремени нагоре и все нагоре, докато стигнахме езерата. Свечеряваше се. Първата вечер прекарахме на открито край Първото езеро, край големи огньове. Гледахме звездите, дишахме чистия въздух и песните ни се възнасяха към върховете. На другия ден потеглихме за Второто езеро, където се установихме. Ние се учудвахме и малко негодувахме в себе си - защо отиваме на Второто езеро, а не останем на Първото, което бе по- красиво. Учителят бе заявил впоследствие, че влиянието и теченията от магнетизъм на Второто езеро, са по-добри от тези на Първото. Тогава местността беше обрасла с клекове до самите води.
към текста >>

Учителят беше открил още първата година извора, изтичащ изпод голямата канара, но отпосле водите на този извор, за да бъдат огрявани от слънцето, се прекараха през малко корито, постлано с бели мраморни и кварцови камъчета и оградено с големи мраморни късове, защото Той препоръчваше да се пие вода от извори, изложени на изток.
Учителят препоръчваше на Рила да се пие само гореща вода. За покриването на тази голяма кухня носихме големи плочи от Шестото езеро на ръце. Нашите приятели фотографи са заснели и това. Предвождани от Учителя, направихме мостчета и оформихме каменистата пътека, слизаща към Първото езеро, по която се изкачваха конете, носещи продукти за лагера. Ние вече не идвахме през Сапарева баня и Паничище, а през село Говедарци, откъдето пътят беше по-лек и по- приятен. Учителят беше открил още първата година извора, изтичащ изпод голямата канара, но отпосле водите на този извор, за да бъдат огрявани от слънцето, се прекараха през малко корито, постлано с бели мраморни и кварцови камъчета и оградено с големи мраморни късове, защото Той препоръчваше да се пие вода от извори, изложени на изток. Затова се направи това корито. Братята издялаха и сложиха мраморни ръце, от чиито шепи струеше водата. Те бяха изкусно изваяни, но години по-късно злосторници ги изпочупиха. Бяха направени други, които не се доближиха с изяществото си до оригиналните. По-късно, през 1931 година, място за утринна молитва стана високият скалист връх вляво от Второто езеро, когато приятелите откриха тази пътека, водеща до скалистия връх.
към текста >>

29. 4_09 Начало на музикалния живот на Изгрева

МАРИЯ ЗЛАТЕВА

" По този начин, през 1938 година се създаде първата песнарка в сини корици.
Кирил Му отговори, че сам е сторил всичко. Навярно Учителят е искал и Асен да вземе участие, затова се понамръщи малко недоволен, но после каза: "Тъй както са, могат да се напечатат." "Но няма ли нещо да се коригира или да се поразмести редът им? " - запита Кирил. Учителят допълни: "Не, рекох, тъй са добре. Дайте ги да се отпечатат! " По този начин, през 1938 година се създаде първата песнарка в сини корици. Как е станало издаването на втората от 1942 година, не зная. По тези две песнарки се пееха братските песни при Школните лекции, при беседите и при даването на концерти. Трябва още да добавя, че като музиканти, Асенчо и Кирил си завиждаха и се ревнуваха. Но Асен не записа песните и не направи песнарката, а Кирил стори това. Кирил беше изпълнен целият със свещено чувство пред Учителя.
към текста >>

30. 4_13 Фрагменти от музикалния живот на Изгрева

МАРИЯ ЗЛАТЕВА

Първа цигулка свиреха: Симеон Симеонов, Мария Златева, Ангел Янушев, Кирил Икономов, Игнат Котаров и много други, които желаеха.
Мария Славова също вземаше участие. Беше школувана певица и стана преподавателка в Музикалното училище. Разработваха се песни за хор и оркестър, както и различни сола от: Кирил Икономов, Ирина Кисьова, Димитър Грива, Лиляна Табакова, Филип Стоицев, Весела Несторова и други. На Паневритмията акомпанираха на китара: Невена Капитанова, Верка Куртева, Гита Стратева и други. Втори глас цигулки свиреха: Асен Арнаудов, Галилей Величков, Станка Йорданова, Филип Стоицев. Първа цигулка свиреха: Симеон Симеонов, Мария Златева, Ангел Янушев, Кирил Икономов, Игнат Котаров и много други, които желаеха. Диригент на оркестъра за Паневритмията бе Матей Калудов - военен капелмайстор. На някои от концертите в салона диригент на камерния оркестър бе и Влади Симеонов. Асен Арнаудов бе записал много от песните на Учителя. Учителят работеше с него и оценяваше таланта му. Но след заминаването на Учителя, той се загуби в ежедневието си.
към текста >>

31. 5_06 Песните на Учителя

Страдна душо Песента "Страдна душо" е първата песен, която Учителят е дал.
После дойде Школата. Преди Школата беше животът на песните - при всяко събиране само пеехме. А като дойде Школата, братският живот се организира чрез Словото на Учителя. Текстов е за песни от дяд о Благо Дядо Благо бе поет и даде думите на песните "Сине мой" и "На Белия цвят". Казваше се Стоян Русев - беше добър поет. Страдна душо Песента "Страдна душо" е първата песен, която Учителят е дал. Дотогава са се пеели евангелски и черковни песни. Текстът на тази песен е даден от писателя Михалаки Георгиев, по идея на Учителя. А мелодията е от Учителя. Шуми Учителят обичаше много тази песен. Напред да ходим Това е химн на Бялото Братство.
към текста >>

Това е първата песен, която се даде в Школата, след като аз влязох в нея.
Сърдечен зов Гледай да почувствуваш живота и след туй да намериш начин да го изразиш. С тези песни е свързан братският ни живот през Школата. Когато ги пеем, ние се свързваме с тях. Време е да вървим Съдържанието трябва да мине през сърцето ти, за да преживееш песента. Сине мой, пази живота Мелодия и текст от ученик от 1922 година. Това е първата песен, която се даде в Школата, след като аз влязох в нея. Лично аз много я обичам. Фир-фюр-фен Това е химн на ученика. С този химн Учителят изпраща ученика в света. За Небесния цар Мелодия и текст от Учителя. Дадена е през 1888 година, в село Хотанца, Русенско, където Учителят е бил назначен за учител в местното училище и където е учил децата на четмо и писмо.
към текста >>

32. 5_15 Първият закон

Като изпива първата чашка, той пита Учителя: "Учителю, Вие не можехте да не знаете, че аз съм отвън.
Приятна топлина се разнася из стаята. Братът започва да се размразява, възвръща се способността му да говори. Чайникът завира. Учителят поставя две чашки, отрязва лимончета, изважда и хлебец и сиренце, запича филийка. Братът оживява. Като изпива първата чашка, той пита Учителя: "Учителю, Вие не можехте да не знаете, че аз съм отвън. Защо не ми отворихте веднага, ами ме оставихте да замръзна? " Учителят помълча малко и казва: "Законът е такъв: "Ученикът трябва да поиска - тогава Учителят ще му даде." Ти, макар че не почука, но помаха към вратата - поиска! " Така братът научи и първия закон: "Искайте и ще ви се даде! " Този брат беше Петър Камбуров.
към текста >>

33. 5_18 Краят на войната е близо

Европейската война, или както я нарекоха по-късно- Първа световна война, се проточва няколко години.
"Краят на войната е близо" Годината е 1918. Европейската война, или както я нарекоха по-късно- Първа световна война, се проточва няколко години. Тя взема милиони човешки жертви. Българските войници са в окопите вече няколко години. Жените по селата заместват мъжете. Те орат, сеят и вършеят. Положението на народа е от тежко по-тежко.
към текста >>

34. 5_27 Изгревът и Бялото Братство

За да образувате, когато дойде време, първата ядка на шестата раса.
Идеите на шестата раса. Къде са вложени те? В беседите. Затова проучвайте беседите, за да се подготвите за тази ваша мисия през бъдещите векове. Трето: Защо съм ви събрал тук? За да образувате, когато дойде време, първата ядка на шестата раса. И да бъдете основатели на Шестата раса, която после ще работи в човечеството." Учителят за българите В едно писмо на Учителя до Пеню Киров от 1913 година, четем: "Накрая на жътвата Аз ще имам думата - казва Господ. - Аз познавам душата на този народ. Тя е страдала много от своите учители, проповедници и управници. Тя има още малко да пострада, след което тя веднъж завинаги ще се освободи от старото робство." "Осем хиляд и години" В своите беседи и разговори Учителят често споменава числото 8 000 години. Цифрата осем, написана хоризонтално, е знак за безкрайността.
към текста >>

35. 5_30 Мястото на Ваучер се изкупува за Изгрева

След първата грешка беше направена втората.
Чак след двадесет-тридесет години тези, които останаха живи до дълбока старост видяха резултата от непослушанието си. Защо ли? Защото местата започнаха да се изкупуват от други хора от града и в Братството се вмъкнаха чужди хора, които не само пречеха, но се оказаха проводници на враговете на Братството. Разби се онзи план на Учителя - "Изгревът" да бъде селище само на Братството, обхващащо цялото това поле от Дървенишкото шосе до линията на гара "Пионер". Обходете пеша това пространство да се убедите сами. След първата грешка беше направена втората. Учителят препоръчваше да се купят парцели от един декар, Той имаше идея да се парцелира цялото това поле на ниви по един декар и да се разгърне селището по друг начин, така че във всеки парцел, освен за дървена къщичка, да има място и за овощна и зеленчукова градина, за да може да се правят онези опити, които Учителят даваше, а освен това, произведените продукти да ни служат за храна в онези бедни за нас години. Но се намесиха вечно знаещите и всичко можещи възрастни приятели и всичко обърнаха наопаки, като започнаха да купуват парцели от по 100 до 400 квадратни метра. Да, купуваха по сто квадратни метра - само да се постави къщичка и толкоз. А след това дойдоха неприятностите и разправиите с оградите на тези малки къщички, сложени върху 300 или 400 квадратни метра. Аз лично съм наблюдавал това.
към текста >>

Това бе първата барака, но тя бе много примитивно направена.
Бяхме бедни студенти. Наехме мястото, за да си построим барака. И така, на това място, взето под наем, ние си направихме бараката. Селянинът беше добър човек и ни каза: "Вземете го под наем, щом нямате пари, а после, като спечелите пари, тогава ще видим." Беше нива от три декара. В първото съдружие се включихме: аз, Борис, Димитрий, Никола Нанков и Георги Радев. Това бе първата барака, но тя бе много примитивно направена. Отвътре бе облепена с хартията от чувалите за цимент, за да не ни духа. Първите години нямахме пари за дърва. През 1928 година бе люта зима - минус 20 градуса. Вечер и сутрин - лед. Нямахме печка, влизахме в завивките и не мърдахме оттам, докато се затопляхме.
към текста >>

36. 5_37 Учителят, Стамболийски и анархистите

Защо се яви първата дата 9 юни 1923 година?
Всеки ще отиде на своето място." Така стана. Ние бяхме свидетели. Ние също отидохме на своето място. След 9 септември 1944 година комунистите бяха написали следния лозунг по стените на дуварите и къщите: "Помни 9 юни, пази 9 септември! " Беше много интересно, че ние помнехме тези събития, свързани с тези две дати. Защо се яви първата дата 9 юни 1923 година? Това го знаехме. Беше забранен съборът. А защо се яви и втората дата - 9 септември 1944 година? И това знаехме. Бяха забранили събора на 9 септември 1923 година, което предизвика събитията от 22-23 септември 1923 година и бяха избити толкова българи.
към текста >>

37. 5_38 Учителят за цар Фердинанд и Балканската война

Това е първата национална катастрофа.
Започват драматични развръзки. На 27 юни се намесва Румъния, навлиза в Северна България и войските й идват чак до София. Турция напредва и идва чак до старата си граница. Гърция и Сърбия навлизат в българските земи и ги окупират. България е разгромена. Това е първата национална катастрофа. На 28 юли 1913 година България, Сърбия и Гърция сключват Букурещкия мирен договор. Румъния взема Южна Добруджа с територия 7 527 квадратни километра. Пълен провал - хиляди жертви и разруха за страната. Какво велико страдание и какво велико непослушание към Мировия Учител, който е на земята и е между българския народ. Учителят каза: "Румъния дойде - нахлу в България да умиротвори бесовете.
към текста >>

38. 5_39 Учителят и Духовната верига на Бялото Братство през Балканската война

Когато всички си тръгват и си вземат сбогом от Учителя, Той ги изпраща, като им казва: "Сега, като си отидете в къщи, първата ви работа е да си купите дърва и брашно за през зимата." Това го повтаря три пъти.
"Учителят и Духовната верига на Бялото Братство през Балканската война" По онова време, всяка година през месец август се осъществява събор на Духовната верига на приятелите и съмишлениците на Учителя. Всеки от членовете на тази така наречена Духовна верига получава лична покана от Учителя с името Му, написано на една малка картичка. На тези събори Учителят държи Своето Слово. Така на събора на Духовната верига през 1912 година в Търново присъствуват всичко седемдесет души. Съборът продължил три дни. Когато всички си тръгват и си вземат сбогом от Учителя, Той ги изпраща, като им казва: "Сега, като си отидете в къщи, първата ви работа е да си купите дърва и брашно за през зимата." Това го повтаря три пъти. Всички са учудени, защото е месец август, какви дърва и брашно посред лято, когато за това се мисли чак през есента? Накрая запитват: "Защо, Учителю? Война ли ще има? " Учителят отговорил строго: "Война ще има. Всички ще отидете и всички ще се върнете." Тогава те един по един Му целуват ръка и се разотиват по домовете си, а след един месец се обявява войната.
към текста >>

39. 5_40 Учителят за Фердинанд и Европейската война

На 15 юли 1914 година Австро-Унгария обявява война на Сърбия - това е началото на Европейската война (Първата световна война).
"Учителят за Фердинанд и Европейската война" Австро-Унгарският престолонаследник Франц Фердинанд и съпругата му София на 15 юни 1914 година отиват в Сараево и той бива убит чрез атентат. На 15 юли 1914 година Австро-Унгария обявява война на Сърбия - това е началото на Европейската война (Първата световна война). Воюващите се разделят на два лагера. В Централните сили влизат: Германия, Австро-Унгария и Османската империя. В лагера на Антантата (Съглашението) влизат: Англия, франция, Русия и САЩ. На 29 септември 1915 година княз Борис донася в Министерския съвет манифеста за влизане на България във войната на страната на Централните сили. Манифестът за обявяване на войната е публикуван на 1 октомври 1914 година.
към текста >>

40. 5_41 Учителят и Английската империя съгласно Божия план

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991

Учителят нареди през 1936 година да се каже на цар Борис III, а той да го предаде на английския министър-председател Макдоналд: "Върнете на Германия колониите в Африка, които взехте чрез Версайлския договор през Първата световна война." Съгласиха се.
Чрез този договор най-много се отрязаха територии от България. И това не бе случайно. Те искаха да попречат на Великия Учител, като Му отрежат условията да работи между този народ. Но те не знаеха Божиите закони, че Духът създава условията и възможностите на този народ. 7. Избиването на комунистите в България бе тяхна английска политика. 8. Учителят нареди през 1936 година да се каже на цар Борис III, а той да го предаде на английския министър-председател Макдоналд: "Върнете на Германия колониите в Африка, които взехте чрез Версайлския договор през Първата световна война." Съгласиха се. Но не го направиха. Едуард VIII също обеща, но не направи нищо. И той бе принуден да абдикира през 1936 година заради това. Не послушаха. А сега е век на ликвидация на миналите методи и кармата на народите.
към текста >>

41. 5_42 Британската империя и германския парен котел

След Първата световна война англичаните изместиха германците от Африка, взеха техните колонии и заеха тяхното място.
Не се знае защо и как дойде в София на приятелско посещение бившият английски престолонаследник, а сега крал на Британската империя- Едуард VIII. Той беше първороден син, бе обявен за престолонаследник, а сега бе крал на Англия. Посрещането в София през септември 1936 година бе голямо. Учителят вика Методи Константинов и му нарежда да извика Любомир Лулчев да дойде лично при Него. Учителят нарежда на Лулчев да отиде в двореца и да предаде лично на цар Борис III, а той да предаде на английския крал Едуард VIII следните думи: "Англия да върне колониите на Германия в Африка, за да се отпусне кранът, защото ще се пръсне котелът на парната машина на локомотива." Лулчев предава всичко на Борис III, а той го предава на Едуард VIII. След Първата световна война англичаните изместиха германците от Африка, взеха техните колонии и заеха тяхното място. След като Хитлер дойде на власт в Германия, той започна да търси жизнено пространство и разширение за Германия. Тук в София Едуард VIII схваща всичко много добре, разбира, че това е много разумно, връща се в Англия и го споделя с правителството на Балдуин, който е министър- председател. Британското правителство е разтревожено, защото изказването на краля ще измести британската политика в друга посока и може да разтърси английската империя. Затова министър-председателят и другите около него смъкнаха Едуард VIII от неговия пост като английски крал само заради това, което им каза. Те приеха, че кралят е под чуждо влияние - не можеха да знаят, че това са думи на Учителя.
към текста >>

42. 5_45 Учителят и владетелите на България

След като се намеси България в Първата световна война, Аз казах в 1917 година, че Германия ще изгуби войната.
Ако не бяха воювали, щяха да получат Дедеагач и Кавала. Когато започна всеобщата война - Европейската война, Аз казах да предат на Фердинанд България да не се намесва във войната, а да пази строг неутралитет. Ако беше запазила неутралитет България, щеше да получи много повече земи. Затова през 1914 година казах на Фердинанд: България да не се намесва, а да пази неутралитет, защото България така ще спечели повече, ще получи земя за цената на своя неутралитет. Ако се намеси - ще изгуби." Те не ме послушаха. След като се намеси България в Първата световна война, Аз казах в 1917 година, че Германия ще изгуби войната. Затова да се вземат навреме мерки и да се оттеглят от войната. Аз исках доброто на България. А те какво направиха? Интернираха ме във Варна. После казах на Фердинанда и на Бориса, че трябва да имат добри отношения с всички държави.
към текста >>

43. 5_48 Учителят, Георги Димитров и Третият интернационал

Каза ми: "Закови по конец първата дъска." Аз я заковах.
Тогава така се правеха дъсчените огради - да бъдат на разстояние една от друга от поне два сантиметра. Нищо не разбирах. Нямаше как, разковах всички дъски и извадих пироните. Извиках Учителя. Той дойде и застана до мен. Каза ми: "Закови по конец първата дъска." Аз я заковах. "Ха сега, вземи втората дъска". Взех я. Учителят я пое от ръцете ми и я сложи под конеца, но я допря плътно до другата дъска. Бяха долепени една до друга. Каза ми: "Кови сега!
към текста >>

44. 5_50 Отклонението

Първата сестра, която бе гузна и която си премълча, бе сестра Мария Тодорова.
С пръста на дясната Си ръка Учителят посочва купа с книгите на Михаил на пода пред тях и изрича: "Изнесете тези трици оттук! " Те се навеждат и бързо-бързо изнасят купа с книгите. Много пъти Учителят е говорил в Своите беседи, че съвременната окултна литература представлява булгур, трици за човешките умове и че е дело на Черната ложа. Човек трябва да се храни с Божествения хляб, който е Словото Господне. Ние знаехме, че Словото Господне е Словото на Всемировия Учител, Който бе на "Изгрева" и ние бяхме при Него. Първата сестра, която бе гузна и която си премълча, бе сестра Мария Тодорова. А другите две бяха Савка Керемидчиева и Паша Теодорова. Накрая трите сестри се събраха и разказаха подробно цялата история на всички. Чуха всички. Но на някои това не им изнасяше и си правеха оглушки. Тези оглушки си ги правят и до днес.
към текста >>

45. 5_55 Телеграмата-отговор, която трябваше да дойде

Той посяга с дясната си ръка към купа от телеграми и взема първата, която е върху купа и която случайно му попада.
Но му съобщават, че телеграфната връзка между София и Москва е прекъсната. В Украйна имало много снежни бури и телеграфната линия била повредена. А в София тогава също бе люта зима - голям мраз - и беше паднал дълбок сняг. Затова телеграфистът-есперантист не се учудва много на прекъсването на връзката и на натрупаните непредадени телеграми пред него. Изведнъж връзката се възстановява от Москва му съобщават, че може да предава телеграми. Той посяга с дясната си ръка към купа от телеграми и взема първата, която е върху купа и която случайно му попада. Можел е да вземе и друга телеграма. Но ръката му взима онази, която е адресирана до Георги Димитров. Предава я веднага. Получава сигнал, че. телеграмата е приета.
към текста >>

Първата телеграма, която се получава оттам е отговорът на Георги Димитров, който съобщава, че разрешава погребението на Учителя да се извърши на "Изгрева".
Тялото Му е запазено - има нюх на чистота и на пролетна свежест. Никакъв белег, че е тяло на мъртвец. Непрекъснато при Него има дежурни - през деня и през нощта. Идва четвъртият ден. Изведнъж на телеграфа връзката с Москва се възстановява. Първата телеграма, която се получава оттам е отговорът на Георги Димитров, който съобщава, че разрешава погребението на Учителя да се извърши на "Изгрева". След като получава тази телеграма, връзката отново се прекъсва за няколко дни. Това е първата телеграма-отговор, получена в този ден от Москва. И единствената телеграма за цели седем дни. Един брат веднага донася на "Изгрева" телеграмата-отговор. С нея трябваше да се получи разрешение от властите.
към текста >>

Това е първата телеграма-отговор, получена в този ден от Москва.
Непрекъснато при Него има дежурни - през деня и през нощта. Идва четвъртият ден. Изведнъж на телеграфа връзката с Москва се възстановява. Първата телеграма, която се получава оттам е отговорът на Георги Димитров, който съобщава, че разрешава погребението на Учителя да се извърши на "Изгрева". След като получава тази телеграма, връзката отново се прекъсва за няколко дни. Това е първата телеграма-отговор, получена в този ден от Москва. И единствената телеграма за цели седем дни. Един брат веднага донася на "Изгрева" телеграмата-отговор. С нея трябваше да се получи разрешение от властите. Ами как да стане това и кой да го вземе това разрешение? Изведнъж се явява един брат от Видинско и казва: "Дайте ми телеграмата.
към текста >>

46. 5_60 Кой е ръководителят на Братството в България

Първата заповед, която издал, била следната: "Досега хващахме само богатите хора и ги обирахме.
Нямам доверие на никого, освен на тебе, понеже си свят човек, както виждам и чувам. Ако се съгласиш да ръководиш, бандата, докато се върна, аз ще отида в света и ще пробвам твоето учение дали го бива или не го бива. Трябва да се опита." Святият човек му казал: "Хубаво, аз ще те замествам! " Отишъл главатарят в света да прилага учението на светията, а светията се предрешил като главатаря, така че заприличал досущ на него и застанал пред разбойниците. Нито един от тях не могъл да види разликата и не познал, че това не е техният истински главатар. Първата заповед, която издал, била следната: "Досега хващахме само богатите хора и ги обирахме. А отсега нататък ще хващаме и бедните." Тази заповед не била много угодна на разбойниците, защото увеличавала работата им без полза - какво могат да вземат от бедняци и голтаци. Но нямало какво да правят, защото думата на главатаря била закон. Знаели, че който не му се подчинявал веднага, му хвръквала главата. Затова започнали да хващат и бедни, и богати. Какъвто се паднел.
към текста >>

47. 6_04 Мория и Кут Хуми

НИКОЛАЙ ДОЙНОВ

"Мория и Кут Хуми" След Първата световна война, човечеството беше преживяло безсмислието на егоизма, чудовищната лакомия, вкостенелите и назадничави идеи, че силният трябва да ограбва благата на мирния и работлив човек, за да живее охолно и безгрижно, за да командува и управлява.
"Мория и Кут Хуми" След Първата световна война, човечеството беше преживяло безсмислието на егоизма, чудовищната лакомия, вкостенелите и назадничави идеи, че силният трябва да ограбва благата на мирния и работлив човек, за да живее охолно и безгрижно, за да командува и управлява. Хората, които бяха проводници на тези идеи не знаеха един велик и основен закон в природата, който беше изнесен от Учителя: "Колкото и голяма да е дадена сила, ще дойде друга, по-голяма сила, да я ликвидира". Историята по блестящ начин е показала правотата на този закон. Къде са великите империи на миналото: Вавилонската, Персийската, Египетската, Римската, империята на Чингиз-хан и коя ли още не? Тези разбирания бяха хвърлили човешкия род в една безумна кървава баня, в която загинаха милиони хора, съпроводена с чудовищни разрушения, мъки и страдания. В човечеството след това се събуди подтикът за търсене на смисъла в порядките на този свят, жаждата към нови идеи, нови мисли, които като резултат да дойдат до едно по-ново и по-съвършено човешко общество.
към текста >>

48. 6_03 Паневритмията на Учителя и българският народ

НИКОЛАЙ ДОЙНОВ

Много по-късно от първата среща на царя с Лулчев, генерал Стоянова, която често е била в двореца, защото е била и придворна дама, го препоръчала на цар Борис III като съветник.
Жената на генерала е била последователка на Учителя. Казваше се Мария, а ние я назовавахме "генерал Стоянова". Лулчев е бил близък на семейството на генерал Стоянов и често е посещавал неговия дом. При тези посещения, той водел разговори по най-различни въпроси. Много начетен човек със задълбочена мисъл и опит, той правел силно впечатление със своите знания и трезви изводи по всички въпроси. Много по-късно от първата среща на царя с Лулчев, генерал Стоянова, която често е била в двореца, защото е била и придворна дама, го препоръчала на цар Борис III като съветник. Генерал Стоянова имаше две дъщери-близначки. Едната беше секретарка на царя, а другата - на царицата. Като секретарки, те не си изпълняваха задълженията както трябва, а се поддадоха на различни изкушения от различни страни. Така писмата и новините от "Изгрева", които трябваше да се предават на царя, не се предаваха, а се отклоняваха и прикриваха. През време на бомбардировките в София, един шрапнел премина през малкото прозорче на скривалището и уби едната секретарка.
към текста >>

В първата половина на месец март 1942 година, Видин и Видинско са потопени от едно катастрофално наводнение на Дунава, при което са разрушени много сгради и се наложи голяма евакуация на тамошното население.
И понеже цялата бъдеща организация за провеждането на курса на Паневритмията в училищата е подвластна на министър Борис Йоцов, то не трябваше да има никакви пречки за това. Но се случва най-неочакваното. "На мене - поясни ми Милка в разговора, който имахме с нея - задачата ми се видя доста сложна за практическо осъществяване". И както разбирам, започва един период от нейна страна на колеблива и плаха нерешителност, както и протакане за осъществяването на това Велико и Красиво Дело. Едно ново събитие, според нея, също донесло усложнение. В първата половина на месец март 1942 година, Видин и Видинско са потопени от едно катастрофално наводнение на Дунава, при което са разрушени много сгради и се наложи голяма евакуация на тамошното население. По-голямата част от тях идват като бежанци в град София. Едни от тях са настанени и в училището, където е работела Милка. А децата от училището били разпръснати по други училища. "Мен като учителка и моите деца бяхме изпратени в училището "Константин Фотинов". Там, като гостенка, намерих за неудобно и нямах смелостта да искам от директора на училището да ми разреши да играя сутрин Паневритмията с децата от цялото училище.
към текста >>

В първата ни среща, в първите ми определени два часа, говорих на курсантите върху теорията за ритмиката и музиката.
Там бяха на пансион шестдесет млади учители от цяла България. Ръководители на курса бяха двама специалисти с висше образование по физкултура - Кирил Петров и Кънчева. Явих се и аз като трета ръководителка по ритмични игри. Тези двама специалисти ме познаваха от игрището на Фондацията и ме посрещнаха много добре. Моите часове се определиха два пъти седмично - от седем до девет часа преди обед. В първата ни среща, в първите ми определени два часа, говорих на курсантите върху теорията за ритмиката и музиката. И то ритмиката като стимул в живота. Следващият път пристъпихме към практиката. Курсантите възприемаха много лесно и с радост всичко, което им се показваше. Като свърших първия час от определените ми за този ден два часа, предложих им почивка, но курсантите спонтанно изявиха желание да се продължи без почивка. И така, определените за занимание два часа бяха взети без прекъсване.
към текста >>

49. 7_06 Как Катя Грива разреши задачата си

НЕСТОР ИЛИЕВ

Катя Грива е онази сестра, която първа е заучавала Паневритмията по указание на Учителя.
Защо Учителят не й подарява въпросното томче, макар че имаше такива много. Накрая взема томчето от Паша, преписва го и го връща. По-късно споделя: "При преписването срещнах и научих такива ' неща, които при четенето на беседите не ги забелязвам. Чрез тези неща, научени при преписването, аз по-късно разрешавах някои проблеми в живота си". Словото става Живот за ученика, когато се приложи. Катя Грива е онази сестра, която първа е заучавала Паневритмията по указание на Учителя. Тя по-късно показваше упражненията на желаещите да ги учат. Онези, които са научили упражненията от нея, по-късно ги играеха най-правилно. Да се прехласнеш от видяното - пластика и хармония! Бащата на Катя Грива е бил полковник от пехотата през време на Балканската и Европейската война. Чрез нея на "Изгрева" идва нейният брат Димитър и сестра й Стефанка.
към текста >>

50. 8_01 Песните на Учителя

Обикновено Учителят казваше първата музикална фраза - ще я изсвири и ще я изпее.
Когато по-късно бе дадена песента "Аз мога да любя", при свършването на беседата се започваше с нея, а се привършваше с песента "Благословен Господ, Бог наш". По-късно, Учителят даде окултни песни в общия окултен клас, както и в младежкия окултен клас, но това беше, когато се отвори Школата, защото в класовете имаше правила и методи, по които трябваше да работят учениците. Учителят идваше в клас с цигулката Си. Ставаше така, че Той създаваше пред нас в класа цялата песен. За това е необходима подходяща атмосфера в класа - да бъде той в синхрон с онази мисъл, която стои над него в Духовния свят и която трябва да се свали и облече в песен чрез Словото на Учителя. Обикновено Учителят казваше първата музикална фраза - ще я изсвири и ще я изпее. След това дойде и ще каже втората фраза. И така - фраза след фраза, Той даваше цялата песен в класа. Така е дал в младежкия окултен клас двете песни: "Мисли, право мисли! " и "Там далече зная чуден край". Повечето от песните Той е дал в общия окултен клас по същия начин.
към текста >>

Ще каже първата музикална фраза, след което ще я изсвири и изпее.
За това бяха необходими условия на физическото поле, подходящ повод, хармонична среда, независимо от какво поле Учителят сваляше песните и каква бе целта за свалянето им. Много от песните бяха създадени за разрешаване на някои противоречия в Пътя на учениците. Чрез тях Той трансформираше състоянията им, разрешаваше проблемите им, разчистваше задръстения им от личната карма житейски път, проправяше този път, даваше изхода и направлението, по който трябваше да се движи една душа в Школата. Не са малко тези песни и те са свързани с имената на наши музиканти от "Изгрева". Споменахме, че Учителят идваше в клас с цигулката Си и ние бяхме свидетели как Той създаваше песента пред класа. Ще каже първата музикална фраза, след което ще я изсвири и изпее. След това каже втората музикална фраза, ще я изсвири и изпее. После изсвирва и изпява двете музикални фрази и накрая изсвирва и изпява цялата песен. Ще спомена, че Учителят първо даде мелодията и текста на "Сила жива, изворна, течуща" и ние я научихме. После даде мелодията и текста на "Изгрява слънцето". След това двете мелодии се свързаха така, както ги пеем сега, като първо пеем "Изгрява слънцето".
към текста >>

51. 8_02 Как се записаха и издадоха песните на Учителя

Това бе първата част от една грозна история.
Борис допусна още една грешка. Трябваше да охрабри онези, които работеха и бяха събрали материали, та да ги накара да издадат втора книга за Учителя и така да бъдат поместени и техните материали. Но това не стана и оттук започна разединението, което трае и до днес сред нашето поколение. Всички приеха този метод като удар с нож в гърба на всички онези, които работеха от няколко години и бяха подтиквани да работят. Те го схванаха така - че по този начин са били заблуждавани и отклонявани да не обърнат внимание, че в пълна тайна се печата книга. Това бе първата част от една грозна история. Втората част - една друга грозна история - стана след като излезе Песнарката, една година след книгата "Учителят". Това издание бе на Мария Тодорова. То взриви и останалите, които не бяха засегнати лично от хвърлената бомба при издаването на книгата "Учителят". Приятелите на "Изгрева" се разделяха на две групи - едни, които имаха писателска и поетична дарба, те подготвяха материали за книгата "Учителят", а другите - това бяха всички музиканти. Защото на "Изгрева" нямаше човек, който да не може да пее и да не познава, да не си служи с някакъв музикален инструмент.
към текста >>

52. 8_08 Откриването на извора Ръцете на Рила

Първата година вземахме вода за пиене и за готвене, включително и за миене, от езерото.
"Откриването на извора "Ръцете" на Рила" За първи път Братството се изкачи с Учителя на Седемте рилски езера през 1929 година. Следващата 1930 година отново се качихме, но вече бяхме по-организирани. Лагерът бе устроен, бяха сложени няколко казана, от които пиехме топла вода и се готвеше общ обяд. Първата година вземахме вода за пиене и за готвене, включително и за миене, от езерото. Но втората година видяхме, че наоколо има волове, които влизат в езерото да пият вода. Водата течеше и се оттичаше, но не ни беше приятно да гледаме такава картина - как те се изхождат във водата. Беше ни гнус. В един много хубав слънчев ден, след беседа, след като бяхме закусили и си бяхме направили гимнастиката, Учителят каза: "Тука трябва да има един извор. Ние трябва да го намерим".
към текста >>

53. 8_11 Последните дни на Учителя на земята

Първата бомба бе взривена след отпечатването на книгата "Учителят", втората бомба бе взривена след отпечатването на песнарката на Мария Тодорова.
Не се занимаваха с нас. Оставиха ни няколко години да провеждаме нашия братски живот без ограничения. Но след създаването на тяхното комунистическо законодателство, някои от законите ни засегнаха. Голяма част от имотите на Братството бяха отчуждиха по закона за едрата градска собственост. Дрязгите в Братството след онези две бомби, за които споменах, подготвиха почвата за избухване на третата бомба на "Изгрева". Първата бомба бе взривена след отпечатването на книгата "Учителят", втората бомба бе взривена след отпечатването на песнарката на Мария Тодорова. А третата бомба бе предизвикана чрез финансова ревизия на Братството. Дойдоха двама ревизори и ни накараха да направим опис на цялото братско имущество. Инвентаризираха го, направиха финансова ревизия на всички сметки от януари 1945 година до 1957 година - за цели дванадесет години. Понеже Братството не беше признато за юридическа личност, то ревизорите не признаха вноските от десятъка на приятелите за членски внос, а ги приеха като дарение. Всяко дарение се облагаше тогава според закона с 10% данък.
към текста >>

54. 8_12 Братските салони и Изгревът

Братските салони и "Изгревът" Първата неделя на 1920 година, чух за пръв път Учителя да говори.
Братските салони и "Изгревът" Първата неделя на 1920 година, чух за пръв път Учителя да говори. Това стана в един салон на "Раковска" и "Граф Игнатиев". Салонът беше в сградата на Дома на журналистите, на втория етаж. Влизахме от "Граф Игнатиев" през една тясна задна вратичка и се изкачвахме по една доста стръмна и тясна стълба. Влизахме в широк хол, който беше абсолютно празен. На този етаж имаше две стаи, които бяха съединени помежду си, но едната стена беше махната и по този начин бяха направили салонче.
към текста >>

Около подиума бяха наредени столовете, като бе оставена тясна пътечка от първата врата за влизане в салона.
Отпред имаше един голям хол и една малка стаичка за Учителя, като приемна. Като влезеш - от лявата страна имаше две врати на две стаи, на които средната стена бе махната. В това салонче се държаха беседите. Имаше прозорци и на трите страни на салона към "Раковска". В средата имаше малък подиум от три стъпала, а на него - една малка масичка с бяла покривка, до която имаше стол с облегалка. Около подиума бяха наредени столовете, като бе оставена тясна пътечка от първата врата за влизане в салона. Братята бяха купили този салон. В него слушахме беседите цяла зима, но през лятото ми казаха, че е станало голямо недоразумение, скарали са се и след това го продали. Аз бях тогава нова и не бях запозната с братските работи. Но чух, че там имало много генералши с много претенции, много важни и всяка искала да командува според генералския пагон на съпруга си. Затова накрая се скарали и го продали.
към текста >>

Не се споразумели коя да ръководи и коя да бъде първата от тях.
В него слушахме беседите цяла зима, но през лятото ми казаха, че е станало голямо недоразумение, скарали са се и след това го продали. Аз бях тогава нова и не бях запозната с братските работи. Но чух, че там имало много генералши с много претенции, много важни и всяка искала да командува според генералския пагон на съпруга си. Затова накрая се скарали и го продали. Защо го продадоха? Не се споразумели коя да ръководи и коя да бъде първата от тях. Кой е дал парите - също не зная. Но щом са се скарали и са го продали, значи е било борба за ръководство и влияние. Салонът беше срещу аптеката и колониала днес. Сега там има сладкарница, а по-рано имаше двуетажна къща и се идваше през задна дворна малка вратичка. Главният вход бе от "Раковска".
към текста >>

Първата година Учителят спеше в нея.
Съвпаденията не са случайни. Те са жива реалност на сили, които поради нашите грешки, своеволия и непослушание към Учителя се проектираха. Тези сили разрушаваха всяко място, където бе стъпил кракът на Учителя и където бе изречено Словото Му. През 1926 година на "Изгрева" бе построена приемна стая на Учителя. Това беше една стая с много малко антренце като входче. Първата година Учителят спеше в нея. Той стоеше най-често горе, а слизаше за клас долу, на "Оборище" 14. И през зимата на 1926-27 година беше в тази стая. Оставал е понякога да преспива и на "Опълченска" 66. През 1926 година на поляната се състоя съборът. От провинцията дойдоха много приятели.
към текста >>

55. 8_15 Кои изпълниха Волята на Учителя?

АНГЕЛ ВЪЛКОВ (1899-1986 )

За Първа българска армия - за подаръци 50 000 лв. 7.
Записани и събрани за заема на свободата 2 500 000 лв. 2. За Помощна организация, събрани 150 000 лв. 3. За войската 120 000 лв. 4. За югославските деца 130 000 лв. 5. За югославската акция 25 000лв. 6. За Първа българска армия - за подаръци 50 000 лв. 7. За болниците и фронта, събрани 35 000 лв. Независимо от това, женското дружество изпрати на фронта: чорапи, пуловери, ръкавици и други разни подаръци, сладкиши и пр. Също избра за югославската акция разни дрехи, почисти ги и ги изкърпи. Посрещнахме общо Червената армия, настанихме ги на квартири с всичките му нужди като инвентар и др. Женското дружество посрещна три пъти Първа българска армия.
към текста >>

Женското дружество посрещна три пъти Първа българска армия.
За Първа българска армия - за подаръци 50 000 лв. 7. За болниците и фронта, събрани 35 000 лв. Независимо от това, женското дружество изпрати на фронта: чорапи, пуловери, ръкавици и други разни подаръци, сладкиши и пр. Също избра за югославската акция разни дрехи, почисти ги и ги изкърпи. Посрещнахме общо Червената армия, настанихме ги на квартири с всичките му нужди като инвентар и др. Женското дружество посрещна три пъти Първа българска армия. Посети болниците няколко пъти, занесе храни и изнесе музикални номера. Това е актив на другарите дъновисти-комунисти, заедно със сестрите от женското дружество." Това е част от един изключителен протокол, който е за чудо и за приказ. Чудо на чудесата, приказка за устата, и мехлем за ушите на човеците от "Изгрева". В Школата на Учителя няма мъже и жени! В Школата има души!
към текста >>

56. 9_01 Времето, което не бе дошло

АНГЕЛ ВЪЛКОВ (1899-1986 )

Там чух да разказват следното: "Казаха, че Учителят е казал на княз Фердинанд да не отива с Германия като съюзник в Първата световна война, а той, освен, че не Го послушал, ами взел, че Го интернирал във Варна.
Той изпъкваше с вида си пред всички други. Там беше и брат Манол Иванов, който бе преподавател в училището - флотски офицер с военната си униформа. Аз не знаех, че това е господин Дънов. Ио наскоро на мен ми се нареди отпуска и аз отидох на село за десетина деня. А там вече се беше основал кръжок на Бялото Братство. Там чух да разказват следното: "Казаха, че Учителят е казал на княз Фердинанд да не отива с Германия като съюзник в Първата световна война, а той, освен, че не Го послушал, ами взел, че Го интернирал във Варна. Учителят му казал: "Аз ще отида и ще се върна, а ти ще излезеш от България и няма никога да се върнеш". И така стана. Когато трябваше да се прибера във Варна след отпуската, нашите хора от Братството пожелаха да дойдат с мене да ги заведа при Учителя. Дадоха ми адреса Му. Той беше отседнал в най-големия тогава във Варна хотел - "Лондон".
към текста >>

Не беше дошло още времето за първата ми среща с Учителя.
След като завърших училището, понеже не се намираше лесно работа, аз се прибрах на село при баща си. Там вече събранието на Бялото Братство функционираше и аз започнах да чета от беседите на Учителя. Под тяхното влияние аз станах вегетарианец и въздържател и към края на 1922 година започнах редовно да посещавам събранията. Цялото ни семейство беше включено в Братството. Големият ми брат Михал беше ръководител на събранието в село. Не беше дошло още времето за първата ми среща с Учителя. За да се срещнеш с Учителя, трябва подготовка. И точно в тези години аз започнах да чета беседите Му. Посещавах братските сбирки на село, пеехме песни и полека-лека навлязох в онзи път, който трябваше рано или късно да ме заведе до Учителя. Разбира се, само при условие, че човек е решил да тръгне по този път и е решил да го извърви. Чак тогава може да се срещне с Учителя.
към текста >>

А моето тепърва трябваше да дойде.
Разбира се, само при условие, че човек е решил да тръгне по този път и е решил да го извърви. Чак тогава може да се срещне с Учителя. Когато аз заведох моите съселяни при Него в хотел "Лондон", аз не бях готов още и не се срещнах. Но се срещнаха онези от моето село, които бяха готови - те разговаряха с него. Тяхното време бе дошло. А моето тепърва трябваше да дойде. Минаха години и това време дойде. И аз бях готов за него.
към текста >>

57. 9_05 Кой бе Учителят?

Ще каже първата музикална фраза, след което ще я изсвири и изпее.
И до края на живота Му, той си остана златен. Това бе нагледен урок за възможностите на алхимията и за превръщането на минералите от един в друг. И урок от Учителя. Един ден бяхме на обяд в трапезарията. Преди да си излезем след обеда, Учителят каза: "Някога българите са направили на Господа едно цигулката Си и ние бяхме свидетели как Той създаваше песента пред класа. Ще каже първата музикална фраза, след което ще я изсвири и изпее. След това каже втората музикална фраза, ще я изсвири и изпее. После изсвирва и изпява двете музикални фрази и накрая изсвирва и изпява цялата песен. Ще спомена, че Учителят първо даде мелодията и текста на "Сила жива, изворна, течуща" и ние я научихме. После даде мелодията и текста на "Изгрява слънцето". След това двете мелодии се свързаха така, както ги пеем сега, като първо пеем "Изгрява слънцето".
към текста >>

58. 10_04 Всемировият Учител Беинса Дуно и българите

Първата от стенографираните беседи е от 16 март 1914 година със заглавие: "Ето човекът", поместена и издадена в серията "Сила и живот" През 1922/23 година на ул."Оборище" 14 се построява салон, където Мировият Учител държи беседи до 1926/27 година, след което, следва построяването на салона на "Изгрева" 1927 год.
Отхвърлят се съветите на Мировия Учител. Управниците на този народ се явяват като най- големите врагове на този народ и делото на Мировия Учител. Божието възмездие не закъснява: на 3 октомври 1919 година, цар Фердинанд е принуден да абдикира в полза на сина си - също представител на Кобургската династия, а България е наказана с репарации, окастрена с територии и е платила за непослушанието си със стотици хиляди убити и разруха на страната. Съборите прерастват в ежеседмично посещение на приятелите в дома, където е отседнал Мировият Учител на ул."Опълченска" 66 - София, в дома на Петко Гумнеров. Още от 1904 година Той започва да държи Своето Слово през отворения прозорец на малката Си стая. Първата от стенографираните беседи е от 16 март 1914 година със заглавие: "Ето човекът", поместена и издадена в серията "Сила и живот" През 1922/23 година на ул."Оборище" 14 се построява салон, където Мировият Учител държи беседи до 1926/27 година, след което, следва построяването на салона на "Изгрева" 1927 год. Той се премества да живее там и държи Своите беседи до заминаването Си от този свят на 27 декември 1944 год. През 1922 година се отваря Школата на Всемирното Велико Бяло Братство в София. Тази Школа се отваря за пръв път на планетата Земя и във Вселената между българите и славянството. Господният Дух на Силите е връз Него и Той отваря Школата. Словото Божие се излива върху учениците.
към текста >>

59. 10_11 Исус Христос - Глава на Великото Бяло Братство

Когато говорим за Христос, ние разбираме Първата проява на Бога като Любов.
Как умря Исус Христос? Като човек или като Син Божий? Като човек умря, а като син человечески предаде духа си в ръцете на Господа на Силите и напусна видимата човешка форма, и възкръсна като Божий Син. Оттогава, неговият Дух живее между хората, но е невидим за техните очи, защото съзнанието им не е пробудено. За да проникне Христовото учение у всички хора като Светлина в умовете им - то трябва да се пробуди у тях Божественото съзнание, т.е. свръхсъзнанието. Когато говорим за Христос, ние разбираме Първата проява на Бога като Любов. А това е Мировата Любов, която излиза от Центъра на Вселената и отива към периферията на Вселената. А тази Мирова Любов се носи от Христовия Дух, който обединява Мировата Любов и Космичната Обич. Космичната Обич е онази вълна и сила, която идва от периферията на Вселената и създава кръговрата на живота - този на Битието и този на Космическия живот. Чрез Христа се прояви Христовият Дух и чрез Него се донесе една нова Сила, една Светлина в умовете и Виделина в човешките души и оттам започва Еволюцията на човечеството. Създаде се връзка между Светлината и Виделината, между Видимия и Невидимия свят в историята на земята и човечеството.
към текста >>

60. СЪДЪРЖАНИЕ

Първата сказка на Учителя 106.
Немирниците 101. По чия идея заминава Учителят за САЩ 102. Песента “Завръщане на блудния син” 103. Защо Петър Дънов не стана евангелски проповедник? 104. Началото 105. Първата сказка на Учителя 106. Френологичните карти 107. Варна – хотел Лондон 108. Учителят и управниците, които Го интернираха 109. Дядо поп Константин Дъновски 110. Търновските събори 111.
към текста >>

Първа среща със спиритизма 148.
Слънчогледът на Паша 144. Фурната на Изгрева 145. Спиритизмът и Школата. Бай Дончо прави спиритическа група в Школата 146. Слави Камбуров – спиритист и хвърчащите птици 147. Първа среща със спиритизма 148. Спиритизмът на Мария Тодорова и името на Учителя 149. Спиритизмът на варненци 150. Спиритизмът на първите ученици от Школата 151. Отцепниците 152. Те не знаят срещу кого воюват 153.
към текста >>

Хиляда деветстотин тридесет и първа година 40.
Строежът 35. Послушанието 36. Жеглото 2 37. Бомбардировките 38. Учителят разказа за онзи свят 39. Хиляда деветстотин тридесет и първа година 40. Случаят Игнат Котаров 41. Бадемите 42. Когато Господ разреши 43. Невъзможното за човека 44. Проводникът 45.
към текста >>

61. II. АНГЕЛ БЛАГОВЕСТИТЕЛ ОПОВЕСТЯВА ЗНАМЕНИЕТО ГОСПОДНЕ

в първото българско училище в село Николаевка, става свещеник през 1857 г., оженва се за дъщерята на Чорбаджи Атанас, открива първата черковна служба на български във Варна, в новооткритата църква „Св.
„Заради това послушай съвета ми, да си идеш там, на мястото, гдето те е определил Божият Промисъл, понеже това място е било и ще бъде, тъй да кажа, прагът на чудни световни промени. Очите ти непременно ще видят всичко, речено от Господа, със залога, който ще ти връча и ще бъде за уверение като от Бога." Старецът бръкнал в пазвата си и му предал един свитък, а това е било АНТИМИНСЪТ, като знак Божий, че Турция ще падне в строго определени години. Предава му го и добавя: „След това ще се яви или роди прославений Вожд и чрез Неговата молба Бог ще измие гнусотията на мястото на падналото проклятие." Това са Знамения на Светия Дух и на Ангела Благовестителя. След това Благочестивият старец изчезва от погледа му, а в пазвата на младия Константин вече е закътан АНТИМИНСЪТ като знак и Залог на Божието Знамение. Той се завръща във Варна, става учител през 1864 г. в първото българско училище в село Николаевка, става свещеник през 1857 г., оженва се за дъщерята на Чорбаджи Атанас, открива първата черковна служба на български във Варна, в новооткритата църква „Св. Архангел Михаил" на 14 февруари 1865 год., в долния етаж на българското училище, построено през 1862 год. Участвува активно и е водител на борбите за църковна независимост във Варненския край. В дома му се ражда първородният син Атанас. След време се ражда и дъщеря му Мария. А на 12 юли 1864 год.
към текста >>

62. Трите неща. Разговор с Учителя Дънов записан на 1 октомври 1900 год.

Първата храна е неговото Слово; добрият живот е Божията Воля и доброто мислене е Неговата Любов.
ТРИТЕ НЕЩА Разговор с Учителя Дънов записан на 1 октомври 1900 год. Три неща изисква Духът Божий: Да се храним добре, да живеем добре и да мислим добре. Първата храна е неговото Слово; добрият живот е Божията Воля и доброто мислене е Неговата Любов. Добре да се храниш е да възприемаш всичко каквото Бог е определил за живота. Добре да живееш е да изпълняваш всичко, каквото Господ е наредил. Добре да мислиш е да гледаш и схващаш това, което Бог е създал. Но, каквото и да мислиш друго вън от тия граници, които Бог е положил, това няма да ти помогне ни придаде нито една педя на живота. Живота седи в тия неща, които Бог е създал и неговото повишение и облагородяване състои в тяхното възприемане.
към текста >>

63. 4. КАК НАУЧИХ РУСКИ ЕЗИК

Тя е първата гимназия в България създадена от Венелин Априлов.
4. КАК НАУЧИХ РУСКИ ЕЗИК Аз учих в Габровската гимназия. Това беше най-добрата гимназия и тук подбираха най-добрите преподаватели. Тя е първата гимназия в България създадена от Венелин Априлов. Тя се издържаше от доброволните вноски на тукашните търговци и на българските търговци от Русия. А каква библиотека имаше само. Това бе най-голямата библиотека в България по онова време. Когато бях във втори клас в прогимназията в Габрово, взех от библиотеката руски книги да чета. Учителят ни по литература като забеляза какво нося ме запита, че като не зная езика защо ги взимам и какво ли ще науча от тях.
към текста >>

64. 9. ЧИТАЛИЩЕ „НАДЕЖДА

Той държа първата сказка, която съм чул тук на 19 август 1920 г.
А ние седнахме в единия край. След малко на сцената излезе същия човек, който никога не бях виждал досега и който според моите спомени ми е познат от миналото. Красив, спретнат, с дълга коса и брада. Попитах хазайката до мен: „Кой е този човек? " „Това е Учителя Дънов". Той държа първата сказка, която съм чул тук на 19 август 1920 г. неделя Преображение. Тя се казва „Новото човечество". Тя е записана и отпечатана още същата година. Тази сказка ме завладя напълно. Така бях замаян от беседата, бях отишъл в един друг свят и думите, които слушах отговаряха и разкриваха моите най-дълбоки мисли и копнежи, с които бях живял дотогава.
към текста >>

65. 10. ЛОЗЕТО И СЪБОРА НА БЯЛОТО БРАТСТВО

Туй беше първата ми среща с Учителя.
Поканиха и мен. „Ела да се запознаеш с Учителя! " Заведоха ме до един хубав бряст, където имаше пейки и маси и ме представиха на Учителя. За първи път имах възможност да Му хвана ръката и да я целуна. Учителят ни прие, беше много разположен като видя толкова много млади хора. Туй беше първата ми среща с Учителя. Учителят не говори много. Той беше твърде зает. Скоро стана време за обяд и аз останах да обядвам с Белите братя. А след това по покана на младежите останах да живея при тях на лозето до края на събора. Имаше палатки и завивки за гости и там прекарах няколко дни до края на събора.
към текста >>

66. 13. ВОЙНИК ИЛИ СТУДЕНТ

Първата година ми бе зачетена и заверена като студент в юридическия факултет за радост на майка ми.
Осигурявахме реда на скривалищата срещу бомбардировките в София. И накрая ме произведоха в чин ефрейтор понеже само аз като трудовак можех да вдигна тежест до 120 кг на ръце. Можех едновременно да нося два чувала под двете си мишници, като всеки тежеше 60 кг. Затова ме произведоха ефрейтор и аз си сложих нашивка най-тържествено. Та войниклъка ме накара да се запиша като студент. Първата година ми бе зачетена и заверена като студент в юридическия факултет за радост на майка ми.
към текста >>

67. 14. ДУХОВНАТА МЛАДЕЖКА ГРУПА

14. ДУХОВНАТА МЛАДЕЖКА ГРУПА Така отървах войниклъка първата година.
14. ДУХОВНАТА МЛАДЕЖКА ГРУПА Така отървах войниклъка първата година. Но за всяка година трябваше да давам удостоверение, че съм студент. А войниклъка аз го мразех най-вече от всичко. И като видях, че няма отърваване от него, дойдох отново в София и се записах във физико-математическия факултет, специалността естествени науки, която обичах от край време. И започнах да посещавам редовно лекции. Тука трябва да кажа, че аз имах свои навици, от които не съм се отказвал никога до сега.
към текста >>

68. 18. УЧЕТЕ ЕДИН ЗАНАЯТ

Та тя беше първата саможертва на нашият обущарски занаят.
От нас искаше само работа. Изкърпихме тези 50 чифта военни ботуши и спечелихме малко. Видяхме, че в обущарството няма сметка, голяма ангария, а полза няма. Тогава на сестра Мария Тодорова по поръчка направихме едни обуща, но те бяха тесни и за да не ни обиди, тя ги носи и си повреди краката. И от тогава вече 50 години все се оплаква, че все нещо я стяга по краката. Та тя беше първата саможертва на нашият обущарски занаят. След това работихме и изработвахме музикални инструменти. Но и с този занаят не стана нищо. След това изписвахме фирми. Не ни провървя. По-късно изработвахме дървени букви за печатарите.
към текста >>

69. 23. НА РАБОТА С МЛАДЕЖКИ ПЛАМ

23. НА РАБОТА С МЛАДЕЖКИ ПЛАМ Ето че излезе и първата работа.
23. НА РАБОТА С МЛАДЕЖКИ ПЛАМ Ето че излезе и първата работа. Отпуснаха на селяните в селото да си нарежат дърва. Всъщност това бяха дъбови храсталаци, на няколко километра далеч от селото. А ние бяхме девет човека и нашата работа вървеше спорно, натрупахме много дърва, а Жечо ги пренасяше с колата си. Селяните завиждаха на Жечо, че има толкова помощници, но те знаеха, че ние бяхме дошли 10 дни преди това, без да знаеме, че общината ще отпуска дърва при такива условия. Натрупахме ги на двора, разстлахме ги, а върху тях спахме през хубавите летни нощи, когато не валеше.
към текста >>

70. 26. ЖЪТВАТА

Беше ни изпратил по живо и по здраво за първата жътва.
26. ЖЪТВАТА Жътвата на нивите започна. Но ние не бяхме хващали сърп и не знаехме да жънем. Нямаше кой да ни научи. Жечо мислеше, че ние това го знаем и умеем, както умеем да пеем, да пием топла вода и да гълтаме топъл качамак. Жечо бе останал у дома и се занимаваше с добитъка. Беше ни изпратил по живо и по здраво за първата жътва. Предаде ни сърповете, които беше наточил и ние пристигнахме до уречената нива. Но работата не вървеше. Често се порязвахме със сърповете. Почнахме да жънем една нива край пътя. Приятно ни беше да ни грее слънцето, но жътвата не вървеше.
към текста >>

След това се сдобихме с първата наша подница, сложихме я на триножника, когото наричаха тук оджак и отдолу накладохме огън, за да се нагрее подницата.
После с босите си крака я мачкахме докато я размачкаме с вода и я омачкваме, за да приготвим от нея глинено тесто. По тертипа на старите подници, които имаха форма на дълбока, кръгла тава, успяхме да изваяме от глината с подобна форма нашите подници. Направихме десетина. Сложихме ги на слънце и те изсъхнаха. След това взехме една от тях, сложихме я на триножника на огнището и на слаб огън я опекохме, за да не се напука. След това се сдобихме с първата наша подница, сложихме я на триножника, когото наричаха тук оджак и отдолу накладохме огън, за да се нагрее подницата. После с две големи маши я обръщахме, слагахме на земята, избърсвахме дъното с влажен парцал и поставяхме приготвената ечемичена пита. От горе се поставяше връшник, то е един купест похлупак, така устроен, че да покрие отгоре и подницата и питата, а върху него се поставяше жар и пепел. Така питата от топлата подница и топлия връшник се печеше. Това е най-лесният начин да се сдобиеш с вкусен хляб. Така си изпичахме ечемичените пити.
към текста >>

71. 34. ПИСМО ОТ ЖЕЧО

До Борис Николов

За черната крава на едни казах 15 000 лева, на други 12 000,а ми дадоха 8500.На първа дума не я дадох понеже още цените не бяха определени.
Добре сме. Работа както всякога много. Трябва и за пчелите да се отдели време и приготви големия сандък, който между другото и с него се занимавам. Решихме да продадеме добитъка, да си оставим само работните коне. Желаещи много имаше. За черната крава на едни казах 15 000 лева, на други 12 000,а ми дадоха 8500.На първа дума не я дадох понеже още цените не бяха определени. Сега цената на добитъка спадна. Сега е 3-4000.Спираме пак продажбата. Имаме дълг около 6000 лв. без други странични т. е. 6000 на записи към дружества и банки.
към текста >>

72. 44. ЧЕРНИЯТ ГАРВАН И СТУДЕНТСКАТА ШАПКА

Учителят още в първата година на Общия Окултен Клас бе говорил, че ученикът трябва да завърши гимназия, факултет, че дори и три факултета, да усвои светското знание и да отиде да работи с тази професия като в нея приложи идеите на Учителя.
Но тогава бяхме всички под влияние на това, че не искаме да сме ангажирани.от светските порядки и да се подчиняваме на обществени правила и закони. И аз не си взех дипломата както направи и Георги Радев и някои други. Но ние не попитахме Учителя. Учителят не беше съгласен с това и беше много недоволен. Но ние направихме опит, който не бе сполучлив за нас. Учителят още в първата година на Общия Окултен Клас бе говорил, че ученикът трябва да завърши гимназия, факултет, че дори и три факултета, да усвои светското знание и да отиде да работи с тази професия като в нея приложи идеите на Учителя. Но кой да слуша тогава тези неща. Ние бяхме млади и живеехме в друг свят. Така че гарванът бутна шапката ми и тя падна на земята. Символът бе абсолютно точен. Аз не работих по тази професия нито станах асистент.
към текста >>

73. 47. ПЪРВИТЕ САЛОНИ В СОФИЯ

114 Учителят говори, че първата Школа, която е отворил, но после я затворил понеже учениците в нея изкористяват някои знания получени от Него за различни неща.
Аз не съм ходил в този салон. Учителят е държал там няколко беседи вечер от 18-19 часа, обаче възниква спор между онези, които са наели салона, кой да ръководи и кой да бъде на лично място и се идва до спиране на събранията. Учителят отново се прехвърля да държи беседи на „Опълченска" 66,където се намира първия салон под открито небе. В томчето „Беседи, обяснения и упътвания", от 1922 г., гр. Търново на стр. 114 Учителят говори, че първата Школа, която е отворил, но после я затворил понеже учениците в нея изкористяват някои знания получени от Него за различни неща. Започнали да се подиграват, да се шегуват помежду си и изместват същността на окултното знание, което ни дава Учителят. Тук Той държи беседата „Кротостта, смирението и мъчението" от 22.01.1920 г. до 5.02.1920 г. Това е една малка книжка, която после Учителят забранил да се препечатва и издава. Тогава приятелите, които наемат салона под наем срещу пари, се скарват, правят скандал в салона кой да ръководи и накрая Учителят затваря първата Школа.
към текста >>

Тогава приятелите, които наемат салона под наем срещу пари, се скарват, правят скандал в салона кой да ръководи и накрая Учителят затваря първата Школа.
114 Учителят говори, че първата Школа, която е отворил, но после я затворил понеже учениците в нея изкористяват някои знания получени от Него за различни неща. Започнали да се подиграват, да се шегуват помежду си и изместват същността на окултното знание, което ни дава Учителят. Тук Той държи беседата „Кротостта, смирението и мъчението" от 22.01.1920 г. до 5.02.1920 г. Това е една малка книжка, която после Учителят забранил да се препечатва и издава. Тогава приятелите, които наемат салона под наем срещу пари, се скарват, правят скандал в салона кой да ръководи и накрая Учителят затваря първата Школа. По-късно, когато дойдохме ние младите, родени след 1900 г., пожелахме Учителят да ни говори и напътства. Така Учителят спази окултния закон, че Учителят дава тогава, когато ученикът поиска. Така Той откри отново Школата чрез Младежкия клас. Третия салон беше на ул. „Цар Шишман" през 1922-1923 г.
към текста >>

74. 49. ДЪРВЕНИТЕ БАРАКИ

Първата къщичка беше нашата.
Тогава ние се събрахме четири човека, изпразнихме джобовете си, купихме материал и си построихме дъсчена барака именно на това място, което бяхме взели под наем. А това беше нашият опит за общ братски комунален живот на Изгрева. Криво-ляво сковахме нашето жилище. Учителят препоръчваше по това време да се правят дъсчени къщурки на Изгрева. Беше по-евтино, по-практично и по-хигиенично. Първата къщичка беше нашата. Но ние се прочухме с нея и се появи първият кандидат, който поиска да му построим също една такава. Така на д-р Иван Жеков построихме дървена къща и тя стана като модел и всички я оглеждаха и прецениха, че ние можем да строим. Тя беше построена до горичката. Салон още нямаше. Докато дойде зимата ние успяхме да обзаведем нашето жилище.
към текста >>

Така посрещнахме първата зима на Изгрева 1926-1927 г.
Така на д-р Иван Жеков построихме дървена къща и тя стана като модел и всички я оглеждаха и прецениха, че ние можем да строим. Тя беше построена до горичката. Салон още нямаше. Докато дойде зимата ние успяхме да обзаведем нашето жилище. Отвътре беше обшито с дебели, яки картони и можеше да се отоплява като се тури една печка. Така посрещнахме първата зима на Изгрева 1926-1927 г. Следващата година 1928 беше една от най-лошите зими, която сме запомнили. Снегове големи, студ до минус 20 градуса. А пък ние тогава нямахме дърва. А нямахме и пари за дърва, защото работехме и учехме. И тази зима съм измръзнал много и това е зимата когато аз се простудих на работа, защото бях пил студена вода, поради лекомислие.
към текста >>

75. 55. ЧЕШМАТА И ИЗВОРЪТ НА ДИАНА БАД

55. ЧЕШМАТА И ИЗВОРЪТ НА ДИАНА БАД Когато Учителят дойде на Изгрева, първата работа, която ни постави бе да намерим вода.
55. ЧЕШМАТА И ИЗВОРЪТ НА ДИАНА БАД Когато Учителят дойде на Изгрева, първата работа, която ни постави бе да намерим вода. Там горе се очерта селище, за което трябваше вода. Тогава ние слязохме от Изгрева на юг, към Витоша, към долината където течеше малка рекичка в местността Диана Бад. И там дълго време търсихме вода. От рекичката не можеше да се вземе вода за пиене. Бяха открити ниви.
към текста >>

76. 57. ЗАДАЧИ С ВОДАТА

57. ЗАДАЧИ С ВОДАТА Първата задача, която Учителят постави бе сестрите да си вземат две хубави малки стомнички, а не каквото и да е и с тях да си носят вода от чешмата на Диана бад.
57. ЗАДАЧИ С ВОДАТА Първата задача, която Учителят постави бе сестрите да си вземат две хубави малки стомнички, а не каквото и да е и с тях да си носят вода от чешмата на Диана бад. Носенето на водата действува здравословно, защото човек приема магнетизма от водата. Второ: Той препоръчваше водата да се носи във всяко време и особено лятно, време, когато трябваше да се облекат със зимни дрехи, за да се изпотят. Тази задача описах, но тук ще добавим, че като си отидат в бараките отвън в един леген ги чака затоплена слънчева вода. Съблекат се и се обливат с топла слънчева вода и след това легнат да си починат. Трето: След като починат ще станат и ще си сварят вода и ще пият гореща вода.
към текста >>

77. 66. ЕМБЛЕМАТА С КОТВАТА

На първата страница беше сложена емблемата на котвата, като вътре имаше един надпис: „Глава на Твоето Слово е Истината", който те преведоха на френски, но вместо да сложат „глава" сложиха друг текст, така че в превода от френски на български се превежда точно така: „Основата на Твоето Слово е Истината".
По-късно Бертоли взе този символ й го сложи като емблема на едно свое издателство. Той бе строител, но мечтата му бе да бъде писател и издател, така че в края на живота си той наистина реализира тази своя мечта и създаде едно малко списание, което се издаваше във Франция и задоволи амбицията си на издател. По-късно неговата дъщеря Анина Бертоли продължи да го издава. Беше наречено „Житното зърно". В него се поместваха мисли на Учителя и някои опитности от Школата като материалите за това списание ги предоставях лично аз. На първата страница беше сложена емблемата на котвата, като вътре имаше един надпис: „Глава на Твоето Слово е Истината", който те преведоха на френски, но вместо да сложат „глава" сложиха друг текст, така че в превода от френски на български се превежда точно така: „Основата на Твоето Слово е Истината". И тук идва голямото разминаване с познанието на Словото на Учителя и мнението и незнанието на преводачите. Защото „Глава на Твоето Слово е Истината", но „Основата на Твоето Слово" е нещо съвсем друго и различно. И така като се промени една емблема освен че се губи силата й, но тя се променя, изопачава се и вместо да служи като градивна сила, тя може да служи за разрушение. Примерът бе много точен, защото това списание се разпространяваше на 400 броя абонати от цяла Франция. Когато издадохме книгата „Учителят" на първа страница сложихме емблемата с котвата.
към текста >>

Когато издадохме книгата „Учителят" на първа страница сложихме емблемата с котвата.
На първата страница беше сложена емблемата на котвата, като вътре имаше един надпис: „Глава на Твоето Слово е Истината", който те преведоха на френски, но вместо да сложат „глава" сложиха друг текст, така че в превода от френски на български се превежда точно така: „Основата на Твоето Слово е Истината". И тук идва голямото разминаване с познанието на Словото на Учителя и мнението и незнанието на преводачите. Защото „Глава на Твоето Слово е Истината", но „Основата на Твоето Слово" е нещо съвсем друго и различно. И така като се промени една емблема освен че се губи силата й, но тя се променя, изопачава се и вместо да служи като градивна сила, тя може да служи за разрушение. Примерът бе много точен, защото това списание се разпространяваше на 400 броя абонати от цяла Франция. Когато издадохме книгата „Учителят" на първа страница сложихме емблемата с котвата. Също в книгата „Песни от Учителя" поставихме котвата, както и в книгата „Разговори при 7-те Рилски езера". Така че ние първи я поместихме. Описание на емблемата. Емблемата представлява една окръжност, в която е вписан един разностранен триъгълник като върховете му опират окръжността през 120 градуса. Върхът на триъгълника опира на меридиана, а другите два върха са разположени хоризонтално.
към текста >>

В първата част на песента „Бог е Любов" човешката душа възприема музиката като славословие на Безграничния, което идва от центъра на живота.
Но виждате ли сега как работи небето? Стотици хора са минали през вратата на Теофана Савова и стотици хора са гледали тези три ноти и на мнозина може би тя е казала какво означават. Но само на този брат тя каза, че това са онези ноти, които са от емблемата на котвата. Ето така това ще се съхранява за следващите поколения благодарение на сестра Теофана Савова. Песента „Бог е Любов" има две части. В първата част на песента „Бог е Любов" човешката душа възприема музиката като славословие на Безграничния, което идва от центъра на живота. Това е Всемировата Любов на Бога, която идва от центъра на Космоса и отива към периферията и обхваща целия Всемир. Това отговаря на излизането от Бога на Абсолютния Дух на Битието, който преминава в Божествения Дух, а Той в Истината, а Истината в Словото. А това отговаря на онзи надпис „Глава на Твоето Слово е Истината". Ето как се свързва Словото и музиката. Във втората част на песента е даден пътят на човешката душа, която тръгва от периферията на Вселената и върви чрез светлината към центъра на Вселената.
към текста >>

78. 70. КЪЩИЧКАТА НА СТОЯНКА ИЛИЕВА

Тогава аз разбрах, че втората половина на бараката, която прибавих към първата беше за Стоянка Илиева, която беше учителка в провинцията и искаше да има жилище, за което беше дала пари на Учителя.
Така направихме една барака двойно по-голяма от тази на Стоименов, която имаше две отделни помещения като пред тях имаше по едно килерче. За два месеца я направихме. Тогава като свърши строежа Учителят дойде да я огледа. А по време на строежа беше много взискателен, искаше да се изпълни хубаво, точно, с хубави и здрави материали. Бараката беше готова, с хубав вид. Тогава аз разбрах, че втората половина на бараката, която прибавих към първата беше за Стоянка Илиева, която беше учителка в провинцията и искаше да има жилище, за което беше дала пари на Учителя. При туй ние получихме едно писмо от този, който ни беше дал мястото под наем, в което ни съобщи: „Или купете мястото или ще го продам на други." Тогава влязохме в пазарлък, обединихме се няколко души, защото нямахме пари и разпределихме закупеното място по толкова метра, колкото всеки бе платил. Той ни даде нотариален акт, а и Стоян Илиева бе в тази група. Ето така една голяма нива от два декара и шестотин квадрата се разцепи на седем човека. Направената двойна барака с две помещения бе половината на Стоянка Илиева, а другата част бе определена за братска барака и за посрещане на гости. В тази част, която бе определена за посрещане на гости много по-късно след заминаването на Учителя поради квартирна криза се засели сестра Янакиева, а след нея Илия Узунов.
към текста >>

79. 80. СТЕНОГРАФИТЕ НА УЧИТЕЛЯ

Учителят отговаря: „Сила и Живот" от първа до шеста серия, там съм изложил основите на Учението на Бялото Братство." Започнаха някои да си водят записки от думите на Учителя.
Това е оригиналното Слово на Учителя без никаква редакция. Той беше стенограф на депутатите в Народното събрание и знаеше правилата на стенографа, че не трябва да променя нито една дума. Имаше закон за стенографите: те подписваха декларация пред съда за точна стенограма. Така, че той точно спази всичко точ в точ. Веднъж Олга Славчева запитва Учителя, какви беседи и кои точно от беседите да се дават на интересуващите се от Учението. Учителят отговаря: „Сила и Живот" от първа до шеста серия, там съм изложил основите на Учението на Бялото Братство." Започнаха някои да си водят записки от думите на Учителя. Видя се, че не всичко може да се запише. Тогава решиха, че ще им трябва стенограф. Извикаха баш стенограф, който беше главен стенограф на Народното събрание. А това беше Тодор Христов Гълъбов, роден 1870-1935 г. А от 1899 до 1923 г.
към текста >>

От нейните стенограми по настояване на един млад брат аз дешифрирах нейните стенограми и приготвих като продължение на нейната книжка още три неиздадени книжки със следните заглавия: Първа: „Думи на свещеното начало на живота", Втора: „Единната Любов", „Мисли за Великата Душа", Трета: „Трите образа на Великия".
Голяма част от разговорите на Учителя на Рила, в Мърчаево, на Витоша и на Изгрева са от неговите стенограми и тетрадки. Той успя лично да дешифрира стенограмите си и така те бяха прехвърлени на пишеща машина. Чака се времето, когато те трябва да бъдат издадени. Савка Керемидчиева записваше в определени дни и то сутрин рано, когато по поръчение на Учителя е ходила при Него, като Той й е диктувал материал, който тя издаде в една книжка: „Свещени думи на Учителя". Но тя имаше още материал, който тя не дешифрира и не можа да довърши. От нейните стенограми по настояване на един млад брат аз дешифрирах нейните стенограми и приготвих като продължение на нейната книжка още три неиздадени книжки със следните заглавия: Първа: „Думи на свещеното начало на живота", Втора: „Единната Любов", „Мисли за Великата Душа", Трета: „Трите образа на Великия". Това са заглавия дадени от Учителя, а за достоверност този млад брат ме накара да ги подпиша всички, за да се нае, че аз съм свършил тази работа и да докажа верността на този материал. Едновременно с това този млад брат ме накара да разчета и други стенограми на Савка и аз му предадох както стенограмата на Савка, така и разчетения материал. Това ще представлява един код за разчитане на нейните стенограми, защото те много трудно се четат.; Мога да кажа, че стенографите изпълниха своя дълг. Онези, които участваха в печатането на беседите на Учителя също изпълниха своя дълг. Онова, което остана неотпечатано трябва от едно следващо поколение да бъде извършено.
към текста >>

А нещата се усложняваха от това, че аз живеех с Мария Тодорова под един покрив, а те бяха непрекъснато в съревнование помежду си коя да бъде първа ученичка на Учителя.
Ако намерите някои от тях ще бъде цяло чудо. Но едното копие остана неприкосновено. Малко преди да си замине Учителят Той извика стенографите и им нареди: „Първите копия от беседите, които не са издадени ще ги предадете на брат Борис! " Така нарежда Учителят и действително ме извикаха и ми ги предадоха, макар че не им беше много приятно. Те бяха свикнали всичко да се върти около тях и да бъдат център на внимание и изведнъж Учителят предава нещата на друг, който е извън техния център и друг трябва да движи нещата. А нещата се усложняваха от това, че аз живеех с Мария Тодорова под един покрив, а те бяха непрекъснато в съревнование помежду си коя да бъде първа ученичка на Учителя. А това водеше понякога и до конфликти. И аз като ги взех тези първи копия, първата ми задача беше да се грижа за тях, да ги пазя и да ги съхраня. Разбрах веднага, че едно копие може винаги да бъде загубено. Затова аз организирах веднага преписването на това първо копие след заминаването на Учителя. Когато съобщих на стенографите това мое решение, те се успокоиха и разбраха, че работата все пак ще преминава през техните ръце.
към текста >>

И аз като ги взех тези първи копия, първата ми задача беше да се грижа за тях, да ги пазя и да ги съхраня.
Малко преди да си замине Учителят Той извика стенографите и им нареди: „Първите копия от беседите, които не са издадени ще ги предадете на брат Борис! " Така нарежда Учителят и действително ме извикаха и ми ги предадоха, макар че не им беше много приятно. Те бяха свикнали всичко да се върти около тях и да бъдат център на внимание и изведнъж Учителят предава нещата на друг, който е извън техния център и друг трябва да движи нещата. А нещата се усложняваха от това, че аз живеех с Мария Тодорова под един покрив, а те бяха непрекъснато в съревнование помежду си коя да бъде първа ученичка на Учителя. А това водеше понякога и до конфликти. И аз като ги взех тези първи копия, първата ми задача беше да се грижа за тях, да ги пазя и да ги съхраня. Разбрах веднага, че едно копие може винаги да бъде загубено. Затова аз организирах веднага преписването на това първо копие след заминаването на Учителя. Когато съобщих на стенографите това мое решение, те се успокоиха и разбраха, че работата все пак ще преминава през техните ръце. Създадох обстановка: една хубава самостоятелна стая с удобства за писане и натоварих Елена Андреева да препише всички първи копия, които те ми предадоха и да ги препише в четири екземпляра. Значи освен оригинала, който имахме тя ги преписа в още четири екземпляра и плюс оригинала ставаха пет.
към текста >>

80. 86. КЛАСЪТ НА ДОБРОДЕТЕЛИТЕ

В първата група бяха: Паша Теодорова, тя представляваше Добродетелта - Правдата, Савка Керемидчиева - Истината, Мария Тодорова - Любовта и Мария Радева - Мъдростта, сестрата на Георги Радев и Сотирка Бабаджова бе Добродетелта.
Не се разгласяваше нейната работа. Но в последствие това се научи от другите и те поискаха от Учителя да направи втора група. Учителят направи и втора група. След това дойдоха кандидати и за трета група. Щом една работа стане известна, тя губи нещо съществено и Учителят преустанови работата на този клас. В първата група бяха: Паша Теодорова, тя представляваше Добродетелта - Правдата, Савка Керемидчиева - Истината, Мария Тодорова - Любовта и Мария Радева - Мъдростта, сестрата на Георги Радев и Сотирка Бабаджова бе Добродетелта. Това място, където се събираха сестрите от тази група леко се огради с леки материали, дъски и стана еднахолиба, едно жилище, където започнаха да работят стенографите на Учителя. Направи се едно помещение на това място от дървета, дъски и леки материали. Получи се едно жилище от една стая. Там живееха и там работеха трите стенографки. После стана много тясно, защото идваха и печатарите и други посетители.
към текста >>

В първата барака остана да живее Паша и това помещение го нарекоха „парахода".
Там живееха и там работеха трите стенографки. После стана много тясно, защото идваха и печатарите и други посетители. А те трябваше да дешифрират беседите и да ги подготвят за печат. Стана тясно и Учителят нареди да се построи отделна барака за Савка, за да се разредят малко. По-късно и на Елена направиха отделна постройка. В първата барака остана да живее Паша и това помещение го нарекоха „парахода". Работата на трите стенографки беше много напрегната, защото те не само стенографираха, дешифрираха, коригираха, но и подготвяха за печат. И всичко това се преписваше на пишеща машина. Има запазени беседи на Учителя изнесени пред „Класа на Добродетелите". Има запазени тетрадки на сестрите, които са си водили бележки. След време този материал трябва да се изнесе, като се опише историята за създаването на този клас, като се изнесе всичкия материал, който е застъпен в тетрадките на петте сестри, застъпници на петте добродетели и накрая да се поместят изнесените беседи от Учителя за този клас.
към текста >>

81. 96. ПЕНТАГРАМАТА

По-късно други изработиха някаква матрица, но не беше качествена както първата матрица.
Важното е, че Учителят не беше против тази Пентаграма, а напротив насочваше ги да си вземат и направят. Но тогава трудно се печелеше пари, за да си купиш златна монета. Сестрите с голямо удоволствие си слагаха медальоните със златните верижки на вратовете. Не е въпроса да окачиш златната Пентаграма на врата си, въпроса е друг - трябва да работиш с нея всеки ден. Има формула, има правила, които аз няма да изнасям тук, защото друг ще ги изнесе пред вас. По-късно други изработиха някаква матрица, но не беше качествена както първата матрица. И накрая получаваха златни монети, а не връчваха златни Пентаграми - смесваха златото с други метали. Кражба, лъжа и непочтеност. И тези хитреци след това провериха как действува Пентаграмата, когато сам по незнание обърнеш нейните сили в обратна посока и тези сили те разрушат. Те пострадаха-жестоко. Но останаха техните изработки медальони и ще ги видите, че не са от чисто злато, а с примеси.
към текста >>

82. 99. АНТИМИНСЪТ

Така почва тази първа група монаси в Атон, представители от всички поробени народи от турците, да се събират в определено време, където правят обща молитва и специално молебствие към Небето, да освободи тези народи от турско иго.
Преди век той стана знаме, емблема на една инициатива на монасите от Атонските манастири. Там имаше монаси от всички народи, които бяха поробени от турците: гърци, сърби, българи, румънци и др. Тогава на избрани монаси от Атон, които могат да мислят и могат да се молят с молитвен дух, възниква в тях идеята да се организират и да започнат обща молитва към Бога за освобождението им от агарянско иго. И започват да работят. Но се подбират само верни хора, изпитани, които няма да прегрешат, защото ако турците научат, че те са направили такова съзаклятие срещу тях, то те ще разорят манастирите в Атон и ще избият всички. Така почва тази първа група монаси в Атон, представители от всички поробени народи от турците, да се събират в определено време, където правят обща молитва и специално молебствие към Небето, да освободи тези народи от турско иго. Значи времето е било дошло за такава обща молитва. Като работят известно време, решават, че е дошло времето тази акция да се разпръсне към всички поробени народи. И решават да изпратят монаси в Сърбия - сърби, в Румъния - румънци, в България - българи, в Гърция - гърци, които да подберат между населението хора с молитвен дух, които да се включат в тази обща молитва. Значи кръгът се разширява за общата молитва, участват и представители на народите. В знак на това; че даден човек е посветен в тази акция и е приел да изпълнява общата молитва, му се дава един Антиминс.
към текста >>

83. 105. ПЪРВАТА СКАЗКА НА УЧИТЕЛЯ

105. ПЪРВАТА СКАЗКА НА УЧИТЕЛЯ Учителят прекарва 3-4 години в семейството на баща си, който е бил свещеник в Нови Пазар.
105. ПЪРВАТА СКАЗКА НА УЧИТЕЛЯ Учителят прекарва 3-4 години в семейството на баща си, който е бил свещеник в Нови Пазар. Отвън не прави впечатление, че с нещо се занимава, но има вътрешен интензивен живот. През тези години Той се свързва с няколко приятели и води кореспонденция с тях. По нея днес съдим за много неща за първоначалната дейност на Учителя. След три години мълчание излиза с една сказка в градчето пред цялото гражданство. С туй започва Неговата проповед пред българския народ.
към текста >>

Ето така започна първата сказка, която впоследствие се претвори в друга форма - беседа на Учителя с народа.
Така Той прави връзка с тези малки духовни групи, насочва ги в духовната им работа и им определя един ясен път. Имаше единични приятели закътани по села и градове, но Учителят някои от тях посъветва да се преместят към София, за да не се загубят, а други които бяха по-силни остави по места, за да бъдат като фарове в тъмното море на още непробудена България за Словото Му. Такива случаи имаше много. И тези приятели бяха много активни през време на Школата и се интересуваха за всичко, което ставаше на Изгрева. С тях се срещахме по време на съборите и на Рила. Ето така започна първата сказка, която впоследствие се претвори в друга форма - беседа на Учителя с народа. И тази форма остана. Нея не я загубихме. А тя бе стенографирана и запазена. Днес беседите на Учителя са издадени и отпечатани.
към текста >>

84. 108. УЧИТЕЛЯТ И УПРАВНИЦИТЕ, КОИТО ГО ИНТЕРНИРАХА

Той съдейства за въвличането на България в Първата Световна война на страната на Германия и Австро-Унгария.
Сбъднаха се точно думите на Учителя. А те не се върнаха никога в България. Васил Радославов от 4.VII.1913 г. до 21.VI.1918 г. бе Министър-председател на правителството. Той съдейства за въвличането на България в Първата Световна война на страната на Германия и Австро-Унгария. Забягна в Берлин. Бе осъден задочно от държавен съд след края на войната като виновник за втората национална катастрофа. Учителят прекара 1917 и 1918 г. във Варна и след това се върна в София. Много приятели коментираха, как е възможно Учителят да бъде интерниран във Варна.
към текста >>

85. 110. ТЪРНОВСКИТЕ СЪБОРИ

110. ТЪРНОВСКИТЕ СЪБОРИ Първата връзка с търновци Учителят прави с Мария Казакова и нейната група.
110. ТЪРНОВСКИТЕ СЪБОРИ Първата връзка с търновци Учителят прави с Мария Казакова и нейната група. По-късно около тях има семейства, с които Учителят се запознава , като едно от тях е на Елена и Константин Иларионови. Постепенно с започване на търновските събори в търновското братство влизаха около 20 семейства. Но тук дойдоха и първите противодействия. Търновското гражданство подстрекавано от духовенството и църквата не беше разположено към Братството. Те ги смятаха за чудаци, хора ексцентрични, които не ядат месо, не пият, не пушат, живеят някакъв живот, който те не можеха да разберат и приемат.
към текста >>

Изчакваше се да изгрее слънцето и след това пак се правеха молитви, песни и Учителят държеше първата съборна беседа.
Един съборен ден. Откриването на събора ставаше в определения ден. Учителят посочваше датата и часа. А това беше сутрин рано. В 5 часа сутринта започваше събора с песни и молитви. Изчакваше се да изгрее слънцето и след това пак се правеха молитви, песни и Учителят държеше първата съборна беседа. Това беше в пет часа. Тази първа беседа беше въвеждане в събора. След туй се правеше закуска. Обикновено на първия ден на събора Учителят държеше сказка в салона на Търново за цялото търновско гражданство. Беше съобщавано, но понякога се разлепваха из града съобщения и търновското гражданство знаеше, че г-н Дънов ще държи беседа.
към текста >>

Тази първа беседа беше въвеждане в събора.
Учителят посочваше датата и часа. А това беше сутрин рано. В 5 часа сутринта започваше събора с песни и молитви. Изчакваше се да изгрее слънцето и след това пак се правеха молитви, песни и Учителят държеше първата съборна беседа. Това беше в пет часа. Тази първа беседа беше въвеждане в събора. След туй се правеше закуска. Обикновено на първия ден на събора Учителят държеше сказка в салона на Търново за цялото търновско гражданство. Беше съобщавано, но понякога се разлепваха из града съобщения и търновското гражданство знаеше, че г-н Дънов ще държи беседа. Обикновено това ставаше неделен ден. Тогава салона се препълваше от народ както вътре, така и отвън.
към текста >>

След като сме се върнали от първата беседа от градския салон, се правеше общ братски обед.
Много опити правеха духовенството и военните срещу нас, но все пак не можаха да увлекат търновското гражданство срещу нас, което обичаше спокойния си живот и не намираха защо да се иска възбрана на братските събори. Но духовенството монтира това запитване на гражданите, наложи го изкуствено и търновци се подписаха под него. С това си предопределиха съдбата като град. Оттогава той започна да запада. Но Учителят не рачи да води спор с тях, оттегли се и прехвърли събора в София. След като сме се върнали от първата беседа от градския салон, се правеше общ братски обед. След обед имаше пак някакво събрание. На тези събрания се задаваха въпроси на Учителя, на които Той отговаряше. На тези събрания Той държеше кратки беседи. Тези съборни беседи са съгласувани. Там има основни идеи, които се изнасят и около които се водят разговорите.
към текста >>

86. 113. ПРИЯТЕЛСТВОТО

Първата седмица в понеделник, следващата седмица във вторник и така нататък.
Някои се опитваха да се сближат с нея, но тя ги респектираше. Погледне ги и те мигновено се отдалечат от нея. Може да се говори и без думи, само с поглед. След като се завърнахме в София Мария все нещо боледуваше, но не физическо заболяване, а беше в едно душевно униние. По това време ние с Георги Радев бяхме си създали и възприели един начин да поддържаме връзка с природата като ходим всяка седмица по един ден на Витоша. Първата седмица в понеделник, следващата седмица във вторник и така нататък. Но всяка седмица ние отивахме на Витоша - зиме, лете, дъжд, студ. Денят, който сме определили не отстъпвахме от него. Ако бяхме заети в университета отивахме много рано, посрещахме слънцето и успявахме да се върнем. Точно тогава Учителят препоръчва на Мария, за да възстанови здравето си, че ще трябва да се изкачва на Витоша. Казва й: „Има двама братя, които ходят всяка седмица по един ден на Витоша.
към текста >>

87. 116.ЧАСТНАТА УЧЕНИЧКА

Тя е първата, която отива при Учителя с точно определено искане: съвети и упътвания.
116.ЧАСТНАТА УЧЕНИЧКА Като ученичка тя е под влияние на идеите на Толстой и мечтае. Започва да търси един братски живот. Тогава тя се научава от една своя роднина за Учителя като човек, който дава упътвания за един вътрешен живот и успява да отиде на ул. „Опълченска" 66.Намира Го, свързва се с Него и започва да ходи редовно за съвети и упътвания. Той започва да й дава задания, които тя трябва вкъщи да подготви и при следващата сряда Той я изпитва, така както я изпитват учителите в гимназията. Тя е първата, която отива при Учителя с точно определено искане: съвети и упътвания. По повод на нейното търсене за път към Словото на Учителя, тя стана един вид пример за останалите. Пред другите я наричаше „частната ученичка". Цели три години тя е била частна ученичка на Учителя на ул. „Опълченска" 66.Много по-късно нашата Младежка духовна група поканихме Учителя на Изгрева в гората на една пейка и тогава Той ни разясни някои въпроси по повод на нашата вътрешна духовна работа. Той имаше примера с частната ученичка и като взе повод от нашето желание да учим, това стана причина да открие Младежкия Клас.
към текста >>

88. 120. РЕДАКЦИОННИЯТ КОМИТЕТ

Кирил искаше да се напечатат така както са отпечатани в неговата песнопойка, която той издаде първа и втора част във време на Учителя през 1942 г.
Кирил Икономов застъпваше тезата да се запишат песните и отпечатат тъй както ги пеят приятелите. А всички пееха песните по такъв начин, че имаше явни изменения от първоначалния вид на песента. А ние имахме оригиналния тефтер, който се пазеше и по него можеше да се направи справка. Другата теза бе на Мария, която искаше да се отпечатат песните така както са записани в оригиналния тефтер. Спорът се разви доста остро. Кирил искаше да се напечатат така както са отпечатани в неговата песнопойка, която той издаде първа и втора част във време на Учителя през 1942 г. Там някои песни бяха записани така както ги Пеят приятелите. А те ги пееха вече погрешно. Това всички го знаеха и затова Учителят често коригираше общото пеене. Като види, че сме се отклонили много, било под влияние на своето настроение или по друга причина, Учителят казваше: „Спрете, не така." Всички замлъкваха. И тогава Учителят ще излезе напред и ще изпее сам песента.
към текста >>

89. 128. ПАНЕВРИТМИЯТА

Първата група, с която работи Учителят усвои добре всички упражнения от Паневритмията и започна да обучава и останалите.
На Учителят Му допадна това творчество и започна да дава упражненията след това в салона. После отиде на поляната, цигуларите свирят, а другите играят, а Учителят ги гледа и поправя грешките. Той долавяше мелодията по вдъхновение. Както така седи и гледа движенията на приятелите, дойде Му нова идея, отиде в стаята си, вземе цигулката и я разработи. А на следващият ден ще изсвири мелодията и ще покаже новите стъпки. Първата група, с която работи Учителят усвои добре всички упражнения от Паневритмията и започна да обучава и останалите. Музикантите разучиха мелодиите и сформираха оркестър. Дойде време да се изпълни на поляната една сутрин цялата Паневритмия като оркестъра беше в средата, а Учителят играеше във вътрешния кръг. Така се сложи началото на Паневритмията. След това Учителят даде задача на Олга Славчева, която бе поетеса да напише думи за Паневритмията, които да отговарят на идеята на Паневритмията. Олга по идеи на Учителя даде думите, те се облякоха и съгласуваха както по форма, така и по съдържание и най-вече с хармонично съчетание с музиката.
към текста >>

90. 143. СЛЪНЧОГЛЕДЪТ НА ПАША

Първа го откри Паша, започна да се грижи за него, да го тори, полива, изобщо да се грижи за него като за другите цветя в лехата.
143. СЛЪНЧОГЛЕДЪТ НА ПАША Една година на Изгрева точно пред приемната на Учителя изникна стрък слънчоглед в лехата между цветята. Никой не бе го посадил, но беше паднала слънчогледова семка и тя поникна. Беше саморасъл. Много от нас обичаха да чоплят семки и така се беше самонасадил. Поникна между другите цветя. Първа го откри Паша, започна да се грижи за него, да го тори, полива, изобщо да се грижи за него като за другите цветя в лехата. Стотици хора минаваха покрай него и го оглеждаха и му се усмихваха. Беше смешно - слънчоглед всред цветя - цяло недоразумение. Но той порасна, наедря, стъблото му стана високо колкото човешки бой и дебело колкото човешка ръка. А питата му голяма като тепсия. Това може да го видите днес, има една снимка с него.
към текста >>

91. 147. ПЪРВА СРЕЩА СЪС СПИРИТИЗМА

София, 21 юли 1925 г. За разпит на свидетели.

147. ПЪРВА СРЕЩА СЪС СПИРИТИЗМА Мен лично ме поканиха в Търново през 1920 г.
147. ПЪРВА СРЕЩА СЪС СПИРИТИЗМА Мен лично ме поканиха в Търново през 1920 г. в спиритически кръжок у сестра Кина. Тя беше на 80 години, а аз на 20 години. От деликатност не отказах. Отидох и видях спиритическия сеанс, но това мен не ме влечеше. Вечерта ме оставиха да спя в една стара къща, цялата дървена, правена преди 200 години, но със здрави врати и стени.
към текста >>

92. 159. ПРОТОКОЛ

С политика се занимават само хората, които тепърва изучават живота.
Той трябва да бъде изправен във всяко отношение, както към себе си, така и към другите, към обществото и държавата. Аз препоръчвам зачитане на установените закони и наредби на властта. Всеки недостатък и несъвършенство в обществения и държавен строй може да се изправи чрез самоусъвършенстване, понеже е казано: „Бъдете съвършени, както Отец ваш на Небесата е съвършен". Църквата винаги трябва да върви в пълно съгласие с Божествената Любов, Мъдрост и Истина. С политика не се занимавам, защото тя не съставлява за нас никаква цел. С политика се занимават само хората, които тепърва изучават живота. Аз само поучавам, което е разумното, доброто. За да се схване Божествената Мъдрост и се разберат Божествените Истини, изискват се знание за живота. Тия знания се преподават на ония, които желаят доброволно да се учат и да напредват. Ако те са здрави умствено и морално, лесно схващат преподаваните уроци, а в противен случай могат сами да се откажат от една работа, която не е по силите им. Аз нито викам някого, нито принуждавам, нито задържам.
към текста >>

93. 170. СИЛАТА НА ПСАЛМИТЕ

Само къщата на банкера Русев беше разрушена още при първата бомба, но този случай бе вече разказан и вие знаете защо му се случи това и защо това бе допуснато.
Брат Дряновски разтворил Библията и погледа му се спрял на Псалм 127 и започнал да чете: „Ако Господ не съгради дома, напразно се трудят зидарите. Ако Господ не опази града, напразно бди стражата! " Учителят го спрял и го запитал: „Убеди ли се и видя ли, че за праведните Господ бди и за тях ще запази града? " Нито един дом и нито една къща от нашите приятели в София не бе засегната от бомбардировките. А те бяха няколко стотици. Само къщата на банкера Русев беше разрушена още при първата бомба, но този случай бе вече разказан и вие знаете защо му се случи това и защо това бе допуснато.
към текста >>

94. 200. НОВАТА ЕПОХА

В Мърчаево Учителят държа първата си беседа на 19 март 1944 г.
Учителят се изправя на терасата пред дома и поглежда към небето, вдигна ръка и рече: „Сега Бялото Братство ще победи! " Огледа всички и след това се прибра в стаята си. Така започна Нова Епоха. Той пак се отвори за приятелите, почна да ги приема и започна да говори на обедите и вечерите и изнесе редица малки беседи и разговори, които ние по-късно издадохме в „Заветът на Любовта" - І,ІІ и III том. Това са беседите и разговорите, които Учителят държа в Мърчаево и след това на Изгрева в София. В Мърчаево Учителят държа първата си беседа на 19 март 1944 г. След това друга беседа на 22 март 1944 г. „Завета на Любовта". Тогава извади малкото си бележниче и прочете: „Какво значи свещена Любов? Да живее Христос в тебе. Обичайте Господа, защото за онези, които Го обичат няма лишение." Големи екскурзии не правехме в началото когато беше зимата, защото бяха паднали големи снегове, но малки излети до близки, хубави места правехме почти всеки ден.
към текста >>

95. 35. ПОСЛУШАНИЕТО

То е първата стъпка, която прокарва пътечка между ученика и Учителя.
Ще построя, пък ще вземам наем от новото здание. Но, ще те послушам." Стана търновското земетресение, събори се старата къща, но с парите, които имаше тя я поправи. След това ми казва: „Много ти благодаря. Ако бях направила новата къща, щеше и тя да се събори и нямаше да имам с какво да я поправя." Ето какво значи послушание на ученика към Учителя. Послушанието предхожда всичко. То е първата стъпка, която прокарва пътечка между ученика и Учителя. Чрез послушанието идва Божията Помощ и благословение. Друг случай. Идва един болен брат при Учителя и Му казва: „Учителю, много съм болен." Учителят Му казва: „След пет дена ще оздравееш, върви си! " След пет дни братът оздравя. Пристига след това и пита: „Учителю, как така оздравях?
към текста >>

96. 39. ХИЛЯДА ДЕВЕТСТОТИН ТРИДЕСЕТ И ПЪРВА ГОДИНА

39. ХИЛЯДА ДЕВЕТСТОТИН ТРИДЕСЕТ И ПЪРВА ГОДИНА 1931 г., 21 юни.
39. ХИЛЯДА ДЕВЕТСТОТИН ТРИДЕСЕТ И ПЪРВА ГОДИНА 1931 г., 21 юни. Преди изборите, които Цанков тогава загуби, минава един офицер на кон край гората на Изгрева, отминава, но се връща, слиза от коня и идва при Учителя и Го пита: „Кой сте Вие? Нещо ме привлича към Вас." Учителят му казва: „Ние носим голямо благословение. Но за онези, които ни пречат, ние сме огън всепояждающ! " „Какво искате Вие? ", пита офицера.
към текста >>

97. 45. БРАТ СИМЕОН МАРКОВ

45. БРАТ СИМЕОН МАРКОВ Брат Симеон Марков от Русе е на фронта в окопите на първа бойна линия.
45. БРАТ СИМЕОН МАРКОВ Брат Симеон Марков от Русе е на фронта в окопите на първа бойна линия. Сънува сън, че идва при него човек и му казва: „След три дни ще бъдеш в София. Като отидеш там ще ме потърсиш на тази улица и на този номер." Събужда се брата и се чуди. как ще отиде в София от фронта? Е, това е сън... Но на другия ден го раняват и го изпращат в София в болницата. Като оздравява, спомня си за съня.
към текста >>

98. 56. РЪКАТА, КОЯТО БИЕ НЕ Е БЛАГОСЛОВЕНА

Приятелите в Айтос ходеха също редовно на първа черква, но попа започна след службата да държи сказки против Учителя, с такъв лош език, с такива хули, клевети, проклятия, че на приятелите ставаше горещо, като че ходеха на жарава.
56. РЪКАТА, КОЯТО БИЕ НЕ Е БЛАГОСЛОВЕНА Първите години, когато Учителят полагаше основите на Братството не забраняваше на приятелите да ходят и на черква. Някои си ходеха. Даже в нарядите тогава се предписваше отиване сутрин на черква. Но тогава духовенството започна гонение срещу Учителя и приятелите престанаха да ходят на черква. Приятелите в Айтос ходеха също редовно на първа черква, но попа започна след службата да държи сказки против Учителя, с такъв лош език, с такива хули, клевети, проклятия, че на приятелите ставаше горещо, като че ходеха на жарава. Брат Георги Куртев и брат Сапунов престанаха да ходят. Но попа не преставаше да хули, а брат Сапунов кипи, той е тъй от типа на Тарас -Булба, воювал е на Шипка. Не търпи неправди и лъжи. Ходи с един дебел чапат бастун, буен човек. Решават те с брат Георги да дръпнат на попа един бой.
към текста >>

99. 71. ИЗПРЕВАРИХМЕ С ЕДНА МИНУТА

" Първата кола потегли.
Ние вече тичахме надолу, край Паничище минахме, първите едри капки дъжд почнаха да падат. А горе в планината всичко вреше. Виждаше се дъжда как се излива на потоци. Пристигнахме в селото в дъжд, колите току-що бяха пристигнали и на шофьорите им се искаше да си похапнат, но Учителят не даде. „Тръгваме веднага! " Първата кола потегли. В нея беше и Учителят, втората кола след нея тръгна. Другите две коли се позабавиха малко, искаха приятелите да си похапнат кисело мляко от селяните. А дъждът се уплътни, то не беше вече дъжд, а водопади. По шосето потекоха реки, колите хвърчаха, навлизахме във водната стихия, а тя се усилваше. А горе в планината беше страшно да се гледа.
към текста >>

100. 81. ЖИТНОТО ЗЪРНО